Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 30 май 2018 г.
Открито в 9,03 ч.
30/05/2018
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добро утро, колеги!
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Ще Ви прочета Програма за работата на Народното събрание на 30 май – 1 юни 2018 г.:
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител: Министерският съвет на 19 април 2018 г., приет на първо гласуване на 3 май 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносители: Валентин Касабов и група народни представители на 3 май 2018 г.
3. Изслушване на министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно общата селскостопанска политика на Европейския съюз след 2020 г. Вносител: Десислава Танева на 28 май 2017 г. – точка първа за четвъртък, 31 май 2018 г.
4. Парламентарен контрол от 9,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 102, против 19, въздържали се 38.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, няма как ние от опозицията да не възразим за следното, че има законопроекти, които отлежават в комисии и които не стигат до пленарната зала.
Молбата ми е към Вас, госпожо Караянчева, да предупредите всички председатели на комисии да гледат тези законопроекти, защото не е нормално наистина, когато закон, като примерно Наказателния кодекс, внесен от опозицията, който е приет на първо четене, който е съвсем нормално да бъде гледан и на второ четене, да не бъде в пленарна зала. А законът за лихвоточките, който и от патриотите е желан да бъде гледан, учудващо защо Комисията по бюджет и финанси отказва да го гледа. В крайна сметка, ако не сте съгласни Вие – управляващите, можете спокойно да ги отхвърлите, но ние искаме да имаме дебат по тези законопроекти, така че да се чуе мнението и на опозицията.
Така е и със Закона за доброволчеството, за културния чек, тоест може да има и технически причини някои закони да не бъдат гледани, но молбата ми е да обърнете внимание на председателите на комисии да си вършат своята работа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Ще последвам Вашата препоръка и ще помоля председателите на комисиите да огледат своя дневен ред и където имат забавени законопроекти да ги придвижат напред.
Също искам да добавя, че има законопроекти, които са приети на първо четене, но срокът между първо и второ четене е удължен на максималния и затова може би не са влезли в залата за второ четене. Благодаря Ви за напомнянето.
Колеги, имаме постъпило предложение за включване в дневния ред по чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „На основание чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка в дневния ред на Народното събрание за периода 30 май – 1 юни 2018 г. да бъде включен на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 754-01-36, от 5 юли 2017 г. Вносител – Весела Лечева и група народни представители“.
Кой ще ни представи Законопроекта?
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Знам, че си спомняте, че три пъти от тази трибуна групата на Българската социалистическа партия внесе предложение по чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за Закона за младежта.
В него има въпроси, по които можем да дебатираме и които са важни за нашите млади хора. Знаете, че миналата година имаше една среща във Варна и с участието на българския президент, на която стана ясно, че младите хора имат различни позиции, но общи искания по отношение на един такъв Закон за младежта.
Именно поради тази причина ние настояваме, може би от шест месеца насам, този Закон да влезе и да се гледа тук от всички нас, за да можем да създадем условия за младите хора в България. Вътре има цяла глава и за доброволчеството, и прочее, и прочее.
За да не оставаме с впечатлението, че Народното събрание на Република България неглижира проблемите на младите хора, Ви призовавам да подкрепите предложението и да дебатираме по Закона за младежта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Подлагам на гласуване предложението за включване на този законопроект в седмичната ни програма.
Гласували 165 народни представители: за 79, против 4, въздържали се 82.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, правя процедура по прегласуване.
Най-малкото от себеуважение към себе си, народните представители – с три точки седмична програма, нека да разгледаме и този законопроект, колеги. Изключително важен е. Не уронвайте отново престижа на Народното събрание. Дайте да работим тази седмица, колеги от ГЕРБ, уважаемо мнозинство, и да свършим някаква работа в полза роду!
Моля, прегласувайте този законопроект и го пуснете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на прегласуване.
Гласували 174 народни представители: за 83, против 21, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 23 – 29 май
2018 г.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, в областта на европейските програми за спътникова навигация. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, на Комисията по правни въпроси и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за всеобхватно, засилено партньорство между Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Разпределен е на Комисията по икономическата политика и туризъм, на Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика.
Проект на решение за налагане на мораториум върху проектите за придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на Механизирана бригада и придобиване на нов тип боен самолет. Вносител: Веселин Марешки и група народни представители. Разпределен е на Комисията по отбрана и на Комисията по бюджет и финанси.
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2017 г. и Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2017 г., част от който е и Отчетът за изпълнение на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2017 г. Вносител: Комисията за финансов надзор. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по икономическа политика и туризъм, на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Съобщение:
На 25 май 2018 г., с вх. № 802-00-28, в Народното събрание е постъпил Отчет за дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция за 2017 г. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Господин Свиленски, заповядайте за процедура.
След това – декларация от господин Марешки.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Процедурата ми е към Вас. Преди една седмица в Деловодството на Народното събрание е внесен Законопроект за автомобилната камара. Този законопроект, госпожо Председател, сте го разпределили само в Комисията по транспорт. Законопроектът касае отнемане на правомощия на министъра на транспорта, преструктуриране на дейности в Министерството на транспорта и мисля, че е недопустимо такъв законопроект, внесен от народни представители – не от Министерския съвет, където минава съгласувателна процедура през министерствата – да не бъде гледан в Правна комисия. Там има много правни въпроси и ние имаме нужда от експертизата на колегите от Правната комисия.
Също така този законопроект касае намеса – регулация в бранша, което неминуемо ще доведе до санкции от Европейската комисия, ако не бъде взето и вниманието на колегите от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Молбата ми е да бъде разпределен и в тази комисия, тъй като ми се струва, че те има какво да кажат по въпроса.
И най-важното в мотивите на Законопроекта, а и лансираната от два-три дни по медиите теза е, че това е начинът за борба с корупцията, че в Министерството на транспорта има корупция и с този законопроект, с това преструктуриране се слага край на корупцията в Министерството на транспорта. Мисля, че е задължително Законопроектът да бъде гледан и в Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. И ако това е начинът, ако колегите от тази комисия подкрепят този законопроект като мярка за борба с корупцията, следващото, което ще предложа, е да закрием Министерството на транспорта и да го направим на частни структури, изнесено извън държавната администрация, за да се преборим с корупцията в този сектор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Ще обърна внимание и ще Ви информирам лично. Да, за Правната комисия, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията за борба са корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, добре.
Преди да продължим със следващата точка, господин Марешки има декларация.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! България е изправена пред грабеж, в пъти по-тежък и по-голям от този, от който още не сме се излекували – от проблема с КТБ.
Докато КТБ, ако концепцията ѝ е замислена и е реализирана в продължение на дълги години, за да се откраднат около четири милиарда по груби сметки от българския данъкоплатец, с решението за покупка на няколко самолета, фрегата и няколко коли ще бъдат откраднати буквално с един подпис за ден 6 млрд. лв. от българския бюджет. Пари, изкарани от българския данъкоплатец, от Вашите гласоподаватели, с бих казал тежък, да не кажа кървав труд, стотинка по стотинка.
И днес новините по всички медии отново са за ограбен старец в отделно село, за бунтове в други населени места, за дупки по пътищата, за болници, които са изправени пред фалит, за недостойно образование и липса на достъп до здравеопазване.
Затова ние, от парламентарната група на „Воля“, вчера внесохме предложение за решение на Народното събрание, на българските народни представители, които сме тук, за да коригираме всяка неправда, с което да има мораториум върху тези сделки. Този харч да бъде спрян, докато не се подобри благосъстоянието на българския народ, докато не се оправят всички проблеми в държавата.
Към днешна дата внесеният проект е за 3,3 млрд. лв., но тук говорим за половината самолети и без фрегатата, тоест целият проект е за над 6 млрд. лв. Основните мотиви, с които се противопоставяме на този проект, са, че не може най-бедната държава в Европейския съюз да си позволи на този етап да отделя милиарди левове за армията, при положение че фалират болници, няма пари за по-високи пенсии, за заплати на българските учители, на българските лекари, на българските културни дейци – защото фалират и театри, за медицинските сестри, за полицаите – знаете какви бяха и проблемите със затворите.
На второ място, нужен е комплексен подход, а не купуване на парче за модернизиране на армията. Не трябва да се прави никакъв харч, по думите на вицепремиера Дончев от оня ден, без ясна стратегия и ефективност. Никой не може да ни обясни каква е ефективността от купуването на няколко самолета. Ще имаме ли Народно събрание, ако имаме само трибуна, а няма депутати, няма никой вътре?! Тоест закупуването на една трибуна не прави Събранието. Закупуването на няколко самолета не правят армията.
Преди седмица правителството отпусна на военния министър Каракачанов тези 3,3 млрд. лв. за бронирана сухопътна техника и за бойни самолети. Огромната сума е предвидена, и пак казвам това е само половината, да се изплати от българския данъкоплатец в следващите 10 – 12 години.
Естествено, възниква въпросът: след като няма пари за полицаите, за затворите, фалират болници как и откъде се намериха тези пари в държавния бюджет? Само ще припомня факта, че натискът за ограбването на България, за предателството спрямо българския национален интерес не е от днес. Просто днес се намериха хора, които са по-активни да го направят и го внесоха през по-малкия коалиционен партньор.
През 2015 г. премиерът Борисов заяви, че: „такива суми за отбрана няма и който ги е обещавал да му каже от коя друга сфера да ги вземе“. Това многократно беше заявявано последните няколко месеца от премиера Борисов, подкрепено също от финансовия министър и мисля, че от по-голямата част на обществото.
Ние от „Воля“ също не сме забравили, че основното предизборно обещание на Каракачанов и на колегите му беше за високи пенсии. Още през 2016 г. заявиха, че парите за тях ще се вземат от намалените разходи за въоръжаване. Цитирам заместника на Каракачанов – господин Веселинов, който е казал това тук, от трибуната в края на 2016 г.
Влизайки в парламента, много бързо забравиха това с оправданието, че няма пари. Сега се оказа, че пари има, но военният министър Каракачанов е повече загрижен за нови луксозни играчки, отколкото да спазва обещанието си пред хората – за полицай във всяко село, за високи пенсии, за доходи, за справяне с демографската криза – обещанието си пред тези хора, пред тези български граждани, които му се довериха и го изпратиха във властта.
Нашето виждане е, че на този етап и при това състояние на държавата тези пари могат да бъдат дадени за здравеопазване, за училища, за вътрешен ред, за сигурност, за пенсии, за спорт и култура. Отново лекари и медицински сестри са без заплати и протестират. Терминал 2 продължава да е пълен с бягащи от България млади хора, полицията изнемогва и не може да се справи с елементарни битови престъпления – факт от тази сутрин – всички новини отново говорят за това. А да не говорим за зейналите кратери навсякъде. Ние във Варна се опитваме по някакъв начин да поправим положението, но то е непоправимо.
На този фон ние си позволяваме да харчим милиарди левове за техника, която съвсем скоро няма да има кой да управлява! За нас това е предателство на българския национален интерес. На тези, които са се подвели, ще им кажа: ние от „Воля“ и аз лично също сме били подложени на натиск, на заплахи, на внушения. Такова решение, такъв грабеж може да бъде направен само от глупост, от страх или от корупция. Аз не мисля, че военният министър Каракачанов е глупак, за да внесе такова нещо, остават страхът и корупцията. Обаче, ако е от страх, тогава има ли право да бъде министър на отбраната и вицепремиер? Остава това, в което хората най-често се съмняват в България, че е замесена отново корупцията.
Факт е, че едно от нещата, които се опитаха да ми внушат, е, че аз не трябва да се съпротивлявам на това нещо, защото е много опасно и се съпротивляваме понеже не сме в далаверата – ние от „Воля“ не сме в далаверата.
Нали си давате сметка, че самият факт, че някой ми го казва – този, който е зад тази далавера, ми казва, че съм се съпротивлявал, значи тези, които са „за“, са в далаверата. Самите те си признават, че става дума за корупция. Представяте ли си за какво ниво говорим на тези, които лобират, да изхарчим тези пари от българския бюджет? Но ако някой министър се е самозабравил, забравил е своите обещания и така нататък, ролята на българските народни представители, на народните представители на българските лекари, българските учители, полицаи, българските културни дейци е още по-отговорна и ние трябва да защитим българския национален интерес, щом министрите не могат.
През 50-те години в следвоенна Европа първото, което се е изграждало, са били болници и училища. България не се е намирала в следвоенен период, но от години е в дълбока криза. Затова на първо място трябва да се заемем със здравето на нацията, сигурността и бъдещето на децата ни чрез качествено образование.
Ние от „Воля“ питаме защо тези приоритети са пренебрегват така нагло пред очите на всички ни заради интереса на група хора и различни лобита? Някой дава ли си сметка, че наливаме тези милиарди, взети от джоба на изстрадалия ни народ, за развитието на чужди икономики? В същото време у нас малкият и средният бизнес е в колапс, и пак ще повторя за образованието, за българските лекари, учители и полицаи, които с толкова достойни професии се чудят как да изхранват семействата си. Да не говорим за стандарта на живот на нашите родители, на които така наречените патриоти щедро обещаваха рязко увеличение на пенсиите. Оказа се, че за тях военните играчки са много по-важни от съдбата на хората и тук няма как да не кажа нещо, което е казал българският народ: на гол тумбак чифте пищови. Умираща държава, корумпирана държава, фалиращи болници и ние купуваме самолети!
Министър Каракачанов и други подобни клакьори веднага ще ни опонират – нали имаме ангажименти към НАТО? Сигурно е прав, аз ще му репликирам обаче с две други неща. Вчера или оня ден Антониу Гутериш – генералният секретар на ООН…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Марешки!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …очерта визията за глобално разоръжаване. Гутериш обяснява, че лидерите са имали отговорност да минимализират риска от смъртоносни оръжия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Завършвайте, господин Марешки!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Завършвам. Още две изречения. Разоръжаването е грижа на всяка страна и трябва да обхваща всяко оръжие от ръчни гранати до водородни бомби. Това е към ООН, защото там също имаме ангажименти, но къде са ангажиментите към българския гласоподавател, което е още по-важно за всеки един от нас?
„Воля“ няма да се примири с това, няма да спрем да повтаряме, че искаме спешни мерки за повишаване на благосъстоянието на народа и чак след това може…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, господин Марешки!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …да си позволим да харчим народни пари. За нас от „Воля“ хората са на първо място, не самолетите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Господин Веселинов, заповядайте за декларация от името на парламентарна група.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Покрай джендър идеологията явно политиците започнаха да си сменят не само пола, ами и убежденията, предизборните програми, нещата, с които са влезли в тази зала.
Следим творческите превъплъщения на един преждеговоривш политически лидер, който през последните месеци прави ловки пируети в политическото пространство: изведнъж, както е бил натовец – става антинатовец, както е бил за модернизация – се оказва против модернизацията, както е бил за бизнеса – се оказва защитник на пенсионерите и ред други такива неща.
Това е силната страна на един артист – да може да има своите творчески превъплъщения. Въпросът е дали един политик трябва да има такива превъплъщения или трябва да отстоява нещата, за които е влязъл в един формат на Народното събрание? В това отношение аз не мога да говоря за другите, мога да говоря за нас, „Обединените патриоти“, които от първия ден в това Народно събрание, в предишното Народно събрание, макар и в друг формат, винаги сме отстоявали нещата, за които сме влезли в управлението.
Ние имахме близо месец преговори за съставяне на това правителство, защото разговорът с ГЕРБ беше труден по една основна причина – пенсиите. Ние не искахме да отстъпим от нашето желание да се повиши стандартът на хората и тези най-ощетени всъщност от прехода, за съжаление, наши съотечественици, които са полагали четири десетилетия труд и живееха с пенсии на 50% от линията на бедност, която държавата официално обявява, да продължат да живеят така. В края на краищата направихме първата стъпка и вдигнахме пенсиите. Нещо повече, успяхме да запишем в управленското ни споразумение, че цел на това управление ще бъде максималното намаляване на разликата между линията на бедност и минималния пенсионерски доход.
Вдигнахме доходите, на практика заедно с ГЕРБ. Не си приписваме тук някаква самостоятелна заслуги. Вдигнахме доходите в редица сфери.
Понеже се говори за образованието – нямало е правителство и управление, което да е имало толкова ясен фокус върху образованието и да е харчило толкова много пари, да е регистрирало толкова много пари в системата.
Понеже се говори за здравеопазване – ами ние всяка година в здравеопазването вкарваме по една ескадрила самолети, защото даваме горе-долу по един милиард допълнително. Така е години наред.
Въпросът за превъоръжаването е въпрос на национална сигурност, но и на национална чест. България ще я има тогава, когато я има Българската армия и докато я има Българската армия. Това е нашето кредо. Ние винаги сме го твърдели и никога не сме отстъпвали от тази позиция.
Пренебрегват се, или по-скоро умишлено не се забелязват, усилията на настоящото правителство и на вицепремиера Каракачанов в няколко посоки. На първо място, армията може да бъде двигател на икономиката. Ние не отидохме и не напазарувахме по каталога на някоя чужда фирма, за да изтекат парите някъде на Запад, тоест нямаме намерение да правим това. Напротив, ние като управление, имаме намерение да поставим условия за максимално изнасяне на производството на всички тези военни машини в България, максимално приложение на офсет, тоест една допълнителна инжекция в българската икономика, и създаване на една допълнителна възможност на отбранителната ни индустрия – не само да генерира приходи, а да генерира отбранителна мощ.
Поставен беше въпросът: кой ще лети на тези самолети? Ами ако ги спрем тези самолети, които имаме, след две-три години със сигурност няма да лети никой. Тоест, ако не инвестираме в отбрана, в ремонт на съществуваща техника и модернизация – купуване на нова, очевидно скоро няма да имаме пилоти, защото без полети те няма да бъдат пилоти и очевидно няма да имаме адекватната отбранителна способност. Не е играчка самолетът, не е играчка бронираната машина, не е играчка фрегатата. Това е гаранция, че всички социални, здравни и прочие права, които държавата осигурява, може да ги защити на територията на страната ни.
Продължавайки да се питам за тези ловки пируети и циркови изпълнения през последните месеци, задавам следните въпроси: как можем да гарантираме своята сигурност, своите права като българи, своето национално достойнство без съюзи, защото някой иска да излезем от съюзите? Как можем да ги гарантираме без армия? Ако този някой иска едновременно да нямаме армия и да напуснем съюзите си, нека да обяви коя външна сила му плаща и кой иска да окупира територията България, защото България без армия е територия?! Това е въпросът, който задавам от тази трибуна, и нека хората, актьорите да обявят защо и на кого служат.
В заключение искам да кажа, че въпреки цирковите номера, въпреки творческите превъплъщения, избирателите на „Обединени патриоти“ трудно биха гласували за партия като „Воля“, защото фалшът е виден. Ние имаме кауза, имаме цели, имаме вяра в България, а насреща имаме опит за дребнави заяждания и за флирт с най-грозното лице на популизма, заиграване с тéзи, които са неприсъщи на тези, които ги говорят.
В заключение искам да заявя категоричната подкрепа на „Обединени патриоти“ за повишаване на боеспособността на армията и се надявам в залата на Народното събрание по този въпрос да има консенсус – не защото го иска НАТО или някоя външна сила, а защото ние имаме отговорност пред България и пред нашите съотечественици. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Процедура по начина на водене.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! По време на изказването от парламентарната група на „Воля“ – господин Марешки, той нееднократно си позволи да нанася обидни квалификации към заместник министър-председателя и министър на отбраната Каракачанов и по никакъв начин не беше санкциониран от госпожа Караянчева, което е недопустимо. Искам и ние от „Обединени патриоти“ държим той да получи съответната санкция. Подобно неглижиране на хора в този парламент, които нарушават Правилника на Народното събрание – закона, по който се ръководят заседанията на Народното събрание, е недопустимо, най-малкото, че този човек е заместник-председател на Народното събрание. Надявам се поне да е прочел Правилника, за да знае какво прави. Настояваме той да получи съответната санкция, защото това е недопустимо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Ще предам на председателката на парламента Вашата препоръка, ще прегледаме записите и ще вземем решение.

Преминаваме към работата по Програмата:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Заповядайте, господин Кирилов, да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, преди доклада за второ четене по Закона за съдебната власт, моля за процедура за допуск за заместник-министъра на правосъдието – госпожа Десислава Ахладова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 136 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля, поканете заместник-министъра на правосъдието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 802-01-14, внесен от Министерски съвет на 19 април 2018 г., приет на първо гласуване на 3 май 2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ. …)“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители:
„В чл. 30, ал. 5 се създава т. 18:
„18. Съдийската колегия прекратява командироването на съдия в друг орган на съдебната власт от този, в който заема по щат съответната съдийска длъжност, когато при командироването има нарушения на условията и реда, предвидени в Закона за съдебната власт, или при възникнала необходимост за кадровото обезпечаване работата на органа на съдебната власт, от който съдията е командирован.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз намирам предложението за доста резонно. То е предложение, което ще развърже ръцете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, защото навсякъде се хвалихме, че увеличихме правомощията, разделихме колегията на две колегии – съдийска и прокурорска, а какво се оказва? В случаите на командироване там, когато има нарушения и командироването трябва да бъде преустановено, Съдийската колегия няма никакви правомощия да вземе отношение по това командироване и да преустанови това нарушение. Този текст дава възможност там, където един съд е оголен, няма нито един съдия, конкурси не се пускат, а всички съдии са командировани по-нагоре, Съдийската колегия на ВСС може да вземе решение, с което да преустанови командироването, да осигури нормално функциониране на този районен съд. Затова аз моля колегите да подкрепят това предложение. То е в интерес на съдебната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, за изказване, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, аз също ще Ви призова да подкрепите предложението на колегата Александрова. В Правната комисия се опитахме да намерим друга редакция на това предложение, по-удачна, но не можахме. Смятам, че редакцията, която е предложена, е достатъчно добра.
Позволявам си да припомня тук специално мотивите, които стоят зад това предложение, а именно: промените, които колегата Александрова е направила в чл. 30, са свързани с института на командироването, който е временен способ за решаване кадровите проблеми в системата на органите на съдебната власт и прекомерната му продължителност, за която няма законово ограничение по време за освободените длъжности в системата, подменя кариерното израстване чрез заемане на освободените длъжности чрез конкурс.
Съдийската колегия е отговорна за кадровото попълване в органите на съдебната власт, от което следва, че тя трябва да разполага с правомощия да контролира и регулира командироването. Нуждите на съда, в който е командирован съдията, могат да се удовлетворят или чрез конкурс, или чрез командироване на друг съдия. Органът обаче, от който е командирован съдията, няма друга възможност да разреши възникналия след командироването кадрови проблем, освен като сезира кадровия орган с искане за разкриване на нови щатни бройки, което е неефективно и нецелесъобразно там, където разрастването на щатната численост на съдиите ще снижи съществено тяхната натовареност в сравнение с други еднакви по степен на тях съдилища.
Ето защо разрешаването следва да е чрез прекратяване на командироването. Правнозначимите факти, които биха дали разумно основание за прекратяване на командироването, ако е предвидено такова правомощие за съдийската колегия, са или незаконосъобразност на командироването – абсолютна предпоставка в този случай, или поради възникнали нови обстоятелства след командироването – продължителен отпуск, оставка, пенсиониране, преместване или повишаване в длъжност на магистрат от органа, от който е командированият магистрат, и други подобни.
Административните ръководители не трябва да бъдат оставяни безконтролно в тази дейност, която е от тяхната изключителна компетентност, особено при действащото обективно право, когато командироването на освободени длъжности не е ограничено със срок, както е уреден въпросът с командироването на временно овакантени длъжности. Няма как да предвиждаме правомощия на Пленума, респективно на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, по кадровото обезпечаване на съдебната власт и едновременно с това да не осигуряваме необходимите правомощия в Закона кадровото обезпечаване да бъде осъществено. Не можем да допуснем бездействието на един или друг административен ръководител да води до прекъсване, затрудняване работата на магистратите от определен съд и още повече до повишаване на натовареността при равни по степен съдилища – цел, която самият ВСС и ние като Народно събрание сме си поставили, за разрешаване и намаляване на натовареността на магистратите в част от съдилищата в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики? Има.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Митев, правя Ви реплика, базирана на това, което беше изложено като аргументи от всички присъствали на нашето заседание в Правната комисия.
Първо, командироването не може да замества кариерното развитие на магистратите. Всичко, което Вие изложихте, може би е така, но в изключително редки случаи. Дори представляващият Висшия съдебен съвет каза, че към момента има само два такива случая и ние не бива да законодателстваме принципно за изключенията. Това е първият ми аргумент.
Вторият – Вие твърдите, че нормата е написана, както трябва. Нормата не съдържа предпоставките, които да бъдат основание за колегията, да отмени решението на административния ръководител, тоест дори и формулировката не изпълнява това, което трябва да бъде. Съдебната система е независима, във Висшия съдебен съвет са избрани хора, които все пак са политически определени до някаква степен, а когато им даваш възможност да отменят решение на магистрат, това трябва да бъде базирано на точно определени в Закона предпоставки. По тази причина ние се обединихме – да Ви припомня, и не подкрепихме текста. Смятам, че към момента този текст трябва да не бъде приеман и да се подкрепи докладът на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Митев – дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Милков, всъщност отзад напред предпоставките ги има в предложения текст. Да, те не са казани по този начин, по който Вие очаквате да бъдат, но на практика са изписани достатъчно коректно.
Едната предпоставка е, цитирам: „Когато при командироването има нарушения на условията и реда, предвидени в Закона за съдебната власт.“ Имаме едно незаконосъобразно командироване, което е в нарушение на условията, предвидени в Закона. Точно това, което казах, е като един от основните мотиви, като абсолютна предпоставка за прекратяване на командироването.
На следващо място, при възникнала необходимост за кадрово обезпечаване. Нека да не забравяме, че нормите все пак са абстрактни правила за поведение и няма как да изброим всички случаи, при които може да имаме възникване на такава необходимост. Аз посочих само част от тях, например пенсионирането. Няма как абсолютно всичко да изредим и това не е целта на нормата и на Закона.
Що се отнася до първата част на репликата, честно казано, за съжаление, тогава не успях да присъствам на финала на гласуването и не съм давал подкрепа за отхвърляне на предложението. Напротив, принципно подкрепих това предложение, като се надявах, че ще успеем да намерим подходяща редакция. Виждам, че такава по-добра редакция на това, което е първоначално предложено, не е намерена. Затова смятам, че предложението принципно е правилно и следва да бъде подкрепено, дори в този му вид и тази редакция, която смятам за удачна. Не смятам, че правим законодателство за конкретен случай. На практика ние трябва да предвидим всички възможни хипотези, които могат да се случат. Нещо повече, все пак, след като вменяваме някакви права на определен орган, трябва да му дадем и съответните законови възможности да упражнява тези права. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Митев.
Други изказвания има ли?
Имахте заявено, господин Зарков. (Шум и реплики.)
Извинете ме, господин Кирилов, не Ви видях.
Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз взимам думата за изказване, защото действително дебатът стана интересен и съдържателен, а такъв беше дебатът и в заседанието на Комисията по правни въпроси.
По тази точка беше взето решение да се приеме по принцип и предложихме на колегите експерти да разработят редакция, така че да се разграничат двете хипотези, двете предпоставки, за които сега спорим: има ли ясно изразени предпоставки, или няма ясно изразени предпоставки. Включително обсъждахме и коментирахме вариант на двуфазово производство, в което административният ръководител, който е извършил неправилното, незаконосъобразното командироване или нецелесъобразното командироване, да има опция да коригира сам действията си.
Уви, за съжаление, на окончателното гласуване на заседанието на Комисията, което се проведе, действително бяхме останали малко колеги, коментирахме само експертния текст и експертната редакция. Връщам се към тези аргументи, които коментираха философията и смисъла на Закона за съдебната власт.
Вижте, ние разчитаме този орган да осъществява цялостната кадрова политика в съдебната система, от което следва, че действително би имало значение колегията или пленумът да има опцията на коригиращо, поправящо действие тогава, когато е нарушен Законът или когато един съд или съдебен орган наистина се оставя без магистрати.
Колегите коментираха, правилно казва колегата Митев, че той държи на това предложение. В интерес на истината и ние сме съвносители с колегата Анна Александрова, така че предлагаме на Вашето внимание този казус с ясното съзнание, че тук трябва да съобразим възможността за вътрешен самоконтрол в съдебната система, когато се упражнява тази възможност за командироване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване предложението на народния представител Анна Александрова и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 123 народни представители: за 103, против 4, въздържали се 16.
Предложението е прието. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Декларация.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вече близо тридесет години редовно се провеждат избори в България. Вече трето десетилетие процъфтяват порочните практики на купен, контролиран и корпоративен вот: професионални изборджии брокерстват с гласове, кметове и областни управители се ангажират с конкретни резултати, работодатели провеждат изборни оперативки и профилактики на своите работници и това вече на никой не прави впечатление.
Гочо, Дочо и Данко Харсъзина се институционализираха в официални победители, защото според естествено наложилата се терминология в нашата страна избори не се печелят – на изборите се бие. Това има своите конкретни измерения. Изборният процес е делегитимиран. Изборните резултати са изкривени. Гражданите са все по-отчуждени от политическия живот на страната и все по-малко от тях намират смисъл да гласуват, и все по-ниско е доверието в представителните институции.
Докато на национални избори присъствието на международните наблюдатели, неправителствени организации, голям брой застъпници все пак омекотява тази практика и прави по-малко възможни мащабни машинации, то местните избори, особено в малките населени места, често биват изцяло опорочени. Показателни в този аспект бяха проведените през изминалата неделя частични местни избори в селата Беден, Смолянско и Галиче, Видинско. Особено последното се превърна в символ – тежкият златен ланец и победоносно вдигнатата чаша с уиски са регалиите на местната власт в Галиче. Това е така от години и ще продължи да бъде така, защото бившият кмет, осъденият на четири години и половина затвор за отвличане, побои и грабежи Ценко Чоков, активно участва и допринесе за избора на кандидата на ГЕРБ, негов личен приятел и близък съратник.
Представили сме телефонните номера, от които въпросният Ценко Чоков се е обаждал на хора в изборния ден и непосредствено преди него. Щяхме да питаме и министъра на правосъдието откъде и как е възможно затворник да разполага с телефонни номера, но решихме, че няма смисъл. Вече знаем, че по тези въпроси основните компетентни хора в българските затвори са чистачките. (Смях.)
В деня на изборите в Галиче се появяват непознати за местните граждани хора. Много от тях работят в кабелна телевизия, собственост на общинския ръководител на ГЕРБ. Новите избиратели са регистрирани на адреси в полуразрушени, отдавна изоставени и необитаеми сгради. Превозвани са организирано, а когато застъпник от БСП се приближава до един от автомобилите, за да пита какви са и откъде идват, се опитват да го прегазят. Тези, по-различни от останалите гласоподаватели, влизат в сградата, в която се гласува, през задния вход. Своеобразен ВИП-терминал, който е осигурен пред погледа на униформените полицаи.
Мисля, че всички добиваме ясна представа за атмосферата на изборния ден в едно от населените места на гордо председателстващата Съвета на Европейския съюз България.
Колкото до изборите в село Беден, обстоятелствата са не по-малко скандални. В населеното място има само един крупен работодател – собственик и директор на местния завод. Той еднозначно обяснява на своите работници, че ако не гласуват за кандидата на ГЕРБ, заводът ще бъде закрит, те ще останат без работа и ще бъдат обречени на гибел. По тази, последната точка – за обречеността, макар и по други причини, след случилото се този уикенд, сме на път да се съгласим с влиятелния беденски бизнесмен – наистина гибел и наистина сме обречени, ако продължаваме да извъртаме глава от очевидните аномалии на българския политически живот. Обречени сме, ако се примирим с властта на златния ланец. Смразяващо е не само случилото се, отчайващо е спокойствието, с което всичко това се приема.
БСП е политическа сила – участник в изборния процес. Ние се противопоставихме сериозно, загубихме с по-малко гласове, отколкото са служителите на местната телевизия на съответния герберски ръководител или онези гласоподаватели в Беден, които са успели да гласуват преди секцията да е отворила официално.
Скоро пак ще има избори и БСП пак ще е там. Но това не е просто сблъсък „БСП срещу ГЕРБ“! Ако сега, днес, след случилото се, когато нещата са толкова брутално ясни, не последва силна и еднозначна реакция на всички политически партии, граждански организации и въобще на цялата ни общественост, че никое отклонение от честните изборни правила повече не може, не бива да бъде приемано и толерирано – ако това не се случи сега, то на местните избори догодина Галиче ще е повсеместно и спокойно може да прекръстим всички населени места на Беден. За съжаление, на повечето това име ще им пасне.
Обърнахме внимание на този факт и на европейските институции. Днес ще питаме и Франс Тимерманс – човекът, отговарящ за върховенството на закона и за Хартата на основните права и свободи в Европейския съюз, как си представя той пълноценното участие на предстоящите европейски избори на хора, чийто вот за най-близкия им пълномощник, за кмета, беше опорочен и откраднат?
С настоящата декларация ние от парламентарната група на „БСП за България“ заявяваме, че няма да се примирим с това положение! Вече сигнализирахме прокуратурата за достигналата до нас информация, сезирахме европейските и международни наблюдатели. Днес ще изпратим и писма до 12 активни в изборния процес неправителствени организации от целия граждански сектор. Настояваме за парламентарно изслушване на министъра на вътрешните работи за действията на полицията в изборния ден. Въобще ще се погрижим всичко, което се случи този уикенд, да стане публично достояние.
На тези, които решат да не си мълчат, гарантираме своята подкрепа. Използвам случая, за да предупредя, че сме напълно наясно с натиска, на който са подложени БСП-активисти по места, включително участниците ни в избирателните комисии и заявявам, че ще застанем като един зад тях.
На участниците в политическия процес, вътре и вън от парламента, които си мълчат, за да не си помисли някой, че помагат на БСП, напомняме, че съвсем скоро те самите ще се явят на избори и ако избори се провеждат така, то шансовете за реално политическо представителство на техните избиратели са доста илюзорни.
Всъщност доста лесно се говори за свобода и демокрация, трудно се практикуват и още по-трудно се отстояват. Разбира се, свободно общество сме и всеки има право да замълчи, но днес, когато знаете какво се случва, мълчанието вече не е неутрално. Днес мълчанието е избор – избор в полза на ГЕРБ и на Чоков. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
От името на парламентарна група – господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Приветствам колегите от БСП за това, че разбраха, че в България се провеждат и частични местни избори. Провелите се през изминалата седмица частични местни избори не бяха първите от началото на мандата на настоящия парламент. Такива бяха проведени през октомври 2017 г. и през февруари 2018 г., общо 28 частични местни избори в четири общини и в 24 кметства. На тези 28 избора ГЕРБ са регистрирали 24 кандидати за кметове, БСП – 13 от 28, ДПС – 17. Първият извод от тези цифри е, че ако искате да спечелите избори, първо трябва да регистрирате свой кандидат. В по-голямата част от тези населени места Вие нямате кандидат.
Вторият извод е, че ГЕРБ е единствената национална партия в България, разположена в цялата география на страната, и логично, след като ГЕРБ има регистрирани кандидати, печели в осем населени места на първи тур, в пет – от втори, общо 13 кмета от 28. Това е! БСП печели 3, ДПС – 10. Тези цифри показват, че в тези избори ГЕРБ има съпоставим резултат от резултата на парламентарните избори – 13 кмета от 28. В същото време се говори за страх, за овладяване на цялата държава, според мен неоснователно – трябваше да бъдат 28 кмета от 28, ако бяхте прави! Значи има населени места, в които хората са по-смели, и други населени места, в които Вие твърдите, че хората са страхливи – там, където избират ГЕРБ.
На всичко отгоре тези резултати, въпреки че те не са представителни, защото става въпрос за малки населени места в по-голямата част от случаите, те отговарят и на проучванията на всички социологически агенции, включително и тези, които открито симпатизират на Вас, а именно, че ГЕРБ води по обществено доверие.
Затова Вашият шок е странен! Той показва, че въпреки че губите постоянно избори от 10 години, не сте се научили да губите с достойнство, да анализирате защо нямате кандидати навсякъде. Защото затова ГЕРБ не е виновен, защо не сте успели в едно или друго място. Да, разликите са малки, защото има избиратели.
За Галиче! Излъгахте, че са дописвани хора. Това се вижда в списъците. Дописани са няколко членове на секционната избирателна комисия, става дума за двама-трима души. Излъгахте, че ВМРО са първи по гласове в циганската махала, а там те имат по-малко гласове от Вас.
Не си правите елементарен политически анализ, че когато на втори тур отива кандидат на ГЕРБ и кандидат на БСП, а третият по гласове е кандидат на ВМРО – коалиционен партньор на ГЕРБ, е нормално избирателите на коалиционния партньор на ГЕРБ да подкрепят по-скоро кандидата на ГЕРБ, част от тях са подкрепили и кандидата на БСП, разбира се.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: И ДПС.
ТОМА БИКОВ: Защото не е имало местене на хора.
За ДПС – благодаря, че ми подсказвате, щях да го забравя. Единствената партия, която се явява като конкурент на ДПС в смесените райони, е партия ГЕРБ, не БСП. Вие там нямате кандидати! И аз ще Ви попитам: кого подкрепяте, когато ГЕРБ излиза на избори срещу ДПС – ГЕРБ или ДПС, след като не сте издигнали Ваш кандидат там? (Реплика от ПГ на ДПС към ПГ на БСП за България: „ГЕРБ подкрепиха.“.) Защото там живеят български граждани. Между другото, ГЕРБ увеличава подкрепата си с всеки изминал избор в тези райони, защото дава избор на тези хора и това е абсолютно нормално.
Но да се говори, че сме в коалиция с ДПС, при положение че се явяваме като тяхна пряка конкуренция, защото нито ДОСТ имаше кандидат в тези населени места, нито БСП, а ГЕРБ имаше.
Това, което обаче е по-важното, защото опитът „Галиче да се превърне в Сталинград“ очевидно няма да е успешен чак толкова, просто мащабът е по-малък. Опитът обаче да се внуши, че изборите в България са фалшифицирани, защото БСП не може да ги спечели, вече е проблематичен за цялата политическа система, защото се прави от втората политическа сила. Делегитимацията на изборния процес, заради това че не можеш да го спечелиш и да спечелиш доверието на хората на поредица от избори – не на изборите в Галиче, а на изборите през 2017 г., когато имаше избран кандидат на БСП за президент и след това през 2017 г. Вие пак загубихте парламентарните избори, проведени от служебното правителство на президента Радев! Не от Ценко Чоков! Загубихте ги, и то с разлика! Така е в политиката – понякога се губи, това е демокрацията. Може би си мислите да предприемете действия, които да Ви доведат на избори без избори, като взривите изборите, идеята за изборите, че изборите не са справедливи, защото „не ги печелим ние“. Това е много опасна игра, тя е играна.
Между другото, в община Трън също нямате кандидат. Това означава, че сигурно Трънският отряд се е влял в ГЕРБ. (Оживление в ГЕРБ.) Но логиката е малко такава. На партизанство отиват работите – там, където няма избори, има партизани. Ние няма да позволим това. Вие сте в правото си, ако видите нарушения, да сезирате компетентните органи, в правото си сте да сезирате и европейските институции, ако сте преценили, че не можете и нямате сили сами да се справите с проблемите. Но никой няма право да делегитимира изборите и да внушава, че те нямат никакво значение, защото те имат значение – от 30 години насам България се управлява през избори и хората не са толкова неактивни. На последните парламентарни избори в България гласуваха около 60% от избирателите. Това е една от високите активности в Европейския съюз. Това не говори за липса на интерес към този процес и за апатия.
Ние сме склонни да се вслушваме във Вашия глас. Може би има проблем. Може би в Галиче има някакъв технически проблем или какъвто и да било, но обобщаването: „Изборите не решават нищо“, защото там отиват… Да не говорим, пак казвам, тук става въпрос и за директни лъжи, които бяха опровергани в последните два дни – „списъци“, „Ценко Чоков звъни от затвора“, вие имате опит от разговори със затворници, наши колеги имат такъв опит – с договаряне на гласове. (Реплики от „БСП за България“.) Ами съдът да каже и за Галиче бе, колеги!
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Ами, чакаме!
ТОМА БИКОВ: Ами, чакайте! Изчакайте преди да обявите, че изборите в България нямат значение. Нали за съда говорим! Ние ще се съобразим с всяко решение на съда, както сме го правили. Искате касиране – ако съдът реши, да има и касиране, ние ще се явим пак. Въпросът е, че трябва да бъдем много по-отговорни. И Вие да бъдете, защото Вие сте втората политическа сила в България, имате подкрепата на немалко избиратели, които са склонни да Ви вярват. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Имало е проблематични избори и ситуации, в които и Вие сте участвали, но въпреки това ние сме заравяли томахавката и сме казали: „Дайте да вървим напред!“.
Затова още веднъж Ви призовавам: нека да бъдем отговорни към демокрацията! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Биков.
Заповядайте, госпожо Нинова – за процедура по начина на водене.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги! Разбира се, всеки е свободен човек да каже оттук каквото прецени за добре, но Ви предупреждаваме, че отсега нататък не три пъти, един път, ако кажете, че „БСП за България“ лъже, ще Ви напомняме фактите! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Нинова, към мен, моля!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Председател, единственият официално признат от българския съд лъжец, министър-председател, действащ… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Нинова, моля Ви, отнасяте се недопустимо!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …председател на Съвета на Европейския съюз, се казва Бойко Методиев Борисов. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Нинова!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Когато казвате, че „БСП за България“ лъже…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вие нарушавате Правилника, госпожо Нинова!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …моля да се придържате към фактите и към решенията на българския съд, както каза господин Биков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма решения на българския съд с такова определение.
Нарушихте Правилника! (Ръкопляскания от „БСП за България“, шум и реплики от ГЕРБ.)
Няколко секунди за успокояване и продължаваме.
Заповядайте, господин Кирилов, да продължим с текста на Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Предложение от народния представител Хамид Хамид:
„В чл. 55, ал. 7, изречение второ се изменя така: „Възнаграждението на експертите е равно на възнаграждението на съдия в окръжен съд“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Хамид Хамид:
„В чл. 60в, ал. 2, изречение второ се изменя така: „Възнаграждението на експертите е равно на възнаграждението на съдия в окръжен съд“.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Това предложение има за цел да определи основното месечно възнаграждение на експертите към Инспектората на Висшия съдебен съвет, защото към момента това възнаграждение не е определено. То е между възнаграждение на съдия от районен съд до съдия от окръжен съд. Как става определянето? Определянето става с решение на ръководителя на Инспектората. Предложението не беше прието в Комисията с аргумента, че ръководителят на Инспектора трябва да има механизъм, с който да поощрява или по някакъв начин да стимулира тези, които работят повече, а тези, които не работят, да получават по-малка заплата. Аз съм съгласен с това, когато става въпрос за допълнителни стимули, допълнителни възнаграждения, но когато става въпрос за основно месечно възнаграждение, то трябва да е определено, или определяемо, по някакъв друг признак, а не субективен признак на ръководството на Инспектората.
Защо вземам горната граница? Защото тези хора извършват огромна работа при проверка на имуществото на всички магистрати от системата. Тези хора, които проверяват всички доходи, проверяват за евентуална корупция, за евентуални нарушения, трябва да получават съответните възнаграждения, защото, казал съм и друг път от тази трибуна, че най-добрата антикорупционна мярка е добро възнаграждение на служителите в тази администрация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Хамид.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване предложението от народния представител Хамид Хамид за изменение в чл. 55, ал. 7, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 17, против 29, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване следващото предложение от народния представител Хамид Хамид за изменение в чл. 60в, ал. 2, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 7, против 32, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1.
„§ 1. В чл. 93, ал. 1, т. 9 се отменя“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 1 с текст, предложен от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 94, ал. 1, изречение първо накрая се добавя „съдия от окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд при съгласие на председателя на съответния окръжен или районен съд“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! Ще си позволя да Ви запозная с част от мотивите, стоящи в основата на направеното предложение в настоящия Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт под № 854 от 9 май 2018 г., визиращи текста на Разпоредбата на чл. 94 от Закона за съдебната власт, да бъде изменен в съответствие с Разпоредбата на чл. 87, като се предвиди възможността и за председателя на Върховния административен съд да командирова съдии от Окръжния съд, или съдия от Районен съд с ранг на съдия от Окръжен съд, на мястото на съдия от Административен съд, който е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия, от същия съд.
Целта на настоящия закон за изменение и допълнение е с предлаганото изменение да се преодолеят противоречията между двете разпоредби. Не е отчетено обстоятелството, че административните съдилища са касационна инстанция на районните съдилища по постановените от тях съдебни актове и дела с административно-наказателен характер по делата по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и така нататък.
В тази връзка следва да се отбележи, че в чл. 100е, ал. 1 от Закона за съдебната власт е предвидена възможността за командироване на съдии от районните съдилища и в Специализирания наказателен съд. Намирам, че сегашната редакция на цитираните норми поставя в неравнопоставено положение председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд. Не на последно място стои аргументът, че по този начин ще се повиши функционалният капацитет на административните съдилища и ще се оптимизира дейността им.
Искам да разясня на колегите, че в чисто технологичен план и в момента в някои от административните съдилища в страната имаме свободни щатни бройки. Съгласно действащия Закон за съдебната власт обаче в тези съдилища могат да бъдат командировани съдии само и единствено от друг административен съд, от друг административен окръг, което често е просто невъзможно, защото няма съдии, желаещи да бъдат командировани от друг съдебен район. Неудобствата са свързани с пътуването на командированите административни съдии от едно населено място в друго, неудобства от битов и всякакъв друг характер. В същото време в съответния съдебен район има достатъчно квалифицирани съдии с ранг от районния или окръжния съд, които от своя страна имат готовност и желание да бъдат командировани в административен съд, намиращ се в мястото, където те и в момента работят. Не са изолирани случаите, когато се налага командироване на съдия от друг административен съд по конкретно дело, предвид невъзможността да се сформира състав в съдилищата, в които има по трима или четирима административни съдии. Затова се налага от други места да се командироват. Ще изброя: Перник, Кюстендил, Враца, Силистра, както и в случаите, когато поради същата причина – отсъствие, липса на съдии, производството по делата се прекратява и те се изпращат за разглеждане в друг административен съд. Това усложнява процеса. В тази връзка е направено редакционно предложение в Правната комисия по реда на чл. 83, ал. 5, т. 3 да се добави един текст, редакционна добавка: „при съгласие на председателя на окръжния и административния съд“. Считам, че това не следва да се приеме.
С оглед на всичко гореизложено, необходимо и наложително е законодателно уреждане на възможността на командироване на районни и окръжни съдии в административните съдилища, с което ще се преодолее колизията между действащите разпоредби на чл. 92, т. 9 във връзка с чл. 87 от Закона за съдебната власт и чл. 94 от същия закон. Ще се постигне по-голяма бързина при постановяването на съдебните актове, съответно по-ефективното и административно правораздаване.
Апелирам към колегите да подкрепим основния текст, който беше представен за разглеждане в Народното събрание, да отпадне текстът: „председателя на окръжния и административния съд“, с което ще се даде възможност за допълнително тълкуване и усложняване прилагането на Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплики? Няма.
Изказвания?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз също смятам, че предложението на господин Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следва да не се подкрепя.
Искам да Ви напомня, че в предходния параграф отменихме т. 9 на чл. 93, ал. 1, където се предвиждаше възможност председателят на Върховния административен съд да командирова съдии по реда на чл. 87. Ако приемем тази добавка, която предлага господин Кирилов, следва да създадем ситуация, в която председателят на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд са с неравнопоставени правомощия.
Следващото ми основание да искам колегите да не подкрепят тази добавка, е, че в чл. 94, ал. 1 командироването става при условията и реда на чл. 227 от Закона за съдебната власт. Там този текст говори за становище, а не за съгласие. Ако въведем тук думата „съгласие“, създаваме двусмислие, объркване – става ли въпрос за съгласие или само за становище по това командироване?
Моля колегите да не подкрепят текста на господин Кирилов.
Да подкрепим основния текст, предложен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Хамид.
Реплики?
Имате думата, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само за уточнение взимам думата под формата на реплика, господин Председател.
Тук и двата текста са предложени от мен. Има се предвид да се подкрепи основното предложение между първо и второ четене, а не това, което е направено в рамките на обсъждането във второто четене в Комисията – предложението по чл. 83, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Друга реплика? Няма.
Ще ползвате ли правото на дуплика, господин Хамид? Не.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 2 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 24, против 27, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! При това положение правя процедурно предложение на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде подложено на гласуване основното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Предложението на вносител – прочетете го.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на вносителя – създава се нов § 2:
„§ 2. В чл. 94, ал. 1 изречение първо накрая се добавя „съдия от окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд“.“
Само текстът – в този обем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Подлагам на гласуване направеното предложение по текста на вносителя за § 2, който беше представен току-що от председателя на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 17.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 1 по доклада.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става параграф – по доклада е § 3 – ще стане § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, който става § 4 и се подкрепя от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 16.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 2 по доклада.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, който става § 5 и се подкрепя от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5 – всъщност § 6:
„§ 5. В чл. 187, ал. 1, изречение първо след думите „съвет по“ се добавя „чл. 167, ал. 3“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 6 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Ние няма да подкрепим предложението на този текст и ще Ви обясня защо. Надявам се с това да променя и Вашата позиция.
През 2016 г. са променени правилата за атестиране на магистратите. Това са правилата, по които се оценява доколко едно лице, работещо като магистрат в съдебната система, отговаря на високите морални изисквания и притежава в достатъчна степен правни способности да правораздава.
За много професии в законодателството съществуват изисквания към лицата, които ги изпълняват. Съществува ежегодна оценка на техните физически качества и регулярна преценка.
Сега сме изправени пред текстове, с които се дава крачка назад от това, което е заложено през 2016 г. За извънредното атестиране се предвижда вместо три години, пет години срок. Предвижда се необяснима фикция, че лицето, навършвайки 60 години, става безпогрешен юрист и най-моралният човек на света, и не подлежи повече на атестация. Съгласете се, че това няма как да бъде така. По тази причина ние няма да подкрепим текста. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Милков.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, който става § 7 и се подкрепя от Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 81, против 8, въздържали се 7.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 4 по доклада – текст на вносител.
Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 8:
„§ 8. В чл. 197 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 в текста преди т. 1 думите „повече от три години“ се заменят с „5 години“.
2. Създава се ал. 7:
„(7) Не се провежда периодично атестиране на магистрати след навършване на 60-годишна възраст.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 4, който става § 8.
Гласували 98 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 15.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 5 по доклада.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става
§ 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5, който става § 9 и се подкрепя от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, който става § 10.
Гласували 92 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7, който става § 11 и се подкрепя от Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 8 има предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Има предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 12:
„§ 12. В чл. 249 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) създава се нова т. 2:
„2. задължително въвеждащо обучение на съдиите, прокурорите и следователите при първоначално назначаване в органите на съдебната власт и при избор на съдебните заседатели за първи мандат;”
б) досегашната т. 2 става т. 3 и в нея след думата „следователите” се добавя „членовете на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет”;
в) създава се т. 4:
„4. електронно обучение и организира приложно изследване и анализ на практики в областта на правосъдието.”
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Националният институт на правосъдието осъществява поддържането и повишаването на квалификацията чрез обучителни дейности и на други лица, когато това му е възложено със закон или акт на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване редакцията, която предлага Комисията за текста на § 8, който става § 12.
Уважаеми колеги, имаме посетители от Симеоновград на източния балкон. Моля да ги поздравим. (Ръкопляскания.)
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 95 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, който става § 13.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено от Комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 14:
„§ 14. Член 262 се изменя така:
„Чл. 262. (1) Преподавателите към Националния институт на правосъдието са постоянни и временни. Обучението на кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи се осъществява от постоянни преподаватели, но в него могат да участват и временни преподаватели.
(2) Постоянни и временни преподаватели към Националния институт на правосъдието са съдии, прокурори и следователи. Временни преподаватели може да бъдат научни сътрудници по правни науки и експерти в други области.
(3) Съдиите, прокурорите и следователите, избрани за постоянни преподаватели от управителния съвет, се командироват за срок до една година от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по предложение на Управителния съвет на Националния институт на правосъдието. Срокът може да бъде удължаван ежегодно след оценяване работата на постоянния преподавател от Управителния съвет на Националния институт на правосъдието в рамките на обща продължителност 5 години.
(4) Съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители осъществяват преподавателска дейност като временни преподаватели в Националния институт на правосъдието и разработват учебни материали, самообучителни ресурси и публикации, необходими за обучителната дейност на Националния институт на правосъдието, въз основа на заповед, издадена от директора на Националния институт на правосъдието.
(5) Редът за определяне на лицата по ал. 2, 3 и 4 и възнагражденията им се уреждат с вътрешните правила по чл. 253, т. 4.
(6) При осъществяване на преподавателска дейност в Националния институт на правосъдието временните преподаватели ползват платен служебен отпуск.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Изказвания?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги, в предложения текст съществува редакция, която гласи, че временните преподаватели следва да бъдат научни сътрудници по правни науки. Становището, което взех в Правната комисия, ще го изложа и пред Вас.
Всеки, който се занимава с наука, и познава действащия Закон за развитие на академичния състав в Република България, най-вероятно знае кои са научните степени и научните звания. По отменения Закон за научните степени и научните звания, който е действал от 1972 до 2010 г., съществува понятието „научен сътрудник“. Това са били лица, работещи в научни институти.
Ако ние приемем такава редакция, при прилагането на текста трябва да се тълкува отменен текст. Но дори и това – юристите могат да го направят, според мен съществува друг проблем. „Научен сътрудник по правни науки“ се приравнява на „асистент“, което е научно звание, а научните степени, които са „доктор“ и „доктор на науките“ – „доктор на науките“ е научна степен, това означава, че ако лицето има научна степен „доктор на науките“, но не притежава научното звание, тоест не работи в момента в научен институт или в университет, но притежава по-високата степен „доктор на науките“, то няма да може да бъде временен преподавател, което е нонсенс, защото „доктор на науките по правни науки“ е удостоверил, че притежава по-висока квалификация от „доктор по право“. „Доктор по право“ е достатъчно за „асистент“, съответно за „научен сътрудник“.
В момента Вие въвеждате текст, с който лице с по-висока правна квалификация няма да може да бъде временен преподавател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Реплики? Няма.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 14.
Гласували 96 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Продължете, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 10 има предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 15:
§ 15. В чл. 299 се създава нова ал. 4:
„(4) Министърът на правосъдието със заповед по ал. 1 може да насрочва изпит и по-често от два пъти годишно, когато подадените молби за явяване на изпит са повече от 200 и стажант-юристите отговарят на изискванията за допускане до изпит.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, на гости в парламента са ученици и ръководители от Второ основно училище „Петко Славейков“ – град Стара Загора. Те са на източния балкон, моля да ги поздравим. (Ръкопляскания.)
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 10, който става § 15.
Гласували 107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11, който става § 16 и се подкрепя от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 12 има предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 17:
„§ 17. Създава се чл. 340а:
„Чл. 340а. (1) За съдебен служител може да бъде назначено лице, което:
1. е български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. е навършило пълнолетие;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;
6. отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.
(2) Не може да бъде назначено за съдебен служител лице, което:
1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;
2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;
3. е съветник в общински съвет;
4. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;
5.работи по трудово правоотношение при друг работодател, освен като преподавател във висше училище;
6. е адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител или упражнява друга свободна професия.
(3) На ръководни и експертни длъжности може да бъдат назначавани само лица с висше образование.
(4) Когато възникне някое от основанията за недопустимост по ал. 2, съдебният служител е длъжен в 7-дневен срок да уведоми за това работодателя.
(5) Трудовото правоотношение със съдебния служител се прекратява без предизвестие при:
1. възникване на пречка по ал. 1;
2. несъвместимост по ал. 2; когато несъвместимостта е по ал. 2, т. 1, трудовото правоотношение се прекратява с един от двамата служители по преценка на работодателя;
3. неизпълнение на задължението по ал. 4.
(6) Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие със съдебния служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 12, който става § 17.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 13 има предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 18:
„§ 18. Създава се чл. 343а:
„Чл. 343а. При встъпването си в длъжност, както и всяка година до 15 май, съдебният служител е длъжен да подава пред работодателя декларация за имущество и интереси по чл. 35 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 13, който става § 18.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 14 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 19, като в ал. 4 думите „с министъра на правосъдието“ се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 14, който става § 19 с корекцията на текста в ал. 4, който се предлага от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 15, който става § 20, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за подразделението на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, което се подкрепя от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за §16, който става § 21.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов параграф, който ще стане § 22.
„§ 22. Процедурите за извънредно атестиране, започнали до влизането в сила на този закон, във връзка с обявени конкурси за повишаване или преместване, както и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, се довършват по досегашния ред.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 22 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 17 има предложение от народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 23:
„§ 23. В Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 62 от 2016 г.; доп., бр. 76 от 2016 г.) в § 206 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 3 думите „по новия ред“ се заличават и се създава изречение второ: „Периодичните атестации, проведени до влизането в сила на този закон, се зачитат за атестиране по смисъла на чл. 196, т. 3, след придобит статут на несменяемост, независимо от реда на неговото придобиване“.
И ако позволите една техническа редакция. Параграф 17 да се премести преди „Преходни и заключителни разпоредби“ и съответно да се преномерира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Параграф 17 всъщност става § 23.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Точно така, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Но се премества преди „Преходни и заключителни разпоредби“. Добре.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Атестирането на работещи в съдебната система магистрати е единственият начин, единственият законен начин цялото недоволство в обществото, насочено срещу конкретен магистрат или срещу цялата съдебна система, да намери законосъобразно решение. Това е начинът.
Когато се говори: „съдебната система е някаква“, съдебната система е част от личности и недоволството винаги е срещу конкретни хора – с подаване на сигнали и жалби. Единствената логична възможност лице, работещо в съдебната система, да получи оценка, че не се справя, че не е добро, че работата му натоварва обществото, е да не получи периодична атестация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете, господин Милков.
Колеги, моля Ви, запазете малко тишина! Не можем да чуем аргументите на изказващия се.
Моля продължете, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ: С приемането на този текст днес Вие връщате правото отпреди 2016 г., когато е въведен новият ред за атестиране на лицата в съдебната система, без да се казва това нещо, без да се посочва точно какво се прави и се обслужват интереси, които са съществували преди това. Новият ред за атестиране поставя нови изисквания. И за да бъдат лицата в съдебната система преценени дали отговарят на тях, се предвижда те да бъдат атестирани по новия ред. Това се предвижда в случай че участват в конкурс, по който участва и лице, атестирано по новия ред, това да е причина и повод действащият магистрат също да бъде атестиран, неговата работа.
Не съм съгласен за магистрат, който е атестиран по стария ред, да се приема, че е равнозначно на атестация по новия ред, както се предлага да отпаднат думите в ал. 3 „по новия ред“. И шумейки, не мога да разбера, не осъзнавате ли важността на момента?
Ние няма как да подкрепим изменението на § 206 и връщането на правото две години назад. Считаме, че следва не само да се запази, а да се усили атестирането на служителите в съдебната система, било то съдии, прокурори или следователи. Защото затваряйки съдебната система… Първоначално по правилата за прием в съдебната система можеха при конкурс 20 на сто да бъдат външни юристи, бяха намалени на 10. При правилата за командироване приемаме, че съдебната система се рекрутира единствено вътрешно от вече работещи. Получава се затворено езеро, в което водата се движи само вътре, и единственият начин то да се почиства е със системата за атестация. В момента с простото гласуване Вие връщате правото две години назад! Затова ние няма как да го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Именно осъзнавайки важността на момента, както се изрази колегата Милков, аз ще Ви приканя да подкрепите предложението, така, както то е подкрепено от Комисията, което сме направили заедно с колегата Александрова, и припомням мотивите, с които е направено това предложение.
Целта на предлаганото допълнение е в § 206, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт – промените от лятото на 2016 г. по-популярни, е да се изключват всякакви съмнения и неясноти в сегашната редакция във волята на законодателя за зачитане на изготвените и приети комплексни оценки от периодично атестиране, проведено до законодателните промени от месец август 2016 г. Недопустимо е да се игнорира легитимното отразяване на резултатите от професионалната дейност на назначените съдии, прокурори и следователи, работили преди промените в Закона за съдебната власт и продължаващи да работят и след тези промени.
Общите и специфични критерии за оценка на магистратите по стария и новия ред са останали по съществото си непроменени. Същата липса на съществена промяна се отнася и до показателите от фактическите данни и обстоятелства, изпълващи съдържанието на тези критерии. Няма настъпили съществени промени от обществените отношения, предмет на регулиране в Закона за съдебната власт, които да налагат промяна в цялостното преуреждане в института на атестирането.
Ето защо с целената промяна следва да се утвърди и валидира по силата на закона приемствеността в дейността на кадровия орган на съдебната власт, независимо от персоналния му състав, извършил атестирането в този предишен период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики?
Реплика – господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Господин Митев, чета текста: „Съдия, прокурор или следовател, назначен до влизане в сила на този закон, не се атестира периодично след получаване по новия ред на две последователни положителни комплексни оценки.“ Какво означава, колеги, това? Това означава, че действащите магистрати се атестират два пъти периодично, което е през пет години, тоест, те са страшно застрашени от това 10 години работата им да подлежи на оценка!
Приемайки текста в момента, ще се приемат атестациите, действали по предния ред, и ако те имат две такива, не подлежат на атестация. Затова Ви казах, че атестацията е единственият законен способ да се реши въпросът с лице, което получава отрицателна оценка за работата си. И за да не бъде тази отрицателна оценка единствено проговорвана обществено и натоварваща обществото, за да се самопочисти системата, тя работи с атестация.
Затова Ви правя реплика, защото махайки „по новия ред“, ние премахваме опцията действащи магистрати да бъдат два пъти периодично атестирани през пет години, тоест 10. Това не е нищо страшно. За много други професии лицата също доказват периодично, че отговарят на изискванията, за да ги изпълняват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Милков.
Други реплики? Няма.
Дуплика – имате думата, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колега Милков! Няма как да се съглася с Вас. Първо, подчертавам отново, че критериите за оценка по същество са непроменени и при стария, и при новия ред.
Второ, да, атестацията е важен механизъм за това самопочистване на съдебната система, за което Вие говорите, което иска и обществото, искаме и ние, но не е единственият начин. Тук се намесват правомощията на Инспектората. Нека да не забравяме жалбите, които всеки един от нас, всеки български гражданин може и следва да отправя до Инспектората към Висшия съдебен съвет тогава, когато установи било незаконосъобразна дейност, било дейност на магистрат в нарушение на професионалните закони.
Освен това нека не забравяме и кадровите правомощия, които има Висшият съдебен съвет, включително по отношение на налагането на наказания на магистратите в резултат на конкретни жалби, било то от народни представители, било от граждани, за това, че са извършили съответни нарушения на този магистрат. Могат да бъдат образувани дисциплинарни производства и много по адекватно и много по-бързо би се изчистила съдебната система в резултат на подобни процедури и на използването на тези и сега съществуващи правомощия и възможности на Висшия съдебен съвет и неговите две колегии – Съдийска и Прокурорска, отколкото да чакаме атестирането, без значение на колко години. И всяка година да го правим атестирането, това не е гаранция, че съдебната система ще се изчисти от онези магистрати, които петнят нейното име. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Други изказвания?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! За да няма съмнения в това, което коментираме в настоящия случай, бих искал да оборя неверните тези, които се внушават на колегите народни представители.
Първо, подчертавам, че разпоредбата е в Преходните и заключителни разпоредби към Закона за съдебната власт и тя касае привременното прилагане на правилата за атестация и е резултат от практически проблем, който е възникнал във връзка със зачитането на стария ред спрямо новия ред.
Ще прочета целият § 206, пак казвам, за да няма съмнения и притеснения.
В § 206 отпада ал. 1. Това е първото предложение. Остава ал. 2. Затова ще прочета:
„Ал. 2. До влизане в сила на наредбата по чл. 209б атестирането се провежда по досегашния ред. Заварените до влизане в сила на Наредбата атестационни процедури се довършват по реда, по който са започнали.“
Алинея 3, където са промените, моля внимателно да ги възприемем:
„Ал. 3.Съдия, прокурор или следовател, назначен до влизането в сила на този закон, не се атестира периодично след получаване на две последователни положителни комплексни оценки по чл. 196, т. 3.“
Второ изречение: „Периодичните атестации, проведени до влизане в сила на този закон, се зачитат за атестиране по смисъла на чл. 196, т. 3 след придобит статут на несменяемост, независимо от реда на неговото придобиване.“
Подчертавам, колеги, че, тъй както и колегата Митев посочи, възпроизвеждайки мотивите на това предложение, атестациите и по този закон, и по предходния ред съдържат аналогични критерии, тоест няма основание за специално притеснение по отношение на реда. Но притеснение възниква по това кой ред се прилага. По тази причина ние сме установили, че старите атестации се зачитат за такива, ако са извършени след петте години, през които магистратът е получил статута си на несменяемост.
Не ми се ще да проектираме това разбиране, че по един или по друг начин се връща един предходен ред, това не е вярно – категорично не е вярно. И тъй като съм вносител, бях вносител и докладчик на така наречения „предходен ред“, го заявявам пред Вас на Вашето внимание това обстоятелство.
Аз призовавам колегите народни представители за подкрепа на това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Господин Кирилов, всичко, което казахте за реда, е така, но притесненията, които възникнаха и остават, не са за реда, а за времето, в което, според сега действащите и с това, което Ви обясних – магистратите ще подлежат още два пъти по пет години на атестиране без значение за реда. Те два пъти периодично ще подлежат на атестиране – цялата им работа, без значение дали е подаван сигнал, жалба или каквото и да било. В този случай, в който сега гласуваме, редът би бил същият. Ние махаме текста, при което получените атестации ще запазят своето действие, и лицата магистрати няма да бъдат още два пъти атестирани, десет години дейността им да бъде два пъти наблюдавана. Това е спорът и безпокойството, което възникна у мен и колегите ми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Милков.
Дуплика – имате думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): В моята дуплика ще подчертая по-внимателен прочит на понятието „две последователни положителни комплексни оценки по чл. 196, т. 3“. Това са случаите, в които действително за 10-годишен период от време е установено добросъвестност, спазване на професионалните и законови изисквания от магистратите. Малко е вероятно да настъпи рязка, необратима промяна след тези 10 години, за да твърдим автоматично последиците, които колегата Милков казва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, за текста на § 17, който става § 23, с предложението на народния представител Анна Александрова за преместване на текста на този параграф преди Преходни и заключителни разпоредби със съответната номерация.
Гласували 94 народни представители: за 79, против 14, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 24.
Моля § 18 по същия начин да бъде преместен преди Преходни и заключителни разпоредби и съответно да се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване теста на вносителя за § 18, който става § 24, с предложението текстът на новия § 24 да бъде извън Преходни и заключителни разпоредби със съответната промяна в номерацията на параграфите.
Гласували 86 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 19 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на текста на § 19.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това завършихме второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Прекъсвам заседанието за 30 минути.


(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, започваме работа. Моля, заемете местата си.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за допускане в залата на заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля, поканете заместник-министър Ципов в залата.
Моля, продължете със съдържанието на Доклада, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, № 854-01-32, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 3 май 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 май 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 854-01-32, внесен от Валентин Касабов и група народни представители на 3 май
2018 г.
На заседанието присъства от Министерство на вътрешните работи – заместник-министър Красимир Ципов.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Касабов.
В изложението си отбеляза, че предложените промени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи са наложени от практическата необходимост за осъществяване принципа на мобилност при осъществяване на държавната служба в структурите на сектора „Сигурност“.
Основна цел на Законопроекта е да се уеднакви регламентацията за назначаване от една в друга служба за сигурност или за опазване на обществения ред, тогава когато служителят е бил обучаван и е подписал съответен договор при приема в учебното заведение да служат за определен срок в МВР. Със Законопроекта се предвижда, когато курсантите в Академията на МВР, стажантите в центровете за професионална подготовка към Академията, работещи по служебно правоотношение по собствено желание, прекратят служебното си правоотношение и в срок до три месеца след прекратяването са назначени като държавни служители в службите за сигурност и обществен ред или в други ведомства и институции, прилагащи разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи относно държавната служба не дължат възстановяване на разходите за обучение и издръжка, които не се възстановяват и от приемащата страна. Предлагат се и идентични промени в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” и Закона за Национална служба за охрана.
Към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона е приложена и предварителна оценка на въздействието. Не се очаква предложението да доведе до икономически, социални и други публични разходи.
Постъпили са становища от Министерство на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“, които по принцип подкрепят Законопроекта.
Постъпило е и становище от Националната служба за охрана, с което предлагат нова редакция на § 3 от Законопроекта, за да се постигне целта за пълно и систематично уреждане на материята, отнасяща се до Националната служба за охрана.
В разискванията взеха участие народните представители Иван Иванов, Георги Андреев, Димитър Стоянов, Пенчо Милков, които изразиха мнение в така предложената правна възможност за мобилност на държавните служители от сектора, да се предвидят и ограничителни критерии, които да не доведат до текучество на кадрите от МВР.
Господин Цветан Цветанов обърна внимание, че нормите в Законопроекта целят по-ефективна защита на националната сигурност и са гаранция висококвалифицираните специалисти да се развиват кариерно.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 854-01-32, внесен от Валентин Касабов и група народни представители на 3 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Доклад на Комисията за контрол над службите.
Имате думата, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи,
№ 854-01-32, внесен от Валентин Касабов и група народни представители на 3 май 2018 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 29 май 2018 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 854-01-32, внесен на 3 май 2018 г. от Валентин Касабов и група народни представители.
На заседанието присъстваха: госпожа Росица Грудева – директор на дирекция на МВР; господин Николай Нанков – главен юрисконсулт в МВР; генерал-майор Данчо Дяков – началник на Националната служба за охрана; госпожа Таня Каракаш – директор на дирекция в ДАНС; госпожа Надежда Китанова – инспектор в Държавна агенция „Разузнаване“; госпожа Мариана Салкова – началник отдел в служба „Военна информация“.
Законопроектът беше представен от името на вносителя от народния представител Христиан Митев. Той обърна внимание, че с предложеното изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи се цели създаването на възможност за мобилност на държавните служители, работещи в структурите на сектора „Сигурност“. Промените са свързани с уеднаквяване на регламентацията за назначаване от една в друга служба за сигурност или служба за опазване на обществения ред и възстановяването на разходите за обучение и издръжка. В Законопроекта се предлагат изменения в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и Закона за Националната служба за охрана, които са свързани с реалното осъществяване на принципа на мобилност на държавните служители от сектора „Сигурност“.
Към Законопроекта е приложена и предварителна оценка на въздействието, според която не се налагат административни промени или въвеждане на регулаторен режим и такси. Анализът на разходите и ползите показва, че прилагането на Законопроекта няма да има негативен ефект върху държавния бюджет.
Във връзка със Законопроекта са постъпили становища. В дискусия по Законопроекта се включиха народните представители Димитър Лазаров, Веселин Марешки и Филип Попов.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат 3 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 854-01-32, внесен от Валентин Касабов и група народни представители на 3 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Следва становище на вносителя.
Заповядайте, господин Ячев. Имате думата.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
С предлаганите изменения и допълнения на Закона за Министерството на вътрешните работи се цели създаването на възможност на мобилност на държавните служители, работещи в структурите на сектора „Сигурност“. С промените в Закона за МВР от 2015 г. и 2016 г. се уреди правната възможност за мобилност на държавните служители, работещи в различните структури, като бяха приети разпоредби, в съответствие с които се предвидиха процедури за преминаване от една структура в друга, включително и чрез сключване на споразумение между служителя и ръководителите на съответните структури.
Основната цел на предлагания законопроект е да се уеднакви регламентацията за назначаване от една в друга служба за сигурност или служба за опазване на обществения ред тогава, когато служителят е бил обучен например в Академията на МВР, сключил е договор за служба за определен срок, след което преминава на друга служба при спазване на определени изисквания от действащото законодателство. Член 172 и чл. 173 от Закона за МВР предвиждат, че курсантите, завършили редовно обучение в Академията на МВР са длъжни да служат в МВР за срок, не по-кратък от 10 години, въз основа на подписан при приемането им за обучение договор с Министерството, а стажантите се задължават да служат в МВР не по-малко от пет години след завършване на обучението, от които поне три години в структурата, за която са кандидатствали, въз основа на подписан при започване на обучението им договор с министъра на вътрешните работи.
В чл. 174 от Закона са уредени хипотезите, в които курсантите в Академията на МВР, стажантите в центровете за първоначална професионална подготовка към Академията и държавните служители, дължат възстановяване на разходите за обучение и издръжка, когато им е прекратено правоотношението по тяхно собствено желание и след наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ преди изтичането на договора за служба в МВР. В същия текст е предвидено, че тези разходи не се възстановяват от държавните служители тогава, когато служебното им правоотношение е прекратено по тяхно желание и в срок до един месец след прекратяването са назначени като държавни служители в службите за сигурност или за обществен ред, или в други ведомства и институции, за които се прилагат разпоредбите на Закона за МВР. Но в тези случаи разходите се възстановяват от съответната структура, в която е назначен държавният служител.
Съществуването на подобни норми само в Закона за МВР се явява пречка за реализирането на създадения принцип за мобилност в държавната структура в сектора „Сигурност“, поради което се предлага нейното отпадане, тъй като обучението в Академията на МВР не следва да се явява препятствие за кариерното развитие на държавния служител в подобни структури.
Предлагат се и съответните промени с идентично съдържание в Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“ и Закона за Национална служба „Охрана“ с цел да се регламентира по идентичен начин преминаването от една структура в друга без да са налице задължения за приемащата структура да възстановява разходите за приетия новоназначен служител, който е получил своето образование или професионална подготовка в учебно заведение на изпращащата структура.
В заключение искам да кажа, колеги, че нашият законопроект е получил подкрепа и становище от всички заинтересовани структури и между първо и второ четене сме готови да се съобразим с всички направени предложения, които отговарят на духа на Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ячев.
Откривам разискванията.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес на нашето внимание се предлага Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, внесен от парламентарната група на „Обединени патриоти“, като е записано, че основната му цел е да се даде възможност и да се уеднакви регламентацията на назначаването на една в друга служба за сигурност или служба за опазване на обществения ред. В този вид, така добър повод за промяна на Закона, за съжаление, зад себе си крие редица опасности.
Това, което се разчита в текстовете, които ни се предлагат, действително дава възможност за циркулация на кадри вътре в системата, която и към днешна дата – не го крият и Министерството на вътрешните работи, и службите – има немалък кадрови недостиг.
Само че това, което прочитам между редовете, води към един извод. Това е поредният законопроект, чиято цел е да обезкърви Министерството на вътрешните работи, да го превърне действително в тази неработеща структура, към която се цели сегашното мнозинство, като давам примери с вече приетия Закон за частно-охранителната дейност, проекти на Закона за изменение на местното самоуправление и местната администрация, където буквално ще се създадат армии от общински охранители и в законовата част „Охранителна дейност“ – частни охранители, и сега с предложените текстове се прави следното нещо. На практика се нарушава тази строга йерархия, която съществува в Министерството на вътрешните работи, по която завършилите Академията на МВР – било то курсанти, било стажанти, вече няма да имат ангажимента да остават и да служат този срок, който им е предвиден по договор и по закон. И не само това – а няма да дължат и тези суми, които сега са им предвидени като санкция за неспазване на този срок.
Уважаеми колеги, много добре знаете, аз го казах и преди малко, че МВР е една много строго йерархична структура. Не е тайна за никого, че към днешна дата има куп незаети места поради тяхната непривлекателност и поради трудността на службата, която се носи. С този закон на практика ние отваряме една широка врата към увеличаване именно на тези незаети места за вътрешна миграция на служители от една служба към друга – всеки, който си е намерил по-подходящо място, да отиде, да се пренасочи там.
Уважаеми колеги, идеята за службата в Министерството на вътрешните работи е да се служи по начин, определен в Закона, и да се служи в полза на българските граждани, независимо къде са те поставени, защото така е преценено и тази служба трябва да се носи. Отваряйки тази врата, ние отваряме кутията на Пандора. Ползите от този закон ще бъдат много по-малко, отколкото ще бъдат негативите, на които ще бъдем свидетели.
По-скоро подходът в тази посока трябва да бъде да се търсят кадри, да се подготвят кадри, които да могат да заемат необходимите места, а не да се отпускат едни или други в определена посока и да се отварят незаети места примерно в малки населени места, в служби, където служителите не желаят да служат поради една или друга причина.
Ние трябва да ги мотивираме може би с по-добро заплащане, с по-добра мотивация, а да не ги оставяме те свободно да се движат.
Мен по-скоро ме притеснява и фактът, че така набързо се внася в пленарната зала този закон, което ме навява на мисълта, да не би случайно колегите Патриоти да правят този закон за някого, да е поредният закон за човека, а не за някаква коренна и сериозна промяна в полза на Министерството на вътрешните работи.
Колеги, ако искате да преместите някой на по-добра служба и се притеснявате, че той трябва да си плати таксата за обучение в Министерството на вътрешните работи, пък съберете пари и му я платете, да му се не види.
Този закон в момента, пак казвам, е на път да поднесе поредното обезкървяване на Министерството на вътрешните работи. Това е вреден закон, колеги. Но тъй като в него има и нотка рационалност, засега нашата група ще се въздържи от подкрепата на този законопроект и се надявам здравият разум да надделее между първо и второ четене и да бъдат променени текстовете в посока, в която действително да се намери правилният баланс между необходимостта от кадри в определени служби в системата на сигурността на страната и опасността от обезкървяване на тези служби, защото, пак казвам, това ще доведе до текучество на кадри на места, където има изключителна необходимост от заемане на тези места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли реплики? Няма.
Думата за изказване има господин Кълков – заповядайте.
ЕЛХАН КЪЛКОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В мотивите към внесения законопроект за изменение и допълнение е разписано, че съществуването на предложената за отмяна норма само в Закона за МВР се явява пречка за реализирането на създадения принцип за мобилност в държавната служба в структурите на сектор „Сигурност“, поради което се предлага и нейното отпадане.
Считам, че така формулираният от вносителите аргумент е несъстоятелен. Финансовата тежест, възникваща за приемащите структури по ал. 5, не би била пречка за кариерното развитие на държавния служител, тъй като необходимостта от кадри за тези ведомства със сигурност е по-важна и би надделяла в случаите, когато следва да бъдат назначени съответните служители, въпреки задължението по ал. 5.
По-съществено е това, че настоящият законопроект не е съобразен по отношение на служителите в служби „Военна информация“, „Национална служба за охрана“ и донякъде Държавна агенция „Разузнаване“. По-голямата част от тези служители са военнослужещи и техният статус се урежда в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. По този начин предложен, Законопроектът решава частично проблема на две от службите за сигурност, а останалите остават извън обхвата на настоящите промени.
Призовавам вносителите да оттеглят Законопроекта, да се прецизират внимателно текстовете, за да бъде работещ и полезен Законът, а не да се създаде смут и повод за разделение между различните структури в системата за сигурност. Самото бързане за влизане на този законопроект в пленарната зала за настоящата седмица, само по себе си олицетворява пълната немощ на управляващата коалиция и липсата на ясни, точни и конкретни законодателни инициативи за решаване на многото наболели проблеми на българските граждани от всякакво естество. И дори поправките между първо и второ четене не биха могли да премахнат тези недоразумения.
Това е достатъчно основание ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ да не подкрепим предложените промени в Закона за Министерството на вътрешните работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кълков.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 854-01-32, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 3 май 2018 г.
Гласували 106 народни представители: за 80, против 3, въздържали се 23.
Предложението е прието, с което и Законопроектът.
С това приключваме работата за днес.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,42 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер

Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

Избор на управител на НЗОК





    Последни заседания