Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 17 декември 2020 г.
Открито в 9,04 ч.
17/12/2020
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Александър Ненков, Филип Попов, Сергей Кичиков, Юлиан Ангелов, Симеон Найденов, Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля регистрация.
Колегите, които са с нас в залата дистанционно:
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Атанасов?
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, колеги.
Регистрираните в залата са 120 народни представители плюс трима дистанционно – общо 123.
Необходимият брой народни представители, които могат да вземат решение в залата, е 62. (Звъни.)
Има кворум – откривам заседанието.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Господин Будинов, заповядайте.
Имаме осигурен и жестомимичен превод, за което благодаря.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми колеги народни представители! Радвам се, че съм първи на трибуната днес.
Дезинфекцирано е, нали, госпожо Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, разбира се. Специално за Вас. (Народни представители от „БСП за България“ влизат в пленарната зала.)
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Защото някои колеги, които в момента влизат, буквално плюят по трибуната и разнасят бациликус ол аф булгарикус, искам да кажа, от цяла България. Затова, моля, маските!
Здравейте! Заповядайте! Закъснявате за час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Будинов, моля Ви, към Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Извинявам се.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията“.
Извинявам се, преди да започна с Доклада, искам да направя процедура – на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допусната госпожа Амелия Гешева – заместник-министър на културата.
Госпожо Председател, преди това гласуване правя и процедура за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Будинов.
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - отсъства
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Анастас Маринов Попдимитров - отсъства
Ангел Илиев Исаев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова - тук
Анна Николаева Славова - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - отсъства
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - отсъства
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - тук
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - отсъства
Виолета Русева Желева - отсъства
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - отсъства
Георги Георгиев Стоилов - отсъства
Георги Димитров Андреев - тук
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - отсъства
Георги Колев Колев - тук
Георги Николов Вергиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гергана Желязкова Стефанова - отсъства
Даниел Петков Йорданов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Деан Стоянов Станчев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Донка Димова Симеонова - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дора Стоянова Христова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - тук
Елена Владимирова Ангелинина - отсъства
Елена Стефанова Пешева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - отсъства
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Константин Веселинов Попов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - отсъства
Крум Костадинов Зарков - отсъства
Кръстина Николова Таскова - отсъства
Лало Георгиев Кирилов - тук
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мария Йорданова Илиева - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - тук
Митко Костадинов Полихронов - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - тук
Виждам, че госпожа Маргарита Николова е - тук
Николай Георгиев Иванов - тук
Николай Димитров Пенев - тук
Николай Иванов Цонков - тук
Николай Кръстев Бошкилов - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
Николина Панайотова Ангелкова - тук
Нона Кръстева Йотова - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Христов Петров - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - тук
Полина Александрова Шишкова - отсъства
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Ралица Трилкова Добрева - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Живков Иванов - тук
Росен Малинов Малинов - тук
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Николов Георгиев - тук
Румен Петров Генов - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Севим Исмаил Али - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - отсъства
Симеон Георгиев Найденов - тук
Симеон Христов Симеонов - отсъства
Слави Дичев Нецов - тук
Славчо Стоев Атанасов (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - тук
Спас Георгиев Гърневски (чрез интернет
платформа за видеоконферентна връзка) - тук
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Иванов Попов - тук
Станислав Иванов Стоянов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук.

Заповядайте, господин Будинов.
С нас ще бъде и госпожа Силвия Георгиева, която ще ни осигури жестомимичен превод в залата. (От парламентарната група на „БСП за България“ искат думата за процедура по начина на водене.)
Преди това трябва да гласуваме процедура по допуск.
Моля, режим на гласуване за допуск в залата на госпожа Амелия Гешева.
Борис Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Спас Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Славчо Атанасов?
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колегите, които са дистанционно, могат и да се изразяват малко по-волно, докато колегите в зала не могат.
Гласували от залата 131 плюс 3 народни представители дистанционно – стават 134: за 125 плюс 3 дистанционно – 128, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Поканете госпожа Гешева в залата.
По начина на водене – госпожа Йотова.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да се обърна към Вас и да Ви помоля да обясните на моя скъп колега Евгени Будинов къде точно се намира, че това е Народното събрание – парламентът на България, ние сме парламентарна република. Това е едно изключително сериозно място. Той не може да си позволява тук, от тази трибуна, която аз безкрайно уважавам, да се държи все едно се намира в някакъв лош театър. Това не е халтура, това не е място, където да си правим смешки, това е място, което е последна инстанция в страната, знаете, тук се решават изключително важни проблеми и просто е недопустимо да се държим все едно играем някакви доста долнопробни пиески.
А нашето невлизане – много добре знаете, ние го обяснихме 100 пъти, това е политическо решение, защото не искаме да крепим кворума на един делегитимиран парламент. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Йотова.
Господин Будинов, продължаваме с второто четене. (От парламентарната група на ГЕРБ искат думата за процедура по начина на водене.)
Заповядайте, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! По начина на водене. Да Ви помоля, госпожо Председател, когато се приемат закони, които са много важни за съдбата и живота на хората, парламентът да не се превръща в арена на лични симпатии и разправии.
Какво толкова не му харесвате, че развеселява Будинов? Че той си е артист човекът. Неговата основна роля е това. Лошото е, че с Вас не става ни шега, ни смях. И ако трябва да бъда откровен – за нищо не ставате…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, не, господин Рашидов, моля Ви.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: …дори за кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Рашидов, моля Ви!
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Така че, господин Будинов, важно е какво четете, важно е какво има в този закон, а не това как се държите. Човек се държи така, както смята, че му е добре. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Рашидов.
Господин Будинов, заповядайте. (От парламентарната група на „БСП за България“ искат думата за процедура по начина на водене.)
Господин Попдимитров, заповядайте.
АНАСТАС ПОПДИМИТРОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам отношение по начина на водене. Недопустимо беше да дадете възможност на господин Рашидов да се изкаже по този начин. Настроението, господин Рашидов, е хубаво нещо, когато е добронамерено, не засяга личното достойнство на никого в тази зала и е коректно към колегите му.
Това, което господин Будинов си позволи да направи, е една евтина сценка, съжалявам, колега, с едни елементарни… Вие допуснахте с едни елементарни самодейни средства да си прави шеги с една парламентарна група и с едни колеги, които имат точно същите права като него. Това не е първият път, колега Будинов, в който си позволявате безвкусни шеги от тази трибуна. Аз апелирам към Вашия интелект, възпитание и професионално обучение, да се съсредоточите и да изпълнявате ангажиментите си на народен представител по начина, по който това е приемливо за всички. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попдимитров.
Господин Будинов, заповядайте – нека да продължим с гледането на второ четене на един много важен Закон.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2020 г., приет на първо гласуване на 26 ноември 2020 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Наименованието на глава първа се изменя така:
„Медийни услуги и услуги на платформи за споделяне на видеоклипове“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В глава първа преди чл. 1 се създава „Раздел І Общи положения“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. Член 1 се изменя така:
„Чл. 1. Този закон урежда:
1. медийните услуги, предоставяни от доставчици на медийни услуги под юрисдикцията на Република България;
2. услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, предоставяни от доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове под юрисдикцията на Република България, доколкото попадат в областите, координирани от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (OB, L 95/1 от 15 април 2010 г.), изменена с Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия (ОB, L 303/69 от 28 ноември 2018 г.), наричана по нататък „Директива 2010/13/ЕС, изменена с Директива (ЕС) 2018/1808“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като в чл. 4б, ал. 1, т. 3 думата „съобразени“ се заменя с „в съответствие“ и в ал. 5 навсякъде думите „на равнището“ се заличават.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В глава първа след чл. 4б се създава „Раздел II Разпоредби, приложими за медийните услуги“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване: текста на вносителя за наименованието на Закона; редакцията на § 1, § 2 и § 3 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 4 и § 5; текста на вносителя за § 6 със съответните промени; редакцията на § 7 по Доклада на Комисията; и текста на вносителя за § 8.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски? Чуваме Ви, но не Ви виждаме, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Атанасов?
Господин Атанасов, може би ще пропусне това гласуване.
Гласували 141 народни представители в залата плюс 2 дистанционно – стават 143: за 138 в залата плюс 2 дистанционно – 140, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, като в чл. 5а, ал. 8 думата „спешно“ се заменя с „незабавно“, в ал. 10 думите „предвидена в настоящия член“ се заменят с „по този член“, а в чл. 5б, ал. 9 думите „правилата на“ се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
По § 12 има предложение от народния представител Тома Биков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. Създават се чл. 8а – 8в:
„Чл. 8а. (1) Доставчиците на медийни услуги гарантират, че съдържанието в техните услуги постепенно става достъпно за хората с увредено зрение или слух. Средствата за постигането на достъпност на съдържанието на аудио-визуални медийни услуги включват, без да се ограничават до жестомимичен превод, субтитри за глухи и хора с увреден слух, субтитри с говор и звуково описание. Доставчиците на радиоуслуги предоставят в срокове и по начини, определени в плановете за действие по ал. 2, т. 1, чрез интернет, мобилни приложения или други технически средства, с които разполагат, програми и предавания, достъпни за хората с увредено зрение или слух.
(2) Доставчиците на медийни услуги предоставят на Съвета за електронни медии:
1. планове за действие във връзка с непрекъснатото и постепенно увеличаване на достъпността на предоставяните от тях услуги за хората с увреждания за тригодишен период;
2. годишни отчети за напредъка, постигнат по отношение на достъпността на техните услуги за хора с увредено зрение или слух.
(3) Доставчиците на медийни услуги гарантират, че информацията за извънредни ситуации, включително публичните съобщения и съобщенията при природни бедствия, която се оповестява на обществеността чрез аудио-визуални медийни услуги, се предоставя по достъпен за хора с увреждания начин. Публичното оповестяване на информацията за извънредни ситуации чрез аудио-визуални медийни услуги не следва да бъде възпрепятствано, ако в изключителни обстоятелства се окаже невъзможно информацията да бъде предоставена по начин, достъпен за хората с увреждания.
(4) Обществените доставчици на медийни услуги създават и предоставят за разпространение новинарски и актуално-публицистични телевизионни предавания в съответствие с технологичното развитие и икономическите възможности на доставчиците по начин, че да бъдат достъпни за хората с увредено зрение или слух. Плановете за действие на обществените доставчици имат за цел и субтитриране на всички телевизионни предавания с езиково съдържание, като новини, актуално-публицистични предавания, филми, сериали и други, като постепенно се обхванат и съответните нелинейни услуги по заявка. Конкретните задължения на БНР и БНТ за достъпност на съдържанието на предоставяните от тях услуги се определят в лицензиите им.
(5) Доставчиците на медийни услуги с национален обхват и наземно цифрово радиоразпръскване на телевизионни програми с политематичен или информационен програмен профил и средно дневен аудиторен дял над 20% и телевизионните програми на БНТ, задължително осигуряват в поне една от своите емисии новини в диапазона 19,00 до 23,30 ч. превод на български жестов език.
(6) Съветът за електронни медии поддържа на интернет страницата си актуални данни за контакт със служител от администрацията, определен със заповед на председателя на Съвета за електронни медии, на когото е възложено предоставяне на информация и получаване на жалби по въпросите, свързани с достъпността. Съветът за електронни медии изпълнява задълженията си в тясно сътрудничество с организациите на хората с увреждания.
(7) Съветът за електронни медии докладва на Европейската комисия за прилагането на мерките за достъпност на медийните услуги за хора с увреждания.
Чл. 8б. Съветът за електронни медии може да предприема мерки за достатъчна видимост на медийните услуги от общ интерес в съответствие с цели от общ интерес като медиен плурализъм, свобода на словото и културно многообразие.
Чл. 8в. (1) Аудио-визуалните медийни услуги, предоставяни от доставчиците на медийни услуги, не могат да се допълват от трети лица с нови елементи с търговски цели и да се изменят без изричното съгласие на тези доставчици.
(2) Съветът за електронни медии не прилага ал. 1 във връзка със защитата на законните интереси на потребителите в съответствие с Директива 2010/13/ЕС, изменена с Директива 2018/1808, като се отчитат правата и законните интереси на доставчиците на медийни услуги.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, като думата „правилата“ се заменя със „законодателството“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, като в ал. 3 думите ,,С оглед изпълнението“ се заменят с „Във връзка с прилагането“, в ал. 4 думите „Предприеманите мерки“ се заменят с „Мерките по ал. 3“, а в ал. 5 думите „след което става“ се заменят с „и е“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В чл. 18, ал. 1 след думата „засегнати“ се добавя „в предавания, включени“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Йотова, за изказване.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да кажа, че в случая можем да дадем добър пример за добра работа на българския парламент, защото, след като Сдружението на хората с увреден слух се обръщаха към нас и към почти всички представители на отделните групи в парламента, имаше две предложения. Едното беше направено от мен, от името на нашата група, а другото беше на господин Биков от групата на ГЕРБ. Оказа, че те съвпадат и ние се обединихме. По този начин заедно гласувахме за тези промени, именно с цел да помогнем на тези хора, които имат изключителна нужда от жестовия превод. Те се притесняваха, че след пандемичната обстановка този превод може да изчезне. По този начин се реши един изключително важен за тях проблем. Радвам се, че може да се посочват и добри примери за работата на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Йотова.
Аз също се радвам.
Колеги, реплики, други изказвания?
Господин Биков, заповядайте за изказване.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На първо място, да благодарим на представителите на глухата общност в България, които ни сигнализираха за нещо изключително важно, което може би нямаше да бъде чуто, ако не бяха те.
Благодаря на всички колеги от всички парламентарни групи, разбира се, и на националните телевизии, които също поеха ангажимент да осигурят този превод за над сто хиляди души в България, които да имат достъп до тази информация и които най-после да бъдат включени в онази широка публика, която гледа новините на трите национални телевизии. Благодаря още веднъж на всички за подкрепата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9 със съответните корекции; текста на вносителя за § 10 и § 11; редакцията на § 12 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 13; текста на вносителя за § 14 със съответната промяна на думата; текста на вносителя за § 15; текста на вносителя за § 16 със съответните промени, които са нанесени в текста; и редакцията на § 17 по Доклада на Комисията.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 144 народни представители от залата плюс 2 дистанционно, стават 146: за 146, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: По § 18 има предложение от народните представители Вежди Рашидов, Ася Пеева, Радослава Чеканска и Емилия Милкова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. Член 19 се изменя така:
„Чл. 19. (1) Доставчиците на аудио-визуални медийни услуги по заявка осигуряват най-малко 30 на сто дял за европейски произведения в своите каталози, както и видимо присъствие на тези произведения.
(2) Видимото присъствие включва достъпно и атрактивно представяне на европейските произведения например чрез специален раздел за европейски произведения, който да бъде достъпен от началната страница на услугата, чрез възможността за търсене на европейски произведения от инструмента за търсене, който се предлага като част от услугата, чрез използването на европейски произведения в кампании на услугата или чрез определен минимален процент европейски произведения, които се рекламират в каталога на тази услуга, например посредством банери или подобни средства.
(3) Задълженията по ал. 1 не се отнасят за доставчици, които са микропредприятия по смисъла на Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно дефиницията на микропредприятията, малките и средните предприятия (обнародвана под номер С(2003) 1422) (OB, L 124/36 от 20 май 2003 г.), както и по отношение на доставчици с аудиторен дял, който е по-малък от 1 на сто от общата аудитория на всички аудио-визуални медийни услуги по заявка, предлагани на територията на Република България.
(4) Задължението по ал. 1 не се прилага и в случаите, когато то би било неприложимо на практика или необосновано поради естеството или темата на аудио-визуалните медийни услуги.
(5) Съветът за електронни медии изготвя ежегодни справки за европейските произведения в услугите по заявка и ги публикува като част от годишния си отчет. Съветът за електронни медии докладва на Европейската комисия за прилагането на мерките по ал. 1.
(6) Делът на европейските произведения в каталозите на медийните услуги по заявка се изчислява на осреднена годишна база и на база брой заглавия в каталога на услугата.
(7) Съветът за електронни медии приема правила за определяне на относителната тежест на отделните видове заглавия в каталозите на медийните услуги по заявка при изчисляване на дела на европейските произведения в тях, както и относно измерването на аудиторния дял на аудио-визуалните медийни услуги по заявка, при съобразяване със Съобщение на Европейската комисия (ОВ, С(2020) 4291 от 2.07.2020 г.).“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, като думите „Създава се раздел III“ се заменят с „В глава първа след чл. 19в се създава раздел III, а в чл. 19д, ал. 11 думите „тя спазва“ се заменят със „се прилагат“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, като в ал. 3 в изречение първо думата „Съветът“ се заменя със „Съветът за електронни медии“, а изречение второ се заличава.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията предлага да се създаде нов § 23:
„§ 23. В чл. 33, т. 2 думите „както и на критериите по чл. 32, ал. 5 и споразумението по чл. 32, ал. 6“ се заличават.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24, като думите „Създава се чл. 33а“ се заменят с „В глава втора, раздел III се създава чл. 33а“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25, като думите „Създават се“ се заменят с „В глава втора, раздел V се създават“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 35:
„§ 35. В глава четвърта след чл. 88 наименованието „Раздел III Спонсорство“ се заличава.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Цветкова. (Реплика от народния представител Мария Цветкова.)
Имате процедура?
Заповядайте.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Председател, възразявам за това, че направено от мен предложение по време на заседанието на Комисията по културата и медиите на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не е отразено в Доклада на Комисията.
Ние от „Обединени патриоти“ ще внесем това предложение като законопроект. Докато настоящите поправки в Закона за радиото и телевизията имат за цел да го приведат в съответствие с евродиректива, то с предложението, което ние предлагаме от „Обединени патриоти“, имаме за цел да го приведем в съответствие с Конституцията на Република България, защото в момента Законът за радиото и телевизията не е в синхрон с Конституцията на Република България, а именно настояваме всички програми и предавания по радиата и телевизиите да са на официалния език, който според Конституцията на Република България, е българският.
В тази връзка предлагаме да отпадне възможността програмите или отделни предавания да бъдат на друг език, когато са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин. В момента в чл. 49, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията се дава възможност на Българското национално радио и Българската национална телевизия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не сме стигнали дотам все още, госпожо Цветкова.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: ...да създават такива предавания.
Свидетели сме на порочната практика, госпожо Председател, въведена със законовите промени от 2000 г., да се излъчват новини на турски език в ефира на Българската национална телевизия. (Силен шум.) Смятаме, че това е излишна привилегия за определен етнос, която е в разрез с конституционните задължения и права на българските граждани да изучават и да ползват българския език. (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Цветкова, процедурата не включва това. Това е изказване, по същество. Разбрах каква е Вашата процедура.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: Само да довърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направете необходимото...
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: В България не трябва да се прави деление на етнически принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: ...което трябва да направите, за да входирате Законопроекта.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: В тази връзка подобно толериране на отделни групи от населението е недопустимо. В противен случай...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Цветкова.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА: …би трябвало да има новини на арменски… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви. Времето, госпожо Цветкова!
Колеги, подлагам на гласуване: редакцията на § 18; текста на вносителя за § 19; текста на вносителя за § 20 със съответните поправки; текста на вносителя за § 21 със съответните корекции в текстовете; текста на вносителя за § 22; създаване на нов § 23; текста на вносителя за § 23, който става § 24 със съответната замяна на словосъчетания вътре в текста; текста на § 24, който става § 25 със заменените думи; текста на вносителя за § 25, който става § 26; текста на вносителя за параграфи 26 и 27, които съответно стават параграфи 27 и 28; текста на вносителя за параграфи 28, 29, 30, 31, 32 и 33, които съответно стават параграфи 29, 30, 31, 32, 33 и 34; и редакцията на § 34, който става § 35 по Доклада на Комисията.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Гласували 137 народни представители в залата плюс 2 дистанционно – 139 общо: за 131 в залата и 2 дистанционно – стават 133, против няма, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38, като в т. 2 думите „по ал. 4, букви „а“ и „б“ и по ал. 5, букви „а“ и „б“ се заменят с „по ал. 4, т. 1 и 2 и по ал. 5, т. 1 и 2“.
Предложение от народния представител Вежди Рашидов, Ася Пеева, Радослава Чеканска и Емилия Милкова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 39:
„§ 39. В чл. 109, ал. 1 се изменя така:
„(1) Лицензиите се издават за срок до 20 години. Срокът може да бъде продължен с решение на Съвета за електронни медии по искане на лицензирания по реда на чл. 125.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 40, като в т. 1 думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40. който става § 42, като думите „В глава шеста се създава раздел VШ“ се заменят с „В глава шеста след чл. 125п се създава раздел VIII“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 46.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 47.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 48.
По § 47 има предложение от народните представители Вежди Рашидов, Ася Пеева, Радослава Чеканска и Емилия Милкова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 49:
„§ 49. Създават се чл. 128 и 129:
„Чл. 128. (1) Актът за установяване на административното нарушение се връчва срещу подпис на търговеца, на законния представител на юридическото лице или на упълномощено от него лице.
(2) Когато е съставен в отсъствие на нарушителя, актът се изпраща:
1. на хартиен носител по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, или
2. като електронен образ на хартиения носител чрез електронно съобщение, подписано с квалифициран електронен подпис, съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, на електронен адрес, посочен в нормативно уреден регистър, в който е вписан адресатът, или на адрес в информационна система за сигурно връчване; изпращането на електронното съобщение се удостоверява чрез електронен времеви печат по глава III, раздел 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) или възпроизвеждане на електронния образ на съобщението на хартиен носител, като идентичността му се удостоверява с подпис на служителя на всяка страница и се прилага към преписката.
(3) Актът, изпратен по пощата, се смята за връчен на датата, на която обратната разписка е подписана от търговеца, от законния представител на юридическото лице или от техен пълномощник или служител, определен да получава книжа и съобщения.
(4) Актът, изпратен с електронно съобщение, се смята за връчен, когато в 7-дневен срок от изпращане на електронното съобщение адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационна система за сигурно връчване.
(5) Когато актът е връчен с обратна разписка и с електронно съобщение, за дата на връчването се смята по-късната дата.
Чл. 129. (1) Въз основа на актовете по чл. 128, ал. 2 председателят на Съвета за електронни медии издава наказателни постановления или мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство.
(2) Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 50:
„§ 50. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 23, буква „а“:
а) в подбуква „бб“ думите „дейността по предоставяне на аудио-визуалните медийни услуги“ се заменят със „свързаната с предаванията дейност по предоставяне на аудио-визуалните медийни услуги“;
б) в подбуква „вв“ думите „дейността по предоставяне на аудио-визуалните медийни услуги“ се заменят със „свързана с предаванията дейност по предоставяне на аудио-визуалните медийни услуги“;
в) в подбуква „гг“ думите „дейността по предоставяне на аудио-визуалните медийни услуги“ се заменят със „свързана с предаванията дейност по предоставяне на аудио-визуалните медийни услуги“.
2. Създават се т. 23а – 23д:
„23а. Доставчици на платформа за споделяне на видеоклипове под юрисдикцията на Република България са:
а) доставчици, установени на територията на Република България по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (OB, L 178/1 от 17 юли 2000 г.), и
б) доставчици, които не са установени на територията на Република България съгласно буква „а“, но се считат за установени на територията на Република България за целите на този закон, когато доставчикът:
аа) има предприятие майка или дъщерно предприятие, установено на територията на Република България, или
бб) е част от група и друго предприятие от тази група е установено на територията на Република България.
Когато предприятието майка, дъщерното предприятие или другите предприятия от групата са установени в различни държави членки, доставчикът на платформи за споделяне на видеоклипове се счита за установен в държавата членка, в която е установено неговото предприятие майка, или, ако то не е установено в държава членка, в държавата членка, в която е установено неговото дъщерно предприятие, или, ако то не е установено в държава членка, в държавата членка, в която е установено другото предприятие от групата.
При наличието на няколко дъщерни предприятия, като всяко от тях е установено в различна държава членка, доставчикът на платформи за споделяне на видеоклипове се счита за установен в държавата членка, в която първоначално е започнало своята дейност едно от дъщерните предприятия, при условие че то поддържа трайна и реална връзка с икономиката на тази държава членка.
При наличието на няколко други предприятия, които са част от групата, като всяко от тях е установено в различна държава членка, доставчикът на платформи за споделяне на видеоклипове се счита за установен в държавата членка, в която първоначално е започнало своята дейност едно от тези предприятия, при условие че то поддържа трайна и реална връзка с икономиката на тази държава членка.
23б. „Предприятие майка“ е предприятие, което контролира едно или повече дъщерни предприятия.
23в. „Дъщерно предприятие“ е предприятие, което се контролира от предприятие майка, включително дъщерно предприятие на крайно предприятие майка.
23г. „Група“ е предприятие майка, всички негови дъщерни предприятия и всички останали предприятия, които имат икономически и правни организационни връзки с тях.
23д. За доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, за които се счита, че са установени на територията на България в съответствие с т. 23а, буква „б“, се прилагат съответно чл. 1, 2, чл. 13 – 17 и чл. 20, ал. 4 от Закона за електронната търговия.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Аз ще спра вниманието Ви само на § 47 по вносител, който става § 49 по редакция на Комисията. Какъв е проблемът с този параграф? Проблемът е, че с редакцията на Комисията на практика две от разпоредбите на чл. 128, а именно ал. 6 и 7, и ал. 3 на чл. 129, които касаят процедурата по връчване на акта за установяване на административно нарушение – наказателно постановление по Закона за радиото и телевизията, на практика с премахването на тези текстове от редакцията, която Комисията предлага, се осакатява процедурата по връчване. Какво казват тези разпоредби?
Алинея 6 по вносител, която не намира място в редакцията на Комисията, казва: „Когато актът не може да бъде връчен по реда на ал. 2 – 5, тоест по всички начини за връчване, съобщение за съставянето му се поставя незабавно на таблото за обявления и на специална секция на интернет страницата на Съвета за електронни медии, видима при първоначалното ѝ зареждане. В съобщението се посочва и датата на поставянето му.“
Алинея 7: „Когато в 14-дневен срок от поставянето на съобщението по ал. 6 адресатът не се яви в Съвета за електронни медии за предявяване и подписване на акта, актосъставителят отбелязва това в акта. Същият се прилага към преписката и се смята за редовно връчен в деня на отбелязването.“
Защо са коректни тези текстове? Целият чл. 128 по вносител на практика е взет като норма от Закона за авторското право и сродните права и Закона за електронните съобщения, където направихме аналогични изменения, и то с цел, от една страна, да осигурим правото на защита на лицето, на което се връчва актът за установяване на административно нарушение, а, от друга – съответно пък да осигурим възможност на административнонаказващия орган в тези случаи все пак да успее да направи поне още един последен опит да връчи акта.
По същия начин стои въпросът и с наказателното постановление, като в ал. 3, която не намира място в редакцията на Комисията, е записано, че: „Когато наказателното постановление не може да бъде връчено на нарушителя на посочения от него адрес или на адреса на управление, или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, се прилагат съответно чл. 128, ал. 6 и 7 включително. При отказ да се получи препис от наказателното постановление, отбелязването се извършва от наказващия орган.“
Тоест практически отново се върви към процедурата по обявяване на интернет страницата на органа пак с оглед правото на защита на лицето, срещу което е съставено наказателното постановление, и, от друга – възможност на административнонаказващия орган да осъществи административнонаказващата си функция.
Когато бяха разглеждани тези разпоредби в Закона за авторското право и сродните му права и в Закона за електронните съобщения, практически тези алинеи осигуряваха пълноценно административнонаказателно производство, което, за съжаление, с редакцията, която ни се предлага от Комисията в случая, няма да се случи. На практика всички останали разпоредби до алинеи 6 и 7 на чл. 128 и ал. 3 на чл. 129 не осигуряват в пълнота възможността за пълноценна административнонаказваща дейност на Съвета за електронни медии, от една страна, и, от друга страна, съответно не осигуряват в достатъчна степен право на защита на лицето, срещу което е съставен акт за установяване на административно нарушение, или респективно е съставено и ще бъде връчено наказателно постановление.
В тази връзка и с оглед на процесуална икономия правя предложение § 47 по вносител, който става § 49 по редакция на Комисията, да бъде гласуван отделно от останалите параграфи, по които нямам бележки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само още един път да ми кажете точно къде трябва да…
ХРИСТИАН МИТЕВ: Параграф 47 по вносител, който става § 49 по редакция на Комисията, моля да бъде гласуван отделно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И аз благодаря.
Други реплики? Не виждам.
Други изказвания също не виждам.
Преминаваме към гласуване, колеги.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 35 и § 36, които стават съответно § 36 и § 37; текста на вносителя за § 37, който става § 38 със съответната замяна; новия § 39; текста на вносителя за § 38, който става § 40 със съответната замяна в текста; § 39, който става § 41 по вносител; текста на вносителя за § 40, който става § 42 със съответната корекция; текста на вносителя за параграфи 41, 42, 43, 44, 45 и 46, които стават параграфи 43, 44, 45, 46, 47 и 48.
Моля, режим на гласуване.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 113 народни представители плюс 2 дистанционно – стават 115: за 112 в залата плюс 2 дистанционно – стават 114, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване редакцията на § 47, който става § 49 по Доклада на Комисията.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 96 народни представители в залата плюс 2 дистанционно – стават 98: за 85 в залата плюс 2 дистанционно – стават 87, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 48, който става § 50, и текста на вносителя за § 49, който става § 51.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 90 народни представители в залата плюс 2 дистанционно – стават 92: за 90 в залата плюс 2 дистанционно – стават 92, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Господин Будинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 52, като думите „от Закона за радиото и телевизията“ се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 53, като думите „от Закона за радиото и телевизията“ се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 54, като думите „чл. 8а, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията“ се заменят с „чл. 8а, ал. 7“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 55, като думите „от Закона за радиото и телевизията“ се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 56, като думите „от Закона за радиото и телевизията“ се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 57, като в ал. 1 и 2 думите „от Закона за радиото и телевизията“ се заличават, а думите „по ал. 5“ се заменят с „по отменената ал. 5 на чл. 32“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 58, като думите „от Закона за радиото и телевизията“ се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 59, като думите „от Закона за радиото и телевизията“ се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 60, като думите „от Закона за радиото и телевизията“ се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението; текста на вносителя за § 50, § 51 и § 52, които стават § 52, § 53 и § 54 със съответните замени в тях; текста на вносителя за § 53 и § 54, които стават § 55 и § 56 със заличаването на съответния текст; текста на вносителя за § 55, който става § 57 със съответното заличаване на думите в текста; текста на вносителя за § 56 и § 57, които стават § 58 и § 59, и там отново се заличават текстове; текста на вносителя за § 58, който става § 60 със заличаването на думите; и текста на вносителя за § 59, който става § 61, подкрепен от Комисията.
Господин Кърчев?
БОРИС КЪРЧЕВ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Гласували 100 народни представители в залата плюс 2 дистанционно – стават 102: за 100 в залата плюс 2 дистанционно – стават 102, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети, а с това и Законопроектът на второ четене.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ КАТО ЗАЕМОДАТЕЛ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КАТО ЗАЕМОПОЛУЧАТЕЛ.
С Доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Ангелова.
Заповядайте. (Председателите се сменят.)
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, преди да представя Доклада, моля за процедура в залата да бъде допусната госпожа Росица Велкова – заместник министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 86 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете госпожа Велкова в залата.
Моля, продължете с представянето на Доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Европейския съюз като заемодател и Република България като заемополучател, № 002-02-23, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 16 декември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите.
Споразумението за заем произтича от Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета от 19 май 2020 г. за създаване на Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) вследствие на избухването на COVID-19.
Необходимостта от сключване на Споразумението за заем произтича от отправеното на 7 август 2020 г. официално искане от страна на Република България за финансова помощ по линия на Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) вследствие на избухването на COVID-19.
Заемът, поискан от страната ни, е за допълване на националните усилия за преодоляване въздействието от избухването на COVID-19 и на социално икономическите му последици за работниците и самостоятелно заетите лица. По-конкретно, със средствата от заема ще се осигури ликвидност за финансиране на разходи, необходими за изплащането на компенсации за работодателите, съгласно Постановление № 55 на Министерския съвет от 30 март 2020 г., и на средства за запазване на заетостта на работници и служители, съгласно Постановление № 151 на Министерския съвет от 3 юли 2020 г., изменено с Постановление № 278 на Министерския съвет от 12 октомври 2020 г., за периода от месец април 2020 г. до месец януари 2021 г., в размер на 1 млрд. лв.
Съгласно Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1343 на Съвета от 25 септември 2020 г. за предоставяне на временна подкрепа на Република България съгласно Регламент (ЕС) 2020/672 Европейският съюз отпуска на България заем с максимален размер 511 000 000 евро, като максималният среден срок до падежа на заема е 15 години.
След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 18 народни представители, без „против“ и „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за заем между Европейския съюз като заемодател и Република България като заемополучател, № 002-02-23, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Продължаваме с изказвания.
Има ли изказвания, колеги? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване разглеждания Законопроект.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, ако може процедура – току-що гласуваният Законопроект да бъде гласуван и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, представете текстовете.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за заем между Европейския съюз като заемодател и Република България като заемополучател
Член единствен. Ратифицира Споразумението за заем между Европейския съюз като заемодател и Република България като заемополучател, подписано за Европейската комисия на 11 декември 2020 г. и за Република България на 26 ноември
2020 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания, колеги? Не виждам.
Ще подложа на гласуване следните текстове: наименованието на Закона; съдържанието на член единствен; наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“; и съдържанието на параграф единствен. Текстовете са по вносител.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Законът е приет на второ гласуване.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЖИЛИЩНИЯ ФОНД В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ
2021 Г.
Вносители са народните представители Александър Ненков и Александър Иванов.
Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, господин Кънев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 054-01-113, внесен на 9 декември 2020 г.
от Александър Ненков и Александър Иванов
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 16 декември 2020 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.
На заседанието присъстваха: от Националния статистически институт Сергей Цветарски – председател, и Магдалена Костова – директор на дирекция „Демографска политика“.
Законопроектът бе представен от Сергей Цветарски.
Според вносителя целта на предложения законопроект е да създаде правна възможност при обявено извънредно положение или извънредна епидемична обстановка Министерският съвет да може да промени периода на преброяване на населението и жилищния фонд през 2021 г.
Съгласно Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., преброяването следва да започне в 0,00 часа на 22 януари 2021 г. и да приключи в 20,00 ч. на 15 февруари 2021 г. Предвид невъзможността да се предвиди развитието на епидемията през месеците януари и февруари, съществува реална опасност от сериозни проблеми при провеждането на преброяването, особено на преброяването с преброители.
Според вносителя Законопроектът няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Народните представители Димитър Данчев, Жельо Бойчев и Румен Гечев поставиха следните въпроси по Законопроекта: как е решен въпросът с провеждане на преброяването в други страни от Европейския съюз в условията на COVID-19; взети ли са подобни решения в други страни; има ли готовност Националният статистически институт да проведе преброяването в настоящите срокове; готова ли е платформата за електронното преброяване?
Изказано беше съображение, че се прави едно делегирано законодателство, което е прецедент. Беше изразено съмнение за политическо измерение на отлагане на преброяването, предвид „мъртвите“ души в списъците.
След приключване на обсъждането и гласуването с резултати: „за“ – 16 гласа, „въздържал се“ – 4, и без „против“ Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 054-01-113, внесен от 9 декември 2020 г. от Александър Ненков и Александър Иванов.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кънев.
Становище на вносител?
Господин Ненков, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, предложението е продиктувано от ситуацията, в която се намираме, и невъзможността да се изпълни Законът, както е регламентиран в момента, а именно да започне преброяването на населението и на жилищния фонд на 22 януари и да завърши месец по късно в следващата 2021 г.
Всички знаем, че ситуацията в момента предвещава по-гъвкаво взимане на решения и заради това с колегата Иванов предлагаме в чл. 3 да се добави ал. 4 в Закона за преброяването на населението и жилищния фонд в Република България. Тази ал. 4 гласи, че при обявена извънредна епидемична обстановка, както е ситуацията, в която се намираме в момента, Министерският съвет да може да промени датата на започването на преброяването, както и крайният срок, в която държавата и Националният статистически институт трябва да обобщи данните, а именно година по-късно от така наречения критичен момент – началото на преброяването.
Тук благодаря и на колегите от опозицията, които също подкрепят този законопроект. Всички знаем, че в момента това е изключително нецелесъобразно, предвид епидемиологичната обстановка, а и предвид факта, че за самото преброяване са необходими по данни на Националния статистически институт около 30 хиляди преброители, които реално ще трябва да поставим под сериозен риск, защото, за да е пълно преброяването тези преброители трябва да посещават домовете, а това, освен заразени хора, са и хора, поставени под карантина. Категорично не считаме, че на този етап през месец януари предвид ситуацията трябва да се бърза с това преброяване. Това е нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ненков.
Откривам разискванията.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Започвам с това, че се отнасяме с разбиране към причините, които са обект на внимание с този законопроект. Естествено, че обстановката е такава, че при едно преброяване може да съществува риск. Този риск не трябва да бъде допускан, така че трябва да се вземат необходимите мерки. Това е и причината голяма част от моите колеги да подкрепят този законопроект, но искам да обърна внимание на две неща.
Това не е просто акт, който трябва да мине без съответното обсъждане, и мисля, че начинът, по който е избрано да бъде направено това, е грешен. Ще Ви обясня защо и според мен какво би трябвало да се направи.
Въпросът за преброяването на населението е от особена важност – от такава важност, че Народното събрание е приело специален закон, при това съвсем наскоро. На 8 март 2019 г. в „Държавен вестник“ е публикуван специален Закон за преброяване на населението на България и жилищния фонд през 2021 г. В този закон, освен срокове, са уточнени и органите на преброяването, методологиите, съответните европейски документи, които трябва да се вземат предвид, и така нататък, и така нататък.
С предложеното сега от колегите от ГЕРБ всъщност ние отменяме този закон по време на извънредното положение, тъй като в неговата ал. 2 на чл. 3 е казано кога започва преброяването и кога свършва. И сега се предлага това нещо да бъде заменено с възможност за взимане на решение от Министерския съвет за промяна на срока и критичния момент. Критичният момент всъщност е моментът на започване на преброяване според Закона, което значи, че парламентът снема от себе си тази отговорност и я прехвърля на Министерския съвет, който може да реши, а може и да не реши дали да започне на 22 януари 2021 г. или не.
Това според мен е грешен подход и той трябваше да бъде заместен с нещо друго. Вместо да гадаем каква ще бъде обстановката и кога може да се проведе преброяването, можеше в нормален период малко преди януари, имайки предвид, че има консенсус и разбиране в парламента, да се нанесат съответните срокове със законово изменение.
Защо това е важно? Защото преброяване на населението, последното е през 2011 г., е от изключително значение практически за всички политики. То е важно, за да знаем каква е общата демографска ситуация, за която всички знаем, че е доста притеснителна, но все пак е обект непрекъснато на най-различни спекулации. Затова е необходимо това преброяване – за социалната икономическа система, за мерките, които предприемаме, за административно-териториалното деление на страната, за пенсионната система, за какво ли още не… Може би дори и за политическия процес в крайна сметка, тъй като догодина ще има два избора. Данните от това изследване, предвидено в специалния закон, трябваше да излязат към 31 декември 2021 г. и щяха да осветлят до голяма степен и легитимността на предишния процес, адекватността на избирателните списъци и така нататък, и така нататък.
С други думи, като заключение, има логика в това да не се бърза и да не се направи преброяването веднага на 22 януари, но това не може да става, разтоварвайки се просто от отговорност и давайки на Министерския съвет възможността да решава. Този проблем е от съществено значение. Трябваше да бъде решен в пленарна зала и със закон, както е направено през март 2019 г. Още повече, че този дебат би бил полезен, тъй като има и други проблеми с преброяването – по начина на набиране на доброволци, начина на набиране на хора, които да го правят и така нататък. Отново казвам – въпрос от национално значение, от който парламентът не може просто да абдикира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Зарков.
Реплики?
Изказвания?
Господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Донякъде съм съгласен с преждеговорившия относно тежестта на Закона, тъй като аз самият лично съм се изказвал при неговото приемане през месец март предходната година. Наистина един такъв акт трябва да бъде обвързан с взимане на такова решение в пленарна зала. Само че ние в момента се намираме в една много деликатна ситуация, в която виждате, че всяко едно решение може да се окаже предпоследно поради ред обстоятелства, да не влизаме в конкретика. Вие виждате, че този процес на взимане на решения и необходимостта от гъвкави такива се случва в цяла Европа, не само в България.
Разбира се, преброяването на населението и жилищния фонд е от изключително голямо значение. Тук обаче не мога да се съглася с аргумента, че по някакъв начин той имал отражение към предстоящите избори през следващата година, тъй като реално самото преброяване в сега действащия текст на Закона, краят на преброяването и обобщаването на данните трябва да приключи една година след започването му. Следователно, ако хипотетично започне на 22 януари, то чак в края на другата година, когато вече са минали президентски и парламентарни избори, тогава ще трябва да се обобщят тези данни. Не виждам някаква съотносимост и някаква връзка с изборите. Факт е обаче, че това преброяване трябва да се направи коректно, защото всички причини, които изброи колегата Зарков, са така.
Другото, което исках да кажа, е, че ние реално не отменяме Закона, ние даваме една такава възможност точно поради причината да има все пак някаква гъвкавост. Много ме съмнява, че месец януари, както беше предложено да се вземе решение от парламента, че след две, три, четири седмици – кой знае колко, обстановката ще е променена, така че ние да фиксираме някаква дата в парламента, която да се окаже после недостатъчно целесъобразна. Ние сме дали възможността, както и по много други теми, Министерският съвет да има тази възможност, ако прецени за целесъобразно, да обяви друга дата за започване на преброяването. Няма никаква задкулисност в това наше предложение. Напротив, то е обосновано единствено и само от целесъобразността.
Самите Вие разбирате колко е абсурдно, извинявам се, на 22-ри да започнем едно такова преброяване и 30 хиляди души да тръгнат по домовете на хората, за да ги разпитват. Защото аз не си спомням колко беше процентът миналия път на хората, които бяха попълнили по електронен път – аз бях един от тях, разбира се, но процентът не беше чак толкова голям, че да очакваме, че по-големият процент от хората ще се възползват от тази възможност – по електронен път да попълнят съответните формуляри.
Така че това е нашето виждане и не виждам някакъв проблем. Напротив, би трябвало така да действаме в една такава епидемична ситуация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ненков.
Реплики?
Реплики или изказвания?
Изказване – заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа народни представители! От нашата парламентарна група също считаме, че това предложение трябва да бъде подкрепено, с оглед да има възможност наистина да бъде направено преброяване, което да е обективно, да не е с изкривени данни и да няма критики към българската държава или Националния статистически институт, че не си е свършил работата.
Не виждаме проблем в това Министерският съвет да реши кога да е датата, без значение кой ще бъде – дали ще е този, дали ще е следващ Министерски съвет, за да може да се даде наистина възможност да се реагира в тази сложна ситуация.
В последните години, и аз в това число, следим редовно дейността на Националния статистически институт, включително и преброяванията. Мога да кажа, че проблемите, които имаше в предходни преброявания в преброителските карти, вече са отстранени и е направена една добра преброителска карта, която наистина да даде възможност населението да бъде преброено както трябва, включително на етнически, религиозен и всякакъв друг принцип, и какви са по произход децата. Защото помним при предходни преброявания, когато имаше проблеми и се оказа, че в България има само четири милиона православни. Така че всички тези промени от Националния статистически институт са отстранени, слава богу.
Разговорите, които съм водил с тях, включително в последните няколко месеца, показват, че те имат готовност с всички материали, с хора, за да стартират едно преброяване, когато е насрочено по закон, но в крайна сметка техните притеснения са, че заради пандемията няма да могат да свършат работа, както трябва да бъде, и няма да могат да направят така, че данните да са обективни при едно преброяване.
Затова взех думата – да кажа, че от „Обединени патриоти“ ще подкрепим предложението, за да може наистина да дадем възможност една институция в България да си свърши работата удачно и по най-добрия вариант. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Реплики има ли? Не виждам.
Продължаваме с изказванията. Не виждам изказвания.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., с № 054-01-113, внесен от народните представители Александър Ненков и Александър Иванов.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, на основание на Правилника – чл. 80, ал. 2, правя предложение Законът за преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. да бъде приет и на второ гласуване в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.
„§ 1. В чл. 3 се създава ал. 4:
„(4) При обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка Министерският съвет може да вземе решение за промяна на срока по ал. 2 и критичния момент. Решението се публикува на интернет страниците на Министерския съвет и на Националния статистически институт.
§ 2. В § 4, т. 3 думите „срок до 31 декември 2021 г.“ се заменят с „едногодишен срок от провеждане на преброяването“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване следните текстове: наименованието на Закона, съдържанието на § 1 и § 2 по вносител.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Процедура – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за удължаване на срока със седем дни – до 13 януари включително, за внасяне на предложения между първо и второ четене по Закона за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Вносител – Министерският съвет.
Имате думата за представяне на Законопроекта, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Преди да Ви представя Доклада, моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за процедура за допуск на господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерството на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 87 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1, а изречение второ се заличава.
2. Създават се ал. 2 – 6:
„(2) Връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
1. единния портал за електронно правосъдие;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, § 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“.
(3) Когато не е избрана възможност за връчване по ал. 2, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
(4) Съгласието за връчване по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
(5) Когато не може да се извърши връчване по ал. 1 – 3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв – на постоянния.
(6) Страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Създава се чл. 38а:
„Задължение за посочване на електронен адрес
Чл. 38а. (1) Лицето, извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие.
(2) При извършване на процесуално действие в електронна форма, лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
(3) Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
(4) Съгласието по ал. 2 и 3 може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона и редакцията, предложена от Комисията за текстовете на параграфи 1 и 2.
Гласували 93 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 15.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 3 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 41 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава ново изречение второ: „Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване.“, а изречение второ става изречение трето.
2. В ал. 2 след думите „по ал. 1“ се добавя „както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес“.“
По § 4 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Създава се чл. 41а:
„Връчване чрез електронно съобщение
Чл. 41а. (1) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 42 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Когато съобщението не е връчено по реда на ал. 1 и 2, както и в случаите на бедствия, аварии и други непредвидени обстоятелства, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда чрез телефон, електронен адрес за връчване, телекс, факс или с телеграма.“
2. Алинея 4 се отменя.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 44 ал. 3 се изменя така:
„(3) Електронното връчване се удостоверява с:
1. електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1;
2. електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2;
3. потвърждение, че съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 45, изречение второ след думата „представител“ се добавя „както и на електронен адрес за връчване“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текстовете на параграфи 3, 4, 5, 6 и 7.
Гласували 93 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 16.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 8 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 50 се създава ал. 5:
„(5) Връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2, на посочен от тях електронен адрес.“
По § 9 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. Член 51 се изменя така:
„Връчване на адвокат
Чл. 51. (1) Връчването на адвокат се извършва чрез единния портал за електронно правосъдие или на всяко място, където той се намира по служба.
(2) Адвокатът може да заяви в портала по ал. 1, че отсъства и няма да приема съобщения за определени периоди от време, които в рамките на една календарна година не може да бъдат с обща продължителност повече от 60 дни, с изключение на дните на отсъствие поради временна неработоспособност, които също се заявяват. Съобщенията, изпратени в заявения период на отсъствие, трябва да бъдат изтеглени в 7-дневен срок, считано от деня, следващ изтичането на заявения период на отсъствие. Съобщенията се смятат за връчени в деня на изтеглянето им или в случай че не бъдат изтеглени – с изтичането на срока за изтегляне.
(3) Адвокатът не може да откаже получаване на съобщение на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията или производството, за които е уведомяването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се заявява по електронен път в единния портал за електронно правосъдие, съответно се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Необоснованият отказ не засяга редовността на връчването.“
По § 10 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Връчването на държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2, на посочен от тях електронен адрес.“
По § 11 има предложение на народния представител Анна Александрова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 62 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час. Ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време.
(2) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Той не се смята за пропуснат и когато молбата е подадена в срок в друг съд или в прокуратурата.“
2. Създава се ал. 4:
„(4) Електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 71 се създава ал. 3:
„(3) Когато се извършват процесуални действия в електронна форма, съдилищата обозначават ясно, разбираемо и недвусмислено задължението за заплащане на такси и разноски на интернет страниците си, съответно на единния портал за електронно правосъдие, като се посочват и начините на заплащането им по електронен път.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13:
„§ 13. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) Съдилищата осигуряват на страните възможност за заплащане на таксите по електронен път. В случай че искането за защита и съдействие е извършено в електронна форма по чл. 102е в единния портал за електронно правосъдие, дължимата държавна такса се намалява с 15 на сто. При оттегляне на съгласието за връчване по този начин, разликата до пълния размер на дължимата държавна такса се довнася от задълженото лице в 7-дневен срок.“
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текстовете на параграфи 8, 9, 10, 11, 12 и 13.
Гласували 92 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 12.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, като:
1. В чл. 102д:
a) в ал. 1 думата „входящ“ се заличава;
б) в ал. 3 след думата „адрес“ се добавя „за връчване“.
2. В чл. 102з, ал. 1, в изречение първо думите „със съответното устройство“ се заменят с „по реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането му“, а в изречение второ думите „по глава III, раздел 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014“ се заличават.“
По § 15 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В чл. 127, ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17:
„§ 17. В чл. 131, ал. 2 т. 2 се изменя така:
„2. името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване.“
По § 18 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18:
„§ 18. В чл. 183 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Завереният от страната препис по ал. 1 може да бъде представен и като електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 19 да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 20 да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 21 да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 24 да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 26 да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 27 да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 28 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване следните текстове: текст на вносител за § 14 с предложените от Комисията редакционни поправки; редакцията, предложена от Комисията за текст на § 15; текст на вносители за § 16; редакцията, предложена от Комисията за § 17, редакцията, предложена от Комисията за § 18 и предложението на Комисията за отхвърляне на следните параграфи 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28 и 29, който става 19.
Гласували 87 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 14.
Подложените на гласувания предложения са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 30 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 20:
„§ 20. В чл. 436, ал. 3 се създава изречение трето: „Всички документи може да се изпращат на съда в електронна форма.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 31 да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 32 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 21:
„§ 21. Параграф 1 от допълнителната разпоредба се изменя така:
§ 1. По смисъла на този кодекс:
1. „Видеоконференция“ е комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител.
2. „Електронен адрес за връчване“ е персонализирано пространство в единния портал за електронно правосъдие, чрез което лицата получават електронни заявления, съобщения, призовки и книжа от съдилищата, квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, както и адрес на електронна поща.
3. „Електронен документ“ е документът по смисъла на чл. 3, параграф 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
4. „Квалифициран електронен печат на съда“ и „квалифициран електронен времеви печат на съда“ са печати, които отговарят на изискванията на глава III, раздел 5 и 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014.“
„Преходни и заключителни разпоредби“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По § 34 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 22:
„§ 22. По искане на адвокат, регистрирал се до 30 юни 2022 г. в единния портал за електронно правосъдие, връчването може да се извършва по избран от него ред.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 30, който става § 20; предложението на Комисията за отхвърляне на параграфи 31 и 32 по вносител, редакцията, предложена от Комисията за текста на § 33, който става 21; текста на вносителя, подкрепен от Комисията за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, както и редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 34, който става 22.
Гласували 85 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 11.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 35 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 23:
„§ 23. В Наказателно-процесуалния кодекс се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 33:
а) в заглавието след думите „Ред за постановяване на актовете“ се поставя точка и се добавя „Форма на съдебните актове”;
б) създават се ал. 7 и 8:
„(7) Съдебните актове се изготвят като електронен документ в eдинната информационна система на съдилищата и се подписват с квалифициран електронен подпис.
(8) Когато следва да бъдат положени подписи на страни, съдебният акт се изготвя и на хартиен носител. Тези актове се въвеждат в електронна форма в eдинната информационна система на съдилищата.“
2. В чл. 55, ал. 1 се създава изречение трето:
„Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.“
3. В чл. 64:
а) в ал. 2 се създава изречение второ: „При обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник, обвиняемият може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в тези случаи самоличността му се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или от определен от тях служител.”;
б) в ал. 7 се създава изречение трето: „При обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник, обвиняемият може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в тези случаи самоличността му се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или от определен от тях служител.”
4. В чл. 75:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.“;
б) в ал. 2 след думите „за призоваване в страната“ се добавя „или електронен адрес“;
в) алинея 3 се изменя така:
„(3) Правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес в страната за призоваване и уведомяване за хода на производството. При изрично съгласие на пострадалия, което може да бъде оттеглено по всяко време, призоваването и уведомяването може да се извърши и на посочен от него електронен адрес.“
5. В чл. 79 се създава изречение второ: „Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.“
6. В чл. 82, ал. 1 се създава изречение второ: „Искания, бележки, възражения, обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, както и оттегляне на тъжбата, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.“
7. В чл. 87, ал. 1 се създава изречение второ: „Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.“
8. В чл. 90, ал. 1 се създава изречение второ: „Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.“
9. В чл. 99, ал. 1 се създава ново изречение второ: „Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.“, а изречение второ става изречение трето.
10. В чл. 149, ал. 3 се създава изречение второ: „Заключението може да бъде представено в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис.“
11. В чл. 178:
а) създават се нови ал. 8 и 9:
„(8) Връчването на призовки, съобщения и книжа на обвиняем и на защитник в съдебната фаза може да се извършва по електронен път с тяхно съгласие, когато са посочили електронни адреси. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време.
(9) Връчването на призовки, съобщения и книжа в съдебната фаза на пострадал, ощетено юридическо лице, частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец, граждански ответник и на техните повереници, както и на свидетел, вещо лице, преводач, тълковник или специалист – технически помощник, може да се извършва по електронен път с тяхно съгласие, ако са посочили електронен адрес. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време.“;
б) създава се ал. 10:
„(10) Когато връчването в съдебното производство не може да се извърши по реда на ал. 1 – 7, по преценка на органа призовки, съобщения и книжа може да се връчват и на посочен електронен адрес.“;
в) досегашните ал. 8 и 9 стават съответно ал. 11 и 12.
12. В чл. 180 се създават ал. 8, 9, 10 и 11:
„(8) На посочения от лицето електронен адрес се изпраща съобщение, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата от информационната система за сигурно връчване или от единния портал за електронно правосъдие. Връчването чрез електронен адрес за връчване в единния портал за електронно правосъдие се удостоверява с копие от електронния запис от информационната система на портала, подпечатано с квалифициран електронен времеви печат на съда и с удостоверено точното време на всяко действие в системата чрез електронен квалифициран времеви печат по Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257 от 28 август 2014 г.). При връчване чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща – с електронните записи за връчването, създадени от квалифицирания доставчик на удостоверителни услуги. Те се смятат за връчени с изтеглянето им. Потвърждаване на получаването не се изисква. Електронната идентификация на лицето се извършва по ред, определен в Закона за съдебната власт.
(9) Когато страната не е изтеглила съобщението в 7-дневен срок от изпращането му, връчването се извършва по общия ред.
(10) Връчването на адрес на електронна поща се удостоверява с копие от електронния запис за това. В 7-дневен срок от изпращане на електронното писмо с прикачени призовка, съобщение или книжа лицето е длъжно да върне потвърждение на адреса на електронната поща на изпращащия орган. Когато лицето не върне потвърждение, връчването се извършва по общия ред.
(11) Връчването на електронен адрес се смята за лично връчване.“
13. В чл. 209:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Съобщенията могат да бъдат устни или писмени. Писмените съобщения могат да бъдат законен повод за започване на разследване само ако са подписани. Те могат да бъдат изпратени и по електронен път, ако са подписани с квалифициран електронен подпис при спазване на изискванията на закона. За устните съобщения се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от органа, който ги приема.“;
б) създава се ал. 3:
„(3) Със съобщението лицето може да изрази съгласието си да бъде призовавано и да получава съобщения на посочен от него електронен адрес.“
14. В чл. 247 се създава нова ал. 2:
„(2) Обвинителният акт и тъжбата могат да бъдат подадени чрез единния портал за електронно правосъдие, подписани с квалифициран електронен подпис. В останалите случаи те се въвеждат в единната информационна система на съдилищата по реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт.“
15. Създава се нов чл. 247а: „Поставяне на началото на производството в информационната система на първоинстанционния съд
Чл. 247а. (1) При извършване на процесуално действие, което поставя началото на съдебно производство, в информационна система на съда се образува електронно дело.
(2) Изявленията и актовете, подавани до съда на хартиен носител, както и всички документи и информация на хартиен носител, се въвеждат в информационната система на съда чрез снемане на електронен образ по реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им.
(3) Доказателствата, които поради естеството си не могат да се преобразуват в електронна форма, се прилагат към делото и се съхраняват във вида, в който са представени пред съда.
(4) Цялото или част от електронното дело може да се възпроизвежда в необходимия брой документи на хартиен носител със значението на официални преписи след заверка от служител, овластен от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. За възпроизвеждането се събира такса като за заверен препис.
(5) По искане на страните по делото, съдът им предоставя незаверено копие на цялото или на част от електронното дело, възпроизведено на хартиен носител. За възпроизвеждането на копие се заплаща такса. Такса не се дължи в случаите на освобождаване от държавна такса, както и в други случаи, предвидени в закон.
(6) Документите и информацията, представени на електронен носител, постъпили по електронен път или въведени в информационната система на съда, се обработват и съхраняват по начин, гарантиращ защитата от грешки, подправяне и загуба.“
16. Досегашните чл. 247а, 247б и 247в стават съответно чл. 247б, 247в и 247г.
17. В чл. 248, ал. 5 думите „чл. 247б“ се заменят с „чл. 247в“.
18. В чл. 269, ал. 3, т. 3 думите „чл. 247б“ се заменят с „чл. 247в“.
19. В чл. 270, ал. 2 се създава изречение второ: „При обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или по писмено искане на подсъдимия и неговия защитник и по преценка на съда подсъдимият може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в тези случаи самоличността му се удостоверява от началника на затвора или от негов представител.“
20. В чл. 272, ал. 4 думите „чл. 247б“ се заменят с „чл. 247в“.
21. В чл. 310 ал. 1 се изменя така:
„(1) Присъдата се изготвя в единната информационна система на съдилищата и се обявява от председателя незабавно, след като е подписана с квалифициран електронен подпис от всички членове на състава на съда.“
22. В чл. 311 ал. 2 се изменя така:
„(2) Протоколът за съдебното заседание се изготвя в единната информационна система на съдилищата, като се подписва с квалифициран електронен подпис от председателя и от съдебния секретар.“
23. В чл. 320:
а) в ал. 1 се създава ново изречение второ: „Те могат да бъдат подадени по електронен път.“, а изречения второ и трето стават съответно изречения трето и четвърто;
б) в ал. 3 след думата „подателя“ се поставя запетая и се добавя „а ако са подадени по електронен път, се подписват с квалифициран електронен подпис“;
в) в ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на подадените по електронен път“;
г) в ал. 6 думите „устно или писмено“ се заменят с „устно, писмено или по електронен път, подписано с квалифициран електронен подпис“.
24. Член 322 се изменя така:
„Чл. 322. Страните могат да подават писмени възражения срещу подадената жалба или протест и по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис, до даване ход на делото пред въззивната инстанция.“
25. В чл. 340, ал. 2 думата „писмено“ се заменя с „по реда на чл. 178“.
26. В чл. 350:
а) в ал. 3 се създава изречение второ: „Те могат да бъдат подадени по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис.“;
б) в ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на подадените по електронен път.“
27. В чл. 351:
а) в ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако са подадени по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис“;
б) в ал. 4 след думите „до даване ход на делото“ се поставя запетая и се добавя „а ако са подадени по електронен път, се подписват с квалифициран електронен подпис“.
28. В чл. 375 се създава изречение второ: „Постановлението може да бъде подадено чрез единния портал за електронно правосъдие, подписано с квалифициран електронен подпис, а в останалите случаи то се въвежда в единната информационна система на съдилищата по реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт.“
29. В чл. 423, ал. 1 думите „чл. 247б“ се заменят с „чл. 247в“.
30. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава ал. 6:
„(6) „Електронен адрес“ по смисъла на този кодекс е персонализирано пространство в единния портал за електронно правосъдие, чрез което лицата получават електронни изявления, съобщения, призовки и книжа от съдилищата, адрес на квалифицирана електронна поща, както и адрес на електронна поща.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 35, който става § 23.
Гласували 77 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По текста на вносителя за § 36 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 24:
„§ 24. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 158, ал. 5 се създава изречение трето: „В тези случаи, както и при обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, извънредна епидемична обстановка или други форсмажорни обстоятелства лицето, чието настаняване се иска, както и вещото лице, назначено да даде експертно мнение, може да участват в делото и чрез видеоконференция, като самоличността им се удостоверява от директора на болничното заведение или от упълномощено от него лице.“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 25.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 26:
„§ 26. В Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн. ДВ, бр. ...) в преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 216 навсякъде думите „31 декември 2021 г.“ се заменят с „30 юни 2021 г.“
2. В § 229, т. 4 думите „1 януари 2021 г.“ се заменят с „1 юли 2021 г.“.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 27:
„§ 27. В Закона за социалните услуги (обн., ДВ, бр. ...) в преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 36, ал. 1 накрая се добавя „с изключение на домовете за медико-социални грижи за деца във Варна, Кърджали, Плевен и Стара Загора, които се закриват до 31 декември 2021 г.“.
2. В § 45, т. 1 думите „1 януари 2021 г.“ се заменят с „31 декември 2021 г.“.“
По § 39 има предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 28:
„§ 28. Законът влиза в сила от 30 юни 2021 г., с изключение на:
1. параграфи 9 и 25, които влизат в сила от 30 юни 2022 г.;
2. параграфи 26 и 27, които влизат в сила от 31 декември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 36, който става § 24; текста на вносителя за § 37, който става § 25; редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 38, който става § 26; предложението на Комисията за създаване на нов § 27 с текст по Доклада на Комисията; редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 39, който става § 28.
Гласували 92 народни представители: за 82, против 1, въздържали се няма.
Подложените на гласуване текстове са приети.
Колеги, обявявам 30 минути прекъсване.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължаваме заседанието с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.
Внесен от Министерския съвет с № 002-01-30 на 23 юли 2020 г., приет на първо гласуване на 24 септември 2020 г.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Преди да Ви представя Доклада, моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за процедура за допуск в залата на госпожа Петя Тянкова – началник на кабинета на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Подлагам на гласуване допуска в залата на госпожа Петя Тянкова.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля госпожа Тянкова да бъде поканена да заеме своето място в залата.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2020 г., приет на първо гласуване на 24 септември 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) За административно нарушение, извършено повторно, или на системно извършване може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. Създава се чл. 16а:
„Чл. 16а. (1) Безвъзмездният труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания.
(2) Продължителността на наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 4:
„§ 4. В чл. 27, ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „освен в предвидените в закон случаи“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5:
„§ 5. Член 28 се изменя така:
„Чл. 28. (1) За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21.
(2) Актът по ал. 1 съдържа:
1. датата и мястото на издаването му;
2. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;
3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;
4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя, точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа;
5. описание на нарушението и обстоятелствата, които сочат, че е маловажен случай;
6. законовите разпоредби, които са нарушени;
7. предупреждението;
8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;
9. разпореждането с веществените доказателства;
10. в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване;
11. подпис на органа, който го издава.
(3) Предупреждението се връчва на нарушителя по реда на чл. 58. В случай че с предупреждението е извършено разпореждане с веществени доказателства или са отнети в полза на държавата вещи, които не принадлежат на нарушителя, препис от предупреждението се връчва на техния собственик.
(4) Предупреждението подлежи на обжалване и протест по реда на глава трета, раздел V.
(5) Алинеи 1 – 4 се прилагат и за маловажен случай на административни нарушения, извършени от непълнолетни.
(6) Алинеи 1 – 4 се прилагат съответно и за маловажен случай на неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община.
(7) Алинеи 1 – 6 не се прилагат, когато в закона е предвидено друго.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8:
„§ 8. В чл. 37 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Не може да съставя акт за установяване на административно нарушение лице, което е:
1. пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия – до четвърта степен;
2. заинтересовано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.
(4) При наличие на някое от посочените в ал. 3 основания, като актосъставител действа:
1. друго лице с компетентност по ал. 1 или 2;
2. при липса на лице по т. 1 – друго лице, оправомощено от наказващия орган за конкретния случай“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9, като в т. 1, в текста преди буква „а“ думите „ал. 1, като“ се заменят с „ал. 1 и“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11:
„§ 11. В чл. 44 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „тридневен“ се заменя със „7-дневен“.
2. В ал. 3 думите „В двуседмичен срок от подписването“ се заменят с „В 14-дневен срок от връчването“.
3. В ал. 4, изречение второ думата „водача“ се заменя с „нарушителя“.“
Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„1. Създава се нов § 12:
§ 12. Създава се чл. 44а:
„Чл. 44а. Редът за установяване на административното нарушение, за което е предвидено наказание задържане в териториална структура на Министерството на вътрешните работи, се определя в нормативния акт, в който е предвидено административното нарушение.“
2. Параграф 10 става § 13.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по наименованието на Законопроекта и параграфи от 1 до 9 по вносител, както и предложението за нов § 12 от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
По всички параграфи имате думата, колеги.
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да взема думата, за да защитя предложенията, които направихме за създаване на нов § 1, които частично са приети, но Комисията е написала общото – подкрепя го по принцип.
Става дума за създаване нови административни наказания, безвъзмезден труд в полза на обществото и задържане под стража в териториалните структури на Министерството на вътрешните работи или налагане на арест, така да го кажем. Това е част от дългогодишното настояване на „Обединени патриоти“ да има друг вид наказание и да не е неефективната глоба, тъй като ние имаме в определени общности изключително неуважение към закона и постоянни нарушения, които се наказват по административен ред.
Пример за това е незаконната сеч в горите. Има лица с десетки такива наказателни постановления, които, неплащайки сумите, които са дължими по тях, демонстрират пълна безнаказаност, а по този начин култивираме чувство за безнаказаност.
В тази посока налагането на наказание за труд в полза на обществото би могло да дисциплинира тези маргинали и би могло да ги научи да спазват закона. Това е прието от Комисията, за което им благодаря, при това че другото ни предложение за налагане на наказание е задържане в териториална структура на МВР. Освен че не е прието, а такова наказание има и то е в два нормативни акта – Указът за борба с дребното хулиганство и така наречения Закон срещу футболното хулиганство, би следвало да го има в каталога на наказанията, ние предвиждаме задържането в териториалните структури на Министерството на вътрешните работи като следваща санкция за тези лица, които системно нарушават и които са наказани с труд в полза на обществото, не полагат предвидения за това труд.
По този начин Докладът обаче не ни дава възможност да гласуваме за нашето предложение, което може да получи, а може и да не получи подкрепа от залата. Затова правя формално редакционно предложение да се създаде ал. 3 със следния текст:
„За административни нарушения, с които се нарушава обществения ред може да се предвижда и налага наказание – задържане в териториалните структури на Министерството на вътрешните работи“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това ще го подложа на отделно гласуване, както и т. 2 за § 1, който става § 2.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания по тези параграфи, които бяха прочетени от госпожа Александрова? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта.
Гласували 99 народни представители: за 98, против 1, въздържали се няма.
Наименованието на Законопроекта е прието.
Сега подлагам на гласуване неприетата част от предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители. (Реплика от докладчик Анна Александрова.)
Има предложение за редакционна поправка. Внася я като редакционна поправка и в момента я подлагам на гласуване.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Ама то е прието по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Редакция на новия § 1, който Комисията е приела.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Да, предложението е прието по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Прието е, обаче една част от него не е приета и той в момента го предлага.
Аз мисля, че не нарушаваме Правилника с това да го подложа на гласуване. Става въпрос за създаването на ал. 3 с текст:
„(3) За административни нарушения, с които се нарушава обществения ред може да се предвижда и налага наказание задържане в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи.“ – и съответно чисто редакционно т. 2, с която § 1 става § 2.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов, като Ви препоръчвам горещо да го подкрепите.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Подкрепено ли е от Комисията? Не казахте дали е подкрепено, или не е подкрепено от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Лазаров, няколко пъти правите забележка, че не казвам дали е подкрепено или не е подкрепено. Чете се доклад, слушайте внимателно, в Доклада се казва дали е подкрепено. Постоянно ли трябва някой да Ви подсказва, за да гласувате? Недейте така! В случая гласувайте „за“.
Гласували 104 народни представители: за 18, против 34, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на новия § 1, който беше зачетен от докладчика.
Гласували 103 народни представители: за 93, против 8, въздържали се 2.
Параграф 1 е приет.
А сега подлагам на гласуване… (Народният представител Филип Попов иска думата.)
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Моля за процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Подлагам на прегласуване текста на новия § 1 по редакция на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 84, против 16, въздържали се 6.
Параграф 1 по редакция на Комисията е приет.
Сега подлагам на гласуване: текста на § 1 по вносител, който става § 2; новия текст на § 3 с текст, предложен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители; § 2 по вносител, който става § 4 по редакция на Комисията; § 3, който става § 5 по редакция на Комисията; параграфи 4 и 5 по вносител, които стават параграфи 6 и 7 по вносител; § 6, който става § 8 по редакция на Комисията; § 7, който става § 9 по вносител по редакция на Комисията; § 8, който става § 10 по вносител; и § 9, който става § 11 по редакция на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 15.
Гореизброените параграфи са приети.
А сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаването на нов § 12.
Гласували 101 народни представители: за 17, против 61, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Моля, продължете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12:
„§ 12. В чл. 46 ал. 4 се изменя така:
„(4) Подлежащите на бързо разваляне вещи се продават с разрешение на наказващия орган чрез държавните и общинските фирми, като получената сума, след приспадане на извършените разходи, се депозира в търговска банка, обслужваща държавния бюджет, или в Българската народна банка.“
Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. Създава се чл. 47а:
„Чл. 47а. Административното наказание по чл. 13, ал. 2 се налага от районния съд, в района на който е извършено или довършено административното нарушение, за което е предвидено съответното наказание, а за нарушенията, извършени в чужбина – от Софийския районен съд“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 14.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 15:
„§ 15. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя „незабавно с мотивиран писмен акт“.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Отвод на същите основания може да се иска и от:
1. лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение;
2. едноличния търговец или юридическото лице, срещу които е съставен актът за установяване на административно нарушение;
3. пострадалия от нарушението.“
3. Създава се ал. 4:
„(4) При отвод на длъжностното лице по реда на ал. 2 по преписката се произнася:
1. оправомощено лице по чл. 47, ал. 2, когато наказващият орган е лице по чл. 47, ал. 1, буква „а“, а ако няма такова – друго лице, изрично оправомощено от наказващия орган;
2. по-горестоящият орган, когато наказващият орган е лице по чл. 47, ал. 1, буква „б“, а ако няма такъв – друго лице, изрично оправомощено от наказващия орган;
3. ръководителят по чл. 47, ал. 1, буква „а“, когато наказващият орган е лице по чл. 47, ал. 2.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 16, като думите „чл. 28 и“ се заменят с „чл. 28 или“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 17:
„§ 17. Член 54 се изменя така:
„Чл. 54. (1) Наказващият орган прекратява административнонаказателното производство с мотивирана резолюция:
1. когато деянието, описано в акта за установяване на административно нарушение, не е извършено или не съставлява нарушение;
2. когато нарушението не е доказано по несъмнен начин;
3. когато не е доказано по несъмнен начин участието на лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, в извършване на нарушението;
4. в случаите по чл. 34, ал. 1, букви „а“ – „в“;
5. когато актът за установяване на административното нарушение е съставен след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 или 2;
6. когато в срока по чл. 34, ал. 3 не е издадено наказателно постановление, нарушителят не е предупреден по реда на чл. 28 или не е сключено споразумение за приключване на производството;
7. когато при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила;
8. когато срещу същото лице за същото деяние има влязло в сила наказателно постановление, предупреждение по чл. 28, споразумение или влязъл в сила съдебен акт;
9. в случаите по чл. 33, ал. 2.
(2) Когато е съставен акт за установяване на административно нарушение за две или повече нарушения, наказващият орган може да прекрати производството на основанията по ал. 1 и само по отношение на някое от нарушенията.
(3) Когато наказващият орган прекратява производството с мотивирана резолюция, постановява да се върнат иззетите вещи, освен ако притежаването им е забранено, или да се заплати тяхната равностойност в случаите по чл. 46, ал. 4. Вещите, притежаването на които е забранено, не се връщат, а с тях се постъпва по реда, установен в съответните нормативни актове.
(4) Резолюцията съдържа:
1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което я е издало;
2. датата на издаването и номера на резолюцията;
3. датата на акта, въз основа на който е образувана преписката, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;
4. собственото, бащиното и фамилното име, точния адрес и единен граждански номер на лицето, срещу което е съставен актът, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа;
5. описание на нарушението, за което е съставен актът;
6. законовите разпоредби, за нарушаването на които е съставен актът;
7. мотиви, които налагат прекратяване на производството;
8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;
9. разпореждането с веществените доказателства;
10. в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване.
(5) Резолюцията се подписва от длъжностното лице, което я е издало.
(6) Препис от резолюцията, с която се прекратява административнонаказателното производство на основание ал. 1, т. 1 – 8, се връчва на:
1. лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение;
2. пострадалия от нарушението, ако е направил искане пред наказващия орган за обезщетяване на причинените му вреди, като се уведомява за възможността да предяви иска си по общия ред;
3. собственика на вещите, когато с резолюцията е извършено разпореждане с веществени доказателства или са отнети в полза на държавата вещи, а той не е лице по т. 1.
(7) Резолюцията, с която се прекратява административнонаказателното производство на основание ал. 1, т. 1 – 8, подлежи на обжалване и протест по реда на глава трета, Раздел V.
(8) Когато съдът отмени резолюцията, наказващият орган упражнява правомощията си по чл. 52 в едномесечен срок от уведомяването му за влезлия в сила съдебен акт.
(9) Алинеи 1 – 8 се прилагат съответно и когато актът за установяване на административно нарушение е съставен срещу едноличен търговец или юридическо лице.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 19.
По § 17 има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 20:
„§ 20. В глава трета, раздел ІV се създават чл. 58а – 58г:
„Чл. 58а. Когато за административното нарушение е предвидено да се налага безвъзмезден труд в полза на обществото, длъжностното лице по чл. 37, ал. 1 изпраща преписката на административнонаказващия орган, който я внася за решаване в съответния районен съд в тридневен срок от получаването ѝ.
Чл. 58б. (1) Районният съд разглежда преписката в състав само от съдия и в открито съдебно заседание.
(2) Страни в това производство са административнонаказващият орган и нарушителят.
(3) Преписката се разглежда в присъствието на нарушителя. Когато нарушителят, редовно призован, не се яви без уважителни причини, преписката се разглежда в негово отсъствие, ако това няма да попречи за разкриването на обективната истина.
(4) Нарушителят има право на адвокатска защита.
(5) При разглеждане на преписка срещу непълнолетен нарушител на възраст от 16 до 18 години се призовават неговите родители, съответно попечители. Неявяването им не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо.
(6) Съдът може да разпитва свидетели, ако прецени, че това е необходимо за разкриване на обективната истина.
(7) Свидетел, който е редовно призован и не се яви без уважителни причини, се довежда принудително от органите на Министерството на вътрешните работи. Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, принудителното довеждане се отменя.
Чл. 58в. (1) Въз основа на събраните доказателства съдът постановява решение, с което:
1. налага наказание и принудителна административна мярка;
2. изпраща материалите на съответния прокурор за образуване на наказателно производство, когато са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер;
3. оправдава нарушителя, когато не са налице условията за налагане на наказание.
(2) С решението по ал. 1 съдът се произнася и за отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл. 20 и 21.
Чл. 58г. (1) Административнонаказателното производство може да приключи със споразумение между наказващия орган и нарушителя, сключено в срока по чл. 52, ал. 1, ако не са налице основанията за недопустимост по ал. 2. Наказващият орган прави предложение за сключване на споразумение в 14-дневен срок от получаване на преписката от актосъставителя, а нарушителят може да направи предложение в 14-дневен срок от връчването на акта.
(2) Споразумение не се допуска:
1. за повторно извършено нарушение;
2. за нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който на нарушителя е наложено административно наказание извън случаите по т. 1, или е издадено предупреждение за нарушение от същия вид;
3. в случай че деянието, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение, съставлява престъпление; споразумение се допуска, в случай че производството пред наказващия орган е образувано по реда на чл. 36, ал. 2;
4. когато признанието на нарушителя не се подкрепя от събраните доказателства по преписката.
(3) Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие на страните по въпросите има ли извършено деяние, съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация, извършено ли е то от лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение, и извършено ли е виновно.
(4) Споразумението съдържа:
1. датата на сключване на споразумението;
2. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на наказващия орган;
3. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя, точния му адрес и единен граждански номер, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа;
4. датата на акта, въз основа на който е образувано производството, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;
5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;
6. законовите разпоредби, които са били нарушени виновно;
7. вида и размера на административното наказание;
8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;
9. разпореждането с веществените доказателства;
10. банкова сметка, по която да се заплати дължимата глоба.
(5) Споразумението се подписва от наказващия орган и от лицето, срещу което е съставен актът за установяване на административно нарушение.
(6) Когато е съставен акт за установяване на административно нарушение за няколко нарушения, споразумение може да се сключи и само за някое от нарушенията.
(7) В случаите по ал. 6, признанието на лицето, с което е сключено споразумение по въпросите, посочени в ал. 3, не може да се използва като доказателство за виновността му за другите нарушения, за които е съставен актът за установяване на административно нарушение.
(8) Когато със споразумението се налага административно наказание глоба – самостоятелно или с друго наказание, наказващият орган определя глобата в размер на 70 на сто от минимума или от точно определения размер, предвиден за извършеното нарушение, а когато в закона не е предвиден минимум, наказващият орган определя размера на глобата в размер, не повече от 70 на сто от половината от максимума. Другите видове административни наказания се определят по правилата на чл. 27, ал. 1 – 4.
(9) Със споразумението страните не могат да договарят режим на отнемане на вещи в полза на държавата, различен от този по чл. 20 и 21. Когато със споразумението се извършва разпореждане с веществени доказателства или се отнемат в полза на държавата вещи, които не принадлежат на нарушителя, за сключването му е необходимо писмено съгласие на собственика на вещите, което става неразделна част от споразумението. В случай че собственикът не даде съгласие за разпореждане с веществени доказателства или за отнемане на вещи в полза на държавата или не може да бъде открит, наказващият орган се произнася по въпроса за веществените доказателства и за отнемането на вещите в полза на държавата с наказателно постановление, което подлежи на обжалване по реда на чл. 63.
(10) Когато със споразумението е наложено административно наказание глоба, нарушителят приема да заплати размера на глобата в 14-дневен срок от сключването на споразумението.
(11) Споразумението влиза в сила от датата на подписването му, а ако с него е наложено административно наказание глоба, то влиза в сила от датата на заплащане на глобата. Споразумението е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление.
(12) В случай че до сключване на споразумението пострадалият е направил искане пред наказващия орган за обезщетяване на причинените му вреди по реда на чл. 45, наказващият орган го уведомява за сключеното споразумение и за възможността да предяви иска си по общия ред.
(13) В случай че глобата не бъде платена в срока по ал. 10, наказващият орган обявява, че споразумение не е постигнато с мотивирано постановление, което не подлежи на обжалване и протест, и издава наказателно постановление.
(14) Когато споразумение не бъде постигнато, наказващият орган издава наказателно постановление, като не може да ползва признанието на лицето, срещу което е съставен акт за установяване на административно нарушение, по въпросите, посочени в ал. 3, като доказателство за виновността му.
(15) Издаването на наказателно постановление, без да е направено предложение по ал. 1, изречение второ не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
(16) Алинеи 1 – 15 се прилагат съответно за еднолични търговци и за юридически лица.
(17) Алинеи 1 – 16 не се прилагат, когато в специален закон е предвидено друго.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли изказвания по параграфите, които бяха изчетени до момента, по Доклада на Комисията? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване параграфи от 10 до 17, включително новите параграфи 13 и 14 с редакцията, която беше предложена.
Подлагам на гласуване § 10, който става § 12; предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаването на нов § 14, който е подкрепен от Комисията и става нов § 13, с текста по редакция на Комисията; § 11, който става § 14 по вносител; § 12, който става § 15 по редакция на Комисията; § 13, който става § 16 по вносител, с редакция на Комисията; § 14, който става § 17 по редакция на Комисията; § 15 и § 16, които стават съответно параграфи 18 и 19 по вносител; и § 17, който става § 20 с редакцията, която току-що беше зачетена.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 18 има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 21:
„§ 21. В глава трета наименованието на раздел V се изменя така: „Раздел V – Обжалване на наказателните постановления, решения, предупрежденията, резолюциите и електронните фишове“.
По § 19 има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 22:
„§ 22. В глава трета, раздел V се създава чл. 58д:
„Чл. 58д. На обжалване и протестиране подлежат:
1. наказателното постановление;
2. предупреждението по чл. 28;
3. резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство;
4. електронният фиш.“
По § 20 има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 23:
„§ 23. Член 59 се изменя така:
„Чл. 59. (1) Актовете по чл. 58д подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина – пред Софийския районен съд.
(2) Нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, може да обжалват актовете по чл. 58д в 14-дневен срок от връчването им, а прокурорът може да подаде протест в 14-дневен срок от издаването им.“
По § 21 има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 24, като в ал. 1 думите „чл. 58б“ се заменят с „чл. 58д“, а ал. 2 думата „седемдневен“ се заменя със „7-дневен“.
По § 22 има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 25, като в него навсякъде думите „чл. 58б“ се заменят с „чл. 58д“.
По § 23 има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 26:
„§ 26. Член 63 се изменя така:
„Чл. 63. (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение.
(2) С решението си съдът може да:
1. отмени акта по чл. 58д;
2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание;
3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство;
4. измени акта по чл. 58д;
5. потвърди акта по чл. 58д.
(3) Съдът отменя акта по чл. 58д, когато:
1. при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон;
2. в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
(4) Съдът отменя наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът се произнася и по въпроса за веществените доказателства, отнетите вещи в полза на държавата и разноските по делото.
(5) Съдът може да отмени наказателното постановление и само в някои негови части.
(6) Съдът отменя акта по чл. 58д и прекратява административнонаказателното производство, когато това е предвидено в закон.
(7) Съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да:
1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението;
2. намали размера на наложеното административно наказание или да го замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение;
3. замени наложеното административно наказание с по-леко по вид в случаите по чл. 15, ал. 2;
4. намали размера на наложената имуществена санкция;
5. отмени или измени акта по чл. 58д в частта относно прилагането на чл. 20 и 21 или разпореждането с веществените доказателства;
6. намали или увеличи размера на обезщетението.
(8) Съдът може да увеличи размера на определеното обезщетение само ако има съответна жалба от лицето, поискало обезщетение.
(9) Съдът потвърждава акта по чл. 58д, когато не са налице основания за неговата отмяна или изменение.“
Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 27:
„§ 27. В глава трета, раздел V се създава чл. 63а:
„Чл. 63а. (1) Решението, с което се налага наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Жалбата или протестът се подават в 14-дневен срок от постановяването на решението.
(3) Административният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание, не по-късно от три дни от датата на получаване на жалбата или протеста.
(4) Решението на административния съд е окончателно.“
По § 24 има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 28:
„§ 28. В глава трета, раздел V се създават чл. 63б – 63д:
„Чл. 63б. (1) Районният съд може да проведе съкратено съдебнопроизводство:
1. когато наказателното постановление е обжалвано само в частта за вида или размера на административното наказание или размера на имуществената санкция, или за отнетите в полза на държавата вещи или разпореждането с веществените доказателства, или за размера на присъденото обезщетение и нарушителят, едноличният търговец или юридическото лице признава фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти;
2. в случаите по чл. 79б, ал. 3.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 искане за провеждане на съкратено съдебно производство може да се направи:
1. с жалбата, като в този случай съдът призовава само страните по делото;
2. в съдебно заседание, най-късно до даване ход на съдебното следствие.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 съдът с определение обявява, че при постановяване на решението ще ползва признанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление. Съдът в мотивите на решението приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, като се позовава на направеното признание и на доказателствата, които го подкрепят.
(4) В случаите по ал. 1, т. 2 съдът с определение обявява, че при постановяване на решението ще приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление. Съдът в мотивите на решението приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, като се позовава на доказателствата, които го подкрепят.
(5) В случаите по ал. 1, т. 1 районният съд може да:
1. измени наказателното постановление, като:
а) намали размера на наложеното административно наказание, или да го замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение;
б) замени наложеното административно наказание с по-леко по вид в случаите по чл. 15, ал. 2;
в) намали размера на наложената имуществена санкция;
г) отмени или измени наказателното постановление в частта относно прилагането на чл. 20 и 21 или разпореждането с веществените доказателства;
д) намали или увеличи размера на обезщетението;
2. потвърди наказателното постановление;
3. отмени наказателното постановление и да прекрати административнонаказателното производството, когато това е предвидено в закон.
(6) В случаите по ал. 1, т. 2 районният съд може да:
1. измени наказателното постановление, като:
а) намали размера на наложеното административно наказание временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
б) отмени или измени наказателното постановление в частта относно прилагането на чл. 20 и 21 или разпореждането с веществените доказателства;
в) намали или увеличи размера на обезщетението;
2. потвърди наказателното постановление;
3. отмени наказателното постановление и да прекрати административнонаказателното производство, когато това е предвидено в закон – в частта относно наложено друго по вид административно наказание, наред с глобата, разпореждането с веществените доказателства, отнетите вещи в полза на държавата или присъденото обезщетение.
(7) Съдът може да увеличи размера на определеното обезщетение по ал. 5, т. 1, буква „д“ или по ал. 6, т. 1, буква „в“ само ако има съответна жалба от лицето, поискало обезщетение.
(8) Доколкото в ал. 1 – 7 няма особени правила, прилагат се общите правила.
Чл. 63в. Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 63г. В предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред административния съд.
Чл. 63д. (1) В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(3) В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
(4) В полза на учреждението или организацията, чиито орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
(5) В случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
По § 25 има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 29:
„§ 29. В глава трета наименованието на раздел VI се изменя така:
„Раздел VI – Влизане в сила на наказателните постановления, решенията, предупрежденията, резолюциите и електронните фишове“.“
По § 26 има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 30:
„§ 30. В чл. 64, в текста преди буква „а“ след думата „постановления“ се поставя запетая и се добавя „предупрежденията, резолюциите и електронните фишове“.
По § 27 има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 31:
„§ 31. Член 70 се изменя така:
„Чл. 70. (1) На проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила:
1. наказателни постановления;
2. фишове и електронни фишове;
3. писмени предупреждения към нарушителя;
4. резолюции за прекратяване на административнонаказателното производство, издадени на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 – 8;
5. споразумения за приключване на административнонаказателното производство;
6. определения на съда за прекратяване на съдебното производство;
7. решения на районния и на административния съд.
(2) Административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато:
1. с влязла в сила присъда или решение се установи, че някое от доказателствата, въз основа на които е издаден актът по ал. 1, е неистинско или с невярно съдържание;
2. с влязла в сила присъда или решение се установи, че актосъставител, наказващ орган, съдия, съдебен секретар, прокурор, страна или участник в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в административнонаказателното производство;
3. се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта;
4. с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява престъпление;
5. деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление;
6. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за преписката или делото;
7. вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по отношение на което е издаден актът по ал. 1, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани;
8. с влязло в сила решение на съда се отмени административен акт, констатациите в който са взети предвид от наказващия орган при издаване на акта по ал. 1, т. 1 – 4.
(3) Алинея 2 се прилага и за влезлите в сила решения на съда, с които се налага наказание безвъзмезден труд в полза на обществото.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 32, като в ал. 1, т. 3 думата „3-месечен“ се заменя с „тримесечен“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 33, като в ал. 2 думата „могат“ се заменя с „може“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 35, като в ал. 2 думите „чл. 63в“ се заменят с „чл. 63г“, а в ал. 3 думите „чл. 63а“ се заменят с „чл. 63б“.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, запазете тишина, господин Лазаров. Престанете разговорите, ако обичате!
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 36:
„§ 36. Създават се чл. 81а – 81г:
„Чл. 81а. (1) Наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото се изпълнява от пробационната служба по настоящ адрес на наказания.
(2) Решението на съда, с което е постановено наказанието, се изпраща на съответната пробационна служба и се организира от пробационен служител.
(3) Не може да се полага безвъзмезден труд в полза на физически лица, еднолични търговци или търговски дружества, в които няма държавно или общинско участие.
Чл. 81б. (1) Безвъзмездният труд се изпълнява на обекти на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ и обекти, утвърдени от съответния пробационен съвет.
(2) При определянето на обектите, в които се изпълнява безвъзмезден труд в полза на обществото, се отчитат трудовите умения, квалификацията и работоспособността на наказания. Когато наказаният е непълнолетното лице се отчита и режима и условията за работа, установени за непълнолетните.
(3) На наказания се възлага работа до три часа дневно в извънработно време или за пълен работен ден в един от празничните или почивните дни, когато наказаният работи по трудово или служебно правоотношение.
(4) По време на платен годишен отпуск или ако наказаният е безработен, може да му бъде възложена работа за не повече от 56 часа месечно при спазване разпоредбите на Кодекса на труда.
(5) Надзорът върху наказаните по време на работа се осъществява от пробационния служител или определено от него длъжностно лице.
Чл. 81в. Ако след изтичането на календарния срок за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото определен брой часове не са отработени, задължението на наказания за отработването им се погасява.
Чл. 81г. (1) При изпълнението на наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото се прилагат и чл. 207 – 208, чл. 225, 227 и чл. 231 от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража и чл. 254 – 257 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража.
(2) След приключване на изпълнението на наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото пробационният служител изготвя доклад, в който отразява резултатите от изпълнението.“
Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 37:
„§ 37. В чл. 82, ал. 1, буква „б“ накрая се добавя „или безвъзмезден труд в полза на обществото“.“
По § 32 има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 39.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 40:
„§ 40. В чл. 83б, ал. 1, в текста преди т. 1 думите „по седалището на юридическото лице“ се заменят с „по местоизвършване на престъплението“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 41:
„§ 41. В чл. 83г се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 3:
„3. насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.“
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Определението на съда по ал. 1, т. 1 и 2 подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и втора от Наказателно-процесуалния кодекс.“
3. Досегашните ал. 2 – 6 стават съответно ал. 3 – 7.
4. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думата „ал. 6“ се заменя с „ал. 7“.
5. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея се създава ново изречение първо: „Решението заедно с мотивите се обявява в съдебно заседание с призоваване на страните или им се съобщава писмено, че е изготвено.“, а досегашното изречение първо става изречение второ.“
Комисията предлага да се създаде нов § 42:
„§ 42. В чл. 83д, ал. 1 думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 7“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 43, като в т. 1 думите „т. 4 – 7“ се заменят с „т. 4 – 6“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 44:
„§ 44. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства пред наказващите органи, чиято компетентност се променя, се разглеждат от наказващите органи, пред които са образувани.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става $ 45:
„§ 45. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства пред съд, чиято подсъдност се променя, се довършват от съда, пред който са образувани.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 46:
„§ 46. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства, образувани въз основа на мотивирано постановление по чл. 83б, чиято подсъдност се променя, се разглеждат от съдилищата, пред които са образувани.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 40 да бъде отхвърлен.
Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 47:
„§ 47. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. …) се създава чл. 189з:
„Чл. 189з. За нарушения по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 48:
„§ 48. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения:
1. В чл. 124 се създава ал. 3:
„(3) При противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на Закона за административните нарушения и наказания съответните колегии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приемат съвместно тълкувателно постановление.“
2. В чл. 125 накрая се поставя запетая и се добавя „Министерският съвет, министър или колективен орган на власт, създаден със закон, когато имат правомощия по прилагане на съответния закон“.
3. В чл. 126, т. 2 след думите „ал. 2“ се добавя „и 3“.
4. В чл. 129, ал. 1 се създава т. 4:
„4. вносителят на предложението или определен от него представител.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Откривам разискванията по параграфи 18 – 41 по вносител, както и новопредложените текстове за нови параграфи 27, 36, 37, 42 и 47, по наименованието на Раздел „Преходни и заключителни разпоредби“, и по отхвърлянето на § 40. (Реплика от народния представител Явор Божанков.)
Господин Божанков, предложенията за нови членове или навсякъде, където има – разделно? Защото те са приети, всички са приети от Комисията и са редактирани. Не виждам какъв смисъл има да го правим това?
Ако имате някакво становище по някой от параграфите, заповядайте.
Изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване: текстовете на параграфи 18 – 23 по вносител, които придобиват нова номерация, параграфи 21 – 26 по редакция на Комисията; предложението на нов § 27 на колегите Искрен Веселинов и Христиан Митев; параграфи 24 – 28 по вносител, които придобиват нова номерация, параграфи 28 – 32 по редакция на Комисията; § 29, който става § 33; § 30, който става § 34; § 31, който става § 35 по вносител; текста на новия § 36, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители, както и текста на новия § 37, внесен от същите колеги; параграфи 32 – 34 по вносител, които придобиват номерация параграфи 38, 39 и 40 по вносител; § 35, който става § 41 по вносител; текста на нов § 42 по предложение на Комисията; § 36, който става § 43 по вносител с две малки корекции от Комисията; параграфи 37 – 39 включително, които стават параграфи 44 – 46 по редакция на Комисията; отхвърлянето на § 40; създаването на нов § 47 по текст, предложен от народния представител Христиан Митев; и § 41, който става § 48 по редакция на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 17.
Гореизброените параграфи и наименования са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„Създава се § 49:
„§ 49. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 203, ал. 3, т. 3 накрая се добавя „или по чл. 81г, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 49:
„§ 49. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 258:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 200 до 400 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото.“
2. В чл. 260:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 400 до 1 000 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото.“
3. В чл. 266 се създава ал. 3:
„(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 500 до 3000 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото“.
4. В чл. 272 думите „чл. 256 – 271“ се заменят с „чл. 256, 257, 259, чл. 261 – 265, чл. 267 – 271“.“
Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 50:
„§ 50. В Указ № 904 за борба с дребното хулиганство (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато дребното хулиганство е извършено повторно, се налага и наказание безвъзмезден труд в полза на обществото.“
2. Досегашната ал. 2 става нова ал. 3.“
По § 42 има предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 51:
„§ 51. Законът влиза в сила една година след обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Отривам разискванията по предложенията на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаването на нов § 49, който е отхвърлен от Комисията. Подлагам на разискване предложението на същите колеги за създаването на нови параграфи 49 и 50, съответно подкрепени от Комисията, както и текста на § 42, който става 51 по редакция на Комисията. Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаването на нов параграф 49, отхвърлен от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 17, против 4, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текстовете на: нови параграфи 49 и 50; § 42, който става § 51 по редакция на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, с което е приет и Законът за административните нарушения и наказания.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2021 – 2030 Г. С ПРИЛОЖЕН ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ.
Вносител – Министерският съвет, от 2 ноември 2020 г.
Първо е Комисията по образованието и науката.
Кой ще представи Доклада?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Господин Председател, преди да се запознае Събранието с Доклада, позволете да направя една процедура за удължаване на времето до гласуването на точката, която предстои да разгледаме – т. 11 от седмичната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Обратно предложение има ли? Няма.
Подлагам на гласуване удължаването на работното време до приемането на последната точка от дневния ред.
Гласували 81 народни представители: за 72, против 6, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, представете Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на Стратегия за развитие
на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г., № 002-03-15, внесен от Министерския съвет
на 2 ноември 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 декември 2020 г., Комисията по образованието и науката обсъди Проект за решение за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г., № 002-03-15, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
На заседанието присъства Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, който представи документа. Предложената Стратегия си поставя за цел да осъществи приемственост с предходната Стратегия за развитие на висшето образование, която изтича в края на 2020 г. Последната е добър пример за успешен стратегически документ, чиято реализация доведе до преструктуриране на приема и до значително намаляване на нерационалното предлагане и търсене на висше образование. Преосмислен е пазарният модел в системата на висшето образование, който доведе до повече негативи, отколкото позитиви. Финансирането е преструктурирано и вече е в зависимост от комплексната оценка за качество и реализация.
Основна цел на новата стратегия е да отговори на нарастващите предизвикателства през ХХІ век. Приоритетни стават теми и подсистеми, свързани с това какво и как учат студентите, със свързаността на българските висши училища, научната дейност, интернационализацията на образованието, очакваните още по мащабни дигитални трансформации. Професиите на бъдещето ще изискват от висшето образование да дава по-интегрални знания.
В техническите програми трябва да има хуманитарни умения, респективно в социалните и хуманитарните програми – технически. Заложените промени стимулират по-голяма свързаност, консолидация и обединяване на ресурси. Висшите училища се насърчават да завишат изискванията за учене и да провеждат целенасочени политики към младите преподаватели. Равният достъп остава стратегическа цел. Принципите на Стратегията са възприети и заложени в стратегическите цели и задачи на висшите училища, които са изготвени в процес на взаимодействие с ректорите.
Писмени становища по Проекта постъпиха от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и от Националния браншов синдикат „Висше образование и наука” – КНСБ. Във всички се изразява подкрепа на Стратегията, като са направени бележки и предложения за нейното усъвършенстване. Посочва се, че предлаганото намаляване на продължителността на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ в тригодишен период няма да е достатъчно за формиране на необходимите базови компетентности.
Сериозни са възраженията срещу това дигитализацията да бъде третирана като цел, а не като средство, което може да подпомогне процеса на обучение. Недостатъчно конкретизирани и обвързани с конкретни механизми са посочените на много места „стимули“. Отсъства финансова обосновка на предлаганите мерки и дейности. Предлага се засилване на целевото финансиране чрез серия от мерки като целеви средства за изследователска мобилност и за преподавателски заплати, засилен контрол върху целесъобразното разходване на публични средства.
В дискусията се включиха народните представители Иво Христов, Милен Михов, Таня Петрова, Николай Цонков и Станислав Станилов. Беше направено предложение да се раздели обсъждането на изпълнението на Стратегията, която приключва своето действие, от разглеждането на настоящия проект. Беше подчертано, че част от констатираните проблеми са се породили, защото дълго време държавата не е заявявала ясно какъв тип образование иска и какъв тип потребители на това образование.
Поставен беше въпросът за отсъствието на финансова обосновка на предлаганите дейности и мерки, както и тяхната съотносимост към други стратегически документи, които приоритизират връзката наука – образование – иновация. Поискани бяха допълнителни разяснения по предложението за намаляване на продължителността на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ от четири на три години.
Беше изразено известно притеснение доколко българските висши училища ще могат да бъдат равностойни конкуренти в Европейското образователно пространство, както и в региона. Като нерешен беше посочен проблемът с оценката и акредитацията, които не са поставени в конкурентна среда. Беше изразена подкрепа за очертаната посока за увеличаване на финансирането на висшето образование, както и за промяната на свръхлибералния модел на управление на системата към един модел, в който държавата да има сериозни лостове за управление на висшето образование. Беше изразена надеждата, че новият механизъм за финансиране, който е функция на качеството на образователния продукт и на качеството на изследванията, ще се отстоява от всяко следващо управление.
Министърът поясни, че заявката на държавата е за икономика с висока добавена стойност, съчетана с желание да живеем в хармонично общество. Има консенсус, че системата трябва да подготвя знаещи, можещи, добри хора, граждани, които да учат през целия си живот. Дигитализацията е средство, но не можем да не се съобразим и с факта, че имаме поколения, които учат много повече чрез образи. В последните години най-голям ръст в износа имат технологичните сектори, което е шанс и задължение на системата да ги подпомага. Финансови параметри отсъстват, защото е стратегически документ, но съответните обосновки са съгласувани с Министерството на финансите. Предстои Стратегията да се материализира в нормативни документи и във финансови инструменти.
Това, което категорично трябва да се случи в следващите години, е да се увеличава финансирането на системата. Връзката наука – образование – иновация не е засегната в достатъчна степен, защото е предмет на Стратегията за насърчаване на научните изследвания. Бакалавърска степен от три години е по подходяща за някои професионални направления, а в същото време се изисква и по-продължителна магистърска степен, която да ги надгражда, но промяната няма да бъде задължителна. Остава значителното предизвикателство с акредитацията. Стимулира се участието в европейски и в регионални мрежи. Българските висши училища са малки, което може да се преодолее чрез насърчаване с финансови инструменти да създават консорциуми, да действат заедно, да работят в една посока, да споделят ресурси.
Народните представители единодушно приеха предложения за изменения и допълнения, както следва:
1. В раздел „Дейности и мерки за постигане на целите на стратегията“ Мярка 4.4.1. се изменя така:
„Мярка 4.4.1. Провеждане на активна маркетингова дейност за представяне на българските висши училища в чужбина и привличане на чуждестранни студенти, особено сред българските общности извън политическите граници на страната“.
2. В раздел „Очаквани резултати от изпълнението на стратегията“ резултат 4.3. се изменя така:
„4.3. Увеличен брой на чуждестранните студенти, включително и от българските общности зад граница, и преподаватели в българските висши училища“.
3. Навсякъде в Приложение 1. Списък на дейностите, мерките и инструментите за постигане на целите на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България 2021 – 2030 г.:
а) думите „Правилник за прилагане на Закона за висшето образование“ се заменят с „нормативни актове“;
б) думите „Промени в Закона за висшето образование и Правилника за неговото прилагане“ се заменят с „Промени в Закона за висшето образование и нормативни актове“;
в) думите „Промени в Закона за висшето образование и Правилника за прилагането му“ се заменят с „Промени в Закона за висшето образование и нормативни актове“.
След проведената дискусия и след гласуване с резултат 13 гласа „за”, без „против” и 6 гласа „въздържал се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Решението за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г., № 002 03-15, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г., заедно с подкрепените от Комисията предложения за изменения и допълнения.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Захариева.
Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика – кой ще го представи?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по труда, социалната и демографската политика относно Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г., № 002-03-15, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 2 декември 2020 г., разгледа и обсъди Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. с приложен Проект на решение, № 002-03-15, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
На заседанието присъства господин Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката, който представи мотивите към Проекта на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021– 2030 г.
В изложението си господин Николов обясни, че през последните години системата на висшето образование в Република България претърпя значителни промени под въздействието на редица външни и вътрешни фактори. Положителен фактор за развитието ѝ бяха заложените в действащата Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 –2020 г. основни цели и предприетите мерки за тяхното постигане.
Анализът на постигнатото през последните години и на новите предизвикателства пред системата на висшето образование показва необходимостта от изготвяне и приемане на нова Стратегия за развитие на висшето образование в Република България, която да очертае визията и да осигури устойчиво развитие на системата на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г.
Той отбеляза, че през последните години технологичните промени и скоростта на иновациите съществено променят изискванията към необходимите за пазара на труда компетентности. Редица традиционни професии изчезват и се появяват нови, автоматизацията води до поляризация на пазара на труда, като се наблюдава засилено търсене както на професии, изискващи високи аналитични и социални умения, така и на нерутинни професии в сферата на обслужването и социалната подкрепа.
Заместник-министър Николов маркира следните цели на Стратегията в обхвата на Комисията по труда, социалната и демографската политика:
- Засилване на сътрудничеството между висшите училища, бизнеса, професионалните организации и държавата при обсъждането на учебните планове и програми, практическата подготовка и кариерното ориентиране на студентите.
- Осигуряване на засилена практическа подготовка на студентите за придобиване на компетентности и качества, търсени на пазара на труда, чрез включване в преподаването на специалисти от практиката.
Стимулиране на привличането на представители на бизнеса и на държавната администрация при обсъждането на учебните планове и учебните програми по определени дисциплини.
- Стимулиране на изграждането и поддържането на научни инфраструктури в партньорство с БАН и бизнеса за приоритетните специалности.
- Подпомагане на професионалното ориентиране на студентите чрез кариерните центрове и създаване на национална мрежа от кариерни центрове.
- Осигуряване на механизми за проследяване на реализацията на дипломираните студенти и поддържане на клубове на завършилите.
- Активизиране на партньорството на висшите училища с работодателите и държавата в образователната дейност и продължаващото обучение.
- По-тясна координация между висшите училища, работодателите и държавата за осъществяване на програми за продължаващо обучение, квалификация и преквалификация като основно средство за адаптиране към променящите се изисквания на пазара на труда.
- Стимулиране на привличането на специалисти с богат практически опит като преподаватели в българските висши училища.
- Стимулиране на междусекторното кариерно развитие от академична към практическа реализация и обратно.
Активизиране на партньорството на висшите училища с бизнеса и държавата в научните изследвания.
В последвалата дискусия взеха участие народните представител Хасан Адемов, Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 12 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г., № 002-03-15, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта – кой ще го представи?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
относно Стратегия за развитие на висшето образование
в Република България за периода 2021 – 2030 г. с приложен Проект на решение, № 002-03-15, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 декември 2020 год., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. с приложен Проект на решение, № 002-03-15, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.
На заседанието присъстваха: господин Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката, господин Стоян Андонов – заместник-министър на младежта и спорта, и господин Калин Костов – дирекция „Висше образование“ към Министерството на образованието и науката.
Проектът на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. бе представен от господин Петър Николов – заместник-министър на младежта и спорта в частта, касаеща компетенциите на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Той отбеляза, че Стратегията цели развитие на диференцирана и гъвкава система от висши училища, които функционират като успешни партньори и конкуренти на европейските университети и изпълняват образователна, изследователска и културна мисия в полза на обществото.
Нов момент в Стратегията е дейността за активиране на спортната дейност във висшите училища, повишаване на качеството на тренировъчната и състезателната дейности, и изграждане на съвременна спортна база за постигане на цел № 1 „Разработване на устойчив механизъм за осъвременяване на съществуващите и създаване на нови учебни програми.“
Предвидените мерки за изпълнение на дейността са следните:
- финансово обезпечена 10-годишна национална програма за изграждане и модернизиране на спортната база във висшите училища;
- система за споделено използване на тази база от няколко висши училища и нормативно регламентиране на възможността за споделено използване на наличните треньорски кадри от две и повече висши училища;
- включване на задължителни часове по спорт във всички учебни планове на висшите училища според тяхната специфика и усъвършенстване на механизма за финансиране на спортната дейност във висшите училища;
- определяне на колективни и индивидуални спортове за приоритетни, с особена социална значимост, към които да се насочат усилията за финансово и кадрово укрепване;
- разработване и реализиране на национална програма за популяризиране и развитие на масовия университетски спорт;
- създаване на система за пряко финансиране на подготовката и участието на шампионите от студентските колективни и индивидуални първенства в националните първенства по съответните видове спорт;
- въвеждане на национални стипендии за най-изявените спортисти във висшите училища и изготвяне на ясни критерии за тяхното прилагане.
Писмено становище е постъпило от Министерството на младежта и спорта, с което изцяло подкрепя Стратегията за развитие на висшето образование, като подчертава, че заложените дейности и мерки за постигане на целите в Раздел VІ, както и очакваните резултати от изпълнението на Стратегията съответстват на Закона за физическото възпитание и спорта и заложените приоритети и цели в областта на спорта за учащи.
След проведена дискусия и въз основа на проведеното гласуване с 10 гласа „за“, без гласове „против“ и 4 гласа „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи Проекта за решение за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г., № 002-03-15, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Цонков, имате думата.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Бих искал да започна моето изказване с позицията на парламентарната група на „БСП за България“ – ние няма да подкрепим представения ни проект на Стратегия за развитие на висшето образование.
Макар че минахме една процедура на обществено обсъждане, както и обсъждане в рамките на парламента, много ми се искаше тази стратегия наистина да бъде консенсусна, да бъде визионерска, да бъде философски концептуална и да начертае насоките за развитие на висшето образование в България за следващите 10 години. За съжаление, финалният вариант на Проекта на стратегия за развитие на висшето образование не оправда моите очаквания по няколко основни причини, които бих искал да аргументирам пред Вас.
На първо място е много съществено, че преди да разгледаме Стратегията за висше образование 2021 – 2030 г., ние тук, в Народното събрание, нямахме възможност да отчетем изпълнението, да обсъдим изпълнението на Стратегията до 2020 г. Защото, макар и бегло спомената в началото на предложения ни документ, тя се размива като изпълнение от представения проект, който трябва да разгледаме, не заради друго, а защото основна част от целите, които бяха поставени през 2014 г., всъщност бяха изпълнени или в края на периода, или въобще не бяха изпълнени. Тоест реформата, която трябваше да бъде реализирана със Стратегията, която и в момента действа, на практика не се състоя в този мащаб и дълбочина, която ни се искаше.
На второ място смятам, че Стратегията, която ни се предлага, е до голяма степен формална, защото в много отношения тя не влиза в необходимата дълбочина по отношение на проблемите, които би трябвало да бъдат идентифицирани и които трябва да бъдат решени с прогноза за бъдещето.
Съществена слабост на Стратегията, която сега разглеждаме с Вас, е, че няма обективната и важна връзка между системата на висше образование и икономическото развитие на България, тоест каква трябва да бъде отрасловата, секторната насоченост на българската икономика за следващите 10 години. Ето този аналитичен и прогностичен елемент на Стратегията се губи, а оттам, разбира се, ние няма как особено да очертаем правилните цели, които да бъдат формулирани, и да постигнем високи резултати за висшето образование за следващите 10 години.
Целеполагането е сгрешено по няколко причини. На първо място, виждам, че се прави една съществена грешка между целеполагането и мерките, и действията, които би трябвало да следват – от целите, които са заложени. И когато говорим за Стратегия за висше образование, в основата на тази стратегия, макар че донякъде бегло се споменава това единство между образование, наука, иновации, технологии, икономика и пазар на труда, разбира се, това е много бегло споменато в Стратегията, същината на една такава Стратегия за висше образование е точно това – този триъгълник, който е фундаментален за всяка една държава.
Защо е важен той? Защото ние неведнъж сме повдигали въпроса за фундаменталните изследвания, на които би трябвало държавата да заложи. Отново не виждаме това разбиране за развитие на фундаменталните изследвания и каква е ролята на държавата по отношение на финансирането, на стимулирането, на развитието на тези изследвания.
Тук отварям една скоба – че говорейки за фундаментални изследвания, ние трябва да подходим диференцирано. От една страна, имаме природните и математическите науки, от другата страна – техническите, хуманитарните и обществените науки. Това означава, че трябва да имаме и комплексен, и диференциран подход, защото те са различни като направления, имат различни потребности и изисквания. Веднага правя паралел как фундаменталните изследвания ще помогнат за развитието на държавата и го свързвам с ролята на висшето образование, която се подценява, между другото, с този документ, който разглеждаме. Защото в документа ние виждаме една роля на висшето образование, която е сведена до създаване на компетенции, до обслужване на пазара на труда, а връщайки се отново на фундаменталните изследвания и на създаването на знания, което би трябвало да е в основата на развитие на висшето образование, естествено, това генериране на иновации и знания подпомага и генерира само по себе си икономически растеж, задава посоката на развитие на икономиката на всяка една държава. Ето защо считам, че трябва да се изходи по друг начин, когато говорим за Стратегия за развитие на висшето образование. Основната ценност на висшето образование е знанието, което се подценява от така предложения ни стратегически документ.
Защо казвам, че имаме смесване на цели и на мерки? Давам Ви за пример дигитализацията, която е много широко прокламирана в предложения ни Проект за стратегия. Дигитализацията може да обслужва висшето образование, тя е инструмент, но това не е основна цел – да дигитализираме българското висше образование. По същия начин, говорейки за финансирането, което е важно, но то е инструментариумът за развитие на българското висше образование, а оттам и на държавата. А ние поставяме и дигитализацията, и финансирането като основни цели.
Основни документи са пропуснати, като например Стратегията за интелигентна специализация. Връзката с регионалното развитие трябва още повече да се засили и каква е ролята на висшето образование за развитие на отделните региони. Това е много важно за поддържане на регионалните стопанства и за създаване на условия за задържане на младите и подготвени квалифицирани специалисти на място.
Бих искал да кажа и няколко думи за връзката между средното и висшето образование, защото качеството на висшето образование е в пряка връзка с кадрите, които кандидатстват и стават студенти. Затова качеството не трябва да бъде на трето място като цел, а трябва да бъде основна цел, която да си поставим за следващите години, обвързана със създаването на знания.
И тук веднага бих искал да отворя една скоба, че и международните изследвания за състоянието на висшето образование в България идентифицират проблемите, но виждам, че някои от тях са пропуснати в предложения ни стратегически документ.
С тази стратегия ние се опитваме да решаваме дефицитите, които са натрупани, за съжаление, слабостите, които има, вместо на базата на анализа, прогнозите, на научните резултати и доказателства да предвидим в следващите няколко години как ще изглежда светът около нас, как ще изглежда българската икономика, съседните държави, каква е конкуренцията, и подхождайки от тази гледна точка, да търсим решения как да развиваме българското висше образование. Защото е важно да има наситеност на научните и образователните кадри, защото е важно да повишим и броя като количество, и качеството на научните изследвания. Съгласен съм, но, повтарям, без държавата трудно може да стане това нещо.
Разбира се, това, което прави впечатление, е и големият брой количествени показатели, с които се борави, и почти отсъствието на качествени такива, които са важни, когато говорим за една такава система. Това си личи и в края на Стратегията, където би трябвало да посочим как ще контролираме изпълнението на поставените цели и, естествено, какви резултати очакваме, но резултатите не могат да бъдат само количествени.
И една важна много съществена слабост, която бих искал също да споделя с Вас – ролята на висшето образование. Имаме и културна, имаме и образователна, имаме и научна, разбира се, научната и образователната са първостепенни, но не трябва да подценяваме социалната, културната, регионалната роля на висшето образование, а не да го свеждаме просто до пазара на труда.
С така описаните слабости, които считам, че са много съществени, ние няма как да подкрепим така предложения ни стратегически документ. Бихме искали едно цялостно преработване, ново целеполагане и визия за развитие на висшето образование, съобразена с новите реалности, с прогнозите за развитие на новите технологии, на държавите, и то най-развитите, за да бъдем конкурентоспособни във висшето образование и като държава. Отново казвам: качеството на българското образование и, естествено, ролята му, трябва да бъдат други, не просто изграждане на компетенции на младите специалисти, а знанието, защото фундаментът е широко базово знание, за да може те бързо да се адаптират към динамичната, бързо променяща се икономическа и социална среда. Затова, изхождайки още от ролята на висшето образование, ние бихме искали да видим една нова различна стратегия за висше образование. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цонков.
Реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Предложената от Министерския съвет Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. е един балансиран документ, очертаващ визията за развитие на висшето образование в страната ни през следващото десетилетие, с всички актуални предизвикателства, възникващи както от процесите в сферата на висшето образование, така и от промените извън нея, и предлага един изключителен, прецизен и детайлен план за справяне с тях.
Тази прецизност е постигната благодарение на далновидното решение документът да бъде разработен на базата на слот анализ върху актуалното състояние на системата на висшето образование. Това позволява на предложената Стратегия да съчетае установените дългогодишни академични традиции и добри практики с адаптивност към динамичните условия на средата и възникващите предизвикателства. Високото качество на документа е гарантирано от неговото разработване съобразно всички нормативни актове и стратегически документи от българското законодателство, както и съобразяването му с препоръките на Европейската комисия за развитие на висшето образование.
В тази стратегия приоритетно се отчитат актуалните и зараждащи се проблеми, произтичащи от интензивното развитие на дигиталните технологии, ускоряващата се динамика на пазара на труда, демографските особености, променящата се роля на висшето образование, управленските предизвикателства, стереотипите и нагласите към висшето образование, предизвикателствата пред развитието на академичния състав, недостатъчната научна дейност, повишаването на обективността и ефективността на акредитацията и други. Документът предлага и възможно най-адекватните мерки за преодоляване на тези и други предизвикателства пред системата на висшето образование.
Можем да обобщим, че заложената в Стратегията визия за развитие на висшето образование в България е в унисон с провежданата от правителството политика за приоритетно стимулиране развитието на българското образование и удовлетворява всички заинтересовани страни, като отчита техните нужди и препоръки.
Заложените цели в Стратегията обхващат целия възможен набор от мерки, дейности, инструменти, необходими за тяхното постигане. Единствено тяхното безкомпромисно изпълнение ще гарантира постигането на една диференцирана и гъвкава система от висши училища, които да функционират като успешни партньори и конкуренти на европейските университети, изпълняващи образователна, изследователска и културна мисия в полза на обществото чрез въвеждането на фундаментални и приложни научни изследвания и чрез осигуряване на качествено образование.
Уважаеми колеги, тази стратегия е стъпка в правилната посока за развитие на българското висше образование и затова с колегите от парламентарната група на ГЕРБ ще я подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Реплики? Няма.
Изказване – заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Стратегията за висше образование при всички слабости е адекватна на всеобщата европейска политика в образованието, отразява и нейните слабости.
Битността на този министър през целия му мандат се състоеше – не се изненадвайте от това, което ще кажа – да оправя кривиците на предишните министри на образование, включително и на тези, които бяха в правителствата на ГЕРБ. На него не му стигна време да се справи с всичко, но това сега няма да го обсъждаме. Всяка стратегия би трябвало да се изпълнява от всякакво правителства, каквото и да е то, но обикновено в България следващите правителства почват да изкривяват нещата. Казвам го, защото сме пред избори.
Слабостта на тази стратегия е в нейната философия, че не залага достатъчно, както колегата Цонков каза, на познанието, а залага предимно на обучението и компетенциите. И това обаче не е най голямата ѝ слабост. Слабостта е, че в България обикновено стратегиите не се изпълняват. Не съм убеден, че тази стратегия ще бъде изпълнена.
Що се касае до връзката между фундаменталната наука и висшето образование, нека да се има предвид, че при това правителство бяха приети документи, които се отнасят за изследователски университети, за усилване на изследванията и така нататък, беше забравена само фундаменталната наука донякъде, но всичко това може да се изправи. На Комисията гласувах тази стратегия. Ще я гласувам и сега. Дълбоко съм убеден, че ако в следващото правителство е този министър или някой като него нещата могат да тръгнат още по-добре.
С какво не можахме да се справим, както казах и в Комисията, през този мандат? Не можахме да се справим с контрола. Така наречената Национална агенция за оценка и акредитация не мръдна една стъпка напред. Това беше много голяма слабост. Затова и продължават да се роят доценти и професори в различни университети, които нямат никакви качества за това, но с тази слабост не можем да се справим изведнъж. Идва ми наум пословицата, че нещо, което се разрушава, се разрушава много бързо, но след това като се опиташ да го възстановиш, това става много бавно, мъчително и изисква големи усилия.
Впрочем на добър час на всички с тази стратегия! Мисля, че тя каквито и слабости да има, е полезна, навременна, и ако бъде изпълнена, ще имаме крачка напред във висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Станилов.
Реплики има ли?
Изказване – господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Съжалявам, че този важен въпрос се гледа в края на нашето заседание при тази рехава зала. Тази стратегия е малко по различна от предходни стратегически документи. Не съм съгласен с това, което изтъкнаха колегите от Левицата, търсейки определени недостатъци. Мисля, че тя е може би не много ярка, не много плакатна, но доста ясно формулира основния въпрос – въпроса за системата на висше образование. Въобще можем ли да говорим за система на висшето образование. Всъщност ние имаме една наследена мрежа от висши училища, която е изградена централизирано, държавно регулирана и финансирана, самата тя държавна, в условията на една силно централизирана планова икономиката и общество. Тя има своите качества и все още можем да кажем разполага с немалък, значим и преподавателски потенциал.
В тази посока би трябвало да кажа, че не трябва да отхвърляме и да дамгосваме нашите висши училища, нашите преподаватели.
Казвал съм го от тази трибуна, ще Ви го кажа и сега. Един амбициозен, талантлив и работещ млад човек може да получи едно прекрасно европейско образование в България във всички сфери на научното познание и практика – от високите технологии до хуманитарните науки и медицината. Тази възможност обаче не е трансформирана в един технологичен процес, който да превърне тази възможност в стандарт, че не просто някой може да постигне високи резултати в своята квалификация по времето на своето следване, а че всеки, който завършва системата на висшето образование, е носител на такива стандарти. Това е големият въпрос. Тази наследена силно централизирана мрежа от висши училища в последните 30 години се развиваше в абсолютно свободен от всякакъв контрол, за съжаление, и ангажимент на държавата в много сложни условия. Днес тази мрежа функционира в едно глобално научно пространство, в едно глобално университетско пространство. И тя се конкурира не само с висшите училища в Европа, а в целия свят. Въпрос на желание, можем да кажем, и не чак толкова на финансови възможности е един млад човек да избере дали ще учи в Европейския съюз, дали ще учи в Съединените щати, в Русия, Китай или на други места, където има университети, които ни превъзхождат в много, много голямо отношение.
Поставяйки си този въпрос, трябва да си отговорим накъде да вървим и как вървим. Мисля, че тази стратегия дава отговор. Несъмнено, за да се промени нашето образование, единственият фактор, който е способен да направи това, е държавата. Държавата със своите възможности, лостове, управление, финансиране и всичко, което можем да вложим в това. Тази промяна трябва да се състои според мен в два основни подхода. Повече финанси, повече ресурс във висшето образование и повече регламентация и контрол. Само по този начин ние можем да превърнем вложения обществен ресурс в ефективна реформа. Мисля, че това трябва да бъде стратегическият път, който да следва това правителство, което го поставя, и всички останали.
Защото въпросът за нашето висше образование не е просто въпрос за подготовка на квалифицирани кадри. Той е въпрос на национална сигурност, той е демографски въпрос, той е въпрос на научен потенциал, той е въпрос за национално достойнство и национална гордост и национално самосъзнание от тази посока.
Имаме ли добри университети, които подготвят специалисти на световно ниво, ще имаме добра образователна система, ще имаме добра здравна система, добра администрация, добра икономиката, добри технически и научни постижения. Имаме ли дефекти в това, ще имаме проблеми във всички тези системи.
С удоволствие ще апелирам, и не се съмнявам, че ние от ВМРО и „Обединени патриоти“ ще подкрепим тази стратегия. Тя поставя сериозни въпроси пред това правителство в края на неговото управление и пред всички останали, които ще дойдат след това. Защото нашето висше образование трябва сериозно да бъде поставено като приоритет в образованието, нещо, което с тази стратегия правим в края на мандата.
Радостен съм, че Комисията по образование прие нашата поправка ясно да се ангажира, да се декларира в стратегията – нещо, което го имаше и в старата стратегия по наше предложение, че държавата ще работи активно за привличане на студенти и преподаватели от чужбина в българските висши училища и преди всичко от българските общности, така щото нашето висше образование да се превърне в един обединяващ фактор за всички българи, независимо къде живеят те. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с изказванията.
Господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Самият факт, че разглеждаме Стратегията за висшето образование като последна точка показва, че е последен приоритет на държавата. (Шум и реплики.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това не е сериозно!
ИВО ХРИСТОВ: Свършихте ли? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ако искате, може да дойдете тук, а аз ще седна обратно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, продължете изказването си по темата, господин Христов, и не влизайте в диалог със залата.
ИВО ХРИСТОВ: Проблемите на висшето образование са стратегически проблем за държавата, за обществото и за нацията. Това е не просто една от многото дейности. Известно е клишето, че висшето образование има за основна задача не даването на компетентности, не осигуряването на материално-техническа база, не осигуряването на промени в дигиталната епоха – ще прощавате, господин Министър, най-важната задача на всеки един образователен процес, в това число на висшето образование, е какъв тип човек искаме да имаме, да създадем. Това е от основно значение.
Успешните общества в ХХ и най-вече в ХХI век са тези, които инвестират преди всичко и разбират човека като основна цел, основен ресурс, основен капитал, основна ценност – човека, какъв човек искаме да имаме.
В България, когато се създават каквито и да било стратегически документи, а ние по количеството на стратегическите документи имам чувството, че сме на едно първите места в света, по тяхното неизпълнение – също, много често се пропуска един много важен момент: какво е това стратегия? Тук колегите вече говориха, отчасти засегнаха този въпрос. Стратегията преди всичко има за задача да дефинира в какво състояние сме в момента и в какво състояние желаем да бъдем след 5, 10, 15, 20 години. В какво състояние искаме да бъдем ние?
Системата на висшето образование е част от обществената система като цяло. Следователно преди да си отговорим на въпроса каква система на висшето образование искаме, трябва да сме наясно що за държава искаме да бъдем след десет години, що за общество искаме да бъдем след десет години. (Реплики от ГЕРБ.)
Вие се разпознахте, така ли?
Какъв тип общество искаме да бъдем след десет години? Това са важните, стратегическите въпроси. Поне един път това Народно събрание да се отнесе сериозно към сериозни въпроси. Четири години Ви гледам и виждам, че нямате никаква представа за приоритетите на тази страна; никакво разбиране за драматизма, в който тя се намира; никакво желание да се опитате да разберете, че това е общ наш национален проблем.
Ние влизаме в жестоко историческо време, което въобще няма да търпи никакви наши провинциални, елементарни, дребнави игрички. Така да се каже, на ръба е поставено съществуването на българите като такива и на тяхната страна, което не са драматични приказки. За да сме наясно какъв тип образование искаме да имаме, трябва да сме наясно, че България се намира, първо, в стратегическо място и никой няма да ни остави поради липсата на воля, на компетентност, на желание и поради нашата всеобща безгръбначност да присъстваме тук в качеството си на аморфна маса – без идеи, без цели, без стратегическа визия за това какво искаме да бъдем.
Второ, системата на българското висше образование такава, каквато е тя в момента, е своеобразен хибрид между заварено по времето на социализма държавно висше образование, за което говори някой от колегите – мисля, че доцент Миков, и два много важни фактора. Първият: много модерното през 90-те години и началото на ХХI век неолиберално клише за по-малко държава, за изтеглянето на държавата, за минимизирането на държавата, неолибералното клише за това, че пазара, видите ли, щял да реши всичко. Кой пазар? Нуждите на бизнеса: кой бизнес? Активният студент: кой е този активен студент? В резултат на което в момента имаме хиператрофирала глава и атрофирало тяло.
Социалистическа България беше 9 милиона и имаше, ако не се лъжа, между 15 и 20 ВУЗ-а. В момента страната е 6 милиона и има 53 висши училища.
Ако не се лъжа, поправете ме, господин Министър, в първите хиляда ВУЗ-а в света няма българско учебно заведение – нито едно! Нивото на българската наука е провинциално, тя е неразпознаваема, нивото на нашето образование от година на година пада.
Да, ние можем да продължим в този дух и по-нататък – да си заравяме главата в пясъка, да казваме, че нещата са много добри. Не са! Нещата са драматични! Българското образование няма идея, то няма качество, то не знае накъде отива. То се движи инерционно. Така че, когато говорим за стратегия, първият най-важен въпрос, на който трябва да си отговорим, е: кой е субект в стратегическото действие, който иска да постигне някакви стратегически цели?
За съжаление, господин Министре, аз този субект в Стратегията не го виждам. Ако е държавата, трябва да бъде казано ясно, че държавата от този момент нататък поема стратегическите действия по развитието на българското висше образование, които са една, две, три цели – не повече, и това ще бъде постигнато с такъв финансов ресурс, с такъв организационен ресурс, такъв човешки ресурс.
Аз имам преки и непосредствени впечатления от това как за 30 години съседна Турция от страна аутсайдер в областта на образованието постигна изключително качество в областта на висшето образование. Само за 30 години!
В района на Източна Тракия преди 30 години имаше само един университет – Тракийският университет в Одрин, 29 са в момента с този в Чанаккале, на изключително високо ниво. Защо? Защото е преценено от стратегическото ръководство на тази страна, независимо от политическите разцветки, че това е важно стратегическо направление за националното оцеляване и превръщането на Турция не в регионална, а в глобална сила. Ние нямаме такива приоритети, ние нямаме такива цели и за пореден път казвам: няма дефиниран субект за стратегическо действие.
„Академичната общност поставяме като цел в Стратегията“. Къде е тази академична общност? Кои са нейните общи цели? Къде тя е манифестирала тези собствени свои интереси? Къде тя е казала, че ще влезе в съответните взаимодействия с държавата, или напротив – част от академичната общност я устройва статуквото такова, каквото е в момента, а то е мъртвешко и убива страната. И висшето образование – също. Част от тази академична общност се изживява просто като държавни чиновници, които искат да си осигурят доизкарването до пенсия. Това е комбинация между, меко казано, неамбициозни преподаватели и дваж по-неамбициозни студенти.
Второ, страната от 30 години насам е вкарана в глобалното село. Това означава, че всяко читаво дете, всеки кадърен преподавател, всеки амбициозен човек в тази страна предпочита да се реализира навън поради невъзможността да се реализира тук, в страната. Проблемът не е финансов, както много често си мислят много хора по аналогия с темата на здравеопазването – най-финансираната система е за последните десет години. Е, и?! Има едно клише, което ненавиждам: да изливаме пари, да усвояваме ресурс. Семантиката на думата показва целта на действие – да усвояваме, а не да създаваме.
На мен ми е ясно, че този екип на Министерството, който, между другото, трябва да бъде поздравен специално в системата на висшето образование, се опитва да плува срещу течението, срещу академичното течение, срещу общественото течение и срещу политическото течение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Моля да удължите времето!
ИВО ХРИСТОВ: Моля да удължите времето.
Това, разбира се, означава, че срещу реална, истинска реформа на системата на висшето образование в страната има създадена мощна група, която не желае и само на думи иска реформи, но реално мъртвешкото статукво я устройва. Тази група няма цвят, няма класови или пък политически характеристики. Това е онова посредствено блато, което става все по-характерно за огромни сфери от нашия живот.
Какво можем да направим в тази ситуация ли? Първо, да си поставим реалистични цели – една, две, три максимум. Второ, да направим това, което на английски се нарича Cluster of Excellence, тоест едно, две до три висши училища, които да започнат като локомотив да дърпат цялата останала система на това образование, които да се съизмерват по най-добрите стандарти на европейските и световните стандарти така, както направи Китай.
Ще кажете: Китай е огромна страна и има огромен ресурс. Въпросът не е в многото или малкото ресурс, защото ще Ви дам и друг пример с една страна, която даже и юридически не е призната – казва се Северен Кипър. Направете си труда да видите колко севернокипърски висши училища има в международните класации и колко са българските и ще си направите изводите.
Но това означава съвършено други изисквания към преподавателския състав, езиков, компетентен, образователен, ако щете начин на преподаване, атрактивност на преподаване. Второ, изискване към студентите.
Принципът, че висшето образование, както и средното образование, както и основното образование, е функция по финансиране на калпак, означава, че не е важно какви резултати правите на изхода, а колко хора вкарвате на входа. При такава логика на финансирането на образованието не можете да имате качествено образование. Ще правите всякакви концесии на все по-некадърни студенти само и само за да си запасите хляба. Така не може да продължава. Всъщност може, докато стигнем дъното.
И последно, знам, че всичко това дълбоко не Ви вълнува. Знам, че чакате да минат трите минути и да приключи. Така бавно и безславно и в пълно неведение си отива нашата страна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Реплики?
Продължаваме с изказванията.
Колеги, не виждам желаещи за изказвания.
Госпожо Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Образователната система в България разполага с вековни традиции и богат опит, който е основан на приемственост. Системата на образованието – предучилищното, училищното и висшето образование всъщност са взаимосвързани.
В Проекта за Стратегия за развитието на висшето образование в Република България са дефинирани редица проблеми, реални дефицити, които изискват системни решения, не само обаче във висшето образование като отделен сектор, а като част от образователната система.
Тъй като времето е много малко, няма да се спирам на проблемите, които са дефинирани и които са свързани с поставената тема. Въпреки че не се предвиждат решения, базирани на връзката средно – висше образование, все пак цел № 7 е формулирана така: „Изграждане на ефективна връзка образование – наука – бизнес“. Предстои Стратегията да се материализира в нормативни документи и поне в тях е необходимо взаимодействието средно – висше образование да се регламентира, като ясно се формулират задачите, чрез които това да бъде реализирано. Ако в средното образование няма качество, как да изискваме качество във висшето образование? Защото средното образование не само създава кадрите, но използва кадрите на висшето образование, а именно педагогическите специалисти.
Затова е необходимо да се работи за оптимизация на връзката и взаимодействието между средното и висшето образование, като:
- Изготвяне и синхронизиране на национална карта както на висшето, така и на средното образование, които определят профилната и териториалната структура.
- Изграждане и синхронизиране на обща информационна мрежа на центровете за кариерно развитие както за студенти, така и за ученици.
- Синхронизиране на учебните програми, където е възможно, между средното и висшето образование, особено при професионалните направления.
- Разработване на механизми за ученически и студентски практики в реални условия.
- Сътрудничество между висшето и средното образование в областта на дуалното образование.
- Активно сътрудничество и в изграждането на кадрите за средното образование, а именно педагогическите специалисти.
- По-чести посещения на преподавателите от висшите учебни заведения в средното образование, както и обратно – учители, които да бъдат привличани като лектори във висшите учебни заведения и да се даде възможност за кариерно развитие, за получаване на докторантски, но и на доцентски степени, които сега са изключение.
Една система е стабилна и качествена, ако има здрави връзки между отделните нива. Не може без приемственост да се получи качествено образование. Затова е необходимо връзката за взаимодействие между средното и висшето образование да бъде както част от Стратегията за висше образование, така и част от Стратегията за средно образование. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Симеонова.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожо Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Много и различни философски разсъждения се чуха днес от тази трибуна. Тези разсъждения са много логични и много верни, но малко остават встрани от стратегическия документ, който разглеждаме.
Разглежданият стратегически документ днес е свързан не само с висшето образование, но изобщо с образованието и бъдещето на нацията ни. Аз няма да се спирам на първата част на Стратегията, в която се прави анализ на изпълнението на стратегическите норми до 2020 г., а моето изказване ще бъде свързано основно с целите и очакваните резултати в новия стратегически документ.
Конкретните цели за развитие на висшето образование до 2030 г. и част от очакваните резултати са следните:
1. Осъвременяване на съществуващите и създаване на нови учебни планове и програми.
2. Въвеждане на съвременни гъвкави и ефективни форми и методи на обучение. Създаване на функциониращи центрове за обучителни ресурси във висшите училища, в които се обучават поне 50% от действащите студенти и създаване на устойчива система за обучение на преподаватели в съвременни методи на преподаване, изпитване и оценяване.
3. Подобряване на организацията и на ефективността на образованието във висшите училища, намален брой на професионалните направления с ниско качество и ниска степен на реализация на завършилите студенти в съответните висши училища, въведени финансови модели, които стимулират качеството на образованието и високите научно-изследователски резултати.
Не е тайна, че учебните програми на много висши училища бяха опростени и от тях бяха премахнати много предмети, които биха затруднили потенциалните студенти. В допълнение, много от тях премахнаха или водят проформа и критериите за допускане до изпит.
Не един университет в България се е отказал от системата за текущ контрол на база подписи и студентите се допускат до изпит безусловно, дори без един ден присъствие на лекции и упражнения. Това има пагубен ефект върху всякакви опити за покачване на качеството на висшето образование и на свой ред води до това, че малкото студенти, способни да направят информиран избор, се насочиха към чужди висши училища.
4. Интернационализация на висшето образование и включване в международни образователни и научни мрежи. Поне 50% от българските висши училища да бъдат включени в мрежи от европейските университети, да се увеличи делът на студентите, които се обучават в съвместни образователни програми между български и чуждестранни висши училища.
5. Стимулиране на участието на младите преподаватели. Нарастващ брой докторанти, участващи в конкурси за асистенти, стимулираща младите преподаватели материална, социална и икономическа среда, водеща до подобрена преподавателска и научна дейност.
Размер на докторантските стипендии – поне 150% от минималната работна заплата.
6. Трансформация на висшите училища в областта на научните изследвания и иновациите ще се осъществи и чрез повишаване на привлекателността на изследователската кариера и осигуряване на равни възможности чрез засилване на сътрудничеството с други сектори и чрез засилване на трансфера на знание.
7. Изграждане на ефективна връзка образование – наука – бизнес. Развито дуално обучение във висшето образование в професионални направления с техническа насоченост, в които се обучават поне 50% от действащите студенти с такава насоченост.
Създадени центрове за „Учене през целия живот“ към поне 50% от висшите училища.
8. Повишаване на ролята на висшите училища като активен фактор за регионално развитие. Създадена национална карта на висшето образование в Република България.
9. Подобряване на управлението на висшите училища и на системата за оценяване и акредитация. Приети и изпълнявани програми за стратегическо развитие на всяко висше училище.
10. Подобряване на структурата и ефикасността на висшето образование. Развита система за споделено използване на материална база и преподаватели от висши училища, която осигурява по-високо качество и ефикасност на обучението.
11. Стратегията предвижда намаляване на продължителността на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ от четири на три години. Идеята за тристепенно висше образование с препоръчителна продължителност на степените, съответно „бакалавър“ – три години, „магистър“ – две години, и „доктор“ – три години, е заложена в така наречения Болонски процес през 1999 г. Немалко европейски и американски университети вече имат тази схема.
Опитът показва ефектите и дефектите, разбира се, на системата три – две – три. В момента „бакалавър“ у нас е четири години, „магистър“ – от една до две години. Продължителността на висшето образование в първите две степени е пет – шест години. Ако „бакалавър“ се намали с една година, „магистър“ се фиксира на две, то общата продължителност ще остане пет години. Пресметнато по този начин, предложението за тригодишен „бакалавър“ не представлява толкова драматична промяна. Но подобна аритметика няма ли да се окаже крива, ако се отчете фактът, че част от студентите не продължават обучението си в магистърска степен? За тях годините за обучение ще се намалят от четири на три, а това реално води до противоречие на идеята за „учене през целия живот“, която също е заложена в проекта на Стратегията. Ученето през целия живот предполага, от една страна, по-дълга продължителност на времето за обучение в университета, а от друга, привличане на нетрадиционни групи от студенти по примера на разпространените в Испания и други държави университети за възрастни.
Ако цел на Стратегията е да стимулира разработването на интердисциплинарни програми, интегриране на студенти в научно-изследователска работа, самостоятелната работа на студентите и тяхната креативност, то това не предполага намаляване на периода на обучение за всички.
Какво се случва с професионалните бакалаври? Връзката с необходимите 300 кредита за придобиване на магистърска степен, съгласно европейската система за натрупване на кредити.
Целесъобразността от въвеждането на бакалавърска и магистърска степен е доказала ефективността си у нас. Необходима е промяна по отношение на съдържателната част на обучението, както и съотношението между продължителност на магистърска и бакалавърска степен.
Преповтарянето на информация и съдържание от бакалавърските в магистърските програми, за съжаление, е често явление и в момента. Широко разпространената разнопосочност между бакалавърските и магистърските програми допуска получаване на дипломи в крайно различни области, неподплатени понякога с достатъчен фундамент и специализирани знания.
В някои професионални области е възможно бакалавърско образование да се получи за три години – така нареченото бързо образование, но в други не, особено за регулираните професии.
Много студенти в последните години се подготвят за учители и учебните планове предвиждат модул от дисциплини за придобиване на професионалната квалификация „учител“.
От 2017 г. е изменена Наредбата за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител“. Съществуващото изискване от Министерството на образованието и науката за педагогическа правоспособност на студентите задължава университетите, в които има направление като „Педагогика на обучението по…“ и филологии, подготвящи учители за средното образование, задължително да се включат 420 часа педагогически модул.
12. Дигитализацията не трябва да бъде третирана като цел и това беше заявено тук много категорично – особено във висшето образование, добавям аз. Дигитализацията е средство, което подпомага процеса на обучение, а целта е качествена образованост, особено след доказателствата за негативното влияние на дигиталните технологии върху различни умения и увеличаващата се функционална неграмотност.
13. Въвеждането на спорта като задължителен за всички специалности в целия период е сериозно предизвикателство. Изискването обаче за осигуряване и изграждане на съвременна спортна инфраструктура, материална база, назначаване и осигуряване на годишен норматив на нови преподаватели и специалисти, които да обслужват спортните съоръжения, в този момент считам за оптимистично, но вероятно ще се случи в следващите десет години.
В заключение, Проектът за стратегия за развитие е стъпка в правилната посока и е продължение на започнатото от предишния период. Днес повече от всякога ни е необходимо висше знание, което е тясно свързано с високите технологии, с новите модели на управление на икономиката, с високата интелектуална собственост на продуктите на всяко производство с предприемачески дух.
Стратегията, която съм убедена, че след няколко минути ще приемем, е категорична заявка за значително подобрение на проблемите с липсата на кадри, стимулиране и финансиране на научни разработки, ниско ниво на дигитализация в образованието, връзката между трите основни страни в спиралата на благосъстоянието – образование и наука, администрация и бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Петрова.
Реплики? Няма.
Изказване – заповядайте, госпожо Дамянова, имате думата.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Под формата на изказване ще направя предложение за редакция. Във връзка с изискването за публикуване на текста на Стратегията в „Държавен вестник“ и съгласно чл. 31, ал. 3 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, е необходимо правно-технически да се допълни Решението, като накрая да се добави в скоби „приложение“, и предлагам да бъде приета следната окончателна редакция на Решението на Народното събрание:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г.
Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
Приема Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. (Приложение.)“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли други изказвания, колеги?
Закривам разискванията.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Досегашната стратегия за развитие на висшето образование, за която наистина не сме представили цялостен анализ, но такъв се съдържа в уводната част на представения Проект, е пример за добре изпълнена стратегия, пример за стратегия, която беше разработена от три правителства и възприета от два парламента, стратегия, която доведе до промяна в стратегическите цели на системата. Ако допреди реализирането на тези стратегически цели тя функционираше предимно базирана на квазипазарния модел и разбирането, че той ще доведе до подобряване на качеството, то от няколко години имаме политика на обвързване на приема с потребностите на пазара на труда, преструктуриране на приема и финансирането, намаляване на нерационалното търсене на висше образование, основно избуяло в социалните, стопанските и правните науки.
Имаме промяна в поведението на висшите училища. Започнаха да стимулират научната дейност. В последните пет години научната дейност, измерена в публикационна активност, в реферативните бази данни е два пъти по-висока, отколкото петте години преди това. Увеличи се двойно броят на чуждестранните студенти. Най-важното, че висшите училища разбраха, че свърши горивото на масовизацията, на либерализацията на приема и това, което им носи развитие, е утвърждаването на репутацията и стремежа за подобряване на качеството. Това им носи и финансиране, тъй като беше променен и моделът на финансиране.
Сега сме изправени пред различни предизвикателства. Аз приемам част от критиките на досегашната по отношение на представения проект. Да, той не е пълен, няма как да бъде изчерпателен във всички области, няма как да даде отговор на всички въпроси, но факт е, че той е една платформа за общи действия, платформа най-вече за общи действия между държавата и ръководствата на висшите училища. Ние не можем да имаме държавно управляем команден модел на висше образование, не може обаче да имаме и краен модел на академична автономия. Доброто развитие на системата на висшето образование е, когато държавата и висшите училища вървят ръка за ръка, като представители заедно на обществото, което е собственик на държавните висши училища, разбира се, без да изпускаме и частните висши училища. Така че това е субектът на Стратегията – един от въпросите, който беше зададен.
Второ, имало акцент върху компетентностите, но не и върху човека. В широк смисъл компетентностите са знания, умения и нагласи. Нагласите са това, което създава човекът. За първи път в тази стратегия, в този стратегически документ, вижте страница 45, имаме акцент върху личностното развитие. Изложена е и концепцията за личностно развитие. Това включва и възпитателната роля – да, висшите училища имат и възпитателна роля, която продължава училищното образование, това включва и част от меките компетентности – гражданските, поведенческите компетентности, дори критичното и креативно мислене е част от оформянето на човека. Не е вярно, че няма акцент върху човека, че ние не знаем какъв човек трябва да изградим. Ние искаме да изградим знаещи, можещи, добри хора, които да имат шанс, да им дадем шанс да водят пълноценен и смислен живот. Това е безспорна цел. Не мисля, че трябва експлицитно, най-отпред да бъде в Стратегията. Това е цел на всяка една образователна политика.
Какво общество искаме да изградим? Също не е вярно. Искаме да изградим хармонично и проспериращо общество и то се състои точно от такива хора – знаещи, можещи, в които и междуличностните взаимоотношения ни създават чувството за хармония.
Така че тук компетентностният модел е инструментът това нещо да се случи. Компетентностният модел е инструментът и висшите училища да бъдат по-реактивни на промените във външната среда. Както каза канадският премиер – времето никога не е било толкова бързо, но няма да бъде и толкова бавно. Да, ама ние това, което виждаме в системата на висшето образование, е забавена реактивност. Виждаме една инерция, самодостатъчност много често, учебни планове и програми, подчинени на принципа да има някой норма – преподавателска работа до пенсия. В същото време животът се променя. Ние не можем да моделираме всичко в обществото около нас, защото живеем в глобално общество, не можем да вървим и против течението.
Факт ли е, че ще навлезем в ера на още по-мащабни дигитални трансформации? Да, в много висока степен на вероятност трябва да кажем, че е факт. В много висока степен на вероятност очакваме и почти всички професии да изискват по-широкоспектърни умения, затова и бакалавърските програми трябва да са по-широкоспектърни, много вероятно е днешните студенти да живеят в ерата на ефективно взаимодействие между хора и алгоритми, тоест между хора и изкуствен интелект, тоест трябва да подготвим всички деца за ерата на изкуствения интелект, с компетентности в областта на дигиталната креативност. Те трябва да бъдат вплетени във всички програми, всички дисциплини, всички бакалавърски програми да бъдат малко или много по-взаимопроникващи, защото характерът на професиите това ще го изисква и ние не можем да вървим срещу течението. Напротив, трябва с инструментите, които имаме, да накараме висшите училища да бъдат реактивни.
Не е вярно, че няма акцент върху качеството. Да, качеството е основна цел, но какво е качеството? Качеството е какво учат, как учат и преподавателите. Преподавателите ще продължат да бъдат основният фактор във висшето образование. Има ясен акцент върху тях. Едно висше училище ще предлага качествено образование след 10 или 20 години там, където днес инвестира в млади преподаватели, където кара преподавателите да правят научна дейност, да се развиват, но и иска от преподавателите да бъдат взискателни. Качественото и не толкова качественото висше образование – една от големите разлики, е взискателният преподавател. Нашите висши училища, за съжаление, през тези години на конкуренция за нерационален прием снижиха критериите, конкурираха се със стратегии за занижаване на изискванията, но времето за това отминава. Ако преподавателят изисква от студента всяка седмица да прави по два проекта и да чете три книги, а не да ходи от сесия на сесия, от изпит на изпит да учи, то тогава много по-вероятно е да имаме качествено висше образование.
По отношение на това как учат, това е въпросът. По отношение на това какво учат, трябва да учат през целия си живот. Основната компетентност, която трябва да бъде развита, е умението за учене през целия живот, защото днешните студенти – впрочем вече първи курс постъпиха почти изцяло деца, родени в XXI век, днешните студенти много вероятно няма да сменят само работни места, а ще сменят и професии. Това изисква и по-широки профилни умения, променя пирамидата на образованието, концепцията за специализация на знанията в системата на висшето образование, изисква и повече хуманитарни умения – аз тази бележка я приемам, ако искате, но то също е подчинено именно на този модел, който е заложен.
Другото измерение на качеството на фона на глобализиращия се свят е свързаност. Беше казано, че няма регионално измерение. Не е вярно това. Има регионално значение на висшите училища, но днес висшите училища са малки.
Господин Христов каза, че навремето е имало 16 или 20 държавни висши училища. Не е така. Навремето, преди 1989 г., е взето решение да се създадат 39 държавни висши училища, днес са 38. Създадени са само 14 нови, тоест системата на държавните висши училища не се е разраснала. Взето е решение да се създадат предимно специализирани висши училища, затова днес нямаме висши училища под една шапка. Всички, които са в Студентски град, е можело да бъдат под една шапка, както са американските висши училища – пак да имат самостоятелност, тогава щяха да бъдат не на 900-но място в рейтингите, а на 500-но например, или на 400-но, но така или иначе това ни е наследената структура на висшето образование. Ние трябва да вървим към свързаност, а не към административно обединяване на висшите училища.
Такова беше и решението на Срещата на върха в Гьотеборг в края на 2017 г. – да се създадат европейски университетски мрежи, които да направят висшето образование европейско. Европейските висши училища ще бъдат обединени от висши училища, които не са на една територия, а в различни страни, с общи дипломи, с общи програми. Тогава и повече студенти ще получат европейско образование в България.
Концепцията за регионалност трябва да бъде свързана с концепцията за интеграция. В последните дни говорим в Стара Загора за зелен преход и така нататък, устойчива икономика. Няма как тя да се случи без участието на Тракийския университет в Стара Загора. Може ли Тракийският университет да я направи сам? Не може да я направи сам. Затова правят консорциум с Минно-геоложкия, който е специализиран по мините, правят консорциум с Техническия университет в София, правят консорциум с Община Стара Загора. Това е начинът всички заедно, ръка за ръка да вървим за решаване на важните обществено-политически предизвикателства.
Не споделям крайно песимистичния тон, защото имаме положителни процеси през последните години. Те могат да бъдат усилени и мултиплицирани, ако не превърнем един такъв документ в политическа разделителна линия. Досегашната стратегия не беше такава политическа линия. Сегашният проект е платформа за общи действия на държавата с висшите училища. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, поканете народните представители в пленарната зала.
Ще гласуваме първо предложенията за изменение и допълнение, направени от Комисията – те са представени пред Вас. Само накратко ще представя какво гласуваме.
Гласуваме предложенията в Раздел „Дейности и мерки за постигане на целите на стратегията“.
Гласували 101 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Гласуваме предложението в Раздел „Очаквани резултати от изпълнението на стратегията“.
Гласували 102 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Гласуваме предложението за промяна в Приложение 1 – заместване на думите „Правилник за прилагане на Закона за висшето образование“.
Гласували 103 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Отново в Приложение 1, второто предложение – заместване на думите „Промени в Закона за висшето образование и правилника за неговото прилагане“.
Гласували 101 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
И отново в Приложение 1, подточка „в“ – „Промени в Закона за висшето образование и правилника за прилагането му“.
Гласували 100 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване направеното от народния представител Милена Дамянова предложение за приложение на Стратегията към Проекта за решение.
Гласували 100 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Сега Ви представям Проекта за решение с приложение представената Ви вече стратегия:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г.
Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
Приема Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. (приложение).“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 100 народни представители: за 81, против 16, въздържали се 3.
Предложението е прието.
С това завършваме за днес.
Ще Ви запозная със съобщението за парламентарен контрол за 18 декември 2020 г.:
І. Разисквания по питане
Разисквания по питането на народните представители Георги Свиленски, Манол Генов и Димитър Данчев към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова относно реформа в политиката за пътните такси.
ІІ. Въпроси и питания
1. Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева ще отговори на три въпроса от народните представители Надя Клисурска; Смиляна Нитова; и Цветан Топчиев и Филип Попов.
2. Министърът на правосъдието Десислава Ахладова ще отговори на едно питане от народния представител Крум Зарков.
3. Министърът на здравеопазването Костадин Ангелов ще отговори на четири въпроса от народните представители Анастас Попдимитров и Нона Йотова; Валентина Найденова – два въпроса; и Георги Михайлов.
4. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на два въпроса от народните представители Полина Шишкова и Анастас Попдимитров; и Полина Шишкова.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова – на един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров;
- министърът на културата Боил Банов – на един въпрос от народния представител Явор Божанков;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Владислав Николов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на два въпроса от народните представители Дора Янкова, Любомир Бонев, Теодора Халачева и Евдокия Асенова; и Александър Мацурев;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос от народния представител Донка Симеонова; и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Донка Симеонова; и Александър Сиди, Милен Михов, Красимир Богданов, Мария Цветкова, Деан Станчев, Юлиан Ангелов, Стоян Божинов и Искрен Веселинов;
- министърът на здравеопазването Костадин Ангелов – на шест въпроса с писмен отговор от народните представители Иван Валентинов Иванов; Надя Клисурска и Анна Славова; Данка Зидарова-Люртова; Даниела Дариткова; Анна Славова, Надя Клисурска и Георги Йорданов; и Анна Славова и Георги Йорданов;
- министърът на финансите Кирил Ананиев – на двадесет и седем въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Стоилов – двадесет и два въпроса; и Иван Димов Иванов – пет въпроса;
- министърът на труда и социалната политика Деница Сачева на един въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков и Теодора Халачева;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков – на един въпрос от народния представител Жельо Бойчев.
Поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите на:
- едно питане от народния представител Дора Янкова към министъра на здравеопазването Костадин Ангелов;
- един въпрос от народния представител Дора Янкова към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова;
- един въпрос от народните представители Кристина Сидорова и Виолета Желева към министъра на здравеопазването Костадин Ангелов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на околната среда и водите Емил Димитров.
Следващо редовно пленарно заседание – 9,00 ч. на 18 декември 2020 г.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,59 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Александър Ненков
Филип Попов
Сергей Кичиков
Юлиан Ангелов
Симеон Найденов
Николай Александров
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

 Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

Онлайн посещения на Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001





    Последни заседания