Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 13 март 2020 г.
Открито в 10,24 ч.
13/03/2020
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Станислав Иванов и Юлиан Ангелов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в Програмата за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: „Проект на решение за обявяване на извънредно положение“. Вносител – Министерският съвет на 13 март 2020 г., като предлагам да стане точка първа за днешното пленарно заседание – 13 март 2020 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 198 народни представители: за 198, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Госпожо Дариткова, заповядайте за процедура.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители! Правя две процедурни предложения. Първото е заседанието на парламента по тази точка да се излъчва пряко по БНТ 1 и БНР.
И второто процедурно предложение е на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в пленарната зала Венцислав Мутафчийски, Ангел Кунчев и Тодор Кантарджиев – представители на Щаба за противодействие на епидемията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Дариткова.
Колеги, подлагам на гласуване първото процедурно предложение на госпожа Дариткова – за директно излъчване.
Гласували 199 народни представители: за 198, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване процедурата за допуск.
Гласували 198 народни представители: за 198, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.

Колеги, преминаваме към първата точка за днес:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ.
Вносител – Министерският съвет на 13 март 2020 г.
Давам думата на председателя на Националния оперативен щаб професор Мутафчийски.
Заповядайте да ни запознаете с обстановката в момента.
ВЕНЦИСЛАВ МУТАФЧИЙСКИ: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми дами и господа министри! В качеството си на ръководител на Щаба бих искал да представя кратък доклад за състоянието в момента в страната, в близките държави около нея, Европа и света, както и за предприетите мерки и за актуалните проблеми, които са свързани с преодоляването и ограничаването на епидемията от COVID-19.
Към този момент – на базата на повече от 1400 лица, тествани за коронавирус в България, са установени 23 положителни случая. Само за вчерашния ден – 16 положителни и един смъртен случай, който Ви е известен, в „Пирогов“. В света и в държавите около нас има изключително динамична ситуация. Само на Балканския полуостров всички държави бележат ръст в новорегистрираните случаи – Гърция вече задмина 100; бавно, но сигурно Румъния върви към този процес; Хърватия; Сърбия; в Словения вече са 100 случаите. В света 134 хиляди случая са регистрирани към 6,00 ч. тази сутрин – 4900 са загиналите, 70 хиляди са оздравелите.
В първото огнище, което беше установено в Китай, в момента случаите, които са регистрирани, са само 21 за последното денонощие. Всички останали страни, които страдат от разпространението на коронавирус COVID-19, бележат ръст в установените случаи. В Италия вече са над 15 хиляди случаите – 1016 са загинали, 1258 са критичните, тоест изискват реанимационно лечение. В Иран са над 10 хиляди случая, ако може да се доверим на цялата информация, с която се разполага. В Северна Корея са 8 хиляди.
В Европа – страните, които са от Европейския съюз, особено впечатление и тревога будят последните дни на развитие на епидемията: в Испания – над 3100 случая, във Франция –2800 случая, в Германия – 2700 случая, в Съединените щати около 1700 случая. Всичките държави вече от Европейския съюз не са пощадени от епидемията. Всъщност Световната здравна организация обяви вече пандемия за COVID-19 и се изпълняват всички критерии.
В България от 28 февруари беше назначен Национален оперативен щаб, който да кумулира цялата информация в света – и около нас, и вътре в държавата, по отношение на ситуацията около коронавирус инфекцията, да следи практиките в света, които се прилагат както от медицинска гледна точка, така и от организационен характер, да организира дейности, свързани с преодоляване на коронавирус инфекция или ограничаването ѝ, както и да организира снабдяването заедно със съответните министерства.
Основен гръбнак, разбира се, в преодоляването на последиците или ограничаване на епидемията е Министерството на здравеопазването, воглаве с министъра на здравеопазването и главният санитарен инспектор на републиката доцент Кунчев, но в своята работа самият Оперативен щаб работи с почти всички министерства и техни представители, които са включени и привлечени към Националния оперативен щаб. Какви са изводите от досега направените неща?
Сблъскваме се с някои проблеми, които в светлината на ескалирането на ситуацията сме длъжни да ги споделим и с Вас.
Първо, вече не се явяват единични случаи в България, а започва масово появяване на случаи. Регистрираните само от вчера 11 лица са свързани с първата двойка, приета в „Пирогов“, тоест там има ясен причинител. Имаме три гнезда на инфекция, които са абсолютно независими едно от друго и нямат последици – това е в Плевен, в Габрово, в София. В София повечето от случаите нямат нищо общо един с друг. Така че за това нещо вече не говорим за изолирано семейство, фамилия, село, а говорим за по-сериозна ситуация. Отдавна се отправяха вербални послания за спазването на социалното самоизолиране, тоест хората да се подложат на карантина, бяха дадени редица разпореждания, както и беше уреден въпросът с ползването на болнични листа по времето на тази карантина, но въпреки това ние отчитаме, че има грубо нарушаване на тази карантина.
Само тази ситуация, която е около двойката в „Пирогов“, е плод на едно тържество в българско село на 24 човека с ясно съзнание, че единият е пътувал в чужбина, и въпреки това е проведено тържеството.
При подобни случаи в света се приемат доста драстични мерки – в Израел при първите случаи, когато засякоха нарушаване на карантината, обявиха инкриминирано деяние до седем години затвор; същото е в Гърция – две години затвор; Русия – три години затвор; само онзи ден бяха обявени 25 дела в Румъния за нарушаване на карантината. Изключително неефективни са вербалните послания в тази насока. Явно трябва да има промени в контролирането на този процес.
Второ, по отношение на лечебните заведения. Лечебните заведения работят на строго определени клинични практики и разписания с длъжностни характеристики, които изключват възможността – например аз като хирург да работя като кардиолог. Това е проблем. При създаване на ситуация като в Италия, където цели болници са трансформирани за гледане на инфектирани от коронавирус инфекция, трябва да има правни възможности да бъде мобилизиран целият медицински персонал и да не влизат в противоречие с така съществуващата уредба по този въпрос както за статута на болниците, така и за непосредствените задължения на медицинския персонал, както и овъзмездяването на медицинския персонал, защото те ще работят в особени условия. Щом попаднат в огнището на зараза, те изпадат в карантина като своите пациенти, те няма да си ходят в къщи – остават 24 часа, седем дни в седмицата и докогато е възможно да бъдат сменени с други екипи, прекарали карантинния период.
По отношение на снабдяването със защитни облекла. Учудващо и за мен, толкова бързо се намериха решения и потенциал в българската индустрия. Вече има реално производство на защитни облекла, които надхвърлят в пъти изискванията за защитно облекло, и с голям производствен капацитет. Така че от тази гледна точка може да се каже, че проблемът е решен.
Проблемът с вентилаторите, тоест дихателните апарати. Истинско предизвикателство е спасяването на тези болни. Да, 80% боледуват леко, дори някои не разбират, че са болни, но от 20-те тежко боледуващи поне половината имат нужда от реанимационно лечение, тоест от дихателни апарати. България има повече болнични легла на глава от населението от почти всички европейски държави, с изключение на Германия, но това не е успокояващ факт. Търсят се начини за бързо снабдяване с такава апаратура в условията на Закона за обществените поръчки и ограниченията в това създава правни невъзможности за осъществяването на бързи сделки.
Второ, самите производители не държат нищо на склад, така че това е вторият проблем. Успяхме, разбира се, с решителната намеса на премиера да бъдат ангажирани апарати за закупуване – 200 броя от световен производител, но доставките ще бъдат месец май – това са реалностите.
По отношение на развитието на заболяването и защо сега стоя пред Вас. Ако досега бяха единични случаи, практиката и наблюдението във всички аналогични ситуации в света показва, че ние сме на прага на експоненциално избухване на случаите. Дали ще бъде другата седмица или по-другата седмица, не мога да кажа, но това предстои.
Каква е целта на мерките, на които обръщаме внимание да се вземат? Това е да е възможно с всички сили и средства, които в момента не са достатъчно регламентирани, да се забави развитието на тази инфекция, да се ограничи. Ако тази крива в другите държави отива стръмно нагоре, при нас поне да е малко по-полегато. Това е целта на мерките, които се предлагат. Няма да ни подмине това нещо, но при по-бавно протичане на тази епидемия това ще намали натиска върху здравната система, защото ние хубаво знаем – имаме 740 инфекциозни легла, можем да ги увеличим на 1400, може да претрансформираме дадени болници, но средно погледнато на населението то няма да става изцяло в цялата държава. Ще става на огнища, в които си изискват специални мерки, извънредни мерки, за които говорех. Ние вече се сблъскваме с тези проблеми.
Също така мотивацията на персонала, изключително важен въпрос. Изключително важен въпрос!
Ограничаването на пътуванията. Две седмици отправяме вербални послания, знаете, сутрин, вечер и по всяко време на денонощието. Учудващо в почивните дни имаше увеличение на пътуването по аерогарите с около 30% от обичайното, на прага на епидемията. Едва в последното денонощие вместо нормално 8000 отпътуващи от България през аерогарата имаше 240. Явно вече хората узряха за крути мерки, за наистина социално дистанциране.
В света няма доказани мерки, които са ефективни, но все пак единствената мярка, която предлага и Световната здравна организация като сигурно проверена, е социалното дистанциране. Това включва ограничаване на правата, а ние свикнахме да живеем освободени от всякакви правила. Хайде не всякакви, но почти всякакви правила, да не ни се ограничава пътуването, да не ни се ограничава ходенето наляво надясно, да не ни се ограничава общуването. Трудно приемат нашите съграждани, както и в целия свят, някой да ги ограничава, затова трябва да има абсолютно ясни законодателно разписани правила.
По отношение на лабораториите също натискът е голям. Работи се по намиране на резерви, въпреки че съотносими са тестваните болни спрямо всички останали държави в Европа. Ние се намираме в средно положение. Румъния е под нас като наситеност съобразно населението на държавата.
В тази ситуация едва ли половинчати мерки могат да дадат резултат. Нуждаем се от специализиран орган или правителството от по-широки правомощия за решаване на множество въпроси, които се появяват в динамика. Ситуацията се променя всеки час. Не е някаква екзотика, че сме правили изявление посред нощ. Така го е налагала ситуацията, защото тя се е променила само преди час. Това ни очаква, дами и господа. Благодаря Ви за разбирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми професор Мутафчийски.
Колеги, на основание на анализа и препоръките на Националния оперативен щаб Министерският съвет внесе в Деловодството на Народното събрание следния Проект на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за обявяване на извънредно положение
Народното събрание по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19
РЕШИ:
1. Обявява извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г.
2. Възлага на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие на чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.“
Господин Премиер, заповядайте да обосновете предложението си.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря за Председателския съвет, на който имахме възможност да присъстваме заедно с колегите от Националния оперативен щаб. Там близо час и половина детайлно сме запознали ръководителите на парламентарните групи с всичко, което Щабът и правителството са направили към този момент.
Разбира се, на първо място, искам да благодаря на всички, които са на първа линия – доктори, сестри, санитари, ръководители на болници, за това, което вършат и ще продължат да вършат в следващите дни в съвсем нова среда. И те са хора като всички нас, и те се страхуват, и те се уморяват. Затова с една актуализация на бюджета, ако се приемат и днешните точки, в следващите дни, или ако през Касата, но нека да оставим това като форма. Трябва да бъдат и стимулирани, и да бъде дадена оценка на практика със заплащането на тези, които са на първа линия, на техния труд.
Ситуацията преди две седмици беше една в света, преди една – друга, преди два дни беше различна. Вчерашният ден беше като бомба на изявления на всички лидери в света по всички краища. Мерките, които ние въведохме от 28 февруари, във Франция ще ги въведат от понеделник, в Германия – от днес, Австрия, Белгия, дори Финландия, която беше с най-меките мерки, единствено срещу това чудо, наречено коронавирус. В момента буквално съсипва света и в здравословен, и в стопански вид, такъв какъвто си го представяме. Променя ни изобщо начина на мислене, с който сме свикнали, пътувания, движение.
Сега ще искам спешен разговор с председателя на Европейската комисия, защото затварянето на границите на Словения, Хърватия, Румъния и Унгария ще препятства транспорта. Нашите икономики са отворени, свързани. Това буквално ще блокира стопанския живот. Блокира наши шофьори, семейства, които ще попаднат между границите.
Завчера с премиера на Израел говорихме за така наречените чисти летища, чисти коридори. С министър Желязков ще предложим особено за транспорта, за да не стане проблем след това и с доставките на различни хранителни стоки, с износа от страната. Знаете, ние за първи път в последните години имаме по-голям износ, отколкото внос. Това означава, че нашите предприятия, складови бази ще бъдат буквално поразени. Към днешна дата, ако се запази спадането на потреблението, в края на годината с минимум 3 млрд. лв. бюджетът няма да бъде запълнен, така че предложението ми е, като се актуализира бюджетът, да бъде само там, където буквално хората са на фронта.
Това си е една бактериологична война в момента. В началото всички го подценяваха – грип, грип. Да, действително смъртността е много по-малка, отколкото от много други заболявания, но усещането в хората, в света, повтарям, и тези извънредни, спешни мерки, които се вземат, носят големи поражения, защото, когато затваряме училища и детски градини, тези деца трябва да се гледат вкъщи, тогава родителите им не отиват на работа, или подлагаме под риск. За радост, поне младите хора са защитени, дето се казва, от имунната им система. Дето се казва, бъдещето ни е защитено, но тогава именно с децата и внуците слагаме под риск бабите и дядовците.
Виждате, всяко едно нещо е така скачено едно с друго, че нито една държава не е приложила нито една мярка повече от нас. Нито една държава не е направила нещо, което ние не сме направили. Аз ще съм истински благодарен, мисля, че ще дадем и добър знак на народа, че в критични ситуации можем да се обединяваме, защото и тук пише: „Съединението прави силата“. Заедно сме побеждавали и в битки. Искаме за един месец това извънредно положение. То ни е нужно главно за недисциплинирани хора, които разнасят заразата. Примерно представете си тези, които нарушиха забраната, абсолютно умишлено отидоха да се веселят и след това 14 души са заразени. Ние не знаем те с колко още са общували. Статистиката в света казва, че ако продължава това заболяване 17 дни като инкубационен период, да не се правя и аз на лекар, близо 800 души общуват с този човек.
Да, ще кажете, в някои държави няма. Просто там не ги изследват. Колкото повече се изследва една нация, толкова рязко се вдигат заболелите. Има много хора, които го изкарват на крак, не го усещат – млади, с мощна имунна система, но през това време те са общували, общували, общували с всички останали, така че заради това е нашето искане. През това време, ако се наложи, два, пет, десет апарата, имаме достатъчно към днешна дата, с хиляди апарати имаме, включително и от новите линейки имаме 30. Те как се казват? Не са стационарни, но можем да ги сложим на шкафчето в болничната стая и да вършат работа.
Никъде, в нито една държава нищо различно или повече, даже повече от нас не са направили. И когато дадем пример с това, че тези, които могат, следобед ще имаме вече издадена заповед, тези работни места, където могат от вкъщи да се покриват, да го направят. Не трябва да се затварят според мен гишетата на различните институции, за да не парализираме докрай стопанския живот, защото след това няма да можем да вдигнем икономиката. Сами разбирате, че в тази ситуация надали в Германия, във Франция инвеститори, нови заводи, фабрики или каквото и да било стои на дневен ред. Никога Америка не е затваряла вратите за Европа, дори през време на война, но мерките са такива.
Бих искал много, не заради мен, заради хората да покажем един месец единство в изпълнението на тези мерки. Дето се казва, аз съм им ретранслатора изцяло, затова и помолих председателя на парламента, професорите, докторите да говорят преди мен и да Ви обяснят реалната ситуация. Ако не издействаме такъв чист коридор за транспорта, ще влезем в още по-тежка ситуация.
Претрансформирането на медицинските работници, на болниците включително – това трябва да се прави за минути, за час, за два. Здравната комисия още след заседанието на Министерския съвет ще получи нашите предложения за две седмици да затворим съответно редица заведения – ще ги чуете от тях, и ако може, днес и парламентът да ги гласува.
И в сегашния закон е една година затвор, така че се надявам цялата строгост на Закона към тези, които отиват и се веселят или не спазват разпоредбата, да бъде приложена. Не е нужно да има парична глоба. Една година затвор е много тежко наказание, просто трябва да го приложим.
Но за да не се повтарям, още веднъж благодаря за отношението от сутринта и да видим сега какво ще решите. Разчитаме на Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Премиер.
Колеги, откривам разискванията – имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър-председател, дами и господа министри, колеги! Уважаеми български граждани!
България е изправена пред криза и ситуацията изисква разум, хладнокръвие и отговорност. Разбира се, най-важното днес е здравето на българските граждани. Ние ще подкрепим всички мерки, които гарантират ограничаване на разрастването на болестта, гарантират здравето на хората. Днес на Председателски съвет направихме предложения за допълнение към Решението на Министерския съвет, които господин Борисов и Министерският съвет приеха. Благодаря, че приехте предложенията на опозицията.
Те бяха: извънредното положение, което се въвежда, да бъде със срок от един месец – първото предложение беше да бъде безсрочно.
Второто, което ние предложихме – изрично да бъде записано, че правомощията, които се гласуват на Министерския съвет, са на основание чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. Това означава, че ние гарантираме, че Министерският съвет няма да злоупотреби с изричните правомощия, които му се дават, и да наруши основни права на българските граждани.
Ние искаме да благодарим на лекарите, сестрите, медицинския персонал в българските болници за това, че поемат удара, че са на първа линия, че поемат риск за себе си, за здравето си, за близките си. Всички в тази зала знаем, че сме им длъжници, че в годините не откликнахме на техните искания, желания за адекватни условия на работа, за заплащане.
И днес искам да им благодарим, да ги насърчим и да направим всичко, което е необходимо, за да работят спокойно и да се чувстват осигурени от страна и на правителството, и на Народното събрание.
Обръщам се към частните болници, които към този момент не са се включили в този процес. Уважаеми собственици на частни болници, здравето не е печалба! Не можете да стоите дистанцирани от драмата, която се разиграва в страната и да гледате безучастно! Очакваме и правителството да предприеме всички мерки, така че и частните болници да се включат в този процес.
Очакваме от Министерския съвет законодателни инициативи. Заявих и на Председателския съвет – ние сме законодателен орган и трябва да променим онези закони, които да гарантират спокойна работа на всички институции за овладяване на ситуацията, и вероятно ще се наложи да обсъдим и приемем такива законодателни инициативи. От опозицията също ще се включим със своите предложения – конструктивно и разумно.
Очакваме правителството да внесе актуализация на бюджета. Заявихме и на министър-председателя, че в тази ситуация раздаването на пари на парче чрез постановление на Министерския съвет и заобикаляне на Народното събрание е абсолютно неприемливо. Положението е достатъчно сериозно и изисква активна роля на висшия орган в държавата – българския парламент.
Притеснява ни действието на правителството на парче. Очакваме комплексен, държавнически подход с поглед в бъдещето.
Уважаеми господин Премиер, министри и депутати, знаете, че след като положим всички усилия да се овладее ситуацията, ще дойде следващото предизвикателство – икономическата и социалната криза. За една нощ с 30% се сринаха борсите в Щатите. Знаете, че в Европа вече се чувстват резултатите от кризата. Други правителства в Европа предприеха сериозни пакети от икономически и социални мерки: отлагане на плащане по ипотечни кредити; помощ за възрастни хора с доставка на храни по домовете например; помощ с еднократни ваучери за семейства, които си гледат децата вкъщи, защото не могат да отидат на училище.
Европейската централна банка призова: намалявайте лихвите и данъците, за да се предпазим от последващ тежък удар. Уви, българското правителство в момента няма готовност с такъв пакет от мерки. Затова предложихме, заедно с действията по отношение на овладяването на кризата, да го наречем здравен пакет, да се мисли от сега за икономически и социален такъв, който да омекоти удара след това. Знаете, че сме най-бедната страна в Европа, с най-големи неравенства, че 3 милиона души са под прага на бедността. Не можем да си позволим още един социален удар по тези хора. Затова, предложих на Председателския съвет отсега да седнем всички, всеки със своя разум, конкретни предложения, с експертиза, да измислим този пакет от икономически и социални мерки, да го подготвим, да имаме готовност как да го разположим във времето, ако се наложи, а не след това да се действа панически, адхок и така нататък.
В заключение, ще гласуваме за решението, предложено от Министерския съвет, с конструктивизъм, с готовност да работим за преодоляване на кризата, но и с очакване да се предприеме комплексен, държавнически подход с поглед в бъдещето, с предизвикателствата, които ни очакват, с разумни и хладнокръвни решения на тези предизвикателства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Господин Карадайъ, заповядайте за изказване.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! От „Движението за права и свободи“ ще подкрепим Решението за въвеждане на извънредно положение. Когато става въпрос за защита на живота и здравето на хората, от първостепенно значение е да се предприемат и въведат всички мерки за запазване на здравето и живота на всеки един човек. Това изисква не само приемане на решението, но и приемане на конкретни планове за действия, които да се изпълняват при гарантиране на конституционните права и свободи. „Движението за права и свободи“ ще подкрепи всички необходими мерки и ще съдейства за тяхното реализиране.
Световната здравна организация обяви за пандемия разпространението на COVID-19 по целия свят и предложението на правителството е навременно и правилно. Конституционно е правомощието на Народното събрание да обяви извънредно положение въз основа на предложение на Министерския съвет.
На извънредното заседание на Председателския съвет и тук, в залата, чухме и от генерал Мутафчийски – председател на Националния оперативен щаб, и от министър-председателя информация за фактическата обстановка, както и необходимите мерки, включително и гаранции за спазването на конституционните права на гражданите при извънредно положение.
Трябва да е ясно, че въвеждането на извънредно положение и прилагането на извънредни мерки има гаранционен характер. Легитимната конституционна цел на въвеждането на такъв извънреден режим на функциониране на конституционната система е да защити и съхрани конституционния ред, а не да го преобразува в нов или използване на извънредна ситуация за конюнктурни промени в конституционния ред.
Сега се обръщам и към всички български граждани. Трябва ясно да се подчертае, че приемането на решение за обявяване на извънредно положение означава, че Народното събрание остава действаща законодателна власт, която има контролни правомощия по отношение на правителството, без да се допуска делегирано законодателство от страна на изпълнителната власт.
Следва да се има предвид, че е недопустимо противоконституционно отнемане или ограничаване на основни права и свободи на гражданите в условията на извънредно положение. Гаранция за това са ратифицираните и влезли в сила за България международни актове, както и практиката на съда в Страсбург, които установяват важни стандарти за основанията, времевите и териториални предели на извънредното положение и за допустимите дерогации на права.
Всички ние знаем, че съгласно чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България само и единствено със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, чл. 29, чл. 31, ал. 1 – 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37. От друга страна, знаем, че в Закона за отбраната и въоръжените сили – чл. 123, от т. 2 – 9, е определен обхватът на мерките и ограниченията на извънредното положение. Благодаря Ви за вниманието.
Още веднъж искам да декларирам от тази трибуна, че „Движението за права и свободи“ ще подкрепи всички необходими мерки в тази връзка и ще съдейства за тяхното реализиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Борисов, уважаеми господа и госпожи министри, колеги, представители на средствата за масова информация! Парламентарната група на „Обединени патриоти“ единодушно ще подкрепи предложеното въвеждане на извънредно положение, тъй като то е крайно необходимо не толкова с оглед на развитието и разпространението на коронавируса в България – засега, слава богу, не е такова каквото е в повечето държави на Европейския съюз и в света, но като една превантивна мярка, която да пресече и да нанесе, така да се каже, удар или да ограничи разпространението на вируса точно в неговата най-опасна част – скоростта на разпространение, тъй като този вирус, както всички знаем, е характерен с това, че скоростта на разпространение е по-голяма и по-бърза отколкото при останалите аналогични грипни вируси.
Ние винаги сме поставяли на първо място здравето и съществуването на българския народ. В тази връзка искам да припомня, че бяхме първата и може би единствена политическа сила, която тук, от Народното събрание, изпревари мерките, които бяха въведени – първи предложихме въвеждането на термокамери по гранично-пропускателните пунктове в момент, в който все още всички приемаха с насмешка, дори имаше и такива коментари. За съжаление, се оказахме прави! За съжаление, колегите не ни подкрепиха, но както и да е. Сега не е време за политическо съизмерване, а за приемането на отговорно решение, каквото е предложеното от Министерския съвет.
В тази връзка искам да уверя, че „Обединени патриоти“ винаги ще бъдат лоялен партньор по отношение на всички мерки, свързани с коронавирус, и ще настояваме дори за по-крути мерки от гледна точка на мерките, които трябва да бъдат предложени и взети от изпълнителната власт, свързани с ограничаване на обществените мероприятия, посещаемостта и продължаването на учебни занимания в училищата, тъй като училищата са основен разпространител, висшите учебни заведения, както и други места, където има струпване на по-големи групи от хора. Може да разчитате на нашата подкрепа във всяко отношение.
В заключение, все пак искам да призова българските граждани да не се поддават на паника. Все още няма основание за паника, поне фактите го показват, но трябва да се вземат разумни, балансирани мерки, за да се ограничи този вирус, който, уверен съм в това, като всички други вируси ще отмине. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Госпожа Таскова е заявила изказване.
Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа министри, уважаеми колеги! Вземам думата, за да Ви уведомя, че ние от ВОЛЯ ще подкрепим обявяването на извънредно положение. Смятам, че няма някой от Вас, който да се съмнява в това. Знаете, че още на 19 февруари поставихме този важен въпрос, защото той вече беше в дома на всеки български гражданин.
Да, ние ще участваме в гласуването на всички мерки; да, ние – заявявам от името на цялата ни парламентарна група, сме готови да работим дори и извънредно, ако се налага това, но няма да скрия разочарованието си от пренебрегването на темата от страна на много голяма част от Вас, когато вирусът беше на един пътник разстояние в Китай. Знаете, че тогава се чуха дори коментари, че дебатът е професионален, че няма място в тази зала. За съжаление, това подценяване на ситуацията направи така, че днес министър-председателят на България и цялото правителство да бъде изправено пред тази сериозна криза, защото всичко, което ние говорихме тогава, всичко, което ние искахме тогава – въвеждане на по-строги мерки за домашната карантина, осигуряване на предпазни средства за всички медицински лица, някак беше подминато с обяснението, че те не са болни.
Да, те и днес не са болни, но ние заставаме твърдо зад това да има строги мерки, наказания и ограничения на недисциплинираните и неотговорни български граждани, защото ситуацията е тежка. Тогава Световната здравна организация ни предупреждаваше за това, но днес вече сме в пандемия. Само едно отговорно отношение и строга дисциплина от всички български граждани би помогнала на България по-бързо да премине през тази криза и би спасила от сериозни сътресения икономиката ни.
Няма как да не изразя удовлетворението си от името на нашата група, че най-накрая старите политици достигнаха до изводите, които искахме да поставим много по-рано, и разбраха, че вирусът, пандемията и заразата нямат цвят и ще работим всички заедно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Думата има господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми министри! В момента сме се оклюмали. Имам чувството, че не се държим оптимистично, а не трябва да е така. Дотук се справяме и считам, че добре, в сравнение със съседи и с други народи. Когато правим тази равносметка, ние не трябва да се вглеждаме само в себе си. Трябва да погледнем къде сме ние, българите, в този свят и да си кажем някои неща за този свят изобщо, по каква причина сме в тази ситуация, и да си кажем колко не е бил прав Фукуяма. Защото, ако днес светът е в това състояние, в това положение, са виновни много идеологеми, от които целият свят страда вече десетилетия. Красиви бяха онези приказки за свободното движение на хора, стоки и капитали.
Ние предупреждавахме, че нещата не са черни и бели, не са еднозначни, те са много по-дълбоки. Забравихме някои неща, които Господ Бог – създател на всичко видимо и невидимо, ни е казал в една Свещена книга, и ние не изпълнявахме. Вижда се, че хората, човечеството, бива наказано или поне предупредено. Ние, българите, в момента сме част от този свят, също позабравили някои неща, които, общо взето, се казват и се обличат във формулата „консервативни“. При тази криза ние би трябвало добре да си направим изводи, да наблюдаваме и да видим как ще се справят различните в света обществени модели с това изпитание, да разсъждаваме в тази връзка къде сме.
Тук преди малко госпожа Нинова много добре постави въпроса в частност. Това е една от темите. Едва ли ще мога във времето, което имам, да изброя всички проблеми, но къде са частните болници? Слушам хората от уважаемия щаб, които дни наред говорят, молят, заявяват, но и те нищо не казаха – помогнато ли им е, поставен ли е въпросът по отношение на този капацитет, на тази национална материална база, които тези структури имат, и каква е тяхната отговорност?
Ето, изпитанието дава възможността да се замислим за някои практики и за някои наши действия, които, ей така, урбулешки възприемахме, осъществявахме, предприемахме в годините, защото така ни беше поръчано отнякъде.
Аз ще завърша с това, че за да излезем от това състояние, от тази криза, от това положение, най-важното е онова, което пише на входа – единението, уважаеми скъпи братя и сестри, българи, всички, които се намираме тук – единението, съгласието и общите действия в името, пак Ви заявявам, на българския национален интерес, а той е да съхраним здравето и живота на българите!
Уважаеми господин Премиер и Вие министри, когато разговаряте с чужди представители, с чужди правителства, когато съгласувате общите усилия в тази насока – а това оттук нататък Ви предстои може би ежедневно да го правите по телефона и на срещи, помнете едно, че не Европа, не светът, а това е Вашата задача – животът и здравето конкретно на българските граждани. Нека всеки от Вашите партньори, с които разговаряте, прави същото за своя народ, но Вашата задача е тази и никаква друга.
Ще завърша с думите и с оптимизъм – българският народ се е справял и е оцелял при условията и след петвековното турско робство, ще преодолее и този проблем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
За изказване – госпожа Дариткова.
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на ГЕРБ смята, че предложеният проект за решение, който предвижда въвеждане на извънредно положение, е абсолютно необходима и навременна мярка – мярка, която се предприема в редица други страни по света. Поставени сме пред изпитание и криза, която ще има различни последици – икономически, социални, вероятно и политически, но сега е много важно да покажем, че сме обединени, че сме отговорни и можем да работим реално в интерес на българските граждани.
Тази мярка въвежда извънредни мерки, но това е необходимо, защото и ние като народни представители трябва да преминем в извънреден режим на работа. Всички предложения за законодателни промени, които се направят от съответните министри, да може по най-бързия начин да бъдат въведени като нормативна уредба, за да се даде възможност да се предприемат мерки, които гарантират ограничаване разпространението на инфекцията.
Смятам, че тук политическите пристрастия трябва да бъдат оставени настрана, да бъдем национално отговорни и в същото време да успокоим българските граждани, че повод за паника няма. Искаме само да ги призовем към отговорно поведение и да гарантираме с нашите общи усилия, че в тази извънредна ситуация правата на българските граждани ще бъдат спазени съгласно чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Призовавам единодушно да подкрепим това решение и да останем в режим на работа, който да позволи всички законодателни промени да се реализират по възможно най-бързия начин, съвместно с Министерския съвет, с всички, които на първа линия оказват помощ и се борят за справянето с предизвикателството коронавирус, да покажем, че България се справя успешно, както е до този момент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за обявяване на извънредно положение, който изчетох в началото на заседанието.
Гласували 201 народни представители: за 201, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Благодаря Ви колеги, благодаря и на Министерския съвет. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Искам само да Ви кажа, че съм развълнуван и горд от българския парламент за това, че в един тежък момент показваме на хората, че можем да преодоляваме не само противоречия, но и да мислим преди всичко за народа си – всеки с неговата възможност.
Госпожо Нинова, предлагам на парламентарните групи, защото ние лесно можехме да кажем днес – и стопанско икономически мерки. Не съм го направил, защото очаквах подобно поведение на парламента.
И второ, не е честно към следващото, каквото и да е правителство, тъй като остава сравнително малко време до следващите парламентарни избори, да се вземат решения и което е мнозинството, лесно да похарчи много пари. Затова още веднъж благодаря.
Предлагам от парламентарните групи да се излъчи финансов, икономически или какъвто и да е експерт и да направим един Национален щаб – така както за коронавируса, така за последствията. Това не отменя задачите, ние ще вкараме двама-трима министри, например Дончев, Горанов, Караниколов, заедно с Вашите експерти. Пак казвам, това не подменя нито комисиите – Икономическа, Финансова, нито работата на министрите. Но в една по-спокойна делова обстановка да знаем с какви пари разполагаме, колко можем да похарчим и когато актуализираме бюджета да знаем тази мазнинка на държавата как да я разпределим в следващото време. (Смях.)
То точно това е, колко може да оцелеем, ако се разтегне този период. Мисля, че това е много конструктивно и добро за всички, за да можем да бъдем честни един към друг. Още веднъж благодаря.
Министърът на здравеопазването и правосъдният министър остават с двете комисии, още днес тези предложения, по които говорихме – кое да забраним, кое не, да се мине през комисиите и да Ви информират. Благодаря още веднъж. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ и единични от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Премиер.
Колеги, след малко ще удължим законодателната част.

Сега продължаваме с точката, която беше първа за днес и стана втора:
ИЗБОР НА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА.
Процедурата по избора е съгласно Правила, приети с Решение на Народното събрание на 19 февруари 2020 г.
Колеги, моля никой да не си тръгва, защото законодателната част ще продължи.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам допуск в пленарната зала на професор Петко Салчев – кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля да заемете местата си, за да можем да направим гласуване на процедурата по допуск в залата!
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Салчев в залата.
Госпожо Дариткова, преди да започнете Вие, аз ще изчета процедурата за избор и Вие ще продължите:
„Процедура за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса от Народното събрание
1. Заседанието, в което се провежда избор на управител на Националната здравноосигурителна каса, се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Комисията по здравеопазването представя на Народното събрание доклад за проведено изслушване на кандидатите за заемане на длъжността „Управител“ на Националната здравноосигурителна каса.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя на предложението за избор в изложение от две минути.
4. След представяне на Доклада по т. 2 и на кандидатите по реда на т. 3 Народното събрание провежда разисквания по представените кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По време на разискванията народните представители могат да поставят въпроси към кандидатите.
5. След приключване на разискванията кандидатите за управител на Националната здравноосигурителна каса могат да правят изказвания и да отговарят на поставените към тях въпроси в изложение до 10 минути.
6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване.
7. В случаите, когато има няколко кандидати за длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
8. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“.
9. В случай че двама или повече кандидати са получили равен брой гласове, се провежда повторно гласуване между тях.
10. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
11. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.“
Заповядайте, госпожо Дариткова, да ни запознаете с Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА:
„ДОКЛАД
относно изслушване на предложения кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 19 февруари 2020 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 11 март 2020 г., излъчено в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, Комисията по здравеопазването проведе изслушване на предложения кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 19 февруари 2020 г.
На заседанието присъстваха: Жени Начева – заместник министър на здравеопазването, представители на съсловните и пациентските организации в сферата на здравеопазването.
Председателят на Комисията доктор Даниела Дариткова информира народните представители и гостите, че на редовно заседание, проведено на 5 март 2020 г., Комисията по здравеопазването е извършила проверка на представените от кандидата документи във връзка с допускането до изслушване съгласно Раздел IV, т. 2 от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване па документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък „Процедурни правила“. При направената проверка Комисията установи, че предложеният кандидат отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 3 и чл. 21 от Закона за здравното осигуряване, въз основа на което бе прието единодушно решение до изслушване в Комисията да бъде допуснат професор Петко Ненков Салчев.
Изслушването на предложения кандидат се проведе по реда на Раздел V от Процедурните правила, като с цел осигуряването на пълна публичност и прозрачност при избора на управител на Националната здравноосигурителна каса на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание се публикува пълният стенографски протокол от заседанието.
Кандидатурата на професор Петко Салчев за управител на Националната здравноосигурителна каса, предложена от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, беше представена от доктор Даниела Дариткова. Тя информира народните представители, че професор Салчев има дългогодишен професионален опит в системата на здравеопазването, включително в управлението на Националната здравноосигурителна каса и в сферата на управлението на лечебни заведения за болнична помощ.
Доктор Дариткова посочи, че кандидатът отговаря на изискванията за заемане на длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса, определени в чл. 19, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване за придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ и за професионален опит в областта на управлението на здравеопазването. Професор Петко Салчев е завършил висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ в Медицинска академия – София, през 1987 г. и „Финанси“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 2003 г.
От 1996 г. до 1997 г. е заемал длъжността директор на Регионален център по здравеопазване – София-град, а от 2001 г. до 2003 г. е изпълнителен директор на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоанна – ИСУЛ“. В периода от 2003 г. до 2005 г. е бил заместник-министър в Министерството на здравеопазването с ресор „Политика и управление на здравеопазването“ и член на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. От 2011 г. до 2019 г. е заемал длъжността директор на Дирекция „Класификационни системи, стандарти и иновации“ в Националния център по обществено здраве и анализи. От месец октомври 2019 г. до настоящия момент е заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ с ресор „Контрол на медицинските дейности и оценка на качеството“.
Професор Салчев е изследовател в секция „Макроикономика“ в Института за икономически изследвания – БАН. Ръководил е катедра „Социална медицина и здравен мениджмънт“ към Медицински университет – София. Преминал е последователно през всички научно-преподавателски степени – асистент, старши асистент, главен асистент и доцент. От 2012 г. е професор по социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията.
Има над 300 публикации, от които 10 книги и учебници. Придобил е множество специализации у нас и в чужбина. Владее английски и руски език.
В заключение доктор Дариткова посочи, че парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ счита, че професор Петко Салчев притежава необходимите професионални и нравствени качества, за да бъде успешен управител на Националната здравноосигурителна каса.
В своето изложение професор Салчев отбеляза, че Националната здравноосигурителна каса е държавна институция, която прилага на оперативно ниво здравната политика на държавата и защитава интересите на здравноосигурените лица. Институцията работи в тясна координация с Министерството на здравеопазването и всички структури от системата на здравеопазването, с Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт. Като утвърдила се в годините институция, НЗОК е придобила някои от слабостите на бюрократична институция, което е предизвикателство за нейното трансформиране в реална администрация, насочена към интересите на гражданите. Необходимо е да се повиши прозрачността в дейността ѝ и запази административната ѝ памет, да се извърши дигитализация на дейностите с цел намаляване на административната тежест върху гражданите и договорните партньори, да има координирани действия с Министерството на здравеопазването по въвеждането на Националната здравно информационна система, публичност в работата и разходването на средствата, както и осигуряване на възможности за реален публичен контрол.
Във връзка със задълбочаващата се демографска криза професор Салчев обърна внимание, че следва да се работи в няколко направления – повишаване ефективността на профилактичните програми, предимно в детското и майчиното здравеопазване; разработване на модели за оценка на риска и възможности за решаване на тесните места както в управлението, така и в предоставянето на здравни услуги. Например, оценка на факторите и рисковете при повишаването на процента на ражданията със секцио – над 45% за България при средно 10-15% за Европа, и предприемането на социално-икономически мерки за решаването на този проблем, доразвиване и задълбочаване на възможните подходи по осигуряване на дългосрочна и координирана здравна грижа за възрастни хора и рискови групи от населението.
Като основни приоритети в управлението на Националната здравноосигурителна каса професор Салчев посочи осигуряването на реален контрол върху дейността на договорните партньори както при разходване средствата по договор с НЗОК, така и върху качеството на предоставяните услуги, но в тясна колаборация с останалите контролни органи – Регионални здравни инспекции, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Изпълнителна агенция по лекарствата и други, анализ и оценка на възможните подходи при заплащане на дейността на договорните партньори в дългосрочен план чрез прилагане на съвременни модели, като кейс-микс подход, bundle payment, стимули за качество – бонус-малус система, след представянето и приемането им пред Надзорния съвет и Министерството на здравеопазването, анализ на лекарствената политика и предлагане на подходи за разширено покритие на пациентите със социално-значими заболявания, търсене на подходи за намаляване на доплащанията в здравеопазването от страна на гражданите съвместно с Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и други звена на системата.
Предоставена бе възможност на съсловните и пациентските организации да изразят становища за предложения кандидат. Представителите на Българския лекарски съюз и Българския фармацевтичен съюз отправиха въпроси към професор Салчев.
По време на обсъждането народните представители поставиха основно въпроси във връзка с изложената от кандидата визия за управление на Националната здравноосигурителна каса. На всички въпроси професор Салчев отговори конкретно и изчерпателно.
Въз основа на проведеното изслушване и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 14, без „против“, „въздържали се“ – 7, Комисия по здравеопазването предлага на Народното събрание да обсъди и гласува по реда на Раздел VI от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по здравеопазването, както и на процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 19 февруари 2020 г., предложения кандидат за управител на Националната здравноосигурителна каса по списък, съгласно Приложение № 1 и прилага Проект на решение за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса, съгласно Приложение № 2:
Приложение № 1
Списък на предложените кандидати за управител на Националната здравноосигурителна каса:
1. Професор Петко Ненков Салчев
Приложение № 2
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
Избира Петко Ненков Салчев за управител на Националната здравноосигурителна каса.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Колеги, откривам разискванията, имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Има една лоша практика, която не е отсега, при подписване на Националния рамков договор да се дава все повече и повече публичен финансов ресурс за лекарствени продукти, без те да са готови, утвърдени и внедрени в съответните фармакотерапевтични ръководства. Към момента те са едва над 20. Националната здравноосигурителна каса е задължена, съгласно чл. 72 от Закона за здравното осигуряване, да контролира изпълнението им, а как да контролира нещо, което го няма, но закупува медицинска дейност?
Причината? Тя се крие в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Там е разписано, че Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти е органът, който приема, отменя и изменя фармакотерапевтичните ръководства, съгласувано със съответния експертен съвет по медицинската специалност или медицинската дейност.
Моят въпрос към професор Салчев е следният: ако бъде избран за управител на Националната здравноосигурителна каса, ще спре ли тази лоша практика при подписване на Националния рамков договор между Касата и Българския лекарски съюз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Найденова.
Има ли реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Господин Чакъров, имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Нашата позиция относно предложената кандидатура и избор е до голяма степен позитивна с оглед качествата, които притежава професор Петко Салчев. Ние знаем за неговата работа и в Министерството. И въобще там, където той е работил, винаги е бил успешен. Що се отнася до неговите качества и това, което той би направил, ние почти нямаме никакви съмнения – не „почти“, а нямаме никакви съмнения. Но, за съжаление, ние сме много притеснени и с огромни резерви, и то не за първи път ще изкажем тази наша позиция с оглед модела на функциониране и на самата Национална здравноосигурителна каса, и по отношение на това, което трябва да бъде направено в системата на здравеопазването.
Иначе казано, с оглед статистиката, която има, а тя никак не е добра за толкова години, може би това е 19-ият директор или управител на Националната здравноосигурителна каса, но след като моделът не е променен, ние няма как да очакваме много по-различно качество и ефективност на работата на управителя. При все това ние му пожелаваме успешна работа в името на всички, които имат потребност и нужда от доброто функциониране на Националната здравноосигурителна каса както на национално ниво, така и в регионалните подразделения, най-вече с оглед усложнената обстановка и ситуация, в която се намираме ние като държава. Тук само преди минути приехме важни решения от страна на Народното събрание, които ние ще следваме. Така че ние ще му пожелаем успех, но резервите ни по отношения на функциониране на модела са ясни.
Така и след опитите и предложенията, които министър Ананиев направи за реформиране на функциониране на системата в здравеопазването, е видно, че следващи стъпки няма. В това отношение малко сме притеснени с оглед оставащото малко време до края на мандата.
До голяма степен не споделяме това, което каза доктор Дариткова, че няма всеобща воля, която да бъде реализирана. Ние от ДПС нееднократно сме изразявали нашата позиция, че сме готови на консенсус, на обсъждания, за демонополизиране на Касата, за конкурентния принцип.
Има и редица други документи и стандарти, които трябва да бъдат приети – не искам днес от тук да ги обсъждаме, така че ние сме готови за един такъв диалог и един такъв консенсус.
Само че нееднократно сме казвали и сега ще подчертаем, че след като суверенът – българският народ, в деня на изборите и впоследствие дава правомощия, управляващото мнозинство трябва да носи основната субектност на отговорност за една такава сериозна реформа, която закъснява и би следвало да бъде извършена от всички нас. Ние също съзнаваме нашата отговорност с оглед на това, че средствата в системата на здравеопазването се увеличават, а, за съжаление, желаната ефективност, качество и стандарти, които бихме искали да имаме, все още не се постигат. А да не говорим за доплащанията и така нататък – има много аспекти, които тук сме обсъждали, и то от високата трибуна на Народното събрание.
Така че нашите резерви остават по отношение на функционирането на системата на здравеопазването и на НЗОК. Да се надяваме, че ще се оформи консенсус и воля всичко това да бъде постигнато с оглед наистина по-доброто и по-ефективно функциониране на системата и в частност на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Имате думата за реплики.
Заповядайте за изказване, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Групата на „Обединени патриоти“ изслуша на ниво парламентарна група кандидата за управител на Националната здравноосигурителна каса професор Петко Салчев. Групата ще гласува единодушно обявената кандидатура на професор Салчев. На тази среща бяха разисквани доста неща, доста рационални идеи чухме от негова страна и от негова компетенция.
Единственият ми въпрос в експозето му на финала ще бъде този, който зададох и на ниво парламентарна група: смята ли професор Салчев есента, след като гласуваме последния бюджет на това правителство с мандат на 44-тото народно събрание – Националният рамков договор се подписва, знаем, между Националната здравноосигурителна каса в диалог с Българския лекарски съюз – дали той смята да бъдат коригирани рационално цените на клиничните пътеки? Тоест, да се вземе едно процентно съотношение, както на Германия, Австрия, на някоя от тези държави, работещи на такъв принцип? Знаем, че в 20-годишното съществуване на българската НЗОК едни клинични пътеки са префинансирани за сметка на други, които са тежко недофинансирани, тоест смятаме ли, че едно правилно съотношение вътре в бюджета на Националната здравноосигурителна каса би довело до един относителен мир в системата, като може би есента този новият бюджет за първи път ще надхвърли 5 млрд. лв.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Поповски.
Има ли реплики? Не виждам.
За изказване – господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми професор Салчев! Денят 13-и, петък, от незапомнени времена предизвиква страх и очакване за фатална развръзка. Каква ирония на съдбата – на този ден избираме поредния управител на Националната здравноосигурителна каса!
Защо казвам това? Защото последният мандат 2015 – 2020 г. беше изпълнен от трима смели мъже, които можеха и проявиха характер, когато това се налага. Може би затова по неписано правило си отидоха огорчени със снето политическо доверие.
Уважаеми професор Салчев, Вашата концепция за управление на Националната здравноосигурителна каса, представена пред Комисията по здравеопазване, най-общо включва следните няколко много важни акцента. На първо място, подобряване на профилактиката. На следващо място, намаляване на доплащанията на лекарствените продукти, прогенерична лекарствена политика, промяна на модела на финансиране или както Вие се изразихте – така нареченото своеобразно мутиране на клиничните пътеки.
Нито едно от тези предложения, уважаеми професор Салчев, без политическа воля не може да бъде изпълнено от който и да е управител. Това е така, защото фигурата на управителя отдавна е обезличена от неразумни политически решения, които превърнаха замислената като обществена Национална здравноосигурителна каса в своеобразна разплащателна агенция или както казват някои – в дирекция на Министерство на здравеопазването.
Управителят изпълнява бюджета на Националната здравноосигурителна каса и решенията на Надзорния съвет на НЗОК, както, естествено, и свързаното законодателство. Лишен е от всякаква оперативна самостоятелност. По друг начин казано – забравете индивидуални несъгласувани акции, защото практиката показва, че по правило те не са здравословни и, второ, водят до конфликти с предизвестен край.
Законодателството и управляващите изискват от Вас да сте послушен и смирен изпълнител на политики, замислени на други управленски нива. Знам, че Вие сте утвърден експерт с впечатляваща визитка и трудно ще се впишете в такава роля, но все пак, въпреки всичко ми се ще усещането за фатализъм от днешния ден да бъде заменено с очакване за оптимизъм и успешен мандат. Искрено Ви желая успешен мандат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми професор Салчев! Ние ще гласуваме „въздържал се“. Но ние ще гласуваме „въздържал се“ не имайки предвид Вашите лични качества на здравен мениджър, на управленец и Вашето професионално развитие, а ние ще гласуваме „въздържал се“, защото трябваше предварително да променим статута на институцията Управител на НЗОК. Защото в едно предишно време един от тогавашните управители на НЗОК така и не разбра кой е неговият принципал и се луташе между Народното събрание и министъра на здравеопазването.
Ние считаме, че неоснователно институцията Управител на Националната здравноосигурителна каса е подценена. Той трябва да има възможността да взема съществени управленски решения. Естествено, да отговаря за тях и да може да ги реализира. Затова според нас трябваше предварително да променим статута.
Професор Салчев, аз няма да Ви задам въпрос, но Ви пожелавам успех, защото Вие трябва в ход да взимате важни решения, които са във връзка със създалата се ситуация в страната.
Така или иначе институцията на Националната здравноосигурителна каса е една от основните, а мога да кажа и основната, тъй като извършва финансиране. Тя определя развитието, статута и състоянието на българската национална здравна система. Вие трябва да намерите средства – аз мисля, че резервът няма да стигне, за да може Националната здравноосигурителна каса да заплаща лечението на пациентите с COVID-19. Дали ще има специална клинична пътека или не, Вие трябва да решите и да осигурите нейното финансиране, което е много важно – алгоритъмът на тази пътека, и още много различни неща. Искам да Ви пожелая успех в тази ситуация, защото тя трябва да бъде националноотговорна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Уважаеми професор Салчев, имате думата.
ПЕТКО САЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с няколко думи, вземайки мислите, които каза професор Адемов: „Изборът на управител на Националната здравноосигурителна каса става в извънредна ситуация – на 13-и, петък“, което всъщност е предизвикателство пред мен поради следните причини.
Имам над 30 години експертен опит в областта на общественото здраве. Приех това предизвикателство, за да мога да отговоря на настоящия момент, отчитайки извънредната ситуация. Като точка за контакт на Световната здравна организация в областта на първичната здравна помощ и на дългосрочните грижи, непрекъснато получавам актуална информация за състоянието на налегналата криза цяла Европа, а и целия свят във връзка с COVID-19.
В тази връзка няма да развивам дългосрочна програма, а искам да заявя, че още от днес заедно с Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването ще впрегна всичките си усилия за разработване на организационно-методични мерки и финансово преструктуриране в дейността на Касата, така че да отговоря на това предизвикателство. Ще предложа на базата на анализите, с които разполага Националната здравноосигурителна каса, Националният център по обществено здраве и анализи, на базата на всичките данни, които получава Националният щаб, съвместно с Надзорния съвет и с Министерството на здравеопазването да разработим такива механизми, които да защитават българските граждани, но и да осигуряват необходимата грижа в дома и в лечебните заведения и защита на работещите в системата на здравеопазването.
Смятам да завърша със следната перифраза на една сентенция, която е приета в Европейската комисия и Европейския съюз. Там се казва: нищо не е договорено, докато не се договори, аз заявявам, че нищо не е направено, докато не се направи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми професор Салчев.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми професор Салчев! Доктор Адемов, 13-и, петък, за някой може да е кошмарен ден, но за много хора той носи щастие, така че нека да пожелаем на професор Салчев да му донесе щастие и успех!
Понеже много неща се казаха – особено от доктор Дариткова, която Ви запозна с неговата автобиография, аз нямам намерение да я повтарям, а само ще кажа някои неща, които са свързани с личните ни взаимоотношения с професор Салчев. С него се познаваме може би повече от две десетилетия. Работили сме в най-различни институции, които са имали координация помежду си, имали сме съвместна работа и мога да заявя, че с професор Салчев имаме много общи виждания за състоянието на здравния сектор и нещата, които трябва да се случат, оттук нататък. Разбира се, отново казвам, в рамките на правомощията на двете институции.
Мисля, че при изслушването той ясно е заявил каква е функцията на Министерството на здравеопазването като орган, който прави политиката и функциите на Националната здравноосигурителна каса като финансираща институция на българското здравеопазване. Аз съм убеден, че професор Салчев е един достоен професор, един много добър администратор, един диалогичен човек, един човек, който може и знае как да провежда политиката, която е определена за сектор „Здравеопазване“. Той това ще го докаже още веднага след постъпването му на този пост. Аз съм дълбоко убеден, че това ще бъде управителят, който ще работи професионално с Министерството на здравеопазването и ще търсим съответните баланси във взаимоотношенията между тези две институции.
Нека да му пожелая и аз успех! Убеден съм в него, ще разчитам на него и мисля, че ще работим конкретно и професионално. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване представения от народния представител Даниела Дариткова проект за решение.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 157 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 48.
Предложението е прието. Кандидатът е избран. (Ръкопляскания.)
Професор Салчев, желаем Ви успех! Вие от първия ден сте в окото на бурята. Нека 13-и, петък, да е щастливият ден за Вас!
Уважаеми народни представители, информирам Ви, че предстои спешно внасяне и разглеждане на законодателни инициативи, свързани с преодоляване на извънредната ситуация от пандемията от COVID-19. Също така веднага след внасянето им ще бъде предложено разглеждането им като извънредна точка от дневния ред за днешното заседание.
Във връзка с това предлагам Народното събрание да удължи днешното пленарно заседание, като то продължи след изчерпване на предварителния парламентарен контрол със законодателна дейност до приключването ѝ. При необходимост ще бъдат правени извънредни прекъсвания във връзка с разглеждане на законодателните инициативи.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Продължаваме с разискванията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Разисквания по питането на народните представители Георги Гьоков, Драгомир Стойнев и Весела Лечева към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова относно политиката на българското правителство за гарантиране на трудовите права на българските работници и служители в контекста на стартиралите тристранни разговори, целящи договаряне на мерки за реформи в ключови области.
Кой ще ни запознае с темата на разискването, колеги?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер! Миналата седмица имахме питане, отправено към Вас. То, общо взето, се отнасяше за стартиралите тристранни разговори, целящи договаряне на мерки за реформи в ключови области и по правилата на нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и на парламентарния контрол, с необходимия брой подписи го превърнахме в разискване.
Сега, уважаеми народни представители, ще Ви представя Проекта за решение и ще го мотивирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате 10 минути, така че може и по-бавно.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
В питането бяха визирани онези разговори, които последваха след направеното в края на миналата година съвместно предложение на работодателските организации и синдикатите към правителството, да се договорят мерки за реформи в ключови области, които са формулирани, както следва: бизнес среда и икономика, енергетика, демография, образование, пазар на труда и трудова миграция, и социални въпроси с подтеми, по които да се договарят повече от 40 мерки и законодателни промени.
Тези разговори стартираха през месец януари тази година. Крайната цел бе подписване на тристранно споразумение по ключови теми под наслова „За ускоряване на икономическото развитие на страната“, като идеята бе до края на месец януари да се съгласува и подпише тристранно споразумение по ключови теми за ускоряване на това икономическо развитие на нашата страна, а до края на месец април да бъде предложен един пакет от промени в Кодекса на труда.
Ясно е от развитието на разговорите и от Вашия отговор на питането ми миналата седмица, че това няма как да се случи или поне няма да се случи в този времеви график, защото, доколкото е известно, обсъжданията продължават и към момента. Но отново ще спомена, че е странно, че това става на закрити заседания, при условие че е необходим сложен баланс на интереси, широко обществено съгласие и затова е недопустимо, че тези обсъждания, договорки остават скрити за българското общество.
Не се съмнявам, че в държавата ни има много заинтересовани страни, в това число синдикати и работодатели, които правят усилия чрез социалния диалог, който се води в държавата, да си изясняват трудовоправните отношения, да се усъвършенстват, не се съмняваме, че стремежът е да се транспонират най-добрите регулации, установени с директиви на Европейския съюз, на Международната организация по труда, Европейската социална харта и така нататък, но нямаме съмнение и в това, че всяка една от заинтересованите страни ще следва и ще защитава своите интереси.
Тристранното сътрудничество е важен елемент за предотвратяване на трудови конфликти и не трябва по никакъв начин да го превръщаме в предпоставка за възникване на такива конфликти. И въпреки че неформалните разговори не могат да бъдат укорими, добре е да се следва и да се спазва правилната рамка на тристранното сътрудничество, а тя е очертана в разпоредбите на Кодекса на труда и се изразява в консултации чрез дискусии и компромиси между държавата и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в регулиране на трудовите и осигурителните отношения и по въпросите за жизненото равнище.
Тези консултации се водят в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество и са публични. А така наречените разговори не са публични, дори може да се каже, че са засекретени. Дори народното представителство, което трябва да е в течение на тенденциите в тези консултации, в случая с въпросните разговори, които се водят вече повече от два месеца с различен интензитет, може да се информираме за тях… (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …от това, до което се доберат медиите.
Разбира се, могат да бъдат затраяни въпроси и питания в рамките на парламентарния контрол, тъй като тук за синдикати и работодатели това е невъзможно. Такова бе и нашето питане от предходната седмица. Тогава вицепремиерът по икономическата и демографската политика, която е председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество, даде информация за хода на разговорите, но не станаха ясни позициите, които поддържа всяка една от страните, не стана ясно и какви са политиките, които следва българското правителство в тези разговори, за да гарантира трудовите права на българските работници и служители.
Станаха ясни редица неща по разговорите, но не получи ясен отговор въпросът: защо тези разговори не се водят официално в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество и защо не са публични? По чия идея е това засекретяване? От кого се плашат разговарящите? Остава съмнение, че обществото се изолира от тези разговори, за да няма неудобни въпроси – например има ли искания и компромиси от някоя от страните, които са в ущърб на някого или на цялото общество?
Наблюдава се, че работодателските организации са предприели мащабна офанзива срещу трудови права и което е по-опасно – тази офанзива е маскирана като реформи за ускорено икономическо развитие. В това няма нищо изненадващо и нищо неочаквано, защото е в техен интерес. Няма изненада и в позицията на синдикатите, които ще дадат отпор на това, защото защитават интересите на своите членове – работници и служители.
За съжаление, трудна е за разгадаване позицията на държавата в тези разговори, особено когато става въпрос за гарантиране на трудовите права на българските работници и служители например при обсъждане на възможностите за въвеждане на удължено работно време, за увеличаване на часовете за извънредния труд или пък за утежняване на процедурите за отпускане на обезщетения за временна нетрудоспособност.
Разбира се, че е необходимо да се договарят и решават редица въпроси, като например: изработване на действащ механизъм, по който да расте минималната работна заплата; минимално почасово заплащане; да има визия как ще растат доходите на работещите българи в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план; как ще преодоляваме недопустимите неравенства; как да се уреди заплащането на нощния труд – да се въведат ли и правила при сумираното отчитане на работното време, за кого и как да се въвежда такова отчитане на работното време, защото сега се допуска прилагане на сумирано изчисляване на работното време навсякъде, включително и в държавната администрация, и то в нарушение на Конвенция № 1 на Международната организация на труда и Директивата за организация на работното време на Европейския съюз, а също и нарушения в нашето законодателство, Кодекса на труда и Закона за държавния служител.
И една деликатна тема: да се засили контролът върху болничните и да се уточни изплащането им, без да се посяга на интересите на работещите и така нататък.
Разбира се, че при тази липса на пазара на труда трябва да мислим за възможностите за внос на квалифицирана работна ръка, но само след като по всякакъв начин е защитен и гарантиран интересът на местната. Трябва да мислим за цените на електроенергията и въобще на енергоносителите, политиките при определянето на цените им не само за бизнеса, но и за населението. Защо обаче покрай тези важни теми се промъкват и други, които са отдавнашна мечта на работодателските организации и се отнасят за работното време, за извънредния труд и така нататък, но по които няма съгласие и консенсус нито между социалните партньори, нито сред обществото? Не е ясно.
Основателно е съмнението дали под предлог подобряването на бизнес средата, увеличаването на икономическия растеж и осъвременяването на нормативната уредба, касаеща трудовото законодателство, не се крият други намерения – например осигуряване на несъразмерно големи права на работодателите за сметка на правата на работниците и служителите? Известна е максимата, че една лъжица катран е достатъчна да развали цяла каца мед. Така се поставят под въпрос добрите намерения и когато това е съпроводено с частично медийно затъмнение, нещата вече придобиват други измерения.
Може би най-болезнената и неконсенсусна тема е извънредният труд, и то сега, на фона на все по-зачестилите предложения от правителствата на различни европейски държави и на държавите от Америка, че бъдещето е в по-малкото часове работа за сметка на по-високата производителност.
На този фон у нас се водят разговори и под натиска на работодателските организации се обсъждат коренно противоположни идеи за законодателни промени, които да доведат до повече извънреден труд. Ако се съди по изявленията на представителите на управляващите, например министъра на труда и социалната политика, тази идея се подкрепя от правителството. Оттам дори идва предложението сумирано допустимите часове извънреден труд на година да се удвоят от 150 на 300 часа. На практика това ще доведе до възможност ежедневното работно време да се удължи с повече от час. Това даде основание да се заговори, че под натиска на капитала държавата иска да въведе деветчасов работен ден – нищо, че засега се говори, че това ще става само след колективно договаряне между работодатели и синдикати. Рискът работниците да бъдат принудени да работят повече, а не това да става по тяхно желание, е съвсем реален – като се отвори възможността, спиране няма да има. И сега, въпреки забраната за извънреден труд, това трудно се контролира, дори когато работникът сигнализира за нарушения, дори когато се намеси Инспекцията по труда.
Мога да продължа да мотивирам необходимостта от прозрачност в разговорите и да пледирам те да се водят в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество или неговите подсъвети, както е по българското законодателство, и така да се гарантира необходимата прозрачност.
Искам да кажа, че не е лошо, че социалните партньори и представителите на правителството са предприели да провеждат срещи в различен формат, в зависимост от обсъжданата секторна политика. Макар и не в регламентиран в Закона формат нека се набелязват теми от съответната област за обсъждане и да има гъвкавост в обхвата и броя им.
Хубаво е, че ще се правят анализи, ще се водят дебати и ще се търсят общи виждания, но още по хубаво е всичко това да става пред очите на хората – на българското общество.
Затова ние от парламентарната група „БСП за България“ предлагаме на Народното събрание на Република България да приеме следното решение: „Задължава заместник министър-председателя по икономическата и демографска политика госпожа Марияна Николова ежемесечно да представя в Комисията по труда, социалната и демографската политика на Народното събрание информация за хода на преговорите между правителството, работодателите и синдикатите, целящи договаряне на мерките за реформи.“
Госпожо Председател, позволете и една корекция в текста на Решението, което сме направили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, видях я.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Там, в последното изречение: „като се основава на суверенното си право за гарантиране на енергийната сигурност и независимост на страната“ да отпадне, тъй като поради технически причини е останало от предходно решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, забелязах и аз.
Без „като се основава…“ – това отпада и няма да го подлагаме на гласуване. Добре, приемам го като техническа грешка. Благодаря.
Госпожо Ангелова, заповядайте и Вие да представите Вашия Проект за решение.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Социалният диалог е основна характеристика на европейския социален модел. Социалният диалог се води на различни равнища и в различни форми, като целта е една – участие на социалните партньори в процеса на вземане на решения, насочени към подобряване на икономическата среда и жизнения стандарт на хората.
Установено е, че държави с развити индустриални отношения и съответно развит социален диалог са сред най-развитите в международен план. Правителствата в страните – членки на Европейския съюз, полагат огромни усилия да развиват и поддържат социалния диалог и тристранното сътрудничество. В този процес не бива да се пренебрегва никоя от възможните форми.
В края на миналата година правителството и социалните партньори – национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, се договориха да започнат срещи и разговори по ключови теми от развитието на страната с цел да се подготви и подпише национално тристранно споразумение. Ключовите области, по които се дискутира, са: икономическа среда, бизнес, енергетика, образование, пазар на труда, трудова миграция, социална защита и други. Провеждат се срещи в различен формат и на различни интервали от време с участието на различни експерти и представители на правителството според кръга на обсъжданите въпроси. Идеята е, преди да се вземат решения, всички теми да се подложат на задълбочена експертиза.
Така предложеното решение по днешното разискване задължава заместник министър-председателя по икономическата и демографска политика да представя ежемесечно в Комисията по труда, социалната и демографската политика информация относно водените тристранни преговори.
Като се има предвид неформалния характер на тристранните срещи и разговори, не би могло да се знае дали всеки месец ще има насрочена среща. Също така, голяма част от разговорите имат изцяло експертен характер и едва ли може да се извлече информация, подходяща за представяне на парламентарната комисия. Като имаме предвид тези аргументи, предлагаме исканата информация да се представя в писмен вид на всеки три месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Ангелова, бихте ли представили Решението в цялост.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Добре.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 054-05-13 от 26 февруари 2020 г., внесено от народните представители Георги Гьоков, Драгомир Стойнев и Весела Лечева към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика госпожа Марияна Николова относно политиката на българското правителство за гарантиране на трудовите права на българските работници и служители в контекста на стартиралите тристранни разговори, целящи договаряне на мерки за реформи в ключови области
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Задължава заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика госпожа Марияна Николова всяко тримесечие да представя в Комисията по труда, социалната и демографската политика на Народното събрание писмена информация за хода на преговорите между правителството, работодателите и синдикатите, целящи договаряне на мерки за реформи“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Уважаеми колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Днес в създалата се ситуация в държавата, в контекста на извънредното положение за всички вече е видно, че в България има много структурни проблеми – неефективни и неустойчиви социални системи, дълбоко вкоренено усещане за несправедливост, нереформирани общественозначими социални сфери, като образование и здравеопазване. Провеждането на съществени реформи в редица сектори в продължение на 10 години остава на заден план и съществуват само като абстрактни идеи в стратегии и програми. Днес несигурността пред общество не е изненада, а е нормалност. Като резултат от всичко това – най-ниските доходи и най-влошената демографска перспектива в Европа за България.
Все по-честите кризи и протестите оформят характера и стила на това управление – стихийност в определени моменти, управление на парче, липса на устойчивост и предвидимост в решенията на правителството. Многобройните протести са най-ясният знак за отсъствието на нормален и открит диалог със структурите на гражданското общество. Това правителство показва, че е най успешно и смело при овладяване на кризи и най-слабо и плашливо – страхливо подхождащо, когато става дума за реформи.
Времето днес е най-тежкият съдник за България – рискуваме да останем на опашката в позицията на вечно догонващи така желаните европейски стандарти на живот, доходите и най-вече европейските стандарти на управление. Докато България се носи по течението, Европа преминава към нови приоритети – дигитализация, зелена и споделена икономика и можем да продължим списъка.
Едно принципно добро намерение от края на миналата година за национално тристранно споразумение между социалните партньори и правителството за необходими реформи по конкретни социални икономически мерки е на път да се опорочи и да остане само едно разделящо хората и институциите добро пожелание.
Има разнопосочни сигнали по отношение на конкретните разговори – говори се за 40 мерки по отношение на четири направления: бизнес среда, икономика, образование, пазар на труда и трудова миграция, социални въпроси. В момента обаче няма яснота подписано ли е това споразумение? Ако не е, то какви са сроковете? Говореше се за срок до края на месец януари, а вече сме средата на месец март и всички тези срокове засега са само илюзорни. Кога се свиква Тристранната комисия? По принцип трябва да заседава всеки месец или разговорите са извън този формат поради липса на инициативност на правителството?! Твърде голяма секретност за постигнати договорки може би, за да не ставаме свидетели и съучастници на откровени пазарлъци между работодатели и синдикати?! Досега няма никаква яснота за линията на правителството, няма ясно изразена позиция какви основни цели си поставя това споразумение и какво иска да постигне това правителство, липсват политиката и визията по определените направления от социалните партньори, липсва визията на правителството.
В последните дни нашумя например темата за болничните – кой да ги плаща? Текат обвинения от рода „работниците лъжат“, а, от другата страна – „работодателите лъжат“. Никой например не изследва характера на тези болнични – каква е заболеваемостта, защо се повишава заболеваемостта.
Нощният труд. Заплащането за нощен труд е тема, поставена отдавна от БСП. Знаете за нашите предложения в алтернативния бюджет, който представя на нашето внимание всяка година, но, за съжаление, без резултат – сега е двадесет и пет стотинки и се предлага да е не по-малко от един лев, но всичко това е без ясна методическа основа, на която да се определят тези ставки. Така вече години наред не беше намерен механизъм, по който да се определя минималната работна заплата.
Това са въпроси, които заслужават открит дебат за всички заинтересовани страни.
Ето защо ние искаме, освен информация, открит диалог в Народното събрание по основните акценти в дадените направления от социалните партньори, които в крайна сметка да бъдат облечени в ефективни решения и от народните представители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Лечева.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Аз смятам, че днешният дебат е изключително важен, защото разговорите, свързани с реформите в трудовото законодателство, не са от вчера, не са от месец декември, както се говори, те започнаха още в края на 2018 г. Още тогава Министерството на труда и социалната политика изпрати свое писмо-предложение за реформи в трудовото законодателство и това, че в момента водим този дебат… Ние не сме прекъсвали да го водим. Още през февруари миналата година поставихме темата в питане към предишния министър на труда и социалната политика Бисер Петков за реформите в трудовото законодателство.
За съжаление, това, което става ясно, а то не е много ясно, е, че се отваря по-скоро вратичката на работодателите, които са в посока на либерализация на пазара на труда и повече несигурност от страна на работниците. Аз недоумявам и смятам, че е недопустимо ние, народните представители, да сме в неведение за позициите на държавата, повтарям – на държавата, по отношение на реформите в трудовото законодателство и кои са тези темели, които те няма да прекрачват в интерес на работодателите. Защото въпросите, свързани с трудовото законодателство, са въпроси, които засягат абсолютно всички български работници.
Искам да кажа нещо важно. България е на пето място в Европейския съюз по количество на работното време. Ние полагаме най-много и най-нископлатения труд. Организацията на трудовия процес и правилното прилагане на нормативните изисквания, свързани с работното време, са изключително важни, както и търсенето на решения от наша страна за недопускане на нарушения. Продължителната работа и това, което ни стряска от информацията по медиите, е, че в момента позицията на държавата е свързана с увеличаване на сумираното изчисляване на работното време от 6 на 12 месеца, което да минава през колективното трудово договаряне.
Другото стряскащо нещо е свързано с извънредния труд, който в чл. 143 от Кодекса на труда е регламентиран като недопустим, като забранен – има изключения в следващите членове от Кодекса на труда, но това, което държавата в момента предлага – ние го разбираме през медиите, е увеличение на извънредния труд от 150 на 300 часа.
Уважаема госпожо Вицепремиер, изключително много ще се радвам на Вашия отговор тук по няколко конкретни теми. Всеки от нас, който е запознат с конвенциите на Международната организация на труда, знае, че Конвенция № 1 от 1919 г. регламентира продължителността на работното време и тя е в ограничени размери.
Нека да погледнем членовете в нашия Кодекс на труда, които регламентират сумираното изчисление на работното време и каква е продължителността на работното време. Петдесет и шест часа. А Конвенцията какво казва? Четиридесет и осем часа.
Нека да погледнем Директивата 2003/88, която също е наднационално законодателство. Ако познаваме Конституцията и регламентите на Конституцията, тези директиви, които ние сме ратифицирали, са над националното законодателство. Те съобразени ли са с Кодекса на труда? Смятам, че не и затова държа в залата днес да получим поне тези отговори.
По отношение на извънредния труд въвеждаме възможност през колективното трудово договаряне за увеличаване на извънредния труд от 150 на 300 часа. Защо? Какъв е този интерес и на кого защитаваме интересите, след като извънредният труд е забранен или там, където имаме сумирано изчисление на работното време? Позицията на всички нас, като народни представители – трябва да бъде задължително в чл. 143, ал. 3 от Кодекса на труда, която да бъде нова, да бъде въведена забрана за полагане на извънреден труд при сумирано изчисление на работното време.
Един изключително важен документ, който нося сега с мен. (Народният представител показва документ.) Миналата година Икономическият и социален съвет изготви документ, свързан със сумираното изчисление на работното време. Запознайте се с него – изключително важен документ, показващ всички проблеми на сумираното изчисление на работното време. Какво излиза – че в момента българските работници работят повече, но не получават достатъчно, защото сме отворили вратичката в нашето трудово законодателство.
Аз се надявам днес в тази зала да чуем отговори от страна на държавата за непрекрачване на границите, които да либерализират още повече българското трудово законодателство, защото, отваряйки тези възможности, и малкото български работници, останали в държавата, ще я напуснат.
Не искам да засягам темите с нощния труд, който ние поставяме вече две години. Надявам се да намерят решение, но смятам, че поведението на държавата е изключително адекватно. Би било адекватно, ако се замислим, че вече дванадесета година няма никаква ревизия на ставката за нощен труд, а тя не е адекватна на нито един икономически показател. Хората, които работят през нощта, са изложени на риск за своето здраве. Лошото е, че държавата няма визия и по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Адемов, заповядайте, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаема госпожо Вицепремиер, дами и господа народни представители! Дискусията, която Народното събрание провежда по повод на питането на колегите от „БСП за България“, е интересна от гледна точка на това, че колегите искат да разберат какви са намеренията на работодателските и синдикалните организации във връзка с евентуални предстоящи промени в трудовото законодателство. Аз разбирам – това е право на всяка една от парламентарните групи, още повече че колегите от „БСП за България“ са със социален профил и това е темата, която жизненоважно ги интересува като политическа партия, но тук има няколко неща, които трябва да уточним.
Първо, ако искаме да чуем позицията на държавата, това можем да го направим в рамките на блицконтрол, можем да го направим в рамките на парламентарен контрол. Позицията на държавата може да бъде единствено и само по законодателни инициативи, по нещо, което вече е факт, а тук говорим за нещо, което все още не е в правния мир, не е дори във фаза на обсъждане, не е нещо, което е регламентирано някъде.
През годините винаги сме приветствали, когато работодателските и синдикалните организации стигнат до съгласие. Подчертавам дебело, че такова съгласие по принцип много трудно се постига. Това, което на този етап са направили или искат да направят работодателските и синдикалните организации, заслужава поздравление от гледна точка на това, че търсят възможности за повишаване на икономическия растеж, търсят възможности в крайна сметка за по добър жизнен стандарт на българските граждани. Естествено е, че няма как да бъдат пренебрегнати трудовите и осигурителните права. Няма как да бъде прекрачена тази граница, за която Вие говорите, и тази граница е в законодателството, в Кодекса на труда.
Сега трябва да кажем няколко думи по отношение на това, което произтича и от днешната дискусия.
Уважаеми колеги, това, което преговарят, договарят или са стигнали до съгласие, или не са стигнали до съгласие, аз съм убеден, че контекстът на днешното решение на Народното събрание трябва да претърпи коренна промяна, защото извънредната ситуация изисква мерки, които да бъдат адекватни. Ние в момента говорим за извънреден труд. Естествено, че той по Кодекса на труда, по правило е забранен, има и изключения. В рамките на изключенията трябва ли да влизат сегашните ангажименти на системата на здравеопазването например, при положение че те ще бъдат карантинирани и няма да имат възможност да се приберат у дома си? Така че трябва да имат възможност за гъвкаво работно време. Защо казвам това? Подчертавам извънредния труд и работното време, защото сегашната криза предполага гъвкави възможности на работодателите да се адаптират към конкретните условия, в противен случай ще изпаднем в ситуация, в която трудно можем да реализираме очакваните от обществото политики. Неслучайно в Кодекса на труда е регламентиран нормативният, законовият начин за диалог между работодателските организации и организациите на работниците и служителите.
Уважаеми колеги, нека да припомним, че синдикалните и работодателските организации са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Те са регистрирани като сдружения в частна полза – така пише в Закона, и като такива ние какво трябва да направим сега – трябва да видим какви преговори водят, какви разговори водят, можем ли по някакъв начин да им повлияем? Единственото нещо, което Народното събрание според мен може да направи в момента, в който има законодателно предложение – ясно е на всички в тази зала кой има право на законодателна инициатива, е, когато стигнат до съответните институционални органи на държавата за диалог, тогава да искаме различни становища, различни позиции, да чуем мнение. Ако искаме да чуем мнението на синдикалните и работодателските организации, това няма как да го официализираме по някакъв начин, защото в един момент те могат да преговарят, да договарят, да стигнат до изводи и след това да ги променят. С тази динамика в техните разговори ние няма как – и аз не виждам смисъл в това, да влезем в кухнята на преговорите, защото в момента, в който има официално решение, в момента, в който има официална позиция – примерно тези 40 мерки, за които говорим сега, при положение че има съгласие по тях – да видим каква ще бъде позицията на държавата. Позицията на държавата в Националния съвет за тристранно сътрудничество е да бъде коректив. Ако има прекрачване на международноправни документи, ако има прекрачване на разпореждания – да кажем на Международната организация на труда, на европейски директиви, на Европейския стълб на социалните и осигурителни права, тогава държавата, естествено, ще заеме своето място. Законодателите също ще имат възможност.
Сега желанието за прозрачност на така наречения нероден Петко – извинявам се за този израз, но точно за това става въпрос – от една страна, е оправдана, защото, така или иначе, осигурителните права трябва да бъдат прозрачно дефинирани. От друга страна, действащото законодателство в Кодекса на труда, в който са предложени тези решения – има си Закон за нормативните актове, има си Устройствен правилник на Министерския съвет, има си публично обсъждане, оценка на въздействието и така нататък, да не изброявам всички аргументи, дава възможност за тази прозрачност.
Затова, приветствайки интереса на колегите от „БСП за България“, искам отново да ги призова, че така или иначе в такива ситуации трябва да се съобразяваме и с действащото законодателство, което преди малко се опитах да дефинирам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Адемов.
Има ли реплики?
Продължаваме с изказванията.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми народни представители! Аз искам само да Ви успокоя – не очаквайте от нас да поставяме под въпрос правото на социалните партньори да водят разговори, преговори, дебати и така нататък, било то формални или неформални. Съвсем друг е въпросът дали формата на тези разговори трябва да е такава, каквато е в случая, защото предвидимостта и спокойствието, липсата на напрежение, което е вредно за всяка реформа или промяна, се гарантират от правила и прозрачност. Тази прозрачност в голяма степен задължава страните да търсят баланс в интересите си, съобразен с обществения интерес, така че желанието за прозрачност остава.
Щом разговорите ще са неформални по изключително важни за икономическото развитие на страната теми, аз неформално предлагам да се помисли за разширяване на кръга на разговарящите. Знам, че на това, което ще предложа, яростно ще се противопоставят националнопредставените организации на работодателите и синдикатите, по всяка вероятност и народното представителство, но защо не включим в тези разговори и представители на по-малките синдикати на работодателските организации, които не са успели да преодолеят критериите за представителност? Няма защо да се страхуваме от тях. Те не страдат от синдрома на казионност и може от тях да дойдат интересни предложения.
Защо не бъдат включени в тези разговори и представители на научните среди, например на Българската академия на науките, на българските ВУЗ-ове? Чувал съм немалко упреци към научните среди, че не допринасят за икономическото развитие на страната. Ами как да помагат, като не ги търсим?! Нека да се включат в дебатите, да предлагат, пък крайното решение пак ще бъде на социалните партньори от Националния съвет за тристранно сътрудничество и, както е по закон, на народното представителство, разбира се, на Народното събрание. Проблем ли ще е на тези срещи да присъстват и народни представители или техни сътрудници?!
И нещо на пръв поглед – встрани от темата. Искам да предложа – нека участниците в тези разговори от страна на правителството, госпожо Вицепремиер, към Вас се обръщам, да провокират дебат в контекста на една тема, която като че ли изглежда далечна и абстрактна, но съвсем не е така. Това е темата за бъдещето на труда и неговата дигитализация и свързаните с това предизвикателства и проблеми. Настъплението на науката и технологиите, които условно можем да наречем дигитализация, поставя редица глобални предизвикателства и проблеми, наред с всичко останало, и в трудовите отношения. С развитието на високите технологии и бързото им внедряване в наши дни тези проблеми не само придобиват актуалност, но стават трайни и остри. А от гледна точка на социалната политика възникват предизвикателства, които трябва да бъдат решавани в оперативен порядък и в дългосрочен план. Необходим е активен обществен диалог за изготвяне и координиране на общи действия за преодоляване на предизвикателствата, произтичащи от дигитализацията.
Ясна е и необходимостта от адекватно законодателство, което да регламентира ролята на тази дигитализация на труда и на човешкия фактор на пазара на труда. И това трябва да е приоритет на държавници, политици, синдикати и работодатели, така че няма проблем да бъде и предмет на едни такива разговори. Ако синдикатите и работодателите не провокират такъв разговор, представителите на държавата да го направят.
Сега ще коментираме внесения от група народни представители от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ Проект за решение. Тук ще се обърна към Вас, колеги, че останахте верни на себе си и внесохте паралелно Ваше предложение. Не знам защо го правите – може би на инат, друго обяснение нямам. Спокойно, аз си мисля, че дори да приемете нашето предложение, няма кой да Ви упрекне в слабост, ако наистина го подкрепите.
Сега ще Ви кажа защо смятам така. Вашето предложение не е адекватно, защото има заявени намерения на разговарящи страни до края на месец януари тази година да се съгласува и подпише тристранно споразумение по тези прословути ключови теми за ускоряване на икономическото развитие на страната, а до края на април да бъде предложен един пакет от промени в Кодекса на труда.
Въпреки че се проточиха разговорите, аз не виждам Вашето предложение за три месеца как кореспондира с това намерение. Пак казвам, въпреки че разговорите се проточиха и така редактираното от Вас решение прави просто отбиване на номера. Не ми се ще да твърдя, че искате непрозрачност, защото не мисля, че е така, но не знам какво правите – криете министъра да не идва в Народното събрание или нямам представа. И тъй като сте мнозинство, сигурно ще си приемете несъобразеното с реалностите решение. Но аз Ви предупреждавам, че вместо вицепремиерът, към която се обръщаме сега, в момента, да докладва или да изпраща в Комисията по труда, социалната и демографската политика всеки месец информация, ако ще тя и да е писмена, за хода на водените разговори и позициите на разговарящите страни народното представителство или аз дори, смятайте, че аз го казвам, не като заплаха, но ще я викаме в рамките на парламентарния контрол всеки месец – например, последния петък от месеца, в пленарната зала да дава тази информация. Преценете сега кое е по-добре! Дали да се праща един път месечно писмена информация в Комисията по труда, социалната и демографската политика и хората да се запознаят с нея, или да Ви викаме всеки месец от парламентарната трибуна да отговаряте на въпроса как текат тези разговори? Както решите, аз апелирам за разум от Ваша страна и за подкрепа на нашия Проект за решение, пък, както решите Вие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Реплики? Не виждам реплики.
Изказване – господин Сираков, имате думата.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Бих разделил ситуацията на две – преди днешния ден и след днешния ден, или преди ситуацията, в която се намираме, и след нея. Може би Вашето питане по един начин щеше да изглежда преди една седмица, въпреки че тогава аз бях леко объркан от желанието за това разискване, тъй като Вие твърдите, че сте в неведение за едни разговори, които са обществен дебат, така че всеки, който желае, може да се запознае с това, което е дебатирано.
Хем сте в неведение, хем пък, от друга страна, в момента чух Ваши критики по политиките, мерките, въобще идеите на Министерството в различни сфери, тоест двете неща ми се противопоставят. Ако нямате информация какво се случва, как тогава бихте могли да ги критикувате тези неща, или това са просто едни вероятни хипотези?
И ситуацията, в която се намираме днес. Със сигурност след днешния ден на всички ни е ясно, както и премиерът каза преди малко, за създаването на една различна група, която формално сигурно не е институционирана никъде, но е желателно да съществува от икономисти, от експерти, включително и в социалната дейност, според мен трябва да има експерти, в трудовото право, така че да може да се изчистят всички онези въпроси, които предстоят пред нас и които ще трябва да решаваме в оперативен порядък, и то в ситуацията, в която се намираме в момента. Което пък от себе си предполага, че поне в следващите месеци всички тези разговори, дебати, мерки, които имат различните парламентарни групи, правителството, дори и социалните партньори, ще бъдат широко дискутирани. Но това би трябвало да се случи, и то ще се случва в много оперативен и бърз порядък. Няма как от днес нататък нещата да стават тайно, ако сте имали съмненията, че са ставали днес тайно. И, разбира се, светът след тази криза няма да е такъв, какъвто е бил преди нея.
Със сигурност трябва да станем много по-гъвкави. Със сигурност трябва да има много по-голяма чуваемост между заинтересованите страни и със сигурност информацията, и то точната информация, експертната информация, поднесена на правилен, разбираем език, трябва бързо да достига до населението, по най-бързия начин, така че да не изкривява политиките, намеренията и мерките, които има желание Народното събрание или правителството да приеме.
Аз ще се съглася с Вас, че е хубаво да има информация за това как текат в момента разговорите и дебатите, но не мисля, че това наистина трябва да се случва всеки един месец. Затова нашето предложение е да се случва веднъж на три месеца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сираков.
Реплики?
Има ли други изказвания? Заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер, гарантирането на трудовите права на българските работници и служители, особено в очакваната икономическа криза, която се задава не само в България, но и по целия свят – на фона на това аз приветствам предизвикания дебат и от страна на колегите от БСП. Това е много важна тема и също така искам да обърна внимание на колегата, който каза, че ситуацията може да се разделя на преди и сега. Съгласна съм с всичко това, което беше казано до момента, и не искам да се повтарям, но искам да обърна внимание, че много държави, в които се задава такава криза с коронавируса, предприеха икономически мерки и пакети за подпомагане на бизнеса, тъй като се очаква, че техните загуби ще бъдат много големи.
В контекста на днешното обсъждане аз искам да призова за пореден път, тъй като ние лятото инициирахме законодателна инициатива за това държавата да поеме първите три дни от временната неработоспособност, да изпълни своето споразумение с бизнеса още през 2010 г., така че призовавам сега правителството да направи това. Даже да не са първите три работни дни, да се разпредели финансовата тежест между държавата и бизнеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Христова.
Има ли реплики?
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Закривам разискванията.
Имате думата за изказване, госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както вече имах възможност да кажа, в своята дейност българското правителство гарантира трудовите права на хората, като се базира на законодателството в страната и на Управленската програма. Особено изчерпателни са текстовете в Кодекса на труда, даващи гаранция за трудовите права на работещите. Целта е да се осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. Държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултация и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интереса на всяка от страните.
Разбира се, не бива да пропускаме международните ангажименти на България в областта на трудовите отношения. Те трябва да са в съответствие и с редица международни актове – директивите на Европейския съюз, Хартата за основните права на Европейския съюз, Европейската социална карта, конвенциите и препоръките на Международната организация на труда и други.
В края на месец декември 2019 г. на своя среща представители на правителството и на социалните партньори, национално представителните работодателски организации, национално представителните организации на работниците и служителите решиха да започнат разговори с цел подготовка на национално тристранно споразумение. Основание за това намерение са волята за развитие на националния социален диалог и колективното договаряне, както и от необходимостта да се ускорят процесите на подобряване на икономическата среда и жизнения стандарт на населението. Важни основания са и необходимостта от посрещане на предизвикателствата пред страната като част от Европейския съюз, изграждането на съвременна конкурентоспособна икономика и преодоляването на социалните и регионалните дисбаланси, също така ефективно използване на механизмите на Европейския семестър и принципите на европейските социални права, в това число чрез активното включване на социалните партньори.
Начинът на водене на разговорите се състои в това, първо, да се набележат ключови области от развитието на страната и след това по тях да се правят анализи, да се водят дебати и да се търсят общи виждания. Тези области са бизнес средата и икономиката, енергетиката, демографското състояние, образованието, пазарът на труда, трудовата миграция, социалната защита. Социалните партньори и представителите на правителството са приели да се провеждат срещи в различен формат в зависимост от обсъжданата секторна политика. Набелязани са и теми от съответната област, които ще бъдат обсъдени, като обхватът и броят на темите може да се променя в зависимост от самите обсъждания.
Бих искала пак да се спра на въпросите, които са с по-голяма конкретика, както следва: издигане на национален приоритет; приемането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие; Шенгенското пространство; ЕRМ II; прилагане на общи съгласувани политики и мерки на държавата и социалните партньори за борба със сивата икономика и недекларирания труд, корупцията, продължаване на административната реформа; разработването и прилагането на мерки за насърчаване на инвестициите в по-слабо развитите и изоставащи региони; ускореното изграждане на електронното управление; предприемането на мерки, които са насочени към подкрепа и облекчаване на дейността на малките и средните предприятия; приемане на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г., с поглед до 2050 г., основана на реална оценка на националните приоритети, и насърчаване въвеждането на иновации и технологии в производството, съхранението и доставката на енергия; разработването на комплекс от мерки срещу демографската криза; промяна в структурата, управлението и финансирането на висшето образование за насърчаване реализацията в страната; въвеждане на нови елементи на семейно подоходно облагане; възобновяване на преговорите по изработването и приемането на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определяне на минималната работна заплата. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете ме, уважаема госпожо Вицепремиер, бихте ли изчакали?
Колеги, много е шумно в залата. Моля Ви, заемете местата си и да изчакаме да завърши госпожа Николова. Ще изчакаме, нека да заемат местата си народните представители, ще изчакаме.
Колеги, моля заемете местата си!
Моля, продължете!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Създаване на работна група с участието на социалните партньори по отношение на разработването на проект на Национален план за прилагане на Европейския стълб на социалните права с мерки и политики и други.
В отговора си на питането по време на парламентарния контрол Ви информирах за проведени две срещи. Днес вече срещите са четири. Водените разговори са по различни икономически и социални теми, които касаят пряко или косвено трудовите права. Все още няма ясно зададени въпроси, по които да е постигнато общо съгласие и да има конкретика. Разбира се, като има конкретни предложения, те ще бъдат обсъдени и дебатирани в открито заседание в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Ще Ви представя проектите за решение по реда на тяхното внасяне в Деловодството и ще Ви ги изчета така, както са внесени.
Първи проект на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 054-05-13 от
26 февруари 2020 г. от народните представители Георги Гьоков, Драгомир Стойнев и Весела Лечева към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика госпожа Марияна Николова относно политиката на българското правителство за гарантиране на трудовите права на българските работници и служители в контекста на стартиралите тристранни разговори, целящи договаряне на мерки
за реформи в ключови области
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
РЕШИ:
Задължава заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика госпожа Марияна Николова ежемесечно да представя в Комисията по труда и социалната политика на Народното събрание информация за хода на преговорите между правителството, работодателите и синдикатите, целящи договаряне на мерките за реформи.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 145 народни представители: за 55, против 62, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Представям Ви втория:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 054-05-13 от
26 февруари 2020 г., внесено от народните представители Георги Гьоков, Драгомир Стойнев и Весела Лечева към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика госпожа Марияна Николова относно политиката на българското правителство за гарантиране на трудовите права на българските работници и служители в контекста на стартиралите тристранни разговори, целящи договаряне на мерки
за реформи в ключови области

Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Задължава заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика госпожа Марияна Николова всяко тримесечие да представя в Комисията по труда, социалната и демографска политика на Народното събрание писмена информация за хода на преговорите между правителството, работодателите и синдикатите, целящи договаряне на мерки за реформи.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 146 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Продължаваме с парламентарен контрол.
Ще Ви запозная с новопостъпилите питания за периода 6 – 12 март 2020 г.
Постъпило е питане от народния представител Румен Василев Гечев към Владислав Горанов – министър на финансите, относно организацията и дейността на обменна на данни между Агенция „Митници“ и Националния статистически институт. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 март 2020 г.
Постъпило е питане от народните представители Георги Йорданов, Георги Михайлов, Илиян Тимчев, Десислав Тасков, Валентина Найденова, Иван Ибришимов и Анна Славова към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, относно лекарствената стратегия в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 март 2020 г.
Постъпило е питане от народния представител Румен Гечев към Владислав Горанов – министър на финансите, относно реалния размер на дължимите към бюджета плащания на такси и данъци от лицензираните от Държавната комисии по хазарта фирми в хазартния бизнес. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 март 2020 г.
Писмени отговори от:
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Кристиян Вигенин;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на два въпроса от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Георги Гьоков, Филип Попов, Анастас Попдимитров, Васил Антонов, Весела Лечева, Илиян Тимчев, Крум Зарков и Стоян Мирчев;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на два въпроса от народния представител Ирена Анастасова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Илиян Тимчев и Десислав Тасков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Георги Йорданов;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на питане от народните представители Драгомир Стойнев и Таско Ерменков.
Продължаваме с въпроси и питания.
Въпрос към Марияна Николова – заместник министър- председател по икономическата и демографската политика, която ще отговори на въпрос от народния представител Кръстина Таскова, относно предприети мерки след препоръките в Доклада на Временната анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция за приходите.
Имате думата да зададете въпроса, уважаема госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаема, госпожо Вицепремиер, на 20 февруари 2020 г. Народното събрание прие Доклада на Временната анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с информацията, станала ясна, за източване на данни от Националната агенция за приходите.
Препоръките от Доклада, ще припомня, бяха следните: да се извърши одит на системите на всички централни и общински администрации, приоритизирани спрямо количеството лични данни и потенциалния риск; ръководството на НАП да предприеме необходимите действия за цялостно изпълнение на изискването на Закона за електронното управление, Наредбата за общите изисквания към мрежовата информационна сигурност и свързаните с тях вътрешни правила и процедури относно спазване на изискванията на мрежовата информационна сигурност с цел недопускане на инциденти и срив на поддържащите информационни системи; да се въведат изисквания за конфигуриране на специализиран софтуер за откриване и предотвратяване на проникванията, както и провеждане на задължителни тестове за проникване поне веднъж годишно в зависимост от риска, с цел откриване на уязвимости; да се провеждат задължително обучения на експерти, отговорни за разработване, внедряване и поддръжка на информационни системи както първоначални, така и последяващи; да се извърши преглед на заплащането на експертния IT персонал и повишаването на нивата му, допустими от Класификатора на длъжностите в администрацията; при изграждането на нови информационни масиви, съдържащи данни за физически и юридически лица и при поддръжката на съществуващите, компетентните органи да обръщат сериозно внимание и да осъществяват строг контрол за намирането на баланс при предоставяне на електронни услуги на гражданите, търговските дружества и киберсигурността; да се промени и Закона за защита на личните данни.
Тъй като времето ми е ограничено, предполагам, че сте запозната с допълнителните препоръки, които Народното събрание предприе, затова преминавам директно към въпроса ми: как ще процедирате и в какви срокове по отношение на дадените препоръки от Народното събрание? Направихте ли съответните необходими разчети какви средства ще са ви необходими, за да предприемете дадените препоръки, ако смятате да се съобразите с тях? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова.
Имате думата за отговор, госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Таскова, запозната съм с направените препоръки в Доклада на Временната анкетна комисия по отношение на изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източването на информация от електронната база данни на Националната агенция за приходите и бих искала да Ви информирам следното.
Правителството работи активно и осъществява своята политика в областта на киберсигурността чрез предприемането на редица мерки. Още през 2018 г. е приет и обнародван Законът за киберсигурност, който за пръв път въвежда регулация в тази област, създавайки ясни правила. През 2019 г. на 26 юли е обнародвана и Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, която въвежда изисквания за минималните мерки за мрежова информационна сигурност, препоръчителни мерки за мрежова информационна сигурност, правила за извършване на проверките за съответствие с изискванията на тази наредба, както и редът за водене, съхраняване и достъп до регистъра на съществените услуги по чл. 6 от Закона за киберсигурността, както и образец на уведомленията при инциденти.
Работата по по-голямата част от направените препоръки в Доклада е започнала с приемането на Наредбата през месец юли 2019 г. Със същата се предвижда най-малко веднъж годишно да бъдат осъществявани задължителни вътрешни одити, които се организират от институцията и се извършват от нейни служители или от трета страна, но не от нейно име; препоръчителни външни одити, които се организират от клиенти или доставчици на институцията; препоръчителни външни одити, които следва да се провеждат от независим организационен одит, като контролни органи на изпълнителната власт или организации, имащи право да извършват акредитация и сертификация.
Предвидени са още така изисквания към конфигурирането на софтуер и неговата защита. Задължение на административните органи е да прилагат в информационната и комуникационната си инфраструктура подходящи мерки за защита от проникване и мерки за откриване и справяне със зловреден софтуер, които включват и тестове за проникване, но и други целесъобразни мерки, които са уредени в същата наредба.
Във връзка с влизането в сила на Наредбата за минималните изисквания за мрежова информационна сигурност в края на месец ноември 2019 г. са проведени и редица обучения по мрежова информационна сигурност на служителите от централните и общинските администрации, операторите на съществени услуги и доставчиците на цифрови услуги – общо над 600 служители. Обучението беше организирано и проведено от Държавната агенция „Електронно управление“.
По отношение на препоръката в Доклада за изменение на Наказателния кодекс бих искала да Ви информирам, че на 24 февруари 2020 г. са изпратени предложения за изменения на Кодекса и мотивите към него до Министерството на правосъдието, като накратко предложенията са следните: увеличаване на наказанията в цялата Глава девета „Компютърни престъпления“ с оглед все по-големите заплахи за обществените отношения, произтичащи от развитието на интернет пространството и включване на нови квалифицирани състави при опити за пробиви на обекти, които са част от критичната инфраструктура на държавата.
По втория въпрос следва да се има предвид, че голяма част от препоръките в Доклада са насочени преди всичко към предприемане на организационни мерки, поради което за повечето от тях не са необходими средства.
Що се отнася до мерките, за които е необходимо разходване на средства, е необходимо да се отбележи, че съгласно нормативната уредба задълженията, които са свързани с киберсигурността и в частност с осигуряване на условия за мрежова информационна сигурност, са на ръководителите на административните структури.
Що се отнася до заплащането на експертния персонал, който се занимава с информационни технологии, то в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация е предвидена възможност индивидуалните основни месечни заплати на служителите, заемащи длъжности в областта на информационните технологии, както и на ръководителите на структурните звена, в които има такива длъжности, да надвишават с до 60 на сто максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по Приложение № 1 от същата наредба след съгласуване с председателя на Съвета за административната реформа. Прилагането на тази възможност е ангажимент на ръководителя на всяка администрация и зависи от предвидените средства в одобрения бюджет на всяка отделна администрация.
В този смисъл необходимите средства за фонд „Работна заплата“ следва да бъдат предвидени от ръководителите на всеки един административен орган при изготвянето на своите 3-годишни прогнози. Както посочих по-горе, действащата нормативна уредба позволява заплащането на експертите, които се занимават с информационни технологии, да бъде определено на пазарен принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Николова.
Имате думата за реплика, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Николова, като основна и първа мярка, която Вие посочихте, е приемането на Закон за киберсигурността през 2018 г. Явно е недостатъчна, защото ако разчитаме изцяло единствено на тази мярка, нямаше да се окажем в ситуация в 2019 г., пред която на шест милиона бяха източени личните данни от системата на НАП.
Другите мерки, които изброявате, след като няма да бъдат финансово подкрепени, остават по-скоро като пожелателни и, доколкото разбирам, Вие току-що от трибуната на Народното събрание заявихте, че всъщност ръководителите на всички звена са оставили IT специалистите без необходимите заплати и всъщност цялата отговорност за тази ситуация е в тях.
Надявам се в дупликата си да дадете повече разяснения: те не са Ви предложили увеличение на тези заплати, те не са искали от Вас увеличение на средствата, за да бъдат защитени личните данни на всички български граждани или са поискали, а правителството не им е одобрило? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Желаете ли думата за дуплика, госпожо Вицепремиер?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Таскова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Киберпрестъпността е обществено явление, което не признава граници, възползва се от постоянно разрастващата се глобализация от новите технологии, от регионалните и националните кризи в страните – било то икономически, политически или военни. Ежедневно ставаме свидетели на мащабни и разнородни кибератаки, нанасящи огромни щети на компании и интернет потребители от цял свят, като същите са факт и в нашата страна.
Нещо повече, киберпрестъпността и употребата на интернет пространството успешно и ефективно благоприятства и всяка една останала престъпна дейност на национално и транснационално ниво, което може да нанася огромни щети на бюджета в частния сектор и на гражданите. Усложняване на киберобстановката има в цяла Европа, за което доказателство е Доклада за 2019 г. на Центъра по киберсигурност към Европол, който отчита, че киберпрестъпленията стават все по-дръзки, а фокусът им се изземва към по-големи и по-печеливши цели. Правителството има ясно изразена политическа воля за подобряване на мрежовата и информационната сигурност на административните структури и също така за предприемане на законодателни мерки с оглед превенцията при извършването на компютърни престъпления.
Освен промените в законодателната рамка и организацията на работа на административните структури ние като граждани трябва да се стремим да станем по-отговорни в интернет пространството и да спазваме киберетично поведение, така че да не накърняваме правата на тези около нас. А що се касае до действащата нормативна уредба, както посочих, вече е налице възможност по отношение на работните заплати те да бъдат приведени в състояние такова, което да отговаря на адекватните пазарни принципи, при условие че ръководителят на администрацията го поиска и го съгласува с председателя на Съвета по административна реформа, както и при наличие на осигурен бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Николова, и за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме на въпрос към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Той ще отговори на въпрос от народния представител Павел Шопов относно получавала ли е България през настоящия мандат на правителството военна помощ от чужбина.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Вицепремиер, ува-жа-еми господин Вицепремиер! Защото миналия път от трибуната на Народното събрание Вие нарекохте заместник-председателя на партия „Атака“ и депутат в пет народни събрания господин Чуколов „неуважаеми господине“. (Реплики от ОП.)
И продължавам по темата. Уважаеми господин Вицепремиер, в качеството Ви на министър на отбраната! Както е известно, през Третата българска държава България е получавала от близки или съюзни страни многократно безвъзмездна военна помощ. След Руско-турската освободителна война е получила десетки хиляди цеви – кримка, „Бердана 1“, „Бердана 2“ – пушки, останали са понтони от моста, по който освободителите за влезли през Свищов, катери, кораби и какво ли още не, за оръдия да не говорим.
В годините преди Първата световна война България и безплатно е получила картечници, оръдия, пушки – „Манлихер“-ите, с които сме водили войните след това. (Реплики от ОП.)
Понататък – и безплатно, защото тук някой подсказва. Някой подсказва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Не влизайте в диалог, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: В годините преди Втората световна война – нямам време да описвам размерите на тази безплатна военна помощ, включително, господин Вицепремиер, Вие тук направихте една грешка веднъж при една Ваша изява, с какъв изтребител е свалена летящата крепост при подвига на капитан Списаревски. Вие сте историк, министър на войната, ще Ви кажа, не с „Месершмит“, неговият „Месершмит“ предния ден е бил повреден – не знаете и не знам изумихте ли, сгрешихте ли или просто не знаехте. (Реплики от ОП.) А капитан Списаревски е свалил крепостта с „Дивлоатин“, също получен безвъзмездно. (Реплики от ОП: „Времето!“)
Да не говорим след Втората световна война как с чужда помощ – не уточнявам от кого, няма време за това, България е станала първа военна сила на Балканите. (Реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля да не подвиквате!
Господин Шопов, ориентирайте се към задаване на въпроса.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Моят въпрос е: през този мандат на Народното събрание получавала ли е България – по време на настоящото управление Ви питам, когато сте военен министър, безплатна военна помощ в парично изражение или безвъзмездно безплатно материално оборудване и снаряжение за Българската армия и в какъв размер? И ако има такава помощ, в какъв вид, каква е тя и от кой? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Имате думата за отговор, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, не ми се иска да влизам в исторически дебат какво сме получили след Освобождението и дали сме си го плащали, или не сме, защото сме си го плащали. А какво сме получавали от другите ни съюзници преди Втората световна война – пленени от чужди държави самолети в ограничено количество. Всичко друго си го плащаме. А по отношение на Първата световна война, България тегли кредити от чужди банки, срещу които, включително, залага „Мини – Перник“, за да купим въоръжението. Не сме получили нищо безплатно.
След 1944 г. също няма безплатен обяд. Всичко сме си плащали според тогавашните цени в СИВ, които са били и за останалите. Разбира се, имало е форми на обучение и така нататък, които са били, така да се каже, гратис.
Но конкретно на Вашия въпрос. За мандата на правителството, считано от 4 май 2017 г. до края на 2019 г., с предоставените безвъзмездни кредити, безвъзмездни, от правителството на САЩ са доставени отбранителни продукти и свързани с тях услуги на обща стойност 87 млн. 237 хил. 534 щатски долара. Това са различни видове отбранителни продукти, материално оборудване, което Българската армия е получила: специализирана автомобилна техника и резервни части за нея – безпилотни летателни системи и резервни части за тях, комуникационно информационно оборудване и резервни части, плавателни средства, парашутно-десантно имущество, навигационно оборудване, компютърно оборудване, автомобили за „Военна полиция“, автомобилна и друга техника за подпомагане на съвместни авиационни учения. Както вече казах, парашутно-десантно имущество, прибори за инженерно разузнаване и принадлежности, принадлежности за GPS системи и така нататък – мога да Ви ги изброявам дълго време.
Допълнително сме получили: специализирани лодки със спомагателно оборудване и резервни части на стойност 1 млн. 227 хил. 308 щатски долара, допълнително оборудване за езикови лаборатории – тоест за курсове за изучаване на езици. Това са разходи, тоест ние сме го получили като продукция и никой не може да Ви каже колко точно струва. Министерството на отбраната е получило целево финансиране и по Международна програма за езиково образование и обучение в чуждестранни учебни заведения, като за периода 2017 – 2019 г., до края на 2019 г., са обучени общо 174 души военнослужещи. В този период е извършено и безвъзмездно обучение на български специалисти в България от мобилни екипи на Пентагона, като в резултат на това са повишили квалификацията си други 97 човека. Има и по-малки други средства, които сме получили от други наши съюзници, като последният пример беше 14 500 паунда от посолството на Великобритания за обучение също на хора във Военноморското училище.
Това съвсем накратко е информацията, за която Вие ме питате. Повтарям, 87 милиона за тези две години и половина горе-долу, точно така, точно безвъзмездни кредити. Тоест получили сме парите безвъзмездно. Безвъзмездно! Думата „безвъзмездно“ означава „подарък“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ще уточните после, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ако Вие тълкувате по друг начин думата „безвъзмездно“…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ще уточните после.
Благодаря за отговора.
Имате думата за реплика, господин Шопов.
Не подвиквайте: „Времето!“. Просто трябва да се даде нужното време, за да се зададе въпросът.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Така се осъществяват най-черните ми очаквания, че всъщност е нищо. Вие ме разсмивате – „безвъзмезден кредит“. На това икономистите и финансистите сигурно ще се смеят, нали, с дървено желязо, безвъзмезден кредит. Кредит безвъзмезден! Дори и да са получени някакви суми, те са жалки пари в сравнение с всичко онова, което се случи с българската войска в последните 30 години, като имаме предвид нарязването на хиляди танкове, на самолети, на въоръжения, на българските ракети, на фона на това, че Съединените щати ползват четири американски бази безплатно в България, техни бази, защото 2015-а и 2016 г. Вие говорихте за плащане от американска страна по отношение на тези бази.
Откакто станахте министър на войната, Вие забравихте явно тези свои намерения, даже забравихте, че има четири чужди американски бази. В едно Ваше изказване казахте: „Няма такива бази.“ За мен е ясно и неслучайно аз направих тази аналогия с миналото – в Третата българската държава, в различните периоди, че в момента Българската армия е оставена като една сила, която има ясно жандармерийски функции и нищо повече, без да има нужното въоръжение. На България не се дава онова, което ѝ се дължи за своя принос, който има в общата отбрана или в НАТО, както искате, така го наречете, и явно, че Вие в качеството на министър на отбраната не правите нищо, защото други държави го правят, за да получи необходима безвъзмездна помощ, безплатно оборудване, както това става с други армии по света, както това става, всички знаем, с армията на Израел.
Има непрекъснато съобщения за това как Съединените щати предоставят безплатно въоръжение и техника на близки и далечни страни, които може би имат много по-малко геостратегическо значение, отколкото България. И вместо България да получава нещо безплатно, ние плащаме луди пари – най-добрият пример е със самолетите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ориентирайте се вече. (Шум и реплики от ОП.)
ПАВЕЛ ШОПОВ: Милиардите, които се дават за самолети на чертеж, и които ще дойдат – в най-добрия случай, ако дойдат след пет години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Имате думата за дуплика, господин Вицепремиер. (Шум и реплики от ОП.)
Моля да не подвиквате от залата!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Шопов, уважаеми колеги! Направихте опит да ме разсмеете, господин Шопов. Терминът е „безвъзмезден кредит“, тоест това са пари, които ти не връщаш. Това е терминът. Ама дали е дървено желязо, във Вашата глава може и да е от памук, не знам.
За справка – от 2008 г. Съединените щати са инвестирали до периода на това правителство 26 млн. щатски долара. Само за две години и половина са 87 милиона, и Вие ми казвате, че са малко.
Вие може да ми приведете примери и за Брега на слоновата кост сигурно – Кот д'Ивоар и някъде другаде, нали? Само че няма такива примери. Недейте да давате примери за Израел. Просто няма логика. Дайте пример с нещо друго. Вие се от пет парламента, както казахте. В кой парламент Вие като народен представител и групата на Вашата партия е настоявала за увеличаване на разходите за отбрана? Имаше поне две правителства, в които Вие крепихте мнозинството. Имаше „златния пръст“ и така нататък. Кога Вие сте настоявали за разходи за отбрана? Не съм чул.
Сега Вие ми казвате: „Те не ни дават нищо, ама ние нарязахме.“ Това, че не пет, а и повече парламента политиците са имали глупостта да режат и да унищожават, няма връзка с това някой да ни дава нещо безплатно и подарък. Няма такава връзка. Защото това, че ние сме рязали, си е наша грешка. Поляците не режеха. Не само поляците – и румънци, и унгарци, и словаци, и така нататък.
На Вашия въпрос – колко сме получили за тези две години и половина, Ви отговарям: сумата е само от страна на Съединените щати – 87 млн. 237 хил. долара, плюс езиковите курсове, лабораториите и обучението в техни учебни заведения. От тази гледна точка мисля, че няма място за спекулации.
Вие обидихте Българската армия, като казахте, че изпълнява едва ли не някакви жандармерийски функции. Няма такова нещо. Българската армия, въпреки че Вие сте в пет парламента, нито веднъж не сте я защитили, изживя един тежък период на неразумни политици, които орязваха личния състав и бюджета ѝ. За това не са ни виновни нито американците, нито руснаците, нито китайците. Нашите глави, политически, са виновни за това и тези, които го правеха. Тези, които убеждаваха обществото, че като влезем в НАТО, някой ще ни пази, а в Европа – някой ще ни храни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ориентирайте се към приключване, господин Каракачанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Политиката на сегашното правителство и Министерството на отбраната е: модернизация на армията; три поредни години увеличение на възнагражденията с по 10% – нещо, което не се е случвало никога; ремонт и възстановяване и модернизация на съществуващата годна техника; изграждане и подобряване на социално-битовите условия за работа и живот на военнослужещите.
Мисля, че беше направено немалко. Може да попитате някой от самите военнослужещи. Всичко останало е една празна политическа риторика, уважаеми господин Шопов. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря за участието в парламентарния контрол, господин Вицепремиер.
Ние преминаваме към въпроси към заместник министър председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи госпожа Екатерина Захариева.
Въпрос от народния представител Смиляна Нитова относно готовността ни да посрещнем евентуална бежанска вълна.
Заповядайте, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Заместник министър-председател, моля да ми отговорите на следните въпроси. При евентуално насочване на бежанската вълна към България имаме ли готовност да приемем и настаним хилядите бежанци? Какъв е капацитетът на регистрационно-приемателните центрове в страната? Какви са актуалните данни за пребиваващите бежанци у нас към момента и имаме ли предвидени достатъчно средства да покрием разходите по настаняване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Нитова.
Имате думата за отговор, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, уважаема госпожо Нитова, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да отговоря конкретно на въпросите, ще Ви дам и конкретните данни. Искам да Ви уверя, че цялото правителството в лицето на Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и лично премиера Борисов полагаме изключителни усилия в международен план да не се стига дотам. Неслучайно в момента няма увеличен натиск на нашата граница нито с Турция, нито с Гърция.
В активен диалог сме с държавите членки, с Турция, с Гърция. В постоянна оперативна връзка са колегите, които се намират на място на границата, с техните колеги. Знаете, че още преди години се изгради такова работно ниво, изключително бързо, така че към всичките тези усилия в момента наистина все още няма и се надявам да няма такова повишаване на натиска.
Знаете, че имаше извънреден Съвет и на вътрешните министри, и на външните министри – нашият беше в Загреб на 6 март, миналия петък, които в декларация от всичките държави изразиха готовност при необходимост, ако се наложи, пълна солидарност с България, Гърция и Кипър. При необходимост да се окаже допълнителна подкрепа на България и Кипър, но към България, както казвам, все още няма такава вълна. Министерството на външните работи е подготвило и списък с евентуално необходимото оборудване, за което, ако се наложи, да поискаме подкрепа. И към момента там има служители на „Фронтекс“.
Също така още на 21 март 2019 г. по заповед на премиера има създаден Национален оперативен щаб, чийто председател е министърът на вътрешните работи. Той следи и координира действията на компетентните органи. Усилията ни са насочени към недопускане на такава вълна и към продължаване на Споразумението, което има между Европейския съюз и Турция от 2016 г., март месец, което по отношение на България работи, въпреки че по отношение на Гърция, по данни на гръцките колеги, не се спазва.
Също така искам да обърна внимание, че ако някой премине незаконно българската граница или които не подлежат на закрила по Конвенцията за бежанците, те трябва да се върнат към държавите на произход.
Сега ще Ви дам данните. Знаете, че Агенцията за бежанците има четири поделения – в град София, в град Харманли, в село Пъстрогор, община Свиленград, и в село Баня, община Нова Загора. Общият капацитет за настаняване е 5160 легла. Към момента всички центрове са от отворен тип, но при необходимост е налице техническа възможност Центърът в село Пъстрогор, както и една от сградите в Харманли, да се трансформират в такива от затворен тип.
Към 6 март 2020 г. на територията на поделенията са настанени 377 граждани от трети страни в производство за международна закрила, тоест с предоставяне на статут на бежанец. От Сирия са най много – около 200 от тези граждани са от Сирия. Обезпечаването на дейностите във връзка с прием и настаняване се осигурява с държавния бюджет и към момента, тъй като наистина няма особена ситуация, тези средства са осигурени.
Ще приключа, усилията, които полагаме, са за недопускане и за общ солидарен европейски подход, но, разбира се, и по двустранен дипломатически път също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер.
Заповядайте за реплика, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Благодаря за отговора, госпожо Захариева.
Всички се надяваме да не сме изправени пред такъв въпрос, но моето питане беше: при евентуална бежанска криза държавата в състояние ли е да реши въпроса и предприети ли са конкретни мерки в Кризисния щаб, който трябва да намери решение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Нитова.
Желаете ли думата за дуплика?
Заповядайте, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Буквално в първите часове, в които се направи обявление, че Турция вече няма да възпрепятства бежанците, които се намират на нейна територия, Министерството на вътрешните работи с Оперативния щаб веднага насочи и засили присъствието на българската граница, така че мерките веднага са взети. Неслучайно е създаден и този оперативен щаб с всички държавни институции. Силовите институции в интерес на истината: Министерството на вътрешните работи, Българската армия, Министерството на отбраната, ДАНС, ДАР – службите, така че целта ни е да предотвратим такава ситуация. Казах Ви, центровете ни са празни де факто в момента. Те са 377, ако не се лъжа, по спомен. От години има граждани на други държави, които са в процедура за предоставяне на статут за бежанец, така че имаме готовност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер, за отговора, съответно и за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на младежта и спорта Красен Кралев. Сега влизаме в една особена процедура – един отговор на два въпроса.
Първо, ще дам думата на народния представител Весела Лечева да зададе въпрос относно определянето на минималните размери на ежегодните парични средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на деца и учащи в институции в системата на предучилищното и училищното образование и във висшите училища.
Имате думата, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос е свързан с функционирането на Постановление № 129, което регламентира минималните диференцирани размери на средствата, които се определят за спорт на всяко дете в детска градина, на ученик от образователната система и на студентите от висшите учебни заведения плюс курсантите. Това постановление функционира вече 19 години. За тези 19 години то беше актуализирано само веднъж през мандата на така наречената Тройна коалиция през 2005 – 2009 г., като средствата бяха удвоени.
За десет години от управлението на правителството на ГЕРБ и управлението под Ваше ръководство на подопечното Ви ведомство това постановление продължава да функционира в обхват, който, бих казала, че е твърде недостатъчен и поражда дефицит на основните цели, които си поставя това постановление, а именно: създаването на по-добри условия за спорт на всяко дете, за оптимизиране на учебно тренировъчната работа на децата и на учениците в учебната и образователната система, за по-добра спортно-състезателна дейност или в крайна сметка на по-добра мотивация за спорт сред младото поколение и подрастващите.
Моите въпроси към Вас са: каква е Вашата визия, какво е Вашето конкретно мнение по отношение на ефективността на това постановление? Смятате ли да внесете някаква корекция към него? Смятате ли да го преобразувате до степен, на която да бъде ефективно по отношение и на малките учебни заведения, защото то функционира по един начин към училища, които имат 100 ученици, към училища, които имат 1000 ученици, и по същия начин бих казала, че би могло да бъде добре и ефективно за висшите учебни заведения – там, където има 10 000 и повече студенти? Каква е Вашата визия по конкретното постановление, още повече че то беше внесено и съществува като член и в новия Закон за спорта, който Вие предложихте и който ние одобрихме като народни представители?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Лечева.
Сега давам думата на народния представител Теодора Халачева, за да зададе въпрос относно средствата за спорт на децата в детските градини, учениците и студентите, осигурявани от държавата.
Заповядайте, госпожо Халачева.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Според проучванията на Световната здравна организация 6% от европейците на и над 15 години са с наднормено тегло. Най-високи са нивата на затлъстяване, за съжаление, в България, Малта и Гърция. Според изследвания от 2018 г. на същата организация българските младежи са на пето място по този показател – 224 хиляди деца между 5 и 18 години са с наднормено тегло у нас. Повечето млади няма да преодолеят този проблем и всеки четвърти от петима с наднормено тегло ще има проблем и като възрастен.
На миналия парламентарен контрол, на 6 март 2020 г., Вашият колега господин Ананиев съобщи стряскащи числа, господин Министър. В изпълнение на подраздел „Здравна грижа и обслужване“ от Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г., която повече от десет години изпълняват правителствата на господин Борисов – ще ми позволите да цитирам стенограмата: „Проведени са 2788 спортни прояви по фактор „физическа активност“; 1706 туристически похода; осъществени са 52 проекта за 1810 деца с увреждания“ – това бе отчетено за десет години за над милион деца в България.
Същевременно действа Постановление № 129 на Министерския съвет от 2000 г., с което се отпускат по 2 лв. на дете от детска градина и 3 лв. на ученик и студент за спорт. Именно затова моят въпрос към Вас е: какво точно като дейност или материално обезпечение смятате, че могат да се покрият със сумата два и три лева на дете, ученик и студент? Смятате ли, че това е достатъчно за развитието на детския спорт и за справяне с посочения от мен проблем? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Халачева.
Имате думата за отговор, господин Кралев, като времетраенето е 6 минути.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Лечева, уважаема госпожо Халачева, Постановление на Министерския съвет № 129 за определяне на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт, които се осигуряват от държавния бюджет и от бюджетите на общините, е прието на 11 юли 2000 г. на основание чл. 57 от отменения вече Закон за физическото възпитание и спорта, като последната му актуализация е от 2006 г. Постановлението определя реда на кандидатстване с проекти от страна на учебните заведения, които се подават към съответните финансиращи институции – Министерството на младежта и спорта, Министерството на образованието и науката, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и други.
Средствата за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на деца и учащи в институции в системата на предучилищното и училищното образование и във висшите училища се планират в централния бюджет и се одобряват по първостепенни разпоредители с бюджети по общини с постановление на Министерския съвет на база на сумата на одобрените проекти на учебните институции.
С оглед приемането на нов Закон за физическото възпитание и спорта в сила от 18 януари 2019 г. и на основание чл. 132, ал. 1 от него Министерството на младежта и спорта изготви нов Проект за постановление. В Проекта, предложен на междуведомствено съгласуване през месец юни 2019 г., Министерството на младежта и спорта е предложило увеличение на средствата съответно с 1 лв. за дете в детската градина и с по 2 лв. за учениците в училищата, студентите, редовна форма на обучение и курсантите. По този начин средствата за децата в детските градини стават 3 лв. на дете, за учениците, студентите и курсантите – 5 лв. на човек.
В хода на междуведомствената процедура по съгласуване на изготвения проект по реда на чл. 32 и чл. 34 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация в Министерството на младежта и спорта постъпи неодобрена финансова обосновка от Министерството на финансите с аргумент, че заложените нови минимални диференцирани размери надвишават предвидените средства в централния бюджет за 2019 г. и процедурата е спряна. Министерството на младежта и спорта изготви нов Проект на постановление, в който минималните диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност са еднакви с последната актуализация на Постановление на Министерския съвет № 129. Общественото обсъждане на Проекта приключи на 18 февруари 2020 г.
Същевременно в рамките на бюджетната процедура при изготвяне на Проекта за бюджет за 2020 г. и Актуализираната бюджетна прогноза 2021 – 2022 г. Министерството на младежта и спорта предложи на Министерството на финансите средствата в централния бюджет за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на деца и учащи в институции в системата на предучилищното и училищното образование и във висшите училища да бъдат увеличени. В случай на осигуряване на исканите средства в централния бюджет Министерството на младежта и спорта ще предприеме действия за внасяне на Проект на постановление, с който да се увеличат минималните диференцирани размери на паричните средства – 3 лв. на дете, и 5 лв. на ученик, студент и курсант.
В заключение, бих искал да отбележа, че средствата, които се отпускат по ПМС № 129, или които биха се отпуснали по новото постановление на Министерския съвет, са за допълнително финансиране за насърчаване и обезпечение на заниманията със спорт на децата и младите хора, в детските градини, училищата и висшите учебни заведения. Те се явяват допълнение към предвидените от бюджета средства за осигуряване на учебните програми по физическо възпитание и спорт съгласно Закона за училищното и предучилищното образование. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Желаете ли думата за реплика, госпожо Лечева?
Заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! От това, което чух, виждам все пак добра воля по отношение на актуализацията на Постановление № 129 от министъра, но очевидно няма разбиране или от министър-председателя, или от министъра на финансите по отношение на близо 3 млн. лв. Три милиона лева би трябвало да стигнат за актуализацията на това постановление с конкретните цифри, които Вие казахте – 3 лв. на дете за спорт и 5 лв. за ученик, студент и курсант.
Аз се учудвам от липсата на разбиране, защото лекотата, с която се раздават средства за спортна инфраструктура, и то, бих казала, в сериозни размери – само през миналия месец правителството в лицето на министър-председателя отпусна с лекота 37 млн. лв. за подобряване на спортната инфраструктура, и то само за една община.
Смея да твърдя, че пътят, по който върви държавата в тази изключително важна област – да се отделят толкова малко средства за спорт за деца и за подрастващи, е изключително неправилен, защото утрешният ден ще имаме много добра спортна инфраструктура, но няма кой да спортува на тези стадиони и спортни съоръжения.
Най-важно е, господин Министър – сигурна съм, че и Вие знаете, че политиката по отношение на изграждането на навици за спорт в деца, особено когато те са обхванати в образователната система, е най-ефективна. Вярно е, че е необходимо да се влагат средства в спортна инфраструктура, но трябва да има баланс в тази политика. Не може само 6% от парите – това сме го дискутирали, когато приемахме бюджета, че само скромните 6% отиват за масов спорт или за спорт сред учащите. Да, сигурно се отделят и пари през Министерството на образованието и науката, но там отиват и за изкуство, и за култура, музика и така нататък. Спортът обаче е различно възможно средство и досега не е намерено по-ефективно средство по отношение и на заболеваемостта на децата, по отношение, бих казала, и на агресията, която съществува сред децата и учащите се. Така че той е показал според специалисти и експерти своята ефективност и аз бих казала, че тук трябва да се намери важният, сериозният баланс, когато се отделят средства за спортна инфраструктура и за спорт сред децата.
Много съжалявам, че Вие не сте намерили разбиране сред Министерския съвет и от министър-председателя за тези скромни 3 милиона, от които се нуждае актуализацията на това постановление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Лечева.
Желаете ли думата за реплика, госпожо Халачева?
Заповядайте.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Председател! По официални данни на Националния статистически институт за учениците, които посещават българските училища за учебната 2018/2019 г., от държавния бюджет, по мои сметки, би трябвало да са отпуснати 2 млн. 319 хил. лв. – сума, която смятаме за крайно недостатъчна за развитие на училищния спорт в страната. Именно затова приветствам Вашето намерение да се увеличи сумата за спорт в училищата.
Смятам за крайно недостатъчно и неефективно в училище с 1000 ученици да бъдат отпуснати 3 хил. лв. годишно. С тези суми директорите обикновено закупуват стоки, екипи за отборите си или пък осигуряват участие на училищно първенство, ако има такова. Администрирането на тези суми по-скоро създава проблем и утежнява училищната администрация и въпреки отпуснатото финансиране все още сме в челното място по негативни тенденции, което 19 години след приемането на Постановлението, според мен говори за две неща: отпусканите средства са крайно недостатъчни и че мерките са неефективни и неустойчиви. Именно затова смятам, че трябва да си припомним високите спортни постижения на българи като Никола Станчев, Петко Сираков и да си припомним, че те са тръгнали именно от училищните първенства. Да не омаловажаваме темата, напротив, да подкрепяме училищния спорт, затова, пак казвам, приветствам Вашето намерение да се увеличи сумата. Дано то да стане реалност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Халачева.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаема госпожо Лечева, уважаема госпожо Халачева, както отбелязах в отговора си, средствата за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на деца и учащи в институции в системата на предучилищното и училищното образование, във висшите училища са само за допълнително финансиране на заниманията със спорт. Те не са всички средства, които държавният бюджет отпуска за обезпечаване на учебните часове по физическо възпитание и спорт.
Бих искал да напомня само, че миналата седмица Министерският съвет отпусна средства в размер на 25 млн. лв. за изграждане на физкултурни салони в училищата. Това е началото на програма, която не е правена в България от десетки години.
Още в началото на втория ми мандат като министър на младежта и спорта заявих публично убеждението си, че всяко българско дете има право на равни условия за спорт. Това е в основата на изграждането на здрава нация. Моята позиция винаги е била в тази посока – да възстановим пирамидата, по която се изгражда българският спорт. Без да се погрижим за децата, няма как да очакваме сериозни успехи. В това отношение искам да Ви уверя, че ние ще продължим да настояваме средствата по ПМС № 129 да бъдат увеличени за следващата година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Обявеният в програмата въпрос от народния представител Дора Янкова относно възможности за финансиране на спортна зала в двора на Средно училище „Христо Ботев“ в село Чепинци, община Рудозем се отлага.
Преминаваме към въпрос на народния представител Ирена Анастасова относно проведен конкурс за директор на Национално спортно училище „Генерал Владимир Стойчев“ в София. (Народният представител Дора Янкова влиза в пленарната зала.)
Аз обявих, че се отлага, но след въпроса на госпожа Анастасова ще дам възможност и на госпожа Янкова да зададе въпроса си – успяла е да се върне в сградата на Народното събрание.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Въпросът ми към Вас, господин Министър, е свързан с проведения конкурс за директор на Национално спортно училище „Генерал Владимир Стойчев“ в София.
Конкурсът е проведен от комисия, назначена с Ваша заповед, надявам се, защото, колкото и да е странно, не откривам следа за това на официалния сайт на Министерството.
В резултат, на длъжността е назначен господин Борис Борисов. От сигнали на колеги от училището, които, разбрах, че са сезирали и други институции, разбирам, че за няколко месеца като директор на училището господин Борисов демонстрира доста непрофесионално поведение и предприема още по-непрофесионални мерки в управлението на институцията.
Водена от разбирането, че става дума за първото спортно училище в София – училище с безспорен авторитет, което от 1987 г. неизменно е сред водещите в страната по постигнати резултати в спортната и общообразователната подготовка, и познавайки добре работата на предишните му директори, бидейки аз самата дългогодишен директор на училище в район „Младост“, считам, че би трябвало назначената от Вас комисия да подходи максимално отговорно и според закона.
Запознах се с документите на всички участници в конкурса и смятам, че с избора на господин Борисов са нарушени изискванията на чл. 213, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование, както и разпоредбите на чл. 33, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 15 на Министерството на образованието и науката за статута и професионалното развитие на педагогическите специалисти.
Затова Ви питам: на базата на какви документи за професионална квалификация и изискуем стаж за заемане на длъжността назначената от Вас комисия е взела своите решения? И друго: имате ли информация какви други служебни ангажименти към други институции има господин Борисов освен ангажиментите му като директор? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Анастасова.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Анастасова, както посочвате във Вашия въпрос, с моя заповед е обявен и през месец декември 2019 г. е проведен конкурс за директор на държавно спортно училище „Генерал Владимир Стойчев“. Със Заповед № ЧР 19-756/18.10.2019 г. на министъра на младежта и спорта е назначена комисия, която да разгледа постъпилите документи на кандидатите за участие в конкурса и да допусне до конкурса тези кандидати, които отговарят на изискванията.
На свое заседание на 22 октомври 2019 г. комисията констатира, че са постъпили документи на трима кандидати и представените от тях документи съответстват на изискванията, посочени в обявата. Комисията допуска до участие в конкурс за длъжността „директор“ на държавно спортно училище „Генерал Владимир Стойчев“ – град София, всички кандидати, подали документи. На проведените впоследствие тест и интервю са се явили двама от кандидатите. Окончателният резултат от теста и интервюто е 59 точки за Борис Борисов и 35 точки за Пламен Гамдов, в резултат на което конкурсната комисия определя Борис Борисов за спечелилия конкурса кандидат.
Подадените от Борис Борисов за участие в конкурса документи удостоверяват изпълнението на минималните и специфични изисквания за заемане на длъжността, съобразно чл. 213, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование, чл. 33, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и чл. 19, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта.
Изискванията към кандидатите в конкурсната документация са следните: да са български граждани; да отговарят на изискванията на чл. 215, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование; да не им е налагано дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 188, т. 3 от Кодекса на труда и трудовото им правоотношение да не е било прекратяване на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда или на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда в едногодишен срок преди подаването на документите за конкурса, освен ако уволнението не е отменено като незаконно по надлежния ред; да имат завършена степен на висше образование „магистър“; да притежава специалност от дипломата за висше образование, позволяваща им да изпълняват нормата за задължителна преподавателска работа като директор; да имат не по-малко от пет години учителски трудов стаж или не по-малко от пет години професионален опит в областта на физическото образование и спорта. Притежаването на компютърна грамотност и ползването на чужд език са предимство.
Борис Борисов е представил копие от следните документи: диплома за висше образование с образователна квалификационна степен „бакалавър“, специалност „Спорт“; професионална квалификация „треньор по джудо“, издадена от Националната спортна академия „Васил Левски“ – град София, Треньорски факултет; диплома за висше образование с образователна квалификационна степен „магистър“, специалност „Спорт и сигурност“; професионална квалификация „магистър по спорт и сигурност“, издадена от Националната спортна академия „Васил Левски“ – Треньорски факултет; свидетелство за придобита пета професионално-квалификационна степен, серия СУ, издадена от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – град София, Департамент за информация и усъвършенстване на учители; трудова книжка, издадена от спортно училище „Генерал Владимир Стойчев“ – София; удостоверение за осигурителен стаж, издадено от Народното събрание; служебна бележка, издадена от Народното събрание, удостоверяваща, че лицето е служител на Народното събрание, назначен по трудово правоотношение на заеманите длъжности и трудовия стаж; препис-извлечение на трудовия стаж и професионалния опит на Борис Христов Борисов – учител „Спортна подготовка“ в училище „Генерал Владимир Стойчев“, издадено от спортно училище „Генерал Владимир Стойчев“ – град София; копие от длъжностна характеристика за длъжността „старши експертен сътрудник“ в Комисията по въпросите на децата младежта и спорта към Народното събрание. След преглед на документите, както посочих по-горе, комисията, която допуска кандидати до явяване на конкурси, е допуснала неговото участие.
В Министерството на младежта и спорта Борис Борисов не е представял информация за други служебни ангажименти към други институции. Борис Борисов има четири години и шест месеца стаж като учител по спорт в училище „Генерал Владимир Стойчев“, две години и един месец стаж като старши експертен сътрудник в Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта в Народното събрание.
На базата на тези данни комисията е приела, че той има изискуемия не по-малко от пет години професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта и отговаря на изискванията по чл. 213, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование, която гласи, че за заемането на длъжността „директор“ в спортното училище е необходимо не по-малко от пет години учителски стаж или пет години професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Много време Ви дадох, но нямаше как да Ви прекъсна, дълъг е списъкът от документи. (Реплика от народния представител Ирена Анастасова.)
Да, да, ще компенсирам и Вас, пък евентуално ще взема от дупликата на господин Министъра.
Заповядайте, госпожо Анастасова, за реплика.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, изслушах отговора Ви. Твърдите, че всичко е законосъобразно. Тогава ще Ви попитам така: считате ли, че трудовият стаж като експерт в Народното събрание може да се приравни към професионален опит в областта на спорта, което явно е направила комисията, защото иначе господин Борисов не би имал изискуемите пет години?
Човек с нулев педагогически стаж в училище с 600 ученици, от които над 150 живеят на общежитие без родителски контрол, училище, което работи с 27 спортни клуба – Вие едва ли си представяте какво означава това?! Аз знам какво означава, защото бях 12 години директор на друго голямо училище в „Младост“, и то без допълнителните отговорности, които има господин Борисов, идващи от спецификата на спортното училище.
Освен директор, господин Борисов е главен експерт в Комисията по младежта и спорта в Народното събрание и общински съветник в Тополовград, който явно е квартал на София – не че законът му забранява да съвместява тези три много отговорни позиции, само че как го прави чисто физически?! Работното му време на директор е обявено на вратата на кабинета – от 8,30 ч. до 17,00 ч., мога да Ви го предоставя и ще Ви го предоставя.
Явно експертите в Народното събрание работят от 18,00 ч. нататък. Явно е, че това работно време не се спазва от господин директора, на което са свидетели учителите и служителите в училището. Защото, ако се спазваше, все някой щеше да му каже за случая със съблеченото дете в градския транспорт в София, за което гърмяха всички медии, че това дете не може да се движи без придружител, когато изпълнява задълженията си, свързани с предстоящо състезание. Затова има закон, а предполагам, че има и правилник в училището, и то не може да се движи без придружител. Браво на детето, разбира се, за усилията и труда му. Щеше да е добре, ако и директорът му си беше свършил работата и беше изпълнил задълженията си, но той явно е силно ангажиран с много други ангажименти извън училище. А вече впоследствие разбирам, че се задържа и повече в училище, защото организира подписка в своя защита. Не разбирам от какво и от кой?
Господин Министър, настоявам да назначите сериозна проверка на работата на комисията по избор на директор на спортното училище, а междувременно, да проверите изпълнението на служебните задължения на господин Борисов като директор на училище, което е на Ваше подчинение, а аз си оставям правото да реагирам по адекватен начин, след като видя и преценя мерките, които ще предприемете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Анастасова.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаема госпожо Анастасова, както отбелязах в своето изложение, комисията, която е назначена с моя заповед, която да проведе конкурса, е взела решение, че Борис Борисов отговаря на изискванията да бъде допуснат като кандидат. Аз нямам никакви причини да се съмнявам в компетентността на комисията.
Що се отнася до Вашия сигнал, ще проверим внимателно твърденията и ще назнача комисия, която да провери дейността на директора. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Продължаваме с въпрос към министър Красен Кралев от народния представител Дора Янкова относно възможности за финансиране на спортна зала в двора на СОУ „Христо Ботев“, село Чепинци, община Рудозем.
Имате думата да зададете въпроса, уважаема госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят въпрос е относно възможностите за финансиране на спортна зала в двора на СОУ „Христо Ботев“, село Чепинци, община Рудозем. Сигурно са малко средните училища в голямо село.
Моят мотив да задам този въпрос беше, че при многократните ми посещения в село Чепинци, община Рудозем, жителите ми поставиха въпроса за необходимостта от изграждането на спортна зала в двора на училището. Село Чепинци – предполагам, че и Вашите сътрудници, готвейки въпроса, са Ви информирали, че това е най-голямото село в община Рудозем и то ще бъде входът на родопския регион сега при изграждането на връзката с Гърция, която тази година трябва да приключи. Самото училище е с изключително голям рейтинг в образователната ни система, с добри образователни резултати. Има добри спортни клубове. В селото има детска градина. Селото е над 2 хиляди жители и има потенциал около 500 човека, заети в отделни производства.
Така че, господин Министър, това е едно от живите селища, големите селища. Тази възможност да се изгради спортна зала – желанието на учителите, на учениците, на обществеността силно ме мотивира. Още повече че въпросът ми съвпадна и с решението на правителството, което се отказа от възможностите да закупи самолет или превозно средство, което трябваше да бъде за правителството, и отделихте немалък финансов ресурс за това. Виждам Ви с министър-председателя, че стигате до Пловдивска област и моите очаквания са да подкрепите знакови, големи селища, където има спортна инициатива и спортна традиция. Това ме мотивира да Ви поставя въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, един от основните приоритети на Министерството на младежта и спорта, залегнал и в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г., е финансиране, реконструкция, обновяване и изграждане на нова спортна инфраструктура.
От месец юли 2019 г. тези дейности се извършват по реда на Наредба № 4 от 8 юли 2019 г. за финансово подпомагане на изграждането и обновяването на спортни обекти държавна и общинска собственост, а преди това по реда на Наредба № 2 от 8 май 2014 г.
В Наредба № 4 са посочени дейностите, които подлежат на финансово подпомагане от министъра на младежта и спорта, както и субектите, имащи право да кандидатстват за това. Проекти по реда на Наредбата могат да подават спортни федерации и спортни клубове, общини или ведомства, държавните спортни училища. Наредбата финансира изграждане и обновяване на спортни обекти, поддръжката и развитието на спортната и материално-техническата база на държавните спортни училища. Кандидатите е необходимо да представят в деловодството на Министерството на младежта и спорта Проект по образец, придружен от документация, съобразно вида на дейностите, за които се кандидатства.
Към настоящия момент в Министерството на младежта и спорта не е постъпвал проект за изграждане на спортна зала в село Чепинци. Разглеждането на подалите в Министерството на младежта и спорта проекти по реда на Наредба № 4 се осъществява от експертна комисия, назначена със заповед на министъра на младежта и спорта, която преценява съответствието на всеки проект с нормативно установените изисквания. Въз основа на становището на Комисията министърът на младежта и спорта издава отделна заповед за всеки от проектите, с която допуска проекта до финансово подпомагане и при наличие на бюджетна осигуреност определя начин за това подпомагане.
В този смисъл не мога да се ангажирам с възможности за финансиране на спортна зала в село Чепинци преди в Министерството да бъде подаден подробен проект и да бъде оценен за съответствие. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика – госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министър Кралев! Предполагам, че когато си водите разговорите с министъра на образованието, стигате до този извод, че има още и още необходимост спортни салони, спортни зали за българските училища да бъдат изграждани, модернизирани и реновирани там, където е необходимо, защото в крайна сметка съвременното дете учи и е необходимо и да спортува.
Административната процедура я знам, но ми се иска да сте министър с повече сърце и с повече ангажимент към спорта, коeто в определени случаи видимо го показвате като български политик. В случая Ви привлякох вниманието към Чепинци. В разговори с кмета знам, че той в момента е подготвил терена и въпросът се поставя така – кметът казва: „Ако ми се подкрепи проекта, аз ще го финансирам да се проектира.“ Тук са като скачените съдове и може би е необходимо да направите една не пътна карта, една карта с министъра на образованието заедно – къде с какъв ресурс може да се подпомогне, защото понякога тази процедура, която ми я изчетохте с наредбите, като трябва да се направят жестове, сериозно я нарушавате с министър-председателя. Молбата ми е да погледнете на самото изграждане на зала в Чепинци добронамерено. Аз ще мотивирам дискусията в Общинския съвет и с кмета на общината да бъдат така активни да спазят тази административна процедура. Но в малките общини всеки лев е важен. Дори едно проектиране на проект, цялостно извървяване – така, както го искате Вие, струва скъпо, ако предварително не са направени тези разговори. Тук може би е необходимо и това да го видите като политика, която реализирате. Но няма да спра да настоявам, ще информирам местните органи да бъдат активни, а към Вас се обръщам да погледнете към родопските училища за подкрепа и в населените места. Да, много се направи, но в крайна сметка е необходимо още и още.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Дуплика?
Продължаваме със следващия въпрос от народните представители Иван Ченчев, Георги Гьоков и Александър Паунов относно Държавния спортен тотализатор.
Господин Паунов, имате думата да зададете въпроса.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, премиерът на Република България декларира, че Държавният спортен тотализатор ще финансира частния футболен клуб „Левски“ с държавни средства, което представлява нарушение на закона. Бойко Борисов е решил да помогне на „Левски“ за една година или за шест месеца, но не с лични средства, а с държавни финансови средства, сигурно защото е болен левскар. Защо не помогне на „Локомотив – София“, на „Септември – София“ и други футболни клубове, които са в тежко финансово състояние?
И в тази връзка моят въпрос е следният – защо бе подменен Управителният съвет на Държавния спортен тотализатор, имат ли новоназначените членове изискуем ценз и защо Държавният спортен тотализатор трябва да спонсорира частния футболен клуб „Левски“? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Паунов.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Паунов, уважаеми господин Гьоков, господин Ченчев! След приетите наскоро промени в Закона за хазарта държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ е поставено в нова пазарна ситуация и пред него има нови предизвикателства и задачи. В момента съществува пазар за моментни лотарийни игри в размер на около 500 милиона лева, който трябва да бъде обслужен. До момента това е ставало през 14 хиляди точки за продажби. Българският спортен тотализатор разполага с 840 собствени пункта и 963 външни, които могат да работят до 20 август. С оглед на новите рестрикции, наложени от промените в Закона за хазарта, изграждането на подобна мрежа е изключително трудно. Все пак задачата е през първите шест месеца тотализаторът да достигне до 3000 точки за продажба, а до една година – 7000. Трябва непрекъснато да се създават нови интересни игри с модерно съдържание. Българският спортен тотализатор трябва да навлезе и в пазара на спортните залагания. Трябва да бъдат създадени модерни онлайн платформи. Само тогава можем да сме сигурни, че този пазар ще бъде качествено обслужен и Българският спортен тотализатор ще реализира поставените цели, които са минимум двойно увеличение на средствата, които се отчисляват за спорт.
За тази цел е необходимо да се вкара нова управленска мощ в Българския спортен тотализатор. Необходимо е да се изгради един млад експертен, високо мотивиран екип, който да ръководи тотализатора, като същевременно се осигури приемственост със старото ръководство, което притежава безценен опит. Това е основната причина за смяна на Управителния съвет на Българския спортен тотализатор. Тя беше извършена с моя заповед, съгласувано с министъра на финансите. Според Устройствения правилник на Българския спортен тотализатор член на Управителния съвет може да бъде лице, което е български гражданин, има висше образование, не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода, освен ако е реабилитиран, отговаря на изискванията на Закона за хазарта, не е съпруг или роднина до трета степен включително по права или по съребрена линия на друг член от Управителния съвет.
Назначените членове на Управителния съвет на Българския спортен тотализатор отговарят на изискванията. С няколко думи ще представя всеки един от тях отново.
Новият изпълнителен директор на държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ Любомир Петров има придобита бакалавърска и магистърска квалификация по компютърни системи и технологии в Техническия университет в София и богат професионален опит в сферата на технологиите, бизнес развитието, продажбените процеси в “Телелинк България“ и в „Информационно обслужване“ АД.
Людмила Петкова има магистърска степен по икономика, управление на търговията от Университета за национално и световно стопанство. От 2014 г. Петкова заема поста директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите. От 2013-а до 2014 г. е била заместник-министър на финансите. Има професионален опит като началник на отдел и заместник-директор на дирекция в Националната агенция за приходите.
Валентин Точев има магистърска степен по икономика, организация на труда от Университета по национално и световно стопанство. От 2015 г. Точев е началник на отдел „Анализ на данъчната политика“ на Министерството на финансите. Професионалният му опит в Министерството на финансите започва през 2000 г., когато Точев става главен експерт в отдел „Анализ на данъчната политика“.
Гошо Гинчев има магистърска степен по стопанско управление от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Няма да се спирам на кариерата му като футболист, която е известна на всички. От 2004-а до 2007 г. е спортно-технически директор на ПФК „Берое – Стара Загора“. От 2015-а до 2017 г. е член на Управителния съвет на ПФК „Левски – София“. В момента е председател на Спортно-техническата комисия към Българския футболен съюз и член на Управителния съвет на „Академика 2011“ от 2014 г.
Христо Йолов има бакалавърска степен по стопанско управление от Висше училище по сигурност и икономика – Пловдив, като след приключване на професионалната си кариера като футболист е спортно-технически директор на ПФК „Левски“ от 2013-а до 2014 г. От 2015-а до 2016 г. е заместник-кмет в община Своге, направление „Образование, култура и спорт“. В момента е общински съветник в Своге.
Както беше съобщено, с цел осигуряване на приемственост на двата екипа и заради огромния опит, който притежава, досегашният изпълнителен директор на държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ Дамян Дамянов е назначен като консултант на новия Управителен съвет на Българския спортен тотализатор.
Относно последния въпрос, Българският спортен тотализатор е държавно предприятие, но има оперативна самостоятелност. Сключването на договори е от компетенциите единствено на Управителния съвет на тотализатора. Министерството на младежта и спорта няма информация за сключен договор между Българския спортен тотализатор и ПФК „Левски“ или отправена конкретна оферта за такъв, която в момента да коментираме.
Чисто теоретично в бюджета си за издръжка Българският спортен тотализатор може да включи средства за рекламиране чрез спортни състезания или спортни клубове, като решенията за това са изцяло от компетенциите на Управителния съвет и изпълнителния директор на дружеството. Тези средства по никакъв начин не могат да бъдат част от средствата, които се отделят за спорт от Министерството на младежта и спорта, тъй като те са с фиксиран процент от постъпленията в Българския спортен тотализатор. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика – господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри, министър Кралев! Тук са възникнали няколко въпроса. Ние в съвсем кратък вид се опитахме да ги представим. Естествено, че е в компетенциите на Управителния съвет да решава например къде ще рекламира. Въпросът е защо решава да рекламира в частно дружество от такъв характер при така създалата се ситуация в този футболен клуб? Между другото, по същата логика, по която премиерът заяви, че имаме налична голяма фенска маса, знаете, че той даде такова интервю, даже обеща и други благинки, така да кажа, за футболния клуб „Левски“, тогава защо към другия спортен гранд на България и по постижения най-големият отбор в България – ЦСКА, не беше подходено по този начин по отношение на фалита, когато беше, защо не се помисли от Управителния съвет на Тотото за същите реципрочни мерки тогава?
Има и друг възникнал въпрос – това подменено ръководство Управителен съвет на Тотото, се справи в безпрецедентни условия и при наличието на една друга конкурентна фирма, Вие знаете, Националната лотария. Аз съм искал от Министерството писмен отговор по отношение на какъв е бюджетът, въобще какъв е финансовият отчет на Тотото, беше за 2016 г. и тогава данните бяха тревожни. Как Българският спортен тотализатор сега в условията на това, че му предстои голяма реорганизация, слушайки внимателно Вашите думи, ще осигурява това, което бе заявено предварително – по 1 млн. 100 хил. лв., забележете, месечно на частен футболен клуб, при условие че му предстои толкова голяма реорганизация?
Плюс това тук, уважаеми господин Министър, става въпрос и за аршина, само че този аршин вече е държавен (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и как се мери да се дава на едно частно дружество? Аз мога да Ви изброя клубове с голяма фенска маса на територията на цялата страна и просто би трябвало държавата да гледа равнопоставено. Просто някак си не върви така да се прави – според едноличното решение на Премиера-Слънце.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Дуплика, господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Ченчев! Както имах възможността пред Вас преди малко в изложението си да представя биографиите на новите членове на Управителния съвет, виждате, че те са абсолютно подготвени хора, високообразовани специалисти с доказан опит. И аз смятам, че именно такъв екип в условията на ново предизвикателство пред Българския спортен тотализатор ще бъде удачен за неговото управление.
Относно втората част на въпроса Ви пак ще си позволя да повторя, че в момента не мога да коментирам решения, които са от приоритетите само на Управителния съвет и все още не са взети. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Ченчев относно медицинско обезпечаване на всички нива и форми на българските футболни срещи.
Имате думата, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател – извинявам се за просроченото време преди малко.
Уважаеми господа министри, уважаеми господин Министър Кралев, дами и господа народни представители! Тревожни събития регистрирахме по време на футболната контрола, забележете, между „Дунав – Русе“, и „Ботев – Гълъбово“, играна на 5 февруари 2020 г. Това нещо отново провокира предложение за промяна в правилата за медицинското обезпечаване на всички нива и във всички форми на футболни срещи, които се провеждат в България.
По време на мача в Мъглиж, където се игра този мач – играч си гълта езика на терена и е спасен от задушаване от треньора. Линейка и медицинско лице на терена няма. Според актуалната действаща Наредба за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС съдиите са длъжни да не започват футболна среща, когато не са осигурени лекар, линейка, носилка, необходимите за всеки отбор предсъстезателен медицински преглед и редовен футболен паспорт. Това обаче никъде не е описано, че важи за контролните мачове.
Според Наредбата само за срещите от Първа, Втора и Трета лига, турнира за Купата на България, U-17 и U-19 трябва да се осигури санитарна линейка. За останалите групи се разрешава ползването на специално пригоден за целта лек автомобил, който трябва да бъде ясно обозначен със знак „Червен кръст“. Нужни са и носилка, и двама санитари с ясно различим знак „Червен кръст“ на облеклото, но само за срещите в Първа, Втора и Трета лига и тези от финалната фаза на турнира за Купата на България. Според мен няма разлика нито времево, нито оценявайки рисковете за здравето на играчите между един мач от елита и една контролна среща. В случай на необходимост от транспортиране на пострадал футболист до лечебно заведение на терена трябва да присъстват поне санитари, които са обучени как да реагират адекватно с цел опазване живота и здравето на играча.
Уважаеми господин Министър, моля за Вашия отговор на въпроса: кога правилата за медицинско осигуряване според Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС ще важат и за контролните футболни срещи?
Тук ми се иска, господин Министър, този въпрос да Ви го дам и като сигнал – просто съвсем добронамерено, да се помисли. Разбира се, сигурно в отговора си ще ми дадете и становище на Футболния съюз. Но ако трябва и всички да помислим, защото, знаете, че контролните срещи са неделима част от спортния календар. Благодаря Ви и извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ченчев, цитираният от Вас случай на липса на медицинско лице на контролната среща на „Дунав – Русе“, и „Ботев – Гълъбово“, наистина буди притеснение.
Министерството на младежта и спорта се обърна към лицензираната спортна федерация – Български футболен съюз, за уточняваща информация по случая. Според информацията, която получихме от БФС, организирането и провеждането на футболните срещи от първенствата и турнирите, включени в спортния календар на БСФС за сезон 2019 – 2020 г., се регламентира в Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС, приета от Изпълнителния комитет на Федерацията с решение от 14 май 2019 г. Въпреки че контролната среща не е част от спортния календар на БФС, по силата на чл. 21, ал. 1 от Наредбата за всички първенства и турнири по футбол и официални контролни срещи през спортно-състезателната 2019 – 2020 г. се организират и провеждат в съответствие с тази наредба, приложенията и свързаните с нея указания. Сред останалите изисквания за провеждане на футболна среща е и разпоредбата на чл. 26, ал. 7, която категорично възлага на футболните съдии да не започват футболната среща, когато не са осигурени лекар, линейка, носилка и необходимите за всеки отбор редовни футболни паспорти.
От съпоставянето на двете разпоредби е ясно, че изискванията за медицинско осигуряване на футболна среща са еднакво задължителни както за срещи от спортния календар, така и за контролни и приятелски срещи.
Тук бих искал да добавя, че в чл. 9 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия ясно е регламентирано, че е задължение на отговорника по сигурността на спортния обект при провеждане на спортни мероприятия обезпечаване сигурността и безопасността на спортното мероприятие, осигуряване на пожарна и аварийна безопасност и медицинска помощ, включително при възникване на кризи. Член 10 от същия закон вменява на организаторите на спортни мероприятия задължението да ползват правоспособни лица за осигуряване на медицинска помощ, пожарна безопасност и охрана. В Закона за опазване на обществения ред на спортни мероприятия са предвидени административнонаказателни разпоредби, като актовете за установяване на административните нарушения се съставят от полицейските органи.
Българският футболен съюз ни уведоми, че е подготвил указателно писмо до всички клубове за задължението им да има осигурено присъствие на медицински екипи по време на провеждането на футболни срещи, включително и контролни такива.
Изпратено е указание до Съдийската комисия да инструктира всички футболни съдии, получили назначение за футболна среща от календара или приятелска, категорично да спазват изискванията на чл. 26, ал. 7 от Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС и да не започват футболна среща от календара или приятелска, ако не е осигурено медицинско обслужване.
Относно направеното от Вас предложение, Министерството на младежта и спорта не е компетентният орган, който може да се произнесе по него. По данни, с които разполагаме, осигуряването на реанимобил е по-трудно от наемането на линейка. В редица от по-малките населени общини липсва реанимобил, а броят на линейките е ограничен до една-две. Това не дава възможност за наемането им, поради необходимостта те да са на разположение на съответните спешни центрове. По тази причина в правилата си БФС дава възможност за наемането на пригодени лек или лекотоварен автомобил за спешен превоз.
В заключение, бих искал да отбележа, че личното ми мнение по повдигнатия от Вас проблем напълно съвпада с Вашето. Смятам, че здравето на спортистите и зрителите на спортни мероприятия е приоритет и апелирам към всички спортни федерации и организатори на такива мероприятия да се отнасят с нужното внимание към осигуряването на медицинска помощ.
Според БФС на мача е имало двама фелдшери, но те не попадат в определението им за медицински лица. Най-вероятно въпросният треньор, за който говорите в изложението си, е бил най-близо. Нямало е медицински лица, защото двата отбора не са се разбрали помежду си кой да ги осигури. В Закона за физическото възпитание и спорта също има текст за задължителното медицинско осигуряване. Според начина, по който е заложен обаче, ние го тълкуваме, че се отнася само за официални състезания от спортния календар. В този смисъл Инспекторатът или Министерството като цяло може само да се обърне към лицензираната спортна федерация, когато получи информация, че не е имало такова лице на спортното мероприятие, което според нашия закон попада в тренировъчната дейност. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Реплика – господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Кралев, дами и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък.
Господин Министър, благодаря Ви, защото, първо, сме на едно мнение. Второ, заострихме вниманието. Заострихме вниманието и на Футболния съюз, заострихме вниманието на длъжностните лица и на клубовете, разбира се.
Задавайки този въпрос, аз съм пределно наясно с факта, че за нормалното провеждане на футболни мачове у нас само за една седмица, да кажем, са нужни 724 лекари, които трябва да бъдат подсигурени за тези футболни срещи, а това наистина е много трудоемко. Но то показва всъщност колко много такива мероприятия са седмично в страната и каква е степента на важност това, което ние току-що говорихме с Вас.
Благодаря Ви за мнението и за позицията. Заострихме вниманието и, разбира се, ще проследим какви мерки се взимат. Ако трябва, на разположение сме, за да участваме във всякакви инициативи, които могат да гарантират живота и здравето, в случая на футболистите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това беше последният въпрос към министър Кралев.
Благодаря Ви, уважаеми господин Министър, за участието в парламентарния контрол днес.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: И аз благодаря за въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с въпроси към министъра на вътрешните работи Младен Маринов, който ще отговори на въпрос от народния представител Смиляна Нитова относно охраната на границата ни при евентуалното пренасочване на бежанци от Одрин към България.
Имате думата, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, бежанската криза на турско-гръцката граница продължава. По официални данни от Гърция само за денонощие са регистрирани 1500 опита за нелегално преминаване на границата, които са били предотвратени от охраната. Арестувани са 302-ма души, повечето от които са от Афганистан и Пакистан. От 29 февруари 4 март 2020 г. има над 26 хил. опита за влизане на гръцка територия и 218 лица са били арестувани.
Моят въпрос е: колко са регистрираните опити за нелегалното преминаване на границата ни през последните месеци и надеждна ли е охраната ни при евентуално пренасочване на бежанци от Одрин към България, както и от гръцко-българската граница?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нитова.
Имате думата за отговор, господин Министър – заповядайте.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаема госпожо Нитова, уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки ескалацията на напрежение, резултат от военни действия в Сирия и тревожната ситуация до южните граници на България, увеличението на миграционния натиск е незначително по отношение на българските граници.
От 1 януари до 9 март 2020 г. са регистрирани опити на 580 граждани на трети страни да преминат нелегално през българо-турската или българо-гръцката граница. Главна дирекция „Гранична полиция“ е задържала 63 лица, а опитите на останалите 517 лица да проникнат незаконно на територията на страната са предотвратени. За сравнение през същия период на миналата година броят на лицата, опитали се да влязат незаконно у нас през същите граници, е бил 481.
Минималният ръст на миграционния натиск е резултат както на дипломатическите усилия и активният диалог на българското правителство с всички наши съседи, така и на своевременните мерки за охрана на границите, които предприема МВР.
На 2 март премиерът Бойко Борисов проведе спешна среща с президента на Турция Реджеп Таип Ердоган, като призова за решение на кризата на основата на разбирателство и добросъседство. Като част от делегацията на българския премиер, аз имах възможност да обменя мнение с моя турски колега – министърът на вътрешните работи на Турция Сюлейман Сойлу, с когото поддържаме редовен контакт.
На 4 март в Брюксел участвах в извънредно заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“, по време на който бе обсъдена декларация във връзка с кризата по границата на Гърция. На заседанието бе изразена пълна солидарност за страните – членки на Европейския съюз, с България, Гърция, Кипър, както и с други страни – членки на Европейския съюз, които да бъдат засегнати от миграционната криза като страни на първа линия.
Що се отнася до мерките, които предприемаме за защита на границите на България и респективно на Европейския съюз, то страната ни е заявила в случай на криза, че има нужда от помощ в размер на 130 млн. евро за изпълнение на целите, свързани с опазване на общоевропейските граници.
Министерство на вътрешните работи, в частност Главна дирекция „Гранична полиция“, засилиха наблюдението на българо-турската и част от българо-гръцката граница, включително и по въздух. За своевременно установяване на групите мигранти още на съседна територия активно се използва изградената интегрирана система за наблюдение, излъчваните мобилни постове за наблюдение. Засилен е и физическият контрол на границата, като освен гранични полицаи там са разположени и допълнителни патрули от служители на Дирекция „Жандармерия“.
Има готовност при масиран миграционен натиск да се включат и служители на Българската армия. В този случай обаче те няма да изпълняват военните си правомощия, а ще действат като гранични служители.
Активна подкрепа ни оказват и служителите от Европейската агенция за гранична и брегова охрана „Фронтекс“, които са включени в мероприятията по българо-турската граница. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика – госпожо Нитова, заповядайте.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора. Разбрах, че можем да бъдем спокойни и Министерството на вътрешните работи има капацитет да опази границите на нашата държава от нелегално преминаващи лица през съответните ограждения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нитова.
Продължаваме със следващия въпрос към министър Маринов – от народните представители Иван Иванов и Георги Свиленски. Той е относно пререгистрация на моторни превозни средства с автомобилни газови уредби.
Имате думата, уважаеми господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, настоящият въпрос е продиктуван както от сигнали на множество граждани, засегнати от този проблем, така и от медийни публикации, разбира се, касаещи наложилата се така спешна пререгистрация на автомобили, които имат инсталирани газови уредби.
Въпросът ми е: каква беше необходимостта сега и толкова спешно да започне тази кампания? Направено ли е необходимото уведомление на водачи и собственици на МПС, които имат инсталирани такива газови уредби и са засегнати от съответната разпоредба? Всички сме свидетели как се създаде доста, как да кажа, немалък хаос при пререгистрацията, имаше глобени и опашки по гишетата. Още повече това нещо е свързано с новосъздалата се ситуация с COVID-19, тъй като при сериозното струпване на хора по гишетата в КАТ има опасност от пренасяне на заразата.
В тази връзка Ви питам: каква организация е създадена в поделенията на МВР за преодоляване на тази създала се ситуация, до която доведе пререгистрацията? Има ли възможност да се въведе някакъв ред, по който да се провежда това нещо, ред, по който да се викат определени собственици или само това нещо да става при пререгистрация на автомобилите при продажба, при регистрация на нови и изобщо какви мерки се вземат, за да се преодолее създалата се ситуация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Свиленски, дами и господа народни представители! Свидетелствата за регистрация на превозните средства в Република България се издават в съответствие с изискванията на Директива 1999/37 на Съвета на Европейския съюз от 29 април 1999 г. и последващите й изменения. В Директивата са регламентирани единни данни, които се вписват от страните членки. Хармонизирането на формата и съдържанието на регистрационните свидетелства улеснява тяхното разбиране и по този начин подпомага свободното движение на превозни средства, регистрирани в една държава членка, на територията на останалите държави членки.
Съгласно изискванията на Наредба № 1-45 от 2000 г. на Министерството на вътрешните работи, всяка промяна на превозното средство и собственика се заявява в законоустановения срок. Преди промяната на нормативната уредба през 2014 г. срокът за промяна в регистрацията, настъпила след монтирането на уредба – в случая газова уредба в превозно средство, позволяваща работа на двигателя с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ, е била в рамките на 14 дни, както и за всяка друга промяна в данните на превозното средство. След изменение в Наредбата е даден по-дълъг срок – до три години, което е с цел да улесни гражданите, както и да им осигури достатъчно време да набавят необходимите документи.
В звената „Пътна полиция“ при СДВР и Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи е създадена организация за непрекъснато обслужване на гражданите, където това е възможно, а при необходимост служителите остават след определеното им работно време. Вследствие на създалата се ситуация реорганизираме процеса на работа, като гражданите, заявили административната услуга, се обслужват с предимство за сметка на другите дейности, които не са свързани с административно обслужване на гражданите в момента, също така служителите, извършващи други специфични задачи, се пренасочват на работни места с цел обслужване на чакащите граждани. В тази дейност е ангажиран целият изпълнителски и ръководен състав, работещ по регистрация на превозните средства.
Сами виждате, че сроковете по наредбите са изключително дълги – тригодишни. Явно българските граждани не са сметнали, че трябва да извършат това нещо в този тригодишен срок, но с оглед, както казахте и Вие, създалата се ситуация с разпространението на COVID-19, издадох разпореждане – то ще стане достояние и на всички собственици на такива автомобили, до края на месец май 2020 г. органите на МВР да не налагат административни санкции с цел хората да не се струпват на опашки и да не създаваме ситуации, в които да се разпространява заразата, така че това ще бъде качено на сайта на Министерството на вътрешните работи да се види от всички. Надявам се в този по-дълъг период ритмично да минат и да направят това, което е трябвало да направят преди доста години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика?
Господин Свиленски, заповядайте. Ще регистрираме „без карта“.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, въпросът, който поставихме, е актуален явно и към днешна дата. Аз мислех, че проблемът е решен, но, за съжаление, отговорът, който чух, показва, че проблемът е актуален и към днешна дата. Сега Вие казвате, че е даден достатъчно дълъг тригодишен срок на тези 800 хиляди автомобила, доколкото имам информация, които са на газ – различните видове, да минат през службите на „Пътна полиция“, съответно да си нанесат корекциите в талоните.
Само че, господин Министър, Вие казахте годините кога това е приемано – 1999 г. Регламентът, след това Наредбата, дали сте някакъв срок от няколко месеца и след това 2014 г. този срок е удължен на три години, е даден гратисен период – срокът не е удължен, тези автомобили да се регистрират в КАТ.
През тези три години Министерството на вътрешните работи, а и държавата – и Министерският съвет, и всеки отговорен за случая, не е предприел абсолютно никакви действия по информационна кампания, за това, че тези автомобили трябва по установен ред да минат през съответните фирми, които, пак по информация, която имаме, са само две в България, които могат да лицензират поставените газови уредби, както и да е, и се стига до момента, в който тези три години изтичат и Вашите подчинени от „Пътна полиция“ започват да глобяват шофьорите.
Според мен това, което казахте, че сте направили – със заповед да разпоредите спиране на проверките и налагане на санкции, първо, трябва да го преустановим като практика изобщо в държавата. Защото преди няколко седмици министър-председателят или министърът на регионалното развитие казаха, че издават заповед да не се глобяват хората, които не плащат пътни такси, до 27 март. Сега Вие казвате, че разпореждате да не се спазва Законът. Все пак това е Закон… (Реплика от ГЕРБ: „Наредба.“)
Наредба. Точно така, наредба.
А това, което трябва да направите, е не да издавате заповед да не се спазва Наредбата, а да промените Наредбата и да я промените така, че тези хора да бъдат максимално облекчени – тези, на които са им поставени, тези, които имат газови уредби от 5, от 10 години, от 15 години, по административен начин, без да ходят до „Пътна полиция“. При положение че в Автомобилна администрация имат данните за всяка една кола, която е на газ, просто трябва да си стиковате двете информационни системи и автоматично във Вашата система да бъде отразена всяка една кола, която е минала на технически преглед и е установено, че е на газ, при вас да го отразите и повече тези хора да не ги притеснявате. Няма нужда нито да ходят по гишетата, нито да сменят талоните.
Да, за новопоставените уредби е така – 14 дни срок, идват, поставят. Това трябва да е отговорност и на тези, които поставят, и на собствениците на такива автомобили съответно да носят наказание за това, че не са спазили срока. Но за уредби, които са поставени през годините назад, сега да ги струпаме всички в службите на „Пътна полиция“ е просто недопустимо.
Освен всичко останало, нека това да бъде или в процес на пререгистрация на автомобил, смяна на собственост, смяна на населено място. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Благодаря, господин Председател, приключвам.
Тоест максимално да облекчим гражданите. Това, което сте направили, е добре, че няма да бъдат санкционирани. Срокът – месец май, е крайно къс според мен, тъй като сега вече сме месец март, остават още два месеца.
Проблемът с COVID-19 няма да се реши вероятно дотогава, така че помислете в посока промяна на наредбата, информационна кампания и за тези, които поставят – в КАТ, за другите – по административен път да бъдат отразени съответните технически промени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Свиленски, уважаеми дами и господа народни представители! Както и Вие казахте, срокът е достатъчно дълъг – три години, и гражданинът, който си е поставил газова уредба, да мине да си я регистрира.
Знаете, че газовите уредби са с висока степен на опасност, ако не се поддържат съгласно изискванията и не минават редовно на технически преглед, което е много важно. В същото време всеки автомобил, който има оборудване – газова система, трябва да има определен стикер и няма право да паркира в подземни паркинги с оглед сигурността.
Прав сте, информационната кампания е важна, но аз мисля, че гражданите на първо място трябва да познават законите и да се съобразяват с тях, без да е необходимо допълнително усилие от който и да е било да ги накара да отидат да си изпълнят задълженията по закон. Въпреки това ние разбираме, че не всички са го съобразили, и предприехме по-стриктни мерки за контрол, които имат за цел още един път да им обърнат внимание и те да разберат, че трябва да минат през такава регистрация и да го направят.
В интерес на истината много бързо реагираха и това създаде опашките в пикови моменти с риск, който казахте Вие, че ние не изпълняваме закона. Но мисля, че в тази ситуация е много важно да дадем малко по-дълъг толеранс на гражданите, за да избегнем и ситуацията с предаване на заразата на COVID-19 и да дадем възможност за пореден път в малко по-дълъг срок те да си изпълнят задълженията.
По отношение на административните промени. Да, ще ги разгледаме, ще помислим да видим как да стане, така че за хората да падне административната тежест. Но, пак казвам, газовите уредби са опасни, ако не се монтират правилно и ако не се поддържа тяхното техническо състояние. В интерес на истината разпоредихме тази операция и след няколкото случая на взривове на такива газови уредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос към министър Маринов е от народния представител Павел Шопов относно инцидент с репортер на телевизия „Алфа“ на 5 март 2020 г.
Имате думата, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! На 5 март 2020 г. Николай Караколев – репортер на телевизия „Алфа“, в изпълнение на задълженията си се опита да вземе интервю от вицепремиера Красимир Каракачанов при излизането му през южния вход – парадния вход, както всички го знаем, на сградата на Народното събрание № 2. Пред множество народни представители, служители на парламента и служители на Националната служба за охрана Ваш подчинен с надпис на униформата си „Жандармерия“ се изправи срещу репортера Караколев и прегради пътя му. Натрапчиво, целенасочено, в продължение на няколко минути грубо и преднамерено служителят Ви възпираше с тяло репортера да изпълни служебните си задължения.
На въпрос на Караколев кой е той, служителят отказа да се легитимира, каквото е задължението, както знаем, и законово това е формулирано, определено на всеки униформен служител от МВР при изпълнение на служебните му задължения и при искане на който и да е гражданин.
Получи се това, че униформен служител на МВР безспорно попречи на работата на репортер, при изпълнение на работата му (реплики и подвиквания от ОП), стигна се до грозната сцена да се посяга още веднъж по драматичен начин на свободата на словото.
Господин Председателю, да въдворите ред. Тук в галерията има едни господа, които подвикват непрекъснато. Ако друг го правеше, щяхте да въдворите ред в залата. (Реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги!?
ПАВЕЛ ШОПОВ: При горната ситуация не се намесиха нито служители на НСО, каквито имаше няколко непосредствено наоколо, както и личната охрана на господин Каракачанов. Явно никой от тях не счете, че вицепремиерът по някакъв начин е притеснен и застрашен. (Реплики и подвиквания от ОП.) Дори репортерът и господин Каракачанов влязоха в диалог, имаше зададени въпроси, получени отговори – стилът и по начина, по който това става обичайно, в практиката. Въпреки това служителят продължи противоречивото си поведение.
Ето защо Ви моля да ми отговорите: кой е наредил на униформен служител от жандармерията да атакува репортер? Влиза ли това в задълженията и длъжностната характеристика на българските жандармеристи? (Реплики и подвиквания от ОП „Времето!“) Кой е служителят и ще наложите ли, ако не сте наложили досега, наказание на служителя и какво? За времето тук, господа от галерията, отговаря Председателят. (Реплики и подвиквания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Шопов, дами и господа народни представители! Уверявам Ви, че в работата ми като полицай, и сега като вътрешен министър, винаги съм следвал и ще следвам принципа, че трябва да бъдат гарантирани както свободата на словото, така и възможността на журналистите безпрепятствено и в рамките на закона да изпълняват своите професионални задължения.
Що се отнася до поставения от Вас въпрос, мога да Ви предоставя следната информация. На 5 март тази година, около 11,20 ч. на южния вход на сградата на Народното събрание народни представители от Политическа партия ВМРО са поискали съдействие от старши полицай, звено „Зонално жандармерийско управление“ – София, към дирекция „Жандармерия“, Главна дирекция „Национална полиция“. Същият е осъществявал физическа охрана на обект „Народно събрание“.
Поисканото съдействие е във връзка с констатации на народните представители, че заместник министър-председателят и министър на отбраната е възпрепятстван да се качи в служебния си автомобил. На основание чл. 37, ал. 1, т. 9 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи служителят на дирекция „Жандармерия“ е изпълнил служебните си задължения. При тяхното изпълнение не са използвани физическа сила и помощни средства, като не е допуснато извършването на противоправни действия спрямо всички лица, присъстващи на южния вход на Народното събрание.
Действията, предприети от полицейския служител, са съгласно правата и задълженията му по опазване на обществения ред, записани в длъжностната му характеристика. Въпреки това той е станал обект на словесна агресия.
По случая е изготвена докладна записка от полицейския служител, както са вътрешните правила за работа, до прекия му ръководител, разпоредена е и проверка за изясняване на всички факти и обстоятелства, която все още не е приключила. При установяване на противоправни деяния ще бъдат предприети съответните законови действия към виновните лица.
В заключение Ви информирам, че е извършена и проверка в Столичната дирекция на вътрешните работи относно това дали заинтересовани по случая лица са подали жалби в полицейски управления на територията на столицата.
Проверката установи, че в ,районните управления на Столичната дирекция на вътрешните работи не са постъпвали заявителски материали или писмени възражения по цитирани от Вас случаи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика – господин Шопов, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Не съм удовлетворен, господин Министър, и то меко казано. Продължава старата практика на МВР да репресира политически дейци и журналисти, стига те да са от „Атака“.
Това в десетилетията, всъщност десетилетие и половина вече –от 15 години, не е за първи път. Това се е случвало непрекъснато. Сидеров – на другия вход, на служебния вход беше блъскан и ритан от служител на МВР.
Вие в случая не назовахте отново името – пак го скрихте. В заявителския материал беше – това всъщност Вие трябваше да се сезирате. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)
Не знам дали сте изгледали всичко – не само по телевизия “Алфа“, но имаше и други телевизии, които го показаха. Най-малко признак на много лош вкус е униформен служител да спира репортер с микрофон в ръка. Поради тази причина България е слагана на много по-задни места по свободата на словото. Ако това изтече и иде до тези репортери без граници и други, на които не съм фен, и ние от „Атака“ сме за това нашите вътрешни въпроси и проблеми да си ги решаваме ние българите, а не да се оплакваме на други, ще видите каква ще бъде реакцията. Аз даже не съм сигурен, че това няма да се появи при анализа и при съответните класации на случилото се в чужбина. Но не е работа на униформен служител да се меси в работата на български журналист по този начин, по който ние го видяхме.
Това беше фрапантно, нахално! Журналистите си имат свой стил, имат си методи и може на нас политиците много често да не ни харесва това, което правят по отношение на нас. Аз също съм бил предмет или обект на много такива опити за преса, на много такива опити за моето уязвяване, но считам, че винаги съм запазвал спокойствие. Така е и с всички нас от „Атака“ – никога не сме превишавали правомощия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Никога не сме злоупотребявали с качеството, което сме имали. (Реплики от народния представител Юлиан Ангелов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шопов. (Шум.)
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова аз не очаквах да бъдете толкова снизходителен към служителя си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Превишихте значително времето!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, завършвам, господин Председател. Има за тази цел, в такива случаи служители на Национална служба за охрана – те са за това, те да си свършат работата!
Не знам колко души има Каракачанов от тези служители. Тяхна работа беше, а не на Вашия служител, когото закриляте и отново се опитвате да защитите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов. (Реплики от ОП.) Времето отдавна изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Картата си вземете, ако обичате.
Колеги, благодаря Ви. Това беше помощ към мен.
Това беше и последният въпрос към министър Маринов.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол днес.
Продължаваме с въпроси към госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството. Тя ще отговори на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов относно система за водоснабдяване „Дунав“.
Имате думата господин Иванов!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, забелязах, че напоследък стана практика на правителството на ГЕРБ да се обръща с носталгия към проектите, които са работени през далечния комунизъм, който Вие отричате така сериозно. Наред с АЕЦ „Белене“, който изведнъж решихте, че трябва да бъде възстановен – да инвестирате в него, сега виждам, че носталгията Ви гони още по-сериозно и сте се върнали на една изключително стара система за водоснабдяване, наречена „Дунав“.
Моля, да ми отговорите, защото аз следя медиите, следя и изявите, които и Вашият заместник прави, и министър-председателят: какво е състоянието на система за водоснабдяване „Дунав“; чия собственост е; възможно ли е възстановяването и ползването ѝ като източник за водоснабдяване на община Шумен, а и не само, а и на околните общини, защото стана ясно, че водоснабдява и тях; какви ще бъдат разходите по евентуалното ремонтиране и дострояването на системата; и най-вече за чия сметка ще бъдат те? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Уважаема госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с постъпилия от Вас въпрос за водоснабдителна система „Дунав“ бих искала да Ви уведомя, че в Министерството на регионалното развитие и благоустройството постъпи писмо от кметовете на общините: Шумен, Разград, Търговище, Нови пазар, Попово и Лозница относно доизграждането на системата и използването ѝ за осигуряването на устойчивост на водоснабдяването на населените места в областите Шумен, Търговище и Разград.
На 11 март в сградата на Министерството се проведе среща на ресорния заместник-министър Николай Нанков с кметовете на всички общини, подали искането за доизграждане на системата, и областния управител на област Търговище, на която поставените въпроси бяха коментирани и се обсъдиха какви действия ще бъдат предприети, за да може своевременно да се събере достатъчно информация за организиране на възлагане на проучвателни дейности и в последствие да се изпълни проектиране за обекта.
Водоснабдителна система „Дунав“ е проектирана в началото на 70-те години. Строителството е изпълнено в периода 1975 – 1986 г. до град Разград, а през 1987 г. и до град Попово. Тя включва седем шахтови кладенеца, разположени на терасата на река Дунав, като един брой от тях се използва за град Русе, а шест броя – за осигуряване подаването на вода за градовете Разград, Исперих, Попово, Лозница, Търговище, Шумен и Нови пазар.
Около кладенците са обособени санитарно-охранителни зони. Общата дължина на водопроводите е 136 км с диаметри от ФИ 700 до 1620 мм, изпълнени основно от стоманени тръби, а някои участъци и с технологично напрегнати муфини тръби.
Системата е проектирана да осигурява вода не само за областните и общински центрове, но и за малките прилежащи населени места.
По отношение на водоснабдителна система „Дунав“ на срещата Министерството на регионалното развитие и благоустройството пое ангажимента да финансира изготвяне на прединвестиционно проучване, с което да се обследва състоянието на изградената инфраструктура, да се направи оценка на водопотреблението към момента и бъдещите нужди, да се определят проектните параметри.
Ще се изчисли необходимият финансов ресурс за реконструкция на съществуващите проводи, помпени станции и резервоари и за доизграждане и на самата система и ще се подготви нещо, което е изключително важно, анализ на разходите и ползите от инвестицията.
Доизграждането на водоснабдителната система „Дунав“ ще се извърши при възлагане на инженеринг на проектиране и строително- монтажни дейности, след като излязат резултатите от прединвестиционното проучване, резултатите от анализа на необходимите средства за тази инвестиция и тогава ще се вземе решение за нейното изпълнение, като предвиждаме с тази дейност да се занимава „Български ВиК холдинг“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, аз съм изненадан от тази активност по отношение на стари системи, които, меко казано, даже и Вие не знаете в какво състояние са. Може би със същия устрем ще тръгнете да търсите и други, закопани от заклеймения от Вас комунизъм, съоръжения. Може би да започнем да възстановяваме „Кремиковци“? Ще бъде със същия успех.
Вие вероятно не знаете колко ще струва възстановяването на тази система, но аз мога да Ви кажа, защото ще цитирам министър председателя: ще струва 48 – 50 млн. лв. Мога да Ви го пусна и на аудиозапис. При идването им в град Шумен те с господин Нанков заявиха, че ще струва между 48 и 50 млн. лв. Можете да си спестите тези пари, направо да започнете да изграждате, защото аз сега ще Ви задам допълнителен въпрос: колко ще струват тези прединвестиционни проучвания? В крайна сметка тук става въпрос за водоснабдяването на няколко града. Не е ли по актуално да търсим по-съвременни начини, които могат да станат по-бързо с алтернативни водоизточници от околността, за тези области, вместо да се опитваме да възобновим нещо? Поне по моя информация, част от тръбите са откраднати, крадците дори са заловени и в момента лежат в затвора за това. Да видим настина дали това е приоритетът на новия холдинг, който създадохте, или работа на този холдинг е да оздрави държавните ВиК дружества, които в момента са в трагично състояние? Част от тях дори не могат да си подадат апликационните форми, за да кандидатстват по Оперативна програма „Околна среда“. Кажете ми все пак: какви са разходите за тези прединвестиционни проучвания, които ще се правят, защото аз вече Ви казах, а можете да питате и министър-председателя колко са разходите? Казвам Ви ги отсега – 48 – 50 млн. лв. Това са неговите думи – аз го цитирам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Иванов, въпреки двукратния Ви опит да говорим политически, аз ще продължа да Ви отговарям експертно и да Ви кажа, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е ангажирано с проблемите на водоснабдяването не само на територията на Шумен, а на територията на цялата страна и полага усилия за подобряване на ВиК инфраструктурата, намаляване на рисковете за населението, произтичащи от проблемите, с които се сблъскваме във ВиК сектора.
Ще продължим да подхождаме с отговорност към хората и ще оказваме пълно съдействие за осигуряване на алтернативно водоснабдяване като една от възможностите за превенция на рисковете от трайно засушаване. Към „Българския ВиК холдинг“ ще има аналитично звено, което ще анализира всяка една идея и всеки един проект, който ще бъде изработен от този момент нататък, или такъв, който съществува в архивите, най-вече в съответните ВиК дружества или общини в страната, така че да се намерят най-добрите решения те да се прецизират, да се осигури финансовият ресурс и да намерим балансиран подход за цялата страна, така че да имат хората алтернативно водоснабдяване при кризи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Вторият въпрос е отново от народния представител Иван Валентинов Иванов – относно алтернативни водоизточници за снабдяване с питейна вода на община Шумен.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, аз ще си позволя, тъй като въпросите са свързани, да повторя въпроса, на който не ми отговорихте: колко ще струват на Министерството или на Холдинга именно тези прединвестиционни разходи за система „Дунав“ и за установяване на нейното състояние. Моля да ми отговорите. Предполагам, че едно изречение няма да наруши въпроса?
В тази връзка, понеже въпросите са свързани, ще помоля да ми отговорите: какви са възможностите за снабдяване с питейна вода на община Шумен от алтернативни водоизточници в случаите на нарушено водоснабдяване и сериозни аварии? Тук изключвам система „Дунав“ – досега говорихме за нея. Говорим за такива източници, които са на територията на общината и към днешна дата. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.) За „Дунав“-а, господин Хамид, досега си говорихме. Кои са тези водоизточници и какви ще бъдат разходите на ВиК – Шумен, за ползването на тези водоизточници, бихме желали да знаем. Мисля, че не е политическо говорене това, когато говорим за водата на цяла една община или на цяла област, защото знаете, че авариите там са изключително чести – довеждащата водопреносна мрежа е в изключително лошо състояние и аварира и в града с дни няма вода, ВиК дружеството е доведено до фактически фалит и на практика то е в несъстоятелност. Чакаме, не дай боже, някой от кредиторите да поиска да затваря ВиК дружеството, защото разходите не са само за (реплики) електрическо снабдяване, но и за други разходи, направени през годините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, в допълнение на отговора на предишния мой въпрос в своето изказване много ясно казах, че ще бъде направено прединвестиционно проучване, което да направи анализ на съществуващата инфраструктура, да направи анализ на това, което трябва да бъде доизградено, да направи анализ „ разходи – ползи“, тоест да определи стойността на този проект.
Нали не очаквате от мен някаква съвсем груба прогнозна стойност?! Може да е казано в общественото пространство и от премиера, но аз смятам, че Вие сам разбирате, че за да имаме точна стойност, която да бъде близо до истината, трябва да направим предпроектното проучване, да видим състоянието на съществуващата инфраструктура – какво трябва да бъде изградено, да го остойностим. Тогава отговорно мога да Ви отговоря колко ще струва този проект.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, от място): Колко ще струва проучването?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Проучването не е възложено, така че не мога да Ви кажа колко ще струва. Тепърва ще възлагаме, ще подготвяме задание за възлагане на предпроектно проучване.
По другия въпрос, който Вие зададохте, за други възможности – това са свързани въпроси, така че ще продължа да Ви отговарям в смисъла на тези два въпроса. За алтернативно водоподаване за град Шумен Ви информирам, че в близост до града има няколко групи сондажни и шахтови кладенци, които обаче не са в експлоатация, тъй като в язовир „Тича“ има достатъчно вода за обезпечаване водоснабдяването за града.
При необходимост биха могли да се предприемат мерки за разконсервиране и възстановяване, като една от възможностите е алтернативно водоснабдяване, както доизграждането на водоснабдителна система „Дунав“ като идея, така и възстановяване на тези сондажни и шахтови кладенци.
Водоснабдяването за град Шумен от 1982 г. се осъществява от язовир „Тича“. Той е един от най-големите язовири в страната с обем от 311,8 милиона кубически метра, от които се водоснабдяват градовете Шумен, Велики Преслав и Търговище, включително и няколко по-малки населени места. Към момента наличният обем в язовир „Тича“ е 164 милиона кубически метра, което представлява 53% от общия обем.
Преди въвеждане в експлоатация на водоснабдителната система от язовир „Тича“ за водоснабдяването на Шумен, село Дибич, село Белокопитово, село Панайот Волов – община Шумен, и град Велики Преслав са ползвани няколко групи системи от посочените от мен вече сондажни и шахтови кладенци, водата от които е била недостатъчна, с променлив дебит и качество. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще довърша в репликата си, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Ще ме извините, госпожо Министър, че смесвам двата въпроса, но все пак те са наистина свързани. Молбата ми е да посъветвате Вашите заместници, когато дават пресконференция и съобщават такива неща да се консултират с Вас по отношение на информацията, която и Вие ще изнесете после, за да може да стане ясно на обществеността какво предстои, защото вчера имаше пресконференция и беше съобщено, че пари ще се харчат – ако искате и там ще издиря колко пари са съобщили, че съществуват, за да не стават такива конфузни ситуации тук, от трибуната. В крайна сметка става въпрос за пари на данъкоплатците и този разход – какво ще струва изграждането на тези предпроектни проучвания за система „Дунав“, касае близо 100 хиляди души.
Да се върна на другия въпрос. Разбира се, много е важно – надявам се, че Вие сте поискали информация от ВиК оператора – Шумен, какви са тези алтернативни източници, дали могат да бъдат възобновени в най-кратък срок – било чрез възстановяване на помпи, чрез връзки към съществуващата водопреносна мрежа за града, за да може да се избегнат в бъдеще тежки аварии, каквито се случват изключително често, за да бъдат привързани към съществуващата водна система. Направил съм си труда и някои от тях съм ги проучил – това са, които са захранвани от помпените в „Мътница“. Надявам се Вие да имате тази информация. Въпросът е може ли да бъде направено в кратки срокове това нещо – да се отделят средства, ако не са в големи размери, разбира се, за да предпазим най-вече жителите на град Шумен, защото те са най засегнати при аварийни спирания на водата, каквито се случват често? Водата спира по три-четири дни, което не е добре, особено в ситуацията в момента с COVID-19. Представете си един голям областен град – десети в страната, да остане пак четири-пет дни без вода в тази ситуация, какво чудо ще бъде там!
Молбата е от мен и всички граждани – да намерим този подход, който с малко средства да даде глътка въздух преди евентуалното изпълнение на големия проект по Оперативна програма „Околна среда“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Имате думата за дуплика, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, да, както и Вие сте запознат и сте се поинтересувал, най-голямата от тези системи, всъщност е водоснабдителна система „Мътница“, включваща 12 броя дълбоки сондажа, разположени в терасата на река Мътница, които в момента са в резерв, като водното количество е до 150 литра в секунда при необходимост от 450 литра в секунда за град Шумен и селата Панайот Волов, Дибич и Белокопитово.
Реконструкцията на кладенци от система „Мараж“ и няколко други системи, кладенци, разположени в терасите на река Камчия и река Врана, биха осигурили още около 70 литра в секунда.
За включването обаче на тези водоизточници като алтернативни е необходимо извършване на проучване и изготвяне на проекти за тяхното възстановяване. Вероятно Вие знаете, че те не са в добро техническо състояние, като по предварителна оценка, извършена от ВиК оператора, необходимите средства за въвеждане в експлоатация на системите „Мътница“ и „Мараж“, с реконструкция на тръбни и шахтови кладенци, са необходими около 10 млн. лв. От посочените системи може да се осигури една трета от необходимото водно количество за град Шумен. Така че ще търсим варианти, ще избираме най-добрия вариант, който е технически възможен за осъществяване, и може да доведе до осигуряване на алтернативно водоснабдяване.
Днес ние с Вас всъщност обсъдихме два от вариантите: система „Дунав“ и възстановяване на тези кладенци. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Кристина Сидорова относно път III-5502, община Дряново, в частта от изхода на град Дряново в посока Килифарево до село Ганчовец.
Имате думата, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, въпросът ми към Вас днес касае неотложен ремонт на републикански път III-5502, и то в частта му от изхода на град Дряново в посока град Килифарево до изхода на село Ганчовец. Това всичко е на територията на област Габрово.
По протежението на пътната настилка са отворени множество дупки, които представляват опасност за движещите се автомобили и пешеходци. Непровеждането на ремонтни дейности в този участък през последните няколко години доведе до влошаване на състоянието на пътното платно, като съществуващите към този момент неравности са предпоставка за пътнотранспортни произшествия или за сериозни повреди на преминаващите моторни превозни средства. Дълбочината на дупките на места е по 15 – 20 сантиметра, а в определени части гъстота им е толкова голяма, че заобикалянето им, особено при наличието на насрещно движение, е невъзможно.
Също така улица „Шипка“ в град Дряново, която е продължение на път III-5502, ще бъде изцяло рехабилитирана през пролетта и лятото на 2020 г. Трафикът за източните части на града ще бъде пренасочен през село Ганчовец, което допълнително ще затрудни придвижването във въпросния участък.
В същото време част от пътя, и то в частта му в област Велико Търново, беше изцяло ремонтирана през 2019 г. – един вид половината път е ремонтиран миналата година, другият път обаче остава като лунен пейзаж.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: ще бъдат ли предвидени и какви средства и мерки ще бъдат взети, за да бъде ремонтиран пътят и наистина да няма подобие на път в община Дряново?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Сидорова.
Имате думата за отговор, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Сидорова, републикански път III-5502 на територията на област Габрово с дължина 9,8 км действително е с лошо експлоатационно състояние, както Вие току-що отбелязахте, особено в участъка от изхода на град Дряново към км 15+190 до село Ганчовец – км 12+600. Налице са единични дълбоки дупки, напречни и надлъжни пукнатини, слягания. По третокласния път всяка година се извършват текущи ремонти, свързани с подобряване на състоянието на настилката, като през 2019 г. е изпълнено студено изкърпване на компрометирани места с полимер модифицирана битумна емулсия и фракция под налягане, изсичане на храсти и косене на тревни площи по банкетите за по-добра видимост.
В участъка от границата с област Велико Търново до Дряново има четири броя големи съоръжения, на които през миналата година са извършени ремонтни дейности, включващи цялостно преасфалтиране и ремонт на парапетите.
За трайното подобряване, за което Вие всъщност търсите отговор, на експлоатационните качества на третокласния път е необходим превантивен ремонт с прогнозна стойност 5 млн. 120 хил. лв., които на този етап нямаме осигурени като финансиране. Възможностите към момента са да се продължи с полагане на текущи грижи, съобразно разполагаемия финансов ресурс. Предвидените за рехабилитация реконструкции и проектирани обекти през 2020 г. със средства от държания бюджет ще се определят по предстоящата за одобряване финансова рамка на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2020 г., въз основа на която планира и инвестиционната програма на Агенцията.
През изминалите няколко години, поради системен недостиг на средства, се налага Агенция „Пътна инфраструктура“ да планира внимателно своята инвестиционна програма и въпреки ограниченията да търси варианти за подобряване на републиканските пътища в област Габрово чрез бюджетни средства, целево или европейско финансиране.
Искам да подчертая, че Агенция „Пътна инфраструктура“ се готви и за следващия програмен период с обекти и проекти. Вие знаете, че насочеността на проектите и в този програмен период беше към подобряване на експлоатационното състояние на пътищата от третокласната пътна мрежа, които в по-голямата си част са в лошо експлоатационно състояние. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Имате думата за реплика, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Министър, в началото, в кръга на шегата, искам да кажа, че съм много благодарна, че не ми казахте, че ще се осигурят средства от тол таксите, защото Вашият предшественик на всички въпроси, свързани с третокласната пътна мрежа, ни обещаваше, че оттам ще има пари. В тази връзка Ви благодаря.
Искрено се надявам да се намерят средства за ремонта на този път, защото наистина е в много тежко експлоатационно състояние, както Вие казахте, предпоставка е за ПТП-та и затруднява нормалното придвижване на хората от община Дряново.
Надявам се, че Агенция „Пътна инфраструктура“ съвсем скоро ще определи финансовата си рамка и в тази финансова рамка ще бъде заложен републикански път III-5502 и ще бъдат отделени средства за изкърпване на големите кратери, защото наистина това не са обикновени дупки, това са кратери, които затрудняват придвижването.
Разчитам на Вас, разчитам и на желанието Ви за ремонт на републиканските пътища, защото в по-голямата част от община Дряново, и не само в община Дряново, и в област Габрово, в който над половината пътища са в лошо и критично състояние – спомняте си, миналата година имах такъв въпрос към Вас. Надявам се, че област Габрово няма да бъде забравена във финансовата рамка на Агенция „Пътна инфраструктура“ – в частност и този път, ще има средства и пътят ще бъде в нормално състояние, по който хората да могат да преминават спокойно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, госпожо Сидорова.
Желаете ли думата за дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Сидорова, всъщност област Габрово е една от областите, в които са инвестирани доста средства в пътна инфраструктура. Аз съм Ви отговаряла на въпрос от 24 януари за инвестициите в пътната инфраструктура, така че Вие имате информация за обектите, които се изпълняват в област Габрово, някои от тях изпълнени по Оперативна програма „Региони в растеж“, Оперативна програма „Транспорт“, със средства от държавния бюджет. Търсим максимално всички възможности да намерим финансиране от всички оперативни програми – целеви средства, каквито всяка година Агенция „Пътна инфраструктура“ е получавала от държавния бюджет, и средствата, които има в собствения си бюджет. Така че се надявам през тази година да има възможност Областното пътно управление да възложи ремонта на този пътен участък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Преминаваме към въпроса от народния представител Иван Ченчев относно липса на водоснабдяване в село Богьовци, село Опицвет и село Безден, община Костинброд.
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, по време на откритите приемни в София област в последните години установих тревожна тенденция за липса на водоподаване в селата Богьовци, Опицвет и Безден, които са в община Костинброд. Дебитите на водоизточниците там и тази година са на експлоатационния си минимум. Многократно подаваните сигнали на хората от посочените населени места до институциите не дават резултат до момента. Възрастни хора, малки деца, млади семейства, както и всички, които използват имотите с цел туризъм през летния сезон, са поставени в условията на воден режим. Една от причините е, че водопроводната мрежа е на 50 години и е съставена от азбестоциментови тръби, които се компрометират многократно.
Високото разположение на част от имотите в тези села води до целогодишна липса на вода, недостатъчен дебит, увеличаване разходите за ремонти, покачване цената на водоподаването и неговата поддръжка. Дебитът на сондажите при Опицвет е намалял наполовина, намалява и този на извора на село Безден, откъдето се захранват част от мрежата на Костинброд, селото и депото за битови отпадъци. Предвиден е ремонт на централния кран на село Богьовци.
При спирането на електроподаването спират и недигитализираните помпи в помпените станции. Липсват пречиствателни станции, което води до консумация на кал при първоначалното пускане на водата след авария. Оправдателни са твърденията на инспектори от ВиК – Костинброд, и ВиК – София област, че липсата на вода се е получила поради разхищението ѝ за поливна дейност, изсичането на горите в районите и сухите зимни и летни периоди.
Жителите на Богьовци предлагат решение, и то неколкократно – с предстоящия цялостен ремонт на пътя от Белидие хан до Брезник, минаващ през село Богьовци, да започне изграждане на нов водопровод в селото.
Уважаема госпожо Министър, поради посоченото по-горе моля за Вашия отговор: ще бъде ли реализиран проект за цялостна промяна на водопроводната мрежа, помпените станции и главния кран в трите села и ще бъдат ли запознати жителите на селата с проектите за реновиране на ВиК мрежата, начините за финансирането им и периода на изпълнението им? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев.
Заповядайте, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Ченчев, поставеният от Вас въпрос е комплексен и касае голяма част от малките населени места в държавата, каквито са Богьовци, Опицвет и Безден – община Костинброд, като Водоснабдяване и канализация – София, предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на 234 хиляди жители от цялата административна територия на Софийска област. Населените места, които Вие визирате, с проблеми във водоснабдяването са с население: 122 жители на село Богьовци, 359 жители на село Опицвет и 255 жители на село Безден. Казвам броя на жителите, защото знаете, че възможностите, които дават оперативните програми, и средствата, които се използват за подмяна на водопроводите, до този програмен период бяха за големите населени места – над 10 хиляди еквивалент жители, което всъщност води до проблеми – дълги години недофинансиран сектор, стари, амортизирани тръби, каквито са тръбите в тези три населени места.
Честото прекъсване на водоснабдяването в тях се дължи, от една страна, на намаляване на дебита на водоизточниците, което се наблюдаваше в последната една година за големи територии от страната, а от друга страна, на големия брой възникнали аварии по външните водопроводи, както и във вътрешната водопроводна мрежа, изградени предимно от азбестоциментови тръби.
Водоснабдяването на селата се осигурява помпажно от подземни водоизточници, което също води до затруднение и оскъпяване на водоподаването към населението. Проблемите на инфраструктурата на територията на цялата София област са големи, а приходите от предоставянето на ВиК услугите са ограничени поради малката гъстота на населението на обособената територия на ВиК оператора. Въпреки това ВиК – София, е предприело оперативни мерки за подобряване надеждността на водоснабдяването, като е извършило подмяна на помпите в помпена станция Безден, в резултат на което помпената станция към настоящия момент работи нормално и е планирана в кратък срок подмяна на централния спирателен кран в село Богьовци.
Тези краткосрочни мерки целят подобряване на водоснабдяването на населените места и преодоляване на най-тежките проблеми пред жителите. Към настоящия момент, предвид факта, че са налице обилни валежи в последния месец, дебитът на водоизточниците е добър и населените места имат нормално водоподаване. Проблемите, които Вие индикирате, са свързани основно с честите аварии на водопроводната мрежа, която, както споменах, е морално остаряла и ВиК – София, полага усилия за своевременното отстраняване на авариите за цялата обособена територия, както и за тези три населени места.
Бих искала да поясня, че през село Богьовци преминава републикански път ІІІ-811, който започва от пътя София – Петрохан и завършва при Палилула, област Перник. Общата дължина на пътя е 44 км, като отсечката през село Богьовци е 1,2 км. Пътната инфраструктура, водеща до селата Безден и Опицвет, е общинска.
Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложител на технически проект за извършване на основен ремонт, рехабилитация на третокласния път по цялата му дължина – 44 км. С цел етапност на строителството проектът е разделен на четири участъка, като отсечката през Богьовци попада в първия участък.
През декември 2019-а са обявени обществените поръчки за избор на изпълнител на строително-монтажните работи на два от участъците – втори и трети, а първият и четвъртият се планират на следващ етап съобразно бюджета на Агенцията.
Изготвеният проект третира подмяната на част от уличната водопроводна мрежа на село Богьовци, попадаща в обхвата на реконструкцията, на рехабилитацията на третокласния път ІІІ-811, който минава през населеното място, подмяната на етернитовите с полиетиленови тръби с висока плътност, както и изграждане на допълнителни сградни водопроводни отклонения.
В допълнение искам да уточня, че при ползване на средствата от Оперативна програма „Околна среда“, в която попадат шестте нови, новоконсолидирани области, каквато е Софийска област, ще бъдат изготвени регионални прединвестиционни проучвания, за да може в следващия програмен период да бъдат инвестирани средства в големите населени места, което от своя страна ще освободи финансов ресурс на ВиК дружеството, за да може да инвестира собствени средства в ремонт, подмяна и рехабилитация на мрежата в малките населени места. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Заповядайте за реплика, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, надявам се това, което казахте, да бъде реализирано в срок, защото, без да подценявам Безден и Опицвет, в Богьовци хората доста пострадаха през годините досега. Бяха много притеснени по отношение на една концесия, едно инвестиционно намерение, което, за щастие, бе прекратено, защото водоснабдяването касаеше и тази концесия, това инвестиционно намерение. Така че щеше допълнително да се затрудни водоснабдяването на селото относно 1,2-километровата отсечка, която минава през Богьовци. Бях там на място, видях – изключително компрометирана е и тя.
Радвам се, че са предвидени ремонти и, както казах, надявам се всичко това да стане в срок, защото, освен официално регистрираните жители на селото, много хора от София вече закупуват имоти там – всъщност селото е с доста повече население. Хората основателно са притеснени, защото действително много от къщите са на по-високи места, имотите са на по-високи места, а няма никакво водоподаване, и то от години.
Благодаря Ви за отговора – ще следим ситуацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Ченчев.
Желаете ли дуплика? Не.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол, уважаема госпожо Аврамова.
По молба на министъра на икономиката Емил Караниколов отложих с една седмица въпроса относно отражение на епидемията от коронавирус COVID-19 върху българската икономика и възможни мерки в подкрепа на бизнеса. Разчитам, че другия петък ще бъде още по-съдържателен отговорът. Молбата му е във връзка с това, че в момента има среща с представители на големите търговски вериги, което смятам, че е по-важно в момента.
Отлага се и въпросът на народните представители Виолета Желева и Надя Клисурска относно кодифициране на уредбата в социалната сфера към министъра на труда и социалната политика Деница Сачева.
С това изчерпваме парламентарния контрол.
Ще дам почивка, докато имаме готовност да продължим заседанието. Ще бъдат информирани парламентарните групи.
Давам почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, заповядайте да заемете местата си. Както отбелязахме и гласувахме по-рано, ще продължим със законодателна дейност.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъдат включени в Програмата за работа на Народното събрание следните допълнителни точки:
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение на Наказателния кодекс. Вносители: Анна Александрова и група народни представители на 13 март 2020 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители: Даниела Дариткова и група народни представители на 13 март 2020 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 163 народни представители: за 163, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Започваме с първа точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Госпожо Александрова, заповядайте да ни представите Доклада за първо четене.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 054-01-22, внесен от Анна Василева
Александрова и група народни представители на 13 март 2020 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 13 март 2020 г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 054-01-22, внесен от Анна Василева Александрова и група народни представители на 13 март 2020 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов, министър, и от Прокуратурата на Република България – госпожа Мария Шишкова, заместник на главния прокурор.
Законопроектът за изменение на Наказателния кодекс цели прецизиране на разпоредбите относно престъпленията против народното здраве. Предлага се завишаване на размера на наложената санкция, когато деянието е насочено срещу спазването на правилата и мерките за противодействие на разпространението на заразителни болести. Предвижда се, когато деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, наказанието да бъде лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 054-01-22, внесен от Анна Василева Александрова и група народни представители на 13 март 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Александрова.
Докладът за Наказателния кодекс раздаден ли е на народните представители?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за Българя, от място): Не. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли го? Няма го.
Смяна на точката тогава. Понеже госпожа Дариткова беше на интервю и затова сменихме точките. Но нека да направим тогава предложение: прекъсваме, за да можем да направим копие на Доклада, за да го имате. Разменяме точките.
Предлагам, уважаеми колеги, процедура – да сменим точка първа с точка втора, така че първа точка да стане Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето и втора точка – първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Моля, режим на гласуване.
Това го правим, защото докладът за Наказателния кодекс на второ четене все още не е готов, не е раздаден на народните представители.
Гласували 164 народни представители: за 159, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Госпожо Дариткова, заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-21, внесен от Даниела
Дариткова и група народни представители на 13 март 2020 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 13 март 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-21, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 13 март 2020 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването господин Кирил Ананиев и заместник-министърът на здравеопазването госпожа Жени Начева.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от доктор Даниела Дариткова, която информира народните представители, че настоящата законодателна инициатива е във връзка с нарастващото разпространение на вируса COVID-19 и предприемане на необходимите мерки за неговото ограничаване на територията на Република България. С предлаганите нормативни промени се цели увеличаване размера на глобата за лицата, които са болни от заразна болест и които откажат задължителна изолация и лечение. Предвижда се същата норма да важи и за контактните лица, които са с доказано носителство на заразна болест.
Нормативните промени се предлагат предвид обстоятелството, че редица граждани, поставени под карантина от компетентните органи на държавния здравен контрол, не я спазват, което води до драстично увеличаване на разпространяването на вируса в страната ни.
Доктор Дариткова поясни, че очакваните резултати от прилагането на предлаганата нормативна уредба са свързани с осигуряване на навременна защита на гражданите на Република България от разпространение на вируса COVID-19.
Народните представители се обединиха около становището, че предлаганите изменения и допълнения са навременни и следва да бъдат приети във възможно кратки срокове.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 12 гласа „за“, „против“ и „въздържал се“ няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-21, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 13 март 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Изказвания, колеги?
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Извинявам се – допуск в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Допуск в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, моля да гласувате допуск в пленарната зала на заместник-министъра на здравеопазването госпожа Жени Начева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване.
Гласували 164 народни представители: за 161, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министър Начева в залата.
Откривам разискванията.
Колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желания.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-21, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 13 март 2020 г.
Гласували 173 народни представители: за 173, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – госпожа Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение: току-що приетият на първо гласуване Законопроект да бъде подложен и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване.
Гласували 174 народни представители: за 174, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА:
„Закон на изменение и допълнение на Закона за здравето
§ 1. В чл. 63 се създава ал. 6:
„(6) Мерките по ал. 1 могат да включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави в случай на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България, както и членове на техните семейства.“
§ 2. В чл. 215 изречение първо се изменя така: „Болен от заразна болест, посочена в чл. 61, както и контактно лице, което чрез изследване е с потвърдено носителство на заразна болест, посочена в чл. 61, който откаже задължителна изолация и лечение, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.“
Заключителни разпоредби
§ 3. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. …) в чл. 13, ал. 1 се създава т. 21:
„21. при закупуване от възложителите на медицински изделия и лични предпазни средства, необходими за осигуряване на противоепидемичните мерки, въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция, в случаите на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България.“
§ 4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Изказвания? Не виждам изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, § 1, § 2, наименованието на раздела „Заключителни разпоредби“, § 3 и § 4.
Гласували 174 народни представители: за 174, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Продължаваме с втора точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Докладът беше изчетен от госпожа Александрова.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Нямаме Доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Докладът Ви е раздаден. В момента го раздават квесторите.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Закона го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Закона го няма, да, да.
Колеги, предлагам пет минути почивка, докато може… (Възгласи: „Еее!“)
Чакайте малко, извинявайте, момент. Квесторите, раздавате ли го?
Добре, добре, продължаваме тогава, няма почивка.
Това нещо с мотивите, разпореждането – всичко е наред.
Добре, продължаваме, колеги.
Доклада за първо четене госпожа Александрова го изчете.
Давам думата за изказвания. (Реплики: „Няма, няма!“)
Господин Кутев иска изказване.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Използвам положение от Правилника на Народното събрание, за да изкажа мнение, което е различно от мнението на моята парламентарна група. Лично аз няма да подкрепя този закон с няколко основания.
Първото е, че днес сутринта, когато идвах насам, след вчерашното дълго очакване от целия български народ в разстояние на часове какво ще излезе всъщност от заседанието на Министерския съвет, аз дълбоко се надявах, че това, което видим сутринта, ще бъде не просто извънредно положение, а някакъв набор от разумни мерки, които да водят до ограничаване и до справяне с кризата.
Определено тук се говори за това какво са се опитали да направят и от Щаба, и от правителството. Аз лично не смятам, че предложените промени, както и извънредното положение, не смятам, че те ще доведат реално погледнато, до борба с вируса, такава, от каквато поне всички ние имаме нужда. Аз очаквах, че днес в Народното събрание ще стане дума примерно за това как се осигуряват болничните легла, как се осигуряват респираторните апарати, как се осигуряват дезинфекционните средства и куп други неща, от които аз не разбирам, защото това е работа на докторите и на тези, които се занимават с медицински мениджмънт.
За съжаление, това, което ни предлагате в момента, всъщност са нова порция на повишаване на наказанията за гражданите. Аз искам да Ви изненадам с една теза. Гражданите имат нужда да ги лекуваме, а не да ги наказваме. Това, което всички очакват от нас, е здравната системата, която струва милиарди, да работи така, щото, когато се разболееш да ти бъде гарантирано здравеопазването, записано в Конституцията.
Вместо мерки по отношение на това как ще ги лекуваме и в предишния Законопроект – в по-малка степен, но в този – в много по-голяма степен, ние всъщност говорим за това как ще ги наказваме. (Шум и реплики.) Аз бих искал да видя мерки, които принуждават правителството и управляващите да направят така, щото епидемиологични условия да не могат да се създават или ако са създадени, да могат да се преодоляват не за сметка на гражданите. Не смятам, че виновни за сегашната ситуация са гражданите и не мисля, че те трябва да бъдат наказани за това. А това, което Вие ни предлагате с този законопроект, на практика означава увеличаване на наказанията.
Освен всичко друго, вече видяхме заповед на министъра на здравеопазването, с която се затварят магазини, барове и така нататък, което по принцип е тежък удар по частния бизнес. Той сигурно се случва в цял свят в момента, но в по-голямата част от света срещу това стоят някакви мерки, а нито дума не видях за това как ще ги компенсирате? Предполагам, че следващата седмица ще стигнем до въпроса как компенсираме бизнеса, който ще фалира – тази част от него, която ще фалира. Предполагам, че следващата седмица ще стигнем може би до данъчни облекчения за тези, които са в криза, може би следващата седмица ще стигнем до някакви по-конкретни мерки как осигуряваме онези медицински дейности, които не можем да осигурим.
Съдейки поне по това, което се случва в Италия, ние сме в пъти назад. И не сме назад, защото гражданите са злоупотребили с нещо, назад сме, защото здравната система, за която плащаме, не си е свършила работата. Защото при милиарди за здравеопазване, при наличие на държавен бюджет, при наличие на един куп държавни възможности, в крайна сметка ние сме оставили нещата в ситуация, в която тези граждани да нямат стабилност и да нямат сигурност в здравната система и в собствения си живот. Така че аз искам да видя как България се грижи за гражданите си, а не как ги наказва. (Шум в ГЕРБ. Реплика: „Хайде, сядай бе!“)
Нарочно си мълча в момента, защото чувам оттатък как няколко човека ми подвикват: „Хайде, сядай бе!“ Вижте, аз ще седна, нещата ще продължат нататък. В крайна сметка безобразието и цинизма, които проявявате, си е изцяло за Ваша сметка.
Ако обичате, нека двама или трима, дето се обадиха и казаха: „Хайде, сядай бе!“, да излязат и да кажат защо! С удоволствие ще вляза в този разговор. Но, пак Ви казвам, цинизмът да обвините гражданите, а не министрите си е недопустим. Това е форма на дебелоочие, което, повярвайте ми, не само аз ще забележа. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Изказване ли, госпожо Таскова?
Реплика – заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата просто защото явно някой е подвел господин Кутев, може би не е прочел добре Закона и просто смятам, че наистина трябва напълно правилна информация да достига до българските граждани.
Никой не приема Закон, с който да бъдат глобявани някакви си български граждани просто ей така и те да не бъдат лекувани – напротив. Законът, който уж консенсусно всички приемаме, е във връзка единствено и само с мерките за ограничаване на заразата. Говорим за недисциплинирани хора, които са поставени под карантина и не изпълняват задължението си да я спазват. Така че няма такова масово глобяване на български граждани. Този закон, който спешно трябва да приемем, не предвижда това. Моля Ви, господин Кутев, преосмислете решението си, за да не сте и Вие самият в някакво заблуждение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Кутев, за дуплика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Госпожо Таскова, аз направо се удивявам на това какъв разговор водим! Това е Народно събрание или е нещо друго? Вие просто ме изумявате!
Добре, нека да прочетем параграф единствен: „В ал. 1 след думата „Наредба“ се добавя „правила или мерки“, а думите „с пробация или с глоба от 100 до 300 лева“ се заменят с „лишаване от свобода от 3 години и глоба от 1000 до 10 000 лева“. Какво ми говорите? Следващата ал. 2 се изменя със: „от 5 години затвор“ и от „10 до 15 хил. лв.“ Какво ми говорите?
Значи, говорим за затвор от 5 години, а Вие ми говорите за някакви несъвестни граждани. Кое не разбрахте? Ще ги затваряте ли гражданите? Какво решихте? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев. (Шум и реплики.)
Колеги, моля за тишина!
Други изказвания?
Господин Жаблянов, заповядайте за изказване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Днешният ден е паметен за Народното събрание, предполагам, и за голяма част от нашите граждани. Не само защото сутринта взехме решение за въвеждане на извънредно положение, а и за начина, по който предлагаме промени в законите и вземането, така да се каже, на допълнителни, екстрени или извънредни мерки.
Няма нужда да се обосновавам с това, че правителството започна своята дейност наобратно. Първо, обяви посред нощ въвеждането на извънредно положение, без никой да знае какво означава това извънредно положение, включително и самото правителство, а това, което ни се предлага като законодателство след това, потвърждава този факт. Какво може да се направи като извод от предложените законодателни изменения?
Първо, Народното събрание се захвана със законодателство днес след обяд, в една полухаотична обстановка с неясни предложения от страна на Министерството на здравеопазването. Предложенията, които са направени във връзка с Наказателния кодекс, не е ясно зад тях дали стои Министерството на правосъдието. Тоест Министерският съвет в тази ситуация отсъства. Вносители на въпросните предложения са народните представители.
Сутринта ние гласувахме с нашето решение отговорността по въвеждането на извънредното положение да бъде на Министерския съвет. Извънредните мерки в законодателството ги правят народни представители от различни парламентарни групи! Къде е отговорността на изпълнителната власт по приложението?
Изпълнителната власт е тази, която трябва да разработи мерките и да ги предложи на Народното събрание по смисъла на Решението, което беше гласувано тази сутрин. Това, че изпълнителната власт не е готова с предложените мерки, не означава, че тук трябва да започне да кипи процес на законодателна импровизация.
Това не се отнася само до днешния ден. Начинът на подготовка на законодателните актове от нашия състав на Народното събрание е обект на критика от професионалните среди от доста дълго време. По начина, по който процедираме днес, ние само затвърдихме критичните аргументи по наш адрес. С какво трябваше да започне един обмислен, разумен пакет от мерки, извънредни мерки, които несъмнено се налагат, от ситуацията в Европа и в света? Трябваше да започне със състоянието, ролята и отговорността на здравните или на лечебните заведения в Република България.
Какви са възможностите всеки български гражданин, който почувства или усети, че има някакви симптоми на заболяването, което се описва прекрасно по всички телевизионни канали, да отиде веднага и да потърси медицинска помощ? Какво от тези изменения днес предоставя такава възможност? (Реплика от народния представител Даниела Дариткова: „Тя е предоставена.“)
В тези изменения, които Вие предлагате, такава възможност няма. Единствената възможност е да се обади на личния си лекар, така както съобщават по телевизионните канали – по телефон. И оттук нататък?
От Вас, уважаеми колеги, не очаквахме, но очаквахме от правителството, от министър Ананиев да внесе смислено предложение за бързи, екстрени изменения в лечебните заведения, да стане ясно кои от лечебните заведения ще поемат спешните случаи – това трябва да го знае всеки български гражданин. (Шум и реплики.) Кой ще поеме отговорността за отсъстващото законодателство?
Може ли да подканите колегите да не ме репликират, докато говоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, не репликирайте господин Жаблянов!
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не Ви чух.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не, не, за мен чух.
Може да ги помолите все пак?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Помолих ги, помолих ги.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Относно част от бележките от залата, които вземам предвид не за друго, а защото някои от тях са разумни.
Това, което трябваше да направи днес, струва ми се, Народното събрание – да насрочи извънредно заседание, макар и за събота, макар и за неделя; да изчакаме Министерският съвет, експертите от министерствата да подготвят законодателни и нормативни изменения, които да бъдат в съзвучие с другите нормативни актове. Това, което правим днес, е едно PR упражнение, а на всичкото отгоре това, с което започваме, и тук се позовавам на изказването на моя колега Антон Кутев, това, с което започваме, е Наказателният кодекс!
Уважаеми колеги, имаше призив – може би отпреди около седмица, на Световната здравна организация за отношението към болните. Болните не са закононарушители, не са престъпници (шум и реплики), те са хора, наши съграждани, които се нуждаят от състрадание и помощ. Не може Народното събрание да започва с изменение в Наказателния кодекс, затова че някой избягал от болницата. Някой се е уплашил и е избягал от болницата и за пет години влиза в затвора! Това пише в Наказателния кодекс. (Шум и реплики.)
Това, което предлагате, уважаеми колеги, не са най-добрите мерки, които би следвало нашето Народно събрание да вземе днес. Мерките се предлагат в резултат на създадената извънредна обстановка, хаоса в законодателната и в изпълнителната власт, предизвикан от мнозинството. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кутев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 054-01-22, внесен от Анна Василева Александрова и група народни представители на 13 март 2020 г.
Гласували 168 народни представители: за 167, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Госпожо Александрова, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание току-що гласуваният законопроект на първо четене да бъде подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Александрова.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 168 народни представители: за 167, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Закон за изменение на Наказателния кодекс“.
Имам процедура.
Тук да бъде направена редакционна поправка: да се чете „Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс“.
„Параграф единствен. В чл. 355 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата „наредба“ се добавя „правила или мерки“, а думите „с пробация или с глоба от сто до триста лева“ се заменят със „с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Редакционна поправка бих искала да направя:
„В чл. 355 се правят следните изменения и допълнения:“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, започваме да гласуваме.
Първо, подлагам на гласуване редакционната поправка в наименованието на Закона.
Гласували 163 народни представители: за 163, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване допълнението, което направи госпожа Александрова в параграф единствен: „В чл. 355 се правят следните изменения и допълнения:“.
Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване наименованието с гласуваната редакционна поправка и параграф единствен със съответното допълнение.
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Уважаеми колеги, разпратила съм до всички министри писма със съответните предложения от тях за законодателни инициативи. Очакваме такива предложения от тях до понеделник.
Имайте готовност във вторник за извънредни комисии по съответните теми, които ще ни зададат министрите.
В сряда, 18 март 2020 г., от 9,00 ч. ще имаме редовно пленарно заседание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 17,35 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин


Секретари:
Станислав Иванов
Юлиан Ангелов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на омбудсман





    Последни заседания