Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 22 май 1996 г.
Открито в 9,00 ч.
22/05/1996
    Председателствували: заместник-председателят Нора Ананиева и заместник-председателят Иван Куртев
    Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков


    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (Звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
    Часовникът продължава да бъде повреден. Поначало повредата, която беше нанесена се оказа много тежка и с много сериозни материални последици.
    Всички разполагате с програмата за днес и утре. Ще я прочета накрая. Към нея има предложения от народния представител Васил Михайлов, който и днес е отстранен от заседанието - Проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО.
    Моля да гласувате за включване на това предложение в дневния ред.
    От общо гласували 167 народни представители, за - 73, против - 77, въздържали се - 17.
    Не се приема предложението.
    Второто искане е за изслушване на началника на Националната служба за охрана. Такава процедура по изслушване не може да става по начина, по който е заявена, поради което не го поставям на гласуване.
    Третото предложение е за изслушване на министъра на вътрешните работи относно побоя върху български журналист, нанесен от активисти на ПКК.
    Моля да гласувате това предложение.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура! Процедура! Процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Прекратете гласуването и обявете резултата.
    От общо гласували 172 народни представители, за - 68, против - 97, въздържали се - 7.
    Не се приема предложението.
    Изслушване на министър-председателя за разговорите му с руския президент без преводач.
    Моля да гласувате това предложение.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Процедура! Процедура! (Васил Михайлов излиза на трибуната)
    Уважаема госпожо председател, аз поисках процедура.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!...
    КРАСИМИР ПРЕМЯНОВ (от място): Теб те няма. (Шум и реплики в залата)
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз поисках процедура, за да обоснова защо правя тези предложения. Вие обещахте вчера да проверите... (Шум и неодобрителни реплики в залата)
    РЕПЛИКИ ОТ БЛОКА НА МНОЗИНСТВОТО: Теб те няма! Теб те няма!
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Вас ви няма, господа! Мен ме има. (Председателят изключва микрофоните на господин Васил Михайлов)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, продължете гласуването.
    Да, проверих, господин Михайлов. (Васил Михайлов продължава да говори пред изключени микрофони)
    Прекратете гласуването и обявете резултата.
    От общо гласували 127 народни представители, за - 48, против - 72, въздържали се - 7.
    Не се приема предложението.
    Следващото предложение е за изслушване на министъра на външните работи за българската позиция относно конференцията срещу тероризма в Египет.
    Моля да гласувате това предложение. (Васил Михайлов продължава да говори пред изключени микрофони. Шум и неодобрителни реплики в залата)
    Моля да напуснете!
    Моля, гласувайте!
    Прекратете гласуването и обявете резултата.
    От общо гласували 149 народни представители, за - 41, против - 104, въздържали се - 4.
    Последното предложение не се поставя на гласуване, тъй като се иска изслушване на председателя на Събранието. (Васил Михайлов продължава да говори пред изключени микрофони)
    Чета ви проектопрограмата за сряда, 22 май 1996 г.:
    1. Второ четене на Законопроекта за мерките срещу изпирането на пари, приет на първо четене на 10 април 1996 г.
    2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон с вносител Министерският съвет и още два законопроекта с вносител народния представител Златимир Орсов.
    3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, приет на първо четене на 4 април 1996 г.
    4. Проект за решение за разрешаване участието на военнослужещи и самолети от Военноморските сили на Република България в Чешкия международен въздушен фестивал - CIAF`96. Вносител е Министерският съвет.
    5. Проект за решение за участието на военнослужещи от Българската армия в парашутни лагери във Федерална република Германия. Вносител е Министерският съвет.
    Програмата за утре, четвъртък, 23 май 1996 г.:
    1. Второ четене на Законопроекта за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които Българска народна банка е поискала откриване на производство по несъстоятелност, приет на първо четене на 21 май 1996 г.
    2. Второ четене на Законопроекта за радиото и телевизията.
    Сутринта в разговора с председателите на парламентарните групи се договорихме утре да имаме грижата за окончателно приемане на първата точка. Така че второто четене на Законопроекта за радиото и телевизията най-вероятно ще отиде по-нататък.
    Моля да гласувате този проект за програма за днес и утре - 22 и 23 май 1996 г.
    От общо гласували 169 народни представители, за - 109, против - 56, въздържали се - 4.
    Проектопрограмата е приета.
    Тъй като аз вчера в неофициален разговор поех ангажимент да направя проверка за наказанието на господин Михайлов. При мен справката я има. Аз затова сутринта само лаконично съобщих, че е отстранен и днес.
    Академик Сендов наказва господин Михайлов, затова че е изключил компютъра силово, с отстраняване от три последователни заседания. Но в същия четвъртък, за което господин Михайлов твърди, че се включва в трите заседания, изрично, това показва стенограмата, академик Сендов е разпоредил да бъде освободен от наказанието за самия четвъртък, тъй като е вносител на законопроект по герба. В този смисъл петък, вторник и сряда са трите последователни заседания.
    Ще ви прочета постъпилите законопроекти и проекторешения.
    1. Проект за решение за одобряване на предложения за изменение на Програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове, приета с решение на Народното събрание от 19 декември 1995 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Икономическата комисия и Комисията по бюджет и финанси.
    2. Проект за решение за избиране на подуправител на Българската народна банка, внесен от народния представител Стоян Георгиев Денчев. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
    3. Законопроект за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, който гледаме сега.
    4. Законопроект за тълкуване на ал. 5 на § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., във връзка с ал. 2, 3 и 6 от същия параграф и чл. 1, ал. 1, т. 2-6 от закона. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси - водеща, и на Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
    5. Законопроект за ратифициране на Договора към Европейската енергийна харта и на Протокола за енергоефективност и свързаните с нея природнозащитни аспекти. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е разпределен на Комисията по енергетика и енергийни ресурси - водеща, на Комисията по външната политика и европейската интеграция и на Комисията по опазване на околната среда и по водите.
    Започваме работа по дневния ред.

    По първа точка от дневния ред -
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
    Водеща е Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
    Моля господин Мулетаров да започне четенето.
    КРУМ СЛАВОВ (от място): Искам думата по процудера.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Славов, имате думата по процедурен въпрос.


    КРУМ СЛАВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение този законопроект да се върне за доработване на Министерския съвет с оглед изясняване на следните изключително важни въпроси.
    Най-напред, има ли фактическа готовност и финансова обезпеченост за влизането в сила на този закон? Предвидената система за наблюдение върху операциите с придобити чрез престъпления средства изисква наличието на подготвен кадрови потенциал, въоръжен със съвременна техника. А всичко това ще струва твърде много. Във връзка с това не е ясно какви бюджетни разходи ще отнеме изпълнението на закона и дали те са гарантирани от бюджета. По този проблем се налага възлагането на експертна оценка на квалифицирани специалисти, програмисти, юристи, икономисти и пр.
    Второ, принципно трябва да се изясни по какъв начин ще се осъществява връзката между създаденото специализирано звено към Министерство на вътрешните работи и органите на съдебната власт - Следствие и Прокуратура, защото в края на краищата ефективността на тази система ще зависи от съдебната конфискация на придобитите по престъпен начин средства.
    Трети и много важен момент - законопроектът следва да се обвърже с конкретни изменения и допълнения в действащия Наказателен кодекс. При липсата на предвидени наказателни санкции, каквито съществуват в другите развити европейски страни, като Великобритания, Швейцария, Франция, Италия и т.н. целите на закона срещу изпирането на пари ще останат празни пожелания, без всякакво реално покритие.
    Следва да се изясни защо законопроектът не е внесен с предложените от работната група по изработването му изменения и допълнения в Наказателния кодекс, за да има някакви реални резултати, за да може просто да работи този закон.
    Четвърто, законът следва да уточни ясно кои органи, лица и институции ще определят критериите за така наречените съмнителни трансфери във финансовите сфери, обхванати от системата за контрол.
    И пето, освен чрез санкциите за несъобразяване с разпоредбите на закона, различните институции и лица, които са негови адресати, да бъдат стимулирани по положителен начин да съдействат за разкриване на изпиране на престъпни пари. Да се прецени възможността известна част от конфискуваните парични средства да бъдат предоставени на тези, които са разкрили информацията, дори и само за да бъдат покрити финансовите им загуби и пропуснатите ползи от това разкриване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето, господин Славов.
    КРУМ СЛАВОВ: Предлагам процедурата за отлагане на този законопроект.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Ще го поставя на гласуване.
    Има ли желание за контрастановище? Има думата господин Мулетаров по този въпрос преди да поставя на гласуване процедурното предложение.
    СПАС МУЛЕТАРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Народният представител Крум Славов, който в момента направи процедурно предложение, след приемането на законопроекта на първо четене, в съответствие с изискванията на правилника, е направил коректно писмени предложения, в които не се съдържа нито едно от тези, които днес прави. Всички негови писмени предложения са обсъдени, включени са в доклада за второ четене, комисията е изразила отношение по тях, поради което смятам, че това, което сега се върши, е в разрез с изискванията и разпоредбите на правилника, поради което моля да го оставите без последствие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Съгласно правилника искане за отлагане разглеждането на този въпрос - първа точка, може да се постави на гласуване.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Крум Славов за отлагане разискванията по първа точка.
    От общо гласували 187 народни представители, за - 71, против - 93, въздържали се - 23.
    Не се приема процедурното предложение.
    Господин Мулетаров, моля Ви да започнете докладването на законопроекта на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Заглавието на законопроекта е "Закон за мерките срещу изпирането на пари".
    По това заглавие предложения от народни представители след приемането на законопроекта на първо четене и по време на обсъждането в комисията не са постъпили, поради което моля да подложите на гласуване това заглавие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения в залата?
    Моля, гласувайте заглавието: "Закон за мерките срещу изпирането на пари".
    От общо гласували 149 народни представители, за - 139, против - 7, въздържали се - 3.
    Заглавието е прието.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Глава първа със заглавие "Общи положения" и чл. 1 от тази глава с две алинеи:
    "Чл. 1. Ал. 1. С този закон се уреждат мерките за предотвратяване и разкриване на действията по изпиране на пари, придобити чрез или по повод на престъпление.
    Ал. 2. Мерките по ал. 1 са: идентифициране на клиенти; съхраняване на информация и разкриване на информация."
    Народният представител Спас Димитров предлага нов заместващ текст на ал. 2 по чл. 1 със следното съдържание:
    "Ал. 2. Мерките по ал. 1 са: идентифициране на лица, информация относно операции или сделки, съхраняване и разкриване на информация."
    Комисията възприе по принцип предложението на господин Спас Димитров и предлага нов заместващ текст за ал. 2 или окончателната редакция на чл. 1 с двете алинеи е следната:
    "Чл. 1. Ал. 1. С този закон се уреждат мерките за предотвратяване и разкриване на действията по изпиране на пари, придобити чрез или по повод на престъпление.
    Ал. 2. Мерките по ал. 1 са: идентифициране на лица, събиране, съхраняване и разкриване на информация относно операции или сделки."
    Това е окончателната редакция на чл. 1 с двете алинеи и новата заместваща ал. 2, която комисията предлага.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Димитров? След като чухте окончателния текст, в който е възприета Вашата идея, моля да гласувате чл. 1 така, както беше докладван от името на комисията - окончателният текст, който включва и предложението на народния представител Спас Димитров.
    От общо гласували 163 народни представители, за - 152, против - 2, въздържали се - 9.
    Чл. 1 е приет.

    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 2 с две алинеи:
    "Чл. 2. Ал. 1. За изпиране на пари по смисъла на чл. 1, ал. 1 се счита:
    1. преобразуването или прехвърлянето на имущества със знанието, че те са придобити чрез или по повод на престъпление, с цел укриването или прикриването на произхода им;"
    Народният представител Спас Димитров предлага в тази т. 1 на чл. 2 да отпаднат думите "с цел укриването или прикриването на произхода им".
    Членовете на комисията възприеха това предложение с гласуване и по този начин предлагат т. 1 да бъде без тези думи.
    "2. подпомагането на лице, което е участвало в осъществяването на първоначалното престъпление..." (Шум в залата)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Колеги, моля ви за повече тишина. Все пак вече започнахме работа.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "2. подпомагането на лице, което е участвало в осъществяването на първоначалното престъпление, с цел избягването на правните последици от неговата дейност;"
    Народният представител Спас Димитров предлага тази точка втора да отпадне. Това предложение не се възприе от комисията.
    "3. укриването или прикриването на истинското естество, източника, местоположението, разпореждането, движението или правата по отношение на имущества със знанието, че те са придобити чрез или по повод на престъпление;
    4. придобиването, притежаването или използването на имущества със знанието в момента на получаването, че те са придобити..." (Шум и реплики в залата)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, един момент. Две молби. Първо, ораторът на трибуната да говори по-високо, и второ, депутатите да говорят по-тихо.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "4. придобиването, притежаването или използването на имущества със знанието в момента на получаването, че те са придобити чрез или по повод на престъпление".
    Народният представител Муравей Радев предлага в чл. 2, ал. 1 да се добави нова точка 5 със следното съдържание:
    "5. имущества и капитали на стойност над 10 милиона лева с неясен и съмнителен произход".
    Комисията не възприе направеното предложение.
    "Ал. 2. Изпиране на пари по смисъла на ал. 1 е налице и в случаите, когато първоначалното престъпление не попада под наказателната юрисдикция на Република България".
    При това положение по този текст така, както е прочетен и както е внесен, комисията предлага промяна да настъпи единствено в ал. 1, т. 1 в съответствие с предложението на народния представител Спас Димитров като в същата точка отпаднат думите "с цел укриването или прикриването на произхода им" и т. 1 да остане със следното съдържание:
    "1. преобразуването или прехвърлянето на имущества със знанието, че те са придобити чрез или по повод на престъпление".
    Останалите точки на ал. 1 и ал. 2 комисията предлага да бъдат гласувани без промени.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Така. Има две предложения към този текст, след като се възприема предложението на господин Спас Димитров. Едното е за отпадане на ал. 1, т. 2, също на господин Спас Димитров, и другото е за нова т. 5 на народния представител Муравей Радев. Да чуем последователно аргументите. Господин Димитров, имате думата.
    СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз поддържам предложението, с което е възприето от комисията да отпаднат в т. 1 думите "с цел укриването или прикриването на произхода им". Смятам, че в конкретния случай въвеждането на особена цел - укриване или прикриване на произхода на имуществото, придобито чрез престъпление, усложнява изключително възможността за идентифицирането на мръсните пари, за тяхното разкриване и смятам, че в конкретния случай въвеждането на специална цел е нещо, което би трябвало да бъде елемент от наказателен състав, тоест да бъде в състав на престъпление. А това би било така, ако се възприемеше основната наша теза, на опозицията, че този закон сам по себе си без подходящите изменения в Наказателния кодекс просто ще бъде един недотам или направо недействащ ефикасно закон.
    Ето защо би трябвало да се приеме, че самото преобразуване или прехвърляне на имущество със знанието, че са придобити чрез или по повод на престъпление е достатъчно, за да се приеме, че в конкретния случай се перат пари. Това, според мен, съответства и на един текст от Наказателния кодекс, това е чл. 215 - "Вещно укривателство", горе-долу хипотезите са сходни и там няма специално изискване за откриване или прикриване на произхода, а деянието се обявява за престъпление в случаите, когато едно лице извършва действия, с които укрива придобито чрез престъпление имущество.
    Ето защо поддържам първото си предложение. По отношение на второто си предложение - за чл. 2, ал. 1, т. 2, моето предложение беше този текст да отпадне. Но сега оттеглям своето предложение и това са моите аргументи, които всъщност засягат главно т. 1. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Муравей Радев - другото предложение за нова точка 5.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Моето предложение е принципно. Този закон, наречен Закон за изпиране на мръсните пари в този член, който сега разглеждаме, по-точно чл. 2, определя приложното поле на понятието "мръсни пари". При тези, тези и тези хипотези е наличие на такова деяние. Аз смятам, че освен всичко това, което е записано тук, има един съществен пропуск или най-малкото, което е, така формулирани от първа до четвърта точка не дават възможност на един доход, съмнителен доход, в особено големи размери, явно получен по нечестен начин, тоест вече формиран чрез такова предварително изпиране на пари, преди този закон да влезе в сила, да се легализира.
    Затова аз смятам, че ние трябва да дадем една по-голяма конкретизация на предмета на дейност на този закон и той да обхване и онези капитали, доходи, имущества, имоти, ако щете, които вероятно са придобити по нечестен начин. Смисълът на тази точка, която предлагам, е точно такъв. И затова аз ви моля да вникнете в съдържанието на нейния текст. Това, което ви предлагам е буквално следното:
    "Имущества и капитали на стойност над 10 милиона лева с неясен и съмнителен произход".
    Това поставя под една възможност всички такива имущества и имоти да бъдат проверени по отношение на начина, по който те са придобити. И при наличие на съмнения и на условия за нечестен произход да се включи механизмът на този закон по отношение на тях. А не само на прехвърлянето на пари в банки. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Някакви разсъждения на тази тема? Да.
    Ще поставя на гласуване най-напред предложението в т. 1 да отпаднат думите "с цел укриването или прикриването на произхода им". Това предложение е съществено и е на народния представител Спас Димитров и се подкрепя и от комисията, както докладва господин Мулетаров. Моля да гласувате това предложение.
    От общо гласували 179 народни представители, за - 176, против - няма, въздържали се - 3.
    Прието е това предложение.
    Господин Димитров оттегли второто си предложение. И остана предложението на народния представител Муравей Радев в чл. 2, ал. 1 да се добави нова точка 5 със следното съдържание:
    "5. имущества и капитали на стойност над 10 милиона лева с неясен и съмнителен произход".
    Моля да гласувате това предложение за допълнителен текст.
    От общо гласували 173 народни представители, за - 60, против - 81, въздържали се - 32.
    Не се приема това предложение.
    Моля да гласувате чл. 2 така, както е докладван от комисията с корекцията, която направихме в ал. 1, т. 1.
    От общо гласували 155 народни представители, - за 124, против - няма, въздържали се - 31.
    Член 2 е приет.

    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 3 с две алинеи:
    "Чл. 3. Ал. 1. Мерките по чл. 1 са задължителни за:
    1. банки и други лица, които извършват по занятие сделките по чл. 1, ал. 2 от Закона за банките и кредитното дело;
    2. застрахователни дружества;
    3. инвестиционни дружества;
    4. органите по приватизацията;
    5. лица, организиращи търгове за възлагане на държавни поръчки."
    По този текст и по тази алинея има предложение от народния представител Крум Славов да се създаде нова т. 6, към ал. 1 със следното съдържание:
    "6. лица, организиращи и провеждащи забавни и хазартни игри като казина, бинго зали, лотарии, спортен тотализатор и други."
    Това предложение не се възприе от комисията и тя предлага текстът на ал. 1 да остане така, както е внесен:
    "Ал. 2. Този закон се прилага и към регистрираните в България клонове на лица по ал. 1, чието седалище е извън България."
    Комисията предлага текстът да бъде приет във вида, в който е внесен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Славов, имате думата да обосновете Вашето предложение.
    КРУМ СЛАВОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, аз държа на предложената от мен точка, защото трябва да отчитаме какво е реалното състояние в момента в страната и какви са възможностите за едни неправомерни действия в различните сфери на стопанския и икономическия живот. И затова адресатите на закона в ал. 1 на този член не са изброени изчерпателно, не са обхванати всички лица и институти, чрез които е възможно изпирането на придобити чрез престъпления средства. Точно съм посочил примерите и аз мисля, че е съвсем логично. Не виждам защо комисията не е възприела да бъдат включени именно тези лица към категорията на отговарящите по изискванията на този член.
    Предлагам да бъде възприето от уважаемите колеги.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
    Господин Мулетаров по същия въпрос.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Едно пояснение по този въпрос. В чл. 3, ал. 1 се говори за мерките по чл. 1, а те са: "идентифициране на лица, събиране, съхраняване и разкриване на информация относно операции или сделки".
    Няма никакво съмнение, че тази разпоредба трудно или изобщо не би могла да се приложи в случаите, когато лица участват в лотарии, спортни тотализатори и други, тъй като те там са анонимни. Пускането на фишове не се регистрира никъде поименно. По подобен начин се действа и при бинго игрите и хазартните игри.
    КРУМ СЛАВОВ (от място): Организиращите, а не участващите.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Ето защо събирането на такава информация, като идентифицирането на лицата, които участват в тези игри, информация за сделките и съхраняване...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Той има предвид организаторите.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Ние говорим за организаторите. Организаторите следва това да извършват, съгласно задълженията си по ал. 2 на чл. 1 - идентифициране на лица, събиране, съхраняване и разкриване на информация. Участниците в тези хазартни игри и спортни съоръжения са анонимни в значителна степен. Те не могат и няма технически средства да бъдат идентифицирани от организаторите на тези хазартни игри и спортни тотализатори. Това са основните съображения.
    КРУМ СЛАВОВ (от място): Става дума за самите организатори.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
    Има ли други разсъждения? - Няма други желаещи.
    Моля да гласувате предложението на народния представител Крум Славов в чл. 3, ал. 1 да се добави нова точка 6 със следното съдържание:
    "6. лица, организиращи и провеждащи забавни и хазартни игри, като казина, бинго зали, лотарии, спортен тотализатор и други."
    От общо гласували 172 народни представители, за - 95, против - 40, въздържали се - 37.
    Приема се това предложение.
    Моля да гласувате чл. 3, който включва и новата точка 6 в ал. 1.
    От общо гласували 167 народни представители, за - 164, против - няма, въздържали се - 3.
    Чл. 3 е приет.
    Глава втора.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Глава втора със заглавие "Идентифициране на клиенти и съхраняване на информация".
    Комисията предлага с оглед промените, които настъпиха в ал. 2 на чл. 1, тази глава да придобие следното съдържание в заглавието си: "Идентифициране на клиенти, събиране и съхраняване на информация".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения по заглавието няма.
    Моля да гласувате заглавието на Глава втора: "Идентифициране на клиенти, събиране и съхраняване на информация". То отразява корекциите, които направихме в началото.
    От общо гласували 161 народни представители, за - 152, против - няма, въздържали се - 9.
    Заглавието на Глава втора е прието.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Раздел първи, озаглавен "Идентифициране на клиенти".
    И чл. 4 от раздел първи с три алинеи и следното съдържание:
    "Чл. 4. Ал. 1. Лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да идентифицират клиентите си при встъпване в трайни отношения. Трайни отношения са налице във всички случаи, когато между лицето по чл. 3, ал. 1 и клиента му е сключен договор."
    Народният представител Крум Славов предлага ал. 1 на чл. 4 да отпадне.
    Това предложение не се възприе от комисията.
    "Ал. 2. Лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да идентифицират клиентите си и ако стойността на извършваната операция или сделка надвишава 1 млн. и 500 хил. лева."
    Тази ал. 2, само за информация, фактически отговаря на предложението, което беше направил господин Муравей Радев за създаване на нова т. 5 към чл. 1: "имущества и капитали на стойност над 10 млн. лева с неясен и съмнителен произход". Тази алинея фактически има по-силно действие отколкото предложената от него точка 5.
    "Ал. 3. Ал. 2 се прилага и в случаите на извършване на повече от една операция или сделка, която поотделно не надвишава сумата по ал. 2, но са налице данни, че операциите или сделките са свързани."
    Това е окончателният текст, който комисията предлага да бъде приет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Първо от вносителите господин Крум Славов, след това господин Спас Димитров.
    КРУМ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Благодаря ви за разбирането за включване на точка 6 в предишния член.
    Моля ви за отпадане на така формулирания текст на ал. 1 със следните мотиви. Определението "встъпване в трайни отношения" е неиздържано от правна гледна точка. Следва да се уточни какъв вид договор се има предвид по чл. 1, защото договорът не е нищо друго освен вид сделка. И тогава излиза, че, например, всички клиенти на банката ще бъдат в трайни отношения с нея, те са сключили вид договор като вносители и ще подлежат на идентификация, независимо че в ал. 2 се изисква стойността на сделката или операцията да е над 1 млн. и 500 хил. лева при липсата на така наречените трайни отношения. Очевидно е, че е необходимо детайлизиране на понятието "договор" по смисъла на чл. 1 или следва да се търсят други признаци, за да се определи понятието "встъпване в трайни отношения". Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря на господин Славов.
    Господин Спас Димитров.

    СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, моето предложение е процедурно - чл. 4, ал. 2 да се върне на комисията, за да се обмисли още веднъж, защото при подготовката за второ четене на законопроекта възникна въпросът тези 1 млн. и 500 хил. лв. дали съответстват на това, което сме поели като международен ангажимент.
    При изготвянето на законопроекта и приемането му на първо четене 1 млн. и 500 хил. лв. съответстваха на указанията в директивата на Съвета на Европа от 10 юни 1991 г., като там определената сума е около 15 хил. екю или приблизително 29 хил. дойче марки. Сега ние ставаме по-големи католици от папата, тъй като е очевидно, че към този момент при приемането на текста, който сега обсъждаме, сумата от 1,5 млн. лв. е може би два пъти по-малка от размера на това, което е посочено като наше задължение в директивата на Съвета на Европа.
    Мисля, че трябва да се намери по-гъвкав подход. В този момент не съм направил писмено предложение и не мога да го обсъждам. Затова предлагам текстът да се върне в комисията и да се потърси начин, за да не се фиксира толкова категорично с оглед на процесите, които вървят в страната, а да се намери по-гъвкава форма, която да дава възможност този текст да съответства на директивата на Съвета на Европа.
    Моето формално предложение е да се върне текстът и да се разгледа в комисията отново.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
    Има ли други бележки? - Господин Мулетаров има думата.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В конкретния случай предложението на господин Спас Димитров е свързано с промяна на едно число. Той обоснова, че този размер, който е предложен в случая, и е приет от комисията - 1,5 млн. лв., който е основание за извършването на действията по този закон, е малък. Дори и да се върне в комисията, трябва да има конкретно предложение за увеличаване или трябва да бъде посочено числото, за да може да се обсъжда, а това може и следва да направи самата пленарна зала. Така че, ако господин Димитров има конкретно предложение, той може да го направи сега, то да бъде гласувано и въпросът се изчерпва.
    Аз предлагам да тръгнем по този път и с тази процедура, отколкото да се връщаме към нещо, което не е ясно и за което няма направено конкретно предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли предложения за ново число? - Не виждам.
    При това положение най-напред ще гласуваме предложението на господин Спас Димитров за отлагане на гласуването на чл. 4, ал. 2.
    Моля, гласувайте за отлагане на гласуването по ал. 2 на чл. 4.
    От общо гласували 159 народни представители, за - 43, против - 84, въздържали се - 32.
    Предложението не се приема.
    Има предложение от народния представител Крум Славов за отпадането на ал. 1 от чл. 4. Моля, гласувайте!
    От общо гласували 159 народни представители, за - 41, против - 87, въздържали се - 31.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласувате чл. 4 така, както е предложен от комисията.
    От общо гласували 152 народни представители, за - 122, против - 13, въздържали се - 17.
    Член 4 е приет.
    Моля да докладвате чл. 5.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 5 е с една алинея и следното съдържание:
    "Чл. 5. Лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да идентифицират клиентите си и ако възникне съмнение за изпиране на пари".
    Народният представител Спас Димитров предлага чл. 5 да отпадне.
    Комисията отхвърли това предложение с гласуване: 6 - против, 1 - за, и 4 - въздържали се, и предлага чл. 5 да се приеме така, както е внесен, като думата "ако" се замени с "когато" и окончателното съдържание на текста да бъде:
    "Чл. 5. Лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да идентифицират клиентите си и когато възникне съмнение за изпиране на пари".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
    Господин Димитров, искате ли да обосновете предложението ? - Заповядайте.
    СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Господин председател, дами и господа народни представители! Аз поддържам своето предложение и с още по-голяма сила и мотивация с оглед приетия преди малко текст от Народното събрание по чл. 4, ал. 2 - за идентификация при операции или сделки, които надвишават 1,5 млн. лв.
    Практически с този текст ние вече разкриваме възможността във всеки един случай да се извърши идентификация на клиенти от лицата по чл. 3, ал. 1. Аз мисля, че целта на закона в никакъв случай не е да се обхванат всичките сделки и във всеки случай, когато някой си внуши, че има съмнение за изпиране на пари, да се идентифицират клиенти или да се предприемат мерките по този закон.

    Мисля, че това е текстът, който разколебава доверието в тези органи по чл. 3, ал. 1 от закона и не само че разколебава доверието, но внася едно много неясно основание за идентификация - това "ако възникне съмнение за изпиране на пари". Кой ще преценява, какво ще е това съмнение, на каква основа ще се преценява дали това съмнение в крайна сметка ще е обосновано, дали по този начин чрез съмнението всъщност не се прикриват други мотиви и се търси осъществяване на контрол върху дейност на определено лице? Законът не казва такова нещо. Отиваме в твърде относителни критерии, отиваме в една голяма неяснота, отиваме в случаи, когато внасяме като че ли несигурност в отношенията, в сделките, в търговските взаимоотношения между различните субекти, които влизат в съотношение с лицата по чл. 3.
    Да вземем примера с банките. Виждате вече какво става. Банковата система се нуждае от самочувствие, нуждае се и от доверие. Това е текст, който според мене е израз на недоверието на Народното събрание към тази система.
    Затова предлагам да не отиваме по-далече от това, което вече приехме в чл. 4. Внасянето - пак повтарям - на съмнението за изпиране на пари и неяснотата как ще се определя това съмнение всъщност вече дава възможност да се идентифицират абсолютно всички лица и да се търси оттук нататък информация - затова защото законът дава такава възможност - за сделки, за взаимоотношения, за развитие на неща, които ние едва ли искаме да направим. Но когато приемаме такъв текст, очевидно даваме огромни възможности на лицата по чл. 3, ал. 1 от самия закон. И не само че даваме такива възможности, но ние ги и задължаваме един вид да изпаднат в едно себевнушение, в едно възпроизвеждане на това неясно състояние - съмнение за изпиране на пари.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за реплика госпожа Караиванова.
    АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Позволете ми, уважаеми колеги, да не се съглася с доводите на колегата Димитров, когото иначе уважавам. Колега Димитров, аз не виждам никаква опасност в това, че ще идентифицирате някакъв клиент. Нито наказание се предвижда по този текст, нито някаква опасност. Изисква се само идентифициране на клиента. В чл. 4 се изисква идентифициране, когато лицата встъпят в трайни, тоест договорни отношения. Какво означава да му вземат паспортните данни? У нас анонимни сметки няма засега. И това се прави поне в банките, за застрахователните дружества не знам.
    И тук, когато възникне съмнение за изпиране на пари... Защото представете си простичкия случай - някой внася по чужда сметка една голяма сума. И тогава банката или другите органи, които са изброени по чл. 3, биха искали да знаят кое е това лице, което внася под чужда сметка тази голяма сума. Само толкова първоначално - да го идентифицират. А по-нататък, ако в другите органи възникне някакво съмнение защо е внесена по чужда сметка такава голяма сума - има случаи, политици се оплакват, че им внасят суми с цел да ги компрометират - те ще търсят връзката. Ще има и други случаи - с цел да се изперат пари да се внесе от чуждо лице. Това още не означава никаква заплаха - простата идентификация на лицето. Щом в нещо се усъмни опитният банков орган или другите органи, изброени в чл. 3, то най-нормалното е да поиска да знае кое е това лице. Това още не означава някаква санкция. И затова аз намирам, че текстът би трябвало да остане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата за втора реплика господин Росен Михайлов.
    РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Аз искам да направя реплика към господин Димитров, че по принцип процесът за изпиране на пари винаги е свързан с кешови разплащания, господин Димитров. Там, където имаме кешови разплащания - за съжаление България е такава страна все още в момента - ние трябва да извършваме идентификация. И по принцип отпадането на такъв текст не говори добре за цялостната атмосфера, която се стараем да наложим в системата в страната. Така че нищо по-добро няма да изискаме от една акуратна, прецизна идентификация на всеки един субект, върху който имаме съмнение, че могат да се приложат мерките по чл. 1.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин министър Червеняков.
    МИНИСТЪР МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Госпожи и господа народни представители! Все пак нека да имаме предвид конвенцията, която вече сме ратифицирали и с която трябва да пренесем част от нормите в нашето законодателство. Изрично в чл. 6, т. 3, буква "а" е записано, че всяка страна може да предприема такива мерки, които сметне за необходими, когато - в т. "а" изрично е записано - би трябвало да предполага, че собствеността е някаква облага. Така че тази редакция на чл. 5 е изцяло в синхрон с вече ратифицираната от нас конвенция.
    Освен това вие вече гласувахте за имущества и капитали с неясен и съмнителен произход, поне част от народните представители, който текст поставя доста повече въпросителни пред една такава формулировка. Така че според мене няма никакви пречки за това.
    Разрешете ми - не исках да взимам думата предварително - да дам малко разяснения относно този размер от 1 млн. 500 хил.лв. Действително директива 3091308 на Европейския съюз посочва един указателен размер от 15 хил. екю, който в трансфер означава около 29 хил.марки. Но ние вече все повече и повече трябва да познаваме европейското законодателство. Известно е, че директивите на Европейския съюз са два вида - едните, които не оставят възможност на страните-членки при пренасянето на нормите, на директивите във вътрешното законодателство за голяма свобода на опериране, а изискват почти механично пренасяне във вътрешното законодателство и вторите, които съдържат указание за страните-членки. Именно тази директива е от този тип - които указват на страните определен размер и право е на всяка една страна да вземе необходимите мерки.
    Мога да кажа, че в практиката на редица европейски страни е приет размер включително до 15 хил.марки, който е под този, който е определен в този закон. Може би това беше максималният размер, който се обсъждаше, като първоначалните предложения бяха идентификация във всички случаи над 200 хил.лв.Така че този размер според мене беше напълно подходящ и благодаря на народните представители за гласувания текст.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата господин Димитров за дуплика.
    СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Господин председател, аз и в двете реплики не намерих подкрепа на това, което е залегнало в текста. Какво ще е това съмнение за изпиране на пари? Това е за мене въпросът. Оттам изхождам, когато изложих пред вас становището си, че на тази основа вече може едва ли не всеки клиент да бъде идентифициран. Тъй като няма обективни показатели, на които вече да се опрем, всички остава в сферата на преценката на органа по чл. 3, ал. 1, тоест отиваме с една неяснота, каквато за мене е и изразът "възникване на съмнение за изпиране на пари". Отиваме в практическата неяснота. А тя е - всеки един от тези органи по чл. 3, ал. 1 сам за себе си да определя в кои случаи има съмнение за изпиране на пари, което създава предпоставки за твърде разнообразно тълкуване и твърде разнообразна обществена практика.


    Ето затова се противопоставих на неяснотата на този текст и го свързах с разпоредбата на чл. 4, която според мен дава огромни възможности за тези органи по чл. 3, ал. 1, да идентифицират лица. Там е посочен размер, който вече се оказва твърде занижен. И второ, посочено е, че може да се прилага и в случай на извършване на повече от една операция или сделка, които не надвишават сумата, ако са налице данни, че операцията или сделката са свързани. Тоест почти всички случаи са обхванати.
    Ние се опитваме да дадем една голяма свобода на приложение на разпоредба, която, пак казвам, не е ясна в обективните си измерения. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
    Най-напред подлагам на гласуване предложението на народния представител Спас Димитров за отпадането на чл. 5.
    Моля режим на гласуване.
    От общо гласували 148 народни представители, за - 35, против - 111, въздържали се - 2.
    Предложението не се приема.
    Моля режим на гласуване за чл. 5 така, както е предложен от вносителя. Предлага се корекция думичката "ако" да се замени с "когато". Господин Мулетаров ви запозна с тази редакционна поправка.
    От общо гласували 139 народни представители, за - 115, против - 10, въздържали се - 14.
    Член 5 е приет.
    Моля да докладвате чл. 6.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 6 е с единствена алинея и следното съдържание:
    "Чл. 6. Ако операцията или сделката се извършва чрез представител, лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да изискат доказателство за представителната власт и да идентифицират и представлявания."
    По този текст няма постъпили предложения.
    Комисията предлага да се приеме така, както е докладван.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля режим на гласуване за чл. 6 така, както е предложен от вносителя.
    От общо гласували 146 народни представители, за - 124, против - няма, въздържали се - 22.
    Член 6 е приет.
    Моля, господин Мулетаров, докладвайте чл. 7.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 7 е с единствена алинея.
    "Чл. 7. Лицата по чл. 3, ал. 1 нямат задължение за идентифициране, ако извършват операция или сделка с лице, върху което се упражнява контрол по смисъла на чл. 21, ал. 1."
    По време на обсъждането на този текст в комисията беше предложено и комисията възприе редакционна промяна на текста и предлага чл. 7 да се приеме със следното съдържание:
    "Чл. 7. Лицата по чл. 3, ал. 1 нямат задължение за идентифициране, ако извършват операции или сделка помежду си."
    Това е окончателният тескт, който предлагаме.
    Няма постъпили предложения от народни представители по него.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля режим на гласуване за чл. 7, в редакцията, която ни предлага комисията.
    От общо гласували 159 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - 27.
    Член 7 е приет.
    Член 8.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 8 е с три алинеи и следното съдържание:
    "Чл. 8 Ал. 1. Идентифицирането на клиенти се извършва:
    1. при физическите лица - чрез представяне на документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер и издател, както и на името, адреса и датата на раждане;"
    Народният представител Муравей Радев предлага в чл. 8, ал. 1 в т. 1 накрая да се добави ново изречение със следното съдържание: "При едноличните търговци - копие от съдебната регистрация."
    Комисията не възприе предложението, направено от господин Муравей Радев.
    "2. при юридическите лица - чрез представяне на официално извлечение от съответния регистър, а ако лицето не подлежи на регистрация - на копие от учредителния акт и регистриране на наименованието, седалището, адреса и представителството."
    По тази точка също има предложение от народния представител Муравей Радев. Той предлага в чл. 8, ал. в т. 2 да се заличат думите: "чрез представяне на официално извлечение от съответния регистър" и на тяхно място да се запише: "чрез представяне на копие от съдебната регистрация".
    Комисията не възприе предложението, тъй като нещата са абсолютно еднакви в двата варианта, които се предлагат по текста и от предложението на господин Радев.
    "Ал. 2. Изискванията по ал. 1, т. 1 важат и по отношение на представителя.
    Ал. 3. Местните търговци представят и копие от данъчната регистрация."
    Комисията предлага в т. 1 на този текст след думата "адреса" да се добавят думите "Единен граждански номер".
    Предлага и нова редакция на ал. 3.
    При това положение окончателният текст, който се предлага за гласуване от народните представители е следният:
    "Чл. 8. Ал. 1. Идентифицирането на клиенти се извършва:
    1. при физическите лица - чрез представяне на документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер и издател, както и на името, адреса, Единен граждански номер и датата на раждане;
    2. при юридическите лица - чрез представяне на официално извлечение от съответния регистър, а ако лицето не подлежи на регистрация - на копие от учредителния акт и регистриране на наименованието, седалището, адреса и представителството.
    Ал. 2. Изискванията по ал. 1, т. 1 важат и по отношение на представителя.
    Ал. 3. Лицата, които по закон са задължени да се регистрират данъчно, представят копие от данъчната регистрация."
    Това е окончателният текст, който предлага комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Радев, искате ли да обосновете предложенията си?
    Има думата народният представител Муравей Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Чл. 8 се отнася за идентифицирането на клиента. Това е неговият смисъл. Клиентите са разделени на физически и юридически лица. И при физическите лица се изискват реквизити, като самоличност, паспорт, адрес, ето сега и ЕГН.
    Според мен тази категория едноличен търговец е малко по-особена. Вярно, че тя не е юридическо лице. Ако я приравним механично към физическите лица, обаче, и минем само с ЕГН, паспорт и друго, ние изтърваваме нещо много важно. Това много важно нещо се нарича копие от учредителния акт на този едноличен търговец. Само затова, за да не изпуснем тази по-особена категория, за която не може да минем с паспорт, адрес и ЕГН, аз предлагам в първата точка да се добави един изричен текст точно за едноличните търговци. Смятам, че от това законът само печели и нищо не губи.
    Второ. В точка 2 на ал. 1, ако юристите ме убедят, че понятието "официално извлечение от съответния регистър" означава всъщност копие от учредителния акт, аз бих приел и тази редакция. Защото логично е да се възприеме едно официално извлечение да бъде някъде заверявано.
    Моето предложение е насочено срещу разтакаването и ходенето пак наново по различни инстанции за заверки, печати, удостоверения и т.н. защото, когато е налице един акт от регистриране на определено юридическо лице или едноличен търговец, тогава за регистрацията на този акт, копие от него, а не заверявано нотариално или по друг някакъв начин, от някакво извлечение правено, всяка една банкова институция, а и която и да било друга държавна институция, би могла точно за нула време да провери при съмнение дали това не е фалшиво копие и дали изобщо съществува такъв стопански субект.
    Това, което предлагам, е правено за облекчаване на стопанските субекти, но от друга страна пък дава достатъчна гаранция за тяхното идентифициране. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Мулетаров има думата.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Аз съзнателно не изтъкнах съображенията на комисията, поради които не бяха възприети тези предложения. Сега искам с две изречения да ги посоча.
    Когато се идентифицират физически лица, няма никакво значение дали това физическо лице е едноличен търговец, как е регистрирано и къде е регистрирано. Достатъчно е да се знае и да бъде известна неговата самоличност. Затова са посочени всички възможни данни за неговата самоличност. А това дали той е регистриран и къде му е съдебната регистрация дали е едноличен търговец или не, няма съществено значение за самоличността на физическото лице, поради което не се възприе първото предложение.
    Второто предложение, което се прави по точка 2 от господин Муравей Радев. Юридическите лица се регистрират в съдебните регистри и тези регистри се съхраняват в съдилищата. Когато се пише в текста "официално извлечение от съответния регистър", това означава официално извлечение от регистъра, който се съхранява в съда и в който е регистрирано юридическото лице. А това, което предлага господин Радев - копие от съдебната регистрация - то нищо ново не внася, напротив, разминава се с установената терминология за регистрация на юридическите лица.
    Това са съображенията, поради които не бяха приети тези предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
    Други изказвания има ли по този член? - Няма.
    Най-напред предложението на народния представител Муравей Радев в чл. 8, ал. 1 да се добави изречението: "При едноличните търговци - копие от съдебната регистрация". Моля режим на гласуване за предложението на господин Муравей Радев.
    От общо гласували 158 народни представители, за - 42, против - 103, въздържали се - 13.
    Предложението не се приема.
    Второто предложение за промяна е направено от народния представител Муравей Радев - в ал. 2 думите "чрез представяне на официално извлечение от съответния регистър" да се заменят с думите "чрез представяне на копие от съдебната регистрация". Моля режим на гласуване.
    От общо гласували 146 народни представители, за - 22, против - 107, въздържали се - 17.
    Предложението не се приема.
    Моля режим на гласуване за чл. 8 с текста, който ни беше предложен от господин Мулетаров от името на комисията със съответните корекции, които са направени.
    От общо гласували 138 народни представители, за - 123, против - няма, въздържали се - 15.
    Текстът на чл. 8 е приет.
    Моля да докладвате Раздел втори от тази глава.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Комисията предлага на мястото на Раздел втори със заглавието му и съдържанието, което съществува в проекта, да се създаде нов Раздел втори на Глава втора с ново заглавие и ново съдържание, а то е следното: Р
    аздел втори със заглавие "Събиране на информация" и с единствен текст:
    "Чл. 8а. Ал. 1. Когато възникне съмнение за изпиране на пари, лицата по чл. 3, ал. 1 събират информация относно операцията или сделката.
    Ал. 2. Събраните данни могат да се използват само за целите по този закон".
    Това е цялото съдържание на новопредложения Раздел втори с ново заглавие и единствен текст 8а. Това се прави с оглед възприетото предложение на господин Спас Димитров за промяна на ал. 2 на чл. 1, където беше включено понятието "събиране на информация". Това следваше да намери отражение в самото по-нататъшно развитие на текстовете, поради което се предлага и този нов Раздел втори с това заглавие.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли желание за дебати? - Не виждам вдигнати ръце.
    Моля режим на гласуване за Раздел втори - "Събиране на информация", чл. 8а.
    От общо гласували 149 народни представители, за - 141, против - няма, въздържали се - 8.
    Чл. 8а е приет.
    Моля да докладвате чл. 9.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 9 започва с Раздел втори от проекта. След току-що приетия Раздел втори комисията предлага това да бъде Раздел трети със същото заглавие - "Съхраняване на информация". Първият текст от този раздел е чл. 9 със съдържание:
    "Чл. 9. лицата по чл. 3, ал. 1 са задължени да съхраняват данните, получени съгласно членове 4, 5 и 6, за срок от 5 години след прекратяване на отношенията".
    Комисията предлага този текст да отпадне като ненужен, тъй като това е развито в следващия текст на чл. 10, който е абсолютно идентичен и явно има някакво дублиране при подготовката на проекта в чл. 9 и чл. 10.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Следователно сега гласуваме Раздел трети и заглавието "Съхраняване на информация" и същевременно отпадането на чл. 9. Моля режим на гласуване.
    От общо гласували 165 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 21.
    Заглавието на Раздел трети е прието и отпадането на чл. 9.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 10 е със една алинея и със следното съдържание:
    "Чл. 10. В случаите по чл. 4, 5 и 6 лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да съхраняват документите за извършените операции или сделки за срок от 5 години от извършването им".
    Този текст почти изцяло се покриваше с предшестващия чл. 9, който предложихме да отпадне, и това е съображението за отпадането му. Но комисията предлага след приемането на новия чл. 8а към чл. 10 да се добави след изброените текстове и чл. 8а. Окончателната редакция на чл. 10, който се предлага, е следната:
    "Чл. 10. В случаите по членове 4, 5, 6 и 8а лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да съхраняват документите и данните за операции или сделки за срок от 5 години от извършването им".

    Освен редакционната промяна на комисията и допълване на съдържанието, други предложения по този текст няма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли други желаещи да вземат думата? - Няма.
    Моля, режим на гласуване за чл. 10 в редакцията, която ни беше прочетена от господин Мулетаров.
    От общо гласували 157 народни представители, за - 152, против - няма, въздържали се - 5.
    Член 10 е приет.
    Моля да докладвате следващите два члена, тъй като по тях няма предложения.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Те са кратки и предлагам само в чл. 11 със съдържание: "Данните и документите по чл. 9 и 10 трябва да бъдат съхранявани така, че да бъдат достъпни след поискване съгласно установения ред", следва да отпадне "чл. 9", който отпадна и от самия закон. В чл. 11 да остане само: "Данните и документите по чл. 10..."
    "Чл. 12. Мерките по тази глава са задължителни и за клоновете в чужбина на лица по чл. 3, ал. 1".
    По двата текста няма постъпили предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Ще гласуваме заедно двата члена - 11 и 12, като в чл. 11 отпада "чл. 9 и".
    Моля, режим на гласуване.
    От общо гласували 150 народни представители, за - 147, против - няма, въздържали се - 3.
    Чл. 11 и чл. 12 са приети.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Глава трета със заглавие "Разкриване на информация" и чл. 13 със следното съдържание:
    "Чл. 13. Специализираната служба към Министерството на вътрешните работи съхранява, анализира и обработва информацията, получена от лицата по чл. 3, ал. 1, съгласно чл. 14 и 16."
    Народният представител господин Муравей Радев предлага в чл. 13 думите "Министерството на вътрешните работи" да се заменят с "Министерството на финансите".
    Народният представител Крум Славов предлага заместващ текст на чл. 13, без да посочва точния текст, а с мотивите: "В този член липсва ясно определен регламент на специализираната служба - организационна структура, състав, финансиране и прочие".
    Комисията не възприе и двете предложения, тъй като счита, че тази служба трябва да бъде към Министерството на вътрешните работи с оглед на нейните по-големи и всеобхватни възможности, с оглед съществуването на различни служби към министерството като Национална служба за сигурност, като възможност за използуване на специални разузнавателни средства и т.н., каквито липсват в Министерството на финансите.
    По отношение на второто предложение - на господин Крум Славов, което е само идея, също не се възприе по съображенията, които изложих, а именно, че организацията и структурата съществуват в самото министерство и законът ще предоставя то да прецени коя служба и кое подразделение в конкретния случай да осъществяват тези законови задължения.
    По тези съображения комисията предлага чл. 13 да се гласува в редакция и съдържание, както е внесен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви.
    Има думата народният представител Крум Славов.
    КРУМ СЛАВОВ (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Все пак аз искам да изложа мотивите, които в представения законопроект за второ четене не са намерили място като цяло, за да мога да бъда по-ясно разбран защо ми се ще да има една нова редакция на чл. 13.
    Необходимо е да се уточни по какви критерии информаторите и самата специализирана служба ще определят кои трансфери са съмнителни. Това е един изключително важен въпрос, основен. Най-малкото следва да се посочат онези органи и институции, които с оглед на спецификата на разнообразните финансови дейности ще разработят указания за подконтролните й лица, за това как да разпознават случаите, в които е вероятно изпирането на престъпни пари. Въпросът е изключително сложен и следва да се реши с конкретната помощ на специалисти по банково дело, финанси, счетоводство, криминалистика, криминология и прочие. Редът, по който следва да се разработят тези указания, трябва да бъде уреден в самия закон. По всяка вероятност законопроектът в това направление има предвид наредбите, които следва да се издадат на основание чл. 22 по-нататък, но това трябва да се укаже по-ясно. Законът трябва аналогично на чл. 174 от Наказателно-процесуалния кодекс да задължи длъжностните лица от специализираната служба при наличието на достатъчно данни за извършени престъпления незабавно да уведомяват съдебните органи на предварителното производство. Следва да се предвиди специализиран прокурорски надзор върху службата чрез периодични проверки на нейната дейност. Целта е да се отстрани възможността информацията, постъпваща в това специализирано звено, да се използува не за реална борба с престъпността, а за постигане на икономически цели чрез поставяне на едни стопански субекти в привилегировано положение спрямо други. Моля ви, отчетете тези мотиви. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Славов, да тълкувам ли Вашето изказване като предложение за отлагане на приемането на този член, защото Вие не предлагате нищо конкретно за гласуване?
    КРУМ СЛАВОВ: Аз съзнателно не предложих конкретен текст. Просто призовах въз основа на тази мотивировка колегите от комисията - аз не съм член на комисията на господин Мулетаров и не мога да бъда достатъчно компетентен за изчистване на текста в това отношение, в което ми се иска да бъде изчистен. Извинявайте, господин Мулетаров, просто разчитах, че това може да стане при вас.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
    Думата има господин Мулетаров.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Част от предложенията и идеите, които току-що разви господин Славов, са намерили отражение в чл. 15, който предстои да бъде приет, където е предвидено, че ръководителите на службата по чл. 13 освен че може да спре писмено нареждане, операции или сделки, във второто изречение, че може да се наложи мярка по Наказателно-процесуалния кодекс. А това следва да се извърши само тогава, когато са сигнализирани органите на предварителното следствие. Така че част от идеите са развити в следващите текстове, поради което не са възприети идеите на господин Крум Славов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Муравей Радев иска думата. Заповядайте.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател. Аз трябва да призная, че много мислих върху този член и дали да предложа това, което в крайна сметка съм предложил. Защото отговорът не е еднозначен. Практиката в различните страни също е различна по този въпрос - дали тази специализирана служба да бъде към Министерството на вътрешните работи или към Министерството на финансите, или някъде другаде. На много места тя е към Министерството на вътрешните работи. Но ми прави впечатление, че в страните, където тази служба е подчинена на това министерство, преобладаващите случаи на изпиране на пари и изобщо на престъпления от този род имат характера на борба срещу наркоманията и наркотиците. И там действително полицията би могла по-ефикасно да оказва контрол и като че ли по-добре е звеното да бъде там тогава, когато преобладаващата престъпност в една страна се дължи именно на наркотици, наркомани и от този род неща, свързани с митници, свързани с нелегална търговия и с такива нарушения, дори ако щете, и с физическа престъпност. Тогава - да, полицията. Когато обаче преобладаващата част от престъпността в този смисъл се дължи на банкови истории, когато се дължи на изпиране на пари като пари чрез нечестни сделки, чрез укриване на доходи, чрез изпиране напари някъде другаде формирани като мръсни и дошли в България да станат чисти, когато по-скоро характерът на тези престъпления е финансов, а не наркотичен, тогава аз смятам, че по-добре би се справило Министерството на финансите, ако то ръководи тази служба. Тъй като то в този смисъл и в това отношение има много по-голяма връзка и с банковата система, и с финансовите нарушения, защото в крайна сметка те рефлектират така или иначе върху друга една сфера, която пък е свързана с финансите на страната.
    Затова смятам, че като че ли по принадлежност към днешния момент за България би било по-подходящо тази служба да бъде към Министерството на финансите. Дай Боже, да не се наложи след година или две да признаем от тази трибуна или на друго място в България, че всъщност финансовата престъпност е отстъпила на престъпността, наречена наркомания или разпространяване на наркотици. Тогава сигурно бих си взел думите обратно. Но днес аз смятам, след дълбок размисъл, че по-подходящо е тази служба да бъде подчинена на Министерството на финансите. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има ли други бележки?
    Имаме да гласуваме само предложението на господин Муравей Радев за заместването на Министерството на вътрешните работи с Министерството на финансите.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 166 народни представители, за - 45, против - 85, въздържали се - 36.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте за заглавието на глава трета - "Разкриване на информация" и чл. 13 в редакцията, която ни беше предложена от господин Мулетаров, а тя е фактически и редакцията, предложена от вносителя.
    От общо гласували 155 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 26.
    Заглавието на глава трета и чл. 13 са приети.
    Моля да докладвате чл. 14.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Преди това, уважаеми господин председател, моля да подложите на гласуване в залата да бъде допусната госпожа Радка Йосифова, заместник-министър на правосъдието, която има пряко отношение към подготовката на този законопроект.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Моля да гласувате направеното процедурно предложение от господин Мулетаров.
    От общо гласували 147 народни представители, за - 136, против - 6, въздържали се - 10.
    Моля госпожа Йосифова да заповяда.
    Господин Мулетаров, имате думата да докладвате чл. 14.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 14. Ал. 1. При знание или съмнение за изпиране на пари лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да уведомят службата по чл. 13 преди извършване на операцията или сделката.
    Ал. 2. Ако лицето по чл. 3, ал. 1 прецени, че забавяне на операцията или сделката е невъзможно или е от естество да попречи на разкриването на изпирането на пари, то уведомява службата по чл. 13 незабавно след извършването на операцията или сделката."
    В хода на дискусията в комисията бе направено предложение в ал. 1 и в ал. 2 след думите "по чл. 13" да се добави "и съответната прокуратура". Тоест да се уведомява освен службата по чл. 13 и съответната прокуратура.
    Това предложение бе поставено на гласуване в комисията и отхвърлено със 7 гласа "против", 2 "за" и 2 "въздържали се" с мотиви, че самата служба, която е орган, както вече приехме, на Министерството на вътрешните работи, по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс е задължена във всички случаи, когато предполага, съмнява се или допуска, че се извършва престъпление, да информира прокуратурата.
    В хода на дискусията по този текст народният представител Мариела Митева предложи да се добави ново изречение към ал. 1, с което идеята на текста да придобие по-голяма яснота: "Уведомяването съдържа наличната информация относно операцията или сделката и идентифицирането на клиента". То бе подкрепено от комисията и комисията предлага чл. 14 да бъде в следната окончателна редакция:
    "Чл. 14. Ал. 1. При знание или съмнение за изпиране на пари лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да уведомят службата по чл. 13 преди извършване на операцията или сделката. Уведомяването съдържа наличната информация относно операцията или сделката и идентифицирането на клиента.
    Ал. 2. Ако лицето по чл. 3, ал. 1 прецени, че забавяне на операцията или сделката е невъзможно или е от естество да попречи на разкриването на изпирането на пари, то уведомява службата по чл. 13 незабавно след извършването на операцията или сделката ".
    Това е окончателният текст, който се предлага. Тъй като първото предложение - добавянето на думите "и прокуратурата" - беше направено в рамките на дискусията и няма направено писмено предложение от народния представител, предлагам текстът да се приеме така, както е предложен от комисията, след като тя възприе предложението за ново изречение на Мариела Митева, което се включва имплицитно и в окончателното съдържание на текста.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Има думата народният представител госпожа Мариела Митева.
    МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Вземам думата, за да направя само една езикова бележка - или трябва да се каже "уведомлението съдържа наличната информация", или да се каже "при уведомяването се съобщава наличната информация". Защото в случая уведомяването съдържа наличната информация според мен е граматически нонсенс.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Какво е предложението точно?
    МАРИЕЛА МИТЕВА: "При уведомяването се съобщава наличната информация".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Други изказвания? - Няма.
    Моля, гласувайте чл. 14 в окончателната редакция, която ни беше предложена, с корекцията, направена от госпожа Митева "при уведомяването се съобщава наличната информация".
    От общо гласували 156 народни представители, за - 140, против - няма, въздържали се - 16.
    Член 14 е приет.
    Моля, докладвайте чл. 15.


    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 15 е с две алинеи и следното съдържание:
    "Чл. 15. Ал. 1. В случаите по чл. 14, ал. 1 ръководителят на службата по чл. 13 може да спре с писмено нареждане определени операции или сделки за срок до 24 часа. Ако до изтичането на този срок не бъде наложена съответна мярка по Наказателно-процесуалния кодекс, лицето по чл. 3, ал. 1 е свободно да извърши операцията или сделката.
    Ал. 2. В случаите по ал. 1 лицето по чл. 3, ал. 1 не носи отговорност за вреди, причинени от забавянето или неизвършването на операцията или сделката."
    Народният представител Муравей Радев предлага в чл. 15, ал. 2 накрая да се добави ново изречение с текст: "Евентуалните вреди се възстановяват от държавата."
    Това предложение не беше подкрепено от комисията.
    Същевременно народният представител Васил Гоцев предложи да отпадне ал. 2 на чл. 15. Това предложение бе отхвърлено от комисията със 7 гласа "против" и 3 - "за".
    Народният представител Спас Димитров предлага чл. 15 да отпадне изцяло.
    Комисията с гласуване отхвърли предложението на господин Димитров със 7 гласа "против", 2 - "за" и 1 - "въздържал се".
    Предложението на комисията е да се гласува текстът така, както е внесен и както беше възприет от комисията.
    Господин председател, предлагам най-напред да подложите на гласуване предложението на господин Спас Димитров за отпадане на целия чл. 15, след това на господин Гоцев за отпадане на ал. 2 и накрая на господин Муравей Радев за добавяне на ново второ изречение към ал. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: И да не го предложите това е редът.
    Има думата господин Спас Димитров.
    СПАС ДИМИТРОВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз поддържам предложението си за отпадане на чл. 15. Първо, защото се противопоставям на възможността ръководителят на службата по чл. 13 да спира, да нарежда определени операции или сделки да бъдат спирани за срок до 24 часа.
    Смятам, че твърде големи права даваме на тази служба да се вмесва в работата на банките, на застрахователните дружества и т.н. Бих приел подобна хипотеза, ако това би могъл да го направи прокурор. Тогава някак си нещата биха стояли по-обосновано и по-законосъобразно, и някак си по убедително. Но тогава, когато един ръководител на специализирана служба придобива такива огромни права - да спира за 24 часа сделки, можете да бъде сигурни, че самите тези органи по чл. 3, ал. 1 най-вероятно ще избягват съдействието с тези институти и ще търсят всевъзможни средства за отклоняването от това, което законът ги задължава. Затова, защото в края на краищата реално потърпевшите, независимо от възможността имуществено да не отговарят реално, доверието ще се загуби в тях тогава, когато се окаже, че с разпореждане на друго лице те са били принудени да не извършат определена сделка и в следствие на това се окаже, че това е било едно неправилно действие на ръководителя на специализираната институция. Няма да се накърни престижът на ръководителя на специализираната институция, а ще се накърни престижът на банката, на застрахователното дружество и на другите лица по чл. 3. Това само по себе си предполага една тяхна пасивна съпротива. Разбира се, те активно няма да я проявят, но в никакъв случай няма да съдействат реално за реализирането на този закон.
    Друго би било, пак повтарям, ако нещата бяха във възможностите на прокуратурата. Тогава вече и престижът, и необоснованите действия, и всички тези неща, за които говоря, като пасив биха могли да останат в прокуратурата и там вече да се помисли, едни специализирани институции, едни юристи, би трябвало да се приеме, че са достатъчно добре подготвени, да приемат в кои случаи могат да разпореждат спирането на една сделка.
    Второ - "...Ако до изтичането на срока от 24 часа не бъде наложена съответна мярко по НПК, лицето по чл. 3, ал. 1 е свободно да извърши операцията или сделката."
    Кой ще я наложи тази мярка? Ръководителят на службата по чл. 13 не може. Значи той може да спре с писмено нареждане операцията или сделката и оттам нататък вече е зависим от друго лице, друга институция, която да реши дали да бъде наложена съответна мярка по Наказателно-процесуалния кодекс. Тоест той може да спре за 24 часа без да е сигурен, без въобще да има някакви гаранции, че би могло да се стигне до такива последици. Просто съществува една негова възможност да се обърне към прокурор, да речем. Прокурорът да му откаже обосновано и в края на краищата, дори и да не му обърне внимание в тези 24 часа поради заетост или натовареност, или затова, защото никъде не задължаваме прокурора да се аганжира в 24 часа. И тогава поведението на този ръководител на службата по чл. 13 става абсолютно немотивирано и необосновано и дори без някакви сериозни практически възможности за въздействие в рамките на тези 24 часа. Ето защо аз предлагам този текст да отпадне.
    Междупрочем, едно допълнително съображение. В първоначалния текст, това което приехме като предложение на Министерския съвет, сами ще забележите, че и вносителят не е сигурен дали текстът следва да бъде в този му вид, тъй като самият вносител предвижда вариант отпадане на този текст.
    Всъщност, аз поддържам, един вид, предложението на вносителя и искам да подчертая с примера, че вносителят е с колебание по текста. Едно колебание, което би трябвало съвсем разумно да се прецени. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви. Други изказвания? - Няма.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Спас Димитров за отпадането на чл. 15.
    Моля, режим на гласуване.
    От общо гласували 167 народни представители, за - 49, против - 94, въздържали се - 24.
    Предложението не се приема.
    Моля режим на гласуване за предложението на народния представител Васил Гоцев за отпадането на ал. 2.
    От общо гласували 174 народни представители, за - 55, против - 111, въздържали се - 8.
    Предложението не се приема.
    Третото предложение е на народния представител Муравей Радев в края на ал. 2 да се добави ново изречение с текст: "Евентуалните вреди се възстановяват от държавата."
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Искам думата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Радев, трябваше преди това да го обосновете, защото вече сме в процедура на гласуване. (Неразбираема реплика от господин Радев)
    Добре, заповядайте. Имате думата.

    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Извинявайте, господин председателю, аз просто мислех, че трябва да го обоснова тогава, ако отпадне предложението, което предшества и което прави безсмислено моите обяснения.
    Аз смятам, че поне тук мнозинството трябва да се вслуша. След като остави текста на вносителя, т. е. да може да се спират сделки, да може да се стига до една крайност, дай Боже, това да бъде достатъчно добре обосновано и да има смисъл от него, но я си представете хипотезата, допуснете я за момент поне, че с тази огромна власт тази служба и ръководителят на тази служба в един краен случай би могъл да постави на колене която си поиска фирма или който си поиска стопански субект, само ако той пожелае това. Никой просто не може да му попречи. Разберете каква огромна опасност крие това. Невероятна опасност от изкористяване! Законът е добър тогава, когато пресича възможността за подобно изкористяване. Давайте власт, но търсете и отговорност! Е, как може да давате власт и да не търсите отговорност?! Вие разбирате ли колко опасно е това - да създадем една велика служба, непогрешима, невероятно привилегирована и да не й търсим отговорност! Е, как да стане това! Я си представете, че имаме един, втори, трети, пети случай на съмнение, без това да бъде доказано, и напротив, да бъде доказано обратното - че фирмата е невинна, но в резултат на това спиране на дейността й и на тази операция, тя фалира. И никой не носи отговорност! И никой не плаща за този фалит! Това, ако е един случай на милион или на хиляда, да кажем, е поносимо. Но представете си, че това става често, че това става всяка седмица, да не кажа всеки ден. И какво тогава? И тогава ние отново ще се съберем в тази зала да мислим какво да правим ли?
    Аз ви казвам. Приемете това мое предложение, което е много според мен необходимо за този текст. След като приехте такъв текст, дайте да видим кой ще бъде онзи, който ще възмезди онзи стопански субект, който е регистрирал загуби, щети. Ами вие казвате: не трябва да бъде тази служба. Аз ви казвам, че службата и ръководителят й би трябвало да носят отговорност - и материална. Но ако това не желаете, поне държавата като цяло. Това е държавен орган и държавата не може да не поема вината тогава, когато тя е налице. Ами то тогава не е държава това, в което живеем, ако и това отхвърлите. Защото, пак ви казвам, има една вероятност да се стигне до едни крайности, които няма да бъдат желателни за страната и въобще за цялата съдебна система. Защото в крайна сметка нещата ще спрат дотам - този, който загуби, той ще трябва да осъди някой. По силата на този закон вие му отнемате това право.
    Не може да бъде безнаказан никой. И тогава, когато държавата плати грешките на тази служба, на този орган, тя тогава ще му потърси сметка. И стигаме отново до презумпцията - права - да, но и адекватни отговорности.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря.
    За реплика ли искате думата, госпожа Караиванова, или за изказване?
    Има думата за реплика госпожа Караиванова.
    АНА КАРАИВАНОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Уважаеми господин Радев, като споделям идеите Ви, че на всяко право трябва да съществува отговорност, мисля, че в нашата държава в момента проблемът е другаде - отговорността съществува на книга, в законите, но тя не се прилага ефективно.
    Разсъжденията Ви са правилни, че евентуалните вреди трябва да се понесат от държавата и никой не възразява срещу тази идея. Само че, ако ни бяхте попитали в комисията, ние там достигнахме до единното становище, че за да може органът на банката или застрахователното дружество или наречен по-общо органът по чл. 3 да бъде свободен и действително да сигнализира, той трябва да се освободи от отговорност и нареждането го дава органът по чл. 13, т. е. държавният орган. И тогава ще носи отговорност държавата. Но за носене отговорност от държавата има специален Закон за отговорността на държавата. Така че не е необходимо тук да записваме, че евентуалните вреди се възстановяват от държавата, защото онзи закон действа. Напротив, дори много граждани не знаят, че той действа и не си търсят правата. Единствено осъдените и оправдани понякога търсят правата си по реда на този закон. Има такъв ред, предвиден е. Въпросът е да се прилага, господин Радев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, госпожа Караиванова.
    Има думата за дуплика господин Муравей Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Госпожо Караиванова, ако има друг закон, на друго място, ако е казано, че държавата ще поеме щетите и ще възмезди онзи, който несправедливо е бил наказан, в резултат на което е понесъл щети, аз съм готов да оттегля това предложение. Но аз не мога да се съглася с думите, с които Вие започнахте, това, че на книга някой имал задължения и не ги спазвал.
    Госпожо Караиванова, това, че някой не спазва нещата, които са написани на книга, съвсем не е основание ние да не пишем такива неща на книга. Надявам се, че не искате това да кажете.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Благодаря Ви, господин Радев. Означава ли това, че оттегляте предложението си?
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Ако гарантират, че го има в друг закон, съм съгласен да го оттегля.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Радев оттегля предложението си.
    При това положение остава да гласуваме чл. 15 в текста, който ни е предложен от вносителя.
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 162 народни представители, за - 126, против - 29, въздържали се - 7.
    Член 15 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 16. В случаите по чл. 14, ал. 1 службата може да изиска от лицето по чл. 3, ал. 1 разкриването в съответен срок на допълнителна информация относно операцията или сделката, или относно клиента, ако тази информация е необходима за разкриване изпирането на пари."
    Народният представител Спас Димитров е предложил в този текст да отпаднат думите "или относно клиента".
    В комисията това предложение беше възприето с гласуване.
    В същото време в хода на дискусията народният представител Лилян Сираков направи предложението думата "допълнителна" да се замени с "налична".
    Това предложение също с гласуване беше отхвърлено, в резултат на което комисията предлага окончателно следната редакция на чл. 16:
    "Чл. 16. В случаите по чл. 14, ал. 1 службата може да изиска от лицето по чл. 3, ал. 1 разкриването в съответен срок на допълнителна информация относно операцията или сделката, ако тази информация е необходима за разкриване изпирането на пари."
    Други предложения по този текст няма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Господин Сираков оттегля ли предложението си? - Няма го господин Сираков.
    Моля, гласувайте предложението на народния представител Лилян Сираков думата "допълнителна" да се замени с "налична"!
    От общо гласували 150 народни представители, за - 45, против - 43, въздържали се - 62.
    Предложението не се приема.
    Моля, гласувайте чл. 16 с редакцията, която ни беше съобщена от председателя на комисията господин Мулетаров.
    От общо гласували 150 народни представители, за - 122, против - 14, въздържали се - 14.
    Член 16 е приет.
    Разбрах, че ще правите процедурно предложение, ще го правите ли?
    Има думата госпожа Мариела Митева за процедурно предложение.
    МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател! От името на Парламентарната група на Демократичната левица искаме половин час почивка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН КУРТЕВ: Давам половин час почивка, която ще ползва Парламентарната група на Демократичната левица.
    Ще последва редовната почивка от половин час. Така че заседанието ще продължи в 12 ч.
    В 11,30 ч. в Клуба на народния представител заповядайте на една интересна инициатива, която ще ни бъде представена - "Консорциум 2000", свързана с честването на началото на третото хилядолетие.
    С госпожа Ананиева сме поели нещо като патронаж над този консорциум. Заповядайте на представянето. (Звъни)


    След почивката

    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Продължаваме заседанието. Моля господин Мулетаров да продължи четенето.
    ГЮНЕР ТАХИР (от място): Процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Тахир, процедурен въпрос ли? Да, имате думата. Господин Тахир има думата по процедурен въпрос.
    ГЮНЕР ТАХИР (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, ще ви представя становището на Парламентарната група на Движението за права и свободи относно обществено-икономическата ситуация в страната.
    "Уважаеми дами и господа, изминаха близо 5 месеца от началото на финансовата 1996 г. - месеци, пълни с тревоги и несигурност в утрешния ден.
    Още при обсъждането и гласуването на държавния бюджет за 1996 г. Парламентарната група на Движението за права и свободи предупреди, че заложените основни параметри на макроикономическата рамка са твърде оптимистични. Тогава вие бяхте предупредени за рисковете, които крие държавният бюджет. Приходната част на бюджета беше заложена върху основата на разчети, изискващи приемането на пакет от данъчни закони. Утвърдените макроикономически параметри бяха основани на: ограничаване на инфлацията до 20 на сто, нарастване на брутния вътрешен продукт с 2,5 на сто, плавно покачване на номиналния курс на лева спрямо американския долар, като размерът на последния се предвиждаше да бъде от 83 до 85 лева.
    Днес, когато страната изпадна в тежка финансова криза, правителството на Жан Виденов трябва да признае пълния провал на своята икономическа политика. Отсъствието на структурна реформа и поддържането на губещи предприятия доведоха до колапс банковата система и сринаха доверието на българските гражданите и икономическите субекти в държавните институции. Драстичното покачване на долара доведе до повишаване на цените на стоките от 15 до 30 на сто, а очакваната инфлация само за месец май е около 2 на сто. Обявената от Българска народна банка лихва от 108 на сто сериозно ще заплаши обслужването на вътрешния дълг и ще увеличи бюджетния дефицит.
    В критично състояние се намират и общините в България. А за нас този въпрос е свързан със социалния статус и с ежедневните тревоги и проблеми на хората, които представляваме в момента. Трудно може да се осъществява местна икономическа политика без финасово обезпечено самоуправление. Истина е, че по-голямата част от общините в страната са икономически зависими от републиканския бюджет и те, за съжаление, не могат да разчитат на собствени приходи в бюджетите си.
    Всичко това доведе до пълен крах във финансовото обслужване. Расте безработицата, властва мизерията, замира общественият живот. Към днешна дата правителството на Жан Виденов в лицето на Министерство на финансите е превело субсидия в размер на 29 на сто от полагащото се за годината. Успоредно с това гласуваните общински бюджети показват, че делът на фонд "Работна заплата" в тях е близо 80 на сто от разходната част. В сравнение с изминалите години разходите за издръжка на образование, здравеопазване и социален сектор са занижени. През последните месеци правителството на БСП индексира работните заплати, но те не отговарят на икономическите реалности в страната. В този случай кметовете изплащат единствено и само работни заплати, а във всички други сектори цари хаос.
    Пълната зависимост на общините от републиканския бюджет води до нарушаване на исконни конституционни човешки права като правото на безплатно лечение. През последните месеци болните в страната сами купуват лекарства, за да се лекуват в българските болници. Силно са занижени средствата за издръжка на образованието. Тук бихме ви попитали, господа отляво: това ли е вашата грижа за подрастващото поколение, това ли е обещаната от вас социална политика?
    Уважаеми дами и господа, когато опозицията постави въпроса за насъщния на българския гражданин, вие казахте, че зърно и хляб в България има. Днес всички се убеждаваме, че хляб в България няма. Ето защо, Парламентарната група на Движението за права и свободи смята, че актуализацията на държавния бюджет за 1996 г. е наложителна. Отговорността за пълната финансова дестабилизация носи не само икономическият екип, а цялото правителство на демократичната левица. Правителството е длъжно незабавно да пристъпи към осигуряване на финансови средства за нормален социално-икономически живот в страната. Вашият девиз беше: "Да спрем разрухата, да обновим България!". Днес нито едното е направено, нито другото. Напротив, България е в тотална и повсеместна криза". Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. Господин Мулетаров, имате думата - член 17. По членове 17, 18 и 19 няма предложения. Можете да ги докладвате заедно.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Да, благодаря, госпожо председател. Действително по трите текста няма предложения. Те са с по една алинея и затова ще ги прочета едновременно:
    "Чл. 17. Служителите в службата по чл. 13 са длъжни да пазят в тайна сведенията, които са им станали известни във връзка с прилагането на този закон, освен в случаите, предвидени със закон или с международен договор.
    Чл. 18. Лицата по чл. 3, ал. 1 не могат да уведомяват клиента си или трети лица относно разкриването на информация по реда на чл. 14 и 16.
    Чл. 19. Разкриването на информация по реда на чл. 14 и 16 не поражда гражданска, дисциплинарна или наказателна отговорност за нарушаване на забрани, установени със закон."
    И по трите текста не са постъпили предложения, поради което комисията предлага да бъдат приети така, както са влезли.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предложения в залата? - Няма.
    Моля да гласувате членове 17, 18 и 19 заедно.
    От общо гласували 153 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 16.
    Приети са текстовете до чл. 19 включително.

    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Народният представител господин Крум Славов е предложил да се създаде нов чл. 19а със следното съдържание:
    "Чл. 19а. Лицата по чл. 3, ал. 1 са задължени да предадат на специализираното звено към Министерството на вътрешните работи в срок от 3 месеца от влизането в сила на този закон съхранената у тях информация за изпиране на престъпни пари за минало време."
    Комисията възприе по принцип това предложение, като предлага то да бъде редакционно променено. Не може да съществува понятието "престъпни", а също така и "съхранената", тъй като досега задължения за съхраняване на информацията не е имало. Но смята, че това е преходна разпоредба и следва да намери място в Преходните и заключителни разпоредби от закона с подобрена редакция. Включен е такъв текст в тази част от проектозакона, поради което тук предлагаме да не бъде подлагана на гласуване.
    КРУМ СЛАВОВ (от място): Оттеглям го.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Славов е съгласен с това предложение. Ще го гласуваме при Преходните разпоредби.
    Глава четвърта.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Глава четвърта със заглавие "Вътрешна организация и контрол".
    Първият текст от тази глава е чл. 20 с две алинеи:
    "Чл. 20. Ал. 1. Лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да приемат вътрешни правила по прилагането на мерките за предотвратяване и разкриване изпирането на пари съгласно този закон.
    Ал. 2. Лицата по чл. 3, ал. 1 разработват мерки за запознаване на служителите си с изискванията на този закон. Мерките включват специални програми за обучение на служителите за разпознаване на сделки, които могат да бъдат свързани с изпиране на пари."
    Народният представител Спас Димитров предлага заместващ текст на чл. 20 също с две алинеи, но подобрен в редакционно отношение. Той е следният:
    "Чл. 20. Ал. 1. В едногодишен срок от влизане на закона в сила или от регистрацията им, лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да приемат вътрешни правила за прилагането на мерките за предотвратяване изпирането на пари.
    Ал. 2. В срока по ал. 1 лицата по чл. 3, ал. 1 разработват мерки за запознаване на служителите си с този закон."
    Комисията възприе по принцип предложението на народния представител Спас Димитров, като предлага само срокът, предложен от него в чл. 20, ал. 1 да бъде намален от една година на шест месеца.
    Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 20 с две алинеи:
    "Чл. 20. Ал. 1. В 6-месечен срок от влизане на закона в сила или от регистрацията им, лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да приемат вътрешни правила за прилагането на мерките за предотвратяване изпирането на пари.
    Ал. 2. В срока по ал. 1 лицата по чл. 3, ал. 1 разработват мерки за запознаване на служителите си с този закон."
    Господин Димитров възприе промяната на срока от една година на шест месеца, поради което няма текст за гласуване, освен предложения от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Възприета е идеята на народния представител Спас Димитров. Той не възразява по тази корекция.
    Моля да гласувате чл. 20 в окончателния вариант, както беше предложен от името на комисията.
    От общо гласували 143 народни представители, за - 137, против - няма, въздържали се - 6.
    Член 20 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: По чл. 21 и чл. 22 няма предложения, поради което предлагам да бъдат прочетени едновременно.
    Член 21 е с две алинеи:
    "Чл. 21. Ал. 1. Съответните органи за контрол над лицата по чл. 3, ал. 1 упражняват контрол и за прилагането на този закон. Те могат да извършват проверки.
    Ал. 2. Министърът на финансите упражнява контрол за прилагането на този закон от лицата по чл. 3, ал. 1, върху които не се упражнява контрол по смисъла на ал. 1."
    И чл. 22 с единствена алинея:
    "Чл. 22. Органите по чл. 21 издават с наредба правила по прилагането на мерките за предотвратяване и разкриване изпирането на пари съгласно този закон, които са задължителни за съответните лица по чл. 3, ал. 1."
    По тези два текста на чл. 21 и чл. 22 не са постъпили предложения след приемане на законопроекта на първо четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата? - Няма.
    Моля да гласувате текстовете на чл. 21 и чл. 22 заедно.
    От общо гласували 147 народни представители, за - 130, против - няма, въздържали се - 17.
    Приети са чл. 21 и чл. 22.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Чл. 23. Ако се установи, че лице по чл. 3, ал. 1 или негов служител не спазва изискванията на този закон, органът по чл. 21 може:
    1. да го задължи да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняване на нарушенията в определен срок;
    2. да предложи на управителния орган да отстрани временно или окончателно от длъжност съответните лица, които извършват действия в нарушение на изискванията на този закон;"
    Народният представител Спас Димитров предлага т. 2 на този член да отпадне. Комисията след дискусия възприе предложението и го подкрепя.
    "3. да уведоми обществеността за неправомерните действия;"
    По предложение на самата комисия се предлага тази точка да отпадне, тъй като понятието "обществеността" не се покрива с реалната действителност.
    "4. да отнеме издаденото разрешение."
    След като обсъди текста и възприе направеното предложение на народния представител Спас Димитров, а също и предложението на самата комисия, предлагаме чл. 23 да остане с две точки и следното окончателно съдържание:
    "Чл. 23. Ако се установи, че лице по чл. 3, ал. 1 или негов служител не спазва изискванията на този закон, органът по чл. 21 може:
    1. да го задължи да предприеме конкретни мерки, необходими за отстраняване на нарушенията в определен срок;
    2. да отнеме издаденото разрешение."
    При това положение, госпожо председател, следва да се гласува отпадането на т. 2 и на т. 3 от този текст преди окончателното му гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това са предложенията на народния представител Спас Димитров, подкрепени от комисията, за отпадане от текста на вносителя на т. 2 и 3. Моля да гласувате това предложение.
    От общо гласували 140 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 6.
    Прието е това предложение за отпадане.
    Моля да гласувате чл. 23 в окончателния вариант, предложен от комисията, само с две точки.
    От общо гласували 143 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 9.
    Член 23 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 24 е с единствена алинея и следното съдържание:
    "Чл. 24. Актовете по чл. 23, т. 1 и 4 се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност пред Върховния съд по реда на Закона за административното производство".
    Комисията предлага вместо т. 4 да бъде т. 2, тъй като в приетия току-що член точките са 1 и 2, а изразът "Върховния съд" да се замени с "Върховния административен съд", така както е възприетата практика във всички закони, въпреки че този съд още не е създаден. Има преходна разпоредба в Закона за съдебната власт, в която се посочва, че правомощията на Върховния административен съд до създаването му се изпълняват от Върховния съд.
    Окончателната редакция на чл. 24 следва да бъде:
    "Чл. 24. Актовете по чл. 23, т. 1 и 2 се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност пред Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство".
    Други предложения по текста няма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате чл. 24 в редакцията, която беше докладвана от комисията.
    От общо гласували 149 народни представители, за - 136, против - няма, въздържали се - 13.
    Член 24 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Чл. 25 е с една единствена алинея:
    "Чл. 25. Ако при извършването на проверки органът по чл. 21 установи факти или обстоятелства, които биха могли да представляват данни за изпиране на пари, той уведомява службата по чл. 13".
    По този текст предложения не са постъпили.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложение и от залата. Моля да гласувате чл. 25 - текст на вносителя, подкрепен от комисията.
    От общо гласували 142 народни представители, за - 128, против - няма, въздържали се - 14.
    Член 25 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Последната глава от законопроекта - глава пета, е със заглавие "Административно-наказателни разпоредби". Първият текст от нея е чл. 26 със следното съдържание:
    "Чл. 26. Ал. 1. Който извърши или допусне извършване на нарушение на чл. 4, ал. 1, 2 и 3, чл. 5, 6, 9, 10, 11, 12, 16, 17 и чл. 20, ал. 1 и 2 от този закон, се наказва с глоба в размер от 200 хиляди до 1 милион лева, ако деянието не представлява престъпление".
    Народният представител Муравей Радев предлага числото 200 хиляди в тази алинея да се замени с 20 хиляди.
    "Ал. 2. Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 14 и 18 от този закон, се наказва с глоба от 500 хиляди до 2 милиона лева, ако това не съставлява престъпление.
    Ал. 3. Когато нарушението по ал. 1 и 2 е извършено от юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция съгласно чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания в размер от 1 милион до 5 милиона лева.
    Ал. 4. Доходите, придобити от неправомерно извършената дейност, се отнемат в полза на държавата".
    Комисията възприе предложението на господин Муравей Радев да се намали минималният размер на глобата, предвидена в чл. 26, ал. 1, предлага да се създаде нова алинея, в която да бъде изваден чл. 20 от ал. 1, тъй като той се отнася за по-специфична материя, а също така предлага да отпадне и ал. 4 от проекта, където е предвидено да се отнемат доходите в полза на държавата, тъй като тази алинея не съответства на разпоредбите на тази глава за административно-наказателна отговорност, не е ясно за какви доходи става дума и изобщо няма място тук.
    Окончателният текст след дискусия, обсъждане и гласуване, който предлага, е следният:
    "Чл. 26. Ал. 1. Който извърши или допусне извършване на нарушение на чл. 4, ал. 1, 2 и 3, чл. 5, 6, 8а, 10, 11, 12, 16 и 17 се наказва с глоба в размер от 50 хиляди до 1 милион лева, ако деянието не съставлява престъпление.
    Ал. 2. Който извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 14 и 18, се наказва с глоба от 20 хиляди до 100 хиляди лева.
    (Нова ал. 3, в ал. 2 е променен само размерът на глобите.)
    Ал. 3. Който извърши нарушение по чл. 20, се наказва с глоба от 20 хиляди до 200 хиляди лева.
    Ал. 4. Когато нарушението по ал. 1, 2 и 3 е извършено от юридическо лице, на същото се налага имуществена санкция в размер от 200 хиляди до 5 милиона лева".
    Това е окончателният текст. Фактически предложението на господин Радев е прието в междинен размер - вместо 20 хиляди, както той предлага, минимален размер комисията прие да бъде 50 хиляди лева.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Първоначалният вариант е бил 200 хиляди лева.
    Господин Радев, заповядайте.
    Господин Мулетаров, в окончателния текст не прочетохте в ал. 2 израза "ако това не съставлява престъпление". Да отпадне или го пропуснахте?
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: В някои текстове го има, в други - не. Може и да отпадне, може и да остане.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Госпожо председател, приемам отчасти предложението на комисията, дадено като редакция, но моята логика е малко по-различна. Аз считам, че в чл. 26, ал. 1 са изброени редица пропуски, които могат да бъдат и с много по-невинен характер, ако може така да се каже. Затова аз предложих там долната граница да бъде 20 хиляди, а не 200 хиляди лева, но горната да си остане 1 милион лева, тоест да дадем възможност да бъде преценявана санкцията съобразно деянието. Твърдя, че ако прочетете внимателно ал. 1, 2 и 3 на чл. 4 и другите текстове нататък, ще видим наистина някои от тях, които могат да бъдат и невинен пропуск. И да не наказваме този невинен пропуск с 200 хиляди лева, а с 20 хиляди лева. Не по-малко от 20 хиляди лева, но може да стигне до 1 милион.
    В същото време ал. 2 считам, че е изключително сериозна като нарушение. Ал. 2 вече дава възможност за прикриване на деянието от съответните банкови ръководства и служби. Бих се съгласил да се понамали и там долната граница, но не моето предложение, което е за по-сериозно намаляване в първа алинея, да бъде прехвърлено във втора. Оставете и в ал. 2 от 20 хил. нагоре, но в ал. 1 е добре да започнем с 20 хил. именно поради тези съображения. Възможно е съвсем леко и невинно да е нарушението и след това да глобим някого с 50 хил., както предлага комисията, или с 200 хил., както предлага вносителят.
    Затова аз поддържам моето предложение в ал. 1 долната граница да стане 20 хил.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложението за замяна в ал. 1 от текста на вносителя на числото "200" с "20".
    От общо гласували 144 народни представители, за - 23, против - 76, въздържали се - 45.
    Не се приема това предложение.
    Има думата господин Иван Куртев.
    ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз искам да помоля госпожа заместник-министърът да каже от името на вносителя дали одобрява промяната в ал. 2. Защото много голяма е промяната - от исканото 500 хил. до 2 млн. сега става от 20 хил. до 100 хил. Такава драстична промяна трябва да бъде обоснована или от комисията защо я налага, или пък от правителството защо е искало такъв голям размер. За това моля преди да гласуваме, представителят на министерството да ни разясни.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата госпожа Йосифова.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО РАДКА ЙОСИФОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Действително аз бих искала да чуя какви са били съображенията на комисията, за да намали така драстично предложения от вносителя размер на глобата. Ние сме имали предвид, че нарушенията по чл. 14 и чл. 18 са действително най-пряко свързани с разкриването на информацията по задълженията по този закон при наличието на съмнение или данни за изпиране на пари и задължението за неуведомяване на клиента. При неизпълнение на това задължение действително може да има много тежки, неблагоприятни последици, изобщо да не могат да се изпълнят текстовете на закона и предназначението на закона за предотвратяване на тези сделки евентуално с мръсни пари. Затова е предвиден такъв голям размер и такъв голям диапазон на глобата - от 500 хил. до 2 млн. лева. Това е с оглед неизпълнение на задължението по отношение на това какъв размер парични средства е налице, разбира се, с уговорката, че това не представлява престъпление.
    Затова аз поддържам предложението, направено от вносителя, и бих желала да чуя какви са били съображенията на комисията, за да предложи тази драстична промяна.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Мулетаров.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Първото предложение, което беше направено в комисията в писмена форма, беше на господин Радев, който предлагаше да се намали размерът по ал. 1.
    Второ, при самото обсъждане на този текст членове на комисията и специално народният представител Димитър Георгиев предложиха да се намали размерът на глобите поначало, тъй като са изключително високи. И при дискутирането и обсъждането на тези предложения за ал. 2, тъй като поначало нарушението по чл. 14 е свързано и с престъпен състав на чл. 282 от Наказателния кодекс, затова е посочено "ако това не съставлява престъпление". И ако действително то е извършено, в редица случаи ще представлява престъпление по чл. 282. Затова се прие, че глобата не трябва да бъде във високи размери. Но ако вносителите в лицето на заместник-министъра госпожа Йосифова предлагат увеличение - долната граница от 20 хил. лева не трябва да бъде увеличена, но за горната, която беше 2 млн., предлага да се увеличи в някакъв размер - мисля, че няма пречки и това би могло да стане чрез гласуване на народните представители, примерно 100 хил. да стане 500 хил. или 1 млн. Но 2 млн. в никакъв случай, тъй като това е огромна сума за длъжностното лице, което е подложено евентуално и на наказателна отговорност.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Аз смятам, че логиката на комисията не е достатъчно аргументирана. И преди малко мнозинството отхвърли струва ми се разумното ми предложение да намалим долната граница, не горната, само долната граница за едни нарушения, които биха могли да бъдат далеч по-невинни, случайни и неумишлени. Вие не възприехте 20 хил., сложихте 50 хил. и оттам нагоре. Но пак казвам, хипотезите са възможни за пропуск. Докато в ал. 2 съвсем друго се разглежда - там се разглежда укриване на банкова тайна от банкови чиновници, служители и ръководства на банка. Пар екселанс престъпление. Там се разглежда издаване на банкова тайна, предупреждаване на клиенти - в чл. 18. Разбирате ли за какво става дума. Предупреждавате го и той заминава зад граница и после ще го търсим с Интерпол. Изключително тежко нарушение. И вие моето предложение го слагате точно в тази алинея, където наказанието трябва да бъде много по-голямо. Извинете, тази логика аз просто не я разбирам, нито пък я споделям.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има две предложения. Едното е предложението на вносителя. Отделно ще поставя на гласуване ал. 2. По-драстичното е предложението в текста на вносителя. Ако то се възприеме, ще коригираме, ако не се възприеме, ще се гласува чл. 26 като цяло с варианта на комисията.
    Припомням текста на ал. 2, който се поддържа от вносителя: "Който извърши или допусне извършване на нарушения на чл. 14 и 18 от този закон, се наказва с глоба от 500 хил. до 2 млн. лв., ако това не съставлява престъпление".
    Моля да гласувате този текст.
    От общо гласували 160 народни представители, за - 103, против - 34, въздържали се - 23.
    Приема се ал. 2 във варианта, предложен от вносителя.
    Моля да гласувате чл. 26. По първа алинея не възприехме корекцията, тя е така, както предлага комисията, вече гласувахме текста на вносителя за ал. 2, алинеи 3 и 4 - на комисията. Моля да гласувате.
    От общо гласували 168 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 39.
    Член 26 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Член 27 с две алинеи:
    "Чл. 27. Ал. 1. Актовете за констатираните нарушения по чл. 26 се съставят от упълномощени от органа по чл. 21 длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от неговия председател, а в случая по чл. 21, ал. 2 - от министъра на финансите.
    Ал. 2. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."

    Комисията предлага подобрена редакция на чл. 27, ал. 1 и следния окончателен текст, съдържание на чл. 27.
    "Чл. 27. Ал. 1. Актът за установяване на констатираното нарушение по чл. 26 се съставя от упълномощени от органа по чл. 21 длъжностни лица, а наказателното постановление се издава от неговия ръководител, а в случая по чл. 21, ал. 2 - от министъра на финансите.
    Ал. 2. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
    Това е окончателният текст, предложен от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предлага се подобрена редакция, в която ме притесняват подчинени две изречения с "а". Записано е: "а наказателното постановление се издава от неговия ръководител, а в случая по чл. 21..." - едно и също.
    КРУМ СЛАВОВ (от място): Първото "а" да се замени с "като".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Предлага се първото "а" да се замени с "като".
    Приема се.
    Има ли други предложения? - Няма.
    Моля да гласувате чл. 27 с тази подобрена редакция.
    От общо гласували 144 народни представители, за - 132, против - няма, въздържали се - 12.
    Член 27 е приет.
    Допълнителни разпоредби.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Допълнителни разпоредби.
    § 1. Придобити чрез престъпление по смисъла на чл. 1, ал. 1 и 2 на този закон са имущества, произтичащи от осъществяването на престъпление."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма постъпили предложения.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: По този § 1 на Допълнителните разпоредби няма предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения от залата? - Няма.
    Моля да гласувате § 1.
    От общо гласували 150 народни представители, за - 134, против - няма, въздържали се - 16.
    Параграф 1 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "§ 2. Придобити по повод на престъпление по смисъла на чл. 1, ал. 1 и 2 на този закон са имущества, получени, за да бъде извършено или загдето е извършено престъпление."
    По този текст също няма постъпили предложения.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: "Загдето".
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "За да бъде извършено" или "загдето е извършено престъпление".
    Това е текстът и на вносителя. В отделни текстове на Наказателния кодекс се използува понятието "загдето".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: "Загдето" или "заради". Зависи от коя година е тази дума, като че е вече излязла от употреба.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Почти.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В Наказателния кодекс е останала. Но това са поне няколко десетилетия назад.
    Моля, прекратете гласуването и обявете резултата.
    От общо гласували 147 народни представители, за - 137, против - 6, въздържали се - 4.
    Параграф 2 е приет.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Народният представител господин Крум Славов предлага в тази част от Допълнителните разпоредби да се създаде нов § 3 със следното съдържание:
    "§ 3. Този закон се прилага и за минало време, като обхваща всички сделки и операции, извършени от 1980 г. насам."
    Комисията не подкрепи предложението, поради това че задължение за събиране и съхраняване на информация, когато се предполага, допуска или се съмнява някой за такива мръсни пари, не е съществувала и практически не може да се прилага с обратна дата извън общия принцип, който съществува, че по изключение закони могат да се прилагат за минало време. Поради това счита, че предложението не следва да се приема.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да.
    Господин Славов има думата.
    КРУМ СЛАВОВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател!
    Аз искам съвсем накратко да кажа защо предлагам един такъв § 3 в Допълнителните разпоредби.
    В подкрепа на този текст има твърде много данни, които посочват, че през последните 15 години от страната са изнесени значителни средства, които се изпират по всевъзможни начини. Дори в изявление професор Иван Ангелов, икономически съветник на премиера Жан Виденов, посочва не по-малко от 10 млрд.щат.долара, изнесени от България за последните десетина години. Всички знаем за тези неща.
    Дори има и становище на Главна прокуратура в този смисъл да има изричен текст, който би помогнал законът да бъде по-ефективен.
    Затова аз си позволих да предложа на вниманието ви, уважаеми колеги, един такъв допълнителен параграф. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
    Има ли други изказвания по този въпрос? - Няма.
    Поставям на гласуване предложението на народния представител Крум Славов за създаването на нов § 3 със съдържание: "Този закон се прилага и за минало време, като обхваща всички сделки и операции, извършени от 1980 г. насам".
    Чухте аргументите.
    Моля да гласувате!
    От общо гласували 160 народни представители, за - 45, против - 78, въздържали се - 37.
    Не се приема предложението.
    Достатъчно шарено е гласуването, за да не могат да се правят изводи.
    Моля по-нататък, господин Мулетаров.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: "Преходна и заключителна разпоредба".
    Комисията, както посочих в доклада преди, след като възприе предложението на господин Крум Славов за създаване на нов чл. 19а по принцип, предлага да се създаде тази Преходна и заключителна разпоредба с § 2а и следната редакция и съдържание на параграфа, в съответствие с предложението на господин Крум Славов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: "Преходни и заключителни разпоредби". Да се запише така, понеже следват поне две.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Да, "Преходни и заключителни разпоредби". Заглавието е определено, когато съществуваше единствен параграф. Сега с приетото предложение на господин Славов, параграфите стават два. Ето защо трябва да бъде "Преходни и заключителни разпоредби".
    "§ 2а. В срок от 3 месеца след влизането на закона, лицата по чл. 3, ал. 1 са задължени да предадат на специализираната служба към МВР намиращата се у тях информация за изпиране на пари за минало време."
    Този текст отчасти по съдържание съответствува и на идеята, която господин Славов преди малко направи за обратното прилагане на закона.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Стана дума вече за това.
    Моля да гласувате предложението за създаване на § 2а, предложен от народния представител Крум Славов и подкрепен от комисията.
    По същия въпрос ли желаете думата?
    Има думата госпожа Захариева.
    МАРИЯ ЗАХАРИЕВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател! Само трябва да се добави: "след влизане на закона в сила". Изпуснато е технически.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Славов, съгласен ли сте с тази корекция?
    КРУМ СЛАВОВ (от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Само "в сила". Двете думи са пропуснати.



    Моля да гласувате § 2а с тази техническа корекция.
    От общо гласували 164 народни представители, за - 163, против - няма, въздържал се - 1.
    Приет е § 2а.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: § 3 от Преходните и заключителни разпоредби е със следното съдържание:
    "§ 3. Лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с изискванията на този закон и да представят вътрешните си правила на органа по чл. 21 за одобряване в 9-месечен срок (1-годишен срок) от влизането в сила на закона".
    Комисията предлага единствена промяна в този параграф - да остане само "9-месечен срок", а "1-годишен срок", поставен в скоби, да отпадне и текстът да придобие окончателна редакция:
    "§ 3. Лицата по чл. 3, ал. 1 са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие със изискванията на този закон и да представят вътрешните си правила на органа по чл. 21 за одобряване в 9-месечен срок от влизането в сила на закона".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма предложения по текста. Моля да гласувате § 3 само с тази корекция.
    От общо гласували 169 народни представители, за - 144, против - няма, въздържали се - 25.
    Приет е § 3.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Последно предложение, направено от народния представител Муравей Радев - да се създаде нов § 4 в Преходните и заключителни разпоредби със следното съдържание:
    "§ 4. Да се допълнят Наказателният кодекс и Наказателно-процесуалният кодекс с необходимите текстове, произтичащи от този закон, в срок от 2 месеца след влизането му в сила".
    Комисията не възприе това предложение по единствени съображения, че и в момента Министерството на правосъдието, съгласно информацията, която тя получи от министъра, работи по нови текстове в Наказателния кодекс, тъй като този закон без наказателни разпоредби трудно би могъл сам да съществува. Затова не е необходимо в Преходните и заключителни разпоредби да се записва такова задължение за министерството, поради което отхвърли предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Радев го няма, но аз ще поставя на гласуване предложението, макар че тук не е адресирано към никого пожеланието. "Да се допълнят" - дали към събранието, дали към министерството?
    Моля да гласувате предложения нов § 4, който гласи:
    "§ 4. Да се допълнят НК и НПК с необходимите текстове, произтичащи от този закон, в срок от 2 месеца след влизането му в сила". Правилно е пожеланието. По-добре е да се изпълни - от министерството и от Министерския съвет да се внесат час по-скоро тези поправки.
    От общо гласували 146 народни представители, за - 7, против - 88, въздържали се - 51.
    Не се приема предложението за нов параграф.
    И още едно, последно предложение, господин Мулетаров.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Госпожо председател, този въпрос, който сега ще поставя, не е обсъждан в комисията и не съществува в законопроекта, но ми се струва, че той трябва да намери място. Не е предвидено на кого се възлага изпълнението на този закон. Тъй като той обхваща различни ведомства и министерства - Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи - считам, че водещите, които да отговарят и да изпълняват този закон, следва да бъдат министърът на финансите и министърът на вътрешните работи. Затова предлагам да се създаде нов § 4 със съдържание:
    "§ 4. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Възражения има ли? - Господин Славов има корекция към това предложение.
    КРУМ СЛАВОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Обхваща и други инстанции и институции, не само двете министерства, за които стана дума - на вътрешните работи и на финансите. Според мен по-добре е да се възложи на Министерския съвет. Правя това предложение формално. Ако се възприеме - добре.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Мулетаров?
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Не възразявам да се възложи на Министерския съвет.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Съгласен е с тази модификация. "Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет" - това е текстът. Моля да гласувате § 4 с това съдържание.
    От общо гласували 157 народни представители, за - 154, против - няма, въздържали се - 3.
    Приет е и последният текст от Закона за мерките срещу изпирането на пари, и законът като цяло. Да пожелаем успех на всички, които ще го изпълняват.

    Да видим как да продължим работата по-нататък -
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
    Това са три проекта.
    Комисията по устройството и дейността на държавните органи има становище по внесените законопроекти.
    ДОКЛАДЧИК СПАС МУЛЕТАРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Тези, които присъствуваха в миналите народни събрания, знаят, че ние създадохме един прецедент, когато приемахме така необходимия за днешния ден Търговски закон. След като беше приета първа и втора част от Търговския закон още по време на Великото Народно събрание, ако не се лъжа, възникна необходимостта от уреждане на въпросите за несъстоятелността или фалитите, поради което по решение на миналото Народно събрание беше създадена Глава четвърта, озаглавена "Несъстоятелност" в Търговския закон, без да е приета и разработена Глава трета, мястото на която беше отредено за сделките по смисъла на този закон. Тази непълнота е вече време да бъде отстранена. Такъв законопроект е внесен от Министерския съвет. Имаше известен проект и в миналото, който беше обсъждан тогава от Законодателната комисия. Сегашният проект е допълнен, разширен и съобразен със съществуващите бележки.
    "На свое заседание, проведено на 16 май 1996 г., Комисията по устройството и дейността на държавните органи обсъди законопроектите за изменение и допълнение на търговския закон, внесени от Министерския съвет и два законопроекта за изменение на 3 текста от действуващия Търговски закон, внесени от народния представител Златимир Орсов.
    Търговският закон е нормативен акт от изключително важно значение в системата на търговското законодателство. Приеман поетапно, досега все още не са уредени търговските сделки - един от основните институти на търговското право. Пазарното стопанство и последователното провеждане принципа на дуализма в гражданско-правното регулиране безспорно изискват отделянето на търговските сделки от общото гражданско законодателство. Досега те са уредени в Закона за задълженията и договорите.
    Внесеният от Министерския съвет законопроект отговаря на тази потребност. С него се предвижда създаването на нова Част трета, която регламентира в 16 глави материята на търговските сделки. Уредени са общите положения за търговските сделки: търговската продажба, договорът за лизинг, комисионният договор, спедиционният договор, договорът за превоз, договорът за застраховка, договорът за текуща сметка, банковите сделки, менителницата, записът на заповед, чекът, влогът на публичен склад, лицензионният договор и договорът за стоков контрол. Законопроектът е разработен на добро професионално равнище, структурно е добре изграден и е в състояние да осигури нужната правна регламентация на търговския обмен.
    В законопроекта обаче съществуват някои нормативни разрешения, които би трябвало да се обсъдят отново преди второ четене.
    Така например трябва да се преработи чл. 308 от законопроекта, който урежда дължимата лихва по търговските сделки. Текстът е включен в Раздел четвърти от проектозакона - "Неизпълнение" и е изключително кратък. Предвидено е единствено, че лихва между търговци се дължи, освен ако е уговорено друго и че лихва върху лихва се държи, ако има изрично съгласие за това. Комисията счита, че систематично този въпрос не следва да бъде уреден в тази глава. Регламентирането на проблема е необходимо да бъде по-изчерпателно и ясно да се разграничи договорната и законната лихва, за да се избегнат в бъдеще затруднения в практиката.
    От прецизиране се нуждае чл. 305, уреждащ непреодолимата сила, особено по отношение на неговата ал. 2, която съдържа легалното определение на понятието.
    Глава тридесет и седма "Приложимо право", отнасяща се до правоотношенията с международен елемент, е необходимо да се съобрази изцяло с Римската конвенция, която е ратифицирана от наша страна.
    В комисията бе изразено несъгласие с текста на § 7, т. 3, който предвижда да се възстанови нормата на чл. 92, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Този въпрос следва да бъде отново разгледан при обсъждането на законопроекта за второ четене.
    Предложеният законопроект от народния представител Златимир Орсов предвижда да отпаднат изискванията, които са установени в чл. 119, ал. 2 и в чл. 141, ал. 3 от Търговския закон за обнародване в "Държавен вестник" на обстоятелствата за дружеството с ограничена отговорност, подлежащи на вписване, а именно: фирмата, седалището, предмета на дейност, срока на договора, имената и/или фирмата на съдружниците, размера на капитала, управлението, начина на представителството и името на управителя. За тези обстоятелства винаги може да се направи справка в Търговския регистър, който по силата на чл. 5 от Търговския закон е публичен. Обнародването им в "Държавен вестник" няма конститутивен ефект или друго важно правно значение.
    Във втория законопроект народният представител Златимир Орсов предлага в чл. 612 думите "както и за банка и застрахователно дружество" да се заличат. Предложението за изменение на този текст следва да се съобрази и да бъде прецизирано с оглед създаването на специални разпоредби за несъстоятелност с последното изменение на Закона за банките и кредитното дело, който беше приет от Народното събрание миналата седмица.
    Като взе предвид изложеното по-горе, Комисията по устройството и дейността на държавните органи счита, че законопроектите за изменение и допълнение на Търговския закон, внесени от Министерския съвет и от народния представител Златимир Орсов, могат да бъдат внесени за обсъждане в пленарна зала, да бъдат гласувани поотделно за първо четене и след евентуалното им приемане да бъдат съобразени за един общ проект за изменение на Търговския закон на второ четене."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Има становище и на Икономическата комисия. Кой ще го представи?
    Господин Калфин, бихте ли представили становището на Икономическата комисия?
    ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Становище на Икономическата комисия по Законопроекта за изменение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
    "На две свои редовни заседания - на 7 февруари и 20 март 1996 г., Икономическата комисия обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет. В дискусията участвуваха представители на Министерския съвет и на Министерството на правосъдието. Народните представители подкрепят включването на Част трета "Търговски сделки" в Търговския закон, с която нормативна уредба на търговското право получава относителна завършеност. Наред с традиционните търговски сделки, като: търговска продажба, комисионният договор, спедиционният договор, договорът за превоз, за застраховките, менитълничните ефекти, в проекта се съдържа правен режим и на непознати на действуващото право сделки като лизингът, договорът за текуща сметка, влогът в публичен склад, лизенционният договор, което Икономическата комисия намира за необходимо.
    В Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон се предлага и въвеждането на някои важни изменения в Част първа, като например усъвършенствуването на определението за търговец - чл. 1, и други. Измененията в Търговския закон налагат изваждане на някои търговски сделки от Закона за задълженията и договорите, което е отразено в обсъждания проект.
    Народните представители направиха и някои критични бележки и предложения за усъвършенствуване на законопроекта.
    Беше препоръчано в материята на банковите сделки да се включат правила за дебитните карти. Изтъкната беше възможността за изменение на правилата за лицензионния договор. Уредбата на някои от договорите, например договорът за стоков контрол не съответствува на ранга на Търговския закон. Предложено беше установяване на изменение на режима на акциите и на правилата за обнародване в "Държавен вестник" на вписванията в Търговския регистър.
    Икономическата комисия предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Предложенията на народните представители по отделни текстове ще бъдат конкретизирани при подготовката на законопроекта за второ четене." Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
    Нямам пред мен списък на оратори. Ще давам заявките от залата.
    Госпожа Ана Миленкова има думата.
    АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес безспорно разглеждаме на първо четене един законопроект, който смятам при гласуването трябва да бъде гласуван с консенсус от всички парламентарни групи, тъй като той е едно от условията за пазарна икономика, той е потребен на пазарната ни икономика.
    Проектът, който ни е предложен, безспорно притежава много достойнства. Но аз ще обърна внимание само на онези моменти, където считам, че би следвало да се направят подобрения в проекта.
    Като цяло съдържанието на общите разпоредби на тази част от закона е твърде лаконично. Това следва и от най-беглото съпоставяне на текстовете на проекта със съответствуващите им разпоредби на общата част на Закона за задълженията и договорите. От включените в 6-те раздела разпоредби - от чл. 286 до чл. 317 на тази глава са сравнително пълно разработени проблемите на сключването на търговските сделки - това е Раздел втори, от чл. 290 до чл. 300 и на търговските обезпечения - Раздел пети, от чл. 310 до чл. 315.


    В раздел втори - "Сключването на търговските сделки" - са останали неуредени въпросите относно уговарянето на парични задължения и относно договорната лихва. При тази празнота следва да се приеме по силата на чл. 288 от самия проект, че се прилагат разпоредбите на общото гражданско законодателство, т. е. на Закона за задълженията и договорите. Този извод се потвърждава и от проектираните изменения на чл. 10 от Закона за задълженията и договорите, отразени в § 7, т. 1 от проекта.
    Проблемът за лихвата в отношенията между търговци е твърде сериозен. Но за съжаление в проекта е разрешен непълно, противоречиво и до определена степен погрешно. Регламентацията на този въпрос е съсредоточена в предложеното изменение на чл. 10 на Закона за задълженията и договорите, т. е. в § 7, т. 1 от проекта, и в чл. 308 от проекта. Съпоставката на тези текстове и тяхното систематическо място показва редица неточности.
    На първо място, необходимо е преди всичко да се обърне внимание върху това, че в проекта липсва разграничение между договорната лихва и законната лихва. Договорната лихва се дължи само ако е уговорена. Законната лихва за забава се дължи винаги, когато едно парично задължение не е изпълнено в срок, независимо дали е уговорена.
    Типичен пример за нагледно разграничаване на различното съдържание на договорната и законната лихва е случаят с договор за заем, включително банковият кредит. Заемателят дължи уговорената лихва върху заетата сума, респективно върху погасителните вноски, дори когато е напълно изправен и редовно плаща паричния си дълг. При закъснение обаче той ще дължи законната лихва, ако не е уговорена друга, по-висока, наказателна лихва, като обезщетение за претърпените от заемодателя вреди. Договорната и законната лихва следователно се различават както по източника на възникването си, така и по своето естество и обикновено и по своя размер. В сега действащото законодателство въпросните разграничения са очертани в чл. 10 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Те обаче не само не са съобразени в проекта, но са и напълно заличени, което рефлектира зле върху реалните последствия от тяхното действие. Така разпоредбата на чл. 308 от проекта е замислена да уреди договорната лихва, въвеждайки правилно принципа за дължимостта й между търговци, ако не е уговорено друго. Съвършено неточно обаче тя е структурирана в раздел четвърти - "Неизпълнение", защото както бе посочено вече, при неизпълнение се дължи законната лихва, а тя не подлежи на договаряне.
    От тази гледна точка предложеното изменение на чл. 10 от Закона за задълженията и договорите е неудачно. Новият текст на ал. 2, който заменя досегашната й редакция, фактически преповтаря чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, който остава непроменен. При това положение нормите гласят: "Чл. 10. Ал. 2. Размерът на законната лихва в български левове или във валута се определя от Министерския съвет", а чл. 86, ал. 2 - "Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет". Чистото граматическо тълкуване на текстовете би довело до извода, че законът в две отделни свои норми съвършено ненужно урежда един и същи въпрос, което освен че е недопустимо, говори зле и за качеството на законодателния процес.
    Логическото систематично тълкуване ще съобрази, че първата норма на чл. 10 от Закона за задълженията и договорите се намира в структурен раздел - "Сключване на договорите", и следователно се отнася до договорната лихва, а втората норма на чл. 86 е структурен раздел "Неизпълнение" и поради това урежда санкционни последици. Въпреки това несъответствието би останало, защото законовата терминология "законната лихва" се оказва употребена и в двата случая.
    От друга страна, тази уредба на договорната законна лихва ще се яви в грубо противоречие с принципа на договорната автономия по чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, при което би се оказало, че страните по един договор по никакъв начин не могат да договарят лихва, различна от законовата. Въпросната редакция би влязла в противоречие и с нормите на други закони, например чл. 32, ал. 1 от Закона за банките и кредитното дело, допускаща договаряне на лихвите по кредитите и паричните депозити в зависимост от търсенето и предлагането, т. е. на пазарна основа.
    Следователно и при логическото тълкуване на двата текста, включително при поправително тълкуване, остават неясноти, които е желателно да не се допускат. А не е нужно да се подчертава, че поправително тълкуване на една нова законова разпоредба е лоша атестация за последната.
    Проблемите продължават и с предложената нова ал. 3 на чл. 10 от Закона за задълженията и договорите, според която когато в закона е предвидено задължение за лихва, без да е определен размерът й, се дължи законната лихва. Текстът очевидно не би следвало да се свързва със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, тъй като законовите разпоредби, които се отнасят до лихви върху просрочени задължения, не се нуждаят от подобно препращане. Следователно текстът ще трябва да се свърже с договорната лихва, но декретирането от законодателя на размер на лихва, който поначало подлежи на свободно договаряне от търговците, е неуместно.
    От друга страна, намесата на държавата в обсъжданите отношения на договорната автономия следва да се допусне само в аспект на предотвратяване на злоупотреба с права, т. е. в поставянето на бариери пред силово договаряне на прекомерна по размер лихва. В тази насока действащата норма на чл. 10, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, която според проекта практически отпада, е съвсем уместна. А тя гласи: "Лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер".
    Ако целта на предложението е била насочена към освобождаване на Министерския съвет от намесата в търговските отношения, би могло да се предвиди максималният размер на договорната лихва да е равен на основния лихвен процент, но в никакъв случай не е разумно той да се уеднаквява със санкционната законна лихва и по този начин да се заличава разликата между договорната лихва по текущите задължения между търговци и законната лихва за неизпълнение на парични задължения.
    От четирите разпоредби - от чл. 301 до чл. 304 на раздел трети "Изпълнение", две норми, тази на чл. 301 и на чл. 302 възпроизвеждат в модифицирана форма текстовете съответно на чл. 63, ал. 2 и на чл. 69, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, отнасящи се до дължимата грижа при изпълнение на търговски задължения и до срока на изпълнението им. Същевременно извън обсега на проекта са останали аналогични важни за урежданата материя проблеми, като местоизпълнение, качество на престацията, разноски по изпълнението и други. Не е ясен критерият, въз основа на който са уредени въпросите по чл. 301 и 302, а са пропуснати изброените.
    Особено важен и твърде болезнен за нашите условия е въпросът за качеството. Принципната норма на чл. 64 от Закона за задълженията и договорите, която ще остане да се прилага като обща въз основа на препращането на чл. 288 от проекта, гласи: "Когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество". Цитираният текст е изпитан и точен в своята традиционност. Той следва да остане като обща рамка на задължението, на параметрите относно качеството. Но в отношенията между търговци е необходимо да се регламентират и някои допълнителни изисквания най-малко чрез препращане към стандартизационните норми, които понастоящем остават без солидна законова защита. След отмяната на Закона за договорите между социалистическите организации някои негови напълно уместни и разумни разпоредби останаха невъзприети в действащото ни законодателство. Една от тях е нормата на чл. 35, която уреждаше именно приложимостта на стандартизационните изисквания към изпълнението на задълженията в качествено отношение.
    Правилата на Българския държавен стандарт, по чието юридическо значение все още не са затихнали споровете в правната ни теория, продължават да стоят изолирани и дискусионни в гражданското и търговското законодателство. Вярно е, че съществува Закон за стандартизацията, приет през 1964 г. с неколкократни изменения, последното от които е през 1988 г., но запознаването със съдържанието на този закон показва, че той практически е негоден да обслужва търговския оборот. Ето защо е разумно да се помисли въвеждането в проекта на обща норма, която да регламентира задължителността на стандартизационните изисквания в отношенията между търговците.
    Някои от петте текста на раздел четвърти "Неизпълнение" будят възражения или необходимост от дискусия. Нормата на чл. 305, уреждаща непреодолимата сила, почива върху добрия замисъл за съчетаване на типичната уредба на института на обективната невъзможност за изпълнение по Закона за задълженията и договорите, с някои по-нови идеи, разработвани на подзаконово равнище в близкото минало. Например задължението за уведомяване и отговорността за вреди от неуведомяването по чл. 305, ал. 3. Някои от разрешенията, предлагани в този текст, обаче са неудачни.

    Така според ал. 4 на чл. 305 изпълнението се спира за времето, през което действа непреодолимата сила и се отсрочва съразмерно с това време.
    Възприемането на подобно разрешение поставя проблема за съотношението на застъпваната идея с общите класически принципи за погасяване на задължението при невъзможност за изпълнение, която е залегнала и в чл. 89 от ЗЗД. Текстът може да предизвика редица усложнения при договорите с периодично или продължително изпълнение, каквито са много от търговските сделки. В тези случаи действието на непреодолимата сила по правило засяга част от задължението за определен период от време и поради това е логично въз основа на чл. 89 от ЗЗД да се приеме, че е налице частична невъзможност за изпълнение, водеща съответно до частично погасяване на задължението.
    Идеята за отсрочване по чл. 305, ал. 4 от проекта защитава кредитора, но не държи сметка за възможността на длъжника да я изпълни. Възможност, която според самото естество на непреодолимата сила не съществува.
    От друга страна, дори когато чрез отсрочването се създава теоретична възможност за изпълнение през следващ период, възниква пробемът за фактическата възможност поради евентуалния конфликт, породен от наличието и на други задължения на длъжника през този период към същия и към други кредитори. Ето защо императивното налагане на идеята по чл. 305, ал. 4 е наудачно. То е и ненужно, тъй като страните винаги могат по общо съгласие да уговорят въпросното отсрочване на изпълнението, изхождайки от баланса на интересите си без това да им се натрапва чрез законовата норма.
    Чрез разпоредбата на ал. 5 е дадена възможност за прекратяване на договора и от длъжника при отпаднал интерес и при продължително действие на непреодолимата сила. Но прекратяването, за разлика от развалянето и особено от развалянето по право, поради обективна невъзможност за изпълнение, има действия занапред и не предоставя никаква защита на невиновния дължник, независимо от обективния характер на неизпълнението му.
    По отношение на текста на чл. 308 вече беше посочено, че е неправилно включен в раздел, уреждащ неизпълнението, тъй като не засяга санкционна, а договорна лихва. Мястото му е в раздел втори.
    Предлаганата редакция на чл. 309 е спорна. Възможността за намаляване на неустойката поради прекомерност отпадна от Закона за задълженията и договорите с последното изменение, което направи 36-ото Народно събрание през 1993 г., публикувано в бр. 12 на "Държавен вестник", но се възстановява с предлаганото допълнение на чл. 93 с нова ал. 2. Това е § 7, т. 3 от заключителните разпоредби на проекта. Би могло да се приеме, че е разумно. Всъщност тук конфликтът е между различните гледища на целесъобразността, а не на законосъобразността.
    От позицията на законосъобразност въвежданото отклонение по чл. 309 поначало следва да се приветства, тъй като в отношенията между търговци уговарянето на неустойка и на нейния размер трябва поначало да се остави на преценката на самите търговци. От гледна точка на целесъобразност обаче на настоящия етап заслужава да се обмисли запазването на защитния режим, установен с новата ал. 2 на чл. 92 от ЗЗД. Практиката показва, че поради неопитност, незнание или немарливост често в търговски договори се уговарят неустойки, примерно в размер на 1 на сто дневно, което се равнява на 360 на сто годишно. Очевидно е, че такава неустойка е прекомерна, дори убийствена. Разбира се, в една държава с традиции в пазарните отношения подобни договорни клаузи следва да се допуснат, оставени в обсега на собствената грижа на търговеца за неговия интерес. В нашите условия обаче този подход е може би преждевременен. Затова заслужава да се обмисли дали не е по-разумно временното оттегляне на чл. 309 от проекта и запазване на общата възможност за намаляване по съдебен ред размера на неустойката поради прекомерност.
    Заслужава да се дискутира също необходимостта от включване в този раздел на уредба за разваляне на договорите дори, ако чрез това се допусне частично преповтаряне на правилата по Закона за задълженията и договорите. Така ще се избегне регламентацията на отметнината по чл. 307, още повече, че според мен това понятие звучи твърде архаично за ухото на съвременния юрист.
    Бележките, които искам да направя по някои от отделните глави на проекта.
    По глава 23, отнасяща се до договора за лизинг.
    По чл. 348. Твърде е спорна потребността от въвеждането на възможност за лизинг на предприятия, особено ако предприятието се схваща като съвкупност от права и задължения и фактически отношения. Доколкото с лизинга се предоставя ползване върху една вещ, съвсем неясно е как ще се ползват задълженията или фактическите отношения без същевременно да се прехвърлят. Необходимо е текстът да отпадне, а лизингът да е приложим само за движими или недвижими вещи.
    По глава 24 - "Комисионен договор". Предлаганата уредба като цяло следва правилата на подлежащата на отмяна глава 11 на Закона за задълженията и договорите. Същевременно са включени и някои нови разпоредби, с които сполучливо се допълва цялостната регламентация на комисионния договор.
    В чл. 358 проектът е възприел заложно право на комисионера вместо правото на задържане по чл. 302 от Закона за задълженията и договорите. Необходимо е да се обмисли доколко е оправдана тази промяна.
    От друга страна проектът - чл. 315, ал. 7, до голяма степен уеднаквява правата на кредитора по залога и по задържането.
    Съществена новост по проекта е изоставянето на правилото на чл. 301, ал. 2 от ЗЗД, според което възнаграждението на комисионера не може да се определя като разлика между установената от комитента цена и по-изгодната - цената, по която комисионерът би сключил изпълнителната сделка. Заложената идея за премахване на ограниченията пред свободата на страните да договарят в съответствие с общата си воля заслужава да бъде подкрепена.
    По глава 25 - "Спедиционен договор". И тук уредбата на проекта следва правилата на подлежащата на отмяна глава 12 на Закона за задълженията и договорите.
    Уместно е допълващото уточнение в дифиницията по чл. 362, ал. 1, че предметът на спедиционния договор е договарянето на превоз на товари.
    Нов е текстът на чл. 365. Аналогично на предлаганата уредба на комисионния договор, правото на задържане на спедитора по чл. 306 от ЗЗД не е възпроизведено като чрез препращащата норма на чл. 362, ал. 2 е възприето заложно право. Чрез метода на препращането обаче е проблематично обосноваването на правото на залог, респективно задържане по ЗЗД, на последния спедитор при множество спедитори. Нещо, което е изрично установено в чл. 306, ал. 2 от ЗЗД.
    По глава 26 - "Превозен договор". Предлаганата уредба следва правилата на подлежащата на отмяна глава 13 на ЗЗД, като са направени някои уместни допълнения. В някои отношения обаче са възпроизведени и недостатъци на действащата уредба.
    Така чрез чл. 369, ал. 2 и чл. 372, съответстващи на чл. 316, ал. 1 и чл. 314 от ЗЗД е предвидена възможността за издаване на товарителен запис без да се регламентират значението, действието, съдържанието и последиците на товарителния запис.
    В действащия текст на чл. 314 от ЗЗД се съдържа указанието конусамент, което е идентично на товарителен запис и с което се внася известно уточнение за съдържанието на това понятие. Но проектът не възпроизвежда това указание.
    Във връзка с това следва да се посочи, че в германския търговски закон на уредбата на товарителния запис са посветени седем текста - от 444 до 450, регламентиращи реквизитите на този документ в съотношението му с превозното правоотношение, легитимиращото му действие, значението на предаването му и т.н.
    По глава 37 - "Приложимо право". Тази част от проекта, отнасяща се до правоотношенията с международен елемент се нуждае от съгласуване с римската конвенция от 1980 г. за приложимото право към договорните задължения.
    Римската конвенция представлява обобщена практика в разглежданата материя и е последното достижение на правната наука. Тя е в сила за водещи държави в развитието на европейското право като Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Ирландия, Италия, Люксембург, Франция, Холандия. Тя има характер на уеднаквен закон по международно частно право и е послужила за модел за изработването на интерамериканската конвенция за приложимото право към международните договори на страните-членки на организацията на американските държави, включително САЩ и Канада.
    Разрешенията на римската конвенция напълно съответстват на националните интереси на Република България и с това България отговаря на международното си задължение по Европейското споразумение за асоцииране на България в Европейския съюз, отнасящо се до хармонизирането на българското право с правото на Европейския съюз.
    Три са основните принципи за приложимото право по Римската конвенция.
    Първият е, когато страните са избрали приложимото право - принципът е автономия на изразената от тях воля.
    Вторият принцип е, когато няма избрано право, принципното положение по Римската конвенция е приложимост на най-тясно свързаното с договора право.
    И третият принцип се състои във възможността съдът да откаже прилагането на чуждо право, не само когато то противоречи на неговия обществен ред, но и когато засяга прилагането на такива норми на собственото му право, които регулират повелително ситуацията.
    В разглеждания проект вторият принцип е частично запазен, а третият принцип - изобщо липсва.
    Ето защо аз призовавам всички, които са в залата, да подкрепим на първо четене проекта с всичките допълнения и предложения, които са направени на първо четене, като с по едно изречение ще взема отношение и по двата проекта, които са предложени от колегата Златимир Орсов.
    По отношение на първия проект по повод изискването за обнародване на обстоятелствата за дружествата с ограничена отговорност, аз напълно възприемам предложението на Златимир Орсов.
    По отношение обаче на предложението за изменение на част четвърта от Търговския закон - за несъстоятелността, с което предложение се включват банките и застрахователните дружества в общия режим, в общата процедура на фалитите по четвърта част на Търговския закон, аз не съм съгласна, още повече че имаме съвсем нова уредба за режима на фалитите на банките и смятам, че този проект не следва да бъде подкрепен.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
    Други изказвания?
    Господин Лучников има думата.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Наистина ние сме изправени пред разглеждането и приемането на един закон, по който не би трябвало да има никакви партийни различия, защото това е един закон, който урежда основната техника на стопанския обмен и по който партийни умувания и пристрастия просто нямат място.
    В света са известни три системи на уреждане на търговските отношения. Това е средиземноморската система, която е възприета от латинските страни, азиатската система, която е възприета от германските страни и тя е всъщност в основата и на англоамериканската, която е претърпяла съответни изменения поради различния развой на съответните държави.
    Нашият законопроект създава един нов Търговски закон, което е едно премахване на приемствеността в нашето право. Защото в нашата държава от 1896 г. имаше един Търговски закон, който беше наистина на високо европейско равнище, по който Търговски закон имаше съответна богата съдебна практика, по който Търговски закон имаше богата правна литература. Може би именно затова комисията, която състави този Търговски закон, следваше отново азиатската-германската система на търговско право и следваше вече по-отблизо новата редакция на германския търговски закон.
    Но аз тук искам да предпазя от известни увлечения ние да правим оригиналничене и да се отказваме от едни такива традиционно и класически приети текстове. Защото един законопроект от такъв технически порядък е много специфичен. Неговите текстове са изработени въз основа на една дълга съдебна практика и създадена върху нея теория. Така че всякакъв опит за оригиналничене може да доведе до куриози, които да направят съответните разпореждания непрактични.
    В този текст, който ни е предложен, има една стройна система, по която наистина могат да се направят някои конкретни забележки. Аз тук не бих се впуснал като госпожа Миленкова да правя конкретен разбор на отделните текстове, защото това не е въобще предмет на първо гласуване на закона. Това трябва да стане на второто гласуване на закона.
    Ние в комисията приехме, че преди това второ гласуване на закона той ще бъде още веднъж разгледан при задължителното участие на комисията от специалисти, която го е създала, и специално с консултиране на представителите на правната наука, които също са взели участие в неговото съставяне. По този начин ние ще си спестим грешката да направим някои отклонения по някакви съображения, които на някого от нас хрумват по целесъобразност, но които могат да се отклонят от световната практика, която ние просто трябва да следваме.
    Така че аз ще подкрепя, разбира се, този закон на първо гласуване и след това ще направим всичко възможно да го направим наистина още по-добър при второто гласуване.
    Но аз изрично протестирам и възразявам срещу предложенията на господин Орсов за изменение на тези разпоредби на Търговския закон, които предвиждат публикуване на данни по отношение на дружеството с ограничена отговорност. Господин Орсов предлага и за дружествата с ограничена отговорност да се приложат правилата, които важат за еднолични търговци и за събирателните дружества. Разликата обаче между еднолични търговци и събирателни дружества и дружества с ограничена отговорност е огромна. И тя се състои в това, че докато при едноличния търговец и събирателното дружество отговорност за неговите задължения носи не само дружеството, но и самият търговец, самите съдружници и то с цялото си имущество, то при дружеството с ограничена отговорност то отговаря само със своето собствено имущество, което то е регистрирало като капитал. Сега по нашия Търговски закон минималният капитал, с който може да се регистрира едно дружество с ограничена отговорност, е 50 хил.лв. Можете да си представите каква хумористична гаранция има за неговите кредитори.
    Именно затова законодателят е предвидил и това е практика не само на нашия законодател, а на всички законодателства, които уреждат дружествата с ограничена отговорност, данните, които ги характеризират, да бъдат публикувани, за да може всеки един гражданин да се запознае с тях и да има възможност да се запознава с тях от съответния "Държавен вестник", без да бъде принуден да ходи и да прави тежки справки в съдилищата, които едва ли са достъпни за възможностите на всеки гражданин, докато "Държавен вестник" се получава от всеки, чете се от всеки. Публикуването в "Държавен вестник" на данните за дружеството с ограничена отговорност са една гаранция, че то ще бъде прието от публиката, от своите партньори в неговия истински вид. Те ще знаят с кого договарят, на кого могат да дадат своето доверие и на кого не могат да дадат своето доверие.
    Затова аз предлагам този закон, това хрумване-закон и тази приумица-закон, която не е съобразена нито със световната практика, нито със същината на въпроса, да не бъде приет на второ четене.
    Повтарям, предлагам да се приеме на първо гласуване Търговският закон, както го е предложил Министерският съвет, а да не се приема предложението на господин Орсов.
    Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
    Други желаещи? - Не виждам.
    Моля, квесторите да поканят народните представители. Пристъпваме към гласуване на трите внесени законопроекта по една и съща материя на първо четене.
    Моля, колегите да обърнат малко внимание, частичните заседания вътре в пленарната зала биха могли да прекратят поне по време на гласуването.
    Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 183 народни представители, за - 180, против - няма, въздържали се - 3.
    Законопроектът за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет, е приет на първо четене.
    Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение на Търговския закон, внесен от народния представител Златимир Орсов на 22 февруари.
    Припомням, той засяга изменение на чл. 612, където се предлага да се заличат думите "както и за банка и застрахователно дружество", тоест да се изключат от кръга на търговците, които не могат да бъдат обявени в неплатежоспособност и несъстоятелност.
    От общо гласували 181 народни представители, за - 46, против - 72, въздържали се - 63.
    Не се приема законопроектът.



    Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от народния представител Златимир Орсов на 6 март т.г. Това е законопроектът, засягащ задължителното обнародване в "Държавен вестник" на актове, известия. На тази тема говори и господин Лучников.
    От общо гласували 187 народни представители, за - 109, против - 58, въздържали се - 20.
    Този законопроект се приема и с това отива за второ четене заедно с общия Търговски закон за изработване на текста за второ четене.
    Нямаме време, за да преминем към следващата точка от дневния ред, поради което ще направя само най-същественото съобщение:
    Заседанието на Комисията по бюджет и финанси, насрочено за днес, 22 май, ще се проведе от 15,00 часа в зала 134 на пл. "Ал. Батенберг" 1.
    Припомням, че до 14 часа днес е срокът, все още има време, за представяне на предложения за второто четене на Законопроекта за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност.


    И припомням още, че утре първа точка от дневния ред е именно това второ четене на Законопроекта за държавна защита на влогове и сметки.
    Закривам заседанието. (Звъни)

    Закрито в 13,50 ч.

    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

    Нора Ананиева


    Иван Куртев


    СЕКРЕТАРИ:

    Георги Георгиев

    Яшо Минков
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И СЕДМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект на Конституция на Република България

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

    Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

    Избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране

    Избор на председател на Централната избирателна комисия





      Последни заседания