Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ВТОРА СЕСИЯ


ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 1 септември 2017 г.
Открито в 9,02 ч.
01/09/2017
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Цвета Караянчева и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Филип Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добър ден, уважаеми колеги народни представители!
Има кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Съгласно чл. 47 от нашия Правилник, в началото на всяка парламентарна сесия се изслушват химните на Република България и на Европейския съюз.
(Всички стават. Звучат химнът на Република България и химнът на Европейския съюз.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, това е Втората сесия на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Нека си пожелаем успешна и ползотворна работа!
Уважаеми колеги, преди началото на първото за новата сесия пленарно заседание да поздравим и нашите сънародници мюсюлмани по повод свещения за тях празник – Курбан байрам! Да им пожелаем здраве, мир и благополучие във всеки дом. (Ръкопляскания.) Нека всички ние – българските граждани, заедно продължим да бъдем пример за толерантност, разбирателство и взаимно уважение, да продължим общите усилия за напредъка и благоденствието на страната ни!
Позволете да Ви представя проекта за

„ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за 1 септември 2017 г.

Точка единствена. Парламентарен контрол, включващ:
1.1. Разискване по питане № 754-05-27 от 28 юни 2017 г. от народните представители Илиян Тимчев, Георги Йорданов и Валентина Найденова към министъра на здравеопазването Николай Петров относно изпълнение на проекти за модернизация и обучение в спешната помощ и цялостна стратегия за развитието на спешната медицинска помощ.
1.2. Отговори на въпроси и питания.“
Моля да гласувате програмата.
Гласували 190 народни представители: за 190, против и въздържали се няма.
Програмата за работа е приета.
Уважаеми колеги, съгласно парламентарната традиция, всяка нова сесия започва с изявления от парламентарните групи по реда съгласно тяхната численост. На Председателския съвет се постигна съгласие те да бъдат в рамките на десет минути, както и да бъдат излъчвани пряко по Българската национална телевизия и по Българското национално радио.
Моля да гласуваме предложението за пряко излъчване.
Гласували 188 народни представители: за 186, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преди да започнем с изявленията на парламентарните групи само едно уточнение – на Председателски съвет постигнахме съгласие в 11,00 ч. да има почивка, за да могат народни представители, които желаят, да се включат в общественото обсъждане, което ще се състои в зала „Изток“, за антикорупционния закон, който ще бъде представен от Министерството на правосъдието и Правната комисия.
Има думата господин Цветанов – председател на парламентарната група на ГЕРБ.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Започваме една много важна сесия, която ще бъде изключително ключова във връзка и с председателството на страната ни.
Обръщам се към Вас в началото на новия политически сезон с увереността, че страната ни очаква добро законодателство и непосредствени ползи от него, които да достигнат до отделния човек. За целта е нужно ние – народните представители, да успеем да работим заедно и да не забравяме, че направеното в името на хората е най-големият политически дивидент, много по-голям от самоцелното политическо противопоставяне, обричащо ни на застой и ни прави непродуктивни.
Добри новини бележат началото на новия политически сезон. През първото полугодие на 2017 г. икономическият растеж се ускори до 3,6 в резултат на силното потребление и износ, а броят на заетите доближава нивата, характерни за пълната заетост у нас. Това ни дава основание да очакваме по-високи от прогнозните резултати в края на 2017 г.
Надяваме се, че вече сте имали възможност да се убедите в това, че управленската ни програма е разписана в един реален, прагматичен дух. В нея няма празни обещания и абстрактни намерения. Тя включва приоритети, стратегически цели и конкретни мерки за постигането им. При подобен подход и отговорността на управлението е ясна. Освен всичко друго, Програмата изразява и категоричната ни готовност да управляваме 4-годишен пълен мандат. Още по-малко съмнение буди яснотата по законодателните приоритети на този парламент – тема, по която опозицията спекулира от самото начало на конституирането му.
В началото на новия политически сезон заявяваме категоричното си желание да участваме в реализирането на политики за засилване на интеграционните процеси в Европа. Проучване на общественото мнение от края на месец юли тази година показва, че 75% от българите одобряват членството на страната ни в Европейския съюз и 16% не го одобряват.
Присъединяването на България към Шенген и Еврозоната, както и отпадането на Механизма за сътрудничество и оценка остават наши приоритети. Няма да се уморим да повтаряме тезата си, че присъединяването на България към Шенген би довело до по-защитени външни граници на Европа. Ще се стремим да играем важна роля в процесите на задълбочаване на политическите, икономическите, културните взаимоотношения между страните на нашия регион.
Работата на правителството показа, че сме на прав път, задавайки нови стандарти на взаимоотношения и комуникация със страните от Западните Балкани. Дипломатическите ни ходове бяха подкрепени и от европейските институции и техните лидери. Еднозначно положителна беше европейската оценка за съвместните ни дипломатически усилия с Македония. Подписаният Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Македония бе наречен „вдъхновение за целия регион“ в съвместно изявление на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката за сигурност Федерика Могерини и еврокомисаря по съседската политика и преговори за разширяване на Европейския съюз Йоханес Хан.
По изрично настояване на България се прие Западните Балкани да бъдат приоритет в председателството на Европейския съюз в триото Естония, България, Австрия. Във фокуса на вниманието ще бъдат европейската перспектива за Западните Балкани за инфраструктурна, дигитална и образователна свързаност. Разумно би било обаче българското председателство да не се превръща в еманация на вътрешния политически живот. Дрязгите и политическите сметки трябва да отстъпят място на работата в името на национални значими каузи сега, когато се окажем в центъра на политическото внимание. За да получим доверието на европейските структури и европейските лидери, е нужно да покажем, че ние си вярваме помежду си.
Искам ясно да заявя, че българският избирател няма да прости нито на управляващи, нито на опозиция евентуалното пропиляване на шанса България да подобри имиджа си в Европа. Предстои усилена експертна работа, за да може решенията ни да намерят място в европейското законодателство. И тук ролята на българския парламент може да бъде особено важна, като се има предвид, че нашето Народно събрание ще бъде домакин на шест събития по време на българското председателство.
Десет години след присъединяването на България към Европейския съюз от сегашното Четиридесет и четвърто народно събрание се очаква да подпомогне реализацията на едно проевропейско, интеграционно, ротационно председателство. Ключовите приоритети, залегнали в проекта на програмата, ще бъдат разглеждани във всички ресорни комисии на Народното събрание. Те са фокусирани в три направления.
Първо направление – Европа на консенсуса, сигурност и миграция, бъдещето на Западните Балкани в Европейския съюз, устойчив интегриран подход за Дунавския и Черноморския регион, ефективно и бързо справедливо правосъдие.
Второто направление – Европа на конкурентоспособността, конкурентен единен пазар, насърчаване на предприемачеството и социалните иновации, икономически и паричен съюз, устойчива и ориентирана към бъдещето околна среда, стабилен Европейски енергиен съюз, бъдещето на труда в една по-справедлива Европа, стабилна европейска политика.
Европа на кохезията е третото направление – реформирана многогодишна финансова рамка след 2020 г., кохезионна политика след 2020 г. бъдещето на Обща селскостопанска политика, културата като стратегически ресурс за по-добро бъдеще на Европейския съюз.
Официалният интернет портал на българското председателство на Съвета на Европейския съюз ще заработи на 1 декември 2017 г. на четири езика – български, английски, немски и френски. Надяваме се публичността и гласността по време на българското председателство да допринесат за по-добър имидж на българските институции не само в Европа, но и сред българските граждани. Надяваме се нашето председателство да протече така, че българските граждани след него да бъдат още по-съпричастни към европейската перспектива на страната ни и да се чувстват по заинтересовани от работата на европейските институции.
Парламентът трябва да поддържа пълноценни работни контакти с всички държавни институции през настоящия политически сезон. Парламентарната група на ГЕРБ категорично ще противодейства на всички опити работата на държавните институции да бъдат охулвани за политически цели на отделни партии.
Опозицията ни трябва да проумее, че печеленето на симпатии не минава чрез фалшиви новини за политическия опонент, а чрез способността да бъдат оценявани добрите политически идеи, както и да бъдат предлагани работещи алтернативи. Реториката на омраза не ражда политическо доверие. Доверие се печели в честно състезание, като се предлагат различни политически идеи, от които хората свободно да избират.
Парламентарната група на ГЕРБ ще работи в диалог по национално значими теми както с партньорите си, така също и с опонентите си. Парламентарната група на ГЕРБ започва този парламентарен сезон с ясни законодателни приоритети, отчитащи и нуждите на кабинета за законови поправки и нови закони.
Най-масови са обществените очаквания за добро антикорупционно законодателство и за работещ антикорупционен регламент. Ето защо сме длъжни до края на годината да приемем новия антикорупционен закон. Това ще бъде много важен знак към обществото. Отсега сме наясно обаче, че контролът по изпълнението му става все по-голямо предизвикателство пред законодателя. Новият антикорупционен закон ще обедини съществуващите фрагментирани законови актове и от него ще последва създаването на единен антикорупционен орган на основата на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Така ще подобрим взаимодействието между институциите и противодействието на корупцията.
Ще вървим неотклонно към по-справедливо бързо и ефективно правосъдие. Различни елементи от правната система ще бъдат подобрени. Ще се изпълняват препоръките, направени в Доклада по механизма на сътрудничество и оценка.
Наказателната политика следва да се осъвремени чрез приемане на нов Наказателен кодекс.
В края на 2018 г. трябва да е факт и работещо електронно правителство.
Укрепването на обществения ред и сигурността ще бъдат сред законодателните ни приоритети.
Ще търсим трайни и добри решения за недопускане и връщане на незаконно пребиваващи чужденци у нас. След широко обсъждане се надяваме да приемем един модерен и работещ миграционен закон, който да отговаря на обществените очаквания.
Няма да си затваряме очите пред криминогенната обстановка в страната. Ще се стигне директно до проблемите на хората, като се изградят полицейски управления за обслужване на гражданите по места. Законът за частно-охранителна дейност ще осигури възможности тази дейност да бъде полезна при осигуряването на обществения ред и сигурността.
Законът за концесиите ще даде възможност в диалог между държавата, бизнеса и работодателските организации да приемем добро устойчиво законодателство, отговарящо на европейските стандарти.
Законодателните ни инициативи в сферата на образованието ще укрепват връзката между образованието и пазара на труда. Повишаването на заплатите на учителите няма да остане единичен управленски акт. Няма да отстъпим от политиките за ликвидиране на неграмотността и за налагане на задължително образование. Ще подкрепяме възпитанието в дух на родолюбие, а учебните програми ще гарантират познаването на българската история и достиженията на българската култура. Качеството на образованието ще се повиши, когато то е практически ориентирано и когато учителите са подготвени, финансово обезпечени и обществено подкрепяни. Ще се работи за превенция на агресията и повишаване сигурността на учащите.
Ще се върви към реформиране на системата за оценяване и акредитация на висшите училища.
В сферата на здравеопазването ще разширяваме ролята на профилактиката като път към по-добро здраве и качество на живот. Затова ще се увеличава капацитетът на извънболничната медицинска помощ и ще се въвежда нов и достъпен модел на здравни грижи.
Ще продължим процеса на изграждане на единна национална здравна информационна система.
Работим по проект за детето, който да гарантира правата на всички български деца, като няма да пренебрегваме нуждите от сериозна подкрепа на децата в риск.
В изпълнение на Управленската програма на правителството предстои финализирането на Проект на Закона за отклоняване от наказателно производство и налагане на възпитателни мерки на непълнолетни лица.
С нов Закон за интеграция на хората с увреждания се надяваме да синхронизираме политиките си в контекста на Конвенцията за техните права.
Длъжни сме да създадем законова база за ограничаване на негативни демографски тенденции. Нужен е нов правов регламент за стимулиране на раждаемостта и за намаляване на младежката емиграция, за водене на балансирана емиграционна политика, съобразена с потребностите на българския бизнес.
Ще се стремим да осигурим равен достъп на представители на различни обществени прослойки до качествена социална услуга, като продължим процеса по деинституционализация.
Нашата отговорност пред бъдещите поколения ще бъде да работим за повишаване националното самочувствие на българите.
И понеже темата за завръщане на младите и талантливи българи от развитите страни остава много чувствителна, ми се иска да спомена, че младите ще се чувстват отново добре дошли в България, когато страната ни покаже, че ги уважава, че цени успехите им и че е готова да им предложи достоен живот.
Уважаеми дами и господа народни представители, иска ми се да не забравяме завещаното ни послание „Съединението прави силата“. Ако искаме да отправим послание към Европейския съюз за Европа на консенсуса, трябва да сме постигнали необходимия консенсус вътре в страната.
Да си пожелаем спорен и ползотворен парламентарен сезон и, разбира се, едно от най-големите предизвикателства пред всички нас и всички комисии ще бъде приемането на един сериозен, стабилен, реален бюджет за 2018 г., който ще помогне да се реализират всички тези секторни политики. Благодаря Ви на всички и да си пожелаем един успешен парламентарен сезон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
От името на парламентарната група на „БСП за България“ думата има председателят на групата – госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Започваме втората сесия на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Пожелавам да е ползотворна и за парламента, и за народа ни!
Поздравявам мюсюлманите в България с празника. Бъдете здрави!
Тази сесия започва на прага на две важни събития: председателството на Съвета на Европейския съюз и приемането на бюджета за 2018 г.
Първото дава възможност да покажем, че България има достойно място в Европейския съюз, но и да имаме възможност да поставим националния си интерес в контекста на разговорите за бъдещето на Европа такава, каквато я искаме – обединена и силна за председателството, както сме декларирали още в началото на Четиридесет и четвъртото народно събрание. За политиките в това председателство Вие имате нашата подкрепа, защото това е интересът на България.
До края на годината ще представим пред Вас и нашето виждане за важни въпроси, които би трябвало да влязат в двустранните и многостранни разговори следващата година по време на председателството.
Що се отнася до вътрешната политика, има много нерешени проблеми. И нека от това, което ще кажа сега, някой да не остане засегнат или обиден. Нито един от тези проблеми няма да пропуснем, но ние искаме да поставим акцент върху няколко важни неща, които смятаме, че съдържат в себе си по-голямата проблематика днес.
Поставяме си една стратегическа цел – това е намаляване на бедността и увеличаване на доходите.
Много години наред различни правителства и политически сили правят реформи с цел подобряване на жизнения стандарт. Но фактите показват, че тези проблеми остават нерешени, защото днес вече имаме и работещи бедни – един на всеки десет. Имаме бедни пенсионери, бедни млади семейства. Близо два милиона българи живеят на прага на бедността, тоест проблемът стои. За нас това е стратегическа цел, която искаме и мислим да постигнем с три средства, с три ключови политики.
Първата – образование и наука. Втора – икономика и производство, и трета – борба с паралелната държава и корупцията.
Образование. Уважаеми колеги от мнозинството, и Вие поставяте тази тема като свой приоритет, и ние, разбира се. И пак в годините много реформи, и пак тежък резултат – 39% неграмотни. Трябва да проследим нещата в тенденция – да не се замеряме с взаимни обвинения. Две хиляди и тринадесета година – 12,3% деца напускат; 2014 г. – 12,5%; 2016 г. е вече 13,4%. Това показва процес, това показва тенденция и несправяне с проблема.
Искате, господин Цветанов, консенсус и съгласие в този парламент, но това трябва да мине през назоваване на истинските проблеми и търсене на тяхното решаване.
Законът за предучилищното и училищното образование, който приехте, колеги, беше приет без анализ за очакваните резултати и много добре знаете какви проблеми има днес. Сега се приемат наредби, държавни стандарти, заповеди. А през лятото учителите трябваше да се запознаят и да оценят за един месец общо 256 нови учебника.
А фактът черно-бели учебници за бедни деца и цветни за богати е цинизъм. (Шум и реплики.) Това е тежка дискриминация, задълбочаване на неравенствата, а вече го правите и през децата. Няма как да срещнете нашата подкрепа за такава политика.
Със сливането на двугодишните учебни планове в една учебна година 1257 училища са пред риск да загубят учениците си, да се закрият и не се знае къде ще отидат тези деца! Сто и двадесет хиляди деца са ощетени от сливането на две години в една.
Отказът Ви на инат да приемете предложението за минимални прагове на заплащането на учените доведе до това, че един професор получава толкова, колкото един начинаещ учител. С уважение към всички, но това не е разумно!
Заради некомпетентни управленски решения и проблеми в обществените поръчки Министерството на образованието е на път да провали Оперативната програма „Наука“, защото четири години след старта ѝ са разплатени под 5%, а са договорени едва 25.
Спешно, наистина спешно, с много разум, взаимни разговори и съгласия трябва да предприемем мерки в образованието. И не силови.
Това, което правите с издирването на децата и воденето насила на училище, сигурно е PR акция?! А пък това, до което стигна вицепремиерът Симеонов – че държавата ще отнема децата от родители и ще ги отглежда, е абсурд! Не е това начинът!
Проблемът за отпадането на учениците е посочен в много изследвания, и той е в две измерения: бедност и неефективност на образователната система.
Ето защо ние ще предложим своята алтернатива и тя е: промени в Закона за училищното и предучилищното образование, въвеждане на минимални нива на заплащане в сектор „Наука“ и за научна степен, един учебник в един клас за цялата страна, и то като държавен ангажимент, издаван от Министерството на образованието. Надявам се, че черно-белите и цветни учебници дават аргумент в тази посока.
Национална карта за нужните кадри на икономиката, планиране на броя паралелки най-вече в професионалните училища, защото е абсурд училищната система и висшето образование да бълват безработни, а икономиката да наема хора отвън.
Големият ни проблем е разликата в образователната система и нуждите на българската икономика. Това изисква планиране и държавнически поглед за години напред – каква икономика ще развиваме и какви кадри ще осигурим за нея.
Второто средство за борба с бедността са именно: икономика и производство. Малкият и средният бизнес е „на колене“. Големите получават всички обществени поръчки, а малките са подложени на административен и политически рекет.
Ще подкрепим всяко Ваше усилие за административна реформа, но категорично ще се противопоставим на всеки натиск и изнудване на малък, среден и микро бизнес.
Трябва да проумеем, че през 2020 г. европейските пари свършват и макар и много късно отново спешно, много спешно трябва да предприемем мерки за родно производство и родна икономика.
Надявам се този път да подкрепите Закона за храните, който се намира на банките Ви, внесен от „БСП за България“. Да защитим родното производство, още повече на фона на категоричните доказателства вече за двойни стандарти в качеството на храните в Западна и Източна Европа.
При Вас също на банките Ви се намира нашият Закон за държавните и общински предприятия – Законът за публичните предприятия, чиято цел е да стабилизира държавната и общинска собственост и да даде възможност за инвестиции и развитие на тази собственост.
Между другото, в предизборната кампания, когато говорехме за това пред Вас, се отнесохте иронично и със забележка, че едва ли не връщаме стария режим на държавната, на плановата икономика. Радвам се, че днес узряхте до идеята Вие сами да създавате нови държавни предприятия. Изглежда, това е еволюция в политическото мислене вдясно, затова се надявам да подкрепите и Закона за публичните предприятия, който защитава държавната и общинска собственост.
Една от нуждите на бизнеса, за да може да го развиваме като малък и среден – български и роден, е да получава адекватно финансиране. Ще предложим до края на годината на Вашето внимание нов Закон за Банката за развитие. Стига с това изкривяване в тази част на банковия сектор. Банката за развитие финансира шест големи бизнесмени в България, и не малкия и среден бизнес. Крайно време е това да се промени и в този Закон ние ще Ви предложим да се намалят лимитите на кредитите, които се отпускат, да се разбият на малки и да отидат до малкия и среден бизнес.
Третото средство за преодоляване на бедността и за увеличаване на доходите е борбата с паралелната държава, която годишно краде 10 млрд. лв. Десет млрд. лв. изтичат в нечии джобове и не отиват за пенсии, за здраве, за социална система, за образование! Затова и за нас акцент е антикорупционното законодателство. Имаме своето предложение, обсъдено е с професионалните общности, приети са техните професионални бележки, не претендираме за съвършенство. Днес ще го представим пред президента на Републиката, след това пред европейските посланици и двамата еврокомисари – по върховенство на закона, и по правосъдие. Ако не спрем, но истински, а не с имитация, корупцията, няма да се справим нито със съвземането на икономиката, нито с увеличаването на доходите, нито с намаляването на бедността.
Избор на ВСС ни предстои. Предложихме шест перфектни кандидатури според нас. И професионално, и морално, без квотен принцип и без договорки се надяваме този избор да избере най-добрите и тези, които ще проведат съдебната реформа такава, каквато я искаме – до бърз и обективен процес и до справедливи присъди.
Всички наши политики ще предложим в алтернативен бюджет за 2018 г., водени от тревогата за три неща: неграмотност, бедност и влошен здравословен статус на нацията. Гледаме на тези три проблема вече като елемент на националната сигурност. Нека като държавници, а не като едномандатни политици, да прозрем, че това са проблеми не само на настоящето, не само актуални днес – това е огромен проблем за бъдещето на нацията ни, защото неграмотна, бедна и болна нация няма такова. Ето защо ще изработим алтернативен бюджет, в който ще предложим сериозни, аргументирани мерки за преодоляване на тези три проблема – неграмотността, бедността и здравословния статус на населението.
През първия сезон на този парламент показахме, че сме ясна и аргументирана опозиция. Този втори сезон бих нарекла сезона на алтернативата. „БСП за България“ ще очертава различни възможности за развитието на България. Нека българските граждани да преценят кое е по-добро – това, което предлага управлението, или това, което предлага „БСП за България“, и да направят своя избор.
На добър час, и успех на парламента! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
От името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ думата има председателят на групата, народният представител Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа народни представители, господин Министър! Преди няколко години никой не можеше да повярва, че патриотични, националистически партии ще бъдат във властта. Това беше абсурд за политолозите. А само преди броени месеци четяхме прогнози и анализи, в които се очертаваше една апокалиптична картина, че ако „Обединените патриоти“ са във властта, то ние ще развалим своя имидж пред света. Видя се ясно, че това не е така. Само три месеца, и то непълни три месеца, бяха достатъчни, за да се види, че групата на „Обединените патриоти“, състояща се от три партии: „Атака“, НФСБ и ВМРО, са коректни, лоялни и отговорни политически партньори. Реалността го доказа и опроверга тези, които плашеха хората, че ще стане нещо страшно.
Не стана нищо страшно, напротив, през тези три месеца на управлението на коалицията „Обединени патриоти“ и ГЕРБ се случиха добри неща за България. Може би не много големи, но достатъчно, за да се почувстват, усетят и видят от хората, да разберат, че държавата може да бъде и отговорна.
Аз използвам случая да благодаря на ръководството на партия ГЕРБ за коректността и отзивчивостта, с която се отнасят към всички наши предложения, защото без това партньорство няма как да вървим напред.
Използвам случая да благодаря и на опозицията, която в особено важни и отговорни моменти беше мъдра, беше отговорна и не правеше напук опониране само защото такъв е политическият спорт. Това означава, че българското общество и политическата класа са помъдрели може би след близо тридесет години преход.
Всъщност в началото на прехода, както и в Библията пише, беше словото, и аз си спомням, че в началото на прехода преобладаваха патетичните изказвания, словото беше водещо и всеки се състезаваше да каже колкото може нещо по, с повече патос. Сега явно, след като сме минали през всички разочарования на прехода, е дошло времето на градивното и действено мислене и постъпки в политиката, тоест да се вършат неща, които имат реален резултат.
През тези непълни три месеца групата на „Обединените патриоти“ бяхме тези, които настоявахме да се завърши преградното съоръжение, което спира нелегалните имигранти – нарушителите на реда, на законността.
Аз си спомням тук, в тази зала, преди няколко години, когато предлагахме да се изгради такова съоръжение, бяхме посрещнати с неразбиране, даже с елементи на ирония и присмех. Сега се оказа, че това съоръжение е много важно, че то занули притока на нелегални имигранти – един порок за Европа, не само за България. Ние като гранична държава на Европа показахме, че можем да направим една ограда, която да спира, която е истинска преграда за потока нелегални имигранти, и по този начин успокоихме българското общество, което беше много разтревожено от това, че тук идват хора с неясни намерения, неидентифицирани и много често причинители на престъпления. Това отчитам като добър успех на общото управление на ГЕРБ и „Обединени патриоти“, но подчертавам, че натискът от страна на патриотите беше последователен докрай. Сега това заграждение е построено, вече няма как по никакъв начин да преминават нелегални имигранти.
През тези три месеца ние изпълнихме и това обещание, с което бяхме най-широко огласявани по време на предизборната кампания – става дума за минималните пенсии. Да, имаше нападки, че те не са в този размер, който искахме. Но и българският избирател гласува така, че ние пропорционално имаме възможност и вдигнахме тези пенсии дотолкова, доколкото можеше в момента. Политиката е изкуство на възможното. Все повече се убеждаваме в това, защото аз като политик съм преминал през различни етапи. Бил съм на опозиционната банка, бил съм подкрепящ управление, сега вече с нашата коалиция сме реално в изпълнителната власт. За първи път от 30 години преход патриотични и националистически партии са в изпълнителната власт и те доказват, че са отговорни политици.
Аз съм сигурен, че при нашето европейско председателство това ще стане ясно на цяла Европа – че патриотите в България не са безотговорни хора, които търсят конфликт или които търсят скандали, а са хора, които могат да работят за доброто на страната си и могат да оказват натиск България да взема и по-суверенни решения, защото ние имаме нужда от това. Да, евроатлантическото партньорство е нещо, което се изтъква при всяка реч, но аз мисля, че България има нужда от повече гъвкавост, от повече самостоятелност, за да може именно икономиката, за която се говори днес, която наистина е важно нещо, да се развива така, че ние да имаме все повече постижения.
Ние го виждаме и сега, но не е лошо да започнем да признаваме това, което се случва, което е положително. Бяха направени редица ходове в тази област – икономиката, отпаднаха административни тежести за фирмите, което доста много облекчи малкия, средния и по-големия бизнес.
Това, за което стана преди малко дума – относно Банката за развитие, която трябва да подпомага българския бизнес във всичките му форми, аз съм сигурен и лично ще лобирам и ще се застъпвам за това тази Банка да работи за българския бизнес. В Министерство на икономиката, където тя вече е, ще имат друго отношение към начина, по който се финансират, кредитират българските бизнеси, подчертавам – българските, и то всички, от всякакъв мащаб. Това ще бъде изпълнено и съм сигурен, че ще бъде успокоена опозицията, защото ще го вижда буквално всеки месец.
Това, което се случи във Военнопромишления комплекс, също е за отбелязване като нещо положително. Предприятия се оздравяват, хора, които бяха заплашени от безработица, са с осигурена работа и тези предприятия с държавна помощ получават все по-големи поръчки и България вече има износ, от който има дори финансов излишък.
Всичко това са стъпки, които трябва да ги отбелязваме.
Другото, което мога да отбележа като наша заслуга – на парламентарната група на „Обединени патриоти“, са законодателни мерки, които ще предложим – надявам се на отзивчивост от страна на другите парламентарни групи – и които засягат вероизповеданията, социалната система, в която има много големи пороци, натрупани през годините, тоест държавни помощи за хора, които не заслужават да ги получават.
Всичко това трябва да става внимателно, без да предизвиква социални катаклизми, без да предизвиква конфликти и сътресения, но трябва да става. И точно тук ние сме гарантите, че това може да става. За времето на нашето кратко управление ще дам един пример: областният управител на София-област, излъчен от „Обединени патриоти“, направи нещо, което не беше направено 27 години – върна имоти на Българската православна църква в Елешница, което 4 - 5 поредни областни управи не бяха направили. Някой ще каже: Това ли е най-същественият въпрос?! Не, сигурно не е, но това показва как може да се вършат нещата, когато имаш воля, когато имаш решителност. Ето, в това виждам ролята, функцията на „Обединени патриоти“ – да показваме, че може да се свършат някои неща, полезни за хората, че това, което десетилетия наред не е било свършвано или се е отлагало, или се е замотавало по някакъв начин, може да се направи. Убеден съм, че и занапред ще вървим в тази посока с партньорството ни с ГЕРБ, с градивната опозиция, която се надявам да бъде такава и в следващия политически сезон, да покажем, че можем да правим добри неща за България. Сигурен съм в това.
Пожелавам Ви здраве и спасение! Бог да пази България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Сидеров.
От името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ има думата председателят на групата народният представител Мустафа Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Позволете ми в началото да поздравя всички мюсюлмани по случай Курбан байрам и да им пожелая светли празници! Нека този празник да ни направи по-човечни, по добродетелни и по-мъдри! Нека да донесе здраве и берекет на всички, мир и просперитет на цялото човечество!
Наред с това поздравявам всички с откриването на есенната сесия на Четиридесет и четвъртото народно събрание и пожелавам ползотворна работа! Това е и повод за кратка равносметка на политическите събития и перспективите за развитие.
В края на лятната сесия на парламента отчетохме липса на управленска програма, а малко след това се сдобихме с такава, наречена „Програма за управление на правителството“.
Какво ни представя по същество тази Програма? – Липса на ясна визия за бъдещо развитие, набор от по-скоро пожелателни декларации и мерки, които не само не гарантират постигането на набелязани добри цели, а разкриват неспособността на управляващите да постигнат икономически растеж, социална отговорност и европейско качество на живот. Тази Програма е поредното доказателство за хаос в управлението, предпоставка за което е грешната формула за управленско мнозинство. Тази така наречена „Програма за управление на правителството“ и действията на различните министри са ярко доказателство за това. Вместо управление на страната чрез работещи институции и администрация ние ставаме свидетели на дейности, характерни за клуб по самодейност. Това е доказателство за отказ от съобразяването с правилата и от носенето на отговорност, доказателство за липса на нормалност в политиката и в държавното управление, откровена подигравка с цялата нация, с Европа дори. Така държава не се управлява. Оставете театрото на театрите!
С приемането на Програмата правителството си поставя следните приоритети: устойчиво нарастване на доходите, повишаване на растежа на българската икономика, гарантиране на енергийната сигурност на страната, ограничаване на негативните демографски тенденции, ликвидиране на неграмотността, подобряване здравето на нацията, минимизиране на рисковете и неутрализиране на опасностите за националната сигурност, гарантиране на ефективна, бърза и справедлива съдебна власт. Но реално разписани мерки няма. Изброяването на проблемите пред страната не може да бъде приоритет. Приоритетите са една, две или три преимуществени цели. Това е като да разбираш върховенството на закона като улично правораздаване. Прилагането на закона все повече означава саморазправа, бой, тупаник, отвличания. Това ли е представата ни за стабилност и сигурност в европейска България?!
Да онагледим по-горната теза. Цел 231 от Приоритет 63 предвижда открито управление като политически ангажимент, което да осигурява на гражданите и техните организации възможности за участие в управлението и информираност за дейността на държавните органи. Да, колкото обществото разбра колко струва оградата по границата с Турция, колко и докъде пътуват охраняващите границата, за да се пълнят нечии хотели, за каналджиите, колко струва ремонтът на НДК, как се санират сградите и колко ни струва?
Малко след като в Програмата е казано, че правителството няма да повиши данъците, се отбелязва, цитирам: „Ако искаме държавата да дава повече пари на бизнеса и гражданите, тя трябва да събира повече данъци от бизнеса и гражданите.“
Сочените от някои анализатори като успешни външнополитически събития остават с отворени въпроси по отношение на реалните резултати за България в защита на националния интерес. В тази връзка е подходяща и народната мъдрост „Ако имаш килограм брашно, дай го на майстор.“
Очевидно кабинетът Борисов – трето издание, е по-неуспешен от предишните две емисии. Това нещо, наречено „Управленска програма“, което няма нищо общо с името си, представя по-скоро списъка с добри намерения на министрите. Нито има междуведомствена координация, нито водещи идеи в основата си. Сам по себе си този документ може да се нарече всякак, но не и „Програма за управление на страната“.
Липсата на координация и ясна стратегия е основен белег на 100-те дни. Това създава хаос в управленските решения, действия на принципа „проба-грешка“, отново „проба-грешка“ и така нататък.
Този хаос създава усещането за безвремието, за колапса на страната. С това се цели запазване на коалицията в името на властта без ползи за България и за българските граждани. Трупащите се медийни скандали около управлението създадоха идеята, че изходът от тупика на властта е в създаването на нови, с обратна насоченост, медийни скандали. Целта е отклоняване на общественото внимание от същинските проблеми на властта и държавата и подмяната им със скандали по квази-проблеми или такива с отминала давност.
Представяните като проблеми „Белене“ и „Цанков камък“ целят да изместят и да затулят проблемите за НДК, скандалите с ядливи имена и други като „Калиакра“ и така нататък, както и некомпетентността за решаването им, управленската немощ за реализацията на българското председателство с проактивна политика. Този процес на неизбежно съчетаване на поредицата от излезлите наяве вътрешнокорупционни скандали при управляващите, с изминали такива в опозицията, най-вероятно разчита паметта на средния избирател да няма такава продължителност, че да помни събития с петгодишна и по-голяма давност. Време е да напомним, че моделът „виновни са тези преди нас“ вече няма място, предвид участието на ГЕРБ в управлението на страната вече осем години, освен ако не се разглежда в контекста на удобните бушони, разбира се.
Днес става все по-ясно, че проблемите на управляващите се умножават, а решенията се отдалечават. Дори с управляваната медийна среда коалицията все повече губи позиции. Опитите за вдигане на рейтинга на кабинета изглеждат комично смешни. На прага на председателството България няма право да се отдалечава от европейските модели, от европейските ценности. Без да се налага да се връщаме назад, достатъчно е да припомним позицията на Ангела Меркел от предизборен митинг преди няколко дни. Тя заяви ясно позицията на своята партия от семейството на ЕНП – никаква коалиция с крайно десни и с крайно леви формации. И това е правило за Европа, защото коалиция с крайни означава повече популизъм, повече екстремизъм и по-малко демокрация, по-малко Европа. Неприемането на европейския модел предвещава безвремие с тежки последици за България.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние трябва да издигнем нормалността в парадигма за държавност и час по-скоро трябва да отречем категорично всяко поведение, което ерозира държавността. Ние трябва да създаваме условия органите и институциите да работят нормално по правилата, да продуцираме нов тип мащабно мислене и да реализираме такива инвестиционни политики в контекста на актуалните европейски и световни реалности, че да гарантираме икономически растеж и европейско качество на живот, заетост и нови работни места, образование, социална справедливост, стабилност и сигурност на гражданите. Ние сме длъжни да докажем, че сме достойни за място в центъра на европейската политика, че можем да сме реален фактор при решаването на бъдещето на региона, Европа и света, че сме способни на последователна и градивна политика с ясни правила и европейско мислене, с ясен план за икономическо и политическо развитие на Съюза за следващите години, за по-ефективен единен и развиващ се Европейски съюз, с високи цели за Европа при гарантиран национален интерес.
Време е за решителни действия. Председателството изисква нова визия и нова управленска формули на принципа на базов консенсус. Само така можем да се възползваме от историческия шанс да заемем подобаващото достойно място в европейското семейство. В противен случай просто ще се реализира едно формално председателство. Отговорността пред бъдещите поколения ще се носи от управляващите, но това не може да бъде утеха за нас като национално отговорна партия, както и за всички, които са могли, но не са реагирали. Връщането на нормалността в страната е абсолютно условие за успех.
Настоящата сесия има сериозна законодателна програма. Предстоят важни законодателни решения по въпроси, като борбата с корупцията, съдебната реформа, бюджет, данъци. Предстои последният етап от подготовката на председателството на Съвета на Европейския съюз.
Успешното решаване на важните за България въпроси изискват управлението на страната да стъпи на обща ценността база с евроатлантическа ориентация. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ.
От името на парламентарната група на Политическа партия „Воля“ думата има народният представител Пламен Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да се обърна към Вас, искам да поздравя българските мюсюлмани с празника Курбан байрам и да пожелая здраве на всички!
Уважаеми колеги, надявам се, че всички сме използвали изминалия месец не само за почивка, но и да помислим за очакванията на хората от новата парламентарна сесия, за да не се повтарят грешките от предишната. Имаме да вършим много работа, защото всички знаете, че където и да пипнем в държавата, все излизат проблеми, затлачени с години.
През миналата сесия в тази зала се наслушахме на упреци между ляво и дясно кой какви щети е нанесъл на страната в своето управление. Ясно е, че си знаете греховете и не пропускате да си ги напомняте, но ако ще започнем и сега така, смятам, че парламентът ще остане институцията с най-нисък рейтинг, а това нас от „Воля“ ни притеснява. Никой вече не иска да слуша празно парламентарно говорене и обещания в неясно бъдеще време. „Воля“ е единствената партия тук, която никога не е била в управлението, затова нашият поглед към проблемите е независим и обективен и е добре да се вслушвате в нас малко по-често.
Преди няколко седмици излезе поредната статистика на Евростат, която красноречиво говори къде се намираме. Шестдесет процента от българските граждани не могат да си позволят почивка извън дома. Това какво означава, уважаеми колеги? Хората нямат пари да посрещнат всекидневните си нужди, години наред оцеляват, мизерията трайно се е настанила в домовете на голяма част от семействата, това доведе и до отчаянието в обществото. И тази есен много хора от страната ще се насочат към столицата в търсене на работа, защото не се мисли за развитието на регионите. Ето такива въпроси трябва да са във фокуса на парламента.
„Воля“ се обръща към всички Вас с призива да потиснете партийното си его, да работим приоритетно за висок стандарт на живот на хората, за подкрепа на малкия и среден бизнес, за повече инвестиции, особено в изоставащите райони на страната. Много време е изпуснато именно заради безкрайните партийни боричкания, уважаеми дами и господа. Хората си задават въпроса: „Какво толкова не достига в управлението, че години наред нещата не се променят, а напротив, затъваме все повече и повече?“ Не сме голяма държава и при ефективен управленски подход много от проблемите могат да се решат само за няколко месеца.
Ще Ви кажа какво липсва – липсва воля и много често компетентност, а също и съпричастие към болките на хората. Това обаче, което го има в изобилие, за съжаление, е корупция и лобистки схеми. Докато не изкореним това зло, никакви промени не са възможни. Безсилно ли е управлението да се справи? Нима за една държавна машина не й е по силите да намали битовата престъпност в кратки срокове?! Нима държавата е безсилна например пред „ало-измамниците“, които грабят възрастни хора? Завръщат ли се годините, в които се извършваха отвличания за откуп и се пребиваха хора с бухалка на улицата? Мога още да изброявам, явно обаче зависимостите са толкова много, че пречат на действията в интерес на хората.
Ние от „Воля“ призоваваме тази сесия да бъде посветена на две основни неща – повишаване стандарта на хората и намаляване на корупцията. Ще останем непримирими към всички опити да се прокарват лобистки или вредни за народа закони. С особено внимание ще следим мерките за подпомагане на малкия и среден бизнес, който изнемогва, задушен от корупция и бюрокрация.
Ще бъдем особено активни и по отношение на Бюджет 2018, ще очакваме да видим стратегическо мислене и ефективни политики, изразени чрез него.
Даваме си сметка, че предстоящото европредседателство е важен период за България, но то не може да бъде параван, зад който да се крие слаба воля и липса на идеи за подобряване живота на хората. Ако не се обединим и не се съобразим с настроенията в обществото, ако мудността от първата сесия се пренесе и в тази, то ние от „Воля“ няма да се притесним да настояваме за промени в управлението.
Надяваме се, че всеки си е взел поука от изминалата сесия, и от днес нататък ще видим различен стил на поведение и работа в пленарната зала.
Желая здраве и успех на всички! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
С това изявленията на парламентарните групи във връзка с новия политически сезон приключиха. Преди да преминем към същинския парламентарен контрол – съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 26 юли 2017 г. – 31 август 2017 г.
На 26 юли 2017 г. е постъпил Законопроект за възрастните хора. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по труда, социалната и демографската политика като водеща, както и на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по здравеопазването, Комисията по взаимодействията с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
На същата дата е постъпил Законопроект за изменение и допълнение за гражданската регистрация с вносители народният представител Искрен Веселинов и група народни представители. Разпределен е на: водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, както и на Комисията по вероизповеданията и правата на човека и Комисията на политиките за българите в чужбина.
На същата дата е постъпил Проект за решение за промяна в състава на Комисията по икономическа политика и туризъм с вносители народните представители Цветан Цветанов, Снежана Дукова и Даниела Савеклиева.
На 26 юли 2017 г. е постъпил Проект за решение за промяна в състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта с вносители народните представители Цветан Цветанов, Снежана Дукова и Даниела Савеклиева.
На 27 юли 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Вносители са: народният представител Андон Дончев и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по правни въпроси, както и на Комисията по политиките за българите в чужбина.
На същата дата е постъпил Проект за решение за попълване състава на Комисията по земеделието и храните с вносител народният представител Снежана Дукова.
На същата дата имаме Отчет за дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори през 2016 г. Вносител е Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси на 28 юли 2017 г.
Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура с вносител народният представител Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и на комисиите по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, правни въпроси, енергетика, европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
На 28 юли 2017 г. е постъпил Проект на решение относно разискване по питане № 754-05-27 от 28 юли 2017 г. от народния представител Илиян Тимчев, Георги Йорданов и Валентина Найденова към министъра на здравеопазването Николай Петров, относно изпълнение на проекти за модернизация и обучение в спешната помощ и цялостна Стратегия за развитие на спешната медицинска помощ. Вносител е народният представител Драгомир Стойнев и група народни представители.
На 1 август 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е Министерският съвет, разпределен е на водещата комисия по правни въпроси, както и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по енергетика.
На 2 август 2017 г. е постъпил Законопроект за частната охранителна дейност. Вносител е Министерският съвет, разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
На 9 август 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, с вносител Министерския съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, както и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по труда, социалната и демографската политика.
На 9 август 2017 г. е постъпил Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. и Годишен доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет на Република България за 2016 г. Вносител е Висшият съдебен съвет, разпределен е на Комисията по правни въпроси.
На 17 август 2017 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на националната отбрана на Румъния и Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федералната република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбрана на Съединените американски щати, Щаба на Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на многонационалната дивизия „Югоизток“. Вносител е Министерският съвет, разпределен е на водещата Комисия по отбрана, както и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
На 22 август 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водеща Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, както и на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
На 28 август 2017 г. е постъпил Законопроект за мерките срещу изпиране на пари. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
На 29 август 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водеща Комисия по правни въпроси, както и на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
На същата дата е постъпил Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика, Комисията по отбрана, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по правни въпроси, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по енергетика, Комисията по образованието и науката, Комисията по здравеопазването, Комисията по околната среда и водите, Комисията по културата и медиите, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по земеделието и храните, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
На 29 август 2017 г. е постъпил Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2016 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
На 31 август 2017 г. имаме постъпил доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2016 г. Вносител е Министерският съвет и е разпределен на Комисията по отбраната.
На основание чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 7 август 2017 г. е постъпил Указ № 175 на президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 27 юли 2017 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата Комисия по околната среда и водите да докладва пред народните представители Указа на президента и мотивите към него.
На 31 юли 2017 г. в изпълнение на т. 2 от Решение на Народното събрание от 9 юни 2017 г., прието във връзка с разискванията по питане от народните представители Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Манол Генов, № 754-05-13 от 17 май 2017 г. е постъпила информация от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков относно актуалното състояние на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, изразходваните финансови средства и стойността на сключените до 15 юли 2017 г. договори. Информацията е изпратена на народните представители на електронните им адреси и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
На 4 август 2017 г. с вх. № 702-00-33 в Народното събрание е постъпил Доклад за участието на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз по време на малтийското председателство на Съвета на Европейския съюз от януари до юни 2017 г., приет с Решение № 428 на Министерския съвет от 2017 г., за сведение. Материалите са предоставени на народните представители на електронната им поща.
В Народното събрание е постъпил Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълненията на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 юни 2017 г. – 24 юли 2017 г. и Протокол № 32 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 25 август 2017 г. в Народното събрание е постъпило печатно издание на некласифициран Доклад за дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“ за 2016 г. Докладът е изготвен съгласно разпоредбите на Закона за управление на системата за защита на националната сигурност и е публикуван на страницата на Агенцията в интернет. С писмо на председателя на Народното събрание Докладът е изпратен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили е постъпило Решение № 413 на Министерския съвет от 28 юли 2017 г., с което се разрешава за времето от 30 юли до 10 август 2017 г. преминаването през и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на съюзнически и чужди въоръжени сили във връзка с провеждането на съвместна българо-американска подготовка в района на учебен полигон Ново село.
В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили е постъпило Решение № 490 на Министерския съвет от 28 август 2017 г., с което се разрешава за времето от 4 до 15 септември 2017 г. преминаването през и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на въздухоплавателни средства и личен състав с екипировка и оборудване от военновъздушните сили на държавата Израел във връзка с провеждането на съвместна българо-израелска летателна тренировка. Уведомленията са постъпили в Народното събрание с вх. № 702-00-31 и вх. № 702-00-36 и са предоставени на Комисията по отбраната.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България:
Първо, в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през териториалното море, пребиваването във вътрешните морски води на Република България и посещението на пристанище Варна на кораб от състава на военноморските сили на Италианската република в периода от 8 до 11 септември 2017 г. включително. Визитата на кораба е неофициална, с мирни цели и не е свързана с провеждането на военни операции и подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяването на военни действия, водени от други – на друга държава или организация, въоръжени сили.
Второ, в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България уведомява Народното събрание, че със свои заповеди е разрешил изпращането и използването на един вертолет с два екипажа военнослужещи от състава на Военновъздушните сили за изпълнение на специални полети за прелитане и пожарогасене от въздуха на територията на Република Македония за времето от 2 август 2017 г. до изпълнение на задачата; изпращането на военнослужещи от Въоръжените сили на Република България със снаряжение и екипировка за участие в многонационално учение в Грузия за времето от 1 до 13 септември 2017 г. включително; изпращането на военен кораб с щатно въоръжение и екипаж военнослужещи от Въоръжените сили на Република България извън територията на страната за периода от 22 ноември до 5 декември 2017 г. включително за участие в учението на противоминните сили на военноморските сили на Република Турция с международно участие.
Трето, уведомява Народното събрание, че в изпълнение на Програма за подготовка и учение на Въоръжените сили 2016 – 2018 г. и Програма за подготовка и учение на НАТО 2016 – 2020 г. в периода от 18 до 21 септември 2017 г. на територията на Република България ще се проведе тренировка на сили и средства на противовъздушната отбрана за работа в условия на радио-електронни смущения, в която ще участват военнослужещи от състава на Центъра на НАТО за радиоелектронна война и автомобилна техника. Тренировката не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяването на военни действия, водени от други – на друга държава или организация, въоръжени сили.
Четвърто, уведомява Народното събрание, че за времето от 25 август 2017 г. до 21 септември 2017 г. включително в района на съвместното българо-американско съоръжение, учебен полигон Ново село ще се проведе съвместна българо-американска подготовка. Подготовката се провежда в изпълнение на Плана за съвместна българо-американска подготовка и учение в страната и чужбина през 2017 г. и не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяването на военни действия, водени от други – на друга държава или организация, въоръжени сили.
Уведомленията са постъпили в Народното събрание с вх. №№ 703-09-27; 703-09-28, 703-09-29, 703-09-30, 703-09-31 и 703-09-32 и са предоставени на Комисията по отбраната.
Последното съобщение:
На 31 август 2017 г. с писмо, вх. № 756-24-2 от председателя на Фискалния съвет в Народното събрание е постъпило Становище на Фискалния съвет относно Отчет за изпълнение на бюджета на ДОО за 2016 г., публикувано на страницата на Съвета в интернет. Със свое писмо председателят на Народното събрание изпрати становището на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалната и демографската политика, като същото е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 28 юли 2017 г. до 31 август 2017 г. няма.
Писмени отговори:
– от министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
– от министъра на здравеопазването Николай Петров на въпрос от народните представители Георги Гьоков и Драгомир Стойнев;
– от министъра на здравеопазването Николай Петров на въпрос от народния представител Миглена Александрова;
– от министъра на здравеопазването Николай Петров на въпрос от народния представител Даниела Дариткова;
– от министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Валентина Найденова и Милко Недялков;
– от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Валентина Найденова и Милко Недялков;
– от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народните представители Димитър Данчев и Валентина Найденова;
– от заместник министър-председателя Томислав Дончев на въпрос от народния представител Димитър Данчев;
– от министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Красимир Янков;
– от министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев;
– от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев;
– от министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Нона Йотова;
– от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Елхан Кълков;
– от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на два въпроса от народния представител Имрен Мехмедова;
– от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Ивелина Василева, Димитър Бойчев и Диана Саватева;
– от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Александър Ненков, Евгения Алексиева и Валентин Николов;
– от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Георги Стоилов.
– от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
– от министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Иван Димов Иванов и Пенчо Милков;
– от министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Николай Иванов;
– от министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народните представители Нина Миткова и Боряна Георгиева.
Преминаваме към разискванията по питането на народните представители Илиян Тимчев, Георги Йорданов и Валентина Найденова към министъра на здравеопазването Николай Петров относно изпълнение на проекти за модернизация и обучение в Спешната помощ и цялостна стратегия за развитието на Спешната медицинска помощ. Във връзка с разискванията по питането на народните представители Илиян Тимчев, Георги Йорданов и Валентина Найденова към министъра на здравеопазването Николай Петров относно изпълнението на проекти за модернизация и обучение на Спешната помощ и цялостна стратегия за развитие на спешната медицинска помощ на питането от народните представители Илиян Тимчев, Георги Йорданов и Валентина Найденова – отговорено е в заседанието на 28 юли 2017 г., петък.
На същото заседание 62-ма народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ са внесли предложение за разисквания по питането заедно с Проект за решение. Разискванията са насрочени от председателя на Народното събрание за следващото заседание за парламентарен контрол, а именно днес. Предложението за разисквания по питането и Проектът за решение са изпратени на народните представители в електронен вид на 28 юли 2017 г., петък.
Внесен е Проект за решение, който следва да се гласува, внесен от 62-ма народни представители от парламентарната група на „БСП за България“, вх. № 754-00-90, от 28 юли 2017 г. Регистриран е в Деловодството на Народното събрание в 12,24 ч.
Разпределението на времето във връзка с прилагането на чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е, както следва: парламентарната група на ГЕРБ разполага с 19 минути; парламентарната група на „БСП за България“ – с 16 минути; „Обединени патриоти“ – НФСБ, „Атака“ и ВМРО – с
8 минути; Движение за права и свободи – със 7 минути; парламентарната група на „Воля“ – с 5 минути, и нечленуващи в парламентарни групи – също с 5 минути.
Имате думата да представите Проекта си за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, имате десет минути.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Изминаха четири месеца от управлението на това правителство, а спешната медицина така и не намери място в дневния ред на парламента. В същото време едва ли има някой в залата, който няма да се съгласи, че темата за спешната помощ е от изключителна важност. Проблемите на спешната медицина намериха повече отзвук в обществото и в медиите, но не и сред управляващите и затова на нас от опозицията се пада отговорността да насочим вниманието към тях. Дебатът трябва да засегне, от една страна, актуалните въпроси, свързани със спешната помощ, като забавените европейски проекти, а от друга страна, дългосрочната перспектива на спешната помощ в България.
Днес ще говорим и за двете неща, защото, макар и различни, те са взаимосвързани.
На първо място, трябва да се спрем на двата проекта за обновяване и модернизация на спешната помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ и за обучението на медиците в спешната помощ „Пулс 2“, и по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Проектът за модернизацията е на стойност около 160 млн. лв. Работещите в системата разчитаха, че Проектът може да подобри на места плачевните условия, в които работят.
От друга страна, той беше и надеждата, че жителите на отдалечени и труднодостъпни райони ще получат най-сетне равен достъп до спешна помощ чрез изграждането на нови центрове. Към днешна дата трябваше да е готов, но в действителност проектното предложение е отложено за края на годината и има опасност въобще да не се осъществи. Проектът е застрашен от провал заради поредица от грешни решения и ненавременни действия на управляващите.
Първо, липсата на действащ медицински стандарт беше посочена като причина за забавянето, а после беше оповестено, че проектът закъснява заради неизготвен анализ от Националния център по опазване на общественото здраве и анализи. Директорът на този център беше уволнен и след това нишката на събитията се изгуби. Всъщност не се дават отговори на важните въпроси: докъде сме стигнали с работата по проекта? Може ли да гарантира министърът, че проектът за модернизация ще започне през този декември? Има ли възможност да загубим парите по проекта и, ако това се случи, кой ще поеме отговорността за това?
В обобщение: поредица от сериозни грешки, едно уволнение и никаква яснота нито за бъдещето на проекта, нито какво се прави в момента по въпроса.
Вторият европейски проект е така нареченият „Пулс 2“, който предвижда усвояването на 7 млн. лв. безвъзмездна помощ за обучението на кадри на спешната медицина и създаването на Национален център за обучение по спешна медицина. Въпреки че е стартирал през февруари тази година, проектът е в пълен застой и на практика нито една от целите му не е постигната. Какво е направило Министерството за задвижването на „Пулс 2“ в последните четири месеца? Неизвестно е въобще има ли план за действие и как можем да предотвратим загубата на това европейско финансиране?
И още нещо – по време на кампанията двата проекта за модернизация и обучение бяха представени от ГЕРБ като панацея за проблемите в спешната медицина. Сега обаче, когато е в ръцете Ви да реализирате тези проекти, от Вас не чуваме нищо за тях. Затова ще питаме докато получим отговори и се предприемат действия.
И както си мислехме – че по-страшно от забавените европейски проекти няма, се появи друг проблем, свързан с поддръжката на информационно-комуникационната система на спешната помощ. Става въпрос за софтуерната система, която локализира и записва обажданията към спешните центрове, както и за GPS-проследяване на линейките. Договорът с фирмата, която предоставя тези услуги, е изтекъл миналия месец и тя е уведомила Министерството, че ще спре поддръжката ѝ. До това се стигна заради забавен конкурс от страна на Министерството на здравеопазването. Нов конкурс за поддръжка на комуникационната свързаност е трябвало да бъде обявен отдавна, но поради незнайни причини това се е случило чак след изтичането на договора.
Коментарът на заместник-министър Ненков по въпроса е, че нищо страшно не е станало и в най-лошия случай адресите на повикванията трябва да се записват на ръка, и това е било обичайна практика в миналото. Изказването на заместник-министъра е несериозно и като цяло показва отношението на ведомството към належащи и неотложни проблеми и неумение да се идентифицират и разрешават приоритетни задачи.
Друг аргумент в защита на Министерството беше, че ще бъде договорена по-добра цена за поддръжка на системата, и тази цел оправдава забавения конкурс. Каква е гаранцията за това? На практика казвате, че умишлено правите комуникационната система на спешна помощ по-уязвима в името на икономии, които не можете да гарантиране.
Междувременно националната система за спешни случаи и телефон 112 също е в катастрофално състояние. Това не е новина, тъй като телефонът не се поддържа от 2015 г., в резултат на което стават грешки при приемането на сигналите и препращането на спешните екипи. Грешки, костващи човешки живот! В интерес на истината имаше обществена поръчка от Министерството на вътрешните работи за възстановяване на поддръжката и обновяването на системата. Целта беше да се отстранят неизправностите и да не се налага повече телефон 112 да работи в авариен режим. Също така беше заложена нова функционалност на системата, а именно възможността за изпращане на текстово повикване към 112. Такава опция е особено важна за хората със слухови и говорни увреждания, които в момента не могат да правят спешни повиквания.
Скоро след обявяването на обществената поръчка стана ясно, че вътрешният министър Радев я е спрял. Официалното обяснение беше, че се е чувствал притиснат от фирмата, изпълняваща поръчката, каквото и да означава това!? Още повече – не стана ясно дали ще бъде обявена нова обществена поръчка и кога ще стане това?
Министърът също така представи статистика, според която се правят 136 грешки на 600 хиляди обаждания и определи това в рамките на статистическата грешка. Ами ако в един от тези случаи става въпрос за верижна катастрофа с множество пострадали например?! Изказването на министъра е цинично. Трябва да се стремим към елиминирането на грешките, а не да анализираме тях. Има неща, за които 99,9% надеждност са малко и телефон 112 е едно от тях.
Другият повод за инициирания от нас дебат на тема „спешна медицина“ е въпросът за стандарта на спешната медицина. Той е може би най-важният нормативен документ, регулиращ дейността в областта на спешната медицина – задава нормативната рамка на работа на спешната помощ и осигурява поддържането и осъществяването на контрол на качеството на здравната услуга, и унифицира лечебно-диагностичния процес при спешните пациенти.
Повече от половин година колегите в спешната помощ работят без стандарт. Причината за това е, че стандартът, въведен от министър Москов, беше обжалван в съда и обявен за невалиден. Така се създаде нормативен вакуум, който донесе след себе си редица проблеми. Когато зададохме въпроса за липсата на стандарт за спешната медицина, нова наредба за утвърждаване на стандарт все още не беше публикувана.
Вече има такава и новият стандарт е поставен за обществено обсъждане, което безспорно е положително развитие на въпроса. Интересното обаче е, че тъй нареченият нов стандарт е копие на стария с изключение на Глава четвърта, засягаща структурите за болнична медицинска помощ. В действителност новото предложение просто занижава изискванията към болниците, всичко останало е в голяма степен същото, както в предишния документ.
Стандартът е важен и за пациентите, и за работещите в спешната помощ. Той не само регулира всички процеси в спешната медицина, осигурява качеството на спешната помощ, но и защитава работещите в системата, в случай че пациент си потърси правата в съда.
При положение че Ви е известно колко неотложно беше пренаписването на стандарта, защо това се случи чак след четири месеца от управлението Ви? Приемането на стандарта е от ключово значение и заради Проекта за модернизация на спешната помощ с евро средствата. Освен това в него са заложени мерките, които имат за цел преодоляването на изключително сериозния проблем с агресията над медицински лица в спешната помощ.
Идеята на днешния дебат е да говорим както за актуалните проблеми на спешната помощ, така и за бъдещето й. В тази връзка трябва да се спрем и на визията и Стратегията на Министерството за спешната помощ. Има други два документа от особено значение. Това са Националната здравна стратегия 2020 в частта й за спешната медицина и Концепцията за развитието на спешната медицина.
Докато Стратегията трябва да очертава пътищата на развитие на спешната медицина, да представя голямата картина и мерките, които трябва да се предприемат в дългосрочен план за осигуряването на качествена и достъпна за всички спешна помощ, Концепцията дефинира конкретни и средносрочни мерки в тази посока.
В нашия въпрос към министъра на здравеопазването ние попитахме каква е Стратегията за спешна медицина и бяхме препратени към вече споменатите документи. Идеята на въпроса беше по-скоро Вие да ни представите Вашия прочит на Стратегията и Концепцията. Имат ли нужда от промяна, или смятате да се водите по тях в сегашния им вид? Каква е визията на Министерството за спешната помощ? По кои теми от Стратегията и Концепцията работи Министерството в момента? Все въпроси, на които Ви призоваваме да дадете отговор.
Един от най-важните и належащи въпроси например е този за липсата на кадри в спешната медицинска помощ. Специалността „спешна медицина“ към момента не е атрактивна за младите лекари. Какви мерки ще се вземат за спиране на текучеството на кадри и отлива на специализиран персонал в спешните центрове? Всъщност може би трябва първо самата тема за спешната помощ да стане приоритет на изпълнителната власт. За съжаление не наблюдаваме проактивност от страна на управляващите, предвиждане на трудностите и превантивни мерки преди нещата да излязат извън контрол. Надяваме се обаче това да се промени за в бъдеще…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Тимчев, ориентирайте се към приключване. Ще развиете темата в изказването си.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Да, приключвам. И въпреки че проблемите на спешната помощ са многобройни и няма да се разрешат в рамките на този дебат, ние искаме на първо време да насочим вниманието на Министерството към три основни неща.
В срок до 31 декември 2017 г. министърът на здравеопазването да представи пред Комисията по здравеопазване Стратегия за развитие на спешната помощ в България.
Второ, в срок до 30 септември 2017 г. да бъде приета Наредба за медицински стандарт по спешна медицина.
И трето, в срок до 30 октомври 2017 г. министърът на здравеопазването да представи пред Комисията по здравеопазването информация за извършената дейност по проекти за модернизация на спешната помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ и обучение на работещите в системата на спешната помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и прогноза за тяхното реализиране.
Очаквам да подкрепите тези предложения. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Тимчев.
Отнемете част от времето на групата, така пожелаха от групата „БСП за България“.
Откривам разискванията.
Господин Министър, искате ли да се изкажете?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Аз Ви благодаря за този дебат, защото гледам на него като на шанс да направя един обзорен доклад пред Вас за това какво, как и с какви средства се случва в направление „Спешна помощ“.
Вие добре споменахте, че Концепцията за спешната помощ е част от Националната стратегия 2014 – 2020, приета е месец ноември 2014 г., така че няма да се спирам на тази подробност. Каква е ситуацията в системата за спешна помощ в момента? В момента работят 27 центъра за спешна медицинска помощ и 176 филиала. Всяко повикване се приема в районните координационни централи на единния телефон 112 и това се осъществява от екип лекар и медицински специалисти. Информацията се съхранява три години. Спешната помощ осигурява: квалифицирана медицинска помощ на внезапно заболели, реанимационна помощ на тежки случаи, спешна помощ при бедствия, специализиран транспорт в спешни състояния, междуболничен транспорт, транспорт на кръв и кръвни продукти, транспорт на лица с психични проблеми, транспорт на национални консултанти, както и транспортиране на лекарства и биопродукти.
По отношение на кадрите. Във всички центрове за спешна медицинска помощ и филиали работят общо 7113 души – 1551 лекари и 2605 медицински специалисти, това са сестри и фелдшери.
По отношение на възрастовото им разпределение прави впечатление, че основната група – 48% от лекарите, са във възрастта 35 – 55 години. По отношение на медицинските сестри – 65,5% са на възраст 35 – 55 години.
По отношение на тяхната квалификация – лекари със специалност са 50,2%, като специалност „спешна медицина“ наистина имат малко лекари, това са 60, тя наистина не е много атрактивна за работещите.
Всеки ден на разположение в страната работят 388 екипа за спешна помощ. От тях 85 са реанимационни и 274 са лекарски и долекарски. Чисто транспортни са 29 екипа, които поддържат дежурството в страната.
Броят на повикванията през последните три години бележи лек спад. За 2014 г. – 759 хил. повиквания; 2016 г. – 752 хиляди. Естествено, те са разпределени преимуществено в големите градове.
По отношение на транспортните средства: 2007 г. има закупени 157 линейки; 2008 г. – 108 линейки; 2009 г. – 162; 2014 2015 г. рязък спад – 56. От 2009 г. тръгва един процес на подмяна на апаратурата в линейките, а тя е основно дефибрилатори, респиратори и инфузионни помпи.
Какъв е изводът до тук, дами и господа народни представители? Изводът е, че тази система се нуждае от промяна и тя се състои в промяна на базата, промяна на оборудването и промяна в квалификацията и организацията на работа. Именно по тази причина е стартиран проектът по Оперативна програма „Региони в растеж“, приоритет на Ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“. Целта на проекта – обновяване и модернизация на сградния фонд и оборудването в системата на спешната помощ на територията на цялата страна. Това е единият проект. Другият проект, както казахте и ще бъде споменат по-нататък, е по отношение на квалификацията на кадри.
Общият бюджет – 163 млн. 502 хил. 132 лв. Обхват – 237 обекта, точки, в които се оказва спешна медицинска помощ в страната. Те са разпределени – 34 спешни отделения в болнични заведения, 27 центъра за спешна медицинска помощ и 176 филиала извън областните градове.
Какви дейности са предвидени по този проект?
Първо, строително-ремонтни и строително-монтажни дейности по отношение на базата.
Второ, закупуване на санитарни автомобили – 400 броя са планирани към настоящия момент.
И трето, доставка и монтаж на оборудване и медицинска апаратура.
Проектното предложение се подготвя от външен консултант – Обединение „Регионална здравна инфраструктура“, избран след проведена процедура по ЗОП, като е сключен договор на 17 август 2016 г., на стойност 2 млн. 865 хил. лв. с ДДС.
Изпълнителят на този договор следва да изготви цялостното проектно предложение, както и да извърши всички дейности, необходими за кандидатстване. До момента е приключен първият етап от работата на консултанта и са изплатени 20% от средствата по проекта.
За гарантиране прозрачност, ефикасност и ефективност при подготовката на проекта е включен и „Джаспърс“ – структура на Европейската комисия. Подаването на проектното предложение е фиксирано да се случи до 15 декември 2017 г.
Каква е ситуацията към момента? От 237 обекта, от които 34 спешни отделения и 203 спешни центъра и филиали, напълно уредени са 200 обекта. От 203 обекта – центрове и филиали за спешна медицинска помощ, 195 са решени напълно.
Какво се предвижда в тях? Ново строителство в 90 обекта – централни и периферни филиали, преустройство и ремонт в 105 обекта. Остават осем проблемни обекта.
В 34-те спешни отделения се предвижда ново строителство в три обекта, преустройство и ремонт в 29 обекта и се очаква решение за два обекта. Тоест, новото строителство ще обхване 93 обекта, а преустройство и ремонт – 134.
По отношение на консултанта, дейностите са разпределени в договора в няколко етапа. Първи – организационно-технически, нулев етап; етап едно – прецизиране, потвърждаване обхвата на проекта. Това е етапът, който е приключен и платен. Предстои вторият етап: предпроектно проучване и предпроектна оценка – техническа, икономическа и финансова, както и екологична оценка, изготвяне на идейни и технически проекти заедно с количествено-стойностните сметки. Срокът за тази дейност е 78 календарни дни.
Следва етап кандидатстване. Дотук по линия на този договор с консултанта има приключен първи етап и предстои втори етап, когато бъдат завършени тези последни осем обекта, в който още се прехвърля собственост от общини или право на ползване към Министерство на здравеопазването. Надявам се, това нещо в рамките на този месец да приключи, защото в договора с консултанта е записано, че „консултантът ще започне осъществяването на този етап в момента, в който му бъде предоставена цялата документация изцяло и пълно“. Към момента само осем документа не са представени на осем обекта, за които предполагам, че този месец ще приключи.
Има обаче няколко проблема. Първият – забавянето, за което споменах, което ни бави с тези осем обекта и се надявам да приключим в рамките на този месец.
Второ, завишеното прогнозно остойностяване, което идва от високите изисквания на стандарта, беше анулирано от Върховния административен съд, което поставяше по-високи изисквания към брой територии, към площта на териториите, както и завишени изисквания по отношение на оборудването и медицинската апаратура и не на последно място санитарните автомобили.
Знаете, че в много спешен порядък беше подготвена промяна в стандарта, той е качен за обществено обсъждане и в момента, в който изтече срокът за обществено обсъждане, веднага ние ще излезем с наредба. Само че този стандарт за спешна медицинска помощ, който според много от колегите е доста добър стандарт, трябва да върви и така нареченият „анализ“ към него. Точно анализът е слабата страна, която предизвика някои турболенции в някои наши структури. Този анализ също е готов и когато изтече законовият срок за обсъждане, стандартът ще бъде въведен веднага в действие.
Какво направи дотук, освен всичко казано, настоящият екип на Министерството на здравеопазването? Многократни срещи с „Джаспърс“ за ускоряване на проекта и имаме одобрението на „Джаспърс“. Стандартът за спешна медицина също споменах, че вече го финализираме. По отношение на множеството срещи с консултанта нашето настояване е да не се формализираме, а да се вземат готовите досиета и да започнем работа, защото ние така ще спечелим време. Какъв е смисълът да имаме над 200 готови досиета и да чакаме останалите осем не готови, за да можем да стартираме една работа, която може да върви и сега?
Ускорихме процеса по прехвърляне на имотите и нещо повече – създадохме направляваща група между Министерството на регионалното развитие и Министерството на здравеопазването, в която са включени персонално двама заместник-министри: госпожа Деница Николова от Регионалното министерство и д-р Мирослав Ненков. Направена е пътна карта със срокове и така нататък.
Тоест моето желание, моите усилия ще бъдат насочени към това да бъдат спазени всички срокове и този проект да се случи, защото той, Вие сте прави, може би ще застане в основата на цялостната промяна в българското здравеопазване.
По отношение на втория проект – „Пулс 2“, за подобряване условията за лечение в спешната помощ, не сте прави, че нищо не е направено.
По отношение на Проекта „Пулс“. Целта на проекта е подобряване качеството на предоставената специализирана медицинска помощ чрез инвестиции в човешки капитал.
Общата бюджетна стойност на проекта е 7 млн. лв., 100% безвъзмездна финансова помощ. Срок на изпълнение – 31 декември 2019 г. Основните дейности са насочени в две групи: изграждане и оборудване на Национален център за продължаващо обучение на работещите в системата за спешна медицинска помощ и, на второ място, организиране и провеждане на три вида обучения: първоначални, периодични и продължаващи.
Министерството на здравеопазването създаде Национален център през месец септември 2016 г.. Той ще бъде ситуиран в сградата на Националния център по обществено здраве и анализи – това е сградата на така наречената „Хигиена“.
Обърнете внимание по дати какво се случва. На 4 август тази година Министерството на здравеопазването обяви конкурс за длъжността „директор“. Срокът за подаване на документите е 4 септември, след което ще бъде избран директор.
Със заповед на Здравното министерство на 19 юли 2017 г. е създадена работна група, която в двумесечен срок да направи анализ на необходимостта от обучение на центровете за спешна медицинска помощ. С друга заповед от 19 юли тази година и друга работна група прави анализ на обучението на служителите в спешните отделения също със срок на работа два месеца. Предстои създаване на две работни групи, които да разработят методиките и програмите за първоначално, периодично и продължаващо обучение, както и методиките за периодична оценка на квалификациите на работещите в спешната медицина.
Работна група работи по процедура и предстои да бъде обявена по реда на ЗОП за предмет на дейност строителни и монтажни работи в Националния център за изработване на уеб сайт.
На 25 август 2017 г. беше стартирана процедура по ЗОП за закупуване на медицинско оборудване и изграждане на Националния център на обща стойност 743 хил. лв. по три обособени позиции: медицинско оборудване, компютърно оборудване, обзавеждане и канцеларски материали. Това е в ход.
На 7 юли 2017 г. работна група стартира процедура по ЗОП за осигуряване логистика на обучението на персонала в центровете и спешните отделения с обща стойност 4 млн. 335 хил. лв.
На 10 юли 2017 г. работна група стартира процедура по ЗОП за избор на преподаватели по проекта.
На 14 юли 2017 г. стартирахме процедура за изработка на информационна и комуникационна поддръжка на самия център.
Това никак не е малко, това са действия, които се движат в срок и ще бъдат готови много по-рано от крайния срок за приключване на проекта. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, на Председателски съвет има съгласуване в 11,00 ч. да бъде почивката, но дебатът ще бъде около час, така че предлагам да не го прекъсваме.
Обявявам 30 минути почивка – до 11,20 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, заемете местата си. Продължаваме с разискванията.
За изказване – д-р Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Уважаеми колеги, предизвикали това разискване, надявам се този път да сте удовлетворени от подробната информация, която Ви беше представена от министъра на здравеопазването, защото, четейки стенограмата, повод за днешното разискване е това, че сте останали неудовлетворени от отговора на министъра по повод на Вашето парламентарно питане. Смятам, че разискванията наистина трябва да са в интерес на системата на здравеопазване, убедена съм, че и Вашето мислене е такова,, и затова ще подкрепим част от Вашия Проект за решение, но във връзка с претенциите за нормативна коректност и точност, ще се опитам да коригирам Проекта, така че той да съответства на действащата нормативна уредба.
Нашето предложение за редакционна поправка на внесения Проект за решение във връзка с разискванията по питане № 754 05 27 от 28 юни 2017 г. от народните представители Илиян Тимчев, Георги Йорданов и Валентина Найденова към министъра на здравеопазването Николай Петров относно изпълнение на проекти за модернизация и обучение в спешната помощ и цялостна стратегия за развитието на спешната медицинска помощ, е както следва.
Ние предлагаме т. 1 и т. 2 да отпаднат, а текстът на досегашната т. 3 да стане текст на решението и да се измени така:
„3. В срок до 30 октомври 2017 г. министърът на здравеопазването да представи пред Комисията по здравеопазването актуална информация относно степента на изпълнение на дейностите по Оперативна програма „Региони в растеж“, Приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ и по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, Приоритетна ос 3 „Модернизация на институциите на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването“.
Ще мотивирам нашите предложения, като се позова отново на законите и Конституцията на страната.
Защо, след като Вие сами споменахте, че сте се информирали, че има концепция и Стратегия за развитие на здравеопазването с хоризонт на действие 2020 г., предлагате в това решение министърът отново да предлага такава? Съгласно Закона за здравето държавната политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет, като Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание.
Актуалната Национална здравна стратегия, в която съществуват и всички намерения за реформи с „Хоризонт 2020 г.“ в системата на спешната помощ, е факт и е приета от Народното събрание на 17 декември 2015 г. Има и план за действие към нея. Освен това разполагаме и с Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ като интегриран документ за комплексното развитие на спешната медицинска помощ до 2020 г., който допринася за реализация на проектите и връзката между приоритетите на Европейския съюз и националните приоритети на България, включително и в сферата на здравеопазването. Този документ също е приет от Министерския съвет, актуален е, наличен е, достъпен е и няма смисъл той да бъде преповтарян в едно решение на Народното събрание, защото вече е приет по установения в устройствения за системата на здравеопазване закон, а именно Законът за здравето. Освен това всяка година получаваме, отново съгласно Закона за здравето, и отчет за напредъка на изпълнението на Националната здравна стратегия. Този отчет се внася в срок до 3 месеца преди началото на бюджетната година, тоест в съвсем скоро време се надяваме Министерството на здравеопазването да ни представи такъв отчет. В този смисъл липсва законодателна и нормативна логика първа точка да съществува в нашето решение.
По отношение на второто Ви предложение – в срок до 30 септември 2017 г. да бъде приета наредба за медицински стандарт по спешна медицина, отново искам да припомня на какво основание се издават и се утвърждават медицинските стандарти. Устройственият закон е Законът за лечебните заведения, в чл. 6, ясно е разписано, че дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказаната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.
Проектът на наредба за утвърждаване на медицински стандарт е факт. Той беше подложен на обществено обсъждане. Всеки, който е имал забележки към него, е могъл в срок до вчера да ги внесе. Знам, че има внесени предложения за корекция в този стандарт и тепърва предстои наистина да се утвърди чрез съответна наредба и включването й по нормативния ред за утвърждаване.
Искам да припомня и Конституцията на страната. В нея в чл. 86, ал. 2 ясно е разписано, че законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите. Няма как в нашето решение ние да задължаваме министъра да спазва Закона. Това априори е задължение. Затова е нелогично и второто Ви предложение, втората точка в Проекта за решение, още повече че не съществува само стандарт за спешна медицина. Съществуват медицински стандарти по всички медицински специалности. Защо да изведем тук като приоритет само този стандарт? За всеки друг стандарт ли ще взимаме решения на Народното събрание министърът да спази закона, да го изпълни и да го публикува? Добре, че повечето от тях са факт, но има и други стандарти, които в момента са на етап обществено обсъждане. Затова смятаме, че и точка втора от Вашия Проект за решение трябва да отпадне.
По отношение на точка трета искам да подчертая, че актуална информация е важно да се получава, защото винаги в интереса и на управляващата коалиция е било изпълнението на Проекта за модернизация на спешната помощ. Факт е, че още на първия парламентарен контрол в Комисията по здравеопазване първият въпрос, който зададохме от парламентарната група на ГЕРБ, лично аз го зададох към министъра на здравеопазването, беше именно по отношение на напредъка по изпълнение на дейностите по този проект. Стенограмите са факт и може да се запознаете с тях. Затова смятаме, че е важно да се поддържа актуална информация по темата
Другите редакции, които съм направила, са с цел използваните термини в Проекта за решение да бъдат съответни на легитимните термини, които съществуват в програмите, които са утвърдени за изпълнение до 2020 г.
Смятам, че в духа на консенсус и диалог, в интерес на здравето на българските граждани, в интерес на здравната сигурност ще приемете моята логика и ще приемем Проект за решение, който наистина е в интерес на успешната реализация на този проект, защото е важно наистина да се възползваме максимално от тези средства, да може да имаме в дългосрочен план спешна помощ, която да гарантира здравна сигурност, а това е в интерес на всеки един от нас, на всеки български гражданин. Тук политическото заиграване е недопустимо. Тук всички трябва да търсим надпартийния консенсус и сега е моментът да го покажем. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема д-р Дариткова.
Реплики?
Заповядайте за реплика.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Взимам реплика по отношение на това, че при разработването на Проекта за решение времето беше близо месец и половина преди днешното заседание. Имахме достатъчно време да видим как вървят нещата и по точка първа, и по точка втора, и да видим, че с времето действително Министерството ще се справи с тези точки, тоест, че върви в посока на време, в което много бързо ще може да бъде приет и обсъден медицинският стандарт, и по отношение на Стратегията.


Репликата ми е за това, че искахме да видим лично мнението на министъра. Знаем, че министърът е задължен да изпълнява политиката и законите на страната и политиката на управляващите.
Второ, знаехме, че е приета тази Стратегия, обсъждали сме я и ние тук. Така че не приемам ние да не сме си прочели добре материала. Напротив, материалът беше внесен достатъчно навреме, тъй като знаете как се движат нещата в спешната помощ, колко много проблеми възникнаха, и аз се радвам, че той влезе в залата, макар и с известно закъснение. Може би колегите ми, които са и в Здравната комисия, действително биха подкрепили отпадането на т. 1 и т. 2 и биха подкрепили и прередакцията на т. 3. В крайна сметка ние целим да получим един общ документ, с общо разбиране на всички депутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Найденова.
Втора реплика?
Заповядайте – втора реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми проф. Петров! Моята реплика към д-р Дариткова е – аз приемам част от Вашите аргументи, тъй като действително в рамките на около 60 дни доста от нещата, които бяха докладвани от Министерството на здравеопазването, показват изключителна загриженост по направлението „Спешна помощ“, което вълнува цялата страна. Това е съвсем обяснимо, тъй като спешната помощ представлява лицето на цялото здравеопазване. Тя касае една от най ранимите групи пациенти в здравеопазването, каквито са хората, претърпели увреждания вследствие на бедствия, аварии, атентати, транспортни произшествия, деца под една година, родилки. Не искам да изреждам всички контингенти на спешната помощ, но това е част от националната сигурност.
Но това, което бих искал да Ви предложа в рамките на предложения от Вас консенсус, е, че ние наистина се интересуваме от стратегията на проф. Петров не само в качеството му на министър на здравеопазването, а като председател на Дружеството по анестезиология и реанимация. Това са специалистите, които са гръбнакът на спешното здравеопазване.
Трябва да имат предвид уважаемите колеги от залата, които не са длъжни да са в детайлите на информацията, че само за последните 10 години – предполагам, че проф. Петров ще го потвърди – с 36%, по много субективни причини, е нараснала спешната помощ в целия свят и цялата й структура в момента, особено на територията на глобалния свят, по причини, които не искам сега тук да коментирам, се променя много сериозно. В този смисъл разписаната Стратегия 14 – 20 би могла да претърпи промени, и то във визията на един от най-компетентните специалисти в областта на спешната помощ. Това е била основата на нашия аргумент да търсим неговото мнение в показания от нас срок за развитието на Стратегията в конкретен период, който е следващите няколко години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми д-р Михайлов.
Трета реплика има ли? Не виждам.
Приключваме процедурата с репликите.
Дуплика няма да има.
Продължаваме с изказването.
Доктор Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днес дебатът върви по една от най-важните теми за нашето общество – спешната медицинска помощ. Нормално е фокусът да е върху така наречените „проекти“, които се дъвчат отдавна в нашето пространство, и защо в крайна сметка те не се реализират. Естествено, когато се касае за разпореждане с над 160 млн. лв., темата е много приятна.
Тук обаче не мога да не спомена нещо, което ни дава репер какъв е административният капацитет на нашата страна. По тези така наречени „проекти“ имахме приета концепция и финансиране от Европейския съюз 2013 г. – пуснати обществени поръчки. Оттогава досега четвърта година ние още сме в етапа, в който се чудим дали тези пари ще ги усвоим, или не.
И тук не мога да се въздържа и да направя една препоръка към министъра. Ние сме може би единствената страна, която разчита на европейски средства, за да си купи линейките. Както каза правилно проф. Петров, реално последните линейки са купени 2009 г., приблизително. Оттогава са купени 50 линейки, които са пренебрежимо малко. Та нима нашата страна не може да си купи необходимите линейки?! В случая говорим за 400 или за един ресурс между 12 и 15 млн. лв. и трябва да разчитаме на проекти, които виждаме, че не стават във времето.
А представете си една кола, която е произведена 2008 г., вече девет години. Ако е лична кола, Вие ще искате да я смените, а тук се касае за линейка. Тя е амортизирана достатъчно и преамортизирана и ние разчитаме на нея. Но не, моите колеги засегнаха темата достатъчно.
Тук искам да поставя два въпроса, които считам, че са приоритетни и съществени, и за размисъл.
Първият въпрос е диференциацията на така наречените „спешни приемни отделения“. Известно е, че по методика Министерството плаща на 42 спешни приемни отделения в страната. Това касае главно областните болници, университетските болници и по моя информация имаме само едно в общинска болница – Втора градска болница, или болница „Свети Пантелеймон“ в град Пловдив. По този начин общинските болници, които са 60, са изолирани от възможността да получават ресурс, който да впрегнат в спешни приемни отделения и да оказват географски най-близката помощ на нуждаещите се спешни пациенти. Така местните власти, кметът на общината, общинските съветници пък са изолирани от възможността въобще да помагат – юридически, нормативно да подпомагат финансирането на дейността на болницата и специално на спешните приемни отделения. Тоест те се изолират от възможността да отговарят на нагласите на своите избиратели, на населението от общината, в областта на спешната медицинска помощ.
Това не може да продължава според мен повече така. Та един кмет, ако не е ангажиран в областта на спешната медицинска помощ, той има ли по-важни задачи?! Това трябва да бъде променено и може да стане чрез промяна на методиката, по която се финансират спешните приемни отделения.
Създава се впечатление, специално искам да обърна внимание на проф. Петров, че спешната медицинска помощ е система, която се развива едва ли не сама за себе си. Тя взима пациента и колегите в нея искат да го завъртят в самата Спешна медицинска помощ, за да вземат ресурсите за него. С неохота го предават на други структури, искат да го лекуват те. В крайна сметка така беше до 2006 г., когато беше взето решение и спешните приемни отделения от структурата на спешната медицинска помощ преминаха в областните болници. Мисля, че ние трябва да направим в нашия мандат законодателни инициативи, при които спешни приемни отделения…
Между другото, сега видях, извинявайте, и д-р Грудев. Болницата в Асеновград няма право да получава субсидия от Министерството на здравеопазването за финансирането на спешното си приемно отделение.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ, от място): Не е вярно.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Тя губи, д р Грудев, мисля, че около 1 милион на година, които общината се мъчи по някакъв начин да ги компенсира и болницата има по-лоши финансови резултати от това. Нима пациентът от Лъки, от Асеновград трябва да бъде закаран в спешните приемни отделения в град Пловдив, а не може да бъде обслужен с помощта на министерското финансиране в самия Асеновград?!
Другият проблем, който според мен е приоритетен, е защо спешната медицинска помощ и специално спешните приемни отделения се превръщат в портал за лечение на здравно неосигурените граждани на страната? Стана много удобно да се обадиш обикновено след работното време на джипитата в 19.00 ч. или да отидеш в спешното приемно отделение и да ти бъдат извършени всички изследвания, необходимите процедури в спешен порядък и ако трябва, без така нареченото „направление“, да бъдеш приет, хоспитализиран в болницата. Тогава не могат да ти откажат за това, че ти не си здравно осигурен. При условие че данните за здравно неосигурените лица в България гравитират между 600 хиляди и 1 милион, Вие разбирате за какво става дума. Между 15 – 20% от гражданите на България са в ситуация, в която ненормирано ползват спешната медицинска помощ като свой портал, свой вход в системата на здравеопазване.
Тук системата на здравеопазването харчи тези пари, но изпълнителите на медицинска помощ – съответно болници и цялото здравеопазване, не получават финансови средства за това. Това е един от резултатите лечебните заведения да бъдат в недобро финансово състояние.
Мисля, че този дебат трябва да продължи. Той не може да бъде решен сега. Няма да коментирам Проекта за решение. Ще изразя своя вот със своето гласуване.
Повтарям, това са двата важни приоритета. Ние трябва да приобщим местните власти с ангажираност към системата на спешната медицинска помощ и да пресечем опитите на здравно неосигурените лица да ползват спешната помощ като вход към системата на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми д-р Йорданов.
Има ли реплики към изказването на д-р Йорданов?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ВЕНКА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми д-р Йорданов, моята реплика към Вас е спрямо Вашата убеденост, че общинските болници нямат право да получават финансиране на спешни приемни отделения и нямали право да разкриват такива. Напротив, прочетете Наредба 49 на Министерството на здравеопазването, в която са упоменати точно изискванията към лечебните заведения за болнична помощ. Там задължително е разписано разкриването на спешни приемни отделения в многопрофилните болници, които са областни. При налични ресурси никой не забранява на общинските болници да разкрият такива отделения. Имайки такова разкрито отделение във всяка многопрофилна общинска болница, Министерството би сключило договор с нея. Това, че общинските болници нямат възможности да разкрият спешни приемни отделения, е проблем на общините и на ръководствата на тези болници.
Моля да коригирате Вашето мнение по въпроса за разкриването на спешни приемни отделения и за тяхното финансиране от Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Правя реплика на д-р Йорданов, в смисъл че не може да има безконтролно производство на спешни отделения към лечебните заведения. Безспорно има нужда, но къде и как като бройки? Какъв приоритет и каква степен имат те на квалификация? Всичко това се определя от Националната здравна карта, а ние като че ли не искаме да признаем, че това е така. Има толкова много елементи, които тя съдържа, тя казва какво, къде. Не може всяко лечебно заведение, дори да отговаря на определени условия, да получи разрешение. Нали трябва да има нужда, нали то трябва да бъде териториално разпределено?! Националната здравна карта казва къде, колко и как ще имаме спешни отделения, центрове за спешна помощ и филиали. Мисля, че нещата са много по-дълбоки. Ако се съобразим с нея, ако се върнем към Националната здравна карта, към нейните елементи, и ако е необходимо – да бъде актуализирана с оглед на новите условия, много по-леко бихме работили оттук нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема д-р Найденова.
Заповядайте за трета реплика, уважаема д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми доц. Йорданов, уважаеми колеги! Нека не правим свободни интерпретации на тема „Нормативна уредба“, защото объркваме колегите. Всяко лечебно заведение за болнична помощ съгласно закона е длъжно да поддържа възможност за оказване на спешна помощ по дейностите, за които е сключило договор с НЗОК и го изпълнява. Въпрос на решение на ръководството на съответното лечебно заведение съобразно кадровия и материално-техническия ресурс е как ще оказва тази спешна помощ. Оттук нататък всяка болница да оказва спешна помощ. Да, има болници като областните, които са задължени да имат спешни приемни отделения. Общински болници в трудно достъпни и отдалечени региони, включително и болницата в Асеновград, получават субсидия от Министерството на здравеопазването съобразно методика за финансиране за поддържане на спешност. Факт е, че без да бъде преценен даден случай като спешен, няма как да бъдат връщани пациенти. Напротив, проблем са проверката и контролът – дали всички лечебни заведения, които са сключили договор, оказват такава спешна помощ. Това трябва да бъде приоритет на Министерството на здравеопазването. Всичко друго – препращането към Национална здравна карта, е некоректно. Водещ е законът. Всички лечебни заведения са длъжни да оказват спешна медицинска помощ по форма и начин, по които ръководството на лечебното заведение и останалата нормативна уредба им вменява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема д-р Дариткова.
Дуплика – доц. Йорданов. Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Имате дълбоко неразбиране за същността на спешните приемни отделения. (Народният представител Даниела Дариткова се смее.)
Д-р Дариткова, болниците трябва да оказват спешна помощ и да приемат спешно нуждаещите се пациенти, но когато пациентът няма да бъде хоспитализиран, тогава какво става?
Второ, всяка болница можела да открие спешно приемно отделение. Да, може. Тя може да открие отделение по космическа медицина. Тук говорим за финансиране от Министерството на здравеопазването. Господин министърът ще Ви каже за списъка на болниците, които получават субсидия за финансиране на спешните си приемни отделения – какви са критериите и кои са тези отделения. Това са тези 42 отделения в България, които получават тази субсидия. Другите до 340 – вече се обърках колко са болниците – които са задължени, не.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ, от място): И частните болници ли искате да бъдат финансирани от Министерството?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Извинявайте, не чувам добре. Ще си говорим после. Можем да правим диалог, няма проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог!
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Въпросът е финансиране на дейността по методиката на Министерството на здравеопазването. Чудно ми е един директор на районна здравна инспекция да каже, че една болница трябва да разкрие спешно приемно отделение и да търси неговото финансиране. По какъв начин? Да взема пари от пациентите, за да плаща? Ето, колежката казва, че тя се е набола на един пирон и трябва да й се направи един ТАП. Кой ще направи този ТАП? В коя болница? (Реплика на народния представител Даниела Дариткова.) Примерно от Мадан трябва да отиде в Смолян, за да си направи един ТАП. Ами защо да не отиде в Мадан, ако там имат такова отделение? Така е много по-добре и няма да плаща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доц. Йорданов.
Следващи изказвания?
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми проф. Петров, доста сериозно вчера се ангажирах с това като неспециалист в областта на спешната помощ – да си направя някои справки в международен мащаб, за да видя как вървят нещата в целия Европейски съюз. Ако избягаме от темата за наредбовите основи, какво пише в Закона и кога не трябва да го пристъпваме, мисля, че този дебат би бил много полезен, ако се обърнем към два основни въпроса.
Първият е, с който започнахме – какво става с Програмата за реализиране, която се финансира от Европейския съюз. Мисля, че тук получихме реална картина.
Вторият въпрос, за който съм съгласен с колежката, е въпросът за Стратегията за развитието на спешната помощ. Той е свързан, независимо от това как е структуриран Законът, и трябва да бъде изпълняван с Националната здравна карта.
И този въпрос трябва да бъде много внимателно прецизиран от работни групи, от интердисциплинарен състав, в който участват специалисти, защото много сериозно е нарушено това, което виждаме всички като специалисти и професионалисти – нарушен е балансът между възможността за оказване на спешна помощ в различни региони на страната.
Всички, които се занимават със спешна медицина, знаят, че съществуват стандарти на така наречените „златни часове“ в различните области на спешност – неврология, кардиология, транспортна спешност. Ако се обърнем към реалната карта на страната, не здравната карта, къде какви болнични заведения има, които да се занимават с лечението, примерно на спешни състояния в кардиологията, ние ще видим, че на територията на София съществуват безброй възможности за инвазивно кардиологично вмешателство, което е един от спешните начини за лечение в областта на кардиологията – опитвам се да говоря на съвсем разбираем език, докато в други области това изобщо не е налице. Поради тази причина ние преди няколко месеца представихме пред почитаемата аудитория на нашите колеги данните, че средствата, които отиват за здравеопазване между различни области, отиват в дебаланс на глава от населението едно към седем, примерно Пловдив спрямо област Добрич. Това е абсолютно неприемливо, тъй като навсякъде хората се нуждаят от спешна помощ. Това налага преразглеждането и затова ние предлагаме тази Стратегия да бъде внимателно осмислена, действително преразгледана в рамките на една професионална и обществена дискусия, за да може да се стигне до точно решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми д-р Михайлов.
Реплики? Не виждам.
Думата за изказване има д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Често повтаряме, че системата за спешна помощ е част от националната сигурност на всяка страна, респективно и на България, без обаче да има извънредни ситуации – бедствия, аварии, катастрофи, промишлени инциденти или, не дай си Боже, война. Спешната помощ е изключително важна част от функциониращата здравна система. Седемстотин и шестдесет хиляди повиквания и прегледи в рамките на една година! Уважаеми колеги, това означава, че това е системата, която прегрява много често, а системата на Спешната помощ прегрява, защото запълва луфтове, празноти, недобра работа на другите звена в здравната система.
Очакванията на българските граждани от спешната помощ са много големи и ако от Здравната каса имат очаквания само здравноосигурените лица, от Спешната помощ големи очаквания имат както здравноосигурените, така и здравно неосигурените. Те очакват много, дори бих казала, че очакват всичко. Очакванията обаче на хората в големите градове и в столицата са едни, очакванията на хората в отдалечените малки населени места са съвсем различни.
На мен винаги ми се иска, когато говорим за спешна помощ, да разделяме нещата. Защото софиянецът, човекът в университетския град очаква да получи след повикването си такава помощ в рамките на 15-20 минути, когато не е открил джипито си, когато е събота-неделя, когато е през нощта, когато са почивни дни, независимо дали става въпрос за спешна или неотложна помощ. Ето Ви още една тема въобще за разделението между това какво е спешност и неотложност в системата и какви всъщност повиквания трябва да обслужва системата. Обаче очакванията на хората в малките населени места, в общините са спешната помощ да им предостави всичко, което не може да получат от липсващата въобще медицинска грижа там. Защото е едно, когато в община Борино, Мадан или Девин, където има 120 махали, един екип да чака да обслужи повикване, независимо дали става въпрос за инсулт, за пътнотранспортно произшествие или за нещо друго. Там помощта няма да бъде в рамките на златните 15-20 минути, защото зимно време тези 100 км се преодоляват за два часа.
Очакванията на работещите в системата обаче са също много важни. Ако проблемите на това дали обединените спешни центрове в София-област или София-град попадат често в медийното зрение, филиалите в Горна Оряховица и Провадия влизат тогава, когато екип, който работи, е нападнат или пък фелдшерка е обидена, независимо дали става въпрос за вербално или за физическо нападение.
Очакванията на работещите са не просто за достойно заплащане, господин Министър, не просто за оборудвани линейки, а и за преквалификация и за мотивация, за сигурна среда, в която да работят хората. Паник бутоните може да решат проблема в част от линейките по жълтите павета, но няма да решат проблема в общините Върбица, Антоново или Никола Козлево.
Ето защо въпросът, който поставят колегите от БСП, е много важен. Изяснихме вече, че концепцията е приета и няма нужда да обсъждаме отново промяна, защото приемането на концепция беше едно от условията, за да стартира кандидатстването по Програмата. Уточнихме, че вчера изтече срокът за общественото обсъждане за стандарта – нещата са се случвали буквално в часовете преди дискусията, че след два дни изтича срокът за избор на управител на обучителния център. Въпросът обаче на колегите, които работят в спешните центрове, е: какво ще стане с тяхното обучение и квалификация? Те се интересуват кога ще задейства този Национален обучителен център.
Преди дни беше проведено обучение за колеги студенти от пети и шести курс точно по спешна медицина. Оказа се, че интересът е огромен. Тоест младите колеги имат интерес към тази дейност, към тази специалност, обаче Вие съобщихте, че едва 50% от работещите са на възраст до 55 години. Логично е тогава, че над 50% пък са възрастни, по-възрастни от 55 години. Имаме огромен проблем, на който трябва да се търси решение, защото човешките ресурси всъщност са най-същественият проблем и в тази система.
Моят въпрос е: кога ще задейства реално обучителният център и има ли опасност и възможност, ако има проблем с изясняване на собствеността на осем такива бъдещи центрове за финансиране, все пак да се върви напред, защото казахте, че вече 200 обекта са изчистени документално и програмата може да стартира.
Ще бъде изключително неприемливо за всички България да не се възползва от 160 милиона ресурс по тази програма и аз съм сигурна, че Вие ще направите всичко възможно, за да бъде използван този ресурс. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема д-р Джафер.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! С това, което завърши госпожа Джафер, аз искам да започна, а именно човешкият фактор в спешната помощ – изключително важен. Защо? Защото както и каквото и оборудване да направим, без хората това няма да се случи. В концепцията, точка втора, мисля, голямо римско, е казано: „Формиране и устойчиво провеждане на политика за запазване и развитие на човешките ресурси в системата на спешната помощ“. Точно към тези точки искам да направя предложения.
Първо, ясни финансови стимули за работещите в системата за спешна помощ. Нека се обединим в бюджета за 2018 г. наистина да има такива ясни финансови стимули за колегите, работещи в спешна помощ. Сега колегите работят на второ място, защото не им стигат парите. Натоварената работа, пренапрежението водят някой път до грешки или до конфликти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Клисарова, времето Ви изтича, така че ако може, по-накратко.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Устойчива политика – да, за поддържане и разширяване, абсолютно съм съгласна. Много Ви моля, нямаме никакъв регламент за парамедиците – какво точно правят и кой ще направи тези единни диагностични, терапевтични правила и алгоритми. Нека ги изработим колкото е възможно по-бързо. Това ще улесни работата в спешната помощ. В Наредба № 1 нека кажем и споменем вече парамедиците, досега са само медицински сестри и акушерки. Това са моите допълнения, които искам да направя за квалификацията на персонала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема проф. Клисарова.
Реплики към изказването? Няма.
Изказване?
Заповядайте за изказване.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър!
Тази Стратегия за спешната помощ е много важна. Първо, че тези 160 милиона, които бихме усвоили от Европа, са жизненоважни и като финансов ресурс, и като модел на организация на спешните звена и помощ на болничните заведения в малките общини. Защо го казвам това нещо? Защото в част от малките общини болниците се занимават с излишни хоспитализации, а там може с един спешен, модерен център да си покрият изискванията на здравните нужди на населението в малките общини и да се прецени кой от спешните случаи е за хоспитализация в по-голяма болница и кой може да бъде лекуван в по-малка, а кой изобщо не трябва да бъде хоспитализиран. Затова час по-скоро трябва да приключи този проект, тези центрове да заработят на пълни обороти. Те ще помогнат изобщо на здравеопазването по веригата.
Другото важно нещо – забавянето на проекта. Аз лично като председател на Борда на директорите на УМБАЛ Плевен допреди
3 - 4 месеца, давам такъв пример: самите общини и държавата понякога, държавните болници, забавиха по обективни причини проекта, заради това че не навреме се гласуваха терените, където трябва да бъдат строени тези центрове. Знам при нас, че два пъти гласувахме различни терени, от които първият се оказа просто неподходящ за този център. Така че има обективни причини за забавяне на програмата, но се надяваме час по-скоро тя да приключи, да заработи и да помогне в цялостната стратегия на здравеопазването в държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми д-р Поповски.
Имаме ли реплика към изказването на д-р Поповски? Нямаме.
Други изказвания, колеги? Няма изказвания.
Моля квесторите, поканете народните представители в залата.
Преминаваме към гласуване на Проекта за решение.
Първо ще гласуваме редакционните поправки, които д-р Дариткова предложи. Ще ги гласуваме една по една.
Заповядайте за процедура, д-р Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Ние сме съгласни с редакционната поправка в т. 3, но предлагаме т. 1 да остане, като претърпи редакционна промяна „да се представи…“
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ, от място): Каква е тази процедура?! Какво е това?!
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: „…до месец декември визията на Министерството по Стратегията за спешната помощ в Република България.“ Това е.
Какво ще направите Вие в мандата на Вашето управление?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Недопустима е тази процедура, госпожо Председател!
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Така че държим да остане т. 1 в предложението.
Допустима е. Благодаря.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Нямате време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Предлагам редакционната поправка на д-р Дариткова т. 1 цялата да отпадне.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 160 народни представители: за 102, против 57, въздържал се 1.
Предложението за отпадане на т. 1 е прието.
Втората редакционна поправка е за отпадане на т. 2.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 162 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 55.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващото предложение за редакция на
т. 3. Текстът на досегашната т. 3 да стане текст на Решението и да се измени така: „В срок до 30 октомври 2017 г. министърът на здравеопазването да представи пред Комисията по здравеопазването актуална информация относно степента на изпълнение на дейностите по оперативна програма „Региони в растеж“, приоритетна ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“ и по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“, приоритетна ос 3 „Модернизация на институциите на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването“.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 162 народни представители: за 162, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Сега в цялост да гласуваме целия Проект за решение още веднъж.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 162 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 54.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги народни представители! Предлагам Ви да се приеме на основание чл. 48, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание решение редовното пленарно заседание на 7 септември 2017 г., четвъртък, да се проведе от 13,00 ч. до 18,00 ч.
Моля, гласувайте!
Гласували 155 народни представители: за 150, против 1 и въздържали се 4.
Предложението е прието.
Във връзка с току-що приетото решение позволете да напомня на ръководствата на комисиите и на техните членове да организират заседанията на комисиите в четвъртък, 7 септември 2017 г., по най-удобния за тях начин.
Предложения по дневния ред могат да се направят до 18,00 ч. на 5 септември 2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, преминаваме към Парламентарния контрол.
Първият въпрос е към министъра на младежта и спорта господин Красен Кралев от народните представители Весела Лечева и Иван Ченчев относно състоянието на Зимния дворец на спорта в София.
Заповядайте да развиете въпроса си, колега.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! От една страна съм доволен, защото при входиран въпрос от 21 юни 2017 г. днес, на 1 септември, ще получим отговор.
Доволен съм също така, че нашият въпрос – мой и на колежката Весела Лечева, както и от името на парламентарната група, явно е взет под внимание и резултат има.
Същевременно не съм доволен, защото българското народно представителство трябваше да разбере какъв е резултатът на този въпрос от страниците на медиите. В БСП считаме, а вярвам и представителите на мнозинството, както, разбира се, господин министърът и повереното му министерство, че спортът цвят няма. Между другото така работим и в постоянната парламентарна Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта – в що-годе разбирателство по важните проблеми за българския спорт.
С оглед наближаването на последния етап от подготовката за Зимните олимпийски игри в Пьонгчан, Южна Корея през месец февруари 2018 г. е важно за нас да знаем, както го бяхме формулирали на 21 юни 2017 г. – какво е моментното състояние на Зимния дворец на спорта в България? Има ли според господин министъра лош мениджмънт? Знаем за много проблеми там. Как ще бъде решен въпросът с прилежащите части, с тренировъчната зала? И още куп неща, които съм записал тук, но предпочитам първо господин министъра да каже това, което вече разбрахме от медиите, по отношение на предвидените средства за ремонт на двореца, след което ще използвам правото си на реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Давам думата на министъра за отговор в рамките на 3 минути.
Заповядайте, министър Кралев.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Ченчев! Разбира се, аз имах възможността до отговоря веднага на Вашия въпрос по време на заседанието на постоянната парламентарна комисия. Благодаря за това, че имам възможност сега тук пред всички народни представители да отговоря на този въпрос, защото той не е никак маловажен, защото касае състоянието на единственото закрито съоръжение за зимни спортове у нас.
С оглед анализите и констатациите, отразени в доклад на Общинската комисия за проверка и контрол по спазването на инженерните и техническите изисквания към спортните обекти по отношение на тяхната сигурност от 23 юни 2017 г., Зимен дворец на спорта, град София, въпреки че е доста амортизиран, е в задоволително състояние, като няма опасност нито за трениращите, нито за работещите там, защото инсталациите се поддържат.
Планираме най-късно до края на този месец да започнем реновиране на Зимния дворец, като сградата и залите не са били предмет на сериозна реконструкция от изграждането си в средата на 80-те години на миналия век.
Графикът е съгласуван с Българската федерация по кънки, Българската федерация по хокей на лед и всички спортни клубове в град София, които провеждат тренировъчен процес на спортния обект. Всички съоръжения функционират, поддържат се от компетентен екип и от професионалисти, осигурен е постоянен контрол на експлоатацията.
Спортният обект домакинства и е в състояние да приема и занапред тренировъчни състезателни програми от календара на ледените спортове у нас, както и да бъде домакин в международни турнири и първенства.
Още през 2016 г. в предишния мандат като министър на младежта и спорта поех ангажимент, че ще бъдат намерени варианти за ремонт на най-голямото съоръжение за практикуване на зимни спортове в София.
В заключение бих искал да обърна внимание на факта, че по отношение на Зимния дворец на спорта ремонтът ще включва въвеждане на енергоефективни мерки чрез договор за гарантиран резултат, ЕСКО-договор и строително-монтажни дейности по основната и тренировъчната зала на двореца, като прогнозната стойност е 4 млн. лв. без ДДС. Климатичната и отоплителна инсталация в Зимния дворец е с огромна загуба на енергия. Покривната част не е топлоизолирана, а разходите за нормално функциониране на спортния комплекс са значителни.
Затова в изпълнение на енергоефективните мерки се предвижда топлоизолация, ремонт на покрива, подмяна на дограмата, топлоизолация на външните стени, подмяна на осветлението с енергоефективни. Системата за климатизация също ще бъде модернизирана като се изгради нова с възможност за бързо и ефективно затопляне и охлаждане на залата. Ще бъде направен ремонт на ледената пързалка и мантинелите в съответствие с изискванията за безопасност за състезателите по шорттрек и хокей.
В рамките на ремонта ще бъдат обновени и съблекалните, фоайето и коридорите към основната и малката зали на Зимния дворец. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате възможност за реплика – заповядайте, господин Ченчев, в рамките на 2 минути.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Господин Министър, не ми отговорихте дали е решен въпросът със статута на земята под Двореца преди да се инвестира в неговия ремонт. Не чух от Вас какви срокове поставяте за изпълнение на ремонта. Земята под Двореца, доколкото имаме информация, е собственост на Министерството на образованието и науката. В този смисъл в какъв диалог сте с министъра на образованието и науката и с областната управа, разбира се?
И един въпрос, който също смятам, че е важен за българските граждани: как планира Министерството да развива масов спорт в спортното съоръжение – в Двореца на спорта? Интересуват ни сроковете, разбира се. Както казах в началото, все пак месец февруари 2018 г. започват Зимните игри, подсигурили сме всичко по подготовката на българските зимни спортове. Благодаря Ви за вниманието.
Още един път казвам, надявам се друг път да няма толкова големи паузи във времево разстояние от 21 юни – два месеца, може би, разбира се, и заради ваканцията се проточи, но все пак месец и половина чакахме отговор по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Имате възможност за дуплика – заповядайте, господин Министър!
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Ченчев, забавянето на отговора беше, защото опашката от министри за отговори за парламентарен контрол беше доста голяма и не ми идваше редът. Забавянето не е било по моя вина. Както и да е. Разбира се, графикът – в рамките на 6 месеца това нещо може да бъде направено. Той е съгласуван с всички федерации, така че да не им пречи на подготовката.
Тук става въпрос основно за Федерацията по кънки, понеже шорттрекът има шанс за спечелване квоти за Олимпийските игри. С тях всичко е съгласувано.
За земята сме в много интензивни разговори още от предния мандат. В момента решението е в ръцете на областната управа. Ние имаме разбирателство с Министерството на образованието и науката земята да се прехвърли към Министерството на младежта и спорта, за да може едва тогава да се предвидят и по-сериозни ремонтни дейности, свързани със Зимния дворец. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кралев.
Това беше министърът на младежта и спорта, който приключи с отговорите си днес.
Продължаваме с отговор на Лиляна Павлова – министър за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.
Започваме с два въпроса, на които ще има общ отговор.
Първият въпрос е от народния представител Велислава Иванова Кръстева относно локация на провежданите заседания по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.
Вторият въпрос за общ отговор е въпрос от народния представител Павел Алексеев Христов относно провеждане на събития в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
Заповядайте, за да зададете първия въпрос, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, на 11 юли 2017 г. в рамките на заседанието на Временната комисия за установяване на фактите и обстоятелствата при разходването на средства, предоставени целево на НДК за подготовката на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, Вие заявихте пред народните представители следното: „България избра да бъде с брюкселски базирано председателство. Това означава, че всички официални заседания на Европейския съвет, всички формални заседания на съветите на министрите и всички над 300 на брой работни групи ще заседават по време на българското председателство или общо над 1500 заседания ще бъдат провеждани в Брюксел, Люксембург и когато участваме в Европейския парламент ¬– в Страсбург.“ Това е извадка от стенографския протокол от заседанието, тоест това са Вашите точни думи.
В тази връзка моля да ми отговорите: кой държавен орган и в каква хронология е договорил от името на Република България българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. да бъде брюкселски базирано председателство? Моля също да ми отговорите дали това решение е окончателно и какви са били аргументите за този избор? Бих желала да знам също дали са консултирани други органи на държавната власт, които пряко или косвено са засегнати от неблагоприятни ефекти при така нареченото „брюкселски базирано председателство“, като местни власти, организации на работодателите, бизнес форуми и други български заинтересовани страни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Народният представител Павел Христов ще зададе следващия въпрос преди общия отговор.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, уважаема госпожо Павлова! Моят въпрос е свързан отново с европейското председателство през следващата година и всъщност, стъпвайки на Ваши думи, брюкселски базираното председателство.
Моля Ви да разтълкувате по-подробно какво означава това, да представите подробен календар по програмата на председателството за следващата година и в конкретика колко и какви събития ще се проведат в България? В частност ме интересува – като народен представител, избран от Варна, колко и какви събития са предвидени от този календар да бъдат проведени на територията на област Варна? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Христов.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор на двата въпроса.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Кръстева, господин Христов!
Започвам с отговора на госпожа Кръстева – по отношение на терминологията и по отношение на това, което Вие коректно цитирахте като мое изказване – за това как точно е планирано провеждането на българското председателство като част от триото на ротационните председателства, които са заедно с Естония и Австрия, в което България участва и което трябва да поемем формално от 1 януари 2018 г.
Първо, искам да уточня още веднъж, че терминът „Брюксел базирано председателство“ е терминология, която касае основно модела на функциониране на едно председателство, модела на координация на функциите, които държавата ротационен председател има да изпълнява в рамките на своя ангажимент.
Едно важно уточнение. Важно е да прецизирам това, което Вие цитирахте от предишно мое изказване, че не е въпрос на решение на държавата ротационен председател, на държавата членка – еднолично или с някакъв специален акт на решение да каже какво точно ще е председателството, тъй като все пак трябва да спазим общоустановената практика и правила. Според общоустановената практика и правила с увеличаването на броя на страните – членки на Европейския съюз, още от времето, когато те стават 18 и това е Договорът от Ница, се взима решение, че поради големия брой на страни – членки на Европейския съюз, за улесняване на този процес, най-вече за намаляване на разходите по провеждане на тези председателства, то всички официални заседания започват да се провеждат в Брюксел. Говоря за формалните заседания на Европейския съвет и съветите на министрите.
По-късно вече и в Лисабонския договор е много ясно записано – България е подписала този Лисабонски договор, че всичките – седалището на Съвета на Европейския съюз, на който поемаме председателството, е в Брюксел и всички формални заседания на Съвета и на съветите на министрите се провеждат в Брюксел, а три пъти годишно – в Люксембург. Така че от 2003 г. до ден-днешен, това са почти 15 г., председателствата се провеждат на този принцип.
Да уточня, че по отношение на брюкселски базираното – да, взели сме решение като принцип, а не като формален акт на решение, а именно защото всички заседания на съветите, формалните заседания на Европейския съвет се провеждат в Брюксел, както и на спомагателните органи на Съвета, които са 300 на брой и България ги председателства. Всички работни групи и всички комитети се председателстват от България и ние ще командироваме за постоянно в Брюксел, базирани в Брюксел, всички български представители на всички нива – експертни и висши, които ще бъдат председатели и заместник-председатели на всичките органи на Съвета, които България ще ръководи и ще председателства по време на 6 месечното ротационно председателство, а не на принципа те да са базирани в София и да пътуват до Брюксел постоянно. Това улеснява много процеса на координация, процеса на работа и именно с тази цел, с решение още от 2015 г. поетапно са определени 1500 човека, които ще работят и са експертите – бяха обучени и продължават техните обучения. Те ще проведат и изпълнят ангажимента на българското председателство като ръководители, председатели и заместник-председатели на всички спомагателни органи на Съвета, на всички органи на Съвета, на всички комисии и комитета, а това са тези 1500 човека.
От тях 200 човека са базирани постоянно в Брюксел – в постоянното ни представителство в Брюксел, и тези хора ще живеят постоянно там по време на председателството и оттам ще председателстват всички заседания. Няма някаква промяна в тази концепция и не е извънредно решение, което под някаква форма би ощетило държавата ни. Напротив, това допринася, първо, да е много по-лесна оперативната, хоризонталната координация между експертите – да са на място с останалите страни членки, да общуват, да си координират позициите, а това улеснява и от гледна точка на разходите на бюджета, когато те са постоянно базирани там.
Отделно от това останалите 1300 български експерти, определени и обучени да се занимават, да работят конкретно и специфично по председателството, ще вършат своята работа тук, в София, в процеса на изготвяне на позиции и анализ на регламенти, анализ на промени, съгласуване на всички мандати, които ще даваме оттук нататък за гласуване и ръководене на тези заседания, и създаването на позициите, там, където ние трябва да направим компромис. Все пак ние трябва да сме неутрален и безпристрастен председател, от една страна, но от друга страна, България не може да пропусне шанса и възможността да защити или да изрази несъгласие, ако се налага, по определени решения, които се взимат в спомагателните органи или на ниво съвети на министри.
Може би трябва да разширя отговора и към въпроса на господин Христов, но и за това, което госпожа Кръстева пита. Мога да кажа, че вече е разпределен и приет от Министерския съвет проектографик и календар на заседанията, които ще провеждат в България и в Брюксел. Ако го сравним със сегашното естонско или предишното малтийско председателство, мога да кажа, че даже България заложи по-амбициозна програма на събитията, които ще се провеждат в България, най-вече с основен фокус и център в София, тъй като винаги в Брюксел заседанията са около 1500 – 1600 по време на всяко ротационно председателство. Толкова са планирани по време на естонското, толкова бяха по време на малтийското и на предишните председателства, така че и ние планираме около 1500 заседания да се проведат в Брюксел.
За разлика от останалите ротационни председатели, в България ще проведем около 237. Поне към момента 237 са заседанията, които ще проведем в България, от които заседания на най-високо ниво – на ниво министър-председатели и държавни глави, на ниво министри – са 32, а останалите заседания са на ниво генерални директори, директори, началник-отдели или експертни заседания, които ще се провеждат основно в София. Една част от тях, разбира се, ще се провеждат и извън София.
Специално за Варна мога да уточня в отговор на господин Христов – във Варна имаме планирани четири официални заседания и едно по-скоро наречено курс-обучение. Във Варна са планирани неформално заседание на Работната група „Конкурентоспособност и растеж“, Комитета по образование – важна тема, както и заседанията в ресор „Туризъм“ в Годишното общо събрание на Европейската мрежа за съдебно обучение и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Календарът е достъпен, той е на нашия сайт, мога да предоставя детайлен календар на всички събития, приети към момента.
Надявам се, че с това в общи линии дадох рамката на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Ще продължите в дупликата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Мога да допълня, ако има допълнителни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Госпожо Кръстева, имате възможност да направите реплика.
Заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА (ДПС): Благодаря, госпожо Министър.
Искаше ми се да кажа, че съм удовлетворена от отговора, само че ми е много трудно да намеря дума за това. Да Ви призная честно, като добавя и обстоятелството, че днес сутринта господин Цветанов каза тук, че ще бъдем домакини на шест заседания, забелязвам една много интересна тенденция към постоянно намаляване на броя на заседанията, на които домакин ще бъде България.
Като адмирирам усилията Ви, които положихте за прекратяване на аферата НДК, аз недоумявам конкретно по НДК защо правителството отдели вече 50 милиона за това председателство, които можеха да използват, примерно, за коледни пенсии на пенсионерите – за всички пенсионери по 250 лв. Ако е вярно това, което каза господин Цветанов, че ще има шест официални заседания, едното от тях разбрахме, че ще бъде в Народния театър „Иван Вазов“, се оказва, че всяко заседание ще струва на българските данъкоплатци по 10 милиона. Поправете ме, ако греша.
И в заключение, по отношение на политическия ефект и пропуснатите ползи за България по време на председателството, ще перифразирам думите на един американски политолог, който дава съвети на американските президенти, той казва така: „Ако не си намерил мястото си на масата, най-вероятно си станал част от менюто“. За съжаление, с Вашето отношение към председателството Вие отреждате на България нерадостната позиция на провинция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше репликата на госпожа Кръстева.
Господин Христов, заповядайте за реплика.
ПАВЕЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Павлова, от това, което чух, за разлика от преждеговорящата, аз съм удовлетворен. Не съм удовлетворен единствено от това, че нямаше възможност малко по-подробно да споделите по отношение на програмата, тъй като опозицията в опитите си да провокира, едва ли не да изопачи една общоприета европейска практика в нещо порочно българско, не остана време да обсъдим всъщност какви са срещите. Но удовлетворението за мен най-вече идва от това, че срещите, които цитирахте, специално за област Варна, са съобразени с регионалната специфика и тематиката.
Смятам, че Министерският съвет провежда добре планирана подготовка за председателството. Всичко, което споделихте до момента, смятам, че ще ни доведе до успешно председателство. Програмата в действителност е амбициозна, но се надявам, че ще бъде добре изпълнена в стопроцентово измерение.
Ако имате възможност в репликата по програмата и по тази, както стана ясно, общоевропейска практика за провеждане на председателството, да споделите повече детайли, тъй като в последните седмици от провокации като че ли не остана място да се говори в конкретика по тези теми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Христов.
Министър Павлова, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Кръстева, струва ми се, че малко превратно тълкувате изказвания в декларациите тази сутрин. Затова държа да направя едно прецизно уточнение.
Както и преди малко казах, в България, съгласно одобрения календар с решение на Министерския съвет, той е и публичен, ще се проведат 237 срещи, а не 6. От тези 237 срещи в България шест са срещите от така нареченото „парламентарно измерение“. Така че и в българското председателство, извън официалните заседания на съветите на министрите, европейските съвети и останалите съпътстващи органи и комитети, и комисии на Съвета, винаги има и парламентарно измерение. Като част от това парламентарно измерение в България ще проведем шест срещи, за които Вие – уважаемите народни представители, ще имате ангажимент за участие и провеждане на тези шест заседания.
Искам още веднъж да бъдем коректни в числата и бройките, но аз мисля, че по-важно е, благодаря на господин Христов, да говорим и по същността на тези заседания. Не е важен броят, въпреки че, както казах, България залага доста по-висок брой заседания да бъдат проведени. По време на естонското председателство заседанията на високо ниво са около 20, на Малтийското – 16, ние имаме 32 на най-високо ниво. Броят събития в страната ни е доста голям, доста амбициозен. Това е моето притеснение, може би трябва да помислим те да бъдат оптимизирани.
По отношение на това, което и господин Христов зададе допълнително – освен във Варна и в останалите градове има планирани съпътстващи събития като част от председателството в Бургас, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора, както и в по-малките населени места има предвидени редица съпътстващи събития. Специално във Варна, предвид Варна като морската ни столица, много е важно провеждането на две събития в областта на туризма. Едното е среща именно по темата туризъм и второто е срещата на министрите по туризъм в целия Черноморски регион. Тема, важна като част и на приоритетите на България в тази посока.
Също така срещите на сектор „Образование“, както говорихме неведнъж и на предварителните разговори, среща във Варна и Варненска област. Образованието е важен приоритет. Образованието не само на национално ниво като политика, но и в региона има своя приоритет. Затова част от срещите в сектор „Образование“ за обсъждане именно на приоритетите на общоевропейско ниво в тази посока ще се проведат във Варна. Надявам се приносът на академичната общност там да има своя допълнителен ефект за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Павлова, за Вашето участие в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към Боил Банов – министър на културата.
Първият въпрос е от народния представител Кристина Максимова Сидорова относно мерки за усъвършенстване на Методиката за преразпределение на държавната субсидия за читалищата.
Заповядайте.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми министър Банов, неуредиците в дейността и комуникацията между читалищата и институциите в община Дряново, област Габрово, датират от много години. Основните им проблеми произтичат от неприлагането на методиката, по която се разпределя държавната субсидия. Със своя заповед кметът на общината назначава временна комисия по чл. 23 от Закона за народните читалища с членове по един представител на всяко читалище и един представител на общината, която трябва да изработи критерии и методика за разпределение на субсидията. Тази комисия трябва да работи в условията на оперативна самостоятелност и равнопоставеност на всеки член. На практика обаче Законът за народните читалища не се спазва и кметът на община Дряново чрез своя представител налага разпределение, което е извършено без аргументация, без спазване на критериите, които задава механизмът, одобрен от Министерството на културата през 2015 г. Де факто те изземат функциите на комисията и налагат свое субективно разпределение.
Проблемите при разпределението се задълбочават и от съществуването на новосъздадени и неработещи читалища в почти обезлюдени села. Единствената цел, с която те са регистрирани, е гласуване в Комисията и получаване на средства без да изпълняват вменените им от Закона задължения. В последната година има създадени четири такива читалища в села с жители под 20 човека.
Заради непрозрачно разпределение на средствата през 2014 г. и 2015 г. има заведени дела от народно читалище „Дряновска пробуда“ и решение на Върховния административен съд, което отменя решенията на Временната комисия по чл. 23 за разпределение на субсидията. По всичко личи, че създадената Методика за разпределение на държавната субсидия не работи, тъй като е препоръчителна, без ясен контрол и създава предпоставки за напрежение и извършване на закононарушения.
В тази връзка бих искала да Ви попитам: какво е Вашето отношение към поставения проблем? Ще предприемете ли мерки за усъвършенстване на методиката, по която се преразпределят държавните средства от общините към читалищата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Сидорова.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Сидорова!
Споделям изказаното виждане, че към момента се наблюдават тревожни сигнали, свързани с разпределението на държавната субсидия за читалища в отделни селища и общини на страната. Проблемът е от значение и Министерството на културата се отнася с нужното внимание и загриженост. Отчитаме, че тук става въпрос не само за предприемането на мерки за усъвършенстване на действащия механизъм, но са налице и предпоставки за инициирането на широка дискусия сред различните заинтересовани страни, ангажирани с развитието на читалищната дейност. В същото време е нужно взаимодействие и сътрудничество както между самите читалища, така и между читалищата и общините. Доказателство за горепосоченото е и цитираният от Вас случай с читалище в община Дряново, област Габрово. Този конфликт от личностен се превърна в институционален. Спорът между отделните читалища и представители на местната власт вече е пренесен в съда. Всичко това се случва във време, в което насърчаваме партньорството и споделянето на ресурси за постигането на обществено значими цели в полза на местните общности. Тези Ваши констатации са и наши и ни тревожат изключително много.
Конкретно – в община Дряново сме в течение на зародилите се конфликти и проблеми още от момента на тяхното възникване. Своевременно съобразно компетенциите си сме предприели различни стъпки. Една от тях бе и въвеждането през 2015 г. на нови Указания за дейността на комисиите, извършващи разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата по чл. 23 от Закона за народните читалища. С въвеждането на тези Указания Министерство на културата цели да насърчи работата на читалищата в мрежа, да създаде обвързаност с общинските и областните администрации и адекватност на мерките, които се предприемат на национално равнище. В продължение на вече подетата политика, насочена към преодоляване на различни видове конфликтни ситуации, както и с цел да се осигури прозрачност на дейността на народните читалища и връзката с държавната и общинската субсидия, която те получават, през настоящата година беше въведена нова информационна карта, която всяко читалище попълва и изпраща в Министерство на културата. Картата е публична, видима, в официалния регистър на народните читалища и читалищните сдружения. По този начин всяка развивана и декларирана дейност от страна на читалищното настоятелство може да бъде проверена на място. Картата дава и възможност на читалищата да представят разнообразие от услуги и дейности, с което да привлекат нови потребители.
Въвеждането на тези два документа, наблюденията и анализите по тяхното прилагане целят именно предприемане на мерки за актуализиране и усъвършенстване на методиката, по която се разпределят държавните и общински средства за читалищата.
От страна на Министерство на културата още един път декларирам готовността ни за диалог и партньорство с цялата читалищна мрежа и всички ангажирани за развитието на читалищната дейност институции и организации. Разчитаме на Вашата подкрепа, която оценявам като важна и навременна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Банов, благодаря за отговора. Само няколко неща, които искам да допълня. Методиката я има от 2015 г., но тя не е задължителна. В много от общините не се прилага и това, че тя не се прилага, няма контрол върху нея и няма никакви наказания за това, че не е приложена. Иначе методиката сама по себе си е добра, но когато не я прилагаш, разпределението на субсидията става по начина, по който става в община Дряново.
Надявам се, че ще продължите да работите за разрешаване на казуса в община Дряново, защото там работата на големите читалища наистина е блокирана и се надявам да се предприемат мерки за ограничаване на читалища-фантоми, защото това наистина се оказва огромен проблем в момента и читалища-фантоми, които по карти декларират дейност, но всъщност тази дейност е събиране на именни дни и едни дълги маси. Това не е дейността, присъща на читалищата и която е записана в Закона.
Така че надявам се и Министерството, и Комисията по култура в Народното събрание да продължат да работят за усъвършенстване на методиката и наистина от новата година да има една прозрачна методика, която се спазва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Сидорова.
Господин Министър, желаете ли дуплика?
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря Ви. Още веднъж само да направя уточнението, че по закон ние можем да даваме методически указания. Мисля, че работим с цялата си отговорност, за да ги подобряваме и да създаваме условия за нормална работа. В рамките на Закона, който е в момента, ние не можем да осъществим последващ контрол – това трябва да се знае. Хората много разчитат, че Министерство на културата ще се намеси в определени ситуации. Ние нямаме такива правомощия. Имаме желание да работим върху подобряване на Закона. Надяваме се и на Вашата подкрепа за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Следва въпрос от народния представител Жельо Иванов Бойчев относно разходване на предвидените финансови средства за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители. Аз съм задал въпроси, касаещи подготовка на основната сграда на НДК за нуждите на българското председателство. Между другото, господин Министър, съдбата на тези въпроси е малко сложна. Първия въпрос го зададох към господин Томислав Дончев в рамките на миналото Народно събрание, не беше отговорено. Госпожа Лиляна Павлова също вече не отговаря. В крайна сметка с решение на българското правителство от 28 юни Вие сте представител на държавата. Пожелавам Ви по-дълго време да отговаряте за Националния дворец на културата, но знайте, че една от основните функции и дейности, които трябваше да бъдат извършени с оглед подготовка на сградата, е именно въпросът със строителната документация, изработването на идейните и работните проекти. От информацията, която беше предоставена във вече създадената комисия, която се занимаваше с казуса НДК, стана ясно, че цари пълен хаос по този въпрос. Няколко факта ще цитирам от доклада на дирекция „Национален строителен контрол“, която, знаете, извърши проверка за дейността на НДК по подготовка на председателството. От този доклад става ясно, че още на 6 юни 2016 г. Главна дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението“ дава конкретни становища на база на проучване на идеен архитектурен проект и изразява становище, че от основно значение за определяне на приложимите за строежа правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар е ясното дефиниране кои от дейностите попадат в обхвата на чл. 151 от ЗУТ и за които знаете, че не е необходимо строителни книжа и съгласуването, издаването на разрешение и за кои това е необходимо. Много добре знаете също, че там има дейности, строително-монтажни работи, които са четвърта категория и Законът за устройство на територията казва, че за тях трябва да бъдат издадени строителни книжа. От документацията, която гледахме до момента, стана ясно, че такъв тип одобрени строителни книжа няма.
Затова моят въпрос към Вас в момента е следният: има ли вече издадено разрешение за строеж и одобрена документация за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Министър Банов, моля за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Бойчев! Работният проект за преустройство на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД е одобрен от главния архитект на София арх. Здравко Здравков на 25 август тази година. Относно издадените и необходимите разрешения за строеж, предмет на сключения договор за проектиране, преустройство и адаптация на основната сграда на НДК за нуждите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. е извършването и на текущ ремонт на главната сграда на НДК. Съгласно действащото законодателство за него не е необходимо издаване на разрешение за строеж.
За дейностите, за които съгласно Закона за устройство на територията се изисква издаване на разрешение за строеж, със заявление на 6 юли 2017 г. са внесени за съгласуване: инвестиционен проект за строеж, реновация на кухня, етаж 70 и на кухня към ресторанта на етаж 80 в основната сграда на НДК. Разрешение за строеж е получено на 1 август тази година.
Внесен е и инвестиционен проект за строеж за промяна предназначението на технически помещения на етаж 80 в санитарни възли. Получено е разрешение на строеж на 1 август тази година.
Внесен е и инвестиционен проект за строеж – подмяна на нагнетателни и смукателни камери към зали 7, 8 и 9 с нови проточно-смукателни камери; подмяна на циркулационни помпи; подмяна на съществуващи климатични камери; обновление на отоплителни и охладителни системи; подмяна на водопроводни щрангове; на канални, вертикални; разделяне на водопроводната система на питейна и противопожарна. Разрешение за строеж е получено на 23 август тази година.
По отношение на авторските права. Преди начало на строително-ремонтните дейности е извършен оглед и изготвена експертиза за състояние на произведенията на изкуството, въз основа на която е направен план и са предприети мерки за тяхното съхранение, с оглед спецификата им.
Стенописната украса – дърворезбованите и месинговите пана, са обезопасени със защитни покрития. Останалите художествени произведения, като текстилни пана и по-големи картини, са демонтирани и съхранени в подходящи помещения до приключване на ремонтните дейности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, благодаря за информацията, която беше предоставена. От нея става ясно, че на 25 август е издадено разрешението за строеж. Все още не е минал 14-дневният срок за обжалване и влизане в сила на разрешението. Надявам се всичко да бъде наред. Виждате кога е издадено разрешението за строеж.
Неслучайно зададох този въпрос толкова отдавна и молбата ми е да си направите нужните изводи: кои са отговорните лица, за да се стигне до тази ситуация. Изключителен национален приоритет по обезпечаване провеждането на българското председателство. Основна политическа цел, която и днес тук дискутирахме и се вижда, че елементарните неща, с които се започва преустройството на една сграда, като одобрението, подготовката на строителните книжа и тяхното съгласуване се извършват буквално в края на месец август, когато би трябвало да са приключили ремонтите.
Виждате първия етап, когато е била внесена документацията за одобрение в Столична община. Мога да Ви прочета първото писмо от април месец 2017 г. на главния архитект на София, който връща и отказва одобрение на внесените проекти със следните забележки: липсва съгласуване с пожарната, становище и приложен аварийно-евакуационен план. И, забележете, приложената проектна документация в част „Архитектура“ е напълно неясна. Това е първият отказ на главния архитект на Столична община. Не считам, че е редно Националният дворец на културата да подхожда по толкова безотговорен начин към това.
Благодаря за информацията, която предоставихте за съхранението на тези произведения на изкуството. Там наистина има, знаете, доста произведения на изкуството и част от въпроса ми към Вас беше дали са предприети всички мерки по съхранение на тези произведения на изкуството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Дуплика, господин Министър?
Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, господин Бойчев! Това, което мога да гарантирам, и то се вижда, е, че всички забележки между другото и не само на тези въпроси, но и на много други, свързани с НДК в рамките на тези месец и 20 дни, в които е при нас, или са изчистени, или се доизчистват, така щото да имат законосъобразна, ясна и категорична форма. Това Ви гарантирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към третия въпрос към министъра на културата – господин Боил Банов. Той е от народния представител Жельо Иванов Бойчев относно подготовката на НДК за българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
Заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, господин Министър.
Един от големите въпроси извън подготовката на сградата беше и за средствата, които бяха необходими за тази подготовка. Знаете скандала, Временната парламентарна комисия се занимаваше с този въпрос. Станаха ясни редица факти по така зададения от мен въпрос от там. Има решение на Министерския съвет един път от месец август 2016 г., с което се отпускат 17 млн. лв., и второ решение на Министерския съвет от месец юни 2017 г., с което се отпускат допълнително 28 млн. лв. Парламентарната комисия изслуша новия изпълнителен директор, който Вие назначихте, и стана ясно, че 3 млн. 569 хил. лв. са изразходвани за дейности, които не касаят подготовката за българското председателство, един вид е извън целевото предназначение на тези средства.
Моят въпрос е: от тук нататък как ще бъде преодолян този дефицит, господин Министър? Имаме предвид, че тези средства са изразходвани за дейности, които са извън тази подготовка. Сключени ли са вече допълнителните договори – допълнителните анекси към основните договори за извършване на строително монтажни дейности и към договора за доставка на апаратура? Тогава ни бе докладвано, че са на етап предварително съгласуване на тези договори за допълнително финансиране с 50%. Дали са сключени?
Другият ми въпрос е: тези отпуснати средства от Министерския съвет ще бъдат ли достатъчни за извършване на всички строително-монтажни дейности по подготовката на НДК?
Другото, което бих искал да стане ясно от днешното изслушване, е: първият срок беше септември месец, знаете, беше удължен на октомври месец. Сега в момента Вие може да се ангажирате със срок, в който ще приключат строително-монтажните работи и основната сграда на НДК ще бъде готова да поеме мероприятията по председателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Бойчев, първо, искам да направя едно важно уточнение. Въпросът, който имам, ще го изчета, защото ми задавате допълнителни въпроси, на които мога да отговоря в момента, но отговорността, която имам пред Вас, ме задължава да ползвам точни данни и цифри.
Въпросът, който имам аз, ще ми кажете, ако има някаква грешка, е: „Какви средства са предвидени за преустройството на главна сграда на Националния дворец на културата за обезпечаване председателството на основни събития на българското председателство на Европейския съюз през 2018 г.? Каква част от тях и кога са преведени на НДК с отпуснатите целево за ремонтни работи 17 млн. лв. с ПМС от 3 август 2016 г.; разплащани ли са други дейности като електрическа енергия, топлоснабдяване, трудови възнаграждения и други? Тоест, моят отговор е структуриран и съм подготвен да отговоря на този въпрос. Не бягам от други отговори. Мисля, че регламентът изисква да ги имам, за да съм подкрепен с цифри, за да не бъда голословен и неточен. Така че съм готов следващия път да отговоря. Сега ще отговоря в рамките на тези въпроси.
С Постановление на Министерския съвет № 193 от 1 август 2016 г. са одобрени промени в бюджета на Министерския съвет за 2016 г. във връзка с увеличаване капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център“ ЕАД в размер на 17 млн. лв. С Решение на Министерския съвет № 641 от 3 август е дадено съгласие за увеличаване на капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД, като е предвидено, че увеличението се формира от парична вноска в размер на 17 млн. лв. от бюджета на Министерския съвет, осигурени съгласно Постановление № 193 на Министерския съвет от 2016 г. за одобряване промени в бюджета на Министерския съвет за 2016 г. във връзка с увеличаване капитала на търговско дружество.
С Постановление № 109 на Министерския съвет от 9 юни 2017 г. са одобрени промени в бюджета на Министерството за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. за 2017 г. за допълнителни плащания в частта на финансирането на бюджетното салдо за сметка на централния бюджет в размер 28 млн. лв. за увеличение капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД в София във връзка с финансово осигуряване на преустройството и адаптирането на неговата основна сграда за нуждите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
Със съответно решение на Министерския съвет № 310 от същата дата се дава съгласие за увеличаване на капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД с 28 млн. лв.
Съответно от 3 август 2017 г. с Постановление на Министерския съвет за одобряване промени по бюджета вече на Министерството на културата за 2017 г., във връзка с увеличаване на капитала тези 28 млн. лв. преминават към Министерството на културата. Има и съответното Решение № 426 от 4 август, където е изменено Решение № 310 на Министерския съвет за увеличаване на капитала на „Национален дворец на културата – Конгресен център“, като думите „Министерство на българското председателството“ се заменят с „Министерство на културата“, респективно „министър на културата“.
На 22 август 2016 г. на дружеството са преведени 17 млн. лв., на 21 август, сега, на дружеството са преведени още 16 млн. 800 хил. лв., съгласно Постановление № 156 от 3 август 2017 г. на Министерския съвет.
С оглед въпроса от отпуснати целево средства за ремонтни работи разплащани ли са други дейности – в дружеството са извършвани разплащания по отношение на забавени плащания по договори, включително и такива, свързани с обичайната дейност на НДК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Госпожо Председател! Господин Министър, аз разбирам и знам какъв въпрос съм задал. За съжаление, и Вие знаете ситуацията, той беше зададен към госпожа Лиляна Павлова по времето, когато тези факти не бяха достояние на българската общественост и на нас. След това беше направена парламентарната комисия. Вие участвахте в изслушване на нейната работа и там редица от поставените от мен въпроси станаха факт. Но аз мисля, че Националният дворец на културата като проблем е ежедневно на Вашето внимание. Едва ли е информация, която Вие нямате, затова си позволих да разширя въпроса с по актуални неща към днешна дата.
Все пак за мен е важно днес да станат ясни няколко неща. Първо, забележките за липсата на инвестиционен контрол и строителен надзор, който да удостовери количеството и качеството на извършваните дейности, на база на които се разплаща, дали вече е преодоляна по времето, по което Вие сте поели ангажимент да отговаряте за НДК? Това е много важно предвид отговорността, която имаме всички ние за разходването на бюджетните средства.
И другото е – в изслушване в тази Комисия Вие заявихте, че има известно забавяне и спиране на част от строително-монтажните работи заради липсата на одобрени разрешения за строеж. Казахте, че строително-монтажните работи, това е месец седми, когато бяхте изслушан в Комисията, са изпълнени на 60%. Затова ми се иска днес пред българския парламент да кажете на какъв етап са строителните дейности и ще успеят ли да приключат до подготовка на българското председателство, тъй като аз виждам и от Агенцията за обществени поръчки, че има предоговаряния, възложена е вече единната хомогенна система за сигурност? Предполагам, че Вие сте наясно със сроковете на извършване на всички тези дейности. Мисля, че въпросът е достатъчно значим и важен да получат информация и българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Господин Министър, за дуплика – в рамките на две минути.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Бойчев! Инвеститорски надзор вече има. Сключени са договори, както е по реда на Закона, той действа. Строителен надзор има. Всичко, което касае законността и необходимите организационни структури в НДК, е създадено.
Договорът за сигурността, ако не се лъжа, мисля, че днес го сключват. Последно строителният надзор, заедно със строителя уточняват количествата и параметъра за допълнителните споразумения. Знаете, че той е ограничен. Така че предстои, може би в рамките на дни, и обявяването на допълнителните споразумения, които касаят техниката, частта „Динакорд“, и строително-монтажните работи.
Това е, което мога да кажа в момента. Движим се в срокове. Не мога да не констатирам тези забавяния. Те са естествени с оглед и на разрешенията, които виждате, че някои от тях са получени буквално преди дни. Но все още сме в нормалните срокове и ще завършим всички дейности навреме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към последния въпрос. Той е от Любомир Бойков Бонев относно мерки за опазването, съхранението и развитието на Античен комплекс, включващ „Късноантичен комплекс Кула“, „Храм-кладенец“ и „Римска баня“, намиращи се край село Гърло, община Брезник, област Перник.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло, област Перник. Обектът представлява подземна сводеста зала, изградена над кладенец, към който водят стълбища. В процеса на експонирането му през 1980 г. специалисти от Института за паметници на културата провеждат реставрация. През 2012 г. група от астроархеолози, геофизици и учени от БАН и още няколко области правят опис на храм-кладенеца, за да се допълни експертното становище за разгадаване на предназначението му. За съжаление, визитата на учените с нищо не съдейства за защитаване на това уникално праисторическо съоръжение.
Към лятото на 2017 г. състоянието на уникалния археологически обект е лошо. Непрекъснато е посещаван от иманяри, които го разрушават в опитите си да намерят ценни артефакти. На обекта няма постоянна охрана, служители, отговарящи за стопанисването на обекта, или видеонаблюдение. Защитата на съоръжението е важна за предпазването на обекта от иманярски набези и осигуряване на обезопасяването му в това отношение.
Господин Министър, според данни на Националния регистър на недвижимите културни ценности с Протокол № 37 от 2013 г. на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности на Античния комплекс край село Гърло е предоставен статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение“. В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемете за опазването, съхранението и развитието на античния комплекс, включващ “Храм-кладенец“ и „Римска баня“, намиращи се в село Гърло, община Брезник, област Перник?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Бонев, в отговор на Вашия въпрос Ви уведомявам за следното: през 2012 г. Министерството на културата финансира изработване на Актуализация на проект за защитна сграда и проект за консервация, реставрация с технологии и експониране за обект „Мегалитен храм-кладенец“ край село Гърло, община Брезник на стойност 6300 лв.
През месец май 2013 г. Министерството съгласува изготвения проект, като в становището е посочено, че всички строително монтажни и консервационно-реставрационни работи трябва да се извършват в присъствието на компетентен археолог.
На 24 юли 2014 г. е сключен договор между Министерството на културата и община Брезник за изграждане на защитна сграда и консервация на Мегалитен храм – кладенец, местност „Пусто гърло“, село Гърло, като финансовата подкрепа е на стойност 50 хил. лв.
Съгласно сключения договор Министерството на културата е превело на 5 август 2014 г. по сметка на община Брезник сума в размер на 35 хил. лв. С писмо от 29 октомври 2014 г. община Брезник иска удължаване на срока на договора с една година поради невъзможност да изпълни предвидените в него дейности вследствие на разрушена инфраструктура.
С оглед невъзможността да бъдат изпълнени дейностите по договора, Министерството на културата писмено е уведомило кмета на община Брезник, че няма правно основание за удължаване срока на договора и община Брезник е възстановила по сметката на Министерството предоставения аванс в пълен размер.
За да съдейства Министерството на културата за опазване на недвижимата културна ценност, община Брезник може да кандидатства отново за отпускане на средства по Програма „Опазване на недвижимо културно наследство“ по условията и реда на правилата за избор на обекти и определяне дейностите за предоставяне на целева финансова подкрепа в областта на консервацията и реставрацията на недвижимите културни ценности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, уважаеми господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, аз си позволих това лято да отида до обекта. Навесът и всичко, направено от община Брезник, са в окаяно състояние. Имам предвид, че навесът е напълно разрушен, паметникът се руши, продължава да няма видеонаблюдение, няма физическа охрана на обекта. Отделен е въпросът, че няма технически достъп до обекта. Транспортната инфраструктура е изцяло нарушена. Минава се през защитената зона на яз. „Красава“, захранващ град Брезник.
Мисля, че Министерството е редно да влезе в ролята си и да вземе спешни мерки. Не мисля, че общината е водеща в този случай. С каквото е необходимо ще помогнем на кмета и ние, за да се случат нещата. Пак казвам, ако не се вземат спешни мерки за опазването на обекта, този паметник, оцелял толкова много години, единствен по рода си в страната, бих казал и в Европа, е на път да бъде тотално унищожен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бонев.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Бонев, ще повторя – ние сме готови да финансираме. Имаме програми, по които да финансираме. Обектът е важен и е от национално значение, но трябва да има път до там, за да се случи това финансиране. Ако общината не направи инфраструктурата, какво да направим ние? Да прелетим ли до там? Ние сме готови да окажем и е оказано такова съдействие. Осигурени са средства. Вече четири години оттогава, парите са върнати, но вече четири години няма инфраструктура.
Аз мога да дойда и с Вас да разговаряме с кмета, да търсим начини. Не мога да финансирам инфраструктурата, но мога да съдействам да търсим решения в тази посока. Проблемите са взаимно свързани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Това беше последният въпрос към министъра на културата господин Боил Банов. Да му благодарим за днешното участие в парламентарния контрол.
Преминаваме с въпроси към министър Нено Димов – министър на околната среда и водите.
Първият въпрос е от народния представител Ивелина Веселинова Василева относно готовността на пречиствателните станции по Черноморието за летния туристически сезон.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Изграждането на екологичната инфраструктура в страната е безспорен приоритет на правителствата, ръководени от министър-председателя господин Бойко Борисов. Само през 2015-а и 2016 г. бяха въведени в експлоатация 51 пречиствателни станции за отпадъчни води. Големи бяха усилията, положени и за осигуряването на необходимата инфраструктура, обезпечаваща населените места по Черноморското крайбрежие. Близо 350 млн. лв. бяха инвестирани за по-чистото ни море. Бяха изградени шест пречиствателни станции на Черноморското крайбрежие. Три от тях са изцяло нови – Созопол, която обслужва и Черноморец, бургаските квартали „Горно Езерово“, както и минерални бани – Банево и Ветрен. Бяха реконструирани и модернизирани три други пречиствателни станции – в Поморие, пречиствателната станция Равда - Несебър, както и Варна - Акациите. Освен това бяха изградени още две пречиствателни съоръжения в Черноморския регион – Провадия и Руен. Всички тези пречиствателни станции изцяло отговарят на екологичното законодателство и съответстват на изискванията на Директивата за градските отпадъчни води и Директивата за водите за къпане. Осигурено е пречистването на азот и фосфор, което е изискуемо и има осигурено дълбоководно заустване. Изградени бяха над 230 км канализация и 142 км водопроводи.
Безспорни са ползите за здравето на хората, опазването на околната среда и развитието на икономическите дейности, в това число туризъм, рибарство и аквакултури в регионите с тази инфраструктура.
Уважаеми господин Министър, на 1 и 2 юни Вие заедно с министъра на туризма госпожа Николина Ангелкова извършихте съвместни проверки за готовността на пречиствателните станции по Черноморието във връзка със започването на туристическия сезон. Какви са резултатите от извършените проверки и последващите от мобилните съвместни групи на двете ведомства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
За отговор – министърът на околната среда и водите господин Нено Димов.
Заповядайте, имате три минути за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Василева! Факт е, че през 2015 и 2016 г. има съществен напредък. Много пречиствателни станции бяха завършени. Те определено дадоха ново качество на живот, особено в Черноморието.
На 1 и 2 юни имаше съвместна проверка. Аз посетих пречиствателните станции във Варна, Созопол, Лозенец, Златни пясъци и Равда. Проверките, които направихме съвместно с регионалните инспекции по околната среда, Басейновата дирекция в Черноморския регион и Министерството на туризма, показват готовност на пречиствателните станции за летния туристически сезон.
Нещо повече, съгласно моя Заповед от 31 май 2017 г., освен планираните контролни проверки извършваме и извънредни на всички обекти – потенциални замърсители на Черно море.
Обект на засилен контрол са както регламентираните източници на отпадни води и производствените обекти, така и нерегламентираните, изхвърлящи отпадни води от временни преместваеми обекти в близост до морето и морските плажове.
Конкретно за всяка станция, която посетих, ми позволете да отбележа по няколко данни.
Пречиствателната станция във Варна пречиства отпадъчните води от град Варна, град Аксаково, град Игнатиево, село Каменар, село Тополи, село Езерово и работи със съоръжения за биологично пречистване и допълнително пречистване на азот и фосфор, след реализирането на реконструкция и модернизация със средства по Оперативна програма „Оперативна среда“ 2007 – 2013 г.
Пречиствателната станция в Златни пясъци пречиства отпадъчните води от Златни пясъци, селищното образувание „Ален мак“, кв. „Чайка“ и ваканционен клуб „Ривиера“ и функционира със съоръжения за биологично пречистване. С цел отстраняване на биогенните елементи азот и фосфор през 2015 г. е изготвена проектна документация за реконструкция и модернизация на пречиствателната станция. На 13 февруари 2017 г. е сключен договор с община Варна и са предоставени 24 млн. 300 хил. лв. без ДДС от Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. Предвидено е допълнително натоварване от 72 хил. еквивалент жители през летните месеци и 18 хил. еквивалент жители през зимния период и частично изграждане и реконструкция и рехабилитация на канализационната мрежа в селищно образувание „Ален мак“. Изградено е и дълбоководно заустване на пречистените отпадъчни води.
Пречиствателната станция в Несебър - Слънчев бряг - Равда пречиства отпадните води от Несебър, кв. „Слънчев бряг“, село Равда, село Влас, село Тънково и село Кошарица. Извършени са разширения, реконструкция и модернизация на канализационната мрежа и пречиствателната станция. Работният максимум е с капацитет 220 хил. еквивалент жители с биологично пречистване и допълнително пречистване на азот и фосфор и е реализирано дълбоководно заустване на близо 2,5 км в морето.

В с. Тънково е изградена канализационна система, обхванати са всички битово фекални води, доведени са до канализационната помпена станция в с. Тънково, откъдето се отвеждат до пречиствателната станция в с. Равда. Дейностите отново са финансирани по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“
За пречиствателната станция в Созопол. Отпадните води се пречистват от канализационната система на Созопол, Черноморец и Равадиново чрез биологично пречистване и допълнително от общ азот и фосфор. Реализирано е също дълбоководно заустване на пречистените води с пари и средства по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“.
За с. Лозенец. Там е изграден задържащ резервоар, финансиран от ПУДООС, който всъщност реши проблема с недостатъчния капацитет на пречиствателната станция. Вследствие на това през 2016 г. зоната при с. Лозенец е преквалифицирана и отговаря на изискванията на Наредба № 5 за управление на качеството на водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика, госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за информацията.
Аз съм удовлетворена от информацията, която представихте, която ясно показва, че ефект от инвестициите има и той е видим. Благодаря на Вас, на цялото правителство за това, че продължавате усилията за изграждането на инфраструктурата в местата, които имат необходимост от допълващи съоръжения или разширяване на мрежата. Надявам се, че проектите в „Златни пясъци“ и Приморско ще завършат успешно и в срок. Сигурна съм, че ще следите за това.
Искам и лично да Ви благодаря за ангажимента, който поехте за намиране на необходимите средства за изграждане на пречиствателни съоръжения и в по-малките населени места, в това число Ахтопол и Синеморец, които са в Бургаския избирателен район.
Пожелавам успех и с регионалните прединвестиционни проучвания, които ще бъдат базата на големите регионални проекти през втория програмен период. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
За дуплика – господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Василева, действително ние ще се постараем да държим високото темпо, което беше наложено през Оперативна програма 2007 – 2013 г., респективно началото на текущата Оперативна програма. Факт е, че трябва да бъде обърнато внимание и ние сме имали разговори с Вас и за по-малките населени места, разбира се, не само по Черноморието, но особено имайки предвид и важността за туристическия сезон. Така че се надявам с общи усилия да можем да постигнем ефект там и да продължим развитието на инфраструктурата. Действително Оперативна програма „Околна среда 2016 – 2020 г.“ предоставя около един милиард и половина на консолидираните ВиК дружества, така че процесът на изграждането да продължи със същите темпове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Валентина Александрова Найденова и Милко Недялков Недялков относно възможности за стопанисване и управление от община Троян на находища на минерални води в с. Чифлик, с. Шипково, община Троян, област Ловеч.
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! На територията на община Троян, област Ловеч, са актувани като изключително държавна собственост находища на минерални води, както следва: с. Чифлик – един минерален извор, с. Шипково – пет.
В § 133 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите се даде възможност министърът на околната среда и водите да предоставя безвъзмездно за управление и ползване на съответните общини за срок от 25 години от влизане в сила на Закона, минералните води от находища по Приложение 2 към чл. 14, т. 2, от които не са предоставени: концесии за добив на минерална вода и не са подадени молби за предоставяне на концесии за минерални води; разрешителни за водовземане за питейно-битово водоснабдяване на повече от една община; разрешителни за ползване на повече от 51 на сто от утвърдените експлоатационни ресурси на находището.
Нашите въпроси към Вас са следните: първо, има ли подадени молби от 1 януари 2011 г. до момента от община Троян за предоставяне на минерални води за безвъзмездно управление и ползване от гореспоменатите находища и ако има, то какви са мотивите за отказ?
Второ, има ли подадени и други молби пак от същата дата – 1 януари 2011 г. до момента, за предоставяне на концесии за минерални води от гореспоменатите находища и ако има такива, по кои от тях след проведени проучвания по предложение на министъра на околната среда е решил да откаже или да започне подготвителни действия за предоставяне на концесия?
Ако се започнали действия по предоставяне на концесия или концесии, на какъв етап се намират? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Найденова.
Господин Министър, заповядайте – три минути за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Найденова, уважаеми господин Недялков.
През 2011 г. община Троян изразява желание по придобиване на право за безвъзмездно управление и ползване на находища на минерална вода „Шипково“, с. Шипково и находище „Чифлик“, село Чифлик - област Ловеч, със срок за 25 години.
Министерството на околната среда и водите е уведомило община Троян за невъзможността за предоставяне на находище при следните мотиви. Находище „Чифлика“ не отговаря на изискванията за предоставяне, описани в Закона за водите, тъй като към него има предоставено разрешение за ползване на повече на 51 на сто от утвърдените експлоатационни ресурси на находището. Находище „Шипково“ също не отговаря на изискванията за предоставяне, описани в Закона за водите, тъй като към 2011 г. от сондаж Л-2 има предоставена действаща концесия за добив на минерална вода.
За находище „Шипково“ има подадени следните инициативи по чл. 20 от Закона за концесиите. През октомври 2010 г. е заявена инициатива за предоставяне на концесия на сондаж № Л-37. Със заповед от септември 2012 г. са стартирали подготвителни действия за предоставяне на концесия за добив на минерална вода от сондаж № Л-37. Подготвителните действия са преустановени със заповед от месец юли 2014 г. на министъра на околната среда и водите до предприемане на действия за въвеждане в експлоатация на пояс първи на санитарно-охранителната зона на сондаж № Л-37 или за предприемане действия за предоставяне на концесия от сондаж
№ Л-2 след изпълняване на правните предпоставки.
От Басейнова дирекция „Дунавски регион“, като орган, стопанисващ и управляващ находище „Шипково“, са предприети действия за подготовка на документи за издаване на акт за публична държавна собственост на пояс първи на санитарно-охранителната зона и провеждане на процедура по определяне на санитарно-охранителната зона около сондаж № Л-2.
През 2013 г. е заявена инициатива за предоставяне на концесия от сондаж № Л-2. Предвид разпоредбите на чл. 47, ал. 1 от Закона за водите, съгласно която от едно находище на минерална вода се предоставя концесия за добив само на един концесионер, процедурата за предоставяне на концесия на сондаж Л-2 не може да бъде открита. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Госпожо Найденова, заповядайте за реплика.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, малко странно е, че след като община Троян е заявила да бъде дадено като публична общинска собственост – възможност тя да печели оттам, появява се инвеститор. Няма проблем. Този процес е твърде публичен и прозрачен, но някак си е много обидно, когато частният интерес блокира общия интерес. Аз не знам точно кой е изявил това искане, тъй като многократно община Троян е проявявала интерес да разбере кой е този източник, аз не го проверих, нищо че имам право на такава информация, но споделям с Вас като гражданин на тази община, че много съжалявам и ми е обидно – дано не са хора от същия район, да блокират нещо, което ще бъде в публичен интерес. Дано това да не бъде обаче една система. Давам сигнал за другите общини. Предполагам, че и друг народен представител може да се оплаче след време и да му стане много болно по този въпрос.
Само завършвам. По телевизията в момента върви един рекламен материал, озаглавен „Икономическият бум на Юга“. Това са нови инвестиции в община Асеновград и други южни градове, но няма да кажа нещо ново, че Северът, считайте Северна България, катастрофално изостава в икономическо отношение, задъхват се и малките общини, където финансовите ресурси не достигат. Мисля, че трябва да постъпите държавнически и да реагирате позитивно и своевременно на всяко законово искане от общините за разширяване възможностите им за нови приходи, включително от концесии и/или безвъзмездно управление и ползване на минерални води. Дай Боже все пак тоя процес да открехне и да тръгне, защото мисля, че не само община Троян разчита на това. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Найденова.
За дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожа Найденова! Напълно разбирам, равнопоставени са и не мога да правя разлика между частната, общинската и държавната, но, така или иначе, балансът между различните, особено когато става дума за развитие на един регион, трябва да бъде търсен и този баланс ще бъде търсен в политиката на Министерство на околната среда и водите. Към този момент няма такава възможност, но при всички положения ще продължа да следя този процес, за да видим дали ще се отвори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин министър.
Следващият въпрос от народния представител Атанас Петров Костадинов е относно предприетите действия по Закона за отговорността за предоставяне и отстраняване на екологични щети на собствениците на резервоари с опасен отпадък, находящи се в бившия завод „Полимери“ ¬– Девня.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! С Постановление 118 от 22 юни 2017 г. Министерският съвет отпуска като допълнителни разходи 15 милиона 193 хиляди лв., от които 14 милиона и 400 към областния управител на Варна за обезвреждане на опасен отпадък частна собственост, разположен в територията на бившия завод „Полимери“ Девня. Седмица по-късно аз зададох въпрос, но така се стекоха обстоятелствата, че сега предстои неговият отговор и разискване.
За тази цел е обявена обществена поръчка, нещо, което не касае Вас, доколкото Вие не сте вносител в Министерския съвет, а е министърът на финансите. По една класическа процедура от петимата участници четирима са отстранени, отворена е цена, която е в размер на 5455 лв. или между 4 и 5 пъти по-скъпо от експертната оценка за това, което може да бъде свършено с необходимите пари. Действията на държавата са предприети във връзка с това, че предприятие „Полимери“ е в несъстоятелност и е в невъзможност да предприеме превантивни мерки по обезопасяване на опасния отпадък, разположен близо до Девня. Към датата на осигуряване на държавното финансиране обаче са налице съвсем други обстоятелства.
Първо, предприятието вече има нов собственик, витален и второ, тази поръчка е постановена от КЗК като незаконосъобразна. Същият поземлен имот, в който са разположени опасните отпадъци, в това число и цистерните, са приватизирани. Новият собственик на дружеството е „Хъс“ от Пловдив. Към датата на отпускане на държавните средства в размер на 14 милиона лева, както и в началото на изпълнение на договора, МОСВ и съответните териториални структури, в случая РИОСВ, е следвало да предприемат действия по Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологичните щети, с който да задължи новия собственик „Хъс“ ООД да предприеме превантивни действия. Неприлагането на Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологичните щети довежда до щета за данъкоплатците от 14 милиона лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към въпроса!
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Това е моят въпрос към Вас. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костадинов! През 2013 година при извършване на проверка на „Полимери“ АД, който е в несъстоятелност, областният управител на областната администрация Варна констатира теч от съоръжения за съхраняване на опасни отпадъци. Съгласно Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети Районната инспекция във Варна характеризира случая като непосредствена заплаха за възникване на екологични щети. Отговорен за отстраняването на заплахата е операторът „Полимери“ АД. В тази връзка директорът на РИОСВ Варна през март 2013 г. издава заповед за прилагане на превантивни мерки от Полимери“ АД.
След връчване на заповедта синдикът на дружеството внася в Регионалната инспекция мотивирано становище за невъзможност за изпълнение на поставените превантивни мерки. Следва проверка от Инспекцията, която установява, че не са предприети действията по изпълнение на заповедта. Предвид това министърът на околната среда и водите със заповед от април 2013 г. определя областния управител за отговорен за изпълнение на мерките. Следва да се има предвид, че Законът за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети предвижда механизъм за възстановяване от оператора „Полимери“ АД на направените от областния управител разходи за изпълнение на мерките след като същите бъдат изпълнени.
Министерството на околната среда и водите многократно е подпомагало и предоставяло разяснения и указания на областния управител, включително че следва да планира в държавния бюджет за съответната година средствата, необходими за изпълнение на заповедта. През 2013 г. областният управител провежда обществена поръчка ¬– изготвено е техническо задание и финансов разчет на разходите за изпълнение на провежданите мерки. Във връзка с подадено искане от областния управител до Министерския съвет през юли 2014 г. МОСВ съгласува проект за решение на Министерския съвет за отпускане на необходимите средства. Въпреки това съгласно информацията от областния управител заявените средства не са постъпили в сметката на областната администрация. През 2015 г. РИОСВ – Варна, извършва проверка на площадката на „Полимери“ АД във връзка с изпълнението на превантивните мерки от Заповедта на министъра. При провеждане при проверката не е констатирано наличие на пробиви и изтичане на химични вещества от резервоарите. Установено е, че е осигурена 24-часова физическа охрана, но въпреки това непосредствената заплаха за възникването на екологичните щети не е отстранена. През октомври 2016 г. областният управител на област Варна обявява обществена поръчка за избор на изпълнител на постановените мерки. Видно от интернет страницата на КЗК, процедурата е обжалвана, като на 30 май 2017 г. КЗК се произнася с решение.
С оглед осигуряване на необходимите средства за изпълнението на мерките, на заседание на Министерския съвет на 21 юни 2017 г. правителството одобрява допълнителни средства в размер на 14 млн. 402 хил. лв. Осигуряването на средствата позволява предприемането на незабавни действия по отстраняване на непосредствените заплати и предотвратяване на екологични щети.
В заключение бих искал да Ви уверя, че Министерството на околната среда и водите своевременно е предприело по компетентност всички предвидени от Закона действия, както и в допълнение оказва съдействие на областния управител с указания и разяснения за прилагането на Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министърът проследи сигнатурно хронологията, тя е точно такава. Моето твърдение е, че след 14 март 2017 г., господин министър Нено Димов, когато е събранието на кредиторите и на заседанието, на която се взима решение да се извърши продажбата, действието на Закона след тази дата, на Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологичните щети вече влиза в сила, има адресат – новия собственик на този терен и на този отпадък, а не българските граждани, не държавния бюджет, Министерския съвет. Странното е, че един ден преди края на служебния кабинет с Постановление 76 на 18 април 2017 г. служебният кабинет също е отпуснал 418 147 лв. в хипотеза след като има нов собственик. Много ясно и Законът, и Директива 2004/35 на Общността казва чия е отговорността в тези случаи.
Така че това е моята теза – след датата 14 март 2017 г., мога да Ви оставя събранието и решението на кредиторите, при наличието на нов собственик няма друга хипотеза, освен тази РИОСВ да издаде предписание към новия собственик скоротечно да отстрани всички потенциално застрашаващи населението и средата фактори.
Пак казвам, казусът с това наше твърдение, защото ние сме подготвили сигнал до прокуратурата, че експертната и справедлива цена, за която има документи, е в размер на четири-пет милиона, а са отпуснати 14, това не касае дейността на МОСВ, но, така или иначе, за да работи държавната машина ефективно, е нормално и добре институциите да си кореспондират и всяко ново обстоятелство, което се появи, да се вземе предвид и да се реагира законово. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
За дуплика – господин Министър!
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Костадинов! Само искам да подчертая още веднъж, че Законът за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологичните щети предвижда механизъм за възстановяване на тези щети от оператора, тоест в случая от „Полимери“ АД, независимо кой е собственикът му, а имайки предвид спешността на действията, мисля, че е добре да бъдат предотвратени, а след това да бъдат търсени, отколкото отново да се започва процедурата от самото начало. Но принципно имате основание да твърдите това. Все пак въпросът е от гледна точка на спешността, а законът ни дава възможност след това да потърсим тези средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос е от народните представители Андриан Иванов Райков и Радостин Радославов Танев относно решение на Европейската комисия, определящо нови, по-строги норми за допустими емисии на вредни вещества, отделяни в атмосферата от големите горивни инсталации.
АНДРИАН РАЙКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! През месец април 2017 г. бе прието Решение на Европейската комисия, определящо нови, по-строги норми за допустими емисии на вредни вещества, отделяни в атмосферата от големите горивни инсталации.
В тази връзка въпросът към Вас е: считате ли, че новоприетите нива са постижими от операторите и каква е позицията на правителството по темата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Райков.
За отговор – господин Димов, заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Райков, господин Танев! Приетите емисионни нива в заключенията за най-добри налични технологии за големите горивни инсталации са за следните замърсители – серен диоксид, азотен диоксид, прах, живак, хлороводород и флуороводород.
Нашето становище е, че като цяло определените емисионни нива за азотни оксиди и прах не представляват проблем за големите горивни инсталации от енергийния комплекс „Марица изток“. Потенциален проблем е спазването на емисионните нива за серен диоксид поради характера на местните въглища, които се характеризират с високо съдържание на сяра, пепел, а също така и с ниска калоричност.
Топлоцентралите от Маришкия басейн след влизането в сила на Директива 2010/75 ЕС относно емисиите от промишлеността вече са използвали една възможност за дерогация. Те са кандидатствали пред компетентния орган и са получили дерогация по чл. 31 от Директивата, който дава възможност когато заради качеството на местните лигнитни въглища не могат да бъдат постигнати определените в Директивата норми, да се прилагат в минимална степен на десулфуризация за емисиите на серен диоксид. От 1 януари 2016 г. тази степен е минимум 96% вместо технически изискваната норма за постигането в милиграми на нормален кубичен метър.
В заключенията на най-добри налични техники за тези топлоцентрали обаче освен по-високите от 97% минимална степен на десулфуризация има и задължение за спазване на норма за допустими емисии на серен диоксид от 320 милиграма на нормален куб. метър. Според нас трудно ще бъде постигането именно на тази норма, определена в милиграми на нормален куб. метър.
Тъй като към днешна дата не е налична достатъчно правдоподобна информация за нивата на реалните емисии на живак, към момента единственото задължение на оператора, изгарящ въглища, включително лигнитни въглища, е да измерва поне веднъж годишно общите емисии на живак. Не сме в състояние да се произнесем дали постигането на нормите от заключенията ще бъде проблем за топлоцентралите. Изискването за измерване на емисиите от живак е в сила от 1 януари 2016 г., поради което данните, с които разполагаме, са непълни за всичките видове горива и е редно да се предприемат мерки едва след като се изучи изцяло въпросът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика – заповядайте, господин Танев.
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Благодаря за отговора, господин министър.
Аз имам един доуточняващ въпрос: съществува ли риск за енергийната независимост на страната? Изготвен ли е анализ за икономическите и социални последствия за България при влизане в сила на новите норми? Разполагате ли със становища от работодателски, браншови и неправителствени организации? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Танев.
За дуплика – господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Танев! Всъщност Министерството на околната среда и водите не е това, което ще оцени енергийната сигурност на страната и което ще види как ще се развива енергийният сектор, това е основно задължение на Министерството на енергетиката.
Това, което прави Министерството на околната среда и водите и ние направихме среща и със синдикатите, и с топлоцентралите и сме в непрекъснат контакт с тях, е да видим как може тези нови изисквания, които има в директивата, да бъдат постигнати с възможно минималния финансов ефект от гледна точка и на социалното положение в региона. Така че ние сме в непрекъснат контакт, включително с разясняване на възможностите на потенциални бъдещи дерогации, които се дават като опция в новата директива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин министър.
Следващият въпрос е от народния представител Ивелина Василева относно информация за черноморските делфини.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Трите вида черноморски делфини – афала, муткур и обикновен делфин, са защитени видове, включени в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие. Съгласно законодателството е забранено тяхното обезпокояване, преследване, улавяне, избиване, а вземането на намерени мъртви екземпляри е позволено само по процедура, утвърдена от компетентния орган.
През последните няколко години се регистрира увеличаване на броя на откритите мъртви делфини по крайбрежието. Това предизвика сериозно притеснение сред обществото и поради липса на потвърдено научно мнение бяха лансирани различни предполагаеми причини.
От страна на Министерството на околната среда и водите през 2016 г. бяха предприети редица мерки и инициативи, свързани с повишаване информираността за оказване на помощ на бедстващи китоподобни, както и с цел координиране на контрола и съгласуване на действията на всички органи, които имат отношение към проблема, в това число РИОСВ, Басейнови дирекции, Българската агенция за безопасност на храните, ИАРА, институтите по кинология и рибни ресурси към БАН и общините от Черноморския регион.
За да бъдат установени причините за увеличената смъртност, Министерството се ангажира да намери подходящи тела за изследване и организира аутопсията. По покана на МОСВ и по препоръка на АКОБАМС за целта беше ангажиран италиански учен от университета в Падуа. В резултат от взетите проби и последващи лабораторни анализи, извършени в Италия, стана ясно по време на мандата на служебното правителство, че причина за смъртността на морските бозайници е заразно заболяване – морбили.
Тъй като информацията беше ограничена, уважаеми господин министър, Ви моля в тази връзка да представите подробности от заключенията на италианския специалист, както и актуална информация за ситуацията през тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Има думата министърът на околната среда и водите господин Нено Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Василева! В продължение на редица действия за ефективно адресиране на проблема с наблюдаваната увеличена смъртност на делфините по българското крайбрежие на Черно море, както и с цел да получим задълбочено и максимално обективно разбиране на проблема, Министерството на околната среда и водите провежда аутопсия на две тела на обикновен делфин и муткур през месец ноември 2016 г.
Във финалния доклад на ангажираните италиански учени е извършен анализ на данните за регистрираните през последните няколко години изхвърлени на брега китоподобни. Въз основа на обработката на данните по видов и възрастов състав, докладът доказва хипотезата на наличието на феномен на „необичаен случай на смъртност“ по българското крайбрежие на Черно море през лятото на 2016 г.
Това е доказано от факта за:
Първо, рязко увеличаване на броя на изхвърлените тела през летните месеци на 2016 г. – с максимум през месец юли, и през 2015 г. – с максимум през месец август.
Второ, двойно увеличен брой тела през летните месеци на 2016 г. в сравнение на предходната година.
Трето, преобладаващ брой изхвърлени новородени и млади индивиди, представляващи имунологично податливи организми.
Научната експертиза отчита, че част от регистрираните случаи са в рамките на нормалните стойности за изхвърляне на брега, особено за вида афала, както и отчита засиления през лятото мониторингов принос от страна на посетителите на плажовете. Резултатите от микроскопските изследвания на двата индивида, които единствени бяха подходящи за аутопсия, доказват хипотезата за разпространение на специфичния за китоподобните вирус на морбили в Черно море. В повече детайли, муткурът е починал в резултат от инфекция, причинена от вируса, и последваща бронхопневмония, което усложнение вероятно е засегнало възможността на все още зависимия от майката индивид, да следва групата. Застъпената хипотеза за обикновения делфин, също млад и полово незрял, е за остра инфекция и общо състояние на дискомфорт, вероятно проява вследствие на вирусното заболяване.
Авторите подчертават и други подобни случаи, сред които са случаи на 150 изхвърлени муткура по турското крайбрежие на Черно море през 2009 г., както и през месец юли 2016 г., а също и на ивичест делфин по италианското крайбрежие на Йонийско море. В заключенията авторите посочват, че това е второто доказано установяване на този вирус в Черно море, повече от 20 години след първото през 1994 г.
Въз основа на актуалната информация от страна на районните инспекции в Бургас и Варна, като контролни органи относно процедурата с китоподобните бозайници, общият брой на регистрирани мъртви тела от началото на годината до 18 юли 2017 г. е 81. За сравнение, през същия период на 2016 г. са били 91 тела. Следва да отбележа, че при изтичане на настоящата календарна година детайлната обработка на данните ще ни даде повече информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика – госпожа Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Министър, аз съм удовлетворена от детайлната информация, която представихте, във връзка с причините за смъртността на китоподобните в Черно море. Безспорно научното мнение е важно, научната експертиза е тази, на която трябва да се опираме. Затова е важно обществото да знае какво се случва, какви мерки и действия са предприети, какви са причините за изхвърлените тела на брега.
Спомняте си доста разнопосочните коментари и обвинения, които бяха хвърлени в една или друга посока през изминалата година. Ето защо още веднъж казвам, че съм удовлетворена както от приноса на учените за намирането на отговор на този въпрос, за причините, така и от усилията на Министерството на околната среда и водите и другите компетентни органи за продължаващ мониторинг и проследяване на състоянието на популацията на делфините в българското Черно море. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Дуплика ще има ли, господин Министър? Не.
Преминаваме към следващият въпрос. Той е питане от народния представител Христо Грудев Грудев и Живко Иванов Мартинов относно разработване и провеждане на държавна политика в областта на околната среда.
Имате три минути, господин Грудев, да развиете питането.
ХРИСТО ГРУДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моето питане е относно разработването и провеждане на държавната политика в областта на околната среда. Министерството на околната среда и водите разработва и провежда държавна политика в областта на околната среда като основните й аспекти са свързани със законодателни инициативи, стратегическо планиране, изпълнение на секторни политики, упражняване на превантивна дейност и управление на програми и проекти, финансирани от Фондове на Европейския съюз, и други международни финансиращи организации. От представените пред обществото приоритети на правителството в сектор „Околна среда“ и от Вашите изказвания виждаме, че в основата на успешната политика в областта на екологията залагате търсенето на баланс между три основни точки: опазване на околната среда, икономическо развитие и повишаване качеството на живот.
В този смисъл моето питане към Вас е следното: каква ще е политиката на Министерството и Вашата като министър на околната среда и водите по отношение намирането на обща допирателна между гореспоменатите три точки? Бихте ли споделили конкретни стъпки, които предстои да предприемете в тази посока?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Грудев.
Господин Министър, имате пет минути за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Грудев! В отговор на Вашето питане бих искал да Ви представя политиката на Министерство на околната среда и водите.
Цялостната ни дейност за осъществяване на интегрирана политика в областта на околната среда и преход към зелена икономика, която едновременно намалява рисковете за околната среда и гарантира растеж и развитие, защитава здравето и благосъстоянието на хората и пази биологичното разнообразие, е насочена към осъществяването на три основни приоритета: опазване, съхраняване и увеличаване на природния капацитет на страната; развитие на ефективна от гледна точка на използването на ресурсите екологосъобразна, нисковъглеродна икономика; осигуряване на висока степен на защита на гражданите от свързаните с околната среда въздействия върху здравето и благосъстоянието им.
Непосредствените усилия на Министерството са насочени към това да подпомага процеса на прилагане на екологичната политика като намалява административните и регулативните тежести върху гражданите и бизнеса. В тази връзка работим в активно сътрудничество с редица работодателски организации, които предлагат конкретни мерки за намаляване на административната тежест и съкращаване на сроковете за издаване на документи от компетентността на нашето ведомство. В процес на обсъждане сме с тях и за идеята за обединяване на някои от големите екологични процедури. Основната цел е да осигурим еднаква конкурентна среда, подходяща и благоприятна за бизнеса, като се прилагат по един и същи начин правилата за контрол и издаване на разрешителни и разрешения безпристрастно, и съгласно екологичното законодателство.
Фокусът на политиката трябва да бъде към човека и неговото благосъстояние. Здравословната околна среда, разумното използване на ресурсите, опазването на биологичното разнообразие и природата са едната страна на екологичната политика. Създаването на възможности за икономически растеж, ръст на брутния вътрешен продукт и по високи доходи на хората е другата страна. Следваме подход за минимизиране на възможните напрежения между политиката за опазване на природата и икономическите дейности – отстраняваме слабостите при прилагането на законодателството. Интегрираме екологичните цели в различните области, повишаваме достъпа до данни, усъвършенстваме комуникациите и стимулираме активното участие в провежданата политика по околна среда на всички заинтересовани страни.
С цел създаването на финансов, стратегическа, нормативна и регулативна рамка в полза на зеленото икономическо развитие Министерството на околната среда и водите работи в партньорство с местната власт и бизнеса за насърчаване на инвестициите в екологичната инфраструктура, както и в мерки за защита на човешкото здраве и опазване на природния капитал.
Оперативната програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ е основният финансов инструмент. Средствата по Програмата се предоставят приоритетно на общини с нарушено качество на въздуха – за разработване или актуализиране на общинските програми за качеството на въздуха. Предстои да бъдат финансирани инвестиционни мерки, насочени към битовото отопление и обществения транспорт.
Продължава работата на междуведомствената работна група, която трябва да предложи промени в законодателството, насочени към ограничаването на съдържанието на сяра и пепел във въглищата и брикетите, които се продават за битово отопление. В рамките на тази група се очаква да бъде решен и проблемът с предоставянето на помощи за отопление.
Инициирахме създаването на междуведомствена група с участие на заинтересованите страни, която да обсъди прилагането на спешни мерки във връзка с транспорта. Преди всичко става дума за подобряване на контрола по отношение съответствието на моторните превозни средства с техническите изисквания, на които трябва да отговарят, с оглед намаляване на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух.
В контекста на постигане на целите по използване на отпадъците, като ресурси, финансирането по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ има за цел управлението на отпадъците по начин, който не застрашава живота и здравето на хората и им предоставя една чиста и благоприятна околна среда.
Насърчаваме съвременните технологии, като стремежът ни е бизнесът да работи за рециклирането на принципите на кръговата икономика и да инвестира в технологии за оползотворяване на отпадъците, което носи добавена стойност на предприятията.
За подобряване средата на живот на населението продължава изграждането на регионалните системи за управление на отпадъците и поетапното осигуряване на допълнително финансиране за общините, които трябва да изпълнят задълженията си по закриването и рекултивацията на старите сметища.
Един от основните приоритети в работата на Министерството към момента е постигането на възможност за дерогация от предложената цел по депониране, тъй като не е налице яснота относно финансирането след 2020 г., както и допустимостта на определени видове инвестиции и дейности по третиране на отпадъците.
Договореният мандат за преговори с Европейския парламент между държавите членки и Съвета на Европейския съюз предвижда възможност за дерогация, от която България би могла да се възползва, което може да се отчете като един от успехите в преговорния процес на Европейския съюз.
Инвестициите в сектора „Води“ са насочени към подобряване пречистването на отпадните води и разходоефективно управление на ресурса за питейните води. По този начин осигуряваме нови възможности за бизнеса и повече зелени работни места.
Програмата на МОСВ за подпомагане на общините за ефективно управление находищата на минерални води на тяхната територия със средствата на Националния доверителен екофонд е друга конкретна стъпка към намиране на баланса между трите точки, за които говорихме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Два уточняващи въпроса.
Господин Грудев, заповядайте.
ХРИСТО ГРУДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Удовлетворен съм от отговора на питането. Радвам се, че умело стъпили върху тези три фундамента – екология, икономика и качество на живот, смятам, че умело балансирайки между тях, ще успеете успешно да се справите с предизвикателствата, които предстоят пред Вас като министър. Пожелавам успешен мандат на Вас и на правителството! Всичко добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Грудев.
За отговор и дуплика? Няма.
Продължаваме с последния въпрос към министър Димов. Това е въпрос от народния представител Дора Илиева Янкова относно етапно изпълнение на геотермалната отоплителна система на град Златоград.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Министър Димов, моят въпрос е относно изпълнението на геотермалната отоплителна система на град Златоград. От 2005 г. е в процес на изпълнение и проектиране по програма ФАР и целият този процес тече вече 12 години. Една дискусия, подкрепена от бизнеса, от жителите на Златоград, важна за Златоград. Самият проект е важен за качеството на живота на Златоград, за стопанското, икономическо развитие на Златоград и за допълнително разкриване на неговия туристически облик.
Първият модул на проекта се изграждаше със средства на ПУДООС. Ако не се лъжа, март месец 2014 г. беше сключен първият договор в размер на 3 млн. 990 хил. лв.
Тук, в залата, сме говорили с министър Василева, че имаше забавяне на изпълнението на проекта. Може би ще ме информирате как е приключил? Остават още три подобекта – тръбопроводът от Ерма до Златоград с дължина около 14 км; градската топлопреносна мрежа до публичните, до жилищните сгради; както и топлопреносната мрежа до туристическите сгради, които са свързани с балнеолечението.
Градската геотермална централа е изградена по-рано по ФАР. Може би тя трябва да бъде рехабилитирана. Тук, в залата, съм получавала отговор, че комплект от проекта за останалите три модула е внесен в Министерството на околната среда и водите. Обществеността на Златоград очаква и от местните власт се споделя, че проектът ще бъде финансиран от държавата. Моля да ме информирате за отношението към този проект на Министерството и на правителството, в което участвате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янкова! В изпълнение на решение на Управителния съвет на ПУДООС са сключени два договора през месец март 2014 г. за проект „Изграждане на геотермална отоплителна система – град Златоград“ за подобект 1 – „Водовземно съоръжение и конструкция на надземната част на геотермален водоизточник“. По договор
№ 93-60 от 7 март 2014 г. за финансиране на проект „Изграждане на геотермална отоплителна система на град Златоград“, подобект „Водовземно съоръжение и конструкция на надземна част към геотермален водоизточник, изпълнение на СМР“ сумата е за 2 млн. 915 хил. 94 лв. и 82 ст. Дейностите по договора за изпълнени и за разплатени общо 2 млн. 593 хил. 91 лв. 45 ст. след представяне на документи за окончателно разплащане – протокол за приемане на съоръжението, предназначено за водоползване на подземни води, и протокол на Районната инспекция по околната среда и водите, констатиращи окончателното изпълнение на дейността.
Договор № 93-59 от 7 март 2014 г. за финансиране на проект „Изграждане на геотермална отоплителна система – град Златоград“, подобект „Водовземно съоръжение и конструкция за надземна част към геотермален водоизточник – провеждане на хидрогеоложки изпитания и изготвяне на доклад за оценка на експлоатационните ресурси на новоизградено водовземно съоръжение“ е за сума в размер на 74 хил. 400 лв. Дейността по договора е изпълнена, средствата са разплатени след предоставяне на документите за окончателно разплащане – Заповед № РД - 65 от 1 февруари 2016 г. на министъра на околната среда и водите за експлоатационния ресурс и протокол на Районната инспекция по околна среда и водите, констатиращ окончателното изпълнение на дейността.
На 10 юли 2015 г. община Златоград е депонирала в ПУДООС заявление за отпускането на безвъзмездна финансова помощ в размер на 18 млн. 607 хил. 303 лв. и 14 ст. с ДДС за осъществяване на подобект 2 – „Външен топлопровод от водовземно съоръжение за геотермалната централа в град Златоград“ от проект „Изграждане на геотермална отоплителна система, град Златоград“.
Към настоящия момент проектът не попада в обхвата на приоритетите за финансиране в областта на водния сектор, а именно: довършване на довеждащи и главни колектори до градски пречиствателни станции за агломерации с над 10 хил. еквивалент жители, съгласно чл. 127 от Закона за водите; довършване на канализационни мрежи, захранващи главни и довеждащи колектори до градски пречиствателни станции за отпадни води или модулни пречиствателни станции за отпадъчни води за агломерации над 2 хил. еквивалент жители, в съответствие с чл. 127 от Закона за водите; и довършване на малки водопроводни проекти по прекратени договори вследствие от решение на Управителния съвет на ПУДООС, както и водопроводни обекти с приключило етапно финансиране, на което остават по-малко от 50% за завършване в съответствие с подаденото актуално заявление; и на последно място, финансиране и съфинансиране на обекти, изпълнявани със средства по програмата ИСПА, ФАР и други или финансиране на обекти, съпътстващи обекти, финансирани със средства от Европейския съюз.
Относно подобект 3 – „Геотермална централа“ и подобект 4 – „Градска топлофикационна мрежа“, на проекта в ПУДООС не е постъпвало заявление за искане на финансиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожо Янкова – за реплика?
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър!
Благодаря, че сте коректен към това, което може да направи Министерство на околната среда и водите съобразно неговите функции във взаимоотношение със самата община.
Каква е сега ситуацията с този проект? По ПУДООС водата е извадена, има я, факт е, изпитана е. Тя е необходима и може да промени Златоград, качеството на живота и да даде тласък на стопанското и икономическо развитие. Има една геотермална централа, която е изградена. Остава изграждането на още два модула. Правителството на Борисов 1 преоразмеряваше. Правителството на Борисов 2 обещаваше, че ще се изпълни. Правителствата на левицата проектираха и подкрепиха централата. По ПУДООС се осъществиха средствата.
Обръщам се към Вас като министър в правителството на Борисов 3. Предполагам, че в подготовката на бюджета министрите си говорите помежду си. Ще разговарям и с министъра на финансите, ако е необходимо да се седне на един работен разговор и да се намери или целеви ресурс да се подпомогне проектът да бъде завършен, защото е важен, или да се ориентира местната общност с бизнеса към публично-частно партньорство. Иначе, ще ме извините в приказката, която ще кажа, местните хора и политическите лидери, които отиват в Златоград, разтягат едни политически лакърдии, хората стоят в очакване, а има огромен ресурс, който може да бъде използван и да даде тласък за развитието на тази прекрасна българска община – едно от бижутата на Родопския регион. И аз очаквам действително правителството на Борисов 3 да намери решение как да бъде осъществен този тъй важен проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Дуплика – господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янкова! ПУДООС в момента има приоритети по Закон, които трябва да следва. И няма основание да прави нещо различно. Вие, като Народно събрание, сте хората, които окончателно приемат бюджета. Разбира се, че ние си говорим по време на бюджета, това не е единственият случай, в който трябва да има финансиране за довършване. Аз съм съгласен – има нещо, което е започнато и е добре да бъде довършено. Естествено.
В този конкретен случай обаче на мен ми се струва, че споменатото от самата Вас публично-частно партньорство е отлична възможност, имайки предвид, че това е един ТЕЦ, който стои в земята и може да се използва. Може би това е една подходяща посока за развитие.
При всички положения отново се обръщам към Вас: с приемането на бюджета, той ще бъде дискутиран тук, но не натоварвайте ПУДООС с очаквания, които той не може да предприеме като предприятие в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Това беше и последният въпрос към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов. Да му благодарим за участието в днешния Парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите към министъра на земеделието, храните и горите господин Румен Порожанов.
Първият въпрос е от народния представител Ивелина Василева относно улова на бяла мида в Черно море.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В днешния парламентарен контрол това е третият въпрос, който задавам, свързан с Черно море, този път във връзка с улова на бяла мида.
През последните няколко месеца по време на мои срещи с избиратели в Бургаския многомандатен избирателен район, нееднократно беше повдиган въпросът за нерегламентиран улов на бяла мида в българската акватория на Черно море чрез дънни тралиращи и драгиращи средства, вакуумни помпи и съоръжения. Тези способи са забранени от Закона за рибарството и аквакултурите. Подобни практики водят до пагубни екологични последици – дъното се разорава, с което се нарушава средата за живот на морските организми и специфичния баланс на екосистемата. Разрешеният от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури метод за улов е без риболовен уред и ограничава възможностите за подобно неблагоприятно влияние и добив на големи количества.
Уловът на бяла мида по българското Черноморие обаче значително се увеличава през последните години и това е видно от статистическите данни. Вероятно причина за засиления риболовен интерес към вида е високата изкупна цена на тези миди, която, според неофициална информация, достига до 25 - 30 евро в някои страни. Масовият улов на бяла мида може да доведе до застрашаващо намаляване на популацията на вида, каквото вече е налице в други държави, превърнали се в основен вносител на българския добив. Ето защо е необходимо да се засили контролът с цел недопускане на нерегламентиран улов и да се предприемат мерки за съхраняване на популацията на бялата мида.
Уважаеми господин Министър, моля в тази връзка да ми отговорите на следните въпроси: има ли актуална информация за запасите от бяла мида по българското Черноморие и изменението в числеността на вида? Какви мерки са предприети или ще предприемат Министерството на земеделието, храните и горите и пряко отговорната институция за контрола на подобни дейности – Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, за да се прекрати незаконното разораване на морското дъно и да се съхрани популацията на бяла мида у нас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
За отговор – министърът на земеделието, храните и горите господин Румен Порожанов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Василева, уважаеми дами и господа народни представители! Всичко това, което казахте, е точно така. Все пак – малко информация.
През последните години нарасна стопанският интерес за добив на бели пясъчни миди с цел реализирането им на вътрешния и най-вече на външния пазар. По време на заседание на Консултативния съвет по рибарство през тази пролет се проведе дискусия относно някои проблеми при добива на пясъчните миди. Поискана е информация от научните институти в страната за видовете бели пясъчни миди, обект на стопански улов в Черно море, за подходящ период за въвеждане на забрана за улов, както и минимален допустим размер за улов. Информацията е необходима за предприемането на адекватни и навременни научнообосновани мерки за устойчиво управление на запасите на видовете бели пясъчни миди.
Съгласно предоставените научни становища от Института по рибни ресурси – гр. Варна, Института по океанология и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН към момента, за съжаление, няма актуална научна информация за състоянието на запасите от тези миди в българската акватория на Черно море. Размножителният им период у нас започва през пролетта и завършва в края на летния сезон.
Във връзка с взетото решение тогава на Консултативния съвет по рибарство за въвеждане забрана за улов за бели миди през размножителния период и предвид на препоръките и научните становища работим по заповед. Заповедта е готова и е на бюрото ми от една седмица за двумесечна забрана на улова на белите миди. Пред мен стои въпросът: защо два месеца и защо сега? В момента, в който си отговоря на тези въпроси, ще подпиша заповедта.
По отношение на контрола. От началото на годината до 28 август Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури е извършила общо 173 проверки на море, пристанища, при първа продажба и на транспортни средства, вързани с контрола и опазването на белите пясъчни миди. От тях 23 са вследствие на постъпили сигнали със съмнения за извършване на нерегламентиран улов на бяла пясъчна мида. Останалите 150 проверки са във връзка с регулярната контролна дейност на Агенцията. В резултат са съставени 140 констативни протокола и протоколи от инспекции, както и 6 акта за установяване на административни нарушения. Иззети са общо 18 нерегламентирани риболовни уреда – драгиращи устройства, както и три лодки. Количествата бяла пясъчни мида, обект на незаконен улов, са върнати обратно във водите на Черно море.
Успоредно с контролната дейност на Агенцията се провеждат и съвместни дейности с Главна дирекция „Гранична полиция“, като от началото на годината досега са извършени десет проверки, свързани с контрол на уловите на бялата пясъчна мида. Съставени са 10 констативни протокола и 5 акта за установяване на административни нарушения. При тези проверки са иззети общо 6 броя нерегламентирани риболовни уреди – драгиращи устройства. Количествата бяла мида отново е върната във водата. В законоустановения срок са издадени наказателни постановления и налагане на административни наказания.
В резюме, за съжаление няма, както казах, достатъчно информация в тези институти за запасите в момента. Засилили сме контрола, може би винаги той може да бъде по-добър, но, от друга страна, темата за това да се въведе един период на забрана на улова е актуална и аз съм на разположение да я обсъдя с всеки един, който може да помогне по нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика – госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Министър. Благодаря за информацията и за личните усилия, които полагате за справянето с този проблем.
Безспорно нерегламентираният улов е притеснителен и поради тази причина аз съм убедена, че Вие ще положите всички усилия за да може да се подобри ефективността на контрола, упражняван от подопечната Ви Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
Що се отнася до данните за запасите, както и правомощията Ви, произтичащи от Закона, да налагате ограничения в улова на риба и морски организми, то, разбира се, това е необходимо да бъде съгласувано както с научните институти, а така може би и със специалисти от други държави, които имат вече опит в тази сфера. В този смисъл аз бих Ви подкрепила в усилията да разберете защо точно два месеца и защо сега, защото също не намирам логичен отговор към настоящия момент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
За дуплика – господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Стефан Бурджев, относно състояние на предпазните диги по поречието на река Дунав на територията на община Гулянци, област Плевен.
Заповядайте, господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е следният: при срещите и приемните ми в избирателния район често ми е поставян проблемът за състоянието на укрепващите съоръжения по поречието на река Дунав. С особена острота и основателни притеснения това се отнася за състоянието на дигите на територията на община Гулянци. Тук дунавските диги са с дължина 57 км. Тяхното състояние обаче е изключително притеснително, влошавано непрекъснато през годините, обрасли с дървовидна и храстовидна растителност, на места с дупки, на места без проходимост. В момента състоянието на тези диги на територията на община Гулянци не позволява дори оглед, което го прави невъзможен. Това в район с равнинен терен, където през пълноводните месеци на реката има участъци, както при село Дъбован, в който земното равнище попада под нейното ниво.
Дигата е единствената защита на землището и хората, които все още помнят ужаса и притесненията си от 2006 г. Днес страхът им е от пробив в дигата при село Загражден, която е в много лошо състояние. Считат, че еднократното почистване и тампониране на дупките не е решение на въпроса и че е необходима нова организация на работата по наблюдение и поддържане, която да осигури непрекъснатост на този процес.
Уважаеми господин Министър, във връзка с горепосоченото и неговата острота в контекста на настоящия сезон, моля за Вашия отговор на следното: каква е оценката на актуалното състоянието на предпазните диги по поречието на Дунав на територията на общината? Какви мерки са предприети и ще бъдат предприети за привеждането и поддържането им в добро състояние? Планират ли се промени в организацията на наблюдението и поддръжката на дигите, които да осигурят непрекъснатост на този процес? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бурджев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Бурджев! На територията на община Гулянци дължината на дунавската дига е 47 км, няма да спорим дали е 57 или 47, така са ми написали, с която се предпазват от заливане земеделските земи, населените места и техническата инфраструктура в низините Карабоаз и Милковица. За отводняване на низините са изградени четири отводнителни помпени станции с открита и закрита канална мрежа за отводняване на приблизително 80 хил. дка земеделски земи.
С договор от 3 април 2014 г. Министерството на земеделието и храните е възложило на „Напоителни системи“ ЕАД извършването на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, експлоатация и поддръжка на водостопанските системи и съоръжения – публична държавна собственост. Същата включва обход и наблюдение, експлоатация и поддръжка, както и установяване на техническото и експлоатационното състояние на дунавски и предпазни диги, корекции на реки и дерета, отводнителни полета и съоръжения по тях и на ретензионните язовири.
Към настоящия момент „Напоителни системи“, клон „Среден Дунав“ с наличния персонал и техника предприемат съответните действия в изпълнение на цитирания по-горе договор. При извършването на обходи и наблюдения е установено актуално техническо състояние на дунавската дига, няма прекъсвания, пропадания на дигата или свличане на откосите й.
Водното ниво на река Дунав, което не беше високо, се следеше непрекъснато през изминалата пролет. За нормалното експлоатационно състояние е необходимо да се извършва непрекъснато почистване на короната и откосите й. През отводнителния сезон 2016 – 2017 г., помпените станции са работили непрекъснато от месец ноември до месец май с цел недопускане повишаване нивото на подпочвените води в низините и предотвратяване появата на влажни петна. С тази си дейност „Напоителни системи“, клон „Среден Дунав“ са гарантирали на земеделските производители да не се допусне компрометиране на посевите им. Усилията са насочени към почистване на храстовидната растителност и наноси на откритата отводнителна канална мрежа с цел осигуряване на ефективна работа на помпените станции и към момента е извършено почистване на 7,5 км открит канал. След приключване на почистването на главната отводнителна мрежа ще започне почистване на дигата. С насочване дейността на „Напоителни системи“ през пролетния сезон главно за почистване на каналната мрежа не е била застрашена сигурността на нито едно от крайдунавските села от заливане и не се допусна компрометиране на посевите на земеделските производители.
За периода от 1 юли до 20 юли тази година са работили отводнителните помпени станции „Две“, „Две“ се казва станцията, „Карабоаз“, които са основа за недопускане наводняването на земеделските земи в низина Карабоаз.
Извършваме почистване на участък с дължина 600 м от отводнителния канал О-1, О-3, като работата по него продължава.
Почистваме короната на дунавската дига с дължина 2200 м на територията на община Гулянци. Почистването продължава, като се прави организация за преместване на механизация за почистване от района на Свищов в района на Гулянци.
Направените разходи по поддръжката на водостопанските системи и съоръжения – публична държавна собственост, от „Напоителни системи“ към месец август тази година са в размер на 650 хил. лв., в това число близо 100 хил. са за електроенергия за работа на отводнителните помпени станции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Бурджев, заповядайте за реплика.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! От Вашия отговор аз отчитам това, че има отговорно отношение, осторожно е погледнат въпросът с риска, който крие този проблем с дигите. Има взети мерки – и превантивни, и профилактични. За мен е важно, господин Министър, и затова съм го поставил, също така регулярно да продължи този процес по превенция и профилактика, тъй като притесненията и страховете в местното население са основателни, защото винаги при едни сериозни климатични промени и повишаване на река Дунав могат да пострадат първо физически и след това материално много хора пряко и косвено в този район. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господи Бурджев.
Следващият въпрос е отново от народния представител...
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Искам думата за дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВ: Прощавайте!
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви. Абсолютно съм солидарен с това, което казахте.
Малко извън контекста на въпроса. Темата с климатичните изменения и с рисковете на природата и не само е актуална абсолютно навсякъде. Неслучайно една от големите теми в момента, която се дебатира на ниво земеделие в Общата селскостопанска политика, е как да се разработят финансовите инструменти, така че да може да бъдат покрити рисковете, пред които ще стои земеделският сектор въобще в Европа през следващия програмен период.
Аз ще имам удоволствието да поканя Земеделската комисия, разбрали сме се някъде на 14-и, цялата комисия, при нас в Министерството, да коментираме всички теми, които Ви интересуват, да Ви представим и това, което вчера представихме на Комисия, пардон – на пресконференция. В новата ОСП, която залага именно тези инструменти, е изключително важна и темата с превенцията и сигурността на гражданите, която не попада, разбира се, в подобна политика, също трябва да бъде много отговорно наблюдавана и финансирана, разбира се, в следващите години, тъй като виждате какво се случва и в някои страни и на запад, и на изток от България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Стефан Бурджев относно „Мизия 2000“ АД – град Плевен; визия и намерения на Министерството на земеделието, храните и горите.
Заповядайте, господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
Уважаеми господин Министър, колеги! Въпросът ми е от региона, отново въпрос от региона, отново чувствителен, само че в едно друго направление. „Мизия 2000“ АД – град Плевен, е учредено през 2000 г. с участие на държавата – община Долни Дъбник и община Плевен. Община Долни Дъбник и община Плевен участват с непарични вноски.
Дружеството е създадено с добрите намерения и очаквания за подпомагане на земеделските производители от района чрез организиране и управление на тържища и пазари на производители и посредничество в сделки, действия и проекти в интерес на производителите. По една или друга причина нито един от първоначалните проекти не е реализиран. Дружеството е с лоши финансови показатели и с бази, които не се поддържат и се рушат, като от години се създава усещане за незаинтересованост като политика от страна на държавата. Допълвам само в гореизложеното, че вторият по големина акционер с 38% е държавата в това дружество.
Въпросът ми към Вас, господин Министър, е следният: каква е визията на Министерство на земеделието, храните и горите за „Мизия 2000“ АД – град Плевен? Виждате ли и как развитието на това дружество в перспектива? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бурджев.
Господин Министър, за отговор – три минути.
Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бурджев, малко числа. „Мизия 2000“ е търговско дружество, учредено през 2000 г. Капиталът е 1 млн. 313 хил. лв., разпределен в еди-колко си акции по номинал 50 лв. Община Долни Дъбник – 46%, Министерство на земеделието и храните – 38%, община Плевен – 15,6%.
В общия размер на капитала на дружеството Министерството участва с парична вноска в размер на 500 хил. лв. Както казахте, двете общини са с непарични вноски – апорт на терени.
„Мизия 2000“ функционира в две насоки, за съжаление, не е зафункционирала въобще – пазар на търговците на едро и пазар на производителите. Това са били първоначално замислените идеи. Не мога да се върна в 2000 г., но видно дори от разпределението на дяловото участие, не държавата е била водеща, а инициативата е била на общините, за да могат да се развият тези условия за развитие на земеделския сектор.
Първоначално замисленият проект за изграждане на пазари на едро на терена на Плевен не е реализиран поради липса на финансиране. Дружеството работи на загуба от момента на създаването си и въпреки усилията на ръководството да намали разходите, генерираните приходи от пазар на производителите в село Горни Дъбник не са достатъчни да осигурят своевременно погасяване на текущи задължения и самоиздръжка.
В последния представен доклад в Министерството за извършена проверка на годишния финансов отчет от 2014 г. – това е последният доклад, регистрираният одитор е изказал мнение, че: „Съществува значителна несигурност относно възможността Дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие. Поради тази причина може да не е в състояние да реализира активите си, както и да уреди задълженията си в нормалния ход на неговата дейност“. Без успех са усилията на ръководството за отдаване под наем на терена в град Плевен или за участие в съвместна дейност чрез апортирането му, както и за привличането на частен капитал с цел осигуряване на финансиране.
Стопроцентовият дял на държавното и общинско участие в капитала на дружеството е ограничение за привличане на финансиране по различни европейски програми.
Още през 2005 г. акционерът община Плевен прави предложение да прекрати участието си в „Мизия 2000“. В тази връзка с Решение от 27 март 2014 г. Общинският съвет в Плевен открива процедура за приватизация чрез публичен търг на общинското участие в дружеството. С Решение от 24 юли 2014 г. общинският съвет в Долни Дъбник също открива процедура за приватизация чрез публичен търг на общинското участие в Дружеството.
С писмо от 15 февруари 2015 г. до Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Министерството е предложило държавният дял в „Мизия 2000“ също да бъде продаден.
В Министерство на земеделието и храните е постъпила покана от 18 август тази година за свикване на извънредно Общо събрание на акционерите на „Мизия 2000“, което ще се проведе на 18 септември. Обявеният дневен ред на поканата е: първо, освобождаване от длъжността на изпълнителен директор, който е и член на Съвета на директорите. И второто – освобождаване на представителя на община Плевен като член на Съвета на директорите.
Към настоящия момент няма данни да са сключени сделки по обявяване на процедури за продажба на „Мизия 2000“ – град Плевен. Дружеството не извършва активна стопанска дейност с наличните си активи и няма персонал. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Мисля, че от изложеното се вижда, че Дружеството няма перспектива и не държавата трябва да бъде водеща. Ако общините имат визия да се развие, но тази визия не се е развила, както виждате повече от 15 години, така че явно трябва да се върви към прекратяване чрез ликвидация или несъстоятелност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика, господин Бурджев, заповядайте.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Благодаря Ви госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! От Вашия отговор аз разбрах, че е даден ход в момента и предстои на 18 септември, ако правилно съм чул, събрание на Дружеството и да се освободи неговият управител.
Аргументите Ви донякъде са основателни, че е въпрос на стратегия и на визия на общините, но в крайна сметка се получава нещо, което е много чувствително, осезаемо в тази община Долни Дъбник и в един земеделски район, какъвто е Плевенският, държавата и отчасти, в частни случаи, региони и общини в крайна сметка са длъжници, защото в Северозападния регион и конкретно в община Долни Дъбник земеделските производители са ощетени. Не се развива нищо, което да подобрява икономическия жизнен цикъл на общините и трудовата заетост.
В крайна сметка най-лесно е да се закрие и да не се намери вариант, чрез който да се направи нещо работещо, високотехнологично, каквото в случая би трябвало да се случи и каквито предпоставки има – първо, районът е земеделски, второ, логистиката е добра и е действало това нещо.
Така че, пак казвам, Вашите аргументи също са основателни, господин Министър, но в крайна сметка остават едни резултати, които са намаляване и липса на все повече и повече перспективи за региони, какъвто е община Долни Дъбник в частния случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бурджев.
За дуплика, заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: И аз научих терминологията. „Дуплика“ – за първи път произнесох тази дума.
Не искам да споря с Вас, но не сте прав за това, че държавата, а пък и всички държавни органи, е длъжник на сектора. Секторът е един от най-добре подпомаганите сектори в България. Да, това се дължи и на единната обща европейска политика в този сектор. Над 3 млрд. лв. годишно влизат в този сектор. Плевенският регион, като силен земеделски регион, е един от най-подпомаганите, с много реализирани проекти по Програмата за развитие на селските райони.
Предполагам ще дойда на 15-и – има организирана дискусия във връзка с Програмата за развитие на селските райони, ще се радвам да се видим там. Тя е организирана от „24 часа“. Ще се радвам да се видим там, за да можем да дебатираме в детайли.
Проектът, за който в момента говорим, е една добра инициатива. Ние нямаме други подобни проекти. Държавата е имала доброто желание да го подкрепи, тя е участвала с парична вноска, но не е била водещата в неговото реализиране.
Разбира се, земеделците в момента, няма да Ви казвам имена и числа, особено в Плевенския регион има много силни земеделски кооперации и сектори. Самите земеделци винаги могат да се организират в една или в друга посока, като държавата им дава една добра регулаторна рамка, но те дори не се нуждаят от финансиране. Но, разбира се, жалкото е, че едно добро начинание не е било реализирано. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към последния въпрос за днешния парламентарен контрол. Въпрос от народния представител Димитър Данчев относно списъци с активи – земеделска техника, за които са определени референтни цени по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.
Заповядайте, господин Данчев, да развиете последния въпрос за днешния парламентарен контрол.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Със Заповед на министъра на земеделието и храните от 27 март 2015 г. и на основание разпоредби на Наредба № 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 от Програмата за развитието на селски райони за периода 2014 – 2020 г. е определен период за прием на заявления за подпомагане посочената подмярка 4.1. В съответствие с условията за прием на заявления на сайта на Държавен фонд „Земеделие“ е публикуван и списък с активи – земеделска техника, за които са определени референтни цени.
В тази връзка, господин Министър, моля да ми отговорите по какъв начин, респективно на каква база са образувани референтните цени на земеделска техника в базата данни с референтни цени по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и променяни ли са тези референтни цени/стойности в хода на прием или обработка на заявления за подпомагане?
И второ, има ли заведени съдебни дела срещу Държавен фонд „Земеделие“ във връзка с посочения списък с референтни цени и ако има, то колко от тях са загубени от Държавен фонд „Земеделие“ на първа и втора съдебна инстанция, съответно какви могат да бъдат очакваните щети за държавния бюджет? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Данчев.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Данчев! Основно изискване на мерките по ПРСР за 2014 – 2020 г. е недопускането на финансиране на разходи над пазарната им стойност. За тази цел Държавен фонд „Земеделие“ извършва преценка на обосноваността на предложените за финансиране разходи чрез съпоставянето им с определените от Разплащателна агенция референтни разходи. В тази връзка съгласно изискванията на Наредба № 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 от програмата Разплащателната агенция поддържа списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи.
Преди приема на заявления за подпомагане, определен със Заповед от 27 март 2015 г. на министъра на земеделието и храните, след получаване на информация от официалните вносители на земеделска техника в страната, Държавен фонд „Земеделие“ изготви списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи. Същият бе съгласуван от министъра на земеделието и храните и бе публикуван на електронната страница на Разплащателната агенция преди датата на публикуване на заповедта, каквото е изискването на чл. 32, ал. 10 от Наредбата. Следва да се отбележи, че списъкът с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, който се публикува и е достъпен за кандидатите, не съдържа информация относно цената на техниката, посочена от доставчика, както и името на самия доставчик. Списъкът съдържа единствено марка и модел на конкретния актив. Разплащателната агенция е изпълнила изискването на Наредбата по отношение на срока на публикуване на списъка, който, още веднъж отбелязвам, не съдържа никаква информация по отношение на разходите. Промяна в стойността на референтния разход по никакъв начин не е в противоречие с чл. 32, ал. 10 от Наредбата. Нито един момент не се отразява в публикувания списък и респективно не поставя кандидатите в неравностойно положение.
Срещу Държавен фонд „Земеделие“ са заведени 59 административни дела по подмярка 4.1 с предмет прилагане на референтни цени. От тях присъдени на първа инстанция са 38 дела и 21 дела са във Върховния административен съд. Решенията на първоинстанционния съд в полза на Фонда са 16, две от тях са потвърдени и от Върховния административен съд. По 15 административни дела на първа инстанция са постановени решения, с които отказите на Фонда са отменени. Към този момент тези съдебни производства са все още висящи и няма произнасяне от Върховния административен съд. Текущи са 28 административни дела и се очаква произнасяне на административните съдилища. Поради висящи административни дела не може да се прогнозира какъв би бил финансовият ефект.
Малко информация за референтните цени. Основен проблем в предния програмен период беше особено при оценка на активите на три оферти или с оценител, които създават доста, бих казал, субективно отношение при подготовката на проектите. Не е нужно на Вас да разказвам как могат да се работят три оферти. Не е нужно да Ви казвам как може да се постигне субективизъм при един или друг оценител. Затова основното, което наложихме във Фонда – масово да има референтни цени. Този списък, особено във втората част на втория прием, ние го разширихме максимално, където може да има референтна цена, като абсолютно сме ползвали всякакви данни, свързани с определянето на разходите.
В първоначалния случай говорим най-вече и основно за земеделската техника. Тук са 35 хиляди позиции. Какво се случи? В стария програмен период така наречените „дистрибутори и доставчици на техника“ имаха своята мобилност. Не искам да казвам по-тежки думи, но те имаха цени, когато са за проекти към Държавен фонд „Земеделие“ и когато са за директно купуване. Разбира се, предоставяйки ни информация, която получихме при подготовката на референтните цени, с информацията за тези цени ние намалихме на всички с 30%. Тези 30% не са дошли случайно, но няма да Ви го казвам от трибуната. Защото изискването е да не са по-високи от пазарните. Референтната цена е цена, с която се казва, че Разплащателната агенция ще плаща по този проект. Дали на кандидатстващия ще му харесва това, или няма да му харесва, това е съвсем отделен въпрос. Разбира се, на много би им харесало да е по-висока цената. И тези всичките дела са на въпросните консултанти, които така добре обгрижват нашите земеделски бенефициенти.
По отношение на разширяването, автоматично връщам – тези 30% от цените веднага Ви дават 30% повече бенефициенти, с които могат да се договорят, така че политиката за рестриктивни референтни цени ние сме я следвали във всичките приеми.
По отношение дали има щета на бюджета. Бюджетът щета не може да има, в случая е защитен. И дори да се спечели някое дело, то ще върне към първоначалната, но ще отиде отново в рамките на съфинансирането и европейското финансиране. По този начин сме опитали да дадем справедлива оценка и възможност на повече земеделски производители да бъдат договорени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, господин Данчев, за реплика.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, разбира се, похвално е желанието Ви да съблюдавате внимателно разходването на обществения ресурс и да гледате възможно повече средства да бъдат дадени на земеделските производители там, където те имат нужда от тях, по най-целесъобразния начин. Обаче трябва да се каже, че така наречените „референтни цени“ би следвало да се формират от цените на съответния пазар, а информацията за тях следователно е достъпна както за всеки кандидат – казахте Вие, който прави добронамерено проучване на пазара, надявам се, но така също и за административния орган, който оценява проектите. В този смисъл административното намаляване на референтните цени – това, което посочихте Вие, с 30%, няма своята икономическа логика. Ако е било направено едно проучване от страна на административния орган, нямаше да се получи разминаване между предоставените и одобрените за финансиране разходи. Съответно нямаше да се стигне до този огромен брой – 59, ако не се лъжа, това, което казахте, заведени дела срещу Държавен фонд „Земеделие“.
Отдавна също така смятам, че Държавен фонд „Земеделие“ трябваше да прекрати практиката за одобряване за финансиране на проекти с оферти за доставка на активи с изтекъл срок на валидност на офертите, защото обичайно това води до значителни промени в цените на финансираните активи в ущърб на бенефициентите.
По-подробният анализ на чл. 32 от Наредба № 9 на министъра на земеделието и храните води до извод, че административният орган следва да оповести списък на разходите, за които се прилагат референтни цени, преди приемането на заявления за подпомагане, тъй като от това най-малко зависи броят на офертите, които кандидатите предоставят като приложение. В този смисъл вероятно административният орган на Комисията е имал съмнения в реалността на предоставените цени за активите от списъка – това, което казахте Вие, за които са определени референтни разходи. От кандидатите би могло да бъде поискано да предоставят нови три съпоставими независими оферти, на базата на които да бъде извършено одобряването за финансиране.
Това е моят коментар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Данчев.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Не мога да се съглася с нито едно нещо от това, което казахте.
Първо, когато водехте творческия дебат с доставчиците и дистрибуторите – те не бяха хепи от това, че са намалени цените. Когато ги попитахме: „Къде са Вашите цени, за да ги видим?“, да знаете, че на сайта няма нито една цена. В техните сайтове – за доставката всичко е на база на оферта, защото е било по спецификация, защото е било по еди-какво си. Цени, които да кажете, че са пазарни в един или друг аспект, то в масовия случай може да има единични случаи, но подобни цени няма.
Ще Ви кажа отвън защо са тези 30%. Много от асоциациите и земеделските производители дойдоха при нас и ни казаха: „Това не са цените. Цените са съвсем различни.“ Тези тридесет процента не са случайни. Може да са били 28%, може да са били еди-колко си и така нататък.
Не смятайте, че по някакъв начин сме засегнали много пазарната цена. Дори и да не е пазарната цена, в конкретния случай се дава референтна цена, по която се финансира едно нещо. Няма изискване тя да бъде оповестена предварително. Не искам да споря по всички теми с Вас. Може би в отделен разговор ще бъде приятно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Това беше последният въпрос към министър Порожанов днес. (Народният представител Таско Ерменков иска думата за процедура.)
Заповядайте, господин Ерменков. Днес не сте се изказвали. (Смях и оживление.) Хайде да чуем процедурата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, процедурата по начина на водене невинаги е да Ви критикуваме. Този път искам да Ви похваля, че проведохте добър, умерен, хубав парламентарен контрол, в който дадохте възможност на министрите да отговарят и не ги прекъсвахте, когато изтичаха трите минути. Събрали сме се да чуем техните отговори, а не да се конкретизираме до трите минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Точно по тази причина не ги прекъсвах. Само предупреждавах.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Моля Ви като ръководител на част от ръководството на това Събрание – днес видимо няма да можете да решите това, но нека въведете като принцип: след като в залата има министър и има още въпроси към него, да не прекъсваме парламентарния контрол, защото след това е трудно пак да викаме министъра тук. Той си е отделил този ден за парламентарен контрол. Нека да отговори на въпросите, отправени към него, да го приключим. Мисля, че това е разумно управленско решение, в което няма да има засегнат. Ще икономисаме време, ще икономисаме административен капацитет. Няма да има хора, които да стоят и да чакат – примерно започнал е министърът, а сега да сечем секундата дали ще стигне до мен времето или не. Още веднъж Ви поздравявам за начина, по който водихте Събранието.
Надявам се да се съобразите и с моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков. Предложението Ви е добро, но имаме още осем въпроса към господин Порожанов. Може би трябва да вземем решение предварително, да го гласуваме, или да го разгледаме на Председателския съвет. Ще го обсъдя с председателя и ще Ви запозная с мнението на ръководството.
Закривам днешното пленарно заседание. Следващото редовно пленарно заседание е 7 септември от 13,00 ч. (Звъни.)



(Закрито в 14,54 ч.)



Председател:
Димитър Главчев




Заместник-председатели:
Цвета Караянчева
Нигяр Джафер




Секретари:
Станислав Иванов
Филип Попов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания