Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ДЕВЕТДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 2 февруари 2011 г.
Открито в 9,03 ч.
02/02/2011
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, днес е първият пленарен ден за месеца, поради което по реда на чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с оглед ротационната схема на предложения, са постъпили, както следва: от Парламентарната група на Коалиция за България няма постъпило предложение; от Парламентарната група на Движението за права и свободи няма постъпило предложение; от Парламентарната група на Партия „Атака” също няма постъпило предложение.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на Синята коалиция относно Проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с инцидента в Многопрофилната болница в Горна Оряховица, изнесените в Народното събрание данни, събрани със СРС и данните от съдебномедицинската експертиза. Вносители са Иван Костов и група народни представители.
Без да се подлага на гласуване, това е точка първа от нашата Програма.
Следва Проекта за Програма за работата на Народното събрание за периода 2-4 февруари 2011 г., включващ:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет, приет е на първо четене на 28 октомври 2010 г.
2. Законопроект за ратифициране на подписания на 24 юни 2010 г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел, и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон, и ратифицирано със закон от Народното събрание на 27 февруари 2009 г. Вносител е Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за международни автомобилни превози на пътници и товари. Вносител е Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела. Вносител е Министерският съвет.
5. Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция. Вносител е Министерският съвет.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения. Вносител е Министерският съвет.
7. Първо четене на Законопроекта за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Вносител – Министерският съвет.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества. Вносител е Министерският съвет.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносител е Любен Татарски, законопроектът е приет на първо четене на 7 декември 2010 г. Тази точка е предвидена като първа за заседанието в четвъртък – 3 февруари 2011 г.
10. Първо четене на Законопроекта за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Вносител е Министерският съвет.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
12. Второ четене на Законопроекта за горите. Законопроектът е приет на първо четене на 16 ноември 2010 г. Това е продължение от пленарното заседание от петък.
13. Парламентарен контрол, който е предвиден за петък от 11,00 ч.
Подлагам на гласуване проекта за програма.
Гласували 137 народни представители: за 118, против 4, въздържали се 15.
Предложението е прието.
По реда на чл. 43, ал. 3 е постъпило предложение от народния представител Михаил Михайлов за включване в седмичната програма на Проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с инцидента в Многопрофилната болница в Горна Оряховица, изнесените в Народното събрание данни, събрани със СРС, и данните от съдебномедицинската експертиза. Същото предложение е направено по реда на ал. 7, което по право влиза като точка първа в програмата, няма да подлагам на гласуване предложението по чл. 43, ал. 3, поради отпаднало основание.
На основание чл. 43, ал. 3 от нашия правилник от името на Парламентарната група на Коалиция за България е постъпило предложение на основание чл. 99 от правилника да се проведе изслушване на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов относно наличните количества зърно и за месечната консумация и движението на цените на пшеницата, брашното и хляба.
Господин Пенко Атанасов ще защити предложението в залата.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Миналата седмица, когато приемахме дневния ред, ние имахме същото предложение.
Ситуацията съвсем не е променена, напротив – цените на брашното, на хляба вървят нагоре. Не виждаме никаква реакция от страна на Министерството на земеделието и храните, от страна на управляващите.
Господа и дами управляващи! Трябва да има реакция! Не може да казвате, че държавата е неспособна по никакъв начин да реагира на ситуацията. Нашето предложение е просто и ясно: нека чуем този министър! Защо го криете, госпожо председател?! Трета седмица министър Найденов не отговаря на въпроси на парламентарния контрол.
Просто, елементарно и ясно – да дойде тук и да каже за ситуацията, защото тя притеснява всички нас, притеснява целия български народ. Ако не сте го разбрали, ще го разберете скоро много по-сериозно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението за изслушване на министъра на земеделието и храните по въпроси, поставени в предложението на Коалиция за България.
Гласували 134 народни представители: за 50, против 56, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Съобщения относно постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 26 януари до 1 февруари 2011 г., включително:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Вносители са Пенко Атанасов и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, съпътстваща Комисия по земеделието и храните.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно. Вносители са Иван Костов и Михаил Михайлов. Водеща е Комисията по земеделието и храните.
- Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители са Георги Икономов и Любен Татарски. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазване, съпътстващи са: Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по правни въпроси.
- Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни през 2010 г. Вносител е Комисията за защита на личните данни. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
На 31 януари 2011 г. от Националния статистически институт е постъпила Информация за общ индекс на цени на производител и за индекси на цени на производител на вътрешния пазар за м. декември 2010 г., бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през м. януари 2011 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към точка първа от нашата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ФАКТИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, СВЪРЗАНИ С ИНЦИДЕНТА В МНОГОПРОФИЛНАТА БОЛНИЦА В ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ИЗНЕСЕНИТЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ДАННИ, СЪБРАНИ СЪС СРС, И ДАННИТЕ ОТ СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКАТА ЕКСПЕРТИЗА.
Вносители са Иван Костов и група народни представители.
От името на вносителя – заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с инцидента в Многопрофилната болница в Горна Оряховица, изнесените в Народното събрание данни, събрани със СРС, и данните от съдебномедицинската експертиза
Народното събрание на основание чл. 69, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна анкетна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с инцидента в Многопрофилната болница в Горна Оряховица, изнесените в Народното събрание данни, събрани със СРС, и заключенията от съдебно-медицинска експертиза.
Комисията трябва да изясни дали са спазени законовите и подзаконовите нормативни актове при прилагането и изнасянето на СРС, да проучи данните от съдебномедицинската експертиза.
2. Комисията да извърши необходимите действия в срок от един месец и да предостави доклад пред Народното събрание.
3. Комисията се състои от 6 народни представители – по 1 от всяка парламентарна група и 1 независим народен представител.”
Мотивите за това решение са продиктувани от изключителния обществен интерес по случая, който всички знаете – от 28 ноември 2010 г., в родилното отделение на болница „Иван Рилски” в Горна Оряховица, последвалият арест на четирима лекари от болницата, изнесените на 3 декември тук пред нас данни, събрани със СРС, огласени в медиите, също така и заключенията от съдебно-медицинската експертиза, поради което е наложително създаването на такава Временна анкетна комисия.
Вчера излезе, че прокуратурата отказва да образува проверка по този случай. То показва още нещо, че може би най-важното е отговорността на народните представители и именно приемането на това решение. Този случай не е излязъл от погледа на обществото. Абсолютно наложително е да се види какво става със тази съдебномедицинска експертиза. В моята практика аз съм правил такива експертизи. Мога да кажа, че подготвянето и заключенията на такава експертиза трае около 10-15 дни. Свидетели сме, че вече трети месец това се протака, минаха месеците декември и януари. Ние все още нямаме отговор на най-важните въпроси.
Предлагам с отговорността, която е пред всички нас, да приемем това решение, да създадем такава анкетна комисия, да видим имал ли е право наистина министърът на вътрешните работи да изнася пред нас тази информация. Това, че Прокуратурата е декласифицирала тази информация, не означава, че той има право да я изнесе и в медиите, и тук, пред нас. Това е същото като аз да мина на червен светофар и да получа разрешение от Прокуратурата да мина на червено. В този случай е точно така. В Наказателния кодекс се казва, че може да се декласифицира, но това не означава, че може да бъде изнесена. Всички трябва да знаем и прочетем това.
Обръщам се към всички народни представители: подкрепете нашето предложение за създаването на тази комисия, да се свърши работата в съвсем кратък срок и да излезем с отговори на най-важните въпроси, които обществото очаква от нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Михайлов, който представи Проекта за решение от името на вносителите.
Дебатите са открити.
Моля народните представители да вземат отношение към обсъждания проект за решение.
Има думата народният представител Павел Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Искането на Синята коалиция за създаване на временна анкетна комисия е несъстоятелно и ще се обоснова защо смятам така.
Въпросите, които се повдигат в искането на Синята коалиция, са от абсолютната компетенция на прокуратурата. На всички ни е известно, че в момента тече досъдебно производство и ние трябва да имаме търпението да изчакаме резултатите от това разследване.
Освен това прокуратурата се произнесе, но не както каза колегата – отказа да извърши проверка, а напротив – след извършена проверка, прокуратурата отказа да образува досъдебно производство, защото няма данни за извършено престъпление. Наистина е така и аз ще разясня, че декласифицирането на информацията не означава, че няма възможност или право да се разгласи, а напротив – искането на вицепремиера Цветанов към прокуратурата, която е в своите правомощия да разреши разгласяването на такава информация, е законово и тя се произнесе по този въпрос.
Освен това в парламента има Временна подкомисия по контрол на специалните разузнавателни средства и тя също може да се самосезира и извърши проверката по отношение на този въпрос.
Поради тези няколко обстоятелства, които ви изтъкнах, аз смятам, че това искане е неоснователно и затова няма да го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков – първа реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Димитров, Вие се позовавате на един акт на прокуратурата от вчера, който не е окончателен, който е необоснован, който е крайно неубедителен и който ние ще обжалваме пред горестоящия прокурор.
Този акт, на който се позовавате, вниквайки в неговите мотиви, виждаме, че съдържа редица противоречия, редица коментари и анализи, включително и факти, не отговарят на действителната обстановка. Именно заради това той ще бъде атакуван пред горестоящия прокурор.
Така че аз ви моля в дебатите да не черпите основание от един акт на прокуратурата, на Градската прокуратура – на заместник-главния прокурор Джамбазов, който е несъстоятелен, законово и фактически необоснован. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма желаещи.
За дуплика – Павел Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков, Вие като юрист би следвало да уважавате решението на нашата прокуратура.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): То не е окончателно.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Така е. Точно поради това, че не е окончателно, аз призовах да имаме търпение. Това е законовата процедура – да изчакаме вашето обжалване, да изчакаме окончателното решение на прокуратурата, защото единствено тя е компетентна да реши този проблем. Така че това, което Вие изразихте като разсъждение, е точно в обратната посока. Именно поради това, че не е окончателно, следва процедура по обжалване и произнасяне на по-горестоящата прокуратура, ние трябва да изчакаме нейното решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване - народният представител Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи предложението за създаване на анкетна комисия. Ние с подписите си сме заявили, че сме част от вносителите на този проект за решение.
Ще подкрепим този проект за решение с ясното съзнание за отговорността ни към хората, които следят развитието на случая в болницата в Горна Оряховица, независимо от степента на техния интерес.
Ще подкрепим проекта за решение и с ясното съзнание за отговорността ни към лекарите и към лекарската професия. Ще направим това, въпреки скептицизма, който обикновено придружава предложенията за създаване на парламентарни анкетни комисии, въпреки резервите в даден момент към резултатите от тяхната дейност. Ще го направим, въпреки размотаването, разтакаването, нежеланието да се дадат отговори, които повдигна представянето на информацията от СРС-та от вътрешния министър в пленарната зала, въпреки много удобното появяване на това постановление на Софийска градска прокуратура, въпреки аргументите, които звучат от страна на мнозинството в лицето на господин Димитров.
Уважаеми дами и господа народни представители, подкрепата за предложението за това решение за създаване на анкетна комисия няма да намали огорчението и публичното унижение на хората, които са превърнали медицината в свое призвание и са я избрали за своя професия.
Със сигурност тази подкрепа няма да намали и обидата от действията на полицията към медиците, в случая, в болницата в Горна Оряховица.
Със сигурност тази подкрепа няма да намали и възмущението от поведението на вътрешния министър Цветанов както като опит, и то пореден опит, да оневини действията на полицията, в случая, спрямо лекарите, така и като прецедент, създаден чрез изчитането на част от информацията, придобита със специални разузнавателни средства.
Да, за момента, когато представи тази информация, той постигна един ефект на шокиращо въздействие. По този начин той отклони резонни въпроси за действията на полицията, пренасочи вниманието към лекарите, очерта част от тях като злодеи, произнесе присъда в случая, по който той се яви в Народното събрание. Но той, уважаеми дами и господа народни представители, създаде прецедент, чийто резултати усещаме днес и със сигурност ще усещаме още дълго време.
Представянето на информация, и то избирателно, придобита със специални разузнавателни средства, на практика отключи – ще използвам отново този израз – „Кутията на Пандора”. Няма защо в днешната ситуация, в която се появява допълнителна информация от специални разузнавателни средства, мнозинството да търси други виновници.
Запомнете, че началото на злоупотребата с информация от специални разузнавателни средства постави министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Това беше една грозна манипулация, недостойна за пленарната зала, на всеки един парламент във всяка една демократична и уважаваща себе си държава.
Извиненията за повишения обществен интерес, повишената обществена чувствителност, които звучаха, когато се представяше тази информация, са смислени, но те са абсолютно неуместни, още повече в днешната ситуация, когато хората очакват отговори за Бирата, контрабандата, митниците, политическата зависимост, политическото покровителство. Очевидно този аргумент вие не споделяте в днешната си ситуация.
Уважаеми дами и господа народни представители, анкетната комисия – в това съм сигурен, може да даде отговори на актуалните въпроси, които хората имат по повод на случая в болницата в Горна Оряховица, може да отговори на обществените очаквания. Да, вярно е – тя може и да не заслужи тези суперлативи, с които се ползват други анкетни комисии и резултатите от тяхната дейност. Но аз съм сигурен, че анкетната комисия може да постигне резултат и да даде отговор.
Нещо повече, анкетната комисия в този случай може да разкрие механизма на злоупотреба със специални разузнавателни средства и с информация от специални разузнавателни средства, може да разкрие технологията на това как СРС-та се превърнаха в единствено средство за придобиване на информация, може да даде отговор на въпроса за технологията на появяването на тази информация избирателно, когато само и единствено управляващите преценят това. Затова ви призовавам да подкрепите предложението за създаване на анкетна комисия. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Христо Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, днес от един централен вестник можете да се запознаете с вълненията на Главния прокурор на Република България, който в петата година на своя мандат смело заявява, че прокуратурата не е изтривало за политическа безотговорност. Той го казва един ден, след като прокуратурата даде своя дан за това едно противозаконово поведение да бъде узаконено. Защото отговорът на въпроса дали вътрешният министър е нарушил закона, не е отговор на въпроса дали използването на специални разузнавателни средства, тяхното огласяване, е нарушение на закона. Защото прокуратурата дължи отговор на въпроса: а дали търновският прокурор, като е декласифицирал класифицираната информация, не е извършил престъпление? Когато законът забранява информацията от специални разузнавателни средства да се използва само за разкриване на престъпление, ако има друг краен резултат, кой е извършил нарушението и това нарушение не е ли престъпление?
Когато Главният прокурор казва, че държавниците вместо да решават проблемите, ги криминализират, кого има предвид? Той може ли да използва имената на тези държавници? Той не е ли държавник? Това неадекватно поведение може да има само един отговор: адекватно поведение от нас и една от отправните стъпки е да създадем тази комисия. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат?
Има думата народният представител Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз ви призовавам да подкрепим това предложение за решение, не за да се превръщаме в съд на министъра на вътрешните работи или на главния прокурор, не да се произнасяме и да задълбочаваме конфликтите, а ако е възможно, да направим стъпка към тяхното решаване.
В какво се състои, според мен, проблемът? В неизвестността! Лекари–убийци на бебета в Горна Оряховица продължават да израждат родилки, ако е вярно това, което е казано тук, от трибуната. Ние няма ли да ги спрем тези лекари–убийци на бебета? И от цял град – Горна Оряховица, отиват там да си израждат жените.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: И от Велико Търново даже.
ИВАН КОСТОВ: Какво правим? Прокуратурата не може да отговори!
От друга страна, ние имаме пълна неяснота за това какво се е случило там. Неяснотата идва от едно просто обстоятелство – ние не сме запознати със заключението на съдебномедицинската експертиза. Никой от нас не я е прочел. Тя е някаква върховна държавна тайна! Защо е върховна държавна тайна? Съдебномедицинска експертиза се пише, заради съдебно заседание, тоест, за да влезе в съд. Това означава, че тя е разбираема за съдии, за прокурори, за адвокати, за обвиняеми, за обвиняващи. Така тя е понятна и за народни представители – тук има юристи, има Комисия по правни въпроси и прочие. Трябва ли тези хора, които имат самочувствието да прочетат една съдебномедицинска експертиза, да я прочетат и да си направят сами заключението докторите убийци ли са или министърът се изхвърлил така страшно тук да ги обвинява?
Това е много важен въпрос. Защо се крие една съдебномедицинска експертиза? Защо се крие ? Какво е станало там в болницата и защо по този начин се създава голяма несигурност в един град на страната? Хората там реагираха така: „Няма да освободим главния лекар! Няма да го освободим, защото не е доказано, че той е нарушител”. И затвориха темата и те оставиха това да се решава другаде.
Вторият ъгъл, вторият поглед върху въпроса. Ние чухме лекари, които говорят така ужасно, нарушавайки медицинската етика. Трябва ли Народното събрание да каже, че не може да се говори по този начин, независимо каква е истината там? Трябва ли някой да каже, примерно, на другите институции, защото аз очаквах Българският лекарски съюз да се произнесе – на някои от тези, които се държат по този начин, говорят по този начин, поне да им отнеме за известно време правото да практикуват лекарска професия!? Това нещо остава настрана, но то деморализира всички лекари. От една страна, лекарите могат да говорят всичко каквото си искат и няма кой да реагира, няма кой да се произнесе – тук няма парламент, няма политическа класа, да правят каквото си искат. А, от друга страна, какво обаче виси? Виси този тежък проблем – за тяхната компетентност. Те, тези там компетентни ли са, като са действали, или не са действали компетентно?
Имаме ли Здравна комисия ние? Имаме! Защо Здравната комисия досега не се е произнесла? Тук по времето на дебата за вот на доверие към правителството аз попитах здравния министър: „Господин Константинов, Вие защо ги търпите тези лекари-убийци?”. Защо тази комисия не го повика и да го пита какво мисли той по този въпрос от гледна точка на медицинската компетентност, отделно от гледната точка на медицинската етика?
Всички знаем истината. Истината е нелицеприятна. Истината е, че вицепремиерът, подозираме, че е така, загубил нерви, атакуван може би прекалено остро, може би – не знам, не мога да се произнеса – използва средства за защита тук, от тази трибуна, които са недопустими! Но по този начин е създадена несигурност, създаден е тежък шум в цялата система на здравеопазването.
Ние искаме това нещо да се затвори. Искаме да разберем какво се е случило, искаме да видим тази съдебномедицинска експертиза. Защото у мен остава впечатлението, че съдебномедицинската експертиза се крие, за да не се разбере точно този голям гаф, това абсолютно недопустимо, неморално, неполитическо поведение – да се злоупотреби със специални разузнавателни средства, определени хора да бъдат наречени „убийци”. Ако Народното събрание си затвори очите за това нещо, трябва да спре да се уважава. Ако изобщо някой се стреми да уважава това Народно събрание, желанието му да го уважава трябва съвсем да изтлее. Защото ние оставяме тук пред очите ни този гаф.
И сега се обръщам към демократичните ценности накрая, които ни обединяват всички: възможно ли е някой да стои на тази трибуна и да казва на последния – не на лекар, а на последния човек, на последния гражданин в страната: „Ти си изверг! Ти си убиец на деца!”? Не е възможно, трябва да го защитим! Как иначе? Кой да защити тези хора, ако на тяхна страна е истината?
Аз призовавам Народното събрание да не бяга от тази отговорност, защото така както бяга, както започна да бяга от всички теми, ще добяга до предсрочни избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Първа реплика – господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Костов, уважаеми колеги народни представители! Въпросът е от изключителна важност. Той, според мен, стои така: дали в България ще има върховенство на закона или оттук нататък ще има върховенство над закона? Съгласен съм с Вашето искане и с начина, по който го обосновахте, и аз лично ще подкрепя Вашето предложение.
Само едно възражение. Вие казахте, че трябва някой да изясни могат ли хора, които са се клели в Хипократовата клетва, да говорят по този начин? Моето възражение към тази част от Вашето изказване е: Вие сигурен ли сте, че тези хора са говорили така, както ни прочетоха тук? Има един пример за това, което говоря. Имало едно изречение, което един го прочел – няма да кажа, тоест ще кажа Иван: „Георги е гений”, а изречението е било: „Георги е гений на злото”. Нали има разлика?
Аз нямам гаранции за това, че уважаваният господин прокурор декларира, че невинният, прочел тук съдържанието на онова, което има на електронния носител, е тъждествено. И комисията трябва да провери това. Защото д-р Кожухаров твърди, че никога не е казвал „ми то като е мъртво, да го храним, да го поим или еди-какво си”. И когато отпаднат думите „ми то като е мъртво” става нещо страшно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: За това, господин Костов, комисията трябва да провери и тъждеството на прочетеното с онова, което го имате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Костов, не само експертизата не се обявява. По същество не е обявено пред широката публика и вещественото доказателствено средство.
Видно от Постановление 12978 на Софийска градска прокуратура от вчера, вещественото доказателствено средство е било магнитен диск, а не четиво за министъра, което ни беше споделено тук. Не съм съгласен с Вас, че ние сме чули какво са си говорили лекарите. Ние сме чули текст, прочетен от министъра на вътрешните работи на база информация. И това постановление от вчера категорично доказва, че вещественото доказателствено средство е било магнитен диск, а не писмен преразказ или точно отразяване от магнитен диск. Този въпрос тепърва ще трябва да се разбере от публиката. Мисля, че за това е важно да има такава комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Павел Димитров.
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Костов, аз мисля, че в някои от моментите на Вашето изказване не бяхте коректен, защото вицепремиерът Цветанов не е обвинявал никого от тази трибуна.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Как да не е?
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ: Той прочете специалните разузнавателни средства, за което прокуратурата е дала своето съгласие. Това, първо.
Второ, господин Костов, няма как да бъде скрита тази експертиза. Няма как да стане това. Това са доказателства, които са приети със съответните доказателствени средства, и няма как тази експертиза да изчезне.
И трето, не може да се преценява крайният резултат само въз основа на отделни доказателства. Доказателствата, освен че се ценят поотделно, те се ценят в своята съвкупност. И аз ви призовах за търпение. Нека да приключи досъдебното разследване, да се направи съответният цялостен анализ на всички доказателства, които са взаимосвързани, и тогава ще имаме решението на съответните инстанции.
Моля ви, нека да не манипулираме по този начин депутатите. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
Господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Божинов, аз съм доверчив човек – каквото чувам министърът да говори тук, съм повярвал. Затова говоря така. Защото това са чули и толкова много български граждани. Нашите заседания са открити. Словото на министъра е чуто от цялото общество.
Вие искате от мен да проявя някаква компетентност по отношение на качествата на записа. Манипулиран ли е записът или не е – аз няма как да знам. Аз реагирам като човек, който е чул изказване на министър, на вицепремиер. И съм го повярвал. Повечето българи така слушат. Затова е редно да има комисия и комисията да каже манипулиран ли е записът или не е. Още повече като добавим съображението на господин Миков. Магнитен диск, колкото и да не разбираме ние тук от тези тънкости, не е идентичен на свален запис, който е бил прочетен от трибуната. В този смисъл отново изниква един сериозен въпрос – дали ние не сме били подведени с по-голям замах, отколкото това изглеждаше на пръв поглед?
По отношение репликата на господин Павел Димитров. Вие не сте бил в залата, когато говореше господин ...
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Бил съм.
ИВАН КОСТОВ: Не сте били, защото ние всички чухме коментарите на министъра. Искате ли да извадим стенограмата и да Ви дам да прочетете. Може би сте бил разсеян в момента, може би не сте внимавали, може би сте били навън. Но аз чух тези думи тук и изтръпнах. И тук повечето честни хора са изтръпнали като чуват да се говорят такива неща. Как така? Той произнесе присъда, господин Димитров. Той произнесе присъда над хора, което не му е работа. Върховенство на закона означава присъда. Присъда чете само съдията, не министърът и не политиците. Ние тук можем да си говорим помежду си най-различни неща, но не можем да нападаме български гражданин. Да нападне някой политик, да му отговори тук, от тази трибуна. Как му отговарят лекарите, наречени убийци? Това, от друга страна.
И на Вашата реплика, че щяла да стане известна съдебно-медицинската експертиза. Вижте, има истини в политиката, които идват толкова късно, че вече стават ненужни. Това е известна тактика на политиците – да бавят тези истини, които са остри, значими, възпитават обществото, ориентират го в ставащите неща. Когато се спират тези истини и когато се появяват след време в летния сезон, през м. август, когато няма кой даже вестник да прочете ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: ...по този начин се убива една истина за българското общество. А точно това ще стане със съдебно-медицинската експертиза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата за изказване народният представител Тодор Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, както са казали нашите по-възрастни родители: „Език мой, враг мой!”
Аз съм тръгнал като народен представител точно от Горна Оряховица и искам да споделя нещо именно за тази болница, чийто ръководител в момента е обект на обсъждане.
Моят баща беше отгледан в тази болница, господин Костов. Виждам, че Вашето предложение е точно за създаването на парламентарна комисия, която да установи събраните чрез специални разузнавателни средства доказателства относно изявленията на вътрешния министър. Моят баща почина на 56 години през м. ноември 1989 г.
Аз съм против това да се сатанизират всички доктори на базата на изказването, което е направил медицинският управител Миролюб Кожухаров. Много добре познавам този лекар, защото той е и председател на СДС в Горна Оряховица. Не е честно тогава, когато правим анкетна комисия, да я правим по повод на политик, който си е позволил по такъв циничен и груб начин да говори дори по телефона. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не от място, ще Ви бъде дадена думата.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: Аз познавам този човек много добре, защото това не е неговият изказ. Това не е неговият изказ! Още след разговора, когато беше произнесен тук от вътрешния министър, той заяви: „Естествено, че гражданите, които са чули това, което съм казал по телефона, ще си помислят, че аз съм престъпник.”
Но кой е Миролюб Кожухаров? Нека да разясним каква е тази личност, за която толкова много Синята коалиция иска да създаде такава парламентарна комисия: следствен по дело за неправомерно закупен скенер в Горнооряховската болница, без обществена поръчка; разпитвани доктори по повод проверка, която се е извършвала в тази болница относно ремонт, който се е осъществявал; изказ по телефон, за който аз просто не искам да си представя, че български лекар може да говори по такъв циничен начин.
Когато български младежи напускат нашата страна, напускат точно заради това, защото са несъгласни с това, което им предлагаме като бъдеще. Такъв изказ ли искаме да им предложим – циничен, груб, брутален? Така ли ще гледаме ние възрастните хора?
Моят баща си отиде на 56 години. Десет години той е имал захарна болест и никой в тази болница не можа да го установи. И знаете ли какво ми казаха 1989 г. лекуващите лекари там? Защото той е един – пак казвам, не искам да сатанизираме всички лекари, които вършат достойно и честно своите задължения: „Дайте ми епикризата, за да си направя равносметка за лечението, което съм извършвал.”
Ами, след този разговор, господин Костов, когато от другата страна имаме обучени хора, които да търсят престъпници в нашата страна, какво да си помисли полицаят, който е слушал този разговор?! Какво да си помисли?! Че срещу себе си имаш престъпник, това е истината. Когато говориш по такъв престъпен начин, трябва да има реакция от българското общество.
Искате да разберете какво е станало там. Ами, дайте да освободим Миролюб Кожухаров като управител на Горнооряховската болница и ще чуете такива жестоки истини, от които на господин Костов ще му настръхне косата. Ще му настръхне косата, да, защото не е това съвременният лекар, който искам да съществува и да работи в една такава болница.
Кой е сбъркал – дали министърът на вътрешните работи, или Миролюб Кожухаров? Аз смятам, че ние трябва да се доверим на българските институции. Трябва да се доверим, защото, повярвайте ми, когато спрях да бъда народен представител през 2001 г., срещу мен бяха възложени осем проверки в същата тази прокуратура, в същата тази полиция. Хората се отнесоха достойно и честно спрямо мен и смятам, че там работят достойни хора – и в прокуратурата, и в полицията на Велико Търново. Нека да не защитаваме политици, които според езика си са извършили престъпление, защото дори и да говориш по такъв начин, ти възпитаваш българската младеж. Аз не искам да я възпитавам по такъв начин! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Лютви Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, вярно е, че ние не сме запознати със съдебномедицинската експертиза. Не сме наясно дали по същество произнесената от тази трибуна присъда над лекарите от министъра на вътрешните работи съответства на заключенията на съдебномедицинската експертиза. Не сме наясно! Въпреки това смятам, че проблемът, пред който е изправено 41-то Народно събрание, не е неяснотата, не е неизвестността, напротив – проблемът е, че сме наясно за какво иде реч.
Големият политически въпрос, пред който сме изправени, е: допустимо ли е специалният инструментариум на държавата да се използва за политически цели на един министър? Това е големият политически въпрос.
Аз чух колегите от ГЕРБ. Вие сте много настойчиви в препоръката си към вносителите на проекта за създаване на анкетна комисия да изчакаме, да не правим заключения само въз основа на едно или друго доказателство. Приемете, че съм съгласен с тази ви препоръка, но ви питам: този принцип съотносим ли е и към министъра? Защо не го спряхте? Защо не му казахте: „Господин министър, принцип е, нямате право да произнасяте присъди въз основа на едни или други реплики, при положение че и тяхната автентичност се поставя под съмнение. Изчакайте да завърши цялото разследване и тогава излезте на тази трибуна и си кажете тежката дума.”
Този принцип, който искате ние да спазваме, според вас съотносим ли е към вашия министър? Защото в една правова държава министрите са равни на всички останали граждани, разликата е, че носят малко по-голяма отговорност.
Уважаеми колеги, няма съмнение, че сте поставени пред сериозно изпитание. Според мен нямате и полезен избор – трябва да подкрепите предложения проект за създаване на временна анкетна комисия.
Вие имате по-голяма нужда от тази комисия, отколкото вносителите, защото по принцип сте изправени пред проблема СРС и той вече засяга и вас самите. Аз нямам съмнение, че ако се съгласите на таен вот, резултатът от него няма да възпроизведе мнозинството, което по време на вота на доверие подкрепи кабинета на господин Бойко Борисов. Този своеобразен вот на доверие, даден тайно като отношение към проекта за решение, ще даде абсолютно различен резултат, да не кажа – драматично различен резултат. Дълбоко в себе си огромна част от вас са съгласни с политическия въпрос, който поставяме. Не може така с подслушванията! Не може така със СРС-тата!
Предлагам да подкрепите проекта за решение и с вота си „да” да кажете „не” на тази абсолютно недопустима политическа употреба на специалните разузнавателни средства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма желаещи.
Господин Бойко Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще взема отношение не само като народния представител от Великотърновския регион, защото считам, че има немалко причини, и те не са само в специалните разузнавателни средства, за да подкрепим създаването на такава анкетна комисия. Разбира се, ще започна от тях съвсем кратко, защото е важно да се знае кой е заявителят и по какви причини го е направил. Важно е да се знае и по какъв начин са осъществени самите специални разузнавателни средства и дали са използвани други лекари за това по начин, който считам твърде недопустим от морална гледна точка в днешно време.
Има ли и други, които са подслушвани в тази ситуация и по какви причини са подслушвани останалите? И по какъв начин е извършена самата деквалификация на специалните разузнавателни средства?
Има още няколко причини, които според мен са съществени. Ще бъда съвсем конкретен – поведението на полицията в тази ситуация. Какви са основанията 20 служители на „Борба с организираната престъпност” – БОП, да влязат в болницата с пистолети и с белезници да арестуват лекарите? Става въпрос – това организирана престъпна група ли е? Тук съвсем конкретно бих могъл да ви кажа реакциите на част от участниците в тези действия, с пистолет на гърба и с белезници през цялата болница. И това са факти, колкото и да е неудобно да ги слушаме. Да, неприятно ви е, че ги слушаме, но истината е такава!
На следващо място, какви са процесуално следствените действия, които са извършени, и как са извършени те? Как да тълкуваме факта за това, че лекар с 35 години стаж, жена, по недопустим начин е събличана?! Ако искате, мога да ви прочета конкретни цитати от нейни изявления в местната преса, които тя е направила за този безобразен начин и отношение към нея.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Вие бяхте ли там?
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз не съм бил там, но съм чел изявленията, които са достатъчно ясно изказани. Обидно ми е да ги чета от трибуната на Народното събрание и няма да го направя.
Същото е и отношението към д-р Лазаров: „Един от полицаите ми каза, че съм престъпник, че ще остана без работа и никога няма да стана шеф на АГ-отделение – Велико Търново”.
Мисля, че журналистите и тези, които са правили тези изявления, имат достатъчно основание да го направят.
Още няколко аргумента относно искането за тази комисия. И то е свързано с медицинската експертиза. Знае се публично, че тази медицинска експертиза отхвърля аргументите за детето, но има още няколко неща, които не са достатъчно ясни. Защо прокуратурата е изискала допълнителна медицинска експертиза? С какви аргументи?
ПАВЕЛ ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Защото има право.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Има право, разбира се. Важно е да се знае какви са основанията и какви са допълнителните въпроси, които задава прокуратурата. Това е едно от основанията да поискаме създаването на такава анкетна комисия.
Бих искал да отбележа още нещо. След като фактът става публично известен, се показва видеозонът на Боряна Тошева от 15,25. Този видеозон показва, че в утробата няма сърдечна дейност, няма и пулс, а след това е извършен и самият аборт. Възниква въпросът: тази техника счупена ли е, каква е? Вярна ли е или не е вярна тези техника и това, което тя показва? И доколко се спекулира с тази техника? Възможно ли е или не е възможно? И ако е така, то трябва да се предприемат съответните действия и към тези, които са допуснали всичко това. Допълнителна неяснота във въпроса.
Разбира се, има и още един въпрос, на който според мен не е толкова трудно да се отговори. На 13 януари Синята коалиция иска решение за създаване на анкетна комисия. Втори февруари е първият ден, в който е възможно да бъде проведен такъв дебат. Случайно може би на 1 февруари излиза становището на прокуратурата по специалните разузнавателни средства. Казвам всичко това, защото въпросът има не само правна и медицинска страна. Въпросът има и своята дълбоко морална страна. Ако ние искаме да работим действително в обществен интерес, би трябвало да го направим, създавайки тази комисия.
Ще ви припомня, че в предходно Народно събрание ние създадохме комисия за всички проблеми, свързани с трагедията в Лим. Благодарение на тази комисия бяха променени няколко закона и няколко наредби. Вие искате да промените някои от тези закони. Заявихте го и публично – специално този за специалните разузнавателни средства. Тази комисия би могла, след като подробно разгледа всички въпроси, да вземе съответните законодателни мерки, да предприеме действия по отношение на подзаконови нормативни актове, за да има и ефект от работата на Народното събрание, не само и единствено по отношение на конкретните факти и данни, свързани, пак казвам, с моралната страна на проблема. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Поискай удължаване на времето.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължено време по ал. 2!
Реплики? Няма.
Следва изказване на народния представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Смятам, че трябва да имаме силно чувство за справедливост. И когато има акции срещу престъпността от страна на вътрешния министър, трябва да сме зад тези акции.
Когато обаче се правят подобни грешки от негова страна, ако се правим на ударени и не ги виждаме, Народното събрание губи своето чувство за справедливост.
Ще ви прочета какво каза министър Цветанов пред Народното събрание – от стенограмата, така е записано в нея: „Ако от това, което в момента ви прочетох, вие не можете да си направите изводите какво се е случило в тази болница, как едно живо бебе умишлено е умъртвено и не му е даден шанс, не са положени необходимите усилия от държавата, от експертизата на тези медици, то аз искам да ви пожелая само едно – да не ви се случва подобно нещо на вас и на вашите близки!”.
Излязоха депутати от ГЕРБ да кажат, че той не е произнесъл присъди. Извинявайте, колеги, ама не е вярно. Ставате тук и говорите неверни неща. Вижте, че той е казал, че тези хора са извършили престъпление. Имал ли е доказателства за това? Нямал е. То затова e и идеята на съдебната система – без присъда да не може да излиза нито едно длъжностно лице, било то министър, прокурор или който и да е било, и да казва, че си виновен.
Зад мен има двама уважавани съдии – госпожа Цачева и господин Анастасов. Убеден съм, че преди да произнесат присъдата не обвиняват хората, не им казват кой за какво е виновен.
И нещо друго много важно! Министър Цветанов е първият в новата история на България, който пред парламента чете СРС-та. Не е имало такъв пример. Беше много по-нормално експертизата, която е направена от петима уважавани лекари – тя да беше публична за Народното събрание, не някакви СРС-та, а самата експертиза. Тя трябваше да бъде прочетена публично.
Ние поискахме, помолихме министър Цветанов да дойде и да прочете само заключението на тази експертиза. Той не го направи. Помните – беше в Народното събрание, чака до последно, не го прочете. Някой от вас ще каже: понеже се развали кворума, това е причината. Възможно е и това да е причината. Трябваше да дойде пак и да прочете заключението на тази експертиза. Най-естественото нещо е, когато има съдебна медицинска експертиза, тоест става за съда, тя да бъде прочетена; тя е важното нещо в една такава ситуация. Вместо това се четат СРС-та.
Знаете ли, мен ме притеснява нещо друго – това е манталитетът, който виждам в господин Цветанов, да казва кой за какво е виновен. Това мен много ме притеснява и нас от Синята коалиция много ни притеснява. Той трябва да събира доказателства, да разследва, да проучва, но не трябва да казва кой за какво е виновен. В една демократична държава това не трябва да се случва.
Представете си следното нещо: допускате ли в Германия, във Великобритания, изберете си една европейска страна, министърът на вътрешните работи да дойде в парламента и да каже за определени лекари, преди произнасянето на съда, че са виновни за нещо? Допускате ли такова нещо да стане в европейска страна? Някой от вас допуска ли такова нещо?! Уверявам ви, че стане ли такова нещо в някоя европейска страна, ще има такъв уникален скандал, че той няма да приключи докато този министър не намери начина сам да приключи скандала.
Какво става в България? Усещам опит да се казва: „Ами тук няма нищо”, да се отлага проблемът. Вероятно депутатите от ГЕРБ и от „Атака” или няма да гласуват, или ще гласуват „въздържали се” и нещата ще продължат по същия начин.
Само че, колеги, нямате полза от това. Този скандал не може да бъде спрян. Той вече е обществен; самият министър Цветанов го направи обществен. Не може да бъде спрян скандалът по този начин. Той ще продължава. Колкото и да се правите, че го няма този проблем, има го този проблем. За мен е важно Народното събрание да постъпва правилно. Наистина, когато видим, че министър Цветанов води битка срещу мафията, каквито примери има, и това е хубаво, ние категорично да застанем зад него. Когато обаче се допуска такава грешка, да се правим, че нищо не виждаме, наистина не е достойно за човек, който държи на морала.
Слушах преди малко и Тодор Великов. Да ви кажа честно, човекът нямаше аргументи, не можа да каже нищо по същество. Започна да говори за това какъв бил еди-кой си доктор и от коя партия бил. Ами от тези доктори може би някой е от ГЕРБ, господин Великов, трябва да ги питате. Аз не зная кои са тези доктори. Аз не съм ги срещал тези доктори. Може някой да е от ГЕРБ, друг да е от БСП, трети да е от ДПС – на този принцип ли ще разсъждаваме? Много слаба беше Вашата теза. Много излишна и много слаба.
Тук въпросът е друг. Въпросът е принципен, принципът е важен, колеги! Това е изпитание за 41-то Народно събрание. Или ще го издържим, или няма да го издържим. Възможното изпитание може да завърши по следния начин: да си заровят ГЕРБ и „Атака” главите в пясъка и да кажем: „Вижте, няма проблеми!”. Само че има стенограма и тази стенограма, колеги, ще стои. Въпросите ще стоят и ще се задават всеки ден.
Знаете ли, аз бях още по-потресен, когато представители на властта казаха, че не била важна съдебномедицинската експертиза. Някой говорил със санитарка, която казала нещо различно от това, което казали лекари, които са специалисти, с необходимата квалификация и образование. Тоест, санитарката била много важна на фона на експертизата.
И накрая, колеги. Ако искате да си запазим достойнството, нека да направим тази анкетна комисия. Нейната основна цел ще бъде да извади истината наяве, включително за това какъв език са си позволили докторите. Ние като Народно събрание категорично се разграничаваме от този език. Трябва да се разграничим! Истината трябва да излезе! Ако нямаме смелостта за това, тя ще излезе извън Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Господин Великов, заповядайте за първа реплика.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Репликата ми е към господин Димитров по повод на това дали съм имал правилна или неправилна теза. Господин Димитров, Вие не слушайте мен какво говоря – няма и да разберете това, което говоря. Защото, ако смените медицинския управител, тогава ще научите какво е ставало там и истината за тази болница. Послушайте обаче господин Иван Костов, който Ви каза точно това, което казах и аз. За да има проблем, този проблем е тръгнал отнякъде. Всяка крушка си има опашка, господин Димитров. Това е истината! Когато говорим и защитаваме един политик, какъвто в случая се явява Миролюб Кожухаров, аз Ви питам: Вие, като партиен лидер, взехте ли своите поуки от този изказ на вашия партиен лидер в Горна Оряховица?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика, заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Принципност, господин Великов, означава следното нещо: ако утре тук дойде министър Цветанов или който и да било и каже за Вас, че сте извършили престъпление без да имате присъда, ще Ви защитим по същия начин. Ако го каже за който и да било друг български гражданин, без да има решение на съда, ще го защитим по същия начин. Това е идеята на една демокрация, това е идеята на разделение на властите. Иначе няма смисъл от съдебна система. Да дадем право на изпълнителната власт направо да ги вкарва в затвора и да казва кой какъв е. То няма смисъл и от Народно събрание в един момент. Това е идеята на една демокрация – всеки е невинен до доказване на противното!
Особено опасно е, когато на базата на СРС-та, за които научаваме, че тези, които излизат в обществото, всички са манипулирани, това научаваме. Когато на базата на СРС-та се хвърли вина върху определени хора, става особено опасно. Затова тази тема трябва да бъде затворена; този скандал трябва да бъде потушен и това е работата на парламента.
Изберете си, имаме две възможности. Едната възможност е парламентът да се прави на „ударен”, не участва; не избира анкетна комисия; заравя си главата в пясъка и не знае какво се е случило. И си казва: „Животът е прекрасен. Всичко, което е направил министър Цветанов, е чудесно”– това е едната опция.
Другата опция е да постъпим сериозно и отговорно, да направим анкетна комисия и да потърсим истината. Изберете как ще постъпи днес Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – народният представител Анастас Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, вече близо повече от час, едва ли някой от вас си спомня точно конкретният текст на решението, което е предложено. След първите две изказвания хората, които предлагат това решение, постигнаха целта си: да говорят и да коментират поведението на министър Цветанов.
Ще ви напомня какво пише в решението: „Трябва да се проучат фактите и обстоятелствата, свързани с инцидента в болницата в Горна Оряховица, изнесени в Народното събрание със СРС и заключенията от съдебномедицинската експертиза. Комисията трябва да изясни дали са спазени законовите и подзаконовите нормативни актове по прилагането и изнасянето на СРС и да проучи данните от съдебномедицинската експертиза.” Следва времето, за което трябва да работи тази комисия и нейният състав като бройка.
В това Народно събрание с нарочен акт на Народното събрание има създадена постояннодействаща подкомисия за контрол на СРС-та, (заглавието е много дълго), чиято работа е точно да установява спазени ли са законовите и подзаконовите нормативни актове по прилагането и изнасянето на СРС-та – цяла комисия. Съжалявам, че многоуважаваните членове на тази комисия, господата Бисеров и Миков, не се самосезират и не започнат проверка в тази комисия по повод на това, което се иска с това решение. Не зная защо трябва да се създава нова или някаква анкетна комисия, която да изследва нещо, което е задължение на вече съществуващата и то постояннодействаща комисия. Единствената разлика от постояннодействаща подкомисия, е, че тази се състои от 6 членове, като в нея ще присъства и 1 независим народен представител. Иначе нищо друго няма като разлика. Дори, ако случайно, според мен, се гласува създаването на такава анкетна комисия, предлагам да изберем същите членове на постояннодействащата – така и така са запознати с материала, по-лесно ще им бъде да направят проверката.
По отношение на експертизата. Всеки себеуважаващ се юрист знае много добре, че това е в правомощията на прокуратурата и на водещият разследването – да преценява дали заключението на дадена експертиза може да бъде ползвано като доказателствено средство и като доказателство по едно наказателно производство, без значение дали е наказателно, даже и гражданско. Преценката на водещия разследването e дали да назначи нова експертиза – допълнителна или нова изобщо.
Ако ние сега коментираме заключението на една петорна експертиза, няма никаква гаранция, че в следващия месец или два ще бъде назначена нова седморна, деветорна, от дванадесет члена, с националния консултант в дадената област и всеки път ще назначаваме анкетна комисия да обсъждаме заключението на тая експертиза. Ами ако заключението на тая експертиза се различава едно от друго, ние какво решение ще вземем? Извинявайте много, това е несериозно!
Не може да се коментира по някакъв начин, още повече по едно неприключило досъдебно производство и събраните в това производство доказателства. Изобщо прокуратурата не е преценила дали ще ползва тази експертиза в своята работа. Така че това са несериозни неща.
Благодаря на колегата Димитров, той ви каза. Има си процедура. Добре, ние взимаме заключение и се произнасяме: тази експертиза е правилната, тези петима лекари са написали правилните неща вътре. След един месец прокурорът решава, че експертизата не е правилна и трябва да назначи нова – не го удовлетворява, назначава допълнителна. В какво положение се поставя Народното събрание? Да коментира и да задължава някой орган, в това число съдебната власт, да взема предвид нашите решения, нашите становища?!
Мисля, че няма никакво основание за създаването на такава анкетна комисия и ще гласувам „против”. Благодаря ви, колеги. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Бисеров – първа реплика.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колега, Вие пренасочихте темата към подкомисията, известна като Подкомисия за СРС-тата, но аз искам да Ви кажа, че това е неправилната насока.
Първо, тази Временна анкетна комисия има по-широк обхват и не се ограничава само с това как са прилагани и как са използвани специални разузнавателни средства.
Второ, искам да Ви кажа, че скандалите със специалните разузнавателни средства станаха толкова много, че ако трябва да минават през тая подкомисия няма да се свърши никаква работа. Влизаме от скандал в скандал със специално разузнавателно средство и това, което подкомисията би могла да свърши, е да направи изводи, които да са по-общи и които да имат отношение към темата дали специалните разузнавателни средства в България се използват и прилагат по закон или има създадена практика, при която специалните разузнавателни средства се прилагат извън закона. Това е тематика, която е извън конкретният случай, който е характерен със своята скандалност. Разберете, този случай е характерен с политическа скандалност. На тая политическа скандалност й отива временна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми господин Анастасов, на този дебат просто трябва да се гледа не от ъгъла, от който Вие гледате като човек, като професионалист – като съдия или като участник в Подкомисията по СРС-тата, а трябва да се гледа като политик. Вие преди всичко в тази зала и като заместник-председател на Народното събрание, и като народен представител от Партия ГЕРБ сте политик и сте натоварен с обществено доверие в тази зала.
Залата трябва да даде отговор на най-важния въпрос – някой от колегите, които се изказаха, дебатираха това нещо – именно за моралната отговорност на това обвинение, което беше отправено към тези лекари. Защото в България – някои от нас са лекари, но всички ние сме потенциални пациенти и искаме да знаем тези лекари ще носят ли догмата на това, че тук, от тази трибуна, ги нарекоха убийци, нарекоха ги престъпници и ги обвиниха в най-големи грехове? Ние като народни представители трябва да дадем отговор на това нещо, а не да се крием зад това, че имало подкомисия, че имало някакви ... Ние имаме тая обществена отговорност, ние сме преди всичко политици и това ни е работата. Това трябва да кажем – трябва да се разгледа, трябва да се изслуша! Това е дебат, който наистина трябва да се състои.
Скандалите със СРС-тата са на много по-заден план, защото ние не сме държава, в която трябва да доминира ченгеджийството, ние сме държава, в която нашите деца, нашите внуци трябва да имат ценности. Как ще се създават тези ценности като ние бягаме от дебата за ценности? А дебатът от ценности не е това дали единият доктор бил такъв, пък трябвало такова ... Това са дребни неща. Дебатът е за институциите и мястото на институциите в държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика?
Заповядайте, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Анастасов, някои министерства са малко по-различни от други, така наречените силови министерства. Винаги съм смятал, че тези, които управляват тези министерства, трябва да притежават едни качества и морал –малко по-висок, и най-вече отговорност, отколкото е средната за Министерския съвет. Така че в случая имаме един явен пример, когато един такъв министър подхожда безотговорно, подхожда с един морал, който подлежи на критика, и неговите думи оставят един много по-сериозен отпечатък отколкото думите на един друг министър.
Тази комисия затова е толкова важна и затова подкрепям нейното създаване, защото оттук нататък всеки един следващ министър ще знае точно какво поведение да държи, когато излиза на тази трибуна или където излиза пред обществото. Не става въпрос само за този министър на ГЕРБ, който наистина унижи и допринесе за спадането на рейтинга на ГЕРБ. Става въпрос за всеки един бъдещ държавник, когато оглавява едно такова министерство, да бъде под контрола и да бъде – да се изкажа по-меко – озаптяван от народните представители и от другите власти на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз точно това се опитах да обясня – че това, което е предложено като решение, не отговаря на вашето желание да добиете някаква информация, която да използвате именно във връзката с укоряемостта към поведението на министър Цветанов. Вие пишете едно в Проекта за решение, което няма да ви даде нищо.
По повод на последната реплика. Помните ли за какво ставаше въпрос тогава и защо, предполагам, министър Цветанов дойде и прочете тези материали? По простата причина, че лекарите изреваха, че били събличани, били обискирани. Той дойде и прочете нещо, за да ви покаже и да ви каже защо тези хора са били задържани, защо са били третирани по тоя начин. Между другото, аз знам един начин в НПК как се описва и как се извършва обиск на живо лице – ако трябва, съблича се гол. Това е законоустановеният начин. Ако не знаете, да ви кажа – става с разрешение на съда. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.)
Не знам, аз нямам представа от самото дело. Явно Вие имате повече информация за това какво се случва по делото. (Реплика от народния представител Ваньо Шарков.)
Другото, когато се разви този случай в общественото пространство, нямаше изобщо изнесени мероприятия или някакви телефонни записи в медийното пространство. Така че специалната подкомисия имаше напълно възможността да се самосезира. Досега сигурно щеше да е приключила с тези отговори на въпроси дали специалните разузнавателни средства са използвани в съответствие със законовите и подзаконовите нормативни актове.
Пак ви казвам, ако ние на базата на това поискаме и вземем някакво становище по заключението на тази съдебно-медицинска експертиза, няма гаранция, че след един месец няма да има друго заключение по друга експертиза и нашето становище и решение да бъде погрешно. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва изказване на Андрей Пантев.
Заповядайте, господин Пантев.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Почитаемо председателство, удивително е, госпожо председател, какви словесни чупки и усуквания слушаме, за да се избегне от една крещяща и скандална отговорност. Това не е камерен инцидент. Това е явление, което, може би случайно се е разпространило спрямо лекарското съсловие, но далеч не е изключение, по-точно рецидив, заложен и за неговото възпроизвеждане отново в бъдещето.
Аз намирам, че наред с всички криминално-бюрократични измерения този случай има и етичен контекст и това беше казано. Затова ще си позволя да ви напомня един двуминутен случай от нашето сравнително далечно минало – след Първата световна война, когато след изказване на премиера Александър Стамболийски, че градовете в България са извор на поквара и люлка на разруха, взема се решение да се проверят всички софийски ученички във всичките софийски гимназии. Решение, одобрено от иначе интелигентния министър на просветата Марчевски.
След последвалия размисъл идеята се отклонява, но не защото Стамболийски се е отказал от тази си присъда, а защото е решено, че тази немного красива операция като манипулация дали са девици софийските ученички, уронва престижа на българското лекарство, което тогава остана едно неопетнено съсловие в българския живот.
Много е ясно, че тук става дума, за едно преднамерено принизяване на лекарската професия, за едно абсолютизиране на лекарски грешки. Убийци! Оставям настрана въпроса колко хора са спасили тези убийци. Оставям настрана въпроса дали са такива след като още са на свобода. Оставям настрани въпроса ... Политическите грешки, дами и господа, са много по-страшни от лекарските, защото често пъти те предрешават съдбата на милиони или живота на десетки хиляди. Тук става дума за нещо, което би трябвало да бъде осъзнато. Не може да си въобразите, че всичко е позволено. Не може да си въобразите, че може да се намесвате, още малко ще арестувате някой изкуствовед.
Тук става дума да разберете най-сетне, че това не е злонамерен, злораден акт – да се възползваме от един отблъскващ гаф, за да ви натрием носа, а за представяне и преставане на тази практика, при която полицейщината доминира над всичко останало. Това е цялата идея и това е целият разгорещен спор.
Аз не притежавам тези ораторски умения, но имам способността да се удивлявам и се чудя как, как може да се обясни с разумна логика подобен скандал?!
Ако нещо здравословно излезе от тази комисия това е идеята, че не трябва да се стига повече до подобни разправии, до подобна демонстрация, и то брутална, и то маршова, на чувството за безнаказаност, а и на нещо друго.
Тук в тази зала неведнъж съм чувал, че опитът в бизнеса бил голяма гаранция за гражданска доблест и политическа зрялост. Е, добре – с тази тревога, която изразяваме ние спрямо лекарското съсловие, което често пъти е потомствено – децата стават лекари, защото са видяли не само гювеча от една такава професия, а и отговорностите, ежедневните изпитания. Тук не става дума само за лекарското съсловие. Тук става дума ... (Реплика от ГЕРБ.) Да, самата Хипократова клетва съвсем не е безкористна. Кулинарният израз може би не е точен, но от това всъщност се създава впечатление, че освен парите лекарите нищо друго не ги интересува.
Аз намирам, че ако имате мъжество трябва да признаете тази грешка, граничеща с престъпление. По някой път, дами и господа, за да се извиниш, се иска повече достойнство, повече мъжество, повече увереност в бъдеще, отколкото упорито да повтаряш глупави несъответствия. Така ние ще покажем – с това си поведение, с тази комисия и с тези дебати ... Дебат в българския език няма, в единствено число дебат няма – на английски има единствено число. Ние ще покажем, че защитаваме интересите не само на спортни знаменитости, не само на фирмаджии, не само на чупливи тарикати като партийни членове и пр. Ние доказваме, че защитаваме интереса на едно от най-благородните съсловия навсякъде по света, на тази планета, и българското – на лекарите. Те до голяма степен стоят на нашето ниво, а в някои отношения – дявол да го вземе, доста по-високо. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Господин Пантев, слушах цялото Ви изказване много внимателно и искам да Ви помоля да излезете и да дефинирате какво означава „фирмаджии”. Това обидна дума ли е или не, щом така ги квалифицирахте, ги сложихте в една графа, според мен, на престъпниците?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика ...
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ, от място): Няма време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дупликите не влизат във времето. Имате възможност спокойно да отговорите.
АНДРЕЙ ПАНТЕВ (КБ): Благодаря.
Нищо укорително, дами и господа, макар че фирмаджията има лек оттенък на отрицание на досегашното славославяние на фирмаджиите. Трябва да имаме чувство за съображение. Фирмаджия – за мен нищо благородно няма в сравнение с благородството на лекарите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ, от място): Браво, браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване народният представител Ваньо Шарков.
Моля за ред в залата – да чуем господин Шарков.
Имате думата.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина след последните изказвания дебатът стана малко ненужен и малко някак извън всичко онова, за което се говореше до момента. Тук се чуха думи от сорта на това: „Ще вземете най-накрая да арестувате изкуствовед”. Какво значение има каква му е професията? Историята помни и министър-председатели, които са били престъпници. Това няма никакво отношение към това какво работиш. Тук хора, които промениха дори Хипократовата клетва, и вместо българските лекари да казват, че се заклеват в името на Аполон, казваха, че се заклеват заради Българската комунистическа партия, защото така направихте Хипократовата клетва, тук започвате да я цитирате. Хайде, малко по-нормалничко да говорим по темата и да се върнем към съществения дебат.
Въпросът не е в техническата страна. Въпросът не е в това, че тази комисия ще се занимава, съжалявам, че го няма заместник-председателя, каквато е задачата на подкомисията по Специалните разузнавателни средства. Още повече, че не може на тази парламентарна трибуна в българския парламент да излизат хора с парламентарен опит, макар и в различни парламентарни групи и да казват, че на тези СРС-та има престъпно говорене. Кое говорене по българското наказателно право е престъпно? Кой е вкаран в затвора за престъпно говорене?
Големият смисъл на тази комисия не е в това да изкара министър Цветанов виновен – разберете го! Тези хора, които са от Нова година обвинени за убийци, живеят в Горна Оряховица. От тази трибуна на тях им беше казано, че те умишлено са умъртвили едно дете, живо родено дете, и не са му дали възможност да диша. Така ли беше казано или не беше казано така от тази трибуна? Тази квалификация „убийци” е за тези хора, които живеят в този град и работят в тази болница.
Тук се казва за някакви хора, че по този начин се правили претърсванията, а понякога трябвало да бъдат... Вижте, става въпрос за педиатър с 30 години трудов стаж, жена, която се връща от работа, която няма никакво участие в тези СРС-та и която, напротив, е обдишвала този плод, който е бил изроден от акушер-гинеколозите. Има медицински одит, правен от Министерството на здравеопазването. В рамките на парламентарния контрол съм го поискал от министъра на здравеопазването. Защото, знаете ли колко има на страницата от този одитен доклад? Ей толкова – пет пръста. Къде е одитният доклад? Толкова ли е трудно да бъде качен на страницата на Министерството на здравеопазването и всички да видим големите зулуми, които са правени?
Комисията трябва да разгледа двете неща, ако е необходимо ще направя предложение за редакция на текста – да се запознае с всички обстоятелства относно изнесените СРС-та, относно съдържанието на съдебномедицинската експертиза, относно не само онова, което беше цитирано от прокуратурата и умишлено извадено – морфологичният анализ. Освен морфологичен анализ има и хистологичен анализ, има и химичен анализ и защо си мълчат, а не ги кажат, а вадят само морфологичния анализ.
Трябва тази комисия да проучи и случая, нека да бъдат и хората от Комисията по специалните разузнавателни средства, но трябва да има и лекари, за да проучат дали тези хора наистина са си вършили работата в тази болница и всички онези данни, които са изнесени като нарушение в одита. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Първа реплика, заповядайте – Николай Коцев.
НИКОЛАЙ КОЦЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Шарков! Преди това, първо, бих искал да се обърна към проф. Пантев с моето най-голямо уважение. Господин Пантев, аз съм започнал от нулата. От близо десет години давам храна на 240 човека и изобщо не се срамувам, че това става в моите фирми. Не им давам храна, а заедно работим, извинявам се, не бях точен. Така че, да Ви кажа честно, го почувствах като лична обида и като обида към хората, които развиват нормален и честен бизнес, плащат заплатите и на нас тук в парламента, че и на цялата държава, че и парите, които бяха крадени от предните правителства.
Господин Шарков, защо не кажем истината от тази трибуна? За какво става въпрос? За СРС-та, за това какво точно е станало или да кажем това, което всички си говорим, с цялото уважение към всички честни и хуманни лекари; затова че част от тази гилдия се превърна в еднолични търговци, които гледат на всеки пациент, бих го определил, като все едно, че отиват да изчукват кола, отиват да ти изчукват калника. Отиваш да ти оправят крака, а те гледат като на обект, от който да изкарат пари.
Много е нездраво, и то точно в този момент, да се опитвате да политизирате това вместо в името на здравето на всички българи, да дадем знак на тези лекари, които работят по този начин, че не това е начинът, защото много добре цяла България чу СРС-тата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика?
Дуплика – господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Явно не се слушаме достатъчно, защото едно от нещата, които предложих като промяна, е да се види какво са вършили лекарите в болницата – като промяна във внесения текст.
Но това, което искам да ви кажа, е – не започвайте с думите: „Нека да кажем цялата истина, какво точно е станало”. Едва ли някой от тази зала знае цялата истина и какво точно е станало. Ние затова предлагаме тази комисия. Ако има някой, който да знае какво точно е станало и да знае цялата истина, призовавам го да излезе и да я каже. Да излезе и да я каже! Защото, пак ви казвам, тази жена, която е педиатър с 30-годишен стаж, нито я има в СРС-тата, нито я има, че е престъпник, и тя е събличана. И това го признава жената-полицай, която след два дни е пенсионирана. Хайде, моля ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вашето предложение – да, записвам.
ВАНЬО ШАРКОВ: В края на текста след данните от съдебномедицинската експертиза с мотивите към него, а, извинявайте, това е в предложението. В самото решение – след данните от съдебномедицинската експертиза, т. 1: „и резултатите от проведения одит на Министерството на здравеопазването”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – народният представител Георги Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, взимам думата, за да ви обърна внимание, че ако днес Народното събрание откаже да създаде такава анкетна комисия, то ще откаже да изпълни едно свое конституционно задължение. Народното събрание е длъжно да упражнява законодателната власт и да упражнява парламентарен контрол, контрол по въпроси от особен обществен интерес.
В предложеното решение, господин Анастасов, досега вносителите в т. 1 предлагат да се изучат четири аспекта на този комплексен въпрос, а именно: инцидентът в болницата, заключенията на експертизата, данните изнесени в СРС-тата и дали са спазени законовите и подзаконовите актове при прилагането и изнасянето.
Сега господин Шарков добави и пети въпрос, свързан с одита. Така че господин Анастасов, Вашето съображение, че има подкомисии или дори отделни специализирани комисии, е изцяло несъстоятелен. Защото нито една от подкомисиите или комисиите не може да обсъди едновременно всички тези пет аспекта. Въпросът е от скандална актуалност. Той скандализира цялото общество, не само лекарското съсловие, и именно в такива случаи – не друг, а Народното събрание е длъжно по Конституция да разгледа целия този кръг въпроси и да излезе със свое решение. Така че всички пледоарии – и на господин Павел Димитров, и на другите представители от ГЕРБ, че няма смисъл или няма основание, че има държавни органи, ами, по всеки въпрос има държавни органи. Тогава въобще Народното събрание няма място! Помислете добре преди да гласувате, но знайте, че с това гласуване изразявате отношение към вашите задължения, вашия мандат на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Процедура – господин Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, от името на парламентарна група, искам почивка от 30 минути. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обявявам почивка до 11,20 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с дебатите по Проекта за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с инцидента в Многопрофилната болница в Горна Оряховица, изнесените в Народното събрание данни, събрани със СРС-та и данните от съдебномедицинската експертиза.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, надявам се, че сме накрая на този безсмислен и безплоден, така наречен дебат. В този дебат имаше много садизъм и много мазохизъм. Садизмът беше, че опозицията – и лява и дясна, направиха всичко възможно да издевателстват върху управляващите, върху ГЕРБ, за нещо, което не може да им се вмени в каквато и да е вина. Имаше и мазохизъм, защото самата опозиция беше толкова жалка, че се чудеше какво да измисли, какво да вмени във вина. Тя просто се измъчваше. Измъчваше се в опитите да представи нещата като битка за морал, за хуманизъм, защита на лекарското съсловие или на конкретни хора.
Истината обаче за нещата, за това, което става, е съвсем различна. Тук нямаше място нито за правни доводи, нито за ролята на прокуратурата. Малко за това – изнесеното от министър Цветанов СРС дали е разрешено, от кой е разрешено, как е разрешено – дебатът беше мръсно политически, и е част от цялата предизборна кампания, която се развихря вече много време. Защото опозицията в България така, както е било винаги досега, е свикнала и живее с мисълта, че скандалите и гейтовете свалят едно правителство – са в състояние да разклатят и да бутнат министър или цяло правителство.
Така е по света – чисто политологически. Ясно е, опозицията винаги използва всеки случай, който може да предизвика напрежение, може да бъде скандал, раздухва го, раздува го до неимоверност и прави от това политически дивиденти.
Така е било и в България, както казах преди малко, но скандалите в България, които сваляха правителства или които сваляха рейтингите и довеждаха до крахове на политически сили на управляващите, бяха съвсем други. Това бяха скандали, свързани с това, че хиляди български предприятия бяха дадени или харизани, съсипани и в момента се намират в развалини. Скандалите бяха за сделки, от които обществото трябваше да получи милиарди, а получи жълти стотинки.
Напоследък скандал е и сделката с външния дълг – виждаме какви са последиците за страната и за всички нас. Това бяха скандали, защото удариха по икономиката на България, които бръкнаха в джобовете на хората, и които оставиха хиляди безработни и докараха държавата ни до просешка тояга.
Сегашните скандали са мними, те са измислени, включително и този скандал. Подобно на скандала, от който се опита опозицията да направи от – представете си, за сблъскалите се чужди кораби около нос Емине, и от това опозицията се опита да направи скандал. Казвам го, за да направя аналогия със сегашния случай.
Сега, в случая, опозицията си измисли тема, защото скандалът, както е известно, трябва да се поддържа, и той се поддържа с искането за тази комисия. Всички виждаме и разбираме – това е една добре съгласувана акция между БСП, ДПС и СДС. Първата стройна, съгласувана и съвместна акция, след като Синята коалиция открито излезе в опозиция по повод на вота за доверие на правителството.
Сините вдигнаха топката и червени, и ДПС се опитват заедно с тях да играят и да я отиграят. Целта е поредният скандал, който да се хиперболизира, да доведе до съответните политически последици – и нищо от това, а политическите последици са, както отдавна ни е известно, след като дълго време бяха правени опити за сваляне на министри и до голяма степен тези опити успяха – министри си отидоха, но се видя, че това до нищо не води за дестабилизацията на управлението – сега целта е главата на вицепремиера.
Спомняте си, че имаше неистова атака за другия вицепремиер – за вицепремиера Симеон Дянков, сега усилията са за главата на вицепремиера Цветан Цветанов и нищо друго. Топката е вдигната по-високо, целта, мизата, летвата са по-високи. Така че нищо ново и, ако си обясним всичко, то е ясно – има един случай, един от много случаи, каквито в страната по най-различни поводи се случват на ден, може би с десетки, а може би със стотици.
Какво е различното тук, че вицепремиерът Цветанов прочете едно СРС такова, каквото то е – обективно, и то с разрешение на прокуратурата? Санкционирано да бъде изнесено – това е обективен факт, това от една страна. Другият факт обаче, който прави скандала политически и се използва, е, че един от основните участници в целия този случай – господин Кожухаров, е шеф на СДС в Горна Оряховица, също неоспорим факт, и в комбинация – този резултат.
Този случай можеше да не бъде коментиран от сините, можеше да не бъде хиперболизиран, изнасян и раздуван, ако например един от лидерите на сините – имам предвид Иван Костов, беше казал: „Няма да го защитаваме”. По стар негов подход той решава, той е инстанцията за верност, преценява и казва: „Върви напред като атаман”, знаем го всички, които сме били някога някъде – „За този ще се бием, ще го защитаваме, ще воюваме – за този няма”. Той го решава този въпрос. В случая е решил, че сините ще се бият за него, ще го защитават, а съображенията за хуманност, за защита на лекарското съсловие, за законосъобразност – това няма значение за тях, разбира се.
Така че на целия този безумен дебат, който водим – пилим си нервите и си правим харакирита, това е нещо, което, разбира се, ни е вменено да правим, то става години наред, трябва да гледаме в този голям чисто политически смисъл и контекст. Това е един от елементите и ударите, които се нанасят за дестабилизация на сегашното управление, и то в момент, когато е потръгнало нещо в държавата, нещо върви нагоре, нещо положително става, за да бъдат върнати нещата назад и да бъдат стопирани. В случая това няма да мине! Въпросът е в шуменето – кой разбрал, кой не, в инсинуациите, в опитите за дестабилизация, с надеждата на опозицията, че белким в един момент могат да успеят. Благодаря ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Дебатите са закрити.
Преминаваме към режим на гласуване.
Първо ще подложа на гласуване редакционното предложение на народния представител Ваньо Шарков: в проекта за решение, т. 1, след думите „съдебномедицинска експертиза” да се допълни, цитирам: „и резултатите от проведения одит на Министерството на здравеопазването”.
Гласували 165 народни представители: за 59, против 64, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване проекта за решение, както е предложен от вносителите.
Гласували 168 народни представители: за 60, против 88, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Прегласуване – имате думата, господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване с ясното съзнание, че резултатът ще бъде повторен, но искам да ви кажа нещо.
Това Народно събрание в този състав гласува една временна анкетна комисия, която беше по скандалните промени в Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Това беше още в началото на мандата на мнозинството на Политическа партия ГЕРБ. Тогава беше заявена ясната воля да не се допускат подобни действия и нищо, уронващо престижа на Народното събрание.
Днес се появява двоен стандарт! По нещо, което беше толкова тежко за вас, че вие понесохте падане на председатели на парламентарни комисии, падане на заместник-председател – дори тогава решихте и тръгнахте да водите борбата, а сега се отказахте! Сега се скривате зад министъра, тъй като отхвърлихте моето предложение, и не искате да се занимавате дори с това – извършвани ли са нарушения в управлението на тази болница и нарушение в лечението на пациент на тази болница. Дори това предложение отхвърлихте!
В предното Народно събрание имаше комисия, която разследваше горящия влак София-Кардам, тя работи достатъчно дълго време. Но дори и те се съгласиха със създаването на тази комисия. Подобна практика не е за българския парламент, казвам ви! (Реплики от КБ.)
Правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване проекта за решение.
Гласували 169 народни представители: за 61, против 90, въздържали се 18.
Предложението не е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, приет на първо четене на 28 октомври 2010 г.
Госпожо Стоянова, имате думата, за да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси по законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моля първо да подложите на гласуване процедурното предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, и господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в НАП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в пленарната зала.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
„Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-80, внесен от Министерския съвет на 16 септември 2010 г., приет на първо гласуване на 28 октомври 2010 г.
„Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което комисията подкрепя.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 1 има предложение на народните представители Менда Стоянова, Иван Колев, Костадин Язов и Ваня Донева - § 1 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията да бъде отхвърлен § 1.
Гласували 88 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 7:
„(7) По писмено искане на директор на териториална дирекция на Националната агенция за приходите, банките осигуряват на посочените в искането органи по приходите достъп до представените пред банката от ревизирано или проверявано лице документи, въз основа на които е отпуснат кредит на лицето, с изключение на документи, съдържащи банкова тайна. Банката предоставя заверени копия на документите, посочени от органите по приходите, с изключение на документи, съдържащи банкова тайна, документи, съдържащи се в публични регистри, както и такива, издадени или заверени от орган на Националната агенция за приходите.
2. Досегашната ал. 7 става ал. 8.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на § 1, така както е по доклад.
Гласували 97 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Юлиана Колева – § 2 да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Лили Боянова, направено по реда на чл. 73, ал. 2, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
„§ 2. Член 77 се изменя така:
„Уведомяване при прекратяване, прехвърляне и
преобразуване на предприятие
Чл. 77. (1) В случаите на заличаване на едноличен търговец от Търговския регистър, както и при прекратяване на юридическо лице – търговец, прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон или при преобразуване по реда на Глава шестнадесета от Търговския закон търговецът уведомява териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по седалището на търговеца преди подаване на съответното заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство. Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите издава на търговеца удостоверение за уведомяването в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението.
(2) Удостоверението за уведомяване на териториалната дирекция се прилага към внесеното в Агенцията по вписванията заявление за вписване и е условие за разглеждането му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, всеки, който изучава състоянието на бизнесклимата в България, знае, че един от най-тесните моменти са фирмените реорганизации и излизането от бизнеса най-вече като срокове и процедури. В момента с изменението на чл. 77 се предлага срок от седем дни да се увеличи на два месеца. Нали всички си даваме сметка, че макар и малка стъпка, тя устойчиво ни придвижва към още по-усложнено процедиране при прехвърляне или закриване на фирми. От тази гледна точка не мисля, че е необходимо кой знае колко да аргументирам обратната необходимост – не да затормозяваме, а да облекчаваме бизнесклимата, особено в този аспект, и формално правя предложение да намалим срока от два месеца поне на един месец.
Господин председател, правя предложение: „до един месец”, вместо „до два месеца”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В Бюджетната комисия надълго и нашироко сме дискутирали този проблем. Темата беше намаляване на срока до един месец, както предложи господин Орешарски, или да остане 7 дни, тоест срок, в който Националната агенция за приходите няма техническа възможност да направи проверка за задълженията на лицето. Говорим не само за декларирани и записани в неговата данъчна сметка задължения, а и задължения на лицето, които биха се открили при проверка, респективно биха се облекли в изпълнително основание след извършване на ревизия.
Факт е, че формата на прехвърляне, на вливане, на сливане на предприятия се използва изключително често именно за прехвърляне на задължени към държавата предприятия най-често на социално слаби, болни или неграмотни лица. Миналата седмица, в събота имаше много интересен репортаж по bTV, който ни разказа подробно точно такъв случай – как 17 фирми чрез сливането си, тоест преобразуване по Търговския закон, са събрали всичките си задължения в една фирма и впоследствие тя е прехвърлена на социално слаб, в случая беше болен в последен стадий от рак.
В този смисъл смятам, че трябва да създадем пречка това да продължава. Вярно е, че е възможно това да доведе до затруднения при извършване на сделките по преобразуване. Искам да ви обърна внимание, че тук говорим именно за преобразуване по Търговския закон и всеки юрист знае, че ако отвори текстовете на Търговския закон, Глава шестнадесета, към която препраща текстът на ДОПК, ще види, че това е продължителна процедура по прехвърляне на предприятие, сливане, вливане и т.н., която в никакъв случай не може да бъде извършена по-кратко от 50-60 дни. В срока, в който ще се извърши и проверката от Националната агенция за приходите, ще бъдат извършени и всички стъпки за това прехвърляне, така че ако има забавяне, то едва ли ще бъде в рамките на тези два месеца, за които става дума.
Смятам, че по-малкото зло е, че ще има случаи, в които би могло да има известно забавяне. Това е по-малкото зло, защото трябва да се пресече по всякакъв начин широкоразпространената практика да се избягват умишлено натрупани данъчни задължения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Орешарски – първа реплика.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги, госпожо Стоянова! Съгласявам се, че прехвърлянията са често използван способ за отбягване на данъците, но дотук свършва моето съгласие, защото заради недобросъвестни в момента се готвим да наказваме всички, които искат да правят фирмени реорганизации.
Ако трябва да бъда илюстративен и да свържем двете теми с тази, която обсъждахме до този момент, на мен ми се струва, че чрез храната придобиваме доста болести, особено при неправилна храна, но досега не ни е хрумвало да не се храним, нито някой ни е препоръчвал това. Не знам дали е достатъчно точен изразът, но още веднъж ви призовавам да помислите дали е важна само и единствено фискалната уютност, или е по-важно да се прави нормален бизнес и на тази база да се увеличават приходите в бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Орешарски, много се радвам, че използвате израза „фирмена реорганизация”. Да, когато има фирмена реорганизация, този 60-дневен срок няма да затрудни тази фирмена реорганизация, тъй като тя изисква проверка от експерт-счетоводител, оценка на активите, вземане на решения – двукратно от общо събрание, публикуване на доклади и т.н. Тоест, точно при една нормална фирмена реорганизация тези 60 дни няма да повлияят, а фирмена реорганизация не можем да наречем случаите, за които говорихме преди малко. Дори мислех, че ще има положителен ефект за фирмата или купувача, който придобива предприятието, защото той ще е уверен, че купува или придобива фирма или предприятие, което няма скрити данъчни задължения. Защото има много случаи – говоря за нормални случаи – при които в последствие, след ревизии на НАП става ясно, че преобразуваното предприятие е имало скрити данъчни задължения и те остават за сметка на купувача. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Орешарски за промяна в чл. 77, ал. 1 по § 2 – срокът „60 дни” да бъде заменен с „едномесечен срок”.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 12, против 58, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 2, както е по доклада.
Гласували 74 народни представители: за 61, против 7, въздържали се 6.
Текстът не е приет, защото гласовете „за” са по-малко от изискуемия кворум.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, моля да подложите текста на прегласуване, защото се отхвърли предложението на господин Орешарски, а не се приема предложението на комисията. Алтернативно няма. Моля да подложите текста на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на прегласуване редакцията на комисията за § 2, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 68, против 10, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 3 и § 4 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания по тези два параграфа? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за § 3 и § 4, които комисията подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 72, против 2, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 4а, който става § 5:
„§ 5. В чл. 114, ал. 1 се създава изречение второ: „Когато заповедта за възлагане на ревизия е връчена по реда на чл. 143и, ал. 2, срокът за извършване на ревизията започва да тече от датата на получаване на уведомлението за извършено връчване от компетентния орган на другата държава-членка на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на § 4а, който всъщност става § 5, както е по доклада.
Гласували 77 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 5 има предложение на народните представители Менда Стоянова, Иван Колев, Костадин Язов и Ваня Донева.
Комисията подкрепя предложението за т. 8. Предложението за т. 9 е оттеглено на заседанието на комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, който става § 6, и предлага следната редакция:
„§ 6. В чл. 122, ал. 1 се създава т. 8:
„8. когато ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до подлежащ на контрол обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 5, който става § 6, както е по доклада.
Гласували 79 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 6 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 6, който става § 7 и който комисията подкрепя.
Гласували 82 народни представители: за 74, против 3, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Диан Червенкондев за създаване на § 6а.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За протокола – предложението е оттеглено.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин председател, в такъв случай моля да подложите на гласуване предложения от комисията § 8 да бъде отхвърлен от събранието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Поради оттегляне на предложението на народния представител Диан Червенкондев, а на базата на него има предложение на комисията за създаването на нов параграф, който да стане § 8, подлагам на гласуване предложението да се отхвърли предложеният от комисията параграф.
Моля, гласувайтe.
Гласували 76 народни представители: за 74, против 1, въздържал се 1.
Приема се отхвърлянето на този текст.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 7 има предложение на народните представители Стоянова, Колев, Язов и Донева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, който става § 8, и предлага следната редакция:
„§ 8. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 и 2 числото „100 000” се заменя с „500 000”;
2. Създава се ал. 5:
„(5) Когато се прилага особения ред по ал. 1, за удостоверяване на основанията за ползване на данъчни облекчения съгласно СИДДО, платецът на доходи на чуждестранни физически или юридически лица, който е задължен да удържа и внася окончателен данък съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица или Закона за корпоративното подоходно облагане, декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в териториалната дирекция, където е регистриран, или подлежи на регистрация платецът на дохода”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 7, който става § 8, както е по доклада.
Гласували 82 народни представители: за 74, против 4, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 7а, който става § 9:
„§ 9. В чл. 143л се създава ал. 6:
„(6) Информацията по ал. 1 може да бъде използвана и в наказателно производство от лица и органи, които са компетентни да разглеждат въпроси, свързани с наказателни преследвания, със съгласието на компетентния орган, изпратил информацията, при условията, при които е дадено това съгласие”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 10 в редакцията по доклада на комисията, който става § 9.
Гласували 85 народни представители: за 76, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 8 има предложение на народните представители Менда Стоянова, Иван Колев, Костадин Язов и Ваня Донева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, който става § 10, и предлага следната редакция:
„§ 10. В чл. 155, ал.1 се изменя така:
„(1) Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването й при решаващия орган”.”
Уважаема госпожо председател, колеги, предлагам тук да направим една малка редакционна поправка.
Вместо „се издава удостоверение за датата на постъпването й при решаващия орган” да бъде „се издава удостоверение за датата на постъпването й в съответната дирекция”, тъй като може да не е точно „при решаващия”, може да постъпи в друга дирекция. Тоест отпада „при решаващия орган” и се заменя с „в съответната дирекция”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на госпожа Менда Стоянова: вместо текста „при решаващия орган” да се чете „в съответната дирекция”.
Гласували 77 народни представители: за 73, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване пълната редакция на § 10 за промени в чл. 155, ал. 1, съгласно предложението на комисията, по доклада на същата.
Гласували 80 народни представители: за 74, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народните представители Менда Стоянова, Иван Колев, Костадин Язов и Ваня Донева § 9 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 9 – по вносител.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 10, § 11, § 12, § 13 и § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване ан блок параграфи с номера по вносител от 10 до 14 включително, които стават съответно параграфи с номера от 11 до 15, по доклада на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде § 14а, който става §16:
„§ 16. В чл. 275, изречение първо след думите „ не представи” се добавя „или не подаде”, а след думите „по чл. 124, ал. 3” се добавя „или по чл. 142, ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 16, съгласно доклада на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме § 15 по вносител, който става § 17, и наименованието на „Заключителни разпоредби”, подкрепени от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 72, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение от народния представител Юлиана Колева - § 16 да отпадне, което комисията подкрепя.
Предложение от народния представител Диан Червенкондев - § 16 да отпадне, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Юлиана Колева - § 16 да се измени.
Предложението е оттеглено на заседание на комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 16 и предлага § 16 да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 16.
Гласували 87 народни представители: за 78, против 3, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване § 18 в новата му номерация.
Гласували 81 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 19, и предлага следната редакция:
„§ 19. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 17, т. 1, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване първо редакционната промяна в текста вместо „§ 18, т. 1” да се чете „§ 17, т. 1”.
Гласували 75 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване пълната редакция на § 18 по вносител, който става § 19, ведно с редакционната промяна в него.
Гласували 81 народни представители: за 74, против 4, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това Законът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следваща точка от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПОДПИСАНИЯ НА 24 ЮНИ 2010 Г. В ЛЮКСЕМБУРГ ПРОТОКОЛ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ВЪЗДУШЕН ТРАНСПОРТ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И НЕЙНИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ПОДПИСАНО ОТ ИМЕТО НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ НА 25 АПРИЛ 2007 Г. В БРЮКСЕЛ И ОТ ИМЕТО НА ОБЩНОСТТА НА 30 АПРИЛ 2007 Г. ВЪВ ВАШИНГТОН И РАТИФИЦИРАНО СЪС ЗАКОН ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 27 ФЕВРУАРИ 2009 Г.
От името на парламентарна група има думата господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, искам да ви представя
„ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
Както знаете, на 20 януари т.г. Министерският съвет обяви 1 февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Датата е избрана заради деня, в който са изпълнени смъртните присъди на регенти, министри и депутати, произнесени преди това от Първи състав на Народния съд.
Смъртта, особено насилствената, на всеки човек, както и да се оценяват неговите действия и неговата вина приживе, е трагичен акт, поне за неговите родственици, близки и съмишленици.
За мотив на приетото решение е послужило предложението на двама български президенти. Те твърдят, че този момент поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ. Колко невярно и изопачено представяне на българската история, и то от двама души, получили от българските граждани честта да олицетворяват единството на нацията! Началото на кървавите репресии в България не е нито 9 септември, нито 1 февруари.
Насилието, включително по политически причини, е спътник на човешката история. В това отношение отличителното на Втората световна война са нейните мащаби и огромният брой жертви. Три пъти през ХХ век България се оказваше агресор и победена страна. Поради всичко това трябва да разберем и последващите жертви – в някои случаи неоправдани, но обясними. Но защо да се изненадваме, след като през 2000 г. Народното събрание прие закон, който обявява цял период на новата българска държава за престъпен!
Нашата история, а и не само тя, е белязана от множество примери на насилие. Десетилетия преди 9 септември 1944 г. за дълги периоди България е в състояние на гражданска война. Но няма друг случай, както е в годините преди тази дата, по силата на нормативен акт едни българи да получават пари за главите на други българи. Сигурно и това ще оправдаете от позициите на антикомунизма и пазарната икономика. А сме готови да забравим, че в много български семейства има пострадали и от двете страни. Редица потвърждения за това ще открием и в тази зала.
Преди малко обсъждахме действията на властта около една евентуална лекарска грешка. Но сме готови да пренебрегваме, че последствията от умишлените грешки на политиците засягат много повече хора, понякога с фатални последици и за самите тях.
През 1941 г. българското представителство с аплодисменти и викове „Ура!” обяви война на държавите от антифашистката коалиция. Като недомислие, пренебрежение или по друг начин трябва да оценим над хиляда жертви само от бомбардировките над София и Враца и пламтящия град?!
Драган Цанков и Стефан Стамболов са били свирепи политически противници приживе, но това не пречи днес в София да има улици на тяхно име. Има булеварди „Г. М. Димитров” и дори „Мария Луиза”. Но вече няма улица „Георги Димитров”, въпреки че неговото място в българската и европейската история е много по-значимо. А ако търсим прегрешения, те не са чужди на нито един от двамата Димитровци, особено на първия.
Колко дни на почит към жертвите да обявим?! Добре, на тези на комунистическия режим вече има. Но кой е, според правителството, българският ден на загиналите в антифашистката съпротива?! Кой е денят на подложените на унижение български турци или на най-голямата група пострадали през последните години – жертвите на тежки криминални престъпления, извършителите на много от които, поради слабостта на българската държава, остават неразкрити или ненаказани?!
Очевидно българското правителство влиза в ролята на пристрастно едностранчив историк, който използва отминалите събития за целите на политическата конюнктура. Ако вървим по този път, може би в България трябва да се изгради Монумент на самоунижението и преклонението пред всички велики сили. Така ще можем винаги да оправдаваме днешните провали с минали грешки и прегрешения.
Да, ние се нуждаем от помирение с историята и от национално съгласие днес. Но това може да направи само ден на почит към хората, пострадали заради своите идейни и политически убеждения, независимо какви са били те и кога са се случили. Един ден трябва да отменим отбелязаното правителствено решение и да потърсим такава обединяваща дата. И това ще стане!” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Законопроектът за ратификация е разпределен на водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения и на още три комисии, това са: Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по околната среда и водите. От тях са постъпили доклади и становища.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае председателят й господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедура за допускане в залата на госпожа Татяна Савова – началник отдел „Координация по въпроси на Европейския съюз” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Моля народните представители да гласуват, не можем да съберем кворум.
Гласували 70 народни представители: за 64, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Квесторите, поканете госта в залата.
Господин Вълков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на подписания на 24 юни 2010 г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със закон от Народното събрание на 27 февруари 2009 г., № 002-02-47, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2010 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 25 ноември 2010 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на подписания на 24 юни 2010 г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със закон от Народното събрание на 27 февруари 2009 г.
Законопроектът бе представен от Татяна Савова – началник отдел „Координация па въпросите на Европейския съюз” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Протоколът изменя Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки и Съединените американски щати. Споразумението е подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон.
С ратфицирането на протокола се увеличават ползите за потребителите, авиокомпаниите, работната сила и общностите в Европейския съюз. С него се гарантира, че при по-нататъшното отваряне на авиационния пазар правата на трудещите се няма да бъдат накърнени.
Протоколът съдържа твърд ангажимент на двете страни по него да ограничат или да намалят влиянието на международното въздухоплаване върху околната среда. Задълбочаването на сътрудничеството за преодоляване на въздействието на международното въздухоплаване върху околната среда и за ограничаване на влиянието върху изменението на климата ще сведе до минимум евентуалните неблагоприятни последици върху околната среда от прилагането му.
Протоколът за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, е подписан на 24 юни 2010 г. в Люксембург от упълномощените представители на страните членки и САЩ.
До влизането в сила на настоящия протокол страните се съгласяват да го прилагат временно, доколкото това е допустимо от приложимото вътрешно право, от датата на подписването му.
На 25 август 2010 г. в „Официален вестник” на Европейския съюз, протоколът е публикуван, като той влиза в сила не по-късно от датата на влизане в сила на споразумението и един месец след датата на последната нота при размяната на дипломатически ноти между страните, потвърждаващи, че всички необходими процедури за влизане в сила на настоящия протокол са изпълнени.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 16 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на подписания на 24 юни 2010 г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със закон от Народното събрание на 27 февруари 2009 г., № 002-02-47, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Вълков.
Следва да се запознаем със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожица Панайотова има думата.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за ратифициране на подписания на 24 юни 2010 г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със закон от Народното събрание на 27 февруари 2009 г., № 002-02-47, Внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2010 г.
На заседанието, проведено на 24 ноември 2010 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект.
В заседанието на Комисията взе участие Татяна Савова – началник на отдел „Координация по въпросите на Европейския съюз” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
I. На основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписан на 24 юни 2010 г. в Люксембург.
ІІ. С предвидените в Протокола изменения се цели увеличаване на ползите за потребителите, авиокомпаниите, работната сила и общностите в Европейския съюз.
В чл. 3 на Протокола са заложени важни промени, касаещи опазването на околната среда и подобряване на сътрудничеството в тази област. Ангажиментите, които страните поемат, целят минимизиране на неблагоприятното въздействие на международното въздухоплаване върху околната среда и климатичните изменения.
Правата на работната сила във връзка с възможностите, които предоставя по-нататъшното отваряне на въздухоплавателния пазар се гарантират с включването на чл. 4, който се отнася до социалното измерение.
III. Ратифицирането на Протокола за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, е в съответствие с ангажиментите на България като пълноправен член на Европейския съюз. То е важна стъпка към едно напълно открито авиационно пространство между ЕС и САЩ.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно с 14 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на подписания на 24 юни 2010 г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със закон от Народното събрание на 27 февруари 2009 г., № 002-02-47, внесен от Министерския съвет на 16 ноември 2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва докладът на Комисията по външна политика и отбрана.
Господин Доброслав Димитров, има думата.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбраната относно Законопроект за ратифициране на подписания на 24 юни 2010 г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със закон на Народното събрание на 27 февруари 2009 г., № 002-02-47, внесен от Министерския съвет на 16.11.2010 г.
На редовно заседание, проведено на 18 ноември 2010 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерски съвет законопроект.
С представения за ратифициране протокол се увеличават ползите за потребителите, авиокомпаниите, работната сила и общностите в Европейския съюз. Проучване, направено от името на Европейската комисия, оценява на няколко милиарда евро годишно икономическите ползи от едно напълно открито авиационно пространство между Европейския съюз и Съединените щати. В законопроекта е включен и член, който гарантира, че по-нататъшното отваряне на пазара ще бъде съпътствано от високи стандарти в областта на работната сила и че правата на трудещите се няма да бъдат накърнени от новите възможности. Протоколът съдържа и твърд ангажимент на двете страни по него да ограничават или да намаляват влиянието на международното въздухоплаване върху околната среда.
Законопроектът не влиза в противоречие с принципите на външната политика на Република България.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище, а именно:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон подписания на 24 юни 2010 г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със закон на Народното събрание на 27 февруари 2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Остана да чуем и доклада на Комисията по околната среда и водите.
Моля представител на тази комисия, който да ни запознае с доклада.
Няма ли представител на комисията?
Разискванията са открити.
Има ли желаещи народни представители?
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи Закона за ратификация на Споразумението между Европейската общност и Съединените американски щати по отношение на въздухоплаването. Този протокол, който е подписан в Люксембург, е втората стъпка по отношение осъществяването на Проекта „Открито небе”. Важен въпрос, затова видях, че Вие сте го разпределили в четири комисии, където трима председатели докладваха тук. Добре щеше да е да чуем и позицията на българското Министерство на транспорта, на българското правителство за това каква е тя по време на обсъждането, имало ли е определени противоречия, за да е запознато Народното събрание с тези въпроси.
Аз се радвам, че гласувахме госпожа Татяна Савова да присъства на нашето заседание, но тя е началник отдел, който е наистина много вътре по тези въпроси, човек с високо професионално ниво, но в момента не виждам дори и нейното присъствие.
Госпожо председател, във връзка с такива важни въпроси, Ви правя една процедура: канете поне заместник-министър, защото това е от уважение не само към Народното събрание, а и към политиката, която провежда България като равноправна страна – членка в Европейския съюз.
Абсурдно е на подобна важна тема, която ще засегне целия наш бранш – авиация, за перспективите, възможностите, пък и ограниченията, до определена степен, които могат да възникнат заради някои други въпроси, които са включени, да няма представител на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Смятам, че това е недопустимо и обидно за Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Мутафчиев.
Но това не е работа на председателя на Народното събрание, да кани...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: А на кого е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На водещата комисия.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на подписания на 24 юни 2010 г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със закон от Народното събрание на 27 февруари 2009 г.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Вълков, процедура.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение, на основание на чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да бъде приет и на второ гласуване преди малко приетия Законопроект за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за гласуване и на второ четене, на приетия днес на първо четене, законопроект.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Господин Вълков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Проект на
„ЗАКОН
за ратифициране на подписания на 24 юни 2010 г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със закон от Народното събрание на 27 февруари 2009 г.
Член единствен. Ратифицира подписания на 24 юни 2010 г. в Люксембург Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със закон от Народното събрание на 27 февруари 2009 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване на второ четене Законопроекта за ратификация.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СИРИЙСКАТА АРАБСКА РЕПУБЛИКА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ АВТОМОБИЛНИ ПРЕВОЗИ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ, с вносител – Министерският съвет на 29 ноември 2010 Г.
Този законопроект за ратифициране е разпределен на водеща Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения и на съпътстваща Комисия по външна политика и отбрана.
С доклада на водещата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае Свилен Крайчев.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Преди това процедура за допускане. Предлагам да бъде допусната до залата Христина Велинова, която е представител на „Автомобилни превози и международни дейности” в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и Иванка Тодорова. Не, само Христина Велинова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Само Христина Велинова или и другото лице? Правите искане за Христина Велинова.
Режим на гласуване, колеги, за допускане в залата на Христина Велинова, както беше посочена.
Гласували 73 народни представители: за 69, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поканете госпожата в залата.
Продължете с доклада, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за международни автомобилни превози на пътници и товари, № 002-02-40, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2010 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 9 декември 2010 г. бе обсъден Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за международни автомобилни превози на пътници и товари, № 002-02-40, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2010 г.
Законопроектът бе представен от госпожа Христина Велинова – изпълнителен директор на Дирекция „Автомобилни превози и международна дейност” в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за международни автомобилни превози на пътници и товари бе подписана на 25 април 2010 г. в Дамаск. Тя регламентира отношенията между Република България и Сирийската арабска република в сферата на автомобилния транспорт, в контекста на сътрудничеството на Република България с държавите от Близкия Изток. Спогодбата е успешен резултат от отчетената необходимост от страна на двете държави за създаване на ясна и еднозначна правна рамка за регулиране на международните автомобилни превози на пътници и товари от или до територията на договарящите се страни и за транзитно преминаване през техните територии.
Спогодбата ще се прилага за международни автомобилни превози на пътници и товари от или до територията на договарящите се страни и за транзитно преминаване през техните територии. Тя няма да засяга правата и задълженията, произтичащи от други международни споразумения, в които участват двете договарящи се страни. В спогодбата са регламентирани случаите, при които се изискват разрешителни за превоз на товари – превоз между териториите на договарящите се страни и транзит през тях, както и превоз за/от трети страни. Каботажът е разрешен само при наличие на специално разрешително от страната домакин. Спогодбата дефинира при кои видове превози на товари не се изискват разрешителни. Тя съдържа норми относно митническия режим, техническите изисквания към превозните средства, контролните документи и задълженията на превозвачите.
Предвиденото в чл. 10 от спогодбата освобождаване от митни сборове за горивата, които се съдържат в стандартните резервоари на търговските превозни средства, това предполага нейното ратифициране на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията, тъй като в случая чл. 10 се отнася до действието на закона. Спогодбата следва да бъде ратифицирана със закон, тъй като международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, стават част от вътрешното право на Република България и имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат.
В съответствие с договореностите по спогодбата се създава смесена комисия от представители на компетентните органи на двете страни.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за международни автомобилни превози на пътници и товари, № 002-02-40, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодарим Ви.
Следващият доклад е на Комисията по външна политика и отбрана. Кой ще прочете доклада на комисията?
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за международни автомобилни превози на пътници и товари, № 002-02-49, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 9 декември 2010 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Спогодбата между двете правителства е подписана на 25 април 2010 г. в Дамаск и регламентира отношенията между Република България и Сирийската арабска република в сферата на автомобилния транспорт в контекста на сътрудничеството на нашата страна с държавите от Близкия Изток. Спогодбата ще се прилага за международни автомобилни превози на пътници и товари от или до територията на договарящите се страни и за транзитно преминаване през техните територии. Тя няма да засяга правата и задълженията, следващи от други международни споразумения, в които участват двете договарящи се страни. Спогодбата е успешен резултат от отчетената необходимост за създаване на ясна и еднозначна рамка за регулиране на международните автомобилни превози на пътници и товари. Тя съдържа норми относно митническия режим, техническите изисквания към превозните средства, контролните документи и задълженията на превозвачите.
Спогодбата е в съответствие с основните насоки на българската външна политика.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище, а именно:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за международни автомобилни превози на пътници и товари.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
От името на вносителя има ли нещо като становище? Не, няма.
Благодаря Ви.
Откривам дебата.
Има ли желания за изказване, за становища, колеги? Не виждам.
При това положение, поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за международни автомобилни превози на пътници и товари, № 002-02-49, ли е това – има поправка тук – 49, да – внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2010 г.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Крайчев.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН КРАЙЧЕВ: Уважаеми господин председател, на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения предлага законопроектът да бъде приет и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля, гласувайте това процедурно предложение за подлагане законопроекта на второ четене.
Гласували 74 народни представители: за 68, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СВИЛЕН КРАЙЧЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за международни автомобилни превози на пътници и товари
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 25 април 2010 г. в Дамаск.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания, становища и мнения. Не виждам желаещи.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за международни автомобилни превози на пътници и товари, № 002-02-49, внесен от Министерския съвет на 29 ноември 2009 г., а именно:
„Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана на 25 април 2010 г. в Дамаск.”
Моля, гласувайте!
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА.
Вносител – Министерският съвет, на 16 декември 2010 г.
Госпожо Фидосова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение:на основание чл. 39, ал. 2 от нашия правилник за допускане в пленарна зала на госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието, и по тази, и по следващата точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Фидосова.
Моля, гласувайте за допускане в пленарната зала на посоченото лице.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете госпожа Машева в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела, № 002-02-54, внесен от Министерски съвет на 16 декември 2010 г.
Комисията по правни въпроси обсъди законопроекта на свое заседание, проведено на 13 януари 2011 г. Същият беше представен от името на вносителя от госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието.
Осъществяването на контакт между правораздавателните органи на двете държави не отговаря на съвременното развитие на тези отношения, поради факта, че през последните години значително се увеличи правният обмен в областта на сътрудничество по наказателни дела между Република България и Република Беларус.
Република Беларус не е член на Съвета на Европа и не е страна по Европейската конвенция за екстрадиция от 13 декември 1957 г. и допълнителните протоколи към нея и екстрадициите от и за Беларус се реализират по дипломатически път на основата на взаимност, тъй като няма сключен двустранен договор за правна помощ по наказателни дела между двете страни.
Сключването на договора за правна помощ е резултат от динамичен процес и е в интерес и на двете държави, който подобрява съдебното сътрудничество по наказателни дела.
Договорът е подписан на 8 юли 2010 г. в Република Беларус, гр. Минск и в него са регламентирани взаимоотношенията между правосъдните системи за оказване на взаимна правна помощ по наказателни дела, обемът и отказът на правна помощ, компетентните органи, документите, прилагащи се към молбата за правна помощ и разходите за осъществяването й. В него са разписани и специални разпоредби за правна помощ по наказателни дела, относно временно предаване на лица, задържани под стража или изтърпяващи наказание лишаване от свобода, претърсване и изземване, предаване на предмети, конфискация на доходи от престъпления или имущество, придобито от престъпна дейност, контролирани доставки, редът за разглеждане на наказателни дела, подсъдни и на двете договарящи страни, и др.
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 21 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела, № 002-02-54, внесен от Министерски съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Фидосова.
Следващият доклад е на Комисията по външна политика и отбрана.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела, № 002-02-54, внесен от Министерския съвет на 16 декември 2010 г.
На редовно заседание, проведено на 13 януари 2011 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Към настоящия момент между Република България и Република Беларус няма сключен двустранен договор за правна помощ по наказателни дела. Правната помощ се реализира по дипломатически път на основата на взаимност, тъй като Република Беларус не е член на Съвета на Европа и не е страна по Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959 г. с допълнителните протоколи към нея.
Съгласно изложените от вносителя мотиви, това е изключително тромав и формализиран начин за осъществяване на контакт между правораздавателните органи на двете държави и не отговаря на съвременното динамично развитие на отношенията в тази материя. Правният обмен между двете страни в областта на сътрудничеството по наказателни дела през последните години е увеличен значително. Подобряването на съдебното сътрудничество по наказателни дела чрез сключването на Договор за правна помощ по наказателни дела се явява от взаимен интерес.
Разпоредбите на договора отговарят напълно на съвременните тенденции в сферата на международната правна помощ по наказателни дела и на примерните образци на Организацията на обединените нации в съответната материя. Договореностите не противоречат на ангажиментите на Република България към Европейския съюз в тази област.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Машева, имате ли желание да вземете думата от името на вносителите? Нямате.
Откривам дебата във връзка със законопроекта.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, аз имам резерви да подкрепя предложения законопроект, както и следващия, който се предлага в следващата точка. Вярно е, че Беларус не е и няма скоро да стане член на Съвета на Европейския съюз. Преди няколко дни в своята Резолюция 1790 от 2001 г., Парламентарната асамблея на Съвета на Европа изрази силното си безпокойство за събитията, които се случиха по време и след президентските избори в Беларус. Повече от 600 души са били арестувани, между които самите президентски кандидати от страна на опозицията. Има задържани опозиционни лидери, защитници на човешките права, журналисти и т.н., което показва, че Беларус просто не е демократична държава. Да си сътрудничим с такава недемократична държава в областта на наказателното право и по наказателни дела смятам, че не е правилно. Нито пък да екстрадираме обратно в Беларус лица, които този недемократичен режим в Беларус изисква.
В т. 10.5 на тази резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която цитирах, изрично експлицитно се призовават страните членки да се въздържат от признаване на резултата от президентските избори в Беларус.
И след всичко това, което е станало в Беларус, ние в момента да пристъпваме към ратификация на тези две споразумения смятам, че не е правилно. Затова предлагам разискванията по т. 5 и т. 6 да бъдат отложени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики към изказването на господин Тошев? Няма.
Има процедурно предложение т. 5 и 6 – Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела и Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция да бъдат отложени.
Гласуваме направеното процедурно предложение на народния представител Лъчезар Тошев.
Гласували 82 народни представители: за 18, против 49, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение по обсъждания законопроект за ратификация? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела.
Гласували 78 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ.
Вносител – Министерският съвет.
Госпожо Фидосова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще прочета:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция, № 002-02-55, внесен от Министерски съвет на 16 декември 2010 г.
Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 13 януари 2011 г. Същият беше представен от госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието.
Република Беларус не е член на Съвета на Европа и не е страна по Европейската конвенция за екстрадиция от 13 декември 1957 г. и допълнителните протоколи към нея и екстрадициите от и за Беларус се реализират по дипломатически път на основата на взаимност, тъй като няма сключен двустранен договор за екстрадиция между Република България и Република Беларус.
Този начин на осъществяване на контакт между правораздавателните органи на двете държави не отговаря на съвременното развитие на тези отношения, поради факта, че през последните години значително се увеличи правният обмен в областта на сътрудничество по наказателни дела и екстрадициите между двете държави.
Сключването на договор за екстрадиция е резултат от динамичен процес и е в интерес и на двете държави, който подобрява съдебното сътрудничество в областта на екстрадициите.
Договорът е подписан на 8 юли 2010 г. в Република Беларус, гр. Минск и в него са регламентирани задължението за екстрадиране, престъпленията, даващи основание за екстрадиране, задължителните и факултативните основания за отказ от екстрадиция, гаранции с оглед смъртното наказание, предели на наказателното преследване спрямо екстрадираното лице, документите, прилагащи се към молбата за екстрадиция, редът за осъществяване на екстрадиция, отлагането на екстрадиция или временното предаване, когато лицето, чиято екстрадиция се иска, е привлечено към наказателна отговорност или е осъдено за друго престъпление на територията на замолената договаряща страна, конкуриращи се молби за екстрадиция, предаването на имущество, свързано с престъплението, за което е поискана екстрадиция, транзитното преминаване, уреждането на спорове и др.
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 21 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция, № 002-02-55, внесен от Министерски съвет на 16 декември 2010 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Има думата господин Доброслав Димитров за доклад на Комисията по външна политика и отбрана.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика и отбрана относно Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция, № 002-02-55, внесен от Министерския съвет на 16 декември 2010г.
На редовно заседание, проведено на 13 януари 2011 година, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Към настоящия момент между Република България и Република Беларус няма сключен двустранен договор за екстрадиция. Екстрадициите от и за Беларус се реализират по дипломатически път на основата на взаимност, тъй като Република Беларус не е член на Съвета на Европа и не е страна по Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 г. с допълнителните протоколи към нея.
Съгласно изложените от вносителя мотиви, това е изключително тромав и формализиран начин за осъществяване на контакт между правораздавателните органи на двете държави и не отговаря на съвременното динамично развитие на отношенията в тази материя. Правният обмен между двете страни в областта на сътрудничеството по наказателни дела и на екстрадициите през последните години е увеличен значително. Подобряването на съдебното сътрудничество в областта на екстрадициите чрез сключването на Договор за екстрадиция се явява от взаимен интерес.
Договорът е резултат от динамичен процес, завършил с парафиране по време на преговорите, проведени на 15 и 16 октомври 2009 г. в София и с подписване на 8 юли 2010 г. в Минск, по време на официалното посещение на министъра на правосъдието на Република България в белоруската столица.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Разискванията са открити.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 76, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Госпожо председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на околната среда и водите Евдокия Манева и на госпожа Райна Хардалова – началник на отдел „Биоразнообразие” в Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 80 народни представители: за 78, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА:
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения, № 002-01-98, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2010 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 ноември 2010 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения, № 002-01-98, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2010 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: госпожа Евдокия Манева – заместник-министър, госпожа Райна Хардалова – началник на отдел „Биологично разнообразие”, господин Николай Недялков – началник на отдел „Натура 2000”, и госпожа Галина Стоянова – главен експерт в отдел „Биологично разнообразие”; и от Министерството на земеделието и храните: госпожа Магдалена Дакова – юрист в Изпълнителната агенция по горите.
От името на вносителите законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Евдокия Манева.
Измененията и допълненията на Закона за лечебните растения имат за цел подобряване на организацията и контрола върху опазването и ползването на лечебните растения и са свързани с настъпили промени в законодателството, облекчаване на административни процедури по неговото прилагане и отстраняване на констатирани несъвършенства по отношение на отделни негови разпоредби.
От закона се предлага да отпаднат текстове, свързани с материя, отнасяща се до защитени територии и защитените видове растения, която се урежда съответно от Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие.
Отразени са също така настъпилите изменения в организацията и структурата на горския фонд чрез допълнение в правомощията на съответните административни органи.
Със законопроекта се предвижда възможност позволителното да се издава и на юридически лица – билкозаготвители, когато те са организатори на група от берачи, които ще събират билки под ръководството и контрола на титуляра, като с това се отговаря на обективно наложилата се в практиката необходимост от опростяване на административните процедури при ползването на лечебните растения. Със същата цел и в изпълнение на мерките от Плана за действие за намаляване на административната тежест, приет с Постановление № 867 на Министерския съвет от 2009 г., е предвидена възможност за подаване на сведения по електронен път.
С предложения законопроект за изменение и допълнение се уточняват детайли, свързани с наличието, воденето и съхраняването на документацията от билкозаготвителните пунктове, складовете за билки и предприятията-потребители, което следва да доведе до подобряване на контрола.
За предотвратяване и при установяване на административни нарушения по закона или за предотвратяване и преустановяване на последствията от тях се определят принудителни административни мерки. Допълнението се предлага в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания и с оглед ефективното осъществяване на предвидения в закона контрол.
В Раздел „Административно-наказателна отговорност” се предлагат допълнения във връзка с изменените текстове на закона и се определят минимални прагове на глобите и имуществените санкции.
Като цяло предложените изменения и допълнения в Закона за лечебните растения ще доведат до подобряване на управлението на този ресурс, на контрола по прилагането на закона и до намаляване на административната тежест.
При откритите дебати отношение взе народният представител Искра Михайлова.
Въз основа на представените мотиви и проведената дискусия, Комисията по околната среда и водите след проведеното гласуване с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепи законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения, № 002-01-98, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2010 г., като дублиращите се текстове се синхронизират с Министерството на земеделието и храните между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Следва да чуем и доклада на Комисията по земеделието и горите.
Госпожо Танева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и горите относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения, № 002-01-98, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2010 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 10 ноември 2010 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения, № 002-01-98, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2010 г.
В работата на комисията взеха участие госпожа Евгения Митрова – директор на Дирекция „Растениевъдство” в Министерството на земеделието и храните, и експерти.
Законопроектът предлага отпадането на текстове, отнасящи се до защитените видове растения и до лечебни растения в защитени територии. Предвидено е растенията, защитени съгласно Закона за биологичното разнообразие, да се опазват съобразно разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие. За находищата на лечебни растения в защитени територии ще се прилагат заповедите за обявяването и плановете за управление на защитените територии съгласно разпоредбите на Закона за защитените територии, а по отношение на опазването и ползването им – разпоредбите на Закона за лечебните растения.
Във връзка с настъпили промени в организацията и структурата на управление на горския фонд са допълнени правомощията на съответните административни органи, като са включени държавните ловни стопанства. В тази връзка следва да се има предвид, че с § 21 от Раздел „Преходни и заключителни разпоредби” на Законопроекта за горите са предвидени изменения на чл. 22, 25, 34, 41, 64 и 70 от Закона за лечебните растения.
Относно реда за ползване на лечебните растения е предвидено позволителното или заверено копие от него задължително да придружават събраните билки или генетичния материал от лечебни растения. Предвижда се възможност позволителното да се издава и на билкозаготвители, които са юридически лица. В него поименно ще се изброяват лицата, извършващи събирането, и то ще става под ръководството и контрола на титуляра. Предвидена е възможност билкозаготвителите да подават по електронен път информацията за изкупените, обработени и реализирани билки.
Прецизират се текстове, свързани с воденето и съхраняването на документацията в билкозаготвителните пунктове, складовете за билки и предприятията-потребители.
С оглед ефективното осъществяване на контрол се въвеждат принудителни административни мерки.
По законопроекта е постъпило съгласувателно становище от Министерството на земеделието и храните.
В хода на дискусията народният представител Юнал Тасим изтъкна, че е редно по законопроекта да бъдат представени становищата на асоциациите на производители, заготвители и преработватели на билки.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и горите с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закова за лечебните растения, № 002 01 98, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева.
Разискванията са открити.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Още в началото исках да кажа, че ще подкрепим на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения.
Вече беше чуто подробно от председателя на комисията – госпожа Михайлова, какви цели се постигат с измененията и допълненията в Закона за лечебните растения.
Бих искал съвсем накратко да посоча мотивите с оглед на промените, които се правят, поради които Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения.
На първо място прилаганите изменения и допълнения са свързани с процеса на разрешаване на продуктите за растителна защита. Въвеждат се изискванията на Директива 91/414 на ЕС относно пускането на пазара на продукти за растителна защита.
Като цяло бих казал, че измененията и допълненията, които се правят, са хармонизиращи текстове. Освен това коректно е да се отбележи, че отпадат доста текстове, които не са актуални в цялост, и много по-коректно определят нормативната база, законовата рамка, каквато би била необходима в посочения случай. Въвежда се изискване паралелно предвидените продукти за растителна защита да бъдат обозначавани като такива при пускането им на територията на Република България с цел по-добра посадяемост и по-лесно разграничаване на отговорните субекти.
Смятам, че като много добра, положителна стъпка е въвеждането на регламент при изпитването на продукти за растителна защита за тяхната ефикасност с оглед защитата здравето на хората, животните и околната среда. Въвеждат се принципите на добрата експериментална практика.
Важно е да се посочи, че по много прецизен начин се регламентира извършването на изпитания с неразрешени продукти до този момент с научно-изследователска и експериментална цел. Регламентира се и събирането на информация, вече беше посочено, за всички пуснати на пазара и за количествата препарати и продукти за растителна защита.
Може да се посочат и доста други мотиви, с оглед на които ние подкрепяме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения. Смятам, че той отговаря на целите, които се поставят, с оглед на които ние от Парламентарната група на ДПС и лично аз ще подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Алексиев.
ИВАН АЛЕКСИЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Много накратко и аз бих искал да изразя нашето становище. Ние също подкрепяме така предложения законопроект.
Лечебните растения са значим природен ресурс и е важно да осигурим неговото устойчиво използване не само като част от биологичното разнообразие на България, но и да запазим имиджа на страната ни, която е намерила добър подход за постигане на тези цели.
Искам да кажа, че основната цел на закона, е да съхраним лечебните растения като част от богатото биологично разнообразие, независимо дали някои видове се наричат лечебни, дали някои видове са плевели, бурени и т.н. Щом тези растения се ползват за билки, то и традициите трябва да бъдат запазени. По този начин се подкрепя и този бизнес, защото България като цяло много добре стои на световния пазар за билки. Затова е необходимо да се подпомага този бизнес, тъй като и хората, които реализират тази дейност, са от малцинствата, социално слаби. Мисля, че в тази посока законът променя доста неща.
Между първо и второ четене ние ще обсъждаме някои предложения на Асоциацията на билкарите и гъбарите, тъй като имахме две срещи с тях.
Законът определя няколко принципни изисквания.
На първо място, ресурсът трябва да се ползва устойчиво, тоест да може да се възстановява напълно след ползване; второ – ползването за стопански цели се извършва въз основа на позволително.
Третото, което също е много важно – ползването на ресурса за стопански цели е възмездно, тоест заплаща се такса.
Четвърто, лицата по веригата, участващи в бизнеса, трябва да се съобразяват с горните постановки.
Какви са проблемите като цяло пред този бизнес и пред органите, които контролират тази дейност? Чести нарушения по отношение получаването на позволителните и заплащането на такси, част от които биват откривани и санкционирани от контролните органи, в случая регионалните инспекции, които са по съответните области; друга, немалка част, остава неразкрита поради големия брой обекти, които трябва да бъдат проверявани; пренебрежително отношение към въведените порядки към администрацията, която следи за прилагането на закона; продължаващо с години демонстративно несъобразяване с изискванията, което се показва и сега, и се използва като аргумент, че законът не работи. Но законът се превръща в неработещ и формален, когато масово се нарушава и няма воля да бъде спазван и прилаган. В случая нарушенията се стимулират от хора, които диктуват условията и могат да осъществяват икономическа принуда. Ето защо целта на закона е подобряване на регулаторно-контролните механизми.
Мисля, че между първо и второ четене, при поредната среща, която ще проведем с Асоциацията на билкарите и гъбарите, ще изчистим тези проблеми, и оттук-нататък наистина ще имаме един добър закон.
Моля колегите от залата да го подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Алексиев.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме със:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ТРУДОВ И ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ ПО СЪДЕБЕН РЕД.
Водеща е Комисията по труда и социалната политика, която е представила доклад. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси. Постъпил е доклад и от Комисията по правните въпроси.
Първо ще чуем доклада на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Стойнев, имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Процедура – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да бъдат допуснати в залата следните лица: господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” към Министерството на труда и социалната политика, и госпожа Снежана Малакова – юрисконсулт в Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в зала.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете гостите в залата.
Господин Стойнев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, № 002-01-106, внесен от Министерския съвет на 02.12.2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, № 002-01-106, внесен от Министерския съвет на 02.12.2010 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика господин Тотю Младенов – министър, господин Емил Мирославов – директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, госпожа Лариса Тодорова – държавен експерт, и госпожа Петя Малакова – главен експерт в дирекция „Трудово право обществено осигуряване и условия на труд”; от Националния осигурителен институт: госпожа Весела Караиванова – подуправител, и госпожа Снежана Малакова.
Присъстваха и представители на национално представените организации на работодателите и на работниците и служителите.
Законопроектът бе представен от господин Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика.
С предложения законопроект се цели да се регламентира възможността лицата да установяват трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Към момента материята се урежда от нормативен акт, който не отговаря на естеството и степента на развитие на регулираните обществени отношения и не отчита възникването на осигурителните отношения и свързаните с тях осигурителни права на работниците и служителите.
Предлага се по реда на предложения законопроект да може да се установява трудов стаж, придобит след 31 декември 1999 г., осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване, както и трудов стаж за времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж при пенсиониране, съгласно действащите до този момент разпоредби.
Изрично е предвидено, че по реда на законопроекта не може да се установява служебен стаж за държавните служители и осигурителен стаж за лицата, които внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за своя сметка, както и за лицата работещи без трудово правоотношение. Също така не може да се установява размер на трудово възнаграждение и осигурителен доход, с оглед недопускане на злоупотреби и получаването на осигурителни плащания в размери, за които няма реален осигурителен принос.
Предвидено е исковете по закона да са родово подсъдни на районен съд по постоянен адрес на ищеца. С оглед спецификата на тези искове са посочени и страните, спрямо които се предявяват исковете, вкл. и в случаите когато искът е срещу прекратен работодател, който е без правоприемник.
Регламентирани са изискванията към исковата молба, както и допустимите доказателства. Като правило е въведен принципът, че не се допуска използване на свидетелски показания, освен ако страната направи вероятно твърдението си за наличие на трудов и/или осигурителен стаж, чрез така нареченото „начало на писмено доказателство”. Това е позитивен подход и е в помощ на лицата, установяващи наличие на трудов или осигурителен стаж във връзка с тежестта на доказване. При наличие на такова начало на писмено доказателство, за да се постигне пълно доказване на трудов или осигурителен стаж, се допускат и свидетелски показания.
Въвеждат се и адекватни изисквания към свидетелите, които могат да дават показания за установяване на трудов и/или осигурителен стаж.
Като положителна може да бъде оценена и разпоредбата, съобразно която производството по закона се освобождава от държавни такси. По този начин регламентираната съдебна процедура става по-достъпна за гражданите.
В хода на дискусията бяха обсъдени въпросите с установяването на осигурителния стаж и произтичащите от това осигурителни права. Специално внимание бе отделено на различните категории осигурени лица и размера на бъдещата пенсия за лицата, които установяват трудов и осигурителен стаж по реда на този закон. Подчертано бе, че установяването на осигурителен стаж по реда на този закон ще гарантира социалната защита чрез възможността да се придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като установения осигурителен стаж ще участва при определянето на размера на пенсията в параметъра осигурителен стаж, но няма да има отражение върху индивидуалния коефициент на лицето. Народните представители се обединиха около становището, че със законопроекта се създават възможности за работници и служители, които имат затруднения с доказването на трудов и осигурителен стаж да реализират своите осигурителни права.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 19 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред № 002-01-106, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2010 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае нейният заместник-председател господин Тодор Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще ви запозная с Доклада на Комисията по правни въпроси.
„На свое заседание, проведено на 13 януари 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред № 002-01-106, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителите законопроектът беше представен от госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ.
По законопроекта се проведе дискусия. Обсъдени бяха следните принципни въпроси:
- какво налага изключването от приложното поле на закона на самоосигуряващите се лица с конкретизация на случаите по Закона за съдебната власт относно стажа за придобиване на правоспособност;
- доизясняване на случаите при отказ да се издаде удостоверение по чл. 5 за трудов и осигурителен стаж, когато няма прекратяване на юридическо лице, при условие, че според чл. 4, ал. 3 исковата молба се връща на ищеца, ако същото удостоверение не бъде предоставено в определен срок, предоставен от съда;
- необходимостта от използването на по-точното понятие „правен субект” в чл. 5, ал. 1 относно правоприемник на работодател, тъй като в хипотезата на юридическо лице не попада случая, когато такъв е едноличният търговец;
- наложителна е уредбата на започналите висящи процедури в Преходните и заключителни разпоредби на закона относно реда за довършването им;
- отправена бе и препоръка да се внимава с използването на понятието „прекратен” работодател, тъй като, когато това е юридическо лице и на – вече търговско дружество, това означава само прекратяване на дейността, без прекратяване на субекта. В този случай правно-коректния термин по смисъла и на Търговския закон е заличаване на търговеца.
След проведеното обсъждане и гласуване единодушно с 14 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред № 002-01-106, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Разискванията са открити.
Моля народните представители, които желаят да вземат отношение?
Доцент Алексиева.
ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа, предложеният ни за обсъждане и гласуване Законопроект за установяване на трудовия и осигурителен стаж е нов за нашето законодателство. Неговото създаване е предизвикано от трудностите, които срещат гражданите, когато се опитват да докажат необходимия стаж, за да получат пенсия. Причините за тези трудности са много и разнообразни – в един случай са фалирали предприятията, в които хората са работили; в друг – са се разпаднали, нямат законно установен приемник; в някои от тях не са водени правилно ведомствените документации; не са попълвани прилежно изискваните документи и така хората не могат да докажат това, което са осъществили през трудовия си живот.
Досега тези казуси бяха предмет на Указ 527, който е обнародван през 1961 г., с една поправка през 1989 г. Несъмнено той е много остарял за съвременните обществени, институционални отношения, но не само това. В него се визира единствено трудовият стаж като необходимост за пенсия. Това е обяснимо за тогавашните изисквания, тъй като до 1999 г. пенсия се получаваше за изслужено време и старост.
От 2000 г. нещата коренно се промениха, съществено се промениха и акцентът пада не върху трудовия стаж, а върху осигурителния стаж на лицата – колко дълго те са внасяли осигурителни вноски, какъв е бил размерът на тези вноски, които те влагат в Пенсионния фонд. С този нов закон, който се предлага, ще се попълни тази празнина в нашето осигурително законодателство.
В законопроекта конкретно е посочено към кого трябва да се отправи иска, къде трябва да се отправи, съдържанието на исковата молба, какви са съдебните доказателства, какви свидетелства и показания би приел съдът. Всички тези конкретики дават възможност на хората, които са добронамерени, съвестни, да получат правата си, за които претендират, а на тези, които не са толкова добросъвестни – пречи да злоупотребят при опит.
Така доказаният осигурителен стаж се ползва при определяне на пенсията, но не се ползва при определяне на индивидуалния коефициент на лицето. Освен това този стаж може да бъде ползван, за да се получат и други осигурителни обезщетения като за майчинство например, за безработица. Така че осигурителният стаж и неговото доказване става водещ момент в това законодателство, в този нов закон, който ни се предлага да бъде приет.
Според закона, от държавна такса са освободени и всички тези дела, които хората предприемат, за да докажат осигурителния и трудовия си стаж. Това е едно доста сериозно финансово облекчение за тези, които са принудени да търсят правата си по съдебен ред.
Затова, според мен и според нашата група, този законопроект е много навременен. Той е необходим и гарантира социалната защита и трудовите права на гражданите и е редно да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Има ли реплики към госпожа Алексиева? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми господин министър, госпожи и господа народни представители, в мотивите на Законопроекта за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е казано, че целта на законопроекта е регламентиране на възможността за доказване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Тук вече беше казано, че има един Указ 527 от 1961 г., съгласно който се доказва трудов стаж. Естествено, че се доказва само трудов стаж, защото осигурителният стаж на практика датира от влизането в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване от 2000 г. и впоследствие – на Кодекса за социално осигуряване.
Установяването на трудов стаж по съдебен ред е изключително важно и аз искам да приветствам вносителите на този законопроект, защото от един частен случай, от проблемите на една категория български граждани, се стигна до цялостно решаване на проблемите на всички, които имат възможността – сега вече по нов ред, по съдебен ред, да докажат трудов и осигурителен стаж.
Що се отнася до това какво е значението на осигурителния стаж, тук вече беше казано, че на базата на осигурителния принос с осигурителния доход на практика се плащат всички краткосрочни, дългосрочни обезщетения, така че доказването на осигурителния стаж е нещо, което е изключително важно.
Искам да започна с това, че нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект, защото той дава възможност – пак повтарям, за доказване по съдебен ред на трудов и осигурителен стаж.
Какво се предлага в настоящия законопроект? Предлага се установяване на трудов стаж, който е придобит след 31 декември 1999 г.
На следващо място се предлага да бъде доказан осигурителен стаж по съдебен ред по Кодекса за социално осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 – това са лицата, които са по трудови правоотношения.
На следващо място, това, което се предлага, е времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. на базата на действащото към тази дата законодателство.
Какво не може да се докаже по съдебен ред с предлагания законопроект?
На първо място, не може да се установи осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица.
На второ място, на лицата, които нямат трудови правоотношения. Това е съвсем естествено.
Не може да се установява обаче размер на трудовото възнаграждение и осигурителен доход.
Според мен, при редакцията за второ четене на този текст, всички заедно трябва да помислим, господин министър, за да не допуснем възможността на базата на този доказан осигурителен стаж и трудов стаж, без да е доказан осигурителния доход и трудовото възнаграждение, да допуснем възможността за намаляване на размера на получаваното обезщетение или получаваната пенсия. Какво имам предвид?
След 1997 г. в Националния осигурителен институт има изградени персонални регистри на осигурените и на работодателите. Има възможност при това доказване работодателите по една или друга причина да са внасяли осигурителни вноски, но да не са внесли заявления, удостоверения за това внасяне, което на практика може да се случи и се е случвало. Тоест да има доказан стаж, но ние тук казваме, че не доказваме осигурителния доход и не доказваме възнаграждения, защото нямаме документи за това.
През този период неговите обезщетения – краткосрочни или дългосрочни, ще се изчисляват на базата на минималната работна заплата, което евентуално би ощетило някой от бенефициентите. Затова вероятно е необходимо да предложим по-прецизна редакция, за да не допуснем каквото и да е ощетяване на получателите на тези обезщетения.
На следващо място, в законопроекта е казано, че се попълва искова молба, която ще се подава пред районния съд по местоживеене. Тази искова молба съдържа необходимите реквизити, които надлежно са изброени в закона. Кога обаче съдът може да установи изискуемия стаж? Трябва да се предостави първо удостоверение, това удостоверение трябва да бъде издадено от работодателя. Ако работодателят вече не съществува, от неговия правоприемник, ако не съществува правоприемник, тогава юридическо лице, което е ангажирано със съхранението и съответно с предаването по законодателен път на необходимите документи да издаде удостоверение, че ведомости за заплати или други книжа и документи, които удостоверяват осигурителен стаж са се загубили или са унищожени.
На следващо място, при положение че в архивното стопанство, което съхранява книжата на предприятията, които са в ликвидация, ако няма информация в архивното стопанство, съответно то трябва да издаде удостоверение, с което да удостовери, че няма необходимите данни за посочения период, за който се изисква осигурителен стаж.
Следващо нещо, което искам да кажа е, че за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател за същия период. Не всеки може да бъде свидетел по една такава искова молба, а свидетел може да бъде единствено и само този, който предостави документи, които да удостоверят, че това лице е работило заедно с лицето, което попълва исковата молба в един и същи период, за да може тези необходими писмени доказателства да бъдат в подкрепа на взетото решение.
Последното, с което завършвам е, че по делата за установяване на трудовия осигурителен стаж не се събират държавни такси, което не е без значение.
Завършвам с това, че нашата парламентарна група ще подкрепи предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има ли реплики към господин Адемов? Не виждам.
Други изказвания?
Господин министър, желаете ли думата? Не желаете.
Заповядайте за процедура.
ИСКРА МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата за процедура, с която моля за удължаване на времето между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните растения, който беше предишната точка от дневния ни ред, да бъде удължено с една седмица и да стане общо 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли противно становище по тази процедура? Не виждам.
Подлагам на гласуване искането за удължаване на срока между първо и второ четене.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Още веднъж питам: има ли за изказвания, становища, мнения?
Прекратявам дебата.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, № 002-01-106, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2010 г.
Моля, гласувайте, колеги.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващият законопроект:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНФОРМИРАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ С РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В МНОГОНАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ, ГРУПИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ЕВРОПЕЙСКИ ДРУЖЕСТВА.
Кой ще ни запознае с доклада на Комисията по труда и социалната политика?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Процедура – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да бъде допуснат в залата господин Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” към Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Режим на гласуване за допускане на посоченото от господин Стойнев лице.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Прочетете доклада, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, № 002-01-105, внесен от Министерския съвет на 26.11.2010 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, № 002-01-105, внесен от Министерския съвет на 26.11.2010 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика – господин Тотю Младенов, министър, господин Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, госпожа Лариса Тодорова, държавен експерт и госпожа Петя Малакова, главен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, от Националния осигурителен институт – госпожа Весела Караиванова, подуправител и госпожа Снежана Малакова.
Законопроектът бе представен от господин Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика.
Основната цел на законопроекта е въвеждане на нормите на Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура по информиране и консултиране с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение.
Законопроектът предвижда:
- усъвършенстване на процедурата по информиране и консултиране с работниците и служителите, като се предвижда то да се осъществява на съответното равнище и при отчитане на разглежданите въпроси. Изрично е предвидено обхватът на информирането и консултирането да се свежда до транснационалните въпроси;
- прецизиране равнищата на информиране и консултиране и осигуряване на баланс между тях, като се отчитат компетенциите и дейността на различните представителни органи – транснационални, национални и представители на работниците и служителите в предприятието;
- предлага се в обхвата на информирането и консултирането да се включат и въпроси, свързани със съществени промени в организацията на труда или трудовите отношения в многонационалните предприятия;
- усъвършенствани са и разпоредбите по отношение задължението на централния орган за управление на многонационалното предприятие за събиране и предоставяне на информация на специалния орган за преговори, която е от значение за процедурата по преговорите, както и за структурата и статута на многонационалното предприятие и групата предприятия и числения състав на заетите в тях работници и служители.
Предлагат се и разпоредби по отношение структурата и дейността на специалния орган за преговори, като най-важните от тях се свеждат до:
- въвеждане на правило за определянето на състава на специалния орган за преговори, като се спазва квотен принцип за работещите във всяка държава;
- въвеждане на задължение за специалния орган за преговори да уведоми централния орган за управление на многонационалното предприятие, както и организациите на работниците и служителите и на работодателите на европейско равнище за своя състав и стартирането на процедура по преговори;
- предоставяне на възможност за провеждането на неформални заседания, без участието на представители на съответния орган за управление, за постигането на единни позиции по разискваните въпроси.
Предвидени са изменения и допълнения по отношение на споразумението за условията и реда за информиране и консултиране с работниците и служителите, като се акцентира върху разпоредбите за европейския работнически съвет и по-конкретно:
- въвеждане на квотен принцип при избирането на членове на европейския работнически съвет;
- осигуряване на условия за ефективно функциониране чрез избирането на постоянен комитет, като са предвидени и задължения за работодателя да осигури подходящи условия за неговата дейност;
- осигуряване на обучение за членовете на европейския работнически съвет и на постоянния комитет за изпълнение на тяхната дейност, което се финансира от работодателя и не може да бъде за сметка на трудовото възнаграждение.
Предлагат се и разпоредби за разширяване обхвата на преговорите, чрез включването на въпроси, свързани със структурни промени в многонационалните предприятия, като сливане, вливане, разпределяне на дейността, промяна на собствеността и др.
Получено е становище от отдел „Европейско право” на Администрацията на Народното събрание, съгласно което Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, съответства на изискванията на Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 19 гласа, „против” и „въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, № 002-01-105, внесен от Министерския съвет на 26.11.2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Има постъпило становище от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, но определеното пленарно време за днешното заседание изтече.
Ще продължим със законопроекта в утрешния ден.
Редовно заседание утре, четвъртък, 3 февруари, начален час – 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател: Цецка Цачева


Заместник-председатели: Анастас Анастасов

Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев

Милена Христова
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на управител на НЗОК





    Последни заседания