Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ОСЕМДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 7 февруари 2014 г.
Открито в 9,02 ч.
07/02/2014
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов

Секретари: Пламен Нунев и Деница Караджова

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ (звъни.): Откривам заседанието
Заповядайте за процедура, уважаеми господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги народни представители, вземам думата за процедурно предложение.
Предлагам Народното събрание на основание чл. 44, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приеме решение за провеждане на извънредно пленарно заседание на 10 февруари, понеделник, от 14,00 до 19,00 ч. при следния дневен ред:
Точка единствена. Проект на решение за гласуване вот на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Пламен Орешарски за провала на правителството в областта на вътрешната сигурност и обществен ред. Вносители – Бойко Борисов и група народни представители.
И вторник, 11 февруари, извънредно заседание от 14,00 до 19,00 ч. при следния дневен ред:
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносител – Министерският съвет.
2. Второ гласуване на Законопроект за ограничаване изменението на климата. Вносител – Министерският съвет, приет на първо гласуване на 23 октомври 2013 г. – продължение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Има ли противно предложение?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Няма логика, при положение че в понеделник ще бъдем тук, във вторник да работим от 14,00 до 19,00 ч. Явно това, което се предлага в момента, е някакво недоразумение. Ако заседанието в понеделник има логика да бъде в определен часови диапазон, за вторник не виждам никаква логика да бъде от 14,00 до 19,00 ч.
Затова предлагаме двата дни заседанията да си бъдат нормални – от 9,00 ч., за да работим и всички хора да могат да видят какво ще се случи тук, а не до 19,00 ч., и след това да не може да влезе в новините. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Иванов, това не е противно предложение. Само е корекция. Ако искате, да гласуваме първо, и тогава да коригирате предложението си съобразно Вашата логика. Това не е противно предложение. Предложението е за две извънредни заседания. Вие не възразявате. Не възразявате срещу дневния ред на тези заседания, а единствено по евентуалното медийно отразяване.
Моля, гласувайте предложението на господин Мерджанов.
Гласували 167 народни представители: за 109, против 21, въздържали се 37.
Предложението е прието.
А сега ще поставя на гласуване предложението на господин Иванов – заседанията в понеделник и вторник да се проведат от 9,00 ч.
Гласували 169 народни представители: за 60, против 63, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Иванов, за прегласуване.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Поисках процедурата по прегласуване, защото преди малко, колеги, не знам дали разбрахте, няма нужда да правим заседанията на тъмно. Няма нужда да работим до 19,00 ч. и в новините да не бъде отразено нищо, каквато е Вашата цел. Разбирам, че искате да скриете всичко, отново да мине на тъмно, някакви договорки, направени някъде, но моля Ви, ако искате до българското общество да стигне това, което ще се реши тук и което ще се случи, заседанията да бъдат в по-ранен час, защото иначе лъжата отново ще възтържествува в тази зала, както е всеки ден, откакто сте на власт Вие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Иванов, всяко заседание на Парламента се предава директно в интернет.
Второ, има и по-късни новини от 19,00 ч.
Но ще подложа предложението на прегласуване. След това можете да направите предложение и за директно излъчване, та вместо хората да гледат Олимпиадата в Сочи, да гледат какво ще се случи тук.
Гласували 162 народни представители: за 62, против 71, въздържали се 29.
Предложението не се приема.

Преминаваме към два законопроекта, които вчера бяха обсъдени. Гласуването беше насрочено за днес, а именно:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионалните квалификации.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 126, против 2, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, внесен от Емил Костадинов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 97, против 8, въздържали се 45.
И този законопроект е приет на първо гласуване.

Уважаеми народни представители, ще продължим по седмичната програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ – продължение.
Внесени са два законопроекта – от Снежина Маджарова и група народни представители, и от Димчо Михалевски и група народни представители.
Вчера бяха представени законопроектите, днес са разискванията.
Дискусията е открита, моля Ви заявки за участие.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Ако позволите, в началото с една процедура, която направих и вчера, но виждам, че днес няма реакция. Предложението ми вчера преди закриване на пленарния ден беше по Закона за Черноморското крайбрежие в залата да бъдат поканени министърът на регионалната политика и министърът на инвестиционното проектиране, тъй като това е законопроект и за политиката, която провежда това министерство. Имаме ли информация по тази тема?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля? (Оживление в залата.)
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Трябваше да поканим министрите. Министър Терзиева...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Трябваше! Поканена е, но са изпратили писмо, че нямат възможност.
Ще направят всичко възможно да осигурят заместник-министър да дойде.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Единият напусна – не издържа! Ако и вторият не дойде, не знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Аз също не знам. Това е положението! Ще помоля да има представител на изпълнителната власт, а ако продължим разискванията по-дълго време, ще помоля и министър Терзиева да дойде. (Реплики от КБ.)
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Не ми подвиквайте от място! Министърът на инвестиционното проектиране също трябва да дойде. Благодаря, господин председател.
За мое голямо съжаление, очевидно няма да можем да чуем становището и позицията на министъра, отговорен за провеждането на политиката по отношение управлението и устройството на Черноморското крайбрежие. Това пренебрежение е показателно! Надявам се не означава, че държавата неглижира, нехае и не се интересува какво се случва, как ще се случва и как ще опазим прекрасното българско Черноморие. Нека още веднъж не забравяме, че българското Черноморско крайбрежие е изключителна държавна собственост и трябва да бъде осигурен необходимият достъп на всички български граждани – безплатно, свободно да посещават българското крайбрежие, да могат да плажуват безплатно на него, без никакви ограничения.
Ако ми позволите, съвсем накратко ще напомня какви бяха целите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, само за секунда. Да смятаме, че това е изказване.
Ето Ви писмото, да Ви покажа. (Показва писмото.)
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Процедурата приключи и това е изказване. Благодаря.
Последните промени по управлението на Черноморското крайбрежие, които бяха направени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие през изминалите години, въведени в практика, имаха основна цел. Първо, осигуряване на по-доброто управление. Второ, наличието на добра дефиниция и добра нормативна база, която да позволява това управление да се реализира – ограничаване на строителството, застрояването на зона „А” и зона „Б” на Черноморското крайбрежие. Не на последно място – осигуряването на добро управление на плажовете, наличието на спасители, наличието на почистване, обезопасяване с цел комфорта, опазване живота и здравето на хората.
Практиката от годините на бума на строителството доведе до това курорти като Слънчев бряг да изглеждат във вида, в който са. Убедена съм, че на никой от присъстващите в тази зала не се харесва курортът, изглеждащ по този начин – в който зеленината почти не присъства, в който освен наличието на много бетон имаше и много сергии, павилиони, множество заведения, труден достъп до плажа, свободните зони за плажуване бяха някъде в скалите, ако въобще ги имаше. С въведените промени мисля, че беше постигнато ограничаване на строителството, ограничаване на сергиите и даването на възможност равностойно, пропорционално да бъдат разпределени по морската площ свободните зони и зоните, на които има платени чадъри, шезлонги, заведения.
От друга страна, всички сме наясно, че с развитието и урбанизацията на общините голяма част от тези територии попадат в центъра на града на населените места. В тези части има не само плажове, има промишлени зони, пристанища и други, и строителните дейности по тях трябва да бъдат извършвани целогодишно. Именно затова колегите – госпожа Маджарова и група народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ предложиха облекчен режим и даване възможност на местните власти сами да преценяват кога и как да започне строителният сезон, за да може да бъде осигурено всичко това. Надявам се, че по текстовете, предложени от колегите, спор няма. Това е видно и от дискусията в парламентарните комисии.
От друга страна, искам да изразя огромното си притеснение от предложението на колегата Михалевски и група народни представители за изменение в текстовете на закона в няколко категории. Това, което виждаме, е опит да се върнат старите практики по отношение на разполагане на преместваемите обекти в зона „А” и зона „Б” и най-вече в зона „А” и по морския плаж. Предложението също връща стария режим, в който преместваемите обекти – сергии, павилиони, заведения по морския плаж, по морския бряг, да заемат 2% не от активната както беше досега, а от общата площ на плажа, което автоматично означава увеличаване броя на преместваемите обекти по плажната ивица. Не само това, в допълнение се разрешава в тази обща площ да бъдат добавени още 2% за допълнителни търговски обекти. Това ще означава, че по плажа освен заведения, ресторанти и цялата им прилежаща инфраструктура почти няма да има място за свободно плажуване. Не само това, намалява се свободната зона на плажовете на 30% и всъщност вече на 70% от плажовете, ако бъде прието това предложение, ще бъдат разположени платени чадъри и шезлонги, и само 30% от площта ще може да бъде предоставяна и то не по равностоен начин – в центъра на плажа, а може би някъде в скалите за свободно плажуване. Отново старите практики.
Отделно от това, връща се и старият режим, в който се позволява и поставянето на преместваеми обекти, сергии, както ги наричаме „сергиите с гащите и чорапите” отново да се върнат по бреговата ивица, така че когато се разхождаме всички ние и всички туристи – български и чуждестранни, да не можем да виждаме морето от наличието на тези сергии. Всичко това е много притеснително, всичко това означава едно – връщането на старата практика, връщането на грозната, ужасяваща, отблъскваща туристите комбинация от бетон и сергии по българското Черноморие и по българските брегове в допълнение и липса на площ за свободно плажуване. Тези, които не желаят да заплащат за чадъри и шезлонг, ще трябва да се възползват от плажуване някъде отново в скалите. Именно затова още веднъж апелирам – да не се приемат така направените промени на колегата Михалевски и група народни представители, защото това ще означава, че освен бетона на плажа, ще имаме труден достъп до морските плажове. А именно туризмът като национална политика, като национален приоритет беше обявен във фокуса на вниманието и на българското правителство, и на отговорното министерство.
Обръщам внимание и за малките плажове – един много важен елемент. Досега не се даваше възможност на малки плажове, на плажове до 40 дка да разполагат с преместваеми обекти с повече от 1% от площта на плажа. Сега и това дори се променя – на тези малки плажове преместваемите обекти могат да бъдат 2% от територията на плажа. Това също, бих казала, не е разумно предложение, а аргументите са още по-притеснителни.
Основният аргумент в мотивите на вносителите на законопроекта, който четем, е, че концесионерите не получават достатъчно приходи при стопанисването на морските плажове.
Уважаеми колеги, не е редно! По този начин законопроектът ще започне да изглежда лобистки, в полза на концесионерите, за да им осигурим големи приходи, а не да се погрижим да имаме добро стопанисване и поддържане на морските плажове. Още повече, не трябва да забравяме, че концесионерите, за да имат актуални концесионни договори, които следва да бъдат актуализирани, но не се актуализат вече повече от 6-8 месеца, единствената причина за това е, че приетите специализирани карти, които бяха направени – заснемане на всички плажове, на цялата зона „А” на Черноморското крайбрежие, не са приети. Не са актуализирани актовете за изключителна държавна собственост, на основата на които могат да бъдат направени промени, не са актуализирани и концесионните договори, и договорите за наем по начин, по който и концесионерите, и наемателите да получават равностойно заплащане, но и да бъде осигурено добро управление на плажната ивица и достатъчно свободни и красиви зони за плажуване.
Затова още веднъж апелирам – нека да не приемаме поправки от този вид, тъй като те ощетяват и българските граждани, и туристите, за които трябва да се борим, а не да ги отблъскваме. С така направените промени единственото, което можем да направим, е и последните туристи, които идват в България, да се откажат и да не избират повече България за своя туристическа дестинация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Павлова.
Уважаеми колеги, преди да продължим дебата, искам да направя две съобщения:
На 30 януари 2014 г. в Народното събрание е постъпил препис от Решение № 1 за 2014 г. на Конституционния съд по Конституционно дело № 22 от 2013 г. С решението си Конституционният съд се произнася по искането на 55 народни представители от Четиридесет и второто Народно събрание и обявява за противоконституционно Решение на Народното събрание от 22 октомври 2013 г. за налагане на Мораториум върху придобиването на правото на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г.
Второ съобщение:
На 6 февруари 2014 г. в Народното събрание е постъпил препис от Решение № 2 за 2014 г. на Конституционния съд по Конституционно дело № 3 от 2013 г. С решението си Конституционният съд се произнася по искане на 49 народни представители от Четиридесет и първото Народно събрание и обявява за противоконституционни § 44, т. 3, буква „а” и т. 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, с който е изменена разпоредбата на чл. 169, ал. 4 и е отменена разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 105 от 2005 г., последно изменение и допълнение в „Държавен вестник”, бр. 1 от 2014 г.
Продължаваме дебатите, уважаеми дами и господа.
Има ли реплики към госпожа Павлова? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Ангелов.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, по отношение на промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие мога да кажа следното:
Първо, те нямат идея да подкрепят концесионерите, а по-скоро да направим така, щото да бъдат определени концесионните такси по един справедлив начин, тъй като днес имаме вече много плажове, които не са отдадени на концесия. Аз не знам един неохраняем плаж, който не се почиства, не се поддържа, не предлага абсолютно никакви удобства за плажуващите там туристи с какво допринася за развитието на туризма в България?! Това не ми стана ясно.
Второ, по отношение на това, което чухме и преди малко за гащи, чорапи и така нататък. Не мисля, че става дума въобще за такъв тип преместваеми обекти. Не бива да изкривяваме дебата по този начин в една посока, която придава, меко казано, незначителен характер.
Основната идея на промените, пак повтарям, е наистина да се внесе една справедливост в определянето на тези концесионни такси, също така по отношение на извършвания впоследствие контрол върху спазването на концесионните договори.
Не мисля, че това ще доведе до такива трагични и апокалиптични последствия, които бяха описани преди малко тук.
Лично аз предлагам на Народното събрание да подкрепим законопроекта на първо четене, така както говорихме и в комисиите – ако има нещо, да го коригираме впоследствие. Мисля, че това е един коректен и справедлив подход, що се касае все пак до българското Черноморие и всички би трябвало да сме заинтересовани от това. Мисля, че именно този е начинът в Народното събрание да процедираме така, щото да има полза от нашето присъствие тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте за реплика, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми колега Ангелов, с Вашето изказване дадохте допълнително аргументи именно в подкрепа на тезата, че предлаганите от Вас промени, първо, са необмислени, второ, са некоректни и трябва да бъдат цялостно ревизирани и преразгледани. Ще се аргументирам защо.
Първият Ви аргумент беше: „за да може концесионерите да плащат по-справедлива концесионна такса”. Това може да се случи и в момента не като увеличим броя на преместваемите обекти, заведенията и търговската площ, разположена на плажната ивица, а ако се актуализира концесионният договор с реалния размер на плажната ивица, която те управляват и стопанисват, тъй като в момента те управляват и стопанисват плажната ивица на основата на концесионни договори, част от които са скици и актове за изключителна държавна собственост на тези плажове, които не са актуализирани повече от 10 години. Заснемането е направено и ако тук беше министърът, която не се интересува от тази тема, разбира се, трябваше да потвърди защо тези скици не са приети и защо не са актуализирани актовете за изключителна държавна собственост, които ще дадат възможност да се намали и концесионната такса там, където е намаляла площта на плажа, и да се постигне справедливо заплащане на концесионни такси, тъй като знаем, че морето взема, но и дава.
Вторият аргумент, който визирате, по отношение на това, че има много неохраняеми плажове. Да, има и за тях трябваше да бъдат обявени процедури по концесия. Защото с приетия от нас законопроект през 2012 г. тази процедура беше облекчена, беше опростена и съкратена на 4 месеца. Но това трябваше да бъде направено, ако не миналото лято, то през есента на миналата година. Това не се случи и от управлението на Вашето правителство от лятото на миналата година до ден-днешен няма нито една обявена процедура нито за концесия, нито за наем на морски плаж. Така че, да, имаме над 100 плажа, които са неохраняеми и нестопанисвани и Вие ще ги обречете това лято да бъдат такива, тъй като министърът, повтарям, която нехае и не е тук днес, не е обявила нито една процедура нито за концесия, нито за наем. Промените в закона, които правите, също не виждам как ще помогнат това да се случи, ако някой не си свърши работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Павлова.
Втора реплика? Няма.
Господин Ангелов, заповядайте за дуплика.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ (КБ): Ще започна отпред назад, уважаеми колеги. Госпожо Павлова, по отношение на министъра, който нехаел. На всички заседания на комисиите, преди законопроектът да стигне до тук, присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие. Има тяхното становище, така че аз дори не виждам основателна причина днес тук да присъства министърът на регионалното развитие. Не ми изглежда разумно, не ми изглежда нужно.
Второ, по отношение на концесиите. Не може да актуализираме концесионни договори, при положение че немалък брой такива изтичат тази година. Респективно предстои провеждане на процедури, както и Вие сама казахте. Как да проведем тези процедури и да заложим там справедливи условия, респективно справедливи такси, ако не го променим сега, преди провеждането?! Това също трябва да се има предвид.
По отношение на неконцесионираните плажове. Вие бяхте министър и сигурно знаете по-добре от мен или поне така би трябвало да е, защо тези плажове не се отдават на концесия. Очевидно е, че при тези условия няма желаещи, няма кой да инвестира в едно такова нещо. Пак повтарям, Вие това го знаете прекрасно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ангелов.
За изказване – господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нека да не забравяме, че днес обсъждаме два законопроекта и да бъдем справедливи в анализа и оценката си и за двата. Аз ще се постарая да направя това.
Мотивите на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, гласуван през 2006 г., сочат необходимостта от приемането му като еманация на специалното отношение на българската държава за устойчиво развитие на крайбрежните зони и контрол върху използването на ресурсите. Целите на закона са: да се осигури законова основа на държавната политика за устойчиво развитие на Черноморското крайбрежие, да се осигури ефективно управление на дейностите, да се опазят крайбрежните зони и се осигури защита на екологията и природните дадености.
Не на последно място, законът цели да се съгласуват интересите на обществото, собствениците и ползвателите на териториалните ресурси и да се определят основните устройствени принципи, целящи опазване, използване и застрояване. Тези принципи и цели трябва да са водещи при законодателни инициативи за изменение и допълнение на закона, защото и днес можем да констатираме, че съществуват все още конфликти и е нарушена природната среда в обширни райони на крайбрежието. Част от него е свръхурбанизирано, все още се правят опити, някои от които, за съжаление, успешни, за застрояване на защитени територии, дюни и морски плажове.
Законопроектът за изменение и допълнение, внесен от колегата Снежина Маджарова и група народни представители, предлага право на общинските съвети на крайбрежните общини по предложение на кмета да определят ежегодно периода и територията, в които се забранява извършването на строителни и монтажни работи. Сега в закона съществува императивна забрана за подобни дейности в периода от 15 май до 1 октомври. Безспорно, положителното в тази идея е, че се цели защита на местните интереси, чрез правото на общините от Черноморското крайбрежие да определят собствена политика за устройство и развитие на общинската територия. Защитата на обществения интерес обаче изисква и държавата да определя изисквания, ограничения и забрани за дейностите, които излагат на риск използването на крайбрежната ивица и развитието на туризма като национален приоритет.
Ето защо, смятам, че за да се изпълни предназначението на законовите норми следва да се установи все пак срок преди и след който, независимо от приетите решения на общинските съвети, не следва да се извършват строителни и монтажни дейности. По този начин заплахата от евентуални лобистки практики, увреждащи обществения интерес, ще бъдат преодолени.
Решенията на общинския съвет подлежат на обжалване, което също представлява евентуална заплаха за отдалечаване във времето на приетите норми и компрометиране на туристическия сезон. Освен това както в случаите на прието решение, така и за неприето решение от общинския съвет в отделна алинея, следва да се предвиди изключение по отношение на неотложни аварийно-ремонтни работи, геозащитни мерки, а не както вносителите са предвидили – това да се отнася само в случаите при неприето решение от общинския съвет.
В Глава трета „Зони за териториално-устройствена защита”, в чл. 10, ал. 3, т. 3 се разрешава поставянето на преместваеми обекти на градското обзавеждане и те са изброени – спирки, пейки, осветителни тела, информационни табла, монументално-декоративни елементи, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани и часовници. Предложението на колегата Маджарова и група народни представители е да се добави „и други преместваеми обекти при условия и ред, определени с наредба на общинския съвет”. Законодателят неслучайно подробно е изброил обектите и добавянето на „и други”, независимо че са посочени в наредба, в случая както е предложено, на общинския съвет, може да създаде и задължително ще създаде рискове от хаотична, неестетична и загрозяваща дейност на защитеното Черноморско крайбрежие. В случай, че сега лимитираният списък следва да се разшири, то поне е нужно да се добавят обекти определени поне по родов признак. В противен случай добавянето на термина „и други” обезсмисля изброяването. Това предложение е неприемливо, изхождайки от обществения интерес. Изброяването в досега действащия текст съвпада и с разпоредбата на чл. 56 от Закона за устройство на територията.
По отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, внесен от колегата Димчо Михалевски и група народни представители, ще кажа няколко думи.
Безспорно и тези предложения са продиктувани от констатирани проблеми в практиката след приемането на последните промени в закона през месец март 2013 г. Обобщени са предложенията от общини, концесионери и наематели на морски плажове.
Основно в законопроекта е въвеждането на допълнителни критерии за определяне на реда и условията за осъществяване на задължителни дейности на плажовете и по-справедливо определяне на размера на концесионните плащания и наеми. Предлага се да се възстановят действащите преди промените разпоредби, което в известен смисъл и лично мен ме притеснява, и съгласно които допустимата площ за преместваеми обекти се определя от общата площ на морския плаж, като отпадне изискването това да е активната площ, което е довело до намаляване приходите на концесионерите и наемателите, а оттук и невъзможността чрез приходи от дейността да покриват концесионните плащания.
Освен това се предвижда да отпадне различието в допустимите проценти за преместваеми обекти и допълнителна търговска площ, като се въвежда еднакъв максимален процент до 2% за преместваеми обекти и за допълнителна търговска площ.
Премахва се и частичната забрана за разполагане на преместваеми обекти в зона „А”. Предвидено е и приемането на нова методика по чл. 8, ал. 2 от страна на Министерския съвет, както и възлагането на контролни правомощия на специализираната администрация на Министерството на регионалното развитие вместо на областните управители, за спазване изискванията за осигуряване на водно-спасителната дейност и обезопасяване на морските плажове.
Основен проблем, който засяга обществения интерес, е намаляване на активната плажна площ за разполагане на плажни принадлежности от посетители. В сега действащата норма е посочено до 50%, а предложението предвижда от 30 до 50%.
По отношение на преместваемите обекти е посочена допустима височина от 3,6 м, която подлежи на уточнение – дали става дума за височина до кота „корниз”, или до кота „било”; и дали важат нормативите на Закона за устройство на територията, или Наредба № 7 за Правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Липсата на конкретност може да доведе до тълкуване и различно прилагане на ограниченията. Такова понятие „височина” само по себе си няма. В сега действащия чл. 8 е предвидено концесионното плащане и наемната цена да се определят с методика, приета от Министерския съвет. Предложението за създаване на нова ал. 3 към чл. 8, с която при определяне на цената се регламентира да се отчитат критериите за икономическа изгода и справедливо разпределение на икономическата изгода, фигурира и критерият за постигане на социално приемлива цена на услугите, предоставени от концесионера или наемателя. Понятието „социално приемлива цена” се нуждае от конкретизация на законово ниво, чрез определение в допълнителните разпоредби.
Законът за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие безспорно трябва да я отрази и Решение № 12, Конституционно дело № 9 от 2013 г., с което се обявяват за противоконституционни чл. 17, ал. 2, т. 6 и чл. 17а, ал. 1, т. 2.
Въпреки всичко казано, аз имам всичките, а и достатъчни основания да подкрепя на първо четене и двата законопроекта, защото считам, че има потенциал между първо и второ четене да бъдат извършени необходимите промени, така че да бъде защитен и в максимална степен общественият интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Костадинов.
Реплики? Не виждам желаещи.
Думата има господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, няма да повтарям това, което преждеговорившите преди мен споделиха като аргументи, но искам да взема отношение по два въпроса в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, предложен от народния представител Димчо Михалевски и група народни представители.
Ще помоля след като изкажа моите аргументи, нека и вносителите да вземат отношение по това, защото наистина са важни въпроси.
Първият въпрос, който е изключително важен, са промените в Закона за държавната собственост. В момента с тази редакция, която ни е предложена на практика в § 11 с промените в чл. 7, ал. 5 в Закона за държавната собственост се казва, че в случаите определени със закон с решение на Министерския съвет върху имотите изключителна и публична държавна собственост може да се учредяват ограничени вещни права. С този член на практика премахваме досега действащите ограничения, че такива права могат да се учредяват, когато това е необходимо за изграждане на национални обекти или когато е свързано с националната сигурност и отбраната на страната – две изключения, които наистина са в интерес на цялото общество. С тези промени в момента отваряме абсолютно възможността да се учредяват вещни права, с две думи ние можем върху изключителна държавна собственост да построим и хотел в момента, ако така се приеме разпоредбата в Закона за държавната собственост.
Така приета разпоредбата – при липсата на скици, при липсата на актуализирани актове за държавна собственост било то публична или изключителна държавна собственост, на практика може да има огромни злоупотреби с българското Черноморие.
Друг момент – премахваме правомощията на областните управители да контролират плажовете. По време на дебатите се казваше, да, дублират се правомощията на Министерството на регионалното развитие и на областните управители. Но кой контролира плажовете, които са отдадени под наем точно от областните управители? Кой контролира на практика и плажовете, които са неохраняеми зони? Мисля, че тези правомощия на областните управители трябва да се запазят, защото не са само правомощия, те са и задължения да оказват контрол.
Ние знаем колко е ограничен на практика персонала в Министерството на регионалното развитие, не могат да се правят през активния сезон адекватни проверки на всички плажове – тези, които са концесионирани, а да не говорим за тези, които са отдадени под наем или въобще не се стопанисват. С оглед сигурността на българските граждани и чуждестранните туристи, които използват българските плажове, и с оглед и водното спасяване трябва да се запазят правомощията на областните управители и те да продължат да контролират всички плажове, да се грижат да има адекватно водно спасяване и там, където на практика няма такова, да бъдат ограничени всякакви дейности, защото има неохраняеми плажове, където се предоставят водни атракции и никой на практика няма да може да ги санкционира. Ще разбираме за проблема едва след поредния трагичен инцидент по българското Черноморие.
Също така е добре да се постави под много широк дебат възможността за поставяне на обекти в зона „А”, да се прецизират абсолютно нормите между първо и второ четене, защото както каза и преждеговорившия, когато се говори само за височина без да се съобразяват другите нормативни актове, в един момент, използвайки примерно денивелацията на даден плаж може да изникне доста висока сграда. Такъв е случаят на плажа Кабакум край Варна, където стои един така наречен „двуетажен фитнес”, огромен на самия плаж, който даже не се използва и за подаването на услуги или както казва собственикът му: „срещу 10 хил. лв. на ден бих пуснал всеки, който иска да го ползва”. С две думи това не е сграда за обществено обслужване, това е абсолютно частна постройка за лични цели.
Добре е всички тези разпоредби да се прецизират и нека поне за промените в Закона за държавната собственост вносителите да дадат някакво обяснение каква е била целта на тези промени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Ангелов.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ (КБ): Уважаеми господин Радев, с много от нещата, които казахте съм съгласен, съгласих се и в рамките на дискусията, която водихме в комисията.
По отношение на промените в Закона за държавната собственост – правилно, така е, не бива да прибързваме, тоест това трябва да го анализираме доста внимателно между първо и второ четене.
По отношение на контрола – очевидно плажове, които са отдадени под наем от областния управител, би следвало същият този орган да осъществява и контрол. Това е логично. Респективно и плажове, които са отдадени от Министерството на регионалното развитие да бъдат контролирани от същото това ведомство. Мисля, че тук нямаме различия, но, пак повтарям, по отношение промените на Закона за държавната собственост считам, че между първо и второ четене би следвало да прецизираме и анализираме внимателно до какво би довело това, така че нямайте притеснение в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Радев, колега Ангелов, ще използвам чрез репликата да отговоря и на Вас на това, което казвате.
Тук притеснителното е не само това, че с промените, които се правят в законопроектите Вие се съгласихте, че е коректна бележката на колегата Радев. Промените в Закона за държавната собственост именно това позволяват. Това беше и моят мотив и моето изказване, на което не обърнахте внимание. Това означава, че в зона „А” на морския бряг, на пясъка, ще може да продължават да изникват огромни хотели. Освен хотелите и бетон, както Вие казахте, сергии и павилиони няма да има, но Вие това предвиждате, колега. Предвиждате на пясъка да има огромни хотели и предвиждате павилиони. Вижте текста, който Вие сте предложили – павилиони и сергии да могат да бъдат разполагани. Това е, което Вие предлагате (шум, оживление и реплики от КБ) и след като сте съгласни с коментарите, които колегата Радев направи, оттеглете Вашия законопроект. Очевидно той страда от сериозни пороци. (Шум, оживление и реплики от КБ.)
Уважаеми колега Радев, ако позволите само по отношение на правомощията на областните управители, тук има още един важен елемент, който се променя и това е по отношение на таксите. Част от приходите от концесии и наеми в момента се дават именно на тези областни управители така, че тази поправка, която се прави, не само трябва да бъде както казахте коригирана, тя трябва да отпадне, защото в противен случай няма да има възможност с приходите от наеми и концесии да се стопанисват, почистват и осигуряват спасители на неохраняемите плажове, половината от които тази година ще бъдат именно такива – над 100 плажа ще останат неохраняеми.
А това, което казахте, колега Радев, за интереса за наемане поради липса на скици – да, скици има, но актовете за изключителна държавна собственост не са актуализирани. С тях плажовете трябваше да бъдат разделени на по-малки плажове, с отделни наименования включително. Така че и тази поправка, за която говорите, също трябва да бъде променена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Павлова, моля не злоупотребявайте с репликата.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Радев, заповядайте за дуплика. Отказвате се, обяснимо.
Други изказвания?
Господин Ненков е дал заявка – заповядайте!
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще концентрирам своето изказване изцяло върху законопроекта, внесен от господин Димчо Михалевски и група народни представители.
Преди да започна изложението си, искам да кажа, че още когато прочетох законопроекта и се опитах да намеря смисъл и икономическата и социална логика, която имат за цел промените в закона, колкото и рядко да употребявам и да внимавам, когато казвам тази дума, за мен поправките са абсолютно лобистки и ще аргументирам своето мнение. Лобистки са, защото по смисъла на законопроекта и това, което каза преди малко колегата, че между първо и второ гласуване може да го прецизираме – не, не можем да го прецизираме, защото самият смисъл и дух на законопроекта е направен изцяло в полза на определени икономически интереси, а именно на концесионерите.
Никъде до този момент аз не видях икономическа обосновка – нито на обсъждане в комисията, защото преди малко стана въпрос, че дори министърът на регионалното развитие, който отговаря, не е тук, нито министърът на инвестиционното проектиране, за да защитят тезата си. Исках да чуем тяхното мнение. Никъде не видях дори писмо от концесионерите, които до този момент, видите ли, по никакъв начин не могат да оправдаят своите разходи. Това за мен е абсолютно неаргументирано и необосновано.
Няма как да подкрепим един такъв законопроект. По този законопроект между първо и второ гласуване реално няма как да се оправи нещо, което в самия си зародиш е сбъркано.
Сега вече ще мина на самия законопроект. Още в чл. 8, ал. 3 прави впечатление, че всъщност се дава възможност да се определят концесионните такси, наеми и така нататък и тук, цитирам: „справедливо разпределение”, „икономическа изгода”, да се търси как повече, видите ли, концесионерите да спечелят повече. Аз разбирам Вашето желание, обаче по този начин правим субективни критерии, които не се знае до какво ще доведат. Може да се окаже, че в крайна сметка в държавата и в хазната по никакъв начин не влизат никакви средства и единственото, което ще направим, е да увеличим печалбата на тези концесионери.
В крайна сметка, когато приемаме такива закони, трябва да търсим двете страни, трябва да правим баланс. А балансът не се прави по този начин.
Неслучайно в миналия мандат, в миналото Народно събрание, приехме малко по-рестриктивни изменения в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Именно заради това – да се намери някакъв баланс. Естествено невинаги той е най-добрият може би, но не и по този начин, не когато давате възможност на чисто субективни преценки – за някои да бъде по-изгодно да наема или концесионира плаж, а за други – точно обратното.
Второто нещо, което ми прави силно впечатление, е, че в чл. 10, ал. 3, т. 3 направо се дава ясна заявка, че отново на територията в зона „А”, извън плажовете имам предвид, ще има възможност да се поставят отново обичайните добре познати в миналото сергии, павилиони. Тук е много важно да си отговорим на въпроса: ние какъв туризъм искаме да правим? Ние целим по-евтин туризъм, по-евтини клиенти или да се търси добрата среда между това да имаме добро качество на услугата, добри хотели с повече пространство? Естествено, без да отчитаме необходимостта от такива търговски обекти, които със сигурност трябва да обслужват и тези клиенти. Но не и залитането от едната в другата крайност и липсата на каквато и да е приемственост.
Когато сме приемали този закон в миналото Народно събрание, наистина такива са ни били мотивите – да се търси баланс между двете неща. Както е от значение дали ще има търговски обекти, защото ако питаме кметовете и местното население – да, за тях наистина ще бъде хубаво да има повече такива обекти, но естествено плажовете са от изключителна държавна собственост и те обслужват не само хората, които живеят в региона, а цялото население, както и туристите, които идват на територията на страната.
Неслучайно една от причините е именно тази липса на пространство, която води до това, че много хора, дори наши сънародници, предпочитат да отидат на екскурзия през лятото в Гърция. Няма какво да се самозаблуждаваме, че не е така.
Другото, което за мен е абсолютно необяснимо, е как решихме, че сега ще даваме до 30% от плажа да се ползва свободно? Ако Вие миналата година не сте ходили на плаж на Черноморието, аз ще Ви кажа, че за първи път видях плажове, които наистина имаха пространство както за концесионерите, така и за плажуващите, които искаха свободно да си сложат своите принадлежности. Без да знам, разбира се, каква е печалбата или каква е нормата на възвръщаемост на концесионерите.
Последното нещо, което ми направи впечатление в законопроекта, е, че дава възможност на плажове с над 40 декара – ние бяхме приели да има 1%, който да се използва за временни обекти за обществено хранене, а сега той се увеличава на 2%. Аз смятам, че това е абсолютно излишно. Първо, че се увеличава двойно площта, на която ще се разполагат такива обекти и, второ, Вие много добре знаете, че тези проценти не винаги са много точни или се спазват и могат да бъдат контролирани.
В заключение аз искам да кажа, че ние няма как да подкрепим такъв законопроект. Наистина крайно време е да си отговорим на въпроса какъв туризъм искаме да развиваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ненков.
Заповядайте за реплика, господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ненков, тук много с щедра ръка и на едро хвърляте едни обвинения в лобистки поправки. Бих искал да Ви попитам – Вашите колеги, които подкрепиха законопроекта на първо четене без никакви възражения в комисията, лобисти ли ги наричате? Лобисти ли са Вашите колеги от четирите комисии, които подкрепиха абсолютно на първо четене този закон? Лобист ли е госпожа Снежина Маджарова, която вчера от тази трибуна на практика изрази същите аргументи по отношение на зона „А” и с половин уста призна, че Вашият закон беше некадърно направен и иска бърза и качествена промяна? Нея лобист ли я наричате?
Като говорите за 30%, тук е и госпожа Павлова – моля прочетете по-внимателно. Става въпрос от 30 до 50%, а не за 30% – по преценка на министъра, съобразно спецификата на съответния плаж. Когато говорите за 2%, които станали 1 или 2%, вижте, че и в момента, уважаеми господин Ненков, са 2%, защото Вие оставихте разпоредбите в сила и тази година. Така че моля бъдете по-прецизен в изказа, четете внимателно това, което предлагаме.
В заключение ще Ви кажа – личи Ви, уважаеми господин Ненков, че не живеете на морето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Зафиров.
Втора реплика?
Господин Монов, заповядайте.
ХРИСТО МОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Като специалист по човешкото поведение, няма да коментирам тази раздвоеност на личността – при участие в комисии и когато се качите на тази трибуна. (Реплика на народния представител Александър Ненков.) Да, гений съм и затова ще Ви задам един въпрос: колко е 1% от 40 декара и колко хора могат да легнат на този 1%?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Трета реплика? Няма.
Господин Ненков – за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще започна от първата реплика. Само да кажа, че законопроектът беше внесен 24 часа преди внасянето му в комисията. Поради това успяхме да се запознаем единствено с мотивите.
Интересно е, че ако прочетете мотивите, без да четете законопроекта, ще видите раздвоение на намеренията от това, което всъщност показва законопроектът. Разбира се, аз изказвам своето мнение. Право на всеки колега е, да прецени дали е така, или не е така.
Да, аз не живея на морето, нито пък имам конфликт на интереси с когото и да било. Изразявам изцяло своето становище като гражданин и човек, който ползва плажовете един или два пъти в годината.
Относно втората реплика, не смятам, че е състоятелна. При положение, че от 1% увеличаваме на 2%, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Ненков, удължавате ли времето на групата?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Добре, удължете времето на всички групи, моля.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Не съм математик, но едно плюс едно прави две, така че не виждам един процент, като го увеличим на два процента, да не бъде двойно повече. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Двадесет процента!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ненков.
Продължават дебатите по двата законопроекта.
Желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще взема отношение само по втория законопроект, и то не толкова по предложените промени по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, а по-скоро по § 11, с който се изменя чл. 7, ал. 5 на Закона за държавата собственост.
Преди малко чух един от вносителите, който каза, че текстът не е добър и между първо и второ четене ще бъде предложено и направено прецизиране на този текст. Смятам, че много трудно може да бъде направено прецизиране на текста и по-скоро призовавам вносителите да го оттеглят. Ако те не го оттеглят, аз ще направя предложение в този дух.
Какво се предлага? Алинея 5 на чл. 7 от Закона за държавната собственост – такова е предложението, регламентира случаите, в които с решение на Министерския съвет може да се учредяват ограничени вещни права върху обекти – държавни имоти, които са изключителна и публична държавна собственост. Искам да кажа, че с този текст неоправдано се разширява приложното поле на сега действащия текст, в който има съответни ограничения.
На първо място, отпада „и при условията на закон”, тоест сега остава само „в случаите, определени със закон”, без „при условията”, както и отпада „когато това е необходимо за изграждане на национален обект или за трайно задоволяване на обществени потребности”. Вносителите са аргументирали тази промяна с идеята, че това пречи и затруднява изграждането на обекти на техническата инфраструктура. При така направеното изменение е възможно да бъдат изграждани всякакви обекти, които са предмет на ограничени вещни права. Предмет на ограничени вещни права са правото на строеж, правото на надстрояване, правото на пристрояване. Тези ограничения вносителите наричат „необосновани затруднения”. Всъщност те не произтичат от този текст, а от Конституцията –заложени са в чл. 18 на Конституцията.
Не смятам, че следва да бъдат приемани така направените изменения в § 11. Надявам се вносителите сами да ги оттеглят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Петров.
Има ли реплики?
Господин Зафиров, заповядайте за реплика.
АТАНАС ЗАФИРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Уважаеми господин Петров, първо да Ви поздравя, че сте достатъчно последователен в своето поведение – на комисия изразихте своите възражения, а и сега ги защитавате в залата. Не правите политика и евтин популизъм от някои, бих ги нарекъл недостатъчно добре обмислени промени, които се предлагат.
Искам да Ви уверя, че в периода между двете четения това ще бъде изчистено и законопроектът ще бъде прецизиран така, че да е ясно, че се касае само за обекти, касаещи техническата инфраструктура. Искам да Ви уверя, че и в момента в нашия регион има сигурно десетки проекти, които поради това ограничение в закона – ще дам пример с развъдник за риба, не могат да стартират и да изпълняват своята функция.
Пак казвам: няма да го оттеглим, но достатъчно добре ще го прецизираме, така че на всички да е ясно, че се касае само и единствено до обекти, касаещи техническата инфраструктура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Зафиров.
Втора реплика? Няма.
Господин Петров, заповядайте за дуплика.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (Атака): Уважаеми господин председател, колеги! Доволен съм от това, което чух от господин Зафиров.
Това, което искам да кажа, господин Зафиров е, че много внимателно трябва да боравите с този текст, защото пътят към ада е постлан с добри намерения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Продължава дискусията по двата законопроекта.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, да си кажем истината, да изречем една дума, определение за този закон – ясно за кого говорим. Колегите от ГЕРБ, обвинявани дълго време в лобизъм, изглежда не смеят да изрекат думата „лобизъм” и „лобистки закон”. Ние от „Атака” винаги сме били прями и сме казвали нещата такива, каквито са.
Истината е, че това е лобистки закон. За мен това няма никакво съмнение. Това е първият лобистки закон, който се внася от управляващите някъде на осмия-деветия месец, за разлика от многото лобистки закони, които в миналото управление, в миналия Парламент се внасяха и приемаха от ГЕРБ още от първия момент.
Ясно е, зад този законопроект стоят заитересовани – тези, които стопанисват плажове. Техните интереси са много значими. Те правят опити, често пъти успяват и упражняват своите права много години наред, търсейки пробойни и възможности, за да успеят във всички народни събрания.
При изминалото Народно събрание се постигнаха забележителни успехи в защита на обществения интерес с това, че се предвидиха плажните ивици 50 на 50. Тогава това беше тежка битка и се успя – спомням си.
Сега стопанисващите плажове, които дори не са местни хора, а в голямата част са от софийски среди, правят опит да върнат позициите си.
През всички тези години беше голяма битка да се спазва правилото „50 на 50”. Толкова голяма битка беше, че много често обществото не успяваше да го направи. Нека да си кажем истината. Беше видно от състоянието на плажовете, много пъти сме обръщали внимание на това и ние от „Атака” сме задавали въпроси на съответните министри. Това правило не се спазваше. И в момента промените се правят така, че да се торпилира този много голям успех на българското общество, осъществен в миналото Народно събрание. Прави се опит да се торпилира ролята на държавата в опазването на плажовете и бреговата ивица, защото това е друга стара битка, стар голям проблем – общините или държавата, държавата или общините, като и за едната, и за другата връзка има, разбира се, аргументи. Но истината е, че ако все още има някакво приличие и някакво спазване на законов ред и на обществен интерес, това се осъществява от факта, че държавата има много голяма намеса и значение в тази дейност.
Виждам, че тук отново се прави опит да се торпилира ролята на областните управители, на министерството. Всеки такъв опит ще доведе до развихрянето на концесионерите, които само това чакат.
Положителното на закона, естествено, е този опит да се въведе някакъв общ нормативен режим относно строителството по Черноморското крайбрежие. Да, в това отношение има принос, но той е единственият текст, за който можем да кажем: да, това е добре. И всъщност с този текст се прави опит да минат другите, лобистките текстове. Защото никой не говори за времето на строителния сезон. Да, това е така, в това отношение безпристрастно можем да кажем, че се приключва с тази бъркотия всяка община да въвежда момента на сезона и да спира или да започва строителството по различен начин. Нужна е обща нормативна уредба.
Разбира се, най-възмутителният и най-лобистки е текстът относно възможността да се строи на публична държавна собственост. По никакъв начин не може да се оправдае нарушаването и пробива на този конституционен текст. Това е текст, това е правило, което е универсално за страната. Тук компромис не може да има. Както и да бъде поправен текстът, има ли и сянка за такава възможност, това означава нарушаване безспорно на конституционен принцип. И считам, че след това много лесно текстът би могъл да бъде атакуван в Конституционния съд, и той, естествено, ще падне.
За юристите е абсолютно ясно, пределно и безспорно, че не може да има какъвто и да е пробив в триадата. Класика в жанра. Правото на ползване, като елемент от класическата правна триада, означава опит за неговото торпилиране, а това означава по един ясен за юристите начин опит за подмяна на конституционното правило. В България безспорно, видимо такава е практиката. Да се спазва, че тук обектите и местата ще се дават само с право за ползване – сергии или нещо друго, е меко казано наивно да го очакваме. Просто ще мине време и тези права на ползване постепенно ще бъдат разширени. Това може да стане с последващ законодателен акт или по друг нормативен начин с подзаконови нормативни актове, но в крайна сметка на всички ни е ясно, че в годините и десетилетията напред по пясъка, по плажовете ще изникват все по-значими, все по-големи хотели, ресторанти и завоалирани под кой знае каква форма. Безгранична е фантазията на правоимащите, за да реализират своите намерения.
Нещата трябва да се стопират на това ниво, на което са дотук. Нормативната уредба не трябва да се усъвършенства с такива големи, такива отговорни и рисковани движения, каквото предполага този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Реплики?
Господин Ангелов, заповядайте.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, така или иначе сме решили да вървим към концесиониране на плажовете в нашата родина. Това важи особено за Вас, господин Шопов. Ако оставаме на този подход, на този начин на ползване на ивицата, това трябва да бъде направено по справедлив начин. Другият вариант е, както колегата преди малко даде пример с Гърция. В Гърция няма концесии на плажовете. Тази работа с концесионирането не съм я свършил аз, а някои други хора, които пребивават тук от доста години. Така че, ако искате и ако декларираме всички, че има решимост, тогава да премахнем концесионирането на плажовете и да го направим така, както е в Гърция. Пак е европейска страна, няма концесии на плажовете. И тогава вече ще има свободен достъп от всички, никой няма да плаща. Има заведения, има община, която събира данъци и такси от въпросните заведения, грижи се за почистването и за охраната на тези плажове. Сядаш, поръчваш си нещо, плащаш си го и това ти е цената за престоя там.
Имаме ли решимост за такова нещо? Ако имаме, давайте, ето, аз имам готовност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Втора реплика? Няма.
Господин Шопов, заповядайте за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Ето, днес възникна една хубава идея за всички ни и това е нещо, върху което можем всички да помислим.
Приемаме ли този закон такъв, какъвто е представен днес за първо четене и после, не дай Боже, за второ четене, това ще задълбочи концесионния подход, концесионната система. И от тук нататък това се и цели, защото някои хора с доста установени и трайни интереси няма да имат нищо против тя да бъде увековечена. Учредяването на права върху публична държавна собственост от тук нататък ще закрепи навеки, защото с тези учредени права след построяването на съответното, за което са учредени правата, не може да послужи за премахването.
Ако щете, смесена система може да бъде възприета: някои плажове – на концесия, други – по модела на Гърция. Не само в Гърция, и на други места е така!
Един от проблемите на туризма по Българското Черноморие е точно тази концесионна система, която явно не е добра, която може да бъде отменена!
Така че днес в залата от страна на БСП възниква идея, върху която може да се помисли и тя може да бъде развита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Продължават дебатите по двата законопроекта.
Желаещи за изказвания?
Още веднъж, уважаеми колеги: има ли желаещи за изказвания?
Закривам дебата.
Уважаеми народни представители, моля, заемете местата си в пленарната зала – предстои гласуване на два законопроекта.
Най-напред гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-72 от 30 октомври 2013 г., внесен от Снежина Минчева Маджарова и група народни представители.
Гласували 149 народни представители: за 136, против 9, въздържали се 4. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Законопроектът е приет.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, внесен от Димчо Димитров Михалевски и група народни представители.
Гласували 132 народни представители: за 80, против 30, въздържали се 22.
НИКОЛАЙ НАНКОВ (ГЕРБ, от място): Отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Отрицателен вот – заповядайте.
НИКОЛАЙ НАНКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми колеги вносители! Аз лично гласувах „против” настоящия законопроект, защото няма как да подкрепя всички тези промени, които предлагате, които са насочени към връщането на бетона и сергиите по нашето Черноморие!
Гласувах „против” с чиста съвест (шум и реплики от КБ), защото в предложенията на Димчо Михалевски и групата народни представители от Коалиция за България... (Шум и реплики от КБ.)
Мълчете, ако обичате.
...никъде не открих защита на обществения интерес! Открих единствено и само защита на интереса на концесионерите и на едрия капитал! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
На второ място, гласувах „против”, защото в Концепцията за устойчиво развитие, приета от Организацията на обединените нации, когато говорим за развитие, винаги трябва да разглеждаме развитието през три компонента, и през трите му основни части – социално, икономическо и екологично такова.
Никъде в текстовете не видях развитие на екологичен и на социален компонент!
И все повече се чудя, уважаеми колеги: вносителите на настоящия законопроект, седящи отляво, дали само фиктивно стоят от лявата страна в тази зала, или наистина защитават тесни олигархически, капиталистически кръгове?! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Нанков.
Уважаеми дами и господа, докладът по следващата точка е над седем страници. Времето, което остава, няма да ни позволи да прочетем даже доклада. Затова давам почивка до 11,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, започваме
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо да Ви информирам за новопостъпилите питания за периода 31 януари-6 февруари 2014 г.:
- постъпило е питане от Павел Андреев Гуджеров, Здравко Димитров, Десислава Танева, Владимир Иванов към Димитър Греков – министър на земеделието и храните, относно цялостната политика и организация на работа по Ос 4 от Програмата за развитие на селските райони. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 февруари 2014 г.;
- постъпило е питане от народния представител Милена Дамянова към Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, относно стимулиране на качеството в предучилищното и училищното образование. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 февруари 2014 г.
Писмени отговори, които са постъпили от министрите за народни представители:
- от заместник министър-председателя и министър на правосъдието Зинаида Златанова на въпрос от народния представител Джема Грозданова;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на въпрос от народния представител Корнелия Маринова;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на въпрос от народния представител Десислава Атанасова;
- от министъра на финансите Петър Чобанов на въпрос от народния представител Десислава Атанасова;
- от министъра на финансите Петър Чобанов на въпрос от народния представител Десислава Атанасова;
- от министъра на финансите Петър Чобанов на въпрос от народния представител Десислава Атанасова;
- от министъра на финансите Петър Чобанов на въпрос от народния представител Десислава Атанасова;
- от министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на въпрос от народния представител Десислава Атанасова;
- от министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Десислава Атанасова;
- от министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Десислава Атанасова;
- от министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Десислава Атанасова;
- от министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Десислава Атанасова. (Шум и реплики от КБ.)
Различни са въпросите, разбира се!
- от министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Десислава Атанасова;
- от министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Десислава Атанасова;
- от министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Десислава Атанасова;
- от министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Десислава Атанасова. (Реплики от КБ.)
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Ами, много ги бавят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, госпожо Атанасова. (Шум и реплики.)
Колеги, ако се интересувате от въпросите и отговорите – те се качват по новия правилник на сайта на Парламента. Можете да се информирате.
Писмен отговор от:
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на външните работи Кристиан Вигенин на въпрос от народния представител Даниела Дариткова;
- министъра на финансите Петър Чобанов на въпрос от народния представител Даниела Дариткова;
- министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народните представители Валентин Радев, Лиляна Павлова и Милена Дамянова;
- министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народния представител Атанас Ташков;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народните представители Петя Аврамова и Тотю Младенов;
- министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на въпрос от народните представители Аксения Тилева, Андон Андонов, Кирил Добрев и Пламен Йорданов.
Това беше последният писмен отговор от министър на депутати.
Преминаваме към парламентарния контрол.
„Добре дошъл!” на министър Йовчев – вицепремиер и министър на вътрешните работи.
Първият въпрос, на който ще отговори вицепремиерът, е зададен от народните представители Димитър Бойчев, Иван Вълков, Галина Милева, Семир Абу Мелих, Ивелина Веселинова Василева и Диана Йорданова и е относно изнесена информация от медиите за неправомерни действия през 2008 г. на началника на кабинета на министъра на вътрешните работи Георги Великов, в качеството му на служител на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Заповядайте, господин Вълков, да развиете въпроса.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! След назначаването на господин Георги Великов за началник на Вашия кабинет бе изнесена информация в медиите за неправомерни действия от негова страна по време на службата му в ДАНС.
През 2008 г. в дирекция „Инспекторат“ на Агенцията е получен писмен сигнал, че господин Великов е извършил нарушение, като е злоупотребил със служебни пари. Според информацията е осъществена проверка, която е установила, че отначалото на 2008 г. до ноември същата година са отклонени около 25 хил. лв., които са били предназначени за оперативни нужди. Тези средства са били отпускани на служители за оперативни цели и за тях не е имало разходоориентиран документ.
Съгласно изнесената информация проверката е установила, че с парите е погасяван заем към банка, който е изтеглен от жена, с която господин Великов е живеел на семейни начала, като нейни поръчители са станали негови колеги. По-късно, след тяхната раздяла, заемът не е погасяван от въпросната жена и започва да се изплаща от колегите на господин Великов в качеството им на поръчители. Всъщност се оказало, че с липсващите пари са погасявани вноските на поръчителите.
Според изнесените в медиите данни при направената от дирекция „Инспекторат“ проверка са установени и други нарушения, довеждащи до напускането на ДАНС от господин Великов.
Тъй като темата е много сериозна и трябва да бъде изяснена, въпросът ми към Вас е следният: уважаеми господин министър, достоверна ли е изнесената в медиите информация и ако е, какво съдържат констатациите на назначената комисия, която е извършила проверка? Предприети ли са дисциплинарни мерки спрямо господин Георги Великов или други служители и има ли изпратени материали в прокуратурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вълков.
Заповядайте, уважаеми господин Йовчев, да отговорите на депутатите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълков! Във връзка с отправения от Вас въпрос по повод публикации в медиите относно началника на политическия ми кабинет господин Георги Великов, в качеството му на служител на Държавна агенция „Национална сигурност”, категорично Ви уверявам, че по никакъв начин не отговарят на истината.
В допълнение Ви информирам следното: такива данни, като цитираните от Вас, не са постъпвали в Държавна агенция „Национална сигурност”. Според справка на ДАНС № 531 от 28 януари 2014 г. при Главна дирекция „Контраразузнаване“ е била извършена комплексна проверка със заповед на председателя на Агенцията – № З-395 от 24 февруари 2009 г. Проверката е включвала разходването и отчитането на парични средства за особени разходи. Същата приключва със становище, че не са установени злоупотреби при използването на финансови средства за особени разходи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин вицепремиер.
Кой от шестимата народни представители, които са задали въпроса, ще прави реплика?
Заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми народни представители! Кратък и добър отговор дадохте, господин министър, но това истината ли е? Как ще докажете, че това е истината, защото всичките действия на правителството – с назначаването на господин Пеевски в ДАНС, с малтретирането на протестите и така нататък, дават впечатление на населението, че има една голяма доза непрозрачност в Министерството на вътрешните работи?
Уточняващият ми въпрос е: как може да се докаже, че всички тези приказки в реалност не са така, че работата на Вашето министерство е прозрачна, че протестите не се натискат силово, че всичко е в пътя на демокрацията и в правилната посока, така както трябва да бъдат нещата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Абу Мелих.
Заповядайте, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители, уважаеми господин Абу Мелих! Освен да стъпим на официални документи, които са изготвени от комисии по съответния начин във ведомствата, не мисля, че по друг начин бихме могли да установяваме обективната истина в тези случаи. Аз Ви цитирам документи, които са изготвени на основата на заключенията на комисията.
В тази връзка обаче ще си позволя още нещо да Ви кажа. Мисля, че не трябва да се доказва невинността на някой, който е оклеветен, а по-скоро този, който го клевети, трябва да докаже твърденията си. В случая трябва да подходим именно така. Затова съм готов в какъвто искате формат да дискутираме такива неща, когато има сигнали, когато има въпроси, но по клевети от жълтата преса да излезем на парламентарната трибуна и да ги повторим още веднъж, мисля, че не е етично, не е морално да го правим.
Обръщам се към Вас – ако имате наистина всички сигнали, каквито и да са те, можете да ги предоставите в прокуратурата. Ако искате, ще Ви отговорим на тях, но недейте по този начин, не е коректно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин вицепремиер. Надявам се, че Вашият призив ще бъде разбран от депутатите от ГЕРБ.
Следващият въпрос е от народния представител Волен Сидеров относно работата на Министерството на вътрешните работи по образуваните досъдебни производства по отношение на участници в така наречените „протести и контрапротести“ в град София.
Заповядайте, уважаеми господин Сидеров, да зададете Вашия въпрос.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, моят въпрос е свързан с вандалщината и хулиганството, които се вихреха месеци наред в центъра на София по време на летните, след това есенните, есенно-зимните така наречени „протести”, които обикновено нарушаваха обществения ред и бяха свързани с вандалски прояви.
Аз даже нагледно тук съм донесъл някои снимки, които мога да Ви покажа, да Ви оставя.
Ето, това например показва вандалска проява – така наречени „протестиращи” разкъсват рекламен плакат на телевизия „Алфа”, катерят се по установката, късат, палят го, а долу група полицаи наблюдават благосклонно това и не правят нищо. Това със сигурност е така.
Тук ще Ви покажа и ранения в главата народен представител от групата на партия „Атака” Кристиян Димитров, който беше ударен с камък по време на нападението на партийната централа на партия „Атака” през месец юни.
Има доста материали – ето го отново нашия колега с превързана глава, и до ден-днешен не се знае кой го удари и кой е виновен за това хулиганско поведение.
Затова моят въпрос към Вас е: по колко досъдебни производства по Наказателния кодекс работи Министерството на вътрешните работи, свързани с тези случаи с хулиганство и вандалство по улиците на София, по кои текстове и в каква процесуална фаза се намират? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Заповядайте, уважаеми господин вицепремиер, да отговорите на народния представител.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители, уважаеми господин Сидеров! Във връзка с поставения от Вас въпрос искам да Ви уверя, че както при всички протести досега, независимо от тяхната форма, така и в бъдеще служителите на Министерството на вътрешните работи предприемат и ще предприемат спрямо всички нарушители на обществения ред единствено и само мерките, предвидени в Закона за МВР.
В отговор на Вашия въпрос Ви предоставям следната обобщена информация:
В отдел „Досъдебно производство” в Столична дирекция на вътрешните работи се водят разследвания по общо 8 досъдебни производства. Те са образувани по следните членове от Наказателния кодекс: чл. 127, чл. 131, т. 1 и т. 12, чл. 194, ал. 1, чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1, чл. 216, ал. 1, чл. 270, ал. 1, чл. 274а, ал. 3, чл. 325, ал. 1.
С Постановление на Софийската районна прокуратура от 31 януари 2014 г. са спрени други две досъдебни производства.
В структурните подразделения на вътрешните подразделения са образувани досъдебни производства както следва:
В Първо районно управление на полицията – общо 24, в Четвърто районно управление е започнало едно бързо производство, преобразувано впоследствие в досъдебно производство и след това прекратено с Постановление на Софийска районна прокуратура.
В Пето районно управление се водят общо 8 досъдебни производства. При изразено от Вас желание имам готовност дори в момента да Ви предоставя готова писмена справка за броя на образуваните, водени и спрени досъдебни производства.
В заключение искам отново да Ви уверя, че политическото и професионалното ръководство на министерството, както и всички негови служители, правят и ще продължават да правят всичко необходимо, за да гарантират обществения ред, спокойствието на гражданите, здравето, живота в условията за стриктно спазване на законовите разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин вицепремиер.
Уважаеми господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): От данните, които изнесохте, господин вицепремиер, аз оставам абсолютно неудовлетворен, тъй като те са крайно недостатъчни. Осем случая, а само пред централата на „Атака” имаше най-малко 800 повода за досъдебни производства! Всичко това говори, както сме го казвали много пъти, че от страна на МВР имаше необяснима криворазбрана толерантност спрямо тези вандали по улиците и площадите на София. Всичко това ги насърчаваше те да действат пак и пак. За мен това е необяснимо. Освен може би с някакви задкулисни договорки между ръководствата и ръководни кадри на МВР с организаторите на тези митинги – почвам и това да си мисля – защото няма друг начин да се обясни защо и как бяха толерирани по този начин вандали, които буквално застрашаваха живота и на Ваши служители по време на тези, тъй наречени „протести”. Тяхното нахалство и арогантност растяха с тази всъщност негласна подкрепа, която получаваха от МВР.
Така че отговорът не ме удовлетворява. Смятам, че трябва да се направи специално разследване на ръководството на МВР – защо, по какви причини и как точно е станало съучастник на хулигански и вандалски действия в центъра на София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Сидеров.
Желаете ли дуплика, господин вицепремиер? Не.
Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Венцислав Лаков и е относно разследване на убийството в село Баница – Врачанско, и действията на Министерството на вътрешните работи за ограничаване на битовата престъпност в Северозападна България.
Господин Лаков, моля да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги! Въпросът ми вече остаря. Ставаше дума за зверското убийство в село Баница, извършено на 25 януари 2014 г. Няколко дни след този кървав акт убиецът е заловен. Чест прави на служителите на ОДП-Враца, че така бързо успяха да разкрият извършителя.
В същото време седмица по-късно в село Малорад станахме свидетели на отново зверски грабеж, при който пострадаха и бяха пребити Вена и Васко Лисичкови, и двамата възрастни хора, ограбени с 3 хил. лв. от неизвестни извършители. Отново, доколкото виждам по медиите, има задържани и за този случай.
Това само илюстрира случаите на насилие в Северозапада и растящата престъпност там. Искам да Ви припомня, че парадоксално и куриозно на 22 ноември 2013 г. в село Комарево изчезва селският мегдан. Цигани отмъкват 250 плочки от площада. Това илюстрира какво прави държавата. В същото време в Козлодуй продължава да вилнее бандата на Мочи и да тормози хората.
От вчерашната пресконференция на МВР, господин министър, стана ясно какви ще бъдат мерките – че от понеделник в 8,00 часа започна акция и жандармерията ще влезе в селата в Северозапада – в Плевенско, Видинско и Монтанско. Бих Ви препоръчал да влезе в 7,00 ч., а не в 8,00 ч., защото хората стават рано, за да гледат животните си.
Но въпросите си остават. Те са: какви мерки предприема МВР във връзка с ограничаване на тази ширеща се престъпност? Колко организирани престъпни групи от цигански произход са установени в област Враца? Какъв е процентът на разкриваемост на подобни престъпления в региона, защото много от хората отказват да ги заявяват? Те са обезверени вече. В крайна сметка кампанийно ли ще бъде това, което планирате в понеделник? Защото Вашият предшественик, искам да припомня, се беше заканил да прати хиляди полицаи в селата. Оказа се, че акцията се провали. Дано и тази да няма същия лош финал. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Лаков.
Заповядайте господин Йовчев, да отговорите на въпросите.
МИНИСТЪР ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лаков, във връзка с поставения от Вас въпрос мога да Ви предоставя следната информация:
По случая с убийството на 58-годишния Тодор Тодоров е образувано досъдебно производство № 101-14 по описа на Районно управление на полицията във Враца. След първоначалния оглед в деня на убийството – 25 януари, от допълнителния оглед на 26 януари, както и от аутопсията на тялото на Тодоров е установено, че се касае за извършено престъпление по чл. 115 от Наказателния кодекс. Причина за смъртта е черепно-мозъчна травма със счупване на лява слепоочна кост и тежка мозъчна контузия със счупване основата на черепа.
От извършените издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия по горещи следи е задържано лице, заподозряно за извършител на престъплението. Лицето е съсед на жертвата, на 42 години, криминално проявен. На същото е повдигнато работно обвинение за престъпление по чл. 115 от Наказателния кодекс.
На 28 януари с Постановление на окръжния прокурор на заподозрения е наложена мярка за неотклонение – „задържане под стража” за срок от 72 часа. Според данните, с които МВР разполага, престъплението най-вероятно е вследствие на лична свада между заподозрения и жертвата. Няма установени факти за извършени кражби от дома на жертвата – нито на вещи, нито на животни. Останалото без надзор стадо кози се е пръснало из селото, а животните са били прибрани от различни хора. Към момента все още се установява местонахождението на всички животни с цел предаването им на наследниците на жертвата.
По повод на случилото се е проведена среща с кмета на село Баница. Той е изразил удовлетворение от бързите и ефективни действия на служителите на МВР, които са работили за разкриването на престъплението. Кметът е настоял тези служители да бъдат наградени.
Работата по случая продължава. Допълнителна информация може да бъде предоставена само с разрешение на наблюдаващия по делото прокурор от компетентната прокуратура.
Що се отнася до въпроса Ви за престъпните групи, действащи в област Враца, мога да Ви предоставя следната информация:
През 2013 г. са разкрити 4 престъпни групи на територията на област Враца, за които в областната дирекция са установили, че са предимно от лица от ромски произход и действат организирано по линия на престъпления против собствеността. Случаите са приключени с повдигане на обвинения в рамките на съответните досъдебни производства.
По отношение на мерките срещу битовата престъпност искам да Ви уверя, че разрешаването на този проблем е приоритет № 1 в работата за 2014 г. на Министерството на вътрешните работи и на областните дирекции в посочените от Вас региони.
Още през миналата година бях на място. Видях се с хората. Изцяло съм съпричастен с тяхната мъка. Искам да Ви уверя, че ще положим всички възможни усилия, за да намерим трайно разрешаване на този проблем.
Общите мерки, които прилагаме като политика, са в няколко насоки: разпределение на полицейските сили съобразно концентрацията и характера на престъпленията или иначе казано – полицаят да бъде там, където има нужда от него; бърза реакция след получаване на даден сигнал; активен контрол върху криминалния контингент; сътрудничество и обща работа с общините и частните охранителни фирми, по-тясно сътрудничество с гражданското общество след влизане в сила на новия Закон за МВР и правенето на възможно въвеждането на извънщатните сътрудници.
Искам да Ви уверя, че към момента имаме конкретни мерки и екшън план, с които се надяваме в бързи срокове да намалим битовата престъпност в регионите, в които тя има най-големи размери. Част от тези мерки са това, което споделихте.
Осигурен е допълнително човешки ресурс, осигурено е допълнително гориво, в момента на тези дирекции е осигурено всичко необходимо, за да могат да се справят. Също така има и конкретни организационни и технически мерки, които, ако те изпълнят в поставените срокове, ще имаме и резултати.
Позволете ми все пак в заключение да кажа, че проблемът не е отсега, не е от мандата на това правителство, въпреки че това по никакъв начин не променя ситуацията. Както съм казвал неведнъж, ние имаме достатъчно и сили, и средства, и желание, за да се справим с този проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин вицепремиер.
Господин Лаков, заповядайте.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Благодаря за изчерпателния отговор, господин вицепремиер.
Съгласен съм с края на Вашите думи – наистина проблемът не е от сегашното правителство. Вашият предшественик – господин Цветанов, също имаше екшън план, но в един момент стана комедиен план.
Споделям това, което възнамерявате да направите, като добра идея. Искам само да Ви припомня, че в края на месец юли, когато наистина бяхте във Врачанско, Вие заявихте, че работите за създаване на доброволни отряди. Това е идея, която „Атака“ лансира от 2009 г. и благодарение на колегите отдясно, тя не мина. Ние внесохме такъв законопроект, той беше отхвърлен с мълчаливото бездействие на колегите от ГЕРБ. Надявам се, че в новия Закон на МВР нещата ще бъдат регламентирани. Ако това не стане, ние сме готови отново да внесем нашия проект, така че да има доброволни отряди. Полицейската камионетка на жандармерията няма да реши проблема, трябва да се даде възможност на хората да се самоохраняват и самоотбраняват. Наистина в този смисъл проектът, който „Атака“ предлага – ловци, бивши военни, бивши полицаи да влязат в такива структури, подпомагани от МВР и най-вече законово уредени, ще реши до голяма степен проблемите в Северозапада. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин вицепремиер, за дуплика към репликата на господин Лаков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лаков, искам да Ви уверя, че възможност за извънщатни сътрудници е заложена в новия закон. Ние разчитаме много, че с неговото приемане в много кратки срокове ще успеем наистина да създадем такава организация. Благодаря Ви за това и се надявам да подкрепите тази инициатива. Аз също съм убеден, че това ще подпомогне много именно справянето с така наречената „битова престъпност“. В света има много успешни модели, които действат и дават резултати. В някои държави това е понижило битовата престъпност с до 80%. Разбира се, не можем да вземем готов модел, ние трябва да го адаптираме към нашите условия, но мисля, че в тази посока има голям потенциал. Още веднъж благодаря за изразената подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Преминаваме към следващия въпрос в днешния парламентарен контрол, зададен от народния представител Павел Шопов относно пострадалите полицаи по време на така наречените „протести и контрапротести”, както и окупации на висши учебни заведения в град София и страната.
Уважаеми господин Шопов, заповядайте да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! По времето на така наречените „протести и контрапротести“, неслучайно казвам така наречените, ние считаме, че това беше опит за метеж, за насилствено вземане на властта – в това няма каквото и да е съмнение, от „Атака“ го казваме, Вие, които всъщност сте властта, го премълчавате, завоалирате. Не знаем и се чудим защо бяхте много меки в назоваването на нещата с истинските им имена? За период от няколко месеца се появиха съобщения в медиите, а това го виждахме много често и по телевизионните екрани – български полицаи бяха бити, обиждани, малтретирани, а в някои случаи им бяха нанасяни и телесни повреди.
Във връзка с това моля да ми отговорите: колко на брой и какви са тези извършени престъпни деяния против български полицаи? Идентифицирани ли са нарушителите? Образувани ли са конкретно по отношение на нарушителите, на причинителите на телесни повреди и на тези, които обиждаха полицаите, досъдебни производства и по кои текстове от Наказателния кодекс? По колко такива производства работите и в каква процесуална фаза се намират тези производства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, уважаеми господин Йовчев, да отговорите на народния представител Павел Шопов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Във връзка с поставения от Вас въпрос Ви предоставям следната информация.
В Столичната дирекция на вътрешните работи са заведени 13 досъдебни производства за извършени престъпни деяния срещу служители на МВР. Три производства са срещу неизвестен извършител, едното от тях е спряно на основата на чл. 244, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Второто е изпратено в Софийска районна прокуратура с мнение за спиране. По третото производство срокът е удължен и предстои провеждането на оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия. По други десет производства са установени единадесет извършители на посегателства срещу органите на реда: шестима от извършителите са подведени по чл. 325, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс; двама по чл. 131, ал. 2 от Наказателния кодекс; още двама по чл. 274а, ал. 3 от Наказателния кодекс и един е привлечен в качеството на обвиняем по две производства – за престъпление по чл. 325, ал. 2, и чл. 131, ал. 2 от Наказателния кодекс, които са обединени. Работата по пет досъдебни производства е приключила и материалите са изпратени в Софийската районна прокуратура с мнение за съд. По други две дела се очакват експертни заключения. По едно продължава провеждането на оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия, разпити на свидетели. С постановление на Софийската районна прокуратура две преписки са прекратени, като са дадени указания за започване на процедура по Указа за борба с вредното хулиганство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин вицепремиер.
Уважаеми господин Шопов, заповядайте да направите реплика на вицепремиера.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин вицепремиер, много разочароваща и тъжна е картината, която очертахме. За такива престъпни посегателства, за всичко, което в продължение на месеци гледахме, резултатът, бих казал, е мизерен! Обществото се намира също като зайче пред питон – някак си парализирано, обществото не реагира при ясни сигнали за престъпни действия, при положение че са извършени десетки и стотици престъпления през това време. То не бяха нанесени телесни повреди, не бяха обиди, не бяха – виждахме го всички, в продължение на месеци действия, които в нормална държава щяха да бъдат незабавно санкционирани, на минутата, на часа и по процедурата на бързите производства те отдавна щяха да са приключени.
Отговаряте ни: едни спрени, други срещу неизвестен нарушител, неоткрити причинителите, въпреки че полицията има камери, които снимат; можеха да се изискат лентите и записите от телевизиите, които също снимаха. Всички в България по лице ги знаем извършителите, а Вие казвате „неизвестни нарушители“, против които не се повдигат производства.
До този момент, вече сме месец февруари, тези посегателства започнаха, спомняте си от ранно лято – от месеците юни и юли, седем, осем месеца обществото не може да санкционира, не може да накаже виновниците. Нито един до този момент ефективно не е минал на първа инстанция. Неслучайно Ви попитах на каква фаза се намират тези производства.
Наистина в мен остава съмнението за някаква договорка. Те ви бият – от полицията, вие не отговаряте и така са доволни и така наречените „протестиращи“, които пар екселанс си бяха едно към едно чисто метежници, доволни са и от полицията може би, за да не се създават проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
Заповядайте, уважаеми господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, искам да Ви уверя, че всичко, което е било възможно да бъде направено за установяване на обективната истина и за доказване на това, е направено.
Искам да Ви уверя, че ще продължим по същия начин – ще спазваме и ще следваме закона. И на мен ми се иска доста по-бързо да имаме резултат от това, но ще следваме това, което е разписано като процедури. Мисля, че така трябва да бъде в една правова държава.
В заключение, позволете ми още веднъж да се обърна и да Ви уверя в следното: не сме зайче. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин вицепремиер.
Преминаваме към следващите въпроси към Вас. Зададени са четири въпроса със сходно съдържание, които според парламентарния правилник ще получат общ отговор, без това да накърнява правото на всеки един от народните представители да развие своя въпрос в рамките на две минути.
Има два въпроса от народния представител Миглена Александрова.
Първият е относно образуваните досъдебни производства по отношение на участниците във втората от окупациите в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Вторият въпрос е относно образуваните досъдебни производства по отношение на участници в първата от окупациите ва Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Два въпроса от народния представител Димитър Димов – единият относно бездействието на Министерството на вътрешните работи при окупацията на Софийския университет. Вторият е относно броя, самоличността и последиците за лицата, окупирали сградата на Софийския университет.
Според парламентарния правилник госпожа Миглена Александрова ще има две минути да развие първия си въпрос и две минути – втория.
Заповядайте.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (Атака): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин вицепремиер, за период от четири месеца бяха извършвани многократно многобройни престъпни деяния по смисъла на Наказателния кодекс при така наречената „окупация” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Първата окупация беше извършена от „ранобудните” и продължи три месеца, а втората беше извършена от други хора, които не са студенти и от които се разграничиха „ранобудните” окупатори и продължи няколко дни. За това време тези „ранобудни”, може би вторите са „поспаливи” окупатори, хулиганстваха, нарушаваха обществения ред, извършваха самоуправство, престъпления срещу държавата. Някои от тези хора обявиха, че не признават държавата и Конституцията.
В тази връзка моля да ми отговорите по колко досъдебни производства по Наказателния кодекс на Република България работи МВР, по кои текстове и в каква процесуална фаза се намират те? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Нека да чуем и въпросите от господин Димов.
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Йовчев, на 24 януари, сградата на Софийския университет беше окупирана за пореден път от лица с неясна самоличност. Служителите, отговарящи за охраната на Софийския университет, подават сигнал към органите на МВР за случващото се в университета, но при пристигането на полицаите на място, те не предприемат абсолютно никакви адекватни за ситуацията действия, а именно задържане, установяване на самоличността на тези лица, изясняване на целта – защо го правят, защо всъщност окупират тази сграда, каква е тяхната цел?
Нещо повече, опитали са се да завържат с вериги един от служителите на охраната. Заместник-ректорът на Софийския университет е бил заключен в стаята против волята му. Полицаите, които пристигат всъщност на място, не са знаели колко души са щурмували тази сграда и каква е тяхната цел, какви са тези хора – българи ли са, не са ли, имат ли оръжие в тях, нямат ли, защото всъщност това е допустимо. Когато не знаеш какво се случва вътре и колко са лицата, защо не предприемаш адекватни действия за тяхното задържане? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Димов.
Уважаеми господин Йовчев, заповядайте да отговорите на четирите депутатски въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Александрова, уважаеми господин Димов, във връзка с поставените от Вас въпроси искам категорично да Ви уверя, че при всичките си действия за опазване на обществения ред и предотвратяване на престъпления, служителите на МВР се подчиняват на върховенството на закона. В чл. 19 от Закона за висшето образование е регламентирана академична автономия, част от която са академичното самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Закона за автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяването на непосредствено предстоящо или започнало престъпление за залавянето на извършителя му, както и в случаите на природни бедствия и аварии. Тази норма е залегнала и в правилника за устройството и дейността на Софийския университет „Св. Климент Охридски” като гаранция за неприкосновеността на неговата територия. Изрично е упоменато, че органите за сигурност и обществен ред имат право на достъп до сградите на университета и прилежащите му територии само със съгласието на ректора, освен в предвидените от закона случаи.
До 27 януари 2014 г. или периодът от време, в който се включва така наречената „първа окупация” на университета, в Столичната дирекция на вътрешните работи не е постъпвал сигнал за възникване на горецитираните обстоятелства. Не е постъпвало изрично искане от ръководството на висшето учебно заведение. В този смисъл полицейските служители не са имали правно основание за действия по проникване и задържане на лица в сградата на Софийския университет.
На 27 януари, по време на повторна окупация на сградата на Ректората и във връзка с депозиран сигнал от ректора проф. Иван Илчев в Софийска районна прокуратура, с прокурорско разпореждане № 1330 е възложено на СДВР следното: „Предприемане на действия за осигуряване на обществения ред и защита правата и свободите на гражданите, спазвайки разпоредбите на чл. 22, т. 2 от Закона за висшето образование и чл. 6, ал. 4 от Правилника за устройството и дейността на университета”.
Проведени са своевременни разговори с ректора проф. Илчев. На тези разговори той е уведомен, че Министерството на вътрешните работи ще съдейства на ръководството на университета за безпрепятствено влизане в сградата. Професор Илчев е уведомен още, че е необходимо да се предприемат съответни действия по охрана на Ректората, за да не бъде допусната евентуална нова окупация само няколко часа по-късно.
Ръководството на Софийския университет реагира много бързо и своевременно, и бяха предприети такива действия. Междувременно окупацията на сградата на Ректората е свалена от лицата, обявили се за окупатори.
В изпълнение на разпореждането на Софийска районна прокуратура, в района около университета са били изградени контролни пунктове, чрез които служителите на МВР са осъществили ефективен пропускателен режим в периметъра за охрана и е извършена полицейска проверка на 18 лица. Всички данни и материали, събрани при тази проверка, ще бъдат предоставени на Софийска районна прокуратура за отношение по компетентност.
В заключение Ви информирам, че в периода на така наречената „първа окупация” в Първо районно управление на полицията в София е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 21 ноември 2013 г. около 17 ч. в двора на университета е причинил лека телесна повреда след нанесени удари в областта на главата и тялото на пострадалия Георги Иванов. Производството е за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йовчев.
Заповядайте за реплика, госпожо Александрова. Имате четири минути.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (Атака): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Йовчев, автономията, за която говорите, важи не и когато се извършва престъпление. От това, което Вие казвате, разбирам, че според министъра на вътрешните работи не е престъпление да се хулиганства, да се извършва самоуправство, да се окупират обществени сгради, да се извършват престъпления срещу държавата. Това според Вас не е престъпление! Когато се извършва престъпление, Вие имате пълното право да задържите тези хора веднага, а не да ги чакате три месеца да свалят окупацията.
Това, което казвате, че е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител – аз не знам как този извършител е неизвестен, при положение че тези окупатори даваха пресконференции всеки ден и имената им бяха изписвани в репортажите?! Всъщност втората окупация приключи не защото Вие се намесихте и защото ректорът даде разрешение, а защото тези хора решиха да отидат да се изкъпят и Вие не ги пуснахте повече вътре.
Изглежда, че Вие ги охранявахте месеци наред, защото истинските студенти, които имаха желание да учат, и преподавателите им, искаха да свършат Вашата работа – да освободят залата, в която да си провеждат заниманията, но това така и не можа да се случи. В общи линии, изглежда, че МВР е съучастник на тези закононарушители, жалко, за което! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Ще дам думата на господин Димов да направи своите реплики и тогава ще дам думата на Вас, господин вицепремиер.
Заповядайте, господин Димов.
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака): Уважаема госпожо председател! Господин Йовчев, повечето от нещата, които трябваше да се кажат, госпожа Александрова ги каза преди мен. Искам да Ви кажа само, че трябва да разбираме от Вашия отговор, че всъщност територията, сградата на Софийския университет може би е една офшорна територия, на която в момента всеки може да си прави безнаказано каквото си иска – може да се окупира, вътре можеш да влезеш да стреляш, да вземаш наркотици и да правиш куп други безчинства, без да ти бъде потърсена отговорност за това. Това ли да разбираме от Вашите отговори?
С това бездействие, което Вие от МВР правите, показвате на всички граждани на България, че се толерира това да нарушаваш закона в България. Ние от „Атака” го разбираме така. Ако не съм прав, излезте и ме поправете, но всъщност не може да толерирате тези, които нарушават закона, не може да се измъквате, а Вие умело се опитвате да се скриете зад чл. 22 и чл. 19, но Ви беше казано, че когато има налице условия за предстоящо престъпление, каквото е окупирането на тази сграда, Вие имате пълното право да влезете и да задържите тези лица. Затова не се крийте зад тези членове, а наистина влезте в ролята на бранители на реда и на безопасността на гражданите в България, за да покажете всъщност, че България е правова държава и всеки трябва да спазва законите и който не го прави, си получава заслуженото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Димов.
Заповядайте, господин Йовчев, да отговорите на репликата на госпожа Александрова и на господин Димов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Александрова, уважаеми господин Димов, това дали някой извършва самоуправство, дали пребивава незаконно на територията на университета, дали незаконно е блокирал, заключил врати, дали има самоуправство – това може да го реши само ръководството на университета. (Шум и реплики от „Атака”.) Това не е в правомощията на Министерството на вътрешните работи. Така че можем да предприемем такива действия само и единствено след като сме сезирани от ректора.
Не се намесихме незабавно, след като ни беше сезирал ректорът, защото не искахме това да се превърне в един цирк и фарс – ние да извадим хора от сградата на университета и след два часа да имаме пак окупация, като тези хора, или хората с които те са свързани, са влезли през някой друг вход и наново ще се изправим пред заключени врати. (Реплики от народните представители Миглена Александрова и Димитър Димов.) Това е единственото, което ни възпря да действаме незабавно и веднага. (Шум и реплики от „Атака”.)
Искам да Ви кажа също така, че беше направен опит за провокация, като в нощта на окупацията на тел. 112 от името на проф. Илчев беше подаден сигнал с молба за освобождаване на сградата. Явно провокаторите са очаквали Министерството на вътрешните работи да реагира по начин, който Вие предложихте, и това щеше да бъде основание след това да бъде развита тезата, точно когато бяха дошли представители от Европейската комисия на следващия ден, че в България не се спазва автономията на висшите учебни заведения и че в България има полицейщина по отношение на университетите и висшите учебни заведения. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
Така че имахме готовност и направихме всичко възможно, съгласно закона, без да допуснем това да се превърне в един фарс и цирк. Благодаря Ви. (Шум и реплики от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Йовчев и за отговорите на тези четири въпроса и за участието Ви в днешния Парламентарен контрол. Към Вас няма повече въпроси. Успешен ден!
Преминаваме към въпросите към министъра на външните работи Кристиан Вигенин.
Първият въпрос към него е зададен от народния представител Волен Сидеров и е относно изявлението на министър-председателя на Република Турция Ердоган на предизборен митинг в град Кешан, Турция, с което отправя териториални претенции към Република България.
Заповядайте, уважаеми господин Сидеров, да развиете Вашия въпрос.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър на външните работи, моят въпрос е по конкретен повод, но той всъщност е свързан с една последователна политика на днешното турско ръководство, която не е от вчера, не е от 2013 г., а години наред вече, откакто там управлява и не е силно да го кажа – ислямистът, неоосманистът Реджеп Ердоган, заявява претенции към територии на бившата Османска империя.
Това става и чрез официални изказвания на турски държавни ръководители, на турския външен министър Давутоглу, който има специална статия, доклад, беседа, в която ясно заявява пантюркистките намерения на Анкара да завладее отново териториите, които са били под османско владичество.
За българската страна това е не само унизително, а това е въпрос и на абсолютна междусъседска коректност. Ние от Парламентарната група на „Атака” сме поставяли много пъти този въпрос от тази трибуна, но до момента няма адекватна реакция на което и да е българско правителство спрямо тези нездрави амбиции на Анкара, на турското държавно ръководство. В случая моят въпрос е по повод направеното на предизборен митинг на 8 декември 2013 г. в град Кешан изказване на турския премиер Ердоган, с което той открито обяви претенции към територии не само на България, но и на други балкански държави.
Моят въпрос е: каква беше реакцията на Република България изразена чрез министерството, което ръководите, и предвиждате ли като министър на външните работи да инициирате среща на ниво външни министри на засегнатите от това изказване балкански страни по повод на грубата провокация от страна на премиера Ердоган? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
Господин Вигенин, заповядайте да отговорите на господин Сидеров.
МИНИСТЪР КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, ще си позволя да се фокусирам на въпроса, който предварително беше зададен, а иначе по-цялостна дискусия по политиката ни към Турция и към съседните страни можем да водим и в Комисията по външна политика или в други формати, бих казал не и в рамките на Парламентарния контрол.
Конкретно по отношение изявлението на господин Реджеп Тайип Ердоган Министерството на външните работи реагира ясно и пропорционално на неговото изказване. В изявлението на говорителя на министерството бе подчертано, че подобни изявления не допринасят за развитие на двустранния диалог, насочен към търсене на ефективни и прагматични решения. Категорично бе заявено също, че към интерпретации, свързани с миналото на нашия регион, следва да се подхожда особено внимателно, отчитайки неговите особености, както и чувствителността, която те могат да предизвикат и каквато всъщност предизвикаха.
В разговора, който проведох с министъра на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу по време на 29-то заседание на Съвета на външните министри на страните – членки на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество няколко дни след това, получих от него ясен отговор – никой, по никакъв начин не възнамерява да коригира граници на Балканите. Министър Давутоглу заяви, че отношенията между България и Турция в днешно време са такива, че да се говори за амбиции за промяна на граници е най-малкото неуместно, а думите на турския премиер не могат да бъдат интерпретирани като заплаха.
Смятам, че изказването на господин Ердоган не е повод за организиране на среща на ниво министри, а също така, според мен, турската страна отчете реакциите на засегнатите от въпросното изказване съседни страни и на настоящия етап не се налага или няма необходимост от последващи действия по този конкретен повод.
Бих искал обаче да подчертая, че следим много внимателно всички детайли от двустранните отношения с Турция и сме готови да реагираме по подходящ начин при всеки повод. Разбирате сами, че част от нашата политика не се изразява в декларации и думи, а в конкретни действия и политики. Пак казвам, в повече детайли бихме могли да коментираме тези въпроси вероятно на заседание на Комисията по външна политика, където представителите на „Атака” работят наистина активно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Заповядайте, господин Сидеров, да репликирате министъра.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин министър, съвсем ясно заявявам, че от „Атака” не сме удовлетворени не само от отговора, а от това, което всъщност Министерството на външните работи е направило или по-точно не е направило, защото изявление на говорител на Министерството на външните работи по повод такава груба провокация на Анкара е абсолютно неадекватно. Би трябвало българската страна да предяви нота към турската страна, би трябвало турският посланик да бъде извикан и буквално заплашен с прекратяване на отношенията. Може да Ви звучи пресилено, но така се държи една държава, която е суверенна и държи на своето достойнство. Пак ще кажа, турската държава не за първи път прави такива провокации.
Аз си спомням в предишния мандат на това Събрание колко пъти сме поставяли въпроса за провокации, за изявления и действия и за бездействието на българската държава. Все още стои нерешен въпросът с имуществото на обезщетението за тракийските имоти. Все още стоят въпроси между България и Турция, които българската страна много услужливо не иска да поставя. И ето виждаме резултата! В момента Турция отново се държи арогантно и създаде прецедент с превозвачите. Отказа да преговаря и по този начин показва, че всъщност не обръща внимание на България и я гледа като втора категория държава. Това изисква адекватно поведение от наша страна. Вместо това – ще го нарека лигаво поведение, което предишният кабинет имаше – да ходи да прави съвместни заседания в Турция, вместо да се поставят нерешените въпроси, ако продължавате тази политика, много скоро ще бъдете дискредитирани като правителство, тъй като българската нация с голямо внимание и особено подчертано отношение следи тези отношения.
Отношенията между България и Турция не са обикновени отношения между две държави, има много сериозни исторически натрупвания и всяко правителство има дълг към обществото ни да реагира винаги адекватно на турски провокации. За съжаление това не става до ден-днешен.
Позоваването на изявлението на външния министър Давутоглу просто е смешно, защото той е дал уверение, че това не са заплахи, но те са директни заплахи, те ги казват ясно, недвусмислено, подчертават ги, изнасят беседи.
Няма да забравя как Ердоган пред картата на Европа чертаеше плановете на новия османизъм и това беше в присъствието на един бивш български вицепремиер, който беше отишъл на неговия партиен конгрес, за да слуша грандоманските речи на Ердоган. Продължава да няма адекватна реакция от страна на България и ние сме изключително неудовлетворени от действията на Министерството на външните работи по този повод. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
Уважаеми господин Вигенин, заповядайте да отговорите на репликата на господин Сидеров.
МИНИСТЪР КРИСТИАН ВИГЕНИН: Разбира се, аз съм убеден, че каквото и да направи Министерството на външните работи в тази посока едва ли би удовлетворило Политическа партия „Атака”, но искам да кажа, че освен медийните интерпретации ние много внимателно проследихме и взехме конкретния текст на това изказване. Няма да го цитирам само, за да не правим допълнителна реклама, но твърдя, че отговорът, който министерството направи чрез изявлението на говорителя, беше пропорционален и достатъчен, още повече, че поставих този въпрос директно на външния министър само дни по-късно, тъй като знаех, че такава среща предстои.
Искам да кажа също, че нямаме основания, поне що се отнася до сегашното правителство, да смятаме, че Турция има някакво специфично, негативно отношение. Бих казал, че доста кооперативно се работи от края на миналата година. Какво имам предвид? След моето посещение в Анкара на практика всичко, което договорихме с министър Давутоглу тогава, се реализира или е в процес на реализация.
Първо, в края на годината се проведе заседанието на Смесената българо-турска комисия по нерешените въпроси. Въпросите, за които Вие говорите, отново бяха обсъдени. Това е достатъчно сложна материя, която няма да намери лесно решение, но има кооперативност от страна и на Република Турция да продължи работата по тях с България.
По други въпроси беше постигнат известен напредък, какъвто не е имало на последното заседание, така че от тази гледна точка виждам по-скоро положителни сигнали в желанието на Турция да развива отношенията с Република България.
Второ, в средата на януари се проведе заседанието на Централната смесена българо-турска гранична комисия, което също беше един от елементите на ангажиментите, които бяха поети. Междувременно се подписа и Споразумението за реадмисия между Европейския съюз и Турция – един ангажимент, за който ние самите настоявахме и пред Европейската комисия и пред Турция. Не твърдя, че то е резултат само от нашата намеса и искане, но в края на краищата едно от нашите основни искания към турската страна беше реализирано. Предстои, както стана ясно, и посещение на министър Давутоглу, където допълнително ще обсъдим следващите стъпки по развитието на двустранните отношения.
Отново Ви уверявам, че правителството подхожда много прагматично и реалистично към проблемите, които споменавате, следи много внимателно. Имаме достатъчно механизми, включително чрез членството си в Европейския съюз да защитим българския интерес, ако той бъде директно застрашен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Сега своя въпрос ще зададе госпожа Десислава Атанасова относно посещение на български гражданин на територията на Сирийската арабска република.
Заповядайте, госпожо Атанасова, имате две минути да развиете Вашия въпрос.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, моят въпрос е провокиран от посещение на български гражданин на територията на Сирийската арабска република през месец януари. Това посещение стана повод за много коментари, включително и от Ваша страна в социалните мрежи. Така и не се изясни кой точно го е организирал, но моят въпрос е по принцип.
Тъй като посолството на Република България в Сирийската арабска република е с временно преустановена дейност в тази връзка Ви питам: В случай на посещение на български граждани в Сирийската арабска република и необходимост от съдействие по отношение на посещение в държавни институции или осъществяване на частни визити при председателя на Парламента, министъра на финансите и министъра на социалната политика на Сирийската арабска република, следва ли да бъдат уведомени дипломатическите представителства на Република България в съседните държави?
Отново подчертавам, при посещение на български граждани в периода 17-21 януари 2014 г. и проведени срещи в тези държавни институции – с председателя на Парламента, с министъра на финансите и с министъра на социалната политика на Сирийската република, били ли са ангажирани български дипломатически представителства на Република България от някои от съседните държави и оказвали ли са съдействие при настаняването и насрочването на горепосочените срещи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Уважаеми господин министър, заповядайте да отговорите на госпожа Атанасова.
МИНИСТЪР КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Атанасова, във връзка с Вашия въпрос дали са били ангажирани българските дипломатически представителства в някои от съседните на Сирия държави с посещението на български граждани на територията на Сирия в периода 17-21 януари 2014 г. бих желал да Ви информирам за следното.
На 29 май 2012 г. дипломатическият състав на посолството на Република България в Дамаск беше изтеглен, а консулското обслужване на българските граждани в Сирия, както и на сирийските граждани, се извършва основно от посолството ни в Бейрут. През месец декември 2013 г. за Сирия са акредитирани двама български дипломати, които работят в посолството ни в ливанската столица и поддържат връзка с останалите в Сирия десетки български граждани. Предвид обстановката в страната, остава в сила предупреждението на Министерството на външните работи към всички български граждани за преустановяване на всякакви пътувания и незабавно напускане на територията на страната.
Бих искал да заявя, че на практика не съществува нормативна база, която да изисква изрично уведомяване на дипломатическите представителства на Република България в съседните на Сирия държави в случаи на частни посещения на български граждани, дори и при планирани от тях срещи в държавните институции.
Преди и по време на посочения от Вас период 17 21 януари 2014 г. Министерството на външните работи не е давало указания и по никакъв начин не са били ангажирани българските дипломатически представителства в съседните на Сирия страни с оказване на съдействие за настаняване на български граждани или организиране на техни срещи в Сирийската арабска република. Тоест, с такова посещение не е бил ангажиран по никакъв начин дипломатическия апарат на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Заповядайте, госпожо Атанасова – желаете ли реплика? Не. Отговорът е ясен. Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Гален Монев.
Заповядайте, уважаеми господин Монев, да развиете своя въпрос, който е относно заявената подкрепа на България за членство на Албания в Европейския съюз.
ГАЛЕН МОНЕВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! На 20 ноември 2013 г. след срещата си с албанския посланик в София Петрит Карабина заявявате, че позицията ни е ясна – ще подкрепим предоставяне на статут на страна кандидат на Албания. На 22 ноември 2014 г. отново заявявате пред медиите: „Ние сме са членството на Албания в Европейския съюз. Бях на визита в Албания, потвърдих пред президента, пред премиера и пред външния министър тази наша позиция”.
Във връзка с това Ви питам: от какво правителствено решение изходихте, за да изразите тази позиция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Монев.
Заповядайте, господин Вигенин, да отговорите на народния представител.
МИНИСТЪР КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Монев! В отговор на Вашия въпрос относно заявената от мен подкрепа на България за членството на Албания в Европейския съюз, бих желал да заявя следното. България провежда последователна политика на подкрепа на процеса на разширяване на Европейския съюз. Подкрепата за европейската интеграция на страните от Западните Балкани, в това число и на Албания, е неделима част от този процес. В наш интерес е изграждането на регион на стабилност, просперитет и сигурност, в който са гарантирани ценностите и правилата на Европейския съюз.
От друга страна, развитието на двустранното сътрудничество и подкрепата на страните по пътя им към членство в Европейския съюз дава на България допълнителни възможности за оказване на влияние върху процесите в Западните Балкани, както и за развитието на многостранното сътрудничество в Югоизточна Европа и реализацията на регионални структурни проекти. В тази връзка бих искал да споделя, че България има подписани меморандуми за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическата интеграция с почти всички страни от Западните Балкани. България споделя своя опит в предприсъединителния процес и е в напреднала степен по подготовка на подобен меморандум и с Албания. Очаквам той да бъде подписан при посещението на моя колега министър Бушати по време на неговата визита тази година.
В съответствие с последователната политика на няколко български правителства и решение на Министерския съвет от декември 2013 г. за участие в заседанието на Европейския съвет България заяви подкрепата за даване на статут на страна – кандидат за членство в Европейския съюз, на Албания въз основа на напредъка, който страната е показала през изминалата година, отговаряйки на необходимите условия. Както и по други поводи съм заявявал, трябва да се прави разлика между предприсъединителния процес и реализирането на реформи в една страна и самото присъединяване към Европейския съюз. Присъединяването към Европейския съюз е възможно при успешно приключили преговори, подписан от всички страни членки договор, който впоследствие се ратифицира от Европейския парламент и от парламентите на страните членки, включително и от българското Народно събрание.
Мисля, че е твърде рано да водим дискусии около присъединяването на страна, която все още няма официален статут на страна – кандидат за членство в Европейския съюз. Такъв най-вероятно ще бъде предоставен на предстоящото заседание на Съвета през месец юни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Заповядайте, господин Монев, ако искате в рамките на две минути да направите реплика на министъра.
ГАЛИН МОНЕВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, разбрах отговора, но по принцип тази Ваша солова акция внушава, че решенията се диктуват от другаде. Веднага ще дам за пример Холандския парламент, който обсъди даването на статут на кандидат-членство на Албания и именно във връзка с това, че Холандският парламент гласува против, Холандия даде вето. Затова на тази среща в средата на месец декември Албания не получи статут на страна – кандидат за членство.
Смятам, че беше редно не Министерският съвет на заседание да решава това, а Вие да поставите въпроса пред Народното събрание и то да Ви упълномощи дали да давате подкрепата си за членство на Албания, или не.
Все пак смятам, че това са изключително важни въпроси, още повече знаете позицията на Политическа партия „Атака”, че ислямската дъга на Балканите не трябва да се затваря. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Монев.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, уважаеми господин министър.
МИНИСТЪР КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Монев, вярно е, че Холандският парламент направи такова обсъждане, въпросът е, че приетата национална процедура в Холандия е такава. Мисля, че тя е единствената страна – член на Европейския съюз, която има подобна процедура. Това, от една страна, лишава от гъвкавост представителите на правителството, но пък дава и съответната легитимност. Тази процедура е в сила от известно време. В други страни членки такава процедура няма. Не е такава и българската процедура – решението по такива въпроси се взема от Министерския съвет.
Ако Народното събрание счита, че би следвало да се натовари и с този въпрос, биха могли да се направят съответните предложения. Но аз лично смятам, че особено когато става въпрос за етапите, стъпките, които една страна кандидат или желаеща да бъде част от Европейския съюз трябва да предприема, не е нужно да се ангажира задължително вниманието на цялото Народно събрание и да се вземат решения по този въпрос. Можем да правим обсъждания, разбира се, в рамките на Комисията по външна политика, а когато вече стане въпрос за големите решения, като ратификацията на договора за присъединяване, естествено тя се прави от Народното събрание. В някои страни са предвидени възможности преди подобни ратификации да се прави референдум. Така че опциите са отворени.
Разбирате, че самата Албания – не искам да споменавам каквито и да било срокове, защото това, което казвам, се чува и следи в съответните страни, но съвсем не е предстоящо присъединяването на Албания. Така че когато наближи този момент – разбира се вероятно нито Вие ще сте в Парламента, нито аз ще бъда министър, ако така мога да очертая хоризонта на това решение – тогава в Народното събрание ще има достатъчно широка дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Следва въпрос от народния представител Адриан Асенов относно сближаването на Република Сърбия и Република Македония.
Заповядайте, господин Асенов.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаеми господин председател, господин външен министър, уважаеми дами и господа народни представители! Имам въпрос, свързан със сближаването на Република Сърбия и Република Македония. В медиите беше изнесена информация, че напоследък двете балкански страни – Република Сърбия и Република Македония, все по-често излизат с общи позиции по важни вътрешни и външнополитически въпроси и подготвят общи за двете страни посолства – консулски и дипломатически представителства. Някои анализатори заговориха в последно време за процес, който ще доведе до възкресяването на бивша Югославия, по-конкретно във формáта Сърбия – Македония. Историята сочи, че претенциите са Сърбия към Македония, а не обратното.
В този смисъл, уважаеми господин министър, искам да заявя следното. Както всички знаем, настоящото държавно формирование Бивша югославска република Македония е изградена на българомразка платформа – на македонизма, концепция, базирана върху потъпкването на правата на местното българско население и утвърждаващо и възпроизвеждащо на висши държавни постове най-изявените българомразци и служители на УДБА, както и сътрудници на същата тайна служба на Югославия. Както преди, така и сега тези хора не са променили целите си, а именно вековните сръбски претенции към българските земи. В момента сръбските аспирации се реализират чрез стъпките за повторно анексиране на Вардарска Македония, каквато безспорна стъпка е създаването на общи посолства, защото поради спецификата на дипломацията те означават и обща външна политика, което от своя страна означава отказ от суверенитет от страна на Бившата югославска република Македония. Това целенасочено се прави от сръбските пионки, назначени да контролират и управляват българското население в Македония – надявам се да нямаме спор по този въпрос – и ние като български политици сме длъжни по закон и право, въпрос е на национален дълг да защитим българите, които по стечение на обстоятелствата са останали извън границите на родината, както и вечните български интереси, които остават неизменни, независимо колко време е оставало и колко ще мине. Така го правят всички уважаващи себе си страни, включително Сърбия.
В този смисъл, въпросът ми е следният: следят ли се от Външно министерство на Република България тези процеси? Какво е Вашето становище относно тази безспорна тенденция? Готово ли е Външно министерство да формира позиция и трайна политика в тази връзка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Асенов.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Асенов, ще се концентрирам върху конкретния въпрос, защото мисля, че нямаме време и не е нужно да коментирам изявленията, които направихте преди малко.
Във връзка с Вашия въпрос, бих искал да Ви информирам, че в началото на месец януари 2014 г. министърът на външните работи на Република Сърбия господин Иван Мъркич оповести публично инициативата за общи дипломатически представителства в други държави, като Република Македония, Словения, Турция, Хърватия и Черна гора. Редица медии, в това число и български, интерпретираха тази новина като възраждане на бивша Югославия, обща външна политика между споменатите държави и така нататък.
На първо място, искам да подчертая, че идеята съвсем не е нова. Този въпрос се дискутира публично отдавна. В усилията си за намаляване на разходите няколко страни от бивша Югославия, сега вече независими самостоятелни държави, търсят възможности за сътрудничество по отношение на общи сгради за посолства и консулства в трети страни.
България също участва в подобен координационен процес, иницииран от Европейската служба за външна дейност, в рамките на страните – членки на Европейския съюз. Практиката за развиване на дипломатически представителства на дадена страна чрез създаване на съвместни механизми или съвместно използване на сгради с други страни вече е въведена от редица европейски държави, сред които са скандинавските страни – Дания, Швеция и Финландия, и страните от Вишеградската група – Унгария, Чехия, Словакия и Полша. Тази практика придобива популярност и сред страните от нашия регион.
Министър-председателят на Република Македония господин Никола Груевски в свое интервю уточни, че въпросът не се отнася до водене на обща външна политика, а до пестене на разходи при използването на помещения за нуждите на дипломатическите мисии. По време на неотдавнашното си посещение в Скопие бях информиран от министър Пόповски, че Македония има вече сключени споразумения за общо ползване на сгради с Унгария и, ако не се лъжа, със Словения.
Що се отнася до запитването Ви за сформиране на позиция по темата, бих искал да отбележа, че както Република Сърбия, така и Република Македония са суверенни държави със своя независима външна и вътрешна политика. В този смисъл, провеждането на консултации по какъвто и да било въпрос е двустранен акт на две суверенни държави, като това тяхно право е гарантирано от Виенската конвенция за дипломатическите отношения. България се стреми да развива добросъседски отношения с всички и насърчава развиването на такива и между своите съседи.
Въз основа на казаното до тук, не смятам, че споменатите факти по какъвто и да е начин застрашават както краткосрочните, така и дългосрочните интереси на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Асенов.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Господин министър, нека не забравяме, че не се намираме във Вишеградската четворка, не се намираме в Северна Америка, а в натоварен с историческа предистория регион, в който сръбските интереси в повечето случаи са доминирали над българските в Македония, където традиционно бихме могли да имаме повече права.
Ако смятате, че Бивша югославска република Македония е суверенна държава, с цялото ми уважение към Вас, трябва да Ви кажа, че може би не сте за този пост. Ако не знаете, Бивша югославска република Македония се ръководи от удбаши – бившите сътрудници на югославската тайна полиция. Това са хора, които целенасочено, системно и последователно тласкат македонската държава, македонското държавно формирование, населено от българи, към сръбския национален интерес и към единение със Сърбия. Всякакви сравнения с други държави са абсолютно неуместни в случая.
Предлагам Вие да бъдете на нивото на своите предшественици, които са отстоявали българския национален интерес. С гордост мога да кажа, че това е ставало през цялата следосвобожденска история на България, с изключение на комунистическия период. Нека не се заблуждаваме с такива шаблонни общи приказки – суверенни държави – дрън-дрън, глупости! Това е система, изградена от сръбската държава, от великосръбския шовинизъм, и в момента те реализират това върху територията на Вардарска Македония. Нека не се оставяме да ни заблуждават със сладки приказки, а да си вършим нашите неща и да следваме нашия интерес, било то с тайни разговори, тайна дипломация, било с явна, но задължително трябва да следваме нашия национален интерес! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Десислав Чуколов относно направеното от Министерството на външните работи на Република България пред американската страна за защита на конституционните права и свободи на българските граждани.
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря.
Господин председател, ще задам въпрос, в който става въпрос за подслушванията – не тук в България. Достатъчно въпроси за подслушванията сме задавали към министър Цветлин Йовчев и към неговия предшественик Цветанов. Въпросът е за подслушванията, които Съединените американски щати правят навсякъде по света.
Както знаете, в средата на миналата година гръмна огромният скандал от сътрудник на американските тайни служби Едуард Сноудън, който напусна Щатите, отиде в Хонг Конг и направи разкрития, които просто потресоха целия свят. Те доведоха до други разкрития. Стана ясно, че разузнавателните агенции и служби на Съединените американски щати буквално следят всички, целия свят – става въпрос за политици, обществени фактори, огромни интернет портали, интернет компании, като услугите на Майкрософт, скайп, фейсбук и така нататък. Излязоха и достатъчно информации, че редица световни лидери са подслушвани.
Въпросът към Вас, господин министър, е следният: какво направи Външно министерство, за да изясни има ли подслушвани български политици, български граждани? Ако е имало, по какъв начин сте отреагирали към американската страна?
Любопитно ми е да чуя тази информация от Вас, защото очаквам да кажете, че няма такова нещо. Тогава ще доразвия въпроса си в реплика, която ще последва. Какво направи българската страна да удостовери за самите нас, като нация и държавност, има ли тук подслушване, има ли пробиви, които американското разузнаване е правило на наша територия? Как сте отреагирали? С интерес ще изчакам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Чуколов.
Заповядайте, уважаеми господин министър.
МИНИСТЪР КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чуколов, отношенията между България и САЩ се основават на стратегическо партньорство и споделени ценности в посрещане на съвременните глобални предизвикателства. Ние смятаме, че събирането на разузнавателни данни е ключов елемент от борбата с тероризма и усилията за гарантиране на сигурността и стабилността. Същевременно България подкрепя виждането, че действия, които подкопават взаимното доверие, не съдействат за задълбочаване на диалога между партньорите с трансатлантическата общност. Българската позиция по този въпрос е формирана и в контекста на общоевропейската такава.
България поддържа високо ниво на сътрудничество в рамките на диалога САЩ – Европейски съюз. Страната ни участва и в обсъждането органите на Европейския съюз и във форматите, създадени в рамките на Европейския съюз, за диалог със САЩ по защита на личните данни. В тази връзка ние подкрепихме заключенията на Европейския съвет от октомври 2013 г.
По отношение на конкретния въпрос: какво е направило Министерство на външните работи във връзка с цитирани от Вас подслушвания на български граждани, бих желал да Ви информирам, както казахте и сте го очаквали, вероятно и затова сте подготвили въпроса, че в министерството не са постъпвали сигнали – официално или неофициално, да са извършвани под каквато и да било форма такива действия, спрямо системата от държавни органи и институции на Република България, регистрираните в страната юридически лица или български граждани. В случай, че подобна информация постъпи, Министерството на външните работи своевременно ще предприеме всички необходими действия, съгласно действащото законодателство и в рамките на своите компетенции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Чуколов, за реплика.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Господин министър, давам Ви един жокер от тази трибуна. Мисля, че в Министерството на земеделието, в неговите сървъри беше намерен този вирус „Стакснет”, който компютърните специалисти, ако се заинтересуват, доста интересен ще им се стори. Той не е произведен в България или някоя съседна държава, само Съединените американски щати имат ресурс да го произведат. Поровете се в техническата литература и ще се уверите в това.
Що се отнася до подслушванията, Германия също има традиционно добри отношения със Съединените американски щати, а самата канцлерка на Германия Ангела Меркел беше подслушвана. Също стана ясно, че Герхард Шрьодер е подслушван. И бразилската президентка Дилма Русеф беше подслушвана. Да играем, че ние сме прекалено малки, за да се интересува някой от нас – не трябва по този начин. По-скоро тук, в България, управляващите може би всичко си казват на Съединените американски щати и няма нужда да се подслушват, но все пак за радост, има и опозиционни лидери в България, които са останали и които си казват на глас това, което мислят за Съединените американски щати. Аз сега ще го кажа на глас: американската посланичка имаше наглостта да казва по какво ще съди за правоохранителната система в България – по това кое дело как ще се развие, в желана от нея посока или не. Аз пък ще кажа ние, българските патриоти от „Атака” по какво ще определим нашето отношение към Съединените американски щати колко демократична страна е – по това до какво ще доведат тези разкрития, дали Америка ще си вземе бележка и ще спре да се държи все едно целият свят е неин и дали ще се извини на лидерите, които е подслушвала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Чуколов.
Желаете ли за дуплика? Господин министър? Не. Благодаря Ви.
Следващият въпрос е пак от господин Чуколов относно преодоляване на грешките и негативните политики на бившия министър на външните работи господин Николай Младенов във връзка с кризата в Сирия.
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми господин председател! Както знаете, в предишното управление външен министър на България беше Николай Младенов – една личност, която преди това беше евродепутат, преди това беше член на Съюза на демократичните сили, отявлен политик в България, който се отличаваше с това, че прави всичко възможно да се подмаже на господарите си от Израел и от Съединените американски щати. Може би воден пак от тези свои господари, той доста активно, странно за мен, в миналия мандат се включи по въпроса със Сирия. Тогава Външно министерство, лично Николай Младенов решиха да организират в България, в Правец, близо до София, една среща, в която да съберат всички опозиционни лидери в Сирия, опозиционни лидери, за които от „Атака” сме изнесли достатъчно информация, че това всъщност са едни най-обикновени терористи. Но тогава Николай Младенов, българската държава организира тази среща, събра ги с идеята да ги обедини, за да може заедно да бъдат по-силни и да се борят срещу лошия Башар Асад. Тогава посланикът на Сирия в Българя каза, че тази постъпка на Външно министерство и на България влошава отношенията между двете страни. Случи се така, и по-късно ще зададем това като въпрос, че на срещите, които в момента се осъществяват в Сирия на международно ниво, България не е включвана.
Въпросът ми към Вас е: какви стъпки предприема ръководеното от Вас министерство, за да поправи нанесената щета на международните отношения между Българя и Сирия? Как оценявате поведението на Николай Младенов и какво ще бъде Вашето поведение по тази тема?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Чуколов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чуколов, ще се фокусирам върху въпроса, който предварително беше заявен, а той е: дали Министерство на външните работи прави опити за преодоляване на негативното впечатление, създало се от изявите на министър Николай Младенов в междудържавните отношения между Република България и Сирия, както и между България и други страни и в какво се състоят тези усилия?
Бих желал да подчертая, че българското правителство се ангажира с провеждането на активна и разумна външна политика, основана на българските национални интереси, европейските и евроатлантическите ценности, която да осигури максимално благоприятна външна среда. При встъпването си в длъжност заявих, че ще осигуря приемственост във външнополитическите приоритети на страната, но с известно префокусиране, отговарящо както на нашите интереси, така и на нашите възможности. Прагматизмът и реализмът са основата на нашите действия. Направеният анализ по отношение на провежданата от предишното правителство политика в региона на Близкия изток и в частност Сирия показват, че съществуват по-подходящи подходи за подпомагане усилията на международната общност за намиране на решение на кризата в страната, без това да отслабва нашите ангажименти. Мога да кажа, че гласът ни се чува с необходимата тежест.
Позициите, които заехме по употребата на химически оръжия срещу цивилното население на Сирия, подкрепата ни за Съвместната международна мисия на Организацията за забрана на химическите оръжия и ООН за унищожаване на тези оръжия и финансовото съдействие, което оказахме в специалния доверителен фонд на Организацията за забрана на химическите оръжия, бяха оценени положително. Използваме и възможностите, които ни предоставя сътрудничеството за развитие като инструмент на външната ни политика. Въпреки ограничените финансови ресурси, страната ни участва като донор по линия на многостранните програми и от началото на нашия мандат до момента са предоставени над 250 хил. евро по конкретни проекти, отнасящи се до Сирия.
Още веднъж бих искал да подчертая, че българското правителство е убедено, че единственото решение на кризата може да бъде търсено само с политически средства. В същото време процесите се анализират внимателно и провежданата от България политика е съобразена изцяло с българските национални интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Заповядайте, господин Чуколов, за реплика към отговора.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви.
Господин министър, хубаво е, че казахте, че ще подкрепяте политическо разрешаване на този въпрос и България ще участва с политически средства. Защото в миналото управление – да си доразвия тезата за Николай Младенов, за когото, между другото, нищо не казахте, беше приета една декларация в Народното събрание, която искаше пак да се разреши конфликтът със Сирия, но когато ние предложихме това да бъде само с мирни средства, нашето предложение беше отхвърлено. Тогава миналото Народно събрание подготвяше България да влезе във война, или да го кажа – огромно съдействие да бъде проведена тази война.
В това Народно събрание, ако помните ранната есен на миналата година, също предложихме България по никакъв начин да не се ангажира в тази война, да не оказва никаква логистика, тези бази, които Америка ползва тук, в България, и не си плаща нищо, да не ги използва да нанася удари по други страни. Тогава пак беше отхвърлено това наше предложение.
Предложихме България да бъде неутрална по този въпрос – отново беше отхвърлено това.
Хубаво е да чувам сега, че се стигна до заключението, че България трябва само с политически средства да действа.
Ако не беше миналата година това, което направи руската страна и лично Владимир Путин, за да предотврати този конфликт, съм сигурен, че сега България щеше да участва и да води война със Сирия. Нещо, което по никакъв начин няма да помогне на България, на българския народ. Напротив, щеше да ангажира родината ни още пари да се дават, да стане мишена за терористи и всякакви други посегателства.
По темата за Сирия и в другата страна се заслушвайте, а не само това, което се тръби от американските масмедии за онова, което се случва в Сирия. Смея да твърдя, едва ли ще направя реклама, че единствената телевизия, която показва тази гледна точка, е Телевизия „Алфа” и Ви препоръчвам да я гледате, защото тази гледна точка, която ние показваме, е уникална за българския ефир. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Уважаеми господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Чуколов, вземам думата, само за да кажа, че заслугата за това да се върне процесът на територията на политическото, разбира се, е и на Русия, но и на Съединените щати, и на всички други, които положиха неимоверни усилия, за да намерят трайно решение първо на проблема с химическите оръжия в Сирия и тяхната употреба, а това само по себе си създаде възможност за следващите стъпки, а именно провеждането на Втората женевска конференция. Няма да се спирам повече на това, защото предстои още един въпрос – там ще кажа още няколко думи по това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Преминаваме към следващия въпрос, който е зададен от народния представител господин Гален Монев – относно неучастието на България на Мирната конференция „Женева 2”.
Заповядайте, уважаеми господин Монев, да зададете въпроса.
ГАЛЕН МОНЕВ (Атака): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, последните Ви думи бяха изключително подходящи за моя въпрос.
Както знаете, на 22 януари стартира мирната конференция, известна като „Женева 2”, именно за да се разреши по мирен начин проблемът в Сирия.
В обществото буди недоумение защо България няма свой представител, при положение че например ние сме застигнати от така наречения „проблем” със сирийските бежанци, които не са нищо повече от пришълци. Други държави, които също са засегнати от тези проблеми, като Гърция и Италия, имат свои представители. Дори папата има свой представител.
Въпросът ми е: защо не участваме в Международната мирна конференция за разрешаване на конфликта в Сирия „Женева 2”?
Външно министерство направило ли е всичко възможно, за да участваме и да защитава българските интереси на тази конференция? Каква е причината?
И може би най-важният въпрос: кой е виновникът да не сме там? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Монев.
Заповядайте, уважаеми господин Вигенин, да отговорите на народния представител.
МИНИСТЪР КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Монев, във връзка с Вашия въпрос бих желал да внеса няколко уточнения.
Форматът на мирната конференция по Сирия, проведен в Швейцария на 30 юни 2012 г., придобила популярност като „Женева 1”, включваше участието на генералния секретар на ООН и Лигата на арабските държави, министрите на външните работи на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – Турция, Ирак, Кувейт и Катар съответно като ротационни председатели на Лигата на арабските държави, Съвета на външните министри на Лигата на арабските държави и на Комисията по Сирия. Върховният представител на Европейския съюз по външна политика и сигурност също участва в конференцията.
За разлика от другите международни форуми, търсещи разрешение на сирийската криза, като Групата „Приятели на сирийския народ”, на конференцията в Женева са представени ограничен брой държави.
На 8 май 2013 г. Русия и САЩ предложиха съвместна инициатива за Втора международна мирна конференция „Женева 2”. Не са оповестени конкретни критерии за избор на държави участнички, но неофициално това са – постоянно и непостоянно членство в Съвета за сигурност на ООН, съседните на Сирия страни, основни международни организации, основни страни донори и такива с конкретен принос за самата среща.
От държавите – членки на Европейския съюз, покани са получили само девет страни, както следва:
Дания и Холандия, които имат значителен принос в процеса на унищожаване на сирийския химически арсенал;
Германия и Италия, като участнички в основната група на Групата на приятелите на Сирия;
Испания – поради важната й роля в средиземноморското сътрудничество на Европейския съюз;
Люксембург – като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН;
Белгия и Швеция – като държави със значителен финансов принос към усилията за облекчаване на хуманитарната обстановка в Сирия;
Гърция участва като председател на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2014 г.
Отчитайки преките и непосредствени последици за България от хуманитарната обстановка в Сирия, в това число – нарастващият брой на бежанците, България ефективно участва в усилията на международната общност както в рамките на ООН, така и на Европейския съюз и НАТО, без да предприемаме едностранни актове, които не отговарят на възможностите и влиянието ни в региона.
В дневния ред на конференцията „Женева 2” не е предвидено обсъждане на проблема за сирийските бежанци в трети страни, който на този етап пряко засяга България. Ние обаче чрез постоянните си представителства към ООН в Женева и Ню Йорк бяхме в ефективно взаимодействие с делегациите на Европейския съюз при подготовката и участвахме на всички нива в дискусиите по стратегията на Европейския съюз непосредствено преди началото на конференцията.
По време на сесията на Общото събрание на ООН в края на септември миналата година в Ню Йорк аз самият имах възможността да представя българската позиция пред редица министри от региона, а именно на Ливан, Израел, Иран, Катар, Кувейт, Палестинската автономия, Тунис, както и пред специалния пратеник на ООН Лахдар Брахим, както и пред генералния секретар на Лигата на арабските държави. Ще продължим да следим проблемите в региона на Близкия Изток и ще участваме според възможностите си в търсенето на мирно решение на сирийската криза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Заповядайте, господин Монев, за реплика към отговора на министъра.
ГАЛЕН МОНЕВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Съжалявам, но не съм удовлетворен от Вашия отговор. За мен това не беше отговорът, който търсех. Исках да получа отговор кой е виновникът да не участваме там пряко.
Вече споменах, папата има свой представител, Люксембург също е там.
Лично моето мнение е, че политиката, която водеше Вашият предшественик, е причината ние да не сме там. Смятам, че всичко, което беше свършено от Вашия предшественик, е именно причината България да няма представител на толкова важна конференция, която касае Сирия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Монев.
Желаете ли дуплика, господин Вигенин?
МИНИСТЪР КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаема госпожо председател, надявам се няма да злоупотребя с процедурата – взех думата не толкова да направя дуплика, а да благодаря на депутатите от Политическа партия „Атака” за активното участие в днешния парламентарен контрол, защото то ми даде възможност да разясня някои важни въпроси от външната политика на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря и на Вас, уважаеми господин министър, за участието Ви в днешния парламентарен контрол. То беше полезно и за българските граждани. Успешен ден!
Преминаваме към въпросите към министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев.
Първият въпрос към него е от народния представител Владимир Тошев и е относно перспективи за газификацията на Видин и региона.
Не виждам господин Тошев.
Докато уточняваме дали ще задава своя въпрос в днешния парламентарен контрол, ще дам думата на господин Андон Андонов, който ще пита министъра на икономиката и енергетиката за тежкото финансово състояние на „Мини Марица изток” ЕАД.
Заповядайте, уважаеми господин Андонов, да развиете своя въпрос.
АНДОН АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът за „Мини Марица изток” съм задал преди три месеца, но той все още е актуален и ще Ви кажа защо.
Аз, като започвах работа в това предприятие преди повече от 30 години, колегите ми казаха, че в Организацията на обединените нации има три въпроса, които много трудно ще бъдат разрешени. Това са проблемът с Далечния изток, проблемът с Близкия изток и проблемът с „Марица изток”. Пожелавам на министър Стойнев да реши поне третия въпрос.
Да мина конкретно към въпроса – по силата на сключен договор с Министерския съвет на Република България, в полза на „Мини Марица изток”, е учредена концесия за добив на въглища от находище „Източно-маришки въглищен басейн”.
Находището е разположено на площ от около 240 кв. км и е най-значимият собствен енергиен ресурс в страната ни. Наличните запаси от лигнитни въглища възлизат на около 2 млрд. тона и при добив на около 30 млн. тона годишно ще обезпечат съществуващи енергогенериращи мощности за времето до 2080 г.
Захранващите мощности, както знаем, са ТЕЦ „Марица изток 2”, ТЕЦ „Контур глобал Марица изток 3”, ТЕЦ „AES Гълъбово”, „Брикел” АД, включващ в себе си бившия ТЕЦ „Марица изток 1” и единствената брикетна фабрика у нас.
Имайки предвид важността на „Мини Марица изток” за икономиката и енергийната независимост на Република България, въпросът ми е: какви действия се предприемат от страна на Министерството на икономиката и енергетиката, за да не се създават пречки или затруднения в дейността на „Мини Марица изток” и да се стигне, като последица от тях, до фалит на държавното предприятие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, уважаеми господин Стойнев, за да отговорите на народния представител Андон Андонов.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Андонов, според мен въпросът, който ми задавате, би трябвало да се формулира така: какви действия се предприемат от страна на Министерството на икономиката и енергетиката за преодоляване на създадените при управлението на ГЕРБ пречки и затруднения в дейността на „Мини Марица изток”?
При Вашето управление най-големият комплекс за добив на въглища у нас беше поставен на колене, като под въпрос бяха не само: осъществяването на производствените дейности, инвестиционната програма, разплащанията с доставчици на услуги и материали, но и бъдещето на хората и социалните ангажименти към тях.
Поради това още първите ми ангажименти като министър бяха насочени директно към предприемане на мерки за стабилизиране на предприятието и сектора като цяло.
Първото и най-важно нещо, което направихме, беше освобождаването на износа на електроенергия, което даде рестарт както на целия сектор, така и на работата на „Мини Марица изток”. Таксата за пренос и достъп е намалена на два пъти – от 34 лв. на 12 лв. на мегаватчас, а от 30 декември 2013 г. с решение на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране влезе в сила допълнително намаление на таксата за пренос на електроенергия за износ, като тя вече е в размер на приблизително 7 лв. на мегаватчас. Това намаление в крайната цена води до допълнително подсигуряване на заявки за лигнитни въглища от „Мини Марица изток”.
Припомням Ви, че спазих моето обещание, като за първи път през последните години с моя заповед повиших изкуствено задържаната изкупна цена за доставяните от дружество въглища от 71,50 лв. за тон условно гориво до 75 лв. за тон условно гориво.
През месец декември 2013 г. в трите рудника на „Мини Марица изток” бяха добити над 3 млн. 333 хил. т въглища. Това е най-високият декемврийски производствен резултат за дружеството през последните 20 години.
През месец октомври бе постигнат рекорден месечен добив от над 3 млн. 512 хил. тона въглища. Върхов месечен добив за 61 годишната си работа реализира през октомври и рудник „Трояново 1” – над 1 млн. 480 хил. т въглища.
Миньорите от най-голямото дружество за открит въгледобив у нас добиха над 25,5 млн. приблизително тона въглища през 2013 г. при заплануван добив от малко над 23 млн. т.
Тенденцията за увеличен добив се запази трайно и до края на годината бяха добити приблизително 2 млн. 200 хил. т, приблизително 10% над плануваните по Бизнес плана за 2013 г. Добитите и реализирани през второто полугодие въглища са 171% в сравнение с първото полугодие, като само през четвъртото тримесечие са приблизително 10 млн. т, което представлява около 40% от общия годишен добив.
Комплексното въздействие от увеличените добив и цена доведоха до реализиране на приходи в размер на 46,5 млн. лв. над разчетените 415 млн. лв. по Бизнес план за 2013 г.
Изпълнението на Бизнес плана за „Мини Марица изток” за 2013 г. е 110 на сто.
За 2013 г. финансовият резултат е положителен и се равнява на 4,5 млн. лв.
Още като встъпих в длъжност заявих, че НЕК ще започне да изпълнява ангажиментите си към своите контрагенти, в това число и индиректно към „Мини Марица изток” ЕАД. През второто полугодие на 2013 г. „Мини Марица изток” получиха чрез НЕК дължимите им по просрочени вземания суми в размер на над 60 млн. лв. Това от своя страна позволи на мините да извършат всички свои дължими плащания към доставчиците.
Освен това в „Мини Марица изток” ЕАД е стартирала процедура за избор на финансова институция, която да отпусне инвестиционен кредит на дружеството за реализиране на пакет от намерения, касаещи инвестиционната му програма за 2014 г. и 2015 г. С привлечения финансов ресурс „Мини Марица изток” ЕАД ще модернизира своето оборудване и ще изгради нови съоръжения, ще закупи нови производствени активи. По този начин ще бъде постигнат баланс между дългосрочно привлечения капитал и текущите задължения в дълговата структура на дружеството. Това ще спомогне както за реализацията на мащабна инвестиционна програма в мините, така и за навременно разплащане с доставчици и други контрагенти, тъй като текущите приходи от дейността няма да бъдат използвани за инвестиционни цели, чиято възвращаемост е изтеглена напред във времето.
От тук следват следните изводи за свършеното от нас за няколко месеца: възстановихме износа на електроенергия, което спомогна за нормализиране на производствения процес в „Мини Марица изток” ЕАД и запазване на работни места; подписа се споразумение по Международния фонд „Козлодуй” на стойност 15 млн. евро за подмяна на багери в „Мини Марица изток”. Последната, може би да кажа, „нова инвестиция” за багери е била през далечната 1992 г.
Осигурихме средства на „Мини Марица изток” ЕАД за разплащане със своите доставчици; осуетихме подготвената неплатежоспособност на дружеството и последващата разпродажба на неговите активи. Дружеството остава държавно и аз поемам ангажимент за това.
В заключение искам да Ви уверя, уважаеми господин Андонов, че ние продължаваме да работим за стабилизиране на целия енергиен сектор и в частност на „Мини Марица изток” ЕАД и за гарантиране на социалната сигурност на заетите в тях хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Заповядайте, господин Андонов. Имате право на реплика към министъра. Заповядайте.
АНДОН АНДОНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Стойнев, Вие казахте наистина цифри, които са така, обаче ще ми позволите аз да Ви дам едно друго тълкуване на тези цифри, с което ще Ви помогна да вземете правилни решения от тук нататък.
Да, работи се на четири смени в „Мини Марица изток”, но повишеното производство в дружеството в момента без получаване на заработените парични средства е сигурен начин на фалит на дружеството.
Цената, благодарение на Вас, правилно, от 71,50 лв. стана на 75 лв. на тон условно гориво. На практика се върна цената от 2009 г.
Дружеството работи на загуба от основната си дейност. Получават се редовно заплатите – да, но за да се получават заплатите се теглят кредити под формата на овърдрафт. След така наречената „ценова реформа”, наистина – Вие сте прав, износът се увеличи, но забележете, износът не можа да достигне нивото на 2012 г., а е с 25% по-малък.
Благодарение на тази ценова реформа в момента „Мини Марица изток” имат вземания над 120 милиона. По този начин те не могат и не си изпълняват ремонтната, инвестиционната и социалната програми. Това го имайте предвид при вземането на по-нататъшни решения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Андонов.
Уважаеми господин Стойнев, заповядайте. Имате дуплика.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин Андонов, тези просрочени задължения не са станали за шест месеца.
На първия месец, когато встъпих в длъжност, още месец юни, бях в мините при миньорите. Те не работеха. Всички бяха притеснени.
С промените, които направихме, гарантирахме социалната сигурност и стабилност на предприятието.
От икономическа гледна точка – такива рекордни добиви, както вече казах, предприятието не е имало през последните 20 години. Никой не вярваше, че ще бъде изпълнен плана за 2013 г. при положение, че първото полугодие в предприятието действията по добив, дори нямаше пари и за разкривки, бяха нулеви.
Да, инвестиционни и ремонтни дейности, но питам аз: кой вземаше дивидента? Кой направи това прословуто решение на Министерския съвет и се вземаше 80% от дивидента на всички дружества? Това де факто ги обезкръви. Тази година ще бъде на 70%. Не можем изведнъж да го смъкнем на 50, но всяка една година в държавните дружества ще има все по-голям финансов ресурс, който ще остава за тяхно ползване именно с цел инвестиционни и ремонтни дейности.
В крайна сметка, господин Андонов, за 2013 г. дружеството завърши на печалба с 4,5 млн. лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Колеги, преминаваме към следващия въпрос.
Той отново е зададен от народния представител Андон Андонов и е относно функционирането на Българската енергийна борса.
Заповядайте, уважаеми господин Андонов, да развиете Вашия въпрос.
АНДОН АНДОНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Една от основните политики на Европейския съюз е създаването на вътрешен енергиен пазар чрез интеграция на националните енергийни пазари. На българския пазар на електроенергия към настоящия момент има два сегмента – регулиран и свободен. Важна роля за пазара играе Електроенергийният системен оператор, който осигурява преноса на електрическа енергия между производители и потребители. Основната му задача е централизиране на оперативното управление, контрола и координирането на режима на електроенергийната система на Република България.
Съгласно чл. 32 от Правилата за търговия с електрическа енергия независимият преносен оператор извършва администрирането на всички сделки на борсовия пазар на електрическа енергия, а съгласно чл. 43, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката на територията на страната се издава само една лицензия за организиране на борсов пазар на електрическа енергия за срок до 35 години. На основание горното, Електроенергийният системен оператор беше изготвил нарочна инструкция за участие на борсовия пазар на електрическа енергия и беше подал заявление пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за получаване на лиценз.
Въпросите ми са: кога ще бъде създадена функционираща борсова търговия за електрическа енергия; какви са мотивите за внезапното оттегляне на заявлението от Електроенергийния системен оператор за придобиване на лиценз за организиране на борсовия пазар на електроенергия; има ли връзка между оттеглянето на заявлението от ЕСО ЕАД и подадено такова от фирма „Българска енергийна борса” АД? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Андонов.
Заповядайте, уважаеми господин министър, да отговорите на народния представител.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Андонов! В отговор на запитването относно функционирането на Българската енергийна борса представям отговори на повдигнатите три въпроса.
На първия Ви въпрос: кога ще бъде създадена функционираща борсова търговия за електрическа енергия, анализът на енергийния сектор на Република България, извършен през месец април 2013 г. от Европейската комисия, идентифицира конкурентните проблеми на пазара, както и конкретни препоръки за отстраняване несъответствията с оглед постигане конкурентоспособни условия при неговото функциониране.
Мерките, посочени в цитирания анализ, включват създаването на условия за организирана търговия ден напред в рамките на деня, както и пазар на балансираща енергия. Предложено е да се потърси съдействие от специализирани организации за най-добро проектиране на електроенергийната борса. Като алтернатива е предложено проучването със съответните заинтересовани страни на съществуващите електроенергийни борси в съседните страни. Освен това се предлага евентуалното налагане на значителна квота на определени купувачи и продавачи, които да търгуват минимални обеми през борсата.
Спешната необходимост от организиране на енергийна борса се сочи в редица анализи и документи на Европейската комисия. Борсата е платформа за търговия на свободните количества и намаляване на рисковете от небаланси. Тя осигурява ликвидност и е задължителна стъпка за интегриране към европейския пазар.
От месец април 2012 г. в България се извършва тестова работа на модул „Борсов пазар” като част от системата за администриране на пазара по новия пазарен модел.
На 19 април 2013 г. е сключен договор с „УниКредит Булбанк” АД за управление на финансовите взаимоотношения на борсов пазар на електрическа енергия.
През първото тримесечие на 2014 г. се очаква да започне изпълнението на проект „Въвеждане на Европейския пазар на електроенергия в България – ІІ фаза”, по Програма „Енергийна ефективност и възобновяема енергия”, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Проектът ще се изпълнява в партньорство с Норвежката дирекция за водни ресурси и енергия към Министерството на петрола и енергетиката на Кралство Норвегия и ще подпомогне създаването на конкурентен електроенергиен пазар в България, напълно интегриран с Европейския вътрешен пазар на електрическа енергия, в това число и реален старт на борсовата търговия ден напред.
По втория Ви въпрос – с писмо от 1 октомври 2013 г. ЕСО ЕАД уведомява Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, че оттегля подаденото на 30 април 2013 г. заявление за издаване на лицензия за дейността „организиране на борсов пазар на електроенергия”. Оттеглянето става по писмено искане на „Български енергиен холдинг” ЕАД поради настъпили промени по отношение на едноличния собственик на капитала на ЕСО ЕАД – прехвърляне на акциите от „Национална електрическа компания” ЕАД на „Български енергиен холдинг” ЕАД и персоналния състав на Съвета на директорите на дружеството.
На 10 януари 2014 г. бе регистрирано ново дружество „Българска независима енергийна борса”, като едноличен собственик на капитала е Българският енергиен холдинг. На 13 януари 2014 г. дружеството е подало заявление до Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за издаване на лицензия за борсова търговия.
За уважаемите депутати и зрители ще повторя третия Ви въпрос: има ли връзка между оттеглянето на заявлението на ЕСО ЕАД и подаденото такова от фирма „Българска енергийна борса” АД? Това е друга фирма, различна от „Българска независима енергийна борса”, на която, повтарям, едноличен собственик на капитала е Българският енергиен холдинг. Няма никаква връзка между двете събития. Право да подаде заявление за осъществяване на лицензионна дейност има всяко юридическо лице. В правомощията на националния регулаторен орган е да прецени дали конкретното лице отговаря на законовите изисквания. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Уважаеми господин Андонов, заповядайте за реплика.
АНДОН АНДОНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Стойнев, аз съм доволен от Вашия отговор, но въпросът, който зададох, пак беше от три месеца. Тогава бяха други обстоятелствата и наистина единствената фирма, която беше подала заявление за лиценз, беше частна фирма. Аз съм благодарен, че държавна фирма ще организира и ще провежда енергийната борса, в противен случай това щеше да бъде поредното предателство в българската енергетика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Андонов.
Дуплика няма да има.
Преминаваме към следващия въпрос.
Той е зададен от народните представители Красимира Анастасова и Николай Апостолов и е относно изпълнение на дейностите по строително-монтажни работи за обекти по проект „Идентификация на проектни линии за финансиране или съфинансиране от Международен фонд „Козлодуй” (2010-2013)” в община Ветрино, област Варна.
Заповядайте, уважаеми господин Апостолов, да развиете въпроса.
НИКОЛАЙ АПОСТОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Въпросът ни беше поставен при многократните срещи, които като народни представители от 3. многомандатен избирателен район провеждаме в дните, когато не сме тук, в София.
Преди да поставя въпросите, ще си позволя да Ви прочета малко фактология по проблема.
Община Ветрино, област Варна е бенефициент по проект „Идентификация на проектни линии за финансиране или съфинансиране от Международен фонд „Козлодуй” (2010-2013)”, Мярка 3: Високоприоритетни проекти за енергийна ефективност на общински сгради, които са 100% общинска собственост, операция 2 – 178 малки общини, за обектите Целодневна детска градина „Щастливо детство” в село Белоградец и Целодневна детска градина „Първи юни” в село Доброплодно.
За изпълнението на цитираните обекти на 27 май 2013 г. е сключено споразумение между Министерството на икономиката и енергетиката – получател, и община Ветрино като трето ползващо се лице. През месец юни от общинската администрация са поискани актуални проектни и енергийни одити, които са изпратени своевременно. В същото време общината е уведомена за сключен договор с изпълнител Обединение „Енерго-Вод” – град София, за проектите по Лот 4 „Енергийно ефективни мерки в обществени сгради в Северен, Централен, Североизточен и Югоизточни райони на планиране”.
На по-късен етап на общинската администрация е изпратен имейл, в който се съобщава, че по проект „Енергийна ефективност в обществени сгради”, финансиран по Международен фонд „Козлодуй”, за консултант-супервайзор е избрана фирмата „Енкон сървиз” ООД в асоциация с фирмата „Енергоефект Консулт” ЕООД. Съгласно предоставения график за изпълнение от обединение „Енерго Вод”, срокът за изпълнение на дейностите по строително-монтажните работи за двата обекта е от 16 август 2013 г. до 15 септември 2013 г. За започване на строително-монтажните работи по обектите по въпросния проект са подписани съответните протоколи с номера Лот-4-6, серия 1, и съответно Лот-4-7-1 от 14 август 2013 г. С тези протоколи се удостоверява започването на дейностите със следните енергоспестяващи мерки: подмяна на дограма, топлоизолиране на стени, топлоизолиране на покрив. За останалите енергоспестяващи мерки като подмяна или модернизация на електроинсталациите не са подписани протоколи за започване.
От извършените енергоспестяващи мерки – подмяна на дограма, топлоизолиране на стени, топлоизолиране на покрив, с протокол е приета само мярката за подмяна на дограма, тъй като по останалите са констатирани забележки, които не са отстранени.
В тази връзка нашите въпроси към Вас са:
Кога ще приключат строително-монтажните работи в обектите Целодневна детска градина „Щастливо детство” – с. Белоградец, и ЦДГ „Първи юни” – с. Доброплодно?
Молбата ни е да ни отговорите с конкретна дата, тъй като договорът с изпълнителя е сключен с Министерството на икономиката и енергетиката.
Второ, какъв е контролът, който Министерството на икономиката и енергетиката върху фирмата-изпълнител за неспазване на дейностите по строително-монтажните работи, срокът на които отдавна е изтекъл – 15 септември 2013 г., и дали има наложени санкции към фирмата-изпълнител? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Апостолов.
Заповядайте, господин Стойнев, да отговорите на народния представител.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Анастасова, уважаеми господин Апостолов, изпълняваните в община Ветрино обекти са част от проекти „Енергийна ефективност в обществени сгради – Транш V”, който е разделен на четири лота на територията на България. За финансирането на проектите Министерството на икономиката и енергетиката подписа споразумение за безвъзмездна помощ с Европейската банка за възстановяване и развитие, в качеството й на администратор на Международен фонд „Козлодуй”. Въз основа на това споразумение Министерството на икономиката и енергетиката проведе тръжни процедури в съответствие с политиките и правилата за търговете на Европейската банка за възстановяване и развитие, за избор на:
Първо, изпълнители и
Второ, консултант-супервайзор за осъществяване на надзор при изпълнението на проекта. Относно изпълнителите и относно консултант-супервайзорите търговете са проведени и са избрани от предишното управление. В крайна сметка аз съм министър, който трябва да гледа напред и да не се оправдава с предишните.
Но вижте все пак откъде тръгва проблемът. Това е първият транш на толкова мащабен проект, изпълняван по „не-ядрен” прозорец по Международен фонд „Козлодуй”. Изпълняват се мерки по енергийна ефективност в 181 обществени сгради в 79 общини на територията на цялата страна, от които 45 – детски градини и ясли, 61 сгради на учебни заведения и университети, 46 сгради на лечебни и здравни заведения, 19 административни сгради. Общият размер на безвъзмездната помощ за целия проект е 30 млн. 730 хил. евро. Всички дейности се финансират изцяло от фонда. Реалното стартиране на строителните дейности започна в средата на месец август тази година, като с приоритет бяха училищата и детските градини. Тоест, защо август са проведени търговете? Де факто аз ги подписах. Нито от предишното управление, нито от служебното правителство някой желаеше да поеме отговорност. Имаше търг. Бяха избрани изпълнители по процедурите. Без да правя допълнителни проверки, понеже знам колко е необходимо това за тези учебни заведения, ги подписах. Мисля, че беше в края на месец юни, но де факто работата започна едва в средата на август.
Към 26 ноември 2013 г. изцяло са завършени 51 обекта в рамките на три месеца за изпълнение на над 40% от всички предвидени в целия мащабен проект дейности.
Мерките за енергийна ефективност в община Ветрино – област Варна, попадат в обхват на лот 4 и се изпълняват с обединение „Енерго Вод”, което се явява изпълнител на Лот 2, тоест негов ангажимент е да извърши строителните и монтажните работи в над 80 сгради. Изпълнителят се задължава да извърши всички дейности по подмяна на дограма, топлоизолация, саниране на стени, покриви, подмяна и модернизация на отоплителната инсталация и енергийно-ефективна оптимизация на електрическата инсталация на двата обекта на територията на община Ветрино – Целодневна детска градина „Първи юни” – с. Доброплодно, и Целодневна детска градина „Щастливо детство” в с. Белоградец.
Дейностите по подмяна на дограма, топлоизолиране – саниране на стени и покриви, стартираха в двата обекта на 14 август 2013 г., със срок на изпълнение до 15 септември 2013 г. Посочените дейности са изпълнени в договорения график.
Закъснението при изпълнение на отоплителната инсталация в обектите е поради грешна техническа документация, подадена от община Ветрино – проект по част „Отопление и вентилация”. Вследствие на това е възникнала необходимост общината да коригира представения проект. Коригираните технически данни са предоставени от кмета на общината на изпълнителя на 7 януари 2014 г. Предприети са своевременни мерки за наваксване на закъснението и срокът за цялостното завършване на обектите ще бъде съгласуван с кмета на община Ветрино. Изпълнението на мерките по проекти не възпрепятстват провеждането на занятията в Целодневна детска градина „Щастливо детство” в с. Белоградец, където учебният процес е възстановен.
Министерството на икономиката и енергетиката осъществява непрекъснат контрол на изпълнението на строителните дейности чрез ангажирания независим консултант-супервайзор и проверки на място. В случай, че договореният срок за завършване на обектите не бъде спазен или бъде констатирано некачествено изпълнение, ще бъдат наложени санкции на изпълнителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Заповядайте, госпожо Анастасова. Имате право на реплика.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Благодаря за отговора, но все пак нека уточним, че общината е провела многократни разговори с фирмата-изпълнител с консултанта-супервайзор. На няколко пъти е бил удължаван срокът за строително-ремонтните дейности. Последно е бил удължен до 31 декември 2013 г.
Относно отоплителната инсталация, по данни на кмета на община Ветрино, през месец декември в рамките на 3-4 дни е представена тази техническа информация. Миналата или по- миналата седмица фирмата-изпълнител е поискала отново удължаване на срока, което мисля, че е недопустимо, независимо кога са били проведени тръжните процедури. В момента Вие би трябвало да контролирате. Ние лично се надяваме колкото е възможно по-скоро да приключат ремонтните дейности, защото сами разбирате, че в българските села ако бъде прекратен учебният процес, много бързо се изчерпват възможностите на родителите да ползват платен, съответно неплатен отпуск. Мисля, че това не трябва да го допускаме. Още повече, че много трудно се намира работа в едно малко българско село.
Надяваме се да не се толерират подобни практики и ремонтните дейности да завършат колкото е възможно по-скоро, а дори да има удължаване, това да бъде последното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Анастасова.
Уважаеми господин министър – дуплика.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо Анастасова, уважаеми господин Апостолов, напълно съм съгласен с Вас, че не е нормално, особено когато става дума за детски градини, да се пречи на нормалния учебен процес на дечицата. Със съжаление мога да кажа, че това не е единственият случай. Аз се натъкнах на забавяне в две училища и детски градини. Вярно е, че се стартира по-късно. Може това да е основната причина. Аз лично не съм доволен от консултант-супервайзора, който е избран за тези проекти. За съжаление той не може да бъде сменен, защото ако бяхме предприели действия за анулиране на цялата процедура, това означаваше, че тази година нямаше да се случи абсолютно нищо.
В голяма част от детските заведения и училищата се върви по план. Има забавяне. Разбира се, трябва да се съгласите с мен, че кметът на общината доста късно е предал коригираните технически данни относно отоплителната инсталация.
Поемам ангажимент да следя случая, та децата да водят нормален учебен процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Преминаваме към следващия въпрос, зададен от народните представители Калина Балабанова и Николай Александров относно злоупотреби с държавните галерии в мина „Оброчище”.
Заповядайте, уважаема госпожо Балабанова, да развиете Вашия въпрос.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! При наскоро проведена среща в град Добрич с бивши и настоящи миньори от мина „Оброчище” бяхме запознати със следните факти и нарушения, които се извършват на територията на мината.
Получихме информация, че в периода 2006-2008 г. държавните галерии в мина „Оброчище”, които не са дадени на концесия, тоест държавните, са били разграбвани и унищожавани. Въпросните блокове и галерии са намират в източната част на мината и са били годни за работа. В гореописания период концесионерът е извършил злоупотреба и престъпление, унищожавайки тази част от мината, която е собственост на Република България. Става въпрос за блокове 41, 42, 43, 45 частично и галерия 23. Извадени са много основни сегменти – метал и машини за изкарване на руда, които впоследствие са дадени на „Вторични суровини”. Вследствие на това съответните блокове са се срутили и са станали негодни за добив.
Представители на Партия „Атака” получихме тази информация от миньорите, които са били част от процеса на разграбване и рушене. Това потвърждава и достовереността на самата информация.
Във връзка с това моля да ми отговорите: правени ли са проверки на гореописаните блокове и галерии и до какви резултати са довели те? Възнамерявате ли да предприемете нови действия за установяване състоянието на държавната част от мина „Оброчище”? Ако се потвърдят гореописаните престъпления от страна на концесионера, ще прекратите ли концесионния договор? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Балабанова.
Уважаеми господин министър, заповядайте да отговорите на народния представител.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Балабанова, уважаеми господин Александров, с Решение № 255 на Министерския съвет на Република България от 2 април 1999 г. е предоставена концесия на „Евроманган” АД. В посочените във Вашия въпрос блокове и галерии на рудничното поле е работено до 1998 г., когато производствената дейност в мината е спряна поради липса на средства и неблагоприятни пазарни условия за реализация на добиваната манганова руда.
Договорът за предоставяне на концесия за подземни природни богатства – манганови руди чрез добив от находище „Оброчище”, северозападен участък, е сключен между Министерския съвет на Република България и „Евроманган” АД на 1 юни 1999 г., а производствената дейност е възобновена в началото на 2001 г. в западната част на предоставената концесионна площ.
Блокове 40, 42, 43 и 45 и галерия 23 действително се намират в източната част на мина „Оброчище” и попадат в границите на концесионната площ. Що се отнася до източната част на концесионната площ включително блокове 40, 42, 43 и 45 следва да се има предвид, че прилаганата до 1998 г. схема на подготовка на рудничното поле е неподходяща за прилагане след 2008 г. добивна технология, а размерите на минните изработки и лошото им общо състояние след многогодишния престой ги правят неизползваеми за работа с механизиран добивен комплекс. Поради тези причини през периода 2006-2008 г. същите са демонтирани, годните крепежни конструкции са ремонтирани и използвани в добивните камери, а негодните са продадени като вторични сурови – скрап.
С демонтирането на минните изработки и отстраняването на крепежните конструкции е създадена и възможност за слягане на нарушения руден масив, което ще допринесе за бъдещата безпрепятствена работа на механизирания добивен комплекс.
От изложеното дотук става ясно, че извършените през периода 2006-2008 г. демонтажни работи в източната част на предоставената на „Евроманган” АД концесионна площ включително блокове 40, 42, 43 и 45 не са злоупотреба и престъпление.
В заключение Ви уведомявам, че от възобновяването на добивната дейност в мина „Оброчище” през 2001 г. до настоящия момент концесионерът „Евроманган” АД ежегодно е проверяван съгласно изискванията на Правилника за прилагане на Закона за концесиите по отношение на изпълнението на:
- условията за осъществяване на концесията;
- задълженията по концесионния договор и сроковете за изпълнението им;
- изпълнението на задълженията за концесионни плащания;
- спазването на нормативните актове, регламентиращи дейности, свързани с обекта на концесията.
Уверявам Ви, че проверките ще продължат и през останалите години да изтичането на концесионния срок. При констатиране на нарушения или неспазване на нормативните актове, регламентиращи концесионните дейности, на злоупотреби или престъпления, своевременно ще бъдат взети необходимите мерки и наложени съответните санкции. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Уважаема госпожо Балабанова, заповядайте, можете да направите дуплика на министъра.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, от Вашия отговор наистина не можах да разбера – галериите, които са унищожавани и от които е изнасян метал и суровини, и са давани на „Вторични суровини” – кой е извършил това действие, концесионерът или държавата? Кой е взел решението наистина тези галерии и блокове да бъдат разрушени?
Ще Ви помоля малко по-подробно да дадете информация специално за разрушаването точно на блокове 41, 42, 43, 45 и галерия 23. Същото така за останалите блокове и галерии, които попадат в държавната част, които са държавна собственост, да кажете какво е състоянието на тези галерии?
Бих искала да Ви помоля да ни държите в течение, ако наистина се открият злоупотреби на територията на тази мина, тъй като, ако направите среща с миньорите, които работят там, тази информация, която аз Ви предоставям, ми е дадена от много хора, не от един човек или от двама. За целта както на мен ми беше предоставена, ще предоставя и на Вас копие карта на самата мина с разположението на блоковете и с описание коя част е от държавната, къде са влизали и къде са рушали. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Балабанова.
Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
Преминаваме към въпроса на народния представител Борис Цветков относно осъществяването на Проект „Подобряване енергийната ефективност на уличното осветление на град София”, предвиждащ изграждане на система за контрол и мониторинг на мрежите на уличното осветление в града и подмяна на осветителни тела в жилищен комплекс „Дружба” 1 и 2, град Банкя и булевард „Цариградско шосе”..
Уважаеми колеги, които задавате въпроси, ако се вместите в парламентарно предвиденото време, ще успеем да зададем повече въпроси, тъй като контролът, обръщам се към всички, ще завърши в 14,00 ч.
Заповядайте, уважаеми господин Цветков
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През 2012 г. и 2013 г. от Столичната община беше обявено кандидатстване и осъществяване на Проект „Подобряване енергийната ефективност на уличното осветление на град София” по Фонд „Козлодуй”, предвиждаше изграждане на система за контрол и мониторинг на мрежите на улично осветление в града и подмяна на осветителните тела в жк „Дружба” и други части на София.
Тъй като до момента обществеността няма информация за реализацията на проекта и във връзка с появилите се информации за забавяне на дейностите, отправям към Вас въпроса: на какъв етап е осъществяването на проекта? Какви са сроковете за реализацията му? Има ли проблеми, трудности и закъснения и какви действия предприема Министерството на икономиката и енергетиката за успешното му осъществяване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветков.
Уважаеми господин Стойнев, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Цветков! Във връзка с въпроса Ви относно осъществяване на проект „Реконструкция на общинско улично осветление”, подпроект „Подобряване енергийната ефективност на уличното осветление на град София” представям на вниманието Ви следната информация.
Подобряването на енергийната ефективност на жк „Дружба” 1 и 2, град Банкя и бул. „Цариградско шосе” в град София е част от проект за реконструкция на общинското улично осветление, за който Министерството на икономиката и енергетиката осигури 100% безвъзмездно финансиране от Международен фонд „Козлодуй”. Осигуреното финансиране за проекта е в размер на 10.655 млн. евро и в обхвата му е включено подобряване на енергийната ефективност на уличното осветление в четиринадесет общини: Столична, Черноочене, Кърджали, Дупница, Стара Загора, Баните, Карлово, Чепеларе, Севлиево, Габрово, Варна, Бургас, Горна Оряховица и Добрич. Сам разбирате, че може, когато са се избирали тези общини, аз не мога да кажа как са се избирали, но понеже от опозицията се говори, че имаме едва ли не по последната инвестиционна програма на Министерския съвет са били пренебрегнати кметове на опозицията. Виждате, че когато са избирани тези общини, повтарям още веднъж, за да разберат хората, аз тук не виждам примерно кмет на община от БСП. Общините са следните: Столична, Черноочене, Кърджали, Дупница, Стара Загора, Баните, Карлово, Чепеларе, Севлиево, Габрово, Варна, Бургас, Горна Оряховица, Добрич.
Към момента в процес на финализиране е тръжна процедура за избор на изпълнители по проекта. Тя се провежда по правилата на Европейската банка за възстановяване и развитие в качеството на администратор на Международен фонд „Козлодуй“.
Изготвен е окончателен вариант на оценителен доклад с отразени коментари от експерти на банката и е изпратен за одобрение, съгласно правилата на Европейската банка за възстановяване и развитие. Краен срок за приключване на процедурата е 5 февруари 2014 г.
Отново, както проектите по Международен фонд „Козлодуй“, излезе за саниране на обществени сгради – комисия, фирми. Никой не е желал от предишното и от служебното управление да поеме ангажимент. Аз бях човекът, който ги подписах, тъй като за мен е важно тези финансови средства да влязат в българските общини и да се подобри енергийната ефективност на тези градове. Европейската банка за възстановяване и развитие одобри финалният резултат. Аз го подписах, така че оттук нататък не трябва да има никакво забавяне. Подписването стана може би преди около 12 дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Уважаеми господин Цветков, заповядайте за дуплика в рамките на 2 минути.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор, който даде възможност да се види какво не е свършено и как е вършено от предишното управление, но и как сте предприели съответните стъпки, за да може, ако е имало дадено забавяне, то да бъде преодоляно.
Лично за мен и хората, които са ми поставили въпроса, е важно той да бъде осъществен като има два аспекта. Единият аспект е след поставянето на това ново енергоспестяващо осветление хората от районите, които ги засяга, в случая жилищният комплекс „Дружба 1 и 2“, наистина да усещат качествена промяна в живота. А именно: улиците да са по-осветени; средата, в която живеят, да е по-добра, но съща така е важно за нас разходите, които ще прави общината и съответните структури и фирми, които го поддържат, наистина в един краткосрочен план да има видима промяна към по-малко разходи. Защото иначе, съгласете се, че ако се окаже, че улиците станат по-тъмни, а светлините по-мъждукащи и, не дай си Боже, разходите по-големи, язък за парите, които са давани от този фонд, и след това всички упреци да бъдат насочени включително и към Вас, и към мен, като народен представител, защо съм Ви притискал бързо да реализирате проекта, ако няма тези видими подобрения.
Надявам се работите да бъдат изпълнени качествено и наистина фирмите и материалите да направят така новото осветление, което да бъде видимо и да има добри резултати за всички хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветков.
Желаете ли дуплика? Не, въпросът бе изяснен.
Народният представител Борис Цветков ще зададе и следващия си въпрос относно дейността на Българския институт по метрология, извършваните кадрови промени в структурата и вижданията на министъра за работата му в бъдеще.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, Българският институт по метрология (БИМ) е държавен независим орган към Министерския съвет, който заедно с Държавната агенция по метрология и технически надзор са отговорни за изпълнението на държавната политика в областта на измерванията. Във връзка с информация за някои необосновани кадрови промени, извършвани от предишната изпълняваща длъжността председател на Българския институт по метрология и заведени дела от някои от освободените служители, отправям към Вас следния въпрос:
Как ръководеното от Вас министерство осъществява ръководството и контрола върху дейността на института; какъв е броя на освободените служители и извършените промени и има ли опасност, ако освобождаването на служители на института е необосновано, това да отслаби административния капацитет и да затрудни работата му? Ще се извършат ли проверки в института и всички необходими действия и промени, ако бъдат констатирани слабости?
Тъй като мина време, откакто съм задал въпроса, съм информиран – мисля, че в сряда е извършена промяна от Министерския съвет на ново ръководство. Разбира се, въпросът е адресиран към работата на досегашния председател. Надявам се всички тези неща, които сега и в бъдеще бъдат констатирани, да се имат предвид в бъдещата работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветков.
Уважаеми господин Стойнев, заповядайте да отговорите в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цветков, отправеният към въпрос по същество съдържа три въпроса.
Въпрос първи: как Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) осъществява ръководството и контрола върху дейността на Българския институт по метрология (БИМ)?
Съгласно Устройственият правилник на МИЕ министърът контролира дейността на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към него, какъвто е и Българският институт по метрология. Със заповед на министъра на икономиката и енергетиката са разпределени функциите на министъра за обща координация, методическо ръководство и наблюдение.
Изпълнението на контролните функции на министъра се подпомага от Инспектората на МИЕ, който осъществява административен контрол и върху дейността на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра.
През 2013 г. в Инспектората на МИЕ са постъпили 10 сигнала, засягащи дейността на БИМ, като по 6 от тях са реализирани проверки. Четири сигнала от тях са препратени по компетентност за разглеждане в Инспектората на Българския институт по метрология.
От постъпилите през 2013 г. сигнали, касаещи дейността на БИМ, 4 са свързани с управлението на човешките ресурси в института. Твърденията, съдържащи се в тях, най-общо се свеждат до необосновано и нерегламентирано разкриване и поддържане на „висши държавни служби” въз основа на близки контакти с ръководството и неосвобождаване на служители, придобили право на пенсия; толериране на определени приближени лица; назначаване на роднини или служители без провеждане на конкурсна процедура, чрез заобикаляне на закона; промени в длъжности „с цел повишаване на заплатите”; назначаване на служители без да притежават необходимия административен стаж, образование и компетентности за заемане на съответните длъжности.
По три от сигналите Инспекторатът на МИЕ е извършил проверки, при които е установено, че изложените в тях твърдения са неоснователни. Един от сигналите е препратен по компетентност на и.д. председател на БИМ, като е установено, че същият е основателен и са предприети мерки за отстраняване на констатираните нарушения.
По втория Ви въпрос: какъв е броят на освободените служители и извършените промени и има ли опасност необоснованото освобождаване на служители на института да отслаби административният капацитет и да затрудни работата му?
Председателят на БИМ е орган по назначаването на държавните служители в института и сключва трудови договори с други служители от администрацията на БИМ. Тези негови функции се изпълняват при оперативна самостоятелност, а не под контрола на министъра на икономиката и енергетиката. Законодателят е определил пред кого, в какъв срок и как се обжалват актовете на председателя на БИМ за прекратени служебни или трудови правоотношения.
Във въпроса на господин Цветков не е посочен периодът, за който се иска информация за освободените служители. Поради това информацията е ограничена до освободените през 2013 г. служители и до освободените служители на ръководна длъжност за периода 2011-2013 г., в които изпълняващият длъжността председател на БИМ е госпожа Димка Иванова.
През 2013 г. са прекратени правоотношенията на 5 служители по Кодекса на труда и на 14 служители по Закона за държавния служител, както следва:
По Кодекса на труда са прекратени правоотношенията:
- по взаимно съгласие на страните – 4 служители;
- поради съкращение на щата, тоест намаляване на числеността на БИМ – 1 служител.
По Закона за държавния служител са прекратени правоотношенията:
- по взаимно съгласие на страните на 3 служители;
- поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 5 служители;
- поради изтичане на едногодишния изпитателен срок на двама служители;
- по едностранно прекратяване от страна на служителя на един служител;
- поради завръщане на замествания държавен служител на един служител;
- поради назначаване на държавен служител при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението е съществувало и към момента на прекратяване на правоотношението – на един служител;
- поради смърт – на един служител.
Общо за периода 1 януари 2011 г. – 1 януари 2014 г., откогато и.д. председател е госпожа Димка Иванова, са прекратени правоотношенията на 12 служители, заемащи ръководни длъжности, както следва:
- придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – 4 служители;
- съкращаване на длъжността – 2 служители;
- за поставена при атестирането най-ниска оценка 5, тоест „неприемливо изпълнение” – 1 служител;
- по желание на държавния служител за преместване в друга администрация – 1 служител;
- на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 – неспазено задължение за уведомяване за несъвместимост с държавната служба по чл. 27 –един служител;
- на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител – един служител;
- поради изтичане на едногодишния изпитателен срок на срока за изпитване – един служител;
- поради смърт на държавен служител – един служител.
Не можем да твърдим, че административният капацитет на БИМ е намален, тъй като в по-голямата си част случаите на прекратяване на правоотношенията са на база взаимно съгласие, достигната възраст и стаж за пенсия, освобождаване в срока на изпитване и дори смърт.
Към настоящия момент се водят две съдебни дела по оспорване на заповеди за прекратени правоотношения през 2013 г.
По третия въпрос: ще извършите ли проверка в Българския институт по метрология и всички необходими действия и промени, в случай, че констатирате слабости и нарушения в дейността на ръководството на БИМ?
Във всички случаи на постъпване на сигнали, както и при оценка от страна на министъра на икономиката и енергетиката, при индикации за нарушения в дейността на БИМ, се предприемат действия за извършване на проверки, респективно искане на становища и обяснения.
При установяване на слабости, пропуски и нарушения в дейността на института и на неговото ръководство се дават необходимите препоръки и указания, с цел тяхното своевременно отстраняване.
Що се касае до промените в ръководството на БИМ, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на Закона за измерванията, председателят и заместник-председателят на БИМ се определят с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя, като тяхната дейност подлежи на проверка от Главния инспекторат към Министерския съвет. На 4 февруари 2014 г. Министерският съвет определи за председател на БИМ доц. д-р Димитър Станков.
Служебно известна е информацията, че към момента тече проверка в БИМ от страна на Главен инспекторат, която трябва да приключи до 31 януари 2014 г., с изготвяне на доклад до 14 февруари, както и че такава е извършена и през 2013 г. Резултатите от проверката могат да бъдат изискани и по законоустановения ред от Главния инспекторат на Министерския съвет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Уважаеми господин Цветков, имате възможност за реплика.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, благодаря за изчерпателния отговор, в който се констатираха част от някои неща, но като цяло съм благодарен за това, че Вие поехте ангажимент и заедно с Инспектората на Министерския съвет, когато бъде завършена проверката, ако се констатират някакви факти, те ще се имат предвид в следващата дейност.
Искам да вярвам, че новоопределеният председател, заедно с всичките констатирани факти, ще се опита в бъдещата си работа да ръководи още по-добре Българския институт по метрология.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветков.
Желаете ли дуплика, господин министър? Не желаете.
Тогава преминаваме към последния въпрос в днешния Парламентарен контрол. Той ще бъде зададен от народния представител Магдалена Ташева и е относно полученото от експремиера Бойко Борисов дарение от 1 млн. долара от корейска фирма, заинтересована в изграждането на големи фотоволтаични паркове в България.
Заповядайте, уважаема госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! На 13 декември 2010 г. Пресслужбата на Министерския съвет, а оттам и всички български медии, съобщиха, че тогавашният министър-председател Бойко Борисов е получил в дарение чек на стойност 1 млн. щатски долара от южнокорейската фирма SDN Company Ltd, заинтересована от изграждането и експлоатацията на фотосоларни паркове в България. На срещата в Министерския съвет представители на Корейската банка за развитие и на компаниите Korea South-East Power Co., Korea Trade Insurance Corporation и SDN Company Ltd са запознали току-що обдареното лице с намеренията си за изграждане на фотоволтаични паркове със собствена подстанция и 4,7 километра електропровод в село Самоводене и в град Златарица, община Велико Търново с обща мощност 42 мегавата.
Дарението, съобщи Пресцентърът на Министерския съвет, ще бъде предоставено на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като точното предназначение на сумата ще се определи от експерти на институцията и представители на корейската компания.
Във връзка с това, моля да ми отговорите: ако това не е официализиране на подкуп за министър-председателя Бойко Борисов, дайте отчет пред народното представителство за какво повереното Ви министерство е изхарчило 1 млн. долара, като приложите и разбивка по пера. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ташева.
Уважаеми господин министър, моля да отговорите на народния представител.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ташева, във връзка с изразеното пред българското правителство в края на 2010 г. намерение за сътрудничество, корейската фирма SDN Company Ltd е представила в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма проект на Меморандум за разбирателство. Меморандумът между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и корейската фирма SDN Company Ltd е подписан на 15 март 2011 г. В него се предвижда корейската фирма да направи дарение от 1 млн. лв., което да е на разположение на министерството за период от една година от подписването му. Средствата от дарението следва да се използват за реализирането на проекти за повишаване на енергийната ефективност в страната и развитие на преносната и разпределителните електрически мрежи, в това число и за инвестиции за въвеждане на „умни” електрически мрежи.
В съответствие с подписания Меморандум за разбирателство Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не е представяло искане пред корейската фирма SDN Company Ltd, съдържащо описание на средства за подпомагане на проекти, които да бъдат финансирани по силата на меморандума и предвидените в него средства в размер на 1 млн. лв. не са били разходвани. Това, което разбирам от експертите в министерството, Финансовият отдел – никога такива средства не са постъпвали в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, както тогава е било наименованието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Уважаема госпожо Ташева, желаете ли реплика към министъра?
Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаеми господин министър, към въпроса си бях приложила разпечатки от медиите, в които се вижда как експремиерът Бойко Борисов получава на един картон – 80 на 50 сантиметра, изобразяващ чек, 1 млн. долара. Връчват му го представители не просто на SDN, а и на Корейската банка за развитие, което е държавна институция.
Вие ми казвате, че три месеца след това бил подписан някакъв меморандум – корейците да дадат някакви пари, но те не ги дали. Това може да са други пари. Казвате, че в министерството не са постъпили такива пари – 1 млн. щатски долара. Въпросът е: тогава в чий джоб постъпиха? Че чекът е предоставен, видя целият български народ.
Аз ще Ви помоля да отговорите честно и откровено на този въпрос, а ако не можете да отговорите, тогава ние да ходим да сезираме компетентните органи, за да отидат да търсят милиона. Все пак в България все още действа Финансово разузнаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ташева.
Господин министър, заповядайте за дуплика на репликата на госпожа Ташева.
МИНИСТЪР ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ташева.
Наистина, странно е, когато някой си прави реклама, когато показва чекове, след това трябва да видим как са изразходвани парите и тези пари да изчезнат.
Въпросът е дали наистина са предоставени тези пари, тъй като според меморандума, който е подписан от тогавашния заместник-министър на икономиката и енергетиката Евгени Ангелов, сега съветник на президента Плевнелиев – той е поел отговорността, но пари по този меморандум в Министерството на икономиката и енергетиката не са постъпвали. Дали са давани на някого, на кого са давани – не мога да кажа, тъй като аз мога да отговарям за това, което се случва единствено в Министерството на икономиката и енергетиката.
Както казахте, в България има органи, които могат да направят нужното разследване и трябва да бъдат сезирани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
С това днешният Парламентарен контрол приключи.
Следващото заседание на Парламента ще се състои в понеделник – 10 февруари, от 14,00 ч., както това беше решено по-рано днес с гласуване в Народното събрание.
Пожелавам на всички успешни почивни дни!
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)


Председател:

Михаил Миков



Заместник-председатели:

Мая Манолова

Алиосман Имамов


Секретари:

Пламен Нунев

Деница Караджова
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект на Конституция на Република България

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

Избор на член на Централната избирателна комисия

Избор на председател на Икономическия и социален съвет





    Последни заседания