Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА ШЕСТДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 11 януари 2017 г.
Открито в 9,05 ч.
11/01/2017
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Димитър Главчев и Явор Хайтов

Секретари: Александър Ненков и Чавдар Пейчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. (Звъни.) Откривам пленарното заседание, което е първо за новата пленарна сесия.
Съгласно чл. 44а от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, всяка нова сесия на българския парламент започва с химна на Република България. (Всички стават. Звучи химнът на Република България. Ръкопляскания.)
Колеги, предлагам на Вашето внимание Проекта за програма за работата на Народното събрание за пленарната седмица от 11 до 13 януари тази седмица включително.
Първа сряда за месеца – Програмата се прави и изготвя по реда на чл. 50, ал. 8 от Правилника с предложения от името на парламентарните групи по реда на съответната ротация за този месец.
Първи през месец януари са Парламентарната група на партия „Атака“, които са предложили, и това съответно е т. 1, Проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя 1396 – 1913 г. Вносители – Волен Сидеров и група народни представители. Продължение от веднъж вече започналото обсъждане по тази точка.
2. Предложение от Парламентарната група на АБВ за Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са Мариана Тодорова и група народни представители.
3. Предложение от Парламентарната група на партия ГЕРБ – Проект за решение относно проведения на 6 ноември 2016 г. Национален референдум. Вносители Димитър Главчев, Десислава Атанасова и Данаил Кирилов.
4. Предложение от Парламентарната група на „БСП лява България” – Проект за решение за отмяна на решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“, обн. ДВ, бр. 28 от 2012 г. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители.
От парламентарните групи на Движението за права и свободи, Реформаторския блок и Патриотичния фронт няма направени предложения.
5. Предложение от Парламентарната група на „Български демократичен център – Народен съюз“ за Първо гласуване на Законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс с вносители Явор Хайтов и група народни представители.
Продължаваме с останалата част от Проект за програма.
6. Проект за решение относно проведения на 6 ноември 2016 г. национален референдум. Вносители са Главчев, Атанасова и Кирилов.
7. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс – Общ проект, изготвен от Комисията по правни въпроси, въз основа на приетите на първо гласуване на 6 октомври законопроекти.
8. Законопроект за ратифициране на Протоколи за изменение на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на нейния устав. Вносител е Министерският съвет.
9. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител е Министерският съвет.
10. Второ гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози – Общ проект, изготвен от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, въз основа на приетите на първо гласуване проекти.
11. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2015 г. – 20 юли 2016 г. Вносител е Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
12. Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2014 г. и Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2015 г. Вносител е Комисията за защита на конкуренцията – продължение от предходно пленарно заседание.
13. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на електронните съобщения за 2015 г. Вносител е Комисията за регулиране на съобщенията.
14. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги – „Анализ на пазара на пощенските услуги за 2015 г.“ Вносител е Комисията за регулиране на съобщенията.
15. Парламентарен контрол по чл. 91 – 103 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 127, против 39, въздържали се 14.
Предложението е прието.
По реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника: първото по време е направено от господин Велизар Енчев, който предлага Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, но в същото време този Законопроект е гласуван и отхвърлен. Господин Енчев е уведомен. Отхвърлен е с гласуване на 21 октомври 2015 г. Предложението е недопустимо.
Следва предложение на господин Славов и Мартин Димитров, които предлагат Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантиране на влогове в банките.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, честита Нова година! Дано да е здрава и успешна!
Предложението, което сме направили с колегата Димитров, е кратко, но бих казал съдържателно и, както чухте, то касае Закона за гарантиране на влоговете в банките и по-конкретно Фонда за гарантиране на влоговете в банките и процедурата, по която назначава синдик, съответно цялата тази взаимосвързаност с банка в несъстоятелност в контекста на КТБ. Това, което ни притеснява с колегите, че предвид, че съвсем скоро това Народно събрание ще бъде разпуснато, парламентарният контрол, който упражнявахме чрез министъра върху синдиците е колко от средствата, откраднати от КТБ, са възстановени, колко са започнатите дела, как върви въобще процесът, едни въпроси, които задавахме на регулярна база и получавахме регулярна отчетност, като възможност ще отпадне поне за няколко месеца. Това, което считаме за правилно, е да дадем възможност на гражданите по Закона за достъп до обществена информация да правят същото, защото, колеги, вероятно знаете, Фондът счита, че не е така нареченият публичноправен субект по този Закон и не е длъжен когато бъде сезиран по Закона за достъп до обществена информация, както отговаря БНБ, всички министри, министерства, ведомства и така нататък в тази държава, той счита, че не дължи отговор. Естествено, ние сме на друго мнение.
Водихме и съдебно дело между другото, което доказа правотата ни и че той е задължен субект, но за да нямат гражданите същите проблеми, предлагам кратка промяна в Закона, която ясно и категорично ще каже на господата от Фонда, че са длъжни да отговарят, когато ги питат по реда на този Закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги, това предложение.
Гласували 159 народни представители: за 124, против 12, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Следващото предложение е на господин Ангел Найденов – заместник-председател на Парламентарната група на „БСП лява България”. Той предлага в седмичната ни Програма да бъде включен Проект за решение за преразглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз по отношение на Руската федерация, № 654-02-74 от 2016 г., с вносители Корнелия Нинова, Таско Ерменков и Жельо Бойчев.
Кой ще защити предложението?
Заповядайте, господин Вигенин, въпреки че чисто формално, господин Найденов, Вие го предлагате.
Вие не сте и от вносителите, но пък сте готов да застанете на трибуната.
Заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП ЛБ): Винаги готов, както се казва.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! БСП поставя отново на Вашето внимание предложение за решение за преразглеждане на политиката на санкции на Европейския съюз по отношение на Руската федерация.
Първо, искам да подчертая, че за нас е неприемлив фактът, че на Европейския съвет през декември българският министър-председател подкрепи удължаването на санкциите с още шест месеца, без да информира за позицията си по този, както и по всички останали въпроси, обсъдени на Съвета, българския парламент, при положение че му е добре известно, че тази тема е чувствителна и за Народното събрание, и за цялото българско общество.
Второ, на онези, които ще кажат, че няма смисъл да разглеждаме този въпрос сега, ще отговоря в аванс, че нашето предложение днес идва като последна възможност този парламент да се произнесе категорично и да даде шанс на това и на следващите правителства да започнат навреме работа по изработване на пътната карта, за която говорим в нашето предложение, защото това изисква време, консултации и разговори с партньорите. Поставяме темата не конюнктурно, а принципно и навреме.
Трето, за онези, които се плашат да не разрушим европейския консенсус с такова решение, ще кажа, че да се постави под въпрос – за преразглеждане, политика, която не постига целите си, а носи само вреди, не е осъдително – напротив, смело и необходимо. Близо три години след въвеждането на първите ограничения за пътувания на руски парламентаристи в Европейския съюз единственото постижение е затрудняването на диалога с Русия. Още по-абсурдно е, че тази есен в Русия се проведоха избори и част от хората в списъка даже вече не са депутати, което пък само по себе си обезсмисля оставането им в тези списъци.
Що се отнася до икономическите санкции, те доведоха до огромни загуби. Ако трябва да се позова на официални данни от Вашето правителство, ние губим близо 30 милиона на месец, а компенсационни механизми няма. Според авторитетни институти общо загубите за 38-те страни, въвели санкции, за две години от въвеждането им възлизат на над 60 млрд. долара. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Четвърто…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма време за четвърто, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Мисля, че аргументите са ясни. Така че, ако е необходимо, дайте шанс да продължим този разговор в дебат в Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 157 народни представители: за 56, против 46, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на госпожа Корнелия Нинова, която предлага в Програмата да бъде включен Проект за решение за отмяна Решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 28 от 2012 г. Проектът за решение е внесен от госпожа Нинова и група народни представители.
Колеги, припомням, че това е предложение по ал. 8, което вече е включено в дневния ред, но тъй като е възможно да не стигне времето за него в днешния пленарен ден, приемам за допустимо направеното предложение и по чл. 50, ал. 3, така че моля предложението да бъде представено.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както Ви е известно, този проект беше стартиран през 2004 г., логически беше продължен от следващото правителство през 2005 и 2006 г. Към края на управлението на това правителство проектът имаше почти всички необходими разрешителни. Беше подготвена и лицензирана площадка, издадено строително разрешение. Към 2009 г. България присъстваше на атомната карта на света като една от малкото нации, развиващи ядрена енергетика, и строяща втора атомна централа. Между другото, първото правителство на ГЕРБ също продължи дейността по реализация на проекта, като за периода от 2009 до 2012 г. подписа девет допълнения към основния договор и разплати над 380 млн. лв.
Въпреки извършената огромна работа, въпреки инвестираните средства, в това число и от първото правителство на ГЕРБ, с Решение на Министерския съвет от 27 март 2012 г., което светкавично беше потвърдено на следващия ден от Четиридесет и първото народно събрание с гласовете на ГЕРБ и Синята коалиция, този проект беше прекратен. С изключение на точка първа – „Прекратяване изграждането на АЕЦ“, нищо друго от това решение не е изпълнено, което доказа и неговата несъстоятелност.
През 2012 г. „Атомстройекспорт“ заведе иск за 1 млрд. евро, спечели го и ние в момента сме длъжни да ги плащаме. Продажбата на оборудването, което вече е наше, на трета страна няма да сработи, защото няма къде да го продадем.
Единственото решение е довършване на АЕЦ „Белене“ със стратегически инвеститор, с участието на НЕК – с апортна вноска или чрез продажба на проекта. Това може да се случи обаче при едно-единствено необходимо условие – отмяна на Решението на Народното събрание от 29 март 2012 г. Друг шанс, за съжаление, няма.
Много Ви моля, колеги, вижте какво става навън. Само да Ви кажа, че електроенергийната система на България днес е на ръба. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Необходими са нови мощности. За да ги построим, е нужно това решение да бъде отменено, за да можем да развържем ръцете на следващото правителство, което и да е то, да довърши този проект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложение за включване в дневния ред.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Обратно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма обратно предложение, бе, колеги. Свърши Народното събрание – Вие…
Гласували 152 народни представители: за 54, против 59, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Господин Ерменков ще има възможност за процедура по прегласуване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Госпожо Председател, колеги от нашата група ми дадоха знак, че не са гласували – поне двама от тях. Затова моля да се премине към процедура по прегласуване.
Колеги, знам, че е неудобно някой път да се откажеш от едно решение, което е било грешно, но това прави силния по-силен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Към колегите Ви, които не са гласували – с призив по-бързо да гласуват, за да се вместят в минутата време.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ще ги помоля по-бързо да гласуват и да гласуват в полза на електроенергетиката на България, за да не стоим утре на тъмно и на студено.
Хора, от Вас зависи дали България ще има нови мощности, дали нещо в тази държава ще бъде построено с Вашето усилие, а не с Вашата провокация. (Оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Процедурното предложение не включва лозунги от парламентарната трибуна.
Режим на прегласуване.
Гласували 157 народни представители: за 59, против 65, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): По начина на водене може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По начина на водене.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, правя коментар по начина на водене. Дадохте възможност на господин Ерменков в процедура по прегласуване да излага аргументи по същество и да плаши българското общество за това дали ще има ток, или няма да има ток. Още повече, че тяхното предложение за включване на тази точка в дневния ред е несъстоятелно, тъй като само преди няколко седмици Министерският съвет взе решение и възложи на министъра на енергетиката да направи съответните анализи и да предложи на Народното събрание кои решения трябва да се отменят и какво решение трябва да бъде прието във връзка с проекта „Белене“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
В първата част от Вашата процедура, която е относима към начина на водене, приемам забележката Ви. Направих нужния коментар – явно недостатъчен, за да удържа порива на господин Ерменков от аргументи по същество.
Що се отнася до втората част на Вашето изложение за това какъв акт е приело правителството, ще имате възможност в дебата по същество по реда на чл. 50, ал. 8, когато се обсъжда, да изложите по-подробно Вашите аргументи.
Следващото предложение по реда на чл. 50, ал. 3 от Правилника е на господин Жельо Бойчев, който предлага в седмичната ни Програма да бъде включен Проект за декларация за промяна на системата за избиране на народни представители, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 10 януари 2017 г.
Самият Проект за декларация е постъпил в Деловодството на Народното събрание в 18,09 ч., а предложението на господин Бойчев съответно е от 18,10 ч. – просрочено е. Предложения по този ред се правят до 18,00 ч. във вторник, предхождащ пленарното заседание и пленарната седмица, за сряда. Освен това, Проектът за декларация е разпределен съобразно правилата на Правилника на Комисията по правни въпроси, така че това предложение е недопустимо за гласуване в пленарната зала.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 21 декември 2016 до 10 януари 2017 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители – Димитър Танев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители – Димитър Делчев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител – Иван Станков. Водеща е Комисията по земеделието и храните. Разпределен е и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Отчет на Българската народна банка за януари – юни 2016 г. и Бюджет на БНБ за 2017 г. Вносител – Българската народна банка. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за налагане на мораториум върху всички строителни дейности и върху издаване на разрешения за строеж на територията на парк „Бедечка“, град Стара Загора. Вносители – Димитър Танев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014 – 2021 между Република България и Кралство Норвегия. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 – 2021 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Ратификацията ще бъде обсъдена и от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Ще се гледа и от Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители – Борислав Великов и Корман Исмаилов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за декларация за промяна на системата за избиране на народни представители. Вносители – Ангел Найденов и Жельо Бойчев. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
В Народното събрание и постъпило решение № 1132 от 22 декември 2016 г. по преписка № КЗК-317 от 2015 г. на Комисията на защита на конкуренцията, с което е приет секторен анализ на конкурентната среда на пазара на търговия на дребно с лекарствени продукти в Република България, включени в позитивния лекарствен списък, предназначени за домашно лечение, заплащани напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса.
Съгласно писмото, в приложеното към него копие на решението, е заличена информацията, посочена от участниците на пазара като търговска тайна. Материалът е предоставен на Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по здравеопазването. На разположение е на народните представители в Библиотеката на Народното събрание, самото решение е налично в електронен вид на интернет страницата на Комисията за защита на конкуренцията.
На 23 декември 2016 г. от Сметната палата в Народното събрание е внесена годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2017 г. Годишната програма е изпратена на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 27 декември 2016 г. в Народното събрание е постъпил план за действие с мерки за предотвратяване придобиването по давност на имоти частна, държавна или общинска собственост, приет с решение № 1087 от 23 декември 2016 г. на Министерския съвет. С мое писмо материалът е изпратен на Комисията по правни въпроси и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Предоставен е на народните представители по електронен път и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
На 28 декември 2016 г. на Народното събрание е предоставен отчет за дейността на Министерството на образованието и науката за периода ноември 2014 г. – декември 2016 г. С писмо на председателя на Народното събрание отчетът е изпратен на Комисията по образованието и науката и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 3 януари 2017 г. с вх. № 739001 в Народното събрание е постъпил отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 ноември 2016 г. – 24 декември 2016 г. и протокол № 54 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. С мое писмо отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката.
В Народното събрание са постъпили материали от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно: общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар и международния пазар в промишлеността за ноември 2016 г.; бизнесклиматът в промишлеността, строителството, търговията на дребно и услугите през декември 2016 г.; ключови показатели за развитието на икономиката в Република България към 30 декември 2016 г.; информация за ноември 2016 г. по следните показатели – индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно” без търговията с автомобили и мотоциклети; индекси на промишленото производство и индекси на строителната продукция. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Процедура по дневния ред – заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Председател, някак си тихомълком управляващите се опитват да се скрият от блицконтрола. Нека да припомним, че всяка първа сряда на месеца, съгласно Правилника на Народното събрание и българската Конституция, тук се провежда блицконтрол на премиера и неговите заместници.
Защо се отменя блицконтролът на днешна дата? По каква причина?
Ние искаме да попитаме съгласно Конституцията как се счупи световният рекорд и са раздадени два милиарда лева за две седмици? Раздадени са основно на общини, които се управляват от кметове от ГЕРБ, и ние разполагаме с конкретни факти. Какво става с обществените поръчки? Спрени ли са или не са спрени? Какво става с блокираната пътна мрежа на страната?
Госпожо Председател на Народното събрание, свържете се с Премиера, припомнете му, че България е парламентарна република и да не влизаме в прецедент, в който Вие криете правителството от блицконтрола! Единственото извинение би било, ако премиерът и неговите заместници в момента ринат финала на магистрала „Хемус“ и търсят в снега лентичката от нейното откриване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Гечев, видно от проекта за седмичната програма, който съм обявила още във вчерашния ден по обяд, тъй като днес е първата сряда за месеца, по правилото на нашия Правилник съм включила точка за блицконтрол.
Уведомих членовете на Председателския съвет по-рано тази сутрин днес, че съм получила писмо от министър-председателя в оставка за негови ангажименти с международен характер, както и съответни писма от тримата вицепремиери – някои от тях са извън страната, а други нямат възможност заради природните обстоятелства в страната. Това, което е било необходимо, съм направила, уведомени са ръководствата на парламентарните групи, поради която причина единствено тази точка отпадна от Програмата. Това е разликата в отличие от проекта, който аз подадох вчера. (Реплики от народния представител Румен Гечев.)
Заповядайте на Председателски съвет, за да правите тези предложения. От Вашите представители в Председателския съвет днес не постъпи такова предложение. (Реплики от народния представител Румен Гечев.)
Господин Гечев, съгласувайте с ръководството на групата поведението на Вашите участници в Председателския съвет.

Член 50, ал. 8 – започваме с точката, предложена от Парламентарната група на Партия „Атака“, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРИТЕ ОТ ОСМАНСКАТА ИМПЕНИЯ 1396-1913 Г. С ВХ. № 454-02-7 ОТ 27 ОКТОМВРИ 2014 Г. Внесен е от народния представител Волен Сидеров и група народни представители. (Реплики от народния представител Ангел Найденов.)
Прав сте, господин Найденов. Толкова бързах да преминем към законодателната част, че пропуснах това, че днес като начало на новата сесия има възможност за изявления от името на парламентарни групи, договорено и уточнено също на Председателския съвет.
По реда на големината на парламентарните групи и числеността им, първи има думата… (Шум и реплики.)
Процедура?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
В духа на спазване на традициите на Народното събрание правя предложение изявленията на лидерите на парламентарните групи да бъдат предавани пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване.
Гласували 164 народни представители: за 76, против 34, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Господин Цветанов, имате думата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители!
Днес отбелязваме началото на един от най-кратките политически сезони на българския парламент. За всички ни тези последни работни дни на Четиридесет и третото народно събрание са сериозно предизвикателство. Ние трябва да работим достойно и отговорно до последния момент, мислейки какво послание оставяме на българите в качеството си на законотворци, а не да ползваме пленарната трибуна за предизборна агитация и обругаване на опонентите, защото примери в тази посока не липсваха дори и по време на светлите Коледни и Новогодишни празници от страна на БСП.
Очаквам всички ние, народните представители от Четиридесет и третото народно събрание, да проявим мъдрост и прагматизъм и да отчетем с консенсус добре свършената работа по отношение на законодателната дейност на този парламент. Разбира се, ще трябва да бъдем искрени с хората и откровено да споменем онова, за което не ни достигна времето. Вероятно не всички сме удовлетворени от качеството на отделните закони и по-добре българите да знаят оценката ни отсега, отколкото впоследствие да се говори за законодателен брак и да се хвърля сянка на негативизъм върху работата на парламента.
Уважаеми дами и господа, няма такова понятие като „лоша работа“ на парламента като цяло. Има конкретни имена на депутати, парламентарни комисии и парламентарни групи, които допринасят за добрите резултати в работата ни, но има и такива, които откровено пречат. Крайно време е персоналната отговорност да замени неправомерното обобщение за сметка на работата на цялата институция.
Ние от ГЕРБ ще отидем при избирателите с отчет за работата ни в парламента и ще положим усилия свършената от нас работа да получи реален отзвук в кампанията преди изборите, защото ГЕРБ гради кампанията и заявката си за следващото участие във властта единствено на базата на свършеното, в това число и на основата на работата ни досега в парламента.
Не така обаче изглеждат нещата за нашите опоненти от БСП, които очакват новият президент и съставеното от него служебно правителство, да мотивират хората да гласуват за тях.
Не разчитайте, уважаеми дами и господа, на това българите да имат кратка памет! Не можете да се маскирате като перспектива за управленска алтернатива на ГЕРБ, като се възползвате от доверието към новия президент и превърнете работата на неговия служебен кабинет като Ваш актив. Това не може да бъде Ваш актив!
От социологическите изследвания се вижда, че Вашият електорат набъбва с вот на нетипични за Вас избиратели. Всичко това не дава сигурност, защото едва ли сте наясно дали можете да управлявате този ресурс по логиката на Вашите политически интереси за предстоящите избори.
В настоящото Народно събрание са представени рекорден брой политически формации за последните години.
Парламентарната група на ГЕРБ е удовлетворена от политическата комуникация, която постигнахме в рамките на Четиридесет и третото народно събрание. Не една и две кризисни ситуации през последните години изискваха потискане на тяснопартийния егоизъм. Консенсусът не винаги се случваше, но съм убеден, че именно в това Народно събрание, в резултат на усилията на ГЕРБ показахме, че политически диалог е възможен. Парламентарната група на ГЕРБ истински се отвори към партньорство и сътрудничество. Търсихме съгласие по същество на проблемите, а не просто съглашателство. Търсихме решение в рамките на възможното и недопуснахме компромиси, които да водят до половин свършена работа. Дори само това да сме постигнали през последните две години, то представлява респектиращ политически актив, защото е факт, че днес няма препятствия пред воденето на откровен политически диалог между партиите в парламента. Все още обаче предразсъдъците и тяснопартийните интереси до известна степен пречат на резултатността при подобни преговори. Истински вярвам, че няма да има връщане от онова, което вече е направено за комуникациите между отделните парламентарни формации.
Опитът ни показва, че отиващият си парламент беше един от тези, в които нямаше много място за грозните пазарлъци. Надяваме се това тепърва да повлияе за по-добър публичен образ на институцията, която всички ние представляваме.
Парламентарната група на ГЕРБ бе част от добре синхронизирания работещ механизъм Парламент – Министерски съвет. Инициирахме своевременно приемане на законопроекти с цел да не връзваме ръцете на кабинета в усилията му да отговори по възможно най-бързия и адекватен начин на обществените очаквания. Както може да се предполага, опозицията побърза да нарече работещите ни взаимодействия с кабинета „популистки PR“. Абсурдът на подобни твърдения бе опроверган от самата парламентарна практика на комуникациите, при която ние всеотдайно и търпеливо търсихме масова подкрепа, за да приемем добрите идеи за България. Често в името на толерантния политически диалог ГЕРБ даваше път на програмни приоритети на своите партньори в управлението, което, разбира се, не всякога се харесваше на нашите собствени избиратели.
Изпитваме удовлетворение от приетите законодателни промени в областта на правосъдието, които освен че гарантират повече справедливост в България, доближиха страната ни до излизане от европейския механизъм за сътрудничество и проверка. Така постигнахме едно от най-високите нива на интегрираност в Европейския съюз. Чрез парламентарната си дейност от последните две години ГЕРБ успя да промени до голяма степен и очакванията на своите избиратели. Избирателите на ГЕРБ се научиха да приемат необходимите компромиси. Те свикнаха да подкрепят диалога на своята партия с други политически сили в името на добри консенсусни решения.
Съзнаваме, че често забавяхме важните решения за нашите структури по места в името на общи задачи, диктувани от обществените приоритети. Чест прави на кабинета Борисов, че не делеше проблемите на по-близки до програмата на Партия ГЕРБ и по-отдалечени от нея. Правителството работеше по своите политики с ясното съзнание, че общественото одобрение към работата му ще бъде на приливи и отливи. Кабинетът на Борисов не търсеше лекия път и евтината популярност. Факт е, че този кабинет успя да издигне високо глас в европейските институции и да търси най-доброто решение за националните ни проблеми с европейска помощ. Ценен принос на нашия кабинет е, че запази на завидна висота еврооптимизма на българите и съпричастността ни към европейската перспектива. Това се оценява много високо от европейските ни партньори.
В края на управлението си отчитаме рекорден за последните осем години икономически растеж и бюджетен излишък, което директно води до намаляване на държавния дълг. Доходите на българите се увеличиха, а безработицата намалява значително. Продължихме успешно да подобряваме инфраструктурата в страната ни, използвайки пълноценно ресурсите на европейската солидарност, от които само преди две години бяхме изолирани. Всички тези усилия на кабинета Борисов бяха оценени от партньорите ни в Брюксел, които насочиха към нас специализирана помощ от 160 млн. евро за справяне с миграционния натиск и укрепване на сигурността по границите ни.
Парламентарната група на ГЕРБ се оказа важен лост за осъществяване на всички законови промени и мерки за запазване на стабилността на страната ни. Без алтернатива са и множество парламентарни и дипломатически усилия за обезпечаване на ред и спокойствие в страната на фона на задълбочаващите се проблеми със сигурността в Европа и региона ни. Още по-притеснителни са военните конфликти в близки до нас региони, които генерират неспирен поток от мигранти, организирана престъпност и тероризъм. На този фон през последните две години в последователните усилия на днешното правителство България се утвърди като остров на стабилност не само на Балканите, но и в целия регион на Югоизточна Европа и Близкия Изток.
Накрая, но далеч не на последно място, Парламентарната група на ГЕРБ счита за особено важно за пореден път да декларираме желанието си да се съобразим с вота на референдума. Делът на гласувалите в допитването българи е твърде голям, за да бъде пренебрегнат. И ако Законът за малко не направи референдума задължителен, то моралът на ГЕРБ ни задължава да настояваме да се уважи желанието на избирателите за промяна на политическата логика на управление на държавата. Призоваваме обаче всички парламентарно представени политически сили да се съобразим с волята на българските граждани, да се мобилизираме и да положим възможните усилия, защото всяко несъобразяване с гражданската воля на над 2 млн. 500 хиляди български граждани, ще доведе до увеличаване на негативната енергия в обществото, а оттам и до задълбочаване на политическата криза, което за нас е неприемливо.
Пожелавам на всички Вас, уважаеми колеги, здрава и спорна 2017 г.! Пожелавам Ви успех в предстоящите парламентарни избори! Искрено се надявам да запазим респекта и нормалните човешки отношения помежду си в кампанията, за да можем да работим и занапред само и единствено, водени от интереса на България! Благодаря Ви! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
От името на Парламентарната група на „БСП лява България” – нейният председател госпожа Корнелия Нинова. (Народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ напускат залата.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП ЛБ): Госпожо Председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми зрители и слушатели, да ни е честита Новата 2017 г.! Дано да е мирна и здрава за България!
Откриваме последната сесия на Четиридесет и третото народно събрание – може би най-кратката сесия в парламента. Наистина е почтено към онези, които ни изпратиха тук, да отчетем какво сме направили.
Не с консенсус, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, но с факти, с реализъм, надявам се с мъдрост и перспектива занапред. Мнозинството сложи в дневния ред на този парламент Програмата на правителството на Бойко Борисов – над 150 страници на компромиса, сговора, делбата и провала. Нямаме парламентарно време да анализираме по сектори, но можем да обобщим: две загубени години за България, две безплодни години за народа ни. Мнозинството беше създадено с една голяма цел – реформи, и ги направихте: пенсионна, образователна, здравна и съдебна. Много спорове, срещи, раздели, напускане на партньори видяхме в управляващото мнозинство, но не видяхме резултат от тези реформи. Нека ги оценим не от гледна точка на управляващите, не дори и на опозицията – ние всички ще бъдем субективни тук, да се опитаме да ги оценим от гледна точка на онези, за които ги направихте.
Смятате ли, че някой българин днес е по-добре и по-доволен, има по-добро здравно обслужване, че плаща по евтини лекарства или не плаща под масата, когато отиде в болница? Ние не мислим, че това е така! Към всичките му неволи в здравеопазването, реформата добави унижението да чака на опашки, за пръстови отпечатъци.
Пенсионната реформа.
Днешните пенсионери получиха ли по високи пенсии? Не. А бъдещите какво получиха? По-висок стаж, тоест по-дълго време да работят, увеличихте им осигурителната вноска и им дадохте обещания за бъдещо несигурно събитие – след 30 години да получават по-високи пенсии.
Образователна реформа.
Колеги, побъркахте учители, деца, директори с нови учебни програми. За пръв път учебна година стартира без учебници, държавни и общински училища с по-малък бюджет.
Съдебна реформа.
Месеци наред спорове за подялба на власт и влияние във Висшия съдебен съвет. Но нека пак от гледна точка на тези, които направихте реформа да попитаме: имат ли чувството, че е повишена справедливостта, че има възмездие за престъпниците, че битовата престъпност е по-малко? Нека да кажат те!
Заложихте 16 милиарда нов дълг, увеличихте акцизи, такси и винетки, гордеете се с един милиард и половина повече излишък. Но, тук стои най-важният въпрос в политиката – почувства ли нещо от това народът? Почувства ли, че живее по-добре от тази финансова стабилност, както Вие го наричате? Тоест намаля ли бедността – най-голямото предизвикателство пред нас? Ние мислим, че не. Има само един измерител на успешна политика и това е отговорът на въпроса: живее ли днес народът ни по-добре след управлението на Бойко Борисов? Нека той да отговори!
Някои сигурно живеят. Онези десетина фирми, които получават всичко в българската икономика – да. Но млади семейства, хора с увреждания, работници, интелигенция, пенсионери, учители – не!
Министърът на здравето, на отбраната и кметът на Пловдив сигурно живеят по-добре, но са обвиняеми за далавери. Но пациентите, жителите на Пловдив, военните и техните семейства – едва ли!
Към тази несправедливост добавете и отнемането на достойнството на българския народ, защото какво друго е външната политика на правителството на Бойко Борисов освен предателство на националния интерес – Ирина Бокова и Кристалина Георгиева; подкрепа на споразумението СЕТА; санкциите срещу Русия; цялостната Ви политика по отношение на бежанците, която е послушание към Меркел и Европейската народна партия. И народът каза „Не!“ на тази политика, поиска промяна и избра Румен Радев за президент. Вместо да приемете тази воля и да се оттеглите от властта, започнахте с всички сили да се вкопчвате в нея: опити за ново правителство, бавене на мандати, сега искане за удължаване работата на това Народно събрание, уж за да отговорите на народната воля от референдума, и Ви трябват две седмици.
Уважаеми колеги, имахте два месеца от 13 ноември до днес, имахте две години на управление и можехте да го свършите. Кого мислите, че ще заблудите, че това е Вашето желание – да удовлетворите народната воля?! Интересът тук е друг и хората го разбират – материален е този интерес, а не народната воля.
Ето защо ние виждаме изхода от тази ситуация с разпускане на Народното събрание и предсрочни избори, ново мнозинство по волята на народа и политическа зрялост в бъдещия парламент за следното:
Първо, бъдещите депутати веднага и на първо място да се заемат с промяна в Изборния кодекс.
Второ, без никакви компромиси разправа с мафията, подкупите, комисионните, договорките на маса и плащането под маса, и възмездие за тези, които го правиха в тези две години.
Трето, работа за нов икономически модел за развитие на България, а той е: собствена икономика и българско производство; план за развитие на 5 – 6 отрасъла на държавата, за които имаме суровини, възможности и пазари; връзването им с образование в средните училища и в университетите за осигуряване на кадри.
Четвърто, здравеопазване – всеки българин да знае, че когато си плаща здравните вноски, ще има достъп до здравеопазване и няма да доплаща за това, а онзи, който не може, защото е беден, защото е слаб или е човек с увреждания, да знае, че държавата му гарантира здравеопазване.
Пето, всичко това, взето заедно, като изпълнение на условия за постигане на две големи цели: намаляване на бедността, раждането и отглеждането на повече българчета в България, тоест големия въпрос за демографската криза.
Уважаеми колеги, (шум и реплики) светът се промени, народите и в Америка, и в Европа, и в България на президентските избори поискаха промяна, и си я взеха. Много хора казват: „Каква точно е тази промяна?!“. (Шум и реплики.) Ние я виждаме така: трябва да се променят много секторни политики, но като цяло принципно я виждаме така: почтени политици, родолюбци, въвеждат правила за работа, за живот, морал за всички еднакво и въвеждат наказания за онези, които не работят и не живеят по тези правила. В центъра на политиките, които правят почтените политици родолюбци, да застане човекът, а не парите.
Голямото предизвикателство пред нас, политиците и партиите, днес е дали разбираме необходимостта от промяна, която поискаха народите ни, дали сме готови да им дадем тази промяна?
Ние от „БСП лява България” разбрахме желанието за промяна, готови сме да я направим. Направихме първата крачка на президентските избори, ще я направим докрай на предсрочните парламентарни избори – ще управляваме държавата, за да реализираме всичко това, което казваме днес. Това е предизвикателство не само пред нас, “БСП лява България”, а пред политическия елит и пред статуквото. Или промяната, или всички ставаме ненужни. Ние сме готови за нея. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от “БСП лява България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва декларация от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Думата има господин Карадайъ – председател на парламентарната група.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Като начало на новата година, искам да пожелая на всички тази година да е по-стабилна, по-спокойна и по успешна за страната и за всички български граждани!
Началото на тази сесия е и краят на Четиридесет и третото народно събрание. През 2016 г. светът преживя много катастрофи, кризи и събития, които не сме предполагали, включително като сила, концентрация, интензитет, отражение и въздействие – от бежанската криза през атентати, земетресения и други природни катаклизми, катастрофи до Брекзит, изборите в САЩ, включително и президентските избори у нас. Но не това са причините за разпускането на Четиридесет и третото народно събрание и предсрочните избори, а всъщност кои са причините? Този въпрос изисква ясен и конкретен отговор, защото и днес в това Народно събрание има поне 150 народни представители, готови да съставят ново аритметично мнозинство и да излъчат кабинет. Тогава защо се разпуска Народното събрание? Отговорът е: липса на сходство в управленските програми на партиите, формиращи мнозинство, и нещо повече – отсъствието на обща ценностна платформа на тези партии, а изводът е: няма стабилна власт без управленска програма на ценностна основа.
В тази връзка следва още един извод във връзка с отговора на въпроса: дали все още се мисли, че трябва да се игнорира 90 процентово съвпадение на програми и да се образува аритметично мнозинство на основата на омразата и противопоставянето? Защото точно това направи ГЕРБ в началото на мандата – предпочете да управлява с партии, които не споделят икономическата, фискалната и данъчната политика от Програмата на ГЕРБ, да управлява с партии, които не споделят общите европейски ценности, дори отричат евроатлантическата ориентация на България. (Шум и реплики.) Много дълъг може да е подробният анализ относно разминаването в управленските програми на партиите от управляващото мнозинство, и не това е целта на този анализ днес.
Тук искаме да подчертаем, че основният проблем, който провали кабинета и този парламент, е формулата за конструирането на властта, и тъй като властта още в самото начало беше порочно зачената, провалът беше предначертан, и ние нееднократно сме подчертавали това. Искаме да предупредим, че всеки следващ опит да се заложи на аритметично, а не на ценностно мнозинство с обща управленска програма, ще постигне същия резултат – провал.
Разглеждайки всички процеси взаимносвързано, ние в Движението за права и свободи приехме президентските избори не самоцелно, като изолирано политическо събитие, а като шанс за процеса на преформатиране на политическата конфигурация и стабилизиране на институциите в България за постигане на истинска политическа стабилност, за установяване на нормалност в политиката. Заложихме на баланса в политическата конфигурация, заложихме на общонародното виждане за промяна, и успяхме. (Шум и реплики.) Българският народ със своя трезв политически усет и мъдрост разби чрез вота си така широко прокламираното в последната година от ГЕРБ запазване на стабилността на властта и разкри неговата несъстоятелност, и в този смисъл президентските избори се превърнаха в начало на ново управление в страната след предсрочни парламентарни избори.
В рамките на този парламент не може да се очаква работа, освен предизборна кампания, която вече се провежда, включително и двете декларации, които чухме, включително и някои от точките от дневния ред, който днес се прие. Държавата се лута, защото няма визия за национални приоритети. Оперативните програми не се изпълняват. Има риск да бъдат окончателно спрени. Образувани са повече от 50 наказателни процедури срещу България. Основните политически сили нямат ценностен образ и визия и се занимават с отрицание на другия – взаимно се обвиняват, вместо да се занимават с развитието на страната. И тук стои въпросът: не само ясно да се посочат виновните за това, но и да си дадем ясна сметка каква отговорност в аванс поема всеки от тук нататък при участие в управлението? (Шум и реплики.)
Трябва да си дадем ясна сметка и за това, че в началото на управление на сегашното мнозинство Европейската народна партия в лицето на Дол преглътна участието на националисти в управлението, то сега ЕНП категорично отряза желанието на най голямата политическа сила да подкрепи кабинет на националистите. (Шум и реплики от ПФ.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, условията са тежки – и климатичните, и политическите, и управленските, и популистките, но независимо от това, независимо от закъснялата оставка на правителството, независимо от компрометирането на демокрацията от управляващите, независимо от липсата на доверие в институциите, независимо че ни заобикаля светът на постфактите и постистините, независимо от доминирането на езика на омразата, независимо от популизма, трябва да разглеждаме проблемите на 2016 г. като шанс за 2017 г. (Шум и реплики.)
Предсрочните парламентарни избори ще сформират нов парламент и ново мнозинство. Голямата цел е това мнозинство да доведе до стабилност в страната и сигурност на гражданите. Необходимо е ценностно хомогенно мнозинство в парламента, което да излъчи стабилно правителство и реализация на национално отговорно партньорство между органи и институции, с ясни национални приоритети, ценностно хомогенно мнозинство, съставено на база сходство между управленските програми и ценностите на съставляващите го партии. Това е много важно предвид и регионалните, и геополитическите кризи. Това е много важно преди поемането от България на Председателството на Съвета на Европейския съюз.
Политическото време изисква ясно да осъзнаваме своята мисия и да набележим целите и пътя, по който да вървим. Национално отговорните партии трябва да сме единни в своята воля да осигурим и гарантираме честни и прозрачни избори, за да се установи необходимото доверие в новоизбраното Народно събрание. Не изпълним ли тези условия, не можем да очакваме съставяне на стабилно мнозинство и правителство, както и успешно реализиране на мандата на следващия парламент. Не можем да се възползваме от историческия шанс да имаме проактивна роля при реформирането на Европейския съюз.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи призовавам всички политически сили в страната да отговорим по достойнство на очакванията на хората, на всички български граждани. Обратното – ако решим, че популизмът и фалшивите послания са печеливши, ако заложим на манипулации и на езика на омразата, можем да обявим началото на дълъг изборен маратон. Последиците от този сценарий са непредвидими, но едно е ясно – отдалечаване от така необходимата стабилност и сигурност, от така желания просперитет.
Разбира се, искам да завърша оптимистично. Пожелавам успех на тези, които ще водят положителна кампания и ще победят собствените си страхове да казват истината и да предлагат програми, които могат да се реализират. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
По начина на водене – господин Цонев.
Господин Симеонов, сега ще ми направят бележка на мен по начина на водене, че не съм подсигурила ред в залата и не чуват народните представители ораторите.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ, встрани от микрофоните): Не го разбирам.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Да, госпожо Председател – благодаря Ви за дадената ми възможност, точно такава забележка ще Ви направя, защото декларациите от името на парламентарните групи имат значение, ако не за хората в тази зала, за хората, които са извън тази зала, и е добре всички да могат да чуят и медиите да могат да отразят всичко, което мислят парламентарните групи, защото това Народно събрание си отива и по тази причина. Да слушаш само собствения си лидер, когато чете декларация и говори, е проява на много лош политически вкус, да не кажа, и на лошо възпитание. Това видяхме в продължение на 15 – 20 минути в тази зала.
Парламентарната група на Движението за права и свободи, както виждате, е в пълен състав и слуша с нужното внимание всички лидери на парламентарни групи.
Моля Ви, госпожо Председател, тъй като очевидно липсва възпитание и политическа култура, Вие да ги въдворите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Бележката Ви е резонна. Опитах се вербално, негласово, да въведа ред в залата, защото прецених, че не е коректно да прекъсвам говорещия лидер на парламентарна група, за да отправям бележки към пленарната зала.
Благодаря на онези народни представители, които се съобразиха със забележката ми и с помощта на квесторите в пленарната зала.
Следва декларацията от името на Парламентарната група на Реформаторския блок.
АНТОНИ ТРЕНЧЕВ (РБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, декларация от Парламентарната група на Реформаторския блок.
На 1 януари 2017 г. се навършват 10 години от приемането ни в Европейския съюз. Много по-рано, десетилетия преди това, един от бащите на модерна Европа – Жан Моне, казва, че хората приемат промяната само когато са изправени пред необходимост, а разпознават необходимостта само когато са в криза.
Отбелязваме годишнината в период, в който Европа и нейните институции са изправени пред множество предизвикателства.
През тези 10 години в българската икономика влязоха 22 млрд. лв. – близо три пъти повече от внесените от българската страна; за 10 години брутният вътрешен продукт на България нарасна от 56 на 88 млрд. лв., но това са само числовите измерители на ползите от евроатлантическия цивилизационен избор на България.
Като десен съюз Реформаторският блок подчертава приноса на всички политически сили от целия спектър, които безрезервно подкрепят членството в Европейския съюз и статута на българските граждани като пълноправни граждани на Европа. Но с хубавото се свиква бързо и се приема за даденост. Дори отделни политици, които публично се изказват против Европейския съюз, изпращат децата си да учат на Запад, в същия този Европейски съюз, а не на Изток, с което доказват, че Европейският съюз е единственият жизнен, полезен, перспективен и гарантиращ сигурността и просперитета на България политически съюз.
Единният пазар, европейските стандарти за демокрация, права и общество, свободното движение на хора и капитали, стоки и услуги до такава степен са част от ежедневието и реалността ни, че сме ги приели за пожизнени. Истината обаче е, че ценностите и постиженията на Европейския съюз трябва да се отстояват всеки ден от всеки един от нас, особено на полето на политическите начинания, и тези усилия трябва да продължат да се правят от всички партии, които имат претенции да са отговорни политически субекти.
Трябва да кажа, че в ситуация на безпрецедентен миграционен натиск върху Европейския съюз – Съюз, излизащ от икономическа рецесия, популистите са във възход и се опитват да вменят на хората, че всички блага на солидарност и европеизмът са причината за несгодите на гражданите. Но ние – и тук говоря като български гражданин и европеец, няма да позволим тези манипулации да пуснат корени. Реформаторският блок е сигурен, че кризата и трудностите трябва да послужат за това да се осмелим за повече, по-солидарна, по-консолидирана Европа – повечето промени, които само една криза прави възможни.
Годишнината е логичен момент за ретроспекция и оценка. Ние влязохме в Европа, но влезе ли Европа в нас, оползотворихме ли предоставените ни възможности? Реформаторският блок категорично смята, че България трябва да се възползва по-активно от статута си на пълноправен член да удвои усилията си за влизане в Шенген – печата на качество за нашите системи за сигурност, за влизане в чакалнята за Еврозоната, за участието си в европейския банков надзор и европейската прокуратура.
Заедно с това страната ни трябва да е много по-активна с изпреварващи позиции по отношение на общите европейски сили за сигурност, стандарти за образование, политики по доходите и преодоляване на социалното разделение, по които Европа изостава, а екстремизмът се възползва от разколебаните темпове. Защото сигналът в хората е ясен – сигурността е задача № 1 и доверието в Съюза ще нарасне, само ако той отговори адекватно с политически решения на тази задача, поставена от гражданите.
Отчитаме като грешка на 43-то народно събрание, че пропусна да демонстрира политическа воля за влизането на България в Шенген и не отправи на висок глас критика на българската страна, че Европейската комисия допусна голяма политическа грешка като обвърза механизма за сътрудничество и проверка с готовността на страната за влизане в Шенген.
България пази границите на Европейския съюз ефективно и трябва да настоява тази оценка да е водещият аргумент при присъединяването й към европейската система за сигурност.
Отчитаме като грешка и липсата на решение на българското Народно събрание да се отговори на призивите на отделни страни за изпращането на европейски сили за сигурност на южната граница на Съюза като активна мярка срещу каналджийството и незаконния мигрантски натиск на границите на Съюза, респективно на България.
Реформаторският блок ще отстоява ползата от такава солидарност, защото тя е солидарност в интерес на българските граждани и върховенството на закона в Европейския съюз.
Отчитаме като грешка на 43-то народно събрание, че не даде ясен знак за подкрепа на санкциите против властващите в Кремъл, с което да се пресекат опитите на Българската социалистическа партия и левите сили у нас да разколебават гражданите и обществото от ползата от санкции. Те са ясен знак, че Европа е политически съюз, в който върховенството на правото и суверенитета на държавите в него, се зачитат безусловно и дръзналите да нарушават този принцип не остават безнаказани.
Реформаторският блок смята, че в края на мандата си политическите партии в 43-то Народно събрание по повод 10-годишнината от влизането на България в Европейския съюз могат да поправят тези пропуски като заявят в обща декларация непоколебимата си политическа воля България да задълбочи и препотвърди евроатлантическото си членство. Реформаторският блок ще внесе проекторешение за декларация и призоваваме политическите сили да го подкрепят.
Накрая искам да кажа няколко думи за приоритетите на Реформаторския блок за политическия сезон, колкото и абсурдно кратък да бъде той – дали ще е две или три седмици, няма значение. Затова акцентът ни не беше тук, макар че мога да Ви изчета всички наши предложения, входирани в Деловодството: Законопроект за предотвратяване на корукцията и отнемане на незаконно придобитото имущество – абсолютен приоритет и за Реформаторския блок, и за цялото общество, борбата с корупцията, продължаване на съдебната реформа, Законът за уреждане на правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове, Законът за устройство на територията, Законът за задълженията и договорите – нещо, което ще спести милиони на България, и така нататък, много-много други. За съжаление, този парламент си отива, или не, ще дойдат други и ще свършат повече работа.
Но важно е това, което се случва днес – 20 години от 10 януари 1997 г. Виждам опасни тенденции, уважаеми колеги, да се омаловажат усилията и саможертвата на хората от тогава, да се правят внушения, че това били някакви едва ли не платени протести. А именно благодарение на тези дни всичко това, на което се радваме днес, е възможно. Не го забравяйте!
Честита Нова година и бъдете здрави! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тренчев.
От името на Парламентарната група на Патриотичния фронт? Няма.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Те няма какво да кажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: От името на Български демократичен център – Народен съюз?
Заповядайте, госпожо Ковачка.
КРАСИМИРА КОВАЧКА (БДЦ-НС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! След оставката на кабинета, политическото развитие у нас имаше своя логичен ход и завършек. Невъзможността за съставяне на нов кабинет в този парламент ни изправи пред извънредни парламентарни избори – политическо развитие, което носи нестабилност и определени рискове, поради общата несигурност в Европа, мигрантската и терористичната вълни, продължаващите конфликти в Сирия, Ирак и Украйна, но най-вече поради опасността политическата криза у нас да продължи и след извънредните избори.
Ние бяхме против подобно развитие – позиция, която сме изразявали многократно, включително и пред президента на Република България. Но както се казва, неуспехът е не това да паднеш, а в отказ да станеш. Политическите сили не намериха сили и воля, за да избегнат това развитие и да не задълбочават проблемите на страната.
Наученият урок от случилото се за политическите сили в бъдещия парламент трябва да бъде търсенето на ново политическо поведение – поведение, което ще позволи съставянето на широка коалиция в бъдещия парламент и кабинет с програма, насочена към решение на ключови проблеми на страната: икономически ръст, заетост и доходи на населението, демографски проблеми, продължаване на реформите в образованието, в здравеопазването, съдебната система и, разбира се, стабилността и сигурността на страната.
Сериозността на тези проблеми трябва да обедини всички нас. Над всичко трябва да стои приоритетът на икономиката. Всички други реформи ще са безсилни за модернизиране на страната, ако не постигнем изразен икономически ръст.
Днес обаче имаме да решаваме един проблем, пред който всички изглеждаме обединени. Това е промяната на Изборния кодекс. Всички сме съгласни, че вотът от референдума е категоричен и волята на хората трябва да бъде изпълнена. Различията настъпват в тълкуването какво точно трябва да се направи, каква да бъде – мажоритарна или смесена система, която ние ще одобрим? Колко кандидата да се допуснат до втори тур, принципът на райониране и други?
Ние от БДЦ и Народен съюз също искаме промяна на изборните правила, която да осигури нормални условия за гласуване на 2 милиона млади и активни българи, живеещи извън страната. Нека експертите да намерят решение как това да се случи – чрез електронно гласуване или гласуване по пощата, но ние решително ще отстояваме това право на нашите сънародници, живеещи извън страната.
Изразяваме съмнение, че в оставащите няколко дни на парламента ще може да се постигне съгласие по всички тези проблеми. Опасяваме се също, че бързането в този случай може да доведе и до бързо разкаяние. Ако оставим това решение за бъдещия парламент, мисля, че хората ще ни разберат. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БДЦ – НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ковачка.
От Парламентарната група на Политическа партия „Атака“ има думата нейният председател народният представител Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Главчев.
Да Ви кажа честно, колегиално да Ви се оплача: вече изпитвам една умора – декларация след декларация, сесия след сесия. Ето тук за пример ще Ви дам какво съм казал 2007 г. Преди малко стана дума за 10 години от приемането ни в Евросъюза. Аз не знам дали в тази зала има и десетина човека, които са били народни представители 2007 г. Затова ще се постараем в пощите да Ви пуснем това изказване, да си припомните... Ето и на Вас един екземпляр (подава лист на председателя Димитър Главчев).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Много е поучително, защото тогава казвам няколко неща, които се оказаха верни. Например, предупреждавам, че влизането в Европейския съюз само по себе си не води до подобряване на живота. Така и се оказа, че така наречените „евроатлантически ценности“ не включват християнството в себе си, тъй като то отпадна, беше отхвърлено от проекта за Конституция на Европейския съюз и някои държави като Полша и Испания протестираха много категорично. В България, разбира се, няма значение християнство, езичество – да влезем в Съюза, да се наредим някъде на редичката и да ръкопляскаме.
Десет години минаха, през които в България животът стана по-лош, не по-добър. Преди малко беше цитиран брутният продукт. Ами брутният продукт, ако не се повиши с няколко процента, направо да вземем да се удавим в колона по един в Черно море. Това не може да бъде аргумент, че членството в Евросъюза донесе полза на България. Не, обратно – членството в Евросъюза донесе щети. И това аз го доказвах, още когато влизахме в Евросъюза.
Тогава предупредих, че само затварянето на четирите блока на АЕЦ „Козлодуй“, което стана с измама, защото тогава преговарящият с Евросъюза госпожа Кунева, в момента вицепремиер в оставка, и министърът на енергетиката Ковачев, както и външният министър Паси, измамиха българския народ, че е имало решение на Еврокомисията да се затворят блоковете. Писахме специално писмо с нашите евродепутати. Оказа се, че няма такова решение. Група български информатици заведоха дело в Люксембургския съд и оттам им отговориха: „Съжаляваме, не можем да дадем ход на делото, тъй като няма решение на Еврокомисията, което да обжалвате“. Обаче тук, в България беше наложена измамата, че Еврокомисията е решила така и българските тогава управляващи, начело с преговарящия в Евросъюза – Кунева, предадоха интересите на България.
В тази връзка от тази висока трибуна се обръщам към най-високата позиция в прокуратурата – господин главния прокурор, който винаги е бил много рефлективен, много навременен, да започне, както сега е повдигнал няколко обвинения срещу бивши и настоящи министри, да вземе да повдигне обвинение срещу госпожа Кунева, господин Милко Ковачев и господин Паси, които измамиха тогава българското общество, че трябва да затворим блоковете си, от което претърпяхме щети над 10 млрд. евро по грубо изчисление на специалисти. Това са щети, които заслужават сериозни обвинения, защото в момента имаме обвинения за 200 милиона, даже за 20 милиона, някакви такива суми. Тук става дума за милиарди! България загуби милиарди и в момента чуваме, че правителството се е обърнало към Румъния, за да иска ток, защото има опасност да останем без ток, да има режим на тока. Ами, да, всичко това е в резултат на грешките, допуснати от няколко правителства и овчедушния патос, с който беше приемано нашето членство в Евросъюза.
В момента Евросъюзът е една организация, една институция, която доказа своята несъстоятелност, ако щете по най-важния въпрос на съвремието, нелегалните пришълци, мигрантите. Евросъюзът се оказа абсолютно несъстоятелен, лидерите на Евросъюза се оказаха абсолютно безхарактерни и без никаква визия за това как да предпазят собствените си държави от нахлуващите вълни така наречени „бежанци“, които всъщност са пришълци, които са нелегални, които са носители на криминогенна обстановка, на терор. Това са буквални терористи.
Така че ние, българските политици, ако искаме да сме в час, както казваше един Ваш лидер – почетен председател, дами и господа, трябва да преосмислим критично членството в Евросъюза. Какво означава това? Аз не казвам да правим резки движения, но казвам да преосмислим нашето членство и да бъдем активни. България досега беше пасивен фактор и при преговарянето, губейки, понасяйки щети, потъпквайки своите интереси, а и като член на Евросъюза беше абсолютно пасивен фактор без никакво присъствие, без никаква визия, без никакви предложения и идеи. Отиват там нашите представители, за да слушат чинно и след това да се върнат да изпълняват директиви.
Смятам, че е крайно време българският политически елит да преосмисли това членство, да реши как от тук нататък България трябва да се развива – дали трябва да се изпълнява всичко, което идва от Брюксел, или трябва да възстановим поне част от суверенитета си. Без такъв суверенитет ние не можем да говорим за бъдещо успешно развитие и каквато и да е политика, или секторни политики, както чухме тук, или пък амбиции, че, ако дойдем ние на власт, то ще направим чудеса. Никакви чудеса не могат да се направят, ако продължава тази колониална картина, в която България няма суверенитет, няма собствена икономика, цялото ни активно население работи за чужди икономики и това се приема за нормално и безалтернативно положение. Алтернатива има и тя се нарича повече суверенитет, повече политика стил Орбан, повече политика в името на българския национален интерес.
Какво значи национален интерес? Значи да имаме собствена икономика на всичко, което произвеждахме преди, а сега се внася.
Какво значи национален интерес? Ами, поне част от тези хора, които работят навън, да се върнат.
Какво значи национален интерес? Да се запазим от мигранти, от вълни от пришълци, които застрашават нашата идентичност.
Това означава национален интерес – да вдигнем доходите на бедстващите българи, които за десет години в Евросъюза опознаха дъното на мизерията. Всичко това е националният интерес.
В тази посока трябва да работи българският политически елит. Другото е игра на избори, игра на изборни системи. Както виждам ,сега започва една игра: хайде да сменим изборната система. Добре, сменете я. И какво ще стане с това? Ще се вдигне стандартът на българина? Няма да се вдигне. Ще заработи икономиката? Не, няма. Това, което трябва да стане, може да стане само с политическа воля, достатъчно мнозинство в този парламент, което обаче да иска да го направи, и изпълнителната власт, която да не се притеснява и страхува от всяка забележка на чужд посланик.
Това е нещо, което не го казвам за първи път. Както Ви казах вече, изморил съм се да произнасям декларации от тази трибуна, но така или иначе трябва пак да се чуе това, което Ви казвам, защото думите ми отпреди 10 години се оказаха верни. Е, хайде да не минават още 10 години, за да излизаме пак на тази трибуна и да кажем: „Абе, аз какво Ви казах през 2017 г.? Вярно ли е? Вярно се оказа.“
Моят съвет към Вас, дами и господа народни представители и кандидати за властта в бъдещата предизборна кампания, е да направим така, че най-после да се промени колониалното статукво на България; да направим така, че да имаме самочувствие, което означава да започнем по-самостоятелна политика. Светът се променя. 2017 ще бъде бурна, динамична година. Ако ние това не го разберем, ще останем на опашката, ще останем на дъното и няма значение дали членуваме в Евросъюза, в НАТО или в някакъв междупланетарен съюз. Все същото, защото в Северозападна България това няма да се усети. А и в цяла България вече. Както виждаме, цяла България стана със синдрома на Северозападна България – мизерия, безработица, безпътица. И от там нататък с каквато и политическа програма, с каквито и политически идеи да излизаме сега на тези избори, хората не вярват на тях. Започват да вярват на всякакви смешници, на всякакви клоуни, на всякакви, които се заявяват за новите спасители. Само че Вие знаете, че това е измамно.
Затова съветът ми към всички, които се занимават с политика, е: да се върнем към същността на политиката. А политиката означава да правиш за колкото може по-кратко време толкова по-добър живота на хората, на българския народ. В крайна сметка това гласи клетвата тук, в Народното събрание, когато ставаме депутати. Да се върнем към тази клетва, да я спазваме. Нищо друго не се иска от нас. Може тогава да вземем да направим и нещо добро.
Благодаря Ви за вниманието. Желая успешна и здрава година, повече ум, повече разум и повече вяра! Благодаря. (Ръкопляскания от „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
От името на Парламентарната група на „Алтернатива за българско Възраждане” думата има народният представител Мариана Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Желая на всички Вас и на целия български народ успешна и мирна Нова година!
Четиридесет и третото народно събрание започна с вяра и оптимизъм, подхранени от волята за стабилност и търсене на консенсус. Не можем да вървим само по пътя на отрицанието и трябва да кажем, че в него се родиха и добри закони, но във времето така и не бе изработен пълноценен механизъм за дискутиране на важните проблеми, на предстоящите законопроекти и колективното вземане на решения, дори в рамките на управляващото мнозинство.
Правителството не се вслуша в апела на АБВ за кадрови промени, за идентифициране и работа по ясни приоритети. Затова и президентските избори, и референдумът се превърнаха във вот против политическия елит, против прехода, против начина на правене на политика въобще.
За две години в Народното събрание Парламентарната група на АБВ и като част от мнозинството, и като опозиция постигна видимо присъствие и се утвърди като законодателна компетентна идеологична формация, подготвена професионално в отстояването на солидни политически принципи.
АБВ беше водеща и имаше принос в реформите в редица сектори – правосъдна система, пенсионна и социална система, висше образование. Допринесохме с добри решения в сектори „Военна и вътрешна сигурност“, „Енергетика“, „Земеделие“ и „Здравеопазване“. Парламентарната ни група се открои като генератор на идеи, съгласие и интелигентно поведение.
Днес социалнополитическата и икономическа обстановка повече от всякога е динамична и сложна. И преди е имало разделяне и противопоставяне в политиката и обществото, но с ясни полюси и видими граници. Сега се сблъскваме с манипулации, с изтръгната надежда и изгубени ориентири. Ценностите са демонтирани, за да се прехласваме пред фалшиви герои и мними спасители. Всеки път се обещават стабилност и развитие, но оставаме само на ниво декларации и лишаваме думите от смисъла им. Спорим дали има или няма политическа криза, а все по-очевидно е, че има криза на доверието в институциите и партиите заради липсата на усещане за справедливост през последните години.
Появяват се нови спасители и като в реклама за бърз кредит и лотариен билет ни обещават мигновено решение на проблемите, пряк път към успеха. На мода са националпопулистите и социалпопулистите. Ситуацията, в която се намираме, е рискова за партиите и политиците, за цялата политическа класа. Но това, освен залитане към популизма и несистемните играчи, е и своеобразно почистване на статуквото и в него няма нищо страшно.
Макар да е звучало десетки пъти през годините, трябва да кажем: „Няма пряк пък към успеха без усилия!“. Затова и АБВ има своята мисия. Хората в АБВ има кауза. Основният извод, който правим, е, че България се намира в качествено нова ситуация. Тя е изправена пред съдбоносни рискове и опасности, че на карта е поставено съществуването на държавността.
Множеството насложени една върху друга кризи в Европа – мигрантската, промените във външнополитическата и геополитическата среда, демографската криза, бавните темпове на икономически растеж и нарастване на доходите – всичко това поставя все по-остро проблема за бъдещето на България като държава и нация.
Въпросът, който все по-настоятелно се поставя от обществото, е: какво реално постигнахме повече от четвърт век след началото на промените и след десет години европейско членство? Има ли средна класа? Намаля ли пропастта между бедни и богати?
Ниският стандарт на живот и несигурността, дефицитът на идеи, липсата на кауза, кризата на ценностите на доверието, на авторитетите се задълбочиха неимоверно. Обществото е неспособно да се противопостави на опошляването и омразата. Липсата на посока и път, дългосрочното виждане на програма и действие, диалог и минимум съгласие по национални приоритети – АБВ се противопоставя на тези процеси. Макар да имаме капацитет и политическа култура да участваме пълноценно в политическия живот, ние също осъзнаваме необходимостта да променим себе си. Промяната е необходима за всички.
В името на това да се сложи край на монопола и съглашателството в политиката АБВ прави първата крачка чрез доброволна и осъзната промяна, без тя да е под вътрешен или външен натиск.
Традиционните партии нямат доверието на гражданите заради проявата на конюнктурност и ламтеж за власт. През годините те показаха, че лесно отстъпват от своите принципи, често заблуждават избирателите и използват властта самоцелно. Те вече не са и в състояние да излъчват устойчивата формула за управление.
АБВ ще даде друга, съвременна алтернатива на статуквото. Ще търсим консолидация на нацията и сътрудничество в борба срещу заплахите на днешното общество: тероризъм, неравенство, бедност, липса на перспектива. За нас не е достатъчно да се видят проблемите, но и да се посочат решенията. Ще се борим за почтеност в политиката, прозрачност и честност. Политическите компромиси са неизбежни в едно общество, но те не трябва да се превръщат в практика. Компромисът не бива да подменя принципа.
АБВ дава път на нови, млади и почтени хора, които са готови да работят за България, и на идеи, които носят промени и справедливост. Основните приоритети на АБВ ще бъдат: намаляване на социалните неравенства, сигурност на гражданите, укрепване на държавността и въвеждане на смесена избирателна система.
АБВ е работила досега и ще продължи да работи за увеличаване на доходите от труд. Трудът на българските граждани трябва да бъде достойно заплатен и да мотивира. Безперспективно е да продължим да изграждаме икономика на ниските доходи, защото това води до избора на много българи да работят и живеят със семействата си в чужбина. Ние ще настояваме и за чувствително увеличаване на пенсиите за прослужен стаж и възраст.
АБВ ще се бори за решително подобряване на обхвата и качеството на българското образование. Ние целим въвеждане на безплатен достъп до детски ясли и градини на всяко българско дете. Това ще допринесе за намаляване на броя на отпадналите от училище деца. Ще предложим мерки за повишаване на качеството на средното и висшето образование чрез създаване на повече възможности за привличане на собствени ресурси от страна на университетите и развитие на нови технологии.
Достъпът до здравеопазване следва да бъде гарантиран за всеки български гражданин. Необходими са мерки за ограничаване на броя на неосигурените. Неотложна е реформа на инвалидните пенсии и грижата за хората с увреждания. Държавата трябва да гарантира лечението на тежко и хронично болните деца и възрастни, независимо от техните доходи.
Сигурността на гражданите е свързана както с предпазване от битовата престъпност, така и със състоянието на Българската армия. Приоритетна задача е решаването на проблема с мигрантската криза и опазването на българската и общоевропейска граница.
АБВ защитава необходимостта от силна външна политика, която да е основана на активно участие на България в процесите на вземане на решения в Европейския съюз и НАТО.
Просперитетът на българите и успешността на българската държава зависят от развитието на икономиката на страната. Не говорим единствено за макроикономическа стабилност, но и за различна структура на българската икономика – повече добавена стойност, по-малко ниско платен труд и по-малко износ на суровини.
Основната характеристика на държавността е активната демографска политика. Тя включва както насърчаване на раждаемостта, така и мерки за профилактика и ограничаване на ранната смъртност. Трайното решение на демографския проблем на България обаче е свързан с качеството на живот на българските граждани, включително образование, здравеопазване и доходи.
България днес се нуждае от нови деца, а не от съмнителни бизнесмени, шоумени и корпоративни политици. И досега сме имали такива. България не може да се промени от хора, които през годините са имали мнозинства в парламента, имали са решаваща роля в изпълнителната власт и не са направили достатъчно. Време е за възраждане!
Пожелавам успех на всички партии в предстоящите избори. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от Парламентарната група на АБВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Тодорова.
С това изявленията от името на парламентарни групи във връзка с откриването на новия политически сезон приключи. Продължителността на сезона ще бъде определен от президента Радев.

Преминаваме към законодателната дейност. Първо, предложение по реда на чл. 50, ал. 8:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРИТЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ 1396 – 1913 г.
Позволете да Ви припомня, уважаеми колеги, че Законопроектът е представен от вносителите на 2 март 2016 г. Предстоят разисквания по Проекта за решение.
Процедура – заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, както каза господин Главчев, продължаваме разглеждането на тази точка, която от Партия „Атака“ сме вкарали в това Народно събрание на 27 октомври 2014 г.
Точката е: „Проект за решение за осъждане на геноцида над българите в Османската империя 1396 - 1913 г.“
Както сами се досещате, това решение, което евентуално ще приемем, засяга всички българи.
Затова предлагам да направим така, че разглеждането на тази точка да бъде предавана на живо по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Чуколов.
Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Десислав Чуколов за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на разискванията и гласуването по тази точка.
Гласували 126 народни представители: за 37, против 41, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
За прегласуване – господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ (ПФ): Уважаеми господин Председател, предлагам прегласуване, тъй като част от колегите не бяха в залата и не можаха да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура по прегласуване!
Гласували 138 народни представители: за 52, против 38, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Откривам разискванията.
Думата има народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (нечленуващ в ПГ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Правилен Ви беше анонсът, че преминаваме към законодателна дейност и проектите за решения имат силата на закон. И аз питам: ако днес българският парламент приеме този Проект за решение, какво ще се случи с който и да е български гражданин или дори учен историк, който не споделя тезата в Проекта за решение?! Ще го откажете ли?! Ще му отнемете научни титли?! Не може да се законодателства с историческите оценки. Това е първият порок на Проекта на решение. Оставете историята на историците!
Разбира се, много добре съзнаваме, че темата за периода на османското владичество над българските земи засяга дълбинни пластове на колективното несъзнавано, тоест на архитиповете. Това е така. Имаме ясно съзнание. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Но отговорността на един политик, достойнството на един български гражданин, на един политик, на една нация е в това да може да вижда отвъд историческия предразсъдък, отвъд митологемите.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, говоря за „османско владичество“, защото това е коректният термин, с който можем да определим периода от 1396-а до 1878 г., а може би е по коректно да говорим за 22 септември 1908 г. Този период не може да бъде определен като робство, защото не се побира в семантичните граници на понятието „робство“. Коректният термин е „владичество“. Въпрос на исторически комплекс е да си пазим робството. Не знам какво бихме спечелили от това. Това – първо.
Но по-важното, което трябва да се каже днес във връзка с този Проект за решение, е, че този период не може да бъде определян и като геноцид. Това ще бъде абсолютен прецедент в световната история и в световната политическа история.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, единственото разумно нещо, което може да направи това Народно събрание към края на своя мандат, е да намери сили в себе си и да прекрати разискванията като гавра с историята (силен шум в ПФ), като Проект за решение, който прокарва разделителни линии в българското общество, когато страната има нужда от обединение, от единение по пътя на толерантността и по пътя на разумния, верен, доблестен прочит на историята. Всичко друго е политически егоизъм, опит да се експлоатират историческите събития за извличане на опасни политически дивиденти и за разширяване на популистката ниша в българската политика. Нищо няма да допринесе този Проект за решение! От този Проект за решение България и съвременната българска нация само биха загубили, защото се пораждат рискове за нови разделителни линии.
Предложеният Законопроект е още едно ярко доказателство, че в крайна сметка крайният национализъм не допринася полза нито за нацията, нито за народа, нито за държавата! Крайният национализъм по своята дълбока същност е опасен и антинационален, противоречащ на интереса на България. Убеден съм, че и вносителите на Проекта за решение съзнават, че периодът на османското владичество не може да бъде определен нито като робство, нито покрива критериите за геноцид, упражнен над българския народ. Всичко друго е грубо политизиране на историята – опасен прецедент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Местан.
Реплики? Няма.
За процедура има думата народният представител Муса Палев.
МУСА ПАЛЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, тази точка бе включена в дневния ред на Народното събрание преди около година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: На 2 март 2016 г.
МУСА ПАЛЕВ: Тогава дебатът по нея бе отложен поради липса на становище на Комисията по външната политика. Днес също нямаме становище на Комисията по външната политика. Предлагам разискванията по точката да бъдат отложени от днешното заседание, докато Комисията по външната политика не свърши своята работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Палев.
Обратно становище?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Искам да припомня, че Проектът за решение е внесен съгласно всички правила на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тоест тук няма никакво нарушение и никакво значение дали Комисията се е произнесла. За една година е имала време да се произнесе – точно 38 заседания е провела тази Комисия за една година. Никой не й е пречил да се произнесе.
Нещо повече, въпрос на чест и достойнство е най-после този въпрос да бъде разискван в българското Народно събрание, да се види наистина все пак кой уважава собствения си народ и собствената си нация, която 500 години е била избивана, изтезавана и подлагана на какви ли не унижения, включително да плаща кръвен данък, тоест да плаща с децата си на едни поробители. Въпрос на чест е предложението, направено от колегата, да бъде отхвърлено и да продължим разискванията по Проекта за решение за осъждане на геноцида – 500-вековния, а не за робството, колега, дори не сте си направили труда да прочетете какво предлага този Проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Гласуваме предложение, направено от народния представител Муса Палев, за отлагане на разискванията по тази точка.
Гласували 139 народни представители: за 91, против 45, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте за прегласуване, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Предлагам прегласуване и преосмисляне – обръщам се особено към ГЕРБ, защото те за втори път под формата на въздържане и отлагане проявяват чувство на национална безотговорност. Няма по-мека дума, която да употребя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, процедурата по прегласуване.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Хайде да решим този въпрос. Хайде да решим в края на това Народно събрание, наистина с достойнство да си тръгнем, че тук сме приели решение, което морално ни задължава датата 17 май да се отбелязва като Ден на геноцида на българите в Османската империя, така, както признахме арменския геноцид, така както световните парламенти признават арменския геноцид и Холокоста, господин Местан.
Това не е исторически предразсъдък и митологема, защото фактологията сочи точно колко българи са били избити – почти половината от населението само при нахлуването на гаджалските вълни.
Предлагам да се прегласува. Мислете с българските си сърца, ако обичате, не с турските!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Процедура по прегласуване.
Гласували 143 народни представители: за 86, против 50, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Следващата точка от програмата ни е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители: Мариана Тодорова и група народни представители на 30 септември 2016 г.
Няма доклади на комисиите.
От името на вносителите – господин Никифоров.
Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ (АБВ): Господин Председател, уважаеми дами и господа! От името на Парламентарната група „Алтернатива за българско възраждане“ внасяме относително къс Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Всъщност предвидили сме пет изменения в санкциите, свързани с чл. 159б, чл. 159г от Наказателния кодекс, в чл. 280 също така изменение на санкциите, в чл. 281 изменение на санкциите и създаване към текста на чл. 321, ал. 3 промяна в смисъла и съдържанието на въпросния текст.
Мотивите ни са следните: засиленият миграционен поток през Република България поставя на дневен ред необходимостта от промени в законодателството, насочени към по-строги санкции за извършителите на трафик на хора или на незаконно превеждане на хора през границата.
Статистиката показва, че в много малко от случаите се води разследване за трафик на хора, а повечето дела са за незаконно превеждане през граница. И в двата случая има необходимост от адекватни наказания с цел превенция на извършителите.
На първо място, предлагаме настоящите промени в Наказателния кодекс, целящи по-строги наказания за извършването на престъпления по трафик на хора, каналджийство и противозаконно подпомагане на чужденци да пребивават и да преминават в страната.
На второ място, по отношение на същите състави предвиждаме да се регламентира, че за извършване на престъплението по решение или по поръчка на група, организация или организирана престъпна група санкцията е по-строга, тоест предвижда се квалифициран състав. Предлагат се и съответните промени в чл. 321 от Наказателния кодекс.
На трето място, предвижда се наказателна отговорност и за приготовление и подбуждане към престъпление по чл. 280 и 281 от Наказателния кодекс – каналджийство и противозаконно подпомагане на чужденци да пребивават или преминават страната.
Цели се всеобхватна наказателно-правна закрила на обществените отношения, осигуряващи спазването на реда и преминаването през границата на страната.
Държа да подчертая, че тази идея е заимствана от анализ на Центъра по превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Никифоров.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ (АБВ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност отдавна разглеждаме темата, свързана с миграционния натиск с всичките й производни, и постоянно търсим подобряване на функционалните и оперативните способи, с които борави държавата при решаването на този проблем и при решаването на такъв тип криза. Несъмнено много са факторите, които следва да бъдат оценени към настоящия момент и да се даде една нова, дългосрочна визия и стратегия за това как трябва да се справяме с този настоящ проблем. Един от факторите, разбира се, е оградата с всичките му производни – колко е струвала на държавата, доколко тя е ефективна, в какъв период от време се построява и така нататък, и така нататък.
Различни са въпросите, свързани с външната политика на Европейския съюз при решаването на конфликтите в Близкия изток и при трайната стабилизация на проблемните региони, от които всъщност тръгват всички тези миграционни процеси.
Говорейки за трафик на хора все по-рядко си даваме сметка, че в случая говорим за престъпление, тъй като имаме извършване на престъпление, когато тези хора незаконно преминават държавната граница, от една страна, и, от друга страна, имаме извършване на престъпление и наличие на такова, когато те участват в престъпни или организирани групи. И мястото на държавата, трябва да отбележим, не е само да подстрекава самодейни състави за лов на мигранти, а да приеме правилната правна, законодателна рамка, която да третира много строго тези престъпления. Наказателният кодекс е в тази връзка, а ние от АБВ считаме, че трябва да бъде осъвременен. Статистиката, както и колегата изказа в мотивите на нашия Законопроект, показва, че в много малко от случаите се води разследване за трафик на хора. Повечето дела са за незаконно превеждане през границата.
Колеги, трафикът на хора се оказва трудно доказуем проблем, но това пренебрежение не решава по никакъв начин проблема. Има спешна необходимост от адекватни наказания с цел превенция, с цел отговорност и поемане на отговорност от страна на тези извършители.
В тази връзка на 30 септември 2016 г. ние от АБВ внесохме Проект за промени на Наказателния кодекс, който съгласувахме с БОРКОР, който съгласувахме също така и с експерти по Наказателно право и процес. Считаме, че с предложенията целим дискусия по цялостната философия на Кодекса и конкретните престъпни състави. Трябва да се регламентира, че за извършването на престъплението по решение или по поръчение на група, организация или организирана престъпна група, санкцията е далеч по-строга. Тоест, предвижда се квалифициран състав.
И накрая, необходимо е да се въведе наказателна отговорност за приготовление и подбуждане към престъпление по чл. 280 и чл. 281 от Наказателния кодекс, а именно каналджийство и противозаконно подпомагане на чужденци да пребивават или преминават Република България. Благодаря Ви за вниманието, очакваме Вашата адекватна подкрепа към този Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Белемезов.
Има ли реплики? Няма.
За изказване народният представител Димитър Лазаров, а след него народният представител Валери Сиемонов.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим този Законопроект, който е внесен от АБВ за изменение на Наказателния кодекс като, разбира се, съм длъжен да заявя, че би следвало между първо и второ четене, или в малкото време, което остава, в много кратък срок да се направят и съответните – не е точната дума, изменения, но да се прецизират някои от текстовете, защото предвидените увеличавания на наказанията не са балансирани. Например в чл. 281, създаването на нова ал. 3, където се касае за участие на длъжностно лица, възползвало се от служебно положение или организирана престъпна група, наказанието е по-малко, отколкото при другите форми – там пък се вдига долната граница.
Естествено, тези наказания трябва да бъдат прецизирани също в частта за подбуждане и приготовление за посочените престъпления. Така че заявявам, на първо гласуване сме, ще подкрепя Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Лазаров? Няма.
Думата за изказване има господин Валери Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ПФ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Патриотичния фронт също ще подкрепи с единодушие предложените текстове за промяна в Закона, тъй като ние много добре осъзнаваме, и то от самото начало на бежанската криза, че това е една от най-големите заплахи за националната сигурност и суверенитета на нашата родина.
В тази връзка още през 2015 г., ако си спомняте, ние направихме промени, с които завишихме санкциите, но подкрепяме още по-големите санкции, както и настояваме изпълнителната власт, независимо кой е на власт, да спазва законите и да ги прилага, тъй като това остава да бъде една много сериозна заплаха пред нашата родина, тъй като зимата ще мине, хубавият пухкав бял сняг ще се стопи и скакалците ще напъплят пак, въпреки че, слава Богу, България е защитена от ограда. Така че ще подкрепим Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика към господин Симеонов? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи също ще подкрепим този Законопроект, тъй като той визира един действителен проблем, който придоби огромна острота сега с увеличения миграционен натиск през територията на Република България.
Този Законопроект наистина заслужава внимание и подкрепа не на последно място поради факта, че, за съжаление, определени медии и определени политически сили създават в българското общество настроения, породени от този миграционен натиск, като настройват обществото не срещу онези субекти, които визира този Законопроект и които са истинските виновници за проблема – незаконно пребиваващи, преминаващи през територията на Република България и влизащи през границата на Република България, а срещу самите тези, които стават или жертви, или които се възползват от противозаконните действия на трафикантите, на каналджиите.
В българските медии широко се тиражират репортажи, предавания, в които се показва как са хванати определени групи незаконно пребиваващи по гори, по поляни, в населени места, в София и така нататък, но в нито един репортаж дума не се споменава, не се прави разследване за каналите, за тези, които се облагодетелстват, за тези, които по корупционен начин, явно в тесни връзки в съучастничество дори със служители по границата, със служители и вътре в страната на органите на реда, реално допринасят за явлението „незаконно пребиваващи в страната“, нито явления и персони като Динко, като други видни патриоти, вместо да се концентрират върху това да следят и да се борят срещу каналджийството, заради което влизат тези групи в страната. Вместо да се концентрират върху това да изобличат, да разкрият каналите, схемите, чрез които тези чужди граждани влизат на територията на България, биват транспортирани и изсипани тук в центъра на София, те се занимават със самите чужденци, които са станали жертва или са си платили за това нещо, тоест, с чиито пари са се облагодетелствали определени български граждани, явно в съучастничество и със служителите на органите на реда.
Този Законопроект обаче точно, за разлика от цялата тази атмосфера и обществени настроения, които се създават и от медии, и от определени политически сили, които сега ще подкрепят, надявам се и те го заявиха, този Законопроект, именно той посочва истинския виновник, той попада в целта.
Истинският виновник за проблема „незаконно пребиваване на чужденци в България“, незаконно преминаваме на границата, е каналджийството, трафикът на хора, което е изградена система, в която участват хора, служители на реда и всички онези лица, които на гърба на тези хора се обогатяват неправомерно и срещу които явно сега държавата и законодателството не предлагат достатъчно ефективни механизми за противодействие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Казак? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дебата?
Господин Нотев иска думата и я получава.
ЯВОР НОТЕВ (Атака): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, от Парламентарната група на партия „Атака“ ще подкрепим внесения Законопроект. Не е нужно да аргументирам това наше виждане. Поставените цели, които личат от мотивите към Законопроекта, са част от каузата на обединените патриоти. Радвам се да чуя, че и представители на други парламентарно представени партии ще подкрепят Законопроекта. Щеше да бъде добре, ако такова мнение се беше оформило и по предходната точка, но това е вече минало, това е вече история.
Най-добронамерено бих искал да се обърна към вносителите със следната резерва.
Уважаеми колеги, предложението Ви като замисъл, като цел заслужава своята подкрепа. Имам притеснението, че с начина, по който въвеждате квалифицираните състави на двете основни хипотези, влизаме в конфликт с легални дефиниции, които присъстват в общата част на Наказателния кодекс. Може би това ще бъде дебатът за второ четене и прецизиране на текстовете, но още отсега е редно да направим разликата между стадий на престъпна дейност, какъвто е приготовлението, наред с опита, и форми на съучастие при извършване на престъплението, каквото е приготовлението. Въпросът за отговорността на този, който участва в приготовление на такова престъпление, е решен дефинитивно. Съучастникът носи отговорност като да е извършвал престъплението, като извършителя му. Смесването на тези две понятия, които впрочем са детайлно регламентирани в чл. 26 и чл. 31 от Наказателния кодекс, може да доведе до съответно объркване при прилагането, в случай че приемем тези текстове.
Ние от „Атака“ сме на разположение с поясняване на тази наша позиция и съдействие за по-бързото прецизиране на текстовете, както смятам, че ще бъде внесен вече законопроектът, готов за гласуване на второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Нотев? Няма.
Други народни представители? Не виждам желаещи да участват в дебата.
Дебатът е закрит.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 654-01-111, внесен от Мариана Георгиева Тодорова и група народни представители.
Гласували 123 народни представители: за 117, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от АБВ.)
Заповядайте за процедура, госпожо Тодорова.
МАРИАНА ТОДОРОВА (АБВ): Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря и на всички колеги, които днес показаха, че когато се предлагат принципни решения, няма политически различия. Затова въз основа на чл. 80, ал. 1 от нашия Правилник предлагам да съкратим срока за предложения между първо и второ четене на три дни, така че да можем да гласуваме този проект в рамките на това Народно събрание, ако сте съгласни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 121 народни представители: за 60, против 1, въздържали се 60.
Предложението не е прието.
Господин Цочев, заповядайте за прегласуване.
КИРИЛ ЦОЧЕВ (АБВ): Уважаеми колеги, молбата ми е действително да го прегласуваме и да бъде в рамките на три дни, другата седмица да се приеме този Законопроект. Всички бяха единодушни на първо четене. Ще Ви помоля да проявим съответния разум и да го приемем в момента на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 125 народни представители: за 60, против 2, въздържали се 63.
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка – предложението на групата на ГЕРБ за включване в програмата на:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ПРОВЕДЕНИЯ НА 6 НОЕМВРИ 2016 г. НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ с вносители Димитър Главчев, Десислава Атанасова и Данаил Кирилов.
Проектът за решение е разпределен на Комисията по правни въпроси и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с мое разпореждане от 15 ноември 2016 г. Няма представени доклади от двете постоянни комисии.
От името на вносителите Проектът за решение и неговите мотиви ще бъде предложен от господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е темата, която вълнува обществото от 6 ноември 2016 г., когато беше проведен референдумът. Всички ние си даваме много ясна равносметка какво беше казано от българските избиратели. Те не са съгласни със сегашните правила, по които се избират народните представители, и затова искат да бъде въведен мажоритарен елемент и изцяло да бъде мажоритарна системата.
Това, което прави Парламентарната група на ГЕРБ, е много ясно да се съобразим с над 2 млн. 500 хил. български избиратели. Да, разбира се, има различни мнения, че останалата част от избирателите не са упражнили конституционното си право в тази посока. Но ние знаем, че силата на демокрацията е, когато се провеждат парламентарни, президентски и местни избори и възможността да има пряко допитване до хората с провеждането на референдум.
Всички ние приехме безусловно резултата от президентските избори, където новоизбраният президент е избран с около 2 милиона български гласа. Ето, затова ние от Парламентарната група на ГЕРБ заявяваме категорично, че трябва да приемем решение с гласовете, които бяха гласували за провеждането на този референдум и за референдум, който има три въпроса, като в трите въпроса се подкрепя:
Първо, народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура.
Второ, подкрепя въвеждането на задължително гласуване за изборите и референдумите.
Трето, подкрепя годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политически парти и коалиции да бъде 1 лев по един получен действителен глас на последните парламентарни избори.
Смятам, че точно с този въпрос ще получим пълната подкрепя от Реформаторския блок и изказванията и предложенията, които се правят от народни представители. Защото когато сме искрени към избирателите и искаме действително да засвидетелстваме това, което те очакват от нас, нека да се съобразим с тези 2 млн. 500 хил. български избиратели, а не с предложение, което се прави само с цел популизъм, но не знаем каква е електоралната тежест на предложението, направено от Реформаторския блок.
„До края на 15 декември 2016 г. Комисията по правни въпроси да внесе доклад за второ гласуване на приетите на първо гласуване законопроекти, касаещи решенията на т. 1, 2 и 3.“
Уважаеми колеги народни представители, смятам, че точно в края на дейността на 43-тия парламент трябва да се съобразим с волята на суверена, а това са над 2,5 млн. български избиратели.
Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи това решение и както сме заявили политическата си позиция, в четвъртък ще внесем законопроект, който да намери място на заседание на Правната комисия, но, разбира се, в следващата седмица да можем да гледаме законопроекта на първо четене, за да може действително да отговорим на очакванията на българските избиратели.
Смятам, че мажоритарният избор ще даде възможност да избегнем точно тези противоречия, които има в обществото за тази анонимност на народните представители за това дали народните представители защитават интересите на българските избиратели и дали българските избиратели познават народните си представители, участвайки в парламентарната им дейност и ги представляват от многомандатните избирателни райони.
Смятам, че с решението, което ще вземе днес българският парламент, ще бъде ключово, ще бъде основополагащо, че действително народните представители се съобразяват със суверена и когато гласовете в един референдум са над 2,5 милиона, нямаме нищо друго, което да коментираме, а просто трябва да се съобразим и да дадем гласа си, за да подкрепим тези български гласоподаватели.
Смятам, че по този начин ще можем да противодействаме действително на популизма и ще дадем възможност на българския президент с указ да направи съответното райониране, което да бъде приложимо в предстоящите предсрочни парламентарни избори.
Защото, уважаеми колеги, ако бъдат проведени изборите по сега действащите правила, не знам дали всички ние ще бъдем легитимни в следващия парламент, ако не сме се съобразили с тези над 2,5 млн. български избиратели.
Надявам се, че всеки един ще гласува разумно и ще гласува по начин, по който действително решенията му да съответстват на потребността на българското общество. Благодаря Ви и се надявам, че ще подкрепим решението. (Ръкопляскания от ПГ на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
По същество дебатите са открити.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ, от място): Има процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Процедура – заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По тази точка, както стана ясно, както Вие правилно обявихте, липсват каквито и да е становища на комисиите, на които е разпределена – нито от Комисията по регионално развитие, нито от Комисията по правни въпроси.
Вчера Комисията по правни въпроси съвсем основателно отказа да се занимава с този въпрос, тъй като прецени, че тази точка се вкарва сега, в края на мандата на това Народно събрание, единствено и само с чисто политически популистки подбуди, с които се цели вносителят ГЕРБ да се издокара за последно пред избирателите и да се хареса може би и на някои водещи на шоу-програми, но да не се реши никакъв проблем.
Знаете много добре, че има висящо дело пред Върховния административен съд, от което зависи въобще каква процедура трябва да се предприеме оттук нататък по проведения референдум. Така че този проект за решение не решава по същество никакъв въпрос.
Затова подобно в Комисията по правни въпроси аз правя процедурно предложение за отлагане на разискванията по тази точка, докато се получи, първо, решение на ВАС, докато има яснота по казуса и тогава евентуално да се занимаваме. Благодаря Ви.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Обратно становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преди това реплики. (Шум и реплики.)
Обратно становище – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Изказването на колегата Казак беше обявено като процедура и по тази причина поисках обратно становище. Искам да подчертая следното. Във вчерашния ден по предложение на колегата Четин Казак възникна дебат по отношение на включването на проекторешението в дневния ред на Правна комисия. Сега се прави аналогичният опит, тоест да се блокира обсъждането по същество на предложения от нас Проект за решение. Възразяваме срещу този опит.
Първо, смятаме, че вчера беше нормално този дебат от час и половина, който проведохме, да не бъде по дневния ред, а по същество. Беше коректно сега да представим на Вашето внимание доклад от това обсъждане.
Разбира се, бих могъл да възпроизведа основните акценти в дебата от вчерашния ден и се надявам да имаме тази възможност в рамките на настоящия дебат тук, в пленарната зала, но настоявам да не се отлага обсъждането, няма време за отлагане. В рамките и в хоризонта на това Народно събрание отлагането би означавало дерогиране, отричане, отхвърляне, замитане волята на избирателя по отношение на проведения референдум и затова ще отговаряме всички. Всички ще отговаряме, колеги, и то много скоро. Дано да си спомните тогава какво сте говорили и в Правна комисия, и от тази трибуна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, постъпи процедурно предложение от господин Казак за отлагане на разискванията. Това по същество е предложение по чл. 52, ал. 2, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Чухте и обратното становище на господин Кирилов.
Режим на гласуване.
Гласували 167 народни представители: за 89, против 73, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Предложение за прегласуване – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Имаше движение в залата, не сме сигурни дали всички колеги успяха да гласуват по това процедурно предложение. (Шум и реплики.)
Колеги реформатори, обръщам се специално към Вас, защото Вие миналата и тази седмица с демагогия надхвърлихте… (Силен и шум и реплики от БСП ЛБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги, моля, моля за ред в залата! Ще прекъсна заседанието. (Силен шум и реплики.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Спирам, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз призовах за ред в залата, господин Кирилов. Не съм Ви отнела думата. (Смях, оживление, шум и реплики.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обръщам се към колегите реформатори, които миналата седмица също поставиха този въпрос за дебат пред обществото и пред парламента. Колеги, бъдете последователни!
Въпросът за субсидията е една от трите точки по Проекта за решение. Ако сте последователни и искрени, моля, подкрепете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кирилов, процедурата е за прегласуване. Залата с основание реагира. Направихте ли предложение за прегласуване? (Шум и реплики от ГЕРБ: „Да, да.“) Заради движение в залата? Благодаря Ви.
Колеги, прегласуване. (Шум и реплики.)
Приканвам правостоящите колеги да заемат местата си, за да сме сигурни, че са успели да гласуват.
Гласували 179 народни представители: за 99, против 76, въздържали се 4.
Предложението е прието. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Обявявам 30 минути почивка.
Продължаваме в 12,10 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си, заседанието продължава.
Квесторите, поканете народните представители от „БСП лява България”. Наред е предложената от тях точка.
Тук е господин Ерменков.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 29 МАРТ 2012 Г. ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЯДРЕНА ЦЕНТРАЛА НА ПЛОЩАДКА „БЕЛЕНЕ“, ОБНАРОДВАНО В „ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК“, БР. 28 ОТ 2012 Г.
Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители.
Проектът за решение е разпределен на Комисията по енергетика. Няма постъпил доклад.
От името на вносителите господин Ерменков ще ни представи Проекта за решение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да Ви запозная с решението, което предлагаме като Проект, искам само да Ви обърна внимание върху един факт. Фактът е, че ние това решение сме го внесли още през месец юли 2016 г . Вярно е, че председателят на Народното събрание го е разпределил към съответните комисии, но това, че те не са си свършили работата, Ви моля да не Ви кара да бъдете формално обвързани с отлагането на това решение, поради това че няма доклад на комисиите. Все пак начинът, по който вкарваме тези решения, и процедурата, по която го правим, е един от малкото начини, при които опозицията има право да внесе един закон, въпреки желанието на управляващото мнозинство. Опитите за отмяна и отлагане на въпроси, поради липса на мнение и доклади на съответните комисии е опорочаване на този принцип и правата на опозицията, както, между другото, днес се случи вече един път.
Много Ви моля – нека днес да говорим по същество. Дали ще приемете това решение или не е въпрос на Ваша съвест, аз след малко ще прочета и мотивите, но бягането от вземане на решение е бягане от отговорност. Затова като народни представители Ви призовавам да поемете отговорността за това, което ще се случи от тук нататък с българската електроенергийна система. Дали ще приемете решението или не, всеки ще отговаря след това пред избирателите си.
Искам да Ви запозная с мотивите, поради които решихме да внесем този Проект на решение. Част от тях, много кратка, изложих още в момента, в който искахме да бъде включен този проблем като точка от регулярния дневен ред. Вие тогава не се съгласихте сега ще трябва да ме изслушате малко по-подробно за какво става въпрос.
Както, пак Ви казвам, вече е известно, 2004 г. беше решено да бъде възобновен проектът АЕЦ „Белене“, при който забележете, решението тогава беше взето не защото на някой му се искаше да има АЕЦ „Белене“, а защото обективните обстоятелства налагаха и продължават да налагат днес изграждането на още една базова мощност. Мантрите за фотосолари и вятърни централи, които ще осигурят българския народ устойчиво с електроенергия, виждате, че днес са опровергани от самата природа. Не от нас, от опозицията, или от тези, които желаем да има „Белене“, а от природата.
Днес електроенергийната система на България работи на предел. И ако някой иска да ми каже, че всичко било наред, искам да ми отговори на въпроса защо тогава имаме молба към Румъния евентуално да внесем оттам електроенергия? Защо от нетен износител на електроенергия днес трябва да се превръщаме във вносител? Какво налага това нещо? Това е може би някаква националноотговорна политика – румънците да си замърсяват околната среда с производство на енергия и ние ще я купуваме тук на независимо каква цена?! Но да продължа с проекта. През периода 2005 – 2006 г. ние от „Българската социалистическа партия лява България“ с ясното съзнание за голямата необходимост от достъпна, сигурна и чиста електроенергия за България продължихме проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“.
През ноември 2006 г., след проведен по всички правила търг – повтарям по всички правила проведен търг, за да опровергая всякакви опити да се каже, че това е било незаконно направено – беше избран победител и Националната енергийна компания подписа договор с „Атомстройекспорт“ за доставка на два блока по 1000 мегавата, тогава на обща стойност 3 млрд. 960 млн. евро. Към онзи момент това беше най-изгодният проект за изграждане на атомна електроцентрала в света. Проектът имаше почти всички необходими разрешителни. Беше намерен стратегически партньор в лицето на RV. Отварям една скоба RV се отказа не защото смяташе проекта за неикономически ефективен, а защото правителството на Бойко Борисов беше основният противник на този проект. И когато от правителството на една държава, в която се изгражда един такъв проект, стане противник на проекта, кажете ми кой чужд инвеститор ще остане тук?
Имаше одобрението на Международната агенция за атомна енергия и на Евратом. Имаше издадена оценка за въздействие върху околната среда, както вече казах – избран доставчик, площадка, консултанти.
През 2007-а и 2009 г., съгласно утвърдените практики в подобни мащабни проекти, които няма как да бъдат предварително прогнозируеми какво и как ще се случи, за да могат да бъдат разписани веднага при тяхното подписване, бяха подписани пет допълнения към основния договор. Стартира се работата по изготвянето и лицензирането на техническия проект. Беше подготвена и лицензирана площадка и издадено строително разрешение. На Агенцията за ядрено регулиране й трябваше една седмица, за да даде старт на строителството на „Белене“.
Към средата на 2009 г., както днес вече имам удоволствието да Ви кажа, България присъстваше на атомната карта на света като една от малкото нации, развиващи ядрена енергия и строяща втора атомна централа. И оставаше, както Ви казах, съвсем малко, за да започне строителството на АЕЦ „Белене“.
Като националноотговорна партия в края на изборите, за разлика от сега, когато Вие за една седмица и за две седмици се опитвате да усвоите 2,5 млрд. лв., ние решихме, че няма да е етично правителството, ръководено от Сергей Станишев, да подписва окончателните параметри на един договор. И изхождайки от това, че в България най-вероятно би трябвало да има нормална политика и приемственост за такива стратегически проекти, оставихме на ГЕРБ тази възможност – ако имат някакви забележки, ако имат някакви виждания да ги вкарат в споразумението и окончателното подписване на договора. И трябва да Ви кажа в интерес на истината, че първото правителство на ГЕРБ продължи дейността по АЕЦ „Белене“, като за периода от 2009-а до март 2012 г. подписа още девет допълнения към основния договор и разплати над 380 млн. лв. – нещо, което беше нормална политика в една държава, в която се смята, че инфраструктурните проекти трябва да имат своята последователност при реализацията.
За съжаление, въпреки огромната работа, въпреки инвестираните средства, въпреки тежките социални последици от това решение, което се взе, ограничаващи възможностите за заетост и доходи в един период, в който светът вече беше влязъл във финансова криза, а ние можехме да развиваме един проект, който да носи доходи, да създава работни места и не само на самото строителство, а и около тази дейност, със свое решение от 27 март 2012 г., светкавично потвърдено на следващия ден от Четиридесет и първото народно събрание с гласовете на ГЕРБ и Реформаторския блок сега, тогава Синята коалиция, прекрати проекта, предизвиквайки ситуация, при която, за съжаление, знаете, че това се случи, стотици българи ще плащат, десетки следващи поколения.
С изключение на точка първа от това решение – прекратяване изграждането на АЕЦ, нищо друго от това решение не е изпълнено, което също показва неговата несъстоятелност. Напомням, в това решение имаше точка втора, с която възлага на Министерския съвет да започне проучването, доизграждането на парогазова централа върху площадката на АЕЦ „Белене“ и задължаваше министъра на енергетиката периодически да докладва какво се случва с това проучване.
Нищо, пак казвам, от точка втора и точка трета не беше извършено видимо. Това решение беше взето с една-единствена цел – да се сложи кръст на Проекта „АЕЦ „Белене“.
През цялото време ние обяснявахме, че този проект е необходим и продължаваме да го правим!
Естествено, защитавайки правата си по подписания договор и подписаните споразумения, както вече казах, пет от Българската социалистическа партия и девет от първото правителство на ГЕРБ, чухте нали – пет от БСП и девет от ГЕРБ, „Атомстройекспорт“ заведе иск в Международния арбитраж и го спечели и ние бяхме принудени да платим над 1 млрд. лв. за това оборудване.
Спорен е тук въпросът на колегите от ГЕРБ дали причината е това, че е стартирал проектът, или както е в решението на Арбитража: за това, че е спрян неправомерно. Мисля, че прокуратурата ще се заеме с този случай и ще даде своя отговор – защо е спрян и кой е виновен за това нещо.
Днес ситуацията е изключително трудна. Загубите от непоследователната политика – грешни решения, липса на визия и лошо управление, към момента наближават около 3 млрд. лв.
И без това лошото състояние на Националната електрическа компания беше допълнително „подобрена“ с парите, които трябваше да плати на „Атомстройекспорт“. Поради тези причини дострояването на АЕЦ „Белене“ със собствени сили или продажбата на това оборудване на трета страна няма да сработи. Няма да сработи, защото, ако бъдем честни, България наистина няма откъде да извади всичките пари за строителството на тази ядрена централа.
Искам да кажа, че другата причина е, че няма къде да го продадем, защото в света няма…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ерменков, за да не Ви прекъсвам, може да си удължите от времето за изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да.
Нека само да обърна внимание, че в света от 34 атомни блока, които „Росатом“ изгражда, само два са от типа на произведеното оборудване. Невъзможно е да търсим някъде да го продадем. Много пъти съм казвал, че ядреният реактор не е кола втора употреба. Няма как да си си го поръчал за определена площадка, определена площадка да бъде лицензирана за него и ти да се опиташ да го продадеш някъде, където евентуално някой може би би желал да го има, ама такъв няма.
Решение има. Решението е едно-единствено и това е: реализация на проекта „АЕЦ „Белене“. Дали ще бъде с участието на Националната електрическа компания под формата на апортна вноска на собствеността, дали ще бъде чрез съответния начин на част от приватизиране на тази сделка, но задължително с държавно участие, този Проект трябва да бъде реализиран. (Шум и реплики.)
За да може да бъде реализиран, ние, като Народно събрание, трябва да махнем спирачката, която сме сложили. През 2012 г. това, което сме направили, е забрана въобще да се работи на темата „Белене“, на тази площадка, с това оборудване.
Всякакви приказки за това, че трябва да се проучи от Министерския съвет какви необходими допълнителни решения трябва да бъдат взети, какви други мерки трябва да бъдат взети, какво трябва да се направи – това е работа на Министерския съвет, те да си проучват, да си изясняват проблема и като стигнат до някакво решение, когато стигнат до решение, могат да информират Народното събрание в какъвто и състав да бъде то, за да вземе онези решения, които допълнително са необходими.
За да може днес този Проект да стартира, за да могат да се водят разговори с потенциални инвеститори, за да може това да бъде законово, за да може това да не противоречи на решенията на Народното събрание, които мисля, че към края на Четиридесет и третото народно събрание трябва на всички колеги да е ясно, че са със силата на закон, това решение трябва да бъде отменено. В противен случай изпадаме в състоянието: знаем, че сме сбъркали, но не искаме да си го признаем; знаем, че правилният път е това решение да бъде отменено, но търсим начина, по който да го направим малко по, ще ме извините за грубата дума, „измекярски“. Хей така: хем да го отменим, хем да останем бели и чисти.
Колеги, няма как, след като си се оцапал, да останеш бял. Това е невъзможно. Няма го в природата това нещо.
Между другото, като казах „природата“, погледнете навън какво става. Помислете си днес, ако имахме един работещ реактор, който да работи в „Белене“, щяхме ли да треперим за прогнозата – дали ще стане по-студено, какво ще е потреблението на електроенергия? Може би щяхме да бъдем в състояние освен да си произвеждаме електроенергията, която е необходима за нас, да можем да изнасяме за онези, които в момента наоколо имат нужда от нея, и да печелим.
Проектът „Белене“ е печеливш. Той е печеливш за онзи, който участва в него. Той няма да бъде печеливш, ако държавата абдикира от този проект и търси някой, на който 100% да го хариже. Това е национално безотговорно, това означава, че ние ще търсим един малък елемент на възвращаемост от разпродажбата.
Колеги, разпродажбата винаги е загуба. Вие много добре го знаете. Разпродажбата означава да продадеш нещо на много по-ниска цена, отколкото то струва, вместо да го използваш за производството на електроенергия и да продаваш продукцията. Вместо инвестицията да бъде завършена и да започне нейното възстановяване от продукцията, която тя произвежда.
Много Ви моля, покажете сила. Силата не е да упорстваш за собствената си грешка. Силата е да признаеш грешката, да я преодолееш и да вземеш решение, което е национално отговорно. Тук няма предизборни кампании, тук няма предизборна борба. Тук просто има елементарно уравнение. То е: какво е потреблението на енергия, от една страна, какво ти можеш устойчиво да предложиш, от друга. Базовата енергия е онази, която осигурява стабилността на държавата.
Няма да влизам в подобни прогнози какво става с въглищните централи в България, защото разговорът ще стане много професионален. Само две неща искам да Ви кажа. Голяма част от тези централи вече са на ръба на технологичното си използване –чисто амортизационно, чисто технологично.
Имайки предвид и решенията в Париж за опазване на околната среда, емисиите ще поскъпват. Поскъпването на емисиите ще води до увеличаване на продукцията от онези предприятия, които излъчват емисии и трябва да си ги купуват. Част от тези предприятия, бих казал основната част за електроенергийните генериращи мощности на въглища. Изходът е или газови централи, или атомна централа.
Ако искаме наистина да бъдем модерна държава, ако искаме това, което е заложено и в стратегията на правителството за вкарване на електротранспорт, електромобили за повишаване качеството на човешкия живот, а той се измерва с количество електроенергия на глава от населението, не с нещо друго, много моля, бъдете разумни, не е страшно и не боли да си признаеш грешката.
Дайте да отменим това решение, дайте да развържем ръцете на това правителство и на служебното правителство да търсят варианти без да влизат в нарушаване на закона. В противен случай се притеснявам, че ако не отменим това решение, утре прокуратурата ще се заеме с всеки един министър, който е продължил да действа по посока изграждане на АЕЦ „Белене“ без да има отменено решение на Народното събрание, изрично забраняващо го. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Ерменков? Няма.
За изказване думата има господин Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, някак си дори е по-честно въпросът да бъде повдигнат от сега. Не е ясно това, което казва БСП. Те казват така: „Ако спечелим изборите, ако направим правителство, не просто ще облагаме средната класа с по-високи данъци с прогресивното облагане, което смятаме да въведем, но ще строим и „Белене“. Това казват. Това в някакъв смисъл е по-честно. Сега е моментът да бъде ясно казано. Тоест, ако тези хора спечелят изборите, това ще правят.
Те планират да строят ядрена централа в зона, която е сеизмологично опасна. След „Фукушима“, след всичко, което стана, искат да строят ядрена централа в зона, която спрямо АЕЦ „Козлодуй“ е по-опасна. Това за ядрените специалисти, за хората, които са се занимавали с тематиката, е очевидно. „Белене“ от сеизмологична гледна точка е с по-висок риск спрямо „Козлодуй“. Всички са наясно с това, което Ви казвам.
Уважаеми дами и господа, важно е какво ще направи парламентът днес. То горе-долу е очевидно. Парламентът днес няма да приеме това решение на БСП. По-важно е какво ще направи парламентът утре, следващото Народно събрание, дали тогава би приел това предложение и какво ще се случи по-нататък.
За „Белене“ ни говорят за частни инвеститори от ден първи. Имаше един такъв, говори се за много други, но фактите са следните. От двата и повече милиарда лева, похарчени за „Белене“ до момента, всеки лев е бил за сметка на наш данъкоплатец. Всичко сме платили ние – цялата сметка до последната стотинка, и арбитражното дело, и всичко. За инвеститори само се говори. С тях се водят разговори, но те не плащат сметката. Те участват в разговорите. Обикновено хора от БСП ни ги показват и казват: „Ето, това е инвеститор“. Но когато опре до плащане на сметката, плащаме я ние, данъкоплатците. Инвеститор за „Белене“ не е дал нито един лев. Така ще бъде и оттук нататък.
Не по-малко опасен обаче е и планът на колегите от ГЕРБ, които искат частен инвеститор да строи ядрената централа, което е отстъпление от онова, което имаха като позиция в началото. Защото дори да се появи такъв частен инвеститор, помнете думата ми, поетапно и постепенно разходите ще бъдат прехвърляни към държавата. Първоначално вероятно ще има някакъв частен инвеститор, но когато опре до плащане на сметката, постепенно тя ще отива към нас, данъкоплатците, ние ще плащаме през цялото време. За това става въпрос.
Уважаеми колеги, защо да строим атомна централа, ако нямаме отговор на следните въпроси, колегите от БСП също нямат отговори на тези въпроси, а именно, че през зимата за период от 10 или 20 дни е имало необходимост от допълнителни мощности, не е основание да строим ядрена централа. Това не е основание! Вие, колеги от БСП, пазар за АЕЦ „Белене“ нямате и никога не сте имали! На простия въпрос „Какво ще правите с тока от тази централа?“, на този прост директен въпрос няма отговор. Има един общ отговор, как този ток щял да бъде изнасян някъде. Но на конкретния въпрос къде точно ще го изнасяте, на този въпрос няма отговор.
На следващо място, дори и да се появи частен инвеститор, както искат колегите от ГЕРБ, остават неразрешени въпросите със сеизмологичния риск, тъй като има доклад на БАН от края на 80 те години, който казва, че на това място не е разумно да бъде строена ядрена централа. Не е разумно!
И Ви питам, колеги, като национално отговорни хора: защо искате да поставите пред огромен риск от ядрена щета България, за да построите централа на място с по-висок сеизмологичен риск спрямо „Козлодуй“?! (Възгласи от БСП: „Еееее“.) Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Колеги от ляво, пречите ми да следя дебата. Моля Ви!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, моля да слушате. Ще имате всички реплики на света след това. С голям интерес ще ги чуя.
На следващо място, въпросът с ядрените отпадъци и с отработеното гориво за „Козлодуй“ не е разрешен, а Вие искате да строите нова ядрена централа. Този въпрос не е разрешен. Аз не съм видял един човек от БСП да каже: „Общината, от която мен са ме избрали, ще приеме отработеното ядрено гориво и ядрените отпадъци“. Не съм видял един от БСП да каже: „Аз решавам този въпрос! Мен са ме избрали в Сливен, решавам този въпрос и ще ги приемем в нашата община“. Един такъв депутат от БСП не съм видял! Затова като искате да строите ядрена централа, поемете ангажиментите и по този начин – какво ще правим с ядрените отпадъци.
Тук има косвен въпрос и към ГЕРБ – защо, колеги, искате частен инвеститор да строи ядрена централа, като сте наясно, че въпросът с отработеното гориво и с ядрените отпадъци ще бъде ангажимент на нас, данъкоплатците, че ние ще плащаме масрафа от сега до края на света?!
На следващо място, когато един ден опре до затварянето на такава ядрена централа, кой ще плаща сметката? Пак всички ние! Дори да има частен инвеститор, колеги, дълбока заблуда е, че той ще плати огромните разходи, многомилиардните разходи по затварянето на тази централа.
Нека си зададем следния въпрос: ако не бяхме спрели проекта „Белене“ в 41-ото народно събрание и сега си представим, че днес „Белене“ беше построена и работеше, какво щяхте да правите този ток, извън зимното потребление от 20 дни? Какво щяхте да го правите и къде щяхте да го продавате? (Реплика от БСП ЛБ.) Отговор на този въпрос няма. Пазар за „Белене“ няма. И никога не е имало, между другото. „Белене“ винаги е струвало над 20 млрд. лв., колеги, които БСП продължава да иска да похарчи за сметка на държавния бюджет. Чуйте ме много добре – БСП иска да похарчи 20 млрд. лв. за сметка на държавния бюджет. Това е! Защото те искат държавна „Белене“. Това означава поставяне на цялата бюджетна система под риск от фалит. За това става въпрос!
Планът на ГЕРБ не е много по-добър. Те искат частен инвеститор – уж да поеме риска, ама ние си знаем, че дори и това да стане в началото, постепенно този риск ще бъде прехвърлен върху нас, данъкоплатците, и пак ще плащаме цялата сметка, което пак поставя цялата бюджетна система под риск. Хората трябва да знаят, че ако БСП спечели изборите и тръгне да строи „Белене“ като държавен проект, защото те винаги са искали това и нищо друго, това ще постави под съмнение функционирането на държавата и на важни системи, включително пенсионната, защото 20 млрд. лв. е огромна тежест за българския бюджет, невъзможна за реализация, невъзможна за плащане.
По никакъв начин, колеги, не приемам тезата, че като са похарчени 2 млрд. лв. за „Белене“, това е аргумент да бъдат похарчени още 20. Този аргумент най-малко го приемам и е най нелепият от всички. Защото ако държавата се ангажира с нови 20 млрд. лв., уважаеми колеги, това ще бъде криза, в която, ако вкарате държавата, Вие, колеги от БСП, трудно този проект ще бъде разрешим от каквото и да е дясноцентристко правителство след това.
Затова накрая искам да говоря за отговорността на това и на следващото Народно събрание.
Ние знаем как ще гласуват колегите от БСП. Имаме огромно съмнение, че техният традиционен коалиционен партньор ДПС ще ги подкрепи, както ги подкрепя в почти всичко. Но се обръщам към останалите.
По този въпрос се обръщам към колегите от Патриотичния фронт, тези, които са в залата, защото част от тези, които не са в залата… а това не е случайно.
Обръщам се към колегите от ГЕРБ, обръщам се и към колегите от Реформаторския блок. Днес категорично трябва да потвърдим спирането на проекта и да отхвърлим предложението на БСП, защото тази заплаха за финансовата стабилност на държавата е недопустима. Важно е как гласуваме и да го направим по категоричен начин!
Доброто решение е едно-единствено – двата реактора да бъдат продадени на пазарен принцип някъде по света. (Възгласи от БСП.) Ако не бяха поръчвани реактори без договор, без осигурено финансиране, нямаше да сме в тази ситуация, нямаше да има арбитражно дело, нямаше да бъдат прахосани стотици милиони. Но вече сме в тази ситуация. Сега сме в ситуация на минимизиране на щетите. А щетите могат да бъдат минимизирани чрез продажба на оборудването.
Затова, колеги, призовавам Ви за сериозно отношение сега и в следващия парламент – да спрем този проект веднъж завинаги и да приключим темата веднъж завинаги! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Димитров.
Заповядайте за първа реплика, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега Димитров, уважаеми колеги! Ще се опитам кратко да поставя някои въпроси към Вашето изказване.
Първият въпрос, който поставихте, уважаеми колега Димитров, говорейки за зимата, Вие някак си завоалирахте ползването на произведената електроенергия от „Белене“ – за какво тя ще бъде използвана.
Колега Димитров, какво прави Бразилия с кафето си, като има много кафе? Да сте чули Бразилия да си изхъврля кафето в океана, или го изнася в други страни? Случайно да сте чули – в изказването си не казвате – какво прави Индия с памука си? Дали го пуска да си върви по река Ганг, или произвежда текстилни продукти и го изнася в целия свят?
Колега Димитров, във Вашето изкзаване не засегнахте две неща.
Първо, че електричеството е стандартна стока и когато го произвеждаш на по-ниска цена – петрол, при определени химически качества, или електричество, като е по-евтино, можеш да го изнасяш и в страните, които имат по десет електроцентрали, ако е по-евтино, както излиза от анализите на английската и швейцарската аналитични фирми.
Второ, като няма индустрия, България няма потребление на ток?! Представяте ли си, ако се затворят още 30 – 40 предприятия, при рухналата ни икономика, ние нямаме ток – вчера искаме от Румъния. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.)
Като има ток от „Белене“, уважаеми колега, трябва да има индустриални клъстери от частни фирми – енергоемки, които да използват евтиния ток и България да бъде конкурентоспособна.
Второ, уважаеми колега, въобще не Ви препоръчвам да разглеждате въпроси за сеизмологията, тъй като това не е наша работа.
Първо, не е идеологически въпрос и не е на депутатите. Колега, има една агенция, която се нарича „Международна атомна агенция“, която е упълномощена от Организацията на обединените нации като единствена, колега, в света, която може да се произнася – дали може, или не може площадката да бъде използвана.
Европейският съюз, Международната агенция е казала, че може. Така казва и българската агенция.
Накрая, да, всъщност, колега, ще се съгласите, че в България има едни грантаджии, които получават пари срещу това да съсипят българската икономика, да направят подчинена българската енергетика, за да им пушат коминчетата от „Марица изток” 1 и 3. Имате много здраве! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев. (Народният представител Димитър Байрактаров иска думата за реплика.)
Господин Байрактаров, за втора реплика е записан господин Таско Ерменков и за трета – господин Георги Божинов. Дадоха знак значително преди Вас. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Господин Велчев, те много по-рано дадоха заявка за това нещо. Господин Байрактаров влезе в залата и чак след това даде… (Реплики от ГЕРБ и ПФ.) Те бяха обявени.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Димитров, Вие правилно сте разбрали, че ако Българската социалистическа партия дойде на власт, ще направим всичко възможно проектът „Белене“ да бъде реализиран. Абсолютно правилно сте разбрали, но не сте слушали внимателно какво съм казал! Казах същото – че държавата не може самостоятелно да го направи, няма този ресурс. Това обаче е въпрос на начин на слушане и отношение. Може би понякога човек слуша себе си по-добре, отколкото околните.
Колкото до технологичната опасност – нито Вие, нито аз, нито някой друг от залата тук, сме тези, които да даваме оценките. Има Агенция за ядрено регулиране и Вие много добре знаете какви са нейните оценки. Аз ще Ви дам само два примера.
Централата в Белене е способна да издържи падане на най-голям боинг върху нея, без да има технологична катастрофа. Централата в Белене издържа земетресение на степен до 9 по Рихтер. Централата в Белене се намира по-далеч от сеизмичното огнище, отколкото Турну Мъгуреле – Румъния. Тази централа така е проектирана, че дори да се скъса горе „Черна вода“ и да има и потоп, площадката ще остане 40 сантиметра над водата при всичко наоколо наводнено. Вместо да бъде, където хората се давят, там хората ще ходят да се спасяват, защото ще бъде единственото сухо място в региона.
Искам да Ви кажа и нещо друго. Когато говорите за това къде ще се използва тази електроенергия, най-вероятно изхождате от собствените си виждания за развитието на икономиката на държавата – липса на такава, липса на потребление в икономиката, липса на развитие на индустрия, липса на развитие на електротранспорт, изобщо липса на необходимост от електричество. По-добре да минем на нафтови печки, дърва да горим и така нататък. Сигурно това е Вашето виждане за България.
Виждането на Българската социалистическа партия за България е високо индустриална държава, с високо технологично производство, което изисква и ползването на електроенергия, а не на дърва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви.
Трета реплика – господин Георги Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Димитров, възприемам Ви като една от знаковите фигури на българската политическа десница. И когато се опитах да вникна във Вашата експертност и във Вашата политическа мотивация, неволно, някак си естествено в мен възникна въпросът: какво е било нивото на българското държавно управление преди 50 години, на онова ниво на развитието на технологиите, на сигурността за ядрената безопасност, на способността да се вижда в перспектива икономическото развитие на България и на пазарите?!
Моят отговор е, че, ако тогава нивото е било толкова примитивно в експертно отношение и толкова порочно в политически измерения, ние не само че нямаше да имаме ядрена електроцентрала, не само нямаше да имаме такова развитие на съпътстващите отрасли, включително и образованието, и щяхме да бъдем много по-изостанала страна, отколкото сме днес след тези експерименти. Затова си задавам въпроса: това Вашето убеждение ли е? Това нивото на Вашето държавническо, експертно и политическо мислене ли е, или Вие сте подвластен на чужди внушения, които искат да попречат на България днес, когато се очертават двете големи тенденции в главните инвестиционни направления – високи технологии и енергетика? Дали нарочно не изпълнявате чужда воля и чужда мисъл? (Реплика от народен представител на ПФ.)
Какво реагира с жестове временният председател на Временната комисия за постоянните недъзи в енергетиката, не мога да разбера? (Ръкопляскания от БСП ЛБ. Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Времето изтече. Благодаря Ви, господин Божинов.
За дуплика – народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Колеги от БСП, знаете ли, преди време може би е било вярно, че комунизъм плюс електрификация води до социализъм. Това вече не е така по следните причини.
Започвам с колегата Гечев.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, от място): До съветска власт. (Реплики от БСП ЛБ.)
МАРТИН ДИМИТРОВ: Социализъм и съветска власт, разбира се.
Започвам с това, което каза колегата Гечев. Той каза: в Бразилия е много хубаво, че има кафе, защо да няма повече кафе. Индия произвежда текстил, защо да няма… (Реплики и възгласи от БСП ЛБ.) Чуйте отговорите, като сте питали нещо. Или вече само питате, без да искате да Ви се отговори?!
Токът не може да се складира, колеги. Токът, за разлика от кафето и текстила, не може да се складира, което означава, че веднага трябва да се продава.
Слушайте нещо важно: и в момента България, преди зимата, ползваше около половината производствени мощности и изнася много малко, защото търсенето от съседните страни е ниско. Чухте ли ме добре?! Ниско търсене в момента. (Реплики и възгласи от БСП ЛБ.) Ако в момента имахте построена централата „Белене“, нямаше на кого да продавате този ток, освен на централата на БСП. Тоест извън централата на БСП други консуматори нямаше да успеете да намерите.
Евтиният ток. Анализите показват, че токът от „Белене“ нямаше да е евтин, колеги. Напротив, щеше да бъде по-скъп от средната цена на тока в момента в България. Това с евтиния ток…(Реплика от народния представител Румен Гечев. Възгласи и шум в БСП ЛБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Гечев, много Ви моля не репликирайте по този начин от място, както Вие не бяхте репликиран, когато правихте репликата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги от БСП, слушах Ви най-внимателно, нека и Вие, проявете малко уважение, слушайте.
На следващо място, растеж около 3% за миналата година води до спад в потреблението на електроенергия в момента. Няма права връзка, права пропорционална връзка между нарастването на икономиката и нарастването на потреблението на ток вече. Това се дължи на обстоятелството, че растежът е вече друг вид интензивен растеж. Така че няма такава пряка връзка. Няма такава пряка връзка.
На следващо място, уважаеми колеги, дето това били чужди интереси и чужди внушения. Аз със същите аргументи съм скептичен и към това да има седми блок на „Козлодуй“, който искат да го строят с американски капитали. Знаете, че има такава идея. Със същите аргументи аз съм отново скептичен, докато Вие се замислете – подкрепяте едната идея, а сте категорично против другата. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Тоест, ако има някъде чужди внушения, не ги търсете тук, уважаеми колеги! Не тук са чуждите внушения, а погледнете се по тази тема в огледалото, бих казал аз, за да намерите чуждите внушения. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
На следващо място, уважаеми колеги! Най-важното, ако в момента „Белене“ беше построена, нямаше какво да го правите този ток, нямаше къде да го изнасяте. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Кажете ми един истински пазар! Кажете ми една голяма поръчка! Кажете ми страна, която е готова да купува ток от България – и това трябва да е съседна страна, тъй като, господин Гечев, за разлика от кафето, което може да бъде експортирано на хиляди километри, при тока има следния проблем: колкото е по-голямо разстоянието на продажбата, толкова повече се оскъпява сделката. Има висок транзакционен разход. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
Така че, кажете ми, кой би купувал ?! Кой би купувал този ток от „Белене“, уважаеми колеги от БСП?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За изказване има думата народният представител от Парламентарната група на Патриотичния фронт – господин Димитър Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, слушах внимателно дебата и бях поразен от изключителните неточности по отношение на историята на този вече 36-годишен, без два месеца, проект АЕЦ „Белене“.
Уважаеми господин Председател, аз предполагам, че няма да имате нищо против, с цел да бъда максимално точен, да се позова на цитиране на официални документи, за да бъде изяснена точно историята.
Както знаете, с Постановление № 9, 1981 г., март месец е дадена зелена светлина за изграждане на ядрена централа – четири блока, АЕЦ „Белене“. Поради различни причини, за да спестя време, уважаеми колеги, с Решение № 106 през 1990 г. се преустановява, или по-точно се замразява изграждането на този проект. Тук вече има един интересен нюанс, който е добре да се знае. Месец по-късно великотърновските депутати от БСП внасят предложение до Великото народно събрание и подписка от жителите на Велико Търново, Свищов – тази подписка се намира в архива на Народното събрание, с настояване окончателно да бъде спряно изграждането на този проект – по настояване на гражданите в този район и поради изключителното нарастване на обществено неодобрение по реализирането на този проект. Нещо, което беше, не знам защо, премълчано. Все пак, когато има история, е добре тя да бъде подчинена и на официални документи.
След това, няколко месеца по-късно, от правителството на Димитър Попов се взима решение да бъде изграден газоенергиен блок, като за целта трябва да бъде използван металният корпус на вече закупения реактор, който, един Господ знае, колко пари са дадени за него и на каква баснословна цена е продаден.
Тук се обръщам към колегата Мартин Димитров с надеждата, че няма да поиска лично обяснение, за да Ви кажа, колега Димитров, че аз категорично не споделям Вашата икономическа логика, защото тя е в грешна посока на икономист, който разсъждава по един нормален начин, но тук икономическата логика е подчинена на друго, ненормално мислене. Няма, направих си труда, още когато беше внесен този Проект за решение, да видя има ли друг такъв проект – нереализиран, който да струва толкова много пари, на която и да е било държава по света. Тук сме готови да кандидатстваме за рекордите на Гинес. Няма! Тоест, виждате, че вече се обръща икономическата логика и отива в една друга посока, а посоката е: дайте да отворим един мегапроект, от който ще може да се източват, да не казвам – да се крадат, обществени пари. И ако сте забравили, само преди месец и нещо ние за пореден път се изръсихме, абсолютно умишлено използвам жаргонно тази дума „изръсихме“, един милиард и двеста милиона за безумието наречено „АЕЦ „Белене“, тоест доста хора имат интерес този мегапроект да се използва.
Първо, бих попитал: защо, след като има такъв голям интерес, никой до този момент не използва така, да кажем, жилищния фонд, който е изграден? И сега ще ви дам още един интересен факт, който не просто е изграден, този жилищен фонд е обзаведен по последна дума за времето си и се хвърлят разходи за охраната му, а в същото време казваме, че няма свободни жилища. Ето, да кажем, бездомните роми можете да ги насочите там. Има хубаво училище – да се обучават децата им, да се образоват и да живеят, вместо да се харчат пари, само че посока в това направление липсва.
Мога веднага да Ви отворя паралел с другия такъв мегаенергиен проект от онзи велик енергиен шлем „Южен поток“. Има ли друг такъв неизграден проект, който да е стартирал с цена 600 млн. евро и да е приключил нереализиран на 2 млрд. 200 млн. евро и милиарди левове изхарчени публични средства?! И накрая казваме: то било популизъм, защото няма пари за социална политика, за увеличаване на пенсии, за увеличаване на доходи. Ами как ще има? Как ще има, като непрекъснато се предлагат едни такива безумия, които само консумират обществен ресурс и в същото време продължават да превръщат държавата от бедна в по-бедна?!
Накрая, за да не отегчавам аудиторията, искам да попитам вносителите: те имат ли решение и биха ли казали колко ще струва съхраняването на отработеното ядрено гориво? Доколкото ми е известно и до ден-днешен България се намира в една много неприятна ситуация, че изтичат вече договорите с руската държава, даже ако не са изтекли, ако не ме лъже паметта ми, за съхранение на отработеното ядрено гориво и ние и до ден-днешен нямаме изградено хранилище за тези отпадъци. Освен това тук ще трябва да подчертая – от опасни радиоактивни отпадъци, проблем, който е световен. Няма държава, която да има ядрена централа и да не е поставена на колене пред този проблем.
Освен това, къде ще бъде изградено това ядрено хранилище? Може би, както казахте, колега Димитров, в някоя партийна централа само ще бъде изградено, защото не виждам кое ще е населеното място, което ще се съгласи на негова територия да бъде изградено такова хранилище. Ще спра само до тук.
Само да Ви кажа за сведение, че това нещо ще коства може би, по последни изчисления, над милиард и триста милиона лева – над милиард, които стоят като Дамоклев меч над главата на държавата. Кой ще ги плаща? Кой?! Този, който предлага несъстоятелен проект, от който ще бъдат откраднати още милиарди левове?!
Ето това е икономическата логика, колега Димитров. А тя е подчинена на една стара българска поговорка: „Куче влачи, диря няма“. Надявам се да сте ме разбрали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Първа реплика – народният представител Мартин Димитров.
Заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Господин Председател! Уважаеми колега Байрактаров! Пропуснахте един важен въпрос. Досегашният ОВОС на „Белене“, макар че са минали петте години, в които би трябвало да важи, на моя въпрос към министъра на околната среда и водите се получава ясен отговор, че все още е валиден. Същият въпрос съм го задал и към Томислав Дончев. Той казва, че понеже там били построени административните сгради, за които Вие говорихте, ако сега тръгнат да строят нова ядрена централа на тази площадка, няма нужда да правят нов ОВОС, въпреки че законовият срок от пет години е изтекъл.
Това ме кара да си мисля, колега Байрактаров, че има хора в ГЕРБ, знам, че не всички са на този акъл, но че има хора, които се гласят в следващ мандат заедно с техните колеги от БСП да строят централата, от това се притеснявам. Иначе няма разумна причина Министерството на околната среда и водите да твърди, че старият ОВОС е все още валиден. Единствената логика е, че някой се готви да строи централата.
Така че Ви питам по този въпрос: Вие как разбирате ситуацията и как така след изтичане на законния срок заради построени жилища или административни сгради ОВОС-ът, който би трябвало да касае сигурността на ядрена централа, е все още валиден? Като журналист, като общественик не го ли намирате за крайно учудващо и не смятате ли, че тези хора, които искат да строят нови ядрени централи, поне, ако не друго, трябва да направят нов ОВОС, за да видим степента на опасност дали не се е повишила за този период?
Иначе най-накрая не разбрах дали се съгласявате с моя извод, че тези реактори трябва да бъдат продадени и въпросът с „Белене“ да бъде приключен веднъж завинаги?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Втора реплика? Няма.
Дуплика?
Заповядайте, господин Байрактаров.
ДИМИТЪР БАЙРАКТАРОВ (ПФ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колега Димитров, по въпроса за ОВОС-а моето мнение е, че е налице корупционна практика. Това мога да споделя като мое лично мнение.
По въпроса дали трябва да бъдат продадени реакторите. На мен лично ми се иска да бъдат продадени на възможно най-висока цена, защото ако само се акцентира, че трябва да бъдат продадени, обикновено това граничи с подаряване, тоест, прилага се нова корупционна схема и въпросните реактори, за които са платени страшно много пари, в един момент се подаряват, а някой прибира разликата и комисионите под масата. Тоест, тук трябва задължително да има една много сериозна процедура по осъществяване на контрол по продажбата на тези реактори – нещо, което е изключително важно. Иначе сме на едно мнение по този въпрос.
И на последно място, мога да Ви кажа много неща, но ще се обърна към управителя на телевизия „СКАТ“ господин Данчо Хаджиев с молба да излъчи по телевизията документалния филм, който аз направих като журналист „Големият енергиен шлем“, тъй като няма да ми стигне времето да излагам всички факти и аргументи. Може би ще ми трябват поне две седмици, а нямаме парламентарно време.
Така че изводът е ясен, надявам се и колегите от БСП също да го разбират, защото считам, че има много разумни хора там, които са достатъчно разумни, за да знаят, че това е истината.
Няма да говоря, защото Вие ги казахте нещата, че дори и пазар няма. Не можеш да правиш фабрика, както се казва, на 8 септември, при положение, че на 9 септември тя или ще бъде затворена, или ще бъде национализирана и след това затворена. Така че това е истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Байрактаров.
Господин Николов, имате думата за изказване.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, това, което правим в момента, е ясно, че е предизборно, ние вече почти сме в предизборна кампания. Много неща ще чуем тук, повечето няма да бъдат експертизи – дали ни трябва нова мощност или не, а ще бъдат застъпени от гледна точка на това кои избиратели искаме да гласуват за нас.
Всъщност действителната обстановка към настоящия момент е следната. България има достатъчно мощности да покрие настоящите си нужди, дори изнася. Но това е към момента. (Реплика от БСД ЛБ.)
В момента изнася не повече от 100 мегавата, но както и да е.
Друг е въпросът, че поради тази причина, че в момента не захранваме нашата борса, вчера енергия пик достигна 290 лв., при условие че само преди месец-два беше някъде около 110 лв.
Така че е много динамично от гледна точка на равнище на цените на електроенергията. Не можем да правим изводи точно тогава, когато е била 60 лв., не можем да правим изводи, когато е била 290. Няма да е сериозно от гледна точка на експертиза, от гледна точка на стратегия.
Дали на България ще й трябват нови мощности? Да, аз съм сигурен в това. Точно след 10 години България вече ще има нужда от нови мощности. Защо мисля така? Защото на Световната енергийна конференция, която беше съвсем скоро в Истанбул, беше казано, че тон въглеродни емисии от 10 евро ще стане 50 евро, и то само след 4-5 години, говорим за 2021 – 2022 г. Ще окаже огромен натиск върху нашето въглищно производство и оттам на топлоцентралите. Това ще окаже неминуем натиск върху това те да не могат да защитят своите конкурентни позиции в продажбата на електрическа енергия на пазара. В този случай трябва да се запитаме какво правим ние като страна, какво ще развиваме. При условие, че имаме вече два реактора, ние сме ги платили, които са платени на база решение на арбитражен съд в Женева, в момента тук се говори, че можем да ги продадем.
Скоро погледнах записките си от арбитражното дело, на делегация, в която сме били с министър Добрев тогава, господин Кириенко казва, че не могат да поемат ангажимент за продажба на тези реактори въпреки нашето изискване към тях. Казаха, че за „Акуйо“ въобще да забравим, вече е късно, а за Китай категорично няма как да стане дума, защото самите китайски фирми не искат реактори, които не са проектирани специално за техните централи. Възниква въпросът къде ще ги продадем? Видяхме, че в Иран не стана. Но въпреки всичко тази теза – че ще ги продаваме, стои. Даже вече разбрах, че има и корупционни схеми за продажбата. Ами то никой не ги иска, как да ги продадем? Каква е тази корупционна схема при условие, че не се искат?
Така че възниква въпросът: какво правим наистина с тези реактори? Решението е абсолютно пазарно: в момента Министерският съвет е задължило министър Петкова, засега министър в оставка на енергетиката, да проучи възможността за реализация на тези реактори, именно като нова ядрена централа, и те да бъдат продадени на база на това проучване чрез Агенцията за приватизация. И ако има наистина пазарен субект, който да инвестира, не виждам причина защо да не е. Не виждам причина! Това ще бъдат новите базови мощности, които ще заменят евентуално бъдещите отнемания на базови мощности, които предстоят категорично на база Парижката конференция.
Понеже се чу тук във връзка с договора с руската страна от гледна точка на отработеното ядрено гориво. Отработеното ядрено гориво към руската страна касае единствено и само горивото на трети и четвърти блок. На пети и шести блок ядреното гориво си го съхраняваме тук. В момента се инвестира чрез Фонд „Козлодуй“ сухо хранилище на отработено ядрено гориво на територията на село Харлец, именно на АЕЦ „Козлодуй“. То е стартирало вече, изграждането му тепърва предстои.
Така че там договорът с руската страна още продължава. Там няма фиксирани срокове. Тепърва, ако въобще ще се водят такива, ще се водят от гледна точка на това дали някога това гориво, което ние сме дали и те извличат от него плутония, ще бъде върнато в България. Това е много дълъг въпрос, който не касае нито „Белене“ нито АЕЦ „Козлодуй“ от гледна точка на 5-и и 6-и блок. Ние и да искаме, вече не можем да дадем това ядрено гориво на база на решенията и директивата на Европейската комисия, че нямаме право да изнасяме ядреното гориво в трети страни.
Но, така или иначе, България се нуждае от ядрени мощности. В момента тя е инвестирала над 3 млрд. лв. в така наречения „Проект „Белене“. Че той беше корупционен, за всички е ясно. Че беше спретнат на тъмно, че не се спазваха процедурите, на всички е ясно. Но фактите са факти. Фактите са факти! В момента ние сме инвестирали толкова пари, нека да мислим какво ще правим, при условие че не можем да продадем. Ако продадем, ето, виждам доста продавачи. Но ако не можем да ги продадем, ние трябва да ги инвестираме в нещо. Може би в музей! Също е вариант. Може би от билетчета ще избием парите. Може!
Но така или иначе ние, трябва да мислим къде ще развиваме нашата ядрена енергетика. На тази конференция казаха, че възможните пътища са три – газова, възобновяеми източници и ядрена енергетика. Това са трите бъдещи възможности за развитие на енергетиката. Включително Саудитска Арабия ще прави ядрена енергетика. Така че нека да не отхвърляме тази възможност. Нека да я дадем и правителството правилно е тръгнало по този път. То вече е дало възможност да се проучи тази възможност на базата на платените инвестиции. Така че нека да оставим правителството да си свърши работата, следващото правителство, което предстои да дойде, да си свърши работата. Няма смисъл от приемане в момента на това решение. За мен пътят е правилен и Гордиевият възел в българската енергетика вече се е развързал. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първа реплика – господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (РБ): Господин Николов, аз Ви разбрах така. ГЕРБ няма да подкрепи сега отпадане на забраната за строежа за „Белене“, ще го направи в следващия парламент. Така Ви разбрах. Ще изчака да дойде следващият парламент, ще търси инвеститор и заедно с БСП ще строим „Белене“. Така Ви разбрах, господин Николов. Ако не съм Ви разбрал правилно, моля да си уточните думите.
Господин Ерменков каза, че правилно съм разбрал, значи работата е ясна. (Реплика на народния представител Валентин Николов. Смях в ГЕРБ.)
Вторият въпрос. През 2010 – 2011 г. имаше прогноза, че ако няма „Белене“, ще има режим на тока. Тази прогноза сбъдна ли се, колеги? Сбъдна ли се, колеги, тази прогноза? Отговорът е: Не се сбъдна! Тоест, дойде 2010 г., дойде 2011 г., дойде чак 2016 г. – има ли режим на тока, колеги? Няма. Има ли „Белене“? Няма.
Сега ми говорите за следваща прогноза как след 10 години, ако нямало нови базови ядрени мощности, България пак щяла да има проблеми. Това ми звучи, като онази, старата прогноза, която не беше обоснована. Вие, хора, нямате нищо черно на бяло. Нямате, хора, нищо черно на бяло!
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Можете да удължите времето, господин Димитров, ако желаете.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Искам удължаване на времето, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има такова желание, удължете времето!
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нямате нищо черно на бяло! Нямате сериозен анализ, който да показва необходимостта от нови ядрени мощности и сте готови да похарчите 20 милиарда! Това граничи с безумие, бе, хора! Нито БСП, нито Вие сте написали или представили сериозен анализ, който да казва, че без нова ядрена мощност, се получава дефицит в дадена година и без да имате такъв анализ, сте готови да прахосате 20 милиарда! Това граничи с безумието. Няма друга дума, освен „безумие“. Единственото обяснение е, че искате да продължите линията: „Куче влачи, диря няма!“ Не виждам друго обяснение.
Знаете ли, това, че си похарчил 2 или 3 милиарда, не е основание да похарчиш още 20 милиарда и не може да бъде основание да похарчиш още 20 милиарда. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – господин Янков, трета – господин Ерменков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Николов, по това, което казахте, Вие си противоречахте, но накрая завършихте с решението, което имате като парламентарна група, че сега няма да подкрепите, но иначе сте „за“ развитието на ядрената енергетика.
Мисля, че спекулативно обявихте какво е състоянието в момента на Енергийния сектор. Вие прекрасно знаете, че поради липса на инвестиции, в момента енергетиката работи на пълна мощност за отделните централи и във всеки един момент се очакват аварийни спирания. (Реплики от ГЕРБ.)
Не контролирате времето. Не се знае колко време ще продължи това застудяване. Зимата може да се окаже по-дълга, отколкото очаквате, и намеренията, които изразявате от парламентарната трибуна с хоризонт повече от 10 дни, в които има да управлява Вашето правителство, не са коректни.
Анализ. Какъв анализ? Нямате достатъчно анализи ли? Цитирате конференции. В България има достатъчно подготвени професионалисти, които без изключение са се произнесли за бъдещето на ядрената енергетика в страната и конкретното спиране на проекта от парламента е прецедент – законодателен орган взима решение за спиране на проект, който е резултат на решение на правителството, на изпълнителна власт. Нека да отпадне това ограничение и изпълнителната власт да е с вързани ръце, и във връзка с решението, което предстои да вземат нашите съграждани на предстоящите избори, според това какво ще е представителството в парламента, бъдещата изпълнителна власт да използва аргументите на тези професионалисти и вземе решение. Достатъчно е инвестирано. Достатъчно е напреднал проектът и Вие сам го разбирате, сам даже го доказахте.
Какъв е проблемът сега да отмените Ваше предишно решение? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Проблемът е чисто популистки…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вашият проблем е вече във времето, господин Янков. Благодаря Ви.
КРАСИМИР ЯНКОВ: …гледайки към предстоящите избори.
Благодаря Ви, госпожо Цачева – оставате последователна дори в края на мандата си като председател да прекъсвате преждевременно говорещите. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янков, обърнете се и вижте колко сте просрочили – 45 секунди! Ако намерите друг с по-висок праг на търпимост от мен, съм готова да го видя. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ, встрани от микрофоните): Ще се възползвам 30 секунди от правото на лично обяснение и после ще направя репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, първо приключваме с репликите, има дуплика. След това, ако искате, ще Ви дам думата за лично обяснение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Благодаря.
Уважаеми господин Николов, с удоволствие слушах Вашето изложение. Сигурно по-добре и аз нямаше да мога да го кажа по отношение на това какво се случва в България с енергетиката – секторът и перспективите за неговото развитие. Особено за това, че за да продадеш нещо, трябва да има някой, който да иска да го купи – нещо, което както гледам, няма опашка от желаещи в момента да го купуват.
Едно-единствено нещо не можах да разбера накрая и затова ще Ви помоля да ми отговорите – с какво решението, което предлагаме да бъде взето, противоречи на концепцията Ви за развитие на енергетиката в България? Не се ли притеснявате, че както го казах и в моето изказване, забраната, тоест ние сме потвърдили едно решение на Министерския съвет за прекратяване на работата по площадка „Белене“ и сме дали даже нареждане да се работи за паро-газова централа – не Ви ли притеснява, че наличието на това решение на Народното събрание в момента и дейността на правителството за изграждане на ядрена централа на тази площадка, а дали ще бъде нова, дали ще бъде стара и какъвто искате го наречете проекта, не противоречи на решението на Народното събрание? Защо трябва да влизаме в казуистика, а не вземем наистина да отменим това решение и правителствата да бъдат свободни в действията си? Ние не ги задължаваме да построят с държавна помощ, ние не ги задължаваме да построят с частен инвеститор, а ние ги задължаваме да реализират проекта – забележете, да реализират проекта при защита на националния интерес.
По-широко от това няма как да се каже. Така че много Ви моля, наистина направихте прекрасно изказване, но ми се струва, че изводът, който направихте накрая, беше неправилен.
Дайте да помогнем на правителствата да си свършат работата, за да не стават следващите министри клиенти на прокуратурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Димитров, не зная кой е казал, че са изхарчени 20 или не зная колко милиарда. Има различни оценки, но това не е толкова важно.
Правителството е казало следното нещо – ще го пусне на пазарен принцип и който иска, да инвестира. Правителството няма да дава 20 милиарда и това е правилният вариант, защото за България това са много пари – знаете много добре.
Пак казвам, при условие че няма купувач, макар че постоянно говорите: „Дайте да го продадем!“, няма купувач!
Другата алтернатива е да търсим инвеститори. Мисля, че пътят на правителството е правилен – без да дава допълнително пари за такъв проект, които ги няма в момента, да потърси други инвеститори.
Относно решението на Народното събрание, правилно или не, то е било на база внесено от Министерския съвет решение, върху което сме се произнесли. Ако Министерският съвет иска да се отмени това решение или да се вземе друго, по-различно решение, то бъдещият Министерски съвет може би ще внесе такова решение. Не е нужно една партия да внася такова решение точно преди изборите, за да може по някакъв начин да трупа дивиденти.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ, от място): Две години го внасяме.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По този начин се разделя парламентът и не може да се намери единно решение по конкретен казус или въобще за цялата енергетика. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)
По тази причина смятам, че ако бъдещият Министерски съвет реши и прецени, че пътят минава през Народно събрание, тогава той ще го внесе и ще има необходимото мнозинство, което да го подкрепи. Мисля, че не това е идеята, а това е разделителна идея, която Вие правите.
Ако искате да обедините, ето, очаквате в бъдеще да управлявате, не знам след колко години, може би след десетки години да управлявате, тогава наистина може да внасяте и да търсите мнозинства, но в момента разделяте парламента на политики. В момента ще се нанесат много повече вреди на енергетиката с говорене, отколкото ползи! Благодаря. (Единични ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
Господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Темата, по-скоро днешният дебат се използва и от ляво, и от дясно с цел предизборна кампания – това е явно за всички. Повториха се тези, които многократно сме чували. Дебатът е излишен, губи времето на Народното събрание, да не говорим, че и предложението не е достатъчно добре обмислено, защото предлага отмяната само на едно решение на Народното събрание. По тази тема Народното събрание…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И възлага на Министерски съвет, какъвто няма. Има само в оставка.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точно така!
Има Министерски съвет в оставка, отменя се само едното решение. Дори и да бъде прието, едва ли ще свърши работата, която възложителите се надяват да им свърши.
В същото време има доклад от министъра на енергетиката от месец декември 2016 г. до Министерския съвет със следния текст:
„Към 12.12.2016 г. разходите на НЕК за активи и съоръжения на площадка „Белене“ са в размер на 1,390 млрд. лв., а разходите за придобито оборудване с дълъг цикъл на производство съгласно арбитражното решение са в размер на 1,177 млрд. лв.
Предвид на гореизложеното и с оглед на това, че за проекта „АЕЦ „Белене“ от страна на НЕК са вложени средства в значителни размери (2,567 млрд. лв.), считам за целесъобразно с оглед защита на публичните финансови интереси да бъдат предприети действия за рационално използване на изградената инфраструктура и материална база на площадка „Белене“ и на придобитото оборудване с дълъг цикъл на производство.
В тази връзка е необходимо: да бъде изготвен технико икономически и правен анализ, който да предостави възможности за използване на придобитото оборудване с дълъг цикъл на производство за изграждане на АЕЦ на площадка „Белене“ на пазарен принцип, без пряко или косвено участие на държавата, без държавна гаранция, без ангажимент от страна на държавата за сключване на дългосрочен договор за изкупуване на произведената електрическа енергия. В анализа следва да се разработи вариант за отделяне на активите и пасивите на НЕК, свързани с проекта „АЕЦ „Белене“ в отделно търговско дуржество и провеждане на последваща процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
С предложения проект на акт се възлага на министъра на енергетиката да организира в срок от три месеца изготвянето на посочения технико-икономически и правен анализ и представяне на доклад на Министерския съвет в едномесечен срок от изготвянето на анализа.“
Такова решение е взето от Министерския съвет на 15 декември 2016 г. То е в четири точки:
„1. Одобрява доклада на министъра на енергетиката.
2. Министърът на енергетиката да организира в срок до три месеца изготвянето на технико-икономически и правен анализ, свързан с възможностите за използване на придобитото оборудване с дълъг цикъл на производство за изграждане на атомна електроцентрала на площадка „Белене“.
3. В анализа по точка 2 да се разработи вариант за отделяне на активите и пасивите на НЕК, свързани с Проекта „АЕЦ „Белене“ в отделно търговско дружество и за провеждане на последваща процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
4. В едномесечен срок от изготвянето на анализа по точка 2 министърът на енергетиката да представи доклад на Министерския съвет.“
Това решение е от 15 декември 2016 г. Срокът от три месеца ще приключи към 15 март 2017 г., тоест след около два месеца.
В едномесечен срок след изготвянето на доклада министърът трябва да докладва на Министерския съвет технико-икономическия и правен анализ. В правния анализ ще бъде включена и информация, професионална преценка какви последващи решения Народното събрание трябва да отмени или да приеме с оглед волята на Министерския съвет за последващи действия по проекта „Белене“.
В този смисъл, от една страна, проектът Ви за решение е непълен, защото отменя само едно решение на Народното събрание.
От друга страна, Вие дори не сте пионер, така да се каже, в това предложение, защото Министерският съвет още преди месец е направил това, което Вие искате по проекта, тоест да се започне някаква работа по проекта „Белене“. От тази гледна точка според становището на нашата парламентарна група предложението Ви е неприемливо. Трябва да се изчака анализът и докладът на министъра пред Министерския съвет. Според доклада Народното събрание, разбира се, не в този състав, а в следващият си състав, ще предприеме действия, които счита за правилни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Други народни представители?
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на помощниците си. Сигурно днес сте дежурни секретари, за да подпомагате работата на ръководството.
От място от пленарната зала казват, че няма други желаещи колеги за участиe в дебата. Той е закрит, предстои гласуване.
Приканвам народните представители в залата.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за отмяна на Решение на Народното събрание от 29 март 2012 г.
за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“, обнародвано в „Държавен вестник“, брой 28 от 6 април 2012 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Отменя Решение на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“.
2. Възлага на Министерския съвет да осигури реализацията на проекта за изграждане на атомна електроцентрала на площадка „Белене“, като защити националния интерес.“
Точка първа е „ядрена централа“, точка втора е „атомна централа“?!
„3. Задължава министъра на енергетиката да информира Народното събрание на всеки три месеца за изпълнението на точка 2.“
Режим на гласуване.
Гласували 138 народни представители: за 50, против 64, въздържали се 24.
Предложението не е прието.

Преминаваме към следваща точка от програмата ни:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ГПК.
Вносители – Явор Хайтов и група народни представители.
Няма доклад на Комисията по правни въпроси.
От името на вносителя, слушаме Ви, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ (БДЦ-НС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, предложението за промяна в Гражданскопроцесуалния кодекс касае така наречената процедура по допустимост пред Върховния касационен съд. За колегите неюристи искам само да отворя една скоба и да кажа, че това, разбира се, касае само и единствено гражданските дела. Когато е приемана тази възможност първоначално да бъдат разглеждани делата и да се прецени дали те да бъдат разглеждани по същество. Един от основните мотиви всъщност е бил да се разтовари Върховният касационен съд, да се намали работата, за да може по този начин да се постигне и една по-голяма бързина в съдопроизводството. Но практиката говори нещо по-различно, а именно: преди да се разгледа едно дело по същество отново състав на Върховния касационен съд разглежда същото дело, за да прецени дали то е допустимо, или не е допустимо. Тоест едно и също дело, един и същи казус се разглежда два пъти.
Нещо повече – българската Конституция постановява, че съдопроизводството е триинстанционно в нашата страна. Но когато Върховният касационен съд прецени и не допусне за разглеждане по същество едно дело, един спор, практически се прегражда така нареченият „триинстанционен“ процес и няма възможност отново в открито съдебно заседание да се разгледа делото по същество и да се постанови решение.
Но тук има и още един съществен момент, а той е, че разглеждането по процедурата по допустимост се извършва в така нареченото „закрито“ заседание. И в него всъщност страните нямат възможността открито и състезателно да представят своите аргументи и, разбира се, те да бъдат преценени.
Искам да отворя една скоба и да кажа, че този Законопроект ние сме внесли преди повече от една година и няколкократно в Правна комисия и с нейния председател, когото аз ще спомена поименно – господин Кирилов, сме коментирали и той практически не е възразявал като единствено проблемът липса на време отложи разглеждането на този Законопроект.
Искам само да спомена, че по този въпрос има и Конституционно дело № 4 от 2009 г. В същото това дело с Решение № 4 от 16 юни 2009 г., са изброени ред проблеми, които възникват при прилагането на Закона и които, макар и да не носят белезите на противоконституционност, затрудняват значително както гражданите, които търсят защита на правата си, така и съда, който е длъжен да прилага Закона.
Това е само един кратък Законопроект, но аз считам, че е важен, защото той е в полза на българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по предложения Законопроект?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Взимам думата за изказване не защото уважаемият колега Хайтов ме спомена поименно, а защото действително искам да направя изказване по този Законопроект, който предвижда едно сериозно, съществено решение, което да доведе до промяната в подсъдността в триинстанционното производство по отношение на гражданското съдопроизводство.
Действително по Конституция съдопроизводството по граждански дела е триинстанционно. Това правило беше частично коригирано с измененията през 2009 г., тоест с новия Граждански процесуален кодекс. И от както действа той, действа и правилото и производството за предварителна допустимост до касационно обжалване, като бяха установени специални основания за допустимост до касационно обжалване. Логиката на това правно решение на тогавашните вносители и тогавашните законодатели е било да се разтовари Върховният съд на Република България и да разглежда такива дела, които имат особено значение за съдопроизводството, дали поради тяхната сложност, дали поради противоречивото прилагане и тълкуване на Закона.
Господин Хайтов като вносител беше абсолютно прав, че тази промяна съществено промени и поведението на страните, и тяхното очакване. Понастоящем всички страни в гражданското съдопроизводство продължават да очакват и се надяват да имат възможност за трета инстанция и за касационно разглеждане на спора за трето, последно, окончателно и то от най-висшия съд на Република България. Така обаче на практика Върховният касационен съд се беше обърнал като районен съд, но на цялата Република България и разглеждаше всички дела, които завършваха финално при него. Това имах предвид, уточнявайки ефекта на разтоварване на натовареността на Върховния касационен съд като един върховен съд.
Уви, за съжаление ние не можахме да стигнем до сериозния задълбочен дебат по този Законопроект и по още четири, касаещи по съществени изменения в Гражданския процесуален кодекс. На три пъти бяхме планирали, бяхме започнали и обявили свикването на, ще я нарека теоретична, но я мислихме като теоретико практична конференция, която да направи анализ на действието на Гражданския процесуален кодекс откакто беше приет като чисто нов Граждански процесуален кодекс през 2006 г. до настоящия момент.
За съжаление и трите пъти поради законодателната програма, поради сложност на политическата обществена ситуация не можа да се стигне до провеждане на тази Конференция, в която трябваше да участват представители на висшите съдии и на заинтересованите институции.
Продължавам да смятам, че това щеше да ни подготви да вземем едно обективно и разумно решение по тези законопроекти, един от които е Законопроектът с вносител господин Хайтов.
Ще си позволя да кажа личното си мнение по този въпрос. Изцяло съм раздвоен. Изцяло съм раздвоен, като практикуващ юрист много бих се радвал да се възстанови касационното производство за всички дела или за голяма част от делата – тези, които са по-съществени. Като председател на Правна комисия и без анализа на Върховния касационен съд, не бих могъл еднозначно да подкрепя това предложение в този момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към господин Кирилов? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Предстои гласуване, приканвам народните представители в пленарната зала.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-1, внесен от Явор Хайтов и група народни представители на 14 януари 2016 г.
Гласували 98 народни представители: за 42, против 3, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
С гласуването на този Законопроект приключихме с предложенията от името на парламентарните групи, направени по реда на чл. 50, ал. 8 от Правилника.

Преминаваме към следващата точка шеста:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ПРОВЕДЕНИЯ НА 6 НОЕМВРИ 2016 Г. НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ – приехме решение за отлагане на разискванията по тази точка.

Следва точка седма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС – общ проект, изготвен от Комисията по правни въпроси.
Това е второ гласуване.
Господин Кирилов, очаквам да докладвате предложението на Правна комисия по Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представям на вниманието Ви доклад относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 653-03-106, на приетите на 6 октомври 2016 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 554-01-145, внесен от Анна Василева Александрова, Свилен Филипов Иванов и Данаил Димитров Кирилов на 28 юли 2015 г. и законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 654-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Петър Владиславов Славов, Филип Стефанов Попов, Чавдар Георгиев Георгиев, Емил Димитров Симеонов, Кирил Петров Цочев, Мариана Георгиева Тодорова, Лъчезар Стаменов Никифоров, Янко Александров Янков и Станислав Димитров Анастасов на 7 юли 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 88 народни представители: за 88, против въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 1 – предложение от народния представител Таско Ерменков:
„В § 1, т. 1 след думата „потребител“ се добавя „по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите и решаването му от арбитражен съд не е уговорено индивидуално“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Камен Костадинов:
„В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
„В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и решаването му от арбитражен съд не е уговорено индивидуално.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители:
„В § 1 се правят следните изменения:
„1. В т. 1, в съдържанието на приетото на първо гласуване допълнение на ал. 1, след думата „спор“ се добавя „с интерес до 2000 лв.“.“
Комисията не подкрепя предложението в т. 1, а по т. 2 предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Анна Александрова:
„В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „или е спор, по който една от страните е потребител“ се заличават.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Не подлежат на решаване от арбитражен съд спорове, по които една от страните е потребител в следните сектори на икономиката:
1. енергетика – електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ;
2. водоснабдителни и канализационни услуги;
3. електронни съобщения и пощенски услуги;
4. финансови услуги, свързани с предоставяне на потребителски кредити, финансови услуги от разстояние, допълнително социално осигуряване, дейности по осигурително посредничество.“
3. Създава се ал. 3:
„(3) Извън случаите по ал. 2 спорът може да бъде възложен за решаване от арбитражен съд, когато едната страна е потребител и решаването от този съд е изрично договорено между страните след възникването на спора.“
4. Досегашната ал. 2 става ал. 4.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Явор Хайтов, което е абсолютно идентично с предложението, което прочетох – с вносител Анна Александрова.
Комисията не подкрепя и аналогичното предложение на колегата Явор Хайтов.
Предложение от народните представител Данаил Кирилов и Анна Александрова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника в редакцията до 4 ноември 2016 г.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника в редакцията му до 4 ноември 2016 г.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 19, ал. 1 накрая се добавя „или е спор, по който една от страните е потребител по смисъл на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания по § 1? Има, но не разполагаме с минималното време от 5 мин., което съм длъжна да осигуря на народен представител, който прави изказване за второ гласуване, поради което с това днес ще приключим пленарното заседание.
Утре продължаваме с дебатите по § 1, които са открити.
Закривам пленарния ден. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Димитър Главчев
Явор Хайтов


Секретари:
Александър Ненков
Чавдар Пейчев
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на омбудсман





    Последни заседания