Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ТРИДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 31 януари 1996 г.
Открито в 9,00 часа
31/01/1996
    Председателствували: председателят Благовест Сендов и заместник—"-председателят Нора Ананиева
    Секретари: Георги Георгиев и Яшо Минков.


    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ (звъни): Откривам заседанието на Народнотг з събрание. Най-напред ще ви прочета постъпили законо¬проекти и пггсзоекторешения.
    Прсе.чекторешение за промени в състава на постоянните комисии към Народното събрание. Вносител - Красимир Премянов.
    На _ 24 януари е постъпил проект за Решение за избиране на подуправизител на Българската народна банка. Вносител - Стоян денчев. Воде^зща комисия -Комисията по бюджет и финанси.
    На I 24 януари 1996.г. е постъпил Законопроект за създаване на фонд "Жи.-.илищно строителство". Вносители: Иван Иванов Сунгарски и Светослав- з Денчев Лучников. Водеща комисия - Комисията по местното самсмоуправление, административно-териториалното устройство и регионалн—^ата политика. Разпределен е и на Комисията по устрой¬ството и дейнйността на държавните органи.
    На 25 януари 1996 г. е постъпил проект за Решение за промени в с^ъстава на постоянните комисии към Народното събрание. Вносител - К:Красимир Премянов.
    На 2.29 януари 1996 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнениене на Закона за пенсиите. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по труда, социалните и демограф¬ските проблеми. Разпределен и на Комисията по бюджет и финанси.
    На 30 януари 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифици¬ране на договора за екстрадация между Република България и Република Армения. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи. Разпределен и на Комисията по външна политика.
    На 30 януари 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифици¬ране на Договора за правна помощ по граждански дела между Репуб¬лика България и Република Армения. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи. Разпределен и на Комисията по външната политика.
    На 30 януари 1996 г. е постъпил Законопроект за ратифици¬ране на Договора за правна помощ по наказателни дела между Република България и Република Армения. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи. Разпределен и на Комисията по външна политика.
    На същата дата е постъпил Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Китайската народна републи¬ка за правна помощ по наказателни дела. Вносител - Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по устройството и дейността на държавните органи. Разпределен и на Комисията по външната политика.
    На 31 януари 1996 г. е постъпил проект за Решение за отмяна на Решението на Великото Народно събрание от 20 юли 1990 г. за отлагане изпълнението на влезлите в сила смъртни присъди. Вносител - Стефан Димитров Савов. Водеща комисия -Комисията по устройството и дейността на държавните органи. Разпределен и на Комисията по правата на човека и вероизповедания¬та.
    Преминаваме към дневния ред ... Процедура? - Заповядайте.
    АСЕН АГОВ (СДС): Господин председателю, искам думата от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните 226.2 сили.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Заповядайте.
    АСЕН АГОВ: Натоварен съм от Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, Парламентарната група на Народния съюз, Парламентарната група на Движението за права и свободи и независимите депутати от "Нова демокрация" да направя следната декларация:
    "Парламентарната група на Съюза на демократичните сили, на Народния съюз, на Движението за права и свободи и независимите депутати от "Нова демокрация" с възмущение посрещнаха съобщенията на Руската осведомителна агенция "Итартас" и на Пресслужбата на Руското посолство в София (шум и реплики в блока на мнозинство¬то), според които при среща на четири очи с руския президент Борис Елцин председателят на Народното събрание Благовест Сендов изразил мнение, че не е необходимо Северноатлантическият договор да се разширява на изток. (Шум и викове в блока на опозицията. Викове от блока на СДС: "Позор!")
    Тази декларация на господин Сендов влиза в противоречие с приетите становища на Великото и Тридесет и шестото Народно събрание за интеграция на България в европейските и атлантическите структури. С действията си в Москва той на практика сам и без пълномощия от никого предреши дълбокия дебат в обществото ни дали България да бъде отново сателит на Русия (викове от мнозин¬ството), или да се присъедини към Общността на свободните европей¬ски народи.
    Господин председателю, моля, озаптисайте левицата!
    Но Народното събрание никога не е гласувало против разширяването на Северноатлантическия договор, а съгласно Консти¬туцията на България председателят на Народното събрание го представлява и има право да изразява само официално приети от него становища. Следователно господин Сендов нарушава основния български закон.
    Със скандалните си действия в Москва господин Сендов доказа, че не може да заеме втория по значение пост в страната. Той трябва да поеме пълната политическа отговорност за своето поведение." Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Реплика от господин Стефан Гайтанджиев. (Шум и викове от опозицията) Има изказване - има 226.3 реплика.
    СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Агов! Това, което току-що прочетохте, снощи го чухме от телевизията и нас изобщо не ни изненада това, което вие казвате. (Викове в блока на СДС: "КГБ!") Аз отдавна работя с вас и знам, че сте добър журналист, но днес можеше да изложите някои други съображения. Това, което чухме, е една много точна илюстрация и потвърждение на всеобщи оценки, че вие още преди да знаете какво е станало в Москва, имахте желание да говорите така. (Скандирания от СДС: "КГБ - КГБ!") Това не ни изненадва. Тоест, вашият стремеж да следвате откровена конфронтационна линия, вашите изявления, че смятате, че ще сваляте кабинет, че ще сваляте правителство, че ще сваляте парламент - те са много елементарни и прозрачни. Тоест, ако сте си направили труда да чуете снощи централната информационна емисия, вие чухте ясно и точно какво всъщност се каза. (Шум и викове от опозицията) Ако вие толкова много уважавате "Итартас", обърнете се към "Итартас", говорете с "Итартас". Но това са елементарни неща и, както се казва, няма да мине, господин Агов. (Ръкопляска¬ния в блока на мнозинството)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Давам думата на господин Йорданов.
    АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаеми господин председател на Народното събрание, дами и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили правя предложение на основание на Правилника за работата и дейността на Народното събрание днес да се проведе закрито заседание на Народното събрание. Предлагам на това закрито заседание да изслушаме информацията, която трябва да сподели с народните представители председателят на Народното събрание господин Благовест Сендов във връзка с своята среща с президента на Руската федерация Борис Елцин по повод позициите на руския президент относно разширяването на НАТО.
    Тъй като по силата на Конституцията парламентът на Република България е израз на волята на българския народ за демокрация и широк национален консенсус при решаването на важните проблеми на днешното и бъдещото национално развитие, то ние смятаме, че въпросите за отношението на Русия към България и за нашия стремеж към европейските и евроатлантическите структу¬ри, както и въпросът за отношението, което проявяват представители на официалните български институции в това отношение, заслужава да бъде разгледан на едно закрито заседание и народните представи¬тели заслужават да получат повече информация, тъй като това е въпрос за националната сигурност на страната.
    Разбира се, ако Народното събрание реши, това може да стане и на открито заседание, което да се предава, както има добра традиция, пряко по националните медии. Но, тъй като предполагам, че в случая съществуват елементи, свързани с важни държавни отношения...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Господин Йорданов, един момент! Технически въпрос - съгласно чл. 37 аз трябва веднага да закрия заседанието, за да можете да направите при закрито заседание обоснованието, а след това да гласуваме!
    АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Но, тъй като предлагам и втора точка, това е само първата ...
    Тъй като сложността и специфичността на проблема и споделеното пред нашия председател от господин Елцин не може да не вълнува българските народни представители. Така че аз предлагам това да бъде първа точка на закритото ни заседание, а именно: изслушване на информация от председателя на парламента на Република България относно изразени пред него становища от страна на руския президент Борис Елцин.
    И втора точка за това закрито заседание - предполагам, че също ще привлече вашето внимание и вие единодушно ще гласувате за това заседание, е следното - Народното събрание да изслуша информация на министъра на вътрешните работи относно наличието на терористични бази и групи на кюрдски националисти в България, тъй като това е въпрос, застрашаващ националната ни сигурност и влошаващ отношенията ни с други демократични държави в Балкан¬ския регион. Мотив и повод за това дават появилите се в някои независими средства за информация съобщения за наличието на кюрдски терористични групи в България, изхождащи от представители на Министерството на вътрешните работи и на Столичната дирекция на вътрешните работи, както и доказания факт на контакти на народния представител Велко Вълканов и бивш кандидат за президент на БСП с кюрдски партизани и партизанки (весело оживление в залата), което се определя също от някои средства за информация като елемент, нарушаващ добросъседските отношения на Балканите. (Шум и реплики в залата) Тези две точки: изслушване на информация на министъра на вътрешните работи и изслушване на информация от страна на председателя на Народното събрание, предлагам да бъдат две точки за закрито заседание на Народното събрание, тъй като неизбежно съдържат информация от важно държавно значение, свързано с националната сигурност на страната.
    Благодаря за вниманието.
    Моля Ви, господин председател, да подложите веднага това предложение на гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Не мога да го предложа за гласуване веднага, тъй като съгласно чл. 37, ал. 2 трябва да ми дадете предложението писмено с една десета от ...
    АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (встрани от микрофоните): Ето го, то е готово.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Дайте го!
    Моля! Обявявам закрито заседание! Всички чужди, външни хора да напуснат! Всички външни лица да напуснат, камерите да се изключат! Вратите да се затворят!
    Започваме закритото заседание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Обявявам открито заседание. Преминаваме към обсъждане на програмата от 31 януари до 2 февруари 1996 г. Предложението е следното: I. Програма за 31 януари, сряда.
    1. Законопроект за ратифициране на гаранционни споразуме¬ния и Протокол с Международната банка за възстановяване и развитие и с Европейската банка за възстановяване и развитие по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железни¬ци .
    2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Чешката република.
    3. Законопроект за ратифициране на Споразумение за свобод¬на търговия между Република България и Словашката република.
    4. Доклад на Временната комисия по Правилника за организа¬цията и дейността на Народното събрание, продължение.
    5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
    6. Второ четене на Законопроекта за вноските върху течните горива за фонд "Републиканска пътна мража" и за Националния фонд за опазване на околната среда.
    7. Повторно гласуване на Закона за държавния финансов контрол, върнат за ново обсъждане от Президента на Република България.
    II. Програма за 1 февруари, четвъртък - предложения на парламентарните групи на основание чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което сега ще бъде гласувано.
    III. Програма за 2 февруари, петък - продължение на програ¬мата от сряда, 31 януари 1996 г.
    Предлагам най-напред да обсъдим какво ще гледаме на 1 февруари, след това - всички предложения, които са направени съответно от господин Михайлов и господин Соколов за допълнителни точки от дневния ред от днес.
    ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА (от място): За 1 февруари утре ще обсъждаме.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: За днес всеки има право да предложи в дневния ред да влязат определени точки. За утре 1 февруари, трябва да се разгледат предложения на парламентарните групи.
    ЙОРДАН СОКОЛОВ (от място): Това утре да стане.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Вие искате това да стане утре? - Добре, нямам възражения.
    Утре със започването на деня уточняваме, така че днес трябва да направите предложения до 18 часа.
    Предложенията са - в 17,53 ч. предложението на господин Васил Михайлов, в 17,58 ч. на господин Соколов.
    Предложенията на Васил Михайлов са шест. Има думата господин Михайлов.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги!
    Предложението, което е направено за 1 февруари, е по чл. 40, ал. 7, а и срокът все още тече до тази вечер до 18.00 ч. Затова е безпредметно сега...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Затова предложението на господин Соколов няма да го гледаме сега.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не е редно, защото могат да постъпят и други въпроси от името на парламентарните групи, за което много се надявам.
    Що се отнася до моето предложение, то е като т. 1 или като приоритетна точка да бъде проекторешението за даване разре¬шение за участие на български контингент от полицейски наблюдатели в международните полицейски сили на ООН със специално предназна¬чение в Босна и Херцеговина.
    Това предложение е от 16 януари 1996 г. Комисията по национална сигурност одобри изпращането на такъв контингент.
    България има шансът да участва активно във възстановява¬нето на Босна само ако участва и в първия етап, който е свързан с изпращането на такива сили,, било то военни части, било то полицейски части. Който това не е разбрал, той просто не знае как текат международните събития.
    И в такъв един план, аз ви моля, колеги, ако искаме България да бъде активна страна, със съответната сериозна полза за нея и да имаме възможност под някаква форма, макар и индирект¬на, да компенсираме загубите от ембаргото, които възлизат, по различни преценки, между 8 и 10 милиарда долара, то ние не можем да си позволим да бъдем неактивна страна по отношение на възста¬новяването на Босна и Херцеговина.
    Затова ви моля нека Народното събрание одобри изпращането на този контингент от полицейски части. Тъй като в устава на ООН, ще ви посоча само чл. 51, който изглежда не се знае, но той е много обвързан с Вашингтонския договор, е казано следното: "Никоя разпоредба на настоящия устав не накърнява неотменното право на индивидуална или колективна самоотбрана в случай...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви изтече.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ...на въоръжено нападение срещу член на организацията...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви изтече.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: (Само миг) ...докато Съветът за сигурност вземе необходимите мерки за поддържането на международния мир и сигурност. Мерките, взети от членовете при упражняването на това право на самоотбрана трябва незабавно да се съобщят на Съвета за сигурност и с нищо не трябва да засягат властта и отговорността на Съвета за сигурност, съобразно настоящия устав, за предприемане във всяко време на такива действия, каквито той сметне за необходими...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Времето ви изтече.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: (Да, господин председател) ...за поддържа¬нето или възстановяването на международния мир и сигурност."
    Нека се придържаме стриктно като членка поне на Организа¬цията на обединените нации към устава, който трябва точно да спаз¬ваме.
    Благодаря ви, че ми дадохте малко повече време.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Благодаря. Това предложение е напълно основателно и то ще бъде включено. Но още няма предста¬вени становища на двете комисии, само в едната комисия е разгле¬дано. И 14-дневният срок не е изтекъл.
    Моля да гласувате предложението, въпреки всичко, съгласно приетата от нас процедура, на Васил Михайлов за седмицата.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 192 народни представители, за - 67, против - 96, въздържали се - 29.
    Не се приема това предложение.
    Второто предложение.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Защо не се приема?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като няма готовност на двете комисии, господин Михайлов.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): За седмичния дневен ред е това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Към момента.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (от място): Дайте ми думата по т. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате думата по т. 2, която предлагате. 232.2
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги!
    Моето предложение беше за седмичната програма. Аз не съм казвал, че трябва да е днес. Днес и утре имаме заседания на Комисията по национална сигурност. Вижда се, че ще има заседа¬ние и на Комисията по външна политика.
    Какъв е проблемът да бъде одобрено това предложение? Аз наистина не разбрах защо бе отхвърлено. Докога ще се бавим? Месеци вече ли ще трябва да минат, за да може да се накани Бълга¬рия, или както казват хората "накуми" дали да праща контингент или не? Това е едно.
    Второто ми предложение е проекторешението за -присъединя¬ване на Република България към НАТО.
    Сега е моментът, в който вие много трудно ще можете да откажете да започнем дебат по този въпрос, след тези скандални изявления на господин председателя на Народното събрание, при които е ясно, че или господин Елцин е лъжец, или господин Сендов не казва истината.
    Няма друг вариант. Може да си изберете сами.
    Още повече искам да спомена, че господин Сендов си поз¬волява да излезе извън консенсуса, който има по въпроса за интег¬рацията към европейските и евроатлантически структури, който е фиксиран в решението на Тридесет и седмото Народно събрание. Там е казано ясно: "Народното събрание, като потвърждава стремежа за интегриране на Република България в европейските и евроатлан¬тически структури и като отчита и т.н...." Това е преамбюлът на проекторешението, което е задължително за изпълнение от всички държавни структури.
    И ще ви прочета декларацията и нищо повече няма да ви чета, където има консенсус по присъединяването ни към НАТО. Казано е следното: "Като потвърждава суверенната политика на Република България за приобщаване към европейските и евроатланти¬чески структури на сигурност и позицията, че нейната сигурност не се изгражда за сметка на други държави, Народното събрание на Република България се обявява за продължаване на усилията за използване на възможностите за сътрудничество, които предлагат НАТО и Западноевропейският съюз, с цел при бъдещото разширяване на тези организации България да се присъедини към тях при пълно 232.3 зачитане на националните интереси."
    Ако това не е ясен и категоричен текст...
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтича ви времето.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: ...гласуван с консенсус, какво друго
    е това?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече ви времето.
    Моля да гласувате предложението на народния представител Васил Михайлов.
    Моля прекратете гласуването и посочете резултата.
    От общо гласували 202 народни представители, за - 77, против - 113, въздържали се - 12.
    Не се приема предложението. ■
    Ще говорите ли по третия въпрос?
    Имате думата, господин Михайлов по третото предложение.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Ако предложението за НАТО ви се струваше плод на някаква упоритост и младежки устрем, както бихте го казали в комсомолските ви глави, то аз не разбирам защо не се вслушахте поне в текстовете, които сами сте гласували?
    Третото ми предложение е за започване на пленарните дебати по второ четене на Законопроекта за държавния бюджет за 1996 г.
    Мисля, че ние не можем да избягаме от това обсъждане и трябва веднага да го започнем. Тъй като ще се случи случката с бюджета от 1995 г., където се правеха нощни заседания и набързо всичко бе прието. Съжалявам много, за да не се стигне до комичните ситуации, в които ще трябва тук да се искат войнишки одеала, а може би за председателя и за парламентарната група на БСП ушанки, да се занимаваме с проектобюджета за 1996 г.
    Затова ви моля да започнем обсъждането. Колкото по-рано, толкова по-добре. Защото за вас, атеисти, войнстващи атеис¬ти, споменавам, че тази година Великден е много рано.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви, господин Михай¬лов. Не мога да го поставя на гласуване, тъй като няма постъпили становища в Комисията по бюджет и финанси. Не може да бъде внесен такъв въпрос.
    Ще говорите ли по четвъртото предложение? Господин Михай¬лов, четвъртото ви предложение е: Проектозакон за националните символи. 232.4
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Може би когато хората бедстват и когато е въпрос за тяхното оцеляване, звучи едва ли не като нещо отвлечено да се разглежда въпросът за националните символи. Но истината е, че няма нация, умряла от глад, но има нация, която се е затрила, защото не уважава своята история, традиции и символика. И затова ви моля, когато се разглеждат въпросите за нашето определение като държава, къде сме ние - европейска държава ли сме, държава с вековни традиции ли сме или сме някаква губерния на някаква империя - то нека да решим и въпроса със своята символика. На независимата българска държава гербът до 1947 г. трябва да бъде приет. Трябваше господин Сендов, като си приказва тайно-с госпо¬дин Елцин, да го попита не може ли да си възстановим поне герба.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изтече времето, господин Михайлов. Моля да гласувате предложението.
    Господин Агов, процедурните предложения на господин Михайлов не подлежат на обсъждане, само се обосновават от вноси¬теля .
    ИВАН КОСТОВ (от място): Процедура иска, процедура!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нека първо да гласуваме по неговата процедура. Това е също процедурно предложение.
    От общо гласували 193 народни представители, за - 69, против - 112, въздържали се - 12.
    Не се приема това предложение.
    В момента обсъждаме вече внесени процедурни предложе¬ния. По средата на едните процедурни предложения друга процеду¬ра, господин Агов... Ние още не сме приели дневния ред. По дневния ред ли е Вашето предложение, внесено до 18 часа вчера?
    ИВАН КОСТОВ (от място): По начина, по който се провежда заседанието. Защо му отказвате процедура?
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате думата. Вървим точно по правилника, господин Костов.
    АСЕН АГОВ (СДС): Ние не нарушаваме правилника, госпожо председателствуваща.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Добре, имате думата.
    АСЕН АГОВ: Госпожо председателствуваща, от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили искам почивка в днешното заседание от 10 часа и мотивирам предложението си със следното. За 10 часа е насрочено закрито заседание на Комисията по външна политика, която ще изслуша академик Сендов за неговите разговори в Москва с президента Елцин. Тъй като не може да има заседание на комисията, докато има пленарно заседа¬ние, аз предлагам именно заради това да се даде почивката.
    Второ, предлагам заседанието на комисията да се проведе тук, в тази зала, за да могат повече народни представители, които проявяват жив интерес към това заседание, да присъстват. Това също не е в нарушение на правилника, тъй като всеки народен представител има право на присъства без право на глас, -разбира се, в заседанията на комисията.
    Моля за почивка, госпожо председателстваща.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тъй като искането Ви е за 10 часа, първо имаме възможност да гласуваме дневния ред, след което ще дам почивката по правилника. А къде ще се проведе заседанието ще си реши ръководството на комисията.
    По следващите предложения - петото и шестото. Господин Михайлов, шестото има препоръчителен характер, а петото Ви пред¬ложение също не е оформено по правилника.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Вижте, уважаема госпожо председа¬тел, в петък е определен денят за парламентарен контрол. Според този парламентарен контрол ние можем да задаваме актуални въпроси и питания, но можем да правим по нашия правилник и нещо друго -изслушвания.
    Защо това предложение го имам и е направено за петък ? То звучи по следния начин: изслушване на министъра на външните ра¬боти господин Георги Пирински за представената от него позиция на българското правителство в Брюксел относно интеграцията ни в европейските и евроатлантическите структури. За да няма сложни и странни обяснения по медиите, за да няма отричания и други неясни приказки, редно е тук да имаме възможност да чуем министъра на външните работи каква точно позиция е защитил в Брюксел по отноше¬ние на нашата интеграция към европейските и евроатлантически структури. Нека това да стане в петък. Предложението ми е за из¬слушване още отсега, за да може господин министърът на външните работи съответно да се подготви.
    По този повод искам да ви прочета и нещо, което е от из¬ключителна важност и има значение за нашата национална сигурност и евентуалното ни бъдещо, надявам се, скорошно членство в НАТО. Това е чл. 5 на Северноатлантическия договор: "Страните се съглася¬ват, че въоръжено нападение срещу тях или повече от тях в Европа и или Северна Америка ще се смята като нападение срещу всички. И следователно те са съгласни, че в случай на въоръжено нападение всяка от тях ще упражнява правото си на колективна или самостоя¬телна отбрана в съответствие с чл. 51 на Устава на ООН (който ви прочетох), ще подпомага страна (страни), срещу които е извършено нападение индивидуално или заедно с други страни и ще предприема действия, които смята за необходими, включително използване на въоръжени сили за възстановяване и запазване на сигурността в зоната на НАТО. За всяко подобно въоръжено нападение и за всички мерки, взети във връзка с него, незабавно ще бъде оповестен Съве¬тът за сигурност. Тези мерки ще бъдат прекратени, когато Съветът за сигурност вземе необходимите мерки за възстановяване на между¬народния мир и сигурност".
    Ето този чл. 5 Ни дава пълните гаранции, ако България бъде член на Северноатлантическия договор, за нейната независимост и национална сигурност. Аз Ви моля да можем да изслушаме господин Пирински и да знаем позицията на българското правителство, тъй като знаем всички, че се иска писмено представяне на позицията на страните-членки в инициативата "Партньорство за мир", кога и по какъв график биха желали да водят съответните преговори за приемане в НАТО.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате направеното предложение.
    От общо гласували 187 народни представители, за - 66, против - 110, въздържали се - 11.
    Не се приема това предложение.
    Последното има препоръчителен характер, господин Михай¬лов, но ще Ви дам думата. Моля Ви да направите изключение от Вашата практика...
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Благодаря, госпожо председател, ще бъда много лаконичен. Става дума за едно повтарящо се предложе¬ние за това в петък парламентарният контрол да започне като първа точка, а евентуално ако се изчерпи като зададени актуални въпроси и питания, едва тогава да пристъпим към разглеждане на законопроектите и проекторешенията. Така че Ви моля да обърнем сериозно внимание на тази съществена част от нашата дейност и да не си позволяваме да я пренебрегваме.
    Така че ви моля, колеги, това е нещо разумно, натрупали са се десетки актуални въпроси и питания. Много от тях са от изключително значение. Да, "ами, ами"! Когато някой си позволява тихомълком да нарушава сключен международен договор, какъвто е Договорът за обикновените въоръжени сили и бяга като, не искам да коментирам какво животно, но сме все пак в годината на плъха, от пленарна зала и не ще да отговори на един елементарен въпрос, какво е това, ако не много сериозно нещо? За това говорим. И десетки са другите въпроси, които чакат своя отговор.
    Моето предложение, уважаеми колеги, е да започнем в петък с парламентарен контрол.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Имате предвид китайския календар, нали?
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Естествено, източния календар и лунната година, която започна съвсем наскоро.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате предложе¬нието. Предложението на господин Михайлов е в програмата за 2 февруари 1996 г., петък, да се разместят двете точки, така както е предложено, което след това ще поставя на гласуване. Първа точка е продължение на програмата от сряда и втора точка -парламентарен контрол от 11,00 ч. Той предлага разместване. Моля да гласувате за това предложение!
    От общо гласували 173 народни представители, за - 54, против - 111, въздържали се - 8.
    Не се приема това предложение.
    Моля да гласувате програмата за работа на Народното събрание за 31 януари, 1 и 2 февруари 1996 г. с уговорката, че утре сутринта ще бъде уточнена програмата за 1 февруари 1996 г., тъй като тя се формира на основание чл. 40, ал. 7 от правилника. На практика гласуваме програмата за днес, сряда, и за петък. Утре ще се уточни. Моля да гласувате!
    От общо гласували 186 народни представители, за - 142, против - 35, въздържали се - 9.
    Приема се предложената програма.
    Вече е точно 10,00 ч. Съгласно правилника мога да дам само половин час почивка.
    Заседанието на Комисията по външната политика ще бъде в зала "Изток".
    Давам половин час почивка. (Звъни)

    След почивката

    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля квесторите да поканят народните представители в залата, за да продължи заседанието. Моля да се ускори регистрацията! (Звъни)
    Продължаваме работата като започваме с точка първа от днешния дневен ред -
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ГАРАНЦИОННИ СПОРАЗУМЕНИЯ И ПРОТОКОЛ С МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ И С ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ПО ПРОЕКТА ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИ¬ЦИ С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ.
    Постъпили са становища от три комисии.
    Кой ще представи становището на Комисията по бюджет и финанси? - Господин Кирил Желев, заповядайте.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да преминем към точка първа от дневния ред бих помолил в залата да бъдат поканени да присъстват и да вземат участие в заседанието госпожа Светла Тошкова, заместник-министър на Министерството на транспор¬та и господин Владимир Дунчев, заместник-генерален директор на Български държавни железници, на централното управление.
    Моля да подложите това мое процедурно предложение на гласуване, госпожо председател.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте за процедурно¬то предложение.
    От общо гласували 124 народни представители, за - 123, против - няма, въздържал се - Т.
    Предложението се приема.
    Моля да бъдат поканени представителите на ведомствата - Министерството на транспорта и БДЖ, в залата. Господин Желев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател. "Становище по Законопроект за ратифициране на гаранционни споразумения и Протокол с Международната банка за възстановяване и развитие и с Европейската банка за възстановяване и развитие по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници, внесен от Министерския съвет на 3 януари 1996 година.
    Комисията по бюджет и финанси на заседание, проведено на 25 януари 1996 г., разгледа и обсъди внесения законопроект. Законопроектът бе представен от заместник-министъра на транспорта госпожа Светла Тошкова и представител на Министерството на финан¬сите - господин Кирил Гегов, началник на управление.
    Вземайки предвид обстоятелството, че на 16 март 1995 година Тридесет и седмото Народно събрание е приело решение, с което дава съгласие Министерският съвет да сключи гаранционни споразумения с Международната банка за възстановяване и развитие по Споразумението за заем на държавната фирма "Български държавни железници" с Международната банка за възстановяване и развитие в размер на 95 млн. щатски долара, с Европейската банка за възста¬новяване и развитие по Споразумението за заем на държавна фирма "Български държавни железници", Европейската банка за възстановя¬ване и развитие в размер на 45 млн. щатски долара, както и да предостави правителствена гаранция по протокола за сключване на споразумение за заем за експортен кредит между държавна фирма "Български държавни железници", Европейската банка за възстановя¬ване и развитие и агенции за експортно кредитиране в размер на 12 млн. щатски долара за реализиране на проекта за преструкту¬риране и оздравяване на Българските държавни железници.
    Споразуменията за заем и за гаранции с Международната банка за възстановяване и развитие са подписани на 8 ноември 1995 г. във Вашингтон, а споразуменията за заем и гаранция с Европейската банка за възстановяване и развитие са подписани на 17 ноември 1995 г. в Лондон.
    Въз основа на станалите разисквания и изказаните станови¬ща, които подкрепят направените предложения, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за гаранция между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 ноември 1995 г. във Вашингтон, Споразумението за гаранция между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписано на 17 ноември 1995 г. в /1ондон, и Протокола за създаване на Споразумение за заем за експортен кредит за подпомагане финансирането на проекта за преструктуриране на железницата на България между Република 234.2
    България, Европейската банка за възстановяване и развитие и БДЖ, подписан на 17 ноември 1995 г. в Лондон."
    За предложението гласуваха: за - 7 депутати, против
    - няма, въздържали се - 5.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
    Господин Желев, Вие ще докладвате законопроекта като водеща комисия и моля да останете тук.
    Кой ще докладва становището на Икономическата комисия? То е депозирано, но все пак трябва да се прочете в залата.
    Господин Росен Михайлов има думата.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ами, то май няма кворум, госпожо?!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Току-що се обучавахме във Великобритания - 651 депутати, а кворумът е 50.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Добре, но ние си имаме правилник!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Трябва да се учим от старите демокрации!
    ДОКЛАДЧИК РОСЕН МИХАЙЛОВ: "Становище по Законопроект за ратифициране на гаранционни споразумения и Протокол с Междуна¬родната банка за възстановяване и развитие и с Европейската банка за възстановяване и развитие по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници, внесен от Министерския съвет.
    На своето редовно заседание на 24 януари 1996 г. Икономи¬ческата комисия разгледа Законопроекта за ратифициране на гаран¬ционни споразумения и Протокол с Международната банка за възста¬новяване и развитие и с Европейската банка за възстановяване и развитие по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българ¬ските държавни железници, внесен от Министерския съвет.
    Според законопроекта по Проекта за оздравяване и преструк¬туриране на Българските държавни железници Международната банка за възстановяване и развитие ще отпусне заем в размер на 95 млн. щатски долара, Европейската банка за възстановяване и развитие
    - 45 млн. щатски долара и експортно кредитиране от 12 млн. щатски долара. По програмата ФАР Българските държавни железници ще получат 18 млн. долара безвъзмездна финансова помощ.
    234.3
    При даването на съгласие за воденето на преговори по проекта за оздравяване на Българските държавни железници Икономи¬ческата комисия подробно разгледа на 8 март 1995 г. съдържанието на предвижданите дейности, участието на българската страна и международното финансиране, както и финансовите условия на заеми¬те, и изрази своето съгласие по тях. Бе изразена препоръка разхо¬дите за консултантски услуги да бъдат в рамките на разумния минимум, като с оглед най-ефективното им използване финансиране¬то на чуждестранни консултанти да бъде само за дейности, които не могат да бъдат извършени от български изпълнители.
    Икономическата комисия счита, че подписаните гаранционни споразумения отговарят на одобрените от Народното събрание усло¬вия за водене на преговорите с решение от 16 март 1995 г.
    Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон:
    1. Споразумението за гаранция (проект за оздравяване на железницата) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 8 ноември 1995 г. във Вашингтон.
    2. Споразумението за гаранция (проект за преструктуриране на железницата на Република България) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписано на 17 ноември 1995 г. в Лондон.
    3. Протокола за създаване на споразумения за заем за експортен кредит за подпомагане финансирането на проекта за преструктуриране на железницата на България между Република България, Европейската банка за възстановяване и развитие и Българските държавни железници, подписан на 17 ноември 1995 г. в Лондон.
    24 януари 1996 г." Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви, господин Михай¬лов .
    Становището на Комисията по външна политика ще ви прочета, поради извънредното заседание на комисията. Още повече, че няма изискване по правилника кой да съобщава становището. При нас е прието това да бъдат представители на комисиите, но в този случай имаме и прецедент.
    На свое заседание от 11 януари 1996 г. Комисията по външната политика разгледа законопроекта и приема следното стано¬вище:
    "Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон:
    а) Споразумението за гаранция (проект за оздравяване
    на железницата) между Република България и Международната банка за
    възстановяване и развитие, подписано на 8 ноември 1995г. във
    Вашингтон;
    б) Споразумението за гаранция (проект за преструктуриране
    на железницата на Република България) между Република България
    и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписано
    на 17 ноември 1995 г. в Лондон;
    в) Протокола за създаване на Споразумение за заем за
    експортен кредит за подпомагане финансирането на проекта за
    преструектуриране на железницата на България между Република
    България, Европейската банка за възстановяване и развитие и
    Българските държавни железници, подписан на 17 ноември 1995 г.
    в Лондон."
    Становището е прието на 11 януари 1996 г. Подписано е от Николай Камов.
    Какви въпроси, предложения и изказвания има по този законопроект?
    Господин Венцеслав Димитров има думата.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Госпожо председател, колеги! Бих желал да обърна нашето внимание на факта, че в последните 4-5 години в този парламент ние приехме маса такива закони за ратификация, една част от които са за сключване на заеми, които директно тежат върху държавния бюджет, а други са за даване на гаранция.
    В случая се касае за даване на гаранции. Въпреки неедно¬кратно изявяваните - досега само пожелания на Комисията по бюджет и финанси - в пленарната зала за информация от страна на Минис¬терството на финансите какви гаранции сме поели, ще може ли евентуално, ако трябва, тези гаранции да бъдат реализирани, тоест държавата да стане длъжник, тъй като държавната фирма няма да може да си плаща, как това ще се отрази на държавния бюджет, информация за това не получихме.
    Искам да обърна внимание също така, че след няколко дни ще влезе на второ четене законопроектът за бюджета. Там също фигурира такова нещо, против което аз решително протестирах и на първото четене, и в комисията. За съжаление, никой не обърна внимание и като че ли парламентът се превръща в машина за трупане на държавни дългове. Неслучайно съм предложил в устройствения закон за бюджета всяка година, когато се приема бюджетът, да се слага таван за нарастване на вътрешния дълг и таван за поетите гаранции. Дано това се приеме.
    Но ето сега из един път се появява някакъв заем на Българ¬ската външнотърговска банка, който въобще не е поеман като държа¬вен заем, тоест парламентът не е санкционирал този заем, а ще трябва всички да го плащаме.
    Изразявам своите сериозни опасения, че с тези гаранции ще се случи точно така: БДЖ няма да може да плаща, държавата ще поеме заема, ще го натресе естествено в държавния бюджет и независимо от това какво правителство ще има: доколкото знам, след три години ще започне да се връща единият заем, а след пет години - другият. И независимо от това какво правителство ще има след три или пет години, това ще допринесе за сериозното ограни¬чаване на неговите възможности да води въобще някаква икономическа политика и да свърза двата края на държавната хазна.
    Аз съм сигурен, че за БДЖ естествено ще бъде по-добре тези пари да се излеят в железниците, а и естествено има нужда да се подобри инфраструктурата. Държавата в момента не може да отдели тези пари, но проблемът само се пренася във времето. Даже се усложнява - след три или след пет години държавата ще трябва да поема тези разходи за сметка на държавния бюджет.
    Може би специалистите от Министерството на транспорта ще ви кажат, че с тези пари те ще се оправят и едва ли не ще могат и заема да върнат след това. Ами те сега не могат да издър¬жат железниците!? Неслучайно сега в процес на обсъждане е и може би утре или вдругиден в пленарната зала за второ четене ще влезе Законопроектът за таксите върху течните горива.-.Там пише, че те искат час от приходите за железниците! Министърът също каза, че иска част от тези пари. Ясно е, че железниците сами много трудно могат да се оправят.
    Затова аз апелирам да поканим специалистите от Минис¬терството на финансите, ако щете и самия министър на финансите. За съжаление, след като това не се прие на равнище комисия, където му е мястото да се обсъжда, аз предлагам да стане тук, в пленарната зала, защото всички ние и особено управляващото мнозинство сме отговорни за дълговете, които държавата поема. После ще се чудим откъде да взимаме пари, за да изплащаме тези дългове.
    Колеги, затова правя процедурното предложение да поканим министъра на финансите, за да ни каже каква е ситуацията с поетите дългове, графика за изплащането на поетите гаранции, особено, защото доста гаранции поехме и какъв е шансът тези гаранции да бъдат реализирани от страна на държавата, тоест държавата да ги поеме вместо фирмите, които са взели заемите. Затова ви призовавам да отложите гласуването, включително и на първо четене, за получаване на информация от страна на министъра на финансите. И то информация, която да убеди всички нас, че наистина държавата, ако БДЖ не може да си плати дълговете след три-пет години, няма да има трудност да поеме тези средства.
    Иначе може да го гласувате, както това се е превърнало в автоматизъм в този парламент. Изглежда никой не мисли за държа¬вата, а най-много трябва да мислят тези, които подкрепят прави¬телството
    Апелирам към вас: моля ви се, да не повтаряме повече това, което по инерция се е утвърдило като практика в парламента и каквото ни поискат от правителството или от министерства, всичко да бъде поемано на гърба на държавата. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Направено е процедурно пред¬ложение. Моля за едно мнение против. Господин Дончо Атанасов има думата и с оглед на това дали въпросът ще се отложи или не, ще видим как после ще продължим дискусията.
    ДОНЧО АТАНАСОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с някои от доводите на господин Венцеслав Димитров, но все пак трябва да си даваме сметка какво ще се случи с Българските държавни железници и тяхната инфра¬структура, ако този заем не бъде одобрен.
    Господин Димитров, през 1989 г. Българските държавни железници превозваха около 90 млн.товари. В момента превозват 30 млн.тона. В Български държавни железници работеха 95 хил.души, в момента се 60 хиляди. Ясно е, че железницата е държава в държа¬вата, но има ли държава без железници? В момента са нужни сериозни инвестиции по подмяната на подвижния състав на Българските държав¬ни железници.
    Естествено, одобряването на тоя заем - и тук сте абсолют¬но прав - не означава развързване на ръцете на ръководството на Българските държавни железници за създаването на смесени фирми с чужбина, тоест връщането на част от парите по този заем обратно при тия, които го дават. И тук на Министерството на транспорта в лицето на госпожа Тошкова и на господина от ръковод¬ството на Българските държавни железници трябва да е ясно, че заемът ще бъде подкрепен, и аз ще гласувам за него, но оттук нататък трябва да си дават точна сметка с кого ще правят смесени дружества, как ще правят тези дружества, защото няма да се отър¬ват от парламентарни питания не само към министъра на транспорта, но и към министър-председателя. Да се създават смесени дружества и да изтичат пари за производства, които българската държава и българската промишленост могат да произведат - става въпрос за стрелките, госпожо Тошкова. Трябва да ви е ясно, че лично аз никога няма да се съглася с такова чудо, колкото и да ме убеждава ръководството на Българските държавни железници.
    Действително Българските държавни железници се нуждаят от този заем, той трябва да бъде одобрен, защото сега 20 на сто от дизеловата тяга струва колкото 80 на сто от електрифика¬цията на Българските държавни железници.
    Във връзка с това аз не съм съгласен с процедурното предложение на господин Венцеслав Димитров. Предлагам на колегите да одобрим този заем, защото БДМ действително се нуждае от него, за да може да стане европейска съвременна железница. Благодаря.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Аз предложих да поканим министъра на финансите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение за отлагане на обсъждането и гласуването на законо¬проекта.
    От общо гласували 152 народни представители,- "за - 37, против - 88, въздържали се - 27.
    Не се приема предложението.
    Продължаваме дискусията. Има думата господин никола Койчев - председател на Икономическата комисия.
    НИКОЛА КОЙЧЕВ (ПГДЛ): Уважаеми дами и господа народни представители! Аз също бих подкрепил предложението на господин Венцеслав Димитров да направим една ретроспективна сметка за кредити, които одобрява нашият парламент - става дума за Тридесет и шестото и Тридесет и седмото Народно събрание, и да сме наясно с отговрностите, които приемаме като политици в областта на увеличаване на външната задлъжнялост на нашата страна. Но в същото време, не че съм подписал становището на Икономическата комисия, а и по професионални убеждения съм за това да гласуваме за ратифицирането на Договора за заемите за поддържане на експлоа¬тационното състояние и модернизацията на българските държавни железници. Твърде много се шуми, че България е встрани от чужде¬странните инвестиции, правят се опити за търсене на политически причини, за неумение за пропагандиране на нашата страна като благоприятна среда за инвестиране. Но има няколко инфраструктурни заема, които са жизнено необходими за развитието на цялата икономика - това са преди всичко заемите, за които ние сме дали съгласие и в последствие някои от тях са ратифицирани, за инвестиции в енергетиката, за рехабилитация на националната шосейна мрежа, проектите "Пътища 1" и "Пътища 2". И тъй като много от нас постоянно са на път, поне тези два заема имат своята очевидна реализация.
    За железницата заемът също е жизнено необходим. Техничес¬кото състояние и на пътя, и на подвижния жп състав е под нормални¬те технически и експлоатационни изисквания и заемът ще послужи за поддържане на тяхното, пак повтарям, нормално и безопасно в техническо отношение състояние.
    Аз съм в курса на преговорите още преди даването на съгласие от Тридесет и шестото Народно събрание за започване на преговорите. Аз съм един от тези, които възразяваха против твърде големия размер на средствата, които бяха условие за сключване на заема - ставаше дума за около 15 милиона за така наречената техническа помощ, която се изразява в една или две, три папки. Дори и сега в сключения вече договор с известно колебание бих подкрепил и останалите от 15 - 2 милиона за техни¬ческа помощ. Защото двата милиона за железниците - да, добре е, но двата милиона, измерени по курса на деня, са около 150 милиона лева. Едно сравнение с бюджета за 1996 г. - от този порядък са средствата за националния фонд "Структурно и техноло¬гично обновление". Но когато се отпускат кредити, те се отпускат с известни условия. Трябва да приемем с компромиси тези условия и тази техническа помощ действително трябва да се изразява в дейности и проблеми, за които нямаме своя кадрови потенциал. А в Министерството на транспорта, в български научни институти - става дума и за Техническия университет в София, става дума и за Инженерно-строителния институт, за "Трансстрой", за Военното транспортно училище и така нататък, имаме и Института по тран¬спортна кибернетика - не знам в какъв вид е, това, което ни се предлага като условия от Транспортната банка, не знам за какво получават заплати нашите специалисти, ако не са го решили. Поне през 1986 г. беше тема за електронизация на отчета на движението на подвижния жп състав.
    В заключение аз препоръчвам на народното представителство да подкрепи ратификацията на договора и да пожелаем на ръковод¬ството на министерството и на фирма "Български държавни железни¬ци" ползотворно осигуряване на тези средства.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата професор Стефан
    Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Позволявам си да направя следното предложение.
    Понеже въпросът, повдигнат от господин Венцеслав Димитров, може да се каже, че е обраснал вече с брада, основанията да се иска получаването от парламента на такава' информация за поети задължения по споразумения за заеми, както и за поети гаранции, да бъде приключен, аз ви предлагам да запишем едно искане на Народното събрание до правителството, до министър-председателя да бъде създадена система - това може да бъде следено от Министерство на финансите, и при всяко искане за ратификация или за поемане на гаранции от правителството да получаваме една сводка, в която народните представители ще имат възможност да се запознаят с всички сключени споразумения за заеми, както и за поети гаранции. При всеки нов случай ще се получава едно наслагване, едно акумулиране и народните пред¬ставители ще имат пълна картина за това, което е поето като 236.2 гаранции или като сключени заеми.
    Аз смятам, че това е напълно възможно и предлагам днешното заседание да вземе едно такова решение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Аз мисля, че това предложение излиза извън предмета на закона. Би следвало да се оформи в отделен проект за решение евентуално такова предложение.
    Има думата господин Кирил Желев.
    КИРИЛ ЖЕЛЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважае¬ми колеги! Проблемът, който формулира господин Венцеслав Димитров, съдържа може би в голяма степен и чисто пропагандни елементи. С тази информация разполага Българска народна банка и господин Венцеслав Димитров като член на нейния пленарен съвет е в състоя¬ние да се запознае и да разполага с нея. И аз мисля, че той има тази информация. Но разсъждавайки добронамерено по неговото предложение, смятам, че и това, което предложи професор Стоилов е съвсем естествено и ние ще намерим възможност в нашата Комисия по бюджет и финанси да получим тази инфрмация, да разпределим как тя е разпределена във времето и доколко са силите и възмож¬ностите на българската държава да поема всички тези заеми.
    Това по първия въпрос.
    По основния въпрос, свързан с ратифицирането на тези гаранционни споразумения, аз мисля, че е извършена значителна по обем работа, финализирани са успешно и в интерес преди всичко на България всички тези споразумения, доведени са до подписване и сега парламентът е този, който трябва да намери интелигентно и бързо решение, тъй като на всичко отгоре ние сме ограничени във времето, сроковете изтичат някъде около 5 февруари. И това е молбата ми към колегите.
    Що се отнася до разпределението и отговорността на българската държава, по Закона за Български държавни железници ние носим тази своя отговорност и това е държавен ангажимент -да поддържа железопътната инфраструктура. И аз смятам, че е естествено да поемем в този смисъл отговорността, гласувайки положително законопроекта на първо четене. Към споразумението е приложен и погасителен план. За обща представа само на колеги¬те, след гратисния период от три години задълженията на българска¬та държава ежегодно се движат в рамките между 2 и 3 милиона долара за времето, за което трябва да се изплащат средствата по тези споразумения.
    Затова моето предложение е, ако няма други желаещи да вземат отношение за първо четене, законопроектът да бъде предложен за гласуване и приет на първо четене и моля колегите да ме подкрепят.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Няма други желаещи. Председате¬лят на Бюджетната комисия пое да предложи на обсъждане предложе¬нието на народния представител Венцеслав Димитров и на професор Стефан Стоилов и да предложи подходяща форма за решение на този принципен въпрос, който излиза извън конкретния предмет на този законопроект.
    Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на гаранционни споразумения и протокол с Междуна¬родната банка за възстановяване и развитие и с Европейската банка за възстановяване и развитие по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни железници.
    От общо гласували 139 народни представители, за - 131, против - 3, въздържали се - 5.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Моля господин Желев да формулира изрично предложението.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Правя процедурно предложение поради това, че не настъпиха сериозни бележки по предложения Законопроект за ратифициране на гаранционното споразумение, да бъде подложен на гласуване и на второ четене.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедурното предложение второто четене на законопроекта да стане на същото заседание.
    Моля прекратете гласуването и посочете резултата. От общо гласували 143 народни представители, за - 137, против - 4, въздържали се - 2.
    Приема се процедурното предложение.
    Моля да докладвате на второ четене законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря ви.
    "Закон за ратифициране на гаранционни споразумения и протокол с Международната банка за възстановяване и развитие и с Европейската банка за възстановяване и развитие по проекта за оздравяване и преструктуриране на Българските държавни желез¬ници .
    Член единствен. Ратифицира:
    1. Споразумението за гаранция (проект) оздравяване
    на железницата между Република България и Международната банка
    за възстановяване и развитие, подписано на 8 ноември 1995 г.
    във Вашингтон;
    2. Споразумението за гаранция (проект за преструктуриране на железницата на Република България) между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписано на 17 ноември 1995 г. в Лондон.
    3. Протокола за създаване на споразумения за заем за експортен кредит за подпомагане финансирането на проекта за преструктуриране на железницата на България между Република България, Европейската банка за възстановяване и развитие и Българските държавни железници, подписан на 17 ноември 1995 година в Лондон."
    Госпожо председател, в разговор с господин Венцеслав Димитров, въпреки че конкретните цифри присъстват в останалите текстове на споразумението, които съпътстват предложения законо¬проект, смятам че той има повече редакционен характер, необходимо е да добавим конкретните суми към всяка една от точките поотделно. Текстовете да станат:
    1. "Споразумение за гаранция в размер на 95 млн. щатски долара" и текстът продължава по-нататък.
    2. "Споразумението за гаранция в размер на 45 милиона щатски долара" и текстът продължава.
    3. "Протокола за създаване на споразумение за заем в размер на 12 милиона щатски долара" и текстът продължава по-нататък .
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли възражения в залата?
    - Няма.
    Моля да гласувате законопроекта на второ четене, с нап-
    равените допълвания на самите суми на заема. .
    Моля прекратете гласуването и обявете резултата.
    От общо гласували 146 народни представители, за - 138, против - няма, въздържали се - 8.
    Законопроектът е приет.
    Уважаеми колеги, приели сме процедура в началото на заседание да обявяваме и да заклеваме новоизбрани народни пред¬ставители. Поради днешното по-особено начало на заседанието това не можа да стане. Ето защо ви моля, за да не чака един новоизбран народен представител на вратите до края на заседанието, между първа и втора точка, докато се подготвят колегите за доклад¬ване на втория законопроект, да ви запозная с решение № 518 от 29 януари на Централната избирателна комисия, а именно: "На 23 януари Народното събрание на Република България избра за министър на търговията и външноикономическото сътрудничество народният представител Атанас Атанасов Папаризов. С избирането му за министър, пълномощията му като народен представител се прекъсват на основание чл. 68, ал. 2 от Конституцията на Република България.
    Съгласно чл. 96, ал. 2 от Закона за времето, през което ще изпълнява функциите на министър следва да се замести от след¬ващия в избирателната листа кандидат от Шуменски избирателен район.
    По изложените съображения, на основание чл. 96, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители Централната изби¬рателна комисия реши:
    Обявява за избран кандидата за народен представител
    Миланчо Петров Колев от 30.многомандатен избирателен район град Шумен, на мястото на Атанас Атанасов Папаризов."
    Моля да бъде поканен господин Миланчо Колев, за да се закълне и да влезе в пълномощията си на народен представител.
    Заповядайте, господин Колев.
    Моля народните представители да станат.
    (Господин Миланчо Колев излиза на трибуната. Председател¬стващата госпожа Нора Ананиева чете клетвата, а господин Колев повтаря: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се. "Ръкопляскания)
    Честито! Моля ви да подпишете клетвения лист. (Новоизбра¬ният народен представител Миланчо Колев подписва клетвен лист)
    Точка втора от дневния ред -
    ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА.
    Вносител на законопроекта е Министерският съвет.
    Моля господин Кирил Желев от Комисията по бюджет и финан¬си да докладва становището.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря ви, госпожо председател!
    Уважаема госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
    "Комисия по бюджет и финанси. Становище по Законопроект за ратифициране на споразумението за свободна търговия между Република България и Чешката република, внесен от Министерския съвет на 3 януари 1996 г.
    На заседание, проведено на 30 януари 1996 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на споразумението за свободна търговия между Република България и Чешката република, подписано на 8 декември 1995 г.
    Споразумението представлява стандартен вариант на спо¬годби от този род, практикуван между европейските страни, който плътно се доближава до търговската част на Европейското споразу¬мение и напълно съвпада с ЦЕФТА, предвид да бъдещото присъединя¬ване на България към тези структури. Със споразумението се прави сериозна крачка към реализацията на един от приоритетите на българската външна политика за приобщаване на България към европейското икономическо пространство и към Единния свободен евро¬пейски пазар.
    На основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от конституцията на Република България да ратифицира със закон споразуменията за свободна търговия между Република България и Чешката Република." Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
    Тъй като заседанието на Комисията по външната политика не е приключило, ще съобщя становището.
    "На свое заседание от 11 януари 1996 г. Комисията по външната политика разгледа законопроекта и приема следното
    СТАНОВИЩЕ
    Предлага на Народното събрание на основание чл. 85,
    ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира
    със закон Споразумението за свободна търговия между Република
    България и Чешката република, подписано на 15 декември 1995 г.
    в Прага." • ".
    И първото по същество становище, тъй като водеща е Икономическата комисия, ще поканя господин Никола Койчев да го съобщи и да остане тук, за да докладва законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми дами и господа! Законо¬проектът беше разгледан от Икономическата комисия на 17 януари 1996 г. с участието на представители на Министерството на търго¬вията и външноикономическото сътрудничество и на Главно управление "Митници". Комисията счита, че споразумението по съдържание и обхват надхвърля традиционните споразумения за свободна търговия и се приближава до европейските споразумения за асоцииране, доколкото разглежда и въпроси на сътрудничеството в областта на законодателството, уеднаквяването на стандартите на правилата за произход, условията на конкуренция и други елементи на сближа¬ване на вътрешните пазари.
    В търговската си част споразумението създава в кратък преходен период условия за свободна търговия с промишлени стоки. То предвижда и определяне либерализациявтърговията със селскосто¬пански стоки, като дава възможност на страните в перспектива да проведат допълнителни преговори в тази област.
    В споразумението, особено в преходния период, е намерен приемлив баланс на интересите при обективно съществуващите разли¬чия в стартовите условия, а именно: дебаланс в стокообмена и разлика в равнищата на митническите ставки.
    Споразумението отговаря на принципите на външноикономи¬ческата политика на страната и на интересите ни за възстановяване и развитие на договорно-правната основа за търговия и икономическо сътрудничество с традиционните ни партньори. То е и предпоставка за многостранното сътрудничество в централно- и източноевропейски¬те страни и бъдещото присъединяване на България към централноевро¬пейската зона за свободна търговия. (ЦЕОТА)
    Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира Споразумението за свободна търговия между Република България и Чешката република.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
    Има ли въпроси и изказвания по този законопроект? -Не виждам.
    Моля, режим на гласуване. Гласуваме на първо, четене Законопроекта от 4 януари 1996 г. за ратифициране на Споразумение¬то за свободна търговия между Република България и Чешката репуб¬лика, внесен от Министерския съвет.
    От общо гласували 144 народни представители, за - 144.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Господин Койчев има думата.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаема госпожо председателст-вуваща, уважаеми колеги! Предлагам законопроектът да бъде разгле-. дан и гласуван на второ четене днес.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате това проце¬дурно предложение.
    От общо гласували 129 народни представители, за - 129.
    Приема се процедурното предложение. Моля да докладвате на второ четене законопроекта.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ:
    "ЗАКОН
    за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Чешката република
    Член единствен. Ратифицира Споразумението за свободна търговия между Република България и Чешката република, подписано на 15 декември 1995 г. в Прага."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, режим на гласуване. Гласуваме на второ четене Закона за ратификация на Споразумението за свободна търговия между Република България и Чешката република.
    От общо гласували 134 народни представители, за - 134.
    Законът е приет окончателно и на второ четене.
    И следва още една ратификация - това е Законопроектът за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Словашката република. Господин Койчев, може да докладвате направо становището на Икономическата комисия.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми колеги! Може би защото до неотдавна двете републики бяха в една държава, становищата са почти еднакви. Става дума за външноикономически отношения между две суверенни държави с еднаква правно-стопанска база.
    Законопроектът беше разгледан на същото заседание -
    на 17 януари 1996 г., с участието на представители на Министерст-
    вото на търговията и външноикономическото сътрудничество и на
    Главно управление "Митници". •
    Икономическата комисия счита, че споразумението по съдържание и обхват надхвърдя традиционните споразумения за свободна търговия и се доближава до европейските споразумения за асоцииране, доколкото разглежда и въпроси на сътрудничеството в областта на законодателството, уеднаквяването на стандартите на правилата за произход, условията за конкуренция и други елемен¬ти на сближаване условията на вътрешния пазар. В търговската си част споразумението създава в кратък преходен период условия за свободна търговия с промишлени стоки. То предвижда и определяне либерализация в търговията със селскостопански стоки, като дава възможност на страните в перспектива да проведат допълнителни преговори в тази област.
    В споразумението, особено в преходния период, е намерен приемлив баланс на интересите при обективно съществуващите разли¬чия в стартовите условия, а именно: дебаланс в стокообмена и разлика в равнищата на митническите ставки.
    Споразумението отговаря на принципите на външноикономи¬ческата политика на страната и на интересите ни за възстановяване и развитие на договорно-правната основа на търговия и икономическо сътрудничество с традиционните ни партньори. То е и предпоставка за многостранно сътрудничество в централно- и източноевропейските страни и бъдещото присъединяване на България в централноевропей¬ската зона за свободна търговия.
    Икономическата комисия предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Словашката република.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Кирил Желев има думата да представи становището на Комисията по бюджет и финанси.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря.
    Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
    "СТАНОВИЩЕ на Комисията по бюджет и финанси по
    Законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Словашката република, внесен от Министерския съвет на 3 януари 1996 г.
    На заседание, проведено на 30 януари 1996 г.- Крмисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Словашката република, подписано на 8 декември 1995 г. Споразуме¬нието представлява стандартен вариант на спогодби от този род, практикуван между европейските страни, който плътно се доближава до търговската част на европейското споразумение и напълно съвпада с ЦЕФТА предвид на бъдещото присъединяване на България към тези структури. Със споразумението се прави сериозна крачка към реали¬зацията на един от приоритетите на българската външна политика за приобщаване на България към европейското икономическо простран¬ство и към единния свободен европейски пазар.
    На основа на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Словашката република." Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: На свое заседание от 11 яну¬ари 1996 г. Комисията по външна политика също е разгледала законо¬проекта и е приела следното становище, с което разполагате: "Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за свободна търговия между Република България и Словашката република, подписана на 8 декември 1995 година."
    Има ли въпроси и изказвания по предложения законопроект? - Не виждам.
    Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Словашката република.
    От общо гласували 141 народни представители, за - 141. против и въздържали се - няма.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Господин Койчев, имате думата.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ: Уважаеми колеги, правя проце¬дурно предложение законопроектът да бъде гласуван на второ четене на днешното заседание на нашия парламент.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате процедур¬ното предложение.
    От общо гласували 134 народни представители, за - 134, против и въздържали се - няма.
    Процедурното предложение е прието.
    Моля, господин Койчев, докладвайте законопроекта на второ четене.
    ДОКЛАДЧИК НИКОЛА КОЙЧЕВ:"Закон за ратифициране на Споразу¬мението за свободна търговия между Република България и Словашката република:
    Член единствен. Ратифицира Споразумението за свободна търговия между Република България и Словашката република, подпи¬сано на 8 декември 1995 г. в София."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля, гласувайте на второ четене законопроекта!
    От общо гласували 142 народни представители, за - 142, против и въздържали се - няма.
    С това Законът за ратифициране на Споразумението за свободна търговия между Република България и Словашката република е приет и на второ четене окончателно.
    След почивката от 30 минути ще продължим с доклада на Временната комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е четвърта точка.
    30 минути почивка. (Звъни)

    След почивката

    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА (звъни): Откривам заседанието.
    Продължаваме работа с четвърта точка от дневния ред -
    ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗА¬ЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ (продължение).
    Има думата госпожа Мариела Митева да продължи с доклад¬ването по промените в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Благодаря Ви, госпожо предсе¬дател! Продължаваме с предложенията за изменения и допълнения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    Параграф 67. Предложение, внесено от народния представи¬тел Васил Михайлов и група народни представители - чл. 87 да придобие следната редакция:
    "Чл. 87. Народното събрание изслушва актуалните въпроси, питанията и отговорите по тях всеки петък, освен ако по изключение не реши друго. Пленарното заседание при провеждане на парламен¬тарния контрол се удължава до изчерпването на въпросите, но не с повече от два часа."
    Временната комисия по правилника предлага на народните представители да не подкрепят направеното предложение. Моля да го поставите на гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Лучников има думата.
    СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! В момента протича заседание на Комисия¬та по външна политика. В тази комисия участва господин Васил Михайлов, който е вносител на това предложение. Смятам, че не е коректно, когато той е възпрепятстван да защити своето предло¬жение, ние да го разглеждаме. Затова моля да се отложи разисква¬нето по този въпрос, докато авторът на предложението има възмож¬ност да го защити.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Направено е предложение за отлагане гласуването по § 67. Моля да гласувате това предло¬жение . От общо гласували 155 народни представители, за - 58, против - 73, въздържали се - 24.
    Не се приема предложението за отлагане.
    Ще поставя на гласуване предложението, внесено от госпо¬дин Михайлов и група народни представители, тоест би могло да го обоснове всеки от тази група народни представители. Нямаме сведения, че се оттегля. Така че поставям на гласуване предложе¬нието, внесено от народния представител Васил Михайлов и група народни представители за промяна в чл. 87, засягащ парламентарния контрол.
    От общо гласували 154 народни представители, за - 39, против - 96, въздържали се - 19.
    Не се приема това предложение.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Параграф 68. Предложение, внесено от народния представител Димитър Велев и група народни представители - чл. 96 да бъде отменен. Аргументът е, че и Консти¬туционният съд се е произнесъл по този текст и сметна, че той не е съобразен с Конституцията. Редно е да отпадне от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
    Съдържанието на чл. 96 е: "Когато лицето, задължено да даде необходимите сведения, не се яви пред Народното събрание или пред съответната комисия в определеното време и място, то се довежда принудително по ред, определен от закона."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други становища по този въпрос?
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Временната комисия по правил¬ника предлага да се подкрепи това предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Поставям на гласуване § 68. Това е предложение, внесено от народния представител Димитър Велев Димитров и група народни представители и е подкрепено от Временната комисия - да отпадне чл. 96 във връзка и с решение на Конституционния съд по този въпрос.
    От общо гласували 129 народни представители, за - 122, против - 3, въздържали се - 4.
    Приема се § 68.

    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Параграф 69. Предложение, внесено от народния представител Димитър Велев и група народни представители за изменение в чл. 105:
    В ал. 3 думите "достатъчно доказателство" да се заменят с думите "достатъчно данни".
    В ал. 4 думите "доказателствата към него" се заменят с думите "приложените от него данни".
    В ал. 5 думата "доказателствата"се заменя с думата "дан¬ните" .
    В ал. 6 думите "доказателствата към него" се заменят с думите "приложените към него данни".
    Ал. 10 придобива следната редакция: "По предложение на Комисията по парламентарна етика Народното събрание може да отмени дадено разрешение за възбуждане на наказателно преслед¬ване срещу народен представител."
    Становището на временната комисия е да се подкрепи направеното предложение. То е съобразено изцяло със становището на Конституционния съд, който беше сезиран с искане за обявяване противоконституционността на сегашната редакция на чл. 105. Предлагаме на народните представители да подкрепят това предло¬жение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това беше една дълга дискусия при самото приемане на текста.
    Има ли предложения, становища по това предложение?
    - Няма.
    Връщаме се към основното понятие "данни" и замяната на по-конкретното понятие "доказателства". Моля да гласувате § 69.
    От общо гласували 131 народни представители, за - 120, против - 1, въздържали се - 10.
    Предложението се приема. Параграф 69 е приет.
    ДОКЛАДЧИК МАРИРЕЛА МИТЕВА: § 70. Предложение на народния представител Васил Михайлов и група народни представители, които предлагат чл. 106 да отпадне. Текстът на чл. 106 е следният: "Комисията по парламентарна етика установява случаите на несъв¬местимост по чл. 68, ал. 1 от Конституцията и изготвя доклад, който представя на Народното събрание".
    Временната комисия по правилника предлага на народните представители да не подкрепят предложението на народния предста¬вител Васил Михайлов и групата народни представители. Знаете, че този текст беше предмет на обсъждане в Конституционния съд, беше поискано обявяването му за противоконституционен, но самият Конституционен съд прецени, че текстът не противоречи на Консти¬туцията и в този смисъл ние не виждаме аргументи текстът да отпадне.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли желаещи да се изкажат по това предложение? - Не виждам.
    Моля да гласувате § 70. Това е предложението, внесено от народния представител Васил Михайлов и група народни предста¬вители за отпадане на чл. 106.
    От общо гласували 151 народни представители, за - 30. против - 104, въздържали се - 17.
    § 70 и предложението не е прието.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: § 71. Предложение на народния представител Васил Михайлов и група народни представители -чл. 122, ал. 2 да придобие следната редакция: "Комисията по администрация заседава по правилата за заседания на постоянните комисии".
    Сегашният текст на чл. 122- ал. 2 има следното съдържание: "Комисията по администрация може да заседава, когато присъстват повече от половината от членовете й. Тя взема решения с мнозин¬ство от присъстващите".
    Временната комисия по правилника предлага да не се въз¬приема направеното от народния представител Васил Михайлов пред¬ложение, тъй като Комисията по администрация има малко по-особен статут. Вярно е, че тя има постоянен характер, но в същото време в нейния състав влизат представители на администрацията на Народ¬ното събрание. Въпросите, които решават, са от изключително важен характер, и именно затова з сега действащия текст от Правил¬ника за организацията и дейността на Народното събрание се изисква по-висок кворум за заседания и присъствие на комисията без въз¬можност за заседаване при така наречения спадащ кворум и мнозин-ство от присъстващите при вземане на нейните решения.
    Предлагаме режимът на тази комисия да остане непроменен.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли желаещи да обосноват предложението, да се изкажат за или против ? - няма.
    Моля да гласувате § 71, предложението на народния пред¬ставител Васил Михайлов и група народни представители за замест¬ващ текст на ал. 2.
    От обцо гласували 141 народни представители, за - 16, против - 114: въздържали се - 11.
    Не се приема това предложение.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: § 72. Предложене на народния представител Васил Михайлов и група народни представители в чл. 123, ал. 1 накрая да се добави текстът: "предложени от парламентарните групи на пропорционален принцип".
    Текстът на чл. 123. ал. 1 в действащия правилник има следното съдържание: "При Народното събрание се създава Съвет по законодателството, който се състои от висококвалифицирани юристи".
    Фактически народният представител Васил Михайлов предлага Съветът по законодателство да се превърне в един политически орган, в който експертите да се представят от съответните пар¬ламентарни групи на пропорционален принцип. Смятаме, че това предложение изменя характера на Съвета по законодателство. Иде¬ята на неговото съществузане е той да бъде именно експертен орган и да подпомага експертно работата на постоянните комисии, а не да бъде политически орган, съставен на принципа на пред¬ставителството на различните партии.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ ИОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения и въпроси по този текст? - Не виждам.
    Моля да гласувате направеното предложение от народния представител Васил Михайлов и група народни представители за добавка в ал. 1 на чл. 123. 241.2
    От общо гласували 146 народни представители, за - 25, против - 109, въздържали се - 12.
    Не се приема това предложение.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: § 73 е предложение, внесено от народния представител Димитър Велев и група народни предста¬вители - в чл. 123, ал. 2 думите "изработването на" да се заме¬нят с думите "подготовка на техните становища по". Поправката е редакционна, но смятаме, че в същото време тя в по-пълна степен съответства на конституционните правомощия на постоянните комисии, а безспорно към тях отношение има Съветът по законодателство, който ги подпомага експертно.
    Предлагаме да се подкрепи направеното предложение.-
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли други предложения по този въпрос? - Не виждам.
    Моля да гласувате направеното предложение в чл. 123. ал. 2 думите "изработването на" да се заменят с думите "подго¬товка на техните становища по". Става дума за становищата на постоянните комисии.
    От общо гласували 136 народни представители, за - 132, против - 2;. въздържали се - 2.
    Предложението се приема.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Параграф 74. Предложение на народния представител Димитър Велев Димитров и група народни представители - в Преходни и заключителни разпоредби да се отмени § 7,.а § 8 и 9 да станат съответно § 7 и 8. Параграф 7 беше обявен за противоконституционен от Конституционния съд. Решението е публикувано в бр. 62 на "Държавен вестник" от 1995 г.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Може ли да го припомните?
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Става дума за изискването народните представители да премахнат основанията за несъвместимост в срок от три месеца от влизането на този правилник в сила.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли желаещи за изказвания по това предложение? - Не виждам.
    Моля да гласувате предложението на народния представител Димитър Димитров и група народни представители, с което да се отмени § 7 и да се преномерират § 8 и § 9.
    От общо гласували 139 народни представители, за - 133, против - 2, въздържали се - 4.
    Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби на тези изменения в правилника.
    Параграф 1 е свързан с гласуване на Народното събрание по чл. 12 и има следното съдържание:
    "Парламентарна група, регистрирана при конституирането на Народното събрание и преустановила своето съществуване, може да бъде възстановена по реда и при условията на чл. 12 от не по-малко от 7 народни представители."
    Предложението е направено от същата група народни пред¬ставители, които направиха предложение за изменение в чл. 12, ал. 2.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли желаещи да се изкажат по това предложение? - Не виждам.
    Моля да гласувате направеното предложение.
    От общо гласували 140 народни представители, за - 126, против - 11, въздържали се - 3.
    Предложението се приема.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Параграф 2. "Измененията и допълненията в Правилника за организацията и дейността на Народно¬то събрание влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник"."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли предложения, поправки?
    - Няма.
    Моля да гласувате това предложение.
    От общо гласували 135 народни представители, за - 129, против - няма, въздържали се - 6. Предложението е прието.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Госпожо председател, преди да обявите гласуването на измененията и допълненията в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за приключили, искам да уведомя народните представители, че след изтичане на срока за подаване на предложения до временната комисия по правил¬ника са постъпили две предложения от различни групи- народни представители за изменения и допълнения в правилника.
    Поради това че в самия правилник е записано, че временните комисии преустановяват своята дейност с изтичане на срока за тяхната работа, временната комисия не се е произнесла по тях. В същото време обаче, тъй като не е ясно кога точно ще има отново изменения и допълнения в правилника и Народното събрание ще се произнесе по тези предложения, струва ми се уместно, след като те са раздадени на народните представители, пленарната зала да се произнесе и по тези предложения, именно с оглед на законодателна икономия.
    Ето защо предлагам на народните представители да се произнесат по предложенията на народния представител Благой Димитров и група народни представители и народната представителка Наташа Тачева и група народни представители.
    Моля да поставите това предложение на гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Става дума за паритет в едно решение. Едно решение ад хок, процедурно. Моля да се произнесете с гласуване да гледаме и двете предложения.
    Моля, режим на гласуване.
    От общо гласували 144 народни представители, за - 120, против - 17, въздържали се - 7.
    Приема се това предложение.
    Моля ви да докладвате последователно двете предложения.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Благодаря. Предложението на народния представител Благой Димитров и групата народни представи- тели е първо по ред. То съдържа предложение за заместващ текст
    на чл. 86, ал. 1, като предлагат той да има следното съдържание:
    "По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. Предложенията за разисквания се внасят при председателя на Народното събрание в писмена форма след приключване на отговора по питането."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Благой Димитров или някой от групата народни представители желае ли да го обосно¬ве? Това е една промяна от най-малко една пета на една седма. Мисля, че това е същността на предложението.
    Моля да гласувате направеното предложение от народния представител Благой Димитров и група народни представители за заместващ текст в ал. 1 на чл. 86.
    От общо гласували 153 народни представители, за - 120, против - 13, въздържали се - 20.
    Предложението се приема.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Предложение на народния пред¬ставител Наташа Тачева и група народни представители за създаване на нов чл. 88а със следното съдържание:
    "Чл. 88а. Ал. 1. Народният представител, получил отговор на актуален въпрос или питане, не може да зададе същия въпрос или питане към министър-председателя, съответния заместник минис¬тър-председател или министър.
    Ал. 2. В случаите, когато актуалните въпроси и питанията не съответстват на изискванията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание или не са зададе¬ни към член на Министерския съвет, в чийто ресор на управление е предметът на актуалния въпрос или питането, председателят, подпомаган от заместник-председателите, уведомява народния пред¬ставител да отстрани в тридневен срок несъответствията."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли желаещи за изказвания по този въпрос? Най-напред има думата за обосновка господин Димитър Георгиев, тъй като той е един от вносителите на това предложение.
    ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Благодаря Ви, госпожо председател.
    Уважаеми колеги, аз поддържам като вносител предложе¬нието. Искам да кажа, че досега в правилника имаше известна празнота по този въпрос - и към министрите, и към председателя на Министерския съвет и неговите заместници по един и същи въпрос се задаваха от различни народни представители, нямам предвид една парламентарна група, едни и същи въпроси по един и същи актуален въпрос, едно и също питане. И по този начин - по един и същи въпрос, всяка седмица или в рамките на един месец се получаваха по няколко отговора, които общо взето са идентични, защото въпросът, който се задава, е един и същ. Всъщ¬ност, липсата на такава уредба по този въпрос създава възможнос¬ти за злоупотреба с правото на народния представител или народните представители да поставят питания и актуални въпроси, като по този начин даже в известен смисъл имаме и загуба на парламентарно време, когато се буксува и се задават едни и същи въпроси по една тематика. Говоря за актуални въпроси и питания.
    Вносителите смятаме, че с текста, който се предлага, подобно нещо ще се избегне за в бъдеще и ще се създаде по-добра правна регламентация по този въпрос. Заедно с това относно ал. 1 аз предлагам една малка редакционна поправка, която изглажда текста и му дава по-добър юридически изказ, а освен това отговаря и по-пълно на идеята на това, което аз досега ви говорих. Моето предложение за поправка е следното:
    "Ал. 1. Народен представител не може да зададе актуален въпрос или питане, на който вече е отговорено."
    По този начин обхватът касае всички народни представители, не е свързано, както виждате, с никаква политическа сила-. Въпросът е да се създаде една стройна регламентация.
    Моля ви да имате предвид, че поддържам внесеното от групата народни представители предложение по този текст на чл. 88а с тази редакционна поправка на ал. 1, която предлагам.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря. Господин Муравей Радев има думата.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател! Опитът с някаква наченка на логика да ни убедят, че някой, който е питал нещо, не трябва втори път да пита за него, ако изобщо има някакъв смисъл, то е добре да бъде доредактирано това предложение. Дадено в този суров вид, както сега го четем, означава само едно единствено нещо, което може да бъде синтезирано само в едно изречение - грубо погазване правата на народния представител. Грубо погазване на онази задължителна функция на Народното събрание, а именно парламентарен контрол. Нищо друго не съзирам в така формулираният текст. Какво значи това? Питам аз днес министърът на еди кое си за еди какво си, той ми казва нещо си и аз нямам право да го повторя. Докога? До рамките на това Народно събрание, докато свят светува, до края на тази година, до края на месеца или до някакъв друг срок? Може ли да не помислят вносителите по този въпрос?
    После има друго. За някои актуални въпроси или питания това може да звучи логично да не се пита втори път до края на годината, но те са много малко. Повечето от нещата, за които се пита в това Народно събрание, са доста текущи във времето, променлив характер имат и само след един месец картината до такава степен може да бъде променена, че отново да бъде предмет именно на такова подобно актуално питане.
    Например аз ви задавам въпроса за общинските бюджети. Та нима аз не мога всяко тримесечие да питам финансовият министър дали е привел необходимата субсидия в размера, в който е плани¬рана? Мога ли на 30 март аз да изчерпя това си право за цялата година? И нещо повече - за всичките години на това управление, да кажем, ако това се приеме в този вид. Това означава то. Преди три години някой си питал нещо, и повече няма да му се отговаря.
    Колеги, ако искате да бъдете убедителни, ако искате тук нещата да вървят в консенсус, моля ви се мислете, когато предлагате нещо, предлагайте го мотивирано, защитено, защото това, пак повтарям, е само един опит драстично да бъдат ограничени правата на народния представител.
    Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Господин Васил Михайлов има думата.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предложението според мен не е добре обмислено и е несъстоятелно. То наистина ограничава правата на народния представител да може да осъществява изключително важната функция, която има Народното събрание, парламентарният контрол.
    Много примери бих могъл да ви дам, но какво означава да не може да повтори един и същи въпрос? В началото на ноември месец например зададох въпроса и той е много прост въпрос на министър-председателя: какво става с кризата за хляба на бълга¬рина? Отговорът беше за мен, по-късно разбрах това, потресаващ в своята некомпетентност и неосведоменост. Беше казано, че от пет години насам, цитирам по памет, такава голяма реколта и такива големи запаси ние не сме имали. Това е началото на ноември. Обясни ни се също така, че трябва да бъдем абсолютно спокойни за цената на хляба и че правителството има всички лостове в ръцете си, така че да не позволи в никакъв случай цената на хляба да се покачва. Буквално на другия ден цената на хляба се покачи драстично. Вие мислите, уважаеми колега, че аз нямам правото да задам още веднъж въпроса на господин министър-председателя, например, да изясни какво значи, че имаме много запаси, а се налага например да се прибягва към държавния резерв, до освобожда¬ването на съответни количества от него. Какво е това? Как да не мога да задам този въпрос? Би трябвало да мога да го задам отново: господин министър-председател, Вие твърдяхте тогава и тогава, че ситуацията е такава и такава, а аз ви питам към днешния ден - това валидно ли е, което вие казахте, или не? Тоест, този въпрос си стои.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е друг въпрос.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Не, не е друг въпрос. Същият въпрос може да бъде зададен и сега на министър-председателя и той трябва да може да отговори. (Реплика от Ангел Димов)' Господин Димов, не ме прекъсвайте.
    АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Няма го сега.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ: Аз само давам пример за нещо от много близкото ни и печално за БСП минало. И когато говорим за вече случили се неща стенограмите слава Богу ги има и можете да ги прочетете. Там ще стане много ясно, че е нормално да има повторение на един такъв въпрос, който вече е зададен.
    Забележете обаче и друг един момент. Зададен е актуален въпрос или питане. По някаква причина, примерно народният предста¬вител отсъства за актуалните въпроси, не е на заседанието, отлага се този въпрос. В правилника не е казано колко време се отлага. Тоест, той е лишен от възможността отново да зададе въпроса и съответно да поднови процедурата по отговарянето на този актуален въпрос. Аз няма да коментирам, че тук, да речем, не ми беше дадена възможността, независимо че аз не отсъствах от заседанието, да задам въпрос пак на министър-председателя господин Жан Виденов - спазват ли се точно всички изисквания от българска страна за изпълнение на договора за обикновените въоръжени сили в Европа. Бяга се от този отговор, както и да го въртим. И по вашите сега предложения дори се бяга. Вие трябва да дадете огромна врата, за да може изпълнителната власт да избяга при неудобен за нея въпрос. Ами че това е по същество зачеркване на парламентарния контрол. Това е унищожа¬ването му. Аз мисля, че вие сте човекът, който трябва да стане и да оттегли своето предложение, като противоречащо на парламента¬ризма, на нормалния здрав смисъл и на това, което сме ние -народните представители на Република България. Аз вярвам, че вие ще направите тази стъпка. Другото, повярвайте ми, е много с поръчков привкус.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Дако Михайлов има
    думата.
    ДАКО МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, колеги, аз съм против изменение на правилника със създаването на този чл. 88а, досежно втората алинея.
    Първо, на чл. 88а, мястото му не е тук, а трябва да е чл. 87, защото чл. 88 урежда съвсем друга материя в парламен¬тарния контрол като глава, а това е на Министерския съвет да му се гласува доверие. И тук няма място да създаваме този текст. Парламентарният контрол завършва с чл. 87.
    Независимо от това, вижте как е формулирана ал. 2. Това по-скоро ми напомня на един съдия, който оставя без движение исковата молба на някого, защото съществуват нередовности.
    Чл. 77 и чл. 81 уреждат какво трябва да бъде питането, в каква форма и какви въпроси да се съдържат. И тук с това измене¬ние ние даваме право на председателя, независимо че за камуфлаж е дадено, че заместник-председателите ще го подпомагат, аз не виждам как ще стане това нещо на практика, да преценява това, което народният представител е искал да каже със своето питане и да му се отговори. Може ли председателят на Народното събрание да преценява дали актуалният му въпрос е от текущ характер, дали въпросите са точно и ясно формулирани или не съдържат някакви обвинения. При това положение тогава ние изобщо принизяваме парла¬ментарния контрол, като даваме право на председателя на Народ¬ното събрание да прецени във всички случаи дали това питане ще се пусне или не. И при това положение ще се дава тридневен срок на народния представител, един вид да отстранява тези недо¬статъци. Ама, недейте да си играем сега действително с парламен¬тарния контрол и по този начин даже да принизяваме до такава степен народните представители, един вид твоето питане не отго¬варя на изискванията на правилника, отстрани си нередовностите. И това нещо ще го прецени председателят!
    Аз не виждам как заместник-председателите пък ще го подпомогнат за това нещо. Ами, ако не са съгласни? Още повече, че председателят няма такива функции по правилник.
    Затова тази ал. 2, която искате да въведем в правилника, е напълно безмислена. Моля да бъде отхвърлена.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Има думата господин Иван Куртев по същия зъпрос.
    ИВАН КУРТЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважа¬еми госпожи и господа народни представители! Аз няма да направя изказване, а по-скоро ще задам един въпрос към вносителите.
    Така, както е предложен текстът, не ми стана ясна ролята, която ще отредите на заместник-председателите. Просто не е ясно дали ние ще бъдем помощници на председателя в цензурирането на въпросите и на питанията или ще изпълняваме куриерската служба да се свързваме със санкционираните депутати и да ги уведомим в тридневен срок да си оправят въпроса и питането.
    Затова бих помолил вносителите да изяснят точно каква виждат ролята на заместник-председателите, тъй като тя е ясно посочена в правилника и в Конституцията и безспорно те ще подпома¬гат председателя в случаите, когато той има нужда от тях. Но в този член се получава една голяма неяснота каква роля искате да определите на заместник-председателите в Народното събрание.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. По същество Вие предлагате да отпадне и този текст - "подпомаган от замест¬ник-председателите" .
    Има думата господин Димитър Георгиев за разяснение от името на вносителите. И моля още един път да повтори • новата редакция на ал. 1, която предложи, тъй като мисля, че тя отго¬варя на част от въпросите, поставени от господин Васил Михайлов.
    ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина, господин Михайлов, аз пристъпвам към катедрата, но не да си оттегля предложението, а да изкажа своето недоумение от това как Вие интерпретирате предложения от мен коригиран текст. Как го интерпретирате? Неправилно, разби¬ра се! И в този смисъл искам да кажа, че поддържам моето пред¬ложение .
    Искам отново да прочета предлаганата от мен в ал. 1 редакционна поправка.
    "Народен представител не може да зададе актуален въпрос или питане, на които вече е отговорено".
    Това е във връзка с конкретното, с конкретния случай., с конкретното актуално питане. Или конкретното питане, конкретният 244.2 актуален въпрос е по конкретен повод. И когато на следващото заседание друг народен представител отново поставя същия въпрос, на следващото - отново същия въпрос, ние превръщаме парламента или на "Развигор", или на Съдебна палата. В крайна сметка ние сме политически орган! Въпросът е зададен вече, питането е напра¬вено, предполагам аргументирано, от който и да било от народните представители, получили сме отговор от съответния министър и няма никаква пречка след време по повод поетия ангажимент в отговора на министъра да бъде запитан движи ли се този въпрос или не се движи. Но не да се поставя отново актуалният въпрос или питането в този вид и с това съдържание, в което вече сме го чули и за което е изчерпано в отговора какво представлява то.
    ПЕТКО ИЛИЕВ (от място): Каква е гаранцията, че е изчерпа¬но в отговора? Може да не е изчерпано.
    ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Ами, затова има всеки петък парламен¬тарен контрол. И затова, както виждате, ние не ограничаваме въпроса с промените в правилника по същността на парламентарния контрол. Но ние не можем да се превърнем в една говорилня по един и същи въпрос месеци наред. Не е редно това да стане. Сами разбирате, че губим парламентарно време и повтаряме едни и същи неща. Защо ще подлагаме на разпити в следствения смисъл на думата изправените тук министри по един и същи въпрос?
    Добре аргументирайте питането си или актуалния си въпрос, които задавате, получаваме отговор, който е задал въпроса^, казва удовлетворява ли го или не, и след това следим ангажимента, който е поет, и по него можем да поставим друг въпрос по-нататък. Но изчерпваме, а не утре да стане друг народен представител и да зададе отново същия въпрос.
    Така че аз не смятам в никакъв случай, че се огранича¬ват правата, а се слага ред по този въпрос. В крайна сметка не сме следствен орган, а Народно събрание. И трябва да уважа¬ваме, както ние искаме да ни уважават, така трябва да уважаваме и съответните други органи, включително изпълнителната власт.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Венцеслав Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз мисля, че ако някой иска да губи времето, това е точно вносителят на това предложение.
    Аз влязох в залата, за да се занимавам тук със законо-творчество и чакам, а се оказва, че хората тук си губят времето в безплодни диалози. За какво става дума? Че някой си народен представител можел пак да попита за едно и също нещо. Ами, хубаво, министърът ще стане и ще каже: "Господин еди-кой си, на този въпрос подробно съм отговорил на еди-коя си дата". Този господин министър ще загуби не повече от 10 секунди.
    Но не посягайте на правата на народния представител! Той може да иска да пита нещо друго и така нататък. Струва ми се, че целта е друга - да се даде право на някой друг да' допуска или да не допуска питания на народен представител. И затова ви съветвам да оттеглите предложението си. Нищо няма да загуби парламентът, ако такова нещо няма в правилника. Нито министрите ще загубят, а народните представители ще се чувстват по-конфортно в тази зала, защото като питат, те защитават сигурно нечии инте¬реси .
    Но дайте да приключим с тези въпроси и да минем към законите, защото наистина ни чакат.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е последният текст. Следва Законът за акцизите. Има думата господин Петко Илиев. Моля ви да не разгръщаме голяма дискусия.

    ПЕТКО ИЛИЕВ (НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което се предлага, поне с 50 на сто обезсмисля поставянето на актуалния въпрос и питането. Каква е целта? Нали все пак трябва да постигнем нещо тук? Да има разрешение на някакъв въпрос! Веднъж поставен въпросът, проблемът като актуален въпрос и питане, отговорил или не отговорил изчерпателно, и край. Повече няма да се занимаваме с този въпрос! Това вече наистина обезсми¬сля самото поставяне поне с 50 на сто.
    Затова, ако наистина не се е отговорило правилно на този въпрос и наистина не се е стигнало до някаква полза, защото то е поставено в интерес, както каза и господин Венце'слав Ди¬митров, в защита на интересите на някои, защо отново да не се постави въпросът или питането, след като е наложително да бъде разрешен проблемът? Кое пречи?
    И тук аз казвам, че вносителят все едно изкарва народните представители толкова безотговорни към дадените въпроси и към самата работа на Народното събрание, че щели сме да си губим времето. В това аз виждам една индиректна обида към народния представител, въобще към всички народни представители, които ще поставят въпроси. Значи те не могат да преценят дали този въпрос трябва да се постави или не, а просто ще си играем тук само на питания. Това бие по авторитета на народния представител.
    Затова аз също апелирам да се оттегли предложението, да не се ограничават правата на народните представители и да не се обиждат по един такъв начин. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата д-р Георги Карев.
    ГЕОРГИ КАРЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, уважае¬ми дами и господа народни представители! Аз присъединявам апела си към този на преждеговорившите за оттегляне на това предложение. Защото, ако се замислим и ако бъдем честни, включая и вносителите, ако бъдат честни, те ще видят, че такава една нова клауза може да има само два практически аспекта: или да бъде безсмислена, или да бъде вредна. Кога би била безсмислена? Ако народният представител внесе втори път въпроса, на който е отговорено, обаче, господин Георгиев, Вие разбирате, че това може да се зачете само в смисъл, че досконално, дума по дума, буквално този въпрос е формулиран по следния начин, по същия начин, по който е бил зададен този въпрос преди. Е, какво? Народният пред¬ставител олигофрен ли е да внесе втори път въпроса със същата формулировка, с която е бил зададен? И в този смисъл, и в този случай такава една клауза в правилника е абсолютно излишна. Другият вариант обаче: всеки народен представител, който иска да внесе по същия повод, но не същия въпрос, при такава клауза в правилника има достатъчно интелект да промени формулировката на въпроса и да внесе някакви нюанси, да внесе някакви различия и да каже, че този въпрос съдържа нови страни, нови неща иска да изясни, макар и по същия повод, макар и от същия министър, макар и по същия конкретен случай, че той иска нови аспекти да зададе относно този случай. Добре, ако това нещо бъде напра¬вено, това въпросът ли е, на който е отговорено, или това не е същият този въпрос? И тук ще започнат едни безкрайни прения и спорове в пленарната зала - на този въпрос отговорено ли е вече или не е отговорено. Просто, разберете това, че в единия случай, ако въпросът е буквално същият, това е някакъв абсурд и този абсурд няма да се случи в пленарната зала. А когато въпро¬сът не е формулиран по същия начин, но е по същия повод, тогава ще започнат абсурдни спорове дали вече е отговорено или още не е отговорено и следва да се отговори. Вие, които толкова много говорите от тази трибуна против конфронтацията в пленарната зала, трябва да знаете, че всеки ден за парламентарен контрол ще се превръща в ден за такива спорове, кавги и прения. Това е съвършено излишно. Абсолютно излишно, уверявам ви. Всеки народен представител има достатъчно самоуважение, достатъчно уважение към колегите си в тази зала, за да не прави това. И аз ви моля да не го принуждавате да го прави - когато пита по същия повод, да променя формулировката, за да може да се спори отговорено ли е вече или не е отговорено на този въпрос. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви.
    Има думата господин Димитър Велев от името на вносители¬те. Надявам се, че ще можем да преминем вече към Закона за акци¬зите .
    ДИМИТЪР ВЕЛЕВ (ПГДЛ): Аз не мога да го оттегля, тъй

    като не съм вносител, но бих искал да кажа само няколко думи във връзка с предложения текст.
    Този текст решава няколко въпроса, които се поставиха в изказванията на колегите. Единият от въпросите е за принизяване на парламентарния контрол. Доколкото си спомням, колегата Дако Михайлов каза, че това е принизяване на парламентарния контрол. Напротив, аз мисля, че това е извисяване на парламентарния кон¬трол, защото парламентарният контрол досега до такава степен се принизява, че се задават въпроси, на които нито министър-председателят, нито министрите са длъжни да отговарят. Задават се въпроси: еди-кой си кмет защо е уволнил еди-кой си служител, защо в някакво село станало там еди-какво си - въпроси, на които изпълнителната власт не може да отговаря, защото не е в нейните компетенции, а е в компетенциите или на местни органи, или на стопански ръководители, които не са подчинени на изпълнителната власт.
    Следователно, необходимо е да се преценява в такива случаи дали министрите трябва да отговарят или не.
    Става въпрос и за нещо друго. Това вече кореспондира и със злоупотребата с право. Колегата Димитър Георгиев каза по този въпрос - никой не е за ограничаване правото на народните представители да питат и да задават актуални въпроси. Аз мисля, че и ние не бива да злоупотребяваме с това право и да задаваме въпроси, които не са и от компетентността на министрите, или пък въпроси, които са едни и същи и ги изправяме тук, както спомена колегата Георгиев, за да се бие в една точка, за да се удря, казвам го чистосърдечно, върху авторитета на правител¬ството. А когато става въпрос за задаване на питане или актуален въпрос по конкретен повод, въпросите по един възникнал проблем в държавата, могат да бъдат различни. И когато на единия въпрос е отговорено, по същия проблем може да бъде зададен друг въпрос. И по този начин не се ограничават правата на народните представи¬тели .
    Но аз мисля, че с този текст ще се въведе някакъв ред.
    И последно, съгласен съм с колегата Дако Михайлов, че наистина това не трябва да бъде чл. 88а, а това трябва да е един чл. 87а, колеги-вносители, защото систематичното му място ми се струва, че е там. Благодаря ви. 245.3
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
    Има думата за реплика господин Михайлов.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Уважаеми господин Велев, не про¬звуча много убедително това, което казвате. Едва ли не това е опит да се извиси парламентарният контрол. Уверявам Ви, всички тук сме свидетели, че министрите охотно отговарят, ако някой служител някъде, в някое село е уволнен, но на сериозни въпроси се опитват да не отговорят и бягат от отговора даже. И кой е този, който ще прецени? Кой е този орган? Председателят със заместник-председателите ще прецени, т.е. ще цензурира въпроса на народния представител? Какво значи това? Това е едно недокрай уважително отношение към народния представител. И пак смея да твърдя: важна е причината, породила един въпрос. Ако тази. причина продължава да съществува, народният представител е в пълното си право да зададе отново този въпрос. И няма нужда да го перифра¬зира или пък някакъв орган, видите ли, да цензурира дали този въпрос не е някога бил задаван и на него не е било отговаряно.
    Много ви моля наистина да направим така, че да продължим работата по правилника, тъй като има още доста въпроси недоизяс-нени и да оттеглите, уважаеми вносители, това си предложение. То наистина не е особено удачно.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Давам думата на господин Кисьов за втора реплика.
    НИКОЛАЙ КИСЬОВ (независим): Присъединявам се към колегата Михайлов с призива да бъде оттеглено това предложение понеже, първо, господин Велев беше крайно неубедителен. Второ, аз бих се съгласил на такава точка от нашия правилник, ако ни сезирате някой друг правилник на цивилизован парламент, в който това го има. И трето, уважаеми колеги, това не са въпросите на народ¬ните представители. В 99 на сто това са въпросите на избирателите. Недейте да ограничавате правата на избирателите, когато се инте¬ресуват. Защото ако за вас проблемът за един кмет е малък, 10 000, 15 000 или 20 000 души живеят с този проблем, за тях той е много голям.
    Така че, не се опитвайте да ограничавате свободата на народния представител да пита за каквото си иска. Той всъщност пита чрез своите избиратели и пита за своите избиратели. ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не виждам други реплики.
    Господин Велев няма да ползува правото си на дуплика.
    Ще поставя на гласуване двете алинеи поотделно, тъй като по първата беше направена нова редакция.
    Има ли желание да се оттегли? Има ли желание от вноси¬телите? Те трябва- да оттеглят предложението си, за да не поставям на гласуване.
    Госпожа Митева има думата.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Госпожо председател, тъй като стана дума в правилника на коя цивилизована страна се прави пре¬ценка относно законосъобразността на направените питания, аз бих могла веднага да цитирам практиката на английския парламент, където също има формални изисквания към въпросите и питанията, които се задават на министрите. Например там с въпрос или питане може да се иска единствено информация от съответния министър, или пък да се изисква предприемането на определено действие от него, но не може с въпрос или питане да се излагат аргумен¬ти в подкрепа на една или друга теза, или пък да се отправят обвинения към когото и да било.
    Проверката дали при задаването на въпросите тези•изисква¬ния са спазени се прави от администрацията на парламента и в случай на спор между администрацията и съответния депутат, спо¬рът се решава от председателя на парламента. Така че това не е нещо ново в практиката на парламентаризма. Процедурата е рутин¬на. И както казах, държавата, която е измислила парламента, отдавна я прилага.
    Очевидно дискусията вече е приключила. Съжалявам, не би следвало да се прави реплика в този случай.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Тя заявява дали оттегля или не предложението.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Аз също не мога да оттегля предложението. Предлагам ви да се гласува първо ал. 1, като подложите на гласуване редакционната поправка на народния предста¬вител Димитър Георгиев.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля ви да я прочетете.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: "Народен представител не може да зададе актуален въпрос или питане, на който вече е отго¬ворено ."
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това е текстът, който предложи - по-кратката, по-ясна редакция - народният представител Димитър Георгиев по ал. 1.
    Моля да гласувате ал. 1 в редакцията, предложена от народния представител Димитър Георгиев и подкрепена от госпожа Митева току-що.
    ГЕОРГИ КАРЕВ (от място): Това е срам за този парламент! Къде има такова нещо?!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Прекратете гласуването и обявете резултата.
    От общо гласували 185 народни представители, за - 101, против - 83, въздържал се - 1.
    Предложението по ал. 1 е прието.
    В ал. 2 ще поставя най-напред на гласуване предложението на колегата Иван Куртев да отпадне текста "подпомаган от замест¬ник-председателите". Моля да гласувате това предложение.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Ако ми позволите, госпожо председател, ако се прочете чл. 77, ал. 2 от Конституцията, ще се види, че там изразът е същият - "Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности". Така че според мен изразът не е неясен. Всеки има право да прави предложения.
    ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Конституцията няма нищо общо.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Неговият мотив беше, че ако има едно общо правило, а такова е правилото в Конституцията, няма нужда да се записват по повод на отделните функции правомо¬щия на събранието. Мисля, че е това, господин Куртев.
    Моля да гласувате предложението за отпадане тук, в този текст и по този конкретен повод изразът "подпомаган от заместник-председателите", тъй като се подразбира от общото правило на Конституцията.
    От общо гласували 158 народни представители, за - 145, против - 9, въздържали се - 4.
    Приема се предложението за отпадане.
    Моля да гласувате ал. 2 така, както беше предложена от временната комисия и коригирана с отпадането на текста, който току-що гласувахме.
    От общо гласували 169 народни представители, за - 104, против - 64, въздържал се - 1.
    Приета е ал. 2.
    ДОКЛАДЧИК МАРИЕЛА МИТЕВА: Благодаря Ви, госпожо предсе¬дател. Предлагам на парламента без възражения да се приеме пред¬ложението на народния представител Дако Михайлов текстът да бъде чл. 87а, а не 88а. Доколкото разбрах е станала техническа грешка. 246.2
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Систематичното й място е там, след чл. 87.
    Да гласуваме и това предложение и с това да приключим.
    От общо гласували 153 народни представители, за - 149, против - 2, въздържали се - 2.
    Прието е това предложение, с което измененията и допълне¬нията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са факт на този етап. Този документ, разбира се, подлежи на усъвършенстване и по-нататък.
    Господин Васил Михайлов има думата по процедурен въпрос.
    ВАСИЛ МИХАЙЛОВ (СДС): Да, уважаема госпожо председател, въпросът ми е процедурен.
    Първо, аз не зная дали е удачно пленарната зала да променя правилника като се разглеждат текстове, както това се прави, които са постъпили след срока. Но да приемем, че това вече е едно решение. Друг е въпросът доколко то не противоречи на правилника. Според мен противоречи.
    В този смисъл обаче бяха направени много сериозни дебати в Комисията по администрация. Тази комисия съществува според нашия правилник и тя функционира. На тази комисия - дано тук има колеги, които членуват в нея - се взе решение за изгражда¬нето на мандатни жилища за народните представители, тоест докато трае мандата народният представител да има право да ползва такова мандатно жилище. Но това нещо не е отразено в нашия правилник, включително и в разделите, които следват фактически след неговото уточняване. Господин председателят на Народното събрание пое ангажимента да направи такова предложение, в съответен подходящ текст на правилника да бъде вместено и това, че народният предста¬вител има право на мандатно жилище и кога. В противен случай нашето решение в Комисията по администрация би могло да се каже, че противоречи на Правилника за работата на Народното събрание, което ме притеснява и за мен е нещо, което не може да бъде подминавано. Боя се, че ако ние отложим в неопределено време решението на този въпрос и поставянето му в правилника,» ще се окаже, че и нашето решение, а и всички тези средства, които се отпускат за изграждането на мандатни жилища, няма да бъдат в съответствие с правилника, който действа.
    Моля Ви, този въпрос, уважаема госпожо Митева и уважаема госпожо председател, да уточните преди да обявите, че всички текстове по правилника са приключени и че той е изгласуван в своите поправки. Това е моето процедурно предложение.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не беше точно процедурно предложение, но то е в стила на това, което казах: приключиха поправките в правилника, което не означава, че е закрита възмож¬ността до края на мандата и за други поправки. В зависимост от активността на депутатите, които са членове на административ¬ната комисия, могат да се внесат и други поправки.
    Но с това се изчерпа и точката от дневния ред.

    Пристъпваме към точка пета от дневния ред -
    ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ.
    Законопроектите са два - единият е с вносител Министер¬ския съвет от 12 декември 1995 г., а вносител на другия законо¬проект е народният представител Венцеслав Димитров с дата 26 сеп¬тември 1995 г. Така са обозначени, а законопроектът на господин Венцеслав Димитров предхожда другия законопроект. Сега разглеждаме и двата законопроекта.
    Моля господин Кирил Желев, председател на Комисията по бюджет и финанси, да докладва становището на комисията.
    ДОКЛАДЧИК КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще ви прочета становището на Комисията по бюджет и финанси по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
    На съвместно заседание, проведено с Икономическата коми¬сия, и на няколко свои заседания Комисията по бюджет и финанси обсъди законопроектите за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесени от Министерския съвет и от народния пред¬ставител Венцеслав Димитров. В заседанията взеха участие замест¬ник-министърът на финансите господин Бисер Славков, ръководителите на безмитните зони в страната, ръководителят на "Трансимпекс" господин Борис Халачев. Това даде възможност много задълбочено да се разискват направените от правителството предложения, да се оцени позитивната и негативната страна на предлаганите промени в процеса на прилагането им.
    При обсъждането по-голямата част от членовете на комисия¬та изразиха принципно положително отношение по направените предло¬жения за изменение и допълнение. Наред с това обаче се направиха и предложения, различни от тези на вносителя с които се цели засилване на режима за събиране на приходите и изменението на размера им с цел да не се задържа търговско-стопанският оборот в страната.
    Предложенията бяха насочени главно в направленията за:
    1. вноса на стоки под режим на временен внос или транзит;
    2. произведените вина и ракии от физически лица за лично
    потребление от собствено произведени плодове и грозде; (Това стано-
    вище беше възприето от вносителя.)
    3. зареждането с авиационен бензин и дизелово гориво за корабни двигатели на въздухоплавателни средства и плавателни съдове;
    4. промяна на тарифата за акцизите с нови размери на акцизите и допълването им с нови акцизни стоки.
    Във връзка със законопроекта, предложен от народния представител Венцеслав Димитров, представител на производителя на автомобилите "Маестро" с дизелови двигатели представи пред комисията мотивите им, които налагат въвеждането на преференциал¬ни условия при продажбата на автомобилите.
    След приключване на разискванията народните представители гласуваха решение, с което предлагат на Народното събрание да приеме внесения от Министерския съвет законопроект на първо четене. Направените предложения ще бъдат конкретизирани при подготовката на законопроекта за второ четене. За това решение гласуваха 12, против и въздържали се - няма.
    Относно законопроекта на народния представител Венцеслав Димитров предложението на комисията е той да не бъде приет на първо четене. За законопроекта на Венцеслав Димитров гласуваха 3, против - 2, въздържали се - 7. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
    Моля междувременно да гласувате за това да бъде поканен в залата господин Бисер Славков - заместник-министър на финанси¬те .
    От общо гласували 128 народни представители, за - 121, против - няма, въздържали се - 7.
    Приема се това предложение. Моля да съобщите на Секрета¬риата да поканят господин Бисер Славков и, разбира се, господин министъра.
    Има думата господин Радев по процедурен въпрос.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Уважаема госпожо председател, за четвърти или за пети път от тази трибуна, когато гледаме данъчни закони, важни закони за страната, аз призовавам да поканите представители на Министерството на финансите. Този закон кореспон¬дира не само с Министерството на финансите, обвързан е и с други министерства и ведомства. И аз много ви моля да поканите тези заинтересовани правителствени ведомства, когато се гледа такъв 247.2 закон, да бъдат тук на първата банка и ако има нещо, да станат и да кажат какво са имали предвид. Освен че това е неуважение към Народното събрание, това е едно пряко доказателство, че, видите ли, хвърляме там на този парламент всичко онова, което си мислим за този държавен бюджет и за нещо друго освен него, за страната като цяло, а там те да видят какво ще правят, да си гласуват като машинки и толкова, нас повече не ни интересува. Не може правителствен орган да смята, че работата му е приключила, като хвърли един закон тук и чака след това той да бъде гласуван, след като хората четат вестници, когато говорим за тези работи.
    За да завърша процедурата си, госпожо председател, Ви предлагам докато министърът на финансите и другите заинтересова¬ни лица, които Ви приканвам да поканите, да дадете почивка и да започнем работа по обсъждането само когато те са тук.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Нямам право да давам почивка до 14 часа сега. Но бележката Ви е правилна и затова помолих много бързо да бъдат извикани. В повечето случаи са тук. Но има и такива прецеденти. Мисля също, че е редно да бъдат тук вносителите.
    Има думата господин Емил Филипов да прочете становището на Икономическата комисия.
    ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ФИЛИПОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На своите заседания на 17 и 24 януари 1996 г. Икономическата комисия разгледа Законо¬проекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет, и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от народния представител Венцеслав Димитров. В заседанието взеха участие представители на Министер¬ството на финансите, ръководители на свободни безмитни зони и ръководителят на "Трансимпекс" господин Халачев.
    В обстойната дискусия по-голямата част от членовете на Икономическата комисия изразиха принципно положително отноше¬ние към законопроекта, внесен от Министерския съвет. Общо възраже¬ние предизвика предложението за облагане с акциз на произведените вина и ракии от физически лица за лично потребление от собствено произведени плодове и грозде. Икономическата комисия е за запазва¬не на досегашната редакция на чл. 4, т. 8. 247.3
    Част от народните представители изразиха съмнение относно целесъобразността на предложеното увеличение на акциза за хазарт¬ните игри. Народни представители, членове на комисията, смятат, че предложените от Министерския съвет изменения в Закона за акцизите, отнасящи се до въвеждането на акциз при сделки с алко¬холни напитки, тютюневи изделия и течни горива в безмитните зони, трябва да отпаднат, при положение, че в Наказателния кодекс бъде въведено наказание "лишаване от свобода" за търговците на дребно, които продават алкохол и цигари без бандерол.
    По същите съображения не може да оъде възприето и предло¬жението единственото обезпечение при внасянето на стоки под режим на временен внос или транзит да бъде депозитът в пари.
    По представения от народния представител Венцеслав Димит¬ров законопроект в комисията няма различия по това, че национално¬то автомобилостроене трябва да има широка подкрепа, в това число и посредством създаването на някои преференциални условия. Прео¬бладаващо е обаче мнението, че това може да бъде постигнато много по-ефективно чрез съответни мерки в областта на митническата и данъчната политика, а не чрез промяна в акцизите.
    Икономическата комисия предлага на Народното събрание да приеме на първо четене внесения от Министерския съвет законо¬проект за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Предложе¬нията на народните представители по отделни текстове ще бъдат конкретизирани при подготовката на законопроекта за второ четене. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Откривам дебатите в рамките на първото четене по двата законопроекта за изменение на Закона за акцизите. Моля парламентарните групи да представят списък на ораторите. Вече имам от Парламентарната група на Демо¬кратичната левица.
    Има думата по процедурен въпрос госпожа Мария Захариева.
    МАРИЯ ЗАХАРИЕВА (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предвид важността на обсъждания законопроект на основание чл. 35, ал. 1 от нашия правилник предлагам да удължим работното време до приключване на програмата за днес, но не повече от два часа, така както гласи цитираният текст от правилни¬ка. Моля да го подложите на гласуване.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има ли обратно мнение?
    Има думата господин Муравей Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви. Аз изказвам против¬но предложение, защото освен всичко друго, което тече тук и което е важно, ние ежедневно имаме извънредни заседания на Коми¬сията по бюджет и финанси. Ежедневно, в продължение вече на втора седмица. Днес в 14,30 ч. имаме заседание и се надяваме днес да свършим с подготовката в комисията на бюджета за второ четене. Така че ако продължаваме така с извънредни заседания да отлагаме непрекъснато работата ни в комисиите, която в някои отношения, бих казал, е по-важна дори от работата ни тук, това просто означава, че изместваме една много важна тема, каквато е държавният бюджет за 1996 г., поради което ви моля да не прие¬маме това процедурно предложение да удължаваме работното време за днес.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Моля да гласувате направеното процедурно предложение.
    От общо гласували 178 народни представители, за - 103, против - 75, въздържали се - няма.
    Процедурното предложение е прието. Мисля, че то е в интерес на разглеждането на държавния бюджет, това е подтекстът.
    Ще дам думата най-напред на господин Весцеслав Димитров, тъй като той е вносител на един от законопроектите и има предим¬ство.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Благодаря Ви, госпожо предсе¬дателстваща! Аз съм вносител на един от законопроектите, но ако ми позволите да взема отношение и по другия, и ми зачетете две трети от времето, да кажем от времето на Парламентарната група на Народния съюз.
    Уважаеми колеги, най-напред искам да защитя законопроекта, който аз съм внесъл. Все пак господин Муравей Радев беше праз, че тук трябва да има повече държавни служители - министри, които се грижат за икономическото развитие на България. Доколкото знам, в България има Министерство на икономическото развитие. Министърът е даже заместник-министър председател. Даже този заместник-министър председател удостои заводите на "Ровър" в България и им е обещал определени облекчения. Аз бих искал този човек, мой приятел, господин Румен Гечев, да дойде тук и да изкаже своето становище по предложения законопроект. Освен това» хубаво би било да бъде поканена и госпожа Даниела Бобева» пред¬седател на Комисията за чужди инвестиции, и да каже как чуждите инвеститори разбират инвестиционния климат в България. Искам да се поканят, за да получа подкрепа на моя законопроект. Освен това е подходящо освен господин Бисер Славков, да дойде и шефът на Главно управление "Митници" господин Кулишев, за да се произ¬несе по предложения не само от мен законопроект, но и по предло¬жения от правителството. За съжаление, не ги виждаме тук. Така че, ако ми позволите, отвреме навреме ще се позовавам на техните мнения, изказани по време на комисията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: В комисията вие сте ги слушали.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Точно така.
    Колеги, аз предлагам наистина да подпомогнем производ¬ството на автомобили "Ровър" в България, като освободим от акциз техните дизелови варианти, които нито са лукс, може би сте ги виждали по улиците, една част от тях са в изпълнение на така нареченото изпълнение "Пикап", лекотоварни. Използват се за превози в селското стопанство, в дребната търговия и т.н.
    Премахването на акзица върху тях, който сега е 10 процен¬та, ще допринесе за намаляване на цената с 11,8 на сто - 10 процента акциз и 18 процента ДДС върху 10-те процента са точно 11,8. Вярно е, че Министерският съвет, по-скоро Министерството на финансите, възразява, че ще се отвори много голяма дупка за внос на дизелови автомобили, но дори и да се отвори, мисля, че няма да е голяма трагедия за България. Защото не е нормална практика в страните с развито пазарно стопанство да начисляват акциз върху автомобилите. Но дори и ние да искаме да продължим тази практика, бихме могли да направим едно изключение. Още повече, че автомобилите с дизелови двигатели, по признанието на еколозите, са по-малки замърсители на околната среда с вредни газове, отколкото автомобилите с нормално бензиново гориво.
    За да избегнем създаването на една голяма дупка, аз направих едно предложение и в Икономическата, и в Бюджетната комисия - да се ограничат, освен като се направи изключение, че дизелови автомобили с двигатели от 1,8 до 2 хиляди кубика не се облагат с акциз, да се сложи една запетайка и да се каже: "ако мощността им не надвишава 50 киловата". Тогава наистина се затваря тази голяма дупка за внос на дизелови автомобили от 1,8 до 2,0 и наистина, освен тези, които се произвеждат тук, едва ли някоя друга марка автомобили ще попадне под този режим.
    Казва се "преференциален". Аз не бих казал преференциа¬лен, защото това са единствените автомобили, които се произвеждат в страната. Ето например в една Турция се произвеждат 14 вида автомобили и те по някакъв начин са защитени за вътрешния пазар. Румъния също произвежда своите автомобили. Ние, ако не помогнем на тази фирма, на този вид, засега, автомобили, нищо чудно утре инвестицията да се изтегли, въпреки че са похарчили доста пари - 5-6 години хората се стремят да създадат някакви мощности и у нас. Знаете, че те са част от една по-голяма компания в момента, която произвежда и други варианти, и луксозни автомоби¬ли - "БМВ", които са, и ако производството на автомобилите тръгне добре в България, може да се очаква и разширяване на асор¬тимента, утвърждаване не само на българския пазар, но през Бълга¬рия и на целия източноевропейски пазар. Затова никой не е под¬лагал под съмнение тезата, че трябва да им се помогне.
    Ето и тук се каза. И господин Филипоов каза, сигурно и господин Желев ще каже, всички хора и в Бюджетната комисия, и в Икономическата казаха - "трябва да се помогне". Обаче, когато 248.2
    трябва конкретно да се помогне, не се помага, а се отхвърля предложението. Добре, направете някакво друго, смислено предложе¬ние, аз по-нататък ще се спра и на другия закон, което зависи от нас, от парламента, за да им помогнем. Оказва се, че прехвър¬ляме топката на друго място. Казваме - "да, някакви други неща там ще правим. Нещо, митата, ще видим дали облекчен режим и т.н." А става дума дали да продължат да работят, или да си вдиг¬нат чуковете и да си отидат, защото наистина могат да се решат и на тази стъпка.
    Така че аз призовавам, въпреки негативните мнения на Комисията по бюджет и на Икономическата комисия, да приемете моето предложение на първо четене. Няма проблеми то да се интег¬рира в един закон на второ четене. Става дума само за една пози¬ция в тарифата за акцизите и да дадете възможност да се диску¬тира проблемът и между първо и второ четене, и езентуално, ако решите наистина, твърдо да го отхвърлите, да го отхвърлите едва на второ четене, като едно от перата за поправки в тарифата за акцизите. Това е по моя закон. Разбира се, той не е мой. Той предвижда защита на едно производство, от което всички сме заинтересувани.
    Преминавам към моето мнение по законопроекта на правител¬ството за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
    Колеги, и в този парламент, и в предишния, винаги, когато Министерството на финансите, тук е господин Славков, надявам се той да го потвърди, винаги, когато министърът на финансите, Министерството на финансите, било Министерският съвет, е изявило желание за затягане на данъчната дисциплина, за промяна на някой данъчен закон, ние веднага, даже някой път и в много бърз поря¬дък, сме се съгласявали с техните аргументи и сме приемали тех¬ните предложения. За съжаление обаче се оказва, че режимът, така нареченият "режим за събиране на акцизите", изглежда нещо куца в механизма или може би в самата администрация и не се събират онези приходи, които мислим, че могат да се съберат в държавния бюджет. Търпим и ние, може би само до известна степен, критика, че не сме подготвили такива закони, каквито трябва. Но въпреки че законите са готови, се оказва, че все още е масова практиката да не се плащат акцизи, да кажем по такива важни пера, каквито са тютюневите изделия и алкохолът.
    Може да да се разходите по заведенията около парламента, около Министерството на финансите, и ще бъдете изненадани да видите на колко места открито се предлагат все още... Хайде, за алкохола предполагам, че вината трябва да се поеме от министъра на финансите с тази наредба, която издаде доста късно, въпреки че законът влезе в сила, мисля че беше месец юни миналата година. Но за цигарите проблеми няма. Въпреки това се продават без банде¬рол. Тоест, контрабандата продължава.
    Сега виждаме, че Министерството на финансите предлага текстове в Закона за акцизите, които целят да ограничат тази контрабанда. Аз мисля, че тези текстове не осигуряват огранича¬ване на контрабандата. Дори напротив, може би и от тях естест¬вено се изисква да реализират някаква инициатива, някаква дейност. Но, мисля че дори да приемем тези текстове, както са ги пред¬ложили в § 1, т. 3 от ал. 1 за чл. 2 и по-нататък има -
    това е § 7, мисля че приходите няма да се увеличат кой знае колко много в държавната хазна. Защо? Защото от другата страна, от гледна точка на продажбите вътре в страната, няма ефективна система. Не знам дали това е слабост на данъчната администрация вътре в страната?! Естествено е, че аз го отчитам като слабост на митническата администрация, че пропуска толкова много контра¬бандни стоки в България. Но мисля, че ние трябва да направим всичко възможно и заедно да потърсим такъв законов механизъм, който да пресече контрабандата. В отговор на едно такова изискване ние с колеги от други парламентарни групи, професор Стоилов и господин Кемал Еюп от Движението за права и свободи внесохме като алтернатива на това, което се предлага от Министерството на финансите и мисля, че е със съгласието както на шефа на Главно управление "Митници" господин Кулишев, така също и с министъра на финансите и със съгласието на господин Бисер Славков, едно предложение за промяна на Наказателния кодекс и за подвеждане под наказателна отговорност на онези, които продават акцизни стоки без бандерол, ако това е предвидено със закон. Моля ви да подкрепите това предложение, защото всички казваме, че трябва да се борим с мафията. Но освен, че трябва да говорим, че се борим с мафията, трябва наистина нещо да се направи. И когато критикуват законода¬теля, аз го приемам това като критика и върху себе си и върху моите колеги.
    Затова апелирам към всички вас да приемете това предложе¬ние, да го обсъдите най-напред по парламентарни групи и да го вкарате колкото се може по-бързо в пленарната зала.
    Аз си позволявам да изразя моето собствено мнение, с което може би вие може да се съгласите, а може и да не се съгласите, но мафията, това, което се казва мафия в България, се създаде преди всичко, може би на първо място, благодарение на свободата, която им се даде при продажбата на акцизни стоки, без да плащат акциз. Защото за една кутия вносни цигари, освен че не се плаща 32 лева акциз, там не се плаща още и 40 на сто мито, не се плаща още и 18 на сто ДДС, общо се събират около 60 лева на всяка кутия цигари. Представете си колко много ...
    АНГЕЛ ДИМОВ (от място): Това е "Сапио".
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Господин Димов подчертава "Сапио". Нито съм разрешавал, нито съм бил съгласен, обаче имахте вече толкова време, като парламентарно мнозинство, по някакъв нач^н да запълните тази дупка и се оказа, че не само "Сапио" е вкарал тези цигари. Аз твърдя, че и в момента такива цигари се вкарват.
    Създава се много голяма възможност, когато една кутия цигари струва да кажем 30 или 40 цента, казват, че фалшификатите стрували по-малко, и на вътрешния пазар, когато тя се продава двойно и тройно по-скъпо, примерно 50, 60 или 80 лева, ето в тези пари се вмества мафията. Мафията става силна, когато има пари. Не случайно в Съединените щати мафията доби най-голяма сила по време на така наречения "сух режим".
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Ал Капоне.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ: Не е само Ал Капоне, има и други. Там е работата, че тук нашите мафиоти станаха по-силни от Ал Капоне и се оказва, че ако Ал Капоне го затвориха и лека-полека там борбата беше канализирана, то у нас ние не знаем даже как да го направим.
    Аз затова ви казвам, дайте да инкриминираме тези случаи. Някои ще кажат съдебната власт сигурно не работи. Може би е така, но трябва да се намерят начини и съдебната власт да се накара да си гледа работата. Но преди всичко, вижте, аз ще ви кажа, каквито и закони да правим, ако митническата и данъчна администрация не са на място, ние ще бъдем с вързани ръце. Ние, както и да поемем отговорността, не можем да я поемем цялата, защото трябва да има и орган, който да изпълнява тези закони.
    Затова моля ви да подкрепите този законопроект, тъй като той решава нещата по-кардинално от предложенията на Министер¬ство на финансите. Това са според мен едни козметични техни промени, които целят не толкова да предотвратят възможностите за контрабанда, те ще останат да съществуват, колкото вече отиваме към нещо друго - да се ограничават едни нормални търговски дейности. Вярно е, че чрез тях може да стават нарушения, но аз настоявам, че ако митничарите са си на местата, може би те трябва да бъдат подсилени, може би трябва да бъде сложен втори контрол, може би трети и така нататък, такива нарушения няма да има.
    Предложението на Министерския съвет може да се подраздели на няколко групи. Най-напред това, за което говоря, за да приключа - алкохолни напитки, тютюневи изделия и течни горива в безмитните зони и по отношение на временния внос. Ние постигнахме съгласие с господин Бисер Славков, предполагам и с финансовия министър по негови думи, също така и с началника на Главно управление "Митници", че безусловно ще отпаднат горивата, за да не пледираме отново за тях, защо горива трябва да се продават. Господин Стойко Пенчев не го виждам тук, но той мисля, че се ангументира в Икономическата комисия защо горива трябва да се продават в тези зони, защо не трябва да изпускаме удачното транспортно местоположение на България, защо трябва да привличаме международен трафик, защото естествено по този начин, ако ги забраним, и малкото естествени преимущества, които са останали на нашата страна, ще бъдат заличени.
    Така че аз очаквам подкрепа, господин Бисер Славков и от Вас, за отпадането поне на течните горива от вашите предложе¬ния по т. 3 от ал. 1 на чл. 2 и съответно от § 7.
    Що се отнася до тютюневите изделия и алкохолнит.е напитки наистина Министерството на финансите се съгласи, при положение че приемем наказателната разпоредба за инкриминиране на продажба¬та на тютюн, тютюневи изделия и алкохол без бандерол. Затова аз помолих и господин Стефан Стоилов, който е вносител заедно с мен, ще го помоля и той да помоли хората, от които зависи по-бързото придвижване на този законопроект, да го придвижат, за да видим каква ще бъде яснотата.
    Наистина аз получих писма, предполагам, че и другите колеги са получили, примерно от официалния представител на "Джони Уокър" за България, който казва, че според него е нормално да се съхранява алкохолът а сигурно и тези, които са предтави-тели на тютюневите концерни ще кажат, че много по-удачно е да се съхраняват в места, където могат да бъдат контролирани. Това са безмитните зони. Ако ние забраним да се съхраняват в безмитните зони, те ще отидат в някакви складове, ако Законът за акцизите и Законът за ДДС могат да създават и антрепозитни складове, но мисля, че там контролът ще бъде по-малък. Нека да се съхраняват там, където наистина могат да бъдат под контрол и тогава вносителите ще могат да теглят по-малки количества и съответно да дължат по-малки мита, а и като се стимулира конкуренцията нещата ще си отидат наистина по местата. Ако се оставят на монополисти, на една-две фирми, които наистина могат да направят внос, да заплатят целия акциз за вноса и да го държат това на склад, според мен тук по принцип аз подозирам нещо гнило, че те парите биха могли да ги набавят от други места. 249.3 /
    Но наистина е задължително да направим всичко възможно да спрем контрабандата на алкохол и цигари. Струва ми се обаче, че ако забраним те да се складират в безмитните зони, тогава контрабандата ще тръгне през границата, било с канонерки по море, било с мулета и по друг начин през планинските граници, които сега знаете, че не се охраняват така, както бяха охранявани едно време.
    Затова призовавам все пак да помислим да се решим на наказателната разпоредба и тези да отпаднат. Същото се отнася до необходимостта от депозит в реални пари, в налични пари срещу временен внос. На практика тогава едно такова предприятие, каквото е "Трансимпекс" ще престане да съществува и значителните приходи, които то внася в държавната хазна, които са стотици милиони левове, ще секнат. Все пак не са за пренебрегване тези приходи.
    По останалите проблеми , засегнати в Закона за акцизите/ също така имам предложения. Радвам се, че Министерството на финансите склони да ограничи своите искания по отношение на домашното приготовляване на ракии и алкохол. Това естествено не е отразено в закона, който ние държим в ръцете си, но предпола¬гам, че между първо и второ четене ще бъдат направени конкретните предложения и на второ четене ние ще се обединим за техните предложения.
    Друга част от техните предложения. Преди да премина към Закона за хазарта, ще се спра само на т. 18 от тарифата за акцизите, която касае прецизиране на това кои стоки от така наречената битова електроника ще се облагат с 10 на сто акциз.
    Ако си спомняте в предишния парламент аз се обявих против налагане 10-процентов акциз на битовата електроника и мисля, че с право, когато виждам, че тя също, както цигарите и алкохола, е обект на контрабанда или до известна степен поради въвеждането на акциз, а следователно това е свързано и с неплаща-нето на мита, и с неплащането на ДДС, и лишава държавния бюджет от приходи.
    Но тъй като предложението е направено, това е наистина по-тежко от това, което сега се плащаше, но господин Славков мисля, че е целесъобразно цветните телевизори с диагонал на страната 52 сантиметра да се увеличи с диагонал над 54 сантиметра. Защото наистина 52 сантиметра е много опасна мярка. Обикновено масовите цветни телевизори, които се внасят, най-масовите, без да са някакъв суперлукс, са с диагонал 21 инча, което е малко над 52 сантиметра - 53 и 54. Но засега само корейските телевизори, доколкото разбрах от вносителите, имат диагонал 52 сантиметра. Мисля, че няма да бъде подходящо само телевизорите от едно направление или от една страна, да не ги казвам пак кои са, да бъдат освободени, а другите да бъдат, макар че са от един и същи клас, подложени на този акциз. Ако пишем 54 сантиметра , тогава 21-инчовите независимо от това откъде са и наистина ще се даде възможност хората да не се ориентират към по-ниско качество само и само защото има по-ниска цена поради акциза. Нека да го сложим 54 сантиметра и мисля, че загубата на държавата няма да е кой знае колко голяма.

    Другият проблем, за хазарта, наистина е доста сериозен. Преди малко разисквахме дали да се задават два пъти едни и същи въпроси на министри. Аз бих задал онзи въпрос, който зададох миналата година на министър Костов за хазарта, това беше през лятото и той обеща, че до октомври-ноември месец миналата година ще бъде готов закон за хазарта, където нещата ще бъдат сложени на принципна основа. Сега виждате кой месец е вече, за съжале¬ние закон за хазарта няма, нито се дискутира в Министерския съвет. Не зная как е при вас, господин Славков, не зная дали вие отговаряте, как стои въпросът, но крайно време беше този закон ние да го приемем. Защото аз ви казах още когато-приемахме тези ставки за хазарта, че те не са поставени на принципна основа.
    Има съоръжения, собствениците на които спокойно биха могли да платят и увеличените ставки, но една голяма част от тях ще бъдат сигурно закрити, няма да бъде платен акциз, няма да бъде поискан по-нататък лиценз за действие, или стикери и т.н. ако се възприеме вашето предложение.
    Аз затова настоявам да има закон, нещата там да бъдат поставени наистина на принципна основа и да има както облагане на оборота, така и облагане на съоръжението. Засега се ориентира¬ме само към облагане на съоръжението, което мисля, че не е най-правилния подход дори и от гледна точка на събиране на по-големи приходи в държавния бюджет. Петдесет на сто увеличение, най-малкото, - отделен е въпросът, че трябва закон - ми се струва безпринципно, още повече, че приехме двойно увеличение месец юни миналата година. От юни месец досега инфлацията по официални данни, може да има и неофициални, не е повече от 13-15 на сто.
    Така че, господин Славков, аз ще правя и формално пред¬ложение и ще държа то да се разисква между първо и второ четене, увеличението да е най-много 15 на сто. Най-просто защото инфла¬цията е била такава, отлагаме решаването на един проблем в бъдещето и нека сега временно да го решим, като приведем в съответствие тези ставки с инфлацията. Но не с 50 на сто, защото той има вече забранителен характер, а с максимум 15 на сто. Макар че аз, пак подчертавам, това за мен не е решение. Решение ще има едва тогава, когато има закон за хазарта и там нещата да бъдат избистрени. Толкоз за хазарта, но наистина с 50 на сто държавните
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (встрани от микрофоните): Аз съм и вносител и казах една трета да ми се приспадне за мотивите.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ: Има думата народният предс¬тавител Руси Статков.
    Комисиите, насрочили заседания за 14 ч., ще започнат 15 минути след приключване работата на Народното събрание.
    РУСИ СТАТКОВ (ПГДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих започнал своето изложение, че подкрепям по принцип идеите, които са заложени в двата законопроекта -този на Министерския съвет и на колегата Венцеслав Димитров, защото те съответствуват на конституционните разпоредби, касаещи данъчното законодателство и защото особено този законопроект, който е на Министерския съвет, изпълнява намеренията на прави¬телството, които са заложени в програма му за 1995-1998 г. по отношение на изменението на данъчната система. И на него ще спра повече своето внимание, като бих искал да кажа и да припомня, че ние вече се занимахме с няколко законопроекта на първо четене, в които, още веднъж подчертавам, правителството декларира и не само декларира, а и отстоява своите намерения за промяна на данъчната система, а оттам и на бюджетната политика. И ние не решаваме един конюнктурен въпрос, а решаваме много принципни и сериозни въпроси, които действително да преустроят данъчната система в една модерна европейска такава.
    Мисля, че е редно да бъде подчертано, говорейки за тези въпроси, че ние в комисията, както тук посочи господин Венцеслав Димитров, много ясно акцентуваме и в тези законопроекти, които приехме на първо четене на повишаването на събираемостта, на контрола, на регистрацията, на начисляването на данъците.
    Освен това, ние търсим най-добрата реализация на проз¬рачността на задълженията на данъчните субекти, на облагането с имуществените данъци, увеличаването на техния дял съобразно това, което, както посочих, е заложено в Конституцията и в програ¬мата, приета от правителството за периода 1995-1998 година.
    Колегата Венцеслав Димитров посочи, че измененията, които се предлагат в Закона за акцизите, приет преди две години, са необходими. По същество той не изказа принципни възражения и аз бих желал в посока на този ред конструктивни мисли да изложа в някои от направленията на измененията своите виждания и естест¬вено предложения, които са свързани с окончателното доработване 250.3
    На следващо място, въпросите, които постави господин Венцеслав Димитров, свързани с временния износ, аз не бих искал да коментирам. Искам отново да посоча, че действително достигнахме заедно с вносителя до това, че фактически тези три акцизни стоки, които се предлагат да бъдат обложени, от тях ще останат две, по разбираеми причини, вече посочени от господин Венцеслав Димит¬ров, горивата отпаднаха, и мисля, че няма никакви основания за притеснения от тези, които са в безмитните зони. Ние с тях разговаряхме и отделно по техния закон тези въпроси сигурно допълнително ще бъдат обсъдени, но по същество сме се уточнили за цигарите и за алкохола акциз, както предлага вносителят, да има.
    И на следващо място, на което повече ще се спра, са измененията, свързани с разширяване на тарифата за акцизите. Тук господин Венцеслав Димитров засегна част от акцизите, които са предложени за промяна, в един аспект. Аз ще се спра на няколко аспекта, които смятам, че е нужно днес, при представянето на основните идеи на законопроекта на Министерския съвет, да бъдат откроени.
    На първо място, в законопроекта, в тарифата за акцизи се предлага изменение на досегашния чл. 9, който е свързан с кожените и кожухарски облекла от естествена кожа, като върху него досега съществуваше 40 на сто акциз. Предложението на вноси¬теля е свързано с няколко много важни за днешния етап, а и в перспектива момента.
    На първо място се предлага диференциране на този акциз, като това диференциране става в два члена - единият 9а и другият - 9-и. Член 9а гласи, че акциз и то 50 на сто вече ще се начислява за кожи и кожени облекла от дивечови кожи. Това предложение е много основателно. То е свързано действително със стоки, които са луксозни, стоки, които при това облагане, също независимо от привидно големия размер, ще бъдат търсени от определена кате¬гория граждани и потребители в нашата страна.
    По-важна е другата точка 9а, в която за първи път се дава нещо, което досега не съществуваше, и бих искал да насоча вашето внимание към него. Тя гласи, че върху кожи и кожухарски
    облекла от дребен и едър рогат добитък ще се начислява 10 на сто акциз. С това предложение по същество се създава реална възможност за един широк кръг потребители в нашата страна да могат да си купят подобни стоки. Защото цената ще бъде значително намалена. Аз в началото споменах, досега имаше една обща точка за акциз от кожени изделия, и той беше 40 на сто, а сега се предлага специално за тези стоки да бъде 10 на сто.
    Така че, от една страна, това ще създаде възможност за по-широк кръг потребители да закупят подобни облекла, а от друга страна, което е много важно за нас, производството, нашата кожар¬ска индустрия ще получи реални условия, и аз трябва да кажа тук, по повод репликата или процедурното предложение на-господин Муравей Радев, който за съжаление в момента излиза, че имах разговор в Министерството на промишлеността и там се застава твърдо зад това предложение от специалистите в направлението, свързано с кожарската промишленост. Така че това е един много важен момент, на който дори средствата за масова информация за съжаление не обърнаха внимание. А същевременно той дава бога¬ти възможности за развитие в няколко насоки.
    И бих желал това, което посочих преди малко, за разлика от господин Венцеслав Димитров искам да откроя като положително предложението на вносителя за диференциране на аудиовизуалната техника, в която досега без черно-белите телевизори имаше облага¬не с 10 на сто акциз. Сега се предлага тя да се измени, като правилно тук господин Венцеслав Димитров посочи, че може да се помисли за цветните телевизори с диагонал на страна над 52 см но, разбира се, много важно е това, че една голяма част от цвет¬ните телевизори с по-малък диагонал ще могат вече да бъдат с по-ниска цена и съответно да се създаде възможност да се закупу¬ват от по-широк кръг потребители. С тази диференциация тук се дава възможност да се закупят също така от по-широк кръг потре¬бители и други такива аудиовизуални средства, които с посочени определени размери фактически ще станат по-достъпни. Мисля, че и с това си предложение вносителят отново разширява кръга на потребителите и създава възможности за българския производител. 251.2
    На следващо място, з тарифата за акцизите има изменение, свързано с хазарта. Тук господин Венцеслав Димитров говори по него, изрази, разбира се, своето несъгласие по процента, който се предлага за ставката. Съгласен съм с него по това, че Закон за хазарта час по-скоро трябва да има, но същевременно бих желал да кажа и своята позиция, а тя е, че сега предложеното увеличе¬ние, разбира се, главният аргумент е инфлацията, но има и други аргументи, не е толкова опасно и то няма да затвори казината, няма да затвори игралните зали. Така че мисля, че в тази посока трябва единствено да помислим може би по отношение на увеличението на ставката за бингозалите, защото аз подкрепям вносителя -трябва да има увеличение, но може би да се види още веднъж разме¬рът на това увеличение.
    На следващо място бих искал да спра вашето внимание по отношение на някои въпроси, които касаят отново размерите, които се предлагат при организирането на залаганията върху резултати от спортни игри. Сега се предлага с измененията, които вносителят ни предоставя, да се внася предварително за всеки тираж определена сума, след което да става преразчита-не. Предлаганото изменение, според мен, е целесъобразно и обосно¬вано. Обаче възниква въпросът: има ли гаранции, че вярно и точно ще се отчитат фактическите обороти или залози? Няма ли под формата на преразчитане да се избягва плащането на акциз, макар и частич¬но? С това предварително авансово плащане не се ли губи в опреде¬лена степен смисълът фактически на предложението?
    Мисля, че говорейки за необходимостта от Закон за хазар¬та, и същевременно липсата на такъв, в днешните изменения, които обсъждаме, би било редно да се включи и мястото му ще бъде в допълнителните разпоредби, една такава разпоредба: "Игрални съоръжения за развиване на хазартна дейност са всички игрални апарати и други приспособления, намиращи се в търговски обекти в лицензирана или нелицензирана зала, независимо от това дали в момента на проверката работят или не".
    Защо предлагам такава разпоредба? Това уточнение е
    необходимо, защото сега съдът отменя данъчно-облагателни актове
    с мотива, че в момента на проверката не е имало клиент, който
    да играе на автоматите. И по същество, говорейки за контрола,
    за повишаването на контрола, за начисляването на акциза, с това не допринасяме за по-голямата събираемост.
    И още две съвсем кратки предложения във връзка с второто четене на закона, които аз, разбира се, ще внеса писмено.
    На няколко места в сегашния Закон за акцизите и в проекта се възлага на министъра на финансите да издаде определена отделна наредба, с която да регламентира отделен въпрос. Според мен по-целесъобразно е това да стане на едно място - в Правилника за прилагане на закона, а не в многобройни нормативни документи.
    Освен това, има и някои други въпроси, които се отнасят до начисляването, по които също така трябва да се внесе промяна. И аз ще направя такава промяна.
    Изразявайки в началото своята подкрепа за идеите на двата законопроекта, бих искал обаче в заключение да предложа на вашето внимание, уважаеми колеги, да подкрепите на първо четене само законопроекта на Министерския съвет, като, повтарям, добри са идеите на законопроекта на господин Венцеслав Димитров, сигурно някой по тях ще говори допълнително, но аз считам, че те се нуждаят от допълнителна разработка. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
    Думата има господин Муравей Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Пред нас е един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите, поредният данъчен закон, който пряко е свързан с бюджета за 1996 г. и с по-далечни последици.
    Тъй като тук постъпи едно предложение на първо четене да бъде приет не само този законопроект, а и вторият, който хронологически е първи, на господин Венцеслав Димитров, аз ще започна от това, което той предлага, от неговия законопроект.
    Предлага се една форма на протекционизъм най-общо казано на българското производство. Едно производство, което е с помощта на чужда световноизвестна фирма, едно производство, от което България има нужда както за вътрешния пазар, така и с тенденция за износ. Едва ли някой би могъл да се наеме да каже обратното. Това е полезно за България производство, ако ние, както много пъти имаме навика, не му сложим кръст от недомислици. В този бюджет, който тези дни ще гледаме, има едно перо, което пряко налива маса милиарди в една икономика, в част от тази икономика, в някои промишлени предприятия-гиганти, преди всичко от тежката металургия, които без тези инжекции ще престанат да съществуват. Финансови инжекции, ежегодно давани от Народното събрание и от предишните години, от предишните народни събрания, дай Боже, това да не продължи и по-нататък. Значи ние можем да гласуваме средства, с които директно да наливаме вода в пясъка - защото аз точно това си мисля, че правим, давайки тези пари там непрекъс¬нато и постоянно за нещо, което не лекува причината, а само следствието и то временноs в същото време тогава, когато става въпрос за закрепване и стабилизиране на едно производство, от което би могло да изскочи зайче от това трънче, ние тук се. циганим за един акциз, който е свързан с една част от това производство само дори - дизеловите двигатели. И аз мисля, че всеки един разумно мислещ български икономист и народен представител най-вече, е длъжен да подкрепи този законопроект на Венцеслав Дими¬тров. Това е начинът на протекция на нашето производство, не друг. Не да им дадем пари. Не да похарчат тези и другите пари. Не това. Да им дадем необходимата възможна преференция до онзи момент, в който те тръгнат напред. Това е разумното.
    По отношение законопроекта на Министерския съвет в няколко пункта аз ще се постарая само да маркирам някои неща, по-скоро да акцентирам върху тях, тъй като Венцеслав Димитров достатъчно подробно и ясно засегна всичко онова, което мога и аз да кажа там. И все пак, Министерството на финансите в лицето на своя заместник-министър декларира пред комисията устно, че оттегля онази част от този законопроект, която е свързана с ликвидирането на "преференциите" на алкохолните продукти, по¬точно вино и ракии, когато те са изварявани от производители на грозде и са предназначени за собствена консумация. Това за мен не е достатъчно. И аз от тази трибуна искам да предупредя вносителите, че за второ четене, ако този текст не бъде предложен в комисията от вносителя да го оттегли писмено, ще има предложения от народни представители в тази посока, тъй като според мен е кощунство в страна като България, с вековни традиции в това отношение, аекоени традиции, подчертавам, на българския произво¬дител, забележете, производител, винар, хората, които имат малки местенца и си гледат лозе от години наред и оттам си правят 252.2 вино и ракия за собствена консумация, и то в определени граници, достатъчно свити граници, да посегнем на това нещо, на което българинът е свикнал по традиция и да го отнемем затова, че някакъв акциз щял да влезе малко повече в бюджета, това е грешна сметка. Това е сметка, която е без кръчмаря, защото тези хора няма да ви плащат акциз. Разберете това! Само че тези хора ще бъдат вероятно санкционирани, някои от тях, които успеете да уловите.
    Ако искате с глоби и санкции да пълните бюджета, това също не е най-добрият начин. Но пак се надявам на това да бъде оттеглено писмено от самия вносител.
    В тази връзка бих желал да се спра на една алинея от един член на първа страница. Това е § 2, т. 2. Тя третира въпроса, че когато вината и спиртните напитки се влагат в някакво друго производство, т.е. вината и спиртните напитки са материал, от който се произвежда нещо друго, което е краен продукт, и този друг краен продукт отива на пазара като нова форма на краен продукт, тогава акцизът от суровините, вложени в неговото изработ¬ване, а именно ракии и вина, не се възстановява. С други думи, просто казано това означава двоен акциз. Вторият път той е по-голям, тъй като има и други елементи на цената, които са вложени над тези основни суровини.
    Така че тук реално става дума за удвояване на размера на акциза. Аз не знам мотивите на Министерството на финансите в тази посока дали са достатъчно издържани, но когато едно нещо като цена надскочи възможността да бъде плащана тази цена, то много близко до ума е, че просто това изделие престава да се произвежда. Ако това е целта на Министерството на финансите, нека да знаем преди да гласуваме.
    Другият сериозен въпрос - това вече е много голям въпрос - това е за предложението в § 7, ал. 3, където се казва, че не се възстановява внесеният в Републиканския бюджет акциз на алкохолни напитки, тютюневи изделия, течни горива, които са внесени в безмитни зони.
    Тук аз имам първо едно формално предложение, което е свързано с този текст. Става въпрос, че текстът е неправилно редактиран. Какво не се възстановява? Не се възстановява акциз. Но той не може да бъде възстановен, защото по действуващия сега закон, такъв просто не се събира точно за тези изделия там, в безмитните зони. Поне досега законът, който действува, не е променян. Там е записано, че за тези изделия акцизът се "обез¬печава". Чл. 5, ал. 3 от действуващия сега закон казва, че акци¬зът се обезпечава и че само ако тези стоки бъдат внесени в стра¬ната, тогава, едва тогава се начислява и събира акциз, който после се възстановява по определена методика, ако този същият продукт напусне отново страната.
    Значи тук един път има формално противоречие в този текст. Не може да се върне нещо, което не се събира по действува¬щия закон. Предполагам, че това е технически лесно отстранимо.
    Второто обаче е по-сериозно. И това е нещо, което ние в комисията сме гледали не само по този повод. Тук въпросът опира до това да има или да няма безмитни зони в България. Има ли смисъл от тях. Защо бяха създадени. Ние не бива да забравяме, че това е една територия с особен статут в крайна сметка. Това е нещо, което е създадено с определена цел, преследва определени цели - не една и две дори. Аз съм съгласен със законодателя във ваше лице, мнозинството, ако искате да махнете това, но трябва ясно да кажете. Мнозинството трябва да каже ясно, че просто тези безмитни зони или не са осъществили замисъла си, или ние повече нямаме нужда от тях по някакви други причини.
    Няма да се спирам отново на мотивите на Венцеслав Димитров във връзка с течните горива, но аз говоря и за другите два асор¬тимента. Вярно е, признавам го, много нарушения има в много посоки. Източникът именно са алкохолът и цигарите и то вносните. Но това е съвсем друг въпрос, принципно различен въпрос. Това е въпрос на контрол, а не въпрос на съществуване на безмитните зони. Това са две различни неща. И ако ние смесим тези две неща, със сигурност ще сгрешим. Това, че не можем да осъществим кон¬трол, не означава да ликвидираме замисъла от създаването на безмитните зони. Ами че дайте да видим защо не може този контрол да се осъществи. Сигурно има причини - една, две, три, пет. Дайте да ги извадим на бял свят и да видим как можем да-ги пре¬махнем. Не е този пътят. Със сигурност не е този пътят. Защото тогава, Венцеслав Димитров го каза, ще отидем да ги търсим в "Илиянци". А колко пъти влязохте в "Илиянци", питам аз предста¬вителите на изпълнителната власт? Колко пъти изкарахте оттам с белезници онези едри риби, които вкарват там и цигарите, и алкохола, и тютюна и никой от вас не смее да отиде там да ги зземе. А отивате в безмитните зони. Не е този пътят. Просто не е този пътят. Пак ви казвам, ако желаете да ги ликвидирате, ликвидирайте ги. Но кажете ясно на българския народ, че Бълга¬рия няма полза от тях. Този път не е истинският.
    И, накрая, тарифата, която е увеличена за хазартните игри. Много пъти говорим за хазартните игри, бичуваме това явле¬ние, гнилият капитализъм го насади в България, какво да правим, демокрация - няма как. Но, отново се връщам на тази теза, искаме ли да ликвидираме тези игри? Ако искаме - да, чудесно! Решаваме и ги ликвидираме. Но да увеличите с 50 на сто приходите от тези игри, това е забранително увеличение. Това не е нещо, което би могло да бъде събрано и да напълни бюджета. Аз съм убеден, че ще има обратен резултат. Чисто и просто дори и приходите, които до този момент са отивали в бюджета, ще престанат или ще намалеят. Според мен 50 на сто е забранителна граница, тя не е бюджетоносна. Много ми се ще в тази посока вносителят да каже няколко думи и да обоснове тези 50 на сто, с които се пред¬лага да бъдат увеличени доходите от хазарта, за да можем като народни представители да се ориентираме в обстановката, да знаем искаме ли да премахнем това "гнило явление" или искаме да напълним бюджета с приходи от него. Кое от двете? Ако е второто, а аз си шсля, че е второто, то тази ставка, която ни се предлага, просто не е онази, която би напълнила бюджета, по мое скромно мнение. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря.
    Има думата за реплика професор Стефан Стоилов.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, ува¬жаеми колеги! Аз се отнасям търпимо към всякакви мнения, било по големите въпроси на българската икономика, било във връзка със законодателството, върху което работим тук. Господин Радев, Вие би трябвало да знаете, за разлика от голяма част от депутати¬те в тази зала, че предвидените и тази година в бюджета около 10 млрд. за субсидии не отиват като в пясъчни дупки. Вие казахте, това са гигантите на българската икономика. Те отиват в енергети¬ката, както е в повечето страни на света, в транспорта, както е в повечето страни на света, в топлофикацията. Вие би трябвало да знаете в какво състояние и колко са големи икономическите и социалните проблеми в тази област и как не могат да бъдат преодолени като с магия за година-две. Те отиват за субсидиране на градския транспорт. Също би трябвало да знаете проблемите му. Деветдесет и девет на сто това са секторите, които поемат предвидените в бюджета субсидии.
    И една втора бележка, вече в тон на дискусия, тъй като вероятно и в изказванията на други колеги ще бъде засяган въпро¬сът за степента на повишаване на акциза за хазарта, аз съм един от тези, вие си спомняте и в Бюджетната комисия, които смятат, че когато разискваме въпроса за акциза върху хазарта, трябва да се водим не само от иконмическите съображения, но бих казал, и от социалните. Какво имам предвид? Много от орато¬рите заявяват, че в големите градове, това подчертаваше и тогава и днес го подчерта Венцеслав Димитров, ще понесат това увеличаване на акциза, а в по-малките градове, в провинцията, няма да могат да го понесат. Аз казвам: много добре, нека провинцията за извест¬но време оцелее от такова едно интензивно насищане с хазарт. И мисля, че голяма част от депутатите споделят това разбиране. Ако това увеличение на акциза там ще подейства за свиване на този сектор, нека се получи този ефект. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за дуплика госпо¬дин Радев.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря Ви, госпожо председател. Професор Стоилов, едва ли точно на Вас трябва да обяснявам, че има един порочен кръг на финансиране и аз го наричам скрито субсидиране на някои промишлени предприятия, особено в тази енергетика, за която Вие говорите. 18 милиарда несъбрани данъчни вземания на "Булгаргаз"! 18 милиарда за миналата и за тази година! 38 милиарда несъбрани техни вземания към длъжници. Същата тази енергетика, за която говорите Вие. Вие съзнавате ли, . че тези предприятия са заложници на финансови групировки, които изсмук¬ват всичко от тях? И ние наливаме парите в крайна сметка, ако развием този възел, точно в онези хищни уста на онези огромни финансови групировки. За това става дума. Това не искам да правим ние.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Има думата господин Росен Михайлов.
    РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Колеги, искам да ви уверя, че при разглеждането на двата проекта, които в момента имаме пред нас - Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и закона на уважаемия колега Венцеслав Димитров, искам още сега да потвърдя своето становище, че те трябва да се разглеждат заедно, именно от многото мотиви, които и господин Димитров изтъкна.
    Предлагам нека да формираме един-единствен закон във времето за второ четене, което наистина ще подпомогне по един или по друг начин, казвам отново употребяваното клише "родното производство". Само с едно допълнение, че трябва наистина да бъде изчистено и наистина да знаем дали автомобилите, които в момента се асамблират, ако кажем доста силната дума "произвеждат" в "Родакар", са наистина автомобили, които заслужават да бъдат родно производство, господин Димитров.
    АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): По-хубави са от "Лада". Аз лично съм карал.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Това не е сигурно.
    РОСЕН МИХАЙЛОВ: Предполагам, щом знаете, значи...
    АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (от място): По-хубави са, аз съм
    карал.
    РОСЕН МИХАЙЛОВ: Аз не съм такъв шофьор. Аз поддържам това нещо, макар че "Ровър" е една марка, която не е много за предпочитане в Обединеното кралство и не я търсят много, господин Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): То зависи от нас.
    РОСЕН МИХАЙЛОВ: Е, зависи от нас. Нека да ги направят по-хубави и да ги подкрепим.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Ако заместим "Мерцедес" с "Ровър", ще видиш как ще ги търсят.
    РОСЕН МИХАЙЛОВ: Главно по отношение на законопроекта на Министерски съвет смятам, че в него точно и правилно се предлагат новите норми за актуализация на акцизите, които се събират от различните видове стоки, хазартни игри и тяхната търговия. Може би, и аз ще бъда пределно кратък, ние трябва да се спрем наисти¬на на обезпечаването и събирането на акциза, което е въпрос на въпросите. И в този смисъл ние трябва да поддържаме наистина с всеки закон създаването на един обществен климат за недопускане на подобни явления. Тоест, потреблението на стоки, които излизат от рамките на закона. МС/ЛТ 254.1.
    Аз бях много удовлетворен - вече виждам първите спиртни напитки, които ги има в България, в българските магазини. Това са български производи, които са със стикерите, както обичат да казват някои, с бандеролите на акциза. Но това е само началото.
    Ние бихме желали наистина прилагането на Закона за акцизи¬те да бъде всеобхватно. Що се касае до различните проблеми, които се поставяха със свободните безмитни зони, наистина те трябва по всякакъв начин да улесняват трансфера на стоки. Заедно с това една преподготовка за излизане на стоките на пазара -пакетиране и други неща, разфасоване на стоките. Но в никакъв случай не мога да се съглася, че ние трябва да имаме освобождаване от събиране на акциз на такива стоки като алкохол ицигари. За горивата се казаха достатъчно думи.
    Искам да споделя няколко думи по условията, които трябва да бъдат спазени при внос на стоки под режим на временен внос. Тук е записано в § 4, ал. 3, точка 1, че за алкохолни напитки, етилов алкохол, тютюневи изделия и течни горива трябва да бъде извършено депозиране в брой и само тогава да се допуска подобна операция. А в останалите случаи - с депозит в пари или с банкова гаранция. Виждаме какви поражения бяха нанесени през изминалите години от 1990 г. досега с използването на фиктивни банкови гаранции. Това е въпрос не само на търговията, на Министерството на финансите, това е въпрос и на българската банкова система. Още един път искам да потвърдя - ако Българската национална банка, ако този институт, който наистина трябва да защитава интере¬сите на вложителите, всяка година ни дава едно публично достояние за класация на развитието на българските банки, ние бихме желали да виждаме това подреждане. И в този смисъл винаги банки, които са подредени по определени показатели на първите места, техните гаранции, техните ценни документи, които издават, ще имат възможност да бъдат котирани навсякъде в България.
    В този смисъл, нека да се обмисли още един път в процеса на второ четене използването на банкова гаранция - в кои случаи може да се използва, по какъв начин, но да не се затвърдява единствено условието депозит в пари.
    Накрая, по отношение на хазартните игри. Аз не бих желал да определям дали е много, дали е малко по отношение това, което 254.2.
    се изисква от норматива за акциз на хазартни игри 50 процента. В момента, аз си спомням още в началото на 37-о Народно събрание, дори господин Софиянски сподели в едно от първите заседания на Бюджетната комисия, по какъв начин ние можем да ограничим хазарта. Не само хазарта такъв, какъвто го срещаме навсякъде в момента в българските градове, но дори и по националните медии.
    Ето, гледам, дори върви едно популярно предаване "Всяка неделя". Там от "Бинго всяка неделя" прерасна в "Шоу всяка не¬деля". С промяната на името като че ли всички проблеми се изличи¬ха. Не говоря за другите хазартоподобни предавания.
    В този смисъл нека вземем примера на Съединените американ¬ски щати. Два основни големи града - това са Лае Вегас рино, на запад и Атлантик сити - на изток, където са концентрирани хазартните игри. Аз нямам нищо напротив, наистина с един по-висок норматив при събиране на акциз за хазарта ние да ограничим разпространението и действието на тези игри, господин Димитров.
    Аз смятам, че ще ме подкрепите, така както ви подкрепям. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви. Има думата за реплика господин Венцеслав Димитров. Прекалено активно лобира¬не. То за една развита парламентарна демокрация не е присъщо. За "Роувър"-а, да.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Ще лобираме, госпожо Ананиева, зг ото това са единствените автомобили тук. (Неразбираема реплика) Ами, нека да дойдат повече. Ще видим тогава за кой ще лобираме. Ще лобираме за всичките. Дай Боже и България да произвежда 14 автомобила по лиценз.
    Репликата ми беше за хазарта, защото тук някои се позова¬ват на мен. Мисля, че интерпретират думите ми, които съм казал тук или в комисията, малко неправилно. Тоест, едва ли не, че аз съм пледирал за това да се закриват лицензираните игрални зали в провинцията. Напротив. Провинцията, както казва Стефан Стоилов - "нека там да израснат здрави хора младо поколение, а това, което е нашето тук, в София, да гине и да се отдава на пороци". Ако това иска да каже, аз съм против.
    Обаче аз съм и против другото, което ми се вменява, че са мои мисли - че в провинцията трябва да се закриват играл-254.3.
    ните за/ш.
    Трябва да се има предвид, че курортните центрове по естествен начин се е получило, че не са в София, а са в провинция¬та. И като курортни центрове, те затова са курортни центрове, защото са натоварени определени месеци. Тоест, ако за определен месец може да избие, другия месец няма да избие. Обаче една лицензирана зала трябва да си плаща акциза всеки месец или всяко тримесечие. Така че призивът да се закриват - не! Защото наистина, какво значи в един локален център да се закрие залата? Значи хазартът да отиде като нелегален. Като отиде нелегален нито може да се контролира, нито може да помага на държавния бюджет. Хазарт ще си има, независимо от това дали е легален или нелегален. Но с нормални акцизи ние всички трябва да пледираме, той целият да стане легален, защото иначе подхранва мафията.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Михайлов, искате ли дуплика?
    РОСЕН МИХАЙЛОВ (ПГДЛ): Аз не съм се опитвал да ви цитирам, господин Димитров.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): По-скоро беше на Стефан Стоилов, но нямаше как да му отговоря.
    РОСЕН МИХАЙЛОВ: Да, господин Софиянски.
    Прави сте, въпросът с хазарта е доста обемен, но аз ви давам един пример такъв, какъвто е в Щатите. Нека по някакъв начин да го легализираме тук, но наистина да бъде под окото на закона.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Точно така.
    РОСЕН МИХАЙЛОВ: И всеки, който си плаща данъка, внася приход чрез акциза, чрез облагането с данък на хазарта и го развива в законовия начин, той ще бъде оставен на спокойствие. Но всяка една форма на нелегален или друга форма, която обикаля около хазарта, трябва да бъде забранена.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Напълно съм съгласен с въпроса.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря ви. Има думата госпожа Гюлбие Осман от Движението за права и свободи.
    ГЮЛБИЕ ОСМАН (ДПС): Благодаря ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, пред мен е законопроектът за изменение и допълне-254.4.
    ние на Закона за акцизите. Всички ние очакваме един такъв законо¬проект, още повече, че очакваните приходи, които са заложени в Закона за бюджета за 1996 г., са залегнали в този законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
    От тази гледна точка, без да се повторя с колегите, които вече се изказаха преди мен, аз ще подкрепя един такъв законопроект на първо четене. Още повече, че в Комисията по бюджет и финанси ние предварително определихме алинеите, на които ще се спрем, и от страна на Министерството на финансите, в лицето на господин Бисер Славков, се получи едно разбиране те да бъдат оттеглени по отношение на акцизите за течните горива, допълнително да се помисли между първо и второ четене.
    Аз искам да се спра също така и по отношение на хазарт¬ните игри. Струва ми се, че акцизът е твърде завишен за автома¬тите в сферата на хазарта. Аз също искам да кажа, че с един такъв мотив, с един такъв размер, да не се оцени на масово закри¬ване на някои игрални домове е така или иначе те нелегално да си работят и нищо да не влезе като приход в републиканския бюджет. Нека да избегнем този момент - да помислим между първо и второ четене. Разбира се, народните представители имат правото да направят съответните предложения.
    Подкрепям законопроекта на първо четене.
    По отношение на законопроекта от уважавания от мен госпо¬дин Венцеслав Димитров. Уважаеми колеги, на всички трябва да бъде ясно, че предложението, което се прави в момента от колегата Венцеслав Димитров, цели наистина да стимулира онова, което е родно производство в България. Знаете какво е отношението с инвестициите в страната. На този етап, както някои колеги подчертаха тук, милиарди пари не се събират и не влизат като приход в репуб¬ликанския бюджет. Наистина, това е може би нещо дребно, с което ще се дава един стимул за затвърждаване на позициите на хора, които са решили да инвестират в България. И точно в тази връзка, нека наистина да не подкрепяме само законопроекти на Министерския съвет, а и законопроекти на колеги, които целят да затвърдят родното производство и да дадат стимул за привличане на инвестиции в страната, каквото е в случая с производството на колите "Роувър". Благодаря за вниманието. 254.5.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря. Господин Александър Йорданов има думата. След него остават още двама ора¬тори. Моля квесторите да поканят всички народни представители, за да гласуваме. Най-вероятно ще следва процедурно предложение затова моля ви да се съберете да гласуваме.
    Има думата господин Йорданов.
    АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Аз категорично възразя¬вам на тезата, че когато един народен представител взема отноше¬ние по един или друг проблем той лобира в нечия полза. По този начин всеки народен представител би бил заподозрян в обслужване на отделни корпоративни и други интереси. С удоволствие бих обаче лобирал да произвеждаме телевизори "Велико Търново", в които, както добре си спомням, кинескопът беше японски. И аз не мога да си представя телевизор без кинескоп. Но също така добре си спомням, че никой никога не е казвал, че телевизорът "Велико Търново", тъй като се прави с японски кинескоп, не е български, не е българско производство, а е примерно японско. Той си е българско производство, защото се правеше у нас, в България, във Велико Търново и слава Богу в онези години беше един много добър телевизор.
    Тази година в България се произвежда един автомобил от български работници с части, внесени, както някога за телевизо¬ра "Велико Търново", от чужбина и с надеждата около този автомо¬бил да се развие и българско производство на автомобилни части, да се ангажират още повече работници и изобщо да се следва един пример, какъвто ни дават другите бивши социалистически страни, които дори много по-бързо, много по-оперативно се ориентираха към големи западноевропейски промишлени предприятия във всички отрасли и конкретно в автомобилостроенето, и създадоха условия за производство в тези страни на автомобили, които по-рано се произвеждаха само в Западна Европа. В чия полза е това? В полза на хората, които живеят в съответната държава.
    Ето защо предложението, което е направил народният пред¬ставител Венцеслав Димитров в своя законопроект и което визира стимулиране на производство, създавано, развивано от български ръце и стимулира работни места, и стимулира добро заплащане на труда на български граждани в моя град Варна, и аз ако тук лобирам за някого, то е за това, че това дава възможност за работни места в града, от който аз съм народен представител. И ако народният представител не защитава интересите на града, който го е избрал и хората, които са го избрали, аз не знам защо той изобщо трябва да става народен представител. Аз защита¬вам това, че Варна постъпи изключително правилно, давайки възмож¬ност за развитие на едно ново производство в момент, в който всички говорим, че няма производство в България, сега трябва да направим следващата стъпка да стимулираме още повече това производство, за да се премине един ден от този тип автомобили, който произвеждат, към още по-добри, още по-модерни,■. още по-представителни автомобили.
    Първото ми предложение следователно е това, което прави в своя законопроект и народният представител, който също е от Варна, Венцеслав Димитров, а именно, до 2000 кубически сантиметра ли се казва дизеловите автомобили да не се облагат с акциз, тъй като те не са луксозни коли. Те са предимно пикапи, мало-литражни и наистина не са луксозни коли. Ние не можем да ги направим скъпи, така че хората да не могат да ги купуват. Трябва да мислим и за интересите на хората, които искат да си купят такъв автомобил.
    Същевременно взимам отношение и към въпроса, който от друга гледна точка засяга курортните райони на страната, а вероят¬но не само и тях- въпросът за хазарта. По телевизията вече имаше становища, пише се по този въпрос и в пресата. Най-лесни са забраните, най-лесни са табутата и особено социалистическа прак¬тика е да се увеличават акцизи, да се увеличават данъци. Така е във всички държави. В това отношение българското социалистическо правителство очевидно не прави изключение. То се държи именно като социалистическо.
    Проблемът в случая, който аз имам с една такава политика, е, че аз съм председател на една либерална партия, на Радикал¬демократическата партия и философията на тази партия, философия¬та на Радикалдемократическата партия е точно обратната - стиму¬лиране на производството, стимулиране на дейността на хората във всяка една сфера чрез намаляване на данъците и чрез намалява¬не на трудностите, които се създават пред всяка частна дейност на гражданите на една страна. От тази философия аз не мога да се откажа, защото именно чрез нея съм влязъл и в политиката.
    Насочвайки вниманието си конкретно към тази дейност, която засяга и моя избирателен район, искам да кажа, че увеличе¬нието на акциза с предложените 50 на сто за хазартните игри практически ще доведе до закриване на игрални зали, ще доведе до намаляване на приходите от хазарта, а не до увеличаването, тъй като, когато се закрият залите, приходът естествено ще нама¬лее, независимо че акцизът е увеличен и тогава аз не знам каква отговорност ще понесе Министерството на финансите, ако се окаже, че следващата година то не може да прибере тези пари, които ги планира.
    Ще доведе също така и до формиране на нелегални структу¬ри в тази сфера и ще създаде условия и за бандитизъм в тази сфера и което е тревожното и за което трябва да отговаря най-вече един народен представител, това е, че неизбежно ще доведе до закриване на работни места, т.е. хора ще останат без работа.
    Един човек, независимо къде работи, когато работи, има възможност да храни своето семейство. И няма лош труд, и няма лоша работа, независимо кой къде работи, въпросът е да работи. Само едно време, при комунистите, философията беше такава: "Учи, за да не работиш". И това се внушаваше години наред: "Учи, детето да учи, за да не работи". А иначе, на лозунга беше: "Трудът е всичко", трудът е еди-какво си и т.н. Обаче в къщи се казваше: "Учи, за да не работиш!".
    Моята философия е друга: "Работи и учи!". (Весело ожив¬ление) И много от тези хора и тези от вас, които сега ходиха по Англия, по Лондон и пр., са видели млади българи, прокудени от България, буквално изгонени от България, които денем работят и съ¬щевременно и учат. Те могат да работят като сервитьори, могат да работят като готвачи, могат да работят в сферата на хазарта и да учат. И стават хора и създават семейства. И никой не трябва да подхожда с предубеждение към човека, който работи. Важното е, че той работи, след него има семейство, има деца. И това не е дема¬гогия, това е животът!
    Ето защо аз предлагам да се приеме предложението на народния представител Венцеслав Димитров и този акциз да бъде в рамките на това, което е инфлацията за момента. Той предлага 15 процента, нека да се приеме да е толкова. За да бъде и тази сфера на работа на българския човек легална, контролирана от държавата и което, забележете, е особено важно и ще го кажа последно, защото именно там опираме до лошото в нашия живот, това е корупцията в данъчните служители. Ако сега данъчният служител може да бъде подкупен с по-малка сума, за да скрие съответните, да речем, нередности в дейността на една такава сфера, то следващият път той ще трябва да бъде подкупван с по-голяма сума, тъй като трябва да скрива по-големи суми, когато акцизът е по-голям. Практически законопроектът, предлаган от Министерския съвет, стимулира корупцията в една система, за която има подозрения, че има корупция. Поне подозрения и вестни¬ците изнасят някои такива данни. Това именно е тревожното. И нека да дадем възможност на хората да не живеят в страх от това, че работят нещо, каквото и да било то. В случая, според мен законопроектът на правителството стимулира корупцията в една сфера, закрива работни места, дава възможност за нелегална дей¬ност и не гарантира контрола върху нея.
    Ето защо аз не мога да приема правителствения законопро¬ект и се ориентирам по-скоро към законопроекта на моя колега от Варненския избирателен район. Вероятно ние във Варна повече ги разбираме тези неща (весело оживление), просто защото градът е по-отворен към света, към това, което е модерният свят. Лека полека обаче всички ще дойдете на нашия акъл. Но, лека полека. Нека да започнем. Благодаря. (Единични ръкопляскания от СДС)
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Първо, ще дам думата за репли¬ка на професор Стоилов. След това ще дам думата и на господин Бисер Славков. Моля Министерство на финансите да снабди•господин Йорданов с шведското законодателство, което също е социално.
    СТЕФАН СТОИЛОВ (ПГДЛ): Господин Радев, аз съм съгласен с Вашия призив "Стига!". Да, можеше да прекратим дискусията, но както виждате, слушаме и речи като тази, която ни тегли тук господин Александър Йорданов. (Велело оживление)
    Странна логика, която съм убеден, че има само във Вашата глава измежду осемте и половина милиона българи. (Смях) Когато разисквате проблемите на системата на акцизите, господин Йорда¬нов, странна логика.
    ДАКО МИХАЙЛОВ (от място): Странна, ама от Варна.
    СТЕФАН СТОИЛОВ: И никак не е чудно, че тя не намери израз в нито едно друго изказване, нито отляво, нито в средата, нито отдясно. Само във Вашата глава е, замислете се.
    Второ, вижте какво, аз съм съгласен, ако ние разисквахме въпроса за акцизите на производствена, търговска и пр., и пр. дейност, съм съгласен със съображенията, които бяха изказани. И се извинявам пред колегите, но ще повторя, понеже Вие не бяхте в залата. Когато става дума за хазарта, Вие трябва да се съгла¬сите, Вие, който много често ни държите високоморални речи - че системата на облагане не трябва да стимулира развитието на хазарта, особено в провинцията, господин Йорданов. Нека остане във вашия хубав град Варна, в София и Пловдив, а по-нататък ще видим.
    И накрая, ако Министерството на финансите, господин Димитров, не изпълни поетото в Бюджетната комисия задължение, 256.2 изразено от господин Славков, че те ще ни предложат веднага след приемане на бюджета пакет от мерки, особено в областта на митническите сборове, с които да създадем един приличен пре-ферентен режим за такива производства, като това, което се има предвид във Вашия проектозакон, аз съм първият, който ще Ви предложа да преподпиша Вашия закон. И аз очаквам, че Министерство на финансите именно, за да не разбутва системата на акцизите, ще ни предложи съвсем сериозно мерки, които даже да доведат до по-голямо облекчение на производството на автомобили "Ровър", за което аз съм. Толкова повече, че правителството, в лицето на Румен Гечев, при прерязване на лентата, пое ангажименти и вие тук сте съвършено прави. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Господин Йорданов, имате право на дуплика.
    АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ (СДС): Ех, господин Стоилов, наистина говорим на различни езици с Вас. Моята логика е странна, защото идва от време, което е по-напред от вашето. (Възгласи от мно¬зинството: "Е-е-е!") И друго няма какво да Ви репликирам. Просто аз говоря това, което Вие ще говорите утре. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Бисер
    Славков.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо пред¬седател, уважаеми дами и господа народни представители, по три въпроса бих искал да предоставя известна информация на Народ¬ното събрание преди гласуването за първо четене на този проект за изменение и допълнение на Закона за акцизите.
    Първият е по внесения паралелно проект на господин Димит¬ров за даване на преференция по отношение на производството на коли "Ровър" у нас за акциза.
    В този проект директно се предлага едно облекчение чрез освобождаване от акциз. Но нека имаме предвид, че първо, това е едно производство, което в основната си част се гради от вносна окомплектовка. Значи още в този момент ние можем да имаме проб¬леми, които вече имахме с цигарите и алкохола така, както бяха третирани в сега действащата тарифа за акцизите. 256.3
    Във връзка с преговорите, които имахме за влизане в СТО (Световна търговска организация), ние в момента сме при¬нудени и сме дали вече изяснения за това как третираме българско производство, как третираме вносни акцизни групи стоки в кате¬гориите, пак подчертавам, алкохол и цигари.
    Следователно, ние трябва наистина да погледнем нещата така, както стоят, и да видим доколко можем да защитим в една такава стока местен продукт, местно произвоство.
    Второто, което също има особено значение и си заслужава да се обърне внимание, че преди да говорим за акцизи, има и други механизми, които биха могли да стимулират, да облекчат това производство. И те могат също така да намерят много по-голямо реално изражение в размера, в обема на облекчението. Става дума за облекчения по отношение на мита, такси и т.н.
    И в това отношение аз искам да информирам господата народни представители, че вече при нас, в Министерство на финан¬сите, е постъпило едно предложение от страна на господин Румен Гечев, на което ние правим точно в този аспект една обосновка, което ще бъде вкарано в Министерски съвет и на практика ще се дискутира като първа стъпка възможността да се облекчи това производство по пътя на митата и таксите. Разбира се, след това, на втора стъпка, може наистина да се мисли и за акциза. В този аспект вносителят поддържа така, както е предложен вариантът на правителството за изменение на акцизите.
    Вторият въпрос, който искам да засегна, касае свободните безмитни зони. Действително във варианта на вносителя се пред¬лагат мерки, с които, ще го кажа директно, се цели да се огра¬ничи един от каналите за внос, без плащане на акциз на цигари и алкохол в страната. Защото тук не става дума за нарушения в самата зона. Моля, имайте предвид, че в самата зона сделките с цигари и алкохол са без косвено облагане. Те просто са освобо¬дени. Проблемът е когато тези две групи акцизни стоки започват да се движат от зоната транзит през страната за чужбина, или към страната. Това е големият проблем. И именно целта е те да се третират като акцизни в този случай, да се предотврати един от възможните канали за внос на цигари и алкохол без бандероли.
    Второто, което следва да имаме предвид, ако ние наистина искаме да стимулираме зоните, логически идва и въпросът: добре, защо тези зони ще трябва само с цигари и алкохол да осъществяват операции? Нима всичките оператори на зоните са само търговци, които оперират с цигари и алкохол? Това също е един логически въпрос, на който действително трябва да се намери отговор, но това вече касае същността, философията на самия указ за свободните безмитни зони. Така че в този смисъл бих помолил да се поддържа изменението, което предлага вносителят, пак подчертавам, само по отношение на цигарите и алкохола.
    И третият, последен въпрос, е за хазарта.
    Господа народни представители, аз ще дам следните данни за постъпленията от хазарт за периода 1993-1995 г.
    През 1993 г. постъпленията от хазарт са 154 млн. лв.; през 1994 г. са 606 млн. лв.; през 1995 г. - 1 млрд. и половина лв. В този период от 2 години на практика сме имали две увеличе¬ния, които са отвели размера на акциза на 200 процента. Резулта¬та сами го виждате. На практика се получи така, че постъпленията се увеличават.
    На второ място, исканията за организиране на хазартни игри също се увеличиха и комисията, която има междуведомствен характер, действа и дава лицензи.
    На трето място, няма защо да го крия, някои от организа¬торите на хазартни игри наистина се отказаха да ги провеждат. Но виждате, това нито е фатално, нито е страшно. Тоест на този етап ние имаме наистина осигурен ръст на приходи от хазартните игри. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз благодаря.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Реплика!
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Не, реплики няма по отношение на тези изказвания. Има думата господин Петър Башикаров.
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): А двойният акциз? Аз зададох такъв въпрос и искам да получа отговор, за да знам как ще гласу¬вам.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Изяснете си въпроса извън залата. Все пак и Вие сте говорили, не можете да го репликирате.
    ПЕТЪР БАШИКАРОВ (ПГДЛ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Предложеният Закон за изменение и допъл¬нение на Закона за акцизите вносителят мотивира с необходимостта за осигуряване на приходите в бюджета и осъществяването на по-ефективен контрол за правилното начисляване и събиране на дължи¬мия акциз.
    Естествено изминалите две години от влизането в сила на Закона за акцизите дават необходимите основания за преценка и обсъждане на предложения за неговото подобряване. Още повече, че анализите показват, че все още крупни данъкоплатци избягват плащането на акциз частично или изцяло поради несъвършенството на данъчния механизъм или поради недостатъчния контрол.
    В този смисъл приемам направените предложения за изменение и допълнение на Закона за акцизите за целесъобразни и ще гласувам за приемането на законопроекта на първо четене.
    Ще коментирам накратко само някои от предложените в проектозакона текстове, които пораждат въпроси от гледна точка на тяхната ефективност.
    В законопроекта се предлага начисленият акциз за внесените в страната по режим на временен внос или транзит алкохолни напит¬ки, етилов алкохол, тютюневи изделия и течни горива да се обезпе¬чава само с депозит в пари. Други обезпечения не се предвиждат и не се признават. Известно е,че в практиката на развитите пазарни икономики широко се прилагат като обезпечение на акциза банкови гаранции, издадени от първокласни, реномирани банки. Понастоящем такава практика съществува и в нашата страна. Според мен обезпеча¬ването само с депозит в пари ще ангажира значителни средства на вносителите, което очевидно може да затрудни нормалното осъще¬ствяване на дейността по временния внос и транзита на посочените стоки.
    Възниква въпросът: не би ли могло да се ползва и в бъдеще банковата гаранция като обезпечение на акциза при съответни условия и изисквания, определени, разбира се, от Министерството на финансите.
    Предлага се също да се начислява акциз при сделки в безмитни зони със спиртни напитни, тютюневи изделия и течни горива или митническият и данъчният режим в безмитните зони 257.2.
    за тези групи стоки, така разбирам поне аз, да не бъде валиден. Или с други думи, сделките с тези стоки се третират еднакво, независимо от това дали се осъществяват в безмитната зона или извън нея.
    На обсъждането на законопроекта в Бюджетната комисия стана ясно, че предложената мярка е продиктувана от болния въпрос, както преди малко тук обясни господин Славков, за отклонението на стоките между безмитните зони и границите и между две безмитни зони.
    От друга страна, възниква опасението, че тази мярка ще ограничи сделките с посочените стоки в безмитните зони и ще се насочи към безмитните зони в другите страни, което би поставило под съмнение и очаквания фискален ефект.
    Въпросът ми е дали не бихме могли да търсим по-добро решение чрез прилагането на допълнителни мерки за подобряване на ефективността на контрола, осъществяван от митническата и граничната администрация, без да засягаме основния принцип в дейността на безмитните зони. Имам предвид мерки не само от нормативен характер, но и от организационен, структурен, включи¬телно и от наказателно естество.
    Друг е въпросът, разбира се, за назрялата необходимост цялостно да се преразгледа нормативната база на безмитните зони, но това е друга тема, която в момента се обсъжда в Бюджетната комисия.
    Прави впечатление също така, че някои предложения в законопроекта водят до разширяване на кръга и обхвата на сурови¬ните и материалите - обект на облагане с акциз. Предлага се да се начислява акциз върху алкохолосъдържащи суровини и за вина и спиртните напитки, които се влагат в производството на качествени и стабилизирани вина и спиртни напитки. За крайния продукт, произведен с тези суровини, също така ще се плаща акциз.
    По принцип обект на облагане с акциз са обикновено само някои стоки за крайно потребление в страната, а не суровини и материали. Освен това се създава впечатление, че акцизът навлиза в приложната сфера на данъка за добавената стойност, като има тенденция да се превърне в негова разновидност, но с тази особе¬ност, че възниква натрупване на акциз върху акциз или условно казано, ефектът на двойното данъчно облагане, което се изключва от ДДС. Това поражда известно съмнение за ефективността на пред¬лаганата мярка, тъй като е възможно тя да предизвика засилен стремеж за избягване на данъчните задължения със съответните, разбира се, негативни социални и икономически последици.
    В заключение бих изразил още веднъж пълно съгласие с необходимостта от усъвършенствуване на законовата уредба, с оглед повишаване събираемостта на приходите от акцизи в бюджета.
    Предлагам да подкрепим законопроекта на първо четене и се надявам, че за времето, с което разполагаме до второто му четене, съвместно с вносителя ще прецизираме предложенията, с оглед намиране на още по-ефективни схеми за неговото -приложе¬ние. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз ви благодаря. Последният оратор е господин Фидел Косев.
    ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Госпожо председател, дами и господа народни представители! По двата законопроекта, внесени от Минис¬терския съвет и от господин Филип Димитров, бих ви предложил следните корекции на вече проведената дискусия.
    По проекта на Министерския съвет. Бих добавил освен това, че той е необходим, за да осигури онова, което е проектира¬но в Закона за държавния бюджет, трябва да признаем, че той успява да решава някои несъвършенства на действащия закон. И бих ви предложил един куриозен пример. Сега действащият закон определя бандерол върху алкохолните напитки, забравяйки, че той трябва да бъде само върху бутилираните напитки и не е ясно как ще се постави бандерол при наливната търговия с •алкохолни напитки. В този смисъл този закон ни е крайно необходим.
    Но по провежданите спорове досега бих казал, че някои неща не стоят съвсем коректно. Например, по онази част, която се отнася до акциза върху хазартните игри. Господин Радев поиска логика, по която увеличението на размера на акциза върху хазарт¬ните игри - върху игралните маси и бинга, да бъде по-голям от инфлацията. То е ясно. С инфлацията следва да се съобразяваме според мен, когато става дума за данъчни закони, свързани със стоки от първа и втора необходимост, а не с участието в хазартни игри. Няма нищо страшно в това, че върху организаторите на ха¬зартни игри ще се наложи по-голямо данъчно бреме, отколкото...
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (от място): Аз това не съм го казал. Може би го е казал някой друг.
    ФИДЕЛ КОСЕВ: Извинявайте, може би господин Димитров го е казал. Извинявайте, господин Радев.
    Какво следва като предложение в тази му част? Не е страш¬но, че обемът, който е предвиден в Закона за държавния бюджет, може да бъде поставен под въпрос, ако се увеличи със 150 на сто акцизът, както се предлага. Към него бих помолил господин Славков, ако смята за целесъобразно, преди второ четене да потър¬сим друг механизъм. Да, ясно е, че ще се затворят зали. Може да се предположи, че тези зали ще се концентрират в два или три града, което също не е толкова фатално според мен. Въпросът обаче е да се смени механизмът, по който ще се набира този акциз, тъй като не може да се поставят при еднакви условия една бинго-зала с 50 места и една бинго-зала с 500 места. Няма основание за това. Това е възможното подобрение според мен в тази му част.
    Бих обърнал внимание на предложението за едни автомати, наречени "клас А", което мисля, че не е съобразено с тази логика. Автоматите "клас А" са онези, които са аналогични на компютър¬ните игри. И предложението да се повиши със 150 на сто и при тях размерът на акциза мисля, че не е достатъчно обосновано. Защото това не е хазарт. От тези автомати не се получава печалба. Просто децата плащат за един жетон 4 или 6 лв., срещу което за определено време играят на нещо от типа на компютърните игри. Защо трябва да приемаме тази логика, както при хазартните игри -увеличение със 150 на сто? Мисля, че това преди второ четене може да се съобрази по друг начин. Бих ви предложил да ее увеличи с размера на годишната инфлация, а не с този рязък размер, който би следвало да се отнесе към хазартните игри.
    По-нататък, какво може да се каже, като според мен напра¬вена грешка, по отношение на акциза, който се отнася до безмит¬ните зони. Не съм убеден, не приемам твърденията на господин Венцеслав Димитров, че предложените промени в Наказателния ко¬декс са алтернатива на предложения текст от Министерството на финансите. Напротив, това са две успоредни мерки, които няма нищо лошо да вървят едновременно. Напротив, с това ще се свият още повече делата на мафията и тя ще бъде притисната още по-силно в ъгъла, ако хем не допуснем алкохолът и цигарите в без¬митните зони, хем получат заслужено наказание онези, които пред¬лагат, търгуват с акцизни стоки без бандерол.
    В този смисъл мисля, че не е прав и господин Радев в твърдението си, че с изваждането на алкохолните и тютюневите изделия от безмитните зони, те ще бъдат унищожени. Напротив, вижте какво богатство от стоки се предлага в безмитните зони. А изваждането основно на тези две, които са основа на мафиотска дейност, няма да бъде въобще фатално за тях.
    Накрая, по предложения законопроект от господин Венце¬слав Димитров. Той знае, че в работата на комисията аз единствен се изказах в подкрепа на логиката на този законопроект. Съгла¬сен съм, че българското производство трябва да се стимулира. За съжаление обаче ще се опитам да ви докажа, че с това пред¬ложение, уви, това не става. 258/2.
    Първо, за пръв път се предлагат промени в данъчен закон, без да е ясно каква е цената за тях. И то точно от господин Димитров, което мисля, че не е вървяло досега като негова логика. Трябва да е ясно, господин Димитров. Вие предлагате първо промени на преференции не само за "Ровър Маестро", а за всички автомо¬били, които са с дизелов двигател между 1800 и 2000 работен обем на двигателя. Какво ще струва това на бюджета? После пред¬ложихте едно свиване до "Ровър Маестро". Какво ще струва това на бюджета?
    Второ, все пак оригиналният Ви текст се отнася до абсо¬лютно всички видове и марки автомобили с обем на двигателя между 1800 и 2000 кубика с дизелов двигател. Едва ли това ще-стимулира закупуването на "Ровър Маестро", просто защото този автомобил мисля, че не е конкурентоспособен на другите от този клас в този обем на двигателя, дизелов двигател.
    По-нататък, дори да приемем това, което Вие предлагате -да се съчетаят и да се направи една методическа грешка, да се съчетае определянето на размера на акциза на база обем на двига¬теля и на база мощност. Дори да приемем тази методическа грешка, която да се отнесе вече само до "Ровър Маестро", ние влизаме в противоречие с изискванията на световната търговска организация, а тя е да се поставят при равни условия и вносното, и местното производство. Това мисля, че точно на Вас не следва да се обяс¬нява. За съжаление по този начин, уви, няма да стигнем до онова решение, което Вие искате в мотивите си, а то е добро. Как можем да стигнем до него?
    На първо място аз ви предлагам да помислим и да пред¬ложим на Министерството на финансите - сигурно няма да стане през тази година - уеднаквяване на методиката. По един и същи начин да се определя и размерът на митото, и размерът на акциза. Това да стане на базата мощност на двигателя. Мощността на дви¬гателя ще ни даде и онази справедливост, която Вие точно търсите, за луксозните автомобили. Луксозни са мощните автомобили, неза¬висимо от обема на двигателя. Има автомобили с обем на двигателя 1700, но със 100 и кусур конски сили. Това не е ли луксозен автомобил? Защо ние сега го пропускаме при облагането? Според мен трябва да се уеднакви методиката. 258/3.
    Второ, България трябва да има ясна стратегия в автомо¬билостроенето. И от тази стратегия и от това виждане трябва да тръгнем към съответните преференции. Недопустимо е по нео¬фициални данни да се харчат в България от българи 900 млн. гер¬мански марки за внос на автомобили и резервни части втора упо¬треба. При това те не са даже втора употреба, а са някъде до десета употреба и България се превръща в техническа гробница на Европа.
    България би могла да има своето машиностроене, но дали това ще бъде "Ровър Маестро" - и вие не сте прави, че само "Маес¬тро" се произвежда в България, произвежда се и "Намко" - но дали ще бъде едната или другата, или третата, това трябва да се реши например от Министерския съвет.
    Разбира се шестте милиона лири, които се субсидират от "Ровър" за България, са голяма чуждестранна инвестиция и тя не може да бъде подмината. Но всичко това трябва да се опре¬дели от кабинета, да се договори с инвеститора, да се създаде необходимата програма за производство, да се договори с чужде¬странните ни търговски партньори на дву- и тристранни договори. И ето тогава вече можем да говорим за нещо голямо, реално, съще¬ствено, защо да не бъде производство на сериозен модел от "БМВ" или "Ровър", примерно не по-малко от 70 хил. бройки, защото това е икономически целесъобразното. Но на база на предварител¬но извършени всичките тези етапи. Ние просто искаме да преско¬чим тези етапи и няма да стигнем до добро.
    За съжаление всичко това показва, че може да се направи, че имаме нужда от такова ясно стратегическо определяне на този отрасъл в България, което подкрепя мотивите, в някаква част, на законопроекта, но не подкрепя текста, който господин Димит¬ров е внесъл. И с голямо съжаление ще се наложи по всяка вероят¬ност да се въздържим от приемането на този законопроект, внесен от господин Димитров. Благодаря ви.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: И аз Ви благодаря, още повече че изтече редовното време и Ви дадох малко продължение.
    Думата за реплика има господин Венцеслав Димитров, което пък ще изчерпи времето на Народния съюз. Останаха две минути.
    ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (НС): Реплика на господин Фидел Косев. Оценявам високо неговото желание за конструктивност, но съще¬временно искам да изясня някои неясноти в моята позиция на фона на това, което той каза. Господин Косев, аз не съм казал, че ако увеличим хазартните акцизи с 15 на сто, ще решим всички проблеми. Ако сте следили внимателно моята позиция, а тя не е от вчера и не е от онзи ден, а от години насам, това е, че тази тарифа, която е сега в Закона за акцизите за хазарта, е временна, докато се приемат принципните постановки на облагането на хазарта. Защото специфичният данък въобще не решава никакви проблеми. Има и големи, има и малки, естествено по някакъв начин трябва да се отиде и към облагане на оборота, което ще постави нещата на място. Примерно за бингото може да се отиде, както е в Англия, част да е специфичен данък, част да е върху оборота и може да се отиде и към известно облагане на печалбите, но нека това да го решим всички в пленарната зала с един норма¬лен закон за данъците върху хазарта. А 15-те на сто ги предложих като алтернатива на 50-те, защото те по-добре съответстват на онази логика, която е заложена в мотивите на законопроекта.
    По отношение на "Ровър". Хубаво е да имаме и БМВ, и мерцедеси, и фордове, и опели да произвеждаме, обаче така или иначе ние не ги произвеждаме, произвежда ги друг, произвежда ги инвеститор, който е решил какво да направи. И вие казвате дайте сега да преценим какво е въздействието върху бюджета. Въздействието върху бюджета няма да е никакво, дай Боже, да е само положително, защото миналата година не са били произвеж¬дани, не са били правени, не са били продавани, затова не са внесли нищо в бюджета. Тази година колко ще бъдат? Ами естест¬вено при една по-ниска цена, мога да ви кажа каква е цената, долу-горе над 800 хил. лв. Казах ви с колко ще се понижи - с 11,8 директно само от премахването на акциза. Нека те да вземат решение дали да ги правят или не. Но въздействие върху бюджета ще има и друго - ако си вдигнат чуковете и си отидат, ако уни¬щожат инвестицията, ако закрият тези работни места, въздейст¬вието ще е крайно неблагоприятно. И това ще се мултиплицира. Защото "Ровър" не са в България от една година или от шест месеца, "Ровър" са тук от 7-8 години и те мечтаят за времето, когато ще могат да произвеждат тези автомобили. И когато дойде времето да ги произвеждат, ние да не им помогнем по някакъв начин! Хубаво е да помагаме в най-различни направления. Но за съжаление имаме възможност само това да направим. И трябва наистина да се на¬прави нещо. И то сега, а не след една, две или пет години.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата за дуплика господин
    Косев.
    ФИДЕЛ КОСЕВ (ПГДЛ): Ще дам съвсем кратки отговори. Прие¬мам, че част от въпроса за хазарта може да се реши със специа¬лен закон за хазарта и тогава да се облага оборотът и да бъде максимално справедливо, но аз се помъчих да дам една логика, която според мен е нормална. Няма нужда в никакъв случай да сравняваме и да приемаме като основен критерий размера на пови¬шаването на акциза единствено инфлацията. Там са съвсем други нещата и просто компромис не е необходим.
    За "Ровър". Категорично съм за тяхното подпомагане и ние говорим за едно и също нещо. Трябва да ги подпомогнем, но, уви, това няма да стане по този начин. Защото, не знам дали знаете, за 1995 г., макар че работят от месец септември, те са продали едва 20 автомобила. Колкото и повече да продадат тази година, нека да са 100, 200, това въобще няма да им стиму¬лира производството. Друг е механизмът, много по-сериозен, много по-съществен, много по-голям. Аз ви предлагам да отидем на една предварителна уговорка дву-тристранна с различните възможни потребители на нови автомобили, на нов модел автомобили. Предла¬гам ви, след като решим целия комплекс от една възможна автомоби-лостроителна стратегия, да дадем всички възможни преференции, включително и мита. Ще влезем и на другите места, където може да се стигне. Трябва да им се помогне, в никакъв случай те не бива, както казвате, да си вдигат чуковете. Чуковете трябва да стоят тук и българите да работят с тях. Но въпросът е, че за съжаление не е това механизмът. Трябва да поработим много повече по един друг.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Благодаря Ви. Приключваме дискусията.
    Господин Муравей Радев има думата за процедурно пред¬ложение .
    МУРАВЕЙ РАДЕВ (СДС): Благодаря, госпожо председател. Моята процедура е свързана с многократното ми настояване, когато 259/2.
    текат дебати по такива въпроси, представител на ръководството на съответното министерство да е тук. И аз неслучайно в изказ¬ването си споменах нещо, което ме безпокои и исках разяснение по него, но не го получих. Сега искам да го повторя. Ставаше въпрос за онази алинея, в която се казва, че когато спиртните напитки и виното се използват като суровини и се произвежда някакъв друг краен продукт, акцизът, който е платен вече в тези така наречени суровини - спирт и вино - не се възстановява об¬ратно, а след това върху стойността на крайното изделие, която включва и тези средства за акциз, отново по общия ред се начисля¬ва акциз. Тоест аз искам да знам аз ли бъркам нещо тук или това е един явен опит за съдиране на две кожи от едно агне, образно казано.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Има думата господин Бисер
    Славков.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БИСЕР СЛАВКОВ: Уважаема госпожо пред¬седател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Радев, този текст е предназначен за онези случаи, когато се произвеждат така наречените копажирани продукти. При тях на практика се използват вина, чрез които по пътя на смесването, копажирането се произвежда нов вид вино. Именно за да се избегне това дублиране при облагане с акциз, тъй като акцизът си е едно¬фазен по този закон, се предлагат тези текстове, при които кри¬терият е следният. Когато нестабилизирани вина, т.е. вина, които не са минали цялата процедура на производство и не представляват на практика и краен винен продукт, се използват за копажиране и производство на нов винен продукт, в тези случаи те се трети¬рат като материал, суровина и в този случай върху тях не се начислява акциз. Във всички останали случаи, когато дадено вино е минало през процес на стабилизиране и то си е вече за произ¬водителя един краен винен продукт, върху него се начислява акциз. И ако такова стабилизирано вино се използва, за да се произ¬веде вече нов винен продукт чрез копажиране, тогава новият винен продукт, който също е нов вид акцизен продукт, се облага с акциз. По този начин се прави едно разграничение и се избягва това двойно облагане.
    Разбира се, производителят трябва да се съобразява с това и ако той е в състояние да поеме в своя краен продукт стабилизирано вино, в което вече има начислен акциз, безспорно ще го прави. Ако не може да поеме това от гледна точка на цена и плащане на акциз, няма да го прави. Благодаря.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Колеги, пристъпваме към гла¬суване на първо четене поотделно на двата законопроекта съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ще ги поставя на гласуване по хронологичен ред.
    Най-напред гласуваме законопроект № 100-03-101 от 26 сеп¬тември 1995 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от народния представител Венцеслав Димитров.
    От общо гласували 189 народни представители, за - 77, против - 27, въздържали се - 85.
    Не се приема законопроектът.
    Моля да гласувате на първо четене законопроект № 100-02-120 от 12 декември 1995 г. за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Министерския съвет.
    От общо гласували 171 народни представители, за - 117, против - 46, въздържали се - 8.
    Приема се законопроектът на Министерския съвет.
    Уважаеми колеги, ще ви направя няколко съобщения, първото от които, разбира се, е по-приятно за цялата зала и неприятно за тези, които незабавно след приключване на пленарното заседа¬ние ще започнат работа в комисиите си.
    Поради това, че нямаме достатъчно време да изчерпим точка 6 - второ четене на Законопроекта за вноските върху течните горива, и поради обстоятелството, че най-вероятно утре ще започнем второто четене на Законопроекта за държавния бюджет, ръковод¬ството на Комисията по бюджет и финанси отправи молба насроченото за днес, сряда, от 14,30 часа в зала "Запад" заседание, да започне веднага след приключване на сегашното пленарно заседание. Аз ще ви съобщя всички други комисии кога ще заседават.
    Направено е устно предложение до мен да прекратим сега заседанието. Затова искам да ви съобщя какво следва след обяд и какво следва утре.
    След обяд Комисията по бюджет и финанси в зала "Запад".
    След обяд в зала 232 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1 Комисията по националната сигурност ще проведе извънредно заседание.
    В четвъртък, утре, ще започна най-напред с пленарното заседание в 9 часа. Независимо от това, че то ще се формира съг¬ласно правилника по предложение на парламентарните групи, искам да ви съобщя, че чл. 72 от правилника изисква 15-дневен срок екслеге да включим в дневния ред и да обсъдим върнатия с Указ на президента Закон за държавния финансов контрол. Ето защо, незави¬симо от останалите предложения, които ние утре ще обсъдим в залата за дневния ред, утре в 9 часа ще започнем със Закона за държавния финансов контрол - обсъждане и гласуване по така нареченото условно, "вето на Президента" по този законопроект. След това ще следват другите предложения.
    Утре има заседания и на поредица от комисии.
    Комисията по образованието и науката ще заседава от 15 часа в зала 142 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
    Комисията за младежта, спорта и туризма, утре, в 14,30 часа, в зала 456 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
    Комисията по радиото, телевизията и БТА ще проведе засе¬дание утре от 15 часа в зала "Запад" с предварителен дневен ред:
    - законопроектите за радио и телевизия;
    - състояние на маркетинга и рекламата;
    - лицензиране на кабелни оператори.
    МАРИЯНА ХРИСТОВА (встрани от микрофоните): Комисията по националната сигурност за днес ще отмени заседанието.
    ПРЕДСЕДАТЕЛ НОРА АНАНИЕВА: Комисията по националната сигурност отменя днешното си заседание. Същото се отнася и за Комисията по парламентарна етика.
    Закривам заседанието до утре в 9,00 часа. (Звъни).

    Закрито в 15,30 ч.






    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Благовест Сендов

    ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Нора Ананиева

    СЕКРЕТАРИ:
    Яшо Минков

    Георги Георгиев
    Форма за търсене
    Ключова дума
    ТРИДЕСЕТ И СЕДМО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

    Видео излъчване от Народното събрание

    Проект BGFOP001-2.013-0001

    Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

    Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

    Избор на управител на НЗОК





      Последни заседания