Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ОСЕМДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 21 юни 1996 г.
Открито в 9,00 ч.
21/06/1996
    Председателствували: заместник-председателите Нора Ананиева, Иван Куртев и Атанас Железчев.
    Секретари: Станимир Калчевски и Красимир Момчев.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
    Уважаеми колеги, моля, на основание чл. 40, т. 5 от правилника да гласувате за включването като точка първа и точка втора от дневния ред на второто четене на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, които са подготвени от комисиите.
    Моля, режим на гласуване.
    След парламентарния контрол, ако остане време, ще продължим със законопроектите за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.
    От общо гласували 175 народни представители, за - 105, против - 57, въздържали се - 13.
    Приема се това предложение.
    Моля да гласувате предложението в заседанието по тези две точки да участва господин Бисер Славков, заместник-министър на финансите.
    От общо гласували 150 народни представители, за - 124, против - 5, въздържали се - 21.
    Прието е това предложение. Моля да бъде поканен господин Славков.
    Предоставям думата на господин Кирил Желев да започне докладването на
    ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ - второ четене.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, § 1 - текст на вносителя.
    "§ 1. В т. 1 от ал. 2 на чл. 6 накрая се поставя запетая и се добавя "както и при безвъзмездни сделки".
    Няма предложения на народни представители. Комисията по бюджета и финансите подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения в залата? - Не.
    Моля да гласувате § 1 - текста на вносителя, подкрепен от комисията.
    От общо гласували 153 народни представители, за - 127, против - 19, въздържали се - 7.
    Параграф 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 2. Т. 3 на чл. 8 се изменя така:
    3. извършване на услуга, представляваща поправка, ремонт, монтаж, обработка или друга промяна на стока, която е внесена с тази цел и която след това подлежи на износ, когато промяната се извършва от лицето, на чието име е учреден временният внос и от чието име е извършен обратният износ."
    Предложение на народния представител Венцеслав Димитров: в § 2 да се добави нова т. 3а.
    "3а. спедиторски услуги."
    Предложението на Комисията по бюджета и финансите е § 2 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма го господин Венцеслав Димитров, но така или иначе най-напред трябва да поставя на гласуване предложението за отпадане.
    Моля да гласувате това предложение.
    От общо гласували 171 народни представители, за - 157, против - 8, въздържали се - 6.
    Параграф 2 отпада.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 3. В т. 11 от ал. 1 на чл. 9 след израза "продажбата на билети за" се добавя "циркови спектакли".
    Няма предложения от народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложения от залата не виждам.
    Моля да гласувате § 3, с което към т. 11 се прибавят и цирковите спектакли.
    От общо гласували 132 народни представители, за - 119, против - 8, въздържали се - 5.
    Параграф 3 е приет.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 4. В ал. 2 на чл. 13 думите "1 млн. 500 хил. лв." се заменят със "7 млн. 500 хил. лв.". Това е предложението по законопроекта с вносител Министерският съвет.
    По същия параграф 4 има и законопроект на народния представител Константин Тодоров, който предлага в чл. 13, ал. 2 числото "1 млн. 500 хил. лв." да се замени с "10 млн. лв.".
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам господин Тодоров в залата. Някой от негово име да обоснове промяната в числото?
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Константин Тодоров, отразено в неговия законопроект по същата материя, числото "1 млн. 500 хил." да се замени с "10 млн.".
    От общо гласували 178 народни представители, за - 102, против - 39, въздържали се - 37.
    Приема се предложението.
    ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, очевидно поради това, че колегата Тодоров не е в залата и не можа да мотивира предложението си, в залата се е формирало погрешно впечатление за това предложение.
    Моля да бъде подложен текстът на господин Тодоров на прегласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз моля господин Кирил Желев да обоснове числата 7 млн. 500 хил. и 10 млн.лв., или господин Бисер Славков. Ще прегласуваме предложението след като чуем аргументите.
    Нека заместник-министърът на финансите да обоснове тезата на вносителя.


    БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението за изменение на регистрационния праг е свързано с два фактора, които са били взети предвид, когато се е предложило от страна на вносителя.
    Първият фактор е свързан с нарастването на обема на постъпленията от данък върху добавена стойност от периода 1 април към този момент, което показва, че е уместно едно увеличение около пет пъти на регистрационния праг за онези лица, които ще трябва да минат в условията на задължително регистриране. И вторият фактор е по отношение на данъчните периоди, които бяха и действаха при сегашните условия на регистрационен праг от един милион и половина. Вие знаете, че има два данъчни периода - месечен и тримесечен данъчен период, които са свързани с условията от 10 и 50 милиона обем на извършвани сделки и дължимо ДДС. При тези условия именно е и предложението на вносителя, което е изготвено за 7,5 милиона като нов регистрационен праг. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
    Има думата господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председател, колеги! Аз мисля, че хората показаха с гласуване, че подкрепят другата теза. Още повече, че имаше един уважаван представител на мнозинството, господин Ангел Димов, който, макар и от място, миналия път подхвърли една много добра идея. За съжаление тя не е възприета - който иска да се регистрира, който не иска, да не се регистрира. Регистрацията става задължителна по икономически причини от определен праг нататък. Това че ние сме определили 10 милиона, мисля, че е добре. Законът беше приет през 1993 г. От колко време се дискутира преди това този закон? Може би година и половина преди това. Сметнете натрупаната инфлация колко е била и ще видите, че 10 милиона не е кой знае колко. Още повече като имаме предвид новата макрорамка и предстоящата инфлация, която се оказва, че ще е двойна до края на годината.
    Така че това, което приемаме днес като 7,5 милиона, в края на годината ще трябва да го оправяме като 15 милиона. Е, вместо да се спираме пак на този закон, нека да се насочим към други, сигурно също така важни закони, а сега да оставим това, което сме приели - 10 милиона. Така че аз не виждам причина нито за безспокойство, нито за опасения, че е прието нещо кой знае какво. Даже би трябвало да го вдигнем на повече, но нека сега да се спрем на 10 милиона, още повече, че и сумата е по-кръгла от 7,5 милиона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: След като чухме обосновка и на двете алтернативи, поставям отново на гласуване предложението на народния представител Константин Тодоров, числото 1,5 милиона да се замени с 10 милиона.
    От общо гласували 197 народни представители, за - 82 против - 65, въздържали се - 50.
    Не се приема това предложение.
    Моля да гласувате текста на вносителя Министерски съвет, подкрепен от комисията.
    От общо гласували 159 народни представители, за - 116, против - 30, въздържали се - 13.
    Параграф 4 е приет.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 5. В т. 1 на чл. 14 думите "1,500 хиляди лева" се заменя със "7 милиона и 500 хиляди лева".
    Това е предложението по законопроекта с вносител Министерски съвет и предложение по законопроекта на народния представител Константин Тодоров - в т. 1 на чл. 14 числото "1,5 милиона" се заменя с "10 милиона лева".
    Комисията по бюджет и финанси е подкрепила текста с вносител Министерски съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Венцеслав Димитров има думата.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, аз виждам какви работи се правят, когато се приемат прибързано закони. Всички тези три параграфа трябваше да бъдат оформени в един параграф, в едно предложение и да се каже: в този и този член това число милион и половина се заменя със седем милиона и половина или с десет милиона. Защото представете си, че в този приемам 10, а в другия приемам 15.
    Така че трябва да се върнем и да гласуваме заедно трите параграфа отново. И аз предлагам да започнем пак с предложението на Константин Тодоров - 10 милиона. 10 или 7,5 милиона, обаче да минат с едно гласуване и трите параграфа. И трябва после в закона да се оформят 4, 5 и 6 като един параграф.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Правилна е бележката, но трети път няма да гласуваме § 4. Единственото, което съм длъжна да направя, е да ви предложа в § 5 и § 6 да отразим вече направената в § 4 промяна, тоест да не поставям на гласуване алтернативното предложение на господин Тодоров, което вече по § 4 беше отхвърлено.
    Затова ви моля да гласувате § 5 и § 6, в които да се внесе вече приетата в § 4 корекция - замяната на 1,5 милиона със 7,5 милиона лева. Това сме гласували в § 4, а § 5 и § 6, както правилно отбеляза господин Венцеслав Димитров, са само следствие от § 4.
    От общо гласували 160 народни представители, за - 123, против - 22, въздържали се - 15.
    Приети са тези поправки в § 5 и § 6.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 7. Алинея 3 на чл. 17 се изменя така:
    "Ал. 3. Регистрацията се счита за прекратена от датата на връчване на данъчния облагателен акт. На тази дата лицето е длъжно да върне удостоверението по чл. 15, ал. 3".
    Няма предложение на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя Министерски съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложение от залата? - Не виждам.
    Моля да гласувате § 7.
    От общо гласували 145 народни представители, за - 120, против - няма, въздържали се - 25.
    Параграф 7 е приет.

    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 8. Създава се чл. 17а:
    "Чл.17а. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 не се прилага в следните случаи:
    1. при вливане на едно търговско дружество в друго, ако правоприемникът е регистрирано по този закон лице;
    2. при сливане и разделяне на търговски дружества, ако новообразуваното дружество, съответно дружества, се регистрира по този закон в 14-дневен срок от датата на получаване на съдебното решение за това преобразуване."
    Няма предложения на народни представители.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата? - Не виждам.
    Моля да гласувате текста на параграф 8, както е предложен.
    От общо гласували 142 народни представители, за - 131, против - няма, въздържали се - 11.
    Параграф 8 е приет.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 9. В чл. 18 числото "18" се заменя с "22".
    Предложение на народния представител Муравей Радев - параграф 9 да отпадне.
    Комисията по бюджет и финанси подкрепя текста на вносителя - Министерски съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Муравей Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Аз направих това предложение с ясното съзнание, че това е един член, по-точно параграф, в предложението на законопроекта, който ще окаже точно обратното влияние на целта, която се преследва с този законопроект.
    Всички ние сме свидетели на това, че държавният бюджет отдавна вече престана да бъде основният икономически закон, финансов закон за държавата за тази година. Аз добре разбирам изпълнителната власт, която се старае да напълни по различни начини приходната част на държавния бюджет и това само по себе си е действие, което всяка една държавна администрация трябва да прави в своето управление. Това ли е пътят, обаче?
    Аз съм дълбоко убеден, че ако вие приемете този параграф, в този вид, ще има точно обратния количествен резултат на този, който очаквате. Защо?
    Това е едно драстично увеличение на един косвен данък с 22,22 в период увеличение. Така не се прави! Така един данък има точно обратния ефект. Той има стагниращ ефект. Защо?
    Първо, това директно със същия процент увеличава инфлацията на всяка една стока, която се продаде на пазара. Директно бърка в джоба на всеки един купувач. А вие много добре знаете днес какво е състоянието на платежоспособността на българския потребител и чудесно знаете каква ще бъде тази платежоспособност след един, два, да не кажа три месеца. Подобен един акт означава само едно късогледо виждане. Ами това увеличение на цената при една растяща неплатежоспособност, разбира се, че ще стесни пазара. Разбира се, че ще стесни производството и реализацията на тези стоки и услуги. Много голяма част от тези стоки ще добият една граница на цената, която просто ще ги направи непродаваеми. Това ще има най-малко два ефекта.
    Първият е укриване на данъци. Това ще стане със сигурност. Заобикаляне на закона, защото иначе е вторият етап - ако той не заобиколи закона, вероятно ще фалира. Защо?
    Ами тези 22 процента, с които той оскъпява стоката си, на практика ще го принудят, за да бъде конкурентен, за да може да има продаваемост на пазара, да влезе в рентабилността, на която е разчел своята продукция. В някои случаи може да влезе дори в себестойността, което означава загуба, а оттам фалит или спиране на производството. Това ли трябва днес на България? Да спираме производството и услугите?
    Аз смятам, че приемането на този параграф в сегашния законопроект в най-скоро време ще бъде отчетен като една много сериозна грешка.
    Колеги, моля ви, добре да помислите, преди да гласувате. Има други начини. Нека Министерството на финансите положи усилия да събира всичките си данъци. Тези усилия бихме ги поощрили и ние, разбира се. Но да увеличавате данъците от онези субекти, които по този начин правят невъзможното, за да могат да съществуват, резултатът във всички случаи ще бъде обратен. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други?
    ФИЛИП ДИМИТРОВ (от място): Искам да направя предложение за отпадане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, предложението е за отпадане. То е обосновано. Най-напред ще дам думата на господин Венцеслав Димитров и след това ще дам думата и на Вас.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаеми колеги, аз искам да подкрепя предложението на колегата Радев този параграф да отпадне. Тоест да се запази сегашната ставка от 18 процента.
    Осемнадесет процента, колеги, и без това е твърде висока ставка за данък добавена стойност, като се има предвид, че ние сме още в началните години на нейното въвеждане. Няма държава, това господин Славков ще го каже тук, но той обикновено икономисва такива неща. По-хубаво, разбира се, е вместо господин Славков, да е тук министърът, за да го видите вие как ще защитава вашата програма. Няма държава, която да е започнала да въвежда данък добавена стойност и на втората година, две години след това, да повишава данъка и то драстично с още четири процента. Няма такава държава! Вие искате да направите принос в световната икономическа история.
    Аз се обръщам към мислещите хора, предполагам, че има такива, които не се подчиняват пряко на това, което им диктува някой си, някой държавен чиновник. Сигурен съм, че този държавен чиновник не е господин Славков, защото господин Славков е обикновен изпълнител на волята. Аз знам, че той има други виждания. Не искам да ви казвам какви са, за да не го поставям в неудобно положение, но в края на краищата той изпълнява това, което му диктуват някои други в Министерския съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вече го поставихте в неудобно положение.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Ако зависи от господин Славков, той е доцент, все пак хабилитиран, научен работник, преподавател. Той такава глупост няма да защитава. За съжаление, мястото му е такова, че той няма друг избор. Така че, каквото и да ви каже, по-добре слушайте вашата собствена съвест. И тези от вас, които имат някакво образование, още повече, ако то е икономическо, знаят, че това повишение няма да даде необходимия ефект. Още повече, че тази година правим за пръв път и нещо друго - въвеждаме ДДС върху електроенергията. Това само по себе си натоварва потребителя. Потребителят сигурно е натоварен и може би и от лека-полека заработването на този закон, от повишаване на събираемостта. Сигурно ще има такава?! Обаче с повишаването ние ще забавим повишаването на тази събираемост. Става дума за повишаването на ставката.
    Разликата между сенчестата икономика и честната икономика, тоест тези, които не си плащат данъците, и тези, които ги плащат, се увеличава и създава стимул за бутане на по-голяма част от икономиката в сенчестия сектор, където не се плащат данъци. Има и един много важен мотив - защо точно сега не трябва да се увеличават данъците. И това всички, които са учили икономика, да не говорим за професори, доценти и така нататък, го знаят.
    В периоди на криза държавата би трябвало да се помъчи да се погрижи не повече да свива потреблението, а да увеличи потреблението, за да се излезе по-бързо от кризата. Този данък, ако се събира, той ще ни вкара по-дълбоко в кризата и той ще има депресиращ ефект. Той ще има удължаващ депресията ефект. Аз тук бих желал да чуя и господин професор Ангел Димов да ме подкрепи и да каже, че сега не е моментът да се увеличава този данък.
    Говорите за замразяване на заплати още повече. Е, като ги замразите, хората с какво ще купуват, като увеличавате непрекъснато цените? Напротив! Когато се увеличават цените, трябва да дадете глътка въздух на пазара, така че потреблението да издърпа икономиката. Но тези елементарни работи изглежда не са ясни на хората в правителството, където казах, че има няколко некадърни икономисти, които са сбъркани икономисти, и които се подчиняват на някакви изисквания за кардинални промени и в тези кардинални промени фалират банки, за предприятия още не говорим, увеличават данъци и т.н. Но така от тази криза няма да излезем. Напротив, сами ще се заврем още по-дълбоко в нея.
    И тук съм ви казвал една приказка, не съм я измислил аз, други са я измислили, но на практика вие я потвърждавате - "Икономията е майка на мизерията". И тъй като мизерията няма долна граница, с това потъваме още повече.
    Миналият път, когато обсъждахме вота на недоверие, стана дума 65 долара средна работна заплата. Кажете ми в коя друга държава от съседните има такава? Даже и в Румъния няма такава. Да не говорим за Турция. Обаче въпреки това те не искат да използват тази ниска работна заплата тук да развиват производство.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече ви времето.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Да, сега завършвам.
    Така че, колеги, ако имате малко мислене, не става дума за някакъв популизъм, ако искате България да излезе от кризата, не приемайте това увеличение. То тласка България навътре в кризата и работи точно против вас, да не говорим, че работи и против вашата програма, където никъде не сте писали, че ДДС.. И само още едно изречение.
    Моля ви се кажете в кои други европейски страни има толкова висок данък с изключение на скандинавските, които знаем, че са най-богатите. Кажете. Особено от южноевропейските. Няма такова нещо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
    Господин Филип Димитров има думата.
    ФИЛИП ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма да ви отекчавам, като повтарям аргументите, които моят приятел господин Радев, депутатът от Варна, и господин Димитров изложиха преди малко.
    Досежно потребителите и досежно хората, които в момента са и без това поставени в изключително тежко положение, представителите на дребния и среден бизнес, които практически са единствените хора в България, които по някакъв начин подпомагат събирането на другите данъци и си ги плащат. Така или иначе, има още едно съображение в момента, което е от особена важност. Увеличаването на един косвен данък, като данъка за добавената стойност, означава по същество опит за крупно преразпределение, при което се концентрират повече възможности в ръцете на администрацията да пренарежда ресурсите.
    Дами и господа, не искам да ви наскърбявам, но в последните три години ние виждаме, че колкото повече управление се мъчите да вкарате в икономическите процеси, а вие това правите, нещата вървят все по на зле. Очевидно е, че нито настоящото управление на България е способно да преразпределя ефикасно, нито начинът, по който вие управлявате, гарантира такова ефикасно преразпределение.
    Увеличаването на данъка върху добавената стойност с още 4 на сто по същество означава четири, а те ще станат вероятно най-малко 6 на сто от доходите на всеки български гражданин, да бъдат изпратени в същата бездна, в която вие и без това хвърляте онова, което бюжетът получава.
    Опитите да се твърди, че в България ще се върши някаква структурна реформа, че в България ще се упражнява някаква икономическа политика по отношение на финансовия сектор и т.н., са засега само приказки. Това, което ние виждаме, е че по същество системата на дотиране от държавата продължава било в прикрита форма, било в скрита форма. 22 на сто ДДС означава тези увеличени 4 на сто плюс всичко онова, което ще дойде по пътя на инфлацията, хвърлени отново в тази система, която по същество увеличава дотациите и ни завърта отново в омагьосания кръг на кризата.
    Гласуването за увеличение на данъка върху добавената стойност сега означава да отнемете възможността на единицата или поне да я намалите значително да се оправя със своите пари, казвайки й, че вие по-добре от нея знаете какво трябва да се направи. Доказахте, че не знаете, доказахте, че не можете да се оправите с тях. Затова оставете хората и не им стягайте примката по-стегнато около шията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
    Господин Коста Андреев има думата.
    КОСТА АНДРЕЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, колеги! Миналия път, когато се обсъждаше на първо четене законопроектът, се изказах против това увеличение на данъка за добавената стойност за българската литература и за вестниците. Знаете тогава по това време главните редактори на всички всекидневници в България подписаха един меморандум, в който заявиха, че с това увеличение всъщност цената на вестниците ще стане в България непоносима за масовия читател.
    Ние действително сме изправени пред един праг на поносимост на цената на българската литература, на българските вестници и може би в най-скоро време ние ще създадем още една предпоставка за заливане на нашия литературен пазар с чуждестранни сурогати. Сега българска литература, българска книга да се издаде на български автори е просто един лукс, невероятен лукс. Така сигурно ще стане след време, ако увеличим този данък, и с вестниците, тъй като хартията знаете, че поскъпна два пъти повече само за един месец.
    При това положение аз отново искам да се обърна към всички вас, колеги, особено от лявата страна, и да ви помоля - нека да проявим здрав разум и да приемем един диференциран подход към облагането с данък добавена стойност, а специално пледирам за отмяната на този данък за вестниците и за българската литература. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Но не виждам да е внесено такова предложение към този текст.
    За реплика господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Аз искам да направя една реплика към това, което каза господин Андреев, не е само това, което той го е казал. Но знам, че когато приемахме този законопроект на първо четене, все още министър на културата беше Георги Костов и той именно каза това и то не само за вестниците, а и за българските книги същото го каза. И аз му казах: абе, господин министре, защо не влезете вътре и да пледирате от трибуната и да кажете: това, което предлага нашето правителство - аз не съм съгласен с него. За съжаление той вече не е министър. За радост обаче новият министър, когато се гласуваше тази корекция или поправка, или попълване на правителството, същото го каза само че във вестниците.
    Защо този министър не го поканим да се изкаже тук и да си каже мнението и да видим какво мисли новият министър на културата по повод на това предложение.
    Между другото, ако искате, господин Андреев, наистина да облекчите ситуацията във вестниците, аз ви препоръчвам да подкрепите предложението на господин Радев при този текст, а има един друг текст, който ще бъде предложен сигурно не само от вас, това е в освободените сделки да влязат българската литература, вестниците, а може би и списанията.
    Но все пак, обръщам се към вас, госпожо председателстваща, не можем ли да поканим новия министър на културата да видим той какво мисли по този въпрос. Да видим този човек дали ще има доблестта и честността да се опълчи срещу собствения си министър-председател и министър на финансите и да каже тези възгледи, които ги защитава по вестниците, да ги защити в пленарната зала. Защото другото аз го наричам едно клакьорство, едно подчинение. Ако има собствена позиция, да дойде да я каже. Ако види, че тази собствена позиция не може да я прокара в Министерския съвет, най-простото нещо е, за да запази доброто си име, за да запази името си на честен човек, ще си даде оставката. Ако не, да дойде тук и да си изясни позицията.
    Така че можем да го поканим.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не е проблем да го поканим, но не виждам по кой текст точно.
    Господин Павел Шопов за реплика към изказването на господин Коста Андреев.

    ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Господин Андреев, моята реплика е в този смисъл. Вас наистина ви боли за това, което става с ДДС по отношение на вестниците. Това е така. Но за мен това е един много тъжен вопъл от ваша страна. Но Вие засягате само една област - областта на вестниците и списанията, печата. Тук аз бих искал да чуя вопъл от страна на вашата част от залата за всички онези стоки от първа необходимост, които се увеличават. Защото това именно е големият вопъл. Защото на практика с увеличението на данък добавена стойност се увеличават не само цените на вестниците, на списанията, увеличават се храните, увеличават се лекарствата, увеличават се дрехите. Това е големият проблем. И това е най-големият въпрос. Защото практически увеличението на ДДС, господин Андреев, не засяга само потребителите и производителите, тези, които създават печата в България. Засягат се абсолютно всички сфери. Всеки продукт, който излиза на пазара, се увеличава. Това е най-големият проблем. И тук ние трябва не да издаваме вопли, ние просто трябва да плачем. Това е цялата работа.
    И тук, нещо, което исках да кажа като изказване, ако ми разрешите...?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате още една минута.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: ... извън репликата, че когато приемахме данъка добавена стойност преди три години, тогава на едно всенародно обсъждане бяхме поставили въпроса именно за размера на ставката, колко да бъде тя - 15, 18, 20, 22%. И тогава, за да приемем 18%, това не беше случайно. Това беше едно наистина обсъждане, което тече месеци във вестниците, правехме анализи, аналогии с подобни ставки в други европейски страни или по света. Така че тогава, за да възприемем данък от 18%, това беше просто най-доброто, най-точната ставка съобразно нашите условия. Тогава бяха въведени какви ли не критерии, за да достигнем именно до извода, че това трябва да бъде 18%.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: И сега, ако може като изказване...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Как да стане? Нали трябва да говори господин Коста Андреев. Аз бях готова, записах Ви за изказване, Вие излизате с реплика. После може да вземете думата.
    Господин Коста Андреев? Няма какво да прибави.
    Има думата господин Фидел Косев за изказване.
    ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, не е най-популярното и най-лесното да се защитава теза, с която в Закона за данък добавена стойност се вдига данъкът. Разбира се, няма опозиция по света, която да замълчи на подобно решение. Вдига й се топката, тя с удоволствие забива.
    Проблемът обаче е с какви аргументи се върви и защо не се казва с каква цел се прави всичкото това. Сред аргументите, които тук обрисуваха тежки батални сцени, имаше два, които бяха крайно неподходящи и бих казал лъжливи.
    Господин Радев, 22,2 е процентът, с който се вдига самият данък. В никакъв случай нямате никакво логическо право да твърдите, че с такъв процент ще се вдигне инфлацията.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Това не съм го казал!
    ФИДЕЛ КОСЕВ: Това го казахте - че с 22% се вдига инфлацията и тук станаха едни батални студени зимни сцени, от които човек действително може да се смрази.
    С 4-те процента, с които се вдига данък добавена стойност въобще не отговарят на размера, с който ще се увеличи инфлацията вследствие на вдигане на данъка. Много добре знаете, че тя ще е по-малко от 4%. Много добре знаете, че при изчисленията тя е по-малко от 4%. Това, че злоупотребявате с числата, ще бъде ваш проблем.
    Господин Венцеслав Димитров изказа друга, също така батална сцена: ето, видите ли, левицата замразява заплатите. Господин Димитров, чии заплати има намерение да замрази левицата? На обикновения работник, ниските заплати? Ниските заплати ли иска да замрази левицата? Предложението, което обсъждаме, е за Вашата и за моята заплата. С Вашата и моята заплата ще изкараме с тези 4% данък добавена стойност и по-малка инфлация. Така че, бъдете поне справедлив към хората, които Ви слушат.
    В крайна сметка увеличаването на данък добавена стойност е необходимо и ние затова сме го приели на първо четене. Необходимо е с една-единствена цел - не за да се граби.
    Много сте емоционални, послушайте малко, аз ви слушах.
    Това увеличение е необходимо с една-единствена цел. Ако бяхте си направили труда да прочетете мотивите, щяхте да го разберете. Става дума за увеличаване приходите в държавния бюджет, които днес, сега са необходими за България. Тук беше прав единствено господин Филип Димитров с неговото разсъждение, че става дума за една необходимост от по-нататъшно разпределение на тези средства. Спорът е дали демократичната левица може да разпределя нормално тези средства или не. Ето тук се разминаваме с господин Димитров. Видяхме го той как разпределя, видяхме какво последва. Сега ще изчакате да видим какво ще последва при нашето разпределение на нашето правителство. Така че, не бързайте. Смисълът, логиката на всичко това е ясно. Необходими са по-големи приходи в този бюджет, за да могат да се увеличат и разходите. По-нормално разсъждение от това няма.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А за губещите предприятия?
    ФИДЕЛ КОСЕВ: За губещите предприятия много добре знаете, господин Димитров, какви решения е предприело правителството, подкрепено от левицата.
    Така че, вдигането на топката, което направихме на опозицията, може да завърши така, както направи нашият известен национал господин Любослав Пенев. Недейте всеки път всяка вдигната топка да си я вкарвате във вратата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Следват реплики - господин Цоньо Ботев, Муравей Радев и Венцеслав Димитров, който говори. Ако можете да отстъпите на господин Светослав Лучников, макар че сте по-пъргав и сте на първия ред, тъй като говорихте по този въпрос.
    Има думата господин Ботев.
    ЦОНЬО БОТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Косев, аз мисля, че далеч по-добре щеше да бъде да си замълчите в този случай. Защото това, което казахте, е просто нещо, което в никакъв случай не може да убеди никой нито в тази зала, нито извън нея, че има някаква логика в него. Аз също твърдя, че вдигането на данък добавена стойност ще намали приходите в бюджета. Ще ги намали, защото става невъзможно просто хората да купуват, с което да внасят приходи в бюджета чрез данък добавена стойност. Не мога да се съглася, че вдигането на този данък може да стане по този начин и по друга причина. Защото навремето, ако си спомняте, данък оборот беше 22%, но беше диференциран. Той не беше за всички стоки такъв. Сега става 22%, което е едно изключително голямо число и в този случай Вашата логика противоречи на здравата логика. Защото стагнацията, свиването на пазара в никакъв случай не води до увеличение на приходите в бюджета. И понеже това не е единственият случай - не само данък добавена стойност, помислете си в последните месеци колко такива стъпки сте направили, с които фактически се вдигат акцизи, данъци и в края на краищата приходите в бюджета не се увеличават. Направете тази сметка и тогава можем да говорим по-нататък какво трябва да се прави и как трябва да се прави. Но в никакъв случай не е това пътят за увеличение на приходите в бюджета. Пътят за увеличаване на приходите в бюджета е съвсем друг. Той е в създаване на условия за развитие на производството, в създаване на условия за вдигане на заплатите на всички работници и служители и на увеличаване на потреблението, тоест на увеличаване оборота на стоките.
    Ако питате мен, можете да видите дали са замразени заплатите като видите какви са средните заплати в тези предприятия, които са в списъка за масова приватизация. В болшинството от предприятията средната работна заплата е около 5 хил.лв.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече Ви времето. Благодаря Ви.
    Има думата Муравей Радев.
    В момента сме на етап реплики към изказването на господин Фидел Косев. Понеже се вдигат и други ръце, затова припомням. Минахме вече етапа на събуждането - близо 10 часа е, моля да си внимава.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Особено в гласуването!
    Благодаря Ви, госпожо председател! Господин Косев каза нещо много вярно в началото, с което започна. А то е, че е много трудно, а аз бих казал, че е невъзможно, да се защити незащитимото. И Вашата теза в случая просто е незащитима и наистина най-добре би било ако не се опитвате да я защитите, защото просто няма да излъжете никого, най-малко себе си.
    Аз не съм казал, че с 22% се увеличава инфлацията. Ако сте чули погрешно, казвам ви точно това, което съм мислил и което съм казал. Увеличава се с 22% нарастването на данъка. Това бяха моите думи.
    Сега две думи за замразяването на работната заплата. Фактически това наистина е едно замразяване на работната заплата на целия народ. Не на нас, не на министрите, на целокупния български народ. Затова, защото увеличавайки цените както с данъци, така и с просто тройно правило - трябват ми толкова пари, значи с толкова увеличавам цените, на практика увеличаването на цените многократно изпреварва увеличението на работната заплата, дори да има такова, което означава едно обедняване оттук нататък. Което означава една намалена покупателна способност с всичките негативни последици. Който не го разбира това, аз не знам защо изобщо си губим времето да говорим тук?!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Лучников или господин Венцеслав Димитров? Предлагам господин Лучников, тъй като заедно вдигнахте ръка.


    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Хайде другия път. Господин Лучников, много се извинявам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие говорихте вече по тази тема.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Не, аз говорих, обаче на практика господин Косев към мен се обръщаше. Извинявайте, господин Лучников...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: По принципа на редуването на различни парламентарни групи има предимство.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вече обещавам да не правя реплики, но сега се чувствам задължен.
    Господин Косев, спомняте ли си през 1994 г., когато се въведе ДДС, от 1 април каква беше инфлацията? Спомняте ли си тогава какво събитие имаше, курсът на долара също?
    Сега е същото това нещо. Хората това нещо много внимателно го наблюдават и предварително го калкулират. Инфлацията ще е много по-голяма от 4 на сто и вие много добре го знаете. Ще е по-висока и от 100 на сто, колкото предвижда министерството и Министерският съвет.
    И именно затова има замразяване на заплатите, защото в бюджетната сфера няма пари в държавния бюджет от плащането по лихвите.
    А за тази демагогия, която се шири тук, и на Красимир Премянов, и на министър Костов ще кажа следното и нека да го чуе целият български народ и журналистите - да вземат стенограмата и да го запишат: вместо да говорят за замразяване на своите заплати, защо не си продадат беемветата? Откъде министър Костов намери пари за тридесет беемвета 728 и 750, всяко от които струва 100 хиляди марки? Това знае ли го групата на левицата? Знае ли, че Красимир Премянов се вози в такова беемве, вместо да го продаде на търг, сигурно има богаташи, които ще го вземат, и да се качи в "Лада", а той се вози на беемве и говори за замразяване на заплати. Това ако не е демагогия, аз не знам кое е!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Фидел Косев - право на дуплика.
    ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, продължихте със своите абсурдни тези и ще ви кажа къде. Истинският проблем е в едно, по което може да се спори и специалистите биха го направили.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): За беемветата.
    ФИДЕЛ КОСЕВ: Това е въпросът за прага. Дали с тези 4 на сто прескачаме прага на платежоспособността и покупателната способност на населението или не. Това е спорът. Това е сериозният спор между професионалисти. Нашето твърдение е, че не е. Вие твърдите, че е. Ще видим, времето ще докаже кой е прав.
    Но по въпроса за заплатите, дайте да си кажем и още една истина. Не знам господин Цоньо Ботев с какво се занимава и каква му е професията, но защо избягвате истината, че с тези приходи, които ще се увеличат в държавния бюджет, ще се увеличат и плащанията по работни заплати в бюджетната сфера. Защо не го кажете това?
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А беемветата?
    ФИДЕЛ КОСЕВ: За беемветата - това е съвсем друг спор. Аз не нося отговорност за тези беемвета. Има логика във вашето предложение, но това трябва да значи всеки да си продаде автомобила, с който се движи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Много Ви моя да не се отклонявайте. Второ четене е.
    ФИДЕЛ КОСЕВ: Да, благодаря Ви, госпожо председател.
    И така, въпросът е в прага и в това, че вие отново изваждате от куфарчето абсурдни и абсурдни тези. Ами, разбира се, че се увеличават плащанията по работни заплати. Защо не го кажете това? Замразява се на висшата администрация - това не е фатално.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев за отпадане на § 9.
    От общо гласували 211 народни представители, за - 98, против - 73, въздържали се - 40.
    Не се приема това предложение.
    Поставям на гласуване § 9 така, както е предложен от Министерския съвет и подкрепен от комисията. Моля, режим на гласуване.
    От общо гласували 207 народни представители, за - 110, против - 90, въздържали се - 7.
    Приема се § 9.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 10 - текст на вносителя:
    "§ 10. В ал. 1 на чл. 20 се правят следните изменения:
    1. В първото изречение накрая се поставя запетая и се добавя "на датата на нейното изпълнение".
    2. В последното изречение думата "прехвърлителя" се заменя с "изпълнителя"."
    Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложения в залата? - Не виждам.
    Моля да гласувате § 10, както е предложен в законопроекта и е подкрепен от комисията.
    От общо гласували 152 народни представители, за - 139, против - 3, въздържали се - 10.
    Параграф 10 е приет.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 11. В чл. 23 преди израза "не се начислява данък" се добавя "при внос на стоки".
    Предложение на народния представител доктор Орлин Драганов - към чл. 23 се добавя нова т. 5 със следното съдържание:
    "5. внос на медицински уреди и апарати при липса на съответно българско производство".
    Комисията по бюджет и финанси е подкрепила текста на вносителя - Министерски съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам доктор Драганов, но ще поставя на гласуване неговото предложение за нова т. 5 - "внос на медицински уреди и апарати при липса на съответно българско производство".
    Моля, режим на гласуване.
    От общо гласували 153 народни представители, за - 40, против - 60, въздържали се - 53.
    Не се приема това предложение.
    Моля да гласувате § 11, както е предложен от председателя на комисията.
    От общо гласували 137 народни представители, за - 118, против - 13, въздържали се - 6.
    Параграф 11 е приет.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Кирил Желев за нов параграф, условно под номерация 11а: в чл. 24, ал. 2, т. 1 след израза "извършване на облагаеми сделки" се поставя запетая и се добавя "сделки с място на изпълнение извън територията на страната".
    Комисията по бюджет и финанси е подкрепила направеното предложение за нов § 11а.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Някакви въпроси, предложения? - Няма. Моля да гласувате предложения § 11а.
    От общо гласували 157 народни представители, за - 128, против - 29, въздържали се - няма.
    Параграф 11а е приет.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 12. В ал. 2 и 4 на чл. 28 думите "10 милиона лева" се заменят с "20 милиона лева".
    Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в § 12 вместо "20 милиона" да се запише "30 милиона".
    Комисията по бюджет и финанси подкрепи с мнозинство предложението на народния представител Венцеслав Димитров.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Най-напред поставям на гласуване предложението на народния представител Венцеслав Димитров, подкрепено от комисията, в § 12 вместо "20 милиона" да се запише "30 милиона". Моля, режим на гласуване.
    От общо гласували 175 народни представители, за - 76, против - 53, въздържали се - 46.
    Не се приема предложението.
    Моля да гласувате § 12 - текста на вносителя.
    От общо гласували 129 народни представители, за - 119, против - 7, въздържали се - 3.
    Параграф 12 е приет.

    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 13. Алинея 4 на чл. 29 се заличава."
    Предложение на народния представител Муравей Радев - § 13 да отпадне.
    Комисията по бюджет и финанси е подкрепила текста на вносителя - Министерски съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Радев има думата да обоснове своето предложение.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря ви, госпожо председател. Аз предложих да отпадне този параграф затова, защото искам да се запази досегашният текст в действащия закон. За да знаете за какво става дума, ще ви го прочета. Той е точно от три реда. Това, което се предлага да отпадне, има следния текст. В момента действа този текст, който ви чета:
    "При наличие на извънредни обстоятелства и искане на регистрираното лице данъчната служба може да удължи срока за внасяне на данъка до следващия данъчен период. За времето, през което задължението е отсрочено, се дължи законната лихва."
    Аз смятам, че това е една възможност, която би трябвало да има данъчната служба, тъй като едва ли ние, а и който и да било друг, би могъл да предвиди всички случаи, с които утре ще се сблъска практиката. Това не е норма, която поголовно се изпълнява. Това е една възможност, която би удовлетворила някакъв екстремален случай, който, пак казвам, би могъл да възникне. И според мен е добре да има такава клауза, да има такъв текст в закона, който, пак казвам, при супер извънредни случаи да даде възможност за нормализиране на обстановката.
    Аз смятам, че не би трябвало да отпадне този текст, който в момента действа. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев за отпадане на § 13.
    От общо гласували 170 народни представители, за - 60, против - 63, въздържали се - 47.
    Не се приема това предложение.
    Поставям на гласуване § 13, текста на вносителя, подкрепен от комисията.
    От общо гласували 138 народни представители, за - 120, против - 14, въздържали се - 4.
    Параграф 13 е приет.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Параграф 14, текст на вносителя - Министерски съвет:
    "§ 14. В чл. 30 се правят следните изменения:
    1. Текстът на чл. 30 става ал. 1, като изразът "в 30-дневен срок" се заменя със "след извършване на данъчна ревизия, но не по-късно от три месеца".
    2. Създават се ал. 2 и 3:
    "Ал. 2. Регистрирано лице, което за последните 12 месеца преди текущия месец е извършило сделки за износ на обща стойност повече от 50 на сто от общата стойност на всички извършени от него сделки за същия период и няма неизплатени задължения към държавата, има право разликата по ал. 1 да му бъде възстановена в 15-дневен срок от подаване на справката-декларация.
    Ал. 3. Обстоятелствата по ал. 2 се удостоверяват писмено пред данъчната служба по място на регистрацията с подаването на справката-декларация. В противен случай ал. 2 не се прилага."
    Предложение на народния представител Муравей Радев - в § 14:
    1. Текстът на точка 1 да се заличи. Към досегашния чл. 30 да се добави ново изречение:
    "При забавяне, дължимата сума се увеличава с лихва, равна на основния лихвен процент плюс 10 пункта."
    2. В точка 2 да се заличат думите "50 на сто от общата стойност на всички извършвани от него сделки" и на тяхно място се запише "7 млн. и 500 хил. лв.".
    Предложение на народния представител Венцеслав Димитров - в § 14:
    1. В ал. 2 в началото се добавя "на", а думите "има право" отпадат.
    2. Добавя се нова ал. 4:
    "Ал. 4. Данъкът върху добавената стойност се връща и на физически лица, чужди граждани или български граждани с постоянно пребиваване в чужбина, представили документи за закупена стока при напускане на страната."
    Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
    В § 14 - текстът на чл. 30 да се измени, както следва:
    "Чл. 30. Ал. 1. Когато за определен данъчен период сумата на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата се възстановява на регистрираното лице, както следва:
    1. при установени и неизплатени задължения към държавата след прихващане, като остатъкът, ако има такъв, се възстановява не по-късно от три месеца от подаването на справката-декларация;
    2. когато няма установени неизплатени задължения към държавата, разликата се възстановява след извършване на данъчна ревизия или проверка, но не по-късно от три месеца от подаването на справката-декларация.
    Ал. 2. Регистрирано лице, което за последните 12 месеца преди текущия месец е извършило сделки за износ на обща стойност повече от 50 на сто от общата стойност на всички извършени от него сделки за същия период и няма неизплатени задължения към държавата, има право разликата по ал. 1 да му бъде възстановена в 15-дневен срок от подаване на справката-декларация. В случай, че са налице неизплатени задължения към държавата, в същия срок се извършва прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв.
    Ал. 3. Обстоятелствата по ал. 2 се удостоверяват писмено пред данъчната служба по място на регистрацията с подаването на справката-декларация. В противен случай ал. 2 не се прилага."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Венцеслав Димитров за процедурно предложение. Вие сте вносител и на алтернативен текст.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, понеже се касае за различни предложения, аз предлагам да дебатираме алинея по алинея и да гласуваме веднага, след като се дебатира една алинея. Да се гласува и след това да отидем към следващата алинея. Те не са чак толкова много, но за да не се забави дебатът. Съгласни ли сте?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще го поставя на гласуване.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Те, ако са съгласни, да дебатираме алинея по алинея и след като свърши дебатът, примерно по първа алинея, да я гласуваме. Да не се връщаме после отново.
    КИРИЛ ЖЕЛЕВ (от място): Те са свързани, нека по целия параграф.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Но, така или иначе, текстът е цялостен.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Знаете ли, госпожо Ананиева, колко са различни текстовете. Знаете ли колко са различни? Аз примерно самия излагам трите предложения, даже искам да направя и някои допълнителни, които са забравени. И когато стигне времето до гласуване, пак ще трябва да обясняваме за какво става дума.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това означава ли по всяка алинея да се говори по пет минути?
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вие за говоренето ли сте? Ако сте за говоренето, кажете ми и от името на нашата група ще взема почивка, ако това ви притеснява. Но аз не искам почивка. Аз искам да дебатираме текстовете и да ги приемеме. Ако ви притеснява говоренето?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Давам ви думата по ал. 1. Алинея 1 с две точки.

    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Колеги, по ал. 1 имам направено предложение, но то не знам защо не е отразено - може би и аз не съм огледал нещата добре. Предложението ми по т. 2 е следното: след края на изречението да се продължи с друго изречение: "За закъснение над 30 дни се дължи законната лихва". Между другото такъв е и текстът на действащия в момента закон.
    Министерство на финансите сега удължава времето, за което може да ползва парите на данъкоплатеца, така наречения данъчен кредит, до три месеца. Вярно е, че е казано "до 3 месеца", но аз се съмнявам, че някоя данъчна служба ще ги връща след един месец, дори и да е готова с данъчната ревизия или проверка.
    Парите си вървят с лихвата. Лихвата не е някакво възнаграждение, а при инфлацията отрежеш ли лихвата от парите, парите намаляват и на практика има конфискация на частна собственост. За това е и моето предложение. Нека на Министерството на финансите наистина му дадем правото да удължи сегашния срок от 30 дни три пъти - на 90 дни. Но нека и то да бъде така добро за всяко закъснение над 30 дни да дължи законната лихва. Това е и сега действащата норма.
    Предлагам да се съгласим с предложението на министерството, че ревизията или проверката е необходима. Без ревизия или проверка не могат да се върнат парите, но да знаят, че за всяко закъснение над 30 дни се дължи лихва. На практика нищо няма да загуби, защото то борави с парите на данъкоплатеца в момента и са му достатъчни 30 дни да не връща парите, тоест да ползва лихвата през 30 дни, а за останалите 60 дни, ако се забави, нека да върне лихвата. По този начин лихвата до известна степен ще възстанови справедливостта и ще накара самите данъчни служители да бъдат по-оперативни в своите проверки, ревизии и така нататък, ще ги стимулира да ги вършат по-бързо, защото министерството ще дължи лихва. Затова ви моля да подкрепите това мое предложение. Пак ще го кажа: "За закъснение над 30 дни се дължи законната лихва".
    После ще взема думата по другите алинеи.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Записах това предложение, но не става ясно, дали сте го предложили пред комисията или направо в залата.
    Думата има господин Павел Шопов.
    ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За да се постави този проблем, имаме предвид някои неща, които се случиха през последните месеци и една - две години във връзка с данъчния кредит. Особено през последните няколко месеца този въпрос придоби голяма актуалност във връзка с многото случаи на невръщане в срок на данъчен кредит. От тази трибуна имаше и актуални въпроси по много фрапантни случаи, които се отнасяха за невръщане на данъчен кредит в голям размер на много фирми, които бяха внесли добросъвестно суми в много голям размер. В крайна сметка много от тях не са си ги получили и до този момент.
    Какво се получава? - Става така, че фирмите, които са добросъвестни и изпълняват своите задължения, са подложени на тази несправедливост да не им бъдат връщани сумите. Неслучайно в Комисията по бюджет и финанси при разискванията това беше най-спорният въпрос след въпроса за данъчната ставка на данъка върху добавената стойност. Не може да не направи впечатление, че представители на Министерство на финансите, както и на управляващото мнозинство с една изключителна упоритост отказваха и продължават да отказват, както виждам, този въпрос да се реши конструктивно.
    Това върви по две посоки: от една страна се удължава срокът, през който трябва да се върне данъчният кредит. От един месец той става на три месеца. Аз мисля, че са абсолютно несъстоятелни твърденията на мнозинството за това, че технологически било нужно време, за да се извършат ревизии и процедурата за връщането на този кредит в едномесечен срок. Този едномесечен срок съществува в много финансови системи на утвърдени демократични страни и това е възможно да стане.
    По срока от 3 месеца считам, че е ненужден и бъде ли фиксиран на 3 месеца за мене означава, че ще бъде увеличен, ще бъде протакано и ще бъде дадена възможност на финансовите власти да имат оправдание да просрочват още повече връщането на сумите.
    За мене това, което става до този момент, е един типичен данъчен произвол. Невръщането на сумите е връзване на суми, на пари от фирми, които не могат да оперират с тях и при условията на високата инфлация от тези суми непрекъснато хората, които са внесли кредита, губят от своите пари. Неслучайно господин Димитров преди малко спомена, че това е един вид конфискация на частна собственост, на пари на български фирми, които добросъвестно внасят своите суми.
    Другият много важен въпрос за мене е да се въведе една адекватна санкция за невръщането в срок. В крайна сметка тук се касае до класическа правна норма, която има своята хипотеза, но няма санкция. Какъв е смисълът от това една норма да я има, да бъде по същество наказателна, защото за мене това е по същество една наказателна норма, а да няма съответната санкция? Какво ще стане тогава, когато не бъде изпълнено определено задължение, тоест, задължението за връщане на данъчния кредит.
    Затова аз приветствам предложението на господин Емил Костадинов от Парламентарната група на демократичната левица, който внесе във връзка с това законопроект за такава санкция, тоест да бъде въведена съответно законната лихва. Ако аз не внесох поправка между двете четения, то беше, защото господин Радев внесе и се надявах, че господин Емил Костадинов между двете четения ще внесе искане за изменение на този текст в смисъла, в който той беше представил своя законопроект. Ето го, влиза в залата. Господин Костадинов, говоря за Вашето чудесно предложение за искането на лихва за невръщането на данъчния кредит, което акламирам и подкрепям с две ръце.
    В крайна сметка налице е предложението и това може да бъде сторено, трябва да бъде сторено по причина да има санкция за невръщането на данъчния кредит - без значение какви са причините за това. В крайна сметка това са пари на фирмите, които са ги внесли. По всички правила за тях трябва да тече лихва без значение дали са в някакъв депозит, в банка, дали са внесени за данъчен кредит. Алогично е за тези пари, които са техни и са внесени в изпълнение на тяхно задължение съвсем добросъвестно и коректно, да не бъде внесена тази сума.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Така че тези два въпроса, ако бъдат решени, според мен оттук нататък ще се изчисти много голям спор, много голям конфликт, който тече до този момент. Мисля, че е съвсем излишно по този начин финансовото министерство да акумулира явно някакви суми, които желае да ползва. Това за мене са много дребни сметки, които не могат да компенсират некоректността към фирмите, които са абсолютно коректни и почтени. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Много Ви моля да спазвате изискванията. Освен това се говори като на първо четене - въобще. Вносителите на предложения по ал. 1 имат предимството да ги обосноват до 5 минути. Но общи дебати по всичко? - Това е второ четене все пак.
    Думата има господин Муравей Радев.

    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, това е вторият по важност, а може би и първият по важност текст след ставката и е много актуален. И моля ви просто да вникнете в това, което ще се опитам да ви кажа.
    С настоящия текст се прави един опит да се узакони беззаконието, което Министерството на финансите за миналата година, второто полугодие насади в страната, когато поголовно в страната не се връщаше данъчният кредит, бе забавен месеци наред в закононарушение. Някои фирми 5-6 месеца не можаха да върнат своите средства, с които бяха авансирали държавата. По този начин, с този текст сега се узаконява тази практика. Най-важното нещо, което ще постигнем в крайна сметка, е абсолютно сриване на авторитета на данъчните власти, защото еднопосочността на подобен текст стимулира само едно нещо - неуважение и неспазване на данъчната дисциплина. И аз бих казал: заслужено.
    Не може един закон да бъде еднопосочен, насочен само срещу интересите на данъкоплатците. Е, не може да стане това нещо! Какво значи "30-дневен срок" в днешния закон? Това означава, че когато ти си платил данъка си, но трябва да вземеш част от него, което пък друга фирма е платила, т. е. един процес на внасяне и на вземане на данък, тогава, когато в края на месеца салдото е в полза на фирмата и тя трябва да вземе от държавния бюджет тези средства, до този момент това ставаше в 1-месечен срок, който твърдя, че не се спазваше миналата година. Много е удобно да работиш с чужди пари. Това е повече от удобно, бих казал. Но то е непочтено, най-меко казано.
    Тази година какво иска сега законодателят? Иска сега да удължи от 1 месец на 3 месеца сумата, която дължи (забележете!) на изправния данъкоплатец, който си е плащал редовно данъците, попълвал си е формите и справките, доказал е, че има да взема пари, но това вземане се отсрочва 3 месеца. Павел каза преди малко, в тези 3 месеца инфлацията може да нарасне с 50 и 60 на сто дори, ако щете. И май натам отива. Това означава, първото, което е, едно стопяване на парите, които той трябва да си върне.
    Второ. Ами представете си, колеги, следния случай. Аз искам да ви дам един такъв пример: един субект, един производствен субект произвежда и цикълът му е много кратък. Той просто произвежда. Оборотът на цикъла е 4-5 дена, седмица, да кажем. За 1 месец той завърта 4-5 пъти своя производствен цикъл. За 3 месеца той завърта 15 или 20 пъти своя производствен цикъл. Знаете ли, с всеки един производствен цикъл този човек изхвърля една част към държавата, която не се връща? Това са извадени пари, оборотни пари на този производствен субект, които остават там и не се връщат обратно. И се натрупват, защото той е дал данъчна декларация за тези три месеца назад, но целият този месец за него се равнява на 15-20 пъти обръщане на неговия производствен цикъл. Е, кой е този, който може да издържи, питам ви? Кой? И колко са тези стопански субекти в България, които биха могли при подобен терор да издържат? Това вече е данъчен терор. Заявявам ви с дълбоко съзнание за това, което говоря.
    А оттук нататък... Досега беше данъчен произвол, защото се нарушаваше законът, а сега се узаконява този данъчен терор. Значи ние ще работим с вашите пари. С чии пари? - На онзи, който произвежда. Е, какво искате - да го уморите ли, окончателно да го унищожите ли?
    Аз не знам по-късогледа политика от тази! Не виждам! Дава ви пример заместник-министърът: в света нямало срокове. Ами разбира се, че няма да има срокове! Там в момента, когато се установи задължението, на другия ден то се превежда. Как ще има срокове? Срокове има в България, когато искаме да се надлъгваме с честния данъкоплатец.
    Аз разбирам, има нечестни данъкоплатци. Хванете тях, одерете им десет кожи, не една. Когато не си плати данъка, хванете го, затворете му дейността, ако щете, накажете го както искате нечестния, но защо наказвате честния данъкоплатец?
    Аз съм убеден в следното. Подобна клауза, ако бъде узаконена, ще има огромен негативен ефект в цялата страна. Бъдете убедени в това! Огромен негативен ефект, който ще се натрупа към всички други, на които напоследък сме свидетели. И аз много ви моля да се замислите много добре.
    Моето предложение е да не се приема новият текст, да остане старият - "1 месец". И допълвам след това: оставяйки стария текст, ако данъчните власти по една или друга причина са затруднени да ги върнат навреме, всичко се случва, няма пари в момента, понеже и това също е процес на вземане и на връщане, за времето, когато извън закона е задържана тази сума от държавата, то да се плати законно установената лихва. Тогава, ако иска министерството, би могло да ги държи и месец, и два по-нататък, но ще си плаща лихвите. И това е съвсем разумно и съвсем справедливо. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложенията са три по ал. 1. Първото предложение е на народния представител Муравей Радев - да отпадне. Нали това е първото предложение? Тъй като другото, аз ще го прочета, е за допълнение към т. 2.
    Нека да чуем заместник-министъра Бисер Славков преди гласуването.
    БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Алинея 1 е предложена след доста широки дискусии с оглед да уреди няколко хипотези. За съжаление явно и в момента това като че ли не е разбрано. Затова позволете ми да изложа няколко неща.
    С този текст се предлага, на първо място, една обща генерална хипотеза, при която, когато има даден данъкоплатец, регистрирано лице право на данъчен кредит, да ползва това право и да му бъде възстановен този данъчен кредит в случаите, когато той няма задължения към бюджета (забележете: когато няма задължения към бюджета!) и когато той е бил проверяван, т. е. чрез данъчни проверки съответните данъчни органи са установили, че това лице няма задължения към бюджета. Това е общата генерална хипотеза, за която, за съжаление, всички останали точки, които са отделни хипотези, се смесват с нея. В този случай се ползва общият режим по Закона за събиране на държавните вземания и Закона за данъчното производство и се извършва възстановяване. Тоест, това е хипотеза, при която коректният данъкоплатец ще си получи на общия режим данъчния кредит.
    След това идва т. 1. Точка 1 вече (забележете!) говори за установени задължения. Тоест, извършена е проверка, има данъчнооблагателен акт или е настъпил срокът, ликвидно е, изискуемо е задължението чрез справка-декларация, но (забележете!) лицето въпреки това не си е издължило задълженията. При това положение, в тази хипотеза вече се извършва прихващане. Много моля да обърнете внимание на този пункт - извършва се прихващане веднага и в разликата, която е остатък, се възстановява.
    Трите месеца важат в този случай, когато разпореждането за прихващане се обжалва от самото регистрирано лице. Тогава вече се влиза в процедура, при която се оспорва прихващането. И затова ние вкарваме срок - не повече от три месеца този спор да бъде уреден. Тоест, търси се нормалният регламент със съответното му технологично време.
    И идва едва тогава втората точка, която е третата хипотеза. Тогава при нея нито имаме установени задължения, например лицето не е проверявано година или две, не си е подало в сроковете, когато е станало изискуемо и ликвидно задължението му в съответната справка-декларация и заедно с това, естествено, не се е издължило. Тоест, това е вече некоректният данъкоплатец, този, който явно избягва изплащане и вноските си към бюджета. Тогава вече, в тази хипотеза се казва, че задължително трябва да се мине през ревизия.
    И тук искам да отворя още една скоба. Това не е нов момент. Законът за събиране на държавните вземания, за данъчното производство също разпореждат това изискване. И тук вече ние вкарваме този срок от три месеца, тъй като това си е технологично време.

    И аз за сетен път се обръщам към онези господа депутати, които бяха в предишното Народно събрание - този въпрос се дискутира и то доста усилено. И още тогава аз казах, че не може за един месец да се направи технологически една проверка от този тип или една ревизия, защото тя изисква насрещни проверки по веригата, по която са извършвани сделките за разчитане на ДДС. И още тогава този важен фактор беше пренебрегнат и ето опитът след две години и половина показа, че това просто не е възможно. С този регламент в тези хипотези аз мисля, че вече се поставя на коректна основа задължението за вноски в бюджета от страна на регистрираното лице и задължението от страна на данъчната администрация в един нормален срок да се изчистят задълженията към регистрираните лица.
    И само накрая ми позволете още веднъж да напомня на господин Радев, че данъчният кредит не е сума, която е влязла в бюджета. Това е сума, която регистрираното лице е заплатило на своите доставчици и клиенти и за да го възстановим, ние трябва да установим този факт. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Поставям на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев за отпадане на ал. 1. Моля, гласувайте.
    От общо гласували 194 народни представители, за - 84, против - 86, въздържали се - 24.
    Не се приема това предложение.
    Второто предложение е също на народния представител Муравей Радев към ал. 1 да се добави ново изречение: "При забавяне дължимата сума се увеличава с лихва, равна на основния лихвен процент плюс десет пункта". Моля, гласувайте това предложение.
    Второто Ви предложение, господин Радев, се отнася вече към втора алинея, в новия вариант на текста.
    От общо гласували 200 народни представители, за - 88, против - 84, въздържали се - 28.
    Не се приема това предложение.
    И третото предложение по ал. 1 е на народния представител Венцеслав Димитров към втората точка на ал. 1 да се добави ново изречение: "За закъснение над 30 дни се дължи законната лихва". Моля да гласувате това предложение.
    От общо гласували 201 народни представители, за - 88, против - 65, въздържали се - 48.
    Не се приема това предложение.
    Моля да гласувате ал. 1, както е предложена от комисията.
    От общо гласували 125 народни представители, за - 121, против - 1, въздържали се - 3.
    Алинея 1 е приета.
    По ал. 2 и по ал. 3 заедно са другите предложения.
    Думата е на господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): По ал. 2 имам и допълнителни предложения, освен тези редакционни, които са отразени.
    Те не са записани, но идеята е следната - критерият да се промени. Господин Радев предлага друг критерий. Аз и с неговия бих се съгласил и предлагам неговият най-напред да се гласува. Аз искам да предложа един друг критерий: "Регистрирано лице, което извършва редовно сделки за износ и няма неизплатени задължения към държавата"... и т.н.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нови текстове не можете да предлагате в залата. Аз направих един компромис по предишната алинея, моля ви!...
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Много Ви моля, госпожо Ананиева. Това е текст, който сме го обсъждали. Ето, попитайте господин Бисер Славков, господин Желев - обсъждали сме го в комисията. Не достигнахме до единство. Не знам защо не е предложен на вашето внимание. Не го предлагам в момента! Предложил съм го на комисията между първо и второ четене и го дебатирахме.
    Сега защо? - Тезата е такава, че едно лице, което е редовен износител, то е добре познато на данъчните служби и от него няма какво да се притесняваме, че може да завлече държавата, като направи една еднократна сделка и изчезне нанякъде и на бърза ръка си вземе парите, а при данъчната проверка се окаже, че тези пари, върнатият данъчен кредит, ги е взело неправомерно. Но тук текстът на Министерския съвет, на вносителя, вижте какъв е: за последните 12 месеца преди текущия месец е извършило сделка за износ на обща стойност повече от 50 на сто от общата стойност на всички извършени от него сделки. Това лице може да е добре познат търговец на данъчната служба, обаче по-голямата част от дейността му да не е свързана с износ. Въпреки това, то е добре познато лице и аз не виждам тук причина данъчната служба да не му върне данъчния кредит, поради това, че износът не е повече от 50 на сто от неговата дейност.
    Мисля, че ще влезе и в логиката на вносителя - един добре познат износител трябва да минава по леката процедура, ако предложим ето, една такава формулировка: извършва редовно сделки за износ. Мисля, че господин Славков, Вие бихте се съгласили с това нещо. Иначе ограничението е доста голямо. Има износители, например селскостопански износители, които изнасят продукцията, когато я приберат - един път в годината я изнасят. Може после да карат, примерно прасета за кланицата и така нататък, а когато дойде време да изнасят агнета, да ги изнесат. Обаче понеже прасетата и кравите, които ги колят, са повече от агнетата, - вие на тях няма да им дадете това право, въпреки че са добре познати на вас като данъкоплатци. Това е първото предложение, госпожо Ананиева.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Добре, към ал. 2 къде го предлагате?
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, аз ще ги обединя заедно с другите две предложения, защото другите са редакционни, въпреки че редакционните предложения можете да ги гласувате отделно.
    Редакционните ми предложения са следните: ал. 2 да я започнем с думата "на" и ще стане "На регистрирано лице"... и т.н. "Има право" - отпада. "Разликата се възстановява в 15-дневен срок" - ето това е!
    "На регистрирано лице", а не "има право", защото мен думите "има право" ме притесняват. То може да има право, както всеки има право да си вземе парите от банката, където ги е внесъл, обаче банката няма пари. Идете да видите как се редят хората! Да не стане така, утре те да имат право да си вземат парите от Министерството на финансите, министерството да няма пари и да каже: вие имате право, но бъдете така добри да изчакате.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтича вече времето!
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Това са моите предложения: значи "на" и "има право", да отпаднат и "му се възстановяват", а другото е: "регистрирано лице, което" и с това заместваме един, два, три, четири близо реда с "извършва редовно сделки за износ".
    "Регистрирано лице, което извършва редовно сделки за износ, и няма неизплатени задължения" - това са ми предложенията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
    Господин Муравей Радев има думата по тази алинея.

    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Този път аз ще бъда много кратък. Смятам, че базата, която е предложена, трябва да има някаква база, разбира се, трябва да има някаква граница, но самият смисъл на тази база не е най-добрият. Разбирате ли, това съотношение вътре в дейността на един стопански субект да надхвърля 50 на сто износа от другата му дейност според мен не е най-сполучливото. То е някаква база, но пак твърдя, че това не е най-сполучливата база, защото погледнато от народостопански мащаб, от национален мащаб ние можем да имаме стотина или хиляди фирмички, които се занимават с много малка, нищожна дейност. И, разберете, те са направили в годината само две или три операции по износ и нямат никаква друга дейност. Техният принос е нищожен по отношение на народостопанския мащаб.
    Аз смятам, че по-добре би било от национална гледна точка критерият да бъде друг, да бъде обемът на тези операции, обемът на този износ. Защото това е нещо, което ни интересува като държава. Може да има 20 или 30 фирми, но техният обем да бъде огромен като износ и той да дава 90 на сто от износа на България, да кажем. И в същото време тези големи фирми биха имали и други дейности, не една и две дори, и по някакво стечение на обстоятелствата от структурата на самото съдържание на тези фирми да стане така, че износът относително да бъде равен или по-малък от другите дейности. Защо тогава този национален гръбнак да бъоде поставен в усложнения режим - на тримесечното връщане, и по този начин да ликвидира до голяма степен възможността от такава дейност за сметка на това, че, видите ли, критерият на малката фирмичка, която като цяло ще даде една нищожна част от националния износ... Двете неща като тежест са много различни.
    Затова моето предложение е следното: нека базата да бъде стойностна, да бъде количествена. Но понеже е относително каква точно цифра да сложим, ние така или иначе се спряхме на една граница - 7 млн. и половина, която гласувахме преди един час, и тези 7 млн. и половина нека да бъдат граничната база и за този случай. Смятам, че това е по-добро от предложението на вносителя. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям най-напред на гласуване предложението на народния представител Муравей Радев, което е внесено в съответствие с изискванията на правилника, в ал. 2 да се заличат думите "50 на сто от общата стойност на всички извършвани от него сделки" и на тяхно място да се запише "7,5 млн.лв.". Това предложение беше обосновано току-що.
    От общо гласували 193 народни представители, за - 79, против - 90, въздържали се - 24.
    Не се приема това предложение.
    Предложенията на господин ВенцеславДимитров са две.
    Най-напред ще поставя на гласуване промяната по същество. Той предлага в ал. 2 "регистрирано лице, което за последните 12 месеца преди текущия месец е извършило" да се замени с "регистрирано лице, което извършва редовно сделки за износ" и по-нататък е същият текст. Моля да гласувате този заместващ текст.
    От общо гласували 174 народни представители, за - 67, против - 67, въздържали се - 40.
    Не се приема това предложение.
    Ще поставя на гласуване и редакционната поправка, която предлага господин Димитров, тъй като е съществена, предава по-императивен характер на текста: вместо "регистрирано лице, което... има право разликата да му бъде възстановена", той предлага "на регистрирано лице... се възстановява разликата".
    Моля да гласувате това предложение, което е редакционно, но придава повече сигурност.
    От общо гласували 165 народни представители, за - 62, против - 60, въздържали се - 43.
    Не се приема предложението.
    Моля да гласувате ал. 2 както е предложена.
    От общо гласували 132 народни представители, за - 118, против - 14, няма въздържали се.
    Приета е ал. 2.
    Моля да гласувате ал. 3, по която няма предложения.
    От общо гласували 128 народни представители, за - 124, против - 1, въздържали се - 3.
    Приета е ал. 3 и с това текстът, предложен от комисията като цяло.
    Но има едно предложение на господин Венцеслав Димитров за нова ал. 4. Давам му думата.


    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Благодаря Ви, госпожо председател. Предложението е следното. Когато физически лица купуват стоки в България, да могат да си вземат обратно ДДС, връщайки се вкъщи. След като сме въвели ДДС, дайте да направим и следващата крачка, както направиха доста страни, които вече го въведоха и които направиха европейската практика - когато напускате страната, да си вземате ДДС. След като и в съседна Турция това се прави, да не говорим за западноевропейските и централноевропейските страни, защо да не стане у нас. Вие възприемате само негативния опит, господин Славков, увеличавате данъците, възприемете и тази практика. Не че хората са се съсипали да пазаруват в България. И право да ви кажа, аз не знам какво може да се купи от България, така че да си вземете на излизане ДДС, обаче за самия туризъм, за рекламата на туризма много добре ще бъде да кажем, че България има вече цивилизована практика на европейска държава - да връща ДДС обратно на границата. Става дума за чужденците, които си купуват сувенири и разни други работи в България, да могат да имат правната възможност да си вземат ДДС, когато напускат страната.
    Затова аз предлагам следния текст: "Данъкът върху добавената стойност се връща на физически лица - чужди граждани или български граждани с постоянно пребиваване в чужбина, представили документи и закупената стока при напускане на страната".
    Аз не виждам, господин Славков, с това какво ще ощетим фиска. Напротив, нали говорим за приближаване на българското законодателство към европейското. Ето такава практика има в Европа, дайте и ние поне да замажем с нещо очите и да кажем, че сме приели нещо, което ни приближава към Европа. И без това данъците ни отдалечават. А защо да не го направим, между другото?
    БИСЕР СЛАВКОВ (от място): Трябва организация.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Тази организация ще я направи Министерството на финансите. Ние в парламента можем да приемаме закони. Ако наистина министърът на финансите не може да се справи с организацията, тогава аз ще препоръчам групата на парламентарното мнозинство да си потърси друг министър на финансите, когото ще изпратим не в Съединените щати, а ще го пратим в Западна Европа да се обучи и да създаде тази организация.
    Това е моето предложение, пък ако искате, отхвърлете го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението за нова ал. 4.
    Надявам се, господин Димитров, че не намеквате за качеството на неговата специализация в Съединените щати.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): За резултатите от нея.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложената нова ал. 4.
    От общо гласували 187 народни представители, за - 78, против - 80, въздържали се - 29.
    Не се приема.
    Точно в 11 часа ще започне парламентарният контрол. 10 минути почивка. (Звъни)


    След почивката

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ (звъни): Продължаваме заседанието с парламентарен контрол.
    Новопостъпили питания в периода от 14 юни до 20 юни 1996 г.
    1. Постъпило е питане от народния представител Георги Пинчев Иванов към Жан Виденов, министър-председател на Република България, относно мерки на Министерския съвет за подпомагане на несправедливо ощетени частни млекопроизводители от Симеоновград. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 юни 1996 г.
    2. Постъпило е питане от народния представител Георги Пинчев Иванов към Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост, относно мерки на Министерството за възстановяване на конфискувани имоти на собственици или наследници при отмяна на присъда от Върховния съд или при амнистия. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 юни 1996 г.
    3. Постъпило е питане от народния представител Красимир Атанасов Момчев към Жан Виденов, министър-председател на Република България, относно разпространението на радиосигнала на парламентарния канал. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 юни 1996 г.
    4. Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост, относно прилагането на чл. 10б и чл. 15 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 юни 1996 г.
    5. Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост, относно неспазване на определените по плановете за земеразделяне пътища между блоковете. Следва да се отговори писмено до 2 юли 1996 г.
    6. Постъпило е питане от народния представител Златимир Стоянов Орсов към Румен Гечев, заместник министър-председател и министър на икономическото развитие, относно броя на търговските дружества, включени в списъка за масова приватизация и преобразувани в акционерни дружества. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 юни 1996 г.
    7. Постъпило е питане от народния представител Фидел Николов Косев към Димитър Костов, министър на финансите, относно събриемостта на данъците. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 юли 1996 г.
    8. Постъпило е питане от народния представител Мехмед Бейтулла Хаджиюмер към Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост, относно възстановяване на земеделски земи, останали под водите на язовир "Тича" на собственици от заличеното село Виница, община Върбица. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 юни 1996 г.
    9. Постъпило е питане от народния представител Хасан Али Хасан към Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост, относно индексиране на минималните изкупни цени на тютюна - реколта 1996 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 юни 1996 г.
    10. Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Кръстьо Трендафилов, министър на земеделието и хранителната промишленост, относно нередности при изготвяне на плановете за земеразделяне в село Долно Козарево. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 юли 1996 г.
    11. Постъпило е питане от народния представител Атанас Иванов Железчев към Румен Овчаров, министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно изплащането на задълженията на "Мини Балканбас" - АД, по обезщетения за злополуки и професионални заболявания. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 юли 1996 г.
    На основание чл. 77, ал. 3 и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
    1. Министър-председателят Жан Виденов - на актуални въпроси от народните представители Едвин Сугарев и Стоян Райчевски и на питане от народния представител Васил Златаров.
    2. Министърът на отбраната Димитър Павлов - на актуален въпрос от народния представител Михаил Михайлов.
    3. Министърът на културата Иван Маразов - на актуален въпрос от народната представителка Надежда Михайлова.
    4. Министърът на финансите Димитър Костов - на актуален въпрос от народния представител Едвин Сугарев.
    5. Министърът на земеделието и хранителната промишленост Кръстьо Трендафилов - на актуални въпроси от народните представители Владимир Шкодров, Марияна Лукова и Орлин Драганов и на питане от народния представител Васил Златаров.
    6. Министърът на енергетиката и енергийните ресурси Румен Овчаров - на актуален въпрос от народния представител Гинчо Павлов.
    Поради заболяване в заседанието на парламентарния контрол не може да участва заместник министър-председателят Светослав Шиваров.
    ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (от място): Искам думата по процедура.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата по процедура господин Капудалиев.
    ЕМИЛ КАПУДАЛИЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! На 11 юни поставих актуален въпрос към вицепремиера господин Светослав Шиваров, относно незаконен износ на хлебно зърно сега, в началото на месец юни тази година. Тоест в разгара на хлебната криза. По същото време, когато старци от старческия дом в село Балей, Видинско, умират от глад. На 13 юни председателят на Народното събрание заяви, че господин Шиваров е болен. Но няколко минути след това му изявление споменатият господин влезе в залата. На 14 юни, в деня за парламентарен контрол, той, разбира се, беше болен, но на 15 юни българската телевизия го показа в танц с една змия питон.
    Вчера, на 20 юни, от парламентарния контрол написаха, че той отново е болен. Но вечерта - снощи, българската телевизия го показа съвършено здрав на заседание. Аз му желая да бъде здрав, наистина.
    Днес оттук, от трибуната на председателя, се твърди, че вицепремиерът е болен. Кому да вярва човек - на телевизията, на очите си или на председателя на Народното събрание?
    Ако на господин Шиваров му е забранено от социалистическия министър-председател да дава изявления, то нека тогава самият Жан Виденов да се яви тук и да обясни защо се изнася жито от България в настоящия момент. Член 80, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание точно задължават господин Шиваров да даде нужното обяснение.
    Господин председателю, аз процедурно Ви моля да изпълните записаното в правилника. В противен случай ще смятам, че не само господин Шиваров, но и други от кабинета са забъркани в далаверата с износ на зърно от граничния контролно-пропускателен пункт Брегово.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Капудалиев.
    Първият актуален въпрос е от народния представител Васил Калинов към Дончо Конакчиев - заместник министър-председател и министър на териториалното развитие и строителството, относно състоянието и перспективите на развитие на телефонните услуги.
    Имате думата, господин Калинов.

    ВАСИЛ КАЛИНОВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет! Силистренски регион е сред тези, които са най-отдалечени от столицата на страната и с повечето други региони. Състоянието на телефонизацията и развитието на телефонните услуги е изключително важно за осъществяване на необходимите връзки на населението с други региони на страната. Имайки предвид това, Ви моля да отговорите на следния актуален въпрос:
    Първо, какво предприема и осъществява правителството за телефонизацията и развитието на телефонните услуги в Силистренския регион?
    Второ, ще бъде ли решен въпросът със своевременното оборудване на новата телефонна централа в град Силистра и осигуряването на телефонизацията на квартал "Деленките"?
    Трето, приемат ли се действия за включването на повече населени места от Силистренския район към националната и международната телефонни мрежи?
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Калинов, само за секунда да Ви дам и писмен отговор на министъра на транспорта на един Ваш въпрос.
    Господин министър Дончо Конакчиев, имате думата да отговорите.
    ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми господин Калинов! Ускореното развитие и модернизацията на телекомуникациите са главна предпоставка и ефективен ресурс за устойчивото развитие на националната икономика. В изграждането и развитието на телекомуникациите се преплитат икономиката и социалните въпроси, техническият прогрес и интегрирането на страната в европейските структури, приобщаването ни към така нареченото информационно общество и много други фактори с трайно жизненоважно значение за страната.
    Развитието на телекомуникациите в Република България е обект на особено внимание от страна на сегашното правителство. Определено мога да заява, че те са приоритет в работата по осигуряване на структурната реформа и решаването на важни социални проблеми.
    Считам, че Вашият въпрос е особено актуален понастоящем. Правителството прие изготвената от Комитета по пощите и далекосъобщенията Програма за развитието на телекомуникациите до 2010 г., като желая да подчертая, че това е единствената подобна програма за отрасъла внасяна в Министерския съвет.
    Реализацията на програмата ще допринесе за ускорената цифровизация на съществуващата аналогова мрежа и свободно осъществяване на телекомуникационни връзки с целия свят. По този начин се улесняват бизнесконтактите и се формира климат, стимулиращ инвестиционната, търговската, научно-технологичната и други дейности. Неслучайно световният бизнес се насочва там, където има изградена добра телекомуникационна инфраструктура.
    Тук на първо място желая да посоча, че само за година и половина през време на работата на нашето правителство са пуснати в експлоатацията 20 нови централи, от които 7 са цифрови с над 72 хиляди абонатни поста, 13 са аналогови централи с над 52 хиляди абоната, а така също и 5 нови станции със 10 броя ретланслатори за Канал 1 и Ефир 2 на телевизията, монтиран е и в действие е оптическият кабел София - Пловдив, в експлоатация е, и редица други допълнителни услуги.
    Понастоящем основната телекомуникационна мрежа в България е телефонната и доминиращо е потреблението на телефонни услуги. През настоящия етап, както и в близкото бъдеще, предоставянето на достъп до обикновени телефонни услуги ще продължи да бъде първостепенна задача в областта на телекомуникациите, като целта е основните телефонни услуги да станат универсални, тоест общодостъпни, независимо от местоположението на абоната на територията на страната.
    И тук идвам до Вашия въпрос за най-северния север от България - Силистренски окръг.
    По отношение на Силистренския регион анализът на съществуващото положение показа, че от 118 населени места, от които 8 са с по-малко от 100 човека население, телефонизираните са 106. Само през юни 1995 г. и юни 1996 г. в този интервал е извършен монтаж на нови телефонни централи и мрежи в 6 селища. Това са: Ястребец, Белица, Таслаково, Колбър, Златоклас и Гарван. Модернизира са 4 телефонни централи, а именно силистренската, Дулово, Тутракан и Калипетрово. В процеса на изграждане е цифрова преносна система Силистра - Алфатар и телефонизацията на Суходол и Бащино. Телефонизирането на новия квартал "Деленките" в Силистра ще започне в началото на месец юли, сега след няколко дни, а през октомври ще бъдат включени първите 600 поста.
    С помощта на фонд "Национална съобщителна система" на Комитета по пощите и далекосъобщенията са въведени в действие "Пощенска телефонна станция" - Силистра и "Пощенска телефонна и телеграфна станция" - Старо село, закупено е вече технологичното оборудване, извършен е текущ ремонт на 5 основни пощенски обекта. През настоящата година от същия фонд се финансира изграждането на втория етап на "Пощенска телефонна станция" - Силистра - това е корпус Б, "Пощенска телефонна станция" - Кайнарджа и пощенска станция в с. Черник и кв. "Деленките". Строи се нова производствено-техническа сграда в Старо село. Извършва се антисеизмично укрепване на телефонната сграда в гр. Силистра, което струва 20 милиона лева.
    За региона монтираният телефонен капацитет е за 49 900 обонати, от които само в Силистра са 16 300. От този капацитет до настоящия момент е задействан за региона обем от 40 633 абонати, а в Силистра са 15 243. Както виждате дори има и определен свободен капацитет.
    В приетата програма се предвижда да се монтира капацитет от 65 хиляди броя телефонни поста за региона, от които 25 хиляди в град Силистра, при което телефонната плътност за региона ще достигне над 36,7 на сто, а за град Силистра тя ще бъде над 45 на сто, което е повече, отколкото в редица европейски страни и повече, отколкото във всички източноевропейски страни или в страните от бившия Съветски съюз.
    В съответствие с приетата програмна стратегия в частта преносни линии и системи Силистренски регион е включен в изграждащата се магистрална цифрова преносна мрежа за страната.
    Като част от проекта LOT3 по проекта DON се предвижда да бъде изградена и въведена в експлоатация през 1997 година цифрова радиорелейна линия Русе - Силистра - Добрич - Варна. Тя има капацитет 155 мегабайта. По този начин град Силистра ще бъде включен към общонационалната цифрова мрежа през следващата година.
    За периода 1996-2000 г. се предвижда с оптични кръгови структури да бъдат обхванати всичките 27 главни транзитни центрове на региона, в това число изграждането на оптична кабелна магистрала Русе - Тутракан - Силистра - Дулово - Тервел - Добрич - Балчик - Варна. Това е "Североизточната магистрала", както я наричаме, с един капацитет от 155.
    Съгласно програмата и инвестиционния план на Българската телекомуникационна компания се предвижда през 1998 г. в град Силистра да се започне изграждането на цифрова комбинирана междуселищна и абонатна централа със следните функции:
    - транзитна междуселищна централа - за обслужване на далечния междуселищен и международен трафик;
    - транзитна главна и възлова централа, заменяща аналоговите, по модерна технология, съвременна - за обслужване на междуселищния трафик в региона;
    - селищна или обонатна централа.
    Първоначално ще бъдат инсталирани 2000 абонатни линии и 1800 съединителни линии, а след изграждането на предвиденото разширение в периода 1998-2000 г., тоест до 3 години ще има пълна модернизация в град Силистра.
    След въвеждането в експлоатация на цифровата комбинирана междуселищна и абонатна централа всички населени места в Силистренския регион ще имат автоматичен не само междуселищен, но и международен достъп.
    Република България продължава да е страната с най-висока плътност на развитие на телекомуникациите сред централните и източноевропейски страни. Във връзка с това особено ясно се откроява направеното в областта на телекомуникациите за един кратък период от време в последните година-две, за което Силистренският регион е един действителен практически пример.
    Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател.
    Господин Калинов, имате думата да заявите дали сте доволен от отговора.
    ВАСИЛ КАЛИНОВ (ПГДЛ): Да, колегите подсказват, викат: как няма да е доволен! Да, аз наистина съм доволен, господин заместник-министър председател. Благодаря за този отговор, защото очевидно е, че динамизирането и развитието на телекомуникациите е един от приоритетите, които следва правителството.
    Аз благодаря на вас и на ръководството на Комитета по пощите и далекосъобщенията, на специалистите, хората, които работят в него, и които очевидно не делят България, а я обединяват. Нещо повече, спомагат за нейното адаптиране към европейските структури и стандарти.
    От името на своите избиратели бих ви помолил да продължите тенденцията за облекчаване чрез определени лимити с по-ниски цени социално слабите и уязвимите слоеве от населението. Мисля, че този пример би следвало да се последва и от други ведомства, за да може да бъде по-поносима и защитена социалната цена на прехода. Благодаря ви. Всичко хубаво ви желая.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Калинов.
    Питане от народния представител Атанас Железчев относно укрепването на бреговете на язовир "Огоста" и преустановяване на рушенето на сградите от околността поради изтичане на вода от язовира към господин Дончо Конакчиев, заместник-министър председател и министър на териториалното развитие и строителството.
    АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин министър, от началото на 1995 година многократно от гражданите на Монтана е поставян въпросът за течовете на вода от двата бряга на язовир "Огоста". Водата избива от бреговете в големи количества в квартала "Мала Кутловица" и местността "Брескето". Заплашени са къщите в този район, хората са принудени да рушат домовете си, за да спасят поне строителните материали.
    До този момент са вложени доста средства за правенето на канали, но това не е решило проблема. В мазетата на хората продължава да извира вода и то при непълен обем на язовира.
    Същевременно водите на язовир "Огоста" са с повишено съдържание на арсен, което ги прави негодни за употреба, и живеещите в района не са убедени в ползата от съществуването на язовира.
    По този повод гражданите на Монтана са открили подписка за източване на язовира наполовина, за да спадне нивото на водите до предприемането на мерки за укрепване на бреговете.
    Моля да ми отговорите, господин министър, на въпроса дали Министерството на териториалното развитие и строителството е запознато с проблема, какво прави и какво ще направи то за бързото му решаване и за спасяването на домовете на много жители на Монтана от разрушение.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Железчев.
    Господин заместник-министър председател, имате думата.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю! Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Железчев, моето обръщение към Вас не е протоколно. Вие знаете, че действително се отнасям с уважение.
    Във Вашето питане има два въпроса. Първият се отнася до подобряване на техническото състояние на язовира и по-конкретно, нека да го наречем, укрепването на неговите брегове.
    Вторият се отнася до рушенето на сгради в околността поради изтичане на вода от язовира.
    На първия въпрос аз давам следния отговор. Язовир "Огоста" се стопанисва от ЕАД "Хидромелиоративни системи". Това е фирма, която е в системата на Министерството на земеделието и хранителната промишленост. Съжалявам, но аз като министър на териториалното развитие и строителството не съм в състояние да дам компетентен отговор на този въпрос и затова на основание чл. 79, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание този въпрос следва да отправите към министъра на земеделието и хранителната промишленост.
    На втория въпрос имам следния отговор. С моя заповед - на министъра, под N РД 0214447, обърнете внимание, тази заповед е от 14 август 1995 година, е назначена комисия от специалисти със задача да направи експертна оценка на техническото състояние на хидровъзел "Огоста", град Монтана, и да даде заключение за сигурността при експлоатацията му. Комисията работи в периода от 18 септември до 24 октомври 1995 година. На място извърши оглед на обекта по редица специфични показатели. Протоколът от работата на комисията, съдържащ констатации, изводи и препоръки, е предоставен на изпълнителния директор на фирмата "Хидромелиоративни системи". По-важни изводи и препоръки от протокола, които се отнасят до Вашия въпрос, са следните:
    В т. 8 на протокола е казано: "Комисията препоръчва на Министерство на земеделието и хранителната промишленост да възложи на компетентен проектантски или научен институт да обобщи и анализира резултатите от всички извършени досега наблюдения при проучването, проектирането, строителството и експлоатацията на хидровъзела, както и всички правени допълнително становища, експертизи, изследвания и други.
    Точка 10. Комисията препоръчва на Министерството на земеделието и хранителната промишленост да състави програма за окончателно проектиране и изграждане на всички съоръжения на хидровъзела, като се определят срокове за извършване на: изпълнението на дренажната система - това е вторият етап; изпълнението на корекцията на реката в района на град Монтана; реконструкцията на съществуващата и изграждане на нова система за измерване на дренажните води, които избиват в левия и десния скат."
    Комисията е докладвала своите констатации, изводи и препоръки на съвещание в град Монтана през април 1996 година, в което са участвали представители на областната управа, на общината и на гражданството. Те са приети без възражение и на това съвещание, а и преди него, и до момента на Вашия въпрос, никой пред нас не е повдигал въпроса за рушене на сгради поради изтичане на вода от язовира.
    Независимо от това, по повод на Вашето питане, аз изпратих нарочно писмо до кмета на град Монтана - до госпожа Пенка Йорданова. Ето копие от това писмо, с указание спешно, подчертавам това: "В спешен порядък да се проучат сградите в квартал "Мала Кутловица" и квартал "Брескето" и резултатите да се изпратят в Министерство на териториалното развитие и строителството".
    За извършването на това проучване - то е теренно, на място, е необходимо определено технологично време. То не може да стане за ден или два. Аз очаквам в този спешен порядък то да приключи и да получа необходимата информация.
    Изразявам готовност да Ви предоставя изводите и препоръките от това проучване или ако Вие предпочитане, аз съм готов да ги обсъдим заедно.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин заместник-министър председател.
    Господин Железчев, имате думата за уточняващи въпроси.
    АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Господин Конакчиев, аз не чух някакви срокове във връзка с проучването и решението, което е взето през месец април. Какви работи ще бъдат извършени, защото от апела, с който разполагам, изготвен от националното движение "Екогласност" в Монтана, ясно е казано, че наистина има случаи да се рушат къщи, а международният експерт инженер Борис Павлин е категоричен, че само изграждането на качествена инжекционна завеса според проекта би спряла наводняването на града.
    Така че спор не може да има по въпроса дали има наводняване или не. Има достатъчно факти и в писмото, което съм приложил към моето питаве.
    Така че, има ли някакви срокове, които да са определени за извършване на спасителни работи за предотвратяване на тези наводнения?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Железчев.
    Господин заместник-министър председател, имате думата.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ДОНЧО КОНАКЧИЕВ: Уважаеми господин Железчев, Вашият допълнителен въпрос не е от моя компетентност. Той е от компетентността на ръководството на Министерство на земеделието и хранителната промишленост. Аз мога да поема ангажимент в рамките на своята компетентност. Както вече ви информирах, съм разпоредил и цитирам дословно: "Моля да разпоредите да се проучи спешно информацията и се установи действителната причина за възникналия проблем", която може да се окаже, да допуснем и тази хипотеза, че не е свързана с хидровъзел "Огоста" и с аварии във водоснабдителната система на квартала. И това е възможно да е. Подчертавам, "спешно информацията, за да се установи действителната причина за възникналия проблем и неговия обхват, като за резултатите ме осведомите в най-кратък срок".
    Пред Вас поемам ангажимента, днес е 21 юни, да съм в състояние да дам отговор на Вашия въпрос в тази му част до края на този месец.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря ви.
    Господин Железчев, имате думата да изразите отношение към отговора на Вашия въпрос.
    АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ (НС): Господин заместник-министър председател, аз Ви благодаря за готовността да бъде проучен въпросът, да бъдат взети мерки. А относно резултатите от това, което ще бъде направено, хората ще кажат дали са доволни или не са доволни, защото, както разбирате, тук въпросът е да бъде предотвратено това наводняване, защото за хората, които са засегнати от него, за тях няма значение партийната им принадлежност. За тях няма значение кое правителство ще вземе тези мерки.
    Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Железчев.
    Актуален въпрос от народния представител Йордан Соколов към Младен Червеняков - министър на правосъдието, относно прехвърляне на суми на министерството от една банка в друга.
    Господин Соколов, имате думата.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин министър, в ревизионния акт на Министерството на финансите във връзка с извършена финансова ревизия на Министерството на правосъдието е посочено, че с платежно нареждане от 26 март 1996 г. са преведени 20 млн.лв. от фонд "Съдебни сгради", които дотогава са били на депозитна сметка в банка "Биохим", в Международна банка за развитие и търговия на депозитен влог за срок от три месеца при проста лихва от 28% годишно.
    Все според ревизионния акт, ако същата сума бе останала в банка "Биохим" през този тримесечен период, лихвеният процент на влога би бил 43%. Ако парите бяха вложени в Българска народна банка капитализираната лихва за същия период щеше да бъде 38,59%.
    Ревизионният акт сочи, че Министерството на правосъдието е получило в по-малко лихва в размер на 528 хил.лв.
    Известно ли Ви е било, че се прехвърлят суми от банка, която дава по-голяма лихва, в банка, която дава по-малка лихва? Ако това Ви е било известно, защо сте допуснали това да стане, както и каква система на контрол сте въвели в министерството върху неговите парични средства, в случай че главният секретар на министерството и началникът на отдел "Материално осигуряване на съдебни сгради" са прехвърлили сумите без Ваше знание?
    Просто молбата ни с господин Гоцев е да бъде обяснена на народните представители тази операция - да се прехвърля една немалка сума от 20 млн. лв. от банка, която дава почти два пъти по-голяма лихва, в банка с два пъти по-малка лихва. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще моля да ме извините за пропуска. Неволно съм пропуснал името на господин Васил Гоцев, който също е съавтор на този актуален въпрос. (Шум и реплики в блока на мнозинството)
    Тук водим стенограма, дами и господа, и там трябва да се знаят авторите на всеки актуален въпрос.
    Имате думата, господин министър.
    МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, господин Гоцев и господин Соколов, тъй като актуалният въпрос е зададен от юристи, разрешете ми да разделя отговора си на две части: първо - по някои правни съображения, и второ - за фактическите обстоятелства по случая.
    И така, по първата част. По искане на министъра на правосъдието и на основание Заповед N 19 от 15 януари 1996 г. на министъра на финансите от 23 януари до 6 май 1996 г. в Министерство на правосъдието се проведе финансова ревизия. За същата на основание чл. 20, ал. 1 от Закона за държавния финансов контрол се състави ревизионен акт, който се представи в министерството и връчи на съответните длъжностни лица.
    По ревизионния акт, включително и по констатациите, посочени в актуалния въпрос, длъжностните лица от министерството са дали писмени възражения и обяснения, съгласно чл. 20, ал. 3 от Закона за държавния финансов контрол.
    По направените възражения контролният орган все още не се е произнесъл с мотивирано писмено заключение по реда на чл. 20, ал. 4 от закона. В посочения смисъл ревизията на Министерството на правосъдието не е приключила. Фактическите констатации и изводи в ревизионния акт не са окончателни.
    Питането на народните представители е необосновано, тъй като е мотивирано с тези констатации. Само констатациите по акта за начет се смятат за истински, до доказване на противното, както е посочено в чл. 21, ал. 2 от Закона за държавния финансов контрол.
    Въпреки изложените съображения и обстоятелства, че народните представители използват информация, дадена им неизвестно от кого и в нарушение на чл. 15 от Закона за държавния финансов контрол, забраняващ разгласяването и предаването на другиму информация от ревизиите, представляваща банковата тайна, както и информация за установените нарушения, освен след приключване на ревизиите, мога да отговоря на конкретните актуални въпроси, развити във втората част на питането, така:
    Във връзка с фактическите обстоятелства, които неправилно се интерпретират:
    1. Прехвърлянето на сума от една търговска банка в друга е станало след уведомяване на ръководството на министерството от служители, които са пряко оправомощени да извършат тази операция - главният секретар и началникът на управление "Финанси и счетоводство", а не както неправилно е посочено - отдел "Материално осигуряване и съдебни сгради", и които носят лична персонална отговорност за своите действия.
    2. Прехвърлянето на сумата е станало от текуща сметка, открита в първата банка по депозитна сметка, открита във втората банка, и при по-голям лихвен процент по сметка на втората банка. От тази гледна точка прехвърлянето е станало не от банка, която дава по-голяма лихва, в банка, която дава по-малка лихва, както се твърди в актуалния въпрос, а точно обратното. Впрочем длъжностните лица, извършили прехвърлянето на сумата, са дали писмени обяснения и възражения по въпроса пред контролния орган и след неговото писмено заключение по ревизионния акт ще извършим анализ и окончателна преценка на случая.
    3. В министерството е въведена необходимата система за предварителен, текущ и последващ контрол върху разходите на паричните средства. Част от този контрол е и поисканата финансова ревизия. За отстраняване на констатираните недостатъци, макар и при неприключила ревизия, съм издал Заповед N ЛС 031269 от 4.06.1996 г. След окончателното приключване на ревизията на колегиум ще бъдат разгледани резултатите и взети допълнителни мерки.
    Ето защо бих могъл просто да препоръчам до приключване на ревизията и при спазване на законите да не се продължава използването на неправилни данни, получени по един неправомерен начин. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър. Отношение към отговора - господин Соколов.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (СДС): Уважаеми господин министър, ние не можем да бъдем доволни от Вашия отговор, защото всъщност Вие не дадохте отговор. Вие се опитвате да се скриете зад това, че не била приключила финансовата ревизия, че надлежните длъжностни лица били направили възражения, по тези възражения, така както предвижда законът, ще се допроизнесе ревизията, като или ще състави акт за начет, или няма да състави.
    Всъщност Вие не дадохте отговор на конкретните факти. Ние Ви питаме не затова, защото е извършена финансова ревизия или какво би приела финансовата ревизия, а вярно ли е, че от една банка, в която дотогава са били парите, в която лихвата е 43%, е прехвърлено в друга банка с проста лихва от 28%.
    На това Вие казвате - не е вярно, защото лихвата във втората банка била по-голяма. Ние бихме били доволни да ни посочите кое е неверно от изнесените от нас два процента за получаваната лихва - в първата или във втората банка. Не е ли вярно каква е лихвата в банка "Биохим", която би била получена, ако парите и за този тримесечен период биха останали в тази банка, и каква е лихвата във втората банка? Изобщо да обясните смисъла на това прехвърляне за три месеца от една банка в друга банка на сума, която след тези три месеца се връща в първата банка. По Вашата логика, ако първата банка дава по-малка лихва, защо тогава парите се внасят само за три месеца във втората банка, а не си ги оставихте там, където щяхте да получавате по-голяма лихва?
    Очевидно обясненията Ви някак си не издържат на логиката.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Соколов. Господин министър Червеняков иска думата.


    МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин Соколов и господин Гоцев! Надявах се, че като юристи, ще вземете основание и по правните въпроси, които повдига вашият актуален въпрос. За съжаление, не получих такова становище от ваша страна, освен признанието, че действително до приключването на финансовата ревизия тези констатации не могат да се приемат за установени.
    Що се отнася до конкретния ви въпрос, казах - след приключването на ревизията бихме могли да ви дадем подробни данни. Но с оглед на това, което поставяте като въпрос, ще ви кажа. Действително са прехвърлени средствата, които вие посочвате, от 20 милиона лева от една банка в друга банка. Изрично ви посочих, че те са прехвърлени в депозитна сметка от текуща сметка, при което вие правите едно неправилно сравнение на различни сметки и различни депозити по тях.
    Що се отнася до прехвърлянето от едната сметка в другата, лихвеният процент в банката, в която са прехвърлени средствата е по-висок от лихвения процент в банката, от която са взети тези средства. Това бих могъл да ви кажа по фактическите констатации.
    ВАСИЛ ГОЦЕВ (от място): Защо тогава ги върнахте обратно?
    МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: И същевременно, още един път искам да ви кажа, напълно ми е известно защо се задава този въпрос и в този момент. Напълно ми е ясно, че общо взето констатациите на финансовите ревизори могат да се ползват само при определен от закона ред. И действително ви съветвам след като приключи ревизията, ако искате при мен в министерството, ако искате в Народното събрание да седнем и да обсъдим окончателните констатации.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин министъра.
    Нямате право да вземете думата. Това е актуален въпрос и Вие можете само да изразите отношение, а министърът има възможност по всяко време да вземе думата.
    Питане от народната представителка Ана Караиванова Давидова към Младен Червеняков - министър на правосъдието, относно издигането на кандидатури за председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд.
    АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю.
    Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Нашият народ свикна в последно време да живее освен в криза и в постоянна предизборна ситуация. Още отшумели, неотшумели местните избори, почти веднага влезнахме в предизборна ситуация, този път за президентските - били предварителни, били вече същински. И може би, увлечени в общата нагласа за чести избори, а може би страхувайки се от резултатите от настоящите президентски избори, изведнъж и членовете на колективния кадровик на съдебната власт - Висшия съдебен съвет, решиха изненадващо да направят и те избори по никое време, да избират председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд.
    Може би забравят, че за разлика от другите власти - местна, президентска и парламент, които имат ясно очертани правомощия в Закона за местната власт и местното самоуправление, примерно, в Конституцията за парламента и президента, за Върховен касационен и Върховен административен съд все още не са приети процесуалните норми в съответните кодекси, съобразно които тези съдилища ще правораздават.
    Нещо повече, не са създадени и по-ниските по степен апелативни съдилища, чиито решения ще подлежат на обжалване пред третата, касационна инстанция.
    Чета цитат от изявлението на говорителя на Висшия съдебен съвет, номиниран и за двата върховни поста, доколкото разбрах от пресата: "Обстоятелството, че няма апелативни съдилища, не е проблем. Докато те бъдат създадени, новите върховни съдилища ще правят това, което върши и сега Върховният съд."
    И аз се учудвам, щом ще върши това, което досега върши Върховният съд, кое пък налага да се изберат председатели на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.
    И затова, първо, искам да ви попитам кои са не желанията на определени персони, а конституционните и законовите изисквания, които налагат издигането на кандидатури и избирането на председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд точно в този момент? Още повече, че чухме вече, поне в пресата, мнението на видни български юристи, които говорят, че този акт е незаконосъобразен. И може ли, независимо от закона, един кадрови орган да решава кога да създава висши съдебни органи.
    На второ място, бащите на нашата Конституцията, част от които са отново в тази зала, предоверявайки се на романтичните си тогава представи за една силна, здрава, неподкупна и неподвластна на политически натиск съдебна власт, са изградили една твърде затворена и неподлежаща на никакъв контрол съдебна система, разчитайки може би, че в нея ще попаднат само висококвалифицирани, високонравствени магистрати, чиито основен ориентир в дейността ще бъде не друго, а законът и собствената съвест. Само че практиката се оказа нещо доста по-различно от романтичните представи. Нашият народ е изумен, че опасни престъпници могат да се пускат на свобода, за да си лекуват било зъбите, интелекта или херпесите. И никой не може да потърси сметка на тези, които ги пускат не, за да се лекуват, а за да продължат престъпните си подвизи. И все си мисли народът, че може би законите са лоши, за да има такова безумие.
    Изумихме и световните експерти, които са в България, че в една банка пред фалит, въпреки закона, не могат да влязат квесторите и да защитят правата на вложителите само защото управителите на тази банка са били достатъчно предвидливи да си изберат за адвокат член на Висшия съдебен съвет, който пък ще бъде един от тези, които ще изберат не за собствените му клиенти, а за българския народ, председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд.
    И затова аз искам да ви задам и втория си въпрос - разработени ли са, господин министър, от Висшия съдебен съвет, на който сте председател, и какви са критериите за избиране на председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд, които да отговарят на изискванията на Конституцията преди всичко, да притежават високи професионални и нравствени качества, извън формалните изисквания за общ юридически и тясно професионален стаж? Благодаря ви.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на госпожа Караиванова.
    За пояснение, защото имаше запитвания, това е питане и то има продължителност пет минути, а актуалните въпроси са три минути.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Караиванова! Всъщност питането, отправено до мен в качеството ми на министър на правосъдието и председател на Висшия съдебен съвет, съдържа много по-сериозни въпроси за извършването на съдебната реформа у нас. Този проблем се нуждае от по-задълбочени обсъждания, които би могло да се осъществят само в рамките на една дискусия. Ето защо ми разрешете да отговоря съвсем накратко на поставените от Вас два въпроса.
    Първо, относно конституционните и законодателни изисквания за издигане на кандидатури за председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд. Бих желал да изразя моето мнение и да отбележа във връзка с това три момента.
    Първо, този избор е с чисто политическа мотивировка и няма да допринесе с нищо за извършването на съдебната реформа у нас. Впрочем при поставянето на въпроса във Висшия съдебен съвет, тази политическа мотивировка бе ясно заявена. Изрично бе посочено, че никакви възражения за изискванията няма да бъдат слушани и изборът трябва да бъде извършен до съдебната ваканция. Връзката с някои изказвания, статии и интервюта на депутати от опозицията, както и на поставените актуални въпроси, подсказват недвусмислено тази политическа мотивировка.
    Второ, направеното предложение за избор на председатели на Върховен касационен съд и Върховен административен съд е очевидно противоконституционно и противозаконно. Съгласно § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията, определената в Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени, и бих желал да подчертая - и процесуални закони. В тази насока е и § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт. Недвусмислена е волята на законодателя с използването на съединителния съюз "и". Тоест, трябва да имаме едновременно приети устройствени и процесуални закони, за да влезе в действие съдебната реформа.

    Към настоящия момент не са приети всички устройствени закони, като например Законът за върховния административен съд, и нито една от процесуалните разпоредби. По този повод неколкократно Конституционният съд се е произнасял еднозначно. Така например с решение N 7 от 11 август 1994 г. по конституционно дело N 10 от 1994 г. изрично е посочено, че до приемането на новите процесуални закони, което е изискване на § 4 от Конституцията, правораздаването се осъществява от сега съществуващите съдилища по реда на Гражданско-процесуалния, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за административното производство. Това становище е напълно разбираемо, тъй както посочва Конституционният съд, че не е възможно само с влизането на Конституцията в сила да се осъществи фактическото изграждане и функциониране на новата съдебна власт. Императивно Конституционният съд тълкува § 4 от Конституцията, като изтъква, че този текст има предвид началото на функционирането на новата организация на съдебната власт с нейното 3-инстанционно производство и със съдоустройствени правила за тях. Впрочем такова разбиране се споделя от много юристи и бе споделено в нашия печат, като само за някои представители на Висшия съдебен съвет е лишено от основание и се базира на неправилно тълкуване на Конституцията.
    Трето, не може да не си зададем въпроса за последиците от едно такова решение. То би довело до блокиране на работата на съдилищата, до създаване на напрежение в организацията на съдебната власт, до фактически отказ от правосъдие. В станалите обсъждания във Висшия съдебен съвет недвусмислено бе посочено, че от датата на избиране на състав на двете върховни съдилища се прекратява дейността на Върховния съд. Без наличието на апелативен съд, уреден от 3-инстанционно правораздаване, основание за въззивно и апелативно производство, правомощия на втората и третата инстанция делата не биха могли да бъдат разгледани. По този начин хилядите неразгледани и нерешени дела, висящи пред Върховния съд, ще останат висящи за продължителен период от време.
    В този смисъл Конституционният съд в решение N 9 от 1994 г. по конституционно дело N 11 изрично посочва, че всяка институция, лишена от персонален състав, престава да действува.
    Във връзка с втория поставен от Вас въпрос по отношение на критериите за издигането на кандидатури. С този въпрос, както и с процедурата за избор Висшият съдебен съвет въобще не се е занимавал. По приетите правила за работата на Висшия съдебен съвет от 19 април 1995 г. в чл. 11, ал. 2 е посочено само, че Висшият съдебен съвет може да избере комисия, на която да възложи проучването на кандидатите. Такава обаче не е избрана.
    Очевидно Висшият съдебен съвет счита, че чл. 28, ал. 1 във връзка с чл. 127, ал. 4 и 6 от Закона за съдебната власт са напълно достатъчни, т.е. изисква се наличието на общи условия за назначаване на съдиите във Върховен административен и Върховен касационен съд за избирането на техните председатели.
    Всичко изложено обуславя според мен необходимостта от едно сериозно обсъждане и дискусия в Народното събрание по поставените в питането проблеми. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Госпожа Караиванова, имате думата за уточняващи въпроси.
    АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Господин председателю, ще се откажа от правото си на уточняващи въпроси. Ще изразя отношение направо към отговора.
    Уважаеми господин министър, аз съм доволна от Вашия отговор. Вярно е, че така е записано и в Конституцията, и в решения на Конституционния съд, които Вие цитирате. Но струва ми се, че Вашият отговор и моето мнение, а също така и изразените авторитетни становища на известни юристи в пресата, не са достатъчни. България съгласно чл. 1 от Конституцията е република с парламентарно управление. Нас ни изпратиха в този парламент избиратели с различни политически убеждения, но с еднаквото желание - аз поне си мисля така - да изградим една демократична правова и социална държава, както е записано и в преамбюла на Конституцията. В тази държава, убедена съм, гражданите искат да е гарантирано равенството на всички пред закона - всеки да понася отговорността, предвидена в законите, независимо от поста, имотното състояние или политическите му убеждения.
    Затова мисля, че е правилно това, което и Вие подхвърлихте: всички парламентарно представени политически сили да изложат тук, в тази зала, пред целия български народ и своите избиратели своите виждания каква съдебна реформа трябва да извършим в България, за да имаме едно добро правосъдие.
    Ето защо, уважаеми господин министър и колеги, внасям предложение за провеждане на разисквания по питането за 28 юни 1996 г., което ще моля, господин председателю, да подложите на гласуване. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
    Постъпило е предложение за провеждане на разисквания по питането на народния представител Ана Караиванова с вх. N 54-05-165 от 17 юни 1996 г. относно издигането на кандидатури за председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Предложението е подписано от 55 народни представители. Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание го подлагам на гласуване. Предложението е за разисквания на 28 юни 1996 г., т.е. следващия петък.
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 178 народни представители, за - 121, против - 16, въздържали се - 41.
    Предложението е прието. Следващия петък на 28 юни ще има разисквания.
    За отрицателен вот има думата господин Будимов.
    ИВАН БУДИМОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Още през октомври 1995 г. Съюзът на демократичните сили е внесъл Законопроект за Върховния касационен и Върховния административен съд. Ние си задаваме въпроса тук театър ли се играе или действително искаме да работим по проблемите, които засегна госпожа Караиванова.
    Аз си задавам още един въпрос: Министерският съвет има основната законодателна инициатива и питам госпожа Караиванова има ли внесени законопроекти за тези две съдилища или няма или само ще играем театър тук да говорим пред хората, че много се стремим...
    Аз предлагам следното: именно на тази дискусия Министерският съвет да отговори представил ли е или упражнил ли е своята законодателна инициатива да реши проблемите, които са поставени още от Конституцията?
    Ето защо аз гласувах против. Иначе Съюзът на демократичните сили ще участвува активно в тази дискусия. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Будимов.
    Моля народният представител отец Стефан Стефанов да получи писмения отговор от министъра на вътрешните работи.
    Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Нека да се разберем веднъж за подхода при извършването на съдебната реформа. Законопроектът за Върховен административен съд, който е внесен заедно с проекти за изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния и Наказателно-процесуалния кодекс са проекти, разработени през 1992 г. в Министерството на правосъдието. Тези законопроекти по молба на председателя на Народното събрание бяха представени на председателите на окръжните съдилища, на окръжните прокурори и на Министерството на правосъдието за предварително становище.
    Общо становище на всички юристи е, че тези законопроекти не решават проблема за реформа на съдебната власт. (Недоволство от СДС)
    Що се отнася до позицията на Министерството на правосъдието, тя е ясно изразена във взетите решения за приемането на необходимите законопроекти. След проведените необходими обсъждания, на две конференции заедно с международни експерти, тъй като знаете, че съгласно приетата през декември 1994 г. в Есен Програма за стратегията на държавите, асоциирани в Европейския съюз в предподготвителния период, трябва да се проведе и сближаване на органите, които ще прилагат законите, бе изяснен начинът за провеждането на реформата на съдебната власт.
    По настояване на магистратите в момента са разработени два законопроекта за изменение на процесуалните правила, които решават най-неотложните проблеми.
    ИВАН БУДИМОВ (от място): Внесени ли са?
    МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Внесени са и одобрени от Министерския съвет.
    Същевременно работни групи работят по приемането на законопроектите за изменение и допълнение и за Върховен административен съд, които да позволят извършването на триинстанционната система и, на трето място, становището на магистратите, че в рамките на 2-3 години трябва да се работи по цялостни нови процесуални закони.
    Това е позицията, която искате да чуете.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
    Актуален въпрос от народния представител Владимир Шкодров към господин Любомир Дачев - министър на промишлеността, относно ефективната безсрочна стачка на работниците от ЕАД "Фаянс", гр. Каспичан.
    ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър Дачев! В последно време социалното напрежение във фирма "Фаянс" непрекъснато расте. От 29 май т. г. колективът е в ефективна безсрочна стачка. Тази кризисна обстановка е резултат от безплодните усилия от страна на работническия колектив да намали социалното напрежение. Вместо отзивчивостта от страна на администрацията и министерството да се разрешат проблемите, работниците срещат непреодолима стена. Така например на 25 април т. г. синдикатът "Подкрепа" към фирмата настоява за провеждане на преговори с администрацията с цел отстраняването на нередностите във фирмата. Искането си те поставят в 5 основни проблема, с които сте запознати. Искането се предхожда от редица неуспешни опити за решаване на възникналите нередности. От страна на администрацията и Министерството на промишлеността следва пълно мълчание и нежелание за среща.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Шкодров, ако обичате, само за момент!
    Много моля за тишина в залата! Уточнявайте си споровете, ако обичате, навън.
    Заповядайте.
    ВЛАДИМИР ШКОДРОВ: Сега стачкуващите питат:
    1. Защо Вие, господин министър, нарушихте закона и не поканихте в законоустановения срок стачкуващите на преговори и защо не вземате мерки срещу фирменото ръководство въпреки ефективните стачни действия? До днес те са вече над 20 дни.
    2. Защо ръководството на фирмата не желае да обсъди исканията на стачкуващите и защо не взема необходимите мерки срещу груби нарушения от страна на част от ръководството, кражбите, злоупотребите със служебното положение, нарушения на технологичния процес и дисциплина, нанасяне на материални загуби и др.?
    3. Защо е необходимо в цех N 1 за санитарна керамика на 10 души да се поставя един наблюдател, или както те го наричат "супервайзер"?
    4. Защо базата в местността "Кирека" не се използва от работещите, въпреки че фирмата е хвърлила милиони за нейната поддръжка?
    5. Защо се дават огромни средства за направата и оборудването на административната сграда, боядисването на комини и огради, а не се дават за подобряване на условията на труд? Защо разликата в основните заплати на работниците и ръководителите е едно към три?
    6. Защо господин Петър Дочев - ръководител направление "Техническо", не е понесъл имуществена отговорност за ремонтите на управлявания от него фирмен автомобил "Фолксваген - Пасат", възлизащи на около 500 хил. лева? Същият господин проведе съботник без знанието на цеховото ръководство и в резултат на това бяха произведени 27 хил. кв. метра подови настилки с нестандартни размери.
    Стачкуващите искат отговор от Вас, господин министър.
    Между другото аз само ще отбележа моето впечатление при посещението ми във фирма "Фаянс".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Времето Ви изтече, професор Шкодров.
    ВЛАДИМИР ШКОДРОВ: Трябва да кажа, че те произвеждат плочки като най-голямо предприятие на Балканския полуостров, но административният блок е постлан с италиански плочки.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на професор Шкодров.
    Има думата господин министър Любомир Дачев да отговори на актуалния въпрос.
    МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шкодров, аз Ви уважавам много като учен и като политик и искрено съжалявам, че на Вас се е наложило да задавате тия въпроси, което ще стане ясно по-нататък, когато ще информирам Народното събрание и нашата общественост.
    Във връзка с поставените въпроси искам да кажа няколко думи за "Фаянс". Дружеството през 1995 г. завършва с печалба от 84 млн. и 400 хил. лева, като е внесло в бюджета данъци в размер на 93 млн. и 500 хил. лева. Около 50 на сто от продукцията на дружеството - санитарен порцелан, стенни и подови плочки - са изнасяни и продължават да се изнасят.
    През последните години персоналът не само че не е намалял, но дори се е увеличил, като от 1022-ма заети през 1994 г. понастоящем работят общо 1063 човека. Нарастването на средната работна заплата е, както следва: 1994 г. е 7 хил. 790, 1995 г. е 10 хил. 169 и 1996 г., първото тримесечие - 11 хил. 401.
    Понеже по размера на заплатите има спорове, ще добавя следното: че около 100 души в дружеството, които са с ниска квалификация и неквалифициран труд, получават до 9 хил. лева заплата, а останалите 960 човека получават над 9 хиляди на месец.
    През първото тримесечие дружеството имаше нормални за сезона изпълнения и реализация и цялата годишна програма е обезпечена с договори за продажба, което гарантира успешна работа през годината, разбира се, ако не се създават ситуации като сега създадената. Искрено трябва да съжаляваме, че малко са предприятията в България, които се намират в това състояние.
    През първото тримесечие фирмата е реализирала балансова печалба в размер на 19 млн. лева. Фирмата погасява редовно инвестиционен кредит от 4 млн. щатски долара, като в момента е погасила 2 млн. долара. През тази година погасителната вноска е около 1 млн. долара. Това показва, че фирмата е намерила възможности и сили да инвестира и да подобрява технологията и производството си.
    От всичко казано дотук е ясно, че това е една добре работеща и просперираща фирма на фона на общата криза, която съществува в промишлеността в страната. Поради това тази стачка, най-меко казано, буди недоумение.
    Отговорът, който е подготвен, е на 7 страници. Аз ще спестя време, после ще Ви го представя. Ще се спра на някои по-важни въпроси и по-специално на конкретните въпроси, които задавате. Тук ще бъда малко по-обстоятелствен, тъй като в тях явно Ви е подадена информация, която не е подкрепена с никакви факти към обвиненията, и защото е вероятно много хора и колективът, който стачкува, да слушат сега това предаване от Народното събрание.

    По точка 1. В Закона за уреждане на колективните трудови спорове никъде не е записано, че министърът е длъжен да кани в някакъв законоустановен срок която и да е от страните по спора на преговорите. Още по-малко пък имам право да вземам мерки срещу ръководството, ако то е действало в рамките на закона. Трудовият спор затова е спор, защото в него има две страни, които, действайки в рамките на закона, защитават и отстояват своите интереси. Въпреки това, независимо че това беше първата седмица, в която встъпих в тази длъжност, преди два дни проведох среща с участието на представители на колектива и на секцията на "Подкрепа", които са инициатори на стачката.
    На срещата стана ясно, че до момента вече до такава степен са развити отношенията, че стачкуващите поставят като предварително условие за продължаване на преговорите отстраняването на изпълнителния директор. Бих го оставил това без коментар, но фактите и данните, които прочетох в началото на тези отговори, сами доказват, че никой министър не би уволнил такъв изпълнителен директор, който е постигнал такива показатели в предприятието.
    По точка 2. Не е вярно, че ръководството не желае да обсъжда исканията на стачкуващите и документите от много срещи и преговори показват това. Просто ръководството иска да преговаря, а не да приема ултимативни искания.
    Не е вярно и това, че ръководството не взема мерки - цитирам - срещу груби нарушения от страна на част от ръководството, кражбите, злоупотребите със служебно положение и т.н. Тук отново става въпрос за недоказани обвинения, които потвърждават мисълта, че тези проблеми трябва да се поставят пред съответните органи в страната - пред полицията и прокуратурата, които имат възможност да ги проверят и да вземат съответни мерки, ако това се налага.
    По точка 3. На ръководството е възложено да организира технологичния процес и контрола по спазването му. Подобно решение не е изобретение на ръководството на "Фаянс", а е световна практика. Става въпрос за контрол върху операции, чието некачествено изпълнение носи големи загуби, особено от продукцията, която е предназначена за износ. Санитарният фаянс не е грубо изделие, което може да се изнася с допуснати технологични грешки и естествено, че тези грешки не могат да се отстранят пост фактум и да се накажат виновните, тъй като самото производство е свързано с разход на значителна енергия. Освен това тези хора изпълняват и някои други функции.
    По точка 4 - за базата в местността "Кирека". Тя винаги по информацията, която специално поискахме, е ползвана от работниците. Искането обаче е тя да се ползва безплатно - храна и спане по 20 дни за всеки работник, при това разходите да не се покриват от социалния фонд. Тогава възниква въпросът откъде да се плащат тези средства, на което стачкуващите не отговарят въобще. Ръководството предлага и е заделило по 5 хиляди лева на човек за подпомагане почивката по време на годишния отпуск и за да заплащат съответно част от разходите за престоя в базата. Това предложение не е прието.
    По точка 5. От въпроса ви личи открито желанието на стачкуващите да се противопостави ръководството на част от работниците. Това е, което разбрах и от срещата при мен. Ще ви кажа само, че през миналата година са извършени ремонти на всички битовки в цеховете, изградени са нови аспирации в някои участъци, извършен е ремонт на покрив, за което са изразходвани 15 млн. лева. Въпреки обвиненията, които се отправят към ръководството, няма неизпълнени предписания на ХЕИ, целящи по-добри условия на труда.
    На въпроса за разликата в заплащането на работниците и ръководителите, може би в тази зала можем да си отговорим сами.
    По точка 6 - не считам, че трябва да отговарям на такива въпроси, но тъй като това е възлов въпрос и възниква като възлов въпрос в трудовия спор, би следвало да се помисли и дали действително има такива нарушения и да се търси прокуратурата и полицията, пак го повтарям. Аз не вярвам, че някой би поставил въпроса, ако някой от мерцедесите , които се ползват тук, се повреди и че този, който се е возил, трябва да го плаща. Това е служебна кола и за ремонта, естествено, трябва да се плати или да се бракува.
    Тревожен е фактът, че членовете на "Подкрепа" отново се нагърбват да "защитават" държавните дружества от разграбване и хайдутлук, както за съжаление имахме такива много случаи в периода 1991 - 1993 година. Отново се подема кампания срещу ръководните кадри в държавните фирми и то кадри, които изпълняват добре своите задължения.
    От всички искания, които се поставиха и пред мен, излиза едно, че или директорът долу или вън, или преговори няма да има нататък. Явно, че това нещо в конкретния случай няма никаква логика да бъде изпълнено.
    Не искам да кажа, че всички действия на ръководството са безгрешни, но сме убедени, че те са били насочени към запазване на държавните интереси и интересите на фирмата. Един пропуск е направен от ръководството, който смятам, че трябва в най-скоро време да бъдат положени усилия да бъде елиминиран. Той се свежда до следното: двата синдиката са подписали споразумение, че ще подпишат общ колективен трудов договор и в това споразумение е записано при условие, че ако единият синдикат се откаже или се оттегли, другият ще подпише самостоятелно. Това от гледна точка на закона не е правилно.
    Действително секцията на "Подкрепа" отказва да подпише споразумението и ръководството подписва колективен трудов договор само с КНСБ. Явно е, че тук трябва да се продължат преговорите и да се търси общо решение и общ колективен трудов договор.
    Уважаеми депутати, господин Шкодров! Може би в информацията, която Ви е подадена - специално на професор Шкодров - умишлено не се споменава основното, първоначалното искане на стачкуващите или повишаване на заплатите средно с 15 хиляди лева на човек! На всеки човек - по 15 хиляди лева, независимо дали той е пазач, дали е в портиерната, дали е майстор, дали е супервайзер. Единадесет хиляди и нещо средна заплата да стане 26 хиляди средна заплата - виждате, че тази приказка е приказката за дядото и златната рибка. Заплатата нараства 1994 - 1995 - 1996 година. Дайте сега, има някакви по-големи печалби предприятието и то да не си връща валутния заем, да не плаща може би за газ, за електричество и да дава по още 11 хиляди лева заплата. Това е явно, че на редица работници се е харесало и затова стачката е имала известна подкрепа. Това е едно безотговорно искане, което синдикатът разбира, че е такова и след това се минава на искане за 10 хиляди лева, като се правят сметки от счетоводството и се водят преговори, каквито се отрича, че са водени, а те действително са водени, и тогава се слиза на 5 хиляди лева. В резултат на всичко това се обявява безсрочната стачка, защото ръководството не желаело да преговаря!
    От тази трибуна искам да се обърна към всички ...
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (от място): Е, сега разсъждаваме ли по стачката или отговаряме?! Вие разсъждавате, а не отговаряте!
    РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА БСП: Отговаряй! Продължи с отговора си, не му обръщай внимание!
    МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЧЕВ: Как да не отговарям?! (Шум и реплики в залата)
    Вижте, какво е стачка, не съм ви обяснявал. Смятам, че всички го знаете. А какво е фактическото положение - с цифри ви го казвам. Ако смятате, че 15 хиляди, 10 хиляди и 5 хиляди лева са разсъждение, а не обяснение, - то си ваш проблем.
    Искам само да информирам, че се опитахме да се договорим с представителите на синдиката да се прекрати стачката и да се мине към преговори с двата синдиката и ръководството. Това е наложително, тъй като всеки ден престой коства на дружеството 3 милиона и половина непроизведена продукция и загуби и че трудно са оценими загубите, които ще имаме, като загубим пазарите си и клиентите си.

    Дружеството все още е в състояние да преодолее нанесените от стачката вреди и да върви напред, ако тази стачка своевременно се прекрати. Ръководството на "Фаянс" има готовност за продължаване на преговорите. Там сме изпратили и представител на министерството, за да може да подпомага провеждането на такива преговори.
    Накрая искам и да поразсъждавам малко, защото случаят заслужава разсъждения. Ще ви отнема 30 секунди. Как да си обясним създаденото положение? Според мен тук или важи приказката за златната рибка, която е подвела работниците, или има интерес предприятието да се доведе до фалит и след това да се закупи от тези, които сега купуват продукцията, вероятно за един лев или в най-добрия случай за един долар. Това е, което мога да обясня. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на министър Дачев.
    Професор Шкодров, имате думата, за да заявите дали сте доволен от отговора на вашия актуален въпрос.
    ВЛАДИМИР ШКОДРОВ (СДС): Уважаеми господин министър Дачев! Аз не съм съвсем доволен от вашия отговор. Първо, може би и вас са ви подвели така, както вие казвате, че мен са подвели стачкуващите. Към този въпрос аз се отнасям като към една извънредна ситуация, която трябваше час по-скоро да бъде ликвидирана. Особено впечатление прави, че досега - вие не бяхте тогава министър, разбира се, - досега Министерството на промишлеността и ръководството не прави нищо, за да намали социалното напрежение, което започва от 29 май.
    Трябва да кажа, че това, което вие казвате за големите заплати, такова нещо на мен не ми е казано и аз нямам такъв документ. Имам документ от 25 април, според който се отправя искане към госпожа директорката. В този документ - аз мога да го прочета, но нямам време - такива неща няма. Тук има просто неща, които са напълно нормални и биха могли да бъдат пасирани още в самия зародиш. Освен това, напротив, бих казал, че вместо да се потърси един диалог, в същото време госпожа Бонева отказва да подпише споразумението. Това е на 23 май, според което споразумение се регламентира състоянието на стачка и отношението на стачкуващите към самия директор.
    Имам писмо също така от Министерството на промишлеността, в което се казва, че вместо да се търсят контакти, стачкуващите трябва да бъдат подведени под съдебна отговорност.
    Моля ви да положите всички усилия да се ликвидира това социално напрежение, тъй като, както и вие казахте, този завод губи всеки божи ден по 3 млн. и половина - 4 млн.
    Аз не съм съгласен с вас и по някои детайли, бях лично в завода. Съжалявам, това е моето мнение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на проф. Шкодров.
    Питане от народния представител Георги Иванов Захариев относно намерение на БДЖ за въвеждане на карти за самоличност на пенсионерите, важащи за пътуване по влаковете, към министър Стамен Стаменов, министър на транспорта.
    ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ (ПГДЛ): Благодаря ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Стаменов! В печата се появиха съобщения за намеренията на БДЖ да застави пенсионерите, ако искат да пътуват с БДЖ, да си вадят специални карти, удостоверяващи възрастта и статута им на пенсионери. Учудващо е това недомислие и приумица на ръководството на БДЖ при условие, че всеки пенсионер като български гражданин има паспорт, в който по надлежен ред е отбелязана възрастта и социалното положение "пенсионер". Нима ръководството на БДЖ си позволява да се съмнява в този законен държавен документ за самоличност на българските граждани?
    Моля ви, господин министър, да разясните основанията за това бюрократично недомислие на ръководството на БДЖ и действията, които мислите да предприеме ръководството на министерството, за премахване на подобни бюрократични и антилогични управленски решения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Захариев.
    Господин министър, имате думата да отговорите на питането.
    МИНИСТЪР СТАМЕН СТАМЕНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Захариев! На основание пълномощията, които Законът за Българските държавни железници и другите от действащото законодателство ръководството на Национална компания "БДЖ" определя размера на цените за пътуване по железниците. За привличане на повече пътници то е приело да прави намаление 50 на сто от цената на билета за възрастни граждани, не само за пенсионери, за мъже над 60 години и за жени над 55 години. Това право се ползва при представяне на личен паспорт. Известно е обаче, че задължението на гражданите да носят личния си паспорт не се изпълнява от всички. Това е причина за спорове с персонала на железниците. Анализирайки опита на чужди железопътни администрации, генералният директор на Национална компания "Български държавни железници" е подготвил проект за нова система за легитимиране, контрол и отчет на пътуванията на тези граждани. В случая е използван опитът на чужди железопътни администрации чрез издаване на специални карти. Системата бе огласена предварително от генералния директор на БДЖ на пресконференция с журналисти. Реакцията на обществеността към подобна мярка бе отрицателна. Неодобрението беше изразено в печата, в писмени и устни сигнали до Министерството на транспорта и лично до мен.
    Съобразявайки се с общественото мнение и наложилата се традиция в нашата страна, изисках от генералния директор на Националната компания "Български държавни железници" да отмени това решение. То беше извършено, преди да бъде зададен този въпрос от вас, господин Захариев, и бе публикувано чрез платено съобщение във вестниците.
    Използвайки трибуната на Народното събрание, Министерството на транспорта и Националната компания "Български държавни железници" поднасят своите извинения за създалото се ненужно напрежение за тези граждани. Нека обаче да не се забравя, че пътниците - мъже над 60 години и жени над 55 години, могат да ползват 50-процентно намаление от цената на билетите само ако представят на гишетата на гарите личния си паспорт.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря ви, господин министър.
    Господин Захариев, имате думата за уточняващи въпроси, ако желаете.
    ГЕОРГИ ЗАХАРИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, аз нямам уточняващи въпроси. Искам да благодаря на господин министъра за своевременната намеса на министерството и премахването на този ненужен документ, който би утежнил положението на възрастните хора при пътуванията им. Възползвам се от случая още веднъж да изкажа личното си съображение, че подобни карти и други пропускни системи биха могли да се въвеждат само ако това изисква специалното служебно положение на лицето, което трябва да притежава освен паспорта си и друг пропусен документ.
    Така че още веднъж като ви благодаря, аз се надявам, че и в бъдеще Министерството на транспорта ще се отнася с нужното уважение към тази възрастова група.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Захариев.
    Има думата народният представител Стоян Райчевски да развие актуалния си въпрос към Николай Добрев, министър на вътрешните работи, относно полицейски произвол над граждани в град Бургас.
    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Въпросът, който поставям към министър Добрев, е особено актуален днес, когато в обществото се натрупва голямо напрежение в резултат от тежката икономическа криза, обхванала страната, и главоломното обедняване на населението, което поставя вече под въпрос оцеляването на нацията.
    Гражданското недоволство все по-често ще намира израз в законни протестни акции. В такъв тежък момент отговорността на Министерството на вътрешните работи и на полицията е извънредно голяма. От внимателните и разумните действия на полицията в голяма степен зависи и опазването на реда и мира в обществото. Полицията не бива да дава поводи и сама да става възбудител на ексцесии със силови действия срещу мирни граждани. Такъв е случаят, поради който поставям и този въпрос.
    На 5 юни тази година около обяд полицаи биха граждани в сградата на община Бургас, които бяха влезли мирно и без предизвикателства с единственото намерение да поискат информация и обяснение от кмета на общината. В сградата, по-точно по стълбището и в коридорите, имаше предимно жени и деца, а също така и общински съветници. Без да има какъвто и да е повод, без да е проявено някакво насилие от страна на гражданите, които чакаха идването на кмета, мирно и търпеливо, повтарям, върху тях се нахвърлиха полицаи, прилагайки силови методи, за да ги изхвърлят навън. Ударени бяха няколко граждани, между които жени, едно дете и общински съветници.
    Най-фрапираща бе бруталността с госпожа Лиляна Асенова Иванова, която бе ударена, изпадна в безсъзнание и бе изнесена след около 20 минути чакане на носилка. Същата е съдебен заседател.
    В официално изявление на полицията на РДВР - Бургас, се казва, че госпожа Иванова сама се е подхлъзнала и паднала. А ето какво е записано в съдебно-медицинското удостоверение N 503, издадено в ОРБ, град Бургас: "Униформен служител на МВР я хванал за врата и под дясното бедро и я хвърлил надолу по каменното стълбище на общината". Медицинското свидетелство потвърждава, че същата госпожа има увреждане, предизвикано от удряне с тъпи предмети. Полицаи се опитаха да вземат и камера на местната телевизия.
    Кой е издал, господин министър, заповедта да се бият мирни граждани, които не проявяват насилие, сред които има, както стана ясно, и общински съветници от СДС и съдебни заседатели? И кой ще поеме отговорността за това брутално действие? Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Райчевски.
    Има думата Николай Добрев, министър на вътрешните работи.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Райчевски! На 5 юни в град Бургас пристига Симеон Сакскобурготски. Първоначално обявеният маршрут включва посещение на пристанище Бургас, среща с кмета на общината и среща с гражданите в Морската градина. От страна на регионалната дирекция на вътрешните работи в Бургас са взети всички необходими мерки за недопускане на нарушение на обществения ред и безопасността на движението. Осигурени са необходимите полицейски сили, проведен е разговор с ръководството на фирмата, която организира посещението и охраната на Симеон Сакскобурготски.
    След срещата с кмета на град Бургас Йоан Костадинов със Симеон Сакскобурготски, организаторите, подчертавам, организаторите и охраната решават да отменят планираната среща с гражданството в Морската градина. Според официалното съобщение, изпратено до всички местни вестници и до кмета, причината за отмяната на тази среща е невъзможността да се обезпечи първоначално уточненият маршрут от съображение за сигурност на госта и гражданите. Решението е взето от организаторите на посещението и няма намеса на изпълнителната власт, в това число и на органите за опазване на обществения ред.
    Използвайки недоволството на гражданите от несъстоялата се среща, група лица и, съжалявам много, уважаеми господин Райчевски, между които и Вие, заедно с колегата Ви Красимир Момчев отиват в сградата на общината, за да се саморазправят с кмета, несправедливо обвинен за виновник за несъстоялата се среща. Въпреки предупрежденията на охраняващите сградата, единият от тях получава удар в лицето с дръжката на знамето, групата разбива входната врата на общината и нахлува в сградата. Следват удари с ръце и крака по вратата на кабинета на кмета, закани за саморазправа и викове, които не искам да споменавам, защото тук е високопоставено политическо средище.
    Постовият полицай извиква на помощ сили от Първо районно управление и групата за борба с масовите безредици. Командирът на групата старши-лейтенант Великов, предупреждава нахлулите в сградата граждани, че действията им са незаконни и без използване на физическа сила и помощни средства гражданите са изведени от сградата.
    На Вашите въпроси, господин Райчевски, отговарям така: няма и не може да има заповед и никой не може да издаде такава за безпричинна физическа разправа с гражданите. До днес в регионалната дирекция на вътрешните работи в Бургас не са постъпили оплаквания за саморазправа с граждани от страна на полицейски служители.
    Не оспорвам правото Ви да задавате въпроси, но не виждам моралните Ви основания да говорите за насилствени действия и опасни прецеденти, след като и Вие сте в основата на тяхното създаване. В случая действията на полицията са правомерни и се отличават с толерантност, професионализъм, въздържане и, за съжаление главно на групата нападатели, неподдаване на провокации.
    Ако разрешите, искам да ви прочета и дословно съобщението на фирмата, официален координатор и домакин на посещението на Симеон Сакскобурготски в Бургас:
    "Съобщение. Във връзка с многобройните публикации и коментари в медиите фирма "Диневи и сие", официален координатор и домакин на посещението на Негово величество Симеон II в Бургас, е длъжна да заяви:
    1. Решението за промяна на маршрута на Негово величество вчера бе взето от нас като организатори на посещението по изричната препоръка и настояване на охраната ни. Стеклите се по улица "Богориди" многобройни граждани бяха направили улицата практически непроходима и всеки опит за спазване на предварително подготвения маршрут можеше да доведе до тежки инциденти сред гражданите, между които имаше много възрастни хора, жени и деца. От съображение именно за тяхната сигурност взехме решение за промяна на предварително подготвения маршрут.
    2. Поканата на господин кмета на град Бургас Йоан Костадинов беше отправена към организаторите навременно и беше топло приета от Негово величество. В двудневния период на посещението на Негово величество ние получавахме непрекъсната подкрепа от органите на властта, което в най-голяма степен се отнася и за Бургас.
    Ние благодарим за гражданския жест на бургаския кмет и сме крайно разочаровани от многобройните нападки към него в днешните медии.
    3. Като организатори на посещението на Негово величество в Бургас остро възразяваме срещу опитите на която и да е политическа сила или политическа личност да извлича политически дивиденти от един неприятен инцидент, за който последен кметът на град Бургас носи някаква отговорност".
    Фирма "Диневи и сие" е изпратила до господин Йоан Костадинов писмо в този дух.
    Що се отнася за докладваните тук пред Народното събрание митове, че има бити граждани, гражданки и т.н., пред мен е медицинското свидетелство на госпожа Лиляна Асенова Иванова, Бургас, "Изгрев", бл. Б-325. Всичките изследвания на няколко лекари и екип пишат: "Здрав". Ще Ви ги връча след малко. Благодаря. (Ръкопляскания в мнозинството. Весело оживление)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
    Господин Райчевски, имате думата.


    СТОЯН РАЙЧЕВСКИ (СДС): Уважаеми господин министър, като нов министър очаквах, че ще отговорите по-различно от министър Начев. Но Вие изглежда вървите по неговия път. Ето медицинското свидетелство, което Вие прочетохте. А аз ви нося също медицинско свидетелство, в което пише съвсем обратното. Пише съвсем обратното. И още нещо. Пише, че жената е ударена, че е обездвижена, че има синини, че е контузена и така нататък.
    Но аз искам да ви обърна внимание върху нещо друго. Аз лично бях там и бях повикан и от гражданите. Бях повикан и от служителите на реда, за да успокоим гражданите. И нашата намеса действително допринесе за това.
    Моят актуален въпрос към Вас беше да обърнете внимание на Вашите служители да не стават сами инициатори и да не дават поводи за усложнения и размирици в това тежко време. Съветвам Ви да обърнете внимание на това. Благодаря. (Шум и реплики в залата)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ АТАНАС ЖЕЛЕЗЧЕВ: Благодаря Ви, господин Райчевски. Колеги, моля да тишина!
    Има думата народният представител Стефан Маринов Стефанов да развие питането си към министъра на вътрешните работи Николай Добрев, относно безнаказано убийство на свещеник Данчо Цолов Петров от главен сержант Виктор Пламенов Дъвков от РПУ - Велинград.
    Имате думата.
    СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Добрев! Питането, което имам към Вас е за едно брутално убийство, извършено на 15 април 1994 г. към 20,40 часа в родопското село Сърница, Пазарджишко, където главен сержант Виктор Пламенов Дъвков от РПУ - Велинград, младши районен инспектор в същото село прострелял и убил на място на главната улица на селото, в самия център, пред джамията, пред очите на много свидетели със зачисления му пистолет "Макаров" N К-0251-482 свещеник Данчо Цолов Петров от София.
    Преди да бъде застрелян отец Данчо Петров, неговият трабант с регистрационен N СХ 88-47, с който той дошъл в селото да купува дървен материал за дограма на църквата, в която служи, е блъснат от джип без опознавателни полицейски знаци, в който освен убиецът пътуват и други двама полицаи. Трабантът е блъснат челно, тъй като полицаите са го преследвали. Той е карал на заден ход, а те - на преден. Това преследване е продължило доста дълго време - от края на селото до центъра на селото.
    След като блъскат трабанта, той спира смачкан от удара. Полицаите извикват: "Предай се!" и в момента, когато извикват, стрелят. Свещеникът излиза, прави една-две крачки и пада мъртъв на земята. След убийството главен сержант Дъвков само е разпитан. Не е арестуван, не е освободен от работа, даже е пуснат в отпуск. Освободен е от служба доста по-късно. Минути след убийството на местопрестъплението пристига началникът на служба "Полиция" в РДВР - Пазарджик, полковник, тогава подполковник, Христо Ранчев. Той се оказал на мястото толкова скоро, тъй като бил поканен на гости от брата на главен сержант Дъвков, който е пожарникар в същото село Сърница.
    В селото открито се говори, че в околността се извършва масова незаконна сеч и бизнес с дървесина. Безмилостно се унищожават горите и един от крупните търговци на дървесина е полицаят. И докато е бил полицай, и сега, след като вече е напуснал службата, един от крупните търговци е полицаят убиец Виктор Дъвков.
    Следствието, водено от следователя Емил Господов се бави и протака. Военният прокурор полковник Цветков на 15 март тази година издава постановление за прекратяване на наказателното производство, в което заключава, че не се установява главен сержант Дъвков да е умъртвил умишлено Петров при повод изпълнение на службата - това е цитат от постановлението, и прекратява наказателното производство срещу убиеца.
    Отец Данчо е мъртъв. Полицаят убиец днес е преуспяващ крупен търговец с дървесина. Бившите му началници, с чието покровителство и на това наблягам, подчертавам го, той се измъква от отговорност и до днес е на служба в защита на закона.
    Моите въпроси към Вас, господин Добрев:
    1. Считате ли, че случаят е справедливо и законно приключен?
    2. Смятате ли, че с такива служители в полицията можете да водите борба с престъпността?
    3. След като се запознахте с обстоятелствата около трагичния случай имате ли намерение да предприемете нещо и какво смятате, че сте длъжен да предприемете?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
    Има думата министър Добрев.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стефанов, във връзка с поставените от Вас, за съжаление, доста позакъснели въпроси, относно обстоятелствата, при които е бил убит свещеник Данчо Цолов Петров през 1994 г. в село Сърница, Пловдивска област, бе извършена нарочна служебна проверка на наличните материали в Министерството на вътрешните работи, при което се установи следното.
    На 15 април 1994 г. незабавно след възникналото произшествие в село Сърница са уведомени РПУ - Велинград и Районната дирекция на вътрешните работи - Пазарджик и е сформирана оперативно-следствена група в чиито състав са включени: началникът на служба "Полиция" на РДВР - Пазарджик; началникът на Районната следствена служба в град Пазарджик; началникът на Районното полицейско управление - Велинград; следовател от Районната следствена служба - Велинград; оперативен работник по криминална линия и служител от научно-техническата лаборатория в Районното полицейско управление - Велинград, която е провела необходимите процесуално-следствени действия.
    В изготвената за случая справка с регистрационен N 15-63 от 18 април 1994 г. на РДВР - Пазарджик са отразени следните обстоятелства, относно допуснатото произшествие.
    Около 21 часа на посочената по-горе дата в участъковата служба на противопожарната охрана в село Сърница е получен сигнал от местния жител Халил Шукри Цингар, че в селото се е появило непознато лице с лек автомобил "Трабант", което е проявило интерес за наличие на банков клон и полицейски сили в селото. Уведомен е младшия районен инспектор, главен сержант Виктор Пламенов Дъвков, който съвместно с главен сержант Шукри Ахмед Ардари от противопожарната охрана и Салих Пилев, жител на селото, е предприел действия за издирване на лекия автомобил и установяване самоличността на водача му. За целта е използван служебен автомобил със синя сигнална лампа. Казвам това, защото във Вашето писмо пише, че джипът е бил без опознавателни знаци.
    След откриване на автомобила, главен сержант Дъвков е поканил водачът му да излезе за проверка. Вместо да се подчини на полицейското разпореждане, последният се опитал внезапно да потегли. Ударил се е в служебния автомобил и е направил неуспешен опит да се придвижи в посока Велинград, след което е потеглил на заден ход към центъра на селото. Предприето е преследване от около 300-400 метра и водачът на лекия автомобил е бил застигнат и принуден да спре. Отново младшият районен инспектор е разпоредил на шофьора да предостави документите си за проверка, но последният не се е подчинил. Заключил се е в автомобила и се е навел към пода на купето, което се е възприело от полицая като съмнително поведение, застрашаващо живота му.
    След повторно предупреждение главен сержант Дъвков е произвел предупредителен изстрел във въздуха, но водачът отново не се е подчинил на разпореждането му и служителят е произвел изстрел в купето на автомобила. След извеждането на водача от трабанта е установено, че същият е ранен. Полицаят е разпоредил да се извика лекар от селото, който при пристигането си е констатирал смъртта на простреляния. Установена е и самоличността му - свещеник Данчо Цолов Петров от град София.
    Веднага е образувано следствено дело N 738 от 1994 г. по описа на Окръжната следствена служба - Пазарджик срещу главен сержант Виктор Пламенов Дъвков за умишлено престъпление по чл. 116, т. 2 от Наказателния кодекс във връзка с чл. 115 от Наказателния кодекс и на служителя е наложена мярка за неотклонение парична гаранция.

    Със Заповед N 111 от 18 април 1994 г. на началника на служба "Полиция" при РДВР - Пазарджик, е образувано дисциплинарно производство срещу главен сержант Дъвков на основание на чл. 16, ал. 2 от Наредба N 2 от 1992 г. за дисциплинарната отговорност на офицерите и сержантите от МВР.
    Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от посочената наредба дисциплинарното производство не е довършено поради това, че за деянието е образувано наказателно производство. С оглед недопускане служителя до изпълнение на служебното му задължение е разпоредено да ползва годишен отпуск.
    След издаване на постановление на Пазарджишката окръжна прокуратура със Заповед N 169 от 19.05.1994 г. на тогавашния началник служба "Полиция" при РДВР главен сержант Виктор Дъвков е отстранен от длъжност, считано от 19 май с. г.
    С промените в Наказателно-процесуалния кодекс следственото дело е предадено по компетентност на Пловдивската окръжна военна прокуратура, която е образувала ново следствено дело N IV-12 от 1995г. и е извършила допълнително разследване. На 15 март т. г. Пловдивска окръжна военна прокуратура е прекратила наказателното производство срещу главен сержант Виктор Дъвков по първоначалното обвинение по чл. 115 и чл. 116, ал. 2 от Наказателния кодекс на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс и е разпоредила, цитирам: "След влизане в сила на постановлението да се внесе обвинителен акт срещу Виктор Пламенов Дъвков за неумишлено престъпление по чл. 123, ал. 4, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс". Това е квалификация на прокуратурата.
    Впоследствие горното постановление на Пловдивската окръжна военна прокуратура е обжалвано от съпругата на убития и в момента следственото дело се проверява от прокуратурата на Въоръжените сили на Република България.
    Изразеното от Вас, господин Стефанов, мнение, че главен сержант Дъвков е бил покровителстван от своите близки началници, които и понастоящем служат в МВР, не бе подкрепено при проучването от нужните факти.
    През 1994 и 1995 г. въз основа на служебни проверки и оценки са извършени промени в ръководството на РДВР - Пазарджик, и Районното полицейско управление във Велинград, като са уволнени директорът и началник служба "Полиция" на РДВР - Пазарджик, а началникът на Районното полицейско управление - Велинград, е преназначен на изпълнителска длъжност. Освободени са и други полицейски служители.
    Във връзка с поставените конкретни въпроси е необходимо да се има предвид и следното:
    1. Следствено дело N IV-12 от 1995 г. ще бъде законно приключено след внасянето му за разглеждане и постановяване на присъда от Военния съд, което предстои да се извърши. Провеждането на разследването и разглеждане на делото от съда са извън компетенциите на Министерството на вътрешните работи.
    2. Ръководството на Министерството на вътрешните работи своевременно е реагирало на допуснатите от служителите нарушения, предприело е и допълнително ще предприеме за бъдеще строги мерки по дисциплинарния ред в съответствие със Закона на МВР и подзаконовите нормативни актове.
    3. Окончателното решение относно служебното положение на главен сержант Виктор Пламенов Дъвков, според споменатите вече нормативи, ще бъде взето след влизане в сила на присъдата, произнесена от Военния съд в съответствие, пак повтарям, с действащите външна- и вътрешнонормативна уредба.
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
    Имате думата, господин Стефанов, за допълнителни въпроси.
    СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин министър! Вие дадохте някакви надежди за справедливост. Имам няколко допълнителни уточняващи въпроси. Аз, разбира се, ще следя как върви всичко до приключването на този случай, което настоявам да правите и Вие, за да получат виновните действително справедливо наказание, което ще бъде частично възмездие за убийството на невинния свещеник.
    Няколко неща от това, което казахте, говорят, че тезата за покровителство не е несъстоятелна.
    Трабантът на отец Данчо е блъснат в предната си страна, а също така и джипа, за който Вие казвате, а други твърдят, че няма никакви познавателни знаци, а това трудно може да се докаже в момента имало ли е, нямало ли е. Може да твърдят, че имат, но с една лампа по никакъв начин не може да бъде доказано дали в момента е била поставена отгоре. Твърди се, че не е било, а това после допълнително е включено.
    Двете коли са блъснати с предниците си. Трабантът е карал на заден ход, а много трудно може да се приеме от една здрава логика, че с трабант на заден ход ще се опитва някой да избяга от преследващия го джип.
    Вие наемате ли се да твърдите такова нещо? Това също говори за покровителство.
    За разпитването, за банков клон и т.н. Човекът е отишъл да купува дървен материал, носел е 160 хил. лева, доколкото си спомням, бил ги е скрил някъде в мотора на колата си, защото дива местност, всичко може да се случи. Те не са намерени наистина, а чак после от следствието. Та търсел е банков клон да внесе тези пари. Той е отишъл там по работа. В това няма нищо нередовно и той да бъде предварително заподозрян и да се действа по такъв начин спрямо него.
    Бих искал да уточните също - казвате "парична гаранция като мярка за неотклонение". Каква е сумата, която е внесъл главен сержант Дъвков?
    Ако обичате на тези въпроси да дадете точен отговор.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин министър, имате думата.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ДОБРЕВ: Уважаеми господин Стефанов! Вие разбрахте, че оперативно-следствената група, като е изготвяла справката, е постановила значително по-висока степен на престъпление. То е променено от такова към неумишлено убийство от други, на които аз не мога да бъда говорител и с които се стремя да работя конструктивно в борбата срещу престъпността.
    Второ, детайлите, които аз ви прочетох тук, се основават на материалите на оперативно-следствената група и на следствието. Вие знаете, че това се води в присъствието на адвокат на пострадалия и това е фактическата ситуация.
    Трето, МВР няма функции да определя мерки "задържане под стража", "парична гаранция" и т. н. Това също добре знаете кой го прави.
    И последно, ако Вие имате сигнал, че някой сега действащ служител на РПУ - Велинград, или друг покровителства заподозрения или пък пречи за изясняване на истината, кажете ми, аз съм готов нарочно да проверя и да Ви докладвам от парламентарната трибуна. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
    Господин Стефанов има думата.
    СТЕФАН СТЕФАНОВ (СДС): Уважаеми господин министър! Аз Ви казах, че наистина ще продължа да се интересувам от този случай.
    В своето питане в един абзац аз Ви посочвам и първоначалната причина, поради която свещеникът е в това село - да купува дървесина. Там посочвам, че това са твърдения на хора от околността, че се извършва незаконна сеч, при това масова. Един от търговците, докато е бил полицай и сега понастоящем е бившият полицай-убиец Виктор Дъвков. Вие също би трябвало да имате сведения за тази сеч, защото ако тя продължава съответно продължават да са налице и предпоставки за други престъпления.
    Подполковник Христо Ранчев, както казах, се озовава на мястото минути след убийството. Той естествено не може да дойде от Пазарджик за минути. Той просто е бил на път и няколко минути след изстрела той е вече там. Той е бил, това също са официални твърдения на хора от селото, поканен на гости от брата, който е пожарникар в същото село, на убиеца. Службите на Противопожарна охрана също са във Вашето ведомство.
    Моят въпрос е: братът на убиеца дали продължава да бъде пожарникар в същото село? Дали тези връзки, свързани с незаконната сеч, гостуванията на този, очевидно покровителства, след като отива да празнува през вечерта в неговия дом, дали тези връзки са скъсани, дали тези хора са на тези свои постове, защото това продължава да са предпоставки за престъпления, най-малкото за неизясняване на истината след това трагично и брутално престъпление.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие зададохте преди това уточняващите въпроси и на тях отговори министърът, с което приключва питането.
    Продължаваме по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
    Господин Тодоров по процедурен въпрос.
    КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Госпожо председател! Моля Ви от името на парламентарната група за половин час почивка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Но 13,01 минути е и не мога да дам почивка. Късно е. Не може. Продължаваме. Погледнах в момента, даже 13,02 минути е. (Реплики от залата) Не, тези, които си почиват, те и без това са вън.
    Моля, господин Желев, да продължите.

    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми колеги! Приет беше § 14.
    § 15 - текст на вносителя - Министерски съвет.
    Ал. 3 на чл. 33 се заличава.
    Предложение на народния представител Кирил Желев:
    В § 15, чл. 33, ал. 1 и 2 се изменят така:
    "Ал. 1. Когато регистрирано лице получи услуга в страната от лице, чието седалище е извън страната, получателят начислява данък върху стойността на сделката, когато едновременно са налице следните условия:
    1. сделката е с място на изпълнение на територията на страната, включително континенталният шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на безмитните зони, антрепозитните складове и търговските обекти за безмитна търговия;
    2. сделката е облагаема по смисъла на чл. 7 от закона;
    3. получената услуга се използва за извършване и на сделки, които са освободени, или с които не се осъществява стопанска дейност.
    Ал. 2. Данъкът по ал. 1 се посочва в справката-декларация за данъчния период, включващ датата на изпълнение на сделката."
    Комисията по бюджет и финанси е подкрепила текста на вносителя с допълнението за текстове за ал. 1 и 2 на чл. 33.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения в залата? - Няма.
    Моля, гласувайте § 15 така, както се предлага от комисията!
    От общо гласували 135 народни представители, за - 112, против - няма, въздържали се - 23.
    Параграф 15 е приет.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 16 - текст на вносителя - Министерски съвет.
    Създава се чл. 39а:
    "Чл. 39а. Освен документите по чл. 37, 38 и 39 за всяка извършена сделка в търговския обект, регистрираните лица са длъжни да издават документ (касова бележка) от електронен касов апарат с фискална памет или електронна система с фискална памет, регистрирани, одобрени и въведени в експлоатация по съответния ред."
    Предложение на народния представител Муравей Радев:
    В новопредложения чл. 39а да се добави ново изречение: "Това изискване не се отнася за някои специфични форми на търговия - открити пазари, улична търговия и други подобни, за които министърът на финансите издава нарочна наредба, с която регламентира случаите, за които се отнася това изключение и начина, по който да се отчита стокооборота."
    Предложение на Комисията по бюджет и финанси:
    "Чл. 39а. Ал. 1. Министърът на финансите определя с наредба реда за издаване на документ (касова бележка) от регистрираните лица за всяка извършена от тях сделка в търговски обекти, с използването на електронни касови апарати с фискална памет или електронни системи с фискална памет, които са регистрирани, одобрени и въведени в експлоатация.
    Ал. 2. Изключенията от този ред за някои специфични форми на търговия се определят с наредбата по ал. 1."
    В предложението на комисията е включено и предложението на народния представител Муравей Радев като ал. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Павел Шопов по това предложение.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Госпожо Ананиева, нека да бъде поканен господин Бисер Славков в залата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Бисер Славков? Господин Бисер Славков знае, че ще продължим след парламентарния контрол, така че, предполагам, всеки момент ще дойде.
    Има думата господин Шопов.
    ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Колеги, три са основно спорните проблеми по този закон - за ставката 18 на сто или 22 на сто, за лихвата и срока относно данъчния кредит и третия въпрос е този относно фискалните апарати по отношение на някои особени обекти, като по този, третия въпрос, ние категорично считаме, че трябва да се възприеме изменението, което господин Муравей Радев е внесел в тази връзка. Мисля, че е абсолютно ясно практически, че това, което се предлага в закона, е абсолютно неосъществимо. Естествено, съществуват специфични форми на продажба, като пазари, щандове на открито, където касови апарати ясно и безспорно за всички ни е и няма какво в това отношение да се заблуждаваме, че не могат да се въведат. Това наистина са специфични, особени форми, които съществуват навсякъде по света. И в която и държава да отидете, ще видите, че по сергиите на пазарите, по павилионите, които са леко подвижни и които не представляват някакъв траен обект, фискални апарати просто няма. Това е абсолютна недомислица. Това означава да натоварим хората, които едвам изкарват прехраната си с една най-дребна търговия и тях да ги вкараме в кюпа и да ги натоварим с едно допълнително задължение - да купуват фискален апарат, да го опазват по особен начин и т.н.
    Това, което се дава в предложението на работната група към Комисията по бюджет и финанси, се прави уж опит да се внесе някаква рационалност, да се промени това положение, което е фиксирано в предложението към закона и нещата да се направят на пръв поглед по-нормални, като министърът издава наредба. Но така, както е дадено, това по същество е абсолютно същото, каквото е в закона. Говори за специфични форми на търговия, прави се предложение за нещо друго, кой знае какво друго и накрая отгоре - хайде пак апарати с фискална памет. Тоест, отново касови апарати.
    Така че няма какво да се заблуждаваме. Не е това решението на въпроса. Решението на въпроса е в предложението, което господин Муравей Радев дава за такива специфични случаи. Това е и възможност и за министъра на финансите и тази дейност да я контролира, да я командва по един определен начин, който той реши така, както това става по всички страни в света. Има средства, има начини, но дайте да не товарим тези дребни търговци с това задължение - да слагат касови апарати в обекти, в които може би оборотът е много по-нисък отколкото стойността на самите фискални апарати.
    Благодаря ви.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Господин Шопов обоснова предложението на народния представител Муравей Радев. То е за добавяне на ново изречение към предложения чл. 39а, в смисъл: "Това изискване не се отнася за някои специфични форми на търговия, открити пазари, улична търговия и други подобни, за които министърът на финансите издава нарочна наредба, с която регламентира случаите, за които се отнася това изключение, и начина, по който да се отчита стокооборотът".
    Комисията в по-лаконичен вид е включила тази идея като ал. 2, но ви моля да гласувате предложението на народния представител Муравей Радев така, както то е формулирано, още повече, че него го няма, за да го модифицира или да се съгласи.
    От общо гласували 137 народни представители, за - 22, против - 74, въздържали се - 41.
    Не се приема това предложение.
    Моля да гласувате предложения от комисията чл. 39а в две алинеи. Това е § 16.
    Моля квесторите да поканят всички народни представители. При колко кворум започнахме? - При 194 е започнало заседанието. Всеки, който е учил елементарна математика, може да изчисли половината плюс един.
    От общо гласували 119 народни представители, за - 117, против - няма, въздържали се - 2.
    § 16 е приет.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: "§ 17. В ал. 4 на чл. 40 накрая се добавя - "до 15 април на следващата календарна година"."
    Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
    Може би и § 18, тъй като няма предложения, госпожо председател.
    § 18. - текст на вносителя - "В ал. 1 на чл. 47 изразът "не издаде фактура по чл. 37, 38 или данъчно, дебитно или кредитно известие по чл. 39" се заличава."
    Също няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате § 17 и 18 заедно, тъй като по тях няма предложения.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Ще помоля господин Бисер Славков да дойде за следващия параграф, тъй като е важен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Помолих да му се обадят. Обадили са се, така че очакваме го да дойде.
    От общо гласували 124 народни представители, за - 118, против - няма, въздържали се - 6.
    Приети са § 17 и 18.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 19. - текст на вносителя - "Създава се чл. 47а.
    Чл. 47а. Ал. 1. Който не издаде документ по чл. 37, 38, 39 или 39а, се наказва с глоба от 50 хил. до 250 хил. лева.
    Ал. 2. За повторно извършване на нарушението по ал. 1 глобата е от 100 хил. до 500 хил. лева."
    Предложение на народния представител Кирил Желев за нов чл. 47б също към § 19 със съдържание:
    "Чл. 47б. Ал. 1. Който не издаде документ по чл. 39а се наказва с глоба от 50 хил. до 250 хил. лева.
    Ал. 2. За повторно извършване на нарушението по ал. 1 регистрираното лице се наказва с лишаване от правото да упражнява търговска дейност за срок от 1 до 2 години, а наличните стоки в търговския обект, в който е извършено нарушението, се конфискуват."
    Оттеглям предложението си, госпожо председател, уважаеми колеги.
    И предложение на Комисията по бюджет и финанси - подкрепя текста на вносителя за чл. 47а.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Венцеслав Димитров, имате думата по § 19.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Колеги, стигнали сме до административните наказания - налагането на глоби, и аз неслучайно помолих тук да присъствува господин Бисер Славков или министърът.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е текстът на вносителя.
    ГЛАС ОТ МНОЗИНСТВОТО: Всеки момент ще пристигне.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Добре, де, всеки момент ще пристигне. Кой се обажда отзад? Томова. Добре, нека тя да ми отговори, щом толкова ги разбира нещата. Аз искам министърът да отговори тук, защото този въпрос не беше разискван в комисията.
    Хубаво направи господин Желев, че оттегли предложението си, защото си представете следната хипотеза: собственик на магазин или на верига от магазини, назначил е една служителка, която иска да му отмъсти по някакъв начин или има нещо лично срещу него. Нарочно не издава касова бележка. Вие ще я накажете най-напред с глоба от 50 до 250 хил. лева и два пъти като не я издаде бележката, ще се окаже от 100 до 500 хил. лева.
    Можете ли да наказвате една обикновена служителка, която сигурно има средна или минимална заплата няколко хиляди лева, с такава глоба? Отговорете на този въпрос. Някой, ако се чувствува специалист, да отговори на този въпрос.
    Ако не, ето, госпожа Караиванова кима, за нея всичко е ясно, нека да стане и да обясни хипотезата. Аз смятам, че този член не можем да го гласуваме преди да дойде тук човек от министерството да ни обясни как ще наказва обикновени служители с такава глоба.
    Вярно е, че на господин Желев предложението рефлектира направо към регистрираното лице, но регистрираното лице въобще може да не знае кой издава и кой не издава бележки. Вярно е, че трябва да има контрол.


    Сега, ако ме изслушате още една минута, аз ще ви кажа как има страни, горе-долу със сходна степен на икономическото развитие, каквато е нашата, които контролират издаването на бележки. Най-напред санкционират включително и тези, които си купуват стоката, че не си искат бележка и, че не си я взимат. Тоест там е забранена покупко-продажбата, без да е съпроводена с касов фиш. Естествено в касовия фиш ще бъде нанесено и ДДС и ще се знае, това ще остане във фискалната памет. Но отговорен е както този, който продава, така и този, който купува. И ги наказват с определена глоба.
    Друг вариант в съседна страна, как се мобилизират хората сами да искат касови бележки. Примерно, казва се на всички държавни служители, които в края на месеца представят касови бележки, които са не повече, да кажем, от четвърт, или от половината заплата, която са получили в заведението, че една четвърт от събраното ДДС в тези касови бележки, им се дава на тях на ръка. По този начин самите държавни служители, които един вид стават агенти на държавата по изпълнението на Закона за ДДС, се заинтересуват с пари да се изпълняват тези закони. Защото наистина хората знаят, че в една бедна страна, колкото и да се увеличават заплатите на данъчните служители, те на практика до края никога не могат да осъществяват тази важна проверка, каквато е изпълняването на ДДС. Защото те могат да са снабдени с касови апарати, но могат да не издават бележки.
    Тук, който не издаде документ, кой ще го проверява - данъчен служител ли ще бъде, полицай ли? А ето, че там са решили, че всеки държавен служител е със задължението си. И той винаги си иска бележки. И се оказва, че ефектът от въвеждането на тази система е много по-голям, отколкото ако назначиш една грамада данъчни служители, които не могат да съберат ДДС чисто и просто защото, най-малкото и те са хора и не се знае как биха постъпили в такъв случай.
    Господин Славков, ще ви кажа накратко, че разискваме § 19. Става дума за този, който не издаде документ касова бележка. Аз казвам следното, че това рядко...
    ИВАЙЛО КАЛФИН: Чухме го вече.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не, аз искам на него да му кажа.
    ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ: И той го чу.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не го е чул. Сега аз искам той да ми отговори. А вие смятате, че той знае какво мога да попитам, така ли? Ако искате да превръщаме дискусиите във фарс, кажете?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Говорете, говорете си спокойно.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Славков, сигурно регистрираното лице в редки случаи ще съвпада с лицето, което е задължено да издава касова бележка. Сега въпросът е такъв - можете ли да наложите глоба на едно лице, което взима една заплата, може и минимална да е, от няколко хиляди лева, първият път от 50 до 250 хил. лева и как смятате, че ще съберете тази глоба? И втори път - от 100 до 500 хил. лв. Аз мисля, че това не може да стане. Чисто и просто физически е невъзможно. Как ще го наложите. Може би трябва да се въведат други глоби, които са нормални и които наистина могат да се платят от лицата. А едни глоби, санкции, ние можем да сложим и 5 млн., това не можете никога да го съберете.
    Така че, ако искате, господин Славков, отговорете на въпроса, защото не е хубаво да приемаме един неработещ текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви.
    Господин Бисер Славков, разбира се, ще отговори. Тъй като тук комисията подкрепя текста на вносителя, няма други постъпили предложения.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Текстът е по отношение на регистрираните лица. Ако господин Димитров държи и физическите лица - продавачи, то тогава трябва да има още една алинея за още една глоба и за физическите лица - продавачи.
    Пак казвам, текстът е към регистрираните лица, тъй като те са задължени да използват касовите апарати в своите търговски обекти. Те са задължени да спазват реда за издаване на касови бележки. При това положение текстът е съвсем ясен и касае регистрираните лица.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Остана ми една минута. Сега ще ми я дадете, за да му кажа накратко какво говорих преди той да дойде.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Добре, още една минута. Прекъснато изказване.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Вижте, господин Калфин, виждате ли защо трябваше да повторя цялото изказване пред господин Славков. Вие ме прекъснахте тогава.
    Господин Славков, вие не чухте първата част от моето изказване. Първата част беше горе-долу следната, ще я повторя накратко. Регистрираното лице в редки случаи съвпада с лицето, което издава касовата бележка. Представете си, че това е едно назначено лице, една служителка, или един служител, който получава някаква минимална заплата и иска по определен начин, примерно вчера е искало от своя работодател увеличение на заплатата, не го е получил и вика: "А, така ли, сега ще те накисна аз. Няма да издам един път бележка, няма да издам втори път бележка." Какво е виновно регистрираното лице, че някакъв негов служител умишлено даже, а може и неумишлено, но може и умишлено да не е издало бележка? Това ли искате?
    РЕПЛИКА ОТ МНОЗИНСТВОТО: Ще го уволни.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Той ще го уволни, обаче най-напред ще го глобят с 500 хил. лв. Защото той може да не издаде една бележка и след 10 минути да не издаде още една. Това ли искате да направите?
    Ако искате да направите терор към всеки човек, който е назначил други, ето това трябва да го приемете. Но в случая мисля, че така не може да се постъпва. (Реплики от мнозинството) Точно така е.
    Тук господин Дойчинов беше напълно прав. Аз бих желал този текст да се разпредели наистина в Комисията по правата на човека, без да се смеете. И тази комисия наистина да вземе отношение. Защото в текста хипотезата е извънредно сериозна, че без вина регистрираното лице може да бъде вкарано в много сериозни глоби, без да има вина. Напротив, вие създавате възможност за саморазправа с регистрираните лица.
    Аз ви казах как може да става това нещо, но не по този начин, с една не достатъчно обмислена глоба. Регистрираното лице може да заплати глоба, ако е имало умисъл да не издаде, или ако то е наредило и вие получите достатъчно доказателства, че е наредило на неговия служител да не издава бележка. Ама не е така. Не е така.
    ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (от място): Точно така е. Виж наказателното право и административно-наказателното право.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Вие сте юристи, вие ги кажете. Обаче ако няма такъв случай?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изминаха минутите, но направих компромис.
    Няма постъпили предложения по този текст. Ако има предложение за отпадане на текста? - Давам думата на господин Павел Шопов.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Госпожо Ананиева, аз говорих малко повече, защото трябваше да повторя всичко за господин Славков
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз затова ви дадох шест минути и половина.
    ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Благодаря ви, госпожо Ананиева! Този въпрос е много сериозен и господин Димитров го е почувствал като икономист. В тази зала сме останали доста юристи. Виждам, че госпожа Караиванова е тук. Госпожо Караиванова, обръщам се... Да, тя се е заговорила.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви се, развивайте си тезата, а не правете диалози със залата.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Искам и тя да ме чуе, защото тук въпросът няма цвят. Тук нещата стават толкова опасни и толкова противоречащи на основни начала на теорията за нарушението, или за престъплението и наказанието, за вината и умисъла, че мисля, че всеки един юрист, да, тук има и други юристи, други колеги, може да отговорят, че това са неща, които са твърде опасни. За да има наказание, това наказание, макар и административно наказание, втората степен, не първата, не е престъпление, трябва да има и съответно вина. И винаги наказанието трябва да се понесе от лицето, което го е осъществило, което е проявило умисъла. Лицето, което има вина за това. Това е толкова елементарно и толкова просто, че всеки студент от трети курс на Юридическия факултет, ако щете и във втори, когато се изучава административното право, може да отговори съвсем елементарно, че тук правим едно флагрантно нарушение на основните начала.
    И господин Димитров е абсолютно прав с това, че може на данъчно задълженото лице, регистрираното лице, да бъде скроен много лесно един такъв номер от който и да е, по каквито и да е причини и съображения. Те в живота могат да бъдат безкрайно много. И да се стигне до една мярка, която е много по-страшна, отколкото мерките в Наказателния кодекс.
    Мисля, че тази материя изобщо не е огледана. Много често финансистите и икономистите са доста големи правни нихилисти. В случая за мен няма умисъл за това, но явно е подходено съвсем елементарно.
    Аз пак приканвам тук господата от лявата страна, тук е и моят колега господин Стоилов, който в момента излиза от банката, нека излезнат и вземат отношение по този въпрос, който се явява основен и който оттук нататък смятам, че би имал много тежки, огромни последици. И в най-скоро време мисля, че ще се наложи промяна на това, ако днес бъде гласувано. Приканвам към съвестта на колегите отляво да вземат отношение по въпроса, за да не правим недомислици. Да не правим основни нарушения в наказателното право, а оттам в Конституцията. И аз смятам, че един такъв текст е немислимо да издържи, ако евентуално бъде отнесен пред Конституционния съд.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Какво предлагате? На второ четене сме, господин Шопов.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: На второ четене сме. Аз не мисля, че сме подготвени да направим една система от мерки, от наказания при неизпълнение на задълженията. Аз мисля, че е най-добре този текст да го оставим да бъде огледан от юристи и то специалисти в наказателното право и в наказателната област. И на следващото заседание да измислим, па макар и наказанията да бъдат сурови, нека бъдат много тежки. Но това за мен са неадекватни санкции по отношение на неизпълнилите задълженията лица в закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Записвам предложението за отлагане на гласуването.
    Господин Красимир Момчев.

    КРАСИМИР МОМЧЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Естествено е, че трябва да има такъв текст в закона, но смятам, че не е дообмислен вариантът, който е предложен. Защото има най-различни ситуации, в които не се издават документи. Едно е фирма, която е износител и прави износ за 20 милиона, за да укрие или да издаде фиктивен документ, с който да надпише ДДС или при някаква друга ситуация да направи сериозно нарушение в много големи размери. Двадесет милиона даже е малък примерът, числото може да е с още няколко нули.
    От друга страна си представете ситуацията в едно кафене, в което машината има фискална памет, има опашка и служителката бърза и не издава бележка. Тук аз даже не говоря за преднамереност. На един, който си е купил кафето, не му пускат бележка за 20 лева. Същевременно обаче глобяват с 250 хиляди лева собственика на кафенето. Нито собственикът е виновен, нито барманката е виновна, но в крайна сметка има наказание. Особено, ако на опашката, за която говоря, има служител от финансовите служби.
    Аз по принцип съм излязъл да направя предложение за отпадане. Така че моето предложение е да отпадне целият текст или да се обмисли, защото много лесно може да се разграничат нещата за различните обекти. Тук се говори за документ и е много общо казано. Може да се каже: касова бележка за търговски обекти - такава и такава санкция; фактура от еди-какви си до еди-какви си размери, ако е укрита - такава и такава санкция; над определена стойност на укривания размер на сумата, примерно над 10 хиляди лева, наказанието е тройният размер на укритата сума... Трябва да има нещо вързано конкретно с размера на недобросъвестността, която се е получила в резултат на действията на определения служител.
    Така, както е оставен този текст, той е съвсем общ и поставя под общ знаменател и обикновения кафеджия, и примерно шеф на огромна компания. Не може с един и същ аршин да мерим и да наказваме по един и същ начин, защото за големи компании този размер, за който ние говорим - от 250 и 500 хиляди лева е просто нищо в сравнение с доходите, които могат да се получат от скриването на един такъв документ.
    Общо взето, ако погледнете немския закон, ще видите, че той е поне четири пъти по-дебел от правилника за неговото приложение. В България става обратното. Ние издаваме закони, които са дебели колкото тетрадка за първи клас, а след това излизат много големи правилници, наредби и други подзаконови актове, с които се дооформят нещата. Там няма такъв надзор от страна на законодателната власт, чиновници взимат решения. Понякога се правят грешки и то много фатални. В момента има подобни ситуации с изискването, което влезе за описване на фактурите от данъчно задължените лица, от регистрираните лица по ДДС. Това е много правилно и точно, но при първото стартиране на този процес над 10 души ми се оплакаха, че от незнание (и аз съм сигурен за себе си, че е от незнание) са ги глобили по 50 хиляди лева. А това са хора, които за два месеца вадят тези пари. Някак си трябва да се степенуват нещата и да се мерят с различни мерки към различния тип търговия. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: За процедурен въпрос има думата господин Ивайло Калфин.
    ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Понеже дискусията стана изключително интересна, даже съжалявам, че колегите не поставиха тези въпроси в комисията и е добре, че сега ни запознават с мнението си, предлагам да гласуваме удължаване на времето до приемане на всички текстове. Остават още 5 параграфа, но при съдържателната и обширна дискусия би следвало да чуем всички аргументи и днес да приемем закона.
    Правя формалното предложение да удължим времето до приключване приемането на законопроекта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение.
    От общо гласували 119 народни представители, за - 117, против - 2, въздържали се - няма.
    Приема се предложението.
    От регистрирания кворум 98 е мнозинството, с което вземаме решения.
    Ще поставя на гласуване най-напред предложението на народния представител Красимир Момчев за отхвърляне на § 19. Моля да гласувате!
    От общо гласували 152 народни представители, за - 31, против - 109, въздържали се - 12.
    Не се приема това предложение.
    Второто предложение е на народния представител Павел Шопов - за отлагане гласуването на § 19. Моля да гласувате предложението за отлагане!
    От общо гласували 156 народни представители, за - 38, против - 77, въздъръжали се - 41.
    Не се приема това предложение.
    Моля да гласувате § 19 - текстът на вносителя, подкрепен от комисията.
    От общо гласували 118 народни представители, за - 118, против и въздържали се - няма.
    Тъй като има изрично решение на Конституционния съд по този въпрос, прибавям за протокола, че в залата присъстват, но не участват в гласуването 16 депутати от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
    Параграф 19 е приет.


    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: § 20, текст на вносителя:
    "§ 20. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
    1. В § 1 изразът "предмет на сделка" се заличава.
    2. Създават се § 2а и § 2б:
    "§ 2а. "Изпълнител" по смисъла на този закон е лицето, което прехвърля правата си върху стоката или извършва услугата.
    § 2б. "Получател" по смисъла на този закон е лицето, което придобива правата си върху стоката или получава услугата."
    Няма предложения на народни представители.
    Комисията подкрепя текста на вносителя.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма постъпили предложения. Моля да гласувате § 20.
    От общо гласували 125 народни представители, за - 116, против - няма, въздържали се - 9.
    § 20 е приет.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на комисията за нов § 20а към Преходните и заключителни разпоредби:
    "§ 20а. Създава се § 5а:
    "§ 5а. Разпоредбата на чл. 39а се отнася и за нерегистрираните по този закон лица. Санкциите, предвидени в чл. 47а, се прилагат и към тях." Корекцията се налага от оттегленото предложение и гласувания досега текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения по този текст от залата? - Няма.
    Моля да гласувате предложения нов § 20а.
    От общо гласували 121 народни представители, за - 117, против - 1, въздържали се - 3.
    Приет е § 20а.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Преходни и заключителни разпоредби. Към тях има предложение на народния представител Константин Тодоров:
    В § 14 се правят следните изменения и допълнения:
    Първо. Думите "за срок от 3 години" се заменят със "за срок от 5 години".
    Второто предложение на народния представител Константин Тодоров е:
    Създава се нова т. 12:
    "12. Хлебно и фуражно зърно."
    Комисията по бюджет и финанси е подкрепила предложението на народния представител Константин Тодоров по т. 1 - срокът да бъде удължен от 3 на 5 години, и не е подкрепила предложението за създаване на нова т. 12 - "Хлебно и фуражно зърно".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Тодоров.
    КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Уважаема госпожо председателствуваща, уважаеми колеги! Мисля, че това е един от много важните моменти в проекта, който приемаме.
    Аз предварително искам да изкажа благодарност на колегите от комисията, които са подкрепили първата част на предложението. Очевидно те са осъзнали неговата изключителна важност.
    Удължаването на срока от 3 до 5 години касае удължаването на срока, в който не се облагат сделките със стоки и услуги, касаещи една група стоки, които са от жизнено важно значение - производството на хляб, сирене - овче и краве, топлоенергия за населението, въглища за населението и т.н. Те са изброени, сега по памет цитирам, може и да сбъркам нещо, колеги. Важното е, че от 1 април догодина, т.е. от 1997 г. трябваше по силата на сега действуващия закон да започне да се облага с ДДС, т.е. да се начислява ДДС и за това, което е изброено в Заключителните разпоредби, в § 14 по-специално. Хубаво е, че колегите приемат това да се отсрочи с още 2 години. Значи можете да си представите в условията на настоящата криза, ако почнеше да се начислява догодина ДДС и за хляба, и за тия стоки, за които говорим, колко тежко щеше да бъде това за населението.
    Аз обаче предлагам на колегите да обмислят много сериозно и втората част на предложението. Става дума именно към тия стоки и услуги, за които няма да се начислява ДДС, да се прибави и производството на хлебно и фуражно зърно.
    Забележете, колеги, предложението не съдържа в себе си желание да се освободи изобщо това производство от ДДС. То ще бъде освободено само за следващите две години - хлебното и фуражно зърно.
    Колегите от левицата, обръщам се към тях и ги моля за внимание именно в този момент. И съжалявам, че в залата не виждам най-изтъкнатите аграрници от тяхна страна, които вероятно биха подкрепили с много сериозна мотивация това предложение. Обръщам се към колегите от левицата, които нееднократно са заявявали своята причастност към проблемите на кооперативното движение, към проблемите на българското село. Вижте, колеги, производството на хлебно и фуражно зърно за частните производители е освободено от ДДС. Те така или иначе не са регистрирани по ДДС. Частните производители не плащат и данък печалба, защото от него ги освобождава пък Законът за земята, както популярно го наричаме.
    Тук производството на хлебно и фуражно зърно се облага с ДДС само за кооперациите и за сдруженията, защото само те са регистрирани по ДДС. Бих казал, това ги поставя дори в едно неравнопоставено положение като производители.
    Значи целта на това, което предлагам, е за следващите две години в този тежък период за зърнопроизводството в България именно тези стопански субекти да бъдат облекчени. Това ще бъде едно голямо облекчение за тях. Представете си, нали сега вече ставката става 22, не 18%? Някой може да разсъждава така: ако освободим кооперациите от задължението да начисляват ДДС, това не е много добре за тях, защото, да речем, това, което те плащат като ДДС в суровините или, да речем, в нафта, торове, препарати и т.н., е повече. Тоест като данъчен кредит те ще вземат повече от това, което начисляват. Не е точно така. Не е точно така, защото кооперациите и сдруженията, които са регистрирани по ДДС, извършват не само тая дейност. И аз твърдя, че ако те не начисляват ДДС, това просто ще остава при тях, а те ще могат да съберат данъчния кредит.
    Представете си следната ситуация. Ще дам един пример само с покупка, да речем, на нафта. С една фактура при една сделка една кооперация купува, да речем, 2 тона нафта. Може ли след това да се разграничи от данъчните власти, или пък от когото и да било, колко от това гориво е изразходвал, за да се оре тази площ, която ще бъде засята със зърно, и колко от това гориво ще бъде изразходвано, за да се оре нещо друго? И след това да кажат: за тая част от парите, които сте платили като ДДС за нафтата, ние ще ви възстановим данъчен кредит, защото с тях вие сте орали за зърното, а за другото няма да ви възстановим, защото то е, примерно, за някаква друга култура, която не е освободена от ДДС. Това няма да стане. Просто данъчният кредит ще бъде възстановен, защото сделката е сключена с една фактура. Мисля, че господин Бисер Славков ще потвърди това нещо. И той го потвърждава.

    Това нещо, ако го въведем, тези организации на зърнопроизводителите, които са регистрирани по ДДС, ще си получават данъчния кредит за стоките и услугите, които са получили преди тяхното производство, и няма да начисляват ДДС, тоест това е едно двойно облекчаване.
    Аз много моля всички колеги да осъзнаят важността на предложението и да дадат глътка въздух на зърнопроизводителите в тази много тежка ситуация.
    Вижте, нас често ни обвинявате, че не сме били конструктивни и така нататък. Сега ние в този момент с това си предложение заставаме над политическите пристрастия и даваме възможност на кооперациите, като не се интересуваме какви са, даваме възможност да получат едно много сериозно облекчение в своето производство.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето!
    КОНСТАНТИН ТОДОРОВ (СДС): Тук ние заставаме на държавническа позиция. Това е от стратегическа важност за държавата в момента.
    Съжалявам, че времето ми изтече. Бих могъл да го обясня и обоснова с повече факти и цифри.
    Благодаря ви за вниманието.
    Надявам се за вашата подкрепа и на втората част на предложението.
    Още веднъж напомням, че това ще освободи зърнопроизводството от ДДС само за две години - за следващите две години. Мисля, че е много важно това точно за тях.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще поставя на гласуване поотделно двете ви предложения, тъй като първото е подкрепено от комисията, а второто не е. Това са две различни предложения.
    Думата е на господин Чавдар Добрев.
    Моля ви да се съобразявате с регламента: по-малко думи, но по-съдържателни.
    ЧАВДАР ДОБРЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На мен ми се струва, че господин Константин Тодоров даде един пример за конструктивен дебат - един дебат, който ние като демократична левица, не бива да го вземаме с едно предварително усещане за негативизъм.
    Аз смятам, че тази предложена нова точка 12, когато ние я отхвърляме, някой от левицата - или аграрник, или икономист - финансист, ще трябва да излезе със сериозни аргументи, може би и господин Славков, и все пак да обосноват защо предприемаме нещо, което аз лично мисля, че в най-мека форма е оспоримо. Но аз не затова всъщност станах и главно за това да говоря.
    Вие знаете, че в тежката икономическа криза, в която се намира страната ни, в ситуация на разграбване на народното богатство, една от малкото ценности, които са ни останали, това е българската култура. Когато загубим позициите си и в една култура, която винаги е била демократична, която е създавала шадьоври, с които общо взето всеки българин, не само днес, но и за в бъдеще ще се гордее; когато става въпрос за това, че нашата интелигенция все повече загубва опорите си и тези опори в много случаи са наистина материални; когато се бие по самочувствието й, ние не бива да искаме от нея тя да бъде на равнището на едни сериозни национални идеали. Ето защо аз смятам, че нареченият от голяма част от нашата интелигенция данък - убиец по отношение на духовната област - тук е последната ни възможност да проявим поне капка разум, като включим към точка 12: "произведения на българската литература, изкуство и наука".
    Ако е възможно и ако това вече може да се санкционира, текстът би могъл да се разшири с: "български списания и вестници".
    Особено на първото аз категорично държа и мисля, че това е въпрос не просто на съвест, не просто на реализъм, защото всеки закон е в определена степен и морал, и проблем на реализъм, но аз мисля, че ние в нещо като хора, които в една или друга степен сме ангажирани с политическото настояще и бъдеще на страната, би трябвало поне по този въпрос, който не особено ще ощети бюджета: "произведения на българската литература, изкуство и наука" да проявим единомислие. Ние в последна сметка не сме елементарна гилотина. Ние сме съвкупност от мислещи хора и аз много моля господин Славков, понеже от мои колеги съм чувал, че е имало определено отношение от страна на тяхното министерство, аз мисля, че би могъл да даде някаква информация възможно ли е да бъдем на равнището на нашето призвание поне днес. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е допълнително предложение, трето, към този параграф. И аз затова го формулирах: "произведения на българската литература, изкуство и наука, българските вестници и списания". Това е предложението. (Шум и реплики в залата)
    Думата е на господин Бисер Славков по тези предложения - за хлебно и фуражно зърно... Първоначалното предложение беше: "Българската книга".
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поставеният проблем фактически би трябвало да се разгледа в един по-различен аспект. (Шум в залата)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Много ви моля да внимавате! Тук се дават аргументите.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Въвеждането на § 14, когато се гласуваше законът през 1994 година, имаше една единствена цел - да намали инфлационния натиск върху крайната цена на потребление на стоки, облагани с ДДС, тоест целеше се специално за стоки, които се продават и са от първа необходимост за населението, поне в крайната фаза, при последната фаза - при продажбата - да няма ДДС. И ето тук е разковничето.
    И ако се върна вече по цялата верига, докато се стигне до тази продажба, фактически начисляване на ДДС върви. Следователно, цялото производство, ако мога да се изразя така, на един продукт, бил той като литература, бил той като вестник и т.н., до момента на продажбата, фактически поема данък върху добавената стойност. И тук е разковничето - ако този данък добавена стойност не се разчита по механизма на данъчния кредит, просто трябва да са убедени всички, че това е в ущърб на самите търговци или нека да ги наречем в случая - производители.
    Типичен пример в това отношение е енергията, електрическата енергия, която е за населението. Тя беше също така освободена с тази презумпция - в крайната й цена да не влиза ДДС, но това се оказа, че се третира като освободена сделка, която фактически се отразява отрицателно, негативно върху крайния финансов резултат при самия производител, в случая НЕК. Това наложи именно, правейки наново всичките си разчети, да се убедят самите колеги - финансистите от НЕК, че, вкарвайки ги в режима на облагаемите сделки, всъщност за тях от финансова гледна точка е по-добре да начисляват и разчитат данък върху добавена стойност. Така че, връщайки се към идеята, която беше заложена в § 14, - просто не е необходимо и не си струва наистина да се разширява списъкът на стоките.
    Няма да е тайна, ако кажа, че в министерството са идвали от Съюза на пивоварите, от Съюза на хлебарите и искат наистина и при тях да се вкара данък върху добавена стойност. Просто организацията на данъка е такава, че след като трябва да се плаща по веригата, най-добрият вариант е да върви докрай, за да се разчита между доставчик и клиент.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Започваме гласуване. Най-напред гласуваме предложението на народния представител Константин Тодоров в § 14 първото изменение, което той предлага, в точка 1 думите "за срок от три години" да се заменят с думите "за срок от пет години". Това е предложение, което се подкрепи и от комисията.
    От общо гласували 163 народни представители, за - 162, против - няма, въздържал се - 1.
    Прието е първото предложение за изменение и допълнение на § 14.
    Второто предложение е за създаване на нова т. 12 - "хлебно и фуражно зърно".
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 176 народни представители, за - 72, против - 29, въздържали се - 75.
    Не се приема това предложение.
    И третото предложение е на народния представител Чавдар Добрев: "произведения на българската литература, изкуство и наука".
    Господин Куртев има редакционна поправка.
    ИВАН КУРТЕВ (СДС): Ако позволява господин Добрев, тъй като не звучи правилно "произведения на науката", да стане "произведения на изкуството, художествена и научна литература".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате коригираното предложение на народния представител Чавдар Добрев.
    От общо гласували 164 народни представители, за - 62, против - 4, въздържали се - 98.
    Не се приема и това предложение.
    Моля, господин Желев, да докладвате следващите текстове заедно. По тях няма предложения.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Необходимо е може би едно пояснение за всички колеги. Не се налага поотделно да се гласуват предложенията на комисията по параграфи 23 и 24, тъй като в резултат на гласуването на народните представители по § 12 облагаемият оборот беше определен в границите от 10 до 20, което е всъщност съдържанието на текста на вносителя. Така че ще прочета всичките параграфи - от 21 до 25 включително.
    "§ 21. Регистрираните лица по чл. 13 от Закона за данък върху добавената стойност с облагаем оборот до 7 млн. 500 хил.лв. имат право в 14-дневен срок от влизането в сила на закона да заявят писмено в данъчната служба желанието си за прекратяване на регистрацията."
    Няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
    "§ 22. Регистрираните лица по чл. 13 от Закона за данък върху добавената стойност с облагаем оборот до 7 млн. 500 хил.лв., които не прекратят регистрацията си съгласно § 21, се считат регистрирани по реда на чл. 14, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност от датата на влизане в сила на този закон.
    § 23. Регистрираните лица с облагаем оборот от 10 до 20 млн.лв. имат право в 14-дневен срок от влизането в сила на закона да заявят писмено в данъчната служба желанието си за промяна на данъчния период.
    § 24. Регистрираните лица с облагаем оборот до 10 до 20 млн.лв., които в 14-дневен срок от влизането в сила на закона не са заявили промяна на данъчния период, продължават с установения им вече данъчен период. Той не може да бъде променян през следващите 24 месеца.
    § 25. Законът влиза в сила от 1 юли 1996 г."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Някои допълнителни предложения? - Не виждам.
    Моля да гласувате § 21, 22, 23, 24 и 25, както бяха докладвани.
    От общо гласували 121 народни представители, за - 120, против - 1.
    Приети са и последните параграфи - от 21 до 25 включително и с това Законът за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност като цяло.
    Закривам заседанието (звъни).

    Закрито в 14,07 ч.

    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

    Нора Ананиева


    Иван Куртев


    Атанас Железчев


    СЕКРЕТАРИ:

    Станимир Калчевски

    Красимир Момчев
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И СЕДМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

    Избор на управител на НЗОК





      Последни заседания