Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 14 септември 2017 г.
Открито в 9,00 ч.
14/09/2017
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателят Цвета Караянчева

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, във връзка с приетото вчера, 13 септември 2017 г., решение, с което е подкрепено предложението на Председателския съвет парламентът да не заседава на 15 септември, петък, предлагам да се приеме на основание чл. 48, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следното:
„РЕШЕНИЕ
Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 19 септември 2017 г., вторник, от 13.00 ч. до 18.00 ч. при следния дневен ред:
1. Избор на управител на Националния осигурителен институт (Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 20 юли 2017 г.).
2. Парламентарен контрол, включващ две подточки:
2.1. Разисквания по Питане № 754-05-33 от 13 юли 2017 г. от народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения.
2.2. Отговори на въпроси и питания.“
Моля, гласувайте.
Гласували 190 народни представители: за 182, против няма, въздържали се 8.
Така предложеното на Вашето внимание извънредно пленарно заседание, с предложения дневен ред, е прието.
Декларация.
Заповядайте – от името на парламентарната група на ГЕРБ народният представител Милена Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „От нея съм научил повече, отколкото от всеки друг учител. Ако не беше тя, сигурно щях да свърша в затвора.“ Това казва Стив Джобс за учителката си в IV клас Аймоджийн Хил.
Сигурно някои от Вас, уважаеми колеги, се питат защо цитирам чужди успешни примери? Толкова ли си нямаме наши, та и за 15 септември да не ги споменем?! Нали знаете в училище стените и витрините, на които са окачени снимки, грамоти и спомени за най-най-видните ученици? Това са само част от успешните ни примери във всяко българско училище, от всяко време!
Всеки един от нас има своите учители, които са го научили повече от всеки друг. Всеки от нас избира или познава тези специални хора, на които да повери своите деца, своите племенници, своите внуци.
В парламентарната зала сред нас има също такива учители, които са дали на своите ученици повече от всеки друг. Можем да ги аплодираме. (Ръкопляскания.)
В образованието голямата цел са действията. Затова ние от ГЕРБ обещахме и изпълняваме управленския си ангажимент образованието да бъде приоритет в нашата политика. Няма да се впускам в подробности какво и колко е свършено. Само ще спомена за повишението на учителските заплати от 1 септември с 15 на сто към момента; ангажимента на правителството на господин Борисов да няма деца, които да не са в класните стаи; възможността на учителите да работят без бюрократични спънки по пътя им; за родителите, които да са убедени, че училището е и тяхно.
Знаем, че за децата и учениците на XXI век светът е просто на един клик, но училището е мястото, в което се учат на приятелство, на уважение, на доверие.
Колеги, декларацията на парламентарната група на ГЕРБ от трибуната на Народното събрание е за преклонението, вярата и надеждата. Ние сме народ, който не просто отбелязва 15 септември като начало на учебната година. Ние сме народ, който празнува този ден, защото знанието е това, пред което българинът винаги се е прекланял, и е вярвал, и се е надявал, че ще му донесе просперитет. Знанието е това, което векове наред е в основата на нашата държава и на нашата народност.
Да, ние спорим, дискутираме, гневим се, критикуваме и дори използваме темите за образованието за политически ежби. Впрочем това е и най-лошото – политическият популизъм, на който често сме свидетели по темата за образованието. За съжаление, опозицията винаги използва тази тема, за да покаже уж грижа към обществото, но насаждането на клишета и неверни твърдения, че се закриват училища, че се създават армии от неграмотни, че учителите са изоставени да се оправят сами, че новият закон е виновен за всички стари проблеми, е само жалко.
И друг път съм казвала, че ние не работим на инат. Предизвикателствата, които ни поставя днешният ден, трябва да бъдат решавани с дискусии, но не с лъжи, да се обсъждат с аргументи, а не чрез волни съждения. Абсолютно безотговорно е да се говори, че днешните промени са причината за нивото на грамотност, за агресията, за отпадналите от училище. Да, правим промени, и правим промени, за да решим тези стари проблеми. Но правим и промените, за да вървим напред, защото това искат нашите деца.
Няма време за политиканстване в областта на образованието. Петнайсети септември е ден, в който трябва да си припомним, че училището винаги е било и ще бъде нашето национално заедно. Само образованите и знаещи хора могат да градят своето бъдеще и това на държавата ни. Само образованите хора могат да превръщат мечтите в реалност, да създават, да бъдат новатори, да бъдат лидери. Затова искаме и работим за училище, което не просто дава знания и умения, а училище, което изгражда личности.
Затова искаме и работим за учителите, които възпитават бъдещите блестящи умове на България, защото, както е казал Тодор Влайков, „непросветеният народ колкото и каквито права да има, се самолишава от тях“.
В навечерието на 15 септември Ви желаем: честит ден на знанието и честит празник! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
Народният представител Ирена Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Пред прага сме на новата учебна година. Ден светъл и радостен. Ден на повтарящото се ново начало. Ден на усмивки и притеснения, на много цветя, на надежди, на признателност, на обещания. Ден, който всеки от нас помни и който преживява отново и отново със своите деца и внуци. А за тези от нас, чиято професионална съдба е свързана с децата и училището – ден на неизменно повтарящо се вълнение и усещане за дълг и отговорност. Такова трябва да е днес усещането на всички нас – усещане за дълг и отговорност пред бъдещето на най-ценния ни капитал – децата на България.
Защото в нашата република основните правила се задават тук, в парламента. Защото от начина, по който определяме законовата рамка в образованието, зависи функционирането на тази най-важна система. И ако миналата учебна година открихме с новия Закон за предучилищното и училищното образование, то на този 15 септември Законът вече има своята едногодишна история.
Времето наистина е кратко, особено като имам предвид, че повечето от стандартите към Закона се приемаха месец, два, три, пет след влизането му в сила, а някои от тях все още не са приети. Но и за това кратко време стана ясно, че системата не беше подготвена както трябва за този „експеримент“, да го нарека в кавички. И ако някой днес твърди, че начинът, по който беше въведен Законът, не предизвика хаос, значи или не познава системата, или си затваря очите. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Дори фактът, че от 19 стандарта, два все още не са приети, а в пет от вече приетите са предложени промени, два от приетите се отменят изцяло и се предлагат нови, говори за качеството на нормотворческата дейност.
Остава същественият въпрос как училищата ще подготвят учебната си година при наредби, които са като плаващи пясъци. Как се пише Стратегия на училището, когато не се знаят утрешните финансови условия? Как се планира развитие, когато няма стандарт за физическата среда? Как учителите ще овладяват нови умения за какво ли не с обучение, предвидено в рамките на 12 часа годишно? Знакови ще останат думите на министър Кунева по повод на обърканите учебни програми на над 120 хиляди ученици от шести и седми клас – „Вие работете, ние няма да Ви проверяваме.“. Това е емблематичен пример за начина, по който беше управлявана реформата по принципа „каруцата пред коня“. Ето това е хаосът.
На фона на това и до момента няма цялостен анализ за резултатите от първата година на прилагане на Закона. При масираните PR акции зад кадър останаха накърнените интереси на стотици хиляди деца и ученици, учили без учебници, пропуснали съществени области на знанието заради сбъркани учебни програми. Никой от МОН не пое отговорност за това, че над 130 хиляди ученици по програма трябваше да не изучават българско средновековие и география на Европа. Почти не се говори за това, че програмите по различните учебни предмети не са синхронизирани помежду си, че липсват същинските междупредметни връзки.
Нашата позиция е: необходим е преглед на учебните програми и планове с цел отстраняване на посочените проблеми. Училището продължава да възпроизвежда социално неравенство по вина на държавата. В резултат на бедността, в резултат на неефективни мерки, в резултат на растяща диференциация на училищата броят на напусналите преждевременно образователната система придоби вече стряскащи размери – 21 170 ученици за миналата учебна година! Според коефициентите на записване на населението в различните степени на образование през миналата учебна година 8% от съответния набор не се е записал в първи клас, почти 22% в пети и почти 20% в средната степен на образование.
Ще припомним, че през миналата година това беше тема на наша пресконференция. Ние сме удовлетворени, че Министерският съвет прие механизъм, който трябва да осигури присъствието на децата в детската градина и училището. Работи се и по регистъра на децата и учениците, който ще позволи проследяване, анализ и въздействие върху процесите, за които ние настояваме от 2009 г.
Подкрепяме мерките и усилията за пълен обхват в образованието. Но успехът е възможен само когато има и ефективни мерки за преодоляване на бедността. България остана на едно от първите места в Европейския съюз по детска бедност. Належащи са последователни грижи на държавата и чрез училището за здравето на децата и учениците, за тяхното хранене, за формирането на техните ценности.
Свидетели сме как агресията сред децата все повече се превръща в проблем на обществото. Все още обаче не се поставя въпросът за отговорността на всички обществени фактори за решаване на проблема, в това число за отговорността на родителите и на медиите. Отговорностите се прехвърлят върху детската градина и училището, които сами не могат да се справят. Решаването на проблема изисква неотложно еднопосочно обществено въздействие. Въпросът за възпитанието става ключов.
Друг много сериозен проблем е рискът от закриване на стотици основни училища, останали без необходимия брой ученици заради завършване на основното образование в седми клас, вместо в осми. Мотивът, че основните училища ще станат обединени, се оказа несъстоятелен. Обединени станаха 56 от общо 1257 основни училища. Не бяха чути нашите предупреждения, че свиването на основното образование ще закрие нова група училища. Напротив, ние бяхме иронизирани. А сега местните общности, кметовете търсят варианти, за да излязат от състоянието.
Тази учебна година, колеги, ще започне със своеобразен рекорд – недостиг от 3 хиляди учители и назначени в системата 1000 неправоспособни. До пет години предстои пенсиониране на над 40% от колегията. Ние подкрепяме ръста на учителските заплати. Сам по себе си обаче той няма да реши проблемите с качеството на подготовката на децата, както и илюзорно е, че увеличението е 15% за всички учители. Който е наясно с механизмите, ще разбере, че в малките училища отново увеличението далеч няма да е 15%. Настояваме за актуализиране на системата за обучение на учителите, която да осигури по-високо ниво на подготовката и квалификацията им.
В продължение на години напрежението и хаосът в обществото и в образователната система, колеги, се стоварват върху учители и директори. Който е бил в училище, най-добре знае това. И същевременно нито един представител на държавно ниво досега не е поел отговорност за нито едно недомислие или грешки в системата. За разлика от тези представители на държавно ниво, българският учител носи отговорността си ежеминутно. Най-малкото заради това ми се ще да кажа от сърце думи за него, за нашия учител, но не мога да го кажа по-добре от неповторимия Продев: „Шапки долу! За българския учител, за човека, който създава човеци, за твореца на знания, за онзи, който учи България да чете, да мисли, да търси. Шапки долу за най-щедрия сред хората и за един от най-бедните, за раздаващия себе си без отплата, за носителя и пазителя на духа, за патриота и общественика, притиснат от своя социален кръст, незачетен от онези, които е учил. Шапки долу за този скромен, но голям човек, без който сме немислими! И поклон! Българският учител е нашата надежда. Не друг, а той ще ни остави във времето. Политиците, партиите, търговците ще идват и ще си отиват, но той ще остане, за да ни пази. Храмът е негов, затова да му дадем заслуженото като хора, като общество, като държава!“
И накрая си позволявам да добавя един извод от дългогодишната ми практика. Там, в класната стая, колеги, учителят е всичко в очите на 16, 18, 20, 30 деца. Не родителят, не ние с Вас, не директорът, не кметът, не чиновникът от Министерството! Затова сме длъжни да дадем на учителя цялото си доверие, от което той се нуждае, ако искаме достойно бъдеще за родината ни! (Шум и подвиквания в ГЕРБ.)
Честито ново начало на новата учебна година! И както винаги казваме в училище: „На добър час!“, а учителят трябва да се уважава и да не се апострофира поне по такъв повод и в такъв ден! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Анастасова.
Не знам защо възприемате народните представители като ученици, но това е друга тема. (Оживление.)
Има ли други декларации?
Заповядайте, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Утрешният ден е специален – първи учебен ден за десетки хиляди първокласници и за техните щастливи и притеснени родители! Пореден първи учебен ден и за всички останали, но празникът в погледа на учениците и учителите е достатъчен, за да осмислим силата на знанието и да осъзнаем, че образованието и науката са основни ценности и постижения в съвременното общество.
В XXI век, в идващото все по-интересно време образованието ще изиграе най-съществената роля за всеобщото развитие. Образованието не е само обучението в училище. Придобиването на знания и умения в дома и семейството е също част от този процес. То включва и опита, и постиженията на предишното поколение, на ценностите на предците ни, с които проглеждаме в света и все по-цветен става кръгозорът ни.
Готов ли е днес българският учител да погледне различно не от фундамента на усвоените и почти наизустени уроци, а през погледа на новите генерации към по-различния, вече все по-глобален и информационен свят? До каква степен учителят и българското училище влияят както за формирането на личността и на характера, така и за самостоятелно взетото решение на абитуриента да продължи образованието си в чужбина?
Винаги сме твърдели, че в България образованието се цени, но за жалост, в реалния живот винаги сме се убеждавали в противното. Оплакват се учители, оплакват се родители, а често неадекватната реакция на институциите допълнително влошава положението. От това страдат децата ни, а те са нашето по-добро бъдеще, нашата утрешна България!
Уважаеми колеги, след въвеждането на делегираните бюджети през 2008 г. с новите финансови правила за единен разходен стандарт по брой ученици в съответното учебно и детско заведение в България се извърши оптимизация на училищната мрежа. Всъщност това е евфемизъм, а в действителност означаваше масово закриване на училища и детски градини, повечето от които общински. Причините бяха предимно финансови и демографски, но те са и взаимно обусловени. Ако това е била скритата цел на реформата, то тя е била успешна.
Сега новото правителство на Бойко Борисов обяви образованието за приоритет. Това, разбира се, че значи повече пари, но да се надяваме, че не само. Защото със същата сила означава и добре работещ закон и нормативна база, която регламентира, регулира и стимулира системата. Това значи и съвременно училище със стандарт и условия, отговарящи на изискванията на новото време. Означава и добре подготвени млади преподаватели, хуманисти по призвание и духовна същност. Това означава и реално обхванати и обучаващи се деца между пет и 16-годишна възраст, както повелява Конституцията на страната.
Приоритетът следва да наложи и съвременни методи на преподаване, да изисква осъвременяване на научната информация в учебниците, да осигури съвременни технологии, материали и дидактически пособия.
Наложително е да се усети държавната подкрепа и в далечните от София малки училища, в малки и средни общини, в планински, полупланински, гранични и рискови райони на страната, където все още има деца, които имат право на образование в родно училище, в което с еднаква радост да изучават и официалния български, и своя майчин език. Заявеният и заложен в управлението на страната приоритет предполага и ново, качествено отношение към образованието като цяло, което няма да се постигне само с увеличението на учителските заплати от 1 септември.
Да, това е първа, добра стъпка за първия учебен ден. Ние, в „Движението за права и свободи“, сме достатъчно устойчиви във времето и ще следим с отговорност последващите мерки и действия в сферата, които трябва задължително да бъдат оздравителни и стабилизиращи.
Уважаеми колеги, 15 септември е общоприет празник в България. Нека покажем своята отговорност пред подрастващото поколение и утре всеки един от нас да посети едно училище. Нека да поздравим учениците и учителските колективи като доказателство за промененото отношение към образованието и науката. Обезлюдена и бедна България е реална картина и реална опасност, ако днес не сме просветените държавници и не съумяваме да взимаме правилните решения, инвестирайки в образованието на децата ни.
Дано училищният звънец утре отново ни вкара в час. Няма светлина в житейския ни път, ако не сме преминали през образованието и науката.
Пожелаваме на всички ученици и учители всеотдайност, повече воля и творчески подход!
Честит празник и успешна нова учебна година! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мехмед.

Преминаваме към гласуваната първа точка за днешното заседание:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 27 ЮЛИ 2017 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 175 ОТ 7 АВГУСТ 2017 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Доклад на Комисията по околна среда и водите.
Имате думата, уважаема госпожо Василева – председател на Комисията по околна среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Процедура за допуск в пленарната зала.
Уважаеми господин Председател, колеги, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника моля да бъде допуснат в пленарната зала господин Красимир Живков – заместник-министър от Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение.
Присъединявам се към вчерашния апел на заместник-председателя Жаблянов за неизправността на пултовете. В момента моят пулт не работи.
Гласували 165 народни представители: за 162, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете заместник-министър Живков в залата.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„Д О К Л А Д
на Комисията по околната среда и водите относно Указ № 175 от 7 август 2017 г. на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 27 юли 2017 г. и мотивите към Указа.
На свое заседание, проведено на 7 септември 2017 г., Комисията по околната среда и водите обсъди Указ № 175 от 7 август 2017 г. на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 27 юли 2017 г. и мотивите към Указа.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите: Красимир Живков – заместник-министър, и Бойко Малинов – директор „Превантивна дейност”; и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Василка Начева – главен секретар, и Боянка Георгиева – главен юрисконсулт. Присъстваха и инж. Иван Бойков – изпълнителен директор на Камарата на строителите в България, инж. Мирослав Мазнев – главен експерт, Евгений Иванов – изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Камарата на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), както и представители на Българската търговско-промишлена палата: Васил Тодоров – главен секретар в палатата и Снежанка Димитрова – „Връзки с обществеността”, и Асоциация на индустриалния капитал в България – Ивелин Желязков, директор „Тристранно сътрудничество” в асоциацията.
Председателят на комисията Ивелина Василева докладва Указа на Президента и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията, президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 27 юли 2017 г., като оспорва § 2, т. 1 относно новата ал. 4, § 3 относно ал. 10, изречение второ, § 4, т. 1 относно новата ал. 7 и § 6, т. 1.
В началото на мотивите президентът посочва, че с приетия Закон се установява едноинстанционно съдебно производство по жалби срещу решения на министъра на околната среда и водите по инвестиционни предложения, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение и са със стратегическа важност, като с Преходните и заключителни разпоредби подобна промяна е направена и в Закона за биологичното разнообразие, където в една инстанция ще се решават жалби срещу решения на компетентния орган по планове, програми и инвестиционни предложения, свързани с реализация на такива обекти.
Президентът приветства стремежа към ускоряване на процедурата по изграждане на национални обекти със стратегическо значение за развитието на страната, но не споделя възприетия от законодателя подход ускоряването да е за сметка на намаляване на инстанциите при упражняване на съдебния контрол, защото засегнатото благо с това изменение е околната среда. Грижата за околната среда, ценност от висш порядък, е сред основните начала на Конституцията, където в чл. 15 е предвидено задължението за осигуряване опазването на околната среда.
Според Президента административните съдилища изпълняват своята правозащитна функция и в двете си инстанции, като касационното производство е ефективна преграда срещу нищожни, недопустими или неправилни първоинстанционни решения и неговото премахване в Закона за опазване на околната среда и в Закона за биологичното разнообразие ще намали интензитета на защита, гарантираща околната среда като конституционно установена ценност.
Президентът е убеден, че може да бъде постигнат по-добър баланс между ускоряване реализацията на стратегическите цели на държавата и законността като основа на правовата държава.
След представянето на Указа и мотивите към него, председателят на Комисията по околната среда и водите посочи, че и четирите оспорвани текста са по отношение едноинстанционното производство, и обяви начало на дискусията. Участие в дискусията взеха народните представители: Манол Генов, Румен Георгиев, Станислав Иванов, Атанас Костадинов, Петър Петров, Борис Ячев и Ивелина Василева.
Народният представител Манол Генов изрази позиция в подкрепа на президентското вето и възможността за ускоряване на процедурата, но при две инстанции.
Народният представител Румен Георгиев изрази мнение, че трябва да се проведе по-широко обсъждане на промените с представители на бизнеса и изрази подкрепа на ветото.
Народният представител Станислав Иванов изказа становище по мотивите към Указа, тяхната необоснованост и изрази подкрепа на приетия закон.
Народният представител Атанас Костадинов изрази подкрепа на доводите в мотивите за оспорените текстове в Указа и необходимостта от ново по-широко обществено обсъждане.
Народният представител Петър Петров посочи необходимостта от повторното приемане на Закона, което ще гарантира успешната работа по реализацията на национални обекти със стратегическа значимост.
Народният представител Борис Ячев изрази подкрепа на Закона, който според него е в полза на околната среда и хората.
Председателят на комисията Ивелина Василева подчерта важността на опазването на околната среда. Тя изтъкна, че промените в Закона за опазване на околната среда касаят допускане на изключение за приоритетни стратегически значими проекти в интерес на гражданите и обществото и важни за развитието на страната. Това са проекти за национални обекти, обявени като такива с акт на Министерския съвет, включени в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. и Интегрираната транспортна стратегия до 2030 г. Двата стратегически документа са приети съответно от Народното събрание и от Министерския съвет и са преминали процедура по екологична оценка, която подлежи на двуинстанционен контрол. Тъй като Върховният административен съд се произнася по решения на министъра на околната среда и водите за национални обекти, функцията на Върховния административен съд да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите се запазва.
Ивелина Василева даде примери на едноинстанционно производство в сферата на екологичното законодателство и в други страни – членки на Европейския съюз.
Националното законодателство също допуска едноинстанционно производство, като с това не се нарушава достъпът до право, а по-скоро се предотвратяват случаи на злоупотреба с право.
От името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ призова още веднъж за подкрепа на повторно приемане на Закона.
Изказвания направиха и господин Евгений Иванов, който изрази подкрепа на Закона от страна на Камарата на работодателите и индустриалците в България, намирайки в него защита на държавата и националния интерес при национални обекти със стратегическо значение и посочи, че към неправителствените организации трябва да се прилагат критерии за представителност, както това се прави за работодателските организации.
Инженер Иван Бойков подкрепи изпълнителния директор на КРИБ относно защитата на обществения интерес, като даде пример от Камарата на строителите в България със забавяне на процедури с повече от година, година и половина и призова за подход повече практически отколкото политически.
От страна на Българската търговско-промишлена палата господин Васил Тодоров посочи, че втората съдебна инстанция не гарантира по-добро правосъдие, а господин Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България обяви, че работодателските организации имат обща позиция в подкрепа на промените в Закона, като подчерта, че втората инстанция проверява само процедурите от първата и не разглежда въпроса по същество.
Предложението на народния представител Атанас Костадинов да се организира широка обществена дискусия, резултатът от която да се представи в Народното събрание, бе отхвърлено с 4 гласа „за”, 9 „против” и 3 „въздържали се”.
При обсъждането на Указа на Президента мнозинството от народните представители се обединиха около становището, че мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда са неоснователни и необосновани поради изложените по време на дискусията съображения.
След приключване на разискванията и проведено гласуване, с 11 гласа „за”, 5 „против” и без “въздържали се”, Комисията по околната среда и водите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 27 юли 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Уважаеми колеги, откривам разискванията.
Парламентарните групи разполагат със същото време каквото е и при първо гласуване. За повторно приемане са необходими минимум 121 гласа при гласуването.
Имате думата за изказвания.
Процедура?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Предвид важния дебат, който предстои да се случи в Народното събрание, предвид високия обществен интерес и защитата му, правя процедурно предложение за пряко излъчване на дебатите и гласуването по настоящата точка от дневния ред по БНТ и БНР. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли обратно становище? Няма.
Гласуваме, направеното предложение от народния представител Филип Попов.
Гласували 165 народни представители: за 63, против 19, въздържали се 83.
Предложението не е прието.
Имате думата за изказвания, колеги.
Заповядайте, господин Попов, за първо изказване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! В чл. 117, ал. 1 от Конституцията на Република България ясно е записано, че съдебната власт в една от основните ѝ функции защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Малко по-надолу в чл. 125, ал. 1 от Конституцията е записано, че Върховен административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.
Как съдебната власт, и в частност Върховен административен съд, ще изпълни това свое конституционно задължение да защити правата на всички граждани и на държавата, да следи за точното и еднакво правоприлагане, когато ги въвеждате тези ограничения? Това е смисълът на съдебния контрол – да контролира не само изпълнителната власт, а и първоинстанционните и второинстанционните съдебни решения по отношение на тяхната законосъобразност. Няма правова държава без ефективна съдебна власт, без гаранции за еднакво и точно правоприлагане, а основна гаранция е именно въззивният и касационният съдебен контрол, особено когато се касае за дела с висок обществен интерес, а в този случай, в този Закон, се касае именно за такъв вид дела. Интерес от висш обществен порядък, който е и конституционно гарантиран, е именно околната среда, уважаеми народни представители! Нейното съхранение и този неотменим ярък и важен обществен интерес, това е защитата на околната среда за бъдещите поколения.
В принципа за разделение на властите, в принципа, че власт – власт възпира, е включен и съдебният инстанционен контрол. Искате да реформирате системата на съдебната власт, но това, което направихте с този Закон, е остро противопоказно за развитието на ефективността на съдебната власт, защото руши принципа в правото, няколко основни принципа: достъпът до правосъдие, до справедлив процес, защитата на обществения и национален интерес чрез съдебен инстанционен контрол за законосъобразност на актовете на първа и втора съдебни инстанции.
Алогично е да има такъв контрол по други видове дела, но да липсва такъв контрол, когато се касае за важни държавни проекти и опазване на околната среда. Бързината в тези производства не е висша ценност, а такава е законосъобразността. Това е основополагаща ценност за всяка съвременна демократична правова държава. Не посягайте и на този държавен стожер, уважаеми народни представители!
Достъпът до правосъдие, защитата на обществения интерес, на конституционно гарантирания принцип за защита на опазване на околната среда има своето значение, има своето място не тук само в настоящето, а и в бъдещето.
Завършвайки, по този повод ще се опитам да Ви припомня една мисъл на римския император Марк Аврелий: „Не бива да се отнема нито нашето минало, защото него вече го няма, нито бъдещето, защото ние още го нямаме“, уважаеми народни представители! Не посягайте върху бъдещето на идните поколения, на нашите деца, които следва да живеят в една правова държава, защитаваща интересите на обществото, защитаваща и опазваща околната среда, в която живеем. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплика ли има?
Заповядайте.
Реплика от народния представител Данаил Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Попов, аз искам да изразя основно несъгласие с правните основания, с които стартирахте всъщност представянето на президентското вето. Искам да кажа, че и двете конституционни норми, които посочихте, не касаят касационното обжалване и няма смисъл да се претоварват и да се пресилват със значение и смисъл, каквото нямат.
Връщам Ви към Вашето разбиране за чл. 125 от Конституцията и повтарям това, което Вие казахте: Върховният административен съд осъществява контрола за точното и еднакво прилагане на Закона.
Господин Попов, в това производство Върховният административен съд осъществява контрол сам на себе си. Моля, това да го съобразявате! Върховният административен съд действа като първа инстанция и, евентуално, ако редът остане непроменен – и като касационна инстанция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Има ли други реплики?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Попов, моите забележки към Вашето изказване са принципни. Вие казахте, че се лишават гражданите, юридическите лица от справедлив съдебен процес и от достъп до правосъдие, което не е така. На практика делото се разглежда от Върховен административен съд в тричленен състав. Има достатъчно гаранции в Административно-процесуалния кодекс затова това производство да бъде справедливо и съответно да бъде предоставен и достъп на тези лица, които желаят да подадат жалба срещу административния акт и да защитят правата си в това производство.
На следващо място, бих казал, че след като имате толкова принципна позиция по отношение на касационното производство в административното обжалване, очаквам сега да запазите своята активна позиция и при разглеждането на ГПК и проблемите на касационното производство там, тъй като странно защо според Вас в гражданския процес нужда от касационно производство няма, а има само в административното правораздаване. За да не се повтарям, действително в този случай нямаме надзор на Върховния административен съд върху решения и актове на административните съдилища, а на състави от същия съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Има ли трета реплика?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми господин Попов! Колега, във всичките години на Вашето управление – 45 години управлението на Вашия праводател БКП, процесът в България беше двуинстанционен. Така ли беше? И аз като съдия от онова време не смятам, че правораздаването и процесът бяха несправедливи. А тук, цялата Ваша кампания по обструкции на този Закон минава под надслова за справедлив процес. Всички юристи тук знаем, че справедлив е онзи процес, който се осъществява и се провежда спрямо закона и Конституцията на съответната държава, в случая на Република България.
Сега какво променяме? Съкращаваме една фаза – това е допустимо в Конституцията, и ние правим закона. От това произтича, че процесът ще бъде справедлив. Логично и ясно. И стига с този вой, с този плач, с този рев, с тези обвинения – те са самоцелни, те са просто да се правят обструкции, да се протака, да се мотае, да се създаде в обществото отново съответната доза недоверие между хората.
Така че голям е този спор за двуинстанционния, за триинстанционния процес. Той е и теоретичен, той е доктринален спор. Хайде да не го пренасяме тук и да се правим на по-големи борци за справедливост и за правова държава, отколкото сме.
И пак Ви връщам – двуинстанционен процес беше процесът в България 45 години. И той беше справедлив, даваше своя резултат и в момента на много борци за съдебна реформа трябва да се говори в този план, в този ред на мисли да им се напомня и да бъдат поставяни на мястото си, там, където трябва. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Реплики от „БСП за България“.)
Сега на мястото си трябва да бъдете поставени и Вие и стига спекулации. (Ръкопляскания от ОП.)
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): Аз не знам как си бил съдия тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Имате думата за дуплика, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, по отношение на репликите ще започна отзад напред.
Уважаеми колега, имаме Конституция на Република България, която всички ние приемаме и се кълнем тук, когато започва това Народно събрание, и всяко едно Народно събрание. И така, както Ви цитирах, ясно беше записано: „в чл. 117, в чл. 125, ал. 1 – Върховен административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.“
Това е по отношение на репликата на колегата Кирилов.
Какъв е смисълът на касационното обжалване? Не е ли еднаквото правоприлагане, не е ли именно това контролът без значение, уважаеми господин Кирилов, това е следващата инстанция, без значение дали Върховният административен съд е тричленен, петчленен състав. Той контролира акта на по-долната инстанция.
Това е смисълът на касационното обжалване.
Вие искате именно този принцип – конституционно залегнал, да отмените и да го провокирате, да го разградите, да започнете неговото разграждане именно с това, което предлагате в този законопроект.
Ето против това ние се борим. С това ние не сме съгласни. По отношение на репликата на колегата от „Обединени патриоти“.
Колега, Вие предлагате разширяване на касационното производство в Гражданския процесуален кодекс, а тук искате изобщо то да се отмени. Много двойствена позиция. Уточнете се кое искате в крайна сметка, защото не може в гражданското производство – там, където интересите не са от чак такъв висок обществен порядък, да искате разширяване на касационното производство Вие и Вашата група, а тук, в административното производство, да искате неговата абсолютна тотална отмяна.
По отношение на последната реплика.
Уважаеми колега, то е имало и Крумови закони и тогава те са били актуални. Сега обаче имаме Конституция и следва да я спазваме. Сега тази Конституция налага да има такова производство, и тук не става въпрос за доктринални спорове, дали да е дву- или триинстанционно, тук става въпрос за спазване на нашия основен закон Конституцията на Република България, за спазване на основни принципи, които са претърпели развитие в правото, а един от тях е този съдебен инстанционен контрол, подлежащ на две, съответно на три инстанции. Вие като съдия, бивш съдия – искрено се учудвам защо сте против това развитие на правото, защо сте против съдебния контрол, особено когато се касае за висши обществени и държавни ценности.
Аз разбирам, че искате тези процедури да минат така – бързо някак си, незабелязано, без съдебен контрол, защото в момента управлявате, но не залагайте срещу Вашето управление и тези Ваши лични ценности, които сте издигнали в култ, такива общи ценности на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз взимам думата като човек с тридесет-четиридесет години трудов стаж в областта на правото и далеч преди да стана конституционен съдия бях много запален по административното право, като практикуващ правник, юрисконсулт и адвокат, и като преподавател пет години по административно право – хоноруван асистент в Софийския университет по покана на проф. Кино Лазаров.
През всичките тези години, когато се занимавах с административно право, и на думи, и на дела съм бил за засилен съдебен контрол на администрацията. Ще ми позволите да се похваля – 1988 г. не с кого да е, аз 38-годишното момче, написах съвместна статия с проф. д-р Живко Сталев в списание „Държава и право“, която беше изключително посветена в ония години на разширяване на съдебния контрол над администрацията и се казваше – „За усъвършенстване на административното правосъдие“.
И за мен е чест, че това, което написахме с този гениален български учен, в тази зала 1990 г. и с подкрепата на „Движение за права и свободи“, и с подкрепата на БСП бяха приети моите предложения за разширяване на съдебния контрол върху администрацията, чрез промени в Закона за административното производство тогава, и закриване на така наречените „административни юрисдикции“, органи към администрацията, които правораздаваха.
Затова аз се отнасям с респект към ветото на държавния глава не само защото това е негово конституционно право, а защото в самото вето има правилни съждения за ролята на съдебната власт спрямо администрацията, за ролята на съответните инстанции, и тук съм абсолютно съгласен с президента, че няма в системата на правни гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите, по-висши от съдебните.
Аз обаче ще призова да преодолеем ветото с аргумент на по-силно основание от изрична конституционна разпоредба, която не е коментирана във ветото, може би защото не ползва суверенната воля на държавния глава. Няма начин юристи от ранга на Емилия Друмева, на Пенчо Пенев, на Атанас Семов, които са негови юридически съветници, да не я знаят.
Уважаеми колеги, трябва ясно да се чуе. Административните актове по българската Конституция подлежат на съдебен контрол, освен ако Народното събрание реши друго.
Член 120, ал. 2 – имаме обща клауза за съдебен контрол, но имаме право на Народното събрание в определени институции не да намали броя на инстанциите, а въобще да изключи определена категория административни актове от съдебен контрол. Абсолютно ще е вярно, ако кажем, че не може парламентът да злоупотреби с това, значи не може изключението на чл. 120, ал. 2 да стане правилото – а общата клауза – изключението.
Но чуйте няколко решения на Конституционния съд. Първото от тях е № 5, много известно решение от 1997 г. Докладчик е Пенчо Пенев – мой голям приятел, чудесен юрист, Ваш депутат, Ваш министър, след това конституционен съдия. Вижте какво казва Конституционният съд. Става дума за административни актове в областта на железопътния транспорт, свързани със Закона за административното производство, един указ за жп транспорта, който е със силата на закон. Народното събрание изключва съдебния контрол.
Конституционният съд казва: право е Народното събрание: „защото става дума за специфични актове в специфична дейност, свързана с живота и здравето на българските граждани“, тоест конституционна ценност, която е съпоставима с другата конституционна ценност – правото на защита по чл. 56. Изключение № 2 – същата година, Решение № 18. Народното събрание тогава си позволява да изключи от съдебен контрол актове на Централната банка, така наречените „отнемания“ или давания на сертификати и Конституционният съд в това Решение същата година казва, че Народното събрание е право, защото конституционното право на обжалване се конкурира с принципа на правовата държава, че трябва да бъдат защитени милионите вложители, за да стигнем до едно много популярно Решение.
То е № 4 от 2001 г., разбуни много духовете, тъй като беше свързано с футболен клуб „Левски“, с милиони привърженици, изгонването на Майкъл Чорни, не собственик, благодетел на „Левски“ беше, 20 милиона. Синята ми душа се разкъса, „7 дни спорт“ писаха: „Левскар закла „Левски“, но гласувах, че не може да бъде обжалван акт, когато е свързан с националната сигурност на страната. Не казвам, че господин Чорни е бил опасност, но така бяха мотивите и Законът за чужденците в България не позволява. Всичко отиде на кино, и Конвенцията за защита на правата на човека.
И ако трябва да обобщим, Конституционният съд казва така: може да се изключи по чл. 120, ал. 2 не просто инстанциите, въобще съдебното обжалване, когато конституционно установени принципи и ценности могат да бъдат конкуренти на правото на защита. И, общо-взето, Конституционният съд се върти около това, тъй като в Конституцията няма ориентир, за съжаление – национална сигурност, национален суверенитет, живота и здравето на гражданите и така нататък.
А сега по въпроса за инстанциите. Тук трябва много ясно да се каже нещо – има млади колеги, има колеги, които не са юристи. Няма съмнение, че в България се въведе триинстанционен процес: в гражданското, в наказателното съдопроизводство. Възстанови се Върховният административен съд.
Аз включих това възстановяване в Програмата на СДС. Покойният ми приятел д-р Желев вика: „Как така два съда, бе, Жоро?“, викам: „Жельо, то е имало Върховен административен съд, но след 9-и септември го закриват, ние не измисляме нещо ново“.
Значи, има триинстанционен процес, защото пише, че има апелативни съдилища, пише, че има Касационен върховен съд. И вижте какво казва в Решение № 16 от 1998 г., искам да подчертая: председател на състава е Живко Сталев – ако не е най-добрият юрист в България за всички времена, със сигурност е най-добрият процесуалист. Неговият учебник десетки години е настолна книга за много юристи и ще бъде четен столетия и няма да имаме юрист-процесуалист от такъв ранг. Та, казва Конституционният съд: „Да, правило е, че има триинстанционно производство“. Във върховното административно правосъдие може да има двуинстанционно, но никъде Конституцията не казва, че има триинстанционно. Тоест, може да има изключения и процесът в гражданското, наказателното съдопроизводство и така нататък да бъде двуинстанционен и тогава оставяме в сила промените в НПК, които са до две инстанции. Мотивите на Конституционния съд са за това изключение от правилото – бързина в процеса, дисциплинираност, правна сигурност и незлоупотребяване с право.
Ако ние чуем всички тези решения на Конституционния съд, а няма какво да чуем друго, защото Конституцията нищо не казва по чл. 120, ал. 2, а и тя не може да каже, защото животът е по-силен от всичко и не може всичко да влезе в Конституцията, че може не само инстанциите да се ограничат, ами може въобще съдебното обжалване на административните актове, когато става дума за национален суверенитет, национална сигурност – също защитени конституционни права, като живота и здравето на българските граждани, и ако се прехвърлим на конкретния случай – обекти с национално значение, обекти със стратегическо значение в отрасли като енергетика, до един свързани с национална сигурност и национален суверенитет, интелигентни хора сте и много добре разбирате за какво става дума – енергетика, инфраструктура, ж.п. и така нататък. Утре ще стане едно земетресение, каквото е станало тази сутрин и ще паднат скалите на Кресна, и свърши! Бойко трябва да праща единствения или двата хеликоптера, които имаме, за да спасяват. Тоест, в този случай нашето Народно събрание можеше дори да не допусне съдебен контрол, допусна една съдебна инстанция, за да дойдем до решение. Да не кажете: „Той, Георги Марков, ни разказа само решения от миналото хилядолетие“, ето, и от новото хилядолетие – Решение № 6 от 2008 г. То е по повод обществените поръчки, които се обжалват до Комисията за защита на конкуренцията и отиват в една инстанция във Върховния съд. Конституционният съд през 2008 г. казва: „Налице е правораздаване, щом има решен правен спор със сила на присъдено нещо от една съдебна инстанция, посочена в българската Конституция“. Свърших с правната част.
Ще си позволя да кажа няколко неща за така наречените „неправителствени организации“. Аз съм обикновен депутат, не ща и да ставам друг, не съм член на партии. Аз съм – за мен това е чест – от гражданската квота на ГЕРБ. За най-голямо съжаление гражданското общество в България се изроди и неправителствени организации, някои от които с пари отвън, се опитват да се качват на главата на националното правителство и в България, и в другите соцстрани. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Всички Вие сте демократи, всички Вие си спомняте, че промените в България започнаха с екодвиженията. Имаше и от лявата страна, и от дясната, и от центъра екозащитници. Аз никога не съм бил член на „Екогласност“, не ги разбирам много зелените работи, но на 3 ноември отидох на шествието им – на „Екогласност“. Нито на Нешка Робева, нито на Петър Слабаков, нито на Сашко Каракачанов някой е плащал! Ние плащахме за плакати и пяхме отвън пред парламента: „Хубава си, моя горо!“. За първи път извикахме на 3 ноември – бяха отворени прозорците на тоалетните и там стояха служители да гледат кои са тези певци, като викнахме: „Демокрация!“, затвориха прозорците. Никой не ни е плащал. Така се роди промяната в България, така се роди гражданското общество. Сега то стана на платени протестъри, и то се опитва – и тук съм съгласен с уважаемата госпожа Нинова и се радвам, че е тук, въпреки че е претърпяла инцидент – има паралелна държава в някои случаи. Аз видях тази паралелна държава, уважаеми колеги, с очите си.
Отивам преди три години, не съм скиор и няма да бъда, но съм влюбен в Тина Мазе – словенката, отивам цветя да поднеса в Банско. Търся букет, намерих – то само булчински имаше, взех, тя омъжена. (Оживление.) Гледам сутринта по „Евроспорт“ – това е телевизия, която я гледа цял свят, грейнало Банско, то едни планини, красив град, и на този фон се появяват една след друга любимката Тина Мазе, след нея Линдзи Вон от Съединените щати, след нея Лара Гут от Швейцария, след нея Ана Фенингер от Австрия – красиви, та дрънкат, и добри. И това на фона на Банско! Викам: „Е, станахме европейска страна“.
Само след половин час тръгнах да се качвам – випперсона, не защото съм Георги Марков, а защото съм член на Бюрото на БОК, дали ми едно картонче и минах по една пътека направо на лифта. Като погледнах, видях другата паралелна България – хиляди обикновени български граждани, нечленове на Бюрото на БОК, се наредили на опашка за единствения нещастен лифт да отидат да гледат състезанието. А то вече маншът върви – те като минат първите 15, иди гледай след това в мъглата!? Е, не може да няма втори лифт на Банско… (Ръкопляскания от ГЕРБ и възгласи: „Браво, браво!“) и не може правозащитни организации… (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Вижте, тук не става дума за БСП, ГЕРБ, Движението за права и свободи, тук става дума за нормално и ненормално. Не може да докараме най-големите скиори на България, за което заслуга има и Федерацията ни, и да се опитаме да имаме втори Попангелов, където бягахме от кръчмите, за да гледаме как кара със Стенмарк и Хайдегер и да нямаме втори лифт! Както има в Австрия и в Швейцария!
България е Република, парламентарна, разбира се, подчертавам – с правителствено управление. Защото вътрешната и външната политика се осъществява от правителство. Правителствено управление, а не неправителствено управление! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
По Конституция сдруженията нямат право на политическа дейност. Те си позволяват истеричен политически език. Протестърите, ако искат да управляват, да направят партии, да влязат в парламента, да правят три инстанции, 30 или 300, да спрат лифтове, да спрат развитието, да вземат да спрат и метрото – чудя се как не са се сетили. (Смях.)
Ние сме обаче, парламентарна група на ГЕРБ, спечелила четири пъти изборите, уважаваме държавната институция Президент, уважаваме самия господин президент, избран с два милиона българи, но имаме право да не се съгласим с ветото и да вървим напред. Правителствена, а не неправителствена демокрация! Благодаря. (Бурни и продължителни ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марков.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги! Нашата парламентарна група няма да подкрепи второто гласуване на Закона и ще подкрепим ветото на президента.
Колегите изтъкнаха аргументи. Уважавам и юридическите аргументи на господин Марков, но би трябвало да разделим тази тема на две. Едното, да спорим за правото с правни аргументи. Другото обаче, като политици, да се опитаме да погледнем по-широко на принципите, на морала и на правовата държава, и на функционирането на държавността.
За юридическите аргументи, всеки има своите, ние, ако приемете за втори път Закона, ще го внесем в Конституционния съд с жалба по отношение прилагането на чл. 125 от Конституцията. Да, Конституционният съд се е произнасял по подобни казуси, но за такъв не – за отпадане на инстанция в съдопроизводството.
Ето защо с колегите събираме подписи. Юридическият спор и конституционността ще я реши този в България, който има тези правомощия – Конституционният съд.
Но тук става въпрос и за нещо друго. Вие цитирате уроци на гражданските движения. Сигурно има такива. Но нека първо погледнем себе си – политическите сили през тези години какво направихме. Колко пъти си позволихме заради целесъобразност да погазим законосъобразност? Колко наши решения има отменени от Конституционния съд? Тоест, в тази зала са взети противоконституционни решения. Един път изключения – цитирани от Вас, втори път изключения, трети път изключения. Но така стъпка по стъпка рушим държавността, функционирането на институциите и взаимния контрол между властите. Това би трябвало да е големият разговор днес тук. Това е разговор за държавността и за правовата държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, нивото на дебата доказва, че от него имаше нужда и аз ще започна малко по-отдалеч, защото едно е да кажем за какво говорим днес, но друго е да видим откъде тръгваме, и защо това е важно. Знаете, че бяха направени достатъчно исторически препратки.
Още през 1987 г. Гро Харлем Брундтланд – три пъти норвежки премиер, пише един доклад под егидата на ООН, наречен „Нашето общо бъдеще“. В този доклад за първи път се появява формулировката „устойчиво развитие“ – развитие, което се опитва да съчетае понякога противоречащи си интереси, жизнената необходимост от икономическо развитие и просперитет, но и необходимостта да запазваме една качествена околна среда, околна среда, която освен биологическа и културна форма на живот, от която имаме нужда, е и основният ни ресурс, икономически ресурс. Оттогава това понятие – „устойчиво развитие“, е залегнало в икономическата политика и политиката на защита на околната среда в целия свят. От Рио де Жанейро през Киото и до споразуменията в Париж се издават принципи и се пишат десетки конвенции по тази тема, десетки конвенции, по които, по всички, повтарям, по всички България е страна. А ако тръгнем да изреждаме регламентите и европейските директиви, които ни задължават да спазваме елементарни стандарти, то най-вероятно ще трябва да останем тук до утре.
В тези стандарти има едно общо нещо – настояването, че трябва да се осигури оценка на въздействието, че тази оценка на въздействието трябва да бъде проконтролирана, тоест, ако я няма или ако не е достатъчно добра, то административният акт, който е издаден на основата на нея, следва да бъде отменен. Това е първото общо.
Второто общо е важната роля, която играят неправителствените организации. И аз съм съгласен, че можем да имаме проблем с тях и с тяхното действие така, както може да имаме проблем с действието на всяка една организация. Въпросът е наистина да се пазим от обобщенията и от слагането на всичко под общ знаменател: така, както всички ние тук не сме маскари, така и всички, които изразяват своята гражданска позиция – включително под формата на протест, не са платени. Делегитимацията на това гражданско движение не е за добро.
Освен общата им цел и общите елементи на тези документи във ветото, с което се връща Законът, президентът не отрича съществуването на проблема, необходимостта този проблем да бъде решен и пледира за търсенето на балансирано решение, а не за никакво решение, не да оставим нещата така, както са, а да се опитаме да намерим балансирано решение именно в идеята на тази концепция за устойчиво развитие, да се опитаме да задоволим нашите нужди без да пречим на идните поколения да задоволяват техните – това е общо взето тази идея. Тоест втори лифт – да, но не така, че утре да няма планина, за която въобще да има лифтове. Нека, има място за втори лифт, но е въпрос на диалог. Няма как да постигнем диалог, ако се обиждаме, ако на нас от улицата ни викат „Вие всички сте корумпирани“, а ние им отвръщаме с „Вие всички сте платени“. Такъв диалог не може да просъществува, затова е и толкова важно да има съдебен контрол, но не само да го има, а да е достатъчно убедителен.
Тук не става дума дали да са една, две, или три инстанциите, а става дума той да е достатъчно обществено убедителен. Вие разбирате колко обществено чувствителна е тази тема и практически всяка седмица на различни места в България има различни недоволства, тъй като някои хора – излезли пред къщата, за да пазят кладенеца си с вода от инвестицията, която считат, че може да я замърси, те не са протестъри или организирани в някаква мрежа, а те са хора, които живеят там до този кладенец и трябва да бъдат чути. Ако няма съдебен контрол, където те да бъдат ясно убедени, че всичките им притеснения са неоснователни, че правителството е взело предвид всички тези неща, то тогава те ще търсят защита на правата си по друг път и този път е по-добре да бъде съдебен, отколкото да бъде уличен, струва ни се.
И още едно нещо. Предложението, което днес обсъждаме за втори път, няма да реши проблема с времето и с ускоряването на процеса на реализиране на едно инвестиционно намерение. Основният мотив на този Законопроект е това, че се бави много дълго време реализацията на големите проекти. Но всъщност наистина ли някой сериозно мисли, че втората инстанцията е това, което пречи на реализацията на огромните мегапроекти, че там се губи време?!
Между първата и втората инстанция, по справката, която имаме – тези дела съвсем не са толкова много, но между първата и втората инстанция, се губят два-три месеца. Там, където се губи много време е на първата инстанция, защото тези дела са с голяма фактическа, техническа и правна сложност, губи се много време и в съгласувателната процедура, с което въобще се стига до решение, което ще бъде атакувано. Наистина ли мислим, че магистрала „Хемус“ или нови ядрени мощности няма, защото има втора инстанция? Естествено, че не е там проблемът.
Премахването на този контрол няма да реши по никакъв начин проблема, който си поставяме, а и тук говорим само и единствено за проекти с национално значение – мегапроектите, големите проекти, най-важните проекти. Не Ви ли се струва нелогично за най важните, за най-големите, за най-значимите проекти да намаляваме възможностите за контрол, които обаче оставяме да съществуват за всички други проекти?!
И тук по време на първото обсъждане тръгнахме и по тази линия. Имаше предложения да разширим обекта, след като считаме, че няма нужда от втора инстанция, от касационен контрол, то тогава да го направим и за общинските проекти, и така нататък. Виждате как може лека-полека да тръгнем към отваряне на кутията на Пандора – това, което и съдия Марков каза за онзи конституционен баланс между възможността и прекомерната й употреба, преобръщайки принципа на принципи и изключения в обратното. И тук вече бихме имали конституционен проблем, защото такава тенденция, уважаеми дами и господа, като че ли съществува.
Само преди седем месеца тук бяха приети поправки на Закона за устройството на територията в същия стил – премахнахме една, втора инстанция, премахнахме касационното обжалване и седем месеца по-късно може ли някой да каже дали това доведе до ускоряване на процесите, тъй като то беше направено и със същия мотив?! Такъв анализ няма. От разговорите, които аз се опитах да проведа, по-скоро – не, тъй като първоинстанционният съдия, чувствайки се натоварен с още по-голяма отговорност от дефинитивността на своя акт, взима достатъчно време, за да отсъди правилно. Тоест той дори е ограничен със срок от Закона – така, както планираме да го направим.
Административният съдия се отнася достатъчно отговорно за тези важни дела, за да не допусне… В крайна сметка в нашия казус говорим за невъзстановяемо увреждане на някакъв природен ресурс, тоест въпросът е значителен.
Има решения, тоест, ако отхвърлим този въпрос, този проект, не значи, че няма решения. Например: можем да ускорим процедурата без да нарушаваме основни принципи на правото и без да изключваме втората инстанция, ако направим достатъчни промени, с които да разпределим компетентността на съдилищата по нов начин, да не отива всичко във ВАС, който е затлачен, да отива в другите регионални и административни съдилища, където да се специализират съдии и с добра организация на съдилищата, и добра специализация на съдиите, то тези дела на първа инстанция ще се решават по-бързо. Пак повтарям, между първа и втора инстанция не се отнема чак толкова време.
Подобни предложения сме направили сега в Законопроекта за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, който разглеждаме в Правната комисия. Законодателят може да сложи по-кратки срокове за произнасяне, стига да сме достатъчно добре подготвени, за да осигурим условията на тези хора, които ще прилагат нашите закони, да го правят качествено. Решенията съществуват и ние можем да ги намерим, имаме тази сила, стига да проявим разум и разбирателство да не работим само на инат.
Затова пледираме да уважим ветото на президента. Това не е край на въпроса, това е отлагателно вето – отхвърляме този Законопроект и в бърз порядък правим законопроект, който, първо, няма да създаде тези опасности, които има сега, второ, няма да създаде никакви въпроси за конституционосъобразност, няма да има нужда да се караме по този въпрос, да спорим или да го отнасяме в съда, и, трето, наистина ще реши проблема със забавянето на важни обществени проекти, които, уверявам Ви, всички ние искаме да се случат. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Първа реплика – народният представител Данаил Кирилов, втора – народният представител Искрен Веселинов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Зарков, първо, искам да Ви уверя, че ние уважаваме ветото на президента, неговото изявление. Анализирахме го подробно, то съдържа пет абзаца. Във всеки един от тях сме видели смисъла и сме кодирали съдържанието на неговата аргументация.
Взимам реплика обаче, за да Ви предпазя от няколко смешения на понятия. Вие много настоявахте за устойчивото развитие и аз, като не-еколог, приемам категорично и безспорно, че екологията е част, съществен елемент и компонента, и предпоставка на устойчивото развитие. Ценността, която пази Конституцията, е околната среда. Във Вашата преценка Вие пропускате освен българската Конституция, един много важен международен документ – това е Орхуската конвенция, която съдържа стандарта на отношението към екологията. Орхуската конвенция задължава всичките си държави членки да дадат пределен достъп и на гражданството, и на организациите. Ние сме последователни в прилагането на тези принципи, те са приложени и гражданите участват информирано във всяка екологична процедура. Гражданите участват в общественото обсъждане по всяка екологична процедура. Гражданите участват и чрез становища, и чрез обжалване в процедурите, които касаят класификацията „обект с национално значение“. Ние добавихме още един критерий, още едно изискване със стратегическа важност, още едно съществено изискване добавихме.
Моля, в мотивите няма нищо за Орхуската конвенция. Не инстанциите пречат, културата и образованието пречат, изнудването пречи на скоростта на реализация на тези обекти. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Втора реплика – господин Веселинов, имате думата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Зарков, аз мисля, че след изказването на многоуважаемия господин Марков всички правни аргументи, които привържениците на ветото изтъкват, олекнаха изключително много. Сега ще си говорим за морал, за отношение власт – общество, и колегата Зарков зададе въпроса откъде тръгваме. Ами, тръгваме оттам, че на две трети от територията на страната, включително в нашия избирателен район, господин Зарков, тъй като сме от един избирателен район, няма инфраструктура, не може да се развива туризъм, няма развитие на регионите. Защо? Защото има правила и натура, която обхваща една трета от страната, която по време на управлението на БСП, НДСВ и ДПС я съставихте с помощта на същите тези неправителствени организации, които са най-гласовити, за които са важни ценностите в живота на степния пор, ако изобщо съществува такова животно, но не и животът на живите хора, които измират ежедневно в пътни катастрофи по неремонтираните и неразширени пътища. Те превърнаха в бизнес рекета срещу държавата и в края на краищата пречат на това да се случват сериозните инфраструктурни проекти, ако щете, общините да се развиват. Прави сте, ние от „Обединени патриоти“ отчитаме като грешка отпадането на общинските обекти от изключенията, но това е една друга тема. Ние имаме един много малък брой обекти, които трябва да спасим от това да се въртят като Параграф 22 в различни съдебни процедури. Казвате: примерно ще икономисаме смешните три месеца от втората съдебна инстанция. Тези три месеца могат да спасят автомагистрала „Струма“ и да я завършим с европейски пари. Примерно обаче точно толкова може да се окаже dedline (крайният срок), да не можем да ги покрием и да трябва да насочваме усилията си другаде и да завършваме тези обекти с държавни пари.
Според мен е хубаво да има опорни точки, хубаво е да има сляпо противопоставяне на всичко, което идва от управлението и от мнозинството, обаче е хубаво да има и чувство за отговорност и за национален интерес. Вие не бяхте склонни вчера да отлагате Вашите предложения за Закона за храните, въпреки че предстои да се приема нов закон. Мисля, че сега всяко отлагане ще бъде ненавременно и всеки от нас трябва да реши дали е за развитието на регионите, или за зелената мафия, и така да гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Има ли трета реплика? Не.
Заповядайте, господин Зарков, за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател! Благодаря на репликиращите.
Ще се опитам да бъде пределно кратък, за да оставя време и на останалите колеги да се включат в този дебат, който не е сляп спор и не е „или си добър, или си лош“. Неслучайно във ветото, а и преди това пише, че се търси балансирано решение. Вие сте прав и ние, като хора, оценяваме Вашата ангажираност в борбата за изграждането на важните за Русе инфраструктурни проекти. Знаете, че може да разчитате на нас в тази посока. Не е обаче втората инстанция причината, че пътят Русе – Бяла – Търново от 25 години не е направен. Не е това! И защо го казвам? Не за да се заяждам, а защото никога няма да дадем правилния отговор, ако преди това не поставим правилния въпрос. Въпросът за втората инстанция е без никакво отношение към това нещо.
Казвате, че три месеца може да са ключови. Те ще са ключови, но защото преди това е имало 20 години и кусур забавяне по най различни причини.
Господин Кирилов между другото спомена: не инстанцията пречи. Ние го осъзнаваме. Нали наистина няма някой, който да мисли, че втората инстанция е пречката в реализацията на тези проекти?
Ако има злоупотреба с права, каквато най-вероятно има, в очевидно неаргументирани обжалвания, които целят само да забавят работата, такива неща има, злоупотреба с всякакви права има и решението на проблема със злоупотреба с права не може да бъде отмяната на правата. Ако тръгнем по този път, много бързо ще стигнем там, където никой от нас не иска. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков!
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми, колеги! Ние, в Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, поддържаме своите мотиви и позицията ни остава непроменена.
Предлагаме повторно да приемем Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. И това не е позиция на инат. Това е ясно осъзната, аргументирана, обоснована и, според нас, балансирана позиция. Да, природата е висше благо. Тя е ценност за всеки един български гражданин. Опазването на природата и осигуряването на чиста и здравословна среда е не само право, а и задължение на всеки един от нас. И аз вярвам, че това е веруюто на всеки един от народните представители. Това е споделеното разбиране на българските граждани и съвсем не е запазена територия за шепа хора, които наричат себе си „еколози“.
Тук говорихме за устойчивото развитие. Устойчивото развитие има три елемента: опазване на околната среда, социален и икономически елемент, и трябва да търсим балансираното развитие.
Българските граждани имат право да живеят в модерна и развита държава и ние сме се ангажирали пред тях като народни представители, като народни избраници, да работим за това. Българските граждани имат право на обезпечена базисна инфраструктура, която гарантира както по-добри условия за живот, така и националната сигурност. Това е интересът на българските граждани, това е интересът на нашите избиратели.
Ние смятаме, че Законът е в интерес на гражданите ни. Той е в защита на обществения интерес, защото промените в Закона целят ускоряване на процедурите на обекти с национално значение от стратегическа важност и според нас е безспорен интересът на гражданите от тяхната реализация.
Нерядко сме ставали свидетели на сериозно забавяне заради дълги и продължителни, в някои случаи недостатъчно добре обосновани обжалвания, по-скоро самоцелни, бих казала. Те поставят на риск реализацията на обекти от пътната, железопътната, пристанищната инфраструктура, от газопреносната система, от електроенергийната система – рискове, свързани не само със срокове и с финансовата обезпеченост на тези проекти, но и със сигурността, достъпа, свързаността на териториите, енергийната независимост на страната, а в някои случаи – и с човешкия живот.
С максимална степен на внимание и отговорност сме подходили към изготвянето на Законопроекта, представянето му на Народното събрание и съответно приемането на Закона.
Съвсем накратко ще повторя някои от мотивите, които ни водиха в изменението, което предприехме.
Първо и преди всичко, ние не променяме принципа. Въвеждаме изключение само за определени случаи – с ясни критерии, случаи, които са свързани с национални обекти от стратегическа важност, тясно приложно поле, което е приложимо само и единствено с решение на министъра на околната среда и водите, които подлежат и досега на контрол от Върховния административен съд. Те се отнасят до обекти, определени с акт на Министерския съвет като такива с национално значение. Тези актове на Министерския съвет са обжалваеми, подлежат на двуинстанционен контрол. Това са обекти, които са включени в Енергийната стратегия на Република България – 2020 г., за надеждна, ефективна и по-чиста енергетика или в интегрираната Транспортна стратегия в периода до 2030 г. Единият документ е приет от Народното събрание, другият – с акт на Министерския съвет, отново обжалваем на две инстанции. И двата документа, преди да бъдат приети, са преминали екологичната процедура – екологична оценка. Те имат решение за екологична оценка, подлежащо на двуинстанционен контрол, тоест тук вече говорим за пета-шеста стъпка от съдебния контрол.
Колегата реферира към конвенцията, така наречената „Орхуска конвенция за достъп до информация“, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие на въпросите от околната среда.
Цялото ни законодателство е построено върху логиката за това, че гражданите, обществеността трябва да има достъп до информация, възможност да се произнася по време на разискванията, да изразява мнение, становища, да взема участие в решенията, свързани с околната среда, да има максимална информираност и безспорно да има възможност за достъп до правосъдие. Тази възможност никой не отнема.
Това, което ние предлагаме и приехме, е оптимизиране на процедурите, водени от пълното съзнание за значимостта на въпросите, които тук разискваме, и обектите, които имат наистина приоритет за българските граждани.
Това не е прецедент, това не е изключение. Колегите юристи надълго и нашироко упоменаха случаи в националното законодателство, където се допуска съкращаване на инстанциите за контрол. Безспорно националното законодателство дава поредица от такива примери, но не само националното, и европейското законодателство по никакъв начин не се нарушава, и в други държави – членки на Европейския съюз, има допустимост за едноинстационно обжалване по процедури, които касаят въпроси, свързани с опазване на околната среда. Едноинстанционно е произнасянето и контролът в държави като Дания, Италия, Гърция, Испания, точно във връзка с изключения, които касаят важни процедури и обекти от съществено значение.
Нерядко реализацията на тези проекти, за които говорим, и които са включени в двата национални стратегически документа, са обвързани и с европейско финансиране, и всички ние сме наясно, че европейските програми имат ясно определени срокове. Програмата обхваща програмния период и само в рамките на него България има възможността да се ползва от европейската солидарност, точно за да изгради или да модернизира така необходимата базисна инфраструктура. За това безцелните или неясни съображения на някои организации, които непрекъснато обжалват процедури и по този начин забавят реализацията на обектите, рискуват да не може да се реализира тази възможност за държавата ни.
Точно затова смятаме, че Законът не ограничава права, а в същност ограничава случаи на злоупотреба с право, които са се случвали в миналото.
И накрая, тъй като всички сме наясно с това, че въпросът е от изключително значение за цялото ни общество, нееднократно беше казано, че той трябва да бъде поставен на широко обществено обсъждане.
Уважаеми колеги, колко по-широко може да бъде обсъждането, като се има предвид, че едва ли има заинтересована страна, представител на институции, на граждански организации, на неправителствени организации, представители на съсловни организации, браншови организации, едва ли някой не се е произнесъл със становище, с отношение към този Закон.
В този смисъл ние смятаме, че нашите аргументи и мотиви продължават да стоят със същата стабилност и сила. Те са защитими от гледна точка на запазването на обществения интерес. Затова призовавам всички да подкрепим повторното приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Благодаря Ви за вниманието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева!
Заповядайте за реплика господин Попов.
Първа реплика от народния представител Филип Попов, втора – Ерджан Ебатин.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Василева, доколкото успях да чуя и си записах, Вие казахте, че никой не лишава гражданите от възможност за достъп до правосъдие. Може би да перифразирам, но това беше смисълът на това, което Вие казахте. Вие не отменяте достъпа до правосъдие, но го ограничавате и това следва да е ясно.
Искам да Ви питам: аз не чух от Вас теза, че виновник за неизпълнението на тези проекти е втората инстанция на Върховния административен съд. Ако е така – ясно го кажете и го заявете от тази трибуна, но дайте достатъчно доказателства, дайте примери в тази насока.
И колко време мислите, че ще спечелите, премахвайки втората инстанция? Заслужава ли си за това време, което искате да спестите, което няма да има на практика никаква резултатност, за да се реализират тези така наречени „обществено значими“, инфраструктурни, важни за България проекти, което ние не оспорваме по никакъв начин, за да ограничите, първо, достъпа до правосъдие и отменяте втора инстанция по такива именно важни обществени дела с висок, огромен обществен интерес? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Втора реплика – народният представител Ерджан Ебатин.
ЕРДЖАН ЕБАТИН (ДПС): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Василева, не само трябва да приемем този закон и да повторим нашето гласуване от предното, но трябва да го направим час по-скоро, защото страната трябва да се развива и законността в страната изпреварващо по отношение на реалностите. А реалностите са такива, че външни икономически сили в момента намират механизми, които да подлагат пречки и прът в развитието на страната.
Националният интерес е по-важен от всичко. Стратегическото развитие, националните приоритети са по-важни от всичко. Затова и Движението за права и свободи ще подкрепи Закона, както беше приет предния път. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ебатин.
Заповядайте, господин Зарков, за трета реплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Василева, под формата на реплика искам да задам един струва ми се съвсем резонен въпрос – колко време си представяте, че ще спестим с отмяната на касационното обжалване? С колко време ще се ускори един проект, имайки предвид, че Вие описахте сложността на цялата процедура да се стигне до него? Колко? Два или три месеца. За това става дума. Това е едно – поставям го като въпрос.
И второ, Вие по-добре от много от нас като бивш министър знаете колко са чувствителни тези въпроси. Представете си, когато на първа инстанция тричленните състави дадат различни решения или разрешения за сходни казуси и няма втора унифицираща инстанция, до какви съмнения, брожения и проблеми в крайна сметка ще доведе това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Дуплика – заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да, съгласна съм с господин Ебатин за това, че фокусът на днешното внимание наистина са обекти, които предпоставят развитието на държавата ни и модернизацията на държавата ни.
Що се отнася до репликите от страна на колегите вляво, аз държа в ръцете си списък с обжалвани решения по процедури, свързани с екологичното законодателство, решения по оценка на въздействието върху околната среда, свързани с екологичното законодателство, и оценки за съвместимост с целите на директивите, свързани с мрежата „Натура“, както и екологични оценки на планове и програми. Мога да цитирам някои от тях в повече конкретика, но ще Ви ги предоставя, за да се запознаете и Вие и да видите, че обекти от наистина съществено значение за българските граждани, в това число един от лъчовете на метрото, в това число един от лотовете на автомагистрала „Струма“, който вече е изграден в минал етап, в това число лотове от други автомагистрали, в това число първокласна инфраструктура.
Днес сутринта имах възможност с Ваш колега да дебатирам – господин Костадинов, който активно участва в дебата, но и в неговия регион пътят Видин – Враца подлежи на обжалване и в момента тече обжалване. В моя избирателен район пътят Бургас – Слънчев бряг – също. Почти няма процедура, която да не е забавена при обжалване с повече от година, а в някои случаи с повече от две години време.
В този смисъл това, което Вие задавате като въпрос, може да получи следния отговор. Преди всичко ние с промените, които въведохме в Закона, дадохме срок в рамките на шест месеца, за който трябва да се произнесе съдът при обжалване, тоест очакванията ми са, че при прилагането на изключенията, които приехме, ще бъдат съкратени и сроковете по реализацията на такива важни обекти с период от порядъка на година може би, защото, съгласно законодателството по устройство на територията, не може да се пристъпи към изпълнение на инвестиционен проект, към строително-монтажни дейности, ако няма влязъл в сила акт по същество, свързан с обжалването, произтичащо от екологичните процедури. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
За изказване – народният представител Атанас Костадинов.
Колеги, има ли други изказвания, за да можем да ориентираме народните представители за гласуването? Ще има още изказвания.
Имате думата, уважаеми господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Разбира се, спомените и споделените практики на това, което е било преди 1989 г., особено от съдии, са много важни и ценни за нас. Аз не съм имал възможност да работя преди 1989 г. и да се реализирам просто защото съм по-малък на години, мога да Ви изглеждам по-голям.
Моето усещане е друго – като че ли изпускаме същността на проблема. Въпросите по отношение на ценностите, на принципните и политическите положения, колеги, с цялото ми уважение, не могат да бъдат решени по юридически път. Всички примери, цялата практика, която даваме, и спорът за това какво би казал един Конституционен съд или друг съд, не е съдържанието на този въпрос, който обсъждаме.
Преди да преминем по същество, искам да Ви кажа поне три неща, от които ме побиват тръпки и които искам да споделя с Вас.
Когато тук, от тази трибуна, се говори за абсолютно всички неправителствени организации като за рекетьори и им се размахва пръст, и се ръкопляска неистово и въодушевено, да Ви кажа – побиват ме тръпки. Съществуват практики на злоупотреба и така нареченият „зелен рекет“. Съществуват злонамерени и недобронамерени такива практики, но когато по-голямата част от залата се радва на квалификацията на гражданското общество и на гражданите като едва ли не на бандити и самозванци, ме побиват тръпки.
Второто нещо, което искам да споделя с Вас, от което ме побиват тръпки, е следното: не е възможно Вие да знаете как ще завърши последната инстанция, дали ще бъдат една или две. Когато Вие презюмирате, че с отрязването на втората инстанция ще се движат по-бързо казусите, това означава, колеги, че Вие знаете изхода от едно обжалване, дори на първа инстанция. Извинявайте, от това също ме побиват тръпки. Нима вървим в тази посока?
На трето място, ако, не дай си Боже, втората инстанция пречи на европейските проекти, ние защо изобщо 2007 г. влязохме в това европейско семейство? Първата държава, на която пречи някакво процесуално производство, ще бъде България.
Не знам какво време имам, господин Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате четири минути. Може и да удължите времето.
Ако обичате, удължаване на времето.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: По отношение на съдържателните въпроси, наистина след Указ № 175 на президента има някои елементи, които по-скоро бих помолил да ги погледнем повече в детайли. Бих се спрял най-вече на чл. 15 и чл. 55 от българската Конституция, които, пак казвам, че всякакви юридически и правни интерпретации като че ли тук няма да бъдат много релевантни, за да се опитаме да разберем какво точно има предвид президента.
Има една много характерна особеност на природата, колеги, която ние, като най-висша форма на живот в хранителната верига, трябва да знаем. Природата не може да говори. Колкото и да я обичаме, колкото и да я защитаваме, колкото и да я пазим за поколенията, има една елементарна особеност – природата не може да говори.
Ето защо в принципите и ценностите, в това, което се задава пред едно каквото и да е законодателство, каквито и да са законите, има един принцип, който споменах в Комисията – Римският принцип. Той е на латински – In dubio pro natura – в полза с презумпция за защита на природата. Винаги човешкото същество като последна инстанция в хранителната верига трябва в своите действия, а това пише и в чл. 15, където се казва, че Република България трябва да осигурява такава околна среда и така да поддържа живото развитие на живата природа, че да бъде устойчиво, винаги човешките същества трябва с презумпция в защита на природата да съблюдават своите действия.
Мисля, че посоченото в чл. 55, където вече се казва, че пък гражданите имат правото на това, това се опитва да подскаже ветото на президента.
Уважаеми колеги, не като товарен влак през запусната гара, не просто формално, направете ново разглеждане на въпроса, разбира се, в съответствие с Правилника на Народното събрание и с Конституцията.
В нашето предложение, в което и ние заедно с Вас искаме „бърза писта“ за двете инстанции – първа и втора, по 3 месеца, искам да Ви уверя, че може да бъде постигната и ние също не сме доволни от това, че някой се опитва да злоупотребява, особено с големите инфраструктурни и национално значими проекти. Няма логика и е парадокс да имаме, от една страна, национално значим проект, а от другата страна да искаме да изрежем една от инстанциите. По същество концесионното обжалване на първоинстанционно решение е процесуално право, което, извинявайте, но е в Конституцията. Това обсъждаме. На нас ни трябва релевантен правен инструмент на национално значимите неща, които обсъждаме.
И ще Ви кажа, тук един по един излизате и всеки изплюва по едно камъче – „Юлен“ или вторият лифт на Банско; „Струма“; чу се за жп-то. Вижте, ние не сме деца. Нормално е всеки да изплюе по едно такова камъче. Нормално е, човешко е, разбираемо е, Вие защитавате и всеки един нас защитава нещо от собствените си региони. Но знаете ли кое е най-хубаво за втория лифт на Банско, за Струма и за жп инфраструктурата? Тя да бъде абсолютно законосъобразно изпълнена и никой да няма право и да не може да я обжалва по начин, по който той реши, а гаранция за това е процесуалното право на втора инстанция. Ето защо Ви моля в контекста, и с това завършвам, на преразглеждане или на ново разглеждане, това, което господин Главчев е написал до нас вследствие на Указ № 175, да вземем предвид наистина, ако щете го наречете „устойчиво развитие“ като подход, ако щете – „малко по-задълбочен поглед“, на бизнеса и инвеститорите и всички, които движат икономическото развитие на България, да кажем следното: Да, уважаеми от Строителната камара и от Българската търговско-промишлена палата, ние имаме вариант за това. Без да нарушаваме и да режем законовите основания и процедури, ние ще настояваме за така наречената „бърза писта“, първа и втора инстанция, не по-малко от 6 месеца.“
Господин Кирилов по-добре от мен може да даде десетки примери, в които втората инстанция в правораздаването, е задължена със значително по-кратки срокове, като пример – Изборният кодекс. Това не е невъзможно.
Второ, освен на българския бизнес и инвеститорите, ние искаме да кажем на гражданите, не само във връзка с Орхуската конвенция, не само във връзка с това, че, тук говорим много общо колеги, гражданите на всяко едно ниво имат право да участват. Това е все едно да кажете, че 300 пътници в самолета участват в управлението на самолета само защото се возят. Горе-долу така подхождаме с гражданските искания. Този, който управлява самолета – пилотът, командирът на полета, той го управлява. А да ги убеждаваме, че те участват в управлението или те управляват е демагогия. Тоест ние искаме да им кажем: ще имате защита по законосъобразност във връзка с втората инстанция. Не само че ще Ви чуем на всеки един етап, а ще Ви предоставим тази възможност.
Третото, което искаме да кажем обаче, е на неправителствените организации: никой няма повече да прави компромис с, първо, с измислени организации, второ – с измислени искания, и, трето – които доказано злонамерено и умишлено вредят на развитието на тези проекти. Ето защо по-скоро бих настоявал на нашето предложение и го виждам като балансирано, защото от дясната страна стои „бързата писта“, а от лявата страна стои спазването на законността. Така хем ще имаме бърза процедура, хем няма да нарушаваме нещо, което според мен до голяма степен е завоевание на българската юриспруденция.
Госпожа Василева е права за това, че има доста примери в Европа, че има едноинстанционно. Да, но точно толкова, госпожо Василева, колкото са примерите за едноинстанционност, са и двуинстанционните производства. Така че ние със сигурност, понеже вярваме в това нещо и не става въпрос само за правната техника, а за ценности, ще минем към тълкувателно искане от Конституционния съд, но Ви подаваме ръка и предлагаме да видим разумното в тази опция, което Ви предлагаме, защото ние сме откровени. Да, не искаме бизнесът да бъде спиран. Да, но искаме това да става по законен начин.
Накрая, може би, за да привлека финално Вашето внимание, по-скоро ще се пошегувам и ще Ви попитам риторично следното: не Ви ли се струва, колеги, че второто четене на законопроектите изключително много бави законодателния процес, спира икономическото развитие на България и по определен начин ни отдалечава от Европейския съюз? Няма ли логика, уважаеми колеги, да отрежем второто четене на законопроектите? (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Да, за да отговорим на очакванията на обществото и на бизнеса.
В един по-широк смисъл всички ние имаме самочувствието, че достатъчно добре си вършим работата като народни представители. Не мисля, че е така. И ако ерго ние не си вършим добре работата, не трябва ли по някакъв начин да заобиколим Народното събрание, за да може държавата да се развива много по-добре напред.
Моля Ви, много сериозни са тези въпроси, затова ги поставям по този начин. Вярвам, че подадената от нас ръка ще бъде приета, защото тя представя един много балансиран, устойчив и законосъобразен вариант.
Благодаря Ви още веднъж за вниманието (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Реплики?
Заповядайте.
Втора реплика, господин Кирилов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Костадинов, Вие дадохте доста примери за важни инфраструктурни проекти – лифта в Банско. Но искам да Ви задам един друг въпрос по отношение на високоскоростния четирилентов път София - Видин, който беше включен от правителството на Орешарски в Оперативна програма „Транспорт 2014 – 2020“. Впоследствие той беше изваден от Оперативна програма „Транспорт“ като приоритет от следващото правителство на господин Борисов. И въпросът ми е кой сега е виновен за нереализацията на този проект – тогавашните и настоящи управляващи, или втората съдебна инстанция? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Смятате ли, че това е реплика, господин Попов?
ФИЛИП ПОПОВ (встрани от микрофоните): Въпрос – реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Смятате, че е реплика?! Хайде, прочетете какво пише в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – какво е реплика.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колега, уважаеми гости! Най-първо искам да уточним в този дебат следното. Емоционално тръгна тезата, вярно, от нашия оратор Георги Марков, препратката към лифтовете на Банско, но искам да Ви уверя – не иде реч за проекти, касаещи Банско. Моля да не изместваме, да не променяме фокуса на дебата. Става въпрос за обекти, първо, с национално значение и, второ, такива, които са със стратегическа важност. Банско и лифтовете не са в нито една от двете стратегии, които ние сме вписали в Закона като допълнителен критерий.
Изкушавам се да говоря по тръпките, които колегата изпитва, но ще ги пропусна. (Весело оживление в ГЕРБ.) Само ще коментирам времето.
Във Вашето изказване, първо, забравихте това, което е установено в предложението на Закона, което е оспорено с ветото на Президента – шест месеца. Шест месеца! Волята на законодателя в този текст е като цяло да се компресира съдебната процедура. Законодателят има право да определя времето на едно производство.
Иначе по отношение на последващия контрол – не исках от самото начало да развивам тезата, но, забележете, първата инстанция в тези спорове винаги е Върховният административен съд. Той винаги заседава в състав от трима съдии, колеги. Това дали ще има последваща петчленна инстанция – разберете, то е безпредметно, то е безсмислено. Ако трима съдии от един съд са взели едно решение, те ще си го поддържат и в петчленния формат. Тук дори елементарната математика не издържа, няма как да се промени или да се ревизира съществено практиката и становището на този съд. Няма смисъл да товарим Върховния си съд с две производства за едно и също нещо. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Има ли трета реплика?
Господин Костадинов, заповядайте да отговорите на репликата на господин Кирилов и на уточняващия въпрос на господин Филип Попов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. След като Вие преценявате, че репликата на господин Попов е била допустима, ще се постарая, доколкото мога, да й отговоря.
Според мен, господин Попов, някакъв вид безхаберие, политическа малоценност или нещо подобно е изкарало от списъка на мрежата TENT този обект и това, което европейският коридор предполага за този участък от пътя, но аз не съм компетентен в тази сфера. Това е просто хипотеза.
България не следва своите приоритети, не ги спазва и като че ли това трябва все повече да се изчиства и да бъде нещо, което да не се случва повече. Такава е причината да не се случи този път.
Господин Кирилов, когото познавам от доста време, ме поставя в много деликатна ситуация – като не-юрист да правя коментар на негови думи, според мен той е добър юрист, и да му кажа следното.
Само две възможности има, господин Кирилов. Или се опитвате да заблудите по-голямата част от хората – не вярвам да мислите, че е вярно това, което казвате. Вие знаете по-добре от мен, че материално-правната страна на въпроса от втората инстанция не може да бъде решена по отношение на първата. Има произнасяне само по отношение на законосъобразността. Няма как да ни казвате тук, че е безсмислена по принцип втората инстанция на Административния съд, след като е ясно, че се борим за законосъобразност, а не за съдържателната, фактическата правна страна на въпроса. Смятам, че не е коректно това, което правите като тълкувание. Съжалявам, че го казвам аз, който не съм юрист и съм леко далече от тези думи.
Благодаря Ви още веднъж и в заключение Ви призовавам да изберете устойчивия вариант на Законопроекта, да си спазим, колеги, законността и да вървим напред. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Изказване – народният представител Младен Шишков има думата.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Основната теза, която застъпва ветото, е защитата на права. Осъзнавайки стремежа на президентската администрация да бъде спазван чл. 15 от Конституцията, а именно задължението на Република България да осигури опазването на околната среда, ние от Политическа партия ГЕРБ също твърдо подкрепяме и следваме политики, които насърчават опазването на околната среда.
Четейки обаче мотивите на ветото, оставаме с усещането, че фокусът се измества и се пренебрегва фактът, че едноинстанционното производство се предлага единствено за обекти от национално значение и стратегическите обекти. Изкуствено се насажда усещането, че се нарушават основни принципи на демокрацията.
Уважаеми колеги, нека назовем нещата с истинските им имена. Настоящата промяна се предлага, защото половин дузина организации си позволяват да злоупотребяват с права. Борбата е именно срещу тези, които превърнаха нелоялните практики в своя професия. Борбата е срещу тези, които не си дават сметката, че безкрайното обжалване води до нарушаване на друго конституционно право – правото на живот, записано в чл. 28.
Ако продължим да се позоваваме на Конституцията, ще установим, че се нарушава и следващо конституционно право – правото на свободно придвижване, което е регламентирано в чл. 35.
Недопускайки или забавяйки процесите по изграждането на обектите от национално значение, същите тези организации не си дават сметката, че по този начин създават предпоставки за загуба на десетки, стотици, а може би и хиляди човешки животи, защото обектите от национално значение, колеги, касаят пряко човешкия живот!
Ако конституционните права могат да бъдат степенувани, категорично, без съмнение правото на живот е най-висшето човешко право. Нека не допускаме това право да бъде измерено с политически и икономически мерилки.
Вярваме, че президентът на Република България е разумен политик, ще осъзнае срещу какво е истинската борба и ще заеме правилната позиция.
Освен екологичните организации, становища са представили и редица други неправителствени и браншови организации, които подкрепят Законопроекта. Президентът трябва да бъде лидер на всички – вземайки страна, изгражда бариери в обществото, а разделението води до конфликти. Силно се надяваме, че не това е целта на ветото.
Уважаеми колеги от опозицията, приемаме Вашите аргументи за двуинстанционното производство с инструктивни тримесечни срокове. Не можем обаче да се съгласим, че бързата писта, която Вие предлагате, ще заработи ефективно.
Знаете ли какви нелоялни похвати се използват в момента? Организациите, които обжалват актовете на министъра на околната среда и водите, в продължение на четири месеца, забележете – четири месеца, не внасят таксата от 10 лв. за стартиране на производството, въпреки подканите на съда!
Обяснете ни, колеги: кой съд ще се произнесе в рамките на три месеца, при условие че производството не е започнало в рамките на четири месеца?!
Разбира се, че е важно да има максимално широк спектър от възможности за изразяване на позиция, но нека не допускаме да се злоупотребява с това! Нека не допускаме да бъдем изправени пред избора между човешкия живот и хабитата на зелената еуглена, колеги! Без миг колебание аз заставам зад човека – моля Ви, направете го и Вие!
Съмнение в безкористната работа на така наречените „екозащитни организации“ буди и фактът, че те се активизират изключително избирателно и целенасочено. Появяват се единствено и само когато има застъпени икономически интереси. Нещо повече, чрез своята дейност те са успели да си присвоят и да се превърнат в еднолични собственици на природата, а тя трябва да бъде достъпна за всички!
Аз живея в район, в който от години съществува потенциален екологичен проблем и въпреки това нямам спомен, която и да е от шестте екоорганизации да е предложила полза за решаването на този проблем. По същество не би ли следвало точно това да бъде основен предмет на дейност на тези организации?
Преди три месеца община Раковски беше подложена на обгазяване вследствие на пожар в екозавода в Шишманци и никаква реакция от защитниците, въпреки че бяха отровени изключително много прелетни птици, които гнездяха наблизо. Да оставим птиците – рязко се увеличиха рeспираторните заболявания при децата и възрастните.
Какво точно защитавате, госпожи и господа? Къде сте днес, когато заводът отново гори и отново вредните атмосферни емисии са в критични стойности? Как помогнахте за преодоляването на тези проблеми? Къде бяхте, когато десетки хиляди декари българска гора изгоря над Кресна? Освен гората бяха унищожени още хиляди птици и животни, които обитаваха тази гора.
Ето тези и още много други подобни примери пораждат в нас съмнения и навеждат до изводи относно ефикасността и целите на тези организации.
Господин Президент! Колеги от опозицията! Отново се обръщам към Вас с призив: не насърчавайте тези нелоялни практики. Нека с общи усилия да преодолеем този етап от развитието на младата ни демокрация, а убеден съм – някой ден старият текст отново ще бъде възстановен. Нека да върнем природата на хората – въпрос на политическа воля. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шишков. (Ръкопляскания от ГEРБ.)
Реплики?
Заповядайте, господин Христов, за реплика.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От дебатите до момента на мен ми прави впечатление, че имаме почти идентични изказвания, реплики и съответно дуплики.
Аз няма да изневеря на себе си, няма да Ви отнемам време с дълги и протяжни словоизлияния, а просто ще се опитам да дам един, както обикновено, така и в стила на „Воля“, един страничен поглед, въпреки че отчасти ще преповторя изказването на господин Костадинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Само за момент, господин Христов, много Ви моля, погледът Ви трябва да е насочен към господин Шишков, който току-що имаше изказване и репликата трябва да е към него.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Радвам се, господин Главчев, че успявате да видите къде ми е погледът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Така пише в Правилника.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Все пак съм новобранец и, надявам се, ще ми го простите. (Шум и реплики.)
Ще прочета – да. Да продължа.
Ние тук се концентрираме върху това дали трябва да имаме едни по-кратки срокове, за да може да не спираме такива стратегически проекти и, естествено е, че отговорът е: да, трябва да имаме максимално кратки срокове, но дали причината за забавянето е втората инстанция, или причината за забавянето са мудните процедури и забавянето от страна на съдебната система. Ние, вместо да направим така, че да забързаме малко всички процедури, сега решаваме, че ще махнем втората инстанция.
Ако обаче, да кажем, следващото Народно събрание, дай Боже, е по-динамично от нашето и реши, че е относително понятие „бързо“ и „бавно“, и първата инстанция е прекалено бавна, какво ще направим? Ще махнем първата инстанция ли?
Защо трябва да махаме втората инстанция, вместо да ускорим сроковете и да принудим съдебната система да не отлежават делата по три години, а нещата да се случват малко по-бързо?! Мисля, че това е нещо, върху което трябва да се концентрираме и да работим заедно. Благодаря Ви.
Извинявам се, че не гледах накъдето трябва, но господин Цветанов беше привлякъл вниманието ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Явно привлича много вниманието, господин Цветанов.
Заповядайте, въпреки това господин Шишков. Има ли други изказвания?
Господин Цветанов, лично обяснение или изказване?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказване?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: За изказване.
Погледът ми ще бъде насочен към колегите, които са срещу мен – много е важно, когато взимаме думата да коментираме законодателството, поне да сме го прочели. Това, което се предлага, и това, което ние ще потвърдим днес, е да бъде приет Законът отново и да отхвърлим ветото. Залагаме една бързина от шест месеца, за да може действително по националните инфраструктурни проекти държавата да се движи в посока, която ще гарантира развитието на регионите и на страната ни.
Смятам, че днешният дебат беше доста по-различен от всички други дебати, които сме водили по законопроекти, по които имаме различни мнения.
Искам да благодаря на всички народни представители за толерантността и аргументите, които се излагаха от всяка една от парламентарните групи. Всички останахме изключително удовлетворени от компетентността и много правилното изказване в началото на дебата на Георги Марков, който даде примери с конституционни решения и всъщност ние като народни представители нямаме притесненията, че ще приемем Закон, който ще бъде противоконституционен.
Ние приемаме Закон, с който действително гарантираме защитата на всички, които участват в този процес, но най-важното е, че ще имаме срок от шест месеца и ще можем действително да се движим в правилната посока по управленски програми и по приоритети, които са заложени – както на правителството, така също и на българския парламент.
Понеже от юридическа гледна точка нямаме абсолютно никакъв проблем с аргументите, които бяха изложени от Георги Марков, искам само да кажа, че трябва да има и втори аспект, който да бъде за целесъобразност, защото, уважаеми колеги, всички, които пътуват по пътната отсечка Благоевград – Сандански, знаят какво се случва и с какво е известен този участък. Това е всъщност участъкът, трасето, което се нарича „кървавото трасе на България“.
Само да кажа, че за последните години, при положение че има рязко намаляване на жертвите по пътищата, съпоставимо с години, когато имахме над хиляда – пътнотранспортните от 2012 г. до 2016 г. по данни на КАТ са 893. Само си направете извода от 893 ПТП-та, когато станат при един натоварен трафик, колко са вредните емисии, които излизат от тези автомобили при километричните опашки, които се създават. Ето Ви първият аргумент, за да защитим екологията и действително да бъдем партньори и с неправителствените организации.
За мен винаги водещи са жертвите по пътищата, защото за този период, в този участък Вие виждате, че почти на всеки километър има по една каменна плоча, с което се отбелязва кой човек е загинал там. Общо жертвите са 52. Петдесет и две жертви са точно в това трасе. Броят на ранените е 300, а това ги прави нетрудоспособни за един дълъг период от време, някои остават до края на живота си.
Не на последно място трябва да имаме предвид, че в момента Оперативната програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ е пред застрашеност държавата да върне около един милиард лева за всички тези забавени процедури и това протакване във времето.
Ние сме национално отговорни политици и аз съм убеден, че днес, когато отхвърлим ветото, това ще е много ясен знак, че ние спазваме законосъобразността, съобразяваме се с мотивите и на президента, но аргументите днес в пленарна зала бяха по-силни и затова ние ще подкрепим Закона и ще отхвърлим ветото на президента, защото България и приоритетите на България са над всичко. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Има ли реплики?
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място.): Имам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители. Уважаеми господин Цветанов, Вашето изказване ми прозвуча като демагогия. Много ясно, че Вие ще подкрепите Законопроекта, след като Вие го гласувахте на предно заседание. Сами разбирате несъстоятелността на аргументите, които излагате.
Иначе във формулировката и желанието да се усвоят европейски средства – да, ние всички искаме да има повече и обекти с национално значение, и стратегически обекти, които ще допринесат за усещането на българските граждани, че са европейци. Но дали имате желанието да построите само магистрали? Защото според мен малко строите! Това, което Ви пречи, явно е Законът, явно е нормативната уредба, с която влязохме в Европейския съюз.
Не забравяйте, 2007 г. нашето законодателство беше прието, че е синхронизирано със страните - членки на Европейския съюз. Не се ли притеснявате, че променяйки в момента законодателството, ние ще бъдем квалифицирани като страна, която не спазва регламента, установен в страните - членки в Европейския съюз. Още повече какво значи обекти от национално значение? Газопроводът „Южен поток“ включва ли се по Вашите разбирания в така формулирания текст за промени в Закона? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Има ли други реплики?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Господин Председател! Уважаеми господин Цветанов, ние не сме против развитието и реализацията на такива важни инфраструктурни проекти. Ние сме против на практика разрушаването на държавността и лишаването на български граждани от техни основни права – достъпа до правосъдие, до втора инстанция. Против това сме против. Наистина ли мислите, че втора инстанция или тези шест месеца на практика са виновни за тези трагедии, които се случват по българските пътища? Аз не мисля така! Няма логика в това, което твърдите и не се опитвайте да прехвърляте този горещ картоф от липсата на реализация и строителство на тези обекти от изпълнителната към съдебната власт. Не, не! Не са те виновни, виновна е изпълнителната власт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Господин Стойнев, заповядайте. Трета, последна реплика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Цветанов, остро възразявам по начина, по който Вие се опитахте да спекулирате именно с днешното вето на президента. Явно Вие имате някакъв комплекс от президента Радев, защото няколко пъти… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Стойнев!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …натяквате, че това едва ли не ще бъде една голяма победа за Вас. Още повече, че наистина съм възмутен от това, че го свързвате и с жертвите по пътищата. Тук няма нищо общо с това! В крайна сметка тази борба трябва да се води наистина. След това ще продължим и със Закона за пътищата и се радвам, че сте приели наши предложения, за което ще Ви поздравя и ще изразя моята благодарност. Но когато преодолеете това вето, трябва да знаете, че това не е заради тези доводи, които казахте, а защото Вие си имате едно много голямо мнозинство – „Движението за права и свободи” е с Вас, ще Ви подкрепят, но не намесвайте и жертвите по пътищата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Господин Цветанов, заповядайте за дуплика.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми колеги от ляво, които изложихте Вашите реплики!
Първо, да Ви кажа по никакъв начин не искаме да влизаме в тази конфронтация, в която искате да ни въведете с президентската институция, но се придържаме към конституционните разпоредби и възможностите, които дават на президентската институция да наложи вето, от което президентът се е възползвал със съответните мотиви. В немалката си част те са основателни. И беше изложено от брилянтния Георги Марков, конституционен съдия, който даде доста аргументи. Самият факт, че нямаше реплики на неговото изказване, означаваше, че всички бяха съгласни, от всички присъстващи депутати. Това е първото, което отчетох в моето изказване.
Разбира се, другото е целесъобразност. За мен, а и за Вас и за всички народни представители е ангажимент да намалим жертвите по пътищата.
Казвате: не се заигравайте с тази тема! Не, не се заиграваме. Казваме, че тези законодателни промени, които се предлагат и които се приемат, дават възможност в рамките на шест месеца да приключи тази процедура. Това е за всички национални стратегически обекти.
Що се касае до „Южен поток“, както беше зададено от колегата Янков, мога да кажа, че ОВОС е приключен и за старите процедури това не влиза в правно действие, а говорим за газов хъб „Балкан”, говорим за автомагистрала „Хемус“.
Аз като народен представител и като човек, който пътува страшно много, мога да Ви кажа, че за мен е от изключително значение и от народните представители от ГЕРБ, които са от многомандатните избирателни райони на територията на Северна България – те искат магистрала „Хемус“ да бъде реализирана и да бъде направена максимално бързо, защото знаем, че и там ще бъдат спасени човешки животи. Ако за Вас това е тема за заиграване, аз мога да споря с аргументи, но в никакъв случай не трябва да казваме, че това е тема, с която може някой да се заиграва.
Мога да Ви кажа, че законодателството, което приемаме, самият факт, че не противоречи на Конституцията, и това, което беше казано от Георги Марков, с конституционните решения, които бяха споменати от него и пред европейското законодателство, нямаме абсолютно никакви проблеми, защото то не се нарушава с приемането на националното законодателство по този Закон. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 27 юли 2017 г. – за да бъде приет отново Законът, е необходимо да има най малко 121 гласа „за“.
Моля, гласувайте.
Гласували 218 народни представители: за 138, против 78, въздържали се 2.
Законът за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 27 юли 2017 г., е повторно приет.
Първи отрицателен вот – народният представител Таско Ерменков. (Народни представители напускат залата.)
Моля Ви, уважаеми колеги, ако напускате залата, го правете по-безшумно!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах „против” при повторното гласуване за приемането на тези текстове от Закона по една единствена причина. Причината се нарича: върховенство на закона в България. И това, което ние трябва всички да пазим, са интересите на хората и контрола на съдебната власт да не бъде нарушаван в нито един от неговите аспекти.
Това, което Вие приехте с едноинституционното разрешаване на различните казуси уж в стратегически обекти, според мен е грешка. Тази грешка скоро ще бъде поправена, защото животът ще Ви поправи, не само ние като опозиция.
Искам и нещо друго да Ви кажа: тъй като правото трябва да бъде универсално и подходите също към него, силно се притеснявам, че ако бяхте въвели едноинституционно или даже двуинституционно правораздаване в частните случаи, Вашият председател на парламентарната група трябваше да бъде в затвора днес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Ерменков!
Има ли други отрицателни вотове?
Уважаеми колеги, в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба „Големите личности на XX век“. Авторът Валентин Иванов представя портрети на исторически личности и наши съвременници, дали своя принос за България. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Часът е 11,30.
В 12,00 ч. продължаваме – прекъсване от 30 минути.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа за днес.

Имаме продължение от вчера по точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Да изчакаме малко, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Параграф 5а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предложение на народните представители Станислав Иванов, Тома Биков, Петя Аврамова за създаване на нов § 4б.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от народните представители Станислав Иванов, Тома Биков и Петя Аврамова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага два се създаден нов § 6:
„§ 6. В чл. 144 се създават ал. 3, 4 и 5:
„(3) Прехвърляне собствеността на регистрирано превозно средство на лице без постоянен адрес или адресна регистрация в Република България се извършва по реда на ал. 2 след прекратяване регистрацията на превозното средство и връщане на табелите с регистрационен номер в съответната служба за регистрация на пътното превозно средство.
(4) Министерството на вътрешните работи и Нотариалната камара обменят по електронен път информация за регистрираните в страната превозни средства и сключените договори.
(5) При сделка с пътно превозно средство приобретателят може да заяви предварително изготвяне на свидетелството за регистрация, в случай че не се извършва подмяна на регистрационни табели, като информацията се подава към Министерството на вътрешните работи заедно с информацията за сключения договор.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате ли изказвания, уважаеми колеги?
Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на Комисията за създаване на нов § 6, със съответното му съдържание съгласно доклада на Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Параграф 6 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от народните представители Станислав Иванов, Тома Биков и Петя Аврамова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 7:
„§ 7. В чл. 145 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2 думите „в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя” се заменят с „в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба“.
3. Алинея 3 се отменя.
4. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Разпоредбата на ал. 2 се прилага и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън Република България или при придобиване на собствеността чрез публична продажба.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. Изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаването на нов § 7 със съответното му съдържание, съгласно доклада на Комисията.
Моля, гласувайте § 7 по доклада на Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграф 7 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 8:
§ 8. В чл. 151 ал. 2 се изменя така:
„(2) Свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма. (Народният представител Халил Летифов иска думата за изказване.)
Заповядайте.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Ние няма да подкрепим така предложения текст по две причини. Първата причина е, че има според нас чисто дискриминационни мотиви във внасянето на този текст, а втората е, че не решава нито един проблем, а напротив – създава повече такива.
Какво имам предвид? Проблемите с фалшивите книжки всъщност е един огромен проблем, а водач, който е с фалшива книжка, той първо не е минал условията, които казва ал. 1 – да е минал съответния курс, да е минал обучение, да отговаря на изискванията, и когато вдигнем този праг сега, на практика пращаме още няколко десетки хиляди души, които не могат да отговорят на тези изисквания и на тези условия. Те няма как да придобият право и въобще да карат тези курсове, да придобият правоспособност и те търсят други начини да се сдобият със свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Единият начин е да се сдобият с фалшиво такова, което се случва, от страни – членки на Европейския съюз, да не ги изброявам, но по спогодби, които България има като част от Европейския съюз. Когато те донесат това свидетелство за управление от чужбина – било Франция, Испания, Чехия, Гърция – няма значение, това се случва. Българските органи са задължени да му издадат еквивалента в български вариант. Тогава се получава следната ситуация: той се сдобива със свидетелство за управление, но не е изкарал курсовете, които по закон трябва да изкара.
Всъщност с това решение в момента ние ще изпратим няколко десетки хиляди неправоспособни водачи на пътя, които ще бъдат камикадзета.
В следващите няколко години след промените на Закона за училищното и предучилищното образование смятам, че текстът трябва да бъде отложен поне с няколко години, за да отговори на това, което има като политика. В момента това е противоречие и създава повече проблеми, отколкото да реши такива. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ибрямов, всъщност това е действащ текст. Действащ текст, чиято поправка беше направена със Закона за предучилищното и училищното образование: беше отложено влизането в сила за 2024 г. и както знаете, тук всички народни представители след това бяхме укорени от цялото общество, че сме приели нещо хубаво, но пък сме го отложили толкова дълго във времето.
Всъщност отлагането означава точно това, което Вие казвате – че ще имаме неправоспособни водачи. Защото на тези хора оттук нататък, които по новия Закон ще получат основно образование в VII клас, скъсяваме периода на обучение в училище и на практика ще имат възможност да получат шофьорска книжка с образование, което е с една година по-кратко от това до настоящия момент.
Ще направя едно уточнение, за да няма объркване – всички граждани, които до момента са получили основно образование по стария Закон, запазват правата, които имат към момента. Новите правила важат само за тези млади хора, които ще получат основно образование по новия Закон. Целта ни е те да останат до Х клас в училище, да бъдат по-дълго в образователната система, защото освен по-добри шофьорски умения, ще им гарантира и след това повече възможности за реализация на пазара на труда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Други реплики има ли?
Господин Летифов, Вие дуплика ще правите ли? Не.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 8 със съответното му съдържание по доклада й.
Гласували 130 народни представители: за 113, против 14, въздържали се 3.
Параграф 8 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 9:
„§ 9. В чл. 165, ал. 2 се правят следните изменения:
1. В т. 3 думите „от 0,5 на 1000” се заменят с „над 0,5 на хиляда”.
2. Точка 9 се изменя така:
„9. не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употребата на наркотични вещества или техни аналози; в случай че при осъществяването на контрол с техническо средство или тест е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, длъжностното лице от службата за контрол съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо изследване;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 9 със съответното му съдържание по нейния доклад.
Гласували 133 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 4.
Параграф 9 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от Георги Свиленски и група народни представители:
„Създава се § 4б:
„§ 4б. В чл. 167, ал. 2, т. 2 в края на изречението се поставя запетая и се добавя „а при невъзможност да бъдат заплатени на място – до момента на връчване на фиша или акта за установяване на нарушението“.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! За какво става въпрос в предложението на нашата група народни представители? Когато Ви бъде заскобен автомобилът, поради неплатена такса или просрочено време за паркиране, да имате възможност, когато дойде служителят на службата по контрол, да имате две опции – или да си заплатите на място, ако имате пари, и колата да бъде освободена веднага, или да Ви бъде съставен акт или фиш, или съответният документ, който трябва, ако нямате пари в себе си, не разполагате с тази възможност, и автомобилът да бъде освободен.
В момента хипотезата е следната: паркирате в синя зона, плащате два часа, пропускате 10 минути, идва службата по контрол, слага Ви скоба, след което Вие отивате при автомобила, нямате 39 лв., или колкото е цената за дадената община, нямате такива пари да си платите глобата на място, автомобилът престоява до 19,00 ч. В 19,00 ч. пристига паякът, който репатрира автомобила, закарва го на наказателен паркинг. Там вече дължите 100 лв. – 30 лв. скоба плюс шестдесет и няколко лева за репатриране. Но Вие отново нямате 100 лв. във Вас и почват да валят по два лева на час, докато получите заплата, пенсия, стипендия или каквото и да било. Тоест имаме едно рекетьорско отношение на държава, община или служба за контрол върху българските граждани.
Затова предложението, което правим, е – мисля, че това беше поне негласно подкрепено и от МВР, и бих искал заместник-министър Ципов, ако може, да каже и техните съображения – тази поправка да бъде приета. Ние като законодатели и като хора, които представляваме българското общество, нямаме право да превръщаме нашите избиратели в заложници. По-лошото е, че не ги превръщаме в заложници на община или държавни служители, а в повечето случаи това са и частни фирми или търговски дружества. Тоест вменяваме рекетьорско поведение на едни търговски дружества, които изпълняват някакъв ангажимент към общините.
Другият аргумент, с който също искам да Ви запозная, е, че няма в държавата друго нарушение, за което да се конфискува собственост. Няма такова! Карате пил, карате с превишена скорост, блъскате човек, убивате човек на пътя, автомобилът Ви не се конфискува. Спирате с половин час повече – не сте си платили, автомобилът Ви се задържа и се конфискува до момента, докато извадите и платите глобата. Няма такова нарушение! Тук има много юристи, поправете ме, ако бъркам. Един пример съм дал по Закона за ДДС и митниците – там се конфискува стоката, ако не е платено митото.
Апелът ми към Вас е наистина да дадем знак. А аргументите, че трудно би се събирала глобата, нали разбирате, че не е проблем на нарушителя, не е проблем на законодателя? Това е проблем на търговското дружество, което трябва да си върши дейността. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски.
Реплики?
Други изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз много кратко ще питам. Да, Станислав сега ще ме пита дали съм специалист по движение на пътищата. Не съм, но имам въпрос, защото ми го задават хората в приемната, които идват. Например, ако аз съм нарушителят на правилата, санкционират ме и искам да платя с дебитна или кредитна карта.
Какво правим в този случай? В България плащането с дебитна или кредитна карта е равностойно на плащането в кеш. Ако тези, които санкционират, не са оборудвани с ПОС терминали, какво правим? Кога ще оправим това нещо? Аз не си правя шега. В приемната идват хората и задават този въпрос.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Това е личен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има думата за реплика господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гьоков, по отношение на ПОС терминалите, където и да са, това е въпрос към банките, а не към Центъра за градска мобилност. Ако банката реши и има изгода, може да сложи. Ако няма изгода, никой не може да задължи банката да предоставя свое устройство, което да бъде монтирано където и да било.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Втора реплика – народният представител Димитър Лазаров.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Кой ще задължи хората да носят пари в джобовете си?!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Гьоков, спомням си, че имаше дебат да се намали кешовото плащане и то да става чрез ПОС терминали. От Вашата парламентарна група бяха много против с доводите, че това щяло да увеличи разходите за хората, че нямало възможност, че те искали да плащат кеш.
Иначе ще стане същото, все едно искате в селски магазин да си купите хляб и искате да платите с дебитна или кредитна карта. Припомняйте си доводите от преди няколко месеца. Сега изведнъж правите обратни доводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Трета реплика – господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Гьоков, може би не успяхте да зададете правилно въпроса, или колегите не го разбраха. Изместваме дискусията. Не става въпрос с какво ще платиш в момента. Говорим когато нямаш тези 100 лв. в джоба си, тъй като получаваш 280 лв. минимална пенсия. А дали са в дебитна или кредитна карта, няма абсолютно никакво значение.
Господин Иванов говори, че някой трябвало да покани банките. Не, фирмата, която извършва услугата, трябва да покани банката. И няма банка, която да откаже да си сложи ПОС терминал, когато ще събира пари и такси. Но не това е темата сега. Темата е дали ще бъдат освобождавани автомобилите, когато платиш в момента, или ще имаш възможност да ти бъде съставен акт, а след това глобата може да бъде два или три пъти по-висока. Тоест ако платиш на място, глобата да е 30 лв., а ако платиш с фиш – 130 лв. Това се приема с решение на съответните общински съвети. Това е темата, относно която поставяме въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Дуплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Много добре разбирам темата на дискусията. Поставих въпроса от гледна точка на това, че ако имаш пари в дебитна или кредитна карта, но не носиш пари в брой, се оказваш в същото положение, ако вземаш 280 лв. пенсия и нямаш пари да си платиш глобата. От тази гледна точка поставям въпроса.
Господин Лазаров, това, което казвате, е абсолютно в моя полза. Вие искате да намалявате плащанията в кеш, а има шизофренично поведение – на едни места говорим за едно, а в други законопроекти – абсолютно за различно. Едното е да отидеш в селски магазин и да си купуваш хляб доброволно, другото е, че те принуждават да платиш глоба, но не ти дават възможност да платиш глоба.
Господин Иванов, не може да задължиш някой да поставя ПОС терминали в такситата. А как можеш да задължиш хората да носят кеш пари в джоба си, ако се притесняват от това?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Аз не се заяждам, а казвам каква е практиката.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не става въпрос за заяждане, но искам да кажа каква е практиката по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Гьоков.
Заповядайте за изказване, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук се противопоставиха тези, които извършват нарушения и следва да понесат санкция, и хората, които доброволно отиват да си купят нещо и трябва да го платят. Нека не поставяме на тази плоскост нещата. Който извърши нарушение и докаже, че някой го е принудил да го извърши, въпросът е съвсем друг. Нарушенията се правят съзнателно, не бих казал доброволно. Оттам нататък е въпросът за плащане. Неуместни са примерите как ще се плати. Нормално е всеки, който извършва нарушение, да си прави сметката как ще плаща. Ако няма пари в брой, има дебитна карта, да отиде и да изтегли от банкомата. Тук става въпрос за малки, а не за големи суми, което е предмет на регламентация в друг закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплика – господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Господин Лазаров, тук не говорим за плащане на глоба. Ако беше въпрос за плащане на глоба към държавата - окей, за глоба към общинския бюджет – добре. Тук говорим за такса услуга, която отива в търговско дружество. Това няма нищо общо с общинския и държавния бюджет, нито с който и да е обществен интерес, отива в търговско дружество. В по-големите случаи това са частни фирми, на които е отдадена дейността по контрол за паркиране. И всички ние тук, представителите на българските граждани, заставаме зад тези рекетьори и им казваме: „Дръжте колите на хората, докато те не си платят“. Кажете ми, ако дойде гражданин в приемната Ви и Ви постави въпроса, как ще му отговорите? Лично аз не мога да му отговоря. Не знам с какви очи браните тези хора и този начин на взаимодействие с българските граждани?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
Дуплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, изказването ми беше в друга насока. Темата беше повдигната в друга плоскост. Когато ремонтирате автомобила си в автосервиз и откажете да платите, защото нямате средства, да не би да ви дадат да си го карате?! Няма да си го получите, докато не си платите! Има хиляди такива хипотези. Ако си дадете на ремонт някаква вещ и откажете да платите, или искате да платите след една седмица, то ще я получите след една седмица. Говорим за частни фирми.
Темата тук е съвсем друга. Не знам защо се пренася в друга плоскост. Темата беше за нарушения и заплащания заради това, че сте извършили нарушение.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Става въпрос за заплащане, а не за нарушение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте за изказване, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Марков, беше удоволствие да слушам Вашето изказване по предходния Закон. По продължението на дебата за конституционните права бих искал да попитам: дали има в българския правен мир друга постановка за административно наказание – да бъдат ограничавани конституционни и вещни права?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Господин Кирилов, за вещните права може да отговори господин Марков, ако е тук, но нека да се отговори и на въпроса, ако можете и Вие: дали има друга услуга, за която ако не платиш, задържат теб, твое средство или твоя собственост на базата на закон?! Не на базата на търговски отношения, а на базата на закон?! Например да е написано в закона, че ако пътуваш без билет в градския транспорт, те задържат до заплащане на глобата. Същото е! Защото същата фирма контролира и редовността на пътниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики към господин Кирилов? Няма.
Господин Кирилов, трябва да отговорите на господин Свиленски. Или не можете? Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Ограничава се правото на ползване – ще Ви отговоря от трибуната, на автомобила за административно нарушение. За друго административно нарушение има само в Закона за акцизите и данъчните складове.
Наказанието, мисля, че там нарушенията са много по-сериозни, не е съразмеримо за неправилно паркиране да ми задържат автомобила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Други изказвания?
Заповядайте.
АНДОН ДОНЧЕВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бил съм глобяван няколко пъти в чужбина за неправилно паркиране – в Италия, в Гърция. Досега винаги съм си плащал глобите, макар че никога не са ми слагали нито скоба, нито са ми репатрирали колата, нито нищо подобно. Никакви подобни репресии нямам!
Какъв е проблемът да се състави акт на нарушителя? Защо наистина трябва да го принуждаваме насила да плаща допълнително и на някаква частна фирма, която по силата на някакъв свой договор, е получила правото да извозва автомобилите на гражданите, които не са могли в срок да си платят глобата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Има ли реплики към изказването на народния представител Андон Дончев? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, имуществото на българските граждани, частната собственост е неприкосновена. Допускат се някои изключения при крайна необходимост. Този, който може да посегне върху частната собственост, и то в определени случаи, където се преследва деецът или предметът, с който е извършено определено престъпно деяние, това е държавата чрез нейните органи. Фирмите, които са наети, не представляват, те не са държавни органи, уважаеми народни представители. Те нямат тази компетентност по закон, която Вие сега искате да им вмените – да посегнат върху частната собственост, особено когато се касае за голяма несъразмерност, защото една глоба за неправилно паркиране може да варира до 50, до 100 лв. Цената на тази частна собственост, на движимото имущество, на автомобила е в пъти повече и на практика те лишават от възможността да потребяваш този автомобил за нуждите, за които е предназначен, от което търпиш щети и загуби. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма. (Реплики.)
Господин Ципов, имате ли желание да вземете отношение? Не.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Георги Свиленски и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 51, против 34, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 5 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Георги Свиленски и група народни представители:
„В § 5, т. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. уводното изречение се изменя така: „В т. 5 се правят следните изменения и допълнения:“
2. създава се б. „а“:
,,а) в б. „б“ в изречение трето след думите „на тези разходи“ се поставя нова запетая и се добавя „а при невъзможност да бъдат заплатени – до момента на връчване на фиша или акта за установяване на нарушението“.
3. сегашният текст на т. 2 става нейна б. „б“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Съкращението „б“ – има се предвид буква „б“.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от народните представители Станислав Иванов, Тома Биков и Петя Аврамова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 10:
„§ 10. В чл. 171 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 буква „б“ се изменя така:
„б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;“.
2. В т. 2, буква „и“ думите „употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, наркотични“ се заменят със „с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребило наркотични“.
3. Точка 2а се изменя така:
„2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година“;
4. В т. 5 се създава буква „г“:
„г) паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 и в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания.
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, първо, ще Ви представя нашето предложение, което отново не беше подкрепено в Комисията и след това ще направя изказване по предложението на господин Иванов.
Тази промяна касае почти по идентичен начин същия случай както е със скобите, само че вече в случая, когато колата е репатрирана, тоест, когато не са Ви необходими тези 39 лв., а са Ви необходими 60 и повече лева.
Предложението, което правим ние, отново, когато колата Ви е репатрирана, независимо по каква причина, дали сте спрели на забранено място или пречи на движението, или каквато и да е друга причина, когато отидете на наказателния паркинг, да може или да си платите на място, ако имате тази възможност, или да Ви бъде съставен съответният акт за нарушение – фиш, и автомобилът да бъде освободен, за да може да се ползва, ако е фирмен – от другите съдружници във фирмата, ако е семейна собственост – от другите членове на семейството, ако има други съсобственици – от тези, които на следващия ден искат да ползват автомобила. Това е нашето предложение.
Отново казвам, става въпрос не за глоба, става въпрос за такса, за услуга, записана в Закон, ние вменяваме – ще повтарям до безброй, рекетьорски функции на тези фирми и ги обличаме в законови разпоредби за тяхното прилагане.
По предложението на господин Иванов, тъй като това, което Ви говоря досега, че е рекетьорско и че е неправилно, вероятно Вие казвате: „Свиленски там си ги говори, ние няма да ги приемаме“. Само че Върховният административен съд отмени всички общински наредби, където прилагат репатрирането на автомобили след изтичане на синята зона и поради тази причина господин Иванов сега се опитва с това предложение да узакони незаконната дейност на тези фирми, на тези дружества, вдигайки колите с паяк след 19,00 часа, когато вече зоната за паркиране е безплатна.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Свиленски, не съм само аз, има и други – група народни представители.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Ами, група народни представители, извинявайте, колеги, ако пропускам някои. Тъй като поправката я олицетворявам с господин Иванов, за това се обръщам към него, но му давам възможност да ми направи реплика или лично обяснение.
Ако ние не сме, може би, най-добрите в това какъв трябва да изглежда Законът, аз мисля, че във Върховния административен съд работят юристи, които разбират и от правата на хората, и от законите, и те правилно отменят всички наредби на общините, където това нещо е възложено. Нека сега не саботираме едно такова решение на Върховния съд с една приумица на господин Иванов и вероятно негови колеги, които искат това нещо да се узакони. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, без квалификации за приумици. Всеки народен представител има право да прави предложения.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (встрани от микрофоните): „Приумици“ не е обидна дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Георги Свиленски и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 42, против 39, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, предлагам процедура за разделно гласуване на т. 4 от целия друг текст, тъй като по другия текст нашата група нямаме проблем и искаме да го подкрепим, а по т. 4 няма как да го подкрепим. Молбата ми е за разделно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбрах Ви, господин Свиленски.
Подлагам на гласуване предложението за разделно гласуване – т. 4 да бъде гласувана отделно.
Гласували 120 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване т. 4 от § 10 по доклада на Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 84, против 36, въздържали се 7.
Точка 4 е приета.
Подлагам на гласуване целия текст по доклада на Комисията, заедно с приетата т. 4.
Гласували 131 народни представители: за 123, против 7, въздържал се 1.
Параграф 10 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Има предложение от народните представители Станислав Иванов, Тома Биков и Петя Аврамова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 11:
„§ 11. Създава се чл. 172а:
„Чл. 172а. (1) Разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на лицето, за което с техническо средство е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или с тест е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози или което е отказало извършването на проверка с техническо средство или тест.
(2) Разходите по ал. 1 са за сметка на ведомството, чийто орган е назначил изследването, когато извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест и при извършването на химическо или химико-токсикологично изследване не е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.
(3) До заплащането на разходите по ал. 1 свидетелството за управление на моторно превозно средство, отнето на основание чл. 171, т. 1, буква „б”, не се връща на собственика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 11 със съответното му съдържание, съгласно нейния доклад.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Параграф 11 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от народните представители Станислав Иванов, Тома Биков и Петя Аврамова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 11:
„§ 11. Създава се чл. 172а:
„Чл. 172а. (1) Разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на лицето, за което с техническо средство е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или с тест е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози или което е отказало извършването на проверка с техническо средство или тест.
(2) Разходите по ал. 1 са за сметка на ведомството, чийто орган е назначил изследването, когато извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест и при извършването на химическо или химико-токсикологично изследване не е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.
(3) До заплащането на разходите по ал. 1 свидетелството за управление на моторно превозно средство, отнето на основание чл. 171, т. 1, буква „б”, не се връща на собственика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 11 със съответното му съдържание, съгласно нейния доклад.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Параграф 11 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от народните представители Станислав Иванов, Тома Биков и Петя Аврамова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 12:
„§ 12. В чл. 174 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „медицинско” се добавя „и химическо”, а думата „съдържанието“ се заменя с „концентрацията“.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.”
3. В ал. 4 след думата „аналози” се добавя „от водачите на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, както и от участниците в пътнотранспортни произшествия”.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 12 с неговото съдържание по доклада на същата.
Моля, гласувайте § 12 по доклада на Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 119, против 7, въздържал се 1.
Параграф 12 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от народните представители Станислав Иванов, Тома Биков и Петя Аврамова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 13:
„§ 13. В чл. 177 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 думите „употребило е алкохол” се заменят с „или за което се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда”, а след думите „и/или” се добавя „след употреба на”.
2. Създава се ал. 5:
„(5) На лице, което не изпълни задължение по чл. 144, ал. 3 или по чл. 145, ал. 2, се налага с глоба или имуществена санкция в размер 200 лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 13 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Параграф 13 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от Георги Свиленски и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 14.
„§ 14. В чл. 178ж, aл. 1 след думата „движи“ се добавя „в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди около час заявих от трибуната, че ще благодаря за една поправка. Сега излизам да благодаря на народните представители, на всички Вас, че се обединихме и ще подкрепим една изключително важна поправка в Закона, с която съм сигурен, че много хора ще бъдат удовлетворени.
Става въпрос да ограничим, или по-скоро да забраним на всички тези тарикати, които използват автомобилите си и карат, когато има задръствания, в аварийната лента. Само преди около месец едно детенце едва не почина в линейката, защото именно подобни тарикати, карайки в аварийната лента, пречеха да стигне до София. Преди около два месеца имаше дори и смъртен случай на човек, който бе прегазен около автомобила си, сменяйки гумата.
Наистина на тези тарикати трябва веднъж да кажем „стоп“ и затова тази мярка е изключително важна, защото и това лято, пътувайки към морето, нормално е, има задръствания, правят се ремонти, тези тарикати използват именно лентата, за да пестят време. Бях изключително бесен, затова тук, с колегите от парламентарната група на левицата, предложихме тази поправка. Радвам се, че Вие я подкрепихте и затова е хубаво да покажем, че когато сме единни, когато мислим наистина за хората, се случват и хубавите неща. Защото на тези хора, и се надявам медиите да разпространят това, което казвам, за да го разберат, вече ще се отнема книжката директно и глобата ще бъде 1000 лв. Тази аварийна лента неслучайно е аварийна, не е предназначена за каране на автомобил, а когато има авария, или пък когато трябва линейки и пожарни да се движат, да отидат до даден пътен инцидент, за да спасят човешки живот, а заради някакви нахални, бих казал наглеци, те наистина не могат да свършат своята работа.
Затова се радвам, че наистина заедно се обединихме зад тази поправка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Реплики? Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 14 със съответното му съдържание по доклада й.
Моля, гласувайте § 14 по доклада на Комисията.
Гласували 134 народни представители: за 133, против 1, въздържали се няма.
Параграф 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 6 Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложенията на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 15:
„§ 15. В чл. 189б т. 1 се изменя така:
„1. управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 15 по доклада на Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Параграф 15 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Росен Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Преходни и заключителни разпоредби“ с § 16 и § 17:
„Преходни и заключителни разпоредби
§ 16. Лицата, завършили основно образование или завършили X клас по реда на отменения Закон за народната просвета до влизането в сила на този Закон, получават свидетелство за управление на моторни превозни средства по досегашния ред.
§ 17. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
1. параграфи 5, 6 и 7 и § 13, т. 2, които влизат в сила три месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. параграф 11, който влиза в сила от 1 януари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на подразделение с наименование „Преходни и заключителни разпоредби“, както и създаването на § 16 и § 17 със съдържанието им съгласно доклада на Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 127, против въздържали се няма.
Наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“ и параграфи 16 и 17 по доклада на Комисията са единодушно приети, а с това е приет и Законопроектът на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И аз Ви благодаря, господин Летифов.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, №702-01-9, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2017г.
Има доклад на Комисията по бюджет и финанси. С него ще Ви запознае председателят на Комисията госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Председател, моля да гласуваме една процедура в залата да бъдат допуснати господин Бойко Атанасов – заместник-министър на финансите, госпожа Елка Шонгова – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“, както и госпожа Карина Караиванова – председател на Комисията за финансов надзор, и госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за допуск.
Гласували 115 народни представители: за 109, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 702-01-9, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2017 г.
На заседание, проведено на 7 септември 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите.
В надзорната практика на Комисията за финансов надзор са констатирани редица проблеми и законодателни пропуски по отношение на пенсионните фондове. Те са свързани с липса на адекватни изисквания към корпоративното управление на пенсионноосигурителните дружества. Също така, вследствие на проведените през 2016 г. и началото на 2017 г. прегледи на активите на пенсионните фондове са идентифицирани несъответствия с международни и европейски практики и препоръки. Отстраняването на посочените несъответствия е и ангажимент, поет от България в Националната програма за реформи, с което да се отговори на препоръките на Съвета на ЕС от 2015 г. и 2016 г.
Предложените с Проекта промени имат за цел защита на интересите и повишаване на доверието на осигурените лица и пенсионерите към Пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване.
Законодателните предложения включват по-високи изисквания към корпоративното управление на пенсионно-осигурителните дружества, към квалификацията и последващото обучение на осигурителните посредници, регламентация на свързаните с пенсионно-осигурителните дружества лица с цел предотвратяване на конфликт на интереси и ограничаване на възможностите им за сделки с такива лица, детайлизиране на функциите на банките-попечители на пенсионно-осигурителните дружества и дефиниране на тяхната отговорност, въвеждане на облекчения при промяна на участието и прехвърляне на средства от един пенсионен фонд към друг, разширяване на инвестиционните ограничения относно видовете инструменти, в които могат да инвестират пенсионните фондове, с цел осигуряване на възможност за постигане на по-висока доходност и прецизиране и допълване на правомощията на Комисията за финансов надзор като колективен орган, както и на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор.
Други важни промени, предвидени в Законопроекта, са повишаване на изискванията към осигурителните посредници, облекчаване на режима на промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурените лица от един фонд съответно в друг за допълнително пенсионно осигуряване, повишаване на прозрачността на допълнителното пенсионно осигуряване и на осведомеността на осигурените лица, прецизиране на изискванията към финансовите отчети, промени в уредбата на административно-наказателната отговорност и принудителните административни мерки, регламентиране на съхраняването на документите, свързани с допълнителното пенсионно осигуряване.
В провелата се дискусия участие взеха представители на Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, на Комисията за финансов надзор, на Българската стопанска камара, на Българската търговско-промишлена палата, КНСБ, пенсионно-осигурителни дружества и народни представители от парламентарно представените групи.
Становищата се обединиха около това, че със Законопроекта се предвижда защита на интересите на осигурените лица и пенсионерите. По последни данни на КФН към 31 декември 2016 г., в четирите вида пенсионни фондове са осигурени 4 472 676 партиди. С предлаганите промени се постига укрепване на доверието в дейността по допълнителното пенсионно осигуряване.
Българската стопанска камара и КНСБ подкрепиха като цяло внесения законопроект, но споделиха конкретни опасения. Представителите на ПОД изразиха притесненията си, че и сега в предлагания законопроект не е намерил място регламент за фазата на изплащане. Те поискаха разглеждането и приемането на Законопроекта да се отложи до изработването и съгласуването на тази фаза.
Народният представител Менда Стоянова подчерта, че не е разумно да се отлага за пореден път в рамките на последните три години разрешаването на въпроса със сигурността на подотчетните лица, както и този, свързан с кумулирането и инвестирането на голям паричен ресурс. Предлаганите законодателни решения са широко дискутирани в Националния съвет за тристранно сътрудничество, работодателски организации, синдикати. Взетите решения са рационални и работещи.
Комисията по бюджет и финанси изрази готовността си между първо и второ четене, в рамките на работна група от представители на заинтересованите лица, да приеме конструктивните предложения.
В заключение членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати:
С 11 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, №702-01-9, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
За доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика – заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 702-01-9, внесен от Министерски съвет на 18 юли 2017 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 13 септември 2017 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 702-01-9, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха госпожа Султанка Петрова, заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Карина Караиванова, председател на Комисията за финансов надзор, експерти от министерства и институции, представители на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, представители на синдикални и работодателски организации, представители на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и др.
Законопроектът беше представен от заместник-министърa на труда и социалната политика госпожа Султанка Петрова.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя Проекта на закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване и мотивите към него.
Според мотивите на Законопроекта предлаганите промени са свързани с промени в регламентацията на допълнителното пенсионно осигуряване, като се доразвива и усъвършенства в няколко основни насоки:
Първата група промени са свързани с усъвършенстване на изискванията към членовете на управителните и контролните органи.
Най-съществени са промените, с които ще се изисква подходяща професионална квалификация, опит и добра репутация, като по този начин според вносителите на Законопроекта, се гарантира наличието на необходимите знания и умения в членовете на управителните и контролните органи на дружествата. Като с това се цели да не се допусне лошо управление на дружествата и фондовете, а от там и лошо управление на средствата на осигурените лица и пенсионерите.
По отношение на изпълнителните директори и прокуристите се въвежда забрана за заемането на друга длъжност по трудов договор, освен в качеството им на преподаватели във висши училища или сътрудници в научни институти.
Друга мярка, предвидена в Законопроекта с цел усъвършенстване на корпоративното управление, е развитието на режима за издаване на предварително разрешение за придобиване на акционерно участие, което ще бъде 10 и над 10 на сто от капитала на пенсионноосигурителното дружество. Промените в уредбата се базират на въведените със законодателството на Европейския Съюз единни правила за предварителна оценка на придобиванията и увеличението на участия във финансовия сектор. За основа на предложените промени са използвани изискванията в Директива 2007/44/ЕО и в Директива 2009/138/ЕС.
Втората група промени се отнасят до усъвършенстване на изискванията към системите за управление на пенсионноосигурителните дружества.
Като част от мерките по засилване на надзора и законодателството в областта на небанковия финансов сектор е въведено задължението пенсионноосигурителното дружество да разполага с ефективна система за управление, която да осигурява надеждно и благоразумно управление на дейността по допълнително пенсионно осигуряване. Подробно са уредени задълженията на управителния орган във връзка с нейното създаване и функциониране.
Със Законопроекта се развиват и детайлизират съществуващите задължения на банката попечител за проверка на нарежданията на пенсионноосигурителното дружество за разпореждане със средствата на пенсионните фондове. Урежда се също и задължението й да сигнализира надзорния орган при установяване на нередности.
Друг нов момент е усъвършенстване на режима за инвестиране на средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. В практиката по директно инвестиране на средствата на пенсионните фондове в инвестиционни имоти са констатирани редица проблеми. Пазарите на недвижими имоти се различават съществено от капиталовите пазари както по отношение на тяхната регулация, така и по отношение на прозрачността и ликвидността. Това обстоятелство се отразява върху справедливата оценка на инвестиционните имоти, а вследствие от това и върху стойността на средствата по партидите на лицата в пенсионните фондове. По тази причина в Законопроекта е предвидено те да отпаднат като възможност за инвестиране на средствата на осигурените лица. Същевременно се увеличава лимитът за непряко инвестиране в имоти чрез придобиване на акции на дружества със специална инвестиционна цел.
Със специални текстове се въвеждат изисквания за използване на идентификационен код на правния субект, което представлява международен 20-знаков буквено-цифрен код, който позволява уникална идентификация на юридическите лица, участващи на световните финансови пазари. Използването на такъв код значително ще подобри автоматизацията на обработката на данните за финансовите институции и ще улесни надзорната дейност и координацията между националните надзорни органи и компетентните органи на Европейския съюз. Със Законопроекта се въвежда изискване фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми и пенсионноосигурителните дружества, които ги управляват, да се сдобият с новия код.
Законопроектът предвижда промени, с които ще се въведат изисквания на законодателството на Европейския съюз. Предлага се норма за забрана на използване на пола като актюерски фактор при определяне на размера на пожизнената пенсия за старост, отпускана от универсалните пенсионни фондове. С тази промяна ще се отговори на изискванията на Директива 79/ЕИО на Съвета за постепенно въвеждане на принципа за равното третиране на мъжете и жените в социалното осигуряване.
Новост в Законопроекта са променените дефиниции за „ръководна длъжност“, „група“, „предприятие-майка“ и „дъщерно дружество“.
Към Законопроекта е приложен формуляр за частична предварителна оценка на въздействието, изготвена от Министерството на финансите. Приложена е и Справка, която отразява становищата, получени след съгласуване по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерски съвет и на неговата администрация.
След изразената подкрепа на Законопроекта заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Султанка Петрова информира народните представители, че в Министерството е сформирана работна група, в която участват експерти от Комисията за финансов надзор, Националния осигурителен институт, работодателските и синдикалните организации, пенсионноосигурителните дружества и представители на научните среди.
Основаната задача на работната група е да подготви предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване, с които да бъде уредена фазата на изплащане на пенсиите от допълнителното задължително пенсионно осигуряване. В тази връзка ще бъдат обсъдени въпросите, свързани с видовете пенсионни плащания, които ще предоставят универсалните и професионалните пенсионни фондове, условията за достъп към тях, възможността за избор на отделните продукти и др.
В Комисията бяха получени становищата на Българската стопанка камара, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Съюза за стопанска инициатива, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Националния осигурителен институт и Протокол № 12 от заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено на 6 юли 2017 г. Към Протокола са прибавени разширените становища на социалните партньори.
Всички партньорски организации подкрепят Законопроекта по принцип и изказват несъгласие относно: липсата на уредба на правата на осигурените лица във фазата на изплащане; липсата на възможност на пенсионноосигурителните дружества да разработят различни пенсионни продукти в условия на конкуренция, в интерес на своите клиенти. Не е регламентирано съществуването на „мултифондовете“ като част от свободния избор на осигурените лица. Увеличена е административната тежест, като липсват обективни критерии за това. Размерът на глобите и санкциите е значително по-висок от размера на аналогичните застрахователни, кредитни и други финансови институции. Изключително високи и неясни са критериите към членовете на управителните и контролните органи на пенсионноосигурителните дружества, каквито изисквания не съществуват към органите на управление на други финансови институции. В част от становищата са направени конкретни предложения за корекции на текстове в предложения Законопроект.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Ирена Димова, Хасан Адемов, Георги Гьоков, както и представители на пенсионните дружества, синдикалните организации на КТ “Подкрепа“ и КНСБ, и Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници.
От изказаните мнения стана ясно, че направените промени ще засилят надзора и регулациите на пенсионноосигурителните дружества. Ще се въведат нови изисквания към управлението на дружествата, ще се повишат изискванията към осигурителните посредници и ще се усъвършенстват инвестиционните политики, провеждани от осигурителните дружества и фондовете, ще се развиват функциите на банките - попечители. Тези промени, както и разпоредбите, въвеждащи изискванията на европейското законодателство, а именно Директива 79/7/ЕИО на Съвета относно постепенното прилагане на принципа за равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване, биха могли да бъдат подкрепени.
Според някои от народните представители е необяснимо и напълно неаргументирано внасянето на поредни изменения, които предизвикват определена нестабилност в осигурителните отношения и осигурителната система, а също така и по отношение на начина на пенсиониране и размера на пенсиите, както и във финансовия сектор. Още повече, че внесеният Законопроект не разглежда най-важния момент, а именно начина на изплащане на пенсиите. В изказваните от народните представители становища също беше отбелязано, че в Законопроекта не са намерили място промените, свързани с основни права на осигурените лица. В Законопроекта съществуват повече санкциониращи елементи, а не контролиращи механизми; разпоредби, които не са в полза на инвестициите в имоти на дружествата и промяна на портфейлите им. Има много делегации към Комисията за финансов надзор, което е слабост на Законопроекта.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 12 гласа „за“, без гласове „против“ и 7 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 702-01-9, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Откривам разискванията.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Всички, които работят в сферата на социалното осигуряване, са на мнение, че дял втори от Кодекса за социално осигуряване, който урежда допълнителното и задължителното пенсионно осигуряване, се нуждае от усъвършенстване и прецизиране на нормите, които съдържа или най-общо казано се нуждае от сериозно доработване. Налице са проблеми и законодателни пропуски по отношение на пенсионните фондове, има и несъответствия с международни европейски практики и препоръки. Няма да се спирам подробно на проблемите, но е факт, че такива съществуват и е необходимо да се отстранят.
Министерският съвет с внесения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигурява се опитва да направи това доработване и отстраняване на проблемите – ако не се лъжа, го внася за трети или четвърти пореден път. Казвам това, защото още в Четиридесет и първото народно събрание е изготвен и внесен за разглеждане такъв Законопроект, но поради една или друга причина не е приет. След това по времето на Четиридесет и третото народно събрание отново е изготвен подобен Законопроект. Даже беше качен на сайта на Министерството на труда и социалната политика за обществено обсъждане, но поради една или друга причина не е приет.
И стигаме до сегашния Законопроект – вече внесен при Четиридесет и четвъртото народно събрание. Дали сегашният Законопроект на Министерския съвет се различава от този, внесен при Четиридесет и първото народно събрание, не знам, защото слабо съм запознат с онзи проект, но мога да твърдя, че са малко отликите и различията от предишния Законопроект – може би само в частта за инвестиране в недвижими имоти от страна на дружествата.
Всичко това е правено все от едни и същи управляващи в лицето на ГЕРБ. На практика с този Законопроект се предлагат важни промени, отнасящи се до управлението на пенсионносигурителните дружества и инвестициите на пенсионните фондове, а също и до отстраняването на съществуващите противоречия в законовата уредба на допълнителното задължително пенсионно осигуряване, като в същото време измененията и допълненията не засягат разпоредби на част първа – „Държавно обществено осигуряване“, тоест не са свързани с държавното обществено осигуряване и неговото управление. Този Законопроект би трябвало да е полезен за осигурените лица при прилагане на неговите разпоредби в осигурителната система, но въпросът е дали е така, и дали се е получило.
Преди да започна с критиките по Законопроекта, искам да подчертая положителните му страни. При първия прочит аз реших, че Законопроектът е много добър и трябва да бъде подкрепен. Останах с впечатлението, че Законопроектът прави преди всичко промени, целящи защита на интересите на осигурените лица и пенсионерите в частните пенсионни фондове, с твърдението, че се усъвършенстват изискванията за усъвършенстване на дейността на допълнителното пенсионно осигуряване. Реших, че трябва да се подкрепи, защото там има сериозни намерения за контрол и прозрачност в управлението, каквито са основната част от предлаганите промени, като например: по-високи изисквания към управлението на пенсионните осигурителни дружества, като се въвеждат изисквания към лицата, притежаващи квалифицирано участие в капитала на дружеството и членовете на управителния и контролните органи.
Също така съществува вменяване на по-високи изисквания към квалификацията и последващо обучение на осигурителните посредници. Има регламентация на свързаните с пенсионно-осигурителните дружества лица с цел предотвратяване конфликт на интереси и ограничаване на възможностите за сделки с такива лица. Съществува дефиниране на отговорността на банките попечители на пенсионно-осигурителните дружества.
Въвеждат се облекчения при промяна на участието и прехвърляне на средства от един в друг пенсионен фонд. Също има и прецизиране и допълване на правомощията на Комисията за финансов надзор като колективен орган, както и на заместник председателя на тази Комисия – все добри и необходими неща, които по-ефективно да регулират и да осъществяват надзор над дейността на допълнителното пенсионно осигуряване, повече регулация и надзор от държавата, което аз го приветствам.
Независимо от първото ми впечатление от Законопроекта, при по-внимателен прочит се вижда, като че ли вносителите за пореден път не са надскочили себе си. Добрите думи, които казах за Законопроекта, остават и аз не се отричам от тях, но те са за решаване на част от проблемите.
С внасянето на този Законопроект Министерският съвет продължава традиционната си практика да предлага важни и сериозни по съдържание и обем промени, без да ги обвързва с някаква цялостна визия или концепция за поредната реформа на цялата осигурителна система, която е наложително да бъде извършена, за да се отстранят съществуващите проблеми и бъдещи такива. Те съществуваха и преди, но основно се появиха, след като законодателно бе прието така нареченото „право на избор“ на лицата, осигуряващи се в универсалните и в професионалните пенсионни фондове, и финансиране на допълнителните разходи за държавното обществено осигуряване от реализацията на това право.
Правото на информиран избор е много добро, но дали на практика е възможен такъв информиран избор при сегашното състояние на нормативната рамка, е въпрос. Безспорно има опит за отстраняване на проблеми и в голяма степен положителни изменения и допълнения на действащия Кодекс на социално осигуряване, но ако специалистите, експертите в социалноосигурителната сфера направят един цялостен анализ, преглед, оценка и преценка на Законопроекта, ще представят на тези, които са ползватели на осигурителната система една не чак толкова задоволителна картина. Накратко казано: амбициите на вносителите за справяне с проблемите в допълнителното задължително пенсионно осигуряване са големи, но внесеният Законопроект не решава в цялост тези проблеми.
По стечение на обстоятелствата присъствах на обсъждането на този Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване в Националния съвет за тристранно сътрудничество и независимо от сериозния натиск от страна на председателя на Съвета – вицепремиера Симеонов, да постигне единодушие, то страните в Националния съвет за тристранно сътрудничество не постигнаха консенсус по предложението. Нямаше щастливи страни след приключване на дебатите. По-скоро становището на синдикати и на работодателски организации беше, че предлаганото е добро, но не решава в цялост проблемите и има създадена работна група, която още работи. Затова е необходимо да се изчака краят на работата и да се отстранят пропуските, да се допълни Законопроекта и тогава да се внесе в Народното събрание.
Като гледам Министерският съвет не се е съобразил с тези препоръки – жалко за това, защото по всяка вероятност ще се наложи за сто и двадесети път да правим промени в Кодекса за социално осигуряване по току-що приетия текст. (Реплика.) Да, до тук са сто и осемнадесет, сто и деветнадесет и следващата – сто и двадесета промяна в Кодекса. Няма да ни е за първи път, така че тук изненади няма. Необяснимо ми е това бързане и сякаш на инат Законопроектът да влезе в зала, без малко дори да бъде гледан в Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Аз смятам, а и така мислят колегите, че Комисията по труда, социалната и демографската политика трябваше да е водеща Комисия при разглеждането на този Законопроект, защото той може да касае финанси и управление на дружества, но още повече касае и трябва да решава значими за защитата на правата и интересите на осигурените лица отношения. И именно тук е най-слабото място на Проекта: липсата на ясно, подробно разписан регламент за защита на правата на хората, на осигурените, на изхода от допълнителното пенсионно осигуряване и е така наречената „фаза на изплащане на пенсиите“.
Нали сте наясно, че въпреки че и сега се изплащат пенсии от допълнителното задължително пенсионно осигуряване от професионалните фондове, бумът ще дойде, когато започне изплащането на първите пенсии от универсалните пенсионни фондове, които са създавани и управлявани от частните пенсионни дружества. Тук връзката между организацията и управлението на дейността и действията на дружествата по изплащане на допълнителни пенсии е част от съдържащите се в този Законопроект изменения и допълнения, които могат да се окажат несполучливи. Аз съм сигурен за себе си, че ще се окажат несполучливи в крайна сметка.
Какво отчитам аз като сериозни пропуски? Моите констатации не се отличават кой-знае колко от посочените в становищата на синдикатите, работодателските организации и другите заинтересовани страни.
На първо място, аз отново ще спомена най-сериозния пропуск: няма ясен, подробно разписан регламент за защита на правата на хората на изхода на допълнителното пенсионно осигуряване, фазата на изплащане на пенсиите.
На второ място, бих посочил като слабост липсата на регламент за разработване и предлагане на разнообразни пенсионни продукти.
Някои от промените нарушават утвърдени принципни постановки и правила при реализирането на правата в пенсионното осигуряване и създават проблеми при функционирането на солидарния първи стълб и взаимоотношението му с втория стълб.
На трето, или вече на четвърто място, някои от разпоредбите не са в полза нито на осигурените лица, нито на дейността на фондовете.
Не са уредени и възможностите за мултифондовете и редица още пропуски и недостатъци, на които няма да се спирам.
Предлаганият Законопроект е мащабен и обхваща сериозна част от функционирането на пенсионно-осигурителната система. Не бива по никой начин да се претупва набързо. Аз мисля, че Министерският съвет избърза с внасянето на този Законопроект в Народното събрание, най-малкото защото работата по разработването на фазата на изплащане на пенсиите не е готова. Сформирана е работна група и след приключване на работата е необходимо тази част да се включи в Законопроекта. Аз бих се обърнал към вносителите да изтеглят Законопроекта в сегашния му вид, да го допълнят и да го обогатят, като отчетат вижданията на всички заинтересовани страни и тогава да го внесат отново. Така би било по-добре, за да може да се получи пълен консенсус в приемането на такива важни поправки в Кодекса за социално осигуряване. Тъй като имам опит в такива призиви за оттегляне на различни законопроекти, съм сигурен, че няма да го направите. Затова ще гласувам „въздържал се“ и ще агитирам моята парламентарна група на „БСП за България“ да направи същото. Няма да подкрепим Законопроекта в този му вид. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Реплики? Не виждам реплики.
Процедура – заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател! Моля да подложите на гласуване процедура за удължаване на времето до гласуване на настоящата точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Йорданова.
Моля, режим на гласуване за удължаване на времето до гласуване на тази точка от дневния ред.
Гласували 98 народни представители: за 81, против 8, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Колеги, на нашето внимание е поставен за обсъждане и гласуване Законопроект на Министерския съвет, който е свързан с Дял II от Кодекса за социално осигуряване. Това е един огромен дял, който касае, преди малко госпожа Менда Стоянова спомена – 4 млн. 472 хил. 676 индивидуални партиди, касае на практика всички български граждани, защото Дял II – допълнителното пенсионно осигуряване, на практика има отношение към държавното обществено осигуряване, което означава, че касае всички български граждани – това от една страна.
От друга страна, в частните пенсионни дружества се натрупани близо 12 млрд. лв., което означава, че промените, които се предлагат сега, са изключително важни и заслужават вниманието на Народното събрание.
Аз искам да Ви кажа няколко думи по историята на този Проект, защото той има история, има собствена писта.
Преди пет години в Народното събрание беше входиран и разгледан на първо четене Проект за промени в Кодекса за социално осигуряване, изготвен от Комисията за финансов надзор и от Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Този Проект, за съжаление, в края на Четиридесет и първото народно събрание беше приет само на първо четене и така или иначе не можа да влезе в действие. Моето лично мнение е, че този Проект беше много по-добър от сегашния Проект. Мога да се аргументирам, ако имам достатъчно време.
На следващо място, през месец април 2016 г. на страницата на Министерството на финансите се появи един Проект, който предизвика много силна обществена реакция и министърът на финансите беше принуден и пожела да изтегли Проекта от фазата на обществено обсъждане. Следващото му действие беше да раздели този Проект на две части – една част, която касае финансовите параметри или тези параметри, към които има ангажимент Министерството на финансите, и друга част, която Министерството на труда и социалната политика трябваше да изготви. Тази част все още не е готова. Този Проект мина само на първо четене в Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Сега се появява следващ опит този Проект най-после да бъде приет в Народното събрание. Защо казвам всички тези неща? – Защото и на този етап цялостно решаване на проблемите, свързани с допълнителното пенсионно осигуряване, не се предлага. Предлага се само промяна на парче и неслучайно преди малко господин Гьоков се опита да аргументира защо ще се въздържи – защото има една безспорна част. Това е частта от този проект, която е свързана със завишените, по-високи изисквания към образованието, квалификацията, ако щете към професионалния опит на членовете на ръководните и надзорни органи на пенсионните дружества.
Има обаче друга част, за която ще говоря малко по-нататък.
Тогава в комисиите имаше такава дискусия – има конституционно дело № 9/2016 г., свързано с този проблем. Има един друг въпрос – изчакваше се тогава, в края на миналата година и началото на тази година, да приключат така наречените „стрес тестове“, или оценката на активите на частните пенсионни дружества. Искам да спомена и един друг факт: неслучайно беше създадена временна анкетна комисия, на която председател беше госпожа Корнелия Нинова, която временна анкетна комисия трябваше да се произнесе по проблемите в допълнителното пенсионно осигуряване. Тази комисия се произнесе и слава Богу, предложенията намериха място по други процедурни правила в Кодекса за социално осигуряване.
И сега, след като всички тези неща са приключили, няма никакви обективни причини да не се предложи от правителството цялостна визия за развитието на този сектор, а не да се предлага това, което в момента аз го наричам само една част от Кодекса за социално осигуряване, и по-точно Дял II, и то само една част от Дял II.
Искам да започна с нещата, които заслужават подкрепа.
На първо място, участие на независими членове в състава на Съвета на директорите и на Надзорния съвет на пенсионно-осигурителните дружества. Това вече е направено при застрахователите и трябва да има един страничен поглед, ако щете така да го наречем, към надзорните съвети. Има одобрителен режим за членовете на управителните органи. Има предварително разрешение за придобиване на акционерно участие и така нататък. Дотук приключвам, не искам да изброявам всичките добри неща в Проекта – твърдя, че има и такива, защото няма достатъчно време, но искам да се спра на някои неща, които лично на мен не ми харесват и които могат да имат друго решение в Проекта на второ четене.
Уважаеми колеги, в този проект има дефиниции и изисквания към поднадзорните обекти, които са дефинирани по следния начин: добра репутация; да са почтени; да представи други документи. Ако някой може да ми даде определение за тези неща, защото Законът не дава определение за това, нека да дойде да каже.
Моето предложение е такъв тип определения, които дават възможност за субективна оценка, от които следват наказания, включително и отнемане на лиценз, да бъдат достатъчно ясно формулирани, за да може да има яснота, когато се налагат санкции. Думата ми е за санкциите, защото сега се предвижда те да бъдат значително, в пъти повишени. Вярно е, в действащия Закон те тръгват от достатъчно ниски нива, но, уважаеми колеги, когато говорим за професионалната квалификация, всички се съгласяваме, че от гледна точка на професионална квалификация, професионален опит, опит в системата на небанковия финансов сектор, това е задължително да го има. Тоест имаме едни изключително завишени изисквания към управителните и надзорните органи на пенсионно-осигурителните дружества. Само че тези, които ще изработят наредби, които хората с по-висока квалификация по закон, може в действителност да не е така, трябва да изпълняват, към тях, към управителните органи на Комисията за финансов надзор няма същите изисквания. Това е проблем и не е проблем може би само на този Закон.
Искам да кажа и още няколко неща, за да завършим с дискусията, защо не приемаме предложения проект. В Министерството на труда и социалната политика в момента има работна група, която се занимава с изработването на всички останали неща, за които преди малко говориха колегите – фаза на изплащане, и така нататък, които не са уредени, защото тази година родените през 1960 г. жени имат право пет години по-рано да получават универсална пенсия – допълнителна пожизнена пенсия, но когато фазата на изплащане не е уредена, тогава по действащото законодателство могат ли да получават? Да, могат да получават, но нямат право на избор.
Още един закон ще Ви кажа, който върви успоредно с тази дискусия, с този проект. Този проект върви по бърза писта, а онези двата някъде в Министерството на труда и социалната политика и в Министерството на финансите, все още не са намерили своето място в този общ проект, който според нас трябва да го има. Какво имам предвид? Имам предвид Закона за пазарите на финансови инструменти. В този Закон се предвиждат същите неща, които ги има, или подобни на тях. Предвиждат се завишени санкции на пенсионно-осигурителните дружества, които нарушават европейски директиви.
Моето мнение е, че всички тези неща можеше, ако правителството имаше цялостна, дългосрочна визия за развитие на този сектор, да намерят място в този проект.
Защо казвам всички тези неща? Защото през 2015 г. приехме промени в Кодекса за социално осигуряване и там основният лайтмотив беше осигуреното лице да има право на избор. Да, има право на избор, но изборът къде е? Изборът е между държавното обществено осигуряване – в лицето на Националния осигурителен институт, и частните пенсионни фондове.
От друга страна, имаш право на такъв избор, но нямаш право да избереш рисков профил, тоест връщаме се към дискусията за така наречените „мултифондове“. И тази дискусия все още не е финализирана. Започнала е преди пет или повече години.
На следващо място, имаш право на избор на входа на системата, но нямаш право на избор на изхода на система, когато дойде време за плащане. Защото частните пенсионни дружества в момента какво предлагат? Това, което е записано в Закона – няма различни пенсионни продукти, тоест един път на входа на системата имаш право на избор, на изхода на системата ти предлагат само един продукт. Мерси за такъв Законопроект! Затова нашата парламентарна група ще се въздържи, защото подкрепяме първата част и всички тези други неща, които ги казах, няма как да ги подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми д-р Адемов!
Реплики? Заповядайте, госпожо Стоянова, може и по-дълга, няма проблем. (Реплика от място от народния представител Хасан Адемов.)
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Не, господин Адемов. Аз имам много кратка реплика в подкрепа на това, което казахте. Аз съм абсолютно съгласна с Вас, но искам да допълня две неща. Първо, нека народните представители да чуят, че всяка година по закон, всеки български гражданин, роден след 1960 г., прави вноска в доброволен пенсионен фонд, който си е избрал, или някой му е избрал (реплика от място от народния представител Хасан Адемов), „задължителен“, извинявайте, задължителен пенсионен фонд. Тази вноска се администрира и събира от НАП и след това се предоставя на въпросните фондове за управление. Понеже това касае около милиард годишно, не случайно дванадесет милиарда, Вие казахте и така са се събрали в тези фондове, изключителна отговорност и на народното представителство, и на правителството, и на Комисията за финансов надзор, която е БНБ за тези фондове, да контролира тези пари как се инвестират, носят ли доходност, там ли са или ги няма, когато дойде време да се плаща?
В тази връзка аз съм съгласна, че този Закон трябваше да бъде по-цялостен, да включва и фазата на изплащането, и за мултифондовете, и така нататък. За съжаление от доста време има работни групи по тази тема и те не достигат до консенсус. Да, Вие казахте – пет години. Значи ли това, че ние трябва да чакаме някой да се доработи до консенсус, за да вкараме тези правила, които по един или друг начин ще гарантират и работата на Комисията, и парите на хората. Искам да кажа, Вие споменахте и Временната комисия по фондовете, която госпожа Нинова оглавяваше. Тогава имаше изслушвания на КФН и в Комисията по бюджет и финанси, и трябва да Ви кажа, че основните препоръки бяха в това, че има рискови инвестиции в свързани лица и трябваше да има много разширено и точно определение на това що е „свързано лице“, както и инструменти на Комисията, за да може да стигне до тях. Ето това, ще отложим, ако чакаме работната група да стигне до консенсус. А това не бива да го отлагаме. Нещо повече, аз дори бих казала, че твърде меко и твърде общо е определението за „свързани лица“, и мисля, че между първо и второ четене можем да поработим в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Втора реплика? Не виждам втора реплика.
Д-р Адемов – за дуплика.
Репликата беше кратка.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател!
Уважаема, госпожо Стоянова, това което казахте, в никакъв случай не ми дава аргументи да приема, че липсва координация между различните институции в държавата. Ако ми кажете един аргумент, с който да ме опровергаете, ще се съглася с Вас. Защото всичко това, което казахте, не е напълно вярно. Защо? Ще Ви кажа защо. Защото Вашата преценка за това, че контролът върху частните пенсионни дружества не е достатъчен, се разминава с независимата оценка на активите на стрес тестовете. Как да не е вярно? Как да не е вярно? И аз съм я чел тази оценка. Не само Вие сте я чели и аз съм я чел. Знам за какво става въпрос и Вие знаете, че аз знам.
На следващо място, много важно е да разберем, че водещо е не да дадем свръхправомощия на Комисията за финансов надзор. Важното е да защитим интереса на осигурените лица. Ако ние наблягаме само на санкциониращите механизми, каквито предложения се предлагат в момента, а не на контролните механизми, тогава ще стигнем пак до ситуация да правим временни анкетни комисии. Защото най-важното нещо е контролът преди да се стигне до санкциите. Контролът трябва да бъде превантивен, за да не се стига до тези санкции, за които говорим.
И тук ми давате възможност да отворя още една тема, защото в рамките на времето, с което разполагах, няма как да кажа всички тези неща.
Уважаеми колеги, Народното събрание, правителството веднъж завинаги трябва да решат един кардинален въпрос – дали контролиращите, надзорните органи в България трябва да се финансират от държавата, дали трябва да се финансират от държавата и от собствени приходи, или трябва да се финансират само от собствени приходи. Тогава нещата ще бъдат съвършено различни и ще бъдат ясни. В този случай остава впечатлението, че на базата на неясните формулировки, на неясните понятия, които не са достатъчно добре аргументирани, се налагат незаслужени санкции. Ето това е големият въпрос. Никой не е против това да се спазват правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, д р Адемов.
Други изказвания?
Госпожо Стоянова, заповядайте за изказване.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Изказване е силно казано, но искам да Ви отговоря, господин Адемов, че Вие сте абсолютно прав. Прав сте за всичко, което казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура по начина на водене.
МЕНДА СТОЯНОВА: Но искам да кажа, че това, което Вие цитирахте, в доклада на независимите оценители, което казва, че не са открили нарушение на действащото законодателство, което е твърде либерално. И в препоръките им пише, че трябва да се задълбочи законодателството в посока на свързани лица и на други контролни механизми.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Мога ли да отговоря на процедура?
МЕНДА СТОЯНОВА: Не, ще го водим между първо и второ, ще е хубав разговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова, за процедурата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Как може Комисията да се произнесе върху следващо законодателство? Как ще стане тази работа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Други изказвания?
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! От Българската социалистическа партия не сме съгласни за предложенията, направени в Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Това са поредните промени, прекрояващи пенсионно-осигурителната ни система.
Не споделяме това, което беше изразено от вносителя, а именно, че тези промени, които се намират в този Проект, са толкова спешни, че не може да се изчака няколко месеца, за да станат ясни най-спешните, най-нужните неща, които липсват в Дял втори от Кодекса за социално осигуряване, а именно: начинът на изплащане на пенсиите. В сегашния си вид направените предложения за промени в пенсионно-осигурителната система ерозират пенсионния модел като цяло. Прокламираното право на избор на осигурените лица също се поставя под съмнение с предлаганите промени. Създава се безпокойство в хората относно съдбата за средствата, акумулирани по техните сметки. Известно е, че по принцип българското общество е много резервирано и евентуалното приемане на промени в този им вид със сигурност ще тласне голям брой осигурени върху по-високи доходи към сивата икономика и като равносметка ще се превърне в психологически мотив за укриване и спестяване на осигурителните вноски. Смятаме, че никой в залата и в страната не подкрепя такъв мотив, нито пък има такова желание.
В Българската социалистическа партия считаме категорично, че предлаганите промени засягат държавното обществено осигуряване, особено след като беше въведено така нареченото „право на избор“ на лицата да предпочитат пожизнена пенсия от допълнителното обществено осигуряване. Всякакви проблеми в допълнителното задължително пенсионно осигуряване, които ние подкрепяме от гледна точка на подобряване на управлението, изисквания към лицата, които управляват дружествата, сделките и управления на риска при инвестиции и така нататък в крайна сметка резултатира и върху това право на лицата да предпочитат или първия, или втория стълб, или обратното.
Ние, като представители на определена група от обществото, наистина бихме искали да се направи всичко възможно от страна на народното представителство да се задържи този Проект, за да може да се включва към него и важната фаза на изплащането, защото прекалените препратки към подзаконови актове на съществени материални норми, които би трябвало да бъдат в този Законопроект, но така или иначе липсват по някаква причина и ако тази философия на Законопроекта бъде приета, дружествата ще бъдат принудени да направят поредица от промени в собствените си правилници. След като стане готова и другата част от Законопроекта, не е ясно дали няма да се налага отново да бъдат преразглеждани тези правилници и тези промени.
Така че бих желал да обърна внимание за това дали тези промени не трябва да бъдат забавени дотогава, докато бъдат готови промените по фазата на изплащането. Те ще предизвикат промени, включително и на тези текстове, които приемаме към момента.
В тази връзка искам да отбележа, че по-трудната задача от този дефект на осигурителното законодателство, а именно фазата на изплащане, е това противоречие, което го има само и единствено при нас – пенсията да е хем пожизнена, хем наследяема.
Освен изброените принципни съображения, имаме и други такива, които може да се отправят, а именно това са критики, свързани с прекомерната административна намеса в бизнес процесите на икономическите субекти, както и спорното преплитане на осигурителни и застрахователни принципи.
Към този момент считам, че най-добре би било настоящият Законопроект да бъде оттеглен и доработен, и едва тогава да бъде предложен отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Байчев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Моля, колеги, заемете местата си.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 702-01-9, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2017 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 100, против 10, въздържали се 34.
Предложението е прието.
Съобщения за парламентарен контрол на 19 септември 2017 г., вторник:
I. Разисквания по питане:
Разисквания по питането от народните представители Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения.
II. Отговори на въпроси и питания:
1. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на един въпрос от народните представители Никола Динков и Елена Йончева.
2. Министърът на вътрешните работи Валентин Радев ще отговори на осем въпроса от народните представители: Виолета Желева; Христо Грудев; Миглена Александрова – два въпроса; Станислав Владимиров и Любомир Бонев; Джейхан Ибрямов; Славчо Велков, Кольо Милев, Елена Йончева и Спас Панчев; и Теодора Халачева.
3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков ще отговори на десет въпроса от народните представители Дора Янкова; Георги Гьоков – три въпроса; Красимир Янков; Елхан Кълков; Петър Кънев; Иван Валентинов Иванов; Кристина Сидорова; и Стефан Бурджев, и на едно питане от народните представители Филип Попов, Цветан Топчиев, Иван Генов и Николай Иванов.
4. Министърът на здравеопазването Николай Петров ще отговори на три въпроса от народните представители Валентина Найденова; Кристина Сидорова; и Елена Йончева.
5. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров.
6. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на един въпрос от народните представители Румен Гечев и Георги Свиленски.
7. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народния представител Адлен Шевкед.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на въпрос от народния представител Михаил Христов, и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Ирена Анастасова; и Стоян Мирчев и Ирена Анастасова;
- министърът на здравеопазването Николай Петров – на един въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- министърът на труда и социалната политика Бисер Петков – на два въпроса от народните представители Георги Гьоков; и Антон Кутев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на въпрос от народния представител Стоян Мирчев към министъра на културата Боил Банов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Следващото пленарно заседание е на 19 септември 2017 г. от 13,00 ч.
Закривам днешното парламентарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,27 ч.)



Председател:
Димитър Главчев


Заместник-председател:
Цвета Караянчева



Секретари:
Станислав Иванов

Сергей Кичиков
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Избор на управител на НЗОК 2018

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

Избор на управител на НЗОК





    Последни заседания