Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ДЕВЕТДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 11 февруари 2011 г.
Открито в 9,01 ч.
11/02/2011
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Процедура.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Процедурата ми е по начина на водене. За пореден път променяте реда на парламентарния контрол. Голямата ми молба към Вас е да предупредите министрите, че когато имат ангажимент с парламентарен контрол, той е достатъчно устойчив и да правят графиците си по начина, по който е подреден парламентарният контрол. Въпреки че преди едно-две заседания се обърнах към Вас с молба да се опитате да дисциплинирате състава на Министерския съвет, очевидно няма резултат и днес се случва същото.
Още веднъж настойчиво Ви моля: предупредете министрите, че не Народното събрание трябва да си организира графика с техния, а те трябва да се подготвят и когато имат ангажимент в Народното събрание, да присъстват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съгласно приетата от нас работна програма за тази пленарна седмица, днешният петъчен ден изцяло е посветен на
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 4 февруари 2011 до 10 февруари 2011 г.:
Постъпило е питане от народния представител Георги Пирински към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно последиците за България от така наречения Пакт за конкурентоспособност. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 февруари 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Пирински към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно необходимостта от активни мерки за растеж и работни места. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 февруари 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Антон Кутев към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиките, които е развивал министърът без портфейл, отговарящ за Агенцията за българите в чужбина. Следва да се отговори в пленарното заседание на 18 февруари 2011 г.
Писмени отговори за връчване:
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Атанас Мерджанов.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Корнелия Нинова.
Писмен отговор от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Корнелия Нинова.
Писмен отговор от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народните представители Цветан Костов и Ваньо Шарков.
Преминаваме към изслушване на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, който първо ще отговори на питане от народния представител Деница Гаджева относно мерки на Министерството на земеделието и храните за предотвратяване на неправомерни действия на директори на горски стопанства.
Заповядайте, госпожице Гаджева, да развиете своето питане.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! По наши данни почти 70% от ловните сдружения на Националния съюз на ловците и риболовците в България не са се пререгистрирали съгласно Закона за лова и опазване на дивеча. Горските и ловните стопанства повсеместно издават разрешителни за лов в нарушение на закона и правилника.
Успоредно с това обаче с всякакви средства и също в нарушение на закона Ваши служители противодействат на новосъздадения Български ловно-рибарски съюз, като ограничават правата на сдруженията, отказват да им предоставят ловни площи, масово лишават от право на лов членовете му по политически причини. Многократно при нас са пристигали оплаквания, че Ваши подчинени заплашват ловци, които искат да напуснат казионния съюз и да преминат към новоучредения. Неведнъж са се чували думите: „До пролетта ГЕРБ ще падне и пак ние ще сме на власт, така че мислете добре в кой съюз ще членувате”, което е доста сюрреалистично твърдение, но все пак това говори, че служители от Министерството на земеделието и храните изпълняват политически поръчки на определени партии. Това поведение на компетентните органи е недопустимо. Нарушават се демократични европейски ценности, възпрепятства се свободният избор и се политизира процесът на лов в страната.
Моят въпрос към Вас е: какви мерки ще се предприемат, за да бъдат предотвратени злоупотребите на служители от Министерството на земеделието и храните? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор има думата министърът на земеделието и храните господин Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Гаджева, съгласно чл. 29 от Закона за лова и опазване на дивеча всички български граждани, придобили право на лов, се обединяват в ловни дружини, а те от своя страна – в ловни сдружения. Сега действащият Закон за лова и опазване на дивеча и Правилникът за прилагането му не налагат пререгистрация на ловните сдружения в Изпълнителната агенция по горите, съответно в държавните горски и ловни стопанства и следователно издаването на разрешителни за лов не е в нарушение на съществуващата нормативна уредба.
Съгласно чл. 36, ал. 3 и 4 от закона, държавните горски или ловни стопанства чрез пряко договаряне предоставят стопанисването на дивеча в дивечовъдните участъци на ловните сдружения. Съгласно чл. 29, ал. 8 от Правилника за прилагане на закона директорът на държавното горско или ловно стопанство сключва договор със съответното сдружение за срок от 10 години на основание на чл. 31. През 2009 г. почти всички ловни сдружения сключиха договори съответно с държавните горски или ловни стопанства. Към настоящия момент за всички ловностопански райони има сключени договори за стопанисване и ползване на дивеча. Отдадените вече площи не могат да бъдат предоговаряни, освен ако не бъдат прекратени в случаи на изтичане срока на договора, при прекратяване на една от страните по договора, по взаимно съгласие на страните и при констатирани нарушения по чл. 29 и 30 от Закона за лова и опазване на дивеча.
Уважаема госпожо Гаджева, в Министерството на земеделието и храните и в Изпълнителната агенция по горите не са получавани официални сигнали или конкретни факти за възпрепятстване от страна на служители на ведомствата на правото на избор на българските ловци относно членството им в Националното ловно-рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България или Български ловно-рибарски съюз. Не разполагаме с информация, жалби и сигнали за злоупотреби и неправомерни действия на служители от Министерството на земеделието и храните и директори на горски стопанства за политизиране на процеса на лов и риболов в страната.
Бих искал да Ви помоля получените от Вас оплаквания да бъдат предоставени за извършване на конкретна проверка и предприемане на необходимите мерки.
Междувременно, извън официалния въпрос и официалния отговор, който ми беше подготвен, аз проведох среща с ръководителите на тъй наречения казионен съюз и някои от ръководителите на новите сдружения. Надявам се този процес към момента да е регламентиран, тъй като ангажиментът, който съм поел, е личен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За два уточняващи въпроса – заповядайте.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (Атака): Благодаря, господин министър.
Аз нося жалбите. (Връчва му ги.)
Няма да задавам два доуточняващи въпроса. Ще назова някои от конкретните действия при най-фрапиращите нарушения.
Директорът на Държавно горско стопанство – гр. Елена, Иван Пашов отказва да сключи договор за ловностопанския район с Ловно-рибарско сдружение „Средни колиби” при изрядни документи. Те всичките са при Вас, няма да ги назовавам – това са решения за регистрация, определения на бази, определяне на ловностопански район.
Друга подобна история е в Съсловно рибарско сдружение „Орловица” в Средец. Там директорът Янков не зачита волята на напусналите казионната организация и ги поставя пред дилемата или да се вразумят, или да се върнат в казионния съюз, или да бъдат лишени от право на лов. Респективно директорът в Сливен Пейо Върбанов и директорът на Елхово Станимир Сотиров възпрепятстват сериозно ловните въпроси на територията на поверените им стопанства.
През 2009 г. на землището на с. Раздел, Елховско, се регистрира нова ловно-рибарска дружинка, която измества ловците, стопанисващи територията. Все още господин Сотиров отказва да възстанови правата на истинските стопани. Причината е, че те желаят членство в новосъздадения съюз.
В Първомай група ловци са изключени заради идеята няколко дружинки цялостно да преминат в Българския ловно-рибарски съюз. Бившият директор на Първомай Тодор Недков веднага издава заповед за анулиране на ловните билети на въпросните ловци и сигнализира РПУ – Първомай, че трябва да им се отнеме оръжието. Заповедта е издадена на базата на документ с невярно съдържание, който също е при Вас. Проблемът в момента е, че новият директор Русин Христов не решава въпросите с възстановяване на правата, респективно връщане на оръжието на „изключените”.
Има и още редица подобни нарушения. Благодаря Ви за Вашата загриженост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отговор? Няма да отговорите, в резултат на което няма да има и изразяване на отношение. Приемаме, че то току-що беше изразено от народния представител Деница Гаджева.
Следва питане от народния представител Корнелия Нинова относно политиката на Министерството на земеделието и храните за либерализация на пазара на тютюна.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги, моето питане се отнася за либерализацията на пазара на тютюна и то е провокирано от два законопроекта, които напоследък стоят на нашето внимание и които си противоречат.
Използвам това питане, за да предупредя за задаващ се нов проблем в сектор „Тютюнопроизводство”, който, ако се насложи върху досега съществуващите, ще създаде допълнителен хаос и ще е изключително трудно да се реши оттук нататък.
Господин министър, имам предвид това, че парламентът прие на първо четене, а вече в комисии – на второ, Закона за изменение на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Тези промени са предложени от четирима мои колеги депутати.
Съгласно тези промени отпада „изкупуването на тютюн да се извършва от лица, които имат разрешение от Министерския съвет”. Отпадат „писмените договори между тютюнопроизводители и купувачи”; отпадат сроковете за изкупуване на тютюн; отпада забраната за препродаване и отпада обработката на суров тютюн да се извършва само в страната. Мисля, че тези законодателни решения са голяма грешка и ще доведат до увеличаване на контрабандата в областта на рязания тютюн, ще намалят приходите в бюджета от акциз на рязан тютюн, ще доведат до хаос в изкупуването и до притискане на тютюнопроизводителите – ще се купува на много ниски цени.
По-притеснителното е обаче, че в същото време Министерският съвет приема също Законопроект за изменение и допълнение на Закона за тютюна, в който се твърди точно обратното.
Господин министър, Вашият законопроект е добър – този, който е приел Министерският съвет. Там обаче остават лицензите на фирмите, които ще изкупуват, остават писмените договори между купувачи и продавачи на тютюн, остават сроковете за изкупуване, остава забраната за препродаване на суров необработен тютюн.
Моето питане е: в крайна сметка какви са намеренията на управляващите? Защо в парламента има една воля по темата „Тютюнопроизводство”, в Министерския съвет – друга? Как предлагате да се решат тези проблеми, тъй като законопроектът, приет от Народното събрание, ще влезе в сила, тоест ще отпаднат всички тези изисквания? Фирмите изкупвачи и тютюнопроизводителите ще започнат да работят по тези изисквания, които е приел парламентът. След две седмици ще влезе Вашият законопроект, който отменя тези разпоредби. Това е един допълнителен елемент на хаос на пазара.
Предстои залагането на нова реколта за 2011 г. Хората, освен че не знаят дали могат да ползват национални доплащания, сега вече и не знаят с кого да сключват договори – с лицензирани фирми или свободно?
Ще има ли изобщо договори? Кой ще им изкупува тютюна и т.н.? Моля да внесете яснота в материята. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на земеделието и храните господин Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Нинова, политиката на Министерството на земеделието и храните в сектор „Суров тютюн” е насочена към привеждане в съответствие с Общата селскостопанска политика и по-конкретно с общата организация на пазара на тютюн. Последната беше окончателно реформирана с Регламент на Съвета 1234 от 2007 г. за установяване Общата организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски култури. Регламентът е в сила от 1 юли 2008 г. и независимо от прякото му и директно приложение беше необходима промяна в Закона за тютюна и тютюневите изделия с цел да се избегне подвеждащото действие на съдържанието му спрямо всички участници в сектора и да се възприемат правилно настъпилите промени след 2009 г.
Общият регламент е законодателна база за пълното премахване на държавното регулиране в сектора, в това число такива негови елементи като квоти за производство, субсидиране и др. и ориентирането му към функциониране на пазарна основа, каквато беше основната цел на реформата в сектора – така нареченото либерализиране.
Доколкото може да се говори за подпомагане на тютюнопроизводството, то се базира единствено в контекста на политиката за развитие на селските райони, където са пренасочени и финансовите средства. На това се базират и предприетите действия, свързани с изчистване на остарялата нормативна база от всички останали вече излишни текстове.
Както знаете, на 27 януари Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия, предложени от Стефан Господинов и група народни представители, с които се цели да се либерализира пазарът на суров и непреработен тютюн, като се даде възможност на частните производители и техните сдружения да предлагат своята продукция на нашия и европейския пазари.
До края на 2006 г. държавното регулиране на производството, изкупуването и търговията с тютюн се осъществяваше чрез използване на целия инструментариум в Закона за тютюна и тютюневите изделия.
След присъединяването на страната ни към Европейския съюз законовата база беше запазена с оглед прилагане на разпоредбата на Анекс 5, Глава трета от Договора за присъединяване, съгласно който помощите, съществуващи в държавата членка преди датата на присъединяването и все още приложими след тези дати, ще бъдат считани за съществуваща помощ по смисъла на чл. 81 от Договора за Европейската общност до края на третата година от датата на присъединяването.
Следва да обърнем внимание на факта, че тютюневият бранш е съставен от три подбранша:
- отглеждане и производство на суров тютюн;
- първична преработка на тютюн – сегментът е изграден от лицензираните за целта лица – първи преработватели;
- вторична преработка и изработване на първичните блендове от тютюн за цигарената промишленост, производители на тютюневи изделия – цигари.
Въпреки своята независимост тези три отрасъла се различават значително от гледна точка на добавената стойност, като всеки от тях добавя към крайния продукт – цигарата. Именно тези различия налагат и диференцирания подход на политика от страна на държавата към тези три нива от веригата на производството на тютюн. Когато става въпрос за свободно търсене, предлагане и договаряне на цената на дадена стока, то несъмнено трябва да се даде и нужната свобода на участниците в този процес. До момента изплащаната държавна помощ за килограм тютюн е превърнала акцизната стока тютюн в неконкурентоспособна с липса на каквато и да било реална логика на ценообразуването. Свободните пазарни отношения в сектора ще покажат всички алтернативни варианти за заместване отглеждането на тютюн.
Разбираме положението, в което са поставени тютюнопроизводителите, и че тези процеси няма да се случат за една изкупна кампания. Ето защо, както неколкократно съм заявявал в отговори до Вас, с Наредба № 2 от 11 февруари 2010 г. бяха определени и конкретни изисквания за кандидатстване по схемата за национални доплащания за тютюн. По схемата бяха подадени 31 993 заявления за подпомагане, които са обработени от Държавен фонд „Земеделие”. Министерството изготвя Методика за разпределение на общата сума за подпомагане по сортови групи тютюн, която позволява бързо изчисляване на плащането за всеки кандидат и Държавен фонд „Земеделие” има пълна готовност да извърши тези плащания. Тъй като средствата в размер на 143 милиона не са заложени в Бюджет 2011 г., правителството пое ангажимент до втората половина на годината да се търси финансиране и да се осигури поне половината от тези средства, които да бъдат изплатени, а останалите – през следващата година.
Усилията на Министерството на земеделието и храните са насочени към подпомагане на сектора със средства от Европейския съюз. На 27 юли 2010 г. до Европейската комисия беше изпратена нотификация, съгласно чл. 68 от Регламент на Съвета 73 от 2009 г. за схема за специфично подпомагане за овце-майки и кози-майки в икономически уязвимите райони.
Схемата ще се финансира със средства на Европейския съюз. Прилагането на тази схема ще започне от 2011 г. и нейната цел е не само предоставяне на допълнителен доход, но и насърчаване на производителите да отглеждат овце и кози като алтернатива на отглеждането на тютюн в тези райони.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, имате думата за два уточняващи въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, казахте няколко верни неща, няколко неверни и някои, които си противоречат.
Верните неща са, че промяна в Закона за тютюна наистина е необходима и че условията за производство и търговия с тютюн вече са различни с тези до 2007 г.
Противоречите си обаче, като казвате, че единствената алтернатива, която виждате, е по Програмата за селските райони и в същото време казахте, че сте накарали тютюнопроизводителите по Наредба № 2 да се регистрират и да кандидатстват за национални доплащания. Тоест алтернативата, която им се предлага, не е само програма по селските райони, а за кандидатстване по национални плащания. За първи път чух признания от страна на управляващите, че допуснатата от Брюксел помощ в размер на 73 млн. евро не е осигурена от правителството в бюджета. За това признание Ви поздравявам, защото досега отричахте, че това не е направено от правителството. Ще търсите възможност през втората половина на годината да осигурите поне половината от тези суми? Ще е твърде късно, господин Найденов, а и не сочите откъде, като източник, ще дойдат тези пари, след като ги няма в бюджета. Ще правите актуализация на бюджета ли, за да осигурите тези средства? Но това е коментар по Вашия отговор, който обаче беше встрани от зададения от мен въпрос.
Затова Ви питам конкретно допълнителни два въпроса.
Фирмите, които ще изкупуват тютюн, ще подлежат ли на лицензиране от Министерството на земеделието и храните, както Вие сте записали във вашия проект, или няма да има лицензиране, както е прието вече на второ четене в Комисията по земеделие в парламента?
Ще има ли писмени договори, сключени предварително с тютюнопроизводителите, както е записано във вашия проект на Министерския съвет на закона, или няма да има такива, както е приело Народното събрание до момента?
Моля, за конкретен отговор на тези два въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Първо, по коментара на госпожа Нинова. Не съм накарал тютюнопроизводителите да кандидатстват, да подадат заявления в Държавен фонд „Земеделие”. Това е техен избор, тоест насила никой не ги е накарал. Това е възможност те да получат средства като държавна помощ, която е нотифицирана пред Европейската комисия.
Тъй като въпросът Ви е зададен преди доста време, ще си позволя да го актуализирам. Преди около 10 дни имахме среща с тютюнопроизводителите във формат: те; аз, като министър, и част от моя екип; народни представители от ГЕРБ и народни представители от ДПС от тези региони. На тази среща бяхте поканени Вие лично и представители на Вашата политическа сила, но не знам по какви причини, не участвахте. Това, което се уточнихме с тютюнопроизводителите, и то вече е в действие – до края на май да бъде изготвена Национална стратегия за развитие на регионите, на тези райони, в които в момента има тютюнопроизводство. Ако тази национална стратегия бъде приета, разбира се, след обществено обсъждане, тя ще бъде финансирана точно с тези 70 милиона, които са половината от нотифицираната държавна помощ, защото тези 143 – ще говоря в лева, тези 143 милиона са за 2011-а и за 2012 г. Това се уточнихме с тютюнопроизводителите. В момента се работи по тази стратегия. Така че с това отговарям на въпроса Ви дали те ще получат държавна помощ. Да, надявам се да се включите и Вие, и Ви призовавам от тази трибуна, съвсем откровено, участвайте в тази стратегия, защото тя наистина ще помогне на хората от тези райони да намерят не само алтернатива на тютюнопроизводството, а въобще алтернатива на заетост.
По отношение на питането Ви по двата въпроса, свързани със законопроекта. Както Вие уточнихте, законопроектът е внесен от четирима депутати, а не от Министерския съвет, и когато той бъде приет, тогава ще мога да Ви отговоря. В момента режимът е следният и досега съществуващият – с лицензи и разрешение от страна на държавата и съответно изискваните договори. Ако Народното събрание приеме на второ четене внесения законопроект, тогава този режим ще отпадне. За да не влизаме в колизия, ние ще оттеглим законопроекта, внесен през Министерския съвет. Това мога да Ви отговоря.
А решението всъщност не е в ръцете на министъра на земеделието и Министерския съвет, а на Народното събрание. Мисля, че дебатът по тази тема трябва да се състои във формат Комисия по земеделието и горите, където се гледа законопроектът, а не като питане към мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отношение?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, казвате, че не сте накарали тютюнопроизводителите насила да се регистрират. Нуждата ги накара! И политиката, която провеждате спрямо сектора, ги накара да се регистрират, като кандидатстват за национални доплащания! Вашата политика и нуждата ги накара да си платят високите осигуровки, които увеличихте три пъти! Вашата политика ще ги кара да плащат данък върху печалбата, която имат! Те нямат вече, така че този данък вероятно няма да им се наложи да го плащат. Наистина не е насила, но това са условията и законодателството, което вие заложихте, и те са принудени да го изпълняват.
Ще Ви дам и личен отговор в отношението, което взимам. Не дойдох на срещата, на която ме поканихте, защото няколко пъти правите такива срещи, поемате ангажименти и не ги изпълнявате. Няма да участвам в срещи, в които се дава дума и след това тя не се изпълнява! Не искам да ме използвате за параван в тези срещи, защото винаги съм Ви давала, мисля, аргументирани и разумни съвети за сектора – не политически, и никога не сте ги чували! За какво тогава да идвам на тези срещи?
По отношение на последното и най-важното. Съжалявам, ако се стигне до оттегляне на законопроекта на Министерския съвет. Това е единственото добро нещо, което сте направили досега в сектор „Тютюнопроизводство”. Законопроектът ви е много добър! Ако оттеглите този добър закон в полза на това безумие, което предложиха колегите депутати, и приехме, приемете в аванс една прогноза – ще досъсипете сектора „Тютюнопроизводство”. Тогава нито национални доплащания ще ви трябват, нито Програма „Селски райони”, ако тези условия, които колегите депутати предложиха, влязат в сила след второ четене. Бюджетът ще загуби приходи от акциз, секторът ще се хвърли в контрабанда, ще съсипете тютюнопроизводителите, защото ще ги подложите на страшен натиск от страна на всякакви купувачи – нелицензирани, хора и фирми, които не подлежат на контрол, които ще ги притискат да им купуват суровината евтино. И тъй като ще се допусне препродажба, тя ще се препродава по три-четири пъти, а в крайна сметка, ще се оскъпи. Ще допуснете износ на суров необработен тютюн извън България, при положение че вносът на такъв е забранен в Европейския съюз. България ще загуби и приходи от преработката на суров тютюн! Ще направите голяма грешка!
Призовавам ви да не изтегляте проекта на Министерския съвет и да се опитате да коригирате мнението на колегите от ГЕРБ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следва въпрос на народния представител Михаил Миков относно обезщетяване на собственици на засети земеделски земи.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, преди около една година, в края на февруари, в гр. Брегово имаше бедствие – наводнение. Тогава благодарение на общината, на кмета на общината, на общинската администрация седем дни хората се бориха със стихията, а държавата наблюдаваше процеса! На седмия ден дойдохте Вие – с вертолета. Там се срещнахме с Вас и обещахте на хората от Брегово, че ще има обезщетения от Фонд „Земеделие”. Мога да цитирам точните Ви обещания. Става въпрос за около 15 хил. дка залети обработваеми земи –от 17 хил. дка залети, 15 са обработваеми. Става въпрос за около 70 души собственици. Може би земите са по-малко, като подадени накрая молби за обезщетения, но оттогава досега нищо.
Въпросът съм Ви го задал есента, в края на ноември, но поради голямата Ви ангажираност не можете да дойдете в парламента, което личи от многото въпроси, които са Ви се натрупали.
И отиваме в Брегово, и там хората казват: „Абе, тоя министър ни излъга!” Казвам: „Абе, не може да ви е излъгал, той не лъже, министърът!” И обещах да задам въпрос.
Аз много се надявам, че Вие не сте излъгали тези хора, а само във времето се е забавило изпълнението на това, което им обещахте преди една година. Преди десетина дни Ваш служител ми се обади и каза: „Пуснете въпросът писмен. Тук до няколко дни ще се реши работата.”
Сутринта звънях, да не би да не съм информиран, и разбирам, че работата още не е решена.
Господин министър, колко са обезщетените собственици и как ще бъдат обезщетени, за да разберат хората, че Вие не лъжете? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, няма да излъжем хората и сега ще Ви кажа кога ще си получат парите. Затова, че има процедура, тъй като става дума за нотифицирана държавна помощ, трябва да се следва много строго тази процедура, за да не бъдем санкционирани след това.
Какво сме направили? С моя заповед от 19 ноември 2010 г. е обявено настъпило неблагоприятно климатично условие – наводнения и градушки, причинили унищожаване на земеделски култури през 2010 г. за редица области на територията на страната, включително и област Видин на територията, на която се намира гр. Брегово.
Съгласно т. 3 от същата заповед земеделските производители с напълно пропаднали площи от посочените области и земеделски култури имат право на държавната помощ. Тя се изплаща съгласно условия на Решение № 554 на Европейската комисия от 17 октомври 2007 г. за одобряване на държавна помощ за България със срок на действие до 1 ноември 2010 г., и новата държавна помощ за България № 131 от 2010 г. за компенсиране на загуби на земеделски производители за напълно пропаднали площи вследствие на природни бедствия и неблагоприятни климатични условия с удължен срок на действие до 31 декември 2013 г. при една и съща схема.
В решението на Европейската комисия е записано, че държавната помощ не трябва да надвишава 80% от действителните средни разходи за отглеждане на дадената култура в страната през съответната стопанска година и че помощта може да се изплати в рамките на четири години след събитието или след претърпените загуби. Тази помощ се изплаща по реда и в размер, определен съгласно Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие” и решението на Европейската комисия.
Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие” на свое заседание на 11 ноември 2010 г. взе решение необходимите средства за компенсиране на загубите на земеделските производители да бъдат изплатени от бюджета на фонда през 2011 г. На заседанието се реши началната дата на договаряне на средствата да е 1 февруари 2011 г., крайната дата за прием на документите и договаряне на средствата в съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” да е 31 март 2011 г., а крайната дата за сключване на договорите в Централното управление и изплащане на средствата да е 29 април 2011 г.
На заседанието на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие” на 6 декември м.г. се приеха и указания за прилагане на тази схема. Определи се процентът на подпомагане и ресурса на схемата, който е 2 млн. 833 хил. лв.
Следва да обясня какво представлява схемата за компенсиране. Тя се отнася само за напълно пропаднали площи, засети със земеделски култури, като земеделските производители подават заявлението си в областните дирекции „Земеделие”, а сформираните експертни комисии извършват обследване на всички заявени площи, в резултат на което издават констативни протоколи.
По данни на Областната дирекция в гр. Видин на територията на община Брегово през 2010 г. са издадени три констативни протокола на трима регистрирани земеделски производители за нанесените щети от неблагоприятното климатично условие – наводнение. Земеделските производители, които имат издадени констативни протоколи от 1 февруари т.г., следва да се обърнат към отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане” в областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие” в гр. Видин, където да попълнят заявление за кандидатстване и да подадат изискуемите документи. Пак повтарям, крайната дата за изплащане на средствата е 29 април 2011 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря, няма да чета Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие”, запознал съм се с него, но хубаво е, че Вие го прочетохте, за да чуят и гражданите. Да обобщим: три месеца има отсега до края на април, за да не са излъгани хората.
Вторият въпрос: Дали само трима са тези, чиито посеви са пострадали от наводнението?
Това, което ще Ви кажа, е, че се работи много мудно и бавно.
Бедствието е станало февруари-март – чак ноември, разбрах от Вас, сте взели това решение. (Реплика от министър Мирослав Найденов.) Ясно – бюджетът за следващата година, но нали разбирате, че хората трябва да сеят, трябва да заложат за догодина. Тези хора нямат пари, нито банки, за да могат да засеят.
Моля Ви специално да наблюдавате този въпрос и действията на земеделието във Видин. Как ще се приемат молбите, още веднъж да се провери. По моя информация, констативните протоколи са повече, пострадалите собственици не са само трима. Да се види – такава документация беше попълвана, имаше голям ентусиазъм в началото, защото това, което казахте, накара хората да повярват. Тези три месеца мисля, че е добре да вземете този въпрос на личен контрол, за да разберат хората, че не сте ги излъгали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Миков, използвам правото на дуплика само за да разберат хората, защото е важно.
Първо, до момента са трима и нека – малко като: „и аз не пуснах фиш за последното тото и няма как да спечеля”, тоест хората да разберат, че трябва да подадат документи, иначе няма как да стане.
Второ, защо през ноември? Точно заради това Европейската комисия и регламентът са предвидили обезщетението да се изплаща в срок от четири години, защото в бюджета на Държавен фонд „Земеделие” ние не можем да предвидим през тази година колко наводнения и бедствия ще има. Затова аз съм пуснал заповедта – виждате, в месец ноември, за да можем да обобщим, тъй като тогава е приключила селскостопанската година. Тази заповед и това решение на Фонд „Земеделие” касаят не само бедствието във Видин, а и подобни такива, които се случиха през годината.
След като ние сме гласували декември да бъдат в бюджета на 2011 г., заложили сме ги в бюджета на 2011 г., през януари разработихме схемата. От февруари вече се подават заявленията и в рамките на тези три месеца ще бъдат изплатени и наистина ще го поема на личен контрол, защото тези хора, в този Северозападен или северозападнал край наистина са най-зле, така че разчитайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от народния представител Антон Кутев относно усвояване на средства по Програмата за развитие на селските райони.
Господин Кутев, имате възможност да развиете въпроса си.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Въпросът ми е продиктуван от това, че вече няколко пъти граждани ме посещават в приемната ми в Силистра и се жалват от това, че по Мярка 214 по агроекология са подали документите си още през средата на 2009 г. Респективно това означава, че най-късно в средата на 2010 г. би трябвало по всички правила да получат някакви пари.
В момента сме 2011 г. и тези хора, които чакат кой 3, кой 8, кой 10 хил. лв., тоест чакат едни не съвсем големи суми, водят някаква кореспонденция с държавния фонд и с институциите, в които всички им обясняват: „Да, вие сте одобрени и някой ден ще ви платим парите, обаче сега няма пари.” Доколко това е така, ще кажете Вие, разбира се.
Въпросът е да не кажете, че ви е виновно предишното правителство, защото то е управлявало горе-долу толкова, колкото и вие. Вие сте вече година и 7-8 месеца на власт, така че времето, в което сте в управлението, е равно на това, през което се е усвоявала тази програма от предишното правителство, при положение че тя е стартирала тогава. Тоест, ако при предишното правителство не е имало добро усвояване, това е нормално, защото е в началото на програмата. Ако при вас няма добро усвояване, това е драматично, защото ще изгубим парите.
Така че въпросът ми към Вас е: Колко са подадените заявления конкретно по Мярка 214? Колко от тях са платени? По каква причина се забавят плащанията? Изобщо хубаво е да кажете какъв е общият обем на мярката, колко средства са предвидени по Мярка 214 и каква част от тези средства са усвоени към сегашния момент? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, Мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е свързана с компенсиране на земеделските стопани за пропуснатите доходи и направените разходи за земеделски дейности, щадящи околната среда. Мярката се състои от 5 подмерки, 10 направления и 50 дейности.
Земеделските стопани могат да получават подпомагане за биологично земеделие в земеделски земи с висока природна стойност, традиционно отглеждане на овощни градини, за дейности за опазване на почвите и водите, за редки местни породи животни и традиционни практики и за сезонна паша. Най-важното изискване към кандидатите за подпомагане е, че поемат 5-годишен ангажимент за извършване на избраната дейност върху една и съща площ.
Господин Кутев, от въпроса Ви не стана ясно за коя година се интересувате за броя на подадените заявления. Затова ще предоставя накратко информация за всички години, за които се прилага мярката.
През 2008 г. са подадени общо 1463 заявления, общият брой на оторизираните заявления за Кампания 2008 г. е 1021, като за 37 броя заявления има отказ за изплащане на субсидиите поради различни причини. Общата заявена искана сума е в размер 9 млн. 821 хил. лв., оторизираната сума по тези заявления е 4 млн. 839 хил. лв., или около 49% спрямо исканата сума.
През 2009 г. са подадени общо 1446 броя заявления, от тях на 999 кандидати за Кампания 2009 г. е извършена оторизация. Общият размер на исканата сума е 10 млн. 130 хил. лв., общата оторизирана сума по тези заявления е 5 млн. 973 хил., или около 58% спрямо исканата от кандидатите сума, 134 кандидати са се отказали от субсидията по мярката или са подали искане за оттегляне на заявените по мярката парцели, животни или пчелни семейства. Неодобрените кандидати са 195 на брой. Има 113 заявления, при които е установена разлика между декларираното от кандидата и реално установеното при извършените проверки, като разликата е над 50%. Общият размер на изчислените санкции е в размер 1 млн. 51 хил. лв.
Подадените заявления за 2010 г. са 1781, от които 649 броя са на кандидати, които участват за първа агроекологична година и подлежат на одобрение съгласно Наредба № 11 от 2009 г.
Към момента проверките за одобрение на заявленията са извършени и поетапно се изпращат писмата на одобрените кандидати. От подадените заявления за 2010 г. вече са генерирани 415 броя писма за одобрение и участие в схемата.
Уважаеми господин Кутев, заявленията се обработват и проверяват от Държавен фонд „Земеделие” във възможно най-кратки срокове, като след проведени разговори с представители на чужди разплащателни агенции установихме, че България е една от малкото страни, или общо четири, в рамките на Европейския съюз, при които заявленията по агроекологичните плащания се оторизират в рамките на следващата година от кандидатстването. Останалите страни членки извършват оторизацията на втората година, съгласно Правилото „N+2”. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин министър, не отговорихте на всички въпроси, които Ви зададох, защото там аз зададох и въпроса: Колко е общата сума по Мярка 214 и колко е усвоена?
Ще се опитам, без да претендирам за пълна компетентност в земеделието – смятам, че Вие сте по-компетентен от мен в това отношение и би трябвало да дадете точните цифри, но от това, което успях да извадя от държавните документи, по мярката има 311 млн. евро. Това е общата предвидена сума за периода до 2013 г. От това, което току-що ми казахте, тези цифри ги имам. В крайна сметка досега одобрени, грубо казано, усвоени са 5,5 млн. евро за целия период на предишното и на Вашето управление заедно. Това към днешна дата прави 1,77% от общата сума.
Повтарям за всички, които твърдят, че Партия ГЕРБ е дошла и са потекли реките от мед, масло и пари от Европейския съюз: към днешна дата са усвоени 1,77% от парите по Мярка 214 „Агроекология” за предишното и сегашното правителство заедно! Има още около две години и половина напред, през които това може да се случва. Мисля, че разбирате колко рязко трябва да се променят сроковете и темповете, с които да работите, за да може това да се получи.
И още нещо, най-важното, на което искам да Ви обърна внимание, е, че хората, които идват в приемната ми, наистина са закъсали за пари. За тях тези 3 или 5 хил. лв., които имат да получават – става дума конкретно за един пчелар от Силистра, който ми се обади в неделя, че вече съдия-изпълнител му е описал виличката, която струва примерно 60 хил. лв., за да може да си изплати дълговете. Тоест, искам да Ви обърна внимание, че зад скромните цифри от по-малко от 2% усвоени пари стоят човешки съдби, и то човешки съдби, които наистина се сриват. Аз не знам Вие колко пъти се срещате с гражданите, сигурно често, но този човек е всяка седмица при мен с надеждата да му помогна. Нали разбирате, че въпросът е към Вас, а не към мен? Благодаря Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър,.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Кутев, малък е процентът на усвояемост по тази мярка на Програмата за развитие на селските райони. Но има мерки, като Мярка 121, където усвояемостта е над 100%. Тоест ние, когато говорим за Програмата за развитие на селските райони, говорим за усвояемост, която към момента е над 20%. А когато са правени, ясно е, че е имало по-атрактивни или по-неатрактивни мерки, или мерки, при които кандидатстването е усложнено.
Ние сме разговаряли многократно и сме направили промяна в наредбата, за да могат да се възползват повече хора и наистина ресурсът, предвиден по тази мярка, да бъде усвоен. Така че нека не казваме, че примерно тук процентът е по-малък от средното. Това е въпрос на интерес. Аз Ви дадох данните, че примерно за 2009 г. са одобрени над 58% от подадените заявления. Това означава, че нещата всъщност са такива – толкова са кандидатствали и такъв е интересът, а повече от половината са одобрени. Да се надяваме, че с промяната в нормативната база, която направихме, за да бъде по-достъпна мярката и, разбира се, повече хора да се възползват, този процент да се увеличи, ние правим така, че да има възможно максимална усвояемост. Ако, разбира се, останат средства по тази мярка, ясно е, че те ще могат да бъдат трансформирани към друга и да отидат там, където има свръхинтерес, какъвто е всъщност интересът по Мярка 121. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към въпроса на народния представител Меглена Иванова Плугчиева–Александрова относно случая с госпожа Калина Илиева.
Заповядайте, госпожо Александрова, за да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА-АЛЕКСАНДРОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, моят въпрос стои от три месеца и едва сега, най-сетне, влиза в зала, затова аз очаквам наистина отговор от Вас – не само аз, а най-вече българското общество.
Ако трябва да развия въпроса, той вече не е толкова има ли диплома или няма, колко фалшифицирана е дипломата на госпожа Калина Илиева, а въпросът е за финансовите катастрофални последици от управлението й. В кратките минути, които имате за отговор, господин министър, надали ще можете да изчерпите темата, но е важно поне да кажете какви мерки сте предприели, за да бъдат минимизирани тези катастрофални финансови последици, като се има предвид, че по Програма САПАРД над 40 фирми съдят Фонд „Земеделие” за неразплатени проекти по тази програма и сега те трябва да бъдат разплатени от държавния бюджет, над 60 фирми съдят Държавен фонд „Земеделие” заради неизплатени проекти по Програмата за развитие на селските райони.
С молбата да дадете отговор и за един фрапиращ случай със 100 млади фермери, на които Вие в края на октомври от тази трибуна официално обявихте, че тези хора наистина са жертва на грешките в управлението на госпожа Илиева и поехте личен ангажимент проектите на тези млади фермери да бъдат разплатени до края на годината. Днес е 11 февруари 2011 г. и до ден-днешен проектите на тези хора не са разплатени. Всеки ден те се обаждат, оплакват се, подават съответните жалби и, за съжаление, остават нечути – ипотекирали са къщи, взели са кредити. Към Нова година един баща писа, че с 260 лева едва успява да заплати образованието на собствените си деца. С молба да дадете отговор на всички тези отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Плугчиева! Доколкото мога, ще отговоря в рамките на три минути, защото въпросите са извън зададения официално от Вас.
Започвам от най-важния. Държавен фонд „Земеделие” е кредитиран като единствената Разплащателна агенция на Република България след изпълнение на условията, заложени в Наредба № 79 от 1 юни 2006 г. за изискванията и реда за акредитация и годишно сертифициране на Разплащателната агенция. За първоначалното акредитиране на Разплащателната агенция се провежда подробна проверка – одит от външна независима организация, отговаряща на изискванията по чл. 28б, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Избраната организация проверява Разплащателната агенция и органите, на които тя делегира функции за спазване реда за разрешаване и извършване на плащания, защита на средствата от европейските фондове, сигурност на информационните системи, водене на счетоводната документация, вътрешно разпределение на функциите, делегиране на функциите, организация на вътрешния и външния контрол.
От своя страна министърът на земеделието и храните, в качеството си на компетентен орган за акредитация на Разплащателната агенция, извършва наблюдение за спазването на критериите за акредитация чрез междинни и годишни доклади от отдел „Вътрешен одит” на Разплащателната агенция, междинните и годишни доклади от сертифициращия орган за функционирането на системите за управление и контрол на Разплащателната агенция, докладите на специализираното звено в Министерството на земеделието и храните за контрол по чл. 2в от Закона за подпомагане на земеделските производители, Дирекция „Наблюдение, координация и административен контрол” на Разплащателната агенция в министерството.
През целия период на управлението на Държавен фонд „Земеделие” от госпожа Калина Илиева като изпълнителен директор фондът е имал качеството си на акредитирана Разплащателна агенция, като, подчертавам, акредитацията му не е била нито отнемана, нито ограничавана. Ето защо се налага изводът, че подписаните от госпожа Илиева документи по администрираните от фонда програми, включително и Програмата за развитие на селските райони, са валидни и изключват негативни последици за бенефициентите.
В подкрепа на думите си бих искал да цитирам Роджър Лайт – говорител на еврокомисаря по земеделие на Европейската комисия, който казва, че: „За нас това е въпрос от национален характер. Ние се интересуваме как работи Разплащателната агенция като акредитация, а не от квалификацията на директорите.”
Тъй като не съм юрист, ще си позволя да ви цитирам и думите на господин Валери Първанов – заместник-главен прокурор, в интервю за в. „Труд”: „Ако госпожа Илиева не е имала ценз за длъжността, в случая диплома за магистър, това не прави нейните актове нищожни. Те щяха да са под въпрос, ако госпожа Илиева не е била назначена от министъра, а от някого другиго, ако изобщо не е имало заповед за назначението й и т.н. Хората, които са имали взаимоотношение с Фонд „Земеделие”, печелили са проекти, получавали са пари по различни програми с нейния подпис, могат да са спокойни – интересите им не са застрашени. Това би било против правилата на правото. В правото има и един много важен принцип за стабилността на гражданския оборот, който включва и защитата на трети и добросъвестни лица. Но ако госпожа Илиева е представила фалшива диплома, за да поеме поста, тя носи лична наказателна отговорност за това.” С това свършва цитатът, с това приключвам и аз. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаеми господин министър, Вие ми четете процедури от наръчници, от правилници. За съжаление не дадохте никакъв отговор. Пак Ви казвам – отговорът не е толкова важен за мен, колкото за гражданите, които са потърпевши и са жертва на всичко това, което се случи по времето на Калина Илиева.
Затова аз Ви моля да използвате възможността от тази трибуна, още повече, че преди три месеца поехте личен ангажимент и обещахте в този конкретен случай на тези 100 души – те не са само 100, но този конкретен случай с разсадниците по мярката за млади фермери. Вие се ангажирахте лично да им бъдат разплатени средствата в рамките на календарната 2010 г. Това не се случи.
На 19 януари лично и екипът Ви обещахте, че на заседанието на Фонд „Земеделие” ще се вземе конкретно решение, за да се реши случаят на тези хора, които са потърпевши повече от година. И това не се случи. Възложили сте нови проверки, съответно ръководството на Фонд „Земеделие”. Този срок, в който трябваше да приключат проверките, беше 4 февруари и на хората да бъдат разплатени парите. И това не се случва. Днес е 11 февруари.
Аз наистина най-сериозно и отговорно Ви умолявам да дадете отговор на хората от тази трибуна, след като Вие сам лично поехте ангажимент. Освен това признахте, че тези хора са жертва именно на управлението на Калина Илиева. Така че, моля Ви, бъдете конкретен, дайте ясен и категоричен отговор. Аз защитавах Вас, защитавам институцията, че не може Вие да не устоите на думата си. Направете го ясно и категорично от тази трибуна, дайте отговор на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо Плугчиева, ние с Вас сме разговаряли няколко пъти по телефона по конкретния казус.
Аз внесох предложение за решение в Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие”, тъй като не мога лично като принципал и министър да разпоредя това да се случи. Имаше подобно разпореждане от бивш министър и заради това България получи санкции. Все пак управителният съвет е колективен орган, изказаха се различни мнения и това, което взехме като решение, и аз съм Ви информирал, и заместник-министър Боянова, тези проверки се правят, защото наистина не искаме, бързайки във времето, да влезем в ситуация, подобна на прословутия Код 6.
Да, кашата, която е забъркана, е голяма. Тя, между другото, не е забъркана – аз сигурно съм последният, който ще каже няколко думи в защита на Илиева – само от Илиева, защото самите заявления са подавани преди Илиева да бъде директор на Фонд „Земеделие”. Разбира се, по нейно време и с нейно решение е отказано на тези хора да бъде платено. Наистина, да оправим кашата, но да не влезем в следваща. Казвам Ви и Вие знаете, че аз правя всичко възможно това да се случи. Правя го в рамките на закона и в рамките на регламента, за да не влезем в ситуацията ние да им платим, след това парите на хората да станат изискуеми, а държавата да ги върне на Брюксел. Вие сте били даже на по-голям пост от моя и знаете, че след като ни гледат, а тя е информирала за случая знаете кой, трябва да го направим така, че най-вече да защитим интересите на тези хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпроса на народния представител Пенко Атанасов Атанасов относно кадровата политика в Държавен фонд „Земеделие”.
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Първата ми реакция днес, като Ви видях на мястото на отговарящ министър, беше, че пропуснах да купя една питка – хубава, направена от брашно, мая, сол и вода, за да Ви посрещнем тук, защото дълго време не се появявахте. Това е във формата на шега. Но наистина въпросите, които са зададени, като гледам, те са повече от 20, са важни. Те не са важни за този, който ще ги задава от трибуната, те са важни за хората, които чакат отговор.
Въпросът ми към Вас има връзка и с предишния, е за кадровата политика на Фонд „Земеделие”. Много се изписа по въпроса и по медии, и във Ваши отговори. Няма да го зачеквам в тази му плоскост, в която може би би трябвало.
По-големият въпрос обаче е какво се случва, след като Калина Илиева вече не е във фонда? И това, което стана като промяна, Вас удовлетворява ли Ви? Ако Ви удовлетворява, тогава какви са причините много от нещата да не се случват във фонда? Защо?
Ако си спомняте, много пъти Ви задавам въпроса за директните плащания. Откакто сте министър, сигурно 5-6 пъти сме говорили на тази тема. Вие казвате едни срокове, те не се случват. После други срокове, те пак не се случват. Последно казахте, че в края на февруари и началото на март ще бъдат изплатени директните плащания. Сега не е ясно кога ще се случи. Това все е във връзка с действията на Разплащателната агенция и на Фонд „Земеделие” като цяло.
Затова моят голям въпрос е как ще стане това, какви действия ще предприемете Вие това повече да не се случва? И тази институция, която обезпечава 40% от средствата на Европейския съюз, да направи така, че наистина да бъдат получени от земеделските производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, Вие ми зададохте няколко въпроса неофициално, но съгласно регламента и Правилника на Народното събрание сега ще Ви отговоря на този, който официално писмено сте ми задал.
В момента питахте за директни плащания. Вие имате още няколко въпроса към мен, сигурно на следващите ще отговоря.
На конкретния, официално зададен въпрос – за кадровата политика на Държавен фонд „Земеделие”. Съгласно чл. 18, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” се избира от Управителния съвет на фонда, който определя условията и изискванията за неговия избор. В ал. 2 на същия член е разписано, че Управителният съвет се състои от 11 членове, като министърът на земеделието и храните е член и председател на Управителния съвет по право. Четирима от членовете на Управителния съвет се определят от него, а останалите членове – заместник-министри, се посочват от министъра на финансите, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на околната среда и водите, министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Сам разбирате, че случаят с госпожа Илиева е свързан с действия, за които Управителният съвет не е могъл да знае. Но след разкриването на обстоятелствата по този случай за целия ръководен състав на Държавен фонд „Земеделие” беше извършена проверка на легитимността на притежаваните документи.
По отношение на кадровата политика за избор на изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” задължително условие ще е доказване на квалификацията и професионалния му опит, което ще се извършва с насрещни проверки на всички предоставени от него документи.
Тъй като имам още време, да отговоря и на въпроса Ви за директните плащания, защото това касае много хора. До 20 февруари трябва да бъде представен слоят във Фонд „Земеделие” – така нареченият слой от новата ортофотокарта, която беше одитирана от Европейската комисия и получи много добра оценка.
В момента текат проверки на място – организирани масови проверки, в които участват включително и представители на браншовите организации на земеделските производители. До 20 февруари те трябва да приключат, слоят да бъде предаден на Държавен фонд „Земеделие”. Около две седмици са необходими за така наречените кръстосани проверки.
Тъй като финансовият ресурс е около 1 млрд. лв., ние сме направили съгласуване с Министерството на финансите – този 1 млрд. лв., от които 300 милиона са средства от националния бюджет, останалите са европейски средства, да бъде на разположение на Държавен фонд „Земеделие”. При всички случаи средствата ще бъдат изплатени. Ние правим прогноза до средата на март. Дори да има чисто техническо забавяне заради огромния финансов поток, краят на март е крайният срок. Лично моето мнение е, че при всички случаи това ще стане доста по-рано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин министър, на въпроса: какви са гаранциите, че това повече няма да се случва, Вие отговорихте, че ще има процедура, която ще изключва възможността. За директните плащания – просто нямаше как да не задам въпроса, защото това е функция на фонда, те изпълняват тази задача.
Вие нали помните, че ми казахте, 2009 г., че заради тройната коалиция забавяте плащанията? Сега кой ви е виновен за това забавяне? Пак ли тройната коалиция? Не бива. Когато се казват думи от трибуната на Народното събрание, нали знаете, че те винаги се връщат обратно като бумеранг?
Аз казах тук, че до средата на март очаквате плащанията. Много се притеснявам, че това няма да се случи и Вие за пореден път няма да кажете истината. Хилядите земеделски производители отново ще чакат средата на март – това няма да се случи и отново топката ще бъде във Вашата градина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, за дуплика – ако желаете.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Атанасов, аз наистина Ви моля да не използваме тази трибуна за нагнетяване на напрежение. Нека да го повторя, Вие го знаете много добре – няма забавяне на сроковете. Съгласно европейските изисквания и регламенти срокът е 30 юни – не е 30 март. Ние го правим до края на март – тези пари в тази икономическа криза да стигнат до хората. Това е разписано съгласно екшън плана и този екшън план не е разписван по времето, когато аз съм бил министър.
Тридесет и първи март беше крайният срок за ортофотокартата. След като тя се направи, трябва на базата на ортофотокартата да има насрещни проверки – те се правят в момента. Най-ранният срок, в който можем да го направим, е март. Нека да прозвучи от тази трибуна. Аз Ви моля, като се срещате с хората, да не ги плашите, а да им кажете реално нещата.
Крайният срок – ако днес бяхме 1 юли и не са платени средствата, да ми кажете, че се забавям. Затова казвам – няма да чакаме крайния срок, който е даден – 30 юни. Ще ги платим през март, защото парите на тези хора им трябват. Ако имате някакви притеснения, питайте ме през април, а не през февруари за нещо, което ще се случи през март. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос отново е от народния представител Пенко Атанасов към министър Найденов – относно корупция в Държавен фонд „Земеделие”.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, сроковете, които сте казвали, Вие сте ги казвали – от Вашата уста са излизали! Затова искам отговор оттук – от трибуната. Ясно е, че по директива и по това какво сме подписали срокът е друг. Въпросът е, че Вие сте поемали ангажимента и това не се случва.
Сега – на въпроса във връзка с корупцията във Фонд „Земеделие”. ГЕРБ дойде на власт със знамето, че от тройната коалиция, в случая във Фонд „Земеделие”, са извършвани гигантски злоупотреби, огромна корупция, разглеждане на документи на фирми и лица, които са приближени към управлението; че това е абсолютно недопустимо; заклеймявахте от всякаква трибуна всякакъв ранг – от най-ниския до най-високия; че това е въпросът, който ще бъде решен от раз. Какво обаче се случва сега?
Питам: има ли такса „приоритетно разглеждане на проекти” във Фонд „Земеделие”? Как се разглеждат документите по различните програми? Това е въпрос, който не е решен, господин министър. За да Ви го задам, не знам на колко приемни вече са идвали хора, които се оплакват, които искат тази практика да се спре.
Конкретният ми въпрос е: подавали ли са при Вас сигнали за корупция при разглеждането на проектите по Програмата за развитие на селските райони, въвеждана ли е такса „приоритетно разглеждане” и на какво се дължи изборният подход при разглеждането на проекти, след като правилото е проектите да се обработват по реда на тяхното постъпване? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, да, при мен са постъпвали, аз съм подал тези сигнали към ДАНС. Вследствие на това имаше реализирана акция на ДАНС, бяха отстранени служители – тече проверка. Разбира се, компетентните органи са тези, които ще кажат имало ли е или не подобно нещо. Този сигнал – това, което съм предал, е постъпило неофициално, не писмено. До момента официално като документ не са постъпвали.
Аз искам да Ви кажа каква е всъщност самата процедура по разглеждане и обработка на постъпилите заявления за подпомагане по всички мерки по програмата. Тя се извършва съгласно изискванията на наредбите по съответните мерки.
Проектите се обработват по датите на тяхното регистриране в Информационната система за администриране и контрол (ИСАК), като в срок до 5 месеца от крайната дата за съответния период на прием на заявлението за подпомагане Разплащателната агенция извършва административни проверки на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявлението за подпомагане.
За проекти за създаване на трайни насаждения или извършване на строително-монтажни работи от експертите на Разплащателната агенция се извършва и посещение на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи. В случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота в заявените данни и посочени факти агенцията уведомява с мотивирано писмо кандидата, който в срок от 10 работни дни от уведомяването може да отстрани констатираните нередности, непълноти или неясноти чрез представяне на допълнителни или нови документи, които са свързани с извършване на подпомаганата дейност.
Следва да обърна специално внимание за срока на обработка на постъпилите заявления. Съгласно разписаните процедури той може да бъде удължаван при следните случаи. Когато е изпратено писмо за отстраняване на нередности или по даден проект е необходимо становище на други органи или институции, срокът се удължава със срока за получаване на отговор. Със заповед на изпълнителния директор на Разплащателната агенция – когато в резултат от обработката на проекта са събрани документи или информация, които създават съмнение за нередност. Когато е необходимо създаването на специална експертна комисия за оценка на целия или част от проекта, срокът се удължава със срока на работата на комисията, който се удостоверява с акта за нейното създаване.
От горепосоченото е видно, че в зависимост от спецификата на всеки един проект времето за приключване на обработката му може да бъде различно, което не противоречи на нормативните разпоредби, регулиращи прилагане на програмата.
Освен това по някои от мерките на програмата е възможно чрез съответните периоди за прием да бъдат приети проектни предложения, чиято обща стойност надхвърля бюджета по мярката, предвиден за този период. В този случай е възможно след класиране на проектите по таблицата за оценка проектът, приет по-късно, хронологически да бъде обработен, поради това, че е получил повече точки по ранкинг, преди такъв, приет от по-ранна дата. В тази връзка Ви уверявам че Държавен фонд „Земеделие” не прилага избирателен подход, а изпълнява основната си задача като разплащателна агенция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз благодаря за отговора и това, че в тази ситуация ДАНС, както и институциите, работят по случая. По-скоро стои въпросът – добре, институциите си вършат работата, но службите, които са на Ваше подчинение, те вършат ли това, което е необходимо и какви бариери са направени така че това да не се случва?
Аз разбирам по начина, по който отговорихте, че реално съществува субективно пренареждане на постъпването на заявленията, на постъпването на документите. Винаги може да се намери, в който и да е проект, начин по който той да бъде върнат. Въпросът е да няма такива. Това е големият въпрос – този субективен момент да изчезне.
Имам чувството, че понякога се създават изкуствени бариери на тези, които кандидатстват. Измислят се какви ли не въпроси, за да не върви проекта. Просто не бива така! Просто трябва да се създаде такава организация, че проектите, първо, максимално бързо да се разглеждат, да се одобряват, да се получават средствата, разбира се по правилата, които са заложени от европейските ни партньори и от нас, разбира се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика, господин министър. Заповядайте!
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Атанасов, аз искам да Ви уверя, че тези процедури се правят и там, където се установи пропуск, те се коригират. Това са процедури, правени във времето назад, работили години наред.
Ако някой застане на тази трибуна и каже, че може да изключи възможността за поддаване на определени служители, когато те са примерно близо 2000, значи ще ви излъже, но факт е, че за всеки, за който получим сигнал, автоматично бива подаван на съответните компетентни органи, за да може наистина да има респект от компетентните органи, да може тази система да работи.
А по отношение на това, че проектите трябва да вървят, ще кажа, че ние сме създали наистина и граждански контрол чрез Съвета по програмата, чрез достъп, включително и на представители на браншови организации, защото нормално е тези организации на зърнопроизводителите, на животновъдите, на зеленчукопроизводителите да защитават своите членове. Те имат поглед върху програмата.
Сигурно няма идеална програма. Тази я правим така, че да работи най-добре. Фактът, че усвояемостта при нея е над 20% в момента, при среден процент за страната, който го знаете, мисля че е добър атестат. Разбира се, гоним и по-големи цели и се надявам да ги постигнем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос от народните представители Лютви Ахмед Местан и Неджми Ниязи Али относно практическото изпълнение на чл. 57, ал. 9 от Закона за горите и чл. 88, ал. 5 от Правилника за приложението на Закона за горите за предоставяне при преференциални условия на дърва за огрев на местното население.
Господин Али, заповядайте, за да развиете въпроса.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Нашият въпрос е свързан с практическото неизпълнение на чл. 57, ал. 9 от сега действащия закон. Не знам доколко въпросът вече е актуален той към настоящия момент, защото беше зададен преди два месеца, но все пак нека да го поставя.
Уважаеми господин министър, имаме сигнали от всичките седем общини в област Кърджали, че предоставените лимити за ползване на дървесина на местното население са крайно недостатъчни. Например, за 2010 г. с писмо № АДЛ 13-106/2010 г. на Държавно горско стопанство – Кирково, на община Кирково са предоставени за ползване дървесина по такса на корен от местното население, плътни и пространствени кубически метра, за разпределение по кметства и по категории: иглолистни – 2585 куб. м, и широколистни – 2242 куб. м.
В община Кирково живеят 21 628 души, което прави около средно 5656 домакинства и при разпределението на спуснатия лимит от Държавно горско стопанство – Кирково, количеството дървен материал се оказва крайно недостатъчно. Необходимият минимум трябва да бъде поне 28 300 куб. м или средно по 5 куб. м на домакинство. Съотношението, което се получава между необходимия минимум и разпределението на предоставените количества дърва за огрев, е 15,4%.
Местното население ползва дървесина на корен от държавните гори по списъци, изготвени от кметовете на общини или кметовете на населени места, в съответствие със спуснатия лимит. На всеки гражданин, който е включен в списъка, служител от Държавното лесничейство издава позволително за сеч и извоз до временен склад.
В началото на сезона Държавното горско стопанство – Кирково, е определило цена в размер на 36 лв. на кубичен метър, въпреки че това също е висока цена. По-късно от Държавното горско стопанство – Кирково, променят цената на 45 лв. на кубичен метър, който с транспортните разходи за извозването до домакинствата става с размер на цената на свободния пазар за добив на дърва и дори в много случаи е по-висока.
Уважаеми господин министър, по сигнали на гражданите се установява, че за много от населените места са осигурени сечища, които са на отстояние 20-30 км от тяхното местоживеене, което още повече оскъпява дървесината.
Нашият въпрос е: къде е ролята на държавата и какви мерки ще предприемете, за да се реализират разпоредбите в Закона за горите и неговия правилник, които гарантират социалните ангажименти на държавата в лицето на регионалните и местните структури на вашето министерство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, за да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Али!
Редът и начините за задоволяване на местното население с дърва за огрев са регламентирани в чл.57, ал. 9 от Закона за горите, а именно – физическото лице за собствени нужди може да ползва дървесина по такси на корен от гора, собственост на общината, в която е постоянният му адрес, а когато това е невъзможно, от съответните държавни гори, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл. 88, ал. 5 от Правилника за приложение на Закона за горите, правоимащите лица по чл. 57, ал. 9 от Закона за горите ползват дървесината от държавните гори по такси на корен по списъци, изготвени от кметовете на общини или на населените места, в съответствие с определения им лимит и съгласувани с държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство.
В ал. 6 е записано, че в списъците по ал. 5, заверени по съответния ред, се вписват трите имена, постоянния адрес, и не повече от един член на домакинството, както и количеството дървесина, което има право да се получи.
Алинея 7 на същия член гласи, че правоимащите лица по чл. 57, ал. 9 от Закона за горите ползват правата си, когато не могат да задоволят личните си нужди с дървесина от собствените им гори.
Видно от цитираната нормативна уредба не са предвидени преференциални условия за продажба на дървесина за местното население.
Изпълнителната агенция по горите с указания е разпоредила на държавните горски и ловни стопанства кметствата да им предоставят два списъка, като в единия списък да бъдат записани само лицата, които желаят сами да осъществяват добива на определеното им количество дървесина, като заплащат дължимата такса на корен, определена с Постановление № 202 от 2008 г. Във втория списък да се записват правоимащите лица, които не могат или не желаят самостоятелно да извършват дърводобива. В този случай държавните горски и ловни стопанства определят обекти, в които добивът се извършва чрез възлагане на услуга, а добитата дървесина се реализира по цени на временен горски склад с минимална печалба до 20%. Всички допълнителни разходи по товарене и транспорт на дървесината са за сметка на правоимащите лица и се извършват от фирми, притежаващи необходимата техника.
Дървата за огрев, добити по ред, независимо по кой от двата начина, се експедират от служителите на държавните горски и ловни стопанства в съответствие с представените им от кметството списъци, придружени с изискуемите транспортни документи и фактури.
Във връзка с Вашите въпроси Изпълнителната агенция по горите възложи на Регионалната дирекция по горите в Кърджали да извърши спешна проверка на информацията, предоставена ни от Ваша страна.
От представения доклад от извършената проверка е видно, че за нуждите на правоимащите лица от област Кърджали държавните горски и ловни стопанства към края на 2010 г. са предоставили общо по двата начина 22 134 плътни кубически метра дърва за огрев.
Размерът на годишното ползване по лесоустройствените проекти за държавните горски и ловни стопанства на територията на област Кърджали общо за категория „Дърва от широколистни гори” е 46 792 плътни кубически метра. Предоставеното количество дърва за огрев за местното население през 2008 г. е 26 000 плътни кубически метра, през 2009 г. – 23 500, а в края на 2010 г. предоставеното количество е близко до предходните години. Освен това ресурсът на дървесината от държавния горски фонд в Кърджали не позволява увеличаването на добива на дърва за огрев от широколистни видове, тъй като по-голямата част от широколистните гори на територията на областта попадат в екологичната мрежа „Натура 2000”, което налага допълнителни ограничения върху ползване на дървесината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, министър Найденов.
Реплика.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, от данните, които предоставихте преди малко, явно има разминаване в това, което има при Вас и което ни е предоставено от Държавното горско лесничейство и от община Кирково. Ще Ви предоставя тази справка, за да можете да се запознаете, но нашият въпрос основно е: къде е социално ориентираната политика на държавата, къде са социалните ангажименти на държавата в настоящия момент?
Знаем много добре, че Европейският съюз дава субсидии за развитие на регионите с цел да не се обезлюдят и за да имат едно равномерно развитие. Хората, които живеят в този родопски масив, не само че живеят в горските територии, в планините, но те са и пазители на тази гора. Мисля, че трябва да дадем много ясен отговор, най-вече и във връзка с новоприетия Закон за горите, където този член, тази преференция отпада и всичко минава на така наречения пазарен принцип. Искам от Вас да чуем дали предвиждате по някакъв начин да има някакви преференции за хората, които живеят и се грижат за тази гора? Възможността да добиват сами, за да може наистина да останат да представляват тези региони и да бъдат нашите представители както пред страната, така и пред цяла Европа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Али, тъй като не ми стигна времето в първоначалния отговор, затова има и разминаване. Аз ще направя уточнение – цитираните цени и кубически метри са в пространствени кубически метри. В масовата практика един плътен кубически метър се равнява на около 2 пространствени кубически метра и затова може би Вие казахте, че има разлика. Аз до момента Ви ги давах в плътни кубически метри.
От приложената справка на Регионалната дирекция по горите в Кърджали за цените по години се вижда, че цената на един пространствен кубик не надвишава 33 лева. Единствено при последната продажба в Държавно горско стопанство – Кирково, са реализирани 147 плътни кубически метра дървесина на цена 45 лева за кубически метър, а от извършената проверка става ясно, че Агенцията по горите и държавните ловни и горски стопанства, попадащи в област Кърджали, са осигурили необходимите количества дърва за огрев съгласно предвижданията и възможностите в лесоустройствения план. В момента на проверката към месец декември 2010 г. в нито едно от горските стопанства няма постъпило искане за осигуряване на допълнителни количества дърва за огрев за местното население от кметовете на населените места или от общинските кметове. Следва, разбира се, да имате предвид, че населението от област Кърджали би могло да се възползва и от помощите по програмите на Социалното министерство.
По отношение на това дали ще има преференциални цени – с новия Закон за горите, който до дни трябва да бъде приет от Народното събрание, се създават шест държавни горски предприятия, тоест към момента нещата са регламентирани еднакво за цялата държава. Горските предприятия в тези региони могат да решат да имат преференциални цени, тъй като това би било и политика за стимулиране.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС, от място): Те са държавен ангажимент.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Разбира се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва питане от народните представители Яне Янев и Емил Василев относно политиката на Министерството на земеделието и храните за защита на качеството на продукцията и на българската марка при производство на спиртни напитки.
Питането ще бъде развито от народния представител господин Емил Василев.
Заповядайте, господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, преди време Вие заявихте, че докато родните производители не започнат да произвеждат истинска гроздова ракия, а не съмнителни течности с неясен състав, Европа няма да ни разреши по-нисък акциз. Това изявление е и във връзка с неведнъж обявяваната правителствена позиция за защита на традиционните български марки в Европейския съюз, в това число и на българската гроздова ракия. То е и в съгласие с вмененото Ви от Закона за виното и спиртните напитки право и задължение, а именно, както постановява чл. 1, ал. 5: „Министърът на земеделието и храните, съвместно с министъра на икономиката, енергетиката и туризма осъществяват държавната политика в лозаро-винарския сектор.”
Поставя се въпросът: как на практика реализирате цитираната Ваша позиция и как изпълнявате цитираното Ваше задължение по отношение спазването на законите от българските производители на спиртни напитки? Имаме предвид факта, че напоследък зачестиха сигналите за продажба в търговската мрежа на питиета, чието алкохолно съдържание очевидно не съответства на означеното на етикета, като става дума не за продукция с неясен произход, а за съвсем легални бутилки, с бандерол, несъмнено от законни производители.
Повечето граждани се оплакват покрай другото – някои анонимно, трети без доказателства, има обаче такива, които излизат с името си и представят и съответните документи. Те не могат да бъдат пренебрегнати, още повече че става дума за явна тенденция. Давам един пример с гражданин от гр. Стралджа, който преди известно време, по повод домашно празненство, установява, че качеството на няколко артикула, производство на Винпром „Пещера”, видимо не съответства на очакваното. С домашен спиртомер проверява алкохолното съдържание и намира, че то е чувствително по-малко от означеното на етикетите на бутилките. Те са запечатани с държавния бандерол, поради което гражданинът няма съмнения в магазина, от който е направил покупката, още повече че става дума за легален и утвърден в града търговец.
Отнася по една бутилка в акредитирана изпитвателна лаборатория при „Черноморско злато” АД в Поморие, където вече с професионални средства се констатира следното: ракия „Пещерска гроздова” – 37,96% алкохолно съдържание, при означени на етикета 40%; ракия „Пещерска специална” – 38,22%, при означени на етикета 40%; ракия „Ямболска специална” – 37,75%, при означени 40%; водка „Флирт” – 36,82%, при означени 37,5% на етикета; мастика „Пещера” – 44,87%, при означени на етикета 47%.
Ние сме представили към нашето питане, господин министър, и копията от този изпитателен протокол на лицензирана лаборатория, тоест тези факти и обстоятелства се считат за безспорно доказани. Не става дума обаче за случайно попадение или за изолиран случай, тъй като става въпрос за подобен случай и в „Метро” – Бургас, където с подобни показатели е била заловена партида, съдържаща хиляди бутилки.
Ето защо Ви питаме следното, господин министър: в какво се изразява политиката на Министерството на земеделието и храните за защита на българската марка и на качеството на продукцията в областта на производството на спиртните напитки? Как се прилага тази политика към големите производители? Известно ли Ви е какво е качеството на продукцията на Винпром „Пещера”? Какво предприемате, за да съответства то на законовите изисквания? И последно: има ли и други лицензирани производители на спиртни напитки, за които Вие сте установили подобни нарушения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Василев.
Господин министър, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, по отношение на въпроса Ви в какво се изразява политиката на Министерството на земеделието и храните за защита на качеството на продукцията в областта на производството на спиртни напитки, бих искал да направя следното уточнение. Производството на спиртни напитки в България е на регистрационен режим. Съгласно разпоредбите на Закона за виното и спиртните напитки производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки се регистрират в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Съответно контролът по спазване изискванията при производство на спиртни напитки се осъществява от упълномощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма длъжностни лица от дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол” на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Във Вашето питане Вие описвате случай на гражданин от гр. Стралджа, който е констатирал несъответствие на алкохолното съдържание на няколко артикула на Винпром „Пещера” с означението на етикетите им. Този сигнал е постъпил и в Министерството на земеделието и храните на 14 декември миналата година от господин Марин Куртев Тончев от гр. Стралджа.
Със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното на 21 декември м.г. е разпоредена проверка на служители на Изпълнителната агенция по лозата и виното, извършена съвместно с Икономическата полиция към РПУ – Стралджа, в търговски обект ЕТ „Василка Павлова” – гр. Стралджа. По време на проверката е присъствал и жалбоподателят Марин Куртев Тончев. При поискване на касови бележки и фактури жалбоподателят е заявил, че не е закупувал напитките от този магазин, а от други в гр. Ямбол и гр. Стралджа. В жалбата си господин Тончев е посочил проверявания обект, защото често го е посещавал и му е знаел името. В изпитателния протокол на акредитираната лаборатория на „Черноморско злато” АД – гр. Поморие, не е посочен номерът на партидата на изпитаната проба. От протокола на лабораторията не става ясно какви проби са изпитвани. Поради констатирани на място противоречия в жалбата на господин Тончев, не са взети проби от търговския обект на ЕТ „Василка Павлова” – гр. Стралджа. Предвид обстоятелството, че по време на проверката и в присъствието на жалбоподателя не е било възможно да се установи от кои партиди и от кои магазини са взети пробите, са разпоредени нови проверки.
С нова заповед от 22 декември на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното е разпоредена проверка на „Винпром” – Пещера, в производствен обект в гр. Пещера. При проверката от складове за готова продукция са взети проби за извършване на физико-химичен анализ от наличните спиртни напитки – пещерска гроздова ракия, водка „Флирт”, мастика „Пещера”. Съгласно същата заповед са взети проби за извършване на физико-химичен анализ и от един търговски обект, намиращ се в гр. Пещера.
Със заповед от 23 декември е разпоредена проверка и на „Винпром” – Ямбол, като са взети проби за извършване на физико-химичен анализ от ямболска гроздова ракия, намираща се в складовете за готова продукция. Съгласно същата заповед са взети проби за извършване на физико-химичен анализ и от ямболска гроздова ракия в търговската мрежа в гр. Ямбол. Взети са проби от ямболска гроздова ракия от различни търговски обекти. Всички проби са изпитани в изпитателната лаборатория на Изпълнителната агенция по лозата и виното в гр. София. За резултатите от анализите са издадени изпитвателни протоколи. Данните за алкохолното съдържание на изпитваните напитки показват, че те са в рамките на допустимото отклонение от 0,3 обемни градуса съгласно разпоредбите на чл. 52 от Наредбата за означаване на търговските представяния на вината, спиртните напитки и продуктите от грозде и вино. Изпитвателните протоколи са изпратени по компетентност в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма още на 11 януари 2011 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса – господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Уважаеми господин министър, видно от Вашия отговор, получава се една меко казано куриозна ситуация. Значи гражданите установяват несъответствие между действителното алкохолно съдържание на напитките, произвеждани от „Винпром” - Пещера, съответно пробите в лицензирана лаборатория го доказват по безспорен начин. След това обаче пробите, които извършват държавните органи, установяват, че няма никакви отклонения в качеството на произвежданите от „Винпром” – Пещера, напитки – пак проверка, извършена в лицензирана лаборатория в София, във втория случай.
Искам да Ви попитам не под формата на шега, а съвсем сериозно: коя от двете лицензирани лаборатории – тази в Поморие, която констатира несъответствието, или тази в София, която констатира, че няма никакъв проблем, е по-лицензирана от другата? Защото няма как и двете да са лицензирани, да действат по общ стандарт и в края на краищата да дават различни резултати на един и същ производител. Знам, ще кажете, че вероятно партидите са различни. Тогава възниква въпросът защо един и същ производител произвежда една и съща марка в различните партиди с различно качество?!
Бих искал да бъде изяснен въпросът – дали лабораторията в София не е била по-лицензирана от лабораторията в Поморие?!
Вторият ми уточняващ въпрос е: Вие лично имате ли някакви отношения с ръководството на „Винпром” – Пещера? Имам предвид извънслужебни, лични отношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Василев, ще започна от последния Ви въпрос. Нямам някакви отношения – извънслужебни и лични, както Вие казахте, с ръководството на „Винпром” – Пещера. Ако от въпроса Ви прозира тезата, че едва ли не аз ги защитавам, мога категорично да кажа, че не ги защитавам по никакъв начин! Ако исках да ги защитавам, нямаше да бъде извършена такава проверка заедно с Икономическата полиция в присъствието на жалбоподателя. Той просто не е успял да докаже или да покаже откъде е взел тази бутилка с ракия, защото магазинът, който е посочил, не е бил същият. След това не са успели да установят абсолютно същата партида.
И тъй като сигнали като този се получават в министерството, проверките продължават. Те много добре знаят, че който бъде хванат, ще бъде санкциониран.
На 20 януари т.г. служители на Агенцията по лозата и виното съвместно с Главна дирекция „Криминална полиция”, отдел „Икономическа полиция” и Столичната дирекция на вътрешните работи започнаха масирани проверки по борси, складове и пазари на територията на София, като проверяваха абсолютно всички, не само „Винпром” – Пещера, тъй като пък ще излезе, че ще е тенденциозно.
На 25 и 26 януари т.г. служителите на Изпълнителната агенция по лозата и виното съвместно с Комисията за защита на потребителите и Главна дирекция „Криминална полиция” проверяваха също магазини и складове на едро. Контролът е тотален. Ако констатираме – отново казвам, нека не бъде констатирано с една бутилка, за която не може да се установи откъде е дошла – те ще бъдат санкционирани и никой по никакъв начин не ги защитава, защото аз съм го казал от тази трибуна. И бях обвинен от големите производители, че по някакъв начин уронвам техния авторитет. Един от големите проблеми е, че не всичката ракия, която се предлага като гроздова ракия в България, е от грозде. По никакъв начин аз не ги защитавам! Просто не разбирам въпроса Ви. Ако ги хванем, санкциите спрямо тях ще бъдат такива, че просто няма да си помислят да го направят повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): В момента получаваме много потресаваща информация – че едва ли не ракията не била от грозде. Ами тогава как ще я защитим пред компетентните европейски институции?!
Нещо повече, до момента в Министерството на земеделието и храните имали информация, че има лоши проби от магазинната мрежа. Не за въпросната една бутилка, а за много проби. Кой крие тази информация?
Господин министър, ако се установи, че има такива лоши проби, като не става въпрос за една бутилка, а за цели партиди, в това число и за партиди, които се съхраняват в складове на едро, тогава кой ще понесе отговорността? Убеден съм, че Вие няма как да не разполагате с тази информация. Вие си давате сметка, че тук става въпрос за продажба на практика на фалшив алкохол и определени хора трупат печалби не само със заниженото качество на този алкохол, но има и други съмнения.
Моля Ви много сериозно, много отговорно да подходите по този въпрос и случаят да бъде изяснен по възможно най-бързия начин. Защото проверките, които правите, имат само и единствено медиен шум. С този медиен шум не се постигат никакви резултати – както по отношение на хранителните продукти, така и по отношение на спиртните напитки. Затова ние държим час по-скоро всичко да бъде изяснено и обществото да получи конкретни гаранции – какво консумира и какъв алкохол има в магазинните мрежи. Ако това нещо не стане, на следващия парламентарен контрол, не знам как Вие ще се явите пред тази отговорна трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Янев.
Следва питане от народните представители Яне Янев и Емил Василев относно кадровата политика на Министерството на земеделието и храните във връзка с осигуряването на структурите на министерството с квалифицирани ръководители и специалисти в областта на механизацията на земеделието.
Въпросите от питането ще бъдат поставени от народния представител господин Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Щом винпромите ни произвеждат менте, явно, господин министър, ще трябва да защитим в Европейския съюз марката „гроздова ракия – менте”.
По следващото ни питане. Развитието на земеделието в Република България се основава на механизацията и на провеждането на рационална държавна политика в тази област. Тя може да се провежда само с наличието на висококвалифицирани специалисти с необходимото образование. Обаче в структурата на Вашето министерство няма нито един специалист с висше техническо образование в областта на механизацията на земеделието. Като резултат от това нормативните документи на министерството често показват тотално неразбиране и незнание. Например с Ваша заповед от 21 юли 2010 г. са определени национални стандарти за поддържане на земята в добро земеделско екологично състояние. В т. 3 от заповедта за опазване структурата на почвата е записано: „Забранява се използването на земеделска техника в парцели с преовлажнена почва.” Всеки земеделски производител знае, че в това изречение се съдържат безмислици.
С друга Ваша заповед от 10 август 2010 г. е утвърдена учебна документация за обучение за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника. В предложението за изискваната техника за провеждане на изпити за категория Твк – М (самоходна мелиоративна техника) са посочени четири машини. Две от тях са за прокарване на напоителни канали и за почистване на напоителни канали.
Господин министър, забележете, че от 15-20 години на територията на страната изобщо няма такива машини. Вие разпореждате да се провеждат изпити с такива машини за придобиване на квалификация?! Явно тази грешка е допусната не толкова от Вас, колкото от липсата на Ваши съветници, квалифицирани специалисти, инженери, в областта на механизацията на земеделието.
В Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция също няма нито един специалист с висше техническо образование в областта на механизацията на земеделието.
Същевременно 90% от всички проекти по Мярка 121 –„Модернизация на земеделските стопанства”, и 112 –„Създаване на стопанства за млади фермери”, са за закупуване на нова земеделска техника. Съвременните машини са изключително разнообразни по видове, модели, марки, варианти. Понякога една буква или едно тире коренно променя спецификацията на машината, както и нейната цена – от порядъка на 30-40-50 хиляди лева. Няма кой да извършва оценка на тези специфични изисквания.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба № 8 за реда и условията за подпомагане по мярката капацитетът на техниката трябва да съответства на размера на обработваемата земя. В много от проектите това условие не е изпълнено, защото няма кой да го оцени. Одобряват се по отделни проекти машини, които просто не съответстват на съответните изисквания, включително и за площта на обработваемата земя. (Председателят дава сигнал на изтичане на времето.) Да, госпожо председател, благодаря Ви.
Аз се ориентирам към задаване на конкретните въпроси и затова питаме господин министъра на земеделието: считате ли, че кадровата политика осигурява структурите на министерството с квалифицирани ръководители и специалисти в областта на механизацията на земеделието? По Ваша преценка колко такива специалисти са необходими на Министерството на земеделието, на Държавен фонд „Земеделие”, на Разплащателната агенция? Към момента колко служители в тези структури имат съответното специализирано образование?
Аз искам да попитам и какво точно е образованието на Георги Христов Георгиев – ръководител на Контролно-техническата инспекция? Имал ли е той изисквания от закона ценз към момента на назначаването и има ли го сега? По наши данни, той е завършил военно училище, а няма квалификация инженер в областта на тази техника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Василев, просрочвате с минута времето за развиване на питането.
За отговор – министър Найденов
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, на първо място следва да заявя, че не съм съгласен с твърденията Ви, че в структурите на Министерството на земеделието и храните не са осигурени квалифицирани ръководители и специалисти в областта на механизацията на земеделието, дори напротив.
В Контролно-техническата инспекция 94% от служителите са с висше образование; 70% от служителите са с висше инженерно образование; 65% от служителите са с висше инженерно образование в областта на механизацията, на селското и горското стопанство. Преминали са успешно обучение съгласно реализираните проекти на Програма ФАР за контрол на пазара на типово одобрение на нови колесни трактори и нови системи компоненти и технически възли за колесни трактори.
Гореизложените данни показват, че Контролно-техническата инспекция, като структура на Министерството на земеделието и храните, е осигурена с необходимите квалифицирани ръководители и специалисти в областта на механизацията, на земеделието и горите. Тези служители със своята отговорна работа осигуряват използването на безопасна техника при работа с нея и при движение по пътищата, като по този начин се предотвратяват произшествия, повреди или загуба на продукция, замърсяване на околната среда.
По отношение на Държавен фонд „Земеделие”. Той прилага Програма САПАРД; Програма за развитие на селските райони; Оперативната програма „Рибарство”; предоставя държавни помощи в областта на земеделието, както и директни плащания за единица площ и много други.
Субсидираните от Държавен фонд „Земеделие” инвестиции са в изключително широк спектър – преработвателна промишленост; горска индустрия; съвременно производствено оборудване; технологични линии; машини; строеж на складови помещения; пречиствателни станции; създаване на животновъдни ферми; овощни градини; оранжерии; проекти за подобряване на инфраструктурата; ремонт на пътищата; улични настилки; ВиК системи; стартиране на малък бизнес; селски туризъм; алтернативни дейности; създаване и презасаждане на трайни насаждения; закупуване на софтуер; предпроектни проучвания; гъбопроизводство; зърнопроизводство; млекопроизводство; производство на плодове и зеленчуци; месодайно животновъдство; закупуване и инсталиране на нови машини; оборудване и съоръжения, необходими за подобряване на производството; опазване на околната среда; образователни курсове; започване и разширяване на неземеделска дейност в селските райони; социални услуги и др.
Изложените по-горе направления за подпомагане, които не са изброени изчерпателно, задължават Държавен фонд „Земеделие” да се стреми да поддържа експертен състав от специалисти с изключително разнообразна квалификация в зависимост от нуждите на конкретната своя структура, а именно икономисти в направление „Аграрна икономика”, в която са включени и механизации; юристи, специалисти с висше техническо образование; строителни и машинни инженери; инженери „Горска промишленост”, „Химическа промишленост”, „Екология” и доста други. В допълнение, всеки назначен служител преминава през серия от обучение и тестове и едва след полагането им е допустимо извършването на експертна дейност от негова страна, свързана с обработката на проекти за подпомагане.
С цел поддържане на квалификацията, уменията и професионалното ниво на служителите, всеки един от тях преминава задължителни обучения поне три работни дни всяка година. В Годишния план за обучение на служителите се включват и редица специализирани обучения – вътрешни, съвместни с други организации и външни, които целят повишаване на уменията и квалификацията им. На обученията се обсъждат актуалните въпроси, свързани с прилагане на съответната схема и мярка за подпомагане.
Уважаеми господин Василев, в Министерството на земеделието и храните в трудовото досие на господин Георги Георгиев – изпълнителен директор на Контролно-техническата инспекция, се съхраняват копия от следните документи: Диплома за висше образование, издадена от Висшето народно военно училище „Васил Левски” – гр. Велико Търново, по специалността „Автомобилни войски” с военна квалификация офицер; военен инженер по „Двигатели с вътрешно горене” и приравнена гражданска специалност „инженер по двигатели с вътрешно горене”; свидетелство, издадено от Минно-геоложкия институт „Св. Иван Рилски” – гр. София, за придобиване на допълнителна професионална подготовка по специалност „Бизнес управление” с професионална квалификация „мениджър”; удостоверение от Русенския университет „Ангел Кънчев” в уверение на това, че същият е завършил семестриално по специалност „Земеделска техника и технологии” и му предстои защита на дипломен проект за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по специалността „Земеделска техника и технологии”.
Господин Георгиев е ръководил КТИ от 30 ноември 1994 г. и до днешна дата е бил освобождаван и съответно възстановяван от съда на тази длъжност два пъти. Към датата на сключване на последния трудов договор – 1 октомври 2009 г., господин Георгиев притежава реално 12 години стаж като ръководител на КТИ. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Кой ще зададе два допълнителни въпроса в рамките на 2 минути, както е по нашия правилник?
Господин Василев, заповядайте.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Господин министър, ако бяхте добавили към образованието на господин Георги Христов Георгиев, че е завършил и „Българска филология”, изобщо нямаше да се изненадам.
Правя тази забележка съвсем добронамерено, защото съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за регистрация и контрол на земеделската техника, ръководител на КТИ е лице с висше техническо образование в областта на земеделската и горската техника и стаж по специалността не по-малко от 5 години.
Моят уточняващ въпрос е: къде Вие лично видяхте, ако видяхте такова нещо, в така изброената квалификация на господин Георгиев – коя точно съответства на това изискване на закона, което току-що цитирах? Защото аз лично не видях това съответствие. Може би бъркам? Ще Ви помоля да ми помогнете с отговор на този уточняващ въпрос.
Като втори уточняващ въпрос бих искал да Ви запитам – споменахте, че бил завършил семестриално Русенския университет „Ангел Кънчев”. Известно ли Ви е, че господин Георгиев има над 20 невзети изпита и въобще няма право да разработва дипломен проект, да приключи образованието си там, към настоящия момент?
Третият ми уточняващ въпрос е във връзка с някои несъответствия, които ние виждаме в работата на Фонд „Земеделие”, и по-точно несъответствия в цената на техниката по определени проекти, които се одобряват по двете мерки – по 121 и по 112, за които ние смятаме, че са поради експертен недостиг във Фонд „Земеделие”. Как гледате на становището на експерти, до които ние сме се допитали, че заради липса на такава квалификация на хора във Фонд „Земеделие”, между 100 и 150 млн. лв., неправилно са разплатени за техника, която не съответства на парцелите и на земята, която ще бъде обработвана?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата да отговорите на допълнителните уточняващи въпроси.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Василев, ще започна отзад напред. На въпроса, който ми зададохте по отношение на това дали има разплатена техника за 120 млн. лв., доколкото Ви разбрах. Тъй като не разполагам с такива данни, ще се възползвам от правото си да Ви отговоря допълнително. Ще поискам данни от Фонд „Земеделие”. В момента не мога да Ви кажа дали има подобна ситуация.
По отношение на господин Георги Георгиев. Вижте, не знам дали има невзети изпити в университета „Ангел Кънчев” в Русе, тъй като той всъщност е назначен през 1994 г., както Ви казах, с дипломата си от военното училище, отново повтарям, той е военен инженер с двигатели вътрешно горене и приравнена гражданска специалност – инженер по двигатели с вътрешно горене. Предполагам, че сте ходили войник? Тъй като доста военни специалисти в момента трябва да бъдат интегрирани, за да могат да намерят място след съкращението на голямата ни армия, те търсят и много от тях са намерили цивилна реализация, мисля си, че господин Георгиев е един от тях. И ако той е инженер военна техника двигатели с вътрешно горене, да го кажа така, не виждам с какво се различава едно МТЛБ, ако сте ходили в казармата, от един трактор. Повтарям, не съм го назначавал аз. Назначен е през 1994 г., уволняван и възстановяван от съда два пъти. Да не водим в момента дебат от тази трибуна дали някой, който може да е военен инженер, и наистина да има отношение по сложната военна техника, да не може да има отношение примерно за един трактор. Иначе ще изпаднем в немного професионален дебат. Самият аз не съм специалист и не искам да водя този дебат.
Нека и в този отговор да кажем, че трябва да търсим и да даваме възможност на военните специалисти, които според мен са добри специалисти, да намират гражданска реализация. И това е един от тези примери, а не да се хващаме за буквата на закона. Това мога да Ви отговоря за господин Георгиев от атестациите, които имам за него. Не знам, предполагам, че въпросът Ви е на базата на някакъв сигнал. Аз съм разговарял с браншовите организации и не съм получил до момента лоши атестации за дейността на господин Георгиев. Така че не искам да излезе, че едва ли не го браня от тази трибуна, но според мен той е един много добър специалист, офицер от запаса, който заслужава да има и цивилна реализация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Кой ще вземе думата за отношение по двата допълнителни въпроса, на които отговори министърът?
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Господин министър, Вие, ако искате да държите хора, които нямат необходимата квалификация на работа, би следвало да промените действащото законодателство. Нямате право да нарушавате закона.
А що се касае до въпросния господин, искам да Ви кажа нещо, което държа да си запишете и ще проследя в рамките на парламентарния контрол, и ще сезирам компетентните институции по случая. За въпросния господин Вие сте получил доклад на Инспектората на Министерството на земеделието и храните, че са регистрирани 87 машини, без да отговарят на европейските изисквания, чрез устно разпореждане.
Нещо повече, фирмите доставчици на тези трактори са едни и същи – две фирми, и Вие сте уведомен за това. Освен всичко, този господин, който е висш държавен служител в Министерството на земеделието и храните, е съсобственик на фирма „План агро” ООД и управител на тази фирма. Как е допустимо това по българското законодателство и не е ли конфликт на интереси? Въпросният Георгиев е кандидатствал чрез тази фирма за проект пред Разплащателната агенция и е получил по Мярка 121 субсидия, в размер на 350 хил. лв., за модернизация. И наглостта му е стигнала дотам, че той е заложил същия този трактор – един от тези 87, които са му дали, под формата на комисионна.
Нещо повече. Оттам излиза, че този трактор не отговаря на спецификацията, а той чрез него е взел въпросната субсидия. Ако това не е нарушение, просто не мога да се сетя какво друго може да е нарушение? Това е фрапантна измамна схема за източване на европейските пари. Нещо повече. Същият господин към момента чрез тази фирма обработва 12 хил. декара във Врачанско и Монтанско. Това също има въпиющ конфликт на интереси. И за всичко това, господин министър, ако не вземете спешни мерки, ще считам, че Вие сте съучастник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, едно съобщение, преди да излезем в почивка.
В 11,00 ч. в Клуба на народния представител ще бъде валидирано пощенско филателно издание „120 години българско оперно дело”. Инициативата е на председателя на Народното събрание Цецка Цачева, почетен патрон на юбилейните чествания.
След церемонията ще прозвучат изпълнения на солисти от Софийската опера и балет. Всички народни представители са поканени да присъстват.
Обявявам почивка.
В 11,30 ч. продължаваме с парламентарен контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с отговорите на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов на въпроси и питане от народни представители.
Първи ще зададе своя въпрос народният представител Петър Курумбашев относно пътуването на правителствена делегация до Бразилия.
Господин Курумбашев, имате възможност да зададете въпроса си.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос към Вас е свързан с пътуването на правителствена делегация около Нова година в Бразилия. Аз реших да го задам, след като чух, че Вие сте обявили в медиите, че ще пътувате с градския транспорт. Някои хора биха решили и казали, че това всъщност е цинизъм. Аз не бих го нарекъл така, тъй като пътуването все пак с бизнес класа на презокеански полет е трудно да бъде наречено градски транспорт.
Исках да Ви попитам за това – каква е цената на това пътуване? Какъв е броят на придружаващите Ви лица и всъщност да кажете това колко струва на данъкоплатеца? В крайна сметка всяко едно посещение трябва да се претегля през това колко е струвало и какъв икономически ефект е донесло за страната, извън чисто представителната страна? Защото това, което исках да Ви попитам, е: на каква цена поддържаме така наречената нерушима българо-бразилска дружба, която е необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество, още повече по време на карнавала? (Реплики от ГЕРБ.)
Колеги, знам, че сте малко възбудени, защото имате възможност да видите Бойко Борисов на живо и че едно обаждане пред шефа се брои за две...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Курумбашев, придържайте се към процедурата, за която имате думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: ...но да поддържаме добрия тон и да имаме възможност да си задаваме въпросите и да чуем отговорите на министър-председателя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор - министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Ще изчакам малко, надявам се, че това вече е минало. (Народният представител Емил Василев отива при заместник-председателя Христо Бисеров, разговаря с него и премества чашата с вода.) Разминахме се този път. (Народният представител Емил Василев се ръкува с министър-председателя Бойко Борисов. Смях и оживление в ГЕРБ. )
Уважаеми господин Курумбашев, броят на членовете на правителствената делегация във Федерална република Бразилия, гр. Бразилия, и не по времето на карнавала, искам специално да кажа, и от Бразилия, столицата на Бразилия – затова именно избрахме този полет от Лисабон, защото той е единственият, който каца директно в Бразилия, а не ходи в Рио де Жанейро или какъвто и да е друг курорт, а директно в столицата на Бразилия – освен мен, включва министъра на външните работи Николай Младенов, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения господин Александър Цветков, трима офицери от Националната служба за охрана, лекар и оператор от Дирекция „Правителствена информационна служба” на Министерския съвет. Който е бил там, знае, че това е един град, който няма никакви атракции, абсолютно никакви атракции в него, ако разбирам думите „по време на карнавал” – никакви атракции. Още повече, когато там бяха над 20 правителствени и държавни ръководители и мерките за сигурност бяха такива, че никой не е излизал и от хотела.
Днес тук е голяма бразилска компания, която произвежда и самолети, и има интерес за производство на части в България. Следобед ще е срещата с министъра на транспорта, на базата на това наше посещение.
Общата сума на разходите в лева за сметка на Министерския съвет е 16 хил. 304 лв. 62 ст., съгласно чл. 26, ал. 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Разходите за командировка на членовете на Министерския съвет са за сметка на съответните министерства – Министерството на външните работи има 8579 лв. 16 ст., а Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – 7149 лв. 38 ст.
Оценявам посещението на делегацията като изключително успешно заради проведените срещи с новия президент на седмата в света икономическа сила – Бразилия, госпожа Дилма Русеф и с държавния секретар на САЩ госпожа Хилари Клинтън. Мисля – Вие поне сте съвременен, модерен човек и фактът, че президентът на такава държава има за баща българин и тя много радушно и точно си спомня и иска, желае отношенията й с България да бъдат на съвсем ново ниво – че е нещо, което всяка една държава би се постарала да експлоатира, в хубавия смисъл на думата, а именно за търговско-икономическите ни връзки.
Ако имам време, мога да Ви кажа, че това, което видях, за предишните четири години и вследствие на посланика, който сте изпратили там – тройната коалиция, посолството на България, сградите, знамената, които са там, са до такава степен в изключително лошо състояние. Изключително лошо! Веднъж. И втори път, тук е мястото да Ви кажа, за това безумие – е точната дума, да купите два пътнически самолета „Ербъс” от нискотарифна компания, втора ръка, на цена по-скъпа, отколкото да купите един нов самолет, с който човек действително, който и да е – дали президент, председател на парламент, да отиде до някъде като всеки един европейски лидер. Това просто е безумие! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер! Аз честно казано си задавах въпроса дали освен селски туризъм, освен екологичен туризъм има и политически туризъм? Той стои пред всички видове правителства, не само вашето, седял е и по-рано, седи и пред други правителства в други държави.
Интересното, специално за Бразилия, е, че наистина може да бъде един огромен партньор на България, но за съжаление, тя е повече известна в България само с това, че е пет пъти световен шампион по футбол, а не че е една огромна икономическа сила.
Въпросът обаче е, има ли конкретен ефект от тези посещения? Както аз разбирам, са били похарчени над 30 хил. лв. Това не е същото, като да се похарчат 12 или 13 хил. лв., за да се отиде със самолет на футболен мач, неслучайно Ви го казвам, защото там икономическият ефект е малко по-особен.
Още един път Вие трябва да се опитате да теглите чертата и такива практики, каквито сте критикували в предишни правителства, сега да не се допускат, а не да остава впечатлението за това, че някои от тези посещения имат по-скоро по-представителен характер и не се свършва конкретна работа.
Тук Вие се извинихте за грешката, която сте допуснали с командироването на министър Рашидов във Венеция с една 40 членна делегация, заведена на една такава – френската дума „кьор софра”, едно интересно пътуване на господин Дянков до Китай. Аз Ви моля Вие да не продължавате тази линия.
Това е моето обръщение към Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, ако трябва утре да се отиде пак на встъпването в длъжност, както Вие казахте, на седмата по големина икономика в света, при което имаме шанс половин българка да бъде президент на тази държава, и ако Вие сте премиер, аз с две ръце бих гласувал да отидете веднага. Защото е един рядък шанс това да се чуе и да се види от местните информационни агенции, съответно от местния бизнес, и от всички в света. Понеже пътувахме заедно с португалския премиер, те също по всякакъв начин се чудеха как да осребрят, в добрия смисъл на думата, това, че в Бразилия се говори португалски език, а ние – за това, че тя е половин българка.
Да, далече е, толкова струват самолетните билети. Но пак повтарям, ако не беше направено това безумие с тези еърбъси, дори два, не един – а два, съжалявам много, но... (Шум и реплики от КБ и ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Комисионната е по-висока.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Съответно, когато бяхме на посещение в Мадрид, то беше на разноски на партията с решение на изпълнителната комисия, на всички тези хора (посочва към Парламентарната група на ГЕРБ), на базата на нашите пари, които си имаме в партия ГЕРБ. Не е ваша работа как си харчим парите в нашата партия! Вие си гледайте вашата и си харчете там, както намерите за добре. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва питане от народния представител Антон Кутев относно политиките на правителството, осигуряващи превенция на корупцията сред най-високите етажи на властта.
Господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! В питането си неслучайно подчертах искането си да говорим наистина за най-високите етажи на властта. Аз очаквам след малко да ми изнесете един подробен доклад, предполагам, че това ще направите, за това как се борите с престъпността и какво правите по отношение на полицейските акции, които следват през последната година-година и половина.
Затова още отсега искам да насоча вниманието към проблема какво се случва там, където тези полицейски акции не вървят, тоест какво се случва, когато трябва да бъде контролиран министърът на вътрешните работи, който е и вицепремиер, или другият вицепремиер Симеон Дянков? Защото си спомняме как директорът на НАП за два или три дни излезе пред медиите, за да разкаже как няма никакви проблеми в данъчните декларации на министъра, при положение че още не беше направил проверката. Оттогава вече 3 месеца НАП прави проверка, която няма резултат.
Спомням си много добре как преди един месец от тази трибуна на въпрос на колежката Нинова – тя питаше кога най-накрая ще приключи проверката на НАП по отношение на имотите на Цветанов, господин Дянков каза – до 10-15 дни, когато изтича 3-месечният срок, ще бъде приключена. Оттогава мина повече от месец и тя не е приключена. Повече от 3 месеца в прокуратурата стои наше искане за проверка по същата тема на Цветан Цветанов, което продължава да не е приключило и сигурно няма да приключи поне, докато някой не реши да махне Цветанов.
Но за мен въпросът е: как се случва така, че да има контрол върху най-високите нива в държавата, върху тези, които наистина би трябвало да не могат да осъществяват натиск върху институциите? В случая с господин Цветанов през последните няколко месеца виждаме, според мен, очевиден натиск. Аз не мога да си обясня защо по друга причина се бавят всички тези проверки. Да не говорим, че според мен тук трябва да знаем как се използват СРС-та. Знаем, че синът на Ваньо Танов е бил разследван или поне, че са му правени психологически портрети и т. н. Така и не разбрахме кой ги е поръчал. Когато става въпрос за тези нива на корупция, навремето имаше някаква ДАНС, чиято функция беше да контролира тези нива. Във вида, в който е сега, тя не може да го прави.
Затова моят въпрос към Вас е: как контролирате, повтарям, най-високите нива в правителството - премиер и вицепремиери? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, ако бяхте задали тези уточняващи въпроси, може би по-различно щях да конструирам и своя отговор. (Реплики в КБ.) Но след като не ви е интересно, не бих искал да губя времето на никого, за да информирам за това, което сме направили.
А що се отнася до взаимния контрол, който има между различните институции, той е факт. Той е факт! Мисля, че в тези условия няма по-добър начин от взаимоконтрол и, повярвайте, няма абсолютно никакъв начин господин Цветанов да влияе на други институции, каквито са НАП или Агенция „Митници”.
Вие видяхте в съседна Румъния каква операция направиха вчера и онзи ден, така че е нормално подобни звена да бъдат контролирани, проверявани, да бъдат гледани по-мнително. В това отношение на виждам нищо лошо.
Що се отнася, понеже пак подхвърляте за СРС-та, мисля, че след анализа на БАН вчера стана ясно и не бих искал повече да коментирам подобно нещо. На мен ми е все тая дали някой ще ми се извини, или ще каже нещо по тази тема. Но Менда Стоянова като дама заслужава извинение от тези, които накърниха, мисля, безупречната й репутация.
Поемам ангажимент до следващия петък да Ви информирам, ако ми зададете в писмен вид - точно кога, днес ще разговарям и ще дам срокове, ако няма, за да бъдете запознати с проверката на НАП, съответно за имотите. На 21 февруари 2011 г. имаме среща с главния прокурор и ще го попитам какво имаме и докъде сме стигнали с подобни проверки, които сте дали, ако това Ви удовлетворява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За уточняващи два въпроса, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Господин министър-председател, това, че Вие ще възложите до петък да приключи тази проверка, разбира се, е хубаво и наложително в ситуацията, в която се намираме. За мен въпросът обаче беше: какво се прави по проверката от месец ноември 2010 до месец февруари 2011 г. и защо до момента тя не е направена? Всъщност ако днес задавам това питане към Вас, то аз го задавам по тази причина.
В момента от Вашия отговор аз разбрах, че единствената гаранция по високите етажи на властта, за това, че се създава справедливост, сте Вие. Тоест изправяте се Вие в един момент и казвате: ето, аз сега ще искам, те ще ми дадат!
Аз имам обаче въпрос: когато Вие искате, те какво ще Ви дадат? Ако Вие сте единствена гаранция, в края на краищата е нормално да Ви дадат това, което искате. Ако Вие сте личността, която като каже на НАП и те дават резултати, те ще Ви дадат естествено резултатите, които искате. Какво друго да Ви дадат?
Аз затова Ви питам: какъв е начинът, по който контролирате тези неща, какъв е механизмът, какво гарантира гражданите? Защото, извинете ме, след като Вие лично вчера – чета едно Ваше изявление от вчера, в което казвате, че тези същите, които най-вероятно са взривили офиса на „Галерия”, най-вероятно са взривили един Ваш близък човек преди няколко години. Аз ще предположа, че става въпрос за Цветелина Бориславова през 1997 г.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да.
АНТОН КУТЕВ: Ако се окаже, че всъщност Вие сте страна в тази работа? Ако се окаже, че през 1998 г. или 1999 г. някой пък взе, че взриви офиса и стреля по Алексей Петров, тогава кой разследва? Кой разследва връзката между едната групировка и другата? – Единият е стрелял по единия, а другият – по другата. Къде, кой ще бъде гарант, в случай че става дума не за Цветан Цветанов, въпреки че Вашите обяснения за него бяха, за мен поне, силно недостатъчни, защото Вие казахте: „Ще поискам!” Трябваше отдавна да е готова.
А какво става в момент, в който някой трябва да разследва как се получи преминаването на 10 милиона към Цветелина Бориславова? Кой ще го разследва? Пак ли Вие ще бъдете гарант?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Кои?
АНТОН КУТЕВ: Ами, парите на Цветелина Бориславова, с които стана собственик на Пампорово, примерно? Няма ли, има ли институция в тази държава, която може да го разследва? (Реплики.) Това е въпросът, който би трябвало да зададем и да ни отговорите: какъв е начинът, по който ще направите тези разследвания? (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Никога не съм се съмнявал, че подобни хора могат да паднат толкова ниско!
РЕПЛИКА от КБ: Защо?!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Защото четири години бяхте на власт – ДАНС и МВР, половината министри сте тук и ако е имало какво да разследвате, ако е имало какво да питате сега, е трябвало да го направите. Четири години ДАНС и МВР бяха под ваш контрол, плюс прокуратура, плюс съдебна система, плюс всички съдии, които тройната коалиция назначи! Четири години, Кутев, вие сте били длъжни да го правите, а не да ми задаваш въпроси!
Ако искате да ви отговоря в същия дух, аз питам: какво правеше Елена Йончева при пиратите и кой плати за това? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Щом искате в такъв тон и по този начин да върнем политиката, искам да зададете този въпрос следващия път и в комисия да Ви го кажа, защото е класифицирана информация. (Реплики от КБ, ръкопляскания от ГЕРБ.) Да сте разследвали, четири години имахте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Кутев, заповядайте. (Реплики.)
Моля, не се обаждайте от място! Имате възможност да направите това от трибуната.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин Борисов, аз зададох много нормално питане към Вас като министър-председател. Ако сте имали въпроси към предишното управление, трябваше да ги зададете към предишното управление.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да.
АНТОН КУТЕВ: В момента това, което трябва да направим, е да контролирате, Вие трябва да контролирате в момента корупцията на високите етажи.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Аз го правя добре.
АНТОН КУТЕВ: Не, не го правите добре! Защото в края на краищата аз нямам краен отговор в момента, достатъчно ясен отговор от институциите какво се случи в бирената фабрика. Аз нямам достатъчно ясен отговор от институциите не дали са фалшиви специалните разузнавателни средства и дали са манипулирани, а дали Вие сте говорили тази вечер с тези хора и дали Вие сте спрели проверката. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.) И ги нямам, защото тези институции се ръководят от Вас. Затова ги нямам. И недейте през цялото време да връщате къде били...
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Прокуратурата от кого се ръководи?
АНТОН КУТЕВ: Защото в предишните години Вие бяхте човекът, който преди това е бил и главен секретар на МВР. Ако се върнем в предишните години, аз тогава ще имам въпросите: какво става и с 29 или 30 поръчкови убийства, защото нали сте страхотни?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Разкриваме ги.
АНТОН КУТЕВ: Разкривате! Не сега са задържани. Четири години бяхте главен секретар. Тогава, когато бяхте главен секретар, Цветелина Бориславова стана един от най-богатите хора в държавата, за да я пише вестник „Форбс” на второ място. (Шум, реплики и викове от ГЕРБ: „Еее!”)
Няма друг главен секретар, чиято съпруга, жена или жена, с която да е живял, да е станала приказно богата за периода, за който е бил главен секретар. И ако прехвърляте върху Цветелина Йончева, искам да Ви кажа, че аз до ден-днешен живея под наем, докато Сергей Станишев все още живее под наем (смях, шум и реплики от ГЕРБ), преходът на парите са 300 милиона. Триста милиона лева са парите, които изтекоха от една банкова сметка в друга. И това е нещото, на което трябва да отговорите, докато бяхте главен секретар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва въпрос от народните представители Сергей Станишев и Пламен Орешарски относно договорености между Европейската инвестиционна банка и българското правителство на среща между премиера Бойко Борисов и президента на банката господин Филип Мейщат.
Заповядайте, господин Орешарски, да развиете въпроса.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин премиер, господин министър! Преди няколко седмици страната бе посетена от господин Мейщат – президент на Европейската инвестиционна банка, и от прессъобщението за срещата разбрахме, че са постигнати нови договорености относно участие на банката в инвестиционни проекти в страната. Тук ще си позволя да напомня, че взаимоотношенията между банката и България бих определил като много добри още от 90-те години. Те получиха допълнително развитие след членството на страната в Европейския съюз, респективно след като страната стана акционер в тази банка през 2007 г.
През същата година с господин Мейщат, който също бе на посещение в страната, подписахме Меморандум за разбирателство, който третираше широк кръг въпроси, в това число част от новините, които Вие съобщихте, за подкрепа на банката при усвояване на фондовете и за участие на банката в различни инвестиционни проекти в страната за подкрепа на банката в тези проекти.
Нещо повече, в края на 2007 г. подписахме също с Европейската инвестиционна банка открита кредитна линия за до 700 млн. евро на година, което символизира още тогава готовността на банката силно да подкрепя страната в реализиране на различни, най-вече големи инфраструктурни проекти.
Във връзка с това моят въпрос, господин премиер, е какво ново добавихте към постигнатите вече договорености с Европейската инвестиционна банка, тъй като по мое мнение ние бяхме регламентирали възможно най-широкия кръг подкрепа, която банката оказваше, и се радвам разбира се, че продължава да оказва на страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор - министър-председателят Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Многоуважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Орешарски! Това е едно от нещата, по които и вашето правителство, и предходни, и ние, и аз като кмет на София с Европейската инвестиционна банка винаги сме работили много добре и основните инфраструктурни проекти се финансират или кофинансират по линия на тази банка.
Към момента в подкрепа на това, което Вие казахте, освен за важните инфраструктурни обекти в енергетика, транспорт, екология, както и заеми за малки и средни предприятия, досега ЕИБ е инвестирала около 3,3 млрд. евро в страната, като от тях над 1 млрд. евро са инвестиция в частния сектор без държавна гаранция.
По време на срещата беше отбелязано активизиране на сътрудничеството в различни проекти. Това са: проект „Пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица”, „Реконструкция на жп линията Пловдив – Свиленград” и „Дунав мост 2 Видин – Калафат”.
През декември 2007 г. беше преведен първият транш от кредитното споразумение за структурен програмен заем за съфинансиране по фондовете на Европейския съюз 2007-2013 г. между Република България и Европейската инвестиционна банка в размер на 52,4 млн. евро. Същото споразумение е подписано и ратифицирано по време на мандата на предишното правителство, без да бъдат осигурени средства по него. По време на посещението на господин Филип Мейщат на 20 януари 2011 г. бяха постигнати следните договорености с Европейската инвестиционна банка за бъдещо сътрудничество:
1. Автомагистрала „Струма”. Банката има готовност да финансира строителството след подготовката на комплексна апликационна форма за цялото трасе от Долна Диканя до Кулата. Ще бъде предоставена техническа помощ по преглед на документацията и подготовка на тръжните документи.
2. Европейската инвестиционна банка ще окаже техническа експертиза на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за създаването на ефективна специализирана структура за изпълнението на мащабни пътни проекти, национална компания за изпълнение на стратегически проекти за автомагистралите „Струма”, „Хемус” и „Черно море”.
3. Европейската инвестиционна банка има готовност да финансира български оператор в консорциума за строителството и експлоатацията на газопровод „Набуко”. Българският енергиен холдинг. Той ще се осъществи чрез заем срещу гаранция от страна на държавата на основата на подписаното на 6 септември 2010 г. мандатно писмо за участие в международните финансови институции за финансовата подкрепа за „Набуко”.
Така че нещо добро, правено преди вас, по време на вашето управление и сега мисля, че продължава в пълен обем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Радвам се, че все пак казахте, че голяма част от нещата, които са свързани с присъствието и дейността на Европейската инвестиционна банка в България е започнато в предишния мандат. Защото от това, което беше съобщено в медиите – това е поводът на нашия въпрос, това по никакъв начин не стана ясно. Създаде се впечатление, което е характерно за вашето правителство, че едва ли не всичко се започва от началото или от нулата и нищо не се е случило.
Вие посочихте, че в предишни години за цялостната дейност Европейската инвестиционна банка е вложила в България над 3 млн. евро, което действително промени инфраструктурата, облика на страната. Във връзка с това искам да Ви обърна внимание върху това, че средствата, които се използват и ще се използват оттук нататък, в голяма степен бяха договорени именно от предишното правителство.
Искам да покажа и на депутатите, и на Вас именно споразумението, което господин Пламен Орешарски е подписал с господин Мейщат. Първо, като меморандум за разбирателство, а след това и като конкретна договореност за кредитна линия за 700 млн. евро. Ще Ви ги дам, господин министър-председател?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: А с мен и Мейщат? Тогава и аз подписах като кмет. Имате ли го на снимка? (Смях в ГЕРБ.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Вие ще си го покажете сам, не се притеснявайте.
Именно за тези пари става дума сега, когато говорите за „Струма”, за „Хемус” и за други инфраструктурни проекти. Те са гарантирани от предишното правителство.
Искам да Ви обърна внимание върху едно обстоятелство. За да се реализират тези проекти, е необходима много работа. Трябва да се проектират съответните пътища и магистрали. Огромна работа беше свършена от предишното правителство в тази посока. Бяха направени нещата за „Тракия” – проектирането, за „Марица”, за два ЛОТ-а от „Струма”, за връзката между СОП и гара Яна при магистрала „Хемус”.
За миналата година, господин премиер, са похарчени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура” само 1 млн. лв. за проектиране! Това означава – какво, че всички тези пари, които ние осигурихме на страната...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: ...няма да могат да бъдат усвоени, освен ако не настъпи радикална промяна в проектирането на пътната инфраструктура. Всичко ще бъде само приказки – „Хемус”, „Струма” и всичко останало. Обърнете внимание върху това – иначе ще бъдат празни обещания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Борисов, ще ползвате ли възможност за отговор на репликата?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станишев, лошо е, когато човек започне да вади стари снимки, да си припомня младостта, предишните успехи и предишния живот. (Весело оживление в ГЕРБ.)
По времето, когато Вие подписахте това споразумение, помните, че президентът на Европейската инвестиционна банка беше в Столична община – подписа същото и с нас. Едни от най-големите финансирани проекти са в Столична община, кофинансирането на метрото и много други.
Понеже казахте за „Хемус”, „Хемус” я няма в европейските планове. Казахте за „Струма”, най-важното – дефилето на Кресна, нямаше я в ЛОТ-3. Имаше първи, втори и след това от Сандански до Петрич. Сега с много усилия включваме най-важното всъщност – Кресненското дефиле.
Завчера от Брюксел Плевнелиев ме информира, че на 90% според него, след разговори с трима еврокомисари, а и сутринта разговарях с двамата еврокомисари по бюджет и индустрия – „Хемус” най-сетне, ако можем да я вкараме, за да бъде построена с европейски пари.
Да не говорим за примера, който дадохте с гара Яна. Хубаво сте го направили. Веднъж даже се опитах да кажа нещо добро по тази тема, но се оказа, че едновременно с това пък са дадени концесии за материали по трасето и са изкопани такива дупки, че сега тази отсечка трябва да мине с мост. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Ако ме разбирате какво сте направили.
По тази тема – Европейската инвестиционна банка, какво да Ви кажа, критикувате ме в случая или питането е: защо е дошъл президентът на Европейската инвестиционна банка в София, защо е дал брифинг човекът и е казал няколко добри думи за нас, също както и за вас? Това ли ми е грехът – за което ме питате? Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Последен въпрос към министър-председателя от народния представител Янаки Стоилов относно действията на правителството за провеждане на свободни и честни избори през 2011 г. (Оживление. Реплики.)
Най-вероятно са включили телевизията.
Заповядайте, господин Стойнев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Аз ще отида да пия кафе. Ще се върна след декларацията, щом има такива номерца.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Виждате, че когато се изисква мъжественост, министър-председателя го няма. (Силен шум, възгласи: „Еее!” и смях от ГЕРБ.) Явно това е стилът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стойнев, само по тази тема – не.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От името на Парламентарната група на Коалиция за България искам да споделя нашата загриженост относно катастрофалното обедняване на хората във връзка с непрекъснатото повишаване на цените на стоки и услуги от първа необходимост.
Отлично знаете, че цените на основните хранителни стоки нарастват лавинообразно. Повишението на отделни стоки е между 20 и 50%. България е една от държавите, в която нарастването на цените на хранителните стоки е най-бързото измежду всички държави – членки на Европейския съюз. Също така отлично знаете, че подобен ръст на цените е чисто спекулативен. За него няма обективни причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, народните представители да заемат местата си!
Извинявайте, господин Стойнев – продължете.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Той не е подчинен на пазарна логика, а на нездрави пазарни сили. В такава ситуация държавата трябва да се намеси решително и да защити своите граждани. Още повече, че близо 50% от разполагаемия доход на домакинствата отива за потребление на хранителни стоки. Задълбочаването на тези процеси може да доведе хиляди хора под жизнения минимум.
Въпреки това правителството гордо бездейства. Признавам, че малко са такива правителства, които са в състояние така стоически, безучастно и като неми свидетели да наблюдават срива в стандарта на живот на населението. Разбира се, ако безбройните ви медийни изяви можеха да решават истинските проблеми на хората, да ги нахранят, да им напълнят хладилника, под ваше ръководство България сигурно щеше да процъфтява. Но, уви! С празни приказки не се управлява, не се повишава или поне задържа достигнатото равнище на стандарт. Нужни са реални действия.
И ако казаното до момента не е достатъчно, за да ви убеди, че трябва най-накрая държавата да се намеси, то тогава се поставете на мястото на пенсионерите, които трябва да правят избор между това да си купят лекарства или храна. Поставете се на мястото на трудовите хора, чийто работен ден продължава повече от 10 часа, но чиито семейства, въпреки това са принудени да живеят в лишения.
Помислете за родителите на малките деца, за хората, зависещи от подкрепата на държавата, за онези, които не могат чрез труда си да се издържат.
Къде са вашите защитни механизми за най-уязвимите групи? Къде е вашата социална, човешка политика и реакция? Помислете на какво ги обрича вашето бездействие!
Затова ние от Коалиция за България настояваме:
1. Минималната работна заплата още през следващия месец да се увеличи на 300 лв.
2. Да се увеличи размерът на месечните добавки за деца поне с 10%, за да се компенсира нарастването на издръжката на живота, натрупано от началото на управлението на Политическа партия ГЕРБ. Трета година тези добавки са замръзнали на 35 лв. През 2009 г. с тези добавки се купуваха 22 литра мляко за децата – сега се купуват 15 литра.
3. От 1 април пенсиите за осигурителен стаж и възраст да се увеличат с размера на натрупаната инфлация от началото на управлението ви.
4. На всички получатели на енергийни помощи за отопление, които към настоящия момент са около 250 хил. души, повтарям – 250 хил. души, да се отпусне еднократна компенсация в размер на 50 лв.
Знаем, че, чувайки тези справедливи предложения, финансовият министър веднага ще извади арсенала със заучени реплики и ще започне да обяснява как за такива нужди пари в държавния бюджет няма.
Но ние питаме: за чии нужди тогава са заложени пари в бюджета? Разбираме, че магистрали, спортни зали, други проекти се финансират от европейските средства. То е, защото Европейският съюз ви обича. Вярно е – за Шенген и за ERM 2 не ви обича много, но за европейските средства ви обича много.
Тогава къде са парите за бедните хора? С какви пари вие ще подпомогнете и къде са заложени тези пари в бюджета?
Уважаеми управляващи, пари има и това са допълнителните приходи от ДДС, които ще получите в резултат от по-високите цени на зърното, фуражите, брашното, хляба и олиото.
Затова ви призовавам поне този път да проявите малко управленска далновидност и да защитите покупателната способност на доходите и жизнения стандарт на българските граждани.
Търпимост би могло да има за всичко друго, но когато става дума за жизнено важни стоки, за храна и за разширяваща се мизерия, такова поведение е недопустимо от ваша страна. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Процедура – заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, искам да обърна внимание, че тук в момента има не повече от 30 депутати от ГЕРБ. Докато трябваше да се защитават интересите на Цветан Цветанов, бяха може би поне с 50 повече.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Хайде да ги броим.
АНТОН КУТЕВ: Моля да върнете хората, ако е възможно, в залата, защото абсолютно е срамота, когато става дума за пенсиите, за глада, за това, че хората не могат да си платят сметките в края на месеца, вас да ви няма! Това не е работа на опозицията – това е работа на управлението! Върнете си хората в залата, защото е цинично! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата има председателят на Парламентарната група на ГЕРБ господин Красимир Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм изумен от двете изказвания... (Шум и реплики от КБ.)
Изчакайте, ще... (Реплики.) Аз говоря от мое име в момента.
Единият говори за мъжественост, да не напомня какво работеше преди да влезе в парламента – казах, секретарка май че работехте някъде... (шум и реплики), а другият говори за това, че нямало хора от ГЕРБ и че във важни моменти.
Господа, вчера след обяд всички журналисти видяха – тук нямаше нито един човек. Ни-то един! Не един, нито един! Но това е ваш проблем. (Реплики от КБ.)
Сега, ако ми позволите, и аз ще направя декларация:
„В опита си да дестабилизира страната организираната престъпност мина всякакви граници. Това е опит за подмяна на дневния ред, подмяна на справедливостта със страха. Сценарият все повече заприличва на компилация, компицилирана атака от политическата опозиция и от опозицията от ъндърграунда”. (Силен шум, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за тишина в залата!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: „Това засилва в нас все повече подозрението, че кръговете от опозицията – и отляво, и отдясно, пригласяйки на организираната престъпност, волно или неволно, се опитват да извадят правителството от равновесие, собствените си егоистични цели за политическа реабилитация, враговете на ГЕРБ се проявяват като врагове на държавността.
На всички обаче трябва да е ясно, че не може легитимно управление да бъде подменено с нелегитимни опити за срив в доверието. Все по-ясно става, че битката, която се води срещу правителството, вече не е само политическа, а и зад нея прозира битката на големия финансов ресурс от сивата икономика. За съжаление обаче зад зрелищния инцидент от вчера сутринта прозират икономически и политическия рекет на съмнителните кръгове в държавата, които се опитват да отклонят България от европейския път.
И ще допълня, че този акт вчера сутринта, не е акт към даден вестник. Това е акт срещу държавата, искам да го подчертая от тази трибуна.
Нека стане ясно, че няма да позволим политическо и престъпно изнудване, няма да позволим в държавата да се върне криминалната истеричност от годините на прехода, която цели да хвърли държавата в хаос. А на онези, които се опитват безуспешно да внушат, че престъпността няма респект от МВР, можем само да кажем, че всичко, което се случва в момента, е вследствие точно от респекта, който има МВР с подкрепата на ГЕРБ. И нека тактиците на този сценарий да разберат, че днес главният им режисьор се проваля.
Няма да подминем и факта, че политическите сили в Четиридесет и първото Народно събрание най-накрая се самоопределиха и позиционираха в политическото пространство. Зачестилите декларации и призиви за оставки на ключови фигури от ГЕРБ и правителството са ярко политическо доказателство за координираните действия между парламентарните групи на Коалиция за България, ДПС, Синята коалиция и няколко отломки от една партия, която няма смисъл да споменавам.
Не сме учудени и от отличното синхронизираните изказвания и коментари на знакови политически фигури и отляво, и отдясно, и псевдолибералното политическо пространство. Явно, че започнатите реформи и усилията на правителството на ГЕРБ са породили силна непоносимост у всички псевдореформатори през последните 20 години и отляво, и отдясно.
Очевидно е, че случващата се промяна във всички сфери на живота на българските граждани ужасяващо дразни всички, които и до днес имат интерес умишлено да поддържат статуквото.
След като Политическа партия ГЕРБ обяви и води безкомпромисна битка срещу организираната и икономическата престъпност, след като ГЕРБ нанесе истински удар в сърцето на бившата Държавна сигурност, след като ГЕРБ върна доверието на Брюксел в България и наложихме пълна прозрачност при усвояването на европейските пари, след като ГЕРБ спря основните финансови кранчета на сивата икономика, след като ГЕРБ наруши интересите на кръга на олигарсите в държавата (реплики от КБ), след всичко това не сме учудени от отчаяните стенания и политическа немощ на старите и ретроградни модели за управление.
За всички е ясно, че политическата опозиция и престъпната опозиция днес отново са на едно и също нещо. Всички сили и резерви на тази уродлива латентна симбиоза са впрегнати в атаката срещу ГЕРБ.
Днес все повече от всякога е ясно, че политическите марионетки, които изпуснаха 20-годишния контрол, се превърнаха в слугинаж на престъпността. Заради това ние, народните представители от Политическа партия ГЕРБ, заявяваме:
- остро осъждаме опитите за подмяна на дневния ред на българското общество с типичните за тях компромати, инспирирани скандали и агентурни методи;
- подкрепяме усилията на правителството на премиера Бойко Борисов за осигуряване на по-добър живот за българските граждани;
- категорично заставаме зад всички действия на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в борбата му с престъпността (шум и реплики, оживление, ръкопляскания от КБ);
- ще продължим да работим за решаването на реалните проблеми, които са на дневен ред.
Парламентарната група на ГЕРБ няма да се поддаде на провокации и ще разочароваме опозицията, ще останем единни”.
И в заключение, уважаеми колеги, бъдете сигурни, че ние от ГЕРБ ще успеем да се преборим с компроматната война, ще продължим да работим с политики, идеи, защото победата е за подготвените, които явно при вас липсват! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Янаки Стоилов има възможност да развие въпроса си. (Реплики от КБ.)
За процедура, господин Курумбашев? Заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Процедурата е по това, че исках да се обърна към председателката на Народното събрание да не си позволява да коментира излизанията, когато те са направени от името на парламентарна група – така както господин Стойнев е поискал от името на нашата група, така и господин Велчев е поискал от името на неговата група думата, и не е необходимо да се правят коментари кога е включена Българската национална телевизия и кога не. Тя, според мен, трябва да бъде включена и за двете декларации, за да имат зрителите възможност да се запознаят със становищата на противниците, в случая политическите опоненти.
Вторият ми призив обаче е към господин Велчев: той да се извини на господин Стойнев, тъй като независимо от това, че ние сме на различни позиции, не можем да си позволим лични обиди в тази зала. (Реплики от ГЕРБ.)
И другият ми призив е към председателя на Народното събрание да не допуска такъв тон и поне един път да накаже представител на мнозинството, дори и с бележка, по нашия правилник. Това ще ни научи да излагаме различни политически тези, но въпреки всичко да се въздържаме от лични обиди. Идват много по-интересни и може би по-неприятни и тежки времена и ще трябва да се научим да запазим личното си уважение един към друг независимо от това дали сме от различни политически сили.
Моля да го имате предвид това, господин Велчев.
Моля да го имате предвид това, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Курумбашев, но аз считам, че тук вече качеството на народен представител за всеки един от нас означава, че сме научени, а не тепърва аз да полагам някакви усилия да уча на нещо, когото и да било.
Господин Янаки Стоилов има възможност да зададе въпроса си.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, ще си позволя само едно изречение, преди да поставя въпроса си, и то е свързано с декларацията на господин Велчев.
Господин министър-председател, когато гърмят взривове в София, това е потенциална заплаха за всички български граждани. И всички ние, а най-много правителството има интерес бързо да се открият извършителите и подбудителите, а не да слушаме политически версии.
Господин министър-председател, на правителството и на няколко министри законодателството възлага задължения, които имат отношение към организацията на изборите. Отскоро е в сила и новият Изборен кодекс. Това ускори прилагането на порочни практики, като подготовката за купуване на гласове и контролирания вот. В няколко крайморски общини вече допълнително са регистрирани над 1000 избиратели. Такива случаи има в различни области на страната.
Ще дам пример само с моя избирателен район Монтана и три общини: Чипровци, Георги Дамяново и Брусарци. Там са регистрирани по няколко десетки избиратели в последно време. Знаете, че в малките райони, с малък брой гласове може да се обърне вотът в полза на един или друг кандидат за кмет. Освен това, почти всички от тези регистрации са извършени в нарушение на разпоредби на Закона за гражданската регистрация. Съществуващите факти показват, че в тези действия участват активисти на ГЕРБ. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Да, да, и ще ви го потвърдя!
Затова не бих искал да се изправяме в някаква нова версия на „мъртвите души” на Гогол и Ви питам какви административни и политически действия ще предприемете, за да бъдат отстранени последиците от тези нарушения – както в посочените общини, така и в другите случаи, за да бъдат предстоящите избори през есента на тази година свободни и честни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стоилов.
За отговор – министър-председателят господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Аз съм един от хората, господин Курумбашев, който най-често и от тази трибуна, и във всички възможни разговори, а и винаги, когато съм напускал парламента и е тук вашият председател господин Станишев, съм спирал, подавал съм му ръка и съм държал да има едни нормални политически и човешки отношения, независимо от това какви опоненти сме.
Аз, разбира се, познавам господин Велчев. Той няма проблем да се извини. Аз мога също да го направя, когато съм сгрешил, но в днешния ден тона за този дебат го дадохте вие, защото много добре знаете отколко години аз не живея с Цветелина Бориславова, но се опитвате да експлоатирате този процес.
Аз мога да се извиня за това, че паднах така ниско и по същия начин отговорих на господин Станишев, за когото също знам, че има свой личен живот, различен от този, по който се опитах да го уязвя. Това не ни прави чест. Надявам се да не бъде експлоатирано за в бъдеще, а и вие не бива да се съмнявате – в края на краищата колко съм мъжествен вас не ви интересува. (Шум и смях.) Може и женствен да съм. (Шум, реплики и смях.) В края на краищата това е – два пола са. Имаме да избираме между двата пола, не са три, четири или пет. (Шум и смях.) Така че оставете моята сексуална ориентация. Дали съм мъжествен, или не, касае мен самия, не е ваша работа. Аз не се бъркам във вашата. (Реплики и смях.)
Що се касае до отговора на господин Стоилов – това, което казвате, е изключително тревожно, ако е вярно. Аз нямам основание да се съмнявам поне във Вас като сериозен човек и поемам ангажимент да го проверя действително дали е така, защото, която и да е партия, който и да е, ако си го позволи, то е еднакво лошо. Дали е ГЕРБ, дали е БСП, ДПС – няма значение. Именно ние, партиите, сме гарант за честните избори. Това дава възможност да се работи спокойно и да сме сигурни в гласовете, които сме получили, че са си нашите гласове и да си отстояваме тезите.
Имам написани доста неща, но понеже дадохте конкретни примери, ще ги взема, ще ги проверя и ще Ви се обадя лично да Ви кажа какво съм установил. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър-председател, поставям въпроса, защото за съжаление в последните години политиката в България все по-малко става конкуренция между идеи и техните носители и все повече се превръща в изборна търговия, а по-нататък и самото управление е под въздействието на такива фактори.
На част от длъжностните лица и гражданите, които са извършили нарушения, вече са наложени административни санкции, но тяхната адресна регистрация не е отменена. Някой си е позволил в община Чипровци да запише няколко десетки души на адреса на затвореното и неработещо общежитие на бившата държавна мина в ликвидация. В община Брусарци действието се развива в с. Киселево, откъдето е госпожа Фидосова, а личните карти са занесени за регистрация от предишния кандидат на ГЕРБ в изборите и сегашен техен представител, като лицата са регистрирани на неговите адреси. При това действието е извършено, без да има изрично упълномощаване. От друга страна, фиктивното преселение става от община Лом в ромския квартал „Младеново” и там действията са извършени от бизнесмен, който е организационен секретар на вашата партия.
Ето това според мен са красноречиви факти, които няма как да бъдат подминати. Затова аз изисквам от Вас да предприемете както допълнителни действия по отношение на компетентните органи, така и най-бързото решение – да възложите тук, сега, на госпожа Фидосова като член на вашето политическо ръководство и водеща политическа фигура от ГЕРБ в региона да предприеме действия за организацията на връщането на тези лица на предишните им действителни адреси. Това може да стане много бързо и така тези лица няма да повлияят върху изборните резултати нито на едното, нито на другото място. Очаквам тези Ваши действия. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Аз, разбира се, няма да вляза в колизия със закона да разпоредя на госпожа Фидосова, тъй като тя в качеството на депутат би могла след това да предприеме мерки, че съм нарушил правата на народен избраник. Но защитавайки своята репутация и мястото, което заема тук и в партията, мисля, че я задължава, и то по най-бързия начин да даде такъв отговор на господин Стоилов.
Ако има подобен факт, аз лично моля, моля най-основателно, тези хора да бъдат отписани. Или ако са написани и това е провокация според Вас, или не знаете – различни отговори може да има, по най-надлежния начин да бъдат отстранени и съответно на господин Стоилов да му бъде отговорено. Надявам се това да го направите, защото едно от нещата, на които държим като партия, това е репутацията.
Тези номера ни бяха правени от тройната коалиция. Аз мога да дам много примери. Особено в малките градчета по морето ГЕРБ на места има по един, по двама общински съветници, когато взимаше всички големи градове. Така че тези неща ги знаем, известни са, моля, моля от ГЕРБ да не бъдат правени! Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър-председателя за участието му в днешния парламентарен контрол.
Госпожа Искра Фидосова – лично обяснение.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Стоилов! Аз съм удивена от всичко това, което се опитвате да направите месеци наред – да внушавате с абсолютни, как да ги кажа, инсинуации и да се опитвате да вменявате на мен или на който и да било колега от ГЕРБ, че имаме някакъв пренос на хора от едно място на друго. Точно аз съм човекът, който месеци наред, година и половина преди предишните избори, писмено настояваше и през нашия тогава единствен депутат в 40-то Народно събрание внесе предложение за ограничаване на този вътрешен туризъм.
В момента аз лично написах текстовете за промяна в Закона за гражданска регистрация, с който сложихме край на това собственикът да не знае, че на неговия адрес се регистрират хора. Защото вие може да сте инсталирали това място, да сте закарали тези хора на тези адреси. Аз не казвам кой е, не знам кой е, но учудващо добре знаете какво се случва в този наш избирателен район. Това, за което поехме ангажименти и което е подготвено, е промяна в Закона за гражданската регистрация – в тримесечен срок тези, които са се регистрирали, преди да изтекат 10-те месеца, ако не представят съответните документи и съгласие от собственика на сградата, те да бъдат дерегистрирани, господин Стоилов. Много добре знаете това нещо. Престанете вече с вашите инсинуации!
Ако има виновен човек от ГЕРБ, помолих МВР, тъй като разбрах, че е приключила проверката в областта, да ми представят констатациите. Ако има доказателство за виновен човек от ГЕРБ, който е направил нещо, той ще бъде незабавно отстранен.
Но друго прави впечатление. Същото това село, което неслучайно цитирате, да, то е родно село на моя баща и не бива да бъде мерзено по този начин. Преди един месец имаше избор на кмет. Сега няма. И аз се чудя дали това не отива за пренос на хора, за това да се избира там кмет – това, срещу което се борихме и казахме толкова месеца, че не трябва да допускаме 20 или 30 човека да избират внесен отнякъде кмет на населеното място. Какъв е интересът да местим хора от една община в друга, малки при това, ако не е вашият личен интерес да обидите някого и да се опитате за пореден път да създавате инсинуации и внушения в българското общество?! Благодаря. Извинявам се за отнетото време. (Шум в опозицията, ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Продължаваме с въпросите и отговорите към министър Найденов.
Искам да уведомя народните представители, че господин Яне Янев заяви, че желае на две от питанията му да бъде отговорено писмено от министъра. Това са № 11 и № 13 от парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос от народния представител Дурхан Мустафа относно стопиране на проект „Екотуризъм” в община Руен поради отказа на Държавно горско стопанство – Айтос, да го съгласува.
Заповядайте, господин Мустафа.
ДУРХАН МУСТАФА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Моят въпрос е относно стопирането на проект „Екотуризъм” в община Руен поради отказа на Държавно горско стопанство – Айтос, да го съгласува.
През 2004 г. община Руен кандидатства с проект „Екотуризъм” по Оперативна програма „Регионално развитие”, операция 3.1 – „Техническа помощ за изграждане на капацитет и разработване на проекти, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие”. Впоследствие бяха отпуснати 10 хил. лв. за изготвяне на техническия работен проект. Този проект вече е изработен и е факт.
Финализирането на готовия проект се възпрепятства от упорития отказ на директора на Държавно горско стопанство – Айтос, който отказва да го съгласува. Във връзка с този проблем община Руен е изпратила писмо до Министерския съвет с изх. № І 23271 от 13 декември 2010 г., с копие до Изпълнителната агенция по горите – гр. София.
Като се имат предвид кратките срокове, обявени от МРРБ, моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемете като министър на земеделието и горите спрямо подчинените Ви от Държавно горско стопанство – Айтос, за приключване на съгласувателната процедура, без която няма да е възможно реализирането на този изключително приоритетен проект за община Руен?
ПРЕСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мустафа, във връзка с Вашия въпрос беше извършена проверка от Регионалната дирекция по горите в гр. Бургас по изложения от Вас случай. Резултатите са следните. Наистина, доста сложен казус в годините назад.
През 2004 г. община Руен кандидатства с проект „Екотуризъм” по Оперативна програма „Регионално развитие”, операция 3.1 – „Техническа помощ за изграждане и разработване на проекти, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие”. По въпроса си Вие цитирате, че са отпуснати 10 хил. лв. за изготвяне на техническия работен проект, като към днешна дата – 6 години след иницииране на проекта, Вие твърдите, че той е завършен, но, господин Мустафа, в момента в Държавно горско стопанство – Айтос, не е представен такъв за съгласуване.
През 2004 г. е сключен договор между Областната управа в Бургас, представлявана от господин Иван Витанов – областен управител, и община Руен, представлявана от Вас, тогава в качеството Ви на кмет на общината. Според този договор общината се задължава да извърши следните дейности в дивечовъден участък „Дъбрава”, който се намира на територията на ДГС – Айтос: изграждане на беседки, заслон и пейки, наблюдателница за фототуризъм, подобряване състоянието на екопътеките, разположени на държавна земя, и други, като изрично е записано, цитирам: „Областният управител предварително се запознава с проектопредложенията на община Руен и не възразява гореописаните дейности да бъдат извършени след одобрението на проекта при спазване на всички законови изисквания.
През 2010 г. поради изтичане на 10-годишния срок за действие на лесоустройствения проект на ДГС Айтос, са изработени нови такива проекти, като датата и часът на общественото обсъждане на всички материали по двата проекта са били обявени в броевете на в. „Твоят ден” – притурка на в. „Труд” и „24 часа” в Бургаска, Сливенска и Ямболска област на 17 август 2010 г. На обсъждането на лесоустройствения и ловоустройствения проект няма постъпили възражения и искания за промяната им от страна на община Руен, особено по отношение на границите на дивечовъден участък „Дъбрава”.
На 16 декември 2010 г. в Регионалната дирекция по горите – Бургас, е простъпило писмо от община Руен по повод горецитирания проект. Регионална дирекция по горите – Бургас, е поискала становище от ДГС – Айтос. В становището си Държавно горско стопанство – Айтос, много точно визира противоречията, настъпили между започналия преди 6 години проект и законовите изисквания, цитирани в договора от 2004 г. На първо място следва да се има предвид, че ДГС – Айтос, е реализирало проект и е първото стопанство на територията на Регионалната дирекция по горите – Бургас, което е сертифицирано по Международния стандарт FSI с цел устройство и екологосъобразно стопанисване на горите на територията на общините Руен и Айтос. На територията на дивечовъдния участък „Дъбрава”, за който се претендира за осъществяването на проекта на община Руен за изграждане на екопътеки – са концентрирани голям брой гори с висока консервационна стойност, в който съгласно Договора за сертификация по временния стандарт на България са забранени всякакви мероприятия, свързани с прокарване на просеки, пътища и други в тези райони.
В допълнение, ДГС – Айтос, има сключен 15 годишен концесионен договор за стопанисване на дивеча на територията на дивечовъдния участък „Дъбрава” с фирма „Кондор” ЕООД от 4 декември 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, времето изтече. Можете да продължите след това, когато вземете думата за дуплика.
Заповядайте, господин Мустафа. Имате възможност за реплика в рамките на две минути.
ДУРХАН МУСТАФА (ДПС): Уважаеми господин министър, оперативната програма стартира 2007-2013 г. Въпросните средства от 10 хил. лв., за които говорим, са отпуснати за изграждане на капацитет и разработване на проекти, съфинансирани от европейските фондове. Не смятам, че е ефективно и ефикасно един вид туризъм да се развива с приоритет за сметка на друг, защото в този регион съществуват много природни забележителности, отразени в много трудове на известни автори. Една от тези забележителности е „Професора” край местността „Затворен камък” край с. Топчийско, „Свинската глава” край местността „Балабан дере”, „Костенурката” в местността „Балабан дере”.
Много често напоследък чуваме, че в България се идва на туризъм само с цел употребата на алкохол. А тези местности са на около 45-50 км от Слънчев бряг, който е голям туристически регион. Смятам, че развиването и даването на възможност на туристите, посещаващи Република България, да се запознават с природните забележителности на нашата страна, също е приоритет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър, в рамките на две минути.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин Мустафа, в края на въпроса ще отговоря и ще дам решение на казуса.
В допълнение исках да кажа, че Държавното горско стопанство – Айтос, има сключен 15-годишен концесионен договор за стопанисване на дивеча на територията на дивечовъден участък „Дъбрава”. Осъществяването на проекта на община Руен и изграждането на предвидените в него съоръжения ще влезе в противоречие с разпоредбите на чл. 69 и чл. 70 от Закона за лова и опазването на дивеча, както и съответно с възможността лицето, стопанисващо дивеча, да изпълнява предложената от него и залегнала в договора инвестиционна програма относно изграждане и поддържане на биотехническите съоръжения, фуражната база, охрана и ползване на дивеча в съответния дивечовъден участък.
Всички екопътеки, залегнали в проекта на общината, видно от приложените карти, са маркирани покрай дивечовите ниви, дивечовите ливади и биотехническите съоръжения.
От картата, с която разполагам, се вижда, че до природните забележителности „Костенурката”, „Свинската глава” и „Професорът”, достъпът до които представлява интерес по проекта на общината, може да се стигне по един стабилизиран горски път само на 3 и половина километра от асфалтовия път до с. Добромир, без да се налага да се изграждат екопътеки в дивечовъдния участък „Дъбрава”.
От така представената хронология на действия, факти и обстоятелства следва изводът, че проектът на общината може да бъде реализиран, ако достъпът до природните забележителности се осъществява по стабилизирания път от с. Добромир. Това е и официалното становище на Изпълнителната агенция по горите, изпратено на 13 януари 2011 г. до кмета на община Руен и до Министерския съвет, в отговор на цитираното от Вас писмо, изпратено до Министерския съвет на 13 декември 2010 г. с копие до Агенцията по горите. Мога, ако желаете, да Ви предоставя тази карта (подава картата), от която е видно, че всъщност има решение на този въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към въпрос на народния представител Пенко Атанасов Атанасов относно мерки срещу появата на шап при чифтокопитните животни на територията на Република България.
Господин Атанасов, заповядайте.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, колеги, преди да задам въпроса си, предлагам съвсем свежа информация по предишния ми въпрос относно кадровата политика. Господин министър, изключително тревожно е! Вие казвате, че вземате мерки, а ето Ви публикацията от вестник „Струма” днес. (Подава я на министъра.)
Назначават се експерти без нужното образование. Шефът на фонда в Пловдив – също. Така че, господин министър, това е тенденция. Господин министър, просто вземете мерки!
Относно въпроса, който е изключително важен за страната ни и особено за Бургаска област – въпросът с шапа. Дълги години страната ни успяваше да опазва територията ни от шап благодарение на адекватната профилактика, която се водеше, на мерките, които бяха вземани. Факт е обаче, че на територията на страната има шап и това, което следва, е изключително тревожно. Държавата ще плати обезщетение за унищожените животни. Предприети са вече адекватни мерки. Слава Богу, че имаме качествени специалисти, които вземат мерки, каквито са заложени в наредбата за шапа.
Господин министър, аз твърдя, че ако държавните служители в Националната ветеринарномедицинска служба и в региона, тогава бяха обезпечени със средства за транспорт, за телефони – нямат ли ги тези средства, те не могат да извършват мерките за борба с шапа. Известно е, че в Република Турция има шап, много са огнищата – Ваши са думите, и се доказа, че оттам е дошъл шапът. В наредбата пише: „Всяка седмица всички животни в крайграничните общини минават на преглед.” За съжаление, това не се е случило.
Затова моят въпрос е: какви мерки са предприети за предотвратяване на този шап? Какво ще стане със загражденията? Ще работим ли по този въпрос и във връзка с преброяването, което има връзка с шапа при животните? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър за отговор в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Атанасов, няма да чета предварително подготвения отговор, защото искам да Ви отговоря, за да защитя честта на българския ветеринарен лекар, тъй като аз съм такъв. Това, което говорите тук, няма нищо общо с истината, тъй като Вие ми давате пресни данни, аз не съм чел днешните вестници.
Вчера тук беше Комисарят за здравеопазване и защита на потребителите, който изказа и пред премиера, и публично на пресконференция, и пред мен самия, изключително висока оценка от дейността на българските ветеринарни власти за това, че България успя да спре шапа на турската граница, че в съседна Турция има 1028 регистрирани огнища. Този шап е вирус, който няма как да бъде спрян. Това, че го е нямало миналите години, няма нищо общо с това кой е управлявал през изминалите години, нито кой управлява днес. Нещата са свързани със съвсем друго – с това, че за първи път от над 30 г. ветеринарна служба успя да хване шап по диви животни. Шапът не е по домашните животни и няма нищо общо с тяхното изследване. Това е шап по диво животно, по всяка вероятност дошло от Турция, минавайки, разбира се, няма ги вече тези огради, които пазеха едно време.
Така че каквото трябва е направено. Направено е навреме, спестило е на европейския и българския данъкоплатец достатъчно средства. До момента ние изплатихме на 100% обезщетенията за всички убити животни. Вчера европейският комисар потвърди и аз го съобщих: ще бъдат изплатени максимално разрешените средства по регламент за България, възстановени от Европейския съюз. Забележете, 100% финансиране и финансов пакет, и техническа помощ за изграждане на система за опазване, тъй като това е външна граница на Европейския съюз. Така че каквото трябва за шапа е направено. Оценката е дадена на най-високо равнище.
Един пример: когато в 2001 г. избухна шапната епидемия в Англия и бяха похарчени над 10 милиарда паунда, бяха повикани български ветеринарни лекари да помагат на английската ветеринарна служба. Затова, позволете ми от тази трибуна, аз ще го изкажа, а вие да не ме опонирате, да благодарим на българската ветеринарна служба за това, което направи – че защити границите. Аз го казах вчера и на комисаря – не зная кога ще ни приемат в Шенген, по отношение обаче на здравеопазването на животните, на контрола на тези заболявания, по отношение на гаранциите на външна граница – във ветеринарния Шенген България е много, много отдавна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Атанасов, заповядайте за реплика.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, нито думичка не съм казал относно компетентността и подготвеността на нашите ветеринарни специалисти. Напротив, те неведнъж са показвали своята висока квалификация и това, което вършат, е наистина похвално. Аз говоря, а Вие нищо не казахте – колко месеца те бяха оставени без средства за транспорт и за телефони? Буквално преди месеци, буквално, когато шапът ни натисна, тогава получиха, тогава тръгнаха. Те бяха с вързани ръце. Затова моят упрек към Вас е, че процесът не се контролира! Даже твърдя, че процесът е можел да бъде избегнат. Това, господин министър, е големият въпрос, за съжаление.
И още нещо. Повечето от производителите на агнешко месо в Бургаска област в голямата си част, Вие добре знаете, са готови да продават агнета. С тази забрана обаче сега те са с вързани ръце. Мислите ли как ще излезем от тази ситуация, след като реално ние наистина сме затворили шапа само в крайграничните общини? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще вземете ли думата за дуплика, господин министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Ще взема думата, за да отговоря на господин Атанасов. Никой никога не е оставял Българската ветеринарна служба без средства и те винаги са разполагали с финансов ресурс. Мобилните екипи отидоха там. Когато обаче има ситуация на шап, те не могат да стоят и да пазят границата или да пазят в гората дивите прасета. Как да бъде предотвратен? Ако някой може да измисли начин, по който да спре вируса на шапа, който е най-опасният вирус ... (Реплика от народния представител Пенко Атанасов.) Зная, нямаха проблеми, получавали са си редовно заплатите – говорим за държавните служители.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Те нямаха средства за транспорт.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Как да са нямали средства за транспорт? Вижте, получавали са си заплатите, имало е плащане. Те получават карти. Няма никакъв проблем и приоритетно бяха изплатени. Ето Ви факта – хората получиха не само парите за животните, а получиха и допълнителни средства – по 325 лева на семейство, които гласува социалното министерство. Така че не става въпрос за средства. Става въпрос, че ние имаме система и го показахме. Нека, когато нещо е свършено както трябва, наистина независимо от политическите си принадлежности, да кажем на тази система: „Да, справихте се!” (Реплика от народния представител Пенко Атанасов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към питане на народния представител Кирил Владимиров Гумнеров относно политиката на Министерството на земеделието и храните по отношение на Програмата за развитие на селските райони и финансовата обезпеченост на отделните мерки по тази програма през 2011г.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Първо, искам да ви кажа, че моето питане е малко по-глобално и малко по-широко, но предполагам, господин министър, разбирате, че от неговия отговор и от вашите действия след това зависи до голяма степен начинът, по който ще се развиват селските райони в България. От това ще зависи и начинът, по който ще живеят хората, живеещи по принцип там.
Когато се има предвид, че Програмата за развитие на селските райони дава може би единствената реална помощ, която получават българите, живеещи в тези райони, Ви питам: какви са Вашите виждания относно актуалното състояние на програмата? Доколко отделните мерки са обезпечени със средства? Възможно ли е пренасочването на пари от онези мерки, по които няма интерес – към такива, към които има засилен интерес? Кои са основните приоритети по тази програма през настоящата 2011 г. и как държавата ще се постарае възможно по-голяма част от финансовите средства да достигнат до българите?
По молба на журналистите отвън, които ме помолиха по друг начин да задам въпроса, искам да кажа, че по моя информация има мерки, в които има достатъчно финансови средства, към които обаче няма толкова засилен интерес и няма бенефициенти. Доколкото знам, тези пари, ако не бъдат оползотворени, би трябвало да се върнат обратно в Европейския съюз. Отделно има мерки, към които има засилен интерес и недостатъчно средства.
Въпросът ми е, възможно ли е да се прехвърлят пари от едните към другите, за да бъдат те оползотворени? И съответно: към кои мерки може да стане това, ако е възможно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на поставеното питане.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гумнеров, благодаря Ви за актуалния и изключително важен за бенефициентите въпрос, тъй като тук става дума за много, много пари, които могат да отидат в тези селски райони и наистина да подобрят статуса на живот на хората, които живеят там. Първоначално ще Ви дам актуално състояние към 31 декември, а след това ще ви отговоря, тъй като въпросът е писан малко назад във времето и вече има развитие.
Към 31 декември 2010 г. разплатените средства по програмата представляват 19% от целия наличен за усвояване бюджет за целия програмен период, който е до 2013 г., а именно – 618 млн. 806 хил. евро. Това е усвоено до края на миналата година. Договорените средства, сключени оторизирани суми по мерките, по които не се извършва договаряне, представляват 37%, а това в сума е 1 млрд. 76 млн. 806 хил. евро, спрямо целия бюджет на програмата.
По отношение на въпроса Ви за обезпечаване със средства на отделните мерки по програмата и възможността за пренасочване на средства от мярка в мярка, бих искал да Ви уведомя, че в заседанието на Комитета за наблюдение на програмата, проведено на 16 декември 2010 г., бе обсъден докладът на междинната оценка на Програмата за развитие на селските райони. На базата на резултатите от междинната оценка се предвижда изменение на програмата, свързано с преразпределение на средства между отделните мерки, където нуждите от инвестиции са големи, като прехвърлянето на средства ще доведе до по-добро изпълнение на заложените в програмата цели. Предвижда се и изменение на мерките, по които се прехвърлят средства, с цел по-точното насочване на самата помощ.
Следва да знаете, че през 2011 г., освен отварянето на мерките, по които има неусвоен бюджет, предвиждаме разработване и отваряне на прием следните мерки: Втора покана по Мярка 41 на Ос 4 – ЛИДЕР на програмата; Мярка 114 – това са използване на консултантски услуги от фермери и собственици на гори; Мярка 213 – плащания по „Натура 2000”, и плащания, свързани с Директива 60 от 2000 г.
Приоритет за 2011 г. е по-пълното усвояване на средствата, свързани с мерките от Ос 1 и Ос 2 на програмата, свързани с постигане на стандартите на Общността и най-вече инвестиции в земеделски стопанства за покриване на минимални изисквания за защита и хуманно отношение към кокошки-носачки в съответствие с Директива 74 от 1999 г., и за инвестиции в земеделски стопанства за покриване на минималните изисквания за постигане на качество при производство и съхранение на сурово мляко в съответствие с Приложение 3, Глава първа от Регламент 853, от 2004 г., въвеждащ специфични хигиенни изисквания за храни от животински произход.
За да се стигне до потенциалните кандидати, се предвижда масирана и целенасочена информационна кампания, чийто старт предстои този месец. Вчера на заседание, то е обявено вече и от заместник-министър Боянова, са обявени и конкретни цифри. Аз мога да ги повторя. Най-големият интерес е към така наречената Мярка 121 – това е техника и оборудване, където отдавна финансовият ресурс е изчерпан. Към момента – това е обявено вчера, точната цифра няма да я цитирам, мисля, че са около 100 милиона – допълнително прехвърляме по тази мярка. Отделно от това по мярката за полупазарни стопанства, в която има около 270 милиона финансов ресурс, в момента има подадени примерно проекти за около 10 милиона. Така че ние ще направим всичко възможно, в рамките на оставащото време до 2013 г., да ги усвоим максимално.
Уверявам Ви, тъй като това се стенографира и може винаги да бъде извадено – Програмата за развитие на селските райони, ще бъде най-успешната програма в България! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за два допълнителни въпроса, господин Гумнеров. Заповядайте.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Атака): Господин министър, аз искам да Ви благодаря, защото за пръв път от много време чувам сериозен оптимизъм в тези думи. Деветнадесет процента, както казахте, не е малък процент, който е усвоен.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Вече е 20%.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Да, почти. Значи, не е малък процентът, който е усвоен. Аз лично, смятам, че ако вие успеете да се договорите с Комитета за наблюдение, ако успеете наистина да прехвърлите пари от тези програми, както Вие цитирахте – от 270 милиона има само 10 милиона заявени, а останалите 260, ако успеете да ги прехвърлите по програми, където има интерес, смятам, че ще направите нещо много за развитието на селските райони и за подпомагане на хората, които живеят там.
Защото истината е, че в Европейския съюз без помощ от страна на държавата, без вид добронамерена протекция, българският селски стопанин и хората, които живеят в тези райони, няма как да оцелеят и да просперират. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, за отношение. Не желаете.
Следващият въпрос е на господин Пенко Атанасов.
Господин министър, господин Атанасов направи искане на въпроса да бъде отговорено писмено.
Преминаваме към въпроса на народния представител Ангел Петров Найденов относно отказ по заявление за финансово подпомагане на община Ковачевци.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Моят въпрос засяга община Ковачевци и е свързан с отказа на Държавен фонд „Земеделие”, господин министър, да финансира техен проект по мярката за първоначално залесяване на земеделски земи.
Със Заповед № 01-РД-37-03 от 9 декември м. г., изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е отказал подадено от община Ковачевци заявление за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка „Първоначално залесяване на земеделски земи” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
Този проект, уважаеми господин министър, е на стойност 452 хил. лв. – една значима сума за всяка една община, особено за по-малките и с по-ограничени финансови възможности. Мотивите за отказа на изпълнителния директор са, че кандидатите не отговарят на условията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 22 за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по тази мярка.
Кметът на община Ковачевци, на основание чл. 81 от Административнопроцесуалния кодекс, е оспорил заповедта пред ВАС с възражение от 16 декември 2010 г., но до настоящия момент няма никакъв отговор по това възражение.
Аз гледам условията, които са публикувани в „Държавен вестник”, и виждам, че всъщност община Ковачевци е включена и в Приложение № 1, става дума за списъка на общините с лесистост по-малка от 60%, в частта лесистост до 40% и второ, че е включена в списъка на общините, чиито земи са застрашени от ерозионни процеси, и това е Приложение № 2 към чл. 3 на ал. 1.
Именно тези са основанията на изпълнителния директор да откаже финансирането по този проект, което се разминава с онова, което е публикувано. Благодаря ви.
Моят въпрос е: ще отмените ли тази заповед?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! За да съм съвсем кратък в отговора си – „да”, подготвена е заповед за отмяна на заповедта на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция от 9 декември 2010 г., във връзка с жалбата от Васил Станимиров – кмет на община Ковачевци, област Перник, с която на общината се отказва изплащането на финансова помощ по заявление за подпомагане по Мярка 223 – Първоначално залесяване на неземеделски земи от Програмата за развитие на селските райони.
Заявлението на жалбоподателя е получило изцяло отказ за подпомагане, тъй като заявените от община Ковачевци за подпомагане земеделски земи имат начин на трайно използване пасище, мера. В преписката са приложени скици, съгласно които става дума за земеделски земи девета категория, частна общинска собственост, чийто начин на трайно ползване е пасище, мера.
Съгласно Глава пет от Мярка 223 от Програмата за развитие на селските райони в изискванията и критериите за избор на райони за залесяване е записано, че пасищата и ливадите не са допустими за подпомагане.
В заповедта на Държавен фонд „Земеделие” за отказ за изплащане на субсидията не е мотивирано и не е посочено действителното правно основание за постановяване на отказа за подпомагане по Мярка 223, а именно, че земеделските земи имат начин на трайно ползване пасище и мера. Това е и основанието да подготвим заповед за отмяна на заповедта на Държавен фонд „Земеделие”.
Господин Найденов, както вече казах, такива земеделски земи не могат да бъдат подпомагани по Мярка 223, така че всъщност аз ще отменя заповедта, защото тя е издадена незаконосъобразно или всъщност не са упоменати мотивите, но дори и втори път да кандидатстват, те са недопустими за подпомагане, защото всъщност това представлява пасища и мери. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
В случая няма да оспорвам Вашите аргументи, господин министър, които добавяте, с оглед на Вашата преценка за земите. По-скоро се обръщам към Вас със следното – всъщност сте имали два месеца или вашите експерти, да разгледат съответно аргументите и възражението, и да дадат отговор. Това щеше да спести достатъчно време, със сигурност и доста нерви на ръководството на общината, които биха могли да потърсят и други начини, в това число, разбира се, и други терени, по отношение на които може да бъде приложена тази мярка на територията на община Ковачевци.
Бих искал да кажа – „Да, добре е, че ще реагирате сега и ще отмените заповедта на изпълнителния директор на фонд „Земеделие”, но обърнете внимание на администрацията на това разхищение на време, което се получава, и фактически забавяне с оглед и възможностите на общината да реагира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Прав сте, господин Найденов, аз ще обърна внимание и не като извинение искам да прозвучи, но, тъй като министърът на земеделието и горите е последната инстанция по отношение на обжалване на доста процедури, да припомня, че бенефициентите само на директните плащания са над 100 хиляди и голяма част от тях имат възражения.
Доста от проектите, които са отказани, също биват възразявани, този отказ е пред министъра на земеделието и храните. Чисто административно – хиляди, защото това са хиляди преписки, за да могат да бъдат обработени и внесени за подпис, разбира се, преценени като крайна инстанция от мен е необходимо технологично време и това не е въпрос на умишлено забавяне. Това е въпрос на огромния поток, чисто информативен, и затова смятам, че в рамките на два месеца е един нормален период, в който те ще получат полагащия се отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има думата народният представител Иван Николаев Иванов, за да зададе въпрос относно собствеността на 300 дка гори и земи от горския фонд на община Каварна, ваканционно селище „Русалка”.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 14 май 2009 г., по-малко от два месеца преди парламентарните избори, тогавашният областен управител на Добрич Ердинч Хаджиев е издал заповед, с която се отписват от актовите книги за недвижими имоти частна държавна собственост 300 дка земя – това са гори и земи от горския фонд и са предадени на „Русалка тур” ООД. Теренът, господин министър, на ваканционното селище „Русалка” е 100% частна държавна собственост. Тристате декара са земи и гори от държавния горски фонд и са част от територията на Държавно ловно стопанство – Балчик.
На 16 юни, един месец след това, нотариус Йордан Павлов, с кантора в Каварна, издава нотариален акт за собственост на поземлен имот, територия на ваканционното селище, без имотът да има документ за собственост, повтарям, без документ за собственост! Две седмици след това в изключително скоростно движение на документите „Русалка тур” продава придобития си имот на фирмата „Парус” ЕООД.
На следващия ден – 2 юли 2009 г., забележете, три дни преди изборите, Държавната агенция по горите изведнъж се сеща и оповестява, че не е извършила разпоредителни сделки с имотите, върху които е изградена „Русалка”, и не е променяла предназначението им на гори и земи от държания горски фонд така, както разпорежда Глава четиринадесета от тогавашния Закон за горите. Тя прави това, след като вече е повторно продаден придобитият имот.
По този повод, господин министър, понеже случаят е изключително скандален и показва как може да се злоупотреби по недопустим начин с държавните имоти, отправям към Вас следния въпрос: какви действия е предприело Министерството на земеделието и храните чрез своите органи за обявяване на нищожен издаденият нотариален акт за собственост на „Русалка тур”, тъй като той противоречи на закона? Заведени ли са дела срещу длъжностните лица, които чрез документна измама са ощетили българската държава?
Накрая – чия собственост са паркингът пред ресторант „Тауклиман” и пътя от него до българската част на ваканционното селище „Русалка”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте в рамките на три минути да отговорите на поставения въпрос, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Започвам с уточнението, че сигурно три минути няма да стигнат, за да разгадаем този казус, който е нарицателен за това какво може да се случва в тази държава. Аз съм се произнесъл по този случай и преди да стана министър, включително бях заплашван от собствениците, и то публично.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): От семейство Баневи.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Точно така, но не искам да се връщам за това какво аз съм бил правен. Въпросът е да се опитаме наистина да разплетем казуса и да намерим решение.
Във връзка с въпроса Ви относно собствеността на тези 300 дка гори и земи от горския фонд в община Каварна, ваканционно селище „Русалка” и предприетите от страна на Министерството на земеделието и храните действия по защита на държавния интерес Ви уведомявам следното. На 24 юни 2009 г., тоест ще повторя част от хронологията, но това е официалният отговор, е направена справка...
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Няма значение. Нека хората да чуят.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: ...в Агенцията по вписванията и имотния регистър в гр. Каварна от служител на Държавното ловно стопанство – Балчик, при което е установено, че на 16 юни 2009 г. е вписан нотариален акт за собственост на поземления имот. Нотариалният акт е констативен, издаден от нотариус Йордан Павлов, вписан в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Каварна, въз основа на писмени доказателства. В констативния нотариален акт за собственик на имотите от държавния горски фонд е признато търговското дружество „Русалка тур” ООД – гр. Созопол, управлявано и представлявано от Евгения Банева.
С нотариален акт за покупко-продажба от 1 юли 2009 г. на Агенцията по вписванията „Русалка тур” ООД е продало същите имоти на второ дружество – „Парус” ЕООД, представлявано от Мария Николаева Банева.
Незабавно председателят на Държавната агенция по горите е предявил молба за правно основание на чл. 390 от Гражданския процесуален кодекс, като е поискал от компетентния съд, Окръжен съд – гр. Добрич, да издаде обезпечителна заповед за налагане на обезпечителна мярка „възбрана” по бъдещ иск, който Агенцията по горите да предяви срещу двете търговски дружества – „Русалка тур” ООД и „Парус” ЕООД, придобили неправомерно гори и земи от държавния горски фонд.
Молбата на Държавната агенция по горите е уважена от Окръжен съд - Добрич, който е допуснал налагането на обезпечителната мярка „възбрана” върху недвижими имоти от горския фонд, находящи се в с. Свети Никола, община Каварна, с обща площ около 300 дка по частно гражданско дело № 641 от 2009 г. Към молбата са представени достатъчно писмени доказателства, които обуславят нейната основателност, поради което съдът е уважил искането и е издал обезпечителна заповед за налагане на възбрана върху 8 недвижими имота, находящи се в с. Свети Никола, община Каварна, област Добрич.
На 13 октомври 2010 г. предявих иск по реда на чл. 108 от Закона за собствеността за образуване на гражданско дело против „Русалка тур” ООД и „Парус” ЕООД в качеството ми на министър на земеделието и храните пред Окръжен съд – гр. Добрич, с молба съдът да отмени и вписания нотариален акт за собственост на поземления имот от 16 юни 2009 г. Окръжният съд – Добрич, допусна до разглеждане в частта относно един имот с данъчна оценка 50 хил. лв., а по отношение на останалите имоти – с данъчна стойност по-малка от 50 хил. лв., препрати исковата молба по подсъдност на Районен съд – Каварна.
По отношение искането за обявяване на нищожност на заповедта от 14 май 2009 г. на областния управител на Добрич Хаджиев за деактуване на имотите не са предприети действия за сезиране на компетентните органи от страна на Изпълнителната агенция по горите по следните причини: актовете по вписване и отписване, актуване и деактуване на имотите по актовите книги за държавна собственост не представляват индивидуални административни актове и не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В Закона за държавната собственост и в Правилника за неговото прилагане също не е предвиден съдебен контрол върху актове на областния управител, постановени на основание чл. 78 и чл. 79 от Закона за държавната собственост, респективно чл. 109 от Правилника за прилагането му. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за държавната собственост актът за държавна собственост няма правопораждащо действие. Тълкуванието на тази разпоредба налага изводът, че се касае за вътрешнослужебен административен акт, който няма констативен характер. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
При липсата на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс не може да се търси правна защита по реда на административното правосъдие. В този смисъл е и трайната съдебна практика по сходни казуси на Върховния административен съд. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз изказвам удовлетвореност от Вашата лична позиция, която Вие заявихте. В същото време, това, което Вие разказахте, показва как в България не се уважават и не се защитават интересите на държавата.
Първо, разпоредбите са такива, че бившият областен управител Ердинч Хаджиев, който дарява реално тези 300 дка държавни гори, не може да бъде подведен под отговорност. Каква е гаранцията тогава, че всички останали областни управители в страната не могат по същия начин да дадат много атрактивни имоти на определени лица?
На второ място, показва как самите длъжностни лица не защитават интереса на държавата, в името на което – защитата на интересите на държавата и на гражданите, те са избрани или назначени на съответните постове.
На трето място, това наистина е класически пример как определена прослойка от български олигарси считат, че в българската държава всичко им е позволено, че могат да заграбват терени от държавата, че могат да строят върху тези терени това, което си искат, без никакво наказателно преследване от това.
Аз зададох въпрос на министър Плевнелиев относно яхтеното пристанище в „Русалка” – отново незаконно построено, слава богу, то е ликвидирано. Там има също три басейна с минерална вода, отделен басейн от 800 кв. м, питам: в България в крайна сметка, Вие, господин министър, и вашите колеги можете ли да насочите волята, ако е необходимо, включително с промяна в закона, за да може да се случат две неща: първо, тези хора като семейство Баневи, да знаят, че има българска държава и български министри и висши чиновници, които защитават интересите на хората? И, на второ място, че длъжностните лица, които извършват реално нарушения, а бих казал дори престъпления по служба бъдат наказани, както подобава? Защото, докато в българското общество не се възцари чувството на справедливост, което липсва в момента, ние не можем да спечелим битката с подобни олигарси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, аз мога само да Ви приветствам за това, което Вие казахте, макар че трябваше Вие да коментирате моя отговор. Прав сте, грабило се е, безобразно се е грабило.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Така е.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: За съжаление се е грабило от най-хубавото на тази държава.
Това, което аз мога да ви обещая, е, че тази битка ние ще я водим докрай. Надявам се наистина, ако всички искаме да има промяна в тази държава, ако съдебната система трябва да покаже, че се реформира по някакъв начин, тя да отсъди в полза наистина на държавата. Защото тук наистина защитаваме държавните интереси и, забележете, не само по този казус – да не споменавам царските гори, тъй като списъкът е дълъг. Благодаря ви.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Дано да имате успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Следва питане от народните представители Ангел Найденов, Димитър Горов, Пенко Атанасов относно политиката на правителството по отношение на наличните количества зърно, ежемесечните консумации и движението на цените на пшеницата, брашното и хляба.
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Ние от Коалиция за България искахме изслушване на министъра на земеделието и храните в Народното събрание за ситуацията с цените на пшеницата, брашното и хляба. Парламентарната група на ГЕРБ осуети този наш опит, но аз мисля, господин министър, че Вие трябваше да поискате тази инициатива и тук, в Народното събрание, да кажете какво се случва с този проблем, който засяга всеки един български гражданин.
През последните месеци наблюдаваме световно очертаваща се наистина изключителна ситуация, свързана с ръста на цените, появяват се медийни информации, че изнесеното количество зърно е голямо, че това, което остава в страната, няма да е достатъчно, че няма предлагане на пшеница нито в страната, нито навън, така че да влиза в мелници. Известен е фактът, че вече в 10 области мелниците не работят. Това е изключително тревожно. Това, което нас най-много ни интересува, е, че цената на хляба става висока. Само от миналата година тя вече е с повече от 20% по-висока. Това би трябвало да тревожи всички ни, особено Вас, господин министър.
Ето защо ние с голяма тревога повече от десетина дни говорим по този въпрос и като че ли само с появата Ви по медиите се опитвате да обяснявате на хората, че няма опасност, че всичко е нормално, че ние сме пазарна икономика и като няма, ще внесем. Само че няма откъде да внесем – ето това е въпросът. И предлагане на пшеница няма! Това също нас ни безпокои.
В тази връзка нашето питане, господин министър, е: какви са наличните количества зърно? Как оценявате движението на цените на пшеницата, брашното и хляба? Каква е политиката на правителството в сегашната изключително трудна, пак бих казал, тревожна ситуация? Защото това, което се случва, бърка в джоба на обикновения българин и той се тревожи от това и безспорно се вълнува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на поставените въпроси.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Ще се опитам да го направя така, че даже Вие да го разберете.
Общото производство на основните зърнени и маслодайни култури в страната през 2010 г. възлиза на 8 млн. 653 хил. тона, от които: пшеница – 3 млн. 900 хил. тона, ечемик – 795 хил. тона; царевица – 1 млн. 976 хил. тона; маслодаен слънчоглед – 1 млн. 462 хил. тона; и маслодайна рапица – 520 хил. тона.
Към 4 февруари 2011 г. наличните количества зърно по видове, съхраняеми в складове, са: пшеница – 1 млн. 292 хил. тона; слънчоглед – 860 хил. тона; ечемик – 261 хил. тона; царевица – 944 хил. тона. Тези количества са напълно достатъчни да задоволят както вътрешното потребление, така и експортните възможности на страната, стига някой да има желание да изнася.
Какво показва анализът на баланса на пшеницата? Както беше посочено, произведеното количество пшеница е 3 млн. 900 хил. тона. Остатъкът от предходната реколта е 288 хил. тона, внесеното количество пшеница за периода от 1 юли 2010 г. до 4 февруари 2011 г. възлиза на скромните 24 хил. 255 тона. Тук е включено и внесеното брашно, преобразувано в пшеница, от които 14 761 тона от страни от Европейския съюз, всъщност това не е внос, и 9494 тона от трети страни. Средно на месец са внасяни малко над 3 хил. тона, което е едва около 2% от месечното потребление на пшеница в страната. Такива незначителни количества не могат и няма как да оказват влияние на пазара на зърното и зърнените продукти в страната. Още повече, че зърното от вноса е с високи качествени показатели и се използва за производството на специални брашна за кроасани и други, без които може.
От наличното количество пшеница към 4 февруари 2014 г. в размер на 1 млн. 293 хил. тона в мелничните предприятия са складирани 307 хил. тона, с което е осигурена суровина на мелниците за три месеца работа напред. Потреблението на пшеница в страната за периода от 1 юли 2010 г. до 4 февруари 2011 г. възлиза на 1 млн. 203 хил. тона, което е с 280 хил. тона за посевен материал, 566 хил. тона за брашно и 357 хил. тона за фуражи.
Изнесените количества към 4 февруари възлизат на 1 млн. 717 хил. тона. От тях 27 хил. тона под формата на брашно. Доставките за Европейския съюз са 1 млн. 228 хил. тона, а за трети страни – 489 хил. тона.
Към настоящия момент в складовете се съхранява достатъчно зърно с хлебопекарни качества, отговарящо на потребностите за производството на хляб и хлебни изделия.
През седемте месеца на настоящата стопанска година пазарът на пшеница в България следва възходящ тренд в ценовите равнища. Особено силно влияние върху движението на цените оказва международната ценова конюнктура. Поради по-слаба реформа при основните производители на пшеница и предприетите от страна на Русия и Украйна мерки за забрана и ограничаване на износа, зърнените котировки регистрираха ръст от 50 до 70%. На европейските пазари при стартова цена за месец юли от 165 евро за тон, към края на януари 2011 г. цената на пшеницата достигна 274 евро на тон с 61% увеличение. Изкупуването на пшеница през месец юли у нас започна при средна цена 249 лв. на тон. През месец януари тази цена достигна 403 лв. на тон, което представлява ръст с 62%, какъвто виждате всъщност е ръстът и на световните борси.
Вътрешните цени на пшеницата следват тези на международните пазари в съответствие с нормалната пазарна логика. Средномесечното повишение на цените е в размер на 9%, като най-голям ръст се наблюдава през месец август – 19%, и октомври -11%, а най-нисък ръст през месеците ноември и декември, съответно 1,4 и 2%.
Тази промяна в темпа на нарастване се дължи основно на търсенето на пшеница за експорт. През периода август-октомври реализираните на външните пазари количества пшеница са най-големи. Разликата в цената между пшеницата с добри хлебопекарни качества и тази с по-ниски се поддържа на нива от 30 до 50 лв. на тон.
Следвайки повишението на цените на пшеницата, мелничните предприятия повишиха цените на основните видове брашна. При средна цена за месец юли брашно тип 500 от 455 лв. за тон, през януари тя достигна 731 лв. на тон, като е регистрирано повишение от 60,6%. Аналогично е положението и при останалите типове брашно. Анализът показва, че средномесечното повишение на цената на брашна за периода юли-януари възлиза на 8,6%, което е с 1,3% по-малко от повишението на цената на пшеницата. Най-голямо е увеличението през месец август – 26%, месец септември – 10,7%, и месец януари – 8%.
Ще продължа, тъй като времето изтече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Сега има възможност за два допълнителни въпроса.
Заповядайте, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Дали господин Пенков ще разбере това, което му казвате, не е толкова важно. Важно е, според мен, хората в България да разберат защо като производител България в момента е в ситуация да се увеличават цените и на брашното, и на хляба.
И във връзка с това уточняващите въпроси, които искам да задам, са свързани с това има ли направен точен анализ на пазара, който е в момента, защото независимо от фактите, които Вие изказвате за наличието на определени количества зърно в складове, в страната не се търгува. Няма предлагане на зърно в страната в момента. Не знам дали сте наясно с този проблем. И оттам, между другото, цените вървят нагоре.
Вторият ми въпрос е свързан с това какво е състоянието на сивия сектор в бранша, тъй като твърденията, че преди време той е бил около 30-40%, сега се е качил на 60% в бранша, говоря за хлебопроизводството, е изключително смущаващ, от една страна.
Същевременно сивият сектор при производството на брашна също е факт, търговията със зърно не може да се наблюдава от контролните органи по добър начин, тъй като изключително либералният режим, който е въведен в момента – регистрираните 129 фирми в страната изнасят количества, една част от които може би не се установява от Министерството на земеделието и храните. При това положение подозирам, че цифрите, които ни представяте, имат определена степен на недостоверност.
Във връзка с това, предвиждат ли се законови промени, с които да бъде завишен контролът по цялостната верига – зърно, брашно и хляб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате възможност за отговор на така поставения допълнителен въпрос, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Първо, ако разрешите, да отговоря на първоначалния въпрос, тъй като стигнах до повишаването на цената на пшеницата и брашното за периода юли-януари тя, разбира се, се отрази на цената на крайния продукт – хляба и хлебните изделия.
Макар и с по-бавни темпове, ценовите равнища на хляба следваха тези на пшеницата и брашното. При средна цена на хляб тип „Стара Загора” от един 1,02 лв. за килограм през месец юли, тя се повиши на 1,15 лв. през месец януари или с 12,7%. Най-чувствително е увеличението на цената на хляба през месец септември – от 13,6%. През месец януари средната цена за страната хляб тип „Стара Загора” е 1,15 лв., а тази на масовия хляб тип „Добруджа” е 1,09 лв. за килограм.
Трябва да имате предвид, че при формирането на цената на хляба, цените на пшеницата и брашното не са единствените ценообразуващи фактори. Други фактори, които оказват влияние върху тази цена, са разходите за горива, електроенергия, работни заплати, осигуровки и др.
От гореизложеното е видно, че в настоящия момент зърненият баланс на страната е осигурен. Няма никакви основания и предпоставки да се говори за зърнена криза в страната. Крайно време е, разбира се, е да се спрат спекулациите по този въпрос. Просто ценовите равнища и в страната на пшеницата, брашното и хлябът следват пазарната логика. Въпреки това Министерството на земеделието и храните следи много внимателно ситуацията на зърнения баланс в страната, износа и доставките за страни от Европейския съюз и ако наистина се забележат някакви тревожни тенденции, ще бъдат предприети всички необходими мерки от страна на държавата в лицето на нейните компетентни органи за недопускане спекулации на пазара на зърно и зърнени продукти и извън пазарните принципи.
По отношение на твърдението Ви, че едва ли не данните могат да бъдат подложени на някакво съмнение, това са официални данни от Националната служба за зърното и фуражите и няма как някой да скрие износа, няма как до го направи…
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ, от място): Сделки под 100 хил. лв. не се обявяват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Горов, моля Ви, не влизайте в диалог. Имате възможност да вземете отношение.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Не, вижте, зърното минава през контролни пунктове. Не могат да направят такъв таен експорт, с който да застрашат зърнения баланс.
Нещо повече, всъщност то е най-важното – Европейският съюз разполага със зърнени запаси и каквото и да се случи, ако някой иска нелегално да изнесе по някакъв начин, въпреки че това е невъзможно, веднага пазарът ще реагира внасяйки и Европейският съюз, респективно ние няма да останем без хляб.
Големият въпрос е всъщност какво правим за сивия сектор – вторият въпрос, който ми зададохте. Мисля, че това е най-важното.
Аз имах среща с Асоциацията на браншовите организации на хлебопроизводителите в България. Ще поканя следващата седмица и мелничарите. Със зърнопроизводителите се виждам. Тръгваме по цялата верига, но в случая обратно – от търговските вериги, през хлебопекарните, мелниците, зърнобазите, за да може да се установи този тренд и къде всъщност отиват средствата. Защото имаме притеснение и имаме съмнение, че монополизирайки, тоест вкарвайки в една верига зърнопроизводство, мелница, производство на хляб и търговия, е възможно да се укрива ДДС. Затова още от следващата седмица тръгват съвместни проверки, заедно с Министерство на земеделието и храните, Икономическа полиция и НАП. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Кой ще вземе думата за отношение по отговора на министъра?
Заповядайте, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, Вие всъщност давате отговор само на една част от питането. Ние Ви попитахме: каква е държавната политика? Вие ни отговорихте какви са статистическите данни за наличието на зърно, запаси, Вашата оценка.
Чуйте, ние не спорим по това, че има определена конюнктура и че има някакви обективни обстоятелства, които са в основата на повишаването на цената на зърното, на брашното, като резултат – на хляба. Не спорим и за това, че има достатъчно количество зърно, защото към това, което Вие изнесохте, вероятно трябва да се прибавят поне 500 хил. тона, раздадени като натура – под формата на рента. За това не спорим.
Ние питаме: на фона на всичко това, което се случва, на фона на увеличаването на сивия сектор, за който и Вие говорите, какво точно предприема държавата?
И аз сега ще Ви кажа, че това, което чуваме и днес в питането, и това, което можем да проследим като Ваши изявления, изяви по медиите, говори за активност на думи и за отсъствие на държавата в една ситуация, която нека да кажем, че е много смущаваща, най-вече за потребителите.
Вие не отговорихте на въпроса: защо, след като има толкова много зърно, няма никакви сделки по отношение на зърното? Мелниците не работят в 10 области – това е официална информация.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: А какво ядем?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Ето това е отговор, който Вие трябва да дадете. Затова Ви питаме: какво точно се случва? И Вие нямате отговор на въпроса: какво точно се случва.
Второ, Вие говорите сега за мерки. Да бяхте ги предприели тези мерки. От края на миналата година се наблюдават всички тези симптоми по отношение на пшеница, на зърно, на цена на хляба. Така че предприемете съответните мерки и ни запознайте с тях!
Трето, всичко това е едната страна на въпроса. Другата страна е, че при увеличената цена Вие говорихте за цената на хляба на едро, а колко е цената на дребно? (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Тук няма никаква намеса на държавата като компенсаторни мерки по отношение на повишаването на цената на хляба за най-бедните слоеве от населението! Ето за това става дума, когато Ви питаме за държавната политика, така че не можем да бъдем доволни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос към министър Найденов е от народния представител Кирчо Димитров Димитров относно направено възражение от жители на с. Крушаре, община Сливен, във връзка с разпределение ползването на мерите и пасищата в селото.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е относно направено възражение от жители на с. Крушаре, община Сливен, във връзка с разпределение ползването на мерите и пасищата в селото.
Уважаеми господин министър, собствениците на селскостопански животни, отглеждани пасищно в с. Крушаре, община Сливен, възразяват срещу начина на разпределение на пасищата. Същите считат, че не им е предоставена възможност да участват в разпределението на наличните мери и пасища, с което те са поставени в неизгодно положение и невъзможност да използват пасищния фонд.
Господин министър, моят въпрос към Вас е: ще предприеме ли Министерството на земеделието и храните и какви ще бъдат мерките за прилагане на правилата за ползване на мерите и пасищата на територията на община Сливен, изготвени съгласно чл. 37, ал. 3, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, за отговор, ако обичате.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи мерите и пасищата, общинска собственост, могат да се отдават под наем или под аренда само на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни или на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние за срок от 5 години. По искане на арендатора или наемателя договорът може да се сключи и за по-кратък срок.
В разпоредбата на ал. 2 от същия член е указано, че отдаването на мерите и пасищата по ал. 1 се извършва при спазване на изискванията на чл. 37и и чл. 37, т. „о” от закона. Редът и начинът за приемане на правилата за ползването на мерите и пасищата на територията на общината са регламентирани в чл. 37и, ал. 3, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
В изпълнение на горните разпоредби общинският съвет на гр. Сливен с Решение № 862 от 25 март 2010 г. е одобрил годишен план за паша за 2010 г., в който са посочени годишното разпределение и ползване на мерите и пасищата в населените места на територията на община Сливен при спазване правилата за ползването им. Решението е публикувано в официалния сайт на община Сливен. Съгласно чл. 37, т. „о” общинският съвет ежегодно приема решение с мнозинство от общия брой на съветниците за предоставяне и актуализиране на ползването на мерите и пасищата.
С оглед на гореизложеното приемането на правилата за ползване на мерите и пасищата на територията на съответната община е изцяло от компетенцията на общинския съвет и в този смисъл Министерството на земеделието и храните няма правомощия да предприеме каквито и да е мерки за ползване на мери и пасища, общинска собственост.
Господин Димитров, разполагам и с годишния план за паша за 2010 г. на община Сливен – като Приложение № 2 към него са правилата за ползване на мерите и пасищата на територията на община Сливен, който е достъпен на електронната страница на община Сливен. Ако желаете, разбира се, мога да Ви ги предоставя. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Димитров, заповядайте за реплика.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Аз Ви благодаря, господин министър, за отговора. От възражението на жителите на с. Крушаре, община Сливен, разбирам, че явно тези правила не се спазват и те искат съдействие от Вас, за да може наистина да бъдат спазени. Това, което те искат, е да се проведе общо събрание, на което да бъдат разгласени правилата за ползване на мерите и пасищата на територията на община Сливен.
Съгласно тези правила задължително се изгражда работна група в състав – кмета, ветеринарния лекар, стопаните, отглеждащи пасищни животни и ползвателите на земеделски земи, граничещи с пасищата.
Това, което искат още, е всъщност разпределението на тези площи за единица животни да отговаря на действително съществуващите животни в селото, които са с 30% повече. Те считат, че по този начин ще се избегне възникване на напрежение и спорове между собствениците на селскостопански животни.
Не на последно място, отпада възможността да се кандидатства за подпомагане по различни схеми на общата селскостопанска политика. Тяхната молба е все пак да се окаже някакво съдействие наистина тези правила да се спазват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Всъщност както и Вие споменахте, в комисията влизат кметът, стопаните, ветеринарният лекар, който не е служител на министерството – те са частно практикуващи. В края на краищата хората виждат в министерството инстанцията и ако кметът ги послъгва, трябва да има някой, който да го удари през ръцете. Ще изпратя проверка от Областната дирекция „Земеделие” и ако има нарушение, някой трябва да сезира компетентните органи. Ние наистина нямаме правомощие да ги разпределяме, но поне можем да уплашим кмета – това Ви го обещавам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Последният въпрос към министър Найденов е от народния представител Димитър Горов – относно помощ на животновъди за фураж.
Заповядайте, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Вие сам казахте, че цените на зърното в България растат къде по обективни, къде по субективни причини. Това е част от европейското и световното покачване на тези цени. В тази връзка ще кажа, че едни от големите потребители на зърно в страната са животновъдите както и още нещо, че на пазара в момента зърно няма, не се търгува. Хората много трудно си намират необходимите количества за изхранване на животните, които отглеждат.
Има практика в Европейския съюз, Вие сам казахте в предходния си отговор, да се съхраняват количества. Това са запаси, с които Европейският съюз да подпомага страни – членки на Съюза. Това е така нареченото „инвервенционно зърно”. Има такава възможност, понеже това зърно е закупено при по-ниски цени, тези запаси са направени при по-ниски цени, нашите земеделски производители да могат да закупят количества от него на по-нормални цени. Сега царевицата вече върви по 38-39 стотинки, което е доста висока цена в момента.
Моят въпрос в тази връзка е: Вие предприели ли сте мерки да информирате за тази възможност земеделските производители и направили ли сте постъпления пред Европейската комисия и Европейския съюз да отпуснат от тези запаси на България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Горов! Във връзка с въпроса Ви относно помощ на животновъди за фураж и по-точно относно предприетите мерки за уведомяване на животновъдите за възможността да закупят на по-ниска цена на търгове „интервенционно зърно” от Европейския съюз, бих искал да Ви предоставя следната информация.
Продажбата на интервенционните запаси от зърнени култури в Европейския съюз, съгласно Регламент 1272 от 2009 г. на Комисията, за установяване на общи подробни правила за прилагане на Регламент 1234 от 2007 г. на Съвета относно изкупуване и продаване на селскостопански продукти при публична интервенция, може да се извърши само по решение на Европейската комисия чрез приемане и публикуване на специален регламент за откриване на търговете за продажба.
Регламентите свързани с откриване на тръжните процедури се публикуват в Официалния вестник на Европейската общност минимум шест дни преди първата дата за подаване на тръжни предложения и по този начин всеки заинтересован може да се информира за сроковете и условията за участие. Всеки участник на пазара има възможност да участва в тези търгове и следователно сделките, които се осъществяват там, са на пазарни цени. Не съществува възможност за закупуване на интервенционни запаси от зърно на по-ниски от пазарните или някакви преференциални цени както от животновъди, така и от който и да е участник на пазара.
Европейската схема за интервенция е преди всичко един защитен механизъм за зърнопроизводителите, които при неблагоприятно развитие на пазара са застрашени от реализиране на продукцията си под себестойност или на загуба. Европейската комисия е определила интервенционна цена от 101,31 евро за зърнени култури, които подлежат на интервенционно изкупуване.
Държавен фонд „Земеделие” е разплащателна агенция и прилага тази схема като всеки зърнопроизводител, който желае да кандидатства, може да предостави за изкупуване от Фонд „Земеделие” обикновена пшеница на гарантираната цена от 101 евро на тон, при положение, че продукцията му отговаря на минималните изисквания за качество.
Бих искал да подчертая, че с изкупените при интервенцията зърнени продукти може да се разпорежда единствено Европейската комисия.
За миналата година Фонд „Земеделие” е изкупил 42 000 тона ечемик и 3587 хил. тона обикновена пшеница, прилагайки схемата за интервенционно изкупуване на зърно. Както вече споменах, Европейската комисия единствено се разпорежда с интервенционните запаси като голяма част от тях се реализират по програмата за подпомагане на лица в неравностойно положение.
Съгласно Регламент 945 от 2010 г. именно по тази програма ще бъдат реализирани гореспоменатите интервенционни запаси в България. За План 2011 на България, освен всички нейни запаси, са отпуснати и около 58 000 тона ечемик от интервенционните запаси на Словакия, за да бъде изпълнена финансовата рамка на плана. За тези интервенционни количества в най-скоро време ще бъде обявена обществена поръчка с цел доставка на хранителни продукти на лица в неравностойно положение.
Тази програма е добре позната в България и ще се приложи за четвърта поредна година при изключително добър прием за обществото. За 2011 г. се очаква по нея да бъдат подпомогнати над 200 000 социално слаби лица, които ще получат хранителни продукти за над 11 млн. евро.
Във връзка с гореспоменатото следва, че България няма свободни интервенционни запаси, които да бъдат предложени за продажба на пазарни цени чрез търгове. За продажба на цени под пазарните или някакви преференциални продажби, както вече споменах, не може да става и дума. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Горов, имате думата за реплика.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Господин министър, аз съм съгласен с това, че сигурно има някаква информация в Европейската комисия и че с тези запаси има право да разполага единствено и само Европейската комисия, но моят въпрос беше за това какво правим ние на наша почва, на наша територия. Става въпрос за простичко нещо – да бъдем по-активни ние, българското правителство, по отношение помощите за нашите земеделски производители.
Ако една голяма част от цената на хляба се формира въз основа на цената на житото, както и с разходите за осигуровки, за горива и така нататък, то в производството на мляко, на яйца, на месо огромната, голямата част от разходите са за храните, които се закупуват. От тази гледна точка – не само цената на хляба върви нагоре. В момента вървят нагоре цените и на хляба, на олиото, на месото, изобщо на всички продукти, които са от първа необходимост. В тази връзка мисля, че нито една възможност за подпомагане на земеделските производители не би трябвало да бъде пропускана в момента. Ние трябва да сме активната страна в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Аз съм съгласен с Вас. Прав сте, че трябва да бъдат подпомагани, но сега ще Ви кажа как ги подпомагаме. Разбира се, това да им предоставим зърно на преференциални цени или фураж, няма как да стане, но какво можем и какво правим.
За втора поредна година българските животновъди, защото Вие конкретно за животновъдите говорите, както и за фуража, получиха миналата година над 60 млн. лв. по схемата за глава добитък. Това се случи за първи път. Тази година м. декември получиха около 80 млн. лв.
Миналата и по-миналата година – в края на 2009 г., ние разсрочихме нисколихвените кредити на българските животновъди. Даже някои се шегуват като казват, че във Фонд „Земеделие” в момента те, като залагат кравите, а ние, давайки им тези нисколихвени кредити и преподписвайки договорите година за година, в момента Фонд „Земеделие” е най-големият собственик на крави в България, примерно. Така че направихме и това.
Нещо повече, отворихме нисколихвена кредитна линия за закупуване на фураж, и всъщност това сме направили – даваме им на глава добитък, даваме им нисколихвени кредити за закупуване на фураж, разсрочваме им вече взетите кредити. Това можем да направим.
Засега не можем да им даваме зърно на ниски цени, за съжаление.
Другото, което ще направим за животновъдите и го правим, е залегнало в бъдещата обща селскостопанска политика, тъй като те са най-ощетените. В момента ние имаме богати зърнопроизводители, но имаме бедни животновъди, защото когато България е влязла в Евросъюза, се е съгласила подпомагането да е на единица площ. Само 10% от животновъдите имат в момента земя, затова те ще бъдат подпомагани. И аз Ви обещавам, че като цяло в бъдеще, това което ще предложи България да се промени, ще е промяна на това взаимоотношение и този път в полза на животновъдите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми народни представители, да благодарим на министър Найденов за всички отговори на питания и на въпроси, а ние да преминем към питане на народните представители Румен Петков и Димчо Михалевски относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за гарантиране на резултативна система от мерки и дейности по качественото изпълнение на големи инфраструктурни проекти от Агенция „Пътна инфраструктура”.
Заповядайте, господин Петков, за да развиете Вашия въпрос.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Изпълнението на значимите проекти по републиканската пътна мрежа от Агенция „Пътна инфраструктура” е най-голямото предизвикателство пред способността на пътната администрация да оползотвори по най-добрия начин наличните ресурси по Оперативна програма „Транспорт”. Обектите в най-напреднала фаза на изпълнение са трите участъка на автомагистрала „Тракия”.
Трябва да се отбележи, че към средата на 2009 г. апликационната форма е съгласувана неколкократно с експерти от „Джаспърс”, формулярът за кандидатстване е одобрен на 20 декември, след като преди това неколкократно – в средата на 2009 г., са проведени съгласувателните процедури, и по същество необходимите 17 месеца са достатъчни за осигуряване на финансирането.
Възлагането и стартирането на строителството се извърши при различни условия за трите ЛОТ-а – нещо, което не е много логично и е трудно обяснимо.
Още по-необяснимо е защо условията на търговете бяха така дефинирани, че принудиха строителните компании да предлагат цени, които са по-ниски от планираните и осигурените от Европейската комисия стойности – факт, който поставя под сериозен риск качественото изпълнение на строителството и прехвърля тежестта на възможното бъдещо оскъпяване изцяло върху българския бюджет. Защо спестихме 103 млн. евро от общо 350 милиона, планирани за трите ЛОТ-а „Тракия” и кой ще бъде отговорен, как точно ще понесе отговорността при много вероятния сценарий на увеличаване стойността на договорите, която трябва да поеме българския данъкоплатец?
Във връзка с тези разсъждения и очевидната необходимост да се гарантира общественият интерес Ви моля за Вашите актуални виждания и отговори по следните въпроси от нашето питане: какво е актуалното състояние по физическото изпълнение на ЛОТ 2 Стара Загора – Нова Загора, ЛОТ 3 Нова Загора – Ямбол и ЛОТ 4 Ямбол – Карнобат? Как е изградена и функционира системата за наблюдение и контрол на изпълнението на строително-монтажните работи по трите лота в Агенция „Пътна инфраструктура”? Какви проблеми са констатирани? Защо се наложи санкциониране на изпълнителя на строително-монтажните работи при депозиране на първия сертификат за завършен етап, чия е вината и каква е реакцията на АПИ? Как се съвместяват различните условия и възможности, допускани от договорите за изпълнение на трите лота, при обстоятелството, че те са обединени в един проект по Оперативна програма „Транспорт”? Колко от европейските средства са усвоени по проекта към 31 декември 2010 г.? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, в рамките на 5 минути да отговорите на поставените въпроси.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Отговарям на Вашите актуални и конкретни въпроси във връзка с магистрала „Тракия”.
Към момента актуалното състояние по техническото изпълнение на ЛОТ 2 е следното: напредъкът на обекта е 25%. По ЛОТ-3 напредъкът на обекта е 19%. По ЛОТ 4 напредъкът на обекта е 12%. Това е първият въпрос, който Вие зададохте.
Вторият е: как е изградена и функционира системата за наблюдение и контрол на изпълнението на строително-монтажните работи по трите лота? За трите лота има подписани договори с независими консултантски фирми. Освен че консултират възложителя при отчитане на хода на строителството и контролирането на извършените строително-монтажни работи, те изпълняват и функции на строителен надзор. За трите лота има сключени и договори за независим авторски надзор с проектантските фирми, автори на проектите за автомагистрала „Тракия”.
Отделно от това, възложителят е сформирал екип за управление на проекта за трите лота, в който влизат следните специалисти: инженери, икономисти и юристи. Екипът координира всички дейности по изпълнението и отчитането на строителството на лотовете. Екипът за управление на проекта работи съвместно с Централния институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти на АПИ и прави полеви и лабораторни проверки на качеството на изпълнение на строително-монтажните работи и на влаганите материали. Екипът за управление на проекта е ситуиран на място и следи ежедневно изпълнението на обекта.
Другият въпрос, който задавате, е: защо се наложи санкциониране на изпълнителя на строително-монтажните работи на ЛОТ 2? Изпълнителят на ЛОТ 2 ще бъде санкциониран съгласно чл. 66, ал. 1 от договора с неустойка при сертифициране на строително-монтажните работи за етап 1, а вероятно и при представяне на сертификатите за етапи 2, 3 и 4. Основанието е забавяне на сертифицирането. Договорът предвижда да му бъдат възстановени, повтарям, да му бъдат възстановени удържаните неустойки на бъдещ етап при наваксване на забавянето със сертифицирането, което възложителят от АПИ счита, че ще се случи много скоро.
Другият въпрос, който Вие задавате, е: как се съвместяват различните условия и възможности, допускани от договорите за изпълнение на трите лота, при обстоятелството, че те са обединени в един проект по Оперативна програма „Транспорт”? Договорите за отделните участъци за доизграждане на магистрала „Тракия” са сключени след публично обявени обществени поръчки за трите лота. Договорите и за трите лота са единни като правна рамка и форма, чрез която се определят начините на плащане, контролните функции и дейности, неустойките, санкциите за забавяне или лошо изпълнение на строително-монтажните работи. В договорите за всеки отделен ЛОТ са отбелязани конкретните строително-монтажни условия, съобразени с проекта.
Доизграждането на магистрала „Тракия” условно е разделено на три лота, както знаете. Тук има и още два елемента. Единият от тях е бързина на строителството с оглед едновременното изпълнение по цялото трасе, и другият основен аргумент е намаляване на риска за възложителя, тоест държавата, при изпълнението на проекта.
Колко от европейските средства са усвоени към 31 декември 2010 г.? Отговарям конкретно, че общо одобрени от Агенция „Пътна инфраструктура” със строителни работи, включително с работи за строителен надзор, които не са големи като суми, и авторски надзор – цялата сума е 60 млн. лв. Към днешна дата от управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт” са одобрени и разплатени следните средства по лотове: за ЛОТ 2 са платени от управляващия орган 7 млн. лв., за ЛОТ-3 са платени 18 млн. лв., за ЛОТ-4 са платени 20 млн. лв. Общо 45 млн. лв. са платени за магистрала „Тракия”, а де факто изпълнени, сертифицирани от Агенция „Пътна инфраструктура” и предоставени за плащане към управляващия орган имаме още 15 млн. лв., които ще бъдат разплатени в следващите седмици, така че общо сертификати на днешна стойност от 60 млн. лв. са одобрени от Пътната агенция.
Искам само да завърша и да кажа, че Вие много добре знаете, че в хода на работата тръжната процедура на магистрала „Тракия” беше съгласувана по всички нива, включително и погледната от „Джаспърс”, включително и погледната от Европейската комисия. Имахме една много добра комуникация по всички нива. За първи път в историята на голям български инфраструктурен проект Министерството на регионалното развитие и благоустройството сключи договор със световния лидер „Прозрачност без граници”, които наблюдаваха не само хода на тръжната процедура, но процеса от самото начало – условията в тръжната процедура, начина, по който работеше комисията, протоколите от тяхната дейност.
Аз мога съвсем отговорно да заявя, че имаме пред себе си един проект, който е позициониран, подготвен, договорен добре. Не се притесняваме, че сме инвестирали и сме икономисали на българските граждани до момента над 100 млн. евро. Не искам, разбира се, да отварям темата всъщност колко пари инвестира магистрала „Тракия” на българските граждани, ако я сравняваме с прословутия концесионен договор, който беше подписан и който беше активен шест години, само за да ви кажа една цифра – че икономията за българските граждани спрямо този концесионен договор е минимум 6 млрд. лв. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Кой от вносителите ще зададе два насочващи или допълнителни въпроса?
Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, колеги! Господин Плевнелиев, аз няма да защитавам концесията на „Тракия”, обаче в интерес на истината трябва да кажем, че тази концесия обхващаше цялостна рехабилитация на повече от 250 км съществуващи участъци и други, така че дайте да не спекулираме с числата, а да гледаме нещата такива, каквито са, защото реално договорихме 70% от наличните средства от европейското финансиране. В случая не сме спестили почти нищо на българските данъкоплатци, спестихме в момента на европейските. Обаче рискът да натоварим българските данъкоплатци стои с огромна вероятност по-нататък.
Тук има две групи въпроси, които искам да кажа, за да мога да формулирам двата си допълнителни въпроса: как функционира екипът за управление на проекта и как стои инженерът на обекта като цяло? Говоря за трите лота. Екипът за управление трябва първо да има ясна система за управление и контрол, която да му е вменена, да е създадена необходимата и функционираща организация и съответните експерти да имат необходимата компетентност.
Цитирам Ви доклад от одит на управляващия орган от месец ноември, тоест шест месеца след като вече е започнало строителството на магистралата. Там се казва, че има лоша устойчивост, защото три пъти е сменяна заповедта за състава и структурата на екипа за управление. Липсват длъжностни характеристики на екипа за управление на проекта, което не дава възможност да се конкретизират задачите пред тях – кой ги изпълнява, как ги изпълнява. Екипът за управление не е подходящо структуриран – цитирам доклада – не са предвидени необходимите специалисти: пътни инженери, подземни работи, асфалтови работи, съоръжения, специалисти по безопасност, екология, околна среда, геодезисти, геолози, счетоводители. Членовете на екипа за управление на проекта не притежават, забележете – констатация, необходимите задълбочени знания и практически опит.
Давам ви пример – четири седмици преди да се издаде строителното разрешение за ЛОТ-3, е издаден протокол образец 2А за допускане на изпълнителя на площадка, което означава, че тези хора не познават законодателството на България. Пример само.
По отношение на надзора, необясним е фактът защо, при положение че агенцията имаше опит по ФИДИК, се наложи да се работи по ЗУТ?
И тук много конкретно задавам двата въпроса: какво и докога ще се предприеме от Вас лично и от екипа, който управлява Агенция „Пътна инфраструктура”, за да се гарантира наистина компетентността на екипа по управление на проекта? Защото без да има компетентност, никакви контроли на изпълнителите не могат да ни бъдат гарантирани.
И второ, защо досега АПИ можеше да работи по ФИДИК, в това число по ИСПА проектите, в това число по „Люлин”, сега Министерството на околната среда и водите работи по големите проекти по околна среда пак по ФИДИК, а АПИ работи по ЗУТ, при положение, забележете, че всички големи проекти с европейско финансиране като правило се работят по ФИДИК?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор на допълнително поставените въпроси, господин министър, в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, аз все пак искам да Ви напомня, че българските данъкоплатци са европейски данъкоплатци.
Също така искам да Ви напомня и Ви информирам, че Агенция „Пътна инфраструктура” възрази срещу констатациите от този одитен доклад. Ще Ви дам един елементарен пример. Вие бяхте в парламентарната комисия, когато се обсъждаше потенциалното незаконно строителство на ЛОТ 2 на магистрала „Тракия” във връзка с препроектиране на някои мостови съоръжения, където бяха подредени шефът на Пътната агенция, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, шеф на Националната агенция ДНСК. И всички казаха едно – нямаше абсолютно никакви неясноти по време на дебата в комисията. В този доклад пише съвсем друго. От тази гледна точка Пътната агенция е възразила, предоставила е конкретни данни, анализи, схеми, длъжностни характеристики, хора – така че да покаже, че констатациите в този доклад, неясно за нас защо, са прекалено тенденциозни и не отговарят на фактите.
Още веднъж ще кажа, че когато правихме тръжната документация за магистрала „Тракия”, единственото, към което се стремеше екипът (който я правеше проактивно и предварително това се съгласуваше по нива, включително и с констатанти на европейско и световно ниво), беше да направим максимално обективна документация. Може би и за това резултатът е, че спокойно можем да кажем, че договорът е в интерес на държавата, той се изпълнява добре и държавата има много повече механизми, отколкото има в предишни договори, за да има силната дума и воля на това какво ще се случи на магистрала „Тракия”. Ако сте погледнали нещата в детайл, ще видите не само по-големите неустойки, не само големия риск, който е прехвърлен към изпълнителите, за да можем ясно и категорично да заявим: този път държавата ще се бори за интереса си!
Трябва също да знаете, че Пътната агенция в хода на работата (защото това беше част от Вашият въпрос), свързана с разплащането и сертифицирането по магистрала „Тракия”, на петия месец, в края на м. ноември 2010 г., извади строителните разрешения за съпътстващите трасета на съпътстващата инфраструктура. Когато една магистрала е забавена 46 години, ние наистина си броим дните. Ние стартирахме магистралата със строително разрешение за основното трасе, но без строително разрешение за съпътстващите трасета. Пет месеца по-късно го имахме. На магистрала”Люлин” 2,5 години след като бяхме започнали да работим, още се чудехме как да оправяме стълбове, горски фондове, отчуждения, незаконни къщи в пътния възел „Драгичево”.
Така че тук – отново 6 месеца спрямо поне 2,5 години, е ясно доказателство, че ние даваме всичко от себе си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За отношение – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Господин министър, аз Ви говоря за директното строително разрешение на директното трасе на ЛОТ 3, което издавате Вие. Тук не говорим за разрешенията за съпътстваща инфраструктура. Това е отделна тема, която не пречи на строителството.
Аз обърнах внимание, че екипът за управление на проекта е разрешил и приел протокола за допускане на строителя на терен, без да е налично подписано от Вас строително разрешение за основното трасе с основен изпълнител гръцката фирма „Актор”, което показа, че тези хора наистина имат пропуски. Това е опасно.
Това, че имате хубав договор, е добре, но освен инструмента „договор” трябва да има и компетентни хора, които да го прилагат. Защото когато имаме хубав договор, проверен и одобрен от който и да било, но накрая няма кой да го приложи и да го контролира, не може да имаме никакви гаранции.
В тази връзка обърнете внимание, защото там има констатации. Вие примерно може да възразявате по незаконното строителство на водостоците. Както забелязахте, аз не обърнах внимание на това. Надявам се да сте го забелязали. Но там има констатации, че има некачествено извършени земни работи, а Вие сам цитирахте 25% по ЛОТ 2, 19% по ЛОТ 3 и т.н. Тоест в момента се работи интензивно. Това е добре. Но ако в крайна сметка нещо не е качествено и няма кой от този екип да го види, какво ще правим после, като направят основата, като направят основните работи и след това като констатираме неблагополучията?!
Тук за мен е рискът от натоварване на бюджета. Вие не отговорихте за ФИДИК – защо в крайна сметка тръгваме към ЗУТ-а за Браун и ФИДИК? Защото ФИДИК имаше важна допълнителна опция – консултантът да подпомага екипа за оформяне на докладите, за да можем да гарантираме допустимостта на разходите. Защото можем много хубаво да свършим нещата, докладите да не са добри, да не са качествени и накрая по тази формална причина да не получим финансирането, което е важно.
Така че има все още поле за действие. Аз предлагам да обърнете внимание на това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, това беше последното питане от днешния парламентарен контрол.
Преди да закрия днешното пленарно заседание, искам да обявя, както е по правилник, датата и часа на следващото пленарно заседание. Това е 16 февруари 2011 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)
(Закрито в 14,06 ч.)
Председател:
Цецка Цачева
Заместник-председател:
Павел Шопов


Секретари:
Пламен Нунев
Милена Христова
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания