Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ТРИДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 30 януари 2020 г.
Открито в 9,05 ч.
30/01/2020
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Александър Ненков и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Добър ден, колеги!
Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание промяна в дневния ред за работа на Народното събрание.
На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в Програмата за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие. Вносител е Министерският съвет. Предлагам да стане точка първа за утрешното пленарно заседание – петък, 31 януари 2020 г. Парламентарният контрол, предвиден за това заседание, ще започне веднага след приключване на гласуването на тази точка.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики по повод технически проблем в електронната система за гласуване.)
Господин Кънев има проблем. Явно голям проблем, защото вдига двете ръце. (Шум и реплики.)
Изчакваме колегите да гласуват.
Гласували 216 народни представители: за 129, против 58, въздържали се 29.
Предложението е прието.
По начина на водене – заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Обръщам се към Вас с една искрена молба – да вземете каквито и да са мерки за системата за гласуване. Проблемът не е на Петър Кънев, както казахте преди малко. Проблемът е на госпожа Караянчева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Затова сме Ви избрали начело на Народното събрание. Ако не може да уреждаме други въпроси, поне техническите да бъдат както трябва. С голяма молба и истинско настояване да не блъскаме по пултовете като… да не обяснявам какви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ами не блъскайте. Нежно ги пипайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ами да не блъскаме, но проблемът е във Вас, а не в народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре.
Благодаря, господин Жаблянов. Разбрах какво имате предвид.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Между всичките други големи въпроси, които решавате през деня, намерете време да решите и този дребен, несъществен въпрос за гласуването от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът е изключително съществен. Благодаря Ви.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Нашата работа е да бъдем в залата, а Вашата е да ни осигурите условия за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще информирам Председателския съвет за проблемите. Благодаря Ви.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Не да информирате Председателския съвет, Вие го направете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, вчера обявих, че ще гласуваме Законопроекта за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави – членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, като пета точка в днешното заседание.
Предлагам това гласуване, по предложение и на Председателския съвет, да мине като първа точка днес.
Моля, гласувайте предложението, което направих.
Гласували 215 народни представители: за 178, против 25, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Колеги, подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави – членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел. Вносител е Министерският съвет на 28 юни 2019 г.
Гласували 215 народни представители: за 110, против 98, въздържали се 7.
Предложението е прието. (Реплики.)
Господин Веселинов, отрицателен вот ще има ли? Не. Благодаря Ви. (Реплики.)
Все пак ще има.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Групата на „Обединени патриоти“ гласува против предложението за ратифициране на СЕТА, тъй като това е наше дълбоко идеологическо убеждение. Този начин за правене на политика – под диктовката на международния капитал на една отречена либерална идеология, за нас е грешен.
Ние смятаме, че днес не е добър ден за българската демокрация. Днес ние създадохме поредната заплаха за България, за българския бизнес, за българските трудови хора в името само на една малка група, която често в международен план се нарича олигархия.
Ние ще продължим да отстояваме като противници на този начин на правене на политика.
Призоваваме българите да се събудят, да бъдат по-активни, защото предстои второ четене на този законопроект. Това второ четене трябва да бъде преодоляно именно чрез обществена активност, защото последиците за България могат да бъдат изключително неблагоприятни.
Призовавам и всички, които днес натиснаха зелените бутончета и дадоха гласа си на първо четене за този законопроект, да преосмислят, защото някои неща, които гласуваме в тази зала, не винаги ги разбираме, но са изключително важни. Прочетете написаното за СЕТА, за този начин на правене на международна търговия, вижте че българският национален интерес не е защитен и при следващото гласуване преосмислете действията си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Още един отрицателен вот?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател! Парламентарната група на „БСП за България“ гласува против – категорично против, ратификацията на този договор. Нашата позиция е последователна във времето. Ние многократно сме изразявали своите опасения, защото националният интерес на България не е защитен по никакъв начин, а за нас той е приоритет.
Благодарение на парламентарната група на БСП ще има и второ четене на ратификацията на този законопроект. Ето защо призовавам, когато се стигне до второ четене, тези, които не са подкрепили Законопроекта на първо, нека да не го подкрепят и на второ, за да защитим българския национален интерес! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
Уважаеми колеги, по решение на Председателския съвет давам 30 минути почивка.
Продължаваме в 9,45 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, продължаваме с първа точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ВСИЧКИ ДАННИ, ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПОВОД ИЗНЕСЕНИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИ И БЪЛГАРСКИ МЕДИИ ТВЪРДЕНИЯ ЗА СКАНДАЛНАТА ПОДКУПНА СХЕМА ПРИ ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ОТ ЧУЖДИ ГРАЖДАНИ.
Вносител е Йордан Цонев на 23 януари 2020 г.
Господин Цонев, заповядайте да представите предложението.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, удължаването на срока е продиктуването от решението на Комисията да представи цялостен анализ… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, тишина в залата, колеги!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: …и законодателни предложения за решаване на проблемите, възникнали в тази област.
През миналата седмица получихме предложения от вицепрезидента госпожа Йотова, които искаме да обсъдим с Комисията и евентуално да имплементираме в текста на предложенията. Затова Ви молим да удължим срока, за да можем да се справим с тази задача. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Изказвания, колеги? Не виждам.
Ще Ви представя:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани
Народното събрание на основание чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани с един месец.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 148 народни представители: за 144, няма против, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ФАКТИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, СВЪРЗАНИ С ПРЕКЪСВАНЕ НА ИЗЛЪЧВАНЕТО НА ПРОГРАМА „ХОРИЗОНТ“ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО, КАКТО И НА ТВЪРДЕНИЯТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ НАТИСК ВЪРХУ РЪКОВОДСТВОТО И ЖУРНАЛИСТИ ОТ БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО.
Вносители – Тома Томов, Лъчезар Иванов, Александър Симов и Иван Ченчев, 23 януари 2020 г.
Господин Биков, да ни представите аргументите за това Ваше предложение и да изчетете Проекта на решение.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио
Народното събрание на основание чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава срока на действие на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио до 23 февруари 2020 г. включително.“
Искаме това удължаване на срока, защото в работата на Комисията имахме един доста дълъг период на изчакване, за да получим три мониторингови доклада за работата на Българското национално радио и реално Комисията през това време не работеше. Смятам, че ще се справим и ще приключим Комисията в срока, който сега ни гласувате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Колеги, изказвания?
Господин Ченчев, заповядайте за изказване.
Докато изкачваме господин Ченчев, колеги, няма да имаме почивка. Оттук нататък ще работим до 14,00 ч., за да можем да минем цялата програма.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, да направя едно уточнение, макар и под формата на изказване. Всъщност искам да Ви кажа, че освен мониторинга, който тази комисия изчаква, а той е именно за установяване…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
ИВАН ЧЕНЧЕВ: ...на истината за спиране на сигнала и по отношение на това дали има политически натиск, изчакваме и, разбира се, Комисията ще бъде много благодарна, както заяви вече бившият главен прокурор Сотир Цацаров, когато дойдѐ на изслушване в Комисията в едно от първите ѝ заседания, тогава обеща Прокуратурата да предостави на Комисията съответните данни от проверки и от други средства, даже и специални разузнавателни какво гласят, за да можем конкретно и точно да установим истината и на базата на нея, разбира се, да си направим Доклада. Така че това е и другият мотив, госпожо Председател, освен мониторинга. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Реплики? Не виждам.
Второ изказване – заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
АНТОН КУТЕВ: Взимам думата като един от инициаторите за създаването на тази Временна комисия преди няколко месеца. Очевидно има някакъв консенсус за това, че трябва да се удължи работата на Комисията, който аз разбирам.
Исках обаче все пак да Ви обърна внимание на нещо, което според мен е важно и принципно по отношение на това как работи парламентът. В други парламенти, или поне това, което съм чел за американския сенат, конгрес, там подобни комисии са наистина изключително мощни. Аз съм участвал в няколко временни комисии досега в своята депутатска практика и искам да Ви уверя, че, за съжаление, почти винаги съм се чувствал безпомощен.
Сега разбирам, че Вие чакате едни показания от Прокуратурата и разбирам, че българският прокурор не е като атърни дженерал, който се води адекватната позиция в Щатите. Но общо взето, ако ние искаме да издигнем парламентаризма, трябва да доведем дотам, че в парламентарна република една парламентарна комисия трябва да има властта и силата да принуждава всички органи, включително правителство, прокуратура и всеки друг, да отговарят бързо и в срок.
Това е един реален проблем, който аз не го обръщам нито към господин Биков, нито към тази комисия, защото същият проблем съм го преживял в куп други комисии, когато се оказва, че включително служби, и то не кой знае колко тайни служби, а НСО, просто отказват да дават информация. Отказват да дават информация на парламентарна комисия в парламентарна република! Това Ви казвам, че е проблем на нашата работа. Ние, ако искаме да не продължаваме да свиваме авторитета на парламента, трябва да намерим начините, когато се създават тези комисии и се поставят ключови въпроси с цялата отговорност на парламентарната република, да принуждаваме всички органи да работят бързо и в срок. И, ако искаме да утвърждаваме авторитета на депутатите, трябва да го правим така, че ние – става дума парламентът, да е онази сила, от която не могат да избягат. Не ДАНС и не Прокуратурата, а парламентът трябва да е силата, която да гарантира крайния резултат на справедливостта и на истината. Това е смисълът на една парламентарна комисия, особено на такава временна, която е направена с конкретна цел.
Затова взех думата, за да Ви обърна внимание, че това е ключов въпрос и той е свързан с предишния. Ние просто трябва да променим начина, по който работи парламентът, ако искаме да не изоставаме, а да връщаме доверието в него. Това е едното.
И второто е, че има проблем с безкрайно дългите комисии, създаваме ги за месец, после работят половин година. Да не вземе да се окаже, че сега – преди да сме решили проблема с предишния директор на радиото, вече имаме нов? Защото чувам, че в момента има явни съмнения за това как е избран новият генерален директор на радиото. Да не се окаже, че трябва да направим следващата комисия, преди да сме приключили тази, защото това също е въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Заповядайте, господин Биков, за реплика.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кутев! Няколко уточнения.
Първо, ние не чакаме главния прокурор. Първото изслушване, което направихме, беше с тогавашния главен прокурор господин Сотир Цацаров. По време на това изслушване той много подробно разясни докъде е стигнало разследването. Даде няколко версии за това какво се е случило по отношение на прекъсването на сигнала, даде няколко версии за това какво се е случвало, доколко Прокуратурата може да установи политически натиск. Така че ние не сме в някаква изчаквателна позиция и не се молим на Прокуратурата.
По време на това заседание, на което господин Цацаров беше изслушан, той каза, че има готовност в края на разследването, когато приключат следствените действия, да докладва отново, ако има да каже нещо ново по темата.
По време на последното заседание, на което изслушвахме страните по въпроса, госпожа Силвия Великова направи предложение, или по-скоро попита, защото тя няма право да прави предложения, дали ще изслушаме втори път главния прокурор – сегашния вече главен прокурор.
Аз като председател на Комисията поех ангажимент да вляза в контакт със сегашния главен прокурор и го направих веднага. Попитах дали има някакви нови факти и обстоятелства по отношение на разследването, с които Комисията трябва да бъде запозната. Щях да уведомя колегите по време на следващото заседание на Комисията, но след като поставяте въпроса, ще уведомя цялата пленарна зала. От Прокуратурата казаха, че към момента те нямат нови факти и обстоятелства.
Между другото, действително господин Цацаров представи изключително подробно и смятам, че всеки разбра за какво става въпрос – ще го опишем това в Доклада. Въпреки това, че няма нови факти и обстоятелства, аз предложих на главния прокурор, ако тази комисия приключи работата си, има и Постоянна комисия за култура и медии, в която главният прокурор би могъл да бъде изслушан, ако има какво да каже.
В общи линии това е положението и не смятам, че в него парламентът е принизен за сметка на друга институция. Мисля, че в Комисията всички колеги намират един общ език и според мен дори накрая ще излезем с доклад, който ще бъде консенсусен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Дуплика ще има ли, господин Кутев?
Заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Биков, съвсем умишлено се опитах да бъда толерантен към Комисията, която ръководите. Мисля, че поставих принципни въпроси. Не съм говорил за конкретните въпроси тук. Дали ще излезете с консенсус не е много сигурно, ама дано да се случи.
Това че сте започнали с главния прокурор е правилно и добре. Въпросът тук е да видим резултатите от Вашата комисия. Аз не ѝ давам оценка, защото нито съм участвал, нито съм видял резултатите от нея. Дано те са тези, които очакваме със създаването на Комисията. Но пак Ви казвам, че въпросът тук е принципен. Въпросът е до каква степен Народното събрание е в състояние да принуди всички останали органи, над които то по принцип стои, защото това е парламентарната република, да работят в някакъв синхрон и със съответните действия, за да може да бъде гарант за справедливостта. Дано – това ще стане ясно съвсем скоро, тази комисия, която оглавявате, доведе до тези резултати, и не само тя – дано всяка следваща, която се прави по този начин, се направи по начин, който да води до резултати.
Аз лично досега от многото временни комисии, които съм видял, общо взето не съм видял съществен резултат – поне не така, както го очаквам. Обикновено те се правят по начин, по който се дава лош резултат. Дано Вашата да е различна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Ще има ли следващо изказване? Не виждам.
Закривам разискванията.
Колеги, подлагаме на гласуване Проекта на решение, който беше изчетен от господин Биков, за удължаване срока на действие на Комисията до 23 февруари 2020 г.
Гласували 165 народни представители: за 164, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка трета от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ, АКУШЕРКИТЕ И АСОЦИИРАНИТЕ МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ, НА ЗЪБОТЕХНИЦИТЕ И НА ПОМОЩНИК-ФАРМАЦЕВТИТЕ.
Вносители – Корнелия Нинов и група народни представители на 11 септември 2019 г., и Искрен Веселинов и група народни представители на 10 октомври 2019 г.
С двата доклада на Комисията по здравеопазване ще ни запознае господин Александров.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, № 954-01-67, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 11 септември 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 ноември 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, № 954-01-67, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 11 септември 2019 г.
На заседанието присъстваха: доктор Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от професор Георги Михайлов. В своето изложение професор Михайлов обърна внимание, че с този законопроект се предлага създаването на самостоятелни съсловни организации на медицинските сестри, акушерките, фелдшерите и лекарските асистенти, рехабилитаторите и кинезитерапевтите, които да отчитат спецификата на отделните професии, съответно да защитават адекватно професионалните им права и интереси.
В мотивите към Законопроекта се твърди, че чрез регламентирането на нови съсловни организации на медицинските специалисти от отделни професии се дава възможност за приемане на собствени кодекси за професионална етика и упражняване на контрол по спазването им; създаване на правила за добра практика при упражняване на всяка от професиите; провеждането на продължаващо професионално обучение по съответната професия; участие при изготвянето на нормативни актове, отнасящи се до дейността им, както и други дейности, посочени в Закона.
Становището на Министерството на здравеопазването бе изложено от доктор Бойко Пенков. В него се изразява позиция, че Министерството принципно подкрепя предприемането на мерки, включително и законодателни, насочени към гарантиране на равнопоставеност и представителност на отделните професии в органите за управление на съсловната им организация. Независимо от това, следва да се има предвид, че съществуването на отделна съсловна организация на определени медицински специалисти се обуславя от конкретните административни правомощия, които ще ѝ бъдат възложени, от броя на лицата, упражняващи професията, и от принадлежността на специалността към съответното професионално направление. Понятието „съсловие“ е по-широко от понятието „професия“, поради което няма пречка няколко професии да се обединят в една съсловна организация. Отчитайки именно това обстоятелство, в Закона е избрана формата на асоциация, тоест на обединение на медицински специалисти от отделни професии. По този начин е отчетен, от една страна, разнородният характер на професиите от професионално направление „Здравни грижи“, а от друга страна, се препятства прекомерното раздробяване на съсловните организации в областта на здравеопазването.
Предвид малкия брой на лицата, упражняващи професиите „фелдшер“, „лекарски асистент“, „рехабилитатор“ и „акушерка“, е нецелесъобразно създаването на отделни съсловни организации на тези професии. Следва да се отбележи, че съществуването на множество съсловни организации в областта на здравеопазването би затруднило осъществяването на дейности, които изискват представителство на отделните съсловни организации, а също така и предоставянето на информация, необходима на държавните органи.
Пред Комисията по здравеопазването устно изложиха становищата си: доктор Стоян Борисов – представител на Българския лекарски съюз; професор Илко Гетов – председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз; госпожа Милка Василева – председател на Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи; госпожа Лиляна Петрова – председател на Управителния съвет на Българската асоциация на помощник-фармацевтите; господин Стоян Христов – представител на Българската асоциация на зъботехниците; господин Александър Александров – председател на Управителния съвет на Сдружението на медицинските фелдшери в България; госпожа Павлина Герина – председател на Управителния съвет на Алианса на българските акушерки; адвокат Ива Тодорова – представител на Асоциацията на физиотерапевтите в България; госпожа Мая Илиева – председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските медицински сестри; госпожа Даниела Бурова – представител на Българската асоциация на медицинските лаборанти, и адвокат Пламен Таушанов – председател на Управителния съвет на Българската асоциация за закрила на пациентите.
Професор Георги Михайлов, доцент Георги Йорданов и доктор Десислав Тасков изразиха подкрепа за Законопроекта.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 8, „против“ – 12, „въздържал се“ – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, № 954-01-67, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 11 септември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Вторият доклад е по Законопроекта на народния представител Искрен Веселинов. (Реплики.)
Заедно ще ги гледаме, отделно ще ги гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, № 954-01-75, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 10 октомври 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 ноември 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, № 954-01-75, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 10 октомври 2019 г.
На заседанието присъстваха: доктор Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Георги Колев. Със Законопроекта се предлага създаването на седем отделни съсловни организации, а съществуващата в момента БАПЗГ да бъде съсловна организация на медицинските специалисти от професионално направление „Здравни грижи“ – рентгенови лаборанти, медицински лаборанти, ортопедични техници, масажисти с увредено зрение и санитарни инспектори. Предлага се промяна на квотното представителство, както и въвеждането в Закона на понятието „медицинска помощ“, на което се дава легална дефиниция със създаване на нова т. 5 към § 1 на Допълнителните разпоредби от Закона.
В мотивите към Законопроекта се отбелязва, че в сегашната нормативна уредба няма правна възможност за налагане на дисциплинарни наказания за нарушение на професионални, етични или други правила относно медицинските дейности, извършвани от лекарските асистенти, респективно от фелдшерите, както и от специфичните дейности на другите медицински професионалисти. Твърди се, че липсват адекватни професионални регистри за отделните съсловия, което създава невъзможност за провеждане на всеобхватен и адекватен контрол за спазване на здравното законодателство от лицата, упражняващи квалифицирана медицинска помощ и здравни грижи.
Становището на Министерството на здравеопазването бе представено от доктор Бойко Пенков. В него се констатира, че понятието „медицински специалист“ се използва стеснително, като се ограничава само до медицински сестри, акушерки, медицински лаборанти, рентгенови лаборанти, лекарски асистенти и фелдшери, рехабилитатори, ортопедични техници, масажисти с увредено зрение, зъботехници и помощник-фармацевти. Така се изключват медицинските специалисти лекари, лекари по дентална медицина и фармацевти. Съгласно чл. 183 от Закона за здравето медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“ и „Здравни грижи“.
Неправилно към това понятие са отнесени и кинезитерапевтите. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Кинезитерапия“ за образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ от професионално направление „Обществено здраве“ кинезитерапевтите са немедицински специалисти, които могат да работят в лечебни заведения, но те намират широка професионална реализация и извън системата на здравеопазването. Мотивите за включването в Законопроекта на професията „кинезитерапевт“ са свързани с липсата на съсловна организация за тази регулирана професия, като се посочва че това е в противоречие с § 4в от Закона за висшето образование. Цитираната законова разпоредба не задължава всяка регулирана професия да има отделна съсловна организация, а изискването за членство в такава е алтернативно, а не кумулативно условие за регулираните професии.
Отрицателни становища са постъпили от Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българската асоциация за закрила на пациентите, Федерацията на синдикатите в здравеопазването – КНСБ.
В подкрепа на Законопроекта се изказаха представители на Българската асоциация на помощник-фармацевтите, Българската асоциация на зъботехниците, Сдружението на медицинските фелдшери в България, Алианса на българските акушерки, Асоциацията на физиотерапевтите в България, Асоциацията на българските медицински сестри и на Българската асоциация на медицинските лаборанти.
Професор Георги Михайлов, доцент Георги Йорданов и доктор Десислав Тасков изразиха позиция в подкрепа на Законопроекта.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 9, „против“ – 12, „въздържал се“ – няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, № 954-01-75, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 10 октомври 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дариткова.
Мотиви на вносител ще има ли?
Заповядайте, господин Йорданов, по първия законопроект – на госпожа Нинова.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Законът за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите в настоящата си редакция регулира дейността на съсловните организации на професионалистите по здравни грижи, зъботехниците и помощник-фармацевтите. От приемането му през 2005 г. досега Законът показа редица недостатъци, които се отразяват неблагоприятно на обществените отношения, свързани с дейността на медицинските специалисти и на отделните регулирани професии в здравеопазването.
В Закона е регламентирано съществуването само на една съсловна организация – Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, която да представлява интересите на няколко регулирани професии в здравеопазването: медицински сестри, акушерски и асоциирани медицински специалисти, които включват медицински лаборанти, рентгенови лаборанти, лекарски асистенти, рехабилитатори, фелдшери, ортопедични техници и масажистите с увредено зрение. Част от регулираните специалисти като кинезитерапевтите дори не попадат в обхвата на сега действащия закон.
Обединяването в Закона на медицинските специалисти от няколко регулирани професии под общото название „специалисти по здравни грижи“ води до неглижиране на тези професии, дори до въвеждане на термина „специалист по здравни грижи“, каквато професия в световен мащаб не съществува. Създадени са реални предпоставки специалистите от различните професии да не са равностойно представени както в ръководството на настоящата съсловна организация, така и пред органите на изпълнителната власт, професионалните им права и интереси да не са защитени в достатъчна степен, предвид упражняваната от тях изключително разнородна професионална дейност.
В същото време за упражняването на регулирана професия на високо равнище на специалистите от съответната професионална област, за осъществяването на която е получено специално признаване от държавата, липсват адекватни професионални регистри за определени съсловия, което създава невъзможност за провеждане на всеобхватен и адекватен контрол за спазване на здравното законодателство от лицата, упражняващи квалифицирана медицинска помощ и здравни грижи под формата на здравна профилактика, здравна рехабилитация и промоция на здравето.
Настоящият законопроект цели преодоляване на неравнопоставеността, като се предлага създаване на самостоятелни съсловни организации на медицинските сестри, акушерките, фелдшерите и лекарските асистенти, рехабилитаторите и кинезитерапевтите, които да отчитат спецификата на отделните професии, съответно да защитават адекватно и в максимална степен техните професионални права и интереси.
Законопроектът осигурява необходимостта всяка регулирана професия в здравеопазването да участва на експертно ниво чрез представителство на собствената си нормативно утвърдена съсловна организация, в обсъждането и приемането на всякакви инициативи и документи, отнасящи се до професията, базово и продължаващо образование и специализация, признаване на квалификации и професионални компетентности. Чрез регламентираните нови съсловни организации на медицинските специалисти от отделните професии се дава възможност за приемане на собствени кодекси за професионална етика и упражняване на контрол по спазването им.
В Законопроекта се включват и кинезитерапевтите, които упражняват регулирана професия след придобиване на висше образование в професионално направление „обществено здраве“, и ще имат възможност да бъдат представлявани от регламентирана със закон съсловна организация, съобразно техните права и законни интереси.
Проектът запазва статута на действащата към момента съсловна организация, която ще представлява медицинските специалисти от регулираните медицински професии, които не се представляват от самостоятелни съсловни организации. Създаването на съсловни организации на медицинските специалисти от отделните професии няма на засегне нито да утежни по какъвто и да е начин изпълнителната власт и управлението на системата в здравеопазването.
Действащата нормативна уредба не облекчава функциите на съответните държавни органи, като Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции, Изпълнителната агенция „Медицински одит“ и други, които ще използват много по-голям ресурс за упражняване на контрол, отколкото ако бъдат подпомогнати от ресурса на съсловните организации, а именно достъп до информация за съответния професионален опит, квалификация и правоспособност за извършване на определени дейности.
Предложените промени ще доведат до засилване на самоконтрола чрез създаване на съответни правила в рамките на съсловната организация, адекватни регистри и възможност за продължаващо обучение и повишаване на квалификацията, с което ще се улесни дейността на здравната администрация и ще се повиши качеството на медицинската помощ и здравна грижа. Същевременно ще се внесе по-голяма стабилност в обществените отношения, свързани с медицинската професия. Така ще бъде преодоляно налагащото се впечатление за неравнопоставеност, пренебрегване и незачитане на професионалните права и интереси на специалистите от регулираните професии в здравеопазването. Те ще бъдат защитавани от собствена съсловна организация с органи на управление, в която участват представители на съответната професия, избрани по предвидения в Закона ред, представляващи и защитаващи в максимална степен професионалните права и интереси на своите членове в името на добрите практики и грижа за пациента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов.
Господин Вангелов, заповядайте да мотивирате своето предложение.
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Законът за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите регламентира дейността на съсловните организации на професионалистите по здравни грижи, зъботехниците и помощник-фармацевтите. Част от медицинските специалисти, лекарски асистенти и фелдшери попадат в обхвата на Закона като асоциирани. Те упражняват медицинска професия след придобиване на висше образование с образователно квалификационна степен „бакалавър“ за лекарски асистенти и „професионален бакалавър“ за фелдшери и са в професионално направление „Здравни грижи“.
Притежават достатъчен теоретичен и клиничен практически опит, осигуряващ придобиването на умения за извършване на дейности в областта на спешната и първичната медицинска помощ, вменена им от единните държавни изисквания, от квалификационната им характеристика и от подзаконовите нормативни документи на Министерството на здравеопазването. Функциите и дейностите им, свързани с предоставянето на медицинска помощ, многократно надхвърлят понятието „здравна грижа“, определено в § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за съсловните организации.
Като асоциирани към Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи техните професионални права и законни интереси нямат необходимото представителство, касаещо както специфичните здравни грижи, така и предлаганата от тях квалифицирана медицинска помощ. Липсата на равнопоставена и отделна съсловна организация на специфичните професии на лекарските асистенти, фелдшерите и другите медицински професии от направление „Здравни грижи“ като регулирани професии в областта на здравеопазването не е в синхрон с § 4в от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование.
Един от основните белези на медицинската и регулираната професия е, че упражняването ѝ предполага членство в професионална организация, работеща за поддържане на високо равнище на специалистите от съответната професионална област, за осъществяването на което е получила специално признание от държавата. Ето защо липсата на отделна съсловна организация за лекарски асистенти и фелдшери, както и на други медицински професии води до невъзможност да се осъществява самоконтрол в рамките на специфичната им професия по отношение на професионалната етика и добрата медицинска практика.
В сегашната нормативна уредба няма правна възможност за налагане на дисциплинарни наказания за нарушение на професионални, етични или други правила относно медицинските дейности, извършвани от лекарските асистенти, фелдшерите, както и от специфичните дейности на другите медицински професионалисти. Това води до понижаване качеството на осъществяваната медицинска и здравна дейност, до безнаказани злоупотреби при упражняването на професията и до разделение на професионалистите. Липсата на адекватни професионални регистри за определени съсловия създава невъзможност за провеждане на всеобхватен и адекватен контрол за спазване на здравното законодателство от лицата, упражняващи квалифицирана медицинска помощ и здравни грижи.
Нормативната празнина утежнява функциите на съответните държавни органи, като: Министерството на здравеопазването, регионалните здравни инспекции, Изпълнителната агенция „Медицински одит“ и други, които използват много по-голям ресурс за упражняване на контрол, отколкото, ако бъдат подпомогнати от ресурса на съсловните организации, а именно достъп до информация за съответния професионален опит, квалификация и правоспособност за извършване на определени дейности.
Спрямо лицата, които не членуват в съсловна организация, много трудно може да бъде търсена отговорност или да бъдат обект на здравен контрол, тъй като правното регулиране на тяхната дейност е силно занижено. Медицинските специалисти в професионално направление „Здравни грижи“ извършват изключително разнородна дейност и поставянето им в рамките на една съсловна организация не защитава достатъчно добре техните права и интереси.
Създаването на съсловни организации по професии няма да засегне, нито да утежни по какъвто и да е начин изпълнителната власт и управлението на националната здравна система. Засилването на самоконтрола в рамките на упражняването на дадена регулирана професия, създаването на правила за самоконтрол в рамките на съсловната организация и регистри ще улесни дейността на здравната администрация, ще повиши качеството на предоставените услуги, ще се внесе по-голяма стабилност в съответните обществени отношения, свързани с медицинската професия.
В нормативната уредба ще попаднат всички лица, които упражняват регулирана професия, свързана с полагането на квалифицирана медицинска помощ и здравни грижи. Ще се създадат условия за поддържане на актуална информация за специалистите, упражняващи дейността си за създаване на етични правила и правила за добра практика по всяка специалност, в това число еднаква структура на всяка една организация. Това ще доведе до повишаване на качеството на предлаганите услуги и ще улесни контрола върху тях.
В обществените отношения ясно ще се отчитат разнородният характер и интересите на различните медицински професии, а недостатъците на сегашната нормативна уредба ще бъдат преодолени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вангелов.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа! Госпожо Председател, смятате ли, че е нормално в днешния ден да се разглеждат три законопроекта, касаещи здравеопазването и да няма нито един представител на Министерството на здравеопазването тук, в тази зала? И какъв е интересът въобще за здравеопазването в България и в залата? За мен това не е нормално. Не знам за Вас дали е нормално, колеги, но…
Особено за мен Законът за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации е основополагащ, защото касае изпълнителите на дейността в здравеопазването в България. Всички бяхме свидетели в последните години на едно противопоставяне между отделните съсловни организации. И искам да Ви уверя, участвайки и в изготвянето на нашето предложение за изменение на този закон, и цялата хронология по неговото изработване, и минаването през съответните комисии, и срещите с отделните представители на съсловните организации, че това не е Законопроект на Корнелия Нинова, не е и на Мая Манолова. (Реплики от народния представител Даниела Дариткова:„На Мая Манолова е!“)
Това са изписаните думи на хората, които участват реално в здравеопазването на Република България, техните желания.
А ние не искаме да чуем желанието на хората, които изпълняват медицинската дейност в България, и с решението на Комисията по здравеопазването ще ги държим така – противопоставяйки се едни спрямо други, дълги години. Ние не ги разделяме. Даже има и такава ситуация, че Асоциацията приема само определени професии и ги асоциира, а останалите професии не ги приема. Как ще излезем от този казус?
Вие, доктор Дариткова, може и да не харесвате нашия законопроект, не харесва и на Вашите коалиционни партньори. Харесвате само Вас си! Вие сте си самодостатъчни. Но това, което се случва в здравеопазването, ако Ви довежда до смях, въобще не е смешно. Постоянно говорите, че, за да се случват нещата в държавата, трябва да има и политически консенсус. Ето, ние отново Ви предлагаме политически консенсус за един основополагащ законопроект: да се обединим и да дадем шанс на професионалните отделни единици от здравеопазването на България да си имат свои собствени съсловни организации; да си изготвят критериите, професионалните оценки, наказанията; да си провеждат легитимно конгресите.
Аз вярвам на колегите от здравеопазването. А на тези, които имат интерес да бъдат разделени, не стоя зад техните решения. Ако имате морал и съвест, подкрепете законопроектите. Ако имате забележки, дайте да ги оправим между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тимчев.
Имате думата за реплики, колеги. Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Внесените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник фармацевтите по същество са идентични и предлагат отделянето от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи на някои от медицинските професии и обособяването на отделни съсловни организации за тях. Мотивите на вносителите, както чухме, са следните: неравнопоставено представяне на различните професии в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи; липсата на адекватни професионални регистри за определени съсловия; и нееднаквата степен на защита на професионалните интереси на отделните професии.
Трябва да отбележим, че понятието „съсловие“ е по-широко от понятието „професия“ и това позволява, както е в случая, няколко професии да се обединят в една съсловна организация. Необходимостта от съществуването на отделна съсловна организация на определени медицински специалисти се обуславя: от конкретните административни правомощия, които ще ѝ бъдат възложени; от броя на лицата, упражняващи професията; от принадлежността на специалиста към съответното професионално направление; и други съображения, отнасящи се до целесъобразността от това решение.
В Регистъра на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи съществуват данни за числеността на отделните професии. Медицинските сестри са в пъти повече от останалите професии, а ортопедичните техници примерно са само двама. Предвид малкия брой на лицата, упражняващи професиите фелдшер, лекарски асистент, рехабилитатор и акушерка, не е целесъобразно създаването на отделни съсловни организации за тези професии. Броят на фелдшерите и занапред ще намалява, тъй като обучението по тази специалност е спряна още през 1999 г. През 2018 г. завършват 30 лекарски асистенти и това е първият випуск по тази специалност.
Въвеждането на нови съсловни организации би следвало да се основава на прецизен анализ на броя на лицата, тяхното териториално разпределение, възложените дейности и професионални правомощия. Подобна оценка не може да се направи на основата на внесените законопроекти.
Не е за пренебрегване и обстоятелството, че създаването на съсловна организация със закон не може да се приравни на регистрацията на юридическо лице с нестопанска цел за защита на определени професионални интереси. Съсловните организации са специфични юридически лица на границата между публичното и частното право.
Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи изпълнява своите задължения, като създава функциониращи и представителни регионални структури в страната и разпознаваемо централно ръководство, провежда, регистрира и контролира формите на продължаващо медицинско обучение на членовете си, създала е механизъм за равностойно представителство на отделните категории специалисти в органите на управление на национално и регионално ниво.
Всичко казано дотук е в подкрепа на тезата, че не трябва да се създават нови съсловни организации по различни относително субективни критерии. Предложените промени няма да доведат до по-добра регулация сред медицинските специалисти, а по-скоро ще създадат допълнителен хаос и безпорядък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Борисов.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Извинявам се, че ще бъде реплика, защото в продължение на минута-две ние слушахме възхвала на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Очаквах по-скоро да чуем другата страна – тази страна, която кандидатства за достойно място, като нови съсловни организации, а ние се чудим как да задържим статуквото в България.
Колеги, задавате ли си въпроса: защо се стигна дотам? Прав беше колегата Тимчев, като спомена, че това не е Законопроект нито на Мая Манолова, нито наш – това е Законопроект на настоящето, и, ако някой иска да погледне бъдещето, да, действително бъдещето е такова, че никой няма право да потиска, трябва да дава възможност да се развива, а не чрез други прийоми да потискаме съсловните организации да бъдат повече и да намерят своето място.
Друг е въпросът. Сега такава е ситуацията – с натиск, с различни други прийоми, мисля, че никой не е успял. Ще дойде време, може би не до края на този мандат, може би някои други народни представители, когато тези хора, когато развият своя потенциал като самостоятелни съсловни организации, ще стигнат до извода за това, което има на тази сграда – надписа „Съединението прави силата“, но ние трябва да отчитаме сегашното състояние.
Асоциацията на медицинските сестри досега не помогна съществено по ред причини. Аз ги разбирам. Има обективни, има и субективни, не отричам тяхната работа. Но ето че се задава едно ново поколение, което иска по нов модерен начин да продължи своето развитие. Това не значи, че те няма да работят в общи посоки и същевременно не значи, че ние няма да можем да намираме общ език с тях. Оставете да дойде новият повей в здравеопазването! Не го спирайте, колеги отдясно! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, доктор Найденова.
Друга реплика?
Доктор Михайлов – втора реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости на дискусията! Ще повторя само с едно изречение, че може би трябва да Ви се извиним, че действително интересът към този проблем не е подобаващ на парламента и на проблемите, които съществуват в българското здравеопазване. Далеч съм от мисълта, че законопроектите – наши и на колегите от „Обединени патриоти“, са съвършени по своята юридическа структура.
Има много въпроси, които могат да бъдат дискутирани, но в момента ни наблюдават тези хора, които поставиха своите искания в рамките на последните 11 – 12 месеца. С неглижирането на техните искания, с неглижирането на Законопроекта, който издига пред нацията техния интерес, ние не сме в съзвучие с пулса на тази нация и с нейното отношение към проблемите на здравеопазването. Затова Ви моля, всички Вас, от Вашата висока камбанария като народни представители, с Вашето високо чувство на отговорност, с което са Ви изпратили българските граждани, да подкрепите двата законопроекта, който от Вас смята, че единият е по-добър от другия, за да можем наистина между първо и второ четене, ако има несъвършенства, имаше забележки и бяха абсолютно уместни от страна на Министерството на здравеопазването и на други съсловни организации, те да бъдат изчистени. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Трета реплика?
Дуплика – господин Борисов, имате думата.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Смятам, още веднъж трябва да го кажа, че отделянето на част от съсловните организации от представляващата ги в момента Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи в никакъв случай няма да подобри тяхната представителност, нито в по-голям процент ще защити техните професионални интереси. Ето затова ние не подкрепяме внесените законопроекти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Продължаваме с изказванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, Законопроектът за разделянето на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи не е нов. Ние сме били свидетели на подобни разглеждания в предходни народни събрания. Опити за разделяне на тази организация са правени от отделни представители на включените вътре професии от професионално направление „Здравни грижи“ през годините с цел според мен само удовлетворяване на лични властови амбиции.
Този закон е факт от 2005 г. Петнадесет години Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи гради структури, гради представителност и е успяла наистина да спечели доверието на институциите не само в България, но и в международната общност, така че в този смисъл всички, които са включени в тази организация, имат гаранциите да могат да бъдат защитени. По важно е да твърдим, че всъщност този начин на функциониране на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи гарантира правата на пациентите, защото основният ангажимент на съсловните организации е да следи за професионалната изрядност и за професионалното развитие на членуващите в тях професионалисти. В този смисъл Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи във времето е успяла да изгради правила, по които се развива продължаващото медицинско обучение и се квалифицират всички представители на отделните професионални направления в тази организация.
Твърдите, че няма равнопоставеност между отделните, включени в това направление „Здравни грижи“, професионалисти. А дали като ги разбиете на отделни по-малки съсловни организации и в отделните населени места има по един-двама представители на съответната професия, това ще им гарантира представителност, ще им гарантира добър контакт с централните органи и ще гарантира силата на тази организация? Нима смятате, че като давате за пример лозунга на Народното събрание, не си противоречите, защото именно съединението на всички тези професионалисти в една обща организация им дава силата да отстояват своите права?
Съсловните организации не са синдикални организации. Те не се борят само за по-добри финансови условия и по-добри условия на труд. Те са много повече. Функционирането на съсловните организации гарантира правата не само на професионалистите, но и на пациентите.
Ние тук относително консенсусно създадохме Закон за съсловната организация на зъботехниците и на помощник фармацевтите, които нямаха такава своя съсловна организация. Именно затова се наложи, и тук смятам, че бяхме относително единни, да запишем правила, по които да функционират и тези професионални направления. Изследвахме логиката, че в основните направления – всички, които упражняват в сферата на здравеопазването дейност, има представителна организация както на лекарите, лекарите по дентална медицина и на фармацевтите, така и на съответните подпомагащи дейности, както са професионалистите по „Здравни грижи“, както са зъботехниците за денталните лекари и съответно помощник-фармацевтите в направление „Фармация“.
Това е логиката, която сме следвали. Смятам, че всички ние тук, напротив, трябва да държим на това съсловните организации, които вече са създадени, които са утвърдени, да имат възможност да решават своите вътресъсловни промени, без с това да ангажират Народното събрание. Ние сме им дали правната рамка. Всеки, който има желание да се изяви в съответната съсловна организация, има такава възможност, защото в ръководството на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи има квотно представителство на всички професии, които са включени в това професионално направление.
Нещо повече. Неотдавна Съсловната организация проведе свой пети редовен конгрес. На този конгрес се е взело решение за развитие на Устава на Съсловната организация, в което е предвидено създаването на специални консултативни съвети по отделните направления. Това дава още повече гаранции, че отделните направления в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи ще бъдат достатъчно добре защитени.
Аз наистина смятам, че няма как да бъдат подкрепени тези законопроекти, защото те не решават нито един проблем на съсловните организации, не решават нито един проблем на системата на здравеопазване, напротив – ще създадат много други такива, и вярвам, че разумните и отговорни народни представители ще помогнат да отхвърлим тези законопроекти, както също вярвам, че разумните и отговорни представители на съответните съсловия ще разберат, че когато са обединени и се възползват от правовата рамка, която имат, могат много по-добре да защитят своите права. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Реплика?
И двамата имате възможност за реплика.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема доктор Дариткова, Вашите думи бих ги приел за истина, ако ние сега създавахме Закон за съсловните организации на професионалистите по здравни грижи. Основният мотив, за който се внася тази промяна в Закона, е, че различните професии, които наричаме общо „специалисти по здравни грижи“, не са доволни от своето взаимодействие. Те не работят в съгласие.
И наистина, какво ще кажете за регулацията на професията на лекарските асистенти или така наречените фелдшери? Те имат съвсем специфични особености, които явно трябва да си ги решат сами. Ами за акушерките? Те имат претенции за самостоятелна дейност и така нататък. Рехабилитаторите – съвсем друго нещо. Оказа се, че тази кошница, която се тегли като орел, рак и щука в различни страни, не може да бъде оглавявана само от една съсловна организация, още повече че тя се властва, ако мога така да кажа, от една професия на медицинските сестри, които са най-много като количество. Именно поради това, за да вървят нещата напред, трябва всеки да си поеме своето бъдеще сам, затова ние предлагаме да имаме отделни съсловни организации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Михайлов, заповядайте – втора реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема доктор Дариткова, с цялото ми уважение към Вас и към Вашия парламентарен опит, как е възможно да твърдите, че Асоциацията по здравни грижи е изпълнила заложения от Вас и от уважавания от мен доцент Иванов още през далечната 2005 г. законопроект, който Вие осъществихте тогава, като през тези 15 години България е загубила 30 000 медицински сестри, които са изтекли в чужбина; като в момента огромният процент от медицинските сестри в България са в пенсионна възраст; като те протестират вече цяла година затова, че техните искания, съвсем справедливи, не са удовлетворени? Да казвате, че тази организация си върши работата, че тя се развива, бога ми, това изобщо не отговаря на истината и няма кой да Ви повярва освен ръководството на тази организация. Вслушайте се във времето, което върви в момента, в проблемите, които то поставя, иначе ние така ще вървим години напред.
Вие виждате, в момента се направиха колосални усилия да се отвори отново интензивното отделение на Многопрофилната болница за лечение на детски болести, и защо не може да функционира? Защото няма сестри, доктор Дариткова. И то не е проблем само на това отделение, а е проблем на цялата държава. Този проблем идва от това, че организацията, която трябва да защитава интересите – аз не казвам, че само от това идва този проблем – не ги е защитила през тези 15 години. В това хората виждат, че от тази организация, от нейния похлупак, от нейната фасада няма никакъв ефект, така че не бива да се говорят неща, които, за съжаление, през тези 15 години не отговарят на истината. Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Трета реплика има ли?
Дуплика – госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми репликиращи, много разнопосочни бяха Вашите реплики с теми, които нямат пряко отношение към разглеждания законопроект. По логиката, която следвате, трябва да разделим и съсловната организация на лекарите, защото акушер-гинеколозите и общопрактикуващите лекари, хирурзите и хематолозите нямат нищо общо в техните представи и желания за упражняване на професията. В този смисъл не съм убедена, че разбирате какво означава Закон за съсловните организации. Той не се занимава само и изцяло с възможността за това насилствено да бъдат задържани сестрите в България или пък да се променят условията на труд, при които те работят. Да, защитават се и тези права на работещите професионалисти по здравни грижи, но по-важното е наистина да се изпълняват функциите, които са за регулация на професията.
Затова и създадената съсловна организация смятам, че е изпълнила във времето своята функция, защото, от една страна, тя изпълнява всички изисквания, които са ѝ възложени от Закона за здравето – за поддържане на електронни регистри, за взаимодействие с всички органи, които управляват системата на здравеопазването. Представяте ли си оттук нататък, ако се приеме Вашият законопроект и се създадат безброй малки съсловни организации, как те тепърва ще се справят с всички тези предизвикателства, ще се занимават с издаване на удостоверения за професионална квалификация или удостоверения за заминаване в чужбина?
В никакъв случай това няма да подпомогне упражняващите тези професии, а по-скоро ще ги обърка и аз смятам, и още един път повтарям, че Народното събрание не може да се занимава с вътрешносъсловни проблеми. В рамките на Закона, който сме им дали, всеки има възможност и право да отстоява своите позиции и права и да се бори за ръководните органи на тази организация.
В момента в състава на Управителния съвет на организацията влизат от квотата на медицинските сестри – седем представители, трима представители от квотата на акушерките, двама от квотата на фелдшерите, двама от квотата на рентгеновите лаборанти, и един член от квотата на рехабилитаторите, тоест в ръководството на тази съсловна организация са намерили начин да отразят интересите на всички, които участват в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Смятам, че Законът във вида, в който сме го приели, заслужава да бъде запазен и да продължат да функционират по начина, по който и досега, разбира се, с усъвършенстване на грижата за отделните представители.
Ще подчертая и нещо друго. Така или иначе, историята е показала, че има смисъл в тази организация, защото примерно санитарните инспектори сами са пожелали да бъдат асоциирани към това съсловно направление, което означава, че само така обединени всички усещат, че могат да бъдат защитени по-добре и да отстояват по-добре позициите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
Изказвания? Няма други изказвания.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите с № 954-01-67, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 166 народни представители: за 58, против 56, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите с № 954-01-75, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
Гласували 158 народни представители: за 61, против 32, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Уважаеми народни представители, по предложение на Председателския съвет, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в Програмата за работата на Народното събрание следната допълнителна точка: Проект на Решение за определяне на условията за договаряне на централен курс на лева към еврото съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съюз за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г., с вносители народните представители Даниела Дариткова, Валери Симеонов, Искрен Веселинов, Валентин Касабов, Кръстина Таскова и Йордан Цонев.
Предлагам това да бъде точка четвърта за днешното пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 158 народни представители: за 117, против 29, въздържали се 12.
Предложението е прието.

ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСЛОВИЯТА ЗА ДОГОВАРЯНЕ НА ЦЕНТРАЛЕН КУРС НА ЛЕВА КЪМ ЕВРОТО СЪГЛАСНО ПАРАГРАФ 2.3 ОТ РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА МЕХАНИЗЪМ НА ОБМЕННИТЕ КУРСОВЕ ПРЕЗ ТРЕТИЯ ЕТАП НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И ПАРИЧЕН СЪЮЗ АМСТЕРДАМ, 16 ЮНИ 1997 г.
Колеги, аз ще прочета предложението, след това ще дам думата за изказвания.
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 86 , ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме Проект за решение за определяне на условията за договаряне на централен курс на лева към еврото съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г., с мотиви към него.
Молим Проектът за решение да бъде предоставен за разглеждане и гласуване съгласно установения ред.
Вносители: Даниела Дариткова, Валери Симеонов, Искрен Веселинов, Валентин Касабов, Кръстина Таскова и Йордан Цонев.
„РЕШЕНИЕ
за определяне на условията за договаряне на централен курс на лева към еврото съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, като взе предвид намеренията на Република България за присъединяване към Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II) и към Единния надзорен механизъм чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, както и изискванията на параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. (97/С 236/03), и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 г. между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите – членки извън Еврозоната, за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от Икономическия и паричен съюз (2006/С 73/08), съгласно които при участие на Република България в Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II) се договаря централен курс между еврото и лева
РЕШИ:
1. При договаряне на централен курс на лева към еврото съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. (97/С 236/03), министърът на финансите и управителят на Българската народна банка предлагат, поддържат и гласуват позиция за централен курс 1.95583 лева за 1 евро.
2. Република България не участва в Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II) при централен курс между еврото и лева съгласно Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. (97/С 236/03), различен от централен курс 1.95583 лева за 1 евро.“
Вносители са народните представители, които вече съобщих преди малко.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, парламентарната група на „Движението за права и свободи“ се присъедини като съвносител на въпросното решение. Ние естествено ще го подкрепим, но преди това – как се стигна до тези двудневни дебати и какво се случи, та се наложи Председателският съвет няколко пъти да бъде свикван и да се работи в режим на дефицит на време и на извънредност.
Ще повторя това, което казах от името на парламентарната група на първия председателски съвет. Обръщам се към ГЕРБ, а също и към Централната банка, макар че тук няма никой от тях.
Такъв въпрос като валутния борд, като пътя на България към Еврозоната, не е въпрос от компетенцията на управляващата партия, нито на управляващата коалиция, поради простия факт, че по тази тема има консенсус от началото на членството ни в Европейския съюз. По тази тема всички основни политически партии са казали „за“. Не само са казали, а в годините са правили всички необходими стъпки и са подкрепяли съответните документи, закони, решения и така нататък, а те са безброй. Само тези, които са хармонизационни като изисквания, просто не можем да ги изброим. В последните няколко месеца приехме няколко такива.
Нашата критика към управляващата коалиция, в частност към ГЕРБ, е съвсем основателна. Създадоха се условия за съмнение в стабилността на българския лев с този ход. Преговорите, които се водиха, разговорите по пътя към Механизма ERM, който е начална фаза на присъединяването, трябваше да бъдат обсъждани с останалите политически сили, за да можем всички заедно да вземем това решение, да застанем пред българския народ с решение, което не подкопава, не внася съмнение и по никакъв начин не разколебава хората в курса на лева, защото това доверие беше извоювано много трудно и с цената на много жертви от всички хора и от цялата политическа система на България.
Това е критиката ни към Вас, защото днес се създадоха условия за паника. Нека да не казвам, че има такава. Няма, слава богу, но се създадоха условия най-малкото за съмнения, затова трябваше в спешен порядък, в рамките на 24 часа българският парламент да излезе с акт, с който застава в защита на българския лев, да успокои българските граждани и така се оформи пред нас следната задача, ние поне от ДПС така я разбираме – да намерим механизъм, при който да продължи пътят на България към Еврозоната и едновременно с това да не подлагаме на съмнение курса, при който левът беше закован към еврото чрез механизма на валутния борд.
Защо се наложи това? България е първата страна, която кандидатства за Еврозоната, в която със закон е фиксиран курсът на националната валута. Останалите държави, например прибалтийските, които също кандидатстваха и въведоха еврото, влязоха в този механизъм с валутен борд, но без закован в закон курс. Самият механизъм на валутните курсове ERМ, както го наричаме, условията за него предвиждат да няма закован курс, защото той е механизъм на плаващите курсове. Когато една страна влезе в този механизъм по пътя си към еврото, се определя с какъв курс тя ще приеме еврото. Това е изпитателен срок, в който се следят флуктуациите, пазарните флуктуации на въпросната национална валута. Така че и ние, и Европейският съюз бяхме изправени и все още сме изправени пред прецедент – първата страна, която поема с фиксиран в закон валутен курс.
Предложението, което направи колежката Стоянова – разбира се, то е дело на юристите от Европейската централна банка и нашите от Националната банка – предвижда премахване на това препятствие. Това препятствие е формално, то не позволява Докладът за съответствие на правната рамка на страната членка и правната рамка на валутния механизъм да бъдат уеднаквени, да няма препятствия. Ако остане както е – ние сме съгласни с това, защото прочетохме и другите документи, има формална причина Докладът за съответствие на законодателството на Европейската централна банка да бъде „няма съответствие“, последицата от което ще бъде прекратяване на участието ни, на пътя ни към валутния механизъм и оттам към еврото.
Едновременно с това обаче ние не можем да си позволим по никакъв начин да застрашим или да дадем индикация, че курсът на лева към еврото, който е закрепен с валутния борд, ще бъде променян, най-малкото, защото това не е полезно за българската икономика и българските граждани, но и защото всички вкупом обещавахме и продължаваме да обещаваме, че валутният борд ще бъде запазен при този курс до въвеждането на еврото в България.
Тази задача трябваше да бъде изпълнена в рамките на 24 часа. Ние смятаме, че въпросното решение решава този проблем, защото, от една страна, ал. 3, която е внесена и която предстои да бъде приета от Бюджетната комисия, респективно от пленарната зала, премахва противоречията в законодателството, които пречат да влезем в ERM, а, от друга страна, с това решение, което по Конституция е абсолютно задължително за изпълнение от всички органи, ние даваме мандат на преговарящите да не се отклоняват от курса 1.95583. С първата точка от това решение ги задължаваме да предлагат, поддържат и гласуват тази позиция.
Да припомня на залата – тези, които участват в процеса, са министърът на финансите и управителят на Българската народна банка, които и да са те.
Втората част от това решение категорично и ясно казва, че ако някоя от страните – членки на Еврозоната, плюс Дания, защото това са страните, които участват в гласуванията по този механизъм, предложи друг курс, България моментално напуска механизма на валутните курсове ERM, което означава, че ние прекъсваме пътя си към еврото. С това даваме ясен сигнал и на нашите европейски партньори, и на българските граждани, че ние желаем да влезем в Еврозоната, но не на всяка цена. Ако цената за влизането ни в Еврозоната и присъединяването ни към еврото е промяна на курса на българския лев към еврото, ние – българското Народно събрание, с това решение казваме, че не желаем да платим тази цена, и ще преустановим нашето желание да присъединим България към Еврозоната. По тази причина ние подкрепяме това решение, смятаме, че то дава нужните твърди гаранции, че без решение на българския парламент този курс не може да бъде променян по никакъв начин и от никого. Затова смятам, че днес трябваше всички да го подкрепим.
Юридическите въпроси за колизия между решението и Закона може и да имат основание, но едно е безспорно: никой не може да не изпълни това решение, без да наруши Конституцията, защото там има изричен текст: „Решенията на Народното събрание са задължителни за изпълнение.“ Това отговаря на въпроса за съмненията: това противоречи ли на Закона, може ли да бъде заобиколено, не може ли? Не може да бъде заобиколено, без нов акт на българското Народно събрание никой не може да промени курса на лева към еврото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Реплики? Не виждам.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, тактически сигурно беше по-правилно да изчакам малко, да чуя мнението и на двете основни политически сили, от които зависи решаването на въпроса. След като разбрах обаче, че от БСП се чудиха дълго време – горе, в зала „Запад“ или „Изток“, то не е било чудене за нещо друго, а за курса лев – евро, при който да бъде приета България в Еврозоната. За мен това е второстепенен въпрос, разбира се, важен е, но има много по-важен въпрос – преюдициален, както казваме юристите, и той е: изобщо да приемаме ли еврото или не?
Най-тъжното, най-страшното е, че българският народ в огромната му цялост, мнозинството му – видяхме едни анкети: 52% са против приемането на еврото, колеги, някъде около 20% са за еврото, другите – се чудят. И не може да бъде другояче.
Явно този въпрос вече е предопределен за всички Вас в залата, без до този момент да е имало сериозен акт на българското Народно събрание, от изданията му до този момент, да вървим ли към Еврозоната, тоест да приемем ли еврото, или да не го приемаме?! Можете ли да ми посочите решения, дебат по повод на парламентарен въпрос? Отделни изказвания – да, откъслечни, но сериозно решение по този фундаментален въпрос, който е основен елемент от суверенитета на една държава – за национална валута или привързване към някаква друга чужда валута, без значение каква, до този момент няма.
Всички правителства – тук трогателно в изказванията преди мен беше отбелязано – имало консенсус на всички управляващи досега, на всички администрации, на всички финансови министри, че ще вървим бодро към Еврозоната. Не, няма консенсус, колеги! По този въпрос може да се произнесе един-единствен орган и той, можем да кажем, образно се изразявам, е никой друг освен суверенът. Този въпрос е от порядъка на въпросите, които могат да бъдат решени само с референдум. В годините на прехода на някои хора в България им хареса да приемат едни или други съдбоносни за държавата актове с няколко гласа – понеже едно мнозинство надделяло над друго в Народното събрание, или било направено тематично мнозинство, включително с част от опозицията или едни депутати от една парламентарна група били купени, отцепени, имало сини мравки, които се присъединили към едно ново мнозинство, ето така бяха решени фундаментални въпроси в България.
Разбира се, мога да започна хронологично. Ще Ви дам пример по тази тема: през 1996 г. част от нашите сини подскоци в СДС бяха против борда – политика, водена тогава и от лидера на СДС Иван Костов, и от бъдещия, много скоро станал министър Муравей Радев. Малко преди да дойде СДС на власт, след вътрешнопартийния преврат, който тогава стана, бяха привикани във Вашингтон, профилактирани, върнаха се тук – един бърз закон, едни от първите – борд! И вече двадесет и колко години ние не можем да се отървем от това зло. Други държави отдавна си отидоха. Ние, държава от Европейския съюз, продължаваме да държим един фискален резерв, едни огромни валутни резерви, да спазваме едни правила, едни дефицити. Думи нямам! Този разговор сме го водили безброй пъти.
И аз Ви се чудя на Вас – ГЕРБ и БСП. И едните, и другите, уж изразявате позициите на Вашите избиратели. Как до този момент нито един от Вас не излезе и не каза, не изрази някакво що-годе малко съмнение да се откажем ли от тези последни остатъци, ама малки, последни остатъци на суверенитет, който имаме все още ние българите? И сега, когато се закрива пазар, ние ще откриваме сергия. Ами ако еврото беше нещо толкова хубаво, Великобритания отдавна щеше да го приеме, Швейцария щеше да го приеме, много други държави в Европейския съюз щяха да го приемат. Има безброй съмнения за това, но всичко това не беше подложено на дебат.
Една групичка одиозни, либерални икономистчета непрекъснато висят по телевизионните екрани, излизат по вестниците и възхваляват преминаването към еврото като нещо дадено, нещо абсолютно безспорно. Има една мантра, която се върти непрекъснато. В България има сериозни икономисти, които биват спирани, неглижирани, направен им е бараж по темата. Те не могат да изразят негативното. За мен е като „от трън на глог с юнашки скок“. Трънът, на който сме в момента, на който сме надянати, трънът е валутният борд. А влизането в ERM, е ярем! Думичката „ярем“ е точно това – ярем. Ярем, който ще теглим оттук… Минимумът бил две години, само че не се знае дали няма да станат и пет, и десет, и през това време негативите, които нашата икономика, ако сега не дръпне, не знам кога, ние ще носим негативите от ограниченията, които ще ни се наложат с влизането в ERM, защото това не е безплатно. Там ще има едни мониторинги, там ще има санкции, ако не изпълним, в дефицити в платежния баланс, бюджетни дефицити. Всичко това е сложна система от капитулации, които отново ще поемем.
Колеги, най-малкият въпрос за мен днес е дали курсът ще бъде 1.95583 в момента, при който ще влезем – не знам, хипотетично юристите казват „бъдещо несигурно събитие“. Не е в това големият проблем, големият въпрос. Ако искате да бъдете честни към избирателите си – и двете партии – вижте, коригирайте си позицията и се дръжте национално отговорно.
Ние не за първи път говорим по тази тема, ние говорим по тази тема още в зората на нейното появяване в българското политическо пространство. От „Атака“ като български патриоти и националисти винаги сме били против, защото това е елемент от нашата философия. Като единствената идеологическа партия в България ние имаме ясни, безспорни, отправни точки. Нашите действия, нашите разсъждения, нашите послания към хората не са социално, либерално-консервативни, християндемократически, народно социалистически или някакви други. Те се основат на здрав, проверен критерий и това е интересът на българския народ. И нищо друго!
Заявявам Ви, че оттук нататък това ще става все по-сериозна тема. Ще поемем щенията, настроенията, ще отговаряме на нагласите на българите, ще предупреждаваме за опасностите, които предстоят, и както и до този момент – ще артикулираме високо и смело в обществото проблемите, въпросите по тази тема.
Дълги години ние предупреждавахме за това до какво ни води валутният борд – няма да бъде по-различно оттук нататък. Затова, колеги, призовавам Ви всички – да се вземем в ръце и да престанем да удовлетворяваме желания, напъни, да се покажат някъде, да бият чело, да рапортуват смело: „Ало, ало, Брюксел, изпълняваме!“, по почина на някога: „Ало, ало, Москва, слушаме и изпълняваме!“ Разликата – тогава по телефон, а сега има други технологични способи, разбира се.
Днес бяхме свидетели на това позорно споразумение с Канада – СЕТА, то е същото. Така че Ви призовавам – ако ще вървим към такова отговорно действие и събитие, най-добре е да попитаме суверена. (Реплика от ГЕРБ: „Времето!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, приключвайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз Ви призовавам към това – има технологически начин, има време да го направим. Като парламент, ние не сме тези в тази зала, които можем да решим този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики? Не виждам.
За изказване – заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Всички или по-голямата част от хората в тази зала мисля, че знаят закъде сме тръгнали – отиваме към евро! Мисля, че голямата част от тази зала ще подкрепи точно това. В крайна сметка от преждеговорившите се прокрадна едно съмнение – кой може да промени това решение на Народното събрание? Самото Народно събрание! Тъй като и другата теза, която се прокрадна, е, че някое друго мнозинство някога ще може да променя това решение и да прави каквото си иска.
Тъй като не съм юрист, с риск да засегна една по-чувствителна част от законодателството, ще предложа т. 3 в настоящото решение да бъде: „Настоящото решение се променя само и единствено с две трети от народните представители.“ Като решение!
Най-малкото, всички сме наясно, дори това решение да се обжалва пред Конституционния съд, трябва някой все пак да го обжалва – най-малкото. Второ, ще се създаде един казус, който няма да мине между първо и второ четене и за един ден в Народното събрание. Това е моето предложение, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате ли го написано?
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да се създаде нова т. 3 към това предложение.
Правите го официално с две трети… Допълнителна т. 3.
Ще го подложа на гласуване.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Не, че това е дежурната ни реплика, но мисля, че когато обсъждаме този въпрос, независимо от присъствието на министъра на финансите Горанов тази сутрин, той трябваше да е тук, в залата, и да уточни някои въпроси, които вероятно ще възникнат и възникват по време на този дебат.
Този дебат се слуша от българските граждани и беше логично, ако има притеснения, каквито вече има, той да внесе известно успокоение. Наистина е жалко, че отсъства и не мога да разбера този подход. Заедно с това да кажа, че ние самите не разбираме подхода на мнозинството по такъв изключително важен въпрос, изключително чувствителен за всеки един български гражданин – да се работи, да се подхожда по този начин.
Не можем да разберем как може за една такава сериозна промяна да се внасят предложения между първо и второ гласуване за промени в Закона за БНБ през Преходни и заключителни разпоредби на Валутния закон? Как е възможно на крак, рано сутринта да се внасят решения на Народното събрание, които също са изключително важни и засягат въпроси за години напред, да се обсъждат така на пожар, да бъдат принуждавани парламентарните групи в движение да взимат подобни решения, без да имат възможността за спокоен анализ?
Когато обсъждаме въпроси, които засягат същината на функциониране на българската държава, а именно възможна промяна на валутния курс, след като 25 години не е променян, така в движение, на тъмно, да се правят подобни предложения, е наистина жалък подход, бих го нарекъл. Нямате право на това, защото по този начин компрометирате изобщо идеята за присъединяване на България към Еврозоната.
Тук да кажа, че Българската социалистическа партия винаги е подкрепяла както чисто политически, така и с действията, с гласуванията си, приближаването на България към Еврозоната. Ние ще продължим да го правим и ще работим това да се случи тогава, когато България е готова. Това, което правите днес, и което ще продължите днес следобед в заседанието на Комисията по бюджет и финанси, руши доверието на българските граждани в този процес.
Ние неведнъж сме поставяли този въпрос – за начина, по който се прави законодателство в българския парламент при мнозинство на ГЕРБ – Граждани за европейско развитие на България. Неведнъж тези въпроси и тези теми са минавали между другото, без да ни чуете, понякога без даже и българските граждани да разберат. Ако сте разчитали, че сега това ще се случи, очевидно това не е така. Ние като отговорна политическа сила смятаме, че трябваше, подхождайки към подготовката на България за присъединяване към ERM II, достатъчно навреме да проведете разговорите с парламентарните групи и политическите сили, които представляваме тук. Да се направят разговори с експерти, които да разяснят както на нас, така и на българските граждани какво предстои.
А с това, което правите, създадохте страхове и тези панически действия днес са резултат именно от опита Ви по някакъв начин да решите проблема с тези страхове. Само че доверието в политиката Ви и доверието в българския лев е много тънък въпрос. Ние сме достатъчно отговорни да не създаваме допълнителни страхове, но това, което направихте, всъщност е, че в последните няколко дни всеки един от нас получава десетки обаждания: „Какво се случва? Ще се променя ли курсът? Трябва ли да си обръщаме парите от левове в евро сега?“ С това решение Вие не решавате този въпрос, а не решавате и по-големия въпрос за това как България подхожда към последващите действия преди присъединяването към Еврозоната.
Няма да удължавам нашите коментари. Достатъчно сериозно нашата парламентарна група поне се опита да обсъди тази тема. Ще Ви кажа следното като наше решение по този въпрос. Ние по принцип не сме против решението, което се предлага, но ние считаме, че с това решение се създава колизия – законодателство, което е едно за вътрешна употреба, и друго, което Вие ще приемете следобед на Бюджетна комисия, както се очертава.
С това решение Вие ще искате да оправдаете следобедната дискусия в Комисията по бюджет и финанси, но ние смятаме, че по този начин проблемът не се решава. Затова днес ще се „въздържим“ по отношение на това решение и смятаме, че всъщност това (реплика от народния представител Пламен Манушев), което е най-национално отговорното, както подсказвате отдясно, е предложенията на Менда Стоянова за промените в Закона за БНБ да бъдат изтеглени, да се даде достатъчно време да се подготви текст, който да инкорпорира тестовете от това решение, което днес предлагате.
Аз съм убеден, че има начин за това, но Вие продължавате да обяснявате, че няма как това да се случи, защото искате все пак да имате развързани ръцете си за бъдещи решения. Ние имаме колебания, че ако тези решения останат във Вашите ръце, много е възможно отново да се поддадете на натиск и накрая да приключим целия този процес не по начина, по който е описан тук, в това решение.
Ако Вие оттеглите предложението за промяна в Закона за БНБ, както е направено сега, ако дадете време, макар да е кратко – няколко дни дори, да се направи нов текст, който да инкорпорира т.1 и 2 от тези решения в предложението за промяна на Закона за БНБ, парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи такъв текст и в Комисията, и след това в парламента.
Това е нашата позиция. Надявам се да се съобразите с нея, въпреки че не вярвам. Вие предпочитате да вървите с рогата напред, без да се съобразявате със страховете на гражданите и с разума, който се опитваме ние да внесем като опозиция. Все пак, ако го направите, ще имате една пълна подкрепа в българския парламент за тези действия. Така, както Вие подхождате, ние не можем да бъдем съучастници в това.
Ще продължим да подкрепяме действията в подкрепа на присъединяването на България към Еврозоната, но при категоричните и ясни гаранции, че ще бъде защитен националният интерес, ще бъде защитен обменният курс, какъвто е сега, и че ще има пълни гаранции, че спестяванията на гражданите и не само на гражданите, на фирмите – целият оборот няма да пострада, в момента, в който тези решения ще трябва да бъдат взимани, надяваме се по-скоро, но без да имаме гаранции, че това ще е така. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Разбира се, че дисциплинирано споделям решението на нашата парламентарна група, което беше в резултат на дискусии заедно с министъра на финансите и представителя на Централната банка. Те не са тук и това не е случайно, тъй като те не искат да споделят отговорността, а аз съм тук, за да Ви прочета един текст.
Тъй като вносителите, в това число и министърът на финансите с мълчанието си тази сутрин при нас призна, че те са очаквали, че ние няма да прочетем Резолюцията на Съвета на Европа, това което се цитира. Те Ви цитират първата част.
Слушайте, български граждани и евродепутати, накрая резолюцията на Европа – Амстердам, 16 юни 1997 г. завършва така: „Всички участници в преговорния процес, става дума за излизане от ERM II – от чакалнята, и влизане в Еврозоната, включително представителят на Европейската централна банка – внимавайте – си запазват правото да започнат конфиденциална процедура, насочена към преразглеждане на централните курсове.“ Ето го в оригинала. (Показва.) Това, което Ви обясняваме от няколко дни, какво означава? Какво ще преговаря българското правителство в чакалнята? Важното е как се излиза от чакалнята! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Никой не може да даде гаранции по какъв курс се влиза в Еврозоната, тъй като (шум и реплики от ГЕРБ)…
Изслушайте ме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изчакайте, колеги!
РУМЕН ГЕЧЕВ: …Европейският съвет е казал, че те решават при излизане от чакалнята! (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Оттук излиза въпросът: какво иска сега министърът на финансите да преговаря? Европейският съвет забранява да преговаря, докато е в чакалнята! Европейският съвет, докато сте в чакалнята има закон – пише: „Ако си с плаващ курс, отклонението е плюс-минус 15%.“ Ние сме с фиксиран курс, какъв е проблемът на България? Ние няма да се колебаем плюс-минус 15%, тоест тук се лъже, крие се информация от българския народ!
Тази резолюция на Европейския съвет се разминава с това, което Вие обяснявате. Тъй като направихте грешка, влезнахте в този капан и разбунихте духовете, Вие сега искате целият парламент да остави проблемите, в които ни вкарвате всеки ден, и да гледаме към светлото бъдеще, към чакалнята. Само че там ни чакат министрите на финансите на Франция, на Холандия, на Европейската централна банка, които въобще не се интересуват от Вашето решение в момента и ще избухнат в непрекъсващ смях, когато видят какво сте решили за решенията, които те ще взимат. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Приятен ден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплики?
Господин Цонев, заповядайте. (Силен шум.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Почитаеми професор Гечев, и ние четем! Четохме вчера, четохме онзи ден и това, което го цитирахте, не го цитирахте докрай. Ето, даже съм си го подчертал.
Професор Гечев, да Ви дочета въпросната резолюция, точка 2.3, която се цитира в нашето решение: „Решенията относно централните лихвени проценти и стандартните допустими стойности на флуктуация, плаване на курса, се вземат по взаимно съгласие от министрите на държави – членки на Еврозоната, министрите и управителите на централните банки на държавите членки извън Еврозоната, участващи в този механизъм...“
Българските представители ще гласуват там, колеги, те ще гласуват пред управителя на Централната банка и който е министър на финансите тогава. (Силен шум и реплики от „БСП за България“. Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Моля да не ме прекъсвате! През цялото време Ви слушах как четете нещо и не бих станал да го кажа, ако това не е важно за доверието на българските граждани и за доверието в курса. Всичко останало е Ваша позиция и на Вашата партия, която изобщо не ме интересува, но тук става въпрос за доверието. (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ.)
Ще го дочета докрай: „...извън Еврозоната, участващи в новия механизъм след обща процедура, включваща Европейската комисия, и след консултация с финансовия икономически комитет. Министрите и управителите на централните банки и държавите членки, които не участват във валутния механизъм…“ – и така нататък. Всички страни по взаимно споразумение ще имат правото да започнат поверителна процедура – за която говорите Вие, насочена към преразглеждане на централните лихвени проценти.
По тази причина ние днес с Решението даваме ясен мандат на нашите участници там, че те нямат право да гласуват и да участват в процеса по друг начин, освен мандата, който това решение им дава. Затова казах, че българските представители след решението в този консултативен орган нямат право да променят курса без санкция на Народното събрание, което е същото, както е чл. 29, ал. 1. Той може да бъде променен само със санкция на Народното събрание. Така че ние уеднаквяваме механизма. Механизмът за излизане от валутния борд е с промяна на Закона – санкция на Народното събрание, и механизмът за промяна на валутния курс ще бъде само със санкция на Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Моята дуплика е, че текстът, който точно преведох, там завършва с точка. И то беше потвърдено. Идеята – това, което ние българите твърдим, искаме всички да отидем във Франкфурт, в Европейската централна банка и да покажем някакво решение, че банкерите от цяла Европа – няма мърдане, ГЕРБ и коалиционните партньори са ги задължили курсът да е такъв. Ама те наистина много ще се смеят! Благодаря Ви. (Силен шум. Реплики от ГЕРБ: „Ние излизаме, те нека се смеят.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.
Господин Иванов, заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Търпеливо изслушах преждеговорившите и не се учудвам от позицията на колегите отляво. За мен дълбоко учудване буди широко споделяната от тях подкрепа досега – гласно или негласно, на присъединяване на България към Единния валутен механизъм и бъдещото ни приемане на еврото в България. След днешните им изказвания започвам да се двоумя дали това от тяхна страна е било истина, дали наистина поддържат еврото, или може би някаква друга валута пò на изток от нас, която желаят България да приеме. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Защото колегата, който преди малко се изказа, изведнъж се запозна с една резолюция от 17 юни 1997 г., подписана в Амстердам, която явно досега не я бил чел. Колеги, тогава, когато подкрепяхте преди това приемането на България в Еврозоната, защо не се запознахте с това?
Колеги, дебатите през последните няколко дни и това, което се шири в общественото пространство, широко споделяно и от Вас, за мен доказва още веднъж как Вие, дори без да участвате в управлението, може да подбудите недоверието на българските граждани към финансовата стабилност на държавата и въобще валутния курс и стабилността на банките, без да управлявате! Това сте го доказали по Вашето управление, че тотално анихилирате и унищожавате банковата система. Моля, не го правете, когато не сте в управлението.
Мислих, че именно днес по този дебат ще намерим единодушие с това решение, което допълва изискването от 1997 г., което споменаха и преждеговорившите, че България трябва да упомене това в своя закон като възможност за договореност между този валутен курс. И ние допълваме с това решение на Народното събрание, което се надявам да приемем днес всички единодушно, за съжаление, Вие ще се въздържите явно, да задължим преговарящите – министъра на финансите, който и да е, и гуверньорът на Българската банка да отстояват позицията на България и България да влезе в чакалнята на Еврозоната единствено само при курса, който е и сегашният на валутния борд.
От 2003 г., колеги, да Ви успокоя, макар че явно това няма да повлияе на Вашето политическо решение, има тълкувателно решение на Европейската централна банка, която казва, че държавите, участващи в процеса при присъединяване към ЕRМ II, могат да запазват едностранно валутния си курс и фиксинга към него до влизане в тази Еврозона, както направиха Латвия и Естония, съответно през 2011 г. и 2015 г.
Така че всички спекулации, чуйте ме, колеги отляво, за съжаление, подети от някои икономисти в общественото пространство, които се чуват от няколко дни, и мога да споделя, че и мои приятели ми се обадиха: „Сашо, ще отпада ли валутният борд в България?“ – Не, колеги, няма да отпада! Стига с тази паника! Днешното решение доказа това наше решение и политическата подкрепа, която има. Надявам се да се запази за в бъдеще – валутният борд да не отпада в България, и курсът на БНБ да е такъв. Но с това решение пък по Вашата логика, ако може да бъде променян валутният курс – ами, колеги, защо не сте позитивно настроени, защо не кажете примерно, че да, България можеше да преговаря и да настоява – за което съм дълбоко учуден – един лев да бъде едно евро. Тогава българите щяха да станат два пъти по-богати. С настояването и с тази паника, която Вие създадохте, премахвате тази възможност – дори теоретична и хипотетична, както Вие казвате. (Силен шум и реплики от „БСП за България“) Точно така е, колеги! (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Точно така е, колеги, срам ме е от Вас! Точно така е! (Силен шум.)
Така че, колеги, подкрепете днешното решение или просто не използвайте ситуацията, за да създавате напрежение и паника в българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплики има ли?
Реплика – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Вместо да излизате тук на трибуната и да държите тържествени слова по отношение кой правил паника – паниката я правите Вие, защото, внасяйки подобно предложение за изменение на закон в шест без десет, създадохте паника в българските граждани, защото във Вашия текст пише, че европейските органи ще решат България с какъв курс ще излезе от еврото.
Днес Вие панически се опитвате да ни пробутате едно решение, с което да успокоите общественото напрежение. Защо не се съгласите с нашето предложение: всички тези тестове, които тук дискутираме в момента, да влязат в Закона и да станат част от Закона за БНБ? Защо не се съгласявате на това нещо? Продължавате да натрупвате напрежение и да прехвърляте топката при нас. Ама напрежението го създадохте Вие, защото Вашата практика да променяте закони в Преходните и заключителните разпоредби – и то такива важни закони, като Закона за БНБ или разни други закони, които вчера изкараха хиляди граждани тук пред Народното събрание да протестират срещу Вас – ето това е Вашата практика, затова го правите. Вземете си поука! Потапяте държавата, това правите! Карате хората да излязат навън и да се чудят как да преживеят оттук нататък. Ами пенсионерите, какво да мислят, които вземат по 200 или 220 лв. пенсия?! Ще стане пенсията им 100 лв. Това им казвате Вие! Нищо друго не им казвате. Вземете от нас поука, какво Ви казваме ние! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика?
Втора реплика – господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Иванов, Вие пропуснахте да кажете защо в България има валутен борд и кои са неговите бащи и майки. Валутен борд, колеги, има от 1997 г. с консенсусно решение, защото фалирахте държавата. Тогава фалирахте доверието в българския лев! Вие, Вашата партия, по Вашия начин! (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Затова, господин Иванов, трябваше да обясните, че доверие в българския лев и в българската парична политика, от която България се отказа 1997 г. заради Българската социалистическа партия и нейното управление, затова няма доверие в българския лев! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Затова сега хората ги е страх да не би курсът да вземе да плава. Във всичките европейски държави курсът плава и там хората не се притесняват, защото нямат БСП! (Силен шум.) Тук се притесняват, защото имат БСП!
В момента се опитвате да всеете паника абсолютно ненужно. Предлагаме Ви решение, в което да фиксираме курса, да дадем мандат, да задължим министъра на финансите и директора на Централната банка да защитават при този курс с акта на парламента, който да бъде консенсусен между всички партии. Какво повече да направим?! Вие казвате „не“! И според мен, господин Иванов, Българската социалистическа партия е на път да разруши консенсуса за влизане в Еврозоната. Това е големият проблем днес. Излезте ясно и кажете: ние искаме да влезем в Еврозоната, даваме мандат на министъра на финансите, който и да е той, и на шефа на Централната банка при този курс да влезем. Толкова! Какво има да го мислим?
В момента се опитвате да паникьосате хората или го правите несъзнателно. Защото съм сигурен, че и фалита, който докарахте 1997 г., пак беше, без да искате, с добри намерения. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Трета реплика?
За дуплика – господин Иванов, заповядайте. (Реплики.)
После по начина на водене. Да приключим процедурата.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Благодаря на репликиращите.
Първо, по ред на номерата. Господин Иванов, аз подчертах още веднъж, че това, което сме предложили, и използвайки технология, която и Вие използвате многократно от Вашата парламентарна група, е внесено пак по резолюция от 1997 г., която коментирахме, че такова изискване има от Европейската централна банка, при което финалната дума пак си остава наша. Защото, както и господин Цонев каза, решението, в което участва България, вече влизайки във валутния механизъм, взима крайното решение – единодушно решение се казва. Така че пак продължавате да създавате паника. Аз това го подчертах. Бъдете по-идеологични.
Благодаря на господин Биков за дупликата, но май нямаше нужда да го припомняте, защото много добре помня тогава фалита на държавата. Припомнихте го на колегите отляво. Аз наистина поставих първи този въпрос – те да излязат и да заявят от трибуната днес: желаят ли България да се присъедини към Еврозоната или не? Това е технологията. Дори и пак подчертавам, приемайки това решение, е допълнителната гаранция и сигурност, че който и да е финансов министър, който и да е гуверньор, че без санкция на Народното събрание не може да има допълнително промяна на курса и ние няма да влезем тогава в Еврозоната. Край! Точка! Финито! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
По начина на водене, заповядайте.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Процедурата ми е по начина на водене. Предвид разговорите и тона, който имаше на няколкото Председателски съвета, проведени на тази тема, Ви моля да спазваме Правилника, да забравим този тон и да го оставим, да спазвате стриктно Правилника, когато някой народен представител го нарушава и да върнете дебата там, където му е мястото – изцяло на експертната основа.
Заиграванията с лични нападки, обиди между партиите, не са в полза нито на Народното събрание, нито на жизненоважната тема, която обсъждаме в момента. Затова Ви моля стриктно да спазвате Правилника. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Продължавам призива на господин Летифов, че в тази атмосфера, която се създаде, трудно може да се стигне до някакво конструктивно решение.
Второ, на срещата на нашата парламентарна група с господин финансовия министър изразихме нашето разбиране, че присъединяването на една държава към Еврозоната, в случая нашата държава, изисква консенсус на различни нива – и обществени, и политически, парламентарен. Тоест трябва да има достатъчно широка база това решение.
Как се стига до политически консенсус? Това е въпросът, който поставихме на господин Горанов. Той не можа да отговори дали по начина, по който реши да действа правителството, може да се стигне до консенсус. Мисля, че това изчерпа въпроса за източника на напрежението. Източникът на напрежението се коментира от експерти във финансовата област, преподаватели в икономически университети от три дни. Българската социалистическа партия не е коментирала по никакъв начин този въпрос. Чакахме предложението на управляващите.
Предложението дойде под формата на едно дуалистично действие – законодателно предложение в една посока и Проект за решение в друга посока. Добре, приемаме и това.
Откъде идва напрежението според нас и защо? Господин Вигенин изрази нашата позиция. Мисля, че към нея няма кой знае какви аргументи да се добавят, така както беше изразена.
Откъде идва напрежението? Финансовият министър, може би, без да иска или може би преднамерено, пред нашата парламентарна група сподели следното: нашето напрежение, казва той, безпокойствата, произтичат от това, че ние тук имаме една оценка за нашето състояние, но, казва, понякога тя се разминава с външната. Правя резюме на това, което той каза. Тоест нашите очаквания, тъй като, извинявайте, но валутният курс – да, има спекулативен елемент в него, има и елементи на администриране често пъти от централните банки, но валутният курс е функция на състоянието на стопанството. Иначе отиваме на валутен курс, когато започне Народното събрание да го определя, дали Народното събрание, или Политбюро, или някой друг, това е друга система на определяне на валутния курс и тя няма нищо общо с икономиката. Това ще го каже всеки студент.
Следователно стойността на нашето левче – да, зависи от преговорите, зависи от ЕRМ ІІ, зависи от изпълнението на макро финансовите условия, състоянието на сектора на търговските банки. Да, зависи и от това, но зависи от реалния сектор на българското стопанство. От това зависи колко струва нашето левче.
Ето тук българското правителство, и става въпрос за отговорността на правителството, трябва да е наясно първо със себе си и след това честно към гражданите на държавата какво е състоянието на националната икономика! Защото състоянието на националната икономика е онзи фактор, който ще даде базата на нашия финансов министър, на управителя на Централната банка, за преговорите с финансовите министри на големите европейски държави и ръководството на Европейската централна банка.
Защото в тези разговори ще се извадят параметрите на националната икономика. Там вече самооценката на нашия министър-председател, на правителството и на мнозинството трябва да кореспондира с оценката на тези меродавни икономически и финансови фактори. Тогава ние ще имаме съвпадение между това, което правим тук, и това, което трябва да бъде на края на този период ЕRM ІІ. И няма да има политически разговори върху стойността на българския лев. Стойността на българския лев няма как да бъде определена нито с решение на Народното събрание, нито… Да, ще фиксираме там една стойност… Валутният борд е специфична система. Тук няколко пъти и финансисти, и колеги, които са по запознати с тази материя, подчертаха, че България се намира в уникална ситуация в това отношение в Европейския съюз.
Следователно консенсусът в тази посока е още по-необходим. Още по-необходим! За съжаление, мнозинството така разбира правенето на консенсус: ние ще направим един текст и ще Ви го дадем малко преди гласуването, а Вие трябва да се съгласите с него, защото няма къде да ходите.
Уважаеми колеги, това не е консенсус! Защото ние тук, хайде, ще постигнем някакъв консенсус, но беше поставен въпросът: какво мислят българските граждани? Те трябва да са убедени в това. Тук ролята и отговорността на изпълнителната власт е огромна. Не може да се тръгне със законодателна поправка на госпожа Менда Стоянова. Моите уважения към нейната финансова компетентност и длъжността, която заема! Не може да се тръгне по този начин! Самото действие създава недоверие.
Затова нека да си уважаваме позициите, които сме заявили дотук. Нашата позиция е аргументирана. Да потърсим истинския консенсус по ключовите въпроси на нашето национално развитие. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Реплика, госпожо Таскова, заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Жаблянов, изключително внимателно проследих Вашето изказване, също така изказването на няколко колеги от БСП преди Вас. (Реплики от „БСП за България“.)
Само във Вашето изказване се формираха няколко противоречиви тези и би било добре, смятам за всички, да обясните точно какво имате предвид. От една страна, Вие сам казвате, че един валутен курс зависи от различни макроикономически показатели, състоянието на икономиката и така нататък. Други Ваши колеги споменаха, че ще се смеят всички министри на решението на българското Народно събрание – интересно заключение.
От друга страна, Вие казвате, че държите да бъде вписан точен, конкретен курс евро-лев в самия закон, въпреки че според Вас това е недопустимо, защото той се определя от, както казах вече, различни макроикономически показатели.
От друга страна обаче, когато това е изпълнено в решение на Народното събрание и се записва конкретен, точен, ясен курс евро-лев, с който Народното събрание дава мандат на министъра на финансите да води преговорите, Вие отново не сте съгласен. Всъщност може ли да обясните на всички народни представители какво точно БСП иска да бъде направено, за да стане ясно на обществото, че тук няма никакъв спор как България да бъде приета в Еврозоната или не, а по-скоро спорът е защо това не се е случило в Закона, в решението или според макроикономическите показатели. Ще Ви бъда благодарна, ако на всички нас обясните, защото тези различни тези може би някак объркват и българската общественост. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Таскова, съжалявам, ако някъде се е създало такова впечатление у Вас. Надявам се в по-голямата част от колегите да не съм създал такова впечатление. Но ще се опитам да разсея Вашите неясноти.
Политическата позиция на БСП беше съобщена от моя колега господин Вигенин достатъчно аргументирано. Затова няма да се връщам към това, за да не Ви отнемам времето.
Въпросът за това какво казах аз в моето изказване – казах, че плаващите валутни курсове са функция на реалната икономика. Ние нямаме плаващ валутен курс в момента, защото се намираме във валутен борд.
Въпросът за излизането от валутния борд в България по този начин, по който подхождаме, е свързан с преминаване към плаващия курс на еврото. За това става въпрос – след две, след три или след пет години. Тоест връщането на лева към плаващ валутен курс ще стане чрез присъединяването му към еврото. Затова неговият, тогавашен – в бъдеще, курс ще има отношение към реалния сектор на българската икономика. За това става въпрос. Затова професор Гечев каза, че може да се стигне до смях в определени финансови среди, когато ние представим нашите разчети, а те представят техните.
Затова се постарах да кажа, че е важно правителството да бъде първо честно със себе си, за да знаем в България какво се произвежда, какво се изнася, на каква цена, колко плащаме на работниците и какво ни е реалното място в икономическия процес, за да знаем колко ни струва валутата, за да можем да водим нормални преговори. Това исках да кажа, уважаема госпожо Таскова. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Колеги, други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Предстои гласуване.
Първо ще подложа на гласуване редакционното предложение, добавка на господин Сабанов – „3. Настоящото решение може да бъде променено единствено с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.“ (Реплики.)
Това е допълнителната точка три, която предложи господин Сабанов.
Гласували 141 народни представители: за 45, против 9, въздържали се 87.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Проекта за решение, който Ви изчетох в началото на представянето на точката. Решение за определяне на условията за договаряне на централен курс на лева към еврото, съгласно § 2, т. 3 от резолюцията на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на икономическия и паричен съюз – Амстердам, 16 юни 1997 г. (97/Ц236/03).
Гласували 208 народни представители: за 140, против 2, въздържали се 66.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ.
Доклад на Комисията по здравеопазването ще ни представи госпожа Дариткова – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 954-01-68, внесен от Георги Михайлов и група народни представители на 12 септември 2019 г.
На свое редовно заседание, проведено на 23 януари 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 954-01-68, внесен от Георги Михайлов и група народни представители на 12 септември 2019 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Христина Гетова – директор на дирекция „Правна“ на Министерството на здравеопазването; господин Росен Иванов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“; представители на синдикатите; съсловните организации в сферата на здравеопазването, и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от професор доктор Георги Михайлов. Той информира народните представители, че с обсъжданите нормативни промени се цели да се увеличи готовността за донорство в Република България, да се подобрят условията за осигуряване на органи, тъкани и клетки с лечебни цели и да се облекчи процедурата по реализиране и контролиране на донорска ситуация в страната.
С предлаганите изменения и допълнения се създава правна възможност лицата да изразяват приживе съгласие за взимане на органи, тъкани и клетки, улеснява се редът за уведомяване на близките на потенциален донор и се прецизира редът, по който следва да се иска тяхното съгласие.
Предвижда се чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ежегодно да се осигуряват финансови средства за обезпечаване на всички разходи, свързани с трансплантацията на органи, тъкани и клетки, включително разходи, свързани с донора и реципиента в предтрансплантационния и следтрансплантационния период.
В заключение професор Михайлов посочи, че изложените аргументи в отрицателното становище на Министерството на финансите са общи, необосновани и не съответстват на разглежданите предложения за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Той поясни, че със Законопроекта не се създават конкретни финансови тежести за държавните органи, а се въвежда гаранция, че всички дейности, предвидени в Закона, ще бъдат финансирани адекватно.
Госпожа Христина Гетова посочи, че насърчаването на донорството и подобряването на трансплантационния процес в България е един от основните приоритети на Министерството на здравеопазването, който е намерил израз във внесения в Народното събрание от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, в чийто Преходни и заключителни разпоредби се предлагат промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, които до голяма степен постигнат целите, определени в обсъждания законопроект.
Според Министерството на здравеопазването създаването на възможност лицата да изразяват приживе изрично съгласие за донорство, след което волята на близките да не бъде вземана предвид, от правна гледна точка представлява сериозен морално-етичен въпрос, който следва да бъде подложен на широко и задълбочено обществено обсъждане. При евентуална подкрепа на това предложение съгласието следва да се третира като правна възможност, упражняването на която да има за цел улесняване решението на роднините да формират воля, а не да се изключи тяхното мнение от процеса.
По отношение на предложението за определяне на срок от 24 часа, в който общопрактикуващият или лекуващият лекар следва да уведоми Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за волята на своя пациент за донорство приживе, Министерството на здравеопазването счита, че това изискване ще бъде трудно приложимо на практика, тъй като при посещението при лекар не се отбелязва час, а ден на посещението. Като цяло се подкрепя идеята срокът за уведомяване да бъде съкратен, но с оглед осъществяването на ефективен контрол и проследимост на процеса би било целесъобразно той да продължи да се брои в дни, вместо в часове.
От друга страна, разширяването на възможностите волята за донорство да се декларира и пред лекуващ лекар, крие риск от усложняване на процедурата и евентуални затруднения в администрирането на този процес. На този етап не са констатирани проблеми с действащата нормативна уредба в тази насока, поради което следва да се продължи да се извършва само пред общопрактикуващия лекар.
При обсъждането на финансовата част от предлагания законопроект следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 19 от Закона за публичните финанси, съгласно която разпоредбите на нормативни актове, които предвиждат увеличаване на разходите, намаляване на приходите и/или поемане на ангажименти за разходи/плащания, след като са приети годишните закони за държания бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от изменението им или от влизането им в сила за следващата бюджетна година.
В писменото становище на Министерството на финансите се посочва, че обсъжданите нормативни промени не са съобразени с действащото законодателство в областта на публичните финанси. Изтъква се и фактът, че и в мотивите, и в предварителната оценка на въздействието към предлагания законопроект липсва подробен анализ на финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, и за очакваните финансови резултати от нейното прилагане. Предвид изложените аргументи Министерството на финансите не подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около необходимостта от предприемането на последователни мерки за насърчаване на донорството и подобряване организацията на трансплантационната дейност в България. Част от народните представители подчертаха, че предстои разглеждането от Народното събрание на внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, чрез който се предлагат и промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки именно в посока насърчаване на донорството и развитие на трансплантационния процес в страната. Тези промени са изготвени въз основа на обстоен анализ на съществуващите предизвикателства и проблеми в тази област и в съответствие с действащото законодателство в Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 9 гласа „за“, без „против“ и 11 гласа „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 954-01-68, внесен от Георги Михайлов и група народни представители на 12 септември 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Становище на вносител – заповядайте. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги!
Ще започна с това като представяне на мотивите, че миналата календарна година по инициатива на парламентарната група на БСП през месец февруари беше проведен дебат в залата на български парламент, на който беше поставена необходимостта от коренна промяна на основите на трансплантационната програма на тъкани, органи и клетки в България и беше задължен министърът на здравеопазването да представи такава програма в рамките на три календарни месеца.
През месец май се състоя следващо изслушване на министъра на здравеопазването, в което той представи своите виждания и нашата парламентарна група му посочи сериозните проблеми във визията, която той представи, за осъществяването според нас на истински прелом в дейността в областта на трансплантационното лечение в България, който представлява едно от най-важните направления на високотехнологичната медицина, която все повече започва да господства в здравеопазването в целия свят, включително и в България.
За една година, тъй като само след няколко дни ще се навърши една година от първото ни обсъждане, на практика трансплантационната активност в България изобщо не е променена. Аз няма да цитирам данните на Изпълнителната агенция по медицински надзор, която беше натоварена със Заключителните разпоредби в Законопроекта за бюджета на НЗОК да извършва регистрация на тази дейност, но внимателният преглед на активността в България подсказва, че за една година тя не се е променила.
България има най-ниска активност в рамките на Европейския съюз по отношение на трансплантационните дейности в страната, която е 0,7% на милион население. За сравнение – в държави от бившата Източна Европа, като Хърватия, като Словения, имат активност, която е не в пъти, а в десетки пъти по-висока: за Хърватия това са 7,9% на милион население, за Словения това е 11,4% на милион население. В този аспект като вносители ние се концентрираме върху няколко основни направления, за да подпомогнем Министерството на здравеопазването в решаването на проблемите за реорганизация – в позитивен смисъл, и в позитивен аспект, и в позитивна посока, на трансплантационното лечение в България.
На първо място, поставихме въпроса за финансовото обезпечаване. Никъде в нашия законопроект това предложение не е императивно вписано, че в момента на приемането на Законопроекта трябва едва ли не задължително да се актуализира бюджетът, за да бъдат осигурени всички дейности по трансплантация. Това можеше да стане между първо и второ четене, може и сега да стане между първо и второ четене с приемането на допълнителни точки в Законопроекта с оглед обезпечаването в един близък, но близък казвам, следващ период – примерно от 2021 г., на всички дейности в областта на предтрансплантационното и следтрансплантационното лечение.
На второ място, като вносители поставихме въпроса за улесняване на механизма на донорството. Искам да кажа тук на всички колеги народни представители, включително и на тези, които бяха наши опоненти в Комисията, че в страните на Евротрансплант – и по-скоро в шест-седем от тях, каквито са Австрия, Хърватия, Белгия, Люксембург и други държави, съществува така нареченото презюмирано съгласие на пациента. Тоест, когато пациентът не е изразил свое изрично несъгласие за даряването на неговите органи или тъкани, то при наличието на мозъчна смърт се консултират близките, но държавата не е задължена да иска тяхното разрешение. Пак повтарям, това са държави – членки на Евротрансплант, при които говорим за презюмирано съгласие, тоест няма изрично съгласие на съответния гражданин за даряване на органи. Ние като законовносители предложихме по-лекия вариант и го съобразихме, така да се каже, най-добронамерено с кампанията, която проведе есента Министерството на здравеопазването.
Уважаеми колеги народни представители, притежаването на тази доброволна карта, която беше широко рекламирана от министъра на здравеопазването за съгласие за донорство няма никаква правна стойност, когато в законодателството тя трябва да бъде консултирана активно, и то императивно с близките на пациента, който се намира в състояние на мозъчна смърт, за евентуалното взимане на решение за даряването на органи. Тоест, ако ние искаме, това е първото направление на улесняването на донорството, този относително малък брой случаи, защото като професионалист в областта на трансплантацията трябва да Ви кажа, че няма да са много българските граждани, които ще заявят приживе. Има известна доза фаталитет в това, никой не трябва да го отрича, ти да прецениш, че ще попаднеш в ситуация, в която можеш да бъдеш дарител, тъй като това има множество условия, които са поставени, и те са чисто технологични, и да отидеш да заявиш това. Но дори тази малка група, която съществува, благодарение на непрекъснатата кампания за пропагандиране на донорството, тя трябва да бъде взета преди нейната воля, както е в много страни, както казвам, членки на Евротрансплант в Европейския съюз, и това в този аспект да уреди донорството в Република България.
На второ място, огромната част от пациентите, които попадат в мозъчна смърт, при които няма презюмирано съгласие, тоест те не са изявили своето съгласие за даване на органи и тъкани, тогава вече като вносители на този законопроект сме посочили много ясна схема, каскадна схема за консултиране и взимане на решения съобразно родствените връзки и съществуващите роднини на тези пациенти в мозъчна смърт за реализиране на донорството.
По отношение на срока за информиране на Агенцията за медицински надзор трябва да Ви заявя, че нашето предложение беше много внимателно обмислено и в юридически аспект, тъй като трябва да Ви кажа, че голямата част от пациентите, които попадат в състояние на мозъчна смърт, което предполага възможността за взимане на органи от тях, попадат в спешна ситуация. Те не могат и няма никога да информират своя личен лекар. Те ако са в състояние на съзнание, биха могли, ако искат да информират своя лекуващ лекар. Идеята за личния лекар е практически несъстоятелна. Тя попада в другата – първата хипотеза, в която относително много малък брой граждани, независимо от кампанията ще направят едно волеизлияние преди попадането в евентуална критична ситуация, в която те ще се съгласят да бъдат дарители на органи.
И в този смисъл – и в първия аспект, и във втория, ние сме се съобразили и с европейското законодателство, с опита на страни, които са членки на Евротрансплант, а трябва да Ви споделя, уважаеми колеги, че в Европа съществуват и други организации – като Scandinavian transplant, като Southwest transplant, които също се занимават с проблемите на организацията и не само на донорството, но и обмяната на органи между отделните държави. Трябва да Ви кажа, че в България и до момента това е един много сериозен въпрос за страната, много голям проблем за страната. От шест години вече не е член на Евротрансплант, поради това че ние имаме брой на донори на милион население, които са абсолютно недостатъчни.
Необходимият минимум от донори е десет на милион население, тоест България трябва да има презумптивно 70 донора годишно, а за миналата година данните на Изпълнителната агенция показват, че имаме 16 донора общо за територията на страната, а като го разделим на седем милиона, вижте какво се получава.
По отношение на забележката на Министерството на финансите, че няма финансови разчети, ние направихме консултация с всички водещи трансплантолози в страната и заявихме, че при одобряването на този законопроект и влизането му в действие в определен от парламента срок – това не е задължително да стане с публикуването му в „Държавен вестник“, много от законодателните актове, които ние приемаме, са с отложен срок – 1 януари следващата година, 1 юни следващата година, са между 10 и 30 млн. лв.
Трябва да Ви кажа, че само за създаването на донорна банка в България – по всички механизми и критерии на европейските институции, са необходими – такъв проект съществуваше и беше предложен в българския парламент още преди десет години, са необходими около 15 млн. лв., тоест не приемаме, че няма никакви финансови разчети и тези финансови разчети са внимателно консултирани с водещите трансплантолози.
Не искам да ги споменавам поименно, но това са мои колеги и някои от тях добре познавате, а други не сте длъжни да познавате, но ме разберете добре, като трансплантолог, който е работил повече от 30 години в тази област: няма ли финансово обезпечаване на тази дейност, няма ли 24-часов контрол на донорската ситуация в България, ние никога няма да се измъкнем от тази ситуация! Всички помпозни приказки за това, че се опитваме нещо да направим – ето ги резултатите от миналата година: няма никаква промяна нито в донорските ситуации, нито в броя на трансплантациите и даже в някои направления имаме намаляване на броя на органните трансплантации, а в други направления имаме леко повишение, но е много по-ниско като абсолютна цифра от това, което се е наблюдавало само преди две-три години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете мисълта си.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин Председател, за забележката.
Приключвам и в този смисъл ние горещо Ви призоваваме да подкрепите нашия законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за изказване, колеги.
Откривам разискванията. Не виждам.
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Аз Ви благодаря, доктор Дариткова, за грижите към представящия мотивите.
Съвсем кратък ще бъда в моето изказване. Съжалявам, че интересът в залата е миноритарен в момента за въпроса, който касае всеки от нас – да не дава господ, но всички от Вас са имали близки или познати, които се нуждаят от тази форма на лечение. Почти всеки ден аз се сблъсквам с много критични ситуации на български граждани.
Искам да Ви споделя, колеги, че над хиляда души чакат за бъбречна трансплантация. Над хиляда души! Това е най-голямото направление в световната органна трансплантация в света, извършват се десетки хиляди трансплантации в света годишно. Това Ви го казах още преди една година: с темповете, с които се движим – по 20, 30, 40, 50 трансплантации годишно, ние не можем да достигнем изпълняването на сега нуждаещите се от трансплантационно лечение за 20 години, а те нямат време да чакат.
На второ място, това, което се подсказа като проблем на българската трансплантология, е, че беше обявена помпозна Програма за обучение на български лекари по белодробни трансплантации. Изведнъж се оказа през септември миналата година, и беше неотдавна, че една българска болница може, притежава и кадрите, и обезпечението да извърши такава трансплантация и тя да завърши успешно. Има много неща, които могат да се направят. Ние не казваме, че нашият проектозакон е всеобхватен, но искам да Ви кажа, че той е съвсем откровено и почтено насочен към проблемите на трансплантологията именно чрез Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, а не както тук се спомена преди малко през друг закон – Закона за лечебните заведения, което става вече една много порочна практика – да се вкарват в Заключителните разпоредби промени в Закона за трансплантацията, които по никакъв начин няма да улеснят динамиката в позитивно направление за решаване на този толкова важен за страната проблем. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов.
Реплики?
Други изказвания?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ВЕНКА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми вносители на Закона за изменение и допълнение на Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки! Вземайки отношение по този закон за изменение и допълнение на Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки, ще изразя същевременно и мнението на колегите от парламентарната група на ГЕРБ.
В началото на моето изложение искам да споделя, че нашата парламентарна група след подробно запознаване с мотивите на Законопроекта, с текстовете на сега действащия закон, както и със становищата на Министерството на здравеопазването и на Министерството на финансите, които подробно бяха коментирани тук и при представянето на Доклада на Комисията по здравеопазване, така и в изказването на доктор Михайлов, нашата парламентарна група няма да подкрепи този законопроект, ще се въздържи, тоест какъвто беше резултатът и в заседанието на Комисията по здравеопазване, което се проведе миналата седмица. Това не са действия на инат, както бяхме обвинени по време на заседание на Здравната комисия.
След малко ще Ви запозная накратко с нашите мотиви. Няма да го подкрепим не защото не оценяваме значимостта на мерките, които трябва да се предприемат по отношение на насърчаване на донорството, респективно за развитие и разширяване на обхвата на трансплантациите, напротив, както знаете, в рамките на компетенциите на Министерството на здравеопазването е, че работи приоритетно по оптимизиране на финансовата рамка в областта на трансплантациите. Да, наистина нещата не се случват бързо, но се работи по този проблем. От Министерския съвет е разработена и приета Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България със срок на действие от 2019 г. до 2023 г. Анализират се в момента възможностите за възстановяване на разходите и на относителния дял на средствата за труд и за дейности по трансплантация, финансирани от Министерството на здравеопазването. Това на практика е в съответствие с предстоящите промени в действащата Наредба № 29 от 2007 г.
Предложенията на вносителите и съответно нашето мнение за тях. В Раздел „Финансиране“ на Закона за трансплантацията на органи, тъкани и клетки вносителите предлагат промени, касаещи заплащане на действителните разходи на лечебните заведения, както и – според нас, императивен текст за въвеждане на законово задължение за Министерството на здравеопазването да осигурява чрез бюджета си за съответната година всички средства за обезпечаване на дейностите по трансплантацията. Тази промяна не е съобразена с определените в Конституцията правомощия на Народното събрание и на Министерския съвет по отношение на държавния бюджет и противоречи на Закона за публичните финанси за бюджетния процес.
Въвеждането на законово изискване за осигуряване чрез бюджета за съответната година на всички средства за обезпечаване на дейностите води и до известна несъгласуваност със свързаната законова уредба. Това касае част от дейностите по чл. 16, ал. 2 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Тук може да споменем медицинските проекти в областта на трансплантацията, в това число правилата за насърчаване на научните изследвания, правилата за държавните помощи и други.
И още нещо: приемането на това предложение евентуално би довело до финансиране на едни и същи дейности както от държавния бюджет, така и от Националната здравноосигурителна каса – изследвания в предтрансплантационния период, след дехоспитализация на пациента и други.
Уважаеми колеги, оценяваме предложението за разширяване на кръга от близки, които могат да изразяват воля за донорство по отношение на техния починал роднина, което дава възможност за реализиране на повече донорски ситуации, както и идеята лицата приживе да заявяват съгласие за донорство. Същевременно един от предложените текстове е, меко казано, притеснителен в морално-етичен аспект.
Ще цитирам Вашите предложения, става въпрос за чл. 21 с всички поправки, които Вие предлагате: „Вземането на органи, тъкани и клетки от починало лице може да се извърши, ако: лицето е изразило съгласие за вземане на органи – по съответния начин тук ще съкращавам четенето – е уведомена Изпълнителната агенция „Медицински надзор“; в здравноосигурителната книжка на лицето не е вписано несъгласие за вземане на органи, тъкани и клетки след неговата смърт, в случаите, когато има издадена такава, при изпълнение – нови текстове – на следните условия: в служебния регистър на Изпълнителната агенция има вписано несъгласие от лицето за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта му; за предстоящото вземане на органи, тъкани и клетки – тук вече разширяваме близките, които могат да дадат съгласие, съобщава се на съпругата или децата, родителите, в случай че не са налице близки, стигаме през братята и сестрите до роднините по втора съребрена линия.“ И идваме до този интересен текст: „Близките на починалото лице, на които съгласно поредността по буква „б“ е съобщено за вземане на органи, тъкани или клетки, в разумно кратък срок не са предявили писмен отказ, тогава пристъпваме към осъществяване на дейностите.“
Колеги, някой от Вас може ли да ми даде легална дефиниция на израза „разумно кратък срок“? Според мен е непрофесионално и несериозно да фигурира такъв израз в Закона. Не мога да се съглася и с факта, че няма да се съобразяваме с волята на близките в изброените хипотези. Не бихме подкрепили и предложението за отразяване на писмено съгласие или несъгласие за донорство, забележете, на чужденци, пребиваващи продължително, дългосрочно или постоянно в Република България.
Колеги, да предположим, че съвсем осъзнато и отговорно те са заявили съгласие, но тук възниква друг въпрос. Пак по този наш закон ние влизаме в противоречие със самия него, защото не е ясно къде са техните близки до втора съребрена линия, които могат да дадат писмено съгласие или несъгласие за извършване на донорство на органи, тъкани и клетки. Ако това не се случи и ако не ги открием за такова съгласие в разумно кратък срок, пристъпваме към осъществяване на дейности по Закона, след което можем, най-малкото, да очакваме скандал от страна на близките им.
Съвсем накратко ще засегна предложението за включване допълнително на лекуващия лекар в процеса на заявяване на съгласие за донорство. Преценката ни е, че не е удачно. Тук професор Михайлов разясни двете ситуации – едната чрез лекуващия лекар, другата чрез общопрактикуващия, както е досега, в тридневен срок, но в тази втората вече се работи в ситуация на спешност и, както и досега, близките могат да дадат разрешение за вземане на органи, тъкани или клетки.
За лекуващия лекар – аз казах и по време на заседанието на Комисията, че всеки, който се е занимавал с административна дейност, би се съгласил колко трудно се администрира един процес, в който има голям брой участници. С евентуалното приемане на тази промяна, вместо да намалим административната тежест, ще натоварим допълнително нашите колеги, които знаем, че са твърде натоварени с ежедневната си работа.
По същата причина смятаме, че не е приложим и предложеният много кратък срок от 24 часа за уведомяване от страна на общопрактикуващия лекар на Изпълнителната агенция. За нас три дни към момента е удовлетворителен период, а както спомена и доктор Дариткова, запознавайки ни с Доклада, Министерството на здравеопазването има намерение да се намали, но разумно, този срок евентуално при предлагане на промени в Закона за лечебните заведения.
Вече беше казано, че предстои разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, в който има разработена детайлно част, която касае трансплантациите. Ние осъзнаваме, че в Закона, за който говорим вече толкова време, трябва да се внесат промени, които да гарантират подобряване на дейността, и разчитаме това да се случи, като дадем началото с предстоящото разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.
Убедени сме, че в това обсъждане бихме могли да постигнем консенсус и да коригираме някои от текстовете, от което той обективно има нужда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Реплики?
Господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Засега ще се опитам да вляза в рамките на репликата – предполагам, че няма да успея и след това ще направя изказване.
Ще започна с това, с което завършихте. Вие се надявате с действията си сега в тази зала, а и изобщо, със Закона, който евентуално нещо се подготвя, да започнете да решавате проблема. Ако сега ще започвате да решавате проблема, след като вече само от списъка на чакащите за белодробна трансплантация починаха над десет човека за последната една година, да знаете, че сте закъснели. Поне това беше заявката.
Идеята – тук съм си отбелязал един куп неща, главното обаче – казвате, че, както досега, темповете са Ви удовлетворителни – така гласяха Вашите думи. Убеден съм, че за Вас може да са удовлетворителни и, както досега, да са добри, но за хората, с които поне аз имах нещастието да се сблъскам през последните години, никак не са добри темповете. За някои от тях бяха абсолютно фатални. Списъкът – няма да спекулирам сега да Ви го изброявам, но най-вероятно ще се наложи рано или късно да Ви изброявам човек по човек. Бяха болезнени спомени за всички нас през последната година, а са доста. Така че нито са Ви добри сроковете, нито Ви е удовлетворителна работата, нито позицията Ви по този закон е адекватна!
Бих желал или по-скоро бих се замечтал като човек, който вече трети мандат присъства в тази зала, да има някакви теми и каузи, по които да можем да достигаме до единство в залата. Разбирам, че политизирането и някак си противопоставянето на едните и другите е част от политическата работа – то може би е част от търсенето на истината. Разбирам, че всички ние, включително и ние, отляво, често пъти изпадаме в политизиране, само че в случая си мисля, че то е абсолютно безсмислено. И нищо не пречи да си продължите работата по Закона за лечебните заведения или по който искате още закон, но да вземете хубавото от този. А за да го вземете, трябва да го приемете на първо четене, да направите промени на второ, които да го осмислят. И това би било логично, ако не е политизирането и партизирането. Няма да имам време сега и ще спра, защото тук имам още куп неща, като например „разумно краткия срок“, който е част от сегашния закон…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Репликата Ви продължи…
АНТОН КУТЕВ: Приключвам, извинявам се. Ще се включа след това.
Това, което правите в момента – не е проблемът, че е партизиран и политизиран проблемът, а че струва човешки животи и се учудвам как не Ви тежат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Втора реплика?
Господин Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми колега, много пъти съм споделял в тази зала, че човек, когато тръгне да прави предложение или опониране в една много специфична област, трябва много внимателно да се запознае с проблемите на областта. Всичко това, което прочетохте – ако ме слушахте внимателно, когато изложих тезата, е законодателно състояние в държави от Европейския съюз! Никъде в тези държави, които са членки на „Евротрансплант“, които ни надминават в десетки пъти по своята ефективност на трансплантационната програма, не се поставят на дискусия вече проблемите, които Вие сега повдигате, не искам да ги споменавам, защото ще се повтаряме един друг двамата, докато, както казват поетите, свят светува.
По отношение на останалото също – финансовата рамка и така наречените несъответствия, че се стигна и до Конституцията, няма такова нещо. Това се опитах да Ви го обясня съвсем добронамерено. С множество наши закони, които са приети с отложено действие в рамките на следваща календарна година.
А искам да Ви кажа, уважаеми колега, че в Република Полша, която в момента се намира на първо място от целия бивш източен блок като икономика и като здравеопазване, в областта и на трансплантологията, е приет специален закон за стимулиране на здравеопазването, който, независимо от това какви политически сили управляват страната, всяка година обезпечава технологично развитието на медицината в Република Полша!
Тоест нищо от това, което сме предложили, не може да бъде отхвърлено с лека ръка! И наистина тук е прав колегата Кутев, че по-скоро това прилича – ние внесохме този законопроект през септември месец, уважаеми колеги… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Сега, пет-шест месеца по-късно, когато се появи Законът за лечебните заведения…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете мисълта си.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …отново със Заключителни разпоредби, които касаят трансплантациите, Вие го вкарахте в Комисията, респективно в залата и се мъчите да го неглижирате. Това не помага за консенсуса. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Трета реплика?
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема доктор Дариткова, уважаема доктор Стоянова! Като лекари всички виждаме, че имаме един проблем, никой не го оборва това нещо – 16 донори, безумие, 1162 човека, които чакат трансплантация! Повтарям, дайте да видим какво можем да направим максимално бързо да се получи някакво подобрение на цялата тази работа. Близо една година, откакто се прие тази програма за оптимизиране на трансплантационната дейност, ефектът между 2019-а и 2018 г. е нулев – по 16 трансплантации.
Най-човешки Ви моля – дайте да помислим, за да можем да изгладим нещата още между първо и второ четене. Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тасков.
Дуплика – имате думата, уважаема госпожо Стоянова.
ВЕНКА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам съвсем накратко да коментирам по-скоро направените реплики от колегите.
Господин Кутев, ако не сте ме разбрали правилно, че сега започваме дейности във връзка въобще с трансплантациите, не е така. Ако бяхте чули поне, че споменах за Национална програма, която е разработена, тя доказва, че вече в стратегически план се предвиждат действия във връзка с трансплантациите. Няма да влизаме в спорове.
Освен това, говорейки за ЗИД-а на Закона за лечебните заведения и предложенията, за които казахме, че част от дейностите могат да се впишат в тази промяна, това са предложения, които са направили вносителите от Вашата парламентарна група, но в този законопроект са прецизирани и са изчистени точно тези моменти, които ни притесняват и които аз подробно засегнах в моето изказване.
Разумно краткият срок, между другото, е от Вашия законопроект, а не от сега действащия закон – и това уточнение искам да направя.
С колегата Михайлов няма да споря на тема трансплантология – той все пак е специалист в тази област, затова в моето изказване не съм се опитала чисто професионално да критикувам каквото и да е по отношение на дейностите по трансплантация в България.
Благодаря за професионалните насоки, които той даде, за международния преглед в Европа, който направи, по-скоро до нас. Че през месец септември Вие сте внесли Законопроекта – без да съм адвокат на Министерството на здравеопазването, може би техният законопроект, който се превърна в ябълка на раздора в последните дни, в момента е бил качен за публично обсъждане, защото би трябвало да има такава административна мярка.
Колега, 16 донори – наистина 16 донори, но няма как ние сами да снабдяваме страната с такива, да пази господ от по-страшни неща, за които хората така и така си говорят късно вечер или по тъмно и си пазят децата – това в рамките на малко черната шега. Такава е ситуацията. Още веднъж Ви казвам, че не можете да ни убедите да подкрепим Законопроекта.
В заключение, искам да направя процедура, господин Председател – да удължим времето до провеждане на гласуване по тази точка, имаме достатъчно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Венка Стоянова.
Гласували 142 народни представители: за 121, против 15, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Продължаваме работа до приключване на гласуването.
Заповядайте, госпожо Найденова – имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да кажа, че гласувах за удължаване на времето, защото някои неща трябва да бъдат казани в тази зала. Те бяха казани и на самата Комисия. Вече действително става практика чрез Закона за лечебните заведения да се променят много закони, включително и Законът за трансплантациите. Нещо, което е изключително обидно!
Знаете, казах го и на Комисията, че високотехнологичната медицина, към която се стремим в България, няма да стане. За съжаление, има толкова много пропуснати години и това, за което алармира доктор Михайлов, като че ли някои продължават – или нямат интерес, или не искат да чуят неговия глас. Защото само след седмица ние ще гледаме поредните промени чрез Закона за лечебните заведения в Закона за трансплантациите, където ще прочетете „внос“, „износ“, „митници“ за тъкани и органи. Забележете, това са български тъкани и органи, с които ние, особено при износа, ще снабдяваме в кавички – не че нямат нужда, други държави, вероятно от Европейския съюз.
Вместо да си развиваме нашата трансплантология, и това е основата, независимо от това, че цените – Вие чухте грубо, ориентировъчно сумата, която не е толкова тежка за една България, ние продължаваме да тъпчем и да препращаме хората в чужбина да извършват трансплантациите.
Искате ли да развиваме високотехнологична медицина, или да даваме възможност на други да търгуват с български тъкани и биоматериали, решавайте сами?! Лично аз бях разочарована от гласуването в Здравната комисия. Предполагам, че след малко също ще бъда разочарована.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Извинявам се, но искам да върна темата на нещо, което може да се окаже, че ни се превръща в основна тема напоследък, и то е в личната отговорност на всеки един от нас, когато прави нещо в тази зала.
Честно казано, отдавна съм се убедил, че ключовите законопроекти, които променят даден отрасъл или правят сериозна реформа в него, няма как да бъдат предложени от опозицията по много причини. Първо, защото опозицията няма онзи административен капацитет, с който разполага Министерският съвет и министерствата. Второ, защото идеите на опозицията могат съществено да се различават от тези на министри и всъщност това да обезсмисли целия процес, и така нататък. Така че, когато говорим за криза в цялата политика по трансплантациите, за драматична липса на донори – в смисъл седем пъти по-малко, отколкото ни трябват, всичко това касае човешки животи, човешки съдби и драми. Тук става дума за сериозна криза. Не вярвам, че който и да било законопроект на опозицията може да разреши тази криза, и не би трябвало да е така. Това са кризи, които трябва да се разрешават от мнозинството.
В това отношение отговорната позиция на една смислена и работеща опозиция е да търси моменти, в които може да бъде полезна, и да предлага решения, които да поведат по някакъв начин системата напред. Повече от това опозицията не може да направи.
Убеден съм, че с този законопроект колегите правят точно това. Те намират онези пролуки в системата, в която Ви казват: „Абе тук може да направим три крачки.“ Разбира се, Вие винаги може да им обясните, че тези три крачки не са най-важните, че Вие имате една голяма стратегия, която сега ще реши проблемите с трансплантациите. Вярно е, че тези Ваши обяснения се сблъскват пряко с действителността, защото резултатите от последните години не са тези. В края на краищата ГЕРБ управлява на практика от 10 години.
Десет години, между другото, за някои от европейските държави са били достатъчни, за да променят своето място по броя трансплантации в Европейския съюз – значително! За 10 години те са успели да направят съществени неща, които се измерват със стотици, до хиляди човешки животи. Толкова са спасените за тези, които успяха за 10 години да мръднат от последните към предните места. Ние направихме обратното.
Това, за което в момента разговаряме, струва човешки животи. Самочувствието, че като сме управляващи, ние зачеркваме всичко, за да си направим нашето, в края на краищата то пак ще падне върху Вас. Проблемът е, че – междувременно си записвайте, за съжаление, записвайте си броя на жертвите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Реплики има ли? Не.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, № 954-01-68, внесен от Георги Михайлов и група народни представители.
Гласували 145 народни представители: за 64, против 1, въздържали се 80.
Предложението не е прието.
Съобщения за парламентарен контрол на 31 януари 2020 г.:
1. Разисквания по питане.
Разисквания по питането от народните представители Таско Ерменков, Жельо Бойчев, Виолета Желева и Атанас Костадинов към министъра на енергетиката Теменужка Петкова относно политиката на Министерството на енергетиката по отношение на бъдещето на въглищните топлоелектрически централи в България.
2. Отговори на въпроси и питания:
- заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова ще отговори на един въпрос от народния представител Румен Гечев;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на един въпрос от народния представител Иво Христов;
- министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на два въпроса от народните представители Васил Антонов; и Хасан Адемов;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на четири въпроса от народните представители Анна Славова и Евдокия Асенова; Ирена Анастасова – два въпроса; и Таня Петрова;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на шест въпроса от народните представители Георги Михайлов – три въпроса; Милко Недялков; Георги Гьоков и Нона Йотова; и Кристиан Вигенин и Николай Пенев;
- министърът на околната среда и водите Емил Димитров ще отговори на един въпрос от народния представител Васил Антонов и на едно питане от народните представители Ивелина Василева и Емил Христов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на четири въпроса от народните представители Смиляна Нитова; Боряна Георгиева; Кристина Сидорова; Добрин Данев и Крум Зарков.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят Томислав Дончев на един въпрос от народните представители Кристина Сидорова и Димитър Данчев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на два въпроса от народните представители Добрин Данев и Крум Зарков; и Никола Динков; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Надя Клисурска-Жекова;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов; и Валентина Найденова;
- министърът на труда и социалната политика Деница Сачева на два въпроса от народните представители Антон Кутев; и Таня Петрова; и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков; и Надя Клисурска-Жекова;
- министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Надя Клисурска Жекова;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на един въпрос от народния представител Теодора Халачева; и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Гьоков; и Валентина Найденова.
Поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народния представител Павел Шопов към министъра на културата Боил Банов;
- две питания от народния представител Дора Янкова към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков – едно питане; и към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев – едно питане.
Следващо редовно пленарно заседание утре от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,06 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Александър Ненков
Сергей Кичиков
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект на Конституция на Република България

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

Избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране

Избор на член на Централната избирателна комисия





    Последни заседания