Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО И ШЕСТДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 6 юли 2018 г.
Открито в 9,03 ч.
06/07/2018
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Филип Попов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум – откривам заседанието.
Колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работата на Народното събрание следната допълнителна точка, като предлагам да стане точка първа за днешното заседание:
Проекти на решения за промени в постоянни комисии.
Вносител – Драгомир Стойнев, на 5 юли 2018 г.
Гласуваме.
Гласували 157 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, правя процедура – да подложите на гласуване промяна в дневния ред и точка 8 – Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, да стане точка втора от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах – веднага след комисиите.
Благодаря, господин Ненков.
Моля, режим на гласуване на направената процедура.
Гласували 169 народни представители: за 113, против 52, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по отбрана
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 във връзка с чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Спас Янев Панчев като член на Комисията по отбрана.
2. Избира Васил Миланов Антонов за член на Комисията по отбрана.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 168 народни представители: за 148, против 10, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Следващият
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 във връзка с чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Спас Янев Панчев като член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
2. Избира Йордан Стоянов Младенов за член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 167 народни представители: за 152, против 4, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ВЪЗМЕЗДНИ КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ПРИ ВЪВЕЖДАНЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО СЪБИРАНЕ НА ПЪТНИ ТАКСИ В БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Вносител – Министерският съвет на 7 юни 2018 г.
Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление – господин Ненков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, №802-02-16, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 28 юни 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2018 г.
В заседанието на Комисията взе участие господин Дончо Атанасов – член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, който представи Законопроекта от името на вносителя.
Със Споразумението се предвижда Агенция „Пътна инфраструктура“ да ползва експертизата на Международната банка за възстановяване и развитие за успешното изпълнение на Проекта за проектиране, изграждане и въвеждане на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа.
Съгласно Споразумението консултантските услуги включват дейности по контрол и осигуряване на качество при внедряване на електронната система, експертна и техническа помощ в процесите по надзор и последващо тестване, анализ и определяне на тарифите за пътно таксуване и въвеждане на европейската услуга за електронно събиране на такси, както и техническа и комуникационна подкрепа за разясняване пред заинтересованите лица на електронната система за пътно таксуване.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха Законопроекта, отчитайки необходимостта от подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси.
Господин Дончо Атанасов отговори на конкретни въпроси, зададени от членовете на Комисията, свързани с досегашните действия и резултати по изграждането на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 15 гласа „за“, без против и 2 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-16, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
Следва Докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 9 май 2018 г., № 802-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 28 юни 2018 година, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 9 май 2018 г., № 802-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2018 г.
Със Споразумението се предвижда Агенция „Пътна инфраструктура“ да ползва експертизата на Международната банка за възстановяване и развитие за успешното изпълнение на Проект „Проектиране, изграждане и въвеждане на електронна система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т (Тол) и на база време за леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т (електронна винетка)“.
Консултантската услуга на Международната банка за възстановяване и развитие в подкрепа на Агенция „Пътна инфраструктура“ включва следните дейности за успешното управление при изпълнение на дейностите по подписания договор с избрания изпълнител:
1. дейности по контрол и осигуряване на качеството при внедряването на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа;
2. експертна и техническа помощ в процесите по надзор и последващо тестване на цялата изградена електронна система;
3. анализ и определяне на тарифите за пътно таксуване и обхват на мрежата – за изпълнението на тази дейност ще бъде спазено европейското законодателство в областта на пътното таксуване, както и подпомагане на АПИ при въвеждането на Европейската услуга за електронно събиране на такси (ЕУЕСТ) в България с оглед осигуряване на оперативна съвместимост; и
4. техническа комуникационна подкрепа с цел разясняване пред обществото и заинтересованите лица представянето на електронната система за пътно таксуване.
Международната банка за възстановяване и развитие има богат опит в предлагането на този вид услуга и е надежден партньор.
Обстоятелствата, съдържащи се в Споразумението, подписано при условие за последваща ратификация, налагат ратификацията му със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 14 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 9 май 2018 г., № 802-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Откривам разискванията.
Изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-16, внесен от Министерския съвет.
Гласували 147 народни представители: за 105, против 36, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Процедура на господин Ненков.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България, от място): Отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Отрицателен вот – заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против“ по няколко причини. Първо, това споразумение ще струва на българския бюджет 6 млн. лв. Второ, с приемането му ние заявяваме, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството и в частност – Агенция „Пътна инфраструктура“, нямат административен капацитет да администрират и въведат тол системата, при положение че повече от три години държавата се готви за нейното въвеждане. На трето място, в Споразумението липсва тази част – ако приемем, че специалистите от Международната банка за възстановяване и развитие са най-добрите в света, да обучат наши кадри, които да имат възможност след въвеждането на системата да я надграждат, да я развиват и разширяват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ламбев.
Господин Ненков, заповядайте за процедурата си.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура на основание чл. 80, ал. 2 – Законопроектът за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие да бъде гласуван и на второ четене в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Моля да гласуваме така направената процедура.
Гласували 145 народни представители: за 102, против 39, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие
Член единствен. Ратифицира Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 9 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие. (Председателстващите заседанието се сменят.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 145 народни представители: за 103, против 36, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка от приетата програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ.
Вносители – Светлана Ангелова и група народни представители.
Следва Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте, доктор Адемов, да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 854-01-59, внесен от Светлана Ангелова, Албена Найденова, Калин Поповски, Юлиян Папашимов, Клавдия Ганчева, Румен Генов, Павел Шопов, Руслан Тошев, Ралица Добрева, Галя Василева, Николай Сираков и Димитър Гечев на 29 юни 2018 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 4 юли 2018 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители.
В заседанието участваха: Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“ в Министерството на труда и социалната политика, Виктория Тахова – заместник изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна“ в Националния осигурителен институт, Мая Манолова – омбудсман на Република България, експерти от администрацията на омбудсмана, представители на синдикални и работодателски организации, представители на неправителствени организации и на хора с увреждания, представители на протестиращите майки на деца с увреждания, госпожа Живка Стоянова, която е сезирала Върховния административен съд с иск за отмяна на текстове от Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Светлана Ангелова.
Според мотивите на Законопроекта изготвянето му се е наложило във връзка с окончателни Решения № 7271 от 1 юни 2018 г. и № 7706 от 11 юни 2018 г. на Върховния административен съд, с които се отменят разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 25, чл. 26 и чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. След влизането в сила на двете решения е необходимо да се извърши синхронизиране на нормативната уредба в областта на политиката за интеграция на хората с увреждания. Законопроектът предвижда отменените разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания да се уредят на законово ниво, като се измени и допълни Законът за интеграция на хората с увреждания.
По същество с Решение № 7271 от 1 юни 2018 г. по административно дело № 2858/2018 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, се отменя разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (Правилника), като отпада изискването за представянето на документ, удостоверяващ продължителността на обучението, като основание за изплащане на добавката по чл. 27, ал. 1 от Правилника. В мотивите на съда е посочено, че разпоредбата в Правилника противоречи на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за нормативните актове и Конвенцията за правата на хората с увреждания. Също така член 27, ал. 3 от Правилника поставя условие не за отпускане на помощта, а за нейното изплащане, поради което изискването на чл. 27, ал. 3 не може да се въвежда с подзаконов нормативен акт, след като съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания Министерският съвет е компетентен да уреди с подзаконов нормативен акт въпросите, свързани с определянето на размера, условията и реда за отпускане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на добавката, но не и за нейното изплащане. Извън посочената законова делегация и в противоречие с изискванията на Закона разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Правилника предвижда, че добавката за социална интеграция за обучение се изплаща след представянето на документ, удостоверяващ продължителността на обучението.
С Решение № 7706/11 юни 2018 г. по административно дело № 4602/2018 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, се оставя в сила Решение № 1455/31 януари 2018 г. по административно дело №10020/2016 г. по описа на Върховния административен съд, с което се отменят разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 25 и чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, с които се определя базата за изчисляване на месечната добавка за социална интеграция, гарантираният минимален доход и размерът на месечните добавки за транспортни услуги и ползване на информационни и телекомуникационни услуги.
Според съда обвързването на размера на месечната добавка с гарантирания минимален доход е незаконосъобразно, тъй като водещият критерий според Закона за интеграция на хората с увреждания за определянето на размера й са единствено индивидуалните потребности на хората с увреждания. Това води до унифициране на размера на добавката и създава обективни пречки за осигуряване на социална интеграция на хората с увреждания. Това противоречи както на общите принципи, залегнали в Конвенцията за правата на хората с увреждания, така и на чл. 28 от нея, където е посочен достъпът на лицата с увреждания до социална закрила.
Освен противоречията, възникнали от двете решения на Върховния административен съд, в нормативната уредба е необходимо да се синхронизират разпоредбите на Закона за интеграция на хората с увреждания с Правилника за неговото прилагане, които се отнасят до процедурата по издаване на заповедта, с която се определят пределните размери (лимити) на целевите помощи за изработване, покупка или ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, като се регламентира, че пределните размери (лимити) на целевите помощи се определят и актуализират със заповед на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите, министъра на икономиката и министъра на здравеопазването.
С внесения законопроект вносителите предвиждат да се регламентира процедурата по представянето на документ, удостоверяващ продължителността на обучението, като основание за изплащане на добавката по чл. 27, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Ще се въведе и определянето на базата за изчисляване на месечната добавка за социална интеграция според гарантирания минимален доход. Месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер 15% от гарантирания минимален доход се запазва. Месечната добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги в размер 20% от гарантирания минимален доход също се запазва. С оглед отмяната на общата разпоредба на чл. 24, ал. 2 от Правилника, според която базата за определяне на месечната добавка за социална интеграция е гарантираният минимален доход, определян от Министерския съвет на основание чл. 12, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане, вносителите предлагат в Законопроекта да се уредят и другите видове добавки за социална интеграция, а именно добавки за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти и достъпна информация. Техните размери също ще бъдат запазени.
Към Законопроекта вносителите са приложили Формуляр за частична предварителна оценка на въздействието. От нея е видно, че към 31 декември 2017 г. са предоставени месечни добавки за социална интеграция средномесечно на 500 016 лица с увреждания, от които 10 476 за деца.
Към месец май 2018 г. броят на лицата с увреждания, които получават месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги, е 497 145 лица, а за информационни и телекомуникационни услуги е 70 608 лица.
Към момента 89 лица получават месечна добавка за социална интеграция за обучение, 157 048 лица не са упражнили своето право за получаване на добавката за обучение.
В Комисията бяха получени становищата на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Асоциацията на индустриалния капитал в България. С изключение на последното, в което се правят предложения за нови норми по отношение на интеграционните добавки, всички останали са подкрепящи Законопроекта.
В Становището на Министерството на труда и социалната политика, което беше представено от министър Бисер Петков, се подчертава, че с предложените промени в Закона за интеграция на хората с увреждания ще се уредят по законов ред и възникналите негативни последици от Решения № 7271 от 1 юни 2018 г. и № 7706 от 11 юни 2018 г. на Върховния административен съд, с които се отменят разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 25, чл. 26 и чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Освен това със Законопроекта ще се преуредят отменените разпоредби на Правилника към действащия закон и същевременно ще се синхронизира нормативната уредба в областта на политиката за интеграция на хората с увреждания. Също така със Законопроекта ще се ограничи рискът от отпадане на хората с трайни увреждания, получаващи месечни добавки за социална интеграция, и ще се уреди по-добро регулиране на изискванията за социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на техните права. Важно е също, че ще се осигури непрекъсваемост на получаваните до този момент месечни добавки, а също така ще се ограничи рискът от възникване на сериозно социално напрежение.
Становището на омбудсмана госпожа Мая Манолова и представителите на неправителствените организации на хората с увреждания е, че с предложения законопроект няма да се осигурят правата на хората с увреждания по отношение на интеграционните добавки, тъй като според тях тези текстове са в противоречие с принципите на Конвенцията по правата на хората с увреждания. Те не възприемат хипотезата, че това е временно решение, намерено с цел да не бъдат ощетени хората с увреждания, неполучавайки интеграционните си добавки. Според тях вярното решение е реформиране на цялата система за интеграция на хората с увреждания, но са песимисти, че управляващите ще съумеят да я извършат.
След представянето на Законопроекта и мотивите към него, както и на становищата на заинтересованите институции се състоя дискусия, в която взеха участие народните представители Хасан Адемов, Георги Гьоков, Николай Сираков, Милко Недялков, Весела Лечева, Юлиян Папашимов, Калин Поповски. Повечето от тях са убедени, че със Законопроекта се предприемат действия за спешна законодателна регулация поради създадения правен вакуум.
Законодателната промяна е изцяло в интерес на хората с трайни увреждания, които са подали заявления-декларации за отпускане на месечна добавка за социална интеграция след постановените съдебни решения, още повече че по информация на Агенцията за социално подпомагане от 12 юни 2018 г. са подадени около 11 000 заявления-декларации за получаване на месечна добавка за социална интеграция по отменените правни основания – чл. 25 и чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. До приемането на законодателните промени на тези лица ще бъдат издадени разпореждания за спиране на производството по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ако Законопроектът бъде приет в бърз порядък, няма да бъдат застрашени интеграционните социални права на близо 500 000 техни бенефициенти.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 17 гласа „за“, 1 глас „против“ и 1 глас „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 854-01-59, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Представяне на Законопроекта от вносител.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Промените, които предлагаме с настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, е във връзка с две окончателни решения на Върховния административен съд – Решение № 7271 от 1 юни 2018 г. и № 7706 от 11 юни 2018 г., с които са отменени разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 25, чл. 26 и чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания.
По същество с Решение № 7271 от 1 юни 2018 г. по административно дело № 2858 от 2018 г. на Върховния административен съд, петчленен състав отменя разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, като отпада изискването за представянето на документ, удостоверяващ продължителността на обучението като основание за изплащане на интеграционната добавка за обучение по чл. 27, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Съгласно този член месечната добавка за обучение в размер на 20 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на лица с трайно намалена работоспособност или с определен вид и степен на увреждане, които имат потребност от придобиване на допълнителни знания и умения, чрез различни форми на обучение, извън заложените в системата на общообразователната подготовка. Тази добавка не може да се ползва от лица, които се обучават в специални училища и лица, включени в обучение по реда на Закона за насърчаване на заетостта. Условието, което поставя оспорената от съда ал. 3 на чл. 27, е, че добавката се изплаща след представяне на документ, удостоверяващ продължителността на обучението.
Поради допълнителното условие, което Правилникът поставя – лицето да представя документ за продължителността на обучението, съдът намира, че всъщност не следва в подзаконов акт да се поставя такова допълнително условие. Всички обстоятелства трябва да бъдат взети под внимание при решението за отпускане на добавката, тоест не е нормално да има отпусната добавка, която да не се изплаща поради допълнително условие за нейното изплащане.
Изискването на чл. 27, ал. 3 не може да се въведе с подзаконов нормативен акт, след като съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания Министерският съвет е компетентен да уреди с подзаконов нормативен акт въпросите, свързани с определянето на размера, условията и реда за отпускане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на добавката, но не и за нейното изплащане. На тези основания съдът отменя разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания и я счита за незаконосъобразна.
По второто решение петчленен състав на Върховния административен съд с Решение № 7706 от 11 юни 2018 г. по административно дело № 4602 от 2018 г. отменя разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 25 и чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, с които се определя базата за изчисляване на месечната добавка за социална интеграция според гарантирания минимален доход, месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер на 15% от гарантирания минимален доход и месечната добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги в размер на 20% от гарантирания минимален доход.
Според съда обвързването на размера на месечната интеграционна добавка с гарантирания минимален доход е незаконосъобразно, тъй като водещият критерий според Закона за интеграция на хората с увреждания за определянето на размера й са единствено индивидуалните потребности на хората с увреждания. Това води до унифициране на размера на интеграционната добавка и създава обективни пречки за осигуряване на социална интеграция на хората с увреждания, а също така противоречи както на общите принципи, залегнали в Конвенцията за правата на хората с увреждания, така и чл. 28 от нея.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания се цели да се извърши синхронизиране на нормативната уредба в областта на политиките за интеграция на хората с увреждания. Предложението е отменените разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания да се уредят на законово ниво, като се измени и допълни Законът. Ще се ограничи рискът от отпадане на хората с трайни увреждания, получаващи месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и информационни и телекомуникационни услуги.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания се предвижда да се регламентира процедурата по представянето на документ, удостоверяващ продължителността на обучението, като основание за изплащане на добавката по чл. 27, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Ще се въведе и определянето на базата за изчисляване на месечната добавка за социална интеграция според гарантирания минимален доход, като за месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер 15% от гарантирания минимален доход се запазва и месечната добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги в размер 20% от гарантирания минимален доход, която също се запазва.
С оглед синхронизиране на нормативната уредба предлагаме в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания да се уредят и другите видове добавки за социална интеграция, които са за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, диетично хранене и лекарствени продукти и достъпна информация, като техните размери също се запазват.
Към 31 декември 2017 г. са предоставени месечни добавки за социална интеграция средномесечно на 500 016 лица с увреждания, от които 10 476 за деца.
Към месец май 2018 г. броят на лицата с увреждания, които получават месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги, е 497 145 лица, а за информационни и телекомуникационни услуги е 70 608 лица.
Промяната в Закона за интеграция на хората с увреждания следва да стартира незабавно с оглед на обстоятелството, че с отменените разпоредби се засягат общественозначими права и интереси на широк кръг уязвими хора, които до този момент са получавали интеграционни добавки, а след влизане в сила на постановеното решение на ВАС същите следва да бъдат незабавно прекратени, тъй като не е налице правно основание за тяхното изплащане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по представения законопроект.
Господин Гьоков, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! За да не се вълнува залата, аз още в началото на изказването си, преди да започна да говоря по същество, ще декларирам, че ще гласувам „за“ и ще подкрепя промените, които се правят с внесения от народните представители Проект за промяна на Закона за интеграция на хората с увреждания, само че не мога да си позволя да не Ви кажа какво правите и за какво подлежите на критика.
Защо се налагат тези промени? Какво е видно от мотивите на вносителите и какво става ясно от представянето на Законопроекта?
Тези промени се налагат заради създалата се ситуация след окончателни решения на Съда на петчленен състав на Върховния административен съд по жалбата на физическо лице, което прави невъзможно изплащането на така наречените интеграционни добавки, които са един от основните инструменти за социална интеграция на хората с увреждания. В това решение се отменят четири разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания – тези на чл. 24, ал. 2 – това касае базата за изчисляване на добавката, която е гарантираният минимален доход; чл. 25 касае интеграционните добавки за транспорт и телекомуникация; чл. 26 касае интеграционните добавки за информационни услуги и на края чл. 27, ал. 3, касаещ интеграционните добавки за обучение.
В Закона за интеграция на хората с увреждания е записано, че тези интеграционни добавки се предоставят на лицата за допълване на техните доходи и за покриване на допълнителните разходи, които те имат. А отмяната на тези разпоредби по същество и на практика означава, че ще се прекъсне изплащането на интеграционни добавки, което от своя страна ще предизвика сериозно социално напрежение на фона на и без това незавидното положение на хората с увреждания в България. Такива добавки, които са основни плащания по този закон, се получават от около 500 000 хора с увреждания, а разходите в бюджета за тях са около 152 млн. лв.
И какво се предлага сега? За да не се допусне прекъсване на плащането на отпуснатите добавки, трябва най-късно до средата на юли да се направят промени, които да дадат възможност на дирекция „Социално подпомагане“ да подготви съответната документация и добавките да бъдат изплатени в регламентирания законов срок. А същността на предложението е да се уредят нещата в Закона по аналогичен начин, както са в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, за да не се дава основание на Съда да смята, че с Правилника се допълва Законът или че Правилникът противоречи на основни положения в Закона. Тоест отменените разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания да се уредят на законово ниво, като се измени и допълни Законът за интеграция на хората с увреждания. Това е един интересен, но в кавички интересен подход и е оправдано единствено и само, ако това е една кратковременна мярка, която не цели решаване на проблема, а намаляване или по скоро овладяване на общественото напрежение, за да може да се осигури непрекъсваемост на изплащането на интеграционните добавки.
Може да оправдавате тази промяна, тези предложения и с това, че в момента има работна група, която подготвя нов Закон за хората с увреждания, което прави евентуално една такава мярка и тези поправки временни. От никаква друга гледна точка няма оправдание.
Държавата носи отговорност за обществените отношения за хората с увреждания и няма право да прави законодателство на парче, законодателство за запълване на дупки. Няма право да действа като пожарна команда, защото при гасенето на пожар пожарната играе основна положителна роля, но последствията за обекта са общо взето неблагополучни, не само от пожара, а и от действията на пожарната.
Като че ли с тези си действия ние показваме, че ще неглижираме и заобикаляме решението на Съда, че след като водещият критерий в Закона са индивидуалните потребности, неправилно и незаконосъобразно е като база за определяне на добавките в Правилника за прилагане на Закона да се въвежда изчисляване на тези добавки върху величина, каквато е гарантираният минимален доход, и по този начин тези добавки да не се индивидуализират, а на практика да се унифицират. Тоест българският съд ни казва, че обвързването на добавките с гарантирания минимален доход като процент от него води до неговото унифициране, а не диференциране на тези добавки. Вносителите не се съобразяват с това и по елегантен начин го заобикалят.
Аз няма да коментирам, че при приемането на този закон – Закона за интеграция на хората с увреждания, законодателят е вложил принцип за отпускане на добавките за интеграция според индивидуалните потребности и въпросът с диференциацията и индивидуализацията го е решил като възможност всяко лице с определен вид и степен на увреждане – двигателно, слухово, зрително и така нататък, да има право на различен вид и брой интеграционни добавки от седемте възможни. И както е видно от практиката, по-голямата част от хората с увреждания получават най много по три, а в повечето случаи и по две интеграционни добавки, като общата е сбор от отделните и достига до размер на плащането двадесетина процента от гарантирания минимален доход.
Но щом и в българския съд има неразбиране по логиката на този закон, значи логиката не е правилна и трябва да се промени или да се промени принципът. Но промяната на принципа ще бъде неудачно действие, изключително неудачно, разбира се, защото хората с увреждания на всичките си протести на първо място поставят индивидуализирането на подпомагането и на предоставянето на социални услуги според индивидуалните потребности.
Знам, че сме в средата на бюджетната година и ресурсът е разчетен, но другото, върху което искам да обърна внимание, е размерът на тези интеграционни добавки. Казах, че масово общата добавка е в размер на 15 – 20 лв. Вярно е, че на фона на големия брой хора, които ги получават – близо 500 000 човека, се формира една сериозна сума в бюджета в размер на 152 млн. лв., но хайде да направим една сметка: при размер на интеграционната добавка за транспортни услуги от 11,24 лв. при цена на билетчето на градския транспорт 1,60 в София и средно около 1 лв. в другите градове, колко пъти може да бъде ползван този градски транспорт? Или пък за такси при левче на километър, колко пъти може да бъде ползвано такси?
Затова го споменавам, защото сега няма да решим въпроса с размерите на добавките, но за следващата бюджетна година трябва да променим тези неадекватни размери, които, между другото, се дължат на обвързаността на добавките с гарантирания минимален доход и неговия неадекватно нисък размер.
Казах всичко това не да се заяждам в момента с вносителите, а по-скоро да насоча вниманието на тези, които готвят новия Закон за хората с увреждания, към работната група, за да се заложат текстове, които уреждат по недвусмислен, адекватен, стабилен и устойчив с времето траен начин тази финансова подкрепа, която получават хората с увреждания, за да е обвързана с индивидуалните им потребности. Другото ще е отбиване на номер.
И последно, ще гласувам „за“ не защото правите нещо читаво от законотворческа гледна точка, а за да не оставим тези хора, които разчитат на тази сума и тя е от жизнена важност за тях, без нея. Оставам с надеждата за бъдещо синхронизиране на нормативната уредба в областта на политиките за интеграция на хората с увреждания и нека те да получат това, което нашето българско общество дължи на тези хора, и да не забравяме принципа, че за зрелостта на едно общество се съди по отношението му към хората с увреждания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Има ли реплики? Няма.
Изказвания? Господин Панчев, имате думата.
СПАС ПАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, доволен съм от това, което чувам от колегите и отдясно, и отляво, защото като родител на дете, което е изпаднало в нужда и познаващ този проблем, и защото темата касае над 500 000 български граждани, на мен ми се иска днес залата да приеме на първо четене предложението, което прави Светлана Ангелова и група народни представители за гласуване на допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, не само защото това ще намали напрежението в страната, а защото наистина тези хора имат нужда от това решение, което ще даде възможност те да получават регулярно тези добавки, които досега са получавали.
Хубаво е, че въпросът не се политизира, защото ние сме свидетели как вече седмици наред има хора, които се събират на улиците и искат по-коректно, по-добро решение на проблемите на хората, които имат необходимост от помощ от държавата.
На мен ми се иска следващата седмица, преди края, на второ четене да гласуваме този закон, а наесен, като се върнем на следващата сесия, да имаме възможност да гледаме заедно и новата идея за Закон за интеграция на хората с увреждания, Закона за социалните услуги, в пакет, и Закона, който припознаха колегите от „БСП за България“ и „Воля“, за личната помощ. Така бихме могли наистина да отговорим на проблемите в нашето общество, на проблемите, които изпитват хората в нужда, и Ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Панчев.
Има ли реплики? Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господи Панчев, слушах внимателно Вашето изказване, но, за съжаление, не мога да се съглася с Вас. С този закон почти няма да направим нищо, освен да не се спрат интеграционните добавки, размерът на които е максимум около 35 – 40 лв. Не мисля, че този закон ще реши какъвто и да е проблем на тези хора. Защото реално погледнато един човек със сто процента увреждане взима около 250 – 260 лв. пенсия, с добавките. Прагът на бедност в България е 321 лв. Това какво означава – че автоматично около 800 000 или 500 000 души в България са бедни.
Казвали сме го много пъти в тази зала, че политиката на една страна се определя по отношението към хората с увреждания. Тези майки отвън ще продължават да седят и този закон наистина няма да реши техните проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Друга реплика? Няма.
Уважаеми господин Панчев, имате думата за дуплика.
СПАС ПАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Христов, разбира се, че не искам да влизам в спор с Вас. Това, което аз казах, е, че по този начин ние няма да дадем възможност на 500 и повече хиляди български граждани да не получат добавките си. И аз считам, че не е правилно те да прекъсват.
В моето изказване казах, че в началото на следващата сесия ние сме длъжни да работим и е добре да работим в пакет по Закона за интеграция на хората с увреждания и Закона за социалните услуги, както и Закона, който Вие припознахте за личната помощ. Считам, че по този начин ще бъдат решени много от проблемите, а те са наистина сериозни. Аз си позволявам да Ви кажа, че от 15 години ги познавам добре и хората наистина имат нужда от работещ, сериозен закон, който да им даде възможност както да живеят в неравностойно положение със своите проблеми, така и да се търси изход от бедността, в която те се намират и живеят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Панчев.
Следващо изказване – доктор Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам, първо, да започна с това всъщност за какво става въпрос. Става въпрос за това, че Върховният административен съд, петчленният състав, е отменил със свое решение от 1 юни 2018 г., което влиза в сила от 15 юни тази година, текст в Правилника за приложение на Закона за интеграция на хората с увреждания. И друго решение на Върховния административен съд, петчленния състав, от 11 юни, което влиза в сила от 22 юни, което отменя членове 24, ал. 2, 25 и 26. Става въпрос за различни видове интеграционни добавки.
Какъв е проблемът? Проблемът е, че към края на миналата година 500 016 хора с трайни увреждания получават така наречените интеграционни добавки. Тук се говори за това, че интеграционните добавки не са в състояние да покрият нуждите на хората с увреждания. Разбира се, че това е така, но целта на интеграционните добавки е не да осигурят доходи за преживяване, целта е да им дадат възможност за интегриране в обществото, да им дадат възможност да допълнят своите доходи от труд или доходите от заместващи доходи от труд, така наречените инвалидни пенсии.
В този смисъл какво предлагат вносителите сега? Вносителите на този проект предлагат отменените текстове от Правилника да влязат в основното тяло на Закона за интеграцията на хората с увреждания. Както по време на заседанието на Комисията заяви министър Бисер Петков, става въпрос за временна мярка, защото философията на сега действащия закон и на предложените мерки се различава от философията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и затова е необходима нова уредба.
Законодателят е решил с този подход да даде възможност на хората с увреждания да могат да получават интеграционни добавки. Но има нещо много важно, колеги – няма спиране на 500 000 интеграционни добавки. Такова нещо няма, първо, защото решенията на Върховния административен съд влизат в сила след тяхното публикуване в Държавен вестник, респективно за отделните решения от 15 юни и от 22 юни. Тоест всички, които са подали молби-декларации до Дирекция „Социално подпомагане“ за социална оценка, техните производства са спрени, защото няма нормативни основания за това да получат интеграционни добавки. Това са 11 хиляди човека. На всички останали, на които са отпуснати интеграционните добавки по стария ред, за тях няма никакъв проблем до изтичане на техните експертни решения на ТЕЛК и до изтичане на заповедта на регионалния директор на Дирекция „Социално подпомагане“ за получаване на интеграционни добавки. Тоест според информация на Агенцията за социално подпомагане 11 хиляди човека, които са подали молби-декларации за получаване на интеграционни добавки, в момента са със спрени производства. Всички останали до 500 хиляди в един момент, ако не се приемат тези текстове, могат да изпаднат в ситуация, в която да изтече експертното решение на ТЕЛК, респективно заповедта на регионалния директор за получаване на интеграционни добавки, и тъй като няма текстове в Правилника, и ако ги няма в Закона, няма да има нормативно основание за това те да получават тези интеграционни добавки. Затова се правят тези предложения.
Сега, на по-важния въпрос – дали те решават проблемите на хората с увреждания или не, важно е да се отбележи, че тази мярка е временна, докато Народното събрание приеме новия Законопроект за хората с увреждания, подготвен от Министерството на труда и социалната политика. Кога ще се случи това?
Министър Петков заяви, че до края на месец юли Законопроектът ще бъде готов. Като имаме предвид факта, че има и съответни процедури по публично обсъждане, съгласувателни процедури, ще минат най-малко два месеца, което означава, че най-рано през месец септември или през месец октомври може да разчитаме на новия закон. Затова единият подход е този: проблемът да бъде решен в основното тяло на Закона.
Другият подход е с преходна разпоредба да се каже, че тези текстове действат до края на годината, за да се успокоят тези, които смятат, че в момента има напрежение, има недоверие към междуведомствената работна група в Министерството на труда и социалната политика, че не могат да се справят до края на месеца с този проект. Това са възможните варианти.
Аз съм убеден, че ако се приемат предложенията на колегите вносители на този законопроект, в рамките на няколко дни с една работна група ще дадем възможност да предложим на второ четене изчистени текстове, които да дадат възможност на хората да си получават интеграционни добавки по реда, по който се предлагат сега и да няма прекъсване на получаването на интеграционните добавки за тези производства, които са преди влизането в сила на решението на Върховния административен съд. Надявам се, че няма да създадем допълнителни проблеми на хората с увреждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли реплики към доктор Адемов? Не виждам.
Продължаваме с изказванията. Няма други изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, № 854 01-59, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители.
Гласували 133 народни представители: за 131, против 2, въздържали се няма.
Приема се на първо четене.
Процедура – госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам времето между първо и второ четене на току-що приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания да бъде намален на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Светлана Ангелова за намаляване на времето между първо и второ гласуване на три дни.
Гласували 125 народни представители: за 122, против 2, въздържал се 1.
Предложението се приема.

Преминаваме към следващата точка от приетата Програма за работа:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Вносители са Светлана Ангелова и група народни представители на 13 юни 2018 г. Приет на първо гласуване на 27 юни 2018 г.
Имате думата, доктор Адемов, да представите Доклада на Комисията за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-48, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители, приет на първо гласуване на 27 юни 2018 г.
Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. …).“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 1 има предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице след вписването им в регистър на синдикалните и работодателски организации към съответния окръжен съд по седалището им.“
2. В ал. 2 думите „съгласно предходната алинея“ се заменят с „по ал. 1“.
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Вписванията се извършват при условията и по реда на глава петдесет и пета от Гражданския процесуален кодекс.“
4. Създават се ал. 4, 5 и 6:
„(4) В регистъра на синдикални и работодателски организации се вписват следните обстоятелства:
1. видът и наименованието на организацията;
2. седалището и адресът;
3. уставът на организацията;
4. органите, имената на членовете на управителния орган, имената и длъжностите на лицата, представляващи организацията;
5. прекратяването на организацията;
6. преобразуването;
7. имената, съответно наименованието, както и адресът на ликвидаторите;
8. заличаването на организацията.
(5) На вписване подлежат и промените в обстоятелствата по ал. 4.
(6) Обстоятелствата и актовете по ал. 4 се заявяват за вписване, съответно за обявяване в регистъра на синдикални и работодателски организации към съответния окръжен съд, в едномесечен срок от деня на възникването им, съответно на промяната им.“
5. Досегашната ал. 3 става ал. 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, доктор Адемов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 1.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Преходна разпоредба.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 2 има предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Заварените до влизането в сила на този закон синдикални и работодателски организации запазват качеството си на юридическо лице без да се вписват в регистъра на синдикалните и работодателските организации към съответния окръжен съд по седалището им.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, доктор Адемов.
Има ли изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване два текста. Първият текст е текстът на вносителя за наименованието на подразделението. Вторият текст – редакцията, която Комисията предлага на текста на § 2. Двата текста се подкрепят от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Законопроектът е приет на второ четене.
Имате думата за процедура.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, правя предложение срокът за промени между първо и второ четене по приетия в сряда Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносители Николай Александров и група народни представители да бъде съкратен на пет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Чуколов.
Не виждам заявления за противно изказване.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Десислав Чуколов за намаляване на пет дни на срока между двете четения на цитирания законопроект.
Гласували 102 народни представители: за 82, против 9, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители – народният представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Продължаваме с изказванията.
Имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, вчера парламентарното време свърши, когато обсъждахме ключов текст от големия проект, който разглеждахме… (Част от народните представители излизат от залата, друга група стоят прави и разговарят.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете ме, господин Зарков.
Моля народните представители да заемат местата си или да излязат от залата, за да дадем възможност на господин Зарков да завърши изказването си.
КРУМ ЗАРКОВ: Става дума за промяна в размера на таксите, необходими за започване на касационно производство пред Върховния административен съд. Предложено е таксата, която към момента е 5 лв. за физически лица, да стане 70, а тази, която е 75 лв. за юридически лица, да стане 370. Предложено е също така такси да се определят спрямо материалния интерес по делото – нещо, което е прецедент в административното правораздаване.
Искам да обърна Вашето внимание към факта, че чл. 126 от Административнопроцесуалния кодекс гласи: „съдебни производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурор“. Не се предвижда и не може да бъде предвиждан имуществен ценз за започване на производство.
Да, такси може да има, но те могат да имат само един смисъл – да осигурят необходимия ресурс за функционирането на съдилищата, чиято услуга се дължи на българските граждани, самата тя е безплатна. Такси могат да бъдат мотивирани само посредством разходите, необходими за предоставяне на правосъдие. В мотивите обаче, които чухме и на първо четене, и на второ четене, и в Правна комисия, се говореше за мярка, която да разтовари Върховния административен съд, тоест за мярка, която ще доведе до по-малко дела пред него. Такъв мотив е конституционно недопустим.
Още повече – начинът, по който се определят таксите, не би трябвало да намира своето приложение в закон. Действително вносителите се бяха опитали да обосноват начина, по който са стигнали до този размер. Беше ни предоставена таблица, която вземаше предвид два показателя. Най-общо казано единият беше минималната работна заплата, а другият – инфлацията, която е била през годините от 2006 г. насам. Тези показатели са произволно избрани. Очевидно те не са разходно ориентирани и нямат отношение към парите, които трябват, за да се гарантира функционирането на съда. Нещо повече – те са изменливи, те се променят всяка година, всяка година! Именно затова нормалният ред за определяне на таксите е тарифният план, който се изготвя от Министерския съвет. Моите уважаеми колеги Милков и Божанков вчера напомниха, че ако има необходимост да се вдигнат таксите, а такава може би действително има, то тогава трябва да се върви по този ред. Друг колега – уважаваният колега Митев, напомни, че това е опитвано да се прави през годините, но не е успявало, тъй като Върховният административен съд е отменял постановленията на Министерския съвет. Нека уважаемият Министерски съвет вземе законосъобразно и целесъобразно решение, с което да реши този проблем, а не да го закотвяме в Закона. Сега се опитваме да направим именно това: да избегнем възможността на заинтересованите лица да атакуват евентуалната нова такса, закрепяйки я в закон, чийто контрол може да подлежи само на Конституционния съд. Ако този текст все пак бъде приет, ние много внимателно ще обмислим възможността да се възползваме от правото си и да сезираме Конституционния съд по този, както и по други текстове.
Още по-голямо недоумение буди идеята да се определя такса спрямо материалния интерес в това производство, където за разлика от гражданския процес трудно се определя цената на иска. Защо? Получихме много становища от институции, които се явяват по административни дела. Най-убедително беше това на Комисията за защита на конкуренцията. Как – питаха те – се определя материалният интерес по дело, което атакува тяхно решение, налагащо имуществена санкция? Имуществената санкция, глобата, сложена на някой картел, не е сама по себе си материалният интерес по делото. Големият интерес в делото пред административния съд е правилното прилагане на закона, а в Конституционния съд е спорът по правото. Там трудно се изчислява този материален интерес. Неслучайно предложението, което разглеждаме в самия закон, предвижда случаи, когато материалният интерес не може да бъде изчислен. В обществото също се разви голяма дискусия по тези въпроси и тя е еднозначна: всички се противопоставят на предвидената методика за таксите.
Уважаеми господин Председател, имам 30 секунди поради нередностите в залата, ако позволите, разбира се.
Това е замислено като мярка, която да спре гражданите от атака на незаконосъобразни според тях решения пред Върховния административен съд. Няколко пъти тук чухме, че трябва да си пазим съдилищата. Да, трябва да ги пазим, но не от гражданите, трябва да ги пазим от политически натиск, трябва да ги пазим от недоимък, трябва да ги пазим от различните напрежения, които се изсипват в тази система. Това, от което не трябва да ги пазим, е от граждани, които търсят справедливост пред тях. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Реплика – господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Зарков, взимам реплика, тъй като Вие се оплакахте, че няма да Ви стигне времето. Искам да изразя различно становище и да аргументирам защо пропорционалната такса в административното производство не е прецедент. Разходоопределяемостта в административното производство също има различна аргументация и мотивация. По отношение на конституционната недопустимост също ще споря и ще обясня двата критерия, които са във финансовите анализи – минималната работна заплата и инфлацията. Това ще го обясня в изказване, на което Вие да можете да ми направите реплика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Втора реплика – господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Зарков, аз не съм съгласен с един основен пункт от Вашето изказване – че правосъдието, тоест достъпът до касационна инстанция едва ли не е безплатна услуга. Дори и сега, дори и с минималния размер това не е безплатна услуга. Ако не съм Ви разбрал правилно, ме поправете, но до този извод стигнах от това, което казахте.
Що се отнася до минималните размери и до способност или неспособност на Министерския съвет, имайте предвид, че всъщност над 10 години няма промяна на таксите. Абсолютно всички – и Министерството на правосъдието, и Върховният административен съд, и административните съдии в административните съдилища в страната са консенсусни, стигнали са до консенсус, че увеличение на таксите следва да има. Следва да има, защото най-малкото разходите за заплати на магистратите, за заплати на съдебните служители, ако щете, за консумативи, ако искате, дори за електрическа енергия на офис техниката, която се използва, са се увеличили. Няма как да бъдат същите, дори използвайки точно цитирания от Вас разходооправдателен критерий.
А що се отнася до това, че като мотив се изтъква да има възпрепятстващ ефект по отношение на жалбоподателя, тук съм абсолютно съгласен, че това не може да е мотив, тук се различаваме с колегата Кирилов. Аз не смятам, че размерът на таксите следва да бъде и да се определя само за да ограничаваме достъпа за оспорване на административните актове. Те действително трябва да бъдат съобразени със социално-икономическите условия, но и в никакъв случай да не се ползват като основен мотив за преграждане правото на защита. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Трета реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Кирилов, благодаря Ви за възможността да доразвия тезите си. Призовавам Ви във Вашето изказване да обясните защо, след като е имало обективни критерии и Вие сте се водили по тях, все пак между първо и второ четене сумите намаляха? Следователно Вие или сте имали някакво обективно искане, защото сте считали, че това е необходимо, или не, тъй като Вие приехме предложения, които намалиха тези суми, от една страна.
По отношение на репликата на господин Митев. Аз твърдя, че правосъдието е безплатно. То е право и е безплатно. Неслучайно, когато спечелите делото, имате право и на разноски, част от които са и таксата, която предварително е трябвало да платите. И тази такса не може да бъде преграждаща на правото, не може да играе ролята на имуществен ценз. Припомням Ви, че в Комисията чухме, че се очаква тези промени да намалят натовареността на съда с 50%. Това ако не е преграждане, не знам как да го наречем! Особено са високи таксите и особено е отношението към юридическите лица, към организациите, които по една или друга причина могат да бъдат заинтересовани в тези дела. Истинските мотиви са ясни и сме съгласни, че те са недопустими.
Проблемът за ресурса, необходим за качествено правораздаване, е много тежък проблем и аз съм готов да го обсъждаме в подробности. Не обвинявам този или предишен Министерски съвет. Явно има проблем и той трябва да се реши. Най-малкото не е това методът, защото, съгласете се, че след година, две, три тези такси ще трябва да бъдат променяни в една или друга посока и също ще сме свидетели на тромавата процедура по законодателството. Вие самият и Вашата група започнахте този дебат с такова становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Изказвания?
Имате думата, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Действително този дебат може би е най-близко до възприятието на нашите избиратели, без да казвам, че те по един или друг начин предпочитат темата на този дебат.
При всички положения бих призовал към обективност в преценката на аргументите, без да претоварваме аргументацията с опити за субективно изкривяване или за повлияване на публиката в една или друга посока.
Ще започна моето изказване може би отзад напред. Не успях вчера да чуя другите колеги оратори от опозицията, но познавам техния аргумент по въпроса кой определя точния размер на таксите – дали това е законодателят в Закона, или е Министерският съвет, който приема тарифи.
Господин Зарков даде един от аргументите на Комисията по правни въпроси, за втори или за трети път, да предложи на пленарната зала да уреди изрично въпроса с определянето на таксите. Такъв случай вече имахме в ГПК, такъв случай имахме и в ЗУСЕСИФ. Тук ще подчертая, че този, който може по-голямото, може и по-малкото. След като законодателят има право да делегира това си правомощие на Министерския съвет, то той може и да го упражни сам. Няма проблем законодателят сам да визира размера на конкретна такса. Господин Зарков пък сам обясни защо досега опитите на всички министерски съвети, които са приемали тарифа за таксите в административното производство, са срещнали една или друга форма на ревизия от самия Върховен административен съд. Ами съдът ги коригира или отменя, така че при този случай е още по-голяма отговорността на законодателя да реши въпроса с дефинирането на таксите.
Каза се, че определянето на таксите било прецедент. Както вече казах: не, не е прецедент. Ние имахме много продължителен дебат по Закона за управление на европейските средства. Законодателното ни решение тогава показа, че то е ефективно и че е благоприятно за всички страни – както за частните субекти, които по един или друг начин са обвързани с договорите и с правоотношенията във връзка с управление на тези средства, така и за органите, които управляват тези средства. При това се преодоля една много сериозна неяснота, една много сериозна диспропорция.
Трябва ли таксите да са разходообвързани? Да, трябва. Като принцип във всички други случаи, трябва. Въпросът е, че Ваш аргумент е, че в достъпа до административно правосъдие не е трябвало да има такава обвръзка, защото таксата щяла да придобие огромен размер и действително е така. Сигурен съм, че едно административно дело, на която ще да е инстанция, струва на държавата ни хиляди лева. Няма да предполагам колко точно, защото не сме го изчислявали изрично. Държавната такса за достъп е изключително минимална. Съгласен съм с принципа, че не може да има абсолютна тъждественост между държавната такса и стойността на процеса.
Възразявам срещу логиката, която разви колегата Зарков, че производството било безплатно. Не, господин Зарков, производството е платено и разходите се поемат от губещата страна. Да, първоначално има значение кой ще стартира производството и ще поеме първоначално разходите, но губещата страна поема негативния резултат. Много аргументи не можах да развия пред Вас, но пет минути са си пет минути. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Реплика?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Кирилов, трябва да Ви върнем жеста, да Ви дадем трите минути – шегата настрана, разбира се.
Таксите са само част от финансите, необходими за функциониране на съдебната ни система. Тя по Конституция неслучайно има самостоятелен бюджет. Не може да очакваме от таксите да покрият целия разход. Това, което твърдим, че въобще няма нищо общо с Вашето предложение и с разходите, това предложение има друга цел. Тя е да ограничи достъпа до съда с идеята, че този съд е пренатоварен. Тази цел, този мотив не може да минава през таксите, още повече че заедно в този Административно процесуален кодекс правим достатъчно, за да разтоварим прекалено натоварените съдилища и да натоварим повече тези, които не са натоварени. Този метод се явява излишен и е концептуално неправилен. Това се опитваме да Ви убедим и бяхме на път да го направим в Комисията – мисля, че за един глас не отпадна това предложение.
Имаме още малко време да размислим. Не става дума, че Народното събрание няма право да направи това, което предлагате, става дума, че не е редно да го прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Друга реплика? Няма.
Заповядайте – господин Кирилов, за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Зарков, благодаря Ви за възможността да допълня моето изложение.
Ще отговоря следното: Вашият аргумент, че ограничаваме достъпа до правосъдие, ни принуди да обясняваме, че това не е така. В крайна сметка се стигна до едва ли не, тъй като само това говорим – достъпа до правосъдие, достъпа до правосъдие, достъпа до правосъдие, и се обясняваме по този въпрос, остава убеждението и усещането у хората, у журналистите, у публиката, че това ни е главна цел. Не, това не ни е главна цел! Главната ни цел беше да създадем пропорционалност и съответност в различните инстанции в административното производство. Главната ни цел, както Вие отбелязахте – да не претоварваме върховната съдебна инстанция в административното производство. Да, ако покрай тази мярка се премахнат или ограничат тези жалбоподатели, които имат огромен стремеж да пускат по 10 – 20 – 30 жалби месечно, по който въпрос си решат, да, това би бил един, бих казал: сравнително положителен ефект.
Ние по никакъв начин не сме слагали и нямаме приоритетна цел ограничаване на достъпа до касационната инстанция. Вие правилно подчертахте, че това са такси само за касационната инстанция, тоест това е последната, най-висшата инстанция, когато вече в административното производство сме имали обжалване по административен ред, имали сме съдебно обжалване пред първоинстанционен съд, тоест съдът вече един път се е произнесъл със съдебно решение. Това е, образно казано, може би и неправилно, най-висшата съдопроизводствена екстра – върховни съдии, и то в множествен състав от трима или петима съдии, да разгледат спора по право. Всяка една от страните би следвало да съобразява дали същината на спора и сложността имат такава правна стойност, че би следвало действително да натоварват Върховния съд.
Вие сами пледирахте и по другия кодекс, и по този кодекс, че основната работа на върховните съдии е по прилагането на правото, по уеднаквяване на правоприлагането, и по тълкувателна дейност. Това не става с претоварване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Господин Попов – имате думата, за изказване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, преди известно време – той все още седи на дневен ред в обществото – говорихме, че таксите за правосъдие в гражданския процес, говоря за 4% такса, когато е определяем материален интерес, е една от най-високите в Европа. На практика прегражда възможността на голяма част от българското население, предвид икономическото и социалното състояние на държавата, предвид бедността, предвид липсата на заетост, прегражда възможността много голяма част от гражданите да имат достъп до правосъдие в гражданския процес. Тук в административния процес правите на практика същото. Обикновено има висок обществен интерес в тези дела в административния процес. Когато има висок обществен интерес и той е определяем, вярвайте ми, има голям материален интерес, на база на който Вие искате да определите тези такси. Записали сте 1700 лв. за организациите – максимално 0,8%, но не повече от 1700 лв. Голяма част от организациите, които защитават обществения интерес в административния процес и производството, са юридически лица с нестопанска цел. Те не извършват икономическа дейност, бизнес дейност, откъдето да могат да си набавят тези такси, за да отидат пред Върховния административен съд и да защитят там своите интереси.
От една страна, увеличавате таксите, от друга, намалявате адвокатския хонорар на 50% под минималния, което два пъти удря на практика достъпа до качествено правосъдие. При 50% възможност да се определи хонорарът на адвоката на едната страна от съда, аз не мисля, че който и да е адвокат ще даде всичко от себе си, за да защити интересите на клиента си – това е едно.
Второ, правите производството пред Върховен административен съд на практика закрито. Да, с възможност да бъде открито заседанието, но при поискване от страна на някоя от страните. Въвеждате три неща в законопроект, които наистина преграждат възможността на гражданите, на организациите да защитят обществения интерес пред съд.
Няма как ние да подкрепим тези предложения. Вярвайте, 1700 лв. са твърде много предвид ситуацията в България – социална, икономическа, дори и демографска, бих споменал.
Господин Председател, ако приемете, че влизам в Правилника, аз предлагам в ал. 3 на чл. 227а цифрата „1700 лв.“ да се замени с „200 лв.“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
Реплика?
Господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Попов, не мога да се съглася нито с Вашите аргументи, нито с Вашето предложение за редакция в ал. 3 за промяна на число 1700 с 200 и ще обясня защо.
Вие сами казахте и насочихте дебата към организации с нестопанска цел, които, видите ли, нямали никакви средства, за да платят държавната такса. Явно обаче си давате сметка, че такива организации практикуват в голяма част от случаите така наречения процесуален рекет по отношение на много сериозни инфраструктурни проекти, тоест с внасяне на една минимална държавна такса се спира инфраструктурен проект, който понякога е за стотици милиони. И какво? Този, който ще спре с години такъв проект, с години ще се реализира рискът по пътищата в България или в инфраструктурата, той какво – няма 1700 лв. да плати държавна такса ли? Ами, най-малко ще я събере от вноски на учредителите си. Нали този процес след една, две или три години – защото ние гледахме справка по Закона за околната среда, ако си спомняте, с колко години се бавят инвестиционни проекти за обжалване на ОВОС – тъй или иначе след три години съдът ще се произнесе. Нали презюмираме, че жалбата е основателна? Ако жалбата е основателна, ще се възстановят въпросните 1700 лв. за държавна такса.
Вижте колко непропорционално съпоставяме обществения интерес и колко едностранно разсъждаваме, за да изкривим последиците!
Пак казвам: лимитът – първо, пропорцията бих я нарекъл пределно символична – 0,8. Аз разбирам да бяхте казали 0,8 да го направим 0,3, но да коригираме лимита, който коригирахме три пъти и го сложихме на 1700 лв., за интерес над пет милиона?! Над пет милиона!
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Нула цяло и осем…
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да де, лимитът е 1700, а за над 10 милиона е 4500 лв.
Ами, срамота! Бих казал: това е с жълти стотинки да саботираш държавния и обществен интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Господин Митев – втора реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Попов, аз не бих се притеснявал точно за тези неправителствени организации, за които ще се прилагат пропорционалните такси, и точно за тези производства. Повярвайте ми, те имат достатъчно голямо финансиране, някои от тях от презокеански фондации. Ще се справят. Не се притеснявайте за тях! Аз за тях нямам никакви притеснения. Те могат да платят много над 1700 лв. такса или много над 4500 хил. лв. (Ръкопляскания от ОП и ГЕРБ.) Не бих се притеснявал за тях.
Искам да обърна внимание на нещо друго. Вие казвате прегражда се достъпът до правосъдие. Нека да се върнем и да си припомним малко съдопроизводството в административното правораздаване. На практика самият спор по отношение на оспорвания административен акт се развива изцяло в първата инстанция. Там се назначават експертизи. Там представяме всички доказателства, с които разполагаме за незаконосъобразно проведеното административно производство, а там таксите ги запазваме, ние не ги повишаваме. Мисля, че няма спор, че таксите в тази фаза, в този стадий на производство, са абсолютно достъпни. Бих искал да чуя повече за Вашето мнение по отношение на останалите такси, където ние направихме предложение за редуциране.
Другото нещо, което ми се иска да чуя от Вас, е отговор на въпроса: Вие смятате ли, че сегашният размер на таксите е адекватен на разходите, които се правят, за да се администрира едно касационно дело пред Върховния административен съд? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Трета реплика – господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Попов, аз изразявам несъгласие да променяме ставките, тъй като считам, че мястото им не е в Закона.
Благодаря Ви все пак за изказването, защото стана ясно, че вносителите не само искат да прекодират достъпа до правосъдие, но знаят точно на кого и защо го правят. (Възгласи: „Еее!” от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Господин Попов, имате думата за дуплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
По реда на репликите.
Уважаеми колега Кирилов, Вие казахте, че „някои организации” или „организациите” на практика извършват рекет, рекет през свои права. Това, уважаеми господин Кирилов, не се нарича рекет, а се нарича права в една правова парламентарна република и всеки има възможност да осъществи тези права в една правова държава.
Тук всъщност аз няма какво да добавя. Вие казахте защо се увеличат тези такси. Именно заради това, за да спрете тези организации или граждани от достъп до правосъдие. Затова им вдигате таксите. То, Вие го казахте тук, както се казва, ачик-ачик.
Искам да Ви питам: ако три семейства заведат дело за това, че им се замърсява водата, колко ще е таксата, колко ще е материалният интерес, как ще ги съберете тези пари? Няма да успеете, вярвайте ми, в тези условия!
По отношение репликата на колегата Митев.
Уважаеми колега, Върховният административен съд не е пазар, нито правораздаването е създадено, за да генерира печалба. То има съвсем други функции, цели и задачи, а не да печели или да балансира на нула. (Шум и реплики.)
Да, може да се каже, че настоящите такси към Върховния административен съд, към касационните жалби биха могли да се коригират. Питахте ме дали са адекватни. Биха могли да се коригират, но това, което предлагате в момента, е абсолютно неадекватно и не отговаря дори на някои основни конституционни изисквания. Достъп до правосъдие – всеки един български гражданин го има. Ами, той как да го има, като Вие на практика му го преграждате? Не му осигурявате заетост, не му осигурявате работа, не му осигурявате адекватни европейски доходи, но таксите, видите ли, ще бъдат европейски! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Дори и таксите не са европейски, уважаеми колеги, защото в Европа таксите нямат такъв размер. Там хората имат достъп до правосъдие, за разлика от тук. (Шум и реплики.) Именно това, което се опитвате да направите. Правите го в Гражданския, сега го правите и в Административния. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Други изказвания?
Господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги!
Уважаеми господин Кирилов, Вие призовахте да бъдем обективни в анализа и да няма субективизъм. Аз ще се придържам към този съвет и ще бъда изключително обективен.
Имало примери в законодателството в ГПК и ЗУСЕСИФ, посочихте Вие, за такава практика – посочване на таксите в закон или в кодекс. Карате ни да разсъждаваме, да вадим доводи от практиката, нарича се „id quod plerumque fit“ – „така обикновено става”. Не, така обикновено правите Вие и това не е правилно! Защото Законът за нормативните актове – и това е съществен въпрос, който колегите трябва да разберат, в закон се регулират трайни обществени отношения! Не е правилно в закон да се посочва размер в левове на такса. Тук го правим в кодекс, който е призван цялостно да регламентира материята в административното правосъдие, в издаването на административни актове и в административното правосъдие, тоест изобщо не е място да се посочват конкретни левове.
Каква била причината? Имало тарифа, но тя била оспорвана. Като е оспорвана тарифата, не успявате да я промените?! Ами, не успявате да я промените, защото не се спазва редът за промяна на тази тарифа! Действително таксите трябва да бъдат завишени, но това трябва да стане обективно и не в кодекс или в закон.
Обръщам се с въпрос: с какво административното дело, заведено от физическо лице, струва по-малко от административното дело по същия въпрос, заведено от юридическо лице? Как тук се изчислява стойността на правосъдието, което не било безплатно? Добре, не е безплатно, но защо дело, заведено от юридическо лице, сдружение, търговско дружество, е по-скъпо? Тук Вие можете да вадите единствено и само доводи от Вашите презумпции, че дружеството било по-богато, че въпросите били по-скъпи, но обективно поглеждайки самото дело, по нищо дело от физическо лице не следва да смятаме, че е по-евтино. За да има губеща страна, за която Вие говорите, трябва да има страни, трябва да има участници. Когато Вие считате, че в административното правораздаване като брой делата ще намалят с 50 на сто – ами, то няма да има печеливши и губещи страни, защото просто страните ще намалеят като обективна бройка.
Тук таксите и въпросът за достъпа до правосъдието има конституционно измерение, защото в административното правосъдие инстанциите, априори, са с една по-малко. Още повече с този законопроект Вие с повече от 15 текста ограничавате допълнително инстанционността в специалните закони. Специални закони, по които е можело да се обжалва на две инстанции, се предвижда да стане на една, и именно поради тази причина въпросът с достъпа до правосъдие е изключително съществен. Това хората ще го усетят много бързо на гърба си, ако тези норми бъдат приети.
Разтоварваме ВАС. Ами Вие, разтоварвайки ВАС, натоварвате гражданите и организациите, защото едно неполучено правосъдие навреме, едно изобщо неполучено правосъдие – къде остава товарът? И товарът, който е призван да носи съдът, като разреши поставените пред него правни спорове, в крайна сметка този товар ще остане в гражданите и в организациите, защото неразрешеният правен спор е проблем за тях, който те ще продължат да носят.
ВАС бил правна екстра. Такова нещо нито съм чувал, нито съм чел, че ВАС е правна екстра. То, действително ще се превърне в скъпа правна екстра, до която ще се докоснат все по-малък брой лица – може би и няма да се докоснат, защото заседанията вече принципно ще бъдат закрити, и то наистина ще се превърне в правна екстра, и тепърва ние ще четем за тази правна екстра, и ще започне да се пише.
И като заключение, по отношение на таксите.
За мен те са: първо, определени волунтаристично, второ, неравноправно.
Защо са волунтаристични? Защото обективно за този размер, който колегите от „Обединени патриоти“ сочат за техните размери, обективни данни няма. Имаше за първите, които бяха с по-висок размер, и сега се предлага те да се намаляват. Няма обосновка. Не било безплатно! Ами, кажете колко струва и така определете таксата! Така че те са волунтаристично определени! Неравноправни са. Защото, както Ви казах, с нищо дело, възбудено от юридическо лице, не е по-скъпо от дело за физическо лице.
Спирайте процесуалния рекет с други законосъобразни и конституционносъобразни средства! Не с този механичен способ, увеличавайки таксите, и то в кодекс! Благодаря Ви.
Няма да подкрепим текста. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колега Милков, Вие добре обяснихте голяма част от нещата, които дискутирахме и дебатирахме и в Правната комисия, и помежду си, но не зададохте основния въпрос, който според мен е логическо и философско предизвикателство пред тези, които ще гласуват „за“ увеличаването на таксите, и тези, които са го внесли. Как тези уважаеми дами и господа ще обяснят на българските граждани, че това е в тяхна полза? Трябваше просто да ги попитате! За мен е предизвикателство и съм много любопитен да видя как ще обяснят това този път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Поисках реплика, по много от нещата не съм съгласен с уважавания от мен колега доктор Милков, за да кажа накратко само следното: първо, таксите не са определени волунтаристично, а са определени в настоящото, последно предложение, минималистично. Минималистично! Това е третият вариант на понижаване спрямо основното предложение.
По отношение на таксите направихме два пъти финансова обосновка, така че никой не е гледал в небето и да си е измислял предложения за такси.
Категорично не съм съгласен да правите обвързване – и логическо, и да внушавате като възприятие, че, видите ли, заседанията стават закрити и скъпи. Всички сте съгласни и не отричате, че с четири думи на коя да е от страните в административния процес заседанието става открито. Тези думи варират, но най-кратката им редакция е: „искам открито заседание“ или „настоявам за открито заседание“. Значи може с три думи да си поискат и ответникът, и жалбоподателят, и прокурорът, и съдът.
Така че моля Ви, не плашете. (Реплики от „БСП за България“.)
Ще видим, да сме живи и здрави да бъде прието това предложение, нека да го изпитаме на практика – ще видите, че то действа конструктивно, а не преграждащо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Господин Божанков – трета реплика.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Милков, в изказването си поставяте въпроса защо съдът отменя увеличаването на таксите. Естествено, защото са незаконосъобразни и това е същият този съд, за който таксите са направени. Тоест, съдът сам отхвърля увеличението на собствените си такси, естествено, защото са незаконосъобразни, тъй като в България таксата трябва да отговаря на един прост принцип – да покрива разходи.
След това казвате и задавате резонно въпроса: защо за юридически лица таксата е една, а за физически – друга? Защото логиката е: бизнесът може да ги плати – работодателите, а гражданите не могат да плащат толкова. Абсолютно необективен критерий!
Това също би паднало в съда, ако не бяхме приложили друго, на което във Вашето изказване много добре обърнахте внимание, и то е закрепването на таксите не в наредба, не в тарифа, а в закон, за да може българските граждани и българските работодатели да не ги обжалват повече и те да не падат в съда. Тоест, Вие сам дадохте отговора – защото е необективно и продължава да бъде необективно, то е в абсолютен синхрон с повечето такси в България, които нямат никаква връзка с реалността и не са справедливи. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божанков.
Доктор Милков, заповядайте, имате думата за дуплика.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Бързо по репликите. Основният въпрос е: как да обясним на хората, че е в тяхна полза? Когато ограничиш броя на делата с 50 на сто във Върховния административен съд, когато вдигнеш сумите за държавни такси, когато промениш принципа на откритото съдебно заседание, действал още в Римското право, когато всички граждани могат, следва и трябва да гледат как се съдят хората в съда, и го обърнеш принципно в закрито, аз не мога да им обясня. Действително, пореден закон, на който може би „трябва да дадем шанс, за да видим как ще подейства“, но това не влиза в начина, по който смятам, че трябва да се законодателства.
Минималистично, а не волунтаристично – за мен това беше водопад от такси, казах го и вчера. Изчисленията на първоначално предложените такси, след което пазарлъкът в Правна комисия, за да бъде подкрепена тази разпоредба, доведе до тези суми.
Не мисля, че плаша хората, казвам своето становище като човек, който е работил това нещо само допреди няколко месеца, и считам, че възможността да бъде открито заседанието при всички случаи води до това гражданите да изискват от юристите да бъдат във Върховния административен съд, което в крайна сметка е в интерес на правото. Възможността принципно закритото да бъде открито заседание също мога да Ви оспоря, защото в чести случаи във Върховния административен съд може и се явяват юристи, които не са участвали в подготовката на жалбите и заседанията са много след като жалбата някога някой е подал.
По отношение на това, че действително в тарифи таксите до момента са отменяни, аз го казах – явно таксите не са определяни законосъобразно. И според мен, ако същите такси бяха посочени законосъобразно, в тарифа, гъвкаво, те нямаше да бъдат отменяни. И това е редът, който следва да се прилага в законодателството, а не в кодекс да определяме левове. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Имате думата за процедура, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С оглед напредване на времето – във вчерашното заседание беше обсъждан въпросът за таксите, днес продължи, правя предложение да прекратим обсъждането и да пристъпим към гласуване.
Иначе ние бихме могли да продължим това обсъждане и като се върнем към римското правораздаване, където също са плащани такси. Към Бертолт Брехт можем да се върнем – „Кавказкият тебеширен кръг“, където съдията идва и първата му дума е: „Плащайте!“.
Можем да говорим дълго. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Обратно мнение?
Имате думата, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Аз предлагам дебатите да продължат толкова, колкото има нужда, защото таксите засягат всеки български гражданин. (Шум и реплики.) Явно за управляващите и за всички, които седят отдясно и срещу мен, таксите, с които ще натоварим всеки български гражданин, не са толкова важни, достатъчно сме говорили, макар че в някои държави с години приемат такива законопроекти, а за нас един парламентарен ден е много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Данаил Кирилов.
Гласували 122 народни представители: за 84, против 33, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Продължаваме.
Процедура – имате думата, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Процедурата ми е по начина на водене. Обръщам се към Вас, тъй като Вие току-що нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Колегата Кирилов във времето, в което следваше да бъде започнал парламентарният контрол – в 11,06 – 11,07 минути, направи това процедурно предложение и Вие го подложихте на гласуване.
Вие следваше да прекратите заседанието по отношение на разглеждания законопроект и да преминем към парламентарен контрол. Вместо това, вече е 11,10 ч., Вие в нарушение на Правилника допуснахте тази процедура, което мисля, че строго нарушава Правилника, за спазването на който Вие трябва да следите.
Затова Ви обръщам внимание и правя предложение да се отмени гласуването, което току-що беше направено, за да се спази Правилникът и да влезем в парламентарен контрол. Нека следващата седмица дебатите и дискусиите по този важен за българите закон да продължат. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Господин Кирилов, заповядайте за обратно становище. (Реплики между председателя Емил Христов и народния представител Данаил Кирилов встрани от микрофоните.)
Благодаря за разбирането, господин Кирилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги!

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Няма новопостъпили питания за периода 29 юни 2018 г. – 5 юли 2018 г.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министъра на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Радостин Танев;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народните представители Николай Иванов и Илиян Тимчев;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Пенчо Милков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Пенчо Милков;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Манол Генов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Любомир Бонев и Димитър Данчев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Николай Тишев;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Николай Тишев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Николай Тишев;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Николай Тишев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Станислав Владимиров;
- заместник министър-председателя по икономическата и демографска политика Валери Симеонов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Надя Клисурска Жекова;
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народните представители Спас Панчев и Димитър Георгиев;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народните представители Спас Панчев и Димитър Георгиев;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Христо Проданов;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Иван Димов Иванов;
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Тодор Байчев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Николай Бошкилов.
Парламентарен контрол – уважаеми колеги, първи ще отговаря Нено Димов, министър на околната среда и водите. Той ще отговори на въпрос от народния представител Таско Ерменков относно решение на Европейската комисия, касаещо големите горивни инсталации.
Преди това – заповядайте за процедура.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Сред нас има народни представители, които се явяват броячи на гласувания в пленарната зала и тъй като има такива, призовавам Ви, госпожо Председател, първо да поканите народните представители в залата, но, второ, да поканите лидера на парламентарната група на „Граждани за европейско развитие на България“, защото ще има след малко декларация по важни въпроси, по които и той се е изказвал (шум и реплики от ГЕРБ), така че е хубаво да ги чуе, а не само да се броят гласове и гласувания.
Тази сутрин лидерът на групата на парламентарното мнозинство се регистрира и не участва в гласуванията, затова го призовете да дойде и да слуша другите народни представители тук, от трибуната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ченчев. (Шум и реплики.)
Само да отговоря на господин Ченчев – господин Цветанов в момента е на кръгла маса, може би с Ваши колеги народни представители, по представяне на Закона за борбата с футболното хулиганство. Той е в сградата на Народното събрание.
Заповядайте за декларация.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Утре в София ще се проведе срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на страните от Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа, по-популярна като „16 + 1“.
Българската социалистическа партия от самото начало има положително отношение към този формат на сътрудничество и именно подкрепеното от БСП правителство за първи път през 2014 г. официално поиска Българя да бъде домакин на такава среща. Тази многостранна среща е и повод за двустранните срещи на китайския министър-председател Ли Къцян, който от вчера е в София.
Сътрудничеството между България и Китай има здрава основа. България е втората държава в света, признала Китайската народна република. В годините след 1989 г. тези отношения преминаваха през различни трудности, но трябва да отбележим, че Българската социалистическа партия през цялото време, особено в най-тежкия период – до края на 90-те години на миналия век, запази здрава политическа връзка с управляващата партия в Китай, а с това и съхрани отношенията между двете страни. Нашите партньори ценят това. Благодарим, че и ГЕРБ го цени.
Паралелно с нарастващата икономическа и политическа мощ на Китай, редица страни от Централна и Източна Европа съумяха да създадат работещи модели за взаимодействие, да предложат и да започнат реализацията на големи обекти, да привлекат сериозни инвестиции, паралелно да създадат силни политически отношения с Китай.
България изостана много от този процес и в последните десет години това изоставане ставаше все по-видимо. В основата на сътрудничеството обаче е доверието – доверие, че партньорите знаят и могат да дефинират своите интереси, че ангажиментите се изпълняват и че има добре осъзната посока на политиката, че желанието за сътрудничество е реално и се търси съдържание, а не поза.
Ето защо парламентарната група на „БСП за България“ в светлината на започващата среща отново призовава управляващата партия ясно да дефинира своето отношение към Китай и категорично да се разграничи от изявленията на председателя на парламентарната група и заместник-председател на партията ГЕРБ Цветан Цветанов, че, цитирам: „Русия и Китай са едни от основните заплахи за мира и сигурността“.
Ние проявяваме разбиране, че в една партия може да има различия по определени въпроси. Разбираме, когато председателят на партията и премиер спира законодателство през медиите, и когато заместник-председателят и председател на парламентарната група го пуска отново пак през медиите. Разбираме също, че между старшия и младшия партньор има непреодолими различия, включително и по външната политика, и по въпросите на сигурността, и че единственото, което слепва тази лицемерна коалиция, са облагите на властта.
Не можем да приемем обаче, когато съществени външнополитически противоречия се демонстрират по върховете на управляващата партия, което може да доведе до сериозни негативни последици за перспективите и възможностите за провеждане на адекватна външна икономическа политика към страни като Русия и Китай.
Как се оказа, че по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз Бойко Борисов посещава Москва, извинява се, моли за възобновяване на сътрудничеството по големите инфраструктурни проекти, а неговият заместник, от когото зависи животът на правителството, обявява Русия за основна заплаха за мира и сигурността? Ако няма реакция – на кого да вярваме?
Каква е логиката правителството да кани Китай да финансира и изгражда ключови инфраструктурни обекти, като най-после демонстрира по-прагматичен подход, като в същото време парламентарната група чрез своя председател само дни преди визитата на китайския премиер обявява Китай за основна заплаха за мира и стабилността? Ако няма реакция – отново на кого да вярваме?
Обръщаме се както към ГЕРБ, така и към управляващата коалиция: живеем в сложно време както на заплахи, така и на много възможности. Не пропускайте възможностите заради вътрешни противоречия! Изграждайте доверие към България, не го пропилявайте! Не позволявайте партиен егоизъм и неясни чужди интереси да пречат на перспективите на отношенията със страни като Русия и Китай.
Все още не е късно България да се възползва от своето геостратегическо положение, да бъде вратата между Изтока и Запада и да гарантира за десетилетия напред националните си интереси. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Имаме декларация от парламентарна група.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря на всички народни представители, които участваха в дискусията по предстоящите законодателни мерки, които предприема парламентарното мнозинство.
Искам да благодаря на колегите от Българската социалистическа партия, които участваха в дискусиите за спортното хулиганство и за осигуряване на спокойствието и сигурността във връзка с предстоящото стартиране на новия футболен сезон.
Искам да им благодаря, защото когато депутатите работят в интерес на обществото, могат да постигат и съответния политически консенсус, обаче в последния момент е взето политическо решение от страна на Българската социалистическа партия да не подкрепи този законопроект.
Аз искам само да кажа, че обсъждането на този законопроект започна по инициатива на председателя на Спортната комисия и дава възможност с неотложни законодателни мерки да подобрим, да гарантираме сигурността на футболните събития.
Това, което е изключително важно, е, че с въвеждането на принудителните административни мерки ще се даде възможност действително полицейските началници на районните управления да могат да предприемат действия за ограничаване и недопускане на фенове да посещават спортни мероприятия, които могат да застрашат живота и здравето на всички граждани. Тук говорим и за видеонаблюдението, говорим и за персонализирането на билетите, които ще бъдат купувани за спортни мероприятия.
Казвам тези неща в началото на моята декларация, за да мога да оборя колегите от БСП, които само преди минути, както е обичайно, винаги манипулативно, спекулативно, могат да поднесат информация и да кажат: „Къде е Цветанов? С какво се занимава?“.
Мога да Ви кажа, колеги, че от сутринта, откогато съм дошъл в парламента, съм упражнил правото си на глас по законопроектите, които бяха гласувани в пленарната зала, и след това се присъединих към инициативата, която беше предприета от председателя на Спортната комисия. БСП до настоящия момент не подкрепя Закона, поне това беше декларирано от Славчо Атанасов, но съм убеден, че в рамките на по-голямата градивност ще можем да постигнем този политически консенсус.
Що се касае до изреченото от уважавания от мен господин Вигенин, за който винаги съм казвал, че е участвал много активно във всяко едно политическо събитие, което е свързано с международен отзвук, мога да го поздравя за неговата принципна позиция по евроатлантическата ориентация на страната.
Излизането и произнасянето на тези неверни твърдения само преди минути от един проевроатлантически мислещ човек и това, че говори по този начин, буди недоумение. Искам да направя някои уточнения.
Първо, искам да попитам колегите от БСП: това, което правите в момента, кризисен пиар ли е, за да избегнете поредното си обяснение за Таско Ерменков и за Крим, за изборите, които бяха проведени в Русия? (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Уважаеми колеги от БСП, искам да чуя Вашата позиция за анексирането на Крим, искам да чуя Вашата позиция за икономическите санкции срещу Русия. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Искам да чуя позицията, която даде президентът на Република България на Варшавската конференция, на която участва с президентите от Югоизточна Европа, и Вие можете да направите съпоставката с казаното от мен – не „заплаха“, а „потенциална заплаха“. И нека да видим каква беше декларацията, под която сложи подписа си президентът на Република България! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Уважаеми колеги от БСП, аз разбирам Вашата кризисна ситуация, както заради вътрешните противоречия, които имате в БСП, и затова, че народни представители решават да правят бизнес и не можете да обясните това на обществото, защо критикувате тогава правителството, че средата за бизнес в България е замърсена?!
Няма как да обясните напускането на Спас Панчев, няма как да обясните и напускането на втория народен представител, който е представител на Земеделския съюз, защото Вие приложихте всички възможни варианти, за да го върнете обратно при Вас, но с подобни силови действия няма как да се получи тази демократичност, която Вие държите, че я имате. (Силен шум и реплики отляво.)
И това, което в момента имате във Вашата партия – дори да внесете вот на недоверие, не можете да обясните на Вашите избиратели къде бяха Вашите мотиви, къде бяха Вашите говорители, които трябваше да запълнят парламентарното Ви време като опозиция, която внася вот на недоверие. Ние не искаме вот на недоверие на това правителство, ние подкрепяме това правителство, а Вие, които внесохте вот на недоверие, нямахте абсолютно никакви мотиви или нещо, което да бъде казано ясно и категорично.
Що се касае до събитието, което се проведе в българския парламент, това беше 82-та среща на Европейския парламент, на Конгреса на Съединените щати. Знаете, че заедно със съпредседателите от страна на Европейския парламент и на Съединените щати дадохме съвместна пресконференция. Ако сте проследили внимателно цялата пресконференция, ще видите каква беше позицията и на нашите евроатлантически партньори по тази тема. И ако сте попитали и господин Вигенин, който присъстваше на тази среща, той също може да Ви обясни какви бяха коментарите там. Мога да Ви кажа, че бяхме изключително старателни да бъдем дипломати, за да можем действително да говорим за това, в което е силата на Европейския съюз, и за силната връзка, която трябва да я има между Европейския съюз и Съединените щати.
Колеги от БСП, само да Ви уверя, че нито избирателят, нито силната и демократична европейска общност искат да имат нещо общо с Вашите позиции, които Вие сте ги изразявали както в предизборни кампании, така и с това, което Вие сте говорили през всичките тези месеци и сте насаждали тази омраза и противопоставяне. Това е Вашият стил. Аз не бих искал да влизам в тази си позиция, в тази си роля, защото съм председател на най-голямата парламентарна група, представлявам парламентарното мнозинство и мога да Ви кажа, че в много от законодателните промени, които се правят, получаваме и Вашата подкрепа. Много от народните представители умишлено са принудени да не подкрепят дадена добра законодателна инициатива само и само, за да можете да трупате някакъв имидж от тази конфронтация, която целите да има в българския парламент.
Днес искам да заявя следното: като председател на най-голямата парламентарна група, като заместник-председател на Политическа партия ГЕРБ винаги имаме диалог с председателя на Политическа партия ГЕРБ Бойко Борисов и подобни внушения за противоречия между парламентарната група, премиера Борисов, който е и председател на Политическа партия ГЕРБ, са несъстоятелни. Това не е БСП! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
В БСП Вие си имате Вашия проблем и това, което в момента наблюдаваме, са говорителите Божанков, Зарков, но ние искаме да чуем и Мерджанов, искаме да чуем и тези демократични депутати, които в момента изразяват своето мнение, но не смеят да го кажат все още публично. Така че, колеги, недейте да се грижите за микроклимата в Политическа партия ГЕРБ! Той е на изключително добро ниво, на изключителна висота и Вие можете само и единствено да се стараете да постигнете поне 50% от тази среда на диалог, на уважение и на респект!
Мога да Ви уверя, че и към настоящия момент ние подкрепяме форума „16 + 1“!
Нека да заявя, дами и господа от БСП, и само да Ви кажа, че през всичките тези години сме имали официални срещи с китайската страна, имали сме и партийни срещи с китайската страна, и това, което в момента се прави в България – идването за първи път, не знам от колко години, на министър-председателя на Китай – е заслуга на днешното управляващо мнозинство, на стабилността, която има в държавата, и този формат на диалог, който се провежда между лидерите. Така че няма да влизам в обяснителен режим към Вас, не ми приляга.
Нека да си спомним каква беше позицията на президента Радев по време на предизборната кампания. Тя съвпада изцяло с Вашата политика, която правите и Вие, но когато президентът на страната Румен Радев трябваше да отиде на Съвета на лидерите, той какво направи? Той подкрепи СЕТА, подкрепи продължаването на икономическите санкции срещу Русия и мога да Ви кажа, че мислим еднакво и с премиера, и мислим еднакво и с лидерите на Европа, и с лидерите на развитите демократични общества в Европейския съюз. Само преди дни Съветът на лидерите, на който присъства и премиерът Борисов, продължиха икономическите санкции срещу Русия.
Уважаеми колеги от БСП, за Вас анексирането на Крим, спазването на международното право не е приоритет, защото Вие никога не можете да го приложите дори при Ваши управления, защото ние знаем, че когато Вие управлявате, Вие ни отдалечавате от Европейския съюз!
Вие дори нарушихте… И помислете само за „Южен поток“, защото когато говорите за Русия, „Южен поток“ не беше успешен, защото Вие искахте да промените стандартите в Европа и да нарушите Третия енергиен проект. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Знаем как правехте законодателството по офисите, как предлагахте то да бъде приемано тук, в българския парламент.
Колеги от БСП, мислете за Вашата парламентарна група, за Вашата партия! И, госпожо Нинова, желая Ви успех в тази трудна битка, която водите във Вашата парламентарна група и във Вашата политическа партия! Благодаря Ви! (Ръкопляскания отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Но, партия ГЕРБ има председател. Това е господин Борисов.
И за да отговоря и на толерантността, и на точността, надявам се обаче да работим заедно по важните задачи и приоритети на страната! Благодаря Ви. (Ръкопляскания отдясно. Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
По начина на водене – господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Моля Ви да не проявявате двоен стандарт, когато водите заседанието. Онзи ден казахте точно обратното – че подхождате еднакво съм всички. Господин Цветанов просрочи значително времето, Вие си мълчите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
И моля да му предадете, че не той е председател на най-голямата парламентарна група. Не е вярно това, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Сложете картата!
Къде е картата Ви?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Най-голямата парламентарна група в света е китайската парламентарна група. (Смях и оживление в „БСП за България“. Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Велков. Нямате карта.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: И ако той иска да чуе господин Мерджанов, ние искаме да чуем…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нямате карта! Къде Ви е картата? Къде е картата? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Китайците са на „Орлов мост“, Вие ми говорите за футболното хулиганство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Защо не си сложихте картата, господин Велков?
Техническа е причината, не е в господин Велков.
Лично обяснение – господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Караянчева.
Нямаше как да не взема лично обяснение, тъй като господин Цветанов каза, че говоря неистини или нещо в този смисъл. Не съм казал нищо, което не е вярно. Цитатът е от медиите, беше брифинг пред журналисти, така че къде, какво някъде се е случвало, по никакъв начин не оправдава факта, че тези думи бяха изречени.
Аз не възразявам и по-дълго да говори господин Цветанов, защото колкото повече говори, толкова по-добре е за нас и показва колко несъстоятелна е тезата му, тъй като всичките въпроси в стил „А Вие защо биете негрите?“ не отговарят на въпроса: „Какво е Вашето отношение към Китай и Русия и те заплаха ли са или не за световния мир и сигурност?“
И ако можем да приемем Вашето изявление като оттегляне на тези думи, добре, но ако не са оттеглени, ние все пак чакаме реакция.
А ние не се грижим за микроклимата във Вашата парламентарна група, защото ни интересува толкова, а защото това е управляващата парламентарна група и от отношенията вътре във Вашата партия зависи и по какъв начин се управлява държавата. И тъй като тези противоречия не ги измисляме ние, Вие ги демонстрирате все по-често публично, това е въпрос за притеснение, когато между премиера и председателя на управляващата парламентарна група има проблем. Ние го поставяме, защото това е притеснение за държавата, а не толкова какво ще се случи с ГЕРБ. Благодаря.(Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин.
Продължаваме с парламентарния контрол. (Реплика от народния представител Иван Валентинов Иванов.)
Какво има по начина на водене, господин Иванов? (Реплики от „БСП за България“.)
Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Караянчева, силно сме обезпокоени как тук, от тази трибуна, се допуска да бъдат обидени един милион български граждани. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Господин Цветанов в своите твърдения и в своите изказвания обиди един милион български граждани…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Как по-точно, господин Иванов, че аз не чух?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …които са поставили тук 80 души. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Проблемите в управляващата коалиция да не бъдат прехвърляни от болната глава на здравата, защото проблемите с Крим трябва да ги търсят в собствената парламентарна група и господин Цветанов днес може би трябва да дължи обяснение на гостите от Китай за това какво той е обяснил – че те са врагове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво имате да кажете към мен? Не се обръщайте към господин Цветанов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Госпожо Караянчева, не позволявайте от тази трибуна да бъдат обиждани 80 души и един милион български граждани (силен шум и реплики от ГЕРБ), защото проблеми в тази зала има вдясно, не вляво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не съм позволила никой да бъде обиден, господин Иванов! Следях много добре изказванията и на господин Цветанов, и на господин Вигенин. Моля Ви да не вменявате по този начин вина. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Кажете към мен!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Към Вас, госпожо Караянчева. В тази зала няколко пъти вече се отнема думата на опозицията. За пореден път се прави това нещо. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Нарушенията, които се правят от ръководството, разбира се, рефлектират върху работата на този парламент. Ненормално е в тази държава, където управлява това мнозинство, да се говорят такива неща от тази трибуна, защото последствията от това управление са навън. Те са в палатката, те всеки ден викат и крещят. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Хората умират, а Вие тук търсите и обяснявате кой народен представител къде мигрирал и как мигрирал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е моята…
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не допускайте, госпожо Караянчева, по този начин да се говори и да се обиждат българските граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Продължаваме с парламентарен контрол. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)
Какво искате, госпожо Нинова, не разбрах? (Реплика от народния представител Корнелия Нинова. Шум и реплики от ГЕРБ.)
Заповядайте за лично обяснение. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Не ме споменавайте, като не искате да взимам думата. Като ме споменавате, ще имате отговор, а той е следният.
Благодаря на господин Цветанов за пожеланията да успеем да се справим с проблемите в нашата група. Уверявам Ви ще успеем по един и същи начин, който е принципен и ще бъде такъв от начало до край. Всеки, който иска колаборация и голяма коалиция с ГЕРБ от парламентарната група на БСП, е свободен да избира своя път. Политическото решение на БСП е да няма такова. Така че нека да Ви е честит господин Спас Панчев, който пред нас постави въпроса така: смята, че ние не водим правилна политика към ГЕРБ и трябва да бъдем заедно с Вас. Да Ви е честито! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
По същия начин ще си решаваме проблемите в парламентарната група, обаче не е това въпросът. Това, за което господин Цветанов говори и ме спомена, е много по-голямо от въпросите във Вашата или в нашата група. Това е за геостратегическия, външнополитическия интерес на България.
Не за пръв път, господин Цветанов, имате сериозни разминавания с премиера, тоест с официалната външнополитическа линия на България. Всички тук си спомняме драмата по случая „Скрипал“, а аз си спомням и поведението Ви вътре в кабинета на госпожа Караянчева. В един и същи момент премиерът зае позиция, в която каза: няма да изгоним дипломати, докато Вие тук, от трибуната, призовавахте парламента да решим да ги изгоним. Това не е игра работа.
Сега се случва за втори път по отношение на Китай и Русия. Когато премиерът е домакин на „16+1“, когато това диктува националния интерес на България и е възможност за цяла Европа, Вие, проевропейци – в кавички, вече Ви слагам такива, минирате този въпрос и този процес с абсолютно безотговорното си изказване, че Китай и Русия са заплаха или потенциална заплаха за сигурността. Такива изказвания са заплаха за националната сигурност на България и на Европа, а не събитието днес. Събитието днес е възможност и призовавам всички да направим така, че то да даде перспектива и за България, и за Европа, и да бъде връзка между Изтока и Запада в интерес на народите ни. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Лично обяснение – господин Цветанов, после господин Панчев иска лично обяснение.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, първо, искам да кажа, че… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Лично обяснение на лично обяснение как се дава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене – процедура.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Процедура по начина на водене.
Лично обяснение на декларация, мисля, че това наруши Правилника. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Госпожо Нинова, понеже казахте отново поредните неистини в пленарната зала…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, запазете тишина!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: …аз ще Ви припомня случая „Скрипал“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Цветанов, да бъде. (Шум и реплики.)
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Вие, госпожо Председател, присъствахте на този Председателски съвет и дискутирахме темата „Скрипал“. Тогава позицията на БСП беше – искаха тук да изнесем дебата в пленарната зала. Ние отказахме тази тема да бъде дискутирана в пленарната зала. Не беше ли така? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, запазете тишина!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По начина на водене – не го допускайте това да се случва, моля Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, запазете тишина!
Господин Панчев иска думата по начина на водене.
СПАС ПАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Процедурата ми е лично обяснение, а не по начина на водене. Бях споменат от госпожа Нинова. (Шум и реплики от „БСП за България“ и ГЕРБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Той няма право. Лично обяснение на лично обяснение няма как. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Има право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Обърнете се към мен, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ: По начина на водене. Госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че в тази зала, когато се нарушат правата на някои от народните представители, Вие госпожо Председател, трябва да отнемете думата, защото аз не съм участвал в дебата, бях засегнат. Бях засегнат, защото ми бяха приписани думи, които не съм казал. Затова пожелах да се изясня и Ви моля в бъдеще, когато дори и независим депутат бъде засегнат, да пазите неговите права, както аз пазя правата на избирателите, които са ме избрали, и съм против лъжи, които се изказват в тази зала. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Панчев.
Още един „начин на водене“ – заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, обяснете на госпожа Нинова, че нито сме на конгрес на БСП, нито се намираме на Бузлуджа, за да се изясняват тук въжделенията на БСП по отношение на коалиционната политика. (Силен шум и реплики от „БСП за България“. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Биков, към мен, ако обичате.
ТОМА БИКОВ: Дали в БСП искат да управляват с ГЕРБ е техен проблем. На конгрес на ГЕРБ беше взето решение, че ГЕРБ не иска да управлява с БСП по обективни причини. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е забележката към мен? Към мен, господин Биков.
ТОМА БИКОВ: Второ, не сме на коалиционен съвет на БСП, за да си изясняваме отношенията в „Техноимпекс“, където господин Панчев е уволнен от СДС и на негово място е назначена госпожа Нинова. (Силен шум и реплики от „БСП за България“. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Биков! Господин Биков, към мен, разбрах. Какво трябва аз да направя?
ТОМА БИКОВ: Трето, госпожо Председател, обяснете на БСП…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз какво да направя?
ТОМА БИКОВ: …че единствените моменти, в които китайски премиер посещава България, са моменти, в които управлява десницата, а не левицата. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Биков.
Колеги, предлагам да се успокоим и да дадем възможност на господин Ерменков да си зададе въпроса към министър Нено Димов. (Шум и реплики.)
Заповядайте, госпожо Йончева – по начина на водене.
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, бих искала да Ви обърна внимание, че казаното преди малко от господин Панчев не отговаря на истината. За това има протокол, има и запис.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Защо не отговаря?
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Защото господин Панчев каза, че БСП…
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Изяснявайте го в парламентарната група. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво е това? Какво към мен?
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: И бих искала да Ви обърна внимание, че това не отговаря на истината, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще го проверя по протокола. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА: Господин Панчев каза, че не сме достатъчно критични към ГЕРБ. Това беше изказване на господин Панчев публично. Че ние сме прекалено критични към ГЕРБ. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Йончева. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
По начина на водене ли, господин Кирилов?
Заповядайте, господин Кирилов.
Предлагам след това да прекратим тези процедури, за да можем да започнем да отговаряме на въпросите, които предстоят към министрите.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само към мен, господин Кирилов, без политически изказвания.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, тогава няма да се обръщам към народните представители. (Оживление.) Поисках думата, защото става спешно и крайно наложително да се гласува процедурно решение от този парламент, в което да вземем изричен регламент кога се дава думата за лично обяснение и кога се дава думата по начина на водене.
Вие повдигнахте този въпрос на Председателски съвет, обсъждан е въпросът. Смятам, че парламентарните групи имат своите предложения как да се регламентира още по-детайлно. И сега този въпрос е регламентиран в Правилника – еднозначно, но се вижда, че дежурно се злоупотребява. Не може да има четири процедури по начина на водене, които всъщност са си политически изказвания и са глупави обръщения, извинявам се за израза, към водещия. Не може да си нищим партийните проблеми от трибуната, когато дебатът не е политически, а процедурен.
Апелирам! Правилникът съдържа и наказателни разпоредби. Да, разбирам Вашето желание да бъдете пределно умерена и демократична, но докато не се активират наказателните процедури, няма да се стигне до ред и дисциплина в пленарната зала. (Реплики от „БСП за България".) Пак казвам: и сега мога да Ви предложа конкретни предложения по двете процедури. Ако настоявате, ще го направим и писмено в рамките на работната група.
Моля Ви, при всяка злоупотреба – наказание! При всяка злоупотреба – наказание! (Реплики от „БСП за България“. Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов. (Шум, реплики, възгласи от „БСП за България“.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е в полза и на опозицията, защото и Вие ще имате… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви! Нещата просто излизат извън контрол. (Размяна на реплики между народните представители Данаил Кирилов, Филип Попов и Иван Валентинов Иванов.)
Моля Ви, колеги! Това, което се получава в момента в залата, просто е смешно. (Народният представител Иван Валентинов Иванов иска думата по начина на водене.)
По начина на водене?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Накажи го, ако не е по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, но само по начина на водене – лично към мен.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Недопустимо е от трибуната да се говори и да допускате хора, които говорят за цензура. Преди малко взехте думата на народен представител. Господин Кирилов в момента прави предложение тук, открито, да бъдат цензурирани народните представители.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Къде ти е процедурата? Сядай си! (Шум, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Иванов! (Продължаващи шум и реплики.) Господин Иванов, нека малко да успокоим страстите. Господин Кирилов говори изключително коректно, по Правилника.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Налагането на правила, които да ограничат опозицията да може да взема процедурни изказвания, е поредната крачка към заглушаване на опозицията. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Моля, госпожо Председател, веднъж спряхте излъчването по основния канал – Националната телевизия, през Правилника, спряхте блицконтрола, сега искате да спрете и процедурите. Това вече минава всякакви граници! Изумен съм, че тук чух от председателя на Правната комисия предложение да бъде ограничена възможността да се правят процедури от народните представители. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
Моля, не допускайте подобно нещо дори да бъде обсъждано на Председателски съвет, камо ли в Правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз не чух такова нещо от господин Кирилов. Господин Кирилов много коректно обясни каква е причината за неговото предложение, защото с процедурите по начина на водене се злоупотребява. Това беше неговото изказване.
По начина на водене – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Права сте, че накрая наистина стана смешно, но стана смешно, защото Вие допуснахте това нещо. През процедурни терикатлъци и хватки Вие, Вашето мнозинство от ГЕРБ, на практика си направи изказвания. Тук колегата Кирилов – съгласен съм с него, изрази несъгласие, но в същото време отново направи изказване. Той не се обърна към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво изказване направи?
ФИЛИП ПОПОВ: Той не се обърна към Вас, защото процедурата по начина на водене значи несъгласие с начина на водене. Аз не чух от него с какво той не е съгласен по отношение на Вашето водене.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Не съм съгласен, че не Ви наказва.
ФИЛИП ПОПОВ: Нямаше такова нещо. (Реплики от ГЕРБ. Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Още нещо. Вие трябваше да обърнете внимание на господин Кирилов, че има и становище на Правния съвет по отношение на личните обяснения – и Вие сте запозната с него. Правилно дадохте лично обяснение на нашата парламентарна група, но след това лавината, която последва отдясно от страна на ГЕРБ…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Беше по начина на водене.
ФИЛИП ПОПОВ: …беше по начина на водене, но нямаше нищо общо с начина на водене и нито за секунда Вие не прекъснахте или не предупредихте изказващите се да се обърнат към Вас. Те просто си направиха изказвания, за разлика от двойния аршин, който прилагате към нашата парламентарна група. Колегата Иванов – постоянно го прекъсвате, той не може едно изречение да направи, без да го прекъснете. (Реплики от ГЕРБ. Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, продължаваме с парламентарен контрол.
Давам думата на народния представител господин Ерменков да зададе въпроса си относно Решение на Европейската комисия, касаещо големите горивни инсталации. (Разговор встрани от микрофоните между народния представител Таско Ерменков и председателя Цвета Караянчева.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Надявам се, госпожо Председател, че това, което говорихме току-що, ще го изпълните все пак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ако някой дойде на Председателски съвет, можем да разговаряме по темата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Министър, въпросът, който Ви задавам, можеше да бъде писмен, но го задавам от парламентарната трибуна, защото се възползвам от случая, че имаме пряко излъчване по телевизията. Въпросът, който повдигам, касае съдбата на десетки хиляди семейства, които се занимават с добив на въглища и производство на електроенергия от въглищните централи.
Знаете Решението на Европейската комисия за формулиране на заключение за най-добрите технологии при големите горивни инсталации, знаете какви са неговите последствия, знаете, че има становище, че когато цените на тока са несъразмерими с ползите за природата, имате възможност да поискате изключение при спазване на изискванията за защита на околната среда.
В началото на месец април на страницата на Министерството на околната среда и водите беше публикувана информация за съгласие на Европейската комисия да се продължи работата на топлоелектрическите централи по сегашното законодателство. Вие споменахте, че в същата информация се споменава, че на 28 април ще има заседание на Комитета по чл. 75 от Директива 2010/75 на Европейския съюз относно емисиите за промишлеността и приемане на нови заключения по най-добрите налични технологии за големите горивни инсталации. За съжаление, след тази дата няма никаква информация, която да успокои хората, какво се случва в този бранш.
Много Ви моля, господин Министър, именно заради притесненията на всички тези семейства да ми отговорите на въпроса: на какъв етап е процедурата по разглеждане на заявките и изискуемите документи от тези топлоелектрически централи и какви резултати очаквате от това разглеждане? Кога тези резултати биха могли да бъдат налични? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
За отговор – министърът на околната среда и водите господин Нено Димов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, благодаря, че въпросът не е писмен, а устен, защото това действително касае много сериозен кръг от хора и е добре да бъде чуто.
Законът за опазване на околната среда определя Изпълнителната агенция по околна среда като компетентен орган за процедурите по издаване, преразглеждане и актуализиране на комплексните разрешителни. Изпълнението на всички необходими мерки за постигане на съответствие с новите изисквания към инсталациите следва да се извърши в срок от четири години от публикуването на Решението на Европейската комисия.
Нормативно определеният срок за процедури по издаване, преразглеждане и актуализиране на комплексните разрешителни е три месеца от внасянето на документацията, която отговаря на изискванията за съдържание и включва едномесечен срок за достъп на обществеността в случаите, когато се иска дерогация от нивата на емисии на вредни вещества в околната среда, включени в заключенията за най-добри налични техники.
Искането на дерогации следва да бъде обосновано с анализ за разходите и ползите, потвърждаващ, че прилагането на Решението за най-добри налични техники е свързано с непропорционално високи разходи спрямо ползите за околната среда поради една от трите възможности – географското положение на централата, характеристиките на околната среда в района или техническата характеристика на инсталацията.
Независимо от този анализ съгласно нормативната уредба в разрешителните следва да се поставят такива емисионни ограничения, които не водят до значително замърсяване на околната среда, а осигуряват висока степен на опазването й.
Към настоящия момент процедурите по преразглеждане на комплексните разрешителни за топлоцентралите от комплекса „Марица изток“, за което конкретно ме питате, са на етап преглед и оценка на внесената документация преди тяхното стартиране.
В резултат от извършения преглед, при необходимост, Агенцията ще изиска допълнителна информация от операторите, след внасянето и одобравянето на която ще започне и окончателното гледане на въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика, заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за разяснението относно процедурата, но все пак искам министърът под формата на дуплика да каже какви са перспективите пред тези централи.
Разискването, разглеждането, одобряването, окончателното възприемане, подписването, подаването и така нататък са неща, които са процедурни, но едва ли успокояват онези, които работят в мините, онези, които работят в ТЕЦ-овете, едва ли им дават ясен отговор ще ли работят в бъдеще, или ще трябва през 2021 г. да ги закрием, защото не отговарят на изискванията, или защото държавата, както е известно, няма възможност за инвестиции, както и самите инвеститори, които са там, за да постигнат тези нови изисквания, които в някои случаи дори технически са неизпълними в момента с наличните технологии.
Господин Министър, ще Ви помоля все пак в дупликата с ясни думи, обърнати към тези, които работят, да им обясните, да ги успокоите и да им кажете какво смятате, какво е бъдещето на електроенергетиката ни в частта въглища и въглищно производство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Прав сте, господин Ерменков. Аз обаче не мога да предреша въпроса – ясно Ви е, че няма как. Това, което съвсем ясно мога да кажа: и в Директивата, и в българското законодателство от тези три параметъра, по които се изказах, тоест един от трите е достатъчен.
Това, което вече знаем от предоставените от четирите оператора в „Марица изток“, е, че те имат и по трите. Тоест това е много сериозна предпоставка. Пак казвам: не мога отсега да заявя едно или друго, защото това е работа на експертите, но самата Директива дава възможност при едно от трите, а тук имаме, мисля, че и трите. Не искам да Ви излъжа от трибуната, не съм убеден дали бяха всичките, но това имам по спомен, което е много добра предпоставка.
Също така си даваме сметка какво представлява за българската енергетика и за българската икономика това. Все пак, нека да оставим експертите да работят – ще отворя скоба – това се случва за първи път в България и почти няма опит в Европа за такъв тип дерогация. Тоест това е много пионерска работа. Може би с напредване на времето ще придобием повече опит и нашите експерти – повече увереност, но това е една от причините да няма нещо повече, което мога да кажа. Подчертавам: не една от трите, а и по трите в момента имаме основание, така че аз съм оптимист.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Министър.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Ще Ви помоля да има повече обратна връзка.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Да, ще се опитам да има повече обратна връзка. Съгласен съм, че от месец април досега… Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура – заповядайте, господин Владимиров.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Председател, взимам процедура по начина на водене, за да Ви насоча вниманието към отговорите, които ми е предоставил господин Димов. В отговора към мен не само че няма никаква конкретика, но има и проявено, меко казано, неуважение с това да търся информация в интернет страница.
Въпросите, които народните представители задаваме, не са някаква лична прищявка, а са въпроси и теми, поставени от хората, които са ни изпратили тук.
Чрез Вас, госпожо Председател, искам да насоча вниманието на администрацията на господин Димов да проявява малко повече уважение и конкретика към въпросите, които задаваме. Искам чрез Вас да върна този отговор, защото той по никакъв начин не може да бъде от полза нито на мен, нито на хората, които са ме изпратили. (Връща отговора.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Ще го предам на господин Димов, за да го прегледа отново.
Въпрос от народния представител Манол Генов относно промени в Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с Постановление на Министерския съвет, № 11/2013 г.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! На интернет страницата на Министерството на околната среда и водите за обществено обсъждане бяха публикувани промени и нови ставки на определен вид продукти, които подлежат на събирането на така наречената продуктова такса. От какво са продиктувани те и какви са дългосрочните цели, какъв ще е ефектът от тях в обозримо бъдеще? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
За отговор – министърът на околната среда и водите господин Нено Димов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател. (Министърът взима от председателя върнатия въпрос от народния представител Станислав Владимиров.)
Искам да се обърна към господин Владимиров, ако ми разрешите. Ще прегледам много внимателно. Последното нещо, което съм искал, е по някакъв начин да проявя неуважение. Ще проверя внимателно случая и лично ще се обърна към Вас.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, към момента Република България е изградила успешна система за разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци, включително излезлите от употреба моторни превозни средства. Страната успешно изпълнява целите по събиране, рециклиране и оползотворяване на всички потоци масово разпространени отпадъци.
През този месец беше окончателно приет новият законодателен пакет „Отпадъци“, с който се поставят нови високи цели за рециклиране.
Предложените промени целят оптимизиране на резерва от рециклируеми количества отпадъци, както и подобряване на ефективността на системите за управление. Досега тежкотоварните и пътническите превозни средства бяха извън обхвата на Наредбата и затова оставаха встрани от специфичния контрол, който се извършва по отношение на масово разпространените отпадъци и конкретно събирането, разкомплектоването на излезли от употреба моторни превозни средства от леките категории, за които се изпълняват целите. Това поражда две негативни тенденции.
Първо, извършване на нерегламентирани и неекологосъобразни дейности по разкомплектоването на излезлите от употреба моторни превозни средства в категорията N-2, N-3, М-2 и М-3, в това число изоставяне, нерегламентирано натрупване на отпадъци, изгаряне на масла, изгаряне на пластмаси, изтичане на опасни течности, охлаждащи течности, фреони от климатични инсталации и други.
Второ, поради липсата на нормативно поставени цели за висока степен на рециклиране, както при категориите М-1 и N-1 има интерес единствено към съдържанието на метала. По тази причина останалата част от тези превозни средства не се рециклира и така се губят значителни количества рециклируеми суровини.
С цел екологосъобразно управление на излезлите от употреба моторни превозни средства от категориите М-2, М-3, N-2 и N-3 – осигуряване на по-голямо количество рециклируеми суровини и тяхното преработване в страната, се предлага въвеждането на разширена отговорност на производителя за тях, като се поставят и количествени цели по събирането, повторната употреба и високата степен на оползотворяване и рециклиране.
Гарантира се не само екологосъобразното рециклиране като цяло, но и високата степен на рециклиране, надхвърляща чистия пазарен интерес под стойностите на основните материали и компоненти.
Предложената цел е 96% оползотворяване и 94% рециклиране на един брой излязло от употреба моторно превозно средства. Резултатите, които се целят с промените в Наредбата, са да се предотврати изхвърлянето на опасни вещества, нерегламентираното третиране на компоненти и части от тези категории над 3,5 тона (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), което е свързано с особено висок риск за здравето и околната среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Генов, заповядайте за реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Бях задал подобен въпрос на тази тема и писмено и в него, господин Министър, и сега, Вие ми цитирате Закона. И аз, и всеки колега народен представител, тук, може да си направи труда да прочете Закона.
Въпросът е: това вдигане, освен всички цели, които изброихте – процента на оползотворяване, процента на рециклиране, кого удря той? Отново товара в тази Наредба ще бъде насочен да се събират пари от най-бедните хора. Кой си купува кола над 15 години, над 10 години? Хората, които нямат финансовата възможност да го направят, ще го правят. Аз мисля, че тези цели – специално с продуктовите такси за автомобилите, трябва да бъдат обвързани още повече с опазване чистотата на атмосферния въздух.
В отговора аз това не го чух. Казахте: общо въздействие върху околната среда. В крайна сметка един от основните замърсители на въздуха, освен битовите потребители на твърдо гориво, са и автомобилите. Всички тези емисии, които биват изпускани от тях, в крайна сметка намаляват чистотата на въздуха и не виждам никаква обвързаност всички тези продуктови такси да бъдат насочени за постигането и на една такава цел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Генов, целта на продуктовата такса е насочена към оползотворяването на отпадъците и високата степен на рециклиране. Тя не е насочена пряко към чистотата на атмосферния въздух.
Аз споменах изрично – и това е косвеният ефект върху чистотата на атмосферния въздух, за нерегламентираното и безконтролното изгаряне на масла, пластмаси и прочее, което е един от проблемите, който, колкото по-малко се контролира, толкова повече всъщност има възможност тези отпадъчни вече продукти да бъдат изгаряни, а това е определено вредно за околната среда.
Всъщност когато говорим за леките моторни превозни средства, които досега бяха обхванати, там има много ясна посока къде отиват тези масла и начин на проследяване, за да бъде предотвратено тяхното изгаряне.
От друга страна, когато говорим за тези над 3,5 тона, които досега не бяха обхванати в Директивата, те можеха да бъдат изхвърлени навсякъде, включително да бъдат изгорени. Тук ефектът върху опазването на чистотата на въздуха е косвен, но той е много съществен. Ако ние предотвратим достигането до домовете на хората на вещества, които са вредни за въздуха, да бъдат изгаряни, това е една от стъпките.
Когато говорим за качеството на въздуха, там има пакет от мерки, които ние прилагаме, и това е един от многото елементи, не единственият.
Отново се връщам – продуктовата такса е еднократна. Тя се събира само при първа регистрация и цели накрая на цикъла на живот да има по-висока степен на рециклиране и на повторна употреба, което е цел. Той не може да бъде направен по чисто пазарен механизъм, защото металът очевидно има своите приложения. Почти всички останали части трябва да бъдат подпомагани по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следва третият въпрос от народния представител Георги Гьоков относно дейността и работата на мобилна инсталация за изгаряне, която се ползва за обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, установена на територията на село Калояновец, община Стара Загора.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, въпросът аз съм го описал – изложението по въпроса е много обширно и задълбочено. Надявам се да сте се запознали с него, защото две минути парламентарно време няма да ми стигнат да го повторя в същия вид, в който съм го написал.
Общо взето в парламентарния въпрос става дума за една инсталация, популярна с названието „инсинератор“, която е предназначена за обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях. Истината е, че зад това наименование се крие унищожаване на умрели и умъртвени животни и това при всички случаи притеснява хората, които живеят около такива инсталации. Тази инсталация е разположена според мен и според хората в селото, в рамките на селото. Въпреки че е в единия край, те се притесняват от това и подават сигнали.
Аз се опитах да проведа там разговори с доста институции и всички те уверяват – аз знам, че инсинераторите са на отчет в Българската агенция по храните, а не към околната среда и водите, но така или иначе се правят проверки от Вашата институция и в момента, в който бях на посещение там, в селото на приемна, имаше двама служители и изключително любезно ми предоставиха информация за това, че са направили проверки, че не са установени нарушения. Напрежението сред тези 1000 – 1100 човека от селото остава и те смятат, че това е опасно за живота.
Тъй като напредвам във времето, аз направо ще задам въпросите. Рискова ли е от гледна точка на спазване на законодателството в областта на опазване на околната среда и пряко върху опазването на околната среда и живота на хората дейността на въпросната инсталация? В какво ще се изразяват превенцията, текущият и последващият контрол върху дейността й? Колко сигнали за нередности в дейността на тази инсталация са постъпили на териториалната структура на Министерството на околната среда и водите – Стара Загора? Колко проверки са извършени по подадени сигнали извън тях? Какви са резултатите от тези проверки? Как биха могли да се подават сигнали извън работното време на подопечното Ви ведомство и гарантирате ли, че условията и редът, при които работи инсталацията, изключват риск за хората и околната среда? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! В уведомлението за инвестиционно предложение, внесено през 2017 г. от възложителя „ЕКО БГ – СЖП“ ЕООД се посочва, че при възникнала необходимост, включително и при спешни случаи на контрол и превенция, на епидемии и болести при болести при животните, се предвижда използването на инсталация, монтирана мобилна платформа при повикване на място в животновъдни обекти на територията на цялата страна, която да извършва дейности по обезвреждане на животински трупове на място в животновъдните обекти за достигане на националните ветеринарномедицински цели за контрол и превенция на епидемии и болести по животните и други установени в Закона за ветеринарномедицинските дейности случаи.
Предложението не е свързано с извършване на строителни дейности или изграждане на инсталации или схеми за въвеждане и експлоатация на съоръжението. За нуждите на технологичния процес не е необходимо използването на вода. Не се предвижда използването на природни ресурси по време на експлоатацията на мобилната инсталация.
Дружеството е уведомено, че съобразно специфичните характеристики на представените предложения същото не отговаря на дефиницията за инвестиционно предложение по смисъла на Закона за опазване на околната среда. За отпадъците, които се генерират от дейността на мобилната инсталация за изгаряне на животински трупове, е необходимо да бъде заверен работен лист за класификация от директора на всяка Регионална инспекция по околна среда и води, на чиято територия се образува отпадъкът. Предаването и приемането на тези отпадъци може да се извършва само въз основа на писмен договор с лице, притежаващо съответния документ.
В тази връзка на 21 декември 2017 г. РИОСВ – Стара Загора, е утвърдила работни листи за класификация на отпадъците, които ще бъдат генерирани в мобилната инсталация на „ЕКО БГ – СЖП“ ЕООД.
Във връзка с регистрирани сигнали, касаещи инсталацията в село Калояновец, община Стара Загора, от РИОСВ – Стара Загора, са извършени следните проверки:
Първо, на 18 април 2018 г. е постъпил сигнал за замърсяване на въздуха с дим и неприятни миризми от дейността на мобилната инсталация. Проверката е извършена съвместно с представители на Областна дирекция по безопасност на храните – Стара Загора. Констатирано е, че в бившия стопански двор е разположена и работи мобилна инсталация за пълно изгаряне на странични животински продукти. По време на проверката при работеща инсталация не е установено наличието на неприятни миризми и дим от изпускащото устройство.
Второ, на 26 юни 2018 г. в РИОСВ – Стара Загора, е получено писмо от областна администрация, с което към Инспекцията и Областната дирекция по безопасност на храните – Стара Загора, е препратена жалба от кмета и жители на село Калояновец относно наличие на неприятни миризми от дейността на мобилната инсталация.
В тази връзка на 2 юли 2018 г. РИОСВ – Стара Загора, извършва нова проверка на инсталацията, по време на която съоръжението не функционира поради техническа профилактика. Констатирано е, че липсва договор за наем със собственика на имота. Отпадъците от дейността на инсталацията са съхранявани в метални контейнери и се предават съгласно сключения договор на „Евесто“ ООД. На дружеството са дадени предписания да представи копие от договор за наем на площадката в село Калояновец, както и копие от документите, удостоверяващи предаването на отпадъците на външни фирми при смяната на местоположението на инсталацията. Редът за регистрация и разполагане на мобилни съоръжения за обезвреждане на странични животински продукти е регламентиран в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Дейностите по транспортиране, оползотворяване, третиране и съхраняване, включително контролът и мерките за недопускане на миризми, са в компетенциите на Българската агенция по безопасност на храните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз благодаря за отговора. Той е професионално изработен. Знам, че в българското общество, а и не само в българското общество, навсякъде хората протестират против такива инсталации. Сега ме занимаваха в друго село в област Стара Загора за кариера. Хората са против това, защото смятат, че по този начин се влияе върху здравето, върху начина на живот и въобще върху всичко. Аз ще се хвана за една дума, която казахте още в началото на Вашето изложение, че тези мобилни инсталации трябва да отидат на повикване и едно такова трайно установяване в рамките на селото, мисля, че не е допустимо.
Почти съм сигурен, че законово всичко е наред. Друг е въпросът защо кметът на общината, кметът на населеното място не е уведомен за това, въпреки че законодателно сигурно не са длъжни да ги уведомяват, но за да се смъква напрежението от това, което Ви казвам, може би когато се установяват такива инсталации, когато се правят такива неща, които са дразнител за местното население, това трябва да се популяризира, да се започне отдалече, ако е наложително тази инсталация да бъде там. Най-добре е, защото Вие казахте, че не се ползва нито вода, нито канализация, това да се прави извън населените места. Дори и за транспортирането на тези животински отпадъци – странични продукти, както ги наричат в законодателството, е по-добре инсталацията да не се намира в самото село.
Не знам оттук нататък как ще се развие историята, но от медиите научих, че евентуално до два месеца те ще се преместят от селото, което ще успокои напрежението, но ще отидат на друго място и там ще се създаде напрежение. В случая заедно с Българската агенция по храните и Вашите подотчетни ведомства бихте могли да разработите някакви планове, да направите анализ на тези протести, за да може хората да са наясно. Не знам защо например за поставянето на една такава инсталация не се изисква оценка на въздействието върху околната среда и върху живота на хората? Не знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, аз съм съгласен с Вашите притеснения, но може би едно от нещата, с които могат да бъдат подпомогнати хората по места, е да знаят към кого да адресират въпросите си. Когато става дума за ветеринарномедицински проблеми няма как Министерството на околната среда да отговори – ние не сме компетентни в тази сфера, когато става дума за здравето на хората – също.
Аз неслучайно подчертах, че по Закона за опазване на околната среда този тип инсталации не се считат за инвестиционно предложение. Така че правилно адресираният въпрос и търсенето в правилната администрация е ключ към решаването. Ние тук можем да отидем на проверка, за да видим дали се спазва екологичното законодателство, но голямата част от въпросите, които Вие ми задавате, са извън компетенциите, които има министърът на околната среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър. Народният представител Славчо Велков иска думата за процедура.)
Имате думата за процедура, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Бих искал да направя едно процедурно предложение към Вас и да поканите в залата да дойде поне един представител на най-голямата парламентарна група, на която господин Цветанов няколко пъти каза, че е председател, тъй като ние провеждаме парламентарен контрол. Тук има министри – досега бяха двама, сега е един, но това няма значение. Това е отношение на най-голямата парламентарна група към парламентаризма изобщо и към това, което ние правим, независимо че има посещение на делегация на Китайската народна република. Според мен би трябвало да има поне един представител и аз много Ви моля да направите това нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Има един представител, беше зад Вас през цялото време, докато говорихте. (Реплика от народния представител Славчо Велков: „Той е председател.“)
Ако влезна в тон, ще трябва да задам и аз въпроси. По-добре е да не го правим, а да продължим нататък с контрола.
Въпрос към министъра на културата Боил Банов от народния представител Кристина Сидорова и Стоян Мирчев относно приемане на Национална стратегия за култура.
Заповядайте, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! В Програмата за управление на правителството на Република България 2017 – 2021 г. като ключов приоритет е записано изработването, финализирането, приемането и финансовото осигуряване на Национална стратегия за развитие на изкуствата, културата и културния туризъм. Преди повече от година Вие поехте ангажимент до края на 2017 г. да има готов цялостен проект за такава национална стратегия, която да бъде представена на публично обсъждане. Към днешна дата такъв проект няма. В публичното пространство има информация, че срокът за изготвянето на проекта е удължен с още една година. Не е ясно и какво ще е мястото в Стратегията на творческото образование и специализираните училища в сферата на изкуството и културата. Знаете, че образованието в областта на изкуствата и културата има изключително значение за интелектуалното и емоционално изграждане на младия човек. Той играе важна роля в развитието на въображението, творческото мислене и способностите за себеизявяване.
Професионалното образование по изкуства и култура допринасят съществено за съхраняване на традиционните културни ценности и културното многообразие на нацията ни. Благодарение на кадрите, подготвени в рамките на това образование, се осигурява успехът на културните и творческите индустрии в България.
Въпросът ми към Вас е: кога ще бъде готов и представен за публично обсъждане Проектът за Национална стратегия за култура; каква е заложената визия за развитие на творческото образование и специализираните училища в сферата на изкуството и културата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Сидорова.
За отговор – министърът на културата господин Банов.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Сидорова, уважаеми господин Мирчев, със Заповед от 28 юли 2017 г. е формирана междуведомствена работна група за изработване на проект на Национална стратегия за развитие на културата. Формулирани са четири тематични направления за работа. За разработването им са формирани подгрупи, които включват експерти от Министерството на културата и представители на творческите съюзи и неправителствения сектор в сферата на културата.
В хода на работата са разгледани налични материали от минали години, като е установена липса на разработки в отделни сектори на културата. Това наложи събиране на информация, анализ и създаване на изцяло нови текстове. Сформирана е подгрупа „Образование“, в която участват представители на ВУЗ-ове по изкуства в страната. По време на обсъждането бе прието визията за бъдещото развитие на образованието по изкуства и култура да се разглежда в контекста на стратегическите документи в областта на образованието, като водещи цели и приоритети са осигуряването на високо качество на подготовка, устойчиво развитие на училищата по изкуства и култура, подпомагане творческото развитие на младите таланти и подобряване на материално-техническата база.
Очертаването на средата, в която ще се реализират културните политики, следва задължително да отчете подготвените през последните години нови правила на правото на Европейския съюз, които целят да приспособят авторското право към дигиталната среда. Това налага прецизиране и актуализиране на SWOT-анализа, върху който градим Стратегията.
Предвид развитието на технологиите дебатът за бъдещето на културата, който следва да бъде отразен в Стратегията, все повече се разширява и предполага развитието на нови форми и политики за опазване и насърчаване на културното многообразие, творческата мобилност и защитата на интелектуалната собственост в областта на културата, както и създаването на условия за развитие на културните и творческите индустрии, съвременните форми на културно изразяване и качественото образование в областта на изкуствата и културата. Адекватната оценка на рисковете и възможностите в сектор „Култура“ е ключова за планирането на ефективни политики.
Към настоящия момент са налице актуализирани разработки, формулирани са основни стратегически цели за общия документ. Работата по комплектоване, обсъждане, обобщаване и прецизиране на текстовете продължава. При готовност Проектът ще бъде представен за обществено обсъждане по реда, регламентиран в Методологията за стратегическо планиране в Република България. Силно се надявам в рамките на месец октомври да можем да завършим този нелек процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз съм силно разочарован, защото Вие току-що прочетохте отговор на писмен въпрос, който сте ми дали февруари месец тази година. Не чух нищо ново. Чух пожелания, общи постановки, повторения.
Ще допълня малко хронологията, която Вие изчетохте:
- 16 юни 2017 г. – това е преди около година, на моя въпрос за Националната стратегия за развитие на културата на тази трибуна Вие заявихте, че окончателният й проект ще е готов до края на 2017 г., ангажирахте се, че ще бъде сформирана работна група. Казахте, че вече е сформирана, за което Ви поздравявам, и посочихте Вашия заместник Румен Димитров като пряк отговорник.
- Месец август 2017 г. при представяне на приоритетите на Вашата работа поставяте Националната стратегия като такава. Пак по Ваша информация от месец август 2017 г. над 120 човека са включени в тази работна група и една година по-късно резултат няма.
За 2018 г. да кажа някои неща:
- Във вестник „Строител“ през месец април 2018 г. заявявате за дейността по Проекта: „Бяха разпределени в работни групи по политики и сектори и в момента се обобщават“, тоест би трябвало да са на финала. Проблемът е, че няколко месеца по-късно, през месец юни 2018 г., заявявате, че наново осъвременявате. Тоест, както почти сте обобщили, че ще имаме Стратегия, изведнъж пак започвате да анализирате материалите, които преди една година уж били готови.
Това развитие на нещата, за съжаление, на мен ми звучи познато, защото Вашият предшественик господин Рашидов беше направил през 2012 г. цял наблюдаващ комитет, чиято дейност приключи безславно, дори и без доклад какво се е свършило. Беше връчил творчески и научни трудове на 28 работни групи за обобщаване и финализиране на Проекта на стратегия на една неправителствена организация, която пак не изпълни своя продукт. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Уточняващите ми въпроси: има ли, първо, заложени финансови средства и колко са те, за да имаме най-накрая такава стратегия? Каква административна отговорност ще понесе отговорният заместник, защото вече трябва да се носи отговорност за това, че са нарушени всички срокове и нямаме готова стратегия?
Тъй като не ми отговорихте с конкретен срок, защото предполагам, че Ви е срам, тъй като бяхте обещали за края на 2017 г., а вече сме средата на 2018 г.: какви са гаранциите, че ще имаме нови срокове, кога ще бъдат те и кога най-накрая българската култура ще има своята стратегия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мирчев.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Сидорова, уважаеми господин Мирчев, за да не влизам емоционално и аз в този важен и ключов въпрос за развитието на културата, а културата е основата за правилното развитие на страната и на държавата, ще Ви кажа нещо от вчера. Вчерашният ден – 5 юли, неуспешен опит да се гласува мандат на Европейския парламент за започване на преговори по проекта за Директива относно авторското право в цифровия единен пазар. Този неуспешен опит запазва изключителна неяснота по отношение на перспективите пред опазване на културното наследство, пред гарантирането на справедливи възнаграждения за авторите и изпълнителите, пред задълженията на интернет платформите като ползватели на защитено съдържание и механизмите за договаряне на права върху аудиовизуални произведения за разпространението в платформи за видео по заявка.
Тези теми са неизменна, задължителна част от анализа на външните фактори на средата и са от изключително значение за качеството на SWOT-анализа, върху който градим Стратегията. Така че ако искаме не просто да представим някакъв документ, нагледали сме се на такива документи, за да казваме, че имаме Стратегия, ще направим документа такъв, че да съдържа качество, да съдържа перспективи, да съдържа яснота. Не сме много облекчени от европейските процеси, свързани с развитието на законодателството в областта на културата, но въпреки това ще работим и ако трябва – ще ги изпреварим. Поемам твърдо ангажимент, че Стратегията ще бъде изведена до успешен край, каквато е нашата визия на тази огромна работна група, казах го и в първото изказване: всичко възможно ще направим месец октомври да я представим. Изключително е ключово това, което става в Европейския парламент. Тази директива за авторски права, не е просто за някакви възнаграждения. Тя дава друга гледна точка на целия пазар на изкуства, на цялото развитие на културата. Благодаря за ангажираността Ви. Наистина въпросът е важен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Да благодарим на министър Банов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме с въпроси към министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков. Въпросът е от народния представител Надя Клисурска-Жекова относно по-високо заплащане и по-добри условия за полагане на нощен труд.
Заповядайте, госпожо Жекова.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! По време на приемни, последните в Белово, Пазарджик и Септември, хората поставиха въпроса за условията и заплащането на нощния труд. Тези проблеми обхващат повече от 400 хиляди български граждани, които полагат нощен труд. Проблемите са основно в две групи – от самото естество на този вид натоварване, умора, повишаване на заболеваемостта, увеличаване на инцидентите, трудови злополуки и текучество, социална изолация, повишаване честотата на разводите, демографски проблеми. Работата на смените се свърза и с повишен риск от диабет тип 2, инфаркт, рак, хипертония, наднормено текло.
Другият проблем е действащата нормативна уредба. В Наредбата за структурата и организацията на работната заплата принципите за определяне на допълнителното заплащане за нощен труд не са осъвременявани от 2007 г. или повече от 10 години, когато минималната работна заплата е била 180 лв. Сегашният размер е 540 лв. За една нощна смяна на час ставката е 25 ст.! За един час, отработен през нощта, ставката е 25 ст., което прави 1,75 лв. Тази сума е недостатъчна даже и за транспортните разходи, които правят работниците за отиване и връщане на работа. Тя не е обвързана с минималната работна заплата, което е възможност да бъде осъвременена или обвързана с някакъв процент индексация към минималната работна заплата, но не само това са вариантите. Необходимо е преосмисляне на изчисляването на нощния труд и адекватно компенсиране на служителите. В повечето европейски страни на работниците се дължи 15 – 25% надбавка за нощен труд. А в случай, че той се полага постоянно, тази добавка нараства. В нашето законодателство, както споменах, регламентите свързани с нощния труд, са уредени в Наредбата, което е в юрисдикцията на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към министъра, госпожо Жекова.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: И в тази връзка каква е визията на Министерството на труда и социалната политика по отношение на регламентите, свързани с нощния труд? Ще бъде ли ревизирана формулировката и ставката, свързана с нощния труд, която не е променяна повече от 10 години? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Жекова.
За отговор – министърът на труда и социалната политика господин Бисер Петков.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Жекова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Трудовото законодателство регламентира специални изисквания към полагането на нощния труд, като са установени различни облекчения за работниците и служителите, които целят по-добрата им защита. Отчитайки неблагоприятните последици за здравето на лицата, в трудовото законодателство е въведена забрана за уязвимите групи работници и служители да полагат нощен труд, тоест забрани за лицата, които наистина не са навършили 18-годишна възраст, за бременните жени и такива в напредвал етап на лечение ин витро, за майки с деца до 6 годишна възраст и майки, които се грижат за деца с увреждания, независимо от възрастта им, за трудоустроени работници, служители, за такива, които продължават образованието си без откъсване от производството.
Също така са въведени механизми за неговото ограничаване, като нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, при нормална продължителност на седмичното работно време през деня е 40 часа. Работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до седем часа, докато нормалното дневно работно време, както е известно, е осем часа. По този начин се отчита тежестта на нощния труд, като основното трудово възнаграждение се запазва, въпреки намалената продължителност на работа през нощта.
В Кодекса на труда съществуват и ограничения относно продължителността на извънредния труд, който може да се полага през нощта. Той не може да надвишава 30 часа дневен и 20 часа нощен труд през един календарен месец, както респективно и шест часа дневен или четири часа нощен труд през една календарна седмица.
Въпреки въведените забрани и ограничения, функционирането на съвременното общество е невъзможно без полагане на нощен труд. Той се полага в непрекъсваеми производства и обществено значими сектори, като здравеопазване, опазване на обществения ред и други. Пълната забрана на нощния труд е немислима, поради което е приета допълнителна защита на тези, които полагат такъв труд. Предвидено е задължение за работодателите да провеждат предварителни и периодични медицински прегледи на работниците и служителите. Задължително е и осигуряването на топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективното полагане на нощния труд.
Редуцирането на работното време през нощта и завишените критерии към осигуряване на по-добри условия на труд са съчетани с въведени минимални изисквания за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за всеки отработен нощен час. С Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено на работниците и служителите да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малко от 25 ст., когато работата е между 22 и шест часа сутринта. Това възнаграждение е определено като минимален размер, но с Колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата или с индивидуален трудов договор може да се определи и по-висок размер. Практиката показва, че в предприятията, където има активен и конструктивен социален диалог, се договаря допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размери, които са значително по-големи от минимално определения с Наредбата.
В заключение, бих искал да Ви уверя, че в трудовото законодателство са въведени принципите на Международната организация на труда и минималните изисквания на директивите на Европейския съюз за организацията на работното време, включително и тези, които се отнасят за нощния труд – работата на смени и свързаните с тях режими на работа. Независимо от това Министерството на труда и социалната политика продължава да полага усилия, за да насърчи прилагането на комплексен подход в предприятията при организацията на работата през нощта, в това число и за адекватното ѝ заплащане.
Считам, че ефективни и балансирани решения следва да се търсят чрез колективното трудово договаряне, както на ниво предприятие, така и на ниво отрасъл и бранш, като се отчитат специфичните особености на работните места, на заинтересованите лица. Благодаря, за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Госпожо Жекова, заповядайте за реплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, нещата, които казахте в отговор на поставения въпрос, не бяха акцент върху това, което аз поставих като питане. А то е във връзка с минималната часова ставка, която не е осъвременявана от 2007 г. Надявах се, че Министерството все пак ще предложи някаква по-адекватна визия по отношение на тази минимална часова ставка. Много добре чух Вашия отговор, който е свързан с активния и конструктивен диалог в предприятията, в които го има, но в по-голям процент от предприятията всички се базират на тази Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която часовата ставка за отработен нощен труд е 25 ст.
Наблягам на това, че към онзи период минималната работна заплата е била 180 лв., сега тя е 540 лв. Има по-ефективни инструменти и нашата парламентарна група в момента работи по такова предложение. То е свързано с ревизия на Кодекса на труда – както са регламентирани отчисленията, свързани с работа в официални и празнични дни, по този начин да бъдат завишени процентно и за работата по време на нощния труд. Надявам се Министерството да обърне внимание на тези наши предстоящи предложения, защото смятаме, че адекватната позиция на държавата по отношение на полагания нощен труд трябва да бъде не само с облекчения в трудовото законодателство, каквито ги има, не само с ограниченията за полагане на нощен труд за определена група хора, а и в ставките, и в адекватното заплащане на този труд. Смятаме, че повишаването на ставката за нощен труд би имала и един по-благоприятен ефект върху бюджета, защото в крайна сметка, ако се увеличи тя, приходите в осигурителната система биха били милиони допълнително.
Ще спомена и едно предложение на синдикатите, което беше направено през месец април. Те предложиха нощният труд и нощната часова ставка да бъде индексирана с 0,5% върху минималната работна заплата, което също е добър и ефективен инструмент. Моето становище е, че това трябва да се случи през трудовото ни законодателство, за да бъде устойчиво решен този въпрос и тези обществени отношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Жекова.
Няма проблем. Това беше важно да се чуе.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Жекова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Неслучайно в отговора си акцентирах, че чрез колективното трудово договаряне се договарят размери на това допълнително възнаграждение, които значително надхвърлят минималния размер, установен в Наредбата.
Ще бъда по-конкретен. По данни на Националния институт за помирение и арбитраж в над 50% от обхванатите от Колективното трудово договаряне работници е договорен размер на допълнително възнаграждение за полагане на труд, което значително надвишава минималния размер. Средният размер в колективните трудови договори за възнаграждение на един час нощен труд е 74 ст., тоест три пъти по висок от този, който е установен като минимален в Наредбата.
Съгласен съм с казаното от госпожа Жекова, че решението на този въпрос би трябвало да се търси чрез трудовото законодателство, като част от решението на по-големия въпрос, който е въпросът за заплащането на труда.
Уверявам Ви, че темата за заплащането на труда и колективното трудово договаряне са част от темите, които се дискутират между социалните партньори с участието на Министерството на труда и социалната политика. Така че се търси едно балансирано и взаимно приемливо решение в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Това беше последният въпрос за днешния парламентарен контрол. Да благодарим на министър Петков за участието му днес.
Закривам парламентарното заседание за днес. Редовно пленарно заседание на 11 юли 2018 г. от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 12,43 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Eмил Христов

Секретари:
Филип Попов
Сергей Кичиков
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект на Конституция на Република България

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

Избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране

Избор на член на Централната избирателна комисия





    Последни заседания