Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 5 юли 2019 г.
Открито в 9,01 ч.
05/07/2019
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум – откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание процедурно предложение за разместване на точки в Програмата ни за тази седмица.
Предлагам точка шеста – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите, внесен от Министерския съвет, да стане първа точка за днешното заседание – 5 юли 2019 г.
Точка девета – Изслушване на министъра на здравеопазването на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно актуалното състояние на системата на здравеопазването в Северозападна България, с вносител Даниела Дариткова, да стане съответно точка втора за днешното заседание – 5 юли 2019 г.
Предлагам изслушването на министъра да се проведе в рамките на парламентарния контрол. Веднага след като приключим точка първа, ще започне изслушването и парламентарният контрол.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 150 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 31.
Предложението е прието.
Колеги, ще Ви запозная с едно съобщение. То е от заместник-председателя на парламентарната група на „БСП за България“ господин Драгомир Стойнев:
„Уважаема госпожо Председател, на 2 юли 2019 г. Общото събрание на парламентарната група на „БСП за България“ гласува промени в ръководството на парламентарната група, както следва:
Освобождава Антон Кутев като заместник-председател и член на ръководството.
Освобождава Кристиан Вигенин като секретар и член на ръководството.
Избира Пенчо Милков, Димитър Данчев и Александър Симов за секретари на парламентарната група.
На основание чл. 14, ал. 2 от Правилника, моля промените да бъдат отразени в регистъра на Народното събрание.“

Колеги, преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ.
С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Александрова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г.
На свое заседание, проведено на 26 юни 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на туризма – госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър, и госпожа Екатерина Дацова – директор дирекция „Управление на морските плажове“.
Законопроектът беше представен от госпожа Георгиева, която посочи, че с него се цели създаването на специална цялостна уредба на концесиите за услуга с обект морски плаж, като цялостната уредба трябва да е в специален закон, и допълни, че включването на процедурите по възлагане на концесия за услуга на морски плаж в обхвата на Закона за концесиите влиза в противоречие с чл. 10, т. 8 от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия, поради което е необходимо да бъде създаден режим за възлагане на концесия на морските плажове в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Тя отбеляза, че транспонирайки Директива 2014/23/ЕС в българското законодателство чрез Закона за концесиите, законодателят приравнява концесиите без трансграничен интерес с концесии с трансграничен интерес, чиято прогнозна стойност е над 5 548 000 евро. Предлага се концесиите да се отдават и контролират по улеснени правила и при гъвкаво национално законодателство.
Госпожа Георгиева акцентира върху специалните закони, уреждащи концесиите, чийто обект е изключителна държавна собственост, и допълни, че точно поради специфичния предмет и съсредоточаването на обществения интерес се налага концесиите за морските плажове да бъдат уредени в специален закон, а именно в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Със Законопроекта се предлагат промени, засягащи възлагането на концесия, които се доближават максимално до правилата, разписани в Закона за концесиите, но съобразени със специфичните задължителни дейности по морските плажове и предоставянето на допълнителни услуги.
С новия § 4 и с изменението на § 5 се цели преодоляване на законодателната празнота и уреждане на преходните периоди, в които е прието решение за откриване на процедура по реда на отменената Глава втора „а“ от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие за възлагане на концесии за морски плажове до влизането в сила на този закон.
С настоящия законопроект се регулира сключването на договор за концесия за услуга на морски плаж, неговото изпълнение, изменение и прекратяване, както и сключването на договор с подизпълнител. Регламентира се и дейността по контрола по начин, който позволява ефективност при отчитането на изпълнението на изискванията. За неуредените въпроси, свързани със стратегическото развитие и планиране на концесиите за услуга на морски плаж, финансирането на дейността и Националния концесионен регистър, както и за обжалването на решенията на концедента, се предвижда да се прилага Законът за концесиите.
В дискусията взеха участие народните представители Христиан Митев и Крум Зарков.
Господин Митев заяви, че няма да подкрепи внесения законопроект, като добави, че няма нужда от създаването на специален ред за възлагане на концесия на морските плажове.
Господин Зарков посочи, че ще подкрепи внесения Законопроект поради създалия се правен вакуум след решението на Върховния административен съд, но отбеляза, че липсва устойчивост в правната уредба по отношение на възлагането на концесия на морските плажове.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
С Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще ни запознае господин Ненков.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет
На извънредно заседание, проведено на 2 юли 2019 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г.
В заседанието на Комисията взеха участие госпожа Николина Ангелкова – министър на туризма, и госпожа Екатерина Дацова – директор на дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерството на туризма.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Ангелкова.
Със Законопроекта се цели създаването на цялостна уредба на концесиите за морските плажове, като материята бъде включена в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, по аналогия със специфичната уредба в Закона за водите и в Закона за подземните богатства.
С транспонирането на Директива 2014/23/ЕС в българското законодателство чрез Закона за концесиите, законодателят е приравнил режима на концесиите без трансграничен интерес с концесиите с трансграничен интерес, чиято прогнозна стойност е над 5 548 000 евро. Концесиите за морските плажове не биха могли да достигнат до такава сума. Поради това се предлага концесиите да се отдават и контролират по улеснени правила и при гъвкаво национално законодателство.
Със Законопроекта се предлагат промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, засягащи възлагането на концесия на морски плажове, които се доближават максимално до правилата, разписани в Закона за концесиите, но съобразени със специфичните задължителни дейности по морските плажове и предоставянето на допълнителни услуги.
Регламентира се и дейността по контрола по начин, който позволява ефективност при отчитането на изпълнението на изискванията. За неуредените въпроси, свързани със стратегическото развитие и планиране на концесиите за услуга на морски плаж, финансирането на дейността и Националния концесионен регистър, както и за обжалването на решенията на концедента, се предвижда да се прилага Законът за концесиите.
С предложените промени се цели и преодоляване на законодателната празнота и уреждане на преходните периоди, в които е прието решение за откриване на процедура по реда на отменената Глава втора „а“ от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие за възлагане на концесии за морски плажове до влизането в сила на този закон.
В хода на дискусията от страна на изказалите се народни представители бе изразена принципна подкрепа за Законопроекта, като същевременно бяха поставени и редица въпроси, на които отговориха представителите на Министерството на туризма.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 гласа „за“, без „против” и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
С Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 3 юли 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32.
На заседанието присъстваха: от Министерството на туризма – министър Николина Ангелкова, и Екатерина Дацова – директор на дирекция „Управление на морските плажове“.
Законопроектът бе представен от министър Николина Ангелкова.
Според вносителя целта на предложения законопроект е създаването на специална цялостна уредба на концесиите за услуга с обект морски плаж; постигането на пълно съответствие с Директива 2014/23/ЕС; преодоляване на празноти и пропуски в Закона за концесиите; облекчение на административната тежест и създаване на възможност срокът на процедурите да бъде намален.
Морските плажове попадат в изключенията по чл. 10, т. 8 от Директива 2014/23/ЕС, където изрично е посочено за кои услуги не се прилага последната.
Включването на процедурите по възлагане на концесия за услуга на морски плаж в Закона за концесиите влиза в противоречие с чл. 10, т. 8 от Директива 2014/23/ЕС и затова е предложена препратка в Закона за концесиите към Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
В тази връзка се предлага създаването на нови разпоредби в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, като в нова глава „Възлагане на концесия за морски плаж“ са разписани нормите за условията за провеждане на открита процедура за определяне на концесионер; обектите, подлежащи на концесия; изисквания към концесионера; задълженията на министъра на туризма и на Министерски съвет в процеса; действията на Комисията за организацията и провеждането на откритата процедура; изисквания към документацията за концесия на морски плаж; правила за приключване или прекратяване на процедурата по концесиониране; изисквания към съдържанието на концесионния договор.
В други нови глави са разписани разпоредбите за изпълнение на концесионния договор; договора за подизпълнение; изменението и прекратяването на концесионния договор; текущия контрол по изпълнението на сключените концесионни договори.
В Законопроекта е предвидено четиридесет на сто от сумата на концесионното възнаграждение и четиридесет на сто от наемната цена да постъпват като приход по бюджета на Министерството на туризма.
Очаква се настоящата промяна в нормативната уредба да създаде трайна бизнес среда и да бъде предпоставка за увеличаване на инвестициите в сектора „Туризъм“.
Към Законопроекта е приложена частична предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
В последвалата дискусия народните представители от парламентарната група на „Обединени патриоти“ поставиха въпросите за категоризацията на плажовете, за цените на другите услуги по Черноморието, за общия брой на плажовете и отдадените под наем и концесия; за проблемите досега в процеса на концесионирането, за причините за слабия туристически сезон 2019 г.
Народният представител Станислав Владимиров постави въпроса за ръста на туристите по Черноморието през последните години.
Народният представител Димитър Бойчев изрази становище за необходимостта от категоризация на плажовете с оглед определяне на диференцирани цени с оглед атрактивността на плажовете.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 11 гласа, „против“ – 1 глас и „въздържал се“ – 3 гласа Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г.“ (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кънев.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Шопов, след това господин Бойчев.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, темата не е нова за нас от „Атака“.
Последното издание беше през 2014 – 2015 г., когато ние поддържахме тази позиция, която в момента се предлага да бъде възприета.
Тогава и с нашите огромни усилия и, мисля, благодарение най-вече на нашата позиция беше променен процентът в разполагаемата и запазена част на морските брегове по плажовете. И от 80% свободната зона стана 50%, доколкото се спазва, разбира се, с огромни проблеми, но все пак много забележки могат да бъдат направени в тази връзка, но това беше тогава голям успех. Жалко е, че тогава не можа да бъде въведено сега предлаганото положение, защото много от проблемите, които съществуват в момента с цени, с уродливи явления, с любопитни случаи, пресата гърми, телевизиите показват цени, баснословни суми за шезлонг, за чадър. Ако тогава държавата си беше здраво влязла в ролята, както това сега се предлага – да стопанисва и да се грижи за този свой актив, разбира се, нямаше да бъде така. Защото щеше да има контролни механизми – започва се с тях и в предлагания закон, и всичко това, което днес регламентираме, нямаше да остане на произвола на знайни и незнайни общински съвети и кметове, неясни общински съветници, сили, на някои от които това е, общо взето, една от последните мутренски територии, която е останала в страната и от която те трябва да бъдат изчистени. Това може да стане само с правилото: „повече държава“. И тук нашата позиция не е била случайна.
Ние от „Атака“ винаги сме заявявали: „повече, повече държава“ в противовес на онова либералническо и много фатално за всички нас, българите, послание от началото на прехода: „по-малко държава“. Въпросът е силно идеологически – става въпрос за базисни виждания и понятия, въпрос на избор – доколко обществото ефективно чрез най-силния механизъм – лостовете на държавата, ще може да въздейства върху обществените отношения.
По този начин и в тази връзка ние не можем да оставим нещата на самотек. Те бяха такива до този момент. Затова имаше плажове, които оставаха без концесионери, затова имаше войни между концесионери, войни между потребители и концесионери, затова се стигна до състоянието и положението, в което се намираме в настоящия момент. Но така е.
Ние от „Атака“ предлагаме и даваме решение, от 15 години сме заявявали наши позиции, минава време, отначало тези наши послания, тези наши виждания се посрещат на нож. Виждате, идва на нашето, случва се.
Благодаря Ви, госпожо Министър, за Вашите усилия в тази насока. Знаем, че не Ви беше лесно в това отношение. И сега има обструкции, и сега има опити нещата да останат същите, но се надявам днес пленарната зала да преодолее и да решим още един проблем пред държавата, защото от всички национални богатства и активи много малко ни останаха. Българските плажове са тези малко активи, които все още са ни останали. Хайде да се вземем в ръце и да се държим по отношение на тях като добри стопани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Бойчев, за изказване.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги, ние ще подкрепим така направените промени в Закона. Те са в контекста на изискванията на Директивата, както и да се направи един по-гъвкав режим за отдаване на плажовете на концесия. Според мен има нещо много важно, което допълнително трябва да се вкара в Закона, и това е категоризацията на плажовете. Какво имам предвид? В нашето Черноморие има обособени около 270 плажа, от които около 144 са дадени под форма на концесии и под наем.
Според мен, ако не се направи категоризацията, тези плажове ще останат пак толкова, които са дадени под някаква форма, а другите, които не са дадени, пак няма да се дадат. Какво имам предвид? В момента ценообразуването на плажовете е под една формула, мисълта ми е, че ценообразуването е еднакво за всички плажове. Дали са атрактивни или са плажове, които се намират на не толкова атрактивни места, формулата, по която се ценообразуват, е еднаква.
Предлагаме на Министерството на помисли в тази посока да се направи, за да има много по-гъвкав режим при отдаването и да има възможност много повече плажове да се отдадат под концесия, да се направи категоризация, за да може, пак казвам, да има различно ценообразуване, защото е ясно, че има атрактивни плажове. Тези, които се намират в туристическите комплекси, тези, които се намират на територията на черноморските големи градове, те са по-атрактивни и, естествено, те са дадени и пак ще се дадат. Но плажове, които се намират на по-неатрактивни места, с това ценообразуване според мен няма как да се дадат, затова че това е много важно да се направи, да се направят различни категории плажове и оттам възможността да има различно ценообразуване.
Искам да обърна внимание и на още един момент, който според нас е важен. Аз съм представител на Черноморски регион и пред мен са заявявали кметовете желанието си да вземат плажовете и под някаква форма да ги стопанисват – дали на концесия, дали под наем, но съответно те са поставени наравно с всички други участници към този момент и нямат възможност да вземат плажовете, така че според мен е важно да се помисли и в тази посока, защото има кметове, които имат, пак казвам, заявили са желание да стопанисват черноморските плажове.
В момента акцентът и по медиите и това, което гледаме, е различно ценообразуване, различно предлагане на шезлонги и на чадъри и съответно те не кореспондират с цената на леглото примерно в съответните региони. Аз мога да Ви дам един много добър пример от община Бургас, която стопанисваше четири години Централния плаж на Бургас. Услугата „шезлонг и чадър“ беше абсолютно безплатна, естествено, общината можеше да си го позволи. Много добре поддържан плаж, просто наистина плаж за пример. Цялата възможност, която се дава да се поставят обекти, които да акумулират икономически приходи, беше заета със спортни съоръжения, в смисъл, че тази ивица, която се стопанисваше от община Бургас, не акумулираше никакви икономически приходи, а беше изключително в добра услуга, която се предоставяше на хората. Когато дадем възможност на общините да стопанисват плажовете, те могат да правят каквито намерят за добре политики и много по-гъвкаво могат да управляват плажовете. Затова искам да обърна внимание на Министерството наистина да се помисли в тази посока, защото черноморските общини са общини с възможности и гъвкаво могат да управляват ресурсите. Естествено, плажовете са един от важните елементи в нашия летен туристически продукт, който предлагаме. Благодаря за вниманието.
Ние ще подкрепим на първо четене промените, но обръщаме внимание на тези акценти, които, според нас, са важни и трябва да се направят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо Председател на Народното събрание! Преди повече от 20 години една група социолози – колеги от Университета, правехме едно маркетингово изследване с много голяма амбиция и хъс за потребителските нагласи, за потребителската култура, маркетингово изследване за Черноморското крайбрежие. И знаете, винаги покрай изследванията – формалната част на въпроса, когато си включен в този поток, научаваш и неофициална информация.
Тогава, преди двадесет и няколко години, разбрахме нещо много интересно. Беше доста отдавна. Тогава пак имаше период, в който щяха да се дават на концесия плажове. Мисля, че ставаше въпрос за „Слънчев бряг“. И от дума на дума на чаша безалкохолно или бира с местните хора дълго преди да свърши концесията разбрахме, че Централната част на въпросния плаж е за едни момчета, Северната част е за други, а Южната е за трети момчета. Това сме го пропуснали, ние се занимавахме с маркетинг. Оказа се, след като излязоха конкурсите, че това е вярно – тези хора са знаели какво се случва. Оказа се, че много сериозни компании с опит в морското концесиониране от Смолян, София и Самоков тогава имаха честта да стопанисват тези плажове на концесия.
Колеги, повече от 20 години по-късно разбрах, пак случайно, без да се интересувам, че ситуацията е същата. Тя не се е променила, само че в един момент има окрупняване…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, много е шумно в залата. Моля Ви да запазите тишина!
АТАНАС КОСТАДИНОВ: ...Госпожо Министър, благодаря Ви, за предварителната среща с нашата парламентарна група. Полагате много големи усилия. Никой министър до момента по този начин не е подхождал към нас като опозиция. Ще Ви подкрепяме във всяко едно действие, но искам да Ви кажа, че, знаете метафората, ако преди години гущерът си е късал опашката, това, колеги, е било, когато гущерчето е било малко. Вече е дракон, който поглъща цели сектори от икономиката, включително и вчерашното гласуване.
Госпожо Министър, колеги, ако не променим радикално и драматично принципа на управление и стопанисване на нещо, което е изключителна държавна собственост, а ние им учредяваме чрез концесията частни права за дълъг период от време, България ще изчезне от картата на туризма.
Не знам какво да направим. Нека да го мислим, нека да мислим и на второ четене – да премахнем концесионирането на плажовете, да го дадем на общините. Не може да учредяваме върху изключителна държавна собственост частни вещни права за дълъг период от време, при положение че инвестицията не е толкова голяма.
Едно е да имаш концесия за подземни богатства, второ е да е имаш концесия за добив на петрол, газ, а друго е да твърдиш, че ти трябва концесионер за чадъри и шезлонги, защото България ще загуби.
Тя вече губи конкурентни предимства, дори работи в жестока конкуренция.
Само на час път със самолет и на два часа път с автомобил има райски кътчета, госпожо Министър, в които няма бележка за 11,50 лв. за бутилка минерална вода. Само на час път със самолет! Нямаме право това, което природата е дала на страната ни, да го харчим, защото според мен всички зависимости от натрупването на капитала от началото на демократичните времена в България са се проектирали и са проектирани малко по-разширени в туризма на България.
Знам, че събирате около 18 млн. лв. по мой спомен от концесионни договори, такси и вноски на годишна база от Черноморието. Да, но от другата страна стоят няколко милиарда приходи. Държавата трябва да реши важни ли са ѝ тези 18 млн. лв. или са ѝ важни повече няколкото милиарда, за които аз твърдя, че ако заедно намерим добрите решения, могат да станат в пъти повече. Това е конкурентното предимство на България, което ние харчим не знам в чия полза обаче.
Ще Ви кажа защо ни трябва нов модел. Нов модел ни трябва и в здравеопазването, и в пътищата, и в социалната, и в регионалната политика, очевидно и в туризма. На нас ни трябва нов модел на държава, защото с това отношение към изключителната държавна собственост и това, което България има, няма да стигнем доникъде.
В същото време считам, че не е работа на Министерството на туризма, госпожо Министър, в средата на сезона – през месец юли, първо, да се събирате и да мислите как да спасим сезона. Сезонът замина!
Второ, няма как да правите проверки на хора с договори и да ги питате защо са им толкова ниски цените, след като техните вноски към държавата са доста високи. Ще Ви дам пример – гледах го по медиите, споделеното от няколко ползватели на плажове за големината на вноската и това, което дължат за сезона. В една свободна пазарна икономика никой контролен орган не може да проверява защо ти е толкова висока цената.
В заключение да Ви кажа – абсолютно съм убеден, че пазарът ще подреди цените и там, където са високи, ще станат ниски, защото ще има конкуренция.
Обаче, колеги, госпожо Министър, уважаеми народни представители, докато умните се наумуват, лудите ще се налудуват. Всеки си мисли, че може от 20 години назад да изкара едни бързи пари през лятото на гърба на туристите, но това вече започва да става на гърба на държавата.
Ако не вземем радикални мерки, включително да не се концесионира, а да се сключват договори под контрола на общините, които устойчиво да управляват, държавата да спазва и контролира как те управляват тези територии, смятам, че България ще е в началото на огромна загуба на конкурентно предимство. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Имаме ли реплики?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Костадинов, това, което пропуснахте може би да споменете във Вашето изказване, за което бих искал да Ви обърна внимание, е, че извън всичко това, което казахте, което, разбира се, е вярно и адмирирам във всяка една точка, е, че този закон, който разглеждаме днес, се променя всъщност за 13-и път за последните няколко години.
Всеки закон, както знаете, трябва да урежда трайни обществени отношения. Питаме се какви са тези трайни обществени отношения, които се променят буквално по няколко пъти в годината. Разбира се, резултатите, за които говорихте и Вие, не са закъснели. Няма как да очакваме от бизнеса всяка година да се преориентира с по няколко промени в този закон. Само преди две седмици ние променихме Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и едни от членовете, които сега отново ще разглеждаме в този законопроект, са променени и редактирани няколко пъти в Комисията по регионална политика и в момента, както знаете, върху тях има наложено вето на Президента.
Обръщам внимание – то е във връзка с това, което казахте, господин Костадинов, че плажът е ключът към летния туризъм, ключът към качеството и цената, която всички ние заплащаме за туристическата услуга по летните ни морски курорти. Затова когато тези плажове са мръсни, шумни, пренаселени, когато цените върху тях са непосилни за обикновения човек в нашата страна, за обикновения турист, тогава няма как да очакваме, че 5-звездните хотели по Черноморието ни и останалите туристически обекти ще бъдат запълнени и ще имат съответната натовареност. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само едно изречение ми позволете, госпожо Председател!
Обръщам внимание, че пропуснахте да споменете, че тази тема е от особен интерес и ще бъде под засилен контрол и наблюдение от страна на европейските органи. Защото освен всичко друго, плажната ивица се явява и външна граница на Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Данчев.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Министър.
Госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Данчев, благодаря. За съжаление, трябва да Ви кажа следното. Когато и ние сме били на власт, не сме намерили най-правилните решения. Това трябва да кажем ясно, честно и отговорно. Имали сме възможност да решаваме този въпрос, но не сме излезли от този поток на мислене, който 20 години ни води към едни и същи резултати.
Моя работа като член на опозицията е да критикувам действията на министъра, обаче е и наша работа да подкрепим всички разумни неща, които можем в момента заедно да направим.
Ние тук се въздържаме по конкретните промени, но такива промени трябват, за да решим сега частично въпроса. Искам да помислим сериозно и на второ четене, а защо не и при следваща ревизия как да излезем от този модел. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Други изказвания?
Процедура – госпожо Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за писмени предложения по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите, № 902-01-21, внесен от Министерския съвет на 9 май 2019 г., да бъде удължен със седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Дариткова.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 132 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Други изказвания?
Господин Ненков, заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз се радвам, че все пак водим една продуктивна дискусия, тъй като отдаването на черноморските плажове и изобщо управлението на нашето Черноморско крайбрежие винаги е пораждало и е било повод за сериозни дискусии. Факт е и това, което преждеговорившите казаха, наистина има своето основание.
Вярно е, че необходимият баланс и конкурентната среда, в която се намираме, безспорно играе голямо значение и е много трудно, въпреки сериозните усилия, които полага и Министерството на туризма, и изобщо държавата. Все по-трудно ще бъде да сме наистина конкурентни поради това, че хората могат свободно да пътуват навсякъде. С развитието особено на инфраструктурата, естествено, става още по-лесно един потребител да търси различни варианти за своето прекарване по време на летните отпуски.
Факт е обаче, че държавата полага огромни усилия. Самият факт, че в момента има Министерството на туризма – нещо, което в годините нямаше, показва волята на държавата този сектор да бъде приоритетен.
В унисон с това, което казвам, е и Законопроектът. Той цели именно по-гъвкава политика и дава възможност на Министерството на туризма да бъде по-гъвкаво от гледна точка на предоставянето на концесии за услуги за черноморските плажове.
Предстоят – по памет от това, което беше в Комисията и това, което и министър Ангелкова беше предоставила като информация – 39 плажа трябва да бъдат предоставени в следващата 2020 г. на концесии.
Има закони примерно Законът за ползването на минералните води, който е специализиран и е специално именно в тази насока; има Закон също за подземните богатства, който е специализиран по отношение на даването на концесии на тези природни богатства. Точно затова смятам и ще подкрепим Законопроекта, защото той от гледна точка на целесъобразност търси този необходим властови ресурс към Министерството на туризма – да бъде по-гъвкаво и да може много по-лесно в следващите месеци, ако щете, да стартира и довърши тези концесии, за които говоря, за да не стане така, че в един момент да се окажат редица плажове, както колегата Бойчев каза преди малко, които да бъдат нестопанисвани. Това респективно означава разходи за държавата. Точно обратното – разходите трябва да бъдат не за сметка на държавата, а за тези, които ще концесионират, а пък държавата да прибира приходи от това нещо, като запазва и необходимия баланс, все пак да има свободни зони и така нататък – това, за което винаги се е борила.
Колегата Костадинов каза и аз вярвам, че в бъдеще конкуренцията ражда най-добрите условия. Убеден съм, че дори тези репортажи за концесионери за различни цени, с които всяко лято в началото на сезона се сблъскваме, в дългосрочен план това ще намалее. Защото просто конкуренцията на пазара е много силна – или ние ще се съобразим с нея, по-скоро икономическите оператори, или просто, колкото и да е висока цената на принадлежностите или услугите, които предоставят те, в крайна сметка ако нямат потребители, няма абсолютно никакво значение, нито ще спечелят от тази си дейност.
Изключвайки съобразяването с Европейската директива, която вече беше цитирана, факт е, че плажовете не могат и няма как да бъдат сравнявани с отдаване на концесия за летище, пристанище или каквото и да било друго, нито пък представляват някакъв интерес за националната сигурност. Смятам, че за плажовете Министерството на туризма трябва да бъде по-гъвкаво и в по-съкратени срокове. Чисто юридически има и въпроси, възникнали с правен вакуум от гледна точка на концесии и процедури, които висят във въздуха, за които няма и ред, по който да бъдат довършени. Така че мисля, че Законопроектът е в правилната посока. Естествено, сигурно има какво да се желае между първо и второ гласуване, така че се надявам, така както започна продуктивната дискусия днес, такова е и желанието на колегите и в Комисията, да подкрепят Закона, да продължи, така че да се опитаме да направим един добре работещ закон, за да можем да дадем повече възможности и на Министерството на туризма да се справи с тази нелека задача и все по-зараждаща се конкуренция на този пазар. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ненков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет на 24 юни 2019 г.
Гласували 147 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 30.
Предложението е прието.
Благодаря на министър Ангелкова!
Декларация от името на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За мен е чест днес от името на Политическа партия ГЕРБ да честитя професионалния празник на служителите на Министерството на вътрешните работи.
Днес не е обикновен професионален празник за Министерството на вътрешните работи – днес се навършват 140 години от неговото създаване. Днес всички онези момчета и момичета, служещи на България сега и преди, и във времето, които 365 дни в годината, 7 дни в седмицата, по 24 часа на денонощие се грижат за спокойствието на всички български граждани. Днес ние трябва да уважим техния труд с едно огромно благодаря и да им напомним, че тяхната служба в името на България е дълг и призвание! Да благодарим на техните семейства, които се лишават от тяхното присъствие и … (Шум и оживление.) Поне да запазим тишина в тяхна чест, защото за всеки от нас в залата, в семействата си, в родните си градове, по родните си места идва момент, в който разчита на тези момчета, на тези момичета и на тези служители. И ако днес ние тук не можем да покажем уважение към тях, не зная на какво разчитаме.
Затова от името на Политическа партия ГЕРБ и от свое име искам да Ви благодаря и да Ви кажа, че изпитвам огромен респект към Вашата работа. Имам честта да Ви наричам колеги и за мен това е изключително важно. Благодаря Ви, колеги, че сте на своя пост дори и в момента. Благодаря! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манев.
Колеги, министър Ананиев пътува към Народното събрание.
Понеже господин Манев изпревари госпожа Ангелкова, а тя искаше да каже няколко думи на народните представители, сега ѝ давам възможността, доколкото разбрах, да Ви благодари.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Искам да Ви благодаря за продуктивната дискусия и за подкрепата на първо четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за концесиите в частта за управлението и стопанисването на морските плажове.
Изключително подкрепям всеки един от Вашите коментари. Именно вчера, след като всъщност проведохме поредната среща с представителите и на концесионерите, и на целия сектор на хотелиери и ресторантьори, които отговарят за предлагането на добър и качествен туристически продукт, се обединихме не само около идеята да стартираме един по-сериозен и стратегически дебат за цялостното развитие на българското Черноморие, защото не на парче отново да мислим в една посока дали трябва само да категоризираме плажовете и кои плажове, тъй като ние тази дискусия сме я обсъждали много пъти, а през призмата на това какви туристически продукти бихме искали да предлагаме по Черноморието, така че България да бъде конкурентна туристическа дестинация.
Също така статутът на националните курорти е от огромно значение, защото те са имиджа на българския туризъм. Така че ще инициираме един много широк дебат с Вас, с всички заинтересовани страни и се надявам на активно участие и предложения, за да можем да начертаем стъпките, които са необходими и това каква законодателна промяна следва да се направи – в кои закони, за да не можем да работим на парче, а да имаме цялостен и устойчив подход, отчитайки това, което е направено през годините.
Да, факт е, че има много проблеми, но факт е, че и много се направи. Това, което е важно, e да намерим баланса, за да имаме конкурентното и правилното развитие на българския туристически продукт по Черноморието, защото много ме е яд, когато виждам цялата тази негативна кампания, която изключително много се отразява на имиджа на българския туризъм.
Много Ви благодаря за подкрепата и се надявам на ползотворна дискусия и предложения между първо и второ четене. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, благодаря Ви, госпожо Министър.
Видяхте резултата от гласуването, който регистрира подкрепата към Вас. Желаем успех!
Уважаеми народни представители, в очакване сме на министъра на здравеопазването господин Ананиев и ще прекъснем докато дойде.
В 10,00 ч. продължаваме с изслушването на министъра на здравеопазването.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО АКТУАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА СИСТЕМАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ.
Добре дошъл, господин Министър!
Процедурата предполага вносителят на предложението за изслушване да изложи въпросите в рамките на пет минути.
Доктор Дариткова, имате думата – заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Повод за днешното изслушване е създалото се напрежение както сред жителите на трите области Враца, Монтана и Видин, така и сред народните представители във връзка със заявено от Вас намерение за необходимост от преструктуриране на лечебните заведения за болнична помощ в Северозападния регион.
В този смисъл искаме днес тук да се изясни ситуацията, от една страна, с възможностите за достъп на населението в този район до здравни услуги, а от друга страна, наистина с предизвикателствата, които стоят пред Министерството на здравеопазването, за това как може да се гарантира равнопоставеност на всички граждани в България по отношение на достъпа до медицинска помощ. Важно е проблемите да се разискват коректно, без политизиране и най-важно е да не се търсят решения, от които в дългосрочен план да няма ефект, защото системата на здравеопазване е изключително чувствителна. Тя не търпи нито резки движения, нито резки изказвания, нито политизиране. Най-лошото е, че когато се опитваме от такива проблеми да извличаме политически дивиденти, смятам, че това най-много вреди на приемането на рационални решения.
Предизвикателствата наистина са сериозни, защото във времето ние не успяхме да гарантираме еднаква наличност на медицински специалисти, и лекари, и специалисти по здравни грижи във всички региони на страната. Смятам, че това е един от най-големите проблеми, върху който трябва да се замислим, защото именно с достатъчно на брой лекари и медицински сестри, акушерки, рехабилитатори може да се гарантира достъпа на населението. Останалите ангажименти по отношение на финансовото осигуряване също са важни. В дискусията трябва да се чуе и какви мерки е предприело в това отношение Министерството на здравеопазването, но най-важното е наистина да очертаем в дългосрочен план как ще гарантираме услуга по отношение на болничната помощ само с оборот на пациенти, която, за съжаление, няма как да се финансира вече във времето.
При една от последните ни срещи с представители на Сдружението на областните болници колегите с тревога подсказаха, че това, което са достигнали лечебните заведения като възможност за осигуряване на финансиране чрез оборот на пациенти, защото на този етап именно чрез хоспитализации и чрез прием на пациенти се финансират лечебните заведения, е максимумът. Тоест оттук нататък наистина трябва да се търсят може би и други по-гъвкави механизми. От една страна, да се гарантира наистина ефективността и качеството на работата на лечебните заведения, но, от друга страна, трябва да се гарантира и достъпът. Защото много е важно наистина да има гарантирано наличие на специалисти в най-малко отстояние от отделния пациент, които при необходимост да може да му гарантират услуга, която ще спаси живот или ще подпомогне здравословното му състояние.
Надявам се днешната дискусия да успокои населението в Северозапада, надявам се от днешната дискусия да излязат полезни предложения, които може после да бъдат реализирани, и най-вече се надявам тук народните представители да се обединят в намерението си наистина системата на здравеопазване да стане еднакво достъпна за всички български граждани.
Уважаеми господин Министър, имате възможност да направите първоначално изложение и после се надявам народните представители да направят днешната дискусия още по-ползотворна с уточняващи въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
Уважаеми господин Министър, да припомня процедурата: имате възможност да направите изложението си по поставените въпроси в рамките на 10 минути.
Искам да обърна внимание, че част от екипа на Министерството е на балкона и присъства на тази дискусия, което говори за отговорността и тежестта на тази дискусия. Благодаря за това, благодаря и на гостите!
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Дариткова, уважаеми дами и господа народни представители! Какво показват накратко първо числата? По официални статистически данни към 31 декември 2018 г. общото население на област Видин, Враца и Монтана е 337 051 човека, което представлява 5,4% от общото население на страната. Разделено по възрастови групи е, както следва: нула години, тоест бебета – 2955 човека, или 0,8% от общото население на трите области; от нула до 17 години – 60 856 човека, или 16%; от 18 до 64 години – 217 721 човека, или 57,3%, и над 65 години – 98 474 души, или 27% от общото население в региона.
Анализът на възрастовата група на населението показва, че в областите Видин, Враца и Монтана населението в младите възрасти от нула до 17 години е по-малко от средния показател за страната, а във високите възрасти – над 65 години, е значително по-голямо. Относителният дял на активното население във възрастовата група между 18 и 64 години в трите области е по-малък от средния за страната. Общият брой на лицата с непрекъснати здравноосигурителни права към 1 юни 2019 г. на трите области е 325 729 души, което е 5,5% от всички здравноосигурени лица в страната.
По отношение на медицинския персонал. Общият брой на лекарите в трите области е 626, което е 3,7% от общия брой на лекарите на територията на страната. По области, съответно: област Видин – 105 лекаря, област Враца – 305 лекаря и област Монтана – 216 лекаря. Общият брой на медицинските специалисти по здравни грижи в трите области е 1352 души, което е 4,8% от общия брой медицински специалисти по здравни грижи на територията на страната. По области, съответно: област Видин – 196, област Враца – 631, и област Монтана – 525.
По отношение на извънболничната помощ. Изпълняваните дейности в извънболничната медицинска помощ осигуряват базисни медицински услуги за населението, свързани с диагностиката и лечението в амбулаторни условия на преобладаващите заболеваемости от сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания; заболявания на дихателната система, на храносмилателната система и други заболявания.
По отношение на болничната помощ. На територията на област Враца, Видин и Монтана има 19 лечебни заведения за болнична помощ, в това число: три многопрофилни болници за активно лечение, тоест АД с над 50% държавно участие – по една във всеки областен град; шест общински многопрофилни болници за активно лечение; четири специализирани болници; три частни болници; един център за кожно-венерически заболявания; един център за психично здраве и един комплексен онкологичен център.
По отношение на инвестициите. По бюджета за 2019 г. за МБАЛ „Света Петка“ – Видин, са планирани средства за капиталови разходи в размер на 570 хил. лв., за: закупуване на дигитален графичен рентгенов апарат – 380 хил. лв.; закупуване на автоклав за централната стерилизация и водноочистваща система – 140 хил. лв.; ремонт и обзавеждане на психиатричното отделение – 50 хил. лв.
По бюджета на МБАЛ „Христо Ботев“ – Враца, са планирани средства за капиталови разходи в размер на 1 млн. 299 хил. 500 лв. за: ремонт на помещение за ангиограф – 59 500 лв.; за закупуването на самия ангиограф – 770 хил. лв.; за закупуване на хемодиализни апарати и хемодиализни кресла – 150 хил. лв.; ремонт и реконструкция на АГ отделението – 280 хил. лв., и закупуване на задължително минимално оборудване на съдебно-медицинското отделение – 40 хил. лв.
По бюджета на МБАЛ – Монтана са планирани средства за капиталови разходи в размер на 310 хил. лв., за: доставки и монтаж на медицинска техника и оборудване за отделението по анестезиология и интензивно лечение и отделението по физикална и рехабилитационна медицина – 180 хил. лв.; ремонт и обзавеждане на психиатрично отделение – 130 хил. лв.
Какво показаха срещите с ръководителите на лечебните заведения?
Враца. Положителни са тенденциите и очакванията за ръст на приходите с над 30% още през следващото тримесечие след инсталиране на ангиографа и възобновяване на работата на отделението по съдова хирургия. След ремонта на Акушеро-гинекологичното отделение ще се увеличи капацитетът на работа и подобрят условията за реализиране на дейността и за пациентите, в това число в областта на онкологичната диагностика.
Ще се търсят механизми за намиране на допълнителни лекари в звената по спешна медицина, образна диагностика и реанимация; ще се предприемат действия – чрез бъдещи инвестиции, за преместване на кожното отделение и за реализиране на неоперативните активи на болницата; ще се използва максимално потенциалът на специализантите – на този етап 19, в различните специалности и на специалистите по здравни грижи, които да постъпят директно от учебното заведение в болницата във Враца; водят се от страна на Министерството на здравеопазването и са в напреднала фаза преговорите за предоставяне на банков заем, с което ще се елиминират натрупаните проблеми в обслужването на останалите просрочени задължения към кредитори, които са над 8 млн. лв.
Видин – чрез банков заем лечебното заведение е консолидирало размера на остатъчния дълг и той се обслужва равномерно, няма опасност от запори. Проблем обаче се очертава с медицинските специалисти, който е обвързан с липсата на приходи. При подобряване работата на лечебното заведение – чрез намиране на специалисти, лекари и специалисти по здравни грижи, потенциалните нови приходи ще осигурят възможност както за увеличаване на разходите за персонал, така и за подобряване на специализацията и квалификацията на лекарите.
Поради недостиг на кадри например отделението по „Анестезия и реанимация“ не работи на пълен капацитет, както и отделенията по „Хирургия“ и „Образна диагностика“. Потенциал за развитие имат звената по „Физикална терапия“ и „Акушеро-гинекологично“ отделение, но също ключов фактор е наличието на подготвени кадри. Допълнително значение има и намаляването на раждаемостта. Към днешна дата от началото на годината е имало едва 100 раждания в болницата.
Сериозен е недостигът на лекари в отделението по „Вътрешни болести“, „Фтизиатрия“ и „Белодробни болести“, но при сливането на двете отделения ще се даде възможност да се намерят медицински специалисти, които да оказват комплексно лечение на пациенти от сферата на вътрешните болести. Намирането на специализанти и нови лекари е от ключово значение за лечебното заведение, предвид силната конкурентна среда в извънболничната помощ и миграцията на кадри към други университетски и съседни центрове.
В Монтана дейностите се развиват ефективно и в пълен капацитет, недостиг има единствено от уролози. Лечебното заведение е единственото в областта по отношение на редица дейности, които се оказват в структури от второ ниво на компетентност.
Уважаеми дами и господа народни представители, от горепосочените данни и в резултат на проведените срещи с ръководителите на лечебните заведения в тези области могат да се изведат следните изводи: търсенето на решения за бъдещото на здравеопазването и в частност на болничната медицинска помощ е въпрос на провеждане на хоризонтална политика за цялата страна не само за лечебните заведения в цитираните области. Как работим в тази посока?
До края на тази година ще има нови медицински стандарти, нови алгоритми на клиничните пътеки, нов Национален рамков договор за медицинските и денталните дейности за тригодишен период, правила за добра медицинска практика във всички сфери на медицината. Заедно с това чрез европейски средства ще инвестираме в линейки и строителство с цел укрепване на спешната медицинска помощ. Провеждаме нова политика в областта на специализациите, която съм представил и ще представям на Вашето внимание. Активно работим и с Министерството на образованието и науката за ежегодно увеличаване на приема за студенти по медицина и за професионалисти по здравни грижи. Ежедневно водя разговори с банкери и кредитори за погасяване на натрупаните в годините назад милиони левове просрочени задължения. Започнах дебат за нов модел в здравеопазването.
Моля Ви, дайте шанс на здравеопазването да се излекува с общи усилия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Пристъпваме към въпроси от парламентарните групи. Първо, групата на партия ГЕРБ.
Заповядайте, господин Александров.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Ананиев, искам да задам следния въпрос: моля Ви да дадете по-подробна информация за състоянието на лечебните заведения за болнична помощ в посочените три области – Монтана, Враца и Видин, тъй като това са области, заемащи немалка част като територия, а и както Вие казахте – около 370 хиляди жители, от които 325 хиляди са осигурени. Моля Ви да дадете по-подробна информация за лечебните заведения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Александров.
Заповядайте, уважаеми господин Министър, за отговор на въпрос от името на парламентарната група на ГЕРБ.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Александров, уважаеми дами и господа народни представители! Общият леглови фонд към 31 декември 2018 г. е 2480 легла, което представлява 4,6% от общия леглови фонд в страната, което възлиза на 52 хиляди 663 легла.
През 2018 г. през тези лечебни заведения са преминали 113 хиляди 708 пациенти, което представлява 4,6% от всички преминали болни в страната. Отчетът за болнична помощ на Националната здравно-осигурителна каса за 2018 г. показва, че 46 хиляди 862 пациенти са изпратени в други районни здравно-осигурителни каси: от Районна здравно-осигурителна каса – Видин, са насочени 10 хиляди 534 пациенти, което представлява 14% от лицата с непрекъснати здравно осигурителни права; от Районна здравно-осигурителна каса – Враца, са насочени 21 хиляди 783 пациенти, което представлява 15% от лицата с непрекъснати здравно осигурителни права; от Районна здравно-осигурителна каса – Монтана, са насочени 14 хиляди 575 пациенти или 13% от лицата с непрекъснати здравно-осигурителни права.
В област Видин функционират две многопрофилни болници за активно лечение – областна болница в град Враца и общинска болница в град Белоградчик, с общ леглови фонд към 31 декември 2018 г. 335 легла, което представлява 0,6% от общия леглови фонд в страната.
През 2018 г. през тези лечебни заведения са преминали 14 хиляди 909 пациенти, което представлява 0,6% от всички преминали болни в страната. Използваемостта на легловия фонд за 2018 г. в МБАЛ „Света Петка“ – Видин, е 63,5%, а в МБАЛ – Белоградчик, е 23,1%.
В област Враца функционират три многопрофилни болници за активно лечение: областна болница в град Враца, общинска болница в град Бяла Слатина и такава в град Мездра; три специализирани болници – в град Роман, град Мездра и град Враца; Комплексен онкологичен център в град Враца и две частни болници в град Враца с общ леглови фонд към 31 декември 2918 г. 1181 легла, което представлява 2,2% от общия леглови фонд в страната.
През 2018 г. през тези лечебни заведения са преминали 51 хиляди 823 пациенти, което представлява 2,1% от всички преминали болни в страната.
Използваемостта на легловия фонд за 2018 г. е: на МБАЛ „Христо Ботев“ – Враца – 64,5%; МБАЛ – Бяла Слатина – 53,4%; МБАЛ – Мездра – 67,3%; МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – Козлодуй – 41,5%; Комплексен онкологичен център – Враца – 78,1%; Първа частна МБАЛ – Враца – 81,5%, и СОБАЛ „Ралчеви“ – Враца – 66,8%.
В област Монтана функционират три многопрофилни болници за активно лечение: областна болница в град Монтана и общински болници в град Берковица и град Лом; една специализирана болница в град Вършец; една частна болница в град Монтана с общ леглови фонд към 31 декември 2018 г. 964 легла, което представлява 1,8% от общия леглови фонд в страната.
През 2018 г. през тези лечени заведения са преминали 46 хиляди 976 пациенти, което представлява 1,9% от всички преминали болни в страната. Използваемостта на легловия фонд през 2018 г. в Многопрофилна болница за активно лечение „Илиев“ – Монтана, е 69,2%; в МБАЛ – Берковица – 55,2%; в МБАЛ „Свети Николай Чудотворец“ – Лом – 65,3%; в „Свети Мина“ – филиал Вършец – 99,5%; МБАЛ „Сити клиник Свети Георги“ – Монтана – 65,4%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следва възможност за депутатите от парламентарната група на БСП.
Заповядайте, господин Попов, имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Министър, с голямо внимание слушах Вашите тези за състоянието и реализацията на процесите в здравната система в Република България. Основната дума, която се повтаряше, беше думичката „ще“. Не зная какво ще излезе като краен резултат от това „ще“, но аз искам със своя въпрос да Ви припомня няколко основополагащи принципа, които управляват, регулират и реализират – или поне би трябвало, здравеопазването в Република България.
Три са основните стълба, а това са: правните норми, които регулират обществените отношения в сектора; специфичните познания и традиции на науките „Медицина“ и „Фармация“; и третият, разбира се, е финансовият ресурс, чрез който се реализират първите два стълба.
С финансовия ресурс няма да Ви занимавам, само ще спомена общоизвестната истина, че годишният финансов ресурс, постъпващ в Националната здравна система на база 2018 г., надхвърля 10 млрд. лв., като само публичният е над 5 млрд. лв.
С няколко думи ще Ви припомня какво може да се направи сега, а не в бъдеще време, на база приетите от Народното събрание и разписани в Закона правни норми. В чл. 5, ал. 3, т. 3 от Закона за здравето изрично е записано, че министърът на здравеопазването ръководи Националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за лечебните заведения изрично е разписано, че потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ се определят и планират на териториален принцип чрез Националната здравна карта, посредством която се осъществява национална здравна политика. Там е разписано и какъв е обхватът. Не на последно място изрично е разписано, че Националната здравна карта, в това число и областните, каквито са Видин, Враца и Монтана, се изработват на основата на методика, утвърдена от министъра на здравеопазването. Областните здравни карти съгласно чл. 30 от същия закон се създават след оценка на потребностите от спешна първична и специализирана извънболнична и болнична помощ.
В Закона за здравното осигуряване също имате правомощия. Всичко изброено до тук, господин Министър, от правно-техническа гледна точка не създава ли реални условия за практическата реализация на чл. 52 от Конституцията на Република България, а именно (председателят дава сигнал, че времето е изтекло): „Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.“?
Затова моят въпрос към Вас, уважаеми господин Министър, е: след като са налице правни норми и финансов ресурс, чрез който да бъдат реализирани конституционните права на гражданите, Вие не ги изпълнявате – каква е причината? Не може да ги реализирате, не желаете или не Ви разрешават? Моля да ми отговорите на тези въпроси.
Последно изречение. Ако считате, че съгласно сега действащата нормативна уредба нямате достатъчно правомощия да реализирате тези права, то какво предлагате? Знаете, че Министерският съвет има право и на законодателна инициатива.
Наистина последно изречение. Хората, уважаеми господин Министър, от Видин, Враца и Монтана също са граждани на Република България и имат тези конституционни права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Знаете, че в сферата на образованието има защитени училища и детски градини. Споделяте ли тази идея и за защитени болници в тези области? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Няколко последни изречения чухме, но беше важно да чуем обосновката. (Реплики.)
Моля за спокойствие. Разбра се смисълът на въпроса, надявам се, че удължаването на времето допринесе за това.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Попов, гражданите на трите области – Видин, Враца и Монтана, са еднакво важни и представляват еднаква грижа за българското правителство, въобще за българската политическа система, както всички останали граждани на територията на Република България.
Изброихте добре всички тези нормативни актове, които посочват какви са моите ангажименти, но аз съм убеден, че от първия ден, в който поех ръководството на това Министерство, правя стъпка след стъпка за подобряване на системата в различни насоки. Вие знаете, че от един проект за реформиране на спешната медицинска помощ, който беше сложен на трупчета, ние го направихме ефективен и реален, и той в момента се изпълнява.
На второ място, изградихме електронната система за централни и обществени поръчки на лекарствени продукти, която в момента набира количествата лекарства, които заявяват нашите лечебни заведения – държавни и общински, за двугодишен период от време. Освен това много успешно върви и големият проект по Националната здравно-информационна система, тоест въвеждането на електронното здравеопазване в България. Другите проекти, които ние изпълняваме, създават една солидна база за повишаване ефективността и контрола в системата на здравеопазването.
Разбира се, че гражданите в тези три области – Видин, Враца и Монтана, имат право на равнопоставен достъп до качествено лечение – разбирайте равноправно, и го свържете с качествено лечение. Защото не е важно да имаме само една структура в даден регион, а тя да дава необходимото качество на лечение на тези граждани. Моите усилия са насочени така да структурираме здравния сектор, в това число и лечебните заведения за болнична помощ, че те да имат професионалния капацитет, тоест медицински персонал, апаратура и техника, която да лекува по начин, по който се лекуват гражданите на цяла Европа. Тоест равноправният достъп значи равноправен достъп и до качествено здравеопазване, а не просто да се осигури едно легло, в което българският гражданин да преспи седем дни и излекуван или неизлекуван да напусне болницата, да си вземе парите от Здравната каса и дотам да приключат нещата за лечебното заведение, но не и за гражданина, който е трябвало да получи необходимото качество на медицинското обслужване.
В този дух бяха и моите разговори с директорите на трите лечебни заведения. В тези разговори ние стигнахме до извода, че няма нужда да се закриват отделения или клиники в лечебните заведения, а обратно – има нужда да се оптимизират и стабилизират тези отделения и клиники, като основният проблем, за съжаление, са човешкият ресурс и медицинските специалисти. И ние набелязахме конкретни мерки как може да бъде решен този проблем за всяка една от трите болници.
Освен това, другият голям проблем, разбира се, е демографската криза и намаляването на хората, които преминават през лечебното заведение за получаване на медицинска помощ. Нещо повече. В болницата във Враца не само че няма да закриваме отделения и клиники, а ще възстановим инвазивната кардиология със закупуването на ангиографа и, разбира се, след като има инвазивна кардиология, трябва да се възстанови и отделението по съдова хирургия.
Говорихме си за оптимизиране вътре в структурата на персонала, на отделенията, за повишаване ефективността от дейността на тези лечебни заведения и в никакъв случай, както на много места чух като обвинения, финансовите въпроси не са били на първо място. На първо място е бил гражданинът, пациентът и възможността да осигурим необходимия медицински персонал за това лечение, а както видяхте и от Инвестиционната програма, осигуряваме и необходим ресурс за обновяване на по-съвършена и модерна медицинска техника, с която да се лекуват нашите граждани от тези три региона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Заповядайте, Докторе.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е да внесете малко яснота и в доболничната медицинска помощ в трите области. За болничната разбрахме – три сериозни държавни болници и няколко общински, които имат такава мрежа, която може да поеме пациентите на Северозапада, които и без това намаляват.
Аз мисля, че нашата грижа основно трябва да бъде към държавните болници и към финансирането и финансовото подпомагане – било с капиталови разходи, било с други финансови лостове, защото и друг път съм го казвал, без тези 28 областни болници държавното здравеопазване не може да съществува. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, доктор Поповски.
Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Поповски, на територията на област Видин има 61 лечебни заведения, изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ, в които практикуват 152 лекари по профила на всички основни медицински специалности.
На територията на област Враца има 130 лечебни заведения и изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ, в които практикуват 189 лекари в обхвата на всички медицински специалности.
На територията на област Монтана има 91 лечебни заведения и изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ, в които практикуват 202 лекари, отново по всички медицински специалности.
Извънболничната помощ във всяка една от трите области е развита, като в лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ в отделните населени места работят лекари и специалисти от над 20 медицински специалности, от които могат за пример да се посочат основни медицински специалности, като: вътрешни болести, кардиология, неврология, урология, акушерство и гинекология, гастроентерология, пневмология и дизартрия, педиатрия, онкология, ортопедия, травматология, очни болести, нефрология и други.
Изпълняваните от тези лекари специалисти извънболнични медицински дейности осигуряват базисни медицински услуги за населението, свързани с диагностиката и лечението в амбулаторни условия на преобладаващата заболеваемост от сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания, заболявания на дихателната система, на храносмилателната система и така нататък. В специализираната извънболнична помощ функционират и медико-диагностични лаборатории, които осъществяват клинико-лабораторни и микробиологични изследвания, както и образни изследвания за нуждите на диагностиката.
Високите стойности на регистрирани онкологични заболявания, както и на трайна инвалидност, които се наблюдават и в трите области, ниската използваемост на леглата, големият брой пациенти, насочени към други РЗОК, показват, че ефективността на медицинските услуги може да се подобри независимо от обезпечеността с инфраструктура.
Първичната медицинска помощ също е осигурена. Област Видин. На територията на област Видин има разкрити общо 55 групови и индивидуални практики за първична извънболнична медицинска помощ, от които 48 броя индивидуални и седем броя групови практики, от тях 25 практики са с неблагоприятни условия. Броят практики, на които НЗОК е заплащала суми за осигуряване на постоянен, денонощен достъп, са 55. Броят общопрактикуващи лекари е 61, броят на здравноосигурените лица, регистрирани при личен лекар, е 74 316 души, като на един общопрактикуващ лекар се пада средно по 1218 лица.
Област Враца. На територията на област Враца има разкрити общо 97 групови и индивидуални практики за първична извънболнична медицинска помощ, от които 95 броя индивидуални, и два броя групови практики, от тях 65 практики са с неблагоприятни условия. Броят практики, на които НЗОК е заплащала суми за осигуряване на постоянен денонощен достъп, са 95. Броят общопрактикуващи лекари е 99, броят на здравноосигурените лица, регистрирани при личен лекар, е 145 624, като на един общопрактикуващ лекар се падат 1470 лица.
Област Монтана. На територията на област Монтана има разкрити общо 59 групови и индивидуални практики за първична извънболнична медицинска помощ, от които 52 са индивидуални, и седем броя групови практики, от тях 49 практики са с неблагоприятни условия. Броят практики, на които НЗОК е заплащала суми за осигуряване на постоянен денонощен достъп, са 59. Броят общопрактикуващи лекари е 87, като броят на здравноосигурените лица, регистрирани при личния лекар, е 111 500, като на един общопрактикуващ лекар се падат 1281 лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Въпрос от парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
Заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, проблемите на здравеопазването в областите Видин, Враца и Монтана са еманация на проблемите в цялото ни здравеопазване – болно здравеопазване, което очаква своите радикални стъпки и реформи.
Започвам с това, с което свършихте в основната си част от изложението: дайте шанс на здравеопазването в Северозападна България.
Господин Министър, ако Вие кажете какво искате да направите, можем да дадем шанс на здравеопазването и на тези 380 000 души, които живеят в тези области, от които, забележете, 380 000 души очакват здравеопазване и лечение в тази част на България, като 110 хиляди – всеки трети, е лекуван в болница в предходната година. В момента заради Вашата идея, която еволюира, разбира се, през последните дни поставяме под въпрос какво ще се случи с тези лечебни заведения? Разберете притеснението на тези хора! Ето защо, ние искаме да разсъждаваме по принцип върху сгрешената философия, априори сгрешената идея, че най-важното в здравеопазването е да следим финансовия резултат, финансовата загуба или печалба.
Министърът на здравеопазването има една основна задача – да осигури достъп до здравеопазване на хората, на населението, независимо къде живеят на територията на страната. Те не се интересуват нито от финансовите резултати, нито от това кое отделение е на загуба и кое не е, а се интересуват от това да имат достъп в рамките на тридесет минути до час и да бъдат лекувани, когато имат нужда от това. Ето защо ние мислим, че задълбочаващите се регионални дисбаланси стават изключително сериозен проблем за системата и този случай показва тези дисбаланси.
В един от отчетите на Здравната каса съвсем скоро пишеше, че примерно ако се отделят 30 лв. за лечение на глава от населението в региони като Видин, Враца, Шумен, Разград, Силистра, тази сума е 380 лв. на глава от населението в София – огромен дисбаланс. Така че няма никакво значение дали болниците са държавни, общински или частни, важното е да дават услуга на населението. Но този дисбаланс не може вече да представлява подобие на пропаст.
Ето защо ние смятаме, че основният проблем е с човешките ресурси. Тогава, когато имате анализ колко души са необходими по региони, по отделни специалности, ще имаме яснота в колко отделения могат да се повишат нивата на компетентност, колко повече средства могат да заработят, за да предлагат повече клинични пътеки и да разширят своята дейност.
Моля Ви, кажете имате ли такъв анализ, защото дори Европа знае, че примерно през 2020 г. ще има недостиг от 970 000 медицински специалисти за цяла Европа? Имате ли анализ колко специалисти са ни необходими по специалности за Видин, Враца и Монтана? Това е въпросът, който искаме да зададем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Джафер.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема доктор Джафер, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя за втори път да кажа, че осъществявайки своята функция като министър, в никакъв случай не поставям финансовите условия на първо място. Днес го казвам за втори път. И моля да се спре с тази спекулация, защото това го слушам и по сутрешни, и по вечерни блокове. За мен е важно населението на Република България да получи истинска здравна помощ. Това е най-важното.
Все пак финансовият въпрос е важен и ще кажа защо. Защото десетилетия наред редица ръководства на Министерството на здравеопазването преди мен са натрупали дългове. Просрочените дългове вече са над 150 млн. лв., но аз трябва да изпия горчивата течност, аз трябва да изям горчивите плодове от тяхната дейност. И го правя! Правя го, защото всеки ден водя разговори с банките. Вече две седмици поред съм направил срещи с всичките банки в България, в това число и с Асоциацията на банките в България, за да направя с тях един възможен механизъм, едни финансови инструменти, с които да намаля тази тежест върху болниците. Каквато и оздравителна програма да направя, на която и да е болница, когато тече 10-процентната наказателна лихва, нищо не е в състояние да помогне на тези болници и да спаси финансовото им състояние. Имам увереността, че ще вляза в Асоциацията на банките в България и ще го гледаме този проблем комплексно.
На първо място стоят двете болници в Северозападния регион – болниците във Видин и във Враца. Там сме в много напреднала фаза на разговори. Така че нито за момент не пренебрегвам каквато и да е от причините, довели до това състояние на лечебните заведения за болнична помощ.
Да, права сте, че трябва да има визия за развитие на здравеопазването. Още сега ще Ви поканя – остава може би малко повече от седмица: на 15 юли ще представя здравноосигурителния модел, който да обсъдим, надявам се за последно, след което ще запозная и правителството, и парламента по законоустановения нормативен ред, за да стане необходимата дискусия и на това високо политическо равнище. Така че имам своята визия накъде да вървим и съм убеден, че ще вървим по този път, който ще предложа.
За анализа на медицинските специалисти – това е изключително тежък, много важен въпрос. Вие знаете, че ние няма как да не му дадем отговор, защото той е свързан с други два инструмента, които има министърът на здравеопазването, за осигуряване на човешкия ресурс в системата. Единият е Наредба № 1 за специализациите, другият е приемът на студенти във висшите учебни заведения и на професионалистите по здравни грижи. Понеже Наредбата ще стане публично достояние следващата седмица, за да можем да направим съответната заявка за новата учебна година, ние сме възложили на нашия Национален център за обществено здраве и анализи до края на следващата седмица да направи този анализ. Националният център има такъв анализ, който е представен в началото, когато заех този пост, но аз мисля, че той с всеки изминат месец се променя, а искам да бъде адекватен, като посочи най-актуалните цифри (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които ние трябва да заявим.
Така че в най-скоро време, с влизането на Наредбата в сила, ние ще трябва да имаме един 10-годишен период, в който да знаем всяка година колко студенти и специализанти ще влязат в обучение и колко ще излязат и ще влязат реално в нашите лечебни заведения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Въпрос от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днешното изслушване, за съжаление, се превръща отново в констатация. Казвам го със съжаление, защото съм убедена, че всички колеги, които имат доста дълъг стаж в Народното събрание, и Вие сте наясно с проблемите в здравеопазването, които се трупат с години.
Общо взето, ако трябва да обобщим, днес обсъждаме Северозападна България, а съвсем скоро може би ще Ви извикаме на изслушване за Стара Загора и Бургас.
Ако няма визия – ние от ВОЛЯ си даваме сметка, че не е нужно да си вълшебник, но ако си министър на здравеопазването, трябва да имаш подкрепата – и го заявихме още когато Ви избирахме за министър на здравеопазването – на целия кабинет, абсолютната, силна политическа воля на цялото правителство.
Проблемите се трупат с години, говорим многократно и в Комисията, и в пленарната зала. Още преди две години ние заявихме, че трябва да се направи спешен екшънплан за решаване на проблемите в здравеопазването.
С удоволствие ще присъствам на срещата, която организирате, на кръглата маса, защото очакваме не просто модел, при който хората да дават повече или по-малко пари, а въобще модел за реформа в това здравеопазване. И всичко, което две години слушаме и говорим – да кажете точно със срокове: кога предвиждате електронната рецепта и електронните търгове. Всичко това се трупа. Нека си кажем истината.
В момента има пореден случай – социалните мрежи са залети – за хора, които действително не са лежали в болница, а им се дават документи за четири дни престой. Имаме изключително много такива сигнали и докато не наложим контрол – Вие всъщност да наложите, защото Вие сте човекът, от който се очаква това – на явното източване на средства от здравеопазването и явно от силните интереси, които не Ви позволяват да го направите в пълна степен, да бъдем искрени и да си поставим проблема на масата. Тези проблеми ще се задълбочават.
И не Вие точно пиете горчивата чаша – аз съм убедена, че се борите с някакви неща, а всички жители на Северозапада в момента, както казах, утре и в други градове, пият тази горчива чаша на всичките натрупани проблеми в държавата.
Моят въпрос към Вас е: на тази кръгла маса очаквате просто да обсъждаме, отново да констатираме и да отбелязваме какви са проблемите или ще ни представите наистина коренна реформа за промяна в здравната система в България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви за въпроса, госпожо Таскова.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Таскова, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с конкретния въпрос, макар че преди това бяха казани и някои други неща. На 15 юли ще представя визията си за новия здравноосигурителен модел, който ще обхваща всички аспекти на промяна в системата на здравеопазването. Естествено, че ще има дебати, защото няма как да премине тази кръгла маса с едно: „Да, ние сме съгласни“, защото всеки един от моделите, които представихме и на предишната кръгла маса, и този, който ще представя като предпочитан от нас, има своите добри, но има и своите лоши страни. Лоши страни – имам предвид от гледна точка на финансови потоци, ангажименти, взаимоотношения, които ще трябва да бъдат честно и откровено казани пред българските граждани, за да знаем оттук нататък как вървим напред.
Бъдете убедена, че разговорът ще бъде наистина конструктивен, наистина честен, прозрачен, с ясни тенденции, с ясни резултати, които очакваме, за промяна, надявам се за добро, в системата на здравеопазването.
Що се отнася до това, че е необходимо да се засили контролът в Националната здравноосигурителна каса и въобще в здравеопазването, това е така. Вие знаете, че ние създадохме Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, на която бяха вменени редица нови контролни функции, взети по примера на европейски страни, в които контролът се осъществява изключително успешно. Надявам се това да даде резултат. А и моделът, който ще предложа на 15 юли, сам по себе си води до увеличаване на контролните функции на участниците в този здравноосигурителен процес.
Можете да бъдете сигурна, че контролът за мен е изключително важен. Неефективното, нецелесъобразното, да не кажа друго, използване на средствата за мен е непростима грешка и аз ще се старая всички причини, които дават възможност това да се случва в този момент, да бъдат минимизирани, да не кажа – премахнати.
Що се отнася до другите болници – искам да Ви кажа, че в последните две-три седмици направих обиколка в редица областни болници, срещнах се с всички директори, професионалисти по здравни грижи, главни, старши сестри и така нататък. Водихме изключително конструктивен диалог.
Впечатлен съм от организацията и функционирането на редица от тези болници. Недейте да слагате под един знаменател всички областни болници – има такива, които работят прекрасно. Ако трябва да отделя онези, които имат нужда от специална подкрепа, те са четири-пет – болниците във Видин, Враца, Ловеч, Кюстендил, Хасково. Нека да спра дотук. Това са болниците, които са в най-затруднено положение – там отделяме специално внимание, използваме всички възможни инструменти, които има министърът на здравеопазването, за да можем да им помогнем.
Водим разговори не само с банките – ежедневно водим разговори с кредиторите, разсрочваме задълженията на болниците, успяваме да постигнем договорка с тях да не блокират сметките на болниците, за да могат да изпълняват своите функции и хората да получават възнагражденията си. Всички инструменти, които имаме като налични, ги използваме.
Ако преди година и половина, когато поех този пост, се говореше едва ли не за фалит на 20 или 50 болници, сега мисля, че не може да се говори за фалит. Има трудности, но ние ще ги преодолеем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Нечленуващите в парламентарни групи народни представители имат възможност за въпрос. Ще има ли такъв?
Господин Панчев, към Вас се обръщам. Няма да има въпрос.
Преминаваме към втория кръг от въпроси.
От името на парламентарната група на партия ГЕРБ – заповядайте, господин Събев.
КРАСИМИР СЪБЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги народни представители! Вие отговорихте отчасти на моя въпрос, който съм подготвил, но искам като цяло да систематизираме: каква е осигуреността от лекари и специалисти по здравни грижи за тези три области – Видин, Враца и Монтана; и каква е възрастовата структура на работещите в системата на здравеопазването? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Събев.
Уважаеми господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Събев, уважаеми дами и господа народни представители! Възрастовата структура на населението в областите Видин, Враца и Монтана от нула до 17 години е по-малка от средния показател за страната, а във високите възрасти – над 65 години, за съжаление, е значително по-голяма.
Средното съотношение лекар – сестра е, както следва: област Видин – един лекар, 1,86 сестри; област Враца – 1 към 2,1; област Монтана – 1 към 2,43. За сравнение: съотношението лекар – сестра за страната е 1,64. Данните сочат, че и в трите области средното съотношение лекар – сестра е над средното за страната, като най-висок е показателят в област Монтана. И в трите области относителните дялове на лекарите под 35 години и на възраст между 35 и 44 години са по-ниски, а във възрастовите групи 55 – 64 и 65 плюс са по-високи от средните показатели за страната.
Значителни са разликите при дела на лекарите под 35 години и във възрастовата група 55 – 64 години в област Видин спрямо националните показатели.
По отношение на възрастовата структура на медицинските сестри данните сочат следното: най-много се откроява делът на медицинските специалисти по здравни грижи под 35 години – в област Видин – 2,7%, в област Враца относителните дялове на медицинските специалисти по здравни грижи под 35 години, и във възрастовата група 35 – 44 години са по-високи от средните за страната.
В областите се наблюдава дефицит на лекари по следните специалности: в област Видин липсват лекари по специалности „Инфекциозни болести“, „Лъчелечение“, „Медицинска онкология“, „Гръдна хирургия“, „Детска хирургия“, „Кардиохирургия“, „Неврохирургия“, „Съдова хирургия“ и „Урология“, в област Враца липсват лекари по специалности „Гръдна хирургия“, „Кардиохирургия“, „Неврохирургия“ и „Съдова хирургия“, и в област Монтана липсват лекари по специалности „Кожни и венерически заболявания“, „Лъчелечение“, „Ревматология“, „Кардиохирургия“ и „Неврохирургия“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
От парламентарната група на БСП – доктор Найденова.
Уважаема доктор Найденова, заповядайте да поставите въпроса.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Господин Министър, преди срещите си в областните болници на Северозападния район Вие заявихте две неща.
Първо, необходимост от комплексно медицинско обслужване на регионален принцип, и, второ, намерение за преструктуриране, промяна и окрупняване на тези болници.
Ако за първото ние многократно сме пледирали като визия, без дори да е готова новата Регионална карта на България, то за второто събитията сами Ви изпревариха.
Каквото било – било до тук.
Всички така наречени оздравителни планове на ръководствата, мениджърите за стабилизация на областните болници във Видин, Враца и Монтана се оказаха недостатъчни. Налага се спешна намеса на държавата при все по-ясно разграничаване в понятието за собственост и мениджмънт, за собственик и работодател.
Някой бе задал въпроса: защо непрекъснато говорим за лимити, ограничения и тревоги вместо да говорим за възможностите на тези болници? Като собственик днес декларирате незакриване на отделения, но утре може би отново ще поставите промяната за разглеждане.
Превантивно си позволявам, господин Министър, да Ви обърна внимание върху това: всяка промяна – считайте преструктуриране, засяга цялата структура на една болница, и не само на една, оказва влияние на работещите там, на пациентите, доставчиците и на гражданите като цяло. Още незапочнал, процесът на промяна може да бъде забавен или затруднен. Това вече е налице – изчерпано търпение и заявление за намерение за напускане на работа. А това обезсмисля промяната в болниците и направеното няма да отговаря на предвиденото, дори може да изложи областните болници на реален риск от невъзможност да извършват дейности и до неминуеми финансови загуби.
Необходима е такава промяна, преструктуриране, която да постави основата на нов здравен консенсусен модел на здравеопазване – прозрачен, устойчив, адекватен и ефективен модел, който ще намали съществуващите рискове и ще преодолее колизиите между медицинските дейности при запазване на работните места на медицинските специалисти по местоживеене.
Особеностите и при трите областни болници са различни – накъде ще се тръгне, оптимизиране и промяна на активите, преструктуриране на дългове, диверсификация на медицински дейности или всичко това заедно трябва да се реши на масата на разговори действително, господин Министър.
И моят въпрос към Вас е: започна ли тази промяна – в скоби „преструктуриране“, защото буквалният превод на „преструктуриране“ значи „промяна“, нищо, че е взаимстван от икономическата терминология – започна ли от Вас, за да можете Вие, след тези обиколки в Северозападния район – най-бедният район, с най-многото проблеми, за да може това, което е започнало и Вие сте наясно със себе си, да го предадете и на останалите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Найденова.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема доктор Найденова, уважаеми дами и господа народни представители! От цялото Ви изказване видях много неща, които съвпадат с моята визия и даже не виждам на какъв точно въпрос трябва да отговарям, но ако на финала трябва да взема последното Ви изречение – аз започнах с преструктурирането на всички държавни болници още от първия ден, в който станах министър. В рамките на два месеца ние направихме анализ на финансовото състояние, на човешките ресурси, на всички аспекти от дейността на болниците – на всичките над 60 държавни болници. Даже такъв анализ направихме и на общинските, а в контекста на регионалното планиране на здравните потребности ние нямаше как да не погледнем и частните болници. Но за нашите, държавните болници, за всяка една от тези болници направихме план за оптимизиране и преструктуриране на дейността и в повечето болници този план беше изпълнен, и те в момента стоят в много сериозно и финансово състояние, и осигурени с човешки ресурси, и без проблеми в осъществяване на медицинската дейност.
В тези няколко болници, за които и Вие споменахте, наистина има проблем. Този проблем обаче не е хоризонтален. Този проблем има някакъв регионален характер и той е свързан с демографската криза, с напускането на населението в тези региони и с липсата на медицински специалисти. Този проблем е междуинституционален. Там има редица въпроси, които трябва да се решат от гледна точка на стандарта на живот и на хората в Северозападна България, а медицинските грижи са един от елементите, които трябва да се осъществят. Трябва комплекс от мерки и в областта на здравеопазването, и в много други социални и икономически дейности – мерки, които трябва да се предприемат.
Да, аз го казах преди малко, и Вие го казахте: наистина трябва да се направи сериозен дебат по отношение на бъдещия здравноосигурителен модел. Аз затова Ви каня на срещата на 15 юли, за да поставим бъдещото развитие на здравеопазването на надпартийна основа, защото там няма партии в здравеопазването, макар че в Северозападния регион някои от проблемите са налични точно по тази причина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ (ОП): Господин Председател, уважаеми господин Министър! Искам да Ви задам един въпрос: разяснете ни какво е състоянието и финансовото осигуряване на Спешната медицинска помощ в региона Видин – Враца – Монтана? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването като конкретен бенефициент по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ изпълнява голям инвестиционен проект в подкрепа развитието на системата на Спешната медицинска помощ. Част от одобрените дейности са следните.
Конкретно по области, както пожелахте да Ви ги кажа, са предвидени следните дейности: в област Видин – предвижда се закупуване на девет броя линейки, по един за всеки действащ екип на територията на областта.
Разпределение на линейките по вид: тип „С“ стандартна база – един брой, високопроходими – един брой, четири по четири – два броя, тип „Б“ стандартна база – пет броя.
Разпределение на линейките по градове: в Центъра за спешна медицинска помощ – Видин – четири броя, филиала в Белоградчик – два броя, филиала в Кула – един брой, филиала в Брегово – един брой, и филиала в Димово – един брой.
Предвидени строително-ремонтни дейности на територията на област Видин: Спешно отделение в МБАЛ „Света Петка“ АД – Видин – преустройство на съществуващите помещения; Център за спешна медицинска помощ – Белоградчик – преустройство на съществуващите помещения; в Кула – ново строителство, в Брегово – ново строителство, в Димово – ново строителство.
Общата индикативна стойност на строително-ремонтните дейности за област Видин възлиза на близо 1 млн. 600 хил. лв. без ДДС.
Област Враца – предвижда се закупуване на 12 броя линейки, по една за всеки действащ екип на територията на областта.
Разпределението на линейките по вид: тип „С“ стандартна база – два броя, тип „Б“ високопроходими – един брой, тип „Б“ четири по четири – три броя, тип „Б“ стандартна база – шест броя.
Разпределение на линейките по градове: в Центъра за спешна медицинска помощ – Враца – пет броя, във филиала Бяла Слатина – два броя, във филиала Оряхово – един брой, във филиала Мездра – един, и във филиалите Козлодуй, Криводол и Роман – по един.
Предвидени строително-ремонтни дейности на територията на област Враца: Спешното отделение в МБАЛ „Христо Ботев“ АД – Враца – преустройство на съществуващите помещения; във филиала в Бяла Слатина – преустройство на съществуващите помещения, във филиала в Оряхово – ново строителство, във филиала в Мездра – преустройство на съществуващите помещения, в Козлодуй – преустройство на съществуващите помещения, и в Криводол и Роман – ново строителство. Общата индикативна стойност на строително-ремонтните дейности за област Враца е 2 милиона без ДДС.
Област Монтана – предвижда се закупуване на девет броя линейки – по една за всеки действащ екип на територията на областта, като разпределението на линейките по вид е, както следва: тип „С“ стандартна база – два броя, тип „Б“ високо проходими – един брой, тип „Б“ четири по четири – три броя, тип „Б“ стандартна база – три броя, като разпределението на линейките по градове е Центъра в Монтана – три броя, филиала в Лом – два броя, и филиалите в Берковица, Вълчедръм, Чипровци и Вършец – по един брой.
Предвидени строително-ремонтни дейности на територията на област Монтана: Спешното отделение в МБАЛ „Стамен Илиев“ АД – Монтана – преустройство на съществуващото помещение, Центъра за спешна медицинска помощ – Монтана – ново строителство, филиала в Лом преустройство на съществуващи помещения, филиала в Берковица – преустройство на съществуващи помещения, във филиала във Вълчедръм и Чипровци – ново строителство, и във филиала във Вършец – преустройство на съществуващи помещения. Общата индикативна стойност на строително-ремонтните дейности за област Монтана е близо 1 млн. 900 хил. лв. без ДДС.
Предстои до края на месец юли да се обяви обществената поръчка за строително-ремонтни дейности за всички центрове за спешна медицинска помощ и техните филиали в Северозападния регион. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
От „Движението за права и свободи“ – доктор Адемов ще постави втори въпрос от името на групата.
Имате думата, уважаеми доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Господин Министър, в началото на Вашето изложение заявихте, че капиталовите разходи, които са направени в трите болници или в трите региона, са около два милиона лева. Няма нищо лошо в това, защото всички искат да работят при добри условия на труд, искат да работят с модерна съвременна апаратура. Оказва се обаче, че това не е достатъчно привлекателно за медицинските специалисти, за лекарите, които така или иначе като цялостен проблем на въпроса, свързан с човешките ресурси, не проявяват интерес към тези болници.
На следващо място – една трета от населението на трите области е преминало през лечебните заведения за болнична помощ. Дори цялото население да премине, в рамките на една календарна година през лечебните заведения в трите области, няма как приходите в тези лечебни заведения да бъдат увеличени, така че да бъдат удовлетворени основателните претенции на лекарите и медицинските специалисти в тези лечебни заведения от по-високи възнаграждения. Друг е въпросът, че и с тези постъпления няма как да бъде решен въпросът, както Вие преди малко казахте, със заварените просрочени задължения на лечебните заведения.
От тази гледна точка, преди една седмица Вие заявихте, че на базата на демографската картина, на базата на състоянието на човешките ресурси предлагате в лечебните заведения от Северозападна България преструктуриране, предлагате укрепване, предлагате стабилизиране. Това според мен е уместна мярка от гледна точка на демографската картина и от гледна точка на състоянието на човешките ресурси.
След една седмица Вие заявихте, че се отказвате от тази идея, или променяте своето намерение, и говорите за разкриване на нови структури във Враца, говорите за разкриване на две структури.
Смятате ли, че могат да бъдат решени проблемите в Северозападна България – в трите болници, в тези лечебни заведения, които са в този Северозападен регион, преди да бъдат решени проблемите на здравеопазването в цяла България? Вече в Европа и в света се говори за персонализирана медицина – ние тук, все още говорим за регионализирана, едва ли не, медицина. Трудно можем да решим, според мен, проблемите в един регион, който и да е той, защото проблемите в Северозападна България не се различават от проблемите примерно в Североизточна България.
Моят въпрос към Вас е: смятате ли, че въпросите в Северозападна България могат да бъдат решени в краткосрочен план, независимо от всичките проблеми в цялото здравеопазване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Уважаеми господин Министър, заповядайте – имате възможност да поднесете своя отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми доктор Адемов, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм напълно съгласен с Вас, доктор Адемов, че когато се търси промяната, трябва да се потърси промяната на хоризонтално равнище, тоест в цялата страна, защото повече от проблемите – над 90%, се явяват във всички лечебни заведения и за болнична помощ, и за извънболнична помощ.
В Северозападния регион има някои особености, които трябва да ги отчетем заедно с общите правила и принципи, при които ние ще искаме да направим промяната в цялата страна. Ние натам сме насочили своите усилия и се надявам да постигнем необходимия резултат.
В Северозападна България, както и Вие споменахте, населението намалява и, каквито и условия да осигурим, не може да се осигури финансовата стабилност на болницата, без да има необходимия брой преминали болни, а ние не сме хората, които искаме да се увеличават болните, за да има повече приходи в дадената болница. Тоест там трябва да се търси някакъв по-специфичен механизъм, който да даде глътка въздух и възможност тези болници да функционират нормално и при тези демографски условия, и при липсата на лекари в този регион.
Не съм се отказал от промяна в тези три лечебни заведения в Северозападна България. Ние вчера набелязахме на срещата с директорите конкретни мерки, които могат да действат в момента при съществуващата нормативна уредба. Това, което ще търсим като по-генерална промяна, ще стане, след като бъдат приети медицинските стандарти, алгоритмите на клиничните пътеки, сключването на новия Рамков договор.
Освен това има и други фактори, които ще дадат отражение, като например Правилата за добра медицинска практика с новите неща, които ще ни дадат възможност с Наредба 1 за специализациите, тоест има един комплекс от неща, които ще се случат в най-скоро време и те ще бъдат в основата на промяната във функционирането и на тези три лечебни заведения, както и на всички останали, разбира се, в цялата страна. И в крайна сметка тези неща, за които говорих в контекста и на новия модел, считам, че тогава вече комплексно, хоризонтално, като национална политика ще предложим нашите мерки в съответните лечебни заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
От парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“, втори въпрос ще има ли? Няма да има. Благодаря.
От нечленуващите в парламентарна група народни представители – господин Панчев ще представи въпрос.
Имате думата, уважаеми господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, преди няколко дни бях в община Вълчедръм. Вие информирахте, че предвиждате за спешната помощ в област Монтана да инвестирате средства за реконструкция и обновяване на съществуващата база.
Спешната помощ във Вълчедръм е обща и за община Якимово. От много години не е извършван никакъв ремонт – има една линейка, която обслужва двете общини. В съответствие с водени разговори с бившето ръководство на Министерството на здравеопазването там е отреден терен, общинските съветници са гласували безвъзмездно предоставяне на терена на държавата за изграждане на нов спешен център, има и разрешение за строеж. И тъй като знам, че сега зрителите от двете общини наблюдават Вашите отговори, Ви моля да сте по-конкретен и да кажете: какво предстои до края на годината, могат ли те да очакват да се случи това, което е поето като ангажимент за изграждането на нов център и модернизацията му? Благодаря Ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Панчев.
Уважаеми господин Министър, заповядайте, имате възможност да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Панчев, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко казах, че до края на месец юли ще бъдат обявени обществените поръчки за Северозападния район. С всички останали региони ние почти сме на финала и се надявам, някъде до края на месец август, да подготвим изискуемите документи за обявяване на обществената поръчка и за останалите райони на планиране.
Така че дали ще станат до края на годината, не мога да кажа, защото в България, знаете, че всяка една обществена поръчка веднага се поставя под съмнение, като се атакува пред Комисията за защита на конкуренцията, пред Върховния административен съд и така нататък, но това, което зависи от нас, като подготовка на материалите за обявяване на обществена поръчка, на заданието, усилено работим по него и скоро ще бъдем готови. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
С това приключихме с въпросите.
Сега в същата поредност парламентарните групи ще имат възможност да изразят отношение към получените отговори.
От името на парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте, уважаеми господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, хубав разговор – поредица от такива разговори, надявам се в скоро време да има и конкретни действия.
Искам да Ви благодаря, господин Министър, от тази висока трибуна, защото само в порядъка на една седмица Вие проведохте две срещи с директорите на коментираните досега болници в трите области, както и днес водим този обстоен диалог. Важното е да подчертаем, че проблемите на трите области и на трите държавни болници са съвсем различни – то се вижда.
Важно е да кажа като представител на Видинска област, че нямаме друга болница във Видин – нямаме частна, има една много малка общинска болница в Белоградчик, която почти не може да поема някакви сериозни функции, и мерките, които Вие предложихте, които тепърва ще обсъждаме и ще задействаме, са в краткосрочен и дългосрочен план.
Това, което тук се коментира доста подробно, са основно мерки, които ще се задействат в малко по-дълъг времеви отрязък, но ние трябва да вземем краткосрочни мерки, защото положението във видинската болница наистина е доста сложно. Искам да благодаря на колегите от всички парламентарни групи, които се изказаха, че не се политизираха въпросите. Тук не става въпрос за партийни позиции, става въпрос за решаване на проблеми, които са от доста сериозно естество и не касаят нито ГЕРБ, нито БСП, нито която и да е друга политическа сила.
В конкретика – понеже темата беше политизирана в медиите, основно в протестите, които бяха организирани от някои активисти на БСП, не са в залата – искам да го подчертая, бяха изказани становища, че едва ли не промяната на ръководството във видинската болница е нарушило нейната дейност и нейния баланс.
Истината е, че промяната на ръководството се случи година и половина, след като последното правителство на Бойко Борисов пое управлението на държавата, и в резултат на недоброто ръководене на болницата, като част от проблемите, които сега трябва да решаваме, са наследени от това предишно ръководство.
Ще спомена само няколко неща, а Вие трябва да ги знаете и в конкретика да ги чуят всички колеги. Примерно при предишното ръководство на болницата за две години и половина 29 лекари от Видин са напуснали болницата. Болницата беше с над един милион просрочени задължения – сега е на нула. Болницата беше сключила един договор, за който, между другото, вчера има осъдителна присъда в полза на болницата за инвазивната кардиология, с който на една фирма трябваше да ѝ се дават 30% от оборота на инвазивната кардиология.
ФИЛИП ПОПОВ: (БСП за България, от място): Тридесет и осем.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Да, 38. Благодаря.
Така че нещата са доста сложни.
Колеги, да Ви кажа защо трудно се излиза от това положение. Шестдесет и пет процента медицинска дейност накрая на 2013 г. – 35 за странични дейности, сега в момента са точно обратно – 32% за медицински дейности, останалото са за някакви други неща. Данните са от миналата година.
Бих искал да кажа няколко неща, които са важни и за трите области. Бих помолил колегите не само медицински работници, но и въобще хората, а аз се надявам, че това са всички колеги, които са ангажирани с нещата по отношение на здравеопазването в България и основно в Северозападна България, трябва да помислим тази нормативна уредба върши ли ни добра работа. Защото Вие споменахте, аз ще го кажа: колеги, във видинската болница проблемът е, че няма кой да работи, няма кой да изкара парите. Ще дам конкретни цифри, конкретни числа. За сравнение с миналата година и това, което би трябвало Здравната каса да отпуска за извършена дейност, от месец януари до месец юни имаме от 65 до 200 хиляди лв. незаработени, 200 хиляди лв. за месец юни, а ще кажа и конкретно – 911 хиляди евентуално могат да бъдат изработени... (председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) ...изработени са 713. 200 хил. лв. са 120 хил. лв. за заплати. Ако на калпак ги раздадем, са 500 лв. отгоре за заплати.
Така че мисля, че трябва да помислим, господин Министър, за специализанти в болницата, за млади специалисти в болницата, за подобряване на условията, в които тези хора работят. Примерно имам вече договорка с кмета на общината, надявам се и с другите кметове от общините, да предоставяме общински жилища на млади специалисти, да предоставяме стипендии.
Примерно аз от тази трибуна обещавам, че ще давам лични стипендии на студенти, които се изучават с обвързаност, за да дойдат да работят във Видин. Общинските съвети ще ги агитираме да си променят наредбите, за да могат да дават стипендии за обучение на студенти и така нататък.
Към Вас, господин Министър – дайте да помислим, да насочим хора специално за видинската болница, за да има кой да заработва парите, които медицинските сестри с такова желание искат да заработят. Истината е, че лекарите заработват парите, а медицинските сестри помагат. Отново Ви благодаря за загрижеността. Продължаваме да действаме, господин Министър. Това не е нито началото, нито краят на разговорите и на действията по този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тошев.
От името на парламентарната група на БСП – заповядайте.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, ще започна с риторичен въпрос към Вас: защо проведохте срещата на 26 юни тази година с управителите на трите болници – Видин, Враца и Монтана, както и с директорите на регионалните здравни инспекции на същите три града, не в региона, а в столицата?! Или част от оповестената от Вас обиколка из страната, за да подложите на обсъждане чакания от всички нас – лекари, медицински специалисти, така и от цялото общество, нов модел на финансиране на здравеопазването също ще се състои в столицата и ще бъдат посетени само няколко общини или области.
След тази среща Вие оповестявате, че имате намерение и готовност да направите преструктуриране на областните болници във Видин, Монтана и Враца, закривайки нерентабилните им отделения с цел, цитирам Ви: „…да се гарантира цялостно и комплексно обслужване на населението в целия Северозападен регион“.
С това си изказване Вие, господин Министър, привнесохте допълнително напрежение в системата на здравеопазването на този регион и усещането за несигурност за бъдещето на нейните изпълнители, така и за съществуването на болничните заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Позволете, доктор Тимчев, всъщност процедурата предвижда отношение към дадените отговори.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Аз изразявам отношение, да, и от това, което чух.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Извинете, но задавате въпроси, на които министърът няма възможност…
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Те са риторични и не ме прекъсвайте, ако обичате.
Искам да Ви кажа, че аз съм от системата. Години наред лекарите в общинските и областните болници чакат новия Рамков договор. Чакат новите лимити, които постепенно в годините се ограничаваха. Немърдащите цени на клиничните пътеки. И така, така, така с годините редуцирахте обема на дейност на общинските и областните болници; предизвика се напускането на много мои колеги от тези региони и здравеопазването се вкара в така наречената демографска катастрофа на такъв регион, какъвто е Северозападът.
Последва реакция от нас, като парламентарна група, и с декларации изказахме своето категорично несъгласие с така оповестените от Вас мерки, за да се справите с проблемите на здравеопазването в региона.
Поканихме Ви два пъти да дойдете в парламента да ни информирате и да внесете яснота по така направеното изявление – Вие не се отзовахте.
Последваха местни реакции от страна на здравните работници и общинските съвети, дори и колективни оставки.
От медиите разбираме за втора среща, която сте провели и на която казвате, че вече ще оптимизирате работата в нерентабилните отделения и тяхното окрупняване, дори говорите за откриване на нови.
И тук е следващият ми риторичен въпрос, и пак да ми направите забележка: докога Вашият стил на работа ще е на „проба – грешка“?
Да Ви кажа, този модел е пагубен за една такава консервативна система каквато е здравеопазването. Не можем да бъдем спокойни, защото в същото време в отделни общински и областни болници се случва същото, което остава скрито за обществото на България. За последните 10 години са затворени 18 общински болници, в последните години изчезват клинични отделения. Например в Дупница са закрити: отделението по хемодиализа, предстои да се закрият отделенията по ортопедия, хирургия и евентуално АГ отделението. В болницата в Кюстендил през 2018 г. са закрити три отделения, от няколко дни е закрито и Инфекциозното отделение.
От началото на работата на това Народно събрание ние сме инициирали и направили дебати по основни теми, свързани със здравеопазването – може би най-дискутираната тема в това Народно събрание. Винаги сме Ви предупреждавали, че този модел застрашава общинските болници, но ще засегне и областните болници, а те са гръбнакът на здравеопазването.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Кой модел?!
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Ами, нищо не се случва, господин Министър.
Правили сме наши предложения. Не сме безразлични към процесите, които се извършват както в управлението на страната, така и в системата на здравеопазването в последните 10 години. Затова изготвихме и нашите предложения, които залегнаха в изготвената от нас „Визия за България“.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, обръщам се към Вас, народни представители! За нас и голяма част от обществото този модел на здравеопазване не е ефективен и не води до качествена и достъпна медицинска помощ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ние предлагаме нов.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Този дебат върви от години, господин Министър, и всички заявяват, че са нужни дълбоки реформи в системата – както в модела, така и в инициирането на системата. На всички ни е ясно, че освен обществен дебат, е нужно и политическо съгласие. За нас този момент е настъпил и затова предлагаме консултации и преговори между политическите партии в парламента за нов модел на здравеопазване на страната. Дължим го както на обществото, така и на работещите в системата. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Тимчев.
Дължа Ви извинение за прекъсването, но то беше наистина с цел да се ориентираме в процедурата. Не знаех, че задавате риторични въпроси и че това е Вашият похват.
От името на „Обединени патриоти“ – доктор Калин Поповски, имате думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, от изложението Ви разбрахме, че общо-взето мрежата от болници и доболнични заведения в трите региона е практически достатъчна да обслужи това население. Проблемите както навсякъде са в липсата на кадри. Кадри няма – те изтичат към София и страната поради ниското възнаграждение, особено в държавните болници.
Това, което се работи в центровете за спешна медицинска помощ, в спешните звена по Проекта, също е радващо – обновяването на автопарка, новите сгради и обновяването на старите сгради на тези центрове за спешна медицинска помощ, което е пряко задължение на държавата и на министъра на здравеопазването. Хубаво е, че този проект е в ход и от него се очакват много добри резултати.
Моят съвет към Вас е, казвал съм го и друг път: максимално бързо заплатите на персонала да стигнат колективния трудов договор и тогава ще спре шумът в системата. Има финансови инструменти, с които държавата има възможност да помогне на тези болници, така че пожелавам Ви един скорошен успех в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Поповски.
От „Движението за права и свободи“ отношение към отговорите на министъра?
Уважаема доктор Джафер, заповядайте, имате думата.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, протестите, както и колективната оставка на медицинските специалисти в Северозападна България, бяха отчаян опит да се привлече вниманието към проблемите на обслужването в този регион.
Много често се казва, че болниците в България са много. Да, те са много, но те са много в София и в още три големи университетски града в България. Има огромен проблем с обслужването на населението в цели региони. Правилно беше подчертано, че днес, когато медицината предлага прецизна диагностика, персонализирана медицина, ние говорим за проблемите на географски райони, а не просто на областите и общините.
Уважаеми колеги, ако Ви прави впечатление, и тук, в залата, има паметливи, ще си спомните – доскоро говорехме, че общинските болници практически са във фалит и в тежко финансово положение. От няколко години все по-упорито говорим за проблемите на областните болници, на държавните лечебни заведения.
Дебатът, който проведохме днес, е важен.
Господин Министър, Вие имате няколко механизма, чрез които да подпомогнете с конкретни неща лечебните заведения, на които Вие сте принципал, в Северозападна България. Тези механизми не са много, абстрахирайки се от общите глобални по-общи решения. Те са свързани с капиталови разходи и инвестиции, но и с инвестиции в човешките ресурси. Защото се оказва, че най-важното всъщност е дефицитът – кадровият дефицит, който трябва да бъде преодолян. Имате механизми, по които да го направите.
Ние ще продължаваме да следим какво става с тази наредба за специализациите. Не може да бъде по-лесно един млад лекар да специализира в Германия, отколкото в България! Там има ярки корупционни схеми, те трябва да бъдат прекъснати и колегите да специализират специалностите, които искат.
Вие трябва да решите приоритетите в областите, но трябва да сте наясно с този анализ за всяка една област.
Ето, например във Видин няма частни структури, както се говори, че те конкурират и точат някакви пари. И въпреки всичко има огромен проблем.
Другият проблем, върху който можете да влияете, е мениджмънтът. Областите Видин, Враца и Монтана са типичен пример как има общинска болница, която стои много по-добре от областна структура. Общинската болница в Лом, извинявайте, има много повече приходи и по-високи нива на компетентност. Има Вътрешно отделение, Хирургично отделение с урология и детска хирургия; Нервно отделение; АГ отделение, Детско отделение, има Ортопедия и травматология, Анестезиология и реанимация, отделение Уши, нос и гърло, Психиатрично, Инфекциозно, Физикална и рехабилитационна медицина, Хемодиализа второ ниво, Трансфузионна хематология трето ниво – нещо, което нямат болниците във Видин и Враца например. Във Видин в допълнение има едно Кардиологично отделение. Тоест мениджмънтът има значение – тези хора се назначават от Вас, така че има какво да се направи в тази посока.
От друга страна, вижда се, че почти няма гъвкавост по отношение на точно този мениджмънт. Единствено монтанската болница, която стои много добре, прави стъпки през 2018 г. например за разкриване на допълнителни легла за продължително лечение, долекуване, палиативни грижи. Това е единствената болница, която има мултипрофилно спешно отделение, тоест там ръководството има мислене, което е свързано с актуалната ситуация. Тези хора, при тези демографски показатели, при положение че над 130 хиляди от това население е над 65 години и има нужда от подобен тип грижи, а дори не е отделение, което предлага активно лечение, ето възможности и перспективи, които трябва да се подкрепят от Министерството по отношение на ръководствата на тези лечебни заведения.
Искам да Ви заявя, че ще продължим да подкрепяме Вашите усилия за осигуряване на по-добър достъп на населението в отдалечените и малки населени места, защото това е нашата категорична принципна позиция през годините и няма да бъде променена, включително за сметка на протекционизъм в това отношение. Сега има цели географски региони, в които достъпът – това конституционно записано право на достъп до здравеопазване, е просто фикция. Не може при 50% незаети практики на джипита, при неработещи отделения, при липса на звена за продължително лечение, хосписи и палиативни грижи да искаме и да мислим, че предлагаме услуга на населението такава, каквато това население очаква.
Ще подкрепим категорично усилията Ви в тази посока, както и усилията Ви да промените здравноосигурителния модел; както усилията Ви да въведете електронно здравеопазване, защото се оказва, че това все още е една фикция; както усилията Ви да въведете стандарти в добри медицински практики, защото това е бъдещето. Медицината върви напред, предлага решения и лечения за много труднолечими болести – нещо, което беше немислимо доскоро, а ние говорим за това как цели райони има риск да останат въобще без единствените си отделения за лечение, без алтернатива и при подобни финансови и демографски проблеми. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Джафер.
От парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските родолюбци“?
Госпожа Таскова ще изрази отношение към отговорите на министъра на здравеопазването.
Имате думата.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Всъщност в рамките на изслушването трябваше да стане ясно за всички нас, народните представители, както и за обществото, актуалното състояние на системата на здравеопазването в Северозападна България.
Ако се ограничим само до това, считам че – да, получихме доста данни, доста цифри, доста статистики, разбрахме колко практики има, колко отделения, колко болници, но какво всъщност предизвика това изслушване – страхът на лекари и на хора, според мен.
Какво трябва да излъчим като сигнал към обществото, което се вълнува от проблемите на здравеопазването в Северозападна България?
Няма как да не сте разбрал, господин Министър, че в един момент лекарите започнаха да си задават въпроси, ако едното отделение, примерно по пулмология е във Видин, а това по гинекология е във Враца и дойде бременна с пневмония, къде точно трябва да бъде изпратена? Според мен целта на подобно изслушване е даване на сигнал към обществото, че няма да съществуват такива дилеми и Министерството на здравеопазването ще обезпечи здравните грижи и лечения на населението в района.
Аз лично не разбрах какви са конкретните мерки, които вземате за това обезпечаване към този момент на населението в Северозападна България.
Доста колеги присъстват в залата, включително и лекари. Може би разбират от управление на болници. Ако някой в момента ми изброи какви са конкретните мерки, аз ще бъда благодарна, но в тази връзка надали хората разбраха, затова Ви моля и Вас просто да гарантирате, че няма да остане нито един български гражданин в Северозападна България в случая, защото говорим за тези проблемни три болници, без адекватно здравеопазване и лечение.
Това е моето отношение, защото за мен това е важното послание, което трябва да излъчим към хората. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Таскова.
Не виждам от колегите, които не членуват в парламентарна група, някой да иска думата.
С това приключихме процедурата по изслушване на министъра на здравеопазването относно актуалното състояние на системата на здравеопазването в Северозападна България.
Заповядайте за декларация.
Господин Министър, след това ще продължим с парламентарния контрол. (Шум и реплики.)
Слушаме Ви внимателно – декларация от името на парламентарната група на „БСП за България“.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, докато ГЕРБ и компания принудително ни държи в плен на сагата „Всичко по левче“, държавата ни се сгромоляса, тихомълком е провален още един ангажимент на властта – въвеждане в действие на тол системата. Хубава работа, ама, както се казва, гарантирана от ГЕРБ.
Това се случва в момента, след като се разбра, че тол системата, като режим на таксуване на тежкотоварни автомобили по българските пътища, се отлага за пореден път.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, ние сме сигурни, че и на Вас вече Ви стана ясно как тази система и нейното реално въвеждане в действие са пълен хаос. Лошото е, че този хаос продължава да се разраства. Проблемът с вече на два пъти отлагания старт на тол системата просто е параван, зад който прозира натиск за интереси и прекрояване на апетитни части от тази система. Вие нямате нито амбицията, нито разумния ресурс да обясните защо се прокарват в 90-ата минута поредните промени в Закона и се обявява трета по ред дата за старт на тол системата.
Кой от Вас ще дръзне да даде аргументирано обяснение защо се променя едва сега режимът за така наречените ДДД – доставчици на декларирани данни? Уж идеята бе точно те да подписват договори с Агенция „Пътна инфраструктура“, а сега изведнъж това ще се прави от посредниците между Агенцията „Пътна инфраструктура“ и потребителите, а именно така наречения национален доставчик на услуги.
Някой трябва да се престраши и да признае, че зад завесата на този театър наднича една любима тема на ГЕРБ – комисионите. Уж системата на доставяне щеше да действа официално без комисиони, а изведнъж се промъкна как комисионата щяла да бъде 2% и компаниите, според последните промени, ще сключват договори именно с тези посредници.
Внезапно с новите предложения за промени в Закона Агенция „Пътна инфраструктура“ рязко се отказва от събирането на тол такси и така открито и напълно необезпокоявано всички приходи се насочват през една единствена засега компания.
Питаме: на кого още не му е ясно, че кучето е заровено в едни 50 млн. лв. за комисиони, разбира се, според прогнозните приходи от тол системата? Дори и след двукратно отлагане на старта на системата държавата продължава да не е наясно с окончателния обхват на пътната мрежа, която ще влезе в режима на тол системата, а преговорите с бранша относно тарифата и обхвата непрекъснато се отлагат.
Проспахте и последния обещан, дори лично от премиера, срок – 1 ноември, когато уж трябваше да заработи тол системата. За кой ли път чуваме полупризнанието как и тол полицията не била укрепена, а истината е – не че не е укрепена, а че е смешна системата от полуработа и полуправила.
По същество – пълен хаос е идеята Ви за начина на плащане. Няма обяснение защо отпадна досегашната идея камионите да плащат тол такси по избор и през маршрутни карти или GPS устройства. Продължава да не е ясно какви са мотивите, според които държавната агенция се освобождава изцяло от планираната и, между другото, препоръчана от Световната банка функция да събира тол такси и как така изведнъж няма капацитет да изпълнява тази работа.
Хайде сега да се върнем пак на заровеното куче и да потърсим обяснението във финансовия ефект, а именно националните доставчици на услуги ще прибират до 7% комисиона от цената на винетките и на тол таксите, като приходите от вторите, разбира се, се очаква да са в пъти по-големи от тези за винетките.
Според последните признания по този законопроект като годишен доход от тол такси се посочва цифрата 700 млн. лв. Да пресмятаме ли, че това значи как на година около 50 млн. лв. ще отиват в посредниците като официални комисиони?
Фактът, че на GPS компаниите не се дава сами да функционират на пазара и така да спестят на държавата тези разходи, за нас също е съмнителен.
Вие дори не знаете колко хора работят и са нужни на тази система и до момента. В началото бяха 23-ма, сетне станаха 68, сега цифрата набъбна до 629.
В гъста мъгла е потънала и информацията за монтираните рамки за контрол на тол системата, така че, колеги, сроковете са Ви най-малкият проблем. И като сте тръгнали с дългосрочни – 1 март не Ви върши работа, кажете си направо 1 април! Вие така и така се шегувате с поредния закон, шегувате се с обещанията пред транспортния бранш, тъжна шега са Ви и пътищата, и приходите в бюджета, но законодателната Ви немощ е повече от сериозна и нямате умора да продължавате да го доказвате. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев.

Ще продължим с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 28 юни – 4 юли 2019 г. няма.
Имаме писмени отговори от:
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на три въпроса от народния представител Ирена Анастасова;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народните представители Кристина Сидорова и Александър Симов;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на три въпроса от народния представител Николай Цонков;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Анелия Клисарова и Николай Цонков;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народните представители Георги Вергиев и Николай Цонков;
- министъра на здравеопазването на Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Георги Гьоков, Георги Йорданов и Илиян Тимчев;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Анелия Клисарова и Иван Димов Иванов;
- министъра на правосъдието Данаил Кирилов на два въпроса от народния представител Филип Попов;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Александър Паунов;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Димитър Бойчев, последен писмен отговор.
Започваме с въпросите към господин Томислав Дончев – заместник министър-председател. Той ще отговори на питане от народния представител Крум Зарков относно икономическия модел, действащ в България и необходимостта от неговата промяна.
За процедура – заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Обръщам се към Вас в тази процедура, като председател на Народното събрание, заместник-председател, във връзка със зададен от мен въпрос, уважаеми господин Председател на Събранието, до господин министър-председателя, касаещ авиоборбата с вредители – насекоми, комари, в градовете по поречието на река Дунав и други такива места, които са застрашени.
Въпросът ми, уважаеми господин Председател, беше върнат от председателя на Народното събрание, като изпратен до министър-председателя, но не е по компетентност. Сега разбирам, че министър-председателят на заседание на Министерския съвет е обявил, заповядал за извършване на такава авиоборба, за което са отпуснати 2 млн. лв.
Моят въпрос беше пренасочен към господин Горанов, който е в отпуск и очевидно не може да отговори на въпроса, въпреки че съм поискал и писмен отговор. Това, уважаеми господин Председател, показва като че ли липсата на координация между Народното събрание и Министерския съвет, от една страна, а от втора страна – това е един изключително важен проблем.
В някои от общините е обявено вече бедствено положение. В Брегово днес обявиха бедствено положение поради тази причина. Министър Горанов не може да ми отговори. Моля да му обърнете внимание, както и на Министерството на финансите.
Това, че е в почивка, не значи, че не може да се отговори поне писмено на въпрос на народен представител, и то по такъв наистина важен за България, за половин България въпрос. Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Между Народното събрание и Министерския съвет комуникацията е отлична.
Що се отнася до изразеното отношение на министър-председателя, това само демонстрира неговата ангажираност към проблема. Действително беше пренасочен Вашият въпрос към Министерство на финансите по компетентност и това е съгласно нашия Правилник. Очакваме след взетите мерки след заседанието на Министерския съвет Вие да получите действително компетентен отговор на въпроса си.
Заповядайте за процедура.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! Това, което засегна, господин Председател, моят колега Филип Попов преди малко, също искам и аз да го отбележа и да го потвърдя.
Представлявам областта, която има 34-километрова граница с река Дунав и четири общини в рамките на област Плевен се намират в нея.
От три седмици съм задал въпрос към финансовия министър по абсолютно идентичен проблем, който е текущ и много чувствителен. Има масово сигнали, протести се проведоха в някои от селата – в Гулянци, миналата седмица…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура! Влезте в процедурата, уважаеми господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Процедурата е, че няма никаква индикация, освен някакви решения извън парламента и парламентарните механизми, които ние се стараем да използваме като депутати. Три седмици на въпроса ми няма никакъв отговор, а е текущ и чувствителен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Доколкото разбирам, Вие бихте искали да получите отговор на въпроса си, а не е ли по-важно да се направи това, което се направи в Министерския съвет – да се вземат практически мерки и да се ликвидира проблемът?
Вие ще получите също Вашия отговор.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: Нека да не го обръщаме на разговор.
Обръщам Ви сериозно внимание на това да се работи ефективно по правилата, които парламентът е установил. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, че ми обръщате внимание. Аз бих Ви предложил внимателно да се запознаете с процедурата и изискванията към въпросите.
Уважаеми господин Зарков, заповядайте, за да зададете Вашия въпрос към господин Дончев.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! Целта на въпроса ми е да се опитам да ангажираме заедно Народното събрание с един дебат, който Вие се опитвахте да водите, и водите от определено време, а именно дебата за икономическия модел в България, такъв какъвто е към момента, как функционира и най-вече как трябва да бъде променен. Икономическият модел към момента в България се характеризира с ниските си производствени разходи, в това число ниски работни заплати, с крайна продукция с ниска добавена стойност и до голяма степен отговоря на привидния парадокс защо, въпреки че икономиката расте, въпреки че има параметри, които са по-скоро окуражителни, голяма част от българското население изпитва неудовлетворение по повод своя жизнен статус.
В серия Ваши публични изяви Вие се обявихте за промяна на този модел именно в тази му част и за неговото трансформиране от икономика на ишлеме, образно казано, в икономика на добавената стойност. Това са Ваши думи, уважаеми господин Вицепремиер.
Публикувахте и статия в личния Ви блог, озаглавена „Време за икономическа трансформация“, където е отбелязано, че този процес на трансформация, освен че ще бъде движен от нормалните пазарни механизми, ще трябва да бъде насочван от държавата с оглед на неговото ускоряване, систематичност и мащабност.
В този ред на мисли е и питането ми към Вас: до каква степен тези Ваши виждания са споделяни от целия Министерски съвет, включително от мнозинството, което го подкрепя в различните му параметри, планирани ли са конкретни действия от страна на правителството с оглед на тази крайно наложителна промяна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Уважаеми господин Вицепремиер, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Зарков, приветствам усилията да се води включително и парламентарен дебат по темата, защото от подобен разговор има нужда.
Първо, темата не е нито теоретична, нито лабораторна.
Второ, както самият Вие казахте, или поне маркирахте тук, правителството и държавните институции имат определени ангажименти. Грешка ще бъде, ако затворим темата и я направим едва ли не ексклузивно занимание на държавните институции. Това трябва да бъде обществен процес.
Откъде тръгваме? Ако погледнете числата, както и Вие маркирахте, ние дори имаме основание да бъдем доволни. Примерно брутният вътрешен продукт на България се е удвоил за последните 13 или 14 години. България частично се е реиндустриализирала. Делът на производството плюс строителството е 28,5%, което е по-високо, отколкото в редица други европейски държави.
Ако направите анализ на структурата на експорта, вероятно ще забележите, че преди десетилетия основна част от експортните стоки са били по-скоро сувенири. В последните години, за радост, имаме все повече преработена продукция, машини, съоръжения, и това са окуражаващи сигнали.
Големият проблем е друг – че факторите, които са движили всички тези процеси към момента: присъединяване към Общия пазар, политическа стабилизация, стабилна данъчна система, ниски разходи, в един момент ще загубят своята атрактивност по редица причини, включително и поради факта че в последните години разходите за труд растат понякога с над 10% на година. И простият въпрос е: какво ще се случи с тези производства, за които основната причина да бъдат тук са ниските разходи, включително и разходите за труд? Очевидният отговор, следвайки пазарната логика, е, че в един момент те ще се окажат неконкурентоспособни.
Естествено, самият аз го бях казал – единият вариант е да чакаме пазарът да реагира. Той не търпи празни пространства и сигурно ще се намеси някой. Бих казал: работниците от една закрита фабрика, която вече няма логика и смисъл да съществува тук, биха отишли в друга, където добавената стойност, механизацията, автоматизацията на производството са по-високи.
Аз считам, че държавата няма право да стои встрани от този процес, и ако естествената пазарна логика би следвала в тази посока, държавата трябва да се опита да ускори процесите. Какво трябва да направи държавата?
На първо място, трябва да бъде изключително внимателна, защото световният опит познава много добри модели за икономическа трансформация, станали с участие на държавата, но наред с това световният опит познава и десетки примери за безумно похарчени средства в тази посока без особен ефект. Базисната логика е държавата да не финансира това, което може да се финансира от бизнеса, защото изместването на една частна инвестиция с публично финансиране е двойна щета – няма да обяснявам защо.
Освен концепцията, която се опитах да предизвика дискусия, текат усилия в няколко посоки.
Първата е целият пакет усилия в сферата на образованието. Няма да повтарям, вероятно сте запознати с голяма част от инициативите, включващи законодателни промени или чисто организационни мерки на колегите от Министерството на образованието – от входа на системата, гаранция, че няма да има отпаднали деца, през въвеждане на дуалното обучение плюс всички реформи, които предстоят в сферата на висшето образование.
Втората тема е финансирането на разходите за приложна наука и иновации. Това е голяма тема, предвид факта че имаме амбицията да инвестираме в тази сфера много повече средства, отколкото досега, предвид характера на нуждите. С тази организационна структура, която имаме към момента – функции, разделени частично между Министерството на образованието и Министерството на икономиката, това не може да се случи по най-добрия начин. Ние трябва да обединим звената от двете министерства, които имат отговорности към процеса, в нова структура, на която това да бъде основен ангажимент – мислене, планиране на политики, писане на законодателство, писане на подзаконова нормативна база и изобщо организация на процеса по най-добрия начин, както е впрочем във всяка развита държава. Това се прави към момента – пишат се текстовете. Те в един момент няма как да не бъдат на вниманието на Народното събрание.
Другата голяма тема е темата с традиционната бизнес инфраструктура. Към момента работна група готви промени в законодателството, свързани с регламентиране на това какво е индустриална зона, плюс опционално регламентиране на всички останали подобни типове инфраструктури – паркове, центрове за компетентност, центрове за върхови постижения и така нататък.
Основната тема не е регламентирането, макар че, ако говорим за интензивна публична подкрепа, е хубаво да има законов регламент кое какво е. По-важният въпрос е друг. Опитваме се да направим такова предложение за промяна в законодателството, че когато се изграждат подобни съоръжения, примерно индустриална зона, голяма част от приложимите процедури по всички закони да бъдат играни адхок по отношение на цялата индустриална зона. Когато се появи инвеститор, той да може да получава разрешително за строеж вътре в зоната по най-късата и семпла процедура, защото от моя опит знам, че едно от нещата, които интересува инвеститорите, е времето.
Навярно знаете, че понякога, особено ако решиш да осъществиш инвестиционно намерение върху земя, която към момента е за земеделски нужди, само при отреждането на земята плюс всички останали процедури, свързани с околна среда, със Закона за устройство на територията, могат да отнемат две години. Има инвеститори, които не могат да чакат такъв срок. Това е важно, защото България според мен има нужда от поне още десет нови индустриални зони. Не твърдя, че всички трябва да са държавни, но поне десет. Предвид факта че ние трябва да подкрепяме този процес, не е добре държавата директно да финансира мероприятие като индустриална зона. В целия свят това е потенциал, включително и за бизнес. Това е стопанско мероприятие и една такава зона трябва да се управлява професионално. Почти задължително е държавата да финансира всички съпътстващи мероприятия: път, вода, канал, газ – всичко, което е необходимо за нормалното функциониране на зоната.
И да се върнем на основната тема – изключително премерена и прецизна трябва да е ролята на държавата. От една страна, тя трябва да помага, но трябва да помага умно. Дори в най-добре работещите държавни механизми в Западна Европа имаме празни паркове, индустриални зони, в които няма производство, или няма складове, или няма логистични центрове, а за тях е дадено публично финансиране – трябва да се пазим от това.
Така, просто казано, са трите основни пакета мерки, но всичко започва от образованието. Икономика на по-високата добавена стойност означава кадри, адекватни на пазара на труда, означава млади специалисти, учени, експерти, които трябва да работят в тези предприятия. Разбира се, всичко тръгва от първи клас. Каква полза, че имаме няколко хиляди талантливи инженери, ако в същото време имаме деца, които са останали извън обхвата на образователната система?! От тях вероятно имаме нереализирани експерти, нереализирани работници, защо не и нереализирани инженери, така че най-важни са усилията на входа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Имате думата за два уточняващи въпроса.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер.
Вие поставихте въпроса там, където му е мястото, а именно каква е ролята на държавата в целия този процес?
Първо, бързам да се съглася, че това е дебат, който трябва да отиде отвъд политическата класа и трябва да стане най-малко общо кратно на всички публични дискусии оттук нататък. Държавата трябва да се намесва умно, трябва да се намесва, признавате Вие, и все пак според мен тя трябва да се намесва и по-смело. Естествено, че държавата не може просто да се абстрахира от този процес. Вие го признавате и набелязахте мерки, но всички тези мерки са или под, или над, или около пазара. Индустриална зона, която да фиксира границите, образование, което да подготви кадрите – всичко това са важни неща, които без никакво съмнение трябва да се направят.
Мисля, че надценявате един елемент – тези естествени пазарни механизми, които според наслаганата теория трябва да доведат до общо благоденствие. Надценявате го въпреки всичко и подценявате неговите негативни страни. Така например на естествените пазарни механизми Вие отдавате във Вашия материал устойчивото повишаване на разходите на труд, в това число на възнагражденията. Има ли такова повишаване? Има. Достатъчно ли е? Съвсем не.
Разходите за труд, които включват не само работната заплата, а и всички разходи, ангажирани в производствения процес от работодателите, остават далеч най-ниските в Европа, като според германското статистическо бюро в момента в България те са 5,3 евро на час, докато в първата, Дания, са осем пъти повече – 44,7. Средното ниво е 26,6. Казвам това не за да подчертая колко сме зле, а какъв марж все още имат работодателите, които разчитат единствено на това си конкурентно предимство. Тоест естественият пазарен механизъм, за който Вие говорите, също толкова естествено може да доведе до това – работодатели да натискат за запазване на сегашното статукво и да могат да се възползват от това си лесно конкурентно предимство възможно най-дълго време. Те трябва да бъдат ангажирани в този процес по друг начин.
Бидейки в Общия европейски пазар, с тази ниска ставка влизаме в един омагьосан кръг, в който ниските доходи карат хората да излизат и да работят в чужбина, а от своя страна липсата на работна ръка става една от основните ни пречки за продължителен и устойчив растеж. Този омагьосан кръг не може да бъде прекъснат от пазара, той е създаден от този пазар. Тоест държавата трябва не само да се намесва вътре, не само да се намесва отстрани или около, тя трябва да намери начин умно, съгласен съм, без радикализъм да влезе и да бъде активен актьор в този процес. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател. (Реплика от народния представител Стефан Бурджев.)
Допълнителният ми въпрос е следният: кои са инструментите, с които държавата може не само да подпомага този процес, а и да смекчава негативните последици от функционирането на икономическия модел в България в момента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Вицепремиер.
Процентно погледнато, уважаеми господин Бурджев, с повече от 50% съм увеличил времето на господин Зарков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Зарков, тези работодатели, които разчитат на ниската цена на труда като основно конкурентно предимство, скоро ще останат без работници и без бизнес, просто казано.
Продължавайки по темата – каква е ролята на държавата, доколкото не сме пазарни фундаменталисти, както уточнихме в началото, а твърдим, че само и единствено пазарът ще свърши цялата работа. Като започнем с фундаменталните неща, които ги пише във всеки учебник – каква е формулата за насърчаване на икономическото развитие, образование, инфраструктура, финансова стабилност, прогнозируема данъчна среда, по-добри администрации и по-ниска корупция, плюс всички фини настройки, които коментирахме в първата част на нашия разговор, включително ново законодателно регламентиране на иновационната инфраструктура и на традиционната бизнес инфраструктура; по какъв друг начин участва държавата? Тя дава пари. Напомням, че към момента имаме две програми – „Наука и образование за интелигентен растеж“, и Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, които пряко финансират подобни мероприятия. Не дава малко пари, говоря за милиарди. Ще продължи да инвестира в същите тези приоритети като това категорично са двете програми, които ще бъдат с по-висок бюджет. Това е категорично, мога да Ви го заявя към момента.
Държавата обаче трябва да го прави по най-добрия начин, защото публичното финансиране в тази сфера, както маркирах преди малко, невинаги е безспорно. Ние не бива да си позволяваме да даваме публично финансиране там, където има частен инвестиционен интерес. С това щетата е двойна.
Първо, похарчили сме пари, второ, отместили сме една възможна частна инвестиция.
Второ, голяма тема, маркирах я преди малко. Ние и към момента градим тринадесет, четиринадесет звена от иновационната инфраструктура – университети и институти на БАН. Надявам се това да станат добри проекти и да се изпълнят по най-добрия начин. Има куп отворени въпроси: това отделни атомарни звена ли ще бъдат, или по някакъв начин ще следват приоритетите на икономиката и на държавата; как ще се осигурява финансиране за бъдещата им работа?
Аз по никакъв начин не оспорвам правото на екипи, учени да правят такива изследвания, каквито им е интересно в момента, но би било огромна грешка съществуващите звена и всички нови, които ще бъдат създадени, да не бъдат чувствителни към пулса на пазара – да не може един предприемач да отиде в лабораторията, която е изградена, да тества машина, материал, изделие, което той произвежда или иска да произведе, и затова да си плати, както е в целия цивилизован свят.
Ето по отношение на тези фини настройки не сме извървели пътя докрай. Съгласявам се, че освен да свършим нашата работа под формата на организационни мерки, свършени от правителството, под формата на промяна в законодателството, най-важното е адекватният сигнал, че това е пътят. Докато не променим мисленето на мениджъри, собственици, ректори, нещата няма как да се получат. В крайна сметка нека да напомня, че промени в наредбите, в правилниците се правят от чиновниците и от администрацията. Ролята на политиците е да формулират силна идея, силна цел и послание, което да бъде възприето от всички.
Последно, аз се постарах, макар че и преди съм се занимавал с темата, да намеря най-малкото общо кратно на страните, които са осъществили успешна икономическа трансформация, защото имаме различни примери и тук в Европа, и отвъд Океана, и в Азия – моделите са много различни, но най-малкото общо кратно между всички тези държави е следното: силно образование, публични финанси и, обърнете внимание, способност на обществото да се обедини около консенсусна цел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
Господин Зарков, заповядайте – имате думата да изразите отношение.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, преди да минем към фините настройки, подкрепям усилието Ви както за този разговор, така и за консенсус, но консенсус се намира лесно по отношение на целта – всички искаме да живеем по-добре. Спорът е: как да стигнем до нея? Този спор може да бъде полезен и той ще бъде полезен, защото ще влезне именно в този дух, който целите да предизвикате в различните мениджъри, в различните работодатели и работници. Защото, както е отбелязано и във Вашата разработка, идеята, че утре ще живеем по-добре тук, е изключително важна, за да се случи тази трансформация. Така че усилието трябва да бъде подкрепено.
Ние в БСП също направихме такова усилие и сме изписали нашите предложения, включително и по фините настройки в документа „Визия за България“, където сме озаглавили този раздел „Нов път към устойчиво икономическо развитие“. Там говорим и за публичните инвестиции. В интерес на истината голяма част от добрите резултати, за които се спомена няколко пъти, идват именно от тях, включително по линия на еврофондовете. Вие нееднократно сте защитавал тезата колко са допринесли за растежа на брутния вътрешен продукт. И това е така. Споменавам го, за да не мислим, че само пазарът и единствено пазарът е този, който е плодотворен, и за социалното предприемачество не само като начин за подпомагане на хора в неравностойно положение, но като нов вид солидарна икономика, която не се занимава само с разпръскване на дивиденти по света, и за ролята на социалния диалог, където в България има какво да се желае както на национално ниво, така и по регионални, и браншови, и всички тези неща.
Освен това, за да бъдат тези решения адекватни, ние трябва да видим и реалностите такива, каквито са извън теорията – българските и глобалните реалности, защото те ще ни накарат да не гледаме само в учебниците. Естествено, хубаво е да ги познаваме, но да се опитаме да мислим смело и отвъд тях.
В българските реалности трудно ще продължим диалога „пазар – държава“ преди да си кажем ясно какъв точно е нашият пазар и каква точно е нашата държава, преди да признаем, че нашият пазар в огромни части от секторите си не е естествен, че там се създават непазарни отношения, че държавата често се явява – няма да използвам думата, но ще кажа – нечестна, и че връзката между пазар и държава много често е описана с атрибута на олигархия. Това са реалности и държавата също има отношение към тях – не Вие пряко като вицепремиер, но държавата. Но има и другия, глобалният аспект. Така както казвате, че българският икономически модел е стигнал своя таван, има хора, които казват, че и глобалният капитализъм, по начина, по който се развива, е достигнал до своята пределна точка. Неравенствата добиват чудовищни размери и предизвикват абсолютно непредвидими икономически, социални и политически последици. Поредната индустриална революция – цифровата, и развитието на изкуствения интелект, поставят под въпрос цялата конструкция на трудовия пазар и въпрос ни повече, ни по-малко от това: каква ще е икономическата роля на трудовия човек утре? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Накрая, екологичните предизвикателства, рискът от екокатаклизъм, непременно ще доведат до преосмисляне на базисни постулати на съвременния капитализъм – най-вече на смелата вяра, че всички живителни сили се изчерпват с непрекъснатата консумация и с вечния растеж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Всички тези постулати, върху които са изградени много от учебниците и теориите на база на съвременната политика, са поставени под съмнение. Затова апелът ми към Вас и към всички, които са тук, които слушат и които ще вземат участие в този дебат, е да мислим, но не само да мислим, а да мислим смело, да мислим извън кутията, да мислим така, че да настигнем онези, които са ни изпреварили. Няма да настигнем държавите, по-развити от нас, ако тичаме по същия път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Разбрахме апела Ви, господин Зарков. Просрочихме много времето.
КРУМ ЗАРКОВ: Трябва ни по-пряк път. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Извинявайте, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Продължаваме със следващия въпрос, който отново е от народния представител Крум Зарков относно трудности при извършването на одит, тестване и сертификация на машините за гласуване, използвани при произвеждането на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 г.
Заповядайте, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Извинявайте, дами и господа народни представители, за просроченото време. Първата тема ми беше по-приятна от тази, господин Вицепремиер, но Ви задавам този въпрос, който е важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Независимо дали са приятни, или по-малко приятни темите, има едно и също времево ограничение.
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ: Съгласен съм, госпожо Председател. Взимам си бележка.
Уважаеми господин Заместник-председател, при проведените наскоро евроизбори се установиха трудности при извършването на одит, тестване и сертификация на машините за гласуване така, както повелява, въведени с последните повели на Изборния кодекс.
Именно чл. 18, ал. 1, изречение трето от този кодекс постановява, че Министерският съвет е този, който координира дейността на органите на изпълнителната власт във връзка с материално-техническото осигуряване на изборите.
С Решение № 162 от 27 март тази година Министерският съвет възлага на Вас тази координация. Съгласно § 39, ал. 1 от „Преходните и заключителни разпоредби“ към последните изменения на Изборния кодекс, при тези избори машинно гласуване трябваше да се произведе в най-малко 3000 секции. Такова беше и решението на ЦИК в крайна сметка – 3000 секции.
Централната избирателна комисия обаче беше затруднена от отказа на различни български институции, между които Българският институт за стандартизация, Българският институт по метрология, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция „Национална сигурност“ и Държавната агенция „Метрология и технически надзор“, да извършат одит, тестване и сертифициране на тези машини.
В крайна сметка машинното гласуване се реализира благодарение на съдействието на Факултета по математика и информатика на Софийския университет и на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН, които успяха да сертифицират машините наистина в екстремни срокове и часове преди тези машини да тръгнат по различните секции.
С оглед на възложените Ви от Закона и горецитираното решение на Министерския съвет задължения, моля да ми отговорите: как оценявате действията на органите на изпълнителната власт и на Централната избирателна комисия по извършването на одит, тестване и сертифициране на машините за гласуване като част от материално-техническото осигуряване на преминалите избори за членове на Европейския парламент?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Уважаеми господин Вицепремиер, заповядайте – имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Зарков, това, което коментирате, не е нещо, случило се за първи път. Същият модел, същият алгоритъм се случва в последните избори, когато имаме машини, едно.
Две, не става дума за техническа инспекция. Става дума за сложен набор от мероприятия и мерки. Първо, те не са свързани само с машините като устройство, защото освен машини имаме смарт карти, специализирана термо хартия за печат, контролни разписки, USB флаш-носители и така нататък, но това са мероприятия в няколко посоки.
Първо, опростено казано, за да бъде разбираемо, гаранции, че това, което се въвежда като вот, отговаря на това, което се произвежда след това като резултати, това, което се отчита. Гаранции, че машината не може, вследствие обичайни действия, да бъде извадена от строя, защото и такъв риск има, е една тема с особена чувствителност – гаранции, че машината няма шина, която предава данни в реално време с резултата от гласуването, и винаги е екстремно, защото след като машините бъдат осигурени от изпълнителя, времето до самия изборен процес е твърде късо и обичайно се прави от същия този екип.
Напомням само, че в Изборния кодекс, в чл. 213, т. 17 е записано, че машинното гласуване се осъществява с помощта на електронни средства. Електронната система се проектира, осъществява и поддържа по начин, който позволява одит и проверка от страна на упълномощени органи, което звучи хубаво, само че тук има няколко проблема.
Първо, не е ясно какво е одит и проверка и изобщо не е ясно кой е упълномощен орган. Ние държавен орган, упълномощен да извършва подобни функции, нямаме.
Второ, капацитет в държавен орган, който да извършва подобна дейност, нямаме. Няма държавен орган, който в закон да му е вменен подобен ангажимент, а също, за съжаление, няма държавен орган, който поради комплексността на мероприятието към момента има изграден капацитет да го извършва.
На трето място, една тема с особена чувствителност.
Ние, теоретично с Вас примерно, водейки една колегиална дискусия, бихме могли да определим някакъв държавен орган. Позволете ми да припомня, че всички правила на изборното законодателство са направени така, че изпълнителната власт да подпомага логистично процеса, но тя да стои встрани от него. Или казано на по-семпъл език – не бива да се случва така, че утре някой да каже, че еди-коя си структура на изпълнителната власт и на Министерския съвет нещо е пипала машините. Не трябва да даваме повод за подобен упрек, но основната причина, че нито по закон държавен орган има подобно право, правомощие или отговорности. Капацитетът е отделна тема. Всичко останало е тема на дебат и се случва това, което прецени уважаемото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Дончев.
Господин Зарков, заповядайте за реплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дончев, благодаря Ви за отговора.
Да, не се случва за първи път, но миналия път, когато се случи и създаде проблем, две години никой нищо не направи, за да бъде решен. Създадоха се спорове и се върти на едно и също място, за да се стигне пак до определения проблем.
Вие ясно обяснихте колко е сложно, колко технологии трябва да се направят и колко е важно, че всъщност тайната на вота и правото на хората да гласуват са на кантар, колко е деликатно, защото става дума за изпълнителната власт, всичко това е така. Въпросът е как да го направим, за да преодолеем всички тези предизвикателства?
Изпълнителната власт неслучайно е ангажирана от Изборния кодекс в този процес, защото има случаи, когато логистиката трябва да бъде осигурена и да бъде подпомогнат ЦИК – орган, който е независим и избран с опредени функции, в преговорите с определени фирми например. Трябва да бъде подпомогнат ЦИК при решаването на тези толкова сложни и деликатни въпроси. Не става дума изпълнителната власт да работи с машините, нито изпълнителната власт да пипа самите машини. Става дума да се прецени дали има орган, който би могъл да извършва тази дейност, ако има такъв, той да бъде упълномощен по надлежния ред, или ако няма такъв орган, да се дадат ясни указания какво трябва да се прави, защото ни предстоят нови избори – местни.
В Изборния кодекс има задължение и там да има машини, два пъти повече – шест хиляди. Самите местни избори са от много по-сложен технически характер и не е редно някак си да седим и да гледаме как ЦИК се мъчи или да се чудим кога точно на някой ще му хрумне да дойде тук, за да предложи отмяна на машинното гласуване под предлог, че е много сложно.
За да избегнем всичко това, и това всъщност е и целта на моя въпрос – да привлека Вашето внимание, както и това на моите колеги (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) към този тежък казус. Има и още няколко други, за тях има решение, въпрос е на дебат и на консенсус между политическите сили и ангажираните в процеса. Да не седим отстрани и да гледаме, това е моят апел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Зарков.
Господин Вицепремиер, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Първо, аз не приемам какъвто и да било намек, че до момента при машинното гласуване е имало риск, свързан с тайната на вота или с неговата автентичност.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Аз не съм казал това!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Машините са одитирани от екипи, които работят по методика на НАТО, вероятно това са едни от най-подготвените хора в държавата, само че те са в академичните среди, не са в някоя държавна институция.
Един от големите проблеми, които имаме, господин Зарков, е, че ние няма от кого да се поучим, доколкото няма друга европейска държава, която поддържа машинно гласуване, ние сме единствената. Аз приемам, че уважаемото Народно събрание, Централната избирателна комисия могат да организират командировка до Намибия, Индия, Филипините, Монголия, Киргизстан да се поучи от техния опит. Но огромният проблем, който имаме, е, че няма друга европейска държава, която има машинно гласуване. И в обичайна ситуация можем да отидем до някоя държава от по-старата част на Европа да видим как е уреден моделът при тях, тук нямаме подобен шанс.
Последно, Централната избирателна комисия винаги е получавала пълно съдействие за всяка нужда, която има, може да ги попитате, във формат комисия или във формат пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете ми да благодаря на господин Томислав Дончев – заместник министър-председател, за участието му в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите към госпожа Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите.
Първо, тя ще отговори на питане от народните представители Иван Валентинов Иванов и Светла Бъчварова-Пиралкова относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите по контрола и налагането на санкции по Програма за развитие на селските райони.
Уважаема професор Бъчварова, заповядайте, имате думата.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Поводът за нашето питане с колегата Иван Валентинов Иванов е свързан със скандалите покрай къщите за гости, които през последните няколко месеца са обект на изключително голямо внимание от различни институции.
Но проблемите не са само и единствено при тях. Този процес е обективизиран и скандалите, които следват, са в редица доклади на Европейската комисия, които са съставени на база на одити, които се правят на страната. А след 2015 г. санкциите и проблемите, които съществуват пред България по отношение на усвояването на средства от първия програмен период, са в резултат на отчетени пропуски и контрол от Изпълнителната агенция към Министерството на земеделието, храните и горите и сертификационен одит на средствата от европейските фондове.
Факт е, че в края на краищата в първия програмен период, ние имаме засега 10 милиона евросанкции за къщите за гости, имаме потвърдени 13,3 млн. евро за общинските проекти, за публичност – 200 хил. евро, и предстои помирителна процедура отново за общинските проекти що се отнася до изпълнението на дейностите, които са заложени в тях.
Причините могат да се търсят в различна посока. Не като отношение, но все пак като наблюдател, който следи процесите, мога да Ви кажа, че прави впечатление като грешки в този програмен период, а и в сегашния, непрекъсната промяна на нормативната уредба – наредби, насоки и така нататък. И може би и второто, участието и на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ при определяне на правилата, на методиките по изпълнение на дейностите.
Случаят с методиката, която беше отхвърлена от Административния съд, е един пример, че смесването на активности по време на един и същи програмен период, без те да са дефинирани ясно, води именно до създаване на прецеденти, при които ние имаме проблеми по отношение на прилагането на мерките и достатъчно ясния контрол по тяхното изпълнение.
Нашият въпрос е най-общ и той е насочен към необходимостта да се установят правила. Тези правила явно не са действали по първия програмен период, но имаме шанс в този, а и за следващия програмен период, когато се предвижда и средствата да бъдат по малко, те да бъдат изработени по начин, който да създаде предпоставки за прозрачност при управление на програмата и тези слабости, които се отчитат, да не бъдат факт.
Каква е политиката на Министерството на земеделието, храните и горите по контрола и налагането на санкции на бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони за двата програмни периода? Как се осъществява координацията на тази политика с Държавен фонд „Земеделие“? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема професор Бъчварова.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаема професор Бъчварова! Разбира се, ще отговоря на въпроса така, както ми е поставено като политики. Но в началото искам да започна с малко конкретни данни, за да не се изкарваме ние сами по-черни, отколкото сме.
На страницата на Министерството на земеделието, храните и горите е качена таблицата с осемте проучвания, актуални в момента, едно от които вече е приключено, по отношение на различни проучвания за различни мерки от старата и настоящата Програма за развитие на селските райони.
В ред три от тази таблица – „Проучвания“ от 2016-а, които са приключени, видно е, че първоначалната финансова корекция е 23 млн. 949 хил. 613 евро, която сума е намалена на 13 млн. 299 хил. 440 евро и представлява 0,6% от бюджета на Програмата за селските райони.
В ред осем от таблицата „Проучване“ № Р 21/2015 е приключило. Образувано е производство пред Общия съд на Европейската комисия. Посочената сума от 11 млн. 890 хил. 300 евро представлява 0,5% от бюджета на Селската програма.
И искам да кажа две цифри. По отчетни данни по доклад на Европейската комисия за България процентът на грешка е 1,7, а средно за Европейския съюз е 3,2 за 2018 г. Тоест искам да кажа, ние сме качили точно с цел публичност тези данни и проучвания, от които само едно е приключило. На всяко останало може да се види до какъв етап е, за да покажем в крайна сметка, че това са резултати от начина на прилагане на работа и че съгласно процентите и данните, които се казват, те изобщо не са по-лоши от средните за Европейския съюз.
Безспорно огромният бюджет на Програмата за развитие на селските райони оказва огромен натиск от изключително компетентни хора, консултанти и е постоянно в битката как да подобряваме системите за контрол и управление на Програмата за развитие на селските райони.
По отношение на къщите за гости може би следващата седмица или по-следващата, надявам се до края на следващата да успеем, ние ще представим официално резултатите от проверката, откъдето също ще е видно, че такива драстични разлики, каквито се очакват, или някакви скандални новини няма да излязат от това.
По отношение на данните, които имаме сега за дела по отношение само на къщи за гости – 71 са делата за наложени финансови корекции, от които 18 са влезли в сила и 11 са в полза на Държавен фонд „Земеделие“ и 53 все още са в съдебна фаза. Мога да дам и други данни, но понеже цитирахте къщите за гости.
Да, ние ще обявим резултатите съвсем официално, тъй като извън проверките на място, които бяха направени на двеста деветдесет и няколко къщи за гости, от които 288 в мониторинг, на близо 50 от тях и медии са присъствали, бяха направени проверки на място, оттам нататък разбира се, се прави и проверка на документацията, ще обявим резултатите. Но, пак казвам, сами ще се убедите, че в данните, които ще бъдат представени, няма да има нещо толкова скандално, колкото може би има някои очаквания.
По отношение на политиката мога да кажа следното. Тази политика е разписана в Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., одобрена е от Европейската комисия. В съответствие с Програмата и Закона за подпомагане на земеделските производители се разписват детайлни разпоредби, така наречените наредби, които се издават от министъра, те се изработват от съвместни работни групи. Процедурите по прилагане на различните мерки на Програмата за развитие на селските райони са адаптирани към изискванията на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. В резултат на това правилата за прилагане на Програмата вече започват да се уреждат и в други документи, наречени условия за кандидатстване и условия за изпълнение.
В допълнение конкретно по отношение на контрола и санкциите спрямо бенефициенти по Програмата е издадена и специална наредба за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките, които не са базирани на интегрираната система за администриране и контрол. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тази наредба е разработена от съвместна група отново на Министерството и Фонда.
Няма да просрочвам времето. Всичко в отговора, което ми е посочено, може да се намери в Програмата за развитие на селските райони, която е одобрена, и в поднормативната база, която по съответния ред е приета. Бих повторила част от законодателството, което в момента в крайна сметка е публично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Ще имате възможност да допълните отговора.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И част от авторството е на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Професор Бъчварова, заповядайте. Два уточняващи въпроса.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, колеги! Аз започнах с това, че въпросът е прекалено общ, тъй като създава и изисква усилия да се променят нещата.
Проблемите, които имаме сега, са за първия програмен период. Тогава действаха наредби. Оставам с впечатление, че промяната в наредбите в повечето случаи е осъществена не на базата на анализ и на базата на това, което ние сме представили в Програмата за развитие на селските райони, а по-скоро да пригодим проектите към изисквания, които могат да бъдат изпълнени от една или друга група. Затова една от важните задачи, които има Държавен фонд „Земеделие“, е да осъществява контрол. Но този контрол в първия програмен период и сега е на санитарния минимум – 1% от проектите се проверяват и съответно този 1% не е достатъчен, за да може да се види в процеса на изпълнение и мониторинг дали тези проекти се изпълняват правилно.
Затова и проблемът е при къщите за гости – при 1% необходимо изискване за контрол, заради това че има, така или иначе, подадени сигнали, те достигат до 16, от 120 проекта 50% се оказва, че не изпълняват изискванията на бизнес плановете, които те са посочили. Следователно тези минимални изисквания, които са посочени в Програмата или в контрол на Фонда, не са достатъчни в етапа, в който се намираме. Това ми е единият въпрос: дали ще продължи в тази посока?
Вторият въпрос е свързан точно със законодателството. През 2018 г. беше променен Законът за подпомагане на земеделските производители. Спрямо изискванията на Закона трябваше да бъде приета Наредба за условията и реда за установяване на изкуствено създадени условия за тези, които кандидатстват. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тази наредба трябваше да бъде готова. Знам, че имаше проблеми, имаше противоречия, но така или иначе, това е въпрос, който стои пред Фонд „Земеделие“ – да изпълнява задълженията си по начин, който да е обективен и прозрачен. Така че тази наредба ще види ли бял свят, работи ли се по нея? Това е вторият въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор на двата уточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаема професор Бъчварова! Проверките на къщи за гости с извършените в предходния месец и последно – пак казах, 290 проверки, с тези 17% преди това, от общо 746 договора, ние ще стигнем над 50% от проверките, което сами си причиняваме. Резултатите, които ще излязат от тях, пак казвам, няма да са драстични, в такава степен изпълнени. Да, вероятно ще е по-висок от средния процент грешка, който сме имали по други мерки, но незначително такъв, че по нормативно задължение да направим тази проверка. Тази проверка, тази голяма извадка от 50% направихме по наше убеждение с медии, за да дадем публичност.
Второ, трябва да правим разлика. Да, има установени случаи, в които къщите за гости изобщо не функционират като къщи за гости. Това на практика е най-тежкото нарушение, изисква се цялата субсидия. Но по отношение на бизнес плана нека да бъдем по-коректни в изказа. Бизнес планът е залагане на потенциални приходи, които зависят от брой нощувки и цена на нощувката в пазарна среда, в която ти прогнозираш за 5 години. Ами, когато създаваш и трайно насаждение, когато създаваш зеленчуково насаждение, можеш ли да търсиш 100% заложен приход, при условие че това зависи от свободно определяема цена и ние, на всички хора, които не са достигнали и изпълнили 100% от прогнозируемия приход, да им кажем, че са нарушители? Та тези хора са работили и ние сами да си слагаме това нарушение, извинявайте, но не знам коя държава би си позволила такова поведение към собствените си бизнес оператори, които генерират приходите, данъците, доходите и брутния вътрешен продукт в държавата си.
Да, има недостигане на 100%, някои имат и над 100%. В проверките, които сега направихме, една част от къщите за гости са с над 100% – къщи за гости в Златоград нямаха свободни места за нощувка до края на годината. Само че ако нощувката си я планирал за 100 лв., а тя е за 50 лв., някои имат изпълнение на над 50%, други – малко под 50%. Това в крайна сметка е свободен пазар.
За всички тези, които са под 50%, ще има, разбира се, съответни актове, но в крайна сметка те работят по предназначение, създали са допълнителни работни места и аз бих призовала това, че ролята на държавата е, разбира се, за справедливост и налагане на справедлива регулация, но ние не можем да заклеймяваме бизнес операторите си, когато в крайна сметка хората работят и изпълняват целите на подпомагането – създаване на заетост в селските райони и създаване на доход.
Аз пак казвам, подробно ще дадем информация – в тези 300 проверки има къщи за гости, в които година напред няма свободни места и са над 100%. Да, има и такива – и аз се радвам, че не излязоха толкова много, колкото бяха обществените очаквания, ще го обявим, не искам предварително да казвам, искам всички проверки – и по документи, и по бизнес плановете, за които говорите, да приключат. Това наистина беше огромен обем работа, организацията беше създадена много добре от Държавен фонд „Земеделие“, всички медии бяха поканени на всички проверки.
Трябва да бъдем много прецизни в изказа си. В крайна сметка отворете доклада на Европейската комисия за миналата година – средното ниво за грешка в България е по-малко от средното за Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Професор Бъчварова, имате възможност за отношение.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз започнах с това, че въпросът ни е общ и по-скоро целта е да не допускаме тези грешки, защото това, което имаме утвърдено като санкции досега, то е за сметка на следващия програмен период. Това означава, че ние в следващия програмен период автоматично на този етап – дали са 12, 13, 15 – 20 милиона, ще получим по-малко, особено в общинските проекти.
Но нашето разбиране е, че трябва да се огледа цялата нормативна уредба и всички механизми на контрол. Съгласете се, че няма абсолютно никаква симетрия между изискванията към бенефициентите по отношение на проектите. Те, един път, имат пет години мониторингов период, след това правят бизнес план за десет години, но в тези десет години те трябва да достигнат индикатори. Защо не ги направите в мониторинговия период – ако той е пет години, в пет години да се постигнат някакви индикатори? Защото не можете да санкционирате хора, които за пет години не са постигнали 10-годишния период. Отделно от това, ако теренът е под наем и Вие имате там 20 или 25 години отстъпено право на строеж, тоест три изисквания за един и същи проект с различна времева рамка. Това е нещо, което създава трудности на администрацията по отношение на това как ще работи по-нататък по отношение на контрола на проектите.
Освен това в България е заложен санитарен минимум по отношение на контрола и неговите изисквания от Държавен фонд „Земеделие“. В европейските регламенти пише, че всяка държава може да включи каквито иска мерки за контрол, които не противоречат на европейското законодателство. Тези мерки за контрол трябва да бъдат ефективни така, че когато говорим за къща за гости, тя да бъде къща за гости, независимо от бизнес плана, но тя да бъде ползвана по предназначение, а не да бъде ползвана за лични нужди. Това е идеята – всеки, който кандидатства, да е с идеята, че трябва да прави бизнес в селския район, също така и с идеята, че по този начин ще допринесе за по-добро благосъстояние в този район, в който съответно се работи.
Смятам, че този въпрос следва да продължи. Той е експертен в една голяма част от въпросите, които се поставят и които са ни пречка – ние ще участваме активно, особено за следващия програмен период в това да допринесем с нашите предложения и наблюдения да се подобри контролната среда, която не казвам, че е по-лоша от другите страни, но може да бъде подобрена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема професор Бъчварова.
Продължаваме с въпрос от народния представител Румен Георгиев относно изплатени средства по Мярка 10 „Агроекология и климат“.
Господин Георгиев, заповядайте – имате думата.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! По информация на Държавен фонд „Земеделие“ 5287 земеделски стопани са получили 58,2 млн. лв. по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.
Изплатените средства по мярката за кампания 2018 г. Плащания са получили кандидатите с поети ангажименти по направления: възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност; поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение; поддържане на местообитанията на царския орел и египетски лешояд в обработваеми земи; контрол на почвената ерозия, традиционни практики за сезонна паша; опазване на застрашените от изчезване местни породи, важни за селското стопанство; опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство, както и всички бенефициенти, заявили повече от едно от посочените направления.
Финансовото подпомагане на земеделските стопани е осигурено – 75% от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 25% от националния бюджет. Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите, се определят съгласно разпоредбите на чл. 14 от Наредба № 7 от месец февруари 2015 г. за прилагане на Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони.
Уважаема госпожо Министър, моят въпрос към Вас е: какъв е броят на плащанията и размерът на изплатените средства по отделните направления на Мярка 10 „Агроекология и климат“? Какъв е икономическият и екологичен анализ на Министерството за ефективността на тези схеми за подпомагане? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Министър Танева, заповядайте – имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, господин Георгиев! В съответствие с чл. 28 от Регламент № 1305/2013 г. подпомагането по Мярка 10 „Агроекология и климат“ е насочено към опазването и насърчаването на необходимите промени в селскостопанските практики, които имат положителен принос за околната среда и климата. Включването на мярката в Програмата за развитие на селските райони е задължително.
Мярка 10 „Агроекология и климат“ предоставя възможност за прилагане на широк спектър от дейности. Плащанията по мярката се отпускат на земеделски стопани, които доброволно се задължават да извършат един или повече ангажименти за агроекология и климат, като ангажиментите се поемат за период от 5 до 7 години. Планираното финансиране е насочено към постигането на целите по приоритетите на Програмата, а те са:
4а. възстановяване, опазване и укрепване на биологичното разнообразие, включително в зони по „Натура 2000“ и в зони с природни и други специфични ограничения и земеделие с висока природна стойност, както и на състоянието на европейските ландшафти;
4б. подобряване управлението на водите, включително управление на торовете и пестицидите;
4в. предотвратяване на ерозията на почвите и подобряване на управлението им.
Освен плащанията, базирани на площ, по Мярка 10 е предвидено компенсаторно подпомагане за опазване и устойчиво използване и развитие на генетичните ресурси в селското стопанство. Общият размер на финансовите средства, насочени към земеделските стопани, изпълняващи дейности в периода 2015 – 2018 г., достига над 200 млн. лв.
По подадени заявления по мярката за Кампания 2018 г. е оторизирана сума на 58 млн. лв. по направления, както следва:
- възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност: 726 оторизирани заявления, респективно бенефициенти;
- подпомагане на площ/хектара или животинска единица: 19 347,86 хектара – оторизирана сума 4 млн. 389 хил. 96 лв.;
- контрол на почвената ерозия: 1697 оторизирани заявления за хектари, 27 583 хектара на стойност 10 млн. 451 хил. 718 лв.;
- опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство: оторизирани заявления – 1842 броя, подпомогнати са 52 956,73 животински единици по тези заявления на обща стойност 17 млн. 590 хил. 270,49 лв.;
- опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство: оторизирани заявления – 447 броя, за площи 3491 хектара и оторизираната сума е 3 млн. 645 хил. 337,75 лв.;
- поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи с орнитологично значение: 712 оторизирани заявления за 109 хил. 891,93 хектара, обща стойност на подпомагането е 17 млн. 397 хил. 233,68 лв.;
- традиционни практики за сезонна паша или пасторализъм: 383 заявления за подпомагане, 17 хил. 478,57 хектара, оторизирана сума – 4 млн. 783 хил. 812,08 лв.
Ще допълня после въпроса, за да не излизам от времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Имате такава възможност.
Заповядайте, господин Георгиев, за реплика към дадената част от отговора.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан по-скоро не конкретно как са изразходвани средствата, а относно политиките. Знаем, че основен принцип в разходването на европейските средства е ефективност, ефикасност и икономичност. И тъй като, уважаема госпожо Министър, предстои приемането на новата Обща селскостопанска политика и за първи път България ще има право, страните членки, разбира се, и България, за подготовка за Национален стратегически план, аз задавам този въпрос именно в тази връзка.
Вие знаете, че трябва да бъдат постигнати девет цели в новата Обща селскостопанска политика – три икономически, три социални и три екологични. Именно в постигането на тези три екологични цели трябва да направим онзи преглед и анализ дали зимуващите видове гъски, ливадният блатар, царският орел, египетският лешояд трябва да бъдат финансирани с такъв огромен ресурс? Вие казахте: това са 712 заявления, общо 109 хектара за 17 млн. 397 хил. лв., което е една огромна сума.
Моят въпрос е именно в тази посока: да направим онзи анализ, да видим дали наистина тези средства са необходими, кой и по какъв начин през миналия програмен период от 2015 г. направи така, че тези схеми да бъдат подпомагани? Тъй като аз не знам, може би и преди тези видове, които изброих, все пак са презимували в България, надявам се Вие все пак като бивш председател на Комисията по земеделие – тези въпроси сме ги водили, да бъдат добре анализирани тези схеми – екологичните, тъй като те са и обект на наблюдение, пък може и да се спекулира в тази връзка, затова, ако може да ми кажете в дупликата: какво е Вашето мнение по този въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте – имате думата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Със сигурност при програмирането на предходния програмен период правителствата, участвали в този процес, са изпълнявали, разбира се, ангажиментите си по европейското законодателството при програмирането – в това нямам съмнение, иначе не бихме имали изобщо одобрена програма.
По отношение на настоящия програмен период. Мога да кажа към момента на какъв етап сме и какво предстои. Имайте увереност, че Вие ще бъдете поканени на всички дебати, които предстоят. В момента България е на етап изготвяне на своите анализи – четири задължителни, на които само първият е пред приключване и предстои дебат със земеделската общност, а екологичният анализ тепърва ще се възлага. Тези слотанализи ще дадат съответната информация по отношение на нуждите и ще идентифицират нуждите. На основата на тези анализи ние ще пристъпим към писането на националния стратегически план, в който ще бъдат включени и зелените мерки. Знаете, че има процент, който е задължителен за такива мерки. Те не са пожелание на страните, а са задължителни.
По отношение на вида на тези мерки. Положителното, което мога да кажа, е, че след една среща на страните членки в Испания на тема само зелени плащания, бе прието предложение да се изготви наръчник или се обобщят всички видове зелени мерки, които се прилагат в различните страни членки, така че всяка страна членка да може да избира мерки, които смята за най-добри за собствените ѝ нужди, идентифицирани в слот анализите.
И да не стане този наръчник, ние сме предприели процедури да се информираме и за други зелени мерки, така че да изберем най-подходящите. Вие ще участвате – народните представители, ще бъдат поканени. Първата среща с координационното звено по дебата с ОСП, което сформирах, като влязох в Министерството, ще бъде в края на месец юли, ще бъдат поканени народните представители, на която ще представим част от първия анализ, който е готов, в икономическата му част, и етапът на програмирането, както и този етап в останалите страни членки. Всеки ще може да изрази собственото си мнение.
Искам да кажа обаче – следва да имаме предвид, че част от направленията по тази мярка представляват изключително важна подкрепа за уязвими сектори. „Контрол на почвената ерозия“ – 1697 заявления. Това са основно производителите и земеделските стопани, отглеждащи трайни насаждения. Така че ние трябва да мислим даже как да им разширим обхвата и да използваме тази мярка като натрупване на подпомагането към уязвимите сектори.
Другата с много заявления – 1842 „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“, която в крайна сметка има най-високото подпомагане, господин Георгиев, да не спекулираме с дивата флора и фауна. 17 млн. 600 хил. лв. – това отива в подкрепа на традиционното животновъдство в селските райони. И в този смисъл мога да кажа, че това е една много добра мярка. Индикаторите за тази мярка, които са заложени в Програмата, на практика сме ги постигнали.
А по отношение на местообитанията – примерно за дивия орел ли беше, за лешояда, мисля, че са по две или три заявления. Така че нека да не извеждаме нещо, от което има две заявления като генерално за една мярка, която е изключително важна за едни уязвими сектори в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Следва въпрос от народния представител Пенчо Милков относно противоградната защита на територията на Република България.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, въпросът ми е свързан с градушките в България. Вече всяка година много територии от страната често са засегнати от градушки. Още през 1968 г. в страната е изградена система за защита от това явление и към момента действа Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, отделят се публични средства за справяне с градушките. Въпреки наличието на радари, ракети и хора, които се опитват да се справят с проблема, налице са части от страната, които не са защитени от градушки и хората търпят съществени вреди. В област Русе, откъдето съм народен представител, също ежегодно са налице тежки проблеми в различни общини – Бяла, Ценово и други.
Имам няколко въпроса: каква част от територията на страната е с изградена система за защита от градушки и налице ли са части от страната, които не са защитени с ракети? Налице ли е достатъчно осигуряване на средства за служителите на Изпълнителната агенция за борба с градушките, които да гарантират тяхното достойно заплащане и съвременните технически средства, за да се борят с това явление? Какви действия ще бъдат предприети, за да се подобри състоянието на градоносната защита в страната? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Милков, ето данните, за които се интересувате: в България защитата от градушки се осъществява към момента чрез ракетен способ. До началото на 2019 г. защитаваната от градушките територия беше с площ 17,2 милиона декара, от които: обработваеми земи с площ 11 милиона декара в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен.
През 2019 г. бяха открити два нови командни пункта и 62 нови ракетни площадки в област Хасково и в района на подбалканските полета. По този начин общият брой на ракетните площадки се е увеличил от 200 на 262, защитаваната територия се увеличи с приблизително 4,5 милиона декара, което се равнява на над 26% увеличение, като достигна обща площ от близо 22 милиона декара, от които обработваеми 14 милиона декара.
По данни за 2018 г. площта на обработваемите земи е около 40 милиона декара, което означава, че защитени от градушки са приблизително 35% от всички обработваеми земи. Над останалата част от територията на страната няма как да бъдат извършвани активни въздействия на противоградова защита.
От началото на активния сезон по градозащита – 27 април 2019 г., до момента са проведени 208 активни въздействия, обработени са 1011 градоносни облака и са изстреляни 8859 противоградови ракети. За същия период поражения от градушка са нанесени на земеделски земи с площ около 1000 декара, попадащи в обхвата на защитата. За сравнение – пострадалите от градушка земеделски земи, намиращи се извън обхвата на градозащита, са 94 хиляди декара.
Във връзка с подобряване на състоянието на противоградовата защита се предвижда след приемане на закон, регламентиращ реформата в системата на противоградовата защита в България, да бъде въведен и самолетен способ за защита на територията на България, където не се работи по ракетен. С въвеждането на самолетния способ се предвижда защитата от градушки да обхване 90% от земеделските земи.
В последните две-три години държавата – независимо от това, че липсва все още правна регулация и консенсус със земеделските производители за споделено финансиране, въпреки това, че законът все още е в Народното събрание, инвестира 13 млн. лв. за разширяване на обхвата на противоградовата защита, включително се предвижда въвеждането на две нови радарни станции в района на Шумен и село Ярлово. След приемането на закона, регулиращ тези отношения и уреждащ споделеното финансиране със земеделските стопани, защото без това няма как да има национална защита – такава е практиката във всички страни, смятам, че резултатите от щетите биха били съвсем различни.
Само да допълня, че за този сезон има осигурени и ракети, и досега имаше, както и редовно се изплащат работните заплати на персонала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Милков, заповядайте – имате възможност да направите реплика.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, аз ще покажа на колегите си информация, която е публично достъпна на сайта на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ и която стана причина да Ви задам въпроса. Това е картата на страната (показва), ето я и към Вас, и на картата на страната в Добруджа не фигурира никаква площадка или команден пункт. Това е картата на страната от тази сутрин от сайта и на територията на Добруджа няма никакъв радар. Ето ги: „Интерактивна радарна информационна система“. (Реплика от министър Десислава Танева.) Няма, да.
Аз внимателно слушах Вашия отговор, защото казахте: няма как да се провежда активна защита на територията на другата, на останалата част от територията. Ами, тя тази останала част от територията, е житницата на страната и това е Добруджа. Едни и същи населени места всяка година. Това не са само земеделските площи, това са и градините, и къщите на хората. Това е единият въпрос за уточнение.
Другата част от репликата ми е: предвижда ли се координация в борбата, особено със самолетния способ, със съседните държави, визирам и Румения? Защото облаците се движат и когато една държава третира със самолети територията си, а друга не го прави, не се ли получава движение на тези облаци от Румъния към България, което според мен е факт в последните години – интензивно се случва?
И трето, няма как да не кажа, надявам се наистина в кратък срок действително да се покрие цялата територия на страната и да бъде защитена от градозащита, но картата, която показах, я взех от сайта. Тя показва, че една четвърт – това е Добруджа, просто няма нито радари, нито ракетни площадки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Милков, за точното спазване и на времето.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: А бе, господин Милков, ние тук сме, като си задаваме въпроси, да се слушаме какво отговаряме, а не да размахваме карти. Ето, и аз ще размахам една – при това цветна. Ами, няма, ето. (Показва цветна скица.) То е предвидено за самолетен способ, който не е въведен поради това, че Народното събрание все още не приема закона, който е входиран на първо четене.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България, от място): Законът не регулира къде ще има ракетна площадка.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ето, ето го. Това е проектът, като – защо проектът бе спрян? Бях председател на Комисията по земеделие, Вие не сте неин член и явно не сте запознат. Точно Националната асоциация на зърнопроизводителите обяви стачна готовност, точно земеделците от Добруджа, поради това че трябва да плащат такса, а те са най-големите земеделски производители.
Да, господин Георгиев е член на Комисията и може да каже – ние продължаваме дебата с Националната асоциация на зърнопроизводителите, от други асоциации никой не присъства, а сега, като обикалям по районите със земеделските производители, всеки го иска. Ние имаме амбицията този дебат да го приключим, като всеки може и да не е много доволен, защото става въпрос за споделено съфинансиране, но без него няма как ние да отидем напред.
Това е картата по сегашното предложение – Проект на закон, където се предвижда самолетен способ – Добруджа влиза там, Русе е Вашият район, за който питате също, и ракетните способи, от които старите са в бяло и жълтите – новоизградени.
След 1989 г. за първи път българската държава в последните две години и половина финансира със средства, без да има регулация със закон, само погледнато от стратегическа гледна точка, че в крайна сметка това трябва да се направи, въпреки че ние нямаме все още разбирателство със земеделската общност поради плащането на таксите, трябва да се стигне до такова. На този принцип на споделеното съфинансиране за издръжката на тези предприятия или организации функционира противоградовата защита навсякъде.
По отношение на въпроса Ви за самолетите. Не само че ще се съгласува, ние в момента имаме запитвания и от Македония, и от Румъния, които вече имат защита по самолетен способ – за такъв, и при нас, защото най-ефективната защита е, когато тя се извършва съвместно, тъй като щетите след това – то няма 100%, разбира се, предпазване, а зависи от облака, от процеса, от това кога и в какъв етап от развитието ще започне въздействието върху него. Имаме запитвания, но ние още сме на етап дебат и точно Националната асоциация на зърнопроизводителите блокира този закон. И да ми се зададе въпросът, че зърнена Добруджа е без покритие, при условие че оттам беше блокиран, е просто нонсенс, разбирате ли? Просто нонсенс.
Надявам се, разбира се, в дух на дебат, че ще стигнем до този консенсус, защото средносрочните прогнози за времето, които ги има от световни европейски източници, показват, че ние, държавите от Южна Европа, влизаме в тези промени, където интензитетът ще бъде по-висок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря, все пак имаме още много работа.
Продължаваме с въпрос от народния представител Севим Али относно Проекта „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна система в община Айтос по Подмярка 7.2 – инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.“ Обект на инвестицията са водоснабдяването на село Мъглен, село Карагеоргиево и външното водоснабдяване на село Чукарка, община Айтос.
Господин Али, заповядайте.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, колеги народни представители! На 26 юни 2018 г. община Айтос подписа договор с Държавен фонд „Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на одобрения Проект „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна система в община Айтос по Подмярка 7.2 от Програмата за развитие на селски райони 2014 – 2020 г.“
Размерът на одобрената субсидия е 5 млн. 860 хил. лв., като помощта се предоставя на инвестиции в изграждане, реконструкция или рехабилитация на водоснабдителни системи и съоръжения в агломерации с под 2 хиляди жители в селските райони, като обектът на инвестицията са водоснабдяването на село Мъглен, на село Карагеоргиево и външното водоснабдяване на село Чукарка в община Айтос. В двете населени места – Мъглен и Карагеоргиево, има частично изградени канализации за отпадни води и поради очакваната смяна на водопреносната мрежа в тези населени места не се ремонтират улиците, а това от своя страна създава изключителни неудобства и в същото време е предпоставка за повишаване на социалното напрежение и недоволството на жителите на селата Мъглен и Карагеоргиево.
В село Чукарка проблемът с недостига на питейна вода, особено през летния сезон, стои на дневен ред на вниманието на общината от години. В кризисни ситуации, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, се пренася вода с водоноски и изграждането на водопреносната мрежа от дерелация „Камчия“ до селото ще реши проблема частично, защото водопреносната мрежа в селото е тотално амортизирана, тъй като е изградена преди около 50 години.
Имайки предвид това, че договорът между община Айтос и Държавен фонд „Земеделие“ е сключен преди една година на 26 юни 2018 г., въпросът ми към Вас, уважаема госпожо Министър, е следният: кога ще приключи процедурата за определяне на изпълнител и в какви срокове ще започне строителството на Проект „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна система в община Айтос по Подмярка 7.2 и водоснабдяването на селата Мъглен, Карагеоргиево и външното водоснабдяване на село Чукарка в община Айтос“? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Али.
Уважаема госпожо Министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Али!
Преди да отговоря и да препредам информация, само бих направила една бележка, че вероятно този въпрос трябва да го отправите в рамките на заседанието на общинския съвет на община Айтос към кмета на общината, тъй като Вашият въпрос зависи изцяло от волята и организацията на ръководството на община Айтос.
Но, по отношение на комуникацията с Държавен фонд „Земеделие“, Ви представям следната информация: съгласно чл. 50, ал. 2 от Наредба, № 12 от 25 юли 2016 г., Държавен фонд „Земеделие“ – разплащателна агенция, осъществява предварителна проверка и последващ контрол върху обществените поръчки за избор на изпълнители за дейностите по Проекта, след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ.
На 1 август 2018 г. Държавен фонд „Земеделие“ е изпратил уведомително писмо до община Айтос за извършена предварителна проверка на планираните обществени поръчки по Договор, № 02072000585, за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за Проекта „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна система в община Айтос“. Съгласно цитираното уведомително писмо, община Айтос може да проведе обществени поръчки за избор на изпълнители за дейностите по Проекта, а именно: избор на изпълнител за извършване на строително-монтажни работи по Проекта; осъществяване на строителен надзор по изпълнението на Проекта; упражняване на авторски надзор при изпълнението на Проекта.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 7 от Наредба № 12 за прилагане на Подмярка 7.2, Държавен фонд „Земеделие“ – разплащателна агенция, извършва последващ контрол на всички кандидати – възложители по реда на Закона за обществените поръчки, за спазване на процедурите за определяне на изпълнители за одобрените и сключените между Държавен фонд „Земеделие“ и кандидата договори за безвъзмездна финансова помощ.
Община Айтос в качеството си на ползвател на финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. е задължена да проведе всички обществени поръчки за определяне на изпълнители за дейностите по Проекта, а след съгласуване от страна на Държавен фонд „Земеделие“ да пристъпи към изпълнението им.
В допълнение: след проведената проверка от страна на управляващия орган на Програмата е установено, че кандидатът – община Айтос, е пуснал обявление за открита процедура за избор на изпълнител за строително-монтажни работи по Проекта на датата 5 ноември 2018 г. Впоследствие на датата 13 декември 2018 г. кандидатът е публикувал и обявление за възложена обществена поръчка, резултати от процедурата за възлагане на обществената поръчка, като видно от информацията, съдържаща се в обявлението, е, че процедурата е прекратена от кандидата.
На 10 януари 2019 г. е публикувано ново решение за откриване на процедура по Закона за обществените поръчки и обявление за поръчка с краен срок за подаване на оферти или заявления за участие до 20 февруари 2019 г. Всичко това, което казвам, е публично достъпно на официалната електронна страница на Агенцията за обществени поръчки и върху този процес не можем да влияем.
В качеството си на бенефициент община Айтос е излязла с решение за класиране на участниците от датата 21 юни 2019 г., което е видно от профила на купувача на официалния сайт на общината. След изтичане на срока за подаване на жалби пред Комисията за защита на конкуренцията, определен в чл. 197 от Закона за обществените поръчки, документите от вече проведени обществени поръчки следва да бъдат представени за съгласуване пред Държавен фонд „Земеделие“, след което кандидатът може да пристъпи към сключване на договори с избраните изпълнители и реално изпълнение на дейности.
Или това, което аз Ви казах, всичко е публично известно относно община Айтос и Вие можете сам да си набавите тази информация. Всичко, което касае Държавен фонд „Земеделие“, ние сме го изпълнили в срок по предварителните процедури. Сега очакваме последващия контрол и всичко в рамките на срока ще бъде изпълнено, така че на останалите въпроси следва да Ви отговори местната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Али, за реплика.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, все пак Ви благодаря за бързата реакция и за отговора, който ми давате на поставения въпрос относно водоснабдяването на трите населени места – Мъглен, Карагеоргиево и Чукарка, като искрено се надяваме час по-скоро да приключат процедурите в законоустановените срокове и да има избран изпълнител – все пак този проект е от изключително значение и за трите населени места.
Сега ще разберете защо поставяме на Вашето внимание този въпрос: паралелно с реализирането на този проект, разбира се, съвместно с общинското ръководство, заявявам още отсега, че ще поставим въпроса и за финансирането на частично изградените канализации в двете населени места – Карагеоргиево и село Мъглен, които бяха финансирани по ПУДООС през 2009 г.
Миналата година поставих въпроса на господин Нено Димов и той тогава каза: „Няма как тези канализации да бъдат финансирани по ПУДООС според сега действащото законодателство.“ Затова отсега заявявам, че ще търсим финансиране чрез Държавен фонд „Земеделие“, разбира се, пак казвам, заедно с общинското ръководство на общината, тъй като, госпожо Министър, в тези населени места, които цитирах – Карагеоргиево, Мъглен, Чукарка, в сравнение с други населени места из цялата страна, в тях има живот, има много млади хора, има много млади семейства и смея да твърдя, че познавам тези хора. Те са коректни данъкоплатци и очакват и държавата, и общината да отговорят със същата коректност спрямо техните очаквания, на техните съвсем чисто човешки искания.
И тук искам да Ви предам подписките от двете населени места, които миналата година ги предадоха на господин Нено Димов – това са две подписки с искане за довършване на канализацията в двете населени места, а това в момента, госпожо Министър, е актуалното състояние на улиците най-вече в село Мъглен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Али.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
Няма да се възползвате от това право.
Позволете ми да благодаря на госпожа Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите, за нейното участие в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите към господин Кирил Ананиев – министър на здравеопазването.
Първо той ще отговори на питане от народните представители Георги Йорданов, Георги Михайлов, Анелия Клисарова, Илиян Тимчев, Валентина Найденова, Иван Ибришимов и Георги Гьоков относно политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на кадровото обезпечение с медицински специалисти.
Доктор Тимчев, заповядайте. Разбирам, че Вие ще започнете процедурата по питането.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! През последните години въпросът за осигуреността на системата на здравеопазване в България се поставя нееднократно. Проблеми с осигуряването на медицински кадри има както в отделни региони на страната, така и като цяло. Една от най-важните функции на Министерството на здравеопазването е планирането на потребностите от медицинска помощ и медицински кадри.
Във връзка с това нашето питане към Вас е: има ли Министерството на здравеопазването стратегия по отношение на осигуреността с медицински кадри от различни категории – лекари, фармацевти и специалисти по здравни грижи, в отделните региони на страната и по отношение на прогнозните стойности за необходимостта от медицински кадри от различните категории през последните 10 години? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Тимчев.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Тимчев, човешките ресурси в сектора на здравеопазването в България са изправени пред същите предизвикателства като останалите европейски държави – застаряващо население и съответно застаряваща работна сила в здравния сектор; недостатъчна привлекателност за младите поколения на някои здравни професии, най-вече професията медицинска сестра; неравномерно териториално разпределение в резултат на вътрешна миграция от по-малките към по-големите населени места; миграция на здравни работници в Европейския съюз и извън него.
Въпреки посочените предизвикателства, осигуреността с лекари в България традиционно е висока. По данни на НСИ осигуреността с лекари към 31 декември 2018 г. е 42,4 на 10 000 души население, като средното за Европейския съюз е 35,1 на 10 000. Неравномерно е обаче разпределението на лекарите в страната. Регионалните различия са в рамките на 2,4 пъти.
Осигуреността с лекари по дентална медицина в България също е традиционно висока в сравнение с останалите държави членки, като дори е сред най-високите в Европа.
При магистър-фармацевтите също се наблюдава положителни тенденции. През последните години се увеличава както общият им брой, така и броят на магистър-фармацевтите до 30 години.
Броят на специалистите по здравни грижи се запазва относително постоянен през последните 15 години, с изключение на професията „медицинска сестра“. Най-същественият проблем за човешките ресурси в здравеопазването в България е малкият брой медицински сестри, упражняващи професията си.
Стимулирането на интереса към професията „медицинска сестра“ може да бъде постигнато чрез целенасочени въздействия върху отстранимите причини за отлив от професията, а именно: подобряване на работната среда; получаване на адекватно възнаграждение и оптимизиране на персонала в лечебните заведения с цел намаляване на свръхнатоварването на медицинските сестри; създаване на възможност за реално професионално развитие; утвърждаване статута на медицинската сестра като равностоен партньор в медицинския екип и прочие.
Привличането и задържането на медицински сестри в професията е комплексен, надинституционален проблем. Министерството на здравеопазването в рамките на своята компетентност ежегодно предлага на Министерството на образованието и науката максимално увеличаване на броя на местата на студентите по специалност „Медицинска сестра“, съобразно капацитета на висшите училища, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация.
За учебната 2019 – 2020 г. например Министерството на здравеопазването предложи да бъдат утвърдени поне 960 места за студенти по специалност „Медицинска сестра“. В Проекта на решение на Министерския съвет бяха заложени само 618. Предвид нашето предложение и възможностите на висшите училища, в крайна сметка бяха утвърдени 714 места за медицински сестри, тоест има увеличение от 96 бройки.
За учебната 2018 – 2019 г. предложихме да се увеличи броят на заявените от висшите училища места за медицински сестри със 130 – от 671 на 801. В резултат беше увеличен броят на местата за студенти по специалност „Медицинска сестра“ за учебната 2018 – 2019 г. с 47 бройки.
Уважаеми дами и господа народни представители, изключително важно за настоящия екип на ръководството на Министерството на здравеопазването е обучените медицински специалисти в България да бъдат мотивирани да останат и да се развиват в страната.
С разработването, изменението и допълнението на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването се предвижда въвеждането на ефективен механизъм за провеждане на държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти. С промените в Наредбата Министерството предвижда да субсидира базите за обучение за местата, финансирани от държавата, по клинични специалности, което представлява възможност за въздействие на държавата при недостиг на специалисти по определени специалности или в определени региони. По този начин държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти ще се провежда с финансиране от държавния бюджет и няма да е за сметка на бюджета на лечебните заведения. След придобиването на специалност, специализантите, за които е изплащана субсидия, ще могат да избират лечебните заведения, областите или общините, определени от министъра на здравеопазването, в които ще са длъжни да работят по придобитата специалност за срок от три години.
С предвидените изменения също така са подобрени условията за специализация по Обща медицина. Предвидени са и промени, с които се цели постигане на по-голяма стабилност и предвидимост в трудовите правоотношения на специализантите, придобили друга специалност, работещи в базата за обучение или във висшето училище.
Друга предвидена промяна е заемането на длъжностите за специализанти да се извършва след провеждане на конкурс по реда на Кодекса на труда. Разработен е и отделен раздел за лекарите по дентална медицина, предвидено е облекчение за специализантите при допускането им до държавен изпит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Ананиев.
Професор Клисарова, заповядайте за два уточняващи въпроса.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с Вашите последни изречения, за което благодаря, че се е взело под внимание предложението на който е финансирана специализацията му по държавния бюджет да има договор и да работи за държавата, за българските граждани, между три и пет години. Това щеше да бъде моят доуточняващ въпрос: какво е Вашето становище относно това трябва ли българските лекари, взели специалност по държавна поръчка в държавата, да останат и да положат своя труд към българските граждани и това да е тяхно задължение? Това беше първият ми въпрос.
Минавам към втория – относно медицинските сестри: възможно ли е четвъртата година от тяхното обучение като бакалаври да бъде година на специализация, тоест да бъдат профилирани като детски, анестезиологични сестри? Знаете, че в педиатрията имат изключителна нужда от сестри, които разбират и могат да работят с деца. Работата там е по-специфична и ако тази година се счита за специализация, профилиране, ще имат ли задължението три години да работят в държавата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема професор Клисарова.
Министър Ананиев, заповядайте за отговор на уточняващите въпроси, които бяха поставени.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема професор Клисарова, искам да споделя две неща във връзка с допълнителните въпроси, които ми зададохте. Със сигурност желанието на мен и на моето ръководство е не само от четвъртата година, а даже профилирането да стане от третата година и те да отидат да помагат в съответните лечебни заведения. Ще постигнем две неща: хем ще има специализация на медицинската сестра или на професионалиста по здравни грижи, хем ще помогне за нормалното функциониране на лечебното заведение при наличието на този дефицит на кадри.
Второто нещо, което за първи път го споделям публично: след като имаме волята специализантите, които се издържат от бюджета, да работят по специалности, и в региони, в които има дефицит на кадри, дали да не поставим на обществено обсъждане и студентите, които учат медицина, след като се издържат от държавата, и те да не трябва да работят по разпределение на местата, определени от държавата, разбира се, разпределени по специалности? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Ананиев.
Професор Клисарова, заповядайте да изразите отношение.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми министър Ананиев, виждате колко сериозен е проблемът с медицинските кадри. И тази сутрин, благодаря за ползотворния дебат, който имахме по темата, доказахме, че именно кадрите в системата на здравеопазването са ключът към качественото здравеопазване и достъпът до това качествено здравеопазване.
Искам да Ви кажа, че повдигаме тази тема не от страна като опозиция. Напротив, това трябва да бъде една тема, в която работим всички заедно. Да, ще направим кардиоинвазивна кардиология във Видин, но кой ще работи там? Ще купим скъпи апарати, дай боже да се случва това, но как те ще бъдат използвани и кой ще работи на тези апарати?
Какво става със сестрите? И там мисля, че трябва да обсъдим още една идея – както има лекарски асистент, ще има ли и сестрата, защото сестрата е бакалавър, магистър, отива в Европа? Кой се грижи за болните?
Как стои въпросът с парамедиците? Обучихме ги по различни програми, но реално погледнато не знаем тяхното място в структурата на Спешната помощ – все още го обсъждаме, и нямаме достатъчно работни места за тях.
Виждаме фелдшерите, лекарските асистенти – те пък имат други искания.
Ние трябва да подредим тази структура, която не е свързана само с пари, а е свързана и с организация.
В тази връзка, искаме да предизвикаме един дебат, едно обсъждане, да участваме всички заедно, като вземем решение до края на месец септември да има мерки, бързи предложения. Защо казвам да има мерки? За да ги обвържем с бюджет 2020 г.
Госпожо Председател, като благодаря изключително на министър Ананиев за точния отговор, искам да Ви дам нашите подписи за разискване на дебата. Благодаря Ви. (Народният представител Анелия Клисарова връчва папка на Председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Клисарова.
„Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, във връзка с предходното питане, с писмо № 954 00 41 от 5 юли 2019 г., внесено днес в 13,29 ч., е постъпило искане за провеждане на разисквания по Питане, № 954-05-26, от 26 юни 2019 г. и Проект за решение по питането, зададено от народните представители Георги Йорданов, Георги Михайлов, Анелия Клисарова, Илиан Тимчев, Валентина Найденова, Иван Ибришимов и Георги Гьоков към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на кадровото обезпечение с медицинските специалисти.“
Предложението за разисквания и Проекта за решение са подписани от 62 народни представители. Изпълнено е изискването на чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание повече от една пета от народните представители – 48 на брой, да направят предложение за провеждане на разисквания по питането.
На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията по питането и гласуване на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.
Продължаваме със следващите въпроси към министър Ананиев.
Въпрос от народния представител Валентина Найденова относно обвързване на информацията в Националната здравна информационна система с изисквания на Системата за здравни сметки Евростат и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на базата на Международната статистическа класификация на болестите, Десета ревизия МКБ-10.
Доктор Найденова, заповядайте, имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, публично известно е, че Националният статистически институт и Евростат обработват информацията, свързана със статистическата класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето, които следват да се съпоставими, сравними в различните видове здравни системи в отделните държави на основата на Международната статистическа класификация на болестите и проблемите свързани със здравето – Десета ревизия МКБ-10.
Системата за здравни сметки е международно приета статистическа система, която функционира и на основание различни регламенти. Системата за здравни сметки, която е пък в основата на работата на Националния статистически институт, спазва тази методика и като хармонизирана методология с цел съпоставимост на статистическата информация. Данните се валидират от международен експертен екип от трите организации – Евростат, Световната здравна организация и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Уважаеми господин Министър, моля да ми отговорите на въпроса: какви действия са предприети или ще бъдат предприети от страна на Министерството на здравеопазването за обвързване на информацията на Националната здравна информационна система с изискванията на Системата за здравни сметки Евростат и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на базата на Десета ревизия МКБ-10, осъвременена 2011 г., за осигуряване на своевременна и достоверна здравна информация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Найденова.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, както и Вие казахте, Системата за здравните сметки е международно приета статистическа система за описание, класифициране и анализ на разходите за здраве и източниците за финансиране.
Основните ѝ цели са: да се осигури международно съпоставима информация в системата от стандартни матрици; да се дефинират хармонизирани граници на здравния сектор и приложат хармонизирани дефиниции; да се осъществи анализиране на системата на здравеопазване от икономическа гледна точка в съответствие с методологическите принципи на макроикономическите национални сметки и класификационните разрези на международната класификация на здравните сметки.
Методологията и класификациите, използвани от системата на здравните сметки, са разработени от Евростат, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световната здравна организация.
Съгласно Закона за статистиката Националният статистически институт координира статистическата дейност на държавата. Той е контактната точка, която предоставя информация по СЗИ на Евростат, ОИСР и други международни организации.
За изпълнение на тази дейност Националният статистически институт получава информация от: Министерството на здравеопазването – отчет за изпълнение на бюджета на Министерството на здравеопазването и детайлна информация за разходите в съответствие с методологическите изисквания на системата за здравните сметки; Националната здравноосигурителна каса – отчет за изпълнение бюджета на НЗОК и информация за разходите в съответствие с методологическите изисквания на системата за здравните сметки и други. Посочената по-горе първична информация се предоставя на НСИ по официален път на оптичен носител.
В Министерството на здравеопазването е в ход изпълнението на Проект „Доизграждане на Националната здравно-информационна система“. Проектът включва дейности, които ще позволят автоматизиран обмен на информация с други институции, включително и данни по системата на здравните сметки.
Накратко, изпълнението на Проекта ще позволи автоматизирано подаване на данни по системата на здравните сметки, без да е необходима намесата на оператор или друго длъжностно лице. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата, уважаема госпожо Найденова, да зададете въпрос.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, поводът да Ви задам този въпрос е, че още с влизането в това Народно събрание ние търсихме възможната здравна информация, за да бъдем обективни в своите преценки за положението на здравеопазването в Република България и се натъкнахме на някои разминавания в данните, които Националният статистически институт дава към Министерството на здравеопазването, и това, с което разполагаме.
Досега ние не сме спирали да търсим непрекъснато информация, колкото и тя да се доближава максимално до истината. Вярно е, че статистическата информация за здравеопазването се дава от крайните потребители. От една страна, Министерството на здравеопазването подава своята информация и аз се радвам, че Вие в този проект ще заложите МКБ-10 като основополагаща.
Споменахте за Националната здравноосигурителна каса – там обаче се подава информация, от една страна, за МКБ-10, от друга страна, за никому известните клинични пътеки в Европа. Виждам, че в тази посока се мисли.
Освен определените регламенти, които трябва да бъдат изпълнявани, аз се надявам, че с новата здравна информационна система ще успеем да отговорим на повишените изисквания и да можем да имаме съпоставими данни – не само вътрешни, но съпоставими с други държави в Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Найденова.
Продължаваме със следващия въпрос към министър Ананиев отново от доктор Найденова. Той е относно използваемостта на леглата, определени чрез Националната здравна карта.
Имате думата да зададете въпроса, уважаема доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, чрез Националната здравна карта, областните здравни карти, съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона за лечебните заведения се определя общият брой легла за болнично лечение, в това число по видове, които осигуряват достъп на населението до болнична помощ в съответната област, както и разпределението им по лечебни заведения и по нива на компетентност на съответните структури.
Не са редки случаите, при които редица лечебни заведения не отчитат висока използваемост на леглата поради сезонния характер на заболяванията и други. Същевременно в други, в които се лекуват пациенти с тежки диагнози, такива не се приемат поради липса на свободни легла, независимо от започнатата лечебна процедура – цитирам някои случаи, които са започнали лечение с химиотерапия, въпреки предвидения резерв от легла при 100% използваемост.
Моля да ми отговорите на следния въпрос: след като броят легла е определен чрез Националната здравна карта за всяка структура на лечебните заведения за болнична помощ, какъв е механизмът, чрез който Министерството на здравеопазването управлява ефективното им използване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Найденова.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, в Националната здравна карта въз основа на реалните потребности на населението е определен необходимият брой болнични легла за видовете медицински дейности. Необходимо е да се подчертае, че потребностите от легла по видове и по нива на компетентност не са определени по лечебни заведения, а общо за съответната област. При определянето на потребностите от брой легла за медицински дейности по ниво на компетентност някои дейности са планирани на регионално ниво. Например: медицинска онкология, лъчелечение, специализираните хирургични дейности, специализирани педиатрични дейности и други.
По данни на Националния център по обществено здраве и анализи общата използваемост на болничните легла в страната през 2018 г. е 66,1%, а на леглата за активно лечение – 65,5%.
Използваемостта на болничните легла за медицински дейности по специалност „Пневмология и фтизиатрия“, при която се наблюдава по-висока заболеваемост през грипния сезон, общо за страната е 73,2%.
Данните за използваемостта на леглата по инфекциозни болести, където също е налице сезонен характер на някои заболявания, общо за страната е 52,9%.
По отношение на леглата по медицинска онкология следва да се отбележи, че средната използваемост на леглата за страната е 64,8%.
Организацията на приема в лечебните заведения за болнична помощ е регламентирана с Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
Важно е да се отбележи, че в нормативния акт е определен срокът, за който може да бъде планиран приемът на здравноосигурените лица, за дейности, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Този срок е не повече от два месеца, като той може да бъде удължен по желание на пациента, по медицински показания или ако е настъпило подобрение в състоянието на пациента. В случай че състоянието на пациента се влоши, той постъпва в болница по спешност, в съответствие с изискванията за спешен прием.
Механизъм за увеличаване или намаляване на броя на болничните легла е предвиден в Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи.
Веднъж годишно, в период от 1 до 31 януари, лечебните заведения могат да променят броя на разкритите болнични легла в клиниките и отделенията си, с изключение на случаите на разкриване на нови медицински дейности по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за лечебните заведения. За целта те уведомяват районните здравни инспекции за промяната в срок до пет дни от извършването й, като представят и обосновка на необходимостта от нея. От своя страна, РЗИ извършва анализ на използваемостта на болничните легла по видове и медицински дейности в лечебните заведения в областта и го представя на министъра на здравеопазването.
В заключение бих желал да Ви уверя, че нашата цел е да гарантираме на всеки български гражданин равнопоставен достъп до здравни услуги на всички нива в извънболничната и болничната помощ при ефективно разходване на публичния ресурс за здравеопазване. Именно затова съм уверен, че мога да разчитам на Вашата подкрепа за провежданата от Министерството на здравеопазването политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика – доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Да, господин Министър, лечебните заведения за болнична помощ всяка сутрин подават своята информация за свободните легла към РЗИ, респективно РЗИ предлага и предоставя тази информация на филиалите и центровете за спешна помощ. Така е по закон и това фигурира. Но в обикновения, в реалния живот нещата са малко по-трудни, особено в големите градове, където пациентът в повечето от случаите – разбира се, за него е много важен неговият случай, не може да намери свободно легло, за да може да постъпи своевременно.
Може би би трябвало по някакъв начин да обвържем тази информация, която притежават РЗИ-тата, да бъде достъпна и за съответния пациент, тъй като той има право да избира и къде да бъде лекуван. Така че, знаейки къде има свободно легло, спокойно може да постъпи, тъй като все още е страдащ, болен човек. Той не е пациент, защото става такъв в момента, когато се регистрира в болничната информационна система.
Мисля, че за по-голямо удобство, подпомагане и помощ бихме могли да разширим по някакъв начин достъпността и информираността на самите пациенти за свободните легла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Найденова.
Следващият въпрос към министър Ананиев е отново от доктор Найденова – относно публикуване на информация за лечебните заведения на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.
Имате думата, уважаема доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Този въпрос е малко по-интересен, господин Министър, и мисля, че тук ще отговорите много честно и откровено какво става в момента.
Съгласно чл. 98, ал. 3 от Закона за лечебните заведения лечебните заведения са длъжни да поставят на общодостъпни места в сградата си информация относно вида и цената на всички предоставяни медицински и други услуги и за начина на заплащането им. Информацията се публикува и на интернет страницата на лечебните заведения или се оповестява по друг обичаен начин, както, забележете, колеги, и на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.
Уважаеми господин Министър, такава информация не намерихме за всички лечебни заведения. Затова Ви моля да ми отговорите на въпроса: какви мерки е предприело Министерството на здравеопазването по изпълнение на чл. 98, ал. 3 от Закона за лечебните завесения, ако лечебните заведения не са изпълнили разпоредбата?
Досега ние Ви притискахме с въпроси, които касаеха Вашата компетентност, но нека да чуем как другите изпълняват и колко са коректни към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, в изпълнение на чл. 98, както и Вие казахте, от Закона за лечебните заведения Министерството на здравеопазването е предприело необходимите действия за стриктно спазване от страна на лечебните заведения на законовото изискване да поставят на обществени и общодостъпни места в сградата си информация относно вида и цените на всички предоставяни медицински и други услуги и за начина на заплащането им.
Регионалните здравни инспекции са териториалните органи на Министерството на здравеопазването, които имат задължението да проследят изпълнението на тези изисквания от лечебните заведения на съответната територия, а именно: предоставяне на информация от лечебното заведение за електронен адрес и описание на общодостъпни места в сградата на лечебното заведение, на които е оповестена информацията за вида и цената на всички предоставяни медицински и други услуги, и за начина на заплащането им, информация за реквизитите на финансовите документи, които се издават на пациентите за всички заплатени от тях суми, и утвърден ценоразпис на всички предоставяни от лечебното заведение медицински и други услуги, попълнен във формат съгласно приложен образец с цел публикуването им на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.
По отношение на мерките, които Министерството на здравеопазването е предприело в случай на неизпълнение на чл. 98 от Закона за лечебните заведения от лечебните заведения, Ви информирам за следното: Законът за лечебните заведения съдържа редица разпоредби с административен характер, които са въвеждани с различни негови изменения и допълнения през последните години. Такива са например разпоредбите, въвеждащи задължения за предоставяне на информация с административен характер и конкретен орган или лице. Целите на разпоредбите и очакваните резултати от прилагането им са различни. С оглед на това при въвеждането на всички са скрепявани с административнонаказателна отговорност.
В тази връзка в последните месеци, предвид натрупания опит по прилагането на Закона за лечебните заведения, Министерството на здравеопазването идентифицира необходимост от въвеждане на административнонаказателна отговорност за неизпълнението на всяко въвеждане с него и с подзаконов акт по прилагането му задължение, за което не е предвидена такава.
С разработения понастоящем от Министерството на здравеопазването Законопроект за изменение на Закона за лекарствените средства в хуманната медицина ще бъде предложено въвеждането в Закона за лечебните заведения на административнонаказателни разпоредби за случаите на нарушаване на въведените задължения на лечебните заведения за предоставяне на информация с административни цели, както и за случаите на нарушаване на всяка друга разпоредба на Закона и на подзаконов акт по прилагането му, за което няма административнонаказателен състав. Целта е да бъдат сведени до минимум предпоставките за отказ на информация от страна на лечебните заведения на посочените в Закона административни органи и по този начин да могат да бъдат реализирани от съответните органи в пълнота аналитично-контролните им дейности, въведени със закон.
За да изпреваря един допълващ въпрос от Вас, искам да Ви кажа, че това, което изнесохте Вие, ни притеснява и нас. В началото на седмицата написах писмо до всички лечебни заведения, с които ги задължих до края на тази седмица да представят списъците с видовете медицински услуги, които предоставят, и техните цени, така че преди влизането на Закона ние ще имаме тази информация. Все пак обаче считаме, че всичко трябва да бъде скрепено със закон, за да се изпълнява както трябва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Понеже държим на това да бъдем коректни, господин Министър, искам само – и си позволявам, да насоча Вашето внимание към изискванията на чл. 98, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, включително и на чл. 115, ал. 1 и чл. 116 от същия закон, които влизат в параграф „Административнонаказателни разпоредби“, където за неизпълнение на този закон, и специално на чл. 98, имаме наказание с глоба и имуществени санкции.
Вие сте достатъчно възпитан и етичен човек, но аз използвам трибуната, за да отправя един апел към всички лечебни заведения строго да спазват законите на тази страна! Все пак те са приети от това Народно събрание – ние сме хората, които трябва да следим дали те се изпълняват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Найденова.
Следващият въпрос към министър Ананиев е от народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев относно закриване на отделение в Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Петка“ – град Видин.
Имате думата да зададете въпроса, уважаеми господин Топчиев.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Министър, след Ваше изказване от 26 юни 2019 г. относно преструктуриране и оптимизиране на отделения, клиники, болници в Северозапада се породи доста силно безпокойство и недоволство – във Видин имаше два дни подред граждански протести с искания да не се закриват отделения във видинската болница „Св. Петка“. Днес на изслушването Вие категорично заявихте, че няма да има закриване.
В тази връзка с колегата Попов искаме да Ви зададем следния въпрос: какво ще предприемете, за да не се допусне закриване на отделения в УМБАЛ „Св. Петка“ – град Видин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Топчиев.
Имате думата, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Топчиев! Наистина аз отговорих на по-голямата част от въпросите, които ми бяха поставени на изслушването в самото начало на моето участие в пленарната зала. Мисля, че по-голямата част от тях намериха отговор, но все пак, съвсем накратко ще кажа следното.
Министерството на здравеопазването полага усилия да стабилизира лечебното заведение и няма намерение да закрива областни болници, включително и областната болница във Видин. На проведената среща с ръководствата на областните болници в Северозападна България – Видин, Монтана и Враца, бяха обсъдени демографските и кадровите проблеми в региона и възможностите за оптимизация на лечебните заведения. Разговорите по темата „Болнични заведения в Северозападна България“ продължава и ще бъдат използвани всички законови средства и механизми, за да се намери баланс между потребностите на населението от региона от медицинска помощ и възможностите на лечебните заведения за болнична помощ. Надявам се със съвместни усилия да намерим най-доброто решение за бъдещето на МБАЛ „Св. Петка“ АД – град Видин, включително и да не се допусне закриване на работещи отделения в болницата.
Даже нещо повече, сутринта в моето изказване споменах, че ще има оптимизиране на дейността в положителния смисъл на думата на болницата във Видин от гледна точка на новите стандарти, които ще излязат, на правилата за добра медицинска практика, новите алгоритми на клиничните пътеки и редица други инструменти, с които считам, че ще облекчим изискванията, които се поставят пред лечебното заведение по отношение най-вече на необходим персонал и апаратура, така че болниците да могат да работят в реални условия и да изпълняват своите функции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Попов, реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, днес в дебатите по отношение на Северозапада и здравеопазването във Видин, Враца и Монтана Вие изразихте голяма част от нещата, които искахме да Ви зададем с този въпрос. Важно е, че тук, от тази трибуна прозвуча, че няма да бъдат закривани отделения и болници в трите региона, разбира се, и за Видин. Това е успокояващо за хората, живеещи в тези региони, и за хората, които работят в тези болници.
Вие заявихте, и това е така, че основен проблем е липсата на кадри – на лекари, на медицински сестри в тези лечебни заведения. Това обаче е системен проблем и той не е от вчера или от днес. Той изисква според мен и системни решения.
Може би като уточняващ въпрос: поне някои от стъпките, които ще предприемете във връзка с привличането на кадри, на лекари, на сестри може би съвместно със съответните общини от Видин, Враца и Монтана, областни центрове, с Министерството, защото знаем, че голяма част – всъщност 83% от болницата във Видин е собственост на държавата, общината, мисля, че има около 7 – 8% миноритарен дял, но все пак бихте ли могли – някакви конкретни стъпки в тази насока? Защото това е тежък проблем за Видин. Това е демографската катастрофа. Постоянно го повтаряме тук, в парламента. То изисква, разбира се, комплексни мерки и действия, социална насоченост, ангажираност, фокус на правителството към този регион не само от Министерството на здравеопазването, а изобщо като политика на Министерския съвет.
Конкретно обаче за видинската болница – как смятаме да привлечем кадри към болницата, ако имате възможност, разбира се, сега да отговорите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще Ви отговоря съвсем накратко, защото всичките тези неща, които сме ги предприели, в момента са в изпълнение. Вече няколко пъти имах възможност да кажа на различни места, ще го кажа и тук, от трибуната на Народното събрание, че за нас областните болници, в това число и болницата във Видин, са кръвоносната система в нашето здравеопазване.
Никога не съм си и помислил – казах го вече, да се закрива областна болница. Ако съм искал да отправя апел към хората, които работят в тази болница, към хората, които се лекуват в тази болница, то е, че трябва да направим така, да оптимизираме дейността на видинската болница, че тя наистина да дава качествено здраволечение на българските граждани. В тази посока са насочени и нашите намерения. Казах какви са инвестиционните намерения на Министерството на здравеопазването по отношение на апаратурата и техниката, на материалната база на болницата във Видин. Безспорно търсим начини да водим разговори с лекари от региона, даже извън региона, които да могат да попълнят необходимите специалисти по отделните специалности, за да осъществяват дейността в съответните клиники и отделения, а това по същество ще носи и по-голям приход на болницата. Оттам ще може да се повишат и заплатите на хората, които работят там, а пък и да се подобрят условията, при които работят. Естествено, да създадем и по-голяма възможност по отношение кадровото израстване на тези хора като обучение, специализации и така нататък.
В този дух много разчитаме на Наредба № 1, която е за специализациите. Мога отсега да Ви кажа, че една значителна част от хората, които ще се обучават и специализират по тази наредба, ще бъдат насочени към Северозападния регион, разбира се, в това число и в болницата във Видин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Благодаря Ви за участието днес. Вие днес имахте едно изслушване, едно питане и четири въпроса. Ваш ден беше, господин Министър. Благодаря Ви още веднъж.
Продължаваме с въпроси към министър Данаил Кирилов.
Въпрос от народния представител Валентина Найденова относно публикуване на годишните финансови отчети на предприятия, болници – търговски дружества, за предходни години, представили своите годишни финансови отчети.
Имате думата да зададете въпроса, доктор Найденова. Това е шестият Ви въпрос за днес.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Понеже много от въпросите бяха отложени във времето и днес доста голям маратон, но е важен крайният резултат. Вече имаме някои идеи, та дори и за законодателна инициатива, така че, мисля, че беше ползотворно.
Уважаеми господин Министър, съгласно Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет за предходната година чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър в срок до 30 юни на следващата година.
В същото време болници – търговски дружества, представили за обявяване в Търговския регистър своите годишни финансови отчети за минали години, същите не са публикувани и обявени в Търговския регистър, което затруднява оперативната търговска дейност в това число при участие в обществени поръчки.
Уважаеми господин Министър, моля да ми отговорите – кога ще бъдат публикувани в Търговския регистър годишните финансови отчети за всички търговски дружества, предприятия и болници, отчели и предали своите отчети за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. – нещо, на което се натъкнах в хода на своята работа като народен представител?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви за въпроса, доктор Найденова.
Имате думата, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Найденова! По отношение сроковете за разглеждане на заявленията, постъпили в информационната система на Търговския регистър и в частност във връзка с конкретно поставения въпрос за разглеждане на заявленията за обявяване на годишните финансови отчети, посочвам следното: съгласно чл. 19, ал. 2 от Закона за Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел длъжностното лице по регистрация се произнася по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Тази разпоредба регламентира сроковете за разглеждане на всички заявления за вписване в Търговския регистър, с изключение на заявленията за обявяване на годишните финансови отчети.
Сроковете за разглеждане на заявленията за обявяване на годишни финансови отчети са регламентирани в следваща алинея на чл. 19 , а именно ал. 4, съгласно която заявленията за обявяване на годишните финансови отчети се разглеждат по реда на постъпването им отделно от другите заявления.
Тази разпоредба е наложена от практиката и приетите от парламента Закон за изменение на Закона за търговския регистър, обнародван в бр. 34 от 2011 г., заради кампанийността в подаването на годишните финансови отчети, което става основно през месец юни на съответната година. По тази причина, при положение че имаме един голям поток от заявления, който се изсипва образно казано в един кратък момент, не е визиран срок за тяхната обработка, както е незабавното произнасяне в тридневен срок след внасянето на другите видове заявления за вписване.
През последните години обстоятелствата, които подлежат на вписване и съответно броят на заявленията, които следва да се разгледат по този ред, сериозно нараства заради нови нормативни изисквания, защото бяха направени изменения в Закона за Търговския регистър, изменения в Закона за особените залози, изменения в Търговския закон, влизане в сила и на нови разпоредби по отношение на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Ето защо с оглед въпроса Ви относно предприетите мерки за съкращаване на сроковете за произнасяне, за вписване на годишните финансови отчети в Търговския регистър, уточнявам: за осигуряване практическото изпълнение на законовите разпоредби са приети вътрешни правила. При съобразяване вида и характера на заявленията, исканията и актовете, постъпили в информационната система на Търговския регистър, със заповед на изпълнителния директор, е определена ежедневна норма на натовареност на всички длъжностни лица по регистрацията като е предвиден и механизъм в случай на постъпване на повече от обичайния брой заявления за полагане на труд при условия на ненормиран работен ден. Тези мерки целят да се преодолее забавата. Въведен е ред, включително минимална норма и за произнасяне по заявленията, които са за Годишния финансов отчет. Подробно описана е налице възможност да бъдат отделени длъжностни лица по регистрацията, които да разглеждат постъпилите заявления за обявяване на годишните финансови отчети.
Със заповеди на изпълнителния директор за длъжностните лица по регистрация определена, казах го, ненормирано работно време и те са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения след изтичане на редовното работно време.
През 2018 г. е полаган извънреден труд и през почивните дни. Тези мерки са довели до намаляване на висящите заявления със 130 хиляди броя, като предстои предприемането на мерки – да се въведат и годишните финансови отчети и за предходни години.
Както виждате, отговорът на Агенцията по вписванията беше много мърляв и несистематизиран. Затова ако имам възможност, господин Председател, ще кажа следното: моля да имате предвид, че става въпрос не само за вписванията, които касаят търговски дружества и юридически лица, лечебни заведения – всички вписвания, тоест те са обявления на годишните финансови отчети със същия този ритъм на забава. Откакто съм встъпил в Министерството, съм предприел програма да се намали натрупването на невписани от всякакъв вид актове, защото имаме горе-долу сходен проблем и със заварени, невписани обявления по регистъра на особените залози, където пък значението и полезността на тези обстоятелства е много по-голяма. Но смятаме, че ще се преодолее тази забава във времето, особено сега след укрепването на системата и тези три години. Годишните финансови отчети ще бъдат обявени, макар и със забава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика?
Доктор Найденова – имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, донякъде съм удовлетворена от Вашия отговор, тъй като разбирам, че сте взели много спешни мерки. Надявам се тези мерки да заработят и действително да се съкрати срокът. Предполагам, че това ще бъде постигнато.
Все пак поводът беше, че болниците – търговски дружества, са една по-особена категория. Затова си позволих да внеса този въпрос, за да може да подпомогнем с всичко лечебните заведения, търговски дружества.
Така че считайте, че напълно доброжелателен, но и настойчив е моят въпрос към Вас. Защото в крайна сметка всички лечебни заведения, които са си предали своите годишни финансови отчети, са изпълнили своите задължения по Закон, платили са своята такса, също по закон. Не са върнати документите им, че нещо не е в ред, което не оправдава забавянето на вписванията в Агенцията по вписванията.
Нямам нищо против никого, но апелирам за една по-голяма експедитивност, за да не пречим, защото, от една страна, знаете, че има и друг регистър на юридическите лица с нестопанска цел, но в крайна сметка, ние говорим за болници и колкото се може приоритетно, дори бих Ви помолила в личен план, това да бъде извършено за болниците лечебни заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Найденова.
Господин Министър, благодаря Ви, за участието днес.
Благодаря Ви и на Вас, доктор Найденова.
Уважаеми народни представители, следващо редовно пленарно заседание – на 10 юли от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,17 ч.)




Председател:
Цвета Караянчева



Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер


Секретари:
Александър Ненков
Симеон Найденов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания