Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ОСЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 8 декември, 2017 г.
Открито в 9,02 ч.
08/12/2017
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Станислав Иванов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! (Звъни.) Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната ни програма за работа на Народното събрание следната точка: Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба. Вносител е Министерският съвет на 18 септември 2017 г., Законопроектът е приет на първо гласуване на 13 октомври 2017 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Съобщения:
- На 6 декември 2017 г. на Народното събрание е предоставено, разработено и прието от Икономическия и социален съвет становище на тема: „Потенциални, социални, икономически и екологични потребителски ефекти от всеобщото икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави–членки, от друга страна“. Материалът е предоставен на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по правни въпроси, Комисията по околна среда и води и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
- От Националния статистически институт е постъпила информация за брутен вътрешен продукт през третото тримесечие на 2017 г.: „Производителност на труда, заети лица и отработено време за третото тримесечие на 2017 г.“. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНИЯ КОНТРОЛ НА ПРОДУКТИ, СВЪРЗАНИ С ОТБРАНАТА, И НА ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА.
Господин Кънев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 702-01-16, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г., приет на първо гласуване на 13 октомври 2017 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля да заемете места си и да осигурим тишина в залата!
Има ли изказвания по наименованието на Закона? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, който Комисията подкрепя.
Гласували 159 народни представители: за 159, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
„§ 1. В чл. 14 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) точка 2 се отменя;
б) в т. 5 думите „и свидетелство за съдимост“ се заличават;
в) точки 6 и 8 се отменят.
2. В ал. 2, т. 2 думите „т. 2, 4-11,13 и 14“ се заменят с „т. 4-7, 9-11, 13 и 14“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя и направената редакция, която Комисията подкрепя.
Гласували 158 народни представители: за 157, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията § 2.
Гласували 156 народни представители: за 155, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията § 3.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите „т. 2, 4-11, 13 и 14“ се заменят с „т. 4-7, 9-11, 13 и 14“.
2. В ал. 2:
а) точка 5 се изменя така:
„5. за чуждестранните граждани – еквивалентен на свидетелството за съдимост документ, издаден от държавата на постоянно пребиваване на лицето, а за българските граждани – обстоятелствата за съдимостта на лицата се установява служебно“;
б) точка 6 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания по § 4? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя и направената редакция, която Комисията подкрепя.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В Глава втора, Раздел II се създава чл. 17а:
„Чл. 17а.
(1) За издаване на лиценз, сертификат за получател и удостоверение за регистрация Междуведомственият съвет осигурява по служебен път информация от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за липсата на ликвидни и изискуеми задължения на лицата по чл. 14, чл. 15, чл. 16, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 и 2.
(2) Обстоятелствата относно съдимостта на лицата по чл. 14, 15, 16, ал. 1 и чл. 17, ал. 1, кандидатстващи за лиценз, сертификат за получател и удостоверение, се установяват служебно. За чуждестранните граждани се изисква да се предостави еквивалентен на свидетелство за съдимост документ, издаден от държавата на постоянно пребиваване на лицето.“ (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви по-тихо!
Изказвания по § 5? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя и направената редакция, която Комисията подкрепя.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 20, ал. 1, т. 2 накрая се добавя „или лицето по чл. 5, т. 1 не отговаря на изискванията за надеждност и икономическа стабилност“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя и направената редакция, която Комисията подкрепя.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 38, ал. 1, изречение първо думите „т. 1, 2, 5-10, 13 и 14“ се заменят с „т. 1, 5-7, 9-10, 13 и 14“ и се създава изречение трето, четвърто и пето: „Лицата не трябва да имат ликвидни и изискуеми задължения, като информацията се осигурява по служебен път от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Обстоятелствата относно съдимостта на лицата се удостоверяват служебно. За чуждестранните граждани се изисква да се предостави еквивалентен на свидетелство за съдимост документ, издаден от държавата на постоянно пребиваване на лицето.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания по § 7? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя и направената редакция, която Комисията подкрепя.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 39 накрая се добавя „лицето по чл. 37 не отговаря на изискването за икономическа стабилност или лицата по чл. 14, ал. 1, т. 5 са осъждани с влязъл в сила съдебен акт за престъпление от общ характер“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания по § 8? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя и направената редакция, която Комисията подкрепя. Комисията подкрепя и текста на вносителя.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „регистрация“ се добавя „вписани в заявлението по чл. 14, ал. 1, т. 1 и в придружаващите го документи“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Регистрираното лице е длъжно да представи в Министерството на икономиката, не по-късно от 60 дни от подаване на заявлението по ал. 1, изискуемите документи по чл. 14, свързани с настъпилата промяна, и документ за платена такса по чл. 71, ал. 1.”
3. В ал. 4 се създава изречение второ: „Вписването на изменение в регистъра и издаване на актуално удостоверение за регистрация се извършва само в случаите на промяна на данните, вписани в регистъра съгласно чл. 44, ал. 2 или в издадено удостоверение за регистрация.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания по § 9? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя и направената редакция, които Комисията подкрепя.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Предложението е прието
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението, което Комисията подкрепя.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. Неприключилите към датата на влизането в сила на този закон производства по издаване на лицензи, сертификати за получател и удостоверения за регистрация се довършват по новия ред.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, взимам думата, за да изразя моето мнение по гласувания днес Закон. В последните години България бележи значителен ръст в производството на въоръжение, техника, стоки с двойна употреба. Повечето от фирмите и заводите са с изпълнен капацитет до 2019 – 2020 г. От срещите и разговорите, които съм имал с хората от бранша, с новите кандидати, те се радват, че такъв Закон се приема в българския парламент.
Аз съм доволен, че и опозиция, и управляващи сме единни в това да дадем възможност за намаляване на административната тежест и желаещите да работят при един по-облекчен режим, да могат да получават съответните разрешения и да успяват в своята дейност. Би ми се искало и в бъдеще по-често ние да сме така единни, както бяхме тези два дни, в които Петър Кънев докладваше, и го поздравявам. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Панчев.
Дали има реплики на изказването на господин Панчев? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя и направената редакция, която Комисията подкрепя.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване § 11, който Комисията подкрепя.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и Законопроектът е приет.
Процедура.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, от името на ръководството на нашата Комисия искам да Ви благодаря за изключително активното участие тези два дни в петте закона, които нашата Комисия Ви представи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Декларация от името на група – господин Велчев, заповядайте.
После процедурата, заявена от госпожа Ангелова.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Преди да започна с декларацията, искам да честитя от името на ГЕРБ на всички студенти – настоящи и бивши, и на техните преподаватели, и да им пожелая много успехи в тяхното поприще!
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! На 10 декември светът отбелязва Международния ден на правата на човека. На този ден през 1948 г. Общото събрание на ООН приема всеобща Декларация за правата на човека, която е първият международен акт с фундаментално значение в областта на правата на човека. Тя поставя начало на нова концепция за международното право, с акцент върху човешките права. В нея за първи път са записани на световно ниво права, чиито носител е отделната личност.
Необходимостта от такъв документ, който да посочва основните човешки права, се усеща най-силно след разкриването на престъпленията срещу човечеството, извършени от нацистите по време на Втората световна война.
Още в преамбюла на декларацията държавите членки заявяват своята решимост да издигнат зачитането на правата на човека до най-високо ниво, защото това е най-сигурният път да се избегнат последващи войни и агресия на международната сцена.
Целта на Декларацията е да се осигури обща мярка за правата на човека и основните свободи и да служи като стандарт, към чието реализиране трябва да се стремят всички народи и държави.
Всеобщата декларация за правата на човека полага защитата на тези права извън контекста на националната държава и ги превръща в универсална ценност – правото на живот и отхвърлянето на робството, индивидуалните политически и граждански права, свободата на религията, убежденията и изразяването, социалните, икономическите и културните права. Равенството на всички и спазването на човешките права допринасят за баланса в обществото. Тяхното гарантиране е не само етично оправдано, а е действителен залог за мир и благополучие. Критерий е за стабилна демокрация и като законови гаранции от страна на държавата, и като възможности за отстояване на тези права от страна на членовете на обществото. В този смисъл не може да съществува гражданско общество, ако не е гарантирана автономността и само ценността на човешката личност.
Въпросът за човешките права заема важно място в дневния ред на всички страни и днес е особено необходимо да подчертаем ролята и значението на първия документ за защита на правата на човека, който по-късно става основа на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Човешките права, демокрацията и върховенството на закона са основни ценности на Европейския съюз.
В приетата през 1991 г. Конституция на Република България се залагат най-важните европейски стандарти в областта на защитата на правата на гражданите. България е ратифицирала и всички основни международни конвенции, свързани с човешките права и свободи.
Като страна – членка на Европейския съюз, държавната политика на Република България в сферата на правата на човека е насочена към осигуряване на равенството на всички български граждани, независимо от етническата им принадлежност, вероизповедание или социална ориентираност, равни права и възможности на жени и мъже, защита на правата на детето и уязвимите групи в българското общество, продължаване на процесите по интеграция на ромското население и активното му включване в обществения живот. Защитата и спазването на човешките права е и трябва да бъде споделена грижа и отговорност не само на всички нива на управление, но и на всички граждани. Това налага познаването и зачитането на правата, гарантирани от нашата Конституция и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Република България активно се противопоставя на ксенофобията, расовата дискриминация, религиозната нетърпимост, езика на омразата и други съвременни форми на дискриминация. Няма нищо по-опасно за едно общество, особено днес, от нетолерантността и нетърпимостта, от омразата към различно мислещите хора, към различните етноси, религии и култури.
След броени седмици поемаме кормилото на европредседателството – един добър шанс да покажем и на Европа, че България като част от Балканите не е бурето с барут, а е пример за толерантност. В продължение на много години у нас българи, турци, роми, арменци, евреи съжителстват в мир и разбирателство. Между различните вероизповедания съществува уважение и приемане на богатото разнообразие на култури и традиции, като всяка една религия обогатява обществото ни по неповторим начин.
Уважаеми дами и господа, днешният ден насочва вниманието към значимостта и непреходността на универсалните принципи, залегнали във Всеобщата декларация за правата на човека – човешко достойнство, свобода, равенство и братство. Водени от убеждението, че „Съединението прави силата“ – мото и на бъдещото европредседателство на страната ни, нека заедно вървим по пътя на съгласието, сигурността и мира!
И нека Бог да пази България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Велчев.
Госпожо Ангелова – за процедура.
Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моля за процедура за удължаване на срока с още три седмици, на максималния, на Законопроекта за платежните услуги и платежните системи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по направената процедура за удължаване на срока.
Гласували 124 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Колеги, обявявам почивка. В 11,00 ч. – парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Поради това, че министър Каракачанов е на среща при премиера, ще разместим поредността и неговата точка да стане втора. Пръв ще отговаря министър Горанов.
Няма новопостъпили питания за периода от 1 декември 2017 г. до 7 декември 2017 г.
Писмени отговори от:
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Георги Йорданов;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Стоян Мирчев;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Стоян Мирчев;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Ирена Анастасова;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Николай Цонков;
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Таско Ерменков;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Явор Божанков и Стоян Мирчев;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Атанас Стоянов;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Иван Димов Иванов.
Има декларация от името на парламентарната група на БСП за България.
Господин Антонов, заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Преди декларацията – нека 8 декември винаги да носи у нас позитивна енергия, ентусиазъм, ведро настроение, за всеки от нас и малко тъга по отминалите студентски години.
Искам с моите колеги от Коалиция за България да поздравя всички млади хора, които избраха да продължат образованието си в българските университети. Да благодаря на техните преподаватели, че отстояват ролята на знанието и науката, въпреки всички промени и реформи в системата.
Скъпи студенти, бъдете здрави, упорити, дръзки и смели в мечтите си и готови за предизвикателствата на времето! И както се пее в студентския химн: „Да се веселим докато сме млади“!
Честит празник и много сили и успехи в предстоящата сесия!
Декларация на парламентарната група на „Българската социалистическа партия за България“ по повод 140-годишнината от освобождението на Плевен.
Българската история има дати и места, които са знаменателен символ на национални възходи и победи, събития, които ни дават повод за гордост, достойнство и оптимизъм. Десети декември 1877 г. и Плевенската епопея са един от тези величави моменти в драматичната българска история, изпълнени с героизъм и всеотдайна саможертва в името на свободното развитие на българския народ и държава.
Преди 140 години на Плевен е отредена съдбата да стане място на най-тежките и продължителни сражения на Руско-турската освободителна война – 1877 – 1878 г. Пет месеца тези кървави събития приковават вниманието на цялата европейска общественост. Битката за освобождението на града е най-важната военна операция, която предопределя изхода на войната. Край Плевен подвигът на хилядите руси, румънци, украинци, беларуси, поляци, финландци и молдовци пречупват съпротивата не само на Осман паша, но и на цялата Османска империя. Победата на 10 декември 1877 г. открива пътя към София, пътя към Сан Стефано, пътя към възраждането на българската държава след пет века османска власт. Като наследници на тези велики мъже, дали живота си за нашата свобода, всички ние имаме дълга и отговорността да пазим спомена за делото им и да съхраним 10 декември 1877 г. завинаги в националната ни памет.
Победната битка за Плевен е огромна крачка към българската независимост. Плевенската епопея и всички останали героични битки по времето на войната безспорно и завинаги остават не само в историята ни, но и в съкровищницата на българския епос, литература и съзнание, а оттам и в усещането ни за духовна близост и общност с Русия и народите, спомогнали за българската свобода.
140-годишнината от славната Плевенска епопея ни дават възможност отново да отдадем дължимата почит и благодарност на хилядите загинали в освободителната война, която сама по себе си е велик исторически акт, вследствие на който на картата на Европа се появява четвъртата славянска държава Нова България – свободна и независима, преживяла много страдания векове наред.
Ние от Българската социалистическа партия за България поднасяме нашето най-искрено уважение и дълбок поклон пред героичния подвиг на войните и жертвите в Плевенската епопея. Тя е урок по родолюбие, който ни учи свято да помним и тачим светлите завети на нашите предци, които всеотдайно с кръвта си платиха, за да я има България.
Слава на всички, отдали живота си за Плевен и за свободата на Родината ни! Поклон пред вечната памет на героите! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Антонов.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Първи ще отговаря Владислав Горанов – министър на финансите, на питане от народния представител Румен Василев Гечев относно държавния дълг.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега Горанов! Показателите, свързани с държавния дълг, имат съществено значение за текущото и бъдещото състояние на финансовата система на страната и за нейното икономическо развитие.
Питането ми към Вас е: първо, какъв е делът на държавния дълг в брутния вътрешен продукт и каква част от бюджетните разходи се използват за плащанията по главницата и лихвите през 2017 г.? Как се изменят тези показатели през следващите три години?
Второ: какво е съотношението между краткосрочния и дългосрочния държавен дълг? С оглед на това, че се очакват по-значителни плащания по дълга след 2020 г., какви мерки предприемате сега за осигуряването на тези плащания в бъдещи периоди?
Трето: кои са избраните посредници по уреждането на одобрения от парламента дълг от 16 млрд. лв., в смисъл – кои от тях са използвани по реализацията на дълга през последните почти три години? Какви са платените комисионни, при какви лихви е получен дългът – краткосрочен и дългосрочен?
Четвърто: за какво точно е използван новият държавен дълг? Каква е структурата на разходване и какво е въздействието върху икономиката от усвояването на този дълг? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
За отговор – министърът на финансите.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми проф. Гечев! Към края на 2017 г. съотношението държавен дълг/брутен вътрешен продукт се очаква да отбележи спад с 3,7 процентни пункта до 23,7% спрямо нивото, отчетено през 2016 г. от 27,4%.
В периода 2018 – 2020 г. се предвижда този показател да продължи да намалява, достигайки в края на 2020 г. до около 20% съотношение – съответно през 2018 г. се очаква този показател да възлезе на 22,3%, а през 2019 г. – на 21,3%.
Тук е мястото да припомня, че информацията за държавния дълг постоянно се обновява и е достъпна на официалната страница на Министерството на финансите.
Данните в дългосрочен план са налични в Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2018 – 2020 г., а отчетна статистика има в месечните и в годишните бюлетини за дълга и гаранциите на подсектор „Централно управление“, както и в публикациите за нивото и структурата на дълга на сектор „Държавно управление“. Мотивите към Законопроекта за държавния бюджет за 2018 г. също съдържат част от отговорите на поставените от Вас въпроси.
Що се отнася до втората част от питането – първо, искам да уточня, че съгласно ЕSA 2010 и международната GFS бюджетни методологии, амортизацията на главниците по държавния дълг не се класифицира като разход за бюджета.
Относно разходите по обслужване на държавния дълг, същите се очаква да възлязат на около 1,9% от общите разходи по Консолидираната фискална програма за 2017 г. или номинално около 792,9 млн. лв., като тенденцията през следващите години е това съотношение да падне до около 1,7% от консолидираните разходи на държавата; за 2018 г. се очаква да бъде 1,74% или 684,3 млн. лв.; за 2019 г. – 1,73%, или 705,7 млн. лв. и за 2020 г. – 1,70%, или 723,3 млн. лв. Като дял от брутния вътрешен продукт тези разходи ще останат под 1% от брутния вътрешен продукт.
Съотношението между краткосрочния и дългосрочния държавен дълг по остатъчен матуритет през периода 2017 – 2020 г. се запазва на устойчиво ниво и не оказва негативно влияние върху рисковия профил на дълга, възлизайки на 5,5% към 94,5% за 2017 г.; за 2018 г. – 4,1% към 95,9%; 4,6% към 95,4% – за 2019 г., и 6,0% към 94,5% за 2020 г.
Покриването на предстоящите по-големи плащания по дълга след 2020 г. се осигурява чрез поддържане на високи нива на фискалния резерв, в съчетание с политика на стриктна бюджетна дисциплина и мерки за повишаване на събираемостта. В допълнение, емисионната политика на държавата е насочена към изглаждане на съществуващия погасителен профил на държавния дълг в рамките на съществуващите и прогнозираните пазарни условия.
Всички изброени по-горе действия по управлението на дълга се реализират в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика, управлението на публичните финанси, както и със състоянието и прогнозите на макроикономическите параметри.
За всяка една от осъществените през 2015 г. и 2016 г. трансакции с общ обем 5,144 млрд. евро или 64% от предвидения максимален размер на ново поетия дълг по Програмата, която Вие цитирате, в рамките на Програма за издаване на облигации на международните пазари, ратифицирана от Народното събрание през месец февруари 2015 г., бяха избирани банки – водещи мениджъри по предварително определени критерии и следвайки процедурите от предходни сделки.
През 2015 г. за организатори по Програмата (arrangers), както е професионалната терминология, и дилъри бяха избрани „Сити груп“, HSBC, „Сосиете женерал“ и „Уникредит банк“. За трансакцията през 2016 г. дилъри – съвместни водещи мениджъри, бяха избрани БНП „Париба“, „Сити груп“, „Джей Пи Морган“ и „Уникредит банк“.
Комисионните възнаграждения принципно се определят като процент от обема на издадените книжа на избраните банки, като те са едни от най-ниските, изплащани досега при поемането на дълг и са, както следва:
- през 2015 г. са платени 1,24 млн. евро или 4 базисни точки от общия обем на издадените облигации в размер на 3,1 млрд. евро;
- през 2016 г. са платени 398,8 хил. евро, или 2 базисни точки от общия обем на издадените облигации в размер на 1,994 млн. евро.
Постигнатите лихвени купони са най-ниските за българския дълг на външните пазари, както следва:
- троен транш през месец март в общ обем от 3,1 млрд. евро, включващ 7-годишни облигации при лихва 2%, 12-годишни облигации при лихва 2,625 хилядни от процента и 20-годишни облигации при лихва 3,125 хилядни от процента.
Двоен транш, осъществен през месец март 2016 г., на обща стойност 1 млрд. 994 млн. евро, включващ седемгодишни облигации при лихва 1,875 хилядни от процента и 12-годишни облигации при лихва 3%. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Госпожо Председател, ще се наложи в рамките на процедурата да довършим данните.
През 2016 г. в резултат на добрите стратегии България бе отличена от авторитетното списание „Глобал мартекс“ с наградата за „Най-добра държава в Централна и Източна Европа за управление на държавния дълг/Емитиране на облигации на международните капиталови пазари“.
Нов дълг може да се емитира само в конкретни случаи, които са определени в чл. 5 от Закона за държавния дълг. Съгласно него нов дълг може да се поема за финансиране на бюджетния дефицит, за рефинансиране на дълга в обращение, за осигуряване на плащания по изискуеми държавни гаранции, за подкрепа на платежния баланс за страната, за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. В този смисъл държавният дълг не представлява пряк инструмент за въздействие върху икономиката, а е елемент на водената фискална политика, чиито приоритети се съдържат в стратегическите бюджетни документи и в годишните закони за държавния бюджет.
Разчетите за 2015 г. и 2016 г. предвиждаха емисии на нов държавен дълг, които да послужат за рефинансиране на държавния дълг в обращение през годините – погашенията по дълга през 2015 г. са в размер на 7 млрд. лв., а за 2016 г. – в размер на 1,4 млрд. лв. за обезпечаване финансирането на планирания бюджетен дефицит и обезпечаване на буфер, който при необходимост да е на разположение във връзка с планиран преглед на качеството на активите на банките в страната.
Постигнатите по-добри от планираните с разчета за годината параметри по Консолидираната фискална програма и по-конкретно положителното бюджетно салдо, позволиха осигуреният ресурс за финансиране на бюджетния дефицит да бъде спестен и заедно с неизползвания буфер във връзка с прегледа на активите на банките да остане на разположение във фискалния резерв.
Вследствие на посоченото, ресурсът на разположение във фискалния резерв се увеличава за годината нетно с около 5 млрд. – от 7,9 млрд. лв. към 31 декември 2015 г. на 12,9 млрд. лв. към 31 декември 2016 г. Поради тази причина в Закона за държавния бюджет за 2017 г. не бяха предвидени нови външни емисии и облигации, а емисиите на ДЦК на вътрешния пазар в общ размер на 0,8 млрд. лв. са предназначени единствено за рефинансиране на падежиращия вътрешен дълг в обращение.
В Закона за 2017 г. е предвидено и поемането на нов дълг по заем от Банката за развитие на Съвета на Европа в размер на 400 млн. лв., който е с целево предназначение за съфинансиране на проекти за програмния период 2014 – 2020 г., изпълнявани със средства от Европейския съюз – Рамковото споразумение за заем е ратифицирано със Закон от Народното събрание 29 юни 2017 г. и обнародвано впоследствие в ДВ бр. 56 от месец юли.
Усвояването на заема по отделни траншове и по години е обвързано с разчетите по оперативните програми и за национално съфинансиране в средносрочен план, които се предвиждат за съответните годишни закони за бюджета. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За два уточняващи въпроса – заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря Ви, господин Горанов, за отговора, но имам следните два уточняващи въпроса.
Първо, по-голямата част от държавния фискален резерв съвсем естествено се намира на депозит в БНБ. Този резерв е почти три пъти по-голям от изискуемия и това ще го дискутираме в бъдеще. Каква е доходността на тези депозити за Министерството на финансите, за бюджета на България – тези 11 милиарда лева колко носят като приходи? Ние разбрахме какви са разходите – около 2 – 3% плащания по лихвите на новите заеми. Тоест колко получаваме от замразения фискален резерв в БНБ спрямо разходите от 2 – 3%? Това е първият уточняващ въпрос.
Вторият уточняващ въпрос е по отношение размера и дела на държавния дълг, и изпълнението на бюджета за 2016 г. и 2017 г.
Уважаеми колега, Вие не изпълнявате бюджета в разходната част. В парламента бяхме гласували милиард и близо 300 млн. лв. за превъоръжаване на Българската армия. Те не са направени и Вие ги отчитате като увеличение на фискалния резерв и съответно намаление на необходимостта от тегленето на нови заеми.
Освен това не сте изпълнили Закона за бюджета и по отношение на капиталовите разходи. Вторият уточняващ въпрос е: как ще обясните това, че не изпълнявате Закона за бюджета в разходната му част, а го отчитате като успехи по отношение нивата на фискалния резерв и на държавния дълг? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
За отговор, господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми проф. Гечев, на всички вероятно в залата е ясно, че фискалният резерв са наличните средства на правителството, на държавата, с които се погасява стар дълг или се финансира превишението на разходите над приходите.
Безспорно в част от програмите, свързани с инвестиции, има изоставане, което най-често се дължи на обективни фактори, свързани с обществени поръчки или в случая, ако говорим за програмите за модернизация на Българската армия, на обективно забавяне в рамките на процеса по контрактуване на съответните програми за превъоръжаване.
В този смисъл констатацията, че част от разходите не са извършени, е по-скоро коректна. Не виждам нищо лошо в това част от разходите да не бъдат извършени, ако затова има обективни причини. Бюджетният баланс се гласува от българския парламент и разходната част на държавния бюджет не може да бъде надхвърлена нито с лев над това, което фигурира в годишния държавен план за разходите, одобрен със Закона за държавния бюджет.
Това, което касае спорът – дали трябва да имаме на разположение определен размер на фискалния резерв, разбира се, за който се плаща не както Вие казахте 3%, а преди малко цитирах данни под 1% от брутния вътрешен продукт, безспорно, няколкостотин милиона. Тук е въпрос на стратегия – дали държавата трябва да има ликвидни буфери, с които да може да посреща определени неблагоприятни ситуации, в които се налага да се реагира бързо, както се налагаше в края на 2014 г., или да поддържаме много ниско ниво на фискалния резерв, което, между другото, знаете, че има целеви стойности, които са неснижаеми и са свързани с наличностите по така наречените „ядрени фондове“, наличности в Сребърния фонд, които не могат да бъдат използвани за други цели, освен предвидените в Закона. Така че свободният, оперативният фискален резерв, който може да бъде веднага използван, е доста под сумите, които се отчитат общо като наличности по сметките.
Завършвам с това, че в момента заради конюнктурата и състоянието на пазара Българската народна банка е определила отрицателни лихвени равнища за държане на средства на депозити в БНБ, които се прилагат по смисъла на Договора за функционирането на Европейския съюз и с оглед на правилата на Европейската централна банка по отношение на всички субекти, независимо дали това е държавата, или са търговските банки. В този смисъл и ние прилагаме тези лихви. Искам да Ви уверя обаче, че с Българската народна банка имаме много добра комуникация в това отношение и на практика ние не сме заплатили досега отрицателна лихва за държането на фискалния резерв.
Да, не реализираме доходност, която се очаква от държането на фискалния резерв, но не това според мен е целта на наличието на свободен буфер на държавата, който да служи за покриване на плащания, когато това се налага извънредно в по-големи обеми.
Два милиарда, които изтеглихме през 2016 г. – за радост не се наложи да бъдат използвани като буфер, във връзка с преминалия стрес тест и оценката на качеството на активите на финансовата система. Те останаха и с част от тях се погасиха 950 млн. евро през лятото на 2017 г., затова се вижда и тенденцията за намаление на размера на държавния дълг като дял от брутния вътрешен продукт в относително и в номинално изражение. Ако така договорим условията с Българската народна банка, че те започнат да ни изплащат доходност на нас, крайният резултат ще бъде, че всъщност с това ще се намали вноската на Българската народна банка в нашия бюджет, защото резултативно в края на всяка година, в момента в който излезе резултатът на Българската народна банка и е превишение, това превишение се превежда в полза на бюджета, тоест тези два баланса са скачени съдове. В този смисъл самоцелното търсене на доходност от фискалния резерв – воден е много пъти този дебат и за Фонда за гарантирана устойчивост на държавната пенсионна система, не е задължително да бъде водеща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, проф. Гечев, за отношение.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря за Вашият отговор, но той не е изчерпателен, тъй като ние се интересуваме от философията на управлението на държавния дълг. Уважаеми колега, разбира се, че ние не изискваме доходност от тези депозити по фискалния резерв, но Вие сам казахте и ние искаме да влезем в детайли, тъй като дяволът е в детайлите. Излиза така, че бедна България финансира бюджетните дефицити на развитите страни от Европейския съюз, тъй като тези депозити не стоят в мазето на БНБ. Както фискалният резерв, така и валутният резерв на България, да знаете, уважаеми колеги, основно отива в държавни ценни книжа на Германия, Франция, Италия и други страни и народи.
Въпросът е: защо ние поддържаме три пъти по-висок фискален резерв от минималния, да речем, че е с 20%над минималния, защо прехвърляме парите на българските данъкоплатци да финансираме бюджетните дефицити, които отиват, в това число и за публично частно партньорство и инвестиции в тези страни, а ние поемаме само лихвите и загубите? Това е въпросът.
Вторият въпрос, който ще обсъждаме следващия петък, тъй като, уважаема госпожо Председател, ние сме събрали 62 подписа и искаме детайлно разисквания по въпроса за управлението на държавния дълг на България и неговото обвързване с българската икономика, тъй като това, което липсваше във Вашия отговор, господин Министър, е философията по дълга.
От една страна, нещата изглеждат добре. Ние не твърдим, че има апокалипсис с дълга. В България държавният дълг продължава да бъде в едни много разумни граници, даже два пъти под равнището на дълга спрямо брутния вътрешен продукт на другите европейски страни. Но все пак, колега, той е два пъти по-висок отколкото преди две години. Има влошаване на други детайлни показатели на дълга – нетният дълг се влошава, други показатели на дълга. Така че ние искаме да ги видим в детайли и най-вече да видим какво правим с дълга, тъй като други страни и народи използват част от държавния дълг, за да си стимулират икономиките.
Ще трябва да обясним защо другите страни, които имат и по-висок растеж, и по-висока конкурентоспособност, нямат такива задачи да си намаляват дълга в брутния вътрешен продукт под 20% или да поддържат нулев бюджетен дефицит. Даже Румъния, която е предпоследна и ние искаме да я изместим поне от предпоследното място, провежда друга политика.
Затова, госпожо Председател, ето 62 подписа. Ние искаме да направим разисквания не само като опозиция по този въпрос, но се надяваме, че в тази дискусия ще излязат някои положителни идеи, които съвместно да реализираме в следващи периоди. Заповядайте. (Народният представител Румен Гечев предава подписката на председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, проф. Гечев.
Колеги, във връзка с предходното питане, с писмо № 754 00 134 от 8 декември 2017 г., внесено днес в 11,20 ч., е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане и Проект за решение на питане, № 754-05-55 от 22 ноември 2017 г., от народния представител Румен Гечев към министъра на финансите Владислав Горанов относно държавния дълг.
Предложението за разискване по питането и Проекта за решение са подписани от 62 народни представители, тоест изпълнено е изискването за повече от една пета от народните представители да направят предложение за провеждане на разискване по чл. 105, ал. 1 от нашия Правилник.
На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията по питането и гласуване на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.
Преминаваме към следващия въпрос към министър Горанов, който е от народния представител Николай Тишев, относно Доклад от директора на Дирекция „Контрол“ при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) – Бургас, и извършени въз основа на Доклада ревизии на съдии, разглеждали дела по жалби срещу принудителни административни мерки, и техните семейства и адвокати, участвали в производствата.
Заповядайте, господин Тишев
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, Уважаеми господин Министър! Към настоящия въпрос съм представил и доклад, адресиран до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, изготвен от Териториалната дирекция на НАП – Бургас. В него и неговите приложения се съдържа детайлна информация относно проведени производства пред съда, номера на дела и постановени съдебни актове.
В доклада се изразява недоволство и несъгласие със съдебните актове, постановени от съдии при Административен съд – Бургас, по дела с предмет принудителни административни мерки, налагани от Териториална дирекция на НАП – Бургас.
Предлага се „да бъдат селектирани счетоводните фирми, адвокатските дружества, за които има информация, че правно обслужват заинтересованите лица, на които са издадени принудителни административни мерки – запечатване на обекти, а също така и на съдии от Бургаския административен съд и техните семейства“.
Съюзът на съдиите в България с нарочно писмо, което също съм приложил, адресирано както до Вас, така и до изпълнителния директор на НАП, повдига въпроса за съществуването на този документ, автентичността му и последиците от депозирането му.
Считам, че подобен доклад представлява груб опит за вмешателство в работата на независимата съдебна власт.
Натискът върху адвокатурата, ангажирана с реализирането на конституционно гарантираните на гражданите права на защита, също намирам за недопустим.
При срещите с избиратели в Бургаски избирателен район бяхме алармирани, че на адвокатите, явяващи се по дела с предмет принудителни административни мерки, налагани от Териториална дирекция на НАП – Бургас, са постановени заповеди за извършване на ревизии и че такива производства се реализират и понастоящем. Според предоставената ми информация от тези срещи, всеки от адвокатите, спрямо които е извършена ревизия, е участвал в разглеждане на посочените в доклада дела.
Твърди се още за съществуването на списък с имена на адвокати, „селектирани“ единствено по признак участие по дела със същия предмет, които да бъдат ревизирани.
И докато изготвянето на такъв доклад считам за, меко казано, неприемливо, за недопустимо намирам предприемане на мерки в изпълнение на предложеното с него от подчинената Ви агенция.
Във връзка с гореизложеното, въпросите ми към Вас са:
1. Предприети ли са действия по извършване на данъчни ревизии на адвокати, счетоводители, съдии от Административен съд – Бургас, и членове на техните семейства и, ако са предприети, какъв е бил критерия за „селектирането“ им? Участието на тези лица в качеството им на съдия, адвокат, свидетел или вещо лице в административните дела срещу НАП ли е послужило за „селектирането“ им? Отварям една скоба, в края на миналата седмица стана ясно, че има подобно селектиране, тъй като 25 от 39 случая са само на територията на Бургас.
2. Приемате ли за нормално в правова държава, където съществува разделение на властите, изпълнителната власт чрез своите органи, в случая НАП, да оказва административен натиск, тоест да наказва български граждани затова, че са потърсили защита на правата си в съда, както и български съдии затова, че при или по повод изпълнение на професионалните си задължения правораздават по начин, който не се харесва на данъчните служби в България?
3. Какви мерки ще предприемете за преустановяване на превратното упражняване на власт от Вашите служители и какви наказания ще наложите на представителите на Централно управление на НАП, които видно от гореизложеното са одобрили извършването на проверки и ревизии на „селектираните“ лица? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Тишев, преди всичко искам да Ви уверя, че от страна на Националната агенция за приходите не е допуснато в нито един момент нерегламентирано въздействие върху която и да е от независимите власти в България. И Националната агенция за приходите, и Министерството на финансите зачитат фундаменталните ценности на върховенството на закона, независимостта и разделението на властите по принцип, заложени в Конституцията. В този смисъл внушенията за намеса от страна на изпълнителната власт в работата на съдебната са силно преувеличени. Сега ще Ви представя и кратка фактология по повдигнатите въпроси.
Действително има Доклад от директора на Дирекция „Контрол“ в Бургас Пенка Жекова до изпълнителния директор на НАП Галя Димитрова. В него се предлагат:
а) промени в процедурите на НАП по повод запечатването на обекти;
б) промени в Закона за данък върху добавената стойност относно регистрацията на лицата по този закон;
в) извършване на селекция на счетоводни къщи, адвокатски дружества, адвокати и съдии от Бургаския административен съд и членове на тяхното семейство.
Докладът е вътрешно служебен документ, който не ангажира официалната позиция на НАП, а личната на изготвилото го лице. Предложенията за промени в процедурите и Закона са разгледани в Централното управление на НАП като е установена липса на прецизност и задълбочена оценка и направените предложения в значителната си част са оценени като неприложими.
Предложението за селекция от страна на госпожа Жекова не е разгледано, а спрямо нея е наложена дисциплинарна мярка „обръщане на внимание“ с три групи мотиви.
Селекцията като процес се извършва по силата на Закона в териториалните дирекции на НАП и предложение до изпълнителния директор на НАП с подобен смисъл няма правно основание. Тоест Централното управление на НАП няма функционална компетентност да извършва селекцията. Това е работа на Териториалната дирекция в Бургас. В този смисъл подобен доклад е безпредметен.
Извършването на селекция е регламентирано в писмена процедура, която детайлно описва поводите и механизмите за нейното извършване, а и самата селекция не е процедура по Данъчно-осигурителният процесуален кодекс. От нея не следва нищо. Процедурите са проверка и ревизия.
Емоционални оценки на служители на НАП не са основание за извършване на селекция. В случая така ние приемаме действията на госпожа Жекова.
Докладът й не може да се класифицира като административен акт, с който се инициира конкретно контролно действие, поради което и не е породил предприемане на действия, защото те биха противоречали както на вътрешните правила, така и на законодателните изисквания. След акта на доклада в Териториална дирекция на НАП не са възлагани контролни производства на съдии и членове на техните семейства, такива не са планирани и занапред. По отношение само на един съдия тече проверка във връзка с разминаване по декларация от Сметната палата – съдията е от Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Тишев, заповядайте, имате думата за реплика.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, доколкото разбирам от отговора, Централно управление на НАП няма нищо общо. Факт е обаче, че има писмо в резултат на въпрос във връзка със Закона за достъп до информация, в който изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова посочва следното:
„За посочения период“ – а той е около два месеца след получаването на доклада в Централно управление, са били извършени ревизии на съдии, адвокати, счетоводители и членове на техните семейства в цялата страна на 39 физически лица, които отговарят на този критерий. От тези 39 в Бургас са 25. Само в Бургас! Тоест две трети от всичките проверки и ревизии са на територията на Бургас, което явно значи, че докладът, който е изпратен в София, е бил одобрен и такава селекция има. Няма как! В Бургас или в Бургаска област, ако искате, живеят около 6, 7, 8, 9, 10% от населението в цялата страна, а 66% от проверките точно на тези лица – адвокати, счетоводители и членове на техните семейства, са в Бургас. Тоест има предприети действия. И сега да отричаме, че това не е така…
Все пак аз не можах да разбера някакви мерки ще бъдат ли взети в бъдеще да няма такива действия? Защото самият факт, че се пишат доклади явно има одобрение, е доста тревожен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Господин Министър, заповядайте, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Тишев, преди да продължа с изложението под формата на дуплика, бих искал само да направя коментар, че нито едно данъчно задължено лице в България, независимо къде формира доходи, няма проблем с данъчната администрация, ако е изрядно. От там нататък нито едно данъчно задължено лице не може да бъде автоматично предпазено по силата на неговата длъжност от извършване на подобна проверка.
От текста на отговора, който Вие цитирате, за периода от 11 август до 31 октомври в Териториалните дирекции на НАП са възложени 2781 проверки на физически лица, от които 34 е броят на физически лица с професия адвокати, съдии и счетоводители. За посочения период възложените ревизии на физически лица са общо 381, като пет са на физически лица с посочените по-горе професии.
В Териториалната дирекция на НАП, както коректно цитирахте, са възложени 23 проверки и само две ревизии на физически лица с професии адвокати, счетоводители и членове на техните семейства, като отново припомням, няма възложени проверки и ревизии на магистрати.
Посоченият брой проверки и ревизии с професии съдии, адвокати, счетоводители или членове на техните семейства представляват 1,2% от всички възложени от Териториалните дирекции на НАП проверки и ревизии на физически лица за периода, който цитирахте.
Съгласно ежегодно публикувания годишен отчет на НАП в рамките на страната се извършват над 10 хиляди ревизии и между 35-40 хиляди проверки за установяване на различни факти и обстоятелства, които са от значение за спазване на законодателството или установяване на задължения на лица, като около 1000 от тях са за съпоставка на придобито имущество и получени доходи от физически лица.
Относно контролните мерки спрямо счетоводителите. През 2012 НАП извърши анализ на данъчните рискове от укриването на доходи и печалби от счетоводители, като потенциалната щета за бюджета беше оценена на близо 100 милиона годишно. Щетата е значителна, имайки предвид посредническата роля на счетоводителите при гарантирането и спазването на данъчното и счетоводно законодателство от техните клиенти.
В резултат на анализа НАП последователно залага контролни мерки, проверки и ревизии в програмите си за намаляване на нивата на риск в последните години.
За третиране на риска „укриване на приходи“ от счетоводни услуги за периода от 1 януари 2015 г. до настоящия момент са възложени 917 ревизии, от които 824 от тях или близо 90%, са приключили с издаване на ревизионен акт и доначисляване на данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Уважаеми народни представители, заместник-министър председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната господин Каракачанов ще отговори на въпрос от народните представители Николай Цонков, Антон Кутев относно мерките, предприети от Министерството на отбраната за опазването и защитата на имотите частна-държавна собственост, които се владеят без правно основание от трети лица.
Заповядайте, господин Цонков да изложите въпроса.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, дами и господа народни представители! Към момента Министерството на отбраната упражнява правото на собственост на държавата върху 2591 броя имоти в 78 населени места на 22 области. Това е добър потенциал, който трябва да се запази и разширява. Към настоящия момент 193 имота от този жилищен фонд се задържат на отпаднало основание или без основание от трети лица. От тях 105 – 58 заети и 47 свободни имота в населени места с трайни военни формирования, а останалите в места без структури на ведомството.
Съгласно чл. 80а от Закона за държавната собственост имот държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание, или на отпаднало основание от друго физическо и юридическо лице, може да се изземе въз основа на заповед на министъра на отбраната.
През декември 2014 г. е направено изменение на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността. Съгласно този параграф срокът за спиране на давността за придобиване на имоти частна, държавна или общинска собственост, спира да тече на 31 декември 2017 г.
В изпълнение на този Закон Министерският съвет е приел Решение № 1087 от 23 декември 2016 г., с което е приел план за действие с мерки за предотвратяване придобиването по давност на имоти частна, държавна или общинска собственост. Планът задава поредица от мерки, които областните управители, ръководители на ведомства и кметове трябва да предприемат. Преклузивният срок е 30 ноември 2017 г.
В този смисъл, в тази връзка бих искал да Ви питам, предприети ли са действия от Министерство на отбраната и какви са те за уреждане на тези взаимоотношения и, разбира се, задържане на имотите, които са частна държавна собственост в рамките на Министерство на отбраната? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Заповядайте, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа Цонков и Кутев! За изпълнение на Решение на Министерския съвет № 1087 от 23 декември 2016 г., с което е приет план за действие с мерки за предотвратяване придобиването по давност на имоти частна, държавна или общинска собственост в Министерство на отбраната и в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“, която упражнява правото на собственост на държавата върху имотите от жилищния фонд на ведомството е създадена организация и извършена проверка на място на всички имоти частна-държавна собственост.
От извършената проверка на 2591 жилищни имоти, а именно: жилища, ателиета и гаражи в 78 населени места за наличието на имоти, които се владеят без основание от трети лица, или на отпаднало основание беше установено, че 177 жилища и 66 гаража се държат на отпаднало правно основание.
Към настоящия момент спрямо лицата, които ги задържат, са издадени 70 броя заповеди за принудителното им изземване по административен ред на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост. Шестнадесет броя от заповедите са обжалвани пред Върховния административен съд, а останалите се изпълняват съгласно предвидените в тях ред и срокове.
Успоредно с тази дейност са изготвени 63 броя едномесечни писмени предизвестия от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ за прекратяване на наемните правоотношения на лицата ползващи ведомствени жилищни имоти на отпаднало правно основание, като в случаите, че имотите не бъдат освободени от наемателите в посочения срок, ще се предприемат мерки за принудителното им изземване по административен ред. По същество гаражите не изпълняват социална функция. С настаняването в тях не се задоволяват жилищни нужди.
Следва да бъде отбелязано, че към момента като нуждаещи се от гаражи са картотекирани две лица при налични в жилищния фонд 106 броя гаражи и гаражни клетки.
След окончателното приключване на дейностите по т. 2 от Решение на Министерския съвет № 1087 от 23 декември 2016 г. и съгласно т. 3 от същото, ще предложим изменение на нормативните актове с цел изключването им от жилищния фонд на Министерството на отбраната и включването им в регистъра на нежилищни имоти в управление на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело“, и отдаването им под наем.
Процесът по предприемане на действия по възстановяване владеенето върху жилища, ателиета и гаражи, както и по отношение на останалите имоти частна-държавна собственост, които са управление на Министерството на отбраната и които се владеят или държат без основание, или на отпаднало основание от трети лица продължава, и ще приключи в определените в Решението срокове.
Искам да подчертая, че до този срок – 30 ноември той не е преклузивен, тоест дори след изтичането му посочените в плана за действие могат да бъдат предприемани.
Предприемането на действия по чл. 80а, включително недопускане на последващо неоснователно завземане на същите съставянето на актове за частна-държавна собственост са действия по управление на имотите, които се извършват периодично, при възникването на подобни основания за това.
Част от социалната функция на Министерството на отбраната е в максимална степен да обезпечи жилищните нужди на военнослужещите. В тази връзка държа да отбележа, че понастоящем общият брой на картотекираните, тоест в страната чакащи за настаняване лица – военнослужещи, правоимащи, е 4142, от които 1319 са в София-град. Неоправдано, неморално и незаконосъобразно е на фона на тази стряскаща цифра от нуждаещи се, да допуснем тези – те са повече от обектите, които Вие споменахте, те са 243 обекта, да бъдат незаконно обитавани от неправоимащи по Закона лица.
По изключение, запознавайки се със случаите, с досиетата, тъй като съм разпоредил всички фрапиращи случаи да ми бъдат докладвани лично, отчитайки определени чисто човешки проблеми. Примерно, случаят, който беше с една 91-годишна възрастна жена, която нито ще е морално, нито ще е човешки в началото на зимата да я изхвърлиш на улицата, тъй като няма кой да се грижи за нея.
Друг подобен случай е случаят с майката на убития командос, която ползва подобно жилище на отпаднало основание. Има няколко такива случая, за които търсим решение, съвместно и с други институции, тоест, изхождайки от човешката и социалната страна на въпроса. Пак казвам, няма на кой закон да се опреш, когато трябва да изгониш 91-годишна старица на улицата самичка, без възможност да живее някъде другаде. Не е морално тази майка на загиналия в Лясковец командос, чиито син е загинал, изпълнявайки служебния си дълг, въпреки че тя няма никакво правно основание да й поставиш този срок и да я изхвърлиш също на улицата. Там търсим решение на въпросите по друг начин, като там са пуснати писмата, за да се спре действието на евентуален срок за придобиване по давност. Подобни случаи ще бъдат решавани по друг начин в съдействие и със съгласуване с други ведомства.
За всички останали имоти, не случайно дадох цифрата на картотекираните и нуждаещите се наши военнослужещи, които имат правно основание. При всички други случаи, които Вие много правилно упоменавате, не е морално пък от тази страна хора, които нямат основание да продължават да заемат жилищата, а тези наши над 4 хиляди военнослужещи да живеят при други условия, да търсят на свободен наем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Заместник министър-председател.яяяя
Господин Цонков, имате думата за реплика.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, дами и господа народни представители! Удовлетворен съм от отговора и се радвам, че са предприети необходимите действия за решаване на този наистина много сериозен въпрос. Не случайно, предполагам, че сте забелязали, в медийното пространство беше дискутиран в последните седмици.
От друга страна, жилищният фонд на Министерството на отбраната е важен, защото това е един основен инструмент, за – да кажем провеждане на социална политика, на Министерството и решаване на социално-битови въпроси за военнослужещите и всички, които работят в системата.
Иска ми се да Ви обърна внимание на гаражите, които споменахте. Вярно е, че те не са жилищни сгради, не са с жилищни цели и предназначение, но те могат да бъдат използвани за приход на Министерството на отбраната, защото, както виждаме и в бюджета за следващата година само 27 милиона са заложени собствени приходи. Очевидно има резерви, за да се повишат тези приходи и да се използват целесъобразно и законосъобразно за най малкото повишаване на възнагражденията на военнослужещите или за други социално-битови въпроси.
Не на последно място, говорейки за жилищния фонд, е важно да помислим и в посока на разширяването му, след като има и такъв остър недостиг на жилища, говоря специално за София.
Само ще Ви обърна внимание за гаражи, които трябва да се уредят законово. Оказа се, че нямат акт за собственост, те се намират на ул. „Оборище“. Допълнително ще Ви дам информация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Господин Заместник министър-председател, имате думата за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Прав сте, господин Цонков, гаражите по никакъв начин не можем да наречем, че с даването на гаражи задоволяваме някакви жилищни нужди. Точно това е логиката. Агенцията „Военни клубове и военно почивно дело“ тези гаражни клетки да ги даде под наем, за да може да калкулират някакви средства. Сто и няколко гаража са в цялата страна. Няма да са кой знае какви пари, но е грехота, ако могат тези пари да бъдат събрани и вкарани, това да не бъде направено. Точно това е политиката на ръководството на Агенцията и на Министерството.
По отношение на въпроса, който Вие развихте, абсолютно вярно е. Мога да Ви спомена фрапантни случаи. За съжаление, години наред не са вземани мерки, тъй като става въпрос за една неприятна дейност – да извадиш някого от жилище. Много министри са преценявали, че тъй като има мораториум, има още време, това да му мисли някой друг. Само че, за съжаление, във времето този друг се оказах аз. я
Мога да дам случаи, тъй като в последно време се развихрят кампании, ей така, чисто популистки, но, първо, има Закон. Ние този Закон трябва да го спазваме. Право на обитаване на жилищния фонд на Министерство на отбраната имат хора, правоимащи, според Закона. Има фрапиращи случаи. От 30 години – с изтекло основание, се ползват жилища. Не само това. Хората, които са ползвали жилища, починали отдавна – преди 15-20 години, там живеят техните внуци и не плащат нищо. Има други случаи, при които от години наред не се плаща нито вода, нито парно и всичко това лежи върху нас. Тъй като обществото е чувствително към темата как държавата вади някой от някъде, задаваме въпроса. А има и други случаи – човек, който е закупил жилище от Министерство на отбраната, след това го прехвърля на деца или на роднини и взема жилище, което сега продължава да ползва неправомерно. Пак казвам, с изключение на тези четири-пет чисто хуманитарни, човешки и социални случки, всички останали жилища ще бъдат опразнени и ще бъдат предоставени обратно във Фонда за ползване от правоимащите служители и военнослужещи на Министерство на отбраната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Заместник министър-председател.
За процедура – заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател! Взимам процедура по начина на водене, за да обърна внимание как се отговаря на писмени въпроси от страна на министрите.
Става въпрос за отговор от министъра на образованието – нарочно сега взимам думата, за да обърна внимание на Вас, господин Велчев, на отговор с № 01-01-184, от 7 декември 2017 г.
Този отговор е на базата на въпрос, който задавам, относно колко граждански договора е сключило Министерството през 2017 г., на каква стойност са те, за какви услуги и кои са изпълнителите на тези граждански договори?
В отговора, който съм получил, имам съответно дейността, имам срока, имам и сумата, но са скрити лицата, не са упоменати лицата, с които са сключени договорите. Нарочно обръщам внимание на този проблем, тъй като въпросът е зададен неслучайно, а е зададен, понеже има опасения за конфликт на интереси и отказът да се покажат тези лица, да се назоват, затвърждава това мое впечатление и опасение, че наистина има конфликт на интереси, който от страна на Министерството, се опитват да прикрият.
Не знам дали вината е в самата администрация, или Вие сте уведомен за скриването на тези информация. Надявам се да е първото, защото не искам да вярвам, че министър на Република България крие информация от народни представители.
Затова обръщам внимание от трибуната, господин Председател, да проследите внимателно и в най-кратки срокове от Министерството да допълнят отговорите на липсващите части от отговора на въпроса, който съм задал, а именно да се назоват поименно и хората, с които са сключени тези договори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Въпрос към министъра на образованието и науката от народните представители Веска Ненчева, Донка Симеонова, Таско Ерменков и Кольо Милев относно процедурата за условията и реда за оценяване и одобряване на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти.
Моля, заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Господин Министър, за всички е ясно, че от няколко месеца народните представители от Парламентарната група на „БСП за България“ инициирахме срещи по райони и области, свързани с образованието под надслов: „За делниците на българското образование“. В тези срещи, които са посещавани с голям интерес, имаме разговори както с директори, така с учители, родители. Там поставят много сериозни въпроси, върху един от който ще акцентираме и днес. Той е свързан с учебниците и учебните помагала.
В системата на предучилищно и училищно образование за подпомагане процеса на обучение се ползват познавателни книжки, учебници и учебни помагала. Изискванията към тях са свързани преди всичко с тяхната познавателна функция, с възможностите да подпомогнат децата и учениците да разбират и анализират поставените проблеми, да покажат практическо приложение на познанията, както и да ги мотивират за разширяване и обогатяване на знанията. Те също така трябва да са съобразени с възрастовите характеристики на децата и учениците. Много важни елементи за тях са съдържанието, езикът, структурата, достъпността и привлекателността на поднесената информация.
Нормативната уредба залага доста дълга и не лека процедура, която е свързана с допускане до оценяване, оценяване в съответствие на проектите с изисквания на държавните образователни стандарти за познавателните книжки, учебници и учебни помагала. Извършва се от оценители, определени със заповед на министъра на образованието и науката и съгласувани с БАН. Оценка за приложимост на проектите за учебници и учебни помагала в училище се осъществяват във всяко училище от учителите, които преподават учебния предмет в съответния етап, от степента на образование и всички учители са запознати с тежестта на тези процедура – одобряване на проекти.
Въпросът ни е следният: как в МОН оценявате процедурата за условията и реда за оценяване и одобряване на познавателните книжки, учебници и учебни комплекти; ще има ли промяна в наредбата и каква? Гарантирате ли тази промяна да бъде в полза на българското образование, защото стана практика всяка наредба, коментирана от нас, от народните представители на „БСП за България“, да подлежи на промяна и, за съжаление, невинаги към по-добро? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ненчева.
Господин Министър, заповядайте. Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ненчева, проведените процедури за оценяване и одобряване на учебници и учебни комплекти за първи, втори, пети, шести и осми клас и по чужди езици, по нива от общата европейска езикова рамка, даде възможност да се направи анализ на прилагането на Наредба № 6. Периодично постъпваха и предложения от вносителите на проекти на учебници и учебни комплекти.
В началото на 2017 г. – само в продължение на два месеца, са направени две изменения на Наредбата, съответно от 25 април 2017 г. и 30 юни 2017 г. Това доведе до извода, че е необходимо да бъде изготвен нов Проект на Наредба № 6. Проектът на Наредбата беше публикуван един месец на сайта на Министерството на образованието и науката за обществено обсъждане. В него се въвежда специална глава, в която се посочват условията и редът за оценяване и одобряване на учебните помагала за подпомагане на обучението в чужбина. Тъй като в Глава седма от Закона за предучилищното и училищното образование не е предвидено оценяване и одобряване на проектите на учебни помагала, освен когато са в единна система с проектите на учебниците и в изпълнението на чл. 297, ал. 3 от Закона, възниква необходимостта да се разшири обхватът на държавния образователен стандарт.
Промени бяха направени и в контекста на задачата за олекотяване на раниците на учениците. Въведоха се текстове, които дават възможност на издателите да използват пълноцветен, двуцветен или едноцветен печат върху обемна хартия при съответни технически характеристики, гарантиращи качество. Разглеждаме и възможността учебниците с голям обем страници да бъдат разделени на две части.
Процедурата по оценяване и одобряване на проектите на учебници и на учебни комплекти за учениците от осми до дванадесети клас, вносителите могат да внасят проекта на печатно издание само в един от вариантите – пълноцветен, двуцветен или едноцветен печат. Очакваните резултати от приемането на нова наредба ще бъдат свързани с повишаване на качество, прецизност и висока степен на обективност при оценяването на проектите на познавателни книжки, учебници, учебни помагала и учебни комплекти.
Това, което Вие изложихте, е точно по отношение на процедурата. Факт е, че тя разчита преди всичко на оценителите, които носят експертна отговорност. Поради тази причина беше направена и промяна в Наредбата – да могат техните имена да бъдат публични, тъй като те носят експертна отговорност със своите имена.
На второ място, самата процедура разчита на учителите. Всъщност и преди разчиташе на учителите по съответния предмет, по съответната дисциплина в училище, но липсваше така регламентирания втори етап – оценка на пригодността от страна на всички учители, които преподават по съответната дисциплина, или в начален етап. Трудно можем да оценим ефективността на тази процедура. Факт е, че тя разчита на максимален брой участници в образователната система. Това в общия случай дава повече гаранции за обективност на оценяването. Предизвикателство е, разбира се, да подобрим отговорността при оценяването както на учителите, така най-вече на оценителите и затова бяха направени тези промени.
Още няколко промени бяха направени в посока облекчаване на изискванията, с оглед и на това учебниците да има възможност да се изготвят, оценят и предоставят по-бързо в училища, предвид и срокът, който имахме, процедурата, която трябваше да приключи и учебниците да бъдат предоставени към 15 септември на започналата вече учебна година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата, госпожо Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора.
Ние сме поели отговорността да поставим въпроса и същевременно да Ви представим обсъдените предложения, с цел ползотворен диалог, за да имаме и положителни резултати. Тъй като времето е кратко, направо насочвам Вашето внимание към констатациите и предложенията, които бяха обсъдени на нашите срещи.
Тъй като съдържанието на учебниците трябва да отговаря напълно на учебната програма, затова е немислимо да говорим за качество на учебниците, без да имаме качество на учебните програми, които да бъдат прецизирани и съобразени с възрастовите особености на учениците. Родителите поставят с особена чувствителност въпроса за стила на учебниците, за тежки и обемни текстове, които са неразбираеми не само за учениците, но дори и за родителите.
Също така етап от оценка за приложимост тази година в училищата съвпадна с ваканциите и отпуските на учителите. Освен това срокът беше изключително кратък – само седем дни, в които някои учители трябваше да преглеждат на ден по четири-пет учебника и за тези кратки срокове, въпреки желанието на колегите, едва ли е възможно оценката да бъде задълбочена.
Освен това в прессъобщение на Министерството се каза, че са представени 258 проекта, които да бъдат оценявани за приложимост. Само два от тях са получили оценка „неприложим“, а останалите са приложими. От тук поставяме въпроса: колко е обективна и ефективна тази процедура? Част от колегите учители предлагат това всъщност да бъде процедурата по избор на учебник, по който учителите ще преподават. Беше направено интересно предложение – да се намери възможност учебниците да се тестват сред учениците, за които са предназначени. Освен това, изминавайки една учебна година, през която са ползвани дадените учебници, нека да бъде направен анализ и оценка за това как са били приложими те и, естествено, да има възможност за последващи корекции. Искам да припомня и предложението на БСП за един учебник с основните факти и правила, а многообразието от потребности да бъде задоволявано с учебните помагала.
Благодаря за това, което казахте за раниците, защото едни от нашите предложения са намаляване тежестта и размера на учебниците, с цел именно намаляване тежестта на ученическите раници и насочвам вниманието и към готовността на нашата система за електронно образование.
Накрая искам да завърша отново с благодарност към учителите, които със своя труд компенсират и проблемите в учебниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Симеонова.
Господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Госпожо Симеонова, ние също сме в постоянен контакт с директори, с учители, представители на образователната общност и тези проблеми стоят и на нашето внимание.
Процедурата е обективна. Вие казахте колко е обективна и колко е ефективна, въпросът е колко е селективна, до каква степен можем да селектираме едни учебници от други. Всъщност това става с избора от страна на учителите. Факт е, че едни издателства имат много по-голям процент на покритие, на обхват на учениците и паралелките, отколкото други.
Както Ви казах процедурата разчита на множество участници в системата. Това я прави във всички случаи по-обективна, може би до някаква степен по-малко селективна.
Не съм убеден обаче, че ако имаме един учебник, оценяван преди всичко от служители в Министерството на образованието, това ще бъде по-обективна процедура. Тази процедура, разбира се, разчита и на положителните ефекти на конкуренцията в дългосрочен план. Факт е, че при многообразие на учебници имаме малко по-голям риск в отделен учебник да имаме откровени грешки или някои дискусионни текстове, но факт е също така, че в дългосрочен план такава конкуренция води до подобряване на качеството. Разбира се, ако процедурата не съдържа някои други дефекти.
Така например и след разговор с издателствата, изпратих писмо на всички директори, училища по никакъв начин да не приемат спонсорства от издателства – каквито и да е подаръци, участия в семинари и така нататък. Нещо, което констатирахме, че по някакъв начин изкривява процедурата на училищно ниво и пречи на обективността.
Също така предизвикателство, разбира се, и то постоянно е по отношение на учебните програми и качеството на учебниците. Това е доста широка тема, не знам дали ще успея да развия всички тези, които има по темата. Благодаря Ви за предложенията.
Всъщност точно по една от тези теми, която и Вие поставихте – за Наредбата за управление на качеството в образователните институции, ние сме стартирали промяна. Дотогава решихме, че следва да не чакаме отмяната на Наредбата да стане с новата наредба, а направо отменихме действащата Наредба, за да спестим десетки бих казал, стотици човекочасове работа в системата, които нямаме увереност, че след това ще има приемственост с новия нормативен акт.
Нямаме увереност и че Наредбата в този вариант ще доведе до желаните резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Вълчев е от народния представител Теодора Халачева относно постигнатите резултати на мобилните екипи за привличане на отпадналите от училище деца.
Моля, заповядайте да изложите въпроса.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Въпросът ми е свързан с постигнатите резултати на мобилните екипи за привличане на отпадналите от училище деца.
От 1 септември 2017 г. в страната започна кампания по привличане на отпадналите от българските училища деца. В нея трябваше да вземат участие 1100 екипа с представители на различни обществени институции – общини, районни управления на образованието, дирекция „Социално подпомагане“, МВР, неправителствени организации и други. За съжаление, още с началото на кампанията се появиха информации за нейното недобро планиране и провеждане. Критичен акцент в тях беше кампанията. Основно участват учители, а те не получават достатъчно подкрепа от представителите на останалите обществени институции.
Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ излезе със специално писмо по проблема.
Господин Министър, моят въпрос към Вас е: как оценявате ефективността на сътрудничеството на Министерството на образованието и науката с останалите обществени институции, участващи в проведената кампания за привличане на отпадналите от училище деца? Има ли анализ на постигнатите до момента резултати и какъв е той? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Халачева.
Господин Министър – имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Халачева! Преди да Ви отговоря на конкретния въпрос по отношение на нашата оценка ще Ви представя резултатите от работата на механизма за съвместна работа на институциите по отношение на обхващането на децата в задължителна предучилищна и училищна възраст.
Механизмът е един постоянен процес и резултатите от прилагането следва да се повишават непрекъснато. Към 15 ноември 2017 г. са регистрирани като обходени над 162 хил. адреса. Точният брой на децата – учениците, върнати следствие на дейностите по механизма „съвместна работа на институциите“, е 17 хил. 297 ученика от набор 2001 до набор 2012 г. включително.
Области с най-много отпаднали деца и ученици и с постигнати почти 100% обхват са Габрово, Смолян и Враца. Най-много отпаднали, съответно върнати в системата деца и ученици, са в Пловдив, Сливен, Стара Загора и София.
Сведения, че децата се намират в чужбина са събрани за 52% от обходените адреси. Няма информация за местонахождението на 14% от търсените деца и ученици, като същите са подадени на Министерството на вътрешните работи за издирване на територията на страната.
На база данните за действителните ученици в България и данните подадени от ГРАО, се изработва процедура за допълнително филтриране, за да се установи присъствието на децата и родителите им в страната.
В хода на дейностите на екипа за обхват в няколко области в страната – в Сливен, Хасково, Стара Загора, Видин, Бургас, Ямбол и Шумен, като причина за отпадане се откроиха така наречените „ранни бракове“.
Проведохме срещи с главния прокурор, като предстоят още разговори с прокуратурата за изграждане на механизъм, чрез който да се противопоставим на това явление.
Посещението по адреси продължава, като екипите имат задача да проследят върнатите обратно деца и ученици и да извършат дейностите по превенция за повторното им отпадане.
За оптимизирането на процесите и успешното изпълнение на механизма предстоят:
1. Изработване на указания за съвместна работа между учителите и директори, и социалните работници във връзка с Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане и Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца.
Инициирали сме среща за разработване процедура, по която да обменяме оперативно чрез ИТ дирекцията на Министерството на вътрешните работи информация за статус по регистрация на установени престъпления.
Сформирана е работна група за разработване процедура за предотвратяване риска от отпадане на децата и учениците от образователната система.
Предстоят разговори с „Главна инспекция по труда“ за обсъждане на съвместни мерки за бъдещите действия срещу незаконната трудова заетост и непълнолетните и малолетни лица.
Изпратено е писмо до Министерството на здравеопазването с молба за по-засилен контрол и налагане на санкции на родителите, на чиито деца не са направени задължителни имунизации.
Предвижда се механизмът да стане постоянно действащ, както и следващата година да се финансира пилотна национална програма.
Сред дейностите, по които ще се работи догодина, са допълнителни часове по български език, изучаване на български език, като чужд, дейности по интереси, работа с родители.
В рамките на нашето председателство ще предложим да стартира европейска пилотна инициатива за проследяване на обучението на децата, които мигрират с родителите си в други европейски страни.
Към подобна инициатива вече са проявили интерес страни като Испания, Португалия и Унгария.
Накратко това, което можем да дадем като обща оценка, е, че съвместната работа на институциите има много силен ефект, много силна добавена стойност.
Много често в изпълнението на важни за обществото и държавата задачи не се справяме, защото липсва необходимата междуинституционална координация и усилия. Това, което е записано в правителствената програма, е, че ние няма как да не можем с всички институции, политики, инструменти на политиката да се справим с това предизвикателство пред социално икономическото ни развитие.
Самото начинание е достатъчно мащабно – с 110 екипа и близо 11 хил. души, ангажирани в тях. Разбира се, че в отделни райони, в отделни случаи координацията между институциите е трудна. Това го чуваме, бих казал, в ежедневните ни разговори с представители на институциите. Изключително силна ангажираност сме имали на много места, на повечето места от страна на останалите институции – нещо, за което ние им благодарим най-вече Агенцията за социално подпомагане и органите на Министерството на вътрешните работи.
Факт е, че на много места е липсвала координация. Трудна стиковка между екипите – едните са свободни в един часови пояс, другите са свободни в друг часови пояс. Както има откровена неангажираност, като това да кажат: имаме други, по-важни задължения.
На всеки един случай, когато ние сме получавали сигнал за такава неангажираност, сме реагирали и то към ниво министър, тоест сме молили съответния министър – било на вътрешните работи, било на труда и социалната политика и той е предприемал действия за това да напомни, да направи така че съответните регионални, общински структури да са по-ангажирани с този механизъм.
Предизвикателство пред нас, разбира се, да го направим траен, тези усилия да продължат със същия, дори с по-висок интензитет и разбира се, да задържим всички тези деца, които са обхванати в образователната система, ефективно да ги включим в образователната система и досега имахме задължения за обхвата на тези деца.
Тези задължения бяха по Закон на общините. Правиха го предимно учителите, но факт е, че не успяваха или успяваха в много по-голяма степен. В този смисъл механизмът и съвместните усилия на институциите имат своята добавена стойност.
Може да се промени, може да се подобри организацията – нещо, което ние трябва да заложим в постановлението, което ще готвим, с което ще направим механизма устойчив, като по-добре се стиковат графиците на отделните институции, държи се отговорност за присъствието на всеки един служител във всеки един екип.
От тук нататък работата ще бъде много по-фокусирана, върху много по-малко ученици, след като най-малкото знаем, че над 50% са в чужбина и това ще позволи ние да оптимизираме и усилията на всички ангажирани институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Халачева – реплика.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В сигналите, които получих за нередности при извършените проверки от екипите, главно беше посочено това, че в тях участват единствено учители, защото представители на другите институции присъстват, цитирам: „само на хартия“. Това смятам, че лесно може да се провери.
Друго, което притеснява учителите, участващи в екипите, са условията, при които те провеждат проверките.
В Пловдив имахме случай на учител, който се разболя от хепатит Б и няма отговорни за това при извършената проверка, а нямаше и резултат след нея, защото детето вече е било в чужбина от преди две години.
Затова Ви питам: колко от тези 17 хил. деца, които цитирахте тук, сме сигурни, че ходят на училище, след като са били върнати там, а също и как ще бъде платен този труд на учителите, които са го положили, защото, в крайна сметка по-важно е за тях как те се готвят за учебните си часове, а не колко семейства ще обходят, като оказва се, 50% от проверките са на деца, които отдавна ги няма в Република България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Халачева.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Започвам отзад-напред – как ще бъде платен този труд.
Регламентирахме възможността за допълнително възнаграждение целево за участието в тази дейност. Предвиждаме в бъдещото постановление да обвържем териториите на обхват на екипите с прилежащите райони на училищата, така че педагогическите специалисти, които участват в екипите от съответното училище да имат и прекия стимул да обхващат, задържат тези ученици и разходите за тяхното допълнително възнаграждение да става чрез бюджетите на образователните институции.
Колко ходят на училище от тези 17 хил. деца? Аз това Ви го казах, най-голямото предизвикателство е да ги задържим. Нямаме в момента данни колко от тях са се отписали. Сигурно ще имаме през януари месец.
В информационната система институциите могат да взаимодействат и чрез предписанието на комплексни мерки, но факт е, че основната част от ангажимента за включването на тези деца ефективно в образователната система е на образователните институции.
Вие много правилно казахте, че това е основната работа на учителите, но, от друга страна, предвид предизвикателството, което имаме да обхванем тези деца, всички сме задължени малко или много да се занимаваме с изпълнението на задачи, да полагаме усилия в изпълнението на задачи, които понякога не са пряко свързани с основните ни задължения, но в случая не би трябвало да имаме колебания да не насочим ресурсите на образователните институции към това, предвид важността на ефектите от тази задача.
Аз съм призовавал всеки път и с общините, когато сме говорили, и с учителите – давайте конкретни сигнали за конкретни райони, за да можем да реагираме и да ги проверим. Пловдив ни е един от най-трудните региони, защото имаме най-голяма концентрация на деца, които не са обхванати, и деца от уязвими групи по принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър!
Следващият въпрос към министър Вълчев е от народния представител Ирена Анастасова и е относно функциите и структурата на регионалните управления на образованието на Министерство на образованието и науката.
Заповядайте да изложите въпроса!
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вълчев, колеги! Както знаем, регионалните управления на образованието към Министерството на образованието и науката са териториални администрации към министъра на образованието за управление и контрол на предучилищното и училищно образование. Дейността на регионалните управления се осъществява на базата на Правилник, който определя структурата и организацията им на работа. Естествено е всички териториални администрации да имат еднаква структура, задължения и еднакви правомощия.
В същото време, за да изпълняват задачите по управление и контрол на предучилищното и училищно образование на различни по обхват територии и брой образователни институции, към техния персонален състав трябва да се подхожда диференцирано и Министерството на образованието и науката е направило диференциация между различните регионални управления чрез разлика в щатните бройки.
За регионалните управления на образованието, които работят на територията на по-малки по територии области, щатът е 17 – 18, на по-големите е 23 – 24. За София-град – 42, ако си спомням правилно.
Като се има предвид, че областите се различават по брой общини, по брой учебни институции в общините и селищата, но най-вече по територия, тази диференциация според мен е напълно недостатъчна. Разбира се, не само според мен. Този въпрос го поставям във връзка с разговорите, които проведохме в много от областите в страната при нашите срещи и посещения с експерти от регионалните инспекторати.
Например, за да се илюстрира ситуацията: в РУО – Бургас и РУО – Варна, ако сравним, те осъществяват дейността си по управление и контрол на съответно територия, два пъти по-голяма в едната област, отколкото в другата, организирани в 13 и съответно в 12 общини с общ брой училища 142 и 132, детски градини – 115 и 96.
Двете управления имат щатен състав съответно 24 и 23. Примерно РУО – София-град, на чиято територия са 12 % от образователните институции в страната, 176 са общински, 39 са държавни и 72 – частни училища, и съответно детските градини са 198 – общински, 3 – държавни, и 70 – частни, тоест 19 % от децата в България при щатен състав – 42 човека.
Друг сериозен проблем пред дейността на регионалните управления е ниското трудово възнаграждение. Казвам „ниско“, особено вече към момента, тъй като то е по-ниско в сравнение със заплащането на педагогическите кадри в училищата и значително по-ниско, отколкото заплатите на директорите.
Предвид изключителното значение за системата на образованието в страната на функциите и дейността на регионалните управления, Ви моля да отговорите: Какъв е анализът на Министерството на образованието и науката по отношение работата на регионалните управления, ефективността и качеството на дейността им? Какви са критериите, на които се подчинява определянето на техния щатен състав? Счита ли министерството, че е необходимо преразглеждане на щатния състав с оглед повишаване ефективността и качеството на работа на регионалните управления на МОН? Какви са намеренията на МОН да увеличи трудовите възнаграждения на експертите и останалите служители в регионалните управления? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожа Анастасов! Регионалните управления на образованието осъществяват дейността си по утвърден от министъра на образованието и науката Годишен план. Извън него и експертите от управленията извършват и проверки по постъпили сигнали и жалби.
Направеният преглед и анализ на годишните отчети показват, че заложените в Годишния план дейности са изпълнени, което е показател за ефективното им планиране и изпълнение. Реализирането на политиките и програмите на министерството става с ефективно взаимодействие с регионалните управления. Пример за това са резултатите по отношение механизма, който преди малко изложихме.
Общата численост на персонала в регионалните управления на образованието към настоящия момент е 612 щатни бройки, от които 524 са по служебно правоотношение, а 88 са по трудово правоотношение. Аз лично считам, че това е минимумът, под който числеността не следва повече да бъде редуцирана. Това не е правено през последните години, но е факт, че в едни предходни години имаше цялостна обща оптимизация на числеността в публичния сектор, която засегна и регионалните управления.
Разпределението на щатната им численост е нормативно регламентирано, както и Вие споменахте в Правилника за устройство и дейността на регионалните управления по образованието. Предвид демографския процес и демографските проблеми, продължаващият миграционен процес предстои функционален анализ на образователните институции по видове и брой в съответните области, както и по изпълнение на дейности и политики. Ще се формулират критерии, всеки от които е с определена тежест. На базата на тези критерии ще се определи щатната численост на всяко регионално управление по образованието.
Това, което мога да Ви кажа, е, че ако погледнете сегашната функция, ние можем да намерим функционална зависимост между числеността на персонала в отделните регионални управления и броя на образователните институции, както и броя на учениците, които са в съответната област. Мисля, че водещото е броят на образователните институции, тъй като голяма част от контролната дейност е пропорционална точно на броя на образователните институции. Тук по-скоро можем да говорим за една функция на зависимост, която има постоянна компонента и променлива компонента. Сега въпросът е какво следва да бъде съотношението между постоянната и променливата компонента, колко може да бъде минималната постоянна компонента или колко е минималният брой в най-малкото регионално управление, предвид че трябва в отделните дисциплини или поне по основните, поне по един, експерт, както и в отделни области. Примерно, експерт по професионално образование трябва да има. Това ограничава възможността да бъде намалена под 18 броя числеността в най-малкото регионално управление. От там нататък вече по-високият брой от 18 зависи, както Ви казах, от броя на образователните институции. Така че този въпрос е отворен най-малкото, защото както споменах, има динамика основно в броя на децата и учениците.
Поставяни са редовно въпроси от страна на по-големите регионални управления по образование за недостиг на численост. От друга страна, имаме ограничен периметър на маневреност за това да преструктурираме и да намалим числеността на останалите образователни институции. А както знаете, заради ограничението в Закона за администрацията, така нареченият „Административен борд“, имаме ограничена възможност и да увеличим общата численост на регионалните управления.
Що се отнася до заплащането – да, то безспорно трябва да бъде увеличено, а аз мисля, че на един парламентарен въпрос засегнах тази тема, че имаме повишена склонност за напускане и започване на работа на служители от регионалните управления в училищата – нещо, на което ние се постарахме да реагираме със Закона за държавния бюджет. Това, което мога да Ви уверя, че почти цялото увеличение на регулираните средства за персонал в бюджета на Министерството на образованието и науката за 2018 г., ще бъде насочено именно към регионалните управления по образованието, като ще отчетем и това, че в най-големите градове има малко по-висока натовареност. И средните възнаграждения са малко по-високи, така че ще се постараем в известна степен да диференцираме това увеличение на възнагражденията. Надявам се, че ще бъде някъде между 9 – 10 % това средно увеличение на възнагражденията на служителите в регионалните управления по образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Господин Министър, аз съм удовлетворена в значителна част, не напълно, от отговора Ви. Мисля, че наистина трябва да се предприемат мерки и съм убедена, че Министерството на образованието и науката осъзнава това. Защото иначе Министерството на образованието е поставено пред риска да се оголи откъм кадри точно в териториалните структури, които провеждат политиката на Министерството на образованието и науката по места и по области.
Трябва да Ви кажа, че от опита ми като директор аз познавам добре дейността на регионалното управление в София-град, въпреки че идентични проблеми – разбира се, и други проблеми, поставиха колеги от страната. Не се явявам адвокат на регионалните управления в никакъв случай, още повече доскоро съм била от другата страна, като човек, който много често е бил проверяван от тях, но аз не мога да си кривя душата – експертите са толкова натоварени, че аз трябва да Ви кажа как смогват само на жалбите да отговарят? Те отговарят на стотици жалби, а отговор на всяка жалба означава проверка.
От тук насетне те организират олимпиади и състезания, организират приема в училищата. Имат хиляди други задължения и някъде там остава задължението им да оказвам методическа помощ на колегията. А това, повярвайте ми, след 2 – 3 години ще е много важна тяхна задача, защото искаме или не искаме, с качествен или с качествен състав, но педагогическият състав в страната ще започне в ускорени темпове да се подновява. Дай Боже, да има с какво! Така че моята молба е наистина Министерството на образованието и науката да отдели сериозно внимание за решаване на тези въпроси, включително и със заплащането на експертите. Защото все повече експерти напускат и началниците на регионални инспекторати имат проблем да назначават качествени кадри – качествени от професионална гледна точка. А когато един експерт дойде в едно училище за проверка, той трябва да знае повече от директора, а често вече не е така. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Анастасова.
Господин Министър, благодаря Ви.
С това въпросите към министъра на образованието и науката са изчерпани.
Министърът на културата господин Боил Банов ще отговори на два въпроса. Първият от тях е от народния представител Станислав Станилов относно неизяснения статут на археологически обекти с национално значение в община Малко Търново.
Заповядайте, проф. Станилов, да изложите въпроса.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Благодаря, господин Председателю.
Както Вие казахте, моят въпрос е свързан с културното наследство в една община, която е така да се кажа на едно затънтено парче от България. Там възможностите за културен туризъм не са много големи, сега местните хора го развиват. Затова статутът на тези паметници е много важен, тъй като и двата се посещават много активно, особено първият от тях, за който сега ще спомена – гробницата в местността „Мишкова нива“, която е недвижима културна ценност от античността с национално значение. Тя е част от голям култов комплекс, който се състои от крепост, рудници, могилен некропол, укрепена римска вила и така наречената „Голяма могила“.
При предприетите действия за социализация на обекта е установено, че за него документи за собственост, което затруднява опазването, реставрацията и експонирането на обекта, няма. Община Малко Търново е изготвила всички документи, които са необходими за изготвяне на акт за държавна собственост. Документите са предоставени на Министерство на културата с писмо, № 08-00-1121 от 07.06.2017 г.
Следващата стъпка по процедура е министърът на културата да назначи междуведомствена комисия от експерти за изготвяне на статута на археологическия обект. Тя трябва да изготви протокол, на основа на който същият министър издава заповед и иска от областния управител на Бургас да изготви акт за държавна собственост.
Вторият такъв обект е „Могилен некропол“ в местността „Пропада“, археологическа групова недвижима културна ценност с национално значение – 48 надгробни могили и 6 каменни гробници.
За да бъдат предприети действия по реставрация и консервация на обекта, е необходимо поземленият имот да бъде деактуван от Министерството на земеделието и храните, и да бъде актуван на Министерство на културата, на община Малко Търново, която е внесла необходимите документи в Министерство на културата с писмо, № 08-00-567 от 23.06.2017 г.
Следващата стъпка по процедура е министърът на културата да се обърне към Министерството на земеделието, храните и горите за деактуване па имота, след което да поиска от областния управител на Бургас да изготви акт за държавна собственост.
Както се вижда, господин Министър, това е една административна процедура, която досега не се е състояла. Затова аз моля да ми отговорите: Какви мерки ще предприемете за установяване в кратки срокове на статута на двата обекта и последващо искане от областния управител на Бургас да изготви акт за държавна собственост? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Станилов! С писмо от 7 юни 2017 г. на кмета на община Малко Търново в Министерството на културата постъпи искане на общината за предоставяне за безвъзмездно управление на обект „Гробница“ в местността „Мишкова нива“ край град Малко Търново. Документите, приложени към писмото – скица от Агенция по геодезия, картография и кадастър, ведно с координати и извадка от лесоустройствени планове, геодезично заснемане и така нататък – са различни от документите, необходими за съставяне на акт за държавна собственост.
Представените документи са необходими за осигуряване дейността на междуведомствената комисия в съответствие с дадените от Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство през 2015 г. указания. Към приложения от общината Малко Търново материал е представен и протокол от месец октомври 1992 г. на комисия, която е определила режимите за опазване на недвижими културни ценности на територията на община Малко Търново, включително и за посочения обект. Документите са изпратени в Националния институт с цел провеждане на нова комисия, която да изготви предложения за актуализиране на режимите за опазване. Планира се междуведомствената комисия да се проведе в самото начало на следващата година. Въз основа на протокола на Комисията директорът на Националния институт за недвижимо културно наследство следва да внесе предложение за разглеждане от специализиран експертен съвет за опазване на недвижими културни ценности и да бъде издадена заповед на министъра на културата за предоставяне на статут и определяне на режими за опазване на обекта. Процедурата по безвъзмездно прехвърляне за управление на посочения обект на община Малко Търново по реда на Закона за държавната собственост ще продължи след обнародване на заповедта на министъра на културата в „Държавен вестник“.
По втората част от въпроса. Със заповед от 16 декември 2016 г. на министъра на културата на обект „Могилен некропол“ в местността Пропада, община Малко Търново, е предоставен статут на археологическа групова недвижима културна ценност – категория „Национално значение“. С писмо от 21 декември 2016 г. на Министерството на културата заверено копие от заповедта е изпратено за сведение и изпълнение в община Малко Търново. Със заповедта са определени режими, териториални обхвати и предписания за опазване на обекта. Териториалният обхват на недвижимата културна ценност обхваща части от имоти – публична държавна собственост, полски път и публична общинска собственост. В обхвата на недвижимата културна ценност се включват и двете надгробни могили – зазидани гробове, попадащи извън полигона.
След извършена проверка в кадастралната административно-информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър се установи, че поземленият имот в местността Сираково, в който основно попада „Могилен некропол“ в местността Пропада е публична държавна собственост, вид територия горска, с начин на трайно ползване, друг вид дървопроизводителна гора.
Относно искането на община Малко Търново, направено за предоставяне на безвъзмездно управление на археологическия обект по реда на чл. 12, ал. 4, т. 1 от Закона за културното наследство, Министерството на културата ще окомплектова преписка към Министерство на земеделието, храните и горите за становище относно наличието на отпаднала нужда за ведомството по отношение на имота, който между другото е с площ 2 милиона 489 хиляди 993 квадратни метра.
Не знам как ще мотивираме отпаднала необходимост в Министерството на земеделието, но ще направим необходимото. В случай на положително становище от Министерство на земеделието, храните и горите, разбира се, преписката ще се процедира в Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, проф. Станилов, за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Министър, когато аз получих сведения от местните власти в Малко Търново за този случай, останах с впечатлението, че процедурата не се движи. Вашият отговор ме убеждава, че тази процедура всъщност върви и е въпрос на време тя да бъде решена.
Що се отнася до прекалено голямата площ на втория обект „Могилен некропол“ в местността Пропада и цялата зона там, може би Министерство на земеделието – говорих с министъра на земеделието и респективно този, който отговаря за горите, може би те ще ограничат тази площ и ще я направят друг вид или ще ни предложат нещо. Това всъщност е въпрос на добра воля. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Дуплика? Господин Министър, благодаря.
Следващият въпрос към министъра на културата е от народните представители Нона Йотова и Крум Зарков и е относно мерките, свързани с решаването на въпроса за повече българска музика в радио ефира.
Госпожо Йотова, моля, представете въпроса.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Във връзка с моя въпрос, в началото може би трябва да декларирам известен конфликт на интереси, понеже става дума за интересите на българските автори и изпълнители на българска музика, а аз също съм един от тях, така че не знам дали е редно, но мисля, че съм длъжна да го кажа. Този въпрос обаче е една от основните причини да съм тук.
От няколко години периодично в обществото ни се повдигат дебати за въвеждане на квоти за българска музика в националния радио ефир. Съществуването на проблема и неговата значимост са идентифицирани многократно от неправителствени организации, сдружения за защита на авторските права, както и от авторите и изпълнителите на българска музика.
От друга страна, според чл. 2а от Закона за закрила и развитие на културата, Министерският съвет по предложение на министъра на културата приема Национална стратегия за развитието на културата за срок 10 години. Въпреки че подобна стратегия все още не е приета, в проект за такава Стратегия е посочено, че правното регламентиране в Закона за радио и телевизия на годишна квота за излъчване на български произведения и продукции от БНР и БНТ е друга възможност за усъвършенстване, която заедно с определянето на размера на дължимите възнаграждения от двете институции, значително биха подобрили защитата на интелектуалната собственост в България.
Моля да ни отговорите: какво е Вашето становище по въпроса за въвеждането на квоти за излъчване на българска музика и планира ли ръководеното от Вас Министерство други административни и/или законодателни мерки за постигането на тази общественополезна цел повече българска музика в националния радио ефир? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Йотова.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Йотова, уважаеми господин Зарков, в отговор на Вашия въпрос Ви информирам следното. В работните документи на експертните групи по Национална стратегия за развитие на културата действително се отчита недостатъчно присъствие на българска продукция в програмите и предаванията на радио- и телевизионните оператори.
В предварителните анализи се предлага този проблем да се решава чрез правно регламентиране на годишна квота за излъчване, съответно предаване, на българска продукция в програмите на – забележете, обществените радио- и телевизионни оператори.
Дискусията относно въвеждането на задължителен дял българска музика в ефира не може да се отдели от общностните политики за опазване на културното многообразие и защита на европейската култура. От гледна точка на политиките по поддържане на квоти за европейски произведения и произведения на независими продуценти, въвеждането на национални езикови квоти се разглежда като дерогация от европейското право и подлежи на нотификация.
Относно евентуални промени в Закона за радиото и телевизията, следва да се има предвид, че такива задължително се случват с оглед въвеждането на изменената рамка на европейското медийно законодателство, обсъждано и в момента от европейския законодател. В тази рамка квотите за европейска продукция са призвани да защитят творческия сектор в Европа и да промотират европейското съдържание, а не да изключват и/или фрагментират на основата на национален или езиков признак.
В същото време защитата на българската култура и насърчаването на ползването на съответните произведения може и е предмет на културни политики, които обаче не целят да заместят индивидуалния избор на потребителите или редакционната свобода на медиите. Въпрос именно на редакционна политика е каква музика да се пуска в ефира, като се отчита и наличието на нишови музикални профили със съответната аудитория.
Въвеждането на задължителна национална квота в програмното съдържание на обществените радио- и телевизия, също следва внимателно да се обмисли, доколкото засяга сложен комплекс от мерки по отношение на жанровото многообразие, часовете на излъчване и присъствието в такива квоти на дебютиращи таланти и други критерии, които могат да бъдат част от цялостна културна политика.
Показателно е, че национална квота се търси именно при музиката, където текстът се възприема ведно с мелодията и лингвистичната страна често не е водеща при избора на потребителите. Това превръща музиката в културен феномен без граници. Считам, че за насърчаване на българския музикален продукт най-правилно би било да се търсят работещи решения извън чисто законодателните.
Законът за радио и телевизия възлага на Българското национално радио да поощрява създаването на произведения от български автори и изпълнители. В този смисъл именно балансираният в програмно отношение ангажимент на обществената медия може да подкрепи каузата на българската музика. Именно такъв подход би бил израз на осъзната необходимост от подкрепа за качествени национални произведения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Зарков, имате думата за реплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора. Крайно време е този дебат да дойде и в Народното събрание под някаква форма, защото работните документи – да, но задължението за изготвяне на тази Стратегия е от 2011 г., все още такава няма, а такава е нужна не само по този въпрос.
Конкретно по въпроса. Вие акцентирахте върху обществените медии, да, те имат такава отговорност, тя е вменена и със специален закон, вярно е. В същото време трябва да се има предвид, че в момента съществуват също разпоредби – чл. 19а от Закона за радио и телевизия, където има квота за европейски програми и там не се прави разлика между обществени и частни медии и разпространители – може би такава трябва да се направи, но е време за конкретни предложения.
И още нещо по повод на чл. 19а. В чл. 19а ал. 4 говори за насърчаване и на производството и разпространението на европейски произведения в радиопрограмите, не само в общественото радио. Смея да твърдя, че моментът е много добър да започнем такъв дебат и да намерим необходимите мерки, тъй като европейското законодателство се развива именно в тази посока – на защита на европейската продукция. Промените на директивата, която цитирахте, вървят натам. А в европейската продукция може да се направи и да има квота за продукция на оригинален език, в случая на български език. Това може да става чрез дерогация, но истината е, че то вече става и много европейски държави имат много силни квоти за собствената им продукция.
Информирам Ви, че председателят на Комисията по взаимодействие с гражданското общество господин Антон Кутев е помолил специалната студентска програма в Народното събрание да изготви сравнително правно проучване къде съществуват такива квоти. Разбира се, ние не искаме да отнемаме правото на избор, нито на слушателите, нито на програмните директори, но трябва да им дадем право на такъв избор, тоест трябва да има и нашата продукция да се чува, тъй като обективният слушател – какъвто съм аз, има усещането, че слушаме все по малко и по-малко българска музика в радио ефира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Йотова, уважаеми господин Зарков!
Първо, аз Ви благодаря за този въпрос, защото той е много важен, независимо че е щекотлив, но е важен за националния ни дух и самосъзнание.
Искам да кажа, че Стратегията, от чиито работни моменти и Вие цитирате неща, се работи много активно и целта е в кратки срокове да бъде представена за обществено обсъждане. Много се надявам тя да дава ясни насоки и в посоките на въпроса, който задавате.
При всички положения обаче искам да споделя нещо важно, което да бъде част от бъдещи дебати, които предстоят, тъй като съм бил на една среща със словашки посланик. Те миналата година въведоха такива квоти. Те са една от малкото страни, които си позволиха сега да въведат. Повечето страни, за които говорите, имат такива квоти, но те са политики, наложени доста отдавна във времето в тези държави. Словакия въведе миналата година такива квоти и посланикът сподели почти комична ситуация, тоест радиостанциите, за да избягнат задължението, което им въвежда държавата, започват да пускат една и съща песен между дванадесет и шест сутринта, през нощта. Тоест изпълняват закона формално – искате от нас да има повече музика, добре, една и съща песен само в нощните часове, през деня – нищо, тоест въпросът наистина е многостранен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Уважаеми народни представители, това беше и последният въпрос за днешния парламентарен контрол.
Следващото редовно пленарно заседание започва в 9,00 ч. на 13 декември тази година. Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 12,56 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Станислав Иванов
Николай Александров
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

 Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

Проект на Конституция на Република България

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

Избор на член на Централната избирателна комисия

Избор на председател на Икономическия и социален съвет

Избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция





    Последни заседания