Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 2 юни 2017 г.
Открито в 9,01 ч.
02/06/2017
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: заместник-председателите Цвета Караянчева и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Николай Александров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Преди да преминем към Парламентарния контрол, има съобщения:
„Уважаеми господин Главчев, на свое редовно заседание, проведено на 31 май 2017 г., Комисията по бюджет и финанси, в изпълнение на чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, избра от своя състав постоянно действаща Подкомисия по отчетност на публичния сектор.
Подкомисията се състои от шест народни представители и е в следния състав: председател – Диана Иванова Йорданова, членове – Евгения Даниелова Ангелова, Дора Илиева Янкова, Николай Веселинов Александров, Сергей Манушов Кичиков, Кръстина Николова Таскова.
Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси.“
На 26 май 2017 г. с вх. № 711-00-2 в Народното събрание е постъпил Доклад за финансовото управление и контрол и вътрешния одит във Висшия съдебен съвет за 2016 г. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че:
1. в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и т. 4 от Решение № 829/30.09.2016 г. на Министерския съвет със своя заповед е организирал участието на военен кораб – фрегата „Дръзки“, от 11 до 30 октомври и е разрешил изпращането и провеждането на съвместна подготовка в състава на Постоянната военноморска група на НАТО от 31 октомври до 21 ноември 2017 г., включително данните за преход в района на Средиземно море. В изпълнение на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са уведомени компетентните държавни органи;
2. в изпълнение на Плана за подготовка на Щаба на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната през 2017 г. в периода от 7 до 16 юни 2017 г. ще се проведе летателна тренировка „Балкан Спартан – 2017“.
Уведомленията са постъпили на 1 юни 2017 г. с вх. № 703-09-10 и вх. № 703-09-11 и са предоставени на Комисията по отбрана.
Новопостъпили питания за периода от 26 май до 1 юни 2017 г.:
Постъпило е питане от народния представител Антон Константинов Кутев към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно кадровата политика на правителството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 юни 2017 г.
Постъпило е питане от народния представител Красимир Христов Янков към Валентин Радев – министър на вътрешните работи, относно създаване на функционален модел и политика за изпълнение на основните задачи на МВР. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 юни 2017 г.
Госпожо Захариева, заповядайте за декларация от името на парламентарна група.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): „Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Днес е 2 юни – Ден на Ботев. Денят, който ни напомня, че всички ние сме длъжници. Ден, който ни припомня, че за нас, българите, има думи, които носят огромна сила – чест, достойнство, правда, свобода. Те са белязали миналото ни, с тях са извезвани знамената ни, с тях са изричани кръвни клетви, с тях на уста достойни мъже, жени и деца са посрещали смъртта и са прекрачвали в безсмъртието, откъдето ни гледат днес с тези същите думи в очите!
Затова днес, уважаеми народни представители, на паметния и свят ден, не е достатъчно да си спомним за тях. Мълчанието за почит и венците не изкупуват тяхната саможертва. Денят на Ботев е ден, който ни напомня, че сме длъжници пред тях и пред светлите идеали, които те следваха. Този ден ни напомня, че Родината, за чието име те вписаха своите имена в историята, е необятна. Тя обхваща територията, държавата, миналото, настоящето и всеки един от нас няма как да се скрие зад нечий чужд гръб, защото непрекъснато сме под мълчаливите погледи на стотиците загинали за свободата на България.
Всеки от нас, уважаеми колеги, определя облика й и от нас зависи тази частица от планетата ни да е чиста и красива, а името България да ни кара да изправяме гордо глави.
Уважаеми колеги, днес се прекланяме пред героизма. Той идва с мириса на кръв, със звука на стонове и юнашки песни, на вдовишки плач и детски смях. Той идва със спомена за гордо вдигнатото срещу смъртта Ботево чело, малко след като този титан е коленичил ниско на брега на Дунав за най-святата си целувка – тази с Родината.
Днес миналото ни говори. Големите коленичат ниско само пред нея – пред България! Не искат нищо и дават всичко!
И ако днес обръщаме поглед назад, то е, за да усетим със сърцата си, че, като потомци на велик и юначен народ, ние сме благословени с най-високата мисия – да бъдем българи всяка минута, да бъдем българи с всяка своя мисъл и постъпка, да заставаме зад своите решения, водени от мисълта за България! И не всеки за себе си, а заедно всички да чертаем пътя на нейното бъдеще.
Дълбок поклон пред паметта на героите!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Христов, заповядайте за декларация от името на парламентарната група „БСП за България“.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес е 2-ри юни. След малко, след може би три часа отвън ще завият сирените. Някои ще спрат, може би по инерция, други ще спрат от куртоазия, трети ще спрат, но мислите им ще продължават да се движат по дреболиите на днешния ден, четвърти няма да спрат, и те ще бъдат много. За тях този ден се е превърнал просто в ден на празни куртоазии. Те не виждат смисъла да участват в това мълчаливо преклонение.
Знаете ли, когато повече хора спрат да спират, това означава едно: безразличие към общата ни съдба. Държави и народи са си отивали много често не поради войни, не поради нашествия, не поради някакви катаклизми. Преди да се случи това, те са си отишли вътрешно, духовно. Държавите и народите са си отишли от безразличие.
Днес е 2-ри юни и трябва да си помислим, че безразличието, с което ние с широко затворени очи гледаме как изтича нашата страна, трябва да ни напомня няколко неща. С широко затворени очи, изпълнени с безразличие ние виждаме как България изтича. Изтича времето на България, историческото време. Изтича с всяко читаво дете, което заминава през Терминал 2 и никога не се връща. Изтича с бабите, които отиват да гледат внучетата си оттатък Океана, не могат да се разберат на общ език, защото тези деца вече не го говорят. Изтича с поредното затворено пустеещо село, изтича със затворените очи на нашите баби и дядовци, родители, които изградиха тази страна с „двадесет стотинки трудов ден“, както казваше поетът Пеньо Пенев.
Нашата страна изтича поради простата причина, че ние не виждаме ценност в нея. Тази страна изтича, поради простата причина, че ние с широко затворени очи виждаме как нашите отношения са се превърнали в отношения на врагове. Както казваше голямата българска писателка Свобода Бъчварова: „Милост няма между българите“, затова ни изтича страната.
Нашата страна изтича поради това, че нямаме обща идея и обща цел. Нашата страна изтича с 40-те процента функционална неграмотност, а другите 60% са с различна степен на неграмотност вече. Страна, която се е гордеела с това, че човекът ще продаде най-милото си, за да си изучи децата, в момента се гордее с това, че децата му все още могат да пишат на някакъв език. Страната ни изтича с това, че днес на 2-ри юни голяма част от нас не се виждат в една общност.
Когато завият сирените след малко, те се опитват не просто да разкъсат дебелата пелена на човешкото ни безочие, те раздират тъмата на историята и от процепа на вечността започват да дефилират сенките на нашите велики живи мъртъвци: на Ботийов – 28-годишен младеж, останал завинаги там горе на Вола; на Бенковски; на Каблешков – 19-годишно момче; на Цанко Дюстабанов; на Георги Кондолов, който преди да умре, е казал на четата си: „Отрежете ми главата и ме заровете тук, а отгоре играйте хоро, та да не може душманинът да разбере къде е гробът ми!“. Представете си каква антична трагедия е това!
Това е времето, когато сирените дефилират и нашите велики мъртъвци ни гледат от вечността.
Преди известно време един умен човек, понастоящем пазач в Софийския университет, ми каза следното: „Пътувах от София до Варна с нощния влак и гледах светлинките на България – тъмнина и тук-таме блещукаше по една светлинка. България ми приличаше на войската на Самуил: слепци с очи и тук-таме по някой виждащ“.
Когато след малко зареват сирените, уважаеми колеги, замислете се! В храма на собствената си съвест, който я има де, че когато ни гледат, от една страна ни гледат великите наши вечно живи мъртви, които ни задават изпитателно въпроса: „Ние склопихме очи, за да отворим очите на България!“. От другата страна сме ние, от нас зависи дали няма да затворим очите на тази България, или отново ще я изведем на нейния път. Едно нещо запомнете: 2-ри юни не е дата, 2-ри юни трябва да бъде всеки ден. Благодаря Ви. (Бурни ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Писмени отговори от:
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков към народния представител Любомир Бонев;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Николай Петров на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
- писмен отговор от министъра на културата Боил Банов на въпрос на Ахмед Ахмедов;
- писмен отговор на министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- писмен отговор от министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- писмен отговор на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на народния представител Ирена Анастасова;
- писмен отговор от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Красен Кръстев;
- писмен отговор на министъра на земеделието и храните Румен Порожанов на два въпроса от народния представител Светла Бъчварова;
- писмен отговор на министъра на образованието Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Петър Витанов;
- писмен отговор на министъра на образованието Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Петър Петров;
- писмен отговор на министъра на земеделието и храните Румен Порожанов на въпрос от народния представител Петър Петров;
- писмен отговор от министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Петър Христов Петров;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Николай Петров на два въпроса от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Николай на въпрос от народния представител Георги Гьоков.
Преминаваме към първия въпрос от днешния парламентарен контрол към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Иво Ангелов Христов относно намерени стари неизбухнали боеприпаси в район „Тракия“ на град Пловдив.
Заповядайте, господин Христов, да развиете въпроса си.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! На 2-ри май при изкопни работи в Пловдивския район „Тракия“ около блок 244 беше открит първия авиоснаряд, в следващите два дни броят на подобни боеприпаси достигна 10.
В първите часове МВР и местната власт реагираха адекватно, като евакуираха живеещите, а сапьорската група, която беше изпратена там, се справи професионално. За последващите действия на органите обаче не може да се каже същото. Повече от 48 часа нямаше коментар на ситуацията от компетентно лице. Около 250 пловдивчани преживяха няколко евакуации и точно преди празниците стана ясно, че няма специализирана техника, с която районът да бъде щателно обследван.
Известно е, че тази част от жилищния комплекс е била авиационно поделение към ВВС, поради което съмненията, че може да има още загробени бомби, са основателни. Хората се страхуват за живота на децата си, които играят в зелените площи на междублоковите пространства.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос е следният: имаше ли връзка с Министерството на отбраната във връзка с този случай? Искана ли е помощ от Министерството на отбраната и под каква форма? Разполага ли българската войска с налична техника и човешки потенциал за незабавно реагиране в подобни критични ситуации, за да гарантира живота и здравето на българските граждани? Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
За отговор – вицепремиерът Красимир Каракачанов.
Заповядайте, господин Каракачанов – три минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Христов, стъпих в длъжност на 4-ти и това беше първата информация, която получих от дежурния – за този случай в район „Тракия“.
По отношение на откритите бойни припаси при извършване на изкопни работи в близост до блок 244, жк „Тракия“, град Пловдив, на 3 и 4 май са отправени две искания от Министерсвото на вътрешните работи към Министерството на отбраната за изземване и обезвреждане на невзривени бойни припаси. В резултат на тези искания е активизирано формирование за неутрализиране на невзривени бойни припаси, дислоцирано в град Пловдив. При изпълнение на специализираните дейности на 3 и 4 май са открити общо 10 бойни припаси, както Вие казахте, от различен вид и калибър, които са унищожени на специализирани войскови полигони извън рамките на града.
Във връзка с поставения от Вас въпрос: дали Българската армия разполага с налична техника и човешки потенциал за незабавно реагиране в подобни критични ситуации, Ви информирам, че съгласно Заповед от общ характер № 35 от 14 януари 2016 г. на министъра на отбраната е определен броят на формированията за неутрализиране на невзривени бойни припаси и районите им на отговорност на териториален принцип, съобразно тяхната дислокация. Посочените формирования са преминали специализирано обучение и разполагат с необходимото оборудване и екипировка за изпълнение на възложените им задачи.
Съгласно План на Министерството на отбраната за защита при бедствия № 39/9 от 27 юли 2012 г. формированията за овладяване и преодоляване на последствията от бедствия от състава на Въоръжените сили на Република България поддържат постоянна готовност за изпълнение на задачи по разузнаване, транспортиране, унищожаване на невзривените бойни припаси, открити на територията на страната, извън териториите на войсковите полигони, райони и обекти.
Между другото, редовно има подобни сигнали от страна на Министерството на вътрешните работи – действа се почти мигновено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Реплика – господин Христов, заповядайте.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора. Аз лично не се съмнявам във Вашата компетентност и добро желание. Въпросът е дали е обследван достатъчно добре районът и има ли опасност от допълнителни разкривания на такъв тип боеприпаси? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Христов.
Дуплика – вицепремиерът господин Каракачанов.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Христов, в района на жк „Тракия“ в град Пловдив към момента подобна информация за опасност от откриване или проблеми с подобни боеприпаси няма постъпили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Преминаваме към втори въпрос от народния представител Петър Бойков Витанов относно финансовото състояние на „Военно издателство“.
Заповядайте, господин Витанов, да развиете въпроса си.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Заместник министър-председател, колеги! Въпросът ми, господин Министър, е свързан с финансовото състояние на „Военно издателство“. По времето, когато управител на „Военно издателство“ е Драгомир Петков, се преустановяват плащанията към Националния осигурителен институт. Защо тогавашният управител го е допуснал, само той би могъл да каже, но това е, меко казано, недопустимо. По този начин към НОИ се трупат дългове, а от там се предприемат съответните законови процедури и от края на миналата година запорират сметките на Дружеството. Тук трябва да се отбележи, че „Военно издателство“ е 100% държавна собственост, с принципал министърът на отбраната.
В началото на месец ноември тогавашният министър на отбраната Николай Ненчев уволнява Драгомир Петков и на негово място е назначен Николай Гусев. Тази промяна не води до положителен резултат и от месец декември служителите на „Военно издателство“ не получават трудовите си възнаграждения. Спорадично им се заплащат частични аванси, които не представляват и половината от онова, което им се полага като работна заплата.
В началото на месец март 2017 г. служебният министър на обраната Стефан Янев уволнява Николай Гусев и назначава за управител Николай Русатев. Въпреки промяната, „Военно издателство“ продължава да е със запорирани сметки и служителите продължават да бъдат без заплати.
В тази връзка, господин Министър, бих искал да Ви попитам: какви мерки сте предприели като принципал на това търговско дружество – да бъде то стабилизирано и служителите му да получават полагащите им се трудови възнаграждения? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Витанов.
За отговор – Красимир Каракачанов, заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната.
Заповядайте, господин Каракачанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Витанов, с Протокол № 3626 от 27 февруари 2017 г. на министъра на отбраната, в качеството му на управляващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Военно издателство“, е избран Николай Георгиев Расате за управител на търговското дружество. С него е бил сключен договор на 27 февруари 2017 г., в сила от 8 март 2017 г., за възлагане на управление на еднолично дружество с ограничена отговорност „Военно издателство“ ЕООД – София. Съгласно договора управителят отговаря за оперативното управление на дружеството.
След запознаване с докладна записка с регистрационен № 23-0210 от 11 май 2017 г. на директора на дирекция „Отбранителна аквизиция“, в която е констатирано, че дружеството е във влошено финансово състояние, и тъй като към момента не се предвижда план за преструктуриране на капитала, разпоредих управителят на „Военно издателство“ ЕООД да представи писмен план за бъдещото развитие на дружеството и да посочи конкретни мерки за финансовото му стабилизиране.
Само ще Ви спомена някои цифри. Състоянието на „Военно издателство“ от години е изключително критично. Задълженията на „Военно издателство“ към 31 март тази година са 1 млн. 4 хил. лв. Само за първите три месеца на 2017 г. счетоводната загуба на издателството е 69 хил. лв. Проблемите тук са няколко, поне доколкото аз ги познавам, но, пак казвам, възложил съм на сега изпълняващия, той не е сменен, управител на „Военно издателство“ да изработи план за подобряване на финансовото състояние, включително и въпроса, който Вие поставяте, за да могат служителите да си получат заплатите.
Мисля, че мениджмънтът на това дружество трябва да се подобри. То се занимава изключително основно с издаване на литература. При положение че в структурите на Българската армия има още две издателски структури – Военна академия и Картографията в Троян, на практика се получава един вид вътрешна конкуренция в самото Министерство на отбраната, което, както сам разбирате, няма как да води до положителни резултати. Моето лично виждане е, че трябва да се търси механизъм за обединяване на тези дейности, за да може с дейността си една издателска дейност, без значение дали ще остане във „Военно издателство“, или в някоя от другите две структури, поемайки дори необходимите за отпечатване материали, свързани с дейността на Министерството на отбраната – устави, правилници и всякакви други неща, да може да се самоиздържа.
В тази ситуация положението хич не е добро. Към „Военно издателство“ години наред има апетити по отношение на имот, намиращ се в центъра на София. Мога да Ви уверя едно – няма да позволя тази сграда да бъде приватизирана или под формата на задължения да ни бъде взета. Това е изключително ценен имот в центъра на София и няма да бъде позволено той да приключи по начин, по който приключиха, за съжаление, много други имоти на нашето Министерство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Господин Витанов, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Госпожо Председател! Уважаеми господин Заместник министър-председател, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Разбирам, че състоянието все още продължава да бъде критично. Може би трябва да се предприемат серии от мерки, които да позволят оздравяването. Може би една от мерките трябва да включва усилията на Министерството на отбраната да подпомогне „Военно издателство“ да сключи споразумение с НОИ с цел да се вдигне запорът, да започне да работи и да се разплати със служителите си. Нещо повече, Вие споменахте за акциденциите, но като министър бихте могли директно да възлагате поръчки на „Военно издателство“ и по този начин да подпомогнете неговото стабилизиране.
Доколкото съм информиран, сега 100% от акциденцията на Министерството на отбраната – именно всички печатни материали, които изразяват ведомствената идентичност, отиват в печатницата в Министерството в Троян. Би могло част от тази акциденция да се дава и на „Военно издателство“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Витанов.
За дуплика – господин Вицепремиер. Не желаете.
Следващият въпрос отново е от господин Петър Витанов относно становище на Министерството на отбраната за предстоящата среща на високо равнище на НАТО в Брюксел.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател, колеги! Въпросът ми е провокиран от проведената на 25 май 2017 г. среща на високо равнище на НАТО в Брюксел и е следствие от противоречивите послания на предишното правителство по изключително важния въпрос за националната сигурност – за засиленото предно военно присъствие, включително и в акваторията на Черно море.
Както е известно, на предходната такава среща през 2016 г. във Варшава бе взето решение да се засили военното присъствие в страните от Източна Европа, граничещи с Русия, вследствие на което станахме свидетели на мащабни военни учения, на разполагане на бойни единици в прибалтийските страни, Румъния, Полша, на „Ер полисинг“ – нови координационни центрове и прочие инициативи, свързани с непознати за времето след Студената война струпвания на сухопътни и военновъздушни сили на разделителната линия на държавите на НАТО и Русия.
Българската страна изпрати и продължава да изпраща противоречиви сигнали към своите съюзници.
По време на предишното правителство Борисов 2, президентът, външният министър и премиерът се противопоставиха на позицията на тогавашния министър на отбраната господин Ненчев за създаване на съюзнически флот съвместно с Румъния и Турция, макар че на всички ни е ясно, че такава позиция не може да бъде защитавана от един министър без санкцията на общо решение на изпълнителната власт.
В лабиринта на тези противоречиви сигнали новото правителство все още не е излязло със становище по този въпрос, а знаем, че НАТО е организация, която държи да се изпълняват нейните решения, защото се вземат с консенсус от всички страни. Българското правителство не само че не е разгледало този въпрос, но то не е информирало Четиридесет и четвъртото народно събрание и съответните комисии за своята позиция.
Затова въпросът ми към министъра на отбраната е: настоящото правителство има ли ясно решение, ясна позиция за изпълнение на решението на НАТО за засилено военноморско присъствие и към какъв вариант на осъществяване на това решение се придържа? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Витанов.
За отговор – вицепремиерът Каракачанов.
Заповядайте, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Витанов, цитирайки случая от предишното правителство, Вие знаете, че министър-председателят Борисов тогава реагира остро, даже бих казал изключително остро на подобни инициативи, които не бяха плод на решение на тогавашното правителство. Знаете, че включително и аз тогава в качеството си на народен представител съм задавал този въпрос. Мисля въпроса със случая в миналия парламент за изяснен.
Относно решението на НАТО за адаптивно предно присъствие в Черноморския регион – то отразява приоритетите в националната ни позиция по въпроса. Те са фокусирани в изграждането на силна колективна отбрана и възпиране, повишаване на сигурността и балансирано предно присъствие на сили на Алианса по източния фланг и в региона на Черно море. Това присъствие не е постоянно, а се извършва периодично чрез участие в учения и тренировки.
Една от другите цели е създаване на стабилност в периферията на НАТО и справяне с бежанската криза. Засиленото и адаптивно военноморско присъствие в Черно море се свежда до планирани посещения на пристанища и участие в съвместни учения и тренировки на кораби от състава на Постоянните военноморски сили на Алианса и отделни страни – членки на НАТО, на доброволен принцип и при стриктно спазване на ограниченията, залегнали в конвенцията от Монтрьо. Подчертавам – присъствието на чужди военни кораби извън черноморските страни се основава единствено на Споразумението от Монтрьо. Всички утвърдени мерки, адаптирани към особеностите на Черноморския регион са отбранителни, пропорционални и в отговор на силно променената среда за сигурност. В НАТО никога не е поставян на дневен ред въпросът за създаване на съвместна флотилия от черноморските страни – членки на Алианса. Такава опция не е разглеждана и в рамките на действащите регионални инициативи, в които участват трите съюзни държави – България, Румъния и Турция. Адаптираното предно присъствие на НАТО в Черно море не съдържа по никакъв начин решение за подобна национална, многонационална флотилия измежду черноморските страни на Алианса. Това отразява и нашата национална позиция по този въпрос.
Убеден съм, че засиленото военно-морско присъствие на сили на НАТО ще допринесе за повишаване на колективните способности за отговор при кризи, включително и реагиране при необходимост от пресичане на нелегални бежански потоци през акваторията на Черноморския регион.
Мисля, че по този начин отговорих на Вашия въпрос за създаването на подобна флотилия на страни – членки на НАТО, насочено срещу трети страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми Вицепремиер.
За реплика – господин Витанов. Заповядайте.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Вицепремиер, аз си спомням, че в качеството си на заместник-председател на Комисията по отбрана Вие също се противопоставихте на идеята за създаване на този общ флот, но в репликата бих искал да засегна още една тема, обект на разискване на срещата в Брюксел, която е естествено продължение от срещата – а именно покриване на финансовите критерии от Уелс и отделянето на 2% от брутния вътрешния продукт за отбрана. Това е абсолютно в съответствие с Вашите намерения и програма.
Любопитен съм – по какъв начин виждате реализацията на тази програма, след като само преди няколко дни финансовият министър Горанов обяви, че не възнамерява да актуализира бюджета за тази година и да отдели повече пари за армията, а и през следващия 3-годишен прогнозен период не възнамерява да отдели по-висок процент от брутния вътрешен продукт за повишаване на отбранителните способности? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Витанов.
За отговор – вицепремиерът господин Каракачанов. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Господин Витанов, вчера на закрито заседание на Комисията по отбрана докладвах подробно за срещата на 25 май в Брюксел на държавните ръководители на страните – членки на Алианса. Мога само да кажа, че това е наш ангажимент – говоря за двата процента от брутния вътрешен продукт. Това е ангажимент, поет през 2014 г. в Уелс. Не съм съгласен с Вашето мнение, че финансовият министър се противопоставя на това. Ние имаме ангажимент до края на тази година. Това е позиция, взета от българското правителство буквално десет дни преди да участваме на срещата на 25 май в Брюксел. Темите бяха две. Едната е за два процента от брутния вътрешен продукт на страните – членки, и втората тема беше за присъединяване на НАТО към антитерористичната коалиция срещу ИДИЛ. Това бяха двете теми, които бяха обсъждани.
Вчера докладвах на Комисията по отбрана за проведените разговори в тази посока. Ще ви информирам, че десет дни преди тази среща имаше позиция, изработена от съвместна работна група – Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, службите за сигурност, Президентството, Външното министерство. Тази позиция беше приета от българското правителство и беше представена от президента, който водеше делегацията на 25 май 2016 г.
До края на годината ангажиментът, който имаме като правителство, е да бъде изработен Национален план с разчети за периода до 2024 г. – кога ще достигнем тези два процента.
Ще Ви информирам, че някои от страните членки остро поставят въпроса, че те отделят многократно повече средства за Алианса и за отбрана, отколкото други страни членки. Това е въпрос, който се дискутира и ще продължава да се дискутира, докато не се изпълни общото решение от Уелс от 2014 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Преминаваме към последния въпрос от народния представител Димитър Бойчев Петров относно политиката на Министерството на отбраната за възстановяване работата на Болницата за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в Поморие.
Заповядайте, господин Бойчев, да развиете въпроса в рамките на две минути.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, съгласно Решение № 996 на Министерския съвет от 17 ноември 2016 г. правото за управление на Болницата за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в Поморие – на тъй нареченият „Военен санаториум“, е отнето от Военно-медицинската академия – София, поради отпаднала нужда за ведомството и тя е предоставена на Министерството на отбраната. Със същото решение имотът е обявен за частна общинска собственост и правото на собствеността върху него и върху движимите вещи – частна държавна собственост, са внесени като непарична вноска в капитала на Многопрофилната болница за продължително лечение и рехабилитация „Вита“ ЕООД – Велинград.
От началото на месец февруари 2017 г. досега Санаториумът е затворен, а служителите му – над 70 души, са освободени от работа. На 2 февруари в сайта на Министерството на отбраната е публикувано съобщение, цитирам: „Ръководството на Министерството на отбраната твърдо декларира, че няма да допусне продажбата на имота и ще запази предназначението на лечебното заведение. Нито един от освободените цивилни служители, който желае да работи, няма да остане без работа“. Три месеца и половина по-късно това все още не се е случило. Базата на Санаториума е неподдържана и затворена.
Предвид изложените по-горе факти, въпросът ми е: каква ще бъде политиката на Министерството на отбраната за възстановяване на работата на Болницата за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в Поморие и с какви срокове ще се ангажирате евентуално за нейното отваряне и продължаване на работата й? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев.
За отговор – вицепремиерът Каракачанов. Заповядайте да отговорите на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Бойчев, в изпълнение на Решение на Министерския съвет, Вие споменахте номера – № 996 от 17 ноември 2016 г., в сила от 2 февруари 2017 г. са извършени следните дейности:
- извършено е приемане на имота от Министерството на отбраната, като същият е заведен в баланса на ведомството;
- приета е експертна оценка на дълготрайните материални активи, недвижимия имот и движими вещи, предмет на решението;
- издаден е Акт за частна държавна собственост № 7911 от 10 май 2017 г. от областния управител на град Бургас;
- в община Поморие са внесени документи за издаване на данъчна оценка на имота по новия акт;
- в службата по „Геодезия, картография и кадастър“ в град Бургас е внесено искане за издаване на скица, в която да се отрази новият акт за частна държавна собственост.
След окомплектоване на цялата документация ще бъде изготвен протокол от мен в качеството ми на управляващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на Многопрофилната болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация „Вита“ – град Велинград, за увеличаване на капитала с нестопанска вноска. Управителят на Многопрофилна болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация „Вита“ – град Велинград ще внесе изискуемите документи в Търговския регистър при Агенцията по вписвания за увеличаване на капитала.
Едва след посоченото увеличаване ще бъде възможно Болницата – санаториум в град Поморие да започне организационната си дейност, включително със запазване на персонала, който е работил там.
По отношение на ангажимента на Министерството на отбраната със срокове за възстановяване работата на Болницата санаториум в град Поморие, следва да имате предвид, че част от процедурите са в пряка зависимост от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса. Това беше, между другото въпрос, който е един от най-спешните, който беше поставен още с назначаването на заместник-министрите. Един от заместник-министрите извика управителя на „Вита“ и истината е, че средствата, с които разполагаме за извършване на ремонтните дейности, са недостатъчни и търсим вариант, при който действително болницата, работейки да може да покрива и заплатите на хората, които са ангажирани там. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер.
Господин Бойчев – за реплика.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви за отговора, господин Министър.
Виждам, че сериозно сте се ангажирали с този казус, но сами разбирате, че е доста притеснително – тези 70 човека са освободени и вече предполагам са си намерили друга работа, евентуално. Знаете колко е важно квалифициран персонал да остане да работи там, където е работил дълги години.
Има още едно нещо, което по моя информация, лично мен ме притеснява, че когато Военният санаториум преминава в Многопрофилна болница „Вита“ ЕООД – град Велинград, той губи правото да работи по пътеки на НОИ, а това е била една от основните възможности за дейността и финансирането на това лечебно заведение. Това също е доста притеснително. Ако не може да работи по НОИ – как ще изпълнява в пълнота функциите си? Благодаря Ви за отговора. Надявам се колкото може в по-кратки срокове да възстановим дейността на болницата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
За дуплика, господин Вицепремиер? (Заместник министър-председателят Красимир Каракачанов не желае да ползва дуплика.)
Да благодарим за участието на заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната господин Красимир Каракачанов.
За декларация от името на група „Обединени патриоти“–господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, господин Заместник-председател на Министерския съвет и министър на отбраната!
Декларация по повод 2 юни – Деня на Ботев:
„Жив е той жив е“ може да изрази накратко всичко, което ще кажем днес. Началната строфа на отпечатаната през 1873 г. във вестник „Независимост“ поема „Хаджи Димитър“ е част от това, което разбираме под поетично наследство на Христо Ботев. Двойно утвърдителната форма на посланието е поетично отрицание на смъртта и в контекста на историческата епоха се отнася за легендарния подвиг на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. Подвиг, който самият автор ще повтори три години по-късно, превръщайки собствената си поезия в житейско предсказание.
Земният живот на Христо Ботьов Петков започва на Рождество Христово – 25 декември 1847 г. в дома на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева в град Калофер и завършва на 20 май 1876 г. на връх Камарата в Стара планина. Между тези две дати е заключен земният живот на поета, който се измерва на 28 години 4 месеца и 25 дни.
Често пъти забравяме, че Ботев напуска този свят на една възраст, която се определя по-скоро като младежка и в никакъв случай не кореспондира с монументалното присъствие на героя в живота на българите до ден-днешен. Отгледан, образован и възпитаван под сянката на големия български възрожденски деец даскал Ботьо Петков младият Христо напуска родния Калофер през 1863 г., за да продължи своето образование във Втора одеска гимназия, едва на 16 години.
Заминаването му за Одеса е началото на самостоятелната биография, която само в рамките на 13 години ще бъде наситена с поетични, литературни, обществени и революционни събития, завършили с един легендарен подвиг, без аналог в историята.
В кратките години на своето пътуване сред живите, авторът на „Хаджи Димитър“ ще посещава, пребивава и живее в различни места, които днес ни звучат твърде различни и далечни. Неговата жизнена траектория може да бъде географски очертана от Калофер и Карлово през Одеса, село Задунаевка, Бесарабия, Букурещ, Браила, Александрия, Измаил, Галац, Гюргево до Врачанския балкан. Днес споменатите имена се намират в четири държави – България, Румъния, Молдова и Украйна и трудно можем да си представим свободното движение на един младеж, който е студент по медицина, учител, печатар, публицист, издател, поет и революционер. Тази съвременна представа за пространството на Ботев е много различна от историческата действителност.
Всъщност, където и да пътува, той винаги се намира сред българи и представлява част от българското културно, политическо и революционно общество.
От изоставената вятърна мелница в покрайнините на Букурещ, където споделя глада и студа с Апостола на свободата, през българските училища в Задунаевка, Измаил и Букурещ, печатницата на Любен Каравелов, българското книжовно дружество, Ботев работи и живее с една голяма част от българския духовен елит на ХIХ век. В неговата житейска орбита гравитират имена като Васил Левски, Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Жельо Войвода, Георги Странски, Добри Войников, Христо Георгиев.
Краткият живот на поета често пъти е сравняван с преминаването на комета в тъмното небе, кратък блясък, бързо изчезнал в мрака, но оставил незабравим спомен с величието и красотата на гледката си. Тази поетична метафора има своето основание, защото неговите съвременници и техните наследници не спират да откриват отново и отново живия Ботев и до ден днешен.
Във водовъртежа на българската история поетът революционер е обект на непрекъсната борба за обсебване, за пришиване на неговия лик към едно или друго партийно знаме, за превръщането на спомена в свещен символ, даващ историческа легитимност на победилите в битката за Ботевото име.
Обсебването всъщност представлява причисляване на мъртвия в редиците на живите, но само на част от живите. Ботев е наш, излъчва внушението, че той е жив и крачи в определените от политическата доктрина редици под светлото знаме на партията. Този идеологически моделиран прочит за паметта на героя достига своя апогей в годините на тоталитарния режим, когато от научните публикации до масовата пропаганда Ботев е причисляван ни по-малко, ни повече към предтечите на научния социализъм в България.
Една от най-забележителните критики на комунистическия наратив за героя е излязла от забележителното перо на писателя- дисидент Георги Марков.
На 2 юни 1976 година, точно преди 41 години, Марков написва своето забележително писмо до Христо Ботев. Избраната форма на произведението, което може да определим като белетристично есе, е „Писмо до мъртвия“, с когото може да се разговаря, да се спори и дори поучава като жив.
Основният въпрос на Марков към Ботев е въпросът: Не се ли чувстваш виновен? Не смяташе ли, че трябваше да се постараеш да останеш жив и да избягаш от куршума, който чакаше на Враца? Не смяташ ли, че трябваше да откажеш да снабдиш синовете на Лойола и братята на Юда с толкова важната и толкова полезна легенда за Христо Ботев – казва Марков. Това е въпросът за живота и саможертвата на героя, която създава легенда, удобна на наследниците за прикритие на собствените им грехове.
Марко емоционално възкликва: „Защото нека още веднъж повторя: „Те, които се кланят пред твоя ореол, не биха оставили жив нито един, който малко им напомня за теб. И ето, че куршумът, който пронизва челото ти, продължава да свисти в своя злокобен полет вече 100 години и да пронизва много други чела“ – край на цитата.
Пишейки тези редове Георги Марков не може да знае, че му остават още две години, три месеца и девет дни живот, и че неговите думи по подобието на Ботев ще се превърнат в пророчество за собствената му съдба. Куршумът, технологията и подробностите в неговия случай са малко по-различни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михов.
Продължаваме с парламентарен контрол.
Питане към министъра на вътрешните работи господин Валентин Радев от народните представители Димитър Бойчев и Диана Димова Саватева относно отговорността на МВР за обезпечаване на летния туристически сезон.
Заповядайте, господин Бойчев, три минути имате да развитие питането си.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Като представители на Черноморския регион, по-специално на Бургаски многомандатен район, където голяма част от икономиката е свързана с туристическата индустрия, която в последните години има доста сериозен ръст като част от брутния вътрешен продукт на държавата, приоритет за нас е запазване на този ръст и гарантиране на спокойствието на туристите, които са ни посетили, за да има предпоставка те да се върнат в нашата страна.
Всяко лято голяма част от криминалния контингент – ние сме притегателен център на този криминален контингент както от вътрешността на страната, вече има и случаи на международни криминално регистрирани престъпници, които извършват престъпления на територията на туристическите комплекси, на територията на черноморските градове, сме много атрактивни поради спецификата на нашия регион.
Въпросът ми към Вас е: каква е готовността на структурите на МВР за предстоящия летен туристически сезон? Планирате ли промени в модела на работа на областните дирекции на МВР по Черноморието, за да има по-ефективно противопоставяне както на уличната, така и на организираната престъпност? Достатъчно ефикасен начин за подсилване на състава и обезпечаване на сезона ли е командироването на полицаи от вътрешността на страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев.
За отговор – министърът на вътрешните работи, господин Радев.
Заповядайте, господин Радев, за отговор – пет минути.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Саватева, уважаеми господин Бойчев, през последните години по време на летния туристически сезон беше утвърден добре работещ модел за работа в трите областни дирекции на Черноморието – Добрич, Варна и Бургас.
Към настоящия момент има създадена организация работата на полицейските органи да продължи по този модел, защото това са добри практики, спомагащи за висока степен на опазване обществения ред в курортните ни селища.
Имаме изготвен план за дейността на МВР по опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и осигуряване на пожарна безопасност в курортните комплекси и туристическите райони през летния и зимния сезон на 2017 г. и 2018 г. Ще продължим работата с Междуведомствения координационен център, в който участват представители на Националната агенция по приходите и други структури за контрол на незаконната търговия и основни противодействия на контрабандата с акцизни стоки.
Поетапно ще командировам общо 946 държавни служители – точно с 80 повече от миналата година, с полицейски правомощия, в това число служители на „Охранителна полиция“, „Криминална полиция“, „Икономическа полиция“, разследващи полицаи. От тях в помощ на областната дирекция на Бургас са 785 служители, в помощ на Областна дирекция – Варна – 111, и в помощ на Областна дирекция на МВР – Добрич – 50 служители.
Ще продължим практиката за съвместни наряди с полицейските служители от държавите – членки на Европейския съюз, като фокусът, основното в тяхната дейност ще бъде сигурността на чуждите туристи. Отправени са официални покани към румънската, чешката и полската полиция, като Областна дирекция – Варна, има идея тази година да покани да присъстват полицейски служители от Федерална република Германия – считат, че това е правилно и полезно.
За улесняване на гражданите ще предложим използването на специални, типови бланки – всъщност ще продължим тази практика, за приемане и подаване на съобщенията за престъпление. Бланките улесняват както гражданите, така и дейността на полицейските служители по приемане на сигналите за извършени престъпления, кражби, грабеж, телесни увреждания, измама, хулиганства, ПТП и така нататък. Бланките са преведени на немски, френски, английски, включително и на руски език и се намират на сайта на Главна дирекция „Национална полиция“ и могат да се ползват и от гражданите.
В случай на извършено престъпление спрямо чужди граждани и през този летен сезон е създадена организация за прилагане на облекчена процедура – знаете го този проблем, за издаване на удостоверителни документи. В Главна дирекция „Национална полиция“ допълнително е създадена организация за реализиране на редица превантивни охранителни и оперативно-издирвателни мероприятия. Ще изброя някои от тях: примерно информационно обезпечаване на чуждите туристи – знаете проблема с езиковата комуникация, назначават се преводачи; безпрепятствен и бърз достъп до представители на консулските служби и чужди полицейски аташета до съответните районни управления, където евентуално са задържани чужди граждани; осъществяване на целенасочен контрол върху дейността на частните охранителни фирми и звена за самоохрана относно ефективността, осъществявана от тяхната охрана – знаете, това е също проблем, заедно с това обменяме информация с тях за лица, склонни към извършване на престъпления от общ характер.
В Главна дирекция „Гранична полиция“ е създадена организация за осигуряване на нормална пропускателна способност на ГКПП и за извършване на ефективни гранични проверки на преминаващи лица и транспортни средства.
Началниците на ГКПП провеждат регионални срещи за координация на действията с останалите служби от задължителния граничен контрол за недопускане и забавяне на пътници след гранична проверка.
В областните дирекции на МВР е организиран ежедневен обмен на информация и при необходимост се провеждат съответните издирвателни мероприятия и дейности, поддържа се постоянен контакт с компетентните съседни гранични служби за получаване на своевременна информация при увеличаване или рязка промяна в пътникопотока с цел отваряне на допълнителни трасета за извършване на гранични проверки.
Предвид усложнената международна обстановка в Граничното полицейско управление на летище Варна, Бургас и летище София, има създадена организация за обезпечаване на дейности по превенция на терористичните действия и нарушение на обществения ред.
Засилен е информационният обмен между органите на МВР и Главна дирекция „Гранична полиция“, от една страна, и туристическите агенции и автопревозвачите, от друга страна, с цел получаване на превантивна предварителна информация за пристигащи и заминаващи пътници от рискови дестинации и националности също.
За повишаване сигурността на районите, намиращи се около морските гари – Варна, Несебър, сигурно Ви интересува, Бургас, преди пристигане, по време на престоя на круизни кораби – една много добра практика, се извършва физическа проверка на всички моторни превозни средства около тях.
Накрая, уважаеми госпожо Саватева и господин Бойчев, уверявам Ви, че при необходимост имаме готовност да бъдат командировани допълнително служители и техника за осигуряване на обществения ред по Черноморието с цел ефективно противопоставяне както на уличната, така и на организираната престъпност, за което конкретно питате във Вашия въпрос. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За два уточняващи въпроса – госпожа Саватева, заповядайте.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Бих искала да попитам министър Радев: предвижда ли структурни промени в областните дирекции в областите по морето – имам предвид Бургас, Варна и Добрич, и по-конкретно предвижда ли възстановяването на заместник-директорското място в областната дирекция в Бургас? Бургас беше една от дирекциите, в които това място беше съкратено, а тя е една от най-натоварените. Разбира се, предвижда ли и други структурни промени?
Още един въпрос в същата логична поредица: в момента какъв е кадровият дефицит в Министерството – както в морските дирекции, така и на другите места и как предвижда министър Радев да го реши? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Саватева.
За отговор – министърът на вътрешните работи господин Радев. Имате три минути време за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Саватева, структурни промени – аз имам възможността да обявя, че преди да направим структурни промени, функционално-структурен модел, ще проверим отново всички структури на Министерството на вътрешните работи – добре ли работят, има ли дублиране на функции и така нататък. Това предстои. И днес, между другото, имам такава среща с екипа от университета, който вероятно ще се заеме с тази задача. След като направим това, тогава можем да говорим за някакви структури промени.
Вие питате и за още един друг важен въпрос – за заместник-директорите. Това беше променено и бяха освободени по време на служебното правителство. Нека кажа така – може би е справедливо за повечето дирекции, но не за големите – София, Варна, Пловдив, Бургас, нямам представа къде – може би Велико Търново, или някоя друга голяма областна дирекция. Може би там има логика да бъде оставен такъв заместник-директор, така поне ми казва професионалното ръководство.
Освен функция от този функционално-структурен модел, който ще бъде направен, ще бъде премислено каква е била практиката, има ли нужда, ще бъдат питани всички, които участват в този процес, най-вече тези, които се занимават с това.
За кадровия дефицит – да, в момента бяха 4100 от общо в Министерството на вътрешните работи 49 хиляди 830 – това е числеността по щат. Заети са 46 хиляди и малко – казаха ми да не казвам точни числа, защото постоянно се променят. Четири хиляди и сто беше не дефицитът, ако извадите тези две числа, които Ви казвам, ако извадите едното от другото, ще се получи някакво такова число – над 4000. Казаха ми, че вече са станали по-малко, защото в момента вървят конкурси и те спечелват част от тях. Конкурсите са около 600, дано успеем да вземем от кандидатите 300, така че това е недокомплекта. Сравнявайки с другите силови министерства, на мен ми се струва, ще си позволя и това сравнение, некомплект до 10% е приемлив, даже е оздравителен, има някакво състезание. Дали това е точно така предстои да бъде проверено. Аз съм доволен и удовлетворен, и ще завърша с това, че има все още достатъчно желаещи, въпреки недостатъчното ниво на тези, които искат да работят в МВР. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За отношение – заповядайте, госпожо Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Всички ние, които работим тук и най-вече народните представители от райони, които имат излаз на море, си даваме сметка колко е сложна ситуацията в морските курорти. Това са едни малки селища през по-голямата част от годината, които за няколко месеца се разрастват неимоверно. Слънчев бряг, който е пуст през зимата, става един от най-големите български градове и безспорно през лятото е най-криминогенната зона. Естествено МВР и неговите структури по места носят основна отговорност за организацията и опазването на обществения ред, но трябва да бъдем откровени – само на Министерството не може да се разчита не защото няма достатъчно ресурс, а защото опазването на обществения ред в черноморските райони и най-вече там, където се формира голяма част от националния брутен продукт и въобще от приходите през лятото, това трябва да бъде ангажимент на всички институции.
Аз съм оптимист, че организацията през сезон 2017 ще бъде максимално добре направена, първо, защото министър Радев и ръководството на Министерството даде знак в тази посока. Още в първите дни от назначаването си министърът и част от екипа му посетиха Бургаска област, срещнаха се с хората, които работят на място, запознаха се с обстановката, но по-важният знак е, че тази визита не беше изолирана, тя беше в синхрон с прокуратурата. Ние си даваме сметка колко е важно МВР да работи в синхрон с прокуратурата.
Когато говорим за сигурността през летния сезон (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), трябва да си дадем сметка и за нещо, че това е време, в което бизнесът трябва да бъде оставен да работи на спокойствие. Надявам се акциите, които предстоят, да не попречат на бизнеса да работи добре. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Саватева.
Благодаря на министъра на вътрешните работи господин Валентин Радев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите към министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков. Първият въпрос е от народния представител Георги Янчев Гьоков относно минималната работна заплата за страната, разнобой в позициите на участниците в социалния диалог.
Заповядайте, господин Гьоков – две минути, да развиете въпроса си.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател!
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, въпросът ми към Вас е за минималната работна заплата за страната – не толкова за нейния размер, колкото за начина, по който тя се определя. По Ваша инициатива, което е похвално, се направи опит за подновяване на диалога и консултациите между социалните партньори по въпроса за минималната работна заплата за страната. Вие изразихте очаквания това да доведе до договаряне на ясен механизъм за определяне на размера на тази минимална работна заплата, но меко казано, не Ви се получи, защото се получи тотален разнобой в позициите на участниците в този социален диалог.
От една страна, работодателите искат минималната работна заплата – единна за страната, да отпадне, да се премахне, от друга страна, синдикатите искат запазването й и тя да бъде около 50 – 60% от средната работна заплата за страната.
От трета страна, правителството няма никаква визия за развитието на спора и се огъва между синдикатите, да угоди на всички работодатели и да спази предизборните си приказки и обещания за минималната работна заплата.
В крайна сметка, явно не възнамерява да припознае позицията на собствения си министър на труда и социалната политика, който желае да се изгради механизъм за определянето й, нито пък на бизнеса и на синдикатите, и според обявените намерения минималната работна заплата ще продължи да се определя административно и на база на предизборни обещания. Проблемът е, че остава напълно неясно как и защо са подбрани именно тези размери, а не други – няма анализи, няма визия, няма логика, няма механизъм, остава усещането за „избор на сляпо“.
Разнопосочните сигнали по един такъв важен за обществото ни въпрос като доходи и тяхното повишаване, не са добро начало за едно управление. Всичко това, което казах, навява на въпросите: как заявената от Вас и Вашето Министерство позиция за изготвяне на диалог със социалните партньори на механизъм за определяне на минималната работна заплата на база обективни показатели, се вписва и се съотнася към макроикономическата прогноза на кабинета и съдържащите се в нея произволни стъпки за увеличаване и крайна цел? Каква е Вашата визия за минималната работна заплата? Ще има ли такава за страната и ще отстъпите ли пред исканията на работодателите? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще бъдат ли представени смислени анализи и разчети на заложеното в макроикономическата прогноза увеличение на минималната работна заплата, както и за оценка на въздействието на това увеличение? Как в крайна сметка ще расте минималната работна заплата във времеви план в годините на управлението на този кабинет? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
За отговор – министърът на труда и социалната политика господин Бисер Петков.
Заповядайте, господин Петков. Имате три минути, за да отговорите.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков, уважаеми господин Министър!
Предвидените стойности в средносрочната бюджетна прогноза за 2018 – 2020 година за размера на минималната работна заплата отразяват заявения приоритет на правителството за устойчиво повишаване на стандарта на живот в България. Механизмът за определяне на минималната работна заплата трябва да бъде изготвен след консултации със социалните партньори и в унисон с препоръките на Съвета на Европейския съюз, за която България е била обект на наблюдение от страна на Европейската комисия.
През годините е имало многократни опити да бъде определен механизъм за договаряне на размера на минималната работна заплата, но различията между страните така и не довежда до постигане на конкретен резултат.
На 22 май тази година Европейската комисия публикува отново предложение за препоръка на Съвета на Европейския съюз към България, която гласи: „В консултация със социалните партньори да състави прозрачен механизъм за определянето на минималната работна заплата.“
В тази връзка, в края на месец юни ще предложа в Националния съвет за тристранно сътрудничество да се обсъди въпросът за бъдещите действия по проблемите, свързани с минималната работна заплата като ще настоявам за обсъждане на цялостния пакет от конкретни мерки в областта на доходите и жизненото равнище.
Минималната работна заплата е основен стандарт в политиката по доходите, установени на европейско равнище, като партньорството и диалогът със социални партньори е начинът за намиране на съгласие за визията за бъдещото му развитие.
Както е известно, в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018 – 2020 г. от 1 януари 2018 г. се предвижда увеличаване размера на минималната работна заплата от 460 на 510 лв. От 1 януари 2019 година – на 560 лв. От 1 януари 2020 г. – на 610 лв. Така предложеният времеви график за увеличаване на минималната работна заплата следва да бъде съобразен с механизъм за нейното определяне, договорен със социалните партньори, което е в унисон с препоръката на Съвета на Европейския съюз.
Искам да подчертая, че прогнозните размери за минималната работна заплата са съобразени с прогнозните данни за основните макроикономически показатели от пролетната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите – от април 2017 г., за периода 2017 – 2020 г., на база на реалния растеж на брутния вътрешен продукт, нарастването на компенсациите на един нает, и средногодишната инфлация.
От 2016 г., както е известно, с промените в Закона за нормативните актове е въведено изискване за извършване на задължителна оценка на въздействието, поради което всяко актуализиране на минималната работна заплата задължително се придружава от такава оценка. В тази връзка Министерството на труда и социалната политика е поръчвало анализи от международните организации на труда и от Българската академия на науките по различни аспекти, свързани със състоянието и тенденциите в равнището на доходите с елементи на оценка. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз в никакъв случай не се съмнявам във Вашето желание за изготвяне на такъв механизъм и Ви желая разум, да вземете правилната позиция в страната, в смисъл, в споровете между синдикатите и работодателите и Ви пожелавам сили да се преборите в правителството за работещо решение по определяне на минималната работна заплата, а не някакво, пак казвам, административно определяне.
Още повече Вие споменахте и препоръките, аз ще Ви прочета препоръката на Съвета относно Националната програма за реформи на България 2016 г. и съдържащото становище на Съвета относно конвергентната програма на България за 2016 г. и ще го прочета не толкова заради Вас, защото Вие много добре знаете за какво става въпрос, ще прочета за колегите народни представители и за хората, които ни слушат. Там в девета точка: „Въпреки че минималната работна заплата в България все още е най-ниската в Европейския съюз, тя се е увеличила значително от 2011 г. насам, като липсата на обективни критерии и за определяне на минималната работна заплата, създава несигурност. Въпреки усилията на правителството и социалните партньори в тази област, България все още не разполага с ясни насоки или прозрачни критерии за определянето на минималната работна заплата, които да отчитат въздействието ѝ върху създаването на работни места, социалните условия и конкурентоспособността.“
Радвам се, че заявявате, че Ваш приоритет и на правителството е устойчивото увеличаване на минималната работна заплата. Аз отново Ви пожелавам в най-скоро време да имате механизъм – работещ механизъм, за определянето на работната заплата, за да не ставаме свидетели на пазарлъци между синдикати и работодатели, и неблагодатната роля на правителството и на Вас като социален министър, като арбитър в този спор. Ако в най-скоро време, до 5 – 6 месеца няма такъв механизъм, отново ще Ви задам въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Дуплика? Няма.
Преминаваме към втория въпрос към министъра на труда и социалната политика господин Петков. Въпросът е от народния представител Станислав Иванов Владимиров относно контрол по спазване на безопасни и здравословни условия на труд в „Стомана“ – Перник.
Заповядайте, господин Владимиров.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! На 18 май 2017 г. при взрив в „Стомана“ – Перник тежко пострадаха двама работници. Единият – с над 70% изгаряния почина няколко дни по-късно, а другият – с над 30% изгаряния, и към момента се намира в болница.
В разговор с представители на един от синдикатите и работници в предприятието ни беше казано, че от години хората работят при влошени условия на труд, многократно са подавани сигнали в Регионалната инспекция по труда в Перник, но до момента ситуацията остава непроменена.
Уважаеми господин Министър, цялостен контрол по спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд упражнява Министерството на труда и социалната политика. Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика, в чиято структура е и дирекцията в Перник.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какъв контрол е осъществен от страна на дирекция „Инспекция по труда“ – Перник за последните четири години?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Владимиров.
За отговор – министърът на труда и социалната политика господин Бисер Петков.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Владимиров, уважаеми господин Министър! Министерството на труда и социалната политика чрез Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, упражнява регулярно контрол по спазването на безопасни и здравословни условия на труд в „Стомана индъстри“ АД, съгласно утвърдена процедура на инспекцията за извършване на периодичен контрол в рискови предприятия и дейности. Този контрол се извършва ежегодно като се отделя достатъчно времеви и човешки ресурс, в зависимост от спецификата на проверявания обект.
След изтичане на сроковете на дадените предписания, се извършва последващ контрол по изпълнението им. Освен проверките по предишния контрол се извършват и такива по сигнали от работници и синдикални организации.
От 2013 г. до момента, инспекторите по труда са извършили 16 проверки в цитираното предприятие. В резултат на тях са констатирани 79 нарушения – 69 от които касаят здравословните и безопасни условия на труд. За отстраняването им своевременно са приложени принудителни административни мерки, а в два от случаите работодателят е бил санкциониран.
В хода на проверките са дадени консултации по спазване на трудовото законодателство, част от констатираните нарушения са отстранени по време на самите проверки. Най-често срещаните нарушения, установени на работните места и при преглед на представени документи от работодателя са: нарушения, свързани със здравето и безопасността на работещите, а именно наднормени стойности на прах, шум и неблагоприятен микроклимат в някои цехове, вторични прахови източници на замърсяване на работната среда в някои производствени цехове, ниска ефективност на съществуващите вентилационни инсталации и липсата на такива на някои работни места, неотговарящи на нормативните изисквания осветеност на някои работни места.
Втората група нарушения са свързани с електро безопасността при работата.
Третата група – не обезопасени площадки, най-често при извършване на ремонтна дейност. Липса на писмени договорености за осигуряване на здравословни, безопасни условия на труд за взаимно информиране за рисковете при работа, извършена от работниците на дружеството и работещи от други предприятия, извършващи дейности на територията на обекта, нарушение на работното време, включително полагане на извънреден труд от работници с намалено работно време.
В резултат на контролната дейност на инспекцията по труда в предприятието са извършени редица подобрения и инвестиции. Осигурени са колективни средства за защита срещу технологични пръски от метал в някои участъци, както и за намаляване на експозицията на шум, прах, химични агенти и за подобряване на микроклимата в работната среда. Подменени са остарелите електрически табла с нови, които са с висока степен на безопасност.
Санитарно-битовите помещения за работниците и служителите са реконструирани и модернизирани, а тези за хранене са обновени. Сменени са стъклата на покрива и фунарите на някои производствени помещения. Предприетите мерки за намаляване на вибрациите при работа с кранове и подобряване на осветеността в някои производствени участъци.
В заключение бих искал да ви уверя, че Министерството на труда и социалната политика, чрез Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, ще продължи да осъществява контрол както в това предприятие, така и за всички останали, като при констатиране на нарушение ще бъдат прилагани принудителни административни мерки и наказанията, предвидени в закона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика – заповядайте, господин Владимиров.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, във Вашия отговор Вие доста изчерпателно отговорихте, че в „Стомана“ – Перник, след множеството проверки, които сте направили, са установени 79 нарушения, два пъти сте санкционирали предприятието, като най-честите нарушения са насочени точно към липсата на добри условия на труд от страна на работещите в „Стомана“. Въпреки че Вие сте ги санкционирали, аз постоянно получавам стигнали, а и други колеги, че в предприятието това, както са Ви уверявали собствениците на „Стомана“ – Перник, тези инвестиции не са достатъчни действително да има едни нормални условия на труд.
Вие отскоро сте министър, аз не искам да Ви обвинявам, но се надявам с уверението, което казахте в отговора си, че действително ще налагате много по-сериозен контрол по спазването на безопасност на труд. Надявам се съвсем скоро да дойдете в Перник и да посетим, ако желаете, заедно „Стомана“ – Перник, за да се уверите, че действително са нужни много по-големи инвестиции от страна на собствениците на предприятието, за да има едни нормални, безопасни условия на труд в предприятието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Владимиров.
За дуплика? Не.
Да благодарим на министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпрос към заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи госпожа Екатерина Захариева. Питане от народния представител Крум Костадинов Зарков относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка.
Заповядайте, господин Зарков, три минути да развиете питането си.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник министър-председател! На 21 януари тази година бе оповестен докладът на Европейската комисия за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка, който десета поредна година отправя препоръки към България за отстраняване на слабостите в съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност. Десет години страната ни не успява да задоволи изискванията на Комисията, която пък, честно казано, все по-явно се чуди как да съчетае дипломатическото си твърдение за напредък и наличие на политическа воля с очевидната липса на резултати и непрекъснати скандали.
При всички случаи в края на месец февруари тази година правителството одобри план за действие за 2017 г. за изпълнение на препоръките от Доклада. В този ред на мисли моля да ми отговорите как върви изпълнението на мерките, посочени в плана, включително на тези, свързани с изготвянето и обсъждането на Доклад за изпълнение на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в Съдебната система. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зарков.
За отговор – заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи госпожа Екатерина Захариева.
Заповядайте, госпожо Министър. Имате пет минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Добър ден, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Зарков, уважаеми дами и господа народни представители! Както правилно отбелязахте, господин Зарков, този Механизъм продължава вече десета година и тази година беше оповестен десет годишния доклад. В този 10-годишен доклад имаше няколко неща, които се случиха за първи път и аз се радвам, че най-после Европейската комисия откликна на призивите, които през цялата година отправяхме към тях – за конкретика в препоръките по отношение на показателите, по които се мери. За първи път имаме 17 много конкретни препоръки по всеки един от показателите.
В програмата на правителството е записан ясен ангажимент – изпълнение на всички 17 препоръки до края на мандата на тази Комисия, до края на 2018 г. на някои от тях. В този 10-годишен доклад се прави анализ на всичките десет години. И сте прав, да, за съжаление, се споменават позитивно като напредък само четири от тях – 2012 година, тогава, когато беше създаден органът за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и тогава, когато бяха създадени специализирания съд и прокуратура, с компетентност по отношение на организираната престъпност. Също така 2015 година, когато беше приета актуализираната стратегия за съдебна реформа от предишния парламент и 2016-та, когато всъщност на практика започна интензивно изпълнение на мерките по актуализираната стратегия. Разбира се, има още доста неща за вършене, както Вие споменахте, и това е споменато в тези 17 конкретни препоръки, пак казвам, за първи път.
Наистина е приет план съгласно изпълнението на мерките, като в момента, в който излезе доклада, както вие споменахте – на 21-ви, и на следващия ден съм издала заповед, още бях министър на правосъдието, в който си дадох двуседмичен срок да бъде изготвен доклад, който подробно да отчете изпълнението на актуализираната стратегия – съдебна реформа, това е една от препоръките. Тя не е еднократен доклад, а тя е постоянно отчитане и запознаване на обществеността с мерките по актуализираната стратегия, тоест периодичност на това докладване и публичност на мерките от всички институции. Подчертавам, че в актуализираната стратегия има препоръки към всички институции. Това съвсем не са само правителството, там доста голяма част от препоръките са насочени към самата съдебна власт, а и към други органи, освен Министерството на правосъдието.
Съгласно тази заповед е изготвен отчет, който е обсъден и приет на Съвета за съдебна реформа – на 14 март, тази година. Подчертавам, че не просто е изготвен формален доклад, а този доклад е обсъден с всички заинтересовани страни и по този начин е дадена и публичност.
Също така благодарение на усилията, които положихме наистина през 2016 година, голяма част от мерките за стратегията са вече изпълнени. С промените в Закона за съдебната власт, който беше приет от миналия парламент, се създадоха законовите предпоставки за изпълнение на някои от препоръките на Комисията по механизма, което даде възможност и част от тези мерки да бъдат отчетени веднага като изпълнени, тоест по самия 10-годишен доклад. Те са свързани, разбира се, с конкурсите за магистрати, с развитието в кариерата в органите на съдебната власт, с улесняване на работата на инспектората, чрез достъп до системата – все технически неща, с които всеки, тъй като този доклад и отчет е публичен, би могъл да се запознае.
Отново в изпълнение на стратегията за 2016 година разработихме, проведохме и подадохме над 20 проектни предложения по Оперативна програма „Добро управление“, които са свързани с бързо и ефективно правосъдие, свързани с така нареченото „електронно правосъдие“ като част от електронното управление на Република България.
Също така една от важните препоръки е изменение в Наказателно-процесуалния кодекс. Беше готов, знаете, минал през дълго обществено обсъждане, защото Наказателен процесуален кодекс все пак не е добре да се изменя от днес за утре, от август месец имаше дебати в професионалната общност. Той вече е внесен в Министерския съвет и ще предложа още другата седмица на Народното събрание приемането му.
Също така много важна част обаче от тези препоръки, една от 80-те препоръки, е така нареченият „анализ на прокуратурата“, който се проведе по искане на българското правителство и българската прокуратура миналата година. Като министър на правосъдието бях издала заповед със срок 15-ти март заинтересованите страни да подготвят предложения по този анализ. За съжаление, по време на служебния кабинет наистина работната група де факто е заседавала само веднъж и то на 14-ти март – един ден преди да изтече срокът по тази заповед, но, така или иначе, Министерството на правосъдието е възобновило работата си и в кратък срок ще предостави доклад по анализа на Прокуратурата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Като заключение искам да Ви уверя в последователната ни воля да изпълним тези препоръки не заради годишните доклади, които получаваме, а заради българските граждани. И моят призив към всички парламентарно представени политически партии е, че това е една от политиките, по която е добре, независимо дали сме в управление, или в опозиция, да постигнем съгласие, да се обединим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо вицепремиер.
За уточняващи два въпроса – заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо вицепремиер, за изчерпателния отговор.
Аз разбирам, че е трудно да се говори за 17 мерки, препоръки в рамките на 5 минути и съм сигурен, че този разговор ще продължи. Затова ще се съсредоточа в допълнителния ми въпрос върху една от тези мерки и препоръки, защото в доклада е записано, че едно от най-важните изпитания през 2017 година ще бъде изборът на членове на нов Висш съдебен съвет – както на тези, избрани от органите на съдебната власт, така и на тези, избрани от парламента. И препоръката е да се гарантира прозрачен избор. В парламента тази седмица се приеха процедурни правила за условията и реда, по който ще избираме парламентарната квота на Висшия съдебен съвет.
В този смисъл тук процесът сега започва, но процесът на избор на професионалната квота вече тече. Тече, придружаван от пререкания и тежки обвинения, които съвсем не спомагат за нововъведенията, които бяха предвидени в последните изменения на Закона, а именно нов начин на избор – пряк избор и възможност за електронно дистанционно гласуване.
Това ще е, може би, основният маркер за изпълнение на този механизъм за сътрудничество и проверка, и за необратимостта на реформите – изборът на Висш съдебен съвет и последващият избор на нов председател на Върховния административен съд. За тази година това е най-сериозното предизвикателство, без да подценявам и другите.
В този ред на мисли допълнителният ми въпрос е: способна ли сте – в смисъл на това дали разполагате с необходимите инструменти и политическа воля и подкрепа, да се обявите за гарант за провеждане на честен и свободен избор на нови членове на новия Висш съдебен съвет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Госпожо вицепремиер – за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Прав сте, господин Зарков, за 5 минути няма как да минем в детайли всичките 17 препоръки, още повече, че те имат и подпрепоръки.
Да, това е един от най-важните тестове за системата, съгласна съм с Вас напълно. Аз самата го обявих няколко пъти публично в мои интервюта.
Да, те приветстват – и българските граждани, и ние, Закона за съдебната власт, но сега трябва да видим как ще се приложат на практика. Поради тази причина това ще бъде един от тестовете не само към съдебната власт, но и към народните представители, и към парламента, и към всяка една от политическите партии в парламента, защото Висшият съдебен съвет се формира от 2 институции – самата съдебна система и самата съдебна система с пряк избор за първи път, това са си мажоритарни избори в самата съдебна система. Всеки съдия и всеки прокурор, и всеки следовател със своя глас избира хората, които ще го представляват във Висшия съдебен съвет и ще защитават интересите, независимостта и безпристрастността на съдебната система. Втората квота е от Народното събрание. Тази квота е така наречената „Публична квота“, тя не е политическа. И на мен ми се иска всички ние, когато говорим за парламентарна квота, да говорим по-скоро за публичната квота, за обществената квота. Народното събрание, като всеки един от народните представители – избран пряко на избори, с начина, по който гласува, с начина, по който номинира, защото за първи път ще се избират и с две трети мнозинство, за първи път, подчертавам, носи отговорност лично за това какви хора изпраща във Висшия съдебен съвет.
В тази връзка няма как, не че не бих, напротив, призовавам ги постоянно, да успокоя страстите, да не поставят под съмнение този избор, още повече когато електронната система беше приета единодушно във Висшия съдебен съвет, многократни обсъждания се направиха по нея. Самата аз имах нужда от въпроси, от това те да ме убедят мен като министър тогава, че тя да работи добре, че по този начин е защитена тайната на вота, че по този начин е защитена свободната воля и тогава, когато всички членове на Висшия съдебен съвет застанаха с имената си и с разработчиците на системата и тестването, че системата е сигурна, със сигурност това ни помага. Още повече за това да имаме убеденост и да не демотивираме съдиите и прокурорите да гласуват, защото най-важното в този избор е максимално голямо широко участие на съдиите, прокурорите и следователите, максимален брой от тях да не бъдат демотивирани, а да гласуват, независимо дали ще изберат хартията, защото е осигурена и такава възможност по закон, дали ще изберат електронното дистанционно гласуване.
Така че наистина, ако има някакви съмнения, това е работа на Висшия съдебен съвет, да дотества още веднъж системата, има време, и да я направи. Но, така или иначе, системата беше обсъждана повече от 6 месеца миналата година. Имаше две заседания на Висшия съдебен съвет по този въпрос, едното от които с покана на разработчиците, които да обясняват какви гаранции, мерки за сигурност са въвели в тази система. Така че който и да е министър или вицепремиер, член на правителството, няма как да бъде гарант, когато този избор се формира от съдебната система и от Народното събрание. Разбира се, че следя внимателно, но нито имам право да се меся, нито имам правомощия, нито е редно който и да е член на Министерския съвет да се намесва в органите, които де факто ще формират Висшия съдебен съвет. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Но и призивът ми е и към Вас, и към самата съдебна система: наистина нека да покажем, че правилата работят не само на хартия и с начина, по който ще формираме Висшия съдебен съвет, да дадем шанс на системата да се управлява по-добре, на съдебната система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
За отношение – господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо вицепремиер, разбираме, че Вие не може да се намесите и да повлияете на начина, по който се привежда този избор, но Вашата позиция като заместник-председател, който отговаря за тези въпроси и в същото време външен министър, който ще разяснява случващото се и на Европейската комисия, и на другите наблюдатели, бихме искали да е достатъчно отчетлива, достатъчно публична и ние, доколкото зависи от нас, ще се съобразим и ще работим за качествени членове и качествен дебат по избора на парламентарната квота.
Но и случващото се в професионалните квоти към момента не може да ни остави просто безучастни. Ние, политиците, не трябва да се месим там. Това е независима власт, но дебатът и публичен, дебатът е обществен. Много хора участват в него и ние някак си се крием като че ли, да назовем нещата с истинските им имена. А истинските имена са, че последният избор за Висш съдебен съвет също беше много публичен, също имаше много изслушвания, също имаше какви ли не процедури. В крайна сметка хората, които се озоваха там, се оказаха неспособни да се надделеят и да говорят един с друг. И това ако го възпроизведем още веднъж, нищо добро не ни чака.
И още веднъж ще се съглася с Вас: не става дума за механизъм, не става дума за наблюдение, става дума за необходимостта на българските граждани от правосъдие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Да благодарим на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи госпожа Екатерина Захариева за участието й в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към министъра на здравеопазването Николай Петров.
Въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов относно финансово състояние на МБАЛ „Шумен“ АД.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете въпроса си.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Настоящият въпрос е продиктуван от протичащите „реформи“, поне по мои наблюдения, и от разговори с медици и граждани, в управлението на Многопрофилната болница „Шумен“ АД, която от две години има нов директор.
Аз получих писмени отговори на някои от въпросите си, но все пак, господин Министър, бих желал тук Вие да кажете и пред обществеността какво е Вашето виждане за финансовото състояние и какво се случва в Нови пазар. Там преди една година дейността като самостоятелно лечебно заведение беше прекратена, съответно функциите бяха прехвърлени към Шуменската болница. Имах посещение от лекари, работещи там, които изразиха притеснение, че основни дейности в Нови пазар ще бъдат закрити. Това случило ли се е, има ли опасност от закриване на основни дейности, основно говоря за Хирургията и след това за Отделението за активно лечение „ОАРИЛ“? Изобщо каква е Вашата визия за подобряване на състоянието на здравеопазването? В крайна сметка основните потърпевши са гражданите, защото тази здравна услуга, която те трябва да получат, трябва да бъде на необходимото ниво, съответно и медиците, които работят там, да се чувстват спокойни и да могат нормално да изпълняват своите задължения към гражданите, тъй като тази болница покрива до голяма степен лечението и на гражданина на други области, не само на Шуменска област.
Бях задал този въпрос на служебния министър, но той не успя да отговори. Все пак Вие, като титуляр, би трябвало да сте направили своята преценка. Аз после в своята реплика ще направя коментар и за тези писмени отговори, които получих от Вас по теми, които също касаят този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
За отговор – министърът на здравеопазването проф. Николай Петров.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, съгласно представения в Министерството на здравеопазването Годишен финансов отчет и Доклад за дейността за 2016 г. на болницата в Шумен, който е заверен от независим регистриран одитор, се регистрира негативен финансов резултат, загуба в размер на 1 млн. 540 хил. лв. В сравнение с регистрираната през 2015 г. текуща загуба в размер на 610 хил. лв. е видно, че размерът на загубата се увеличава с 930 хил. лв. Общият финансов резултат към 31.12.2016 г. е негативен, а именно загуба в размер на 2 млн. 247 хил. лв.
Към 31 декември капиталът на болницата в Шумен е в размер на 6 млн. 900 хил. лв. Когато се направи прекалкулиране с натрупаната загуба, е видно, че собственият капитал на дружеството е в размер на 5 млн. 600 хил. лв.
Няма да влизам в детайли, Вие сте видели в писмения отговор балансите по отношение на авансите на дружеството и така нататък.
Бих искал само да подчертая, че задълженията към персонала и за социално осигуряване през 2016 г. са се увеличили с 338 хил. лв. спрямо предходната година. За разлика от предходния отчетен период към текущата 2016 г. е отчетено наличие на просрочени задължения към доставчици в размер на 279 хил. лв.
Относно втория Ви подвъпрос, касаещ дейността на лечебното заведение в Нови пазар, ще Ви докладвам следното: В болницата в Шумен са разрешени за осъществяване 36 медицински специалности по 9 регламентирани дейности. Когато лечебната цел не може да бъде постигната, се преминава в условията на извънболнична помощ, родилна помощ, рехабилитация, дентална, кондициониране на донор, диспансеризации.
В утвърдения от изпълнителния директор към момента на издаване на разрешителното за дейност Правилник за устройство на болницата в Шумен, тя разполага със стационарен блок с 355 легла, разпределени в 18 отделения. Болницата в Нови пазар разполага със 66 легла, разпределени в 5 отделения. Разрешението за извършване на дейност на двата адреса е свързано с извършеното обединение на дейността чрез сключен договор за наем, съгласно който дружеството в болница „Шумен“ наема част от търговското предприятие „Нови пазар“ и така осъществява своята дейност.
Актуализирано е в тази връзка и щатното разписание чрез обединяване на щатните разписания на съответните структури от двете болници, които обединяват своята дейност. Разписани са клинични протоколи за организация на лечебно-диагностичния процес, осигуряване на непрекъснатост и последователност при оказване на болнична помощ, консултативна помощ и така нататък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Обединяването има за цел редуциране на административните разходи и оптимизиране на дейността. Започвам да съкращавам, госпожо Председател.
До тази стъпка се е стигнало след категоричен недостиг на медицински и финансов ресурс за съществуването на болницата в Нови пазар.
По тази причина има писмо от директора на болницата в Шумен до Министерството на здравеопазването, в което той ни уведомява, че временно преустановява дейността на Второ хирургично отделение и на Микробиологията.
Понеже просрочих времето, искам само да кажа, че до 1 май 2017 г. на адреса в Нови пазар в Хирургичното отделение са били разкрити 4 легла за активно лечение и 2 легла за продължително лечение. Персоналът е от двама лекари на основен трудов договор, няколко – на четвъртинки, и така нататък.
Ако позволите, завършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: По отношение на Лабораторията за микробиология в Нови пазар, там работят двама лекари, един лаборант и един санитар. Цялата дейност е прехвърлена към болницата в Шумен. В този ред на мисли няма съществени щети върху здравната грижа за населението. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Иванов – за реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Мисля, че доста красноречиво описахте картината в болницата в Шумен. Прави впечатление, че всички тези загуби, за които говорим, са натрупани през последните две години, когато се осъществява този мениджмънт на болницата. Само да припомня, че сегашният директор е бившият директор на болницата в Нови пазар и в резултат на дейности, които не искам да квалифицирам – него, като личност говоря, но би трябвало да се проверят, болницата стигна до състояние на фалит и се наложи да се приведе към Шуменската болница.
Данните, които цитирате, са изключително тревожни, особено фактът, че капиталът на болницата се намалява буквално в някаква прогресия и задълженията към персонала също.
Бих помолил, господин Министър, все пак да направите един наистина сериозен одит на това лечебно заведение, да се предприемат сериозни мерки за неговото оздравяване. Защото и в тези отговори, които получих от Вас, до голяма степен предполагам, че са дадени от самото лечебно заведение. Не мога да се съглася с факта, че качествена храна се получава. Дори Вие да не отидете, пратете представител, за да види как на обяд асансьорите са пълни с хора с котелки, които носят нагоре, защото тази храна не става.
Отговорено ми е също така, че за немедицински дейности, дълготрайни материални активи, за купуване ги използват за медицинската дейност. Това до голяма степен не отговаря на истината, защото едно от първите действия на сегашния директор, когато беше назначен, е да купи BMW, Х-5. Това е именно този разход за дълготрайни материални активи, които не са свързани пряко с медицинската дейност. Много ме притеснява и фактът, че е закрито и Хирургичното отделение в Нови пазар, защото тази болница обслужва няколко общини. Тоест, този адрес вече обслужва няколко общини и това изключително много затруднява пациентите, които се нуждаят от спешна хирургична операция, за да отидат в Многопрофилната болница в Шумен.
Моят апел, а и не само мой, но и на всички шуменски граждани и на работещите в тази болница, е действително да се намерят работещи механизми – да направите сериозна проверка какво се случва там, за да се преустанови тази порочна практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми господин Иванов, действително там зрее някакво напрежение. В тази връзка имах вчера среща с представители на синдикалните организации на КНСБ и „Подкрепа“, които представиха официален сигнал за множество нередности според тях. Аз се ангажирах, ще направя проверка. Това за BMW-то сега го чувам, не е лошо, не е лоша марка.
Пак опираме до нормалността. Мога да гарантирам, че ще възстановя нормалността. Аз самият се запознах с д-р Атанасов, ако не се лъжа, при събитията в Хитрино. Тогава бях при болните. Тогава го видях за първи и последен път. Цифрите накрая ще предопределят и нашето решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към питане от народния представител Георги Йорданов относно Стратегия за развитие на лечебните заведения за болнична помощ в Република България.
Заповядайте, господин Йорданов. Имате три минути да развиете питането.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаема доктор Джафер, защото сте медик, уважаеми колеги! През последните три години сме свидетели на рестрикцията в заплащането на обема на медицинската дейност на болниците, което се извършва от Здравната каса. По мои сведения то надминава 20%, а само от 1 април, когато влезе действието на новия Национален рамков договор, за отделните болнични заведения то е между 5 и 10%.
Намалените финансови приходи в болниците водят до съществени затруднения при изпълнението на техните основни задължения, а това са обемът и качеството на медицинската помощ, която оказват на гражданите. Това с най-голяма сила се отнася за основните университетски и областни болници.
Моето питане във връзка с това е следното: имате ли дългосрочна стратегия за осигуряването на необходимата болнична помощ за българските граждани в условията на заплашени от процедури по несъстоятелност и принудени да ограничават обема на извършваната дейност болнични заведения – университетски, областни и общински?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Йорданов.
За отговор – министърът на здравеопазването проф. Николай Петров. Имате пет минути да развиете отговора на питането.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! По отношение на Стратегията за развитие на системата на здравеопазване в страната на всички е известно, че тя се основава на два стратегически документа, а именно Концепция за преструктуриране на болничната помощ, одобрена от Министерския съвет, и Национална здравна стратегия 2020, приета с решение на Народното събрание през 2015 г.
Една от ключовите политики на Националната здравна стратегия 2020 е оптимизирането на болничната помощ, така че Вашият въпрос е напълно основателен. Конкретните мерки и дейности по реализирането на тази политика се разписани в плана за действие. В изпълнение на заложените в тази Стратегия мерки по отношение на политиката беше въведена Националната здравна карта, чрез която се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична, болнична помощ съобразно възрастова структура, заболеваемост и други здравни и демографски показатели. Здравната карта е механизъм за преодоляване на дисбалансите в системата и дава възможност за адекватно планиране на ресурсите на база на анализ.
Други мерки за изпълнение до 2020 г., залегнали в Стратегията, предвиждат създаване на условия за развитие на високоспециализирани болнични центрове; промени в системата за контрол на болничните заведения; въвеждане на система за заплащане на дейности, основани на резултат. В нея се предвижда и преобразуване на легла за активно лечение в легла за продължително лечение. Определят се болниците в отдалечени и труднодостъпни места.
По отношение на финансирането на лечебните заведения, на всички е известно, че НЗОК определя тримесечни общи стойности за всяка регионална каса в страната, което означава, че за лечебните заведения за болнична помощ са определени не тримесечни индикативни бюджети, а тримесечни общи стойности. Те са разпределени по месеци с възможности за гъвкавост между месеците и възможност за корекция в размер на 3%. Няма лимит в заплащането от страна на НЗОК по отношение на дейностите диализа, раждане, интензивно лечение, онкоболни и така нататък, да не ги изреждам. Всичко това дотук е формалният отговор.
Аз обаче усещам във Вашия въпрос малко повече конкретика и тя касае именно отношението на така наречените „лимити“ върху лечебните заведения и историческия принцип, който се ползва при тяхното определяне. В тази връзка ръководството на Министерството на здравеопазването ще отвори точка още следващата седмица във вторник, с настояване от страна на Министерството на здравеопазването за определяне на нова или коригирана стара методика за разпределение на бюджетите за болнична помощ към регионалните здравни каси и на ниво регионална здравна каса към лечебните заведения.
Вчера на заседание на Здравната комисия употребих дума, която не зная дали беше забелязана, а именно, че въпросният исторически принцип с годините е имал натрупване. То вече започва да добива не толкова коректен характер и според мен трябва да се стъпи на нещо доста по-обективно, което да бъде резултат на консенсус между изпълнителите на здравни услуги – персонала, Лекарския съюз, синдикати, защо не работодатели. Това ще доведе до повече прозрачност. Според мен тази информация трябва да бъде публична и да може във всеки един момент да се види.
Заложеното в Стратегията за Националната здравна карта е много разумно, но ако тя работи в смисъла, който с Вас си представяме. Тя е динамичен продукт, който да представя във всеки момент състоянието и обема на дейностите на която и да е болница. Знаете, че когато една болница се регистрира или сключва договор с НЗОК, тя представя един фактически материал, но той може да е много различен само след един месец.
Имам подобен въпрос и по-нататък – за емиграцията и миграцията на здравните кадри. Това е доста динамичен процес и само хората, които сме работили в системата, сме запознати донякъде с него. Това не може да не се отчита при определянето на бюджети на болници, когато се определят лимити.
Ще разчитаме изключително на Вашата подкрепа, дами и господа народни представители, за да докараме докрай тази Национална здравна карта, от която да е видно къде се движи всеки пациент, какво получава като услуги и медикаменти. Тогава нещата ще излязат наяве и няма да има никакви съмнения как работи системата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Йорданов – за два уточняващи въпроса.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Професор Петров, това е точно така, както казвате, ако имахме обаче действаща нормативна база. Вие знаете, че основните нормативни документи, които предопределят дейността на болниците в България, са два: Националната здравна карта, за която Вие казахте, и медицинските стандарти. За съжаление, и двата документа са отмени от Вас, тоест в момента нямаме действаща нормативна база. Често се шегувам, дано не ставам много обстоятелствен, че в момента здравеопазването се определя нормативно само от Хипократовата клетва.
Поставям се на Вашето положение, когато при Вас идва искане за разкриване на нова болница и Вие нямате областната национална здравна карта, на базата на която да издадете своето разрешение, съответно отказ. Когато Вашите експерти извършват проверка на болниците в България, те са на база медицинските стандарти, които са от друга страна база за сключване на договорите с НЗОК, и изведнъж се оказва, че тези документи ги няма. Затова моят конкретен въпрос е: как работите в условията на отменени Национална здравна карта и медицински стандарти?
Вторият ми въпрос е много съществен и е свързан с това, което казахте преди малко. Да, в България има емиграция, но не само емиграция на медицински кадри, което предопределя техния намален брой. Въпросът, който поставям, е за медицинските сестри.
Уважаеми проф. Петров, уважаеми колеги, броят на медицинските сестри в България е 50% по-малък от този по норматив. На всичко отгоре тяхната средна възраст е 53 години. Те са в предпенсионна възраст, а значителна част от тях работят в пенсионна възраст, което показва, че всеки момент могат да се откажат и реално да се откажат и реално да блокират дейността на болниците, но и не само на болниците в България.
Моят въпрос към Вас е: как Министерството на здравеопазването и Вашият екип ще работи за преодоляване на тази диспропорция специално при медицинските специалисти, и по точно на медицинските сестри? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Йорданов.
За отговор – министърът на здравеопазването проф. Петров.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми господин Йорданов, по отношение на медицинските стандарти действително това е базата, която определя правилата за работа по специалности в медицината и въобще в здравеопазването. Повечето научаваме за това от медиите, освен ако човек професионално се интересува от това. По същия начин научих и за стандарта, който касае моята специалност, защото имам пряко участие в него. Писахме официално писмо до Върховния съд, за да разберем какви са мотивите и къде сме сбъркали. Получихме официален отговор като Дружество на анестезиолозите, че проблемът не е в самия стандарт, а в неспазена нормативна процедура за неговото въвеждане. Такива са мотивите и за повечето останали стандарти. Това е може би пропуск на администрацията, която не си е свършила работата както трябва.
Ние ще се опитаме и се опитваме в момента, това е едно от първите неща, които започнахме, да изпълним като задача, да ги вкараме в нормативен порядък, така че да не бъдат повече обжалвани, защото липсата на действащи стандарти, Вие сте прав, означава липса на регламенти. Липса на стандарт, например, за спешна помощ, е пречка за проекта за спешната помощ. Нещо повече – липсата на действащи стандарти означава и голям проблем при проверки, които правим ние, както правихме в болницата, където имаше предавания, както и за самата съдебна система, защото, когато има дела, те трябва да имат нормативна база, на която да стъпят. Така че това нещо е ясно по какви причини се е случило и е ясен пътят, който трябва да бъде извървян, защото ние без стандарти не можем да работи.
По отношение на втория Ви въпрос за сестрите, действително положението е изключително тревожно. Там имаме дългосрочна стратегия и краткосрочна. Краткосрочната се състои в това, ние вече сме подготвили писмо до Министерството на образованието, за да се коригират бройките на местата за обучение на медицински сестри. Това ще бъде една бърза, донякъде ефективна мярка. По отношение обаче на нашата дългосрочна стратегия, тя ще бъде насочена по отношение на техните доходи, по отношение на техните специализации и отговорности, и следдипломно обучение. По обучение на техните правомощия – нещо, за което те се борят от много години, да имат право на самостоятелна дейност, която да се заключва в техните квалификационни възможности, а защо не и чрез повишаване на квалификацията и създаване на по-високо професионално ниво, с повече отговорност и по-високо заплащане, както съществува това в много европейски страни. Вие го знаете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Йорданов – за отношение.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми проф. Петров, аз разбирам основанията за Вашия отговор, но не мога да бъда удовлетворен от него. Затова съм събрал необходимите подписи на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагаме провеждане на разисквания по темата на моето питане относно Стратегия за развитие на лечебните заведения за болнична помощ в Република България. Да се готвим за дискусията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Йорданов.
Уважаеми народни представители, с надлежно подадено съпроводително писмо, № 754-00-26 от 2 юни 2017 г., внесено в 10,37 ч., е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане, № 754-05-13 от 17 май 2017 г. от народния представител Георги Йорданов към министъра на здравеопазването Николай Петров, относно Стратегия за развитие на лечебните заведения за болнична помощ в Република България, заедно с Проект за решение. Подписката и Проектът за решение са подписани от 54 народни представители. Налице е предложение на повече от 1/5 от народните представители.
На това основание насрочвам разисквания с обсъждане и гласуване на Проекта за решение за следващото заседание за парламентарен контрол. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Благодаря.
Преминаваме към въпрос към министъра на здравеопазването от народните представители Валентина Александрова Найденова, Георги Йорданов Йорданов, Анелия Димитрова Клисарова и Илиян Ангелов Тимчев, относно Стратегия на Министерството на здравеопазването и лечение на психично болните пациенти.
Заповядайте. Господин Тимчев ще развие въпроса.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, от години единствено и само психодиспансерите извършват психиатрично наблюдение върху психично болните пациенти. Известно е обаче, че тези пациенти притежават намалена критичност към здравословното си състояние. В същото време растат и случаите на опасно поведение на психично болните спрямо околните.
Нашият въпрос към Вас е: има ли и каква е стратегията на Министерството на здравеопазването за здравно наблюдение и лечение на психично болните пациенти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тимчев.
За отговор – министърът на здравеопазването проф. Петров.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Стратегията за психично здраве е част от Националната здравна стратегия 2020, Приоритет 1, Политика 1.5 – Опазване и подобряване на психичното здраве. Осигуряването на политика за психично здраве изисква развитието на адекватна система от грижи и услуги, позволяващи успешно интегриране и социализация на болните с психични разстройства. Целта на Министерството на здравеопазването в тази връзка е осигуряване на равнопоставен достъп, качествено лечение и грижи на всички хора с психични разстройства, чрез осигуряване на непрекъснатост, комплексност на психиатричното обслужване, оптимизиране на болничния престой, развитие на съвременни терапевтични програми в общността на психично болните, подобряване на качеството и условия за лечение, деинституциализация на психиатричната система, изграждане на система за психо-социална рехабилитация.
Пациентите с психични заболявания в България се лекуват и проследяват в държавните психиатрични болници, които са 12 на брой, в центровете за психично здраве – също 12 на брой, и в отделения или клиники по психиатрия в многопрофилните болници, които са 23 на брой.
Диспансерният отчет на пациентите с психични заболявания се осъществява предимно в центровете за психично здраве, а където няма разкрити се извършва в държавните психиатрични болници. В областите, в които няма разкрити центрове и психиатрични болници, лечението и проследяването, се осъществява в психиатричните отделения на многопрофилните болници.
Следва да се има предвид, че съгласно нормативната уредба, пациентите не са лично задължени да се проследяват амбулаторно, а това се случва само по тяхно желание и с тяхно съгласие.
Водещ принцип в политиката на Министерството е максималното възвръщане на психично болния пациент в социалната среда и успоредно с това създаване на толерантна среда за неговата реинтеграция. В България грижата за психично болните е разделена между здравната и социалната система, тъй като системата на здравеопазване им предоставя единствено медицинската диагноза и медикаментозно лечение. Това обуславя потребността от развитие на нов тип услуги, които следва да са базирани в общността и се осъществяват от интердисциплинарен екип.
Като основни мерки за опазване на психичното здраве в Националната здравна стратегия 2020 са заложени: развитие на комплексното обслужване на психично болните в близост до тяхната естествена жизнена среда; изграждането на ефективни механизми за партньорство между системите на здравеопазване, правосъдие, образование, социална система. Основно обаче това нещо се нуждае от една изключително голяма обществена подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – заповядайте, господин Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми проф. Петров, аз разделям въпроса на три – чисто медицински, социален и правен. При първия, въпросът с регистър на психично болните – такъв липсва. Живееш в град, където има диспансер, водиш се на отчет. Но ако напуснеш този град и живееш другаде, не се водиш на отчет и може да получиш и разрешение да закупиш оръжие. Болниците се финансират на исторически принцип, а останалите – на субсидиране от Министерството на здравеопазването. Няма нито една клинична пътека. Психиатрията е извън медицината в целия преход. Възнаграждението на завеждащите със специалност достигат до 900 лв., специалисти здравни грижи – 600 лв., санитарите са на минималната заплата. Това прави специалността неатрактивна и все по-малко специалисти има в системата.
Ако видим профила на един психично болен – това са социално слаби предимно млади хора, пенсионирани по болест, оставени на самите себе си, тоест лисва държавата. Затова са клошари и бездомници. Извършват престъпления някъде около 6% от тях, като половината от тях извършват и тежки престъпления.
За настаняване в институции чакат с години. При невъзможност на близките да се грижат за тях, при нежелание на близките да се грижат за тях държавата е тази, която трябва да осигури социалната им защита. Освен от медикаменти, те се нуждаят и от социалната им защита, от дневни стационари, социални асистенти, трудотерапевти, психолози, психиатри, психиатрични сестри, които трябва да има в почти всяка община.
Нужна е промяна и в нормативната база. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) При заплаха и опасност към околните да бъдат въдворявани в институции без подписа на близките. България вече, ако не знаете, е осъдена от много такива въдворени психично болни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, господин Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Все пак аз се радвам, че психичното здраве е приоритет за Вашето министерство и дано да бъде като приоритет от общото здраве на хората. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тимчев.
За отговор – министърът на здравеопазването проф. Петров. Няма да отговорите в дуплика.
Преминаваме към следващия въпрос на народните представители Кристиан Вигенин и Николай Пенев относно доизграждането на нова болница в Ямбол.
Заповядайте, господин Пенев, да развиете въпроса.
НИКОЛАЙ ПЕНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, в продължение на години въпросът за довършване на строителните дейности и въвеждане в експлоатация на новата сграда на МБАЛ – гр. Ямбол е обект на дискусии, обещание, частично финансиране, но без краен резултат. В периоди на предизборни кампании довършването на болничния комплекс е тема на активна пропаганда от страна на Политическа партия ГЕРБ както за парламентарни, така и за местни избори. Две правителства и два мандата в местната власт на ГЕРБ не доведоха до резултат.
При посещението си в гр. Ямбол през 2015 г. тогавашният министър на здравеопазването господин Москов се ангажира болницата да бъде преместена в нова сграда до година и половина, като това естествено не се случи.
Последната предизборна кампания на ГЕРБ в областта мина под ключовото послание и ангажимент за довършване на новата болница. При посещението си в гр. Ямбол бившият тогава и настоящ сега премиер пое категоричен ангажимент държавата да задели 12 милиона лева за финализиране на проекта. Трябва да се отбележи, че болниците от павилионен тип, на каквито разчита област Ямбол в момента, са характерни за 19 и първата половина на 20 век и такива не са останали в нито един областен град.
Заедно с това трябва да се отчитат и нарастващите проблеми, осигуряването на необходимите специалисти и запазването на целия обхват на медицински услуги, предлагани от МБАЛ „Св. Панталеймон“ в гр. Ямбол.
Уважаеми господин Министър, в тази връзка аз и народния представител Кристиян Вигенин Ви питаме: какво е Вашето виждане за развитието на медицинските услуги на територията на област Ямбол и конкретно по отношение на МБАЛ „Св. Панталеймон“? Заявени ли са в бюджета за 2018 г. необходимите 12 милиона лева за довършване на новия болничен комплекс? Какви срокове предвиждате за това? И какви са вижданията Ви за услугите, които ще се предлагат в него, като се има предвид, че неговият мащаб надхвърля реалните нужди на намаляващото население на областта? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Пенев.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вигенин, уважаеми господин Пенев, по отношение на проблема с Многопрофилна болница – Ямбол, нещата стоят по следния начин. С договор за дарение на недвижим имот, частна общинска собственост, на 20 май 2012 г. община Ямбол дарява на Министерството на здравеопазването правото на собственост на пет сгради и ги нарича нов болничен комплекс – хирургичен блок, операционен блок, естакада, медицински газове и така нататък. Имотът е апортиран към болницата на 16 ноември 2012 г. В новия болничен комплекс е планирано да се разкрият 400 болнични легла. За сравнение, към настоящия момент, или по-скоро към 2016 г. настоящата Многопрофилна болница в Ямбол, е работила на 260 болнични легла, в 2015 г. – 272. Тоест, става дума за два пъти по-голям капацитет.
По отношение на павилионния тип на изграждане на лечебни заведения такива болници с павилионен тип има във Видин, Благоевград, Хасково и в Пазарджик, не е само болницата в Ямбол.
В този проект за доизграждане на този болничен комплекс през 2012 г. Министерството на здравеопазването е осигурило милион и половина. През 2013 г. са представени количествено-стойностни сметки, според които за завършването на болничния комплекс са необходими 12 млн. 413 хил. лв. В тази цифра обаче не са включени множество неща като инсталация за медицински газове, подвижното медицинско и болнично оборудване, както и самата медицинска апаратура.
В отговор д-р Таня Андреева е предложила при финансирането да се използват външни източници и да се заложи на публично-частно партньорство. С какъв аргумент го е направила? Според мен правилно, че средствата за капиталови разходи на Министерството на здравеопазването за всяка една година, като се започне от 2015, 2016 и 2017 г. са в размер на 15 милиона лева. Оттук идва изводът, че ако са необходими 12,5 милиона лева за доизграждане на болничния комплекс, ще бъдат необходими приблизително толкова за дооборудване с медицинска апаратура. Тоест това представлява бюджетът за капиталови разходи на Министерството на здравеопазването за две последователни години.
В този смисъл ръководството на Министерството на здравеопазването счита за възможни следните няколко варианта. Първо, целево финансиране от Министерския съвет. Второ, публично-частно партньорство, подкрепяме д-р Таня Андреева с нейната идея. И, трето, финансиране на етапи. Но преди да се реши към кой от тези три варианта ще се подходи, е разумно да се отчете обемът на дейност на тази болница (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), който се предвижда – 400 легла срещу 270 в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми проф. Петров.
Уважаеми колеги, имате думата за реплика.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз съм много впечатлен от отговора, тъй като на практика това показва, че Министерството на здравеопазването няма абсолютно никаква идея какво смята да прави с тази болница.
Ние ясно зададохме въпроса: ще бъдат ли планирани 12 милиона, обещани от сегашния премиер? Въпросното доизграждане на болницата беше основното послание във всички предизборни листовки на ГЕРБ, а Вие сега ми казвате, че има три варианта и тепърва ще мислим по вариантите – ама капацитетът бил голям и може би трябва да се мисли. Извинявайте, но тази болница се строи от колко години вече, колко пъти обещавате?!
Вие днес или казвате: болница няма да има, или – ангажирам се да приключа най-после този въпрос, за да може Ямбол да има нова болница. Аз ли да Ви уча, че когато има такъв проблем, трябва да се мисли за вариантите, разбира се?
Ние не настояваме целият болничен комплекс да бъде Ямболска болница. Логично – една част може да се превърне в хосписи, може да се превърне в център, който да привлича пациенти и от други области. Може там например да се закупи оборудване, да се изгради някакъв модерен национален център, който да бъде ползван от няколко области – Сливен, Бургас, Ямбол.
Състоянието на сегашната болница наистина е трагично. На практика Вие подлагате на геноцид хората, които живеят в област Ямбол. Хората вече не смеят да отидат – децата на Ямбол вече не се раждат в Ямбол. Жените отиват да родят в Бургас, в Сливен. Ямбол ще остане без население по този начин.
Извинявайте, не мога да си структурирам правилно мислите, защото абсолютно съм възмутен от отговора, който давате в момента.
Предлагам Ви, ако искате, да се направи работна група, в която да се включат представители на Вашето Министерство, на Общинския съвет в Ямбол, народните представители. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да се съберем, да разгледаме какво се случва и да сядаме да решаваме този въпрос, защото болницата се превърна в начин постоянно да се наливат частично едни пари, една част да се крадат и накрая като резултат да няма нищо.
Моля Ви да вземете присърце въпроса и да се опитаме да го решим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Господин Министър, желаете ли дуплика? Няма да има такава.
Пристъпваме към следващия въпрос – на народния представител Нина Миткова, относно стратегията на Министерството на здравеопазването за справяне с емиграцията и миграцията на медицински специалисти.
Заповядайте, госпожо Миткова.
НИНА МИТКОВА (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, първият ми въпрос към Вас за днес е относно стратегията на Министерството на здравеопазването за справяне с емиграцията и миграцията на медицински специалисти.
Проблемът с емиграцията на специалисти извън България поставя няколко негативни ефекта, а именно: България се превръща в инкубатор на медицински кадри за Европейския съюз поради сравнително все още високото ниво на медицинско образование у нас. Поради факта, че в чужбина излизат да работят предимно млади кадри налице е застаряване на лекарския състав и се възпира естественият процес на кадрово обновление.
Младите специалисти напускат страната ни и търсят реализация навън не само поради по-високите нива на заплащане, които им се предлагат, а и заради работа и достъп до по-модерно оборудвани болнични и медицински центрове, както и работа в среда с осигурени в достатъчно количество и качество, необходими за нормалната работа на лекарските екипи консумативи и лекарства.
Нашите многопрофилни болници и ДКЦ страдат от системен недостиг на средства както за осъвременяване на оборудването, така и за закупуване на консумативи и лекарства.
Не по-малко сериозен е и проблемът с вътрешната миграция на медицинския персонал, а именно предпочитанието да се работи в по-големите градове и болници, което води до остър количествен недостиг на лекуващи екипи в малките населени места, води до тяхната претовареност, а това се отразява на качеството им на работа.
Според една статистика в София се падат средно по 478 лекари на 100 000 души (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), а в Ямбол например съотношението е 235 лекари на 100 000 души.
Поради по-ниските нива на възнаграждение в малките населени места практиката е медицинският персонал да работи на две или повече места, за да си осигури необходимия доход, което също се отразява на качеството на тяхната работа към болните. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Предвид гореизложеното, моля да ми отговорите на следния въпрос: изготвя ли се стратегически план за справяне с тази ситуация, за да не се задълбочава тя в бъдеще и да се спре емиграцията и миграцията на кадрите в здравеопазването? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Миткова.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Миткова, съгласно публично достъпните статистически данни в страната продължават да протичат процеси както на вътрешна, така и на външна миграция. Вътрешната е ясно каква е – от по-малки населени места към по-големи, а външната, естествено, е в по-добре развити страни от нашата. Най-голям дял в тези процеси касаят възрастовата група 20 – 39 години.
Нормализиране на миграционните процеси в страната в средносрочен и дългосрочен план може да се очаква при сближаване качеството и условията на живот с местата, които са предпочитани.
В тази връзка бих искал да отбележа, че Министерството на здравеопазването издава удостоверения, необходими за работа в чужбина, което обаче не означава непременно еквивалентно заминаване в друга държава. От броя на издадените удостоверения не може да се направи такъв извод, защото някои от тях ползват тези удостоверения при провеждане на специализации в чужбина.
Ако погледнем обаче статистиката на издадените такива удостоверения, е видно, че има, макар и неголяма, тенденция за намаляване на тези процеси. Ако удостоверенията са били 655 през 2008 г., намаляват до 585 през 2010, 490 – 2012, 420 – 2013, 411 – 2014, и 365 за 2015 г.
Ясни са факторите, които обуславят тези процеси, а те са: разликата в заплащането, в условията на труд, стандарта на живот, професионалната реализация и, не на последно място, отношението към самите специалисти в обществото.
Немалко е направено до момента и ние ще продължим да работим именно в такава посока – специализациите да се осъществяват не само в университетските болници, а и в областни и общински болници.
Бих искал да отбележа, че повече от половината от завършилите през последните две години лекари вече са се записали на обучение за придобиване на специалност в България. Естествено, че това няма да е достатъчно, но добър вариант е те да работят по договори с Националната здравноосигурителна каса, по нови програми да бъдат финансирани, защото специализациите по сега действащите според мен не са достатъчни. Добре е да се помисли за тяхното кариерно развитие, както и заплащането през така нареченото „допълнително материално стимулиране“. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми проф. Петров.
Уважаема госпожо Миткова, имате две минути да развиете Вашата реплика.
НИНА МИТКОВА (Воля): Уважаеми господин Министър, статистиката, която прочетохте за спада в издаваните удостоверения, наистина звучи добре и е очевидно положителна тенденция на това все по-малко лекари да заминават и да работят в страни извън България.
Аз също бих искала да Ви помоля така, както и колегата Йорданов преди малко го направи, да се заемете с всички проблеми, свързани със здравеопазването в България, защото това е най-важната тема за населението.
Неслучайно днес в днешния парламентарен контрол най-много са въпросите именно към Вас – министъра на здравеопазването.
Има много работа, която трябва да се свърши, и Ви моля за много експедитивни мерки. Това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Миткова.
Това беше по-скоро молба.
Желаете ли дуплика, уважаеми господин Министър? Не желаете.
Продължаваме със следващия въпрос на госпожа Миткова относно създалата се кадрова криза в Карловската многопрофилна болница.
Заповядайте, уважаема госпожо Миткова, имате две минути.
НИНА МИТКОВА (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, чух, че много колеги преди мен също засегнаха теми за други областни и общински болници. Очевидно това е много голям проблем, с който трябва да се справите.
Моят втори въпрос се отнася конкретно за ситуацията в Карловската многопрофилна болница, една ситуация, която се разви преди около три седмици. Може би там има някакво развитие и решение, за което вероятно Вие ще ни уведомите в момента, а именно каква точно е ситуацията.
Ще представя съответно своя въпрос. Около 85 хил. души в Карловска област са застрашени да останат без достатъчна лекарска помощ, поради масовото желание за напускане на медицински сестри. Осемнадесет на брой са депозирали своите заявления за напускане.
Знаете, че достатъчният брой медицински сестри е от определящо значение за нормалното съществуване и обслужване на дейността на едно медицинско заведение, като стандартът в това отношение е две към едно или две сестри на един лекар. В България към момента има много болнични заведения, където това съотношение е нарушено, а в Карловската многопрофилна болница явно ще бъде изцяло неизпълнимо и се поставя в риск количественото и качественото обслужване на болните там.
Причината за този масов акт на напускане е основно финансова и сестрите апелират за адекватно заплащане, тъй като възнагражденията им са толкова ниски, че те споделят за невъзможност да покрият свои базови, екзистенциални нужди.
В тази връзка въпросът ми е следният: как Вие ще обхванете създалата се криза в Карловската многопрофилна болница? Как ще предотвратите възникването ѝ в други медицински центрове в страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Миткова.
За отговор – министърът на здравеопазването проф. Петров.
Заповядайте – имате три минути за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Миткова, лечебното заведение в Карлово е търговско дружество със 100% общинско участие в капитала, едноличен собственик е община Карлово. Като такова в правомощието на органите му за управление е компетентносттта по формиране на работните заплати на работниците и служителите. Предвид това, становище по отношение създалата се ситуация би могъл да изрази отношение общинският съвет в Карлово в качеството му на управляващ правата на собственика.
Министерството на здравеопазването осигурява финанси на болниците по Методиката за субсидиране на лечебните заведения. До настоящия момент тази година са преведени 45 хил. 693 лв. от Министерството на здравеопазването.
Бих искал да отбележа, че медицинските сестри са най-голямата професионална група, работна сила в здравеопазването и имат важна роля в осигуряването на достъп и по-добро качество на здравни услуги. Налице е обаче тревожната тенденция много медицински сестри да изоставят професията си или да променят работното си място.
В тази връзка, както направих и в един от предните си отговори, Министерството на здравеопазването е предложило на Министерството на образованието увеличаване на броя на местата за обучение за медицински сестри.
Би трябвало на такива места, където собствеността на болницата е общинска, да има по-голяма ангажираност от страна на общинския съвет, а Министерството на здравеопазването може да се намеси единствено с оказване на методична помощ от най-близкото лечебно заведение, в случая Университетската болница в Пловдив. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика, госпожо Миткова – заповядайте.
НИНА МИТКОВА (Воля): Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора.
Във втората част на Вашия отговор Вие споменавате и говорите за кадровата криза, която по-специално при медицинските сестри се дължи на това, че няма достатъчно обучени, тоест няма достатъчно желаещи за тази професия ли, или съответно има достатъчно, но не можем да ги заинтригуваме да останат да работят в сектора поради проблеми като ниско възнаграждение или пък лоша работна среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Миткова.
За дуплика – господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Както споменах, госпожо Миткова, има процес, в който се изоставя професионалната реализация, но тези случаи са изключително малко. Според мен по-малка е бройката на завършващи медицински сестри с оглед на множеството лечебни заведения, които се отвориха в страната; с оглед на множеството дейности, които постоянно растат в страната и свързания с това недостиг във финансирането им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос към министъра на здравеопазването. Той е от Георги Георгиев Михайлов относно функционирането на ТЕЛК след отмяната на ВАС на текстове от Наредбата за медицинска експертиза.
Заповядайте, господин Михайлов – две минути за въпроса.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми проф. Петров, уважаеми колеги! Въпросът, който ще поставя, е на изключителното внимание на обществото в момента. Даже вчера Вие го споменахте по време на Здравна комисия. Става дума за това, че с Решение № 5901 от 11 май 2017 г. Върховният административен съд е отменил определени текстове от Наредбата за експертиза на временна или трайна нетрудоспособност на български граждани, което поставя на много сериозно изпитание много голяма кохорта от пациенти. Това са – искам да обърна внимание, жени с карцином на гърдата, всички знаем какво е значението на това заболяване и поне 3000 жени се разболяват годишно от карцином на гърдата; това са хора с множествени увреждания, тъй като е отменено и Приложение № 2 на Наредбата.
Това създава изпитание не само пред пациентите, пред хората с трайна и временна нетрудоспособност, а също така създава изпитание и за комисиите за установяване на нетрудоспособност, понеже те не могат да определят процента на загубената трудоспособност – временна или трайна, на съответните групи от пациенти.
Моят въпрос към е Вас е в няколко ракурса. На първо място, как виждате решаването на този проблем? Кога смятате, че ще бъде издадена нова Наредба за трудова експертиза, която ще реши проблемите, които са се породили в момента и които пораждат напрежение в населението?
За да не Ви натоварвам, тъй като тук направихме вече един мини дебат в здравеопазването, а съм удовлетворен, че следващата седмица ще има един сериозен дебат, за който ние смятаме, че действително имат нужда и парламентът, и българското общество, уточняващият въпрос ще Ви го задам сега. Как виждате изобщо мястото за решаването на трудовата експертиза на граждани с временна или трайна нетрудоспособност, тъй като българските граждани не се нуждаят само от това да получат заключения за степента на своето инвалидизиране, а и за възможността за своята биологична и социална реинтеграция в обществото? Това опира вече до взаимодействия между Министерството на здравеопазването и Националния осигурителен институт.
В предизборната платформа на ГЕРБ имаше едно предложение, което лично мен много ме озадачи като професионалист, като лекар – цялата експертиза да бъде прехвърлена към НОИ. Какво е Вашето виждане по този въпрос? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Да разбирам, че няма да имате реплика после?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Михайлов, с Решение № 12-77-3 от 24 ноември 2016 г. Върховният административен съд отмени разпоредбите на чл. 69, ал. 1 в частта „една до три години“. Мотивите на съда за отмяна на посочените разпоредби са свързани единствено с допуснато нарушение на административната процедура по приемането на наредбата, изразяващо се в непубликуване на мотиви към Проекта на наредбата на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, преди приемането на нормативния акт през 2010 г., както е изискването на закона. Тоест влизаме в същата хипотеза както с медицинските стандарти.
Считаме, че и след отмяната на текстовете в Наредбата за медицинска експертиза, до приемането на нова наредба, органите на медицинската експертиза следва да продължат да работят сериозно, като спазват Закона за здравето, Правилника за устройството и организацията на работа на органите за експертиза и така нататък.
Съгласно становището на Министерството на здравеопазването и актовете на Върховния административен съд отменените разпоредби на Наредбата не променят медицинските критерии, които са свързани с развитието на съответните заболявания. С цел да не се допусне съществуването на период от време, през който ще липсва регламентация на обществените отношения – предмет на отменените разпоредби, Министерството на здравеопазването е подготвило нова наредба, която, заедно с мотивите към нея и изготвената предварителна оценка за въздействие, е публикувана на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и на портала за обществени консултации на 6 април 2017 г. за 30-дневно обсъждане. Проектът е изпратен за съгласуване и в рамките на Министерския съвет по реда на чл. 32 от Устройствения правилник. Към настоящия момент срокът за обществено обсъждане на Проекта е приключил, получени са и становища на всички министри.
Това, което предстои, проф. Михайлов, е в идващия вторник, ако не се лъжа, да се проведе първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, и излизайки със становище, наредбата ще влезе в действие и ще бъде решен този проблем. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Колеги, остават още четири въпроса, така че предлагам да нямаме почивка.
Продължаваме с питане на Георги Йорданов Йорданов, Георги Георгиев Михайлов, Валентина Александрова Найденова, Илиян Ангелов Тимчев, Анелия Димитрова Клисарова, Георги Янчев Гьоков и Иван Тодоров Ибришимов относно цялостната политика на Министерството на здравеопазването във връзка с Препоръка на Съвета на Европейския съюз относно Националната програма за реформи на България за 2017 г.
Госпожо Найденова, заповядайте да развиете питането – три минути.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Безспорно ние като лекари и като народни представители трябва много добре да знаем каква е ситуацията със здравеопазването в Република България, за която също, освен управляващите, носим своята отговорност, но ние трябва да знаем и каква е външната оценка на другите за нас. Ето защо по този повод е и нашето питане.
На 22 май тази година бе публикувана Препоръката на Съвета на Европейския съюз относно Националната програма за реформи на България за 2017 г., заедно със становище на Съвета относно конвергентната програма на България за 2017 г. В Препоръката се съдържат сериозно притеснителни констатации: ограничен достъп до здравеопазване; слабо финансиране; слабо покритие на здравното осигуряване, включително и на публичните амбулаторни медицински услуги; високо равнище на преки плащания от страна на пациентите, което затруднява достъпа им до здравеопазване; емиграция на здравни специалисти.
В тази връзка отправяме към Вас следното питане: каква ще бъде политиката на Вашия екип, господин Министър, в сферата на здравеопазването в тази Програма за реформи в Република България за 2017 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Найденова.
За отговор ¬ – министърът на здравеопазването проф. Петров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема д р Найденова! Както е известно, в рамките на европейския семестър Европейската комисия прави анализ на бюджетните, макроикономическите и структурните реформи в държавите членки с цел да подобри координацията на икономическите политики в Европейския съюз. Анализът се базира на националните програми за реформи и конвергентните програми на всяка държава членка. Въз основа на анализа Европейската комисия предлага на Съвета на Европейския съюз да приеме отделни препоръки за 27-те държави членки с цел подобряване растежа и икономическото сближаване в рамките на Европейския съюз и укрепване на социалните политики.
По тази причина на 22 май 2017 г. Европейската комисия прие предложение за Препоръка на Съвета на Европа относно Националната програма за реформи за 2017 г. и съдържа становище на Съвета относно конвергентната програма.
Съгласно установения календар на Европейската комисия, представен на 23 май, през месец юни тази година Комитетът за социална закрила към Съвета на Европейския съюз следва да направи оценка на предложените специфични препоръки. Препоръките ще бъдат разгледани и от Комитета на постоянните представители на правителствата на държавите членки, през месец юни ще бъдат представени за приемане на заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси. Окончателният варинт на препоръките следва да бъде одобрен на заседание на Европейския съюз на 22 – 23 юни и официално приет от Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси на 11 юли 2017 г. Това ще бъде окончателният вариант.
В публикуваното на 22 май предложение за Препоръка се изтъкват проблемите, които Вие много точно определихте: ограничен достъп; слабо финансиране; емиграция на здравни специалисти; слабо здравно покритие на територията на страната; високо равнище на преки плащания и така нататък. Същевременно е отбелязано, че въвеждането на национална здравна карта е важна стъпка в правилната посока. В констатациите на доклада се изтъква, че селективното договаряне, базирано на изискванията на националната здравна карта, има потенциал за подобряване достъпа на български граждани до здравеопазване и да осигури равни възможности на здравната помощ на територията на страната.
В предложението на Препоръката на Съвета на Европейския съюз се съдържат предложения към България по отношение на здравния сектор в три направления: разширяване на покритието; намаляване на преките плащания; и преодоляване недостига на медицински специалисти.
По отношение на първата препоръка – слабото покритие на здравното осигуряване на страната, Министерството на здравеопазването ще разработи мероприятия, ориентирани към намаляване дела на здравно неосигурените пациенти и разширяване обхвата на извънболничната помощ. През последните години се наблюдава тенденция за намаляване на здравно неосигурените лица в резултат на различни механизми за контрол и възможността за гъвкави решения. Основната група лица, които не внасят здравни осигуровки, са над 1 милион, по данни на Националната агенция за приходите – 1 млн. 158 хил. български граждани, които живеят извън България. В тази цифра влизат и хора, които са извън България, но се водят в базата данни на Националната здравноосигурителна каса като платци, въпреки че си плащат осигуровките в друга страна членка. Ето че опираме отново до коректното водене на регистрите. Въведените норми за промяна на Закона за здравното осигуряване дават възможност тези лица да бъдат обхванати в момента, в който се завърнат постоянно в страната и съответно имат интерес да ползват здравните услуги.
Министерството на здравеопазването ще предприеме комплекс от мерки за засилване ролята на първичната помощ като значимо средство за справяне с предизвикателствата пред здравната система.
В изпълнение на Националната здравна стратегия инициативите ни ще бъдат насочени към подкрепа на политиките за предоставяне на услуги за здравна профилактика и предотвратяване на заболяванията. В тази връзка ще бъде разширен и обхватът на профилактичните прегледи.
По отношение на втората препоръка, касаеща засилване контрола върху преките плащания от страна на пациентите, това би могло да бъде решено чрез засилване работата по интегрираната здравно-информационна система, за която очакванията са, че ще осветли всички плащания в системата и най-вече ще ги намали.
Що се касае до третото направление на препоръката – намаляване на eмиграцията, това може да бъде постигнато чрез създаване на по-сигурни и по-благоприятни условия за труд, по добро заплащане, улеснено обучение и кариерно развитие – все неща, които са записани в колективния трудов договор в сектор „Здравеопазване“.
Продължава изпълнението на мерките по Концепцията в системата на спешната помощ, където имаме подобрен достъп до специализации. Обучаемите млади лекари получават доста стипендии, подобряват работата си по Програмата за подобряване условията за лечение на спешните състояния.
В общи линии това са мерките, които се набелязват в настоящия момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За два уточняващи въпроса – заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, радвам се, че имаме много общи точки в разбирането си за Националната здравна карта. Мисля, че това, което тя направи през 2015 г. – беше да даде моментната ситуация на здравеопазването на България, но се спря дотам. Тя даде цифри и данни, даде изводи, които не задоволиха нито една от страните. Националната здравна карта трябва да осигури и е един от елементите за добър достъп на пациентите до медицински услуги. Тя не изигра своята роля. Трябваше първо да бъде актуализирана, второ да даде отговор колко структури са необходими за малка България като лечебни заведения, кои точно трябва да останат, къде държавата трябва да се намеси и да подпомага. Това щеше да доведе до две неща – първо, ще останат ли болниците търговски дружества, и второ – как ще се придвижи публичният ресурс, какво ще бъде финансирането. Само подхвърлям въпроса, за да можем да мислим в тази посока. Радвам се, че ще има дебат в следващия парламентарен контрол.
Относно публичния сектор, публичното финансиране, относно частния сектор. Частно ли е финансирането там или средства от публичния сектор определено се насочват към частния сектор? Докога? Как трябва да стане това?
И трето, смесена система. Там, където държавата не може да осигури високотехнологична медицина, нека това да го правят частните. Спирам дотук.
Вие казахте, че във всеки един момент трябва да се знае къде се намира пациентът. Това е направено, но за съжаление се е стигнало само дотук. Това е така, защото не се доразви електронното здравно досие. Там ще се разбере. Основата я има, което означава, че трябва да се развива електронното здравеопазване.
За да можем да мислим за следващите дебати, ще кажа, че здравеопазването в момента не по наша причина е като обърната пирамида. Отгоре е стационарната медицинска помощ, болничното лечение, а отдолу е доболничната помощ. Радвам се, че Вие казахте, че ще доразвиваме доболничната помощ. С общи усилия трябва да обърнем пирамидата, защото ако искаме да има удължаване на живота на нашите пациенти, ако искаме да има ниска смъртност, трябва да направим точно това. Тридесет-четиридесет процента в тази пресечена пирамида са точно нерегламентираните плащания, които са в сивия сектор.
Мисля, че има много сериозни неща, за които трябва да се работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Найденова.
Ще отговорите ли, господин Министър? Не.
Приключваме с въпросите към министъра на здравеопазването проф. Петров. Да му благодарим за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към министър Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите.
Първият въпрос ще зададе народният представител Светла Маринова Бъчварова – Пиралкова относно прилагането на новата методика за определяне цената на услугата „Доставяне на вода за напояване“.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП за Българя): Уважаема госпожо Председател, колеги! Господин Министър, моят въпрос е свързан с прилагането на методиката, която беше приета от Министерския съвет на 2 януари 2017 г. Това стана на последното заседание на Министерския съвет на правителството на ГЕРБ. То беше прието набързо и в спешен порядък, в резултат на което сме в ситуация, когато поливното земеделие може да бъде зачертано окончателно от картата на България. Особено чувствителни са секторите „Плодове“ и „Зеленчуци“, тъй като добавената стойност, която всички очакваме да се получи от този сектор, се дължи преди всичко на използването на тази услуга.
Малко предистория.
В Четиридесет и третото народно събрание беше променен Законът за сдруженията за напояване. Тогава беше предвидено създаването на такава методика. Ние настоявахме методиката да има параметри, заложени в Закона, защото не се знаеше в какви насоки ще работят експертите. Оказа се, че експертите, които са разработвали методиката, нямат никаква връзка с действителната ситуация в страната. В резултат имаме методика, която води до два пъти увеличаване цената на водата спрямо 2016 г. Само за общините Попово, Търговище и Лозница, където има около 5000 декара трайни насаждения, цената на водата се увеличава 2,5 пъти. Това се отнася и за районите на Пловдив и Пазарджик, където също имаме проблеми с поливното земеделие.
Моят въпрос е: какви мерки ще предприеме Министерството на земеделието, храните и горите за осигуряване на достъпен ресурс за земеделските стопани за развитието на много чувствителните сектори и тяхната конкурентоспособност, което е в пряка зависимост от цената на водата за напояване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
За отговор – министърът на земеделието, храните и водите господин Румен Порожанов. Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема проф. Бъчварова, приетата с ПМС № 16 на Министерския съвет методика предоставя начин за изчисляване цената на услугата „Доставяне на вода за напояване“, която отговаря на изискванията на Европейската рамкова директива за водите, транспонирана в националното законодателство чрез разпоредбите на Глава единадесета на Закона за водите. Изготвена е в съответствие с изпълнение на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство, изготвяне на приоритетни стратегии за устойчиво управление на хидромелиоративния сектор от Световната банка. По този начин се предлага нова ценова политика, която прилага двукомпонентна тарифа – с постоянен компонент цена на обслужване, покриващ постоянните разходи по доставката на водата на база площ, и променлив компонент – цена на база измерени обеми вода.
Със заповед от 14 февруари 2017 г. на министъра на земеделието и храните е назначена комисия, която да разгледа и анализира предложените от доставчиците на вода за напояване цени на услугата.
В изпълнение изискванията на методиката, от „Напоителни системи“ са направени предложения за цени на услугата за поливния сезон 2017 г. При анализ на цените, формирани въз основа на тези предложения, е установено, че при сравнението им с цените, действащи през 2016 г., за подаване на две поливки водоползвателите ще заплащат същата стойност за услугата, докато при водоползването на всяка следваща поливка заплащаната стойност на услугата намалява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Порожанов, да прекъснем за малко. Наближава 12,00 ч.
Уважаеми народни представители, моля да почетем паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България!
(Всички стават прави. Сирените оповестяват 3-минутното поклонение пред подвига на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.)
Благодаря. Продължаваме.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви. Въз основа на тези предложения със заповед на министъра на земеделието и храните от 25 април 2017 г. е определена цена на услугата „Доставяне на вода за напояване“, извършвана от „Напоителни системи“ за поливния сезон през настоящата година. Изготвена е Инструкция за провеждане на поливния процес през 2017 г., на 28 април тази година, в която са отразени условията, при които се извършва услугата „Доставяне на вода за напояване“, като са определени основните принципи за доставка, отчитане и заплащане.
Заповедта за определяне на цената на водата и Инструкцията са публикувани на електронната страница на Министерството в раздел „Официални документи“.
Мерките, които ще предприеме Министерството на земеделието, храните и горите за осигуряване на достъпен ресурс, са заложени в приетата с Решение № 688 на Министерския съвет от 18 август 2016 г., Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите в защита от вредното въздействие на водите. Те се изразяват в следното:
1. нова политика на ценообразуване на водата за напояване, основаваща се на принципа на възстановяване на разходите и на базирано от стимули ценообразуване на водните услуги; и
2. възстановяване и модернизация на инфраструктурата за напояване и отводняване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Госпожо Бъчварова – за реплика, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП за България): Госпожо Председател!
Господин Министър, благодаря за отговора, но така и не получих императивно от Вас ангажимент какво ще направите през тази година, защото проблемът е тази година. Методиката, която в момента се прилага, независимо от указанията, които Вие сте дали, е закон за „Напоителни системи“. Цената на водата е висока. Вие казахте: „При две поливки цената на водата пада“, но в малинопроизводството поливките са 20-30. Услугата „такса“, която трябва да се заплати е 50-60 лв. Цената на декар минава 200 лв.
Може ли да ми обясните, Вие сте икономист, как ще излезе въобще рентабилността на това производство спрямо действащите пазарни цени, след като разходът за вода представлява 25-30% от себестойността? „Плодове и зеленчуците“ са секторите, които са най-потърпевши от именно този проблем с неадекватната цена на водата.
Има предложения, които Вие сигурно сте получили, да се преразгледа въобще тази услуга, тази такса, която е изключително висока, особено за секторите плодове и зеленчуци. Да се помисли за гратисен период, в който да се поставят водомерите – един водомер струва от 2 до 3 хиляди лева, а те не са един или два, които трябва да бъдат поставени. Отделно от това трябва да знаете, че когато говорим за напояване, ние трябва да оценяваме ресурса, който държавата има. В противен случай този най-ценен ресурс на XXI век отива в съседните държави, където в Гърция цената за водата за напояване не се заплаща, а ние товарим земеделските производители с изключително много трудности при осигуряване на финансов ресурс, именно за тази цена за напояване.
Само пак да се върна за Попово, Лозенец и Търговище. От 4500 до 5000 човека са заети в малинопроизводството и това е временна заетост, която дава възможност за осигуряване на допълнителни доходи. С тази цена на водата нито един от тези, които се занимават в тези сектори, няма да имат необходимата мотивация да продължат да работят, именно за тези производства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Бъчварова.
За дуплика – господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Както споменах цената на водата, съпоставена спрямо 2016 г., при две поливки е съпоставима. При всяка следваща тя намалява от гледна точка на постоянния компонент. Всяко едно производство, погледнато икономически, си има своята себестойност, има своя пазар, има своите цени.
В момента да коментираме малинопроизводство или производството на кайсии и ябълки, не смятам, че е най-правилното място, но така или иначе водата в България се заплаща. Може би в Гърция не е така?! Това са цените, които в момента по никакъв начин не надхвърлят тези от предходната година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос е от народните представители Филип Стефанов Попов и Цветан Борисов Топчиев относно увреждане на горски масиви в област Видин от насекоми.
Заповядайте, господин Топчиев да развиете въпроса.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Министър, при представяне на приоритетите на правителството министър-председателят Бойко Борисов в Сектор „Земеделие“ спомена, че за горите се предвижда усъвършенстване на превенциите и контрол на опазване на горите, устойчиво поддържане, опазване и увеличаване на горските ресурси на страната. В тази връзка и във връзка със зачестилите сигнали на гражданите у нас в приемните дни, задаваме следния въпрос: какви мерки ще предприеме Министерството на земеделието, храните и горите за опазване на горските масиви в област Видин от нападението на бяла американска пеперуда? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Топчиев.
За отговор – министърът на земеделието, храните и горите Господин Порожанов. Заповядайте.яяяя
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Попов, уважаеми господин Топчиев! В края на месец април и началото на месец май тази година по данни от горските надзиратели на Държавно горско стопанство – Видин, са постъпили сведения за поява на различни насекоми – вредители, по горско-дървесната растителност в различни участъци на стопанството.
За района на град Кула и селата Извор махала, и Киреево информацията е за поява на златозадка, а за района на селата Калина, Тияновци и Делейна – нападение от бяла американска пеперуда. За района на село Арчар – листозавивачки и подомерки.
Оттогава до момента служителите по места следят за евентуална градация на вредителите и установяване на обезлистване в горските масиви. В средата на месец май лесозащитна станция София е извършила проверка за установяване степента на нападение от листогризещи насекоми на територията на Държавно горско стопанство – Видин.
От проведените наблюдения е установено, че единствено засегнати от бяла американска пеперуда са крайпътните дървесни и храстови видове, намиращи се в сервитутната ивица на пътя при селата Калина, Тияновци и Делейна и второкласен път след село Войница по посока град Кула.
В тези участъци се наблюдава също обезлистване и обикновена торбогнездица, която е в стадий ларва. Нападенията са периодични и засягат предимно крайпътни насаждения от по-млади дървета и храсти. Засегнати в момента са предимно млади клони по върховете на единични храсти и дървета. Степента на нападение е незначителна, развитието на гъсениците вече приключва. Не се очакват нови обезлиствания и съответно не са необходими никакви мерки за ограничаване развитието на вредителя.
Няма информация да има констатирано нападение от упоменатите по-горе вредители в горските масиви и съответно обезлистване на същите, тоест обезлистване от насекоми и листогризещи вредители в горските територии в района на Държавно горско стопанство – Видин, не са установени.
До момента не е постъпила информация от граждани за масови нападения на насекоми и вредители на територията на област Видин.
В информационната система от обследванията и в лесопатологичния мониторинг на Изпълнителна агенция по горите от 29 май тази година са регистрирани 6 сигнала за установено слабо нападение от листозавивачки и подомерки на площ около 200 хектара. Нападението е констатирано в смесените дъбови и церови гори в районите на селата Косово, Макреш и Извор махала, като обезлистването е в рамките на 5 до 10%. Не се очаква допълнително обезлистване от тези вредители на дървостоите за тази година.
В заключение, не са необходими допълнителни мерки за борба срещу установените вредители и не се очакват значими стопански повреди върху горската растителност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Топчиев, заповядайте.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора.
Сигурно знаете, че горите се унищожават не само от сеч, пожари, но и от вредители. И ако в началото на нападението, на инвазията от вредители не се вземат мерки, това ще се разпространи и няма да може да си изпълните приоритетите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Топчиев.
Това беше последният въпрос към министъра на земеделието, храните и горите господин Румен Порожанов. Да му благодарим за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към последното питане днес към Николай Нанков – министъра на регионалното развитие и благоустройството. Питането е от народните представители Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Манол Генов относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изпълнение на националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Заповядайте, господин Бойчев, да развиете питането.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Питането, което отправяме с колегите, е относно политиката на ръководеното от Вас министерство за изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.
Знаете, господин Министър, тази програма стартира от 2015 г. Към месец февруари 2017 г. са изпълнени 257 сгради. Към тогава сключените договори за целево финансиране с Банката за развитие са 2022, а, знаете, че заявени за такъв тип договори има над 4 200 може би.
Досегашното изпълнение на програмата показва редица слабости относно механизмите за контрол на програмата. Знаете, има много сигнали от граждани относно качеството на изпълнените строително-монтажни работи. Същевременно при редица проверки се установи, че се допуска финансиране на недопустими от Програмата дейности и те са били разплатени със средства от Програмата.
Отделно стои въпросът, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството в рамките на една година три пъти промени референтните стойности, с които беше стартирана Програмата. Знаете, че първоначално тя стартира с 290 лв. на кв. метър, без ДДС, а към момента референтната цена е 143 лв. на кв. метър, без ДДС.
В началото на тази година беше гласуван вторият милиард по Програмата. На база на досега изпълнените обществени поръчки може да се направи прогнозата, че ресурсът от 2 млрд. се изчерпва с досега сключените малко над 2000 договора. Резонно стои въпросът: какво ще бъде бъдещето на Програмата?
В някои от публичните си изявления Вие анонсирахте, че досегашният ред на Програмата, включващ 100% финансиране от страна на държавата, ще бъде променен и ще има ангажимент от самите собственици.
Нашето питане цели да отговори именно на тези въпроси: какво предвиждате оттук нататък като развитие на Националната програма? Предвиждат ли се промени в механизма на финансиране? Предвиждате ли промени в механизмите на контрол и институционално взаимодействие предвид тези слабости? Ако предвиждате такъв тип развитие, как ще бъде осигурен наличният финансов ресурс? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев.
За отговор – министърът на регионалното развитие и благоустройството, господин Николай Нанков.
Заповядайте да развиете отговора на питането.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, във връзка с Вашето питане по отношение изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, на първо място, бих искал да Ви представя актуална информация, включително по отношение на ефектите от нея.
Към средата на месец май напредъкът по Програмата може да се обобщи в следните цифри: регистрираните сдружения на собствениците са 6 322 броя; подадените заявления за финансово подпомагане – 5 393 броя; одобрените заявления – 4 829 броя, от тях за 4 739 са сключени договори между общините и сдруженията на собствениците и за 2022 сгради – Вие споменахте цифрата – са сключени договори за целево финансиране в рамките на личните средства за Програмата, като за почти всички от тях са започнали дейности.
Въведените в експлоатация сгради са почти 400, понастоящем – 393, за да съм конкретен, а такива, в които вече се изпълняват строително-монтажни ремонтни дейности, са 574 броя. За всички сгради, за които са започнати строително-монтажни дейности или процедура за възлагането им има осигурено финансиране. С други думи, няма вариант, при който да не могат да бъдат разплатени извършваните дейности.
Програмата се доказа като един изключително добър начин за обновяване на жилищни сгради в България и подобряване на техните енергийни характеристики. Въведените в експлоатация сгради регистрират още през първия отоплителен сезон съществени спестявания в потреблението на енергия, подобрени са условията за живеене в сградите, осигурена е здравословна среда на близо 350 хиляди души.
Това показва, че Програмата е много добър инструмент за решаване на съществени проблеми със жилищния фонд в страната. Начинът, по който тя се изпълнява понастоящем, подлежи на оптимизация – винаги съм го твърдял – но дори в момента има разписани ясни методически указания, които определят отговорностите на различните ангажирани институции. Естествено, и контролът по отношение качеството на изпълнение на строително-монтажните работи се осъществява съгласно ангажиментите на участниците в строителството по Закона за устройство на територията като за всички обекти има строителен надзор, а общините като бенефициенти възлагат и инвеститорски контрол. Контрол осъществяват и собствениците, които пряко наблюдават изпълнението на строителните дейности, знаете, в голяма част от общините те се включват и в дейността по инвеститорски контрол.
Към момента от споменатите 393 изпълнени сгради, 574, които са в процес на изпълнение на строително-монтажните ремонтни дейности, в МРРБ има постъпили официално 27 сигнала, аз Ви казвам 29 са сигналите в министерството.
Проблемите обаче се отстраняват своевременно. Това установиха и проверките, които възложих да се извършат. Всички забележки, нанесени по време на строителството, се отстраняват за сметка на изпълнителите. Знаете, договорите, които сключват общините, са със съответните изпълнители на строително-монтажните ремонтни дейности. Имаме включени гаранции за добро изпълнение, които се активират при недобросъвестно и некачествено строителство.
Също така наскоро приключилата проверка на Банката за развитие на Съвета на Европа ясно показа, че дейностите се изпълняват отлично и се позовават на най-добрите международни практики – такива са и констатациите в доклада на Банката.
Видно от изложеното до тук, Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради трябва да продължи. Ролята й безспорно е голяма както за подобряване състоянието на жилищния фонд, така и за енергийната сигурност на страната и за намаляване на енергийната бедност на българските граждани.
За да се оптимизират процесите по наблюдение на програмата, ще бъдат въведени допълнителни механизми за контрол, за да се осигури по-голяма публичност на изпълнението и постигнатите резултати. МРРБ вече извършва документални проверки и проверки на място на сгради, като приоритет се дава на тези обекти, за които има получени сигнали от граждани в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Проверките ще продължат и освен проверки по сигнали ще се извършват и такива на случайно избран принцип на територията на цялата страна. Във връзка с промените в Устройствения правилник на ведомството, ще създадем нарочен отдел в рамките на проекта „Жилищна политика“, който ще осъществява контрол и мониторинг. Това ще е основната му дейност по време и след извършване на строително-монтажните ремонтни дейности.
По отношение на финансирането на Програмата от ключово значение е да се осигури нейната дългосрочна устойчивост, за да може да обхване по-голяма част от жилищния фонд в страната. Именно върху това са фокусирани в момента усилията на нашето ведомство – да се разработят механизми за възвръщаемост на вложения ресурс, за да може той да бъде влаган в нови такива.
Обмисляме също така да се разшири обхватът на Програмата като обхване и други типове сгради, извън определените в момента. Възможно е при това разширяване да се предвиди диференциране на условията, с оглед по-добра икономическа ефективност на мерките, изпълнение на други политики. Например, опазване чистотата на въздуха, внедряване на възобновяеми енергийни източници, отчитане на социалния елемент – социално слаби или енергийно зависими хора, тези сгради да бъдат с приоритет.
Към момента за подобряване възможностите на Програмата с участието на ключови експерти от браншовите организации и наши партньори Националното сдружение на общините в Република България и съответно въвлечени други ведомства, институционално представени и на базата, разбира се, на натрупания опит се обсъждат различни възможности да си избере максимално устойчив модел за бъдещо изпълнение. Срокът на функциониране на работната група е до края на месец юни, тази година, тоест още един месец.
Предложението от работната група ще бъде, това е мой ангажимент, поставено на широко обществено обсъждане, за да може наистина тя да бъде оптимизирана и продължена с наистина сериозен ефект от вложения публичен ресурс в тези сгради. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За два уточняващи въпроса – господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Да, Вие отговорихте на поставеното питане доста общо. Не чухме конкретни резултати за целта – ефектът, който е изразен, било в енергия, било във финансово изражение от тези всички така наречени „350 хиляди собственици“, които вие цитирахте.
Чух много неща, които от тази трибуна и аз, и колежката Янкова и колегата Бойчев сме ги обяснявали като препоръки, а Вие ги изтъкнахте като слабости. Значи тогава не сте ни чули, дано ни чуете сега. Какво се получава? Лъсна наистина истината за фантомите вложения. Не чух да се каже за трите цени, намалени във времето, когато ние тука подскачахме от тази трибуна и казвахме, че тези цени са изключително високи, не чух и за условието.
Вие знаете ли какво стана с един обект, една фирма? По този начин се лиши от конкуренция самата програма. От високите референтни стойности ще стигна дотам, че когато една фирма се яви на един обект и, разбира се, сам кон излязъл, ще спечели състезанието. Няма кой да е друг, той няма никаква конкуренция. Оттам дойде наистина огромния финансов ресурс, който се вложи, и бяха санирани малко жилищни сгради.
Лишени от управленска логика бяха и действията на госпожа министър Лиляна Павлова в това правителство. Вие бяхте и част от нейния екип. Още през месец януари 2016 година от МРРБ е изпратено писмо до банката за прекратяване сключването на договори. Същевременно кметовете на общини не знаят, лавинообразно сдруженията растат, казахте Вие преди малко, даже цитирахте числото от пет хиляди и така дали е пропусната тази информация към кметовете, съзнателно или не... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло. Реплика от народния представител Снежана Дукова.)
Моят въпрос ще бъде само един: предвиждате ли в бъдещата програма намаление на референтните стойности по тази програма и дали имате намерение те да бъдат намалени? (Реплика от народния представител Снежана Дукова.)
Госпожо Дукова, като бързате, тръгвайте си. Не съм Ви ангажирал да седите и да реплекирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Господин Генов, не се обяснявайте. (Реплика от народния представител Снежана Дукова.)
Не се разправяйте в залата.
Благодаря, уважаеми господин Генов. (Реплики извън микрофона между народните представители Манол Генов и Снежана Дукова.)
Госпожо Дукова, господин Генов… (Шум и реплики.)
Толерантна съм, господин Генов.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Колеги, моля Ви за тишина.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Ще изнеса и малко цифри, за да отговоря основно на Вашето питане.
Започвам с очакваните индикатори, които ще постигнем – 975 хил. мегаватчаса спестена електроенергия на годишна база, над 300-319 килотона очаквано годишно намаляване на емисиите парникови газове от тези 2022 сгради. Невярно по същество е твърдението, че, видите ли, кметовете, било то по линия на Националното сдружение на общините, било то по регулярно писмо, което ние пуснахме още в края на предния мандат, е да прекратят сключването на съответно нови бъдещи договори, респективно до осигуряването на допълнителен финансов ресурс, тоест и общините и местните власти са били уведомени.
Да, факт е, продължава сдружаването на собственици, което е добър процес, повишава се културата на сдружаване, на общо взимане и решаване на колективните проблеми от етажните собственици. Това беше наша основна цел, разбира се, със стартирането на програмата и това ще бъде голям плюс при бъдещото й продължаване, тъй като вече имаме – аз споменах и цифрите, голям набор от към момента регистрирани сдружения, които са й потенциалните вече бъдещи бенефициента, отново по линия на общинските администрации.
Относно цените. По подобие на един фонд, създаден по времето на правителството Орешарски, той се наричаше с гръмкото име „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Там отново нямаше референтни цени. Ние стартирахме програмата, все пак сме и пазарна икономика, на принципа: цените се определят на пазарен принцип. Нещо много логично. Установихме известни флуктуации между отделните общини. Те не бяха единствено и само на база на идентични дейности, тъй като в някои от сградите извършваха N на брой дейности, не само тези по чиста енергийна ефективност, знаете, позволяваше се и конструктивно укрепване, а и програмата го позволява и е допустима дейност в рамките на строително-монтажните ремонтни дейности на самите сгради за удължаване на техния жизнен цикъл, хидроизолация на покрив – да не изброявам всички дейности, и съответно в някои от сградите се правеше чиста енергийна ефективност, където това беше предписано от енергийните обследвания, полагане на топлоизолация и подмяна на дограма.
Подходът от тук нататък какъв ще бъде относно цените. Становището на строителната камара и на други браншови организации, съответно и нормалното управленско решение би трябвало да бъде – цифрите не могат да падат до безкрай, ако това нарушава качеството. И тук, мисля, че трябва да подходим малко по-отговорно. В работната група се обсъжда и ще бъде приет, най-вероятно – това, пак казвам, ще мине през обществено обсъждане, варианта референтните цени да бъдат диференцирани на база на отделни видове дейности – за енергийна ефективност до такава степен, за конструктивни мерки до такава степен, за респективно довършителните строително-монтажни ремонтни дейности включително и подобряване на условията в общите части, стълбищни клетки – до такава степен. Това е логичният подход, много по-обективен, много по-справедлив.
Да, Програмата има бъдеще. Нека да приключим и с дейността си в работната група. Ще бъдат оптимизирани процесите и по контрол, не че той към момента е недостатъчен, напротив, съгласно всички законови нормативно вменени изисквания по регламенти, но ще упражнява и министерството значително по-сериозен контрол, казах каква линия сме предвидили той да бъде осъществяван. Отделно от това на Дирекция за национален строителен контрол вече е разпоредено да осъществява контрол, каквито са и законовите правомощия на надзорните фирми, затова ние да установим как те самите осъществяват контрол върху строителите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За отношение – господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо председател, на основание чл. 105, ал. 1 от нашия Правилник Ви предоставям подписка с искане за дебат по тази тема. Заповядайте.
Ангажирането на два милиарда ресурс от националния бюджет предполага едно много сериозно отношение. Искаме в рамките на този дебат и Проекта за решение, който предлагаме, да стане ясна цялата информация относно актуално състояние на програмата, какво е свършено до момента, какъв финансов ресурс е ангажиран със сключените договори и дали са постигнали те целите на програмата, които бяха заявени. Дължим това на всички български граждани.
Доволен съм от това, че сте инициирали създаването на специално звено за контрол и проверка. Голямата забележка относно изпълнението на програмата до момента е, че има именно такъв тип физически контрол, който да установи качеството и количеството на извършените строително-монтажни работи. В момента този механизъм не е много ясно разписан. Знаете, че банката като орган, който разплаща средствата, не извършва този контрол на място.
Според нас тази програма се нуждае от промяна на всички механизми на контрол и институционално взаимодействие. Най-важното в този дебат, който искаме следващата седмица, е да стане ясно и бъдещето на Националната програма за енергийна ефективност. Този 2 милиарда ресурс към момента е ангажиран с тези договори и от информацията, която предоставите, става ясно, че има още толкова – 2000 договори, от желаещи собственици на етажна собственост да изпълнят тази програма. Трябва да е ясно как тя ще продължи.
Не отговорихте дали ще има промяна в условията и това трябва да стане ясно обаче следващата седмица – дали ще има промяна в условията, дали ще бъде ангажиран ресурс от самите собственици и как и по какъв начин ще бъде обезпечен този допълнителен финансов ресурс, ако има решение за продължение на програмата. Очаква ни един интересен дебат, надявам се, полезен за всички български граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Уважаеми народни представители, с писмо № 754-00-27 от втори юни 2017 г., внесено от 12,22 ч., е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане № 754-05-09 от 16 май 2017 г. от народните представители: Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Манол Генов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков относно политиката на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многопрофилни жилищни сгради, заедно с Проект за решение. Предложението за разискване по питането и Проекта за решение са подписани от 53-ма народни представители, тоест налице е предложение на повече от една пета от народните представители.
На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията по питането и гласуване на Проекта за решения за следващото заседание за парламентарен контрол. (Ръкопляскания от БСП за България.)
Уважаеми колеги, това беше последният въпрос от днешния парламентарен контрол. Да благодарим на министъра на регионалното развитие и благоустройство господин Нанков за участието.
Следващото редовно пленарно заседание – седми юни 2017 г., от 9 ч.
Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното пленарно заседание и парламентарния контрол. (Звъни.)
(Закрито в 12,33 ч.)

Заместник-председател:
Цвета Караянчева
Нигяр Джафер

Секретари:
Александър Ненков
Николай Александров
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

 Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

Проект на Конституция на Република България

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

Избор на член на Централната избирателна комисия

Избор на председател на Икономическия и социален съвет

Избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция





    Последни заседания