Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ОСЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 13 юни 1996 г.
Открито в 9,00 ч.
13/06/1996
    Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
    Секретари: Валери Стършелов и Митко Нитов

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание. Най-напред смятам, че ще изразя желанията и чувствата на всички народни представители да пожелаем успех днес на нашите момчета, да ни зарадват в края на деня. (Ръкопляскания)
    На основание чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам промяна в дневния ред - точка втора след гласуването на вота на недоверие да бъде проект за решение за разрешаване прелитането, кацането и пребиваването на самолети и екипажи от Военновъздушните сили на САЩ на територията на Република България за провеждане на въздушна демонстрация "Птици-светкавици" на летище "Крумово" - Пловдив. Първият самолет е заявен на 17-и юни 1996 г.
    Моля да гласувате това предложение.
    От общо гласували 212 народни представители, за - 205, против - 4, въздържали се - 3.
    Предложението се приема.
    Във връзка с това, което гласувахме, на основание чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, свиквам на заседание Комисията по външната политика и европейската интеграция днес, 13.06.1996 г. в 10 ч. в зала "Запад" на Народното събрание при единствена точка от дневния ред: разглеждане на това проекторешение, което гласувахме, за даване на становище.
    Другата комисия има становище.
    Съобщение за парламентарния контрол утре, 14 юни, петък.
    Министър-председателят на Република България Жан Виденов ще отговори на актуални въпроси от народните представители Станимир Калчевски, Стоян Райчевски и Васил Михайлов и на питания от народните представители Стефан Стефанов и Румен Русев.
    ГЛАС НА ДЕПУТАТ ОТ ОПОЗИЦИЯТА: Не се знае дали ще бъде министър-председател утре!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: На основание чл. 77, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание министърът на вътрешните работи Николай Добрев е поискал отлагане със 7 дни на отговора на актуалния въпрос на народния представител Стоян Райчевски. В заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят Светослав Шиваров поради заболяване. (Шум и възгласи в блока на опозицията)
    Давам думата на Мариела Митева по процедурен въпрос.
    МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. От името на парламентарната група на Демократичната левица предлагам гласуването по внесения от опозицията вот на недоверие на Министерския съвет да стане тайно.
    Мотивите за това са известни и са излагани неколкократно при отстояване на тази позиция от левицата. Във всички случаи според нас тайното гласуване в по-висока степен гарантира свободата на волята на народните представители в сравнение с явното гласуване. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Против? Господин Дилков, Вашият въпрос ще дойде след това. Имам го тук.
    Господин Сунгарски има думата.
    ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря, господин председател.
    Предложението ми не е толкова против, колкото е по същество.
    Около Народното събрание има масирано струпване на полиция. С каква цел, не мога да разбера. Ако това е някакво осигуряване на свободата на тайния вот, това просто не е така. (Шум и реплики в залата)
    Искам да помоля, господин председателю, ако подозирате някой от народните представители в опит да извърши преврат, а не гласуване на вот, да го отстраните от залата. Но същевременно искам да Ви помоля органите на полицията, които просто нямат работа в момента наоколо, да бъдат отстранени от Народното събрание. Наистина народните представители да имат свободата на личен избор по съвест. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямам пълномощия да командвам полицията.
    ИВАН СУНГАРСКИ (встрани от микрофоните): А кой ги е извикал?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Нямам пълномощия да командвам полицията. Попитайте министъра. (Шум и възражения в блока на опозицията)
    Моля да гласувате процедурното предложение. Това не е процедурно предложение.
    От общо гласували 197 народни представители, за - 150, против - 41, въздържали се - 6.
    Предложението за тайно гласуване е прието.
    Моля да се раздаде предложението за процедура за тайно гласуване. Единствено писмено предложение за изменение в досегашната процедура за тайно гласуване, която винаги прегласуваме, е направил народният представител Георги Дилков. Давам му 2 минути да я обоснове.
    ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера в 13,30 ч. депозирах на основание чл. 40, ал. 3 от правилника следното предложение: тайното гласуване на вота да се проведе както досега в отделни урни, но преди Комисията по избора да пристъпи към броене на бюлетините, същите да се съберат на едно място и да се разбъркат. Мотивите ми са следните: установената досега практика... (Шум и реплики в залата)
    Колеги, ще предложа това и ако евентуално се разглежда проекторешението ми за смъртното наказание. Мотивите са следните: установената досега практика тайното гласуване да става в отделни урни от буква до буква и срещу подпис на отделния депутат не дава гаранции за гласуване по съвест, поради опасенията, че при внимателен анализ основателно или неоснователно някой от депутатите може да бъде набеден, че не е изпълнил указанията на съответната парламентарна група.
    Ето защо, предлагам тази моя промяна. За мен гласуването, което досега се извършва, е полутайно, дотолкова доколкото подчертах мотивите си.
    Мисля, че след като Парламентарната група на Демократичната левица предлага тайното гласуване като най-демократично, ще срещна подкрепа в мнозинството от народните представители. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата госпожа Мариела Митева.
    МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Ще започна своето изложение с това, че чл. 40, ал. 3 третира материята за предлагане на точки в дневния ред, а не за внасяне на проекторешения. Проекторешенията по силата на правилника могат да се внасят на две основания: едното е в чл. 74, което има предвид по-скоро нормативните решения, и другото е § 3, който предвижда внасяне на предложения ад хок за всеки конкретен случай, каквото е и предложението на Демократичната левица.

    На второ място, по отношение технологията на гласуване. Като председател на комисията възразявам да се разбъркват бюлетините, защото недействителният вот се изразява включително чрез подаване на повече от една бюлетина с различен вот. Например една бюлетина "за" и една бюлетина "против". Ако ние отчитаме само бюлетините, то има реална опасност броят на бюлетините да не отговаря на броя на подадените гласове. И това би поставило под съмнение самото решение. От тази гледна точка аз възразявам на, както се казва в проекторешението, "да се разбъркват бюлетините". Смятам, че една подобна процедура на разбъркване на бюлетините ще доведе до разбъркване на отчитането на резултата.
    Във всички случаи ние подкрепяме нашето предложение, което гарантира качеството на гласуване и правилното отчитане на подадените гласове както по отношение на техния характер - "за", "против" и "недействителни", така и по отношение на техния брой. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Въпреки всичко аз ще подложа на гласуване това предложение. Моля да гласувате предложението на господин Дилков - да бъде добавена към правилата корекцията "Дилков".
    Искам, господин Дилков, да Ви кажа, че ако всички гласуват по един начин, е съвършено ясно кой как е гласувал. (Весело оживление)
    От общо гласували 218 народни представители, за - 85, против - 54, въздържали се - 79.
    Предложението не се приема.
    Моля Мариела Митева да прочете предложението за решение.
    МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): "Решение за приемане на Процедурни правила при тайно гласуване по предложение за вот на недоверие към Министерския съвет.
    Народното събрание на основание чл. 81, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 54, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
    Р Е Ш И:
    Приема Процедурни правила за провеждане на тайно гласуване по предложение за вот на недоверие към Министерския съвет, както следва:
    1. Тайното гласуване се провежда от Комисията за произвеждане на тайно гласуване, формирана при Тридесет и седмото Народно събрание от 25 януари 1995 г.
    2. Гласуването става с бели бюлетини. Едната е с надпис "за недоверие на Министерския съвет", а другата - "против недоверие на Министерския съвет".
    3. Бюлетините от двата вида се поставят в изборните кабини.
    4. Пликовете за гласуване се предоставят на народните представители от членовете на Комисията за произвеждане на тайно гласуване.
    5. Народните представители поставят в плика предпочетената от тях бюлетина, след което пускат плика в изборната кутия. Гласуването се отбелязва в изборен списък, който съдържа имената на всички народни представители. След гласуването народните представители се подписват в изборния списък саморъчно.
    6. Разкъсване, зачертаване и други знаци върху бюлетината, не я правят недействителна. Плик с две или повече еднакви бюлетини се брои за една действителна бюлетина.
    7. Бюлетината е недействителна, когато е саморъчно направена или когато е намерена в изборната кутия без плик. Когато пликът съдържа бюлетини от двата вида - бюлетините се броят за една недействителна бюлетина.
    8. Плик, в който липсва бюлетина, се брои за празен плик.
    9. След приключване на гласуването, Комисията за произвеждане на тайно гласуване обявява резултата.
    10. Предложението за недоверие към Министерския съвет се смята за прието, ако повече от половината от всички народни представители гласуват "за" недоверие към Министерския съвет."
    Благодаря ви.
    Моля да го поставите на гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това решение.
    Заповядайте.
    Моля, отменете гласуването.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз предлагам т. 10 да отпадне, защото това не са процедурни правила. Това си идва от нашия правилник и няма смисъл да я пишем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Така е било и при предишните гласувания.
    Вие какво? Процедура? - Заповядайте.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Във връзка с направеното предложение за гарантиране тайността, ако мога така да се изразя, на избора, мисля, че тук стана дума за едно чисто езиково недоразумение и неточна формулировка. И без това да бъде записано изрично в Процедурните правила, които, мисля, всички приемаме, аз бих предложила едно техническо средство на комисията. Нека да се изсипват пликовете с бюлетини заедно и тогава да започне тяхното преброяване. За това не е нужно специално решение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Поптодорова, въпросът беше разгледан и гласуван. Въпросът беше разглеждан и гласуван.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Господин председателю, аз мисля, че ние всички имаме интерес да имаме по-съвършено гласуване. Това е техническо предложение. То не е предмет на гласуване, аз само го допълвам като дешифровка на механиката на гласуване. И мисля, че комисията няма причини да не се договори за това помежду си. (Ръкопляскания от опозицията)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате прочетеното предложение за решение. Моля да гласувате Процедурните правила.
    От общо гласували 206 народни представители, за - 150, против - 37, въздържали се - 19.
    Процедурнитне правила са определени и приети.
    Искам да ви прочета състава на комисията, която ще проведе избора. Тя е приета, само ще я напомня.
    Членове на комисията са: Валентина Крумова, Георги Аврамов, Георги Димитров Георгиев, Георги Юруков, Драгомир Шопов, Мариела Митева, Анатолий Величков, Иван Сотиров, Моньо Христов, Ремзи Осман и Румен Русев. Председател на комисията е Мариела Митева.
    Има думата Александър Божков за процедура.
    АЛЕКСАНДЪР БОЖКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, преди малко, когато съобщавахте дневния ред за утре и парламентарния контрол, Вие заявихте и това е стенографирано, че заместник министър-председателят Шиваров няма да може да отговаря утре на въпроси, защото бил болен. Виждаме го днес, че е тук и се радва на отлично здраве, надявам се. (Смях и възгласи сред опозицията)
    Много Ви моля да ни обясните кой Ви донесе тази информация - от Вас ли произлиза, или от Министерския съвет, за да разберем кой лъже в края на краищата в тази държава. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля комисията да проведе тайния избор. Аз съобщих това, което ми е дадено от Министерския съвет.
    Моля да се проведе тайният избор.


    След гласуването


    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Продължава заседанието на Народното събрание.
    Давам думата на председателя на комисията Мариела Митева да прочете протокола от проведеното гласуване.
    МАРИЕЛА МИТЕВА:

    "П Р О Т О К О Л

    Днес, 13 юни 1996 година, на основание чл. 90, във връзка с чл. 54, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се произведе тайно гласуване по предложения вот на недоверие на Министерския съвет на Република България.
    Комисията за произвеждане на тайно гласуване в състав: Мариела Митева, Георги Аврамов, Драгомир Шопов, Георги Юруков, Георги Димитров Георгиев, Валентина Крумова, Румен Русев, Моньо Христов, Ремзи Осман, Иван Сотиров и Анатолий Величков обявява следните резултати:
    Общ брой на гласувалите народни представители - 235.
    Гласували за недоверие на Министерския съвет - 99.
    Гласували против недоверие на Министерския съвет - 135. (Бурни и продължителни ръкопляскания от мнозинството)
    Брой на празните пликове - 1.
    Въз основа на произведеното тайно гласуване Народното събрание

    Р Е Ш И:

    Отхвърля предложението за вот на недоверие на Министерския съвет на Република България".
    Честито на правителството! (Ръкопляскания от мнозинството)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на министър-председателя Жан Виденов.
    МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Отхвърлянето на искането за вот на недоверие към правителството от едно значително мнозинство от вас аз приемам като израз на здрав разум, на национална отговорност и на държавническа мъдрост.
    Фактът, че против вота на недоверие са гласували и поне няколко представители на опозицията, за мен е показателен. Това може би не е израз на категорично доверие към правителството, към неговия състав, към отделните министри, не е премълчаване или отказ от критика за грешките, но пък е израз на подкрепа за тази програма за структурна реформа, за финансова стабилизация на страната ни днес, която правителството предложи, получи международна подкрепа за тях и вече осъществява.
    Правителството на демократичната левица прие съдбовно решение - решение, което не можеше да се отлага нито ден. Със закриването на предприятия, на банки, отдавна превърнали се в бездънна яма, поглъщаща ограничените финансови средства на държавата, се полага началото на така закъснялата структурна реформа. Националната икономика наистина е тежко болна и вчера в много от изказванията и отляво, и отдясно, и от центъра звучеше искрена загриженост от този факт. Безумно пилените ресурси са изтощени. Ако не преустановим движението в този омъгьосан кръг, ще лишим България окончателно от шанса за перспектива. И явно повечето народни представители са категорично убедени в това.
    Причините за тази криза са ни добре известни, но те трябва да се припомнят и не като оправдание, а като урок, който да ни пази от повтаряне на грешките:
    Насадена беше политическата илюзия, че монетарният подход ще даде бърз, траен ефект за лечение на икономиката. Някои дори мислеха, че той автоматично ще роди пазарните отношения, ще осигури преливане на ресурси именно в перспективните отрасли. Днес това е една очевидна заблуда, но всички заплатихме за нея скъпо и прескъпо. Българската икономика не придоби по-висока конкурентоспособност, не усвои нито едно ново съвременно производство, нито пък обнови жизнените. Обратно - много от държавните и частни стопански предприятия и финансовите институции разходваха без да създават и без да печелят.
    Досега никой не се чувстваше отговорен за създалата се нелека ситуация. Зад политически битки се криеше възможността за законодателно и административно формиране на финансова, производствена, кредитна, ценова и всякакъв вид обществена дисциплина и ред.
    Демократичната левица и нейното правителство също имат своята вина за това, че още по-рано не излязоха пред вас и пред обществото с предложение за такива сурови на пръв поглед мерки. Но това е поправимо. Непоправимо би било, ако отново бяхме позволили да ни въвлекат в политически битки и в боричкане в коридорите на властта съвършено очевидни вече икономически интереси, които печелят именно от разрухата и никога няма да спечелят от просперитета на обществото.
    Затова след поемането на управлението на страната преди 15 месеца ние започнахме подготовката за структурната реформа. Знаем, че тя е гигантско начинание, което изисква много години и стотици милиарди левове. Но с вашата подкрепа и с доверието на международните финансови институции ние имаме политическата воля и поемаме политическата отговорност да направим първите стъпки в нея, да преодолеем психологическата бариера, която ни пречеше досега да вървим към решителна промяна в реализирането на нов тип икономически отношения.
    Да, държавата се нуждае от стопанска стратегия с далечна перспектива, от яснота с кои производства, с какви мощности, с кои отрасли България ще бъде уважаван партньор в Европа и в света. Тази стратегия изисква да си кажем още много болезнени истини - за раздяла с енергоемките и неефективни производства, за изменение съотношението между индустрия, селско и горско стопанство, търговия и услуги, за корекции в цените, за тежки битки за нашите и чуждите пазари.
    Тези задачи не могат да бъдат ограничени в един правителствен мандат, в рамките само на управляващото мнозинство. Началото е положено. Трябва да оценим това по достойнство, но след това да положим всички усилия, защото е наш дълг да затворим пробойните, да създадем нова стопанска среда, която да позволи нормално икономическо и социално преразпределение на ресурсите, да бъде привлекателна за българския и чуждия капитал. Това е социално оправданият подход, който носи перспектива. Това е националноотговорният подход днес. Това е колосална задача за цялата страна. Тя изисква максимални усилия като наш общ дълг пред поколенията и пред бъдещето. Убеден съм, че вие ще я разберете и заедно ще направим пробива по пътя към обновяването на България.
    Благодаря ви за днешното гласуване. (Ръкопляскания от мнозинството)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Тридесет минути почивка. (Звъни. Силно недоволство от опозицията)


    След почивката

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
    Има думата господин Иван Костов. За процедура или от името на парламентарна група?
    ИВАН КОСТОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Колеги народни представители!
    Преди почивката бяха съобщени резултатите от гласувания вот на недоверие на правителството. Във връзка с това правя следната декларация от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили: гласуването на вота на недоверието показа, че в Българската социалистическа партия вътрешна опозиция няма, има имитация на вътрешнополитически дърления! (Възгласи: "Е-е-е!" в ПГДЛ и смях)
    Гласуването показа, че Българският бизнесблок не е опозиционна фракция в българското Народно събрание. И беше абсолютно достойно Бизнесблокът да застане явно да декларира своята позиция.
    Мнозинството на Българската социалистическа партия пое напълно отговорността от правителството за кризата и предстоящото й задълбочаване. Защото Българската социалистическа партия няма друг вариант за политика, освен този, който унищожава страната ни.
    Гласуването беше безотговорно. (Възгласи отляво: "А-а-а!", "О-о-о-!") Защото при най-тежкия икономически и политически провал правителството получи най-силната си парламентарна подкрепа. (Възгласи отляво. Гласове: "У-у-у!" отдясно) Това показва, че изводът на Съюза на демократичните сили, че са необходими предсрочни парламентарни избори и нов парламент, защото този е напълно безотговорен, е напълно основателен.
    Изходът за опозицията е да превърнем следващите президентски избори в истински народен вот срещу управлението на Българската социалистическа партия!
    Усилията на Съюза на демократичните сили да обедини опозицията продължават с още по-голяма настойчивост! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в опозицията)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Красимир Премянов от името на парламентарна група.
    КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители! Това, което чухме като декларация от Съюза на демократичните сили, може да бъде оценено като асиметрично мислене. От това, което се случи като голямо и значимо политическо събитие, можеше да се направят полезни за Съюза на демократичните сили оценки и да се оцени високо ролята на българския парламент за провеждането на политиката на реформи.
    Аз мисля, че вие нямате основание да давате оценки на левицата, че тя е лишена от различни идеи, че има противоречия по повод на политиката, която водим. Напротив, подчертавам за пореден път, това е същностна черта на левицата - да постига единство при наличието на различия и противоречия. Това, на което не е способна нашата опозиция.
    И аз мисля, че ако трябва да даваме оценка на ролята, състоянието, качеството на политическите сили в България, стана ясно едно, че ръководството на Съюза на демократичните сили под ръководството на Иван Костов води от провал към провал Съюза на демократичните сили (шум и възгласи: "Е-е-е!" в дясната страна на залата) и води неправилна политика. Нито тактиката, нито стратегията ви, която вие водите и предлагате на вашите избиратели, е успешна.
    За пореден път ви предлагам: направете сериозен анализ на това, което представлява Съюзът на демократичните сили като реална политика, и се присъединете към неизбежността и необходимостта от мерките за извеждането на страната от кризата. Това е нашата отговорност като левица и такава политика ще водим.
    Благодарим на всички депутати от Съюза на демократичните сили, от Движението за права и свободи, на независимите депутати, на Българския бизнесблок, които чрез отделни гласове и с факта на гласуване показаха, че подкрепят отговорната политика, която Демократичната левица води. (Шум в цялата зала. Възгласи и ръкопляскания в ПГДЛ)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Георги Дилков от името на Парламентарната група на Българския бизнесблок. Това не е отрицателен вот, това е изказване от името на парламентарна група. При тайно гласуване няма отрицателен вот.
    ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Защо се плашите, колеги, да разберете защо не съм гласувал?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е необходимо да е гласувал, за да говори. Вие миналия път не гласувахте, пък говорихте.
    ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители!
    Аз не участвах наистина в това полутайно гласуване. Но за разлика от господин Иван Костов, без да съм бил министър на финансите, разбирам, че той не знае простото аритметично правило да събира и изважда.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Без обиди по математически познания.
    ГЕОРГИ ДИЛКОВ: Аз дори предполагам, че след като вие правите това изявление, това е част от вашата провокация! Ние заявихме категорично, че сме за този вот и искаме по цялостната политика на правителството. А това, че има повече от нашите гласове, като извадите моя, в подкрепа на правителството, твърде възможно е да бъдат възложени тези задачи на хора и от СДС. Именно за да се подкрепи нашето изказване.
    И понеже, отново повтарям, ние сме за вот по цялостната политика на правителството, за вот на недоверие и не се прие моето предложение за истински таен вот, въпреки подкрепата, която получих от госпожа Елена Поптодорова, аз предлагам: за да се продължат дните Виденови в този парламент, имам предвид на него и неговото правителство, в бъдеще до настъпване на Видьовден, да организираме тайното гласуване по следния начин. Първо, за всяка буква - урна, умножено по 5, колкото са парламентарните групи. Или втори, по-благоприятен вариант, за да не се получават опашки и струпвания, да не се губи ценно време на парламента, което ние рядко правим, наистина, да гласуваме в нашите пощенски кутии. (Оживление в залата)
    Комисията по избора ще събере съответните представители от групите, ще събере изборния ни вот и ще знае ясно и категорично кой как е гласувал и защо. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гюнер Тахир от името на ДПС.

    ГЮНЕР ТАХИР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днешното гласуване за пореден път показа, че сред мнозинството няма демократично мислещи хора. Оказа се, че във вторник тези 10-часови дебати, които целият български народ имаше възможност чрез преки предавания по Националната телевизия и Националното радио да следи с голям интерес, не повлияха дори на малка част от Демократичната левица, която най-после да проумее, че това правителство не може да управлява тази страна. Аз мисля, че този вот беше необходим, за да може целият български народ да разбере какви са проблемите, в които това правителство вкара нашата държава.
    Искам да ви кажа, че Парламентарната група на Движението за права и свободи гласува вот на недоверие на това правителство (шум в залата) и мисля, че с основание гласува този вот. Съжалявам, че господин председателят на Народното събрание не даде възможност ние да си кажем мнението за вота в присъствието на цялото правителство. Ще подкрепя господин Дилков, който каза, че ще дойде Видовден. Но този Видовден ще дойде без господин Виденов, дами и господа от Демократичната левица, и тази ваша днешна победа ще бъде пирова победа. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от опозицията)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата председателят Стефан Савов от имeто на Народния съюз.
    СТЕФАН САВОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние не оспорваме вота, защото смятаме, че това е извършено демократично. Но от опита, който имам с вотовете вече в три народни събрания, бих искал само няколко думи да кажа.
    В името на издигането на авторитета на Народното събрание смятам, че ще бъде добре в бъдеще лидерите на партиите и съответно народните представители да не говорят едно пред обществото, а да гласуват по друг начин тук. Просто аз го казвам сега може би последен тук от всичките председатели на парламентарни групи, но вие си спомняте, че преди 6 дни, или 7 може би, говорих точно по този въпрос. Точно по този въпрос! И аз дори смятах, че господин Жорж Ганчев ще долети тук с наметнато сако, защото, и тогава казах, дори тук видях няколко усмихнати физиономии, че той така, изглежда по този начин, говори с виконти, херцози, графове, президенти и т.н. - с наметнато сако. Не долетя, но сега сигурно ще поправи грешката.
    Но тъй като ни предстоят избори и най-малкото тук е този вот на недоверие, който е от толкова голямо значение, а предстоят избори за президент и не ми се ще хората да се заблуждават, господин Жорж Ганчев да говори по телевизията за "синьо-червената мъгла", за "онова момченце Виденов", за "онова момченце Премянов" и т.н., и какво ли не против вас, а пък от друга страна господата, които той смята, че ги назначава и уволнява. Защото за него неговите депутати се назначават от господин Жорж Ганчев и се уволняват.
    Така че аз използувам тук просто да говоря против този популизъм, против тази демагогия, защото тя е част от корупцията. Част от корупцията! Нека да бъдем наясно и мисля, че сме наясно: Бизнесблокът никога не е бил от опозицията, ние никога не сме го приемали от опозицията. Бизнесблокът непрекъснато, особено ако четем стенограмите и как гласуват... (Неразбираема реплика от мнозинството)
    Вижте, госпожа Маринова, качете се горе до библиотеката и ще видите кой как е гласувал. Така че, ако искате, вън ще ви отговарям отделно, сега диалог няма да правя тук, в залата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В никакъв случай! Моля за внимание!
    СТЕФАН САВОВ: Разбира се. Така че е съвсем ясно, но това трябва и хората да го разберат. Защото утре хората, които ще гласуват за Жорж Ганчев, фактически няма да вземат от вашите гласове, а ще вземат от нашите гласове, които смятаме да дадем... (Смях и ръкопляскания в блока на мнозинството и в блока на БББ) Точно така!
    Аз просто се чудя на превъртяната ви логика! Защото вие ходите - и професор Стоянов, и всичките - вие ходите и говорите, че сте против комунистите, че сте против не знам какво си, че сте за бизнеса. Измислили сте дори думата "бизнесблок". Е какъв Бизнесблок сте вие, когато подкрепяте БСП? Може би БСП би трябвало да стане Бизнесблок, а пък вие да станете БСП! Сменете си имената! (Смях в блока на мнозинството и на БББ)
    Но така или иначе, в момента аз говоря за това, което е най-важното - говоря за повече честност, за повече почтеност и по-малко демагогия. А естествено е, че няма да вземат от вашите гласове. Вашите хардлайнери и сега не можахме да ги убедим, че това правителство е една страшна язва за България. Почти никой от нас не говореше против БСП. Ние говорехме против правителството на Жан Виденов. И аз съм сигурен, че много от вас са съгласни с това, което говоря. Това правителство беше и е вредно за България и вие сами ще си го свалите, аз го знам. На вас обаче ви е мъчно ние да го свалим. Вие ще го свалите, защото няма как да не го свалите. Но не мога да приема, аз приемам, разбира се, но не мога да приема морално едно да се говори в един момент, а всъщност друго да се прави. Това е една чиста демагогия. Това е чиста демагогия! (Шум и реплики)
    Още нещо бих искал да кажа. Вън всекиго от вас може би спират журналисти. И мен ме спираха и ме питаха учудвам ли се. Не, как ще се учудвам! Това, което днес се гласува, просто се повтаря картината от парламентарните избори преди година и половина. Това мнозинство е еманация от едно мнозинство, което имахте тогава, никой не го оспорва. Лошото е, че вие някакси не намерихте път вие да си свалите вашия шеф. Това е, което мен ме учудва. Защото ясно е, и смятам, че на цял свят и на цяла България става ясно, че вие поддържате едно правителство, което е негодно. Това е чудното за мен.
    Аз трябва да ви кажа, че когато вие дойдохте на власт, аз си мислех, че поне, примерно казано, с ежедневната престъпност, с уличната престъпност, ще можете да се справите. Е, не можахте и с това да се справите. Аз никога не съм вярвал, че няма да може господин Шиваров, или там който е сега, зърното го има, няма го, да премества от един склад в друг и т.н. Просто нещо липсва в това правителство.
    И отново казвам: аз не съм говорил в случая против БСП. А когато трябва, ще говоря против БСП, но тук се искаше вот на недоверие към правителството на Жан Виденов и това беше важното. Тъй че повтарям: не се учудвам на вота, учудвам се на твърдоглавието ви, учудвам се на това, че не сте научили нищо ново. Учудвам се, че, изглежда, демократичните принципи минават край вас. Това са нещата, на които се учудвам.
    В края на краищата от моя дългогодишен опит съм разбрал едно: нищо не остава ненаказано. И това ще бъде наказание за вас, но след време. Дай Боже това да бъде след няколко месеца до една година. Но нека в това време, когато ще има решителни избори, хора, като в Бизнесблока, да не лъжат. Защото всичко това, което стане, зад господин професор Стоянов, към когото имам уважение, седи един човек, към когото никакво уважение нямам - господин Георги Аврамов, но той се движи. Защото аз си спомням, че оттук, сега седи господин Георги Аврамов и господин Борис Колев, те седяха тук, от другата страна. И не само че седяха, а бяха лидери на СДС по това време. Ами как може човек такива хора да уважава! Те си смениха изцяло своята идеология! С такива хора няма да се отиде далеч, просто няма да се отиде далеч. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Ако някой се чувства лично засегнат, има две минути съгласно правилника в края на заседанието. (Петко Илиев иска думата за процедура)
    А ако не е процедура?! (Шум и реплики в залата)
    ПЕТКО ИЛИЕВ (встрани от микрофоните): На нас като парламентарна група ни останаха още 2 минути!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е така! Има право от името на групата само един да говори до 10 минути, но не 10 души по 1 минута. (Реплики) От името на групата вече беше говорено. От името на Бизнесблока вече беше говорено.
    Професор Христо Стоянов, ако Вие искате да говорите, ще говорите в края на заседанието, защото сте лично засегнат, но не сега!
    Преминаваме към следващата точка от дневния ред. (Христо Стоянов настоява да вземе думата по процедурен въпрос)
    Няма процедура! Знам, че няма да е процедура.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (встрани от микрофоните): Аз Ви заявявам, че ще бъде процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: И ако кажете нещо по това, което говори господин председателят на Демократическата партия, ще Ви отнема думата.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (встрани от микрофоните): Разбира се!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще говорите за процедура? А процедура е, ако съм сгрешил нещо във воденето на събранието и ако предлагате да изменя хода на събранието, но не по същество.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (встрани от микрофоните): Да, да! Не по същество!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Плийз! (Весело оживление в залата)
    ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Благодаря, господин председателю.
    Уважаеми колеги, благодаря за многократната пропаганда на Бизнесблока, но моята процедура е: господин председателю, обсъждахме въпроса за вота.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не обсъждаме въпроса за вота!
    ХРИСТО СТОЯНОВ: Моля Ви се - дебати, отношения по вота. Моля Ви, не допускайте в такива дебати да се правят неща, каквито бяха направени от колегите Иван Костов, от господин Савов... (Шум на недоволство и реплики от опозицията)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Това беше съвсем коректно!...
    ХРИСТО СТОЯНОВ: Това е отделен въпрос, колеги. Моля ви, правя процедура към вас - несъгласието си за водене на събранието, с което допускате да бъдем обвинявани и обиждани. Това е към Вас! ( Ръкопляскания от мнозинството, шум и реплики в залата)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин професор Стоянов, ако аз не позволя тук да се критикуват и да се обиждат хора, аз трябва да спирам всяка минута изказванията. Ами това е политическата борба и аз не виждам нищо некоректно казано във всички изказвания досега.
    Преминаваме към... (Шум и реплики в залата)
    За процедура - Петко Илиев, но ако не е процедура?! (Шум и реплики в залата) Ако не е процедура, господин Илиев, ще Ви накажа три дни да сте извън заседанията. Мислете!
    ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
    Моята процедура е противна на професор Христо Стоянов. (Шум и реплики в залата)
    Господин Стоянов, каза, че сме обсъждали вота на недоверие, а се нападали отделни парламентарни групи. Аз мисля, че в този момент не трябва да се отнема думата и правото на всеки един депутат независимо от коя парламентарна група ще бъде в един такъв труден момент, когато не се гласува вот на доверие на правителството, а се гласува дали да има хляб в България, дали да не умират пенсионерите с 200%!... (Силен шум в залата)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Прекъсвам! Прекъсвам!
    ПЕТКО ИЛИЕВ: Дали не фалират банките, дали България трябва да излезе от тази разруха... (Петко Илиев продължава да говори на изключени микрофони)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Илиев, господин Илиев! Не е процедура! (Петко Илиев продължава да говори на изключени микрофони)
    ПЕТКО ИЛИЕВ: В един такъв отговорен момент да не се запушват устата на народните представители, а да излязат пред този народ и да кажат: това не е вот на доверие, а това е, че всички депутати гласували със своята собствена съвест, зад които стоят по над 20 хил. избиратели - са гласували в България да няма хляб, да има разруха, да има висока смъртност, да се ровят в боклуците за храна и България и българският народ наистина да бъде обречен ... (Петко Илиев продължава да говори на изключени микрофони)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Илиев! Господин Илиев!
    ПЕТКО ИЛИЕВ: ... порочната политика на една партия, която няма право да съществува в този живот!
    Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания от опозицията, част от депутатите стават прави и бурно аплодират изказването)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Лишавам господин Петко Илиев!... (Силен шум в залата, опозицията бурно ръкопляска на депутата Петко Илиев)
    Лишавам господин Петко Илиев за нарушение, за грубо нарушение на обещанието, което даде за три дни неучастие в заседание. (Шумно неодобрение от опозицията, викове: "У-у-у!")

    Преминаваме към точка втора от дневния ред-
    ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ПРЕЛИТАНЕТО, КАЦАНЕТО И ПРЕБИВАВАНЕТО НА САМОЛЕТИ И ЕКИПАЖИ ОТ ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ НАД ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
    Моля най-напред да гласувате в залата да бъде допуснат Михо Михов, командващ Военновъздушните сили на Република България. (Щум и реплики в залата)
    Моля, гласувайте!
    Наказанието на Петко Илиев се брои - петък, следващата сряда и следващия четвъртък... (Шумно неодобрение от опозицията)
    Гласувайте.
    От общо гласували 158 народни представители, за - 143, против - 13, въздържали се - 2.
    Моля да поканите генерал Михов в залата.
    Заповядайте, за процедура, но искам да бъде процедура съгласно правилника. Иначе - още три дни... (Шум и реплики в залата)
    Червените картони ще хвърчат!... (Весело оживление)
    МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин председател, аз не знаех, че Вие сте футболен съдия!
    Колеги, от името на Парламентарната група на Народен съюз искам половин час почивка!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не е изминал един час от започването на заседанието! (Шумно неодобрение, реплики)
    Напротив, имаше почивка!
    МОНЬО ХРИСТОВ (встрани от микрофоните): Кога е имало почивка?!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имаше почивка половин час, когато ние пихме шампанско!
    Продължаваме.
    Процедура от господин Куртев. Ако не е процедура, господин Куртев, Вие сте депутат... (Шум в залата)
    ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Чл. 116 от правилника на това Народно събрание гласи:
    "Чл. 116. Ал. 1. Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания народен представител, който:
    1. оскърбява Народното събрание или държавния глава."
    Аз не чух... (Шум и реплики в залата)
    Хайде за малко спокойствие!
    Аз не чух господин Петко Илиев да оскърби държавния глава или Народното събрание.
    "2. призовава към насилие в залата или в сградата на Народното събрание".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Точно това!
    ИВАН КУРТЕВ: Не чух, не чух и такова нещо, господин председател!
    "3. повторно е гласувал с чужда карта", което също не е направил, поради което, след като го наказахте за три заседания, ако смятате, че и аз съм нарушил правилника, моля да бъда и аз наказан за три заседания. (Ръкопляскания от опозицията)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към точка втора.
    Нека господин Илиев си наеме друг адвокат, който е дипломиран. (Шум и реплики в залата)
    Моля Любен Петров да докладва становището на Комисията по национална сигурност.
    ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ПЕТРОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители!
    "Комисията по националната сигурност разгледа предложения проект за решение на своето заседание на 12 юни 1996 г.
    Комисията подкрепя мотивите на правителството относно прелитането, кацането и пребиваването на територията на Република България на 13 екипажа с общо 116 души от Военновъздушните сили на Съединените американски щати за участие във въздушни демонстрации "Птици- светкавици" на летище Крумово, Пловдив.
    България е една от седемте страни заедно с Румъния, Словения, Белгия, Унгария, Италия и Холандия, в която американската ескадрила провежда авиационни демонстрации по време на европейската си обиколка през 1996 г.

    Въздушните демонстрации от типа "Птици светкавици"допринасят в значителна степен за развитие на сътрудничеството, за повишаване на доверието и за гарантиране на взаимната безопасност. Същевременно тези демонстрации ще допринесат за издигане авторитета на авиацията на българската армия, както и за обмяната на опит по планиране и водене на летателна подготовка с демонстративната група на Военновъздушните сили на Съединените американски щати.
    Самолетите не носят оръжие на борда си и ще бъдат използвани само за провеждане на авиошоу.
    Като отчете тези аргументи, на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България Комисията по национална сигурност изразява становище Народното събрание да даде разрешение за прелитането, кацането и пребиваването на територията на Република България за провеждане на въздушни демонстрации "Птици светкавици" на летище Крумово, Пловдив на 13 екипажа с общо 116 души от Военновъздушните сили на Съединените американски щати, един транспортен самолет С-21, 8 самолета F-16, 3 транспортни самолета С-141 и 1 транспортен самолет цистерна КС-135."
    Становището на комисията бе прието на 12 юни 1996 година с 14 гласа "за", 0 гласа "против" и 0 гласа "въздържали се".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народния представител Николай Камов, председател на Комисията по външната политика и европейска интеграция, да прочете становището на тази комисия.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛАЙ КАМОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое заседание от 13 юни 1996 година Комисията по външната политика и европейската интеграция разгледа законопроекта и прие следното становище:
    "Предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България да разреши прелитането, кацането и пребиваването на самолети и екипажи от Военновъздушните сили на Съединените американски щати на територията на Република България за провеждане на въздушни демонстрации "Птици светкавици" на летище Крумово, Пловдив, на 13 екипажа с общо 116 души от Военновъздушните сили на Съединените американски щати, както следва:
    1. 1 транспортен самолет С-21 - от 17 до 20 юни 1996 година;
    2. 8 самолета F-16, 3 транспортни самолета С-141 и 1 транспортен самолет цистерна КС-135 - от 18 до 21 юни 1996 година."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли бележки?
    Думата има господин Михайлов.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Отношението към това предложение, което е направено от Министерския съвет на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 74, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е нещо, което е позитивно. Ние имахме щастието като народни представители да присъстваме на едни такива демонстрации, пак край Пловдив, по време на Тридесет и шестото Народно събрание. Става дума за "Сините ангели". Тази демонстрация беше изключително полезна и тя вдигна престижа въобще на военновъздушните сили и интереса към тази героична професия.
    Тук обаче ни се предлага нещо, което според мен можеше да бъде решено от правителството, без да бъде проблем на Народното събрание. Защо мисля така? По чл. 84, т. 11 от Конституцията, по която ние сега работим, се казва, че Народното събрание разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната, или преминаването им през нея. Става въпрос дали тези самолети, които са без оръжие, а само със своите екипажи, представляват по смисъла на т. 11 на чл. 84 чужди войски. Към това ние би трябвало да се отнесем със съответната сериозност. И най-добре е да прочетем тълкуванието на Конституционния съд по този въпрос. Тези екипажи не са въоръжени. Те са в смисъла, в който тук се вижда, и от документа, който ни е представен, с цел въздушни демонстрации. Неслучайно дори и самото име "Птици светкавици", както е кръстено, говори за една атракция, говори за една демонстрация.
    По-нататък, независимо че става дума за 116 души от Военновъздушните сили на Съединените американски щати, те на са според мен, а и ако прочетем внимателно тълкуванието на Конституционния съд, чужди войски по смисъла на това тълкувание.
    И аз ви моля, уважаеми дами и господа народни представители, да не бъдем тези, които, както се казва, препотвърждаваме позицията на Министерския съвет. Министерският съвет сам можеше да реши това така, както не се взема разрешение от Народното събрание по чл. 84, т. 11 и в другия вариант - когато става дума например за военна техника. Нима когато на територията на страната влиза чужда военна техника без екипажи или обратно, излиза, продаваме военна техника вън от страната, спазвайки международните договорености и законите на Република България, нима се иска разрешение от Народното събрание? - Очевидно не.
    Мисля че решението на Министерския съвет е напълно достатъчно и не би трябвало Народното събрание да дава своя разрешителен вариант. Още повече ще си позволя да припомня, че българското общество и българската армия отдавна чакат едни бронемашини, които така и не идват, защото трябва да дойдат някъде от Северен Урал.
    ЛЮБЕН ПЕТРОВ (от място): Ще дойдат, Васко!
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Надявам се, господин генерал, да не дойдат с екипажите, защото това ще заприлича на 1944 година след 5 септември. Надявам се да не се случи и това, което може да ги тласне насам - едни резултати от изборите в Руската федерация, които ще имат, разбира се, изключително лошо влияние и тук, в страната, защото сме свикнали да виждаме БСП да се държат като по' католици от папата, да вършат неща, които никой не ги кара да вършат, в услуга на своите бивши, а може би и настоящи господари.
    Та за това ми е мисълта: нека Министерският съвет да си даде разрешението, както беше редно, когато транспорт с бойни машини мина през българската територия, за да отиде в Македония, правителството да реши това. Няма нужда Народното събрание да дава разрешение - а трябва да уважаваме много Конституционния съд, защото сме народни представители, пък и всеки гражданин в страната трябва да уважава тълкуванията и решенията на Конституционния съд, - да не се занимаваме с този проблем. И нека да се проведе край Пловдив тази демонстрация на "Птици светкавици". Сигурен съм, че ако имаме възможност, с удоволствие ще посетим тази демонстрация.
    Това е, което бих искал да кажа, уважаеми господин председателю, в този смисъл. Нека да не слагаме излишни преосигурявания на правителството така, както днеска видяхме и при гласуването на вота на недоверие - да не би случайно да има някои другомислещи в БСП, се преосигурихте с Бизнесблока и се получи този смешен и трагичен резултат за българския парламент в подкрепа на това правителство, което тегли БСП към дъното. Аз не се притеснявам от това. Но това, че тегли за съжаление и България към дъното, това е страшно. Нямаме две Българии, едната на БСП, а другата на българския народ. Това е проблемът. И затова преосигуряването й със сегашното гласуване е напълно излишно. Нека Министерският съвет да си носи отговорността. Има правото да разреши тази демонстрация на полети и с това да не ангажира времето на Народното събрание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Всъщност господин Михайлов направи процедурно предложение да се отклони това решение.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Не съм правил процедурни предложения!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението на господин Михайлов да не се разглежда това предложение на Министерския съвет. Моля да гласувате и да се съобщи на Американските военновъздушни сили, че Народното събрание не иска да разглежда този въпрос.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Защото разрешението трябва да се даде от Министерския съвет!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Гласуваме предложението на Васил Михайлов да се отклони това решение за пребиваване на американските екипажи с техните самолети.
    От общо гласували 140 народни представители, за - 9, против - 120, въздържали се - 11.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласувате предложеното решение, което беше прочетено от господин председателя на Комисията по национална сигурност Любен Петров.
    От общо гласували 165 народни представители, за - 160, няма против, въздържали се - 5.
    Решението е прието.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
    РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ДА СКЛЮЧИ ДОГОВОР ЗА СТОКОВ КРЕДИТ С ФИРМАТА "СИМЕНС".
    Моля, народните представители да гласуват да бъде допуснат в залата д-р Иван Бокарев, заместник-министър на здравеопазването.
    От общо гласували 129 народни представители, за - 121, против - 4, въздържали се - 4.
    Предложението се приема.
    Моля да поканите д-р Бокарев в залата.
    Давам думата на проф. Иван Зънзов, председател на Комисията по здравеопазване, да представи становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК ИВАН ЗЪНЗОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Становище на Комисията по здравеопазване за проекторешение N 100-04-43 от 21 декември 1995 г. за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за стоков кредит с фирмата "Сименс", внесено от Министерски съвет на 21 декември 1995 г.
    На няколко поредни заседания Комисията по здравеопазване се запозна с предложенията на фирмите "Сименс", "Филипс", "Вилла" и други по сключване на стоков кредит. Бе предложено на Министерството на здравеопазването да разгледа всички оферти, постъпили в комисията, за да преценят експертните съвети към самото министерство, както и министерствата на финансите и на икономическото развитие коя от офертите е най-изгодна за България.
    На заседанието на комисията, проведено на 13 март 1996 г., Министерството на здравеопазването внесе отново своето предложение за сключване на стоков кредит с фирмата "Сименс". Решението на републиканските специалисти по рентгенология, лъчелечение и нуклеарна медицина е, че предложената оферта за стоков кредит от фирмата"Сименс" е по-изгодна от останалите оферти за страната ни.
    Становището на републиканските специалисти, както и на посочените две министерства - на финансите и на икономическото развитие, засяга само двете фирми - "Сименс" и "Филипс". Другите оферти не са разглеждани поради постъпване в Министерството на здравеопазването след определения от комисията срок.
    След подробно изслушване и изказване на мнения от членовете на комисията бе гласувано с 6 гласа - за, и 3 - въздържали се, следното становище:
    Комисията по здравеопазването дава съгласие Министерският съвет да сключи договор за стоков кредит с фирмата "Сименс".
    Комисията запазва своите права на всеки етап от подготовката на договора да упражнява правото си на парламентарен контрол.
    Според Конституцията на Република България, чл. 85, Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които съдържат финансови задължения за държавата. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата на народния представител Кирил Желев, председател на Комисията по бюджет и финанси, да прочете становището на комисията по този въпрос.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На заседание, проведено на 10 април 1996 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за решение за даване на съгласие Министерският съвет да сключи договор за стоков кредит с фирмата "Сименс". На заседанието присъствуваха министърът на здравеопазването госпожа Мими Виткова и специалисти от Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването. Те запознаха народните представители с тежкото състояние на рентгенологичната, радиологичната, диагностичната и терапевтичната техника в здравните заведения на страната, която е остаряла и силно амортизирана.
    Предлаганият стоков кредит възлиза на 100 млн. германски марки. Той ще бъде отпуснат за срок от 10 години с възможност за бартерно изплащане на част от него, лихвен процент в размер на 6 на сто годишно и 2-годишен гратисен период. Освен това договорът с фирмата "Сименс" съдържа възможности за подписване на рамково споразумение и конкретни договори за кооперирано производство на рентгенови апарати.
    След проведената дискусия, с оглед на това че финансовите възможности на Министерството на здравеопазването са силно ограничени и не позволяват подмяна на досегашната апаратура и от гледна точка на състоянието на медицинското оборудване на болничните заведения в страната като цяло Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да даде съгласие Министерският съвет да започне преговори за сключване на договор за стоков кредит с фирмата "Сименс". Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря Ви.
    Има думата народният представител Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Просто искам да поставя няколко въпроса във връзка с този кредит, отпуснат от фирмата "Сименс".
    Първо, какви са били критериите на експертите по електроника, за да определят точно "Сименс" апаратурата, че е по-подходяща, да речем, от апаратурата на "Филипс"? Какви са били критериите? Задавам въпроса в чисто технологичен план.
    Второ, апаратурата, която ще пристигне в България, много добре е, че има гратисен период - но какво е ноу-хауто, което е вкарано в тази апаратура, т.е. можем ли да разчитаме на нещо модерно, защото става дума за сериозна сделка?
    Трето, ако бихте могли да ми отговорите, какъв е екипът от електронни специалисти, който е гледал офертите? Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има думата д-р Китов.
    БОРИСЛАВ КИТОВ (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно е, че българската медицина се нуждае от подновяване на рентгеновата апаратура, която е доста амортизирана и на места е недостатъчна, даже има и липси. Имам предвид, че в България има един единствен бетатрон - това е линеен гамаускорител.
    Проблемът, който възникна в комисията, за да се забави все пак влизането на това предложение в пленарна зала, произлизаше от два основни момента.

    Първо, може би госпожа Виткова ще каже това, но не е обявяван нито конкурс, нито нищо, а просто фирмата "Сименс" предлага този кредит, така да се каже, това споразумение да бъде подписано. Тъй или иначе, не може да се обяви конкурс.
    Проблемът обаче, който съществува, е, че в крайна сметка със сключването на един такъв договор, безспорно в момента "Филипс" е една от най-добрите фирми, е, че нашата апаратура за един дълъг период от около десетина години, а може би и повече, се монополизира от фирмата "Сименс". При всички случаи кредитирането е хермискредитиране, което и едната, и другата фирма имат възможност при едни и същи условия да предложат този заем на България.
    Условията, които фирмата "Филипс", пък и другата фирма "Вилла", мисля беше, и аз мисля, че все пак прави чест на министерството, че всяка една от офертите беше разгледана повторно и обсъдена. Това, което мога да кажа като в полза на фирма "Сименс" е определено, че единствено тя предлага тези 6 бетатрона, за които явно българското общество има голяма нужда. И това, което според мен, не е най-доброто в този договор е, че на различните етапи няма да има възможност от провеждане на търгове, за да може във всеки един момент да се определи коя от предлаганите апаратури е по-добра и коя е по-изгодно да се вземе, защото вие всички знаете, че има ли търг, ще има възможност и за подбиване на цената. В крайна сметка това, което със сигурност мога да кажа, е, че експертите по радиология, рентгенология в България, на базата на своите виждания и познания, категорично подкрепиха "Сименс" и при това положение ние просто не можем да се противопоставим, при явната нужда от такава апаратура в България.
    Въпреки че съм с известни резерви по начина на подписване на договора, аз ще гласувам за него, защото явно нашата медицинска общественост има нужда от така предлаганата техника. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли други бележки?
    Има думата Венцеслав Димитров, от Народния съюз.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Естествено е, че здравеопазването има нужда от пари. Но естествено е, от друга страна, че тия пари трябва да се раздават в конкуренция с всички други пари, от които има нужда България.
    От гледна точка на здравеопазването, никой не може да отрече, че му трябват не само 100 милиона марки, а сигурно му трябват и 1 милиард. И с 1 милиард не може да се оправи. Въпросът обаче, който аз винаги повдигам, когато стане дума за такъв род разрешения, след които следват ратификации, това е: "Няма ли някой от Министерството на финансите да ни даде отговор на въпроса за българския дълг, за българските поети гаранции и евентуално момента, откогато те ще започнат да се реализират? Тоест, ние да почнем да плащаме. Дали ще имаме възможност да плащаме? Как е съчетано това нещо с другите плащания на държавата?" Това е нещо, на което госпожа министър Виткова не може да ни отговори тук в момента. Тя може да ни каже, че има голяма потребност от средства за здравеопазването. Нещо, което никой не може да го отрече.
    Обаче виждаме, че в момента тази криза, която аз казвам, че е катастрофа, е причинена и от некомпетентно ръководство на икономиката, но и от натрупването на плащания по външния дълг, които се оказва, че в момента България не може самостоятелно и без тежки последици да посрещне. Затова сме принудени да се подчиняваме на изискванията, на това, което ни диктуват от международните финансови институции, и да правим недотам обмислени стъпки.
    Така че аз пак си поставям въпроса: "Къде е тук представителят на Министерството на финансите, който непрекъснато ни обещава от няколко години в нашата комисия, че ще ни даде подобна информация, че това утре няма да затормози плащанията, в които влизаме?".
    Лично, като една сделка, някои казват, че е хубаво това, че е бартер. Но това е и опасно. Защото при бартера една сделка, която обикновено съществува между страни с много различна степен на развитие, които не могат да намерят общ език да се разплащат срещу една нормална международна валута, те отиват на бартер. Когато отиват на бартер, се оказва, че някоя от страните, обикновено слабата страна, е винаги излъгана. Защото силната страна може да надуе цените, а слабата да бъде принудена да ги понижи.
    Аз не знам с какъв бартер ние ще го изплащаме утре?! Какво ще бъде? Какво искат от нас? Пшеница ли искат, агнета ли искат, олио ли ще искат, слънчоглед ли, не знам?! Това не е ясно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народни представители.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Народни представители, господин професоре, аз съм сигурен, че ние имаме няколко народни представители...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: В изобилие.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: ..., които са на по-високо равнище от средния германски народен представител. Но също така имаме народни представители, които спят или седят в залата с цел да изпълняват други функции. Такива наистина на германския парламент не му трябват.
    Лихвеният процент. Лихвеният процент на практика при бартера не играе такава голяма роля. Той не е основна величина в една такава сделка. При бартера е какво трябва да изнесем срещу това и какви ще бъдат цените.
    Другото, което ме притеснява, е, че се водят разговори само с една фирма, или поне даваме право да се водят разговори за сключване на заем само с една фирма.
    Аз, доколкото разбрах от обсъжданията в нашата комисия, става дума ние да възобновим едва ли не производството на резервни части или да ни комплектоват старите рентгени, внесени преди от бившото ГДР. За бетатроните доктор Карев ми каза, че те наистина са едно съоръжение, което е на световно равнище. Но дали ще бъде така и с другите доставки от фирмата?
    Не е ли по-добре да се намали малко тази сума и да се водят разговори с конкурентни фирми, с цел на базата на конкуренция ние да постигнем по-добри условия, както е нормално във външната търговия?
    Аз, естествено, не пледирам в момента против даването на съгласие, обаче давам израз на мислите, които предизвикват сключването на един такъв договор. Аз знам, че след това ще има ратификация тук, но дали няма да е късно, ако бъдат уговорени условия, които нас не ни устройват?
    Затова мисля, че би трябвало да вземем непременно мнението, тъй като са държавни пари, на такава институция, каквато създадохме миналата - това е Сметната палата, да ни каже добре ли са похарчени тези пари. Иначе, пак подчертавам, от гледна точка на Министерството на здравеопазването - то не се грижи за това как ще изплащаме утре външния дълг. То е съгласно с всякакви условия, само и само да дойде нещо. Естествено, не можем да очакваме, че от Германия пък ще дойде най-лошото. То е съгласно, никога не може да се противопостави. Даже, ако му кажем да сключи заем за 200 милиона, или за 300 милиона, ще го направят с удоволствие. Но другите въпроси все пак остават.
    Аз пак подчертавам, че Министерството на финансите тук, тези, които се занимават със заемите, с даването на гаранциите и т.н., би трябвало да уважават както своята собствена изпълнителна власт, така и парламента, когото питат, и който може някой път пък и да каже: "Моля ви се, дайте цяла информация, за да дадем ние съгласие!". Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Пламен Денчев.
    ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Аз не съм специалист в тази област. Искам само да се включа в дискусията от гледна точка на това, че тук бяха поставени въпроси малко по-широки от темата, която се разглежда в конкретния случай.
    Вярно е, господин Венцеслав Димитров постави един важен въпрос - за договорите, които досега са сключени по различни линии за заеми, за кредити във всички области, а не само в медицината. А това е един проблем, който няколко пъти е поставян в Комисията по бюджет и финанси и аз смятам, че е проблем на Комисията по бюджет и финанси, а не на Комисията по здравеопазването. Добре е ние да имаме поглед, цялостен поглед, върху всички кредити, които се сключват не само от това правителство, но и от правителствата от 1991 година насам.

    Но в конкретния случай аз искам да изразя моята подкрепа за направеното предложение на Министерския съвет, изхождайки от становището както на Комисията по здравеопазване, така и на специалистите в тази област, които не отричат необходимостта от получаването на тази апаратура.
    Не е наша работа да се занимаваме с търгове. Това е работа на правителството. Очевидно е, че когато се предоставят средства по този начин, търгът не може да изглежда напълно стандартен. Това е ясно и няма защо да се заблуждаваме. Но след като не се отрича необходимостта от доставката на тази апаратура, след като не се отрича, че тази апаратура е на добро техническо равнище, аз не мога да се съмнявам в това, тъй като "Сименс" не доставя апаратура само в здравеопазването, тя доставя и в други области, аз смятам, че ние имаме пълно основание да подкрепим направеното предложение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
    Господин Крум Славов има думата.
    КРУМ СЛАВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз вземам повод от това, което господин Венцеслав Димитров каза преди малко като финансист. Бих искал също да поставя тези въпроси, ако има възможност да се огледа този кредит от 100 милиона, дали не може в някаква степен да се включат, да имат право на участие или най-малкото поне да бъдат разгледани допълнително оферти от други водещи фирми. Защото би трябвало всички да знаят, че има фирми като "Филипс", които са водещи в областта примерно на образната диагностика. Доколкото се отнася до бетатроните, нали там нещата стоят другояче, но "Филипс" предлага също техника, която е на изключително високо ниво. Знаете, че в момента в Медицинска академия действа единственият в страната ядрен магнитен резонанс, който замени "Филипс-томоскен-320".
    В този смисъл не би ли било възможно целият кредит да не се изпълнява само от една фирма. Хермес може да гарантира кредита, но да имаме възможност за някакви търгове, за някаква конкуренция, която неминуемо ще свали от цената на съответната апаратура. Примери в това отношение има съвсем пресни от последните години. Имам информация за това как е спадала една цена при конкуренцията между "Сименс" и "Филипс".
    В интерес на всички е, и на българския данъкоплатец, ако е възможно, да купуваме нещо качествено и на съответното високо равнище за една по-малка сума, защото тя се отделя от нашия бюджет. Иначе безспорно едни такива кредити в областта на здравеопазването са от изключително значение за страната и би трябвало да получават подкрепата на всички. Но нека да не забравяме, че конкурентното начало създава едни условия, които са малко по-добри от монопола във всяка една област без значение.
    Затова смятам, ако има някакви възможности поне за в бъдеще, нека да се намери възможното оптимално решение по този въпрос. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
    Доктор Григор Малев има думата.
    ГРИГОР МАЛЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Фирма "Сименс" е наистина високоуважавана фирма за диагностична техника и визуална техника в света по отношение на здравеопазването. Но този договор, който сега трябва да бъде сключен и за който се иска съгласието на Народното събрание, има две страни.
    Разбира се, има много добра страна, що се отнася до бетатроните, защото наистина ние страдаме по отношение на тази техника. Шестте онкологични центрове в страната са наистина в много тежко състояние.
    Но другата страна на договора, за което се безпокоя, това е, че ще бъдат внесени в България морално остарели ренгени от фирма, аз тук съм казвал, че това е източногерманска фирма, която "Сименс" закупи с леки модернизирания било на ренгенови тръби, на механична част, ще влязат в България. Това нещо ме притеснява определено. Защото 50 милиона дойче марки ще отидат за бетатроните. Останалите 50 милиона ще отидат именно за тези ренгенови апарати, които не са последна мода на техниката - това, което например предлагат други фирми.
    Така че тук е моето опасение.
    Освен това, другото, което е, че липсва търг. Аз мисля, че винаги цената би могла да стане по-ниска, когато участват няколко фирми. В този търг наистина има възможност да се подбие цената на една или друга, защото много добре се знае, че и "Филипс", и "Сименс", и други фирми - американски, канадски, които също дадоха своите оферти, са водещи в тази техника.
    Освен това ме притеснява, че се създават условия за монополизиране на българския пазар по отношение на диагностичната и визуална техника в медицината. Защото все пак 100 милиона дойче марки е нещо много. Това значи за един много дълъг период ние да откажем в нашия пазар за визуална медицинска и диагностична техника да дойдат други фирми. Това е, което ме притеснява.
    И последно искам да препоръчам, ако е възможно, да се правят търгове на всеки един етап при сключването на договора. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
    Госпожа Валентина Георгиева има думата.
    ВАЛЕНТИНА ГЕОРГИЕВА (ПГДЛ): Колеги!Аз съм член на Комисията по здравеопазването и съм участвала във всички заседания, които са провеждани, по повод обсъждането проблема за този кредит, който се отпуща от фирма "Сименс".
    Ако вие внимателно бяхте слушали становището на комисията, което прочете професор Зънзов и ако внимателно бяхте слушали изказването на доцент Китов, може би нямаше да възникнат тези въпроси в залата, които сега се задават от тази трибуна.
    Искам да кажа, че търг не може да се направи, когато някой реши да те кредитира. А търг се прави тогава, когато продаваш нещо, а не когато ти дават средства.
    Това е първото нещо, което исках да изясня.
    Второ, на Вашия въпрос, господин Димитров, искам да отговоря, че ние не сме експертите в комисията, които сме дали заключение коя фирма има по-добра техника. Това беше направено действително от експертна комисия и както беше изяснено, независимо че беше минал срокът, който ние дадохме на министерсвото да събира такива предложения, се допусна фирма "Симен" и още една фирма да дадат своите оферти. Наново се събра експертната комисия, която даде ново заключение, но за съжаление заключението беше същото - беше за "Сименс".
    Така че аз не виждам какъв спор може да възникне в случая и какъв монопол се отдава в случая на фирма "Сименс", след като специалистите дават своя вот да бъде именно апаратурата на тази фирма. И ако тази фирма е морално остаряла, както се твърди тук в едно изказване, тези специалисти няма да дадат такова заключение.
    По отношение на средствата. Ние сме разсъждавали доста в комисията и по този въпрос и имаме консултации правени с Министерството на финансите. Комисията по бюджет и финанси също се е занимала с този проблем. Така че не виждам някаква пречка този кредит да бъде теглен.
    Освен това от разясненията на фирма "Сименс", които бяха направени, след като вече имахме заключението на нашата комисия, в разговорите, които са водени, се оказва, че може да се дадат и по-облекчени условия от тези, които са дадени в първата оферта от фирма "Сименс".
    Искам да заявя и още нещо, което ми направи много силно впечатление, когато ние поканихме фирма "Сименс" и фирма "Филипс" на заседание на комисията, много силно впечатление ми направи фактът, че фирма "Сименс" съвсем колегиално, бих могла да кажа, постъпи спрямо фирма "Филипс", като те изложиха своята оферта и разясниха, и отговаряха на всички въпроси, които ние им задавахме. За разлика от тях фирма "Филипс" не можа да каже нищо конкретно в случая. И затова се наложи да дадем допълнителен срок, за да бъдат обсъждани отново тези оферти от нужните специалисти.
    Така че заключението на Комисията по здравеопазването не е направено на базата само на гласовете и мненията на членовете на Комисията по здравеопазването, а бяха изслушани редица специалсти в тази насока и затова ние дадохме своето съгласие да започнат преговорите и сключването на договора от Министерския съвет с фирма "Сименс".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви. Провокирахте две реплики. Господин Благой Димитров.
    БЛАГОЙ ДИМИТРОВ (СДС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Георгиева! Ние много внимателно слушахме и двете становища на комисиите. Искам да ви кажа кое е смущаващо в тази оферта. Значи, когато няма търг - независимо, че на няколко инстанции са гледани проблемите, по принцип на 100 млн. долара 2% - 2 млн. марки е комисионната. Възниква такъв въпрос: примерно взел ли е някой комисионна, може ли да вземе и т.н. Далеч съм от мисълта, че такова нещо е станало. Но възниква такъв въпрос. Става дума за пари - 100 млн. марки, които ще плаща българският народ, независимо, че този стоков кредит е отпуснат за дълго време. Ето тези неща трябва да се изчистят. Аз заради това задавам тези въпроси: кои специалисти в технологичен план - аз разбирам, че госпожа Виткова ще вземе отношение - са дали положителни становища? Някой трябва за една такава крупна сделка да поемe отговорност. Извинявайте. Аз като народен представител не мога да не задам такъв въпрос. Много са парите. Много са парите и става дума за апаратура в сферата на здравеопазването. Не искам да схващате това, че ние не подкрепяме един такъв проект за влизане на добра апаратура. Доколкото разбрах от разговорите с колеги, даже един от тези прибори за дълбока терапия ще бъде за Варна. Аз съм доволен като варненски народен представител, че това е факт. Но все пак тези неща трябва да се чуят, за да може ние да гласуваме спокойно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата д-р Григор Малев.
    ГРИГОР МАЛЕВ (СДС): Госпожо Георгиева! Аз съм далеч от мисълта и никога не бих казал, че фирмата "Сименс" е морално остаряла фирма или че тя е нещо лошо. Напротив, фирмата "Сименс" е знак за качество и нещо много добро, да не кажа най-доброто в света. Но това, което фирмата "Сименс" ще направи именно с този стоков кредит, който се осъществява, а именно да ни се предоставят подобрени рентгенови апарати, които са от старите заводи "Тур" от Източна Германия. Защото фирмата "Сименс" беше задължена да закупи от федералното правителство на Германия именно тези заводи "Тур". Също такива договори са сключени с Харватска, сключени са и с Румъния, и с Унгария. Обаче знаете ли, че там не вървят и те са доста на по-високи цени - 120 млн. марки, 180 млн. марки, а са усвоени до този момент, като една година те не изпреварват, а досега са усвоени в двете страни не повече от 20 млн. Значи има нещо, което не е наред. А може би именно не е наред това, което ни се предоставя. Искат да заменят, малко да подобрят старите рентгенови апарати, които ние ги имаме тук - "Тур"-овете, подобрени, с подобрена механика, с подобрени рентгенови тръби, които наистина е нещо, от което се опасявам.
    Така че, както и Вие казахте, ако този кредит фирмата "Сименс" ни го подаряваше, аз нямаше да имам нищо против. Но ние трябва да го връщаме. След като трябва да го връщаме, нека да изберем това, което е най-добро за нас и за българския народ.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
    Има думата господин Цветан Димитров за трета реплика.
    ЦВЕТАН ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Георгиева! Правя реплика, защото има няколко неща, които просто смущават в този проект, който ни е даден за ратифициране. Става въпрос за следните неща.
    Първо, ясно е, че договорът е сключен на бартерна основа за 10 години. Не чухме експертна оценка за това каква ще бъде актуалността на техниката на "Сименс" след 10 години, след като бъде изплатен този кредит. Тоест, няма ли да бъде тя морално остаряла точно след тези 10 години и колко години би могла да се ползува. Просто липсва тази експертна оценка.
    Второто нещо, което също смущава, е, че - тук го споделихме и с колеги, нещо фирмата "Сименс" - пак искам да кажа, без да имам нещо против нейната компетентност, нейното водещо значение - просто много често взе да се появява в България. На 2-3 пъти и то в някои сделки, които някои вестници нарекоха скандални.
    Третото нещо, което също искам да отбележа, е че при липсата на търг се получава така, че тези 100 млн. долара, ако имаше търг, можеше да не бъдат 100 млн. долара. Ако бартерът бъде осъществен по този начин, има опасност цените, ако ги изчислите в този 10-годишен период - трудно може да се прогнозира, но парите да бъдат много повече, отколкото реално биха били. Това притеснява.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
    Право на дуплика има госпожа Валентина Георгиева.
    ВАЛЕНТИНА ГЕОРГИЕВА (ПГДЛ): Аз мисля, че министър Виткова ще отговори по-подробно на въпроса за експертната комисия.
    И още един път искам да кажа, че ние не сме нужните специалисти, които бихме могли да кажем точно тази апаратура ли трябва да бъде или не. Затова се назначи експертна комисия, която даде своето заключение. Министър Виткова предполагам, че ще изброи имената, ако ги носи, разбира се, на тези специалисти, които са преценили е ли тази техника нужната за България в момента или не е.
    Така че на този въпрос не бих могла да ви отговоря.
    Искам да отговоря на въпроса на господин Димитров за комисионната. Господин Димитров, когато цяла една комисия заседава и решава проблема с този кредит, когато цяло едно ръководство на едно министерство решава този проблем, когато това става по поръчение на Министерски съвет, кажете ми кой може да вземе комисионната? На този въпрос аз като юрист не мога да отговоря и считам, че такава комисионна не би могла да се вземе от толкова много хора. Просто няма да има такава фирма, която да си даде, ей така, парите на стотина човека.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Други бележки?
    Има думата проф. Зънзов.
    ИВАН ЗЪНЗОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители. Искам да ви уверя, че ние няколко пъти връщахме този проблем, разглеждахме го, искахме да дойдем до най-ефективното използуване на тези средства. Разглеждахме предложенията на няколко фирми.
    И тук искам да отговоря на господина, който постави въпроса за експертите. Това са експерти, които работят с електронно-медицинска апаратура, поддържат я и работят с нея. Това са професорите по рентгенология, радиология и нуклеярна медицина или републикански специалисти. Но не само от София, бяха привлечени от цялата страна от висшите медицински институти и медицинските университети.
    Нека да не работим със съмнения, защото която и фирма да се появи, тези съмнения, които изказахте вие тук, могат и за нея да се кажат.
    Освен това договорът не е сключен още. Ние сме записали най-накрая на нашето становище, че Комисията по здравеопазване си запазва правото по пътя на парламентарния контрол да следи подписването на договора и изпълнението му в различните етапи.
    А смея да ви уверя, че ние това няма да го направим сами като доктори. Обезателно ще привлечем специалисти- финансисти и ще привлечем отново нашите специалисти по електронно-медицинска апаратура.
    И аз ви моля: нека да дадем това право за сключване на договор, да го контролираме. Не искам от тази трибуна да говоря за трагичното положение, в което се намира България по отношение на тази апаратура, която трябва да лекува онези, на които им е останало малко от живота, бих казал. Днес тя е една голяма надежда за тях. А също така - и за рентгеновата апаратура.
    Моля ви да подкрепите становището на двете комисии.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Други бележки има ли?
    Има думата министър Виткова.
    МИНИСТЪР МИМИ ВИТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Като вярвам в цялата добронамереност и загриженост, произтичаща от всички въпроси, отхвърлям априори подхвърлената реплика за комисионната. Смятам, че тя неволно беше изтървана, тъй като проблемът с този стоков кредит е предложен на България от 1988 г. насам. Много пъти, на много равнища, много хора, всички протоколи на експерти съвети, които включват специалистите по електроника и то електроника в областта на производството на медицинска апаратура, които се намират в специализираното предприятие "Ема инженеринг" към Министерство на здравеопазването от същата 1988 г. насам, вероятно и сменяйки се, има няколко протокола, последният от които на тези специалисти - по електроника, е от 1994 г., преди нашето идване. 1995 г. ние повторихме неколкократно заседанията и решенията на други експертни съвети по рентгенова диагностика, по нуклеярна медицина, по радиологична терапия. Успоредно с това и парарелно работиха и икономисти от Министерство на здравеопазването, двукратно бяха взети становища на Министерство на финансите и Министерство на промишлеността. Без да е регламентирана процедурата, колегите от Комисията по здравеопазването знаят, че ние дори допуснахме, след като правителството беше представило своето искане парламентът да даде такова съгласие, пред Комисията по здравеопазване с нови експертни оценки беше гледано и предложението на фирма "Филипс", което както икономическите експерти, така и специалистите в областта на рентгеновата диагностика и терапия счетоха и предложиха, че по-добрата оферта засега е тази на фирма "Сименс".


    Оттук молбата ми е да изключим предположенията за подобни нечистоплътни помисли и намерения. За нуждите на българското здравеопазване мисля, че всички сме обединени. Витаят въпросите около съвместното производство, което се предлага на България, кооперирано с фирма "Сименс" и това е едно от големите достойнства на тази оферта - че тя предлага кооперирано производство. Това производство е на модел рентгенодиагностичен апарат, който самата фирма "Сименс" пусна в производство след 1993 г.
    Абсурдно е да мислим, че в България ще бъдат произвеждани апарати от модела, произвеждани в заводите "Тур". Този модел, който е добре описан и който вие ще видите в самия договор при ратификацията вече със закон, е един от последните модели на фирма "Сименс".
    Колкото до резервните части за съществуващата рентгенова апаратура, защо да отбягваме възможността, ако можем с по-малко разход да продължим живота на десетки ретгенови апарати, които имаме и които заради дребни резервни части в момента не могат да работят пълноценно, да отвърлим априори и тази възможност. Това също е част от достойнствата на тази оферта.
    Проблемът за бартера. Той е една възможност част от кредита да бъде изплатен и с бартер, но това е предмет на следващото договаряне, което ще видите в завършен цикъл, когато ратифицирате договора.
    Това, че Министерство на финансите не е представило пред депутатите от Комисията по бюджет и финанси своя анализ на всички кредити, мисля, че комисията е в своите права да изиска този анализ и нека да не обвързваме двете решения - днешното с един такъв необходим анализ, който трябва да бъде внесен, за ангажиментите на българската държава към такива международни договори.
    Другият проблем - за разделяне на стоковия кредит. Това се оказа на практика невъзможно, тъй като разделянето на тази сума не би позволило реализирането на цялостния проект, който включва доставка на рентгенова, терапевтична и диагностична апаратура и развитие на съвместно производство. Затова нашето предложение е да бъде подкрепено предложението на Министерския съвет. При внасянето на договора в неговия окончателен вид парламентът ще се произнесе още веднъж и да разсъждаваме, че българският пазар в областта на тази скъпоструваща медицинска апаратура въобще не е затворен за конкурентните фирми. Той е толкова гладен за този вид апаратура и така свободен, всяко здравно заведение, както Александровска болница направи доставката на ядрено-магнитния резонанс, всяко здравно заведение, независимо от кого се финансира - чрез общинските бюджети или републиканския, да сключва сделки за доставка на рентгенова апаратура, за доставка на друга апаратура, произвеждана от конкурентни фирми, както в рамките на периода за изплащане на кредита, така и извън него. Но, повярвайте, това е една спасителна глътка за българското здравеопазване, за която аз моля да бъде подкрепено предложението на правителството.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Преминаваме към гласуване на решението.
    "РЕШЕНИЕ
    за даване съгласие за сключване от Министерския съвет на Договор за стоков кредит с фирмата "Сименс"

    Народното събрание на основание чл. 84, т. 9, чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
    РЕШИ:
    Дава съгласие Министерският съвет да сключи Договор за стоков кредит с фирмата "Сименс" в размер на 100 милиона германски марки".
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 154 народни представители, за - 151, против - няма, въздържали се - 3.
    Решението е прието.
    Преди да преминем към следващата точка от дневния ред, искам да направя едно съобщение. След направената проверка се оказа, че народният представител Петко Илиев от Народния съюз досега въобще не е бил наказван. И като имам предвид неговия хубав глас днес, намалявам наказанието на един ден отстраняване. Това имам право. И по този начин удовлетворявам и бележката на моя заместник - господин Куртев. (Единични ръкопляскания в залата, реплики) Никога не е късно човек да се поправи.
    Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ПЕЧАЛБАТА И ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА ЗА ВНОСКИТЕ ОТ ПЕЧАЛБАТА ЗА ОБЩИНИТЕ.
    Най-напред давам думата на господин Куртев да направи едно предложение, което сме пропуснали, за прегласуване. Доколкото разбрах то до голяма степен е техническо.
    ИВАН КУРТЕВ (СДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители, в последния гласуван от нас чл. 62, ал. 1, където се говори за предприятията на инвалидите е посочено за слепи и слабозрящи 40 на сто от общия брой на персонала, зает с основната дейност, като минимум.
    Но тук изглежда всички сме допуснали едно недоглеждане, защото в Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите в чл. 21, ал. 3 е определено, че относителният дял на трудоустроените лица от общия брой на персонала за инвалидите от всички видове заболявания е 50 на сто, а само за слепи и слабозрящи - не по-малко от 30 на сто.
    Аз говорих и с председателя на Икономическата комисия господин Койчев. Очевидно просто недоглеждане е станало, не е синхронизирано, затова правя предложение не целия член да прегласуваме, а само числото 40 да бъде заменено с 30, така че новоприетият закон да бъде в синхрон с приет вече закон. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли възражения? Моля да гласувате в ал. 1, т. 1, числото "40" се заменя с числото "30".
    От общо гласували 159 народни представители, за - 158, против - няма, въздържали се - 1.
    Прието е това предложение, свързано с чл. 62.
    Продължаваме. Господин Желев, продължавайте.
    Господин Желев, моля да продължите докладването, доколкото разбрах чл. 62в.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, не е завършила дискусията по чл. 62б.
    Дискусията продължава и предложенията на народните представители бяха аргументирани. Ако има все още желаещи, да направят предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Проф. Стоилов е бил записан.

    СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В Комисията по бюджет и финанси бяха проведени широки обсъждания върху редица варианти по проблема, който се съдържа в сега предложения ви чл. 62б. И извън Комисията по бюджет и финанси бяха проведени много разговори, консултации с колеги от другите постоянни комисии. Очерта се една широка, може да се каже почти абсолютна подкрепа на идеята кооперативните сдружения, които са в сега съществуващите два кооперативни съюза - Централен кооперативен и на трудово-производителните кооперации, да получат известен преферентен режим по отношение облагането на печалбата. И по този начин в определена степен да бъдат приравнени към положението, което имат и други кооперации, за които такива преференции са утвърдени с приети от Народното събрание закони.
    Текстът, който ви е предложен, при изказването на господин Муравей Радев беше в определена степен доредактиран и следователно изменен, с което аз и много от моите колеги сме съгласни. И ви предлагаме, приемайки този преференциален режим, да не го съобразяваме изцяло с онова, което е предвидено в т. 1 и 2 на предишния член, а да предвидим този режим или за пет години, или изобщо да не слагаме времево ограничение. Но, за да не провокираме онези, които биха възразявали, да отидем към петгодишен срок и по този начин да има някакво приближаване към режима, в който са поставени други кооперативни сдружения, за които подобни текстове са приемани още от 1991 г. със Закона за земята, 1992 г. и т.н.
    И за да не бъда многословен, предлагам ви така, както текстът е докладван от председателя на Комисията по бюджет и финанси, да претърпи изменение в предпоследния ред на ал. 1, там, където се говори, че данъкът върху печалбата се преотстъпва да бъде записано "за срок от пет години при спазване на следните условия:" и надолу т. 1, 2, 3 и ал. 2 по текста, който ви е предложен.
    С две думи, въвеждаме този преференциален режим, който не срещна възражения, бих казал смело, в нито една парламентарна група, за петгодишен срок. А след това, както казват - "Аллах версин". Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
    Предложението на професор Стоилов е в чл. 62б, ал. 1 вместо думите "по реда на т. 1 и 2 от ал. 1 на чл. 62а" да се запишат думите "за пет години". Така ли е, професор Стоилов?
    СТЕФАН СТОИЛОВ (от място): За срок от пет години.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За срок от пет години. Вместо "по реда..." - "за срок от пет години".
    Процедура - професор Муравей Радев. Муравей Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Не съм още, не съм.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ще станеш.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря ви, господин академик. (Весело оживление)
    Аз все пак правя процедурно предложение, тъй като доста се отдалечихме от дебатите по този член и точно по този въпрос. Аз държа моето предложение да бъде гласувано, защото то е, бих казал, малко по-радикално в този смисъл. Искам само да ви напомня аз какво предложих.
    Аз ви моля, колеги, да видите чл. 62б. Това предпоследно изречение, за което говори и професор Стоилов, ако изчезне текстът: "по реда на т. 1 и 2 от ал. 1 на чл. 62а", ако изчезне този текст, а всичко останало се запази това всъщност означава на тази категория стопански субекти, по-скоро обществено- стопански субекти да ги нарека, да им се даде това облекчение въобще, а не за една, две или пет години. Тъй като, пак повтарям, моите мотиви са, че те са по-особени субекти. Не са създадени да създават национален доход и ограничаването им за три или за пет години не променя съществото. Тяхното естество не се променя от годините за разлика от другите стопански субекти, за които можем да кажем, че са създадени да правят национален доход, даваме им някакво облекчение и след три години те да знаят, или след пет години, какво ли ще им се случи.
    Това е моят мотив. Той е по-кардинален от това, което предлага професор Стоилов. И смятам, че е по-мотивиран, защото това е логиката. Ние правим нещо поради някакви причини. Тези причини са налице и те след пет години ще бъдат също толкова причини, колкото и днес.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Какво точно предлагате да гласуваме?
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Аз го прочетох. Ето този текст: "по реда на т. 1 и 2" до "62а" да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Пада целият текст.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (встрани от микрофоните): Пада целият текст. Остава само "при спазване на следните условия". Да го прочета ли пак?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не, не. Има ли други бележки? - Няма.
    Преминаваме към гласуване на чл. 62б. Най-напред предложенията за изменение.
    Най-напред трябва да се гласува предложението на Муравей Радев за отпадане на текст от ал. 1. Да отпадне текстът: "по реда на т. 1 и 2 от ал. 1 на чл. 62а" и тогава - "печалбата се предоставя при спазване на следните условия". Моля да гласувате предложението на Муравей Радев.
    От общо гласували 164 народни представители, за - 43, против - 44, въздържали се - 77.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласувате предложението на професор Стоилов думите "по реда на т. 1 и 2 от ал. 1 на чл. 62а" да се заменят с "за срок от пет години". Моля да гласувате.
    От общо гласували 162 народни представители, за - 155, против - 3, въздържали се - 4.
    Предложението се приема.
    Моля да гласувате изцяло чл. 62б с направеното изменение.
    От общо гласували 147 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 17.
    Член 62б е приет.
    Член 62в.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Муравей Радев - процедура.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря ви, господин председател. Аз съм длъжен да направя едно пояснение. То е процедура, но и пояснение. Това беше един много сложен закон, много време го гледахме в комисията, много предложения имаше, много решения имаше. Поради това аз си обяснявам това, което искам да ви кажа, че се е случило в предложението на комисията.
    Тук има записан чл. 62в с два варианта, които помежду си нямат нищо общо. Аз имам предложение за чл. 62в. Комисията също има предложение. Но, забележете, това са две предложения по два съвсем различни въпроса. Смесването е механично, че са отнася за чл. 62в.
    Просто ви моля да приемете, че едното е чл. 62в', другото е 62в'', затова защото не може едното да конкурира другото. Разбирате ли, това са две различни неща и би трябвало да бъдат с отделна номерация.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Единият ще бъде "в", а другият ще го направим "г".
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Мисля, че има "62г". Ако няма, направете едното "г". Защото ако приемем единия, другия автоматически трябва да не го разглеждаме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Председателят на комисията ще има грижата за това.

    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз подкрепям предложението на народния представител господин Муравей Радев. Действително смятам, че няма нищо общо между чл. 62в, предложен от господин Радев, и чл. 62в, предложен от името на комисията. Затова в процеса на докладване така смятам и да докладвам: чл. 62в - предложение на народния представител Муравей Радев, а дискусията и гласуването по него да се проведат отделно.
    Член 62в - предложение на народния представител Муравей Радев за нов член:
    "Чл. 62в. Частта от печалбата, равна на 70 на сто от разходите за набавяне на дълготрайни активи, се преотстъпва на стопанския субект, осъществил инвестициите".
    Това е текстът на чл. 62в, предложен от народния представител Муравей Радев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Народният представител Муравей Радев - по направеното предложение.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Господин председател, може би наистина беше неправилно технологичното прекъсване на този член във времето. Едва ли бихме очаквали да си спомнят колегите точно за какво сме говорили миналия път - или поне голяма част от тях.
    Аз казах тогава, но сега искам да повторя: предложението, което правя, е комплексно. За съжаление, то се раздели на две части и във времето дори. Миналия път, когато аз обосновах от тази трибуна това по отношение на предложението на Министерския съвет - че неговото предложение е облечено в подходящата форма от Министерство на финансите и гласи увеличение 100 на сто върху данъка за печалбата при приватизация на 66 на сто от собствеността на отделен обект с редица ограничения, за които вече говорихме и аз не искам да се връщам, аз тогава обосновах това, че първо, обхватът, приложното поле на този член е твърде малко, илюзорно малко и неговият резултат и ефект ще бъде по-скоро един медиен или един психологически ефект, но не и стопански ефект.
    Аз продължавам да смятам, че с онзи член, който вече бе приет - за тези 100 на сто, ефектът, който се търси от него, е по-скоро психологически, а не е стопански. В България трябва да започнем да търсим вече стопански ефект, ако искаме нещо реално да се случи. Затова и аз предложих не 100, а 70 на сто и не откъснато от това, за което сега ще говоря. Това е комплексът: не 100, а 70 на сто преференции, но 70 на сто и за всички останали стопански субекти, които инвестират. Всички останали!
    Аз смятам, че е крайно време да разберем тази проста истина. Аз много ви моля най-после да разумеете, че без това повече не може. Не можем да продължаваме да се правим, че не виждаме, че не чуваме какво става. Не можем да говорим повече оттук нататък, че ние решаваме това да го направим ето по този начин и бъдете любезни да внимавате какво сме казали и да правите това, което искаме.
    Не става така. Тук има определени, съвсем абсолютни закони, обективни закони. Те не зависят от това дали ние искаме или не искаме да направим това или онова. Този абсолютен обществен закон е: няма ли облекчения, няма ли преференции за инвестициите в такова състояние, в каквато е днес България, във всяка една страна - пак ви казвам това е пагубно! Пагубно за икономиката, пагубно за стопанския живот на тази страна. Жизнено е това за нас, разберете го. Жизненоважно и необходимо е да има стимули, преференции за инвестициите. Точно сега - не някога, а днес трябва, не вчера дори - днес, утре, вдругиден, крайно необходимо е.
    И моето предложение, уважаеми колеги е: дайте възможност на хората да инвестират. Дайте им малко подтик в онзи огромен риск, който те ще поемат да хвърлят парите си в това несигурно време в някаква икономика, в която много далече се вижда онова, което бихме могли да очакваме от нея. Тези хора ще инвестират, тези хора ще рискуват парите си. Не ги облагайте с данъци! Не щете 100 на сто - това, което досега отхвърлихте на предишните ни дебати. Ами като не щете 100, поне 70 на сто им дайте. Дайте им възможност да облекчат със 70 на сто поне средствата, които и без друго те рискуват, като ги влагат в стопанския живот на страната.
    Ако и сега не проумеете това, ако и сега отхвърлите това, аз ви казвам: разграничавам се изцяло от поведението на болшинството в това Народно събрание. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Други бележки по чл. 62в? - Господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, аз искам да подкрепя това, което предлага господин Радев. Имайте предвид, че досега преференцията беше за 100 на сто от разходите, стига да се вместват в печалбата - един вид облекчение.
    Знам, че някои искат да няма такава преференция, но нека това нещо да стане постепенно. Господин Радев предлага един разумен компромис - 70 на сто. Затова апелирам да го подкрепите, като се има предвид, че рязкото съкращаване на преференцията, което беше вече направено в данъка върху общия доход, ако бъде направено и тук - знам, че има хора от парламентарното мнозинство, които застъпват други мнения; за съжаление, когато дойде момент на гласуване, те ги забравят...
    Мисля, че това ще направи по-поносим този закон и по-поносими другите мерки за затягане на данъчната политика и бих казал на фискалния елемент в Закона за данъка върху печалбата. Апелирам да го подкрепите, защото наистина ние ще потърсим може би малко по-подробно, отколкото някой очаква противоконституционни разпоредби, ще се обърнем към господин президента да го върне за ново обсъждане... Но мисля, че е по-добре, когато гледаме такива важни закони, които не са за 1-2 години, а са за десетки години напред, да има поне някаква форма на консенсус в това Народно събрание. Смятам, че предложението на господин Радев е крачка в тази насока.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Вносителят на законопроекта има ли отношение към това предложение? - Няма.
    Моля да гласувате предложението за нов чл. 62в, предложен от народния представител Муравей Радев, така както беше представено и обосновано.
    От общо гласували 160 народни представители, за - 62, против - 44, въздържали се - 74.
    Предложението не се приема. Член 62в, предложен от Муравей Радев, отпада.
    Преминаваме към разглеждането на чл. 62в, предложен от Комисията по бюджет и финанси.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на комисията за нов чл. 62в:
    "Чл. 62в. Ал. 1. Данъкът върху печалбата се преотстъпва по реда на точки 1 и 2 от ал. 1 на чл. 62а на дружествата с чуждестранно участие, извън случаите по приватизационни сделки, при наличие на следните условия:
    1. размерът на основния капитал в учреденото дружество, включително и увеличението на съществуващия основен капитал не може да бъде по-малко от левовата равностойност на 5 млн. щатски долара;
    2. чуждестранното участие да е не по-малко от 50 на сто;
    3. инвестиране на отстъпените средства в размер не по-малко от 50 на сто в дълготрайни материални активи.
    Ал. 2. Преотстъпването на данъка на търговските дружества се преустановява при преобразуване по реда на глава шестнадесета от Търговския закон с изключение на случаите по чл. 264 и чл. 265 от същия".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли бележки? - Муравей Радев.

    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Аз съм малко разколебан дали си заслужава изобщо човек да си хаби времето и приказките на една аудитория, която е решила нещо предварително и е просто безмислено някой да я убеждава в нещо. И все пак! И все пак, за кой ли път! Но, разберете най-после, алтернативи ви даваме непрекъснато, ежедневно, ежедневно, ежечасно, ако щете. Но, защо ли?
    Поне не ги казвайте по медиите и навън повече не съобщавайте, че опозицията е неконструктивна! Опозицията е изключително конструктивна и изхожда от интересите на България за разлика от управляващото мнозинство.
    Аз ви питам за този член сега. Отново вие слагате ограничения, които жестоко стесняват обхвата, приложното поле и на този член.
    Питам ви: искате ли чужди инвестиции или не искате? Не искате, нали? Какво значи това ограничение 5 млн. долара? Ами това са 750 млн. лв. Наближават 1 млрд. лв.
    Вземете една Германия, за която тук Венцеслав Димитров много пъти ви е говорил! Вземете една Германия! - 80% от икономиката на Германия е създадена от предприятия, които поддържат работна ръка от 20 човека. Какво, нещо говори ли ви това? 20 човека! Това е средната работна ръка на предприятията в Германия.
    Вие сега искате тук да има 5 млн.долара, иначе няма да може да се използва този член за такава една бъдеща стопанска единица. Защо? Защото не искате инвестиции ли? Какво ви пречи да бъде 1 млн., да кажем, ако изобщо трябва да има някакво... Добре, хайде, това е спорен въпрос - трябва ли или не трябва да има ограничение. Да приемем, че трябва да има. Ами дайте тази летва по-надолу! Ами разширете този обхват! Та нима има нещо по-нужно днес на България от инвестициите? Ами колко народ сме ние? Ами целият наш държавен бюджет е ... Колко? Знаете ли? 3 млрд. долара. Това е нашият държавен бюджет за тази година. 3 млрд. долара. Това ни е бюджетът.
    И вие сега не искате да влезат инвеститори. Защо не искате? Питам ви: защо? Български инвеститори има ли? И тук няма. Е, тогава? Да продължаваме да летим в пропастта, това ли искате?
    Аз ви моля много най-после да се вразумите! Обръщам се към вашите сетива!
    Уважаеми колеги, помислете! Използвайте си главите, моля ви. Помислете! Защото това, което правите, е пагубно за България.
    Моето предложение е: ако трябва да има праг, то този праг да бъде много, много по-нисък, защото иначе се обезсмисля това, което правим.
    И правя конкретно предложение: тези 5 млн. да се сведат максимум до 1 млн. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вашето предложение? Две ли са? - Отпадане изцяло и второ...
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Спорен въпрос. И за мен не е много очистен, поне 1 млн. да бъде.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да бъде 1 млн. Да. Благодаря.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Затова като вдигнем 15 млн., ще дойдат най-крупните инвеститори.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ами ако се срути доларът и поевтинее?
    ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Още по-хубаво!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Ивайло Калфин.
    ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
    Демагогията взима застрашителни форми вече в нашето Народно събрание, явно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, сега сме в делови тон, недейте.
    ИВАЙЛО КАЛФИН: Да, точно защото чухме обвиненията на господин Радев преди малко.
    Господин Радев! Тези 5 млн. долара, които са записани тук, че са необходимият праг, за да ползва чуждестранният инвеститор преференция да не плаща данък печалба пет години, имат своя смисъл. И който иска, може да го види. Този смисъл е в следното, господин Радев. По принцип чуждестранните инвестиции могат да се насочат към две сфери в България - или да започнат от нулата, на зелена поляна нещо или да се насочат в приватизацията.
    Ще ви обясня, че тези чуждестранни инвестиции, които се насочват в приватизацията на обекти и които купят над 67%, според текста, който е приет тук, дори те да бъдат 100 хил.долара, господин Радев, те ползват абсолютно същия режим. Това просто означава държавна политика, която насочва чуждестранните инвестиции към приватизационни сделки.
    А що се отнася до това има ли много или няма много чуждестранни инвеститори над 5 млн.долара в България, тук има един много дълъг списък, но не мисля, че има нужда да ви го чета. "Металекс", София - 12 млн. 700 хил.долара, "Райфайзенбах" - 12 млн. 800 хил.долара, "Астика" е закупена за 5 млн. 135 хил.долара, "Бургаско пиво" е купено за 5 млн. 139 хил. и т.н. Финализирани са. Тук има един много дълъг списък от чуждестранни инвестиции над 5 млн.долара в България, които отиват именно в приватизационни сделки и в закупуване на големи български предприятия.
    Така че това ваше твърдение, че този текст би изпъдил чуждестранните инвеститори просто не е верен. Тъй като чуждестранните инвеститори именно насочвайки се към приватизацията, дори и с по-малки суми от 5 млн.долара, ползват абсолютно същата преференция. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Да. Имате думата за реплика.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател! Аз ще бъда кратък.
    Господин Калфин, Вие давате чудесен пример на сбърканото мислене на вашата политическа сила! Вие още веднъж се опитвате да регламентирате кой какво да прави, та даже и в този процес! Значи, нека дойде някой отвън инвеститор, обаче ние ще кажем, че може да прави само това и това, не другото!
    Ами, разберете бе, колеги, абе или има пазар, или няма пазар! Не се опитвайте в този пазар да бъркате с вашите нечисти ръце, оцапани от онзи социалистически начин на действие! Вие не разбрахте ли най-после, че колкото ограничавате, колкото нареждате, колкото командвате, толкова по-малко успехи има! Или, обратно, толкова по-лоши резултати! Разберете го най-после!
    Ако искате инвеститори, дайте право на тези инвеститори да дойдат с парите си в България! Не им казвайте какво могат и какво не могат! Оставете ги да работят, да създават заетост на работна ръка, да създават национален продукт. Оставете ги! И им слагайте данъци тогава, когато направят това производство. Но предварително с тези условия да ги обезсърчавате и вие да им кажете императивно: "Това да, това не, това да, това не", ами няма да дойдат, разберете го! Тук проблемът е в мисленето. Не в закона, а в мисленето, за съжаление.
    ГЛАС ОТЛЯВО: Точно обратното е вярно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Професор Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
    Аз съм толерантен, изслушвам мненията в комисията. Господин Радев не може да си позволи какъвто и да е упрек, че оспорвам мненията на хората. Но вие същевременно сипете върху нас все по-голямо количество прилагателни, квалификации, "объркано мислите"! Само остава да ни кажете, че е перверзно мисленето ни!
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Извратено, не перверзно.
    СТЕФАН СТОИЛОВ: Вижте какво! Наясно са поне тези, които си вадят хляба в Комисията по бюджет и финанси и в Икономическата комисия, че има различни модели на данъци, на данъчно законодателство. Ние се разбрахме. Упреквате ни, че не вкарваме в действие стимули и по тази линия. Казваме: да, не вкарваме. Сега засега този модел възприемаме, който го има в много страни.
    Вие възразявате: да, но в страна като нашата при сегашните условия по-добре е другото.
    Някои ваши колеги излязоха с аналогични предложения. Но това не е основание непрекъснато да ни мачкате и да ни оплювате и да ни слагате квалификации.
    И още нещо накрая. Аз и Петър Башикаров бяхме автори на едни малки промени в Закона за чуждестранните инвестиции. Това, което се получи в България на валутния пазар, отмести този закон временно настрани, да не дразним котараците. Ние ще се върнем към този закон поради една-единствена проста причина, която повечето от вас уважиха и с изказвания в комисиите, и с отношението към изказванията при дебата по този закон.
    Наистина на България са й нужни инвестиции, но в това число преди всичко и главно сериозни инвестиции. Не кокошкарски. Не кокошкарски, господин Данов! И вие се съгласихте тогава, когато изнасяхме и данни. Става дума за чуждестранни инвестиции, моля да ме разберете! За чуждестранни инвестиции. И вие тогава бяхте съгласни, с малки изключения като господин Радев и господин Венцеслав Димитров. Защото за икономиката работят именно такива инвестиции, за които говори сега и господин Калфин. И това го има не далече, а в съседни страни. Има го в съседни страни, като слагат хората праг. Има го и в по-далечни страни. А когато се въвежда някакъв преференциален режим, той не се прави поголовно. А в нашите условия се преценява, че този преференциален режим трябва да важи за определена категория инвестиции.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Няма такава категория.
    СТЕФАН СТОИЛОВ: Какво страшно? Какво страшно? Нищо страшно. Вие може да оспорвате модела. Но престанете, ако искате коректно да дискутираме. И мисля, че сме се разбрали уж в комисията. Та ни вкарвате непрекъснато прилагателни квалификации. Ще започнем и ние тогава.
    Ще заприличаме на менажерия, господин Радев!
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате думата.


    МОНЬО ХРИСТОВ (НС): Господин професоре, аз съм съгласен с това, че са необходими инвестиции. Но извинете, това, което Вие правите, се нарича "насочващи инвестиции", а нашият хал и халът на държавата е такъв, че не са ни необходими насочващи инвестиции, а всякакви инвестиции, във всяка една област. Ако ние бяхме на хала на други държави, където е необходимо да се урегулират инвестициите в дадена част - да, но ние сме на съвсем друг хал. И това, което вие предлагате и защитавате, мисля, че ако размислите малко, съвсем другояче ще разсъждавате. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата проф. Стоилов за дуплика.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): С двойно основание мога да ви кажа, че вие трябва да си направите труд да поразмислите, защото режимът за чуждестранните инвестиции у нас е либерален. Ето, Венцеслав Димитров ще ви каже. У нас той не е разрешителен, а е регистрационен. Това е признато от целия външен свят.
    Второ, режимът е един абсолютно за всички, колега. Абсолютно! Но сега въвеждаме преференции за определени инвестиции. Изхожда се от размера им. И аз казах преди малко, да не се повтарям, има страни, където преференциален режим в някаква степен се въвежда за инвестиции в дадени сектори, в дадени производства, за дадени дейности. Има го по целия свят. Вероятно България в близките години може да отиде и към такива преференции. В това отношение ще се приближи режимът към онова, което искаме сега, в следващите дни и мисля, че колегите ще подкрепят - след като не се възприема режимът инвестициите да се приспадат от печалбата до облагането, да отидем към едно ускорено амортизиране за някои сектори, за някои инвестиции в определени сектори.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Кой ще каже?
    СТЕФАН СТОИЛОВ: Как кой ще го каже, като то беше направено като предложение и в Бюджетната комисия и от тази трибуна прозвуча два пъти!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има думата Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, аз съм изненадан от насоката на дискусията. Говорим по конкретен въпрос, а някои се опитват да го отплеснат по посока въобще на чуждите инвестиции. Мисля, че нямаме време за това.
    Тук господин Калфин прочете един списък от предприятия, като се касаеше, господин Калфин, не такива, които биха ползвали преференция, ако направят инвестицията в момента, защото на тия предприятия преференцията им се покрива от чл. 62а, който е гласуван вече. Неслучайно ние в комисията се чудехме: абе какви са тия, които ще дойдат, над 5 млн.? И се оказа, че има едни, ама те си отидоха. Сега трябва да ги върнете пак. Или има други, за "Шел" става дума, на които е пръсната инвестицията в различни проекти бензиностанции.
    Това, което се предлага, няма да измени същността на законопроекта, ограничителния характер по отношение на инвестиции, защото ефектът му ще бъде или никакъв, или минимален. Господин Радев предложи да го разширим малко, като таванът от 5 млн. се смъкне на 1. За мен пак е също така висок, но все пак това е по-добро, отколкото да няма такова нещо. Така че ние като казваме: "Трябва да се направи нещо!", не казваме такова нещо да няма, а ние казваме, че такова нещо трябва да има, и то в много по-голям размер.
    Тук се развива една философия, че ако сложим един висок праг, България ще стане една чиста от разни дребнички инвеститори, такива, дето се мотат, и големите инвеститори ще погледнат в България, ще въздъхнат с облекчение и ще кажат: наистина един инвестиционен рай е тази България. Дайте всички да отидем, там само стабилни хора като нас пускат. Напротив, ефектът ще е точно обратен. Но това вие в момента го избирате.
    Аз затова ви предложих: дайте да видим какво може да се направи. Поне смъкнете летвата, прага - 1 млн. долара, което също така не е малко. Това, вярно, че зависи от вас, вие сте мнозинство. Лошото е, че цяла България страда от това. Лошото е, че една ваша народна представителка онзи ден каза: аз искам, нека моята дъщеря да живее при по-лоши условия, ама така и така... Ето това наричам "извратено мислене". Някои могат да го кажат "первезно", но то си е извратено. Нормалното нещо в икономиката и в живота е хората да искат да живеят по-добре. Ако смъкнем прага, може би ще живеем с мъничко, но може би по-добре, отколкото с висок праг.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Други бележки? - Няма. Преминаваме към гласуване.
    Най-напред ще гласуваме предложението на господин Муравей Радев - в чл. 62в, ал. 1, т. 1, думите "5 млн." да се заменят с думите "1 млн. щ.д.". Моля да гласувате!
    От общо гласували 164 народни представители, за - 43, против - 69, въздържали се - 52.
    Предложението не се приема.
    Има думата народният представител Муравей Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, аз искам да се обърна към проф. Стоилов, към колегата Калфин и още към няколко човека от мнозинството, които критикуват нашите предложения. Аз съм убеден, че те вътре в себе си знаят, че сме прави, защото в момента пред нас е един закон като законопроект, който е писан в края на миналата година и той е пълен с неща, които вече не отговарят на действителността в страната. Аз просто ги съжалявам, че те трябва точно тоя законопроект, основата от него да я защитават сега, защото това е тяхното правителство и Министерството на финансите държи този закон в сегашния му вид да се запази. Това е истината. Не това, че имаме епитети, не това, че имаме разногласия в групата, не е това. Истината е, колеги, че вие защитавате духа на тоя закон, който отдавна вече не е актуален за днешна България. И това, за съжаление, е ваш принос.
    По т. 2. Питам ви: защо това чуждестранно участие да не е по-малко от 50 на сто? Хайде дайте ми някой смислен отговор! Ами ако е 45 или 40? Защо да не е по-малко от 50, ви питам? Защо?
    Има ли някакъв замисъл, има ли някаква логика в това, което искаме тук? Пак повтарям: ние искаме инвеститори. Искаме да дойдат да работят в България, да внесат парите си, да ги завъртят. Това е нашата цел. Ако е тази, защо слагаме непрекъснато прагове, които във всички случаи намаляват резултата от това наше искане? Ей Богу, това е толкова ясно!
    Ами, добре, искате да има прагове. Но дайте тези прагове да бъдат ниски! Дайте да разширим приложното поле на този закон, за да има някакъв резултат! В противен случай просто нелогично е да говорите, че не се търси само въздушният ефект, а истинският стопански ефект. Затова предлагам да не е 50. Направете го 20 на сто, ако искате, но да не е 50! Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Радев, моля да кажете и по т. 3 и ал. 2.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ: Не, друго нямам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Друго нямате - добре.
    Има думата Елисавета Миленова.


    ЕЛИСАВЕТА МИЛЕНОВА (ПГДЛ): Господин Радев, знаете ли какво си мислех, докато Ви слушах? - Всичко щеше да бъде чудесно, ако междувременно бяхме дали това, което и на мен ми се иска да дадем на българските инвеститори, но аз не виждам защо трябва да имаме толкова либерално отношение към чуждестранните инвестиции, като имате предвид, че от три заведения за бърза закуска, двете не са български. Сигурна съм, че и Вие самият знаете, че те биха могли да бъдат и български. Самата аз смятам, че дребните чуждестранни инвестиции като че ли показват нашето раболепно отношение към чужденеца - щом е чужденец, той непременно заслужава, но ако е българче, той може да сърба горещата супа. А вие знаете какво предхожда това...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За дуплика давам думата на Муравей Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаема колежке, това което казвате, сигурно донякъде е така, но забележете - донякъде. Колко донякъде, вероятно някой друг, а не Вие и не аз ще каже. И този някой друг е дереджето на българския народ. Аз Ви питам Вас запитахте ли Вие своя министър-председател, запитахте ли го защо лази на колене пред Международния валутен фонд? Запитахте ли го защо? - Защото в България трябва да дойдат чужди, външни пари, защото в България ние ги нямаме тези пари. И затова лази на колене. И затова ви казвам, ако искате с този закон да дойдат инвеститори, ами погледнете малко по-добре, отворете си малко очите и ушите и вижте защо трябва да стане това. Това трябва да стане, защото България днес, цялата страна е на колене. И най-вероятно е да бъде положена по гръб утре! На Вас ви казаха преди малко - обстановката е чрезвичайна, обстановката е жестоко трагична. В тази трагична обстановка такова мислене като вашето означава само едно: пълна слепота!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Преминаваме към гласуване.
    Най-напред гласуваме предложението на Муравей Радев в ал. 1, т. 2 на чл. 62в числото "50" да се замени с числото "20". Моля, гласувайте.
    Прекратете гласуването, обявете резултата!
    РЕПЛИКИ: Е, чакайте! 15 секунди само минаха!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Добре, продължавайте гласуването. Ако трябва, още веднъж ще гласуваме.
    От общо гласували 156 народни представители, за - 36, против - 76, въздържали се - 44.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 62в така както беше предложен от комисията.
    От общо гласували 133 народни представители, за - 114, против - 10, въздържали се - 9.
    Член 62в е приет.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Чл. 63 - текст на вносителя, Министерски съвет.
    "Чл. 63. Ал. 1. На данъчно задължените по чл. 2 се преотстъпват 2 на сто от дължимия данък върху печалбата, включително и от авансовите вноски, с които те правят задължителни вноски за Фонд "Мелиорации".
    Ал. 2. Редът и начинът за плащане на вноските се установява с Правилника за прилагане на закона".
    Предложение на народните представители Муравей Радев и Калчо Чукаров - чл. 63 да отпадне.
    Предложение на комисията. Предлагаме чл. 63 да се промени, както следва:
    "Чл. 63. Ал. 1. На данъчно задължените лица се преотстъпват 2% от дължимия данък върху печалбата, които суми се внасят във Фонд "Мелиорации".
    Ал. 2. Редът и начинът за внасяне на сумите във Фонд "Мелиорации" се установява с Правилника за прилагане на закона".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Думата е на господин Муравей Радев по предложението за отпадане.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря, господин председател.
    Това, което съм предложил тук е по-скоро редакционно, не е смислово. В крайна сметка какво се преотстъпва? Какво значи, че преотстъпвам на някому нещо - подарявам му го, оставям му го да го ползва той или не. Значи, вие му преотстъпвате нещо, което той трябва да внесе и му казвате - еди къде си. Пълна демагогия! Пълна демагогия - аз ви преотстъпвам 10 лв. за вашия джоб, обаче ги дайте не на Петкан, а на Иван. Просто е безмислено.
    Аз ви предлагам един текст, който слага нещата на мястото им. Това е съвсем резонно и онзи, който поне за момент забрави своята партийна принадлежност и използва главата си по предназначение, не може да не се съгласи с него. Хайде да го чуете малко, искате ли? Искате ли да го чуете малко? (Шум и реплики в залата)
    Добре, аз ви предлагам така: "Данъчно задължените лица внасят 2% от дължимия данък върху печалбата във Фонд "Мелиорации". На някой да не му е ясно?Точно ли е казано? Нали е точно? А иначе, аз ви преотстъпвам нещо, обаче като ви го преотстъпя, ще го дадете еди къде си. Това не е преотстъпване - вие му казвате какво да направи с тази част и къде да я отнесе и аз ви давам един перфектен текст.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Поддържате ли за отпадане предложението? - Добре, остава вместо отпадане - замяната.
    Думата е на господин Венцеслав Димитров.
    Предложението на господин Радев е не да отпадне текста, а да се прередактира така, както той каза.
    Заповядайте, господин Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Господин председателю, колеги! Аз пък предлагам да отпадне текста. Това предложение не фигурира тук, но аз съм го правил в комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Имате право да го представите и сега.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ще се постарая да го обоснова. Най-напред - един проблем на разпределението на приходите от данъка. Някой се опитва да ги прехвърли от данъчната администрация и Министерството на финансите върху данъчно задълженото лице. Няма никакъв резон в тази работа, тъй като няма пряка връзка между данъчно задълженото лице и Фонд "Мелиорации". Фонд "Мелиорации" - сигурно някой друг се ползва от него, вие тук абсолютно всички данъчно задължени лица по този закон в крайна сметка правят някакъв принос в този фонд. Защо? - Защото досега е имало? Ама досега всичко е имало. Това се наследява от Указ 56, между другото. Това бяха държавни фирми, за тях се отнася, те трябваше да внасят 2%, защото мелиорацията е нещо, което е много важен общонароден процес. Може би и за в бъдеще ще е така, но не по-малко важен процес е да кажем водоснабдяването. Защо не се направи един фонд "Водоснабдяване" и там да вкарвате още 2%? И да вкарате данъчно задълженото лице да внася пари в този фонд? Как си го представяте това нещо: отива в данъчната служба и му казват - ето, ти дължиш, да кажем, 100 лв. данък, обаче 2 лв. ще ги внесеш във Фонд "Мелиорации". Така ли? Къде се намира този фонд? - Няма за какво ти е да знаеш къде се намира, той се намира там, но ето ти банковата сметка. И той хвърчи в банката или в ДСК хвърчи, за да ги внася. Аз да бях на мястото на господин Славков, щях да се чувствам най-малкото неудобно. Или на министъра на финансите, естествено той е длъжен да го защитава. Или пък на мястото на онези юристи, които са казали на Министерския съвет да внесе такъв данък. Най-простото нещо е такъв член да няма в този закон. А Министерският съвет да си решава и после тук в парламента някоя година в Закона за държавния бюджет, примерно в следващия закон, който ще го гледаме, в устройствения закон за бюджета а там пише, че приходите са общи и се разпределят чрез държавния бюджет, а вие искате тук предварително да ги разпределяте. Откъде знаете, че утре България няма да изпадне в такава тежка ситуация, че примерно субсидирането на - да кажем, на зърното или пък изплащането на външния дълг или някакви облигации по вътрешния дълг няма да стане по-приоритетен проблем отколкото набирането на пари във Фонд "Мелиорации".
    Не е нормално с чисто административни функции да натоварвате обикновения данъкоплатец. Ето това аз наричам данъчен произвол, административен произвол, да не кажа, терор. Съвършено безмислено нещо! Едно наследство на Указ 56 сега трябва да го възстановяваме по един крайно ирационален начин.
    И най-важното е, че няма връзка между лицата и този Фонд "Мелиорации". Нека Фонда "Мелиорации" всички да се грижим за него, когато разглеждаме Закона за държавния бюджет и да казваме - примерно, ще сметнем колко са 2% от приходите и да отидат там. Но защо натоварвате обикновения данъкоплатец с още една тежест? И без това го карате сега да прави данък за общината, данък за държавата, а сега ще му дадете нещо - "Мелиорации"... Съвършено безсмислено, а си представете, че той трябва да влезе в разходи, за да плати тези пари. И най-малкото, ще загуби време. Моля ви се, нека това нещо да отпадне. С нищо няма да накърни нито държавния бюджет, нито Фонд "Мелиорации", нито администрацията. Напротив. Ние трябва да се грижим да създаваме малко по-облекчена система за заплащане на данъците, за да отива данъкоплатецът с удоволствие да си плаща данъците. Аз от два месеца искам да си платя данъците и те не са готови - става дума за миналата година.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Преминаваме към гласуване.
    Най-напред ще гласуваме предложението на господин Венцеслав Димитров за отпадане. Моля да гласувате.
    От общо гласували 182 народни представители, за - 67, против - 85, въздържали се - 30.
    Предложението не се приема.
    Предложението на господин Муравей Радев е редакционно: вместо "на данъчно задължените" се казва "данъчно задължените лица по чл. 2 внасят 2 на сто и т.н.". Моля да гласувате това редакционно предложение.
    От общо гласували 169 народни представители, за - 52, против - 64, въздържали се - 53.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласувате чл. 63 така, както е предложен от комисията.
    От общо гласували 134 народни представители, за - 117, против - 14, въздържали се - 3.
    Член 63 е приет.
    Тъй като е целесъобразно обсъждането да се прекратява на логичен край, смятам да не продължаваме по-нататък с Глава десета, а да я оставим за следващия път.
    Давам думата на професор Христо Стоянов. По правилника той има право на 2 минути като лично засегнат днес.
    ХРИСТО СТОЯНОВ (БББ): Уважаеми господин председател, благодаря Ви! Уважаеми колеги, днес, по време на взетите отношения от колегите Иван Костов и Стефан Савов, бяха нанесени обиди на нашата парламентарна група, на ръководителя на Бизнесблока и персонално на мен.
    Уважаеми колеги, ние няма да стигнем до добър край, ако не разберем, че е време за друго поведение. Има място в този парламент за всичко, но няма място за некоректност. И второ, когато се говори, трябва да се говори с конкретни данни.
    Сега аз ще ви кажа конкретните данни. Пет души са единствени, които могат да бъдат определени, че са гласували в подкрепа на правителството на Жан Виденов, 5 души от целия парламент. Поименно казвам: това е господин Ахмед Доган, защото не е гласувал, а съгласно правилника, при искане на вот на недоверие трябва да се получат 121. Негласуването означава, че подкрепяш онова, за което си против. (Ръкопляскания от мнозинството) Следващият негласувал и подкрепил, това е госпожа Мозер. (Ръкопляскания от мнозинството) Следващият подкрепил е господин Петър Стоянов. (Смях и ръкопляскания от мнозинството) Следващият подкрепил Жан Виденов е Георги Дилков. И петият е господин Абаджиев, който предполагам, че нещо не е добре. Това са петимата.
    Господа, понеже беше отправено обвинение, аз казвам: аз знам как съм гласувал, но аз не знам как са гласували господин Костов и господин Савов. (Ръкопляскания от мнозинството) И второ, аз не знам те дали не са гласували нарочно и казвам, че са гласували в подкрепа на господин Жан Виденов, защото самите им изказвания, които направиха днес, не бяха във връзка с вота, а бяха във връзка с президентските избори. Те искаха да обвинят, искаха да компрометират предизборната програма на Бизнесблока за президентските избори. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съобщения:
    Заседанието на Комисията по младежта, спорта и туризма, насрочено за днес от 14,30 ч., се отлага.
    На 20 юни, четвъртък, на пл. "Княз Александър Батенберг" N 1 от 14,30 ч. ще се проведе заседание на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
    Комисията по културата ще проведе заседание на 19 юни, сряда, 15,00 ч., зала N 456.
    Комисията по радиото, телевизията и БТА ще проведе редовното си заседание на 13 май, четвъртък, 15,00 ч., зала "Запад".
    Закривам заседанието. (Звъни)

    Закрито в 13,57 ч.




    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Благовест Сендов

    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Нора Ананиева

    СЕКРЕТАРИ:
    Валери Стършелов

    Митко Нитов
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И СЕДМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

    Избор на управител на НЗОК





      Последни заседания