Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА И ТРИНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 21 декември 2018 г.
9,02 ч.
21/12/2018
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов, Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Колеги, моля, регистрирайте се. Отменете регистрацията.
Следваща регистрация – след 15 минути.

Открито в 9,16 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум.
Откривам заседанието.
Колеги, преди да започнем, ще Ви прочета едно съобщение:
В Народното събрание е постъпил Отчет по темите и досиетата, включени в 18-месечната програма на Съвета на Европейския съюз за 1 юли 2017 г. – 31 декември 2018 г., и развитието на преговорите по незавършените до 30 юни 2018 г. досиета от Програмата на Република България за Председател на Съвета на Европейския съюз, приет с Решение № 923 на Министерския съвет от 2018 г. Отчетът е представен в изпълнение на чл. 127 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Материалът е предоставен на парламентарните групи и всички постоянни комисии.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕНОВЕ НА НАЦИОНАЛНОТО БЮРО ЗА КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
Процедурата по избор е съгласно Правилата, приети с решение на Народното събрание от 25 октомври 2018 г.
Преди да започнем, ще Ви изчета Правилата:
Избор на членове, председател и заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства:
1. Заседанието се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието може да присъстват допуснатите кандидати.
2. Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения представя доклада за проведеното изслушване.
3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по поредността им в списъка, изготвен по азбучен ред на собствените имена, в изложение до две минути.
4. Разискванията по представените кандидатури се провеждат по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването се извършва поотделно за всеки кандидат по поредността, определена в списъка на кандидатите.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“.
7. Народното събрание избира от членовете на Бюрото председател и заместник-председател.
8. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
9. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, както и в случаите, когато не са внесени кандидатури, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
Заповядайте, господин Лазаров, да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, преди да Ви запозная с Доклада, моля да подложите на гласуване за допускане в залата на кандидатите за членове, председател и заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – господин Бойко Илиев Рашков, господин Илия Ангелов Ганев, господин Илко Димитров Желязков, господин Огнян Атанасов Атанасов, господин Огнян Стоичков Янакиев и господин Пламен Колев Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 161 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете номинираните в залата.
Моля, продължете с представянето на Доклада, уважаеми господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
относно изслушване на допуснатите кандидати за членове, председател и заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
На открито заседание, проведено на 14 декември 2018 г. и излъчено в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения проведе изслушване на предложените кандидати за членове, председател и заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства по реда на Раздел III от Процедурните правила за условията и реда за предлагането на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и за избор на председател, заместник-председател и членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, приети с Решение от Народното събрание на 25 октомври 2018 г., наричани по-нататък „Процедурни правила“.
Председателят на Комисията господин Димитър Лазаров обяви, че са постъпили шест предложения от парламентарните групи, които ведно с всички изискуеми документи са публично оповестени чрез специализирания сайт на страницата на Народното събрание.
Съгласно Раздел II и III от Процедурните правила е извършена проверка по допустимост на кандидатите. С решения от 8 ноември 2018 г. и от 30 ноември 2018 г. Комисията с единодушие констатира, че те отговарят на изискванията по чл. 34в, ал. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства. Списъкът с допуснатите кандидати е публикуван на 7 декември 2018 г. на специализирания сайт на Народното събрание.
Председателят на Комисията представи в резюме становищата на неправителствени организации, научни организации и висши учебни заведения за кандидатите, постъпили в Комисията на основание Раздел I, т. 5 от Процедурните правила. В подкрепа за кандидатурата на Огнян Стоичков Янакиев са депозирани три становища – от председателя на БАН академик Юлиан Ревалски; от декана на Юридическия факултет на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ професор Цветан Сивков и от декана на Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ професор Сашо Пенов.
Господин Лазаров изчете и постъпилите в установения законов срок от Български институт за правни инициативи въпроси, които да бъдат поставяни към кандидатите. Информира Комисията, че са постъпили още две становища, включващи и въпроси в тях, които не отговарят на условията по Раздел I, т. 5 от Процедурните правила и съответно не са публикувани на специализирания сайт на Народното събрание. Заяви, че с цел да се гарантира в максимална степен защитата на обществения интерес по провеждащата се процедура по изслушване ще запознае кандидатите с тях, като ги изчете.
В заключение председателят на Комисията обяви реда и начина за представяне на кандидатите от вносителите на предложението, съответно възможността за кандидатите да допълнят данни от автобиографията си и да изложат мотивацията си за заемане на длъжността, както и да отговорят на поставените им въпроси.
Кандидатурата на Бойко Илиев Рашков за член и председател, предложена от парламентарната група на „БСП за България“, се представи от народния представител Славчо Велков. Той обърна внимание на дългогодишния юридически стаж на кандидата – над 38 години, както и на научната му дейност, които оказват положително влияние върху работата и уменията му да ръководи дейността и изгради авторитета на Националното бюро.
Кандидатурата на Илия Ангелов Ганев за член, предложена от парламентарната група на „БСП за България“, се представи от народния представител Славчо Велков. В представянето му бе акцентирано върху активната му работа като член на Националното бюро, а също и на дългогодишния му опит като член на ДКСИ.
Кандидатурата на Илко Димитров Желязков за член и заместник-председател, предложена от парламентарната група на ДПС, се представи от народния представител Елхан Кълков. Той придаде значение на това, че кандидатът има доказана автобиография в сферата на националната сигурност, широка теоретична подготовка и отговаря на процедурните правила.
Кандидатурата на Огнян Атанасов Атанасов за член, предложена от парламентарната група на ПП ГЕРБ, се представи от народния представител Димитър Лазаров. Той подчерта, че дългогодишният му професионален стаж – над 30 години, е бил в различни структури, чиято дейност е свързана с осигуряването и прилагането на специалните разузнавателни средства.
Кандидатурата на Огнян Стоичков Янакиев за член и председател, предложена от парламентарната група на „Обединени патриоти“, се представи от народния представител Десислав Чуколов. Той обърна внимание на високите професионални качества на кандидата и на заявената подкрепа за него от научни организации и висши училища.
Кандидатурата на Пламен Колев Иванов за член и председател, предложена от парламентарната група на „Воля“, се представи от народния представител Гергана Стефанова. Тя проследи професионалното развитие на кандидата и посочи неговите познания и умения, които са го формирали като доказан ръководител.
След проведеното представяне на кандидатите по поредността им в списъка, изготвен по азбучен ред, се пристъпи към личното им представяне.
Господин Рашков благодари на народните представители, които са го предложили и на колегите от администрацията, с които е работил пет години в Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Изложи, че има подчертан интерес към материята, за което свидетелстват негови издания и публикации, и посочи добрата си преценка за извършената дейност от Бюрото. Обърна внимание на осъдителните решения на Европейския съд за правата на човека от 2008 г. и че през изминалите години е постигнато много за защитата на гражданите от неправомерно използвани и прилагани специални разузнавателни средства. В заключение посочи, че след приключване на изслушването ще вземе участие в кръгла маса, организирана от Съвета на Европа в сътрудничество с Министерството на правосъдието, на която ще се обсъждат група осъдителни решения на Съда в Страсбург и тяхното изпълнение, както и добрите практики при осигуряването на независим контрол върху специалните разузнавателни средства.
Господин Ганев направи допълнение към професионалната си автобиография, като уточни, че е преминала през два етапа. Първият като началник на Пожарната служба, а вторият – в ДКСИ, като експерт, а след това и като член. Във връзка с дейността си в ДКСИ е притежавал разрешение за достъп до най-високото ниво на класифицирана информация и е оглавявал работни групи за сключване на споразумения за обмен на класифицирана информация. Във връзка с поставените въпроси той отговори, че като член на Бюрото е участвал в множество проверки и е получавал необходимото сътрудничество от институциите. Относно предложенията на Бюрото за промяна в нормативната база според него най-добрият подход за тяхното формиране е чрез провеждане на кръгла маса-дискусия. На въпроса дали му е оказван натиск, отговори отрицателно.
Господин Желязков в изложението си проследи пътя на развитието, правомощията и средствата за извършване на дейността от независимия държавен орган от неговото създаване до момента. Наред с това посочи, че според него трябва да бъдат направени законодателни промени, в насока за създаване на единен регистър на специални разузнавателни средства и актуализиране и прецизиране на Глава IV от Закона за специалните разузнавателни средства. Изрази мнение, че в следващия мандат на работата на Бюрото следва да се спази и гарантира принцип на приемственост и професионализъм.
Господин Атанасов добави факти относно професионалната си биография и подчерта, че Бюрото е реализирало един успешен мандат, като е показало добри резултати при извършване на дейността си. На въпроса дали има конфликт между Бюрото и другите институции той отговори, че няма такъв и изрази несъгласието си с публично изнесените факти и данни за това. Заяви, че не е подлаган на натиск по отношение на извършваната от него работа.
Господин Стоичков благодари за подкрепата и посочи, че намира за успешен изминалия мандат на Бюрото. Според него най яркото доказателство за това е наполовина намалелият брой на контролирани чрез СРС лица през 2017 г. в сравнение с 2013 г. Изложи данни за свършената от него работа и изказа съжаление, че в работата си с колегите не е бил затвърден принципът на екипност, колегиалност и добронамереност. Сподели, че в работата си с колегите от институциите не е имал затруднения или проблеми.
Господин Иванов благодари за представянето и заяви, че от 2000 г. наблюдава процесите, свързани със специалните разузнавателни средства, но не трябва да се спира процесът на актуализиране на законодателството съобразно промяната в обществените отношения и развитието на технологиите. Намира работата на Бюрото като постигнала желания дисциплиниращ ефект при използването и прилагането на специални разузнавателни средства. Изрази и позицията си по отношение на работата в екип.
Въпроси към кандидатите зададоха членовете на Комисията – господин Славчо Велков, господин Филип Попов, господин Цветан Цветанов и господин Димитър Лазаров. В изложенията и в предоставеното им време кандидатите отговориха на зададените им по Раздел I, т. 5 от Процедурните правила и от членовете на Комисията въпроси.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията с 6 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури за членове, председател и заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, за което прилага към настоящия доклад Списък на кандидатите, участвали в изслушването – Приложение № 1, и общо 10 проекта на решение, както следва: шест проекта на решение за избор на член; три проекта на решение за избор на председател, един проект за решение за избор на заместник-председател – Приложение № 2.“
Господин Председател, ще изчета предложените проекти за решения, като, разбира се, идентичните аз няма да ги повтарям като основание и съдържание. Ще изчета и имената на предложените кандидати.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Бойко Илиев Рашков за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Илия Ангелов Ганев за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Илко Димитров Желязков за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Огнян Атанасов Атанасов за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Огнян Стоичков Янакиев за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Пламен Колев Иванов за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
Другите три решения:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Бойко Илиев Рашков за председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Огнян Янакиев Стоичков за председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Пламен Колев Иванов за председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
Последният Проект за решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Илко Димитров Желязков за заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
Списък-приложение, аз го казах, с имената на кандидатите, допуснати днес до избор, са подредени по азбучен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Уважаеми колеги, продължаваме с разискванията.
Откривам разискванията.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (встрани от микрофоните): Представяне, представяне на кандидатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинявам се, представяне.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (встрани от микрофоните): По азбучен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По азбучен ред са, по азбучен ред.
Господин Велков, заповядайте. Представяте Бойко Илиев Рашков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми кандидати за членове, председател и заместник-председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства!
Добре дошли! Приветствам Ви от мое име и от името на господин Лазаров! Надявам се, че няма да има нищо против.
Още един път да кажем, уважаеми колеги, тъй като някои от Вас бяха в активни разговори помежду си, че днес избираме кандидатите за членове и председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (встрани от микрофоните): И заместник-председател.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: И заместник-председател.
Благодаря, господин Лазаров.
Бих искал да предложа първата кандидатура. Те се изслушват по азбучен ред, след това господин Филип Попов ли беше за следващия? Няма значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето за първия кандидат тече, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Представител на групата представя всяка, от която кандидатът е предложен. След това в хода на разискванията и изказванията, в зависимост от тяхната динамика, ще изразим и своето отношение.
„Предложение
за кандидат за член и председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Уважаеми господин Председател! Във връзка с предстоящото решение на Народното събрание за избор на председател, заместник-председател и членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, в съответствие с т. 1.1 от приетото на 25 октомври Решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и за избор на председател, заместник-председател и членове на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, от името на парламентарната група на „БСП за България“ представяме кандидатура и предлагаме за член и председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства да бъде избран Бойко Илиев Рашков.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Моля Ви, не така! Господин Председател, моля Ви, за да не взема отношение по начина на водене.
„Бойко Илиев Рашков е роден в село Огняново, област Благоевград. Юрист. Доцент по Наказателен процес. Завършил е Софийския университет. С над 38 години юридически стаж.
Професионалното му развитие преминава последователно през: следовател в Районната следствена служба – София; заместник-директор и директор в Националната следствена служба; директор на Специализираната следствена служба; член на Висшия съдебен съвет; народен представител в Тридесет и деветото народно събрание; заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред; следовател; ръководител на отдел; председател на Националната следствена служба…“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Велков, три минути.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Вижте, това, което е написано, господин Председател, е 14 страници. Аз го ограничавам до две. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Велков, нека да спазваме правилата.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: В две го ограничавам. Няма как да не ги предложим. (Шум и реплики.) Добре.
„Разпознаваемата му професионална биография и принципност бяха предпоставка през 2013 г. да бъде издигнат и избран за председател на новосъздаденото Национално бюро.
В досегашния си мандат е доказал своята теоретична подготовка и практически умения да ръководи дейността и изгради авторитета на тази структура. В това отношение безспорно влияние са оказали научните му изследвания в областта на тази материя.
Публично известно е, че под негово ръководство Бюрото успя да установи прецизен ред при използване и прилагане на специалните разузнавателни средства, с което бяха ликвидирани условията за злоупотреба с нейните способи.
Резултатите от дейността на Бюрото под негово ръководство предизвикаха и произнасяне на Върховния касационен съд с решение и така нататък.
Посоченото дотук ни дава основание и убеденост да предложим и защитим кандидатурата на Бойко Рашков за член и председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
Прилагаме изискуемите документи, които няма да чета, тъй като те са много обемни.
Единственото, в което мога да обвиня…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: …мога да обвиня доцент Рашков, ако е тук, че биографията не му е от четвърт страница. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, нека да се вместваме в рамките на две минути за представянето, иначе ще отнемам думата.
Следващо представяне – господин Попов, заповядайте.
Две минути!
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! От 1986 г. до 2003 г. господин Ганев е бил началник на Районна служба за пожарна и аварийна безопасност. След това, от 2004 до 2007 г., е бил главен експерт в Дирекция „Защита на класифицираната информация“.
Участва и работи в групи по физическа и документална сигурност, контролиране на правилата относно видовете защита на класифицираната информация, физическа документална сигурност на класифицираната информация и други дейности, свързани с тази класифицирана информация.
От 2007 до 2012 г. господин Ганев е бил член на Държавната комисия по сигурността на информацията.
От 2013 г. до настоящия момент господин Ганев е член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, като дейността му и заеманата длъжност в Бюрото е ръководна – по проверка, контрол и спазване на законовите изисквания по прилагане на специалните разузнавателни средства.
Господин Илия Ангелов Ганев понастоящем е член на Бюрото, както казах. Като досегашен член на същото, господин Ганев активно участва във всички дейности на Националното бюро съгласно изискванията на Закона за специалните разузнавателни средства.
По време на своята работа той е осъществявал наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства, участва в защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното прилагане на специални разузнавателни средства.
Дългогодишният му опит като държавен служител и член на Държавната комисия по сигурността на информацията му дава основания съвестно и професионално да изпълнява задълженията си по спазване на закона по отношение на съхраняването на исканията, разрешаване и разпорежданията по използване и прилагане на СРС-та – приключвам, госпожо Председател, както и за съхраняване и унищожаване на придобита чрез тях информация.
Горното ни дава основания да предложим кандидатурата на господин Илия Ганев за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Със сигурност се надявам, че той ще бъде подкрепен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Представяне на Илко Димитров Желязков – заповядайте, господин Кълков.
ЕЛХАН КЪЛКОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание предложението на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ за член и заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Господин Илко Димитров Желязков е с доказана биография в системата на националната сигурност. Той притежава високи професионални и нравствени качества.
Господин Желязков е завършил висшето си образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Професионалният му опит датира от 1981 г., когато постъпва в Министерството на вътрешните работи. Кариерата му продължава в сферата на енергетиката, като участва в управлението на Български енергиен холдинг. Господин Желязков е бил и председател на Съвета на директорите на ТЕЦ „Марица изток 2“.
Към настоящия момент той изпълнява длъжността „Директор“ на Дирекция „Сигурност и отбранително-мобилизационна подготовка“ в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
Господин Желязков съчетава висока теоретична подготовка, широки практически умения в областта на сигурността. Той притежава необходимите професионални качества и отговаря на Процедурните правила за заемане на длъжността.
Всичко изложено дотук ни води до убеждението, че господин Желязков успешно ще се справи със задълженията на заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кълков.
Следва представянето на господин Огнян Атанасов.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! От името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ сме номинирали господин Атанасов за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Основанията и мотивите ни са, че господин Атанасов има над 35 години професионален опит в структурите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Дирекция „Информация и анализ“ към Постоянно действаща подкомисия към Комисията по правни въпроси на Народното събрание, която е осъществявала предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
От началото на 2014 г. до настоящия момент господин Огнян Атанасов Атанасов е член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. С работата си допринася за създаването и организацията на дейността на Националното бюро, утвърждаването и развитието на този независим колективен държавен орган. Изпълняваната от него длъжност е доказателство за това, че умее да организира работата си и успешно да постига заложените цели.
Професионалният път на господин Огнян Атанасов Атанасов започва именно в сферата на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства през 1983 г. в служба ДОИ на Министерството на вътрешните работи. Отличната подготовка, професионалният опит, организационните качества и умения са водещи мотиви при назначаването му през 2010 г. на длъжност директор на дирекция „Информация и анализ“ към постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси на Народното събрание, която осъществяваше предвидения в Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение.
Той е качествен ръководител, проявил организационни способности и позитивен подход към екипната работа, които са спомогнали за изграждането му като неоспорим авторитет и доказан професионалист. Притежаваните от господин Огнян Атанасов Атанасов високи професионални и нравствени качества са гаранция за ефективното постигане на възложените функции за контрол върху прилагането и използването на специалните разузнавателни средства на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Ние ще подкрепим неговата кандидатура за член на Националното бюро, а призовавам и Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Лазаров.
Следващото представяне е на Огнян Стоичков Янакиев.
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми гости, уважаеми народни представители! От името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ поставям на Вашето внимание кандидатурата за председател и член на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства кандидатурата на господин Огнян Стоичков Янакиев. Към настоящия момент господин Стоичков успешно изпълнява задълженията си като член на тази комисия, но съм длъжен да представя пред Вас проведения от него професионален път.
Господин Стоичков е завършил висшето си образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „право“. Професионалният си път е започнал като адвокат, а понастоящем е вписан в Софийската адвокатска колегия. В юридическите среди се ползва с добро име на професионалист, защитаващ добросъвестно и по най-добрите стандарти правата и свободите на гражданите.
В периода от 2009 г. до 2013 г. господин Стоичков е народен представител в Четиридесет и първото народно събрание от парламентарната група на Политическа партия „Атака“. Избран е за председател на Комисията по образованието, науката, младежта и спорта в Четиридесет и първото народно събрание, а в това си качество е и член на Съвета на настоятелите на Българската академия на науките. Като народен представител господин Стоичков е вносител на редица законопроекти и предложения в областта на средното и висшето образование, младежката политика, спорта, наказателното, финансовото, избирателното и процесуалното право. В това си качество – с юридическите си познания и организационните си способности, господин Стоичков се утвърди да работи в екип и в търсене на съгласие и постигане на колегиална атмосфера при работата си в Комисията.
От 19 декември 2013 г. господин Стоичков е избран от Четиридесет и второто народно събрание за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, притежава валидно разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „Строго секретно“.
Намираме, че отговаря на изискванията за предлаганите постове – ръководител и член на Бюрото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Нотев.
Последното предложение е за господин Пламен Колев Иванов.
Кой ще ни го представи?
Заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми кандидати за членове, председател и заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, от името на Политическа партия „Воля“ искам да представя кандидатурата на господин Пламен Колев Иванов за член и председател.
Пламен Колев Иванов е роден на 18 септември 1968 г. в град Казанлък, български гражданин, женен с две деца. Средното си образование завършва в математическата гимназия „Никола Обрешков“ в родния си град с отличен успех. Висшето си образование завършва с образователна квалификационна степен „магистър“ със специалност „Организация и управление на машиностроителното производство“ в Техническия университет в София.
Професионалният му стаж в службите за сигурност започва през 1999 г. в Национална служба „Сигурност“ и продължава в Държавна агенция „Национална сигурност“. В своето кариерно развитие преминава през всички длъжности от експерт до началник на отдел. Към настоящия момент изпълнява длъжността „началник-отдел“ по линия на защита на класифицираната информация, като основните му задължения са свързани с организацията и ръководството на дейността на структурата. Като експерт и ръководен служител проявява изключителен професионализъм и постига високи резултати при изпълнение на служебните си задължения.
Натрупал е голям опит в областта на защитата на националната сигурност. Притежава солидни знания и умения, придобити в хода на професионалната му дейност и от участието му в курсове и семинари на американските, българските, британските и израелските специални служби. Има богат практически опит в използването на специални разузнавателни средства за нуждите на националната сигурност, познава материята и специфичните особености по прилагането ѝ.
В дейността си винаги е спазвал стриктно законите, подзаконовите нормативни актове и вътрешноведомствените правила. Сред колегите си е изградил репутация на принципен, честен, креативен и отговорен служител и ръководител. Проявява задълбочени и актуални познания по прилагането на нормативната база и активен подход при констатиране на пропуски в законодателството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предлагате го за член и за председател.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Да, предлагаме го за член и за председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Христов.
Колеги, откривам разискванията. Няма изказвания.
Моля, поканете народните представители в залата.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България, от място): Госпожо Председател, искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Къде бяхте, господин Велков? Аз гледам към Вашето място. (Шум и реплики.) Закрих разискванията вече.
Подлагам на гласуване избирането на член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Бойко Илиев Рашков за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 182 народни представители: за 65, против 2, въздържали се 115.
Не се приема.
Подлагам на гласуване втория
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Илия Ангелов Ганев за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 188 народни представители: за 188, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Следващият, който подлагам на гласуване, е
„Проект
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Илко Димитров Желязков за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
Гласували 174 народни представители: за 127, против 8, въздържали се 39.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващия
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Огнян Атанасов Атанасов за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 178 народни представители: за 141, против 6, въздържали се 31.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Огнян Стоичков Янакиев за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 160 народни представители: за 124, против 6, въздържали се 30.
Предложението е прието.
Последното предложение е
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Пламен Колев Иванов за член на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
Гласували 175 народни представители: за 130, против 9, въздържали се 36.
Предложението е прието.
Преминаваме към избор на председател.
Процедура.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, моля преди да подложите на гласуване следващата кандидатура за председател на Националното бюро, те трябва да са по азбучен ред, да осъществите поименна проверка на кворума на присъстващите народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, дайте ми списъците. (Шум и реплики.)
Започваме отзад напред. (Възгласи: Еее!“, смях и реплики.)
Колеги, бързо ще го направя!
Явор Руменов Божанков - отсъства
Явор Божилов Нотев - тук
Юлиян Михайлов Папашимов - тук
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Чавдар Йорданов Велинов - отсъства
Цветан Генчев Цветанов - тук
Цветан Борисов Топчиев - тук
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Христо Танчев Проданов - тук
Христо Грудев Грудев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христиан Радев Митев - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Хамид Бари Хамид - тук
Халил Реджепов Летифов - тук
Хайри Реджебов Садъков - тук
Филип Стефанов Попов - тук
Тома Николов Томов - тук
Тома Любомиров Биков - тук
Тодор Байчев Байчев - тук
Теодора Радкова Георгиева - тук
Теодора Атанасова Халачева - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Таня Тодорова Петрова - тук
Танер Мехмед Али - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Иванов Бурджев - отсъства
Стефан Апостолов Апостолов - тук
Станислава Красимирова Стоянова - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Иванов Попов - тук
Станислав Иванов Владимиров - тук
Спас Янев Панчев - отсъства
Спас Георгиев Гърневски - тук
Снежана Георгиева Дукова - отсъства
Славчо Стоев Атанасов - отсъства
Славчо Георгиев Велков - тук
Слави Дичев Нецов - тук
Симеон Христов Симеонов - тук
Симеон Георгиев Найденов - тук
Сергей Манушов Кичиков - тук
Севим Исмаил Али - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Румен Петров Генов - тук
Румен Николов Георгиев - тук
Румен Василев Гечев - отсъства
Росен Живков Иванов - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ралица Добрева - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радослав Любчов Стойчев - тук
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук
Пламен Трифонов Христов - тук
Пламен Тачев Петров - отсъства
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Петър Христов Петров - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Бойков Витанов - тук
Пенчо Пламенов Милков - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Нона Кръстева Йотова - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
Николай Кръстев Бошкилов - тук
Николай Иванов Цонков - тук
Николай Димитров Пенев - отсъства
Николай Георгиев Иванов - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Асенов Тишев - тук
Никола Илиев Динков - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Надя Спасова Клисурска-Жекова - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Милко Недялков Недялков - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милен Василев Михов - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Мартин Владимиров Тинчев - тук
Мария Йорданова Илиева - тук
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Манол Трифонов Генов - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Любомир Бойков Бонев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лало Георгиев Кирилов - тук
Кръстина Николова Таскова - отсъства
Крум Костадинов Зарков - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Красимир Христов Янков - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красен Георгиев Кръстев - тук
Корнелия Петрова Нинова - тук
Константин Веселинов Попов - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Калин Николов Поповски - тук
Калин Димитров Василев - тук
Йордан Стоянов Младенов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Апостолов Апостолов - отсъства
Ихсан Халил Хаккъ - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Ирена Методиева Димова - тук
Имрен Исметова Мехмедова - тук
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Киров Генов - тук
Иван Ивайлов Ченчев - тук
Иван Димов Иванов - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Запрян Василев Янков - тук
Жельо Иванов Бойчев - тук
Ерол Осман Мехмед - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емил Маринов Христов - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Елхан Мехмедов Кълков - тук
Елена Стефанова Аксиева - отсъства
Елена Николова Йончева - отсъства
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгени Генчев Будинов - тук
Драгомир Велков Стойнев - тук
Дора Стоянова Христова - отсъства
Дора Илиева Янкова - тук
Донка Димова Симеонова - тук
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Иванов Данчев - тук
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Аврамов - тук
Димитър Величков Георгиев - тук
Димитър Борисов Главчев - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Дилян Станимиров Димитров - тук
Диана Димова Саватева - тук
Джема Маринова Грозданова - тук
Джейхан Хасанов Ибрямов - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Десислава Жекова Танева - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Денчо Стоянов Бояджиев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Делян Александров Добрев - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Сто четиридесет и двама.
Има кворум.
Колеги, продължаваме с гласуването.
Първо да обявя, може би пропуснах, господин Илия Ангелов Ганев, господин Илко Димитров Желязков, господин Огнян Атанасов Атанасов, господин Огнян Стоичков Янакиев и господин Пламен Колев Иванов са избраните пет члена на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
Подлагам на гласуване предложенията за председатели. Те остават двама от тези двама, които са избрани до момента.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Огнян Янакиев Стоичков за председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 181 народни представители: за 17, против 48, въздържали се 116.
Подлагам на гласуване второто предложение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Пламен Колев Иванов за председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
Гласували 190 народни представители: за 126, против 59, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Сега да гласуваме и
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34в, ал. 1 и чл. 34г, ал. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства
РЕШИ:
Избира Илко Димитров Желязков за заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.“
Гласували 181 народни представители: за 128, против 44, въздържали се 9.
Предложението е прието.
За председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е избран господин Пламен Колев Иванов.
За заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е избран господин Илко Димитров Желязков.
За членове: Илия Ангелов Ганев, Огнян Атанасов Атанасов и Огнян Стоичков Янакиев.
Честито на колегите! (Ръкопляскания.)
Моля, заповядайте да се закълнете.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за процедура.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предлагам да удължим срока на обединения доклад на двата законопроекта за взривните вещества, оръжията и боеприпасите, приети на първо четене, които бяха обединени в Общ доклад в Комисията, на максималния срок – три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манев.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване срока на максималния срок – три седмици.
МАНОИЛ МАНЕВ: Удължаване с три седмици, с максималния срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 175 народни представители: за 164, против 5, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, новоизбраните Председател, Заместник-председател и членове, да положите клетва. Повтаряйте след мен. (Всички стават.)
ПЛАМЕН КОЛЕВ ИВАНОВ, ИЛКО ДИМИТРОВ ЖЕЛЯЗКОВ, ИЛИЯ АНГЕЛОВ ГАНЕВ, ОГНЯН АТАНАСОВ АТАНАСОВ И ОГНЯН СТОИЧКОВ ЯНАКИЕВ: „Кълна се при изпълнение на службата да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения, като се ръководя от интересите на държавата и принципите на независимост и обективност. Заклех се!“. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито!

Колеги, продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.
Колеги, към 10,30 ч. на гости ще ни бъдат ансамбъл „Българе“, за да коледуват. Ние ще продължим с работата, но те ще изгонят злите духове от сградата на Народното събрание. (Оживление и реплики: „Няма такива!“)
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И с този законопроект искаме да ги изгоним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Значи със съвместни усилия, дай боже, да се случи.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, продължаваме с § 7.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I, подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант II и предлага следната редакция на § 7, който става § 3:
„§ 3. В чл. 11 се създава ал. 3:
„(3) Вероизповеданията може да представят на държавни и местни органи становища, препоръки, доклади, проучвания по въпроси от значение за религиозните общности.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепения текст на вносителя за Вариант I.
Гласували 119 народни представители: за 7, против 18, въздържали се 94.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 7, който става § 3, подкрепен от Комисията.
Гласували 122 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предложение от народния представител Цветан Цветанов и народния представител Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Красимир Велчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 4:
„§ 4. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „обредни, молитвени или богослужебни домове“ се заменят с „молитвени домове, храмове или манастири“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Вероизповеданията представят ежегодно до края на месец февруари на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет списък на молитвените домове, храмовете и манастирите, предназначени за публични религиозни обреди.“
3. Създава се ал. 3:
„(3) Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет създава и поддържа публичен регистър, в който се вписват молитвените домове, храмовете и манастирите по ал. 2.“
4. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея се създава изречение второ: „В тези случаи вероизповеданията не може да използват технически средства или звукови устройства, служещи за увеличаване на силата на звука, освен при провеждане на обществени прояви, празници и чествания“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 8, който става § 4 по Доклада на Комисията.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 9.
Гласували 115 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 10 има предложение на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В параграф 10 се правят следните изменения:
1. В чл. 14а, ал. 1 числото „300“ се заменя с „3000“.
2. В чл. 14б, ал. 2, т. 2 числото „300“ се заменя с „3000“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението, което внесохме от „Обединени патриоти“ по отношение на § 10, е едно от най-важните ни предложения, тъй като касае регистрацията на религиозните общности. Ние се спряхме на въвеждането на минимален изискуем праг от най-малко 300 физически лица, които са необходими за регистрацията на религиозна общност, тъй като в сегашния момент в Закона за вероизповеданията такъв праг не съществува и регистрираните религиозни общности на територията на България са 176. Всъщност информацията ми е от преди месец и е твърде вероятно тази цифра да е нараснала допълнително. За справка към 31 декември 2013 г. регистрираните вероизповедания у нас са 126, което ще рече, че за 5 години те са нараснали с 50.
За себе си направих опит да видя за колко от тях аз ще се сетя, ще мога да си ги изброя, и стигнах до двадесет и няколко. Не зная, ако направим такъв експеримент с цялата зала, дали ще успеем да изброим поне петдесетина от религиозните общности, а пак повтарям, че те са 176. Всички знаем каква е една от основните причини в последните години да се нарояват с такива бързи темпове. Това се дължи най-вече на основната дейност на голяма част от тях. Казвам го по-скоро в кавички, защото тя е свързана с това да се възползват от привилегиите, които са им дадени в Закона за местните данъци и такси.
Неслучайно това наше предложение беше подкрепено от почти всички религиозни общности. Говоря за активните религиозни общности – тези, които присъстваха на дискусиите, свързани с приемането на нашите законопроекти. Дори Българската православна църква отиде още по-далеч. В своето становище тя предлага въвеждането на минимален праг от три хиляди физически лица. Господата Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ го припознаха и го внесоха като тяхно предложение за второ четене. Явно всички споделяме притесненията от този може би най либерален регистрационен режим в Европа.
Искам да се въведе един малко по-рестриктивен модел, защото през последните години се нароиха десетки знайни и незнайни религиозни общности. Само за информация: в регистъра съществуват такива религиозни общности като църквата в Сливен. Съществува отделно и „добрата“ църква в Сливен, но все още са свободни наименованията „по-добрата“ и „най-добрата“ църква.
Лично мой фаворит се явява регистрираният Християнски мисионерски център „Даром сте дали, даром давайте“. А за информация на повечето от Вас в България функционира, макар и неофициално, Българската пастафарианска църква, като основната идеология, която изповядат нейните последователи, е вярата в Летящото спагетено чудовище.
Точно преди две години у нас се състоя втората в света и първата в България пастафарианска сватба. Звучи комично, звучи нелогично, но ще продължаваме ли по този начин? Ако отхвърлите нашето предложение, рискуваме този процес да продължава да се засилва все повече, да се разклащат устоите на вярата и да се дискредитират утвърдените деноминации.
Затова разчитам на подкрепата от всички парламентарни групи, така както ни подкрепиха и религиозните общности, така както го направи и Българската православна църква. И все пак, дори повече разчитам на отделните колеги от различните парламентарни групи, които в личен разговор са абсолютно съгласни с нас. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Реплики?
Втора реплика – господин Веселинов.
Първо, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Йорданов, аз не съм съгласен с определението, което използвахте във Вашето изказване, че по този начин се въвежда рестриктивен режим. Всъщност не се въвежда рестриктивен режим, а се изравнява режимът, който съществува, за абсолютно всички юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, независимо дали са в така наречения „общ модел“ или са специални лица като политическите партии.
Така че в това отношение режимът, който се въвежда, не е рестриктивен и, бих казал, че дори е много по-радикален, но смятам за правилно предложението, което правят колегите Цветанов и Карадайъ. И следва, ако не е текстът на вносителя, поне да подкрепим тяхното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Аз също вземам думата, за да подкрепя предложението на господин Цветанов и господин Карадайъ и може би за първи и единствен път ще бъде в рамките на гледането на този законопроект, но според мен то е правилното.
Три хиляди човека е действително цифра, която ще докаже тежестта на вероизповеданието. Като вносители ние подходихме много скромно, защото очаквахме, че ще срещнем съпротива и затова предложихме да се започне от ниска цифра, която е лесна за събиране. Но идеята е, че ако искаме да имаме религиозни институции, които са стабилни, които са предвидими и са нормален партньор на държавата по отношение на тези процеси, които се регулират в Закона за вероизповеданията, трябва да заложим на числото три хиляди.
И бих допълнил колегата със следното: в този текст се въвежда изискването в ръководствата на вероизповеданията да участват само пълнолетни български граждани, никакви други. Ръководствата на тези организации, които имат грижата за духовността на българите, трябва да бъдат ръководени от българи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Дуплика ще има ли?
Заповядайте.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Митев, не остава нищо друго, освен да се съглася с това, което казахте, всъщност да се съглася и с двамата, които направиха реплика, че цифрата от най-малко три хиляди физически лица е най подходяща, още повече, ако вземем примера на съседна Румъния с техния Закон за вероизповеданията, че статут се дава само на онези вероизповедания, които имат 0,1% от населението при извършено последно такова преброяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Друго изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Цветан Цветанов и народния представител Мустафа Карадайъ.
Гласували 106 народни представители: за 16, против 13, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 10 да бъде отхвърлен.
Гласували 119 народни представители: за 107, против 10, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Процедура, госпожо Председател.
Моята процедура е по Правилника за удължаване на работното време до приключване на точка втора от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 115 народни представители: за 95, против 13, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 5.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен. (Реплики и възгласи от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Има ли?! Прощавайте, господин Веселинов, вдигайте малко по високо ръка, защото ми пречат.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, предлагам да гласуваме разделно параграфите, тъй като ще стане абсолютен хаос по отношение на гласуването.
Второ, искам съвсем накратко, за да не Ви отегча, да кажа какво най-вероятно ще отхвърлите. Ще отхвърлите това: Дирекцията по вероизповедания да дава експертно становище преди регистрацията на едно вероизповедание по отношение на неговото религиозно съдържание, по отношение на идеите, които те изповядват на база документи, с което би могло да се избегне системното дублиране на вероизповедания с еднакво съдържание.
Имаме сигурно Петдесятни църкви, имаме, както се оказа, няколко църкви в Сливен, няколко… абе, общо-взето, във всяка циганска махала са направили църква, която е отделна от другите, защото тарторът трябва да е един и съответно да се ползва от благините с необлагането на данъци на имуществото.
Този текст би способствал: първо, да се предотврати проникването и регистрацията на вероизповедания, които биха могли да бъдат радикални; и, второ, би ограничил броя на вероизповеданията, които са дублетни форми само на база на това да имат облаги и да черпят помощи от сродни като име църкви от Западна Европа и САЩ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплика ли, господин Ангелов? Честит имен ден!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, встрани от микрофоните): За десети път тази година!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така пише в календара.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател!
Господин Веселинов, Вие правилно казахте, че ако бъде отхвърлен един от текстовете, в който Дирекцията по вероизповедания трябва да даде становище за регистрация на дадено вероизповедание, ще бъде грешка отхвърлянето на този текст от българския парламент.
И ще Ви кажа защо: защото Дирекцията по вероизповеданията щеше да подготви становището на базата и на становища на ДАНС, ДАР и други български служби, които щяха да изготвят съответните становища и да кажат дали дадено вероизповедание застрашава националната сигурност, или застрашава изобщо населението на България.
В момента ние отново оставяме регистрацията на всяко едно вероизповедание, без значение какво проповядва и какво иска, по какъв начин ще заблуждава и ощетява хората, включително финансово и имотно, защото има много такива в България. Ние оставяме отново режимът да е либерален в този свят, господин Веселинов, в който виждаме какво се случва, виждаме какви радикални течения има в различните религии, виждаме какви терористични актове се извършват. Така че наистина трябваше да добавите към Вашето изказване и това, че Дирекцията по вероизповедания ще се съобрази и с мнението на ДАНС, ДАР и други български служби, които реално ще защитят националната сигурност на държавата.
Призовавам парламентът да приеме това предложение, защото това ще бъде национално отговорно от страна на българските народни представители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Веселинов, в допълнение на казаното от колегата Ангелов, пропуснахте да отбележите, че по отношение на регистрацията на вероизповеданията режимът ще важи само за новорегистрирани вероизповедания и няма да засегне сега съществуващото, което според мен е важно уточнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика. Не желаете да направите дуплика.
Има ли други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме предложението § 11 да бъде отхвърлен по Доклада на Комисията.
Гласуваме предложението §12 да бъде отхвърлен. Това се отнася и за § 13.
Пристъпваме към разделно гласуване.
Гласуваме първо отхвърлянето на § 11 по Доклада на Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 101, против 10, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението § 12 да бъде отхвърлен по Доклада на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 97, против 10, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 13 да бъде отхвърлен.
Гласували 99 народни представители: за 89, против 10, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 14, който става § 5.
Гласували 104 народни представители: за 104, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 15 да бъде отхвърлен.
Гласували 93 народни представители: за 83, против 10, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 16 има предложение на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 6:
„§ 6. В Глава трета „Регистрация“ се създава чл. 20а:
„Чл. 20а. (1) Софийският градски съд прекратява регистрацията на религиозна общност:
1. по искане на религиозната общност;
2. при нарушение на чл. 7;
3. когато с дейността си системно нарушава изисквания на този закон;
4. когато дейността ѝ противоречи на разпоредби на Конституцията на Република България.
(2) Решението по ал. 1, т. 1 се постановява по искане на централното ръководството на религиозната общност.
(3) Решението по ал. 1, т. 2 – 4 се постановява по искане на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет или на прокурора.
(4) Решението за прекратяване на регистрацията на основание ал. 1, т. 2 – 4 подлежи на обжалване по общия ред.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 16, който става § 6.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 17 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 17 да бъде отхвърлен.
Гласували 101 народни представители: за 95, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 18 има предложение от народния представител Николай Тишев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 28.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 18 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 18 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в чл. 28.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 19 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ § 19 да се измени така:
„§ 19. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
„(1) Правото на собственост върху обредни, молитвени или богослужебни домове, заедно с поземлените имоти, върху които са построени, може да принадлежи на Българската православна църква – Българска патриаршия, на регистрираните вероизповедания и съответно на техните местни поделения. Правото на собственост върху тези обекти не може да бъде придобивано по давност от други субекти, извън посочените в изречение първо.“
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по принцип в останалата част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 7:
„§ 7. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Принудително изпълнение не може да се насочва върху:
1. храмове и манастири на Българската православна църква – Българска патриаршия, и нейните местни поделения;
2. молитвени домове на регистрираните вероизповедания;
3. вещи, свързани с богослужебната дейност, ритуали и обреди на Българската православна църква – Българска патриаршия, на регистрираните вероизповедания и техните местни поделения.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ в частта неподкрепена от Комисията – предложението по т. 1, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 5, против 34, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на § 19, който става § 7.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 20 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 8:
„§ 8. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „за своя сметка“ се заличават.
2. Създават се ал. 2 и 3:
„(2) Статутът на гробищните паркове на вероизповеданията се определя за постоянно и не може да бъде променян. Тяхното разрушаване или затваряне са забранени. Погребенията в гробищните паркове се извършват в съответствие с религиозните норми на съответното вероизповедание.
(3) Държавата и общините при възможност подпомагат изграждането на гробищни паркове на съответните вероизповедания чрез безвъзмездно предоставяне на поземлени имоти – държавна или общинска собственост, за тази цел.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 20, който става § 8.
Гласували 105 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 21 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 21 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепата на текста на вносителя и предложението § 21 да бъде отхвърлен.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на съответния параграф.
Гласували 92 народни представители: за 83, против 9, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 22 има предложение на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението § 22 да бъде отхвърлен – предложение на Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 76, против 9, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 23 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В § 23, чл. 27, ал. 1 се изменя така:
„(1) Вероизповеданията могат да създават юридически лица с нестопанска цел за своето подпомагане и популяризиране“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Съвсем накратко логиката, която следваме с това наше предложение, е, когато едно вероизповедание създаде юридическо лице с нестопанска цел и това юридическо лице с нестопанска цел извърши съответно закононарушение или поеме дълг, който не може впоследствие да изплати, солидарно с него да отговаря вероизповеданието, за да не се създават на практика юридически лица посредством които, и на които, да се прехвърля по този начин възможността те да задлъжняват и да остават техните кредитори съответно неудовлетворени, и практически по този начин да се заобикаля закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви. Има ли реплики?
Заповядайте, господин Веселинов, за реплика.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Господин Митев, Вашите мотиви не бяха достатъчни. Според мен основното, което цели този текст, е нещо друго – да се предотврати дистанцирането на вероизповеданието от негови НПО-та, които извършват радикална пропаганда. Ако едно вероизповедание регистрира свое сдружение и то осъществява дейности, които са опасни за националната сигурност, редно е то също да получи санкция, защото не контролира своето създание. И в този дух е, според мен, основният замисъл на вносителя.
Това, според мен, е основният мотив всички да искаме да има такъв текст, защото по тази логика всяко регистрирано, с нула членове на практика минимално изискване, вероизповедание може да създава НПО-та, с които наистина да извършва търговска дейност и да задлъжнява, без да носи отговорност, но основното е да извършва пропаганда, която руши държавата, без да носи отговорност отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика? Няма да се възползвате от това право.
Има ли други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ, неподкрепено от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 18, против 3, въздържали се 79.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 23.
Гласували 108 народни представители: за 99, против 9, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 24 има два варианта – предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I и Вариант II и предлага следната редакция на § 24, който става § 9:
„Член 28 се изменя така:
„Чл. 28. (1) Държавата предоставя на Българската православна църква – Българска патриаршия, и регистрираните вероизповедания държавна субсидия на базата на резултатите от самоопределилите се лица към съответното вероизповедание при преброяването на населението по данни на Националния статистически институт.
(2) Разпределението на държавната субсидия се одобрява ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на самоопределилите се лица към съответното вероизповедание по ал. 1 при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт, както следва:
1. за вероизповеданията с по-малко от 1 на сто на самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал. 1 – в размер, определен за всяко вероизповедание;
2. за вероизповеданията с повече от 1 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал. 1 – в размер, определен за всяко вероизповедание, като за едно самоопределило се лице се предвижда субсидия в размер, не по-малък от 10 лв.
(3) На вероизповедание, на което е определена субсидия в по-малък размер от размера, който се полага съгласно критерия по ал. 2, т. 2, държавната субсидия, която се одобрява, не може да бъде по-малка от 15 млн. лв.
(4) За задграничните епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква – Българска патриаршия, държавната субсидия се предоставя в размери, одобрени ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. В тези случаи ал. 2 и 3 не се прилагат. Държавната субсидия се превежда по специална сметка на съответната епархия или митрополия.
(5) В обществен интерес, свързан с религиозните ценности на българския народ, на вероизповеданията може да се предоставят и допълнителни средства над размера на държавната субсидия.
(6) В Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се посочва наименованието на вероизповеданието и размера на държавната субсидия.
(7) До края на месец януари на текущата година централното ръководство на съответното вероизповедание разпределя държавната субсидия на текущи и капиталови разходи, прави мотивирано предложение за разпределението на капиталовите разходи по обекти и уведомява Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.
(8) Държавната субсидия за текущи разходи се предоставя на централното ръководство на съответното вероизповедание и се изразходва целево за покриване на разходите на вероизповеданието за заплати и възнаграждения на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, за осъществяването на образователни дейности, които не се обхващат от финансирането по чл. 33, ал. 3, и за поддръжка на гробищни паркове.
(9) Предоставянето на държавната субсидия за текущи разходи се извършва от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет чрез трансфери на бюджетни средства по специални целеви сметки за текущи разходи на централните ръководства на вероизповеданията на четири части: до 30 април, 30 юни, 30 септември и 20 декември.
(10) Капиталовите разходи включват разходи за строителство и ремонт на молитвени домове, храмове и манастири и прилежащите им сгради, сгради на висши духовни училища и духовни училища от системата на предучилищното и училищното образование, както и изграждане и ремонт на гробищни паркове. Средствата за капиталови разходи се съхраняват чрез специална целева сметка на съответното вероизповедание.
(11) Централното ръководство на съответното вероизповедание извършва разпределение на средствата по държавната субсидия за текущи разходи между местните поделения и предоставя до края на месец януари на текущата година на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет справка за разпределението на субсидията за капиталови разходи по обекти.
(12) Разходването на средствата от държавната субсидия за текущи разходи се извършва чрез плащания от специалната целева сметка за текущи разходи на съответното вероизповедание. Допуска се трансфер на средства от тази сметка по сметки на местни поделения на вероизповеданията. Тегленето на средства в брой от специалната целева сметка на съответното вероизповедание за текущи разходи се допуска само до размерите на плащанията за заплати и възнаграждения на свещенослужителите и служителите на религиозните институции.
(13) Разходването на средствата от държавната субсидия за капиталови разходи се извършва чрез плащания от специалната целева сметка за капиталови разходи. Допуска се трансфер на средства от тази сметка по сметки на местни поделения на вероизповеданията. Банката, в която е открита специалната целева сметка за капиталови разходи на съответното вероизповедание, изпълнява нареждания за плащания само въз основа на представени първични счетоводни документи за разходи.
(14) Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет може да изисква предоставянето на информация под формата на обобщени справки и първични счетоводни документи за доказването на разходи и плащания до размера на предоставените средства към определен момент. При предоставянето на информацията се спазват изискванията за защита на личните данни на физическите лица. Разходите за възнаграждения на свещенослужители и служители в религиозните институции се контролират само въз основа на обобщени справки, от които да е видно спазването на изискванията на чл. 29 и до размера на държавната субсидия.
(15) Централните ръководства на вероизповеданията предоставят на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет ежегодно до 31 март обобщени годишни справки и приложения към тях, които съдържат обобщени данни за предоставените субсидии и за усвояването им по видове разходи през предходната година.
(16) Неусвоените средства по специалните сметки на съответното вероизповедание към 31 декември на текущата година се изразходват през следващите години в съответствие с разпределението им за съответния вид разходи. Централното ръководство на вероизповеданието в срок до 31 януари на следващата година предоставя доклад до Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.
(17) Духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование се финансират от държания бюджет чрез Министерството на образованието и науката, като размерът на средствата се определя с постановление за изпълнение на държавния бюджет.
(18) Духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование, както и висшите духовни училища може да се финансират от регистрираното вероизповедание, по чието искане са открити. Финансирането се предоставя за издръжка на дейностите по обучение на учениците, за стипендии на учениците, за ученици, настанени в общежитие и за поддръжка на материалната база.
(19) Министерството на образованието и науката чрез своя бюджет може да финансира и утвърдени от него образователни програми, които вероизповеданията да осъществяват извън училищната среда. Това финансиране се разпределя пропорционално между вероизповеданията съобразно числеността на заявилите принадлежността си към съответното вероизповедание при последното преброяване на населението от Националния статистически институт.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изразявам лична позиция. Съгласна съм с предходните алинеи, с изключение на ал. 19 и затова предлагам разделно гласуване.
Мотивите ми са следните. Алинея 19 гласи следното: „Министерството на образованието и науката чрез своя бюджет може да финансира и утвърдени от него образователни програми, които вероизповеданията да осъществяват в извънучилищна среда“ – това финансиране се разпределя еди-как си. Моите притеснения са от думите „извънучилищна среда“. Вярно е, че тези образователни програми ще са утвърдени от Министерството на образованието, но чий е контролът? Дали се спазват и какво точно се случва, след като е извънучилищна среда?!
Вярно е и това, че образователните институции нямат отношение в случая, тъй като това не се случва в рамките на тяхната територия, но все пак става дума за деца, става дума за обучителни програми, финансирани от Министерството на образованието. Затова моето предложение е тази алинея да отпадне.
Пак повтарям: съгласна съм с предходните и предлагам разделно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изразявам обратно становище от това на колежката.
Това е един от важните и хубави текстове – малкото, които останаха, и ще имат някакъв полезен ефект. Става дума за възможност за финансиране на така наречените „неделни училища“ към църквите, за създаване на ценности, за допълнителен импулс по отношение на това нашите деца да бъдат по-духовни и да се развиват.
Естествено, след като образователната програма е утвърдена от Министерството, естествено е и контролът да бъде от Министерството и ще бъде елемент на договаряне между съответното вероизповедание и между Министерството на образованието и науката.
Притесненията са неоснователни, самият текст е съгласуван с министъра на образованието и науката и според мен трябва да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Има ли други реплики? Няма.
Желаете ли дуплика, госпожо Анастасова? Не.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми колеги, едно говорихме в Комисията, друго виждам записано в текста. (Шум и реплики.)
Ще започна оттам, че в дебата за Българската православна църква първоначално беше записано и искам правилно да бъда разбран от колегите и ще се уверя, че е направена грешка, различна от волята на онова, което беше постигнато в Комисията. Ще започна оттам, че имаше обструкции, имаше недоволство, имаше оспорване на това, че Българската православна църква с около пет и половина милиона преброили се членове първоначално получаваше както беше предвидено – до 15 млн. лв. Така ли беше? (Шум и реплики.) Така беше. И това не съответстваше с мюсюлманското вероизповедание, което с около 600 хиляди души получаваше 6 милиона.
В Комисията коментирахме, разговаряхме и не спорихме – обединихме се около това да се запише, че Българската православна църква няма да получава по-малко от 15 млн. лв., но вижте каква е ал. 3. (Шум и реплики.) Така ли беше като логика? Нали така?
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (встрани от микрофоните): И сега така пише.
ПАВЕЛ ШОПОВ: В ал. 3 пише: „на вероизповедание, на което е определена субсидия“, тоест има се предвид и другото вероизповедание, „държавната субсидия, която се одобрява, не може да бъде по-малка от 15 млн. лв.“ – не само за Българската православна църква. (Реплики.) Логиката, която развихме, беше ясна и в това няма каквото ѝ да е съмнение, и в суматохата и в бързината, и в недоглеждането явно е записано: „на вероизповедание“.
Тоест това означава, че на мюсюлманското вероизповедание... (Реплики от народния представител Йордан Цонев.)
Не може да бъде тълкувано по друг начин.
Текстът ще бъде: „предоставяне на не по-малко от 15 млн. лв.“. Затова моето предложение е изрично да запишем тук: „за Българската православна църква – Българска патриаршия, размерът на държавната субсидия, който се полага съгласно критерия по ал. 2, т. 2, не може да бъде по-малък от 15 млн. лв.“. Тогава волята, която беше изразена в Комисията, си идва там, където ѝ е мястото. Логиката става същата и съотношението се запазва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли реплики? Няма реплики.
Заповядайте за изказване, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Напразни са опасенията на господин Шопов и затова вземам думата за изказване, за да ги разсея, като разтълкувам ал. 3.
Алинея 3 гласи: „На вероизповедание, на което е определена субсидия в по-малък размер от размера, който се полага съгласно критерия по ал. 2, т. 2“. „Критерият по ал. 2, т. 2“ – спирам тук с цитата – е 10 лева на един глас от последното преброяване при самоопределил се. Понеже той цитира мюсюлманското вероизповедание и казва около 600 хиляди – по-малко са, но да приемем цифрата 6 милиона. Ако се определи точно по 10 лева на един глас, мюсюлманското вероизповедание не попада в хипотезата на три, защото тук се казва, че „само на вероизповедание, на което не е спазен този критерий, общата сума е по-малка от критерия по 10 лв. на глас“.
В този случай става въпрос само за православното вероизповедание, тъй като там общата сума е около 44 милиона, ако се спази критерият. Тоест записваме тази ал. 3 само заради православното вероизповедание, защото държавата може да има случаи, в които да не може да даде 44 милиона и затова по-нататък, в следващата част на изречението се казва: „държавната субсидия, която се одобрява, не може да бъде по-малка от 15 милиона, ако не е 44“. Трябва да бъде повече от 15 милиона.
Ето, за това специално е тази хипотеза. За вероизповедание, за което ще се изпълни критерият по ал. 2, т. 2 – точно по 10 лева на глас, то не попада в хипотезата на три и по никакъв начин не може да влезе и да иска 15 милиона.
Това исках да поясня, защото този текст го мислихме и с Министерството на финансите, и с вероизповеданията, и с юристите – да не сбъркаме нещо, за да стане така и за другите. Не сме сбъркали – много е точен текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше изказване на господин Цонев. (Шум и реплики.)
Има ли реплики към изказването на господин Цонев?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Вижте, оттук започва разнобоят по тълкуването – едни объркани понятия и фрази „по-малко“, „изпълнени критерии“, „неизпълнени критерии“, „относно точка трета“, „относно алинея втора“, едни милиони прехвърляме.
Това е тълкуванието на господин Цонев, моето тълкувание е друго. (Реплики.) Хайде, като правим закони, да не създаваме възможност от противоречия в тълкуването после, неразбиране и спекулации.
Този текст беше правен не за друго, а за Българската православна църква и да запишем така, както Ви предложих текста за Българската православна църква, защото утре, вдругиден, догодина кой знае кой ще прави бюджета – така искат някои хора – други да правят бюджета. (Шум и реплики.)
Каква е волята ни днес, това вече е друг въпрос. Тогава нещата могат да бъдат разтълкувани по съвсем друг начин. Така ли беше, уважаеми колеги, в залата в Комисията?! Говорихме за Българската православна църква, за това, че съобразно определените критерии ѝ се полагат най-малко 15 милиона, може да бъде и повече от 15 милиона, никой не говореше за 44. (Реплики.) Защо набъркваме в този текст, който касаеше Българската православна църква, и думите „другите вероизповедания“?
Аз не влагам тук някаква дискриминация, не влагам някакво съмнение, но в бързината и суматохата, защото, честно да си кажем, до това второ четене стигаме с бързина и объркване и стават грешки. Това е много голяма грешка, която ще предизвика спекулации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Шопов, ще дадете ли текста на предложението?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Аз го прочетох – това е същият този текст, госпожо Председател, за Българската православна църква – Българската патриаршия, размерът, който се полага по критериите по ал. 2, т. 2, държавната субсидия, която се одобрява, не може да бъде по-малка от 15 млн. лв. Този текст целево го правихме за Българската православна църква, а не за вероизповеданията изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Втора реплика?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тук наистина има двусмислен текст и ние трябва да го приемем. (Реплика от народния представител Красимир Велчев.) На заседанието на Комисията беше хаос, много неща, затова поисках да имаме време да огледаме Доклада, за да няма двоумене.
В случая се получава, че ако администрацията предложи в бюджета си, въпреки че има необходимите средства, вместо 5 милиона на мюсюлманското вероизповедание предложи 4 милиона, то този текст влиза автоматично и ние трябва да им дадем по-малко от 15. Не е премислено, формулировката трябва да бъде усъвършенствана. Не виждам нищо лошо в това, което колегата предлага, да бъде записано конкретно за Православната църква, която си има основен статут по Конституция и която многократно в този текст изписваме отделно. (Реплики.)
В този дух аз подкрепям или да спрем за малко и да направим редакция, която е коректна, или предлагам да бъде подкрепен текстът на колегата.
Има ли трета реплика?
Реплика към господин Цонев.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Господин Цонев, към Вас е репликата ми. Вие може би искахте да кажете на залата, и по-точно на господин Шопов, че това, което обсъждахме за Българската православна църква, и текстът, за който спорихме и се съгласихме всички, е текстът, който ще следва и е в § 37, който ще става § 19, където изрично и точно е написано това нещо, което в момента се коментираше, че размерът трябва да не е по-малък от 15 млн. лв.
Това коментирахме и мисля, че това имаше предвид колегата. Така че този текст, който в момента коментираме, и тази алинея, за която говорихте, в Комисията точно това нещо не е обсъждано, а обсъждахме предстоящия, който ще бъде § 19.
Доколкото си спомням абсолютно всички тогава се обединихме за текста, който в момента гласуваме. Спорът, който водим, мисля, че става за текста, който е малко след това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
За дуплика? Не желаете.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! Аз подкрепям предложението, което направи господин Шопов. Но разсъждавайки по-натам във времето: защо ние трябва да ограничаваме държавната субсидия на Българската православна църка, която е записана в българската Конституция.
Утре ще дойде друга власт примерно в държавата и ще решат, че не може да са 44 милиона за Православната църква, ще кажат: „Ето Ви 15!“ И какво правим? Затваряме църквите, изгонваме поповете, защото църквата няма как да плаща ли?! Това ли трябва да допусне българското Народно събрание: някое следващо правителство да реши, че не е изгодно да се дават пари на Българската православна църква?! Ние не сме съгласни. (Шум и реплики.)
Винаги една държава ще намери средства, особено за основното вероизповедание, за тази църква, която нас ни е съхранила като народ, която се бореше за освобождението и за независима България, която защитаваше националните интереси на българския народ. Ние в днешно време с това предложение казваме: утре ще Ви дадем 15 млн. лв., вдругиден – 44, по-вдругиден – 21, тоест вкарваме църквата в хаос. Какъв бюджет ще изготвят те? Колко свещеници ще има? Как ще направи Православната църква примерно програма за ремонт на храмове и така нататък за следващите 10 години? Защо трябва да даваме такава несигурност на Българската православна църква?!
Затова предлагам изцяло да отпадне предложението за ограничението от 15 милиона, да може наистина да е по 10 лв. на всеки преброен. (Реплики от народния представител Йордан Цонев.) Напротив, това е ограничение. Държавата утре казва, че няма пари и не може да даде – дава 15 милиона само на Българската православна църква. (Реплики от народния представител Йордан Цонев.) Ама защо? Защо тогава правим по 10 лв. на преброен, а в следващия момент ограничаваме на 15! Защо? (Реплики от народния представител Йордан Цонев.) Кой няма? Една държава не може да намери 44 млн. лв. за Българската православна църква?! Ами това е срамота! То не е държава! То не е държава!
Така че предложението ми е, моля да се запише, искам предложението на колегите да отпадне и да няма ограничение към получаването…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Кое точно да отпадне? За ал. 3 ли говорите?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Да няма ограничение от тези 15 млн. лв., а напротив – по 10 лв. на всеки преброен.
Другото важно, което искам да отбележа, защото то също е много важно, поради определени управленски грешки в Националния статистически институт и в определени политики на различните правителства през годините, преброяването в България започна да се извращава. В момента на последното преброяване графата „религиозна принадлежност“ не беше задължителна, както и „етнос“, а графата „хладилник“ е задължителна. Разбирате ли, за българската държава е по-важно да разберем дали човекът има хладилник, а не дали е православен, дали е сунит, дали е шиит или някакъв друг? Така че настоявам през 2021 г., за да има обективно разпределение на средствата от държавата за религиозните общности, графите за религиозна принадлежност да бъдат задължителни. Там човекът може да посочи, че не е вярващ, няма проблем в това, но искам наистина да знам, че ще направим така, че при следващото преброяване през 2021 г. и етнос, и религия да бъдат задължителни, за да има справедливост. При последното преброяване в България се оказва, че има три милиона и малко християни и половин милион мюсюлмани, ама някой вярва ли го, като всички знаем, че над близо 6 милиона са християните и децата. Децата броят ли се в религиозните общности на това преброяване? Не. Те не са ли християни и мюсюлмани, или съответно юдеи и така нататък? (Реплики.) Да, такива са. Тук наистина трябва да поработим за следващото преброяване, за да имаме обективни резултати и справедливо разпределение на средствата от държавата към религиозните общности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Предлагате да отпадне ал. 3 ли?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Да, предлагам ограничението от 15 лв. да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Други изказвания?
Господин Веселинов, заповядайте за реплика.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Вземам думата за кратка реплика.
Господин Ангелов, забравихте да напомните, че именно „Обединени патриоти“ предложиха този справедлив начин за разпределение на субсидията – поравно на всички. Като няма поравно на всички, в смисъл поравно на глас, тогава пропорционално намаляване на всички, а не да намалим на православната църква, на мюсюлманското вероизповедание или което и да е друго да бъде облагодетелствано, защото на него толкова му трябва. И на православната църква може да ѝ трябват 40 милиона, но казваме – няма откъде да ги вземем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли други реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова – втора реплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, нека да гледаме текстовете систематично. Искам да се върнем на ал. 2, където е казано, че разпределението на държавната субсидия се одобрява ежегодно със Закона за държавния бюджет, съобразно възможностите на държавния бюджет в една или друга година. Поради тази причина са следващите текстове, които казват: „1. за вероизповедания с по-малко от 1 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание“, а размерът е определен за всяко вероизповедание, и „2. за вероизповеданията с не по-малко от 1 на сто от самоопределилите“, където размерът е определен за всяко лице, не по-малък от 10 лв. Все пак конкретният размер ще бъде определен в Закона за държавния бюджет за съответната година. Точно заради това имаме ал. 3, която казва, че независимо от възможностите на бюджета и това по какъв начин той ще ги разпредели, в никакъв случай за тези вероизповедания по т. 2, а именно Българската православна църква, субсидията не може да бъде по-малка от 15 млн. лв. Тоест слага се долна граница, под която, независимо от възможностите на бюджета, не може да се слезе, но над тази граница няма проблем ежегодно със Закона за държавния бюджет да се определя друг размер на субсидията, по-висок от тази минимална граница. Така че аз не виждам драма в ал. 3. (Реплики.) Разбира се, че няма драма. Алинея 3 защитава позицията, че в никакъв случай, независимо от състоянието на бюджета, от това дали той е на дефицит, или не е на дефицит, под 15 милиона не може да се определя субсидия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли други реплики?
Трета реплика – заповядайте, господин Шопов. Няма да има реплика.
За дуплика – заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Ще отговоря по следния начин. Стана ясно точно какво се случва с това, което предлага и ДПС в момента. Стана ясно. Тоест за Мюфтийството ще дадем 6 милиона, за Българската православна църква – 15 милиона. Това справедливо ли е? (Реплики от народния представител Йордан Цонев.) Ама защо? Защо трябва да ограничаваме бюджета на Българската православна църква, субсидиран от държавата? Защо? Значи Мюфтийството получава 6 милиона задължително, а Православната църква тази година може да получи 15, другата година 16. (Реплики от народния представител Йордан Цонев.) Точно така е. Това предлагате. Предлагате вероизповедание, което е официално в нашата държава, записано в Конституцията, да не получава 44 милиона, както са се декларирали православните християни, а да го ограничаваме с бюджета на 15 милиона, а иначе Мюфтийството ще вземе 6 милиона винаги, защото са регистрирани 600 хиляди. Кое е справедливото? Нека да направим и за партиите така – 11 лв. на глас за партия, но не повече примерно от 5 милиона на партия и коалиция субсидия. Да направим така, госпожо Стоянова, нали?! Големите партии и коалиции с таванче – 5 милиона, не по-малко от 5 милиона, хайде добре. Нека да бъде по същия начин. Защо не предложите и това? Това нещо накърнява интересите на българската държава. Накърнява българските национални интереси и интересите на Българската православна църква. Днес Вие правите така, че Българската православна църква да бъде ощетена с един подмолен, лош, противен и антибългарски закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов.
По начина на водене.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Госпожо Председател, макар че госпожа Джафер водеше заседанието, по начина на водене процедурата ми е следната. Не позволявайте от трибуната да се говорят глупости. Абсолютни глупости! (Реплики от ОП.) Първо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Спокойно, колеги, моля за ред в залата!
Заповядайте, господин Цонев, продължете.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нали може да е малко по-друг тонът? Защото няма никакъв проблем да вкарам и другия тон. Никакъв! (Реплики от народния представител Павел Шопов.) Имате някакъв проблем ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, не се разправяйте със залата. Към мен е процедурата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложението не е на „Движение за права и свободи“, а е предложение на Комисията. В Комисията много ясно беше дискутиран текстът и всички се обединиха около този текст.
Второ, не „Движение за права и свободи“ е против да се даде пълният размер на Българската православна църква и в хода на правене на Закона ние го казахме, няма никакъв… (реплики от ОП), по начина на водене е, защото Ви позволиха да говорите глупости от тази трибуна и да нападате парламентарната група на „Движение за права и свободи“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, моля Ви!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма такъв момент. Ако Финансовото министерство има възможности да даде 44 милиона, „Движение за права и свободи“ е за. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кирилов, заповядайте. (Шум и реплики.)
Господин Цонев, моля Ви!
Господин Ангелов, моля, успокойте страстите!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз също ще започна с апел да свалим страстта и емоцията при коментара на предложението, което обсъждаме. Искам категорично да похваля колегите от Комисията по вероизповеданията и правата на човека, че са успели да достигнат до текстовете, които смятам, че съответстват в най пълна степен на волята на дебата във връзка с установяване на режима на субсидиите.
Първият и най-важен критерий, уважаеми колеги, който трябва да съобразяваме, е равенството на вероизповеданията и защита на европейския стандарт за свободата на вероизповеданията. Ако искате, пак ще го повторя, защото в предходните изказвания надделяваше нюансът на защитата на нашето водещо религиозно вероизповедание православието. Това че се установяват обективно установени критерии, макар че на някои колеги, на които им е по-трудна математиката, въвеждат всъщност общия стандарт и общото правило по отношение на финансирането и държавното подпомагане на религиозните дейности.
Единственият критерий, който е обективен, измерим количествено, е границата от 1%. Смятам, че е голямо постижение обвързването на този обективен критерий с ежегодния държавен бюджет. Смятам, че при това положение и при тази редакция имаме осигурена сериозна конституционно-правна защита на нормите, които са от по-висш ранг и които следва да съобразяваме. Аз лично с убеденост ще подкрепя този текст и пак казвам, след тежкия дебат, на който бях свидетел в голяма част от дискусиите, смятам че това е режим, който е принос в тази уредба и би следвало да бъде подкрепен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Реплики към изказването?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Кирилов, като юрист мислех, че ще прочетете текстовете и ще направите системно тълкуване на текста – какво гласи ал. 1, ал. 2, съответните точки, критерият 10 лв. и за този критерий 10 лв., когато бъде нарушен. Никой не говори, че са нарушени правата на мюсюлманското вероизповедание, съобразно този критерий от 10 лв. Мислех, че така ще говорите. Вие говорихте съвсем общо и пожелателно за нещата.
Ако направим системно тълкуване на текста, юридическо тълкуване, даже не като финансисти и икономисти, ще видим, че волята, която уж е изразена от всички ни, е Православната църква да получи не по-малко от 15 млн. лв., тогава ще видим, че ние сме абсолютно прави.
Аз не мога да разбера, защо е тази ярост, защо е това недоволство, като в текста можем да внесем абсолютна сигурност, предвидимост и яснота с приемането на тази много малка поправка. Разбираме, че в Комисията е направена грешка – текстът не е догледан, не е формулиран правилно, съобразно волята на депутатите – много добре си спомням за какво говорихме в Комисията, това беше волята. Касаеше се само за Българската православна църква и нищо друго, и да го запишем! Не знам защо е този отпор. Защото, ако ние тук в залата не можем да се разберем, знаете какви ще бъдат спекулациите утре. Те ще започнат още отсега за този спор, който водим, за това неразбирателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Втора реплика – господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кирилов, уважаеми колеги народни представители! Всъщност аз съм се запознавал със законодателствата на европейските държави и твърдя, че този закон, който в момента подготвяме, е може би най-толерантният закон в цяла Европа и в целия Европейски съюз.
Но това нещо, което казвате за бюджета на българската държава: ако бюджетът има пари, ще даде 40 милиона на Българската православна църква, ако няма достатъчно пари, ще даде не по-малко от 15 милиона, вече поставя традиционното вероизповедание в България, наречено „българско православие“, господин Кирилов, в неравностойно положение спрямо мюсюлманското вероизповедание. Това категорично го твърдя!
Значи, по 10 лв. на глас, мюсюлманското вероизповедание, моите уважения към него, ще получава 6 милиона всяка година. Ако бюджетът обаче има пари, то тогава ще се даде полагащото се на Българската православна църква. Това, господин Кирилов, се нарича „лаконичен отговор“.
Знаете ли откъде идва терминът „лаконичен отговор“? От Лакония – областта, която са управлявали спартанците. Когато Филип завладява цяла Гърция и стига до границите на Спарта, праща свои пратеници спартанците да му се подчинят. Знаете ли какво му отговарят спартанците, защото Филип казва: ако вляза в Спарта, ще Ви унищожа всичките? Тогава спартанците пращат отговор на Филип Македонски. Те казват само една думичка: „Ако, Филипе!“ Виждате ли каква е разликата? Тоест тълкува се и така, и така, затова оттам се нарича „лаконичен отговор“. Не може, когато говорим за бюджет на държавата, да се говори лаконично.
И, второ, господин Кирилов, казвате, че ние се учим от Европа. Дайте наистина да се учим от Европа. Там, в Европа, господин Кирилов, ако се запознаете с тези неща, ще видите, че в Дания Евангелистката църква е провъзгласена за господ-ства-ща. В Англия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Атанасов!
СЛАВЧО АТАНАСОВ: …Англиканската църква е провъзгласена за господ-ства-ща. В Италия и Испания Католическата църква е провъзгласена за господ-ства-ща. Това са устоите на тези държави. И ние всъщност в момента, усещате ли как с това: ако бюджетът има пари, поставяме в неравностойно положение нашето традиционно вероизповедание спрямо мюсюлманството. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Кирилов, слушах внимателно Вашето изказване, но не можах да разбера къде е справедливостта и равнопоставеността между вероизповеданията? Ние със закон допускаме да няма справедливо разпределение на средствата между вероизповеданията. Тоест даваме възможност Българската православна църква да бъде ограничена по решение примерно, че няма възможност повече от 15 млн. лв., а за другите вероизповедания, или другото, се запазва формулата. Това не е справедливо, не е коректно.
Аз направих, госпожо Председател, преди малко едно предложение за отпадане на ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, ще го подложа на гласуване.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Но правя и следното: в ал. 2, т. 2: „за вероизповеданията с повече от 1 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал. 1 – в размер, определен за всяко вероизповедание, като за едно самоопределило се лице се предвижда субсидия в размер до 10 лв.“
Не „по-малък“, а „до 10 лв.“ . Тоест, ако държавата няма пари, няма да има пари за всички. До 10 лв.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Редакционна поправка?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Редакционна, да. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре. Това е в ал. 2, т. 2.
Благодаря, господин Ангелов.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, които направихте реплики! Аз благодаря на колегата Шопов, че пожела да направим систематично тълкуване.
Систематичното тълкуване, господин Шопов, изисква да анализираме и ал. 5. В досегашния дебат никой не спомена ал. 5 от този текст. Тя е следната:
„(5) В обществен интерес, свързан с религиозните ценности на българския народ, на вероизповеданията може да се предоставят и допълнителни средства над размера на държавната субсидия.“
Алинея 5 в конкретния случай има смисъла – не съм сигурен дали понятието, което ще употребя, гледам в очите госпожа Менда Стоянова – има характера на уравнителна, компенсаторна, справедлива, допълнителна субсидия.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Ние си го решаваме тук. (Реплика от ОП: „Тук е пожелателно!“)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кое е пожелателното? (Реплики от ОП.) Да, може, защото отиваме към второто изказване на колегата Славчо Атанасов за лаконичния отговор „ако“ – ако се стигне до тази хипотеза. И както бюджетарите правилно казват: този въпрос ще се решава тук, ще се решава конкретно за съответната година.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП, от място): Трябва да има яснота.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Дадена е пределна яснота, колеги! Имате два критерия. (Реплики от ОП.) Извинявайте, извинявайте, не искам да го казвам от тази трибуна…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, нека да изслушаме господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …но по тези критерии лесно можем да бъдем обвинени в протекционизъм към Българската православна църква. (Силен шум и реплики от ОП.) Това Ви казвам. Това се опитвам да Ви кажа.
Нашият православен интерес е защитен. И двата критерия са обективни и са протекционистични. Дано никой да не използва това ми заявление при евентуално оспорване пред Конституционния съд. Не мога да разбера защо заради конюнктурата не виждате очевидното? Ако не може да сметнете, аз Ви препратих – опитайте да направите икономическия, финансовия анализ на тези норми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
За изказване – господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам думата за изказване не по този текст, а по отхвърлените варианти, които съдържаха малкото смислено съдържание всъщност на Законопроекта, подписан от господин Цветанов, госпожа Нинова и господин Карадайъ – забраната вероизповеданията да получават дарения от чужбина.
Всъщност, когато беше внесен този законопроект, впоследствие внесохме нашия, ние го критикувахме, че той е изключително маломерен, с много малко мерки срещу радикализма и в полза на националната сигурност. Това беше единствената.
Днес станахме свидетели между първо и второ четене, че потърпевши от подобряването на ремонта между двете четения ще бъдат православните. Станахме свидетели на опити за реституция на вакъфските имоти, станахме свидетели и на опити за амнистия на задълженията на мюсюлманското вероизповедание, така че този законопроект може би трябва да бъде наречен „Законопроект в полза на мюсюлманското вероизповедание“.
Аз обаче апелирам, ако има останала капка чест и здрав разум, да подкрепите Вашето предложение за забрана на даренията. Ние ще го подкрепим категорично. Настоявам отхвърлянето на Вариант I да бъде отменено от Комисията и тези текстове, които казват, че дарения от чужди държави и чужди физически лица се извършват след предварително разрешение от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет, да останат в сила.
Ние имаме същия текст на друго място, но сега е основният спор. Всъщност сега до голяма степен е индикацията за това дали изобщо има смисъл да се води дебатът в залата, или някой някъде е предрешил какво ще се случва в тази зала, договорили сте се. Тогава нашето присъствие в залата ще стане излишно.
Ние настояваме да се коригира текстът редакционно, така че да гарантира интереса на Българската православна църква, и настояваме Вариант I на предложението, което Вие сте направили, да бъде приет.
Ако не, мисля, че нашето присъствие в залата ще стане ненужно. Ще остане обаче червената линия, която не трябва да преминавате, с вакъфските имоти и с амнистията на задължения на вероизповедания, защото тази червена линия се следи от цялото общество и ще се вкарате в голям предколеден филм, ако решите за пореден път да погазите националния интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплика – господин Велчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Веселинов, два месеца – по този закон първо направихме работна група. След това Вие сам знаете колко труд се вложи, за да се балансира изобщо тази тема. Аз не знам да има по-сложна тема, разглеждана тук, в парламента. Темата е много, как да кажа, и сложна, и тежка, и постигнахме един балансиран Законопроект. Присъстваха всички вероизповедания, които пожелаха, а те не са едно и две.
И тук искам да кажа: мен ме учудват тези спорове, защото текстовете, които сега четем, колеги, се приеха в Комисията с 14 „за“, нито един „против“ и нито един „въздържал се“. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП, от място): Не е вярно това.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Казвам Ви, проверете, има стенограми. Така че тук сега да се казва, че нещо не е догледано, че някой не си е свършил работата, аз не мога да се съглася. Не мога да се съглася с това! Толкова хора бяха ангажирани. Всяко едно нещо тук е съгласувано и с Българската православна църква. Аз го казвам. Тук има представители горе, на балкона, на Българската православна църква, и знаят, че всяко едно нещо, което е било съмнително или което може да се тълкува двусмислено, ние сме го съгласували с тях.
Съжалявам, че тук трябва да казвам такива неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплики? Не виждам.
Господин Веселинов, заповядайте за дуплика.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Да, господин Велчев, този закон е сложен и деликатен. Сложен и деликатен закон би следвало да се гледа не на юруш, секунди след като е внесен Докладът. Следваше да имаме достатъчно време да погледнем редакциите, които Комисията е предложила. Да видим има ли пропуски или не в този доклад, защото аз още с първия параграф, който започнахме, Ви показах пропуск на работата на Вашата комисия. Не ги обвинявам, защото тези хора бяха накарани да направят Законопроекта, като стояха цяла нощ, но това стахановско бързане не води до добро качество – това е едно.
Второ, това че сме изслушали всички засегнати страни, всички вероизповедания, не означава, че ние трябва да се съгласим с всичко. Темата за даренията е възлова. Не можем да даваме 50, 15, 5 милиона и в същото време да казваме: да, всеки друг може да Ви финансира и трябва да се чувствате задължен на всеки друг. Това е фундаментално, тук компромис не трябва да правим.
Естествено, всяко от вероизповеданията има полза хем да не обявява даренията си, хем да получава пари от държавата. Ама ние държавници ли сме, или се плъзгаме по линията на най-малкото съпротивление? Така че, колеги, това е възлов момент. Подкрепете си Вашето предложение, ние ще Ви подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на госпожа Анастасова ал. 19 да отпадне.
Гласували 117 народни представители: за 17, против 64, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на господин Ангелов за отпадане на ал. 3.
Гласували 125 народни представители: за 19, против 22, въздържали се 84.
Предложението не е прието.
Сега имаме редакционна поправка на ал. 3 по предложение на господин Шопов.
Гласували 118 народни представители: за 19, против 23, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакционната поправка на господин Ангелов – в ал. 2, т. 2 да стане „до 10 лв.“
Гласували 122 народни представители: за 19, против 23, въздържали се 80.
Сега подлагам на гласуване неподкрепения от Комисията текст на вносителя за Вариант I.
Гласували 129 народни представители: за 16, против 12, въздържали се 101.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме редакцията на § 24, който става § 9.
Колеги, отменете гласуването! Господин Велчев правилно ми направи бележка. Ще прегласуваме. Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I и Вариант II.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Има друго предложение – Вариант I и Вариант II да се гласуват отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вариант I го гласувахме, но не съм изчела Вариант II. И двата варианта не се подкрепят.
Подлагам на гласуване неподкрепения от Комисията текст на вносителя на Вариант II.
Гласували 115 народни представители: за 18, против 12, въздържали се 85.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме редакцията на § 24, който става § 9 по Доклада на Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 100, против 7, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 25 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – § 25 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията – § 25 да бъде отхвърлен.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 26 има два варианта.
Предложение от народния представител Николай Тишев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I и Вариант II и предлага следната редакция на § 26, който става § 10:
„§ 10. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
„(1) Правоотношенията със свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат съгласно устава на религиозната институция. Максималните размери на основните месечни заплати, които се изплащат от държавната субсидия на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, с изключение на заплатите на лицата в ръководните органи на вероизповеданията, не могат да надвишават:
1. средната основна месечна заплата за педагогически специалист – за свещенослужителите;
2. средномесечната заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт – за служителите в религиозни институции.“
2. Създават се алинеи 2, 3, 4 и 5:
„(2) Свещенослужителите и служителите на религиозните институции може да бъдат български граждани или чужденци, получили статут по чл. 23, ал. 1, т. 2 – 4 от Закона за чужденците в Република България, съответно по чл. 7 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства.
(3) Централните ръководства на вероизповеданията
поддържат регистри на свещенослужителите и служителите на
религиозните институции, като предоставят на Дирекция
„Вероизповедания“ на Министерския съвет възможност за достъп до
тези регистри.
(4) Всеки свещенослужител трябва да бъде снабден с удостоверение, издадено от централното ръководство или от местно поделение на съответното вероизповедание, с което да се легитимира като представител на вероизповеданието.“
(5) Свещенослужители – чужденци, може да участват в богослужение след уведомление на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 26, който става § 10.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 27 Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 12.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 32 думите „здравно или социално заведение“ се заменят с „лечебно заведение или социална институция“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста по вносител на § 27, който става § 11; § 28, който става § 12, и нов § 13.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Параграф 29 има два варианта.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I и Вариант II и предлага следната редакция на § 29, който става § 14:
„§ 14. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „църква“ се поставя тире и се добавя „Българска патриаршия“.
2. В ал. 5 думата „заведения“ се заменя с „институции“.
3. В ал. 6 и 7 преди думите „регистрираните вероизповедания“
се добавя „Българската православна църква – Българска патриаршия“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепения от Комисията текст на вносителя за Вариант I и Вариант II.
Гласували 90 народни представители: за 5, против 9, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на § 29, който става § 14 по Доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 30 има предложение от народния представител Борис Вангелов Борисов – в § 30, в чл. 35, т. 11 думите „религиозен радикализъм“ се заменят с „радикални идеологии на религиозна основа“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В § 30 се правят следните изменения:
„1. В т. 1 след думите „на този закон“ се добавят думите „по реда на Закона за административните нарушения и наказания“.
2. Точка 2 – да отпадне.
3. Точка 3 (с т. 10 и 11) – да отпадне“.
Комисията подкрепя предложението по т. 2 и 3 и не подкрепя по т. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 15:
„§ 15. В чл. 35, в т. 1 накрая се добавя „и осъществява контрол по спазването на разпоредбите на този закон“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Борис Вангелов.
Гласували 92 народни представители: за 10, против 20, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното по т. 1 предложение на господин Цветанов и господин Карадайъ.
Гласували 89 народни представители: за 5, против 17, въздържали се 67.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 30, който става § 15 по Доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Параграф 31 има два варианта.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I и Вариант II и предлага § 31 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 31 по предложение на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 32 има предложение от народния представител Борис Вангелов:
„В § 32, § 1 от Допълнителните разпоредби, т. 4 се изменя така:
„4. „Радикална идеология на религиозна основа“ са опасни за националната сигурност действия, проповеди, текстове, изявления или обръщения:
а) чрез които се отричат светският характер на държавата, оспорват или заменят върховенството на закона с други правила за поведение или се позовават на такива;
б) чрез които се отричат основните права и свободи на човека, оспорват или заменят установения от Конституцията и законите на Република България начин на упражняването им;
в) чрез които се противопоставят хората на религиозна или верска основа;
г) чрез които се проповядват, пропагандират или оправдават тероризъм или война на религиозна или верска основа;
д) при които се използват символи или знаци на терористични организации;
е) чрез които се използва религията, вероизповеданието, неговите органи, храмове, традиции или обредност за политически цели“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Васил Андонов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 16:
„§ 16. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 4, 5, 6 и 7:
„4. „Свещенослужители“ са лица с духовно звание в Българската православна църква – Българска патриаршия, и в регистрираните вероизповедания, които служат по правоотношение за осъществяване на съответното вероизповедание съгласно неговия устав, канони и традиции. Духовните звания в религиозните институции се определят в техните устави.
5. „Заплата и възнаграждение на свещенослужител или служител на религиозна институция“ включва основното месечно възнаграждение с коефициент за прослужило време и социални и здравни осигуровки.
6. „Молитвен дом или храм“ е сграда, предназначена за извършване на публична богослужебна дейност и религиозни обреди, която отговаря на изискванията на съответното вероизповедание и разпоредбите на Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове.
7. „Манастир“ като обект е свещено място с храм и други здания, предназначен за жилище на монаси или монахини, които с обетите си за целомъдрие, аскетизъм и послушание са се посветили на уединен благочестив живот и упражняване на подвижничество (въздържание, молитва и труд), милосърдие и духовна подкрепа.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Борис Вангелов.
Гласували 86 народни представители: за 9, против 21, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 32, който става § 16, предложен от Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
Създава се нов параграф със следното съдържание:
„§… В § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думата „иска“ се заменя със„заявление“.
2. В ал. 3 след думата „решение“ се добавя „по реда на чл. 530 и съгласно ГПК, като в този случай разпоредбите на чл. 531, ал. 2, чл. 534 и чл. 535 от ГПК не се прилагат“ и се създава ново изречение: „Решението по предходното изречение се вписва в регистъра по чл.18.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на господин Цветанов и Карадайъ.
Гласували 92 народни представители: за 7, против 7, въздържали се 78.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 33 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 33 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и отхвърлянето на § 33.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 34 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 17:
„§ 17. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон вероизповеданията представят списъка по чл. 12, ал. 2 на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.“
По § 35 има предложение на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 35 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 34, който става § 17 по Доклада на Комисията, и отхвърлянето на § 35.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 36 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – § 36 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 18:
„§ 18. (1) Висшите духовни училища по чл. 33, ал. 7 се регистрират по Закона за висшето образование в тригодишен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет осъществява контрол на учебното съдържание и заверява издаваните от духовните висши училища дипломи до извършване на регистрацията по ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Гласували 98 народни представители: за 13, против 1, въздържали се 84.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 36, който става § 18 по Доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 37 има предложение от народния представител Николай Тишев, което е подкрепено по принцип от Комисията.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ, което е подкрепено по принцип от Комисията.
Предложение от народния представител Васил Антонов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 19:
„§ 19. Държавната субсидия за 2019 г. на вероизповедание по чл. 28, ал. 2, т. 2 е в размер на 10 лв. за едно самоопределило се лице. Общият размер на държавната субсидия по чл. 28, ал. 3 не може да бъде по-малък от 15 млн. лв., като се предоставя пропорционално за периода от първо число на месеца, следващ влизането в сила на този закон, до края на 2019 г. Необходимите средства за 2019 г. по чл. 28, ал. 2, т. 2 и ал. 3 са за сметка на утвърдените разходи с чл. 6, ал. 4, редове № 2 и 3 от Закона за държавния бюджет за 2019 г., като разликата до необходимия размер на държавната субсидия се одобрява като допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за редакционна поправка, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, и в Комисията казах, че този нов § 19 урежда бюджетните взаимоотношения на държавата с вероизповеданията по текстовете, които приехме днес. След необходимите консултации, които трябваше да се направят с Министерството на финансите, искам да предложа нова редакция на § 19, така че да бъде съобразен с цялата бюджетна технология, а тя е следната:
„§19. (1) Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 19:
„§ 19. Държавната субсидия на вероизповедание по чл. 28, ал. 2, т. 1 и 2 за 2019 г. се одобрява от Министерския съвет, като субсидията на вероизповедание по чл. 28, ал. 2, т. 2…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, „определя“ или „одобрява“?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Одобрява“.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): „Определя“.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Текстът е „одобрява“. Ако имате след това допълнителна редакция?
Позволете ми да го прочете и след това ще го коментираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще го чета отначало:
„§ 19. (1) Държавната субсидия на вероизповедания по чл. 28, ал. 2, т. 1 и 2 за 2019 г. се одобрява от Министерския съвет, като субсидията на вероизповедание по чл. 28, ал. 2, т. 2 е в размер на 10 лв. за едно самоопределило се лице и размерът на субсидията по чл. 28, ал. 3 не може да бъде по-малък от 15 млн. лв. Необходимите средства за 2019 г. по чл. 28, ал. 2, т. 1 и 2 и ал. 3 са за сметка на утвърдените субсидии и разходи с чл. 6, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., като разликата до необходимия размер на държавната субсидия се одобрява като допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.
(2) За 2019 г. сроковете по чл. 28, ал. 7 и 11 са един месец от влизането в сила на акт на Министерския съвет по ал. 1.“
Давам Ви го и в писмен вид, госпожо Председател.
Позволете ми да взема отношение по „одобрява“ или „определя“. „Одобрява“, защото става въпрос за акт на Министерския съвет. Тъй като вече бюджетът е приет, ние делегираме правото на Министерския съвет да извърши тези трансфери и да одобри. За това става въпрос.
Предлагам да остане както е текстът – не „определя“. Тук става въпрос за бюджетна технология, която ние делегираме на Министерския съвет с това решение, което ще вземем в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, обърнах Ви внимание, понеже това, което ми дадоха тук, беше малко по-различно. (Уточнения между народните представители Йордан Цонев и Данаил Кирилов и председателя.)
Колеги, подлагам на гласуване редакцията, която току-що направи господин Цонев, по § 19.
Гласували 103 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на Комисията за § 37, който става § 19, с приетата редакция, направена от господин Цонев.
Гласували 98 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„Създава се нов § 37 със следното съдържание:
„§ 37. В Закона за Държавния бюджет за всяка година се изписват и бенефициентите на субсидията по чл. 28, ал. 2, т. 2.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 8, против 13, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Параграф 38 е в два варианта.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и по принцип по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант Ι и Вариант ΙΙ и предлага следната редакция на § 38, който става § 20:
„§ 20. В Закона за предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 52, ал. 4 думите „от съответното вероизповедание“ се заличават.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 38, който става § 20.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 39 има направено предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В § 39 ал. 11 се изменя така:
„(11) Духовните училища по чл. 9, ал. 1, т. 3 се финансират при условията и по реда на чл. 28, ал. 18 – 20 от този закон.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване, първо, неподкрепеното предложение на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 16, против 1, въздържали се 88.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, подкрепен от Комисията, за § 39, който става § 21.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 40 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – § 40 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Гласували 105 народни представители: за 6, против 4, въздържали се 95.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 40, който става § 22, подкрепен от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: По § 41 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ, което е подкрепено от Комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 41 да бъде отхвърлен.
По § 42 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – § 42 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 42 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията параграфи 41 и 42 да бъдат отхвърлени.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 103 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 4.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ:
„В Преходните и заключителните разпоредби се създава нов параграф със следното съдържание:
„Производствата по § 4, ал. 3 от преходни и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията, които до влизането в сила на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията не са приключили с постановяването на решение от Софийски градски съд, се прекратяват и се разглеждат от този съд по охранителен ред, като исковата молба, по която са образувани, има значението на заявление по смисъла на § 4, ал. 2 от преходни и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията. Останалите производства се довършват по досегашния ред.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Гласували 98 народни представители: за 5, против 10, въздържали се 83.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 23:
„§ 23. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. …) в чл. 148 се създава ал. 14:
„(14) Разрешения за строеж, включително и тези, издавани при одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, се издават за молитвени домове, храмове и манастири, предназначени за богослужебна дейност само на възложител – вероизповедание или негово местно поделение по смисъла на Закона за вероизповеданията.“
Комисията предлага да се създадат нови § 24 и 25:
„§ 24. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24, ал. 1, т. 9 накрая се създава изречение второ: „молитвените домове, храмовете и манастирите трябва да са вписани в регистъра по чл. 12, ал. 3 от Закона за вероизповеданията“.
2. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 36 и 37 се изменят така:
„36. „Молитвен дом или храм“ е понятие по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за вероизповеданията.
37. „Манастир“ е понятие по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за вероизповеданията.“
§ 25. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми колеги, използвам случая, че става въпрос за последния параграф – за влизане на Закона в сила, за да кажа няколко думи във връзка със Закона, защото се изговориха твърде много неверни и твърде много излишни неща станаха във връзка с този закон.
Първоначалната идея на Закона, около която се обединихме в самото начало, беше Законът да се отнася само за финансирането и това беше решението на Консултативния съвет по национална сигурност. Два консултативни съвета един след друг взеха това решение, където присъстват всички партии и всички институции на държавата. След това обаче тези колеги, които в момента ги няма в залата, решиха, че чрез този закон трябва да се прави нещо друго, което на тях им изглеждаше като защита на националния интерес, но беше нищо повече, нищо по-малко сериозно – посегателство върху религиозните права и свободи, и международните институции реагираха, и вероизповеданията реагираха. Това е тема, която е изключително чувствителна в целия свят и, слава богу, че е така.
Наложи се повече от година да работим върху това – да намерим някакъв консенсусен вариант за целия парламент, за да могат и те да участват. Такъв не се намери и се внесоха двата закона, от които се направи опит да се направи един общ закон. Спомнете си – единият закон влезе с подписите на трите парламентарни групи – на ГЕРБ, на БСП – на ръководителите, и на ДПС. Последвалите неща, които се случиха с несъгласията на вероизповеданията – основно на източноправославното – на нашата църква, бяха по повод именно на този законопроект и опитите в него да се посяга на определени религиозни права и свободи.
В заключение искам да кажа, че Законът стана труден, защото го направиха някои хора труден, Законът стана спорен, защото го направиха такъв, дори имаше и протести навън. Този вариант, който днес приехме, е вариантът, около който се обединиха четири парламентарни групи в това Народно събрание и по-важното, около този закон се обединиха всички основни вероизповедания в страната. Може да ни е спокойна съвестта – Законът е добър, ще осигури финансова независимост на вероизповеданията и няма да посегне върху техните права и свободи.
От името на нашата парламентарна група искам да благодаря на всички, които участваха и които го приеха, и специално на председателя на Комисията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
За реплика – заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Цонев, само едно допълнение към Вашето изказване.
От името на нашата парламентарна група, уважаеми колеги, пожелаваме Ви весели коледни празници, успешна, здрава и щастлива Нова година! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Карадайъ.
Заповядайте, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Колеги, аз се присъединявам, преди последното гласуване – искам наистина да благодаря на всички, на абсолютно всички – и вероизповедания, и хора, които не пожалиха своя труд тези два месеца, участвайки във всички работни групи. Благодаря и на Вас, представителите на Българската православна църква, за разбирането и за това, че заедно с Вас, заедно с всички основни вероизповедания, постигнахме един закон, който, бих казал, че е напълно консенсусен. Трябва да Ви кажа, че онзи ден при приключване Комисията, абсолютно всички участващи вероизповедания изказаха благодарност на парламента за приемането на този закон.
От мен също на всички – и участници, и тук в залата, весели коледни празници, щастливи и Бог да пази България! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Велчев.
Подлагам на гласуване параграфи 23, 24 и 25.
Гласували 106 народни представители: за 106, без против и въздържали се. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието.
И аз искам да се присъединя с пожелание за светли коледни празници и щастлива Нова година, колеги!
Тези, които имат парламентарен контрол, да заповядат в залата – продължаваме.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Писмен отговор от:
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Петър Витанов;
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- от министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
- от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
- от заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Николай Цонков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на четири въпроса от народните представители Любомир Бонев, Николай Цонков и Николай Иванов;
- от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Христо Проданов;
- от министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Теодора Халачева;
- от министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Теодора Халачева;
- от министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Атанас Стоянов;
- от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- от заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Петър Витанов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Христина Сидорова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Димитър Георгиев и Радослав Стойчев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- от министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Милен Михов.
Първият въпрос за днес е към министъра на икономиката Емил Караниколов, докато чакаме министър Банов.
Той ще отговори на въпрос от народния представител Димитър Георгиев относно финансовото състояние на „Авионамс“ АД.
Заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Въпросът ми е към министъра на икономиката какво е състоянието и бъдещето на предприятието „Авионамс“? Всички знаем, че то беше закупено обратно от държавата преди три години. Това е предприятие с голяма традиция – стратегическо важно предприятие, и е хубаво да се стараем с общи усилия да го развиваме и да поддържаме. В момента в предприятието работят около 320 души работници и специалисти в тази сфера.
Това е въпросът ми към Вас, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: За отговор – министърът на икономиката господин Емил Караниколов. Заповядайте в рамките на три минути да отговорите.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! Първо, искам да Ви благодаря да въпроса, защото винаги трябва да следим състоянията на държавните дружества, които се надявам да се развиват все по-добре.
Мажоритарен собственик, както Вие казахте, на капитала на „Авионамс“ АД е държавна консолидационна компания. Към 30 септември 2017 г. „Авионамс“ отчита общ приход в размер на 19 млн. 127 хил. лв., приходи от продажба – 15 млн. 653 хил. лв.
Отчетена е печалба в размер на 354 хил. лв. Задълженията на дружеството са общо в размер малко над 25 млн. лв., от които 8 млн. 927 хил. лв. са със срок на изискуемост, по-голям от една година.
В рамките на една година в резултат на предприетите действия, от страна най-вече на самото дружество, значително подобри финансовото си състояние като към 30 септември 2018 г. – една година след срока, който Ви представих, са отчетени ръст на общите приходи от 59,4% и на приходите от продажби със 74%.
Отчетено е увеличение на печалбата над 18,5 пъти, като нейният размер е 6 млн. 546 хил. лв. в сравнение с тези 356 хил. лв. през 2017 г.
Общият размер на задълженията намалява с 5,6%, а този на задълженията с изискуемост над една година с 36,5%. В резултат на постигнатите резултати стойността на една акция от капитала на дружеството от 0,17 лв. към 30 септември 2017 г. е нараснал на 3,13 лв. към 30 септември 2018 г.
Видно от изложеното е, че дружеството е в стабилно финансово състояние, което е предпоставка за запазване на персонала. Към 30 септември 2018 г. в дружеството работят 301 служители и работници, като спрямо съпоставимия период на предходната година, а именно 2017 г., числеността е намаляла с осем души, а разбирате – поне така ми е написано в отговора, че това са пенсионери, вероятно има и някой друг, но осем човека не е страшно.
Изключително важно е, че в Министерството на икономиката работим и със самото дружество. Освен договорите – вероятно ще имате допълнителни въпроси, с Министерството на отбраната по линия на НАТО работим и за нови процедури както в България, така и външни. Сигурен съм, че „Авионамс“ ще е едно от дружествата, което ще се похвали – изключително хубаво дружество, изключителни специалисти. Виждате, че когато се помага, държавата не пречи, нека така да го кажем, дружеството работи добре, но трябва да помагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Георгиев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, господин Министър! Това е пример, че наистина държавата е добър стопанин и може да развива едно държавно предприятие.
Имам критика към Вас, че отношенията с Министерството на отбраната не са стиковани. Знаете за въпроса, който зададохме с колегата Цонков, към министъра на отбраната за въпросните вертолети Су-25. Ходили сте доста пъти в предприятието и знаете, че имаме възможност да ремонтираме тези самолети в България. Идеята е, че е хубаво да подпомагаме и Вие да бъдете малко по-настоятелен към министъра на отбраната и към премиера, за да може да се развива още по-добре това предприятие, за да се запази традицията в дружеството, която е изградена с години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Ще има ли дуплика, господин Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Уверявам Ви, че правя всичко възможно, но ще продължа да работя, включително с Министерството на отбраната. Съвсем кратка информация във връзка с договорите и това, което „Авионамс“ ще прави през 2019 г.
Към настоящия момент „Авионамс“ по дългосрочни договори с Агенцията за логистична подкрепа на НАТО изпълнява ремонт на вертолети Ми-8 и Ми-17 за мисиите в Афганистан. Стабилното финансово състояние на дружеството позволява то да прави инвестиции за нови активи и за обучение на персонала, свързани със сертифицирането му като организация за техническа поддръжка и ремонт на вертолети руско производство Ми-8 и Ми-17. Работи се по подготовка на мощностите и персонала за изпълнение и на други проекти за ремонт на авиационна техника, включително за българските Военновъздушни сили.
Очакванията на „Авионамс“ за 2019 г. са да продължи изпълнението на сключените по линия на НАТО договори. През месец ноември 2018 г. с руската страна е сключен договор за усвояване на нови модификации вертолети, а именно Ми-17. Вече имаме и такъв договор с НАТО. Дружеството е участвало на търгове, обявени от Агенцията на НАТО, и води преговори в рамките на тези вертолети, които да се използват в Афганистан.
„Авионамс“ кандидатства по обявена обществена поръчка от Министерството на отбраната на 7 декември 2018 г. Вече сме подали ценова оферта по обособена позиция: „Възстановяване и осигуряване на летателната годност на два вертолета Ми-17“. На 11 декември са проведени предварителни условия на поръчката и преговори с възложителя и се очаква решението на комисията за класиране на допуснатите до участие трима кандидати. Надявам се, че „Авионамс“ ще се справи.
По отношение на това, което ме питахте за самолетите Су-25. Уверявам Ви едно нещо, в това уверих и министъра на отбраната – той е възложител, аз не мога да взимам неговите решения и съответно не нося и неговата отговорност, но му казах едно нещо, казвам го и на Вас, че дружеството „Авионамс“ е на разположение, ако нещо се случи и не бъдат ремонтирани тези самолети, сигурен съм, че ние имаме мощностите и ще окажем съдействие на Военновъздушните сили. На разположение сме винаги, ако имат необходимост от нас. Сигурен съм, че „Авионамс“ ще се справи. Благодаря Ви.
Искам съвсем накратко да Ви благодаря за ползотворната работа през настоящата година, да Ви пожелая светли коледни и новогодишни празници на всички! Нека следващата година да сме здрави и по-добри! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Ние също се присъединяваме към това пожелание. Благодаря за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпрос към министъра на културата Боил Банов. Въпросът е от народния представител Георги Йорданов Йорданов относно изграждане на оперна зала в град Пловдив.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Пловдив е град с вековни или столетни традиции в областта на културата. Едно от нещата, с които можем да се гордеем, това е развитието на оперното изкуство. Предполагам, че всички знаят за Фестивала „Опера опън“. За съжаление, ние не реализираме нашите възможности и пловдивските оперни певци, а и не само пловдивските, изобщо българските оперни певци са принудени да търсят изява на сцени извън страната, поради липса на такива у нас. Ние с гордост можем да кажем, че нашият фестивал го наричаме „Малката Верона“.
През последната година, година и половина в Пловдив започна инициатива за изграждане на Дом на операта – оперна зала. За съжаление, се оказва, че поради логистични неуредици не можем да намерим подходящото място. Стигна се до една съвсем героична идея – да се срути партийният дом на града, масивна сграда, в която в момента се помещава част от общинската администрация на Пловдив и други структури, и на негово място да се направи оперна зала. Това много трудно може да бъде реализирано. Имаше и други идеи – за използване на част от Пловдивския панаир. В същото това време ние смятаме, че в Пловдив има достатъчно свободни терени, които са държавна собственост, част от тях публична държавна собственост, където може да се реализира тази идея.
Моят въпрос към Вас е: имате ли стратегията, ще ни помогнете ли да осигурим подходящ терен за изграждане на оперна зала и съдействие при нейното финансиране? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
За отговор – министърът на културата господин Боил Банов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Йорданов, Министерството на културата разполага с актове за държавна собственост, предоставени му права на управление за имоти, находящи се на територията на община Пловдив, представляващи недвижими културни ценности, обявени за архитектурни и архитектурно-художествени исторически паметници на културата. С решение на Министерския съвет те са предоставени безвъзмездно за управление на община Пловдив. Обекти и имоти с предоставени права на управление на културни институти, второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на културата, са: Драматичен театър – Пловдив, публична държавна собственост, предоставен за управление на Драматичен театър „Масалитинов“ – Пловдив; публична държавна собственост, предоставена за управление на Държавен куклен театър – Пловдив, и двуетажна сграда със сутерен, концертна зала със застроена площ 1232 кв. м, представляваща публична държавна собственост, предоставена за управление на Държавна опера – Пловдив. Имоти, държавна собственост, които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от областния управител по местонахождение им.
С оглед на изложеното, считам, че необходимата информация за подходящи имоти държавна собственост за строителство на нова сграда за нуждите на Операта би следвало да е налична в областна администрация – Пловдив. Свободни общински имоти на територията на общината също са възможност за построяване на нова опера. Министерството на културата оказва съдействие за финансиране на капиталови разходи на всички свои второстепенни разпоредители, в рамките на Бюджетна програма „Сценични изкуства“ и счита за целесъобразно съхраняването на Концертна зала – Пловдив. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Ще започна от края на Вашия отговор. Искам да Ви благодаря, защото мнението, че Концертна зала в Пловдив не може да стане оперна зала, защото технологията на двата вида изкуство, въпреки че са музикални, са съвсем различни, и ако ние бихме тръгнали да ъпгрейдваме концертната зала, ще я развалим. Тя няма да стане нито много добра за оперно изкуство, нито за Филхармонията, където в момента се помещава, но тук става въпрос за друго нещо.
В Пловдив има доста имоти, които са основно на Министерството на отбраната, които са загубили своето предназначение, има и на търговски дружества. Става дума за тях: дали бихме могли, а и Вие като представител на Министерския съвет на Република България, да направите необходимото имоти, които са и в центъра на града – бившият Щаб на Втора армия, който в момента не се използва по предназначение, да бъдат отредени за културно използване и там да направим този оперен театър, нещо, което ще бъде с национално значение?
Още повече, Вие знаете какви трудности имаме в момента при реализирането на Пловдив – Европейска столица на културата, тоест почти нищо, което беше предвидено като логистика, на което ние пловдивчани се надявахме, че ще стане, за да можем да посрещнем, ако не целия свят, то поне Европа в подходящи зали, в подходящи помещения, няма да се реализира и ние ще разчитаме само на топлите месеци на годината, за да използваме Античния театър, а няма да можем да използваме и студените месеци, за да реализираме цялата ни културна програма. Моля Ви да приемете тази идея в сърцето си. Ако се обединим, ние можем да направим това нещо, което Пловдив заслужава – Пловдивски дом на операта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Дуплика ще има ли, господин Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Йорданов, надали има министър на културата в света, който да не би желал в рамките на негово управление поне да положи началото на изграждане на опера, и то в сериозен културен център, какъвто е град Пловдив.
Не мога да скрия, че основната ми задача е да направя обаче Филхармонията концертна зала, защото тя не е в добро състояние. Не мога да скрия, че решенията на Общинския съвет за срутване на високата сграда в известна степен затрудняват хипотезата по-бързо да стане концертна зала, защото двете сгради са съединени и едно евентуално събаряне на високата сграда не е неясно как ще се отрази на по-ниската. Това решение на Общинския съвет е на съдебна фаза, то се жали. Така че желание има със сигурност, чакаме процедурите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Светли празници и на Вас! Благодаря за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме с въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова.
Първият въпрос е от Иван Ивайлов Ченчев относно липсата на шумоизолираща стена и канализация в село Чурек, община Елин Пелин.
Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Преди да Ви зачета това, което съм подготвил като въпрос, госпожо Министър, първо, благодаря Ви, че сте тук, това предполага Вашето сериозно отношение.
Това не е стандартен въпрос за едно българско село. За съжаление, знам, че тези въпроси са чести, защото проблемите горе-долу са едни и същи в малките населени места, но конкретно за това китно, хубаво село Чурек, което отстои на 26 километра от София, в което хората здраво са го закъсали. Колите буквално им ходят по главите заради магистрала „Хемус“, която преминава на метри от къщите на тези хора.
Проблемът е изключително сериозен. За първи път бях там и трябва да Ви кажа, че това с колите и с ТИР-овете наистина не се търпи. Тези хора са налъгвани вече толкова години и заради това, моля Ви, вземете някакви мерки.
Госпожо Председател, тук ще помоля да зачета сега част от въпроса, след това ще Ви занимая и с други два техни проблема, но село Чурек има право на достойно съществуване, защото там живеят достойни хора и имат нужда от нормални условия за живот.
Сигналът, който получих от село Чурек, е за три проблема. Знаете, казах Ви къде се намира. Хората споделят, че тази натоварена пътна артерия, става въпрос за магистрала „Хемус“, не разполага с плътна шумоизолираща преграда и те усещат движението на превозните средства като звуков колорит в домовете си, а и не само, направо вибрира и се тресе всичко.
На място е измерено нивото на шума, което е над 90 децибела при допустима норма по европейските изисквания за населено място с интензивно движение до 60 децибела.
Липсата на стена влияе и на замърсяването на въздуха на селото. Шумоизолиращата плътна стена има за цел намаляване и отклоняване на шума от преминаващите превозни средства. Подобно съоръжение може да бъде съставено от три части, Вие знаете, плътна, прозрачна и пореста и така нататък. След това ще довърша.
Но такива шумозащитни бариери трябва да бъдат поставени не само заради звука, а и за животни, които да не излизат на магистралата и прочие.
След това в дупликата ще имам възможност да Ви задам и другите въпроси. Извинявайте, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев.
Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ченчев, уважаеми господа народни представители! През 2018 г. беше изработена Актуализирана карта за шум на 1122 км пътни участъци в Република България с трафик над 3 милиона моторни превозни средства годишно.
Картата е одобрена със Заповед от 14 ноември 2018 г. на министъра на здравеопазването.
В разработката е разгледан и анализиран и участъкът от автомагистрала „Хемус“ в района на село Чурек. Резултатите от направените изчисления сочат наднормено шумово ниво в най близко разположените до магистралния участък жилищни сгради. Абсолютно сте прав, господин Ченчев.
През 2019 г. ще бъде разработен план за действие към Актуализираната карта за шум. Целта на плана е да бъдат предложени мерки за намаляване на степента на шумонатоварване от автомобилния транспорт, което засяга живущите в непосредствена близост до автомагистралния участък в района на село Чурек.
В Плана ще бъдат заложени и мерки за създаване на здравословни условия на труд за населението и опазване на околната среда от шум.
След одобряване на Плана от компетентния орган, който всъщност е Министерството на здравеопазването, ще се осигури финансов ресурс от Агенция „Пътна инфраструктура“ за предприемане на действия за намаляване на шума при село Чурек, както и останалите идентифицирани такива участъци по републиканската пътна мрежа.
Да отговарям ли на останалата част от Вашия въпрос или да изчакам Вашата реплика?
Относно лошото състояние на участъка от първокласен републикански път I-1, преминаващ през село Чурек, Ви информирам, че в инвестиционната програма на Агенция „Инфраструктура“ е заложено изпълнението на основен ремонт на път I-1, път II-17 гара Яна в участъка от км 214 до 237 с дължина 22,8 км. Началото на участъка е преди село Чурек, преминава през населените места Чурек, Потоп и Елешница и достига до гара Яна. За отсечката има проектна готовност. Агенцията е стартирала обществени поръчки за избор на изпълнител на строително монтажните работи и на строителния надзор.
Към момента работата на комисията не е приключила по процедурите. Разглеждат се предложенията, които са постъпили, и ще се пристъпи към отваряне на ценовите оферти.
В случай, че решенията за избор на изпълнител не бъдат обжалвани, което се очаква, дано да бъде така, през следващата година ще бъдат подписани договори с избраните изпълнители и строителството ще започне, като срокът, определен за извършване на ремонта, е 24 месеца, а средствата за реализация са от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ и са в размер на 17 млн. 716 хил. лв. без ДДС.
По отношение на въпроса относно липсата на канализация в махалите и част от централната зона на село Чурек Ви уведомявам, че Директива 91271 относно пречистване на отпадъчните води от населени места задължава държавите – членки на Европейския съюз, да изградят канализационни мрежи във всички агломерации с над 2000 еквивалент жители и да осигурят биологично пречистване на отпадъчните води от канализационните мрежи на същите преди тяхното заустване във воден обект.
Село Чурек, община Елин Пелин, е с население малко над 300 души съгласно данни на ГРАО. Според разпоредбите на Директивата изграждането на канализационна мрежа не е задължително за агломерации с по-малко от 2000 еквивалент жители, какъвто е случаят, и не са договорени преходни периоди за такива агломерации. За тези агломерации може да се изследват вариантни решения и да се избере технико-икономически най изгодното за събиране и пречистване на отпадъчните води, без непременно това да е чрез изграждане на централизирана канализационна система и пречиствателна станция за отпадни води. Още повече централизираното събиране… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ще довърша…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, довършете.
Можехте и сега да продължите. Довършете, ако нямат нищо против колегите, аз просто Ви дадох сигнал, че просрочихте времето.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Още повече, че централизираното събиране и пречистване на отпадъчните води в населените места, където гъстотата на населението е малка, създава прекомерно високи разходи за населението както за изграждане, така и за експлоатация, което ще доведе до голямо повишение на цената на ВиК услугата.
Поради това за населени места под 2000 еквивалент жители следва да се разгледат възможностите за организиране на пречистване в модулни съоръжения или намиране на индивидуални решения, включително чрез ползване на технологии в зависимост от решението на общинските власти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Господин Ченчев, за реплика.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Първо, госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. Тук често се казва това, често се употребява тази дума „благодаря“, когато задаваме въпроси и получаваме отговори. Все пак взели сте присърце въпроса за това село. Съгласен съм, че там са 300 души по официални данни, повече са по неофициални, близо е до София. Няколко проблема.
Първо, това, че ми дадохте отговори, които надявам се, ще удовлетворят и жителите на селото. Все пак трябва наистина да актуализирате плановете и да се случи това нещо, особено с шумоизолиращата стена.
Пътят – същата работа, защото този път и неговото ужасяващо състояние не позволява да преминават транспортни средства и такива на междуградски транспорт и хората трябва да минават през Ботевград, за да стигнат до София. Правят се едни абсурдни въртележки, от които никой няма полза, но най-вече хората, които живеят там. Може да са 300, 500, но това са български граждани, които заслужават удобства, заслужават достоен живот, защото това са достойни българи.
Разбира се, и за канализацията, също много важен въпрос. Знам, че е така, знам, че няма 2000 души това село, но пак се връщаме на момента, че тези хора са българи и имат право да пият чиста вода, защото тя не е и чиста в момента, това, което аз видях.
Имат нужда тези хора и да усетят едно рамо от страна на държавата, от страна на институциите, защото до момента са били тотално забравени и едва ли не това забвение продължава и към момента.
Коледа е, възползвам се да поздравя всички мои колеги, ръководството на парламента, българските граждани. И за следващата 2019 г. освен здраве, пожелавам на всички в тази страна да върнем нормалността. Благодаря Ви и се надявам на своевременни мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Дуплика? Няма да ползвате госпожо Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Димитър Величков Георгиев и Радослав Любчов Стойчев относно път II-82 Боровец – Радуил – Костенец, наложителни ремонтни дейности в участъка между км 18 и 28.
Заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Път II-82 е част от републиканската пътна мрежа, която обхваща община Костенец, минава през община Долна Баня, община Самоков и свършва в град София. Целият път е с дължина 86 км. Най-компрометираният участък от пътя е между 18 и 28 км – село Радуил и курортен комплекс Боровец. Участъкът е с дължина 10 км.
През последните 10 – 12 години по продължение на този участък има седем-осем пропадания на пътя, а през 2018 г. имаше и протест от жителите. След последния протест в средата на месец октомври на жителите от населените места, които обслужват пътя и хората, които са свързани пряко и косвено с туризма в курортен комплекс Боровец, медиите определиха този път като потенциален убиец.
След протеста от Агенция „Пътна инфраструктура“ признаха, че пътят в действителност не е дофинансиран. Последният ремонт на пътя реално е правен през 2016 г. По данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ за ремонта на този участък са изразходени 540 хил. лв. Средствата за изразходени предимно за отводняване и почистване на пътните канавки.
Също така Агенция „Пътна инфраструктура“ заяви през месец октомври, че експерти от ведомството са направили анализ на пропаданията и са подготвили проект за всяко едно тях. По тяхна информация индикативната стойност на ремонта възлиза приблизително на около 1 млн. 200 хил. лв.
Госпожо Министър, въпросът е: колко са констатираните пропадания по пътя, за колко от тях са изготвени работни проекти и кога реално ще започнат възстановяването и въвеждането на пътя в необходимото му състояние?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Георгиев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Георгиев, господин Стойчев, път II-82 Костенец – Боровец – Самоков – София е с дължина 86,3 км. Второкласният път целогодишно обслужва действително значителен трафик, поради което често възникват дефекти по настилката. На отделни локации в участъка село Радуил – курортен комплекс Боровец в обхвата от км 18 до км 28, поради значително количество влага и проблеми с отводняването, има пропадания на пътното платно. Авариралите участъци са сигнализирани със знаци за ограничаване на скоростта до 30 или 40 километра, знаци за обозначаване на платно, ограничено отляво, съответно ограничено отдясно, поставени са бализи и сигнални ленти с успоредни бели и червени ивици.
На участъка при км 25, където е констатирана динамика на процеса на пропадане, с цел обезопасяване на движението са поставени бетонни предпазни елементи с височина 80 см.
Цитираните пропадания са обект на постоянно наблюдение и контрол от страна на експертите на Областно пътно управление – София. За допълнително обезопасяване има и физически препятствия от фрезован материал.
За решаване на проблема е необходимо да бъдат изпълнени ремонтно-възстановителни работи и в тази връзка в началото на септември тази година е възложено изготвянето на Проект за укрепване на отсечката от път II-82 Боровец – Радуил – от км 18 до 28.
Необходимите геоложки проучвания, които да установят причините за пропаданията, да набележат мерки за трайно укрепване на пътя, вече са извършени. Предстои до месец фирмата изпълнител да представи в Областно пътно управление технологичния проект за укрепване на компрометираните участъци, който подлежи на одобрение от Агенция „Пътна инфраструктура“ и от Института по пътища и мостове.
По предварителна експертна оценка за ремонта ще са необходими около 1,5 милиона с ДДС, като тези средства ще бъдат осигурени от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ за поддържане на републиканските пътища в София за 2019 г.
Към момента републиканските пътища са в режим на зимно поддържане и всички усилия на Агенцията са насочени към осигуряване на тяхната проходимост при зимни условия. Пропаданията в участъка Боровец – Радуил – Костенец са обект на постоянно наблюдение и контрол от страна на експертите и след приключване на зимния период ще стартират незабавно строително монтажните работи по обекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Стойчев.
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, благодарим Ви за отговора, който ни дадохте, защото действително в него имаше реална информация за това кога и какво се е случило до момента и какво предстои да се случи.
Искаме още един въпрос да Ви зададем. Защо през целия този период от 10 – 12 години, откакто се образуват тези пропадания на пътя, дирекция „Геозащита“ наблюдавала ли е процеса и ако го е наблюдавала, защо не е взела адекватно решение и да се търси по-скорошно решение за предприемане на адекватни мерки за оправяне на пътя и пропаданията?
Също така виждам във Вас, че има някакво уверение, че сте взели въпроса под внимание, но ще Ви помоля, ако може тези процеси, за които казвате, че са стартирали и започнали, да се ускорят. Самата Вие знаете и сте запозната, въпреки че отскоро сте в Министерството, но проблемът е изключително сериозен. Има опасност пътят да пропадне тотално и да се прекъсне връзката, която действително свързва магистрала „Тракия“ с магистрала „Струма“. Затова ако е възможно, да ускорим процесите. Казвате, че са изготвени техническите проекти – щом трябва да се одобрят от Агенция „Пътна инфраструктура“, нека Вашите служители и експерти да го направят в ускорен порядък, така че да се случат нещата, защото вече няколко правителства и няколко министри взимат такива мерки, изготвят се проекти, но в крайна сметка нито един от участъците дори не е започнат. От другата страна пътят, който се цитира в информацията на АПИ – от Боровец до Самоков, се ремонтира, а при него ремонтът не беше толкова належащ. А тук се налага отводняване – сериозно отводняване на канавките, както казахте, заради влагата и процесите, които настъпват.
В тази връзка Ви благодаря още веднъж и моля за адекватно и скорошно вземане на решения и ускоряване на процеса. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойчев.
Няма да има реплика.
Продължаваме с последния въпрос за днес – честта да го зададе има господин Васил Антонов, относно изграждане на участък от автомагистрала „Хемус“ между „Боаза“ и път I-5 Русе – Велико Търново.
Заповядайте!
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители от парламентарната група на „Българската социалистическа партия“! С Постановление на Министерския съвет от 12 декември 2018 г. кабинетът отпусна средства за изграждане на отсечка от магистрала „Хемус“ в рамките на 1 млрд. 348 млн. 856 хил. лв. от бюджета на Република България. Радващото от всичко това е, че на десетата година от своето управление Политическа партия ГЕРБ и Министерският съвет разбраха важността на изграждането на магистрала „Хемус“ за Северна България.
В тази връзка е и моят въпрос към Вас – каква е проектната готовност за отделените средства от бюджета? Къде са тези средства в момента? Кои са фирмите, които ще извършват съответно строителството на тази отсечка между „Боаза“ и път I-5 Русе – Велико Търново? Какви са сроковете за започване и за завършване на тази отсечка от 134,2 км? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Антонов.
За отговор – министърът на регионалното развитие госпожа Петя Аврамова.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми господин Антонов, уважаеми господа! Да, добрите транспортни комуникации са от основно значение за разгръщане на потенциала на регионите. Това води до подем в икономическо отношение, до нови работни места, до ръст на доходите, до по-добро качество на живот.
Чрез цялостно завършване на автомагистрала „Хемус“ наистина търсим подобряване на стандарта на транспортното обслужване на международния и на вътрешния трафик, повишаване сигурността и безопасността на движението.
Правителството на България има поет ангажимент към районите, разположени северно от Стара планина, и отпуснатите допълнителни средства в размер на 1 млрд. 350 млн. лв. в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са пример за реални действия в тази посока.
Участъкът от пътен възел „Боаза“ до път I-5 Русе – Велико Търново е с обща дължина 134,2 км. Трасето на бъдещата магистрала в този участък преминава основно през областите Ловеч и Велико Търново. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ работят ежедневно за поетапно завършване на този значим инфраструктурен проект.
Статусът на отделните участъци от обекта е, както следва:
На участъка от пътен възел „Боаза“ до пресичане на път II-35 Плевен – Ловеч дължината е приблизително 52 км, разделен е на три подучастъка, за които в момента се изработват технически проекти. За първия участък от км 87 до пресичане с път III-307, включително пътен възел „Дерманци“, се разработва трети междинен етап от договора за проектиране. След приемането на този междинен етап на Експертен съвет се очаква окончателните проектни материали да бъдат предадени в Агенцията в края на месец март 2019 г.
По отношение на втория участък до пресичане с път III-3005, включително пътен възел „Каленик“, е разработен втори междинен етап от договора за проектиране, като на 20 декември е проведено заседание за разглеждане и приемане на нивелентното решение на варианти, в които да бъдат разработени големите съоръжения в участъка. След това ще започне разработването на трети междинен етап от договора за проектиране, като се очаква окончателните проектни материали да бъдат предадени в Агенцията в края на месец март 2019 г.
Към настоящия момент единствено за третия участък от пътен възел „Каленик“ до пътен възел „Плевен“ е завършено разработването на техническия проект със 7 месеца предсрочно спрямо клаузите по договора за проектиране.
За всеки един от трите участъка, съгласно сключените договори за проектиране, се изработват парцеларни планове, които да определят имотите и териториите, които ще бъдат засегнати от автомагистралното трасе.
Процедурите по теренното обезпечаване на автомагистрала „Хемус“ от „Боаза“ до пресичането с път II-35 Плевен – Ловеч, включително процедиране и одобряване на ПУП – парцеларен план, както и постановяване на отчуждителен акт, отнемат доста месеци, и то при условие че няма съдебни дела срещу постановения отчуждителен акт.
Участъкът от път II-35 Плевен – Ловеч до път I-5 Русе – Велико Търново е с дължина приблизително 82,2 км, разделен на три подучастъка, за които са избрани изпълнители със задача да актуализират и допълнят изработените по възлагане на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ подробни устройствени планове – парцеларни планове. Предстои в началото на 2019 г. да бъдат сключени договорите с избраните изпълнители. Срокът за актуализация и допълнение на подробен устройствен план – парцеларен план, е 60 календарни дни.
Подучастъците са следните:
Подучастък 1 – от края на пътен възел „Плевен“, пресичане с път II-35 до път III-301, включително пътен възел „Летница“ от км 139 до км 166.
Подучастък 2 – от края на пътен възел „Летница“, пресичане с път III-301 до път III-303, включително пътен възел от км 166 до км 189.
Подучастък 3 – от края на пътен възел на път III-303 до път I-5, включително пътен възел от км 189 до км 222.
След изработване на парцеларните планове ще бъдат извършени изискващите се в ЗУТ процедури, предхождащи одобряването на плановете от компетентния орган Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Въз основа на одобрените ПУП-ове ще се извършат процедурите по придобиване на земя за държавна нужда, като в най-добрия случай, при условие че няма съдебно обжалване на отчуждителен акт, посочените процедури отнемат около 15 месеца, считано от датата на допускане и изработването ПУП – парцеларен план, съгласно разпоредбите на чл. 124а, ал. 4 от ЗУТ. Възможна е корекция на дължината на този участък след изготвянето на техническите проекти. Тогава ще стане ясен точният километраж на тази отсечка от магистрала „Хемус“.
На основание чл. 14, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки – изключения, приложими за публични възложители, Агенция „Пътна инфраструктура“ ще сключи договор с „Автомагистрали“ ЕАД за изпълнение на проектиране…
Ще довърша отговора, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, довършете, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Доста е, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Довършете – темата е важна, нека да бъде изчерпателно отговорено.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: …на трите подучастъка от път II-35 Плевен – Ловеч до път I-5 Русе – Велико Търново и за строителство на цялото трасе на автомагистралата от пътен възел „Боаза“ до пресичането на път I-5.
Агенция „Пътна инфраструктура“ е поискала предварително становище от Агенцията по обществени поръчки и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за тази законова възможност. Към момента е изготвен и съответно е изпратен проект на обявление за възложена поръчка в Агенцията по обществени поръчки и Министерството, съдържащ необходимите документи за преценка относно спазване изискванията на посочената разпоредба и на капацитета на дружеството за изпълнение на дейностите по договора.
Очакваме строителството на участъка от „Боаза“ до пресичането с път II-35 Плевен – Ловеч да започне в началото на 2020 г., след като отчуждителните процедури приключат.
За отделните подучастъци са предвидени следните срокове за строително-монтажни работи: подучастък 1 – 36 месеца, подучастък 2 – 48 месеца, и подучастък 3 – 36 месеца. Индикативен срок за завършване на обекта – началото на 2024 г.
Относно участъка от II-35 Плевен – Ловеч до път I-5 Русе – Велико Търново предвиденото време за проектиране на трите подучастъка е 180 календарни дни, след което ще се подготви етапът на строителството.
Междувременно планираме по парцеларните планове да бъдат изработени и да стартират процедурите по придобиване на земя за държавна нужда. Тези процедури отнемат значителен период от време, затова ще се осъществяват едновременно с другите дейности по подготовката на строителството. При условие че няма съдебно обжалване на отчуждителни актове бихме могли да планираме в края на 2020 г. старт на строителството в този участък.
За отделните подучастъци са предвидени следните срокове и строително-монтажни работи: подучастък I – 36 месеца; подучастък II – 36 месеца, и подучастък III – 42 месеца. Индикативен срок за завършване на обекта – средата на 2024 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря за изчерпателния отговор, госпожо Министър.
Заповядайте, господин Антонов, за реплика.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, благодаря за опита за изчерпателен отговор.
Неслучайно разделих въпроса си на отделни сегменти, защото тук, от тази трибуна, във въпрос към Вашия предшественик в последния ден от неговото управление като министър на два пъти бях поставил въпроса за изграждане на пътна мрежа в община Гулянци. Затова поставих въпроса и днес – съществуват ли средствата и има ли гаранции, че те ще бъдат използвани по това направление?
Защото на два пъти този въпрос бе потвърждаван тук, от тази трибуна, включително за осигурени средства в рамките на 22 млн. лв., но това не се състоя. Това се състоя за няколко дни, след това парите бяха прибрани обратно и нищо не се получи. Затова е много важно да се ангажирате, че средствата по изграждането на магистрала „Хемус“ ще бъдат и са осигурени.
Другото, което е много важно. Вие влизате в тази последователност за парцеларните планове, но по въпроса за трасето който Агенция „Пътна инфраструктура“ работи още в началото на 2005 г., 2006 г. и в 2007 г., тоест до голяма степен се знае трасето и е работено по този въпрос. Така че според мен държавата и Министерството, като принципал, има всички ресурси и трябва да ги използва докрай, за да сведе тези процедури до минимум и да може да влезе в сроковете, които Вие споменавате за извървяване на всички процедури за завършване на тази така важна отсечка от магистрала „Хемус“. Благодаря Ви.
Желая на всички колеги, които са останали, а и на тези, които ни слушат в момента – хубави новогодишни празници! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Антонов.
Дуплика ще има ли?
Заповядайте, госпожо Министър.
После по начина на водене – господин Ерменков.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Антонов! Хубавата новина за всички е, че има осигурени средства – те са резервирани и ще се ползват за изграждането на тази магистрална отсечка.
Всички, които са ангажирани с процеса ѝ – и Агенция „Инфраструктура“, и „Автомагистрали“, ще работят с необходимата динамика, така че да обезпечат процеса на подготовка на стартиране на строителни дейности.
Аз искам да пожелая на всички Вас, които сте тук днес, на всички народни представители и на Вас, госпожо Председател, светли коледни празници, много топлина и много светлина в домовете Ви. Всичко добро!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова – ние също Ви пожелаваме светли празници!
Заповядайте, господин Ерменков.
Преди това само да благодарим на министър Аврамова за участието ѝ в днешния парламентарен контрол.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господа народни представители! Госпожо Председател, взимам процедура по начина на водене, малко на ръба на процедурата.
Искам да използвам случая да Ви пожелая на Вас, като ръководство на Народното събрание, и във Ваше лице на всички служители в Народното събрание и на цялата администрация, а да използвам и трибуната – и на всички българи, едни прекрасни празници, едно прекрасно изкарване на Новата година!
Една хубава, здрава, щастлива, успешна Нова година и да си пожелаем да работим за благото на българите повече, отколкото за благото на себе си! Те да са живи, те да са здрави, и ние с тях – да сме горди, че сме българи. Нека Бог да пази България и да ни е честита Новата настъпваща 2019 г.! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков – напълно се присъединявам към Вашия поздрав.
Поради изчерпване на днешния парламентарен контрол закривам заседанието.
Редовно пленарно заседание – на 11 януари 2019 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието (Звъни.)

(Закрито в 13,47 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер

Секретари:
Станислав Иванов
Юлиан Ангелов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на омбудсман





    Последни заседания