Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 7 февруари 2020 г.
Открито в 9,02 ч.
07/02/2020
Видео архив » Преглед на видео архив
ТРИСТА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 7 февруари 2020 г.
Открито в 9,02 ч.


Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Станислав Иванов и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! (Звъни.)
Има кворум. Откривам заседанието.
Господин Симеонов – процедура.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, предлагам в дневния ред на днешното заседание да бъде включено разглеждане на Закона за хазарта – второ четене, като втора точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Колеги, ще подложа предложението на господин Симеонов на гласуване.
Гласували 163 народни представители: за 102, против 45, въздържали се 16.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА АГРОХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА.
Вносител – Министерският съвет на 3 февруари 2020 г.
С Доклада на Комисията по земеделието и храните ще ни запознае господин Райков.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНДРИАН РАЙКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да представя на Вашето внимание Доклада на Комисията по земеделието и храните, моля за допуск в залата на доктор Петя Петкова – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“ към Министерството на земеделието, храните и горите, и доктор Илиян Костов – заместник-изпълнителен директор на Центъра за оценка на риска на хранителната верига.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 143 народни представители: за 132, против 4, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Райков.
ДОКЛАДЧИК АНДРИАН РАЙКОВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за управление на агрохранителната верига, № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 5 февруари 2020 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В работата на Комисията участие взеха – от Министерството на земеделието, храните и горите: доцент доктор Янко Иванов – заместник-министър, доктор Петя Петкова – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“, доктор Галя Костадинова – началник на отдел „Безопасност на храните“, и Диана Филева – изпълняващ длъжността началник на отдел в дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“; от Българската агенция по безопасност на храните: Анита Пашова – директор, Емил Кръстев – началник на отдел в дирекция „Правна“, Пенка Манева – началник на отдел, доктор Даниел Денев – главен експерт в дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“, доктор Борис Борисов – директор, и доктор Антонио Радоев – началник на отдел в дирекция „Контрол на ветеринарномедицинските продукти“; от Центъра за оценка на риска по хранителната верига – доктор Илиян Костов – заместник изпълнителен директор.
Законопроектът с мотивите към него беше представен от заместник-министър Иванов, който обясни, че с него се унифицират правилата за контрол и координация между компетентните органи по цялата агрохранителна верига, които към настоящия момент са регламентирани в множество отделни закони. Със Законопроекта се осигурява и прилагането на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита.
В тази връзка със Законопроекта се уреждат компетентните органи и администрации, осъществяващи държавната политика, официалния контрол и оценката на риска по агрохранителната верига, както и техните функции, свързани с обмена на информация по отношение на риска по агрохранителната верига.
Регламентират се общите и специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига на територията на страната. Разписани са условията и редът за вземането на проби, за определяне на лабораториите за целите на официалния контрол и на националните референтни лаборатории. За ефективното извършване на официален контрол се предвижда изготвянето на Многогодишен национален контролен план, чието изпълнение ежегодно ще бъде докладвано на Европейската комисия.
Регламентирани са координацията и взаимодействието на органите на официалния контрол с други органи, както и осъществяването на административна помощ и сътрудничество между компетентните органи на Република България, държавите членки и Европейската комисия.
Определят се мерките при кризи и извънредни ситуации, както и финансирането на дейностите, свързани с официалния контрол по агрохранителната верига.
Създават се съответните административнонаказателни разпоредби.
С Преходните и заключителните разпоредби се правят съответните изменения в Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за фуражите, Закона за защита на растенията, Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за животновъдството, Закона за виното и спиртните напитки и Закона за Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона ще следва да бъдат издадени в шестмесечен срок от влизането му в сила.
В последвалата дискусия от парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че няма да подкрепят Законопроекта, и отбелязаха, че намират за ненужно приемането на отделен закон, при условие че и в момента всички компетентни органи и техните контролни функции са разписани в съответните закони.
От парламентарната група на „Движението за права и свободи“ призоваха да бъде дадено достатъчно време между първо и второ четене на Законопроекта за прецизиране на текстовете и за тяхното съгласуване с всички заинтересовани страни.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 13 гласа „за“, 1 глас „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за управление на агрохранителната верига, № 002 01 10, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Райков.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това е закон, който в последните три години ни се предлага за втори път – Управление на агрохранителната верига. Много странен закон, защото в него няма почти нищо ново, ако смея да кажа, с изключение на една част, която касае актуализация, но по-нататък ще се спра каква е тя.
В този законопроект има следните предложения.
Първо, преповтаряне на правната рамка в десет и сега действащи закона, които касаят хранителната верига. Тези закони имат своите компетентни органи. Те и сега изпълняват своите задължения. Първата част от Законопроекта казва кои са компетентните органи в сферата на храните.
Питането е: защо трябва да ги преповторим? Защо трябва да кажем, че Министерството на земеделието, храните и горите, Българската агенция по безопасност на храните имат отговорности по отношение например здравеопазването на животните? Защо Министерството на околната среда и водите има компетенции по отношение чистотата на водите? Защо Министерството на здравеопазването има компетенции по отношение минералните и изворните води? Та първата част от Закона е една ретроспекция на това, което има и сега в действащото законодателство. Пак искам да повторя, че то е синхронизирано с европейското и там няма никаква драма, няма никакъв проблем. (Шум.)
Втората част от Законопроекта казва: в областта на храните има 38 регламента и те са: първо, второ, трето – изброени. Регламентите действат пряко. Няма абсолютно никаква нужда да ги изброяваме, защото ние сме задължени да ги прилагаме.
В мотивите на вносителите се говори за актуализация на правната рамка. Единственото нещо, което виждам като актуализация на правната рамка, е размерът на глобите. На практика 50% от Законопроекта са глоби, които са в пъти повече от сега действащите и приетите в тази рамка.
Няколко примера мога да Ви дам по отношение на това какви глоби се налагат. Ако например се извършва дейност в нерегламентиран обект по отношение на храните, сега глобите се движат от 6000 до 8000 лв. В предлагания законопроект те достигат до 100 хил. лв., при различни нюанси за това. Но как ще се прецени дали ти застрашаваш, не застрашаваш, има ли икономическа вреда? Това са неща, които не са описани, и вероятно този, който осъществява санкцията, малко трудно би могъл да прецени такава една широка граница на глобите как може да бъде прилагана, но 100 000 лв. е нещо, което поне в българското законодателство и по отношение на храните досега нито е предлагано, нито е приемано. (Шум.)
По-високи санкции за всякакви опити за осуетяване на контрол, каквото и да значи това. Тези санкции достигат до 10 хил. лв. Санкции за случаите, когато не се окаже изискано съдействие – отново санкциите достигат до 10 хил. лв. Тоест новото и актуалното са санкциите, които се предлагат в Законопроекта в достатъчно широки граници, и тези широки граници дават простор на това кой как ще тълкува Закона и кой как ще прилага тези санкции.
Искам да Ви обърна внимание, че този законопроект, в частта „санкции“, обхваща 650 хиляди стопански субекти. Не мога да си представя какво би се случило, ако на базата на приетия Законопроект, на базата на приетите санкции, които са решения… (Шум.)
ПРЕСДЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата, колеги!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Интересът е изключително голям, предполагам, към този законопроект, но се налага да направя това изказване, защото съм убедена – още преди три години, когато се предлагаше, че това е закон, който няма нужда нито да бъде приеман, нито актуализиран. Така или иначе, както се въртят нещата, през три години ние отново го предлагаме.
Миналият парламент не успя да го приеме. Много се надявам с изказването си да Ви обърна внимание върху това, което ще следва. Ако трябва да приемем законопроект само защото ще разпишем нещо, което няма да се прилага, по-добре да не полагаме усилия – първо, второ четене, да създаваме напрежение. Съгласете се, че всеки един стопански субект, който работи в сферата на агрохранителната верига, когато прочете 30 страници санкции – коя от коя по-безумна, сигурно ще влезе в ситуация по-добре да не се занимава с производство на храни, дистрибуция и търговия. Най-лесно е – нашият пазар така и така е отворен, да направим необходимото, за да си внасяме храни, да създаваме предпоставки българският бизнес да отиде някъде на дъното в своето развитие.
Ние категорично не подкрепяме този законопроект! Считаме, че по начина, по който е представен – това, което се предлага, ще създаде не само правен хаос, ще създаде и значителни вреди за стопанските субекти, които работят в агрохранителната верига – 650 хиляди на брой!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлаганият Законопроект е много важен, тъй като засяга милиони производители на храни, милиони потребители на храни, милиони търговци на храни. Обхватът му е толкова голям, че не може с лека ръка да пренебрегваме и бързо, бързо да претупваме един много важен закон.
Вярно е, че сега цялата тема за хранителната верига е много разпръсната – уредена е в десет отделни закона, и е в отговорностите на поне четирима министри, като отделни части на отговорност, което създава, естествено, и много проблеми поради разпокъсаността на ангажиментите и разпръснатостта на законодателната база.
За съжаление, този законопроект като всички останали има много дълга история. Работата по него започва още през 2015 г., в 2016 г. се внася в парламента за първи път, ако не се лъжа, след това следва дори нотификация в Европейската комисия, след това дълго време не получава финансова обосновка.
Така или иначе, през 2019 г. се създава работна група, която започва да работи отново по този законопроект. Защо ли? Защото първият Законопроект е работен по един регламент, междувременно, пак, отново се променя регламентът. Разказвам всичко това, защото имам лош спомен, като чуя, че един законопроект се работи няколко години, че един законопроект трябва да събере в себе си законодателната база от няколко други закона. Всичко това го давам като пример, за да Ви припомня, че това се случи и с небезизвестния Закон за земята, който шумно се провали миналата година. Много се надявам, че като правя аналогия с него – като развитие на закона, този законопроект да не последва съдбата на Закона за земята.
Между другото, не само Законът за земята, а и още няколко други закона не видяха бял свят през 2019 г. Както е тръгнал този законопроект да се работи, много ми се иска да не стигне до същата фаза, до която стигна Законът за земята, Законът за градушките и няколко други.
Уважаеми колеги, ако ще правим механичен сбор – да събираме десет закона в един, и няма да променяме политиките в сектора, мисля, че не си заслужава упражнението. Много пъти сме били свидетели на механично събиране на закони, които са разпръснати в няколко други, за да направим един, който всъщност не работи.
В края на краищата, уважаеми колеги, проблемът не е в липсата на законодателство. Проблемът е в прилагането на това законодателство от страна на администрацията.
Ние ще подкрепим този законопроект, но моля вносителите да дадат максималното време между първо и второ четене, за да не се повтори това, което онзи ден се случи със Закона за ветеринарномедицинската дейност – браншът да не е разбрал. Да има максимално дълъг срок за контакти и обсъждане с бранша, за консултации с бранша, и то не само с големите, а и с малките, за да не би хубавите идеи, заложени в този закон, отново да срещнат неразбиране поради лоша комуникация. В името на контакта, на диалога, на комуникацията, моля вносителите да направят така, че максимално да се удължи времето между първо и второ четене, за да може това обсъждане да мине и да създадем хубав закон, който ще е полезен за всички в страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Абазов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Господин Абазов завърши с думите: „Дано да приемем един хубав закон.“ Не знам колко хубав закон ще приемем. Самият той каза, че това е сбор от закони – абсолютно излишно движение.
Разбирам вносителите, че трябва да спазим Регламент (EС) 2017/625 на Европейския съюз, но, доколкото имам информация, не във всички европейски държави има закон, който е сбор от закони, които отговарят за процеса на агрохранителната верига.
Ще дам един пример в самия Законопроект: „Раздел I – Органи, осъществяващи държавна политика“, и се изброяват: Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката.
В „Раздел II – Органи, осъществяващи официален контрол“ отново се изброяват същите. Тоест ние преповтаряме, чудим се как да запълним този законопроект.
И това, което каза професор Бъчварова за глобите. Спомняте си, когато гледахме преди две-три седмици Закона за маслодайната роза, и тогава Ви казах: един час приемахме същността на самия законопроект – как ще подпомагаме земеделските производители; два часа – глоби и санкции. Тук горе-долу е същото.
Няма как да накараме нашите земеделски производители да бъдат насърчени, така че те да се занимават – дали с растениевъдство или с животновъдство. Ние отново правим Закон за санкции и с тези санкции, за които и професор Бъчварова каза, до 100 хил. лв., нали се сещате какъв сигнал даваме днес на земеделските производители?
От нашата парламентарна група няма как да подкрепим този законопроект. Според мен това спокойно можеше да стане в един правилник на Министерския съвет, в който тези неща да бъдат обобщени, добре структурирани. Да преповтаряме нещо в законопроект, което до този момент е правено, ми се струва излишно.
Ще завърша само с мотивите, в които се казва, че такъв закон до настоящия момент няма и че този закон обаче сегментира елементите на агрохранителната верига и не става ясен обхватът ѝ в нейната цялост, като един непрекъснат процес. Тоест казваме, че до момента е имало проблеми по агрохранителната верига и с този закон тези проблеми ще бъдат решени. Аз много се надявам, че сектор „Свиневъдство“ чрез този закон, ако бъде приет, отново ще бъде водещ, но се съмнявам в неговите ползи. От нашата парламентарна група няма да подкрепим този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Георгиев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за управление на агрохранителната верига, № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г.
Гласували 149 народни представители: за 102, против 41, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура – заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предлагам максимално да се удължи времето между първо и второ четене на Законопроекта за управление на агрохранителната верига.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение на господин Абазов за удължаване на срока.
Гласували 135 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка за днес:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА.
Госпожа Стоянова ще ни запознае с Доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-4, внесен от народния представител Валери Симеонов и група народни представители на 16 януари 2020 г. и приет на първо гласуване на 29 януари 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 4 се създава ал. 3:
„(3) Лиценз за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, може да бъде издаден само на държавата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги?
Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона и създадения нов § 1, подкрепени от Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 31.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 1 по вносител има предложение на народните представители Валери Симеонов и Христиан Митев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1, който става § 2:
„§ 2. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „и в жилищни сгради в режим на етажна собственост без решение на общото събрание на собствениците, взето по реда на Закона за управление на етажната собственост“.
2. В ал. 2 съюзът „или“ се заличава, а след думата „обекти“ се добавя „или вериги от обекти (пунктове)“.
3. Създават се нови ал. 9 и 10 и ал. 11:
„(9) Забранява се разпространението на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри в обекти или вериги от обекти (пунктове), които не са включени в удостоверението по чл. 34 и не са обозначени за съответните игри.
(10) Забранява се изплащането на печалбите от лотарийни игри извън обекти или вериги от обекти (пунктове) по ал. 9, както и извън банки.
(11) Забранява се продажбата на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри на ненавършили 18-годишна възраст лица.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1, който става § 2 по Доклада на Комисията.
Гласували 135 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението, а то е:
„Създава се § 1а:
„§ 1а. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „пряката реклама на хазартни игри, включително рекламата на такива игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица“ се заменят с „рекламата на хазартни игри“.
2. Ал. 6 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители.
Гласували 149 народни представители: за 50, против 57, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 2 по вносител има предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 14 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Държавното предприятие осъществява дейността по организиране на лотарийни игри с нает от него персонал в собствени или наети пунктове, които са обособени и обозначени като пунктове за лотарийни игри.“
2. В ал. 2, изречение второ накрая се добавя „съгласувано с министъра на финансите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2, който става § 3 по Доклада на Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 42.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 15 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „моментни лотарийни игри и“ се заличават.
2. В ал. 2 думите „Хазартните игри“ се заменят с „Томболите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 4, предложен и подкрепен от Комисията.
Гласували 135 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 38.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 34, ал. 2, т. 4 думите „централен пункт и пунктове“ се заменят с „адрес на централния пункт и адресите на пунктовете“.“
Комисията предлага § 3 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в параграфи 1, 2 и 3.
Комисията предлага § 4 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в параграфи 1 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 5 и отхвърлянето на § 3 и § 4, тъй като са отразени на систематичното им място.
Гласували 132 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 33.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението, а именно:
„Създава се § 4а:
„§ 4а. В чл. 85, ал. 1, т. 2 след думата „реклама“ се поставя точка и запетая и текстът до края на изречението се заличава.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители.
Гласували 140 народни представители: за 35, против 64, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 6:
„§ 6. В чл. 86, ал. 1, т. 5 накрая се добавя „или е определена дължимата такса по чл. 30, ал. 3 или 4“.“
Предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат § 7 и § 8:
„§ 7. В чл. 97 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което наруши забраните по чл. 9, ал. 9 или 10.“
§ 8. В чл. 110, ал. 1 след думите „нарушение на“ се добавя „чл. 9, ал. 11 или“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване новосъздадените параграфи 6, 7 и 8.
Гласували 136 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 35.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители:
„§ 4б. В Допълнителни разпоредби, § 1 т. 23 се отменя.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители.
Гласували 135 народни представители: за 33, против 63, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 5 по вносител има предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 9:
„§ 9. (1) От деня на влизането в сила на този закон лицензите за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, издадени на организатори, различни от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, се прекратяват и съответните удостоверения по чл. 34 се обезсилват.
(2) Печалбите от игрите по ал. 1, които не са изплатени до влизането в сила на този закон, се изплащат съгласно утвърдените игрални условия и правила за съответната игра.
(3) От деня на влизането в сила на този закон се преустановява разпространението и продажбата на билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци за участие в игрите по ал. 1 от организатори, различни от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“.
(4) Издадените за игрите по ал. 1 билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци, които не са продадени до влизането в сила на този закон, се унищожават до 31 декември 2020 г. по реда на чл. 50, ал. 3.
(5) Държавната комисия по хазарта публично оповестява по подходящ начин обстоятелствата по ал. 1 – 4.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, подкрепен от Комисията и редакцията на § 5, който става § 9 по Доклада на Комисията.
Гласували 140 народни представители: за 106, против 16, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 10:
„§ 10. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата привеждат дейността си в съответствие с него.
(2) Висящите производства по издаване на лицензи, извършване на промени по издадени лицензи, както и за издаване на удостоверения по чл. 34 за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, на организатори, различни от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, се прекратяват и внесените държавни такси се възстановяват на съответните лица.“
Предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 11:
„§ 11. В Закона за приватизацията и следприватизационния контрол (обн., ДВ, бр. …) В приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 в раздел ХI „Министерство на физическото възпитание и спорта“ се добавя нова т. 3:
„3. Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и обособени части от него“.“
Предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 12:
„§ 12. Параграф 6 влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 10.
Гласували 134 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 28.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 11.
Гласували 136 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване новосъздадения § 12.
Гласували 132 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 27.
Предложението е прието.
Колеги, това беше краят на пленарната програма за днес.
Продължаваме с парламентарен контрол от 11,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, продължаваме с:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили три питания за периода от 31 януари до 6 февруари 2020 г.
Постъпило е питане от народния представител Павел Шопов към Владислав Горанов – министър на финансите, относно влизане на страната ни в Еврозоната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 февруари 2020 г.
Постъпило е питане от народния представител Дора Янкова към Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, относно осигуряване на качествени и достъпни обществени пътнически услуги. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 февруари 2020 г.
Постъпило е питане от народния представител Дора Янкова към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, относно подобряване на достъпа до аптеки и повишаване на качеството на фармацевтичната грижа. Следва да се отговори в пленарното заседание на 14 февруари 2020 г.
Постъпили писмени отговори от:
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Христо Гаджев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Десислава Тодорова;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Валентина Найденова;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представите Георги Гьоков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Георги Йорданов;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Надя Клисурска;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Надя Клисурска;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Надя Клисурска;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Никола Динков;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на два въпроса от народните представители Крум Зарков и Стефан Бурджев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на десет въпроса от народния представител Иван Валентинов Иванов.
Продължаваме с въпроси към госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи. Тя ще отговори на въпрос от народните представители Георги Йорданов, Кристиан Вигенин и Иван Ибришимов относно Граничен контролно-пропускателен пункт „Трекляно“ – село Извор, Сърбия.
Имате думата, уважаеми господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Първо, искам да приветствам Министерството на външните работи за дейността, която извърши по повод признаването на българското малцинство в Сърбия – нещо, което се надяваме да има много положителен ефект и е глътка надежда за нашите етнически сънародници. След това обаче има още много проблеми.
Проблемът, който искаме да поставим, е за тези наши етнически сънародници от Босилеград и областта. Там етническите българи по официално преброяване са между 70 и 83%. Босилеградската община и регионът са една изостанала част от Сърбия, има много проблеми, които са демографски, икономически, социални и проблеми в областта на здравеопазването. Тези хора се обръщат към нас и намират решение на голяма част от своите проблеми в България. Проблемът е, че за да стигнат например до София, трябва да преминат през Граничния контролно-пропускателен пункт „Калотина“, което представлява над
120 – 130 км и е на около два часа и половина път. Особено в зимни условия е доста тежко за пътуване.
В същото време разстоянието между Босилеград, село Извор и Трекляно е между пет и десет километра. Там във времето е съществувал граничен контролно-пропускателен пункт, а сега съществува по време на събора „Свети дух“ – мисля, че е през месец август, когато родовете от двете страни на границата празнуват и те могат да преминават. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Предложението на хората от Босилеград е този пункт, който е в местността Славчето, ако не се лъжа, да стане постоянен. Тогава те могат да намерят препитание в Трекляно, в Кюстендил, в Бобов дол, а също и здравеопазване, тъй като в Босилеградска община здравеопазването не е на особено голяма висота. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Въпросът ми е: какво е Вашето отношение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Йорданов, приветствам смисъла на Вашия въпрос и всичко, което казахте за ситуацията там, подкрепям го и съм съгласна. Винаги съм била готова и съм готова в бъдеще да участвам в дебати по отношение на защита правата на българските общности зад граница и това какво повече може българската държава да направи за тях. Също така това е единият от приоритетите на Министерството на външните работи, но и на другите ведомства. Знаете, че в момента това не е концентрирано само на едно място. Благодаря за това, че този въпрос получава и надпартийна подкрепа, защото мисля, че целта на всички е една и съща.
Искам да направя едно уточнение преди да отговоря конкретно на въпроса Ви, че винаги сме подкрепяли изграждането на гранични контролно-пропускателни пунктове, което да стимулира икономиката, туристическия поток и по-бързото придвижване на хората от двете страни на границата, но вземането на решенията не е от компетентността само на Министерството на външните работи. Както знаете, има Междуведомствена комисия –нарича се Съвет по въпросите на граничния контрол, в който участват Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, транспорта, информационните технологии и съобщенията, финансите и други структури, включително, разбира се, и нашето Министерство.
По конкретния въпрос. Сега Вие уточнихте, че 120 км е пътят от Босилеград до София. В същото време обаче пътят от Босилеград до Кюстендил при съществуващия и функциониращ от 1968 г. граничен контролно-пропускателен пункт е под 50 км, като от Босилеград до границата е под 20 км. Цялото разстояние до Кюстендил се взима за около час при нормална паспортна и митническа проверка. Евентуалното откриване на ГКПП „Трекляно“ не само няма да съкрати пътя между Кюстендил и Босилеград като километри, но и ще го удължи поради тежкия терен и съществуващата по-лоша инфраструктура в момента. Всъщност пътят до Кюстендил е двулентов, в добро състояние.
От 2017 г. по инициатива на България функционира и митнически контрол от двете страни, което позволява и безпрепятственото извършване на митническа обработка на стоките на място, а не както в миналото – със запечатване на товарите и обработването във Враня или в Кюстендил. Това е от 2017 г.
Пътят до София обаче също няма да бъде съкратен с повече от 10 – 20 км – това е по информация на съответните компетентни ведомства, но със сигурност ще се изминава по-бавно поради преминаването през планински терен, тоест това няма да съкрати като време пътя до София. Поради тази причина пътуването на нашите сънародници от Сърбия, от Босилеград ще бъде най-вероятно през съществуващите ГКПП „Олтоманци – Рибарци“ –
по-удобната и предпочитаната връзка ще бъде за тях до Кюстендил, а включително и до София. Искам да кажа, че затова ГКПП няма, както Вие казахте, а се разкрива ежегодно във връзка със събора през август месец. Също така няма и двустранно споразумение със Сърбия. Във връзка с всичко казано преди малко Министерството на външните работи не възнамерява да предложи. Ако някоя от другите компетентни структури счита, че има друг анализ, разбира се, сме готови да обсъдим това нещо в Междуведомствения съвет, но ние не считаме, че това ще подобри връзката с Кюстендил и със София. Напротив, планинският терен е с по-лоша инфраструктура и де факто ще бъде по-бавно.
Междувременно Министерството на външните работи в рамките на своите компетенции ще продължи да подкрепя изграждането на двете ГКПП-та, за които вече имаме подписана спогодба със Сърбия. Това са „Салаш – Ново корито“, и „Банкя – Петачинци“. Използвам случая да Ви уведомя, че на заседанието на Междуведомствения съвет от 16 юли 2018 г. е взето решение приоритетно да се работи по откриването на ГКПП „Салаш – Ново корито“. В същото време, разбира се, не е по-маловажно изграждането и на другото ГКПП „Банкя – Петачинци“, за което вече имаме споразумение и което е по инициатива на българското национално малцинство в Сърбия, всъщност те настояват за това.
Искам да Ви благодаря още веднъж за подкрепата и за въпроса. Има и други проблеми, но много е важен и бързият достъп от двете страни на границата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ибришимов, имате думата.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, колеги! Искам да кажа още няколко думи в подкрепа на тезата за необходимост от изграждане на КПП между общините Босилеград и Трекляно. Разстоянието от София до границата е 70 км – до границата, която е между Босилеград и Трекляно. След това остават още не повече от 10 км до Босилеград, което прави общото разстояние от столицата до Босилеград не повече от 80 км. От София пътят през Дупница и Кюстендил до Отоманци е над 100 км, което прави поне с 50 км по-кратко разстоянието. Освен това знаем, че разстоянието между Босилеград и Трекляно е 20 км, но е важно да се отбележи, че от страна на Сърбия има изграден чисто нов път до границата, а от наша страна, от Трекляно до границата има близо 10 км асфалт, остават още около 500 м черен път, който трябва да се изгради, за да имаме абсолютно готово трасе за преминаване.
Важен е международният пътникопоток, но още по-важен е и потокът на жители от двете общини. Там има цели родове, има побратимени родове. Хората, за да отидат от Трекляно до Босилеград, пътуват час и половина – над 100 км преминават през Драговищица и КПП Отоманци. Също така, изграждайки този пункт, ние определено ще дадем и един икономически тласък на района, защото знаете, че община Трекляно е най-малката община в България и има чудесна природа, но е откъсната от света, както се казва, с тази комуникация. Правейки този пункт и правейки тази инвестиция, ние определено ще дадем икономически тласък на целия район по отношение развитие и на икономиката, и на туризма, защото, както казах, има хубава природа. А чисто икономически аз като народен представител от този район ще Ви кажа каква е болката на хората: например, елементарно, за да зареди колата си с бензин, трябва да отиде до Кюстендил и да пътува 40 км. Една бензиностанция на този малък район, първо, ще улесни хората, второ, ще създаде и работни места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ибришимов.
ИВАН ИБРИШИМОВ: Да не говорим и за достъпа на жители на Босилеград към България, защото на тях им е по-лесно да дойдат да пазаруват, да се лекуват в България, да учат в България, отколкото в Сърбия. Достъпът им към централната част на тяхната родина е по-затруднен. Да не говорим за хранителните магазини, че за да отиде един жител на Трекляно до хранителен магазин, голяма верига, също пътува около 40 км. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова аз Ви благодаря за изразеното положително становище. Надявам се да вземете предвид тези факти и да дадете наистина положителна светлина за изграждане на този проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Дуплика, уважаема госпожо? Благодаря Ви.
С това завършихме въпросите към госпожа Захариева.
Благодаря Ви за участието днес, уважаема госпожо Захариева.
Продължаваме с въпроси към госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, която ще отговори на въпрос от народния представител Боряна Георгиева относно продължаващо ограничение на скоростта за движение на магистрала „Тракия“.
Заповядайте.
Имате думата, госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Задавам своя въпрос за трети път, Вие знаете. Въпросът ми е относно продължаващо ограничение на скоростта за движение на автомагистрала „Тракия“.
В отговор на мой въпрос от 10 декември 2018 г. ни информирахте, че съобразно възможностите на бюджет 2019 или с целево финансиране Агенция „Пътна инфраструктура“ ще предприеме действия по възстановяване на пътната настилка и експлоатационните качества на компрометирания участък, като уточнихте, че по-скоро при разчета на средствата за 2019 г., с който ще разполага Агенция „Пътна инфраструктура“, ще се предвидят средства, за да може да се направи ремонт на този участък.
По време на отговора Ви стана ясно, че въведената временна организация на движение в този участък е съгласно Заповед от 27 септември 2018 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, съгласувана с Главна дирекция „Национална полиция“, като срокът на действието на тази заповед е бил до 20 декември 2018 г., след което, предвид че проблемът не е бил отстранен и участъкът продължава да бъде опасен и застрашаващ живота на шофьорите, се е наложило той да бъде удължен до 30 март 2019 г. Този срок също изтече, но към днешна дата в участъка ремонтни действия не са започнали.
Вследствие на продължаващото бездействие от страна на Министерството на транспорта и АПИ справедливите критики от страна на гражданите и бизнеса не спират. Тол таксите са факт, а трасето в този и други участъци по магистралите в страната са в окаяно състояние. Гражданите на България плащат, за да имат качествени пътища и магистрали, а не за очевидно шикалкавене от страна на отговорните институции.
В тази връзка моля да ми отговорите: какви мерки са взети за решаване на този проблем? Отново ли се предвижда срокът на действие на заповедта да бъде удължен и този път докога? Предвидиха ли се в бюджет 2019 на Агенция „Пътна инфраструктура“ средства за ремонта на този участък и в какъв размер? И кога се предвижда да започнат ремонтните действия, какви ще бъдат те и в какъв срок се очаква да приключат, за да може трасето да функционира отново като магистрала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Георгиева.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Георгиева, уважаеми госпожи и господа народни представители! Мога да заявя, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството съвместно с Агенция „Пътна инфраструктура“ сме предприели необходимите стъпки за подготовка на този дългоочакван от всички ни ремонт.
На този проблем със сигурност не се гледа формално, нито се подценява. Безспорен е фактът, че участъкът между Чирпан и Стара Загора е една основна пътна артерия с интензивно движение. Трасето е с обща дължина 40 км и строителството е изпълнено поетапно. Двата подучастъка, на които е разделено, са въведени в експлоатация съответно 2007-а и 2011 г. С цел опазване живота и здравето на пътуващите, както всички знаем, беше въведено въпросното ограничение на скоростта до 90 км в час, като срокът на действие на тази заповед, която Вие визирахте, няколко пъти е удължаван и понастоящем е до 31 март 2020 г.
През април миналата година Агенция „Пътна инфраструктура“ възложи на Института по пътища и мостове да извърши обследване на състоянието на пътната настилка и прилежащите съоръжения по директното трасе на автомагистралата в участъка от км 168+215 до км 208+181. При обследването специалистите са установили следните проблеми в дясното платно: нарушена носимоспособност, влошено отводняване, повреди по настилката, мрежовидни и единични пукнатини, ускорено износване, коловози, слягане, напречни вълни, разминавания в равността на покритието в отделните участъци.
На база на резултатите от това обследване, експертите от Института по пътища и мостове направиха препоръки за необходимите ремонтни дейности и типа износващо покритие на настилката и предоставиха изходни данни, които да послужат при изготвяне на Проекта за ремонта на автомагистрала „Тракия“ – дясно платно. Проектът е в процес на подготовка и последващо одобрение. Основен проблем за стартиране на ремонтните дейности всъщност продължава да остава неосигуреното финансиране. Индикативната стойност след направеното обследване за ремонта само на дясното платно е приблизително около 60 млн. лв. В тази сума са включени подмяната на пътните принадлежности, ограничителни системи и други. Сумата е непосилна за бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ – знаете, че на приходи от тол система през тази година може да разчитаме в ограничен размер, част от тези приходи вече са ангажирани за изпълнението на други приоритетни, важни и стратегически проекти в държавата.
Обръщам внимание, че през последните пет години участъкът от „Тракия“ между Чирпан и Стара Загора е обект на постоянно наблюдение и грижи, като по Програмата „Текущ ремонт и поддържане“ са изпълнени редица дейности. Бюджетът на Агенцията за ремонтни програми за пътната инфраструктура за 2020 г. все още не е утвърден, но сумата от 60 млн. лв., които са само за дясното платно, е повече от половината от средствата, предвидени за текущ ремонт и поддържане за цялата републиканска пътна мрежа, която е с обща дължина 20 хил. км. Проблемът с осигуряване на финансиране все още стои пред нас и ние търсим възможности за неговото решаване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Реплика, госпожо Георгиева?
Имате думата.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, за съжаление, аз не чух нищо по-различно като отговор от предходните два пъти, когато Ви задавах този въпрос, а това е през 2018 г. и през 2019 г. Доколкото разбирам, за две години по въпроса за отремонтиране на пътния участък на автомагистрала „Тракия“ основният проблем е неосигуреното финансиране. За две години не може да се осигури финансиране, не се знае за следващите две дали също ще се осигури. Става въпрос за може би около 10% от автомагистрала „Тракия“. Ако не можете да се справите, дайте да събираме SMS-и, да направим DMS-автомагистрала „Тракия“, нещо да се случи! Не е нормално толкова голям участък да не може да функционира. Всъщност нека да махнем тогава от този участък табелата „автомагистрала“ и да си бъде като второстепенен път или междуградски, защото това не е нормално. Всъщност този участък действа или се използва като средство за събиране на парични средства и глоби от гражданите, от шофьорите, и няма как те да са съгласни с това. И Вие много добре го разбирате.
Мисля, че е крайно време да се вземе някакво решение, да има решение на този проблем с автомагистрала „Тракия“. Аз ще продължа да Ви задавам този въпрос. Казахте, че новият срок е 31 март 2020 г., ще го изчакам с удоволствие и ще Ви задам отново този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Георгиева.
Продължаваме със следващия въпрос към министър Аврамова. Той е от народния представител Никола Динков относно изграждане на кръгово движение от и към граничен контролно-пропускателен пункт „Капитан Петко Войвода“ до град Свиленград.
Имате думата да зададете въпроса, уважаеми господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Въпросът ми е относно изграждането на кръгово движение от и към гранично-пропускателен пункт „Капитан Петко Войвода“ до град Свиленград.
Уважаема госпожо Министър, движението от и към ГКПП „Капитан Петко Войвода“ до град Свиленград е изключително натоварено през всичките часове на денонощието. Изградените пътища от магистралата до І-8 и от І-8 до пропускателния пункт се пресичат с път І-8 и кръстовището е изключително конфликтно от гледна точка пътна безопасност. Последните пет-шест години има регистрирани над 31 броя пътнотранспортни произшествия, кръстовището не е осветено, съответната хоризонтална и вертикална маркировка не са направени добре, липсва и цветова сигнализация. Водачите на моторни превозни средства и органите за контрол по пътищата са категорични, че там трябва да бъде изградено кръгово движение, което да облекчи движението и да ограничи пътнотранспортните произшествия.
По този въпрос Общинският съвет в Свиленград няколко пъти със свои декларации поставя този въпрос пред държавните органи, но решение засега няма. Въпросът ми към Вас е: кога ще бъде изградено кръгово движение на това изключително конфликтно кръстовище или пък предприети други мерки, за да не се допускат пътнотранспортни произшествия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Динков.
Уважаема госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Динков! В разпоредбите на Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018 г. за проектиране на пътища са регламентирани условията, при които се определят пътните кръстовища и пътните възли. Те зависят изцяло от състава и интензивността на движението по всички направления, както и от регламентираната и въведена скорост на движение по главното направление.
В Наредбата от чл. 28 до чл. 133 са посочени конкретните условия, при които се изгражда кръгово кръстовище. Министерството на регионалното развитие и благоустройството заедно с Агенция „Пътна инфраструктура“ работят активно по въпросите на пътната безопасност, като съобразно своята компетентност подкрепят инициативи, свързани с осигуряването на необходимите условия за безопасно пътуване.
Агенцията разглежда всеки един сигнал, предоставящ данни, за нарушения в организацията на движение или с предложение за подобряване на пътната обстановка с оглед предприемане на адекватни действия.
На основание разпоредбите на чл. 128 от Наредбата за проектиране на пътища експертите по пътна безопасност в Агенцията считат, че изграждането на кръгово кръстовище от и към ГКПП „Капитан Петко войвода“ до град Свиленград е допустимо и би работило ефективно. Преди това обаче е необходимо да бъде направен анализ на транспортния трафик, интензивността на движение, изчисление на пропускателната способност на кръстовището, данните за пътнотранспортните произшествия, както и причините за тяхното възникване.
По информация на Министерството на вътрешните работи, налична в Агенция „Пътна инфраструктура“, за периода 2014 – 2018 г. на това кръстовище са настъпили 11 пътнотранспортни произшествия. Данните за 2019 г. по републиканската пътна мрежа предстои да бъдат изготвени от компетентния орган и съответно изпратени в Агенцията. На база изготвен анализ на ситуацията в участъка ще може да се преценят следващите действия, които би могла да предприеме Агенция „Пътна инфраструктура“ за обезопасяване на кръстовището, включително и варианта за възлагане на проектиране и изграждане на кръгово кръстовище. В тази връзка Агенция „Пътна инфраструктура“ планира през месец март да организира съвместна работна среща на място с представители на Областно пътно управление – Хасково, представител на Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“, на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Хасково, и на община Свиленград.
По време на работната среща ще бъде направен и оглед, и проверка на участъка, ще бъдат обсъдени мерките за неговото допълнително обезопасяване, включително обсъдена възможността за изграждане на кръгово кръстовище. След взето решение в резултат на работната среща ще се регламентират отговорностите на страните и ще се планират последващите действия.
Дейности, касаещи промяна на организация на движението, ще бъдат съгласувани с органите на МВР. Като краткосрочна мярка за обезопасяване на участъка е планирано подновяване при подходящи метеорологични условия на хоризонталната маркировка през тази година.
По информация на Областно пътно управление – Хасково, изграждането на кръговото кръстовище ориентировъчно би струвало между 500 – 600 хил. лв., като всъщност това зависи от работния проект, който трябва да се изготви от него, и количествено-стойностната сметка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Реплика?
Заповядайте, уважаеми господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Аз мисля, че органите, които се занимават с движението по пътищата, имат представа, че там наистина е изключително много натоварено и от леки автомобили, и от тежкотоварни автомобили.
Освен това в летния период, когато натоварването на ГКПП „Капитан Андреево“ е изключително голямо – така наречените гастарбайтери, или тези, които работят в Западна Европа, голяма част от тях се отклоняват и пътуват през ГКПП „Капитан Петко войвода“, през Гърция и към Кишан в Турция и тогава става още по-страшно.
Органите на МВР – мога да кажа определено, че си гледат достатъчно добре работата, тъй като там постоянно има присъствие на техни коли, тъй като те самите знаят, че този участък е изключително труден. Маркировката – и хоризонталната, и вертикалната, е под всякаква критика, няма и никаква цветова сигнализация, няма и осветление на това кръстовище.
Не са верни данните, които цитирате за 11 пътнотранспортни произшествия – данните съм взел от МВР, регистрирани са 31 броя пътнотранспортни произшествия, а има и изключително много нерегистрирани, тъй като тези, които са пострадали, се разбират помежду си – там, на място.
Аз съм доволен от отговора в частта, че през месец март ще има работна група, която ще се занимава с този въпрос. Ние съвсем неотдавна създадохме Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“. Тази агенция трябва да се занимава точно с такива участъци, където има концентрация на пътнотранспортни произшествия. Надявам се, че работната група ще излезе с определено решение по този въпрос, тъй като и средствата, необходими за изграждане на това кръгово движение, за които Вие цитирахте, че са 500 – 600 хил. лв., не са толкова много. Така че Агенция „Пътна инфраструктура“ може да реализира в този участък това мероприятие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Динков.
Дуплика, госпожо Министър? Няма.
Въпрос от народните представители Добрин Данев и Крум Зарков относно необходимост от рехабилитация на път II-52.
Имате думата да зададете въпроса.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно необходимост от рехабилитация на път II-52.
Уважаема госпожо Министър, на територията на Русенска област съществува път от второкласната републиканска пътна мрежа II-52, Русе – Пиргово – Мечка – Стълпище. Той като че ли е забравен от Господа. Всяка сутрин жителите на тези населени места, поради близостта до град Русе, на път за работните си места, са подложени на изпитание, докато пътуват, заобикаляйки като в слалом дупките и неравностите по пътя.
Свидетели сме на това, че за големите градове се отделят огромни средства за инфраструктурата им. Даже в град Русе се асфалтираха и тротоарите по главните улици.
Говорим за демографски проблеми, за стратегии за преодоляването им, а хората, живеейки все още в тези съхранени русенски села, нямат нормален достъп до Русе, за да упражнят правото си на труд и да се чувстват нормални европейски граждани. И, забележете, говорим за път второкласна републиканска пътна мрежа!
Затова ние, като народни представители, сме задължени да се стремим да покажем къде са най-належащите нужди на нашите избиратели, да мислим стратегически, в перспектива, за да решаваме проблемите. Виждаме, че пари има в държавата. Важно за нас е те да се използват разумно и целесъобразно.
Във връзка с това въпросът ни към Вас е: Предвижда ли се и каква рехабилитация на второкласен път II-52 от пътна мрежа Русе – Пиргово – Мечка – Стълпище?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Данев.
Уважаема госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Данев, уважаеми господин Зарков! Републиканският път II-52, Русе – Бяла – Мечка – Новград – Свищов – Деков – Никопол, е с обща дължина 115 км, преминава през територията на областите Русе, Велико Търново и Плевен.
Визираният от Вас участък от селата Пиргово и Мечка до селищно образувание и място за отдих Стълпище е с дължина 15 км – от км 0 до км 15, и е в Област Русе. Пътната настилка наистина е амортизирана и има мрежовидни пукнатини, но като цяло по нея няма рискови участъци с опасни разрушения и дефекти, които да са предпоставка за пътнотранспортни произшествия. Пътят се поддържа чрез Програма „Текущ ремонт и поддържане“, като през 2019 г. е извършено изкърпване на компрометирани участъци на настилката, за което са осигурени средства.
Уверявам Ви, че Агенцията ще продължи да полага грижи за второкласния път и през тази година, съобразно осигурените средства за поддържане. С оглед осигуряване на удобна транспортна връзка за жителите на населените места Агенция „Пътна инфраструктура“ ще разгледа и възможностите за проектно обезпечаване и включване на участъка Пиргово – Мечка – Стълпище от второкласния път в Програмата за основен ремонт през следващата година след осигуряване на проектна готовност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Уважаеми господин Данев, имате думата за реплика.
ДОБРИН ДАНЕВ (БСП за България): Благодаря.
Господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Министър, частично съм удовлетворен от Вашия отговор, но миналата седмица бяхме задали подобен въпрос за друг път от републиканската пътна мрежа, който заедно с този път се явяват обходни пътища при възникване на пътнотранспортни произшествия по пътя Русе – Бяла – Велико Търново.
От шефа на Агенция „Пътна инфраструктура“ знаем като новина, че предстои обява-конкурс за проектиране на пътя Русе – Бяла. Но знаем и това, че се търси финансиране от държавния бюджет и от публично-частно партньорство, което във времето не е видно кога ще бъде реализирано.
Точно в тази връзка и тези два пътя се явяват много важни като обходни, защото при възникване на пътнотранспортно произшествие и пренасочване трафика на всички коли за Дунав мост по този или по предходния път става едно голямо напрежение през населените места. Инфраструктурата на тези пътища е съвсем различна. Освен това от страна на банкетите и почистването – липса на такова. Ненапразно миналата година имаше гражданско неподчинение.
Затова е крайно належащо – финансовият ресурс не е толкова голям, колкото за изграждането на пътя Русе – Бяла, да се намери, за да може този път да се поддържа и трафикът да се осъществява в нормален режим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Данев.
Дуплика?
Имате думата, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Данев, аз разбирам Вашата загриженост за пътищата в Област Русе. Само за Ваша информация ще кажа, че през тази година е възложено изготвянето на технологичен проект за изпълнение на превантивен ремонт на 4 км от същия път II-52 от кръстовище за село Кривина при км 30 до граница с Областно пътно управление – Велико Търново, при км 34.
Само за информация през изминалата година за текущо поддържане на пътищата I, II и III клас в Област Русе са изразходвани 12 млн. 468 хил. 261 лв., като с тях са ремонтирани 13 км от път II-54 с общо изразходени 2 млн. 250 хил. лв., път I-5, Русе – Бяла – Полски Тръмбеш – Търново, от км 6 до км 44, за 256 хил. лв.; път I-5, Русе – Бяла – Полски Тръмбеш – от км 44 до км 54 – за 168 хил. лв.; път II-52, Бяла – Копривец – Водица – Попово – Светлен – Дралфа, за 980 хил. лв.; път III-2302, Червена вода – Семерджиево – Ветово – Сеново – Просторно, участък от км 17 до км 30, 6 млн. 526 хил. лв.; път III-2102 – за 1 млн. 315 хил. лв.
Съобщавам тази информация, за да подчертая загрижеността на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за пътищата в България. Сами разбирате, че нуждите са повече от възможностите в бюджета за съответната година, така че сме принудени да приоритизираме.
Аз Ви благодаря за това питане, ще продължим да търсим варианти и възможности за финансиране и на останалите пътни отсечки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Следващият въпрос e от народния представител Кольо Милев относно изграждането на пречиствателната станция за питейни води в град Сливен.
Имате думата, уважаеми господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е относно изграждането на пречиствателната станция за питейни води в град Сливен.
През месец септември 2008 г. е сключен договор между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и „Консорциум Главболгарстрой“ ДЗЗД и започна изграждането на пречиствателна станция за питейни води в град Сливен. Общата стойност на строително-монтажните работи по договора е 34 млн. 271 хил. лв., като към 8 септември 2009 г., забележете, стойността на изпълнените и разплатените работи е над 30 млн. лв.
Малко след това – по време на първото правителство с министър-председател Бойко Борисов, обектът беше спрян и замразен. Оттогава до днес са правени няколко опита от община Сливен за възстановяване на Проекта, като едновременно с това, включително и днес, продължават да се плащат немалко като стойност средства за охрана и опазване на обекта.
Аз съм задавал този въпрос и друг път, но уважаема госпожо Министър, пречиствателната станция за питейни води е не само важен, а наложителен и необходим Проект за град Сливен. Моля за Вашия отговор на въпроса: на какъв етап е процедурата за размразяване на обекта и подновяване на строителството за завършване на пречиствателната станция за питейни води на град Сливен? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Милев.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Милев, град Сливен се водоснабдява от повърхностен водоизточник – язовир „Асеновец“. Водите се използват за питейно-битово водоснабдяване в мрежата след обеззаразяване. Наличната материално-техническа база осигурява надеждното третиране на подаваната в деривацията питейна вода. Тя се характеризира с показатели, които са в нормите от изискуемия минимум съгласно стандарта.
Пречиствателна станция за питейна вода за град Сливен е предназначена да пречиства водата от язовир „Асеновец“ и съгласно първия работен проект от 1987 г. станцията е оразмерена за 1150 литра в секунда.
Тъй като населението в района намалява, през 1998 г. има разработен друг проект с намалено оразмерителното водно количество от 850 литра в секунда, което значително е снижило както необходимите инвестиции, така и последващите експлоатационни разходи. Технологичната схема на пречисвателната станция за питейни води е конвекционална и е съобразена с физико-химичните показатели на питейната вода от язовир „Асеновец“ и нормативните изисквания за качествени показатели на пречистените води.
През 2008 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сключило договор за довършване на пречиствателната станция за питейна вода – Сливен. Към момента строително-монтажните работи на пречиствателната станция са завършени на 90%. Строителството на пречиствателна станция за питейна вода – Сливен, е замразено през 2009 г. поради неизградени водопроводни връзки от пречиствателната станция за питейни води до града и обратно.
Не са изградени всички водопроводни връзки: довеждащ водопровод, отклонение от магистралния водопровод от язовир „Асеновец“, водопровод от пречиствателната станция към града и хранителните водопроводи за висока и средна зона на Сливен.
С разработеното за обособената територия, обслужвана от ВиК – Сливен, регионално прединвестиционно проучване са определени ВиК обектите, които ще се финансират от Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, а именно:
- доизграждане на напорен водоем с обем 10 хил. куб. м и изграждане на преливна система от резервоара до съществуваща шахта;
- изграждане на довеждащи водопроводи от разпределителната шахта до пречиствателната станция за питейни води и от пречиствателната станция за питейни води до напорен водоем 10 хил. куб. м;
- от напорния водоем до резервоар за висока зона на град Сливен;
- от напорния водоем до резервоари средна зона на град Сливен;
- реконструкция на довеждащи водопроводи от язовира до разпределителна шахта на град Сливен;
- от резервоар 2500 куб. м до вътрешна водопроводна мрежа от система „Мечкарево“;
- подмяна на тръбните връзки в сухите камери на Напорния водоем „Хамамбаир“ – средна зона и напорен водоем 5000 куб. м висока зона;
- подмяна на помпени агрегати;
- реконструкция на главни клонове с доказани чести аварии.
Броят жители, ползващи услугата към проектната 2023 г., се предвижда да е 81 333 души.
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ е подало проектните си предложения в Информационната система за управление и наблюдение – ИСУН 2020, за кандидатстване за финансиране по Оперативна програма „Околна среда“ на 25 март 2019 г., като има административен договор от 24 септември 2019 г. Общата стойност на Проекта е 133 мил. 526 хил. 939 лв. с ДДС, като срокът на изпълнение на Проекта е 51 месеца, считано от датата на сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ.
В предвидените за изграждане обекти са включени и водопроводните връзки: довеждащ водопровод; отклонения от магистрален водопровод; водопровод от пречиствателната станция към града; хранителни водопроводи. През втората половина на 2020 г. успоредно с изграждането на деривациите Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще стартира процедура по обследване на обществена поръчка за процедура по обявяване на обществена поръчка за „Обследване на изпълненото строителство, проектиране и строително-монтажни работи за завършване на пречиствателната станция за питейни води град Сливен“.
Средствата за завършването на пречиствателната станция са в размер на 4 млн. 350 хил. лв., които са предвидени в бюджетната програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а същевременно Министерството има сключен договор от 2018 г., с който обезпечаваме охраната на пречиствателната станция, така че нашите предвиждания са успоредно с изграждането на довеждащите водопроводи да имаме и довършена пречиствателна станция, която да може да бъде пусната в експлоатация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Имате думата за реплика, уважаеми господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, това, което го казахте, всичко е на 100% вярно, само че не се вижда никакво движение по тези въпроси там, в град Сливен.
От 2008 г. досега – вече над 12 години, едва ли не в Министерството на регионалното развитие битува тезата, че там са загробени едни пари, един бивш министър си позволи да го каже, които не би следвало да им се отделя необходимото внимание. А трябва да знаете, че не само от язовир „Асеновец“ се снабдява Сливен, Вие го знаете, снабдява се и с помпажната вода от поречието на река Тунджа, и тази вода трябва да се смесва. Ако не се смесва с тази от язовир „Асеновец“, тя не стига, за който последните данни от Регионалната здравна инспекция сочат, че желязото е увеличено, помътняването също е увеличено, в някой райони имаме и коки, а там коките също са увеличени и има опасност от заразни инфекции. Даже има и съмнение за неспазване на графика за подаване на помпажната вода, която значително е по-чиста от язовир „Асеновец“ и на базата на нея чистотата на водата е приемлива.
Но аз Ви моля да обърнете внимание на степента на движение на дейностите по изпълнението на всички тези проекти както на довеждащия, така и на отвеждащия водопровод и на самите резервоари, а пречиствателната станция, ако завърши в този срок, в който Вие казвате, ще Ви благодарим. Но на мен ми се струва, че годината вече започна, а процедурите се забавят и до Нова година ние няма да имаме изградена пречиствателна станция, ако не се следи постоянно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Милев.
Дуплика – имате думата, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Милев, аз благодаря за разбирането, че пречиствателната станция трябва да стартира своята работа заедно с довеждащите водопроводи, които предстои да бъдат изградени. Така че усилената работа от ВиК – Сливен, за провеждане на процедурите, избор на изпълнители и стартиране на реалното строителство по довеждащите водопроводи и ангажиментът, който има Министерството на регионалното развитие и благоустройството, да избере изпълнител за довършване на пречиствателната станция, така че хората в Сливен да пият по-чиста вода. Ще следим заедно с Вас изпълнението на тези проекти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Следващият въпрос към министър Аврамова е от народния представител Иван Вълков относно обекти със сключени договори в областта на геозащитната дейност, както следва: „Укрепване свлачище в квартал „Сарафово“, община Бургас, етап ІІІ.2“; „Брегоукрепване в района на крайбрежна плажна ивица на град Ахтопол“, община Царево; „Град Царево – укрепване на свлачище северен бряг“.
Имате думата, уважаеми господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Въпросът ми към Вас е свързан с геозащитната дейност на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ежегодно се отпускат средства за осигуряване на превантивните дейности, свързани с геозащитата на нашето крайбрежие. За периода 2020 – 2022 г. това са три основни обекта: „Укрепване свлачището в квартал „Сарафово“ – етап III.2, община Бургас; „Град Царево –укрепване свлачище северен бряг“, както и стартиране на СМР на „Брегоукрепване в района на крайбрежната плажна ивица на град Ахтопол, община Царево“.
Въпросът ми към Вас е: на какъв етап се намират тези обекти и кога ще започнат реално строително-монтажни и ремонтни дейности?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Вълков.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Вълков, в рамките на Бюджетна програма 4: „Устройство на територията, благоустройство, геозащита, водоснабдяване и канализация“ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството се изпълняват геозащитни мерки и дейности за ограничаване на свлачищата, абразионните процеси по Черноморското крайбрежие и ерозионните процеси по Дунавското крайбрежие.
Дейностите са свързани с реализиране на инвестиционни проекти за геозащита, предвиждащи укрепителни, отводнителни и брегозащитни съоръжения. Обектите, предмет на Вашия въпрос: „Укрепване свлачището в квартал „Сарафово“ – етап III.2, община Бургас; „Град Царево – укрепване свлачище северен бряг“, и „Брегоукрепване в района на крайбрежната плажна ивица на град Ахтопол, община Царево“ са включени в инвестиционната програма на Министерството за 2020 г.
Първият обект: „Укрепване свлачището в квартал „Сарафово“ – етап III.2, е на стойност 41 млн. 459 хил. 567 лв. Обектът представлява етап от приета брегоукрепителна схема и продължение на аварийно изпълнени през 2001 г. в района на Сарафово укрепителни и брегоукрепителни съоръжения. Обектът предвижда изграждане надлъжно брегоукрепително, противоабрационно съоръжение или така наречената дамба, с дължина 1430 м, изграждане на укрепителни и отводнителни съоръжения за укрепване на свлачище Сарафово с площ от 745 декара. Разделен е на следните подетапи:
- брегоукрепителна дамба с дължина, както казах, 1430 м и е напълно изградено съоръжение. Предстои въвеждането му в експлоатация през 2020 г.;
- за подетап: „Укрепване свлачище, квартал „Сарафово“ – етап III-2.2“, предстои през 2020 г. завършване на укрепителните и отводнителните мероприятия, реализиране на паркоустройствен проект със зелени зони.
Вторият обект град Царево – „Укрепване на свлачище на северен бряг“, е на стойност 1 млн. 559 хил. лв. В обхвата на обекта е включен бреговият участък с дължина около 500 м, предвидено е да се довърши брегоукрепителна дамба с дължина 491 м, изграждане на буна – 35 м, и укрепване на свлачище. С изграждането на обекта ще бъде възстановена нарушената територия на морския бряг, ще бъде защитено населеното място и инфраструктурата от интензивните свлачищни процеси. Сключени са договори за изпълнение на инженеринг и за оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания за строеж и упражняване на строителен надзор. Допуснато е изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, включващ актуализиране на Инвестиционния проект и изменение на подробния устройствен парцеларен план за предвидените за изграждане брегоукрепителни и брегозащитни съоръжения.
Срокът за представяне на Проекта и на коригирания ПУП е 19 април 2020 г. След представяне на Проекта предстои изготвяне на комплексния доклад, одобряване на изменение подробен устройствен план и стартиране на реалните строителни и монтажни работи на обекта, за което, както казах, има осигурени средства през 2020 г.
Третият обект – „Брегоукрепване в района на крайбрежна плажна ивица на град Ахтопол“ е на стойност 1 млн. 500 хил. лв. Районът се характеризира с активни абразионни процеси и обектът представлява напречно брегозащитно съоръжение – буна с дължина 200 м, транспортен достъп с дължина 246 м и контролно-измервателна система. За обекта има изготвен Инвестиционен проект, за който е изработен доклад с оценка на съответствието на проекта със съществените изисквания към строежите, одобрен е подробен устройствен парцеларен план за предвидените за изграждане съоръжения, сключени са договори за строителен и авторски надзор. Поради възникнал проблем – част от предвидения транспортен достъп за изпълнение на обекта попада в дюни, установен след извършена проверка от страна на Регионалната инспекция по околната среда и водите през 2019 г., не са стартирани процедурите за изпълнение на самите строително-монтажни работи. Предприети са действия за установяване на фактическото състояние на място със специалисти от БАН, РИОСВ, Агенцията по кадастъра. След изясняване на състоянието на обекта ще бъдат предприети необходимите действия за реализирането му, в това число провеждане на процедура по Закона за обществени поръчки за изпълнителна строително-монтажни работи. След огледа на място и направената преценка от специалисти може да се наложи промяна на специализираната карта или промяна на изготвения подробен устройствен план. Чрез изграждане на укрепителните и отводнителните съоръжения на посочените по-горе обекти, ще се предпазят от разрушаване бреговата и плажна ивица на Република България и техническата инфраструктура в засегнатите райони, както и ще гарантираме сигурността на населението в посочените територии. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Реплика, уважаеми господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Министър, аз искам да Ви благодаря първо за изнесената информация за това на какъв етап се намират посочените обекти и да Ви кажа, че ще продължаваме да следим тяхното изпълнение и процеса на изпълнението на тези обекти.
Искам да подчертая две важни неща: изпълнението и реализацията на обекти изключително много зависи от Закона за Черноморското крайбрежие, тъй като през летния период голяма част от тези строително-ремонтни дейности са забранени и създават проблеми на населението. Освен това Вие споменахте и за специализираните карти, които на много места не са обявени или създават сериозен проблем за реализацията на тези обекти, и това не е от една или две години, а е от един период от време, който е повече от 15 – 20 години, и непрекъснато се преработват. Трябва да се изгради някакъв механизъм, с който да имаме трайно решение и да е ясно кои земи са дюни, кои стават за пътища, кои за плажове и така нататък. Това нещо създава проблем и един обект, който може да бъде реализиран в рамките на няколко месеца или максимум година, няколко години стои като преходен обект, даже и десетилетия вече. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
Това беше последният въпрос към министър Аврамова. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол днес.
Продължаваме с три въпроса към господин Младен Маринов –министър на вътрешните работи.
Първият от тях е от народния представител Васил Антонов относно депониране на отпадъци в Плевен, внесени от Италия.
Имате думата, уважаеми господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър Маринов!
В края на миналата година италиански журналист изнесе информация и направи голямо разкритие, че съществува мафиотска структура, която депонира, набира опасни отпадъци, създава фалшиви документи и ги транспортира в посока България. Вероятно по тази причина в първите дни на 2020 г. правораздавателните и разследващи органи информираха за предприетите законови действия във връзка с 9000 т отпадъци, внесени от Италия и открити в депо в Плевен. Те обявиха, че отпадъците са внесени в продължение на една година и до този момент не са предприети някакви действия по тяхната преработка. В последствие, след задаването на въпроса ми, се оказа, че тези отпадъци стоят на склад във фалирало предприятие, в което липсват ток и вода и има назначен синдик, с нарушени опаковки и една огромна част от тях не са преработвани и няма никакви действия по тях.
В тази връзка моля да отговорихте: кога и по какъв начин получихте информация за нерегламентирания внос и съхранението на отпадъците; какви са резултатите от съвместната проверка на прокуратурата и органите на МВР по случая; съдържат ли се опасни елементи и материали в тези отпадъци, съхранявани на площадката в индустриална зона – Плевен; има ли констатирани нарушения на реда за управление и съхранение на отпадъците и ако има, кои са виновните институции и виновните длъжностни лица? Благодаря Ви.
Господин Министър, чакам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Антонов, уважаеми дами и господа народни представители.
Искам да Ви уверя, че в изпълнение на съответните разпореждания на министър-председателя и на главния прокурор на Република България и в рамките на законовите си правомощия Министерството на вътрешните работи предприема всички необходими мерки за противодействие на нелегалния трафик и съхранение на отпадъци в страната. Създадена е организация и координация между всички национални институции, имащи отношение към проблема.
В същото време МВР установи и поддържа постоянен обмен на информация с компетентните партньорски служби в Италия във връзка с трафика на отпадъци. В този смисъл очаквам бързи и ефективни резултати от работата по пресичане на незаконния трафик и съхранение на отпадъците.
Що се касае до конкретния случай във вашия въпрос – мога да Ви предоставя следната информация. Във връзка със сигнала за нерегламентирана площадка за съхранение и третиране на отпадъци в Индустриалната зона на град Плевен на 19 декември 2019 г. е извършена проверка от компетентните органи на МВР съвместно с Регионалната инспекция по околна среда и води – Плевен. На 30 декември 2019 г. е извършена нова проверка, в която допълнително се включват Териториална дирекция „Национална сигурност“ и прокурорите от Окръжна и Районна прокуратура в Плевен. Предприети са и съответните мерки за гарантиране на живота и здравето на жителите на град Плевен, въпреки че до този момент няма данни за опасност по отношение на хората.
В резултат на адекватните действия и съгласно чл. 353б от Наказателния кодекс, е образувано досъдебно производство по описа на Районната прокуратура – Плевен. В хода на производството е извършен оглед на площадката, взети са проби от балираните отпадъци, извършен е оглед от вещо лице на намиращите се в помещенията машини, направено е видео и снимково заснемане на всички помещения и балирани отпадъци. Предприети са и незабавни действия по разследване с оглед установяване на виновните длъжностни лица. Към момента друга информация не бих могъл да предоставя, тъй като съгласно 198, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс материалите по разследването не могат да бъдат разгласявани без разрешение на прокурора, а в случая такова нямаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика – господин Антонов, имате думата.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Въпросът е с изключително голяма сложност – за това си даваме сметка, а от друга страна, отговорът – така поднесен, не удовлетворява. Защо? Поне по три причини.
Първо, въпросът е с продължение и се оказва, че тази площадка, на която се съхраняват отпадъците, няма собственик към днешна дата. Няма сигурност дали отпадъците са във вида, в който могат да бъдат преработени, или са съгласно директивите – опасни отпадъци.
Вторият момент е, че този случай не е единичен, не е само за Плевен, не е единичен и за държавата. След поставянето на моя въпрос последваха и бяха разкрити още няколко подобни площадки – и то десетки, в други населени места и на много места, където не е типично да бъдат съхранявани. На пристанище Варна видяхме подобни отпадъци, на които не може да се открие техният собственик. Видът, в който се съхраняват, също е подобен на тези, които са в Плевен, и не отговаря на условията – нито на отпадъците, които са посочени, нито по опаковка, и продължават да се търсят съответно свързаните лица. Ясно е, че предстои тежка работа, но обществото очаква ясни и конкретни отговори. Ясно е, че Министерството на околната среда и водите – с всичките институции, не си е свършило работата с наличието на подобни отпадъци и с това, че продължава по този начин да се трови българското общество с изгарянето на голяма част от тях или със съхранението им по неправилен начин. Очакванията са докрай да разнищите тези случаи и съответно виновните лица да влязат, там където трябва, защото в Италия отдавна има 300 задържани и една голяма част от тях вече са осъдени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Антонов.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Антонов, уважаеми дами и господа народни представители.
Искам само да уточня, че Министерството на вътрешните работи по тези сигнали. Както поясних, на 19 декември беше първата проверка в Плевен – преди подаване на Вашия въпрос, но това не е от толкова голямо значение, а това, че бързо и адекватно беше извършена такава проверка. Информацията, която имаме в досъдебното производство, дава много отговори, но, пак казвам, спазвайки закона, не бих могъл да Ви запозная с тях. Надявам се в бърз порядък колегите да изправят виновните лица пред закона.
По отношение на действията на територията на цялата страна, както бе известено, в края на миналата седмица вече имаме върнати контейнери, които съгласно международното законодателство и законите на Република България, когато тези отпадъци не бъдат използвани в едногодишен срок и съгласно тяхното предназначение, те се връщат на страната изпращач – това вече е факт, и продължаваме съвместно с италианските власти да работим по отношение на международния трафик. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към втория въпрос от народния представител Хасан Адемов относно предприетите мерки от повереното Ви ведомство във връзка с посегателство върху длъжностно лице – кмет на населено място.
Заповядайте, господин Адемов, да развиете въпроса.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви уважаема, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Поводът за моя въпрос е изключително неприятен инцидент, който се е разиграл на 16 януари пред кметството на село Стожер, община Добрич.
Съгласно последното преброяване от 2015 г. в това населено място живеят около 1500 жители с различен етнически и религиозен произход, и никога досега в това населено място не е имало противопоставяне на етническа и религиозна основа.
На въпросната дата известен, заможен, местен земеделски производител – арендатор в това населено място, по информация на кмета на населеното място Илко Митков го напада първоначално вербално със заплахи, с обиди на етническа основа и със заплахи от рода: не може лице от ромски етнически произход да бъде кмет на това населено място; ще направя всичко възможно да изселя ромите от това населено място. Нещо недопустимо в условията на демократична, европейска България!
Впоследствие обаче, за голямо съжаление, въпросното лице напада физически кмета на населеното място. В резултат на това нападение – удар в лицето на кмета, пострадалият е със спукана тъпанчева мембрана и впоследствие е претърпял и оперативна интервенция.
За голямо съжаление, в условия на рецидив, тази седмица въпросният арендатор отново си позволява, за щастие този път без физическа разправа, обиди на етническа основа към сина на въпросния кмет, който, впрочем е и общински съветник в община Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Тези недопустими актове на насилие създават условия за противопоставяне на етническа основа. В тази връзка моят въпрос е свързан с това: какви мерки предприема Вашето ведомство, за да могат да бъдат пресечени тези прояви, които по оценка на всички в населеното място, са недопустими?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Адемов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Адемов, дами и господа народни представители! На 16 януари тази година около 9,00 ч. на Единен европейски номер 112 е подаден сигнал от кмета на село Стожер – община Добрич, че след словесен спор е бил ударен в областта на лицето от жител на същото село.
Незабавно са проведени оперативно-издирвателни мероприятия за установяване както на фактическата обстановка, така също и на лицето, нанесло удара и на свидетели очевидци.
По случая от районна прокуратура град Добрич е образувано досъдебно производство № 10 от 16 януари 2020 г., по описа на Второ районно управление при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Добрич, за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1 от Наказателния кодекс за нанасяне на лека телесна повреда на длъжностно лице. Лицето, нанесло удара, е установено и задържано със заповед за полицейско задържане. От проведените оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално следствени действия е установено, че се касае за междуличностен конфликт. Работата по досъдебното производство продължава, като са назначени съответните експертизи.
Във връзка с извършено престъпление са предприети и се изпълняват следните превантивни мерки за недопускане и успокояване на изкуствено създаденото напрежение в населеното място.
На лицето, нанесло удара, е съставен протокол за полицейско предупреждение и му е разяснена отговорността, която би могъл да понесе при последващи противоправни действия от негова страна с оглед и на течащото досъдебно производство.
Лицето, потърпевшо от нанесения удар, е предупредено устно и му е разяснена отговорността, която би могъл да понесе, при последващи противоправни действия и от негова страна.
Проведени са беседи и с лица от местното население, и с кмета на населеното място, като не е установено напрежение на етническа основа. Разяснен е начинът за уведомяване органите на полицията при възникнала необходимост.
В село Стожер е засилено полицейското присъствие, като се посещава и обхожда ежедневно от екип на Второ районно управление при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Добрич, и от смесени съвместни екипи със Зоналното жандармерийско управление – Варна, с оглед превенция и недопускане възникването на допълнително напрежение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Адемов, заповядайте за реплика.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за този отговор. Надяваме се, че след предприетите от Вас мерки няма да бъдат допуснати условия за създаване на етническо напрежение. Това е изключително важно за това населено място, в което, повтарям, през всичките тези години живеят хора от различен етнически и религиозен произход и досега не е имало никакви прояви на такова противопоставяне.
Големият въпрос обаче е: колко ефективни са тези мерки? В началото на тази седмица същият този човек си позволява отново словесна атака срещу сина на кмета на населеното място, като за щастие тя не е довела до физическа разправа. Това означава, че трябва да бъдат предприети достатъчно ефективни мерки, за да се пресекат в основи тези прояви на вербално и физическо насилие.
Естествено, че кметът на населеното място ще си потърси правата по съдебен ред, но големият въпрос е да се направи всичко възможно, за да има ефективни мерки и да не се повтарят тези прояви на насилие, за да може хората да продължат да живеят спокойно в населеното място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Адемов.
Продължаваме с третия въпрос към министър Маринов.
Въпрос от народния представител Корнелия Нинова относно действия на Министерството на вътрешните работи спрямо 73 годишната Стойна Льонгова – баба Стойна.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, на 29 януари тази година се провежда антиправителствен протест в София.
В него взема участие 73 годишната госпожа Стойна Льонгова. По време на протеста към нея биват задавани въпроси от журналисти и тя отговаря на тези запитвания. Думите й станаха известни в ефир, обиколиха социалните мрежи и предизвикаха доста остри реакции в българското общество. На въпроса: защо сте тук и защо протестирате, 73 годишната баба Стойна отговаря, госпожо Председател, ще цитирам, моля да не ми изключвате микрофона, защото думите не са никак лицеприятни, та тя казва: „След 15 години в България няма да има нито един българин! Бойко по този начин българския народ ще го унищожи. Продаде тока, водата, земята! Ние къде ще сме? Какво си мислят те? Защо толкова много Бойко мрази народа си? Защо не спрат да крадат? Да дадат малко на народа, на младежите – не да вървят по чужбина, за да са слуги. Това е безсрамен човек! Мен – робинята, ме водят на 119 лв. Това ли заслужих? А сега съм един парцал, Бойко си трие всеки ден краката в мен. Не се ли наяде този Борисов? Бойко, нямаш ли срам? Ти, Бойко, затри народа! Нямам пари да си купя хляб!“
Възрастната жена изплаква мъката си в това интервю, но вероятно не очаква какво ще й се случи на следващия ден. Шестима полицаи посещават Дома за стари хора в столичния квартал „Зона Б 5“, за да профилактират възрастната жена. Нещо повече, правят предупредителен протокол и я карат да се подпише, че занапред няма да участва в такива демонстрации. Много притеснена, тя отново дава интервю и казва: „Възмутена съм! Аз ли съм заплахата за страната? Аз съм една възрастна жена на 73 години с куп болести, а петима или шестима полицаи се изсипаха при мен…“, и интервюто продължава нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Министър, въпросът ми е: кой реши, кой нареди на полицаите да отидат в Старческия дом и да правят предупредителни протоколи на тази възрастна, беззащитна и самотна жена само защото си е позволила да участва в демонстрация, както пише в протокола, и да изрази свободната си воля да критикува правителството? Възнамерявате ли тези хора – не полицаите, защото те са изпълнявали заповед и са си изпълнявали задълженията, но онези, които са ги пратили да тормозят възрастната жена, да понесат отговорност за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Нинова, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да Ви уверя, че през цялата си професионална кариера на полицай съм следвал принципа, че служителите на Министерството на вътрешните работи са длъжни да гарантират правото на протест на всеки български гражданин, който прави това законно и при установения обществен ред.
В тази връзка със заповед на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи своевременно е разпоредена проверка в 3-то Районно управление на МВР – София, заради твърдение в телевизионен репортаж за нарушени права на възрастна гражданка след нейното участие в протеста.
Съгласно доклад на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи извършената проверка категорично е установила, че полицейски служители не са предприемали каквито и да е действия спрямо възрастната гражданка. Същата не е била и обект на полицейска проверка.
В хода на проверката са установени следните факти: на 30 януари 2020 г. младши полицейски инспектор от 3-то Районно управление – София, получава сигнал от управителя на Дома за стари хора в жилищен комплекс „Зона Б-5“, бл. 4 за нарушение на нормативните документи на обекта. В случая е нарушена забранителната заповед на управителя на Дома за стари хора за посещение от външни лица заради обявена грипна епидемия. Управителят на дома е поискал съдействие от полицейските служители заради три непознати лица, жена и двама мъже, но няма да съобщавам данните им, тъй като нямам това право, които са влезли при вече споменатата възрастна гражданка. Същите първоначално са отказали да предоставят документите си за самоличност, като са се държали грубо, както с полицейските служители, така и с длъжностни лица от Дома за стари хора.
След проведен разговор с полицейския инспектор две от лицата – жената и единият мъж, са представили документи за самоличност. Другият мъж категорично отказал да съдейства на полицията, показал личната си карта с нарушена цялост, но бързо я прибрал, без да даде възможност на полицейските служители да снемат самоличността му. Същият се е опитал да напусне стаята, избутвайки грубо служителите.
В резултат на място е извикан и патрул от 3-то Районно управление – София. Служителите от патрулната група са съставили акт на въпросния гражданин заради нарушение на Закона за българските лични документи.
По случая са изготвени съответните докладни записки от полицейските служители, снети са и допълнителни сведения от длъжностните лица в Дома, както и от представители на фондация, която работи на място. Към материалите от проверката е приложено и писмено сведение на възрастната жена, която Вие цитирате. В него тя твърди, че полицейските служители са извикани от управителя на Дома, тъй като трите лица, които са я посетили, отказвали да си тръгнат. Отново според нея, същите обиждали и заплашвали органите на реда. В писменото сведение възрастната жена твърди още, че не е била притеснявана от служителите на Министерството на вътрешните работи във връзка с участието ѝ в някакви събития. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Госпожо Нинова, заповядайте за реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Министър, от информацията, която поднасяте, нещата ще стават още по-тревожни, защото току-що казахте, че журналистите са виновни за ситуацията, а не Министерството на вътрешните работи, което очевидно е оказвало натиск върху възрастната жена.
Щях да говоря за свободата на гражданската инициатива, за свободата на изразяване на тази жена и на всеки българин, който има различно мнение, но май ще трябва да добавя и това, че в момента нападнахте и журналисти, заради това че са потърсили информация и са я интервюирали.
Второто много притеснително е това, което тя е направила пред Вас като показания, че не е била тормозена и не е била сплашвана. Допускам, че е направено точно от страх, защото вижте какво казва тя във второто интервю, съвсем свободно: „Мисля, че директорката на Дома ги е повикала – разказа баба Стойна. Притеснявам се, че е възможно да бъда изгонена от Дома за стари хора, в който съм настанена, заради гражданската си позиция.“ Ето заради този страх жената сигурно е готова да Ви подпише, че тя е била полицаите, а не те нея са ходили да разпитват.
Поставям този въпрос като конкретен факт, като конкретна случка, от които искам да изведа голямото – използвате Министерството на вътрешните работи и държавните институции за всяване на страх, за репресии срещу хора, които критикуват властта. Това е големият въпрос на държавното управление и на държавността в България. Преди две седмици ги обгазявахте със сълзотворен газ, сега тормозите възрастната 73-годишна жена. Разбира се, че под страх и заплахи тя ще каже всичко. В момента разбираме, че и отвън има хиляда протестиращи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не са хиляда.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …и тях ли ще снимате, профилактирате, посещавате и да им пишете предупредителни протоколи повече да не участват в протести? Да, баба Стойна е една и стана символ на протеста срещу правителството, но като нея мислят хиляди… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …и с репресивната машина на Министерството на вътрешните работи и държавата не можете да ги спрете! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаема госпожо Нинова, уважаеми дами и господа народни представители! С цялото ми уважение, мисля, че в случая се използва една възрастна жена за политически цели. Убеден съм в това, което казвам, тъй като аз изложих само факти, не съм нападал журналисти, не съм оборвал твърдения на журналисти, не бих го и направил. Журналистите са свободни да изнасят информацията, която получават, в обществото. Аз, като дългогодишен служител на Министерството на вътрешните работи, винаги стъпвам на факти.
Факт е, че полицейски служители са извикани от управителя на Дома. Факт е, от информацията, която те знаят, че там са настанени именно възрастни хора, че те по една или друга причина могат да бъдат обект на престъпление. Факт е, че вътре има лица, които са влезли въпреки установения вътрешен ред. Дълг е на полицейски служители да реагират незабавно. Това и са направили.
Пак казвам: данните на лицата, които са били вътре, не мога да ги съобщя, но Вие можете да си направите проверка. Предполагам, че знаете кои са, тъй като явно имате информация, но това не е процес на проверката. Действията на полицейските служители са били насочени единствено към нарушенията на тези три лица.
Аз не бих си представил че те могат да принудят и не биха го направили, а няма и защо да го правят – да принудят възрастна жена да напише каквото и да било, тъй като обективно те са извикани там от управителя на дома. Мисля, че всеки един полицай би реагирал по същия начин, когато управител на дом за възрастни хора поиска тяхното съдействие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Да благодарим на министъра на вътрешните работи Младен Маринов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на културата Боил Банов.
Първият въпрос е от народния представител Павел Шопов относно създаване на музей на големия български скулптор Андрей Николов.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Всички знаете, че в живота на всеки човек има периоди и аз някога, в млади години, силно се интересувах от живопис, съответно от скулптура, четях историята – и световната, разбира се, и българската – и на скулптурата, и на живописта. Бях запленен в тази насока от един наш български творец – Андрей Николов, за който тогава правиха филми, пишеха книги и навсякъде се говореше като за стажанта при самия Роден. Негови състуденти са други велики имена от европейската и световната скулптура, които не искам да произнасям, да цитирам. Важното за мен тогава беше, и ми остана образът на Андрей Николов в един черен костюм с голяма бяла брада – просто патриарх.
Така се случи в годините, в десетилетията, бях народен представител, сигурно е било в Четиридесет и първото народно събрание, когато чух за усилията на тогавашния министър на културата – уважаемия господин Вежди Рашидов, да направи от къщата, която Андрей Николов е оставил със завещание, с…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Въпросът ми е: кога след толкова години, мисля, че в началото на 60-те или в края на 50-те години е починал този наш творец, къщата му ще стане негов музей? Това е въпросът ми. Аз Ви го зададох преди почти година. Тогава отговорът беше малко неопределен, неясен. Имате ли нещо ново, което да кажете в тази насока – придвижва ли се темата и къде сме по въпроса за превръщане на къщата на Андрей Николов в музей на неговото творчество? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шопов, във връзка с Вашия въпрос Ви информирам за следното.
През 1974 г. жилищната сграда, в която е живял и работил скулпторът Андрей Николов, е отчуждена, не е дарена, а отчуждена в полза на Националната художествена галерия. През 1976 г. синът на скулптура дарява на Националната художествена галерия неотчуждената част на бащиния си имот. През 1999 г. сградата получава статут на исторически паметник на културата с национално значение. През 2000 г. областната администрация на София издава акт за имота като публична държавна собственост и от месец април 2000 г. Министерството на културата е с предоставени права на управление. През 2001 г. част от имота – целият надпартерен етаж, както и 12/14 части от голямото ателие на големия скулптор, са реституирани. Съгласно Акт за публична държавна собственост от 2012 г. държавата е собственик на 2/3 идеална част от дворното място и 2/14 идеални части от самостоятелен обект – зала за представления и дебати, и 8 броя самостоятелни обекти в сградата на ул. „Любен Каравелов“ № 15.
Със Заповед на министъра на културата от 2015 г. държавната част от имота е предоставена безвъзмездно за управление на Националната галерия. Останалите 12/14 идеални части от самостоятелен обект – зала за представления и дебати и апартамент на първия етаж, са собственост на наследниците на Иво Ташков.
По искане на наследниците през 2016 г. пред областния управител на София е образувана преписка за прекратяване на собствеността за държавата чрез изкупуване на притежаваните от държавата 2/14 идеални части от самостоятелен обект – зала за представления и дебати, или замяна на техните 12/14 идеални части срещу обект на втория етаж с площ 224 кв. м.
По отправеното искане с оглед постановената в чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост забрана за извършване на разпоредителни сделки с имоти публична държавна собственост, и въз основа на становището от месец януари 2017 г. на директора на Националната галерия, Министерството на културата през месец февруари 2017 г. изразява становище, че не са налице законови предпоставки за прекратяване на собствеността по предложените от съсобствениците начини. В колекцията на Националната галерия се намират 59 произведения на Андрей Николов от мрамор и бронз и около 100 гипсови оригинала и калъпа за отливане.
През месец юни 2018 г. Националната галерия изрази становище в подкрепа на идеята за създаване на постоянна експозиция от творби на големия български скулптор в къщата, в случай че са изпълнени условията по чл. 25, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за културното наследство, съгласно които музей се създава при наличие на сграден фонд, осигуряващ условия за съхраняване и представянето на движимите културни ценности.
В тази връзка е необходимо съгласието на физическите лица за закупуване от държавата на притежаваните от тях 12/14 идеални части от самостоятелен обект – зала за представления и дебати, и голямо ателие. До момента, за съжаление, от страна на собствениците, които са реституирани, такова съгласие не е изразено.
Настоящата ситуация относно собствеността на имота затруднява създаването на къща музей „Андрей Николов“. Националната галерия планира и работи, поради тези причини, по създаване на временна експозиция от негови творби в частта на сградата, която е държавна собственост и подготвя заснемането на 3D видеофилм, посветен на живота и творчеството на Андрей Николов, който ще бъде излъчен в контекста на неговото ателие. Приблизителното време за създаването на самия филм, базиран върху архивни документи, оригинали и подготвителни скици на Андрей Николов от колекцията на галерията, е 9 месеца. Иначе в момента се разработва самият кът, но не можем да го наречем музей поради обстоятелствата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Министър, и за подробностите. За чисто юридическата страна на нещата относно собствеността аз най-добре ще разбера като юрист и човек, който цял живот се е занимавал с вещно право, какви са проблемите. Но Вие сам казахте за тази част от къщата, която е държавна собственост – за нея става дума и там е злободневието, там е битката и там е проблемът. Вие сам добре знаете. Защото въпросът има две страни.
Първо, най-после да бъдат изведени от къщата тези хора, Вие нищо не споменахте за тях, с които от министър Москова е сключен един – не знам как да го нарека, няма да го квалифицирам, просто е нечуван – договор за срок от десет години. Няма какво да се лъжем, няма какво да се заблуждаваме – причината са точно тези хора, които, уж срещу правенето на ремонт в къщата, имаха права, макар формални, чак допреди три години, до 2018 г.
Когато преди една година Ви зададох въпроса, все си мислех, че през тази една година ще бъдат предприети първо действия по тяхното извеждане от къщата, което явно се оказа страшно голям проблем. Не знам какви сили представляват, какво е това могъщество на тези хора да стоят там?!
Вчера се появиха някакви съобщения, че най-после това се е случило. Чак вчера! Аз се блазня и от това, че може би и моят въпрос, и действията, които Вие сте извършили, са допринесли най-после за този чутовен подвиг, който е извършен след толкова години.
Господин Министър, става въпрос за тези два момента: първо, тези хора да бъдат изведени. И ако това е станало, аз мислех, че в отговора Ви ще ми кажете, че това действително вчера се е случило. Не знам дали на Вас Ви е известно. Има някаква информация, тя е неофициална.
Вторият въпрос, ако това вече се е случило, другата задача, която Ви предстои като министър – да превърнете държавната част, защото собственост на физически лица е само най-горният етаж, той е реституиран, добре съм се запознал, което е може би по-лесната, а може би и по-трудната страна.
Произведения на Андрей Николов има много. Те са депозирани където трябва – на сигурно място в сигурни ръце. Нека да не задавам за трети път този въпрос, а да се поздравим в скоро време. Това зависи от Вашите усилия, най-после с един музей на този патриарх на българското изкуство, към който аз лично, както Ви казах, от много млади години имам особено чувство, изключителен сантимент и някакво особено преклонение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шопов, договор далеч не е сключвала само Емма Москова като министър, сключвали са го и други министри, но това е отделен въпрос.
Къщата музей отново е във владение на Националната галерия. Практически от няколко месеца, а вече теоретично и всякак – от миналия месец. Не е от вчера. Може би вчера са излезли някакви информации.
В този смисъл, аз казах и в първоначалния си доклад – Галерията разработва много активно вариант. Не можем да го наречем музей заради спецификите на това как се структурира музей по Закона, но изложбена, временна експозиция, има начини в закона, така че ще бъде създаден в рамките на нашата – държавната част, фактически ще бъде създаден музей на Андрей Николов. Това категорично е и становището на директора на Националната галерия. В тази посока ще се работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следва въпрос от народните представители Боряна Георгиева и Кръстина Таскова относно средства за реновирането на къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Бих искала, преди да задам своя въпрос, да направя един скромен подарък на министъра на културата. (Подарява му чаша.)
Министърът на културата смятам, че е запознат какво символизира този подарък – за да внесем повече яснота и за останалите колеги и граждани, сме го поканили на разисквания в Комисията по културата и медиите. Ще се надявам той да дойде, за да можем да внесем яснота.
Продължавам с въпроса, който съм отправила, относно средства за реновирането на къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот.
Уважаеми господин Министър, къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот е родният дом на българския писател и поет Иван Вазов. На 6 юни 1935 г. къщата е открита тържествено като музей. През 1964 г. е обявена за паметник на културата от национално значение. Наред с къщите в Берковица и в София, тя е сред трите къщи музеи, с които е свързан животът на Вазов. Това място е свято за всеки родолюбец, храм на българщината, място за поклонение пред безсмъртното творчество на патриарха на българската литература.
Ние, българите, имаме велика история – длъжни сме добре да я познаваме, трябва да я почитаме и да пазим паметта на нашите герои.
Към днешна дата къщата има нужда от реновиране. В тази връзка и по случай предстоящата 170-а годишнина от рождението на Иван Вазов е и въпросът ни към Вас: предвидило ли е Министерството на културата средства за реновирането на къщата, в какъв размер и по какъв начин ще бъдат използвани?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Георгиева.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на въпроса и се надявам да ни обясните за тази чаша, защото се озадачихме.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Не знам дали форматът позволява да обясня в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Може би после.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Георгиева, уважаема госпожо Таскова! Във връзка с Вашия въпрос Ви информирам за следното. Съгласно справка в националния документален архив към Националния институт за недвижимо културно наследство къщата музей „Иван Вазов“ в град Сопот притежава статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от национално значение и е публична общинска собственост. Като обект със статут на културна ценност къщата музей „Иван Вазов“ в град Сопот е допустима за кандидатстване за целева финансова подкрепа за извършване на специализирани консервационно-реставрационни дейности за недвижими културни ценности по Програма 1 на Министерството на културата „Опазване на недвижимото културно наследство“. С писмо на Министерството на културата директорът на музея е уведомен относно възможността за финансиране на обекта по Програмата.
Кандидатстване по Програмата се извършва, като се подава мотивирано искане за финансова подкрепа по реда на Правила за избор на обекти и определяне на дейности за предоставяне на целева финансова подкрепа в областта на консервацията и реставрацията на недвижими културни ценности. Същите са публикувани и достъпни на интернет страницата на Министерството на културата.
За настоящата 2020 г. периодът за подаване на заявления е от 17 февруари до 17 март съгласно чл. 3, ал. 2 от Правилата. При кандидатстване за извършване на консервационно-реставрационни дейности е необходимо наличие на съгласувана по реда на Закона за културното наследство проектна документация и съответните количествено-стойностни сметки.
В случай на заявено искане от страна на собственика на музея поради своята значимост като исторически и архитектурно-строителен обект на недвижимо културно наследство къщата музей „Иван Вазов“ в град Сопот със сигурност ще бъде сред приоритетните обекти за финансиране през настоящата 2020 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожо Георгиева, заповядайте за реплика.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Министър, надявам се да съм разбрала правилно Вашия отговор, че къщата ще бъде с приоритет евентуално при кандидатстване за средства за реновиране. Но въпреки всичко, аз не разбрах, или по-скоро не чух, в отговора да се съдържаше информация какви средства са предвидени, в какъв размер и евентуално за какво ще бъдат използвани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Георгиева.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Георгиева, единият вариант, за да разберете, е да Ви прочета пак отговора, но ще бъда по-кратък – безсмислено е да повтаряме едно и също.
Пак казвам, собственикът – в случая общината, трябва да подаде проекта, в който има количествено-стойностни сметки. За какво е необходимо? Ще Ви обясня.
Например: иска да направи покрив – колко керемиди, колко подпори отдолу, как да бъде направено това, че да се запази същността. Иска да направи дограма – дограмата трябва да е същата, да отговаря на културното наследство, да е дървена. Иска да боядиса – трябва да се използват същите материали. И ред други неща – да не отнемам повече време.
Като постави това искане към нас, ние ще реагираме веднага с оглед значимостта на обекта и ще подкрепим всички подобни дейности. В този смисъл не мога да Ви кажа предварителна сума, защото не знам какво ще се иска от нас и какво би струвало. Но с оглед, повтарям, на огромния приоритет, дори не само заради годишнината на най-бележития ни писател, ще направим всичко необходимо, за да осигурим нужните средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Благодарим на министър Банов за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите към Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите.
Първият въпрос е от народните представители Иван Валентинов Иванов и Светла Бъчварова – относно състоянието на язовир „Тича“.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, въпросът с моя колега Иван Иванов към Вас е свързан със състоянието на язовир „Тича“. Обръщаме се към Вас за информация относно неговото състояние поради факта, че язовир „Тича“ е собственост на Напоителни системи. Водата се използва не само и единствено за питейни нужди, но и от ВЕИ-та, и за напояване.
През месеците декември – януари излезе информация, доста противоречива, за това какво е състоянието на язовира, включително от представителите на клона, който обслужва язовир „Тича“, на Напоителни системи. Тази информация е противоречива, защото оценките са различни. Набляга се преди всичко на водата за питейни нужди и възможността да се осигури такава в следващите месеци, но все пак при използването на язовир „Тича“ и за други нужди е важно да се търсят баланси и да се види през 2020 г. по какъв начин ще се реализират и другите политики по отношение на региона.
Конкретно с моя колега ни интересува: каква ще бъде политиката по отношение на напояването? И Търговищка област, и Област Шумен са едни от районите, в които има напоителни полета, където има развито овощарство, зеленчукопроизводство. Аз съм била свидетел на проблеми при доставката на вода за напояване в предходни години. Водата за напояване, цената – всичко това са проблеми, от които се интересуваме.
Затова въпросът, освен баланса, който Вие съответно ще ни предоставите като информация, е: какво се предвижда и за напояването в тези две области с цел реализация и възможност да бъдат осигурени достатъчни количества за текущата производствена дейност в този регион?
Притеснява ни и фактът, че Екоминистерството е препоръчало да се търсят алтернативни източници, предвид кризисната ситуация с язовир „Тича“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми професор Бъчварова и господин Иванов, народни представители! За 21 комплексни и значими язовира, публична държавна собственост – предоставени права на управление на Министерството на земеделието, храните и горите, в това число и язовир „Тича“, на „Напоителни системи“ ЕАД е възложено да изпълнява функциите на оператор на язовирните стени. Язовир „Тича“ осигурява водни обеми за питейно-битово водоснабдяване на градовете Шумен, Велики Преслав, Търговище и още няколко други населени места на територията на област Шумен, както и за напояване, енергодобив и осигуряване на минимално допустим отток в река Голяма Камчия.
Към 3 февруари тази година наличният обем в язовира е 167 653 млн. куб. м, като съответно наличният полезен обем е 127,653 млн. куб. м, мъртвият обем на язовира е 40 млн. куб. м.
Намаленият воден обем на язовир „Тича“ се дължи на липсата на снеговалежи, както и на малките количества валежи в цялата водосборна област.
В месечния график на Министерството на околната среда и водите за месец януари 2020 г. са предвидени водни количества за питейно-битово водоснабдяване – 3,2 млн. куб. м, за осигуряване на минимално допустим отток в река Камчия – 220 хил. куб. м.
Действително ползваните водни количества за месец януари са: 2,9 млн. куб. м за питейно-битово водоснабдяване, 221 хил. куб. м за осигуряване на минимално допустим отток в река Камчия.
В графика на МОСВ за месец февруари 2020 г. са предвидени следните водни количества: 3 млн. куб. м за питейно-битово водоснабдяване, 200 хил. куб. м за осигуряване на минимално допустим отток в река Камчия.
Съгласно актуализирани данни на Националния институт по метеорология и хидрология за притоците на комплексните и значими язовири по Приложение № 1 от Закона за водите прогнозният собствен годишен приток на язовир „Тича“ е определен за различните обезпечености, както следва:
- за средна година – обезпеченост 50% – 136,63 млн. куб. м;
- за средно суха година – обезпеченост 75% – 72,33 млн. куб. м;
- за много суха година – обезпеченост 95% – 25,7 млн. куб. м.
Поради трайното засушаване общият приток в язовира за миналата година е 32 млн. куб. м, което е близо до прогнозния приток за много суха година.
Подадените водни количества от язовира за 2019 г. са: за питейно-битово водоснабдяване – над 35 млн. куб. м, за напояване – около 16 млн. куб. м.
През 2019 г. от язовир „Тича“ не са подавани водни маси за енергодобив. Малка водноелектрическа централа „Моста“ е преработвала източваните водни маси, определени от месечните графици от МОСВ за екология. Това е за осигуряване на минимално допустимия отток в река Камчия.
При наличния обем на язовира към настоящия момент питейно-битовото водоснабдяване от него може да бъде осигурено за следващите две години. От прогнозния разход за питейно-битово водоснабдяване, екология и напояване се предполага, че ограничения по отношение на водоподаване за обезпечаване на напоителен сезон 2020 г. няма да бъдат наложени. При възникване на такава необходимост „Напоителни системи“ ЕАД – клон Шумен, може да осигури алтернативен водоизточник за напояване от язовир „Шумен“, на части от напоителна система „Виница“ в землищата на село Дибич, село Радко Димитриево, село Мараш – община Шумен, и село Кюлевча – община Каспичан. Но това е алтернативен вариант.
Всички данни, които Ви изнесох към момента, говорят за това, че след масите, необходими за питейно-битови нужди, поливният сезон е осигурен.
И Вие сте права – клон Шумен има заявени значително увеличени площи за напояване, което е положително – така е за цялата система. Ако през 2019 г. от клон Шумен са напоявани 2573 дка, за 2020-а са заявени 4150.
Всички данни говорят, че има готовност и гарантирано осигуряване на напоителен сезон 2020 г., като „Напоителни системи“ ЕАД не предвижда промени в ценовите равнища или условия по договора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Слушах внимателно Вашия отговор и понеже се интересувам доста от тази тема, тъй като Шумен е един от градовете, който е изключително засегнат от състоянието на язовира и състоянието на отвеждащия водопровод, което Вас не Ви касае всъщност, тъй като Вие управлявате язовира до подаването му през водомера – дотам. Но това, което казахте, е изключително притеснително – че прогнозите са за много суха година за притоците към язовира, което означава, че неговият обем няма да се увеличи значително.
Въпросът ми в тази реплика е и моля да ми отговорите: кой ни излъга – министърът на регионалното развитие, или Вас Ви подведоха с информацията, която Ви дадоха?
Министърът на регионалното развитие съобщи пред медиите – след направена проверка, че вода за питейни нужди в язовира ще има, ако не се използва за напояване. В такъв случай кой ще бъде ощетен? Тези, които ще ползват водата за питейни нужди – трите града, двата областни центъра, Велики Преслав и населените места или земеделските стопани? Или има някаква друга алтернатива, която ние все още не знаем, която ще подобри състоянието?
Само онзи ден имаше тежка авария, когато десетки хиляди кубици вода от този язовир се изляха така – на полето, без да има нужда от напояване. Авариите ще бъдат, предполагам, многократни, докато се възстанови водопроводът, ако изобщо се възстанови.
В тази връзка искам да ни отговорите: Вашата информация ли е некоректна, която изнесохте тук, или тази на министъра на регионалното развитие, която каза, че водата ще стигне за питейни нужди, ако се спре за напояване? (Реплики от министър Десислава Танева.).
Да, аз имам точна разпечатка от изказването, което госпожа Аврамова даде пред медиите. Или Вие не си говорите в Министерския съвет, или отнякъде другаде получавате информация.
В крайна сметка искам да Ви запитам: предвиждате ли изобщо този язовир да го прехвърлите на Министерството на регионалното развитие, защото по този начин имаме тотално разменена отговорност? Един път Вие сте собственик, един път за питейната вода отговаря Регионалното министерство и в крайна сметка, когато станат аварии, когато има проблеми, няма никой виновен.
Така че, отговорете ми: предвиждате ли това нещо да го дадете в крайна сметка на Министерството, за да може да се изгради санитарно-охранителна зона и всички процедури, които са базирани на закона, да се случат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Иванов, категорично се противопоставям на такова говорене с общи приказки.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, от място): То е на Вашите колеги от МРРБ.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Язовир „Тича“ се управлява от оператора „Напоителни системи“ ЕАД и данните, които предоставих, са официални и замерени. Без тези общи приказки! С всички данни само за това, което е използвано за питейно-битови нужди и напояването, и тройно да се увеличи, е гарантирано от язовира – от оператора, който го управлява, „Напоителни системи“ ЕАД, подаването на вода и за питейно-битови нужди, и за напояване. Това е категорично! И цифрите, които са фактически от това, което е станало през 2019 г., говорят за това, и плановете, които се подават от МОСВ.
Осигуряването на водни ресурси от язовир „Тича“ за питейно-битови нужди и за напояване са гарантирани на база обемите, които са към 30 януари 2020 г., те са засечени и аз ги представих. Разделете ползването през 2019 г. – и по две да го умножите, пак ще има достатъчно воден ресурс за това. (Реплики от народния представител Иван Валентинов Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
И последният въпрос от парламентарния контрол за днес е въпрос от Светла Бъчварова относно процедура за изкупуване на гори на физически лица от държавните предприятия.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Не за първи път поставям въпроса с процедурите и политиката на Министерството на земеделието, храните и горите по отношение на изкупуването на гори от физически лица чрез фонд „Инвестиции“, с който съответно разполага Министерството и горските предприятия, за да могат да реализират инвестиционните си намерения.
През 2016 г. за първи път стартира подобна процедура, приключи през 2017 г. Все още на този етап никой не е отговорил, въпреки зададените въпроси, каква е икономическата ефективност от подобна – това даже не е инвестиция – от подобен разход, защото, когато се ползва публичен ресурс, той трябва да има и съответно ефективност от гледна точка на ресурсите, които се предоставят или се използват.
Сега има нова процедура – ресурсът е близо два пъти повече спрямо предходната такава. В медиите излезе информация за броя на заявленията, които са много повече спрямо първата процедура. Факт е, че аз не можах да намеря за колко хектара гори става въпрос, защото просто такава нямаше в информацията. Пак е процедура, то за мен процедура означава, че това е тип проектно кандидатстване, при което ние ще изберем кои са горите, които съответно ще закупим.
Моят въпрос към Вас е, първо, за тази икономическа ефективност, ако имате направена, за покупките 2016 – 2017 г., защото минаха така или иначе няколко години. Как ще се реализира оценката на имотите, които съответно ще бъдат закупени и редът на тяхното одобрение, при условие че към този момент информацията, с която разполагаме, е, че заявленията са още повече спрямо определения ресурс в началото на стартиране на процедурата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще се опитам да отговоря по поредността на зададените въпроси. Предполагам, че няма да ми е достатъчно времето.
Първо, по отношение на процедурата за 2020 г. и за подадените заявления – това беше първият въпрос.
Подадените заявление до 15 януари 2020 г., когато беше крайният срок за подаване, са 1722. Броят на имотите, които са предложени за закупуване, са 3117; недопуснатите имоти са 662, които не са отговаряли на условията в процедурата; брой допуснати и класирани имоти на първия етап на процедурата са 2455 имота, от тях с максимален брой точки са 767. Общата площ на имотите с максимален брой точки е 3345,574 дка. За сравнение, през 2016 г. по първата процедура са подадени общо 1873 имота за закупуване, като общо допуснати и класирани имоти са 1301. Да, наистина има значително увеличение на сегашната процедура, която стартира в края на 2019 г. и приключи като кандидатстване на 15 януари 2020 г.
Какво цели тази мярка на държавата – за да отговоря на втория въпрос по отношение на икономическата ефективност на тази мярка. Държавата е за това – да изпълнява обществените функции, да удовлетворява обществения интерес преди всичко. В никакъв случай за разход от държавния бюджет не винаги търсим икономическа ефективност. Тя няма как да бъде изчислена нито за социалното подпомагане, нито за нивото на пенсиите, нито включително и по тази мярка. Защо? Целта на тази мярка, която е насочена към собствениците на дребни парцели горски територии, за които няма пазар, няма интерес, е да бъде удовлетворена нуждата, необходимостта, интересът на тези дребни собственици да ги продадат поради няколко причини.
Първата и най-болезнена, чувствителна и в обществен план причина е невъзможността за тяхното опазване. Държавата чрез Изпълнителна агенция по горите чрез държавни горски предприятия съществува, има, работи, постоянно се надгражда заради различните проблеми в системата за опазване на горите. Дребните собственици нямат тази възможност, защото доходът, който може да носи един малък парцел – до 20, до 50 дка, няма как да покрие разходите за охрана.
Какво се получава? Следствие на това – анализите го показват, интензитетът на нерегламентирания дърводобив, на нарушенията са именно върху горски територии, които са частна разпокъсана собственост и на практика не се охраняват. До какво води това? До щета на публичния интерес, защото горите имат преди всичко обществени функции, а не някакви други. Така отговарям на Вашия въпрос: да, и такъв анализ може да се направи. Той може да се направи след доста дълги години според типа на гората, според нейното възстановяване, защото част от тези дребни имоти, за съжаление, са много нерегламентирано изсечени – след като ги възстанови и те влязат в стопанския оборот. Това е много дълъг процес и той не приключва нито с един, нито с два парламентарни пълни мандата.
На третия въпрос – по отношение как се реализира процедурата. Първи етап, разглеждане на постъпилите заявления, оценяване и класиране на имотите, в зависимост от обявени три критерия. Този процес вече е приключен, казах резултатите.
Допуснатите имоти са класирани в низходящ ред, съобразно броя на точките, които са получили по трите критерия – да граничат с горска територия държавна собственост, да имат защитни и специални функции, каква е площта им. Списъците на допуснатите и класирани имоти и на недопуснатите имоти са обявени на официалните страници на държавните предприятия.
На втория етап класирането на поземлените имоти в горски територии се извършва по критерия „икономически най-изгодно ценово предложение“, като се сравни цената за един декар, определена според оценката на правоспособен оценител, спрямо предложената от собственика цена.
На първо място се класира предложението за продажба, при което разликата между цената на декар от оценката на независим оценител и посочената от собственика е най-голямо положително число.
За класираните имоти, които са получили най-голям брой точки след първия етап, сумата от предложените цени, които са в рамките на предвидените от държавните предприятия средства за закупуване на горски територии – общо 1 млн. 350 хил. лв. за тази процедура, се възлага извършването на оценка по реда на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии на правоспособни оценители, регистрирани по Закона за независимите оценители. Оценките се извършват след задължителен оглед на поземления имот и това изискване се посочва в договора за възлагане на оценката. Преди приемане на оценките представителят на Държавното предприятие или на съответното държавно горско или ловно стопанство извършва теренна проверка на имотите, класирани на първия етап. Възлагането и изготвянето на оценките от правоспособни оценители на класираните при първия етап на процедурата имоти, оглед на терена, класиране и обявяване на резултатите от втория етап от процедурата се извършва в срок от 40 работни дни от обявяването на резултатите от първия етап и се очаква цялата процедура да приключи през месец април 2020 г.
Последната стъпка от процедурата е писмено уведомяване и покана на собствениците на класираните имоти за сключване на сделка за покупко-продажба.
От днес Министерството на земеделието, храните и горите започна и годишната си информационна кампания за директни плащания, които стартират от 1 март, като основна точка в нашата кампания се включи и дебатът за общата селскостопанска политика. Във всички райони, където има концентрирана такава собственост на горски територии на граждани, е разпокъсана. Интересът към тези процедури е голям и ние предвиждаме такава втора и в края на тази година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
С оглед на това, че е последен въпрос, дадох възможност на госпожа Танева да развие отговора си докрай.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Това, което разбрах, е, че изкупуването на територии от физически лица – малки собственици, е обществено необходимо по много причини. Защо тогава не направите необходимото абсолютно всички горски масиви, които са частна собственост, да бъдат изкупени? Защото с тези критерии – ранкинг, класиране, оценка, съответствие, субективният елемент, първо, винаги съществува. Аз съм особено чувствителна пък на тема „оценки“. Не мога да разбера оценките по предходната процедура как се различават толкова драстично. Оценителите са едни и същи, от години са едни и същи, те имат опита. Как например в Южното Централно предприятие цената на имот за декар е 1286 лв., а в Североизточното предприятие – е 272 лв.?!
Във всички южни предприятия – Южно и Централно, Югозападно и Югоизточно, цените са изключително високи. Има някакво обяснение, но пък да имате пет пъти разлика в цените на база на оценките, ми се струва, че трябва да се обърне внимание на обективност при тези оценки и те да бъдат категорично защитени, защото винаги има някакви такива идеи, които могат да наведат на мисълта, че не са привилегировани по отношение на останалите, които предлагат горски територии.
Затова питането ми е: защо не се оценят малките собственици – колко са, какъв ресурс трябва, и наистина да се реши този въпрос, ако той наистина е толкова важен и значим за развитие на горския сектор и за опазване на биоразнообразието?
Още един въпрос, свързан с процедурата от 2016 – 2017 г. Ако съответно нямате готовност за отговор, но ми е важно да го знам, едно от нещата, което е необходимо, след като горите станат собственост на държавните предприятия, съответно да има горскостопански план, в който те да бъдат включени като опазване.
Към 2018 г. те не бяха включени в горскостопанските планове.
Искам да попитам дали имате информация за това: случило ли се е през 2019 – 2020 г.? Защото извършването на горскостопански дейности трябва да бъде изпълнено именно на базата на този план, за да могат да бъдат включени в общите лесовъдски мероприятия, които се осъществяват.
Аз Ви разбирам какво искате да направите, но не разбирам защо трябва да подложим малките собственици на такива критерии и изисквания, които да бъдат избирателни на този фонд, чрез процедурата „Реализирани“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаема професор Бъчварова! Заделените средства за изкупуване на малки парцели горски територии, които са собственост на физически лица, се извършва със средства за инвестиции, акумулирани от стопанската дейност на самите горски държавни предприятия. Те не са със средства на бюджета. Това е един процес, по който ние сме ограничени в рамките на средствата, които самите държавни горски предприятия акумулират от дейността си. Те не са за сметка на бюджета. Да, в нашето политическо виждане този процес е важен.
Първо, и най-вече по повод на това, че ще даде друга степен на опазване на горските територии и, разбира се, ще влязат в общия стопански оборот на горите. По отношение на свързания с това въпрос – всичко не може да стане автоматично. Вие знаете, че има процедура за изготвянето на такива планове, които се актуализират, в които се включват и съответните дейности по отношение на стопанисването на горите. Но по отношение на опазването и охраната във вида, в който са взети, това се случва веднага след приключване на процедурата.
Второ, по отношение на оценките. Със сигурност те са различни според вида на съответната горска територия. Аз не мога да цитирам конкретни данни. Вероятно тези, които казвате, може и да са такива, но това че във всяка процедура, която касае управление на държавна собственост, принципът е независимо каква е процедурата, тя винаги стъпва на оценка от независим оценител по списъците на съвсем друг закон. Той не е част от нашето специализирано законодателство. За всяка една от тези оценки отговорността носи съответното лице със съответния лиценз и той не ги прави само на тези горски територии. Това е по общ ред, когато става въпрос за управление на държавни имоти.
По отношение на ресурса, че е ограничен. Няма как без критерии да провеждаме тази процедура. И тъй като най-ощетени са най-дребните собственици, които наистина няма как, по никакъв начин да имат ресурсите да опазват тези горски територии, затова нашите критерии са насочени с предимство към тях – и това е нормално. След този мандат, който реши, според политическата воля може да продължи или да не продължи тази политика, но за мен това е изключително важна политика, защото тя удовлетворява и искане, желания на част от обществото собственици на гори, които са дребни и те не могат да се грижат за тях. Второ, способства за това, да се грижим за тези горски територии, така както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Това беше последният въпрос и отговор от министър Танева – министър на земеделието, храните и горите.
Колеги, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол, благодаря и на министър Танева.
С това приключваме за днес.
Редовно пленарно заседание, сряда – 12 февруари 2020 г., от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,19 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председател:
Емил Христов


Секретари:
Станислав Иванов
Джейхан Ибрямов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на омбудсман





    Последни заседания