Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 27 ноември 1996 г.
Открито в 9,00 ч.
27/11/1996
    Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник-председателят Нора Ананиева
    Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
    Постъпила е молба от народния представител от Парламентарната група на Българския бизнесблок Валентин Стоев със следното съдържание:
    "На основание чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, оттеглям внесения от мен Проект за Закон за извънбюджетните сметки на Българската национална телевизия и Българското национално радио с N 54.01.74."
    Ще ви прочета списъка на постъпилите законопроекти и проекторешения.
    На 20 ноември 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за научните степени и научните звания, с вносител Георги Стефанов Попов. Водеща комисия - Комисията по образованието и науката. Комисията по устройството и дейността на държавните органи.
    На 21 ноември 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 г. Вносители: Кемал Еюп Адил и Юджел Наим Атилла. Водещата комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи. Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по бюджет и финанси.
    На 22 ноември 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавния застрахователен институт. Вносители Кирил Желев и Емил Костадинов. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси.
    На 22 ноември 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Малдиви за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Икономическата комисия. Комисията по външната политика и европейската интеграция.
    И на 22 ноември 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Кредитното споразумение между Република България и "Експортфинанс" АС - Кралство Норвегия. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Икономическата комисия. Комисията по външната политика и европейската интеграция.
    Преминаваме към приемане програмата за работа на Народното събрание през тази седмица. Предлага се следната програма за работата на Народното събрание за 27-29 ноември 1996 г.
    Програма за 27 ноември, сряда:
    1. Първо четене на Законопроекта за допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 г., вносители Ана Миленкова и група народни представители, и на Законопроекта за изменение и допълнение на същия закон с вносители Георги Божинов и група народни представители.
    2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда. Законопроектите са приети на първо четене на 10 октомври 1996 г.
    3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно привилегиите, имунитетите и улесненията, предоставени на Организацията.
    Програма за 28 ноември, четвъртък:
    1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за стопанската дейност на чуждестранните лица и за закрила на чуждестранните инвестиции.
    2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
    3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
    Програма за 29 ноември, петък:
    1. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавния застрахователен институт с вносители Кирил Желев и Емил Костадинов.
    2. Доклад на Комисията по парламентарна етика.
    3. Парламентарен контрол.
    По дневния ред, съгласно чл. 40, ал. 3 са постъпили две предложения. Първото е на народния представител Георги Дилков - за отмяна на мораториума върху смъртното наказание.
    Желаете ли да го подкрепите?
    ГЕОРГИ ДИЛКОВ (БББ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Току-що разбрах, че на съвета при Вас се е получило някакво недоразумение, като е предложено това проекторешение да мине през комисиите. То още от миналата година е минало през комисиите и аз многократно съм поставял въпроса, че ние продължаваме грубо да нарушаваме правилника, който е със силата на закон. Тоест, съгласно 74, на 21-я ден, след като мине в комисиите, трябва да се внесе за разглеждане в пленарна зала.
    И аз моля още веднъж всички колеги депутати да се включи в дневния ред за тази седмица въпроса със снемане мораториума върху изпълнението на смъртното наказание. Друг е проблемът дали ще ме подкрепите да бъде снет този мораториум. Това вече е въпрос на гласуване по съвест. Но що се отнася до включването в дневния ред аз мисля, че след година и половина имам право поне на това настояване. Благодаря за вниманието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това предложение.
    Искам да съобщя, че на председателския съвет не беше взето решение да се разпредели на комисиите, а да се разпредели на още една комисия - Комисията по външната политика и европейската интеграция, тъй като е свързано с проблеми от хармонизирането на нашето законодателство.
    От общо гласували 162 народни представители, за - 52, против - 9, въздържали се - 101.
    Предложението не се приема.
    Второто предложение е на народния представител Васил Михайлов. Желаете ли, господин Михайлов, да го обосновете?
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Предложението, което съм направил, е Проекторешение за присъединяване на Република България към НАТО, което е внесено от Парламентарната група на СДС и е одобрено от Комисията по външната политика със свое становище от 31 януари 1996 г.
    Предлагам приоритетно да бъде обсъдено и гласувано в зала това проекторешение. Вие разбирате сами, че неразглеждането на проекторешението е грубо нарушение на правилника, господин председател. Сроковете отдавна са изтекли. Това недопускане на дебатите в зала не е случайно. Прикрива се, защото вероятно е, няма да има нито един аргумент, който да е достатъчно тежък, за да не гласуваме решение за присъединяване на Република България към НАТО. Просто такъв аргумент няма. Затова и не се допускат дебати в пленарна зала. И от остров на сигурността, както много обичаха да наричат нашата страна някои български доморасли политици, а и някои чужди, слава Богу ни оценяваха така по време на кризата в бивша Югославия и войната, която там се води, ние можем да се превърнем точно в едно бяло петно на Балканите от гледна точна на сигурността и да станем остров на глупостта на Балканите, заради управлението на БСП.
    Струва ми се, че не може повече да се отлага разглеждането на този въпрос, уважаеми господин председателю. Международните събития показват, че българската държава, а това означава в случая българският парламент, трябва да има решение за присъединяването на Република България към НАТО.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Моля да гласувате предложението на народния представител Васил Михайлов.
    От общо гласували 201 народни представители, за - 85, против - 81, въздържали се - 35.
    Предложението не се приема.
    Моля да гласувате дневния ред за седмицата така, както беше предложен.
    От общо гласували 176 народни представители, за - 132, против - 12, въздържали се - 32.
    Дневният ред е приет.
    Има думата народният представител Дянко Марков от името на парламентарна група.

    ДЯНКО МАРКОВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! На днешния ден преди 77 години в парижкото предградие Ньой министър-председателят на България Александър Стамболийски бе принуден да подпише Ньойския диктат, с който се прекратяваше състоянието на война между България и силите - победителки. Този акт на омраза и мъст предопредели драматичната и дори трагична участ на родината за много десетилетия, та дори до наши дни.
    Посечена бе волята на добрите и мъдри хора по света, на прозорливите държавници начело с американския президент Уилсън след опустошителната Световна война да осигурят на човечеството мир, изграден върху принципа на самоопределение на народите, за свобода и правда спрямо всички хора и народи, без оглед на победители и победени. Неслучайно американската делегация отказа да подпише Парижките протоколи, а президентът Уилсън завърши живота си трагично.
    Териториално осакатена, народностно разпокъсана, обременена с непосилни репарации и контрибуции, поставена под финансовия и стопански контрол на силите - победителки, с нищожна, почти обезоръжена и унизена войска, майка България прие в безсилните си скути стотици хиляди свои чеда - бежанци и прокуденици от родните огнища и дълги години трябваше да се гърчи в конвулсиите на насилията и сиромашията, в отчаяни усилия да заеме отново достойно място в света.
    Възкресявайки историческата памет на народа ни за оня трагичен период, нека не забравяме съдбата на многото хиляди наши сънародници, останали извън пределите на родината и нека при всяка възможност им засвидетелствуваме, че не са забравени и изоставени на нерадостна съдба.
    А за хилядите български воини, които в изпълнение на отечествения си дълг, без оглед на партийни и идейни различия проляха кръвта си и пожертвуваха живота си за свобода и обединение на целокупното ни отечество, както и за отхвърляне оковите на Ньой, аз Ви моля, уважаеми господин председателю, да приканите всички колеги с едноминутно мълчание на почетем тяхната благородна и светла саможертва.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Моля да почетем паметта им с едноминутно мълчание!
    (Всички стават и почитат паметта на българските воини)

    Преминаваме към точка първа от дневния ред -
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ И НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ОТ ТУРСКИ ПРОИЗХОД, НАПРАВИЛИ ПОСТЪПКИ ЗА ЗАМИНАВАНЕ В РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ И ДРУГИ СТРАНИ ПРЕЗ ПЕРИОДА МАЙ - СЕПТЕМВРИ 1989 ГОДИНА.
    Законопроектите са два: единият с вносител Ана Миленкова и група народни представители, а вторият - с вносител Георги Божинов и група народни представители.
    Моля желаещите да се изкажат да изпратят бележки. Записани са за изказване господата Школагерски и Сунгарски.
    Давам думата за процедура на господин Еюп.
    КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както спомена господин председателят, ние с господин Юджел Атилла внесохме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход с малко закъснение, но съгласно чл. 68 аз предлагам днешните дебати на първо четене по законопроектите, внесени от госпожа Миленкова и група народни представители и господин Божинов и група народни представители да се отложат дотогава, докато нашият законопроект бъде разгледан от комисиите и тогава да се разгледат. Тоест, това може да стане и в петък, а може и в началото на следващата седмица.
    Моята молба, процедурното ми предложение е за отлагане разглеждането на тези законопроекти.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има процедурно предложение за отлагане на обсъждането по тези два законопроекта. Има ли против? - Госпожа Миленкова.
    АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Считам, че обсъждането на двата законопроекта, които са внесени и разгледани в съответните комисии следва да продължи, а колегата, който желае да направи предложения по тях за второто четене, няма пречка да ги направи. Внасянето на нов законопроект по вече обсъждан в пленарната зала не е основание да спира обсъждането на тези законопроекти.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате предложението за отлагане.
    От общо гласували 192 народни представители, за - 74, против - 82, въздържали се - 36.
    Предложението не се приема.
    Преминаваме към обсъждането на законопроектите. Кой желае да вземе думата? - Господин Школагерски - няма го. Господин Георгиев? - По-късно.
    Думата има господин Сунгарски.
    ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Щом отсъствуват някои колеги, ще трябва да взема реда преди тях.
    Господин председателю, ще се спра първо на един момент, който стана известен на предишното заседание, когато се обсъждаха законопроектите. Становището на Комисията по устройството и дейността на държавните органи е взето с 6 "за" и 6 "против", което е първото основание да се замислим. Защо точно тази комисия, в която мнозинство има Парламентарната група на демократичната левица, излиза с едно неустановено становище? 6 "за" и 6 "против" - няма да коментирам това. Вероятно всеки за себе си трябва да си направи извода.
    Следващият момент, на който искам да се спра, като ще говоря по законопроекта, внесен от господин Георги Божинов и група народни представители, е фактът, че законопроектът, предложен от тях, е внесен на 31 октомври 1996 г. и вече се намира във фаза първо четене. Това означава едно: някой бърза.

    Миналия път при обсъждането стана дума, че случаите, за които е направен законът, са малко. Това беше декларирано и от вносителите, то беше потвърдено и от опонентите на закона. Същевременно стотици други закони, които касаят огромно мнозинство от българските граждани, спокойно отлежават. Натрапва се заключението, че отново става дума за поръчков закон и то поръчков закон, който противоречи на основния закон, към който се правят предложения за изменение и допълнение. Доста обстойно и бих казал аргументирано господин Атилла и господин Васил Гоцев говориха по чисто юридическата страна на въпроса или по-точно върху възможността собственикът на подобен имот не да го получи, а да го закупи. Затова няма да се спирам на тези моменти. Излиза, че отново се борим не с причината, а със следствието. Разбира се, че е много справедливо този, който е лишен от жилище, да получи пазарната цена. Но защо този принцип, залегнал в мотивите под наименованието "двустранна реституция", се появи едва сега? Защо когато се обсъждаха ред законопроекти, в които имаше възможност този принцип да залегне и, най-вече имам предвид последните изменения и допълнения върху Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, този принцип тогава изобщо не изникна в главата на когото и да било. Напротив и аз, и господин Лучников тогава предложихме такъв принцип - и осъдените по чл. 7, и тези, на които искът евентуално не бъде уважен, да получат обезщетение по пазарната цена. Тоест оказа се, че по един аналогичен проблем се предлагат коренно различни решения в зависимост от политическата гледна точка на народния представител, който предлага закона и който защитава една или друга теза. Аз мисля, че подобен подход категорично не говори в полза на добрия имидж на това Народно събрание. И тук ги имаме конкретните доказателства пред себе си.
    Наистина господин Школагерски, който тогава беше тук, от място репликира, ако не се лъжа, господин Гоцев, че даже един засегнат да има от дадена ситуация в страната, Народното събрание трябва да реагира. И аз съм съгласен с това. Но ми е странно, че такава реплика се появява в момент, когато - още един път ще повторя - става видно за залата, че става въпрос наистина за ограничен кръг дела или проблеми - на няколко или на няколко десетки семейства. А този принцип беше тотално забравен, когато беше предложен един закон за всеобща компенсация на хора, които по един или по друг повод са загубили собственост. Пак се вижда двойният стандарт в отношенията по един и същ проблем. Тук, в този закон става дума за имоти на хора, които са напуснали България - хайде за пореден път да не коментираме защо и кой е виновен за това. А какво да кажем за хората, на които, живеейки тук, в България и то при невъзможност да направят каквото и да било друго, освен да живеят тук, им бяха отнети имотите принудително и даже мнозина от тях заплатиха факта, че са имали имоти, с живота си или пък с евентуалното си изселване и с ред други репресии. По този въпрос никой не ще да говори. Напротив, сега думата "реституиран" собственик се явява мръсна дума. Тоест тези, които предизвикаха проблема или конфликта между две групи от обществото, се явяват сухи, а тези, които се явяват потърпевши, влизат в конфликт заради трети, известни нам лица. Странно. Странно, бих казал, и жалко, че в момент, в който държавата така или иначе е тръгнала към загиване, Народното събрание си позволява да се занимава с проблематика, която касае отделни лица. Странно е, когато в България съществуват стотици хиляди, а може би и милиони хора, които са загубили собственост и то без никаква възможност на този етап по чисто физически принцип да я възстановят - имам предвид земите на хора, а и къщите в това число, които останаха под язовири, под заводи, под магистрали, под жп линии и по чиито проблем въобще е отказано в това Народно събрание да се търсят решения, ние се занимаваме със закон, който касае десетина, 15, 20, нека да са 50 души от българските граждани.
    Беше изнесен и един друг факт като аргумент за това, че трябва да се сложи ред в тази материя - фактът, че някои български граждани, които в момента пребивават в Турция, се връщат тук, продават имотите си срещу валута и изнасяли валутата в чужбина.
    Дами и господа, в тази страна хора, известни на всеки един от вас, изнасяха с килограми валута - и то чужда, на българските спестители, на българските данъкоплатци. И обществото мълчаливо ги наблюдаваше. А сега, когато някой, продавайки своята собственост и получавайки равностойността й във валута, излиза с нея в чужбина, това излиза изведнъж едва ли не нещо, което трябва да бъде пресечено със закон! Може би става въпрос за суми от порядъка на 5 до 10 хиляди долара. А когато бяха изнесени милиарди долари и то сега, през последните две години, народното представителство - глухо ли е, сляпо ли е - мълчеше. Странно, пак повтарям, много странно!
    Смятам, че един път завинаги трябва да се сложи край на практиката в това Народно събрание да се създават привилегировани групи от гражданите, а правата на ред други или огромни групи от други да бъдат загърбвани. По мое мнение и по мое убеждение основният закон, предложен тогава от господин Доган, работеше добре с поправките, които бяха направени, целящи в известна степен актуализация на тогава извършените сделки. Но поредното влизане на промени в закона и най-вече - хайде, ще приема и това, но отказът да бъде изчакан и законът, който предлага господин Атилла и група негови колеги, да бъдат разгледани съвместно двата закона и да бъде намерено компромисно решение, показва само едно - поредното силово решение на даден проблем в полза на едни, защото са по-наши. И който желае, може да ме опровергае.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Защо така говорите?
    ИВАН СУНГАРСКИ: Ей сега ще Ви отговоря на Вас, господин Божинов, защо. Сега веднага ще Ви обясня защо и то конкретно на Вас. Господин Божинов... (Неразбираема реплика от блока на ПГДЛ) Нали с Вас не водя диалог в момента, господине!

    Господин Божинов, когато България, в лицето на няколко народни представители не може да се справи с явлението "Фламинго`96", защо Вие, вместо питания, не предложихте един закон, защото мисля, че Вашето име там и на господин Слабаков стои под "питане" за проблема "равнище"... (Глас от лявата страна на залата)
    Изслушайте ме. Защо не предложихте закон, който забранява в даден регион, който е чист досега, да се осъществи строителство, което би замърсило или би застрашило здравето на гражданите?
    ГЛАС ОТЛЯВО: А защо Вие не сте го предложили?
    ИВАН СУНГАРСКИ: Не Ви чувам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не разговаряйте, моля Ви, с депутатите.
    ИВАН СУНГАРСКИ: Говорихте за това, защо поставям въпроса така.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всеки депутат има право на реплика.
    ИВАН СУНГАРСКИ: Аз ви казах, че за пореден път за няколко души или за няколко десетки души тук се прави закон. А когато става въпрос за милиони други хора, които са загубили собствеността си, този въпрос тотално беше отхвърлен. И то благодарение на Вас.
    Така ли беше? Когато беше предложен законопроектът "Лучников-Стоян Райчевски"? Така ли беше? Така ли беше, когато беше предложен от мен законопроект, който защитаваше правата на дългогодишните спестители, които са многократно повече от засегнатите в този закон?
    Казах ви и пак ще повторя: поръчков закон за наши хора! Поръчков закон за наши хора! (Показва го) И който иска, нека да ме опровергае.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има думата за реплика господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги народни представители!
    В началото на своето изказване преждеговорившият народен представител се позова на факта, че 6:6 били гласовете във водещата комисия.
    По този повод съм длъжен да заявя следното. Една достойна за уважение деликатност и възпитание на народните представители, взели участие в дискусията в петък, не изнесе на показ процедурната страна, при която беше взето това решение.
    След като това изказване беше направено, аз вече смятам, че макар и да е срамно да се признае, е грешно да се премълчи при какви обстоятелства беше взето това решение. Затова аз ще говоря с имена.
    Народна представителка, член на комисията, поиска процедура да бъде отложено гласуването, като увери народните представители, че към момента на обсъждането вече е внесен трети законопроект. Председателят на комисията уважи това предложение и го подложи на гласуване. Гласуваха 6 народни представители, включително и отсъствуващият от залата господин Георги Дилков.
    Веднага след приключването на дебата проверих в канцеларията на Народното събрание и до часа на това приключване, подчертавам, такъв законопроект не беше внесен. Въпросният законопроект е внесен в 16,03 ч.
    Така че, уважаеми господин Сунгарски, това 6:6 е резултат от тази постъпка, която моята деликатност не ми позволява да я назова с единственото име и дума, с която се нарича в добрата практика в българския език.
    Второ. За тези лица, които са ни поръчали, да, народните представители, няма да кажа, че са слуги на своя народ, защото може да звучи високопарно. Но трябва да изпълняват поръчките на своите избиратели. Аз заявявам от тази трибуна: това е...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: ... поръчка на моите избиратели към техния народен представител. Аз изпълнявам тази поръчка.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Желаете ли дуплика?
    ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Уважаеми господин Божинов! Фактите, които изнасяте около работата на комисията, не касаят пленарната зала. Тук, в тази пленарна зала идва заключението на комисията. А точно как са преминали дебатите, това нас, не присъствувалите, ама въобще не ни засяга. Чете се становище от председателя на комисията и аз заставам зад него. Така че нищо не съм си измислял. А как точно са преминали дебатите вътре, в случая мисля, че просто нямаше нужда да коментираме.
    И второто нещо. Искам да Ви припомня, че освен че Вие имате избиратели, и ние имаме избиратели. Но се оказа, че тук се изпълняват поръчките само на Вашите избиратели, господин Божинов! А нашите избиратели са не по-малко засегнати от отделни действия на едно или друго управление на страната! И това мисля, че никак не е справедливо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има думата народният представител Димитър Георгиев.
    ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Уважаеми колеги! Наистина към проекта за закон трябва да се отнесем професионално, когато заставаме на тази трибуна и да не го политизираме, тъй като в него няма нищо, което да се политизира. (Глас отдясно: Има, има!) Да, поне за мен няма, а за някои, които взеха такова отношение, вероятно има.
    Този законопроект трябва да се разглежда като едно рутинно, нормално за парламента желание на група народни представители, които са го внесли, да поискат да се внесе изменение и допълнение в един действуващ закон към този момент.
    Всички тези въпроси, които се говориха преди малко от трибуната тук, вероятно щяха да имат стойност, когато... Или ако ние разглеждахме за пръв път такъв проект за закон, което беше преди няколко години, когато го гласувахме. Сега това, което разглеждаме, е едно нормално, повтарям, рутинно действие на нашия парламент, предизвикано от внесените законопроекти. При това аз смятам, че трябва да уважаваме тези колеги, които са внесли двата законопроекта най-малко заради това, защото те са именно от такива избирателни райони, където най-много се прилага действуващият в момента закон. Или във висока степен се прилага. Там наистина допирът им и до избирателите, и вероятно запознаването със съдебната практика, наистина у тях е породило едно такова намерение, реализирано в такъв проект за изменение и допълнение на този закон.
    Толкова по-малко могат да твърдят други хора, които въобще в своите избирателни райони нямат тези проблеми да се позовават на такива неща, както се позоваваше преди малко тук от тази трибуна колегата Сунгарски.
    Затова аз не намирам нищо в поведението на тези колеги, най-малкото в този тесен смисъл на поръчково, както той искаше да покаже, макар че в широкия смисъл на думата това е една повеля на избирателите. Да, и народните избиратели не могат да седят извън тази повеля, каквато тук на нас ни се представя в двата законопроекта, обединени тук в един.
    Сега по съществото на това, което се предлага.
    Аз съм взел думата, за да помоля всички господа народни представители, на първо четене по принцип да подкрепим този законопроект. Макар че, веднага отварям скоба, между първо и второ чете вероятно ще се наложи да се направят юридически по-издържани тези норми и да се синхронизират помежду си. Тъй като сега от това, което се чете и ни се предлага, се вижда, че именно тук е слабата страна на законопроекта. Но това не пречи в никакъв случай той да бъде приет на първо четене.
    Аз искам да отворя една скоба и да кажа следното. Член съм на тази комисия, за която се говори, че гласовете са били 6:6. Но искам веднага да кажа, поради заетост в друга една работна група точно в този момент аз не бях вътре и не съм гласувал. Но ако бях вътре и бях гласувал, резултатът щеше да бъде 7:6. А ако беше и госпожа Миленкова, която в този момент се намираше извън страната, а е неин този законопроект, нали се сещате, че резултатът щеше да бъде 8:6.
    Затова такъв резултат - 6 на 6 или 4 на 4 - няма никаква стойност. Тук се докладва, а Народното събрание е това, което може при отрицателно становище на комисията да реши точно обратното. В крайна сметка парламентът и всички народни представители са тези, които трябва да си кажат думата по въпроса.
    По същество. В предлагания параграф първи, за който се казва, че се иска промяна на чл. 5, смятам, че нещата са ясни: "ァ 5. Ал. 2: Дванадесеткратната стойност на цената, която е заплатил за жилището, подлежащо на възстановяване", край на досегашния текст, "се заменят с пазарната цена на същите жилища към влизането на този закон в сила, ако не са получили полагащото им се обезщетение". Ако вие отворите действащия за този момент закон, ще видите, че по тая алинея общината задължително заплаща тази сума. Следователно, преминавайки от 12-кратната стойност към пазарната цена, ако говорим за натоварване, ако говорим за справедливост по отношение на продавача, т.е. оня гражданин, който задължително е напуснал страната поради създалите се обстоятелства, него с нищо не го натоварваме. Това остава за сметка на общината, респективно за сметка на държавата. Но текстът на ал. 2 визира общината, затова аз се ограничавам само до общината.
    В параграф втори се посочва изменение на чл. 9, ал. 1, изречение второ така: "Собствеността се възстановява, ако продавачът възстанови на купувача пазарната цена на имота към влизането на този закон в сила". Ако отворим действащия към момента текст, ще видим, че чл. 9 регламентира онези отношения, създадени по повод подобни казуси, при които не е действал специалният тогава закон за собствеността на гражданите, т.е. тогава, когато сделките между напускащия и евентуално купувача там, в този район, са били нормални като сделки. Разбира се, той може да е бил принуден да бърза да го продаде, но става дума, че това не е станало чрез посредничеството на общинските съвети, които извършваха това посредничество по силата на този специален закон, за който ви казах преди малко. И тъй като става дума за такива сделки, то очевидно отношенията между страните по тия сделки трябва да се уреждат на плоскостта на техните лични, взаимни отношения. Тоест, възстановяването ще се извърши пак на тоя принцип на пазарната цена от оня, който иска възстановяване на имота си. Тук няма посредник, за да го товарим с тази задача и с тази тежест.
    Създава се нов член 10. Този член 10 има предвид онези случаи, при които хората не са могли да ползват разпоредбите на този специален закон, чието изменение се иска сега, и които са предявили исковете си по общия исков път по силата на чл. 26 от Закона за задълженията и договорите за обявяване нищожността на сделката.
    Тук искам да подчертая на фона на онова, което каза колегата, който говори преди мен, че ако говорим за преференциален закон, ако говорим за специален закон, именно този закон, който сега действа, той е преференциалният закон, той създава преференции в сравнение с общия принцип на нищожността, който е въздигнат в чл. 26 и следващите от Закона за задълженията и договорите.
    Дори ако го нямаше този закон, който досега действа, хората, чиито интереси са били накърнени, са могли да предявят своите искове по чл. 26 от Закона за задълженията и договорите и като докажат правата си, са могли да стигнат до същия резултат. Но водени от тия съображения, които бяха изложени преди малко - да възстановим една справедливост, дошла поради една, според мен, политическа конюнктура, предизвикана от тогавашния тоталитарен режим - ние създадохме този преференциален закон, по който хората, които са потърпевши, можеха в кратки срокове, това е главната преференция, с освобождаване от такси и всички други възможни преференции, които законът създаде, да си защитят правата по силата на този закон. Но има хора, които не са искали или не са могли по силата на това, че са отсъствали от страната, да застанат в ръката с този закон и чрез преференциите, които той е създал, да защитят своите права. Тогава им остава общият ред по чл. 26. И затова тук според мен съвършено справедливо вносителите на законопроекта за изменение и допълнение на действащия закон казват, че когато е предявен такъв иск по чл. 26 от Закона за задълженията и договорите и този иск е уважен, правото на собственост върху недвижимия имот се възстановява, "ако в тримесечен срок от съдебното решение се възстанови на купувача пазарната цена на имота към датата на влизане на съдебното решение в сила". Това е принципът, който се следва от първите два проекта, които се предлагат за изменение. Тоест, има една вътрешна последователност в изграждането на законопроекта. Значи ние казваме: освен при прилагане на специализирания закон ние искаме да разпространим, т.е. вносителите искат да разпространят този принцип на справедливост и в случаите, когато хората ще търсят защита на правата си по общия исков ред по чл. 26 от Закона за задълженията и договорите. Според мен изграждането е налице. Друг е въпросът за несъвършенството на текста, но изграждането е налице.
    Сега се създава един нов член 11. Аз искам да обърна внимание върху него, защото той също е дълбоко социален по своя замисъл: "Купувачите по чл. 9 и 10, чиито дела са приключили със съдебно решение за възстановяване на собствеността върху недвижим имот, получават от държавата допълнително обезщетение в размер на пазарната цена към датата на влизане на съдебното решение в сила". Следователно тук се товари държавата, за да се възстанови тази справедливост. Вижте, създава се нов текст в закона, за да не тежи на бившия продавач, именно в контекста на това, защото се приема оня главен мотив, че той е принуден да напусне държавата по онова време. И ние трябва така да разглеждаме този законопроект. Ако така го разглеждаме, в тази светлина и професионално, аз смятам, че няма нищо в това и че с една спокойна съвест всички господа народни представители би трябвало да подкрепят на първо четене този законопроект по принцип. А между първо и второ четене в съответните комисии той ще получи и една по-добра юридическа трактовка, един по-добър юридически изказ, за който, отново повтарям, има за какво да се мисли.
    Аз така разглеждам законопроекта за изменение и допълнение на посочения закон. Не искам в никакъв случай да го свеждам до такива популистки и ненужни тези, които ни се сервират тук, както в това пленарно заседание, така и в края на предишното, когато се отложи разглеждането му за днес, и затова ви приканвам да го гласувате по принцип на първо четене. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за реплика господин Тосев.
    ИВАН ТОСЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председател.
    Господин Димитров, Вашето изказване в началото е некоректно, като казахте, че това не засяга повечето депутати, ако правилно съм Ви разбрал. Казахте, че това засяга депутатите, които са от районите. Аз твърдя, че това засяга абсолютно всички, цяла България. Може би не съм Ви разбрал добре. Затова не го приемайте като обида, ако нещо съм Ви засегнал.
    Аз искам да кажа, че този закон засяга всички хора в тази държава, защото този закон натоварва продънения бюджет на държавата и най-вече с този чл. 11, който въвежда, който Вие подчертахте, че имал социален ефект. Това не е вярно, защото този чл. 11 е неперфектен и той дава възможност на тези хора, които са взели 12-кратното обезщетение, което, твърдя, беше по-голямо от пазарната цена за онова време, когато беше въведено, сега наново да пледират на нова пазарна цена да бъде обезщетението. И държавата ще трябва да обезщетява. Питам: коя държава? Защото вие няма да сте на власт, когато това ще бъде обезщетявано. Не, точно така ще бъде и това е един подводен камък, който залагате за бъдещото управление на страната. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Желаете ли дуплика, господин Георгиев? Заповядайте.
    ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря.
    Вероятно не сте, колега, разбрали. Не съм имал предвид, че е право само на тези колеги - народни представители. Имах предвид, че те най-добре знаят приложението на закона и неволите на хората, които идват при тях. И в този смисъл не може да им се отнема приоритетът да ни поднесат един проект за изменение на този закон, ако считат, че има нужда от такова изменение. И аз в никакъв случай не омаловажавам това, че именно всички пък вече народни представители в тази зала ще вземем отношение по този въпрос, което и ние правим. Аз нямам проблеми в моя избирателен район, но както виждате, вземам отношение.
    Смятам, че съображения, свързани с издънване на бюджета, както се изразихте и други такива, свързани с тежкото състояние, в което сега се намира държавата и специално бюджетът й, не могат да доминират и не могат да имат значение, когато решаваме този социален въпрос. Ние създаваме в закона принципи, които съответствуват на Конституцията, на справедливостта, на социалната справедливост и т.н.... ((Реплики от опозицията)
    Правим го това. Правим го това - самият факт, че оттогава досега нещата са се изменили многократно... (шум и реплики в залата)... от инфлацията - сигурно се налага. И други проекти за закони в това отношение се предлагат, включително и от Вашата парламентарна група, но това, което искам да Ви кажа в случая е, че става дума за малко случаи - там, където има само съгласно чл. 11 влезли в сила съдебни решения, по които няма изпълнение. Колко ще са такива случаи в България? Те няма да са никак много.
    И тук по повод казаното...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви за дуплика изтече!
    ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Свършвам.
    Господин Школагерски, той е прав. И пет случая да има, и десет, в крайна сметка ние трябва да създадем такава справедливост. А аз не смятам, че ще са пет или десет, но няма да са много, защото по-голяма част от случаите са минали нормално при действието на разпоредбите на закона. Мисля, че е приключило, история е това.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, че ми дадохте възможност извън времето да довърша.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на народната представителка Елена Поптодорова.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател.
    Този законопроект беше гледан и в Комисията по правата на човека и вероизповеданията и там резултатът беше по-различен от този във водещата комисия, т.е. беше подкрепен по принцип с мнозинство. Но аз съм съгласна с колегите, които говориха тук за - как да кажа - прелюдийната стойност на тези резултати. Истината е, че тук в залата ще вземем окончателното си решение.
    Преди да мина към коментари по същество, ми се иска да направя няколко общи разсъждения, които могат да се тълкуват и като отговор на вече внесени тези в дискусията още от миналата седмица.
    Първо бих искала да кажа, че с удовлетворение установявам един по-спокоен тон на дискусия, която винаги е била много остра и много конфронтационна. Това е темата за реституцията. Това означава, че с времето вече улягаме и ние като парламент и разбираме, че става дума за реални интереси на хора и че те трябва да бъдат третирани не емоционално, а практически.
    Става дума за това, че законът бил поръчков. Аз също мисля, че няма нищо срамно в това народни представители да изпълняват поръченията на своите избиратели. Аз снощи се връщам с подобно поръчение за отмяна на внасянето на данък печалба от предприятия на инвалиди. Уверявам ви, че колкото и тясна група да касае такава една поправка в сравнително скоро приетия Закон за защита на инвалидите, аз ще я защитавам.
    По същия начин напълно разбирам колегите, които желаят да изпълнят поръченията на избирателите в своите райони. Това, че става дума за специфични райони в страната, е проблем на география, ако щете, или на геодемографска ситуация, така че без този проблем да засяга района ми, аз се присъединявам към дискусията поради нейния обективен характер. В замяна на това също така съм проявявала остър интерес към Закона за реституцият и проблемите, които той създаде, тъй като пък в моя избирателен район - Габровски избирателен район, всеки трети е засегнат от този закон. И много трудно там може да се тегли тази политическа разделителна линия, която често пъти ние тук в залата теглим.
    Защо едва сега имаше такава реплика или по-скоро такова възражение - защо едва сега се въвежда терминът "двустранна реституция"? Ами именно, защото, както казах в началото, вече можем по-спокойно да обсъждаме въпроси, които доскоро бяха третирани екстремно.
    Тук ще се изкуша да повторя едно дълбоко свое убеждение, че всеки краен законопроект, който удовлетворява на сто процента интересите на една само социална група, неминуемо търси своя баланс в следващо време. Когато от тази трибуна се говори за едва ли не защита на тесни интереси, на групови интереси, аз искам да припомня, че в 1992 г. бяха приети поредица от закони, които също така удовлетворяваха отделни групи жители на България. Друг е въпросът за справедливостта и доколко тя беше възстановена, дали е била наистина обективно възстановена или е било за сметка пък на щети върху интересите на друга група хора.
    Що се отнася поначало до реституционните въпроси, аз наистина смятам, че възприехме краен подход. Говоря още за 1992 г., който не беше възприет в нито една от бившите социалистически страни. И когато се сравняваме в своите темпове на развитие - в случая за България говорим за изоставане - то не е излишно да припомним и подхода, нека го наречем манталитетен, политически манталитет, с който се подходи към решаването на отделни остри въпроси. Истината е, че реституция не се проведе нито в Чехия, нито в Унгария, нито в Полша, даже в Източна Германия. По-мъдро и по-разумно там решиха въпросите със собствеността, без да ги пренебрегват. Без да ги пренебрегват въобще! Просто се възприе един административен и - пак казвам - балансиран подход.
    Нищо чудно, следователно, че и в следващи моменти на развитието на политическите съотношения в страната, се търси възможност за внасянето на баланс. И нека да приемем, че това е не само дължимо, но и политически оправдано.
    А сега - към самия закон. Имаше в първата част от дискусията, и днес се прокрадна в едно изказване, въпросът за причините, които са довели до този закон. Аз искам веднага да пресека всякакви на втори пласт опити да се връщаме назад, като кажа, че още на 29 декември 1995 г. беше даден ясен политически отговор, беше дадена ясна публична политическа оценка на събитията, случили се в България между 1985 и 1989 г., тъй че бих помолила да няма спекулации по този въпрос. Ясна е позицията и на мнозинството по тези събития.
    След този политически отговор, даден от първия ешелон тогава и на партията, и на държавата, последва и законодателният отговор. И това беше именно този закон, за който ние искаме да обсъждаме някои поправки днес и който бе приет на 14 август 1992 г.
    Този закон съдържа ясното не само възстановяване на права, но и защита на тази група от населението, която наистина беше обект на насилническа политика. И наистина по принуда много хора напуснаха страната.
    Аз ще припомня основните акценти в оригиналния закон, за да стане ясно, че поправките, които предлагаме, не променят - държа да подчертая - не променят същността на закона, тъй като се направиха внушения и от този род, че едва ли не поправките отменят този закон.
    Още в чл. 1 се постановява възстановяване на собствеността върху недвижими имоти на български граждани, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 г.

    В чл. 2 се обявяват са нищожни актовете за дарение в полза на държавата, общините, обществените организации или техни фирми, на кооперации, а също и отказите от право на собственост, забележете, по чл. 100 от Закона за собствеността, направени от лицата по чл. 1 от този закон. Обявяват се за невалидни договорите, с които държавата, общините, обществените организации или техни фирми, както и кооперациите, са прехвърлили на физически лица недвижими имоти, придобити от български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 г. С една дума, става дума за пълна имуществена реабилитация. По същество аз ще я нарека и политическа.
    Оттук нататък започна действието на този закон. Мисля, нито един юрист няма да оспори, а най-малко това ще направи политик, че всеки закон се проверява в действителността. Затова съществуват и парламентите. Инак ние бихме приели няколко основни закона еднократно, а след това ще отидем да си гледаме работата такава, каквато е и просто няма да има нужда от парламент. Смисълът на съществуването ни е този: да коригираме законодателството съобразно развитието на обществените процеси, а не само и на самите процеси, също така и на приложението на съответните закони.
    В резултат на прилагането на този закон се оказа, че, възстановявайки 100 на сто, пак ще подчертая, правата на онеправдани граждани, същевременно бяха ощетени други, които в мнозинството от случаите се оказват по същество добросъвестни купувачи и добросъвестно придобили имот. Смисълът на тези поправки, които предлагаме, е именно в това да се позволи на хората, които са били лишени от придобит по съответния начин имот, принадлежал първоначално на гражданите, тръгнали за Република Турция, да получат възможност да придобият жилище в резултат на това, че такова им е било отнето.
    И аз ще се присъединя към аргументите, които изложиха тук колегите, че става дума веднъж за отговорности на държавата, които са й вменени дори и поради обстоятелството, че държавни институции са предизвикали това излизане от държавата, а също така и поради факта, че тя е била посредник в определени сделки. Искам да подчертая, че този закон или по-скоро тези поправки към закона третират лица, които не са получили нито една стотинка като обезщетение. В този смисъл репликата, която беше направена преди малко, е некоректна. Говорим за хора, които не са получили дванадесеткратно обезщетение и именно поради това никой не оспори справедливостта на тези поправки. Това не се случи и в Комисията по правата на човека. Там имаше възражения от друг порядък и сега отивам към тях, те са основателни, имаше възражения относно юридическата чистота на формулиране на законопроекта, и по това всички бяхме съгласни, имаше възражения относно финансовата обезпеченост и че по-скоро липсва оценка на Министерството на финансите - с това също се съгласихме, - ето защо в моята комисия законопроектът беше приет по принцип с изрична препоръка да се извършат допълнителните и юридически, и финансови уточнения.
    Тук се спомена за закона на господин Атилла. Той направи една блестяща защита на своя законопроект на миналото заседание, в първата част на дискусията. Ред от неговите аргументи бяха основателни. Аз не считам, че той възрази срещу необходимостта от този законопроект. Ако той е против, ще има възможността да каже и да ме опровергае, но аз не останах с това впечатление. Що се отнася до законопроекта, който той е внесъл, още в миналата дискусия самият вносител господин Божинов посочи, че това не е неприемлив законопроект. Даже първата част, особено чл. 9, ал. 1, това е предложение, фигуриращо под ァ 2, е приемливо и то заслужава да бъде обсъдено в добросъвестен и положителен смисъл, но че нищо не пречи в интервала между първо и второ четене тази именно работа по комбиниране на законопроектите да бъде извършена. Така че не виждам причина агресивно да се противопоставяме относно допълнителното внасяне, разбрахме тук, че и процедурно това е било така, допълнителното внасяне на още един, трети законопроект.
    Искам също така категорично да възразя на доста демагогската фраза, която прелетя по микрофоните, че, видите ли, прави се законопроект за едни, които са по-наши. Ами законът от 1992 г. за по-чужди ли е бил? Той е бил все за наши. И нека веднъж завинаги разберем, че правим законопроекти все за наши, все за хора, които живеят в България, все за български граждани. Така че отхвърлям тази доста евтина и, пак повтарям, демагогска фраза, целяща да обезсмисли законопроекта.
    Имаше верни съображения, изказани от господин Гоцев на миналата дискусия, чисто юридически, от господин Георгиев. И предлагам ние да стъпим по-скоро на тези изказвания по същество, да приемем законопроекта по принцип и наистина да се извърши цялата необходима работа между първо и второ четене, която да ни позволи да приемем този закон и окончателно. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата за реплика има господин Сунгарски.
    ИВАН СУНГАРСКИ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю! Госпожо Поптодорова, аз винаги съм уважавал вашите позиции и вие знаете това. Независимо от усмивките или от откровените смехове на вашите колеги, вие по-добре от тях знаете истината. Обаче единственото доказателство, което можем да представим пред парламента и то да бъде убедително, че не правим закони за наши или за ваши, или за по-наши и по-ваши, е да въведем една справедливост при обезщетяването на всички, които поради различни поводи и начини са засегнати в имуществен план. Това е единственото доказателство, което можем да представим пред българския народ. Другото са приказки. Това исках да кажа.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Думата за реплика има господин Гоцев.
    ВАСИЛ ГОЦЕВ (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Поптодорова! Вземам думата отново по повод на това, че казахте, че нито един юрист няма да възрази. Вижте, има две неща, които не са верни, в това, което казахте. Не че вие съзнателно ги казахте невярно, а защото просто вероятно нямате информацията. За една част от случаите хората са си получили вече парите.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (от място): Ние за тях не говорим въобще.
    ВАСИЛ ГОЦЕВ: И точно за тях говорим в чл. 9, за който вие казвате. Защото чл. 9, в който се казва, че трябва да се даде пак пазарната цена на имота, това са текстовете, които се отнасят до селища, в които имотите директно са продавани, там собствеността е възстановена от момента, когато бившият собственик е платил съответно стойността на имота. Той е депозирал стойността на имота на името на преобретателя, на този, който е купил, от този момент той е станал собственик и преобретателят е имал всичкото право да изтегли парите и да си ги употреби така, както намери за добре. Така че за този случай, след като са изминали две години от изтеклите четири месеца, в които купувачът си е бил получил имота, той го е получил може би формално, ако не е изтеглил парите от банката, но той е имал право да ги изтегли и от четири години с тези пари да направи всичко, каквото е искал да направи. Плащането сега наистина е плащане на нещо, което вече е бил получил. Това е едната страна.
    Втората страна това е онова, което засегна в някаква степен и господин Сунгарски: там, където сделките са станали в нарушение на неща, които не са зависили от купувача. Там наистина е справедливо нещо да стане. Но аз ви казах и по-рано: поради това, че и по други реституционни закони този въпрос съществува пред нас стои откритата възможност по Закона за отговорността на държавата да се търси.
    Но аз предложих друго. Дайте да не приемаме този закон сега, защото ще създадем трудности, и ви уверявам, по-големи, отколкото ги имаме. И да се съберем да направим един закон, който наистина социално да бъде справедлив и да реши всички случаи. Затова аз и по-рано бях готов да съдействам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Госпожа Поптодорова има думата за дуплика.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПГДЛ): Само с няколко думи. Аз наистина възразявам срещу третирането на избирателите като по-наши и по-ваши. Сигурно ги има и такива, но не когато става дума за обективни неща като собственост. В единия случай ставаше дума за хора, които може би даже са гласували и за ДПС, и за СДС, и за БСП, чийто основателни претенции бяха възстановени, бяха удовлетворени, и става дума сега за следваща много малка наистина група, която остава извън тази обективна справедливост. Истината е, че докато ние правим закони с краен смисъл, докато крайно се третират интересите на една или друга група, винаги ще има опит за внасяне на баланс. Затова всеки трябва да бъде поне малко недоволен от даден закон. В противен случай се търси реванш. И това нашата практика го доказа.
    По втората реплика. Аз си мисля, че наистина трябва да се намери един по-всеобхватен подход, за да се удовлетворят наистина открити въпроси въобще в реституционната сфера. И пак казвам, това е грешка на едностранчивия подход, който въведохме. Но що се отнася до този закон, отново уверявам, не става дума за хора, които са получили обезщетение. Става дума за хора, които водят дела и които са извън действието на закона, за който говори господин Гоцев. Аз самата ще бъда противник да се извършва второ обезщетение. И това вече би могло да се регулира, да се гарантира със съответен текст между първо и второ четене.
    Затова приканвам наистина да работим между двете четения, за да направим поне една генерална репетиция за това как се търси баланс в тези реституционни и собственически права. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата Юджел Атилла.
    ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На петъчното заседание, когато започна обсъждането на законопроектите, аз взех думата, но помолих днес да ми се даде отново думата, за да изразя още няколко неща. Затова бих искал да разглеждате моето изказване като продължение на изказването ми от петък.
    Днес разглеждаме два законопроекта, които се съгласяваме по принцип всички, че уреждат материя, която би трябвало да бъде уредена в основния закон. Съгласяваме се с това, че законът, приет от Тридесет и шестото Народно събрание, извънреден закон, специален Закон за възстановяване на собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май - септември 1989 г., е именно такъв закон, за да уреди по-бързо, по-олекотено и по една по-бърза процедура от общия закон възстановяването на вещни права върху недвижими имоти, които са били отчуждавани по време на лятото на 1989 г.
    Основният закон е постановил в по-голямата си част разрешаването на тези проблеми, но е изтървал отделни случаи от гледна точка на това, че и в основния закон се третира въпросът от две страни - за имоти, които са били продавани по Закона за собствеността на гражданите, и такива, които са били продавани без действието на този закон. Аз мисля, че тук се крие разковничето на това, което е и предложение на госпожа Ана Миленкова. Мисля, че Законът за собствеността на гражданите би трябвало да действува навсякъде на територията на Република България, тогава народна. Не е бивало да се правят сделки без действието на този закон. Но така или иначе някъде е действувал Законът за собствеността на гражданите, а някъде примерно са се извършвали директни продажби между физически лица. На мен ми се струва и смятам, че това е вярно, това не изменя същността на въпроса да се уреди справедливо обезщетение и за двете страни. Тоест едните, които са продавали имота и без действието на този закон, да имат правото да си го възстановят, а онези, които са купували и са били добросъвестни купувачи, да успеят да получат обезщетение за това, че освобождават този имот.
    От тази гледна точка не мога да се съглася с различното решаване на въпроса по сделките, които са се извършвали със Закона за собствеността на гражданите, т.е. чрез посредничеството на общината или на организациите, и тези, които са се извършвали без това посредничество. Тук смятам, че трябва да действува един общ принцип, една обща логика за решаването на тези проблеми. Двете страни - продавачи и купувачи - нямат вината, че някъде се е спазвал този закон, а някъде той не е действувал. Пък и няма логика да не е действувал законът някъде, а другаде да е действувал.
    По отношение на законопроекта на госпожа Ана Миленкова. Именно поради това отделно третиране на тези сделки излизат извън кръга на обезщетенията хората, които са били купувачи по отношение на директните продажби между физически лица. Тоест нейният законопроект и на група народни представители иска да възстанови правото на обезщетение на този кръг участници в тези сделки, т.е. на купувачите в директните сделки с физически лица. Ние подкрепяме това, като смятаме, че е абсолютно справедливо да се възстанови правото на онези добросъвестни купувачи да получат обезщетение, т.е. техният интерес да не се увреди. Даже предлагаме 12-кратната стойност, понеже тогава беше реална цена, добра цена за имотите през лятото на 1992 г., когато се прие законът, днес тя отстъпва на пазарната цена на имотите и нашето предложение в нашия законопроект визира точно право на обезщетение на купувачите по пазарната цена на имота.
    Но вижте как влизат в колизия двете предложения - на госпожа Ана Миленкова и на господин Георги Божинов. Чл. 9 от Георги Божинов се третира по друг начин. Чл. 9 от госпожа Ана Миленкова се третира така, че обезщетението се поема от държавата, а в чл. 9 на господин Божинов това обезщетение се прехвърля като тежест на едната страна в тези сделки, т.е. на страната на продавачите, бившите собственици. И тук е колизията между двата законопроекта. Ние предлагаме законопроект, подобен на чл. 9 на госпожа Ана Миленкова, само с промяната, че приемаме не 12-кратната, а пазарната цена на имота, но обезщетението се дължи от държавата.
    По отношение на изказването на господин Георгиев за ァ 3 от законопроекта на господин Божинов, който създава новия чл. 10. Казахме, че законът, приет в 1992 г., е специален, извънреден закон. Той урежда една правна възможност за възстановяване на вещните права по по-олекотен начин и по-бърза процедура. Господин Георгиев, но това е само за случаите, в които законът е постановил срок 1 март 1992 г. Смятам, че всички, които не са могли да се възползуват от закона, защото той дава права само на онези, които са успели да се върнат до март 1992 г. и се установят с постоянно жителство тук, и за всички онези, които след тази дата са поискали възстановяване на правата си на собственост, са в пълното си право да го поискат. И точно по онези права, от които са се възползували онези, които имат права преди 1 март, т.е. по този закон.
    Накратко казано, аз мисля, че логиката, която се постановява в новия чл. 10 на законопроекта на господин Божинов, отсъствува, защото той възстановява правото на собственост, но под една форма да закупи този имот, т.е. възстановявам правото ти да купиш този имот, а не собствеността ти върху този имот. И както и миналия път, пак ще подчертая: за какво ще бъдат тези дела по чл. 26, ал. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите, ако на човека му се възстановява правото да закупи този имот. Защото в този член се визира възстановяване на имота, ако той възстанови пазарната цена на този имот. Мисля, че просто е лишен от смисъл и логика самият текст, предлаган тук. Защото тези продажби по нищо не се различават от всички продажби, които са се извършвали в 1989 г. И ако човекът, върнал се или не се е върнал, иска да възстанови собствеността си, т.е. около датата 1 март 1992 г., и не може да се възползува от правата по специалния закон, приет в 1992 г. от Тридесет и шестото Народно събрание, той има правото да си потърси по общия ред, по Закона за задълженията и договорите, но по какъв начин вие ще му възстановите правото на собственост, постановявайки той да го купи? Просто е лишена от смисъл една такава норма. Тя не създава правно действие. Защото, ако искате да знаете, и без наличието на този ваш чл. 10 спокойно бившият собственик може да отиде и да се споразумее с този, на когото е продал през 1989 г. този имот, на пазарната цена на имота. Тоест ако вие постановявате да купи само този имот, аз ви казвам, че ние влизаме в колизия със самите правила, по които човек трябва да възстанови собствеността си по общия ред, т.е. по Закона за задълженията и договорите.

    Сега по отношение на чл. 9 това, което нас ни тревожи. Може би госпожа Ана Миленкова също ще вземе отношение, за да може да изрази своето становище.
    Основният закон е приключил своята дейност за всички онези, които са поискали да си възстановят собствеността, но които имат права по този закон. Тоест, датата 1 март 1992 г. отново се визира.
    Считаме ли ние, че чл. 9 е изчерпал своето съдържание? А когато ние постановяваме обезщетение за тази група хора, това за всички онези купувачи ли се отнася, по всички сделки, извършени между физически лица? Тоест, законът ще върне ли правото на купувачите по чл. 9 - да имат основание за обезщетение по този законопроект, който вие предлагате, госпожа Ана Миленкова и господин Георги Божинов, а и ние предлагаме - да получат обезщетение, като добросъвестна страна, ощетени от основния закон? Ако така разсъдим, мога да ви кажа, че ще създадем куп неприятности още оттук. И колизията, която се е получила между текстовете, които предлагат госпожа Ана Миленкова и господин Георги Божинов при един вариант, който ние предлагахме за текст на този закон, затова помолихме - понеже третираме една и съща материя, да разгледаме и трите законопроекта едновременно, за да получим оптимален вариант на разрешаване на тези проблеми.
    А по отношение на това кой кого представлява, мога да ви кажа, че по времето на действието на основния закон и двете страни търсеха най-усилено Окръжния съвет на Движението за права и свободи в Хасково, защото и там беше едно от основните полета за действие на този закон. И двете страни търсеха нашето съдействие и ние бяхме едни добри посредници между общината и всички, които бяха ощетени по този закон. Намерихме много сполучливо и добро решение. Смятам, че няма повод да бъдем обвинявани, че защищаваме едната или другата страна. За нас въпросът е този закон да уреди съвсем справедливо, балансирано, равнопоставено интересите на всички, които са засегнати от лятото на 1989 г. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има думата за реплика господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Искам да внеса яснота. Случаите, които животът и практиката ни поднесоха по чл. 9 могат да бъдат разделени в три групи.
    Първата група, това са вече уредените от чл. 9 на действащия закон случаи. Чл. 9 от извънредния закон е мъртъв. Той казва, че три месеца след приемането на онзи закон, този, който е внесъл сумата, на която е купил имота има право да получи своя имот. С това тази категория се изчерпва -"продавачи, внесли сумата на сделката" - край!
    Втората група. Това са случаи на имоти, продадени в населените места по взаимна договореност, по които се водят дела. Има присъда на съда. Тези случаи ги уреждаме в параграф 4, т.е., чл. 11. Ние казваме, че в тези случаи, които са вън от действащия закон, държавата ще даде на този, който е загубил делото разликата между тази сума, която му е възстановена и онова, което е пазарната стойност.
    Третата група от случаи са сделки на имоти в населените места, които тепърва започват претенции по тях. Вън от закона, вън от тези, по които се съдят. Има такива случаи. Само в този случай, господин Атилла, ние казваме - по тях, който претендира за имота си дава пазарната цена и го получава. Това са трите групи. Така че противоречия между моя чл. 9 и текстовете на Ана Миленкова няма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има думата за реплика Димитър Георгиев.
    ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю. Уважаеми господин Атилла, моите реплики към Вас са две.
    Първо, по повод на Вашата теза, че Ви е чудно какъв е този закон, който не се е прилагал някъде, в някои населени места - Законът за собствеността на гражданите, а някъде се е прилагал. Защо не се е прилагал навсякъде?
    Искам да Ви кажа, че наистина имаше такъв Закон за собствеността на гражданите и през 1990 г. ние отменихме тези разпореди. Там имаше един чл. 15 и следващите, които повеляваха именно това. Сега аз ще ви посоча правилника по приложението му, който не знам защо не е отменен в тази част, но да Ви кажа какво е казано по този въпрос. Цитирам:
    "Този закон не се прилага за сделки с недвижими имоти, които се намират в село, по отношение на което Министерският съвет е изключил реда за прехвърляне чрез народния съвет."
    Самият закон и към него имаше един списък по окръзи на селища, в които той не се прилага. Тоест, няма посредничество на общината, а хората сключват сделки помежду си. И веднага - да, че това е така, за да няма никакво учудване по въпроса. Това са тия случаи, които има предвид действащият засега чл. 9 от този закон, който ние третираме в момента - за възстановяване на собствеността и т.н.
    Втората ми реплика е, че наистина чл. 26 от Закона за задълженията и договорите, който се сочи в новосъздадения член - е по общия ред.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Двете минути изтекоха.
    ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Той ще се приложи по общия ред.
    Отговор на Вашия въпрос се намира, и аз Ви моля да обърнете внимание на това, в преходната разпоредба към сега действащия закон, чието изменение се иска. А именно:
    "Параграф 2. Владението на имотите, собствеността, върху които се възстановява по силата на този закон да се предаде на собствениците до 1 април 1993 г."
    Става дума, че самият закон даде един продължителен срок от време, за да могат да се уредят тези случаи. И ние казваме: "Ами, ако няма разплащане и след този период от време? Или, ако един исков процес тече по чл. 26 от Закона за задълженията и договорите и е започнал по-късно, дори и след тази дата и продължава да тече и сега? Или делото е свършено, има постановено решение, но не е изпълнено, как да се постъпи?" Отговор се дава в проектозакона, който ни се предлага. Може да има такива искове дори и само затова, защото може ищците да се позоват на купувачи, които са използвали служебното си и партийно положение, да закупят. Има такъв случай в закона. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Георгиев, Вие декларирахте две реплики, но те трябваше да станат в две минути, а не в пет
    ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, че ми дадохте тази възможност, но понеже господин Атилла поиска да я чуе и аз затова продължих.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Всеки иска да чуе, но трябва да се спазва дисциплината.
    Има думата за трета реплика господин Ганев.
    ПЕТКО ГАНЕВ (ПГДЛ): Благодаря, господин председателю. Уважаеми господин Атилла, искам да Ви направя реплика по отношение на това, че Вие казахте, че в законопроекта, внесен от Георги Божинов и група народни представители параграф 3, с който се създава нов чл. 10 в закона няма абсолютно никакъв смисъл. Става въпрос за следното, господин Атилла.
    Когато беше, наистина, голямата екскурзия през 1989 г. се прие един закон със съдействието на Движението за права и свободи. Този закон се прие в пленарната зала. Всички тези граждани от турски произход, които заминаха в Република Турция да бъдат обезщетени и да си върнат жилищата. Уверявам Ви, в нашия избирателен закон поне тези граждани, които бяха заминали наистина на екскурзия, те си върнаха тези жилища. В Разград са върнати 200 такива жилища по закона, който действаше до 1993 г. Тук става въпрос за следното.
    Тези граждани, които не са се установили вече в България, според мен, те не са отишли на екскурзия в Република Турция. Знаете ли какво се прави сега? Сега тези граждани от Република Турция с генерално пълномощно, даже без да идват в България, искат да си възстановят собствеността по този член.
    Уважаеми господин Атилла, аз смятам, че наистина тези граждани, които са се установили вече в Република Турция, трябва да заплатят стойността на жилището, което са продали тогава по пазарната цена и сега да си го възстановят по пазарната цена. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата господин Атилла за дуплика.
    ЮДЖЕЛ АТИЛЛА (ДПС): Уважаеми колеги! Ще почна от последния репликиращ само с едно изречение към него.
    Ако той може да ми докаже, че през лятото на 1989 г. е имало нормален пазар на недвижимите имоти, аз веднага ще се съглася с него. Ако може да ми докаже с тогавашното законодателство, със съществуващите закони, с тогавашните прийоми на разпродажба, с екстрените ситуации, създадени по отношение на предаване на вещни права, на собственост от едни на други, веднага се съгласявам, но нямате възможност да ми докажете това. Тогава пазарна цена на имота не е имало, господине.
    А по отношение на това какво представляват за хората тези имоти. Тези имоти представляват трудови спестявания на хората. Тогава нямаше предприемаческа дейност, нямаше възможност да експлоатираш, да кажем, някакъв чужд труд или за един ден да направиш такава голяма сделка, че да спечелиш не една къщичка с две-три стаички или едно апартаментче, а да спечелиш цели блокове.
    Така че, извинявайте, тези хора, където и да отидат по целия свят, имат права върху тези имоти и те ще си ги възстановяват дали по реда на този специален закон, ако са имали тази възможност до 1 март 1992 г. да се ползват от правата, или по общия ред, по общите закони, които Република България като демократична държава ще им даде право да възстановят.
    Така че към Вас репликата ми е само това - не можете да ми докажете съществуването на свободен пазар и на свободни волеизявления на хората - собственици на имоти през този период. Това е.
    Сега по отношение на господин Божинов. Наистина аз Ви казвам, че казусът е сложен и не е толкова лесен за разрешаване. Ако е било възможно отново да се прегледат всички законопроекти, не казвам от гледна точка на заиграване с нашия законопроект, а от гледна точка на разрешаването на казуса, който е създаден, да се разреши по този начин, по който...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето Ви изтече.
    ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Господин председателю, само една възможност, темата е даликатна и не изисква може би...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Съгласен съм.
    ЮДЖЕЛ АТИЛЛА: Отговарям само с това. Имахме желанието, за да не създадем усложнения по вече решени проблеми, по вече разрешени случаи, да създадем отново възможности за възстановяване и за търсене може би неправомерно на права.
    Но по отношение на репликата на господин Георгиев за чл. 10. Именно, изхождайки от това, че не е имало свободна възможност за волеизявление по отношение на изповядването на сделките тогава, а иначе всички са били под едната психоза и на село, и в града, всички са продавали имотите си, заради нуждата да пътуват, а не просто са имали възможност да направят това волеизявление съвсем съзнателно, затова казваме, че трябва да се решават не различно тези случаи, а обединени под обща теза на обезщетителната функция на държавата, за да може тя да посрещне равнопоставено, а не да прехвърля тежестите по обезщетение на едната или на другата страна. Това имах предвид. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Давам думата последно на народната представителка Ана Миленкова, като вносител.
    АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председател! Аз понеже се изказвам накрая, за мен останаха немного неща да кажа, но има такива, които държа обезателно да споделя със залата.
    Поначало разликата между този закон, чието изменение разглеждаме днес, тъй нареченият "Закон Доган" и останалите реституционни закони е в това, че по всичките други три закона, по които се извършва реституция в страната, приети през 1992 г. от Тридесет и шестото Народно събрание, ние стигаме до имотите, които се намират в момента в собственост на общините. А по този закон ние не стигаме само до общините, а до онези граждани, които са закупили от общините и има вече една перфектна сделка, където собственик е трето лице, а не държавата или общината. Виждате, че тук се навлиза много по-далече, много по-дълбоко в сферата на взаимоотношенията във връзка със собствеността по извършените сделки вече.
    Значи по този начин със "Закона Доган" се обявява за недействителна или се разваля една сделка, която е перфектна и е сключена по всичките правила на закона, който действа у нас. Не знам дали има друга държава, която някога да е правила подобно разваляне на договори, перфектно сключени договори от държавата да бъдат разваляни. Значи от римско право до наши дни всички правни системи уважават перфектно сключените сделки.
    Нещо повече, в "Закона Доган" не се дава и правото на задържане, което се дава абсолютно също във всяка правна система. Или този, който е купил от общината такъв имот и е извършил маса подобрения в него, той няма право да задържи имота, докато на него му бъде изплатено това обезщетение.
    Въпреки това, съзнавайки, че от 1992 г. до 1996 г. законът е прилаган, ние не предлагаме отмяната на закона. Аз мисля, че най-справедливото решение е било точно отмяната на закона. Ние не предлагаме това. Ние предлагаме просто отстраняването на една невероятна несправедливост и искам да поясня за хората, които сякаш дори без да са прочели закона, действащия, и предложенията за неговото изменение, излизат и правят изказвания.
    Колеги, това, което предлагаме ние, е нещо, което в закона го няма. Значи по онези сделки, които са сключени между лицата пряко, без посредничеството на общината, имотите се връщат на бившите собственици тогава, когато настоящият собственик, ако остане, трябва да заплати 12-кратната стойност, а ако се върне имотът на бившия собственик, значи този, който е сегашният собственик, остава с еднократната стойност на имота. За това ние говорим, това предлагаме да бъде също 12-кратно, както и за всички останали. Ако прочетете внимателно текстовете, ще се убедите, че точно това е нашето предложение.
    Аз затова съм така доволна от зрялата позиция на депутатите от Парламентарната група на Движението за права и свободи, които и при обсъждането в комисията, и в пленарната зала, подкрепят законопроектите.
    Изненадана съм от невероятното рипане на Парламентарната група на СДС, тъй като в тези имоти сега не живеят избиратели нито на БСП, нито на ДПС, нито на СДС, а живеят хора, които еднакво добре могат да бъдат и на едните, и на другите избиратели. При мен в моя район са идвали хора, които са с етнически турски произход и са ми казвали: добре, вижте какво стана сега. Този, който замина на екскурзия, се оказа по-добър от мен, защото той сега се връща и мен ще ме изкара от имота, който аз купих от него, защото аз тогава останах заедно с всичките българи, както каза в миналото заседание колегата Божинов, зад пещите или да събирам реколтата и излиза, че аз съм по-лош, мен ме изваждате от имота, въпреки че аз съм си го платил, и го връщате на този човек, който го е нямало в един момент, който за нас беше труден.
    Във връзка с този проект, повярвайте, съм получила невероятно огромно количество писма. Една голяма част, господин председателю, са адресирани и до Вас, не само до мен. Позволете ми да прочета няколко извадки от тези писма, за да видите, че не става въпрос за създаване сега несправедливост и да делим някого на наши и ваши, а става въпрос да отстраняваме несправедливост.

    В едно от писмата - от Юлия Костова, която е от Разград - дала си е адреса в Разград, защото е изкарана от жилище, което е купила пряко от човек, който е заминавал през 1989 г., се казва: "Защо, господин Сендов, сделките, сключени чрез общини, получиха обезщетения, а сделките от частен характер - не се третират като тях? Нали законът за всички сделки еднакво отне имотите, а не всички получиха обезщетения?" Защото Законът "Доган" дава 12-кратно обезщетение по сделките, които са сключени чрез общините, но не дава, както вече ви поясних, на тези, които са сключили преките сделки.
    В друго писмо - от Руси Тодоров Русев от с. Иширково, Силистренско, който е купил пряко имот от заминаващ, се моли час по-скоро да бъде възстановена една крещяща несправедливост.
    В писмо на Иванка Дескова от с. Стража, Разградско, което е кръстено, забележете, "Зов за помощ", две семейства - тя с дъщерята си, живеят в това жилище, което са закупили по същия начин - пряко от заминаващите за Турция, сега излизат на улицата. И тя казва така:
    "Извършените покупко-продажни сделки, направени по доброволно желание на продавачите-екскурзианти, не са извършени самоволно, а законно. Съдът ни осъжда с дъщерята да отстъпим собствеността. Въз основа на какво? В какво ни обвиняват?"
    Тя приема, че трябва да има някаква вина, за да бъде изкарвана от това жилище и смята, че тя няма никаква вина, защото си е платила парите толкова, колкото са пожелали. И тя се обръща вече: "О, Боже, помогни ни! С коя ръка, Боже, и от коя страна вече да се кръстим. Братя и сестри българи от цялата ни изстрадала България, помогнете ни!"
    Хората остават без жилище. Помислете за това, вие, които говорите за това, че някой делял хората на "наши" и "ваши". Хората остават на улицата. Това е проблемът.
    Аз тук бих искала също да обърна внимание и на един друг факт. Съгласна съм с предложенията, в голямата част направени от колегите с другия проект. Смятам, че всички ние разумно трябва да подкрепим и двата законопроекта на първо четене. За второто четене да направим един общ. А нека колегите от Движението за права и свободи, които имат предложения по закона, да ги направят като предложения за второто четене в рамките на 7-дневния срок. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Има думата за реплика господин Тосев.
    ИВАН ТОСЕВ (СДС): Благодаря Ви, господин председателю.
    Може би е така, госпожо Миленкова. Някои хора може да останат на улицата и трябва да им бъде платено. Аз не съм съгласен това дали е било екскурзия или възродителен процес. Може би беше възродителен процес, но затова може би по-добре ще се изкаже някой от ДПС. Аз пак ви казвам. Мен ме притеснява чл. 11, който се въвежда за влезлите в сила съдебни решения по 12-кратното обезщетяване на тези, които са...
    РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА ПГДЛ: Не става дума за това.
    ИВАН ТОСЕВ: Става дума, как да не става дума. Точно за това става дума. Влезло в сила съдебно решение, взел си обезщетението по курс 70 лв. за долар, обърнал си е парите в долари и сега пак ще пледира за нова пазарна цена - да му се компенсира тази разлика. А аз твърдя и колеги от БСП казаха, че 12-кратното обезщетение на онзи етап беше по-високо от пазарната цена тогава. Защо пак на тези хора ще се дават пари и то от бюджета на държавата? Ето това искам да кажа.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика? - Има думата господин Еюп.
    КЕМАЛ ЕЮП (ДПС): Аз по принцип подкрепям предложеното допълнение от госпожа Миленкова, защото, ако трябва да се върнем към писмата, ние също имаме много писма, но чисто и просто аз не съм ги събрал да ги чета тук. Но за случая Разград, нима там Законът за собствеността на гражданите не е действувал?
    Но така или иначе, щом е станала покупко-продажба между физически лица, е справедливо да бъде обезщетена и другата страна, която невиновно понася щети, че навремето е купила имота. Ние сме против предложението на господин Божилов това да става, след като продавачът възстанови пазарната стойност на имота.
    Репликата ми към госпожа Миленкова е, че сделките са перфектни. Аз бих казал, че са перфектни само документно. Как може да бъде перфектна една сделка, когато на хората им се предоставяше място 1 м в камион да си съберат багажа?! Както знаем много добре, как "перфектно" бяха организирани екскурзиите тогава и как "перфектно" пътуваха хората, когато вагоните бяха претъпкани като за животни - 3-4 пъти повече?! И аз лично съм свидетел как хората с подути крака 3 дни не можеха да стъпят на краката си. Нима те са били в нормални условия да се пазарят и на пазарна цена да си продадат имота?!
    Аз приемам, че документно са оформени перфектно. Но не приемам, че сделките тогава са били на пазарна цена, че са били при нормални условия, т.е. че са били перфектни. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата за дуплика Ана Миленкова.
    АНА МИЛЕНКОВА (ПГДЛ): Ще ми се колегите от ДПС да разберат, че в чл. 11 става въпрос за тези, които не са получили абсолютно никакво обезщетение. През цялото време го припяваме това, обаче няма кой да го чуе. Става въпрос, още веднъж казвам, за тези, които не са получили никакво обезщетение.
    Що се отнася до репликата на господин Кемал Еюп, ще ми се да попитам: затова ли, че някой е бил на метър разстояние - не знам, не съм видяла това, в някакъв камион или в някакъв вагон, вие искате сега да оставим някого на улицата, без дори да му дадем 12-кратната стойност?!
    И още нещо. За тези имоти - никой не ги е карал, при това Законът "Доган" приема, че продажбата е станала във всички случаи насила. Аз ви гарантирам, че това не е станало във всички случаи насила. Защото вие знаете, че имаше и депутат от ДПС в парламентарната група в миналото Народно събрание, който замина, но имота си не продаде. Явно, не е бил накаран да си продава имота. И сега той си живее в този имот в Силистра.
    Що се отнася до това, че никой не е карал хората да сключват на ниски цени сделките, вие знаете какви бяха цените през 1989 г. Но ако ние не съобразим това с промените, които предлагаме сега, излиза че някой ще бъде изкаран сега, в настоящия момент от този селски имот, за който, примерно, той е платил определена цена, като той получи тази цена, да речем, за селския имот през 1989 г. е била 5 или 10 хил. лева. Сега той ще излезе и ще получи 5 или 10 хил. лева. С тези пари в момента, колеги, той вероятно ще може да си купи едни ботуши, с които ще трябва да стои на дъжда и на снега навън.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Други желаещи? - Няма.
    Преминаваме към гласуване на първо четене на двата законопроекта.
    Най-напред ще гласуваме законопроекта, предложен от Ана Миленкова, Велко Вълканов, Бончо Рашков.
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 196 народни представители, за - 136, против - 53, въздържали се - 7.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Поставям на гласуване на първо четене законопроекта, предложен от народните представители Георги Божинов, Велко Вълканов, Петко Ганев и Йордан Школагерски.
    Моля, гласувайте!
    От общо гласували 197 народни представители, за - 121, против - 71, въздържали се - 5.
    И този законопроект е приет на първо четене.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред -
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТАКСИТЕ ВЪРХУ ТЕЧНИТЕ ГОРИВА ЗА ФОНД "РЕПУБЛИКАНСКА ПЪТНА МРЕЖА" И ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ФОНД ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
    На 10 октомври 1996 г. са приети на първо четене два законопроекта. Давам думата на народния представител Кирил Желев - председател на Комисията по бюджет и финанси, да докладва законопроекта на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    "Становище
    на Комисията по бюджет и финанси относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда
    Вносители - Хасан Али и група народни представители, Калин Димитров и група народни представители и Ремзи Осман.
    ァ 1. ァ1, чл. 1, ал. 3 се изменя както следва:
    Предложението на народния представител Хасан Али и група народни представители е:
    "Ал. 3. 30 на сто от таксите, набрани във фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда, се предоставят целево на общините за строителство, ремонт и зимно поддържане на четвъртокласната пътна мрежа в планинските райони и за финансиране на екологични проекти в планинските райони."
    Предложение на народния представител Калин Димитров и група народни представители за ал. 3:
    "Ал. 3. 30 на сто от таксите, набрани във фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда, се разходват целево за строителство, ремонт и зимно поддържане на пътната мрежа в планинските райони и за финансиране на екологични проекти в планинските райони, от които:
    1. 60 на сто от таксите, набрани във фонд "Републиканска пътна мрежа", се предоставят целево на общините за строителство, ремонт и зимно поддържане на четвъртокласната пътна мрежа в планинските райони.
    2. 50 на сто от таксите, набрани в Националния фонд за опазване на околната среда, се предоставят на физически и юридически лица със стопанска цел за екологични производства в планинските райони".
    Предложение на Комисията по бюджет и финанси за ал. 3:
    "Ал. 3. 30 на сто от таксите, набрани по този закон във фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда, се разходват в планинските райони целево за финансиране на строителство, ремонт и зимно поддържане на пътната мрежа и на екологични проекти, от които:
    1. 60 на сто от таксите, набрани във фонд "Републиканска пътна мрежа", се предоставят целево на общините за строителство, ремонт и зимно поддържане на четвъртокласната пътна мрежа.
    2. 40 на сто от таксите, набрани в Националния фонд за опазване на околната среда, се предоставят на физически и юридически лица със стопанска цел за екологични производства."
    Следващото предложение за ァ 1, за промени в чл. 3 е да се създаде нова ал. 4. Предложението е на народния представител Ремзи Осман и група народни представители. Създава се нова ал. 4:
    "Ал. 4. Сумите за железопътната инфраструктура се определят от таксите за дизелово гориво по т. 2 на чл. 3 на този закон, на основата на относителния дял на потребното дизелово гориво от Националната компания "БДЖ" спрямо общото количество дизелово гориво, от което е събрана сумата във фонда."
    И предложение на комисията за нова ал. 4. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
    "Ал. 4. За железопътната инфраструктура се изразходва не повече от сумата на таксите, постъпили във фонд "Републиканска пътна мрежа", от течните горива, закупени от Националната компания "Български държавни железници".
    И бих си позволил да предложа една редакционна промяна по ал. 3, т. 2 - думите "със стопанска цел за екологични производства" да бъдат заменени със "за финансиране на екологосъобразни проекти и устойчиво развитие на планинските райони". Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Да, аз също благодаря. Може би трябва поотделно двете алинеи да гледаме, тъй като има различни предложения.
    Да, те са все към ァ 1, но засягат чл. 1 от действащия закон. Има предложение на единия вносител - господин Хасан Али и група народни представители, на другия вносител - господин Калин Димитров и група народни представители, и на комисията.
    След като чухте предложението на комисията по ал. 3, моля вносителите да кажат дали поддържат други варианти. Има думата господин Хасан Али.
    ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! На първо четене имаше доста изказвания по нашите законопроекти. Вече сме на второ четене, искам да кажа само следното: като един от авторите на трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда аз съм съгласен с текста, който прие Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание.
    Единствено за добавката накрая, която се прави от специалистите, вместо думите "със стопанска цел за екологични производства" да бъдат приети думите "за екологосъобразни проекти и устойчиво развитие на планинските райони" аз моля тук колегите - специалисти в тази област, също да кажат своето мнение, тъй като има вероятност да изпуснем реално и онези 12 на сто за планинските райони, става въпрос за средствата за екопроекти в тези райони, заради които ние, депутатите в Комисията за развитие на планинските и полупланинските райони, предложихме тази втора точка.
    Фактически това, което предлага Комисията по бюджет и финанси, е и становище на Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони с тази нова добавка.
    Предлагам да се обединим около този текст, тъй като по-вярно отразява нашите искания за планинските райони. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря. По същество Вие оттегляте Вашето предложение, тъй като то е включено в окончателния текст на комисията.
    ХАСАН АЛИ: Уважаема госпожо председател, ние в продължение на четири месеца и половина обсъждахме този въпрос. Накрая единодушно приехме в Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони именно този текст, който уточнява в две точки какъв процент да се задели за четвъртокласната пътна мрежа и какъв процент да се отдели за екологичните проекти от двата фонда. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Други? Да, господин Йордан Ройнев има думата.
    ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с текста, който предлага Комисията по бюджет и финанси. Когато тя заседаваше и се обсъждаше законопроектът на второ четене, се стигна до тази редакция. Аз предлагам известна корекция, редакционно - в т. 2 на ал. 3 да бъде записано:
    "2. 40 на сто от таксите, набрани в Националния фонд за опазване на околната среда, се предоставят на физически и юридически лица за проекти за екологосъобразно производство и устойчиво развитие на планинските райони."
    Защо съм направил това предложение, уважаеми колеги? Преди месец и половина в Италия имаше една междуправителствена среща по въпроса за устойчивото развитие на планинските райони. Там беше отчетено, че България е една от малкото страни от бившия социалистически лагер, в която в момента и законодателната власт, и изпълнителната власт е предприела мерки за устойчиво развитие на тези планински райони. Това беше една висока оценка, която ни дава възможност да кажем, че с тези свои първи крачки, макар и в отделни законопроекти, които не третират целия, глобалния въпрос, който се надявам, че ще бъде решен със Закона за планината, който вероятно ще бъде приет през следващата година от Народното събрание, ние правим сериозна заявка пред Европейския съюз, пред Комисията към Европейския съюз, пред тези неформални структури, като "Евромонтана", така вече и с проекта за създаване на "Балканмонтана", ние да станем един от центровете за тази политика в региона на Балканите. Ако ние внесем тази редакция на текста в т. 2 на ал. 3, това ще бъде посрещнато много добре от тези структури. Мисля, че това е добро решение на въпроса. То удовлетворява и вносителите с идеята, която са имали, вероятно и председателят на Комисита по бюджет и финанси, и уважаемите членове от Комисията по бюджет и финанси. Благодаря ви за вниманието, уважаеми колеги.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
    Има думата господин Георги Божинов.
    Текстът, който предлага господин Ройнев, не се различава по същество. Редакцията е малка. Аз бих помолила да уточните един общ текст, за да го гласуваме отделно, тъй като все пак, има по същество промяна във внесения от комисията проект.
    Господин Божинов.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, правя първо процедурното предложение на второ четене да гласуваме отделно трите съставни части на основния текст, който предлага Комисията по бюджет и финанси. Първото е на чл. 1, ал. 3 да гласуваме този текст, след това да гласуваме неговата т. 1 и неговата т. 2 със съответните редакции, които тук се предлагат.
    Уважаеми колеги народни представители, предстои ни да гласуваме на второ четене изменение на приетия неотдавна Закон за таксите върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда. С този закон се създаде нормата за такси, за реда на тяхното набиране, за учредяването на фонд "Републиканска пътна мрежа" и за ново приходно перо във Фонда за опазване на околната среда. Законът задължи съответните министерства да внесат в Министерския съвет и той да утвърди правиник за дейността на съответните институции.
    Предлаганите два текста от групата народни представители, начело с господин Хасан Али и групата народни представители, начело с Калин Димитров, на пръв поглед текстуално е еднакъв. Обаче има една разлика, която бих искал да стане обект на вашето внимание, за да гласувате с ясно съзнание и пълна съвест онзи текст, който ви предлага Комисията по бюджет и финанси. Става дума за следното, и то не може да бъде разбрано от един елементарен прочит, а при едно вникване в същността на различието на двата текста.
    Едната възможност е средствата, които се предлагат да се отделят по ал. 3 на чл. 31, а това са 30 на сто от таксите, набрани във фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда, да се разходват целево за строителство, ремонт и зимно поддържане на пътната мрежа в планинските райони и за финансиране на екологични проекти в планинските и полупланински райони, се предлага да бъде изменен. Ще бъде ли променен обаче редът, по който определените с тази поправка на закона средства, ще се предоставят на тези, които искат помощи и субсидии? Това е ключовият въпрос. Едната теза беше, че тези средства трябва да се предоставят на административен орган, който да разпределя тези средства. Не е ясен критерият, дали ще бъде територията на общината, дали ще бъде броят на населението, или ще бъде способността да се моли от администрацията. Другата идея, която е заложена в предложението на народния представител от Кърджалийски избирателен район Калин Димитров, съхранява духа и демократизма на Основния закон. Той признава, че създадените със закон фондове "Републиканска пътна мрежа" и Национален екологичен фонд, ще бъдат органите и институциите, които, действувайки по правилниците и реда за устройството на тяхната дейност, приети от Министерския съвет, ще приемат заявките на съответните планински региони, общини, физически и юридически лица, които публично и по утвърдения ред ще кандидатствуват за своите потребности и своите намерения и ще бъдат контролирани разходите, които са отпуснати за тези проекти.
    Затова аз смятам, че предложението на народния представител Калин Димитров - народен представител от Кърджалийски избирателен район и групата народни представители и предложението на господин Хасан Али със съгласието, което той даде в тези обсъждания, които правехме междувременно, стават една добра основа за текста, който предлага Комисията по бюджет и финанси. И аз предлагам на народните представители да утвърдят този текст за изменение на ал. 3 на чл. 1.
    Предлагам Ви, уважаема госпожо председател, да подложите на гласуване т. 1 така, както тя е предложена от Комисията по бюджет и финанси. А в т. 2 предлагам да се обединим около следния текст:
    "2. 40 на сто от таксите, набрани в Националния фонд за опазване на околната среда, се предоставят на физически и юридически лица за финансиране на екологосъобразни проекти и устойчиво развитие на планините."
    Питат някои господа какво съдържание влагаме в термина "устойчиво развитие на планините"?
    ЙОРДАН РОЙНЕВ (от място): Планинските райони.
    ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Планинските райони, съгласен съм. Това е онзи широк философски смисъл, който вложиха държавните глави на конференцията в Рио, подписвайки документи с общонационално, бих казал, с планетарно значение. Включително, без да развивам смисъла на това понятие, уважаеми колеги, това означава да се създадат и такива условия за бит, поминък и живот в планинските райони, които да съхранят това население, което живее трудно, но достойно в тези трудни условия, запазвайки чара на планините и да предотвратим процеса на обезлюдяването им.
    Така че, по този въпрос предлагам да гласуваме отделно ал. 3, отделно т. 1 и този текст, който предложих по т. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
    За процедурно предложение има думата господин Борис Колев.
    БОРИС КОЛЕВ (ПГДЛ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
    За да може обсъждането да бъде по-ефективно, правя процедурно предложение да се гласува да бъде допуснат в залата заместник-министърът на околната среда господин Ботьо Захаринов.
    И понеже съм взел думата, искам да призова народните представители да гласуват т. 2 на ал. 3 така, както я докладва господин Божинов, тъй като, имайте предвид, че е много опасно да пишем в закона, че средства от Националния фонд се използуват за производство. Нали хармонизираме нашето законодателство с европейското. Никъде средства от Фонд за опазване на околната среда не се използуват за провеждане на инвестиционна политика и финансиране на инвестиционни проекти. Между нас казано, ние си го правим, но поне външно, за пред външния свят, не трябва да си го признаваме. И освен това практиката досега е такава - не се финансират производства, а се финансират проекти, тъй като всеки кредитоискател, или взаимоискател, който си депозира документи в Националния фонд, в неговия Управителен съвет, той депозира проект и иска да се финансира неговият проект. А дали е за проучване, дали е за производство и т.н., това нещо е вторично, нещо допълнително.
    Благодаря ви. И пак бих помолил да се гласува да бъде допуснат в залата господин Захаринов.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
    ПАВЕЛ ШОПОВ (от място): Процедура.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Шопов, изчакайте. Има едно процедурно предложение - да поканим в залата заместник-министъра на околната среда. Против това предложение ли сте? Нека да гласуваме него и след това ще Ви дам думата. Някой оспорва ли участието в залата на заместник-министъра на околната среда? - Не.
    Моля ви, гласувайте първо това процедурно предложение.
    Тъй като господин Борис Колев обедини процедурното си предложение с изказване по същество, затова се получи това недоразумение.
    От общо гласували 143 народни представители, за - 139, против - няма, въздържали се - 4.
    Прието е процедурното предложение. Моля да поканите господин Захаринов.
    За процедурно предложение има думата господин Хасан Али.

    ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както във водещата Комисия по бюджет и финанси - гласувахме само с един глас против, така и в нашата комисия при пълен консенсус гласувахме този текст, който се предлага от Комисията по бюджет и финанси. Но тук виждам, че по т. 2 на ал. 3 има някакъв спор.
    Уважаема госпожо председател, моето процедурно предложение е ние да гласуваме ал. 3, т. 1, а да продължим спора по т. 2. Сега да гласуваме ал. 3 - по този текст няма спор. По т. 1 също няма спор и заради това може би тук не е поканен министърът или заместник-министърът на Министерството на строителството и териториалното развитие и да преминем към разглеждането на т. 2. Добре че дойде заместник-министърът на околната среда господин Ботьо Захаринов, който ще ни подпомага в това отношение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
    Искам да изясня. Тъй като става дума само за една единствена алинея, а по втората точка вече има направени две допълнителни предложения, при всички случаи аз ще поставя тези предложения отделно на гласуване, така че т. 2 ще бъде гласувана отделно. Но нека най-напред да изчерпим дискусията и след това ще преминем към гласуване.
    Господин Павел Шопов има думата.
    ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Госпожо председател, считам, че е немислимо тази дискусия и приемането на закона на второ четене да бъдат осъществени без представители на Министерството на транспорта и на Главно управление на пътищата. В Комисията по бюджет и финанси беше изпратен представител и той се противопостави остро - колегите от Комисията по бюджет и финанси си спомнят за това - на тези предложения и това, което става в момента.
    Аз мисля, че по Закона за движението по пътищата поддържането и строежът на четвъртокласната пътна мрежа, за която става въпрос, е вменено в задължение на Министерството на транспорта и съответно се осъществява от Главното управление на пътищата. Не виждам оттук нататък как ще става това, ако създадем тази колизия, която за мене е абсолютно явна.
    Уважаеми колеги, нещата са много по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Мисля, че без да чуем министъра на транспорта и представител на Главно управление на пътищата, ние не можем да си съставим картината и да бъдем наясно може ли четвъртокласната пътна мрежа, за която става дума, да бъде поддържана при положение, че толкова големи суми, такива размери от целия фонд "Течни горива" бъдат отклонени в полза на общините. Защото се получава съвсем друго взаимоотношение, съвсем друга картина на нещата! Затова - пак повтарям - ме учудва как може настоящото заседание да тече без представители на Министерството на транспорта и на Главно управление на пътищата. И ако те не могат да бъдат поканени на това заседание, сега да бъдат осигурени и да дойдат, аз правя предложение да бъде отложено гласуването, за да чуем тяхното мнение.
    Нещата са много по-сложни отколкото на пръв поглед. Нека да не правим криминални неща! Тук не се касае до проблем, който има цвят. Тук се касае до големи национални интереси. Тук се касае до милиарди, за които се прави опит да бъдат прехвърлени в общините - в определени общини, като тези пари не отидат там, където са предназначени и за онова, за което хората плащат - за поддържане на пътищата. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря. Мисля, че в комисията са изслушани аргументите на всички.
    ПАВЕЛ ШОПОВ (от място): Представители, но и тук трябва да бъдат изслушани от всички колеги.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Можем да ги поканим, но това не е задължително условие.
    Три реплики - най-напред господин Ройнев.
    ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Шопов! Вие не сте разбрал за какво става дума. Не става дума за средствата от целия фонд "Републиканска пътна мрежа", а за 30 на сто от средствата, от които, господин Шопов, 60 на сто да отидат за четвъртокласната пътна мрежа. Може би не знаете, но искам да Ви кажа, че 78 на сто от пътната мрежа в планинските райони е четвъртокласна пътна мрежа.
    Второ, става дума за Главно управление на пътищата. Става дума за предоставяне на средства на общините. Ние разговаряхме с господата от Министерството на транспорта и се разбрахме, че въпросът за получаването на тези средства от общините ще става с проекти, които те ще доказват във фонд "Републиканска пътна мрежа" и според наредбата, която Управителният съвет на фонд "Републиканска пътна мрежа" трябва да издаде. По тази схема те ще защищават проектите си и ще получават средствата, които те ще ползват целево именно за четвъртокласната пътна мрежа. Така че проблемът според мен е решен. С тях е разговаряно и няма пречки ние да продължим да гледаме внесения законопроект, въпреки че тук не присъстват представители на Министерството на транспорта.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
    Господин Хасан Али има думата.
    ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Надявам се, че колегата Шопов изразява свое лично мнение, а не мнението на нашите приятели от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили. Нека не ми се обижда колегата Шопов, но единствено той гласува в Комисията по бюджет и финанси срещу нашите скромни предложения. Вече не сме на първо четене, уважаеми колега Шопов - на второ четене сме. Вече имаме уточнени текстове.
    Аз преди малко казах, че четири месеца и половина ние обсъждаме тези текстове. И министри, и заместник-министри, и началник управления взеха отношение при обсъждането им в комисиите. И във водещата Комисия по бюджет и финанси, и в Комисията за развитие на планинските, полупланинските и граничните райони.
    Освен това, уважаеми колега Шопов, министърът на транспорта, който е и председател на Управителния съвет на фонд "Републиканска пътна мрежа", ще има решаващата дума отново за тези мизерни средства. Планинските райони обхващат близо 50 на сто от територията на България. В действащия закон вече е записан текст, че 30 на сто от средствата по този закон се предоставят за планинските райони. Ние сме искали съвсем малко - вместо 50, 30 на сто.
    Сега обаче нашето искане е още по-скромно. От тези 30 на сто искаме реално, фактически, целево 18 на сто, защото толкова представляват тези 60 на сто. Да изброявам ли в другите страни, където има планински райони, какви преференции дават на хората, живущи в планинските райони? Не само за строителството, ремонт и поддържане на пътищата.
    Много Ви моля, уважаеми колега Шопов, да продължим да гласуваме и да приемем текстовете на второ четене. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря.
    Думата за последна реплика има господин Ремзи Осман.
    РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми колеги, аз по принцип се противопоставям на предложението, направено от колегата Шопов, да се отложи гласуването и приемането на законопроекта. Ние се намираме на второ четене. Министерството на транспорта е имало възможност да реагира на първо четене. Имаше възможност това да бъде направено в Комисията по бюджет и финанси и в другите комисии.
    Но друго искам да кажа, господин Шопов. Вие сте юрист, не искам да кажа в кой закон се третира, но в никакъв случай Законът за движение по пътищата не третира този въпрос. Законът за движение по пътищата не третира този въпрос. Това е Ваш проблем, Вие сте човек юрист.
    ПАВЕЛ ШОПОВ (от място): Има друг закон, ако не ви е известно - Законът за пътищата.
    РЕМЗИ ОСМАН: Точно така. Значи в Закона за пътищата...
    ПАВЕЛ ШОПОВ (от място): Аз не съм казал за Закона за движение по пътищата.
    РЕМЗИ ОСМАН: Известно е много добре, че този въпрос се третира в Закона за пътищата, а не в Закона за движението по пътищата, както казах. Това е Ваш проблем.
    Държавните интереси според мен налагат текстовете в законопроекта да бъдат изчистени, господин Шопов, и не става въпрос за големи суми, а те са наистина много скромни суми.
    ПАВЕЛ ШОПОВ (от място): Милиарди са.
    РЕМЗИ ОСМАН: Много скромни суми. От 36 - 37 хиляди километра републиканска пътна мрежа имайте предвид, че около 33 - 34 хиляди километра е четвъртокласната пътна мрежа в страната. Това означава, че почти 80 процента от пътищата в страната са четвъртокласни пътища. Защо Вие се опасявате, че кметът, който е избран от СДС примерно в Пловдив - господин Гърневски, ще използва тези пари за други цели? Има си начини и средства как може да се повлияе на един кмет да не ги използва за други цели. Но ние не сме органът, който ще решава този въпрос. Вече има и Сметна палата, хората на която извършват съответните проверки. Така че, госпожо председател, нямаме изобщо никакво основание да отлагаме този въпрос. Аз предлагам днес да гласуваме. А когато се стигне до моето предложение, аз ще взема отношение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Шопов, право на дуплика.
    ПАВЕЛ ШОПОВ (от място): Аз държа на процедурното си предложение да дойдат представители на Министерството на транспорта и на Главно управление на пътищата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Вие можете да формулирате предложението да отложим гласуването до идването им.
    ПАВЕЛ ШОПОВ (от място): Да.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов за отлагане гласуването на този текст по изложените от него съображения.
    От общо гласували 167 народни представители, за - 39, против - 109, въздържали се - 19.
    Не се приема това предложение.
    Още предложения? Припомням, че става дума за второ четене. Тоест би следвало предложенията, които са разгърнати, да са депозирани в писмен вид, а иначе да се правят само редакционни или за отпадане.
    Има думата госпожа Плугчиева.
    МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (ПГДЛ): Уважаеми колеги, не става дума за нови предложения, а точно по повод на възникналия вече спор и то колкото редакционен, може би повече по същество, по точка 2 на ал. 3 по финалната редакция, а именно "40 на сто от таксите в Националния фонд по опазване на околната среда се предоставят на физически и юридически лица за екологосъобразни проекти и устойчиво развитие на планинските и полупланинските райони".
    Първо, аз искам да отбележа факта, че четири месеца минаха в много големи спорове и дискусии между отделните ведомства, а и тук в парламента между колегите. И аз искам да приветствам колегата Калин Димитров за неговата инициатива, а също така и колегата Хасан Али. В крайна сметка смятам, че предложеният текст напълно удовлетворява всички и изчиства и прецизира тематиката и обекта на закона. Защото под "екологосъобразни проекти" се разбира далеч по-общото понятие, в това се включва не само производството, включва се съответно проучване и изпълнение на проекта, а под "изпълнение" се разбира вече и самото производство.
    Затова аз смятам, че би трябвало да се обединим около понятието "екологосъобразни проекти", още повече, че по този начин се вписваме напълно и в унисон с европейското законодателство. Иначе трудно бихме могли да отстояваме или който и да е от юридическите и физическите лица, трудно би защитил своята теза без съответен проект.
    Затова аз смятам, че "екологосъобразни проекти" е по-общото понятие, което изчерпва различните фази, включва и производството и, разбира се, дава възможност екологичният аспект също да бъде застъпен, което е и целта средствата по този фонд да се използват целево и по предназначение.
    А по въпроса за четвъртокласната пътна мрежа смятам, че колегата не е запознат или не е обърнал внимание на закона, който урежда тази материя. Става дума, че четвъртокласна пътна мрежа поначало е обект на внимание на общините. Затова не би трябвало да ви тревожи отсъсътвието на някои от представителите на Министерството на транспорта. На второ четене няма никакви спорни моменти, този въпрос е изчистен. Смятам само, че днешната дискусия показа една зрелост на парламента и смятам, че можем да се обединим около решение и гласуване по двете точки на ал. 3.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Калин Димитров.
    КАЛИН ДИМИТРОВ (ПГДЛ): Уважаеми колеги, от името на вносителите на закона искам да изкажа благодарност на всички колеги и на комисиите, които работиха и на практика позволиха да се реализира още една конкретна стъпка на това Народно събрание към районите, от които голяма част от депутатите са избрани в този парламент - говоря за планинските райони и тези, в които преобладава четвъртокласна пътна мрежа.
    Станаха спорове и в комисиите на Народното събрание, става спор и тук, в самата зала. Мисля, че ако продължаваме да дискутираме по един проблем, ние, колегите народни представители няма да стигнем до едно становище. Затова аз, като се спра на предложението на Бюджетната комисия, която по същество обобщава в най-общ смисъл предложението, което ние правим с нашия законопроект, ще предложа едно процедурно предложение, за да можем да приключим и да не дебатираме по-нататък, а да решим спора с гласуване с картите.
    Доколкото следях дискусията, предложението на комисията по ал. 3 е "30 на сто от таксите, набрани по този закон във фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда, се разходват в планинските райони целево за финансиране на строителство, ремонт и зимно поддържане на пътната мрежа и на екологични проекти, от които..." Спор няма. Спор не съществува и по точка 1: "60 на сто от таксите, набрани във фонд "Републиканска пътна мрежа", се предоставят целево на общините за строителство, ремонт и зимно поддържане на четвъртокласна пътна мрежа".
    Спорът, който възникна в залата, е единствено това предложение на комисията, което ние като вносители на закона поддържаме, да не бъде 50 на сто, а да бъде 40 на сто, с предложението, което господин Кирил Желев направи, след "физически и юридически лица" да продължи точка 2 с текст "за финансиране на екологосъобразни проекти и устойчиво развитие на планинските райони". Значи има спор да бъде "проекти" или "производство".
    Аз предлагам да пристъпим към гласуването и когато стигнем до точка 2, да предложим своеобразни проекти и производство, госпожо председател и да предложим фактически залата да реши с гласуване дали да бъде след "екологосъобразни" "производства" или "проекти". Всеки със своето убеждение да се произнесе по понятието "производства" и понятието "проекти".
    Тоест правя процедурно предложение да се насочим към приключване на дебатите и по тази точка 2 с гласуване да решим този спор, който според мен единствено съществува между колегите в залата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Други предложения по текста депозирани, конкретни няма.
    Имате думата за предложения за отпадане или за редакция.
    Господин Шопов.
    ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Преди няколко месеца, когато приемахме този закон, аз изказах резерви по отношение на него. Тогава казах, че този закон е много необходим. Но в него има текстове, които са слаби места и скоро ще доведат до неговото изменение. За жалост думите ми се потвърдиха много скоро. Такива изменения, както виждате, се правят.
    Още тогава беше направен опит от този фонд, който акумулира огромни суми - от продажбата на течни горива, да бъдат отклонени суми, които да отидат за цели, които за мен не са присъщи за онова, за което са събирани.
    Прави впечатление, че тогава когато се касае до субсидии, до пари, които се дават за някъде, винаги се търсят нови източници и се прави опит с най-добри намерения да се постеле едно изтичане на пари за определени насоки.
    За мен съществува, това е присъщо и в други случаи, на една тенденция за опит за отклоняването на суми.
    След като се видя, че в този фонд се акумулират огромни средства, към него се отправиха погледи от много страни. И се правят опити да се пие, да се черпи от този фонд.
    Представителите на ДПС просто го набелязаха като фонд, от който могат да се взимат пари за насоки, които те смятат за приоритетни по отношение на тяхната политика, суми, които да бъдат използвани съобразно някои техни цели и намерения.
    Това се прави в момента. Използва се тежкото положение на една политическа сила в парламента, която има мнозинство и доминиращо значение. Това, което се прави в момента, според мен е против интересите и против здравото мислене. То е против интересите на българската държава, що се касае до строителството и поддържането на българските пътища. Без значение дали те са първокласни, второкласни, магистрални или четвъртокласна пътна мрежа.
    Аз съм твърдо убеден, че тези средства, за които тук се твърди от ДПС, че били само 60 млн., те са многократно, многократно по-големи. Защото си спомняте цифрите на отчисленията от всеки продаден литър бензин или дизелово гориво. Аз съм абсолютно убеден, че тези пари няма да отидат за поддържането на четвъртокласната пътна мрежа.
    Защото в Комисията по бюджет и финанси представителите на Министерство на финансите бяха твърдо на становище, че Главно управление на пътищата и Министерството на транспорта са създали една стройна мрежа, имат традиции, имат практика за поддържането на тези пътища, за които става дума. И това току-така не може да бъде направено като трансформация, да бъде вменено като задължение на други органи, на други организации. За мен беше абсолютно наложително да се направят разчети за какви суми се касае. До този момент не са ясни точните разчети - колко милиона, или колко милиарда лева представляват тези 30 на сто.
    Не бяха направени разчети за колко километра пътища от цялата пътна мрежа става дума. Нещата и в Комисията по бюджет и финанси бяха приети набързо. Бяха приети много криминално. Не искам да използвам този термин, но мисля, че с това няма да обидя нито една от политическите сили. Защото, пак повтарям, въпросът е надпартиен, въпросът се отнася до това дали България ще строи магистрали, дали ще има магистрали, дали второкласните пътища ще бъдат поддържани, дали и четвъртокласната пътна мрежа ще бъде поддържана така както трябва или парите ще изтекат за някакви други нужди.
    Още по-фрапантно е положението с парите, които ще бъдат във връзка с околната среда.
    Колко абстрактно е, забележете, и колко разтегливо е това понятие в закона "физически и юридически лица". Така е казано. Кой определя на кои физически и юридически лица, коя институция, кой орган?
    Колко абстрактно и неопределено е и понятието ...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Времето изтече, господин Шопов.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Да.
    Колко разтегливо е и понятието "екологични проекти". Какво значи екологични проекти? Много разтегливо е. Всяко едно производство може да бъде екологично. И най- неекологичното производство може да бъде екологично. И това е една уловка.
    Аз разбирам, че тук има интереси от различни политически сили, на тези народни представители, които са от полупланинските и планинските райони. Аз това го разбирам. И те са създали едно лоби. По същия начин ако гледаме на нещата, трябва да създадем лоби и за народните представители, които са от равнинните райони. За мен е много важно, например, магистралата, която минава покрай Пловдив, да продължи към град Бургас, към морето. И ще защитавам интересите на моите избиратели по този начин. Нека това да ми бъде критерият.
    Затова приканвам абсолютно всички колеги. Аз мисля, че са важни екологичните проекти и в равнинните райони.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Шопов, много Ви моля.
    ПАВЕЛ ШОПОВ: Така че приканвам всички колеги към една зрялост. И да не се ръководим от тясно, ако щете, регионални и бих казал шовинистични, местнически настроения. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Просрочихте с 2 минути, като си изядохте правото на дуплика.
    Има четири искания за реплики.
    Господин Хасан Али има думата.
    ХАСАН АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги! Уважаеми колега Шопов!
    Говорите за огромни средства, говорите за милиарди левове по този Закон за таксите върху течни горива, за фонд "Републиканска пътна мрежа" и за Националния фонд за опазване на околната среда.
    Уважаеми колега Шопов! Не възразявам заедно с Вас двамата да отправим питане към министъра на екологията, който ще даде следния отговор: че съгласно този закон, обнародван в "Държавен вестник" бр. 16 от 23 февруари 1996 г. трябваше в Националния фонд за опазване на околната среда да има 2 млрд. лв., уважаеми колега Шопов. Но са постъпили едва 200 млн. лв. Друг път ще анализираме причините защо са именно 200 млн. лв., а не са 2 млрд. лв.
    От тези 200 млн. лв., уважаеми колега Шопов, ние ако бяхме приели тези текстове, които предлагаме, в началото на годината ако бяхме приели тези текстове, ако беше законен текст, щяхме да получим за планинските райони по чл. 1, ал. 3 общо, уважаеми колега Шопов, 60 млн. лв. 30-те на сто толкова правят. От тези 30 на сто щяхме да получим 60 на сто за планинските райони за четвъртокласната пътна мрежа, уважаеми колега Шопов, което прави само 36 млн. лв.
    Но ние нямаме законното положение за общините в планинските райони и не можем да ги получим тези 36 млн. лв. Общините в планинските райони по този закон, уважаеми колега Шопов, няма да получат огромните суми и милиардите левове, а ще получат само по една кофа баластра за 1996 г.
    Няма да говоря за ДПС-политика. Текстовете засягат общо България и националната политика.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
    Има думата господин Ройнев.

    ЙОРДАН РОЙНЕВ (ПГДЛ): Колеги, ще ме извините. Значи, аз направих против процедурата на господин Шопов да продължим изказванията, затова вземам думата за реплика по изказването, което направи господин Шопов.
    Това, което каза господин Али е точно така, господин Шопов. И пак оставам с впечатлението, че Вие не сте разбрали. Не сте чели закона, вероятно, или, пък не сте били Вие на заседанията на Комисията по бюджет. То не е било криминално, защото това е една голяма обида за една такава сериозна комисия, каквато е Комисията по бюджет и финанси.
    Господин Шопов, значи става дума за разписване в закона на средства, които са изключително необходими точно за тези региони, защото там сега в момента има към 48 на сто от населените места в България са точно в тези планински райони и там точно някъде към 19 на сто, а някои казват 20% от населението от нашата държава живее в тези планински райони. И ако Вие сега защитавате тезата точно тези хора да бъдат лишени от тези средства, които са изключително скромни - Вие злоупотребявате с тези милиарди. Няма милиарди! Това, което Ви се каза, това е истината. Вие тръгвате против хората от тези региони, господин Шопов! Против интересите на тези хора! И значи, Вие правите един съвсем евтин популизъм - няма цветове. Наистина, този закон няма цветове и затова беше приет. Когато ние приехме закона, той беше приет с над 160 гласа "за", само няколко "въздържали се". И това е един от законите, който касае именно тези хора, в тези планински райони да получат тази глътка въздух.
    И много Ви моля, недейте да настройвате залата с бих казал, скромно, немотивирани изявления. Приемам ги като изявления, а не като сериозно изказване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
    Господин Ремзи Осман - за трета реплика.
    РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Госпожо председател! Уважаеми господин Шопов, първото нещо, което трябва да направите е според мен да излезете извън град Пловдив и да обиколите страната - планинските региони в България. След това можете да вземете отношение от трибуната - това е първото.
    Другото - замалко, даже почти Вие обвинихте ДПС, че не защитава националните интереси. Извинявайте, има и други вносители от различни парламентарни групи, включително от вашата парламентарна група.
    Господин Шопов, Вие ни изкарахте, че сме шовинисти, че сме внесли един такъв законопроект затова, че ние искаме държавата поне малко да се погрижи за тези пътища в планината. Поне малко! Затова, че навремето всичко е строено в Пловдив, София и в Бургас, тези хора в планината не са виновни. Както навремето са строили "Нефтохим" в Бургас или нещо в Пловдив - така е време днес ние да мислим за тези хора, които ще живеят и за в бъдеще в планината.
    През 1958 г., когато е имало един процес за силово изземване на земите и одържавяване на земите, когато хората са напуснали масово този регион, все пак около 30% са останали в планината. И с Вашите действия Вие изобщо няма да допринесете тези хора да останат да живеят там. Те няма да имат никакъв стимул. Ако СДС защитава тези интереси - малко по-открито го кажете.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Приключиха репликите.
    Право на дуплика има господин Шопов.
    Колеги, припомням, че не сме на първо четене. Дадох думата на всички вносители по 5 минути по внесени писмено предложения и повече други предложения няма!
    Господин Шопов има право на дуплика.
    ПАВЕЛ ШОПОВ (СДС): Не знам господин Хасан Али откъде има тези данни. Никакви разчети, никакви данни в Комисията по бюджет и финанси не бяха представени, но не е въпроса за парите в техния абсолютен размер. Фондът сега набира сили. Сега се създава традицията и оттук нататък - аз затова говорех за милиарди - милиарди ще бъдат средствата, които ще бъдат набирани в него. И тук не става въпрос да не се поддържат пътищата от четвъртокласната пътна мрежа. Просто начинът, по който оттук нататък се твърди, че тези пътища ще бъдат поддържани с тези пари е порочен. Тези пътища именно по този начин няма да бъдат поддържани. Аз това се опитвах да ви говоря.
    И ако бяха дошли представители на Министерството на транспорта, на Главно управление на пътищата, а те щяха да ви кажат същото, защото те обясниха неща с технологията на поддържането на пътищата. Това общините - ви заявявам - не могат да го правят! И нещата са направени така, че парите да идат не за поддържане на пътищата.
    Същото се отнася и до екологията. По този начин абстрактно формулиран текст, че парите се предоставят на физически и юридически лица - текстът е неработещ и парите ще идат за всичко друго, но не и за екология. Ето в това е целият проблем.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Захаринов има думата, заместник-министър на околната среда.
    Господин Димитров, не мога да Ви дам думата отново, тъй като вече говорихте по законопроекта.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОТЬО ЗАХАРИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин депутат Шопов! Аз бих желал да взема думата само по два пункта - по отношение на това как са структурирани средствата и как се разходват те в Националния фонд по опазване на околната среда. И второ, защо ние поддържаме предложението "екологосъобразни проекти в планинските райони", а не "производство и стопански дейности".
    Дами и господа народни представители, искам да ви информирам, че фондът е институционализиран със Закона за опазване на околната среда и в неговия управителен съвет, господин Шопов, влизат 12 души заместник-министри от всички министерства в страната, започвайки с Министерството на финансите, регионално развитие и т.н., Комитет по горите и пр.
    На следващо място - съществува Наредба, която точно, ясно и строго регламентира начинът за кандидатстване и отпускане на средства.
    Освен това аз съм готов и поемам ангажимента от трибуната на Народното събрание веднага при поискване от която и да било парламентарна група или от който и да било от уважаемите народни представители информации и справки по приходната и разходната част на фонда да представя буквално за ден.
    Освен това, госпожо председател, искам да кажа, че по план-сметката за 1996 г. постъпленията от този закон трябваше да възлизат на 1 млрд. 656 млн. 203 хил.лв. Но като отчет към 13 ноември 1996 г. са постъпили 216 млн. 240 хил.лв.
    По втория момент, по който исках да взема отношение - въпросът защо "екологосъобразни проекти", а не "производство и стопански дейности". Господа, пред мен е списъкът с проектите, които ние сме утвърждавали и които сме финансирали. Само няколко като пример: възстановяване на екологичното равновесие на река Лесновска. Ако приемете думата "производство" или "стопански проект" означава, че управителният съвет вече няма право да финансира подобно нещо. Или "сметогорна пещ за изгаряне на болнични отпадъци". Това също по своя дълбок смисъл не е производство, но има дълбок екологичен смисъл. Или 9 млн.лв. на община Смолян за изграждане на двоен канализационен колектор на местността "Райковски ливади". Това също не е екологосъобразно производство, но е екологичен проект с огромно значение за защита и запазване на равновесието в планината.
    Ето защо аз умолявам уважаемите народни представители да подкрепят предложението за екологосъобразни проекти и устойчиво развитие на планината.
    Благодаря, госпожо председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
    Направено беше предложение преди изказването на господин Шопов, тъй като той беше вдигнал ръка, му дадох думата, за прекратяване на дебатите по този текст. Нови предложения не постъпиха. Няма никакви нови предложения, освен аргументи "за" и "против". Моля да гласувате по това процедурно предложение... (Шум и реплики в залата)
    Процедурното предложение беше преди Вас направено.
    Имате против това процедурно предложение? - Отменете гласуването.
    Имате думата за обратно становище.
    Ние възпроизведохме първото четене!

    ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз изразявам противно мнение на това процедурно предложение, тъй като то не ми дава възможност да предложа един текст, който всъщност обединява изложените досега становища. И на практика смятам, че ще постигнем целта на тази дискусия. Говоря за конструктивната страна на тази дискусия, тъй като ние знаем добре, че ал. 3 е приета още при първото приемане на закона и там средствата, ако говорим за обем средства, те са определени от законодателя. Тук става въпрос за уточняване на реда и начина, по който най-добре и най-рационално тези средства би трябвало да се използват в планинските райони.
    Много варианти правихме с цел да постигнем именно едно насочване чрез текста в закона на тези средства за най-рационалното и полезно използване в планинските райони. Затова аз наред с процедурата, която правя, използвам възможността, че ми е дадена думата, да ви предложа следния текст за т.2:
    "т. 2. Четиридесет на сто от акциите, набрани в Националния фонд за опазване на околната среда, се предоставят на физически и юридически лица за финансиране на проекти за екологосъобразни производства и устойчиво развитие на планинските райони."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е текстът, предложен от господин Ройнев.
    ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Да, има една малка корекция, но на практика поддържам това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз съм го записала точно така: "Проекти за екологосъобразни производства и устойчиво развитие на планинските райони". Това е текстът.
    ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ: Да, благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате за прекратяване на дебатите по ァ 1.
    От общо гласували 166 народни представители, за - 149, против - 2, въздържали се - 15.
    Прието е предложението.
    Пристъпваме към гласуване и след това гласуване ще дам почивка. Нямаше спорове по първоначалната част, уводната част на ал. 3 - "30 на сто от таксите, набрани по този закон във фонд "Републиканска пътна мрежа" и Националния фонд за опазване на околната среда се разходват в планинските райони целево за финансиране на строителство, ремонт и зимно поддържане на пътната мрежа и на екологични проекти, от които..." Не е завършено, затова не можем дотук да гласуваме, но и по първа точка нямаше възражения.
    "т. 1. 60 на сто от таксите, набрани във фонд "Републиканска пътна мрежа", се предоставят целево на общините за строителство, ремонт и зимно поддържане на четвъртокласната пътна мрежа."
    Моля да гласувате този текст до първа точка включително, по които нямаше спорове.
    От общо гласували 158 народни представители, за - 145, против - 12, въздържал се - 1.
    По ал. 2 постъпиха две предложения и те имат, както стана ясно от дискусията, алтернативен характер. Засягат последната част от т. 2.
    Предложението на комисията е: "За финансиране на екологосъобразни проекти и устойчиво развитие на планинските райони".
    Аз ще поставя на гласуване първо другото, алтернативно предложение на господин Ройнев, господин Денчев и други народни представители, този текст да бъде: "40 на сто от таксите, набрани в Националния фонд за опазване на околната среда, се предоставят на физически и юридически лица за финансиране на проекти за екологосъобразни производства и устойчиво развитие на планинските райони".
    Моля да гласувате първо това предложение. Тук ключовата дума е "производства".
    От общо гласували 166 народни представители, за - 96, против - 44, въздържали се - 26.
    Приема се този вариант.
    Думата по процедурен въпрос има госпожа Мариела Митева.
    МАРИЕЛА МИТЕВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател. От името на парламентарната група искам да се прегласува това предложение, като отново прочетете за какво точно се гласува в момента. Благодаря Ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз ще повторя или ще потретя. Гласува се за варианта на финала на т. 2, в който се включват "проекти за екологосъобразни производства", вместо текста, предложен от комисията, "за финансиране на екологосъобразни проекти".
    Поставям на прегласуване текста, който включва "производства". Моля още веднъж да гласувате. И моля за по-голяма концентрация, тъй като присъстват достатъчно много студенти, за да е неуместно да видят разсеяни народни представители.
    От общо гласували 182 народни представители, за - 113, против - 51, въздържали се - 18.
    И при прегласуването се прие текстът, който включва "екологосъобразни производства".
    И цялата т. 2 - "40 на сто от таксите, набрани в Националния фонд за опазване на околната среда, се предоставят на физически и юридически лица за финансиране на проекти за екологосъобразни производства и устойчиво развитие на планинските райони".
    Моля да гласувате целия текст.
    От общо гласували 169 народни представители, за - 128, против - 30, въздържали се - 11.
    Приета е т. 2 и с това като цяло ァ 1.
    Ще дам 45 минути почивка. Нека да си починат депутатите, които са работили досега толкова интензивно. 45 минути почивка. (Звъни)


    След почивката

    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
    Господин Желев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Прието беше първото предложение по ァ 1. Необходимо е да се обсъди и приеме докладваното второ предложение от страна на народния представител Ремзи Осман и предложението на комисията.
    Може би господин Осман ще аргументира своето предложение. Други предложения на народни представители няма.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният представител Ремзи Осман.
    РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Благодаря ви, господин председател. Уважаеми колеги, аз напълно възприемам новата редакция, която се предлага от комисията. По-изчистена е. Единственото нещо, което желая да изразя от тази трибуна, е, че точно националните интереси са ме подтикнали да предложа с група народни представители това изменение в закона. Конкретно текстовете са пред вас. Трябва да има един обективен критерий, когато се разпределят средствата между железопътната инфраструктура и републиканската пътна мрежа. Аз и в комисията изразих мнение, че в последните години много сериозно изоставаме в строежа на първокласните пътища, автомагистралите и точно това ме е подтикнало - някакъв стимул трябва да има и за тези проекти. За разлика от нашите съседи, които в последните години усилено строят транспортни коридори и автомобилни пътища в посока Адриатическо море към Близкия Изток или пък от Европа към Черно море.
    Нека представителите на Български държавни железници не се обидят, но този текст е много изчистен. Какъвто дял те използват като дизелово гориво, такъв дял ще вземат от този фонд.
    Това е единственото нещо, което желаех да изразя. Мисля, че колегите ще подкрепят един такъв текст. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие подкрепяте текста на комисията?
    РЕМЗИ ОСМАН: Да, това, което се предлага от комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Господин Денчев има думата.
    ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да изразя подкрепата на текста, предложен от работната група. Действително имаше спорове за относителния дял на средствата, които трябва да бъдат предоставени на Български държавни железници. Мисля, че този критерий, който е предвиден въз основа на количеството гориво, изразходвано от железниците, съответно да се направи преразпределението на средствата за БДЖ, е един обективен критерий, който може да бъде използван така, че тези средства да помагат за развитието на БДЖ. В същото време съвсем правилно колегата Ремзи Осман посочи, че държавната политика изисква по-големият размер от средства да бъде насочен за използване, възстановяване и строителство на пътната мрежа в България.
    В заключение подкрепям текста, предложен от работната група. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други бележки? - Няма.
    Преминаваме към гласуване на съдържанието на ал. 4 така, както е предложен от комисията. Моля да гласувате.
    От общо гласували 135 народни представители, за - 134, против - 1, въздържали се - няма.
    Предложението се приема.
    Моля да гласувате изцяло ァ 1 с така приетите изменения.
    От общо гласували 135 народни представители, за - 131, против - 3, въздържал се - 1.
    Параграф 1 е приет.
    Параграф 2.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Предложение на народния представител Златимир Орсов за ァ 2, засягащ изменение в чл. 3:
    "ァ 2. Чл. 3, т. 2 се изменя така:
    2. дизеловото гориво в размер на 15 на сто върху цената на производител съответно върху митническата облагаема стойност, увеличена с дължимите мита и такси по вноса, като 6 на сто се внасят във фонд "Републиканска пътна мрежа", 5 на сто - в държавния фонд "Земеделие", а останалите 4 на сто - в Националния фонд за опазване на околната среда.
    Няма предложения на други народни представители по чл. 3 и по предложението на народния представител Златимир Орсов.
    Комисията по бюджет и финанси не подкрепя предложението.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Орсов? - Няма го.
    Има ли бележки? - Заповядайте, господин Денчев.
    ПЛАМЕН ДЕНЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Комисията по бюджет и финанси, както и работната група не приемат това предложение. От това не бива да се разбира, че ние не желаем да подпомагаме селското стопанство, или че има лошо отношение към него, но текстът, който се предлага от колегата Орсов, първо, не съответства на философията на закона и на чл. 1 от този закон, където е казано какво е предназначението на средствата, предвидени по двата фонда и какъв е смисълът. А той е този, който замърсява, да плаща и съответно тези средства да се изразходват за възстановяване на пътната мрежа и на екологията.
    Още повече, че механизмът, който е предложен от колегата, не дава ясен и точен критерий за разпределяне на средствата. Малко ограничено е разбирането, че селскостопанските машини не се движат по пътищата. Това просто не е така. Още повече, че фонд "Земеделие" е създаден със закон, в който са дадени и механизмите за попълване на този фонд с необходимите средства.
    Аз съм убеден, че не бива по този начин да се разпиляват средствата. Нека фондовете, които са създадени със съответните закони, да се изпълняват така, както е предвидено в закона. Мисля, че ако изпълнителната власт си върши добре работата и набира и изразходва средствата по фондовете така, както е казано в закона, те ще си свършат предназначението, за което са създадени от Народното събрание. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Други бележки? - Няма.
    Подлагам на гласуване предложението на Златимир Орсов, което не се подкрепя от комисията.
    Моля да гласувате.
    От общо гласували 137 народни представители, за - 8, против - 63, въздържали се - 66.
    Предложението не се приема.
    С това законопроектът е приет и на второ четене. Благодаря.

    Преминаваме към следващата точка от дневния ред, последна за днес -
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ ОТНОСНО ПРИВИЛЕГИИТЕ, ИМУНИТЕТИТЕ И УЛЕСНЕНИЯТА, ПРЕДОСТАВЕНИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.
    Има думата за процедура Емил Филипов.
    ЕМИЛ ФИЛИПОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам за обсъждането на тази ратификация да бъде допуснат в залата заместник-министърът на търговията и външноикономическото сътрудничество господин Петър Стефанов. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля да гласувате това процедурно предложение - Петър Стефанов да бъде допуснат в залата.
    От общо гласували 123 народни представители, за - 115, против - няма, въздържали се - 8.
    Моля да поканите заместник-министъра в залата.
    Давам думата на господин Филипов да прочете становището на Икономическата комисия.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

    "С Т А Н О В И Щ Е
    на Икономическата комисия

    На свое редовно заседание на 20 ноември 1996 г., с участието на представители на Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество и Министерството на външните работи, Икономическата комисия обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно привилегиите, имунитетите и улесненията, предоставени на организацията, подписано на 11 октомври 1996 г. в Париж.
    Споразумението предвижда Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да притежава статут на юридическо лице, което има право да сключва договори, да се разпорежда с имущество и да предприема процесуални действия. Предвижда се неприкосновеност на архивите и помещенията на организацията, а имуществото на ОИСР ще се ползва със съдебен имунитет, както и от други привилегии и улеснения.
    Икономическата комисия смята, че предвидените разпоредби за правния режим на ОИСР, нейното имущество и активи за правния статут на длъжностните й лица отговарят на международните стандарти и на практиката на Република България в тази област. Предоставянето на благоприятен режим на третиране на организацията и нейните служители на територията на Република България ще насърчи работата й по програмите за подпомагане на икономиката на страната и ще окаже положителен ефект върху отношенията на Република България със страните-членки на тази организация и бъдещите им финансови проекти у нас. Икономическата комисия смята, че Споразумението е практически израз на готовността на Република България активно да си сътрудничи с международните икономически институции.
    Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно привилегиите, имунитетите и улесненията, предоставени на организацията."
    Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Давам думата на народната представителка Елена Поптодорова да представи становището на Комисията по външната политика и европейската интеграция.
    ДОКЛАДЧИК ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
    На 22 ноември 1996 г. Комисията по външната политика и европейската интеграция се запозна с проекта за закон N 02.02-53 и прие следното становище.
    "Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно привилегиите, имунитетите и улесненията, предоставени на организацията, подписано на 11 октомври 1996 г. в Париж."
    За информация на залата искам да кажа, че в комисията изслушахме също така и представител на Министерството на външните работи, който ни запозна с процедурата и съдържанието на тези обменни писма, които са били подписани между господин Папаризов и генералния секретар на организацията. А това всъщност е и предметът на нашето обсъждане днес. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заместник-министърът желае ли да вземе думата?
    Заповядайте.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР СТЕФАНОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, контактите на правителствено ниво - официални и работни срещи, с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие датират от 1990 - 1991 г. От този период, за изминалите шест години, за съжаление, тези контакти са главно епизодични, въпреки че бяха направени редица сериозни разработки. В това число организацията издаде изследване за икономиката на България, което излезе през 1992 г. Организацията прави всяка година такива изследвания за всички страни-членки.
    С настоящото Споразумение се поставя една нормална база за по-нататъшното развитие на отношенията ни с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на една регулярна основа, като се надяваме в бъдеще това наше сътрудничество да прерасне в членство на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
    Също така бих искал да кажа, че България, както знаем, е асоциирана страна към Европейския съюз. От 1 декември 1996 г. страната ни ще бъде член на Световната търговска организация. Така че естествено е да се разглежда и Споразумението с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като елемент от цялостния процес от политиката на интеграция на страната в европейските икономически структури, а също така и в световните икономически структури.
    Споразумението предполага и на практика е също така израз на взаимния интерес на двете страни за сътрудничество, а също така и взаимното признаване. Надявам се и вярвам, че Народното събрание със закон ще ратифицира настоящото споразумение. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Има ли други желаещи?
    Има думата Елена Поптодорова.
    ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА (ПГДЛ): Благодаря Ви, господин председателю! Аз продължавам да си мисля, че когато ратифицираме тези международни договори, е добре да обясняваме малко повече смисъла и значението им, защото често пъти те минават по-автоматично и истината е, че остават подценени в печата и в общественото мнение.
    Както и при други подобни случаи ми се иска също така да подчертая значението и на този акт, в случая на ратифицирането на това споразумение, защото тази организация, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие без съмнение дава шансове на България, които са сравними, бих казала, с шансовете, които получихме с членството си в Световната търговска организация. Би ми се искало да кажа областите, в които ние можем да се възползваме от сътрудничеството и въобще вече регулираните отношения с организацията, така сме ги и поискали наистина при дългогодишния контакт с ръководството на ОИСР. Това е в областта на статистиката, създаване на мрежа от фондови борси, което се предхожда, разбира се, от съответно законодателство, определяне цените на селскостопанските продукти, подобряване на организацията и функционирането на банковата система.
    През март 1995 г. у нас беше на посещение заместник-генералният секретар на организацията и тогава всъщност беше обсъдена и общата програма на организацията, включваща България, както и специалната програма за България за периода 1995-1996 г. И тук бяха включени редица приоритетни направления, като екология, приватизация, защита на конкуренцията, енергетика, телекомуникации, селско стопанство, както и поискано съдействие за преодоляване на негативните последици за икономиката ни в резултат на спазването на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН по отношение на Съюзна република Югославия, Сърбия и Черна гора.
    Смисълът на обменните писма. Надявам се, че господин Стефанов няма да възрази да кажа няколко думи по тях, за да знаем точно къде стоим във взаимоотношенията си с организацията, всъщност тези отношения се регламентират. Те стават официални между Република България, от една страна, и организацията, от друга страна. И ние като страна, като правителство, придаваме и признаваме съответната легитимност на организацията, както и даваме привилегии и имунитети на служителите й.
    Истината е, че ние нямаме статут на членство и това трябва да бъде амбицията България да добие статут на пълноправен член. Някои от страните от бившия социалистически лагер, от Централна и Източна Европа вече са такива членове. Това са Унгария, Полша, Словакия и с това броят на членовете става 30. Бедата е, че самата организация си е наложила, надявам се, междинен праг, междинна граница от 30, за да види как ще функционира тази организация в този разширен състав. Така че нашите пожелания оттук нататък могат да бъдат, ратифицирайки споразумението и позволявайки му да влезе в действие, да успеем да достигнем фаза, когато ще станем пълноправен член на организацията. Членството предполага и по-широко сътрудничество в политически, икономически и технически отношения.
    Само от порядъка на информация искам да съобщя, че на последната си сесия Съветът на Европа имаше точка в дневния си ред, посветена на дейността на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, тази дейност беше високо оценена и не само куртоазно. За нас е важна частта от резолюцията, в която изрично се насърчаваха връзките на организацията и сътрудничеството й с новите демокрации, с новите страни в Централна и Източна Европа, кандидатстващи за пълноправно членство.
    Само за една тъжна илюстрация ще кажа, че беше отчетена и разликата в показателите между едната и другата група страни. На територията на организацията инфлацията е между 3,9 за 1994 г. и назад, ако гледаме, 3,3 през 1995 г., докато прогнозата за 1996 г. е 2,5 на сто.
    Отчита се, разбира се, различното равнище, различните икономически обстоятелства в нашите страни. За нас полезното е, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа насърчава организацията за мерки срещу безработицата, а това за нас ще бъде един сериозен проблем и в бъдеще.
    Така че организацията може да ни бъде полезна в схеми и в препоръки за намаляване, за омекотяване на този удар, който неминуемо ще се получи с развитието на структурната реформа.
    И още едно поле, в което се признава плюсът на организацията и се съветва тя да продължи да работи с нашите страни, това е възстановяването на солидни обществени финанси.
    Мисля си, че можем да ползваме редица конкретни препоръки, които организацията дава към съответните правителства. В последния й бюлетин се съдържат такива по отношение на структурната реформа, даже тази препоръка, озаглавена "Преодоляване на съпротивата към структурната реформа", така че намирам и много сериозна практическа полза от формализирането и регулирането на отношенията ни с ОИСР.
    Ще се въздържа от изчитане на препоръките, които се съдържат в това писмо или бюлетин, защото могат да доведат до асоциации, които в момента може би не са необходими, и ще завърша, разбира се, с подкрепа за ратификацията и надежда, че в близко бъдеще ще можем да ратифицираме и пълноправно членство на България в нея. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има ли и други бележки? Заповядайте, господин Калфин.
    ИВАЙЛО КАЛФИН (ПГДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
    Уважаеми колеги, рядко обикновено правим дискусии по ратификации на международни спогодби, в които участва България, но това е една от важните и според мен би трябвало да обърнем внимание на няколко основни момента.
    По принцип спогодбата е изготвена с размяна на писма между министъра на търговията и външноикономическите връзки господин Папаризов и генералния секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие господин Доналд Джонстън през октомври месец. Фактът в момента, който основно би трябвало да стои пред вниманието ни, е, че нашата страна сериозно изостава до този момент в отношенията си с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В продължение на доста години различни управления у нас не направиха това, което беше направено в редица други източноевропейски страни. В резултат към днешния ден ситуацията е такава, че в организацията вече членуват някои източноевропейски страни, бивши социалистически, в отношенията на други страни с ОИСР има доста значителна степен вече на взаимно сътрудничество, докато ние сме все още в началния стадий, в началния етап.

    Формулата, която се прилага и която е стандартна за всички държави, които имат отношение с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, е сключването най-напред на такава спогодба, каквато се надявам днес и ние да ратифицираме.
    По принцип знаем, че другото име, неформалното, на ОИСР, е Клубът на богатите. В тази организация членуват страни, чиито икономически показатели надвишават минималните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това означава, че не всеки може да членува в нея. Това означава, че само страни с една достатъчно добра степен на икономическо развитие могат да членуват в тази организация.
    Ние не трябва да си правим илюзии, че пътят ни към Европейския съюз не може да мине покрай Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Няма такава страна, която да членува в Европейския съюз и да не е член на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. За съжаление, забавянето в нашите контакти доведе до това, че преди няколко месеца в ОИСР започна една реформа, която ще обхване и структурата на организацията, и начина на взимане на решения, което отлага приемането на нови членки с три години. Следващите три години организацията ще се реформира, ще се организира, след което ще разглежда нови молби за членство.
    Аз искрено се надявам в рамките на тези три години ние да успеем да развием в достатъчна степен нашите двустранни отношения, още повече, че миналата година ОИСР откри специална програма за България, още повече, че анализите, които се правят в организацията, имат изключително висока тежест в световните и политически, и икономически среди. Така че ние сме заинтересовани изключително много от това какво е отношението, какви анализи се правят в организацията за развитието на страната ни.
    Така че през тези три години би трябвало нашето управление да положи максимални усилия за интензифициране на тези контакти. Те имат различни степени, каквато е практиката на останалите страни от Източна Европа, така че след осъществяване на реформите в организацията, да можем да членуваме и то успешно за пълноправно членство в нея.
    Предлагам ви да подкрепим ратифицирането на тази спогодба, като аз лично напълно възприемам и резервата, която е направена от нашето правителство по спогодбата, а именно, че "достъпът до зони, влизането в които е забранено и регламентирано от съображения за национална сигурност, е необходимо предварително да бъде съгласувано с българските органи", което е практика, която се прилага и при другите дипломатически мисии в страната.
    Предлагам ви да подкрепим ратифицирането на тази спогодба.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Други желаещи да се изкажат? - Не виждам.
    Моля, гласувайте законопроекта на първо четене!
    От общо гласували 147 народни представители, за - 147, против и въздържали се - няма.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Давам думата на господин Филипов за процедурно предложение.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Тъй като не бяха направени предложения за изменение и допълнение към законопроекта на първо четене, то предлагам да бъде гласуван днес и на второ четене.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Моля, гласувайте това процедурно предложение!
    От общо гласували 141 народни представители, за - 141, против и въздържали се - няма.
    Предложението е прието.
    Моля, господин Филипов, да докладвате законопроекта на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги народни представители!
    "Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно привилегиите, имунитетите и улесненията, предоставени на организацията.
    Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие относно привилегиите, имунитетите и улесненията, предоставени на организацията, подписано на 11 октомври 1996 г. в Париж".
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря.
    Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
    От общо гласували 153 народни представители, за - 153, против и въздържали се - няма.
    Законопроектът е приет на второ четене.

    С Ъ О Б Щ Е Н И Я:

    Комисията за младежта, спорта и туризма ще проведе заседание на 28 ноември 1996 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала N 130.
    Закривам заседанието. (Звъни)

    Закрито в 13,20 ч.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Благовест Сендов

    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Нора Ананиева

    СЕКРЕТАРИ:
    Георги Георгиев
    Яшо Минков
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И СЕДМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





      Последни заседания