Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СЕДМА СЕСИЯ

ДВЕСТА ДВАДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 31 август 2016 г.
Открито в 9,02 ч.
31/08/2016
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева, заместник-председателите Димитър Главчев и Явор Хайтов

Секретари: Александър Ненков и Чавдар Пейчев


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, добър ден! Налице е кворум. (Звъни).
Откривам пленарното заседание, което слага началото и на новия есенен политически сезон.
Добре сме се събрали след августовските дни, определени ни за отдих! Надявам се, и нека да си пожелаем, да имаме един активен, но спокоен от силни политически пристрастия политически сезон, който да се увенчае с качествени законодателни актове, които да бъдат приети в тази пленарна зала.
Предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание за времето от 31 август до 2 септември:
1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносител е Министерският съвет.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военната полиция. Вносител е Министерският съвет.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, общ проект, изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, въз основа на приетите на първо гласуване на 3 декември 2015 г. законопроекти с вносители: Методи Андреев и група народни представители – първи законопроект; втори законопроект – Ангел Найденов и група народни представители; трети законопроект – Петър Славов и група народни представители; и четвърти – на Министерския съвет.
4. Първо гласуване на Законопроекта за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносител на първия законопроект е Велизар Енчев; вторият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е с вносители Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров и Законопроектът за архива на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия с вносители Атанас Мерджанов и група народни представители.
5. Законопроект за ратифициране на Конвенция Минамата относно живака. Вносител е Министерският съвет.
6. Проект за решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2014 г. (поверително) и Проект за решение за приемане на Годишния доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2015 г. (поверително). Вносител е Министерският съвет.
Предвижда се това да бъде т. 1 за заседанието утре – четвъртък, 1 септември 2016 г., което ще бъде проведено при закрити врати, заедно със следващите две точки, които също са при закрити врати, а това са:
7. Проект за решение за приемане на Годишния доклад за дейността на Държавна агенция „Разузнаване“ за 2015 г. Вносител е Министерският съвет. Докладът е класифициран с гриф за сигурност “Поверително“ – т. 2 за четвъртък, 1 септември 2016 г.
Точка трета за четвъртък при условията на закрито заседание, а иначе по Програмата:
8. Проект за решение за приемане на Годишния доклад за дейността на Служба „Военна информация“ за 2015 г. Вносител е Министерският съвет. Докладът също е с гриф за сигурност “Секретно“.
9. Проект за решение за приемане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г. Вносител е Министерският съвет. Предвижда се това да бъде т. 4 за четвъртък, 1 септември 2016 г.
10. Парламентарен контрол по реда на чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание –
петък, от 11,00 ч.
Моля да гласуваме, колеги.
Гласували 168 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 13.
Работната програма за тази седмица е приета.
По реда на чл. 50, ал. 3 от нашия Правилник са постъпили две предложения за включване на точки в седмичната ни програма.
Първото по време е предложението на господин Велизар Енчев, който предлага да бъде включен като точка внесеният от него Проект за декларация на Четиридесет и третото Народно събрание за срещата на върха на НАТО във Варшава.
Заповядайте, господин Енчев, да защити Вашето предложение.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, колеги! Поведението на българската делегация на срещата на върха на НАТО във Варшава налага законодателният орган на Република България да реагира на поведението на президента, министъра на отбраната и министъра на външните работи, които със своите публични изявления и поети ангажименти, всъщност нарушиха Конституцията и застрашиха националната сигурност на страната, тъй като Народното събрание е в правото си да има последната дума както за изпращане на български батальон в стационарна военна база в Румъния, така и за приемането на наша територия на американска бронетанкова бригада до пет хиляди души. Поради тази причина предлагам тази декларация в резюме:
„Воден от желанието Република България да бъде фактор за мира и стабилността на Балканите и в Черно море, както и от необходимостта от намаляване на военното напрежение между НАТО и Руската федерация, българският парламент смята, че главната заплаха за световната сигурност е международният тероризъм, незаконната миграция и милитаризацията.
Във Варшава беше взето решение в Полша, Литва, Латвия и Естония да бъдат разположени постоянно четири многонационални батальона, а с този акт НАТО засилва напрежението по източните си граници, тъй като руската страна ще предприеме ответни военни мерки, което води до опасна ескалация и конфронтация. Срещата на НАТО във Варшава има негативни последици за българската страна, чиято делегация в полската столица пое ангажименти, поставящи България в редицата на „ястребите” във военния пакт.
По тази причина аз настоявам, и Народното събрание настоява, премиерът Бойко Борисов да отстрани от кабинета военния министър Николай Ненчев, който със своите антиконституционни действия представлява заплаха за националната сигурност на страната.
Също така Народното събрание преди срещата НАТО – Русия и срещата на военните министри от НАТО, планирана за октомври тази година, ще изготви национална позиция, в която ще декларираме отказ от враждебни действия срещу Руската федерация.” (Председателя дава сигнал, че времето е изтекло.)
И накрая народните представители порицават милитаристичната позиция на държавния глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Енчев. Имате възможност само процедурно да предложите, не да развиете съображения по същество, което направихте.
Подлагам на гласуване предложението на господин Велизар Енчев за включване на тази декларация в седмичната ни програма.
Гласували 151 народни представители: за 29, против 97, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на госпожа Корнелия Нинова – председател на Парламентарната група на БСП лява България, която предлага по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника в седмичната програма да се включи като точка изслушване по реда на чл. 110 на министър-председателя на Република България относно въпросите, обсъждани на проведените срещи в Анкара и Берлин, и позициите, заявени от него, от името на Република България.
Кой ще защити предложението?
Господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Вярвам, че ще се съгласите, че в днешния ден – не като конкретен ден, а като период от време, няма по-важна тема за България от темата, свързана със защитата на сигурността и на нашите интереси относно миграционната вълна и съответно възможности за формиране на единна европейска политика като отношение към миграционния натиск.
От тази гледна точка темата безспорно е свързана с поне две предизвикателства, които се изправят пред нас и пред страната.
Първото предизвикателство безспорно е рискът от неконтролируемо нахлуване на бежанци на българската територия, който е реален. Той е риск, който безспорно е свързан с вътрешната сигурност и обществения ред в България, с охраната на границите.
Второто предизвикателство е до този момент демонстрираната неспособност на Европейският съюз… (Шум и реплики отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров!
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: … да формира общо решение и позиция като отношение към този риск. Това е предизвикателство, което безспорно е свързано с политическите и икономическите интереси на страната.
Някои специалисти определиха позицията на Турция „или визи – или бежанци“ от спектъра „инструмент за натиск“ до „откровен рекет“. Проблемът в този случай е, че българският министър-председател с посещението си в Анкара и с позициите, които бяха изразени там, създаде впечатлението, че той едностранно се ангажира с тази позиция и съответно, че той е един своеобразен куриер на посланието, което отправи турският президент. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ясно е, че такова двустранно ангажиране представлява риск, затова ние трябва да чуем аргументите от негова страна, заради което предлагаме и съответно изслушване в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Преди това – господин Димитров, знаете в Правилника санкцията за нарушаване на реда в пленарната зала. Не ме предизвиквайте в началото на политическия сезон да преминавам към тази санкция! Разсейвате колегите, които не могат да слушат изявлението на говорителя от трибуната.
Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение за включване на изслушване на министър-председателя по въпросите, които бяха аргументирани от господин Ангел Найденов, в седмичната ни програма.
Гласували 162 народни представители: за 43, против 83, въздържали се 36.
Предложението не е прието. (Народният представител Десислава Атанасова иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво се случи? Заповядайте!
Казах Ви, че се разсейвате в самото начало на заседанието.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моля, за процедура на прегласуване. Не успяха колеги от ГЕРБ, включително и аз, да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 161 народни представители: за 44, против 87, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отрицателен вот по процедурни гласувания няма как да бъде допуснат, поради което няма възможност, съгласно Правилника, да Ви дам възможност за отрицателен вот.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене – заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Моята процедура, уважаема госпожо Председател, е отправяне на молба към Вас, като председател на Народното събрание, изслушвайки аргументите и сега в пленарната зала, и преди малко на заседанието на Председателския съвет, да поканите министър-председателя за изслушване. Разбира се, негово право в такъв случай е да прецени, след като мнозинството не уважи предложението да се включи тази точка в дневен ред.
Бих искал да посоча, че не вярвам този жест от страна на господин Димитров да е разсеял народните представители и те със сигурност не са сметнали неговата инициатива в пленарната зала за по-важна, отколкото аргументите, свързани с изслушване по темата относно позициите на България, но посещенията на министър-председателя и в Анкара, и след това в Берлин, повдигнаха твърде много въпроси, които не могат да останат без отговори, нуждаят се съответно от представяне на позициите и от мандата, който е следвал българският министър-председател, изразявайки съответните мнения на тези срещи.
Няма никакво съмнение, че трябва да бъде проявена активност от страна на българското правителство в тази ситуация, но трябва да знаем …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ясно е процедурното Ви предложение, господин Найденов. Ще поканя премиера.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: … въз основа на какво е тази активност и съответно с какви аргументи са представени позициите, следвайки тази активност от българския министър-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 27 юли до 30 август тази година:
Законопроект за изменениe и допълнение на Изборния кодекс. Вносител – Велизар Енчев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за вероизповеданията. Вносители – Валери Симеонов и група народни представители. Водеща е Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Вносител – Велизар Енчев. Водеща е Комисията по отбрана.
Проект за решение относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз. Вносители – Мариана Тодорова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители – Бойка Маринска и група народни представители. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Разпределен е и на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Законопроект за ратифициране на Двустранния договор между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА за участие в съвместната програма „Евростарс-2“. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по здравеопазването.
Доклад за дейността на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в Четиридесет и третото народно събрание за периода януари – юни 2016 г. Вносител – Бойка Маринска.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител – Георги Кадиев. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за храните. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и храните. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по околната среда и водите.
Проект за решение за преразглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз по отношение на Руската федерация. Вносители – Корнелия Нинова, Таско Ерменков и Жельо Бойчев. Разпределен е на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба. Вносител – Георги Кадиев. Водеща е Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението на нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от директора на Института по тютюна и тютюневите изделия Мария Къшева, от друга страна, за съхранение на данни за тютюневите изделия, нови тютюневи изделия и растителни изделия за пушене и на Споразумението за нивото на обслужване между Европейската комисия, представена от генералния директор на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Ксавие Пратс Монне, от една страна, и Република България, представена от министъра на икономиката Божидар Лукарски, от друга страна, за съхранение на данни за електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Ще се разгледа и обсъди от Комисията по земеделието и храните, Комисията по правни въпроси и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между Министерството на външните работи на Република България и Международната организация на франкофонията. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика. Ще бъде обсъден и от Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за физическото възпитание и спорта. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Разпределен е и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по образованието по науката, Комисията по правни въпроси, Комисията по здравеопазването и Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение във връзка с Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна. Вносители – Корнелия Нинова, Петър Кънев и Жельо Бойчев. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Институт фон Карман за динамика на флуидите (ИФК). Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по външна политика и Комисията по отбрана.
Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2015 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Няколко съобщения:
Във връзка с предстоящия официален празник 6 септември – Ден на Съединението, вторник, и почивния ден 5 септември, понеделник, Ви информирам, че народните представители и парламентарните групи могат да правят своите предложения за работната Програма на Народното събрание за периода от 7 до 9 септември при условията и по реда на чл. 50, ал. 3 и ал. 8 от Правилника до 18,00 ч. в петък, 2 септември 2016 г. Уточнявам, че идната сряда, 7 септември, е първа сряда за месец септември, поради което Програмата се формира с предложения от името на парламентарните групи по реда на ротацията. Първа е групата на Реформаторския блок. Проектът за работната Програма на Народното събрание на председателя на парламента ще бъде внесен на 2 септември, петък, в сроковете от нашия Правилник.
Уважаеми народни представители, в изпълнение на чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси през месец август в Народното събрание постъпиха отчети за изпълнението на програмните бюджети за полугодието на 2016 г. на министерствата на туризма, на финансите, на правосъдието, на младежта и спорта, на културата, на вътрешните работи, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на земеделието и храните, на здравеопазването, на Държавна агенция „Технически операции“, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Държавен фонд „Земеделие“ и Държавна агенция „Национална сигурност“. С мои писма отчетите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни постоянни комисии. Те са на вниманието Ви в Библиотеката на Народното събрание. В пълен обем Отчетът на ДАНС се намира в регистратурата на националната класифицирана информация – отдел „Сигурност на информацията“, в другата сграда на Народното събрание.
Уважаеми колеги, на 15 август тази година управителят на БНБ господин Димитър Радев депозира в Народното събрание „Резултатите от прегледа на качеството на активите и стрестеста на банковата система в България“. Прегледът на качеството на активите и стрестестът на банковата система в България са осъществени от Българската народна банка на основание § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници в съответствие с чл. 80б от Закона за кредитните институции. С мое писмо материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси. Същият е предоставен и на парламентарните групи, и на народни представители, нечленуващи в парламентарни групи, както и в Библиотеката на Народното събрание.
На 16 август тази година с вх. № 603-16-21 от Министерството на финансите в парламента е постъпила „Информация за състоянието на държавния дълг на Република България към края на второто тримесечие на 2016 г.“ съгласно Решение на заседанието на Съвета за развитие при Министерския съвет от 13 октомври 2015 г. Материалът е на вниманието на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на всички ни в Библиотеката на Народното събрание.
На 18 август в Народното събрание е постъпило резюме на Доклада на проучвателната мисия на Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ, проведена в България в периода 31 май – 3 юни тази година. Материалът е предоставен на Комисията по външна политика, Комисията по правни въпроси, на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на ОССЕ, както и на вниманието на парламентарните групи. Всеки от нас може да се запознае с него и в Библиотеката на парламента.
В Народното събрание е постъпил „Доклад за резултатите от осъществения контрол за изпълнение на препоръките по Одитен доклад № 08-00000-214 за извършен одит на изпълнението на Проекта за енергийна ефективност на жилищата и жилищните сгради в България през периода 2012 – 2015 г.“ за периода 1 януари 2012 – 30 юни 2014 г. за сведение. Докладът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и в Библиотеката на парламента.
В Народното събрание е постъпил „Окончателен одитен доклад № 06-00-100-516 за извършен одит на Отчета за изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за времето от 1 януари 2015 до 31 декември 2015 г.“, със становище по Отчета за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за същия период. Докладът и становището са изпратени на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
Постъпил е и Окончателен одитен доклад № 06-00-200-416 за извършен одит на бюджетните разходи на Българската народна банка и тяхното управление за периода 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г. със становище на бюджетните разходи на Българската народна банка и тяхното управление за същия период. Отново докладът и становището са на вниманието на Комисията по бюджет и финанси, както и на всички народни представители в Библиотеката.
На 30 август 2016 г. с писмо на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в Народното събрание са постъпили: Отчет относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 юли 2016 г. – 24 август 2016 г., и Протокол № 38 от заседание на Управителния съвет на Фонда, проведено на 25 август тази година, на което Отчетът е разгледан и обсъден. Тези материали са предоставени на Комисията по бюджет и финанси. Народните представители знаят къде могат да се запознаят с тях – това е Библиотеката на парламента.
На 29 август тази година от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) в Народното събрание е постъпил Доклад с резултатите и анализ на данните от проведеното от НЦИОМ изследване на законодателната дейност през първите шест парламентарни сесии от мандата на Четиридесет и третото народно събрание. Обхватът на изследването включва 511 законопроекта, регистрирани в Публичния регистър „Законопроекти на Народното събрание“ за периода 27 октомври 2014 г. – 1 август 2016 г. Изследването е изпратено на народните представители по електронен път и е на тяхно разположение в Библиотеката на парламента, както е и публикувано на страницата на Народното събрание в интернет.
Последно съобщение.
В Народното събрание са постъпили материали от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно: общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния и международния пазар за юни 2016 г.; индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно“, без търговията с автомобили и мотоциклети, през юни 2016 г.; индекси на промишленото производство през юни тази година; индекси на строителната продукция през юни тази година; средна месечна работна заплата и списъчен брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение за второто тримесечие на 2016 г.; информация за проведеното през юли тази година наблюдение на потребителите; индекси на потребителските цени за юли 2016 г.; брутен вътрешен продукт за второто тримесечие на тази година – експресни оценки; основните резултати от наблюдението на работната сила през второто тримесечие на тази година; информация за бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията на дребно и услугите през август 2016 г.
Съгласно парламентарната практика и традиция в началото на всяка нова пленарна сесия в първото заседание е време да чуем законодателните приоритети на всяка една от парламентарно представените групи.
По решение на Председателския съвет и съобразно традицията декларациите от името на групи ще се излъчва пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио, а редът е според числеността, тоест големината на отделните парламентарни групи.
Моля да бъдат включени камерите и микрофоните на националните обществени медии.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ – председателят на групата господин Цветан Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В навечерието сме на съдбоносен и много отговорен за нацията ни политически сезон. И в тези мои думи няма излишен патос, просто такава е реалността.
Все по-често говорим, че ни е нужно национално единство, но като че ли апелираме за него не там, където трябва – сред българските избиратели. Всъщност ние сме длъжници на нашите работодатели, защото в наше лице те от години търсят да видят проекция на своите интереси, но, за съжаление, в повечето случаи не ги откриват. Политическият егоизъм на отделни партии и политици вече води до открит политически цинизъм, а никой не иска да бъде управляван от егоисти. Голяма част от политическите практики задоволяват онези, които ги прокламират – нищо повече, и докато ситуацията е такава, значими резултати от политическите ни усилия са невъзможни.
През последните седмици виждаме как политически формации и вдясно, и вляво демонстрират неспособност да намерят обща формула за своите политически интереси. Всичко това е гарнирано с висока доза нелоялност, непоследователност и дори отказ от здрав разум. Политическото лицемерие бележи напоследък лидерското говорене на нашите опоненти както вдясно, така и вляво. Това няма как да не отблъсне, обезсърчава българския избирател. Още повече че новините у нас като че ли се правят не толкова от политическите действия и факти, колкото от политически интриги. Подмяната на реалните политически стойности не е от днес и вчера и вече трайно отчуждават населението от политическия процес, като го обричат да бъде непродуктивен.
На фона на тревожната международна обстановка и регионална нестабилност ние нямаме право да подценяваме реалните заплахи, нито пък е редно да ги хиперболизираме. Неслучайно именно ГЕРБ и премиерът Борисов се ползват с най-високо обществено доверие, когато става дума за национална сигурност и защитеност на гражданите. Този авторитет на нашата партия обаче е и огромна отговорност в настоящия момент. Ние привнасяме този авторитет в името на добър публичен образ на България, на която искаме да се гледа като на фактор на стабилност на Балканите. Видно е, че както опозиционни, така и партньорски партии се надпреварват да правят политически актив единствено като критикуват управлението и политиката на ГЕРБ.
Много неприятна е истината, че у нас правенето на политика е подменено от критикуване на опонента. Много по-лесно е да посочиш слаби места на някой, който работи, отколкото да работиш паралелно с него или пък да предложиш конструктивни идеи. Ако има съглашателство в политическото съсловие по нещо, то е по това, че са допустими всякакви безпринципни и неверни атаки срещу управляващите, стига това да отслабва тяхното влияние. Това е белег за политическа неадекватност в условията на сериозни международни проблеми и напрегната обстановка. Нещо повече, то уличава немалко български политици в безотговорност и незачитане на националния интерес, така че нека си поставим за цел да търсим национално единство на първо място при политиците, а след това сред избирателите.
В контекста на казаното дотук се налага да бъда прекалено ясен и конкретен относно бъдещите намерения на Парламентарната група на ГЕРБ: ГЕРБ ще приема закони и законови поправки, които ще гарантират оптимална сигурност на границите на страната ни, което е основен приоритет за този парламентарен сезон. България е в деликатна ситуация и хората трябва да могат да се доверят на властта и на експертите. Информационният хаос сам по себе си е сериозна заплаха, когато става дума за национална сигурност. Уверяваме Ви, че ГЕРБ ще даде своя принос за укрепване на сигурността на границите на страната, търсейки международната помощ и оптимизиране на вътрешния ресурс. Ще се радваме да видим партньори в лицето на всички парламентарни групи по тази тема, защото опазването на границите не е само приоритет на ГЕРБ, а на избирателите на всички партии и на всички българи. България ще спечели авторитет от обединените политически усилия, особено когато става дума за национална сигурност. За съжаление обаче, примерите за политическо разделение и дори едноличните политически изяви, в разрез на българския национален интерес, силно стряскат евроатлантическите ни партньори и поставят под въпрос единодействието ни, когато става дума за национална сигурност.
От името на ГЕРБ заявявам, че нямаме никакво намерение да прекратяваме законодателната си активност по отношение на съдебната реформа. Ние сме гарант за тази реформа, защото единствени имаме ресурса и волята да направим необходимите промени, които да гарантират върховенството на закона. Всякакви спекулации и обвинения в забавяне, манипулиране и подмяна на идеите за съдебната реформа идват от онези, които нямат власт и желание да я направят, но имат претенции тази тема да е единствено от тяхна компетентност. Както за правителството на Бойко Борисов, така и за ГЕРБ като основна дясноцентристка партия в България реализирането в пълен обем на съдебната реформа е от изключителна важност, защото това ще ни даде реална възможност да излезем от Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия. Вярвам, че това ще бъде огромна крачка към подобряване на международния имидж на България – нещо, към което поне на думи се стремят всички политически формации, присъстващи в тази зала.
През тази сесия ни предстои да приемем Закона за държавния бюджет, както и бюджета за Здравната каса и общественото осигуряване. Както и при първото правителство на премиера Бойко Борисов, така и сега усилията на ГЕРБ са насочени към намаляване на дефицита, което е пряко свързано и с намаляване на държавния дълг. Значително по-добрата събираемост сега обаче ни позволява да консолидираме бюджета не за сметка на намаляване на разходите, а напротив – чрез значително повишаване на приходите. Това дава възможност да реализираме политики и действия, заложени в предизборната ни платформа.
Добрите резултати в сферата на публичните финанси ще ни дадат възможност да развием и своите идеи в социалната политика. Благодарение на новото ръководство в Министерството на труда и социалната политика, което даде свеж импулс в работата на ведомството, ще работим върху целенасочени политики за подобряване на професионалния капацитет на населението в Северозападна България, Родопите, Странджа и останалите икономически изостанали райони в страната. Очакваме конструктивна подкрепа за тези политики, защото вярваме, че намаляването на разликите между регионите в България е ключът към по-успешната борба с демографската криза.
Грижата за стабилността на доходите се разгърна от нашето управление като предпоставка за възможности за постигане на приемлив стандарт, както и на възможност за проява на персонална активност на трудовия пазар. Резултатите се виждат бавно и се постигат трудно, но като цяло критиците на нашата социална политика намаляват, а аргументите им избледняват.
В центъра на законодателните усилия на Парламентарната група на ГЕРБ ще бъдат и необходимите мерки, които трябва да се приемат във връзка с предстоящото Председателство на България на Съвета на Европейския съюз. Тази висока публична отговорност на страната ни ще привлече сериозно обществено внимание и към управлението ни, и към страната ни като цяло. Ние трябва да се възползваме максимално от това, че България ще бъде средище на европейската политика, и да извлечем дивиденти поне в някои направления по отношение на сигурността на страната и като външна граница на Европейския съюз.
По отношение на външната политика искаме да разширим взаимноизгодните партньорства на България със страни от Европейския съюз, както и да популяризираме максимално акцентите на нашата външна политика. Очакваме да се разкрият не само нови работни места за администрацията, която да обслужва Председателството на България на Съвета на Европейския съюз, но и нови възможности за инвестиции за рекламиране на България като добро място за правене на бизнес.
По отношение на финансовата стабилност вече доказахме, че нашата банкова система не е в криза. Председателството ще гарантира по-висока степен в спазването на европейските финансови рамки и директиви.
Енергийната диверсификация, укрепването капацитета на въоръжените сили на държавата, както и задълбочаването на международното сътрудничество в сферата на сигурността са стъпки в посока към стабилност и засилване на националния суверенитет, по който продължаваме да вървим. В ГЕРБ сме уверени, че можем да постигнем консенсус по всички важни за държавата въпроси и склонността към взаимни отстъпки в името на националните цели е признак на зрялост на политическите партии.
Темата за предстоящите президентски избори не може да бъде подмината. Иска ми се за бъдещия президент на България да се мисли отсега не като политическо лице, победило в изборната надпревара, от дадена политическа партия, а като за перспективен, добър държавник. Няма никакво съмнение, че предстоящият вот е разглеждан и от опозиция, и от част от партньорите на управлението ни като фокус за оценка на управлението на ГЕРБ. Най-важното към момента е да проявим разум и да не даваме път на нездравословните предизборни емоции. Пожелавам успех на всеки, който ще се включи в предстоящата надпревара, и нека най-добрият спечели. Вероятно ще има много екзотични и интересни кандидати, но сега ни трябва човек, който ще се води от принципите на отговорност, сигурност и справедливост, да работи в интерес на гражданите и да умее да балансира и да надгражда.
Като председател на най-голямата парламентарна група в Четиридесет и третото народно събрание и като председател на Националния предизборен щаб призовавам ръководствата, членовете и симпатизантите на всички останали партии да запазим толерантен и позитивен тон към нашите опоненти по време на цялата кампания. Както винаги досега, ГЕРБ ще проведе своята политическа агитация изцяло в интерес на високата информираност на избирателите, без да използваме негативни похвати като черен пиар, компромати и лични нападки към нито един кандидат или стояща зад него партия. Вярваме, че това е пътят към запазване на стабилността в България и по този начин да работим в интерес на гражданите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и БДЦ-НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Сега ще чуем госпожа Корнелия Нинова – председател на Парламентарната група на БСП лява България.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! За нас от БСП тази сесия е сесия на алтернативата, времето в което да покажем възможния друг път за развитие на България, при това алтернатива в действие, а не на думи – във вътрешен и в международен план.
Във вътрешен – колеги, всички разбираме, че без производство и икономика няма път за България напред, само че Вие, които управлявате днес държавата, смятате, че тя няма място в тези процеси. За Вас приватизация, концесии, помагането само на големи 5-6 фирми решават проблемите. Мълчанието Ви, когато монополи, топлофикации, джиесем оператори извиват ръцете на българските потребители, наричате пазарна икономика.
Ние предлагаме друго – защита на държавната и общинската собственост от разграбване, подкрепа на родното българско производство, на малкия и среден бизнес и на българския потребител. От утре на Вашите банки ще имате алтернативата в действие: Закон за публичните предприятия, който защитава и развива държавната и общинска собственост; Закон за храните, който задължава търговските вериги да изкупуват определено количество българско производство в определен район около веригата, където тя се намира; Закон за арендата, който защитава дребния земеделски производител от едрите арендатори; Закон за Банката за развитие, който я превръща най-накрая в онази държавна банка, която помага малкия и среден бизнес, а не раздава кредити само на 5-6 големи фирми на олигарси.
Правим Ви предложение за преразглеждане на концесионните договори. Ето ги, колеги, на банката. Събрахме през лятото всички концесии в България – сериозен материал, придружен от доклад на БОРКОР за кражбите на националното богатство. Искаме да се преразгледат концесионните договори в посока увеличение на таксите.
Искате алтернатива, искате политики, колеги отдясно, а не думи – ето Ви политики. От Вас зависи сега дали ще отговорите адекватно на това предложение и дали ще се погрижим за българската икономика, или ще продължавате да толерирате монополи и близки до властта фирми.
На второ място, господа управляващи, Вие зачеркнахте понятието „социална държава“ в Конституцията. Нашата алтернатива – активна, социална държава в грижа за работниците, децата, младите, възрастните хора и борба с бедността. От утре ще имате тази алтернатива на банките си, и тя е: нов Закон за гарантиране вземанията на работниците. 20 000 души не си получиха справедливо изработени заплати, и Вие приемате това мълчаливо. Във Фонда има стотици милиони левове, които не стигат до тези хора, защото ги държите в резерва, за да показвате високи финансови резултати. С този Закон правим възможно получаването на парите на тези хора.
На второ място, ние ще предложим от утре нов Закон за младежта; нов Закон за възрастните хора; Закон за ветераните от войните; за семейните помощи за деца; намалено ДДС върху детските стоки и отмяна на плоския данък. По гласуването Ви за тези конкретни алтернативни политики ще разберем важни ли са тези българи за Вас, или са втора ръка хора, изоставени от държавата.
Трето, бюджет 2017 г. Ще представим нашето виждане за бюджет с акценти образование, здравеопазване, производство, общини и доходи.
Четвърто, външна политика. В една сложна и динамична международна среда европейските лидери нямат единно мнение как да се справим с проблемите, пред които сме изправени. Ние, българските социалисти, сме „за“ европейското бъдеще на България като член на голямото европейско семейство, но Европа има нужда от промяна и една от тези промени е отчитане на националния интерес на всяка държава членка.
Защити ли българското правителство националния интерес във външната политика? Категорично не! Превърнахте външната политика в куриерска фирма между Анкара и Берлин, нарушихте международни споразумения, две решения на български съд при екстрадиция на чужди граждани. Защо?! Досега имахме едни господари – началници в Брюксел, сега има ли България още един, друг началник в Анкара?!
Вие апелирате за национално съгласие по темата „Национална сигурност“. Изключително разумно предложение.
Уважаеми колеги отдясно, 2015 г., септември – 25-ти, ето го предложението на Българската социалистическа партия. В пет конкретни точки – как да стигнем до националното съгласие по тези важни въпроси, нито една от тях не приехте. Искате общо решение на парламентарните партии по важни за българската национална сигурност теми. Защо скрихте днес министър-председателя? Защо не дойде тук и всички заедно, отчитайки сложността на ситуацията, да направим тази обща позиция, да застанем зад нея в интерес на България?
И кой сега е лицемер?! Политиците, които обвинихте преди малко, или Вие?! На думи – едно, а с действия – друго.
Българските граници не са защитени. Проспахте две години. Фактът, че се хващат по 2000 души в Сърбия, означава, че са преминали през България абсолютно безпроблемно.
С какво отвоювахте националния интерес в Европа по такива теми, като отмяната на санкциите срещу Русия? Нашата алтернатива отново ще бъде – националният български интерес изисква тези санкции да паднат. Ако отново не подкрепите това наше предложение за решение, ще лъсне истината за Вашето отношение за национална сигурност и национален интерес.
Защо българското правителство няма позиция по такава важна тема като Международното споразумение със Съединените американски щати и Канада? Ние сме против това Споразумение, защото то отново работи в полза на големите, на монополите, в нарушение на правата на обикновените европейски граждани и на трудовите права на българските работници. Къде е Вашата позиция по тези важни международни въпроси? Такава няма. Призовавате за национално съгласие, но на действие го отхвърляте.
Накрая – президентските избори. Очевидно ще трябва да вършим много сериозна работа в условия на избори. Ние имаме към Вас апел за три неща.
Първо, всички политически партии да дадат оценка на мандата ГЕРБ и президента Плевнелиев. Ние, Българската социалистическа партия лява България, сме единствената партия, която дадохме такава оценка. И тя е – провал. Вие от какво се срамувате да дадете такава оценка? Положителна ли е, или отрицателна, за да стъпим на тази оценка и да видим каква промяна търсим в президентската институция.
Второ, нека започнем разговора по същество за ролята на президентската институция в тази сложна международна обстановка. Тоест по-скоро да започне истинската кампания, състезанието на аргументи и на визия за развитието на България.
Трето, призоваваме всички парламентарно представени, извънпарламентарни партии, гражданското общество за общ фронт срещу фалшификациите на изборите и срещу купения вот, на който управляващите в момента са царе. Нека се обединим! Народът да реши, да си даде волята и най-добрият да победи.
Уважаеми дами и господа народни представители! Тези четири месеца, които ни предстоят, ще бъдат сблъсък между визии за развитието на България, за живота на народа ни, за националната сигурност на страната. Ние ще се противопоставим остро на всички Ваши действия, които задържат развитието на България, които я връщат назад, които не държат сметка за живота на хората и които са заплаха за националната сигурност.
Време е за алтернатива – нашата алтернатива в действие! ГЕРБ е статуквото. БСП лява България, е промяната. (Възгласи и реплики от ГЕРБ.) Изборът между едното и другото е в ръцете на българския народ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Наред е групата на Реформаторския блок. (Възгласи и реплики от ДПС.)
Моля да бъда извинена, колеги!
Господин Карадайъ, с извинение лично и към Вас.
Председателят на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря за възможността, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Началото на новата парламентарна сесия започва в ситуация на остра криза на сигурността, липса на ясна визия за бъдещето – нашето, на Балканите, на Европа и на света.
Политиката на ДПС е да има сигурност и стабилност в България и в региона, но за това трябва да се прави политика на баланси във всеки конкретен момент и всеки конкретен политически акт да е свързан с този контекст.
Не трябва да си въобразяваме, че това, което правим като политика в парламента, няма връзка и със световна политика, европейска политика, регионална политика и така нататък. Всичко е във всичко! Тези думи на нашия почетен председател д-р Ахмед Доган, изказани от него много по-рано, се потвърждават от политическите процеси от началото на тази година.
Външната политика, в частност бежанската криза, събитията в региона, състоянието на Европейския съюз след Брекзит постепенно изместиха от общественото внимание вътрешните проблеми, дори зае централно място в политическия живот в страната. Тази тенденция ще продължи да се развива и през целия политически парламентарен сезон, който откриваме днес.
В центъра на вниманието, разбира се, ще бъдат и предстоящите избори за президент на страната. Ние, в Движението за права и свободи, разглеждаме тези избори не самоцелно като изолирано политическо събитие, а като част от процеса на преформатиране на политическата конфигурация и стабилизиране на институциите в България, постигане на истинска политическа стабилност.
Широко прокламираното в последната година от премиера и от ГЕРБ запазване на „политическата стабилност“ иска да ни внуши, че тази стабилност е факт. А така ли е?
Политическа стабилност означава сигурност на гражданите и стабилност на основните институции, на първо място, стабилен парламент. Стабилен парламент е този, в който има ясно определено и ценностно хомогенно управляващо мнозинство. В този парламент такова мнозинство просто няма. Управляващата коалиция поне по споразумение беше съставена от ГЕРБ и Реформаторския блок с подкрепата на Патриотичния фронт и АБВ. Последните оттеглиха подкрепата си, Реформаторският блок от една година е на две скорости, по-скоро – на задна. Остава мнозинство от една партия, части от коалиция, националисти-евроскептици и свободни политически електрони, като без тях мнозинство няма.
Деструкцията на тази управляваща политическа конфигурация се проявява особено ясно в усилията, които премиерът полага в последните месеци да играе активна политическа роля във външната политика в региона и в Европейския съюз. По принцип на България в този труден период е нужна активна роля в процесите в региона и в Европа, но без подкрепата на стабилно политическо мнозинство в парламента, без активното партньорство на президента усилията на премиера увисват като солова акция и изглеждат като улан мен шоу.
Според нас стабилно политическо мнозинство в рамките на този парламент не може да бъде постигнато. По тази причина първостепенната ни политическа цел в настоящия политически сезон е предсрочни парламентарни избори след президентските. (Ръкопляскания от ДПС.)
В този смисъл президентските избори са начало на ново управление в страната след предсрочни парламентарни избори. Предсрочните парламентарни избори трябва да сформират нов парламент и ново мнозинство.
Още преди края на предишната парламентарна сесия ние поставихме акцент върху предстоящия избор за президент. Посочихме важността на изборите и на институцията, очертахме профила на нужния президент. Към очертания профил на президента с оглед на последните събития виждаме ролята на президента като партньор на останалите институции в проактивната роля на България в Европейския съюз и НАТО и коректив, когато е нужно.
В контекста на тези изисквания ние внимателно ще анализираме платформите на кандидатите за президент и ще спомогнем да бъде избран този, който отговаря най-много на националния интерес. Голямата цел е стабилност и единство на нацията, за което са необходими ценностно хомогенно мнозинство в парламента, стабилно правителство, стабилна президентска институция, национално отговорно партньорство между тях с ясни национални приоритети. Ценностно хомогенно мнозинство без евроскептици, съставено не на аритметичен принцип, а обединено около реализацията на следните основни цели: активна роля за реформи в Европейския съюз и по проблема за бежанците; единна позиция по сигурността, минаваща през активна политика в рамките на НАТО; реализиране на адекватна вътрешна политика, съобразена с реалностите и кризата, защото хората гладуват и бягат от страната. Основният мигрантски поток, който следващото управление трябва да спре е този на българските граждани, напускащи страната по икономически причини.
Уважаеми госпожи и господа, предстои ни още едно голямо предизвикателство: България ще поеме за първи път своето членство в Председателството на Европейския съюз от 1 януари 2018 г.
Да припомним, че дотогава има малко повече от година. Ако не искаме председателството ни да бъде формален акт, ние трябва да имаме стабилни институции: президент, парламент, правителство, готови да играят проактивна роля за реформиране на Европейския съюз. Само по този начин България има шанса да се превърне от формален член на Съюза в активен, задаващ нужните промени.
Като европейска партия и като част от АЛДЕ, ДПС има и визия за реформи с конкретни предложения. Като отговор за реформа на днешната Европа, която е прекалено бюрократична, ние предлагаме по-малко разточителен, по-ефективен, по-демократичен съюз, съюз, който постига повече с по-малко ресурси.
Ние трябва да дадем на Европа инструментите, с които да се бори с тероризма за защита срещу тези, които посягат на нашата свобода и заплашват европейското общество, начина на живот. Ние можем да направим Европа по-силна и по-безопасна.
Популистите се опитват да ни накарат да повярваме, че затварянето на границите ще донесе сигурност. Единственият начин да защитим Европа е да изградим силна и единна отбрана. Европа се задушава от десетки двустранни и регионални военни сътрудничества. Това просто не е достатъчно. Причината е много проста – почти всичко е дублирано. Само европейска армия с единно командване като част от НАТО ще увеличи нашия отбранителен капацитет, ще осигури сигурност и охрана на външните ни граници. Това са само няколко пункта от нашите предложения.
Страните в Европейския съюз трябва да формират обща воля за бъдещето си. Европейският съюз трябва да направи много малко, но ясни неща и то да ги направи много добре. Трябва да се съсредоточи върху политики, които ще повишат и стандарта на живот за всички. Европейските лидери трябва да възстановят доверието, Европейският съюз трябва да наблегне на ефективно сътрудничество в борбата срещу тероризма. Това е много важно, защото последните събития поставят България в окото на тайфуна, на регионални и геополитически кризи.
Отново ще подчертая, че политическото време изисква ясно да осъзнаем своята мисия и да набележим целите и пътя, по който да вървим.
Във вътрешнополитически план като национално отговорни партии, ние трябва да сме единни в своята воля и да осигурим, и гарантираме честни и прозрачни избори, за да се установи необходимото доверие в избрания президент. Не изпълним ли тези условия, не можем да очакваме успешно реализиране на президентската мисия и просперитет на страната. Не можем да се възползваме от историческия шанс да имаме проактивна роля при реформиране на Европейския съюз.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи призовавам всички национално отговорни партии да бъдем отговорни, да изберем президент на всички български граждани. Това означава да заложим на надпартийни кандидати. С дългия хоризонт за стабилна президентска институция, за стабилен нов парламент, стабилно ценностно хомогенно мнозинство, което да излъчи стабилно правителство, което пък да поеме Председателството на Съвета на Европейския съюз.
Нека със силата на единството да преодоляваме сериозните предизвикателства, които се появяват на хоризонта.
Ако кризата е предпоставка за развитие на нетолерантността, то ние сме призвани, ако е нужно, дори и да наложим толерантността и заедността, за да се избавим от кризата. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Сега вече е наред Парламентарната група на Реформаторския блок – съпредседателят, господин Радан Кънев.
РАДАН КЪНЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на народните представители от Реформаторския блок, които не са част от парламентарното мнозинство, предлагам тази позиция във връзка с началото на новия политически сезон.
България посреща този политически сезон в среда на международна нестабилност и непознати през последните поне три десетилетия рискове за националната сигурност. Преди всичко основният гарант на икономическата ни стабилност и благосъстояние – Европейският съюз, се намира в задълбочаваща се и всестранна криза. Завещаният в Маастрихт съюз, който постоянно и едновременно се разширява и задълбочава интеграцията между отделните държави, днес е поставен под въпрос.
Дълговата криза разклати Еврозоната и спря приемането на общата валута в нови страни членки. Мигрантската вълна доведе до нарушаване на шенгенските норми и блокира разширяването на зоната на свободно движение. Брекзит създаде прецедент като изрази волята на мнозинството в една държава да напусне Съюза след десетилетия на безспорно желание за разширяване и приемане в десетки европейски държави.
Успоредно с това опитът за преврат в Република Турция, последвалите ответни репресии и изострянето на отношенията между Турция и ключови западни съюзници, създават преки рискове за българската национална сигурност. И нещо по-лошо – подронват доверието към НАТО, като основен гарант за сигурността ни, в широки слоеве от нашето население.
Тези кризисни процеси се развиват в кризисна международна среда в Черноморския басейн и Източна Европа. Налице е тежка, непозната милитаризация на Крим и Украйна, непозната от преди края на студената война. Нестабилност в Близкия изток и Турция, арогантно и настъпателно външнополитическо поведение на Руската федерация, съчетано с небивала антиевропейска медийна кампания съвсем не само в България, а и с изключително тревожния феномен на възникването на паравоенни организации на българска територия, дълбока криза, обхванала и повечето ни съседки в Западните Балкани.
Уважаеми колеги, разбираемо е, че в тези времена българските граждани се чувстват по-несигурни. Чувстват се по-разколебани в геополитическите избори, които България е правила, чувстват се и по-объркани кои са верните политически ходове за излизане от кризата.
Разбираемо е, че в обществото ни се зараждат нови страхове. Но не е разбираемо, бих казал, по-силно – непростимо е управляващите, хората на които гражданите с гласа си са възложили цялата отговорност всички ние – и управляващи, и опозиция, които упражняваме върховната власт в парламентарната република, да се подаваме на тези страхове, на тази несигурност и на това объркване. Особено недопустимо е ние да насърчаваме тези страхове и да насаждаме нови в името на дребни предизборни ползи.
Днес и основните носители на властта, и лявата опозиция се държат все едно Европейският съюз и НАТО са минало, все едно България се е върнала един век назад и в развитието си е изолирана малка държава, на милостта на великите сили. Възприемат стратегия на поведение на едностранни отстъпки и сепаративни договорки, която дори тогавашните, преди век, отговорни български управници са отхвърляли като малодушна и безплодна.
Когато говорим за силните, модерни държави като за велики сили, аз си спомням за 1883 г., когато българската делегация отива да поздрави новия руски император Александър III с възкачването му на престола. И българските представители изразяват своята благодарност към руския народ. Руският външен министър Сазонов отговаря: „Благодарност изпитват и животни“.
Това е отношението, което малката държава получава, когато се държи като малка държава, когато разглежда по-силните от нея като велики сили, с които трябва да се съобразява.
Ние категорично отхвърляме политиката на двустранно договаряне с Турция и Русия по въпроси, засягащи общата европейска политика.
Отхвърляме и примирението, с което приемаме за даденост позиции на Европейския съюз и НАТО, или на отделни водещи техни държави, когато не защитават достатъчно българския национален интерес.
Днес за нас не само Русия и Турция, но и нашите съюзници – Германия, САЩ, не са велики сили. Нашата сигурност, нашите политически и икономически цели и интереси вече не изискват политика на лъкатушене и търсене на баланса. Те изискват като равноправен член на НАТО и на Европейския съюз, на най-мощния военен съюз и на най-проспериращата икономическа област в човешката история да търсим защита на българския интерес от позицията на членове на тези съюзи.
Да, факт е, че Европейският съюз и НАТО са в криза. Факт е, че техните тромави институции и често егоистичната позиция на водещи техни държави не винаги отговарят на нашите очаквания и на нашите нужди. Отговорът на тези проблеми обаче не е в изолацията, а още по-малко в подчинението на чужда воля. Отговорът е в активна политика вътре в НАТО и в Европейския съюз, в намирането на съюзници сред държавите членки, които имат сходни проблеми, в умелото организиране на мнозинства и блокиращи квоти в рамките на органите на Съюза, в непрекъснатото тласкане на процесите към повече интеграция, по-силна обща воля и повече гаранции за слабите и уязвими държави членки.
Там, където Брюксел, Берлин или Париж не защитават адекватно интереса ни – естествено има такива моменти, ние трябва да имаме активна политика на диалог, компромиси и изграждане на общи позиции с държавите от Вишеград и Прибалтика, със съседите си от Балканите, с най-засегнатите в момента европейски държави от Средиземноморието.
Европа ще преживее тази криза, но за нас, българите, е важно ние да извлечем ползи за сигурността и икономиката си от нея. Ние трябва да излезем от кризата като член на Еврозоната и на Шенгенското пространство, а не като изоставаща периферия на един все по-консолидиран Съюз. Трябва да постигнем максимума за обща политика в сигурността, отбраната и енергетиката – там, където географското ни положение ни прави исторически уязвими.
Тук е време обаче да се запитаме защо това не се случва? Защо гласът ни се чува слабо в Европа? Защо се налага управляващите ни да се оплакват от липса на разбиране и солидарност? Може би е време да обърнем погледа си към вътрешната политика.
Десет години България не успява да е същински член на Общността на европейските народи, защото не достига стандартите за законност, правосъдие, борба с корупцията, изобщо върховенство на закона, не успява да се придържа към основания за Европа принцип на меритокрацията в обществената служба, към заслугите, качествата и труда като единствени критерии за израстване в обществото.
Многократно предупреждавахме, че неуспехът в налагането на върховенството на закона вътре в страната застрашава нейната външна сигурност. И днес дойде време за горчивото заключение: имитацията на реформи в България води до имитация на солидарност от партньорите ни.
Превърнахме европейското си членство в система за финансиране на държавния си бюджет, но днес тези пари не могат да купят сигурност, нито могат да ни купят почтена гранична полиция или некорумпирани магистрати и най-вече – не могат да ни купят доверие, нито доверие вътре в обществото, нито доверие сред партньорите, които са единствена гаранция за мир и благополучие.
Във външнополитически план приоритетите са ясни. Въпросът е има ли сила, смелост и воля да се следват. Те са постижими в рамките на НАТО и Европейския съюз.
Във вътрешнополитически план тепърва трябва да стъпим на пътя на искрените и дълбоки реформи, без които обществото ни не може да получи нито богатство, нито сигурност.
За разлика от другите колеги досега, не смятам, че е редно да се спирам на президентските избори. Избори в България има всяка година и те обикновено се използват за две неща: отлагане на тежки реформи и прахосничество на публични средства. Единствено в тези две сфери – смело отстояване на външните приоритети и силна гаранция за реформи вътре в страната, трябва да помислим какъв президент е нужен на нацията. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от РБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
От Парламентарната група на Патриотичния фронт думата има председателят Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): ДПС тук ли са?
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Тук са, тук са!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А, тук са.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Новата геополитическа обстановка изправя България пред още по-сериозни предизвикателства и реални опасности. Тероризмът, възобновеното военно противопоставяне по оста Изток – Запад, тежките военни конфликти в близки до нас региони, нестабилността в съседни страни и заплахата от нови и нови вълни мигранти авантюристи изискват навременна и адекватна реакция от страна на всички български власти и всеки отговорен български политик.
Патриотичният фронт няма да използва сложната обстановка и трудностите, пред които е изправена България, за евтина партийна пропаганда с оглед на приближаващите президентски избори, нито за безпринципна критика на всяко действие на правителството.
Ние оценяваме усилията на правителството да отстоява българския национален интерес пред партньорите ни от Европейския съюз във връзка с мигрантската криза и подкрепяме искането България да бъде третирана еднакво с другите две страни, подложени на силен мигрантски натиск – Италия и Гърция.
България трябва ясно да покаже, че няма да позволи да бъде превърната в погранично гето на Европейския съюз, в карантинен лагер за настаняване на придошли от целия свят авантюристи.
И още: България трябва да заяви, че едностранно замразява изпълнението на Дъблинските споразумения и няма да приеме нито един човек от тези, които европейските държави искат да ни върнат, докато няма единна европейска политика за недопускане на нелегални имигранти.
Успоредно с това българското правителство трябва да поиска от Европейския съюз помощ в жива сила, техника, както и сериозни финансови средства за охрана на външната граница на Европейския съюз.
Патриотичният фронт категорично настоява за обезпечаването на сигурността на българската граница чрез спешното завършване на защитното съоръжение (ограда) до Черно море и разполагане на допълнителни сили на Българската армия и полиция.
Българският парламент и правителството трябва да заявят, че в случай на необходимост ще бъде използвана сила за недопускане на тълпите от нелегални авантюристи на територията на суверенна Република България.
Какво разбираме под „използване на сила“? Трябва да се разбира употребата на всички средства за недопускане на въпросните мигранти, а именно: физическа сила, технически средства за възпиране – сълзотворен газ, водни струи и огнестрелно оръжие, стреляне!
През настоящата парламентарна сесия Патриотичният фронт все така последователно ще изпълнява предизборната си програма.
Първостепенна задача за коалицията Национален фронт за спасение на България – ВМРО, остава отстраняването на ДПС и неговото разклонение ДОСТ не само от властовите позиции, където са се позадържали, но и от политическия живот на страната. (Смях от ДПС.) Обслужването на интересите на Република Турция, извършвано прикрито от ДПС и неприкрито от ДОСТ и политическия файтон на Касим Дал (смях от ДПС), представляват най-сериозната заплаха срещу българската държавност и единството на нацията.
От десетилетия ДПС, а отскоро и ДОСТ, както и управляваното от турската Дирекция по вероизповеданията – Дианет, Главно мюфтийство използват религията за отчуждаване на части от българския народ, за внушения, че религия, народност и нация са едно и също и че щом си мюсюлманин, значи не си българин, а турчин и не България, а Турция е твоята родина. Стига толкова!
В тази връзка Патриотичният фронт ще настоява за приемането на Законопроекта за вероизповеданията, който забранява финансирането на религиите от чужди държави, фондации и граждани, както и използването на мощни озвучителни уредби при ежедневните религиозни церемонии и също така използването на неразбираем, извинявайте, но за нас бих казал и нечленоразделен език, различен от българския.
Предстои приемането на второ четене на нашите законопроекти за забрана на бурките, фереджетата, както и на този срещу радикалния ислям.
От първостепенна важност за коалицията Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО, е и задачата за възраждането на българската икономика. Ние не можем да бъдем удовлетворени от ръста на икономическите показатели, намаляването на инфлацията и безработицата като естествено следствие от двугодишното политическо стабилизиране на България. Ние считаме, че за изминалите две години не бе направено почти нищо в посока насърчаване и облекчаване на дейността на дребния и средния бизнес, а по-скоро обратното. Бяха приети откровено лобистки поправки и закони, утежняващи положението на цели браншове, и то на тези части от тях, които работят при пълно спазване на закона просто защото са прозрачни.
Такива бяха например Законът за концесиите, Законът за обществените поръчки, някои поправки в Закона за енергетиката и особено промените в Закона за данъчните складове и акцизите. Последният нанесе тежък удар върху над 1000 малки обекта за дестилация, така наречените „селски казани“, последвани от фалити и масови протести, и то, забележете, на регистрирани и лицензирани, тоест спазващи законите собственици на дребен бизнес. Сенчестата част на бранша – шестократно по-голяма от светлата част на бранша, остана незасегната от ограниченията, но вероятно ще остане вярна и благодарна на управляващите.
Патриотичният фронт ще настоява за приемането на второ четене на законопроекта, връщащ старите условия за работа на малките обекти за дестилация, и отхвърлянето на законопроекта на управляващите, въвеждащ още по-тежки ограничения, които ще ликвидират целия бранш. За нас това, господин Цветанов, е недопустимо.
Тежкото състояние на българската енергетика е тема, която ще продължава да бъде обект на изключително внимание на Патриотичния фронт. За пореден път заявяваме, че за нас е недопустимо увеличаването на цената на електроенергията и настояваме за спешно прекратяване на неизгодните договори с американските ТЕЦ „Марица-изток“ 1и 3.
Считаме за неуместно и безотговорно поставянето на дневен ред на въпроси, свързани с отдавна отречени, идиотски енергийни проекти, носещи само загуби за държавата и потребителите за десетилетия напред, но от друга страна, осигуряващи печалби от крупни комисиони на добре познати политически брокери.
През новия политически сезон Патриотичният фронт ще продължава своята политика за законодателни промени и контрол върху изпълнителната власт по отношение на борбата с битовата престъпност, тероризираща цели райони на страната и засягаща особено силно териториите с компактно циганско население. В циганските гета законите на държавата са заменени от законите на джунглата, а политическите партии и доброжелателни НПО-та внушават на етносите, че имат само права, но не и задължения! Това създава огнища на растяща криминална престъпност. Нападенията над служители на МВР и медицински работници от „Спешна помощ“ станаха ежедневие. Нападенията и гаврите над беззащитни възрастни хора – също!
Патриотичният фронт настоява държавата и държавността да се завърнат в тези гета и ще внесе законопроекти за разширяване на правата за самозащита с използването на оръжие, както и увеличаването на санкциите за посегателство върху беззащитни хора и тяхното имущество.
Сред приоритетите на Патриотичния фронт ще бъдат също така приемането на Закона за българите в чужбина, както и на Закона за наборната служба и резерва.
Уважаеми колеги, предстоят ни президентски избори. Преди повече от месец Патриотичният фронт – НФСБ и ВМРО, пръв от парламентарно представените сили издигна своята кандидатпрезидентска двойка, като демонстрация на желанието ни да водим почетена и честна предизборна борба, да се обединим в името на националните интереси. Към настоящия момент обаче няма с кого да водим обаче тази борба. Считаме това за висока оценка за качествата на нашата двойка, но искрено се надяваме скоро да узнаем имената и на Вашите кандидатпрезидентски двойки, защото за нас служебната победа е половин победа.
А сега едно съобщение: на 7 септември в 12,00 ч. в Добрич ще открием спонсориран от нас паметник на великия български генерал Иван Колев – спасителят на Добрич и Добруджа през 1916 г. (Ръкопляскания от ПФ, единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Каним всички патриоти на това светло събитие. Да живее България! (Ръкопляскания от ПФ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
От името на Парламентарната група Български демократичен център – Народен съюз, съпредседателят Румен Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (БДЦ НС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес слагаме началото на една особено важна сесия на Четиридесет и третото народно събрание и това е така не само защото в нейните рамки това Народно събрание ще навърши своята втора годишнина и противно на първоначалните очаквания е на път да докаже способността си да съществува и да върши своята работа, но по-важно е, че следващите няколко месеца са натоварени със специфичен политически контекст, диктуван от изборите за президент, както и от сериозни очаквания на обществото за довършване на законодателните реформи в някои от основните области, по които работихме през тези две години, най-вече в правосъдието и в борбата с корупцията.
Политическата обстановка, в която възобновява работата си Народното събрание, е изпъстрена с предизвикателства най-вече от външен характер. Това не може да не намери отражение и върху нашата работа. Страната ни е разположена в изключително сложен и неспокоен регион. В близост до нас се кръстосват двата най-остри конфликта в днешния свят – нестихващото напрежение от изток и безконтролното разрастване на хаоса на юг. Сътресенията у нашите съседи само изострят усещането за кризистност на ситуацията и правят предизвикателствата пред нас по-големи.
За първи път след повече от век България отново се превръща в граница между две цивилизации: между настъпващия близкоизточен войнствен ислям и европейските и християнски ценности, които съставляват устоите на нашата държава; граница между модерната европейска демокрация, която избрахме преди 25 години, и авторитаризма от източен тип, който би трябвало добре да си спомняме.
Ние от Парламентарната група на БДЦ НС, си даваме сметка за тези опасности и сме готови да направим всичко по силите си като народни представители за отстояване на българските национални интереси в тази сложна и динамична ситуация. Време е да бъдем не леви и десни, не сини и червени, а преди всичко българи, за да опазим държавата си от бурите, които вилнеят около нас! Призоваваме всички парламентарно представени политически сили да следват не идеологическите си приятели на Изток и на Запад, не собствените си фобии и политически интереси, а само и единствено интереса на Българския и стабилността на региона, в който живеем.
Очакваме от президента и правителството ясна и последователна политика, лишена от емоции и идеологеми, и заявяваме своята готовност категорично да подкрепим всички действия в тази посока.
Народното събрание е изправено пред особената задача да осигури условия за нормално и демократично провеждане на изборите за президент и вицепрезидент. Надяваме се, че парламентарната трибуна няма да бъде превърната в предизборен инструмент в хода на кампанията и президентският дебат ще бъде изнесен извън тази зала – сред хората и по предизборните срещи, където му е мястото.
Страстите около промените в Изборния кодекс приключиха и в хода на тази сесия Народното събрание трябва да се върне към своята нормална и належаща работа. Съзнаваме, че това няма да е по силите на всички политици, но по това ще проличи способността на мнозина да разделят и носят своите отговорности.
Законодателната работа не търпи отлагане и ние от Парламентарната група на Български демократичен център – Народен съюз, имаме и своите приоритети. Вече в продължение на повече от година дневният ред на Четиридесет и третото Народно събрание се доминира от темата „Правосъдие, борба с корупцията и вътрешен ред“. Промените в Конституцията, на които посветихме не малко парламентарно време, вече са факт. Те създадоха основата за приетите в края на миналата сесия изменения в устройствените закони.
Въпреки че някои политически сили се опитаха да превърнат реформата в безкраен и болезнен процес, който да оправдае собственото им съществуване, тя в значителна степен е напреднала в законодателно отношение. Ние от БДЦ НС, очакваме от министъра на правосъдието и правителството предложение за изменение и допълнение на процесуалните закони. Внесли сме и свои предложения в тази посока, които сме готови да отстояваме в пленарната зала. Време е да сложим край на истерията около нашата правосъдна система, да дадем ясен законодателен хоризонт на хилядите магистрати, които се трудят в нея, за да можем да очакваме и плодове от реформата.
Български демократичен център – Народен съюз, ще направи всичко възможно дебатът на второ чете и приемането на Закона за предотвратяване на корупцията по високите етажи на властта да не стане жертва на обичайния популизъм и безотговорно отношение към законодателния процес.
Ние съзнаваме, че мнозина се готвят да повторят истерията около приемането на промените в Конституцията, но сме уверени, че обществото не трябва да бъде подлагано повторно на един и същ сценарий, чиято цел не е приемането на качествени закони, а извиване на ръцете и политически пазарлъци. Въпреки че подкрепихме на първо четене този Закон, ние имаме сериозни резерви относно множество неработещи, чисто популистични и в голяма степен противоконституционни текстове и ще отстояваме своите предложения и възражения.
България има нужда от реално действащ Закон за борба с корупцията, а не от извинителна бележка пред европейките ни партньори. Безсмислено е всеки път да зачеркваме направеното, да закриваме, трансформираме, в крайна сметка да убиваме институции, които тъкмо са заработили, само и само за да имитираме реформи. Същевременно крайно време е Народното събрание да заработи пълноценно, да не превръща Конституционния съд във втора камара на парламента. Безотговорно е да се приемат закони – плод на политически договорки и натиск, и да очакваме след това конституционните съдии да довършат нашата работа. Честото сезиране на тази институция по повод на новоприети закони през последните месеци не говори добре за работата на парламента.
Несъмнено основна част от нашата работа през предстоящата сесия ще бъде посветена и на бюджетната процедура за 2017 г.
За нас от БДЦ – Народен съюз, разбирането, че това е най-важният закон за годината, не е клише. Естествено, като група, която не участва в управляващото мнозинство, най-лесно би било да гласуваме против всичко. Именно в това се състои и клишето, наложено ни от така наречените „леви“, така наречените „десни“, от самопровъзгласилата се опозиция и не особено ясния състав на мнозинството.
Когато става дума за бюджета на държавата, ние нямаме намерение да участваме в надпреварата кой е пó опозиция. Не защото в тази надпревара има доста участници от различни посоки, но защото не това очаква от нас обществото и не е в полза на хората, които са ни изпратили в тази зала.
За онези, които избират лесния път на идеологемите на лявата и дясна политика, ще кажа, че бюджетът е решение на едно доста просто математическо уравнение, в което са вплетени обаче съдбите и парите на милиони българи. Като всяка задача, верният отговор е само един и той не е оцветен в партийни окраски. Ние обаче ще следим изключително внимателно решението, което ни предлагат управляващите, защото то може да бъде както дълго и разточително, така и бързо и ефективно.
БДЦ – Народен съюз ще подкрепи онези решения, които отчитат и защитават интересите на милионите данъкоплатци, които насърчават и защитават правенето на бизнес и развитието на нашата икономика. Така разбираме ние работата си като народни представители и така ще продължим да я вършим. Може да звучи малко безцветно, но пък е вярно.
Накрая, позволете ми от името на Парламентарната група на БДЦ Народен съюз да пожелая успешна сесия на Народното събрание и на всички колеги народни представители. Благодаря Ви за Вашето внимание. (Ръкопляскания от БДЦ-НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Йончев.
От името на Парламентарната група на Политическа партия „Атака“ думата има председателят й Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин Председател, дами и господа народни представители! Ще започна направо с важните теми, които стоят пред нас – политическия елит, и пред държавното ръководство на България. Те са две: опасността от мигрантски потоци, които вече разрушават идентичността на Европа, тоест на България, ние сме Европа, даже може да се каже създатели на европейски ценности; и опасността от военен конфликт в Европа, именно в Европа. За потвърждение ще цитирам един американски анализатор, той е основател на агенцията „Стратфор“, Джордж Фридман се казва, тук даже някои би трябвало да станат на крака при споменаването на това име. Той казва така: „Гответе се за война“ – заглавие на негово интервю. След това казва: „Струва ми се, че в бъдеще Европа ще бъде въвлечена не в големи войни, както по-рано, но ще има времена на войни. Европейците ще умират във войни“ – Джордж Фридман, агенция „Стратфор“.
Тук с цитатите приключвам, защото подобни американски анализатори като Фридман, Хънтингтън, Бжежински не са ясновидци и пророци, те просто изразяват виждането на американския истаблишмънт, който се кани да разгаря войни в Европа.
В момента има такова струпване на войски и бойна техника на, така да се каже, източната граница на Русия, каквото не е имало от времето на Хитлер. Това е тема, която за съжаление, се избягва от българските медии и от европейските медии. Защо става това е въпрос на друг анализ, но е факт. Докато мигрантският въпрос се коментира, дори вече българското държавно ръководство го поставя по един начин, който аз ще похваля, ще адмирирам, тъй като скоро чух от устата на българския премиер аргументи, които партия „Атака“ сме използвали в нашите предизборни битки. Става дума за следното.
Пред „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ преди броени дни българският премиер каза, че: „за бежанци или мигранти българската държава дава повече пари, отколкото средно за пенсионерите“. Това беше наше предизборно послание и аз доживях времето, в което да го чуя като аргумент от устата на премиер-министъра. Това е добре, това, както се казва, го установяваме с голямо задоволство, но не е достатъчно.
Оттам нататък позицията, която заема българското правителство става все по-твърда. Виждаме, слава Богу, най после, късно, но все пак става такава и по отношение на Брюксел. Чухме, прочетохме, въпреки че тук не допуснахте премиерът тук да бъде изслушан, това беше едно добро предложение, той можеше да дойде тук, да обясни какви разговори са водени в Брюксел и какво очаква България в следващите седмици и месеци. Това е задължително да се направи по един или друг начин. Но тъй или иначе тази тема – мигрантската тема, не може да бъде изяснена, ако не се посочи основната причина, източникът, поради който тази криза в момента разбива Европа. Източникът са безумните външнополитически действия на САЩ в Близкия изток. Това трябва да се каже ясно от европейските лидери, иначе решение на мигрантския въпрос няма да има. Без тази еманципация на Европа от САЩ не може да има самостоятелна европейска политика.
Чухме тук доста оратори, дори такива, които са фанатични поклонници на евроинтеграцията, и те даже вече говорят критично за Европа. Европа и НАТО били в криза. Да, в криза са, това е очевидно. Това го говорим от години. Вече го говори и българското държавно ръководство. Още един цитат от българския министър-председател: „Не виждам в Европа перспектива за решаване на проблема с мигрантската криза“. Ами това ако не са думи на евроскептик, аз не знам на какво са.
Тоест здравият разум и вече инстинктът за съхранение на България е заговорил в българското държавно ръководство. Ние това трябва да го подкрепяме.
Тук вече беше казано от мои колеги от Патриотичния фронт, че в момента да си играем на междупартийни битки е не само излишен лукс, то е опасно и вредно. В положение на криза, в положение на война буквално вътрешнопартийните битки в страната не са полезни. Тоест ние трябва да бъдем обединени около една политика, в която да се направи всичко възможно България да бъде защитена. Виждаме вече стъпки в тази посока, трябва да ги подкрепяме. Не ни интересува кой какъв е – ляв или десен, трябва да се подкрепи защитата на България.
В това отношение трябва да продължим действията и законодателните предложения, които „Атака“ направи през годините. Сега ги чуваме от нашите колеги от Патриотичния фронт също. Това трябва да стане политика на управляващите – изграждането на защитна стена. Това го има като предложение, вече години отлежава в Деловодството на Народното събрание. Може да се редактира, може да се актуализира и да се завърши. Да се направи така, че защитата ни от нахлуване на мигранти да бъде гарантирана. На това не може никой да възрази. Ние сме длъжни да пазим страната си.
По отношение на военната опасност обаче не само не се говори, но не се и действа. Досегашният президент направи достатъчно, предостатъчно да влоши положението, заставайки в роля на ястреб. Ние силно се надяваме, вярваме и работим по въпроса България да има вече президент с ясна патриотична ориентация, такъв, който няма да слуша началници никъде извън страната, а ще работи единствено за защитата и суверенитета на България. Такъв президент, такава кандидат-президентска двойка вече е излъчена от парламентарните групи на Патриотичния фронт и „Атака“ – двете формации, които единствени в този парламент нямаме европейски алианс, който да дава директиви, напътствия и заповеди. Затова действаме по силата на българския алианс, тоест на това, което ни подсказва нашето вътрешно убеждение на патриоти – да направим възможното и дадохме този пример. Още преди лятната ваканция излъчихме кандидат-президентска двойка, тя вече е заявена и двете политически формации в парламента заставаме зад нея.
Този пример не беше последван от другите партии. Ние все още виждаме, че големите политически сили – лява и дясна, не са наясно със своите кандидатури. Това може би е кадрова криза, това може би е неяснота в мисленето, в геополитическото мислене на тези партии. Пак можем да им помогнем с посочването на правилната посока и насока. Това е защита на България, повече суверенитет на България, по-малко вслушване в така или иначе обърканите сигнали от Брюксел.
Виждам, че това вече се върши от държавното ръководство и пак повтарям: трябва да бъде подкрепено от абсолютно всички партии в България. В момент на криза всички трябва да бъдем единни. Това е моето виждаме, кой както и да ме нападне, обвини или критикува, че правя политически компромис. Правя политически компромис, не е политически компромис, а посочвам какъв трябва да бъде държавно отговорният политик в България и политикът, който следва здравия разум, а не този, който използва интриги в кризисно положение.
Кризата дава и възможност. Това е една стара китайска поговорка, която казва, че всяка криза дава и нов шанс. Шансът на България в тази криза… Преди малко някой от ораторите говореше тук, че нямало велики сили и всички сме едни партньори. Не е вярно това нещо. Има велики сили, има имперски интереси и в момента тези интереси се блъскат. Този сблъсък става и на територията на България.
Ще Ви кажа нещо, което се прескача от медиите, но за мен е много тревожно. Подготвя се преместване на ядрено оръжие от базата „Инджирлик“ в Турция в Румъния. За това вече писаха европейски медии. Българските медии не подеха тази тема, за съжаление. Тук има специалисти военни, висши военни, които могат да кажат, че дори по времето, когато България беше съветски сателит над нашата територия нямаше ядрено оръжие. Сега пред нас стои опасността ядрено оръжие да бъде превозено, и то по суша, защото така ще направят партньорите ни – американците, по суша да бъде прекарано до румънската база „Девеселу“. Това е на 50-60 км от българската граница.
Това е изключително опасно, тъй като ни превръща в мишена. На територията на България има четири американски военни бази, в които ние по договор – забележете, по договор, сключен по време на тройната коалиция – по договор България няма право да знае какво се внася и изнася в тези бази. Тоест, прекарвайки това ядрено оръжие през България, нищо не им коства на американците да оставят някоя и друга единица в своите бази, в които те са пълновластни господари. Това е екстериториална територия. Това автоматично ни превръща в мишена на една друга имперска сила – Русия, която вече откровено казва, тя го каза на румънците: „А, вие слагате там такива и такива установки, да знаете само, че вече сте под прицел. Казваме ви го коректно да знаете, че вече там сте под прицел“. Същото ще се отнася и за България.
Искаме ли да бъдем под прицел – това е въпросът на българския политически елит. Ако не искаме – нека заедно пак да подкрепим усилията на българското държавно ръководство, не да се цепим, не един да казва: „Повече НАТО, повече оръжия“, а премиерът да казва: „Не ни трябва въоръжаване, искам платноходки, туристи“. Да, прав е в това отношение. Черно море не трябва да бъде огнище на напрежение. Нека да работим в тази посока. В тази сесия, ако българският парламент излъчи такова послание, той ще завоюва уважението на хората. Ако кажем, че не искаме на българска територия и през българска територия да минават опасни оръжия, оръжия за масово унищожение и по никакъв начин няма да позволим това, ако и да сме партньори със САЩ, имаме правото на своята самостоятелност. Тогава ние ще бъдем уважавани като политици, парламентът ще вдигне ниския си за момента рейтинг.
Това са основните опасности, които очертах, уважаеми дами и господа. Надявам се да мислим върху тях тази сесия и да действаме, не само да мислим. Това ще ни направи по-отговорни. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
От името на Парламентарната група Алтернатива за българско възраждане, думата има заместник-председателят Мариана Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Всички ние днес всъщност сме изправени пред едно общо предизвикателство – да възвърнем усещането, че България е стабилна парламентарна република. Тази задача важи не само за новия политически сезон, но и в хоризонт далеч отвъд него. Гарант за това е именно Народното събрание.
В годината, в която отбелязваме 25-годишнината от създаването на българската Конституция, ставаме свидетели на сериозна гражданска активност. Внасят се подписки за национални граждански инициативи в различни сфери. Те са свързани с функционирането на държавата, със смяната на политическия модел, с промяна в мисленето за институциите въобще. Дори съмнението, че тези подписки понякога се организират користно, с други цели, не е основание да загърбим този въпрос. Отговорността за изпълването на Народното събрание със смисъла като институция, който Конституцията му придава, е на всички – както на партиите, формиращи и подкрепящи правителството, така и на опозицията. Не бива повече да създаваме впечатлението за демонтирани и обезличени институции, за да могат те да възвърнат доверието си и да подсилят държавността.
Има няколко необходими условия за това. На първо място, от АБВ считаме, че стабилността в законодателната среда изключва непрестанните промени в законодателството, работа на парче без ясна визия и несъгласуването на голяма част от законодателните инициативи с изискванията на новия Закон за нормативните актове. В същото време добре написани закони често не виждат своята реализация по чисто политически и конюнктурни причини. Всичко това води до невъзможност за ефективно прилагане на закона и широко отваря вратата за съмнението, че се прокарват лобистки интереси. Добре е отново да се помисли за гъвкава и работеща структура като Съвет по законодателството към Народното събрание.
Връщането на престижа в парламента, според АБВ означава и поемане на отговорността той да заема позиции по важни въпроси. За съжаление така и не стигна до пленарна зала внесената от парламентарната група на АБВ декларация за неучастие на България в нови военни формирования и военни действия в Югоизточна Европа и Черно море. Не разбираме и поведението на военния министър и липсата на безпокойство за неспособността на българските военновъздушни сили сами да изпълняват мисията по охраната на въздушното пространство на Република България.
Важно е избирането на ръководство и членове на регулаторни органи с изтекъл мандат. Народното събрание не трябва да оставя впечатление, че умишлено държи такива важни институции без актуализиран състав, или че в него се излъчват само представители от групите, подкрепящи правителството явно или косвено.
В настоящия политически сезон ще се случват две ключови за страната събития – избирането на президент на Републиката и референдум, касаещ политическата система. Тези избори могат да установят баланси в обществото, или да го дестабилизират повече, и то на фона на мигрантската заплаха и нарастващия страх от тероризъм и военни действия.
АБВ ще отстоява промяната на модела в президентската институция, за да се върне нейната важна самостойна роля. На България е необходим независим и авторитетен държавен глава, който няма да предизвиква разнобой между институциите, а ще съумее да бъде ефективен и обективен техен коректив и на политическия живот като цяло. Усилията, които АБВ положи за създаване на силна коалиция вляво, която да мотивира и окуражи много хора да постигнат промяна в президентската институция, се оказаха без резултат. Липсата на предвидимост и последователност в ръководството на Социалистическата партия доведе до разрушаване на очертаващото се за тези избори единство вляво. Именно това ръководство носи отговорността за това решение.
На предстоящите президентски избори АБВ ще застане зад достоен и компетентен кандидат, който е способен да се издигне над партийните различия и интереси.
АБВ призовава българските избиратели за масово участие в предстоящия референдум и в подкрепа и на трите въпроса. Макар да имаме някои различия с авторите им, ние системно отстояваме правото на българските граждани да бъдат питани по важни въпроси. Съжаляваме, че Народното събрание отхвърли нашите законодателни предложения и действащият закон продължава да прави почти невъзможен успеха на референдумите. Можем да очакваме, че противниците на референдумите като цяло сега целенасочено ще целят изтощаване и омаловажаването им, за да блокират този важен демократичен инструмент.
Уважаеми колеги, авторитетът на Народното събрание зависи както от здравословните и почтени отношения в мнозинството, така и от коректните отношения между мнозинство и опозиция. АБВ възприема понятието „опозиция“ не като злободневно противопоставяне на всяка цена, а като алтернативност и конструктивност на предложените идеи, политики и решения.
През новия сезон АБВ ще продължи да бъде опозиция каквато е нужна на България – не деструктивна и безидейна, каквато често виждаме в парламента, а такава, която е готова да търси национално съгласие по важни въпроси и да представя реални и изпълними алтернативи. Днес, в началото на новия сезон, АБВ отново заявява, че правителството губи темпо за работа по някои от важните проблеми на обществото. Области като сигурност, външна политика, здравеопазване, образование, енергетика, стимулиране на бизнеса вече са навлезли в критична фаза и се нуждаят от бързо преосмисляне на политиките, включително и смяна на министри. Ако това не се случи своевременно, отново въпросът за предсрочни парламентарни избори ще бъде актуален.
В този смисъл в Народното събрание ще участваме в изработването на: парламентарна позиция за по-нататъшни действия, свързани с огромните неустойки по АЕЦ „Белене“ и приемане на цялостна стратегия за развитие на енергетиката; приемане на Стратегия за развитие на земеделието и българското село; пакет от законопроекти за подобряване на социалната политика, намаляване на бедността и подобряване на демографските тенденции; политики в сектор „Образование“ и „Иновации“. Ще държим Народното събрание да се произнесе по нашите предложения за декларации за намаляване на военното напрежение и за недопускане на ратификация на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Канада преди да бъде изслушан министър-председателят и преди да се запознаем с анализа на правителството за въздействието на това споразумение върху българската икономика.
За пореден път настояваме президентът да свика Консултативен съвет по национална сигурност, на който да бъдат изработени ясни и консенсусни позиции на България по кризата с нелегалните имигранти и по засиленото напрежение в района на Черно море. България трябва да осъзнае и да отстоява своя интерес и да спре да преповтаря позиции на чужди държави. Ние сме част от Европейския съюз и НАТО и участваме в изработването на техните решения.
От името на Парламентарната група на АБВ пожелавам успешна сесия, през която да дадем това, което българските граждани очакват от нас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Тодорова.
С това, колеги, приключиха изявленията от името на парламентарните групи по повод новата есенна сесия и старта на новия политически сезон.
Сега предлагам да направим прекъсване, след което да продължим със законодателната част от нашата седмична програма.
Заседанието продължава в 11,25 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Приканвам народните представители в пленарната зала – времето за прекъсване изтече.

Точка първа от седмичната ни Програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН.
Вносител – Министерският съвет.
Постъпили са доклади от Комисията по правни въпроси и Комисията по икономическа политика и туризъм.
Първо ще чуем доклада на водещата Комисия по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 602-01-31, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2016 г.
На свое заседание, проведено на 6 юли 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 602-01-31, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2016 г.“
Госпожо Председател, извинявам се, обаче ще прекъсна четенето на доклада, защото пропуснах да направя процедура за достъп.
Предлагам да бъде допусната в залата заместник-министърът на правосъдието госпожа Мичева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, подлагам на гласуване предложението за допускане в залата на заместник-министър Мичева.
Квесторите, моля, поканете народните представители в залата. Върви гласуване – не можем да съберем кворум.
Прекратете гласуването. Няма кворум. По-късно ще подложа на гласуване същото процедурно предложение.
Продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
„На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – заместник-министър Вергиния Мичева, и госпожа Валя Гигова – адвокат.
Законопроектът беше представен от госпожа Мичева, която посочи, че с него се цели да се ограничат случаите на злоупотреби при вписвания, заличавания и обявявания в Търговския регистър чрез въвеждането на две последователни нотариални удостоверявания – на подписа и на съдържанието на документи, отразяващи: прехвърлянето на предприятие или дружествени дялове, протоколите от заседанията на общите събрания, решенията за приемане и изключване на съдружници, даване на съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член, избор на управител и документи, удостоверяващи разпореждане с недвижими имоти.
Предвижда се длъжностните лица по регистрация в Агенцията по вписванията да извършват задължителна проверка за наличността на заверените нотариално документи в електронната система на Нотариалната камара, като се урежда и тяхната административнонаказателна отговорност. Законопроектът съдържа и промени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, с които се урежда изчисляването на проста такса при заверката на подпис и на съдържание, и се вменява задължението на нотариусите да съхраняват оригинали от подадените за заверка документи.
С предлаганите промени се създава Част пета в Търговския закон с наименование „Производство по стабилизация на търговец“, като подробно се уреждат основанията за откриване на производство по стабилизация, неговото прекратяване, отхвърляне и обжалване, хипотезите, при които производството е неприложимо, и правата и задълженията на всички страни и участници. Изчерпателно са разписани всички стъпки по изготвяне и утвърждаване на плана за стабилизация, неговото действие спрямо заинтересованите страни, както и последиците от производството по стабилизация върху евентуална съдебна процедура по несъстоятелност.
По отношение производството по несъстоятелност Законопроектът въвежда презумпция за неплатежоспособност, чиято цел е да се улесни доказването на състоянието на неплатежоспособност и да се ускори производството.
Проектът на закон включва още уеднаквяване на уредбата на осребряването в производството по несъстоятелност с уредбата на публичните продажби по реда на Гражданския процесуален кодекс чрез освобождаване на купувача от задължението за внасяне на пълната продажна цена, когато има насрещно вземане, и възможността за участие на самите кредитори при осребряване на имуществото, като се гарантира възможността да възразяват и да обжалват сметката за разпределение.
В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Петър Славов и Емил Димитров.
На поставения от господин Славов въпрос госпожа Гигова уточни, че Законопроектът цели да създаде по-строга форма за валидност на онези подлежащи на вписване документи, които са най-важни и засягат най-съществено правата на съдружниците, като смяната на управител, разпореждания с активи, продажба на дялове и решения за разпореждане с недвижими имоти. Тя посочи, че предложената форма на заверка на подпис и съдържание от нотариус гарантира съхраняването на оригинал при нотариуса и оттам ефективното търсене на отговорност от управителя, като едновременно с това създава правна сигурност в правоотношенията между съдружниците, от една страна, и съдружниците и управителния орган, от друга.
В дискусията бе подчертано, че съхранението на оригинал от акта, подлежащ на вписване, е необходимо условие, за да може да се търси наказателна отговорност от заявителя, защото към момента се заявяват ксерокопия на документи, но не и документите в оригинал, които единствено могат да бъдат обект на престъпление. Тя увери, че задължението на длъжностното лице по регистрация да провери в електронната система на Нотариалната камара „Единство“ дали в нотариалните книги на нотариуса съществува такъв заверен документ, преди да извърши вписването, е средство, което ще доведе до намаляване на злоупотребите.
По повод опасенията за оскъпяване на производството бе отбелязано, че в § 21 от Законопроекта изрично се предвижда промяна в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, като се предвижда заплащане на обикновена такса при заверка на подпис и съдържание на подлежащи на вписване документи в Търговския регистър.
Народните представители Емил Димитров и Данаил Кирилов изразиха подкрепата си към Законопроекта и се обединиха около становището, че някои от текстовете следва да се прецизират.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 602-01-31, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение за допускане на заместник-министър Мичева в залата.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете заместник-министърката в залата.
Сега ще чуем доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Господин Кънев, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 602-01-31, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 юли 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон.
На заседанието присъстваха Вергиния Мичева – заместник министър на правосъдието, и адвокат Валя Гигова – член на работната група по Законопроекта в Министерство на правосъдието.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Вергиния Мичева. Тя отбеляза, че той предвижда промени в две насоки – едната е мерки срещу кражбата на фирми, а втората е създаване на производство по стабилизация на търговците, което България следва да въведе във връзка с препоръките на Европейската комисия за нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятия.
Законопроектът предвижда въвеждането на две последователни нотариални удостоверявания – на подписа и на съдържанието на документи, с които се прехвърля предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и на документи, с които се прехвърлят дружествени дялове и се вземат решения от общите събрания на съдружниците в ООД – решенията за приемане и изключване на съдружници, даване съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член, избор на управител, решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.
Длъжностните лица по регистрация в Агенцията по вписванията ще бъдат длъжни да проверяват заверените документи в базата данни на Информационната система. Със Законопроекта се предвижда Агенцията по вписванията да отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Създава се Част пета „Производство по стабилизация на търговец“, с която се дава възможност за предприемане на повече и по-ефективни мерки за предотвратяване обявяването в несъстоятелност чрез оздравяване на предприятието, включително когато е налице реална опасност от неплатежоспособност. Целта е чрез създаване на ефективна процедура с възможност за споразумение, постигнато преди откриване на производството по несъстоятелност, да се договори преструктуриране на задълженията, да се създадат условия за оздравяване и стабилизация на предприятието и за продължаване на дейността му.
В Законопроекта са посочени основанията за откриване на производство по стабилизация и са посочени търговците, които ще имат право да използват процедурата. Уреждат се всички стъпки по изготвяне и утвърждаване на плана за стабилизация, неговото действие спрямо заинтересованите страни, последствията при неизпълнение и възможностите за унищожаване, както и хипотезите, при които производството следва да се прекрати.
След представяне на Законопроекта народният представител Жельо Бойчев попита с какво тази процедура дава повече основание за сигурност и има ли становища от браншовите организации.
Адвокат Гигова отговори, че по действащия Търговски закон всички заверки са само заверка на подписа. В Проекта за изменение на Търговския закон се предвижда да се заверяват не само подписите, но и съдържанието на документа в случаите, когато се прехвърлят предприятия и дружествени дялове. В тези случаи екземпляр от съответния договор ще се пази в архива на нотариуса.
По втория въпрос, поставен от народния представител Жельо Бойчев тя отбеляза, че в работната група по Законопроекта са участвали почти всички браншови организации.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 15 народни представители, без „против“ и „въздържали се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 602-01-31, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Колеги, дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение към Проекта на закон?
Първи ще има възможност да се изкаже господин Настимир Ананиев.
НАСТИМИР АНАНИЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще подкрепя Законопроекта, но имам и доста забележки към него. Има няколко недомислици. Като цяло разпоредбите срещу кражбите на фирми, които се вкарват, мисля, че ще усложнят цялата процедура по регистрация на нови фирми. Не виждам предложенията как ще спрат самата кражба на фирми, която се случва главно поради липса на връзка между нотариус и регистър.
Много по-разумно е да се засилят вече направените промени на моменталния обмен на данни между нотариусите и Търговския регистър, така нареченият „Електронен нотариат“ и ако насочим усилията в тази насока, мисля, че ще бъде много по-ефикасна тази мярка с борбата на кражба на фирми.
И още няколко неща ще спомена. Например, § 5 за чл. 657 предвижда определението на съда, в което се освобождава синдик, да подлежи на касационно обжалване. Това като общо ще натовари ВКС, като не е ясно защо се прави.
Също така не се предвижда изискване молбата да отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1.
Друго, което е притеснително – има една разпоредба, разбира се, ако се приеме § 9 за чл. 694, то трябва да се направи изменение в чл. 693, за да се отрази и правилно препратката към чл. 694. Така че това трябва да се коригира, ако този параграф бъде приет.
Друга забележка, която имам, урежда задълженията за търговеца да декларира цялото си имущество, като голям проблем там е, че трябва да предостави оценка на непаричните си вземания. А законът не предвижда кой прави тази оценка всъщност. Ние казваме, че трябва да се направи, а законът не казва кой ще направи тази оценка. Ако, разбира се, решим кой ще я прави и ако процедурата е много сложна и скъпа, това ще обезсмисли цялата процедура като цяло.
Друга забележка. В чл. 772 става дума за това, че съдът назначава доверено лице за откриването на производство – нещо подобно на синдик. Проблемът е, че липсва правило за провеждане на производство без доверено лице. Това значи, че най-малките, семейните фирми, малкия бизнес ние задължаваме да има такова доверено лице, което, разбира се, трябва да е квалифициран юрист. Това ще струва пари, ще бъде по-скъпо, но нямаме опция, нямаме процедура, което да дава възможност за най-малките фирми, например да си направят това производство без такова доверено лице. Оттам, разбира се, ще става по-бавно и по-скъпо, вместо да става по-бързо и по-евтино.
Има и още няколко неща, които ме притесняват, но като цяло ще подкрепя Закона и ще направя предложения между четенията, свързани с това, което казах, и с няколко други, които ще предоставя писмено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Ананиев.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Господин Кънев, Петър Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП ЛБ): Уважаеми колеги, нашата парламентарна група ще подкрепи Закона.
Законът, макар че водеща е Правната комисия, касае до голяма степен развитието и бизнес климата в страната. Проблемът с присвояването на фирми е много стар. Ние разчитаме, че след поправките в този Закон, до голяма степен тази практика ще прекъсне.
В Комисията имахме дебати по няколко теми. Ние твърдо ще подкрепим предложението за прехвърляне на предприятия по чл. 15 от Търговския закон да става с договор, с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието.
Подкрепяме и решението за избор на управите – чл. 137, ал. 1 и така нататък.
Притесняват ни някои предложения на вносителите. Примерно предложението протоколите от общото събрание на съдружниците с решение за определяне на възнаграждението на управител, освободен от отговорност, да подлежат на нотариална заверка. За нас е абсолютно неприемливо, поне на този етап разчитаме тук на капацитета и компетентността на Комисията по правни въпроси, неприемливо е решението за приемане на съдружник, прехвърляне на дял, сделка с имот, всичко това да се заверява нотариално допълнително, каквото по същество е предложението, след като самите договори, с които се извършват тези действия, подлежат на нотариално удостоверение и заверка. Даже се подхвърли хипотеза, че това се прави, за да се увеличи обемът работа на нотариусите, тъй като едва ли не със Закона за адвокатурата ние сме наклонили везните в полза на адвокатите. Едва ли това е мотивът за приемането на тези поправки, но аз отново се обръщам с молба към Комисията по правни въпроси – между първо и второ четене има достатъчно време, за да се направят едни разумни предложения, за да не натоварваме българския бизнес с излишни дублиращи нотариални заверки. Повтарям още веднъж, ние ще подкрепим Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Петър Кънев?
Господин Кирилов – първа реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Петър Кънев, принципно подкрепям изцяло Вашето изказване. Поисках реплика с оглед препратката и ангажимента, който насочихте по отношение на колегите от Правна комисия.
Да, и в дебатите на Правната комисия бяха изразени достатъчно мнения и становища, които да ни наведат на убеждението, че е необходим един продължителен срок за предложения между първо и второ четене, включително внимателен анализ на тези предложения.
Отказвам да коментирам Вашето предположение по отношение на евентуалната колизия между двата законопроекта. Ние в нашите дебати също изразихме скептичност по отношение размера на нотариалните такси, но получихме уверенията и успокоенията, че това не е пропорционалната, а е простата такса. Тоест, бизнесът ще се натовари минимално с допълнителни разходи.
Подкрепям изцяло Вашите разсъждения по отношение на необходимостта за по-широк и по-бавен дебат по тези предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Петър Кънев? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, госпожо Председател.
Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи този Законопроект. Освен това искам да кажа, че той е доста закъснял. Ние не сме убедени, че този Законопроект ще постигне целта си, ако трябва да бъдем откровени, но той е необходим и затова го подкрепяме.
Искам само да обърна внимание на един факт, който колегата Петър Кънев започна, но не го доразви.
Всъщност заверката ще създаде огромен проблем на бизнеса, защото голяма част и в този момент от нотариусите, уважаеми колеги, всъщност отказват да изпълняват своята функция поради, така да се каже, липса на интерес. Мога да Ви дам пример, че в София да заверите нотариално едно пълномощно е почти мисия невъзможна, поради простата причина, че скромната такса от 6 лв. не представлява интерес за нотариусите. Поради тази скромна причина за Вас става невъзможно да заверите едно пълномощно. Точно толкова ще бъде таксата за заверка и на съответния документ от общото събрание. Тоест, бизнесът ще бъде поставен… Повярвайте ми, на мен ми се случи това лято – от 6 лв. аз съм платил 80 лв. за две пълномощни, защото трябваше да минат през адвокат, който да ми свърши работата, иначе нямах шанс да стигна до нотариус. Няма да обяснявам за пренебрежителното отношение на тези така наречени „велики функционери“, които със закон станаха милионери и все пак са длъжни да изпълняват, а и там липсва всякакъв контрол по тяхната дейност. Затова тук са нашите големи съмнения, че всъщност бизнесът не само, че ще бъде затруднен, а той дори няма да има възможност и шанс да извърши тази заверка.
Така че в тази посока се обръщам към Министерството на правосъдието да си влезе във функциите, имайки сега тази възможност, за по-строг контрол върху нотариусите. Ще Ви бъда благодарен, ако направите така обстойна проверка, за да видите колко офиси на нотариуси има, в които всъщност не стоят нотариуси, а адвокати. Пак добре, че и адвокатите стоят, за да свършат работа на хората. Тук вече е посоката – много хора критикуват Закона за адвокатурата в тази посока, но е добре, че в малките населени места има адвокати, които са се ангажирали да вършат тази дейност. Това исках да споделя и да обърна внимание. Може би, когато Правната комисия разглежда Законопроекта на второ четене, също ще има това нещо предвид. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Байрактаров? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по обсъждания Законопроект? Няма.
Дебатът е закрит, преминаваме към първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 602-01-31, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2016 г.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Следваща точка в седмичната ни програма е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННАТА ПОЛИЦИЯ.
Постъпил е доклад от водещата Комисия по отбрана, както и от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по правни въпроси, като съпътстващи.
Докладът на Комисията по отбрана ще ни бъде представен от нейния председател господин Михо Михов.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, разрешете ми процедура – предлагам на заседанието да бъдат допуснати заместник-министърът на отбраната Орхан Исмаилов и генерал Сердов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане на гостите в залата.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.
На заседание, проведено на 14 юли 2016 г., Комисията по отбрана разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.
В решението на Министерския съвет се предлага Народното събрание да разгледа и приеме Законопроекта, като в мотивите е посочено, че целта на предложенията за изменения и допълнения на действащия от юни 2011 г. Закон за военната полиция е привеждане на цялостната организация и дейност на „Военна полиция“ в съответствие с настъпилите през последните няколко години изменения в нормативната уредба на сектора за сигурност, отбраната и обществения ред. Заедно с това е мотивирано, че досегашният Закон за военната полиция създава предпоставки да не бъдат изпълнявани в пълен обем определени военнополицейски дейности по оперативно-издирвателната дейност, ескорта и охраната, употребата на оръжие, помощни средства и физическа сила, специфични дейности по осъществяваната от Служба „Военна полиция“ антитерористична дейност, противопожарния контрол и разследването на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства.
На заседанието присъстваха 15 народни представители.
Становище по Законопроекта беше представено от заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов.
Председателят на Комисията по отбрана подкрепи Законопроекта и отбеляза, че без да бъдат давани допълнителни правомощия на „Военна полиция“, с измененията и допълненията в Закона, тя ще бъде в състояние да изпълнява в пълен обем военно-полицейските си функции и ще отговори на по-високите изисквания на основата на подобрения професионализъм на ръководството и служителите.
Народният представител Янко Янков посочи, че отделният Закон за военната полиция, заедно със приетия Закон за военното разузнаване, показват значението, което законодателят отдава на тези две така важни интегрирани служби в Министерството на отбраната и с това се показва неоценимият им принос в цялостната национална система за сигурност и отбрана.
В изказване народният представител Нено Влайков отбеляза целесъобразността на внесените предложения за изменения и допълнения.
След обсъждането беше проведено гласуване, в което участваха 15 народни представители. С пълно единодушие от 15 гласа „за“ Комисията по отбрана прие следното решение: Предлага на Народното събрание на основание чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Михов.
Сега ще чуем доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Румен Иванов има думата.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 юли 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерски съвет на 30 юни 2016 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерство на отбраната – генерал Атанас Запрянов, заместник-министър; полк. Драган Драганов – заместник-директор на служба „Военна полиция“, и Емил Кожухаров – началник сектор „Правно осигуряване“, служба „Военна полиция“.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Атанас Запрянов.
През последните години настъпиха изменения в нормативната уредба, отнасяща се до сектора за сигурност, отбрана и обществен ред.
През 2014 г. влезе в сила нов Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), който регламентира детайлно полицейската дейност и в тази връзка е целесъобразно основните принципи и правила, регламентиращи полицейските дейности, Законът за военната полиция да кореспондират със Закона за Министерството на вътрешните работи.
Също така, практиката по прилагането на Закона за военната полиция показва, че са необходими някои изменения и допълнения в него по няколко основни причини. Действащият закон регламентира задълженията и правомощията на органите на Служба „Военна полиция“ и на военнослужещите от военно-полицейските формирования. Органите на службата изпълняват в пълен обем всички военно-полицейски дейности, а на военно-полицейските формирования са възложени ограничени функции.
В предложените промени на военно-полицейските формирования се възлага и осъществяване на ескортиране, съпровождане и охрана на военни превозни средства на съответните военни формирования с цел осигуряване на по-пълноценното и навременно изпълнение на функциите им. С предлаганите промени се цели създаване на по-добра координация и взаимодействие между Служба „Военна полиция“ и военно-полицейските формирования, като едновременно с това се прецизират техните задачите.
Необходимо е прецизирането на някои норми, които са свързани с оперативно-издирвателната дейност на Служба „Военна полиция“, някои от дейностите по охрана и ескорт, употребата на оръжие, помощни средства и физическа сила от органите на службата, действията, свързани с полицейската регистрация и идентификацията, които да бъдат подробно регламентирани в Закона, а не в подзаконови актове, каквато е досегашната практика.
Налага се прецизиране на законови текстове, което е съобразено с практиката и от над четиригодишния период по прилагането на закона, както и с функциите и задачите, изпълнявани от Служба „Военна полиция“.
Подробно се регламентира оперативно-издирвателната дейност, извършвана от органите на Служба „Военна полиция“. Прецизират се разпоредбите, свързани с антитерористичната дейност, извършването на проверките и дейността по извършването на полицейската регистрация, която се осъществява при съпътстващи действия от страна на органите на МВР. Въвеждат се текстове, регламентиращи осъществяваната дейност по разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства.
Детайлно се регламентират случаите и възможностите за употреба на оръжие и помощни средства от органите на Служба „Военна полиция“ и военнослужещите от военно-полицейските формирования, като безусловно се въвежда принципът на „абсолютната необходимост“. Това, от една страна, ще защити правата на „потенциалните нарушители“, а, от друга страна, допринася за увереността при изпълнението на служебните задължения от органите на службата.
Със законодателните промени в Закона за МВР от 2012 г. и в новия Закон за МВР от 2014 г. е въведен стандартът „абсолютна необходимост“ при използването на оръжие, физическа сила или други помощни средства от служителите на МВР.
След проведената дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 13 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерски съвет на 30 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Сега ще чуем и доклада на Комисията по правни въпроси. Госпожа Александрова се готви да ни представи доклада.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.
На свое заседание, проведено на 6 юли 2016 г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на отбраната генерал Атанас Запрянов – заместник-министър, генерал Борислав Сертов – началник на Служба „Военна полиция“, полковник Емил Кожухаров – началник сектор „Правно осигуряване“ в служба „Военна полиция“.
Законопроектът беше представен от генерал Атанас Запрянов.
При представянето и обсъждането на Законопроекта бе посочено, че в действащия Закон е регламентирано, че военната полиция е изградена от Служба „Военна полиция” – пряко подчинена на министъра на отбраната, и от военнополицейски формирования в Българската армия. Законът регламентира задълженията и правомощията на органите на служба „Военна полиция” и на военнослужещите от военнополицейските формирования. С предлаганите промени се цели създаване на по-добра координация и взаимодействие между Служба „Военна полиция” и военнополицейските формирования, като едновременно с това се прецизират задачите им.
Посочена бе необходимост някои норми като тези, които са свързани с оперативно-издирвателната дейност на Служба „Военна полиция”, някои от дейностите по охрана и ескорт, употребата на оръжие, помощни средства и физическа сила от органите на службата, действията, свързани с полицейската регистрация и идентификацията, да бъдат подробно регламентирани в Закона, а не в подзаконови актове, каквато е досегашната практика.
Изразена бе необходимост от прецизиране на законови текстове, което е съобразено с практиката от над четиригодишния период по прилагането на Закона, както и с функциите и задачите, изпълнявани от Служба „Военна полиция”, и тези, които предстоят за изпълнение. С предлагания Законопроект не се дават повече правомощия на военната полиция, не се променя и не се разширява обхватът на извършваните дейности. Постига се по-висока степен на защита на правата на гражданите във връзка със събирането и обработването на личните им данни.
В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Явор Хайтов, Михаил Миков, Емил Димитров, Явор Нотев, Чавдар Георгиев, Петър Славов. Изразена бе подкрепа по Законопроекта, като бяха обсъдени въпроси касаещи взаимодействието между военна полиция и органите на МВР, ДАНС, НСО, синхронизиране на регламенти и евентуални колизии със съществуващи норми в Наказателния кодекс, Закона за МВР и съществуващото законодателство.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против“ и 2 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Александрова.
Дебатът е открит. Очаквам народните представители, които желаят да вземат отношение, да дадат знак за това.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Скандално предложение за промени в Закона. От това, което прозира в текстовете, като намерение за функция на тази военна структура, би трябвало не да я въоръжим със заложените законови правомощия, а просто да я закрием.
Изключително тревожно е, че именно министърът на вътрешните работи внася промените, макар и в друго свое качество – на вицепремиер. Разбира се, Бойко Борисов стои в основата на тази стратегия за трансформация на неприсъщи за Министерството на отбраната дейности, игнорирайки Министерството на вътрешните работи. С такива закони управляват авторитарните режими.
От една страна, „Военна полиция“ ще упражнява контрол върху всеки български гражданин и търговско дружество, а от друга – случващото се в параметрите на ведомството ще е под контрол и всякакъв род действия само на тази служба на Министерството на отбраната – от пожаро-аварийна безопасност до разследване на авиационни произшествия с военно-въздухоплавателни средства, набиране на доброволни сътрудници, разследването, задържането, употребяването на сила, използването на помощни средства и оръжие. Прилагането на специални разузнавателни средства под никаква форма не може да са в обхвата на военно ведомство с приложение към граждани. Повтарям, не по отношение превенция, противодействие и разследване на престъпления в рамките на Министерството на отбраната, а с правомощия над всеки български гражданин.
В мотивите е записана и скандална формулировка. Регламентира се дейността по изготвянето на експертизи и експертни справки и становища от квалифицирани и определени за това служители, каквато е била практиката до този момент, без пълната регламентация за това. Вие с този текст признавате, че има към момента дейности, превърнали се в практика, без да са законово регулирани. Кой носи отговорност за това?
Този Закон е крачка към установяване на безконтролност, посегателство към демокрацията. Не си позволявайте да създавате структура, овластена да нарушава граждански права и това да произтича от данни, информационни потоци или улики, достояние само на така наречената „Военна полиция“, която е извън обществен контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.
Гласуваме, колеги.
Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Продължаваме с трета точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Общ проект, изготвен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти с вносители: първи Законопроект – Методи Андреев и група народни представители; втори Законопроект – Ангел Найденов и група народни представители; трети – Петър Славов и група народни представители; и последен по време внесен Законопроект за изменение и допълнение – този на Министерския съвет от 20 юли 2015 г.
Доклад за второ гласуване.
Господин Румен Иванов ще ни представи доклада.
Квесторите, поканете народните представители в залата. Предстоят гласувания на второ четене.
Слушаме Ви.
РУМЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Правя предложение за допускане в пленарната зала на следните лица: от Държавна комисия по сигурността на информацията Борис Димитров – председател, и Мирослава Семкова – началник отдел дирекция „Правна и международноправна дейност“; от Държавна агенция „Национална сигурност“ Олег Петков – заместник-председател, и Таня Каракаш – директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“, от Държавна агенция „Разузнаване“ Ангел Прокопиев – заместник-председател, и Георги Миленов – заместник-председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Господин Цветанов, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 9 се създава т. 9а:
„9а. извършва проучване съвместно със службите за сигурност и службите за обществен ред в случаите по чл. 45а, ал. 3 и издава или отказва разрешение за достъп до класифицирана информация;“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 1.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение на народния представител Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 39 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 4 се изменя така:
„4. заместник министър-председателите и министрите;“.
2. В ал. 3, т. 1 думата „министрите“ се заменя със „заместник министър-председателите, министрите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания по предложението за нов § 2 на Комисията? Няма.
Гласуваме § 2 в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Параграф 1 – предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев и Петър Славов – предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 3:
„§ 3. В чл. 40, ал. 1 т. 5 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 1 по вносител, който става § 3 по доклада, в редакцията по доклада на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Параграф 2 – предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев и Петър Славов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място като нов § 5.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 2 по вносител. Гласуваме предложение на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Параграф 3 – предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев и Петър Славов – предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Мерджанов и група, което Комисията не подкрепя. (Шум.)
Гласуваме предложението на господин Мерджанов и група народни представители.
Гласували 100 народни представители: за 12, против 72, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 3 по вносител, който става § 4.
Гласували 100 народни представители: за 95, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В Глава пета, Раздел II се създава чл. 45а:
„Чл. 45а. (1) Органът по проучването отправя писмено искане до Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за извършване на проверка на проучваното лице по реда на Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Към искането се прилага писменото съгласие на проучваното лице за извършване на проверката. Комисията извършва проверка в срок до 14 дни от получаване на искането и изпраща резултата от нея на органа по проучването, а при установена принадлежност – и на ДКСИ, и на проучваното лице.
(2) Когато за проучваното лице е установена принадлежност, органът по проучването, когато е различен от Държавна агенция „Национална сигурност“, изпраща незабавно цялата преписка в Държавна агенция „Национална сигурност“, където проучването се довършва.
(3) В случаите по чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 15, когато за проучваното лице е установена принадлежност, органът по проучването извършва проучването и изпраща цялата преписка в ДКСИ за вземане на решение по чл. 9, т. 9а.
(4) Държавна агенция „Национална сигурност", съответно ДКСИ – в случаите по ал. 3:
1. разглежда фактите и обстоятелствата, съдържащи се в резултата от извършената проверка по ал. 1 с оглед преценка дали проучваното лице отговаря на изискванията по чл. 40, ал. 1;
2. може да поиска допълнителна информация и копия на документи от Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както и от проучваното лице.
(5) При установена принадлежност, обжалването на решението на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия не спира процедурата по проучването по този закон.
(6) Проверка по ал. 1 не се извършва, когато орган по проучване е Държавна агенция „Разузнаване“ или служба „Военна информация“ на Министерството на отбраната.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, по предложението на Комисията за създаване на нов § 5 в редакцията, предложена ни от председателя на Комисията, има ли изказвания? Няма.
Гласуваме новия § 5 по доклада на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 98, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията предлага да се създадат нови § 6 и 7:
„§ 6. В чл. 47, ал. 3 думите „т. 1-5“ се заменят с „т. 1-4“.
§ 7. В чл. 52 се създава ал. 3:
„(3) При установена принадлежност в случаите по чл. 45а, сроковете по ал. 1 се удължават с 15 дни.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания, колеги, по това предложение за двата нови параграфа на Комисията? Няма.
Гласуваме § 6 и 7.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението за двата нови параграфа е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 4 има предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение на народния представител Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В чл. 57 ал. 5 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме новия § 8.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Единодушно е приет и този нов § 8.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение на народния представител Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага следната редакция на § 5, който става § 9:
„§ 9. В чл. 59 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „по писмено предложение на служителя по сигурността на информацията“ се заличават.
б) в т. 1 думите „при проверката по чл. 56“ се заличават.
2. Алинея 5 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 9, както Ви беше представен по доклада.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Параграф 9 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение на народния представител Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. В чл. 60 ал. 5 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 10 със съответното му съдържание по доклада.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 10 е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 6 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев и Петър "Славов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 11:
„§ 11. Член 68 се изменя така:
„Чл. 68. (1) Решението на ДКСИ подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд.
(2) Жалбата се подава в 14-дневен срок до Върховния административен съд, който се произнася в срок до един месец и решението му е окончателно.
(3) Жалбата не спира изпълнението и се разглежда по правилата на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс, като делото се разглежда при закрити врата.
(4) Достъп до делото в деловодството и в съдебната зала се предоставя на страните, техните пълномощници, както и на лицата, на които председателят на състава разреши това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители, което предложение не се подкрепя от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 10, против 71, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, който след подкрепа и редакция от страна на Комисията става § 11.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Параграф 11 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 7 има предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 7 да отпадне.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 12:
„§ 12. В чл. 69 думите „не подлежат на обжалване” се заменят с „подлежат на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд“ и се създава изречение второ: „Решението на съда е окончателно.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания.
Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Атанас Мерджанов, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 24, против 55, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на Комисията за § 12.
Гласували 101 народни представители: за 99, против 2, въздържали се няма.
Параграф 12 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение на народния представител Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 88, ал. 2 се създава изречение четвърто: „Те подлежат на обжалване пред ДКСИ по реда на чл. 62-67.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 13 със съответното му съдържание по доклада.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграф 13 по доклада на Комисията е приет единодушно.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение на народния представител Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 14:
„§ 14. В чл. 94в, т. 2 думите „при условията, по реда и в срока по Глава пета, Раздел V“ се заменят с „при условията и по реда на чл. 62-67“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 14 със съответното му съдържание по доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграф 14 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение на народните представители Методи Андреев и Петър Славов:
„Създава се нов § 7а със следния текст:
„В текста на т. 3 от чл. 100…“
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложението се оттегля.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Методи Андреев и Петър Славов.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за § 8.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 8 по вносител единодушно е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение на народния представител Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 15:
„§ 15. В чл. 109, изречение второ думите „по реда на чл. 62-68“ се заменят с „пред ДКСИ по реда на чл. 62-67“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 15 със съответното му съдържание по доклада на същата.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграф 15 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията предлага да се създаде § 16:
„§ 16. В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) За нарушение по ал. 1, извършено от ръководител на организационна единица, наказанието е глоба от 200 до 2000 лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 16 със съответното му съдържание по доклада.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Параграф 16 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 9 да отпадне.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народни представители Методи Андреев и Петър Славов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 17:
„§ 17. В Приложение № 2 към чл. 47 и чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. ХХVIII думите „Член на кои организации сте?“ се заменят с „В какви организации членувате, включително тайни и/или неформални организации и общества?”.
2. Създава се нова т. XXIX:
„XXIX. Имате ли принадлежност към службите за разузнаване и сигурност на Народна република България по смисъла на Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия?
„Не.“
„Да.“
3. Досегашната т. ХХІХ става т. ХХХ.
4. В указанията, в т. 10 думите „точка ХХІХ“ се заменят с „точка ХХХ“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН В. ИВАНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Неслучайно сме направили предложение § 9 да отпадне. Причините са няколко. Мисля, че подобно предложение никак не е в унисон със сегашната обстановка по отношение на националната сигурност. Подобен анахронизъм мисля, че отдавна трябва да изчезне от нашата диалектика, особено тук в пленарната зала. Защото, на първо място, служители, работили в този период в тези служби, едва ли вече са останали на работа. Дори да са останали, техният брой е изключително малък.
Какво имам предвид? Знаете, последно за посещенията на господин премиера в Турция и за усложнената обстановка в Близкия изток, която пряко ни касае – до голяма степен поражда необходимост от работата с кадри, които имат някои отношения със случващото се в тези региони и последствията, които имаме за българската държава. До голяма степен това би затруднило работата с бъдещ и настоящ агентурен апарат. Мисля, че безсмислието на подобен текст не прави нищо друго, освен че е пореден опит за лов на вещици. Мисля, че който проявява някакъв здрав разум, би подкрепил нашето предложение подобен текст да отпадне.
Безсмислено е от тук нататък да въвеждаме изисквания в службите за работещите там да подписват декларации, да попълват въпросници дали имат принадлежност към службите, работили в периода 9 септември 1944 г. до 1991 г. Какво е това нещо? Какъв е смисълът и какво целим с цялата тази работа?
Наистина, колеги, проявявам инициативата да Ви призова за малко здрав разум и подобен текст да бъде отхвърлен и естествено да не влиза и да не става част от Законопроекта, въпреки че Комисията го е приела. Мисля, че разбирате сложността на обстановката и необходимостта от подобни текстове повече да не бъдат разглеждани. Още повече това е в унисон с нашето предложение за следващата точка със Законопроект тази Комисия вече да престане да съществува и реално тя да мине в историята на българското законодателство и да се ползва единствено за научни цели, където и е мястото вече, за да спрем да се заиграваме с подобни неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплика? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това наистина е някакъв анахронизъм, защото по принцип и сега, когато се пуска заявление за допуск до класифицирана информация, Комисията сама си извършва служебно проверката има ли принадлежност искащият към съответните служби.
Написано по този начин се уеднаквява това дали си бил сътрудник, дали си бил щатен служител, каква е твоята принадлежност вътре, но пък дава основания за лов на вещици след това, защото, един път написал: „да“ вътре, вече никой не го интересува като щатен служител ли си бил, като доносник ли си бил, както агент ли си бил, доверено лице ли си бил, или си имал едно картонче, за което ще говорим при следващия законопроект, което пък нищо не доказва в твоята принадлежност. Много моля, дайте да не влизаме в неща, които така или иначе не облекчават и не създават нормалност в отношенията. Нещо повече, както преждеговорившият каза – създават само проблеми за бъдеща работа в напрегната обстановка, където и агентурната дейност би трябвало да е доста застъпена.
И един чисто семантичен въпрос: как да разбираме въпроса: „В какви организации членувате?“ Въпрос какво значи това: „Какви?“ Отговаряш: „Членувам в частна организация“ или „членувам в публична организация“. Според мен старият текст, който си беше, е значително по-добър и по-точен, защото там пише: „В кои?“, и ти си задължен да изброиш в кои организации членуваш, без ограничение дали са тайни, формални, неформални и други такива. Така че наистина предлагаме този текст, това предложение да отпадне и поддържаме нашето предложение, което сме направили.
Много Ви моля да се съобразите с това нещо, защото наистина пак питам – на първия въпрос: „В какви организации членувате?“, какво ще отговорите? – „Членувам в публична организация“, и това трябва да бъде достатъчно според мен. Или: „Членувам в непублична организация“. Според мен: „В кои?“, е по-добрият въпрос, който включва наистина задължението да ги изброиш кои са организациите, без да има забрана. Ти можеш да пропуснеш и след това, когато се установи, че си пропуснал да споменеш някоя организация, в която членуваш, това е основание да ти бъде направена допълнителна проверка защо си го пропуснал – случайно ли, умишлено ли е и дали заслужаваш по-нататъшно доверие. Благодаря за вниманието.
Предлагам този текст наистина да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Реплики?
Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Ерменков, хубаво предлагате, но преди това да бяхте казали, че сте малко съпричастен към тези организации, не заради друго, а от уважение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Хората, които имат конфликт на интереси, би трябва до ги заявят от трибуната на Народното събрание. Така изисква Правилникът, а Вие би трябвало да кажете, че „аз, като офицер от РУ на ГЩ-е, имам конфликт на интереси и не желая този въпрос примерно да съществува в този списък“. Напълно Ви разбирам и бих го приел.
Другото нещо. Действително, господин Ерменков, казвате „лов на вещици“. А ако вещиците са в системата на националната сигурност, не трябва ли поне да бъдат локализирани и да бъдат посочени къде са тези вещици? А дали ще ги уловим, това вече зависи от волята на управляващите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Андреев, бих бил в конфликт на интереси, ако моето име не беше публикувано, а тъй като то е публикувано и всички знаят, че съм, нямам какво да крия. Да, офицер от българското военно разузнаване и имам интереси в областта, но нямам конфликт. Това трябва да Ви е ясно. Защото наистина някой път ще дойдете до положението, когато вече подготвени кадри ще ги търсите с огън да Ви довършват работа, но няма да ги намерите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: За изказване – народният представител Петър Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаеми колеги, искам да Ви призова да подкрепим текста по начина, по който ни го предлага Комисията. Той е плод на доста работа, на доста експертни анализи във Вътрешната комисия, така че мисля, че редакцията е коректна.
Ще Ви припомня само преди един месец какво приехме в Закона за съдебната власт, а именно, че там магистратите ще декларират тези принадлежности към тайни организации, неформални организации и общества. Чудя се дали това не е всъщност нещото, което от ляво ги притеснява, защото и това ще трябва тук да бъде казвано и да бъде ясно имат ли лицата зависимости. Това е основното, което трябва да се знае – дали дадено лице има определени зависимости, било то като бивш член на бившата Държавна сигурност, било като настоящ член на някоя тайна организация. Това е нещото, от което трябва да се притесняваме по отношение на нашата национална сигурност и това е и смисълът на текста по начина, по който е предложен. Така че аз Ви предлагам да го подкрепим и наистина да вървим нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 9, против 70, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, който след подкрепа и редакция от страна на Комисията, става § 17 в нейния доклад – гласуваме § 17 по доклада на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 91, против 8, въздържал се 1.
Параграф 17 по доклада на Комисията е приет.
Имате думата, уважаеми господин Цветанов – „Преходни и заключителни разпоредби“.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона, подкрепено от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
„Преходни и заключителни разпоредби“ като наименование на подразделението на Закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Параграф 10.
Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – параграф 10 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Методи Андреев и Петър Славов.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 18:
„§ 18. (1) В едногодишен срок от влизането в сила на този Закон, органът по проучването, с изключение на Държавна агенция „Разузнаване“ и Служба „Военна информация“ на Министерството на отбраната, отправя писмено искане по чл. 27 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за служителите с достъп до класифицирана информация, за които проверка за принадлежност не е правена. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в тридневен срок от приключване на проверката уведомява за резултата от нея органа по проучването, а при установена принадлежност – и ДКСИ, и проучваното лице.
(2) При липса на писмено съгласие по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, действието на разрешението за достъп до класифицирана информация на лицето по ал. 1 се прекратява.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 11, против 70, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията по принцип текст на вносителя за § 10, който след редакция от страна на същата става § 18 – гласуваме § 18 по доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 93, против 6, въздържали се няма.
Параграф 18 е приет по доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Параграф 11.
Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – параграф 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Методи Андреев и Петър Славов.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 19:
„§ 19. При установена принадлежност за лице по предходния параграф към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави преценка за надеждност по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 6 и 8 по реда на Глава пета.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 16, против 71, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 11 по вносител, който е подкрепен по принцип от Комисията и редактиран от същата, и става § 19 в нейния доклад – моля, гласувайте § 19 по доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 90, против 7, въздържали се няма.
Параграф 19 по доклада на Комисията е приет.
Параграф 12 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Параграф 12.
Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – параграф 12 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за § 12 по вносител.
Гласували 93 народни представители: за 92, против 1, въздържали се няма.
Предложението на Комисията за отпадане на § 12 по вносител е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Параграф 13.
Предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители – параграф 13 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за § 13 по вносител.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението на Комисията за отпадане на § 13 по вносител е единодушно прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Параграф 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за параграфи 14 и 15, които са изцяло подкрепени от Комисията и стават съответно параграфи 20 и 21 в нейния доклад.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Параграфи 20 и 21 по доклада на Комисията са единодушно приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията предлага да се създаде § 22:
„§ 22. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г. …) в чл. 27 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 5:
„5. орган по проучване по отношение на лице, за което се извършва проучване за надеждност съгласно Закона за защита на класифицираната информация.“.
2. В ал. 3 след думата „дни“ се поставя запетая и се добавя „а в случаите по чл. 45а от Закона за защита на класифицираната информация – в срок до 14 дни,“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 22 със съответното съдържание по доклада на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това на второ четене и Законопроектът.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря на всички членове на Комисията по вътрешен ред и сигурност, защото действително Законопроектът, когато се гледаше, беше с изключително голяма нервност. Искам да благодаря на експертите от всички институции, които участваха активно и постигнахме този консенсус, за да може днес в пленарната зала действително да няма дебат, а да има приемане на текстове, които бяха постигнати като консенсус в Комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.

Преминаваме към точка четири:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАКРИВАНЕ НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ (ВНОСИТЕЛ: ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ), ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ (ВНОСИТЕЛИ: ПЕТЪР СЛАВОВ И МАРТИН ДИМИТРОВ), И ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АРХИВА НА ДОКУМЕНТИТЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И НА РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ (ВНОСИТЕЛИ: АТАНАС МЕРДЖАНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ).
Постъпили са доклади на комисиите, на които са разпределени законопроектите. Първо ще чуем докладите на водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Румен Иванов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за архива на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия № 654-01-9, внесен от Атанас Мерджанов и група народни представители на 28 януари 2016 г.
На редовно заседание, проведено на 15 юни 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за архива на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, № 654-01-9, внесен от Атанас Мерджанов и група народни представители на 28 януари 2016 г.
Законопроектът беше представен от народния представител Атанас Мерджанов. Със Законопроекта се предлага отмяна на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Това обаче не означава закриване на темата за досиетата на бившите тайни служби.
Основен акцент в Законопроекта е уреждането на дейността, свързана със съхраняването на хилядите дела и документи, в които се съдържа ценна информация и историческото осмисляне и разбиране за действащия в този период обществено-политически ред.
С обсъждания Законопроект се предлага на мястото на Комисията да се създаде Институт за национална памет, действащ на принципа на безпристрастност и политически неутралитет.
Дейността на Института се изразява в достъп до документите и лицата, за които са събирани данни, както и проверка за принадлежност по искане на изрично посочени в Закона лица и достъп до архивите за научноизследователска, публицистична и проучвателна дейност.
Законопроектът изразява ясно разбирането, че миналото трябва да бъде прочетено обективно, без спекулации и без накърняване интересите на страната и националната ни сигурност. Предвижда се Институтът да се оглавява от председател, избиран от Народното събрание по предложение на Министерския съвет за срок от пет години.
В обсъждането взеха участие народните представели Красимир Янков, Цветан Цветанов, Атанас Атанасов, Светослав Белемезов, Росен Петров. В изказванията беше отбелязано, че сега действащата Комисия неминуемо ще се трансформира, но внимателно трябва да се прецени момента, защото обществото все още не е готово да посрещне подобна промяна, а и хората които са били в полезрението на бившите тайни служби, предмет на действащия Закон, са все още в активна възраст. Народният представител Красимир Янков посочи, че Законопроектът е съобразен и с практиката в някои европейски страни. Председателят Цветан Цветанов подчерта, че реално Комисията е започнала да работи с всички архивни материали от 2010 година, когато над 1 милион архивни единици са представени и предадени от Министерство на вътрешните работи и поетапно от всички институции, имащи пряко отношение към темата
След проведената дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 4 гласа „за”, 10 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за архива на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българката народна армия, № 654-01-9, внесен от Атанас Мерджанов и група народни представители на 28 януари 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По Законопроекта с вносители господин Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров – Вътрешна комисия, господин Иванов.
Три са докладите на Вътрешната комисия.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 554-01-169, внесен от Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров на 4 ноември 2015 г.
На свое заседание, проведено на 20 януари 2016 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 554-01-169, внесен от Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров на 4 ноември 2015 г.
На заседанието присъства председателят на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Евтим Костадинов.
Народният представител Петър Славов представи предлагания Законопроект като изтъкна, че с него се прави опит да се подобри съществуващата законодателна рамка за проверка за принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност и да се разширят категориите на проверяваните лица, кандидатстващи за заемане на публични длъжности.
Предлаганите промени ще включват изискването за проверки на районни кметове, заместник-кметове, председатели на публичната администрация и съдебни заседатели.
Председателят на Комисията Евтим Костадинов подкрепи предлаганите промени като се обоснова, че практиката предлага разширяване обхвата на Закона и отбеляза, че възможностите на Комисията с наличния кадрови потенциал и финансови средства, без да променя философията на съществуващия закон може да изпълни тези нови изисквания.
Народният представител Велизар Енчев се присъедини към мнението на Атанас Мерджанов и изтъкна, че разширяването на обсега на проверяваните лица е политически въпрос, като се усъмни в очевидна координирана акция между идеолога на тези поправки народния представител Методи Андреев и председателя на Комисията Евтим Костадинов.
Велизар Енчев откри в предложенията на Методи Андреев, Мартин Димитров и Петър Славов, подкрепени от Евтим Костадинов, една-единствена цел, а именно да се проверява Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, да се овладее съдебната система от дясното мнозинство в Народното събрание и заместване на неудобните с верни партийни кадри, като се заглуши по този начин гласът на гражданското общество в съда.
Народният представител Красимир Янков подчерта, че внасянето на Законопроекта точно сега цели отвличане на вниманието от важните въпроси и преднамерено обезсмисля подготвения от неговата парламентарна група Законопроект за закриване на Комисията.
Народният представител Красимир Каракачанов изрази становището си по разисквания законопроект, като защити работата на Комисията и нейният председател Евтим Костадинов, но подчерта, че не това е наболелият проблем на държавността и защитата на достойнството на българските граждани.
Народният представител Атанас Атанасов, отбеляза, че разширяването на обхвата на проверяваните структури и лица е приемливо, в синхрон с европейските правила, но трябва да бъде за всички държавни структури, без изключение. Атанасов направи оценка на работата на Комисията и изтъкна необходимостта от повече прозрачност пред обществото.
Народният представител Петър Славов, отговори на поставените въпроси, като изтъкна, че разширяването обхвата на закона е следвало философията, заложена в създаването му, без да се натоварва бюджетът с допълнителни разходи, а в рамките на съществуващия бюджет.
Народният представител и председател на Комисията Цветан Цветанов напомни, че тези изключително важни за обществото въпроси са били забавяни или подминавани с лекота през годините, но забавянето на проблемите не ги решава, а обикновено ги задълбочава. Господин Цветанов подчерта, че изпадането в политическа полемика не е здравословно за обществото ни като цяло и подкрепата на предлагания Законопроект е важна за всички политически партии, представени в Парламента.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, без гласове „против“ и 5 гласа „въздържали се“ подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 554-01-169, внесен от Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров на 4 ноември 2015 г. и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И доклада по Законопроекта на господин Мерджанов и група.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ИВАНОВ:
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 554-01-79, внесен на 17 април 2015 г. от народния представител Велизар Енчев
На редовно заседание, проведено на 16 юни 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 554-01-79, внесен от народния представител Велизар Енчев на 17 април 2015 г.
На заседанието присъства Евтим Костадинов, председател на Комисията.
Законопроектът бе представен от вносителя Велизар Енчев, който посочи, че основните мотиви за внасяне на Законопроекта са свързани с наличието на основателни съмнения за обективността на Комисията, която е съставена на партийно-квотен принцип. Голяма част от съхранявания архив е секретен и разкриването му ще увреди интересите на Република България. Подчерта, че непрофесионално се заличават имена на чужди граждани – сътрудници на нашето разузнаване, шифрограмите, които се съхраняват, също могат да се дешифрират от контраразузнавателните служби и да се разкрие самоличността на нашите сътрудници. В изложението си обърна внимание, че е недопустим и установения либерален режим за достъп до разсекретените документи, както и финансовите разходи, изразходвани за дейността, надхвърлящи 30 млн. лева.
Евтим Костадинов, председател на Комисията, изрази становище, че Законопроектът е приет от Народното събрание с подкрепа на нашите партньори и се изпълнява стриктно. Една от големите цели е да се спре неправомерният рекет и достъп до информация, каква дейност са осъществявали публичните личности в Република България. Законът, за разлика от уредбата в други посттоталитарни държави, не е лустрационен. В случай, че се приеме Законопроектът на народния представител Велизар Енчев и се закрие Комисията, това означава, че няма да се постигнат целите, които са в интерес на обществото.
В разискванията народните представители Атанас Мерджанов и Красимир Янков подкрепиха внесения Законопроект с аргумент, че той е инструмент за саморазправа и накърнява интересите на националната сигурност. Народният представител Красимир Каракачанов, след като обяви конфликт на интереси, подчерта, че това е „закон на БСП” и дебатът по внесения Законопроект от Велизар Енчев не е излишен, но е полезно темата да бъде приключена.
Народните представители Цветан Цветанов, Мустафа Карадайъ и Атанас Атанасов заявиха, че няма да подкрепят внесения законопроект и не приемат изнесеното в мотивите на вносителя, който също е в конфликт на интереси. Обществото трябва да е наясно с прилаганите модели на репресия и да знае истината за публичните личности.
Народният представител Атанас Атанасов напомни и за политическата манипулация през 1989 г. с престъпното унищожаване на важни досиета на сътрудници на Държавна сигурност, които след това са били внедрявани в зараждащите се нови и опозиционни партии и огромните вредни последици за протичане на демократичните процеси в Република България. Народните представители, които изразиха мнение, че този Законопроект не следва да бъде приет посочиха, че Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия следва да разкрие цялата истина, да изпълни целите си, и че по никакъв начин не засяга националната сигурност.
След проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 4 гласа „за”, 9 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 554-01-79, внесен на 17 април 2015 г. от народния представител Велизар Енчев.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега ще чуем доклада на Комисията по отбрана по законопроекта на господин Мерджанов и група народни представители.
ДОКЛАДЧИК МИХО МИХОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за архива на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, № 654-01-9, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 28 януари 2016 г.
На открито редовно заседание, проведено на 11 февруари 2016 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроект за архива на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, № 654-01-9, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 28 януари 2016 г.
На заседанието присъстваха 14 народни представители от Комисията по отбрана и народният представител Велизар Енчев. В заседанието взеха участие заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев и парламентарният секретар Лора Кендова.
Заседанието се ръководи от заместник-председателя на Комисията по отбрана народния представител Валентин Радев.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Ангел Найденов. В представянето на мотивите той наблегна на това, че Законопроектът предлага качествена промяна в досегашната правна и административна уредба на проблема с досиетата. С предлагания Проект на закон се отменя Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и се закрива създадената по този Закон едноименна Комисия. Предлага се на нейно място да се създаде по новия закон архивна агенция, наречена Институт за национална памет, действаща на принципите на неутралитет и безпристрастност, като предлагат и основните направления на дейността й. Промените ще доведат до премахване на задължителния елемент на проверките и ще се намали обема на работа на Института, като такива ще се извършват само за определени изборни и от съществена важност длъжности, което ще намали и разходите на публични средства. Официалното становище на Министерството на отбраната по проектозакона бе представено от заместник-министъра на отбраната Димитър Кюмюрджиев
В провелото се обсъждане на Законопроекта взеха участие народните представители Красимир Каракачанов, Петър Славов, Ангел Найденов, Владимир Тошев, Христо Гаджев, Атанас Зафиров, Янко Янков, Кънчо Филипов, Корман Исмаилов, Пламен Манушев, Валентин Радев, Димитър Димитров и Велизар Енчев. Някои от народните представители вземаха многократно думата с реплики, дуплики и повторни изказвания. Една част от народните представители подкрепиха проектозакона като наложителен и се изказаха за промяна на досегашния Закон, за да бъдат защитени правата на служителите, които честно са служили и защитавали интересите на държавата и особено на секретните сътрудници, без които не може да съществува нито една разузнавателна общност. Вносителите предлагат нова формулировка и нов подход към проблема с досиетата, и то не без основание, поради непрекъснато разширяващия се списък на тези публични длъжности и публични дейности, които водят до продължаване на дейността на съществуващата Комисия и разходване на публични средства с неизвестна продължителност.
Друга съществена част от народните представители се обединиха около това, че вносителите не посочват в мотивите си факти за нарушаване на принципите на неутралитет и безпристрастност от съществуващата Комисия по досиетата, независимо, че многократно е променян нейният състав. Те се уповават на битуващото, според тях, обществено мнение за избирателно и целенасочено обявяване на данни от страна на административния орган, натоварен с управлението на архива и извършването на проверките за принадлежност. Не се прилагат в мотивите и конкретни факти, които налагат смяната на стария Закон за досиетата с нов, нито относно замяната на Комисията по досиетата с Институт за национална памет. Не се прилагат и критерии за оценка на предлаганите принципи за неутралитет и безпристрастност. Не е обосновано като положително и замяната на колективния метод на вземане на решение от Комисията по досиетата с едноличното вземане на решение за достъп до документи и обявяване на принадлежност от ръководителя на предлагания Институт за национална памет, което може да доведе до нови и непредвидими последици.
Проблемът, според някои от народните представители, не е в административния орган, който прилага Закона, в случая Комисията по досиетата или в Института за национална памет, както се предлага в Законопроекта. Проблемът е в клаузите на Закона, които определят дейността на Комисията и в ръководството на Комисията и в целите, които тя преследва. Клаузите на Закона за досиетата и председателството на Комисията са определени от Законодателя и само той може да променя тези клаузи, които да наложат правилата, по които ще работи Комисията или Института за национална памет. Макар и несъвършен в някои отношения, съществуващият Закон за досиетата изигра своята роля и не е целесъобразно да бъде подменен с друг несъвършен закон.
В мотивите си вносителите не посочват и не дават становище относно очакваните последици от прилагането на Закона, включително и финансови, което е препоръчително съгласно чл. 3, ал. 2 от ПОДНС. А такива са възможни при замяната на съществуващата в момента Комисия по досиетата с Институт за национална памет.
Независимо от положителните страни и слабостите на Законопроекта, той поставя остро въпроса за промяна на нормативната база по проблема с досиетата, като една от многото причини, влияещи на единството на нацията и устойчивостта на държавата.
След изслушването на мотивите се проведе гласуване, в което участваха 14 народни представители. С 5 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 2 гласа „въздържали се“ Комисията по отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, да не приеме на първо гласуване Законопроект за архива на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, № 654-01-9, внесен от Атанас Тодоров Мерджанов и група народни представители на 28 януари 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Михов.
Преминаваме към представяне на законопроектите от техните вносители. Първи по време е Законопроектът на господин Велизар Енчев.
Имате думата, господин Енчев, да ни представите мотивите на Вашия законопроект.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме законопроекти, касаещи един Закон, приет преди девет години – един порочен Закон, който постави знак на равенство между офицерите, служили по Балканското и Арабското направление на Външното и военното разузнаване на Народна република България, и доносниците от българската политическа полиция.
Аз си давам сметка, тъй като искам да бъда обективен, че главната отговорност за този репресивен и антинационален Закон, който подкопава държавността, не е на сега управляващото мнозинство, а на сега опозиционната Българска социалистическа партия, която изцяло е идеолог и реализатор на този Закон, тъй като председател на Комисията по досиетата е бившият доскорошен член на Висшия партиен съвет на БСП господин Евтим Костадинов, а един от главните фактори в тази Комисия в момента, шеф на Аналитичния отдел, госпожа Таня Кирякова е виден журналист от вестник „Дума“ – отново кадър на червената партия.
Правя това много важно уточнение, за да подчертая каква е моралната и юридическата отговорност за големите пробойни в националната сигурност на страната. Отговорността е изцяло на тогава управляващата коалиция през 2007 г. и, на първо място, на Българската социалистическа партия.
Уважаеми колеги, Комисията по досиетата, както беше казано вече, е съставена на партийно-квотен принцип, а това изцяло поставя под съмнение обективността на нейната работа.
Също така важно съображение за закриване на тази Комисия е, че много от съхраняваните от Комисията документи на бившите тайни служби продължават да са секретни и тяхното разкриване ще увреди, а вече увреди, интересите и авторитета на България в международен план.
И за да бъда убедителен ще Ви кажа, че в разкрити шифрограми на балканските и арабските резидентури на външното ни разузнаване до 1991 г. – факт, с който запознах и българската прокуратура, документи, до които може да има достъп всеки читател в читалнята на Комисията, в тези шифрограми не е заличено точното време на тяхното изпращане – час, минута и секунда, от резидентурата на съответното посолство, което позволя, след като се знае вече текстът на шифрограмата и след като се знае точният момент на изпращането – до секундата, и след като естествено съответните контраразузнавателни служби на съответната страна са записали тази шифрограма, а записите се пазят винаги, вечно, веднага може да се прочете съдържанието, да се дешифрират тези информации от местните конраразузнавателни служби. И най-важното, най-страшното – да се види самоличността на нашите сътрудници на Балканите и в Близкия изток, което има непоправими последици за техните семейства.
Също така непрофесионалното заличаване на имена на чужди граждани – сътрудници на нашето разузнаване, което Ви показах, мисля, от тази трибуна точно преди една година, заличавано с бял флумастер, през който се чете името на агента, на секретния сътрудник или на наш приятел, на Народна република България.
През изминалите девет години, както вече беше казано, от работата на Комисията, тя изразходва над 30 млн. лв., като в тази сума не влизат недвижимите материални активи.
Аз предлагам нещо съвсем прагматично: нека Комисията да остане да работи, нека да продължи да разкрива имената на хора, ако смятате, че това е толкова необходимо, уважаеми колеги от БСП, които още не сте си посипали главата с пепел за този антинароден и антидържавен акт, а говорите за защита на националните интереси и за работата на тайните служби.
Аз предлагам работата на Комисията изцяло да се прехвърли към трите ведомства: Националната разузнавателна служба, Служба „Военна информация“ и ДАНС, при това в рамките на бюджетите на тези три институции, а те не са никак малки с изключение, разбира се, на бюджета на Националната разузнавателна служба, който е наистина, колкото и неприятно да ми е да го кажа, е мизерен. Тоест, държавата няма по никакъв начин да пострада във финансово отношение от подобна реформа с проектозакона, който аз предлагам.
Преди една година предложих тази икономия от закриването на Комисията да се пренасочи към Българска академия на науките, но това мое предложение подлежи на дебат.
Също така смятам, че предложението на Българската социалистическа партия за създаване на Институт за националната памет по същество е продължаване на работата на тази Комисия, която работа, уважаеми колеги, нека да го кажа направо, е белязана с корупция.
Ще бъда съвършено конкретен: компрометирането на бившия народен представител в това Народно събрание Асен Агов преди две години от един виден български мустакат политолог стана със съдействието на председателя на Комисията, който му предостави документи – внезапно му предостави документи, на този виден български политолог, за компрометирането на Асен Агов, тъй като в този момент господин Асен Агов беше критик на някои сили на „Раковски“ 139, където, както знаете, имаше, и не само там, а и в много други партии, разногласия между коалиционните партньори в тогавашния Реформаторски блок.
Този факт, твърдо стоя зад думите си от парламентарната трибуна, най-високата трибуна в тази държава, само този факт е достатъчен да се вземе главата на председателя на Комисията в буквалния смисъл на думата, тоест тази Комисия и нейният председател, повтарям за кой ли път, от Българската социалистическа партия, от този човек БСП още не се е разграничила, носи и наказателна отговорност за това свое действие. Като изредих вече фактите със заличаването на имената, което се чете през така наречения „флумастер“, като изредих вече факта за това, че не се заличава и в момента, проверих, датата, часът, минутата и секундата на изпращането на шифрограмата преди 15 20-35 г. от съответната резидентура най-вече в Близкия изток и на Балканите, става дума за криминално деяние, при това обаче, което почива на законодателно решение на българския парламент за създаването на тази Комисия.
Затова аз моля, предлагам Вие да одобрите моето предложение, колкото и абсурдно да Ви звучи тази моя идея, но Вие рано или късно ще предприемете този ход, тъй като и в момента, а утре ще имаме изслушване на закрито заседание на шефовете на трите разузнавателни институции – ДАНС, НРС и „Военна информация“, и в момента те ще потвърдят на това закрито заседание, нека да кажа в аванс нещо, което те ще Ви кажат, макар и под сурдинка, има масов отказ на българска агентура в Близкия изток именно заради този репресивен закон, антидемократичен и антихуманен закон за досиетата, който слава знак на равенство между офицерите от балканското, арабското разузнаване на България, външното, цивилното и военното, и доносниците на политическата полиция. Тази грешка, този пропуск, това престъпление трябва да се поправи, ако не с този закон, който предлагам, с нов закон и с нови законодателни предложения.
И накрая да завърша, за да бъда още по-убедителен – доказателство за политизацията на шефовете на Комисията.
Госпожа Екатерина Бончева – номинация на десните сили, господин Евтим Костадинов вече казах чия номинация е, в последните години се изживяват като телевизионни коментатори, а не като председатели, ръководители и членове на една независима държавна комисия, избрана от българския парламент. При това техните коментари, анализи и оценки са изцяло пристрастни и идеологически оцветени. Със закон, със специален текст това трябва да се забрани на членовете на тази Комисия. Затова смятам, че най-добро е моето предложение: архивът, целият информационен масив на Комисията по досиетата да премине към трите служби, които в рамките на своите бюджети, със създаден специален обществен и граждански съвет, който може наистина да бъде избран от парламента, такава комисия да върши своята работа, макар че пораженията вече върху националната сигурност са нанесени и те са толкова сериозни, че аз бих ги нарекъл непоправими. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Преминаваме към втория Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносители – народните представители Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров.
Кой от вносителите?
Господин Андреев, заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, предложението, което ние сме направили за изменение и допълнение на коментирания Закон, е свързано с новите изисквания, които се появиха по отношение на някои длъжности, които не съществуваха по времето, когато Законът е бил писан.
Между другото, това е един от хубавите закони, които бяха приети по времето, когато Българската социалистическа партия управляваше, за което аз ги поздравявам и не смятам, че те така бързо и лесно трябва да се отказват от това хубаво нещо, което те са създали по време, когато са управлявали и когато са подкрепяли този Законопроект.
Ние продължаваме да усъвършенстваме Законопроекта и да разширяваме неговото действие, като считаме, че това е в подкрепа на демократичните процеси.
Примерно, ние сега в тези предложения, които сме направили искаме да се прави проверка по въпросния Закон, да кажем, на разследващите митнически инспектори, членовете на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет, председателят, заместник-председателят и членовете, главния секретар, директорите на дирекции на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за финансов надзор, Комисията за енергийно и водно регулиране и така нататък, да не ги изброявам.
Тези комисии по начина, по който сега са структурирани, по начина, по който те съществуват, не са съществували в този вид и с този вид длъжности, когато Законът е писан, а това, както Вие сами разбирате, са изключително важни за държавата комисии. Върху тях също трябва да има контрол за присъствие и опит на хора, свързани с бившите служби на Народна република България, да влязат в тези комисии. Най-малкото – да знаем кои са те.
Законът, както беше подчертано и от хората, които представиха от комисиите Законопроекта, няма лустрационен характер. Той има една-единствена цел: да уведоми тези, които ще избират конкретните лица, всъщност какво е тяхното минало и дали те са били част от тази репресивна машина на комунистическата държава.
Има и един много важен въпрос, който в Закона ние го решаваме. Това е във връзка с така наречените „предварителни проверки“.
В този парламент дясноцентристкото мнозинство, най-вече и с помощта на парламентарната група на ГЕРБ, наложи една изключително полезна практика за демократичните устои на държавата – да се правят предварителни проверки преди лицата на бъдат назначавани на конкретните длъжности. Тези предварителни проверки да бъдат, резултатите от тях обобщавани, на съответния орган, който избира конкретните длъжностни лица.
И смятам, че това най-ценно качество Законът досега не го притежаваше. Имаше чисто бюрократичен подход към този момент от Закона, изискваше се едно съгласие от лицето, че може да му бъде предварително извършена проверка.
Сега в Закона отпада това съгласие, като логиката е простичка. След като аз искам да стана, примерно, член на Комисията за водно регулиране и знам, че изискването е да бъда проверяван по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, аз съм приел да бъда проверяван и няма нужда изрично да пиша съгласие и да се съгласявам, че може да ми бъде направена проверка, така че Законът е просто едно продължение на добре действащия Закон.
Освен това ние отчитаме факта, че даже и сега, преди малко в Закона за защита на класифицираната информация, дадохме още една голяма отговорност на Комисията – да дислоцира къде са разположени в системата за национална сигурност сътрудници, офицери, бивши секретни и всякакъв вид агенти на службите за разузнаване и сигурност на комунистическата държава, най-малкото, за да знаем с какви хора си имаме работа и да се знае от хората, които вземат решенията в тази държава, кои хора им подават информацията, да имат винаги една добра информираност. Пак повтарям, всякакви спекулации, че Законът е репресиран не са верни. Законът не е репресивен. Той е преди всичко информативен и допълва едни празнини, които досега съществуваха, така че аз призовавам дясноцентристкото мнозинство да го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
Преминаваме към следващия внесен Законопроект за архива на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносители са народният представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Господин Ангел Найденов – от името на вносителите, заповядайте.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (БСП ЛБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Законопроектът, който сме внесли, е изцяло нов.
Искам да подчертая, че той е достатъчно ясен, кратък, но Законопроект, който наистина предлага една принципно нова законодателна уредба на въпроса за разкриване на принадлежност, съответно достъп, до документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия, Законопроект, който отменя досегашния Закон.
Досегашният Закон, според нас, е приет с основното намерение да ликвидира зависимости, да пресече изнудване, да сложи край на тайното ползване на отдавна изнесени архивни документи, съответно един Закон, който се превърна, за съжаление, с огромно съжаление в средства за омаскаряване, за заклеймяване, в инструмент за разчистване на сметки и не на последно място – в основа за създаване на едно уютно убежище за група хора с примамливи възнаграждения.
Държа да подчертая, че досегашният Закон, за който предлагаме отмяна, беше един компромис. И го казвам в отговор на преди това прозвучали обвинения към Българската социалистическа партия и съответно към управлението на тройната коалиция в Четиридесетото Народно събрание.
Няма как да бъде отговорност или поне няма как да бъде изцяло отговорност на една парламентарна група в лицето на Парламентарната група на БСП при една численост от около една трета от тогавашния състав на Народното събрание, пък и по принцип от състава на което и да е Народно събрание.
Всъщност, ако този компромис, който беше приет след едно създадено динамично мнозинство от други, в това число и участващи в управляващата тогава тройна коалиция партии и парламентарни групи, не съм сигурен или по-скоро сигурен съм, че господин Велизар Енчев нямаше да може да говори от тази трибуна, защото в текстовете в законопроектите, които тогава бяха подготвени и са гласувани за приемане не в този Закон, за който става дума, имаше ясно лустрационни текстове, забраняващи на всяко лице, установено като принадлежащо към Държавна сигурност независимо дали като щатен или нещатен сътрудник или като служител или съответно като секретен сътрудник, да заема публични длъжности, така че, моля Ви, съобразявайте се и с политическите реалности към онзи момент, тогава когато отправяте своите критики към парламентарната група, което се опита да сближи позиции и да намери компромис, който от една страна, да пресече зависимостите, а от друга страна, да не позволи откровено лустрационните текстове, които тогава бяха подготвени.
Но връщайки се към нашия Законопроект нека да посоча, че основна цел, освен всички останали, които са разписани в текстовете, е закриването на досегашната Комисия.
Нямам колебание да кажа – Комисия, която с дейността си създаде съмнения в обективността на информацията, която предоставя и съответно създаде съмнения и подозрения за избирателност.
Уважаеми дами и господа народни представители! Това, че предлагаме закриване на Комисията не означава, че някъде този архив, с който тя разполага или който е предмет на научни изследвания и на публикации или пък съответно представлява интерес за различни организации и субекти, изчезва. Той се запазва, включително неговата обособеност като архив, но не в Държавна агенция „Архиви“, а в Института за национална памет, който е следващата цел на предлагания от нас Законопроект и който се създава като юридическо лице на бюджетна издръжка, регламентиращо основните дейности, нека така да кажа, свързани с достъпа до документите на бившата Държавна сигурност и съответно службите на Българската армия.
Искам да подчертая, че се запазват проверките, но вече не по реда на така наречените „публични длъжности и дейности“, които са основно регламентиращи процедурата в досегашния Закон, а се създава нов ред.
Впрочем, още едно от основанията за предлагане на законопроект, който да предвижда закриване на досегашната Комисия и по принцип сегашната дейност, е именно това непрекъснато разширяване на обхвата на досегашния Закон, включително по отношение на лицата, които са предмет на проверки и впрочем народният представител Методи Андреев „добре илюстрира“ това непрекъснато разширяване на обхвата, включително създаващо основанията за съществуване на досегашната Комисия.
Този нов ред, който ние сме определили в Законопроекта, предвижда ясно определяне на субектите, които могат да искат проверка, а не проверка на обектите на съответния Законопроект и това са политически организации и коалиции, съответно законодателни, изпълнителни, съдебни органи по отношение на своите членове или на хора, които предстои да бъдат назначавани публично, съответно синдикални организации, неправителствени организации и прочее.
Обърнете внимание! Премахва се задължението да се проверява, но съответно се изисква писмено съгласие на проверяваното лице – нещо, което е особената разлика в досегашния ред и процедури.
На следващо място искам да подчертая, че намираме според нас една добра уредба на проблема с така наречените „картончета“. Всъщност, отбелязва се в съответния отговор, който трябва да предостави Институтът за национална памет до заявителя на проверката, но не се смята за доказателство за принадлежност, като съответно лицето, за което има установено наличие на подобно картонче, има право да се запознае с всички данни и документи, които са като част от архива, с който се занимава Институтът за национална памет.
Ясно се разписва кои са и съответно документите за установяване на принадлежност – и това са кадрови дела, щатни разписания, ведомости за възнаграждение, агентурни сведения, съответно отново документи за изплатени възнаграждения.
Подчертах вече, че основна цел, освен закриването на сегашната Комисия, е създаването на Института за национална памет като място, където се събират, съхраняват и съответно борави със съответната документация на бившите разузнавателни служби.
Разписана е съответно процедурата за установяване на принадлежност по писмено искане на съответните заявители. Но отново искам да обърна внимание – при съгласие на лицето, за което се прави заявката за установяване на принадлежност.
Важно е това, на което искам да обърна внимание – когато биха били накърнени интересите на България в международни отношения или биха се създали съответно заплахи и опасност за живота на лицата, за които се търси установяване на такава принадлежност, че се предвижда отказ от предоставяне на сведения. Но обръщам внимание, документите за този кръг от лица остават в един обособен архив като част от общия архив, който е на разположение на Института за национална памет.
Искам да посоча ясно – всеки има право на следното, казвам, всеки един от българските граждани има право, първо, на достъп до събираните за него и съответно за членове на неговото семейство по права линия данни и информация в този архив на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Армията.
Второ, има правото да поиска проверка за установяване на принадлежност.
Трето, има съответно правото на достъп за научноизследователска, съответно публицистична и издателска дейност въз основа на данните, които се съхраняват в архива. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Моля да удължат времето за изказване, завършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За сметка на изказване, да.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Гарантирано е и правото на достъп до документите на лицата, за които е установена тази принадлежност. Тоест вече не само за тези, за които има показано картонче, а и за тези, за които по принцип се установява принадлежност и те искат да се запознаят с всички документи, които се съхраняват в този архив.
Уважаеми дами и господа, искам да подчертая, че е достатъчно ясно разписана процедурата за обжалване и то по съдебен ред пред Върховния административен съд на отказа за Института за национална памет да предостави съответно достъп до архивните документи. И не на последно място, искам да отбележа, че са ясно посочени сроковете за извършване на съответните проверки и за изпращане на отговор на заявителите.
Искрено се надявам, че след едно внимателно запознаване както с изложените мотиви, така и със съдържанието на Законопроекта, можем да разчитаме на подкрепа на мнозинството от народните представители, защото няма по-чувствителна тема, която да засяга въпроси, свързани със сигурността по темата, свързана с документите и съответно боравенето с документите от архива на бившата Държавна сигурност и съответно на разузнавателните служби на Българската армия.
Това е образно казано част от оная Светая светих за всяка една държава, която има съответно грижата за своята сигурност и за своите интереси и във вътрешнополитически, и във външнополитически план. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Найденов.
С това реално влязохме в режим на дебати в последната минута от изказването на господин Найденов. Изтече определеното за пленарно заседание време по нашия Правилник.
Утре редовно пленарно заседание.
Започваме в 9,00 ч. със закрито заседание – обсъждането на трите доклада и проектите за решения по следващите три точки от нашата Програма.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Явор Хайтов

Секретари:
Александър Ненков
Чавдар Пейчев
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания