Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 1 юни 2011 г.
Открито в 9,03 ч.
01/06/2011
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Христо Бисеров, Павел Шопов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, предлагам на вашето внимание следната програма за работата на Народното събрание за периода от 1 до 3 юни 2011 г., която обсъдихме на Председателския съвет.
Тъй като това е първото заседание за м. юни, дневният ред се формира по реда на чл. 43, ал. 7, като парламентарните групи извън най-голямата на ГЕРБ имат възможност да предлагат точки в програмата, без те да подлежат на гласуване.
Постъпило е предложение за първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства с вносител Сергей Станишев и група народни представители. Законопроектът е постъпил в Народното събрание на 25 февруари 2011 г.
Такова искане своевременно е направено по реда на чл. 43, ал. 7 от правилника от господин Ангел Найденов.
Тъй като в Народното събрание по същата тема на този законопроект има и втори законопроект с вносител Христо Бисеров от 29.10.2010 г., с оглед разпоредбите на нашия правилник следва тези два законопроекта да бъдат обсъждани едновременно, поради което ще започнем като т. 1 с първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства с вносители Сергей Станишев и група народни представители и Христо Бисеров.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи е постъпило предложение. То е оттеглено на Председателския съвет.
От парламентарните групи на партия „Атака” и Синята коалиция няма постъпили предложения.
По-нататък предлагаме:
2. Проект за Решение за създаване на Временна комисия за обсъждане на проекта и предложение за промени в Конституцията на Република България.
3. Проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.
4. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс. (Общ законопроект, изготвен от Комисията по правни въпроси по приетите на първо четене на 13 май 2011 г. законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс с вносители Любен Корнезов от 9 май 2011 г. и народните представители Искра Фидосова, Димитър Лазаров и Красимир Ципов от 10 май 2011 г.)
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 5 май 2011 г.
6. Законопроект за ратифициране на Хартата на Международния енергиен форум. Вносител – Министерският съвет.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията. Вносител – Николай Пехливанов.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Вносител – Министерският съвет.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Вносител – Министерският съвет.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител – Министерският съвет.
11. Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за 2010 г. Вносител – Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
12. Парламентарен контрол. Начален час – 9,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 124, против 2, въздържали се 14.
Предложението е прието.
За процедура има думата господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми народни представители, госпожо председател! Процедурното ми предложение е за отпадане на т. 10 – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Много важен законопроект, който считам, че трябва да бъде разгледан и от Комисията по бюджет и финанси. Дори Комисията по бюджет и финанси би следвало, според мен, да бъде водещата комисията, а Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм да бъде втора комисия.
Но както и да е, щом така е преценено от уважаемата госпожа председател, нека Икономическата комисия да бъде първа, но във всички случаи тук трябва да се произнесе и Комисията по бюджет и финанси, в чиито ресор винаги е била тази материя. Ако това не стане, ще остане съмнението за лобистки закон, за една бърза и приличаща на всички криминални приватизации в България до този момент – приватизация на две институции, особено важни – на Централния депозитар и на Българската фондова борса, защото и в мотивите на Икономическата комисия приватизацията се свързва с Министерството на финансите, което говори отново в подкрепа на моята теза.
Така че за да не бъде набързо приет хей-така този законопроект, който предполага приватизация на две стратегически важни за икономиката институции, мисля, че е добре въпросът да бъде обсъден в Комисията по бюджет и финанси, да бъдат изказани други становища, други мнения. Там резултатът може да бъде и друг и да се развие дебат, защото до този момент по този много важен въпрос – за тази приватизация, няма дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрахме предложението, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ето защо, пак повтарям, моля да се гласува отпадането на т. 10 от дневния ред и да се даде възможност на Комисията по бюджет и финанси да се произнесе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище на направеното процедурно предложение.
Този законопроект, както и всички промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, във всички състави на Народното събрание до момента, е разглеждан от Икономическата комисия.
Вторият аргумент против предложението е: всяка сряда в началото на пленарното заседание докладвам новопостъпили законопроекти с вносител и комисиите, на които са разпределени.
Съгласно нашия правилник председател на комисия, на която е разпределен даден законопроект, или председатели на други комисии, които считат, че имат отношение и следва той да бъде обсъден и в друга комисия, в седемдневен срок трябва да направят искане за промяна на разпореждането за гледането в комисии. Такова не е направено, поради което е коректно този законопроект да остане в програмата. Дори да бъде отхвърлен, оттеглен от тази програма и да не го гласуваме тази седмица, нямам процедурна възможност, въз основа на която да бъде сменено разпореждането и той да бъде обсъден и от други комисии.
Разбира се, няма пречка, когато тръгнем да го обсъждаме на първо гласуване, всички народни представители да вземат активно участие по доклада, а не само тези, които са участвали в Икономическата комисия.
Подлагам на гласуване предложението за отпадане от дневния ред на точка десета – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Гласували 134 народни представители: за 31, против 57, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
По реда на чл. 43, ал. 3 от правилника е постъпило предложение от Красимир Велчев – председател на Парламентарната група на ГЕРБ, за включване в програмата ни на проект на Решение за промяна в ръководството и състава на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, което се налага след прекратяване правомощията на народен представител – на нейния заместник-председател, господин Делян Добрев.
Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване като втора точка непосредствено след обсъждане на законопроектите за специалните разузнавателни средства да влезе проектът за решение за промени в ръководството и състава на тази комисия.
Гласували 138 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Съобщение за постъпили законопроекти и проекторешения от 21 май 2011 г. до 1 юни 2011 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Съпътстваща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносител – Цецка Цачева и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет. Вносител – Цецка Цачева и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект за Решение за преобразуване на самостоятелния частен Земеделски колеж – Пловдив, във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите със седалище Пловдив. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по земеделието и горите.
Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища пред 2010 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите. Вносител – Христо Бисеров. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Разпределен е и на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител – Стефан Данаилов, Антон Кутев и Петър Курумбашев. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2010 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2010 г., Годишен финансов отчет на Комисията за финансов надзор за 2010 г. и Отчет за изпълнението на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г. – става дума за Годишния финансов отчет и Отчета за изпълнение на бюджета на Комисията за финансов надзор за 2010 г. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Христо Бисеров. Водеща е Комисията по правни въпроси. Съпътстваща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
Същият законопроект, с писмо с вх. № 154-00-979 от 31 май 2001 г. на основание чл. 75 от правилника, е оттеглен от неговия вносител – господин Христо Бисеров.
Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител– Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Законопроект за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна политика и обществен ред. Съпътстващи са Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси, Комисията за контрол на ДАНС и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект за Решение за създаване на временна Комисия за обсъждане на проекта и предложенията за промени в Конституцията на Република България. Вносител – Цецка Цачева.
Отчет за дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори през 2010 г. Вносител – Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Проект за Решение за промени в ръководството и състава на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм. Вносител – Красимир Велчев.
Това е пълният списък на новопостъпилите законопроекти и проекторешения.
Още няколко съобщения.
В периода от 28 май до 31 май 2011 г., в Народното събрание са постъпили два материала от Националния статистически институт, съдържащи резултати от статистически изследвания относно:
1. Информация за бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през м. май 2011 г.
2. Общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар за м. април 2011 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 28 май 2011 г. на Народното събрание е предоставена приетата от пленарната сесия на Икономическия и социален съвет Резолюция по демографски предизвикателства пред България в контекста на Стратегия „Европа – 2020” . С мое писмо материалът е изпратен на Комисията по труда и социалната политика, Комисията по здравеопазването, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 30 май 2011 г. с входящ № 120-00-30 в изпълнение на разпоредбата на чл. 261а, ал. 5 от Закона за електронните съобщения, Комисията за защита на личните данни е предоставила на Народното събрание обобщена статистическа информация по чл. 261, ал. 4 от Закона за електронните съобщения, получена от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на Комисията за защита на личните данни в качеството й на наблюдаващ орган. С мое писмо материалът е изпратен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Същият е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 31 май 2011 г. с вх. № 139-00-115 по Програма „Достъп до информация в Народното събрание”, е постъпил Доклад за състоянието на достъпа до информация в България 2010, с който народните представители могат да се запознаят в Библиотеката на Народното събрание.
На 31 май 2011 г. в Народното събрание на основание чл. 20, ал. 3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, е постъпил доклад за финансовото управление, контрол и вътрешен одит във Висшия съдебен съвет за 2010 г. С писмо на председателя на Народното събрание докладът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към работната ни програма – първа точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
Вносители на първия законопроект са Сергей Станишев и група народни представители. Вторият законопроект е на господин Христо Бисеров.
Първи по време е постъпил законопроектът на господин Бисеров, но тъй като инициативата за разглеждане днес по реда на чл. 43, ал. 7 е на Парламентарната група на Коалиция за България, първо, ще се докладва законопроектът с вносители Сергей Станишев и група народни представители.
По законопроекта на господин Станишев и група народни представители водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и съпътстваща е Комисията по правни въпроси. Няма постъпили доклади по този законопроект.
Законопроектът на господин Бисеров е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Тук има постъпил доклад от Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Фидосова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще ви запозная накратко с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от Христо Бисеров
на 7 февруари 2011 г.
Комисията разгледа законопроекта на свое заседание на 17 март 2011 г. Законопроектът беше представен от господин Бисеров като посочи, че основание за внасянето му е наличието на двоен режим за достъп до трафичните данни, въведен с измененията в Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за електронните съобщения. Преди тези изменения, режимът е бил еднакъв и той е предвиждал даване на предварително съдебно разрешение ... (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Момент, госпожо Фидосова, това е друг закон, който го оттеглиха.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Точката е СРС. Вие четете за електронните съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Оказа се, че и по двата законопроекта на господин Станишев и на господин Христо Бисеров няма доклади.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Като няма – няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявам се, това е по точката, която е оттеглена от господин Бисеров за Закона за електронните съобщения.
Господин Миков, заповядайте от името на вносителите на вашия законопроект.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да обърна внимание, че този законопроект беше внесен след големите скандали във връзка със злоупотребата със специални разузнавателни средства.
Искам да обърна внимание, че никакъв интерес не беше проявен от комисиите, на които беше разпределен – и нашият законопроект, и законопроекта на господин Христо Бисеров, за обсъждане на въпросите за дискусия. Всичко това е в уж обещаваното бързо обсъждане на тези проблеми и решаването им – и от страна на министър-председателят, на вътрешния министър, и на всички останали, замесени в скандала. Спомняте си, че във връзка с това си отиде включително и шефът на ДАНС.
Уважаеми дами и господа, през последните две години се наблюдава рязко увеличаване на броя на специалните разузнавателни средства. Причините за това са два типа – едните са от субективен характер – органите, които искат специални разузнавателни средства много често надценяват шанса да ги използват за разкриване и доказване на престъпления. По-скоро събират някаква информация.
На второ място, те са от обективен характер, а това е именно действащото законодателство, което беше променено през последните две години.
Тук имам предвид и Наказателния кодекс, където рязко беше увеличен кръгът от престъпления, за които може да се иска използване на специални разузнавателни средства, но също така и кръгът от субекти, които могат да искат използване на специални разузнавателни средства, а това именно е всеки наблюдаващ прокурор.
Затова, уважаеми дами и господа, ние внесохме нашия законопроект, след като изчакахме месец, месец и половина. Министърът на правосъдието готвеше някаква концепция. Не знам какво стана с тази концепция. Може би за Димитровден или за Коледа да се появи концепция, а до края на мандата да има и съответни изменения в законите? Засега обаче нищо не е дошло откъм Министерството на правосъдието.
Уважаеми дами и господа, ние сме предвидили изменения в закона в няколко посоки.
На първо място, предвижда се конкретизиране на процедурите при използване на специални разузнавателни средства, информацията придобита чрез тях, чрез подобряване на документооборота, като предвиждаме изготвяне на протокол за всяко използване, прилагане на специално разузнавателно средство, за да е ясно кой, кога е прилагал специално разузнавателно средство, а не да се чудят прокурорите и съответните началници във ведомствата кой служител, откъде е изтекла информацията и прочее. Вие знаете, че делата срещу неизвестен извършител, които бяха свързани с големите скандали – подслушаните разговори на министър-председателя, на министри, на шефа на митниците, до момента няма, и едва ли ще има, някакво разкриване на истината по този въпрос, тоест нещата бяха смотани. Една от причините е от законов характер: няма протоколи, от които да е видно, кой, в кой момент, е имал достъп до тази информация.
Също така отпадане на възможността, предвидена в сега действащата ал. 2, на чл. 13 – наблюдаващите прокурори, да могат да искат от съда прилагане на специални разузнавателни средства, като се въведе такава възможност само за административните ръководители, какъвто беше и по-старият режим преди 2008 г. Аз лично – и тогава, и сега, съм имал една и съща позиция. Тя не срещна разбиране в прокуратурата. В момента мисля, че от страна на прокуратурата вече се усеща проблемът с прекомерната употреба на специални разузнавателни средства и с невъзможността, липсата на фактически капацитет на прокурорите да обработват цялата тази информация. Мисля, че прокуратурата вече е на друго мнение. Ако председателите на комисии, на които е разпределен законопроектът, бяха проявили някакъв интерес и внимание – да поканят, да вземат становища от тези органи, сигурно и те щяха да разберат за какво става въпрос.
Въвеждане на съдебен контрол в случаите, когато събраните данни чрез СРС са извън обхвата на предоставеното разрешение, тоест втори път да се иска разрешаване от съда, минаване през съда. Примерно, слуша се шефът на митниците за контрабанда, установява се, че министър-председателят върши длъжностно престъпление. Трябва да има процедура, в която това нещо да мине още веднъж на съдебен контрол. Защото иначе стават такива работи, като скандалите, които бяха в началото на годината.
Предлагаме отпадане възможността председателят на Специализирания наказателен съд да предоставя разрешение за използване на специални разузнавателни средства, защото този съд е съд по същество. Когато се ангажира неговият председател и във фазата на събиране на доказателства, то несъмнено ще се отрази на безпристрастността на съда. Нека доказателствата да се събират от всички останали съдилища. Другото означава, че държавата няма доверие на другите председатели на съдилища. Ако приемем така, това е някакъв абсурд! Изтегля се една обща компетентност за цялата територия в София, и ако по отношение на подсъдността този въпрос е резонен, то по отношение на събирането на доказателства, е абсурден.
Разбира се, тук ние много не държим на това нещо, защото, както върви работата със Специализирания съд, той или няма да се случи в предвидените срокове, или така ще се случи, че абсолютно ще докаже тезите на песимистите по въпроса, макар че оптимистите бяха повече в това Народно събрание.
Предлагаме отказите на компетентните съдии за разрешение за използване на специални разузнавателни средства задължително да бъдат мотивирани в писмена форма, за да е ясна отговорността; да се преодолее съществуващата практика досега на устни откази за прилагане на специални разузнавателни средства, която не позволява да се направи една реална статистика и оценка на ефективността на дейността на органите, които заявяват използването на специални разузнавателни средства. Всъщност, устният отказ без мотивиране не дава възможност, и на нас като законодатели, да направим същинския, сериозния анализ, а и разбира се, да има ясно диференциране на отговорността в този процес – по искане разрешаване на специалните разузнавателни средства.
Предлагаме да отпадне императивното изискване към органите на съдебната власт за незабавно произнасяне. Няма никаква нужда, в определени случаи практиката го доказва, включително практиката на подкомисията за контрол върху специалните разузнавателни средства, като извършена дейност. Има случаи, в които просто няма никаква нужда от неотложност. Когато наистина има такава, то всеки, който иска неотложността, да бъде така добър да се мотивира пред съда. Тогава да съществува само задължението на съда да се произнася в условията на неотложност, за да не продължава тази смешна и продължаваща с години ситуация – тя не е от сега – пред вратата на председателя на Софийския градски съд всеки ден да се вие дълга опашка, да висят там оперативните работници в рамките на два часа. Тоест да има една нормална процедура по разрешаване, когато съдията ще има достатъчно време да се запознае с мотивите, със събраните доказателства. В тази връзка предлагаме възможност на съда да се запознае с документацията за проведените до момента процесуално-следствени действия.
Случаят „Танов” е типичен пример, в който всичко е минало на парад – пред съда, после прокурорът не е бил информиран за събираната информация, после не е ясно кой е слушал, кой е писал, после единият началник казва, че виновни са от МВР, другият казва, че са виновни от ДАНС. Всичко това се дължи на тези въпроси, които не са уредени в закона.
Уважаеми дами и господа, предлагаме да се създаде и регистър на разрешените и унищожени по реда на чл. 31 специални разузнавателни средства, за да може този регистър да осигури един последващ контрол за спазване на закона по отношение на разрешаването, използването и унищожаването.
Накрая само да кажа, че предвиждаме и един обществен съвет за наблюдение на процедурите по съхранение и унищожаване на придобитата информация, в който да влязат представители, включително и на неправителствения сектор, но за което мисля, че колегите ще имат достатъчно време да развият повече. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Благодаря ви и се надявам, че ще погледнете конструктивно на нашата законодателна инициатива, а не с едно високомерие на мнозинството, защото този проблем най-вече вас ви засегна в началото на годината, а тепърва ще бъде предмет на обсъждане и дискусии. Благодаря Ви за разбирането, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващият законопроект е с вносител Христо Бисеров.
Имате думата като вносител, господин Бисеров.

ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Представям ви Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства в една материя, която допълва материята, предложена по сега представения ви законопроект от господин Миков.
Става въпрос за идеята, която, напомням, беше предложена от постоянната Подкомисия за контрол на специалните разузнавателни средства в предходния доклад. Тоест това е една идея, която по принцип е одобрена в подкомисията и която чрез одобрение на доклада на практика е получила един вид одобрение и от пленарната зала. Става въпрос за това да се обвърже използването и прилагането на специални разузнавателни средства с финансова рамка, която да е предварително зададена и която да е ясна предварително и да не може да бъде надскачана, естествено, ако няма извънредна нужда за това.
Тъй като материята е много трудна за регламентиране аз не съм направил и опит да я регламентирам в детайли в закона. Използваме познатата практика – законът да въведе принципа и да възложи на органите на изпълнителната власт да регламентират процедурите, правилата.
Предлагам в чл. 1 в Закона за специалните разузнавателни средства да се създаде нова ал. 2, която да гласи, че: „При използване и прилагане на специални разузнавателни средства се прилага принципът на финансова обвързаност”. Смятам, че такава редакция дава рамка още повече, че в следващия текст предлагам: „Редът, цените и начинът за заплащане по прилагането на специални разузнавателни средства да се определят с акт на Министерския съвет”. В ал. 1 на чл. 20а да се запише правилото, че органите, които искат използване на специални разузнавателни средства от своя бюджет всъщност заплащат тяхното прилагане на специалните органи, които са определени по закон. По този начин ще има яснота какви средства се разходват, колко се разходват и най-важното е, че ще има дисциплиниращ ефект.
Искам да ви дам един пример, че във Франция лимитирането се извършва с брой специални разузнавателни средства. Там броят е шест хиляди и шест хиляди и първият случай трябва да е наистина извънреден, за да бъде разрешен. Тоест разумното използване, прилагане на специалните разузнавателни средства наистина предполага някакъв предварителен ограничител, който да е ясен във времето за всеки един орган, защото ние продължаваме да не знаем какви пари се харчат за тази дейност.
Аз дори считам, че Подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства трябва да отвори тази тема, защото тя досега не е изследвана, на фона на другите скандални подтеми, но при всички случаи това е един начин данъкоплатците чрез парламентарните комисии и подкомисии да контролират и наблюдават процеса по разходване на тези средства.
Считам, че подобна разпоредба трябва да има и в Закона за електронните съобщения, която съм ви предложил като Преходна разпоредба, когато се изискват трафични данни от доставчиците на мобилни и интернет оператори на услуги, също да има форма на заплащане, защото тази дейност те извършват за своя сметка. Всички се досещаме, че тези сметки ги плащат потребителите на тези услуги. Надали можем да повярваме, че мобилните оператори не калкулират по някакъв начин тези огромни разходи, които те вършат. Разходите са огромни наистина, защото миналата година, първите три месеца, преди да променим Закона за електронните съобщения, беше поискано 3000 пъти право на достъп – за три-четири месеца. В следващите месеци до края на годината нараснаха на 50 хиляди. Петдесет хиляди! Когато ГЕРБ и „Атака” промениха закона станаха 50 хиляди. Освен че изниква въпросът за това, че 30 хиляди от тях са без съдебен контрол, изниква въпросът за какви пари става въпрос, колко пари се харчат и кой, и за чия сметка?!
Въпросът с регулирането на финансовата част на използването и прилагането на специални разузнавателни средства и на достъпа до мобилни и трафични данни е сериозен, и не е въпрос на политическо заяждане или някакво предизвикателство. Това е една от темите, които, включително и на Кръглата маса, която подкомисията с участието на ръководството на Народното събрание и на всички институции, които имат отношение към въпроса, проведе и на които наистина никой не възрази на тази идея.
Тъй като законът урежда въпроса по принцип ви моля да съобразите нуждата от такава промяна и да забравите, че сме в изборна година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатът е открит.
Моля народните представители, които желаят да вземат отношение по двата обсъждани законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, да дадат знак за това.
Госпожа Манолова – имате думата.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Буквално преди седмица българският парламент обсъди и прие един изключително любопитен доклад. Доклад, който съдържа стряскащи числа, очертаващи тревожни тенденции – докладът на парламентарната Подкомисия за контрол върху специалните разузнавателни средства. Този доклад премина при изненадващо неглижиране от страна на парламентарното мнозинство, без дебати, с едно единствено желание нещата да се замажат и докладът да замине в архивите на парламента, като всички теми, които са неудобни за управляващите.
Предвид разглежданите законопроекти аз ще си позволя да припомня някои от най-стряскащите числа, съдържащи се в този доклад, очертаващи една тревожна тенденция, а именно тенденцията за главоломно нарастване на броя на използваните специални разузнавателни средства – за три години, три пъти.
През 2008 г. използваните СРС-та са били 5988, а през 2010 г. – 15 946. На фона на тази тенденция за безконтролното увеличаване на използваните специални разузнавателни средства се наблюдава и една друга обратна тенденция за понижаване на ефективността от тяхната употреба. От тези СРС-та са се превърнали във веществени доказателствени средства една минимална част и ако тенденцията през 2008 г. е 1:6 между разрешени и използвани, тенденцията през 2010 г. е 1:10. Тоест колкото повече специални разузнавателни средства се използват, толкова по-ниска е ефективността от тяхното използване за нуждите на съдебното производство.
Интересна е и една друга тенденция – между поисканите и разрешените специални разузнавателни средства. Тук съотношението е едно към едно, тоест съдът вместо орган, който да контролира разрешаването на СРС-та, се превръща в обикновен регистратор. Каквото поискат заявителите, това разрешава съдът.
Изключително любопитен е и един друг доклад на Парламентарната подкомисия за контрол върху СРС-та, на който се позовава разгледаният миналата година неин отчет. Това е докладът от м. февруари, който съдържа унищожителна критика по повод скандалът с подслушванията и констатира съществуването на порочни практики по прилагането на специални разузнавателни средства. Ще цитирам само няколко извода от този доклад на парламентарната подкомисия, а именно, че прилагането на специалните разузнавателни средства много често започва без достатъчни основания, че достъпът до данните е изключително разширен, че защитата срещу изтичане на информация е недостатъчна, че придобитата информация може да се филтрира от органите и, на последно място, че събраните данни могат да се използват за политически цели.
Подкомисията предлага и нещо друго – преминаването на структурата, която се занимава с прилагането на СРС-та, от Министерството на вътрешните работи към Министерството на правосъдието.
Очевидно съгласен с тези констатации е и премиерът Бойко Борисов, който на дата 28 януари обявява, че е необходимо да се въведе повече контрол върху използването на специални разузнавателни средства и по негова идея се сформира една работна група от страна на управляващото мнозинство, оглавявана от госпожа Маргарита Попова. Целта на тази комисия е да инициира промени в законодателството с цел, позволявам си да цитирам господин Борисов: „Да се създадат условия за сигурност и спокойствие на българските граждани, така че никой да не се чувства застрашен, ако не е допуснал нарушение на закона”.
Въпросът ми днес в тази зала е към управляващото мнозинство. Искрен ли е бил на 28 януари българският премиер, искрен ли е бил в своето намерение да инициира промени в законодателството по използването на специалните разузнавателни средства? Защото ако беше искрен, сформираната по негова идея работна група до този момент щеше да даде някакъв продукт. Забележете, че ние изчакахме с внасянето на този законопроект за специалните разузнавателни средства до 1 март, тоест дадохме възможност месец и половина управляващите да внесат някакви законодателни промени. Това не се случи. Това не се е случило и до ден-днешен, когато изминаха повече от 5 месеца от обещанието на премиера, че ще въведе ред в използването на специалните разузнавателни средства.
Ще си позволя също така да цитирам и основните идеи, лансирани от мнозинството за законодателни промени – идеи, които бяха препотвърдени от Парламентарната подкомисия за контрол върху специалните разузнавателни средства и които бяха единодушно гласувани миналата седмица от парламентарното мнозинство. Ще ви задам следващия въпрос: дали тези идеи, уважаеми дами от ГЕРБ, се съдържат в нашия законопроект, дали това, което миналата седмица казахте, че трябва да се случи в законодателството, се намира в нашия законопроект? Отново ще ви задам въпроса дали сте искрени? Защото вие, тоест оглавяваната от господин Нотев и с ваши представители подкомисия и вие като мнозинство, предлагате:
Първо, да се засили контролът във връзка с прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, да се засили контролът, осъществяван от ръководителите? Има ли го това в предложения от нас законопроект? Да, предлагаме текстове за засилване на контрола върху използването на специални разузнавателни средства.
Второ, да се ограничи кръгът на субектите, които имат право да искат прилагане и използване на СРС. Има ли го това в нашия законопроект? Има го, предлагаме това правомощие да се отнеме от наблюдаващите прокурори.
Трето, да се ограничи кръгът на престъпленията, за които е допустимо използването на специални разузнавателни средства. Доколкото е възможно това да стане в Закона за специалните разузнавателни средства, такива текстове са предложени.
Четвърто, да се въведе унифицирана форма на специален регистър за специалните разузнавателни средства. Предлагаме ли въвеждането на специални регистри? Предлагаме!
Пето, да се въведат съответните форми за регистри по Закона за електронните съобщения, което касае и предложения законопроект от господин Христо Бисеров.
И не на последно място, да се прецизира и разшири възложеният съдебен контрол относно разширяването, прилагането и унищожаването на специалните разузнавателни средства.
Това са текстове, които се съдържат в нашия законопроект. Ако вие искате да покажете на българските граждани, че сте искрени в желанието си да въведете ред в използването на специалните разузнавателни средства и че не сте получили амнезия от миналата до тази седмица, би следвало да подкрепите нашия законопроект.
Но като наблюдавам реакциите в пленарната зала, аз, честно казано, не съм оптимист, че ГЕРБ ще подкрепи внесения от Коалиция за България законопроект. Това, разбира се, има своите обяснения – че това ще е поредната лъжа на управляващите, че полицейщината и злоупотребата със специалните разузнавателни средства е присъща черта на управлението на ГЕРБ и, не на последно място, че изкушението за злоупотреба със специални разузнавателни средства във връзка с наближаващите избори ще става все по-голямо, все по-неустоимо за вас.
Няма как да не кажа, че избирането на министъра на вътрешните работи за председател на Предизборния щаб на ГЕРБ създаде една нова коалиция, една нова предизборна коалиция между ГЕРБ и МВР и целта на този законопроект е да сложи някакъв ред във функционирането на тази коалиция, някакъв ред в подслушването на политическите опоненти. Аз продължавам да не мога да разбера как господин Цветанов в качеството си на министър на вътрешните работи ще разграничава информацията, която получава от специалните разузнавателни средства, които сам е разрешил без съдебен контрол, от информацията, която касае неговите политически опоненти. Как ще се случва това разграничение? Не че, уважаеми дами и господа от ГЕРБ, имате какво толкова да научите, слушайки предизборните щабове на своите опоненти, особено слушайки опозицията. Защото каквото имаме да ви кажем, ви го казваме ясно от тази трибуна, казваме ви го и през медиите. Но вие просто нямате навика да слушате и чувате какво ви говори опозицията от парламентарната трибуна. Далече по-интересно от това е да се използват слушалките, но то е и далече по-скъпо, така че ако искате да спестите някой лев на българските данъкоплатци, подкрепете и законопроекта, внесен от господин Христо Бисеров. Защото това освен ограничаващо правата на българските граждани, е и едно изключително скъпо удоволствие, за което ще плащат хората, което са ви избрали.
Моля удължаване времето на парламентарната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля да удължите времето, съобразно правилника – на всяка от парламентарните групи.
Има ли реплики и изказвания по отношение на изказването на госпожа Мая Манолова?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не, не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Бисеров.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Дами и господа, очевидно е, че вие не чувате аргументите, отдавна спряхте да ги слушате. Все пак, за да ви обърна внимание и заостря по някакъв начин вниманието, за да разберете, че работата не е да политиканстваме, ще ви кажа няколко числа. Знаете ли, че докато ние гледаме двата законопроекта тук, в рамките на един час през всички 365 дни от миналата година се искат 8 броя разрешения за използване на СРС и достъп до трафични данни?
Всеки час средно, включително и през денонощието!
Знаете ли, че са одобрени 54 162 заявки за достъп до трафични данни, делено на 365 дни, означава, че всеки ден, включително и празничните дни, се искат по 148 заявки за достъп до трафични данни.
Знаете ли, че всеки ден се искат и се одобряват още 43 случая за прилагане на СРС? Това става всеки ден, всеки час, всяка минута! Няма ли да има граница на това?! Няма ли да има закон, който да регламентира, че не може да има такива фрапиращи данни, такива фрапиращи числа?!
Съгласни ли сте всеки календарен час да има осем пъти използване на специални разузнавателни средства?
Кажете срещу това чудовищно използване на тези методи какво получаваме насреща! Харчим огромни пари, а веществените доказателствени средства по наказателните дела се провалят тотално. Оказва се, че половината от тях са неприложими, несъотносими към обвиненията, които се повдигат от прокуратурата.
Затова, моля ви, забравете, че скоро идват избори. Дайте възможност това безумие да бъде рамкирано и контролирано. За това става въпрос и за нищо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към господин Бисеров? Няма.
Други изказвания?
Господин Анастасов, заповядайте, имате думата за изказване.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да бъда доста кратък.
И двата коментирани в момента законопроекта, които предстои да бъдат гласувани на първо четене, са изключително важни. Знаете каква ситуация се разви през м. януари т.г., преди това също. Има нужда от необходимите законодателни промени в Закона за специалните разузнавателни средства.
Законопроектът, предложен от господин Бисеров, е един от вариантите, по който може да се дисциплинират изобщо ползването и даването на разрешения за специални разузнавателни средства. Той посочи и друг вариант – така нареченото лимитиране. Считам това за важно предложение, което може да бъде обсъждано.
По повод на изказването от лявата страна, изключително забавно за мен, изключителен пример за желанието, за което има една много хубава българска поговорка: „Бърза като пърле пред майка си”, тоест винаги вървиш, бързаш, тичаш спретнато пред майка си.
Премиерът нe е излъгал и е спазил обещанието си. Има работна група, ръководена от министъра на правосъдието госпожа Попова. Беше направен анализ на предложеното на кръглата маса и впоследствие от различните институции, беше изготвен доклад и на негова база има издадена заповед от премиера, с която е създадена междуведомствена работна група. От месец и половина тя работи и има подготвени текстове за изменения в Закона за специалните разузнавателни средства. Това, че вие не знаете, е в някаква степен ваш проблем.
В законопроекта, който предлагате, наистина има и ценни идеи.
Предлагам на колегите, за да избегнем всякакво продължаване на говоренето, което е напълно излишно в момента, когато внесем нашия законопроект, да внесете своите предложения към него.
Сега предлагам двата законопроекта да бъдат отхвърлени. Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Реплики към изказването на господин Анастасов има ли?
Госпожо Манолова, заповядайте за първа реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Анастасов, аз ще Ви задам един прост въпрос: колко време ще бъде необходимо на парламентарното мнозинство или на някоя от многобройните работни групи да изработи необходимите законодателни промени, касаещи злоупотребите със специални разузнавателни средства?
Аз бях изключително прецизна, цитирайки българския премиер. Неговото изказване е от 28 януари. На 28 януари т.г., тоест преди пет месеца той каза, че са необходими законодателни промени.
От Вас разбираме, че на премиера са били необходими два месеца за сформиране на работна група, която била изготвила доклад и от месец и половина работела по законодателните промени. Колко месеца ще са необходими на работната група за изготвянето на тези промени? И дали този срок съвсем удобно няма да прескочи датата 23 октомври 2011 г. на предстоящите избори?!
Ще ви припомня и тълкуването на господин Борисов на думата „безмилостно” по време на петъчния контрол. Той обясни тогава, че „безмилостно” означава с всички средства да не бъдат допуснати политическите му опоненти до победа на предстоящите избори. Означава ли това „безмилостно” и включването на целия арсенал на специалните разузнавателни средства в тази битка?
С тупането на тази топка по необходимите законодателни промени вие не давате ли предположения в тази посока?
Има ли някой в България или в тази зала, който да не се съмнява, че със специалните разузнавателни средства се злоупотребява, че в навечерието на изборите те ще бъдат едно от средствата за дискредитиране, за омаскаряване и за натиск срещу политическите опоненти?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли други желаещи за реплики?
Заповядайте за втора реплика.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Анастасов! Така се е стекъл животът ми, че като дете и юноша съм живял в условията на полицейщина, когато Държавна сигурност беше вездесъща. (Реплики от ГЕРБ: „Е, нали тогава на власт беше БКП?!”.)
Какво правим ние сега, когато колегата изнесе тези данни? Такова чудо – над петдесет хиляди СРС-та, това не е ли пак израз на полицейщина в условията на държава – членка на Европейския съюз?! Защо си затваряте очите пред факта за тази абсолютна истина?!
Ние всички трябва просто да се обединим и да се сложат някакви рамки върху това! То влияе отрицателно и върху вас като мнозинство, колеги. Вие какво мислите? - че българският народ ще ви прости всички тези дивотии, които стават?! Ами, няма да ви ги прости!
Съжалявам, че един уважаван от мен човек като заместник-председателят на Народното събрание, юрист, предлага да се отхвърлят и двата законопроекта.
Разумно е да се вслушаме в тези данни и да се направи нещо, за да може в крайна сметка да се рамкират тези неща.
Вярно е, че премиерът даде някакво обещание в този дух, но ние, както се изрази колежката Манолова, не виждаме резултат досега.
Ако не е Народното събрание, кой е другият орган, който може да се намеси?!
Много моля да се преосмисли тази ваша позиция и да се намери решение, което да отговаря, дето се казва, на прилични норми на намесата чрез СРС-та и други подобни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Господин Анастасов, заповядайте за дуплика.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Господин Радославов, по повод на Вашата реплика. На няколко пъти тук беше споменат докладът на подкомисията към Правната комисия, която отговаря за контрола над специалните разузнавателни средства. Ако някой изобщо го е чел, трябва да е обърнал внимание, че специалните разузнавателни средства като брой са използвани срещу три хиляди, дори няма четири хиляди лица.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Шест хиляди или над пет хиляди.
АНАСТАС АНАСТАСОВ: Три хиляди и шестстотин са лицата, господин Найденов. Добре, и така да е.
Редът и експлоатирането на специалните разузнавателни средства е създаден с приемането на закона и той не е измислен през 2009 г. или насам. В момента това няма никакво отношение към броя на лицата. Хората спазват реда и процедурата.
По повод на това дали ще бъде използван целият арсенал от специални разузнавателни средства, ако извършвате престъпление – дали вие, дали ние, могат да се използват и другите способи от Гражданския процесуален кодекс за събиране на доказателства. Мисля, че това не е проблем.
В момента не виждам някаква сериозна ситуация, която да касае това бързане. Това е изключително важна, изключително чувствителна материя и всяка прибързана промяна може да създаде повече проблеми, отколкото да поправи нещата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, господин Ципов, имате думата за изказване.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване ще бъде по законопроекта, изготвен от колегите от Коалиция за България.
На първо място, в мотивите на законопроекта е посочена необходимостта да бъдат създадени допълнителни гаранции за използването на получената чрез специални разузнавателни средства информация само за целите на Закона за специалните разузнавателни средства, тъй като действащата уредба създава възможност за употреба на тази информация за цели извън предотвратяване и разкриване на тежки обществено опасни деяния, включително използване на тази информация за политически цели.
Също така се сочи, че предложените изменения и допълнения по конкретни разпоредби са свързани с прецизиране на процедурите при използване на специалните разузнавателни средства, на придобитата чрез тях информация и документооборота.
При все че изложените от вносителите съображения за промени в материята във връзка с дейността по използване на специалните разузнавателни средства са безспорно съществени и важни, следва да се отбележи, че в немалък брой от случаите, с много малки изключения, липсват конкретни мотиви за предложените промени, а на други места самите мотиви са изцяло сгрешени.
Какво имам предвид? Изглежда крайно неуместно изискването за съставяне на протокол за всяко използване и прилагане на специалните разузнавателни средства да бъде въведено в чл. 2, който регламентира същността на оперативните способи и техническите средства.
Важно е на друго място да се прецени какво е съотношението на този протокол с носителите на информация, които следва да се създадат по силата на чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства. Това предложение по никакъв начин не е и мотивирано.
На следващо място, не може да бъде споделена идеята за отпадане възможността наблюдаващият прокурор да е органът, който има право да иска използване на специални разузнавателни средства по наблюдаваното от него досъдебно производство. Това е основно положение от действащия Наказателнопроцесуален кодекс и е съобразено с принципа за непосредственост в наказателното производство.
Една промяна на това положение в закона би наложила необходимост от съответни промени в Наказателнопроцесуалния кодекс. Такива не са предложени както с настоящия законопроект, така и с отделни проекти за промени в самия Наказателнопроцесуален кодекс. За това предложение не са изложени съображения, а само е маркирано в мотивите, поради което не е налице възможност да се изясни необходимо ли е то или не.
Искам да обърна внимание, че също така се предлага да се върне едно старо положение от 2008 г., което предвиждаше, че заявители могат да бъдат главният прокурор, Върховна касационна прокуратура, забележете, Върховна административна прокуратура, Военно-апелативна прокуратура, апелативни прокуратури, Софийска градска прокуратура и т.н.
Какво означава това? Това означава, че всеки един прокурор от тези изброени прокуратури ще има възможност да бъде заявител за използване на специални разузнавателни средства, а не по начина, по който е в действащия закон – това да е само и единствено наблюдаващият прокурор. Между другото, именно тази промяна беше предложена през 2008 г. и подкрепена от колегите от Коалиция за България.
По отношение на така наречения Обществен съвет към министъра на правосъдието. Не може да бъде подкрепена по никакъв начин необходимостта от създаването на този орган, който да дублира изцяло правомощията на парламентарната комисия, която осъществява контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства. Още по-малко, едва ли е налице обществена необходимост. Това по никакъв начин не се подкрепя от мотивите на вносителите, че има нужда от един такъв орган, който да осъществява контрол само и единствено по отношение на оперативния способ подслушване.
Какво ще се получи? Парламентарната комисия ще си осъществява контрол на процедурите за всички други способи, а само този Обществен съвет ще осъществява контрол на способа подслушване! Наистина този способ е най-често използван, но не е единствен, нито пък най-важен. Проследяването и наблюдението са също толкова важни оперативни способи и тяхното прилагане следва да подлежи на еднакво основание на същия контрол, на каквото е и подслушването.
На второ място, по отношение на Обществения съвет. Трябва да се отбележи, че липсва елементарна прецизност при оформянето на разпоредбите във връзка с този Обществен съвет. Не е изяснено: какъв ще бъде статутът на този орган, ще има ли той някакъв мандат, каква ще бъде тази администрация, която го подпомага? Казва се, че това ще бъде администрация към министъра на правосъдието, без да бъде уточнена коя специално и какви правомощия ще има тя.
Предложенията във връзка с този орган не са съпроводени дори с финансови разчети, което не дава възможност да се прецени какви допълнителни разходи от държавния бюджет ще се наложи да бъдат предвидени. По никакъв начин не е искано и становище от ресорните министри (реплика от народния представител Ангел Найденов), което означава, че колегите от Коалиция за България не са се подготвили в този аспект.
Мога подробно да анализирам всяко едно предложение, внесено по съответните параграфи (реплика от народния представител Мая Манолова), но трябва да ви кажа, че на много места се срещат грешки, искам да наблегна – грешки, и не ви прилича, уважаеми колеги от Коалиция за България, с този значителен опит, който имате в парламента, да не спазвате елементарната правна техника при изготвяне на законопроекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за реплики?
Първи пожела господин Лазаров.
Заповядайте за реплика, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Господин Ципов, искам да Ви направя реплика в следната насока.
В § 3, както е предложено, е казано: да, главният прокурор е органът, който може да иска използване и прилагане на СРС. Върховна касационна прокуратура (ето тук е и проф. Корнезов), Върховна административна прокуратура! Просто ми е много странно, както и Вие отбелязахте, Върховна административна прокуратура да иска прилагането на специални разузнавателни средства! Какво ще разследва?!
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Това реплика ли е? Реплика означава несъгласие.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Реплика е към господин Ципов.
Господин Ципов, Вие сам упоменахте прокуратурите: Върховна касационна прокуратура, Военно-апелативна прокуратура, но сградите ли, служителите ли, охраната ли във Върховна касационна или Апелативна прокуратура, или просто сградата ще иска прилагането на СРС?! Понеже казахте „правна техника”, но не е казано кой от Върховна касационна прокуратура! Вие не обърнахте внимание на това нещо – просто го подминахте. Или прокурорите от тези институции?
Между другото, понеже внимателно сте чели законопроекта, тук виждам, че военнослужещи имали право да искат прилагането на специални разузнавателни средства. Така е написано в проекта, който са входирали колегите от БСП. Това имам предвид в своята реплика, която отправям към Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за други реплики има ли?
Господин Миков, заповядайте – втора реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Ципов, имах един преподавател в Юридическия факултет, който казваше, че знанието е сила, а невежеството е блаженство. Очевидно той не Ви е преподавал.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Това важи за Вас!
МИХАИЛ МИКОВ: По отношение на финансовите разчети. Очевидно е, че ще намалеят разходите, когато намалее броят на използваните специални разузнавателни средства.
Това предложение за НПК, за което говорите, ние го бяхме направили в едно от поредните изменения на Процесуалния кодекс – вие го отхвърлихте!
Следващият въпрос – за Съвета. Прочетете внимателно – няма никакво препокриване с функциите на подкомисията. Какво ще прави Общественият съвет, чиято дейност е разписана в няколко текста? То е само наблюдение, не контрол!
Аз разбирам, че трябва определено ниво на юридическа абстракция, за да разграничиш наблюдение от контрол – функциите по наблюдение и надзор от функциите по контрол. Това равнище се постига с години и с четене на книги!
Но то е единствено по процедурите по съхраняване и унищожаване на информация. Единствено по тях. Не се занимава с процедурите по разрешаване.
Въпросът е за политическото използване в началото. Ами в един кабинет на политическо лице се събират едни граждани и решават как да „сготвят”, понеже има доста от вас, които са работили дълго време с тази терминология, тяхно също политическо лице, и го „сготвят”. Нагласяват една справка и го пускат и включват съответните специални разузнавателни средства, но понеже въпросът е после, когато се разплита тази работа, да стане ясно кой за какво е отговорен, за това трябва да има протокол. Простичко е. А иначе, че вие използвате тези политически методи, си е ваша работа. Това е също въпрос на манталитет и на възпитание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли желаещи за трета реплика? Не виждам.
За дуплика – господин Ципов, имате думата.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Миков! Да, аз нямам самочувствието, че имам този опит, който имате Вие, но се опитвам да коментирам какво сте направили с този законопроект. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
По отношение на Обществения съвет какво сте записали? „Да изисква информация от органите и структурите по чл. 13 – това е чл. 34м, ал. 1 – да проверява редовността на водене на регистъра по чл. 31, да дава указания, свързани с подобряване на режима за унищожаване на придобитата чрез оперативните способи информация, да сезира органите на прокуратурата при наличие на данни за нарушение на закона.”
Какво има право да прави парламентарната подкомисия? „Да изисква в рамките на своята компетентност информациите от органите, да проверява редовността на воденето на регистрите при органите и структурите, на достъп до помещенията, да прави предложения за подобряване на процедурите по използване и прилагане на специалните разузнавателни средства, както за съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация.”
Ако вие можете да ми обясните къде е тази крайна и съществена разлика в правомощията на този Обществен съвет? Да не говорим, че сега ето тук, в чл. 34к, казвате – че право да посочват членове на Обществения съвет имат: омбудсманът на Република България – добре, Висшият адвокатски съвет – добре, правозащитни организации, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието на Република България, осъществяващи правозащитна дейност – добре. Обаче ми обяснете Съюзът на българските журналисти защо трябва да посочва един член? По тази логика защо други такива подобни съюзи да не могат също да посочат по един член в този изготвен от вас Обществен съвет? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаещи за други изказвания по законите има ли, колеги?
Други желаещи за изказвания? Не виждам.
Господин Миков, заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, ето така не трябва да преминават дебатите по първо четене на един законопроект. Обсъжда се законът като философия. Когато неговите опоненти тръгнат да задават въпроса защо Съюзът на журналистите, а не Съюзът на експерт-счетоводителите или Съюзът на писателите и в това да търсят аргумент срещу промяната на закона, това говори само за едно – че в управляващото мнозинство, чиято позиция беше изявена в едно изказване и една реплика на това изказване, няма политическа воля за промяна на закона. Ние се опитахме максимално добронамерено да отстраним на базата на практиката, на базата на емпиричното познание, което най-силно се удари във вашите глави в началото на годината, редица проблеми, част от тях чисто технически, които да дадат възможност за по-голяма прозрачност и контрол, по-голяма възможност за вътрешноведомствен контрол в МВР, защото част от проблемите са включително вътрешноведомственият контрол. Ето простия случай по случая Ваньо Танов. Погледнете този случай – започват да си прехвърлят топката: ДОТО казва, че е ДАНС, ДАНС казва, че е ДОТО, накрая неизвестен извършител и случаят отива в историята.
Колко случаи „Ваньо Тановци” са ви необходими, за да разберете, че подобряването на реда е от полза за цялото общество? Или вие искате да остане тази ситуация, в която да можете да използвате този голям обем специални разузнавателни средства за политически цели? Тук искам да припомня това, което каза господин Бисеров – вие умишлено бавите, въпреки обещанията за концепция, въпреки събирането на някакви работни групи. Бавите приемането на тези текстове, за да може да се използва този политически механизъм от шефа на предизборния ви щаб преди изборите, да остане големият обем специални разузнавателни средства, да се ползва информацията от тях преди изборите есента. Това е голата истина и търсите поводи в точката и запетаята.
Извинявайте, излязоха господин Ципов и господин Лазаров, ама и досега текстът казва: „Главният прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура”. Това го пише в действащия закон, не знам за какво ни критикувате. Дори аргументите, които се опитвате на чисто юридическо равнище да поставите, са несъстоятелни. Друг е въпросът, че не искам да влизам в тези аргументи. Това са теми за разговори на второ четене.
Истинският въпрос е: мнозинството желае или не промени в Закона за специалните разузнавателни средства, които да ограничат използването на подслушването за политически цели, или мнозинството иска, уж демонстрирайки някаква воля, да направи изборите с тази правна рамка? С това огромно количество информация, което се видя много често и от докладите на прокуратурата, около 50% е относимо по процесите. Другите 50% къде отиват, кой ги ползва, какво чете?!
Вашите разговори, уважаеми дами и господа, с хора без имунитет също ще влязат в тези архиви и вашите началници ще ги четат. Ето за това става въпрос. Няма да споменавам имена, защото практиката показва, че и от седящите в тази зала, в мнозинството, е имало хора, към които нездравият интерес от структурите е съществувал.
Вие преценявате, но хората ще оценят едно – че вие искате да отидете на избори с шеф на предизборния щаб, който иска максимално голям обем от информация и в никакъв случай не необходима за разследване и доказване на престъпление. Това ще бъде вашето гласуване и този отговор вие не дължите на опозицията, дължите го на гражданите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Дебатите са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства с вносител Сергей Станишев и група народни представители.
Гласували 109 народни представители: за 30, против 75, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, внесен от Христо Бисеров.
Гласували 112 народни представители: за 28, против 78, въздържали се 6.
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННА КОМИСИЯ.
От народния представител Красимир Велчев – председател на Парламентарната група на ГЕРБ, е постъпило предложение за промени в състава на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, което се налага след прекратяване пълномощията на Делян Добрев като народен представител, който бе заместник-председател на тази комисия.

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за промени в ръководството и състава на Комисията по
икономическата политика, енергетика и туризъм

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7 и чл. 20, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Избира Валентин Алексиев Николов за заместник-председател на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
2. Избира Румен Кирев Данев за член на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.”
Пояснявам: господин Николов е досегашен член на комисията. Предлага се той да бъде заместник-председател, а на негово място като член да влезе новоположилият клетва народен представител Румен Данев на мястото на Делян Добрев.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Следваща точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТА И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, давам думата на госпожа Цачева да докладва проекта.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители, известно ви е, че е инициирана законодателна инициатива за извършване на промени в Конституцията на Република България. Съобразно Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и трайната парламентарна практика е необходимо създаването на Временна комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията.
Предлагам на вашето внимание следния проект за решение:

„РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за обсъждане напроекта и предложения за промени в Конституцията на Република България Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Създава Временна комисия за обсъждане на проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България.
2. Временната комисия изпълнява функциите на водеща комисия по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
3. Комисията се състои от 19 народни представители, от които девет от Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ, трима от Парламентарната група на Коалиция за България, трима от Парламентарната група на Движението за права и свободи, двама от Парламентарната група на „Атака”, един народен представител от Парламентарната група на Синята коалиция и един независим народен представител.
4. Избира за председател, заместник-председатели и членове на временната комисия, както следва: (председател, заместник-председатели и членове. След постъпване на предложенията проектът на решение ще бъде попълнен).
5. Решенията по същество се приемат с две трети от присъстващите народни представители. Решенията по процедурни въпроси се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите народни представители.
6. В срок до седем дни временната комисия предлага на Народното събрание правила за процедурата относно Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
7. Временната комисия се създава за срока на приемането, респективно отхвърлянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Колеги, имате думата за изказвания по текста.
Имате възможност да правите и предложения за състава, като обявявам, че от името на трима независими народни представители е постъпило предложение за член на комисията да бъде избран господин Димитър Чукарски.
Имате думата, господин Корнезов.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Коалиция за България ще участва в комисията в знак на уважение към парламентаризма.
Господин председател, позволете ми още в началото... Относно проекта за решение, в т. 5 предлагаме: „Решенията по същество се приемат с две трети от членовете на комисията” – това е в унисон с Конституцията, а не от присъстващите.
Заявявам още на този етап, че ние няма да подкрепим този законопроект за поредната промяна на Конституцията. Тези 131 – всъщност 130 народни представители, които са подписали, защото единият не е бил народен представител, макар и да се е подписал, с мотива за някаква финансова стабилност. Тук откровено ви казвам, че няма никакъв Пакт за финансова стабилност, а с този законопроект има дестабилизация на конституционализма и на Конституцията на нашата република.
Няма да се спирам по същество, защото ние сега приемаме комисия, но още сега се обръщам към тези 130 народни представители – уважаеми колеги, Конституцията не е готварска книга да си правите упражнения върху нея. За нас, макар че ще участваме в уважение на парламентаризма, тази комисия е излишна и тя няма нищо да роди, тя може само да изроди Конституцията.
Участвайки, ние ще се борим и ще отстояваме позицията да не се пипа Конституцията, защото вярвайте, че Конституцията не е свещена, но е свята, уважаеми народни представители. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли желания за реплики? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Изказването, което ще направя, ще бъде от името на Парламентарната група на ГЕРБ. Ние подкрепяме така направеното предложение за създаване на комисия от 19 народни представители, която да разгледа постъпилия законопроект и предложенията за промяна в Конституцията. Съобразена е и е следвана парламентарната практика. Последно такава комисия е създавана през 2006 г., обнародвано решение на Народното събрание на 27 януари, взето на 18 януари 2006 г. Тогава решението се взима в състав – 19 народни представители, един председател, по 1 заместник-председател от всяка парламентарна група. Сега предложението в тази си част е същото по отношение на състава.
По отношение на това как се приемат решенията в тази комисия – Конституцията не определя. Тук се обръщам изрично към господин Корнезов, няма текст и разпоредба затова с какво мнозинство се приемат решенията в комисията, но също имаме трайно установена парламентарна практика, а тя е, че гласуването във Временната комисия става с две трети от присъстващите народни представители. Такова е и решението, което цитирах преди малко от 18 януари 2006 г.
Напомням, господин Корнезов, че тази комисия Вие сте я председателствал тогава и това е лично Ваше предложение по отношение на това с какво мнозинство комисията взема решения.
Съгласно чл. 34, ал. 4 от нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии. В тази си част не очаквам да има спорове и противоречия.
Безспорно е важно, колеги, да се приемат тези предложения, но това е въпрос на друг дебат, които са внесени като предложения за промени в Конституцията, които ще гарантират сигурност и финансова стабилност на страната за мандати напред на бъдещи правителства.
От името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ правя следните предложения за състав на комисията. Съгласно квотата, която имаме, предлагам следните народни представители: Искра Фидосова Искренова, Менда Кирилова Стоянова, Валентин Алексиев Николов, Димитър Борисов Главчев, Димитър Николов Лазаров, Доброслав Делянов Димитров, Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Юлиана Генчева Колева. За заместник-председател предложението ни е за госпожа Менда Стоянова, а за председател – госпожа Искра Фидосова. Благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Вие се самопредлагате, госпожо. Това е недопустимо!
ИСКРА ФИДОСОВА: От името на парламентарна група направих предложението. Благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): И аз искам да съм председател, госпожо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вярно е, че предложеният проект за решение следва логиката, да не кажа, че този проект е идентичен на последния проект за решение, с който избрахме Временна комисия за промени в Конституцията през 2006 г. Това обаче все още не лишава от основание предложението, направено от господин Корнезов, решенията на тази комисия да се вземат с две трети от списъчния състав на комисията, за да се потърси симетрия с две трети мнозинство, които са от списъчния състав на Народното събрание, които са изискуеми за промяна в Конституцията, ако не са събрани на първо четене три четвърти мнозинство от списъчния състав.
Госпожо Фидосова, превръщате в принцип позоваването на практики на предишното управляващо мнозинство. Нали дойдохте в името на ангажимента, че ще правите нещо по-различно от нас? Защо избирателно припознавате практики на предишното управляващо мнозинство, а инак с охота определяте като порочно управлението на предишното мнозинство? (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
Чувам, макар и от място, признание, че парламентарните практики, наследени от предишното управляващо мнозинство заслужават да бъдат уважени. Развиват се колегите от ГЕРБ – несъмнено!
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, правя предложение за следните трима членове на комисията – господин Алиосман Имамов за заместник-председател на комисията, господин Христо Бисеров за член и понеже, господин Корнезов, предложението на парламентарната група е просто да бъда член, надявам се, че няма да срещна упрека Ви, че се самопредлагам като третия член от името на Парламентарната група на ДПС. Благодаря.
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Вие сте по-скромен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): „Атака” няма априори да разсъждава дали Конституцията има нужда от промяна или няма нужда от промяна, и какво ще прави тази комисия. Внесено е предложение с толкова много подписи, то трябва да се обсъди и за тази цел се прави комисия. Друг е въпросът според нас дали това, което там е написано, в целия този така наречен Пакт на стабилност, може да бъде понесен от философията на Конституцията, според която прекалената конкретика не може да влиза в основния закон на републиката. Именно затова тази комисия трябва да прецени кое няма да противоречи на Конституцията и кое ще противоречи.
Това е от името на нашата парламентарна група. Ние предлагаме двамата членове да бъдат: колегата Огнян Стоичков – заместник-председател и колегата Павел Шопов. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Думата има господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Обсъждаме първа стъпка към промяна на основния закон на страната – Конституцията. Длъжни сме много ясно да си дадем сметка какво правим с този проект за решение. Преди всичко това, което каза господин Корнезов – за значението на Конституцията и внасянето на промени в нея, трябва да е решаващият критерий дали да се прави такава стъпка. Моето дълбоко убеждение е, че законопроектът, който се предлага да бъде разглеждан от тази временна комисия, по никой начин не кореспондира с понятието „конституционна проблематика”. Той е пар екселанс въпрос на финансово данъчно законодателство, на бюджетни законови процедури, но не и на конституционни норми.
На второ място, бих искал да обърна вниманието на госпожа Цачева и да я помоля за нейното много ясно разяснение по следния въпрос. В т. 6 от проекта за решение се казва, че: „В срок до седем дни Временната комисия предлага на Народното събрание правила за процедурата относно Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията.” Не е посочено кой точно законопроект, но изразът е с главна буква, очевидно се касае за определен законопроект. Навярно се има предвид внесеният от нея и още народни представители законопроект.
Същевременно в т. 1 се заявява следното: „Създава Временна комисия за обсъждане на проекта” – с малка буква – „и предложения за промени в Конституцията”. Къде пише, че това са предложения за второ четене? (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Вие си гадаете, госпожо Фидосова! Аз не се учудвам на Вашия подход, защото Вие не може да се откъснете от процедурата и очевидно не сте в състояние да разсъждавате конституционно – продължавате с Вашия вече познат подход по проблематиката на законодателството.
Госпожо Цачева, подобна неяснота, подобно най-малко двусмислие на текстовете, прави този проект негоден от самото начало. Известно е, че в обществото витаят и са витаели най-различни идеи за едни или други промени в Конституцията и утре спокойно някой ще каже: „Добре, нали ще се разглеждат всякакви предложения в тази комисия?” Ние внасяме еди-кое си, еди-кое си още. Какво правим? Една завидна лекота на третиране на конституционната проблематика, която за съжаление много точно характеризира равнището на законодателна дейност на 41-то Народно събрание. Нищо общо с отговорния подход! Категорично трябва да се отхвърли това решение и да не се прави тази първа стъпка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Пирински.
Господин Пирински, не стана ясно дали правите процедурно предложение за замяна на главната буква с малка, или обратно.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Не. Да се отхвърли проектът за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Не.
Изказвания?
Госпожа Мая Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В типичния си стил мнозинството обосновава своето предложение за решение с практики, известни и прилагани, от предишни мнозинства. Ще кажа обаче, че този подход в случая не е коректен, защото за разлика от предишните случаи на промени в Конституцията, този път предложението за промяна не се радва даже на ниска степен на съгласие между парламентарните групи.
В предните ситуации, когато се правеха предложения за промени в Конституцията, те се радваха на подкрепата поне на няколко парламентарни групи.
В случая имаме едно предложение, което се подкрепя от ГЕРБ и част от независимите депутати. Целият дебат, вместо по същество, се пренася в дебат по процедурата – колко души да съдържа тази комисия, от кои парламентарни групи да бъдат, какви да бъдат сроковете на нейната работа. Тоест наблюдаваме завидна лекота в отношението на Парламентарната група на ГЕРБ изобщо към Конституцията, която е съвсем понятна на фона на липсата на уважение както към Конституцията, така и към решенията на Конституционния съд.
Само ще кажа на госпожа Фидосова, че Конституцията не е нейният профил във фейсбук, чийто статус може да бъде обновяван ежедневно. Към промените в Конституцията трябва да се подхожда отговорно и да се постигне предварително някаква степен на съгласие между парламентарните групи, да не говорим за абсурдността на самото предложение по същество, което ще бъде една ялова атака в посока българската Конституция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики?
Госпожа Цачева – за изказване.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Нека да не смесваме обсъждането на проекта за решение с дебата по същество спрямо предложения Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с вх. № 154-01-50 от 26 май 2011 г.
Господин Пирински каза много тежки думи за начина, по който мнозинството подхожда към промени в основния ни законодателен акт, каквато е Конституцията на Република България. Не съм съгласна и не ги приемам, господин Пирински.
Във Вашето изказване не направихте конкретни предложения, но с някои аргументи ще се съглася и ще направя конкретни предложения за промяна в проекта за решение, но след като има внесен законопроект, Народното събрание няма друга позиция и възможност, именно съблюдавайки Конституцията, да не създаде такава комисия, която да работи по този законопроект.
Правя конкретни редакционни предложения. В наименованието на решението, то да бъде: „Решение за създаване на Временна комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България № 154-01-50, внесен на 26 май 2011 г. от група народни представители.”
Съответно в т. 1 да звучи следния запис: „Създава Временна комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 154-01-50, внесен на 26 май 2011 г. от група народни представители.”
В т. 2, там, където се казва: „по законопроекта за изменение и допълнение” – „законопроект”, да бъде с главна буква.
По този начин вече ще бъде налице съответствие между т. 1 и т. 6, където е ясно, че компетентността на тази временна комисия ще бъде изключително и само по внесения законопроект за промени, за да се преодолее онова известно заблуждаващо, като запис, че са възможни по повод на този законопроект и да се обсъждат други предложения, които не са внесени.
Моля, господин председателстващ, да подложите на гласуване направените редакционни промени. (Реплика от народния представител Лютви Местан.) С главна буква навсякъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики?
Господин Пирински, заповядайте.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Цачева, Вие започнахте Вашето изказване с възражение срещу обсъждането на създаването на Временната комисия, тъй като има внесен законопроект, но Проектът за решение за създаване на Временната комисия не е придружен с мотиви. Просто е направен проект-предложение, внесен от Вас и други народни представители, без мотиви. Това неизбежно ни препраща към мотивите по самия законопроект, тъй като не може да се създава безпричинно една комисия, явно е, че мотивът е внесеният законопроект и мотивите към него.
Именно това е моята позиция, че тези мотиви към този законопроект са несъстоятелни от конституционна гледна точка. Ето защо Народното събрание не бива да предприема тази първа стъпка – да създава такава комисия, защото я създава със задача, която е в противоречие с Конституцията. Затова, ако трябва да съм ясен по процедурното си предложение, то е Народното събрание да гласува против създаването на тази комисия – именно, защото мотивите, с които е обоснован законопроектът, с който тя ще се занимава, са несъстоятелни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Госпожа Цачева – за дуплика.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Няма как да се съглася, господин Пирински, да обвързваме приемането на това решение с въпроси по същество относно мотивите на съответния законопроект. (Реплика от народния представител Георги Пирински.)
Възможно е самият законопроект да страда от много пороци, възможно е той самият да е заведен в деловодството без мотиви, това ще го констатира Временната комисия и това ще бъде предмет на дебат тогава, когато по същество започнем да обсъждаме законопроекта. Така или иначе обаче, за да има възможност да направите изказванията си по същество, тогава, когато се стигне до обсъждане на тези предложения, трябва да я има тази комисия. Аз съм убедена, че Вие дълбоко вярвате в това, че трябва да я има тази комисия.
Оттук насетне вече въпросът е: как ще работи тя? Ние трябва да стартираме нейната работа с приемането на това решение, заради което аз моля да се проведат съответните гласувания по процедурните предложения, т.е. редакционните предложения, които бяха направени тук и да дадем възможност на комисията да работи, за да можем след това ние всички в пълен пленарен състав да изкажем съображенията си по същество за внесения Законопроект за промяна на Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Колеги, има постъпило подписано предложение от Парламентарната група на Синята коалиция, с което те предлагат госпожа Екатерина Михайлова за заместник-председател на комисията.
Очакваме предложение от Коалиция за България.
Господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Заявихме вече принципната си позиция по отношение на предложението за промени в Конституцията и, разбира се, предложенията за промени в Закона за устройството на държавния бюджет. Беше посочено, че ние сме против и ще останем на позиция против, но приемаме участието в комисията с всички резерви, които до този момент бяха заявени.
Предложенията, които прави Парламентарната група на Коалиция за България, са за проф. Любен Корнезов, включително и предложение за заместник-председател на комисията и за членове господин Янаки Стоилов и господин Румен Овчаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Имате възможност за още изказвания. Не виждам заявки.
Прекратяваме дебата.
Пристъпваме към гласуване на направените предложения.
Има предложение на господин Пирински за отхвърляне на целия текст, което очевидно трябва да гласуваме първо.
Моля, колеги, да гласувате предложението на господин Пирински за отхвърляне на проекта за решение.
Гласували 127 народни представители: за 26, против 83, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, госпожице Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моето предложение е за процедура по прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Моля, колеги, прегласуваме предложението на господин Пирински за отхвърляне на проекта за решение.
Гласували 130 народни представители: за 40, против 87, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Продължаваме гласуването.
Следващото по ред беше предложението на господин Корнезов. Той предлага в т. 5 думата „присъстващите” да се замени с думата „членовете”.
Гласували 132 народни представители: за 44, против 87, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Пристъпваме към гласуване на предложенията направени от госпожа Цачева.
Първо, предложение в заглавието. Изразът: „проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България” се заменя с израза „Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 154-01-50, от 26 май 2011 г. от група народни представители”.
Гласували 130 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Следващото предложение е по т. 1, за която госпожа Цачева предлага изразът „проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България” да бъде заменен с израза „Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България”. Заедно с това редакционна корекция в т. 2 –думата „законопроекта” се изписва с главна буква.
Моля да гласуваме.
Гласували 127 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Пристъпваме към гласуване на т. 4 – Състав. Докладвам това, което беше предложено:
Председател – Искра Фидосова.
Заместник-председатели: Менда Стоянова, Любен Корнезов, Алиосман Имамов, Огнян Стоичков и Екатерина Михайлова.
Членове: Валентин Николов, Димитър Главчев, Димитър Лазаров, Доброслав Димитров, Емил Радев, Красимир Ципов, Юлиана Колева, Янаки Стоилов, Румен Овчаров, Лютви Местан, Христо Бисеров, Павел Шопов и Димитър Чукарски.
Моля да гласуваме състава. Това е съдържанието на т. 4.
Гласували 125 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Предлагам да пристъпим към гласуване на целия проект за решение с всички редакционни и по същество поправки.
Гласували 127 народни представители: за 108, против 8, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми колеги, преди да обявя почивката, ще направя едно съобщение.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 1 юни 2011 г., днес, от 11,15 ч. в зала „Запад” на пл. „Народно събрание” 2, при следния дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, вх. № 102-03-11, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, вх. № 102-03-12, внесен от Министерския съвет на 19 май 2011 г.
Тридесет минути почивка, продължаваме в 11,45 ч.

(След почивката.)

(На основание чл. 42, ал. 4 от ПОДНС председателят Анастас Анастасов обявява удължаване на почивката с 15 минути поради липса на кворум след изтичане на 5 минути от обявеното време.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Започваме със следващата точка от нашата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЕНЕРГИЙНА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО 2020 Г.
Проектът е под № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
С Доклада на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм ще ни запознае нейният председател господин Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители!
Първо, процедура за допускане в залата на Елисавета Михайлова – директор на дирекция в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 68 народни представители: за 67, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостенката в залата.
ДОКЛАДЧИК МАРТИН ДИМИТРОВ:
„Д О К Л А Д
относно проект за Решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.

На свои редовни заседания, проведени на 4, 11 и 25 май 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Енергийната стратегия на Република България до 2020 г.
Стратегията беше представена от Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Според мотивите, изложени от вносителя, пет са основните приоритети, залегнали в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., а именно:
1. гарантиране на сигурността на доставките;
2. достигане на целите за дял на енергията от възобновяеми енергийни източници - 16%;
3. повишаване на енергийната ефективност;
4. развитие на конкурентен енергиен пазар;
5. политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди и защитата на интересите на потребителите.
Енергийната сигурност е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Подобряването на енергийната сигурност е дългосрочен процес, изискващ значителни инвестиции и устойчива политика, насочена към намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси, диверсификация на трасетата, диверсификация на доставчиците и на източниците на енергия.
Конкретно за периода до 2020 г. политиката в областта на енергетиката ще бъде насочена към подобряване на енергийната сигурност и ще се развива в следните направления:
- активно участие в проектите по изграждане на Южен газов коридор;
- изграждане на междусистемни газови връзки със съседните на Република България страни;
- разширяване на капацитета за съхранение на природен газ;
- изграждане на ново хранилище;
- създаване на условия за доставки на втечнен и компресиран природен газ;
- оптимално използване на местните енергийни ресурси.
Енергийната сигурност е тясно свързана и с устойчивото развитие. В този контекст, особено внимание ще бъде отделено на възобновяемите източници. Предвижда се националната цел от 16% от общото крайно потребление да бъде постигната чрез увеличаване производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници.
По отношение енергийната ефективност е поставена цел до 2020 г. енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт да се намали с 50 % чрез мерки за насърчаване на енергоспестяването.
Предвижда се също така националната енергийна политика да се базира на принципа за независим и силен енергиен пазар. В тази връзка се работи упорито до края на 2011 г. да бъде изградена и електроенергийна борса.
Реализирането на задачите, които са поставени в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., има една основна цел - постигане на високотехнологична, сигурна и надеждна енергийна система, базирана на съвременни технологии и на надеждна и сигурна енергия на достъпни цени за крайнитепотребители.
В хода на дискусията представителите на ДКЕВР, БЕХ, НЕК и ЕСО отбелязаха, че техните бележки са отразени в стратегията и те я подкрепят във вида, в който е внесена за обсъждане.
Заместник-председателят на комисията господин Петър Димитров отбеляза, че според него стратегията би трябвало да даде рамката, в която ще се развива българската енергетика, най-важните цели, както и начина, по който ще бъдат постигнати те с конкретни срокове и отговорности. Според него би било полезно Енергийната стратегия на Република България да бъде съчетана с енергийните стратегии на съседните ни държави.
Народният представител Иван Иванов отчете нуждата от записване в стратегията на изграждането на компенсиращи мощности, които при нарастващия дял на инсталации за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, имащи твърде променливо производство, са абсолютно необходими. Той отбеляза, че това е практика във всичките европейски страни с цел оптимално управление на електроенергийната система. Той засегна и въпроси, свързани с енергийната ефективност в транспорта и бита, „Топлофикация” - София, дела на държавата в енергетиката – повече или по-малко, енергийния баланс до 2020 г., както и ангажимента на България относно договора за Европейската енергийна общност. Във връзка с това той направи и конкретни предложения за изменение в стратегията.
Народният представител Рамадан Аталай изрази принципното си несъгласие с предложената стратегия и предложи тя да бъде оттеглена.
Представителят на Българския енергиен форум господин Христо Казанджиев изказа мнение, че наред със своите достойнства представената стратегия притежава и съществени недостатъци. Според него част от планираните в нея политики и насоки на развитие, в частност относно енергийната сигурност, са твърде спорни и не кореспондират с общо разпространеното разбиране за сигурност на доставките. Например, диверсификацията на трасетата за доставки на енергийни ресурси в България не може и не трябва да бъде предмет на национална политика, защото се отнася до корпоративни политики на външни доставчици. Основен приоритет на правителството, според него, следва да бъде диверсификацията на източниците на доставки, а не трасетата, по които ще се осъществяват тези доставки.
Госпожа Калина Трифонова от КРИБ предложи, за да има наистина един работещ документ и за да се реализират заложените в стратегията политики, да бъдат определени конкретни срокове и отговорни за спазването им лица, както и да бъдат изброени необходимите пътни карти.
В дебата отношение взеха и представители на КНСБ, Българската стопанска камара, Федерацията на независимите синдикати на миньорите в България и др.
След представяне и обсъждане на стратегията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 12 народни представители, “против” – 2, без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме:
Проект!

Р Е Ш Е Н И Е
за приемане на Енергийната стратегия на Република България
до 2020 г.

Народното събрание на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за енергетиката
РЕШИ:
Приема Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. със следните изменения и допълнения в раздел I. Енергийна сигурност, глава 4. Политика и насоки за развитие:
1. Изречение второ се изменя така: „Подобряването на енергийната сигурност е дългосрочен процес, изискващ значителни инвестиции и устойчива политика, насочена към:
- намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси, особено на тези с нестабилни и неуправляеми цени;
- диверсификация на доставчиците и на източниците;
- диверсификация на трасетата.”
2. В направление (3) думата „дългосрочни” се заличава.
3. В направление (5) се създава изречение трето: "Страната ни ще участва активно в разработването на новите мерки за ядрена безопасност в международен мащаб.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С Доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление ще ни запознае господин Стефан Господинов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Благодаря.

„ДОКЛАД
относно Проект за Решение за приемане на
Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.,
№ 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.

На редовно заседание, проведено на 24 март 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
От името на вносителите проектът за Енергийна стратегия бе представен от госпожа Елисавета Михайлова – директор на дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Проектът на стратегията е разработен в изпълнение на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за енергетиката, съгласно която Народното събрание приема Енергийна стратегия на Република България по предложение на Министерския съвет. Стратегията определя основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката и е съобразена с актуалната европейска рамка на енергийната политика и световните тенденции в развитието на енергийните технологии.
Основните приоритети в Енергийната стратегия са насочени към гарантиране на сигурността на доставките на енергия, достигане на целите за възобновяема енергия, повишаване на енергийната ефективност, развитие на конкурентен енергиен пазар и политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди и защита на интересите на потребителите.
Основна роля за повишаване използването на местния потенциал на възобновяемите енергийни източници ще имат местните и регионални власти. Предвидено е областните управители и кметовете на общини да разполагат с широки правомощия за организация и координация на дейностите, свързани с изпълнение на националните програми за енергийна ефективност и рационално използване на местните възобновяеми източници. Включването в плановете за развитие на населените места на оползотворяването на локалните ресурси от ВЕИ ще допринесе за постигане на целите за местно устойчиво развитие.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме предложения Проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, ще ви запозная накратко със становището по разглежданото проекторешение, тъй като пълната версия на становището на комисията ви е раздадена предварително.

„СТАНОВИЩЕ
относно Проект за Решение за приемане на
Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.,
№ 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.

На заседанието, проведено на 30 март 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., внесен от Министерския съвет.
На основание чл. 3, ал. 2 от Закона за енергетиката с настоящото проекторешение се предлага на Народното събрание да приеме Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., одобрена от Министерския съвет с Решение № 133 от 9 март 2011 г.
Стратегията поставя общата рамка за провеждане на енергийната политика на Република България в перспектива до 2020 г. и е разработена на базата на анализ за състоянието на енергийния отрасъл и оценка на неговия потенциал. Дефинирани са основни стратегически решения, насочени към постигането на националните цели и гарантирането на българските интереси.
Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. е насочена към преодоляване на основните предизвикателства пред националната енергетика към настоящия момент, а именно: високата енергийна интензивност на БВП, високата зависимост от внос на енергийни ресурси и необходимостта от екологосъобразно развитие.
Основните приоритети в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. са сведени до следните пет направления:
1. гарантиране сигурността на доставките на енергия;
2. достигане на целите за възобновяема енергия;
3. повишаване на енергийната ефективност;
4. развитие на конкурентен енергиен пазар и
5. защита интересите на потребителите.
Енергийната сигурност се разглежда като елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност.
Общностните цели, известни като „20-20-20 до 2020 г.” са разпределени на национално ниво и следва да бъдат постигнати чрез усилията на всички държави членки. Постигането на общоевропейската цел за 20% спестяване на енергия до 2020 г. изисква общи действия на национално и европейско ниво. Приоритетите на българската енергийна политика напълно следват европейските приоритети за осигуряване на конкурентоспособност, сигурност на енергийните доставки и устойчивост.
Националните цели до 2020 г. са:
1. достигане на 16% дял на енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия;
2. намаляване с 50% на енергийната интензивност на икономиката;
3. намаляването на емисиите на парникови газове не се обвързва със задължителни национални цели, но с участието на Република България в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове страната ни ще способства за изпълнението на Общностната цел за 20-процентно намаление на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г.
Енергийната ефективност ще продължи да бъде приоритет в енергийната политика на Общността. В края на 2010 г. Европейската комисия представи Съобщение „Енергетика 2020: Стратегия за конкурентна, устойчива и сигурна енергетика”.
На заседанието си от 4 февруари 2011 г. Европейският съвет очерта политическите насоки за формирането на новата Енергийна стратегия на Европейския съюз до 2020 г. с акцент върху запазването като основен приоритет на Европейския съюз на безопасна, сигурна и устойчива енергия на достъпни цени.
Проектът на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. представлява основополагащ документ, като изпълнението на целите и приоритетите на Стратегията ще се реализира чрез приемането на стратегически планове, програми и законодателни промени, включително насочени към дългосрочна енергийна сигурност, въвеждане на нови и усъвършенстване на съществуващи механизми за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници, комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, мерки за енергийната ефективност и реално пазарно отваряне.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага, с 10 гласа „за” и 1 глас „въздържал се”, на Народното събрание да приеме Проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Процедура – заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги народни представители! Изслушахме три от осемте становища на комисии. Очевидно е, че всички комисии са подходили много сериозно към изготвяне на своите становища, твърде просторно са потърсили главното, същественото и ако го повтаряме 8 пъти, създаваме впечатление за един формален и формалистичен подход към този важен документ. Всички посочват кои са принципите, кои са приоритетите, какви са показателите, какви са европейските критерии, затова предлагам, господин председател, да призовете докладващите за останалите комисии да посочат най-главното и специфичното, характерното за отделната комисия и резултатите от гласуването, както правим при представяне на бюджета на Република България. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Наистина ще моля тези, които докладват пред Народното събрание да се придържат към най-основните моменти на съответните приоритети в докладите.
Следващият доклад е на Комисията по околната среда и водите. Заповядайте, госпожо Христова.
ДОКЛАДЧИК ФАНИ ХРИСТОВА: Благодаря, господин председател.
ДОКЛАД
относно проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 14 април 2011 г., Комисията по околната среда и водите под ръководството на господин Иван Алексиев – заместник-председател на комисията, разгледа проект за решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.
Заседанието беше открито от заместник-председателя на комисията господин Иван Алексиев, който представи присъстващите гости и обяви дневния ред.
От името на вносителите проектът за решение и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник-министър Марий Косев.
Енергийната стратегия е основополагащ документ на Националната енергийна политика, която се одобрява от Министерския съвет и се приема от Народното събрание на Република България.
Централно място в енергийната политика е отделено на устойчивото енергийно развитие, като постигането му е обвързано с дългосрочни количествени цели до 2020 г., а именно: 20% намаляване на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г., 20% дял на ВЕИ в общия енергиен баланс и 10% дял на енергия от възобновяеми източници в транспорта и подобряване на енергийната ефективност с 20%.
Необходимостта от екологосъобразно развитие е сред основните предизвикателства пред българската енергетика, а основните приоритети в Енергийната стратегия могат да се обединят в 5 направления: гарантиране сигурността на доставките на енергия; повишаване на енергийната ефективност; развитие на конкурентен пазар и защита на интересите на потребителите. Тези приоритети определят и виждането на правителството за развитие на енергетиката през следващите години, включващо: поддържане на сигурна, стабилна и надеждна енергийна система; оставяне на енергетиката като водещ отрасъл на българската икономика с изразена външнотърговска насоченост; акцентиране на честата и ниско емисионна енергия – ядрена и от възобновяеми източници; балансиране на количеството, цените и качеството на електроенергията, произведена от различните източници и прозрачно, ефективно и високо професионално управление на енергийните компании.
Възобновяемите енергийни източници като важни местни неизчерпаеми ресурси ще бъдат приоритет на националната енергийна политика. Ще бъдат използвани максимално както водният потенциал, така и другите източници на „чиста енергия” – вятър, слънце, геотермални води, биомаса. Ще се положат усилия към максимално оползотворяване на хидроенергийния потенциал на страната, в това число водите на р. Дунав, Арда и Места.
Предстои развитие на пазара на електрически екоавтомобили, както и на системи за съхранение на енергията.
Енергоспестяването е мярката за постигане на европейската цел за 20% намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.
По отношение увеличаването дела на ВЕИ в общото крайно потребление на енергия, което придобива все по-важна роля за постигане на политическите цели на Европейския съюз, се предвиждат гъвкави механизми, чрез които европейската цел да бъде постигната с най-малко разходи.
Към момента в България най-пълноценно се използва потенциалът на твърдата биомаса, както и хидроенергията от ВЕЦ. С бързи темпове се развива производството на електроенергия от вятърни и слънчеви централи, както и използването на слънчевата енергия за битови нужди от топла вода.
Енергийната ефективност ще продължи да бъде приоритет на енергийната политика на общността.
Енергийният сектор се развива в динамична среда, изискваща адекватни и навременни политически решения, поради което се предвижда постоянно наблюдение на заложените в стратегията цели и приоритети и тяхното изпълнение.
Важна роля за изпълнение на целите за устойчива енергия ще играят органите на държавата и местната власт, като специфична подкрепа ще се предоставя за новаторски интегрирани енергийни решения на местно ниво, допринасящи за преминаване към така наречените зелени градове.
Отношение по законопроекта взеха народният представител Георги Божинов и редица други колеги, на които получихме изчерпателно отговор от представителите на ведомствата и специализираните дирекции.
Председателстващият заседанието отправи покана за отношение по разглеждания проект за решение, след което благодари на участниците и прекрати дебата.
След проведените разисквания, Комисията по околната среда и водите с 9 гласа „за”, без „против” и 3 „въздържали се”, подкрепи проекта за решение и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Госпожо Стоянова, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
по проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
На съвместно заседание, проведено на 30 март 2011 г., Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове разгледаха проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Марий Косев – заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, Елисавета Михайлова – директор на Дирекция „Енергийна политика, стратегии и проекти”, и Нели Цветкова – началник-отдел в същата дирекция.
След обсъждане на всички приоритети в стратегията и целите заложени в нея, бе проведено гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” 14 народни представители, без „против” и „въздържали се” 2.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае нейният председател господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!

ДОКЛАД
относно проект за Решение за приемане на
Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.,
№ 102-03-7, внесен от Министерски съвет на 9 март 2011 г.

На свое редовно заседание, проведено на 24 март 2011 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа проект за решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерски съвет на 9 март 2011 г.
Основните моменти от новата енергийна стратегия на страната са дефинирани в пет стратегически приоритети, а именно:
Първо, гарантиране на сигурността на доставките на енергия.
Второ, достигане на целите за дял на възобновяема енергия.
Трето, повишаване на енергийната ефективност.
Четвърто, развитие на независим регулиран конкурентен енергиен пазар.
Пето, политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди и защита на интересите на потребителите.
Всички изброени приоритети имат една-единствена цел: постигане на високотехнологична, сигурна и надеждна енергийна система, базирана на съвременни технологии, която да отговаря на европейските критерии, като същевременно използва максимално наличния ресурс в България и защитава в най-висока степен българските потребители. В тази връзка предстои развитие на пазара на електрически екоавтомобили, както и на системи за съхранение на енергията. Използването на екоавтомобили, включително такива, захранвани с електроенергия, произведена от ВЕИ, е още една стъпка към изграждане на българските „зелени” градове на бъдещето и на необходимата за тях инфраструктура.
По време на дебатите по отношение намаляването на емисии от парникови газове беше изтъкнато, че в областта на транспорта и по-точно в железопътния транспорт, след построяването и модернизацията на жп линията Пловдив – Свиленград, по-голяма част от българските железници ще бъдат електрифицирани, така че отделянето на въглероден двуокис ще бъде сведено до минимум. Железниците ще бъдат на едно от първите места за подобряване именно в това направление – намаляването на парниковите газове в България. В областта на автомобилния и в авиационния транспорт също се бележи напредък в таза посока, тъй като доскоро се ползваха горива, които бяха с по-високо процентно съдържание на сяра. След въвеждане на допълнителни очистителни инсталации в „Лукойл Нефтохим”, това гориво, което ползваме от две години, е с по-чисти показатели, което също ще допринесе за изпълнение на поставената цел.
Изказани бяха мнения и опасения по отношение на достигане на 10-процентния дял за енергия от възобновяеми енергийни източници в транспорта за периода 2020 г. Вносителите подчертаха, че това е изпълнима цел въпреки трудностите, които съпътстват процеса.
Народните представители, членове на комисията, се обединиха около тезата, че Енергийната стратегия трябва да бъде подкрепена, защото е основополагащ документ за националната енергийна политика.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за” и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае нейният председател господин Стойнев.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
по проект за Решение на Народното събрание за приемане
на Енергийна стратегия на Република България до
2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет
на 9 март 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 6 април 2011 г., разгледа проект за Решение на Народното събрание за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Гюннур Джумалиева и госпожа Нели Цветкова, началници на отдели в дирекция „Енергийни политики, стратегии и проекти” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Присъстваха и представители на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите.
Националната енергийна стратегия до 2020 г. отразява политическата визия на правителството за европейското развитие на България и е съобразена с европейската рамка на енергийната политика и световните тенденции в развитието на енергийните технологии, съгласно които основните направления за обезпечаване на сигурна и достъпна енергия за потребителите са: овладяване на негативните промени в климата; намаляване енергоемкостта на икономиката и увеличаване на енергийната ефективност; ограничаване на външната зависимост на Европейския съюз от вносни енергийни ресурси; насърчаване на икономическия растеж и заетостта.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 10 гласа, „против” – няма, „въздържали се” – 4 гласа, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., № 102-03-7, внесен от Министерския съвет на 9 март 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, господин Стойнев.
От името на вносителите – министър Трайков, заповядайте.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаемите председатели на комисии, които са разглеждали проекта за Енергийна стратегия, представиха достатъчно изчерпателно голяма част от съдържанието и същността на документа, за което им благодаря и с което на практика елиминират необходимостта от прочитането на около половината от изявлението, което сме подготвили, но все пак е важно да се кажат още няколко неща.
Това, което днес предлагаме на вашето внимание, е визия за непосредственото бъдеще на един от най-важните сектори на българската икономика. Нашата цел е да предложим на обществото документ, който определя насоките за развитие на сектора, пряко свързан с конкурентоспособността на икономиката, и това развитие да съответства на световните тенденции за сигурност, устойчивост и защита на потребителския интерес. Няма спор, че енергетиката е сред секторите, които заемат най-важно място и в европейския политически дебат в аспектите на устойчивост и иновативни решения.
През последните години Европейският съюз предприе решителни стъпки към формиране на единна енергийна политика на Общността, което изцяло съответства и на нашите разбирания. В този смисъл България води политика, съобразена с основните цели на енергийната политика на Европейския съюз за сигурност, конкурентоспособност и диверсификация на енергийните доставки за използване на повече възобновяеми източници и екотехнологии. Усилията са солидарно насочени към ограничаване на външната зависимост от вносни енергийни ресурси и овладяване на климатичните промени.
Какви ресурси имаме ние?
На първо място, енергийна ефективност. Това е най-евтиният начин да намалим зависимостта си от вносни енергоресурси.
На второ място, енергийна сигурност, пряко свързана с възможностите за избор и разнообразяване. По газовите проекти това е свързано с присъединяване към газовите системи на съседните ни държави и по всички тези проекти вече сме с две години по-близо до реализацията им, защото това е времето, през което работим по тях.
На трето място, максимално използване на местните ресурси като въглища и природен газ, разумно и балансирано въвеждане на ВЕИ. За въглищата следим изключително ангажирано развитието на чистите въглищни технологии и проучваме възможностите за прилагането им в България и за кандидатстване за финансиране от Европейския съюз на демонстрационен проект.
За газа акцентираме върху развитието на местните възможности за добив. Тук бих посочил даването на разрешение за проучване на южната част на черноморския шелф, както и даването на разрешение за проучване на добивите от шистов газ в един блок.
По отношение на възобновяемите енергийни източници имаме един не превъзходен, но доста интересен микс от такива източници. На първо място са вода, биомаса, слънце и вятър. В частност с новия Закон за енергия от възобновяеми източници предоставяме значителни преференции за биомасата и очакваме новите ръководители в държавния горски сектор да следват политика на прозрачност и устойчивост при сключването на договори за добив на биомаса.
На пето място, членството ни в Европейския съюз. Това че може да сме в основата на изграждането на общата енергийна политика на Съюза спрямо трети страни, е важен за нас ресурс, тъй като ние по един почти уникален за Европейския съюз начин сме зависими от трети страни в областта на енергетиката. Стратегията, която представяме, трябва да ни доведе до независим конкурентен енергиен пазар, който защитава интересите на потребителите. Приемането й ще подпомогне създаването на прозрачна среда за текуща и последваща оценка и контрол на действията на институциите и енергийните компании.
Енергийната сигурност е елемент на националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност и затова подобряването й е дългосрочен процес, който изисква значителни инвестиции и устойчива политика. В този контекст фокусираме вниманието си върху въвеждането на възобновяеми източници, но разумно, балансирано, на поносима за потребителите цена.
Ядрената енергия и природният газ имат своя принос за прехода към нисковъглеродни енергетика и икономика. Намаляването на емисии на парникови газове е част от общите ни усилия за борба с климатичните промени. Основен източник на емисии от парникови газове е потреблението на енергийни ресурси, затова усилията ни са насочени именно към увеличаване на дела на нискоемисионната енергия.
С пазарното развитие на енергетиката е свързан и още един стратегически приоритет – свободният конкурентен енергиен пазар, който носи дългосрочна конкурентоспособност на икономиката, енергийна сигурност и устойчиво развитие. Има три ключови стъпки към създаване на такъв пазар и това са: прозрачно опериране и развитие на мрежите, електроенергийна борса и отделяне на преносните оператори. По нашия график всеки от тях е осъществим в рамките и далеч преди края на настоящия правителствен мандат и са правилният път за създаване на доверие на българския бизнес и на хората в пазара на електрическа енергия.
За да осигурим независимост на националните електропреносни и газопреносни оператори, заложени в третия либерализационен пакет, до края на 2011 г. ще бъде осъществено преструктуриране в енергетиката. Избран е модел за отделяне на операторите от производството, снабдяването доставката на енергия по схемата „независим преносен оператор”, съгласно който двата оператора ще бъдат отделени от вертикално интегрираната компания, заедно с преносните активи като две юридически лица, в които министърът на икономиката, енергетиката и туризма пряко ще упражнява правата на собственост на държавата. Целта е да се осигури безпрепятствен и недискриминационен достъп на всеки пазарен участник до мрежата.
Две думи за електроенергийната борса, която е част от цялостната промяна на пазарния модел за търговия с електроенергия. Разработва се съвместен проект между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и Електроенергийния системен оператор с норвежкия енергиен регулатор NV. От м. юли ще започнем да тестваме търговската платформа и работата на борсата ще стартира след тестовия период. Наличието на свободен пазар, достатъчна ликвидност и участие на повече производители би следвало да доведе до оптимизирането на цената за крайните потребители.
Като казахме за потребителите, специално внимание в стратегията отделяме на защитата им, защото всички сме потребители, независимо в коя част на веригата се намираме и в какво качество.
Гарантирано е правото на потребителя до непрекъснат достъп до модерни енергийни услуги. Укрепват се правомощията на регулаторния орган и се повишават изискванията към доставчиците на електроенергия и природен газ. В същото време предвиждаме механизми за справедливи цени на електрическата и топлинната енергия.
В заключение искам да подчертая още веднъж, че целта ни е да определим рамката за постигане на високотехнологична, сигурна и надеждна енергийна система, базирана на съвременни технологии и универсално достъпна енергия на справедливи цени, което ще позволи да повишаваме конкурентоспособността на икономиката, да имаме по-чиста среда и по-устойчив начин на живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, господин министър.
Откривам дискусията.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, изнесеното и това, което обсъждаме, звучи доста гръмко – стратегия. Интересът в залата е малък. Дебатът е вял. Няма дебати в обществото. Сигурно е така, защото това е поредната стратегия. Защото всеки кабинет приема стратегия, а стратегията би трябвало да бъде нещо трайно и за много години напред. Така че следващото управление предполагам ще има нова стратегия, пък и тази може да се промени. Всичко, което беше коментирано и разисквано тук, беше как „ще”, но в тази стратегия би трябвало да има много голяма глава, част – „анализ на онова, което е било”, което доведе до това „сега”, за да бъдем, уважаеми господин Трайков, в това тежко положение, да чистим „авгиеви обори”.
И в предишните стратегии толкова години и толкова пъти нищо не беше отбелязано, не беше казано и не беше дадена оценка за истинските престъпления срещу България, за това, че по време на управлението на така нареченото СДС „Син поток” не мина през България – нещо което се забравя. „Син поток” мина под Черно море, през Турция и се свърза с Гърция, та сега тук са умилителни усилията на сините за интерколекторни връзки и за връзки с околни страни, а нямаше да има необходимост, ако този „Син поток” тогава беше минал през България. И не само това. Милиарди досега щяха да бъдат инкасирани от българската държава за това, че „Син поток” щеше да мине през България. Страшно престъпление на правителството на Костов!
Нищо не се каза в стратегията и какво е довело до това положение, включително до необходимостта да строим нови ядрени мощности предвид закриването на четири блока в АЕЦ „Козлодуй”. Тази тема е много обсъждана, говорена, ясна е. Има виновни и виновните са няколко правителства, но всичко започна с меморандума на Надежда Михайлова, пак от тъй нареченото СДС.
Нищо не се казва в стратегията като анализ за това какво води досегашното положение и предвид една друга престъпна сделка – за цената тогава на намиращите се в Нефтохим – Бургас суровини и готова продукция. Това предприятие, което тогава се е оценявало на 1 млрд. 700 милиона, направо беше харизано! И сега говорим за проблеми с производителя „Лукойл”, за монополни цени, за скъпи горива, за недоволство на българските потребители. И всичко това – до безкрайност. Нищо не се казва в тази стратегия. Не се дава и оценка на това.
Не се каза нищо и не се дава оценка, за да си направим изводите и продължим напред, за едно друго невероятно престъпление. На цената на кабелите бяха харизани електроразпределителните дружества – монопол, който се даде в ръцете на чужди фирми, които от България на година изнасят стотици милиони печалба и които ако се калкулират и се съберат заедно, сигурно щяха да бъдат милиарди.
Нищо не се казва и не се говори за онова време и онова престъпление, свързано с енергетиката, когато ВЕЦ-ове се харизваха просто по два-три за лев някому, хей така, за да бъдат дадени. Ако си спомняте, това беше по времето на правителството на Сакскобургготски.
Нищо не се говори за ТЕЦ-овете, включително за този на бизнесмена Ковачки, заради който госпожа министърката на околната среда в момента има проблеми, а и всички ние, който се чудим какво да го правим, защото ще спре.
Нищо не се каза и не се прави анализ за това, че „Марица Изток 1” и „Марица Изток 3” бяха дадени на цена, която много добре знаете каква е и какво ще трябва да плаща българският потребител за този също абсолютно престъпен договор.
Ако бяха направени тези оценки, ако всичко това беше констатирано, трябваше да се направят по-добри изводи, които общо взето са: енергийна ефективност – да, да се сваля колкото се може потреблението на ток, но това трябваше ясно да се каже, че без нова ядрена мощност и нови ядрени мощности отиваме при маймуните. Безспорен факт. Каквото и да се е случило във Фукушима и в Чернобил, няма по-чиста и по-безопасна енергия от ядрената, поне в настоящия момент, докато не се създадат и обособят други източници. (Реплики в ГЕРБ.)
Трябва да се направи изводът, категорично от това, което тече в последните дни като нова тема: не на добива на шистов газ, което ще превърне най-плодородната част на България – Добруджа с нейните полета, в пустини. И еколозите са истински еколози и мислят за екологията на България, за нейната природа, а не са скъпо платени от лобистки централи и интереси. Те трябва да се вдигнат като един против тази идея, защото тя ни се натресе по някакви геостратегически съображения и може да ни накара да бъдем експерименталното поле, защото този добив не е пробван, няма традиции, все още няма технологии. Ние ли да бъдем пионерите за тази технология, която в настоящия момент е толкова, толкова опасна?!
В тази стратегия трябваше да се каже много за бъдещите отношения с електроразпределителните дружества, които продължават да върлуват, да вилнеят, да грабят за сметка на българските граждани. В това отношение всички правителства, всички управления включително са истински длъжници на българските потребители. Единственият изход е примерът с Германия. Едно от електроразпределителните германски дружества позорно беше изгонено от Унгария. Всъщност това трябва да бъде подходът. Няма договори и концесии, които да не могат да бъдат развалени, когато не се изпълняват. А че те не се изпълняват – не се изпълняват. Това е ясно! И не да мислим как да продадем миноритарните дялове държавно участие, а да си върнем тези дружества (това трябва да бъде стратегията – поради неизпълнение, флагрантно неизпълнение, абсолютно ограбване от страна на електроразпределителните дружества) в активите на държавата, което не е невъзможно при воля на управляващите. Това е въпрос на инициатива и на тяхна политическа воля.
Така че тази стратегия за мен не е стратегия. Това са намерения и така би трябвало да бъдат осъществени. Не им отива тази гръмка дума „стратегия” във вида, в който са представени и поднесени днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение?
Господин Димитров, заповядайте.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, господин министър, дами и господа! Най-важната цел на една стратегия е да насочи правителството, парламента и обществото към решения, които да доведат до по-добро състояние. Затова най-важният въпрос е: кои са мерките, чиято реализация би довела до по-добро състояние на българската енергетика през следващите две години?
Има едно нещо, което със сигурност не е спорно, със сигурност има положителни ефекти и със сигурност може да бъде направено – това е енергийната ефективност. България е най-неефективната от енергийна гледна точка страна в целия Европейския съюз. Ние сме точно на последното място. Ако още предишното правителство не беше започнало да харчи стотици милиони за съмнителен проект – най-малкото „Белене”, а тези пари бяха насочени към санирането на сгради, смяната на тяхната дограма, след това за изграждането на енергийно ефективни системи, включително и при производството, при преноса на електроенергия, ефектите щяха да бъдат със сигурност положителни.
Господин министър, един от най-трудните въпроси в политиката и в живота е да предвидиш бъдещето.Това е един от най-трудните въпроси. Колеги от левицата, от БСП, от БКП, едно време са казали, че „Кремиковци” ще бъде стратегическо предприятие много години напред. Това обаче се оказало грешка. (Реплика от Коалиция за България.)
Само преди 15-20 години никой не е знаел, че ще има тази интернет епоха, че ще има тази фейсбук епоха. Много трудно, господин министър, може да се предвиди бъдещето. Затова трябва да се вземат решения, които независимо от непредвидимото бъдеще, което крие рискове и опасности, въпреки това, те да бъдат полезни. Енергийната ефективност е такова решение.
Надявам се българският парламент, независимо от различията, които днес ще имаме, да се обединим около това: оттук-нататък изключителен приоритет трябва да бъде даден на енергийната ефективност в България. Изключително глупаво е да имаме една кофа, от която тече вода, тя е пробита на много места, и за да решаваме този проблем, да се предлагат нови и нови мощности. Това е изключително глупаво!
Убеден съм, че в това Народно събрание има достатъчно умни хора, за да разберем, че заедно трябва да поставим този въпрос и заедно да го решим. Европейските фондове трябва да бъдат насочени там. Ако се вземе правилното решение за замразяване на проекта „Белене”, средствата трябва да бъдат насочени към енергийна ефективност. Това ще раздвижи българската икономика. Защото инвестирането в енергийна ефективност означава хиляди работни места, десетки хиляди работни места; много повече работни места, отколкото би предложил един имагинерен и най-малкото спорен проект, какъвто е „Белене”. Работни места, ако щете за гипсаджии, за строителни работници от всякакъв вид, за много български фирми – това ще раздвижи българската икономика.
Колеги, ще ми се този приоритет поне днес да бъде поставен и пред министъра на икономиката, и пред това правителство, и пред българския парламент и да бъде изпълняван оттук-нататък.
Следващият много важен въпрос е енергийната сигурност. Четох няколко много интересни анализа. Единият беше на Харвардския университет. По отношение на енергийната сигурност България е на едно от рисковите места в Европейския съюз . Тук могат да бъдат направени няколко неща. Първото нещо е изграждането на междусистемните връзки между България и съседните страни.
Уважаеми господин Трайков, струваше ми се, че тези мерки и решения може по-бързо да се случат, включително и връзката с Гърция, която е важна; с Турция, която е може би по-важна, и връзката с Румъния, която е най-малко важна. И трите обаче водят към по-висока степен на енергийна сигурност.
Колеги, искам да ви обърна внимание за революционната промяна, която Полша успя да направи.Тази революционна промяна трябва да бъде чута и разбрана от всеки човек в българския парламент. Полша успя да постигне поне частична либерализация по отношение на природния газ, който получава от Русия. Получи правото и възможността да продава този газ на трети страни. Този режим беше договорен благодарение на това, че Полша проведе преговори с Русия заедно с представител на Европейската комисия. Тоест нямаше двустранни преговори Полша – Русия, имаше преговори с участието на директора на дирекция „Енергетика” от Европейската комисия.
Това трябва да направи сега и България. Преговаряйки за нови договори за доставка на природен газ, трябва да има представител на Европейската комисия на най-високо ниво, който да помага за тези преговори. Идва времето, когато трябва да бъде изградено европейско енергийно НАТО; трябва да има общи действия в рамките на Европейския съюз по отношение на енергетиката. Защото България сама трудно може да проведе добри преговори, макар че такива примери има в по-далечното минало. Има такива примери, но България сама трудно може да проведе добри преговори с една очевидно по-голяма и по-мощна страна като Русия.
В рамките на Европейския съюз, като член на Европейския съюз, България има много повече тежест и много повече възможности. Затова във всички важни преговори оттук нататък Европейската комисия и Европейският съюз като партньор трябва да участват. Трябва да използваме тази допълнителна сила. Полша направи първата стъпка и направи много голям пробив. И други страни ще последват тази стъпка и ще постигнат този пробив.
На следващо място. Съжалявам, че през последните години толкова много енергия, толкова много ресурси и пари бяха хвърлени за един крайно съмнителен проект, какъвто е „Белене”. Много съжалявам! Ако тези усилия бяха насочени за привличане на инвестиции за реализация на други проекти, България щеше да е по-напред. Уви, миналото правителство имаше тази мантра от сутрин до вечер, опасявам се, че и сегашното правителство започна да я възприема. Надявам се този въпрос да бъде решен, макар че в енергийната стратегия са заложени 2000 мегавата нови ядрени мощности. Понеже тази стратегия е до 2020 г., ако бъде гласувана в сегашния си вид, означава следното нещо: признание, готовност и съгласие за реализация на проекта „Белене”. – това означава! Ако има 2000 мегавата нови ядрени мощности, и бъде гласувана тази стратегия в сегашния й вид, означава категорично съгласие за проекта „Белене”.
По тази причина ние от СДС и Синята коалиция няма да подкрепим стратегията. За нас това е, най-малкото, рисково решение и това е един проект, който ще има много повече разходи, отколкото ползи. Неслучайно първите думи, които чух от страна на правителството за оценката на Ей Чи Ес Биси, не знам доколко са официални, но първите думи, които чух, е, че този проект не е поставен на пазарна база, тоест той не може да е печеливш. Това са първите думи, които чух! Отдавна очаквах да ги чуя, защото това е самата истина, която всеки един от вас, уважаеми дами и господа, трябва да чуе.
Накрая в обобщение смятам, че ние трябва да концентрираме няколко неща, които ни обединяват. Едно от нещата, които ни обединяват и което е общ интерес за всяка парламентарна група в това Народно събрание, е енергийната ефективност. Трябва да помислим за това как тя да бъде реализирана, как стотиците панелни блокове в България да бъдат санирани, как стотиците неефективни сгради в България да бъдат санирани. При сегашната правна уредба това, колеги, няма да стане. Този въпрос няма да бъде решен. Убеден съм, че ако говоря с всеки един от вас от тази зала, вие ще подкрепите тази идея, всеки един от вас, убеден съм, че ще я подкрепи. Но тя не се реализира, защото финансово не е осигурена, и второ – самите хора нямат стимулите да го правят. Това, което чух от много хора, които се обърнаха към Икономическата комисия, е, че когато те си санират апартамента, това им увеличава дългосрочно данъчната оценка и данъците, които те плащат.
Вторият въпрос, който трябва да ни обединява, е енергийната сигурност. Не може България да бъде зависима от която и да било страна в такава степен, каквато е зависимостта от Русия. Тази зависимост има своята цена. Помните как българските граждани бяха десет дни на студено и всяко едно действие към по-голяма енергийна сигурност, диверсификация на доставките, трябва да ни обединява и всички заедно да застанем зад тези действия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Димитров, аз Ви правя реплика по отношение на Вашето изказване, с което пледирате на всяка цена да бъдат привлечени европейски институции в преговорите ни за АЕЦ „Белене”.
Аз мисля, че всяка една държава, както България е суверенна държава, първо, трябва да защитава своя интерес. Господин Димитров, кажете точно по коя причина, кои сили въздействаха предсрочно да закрием четирите блока в АЕЦ „Козлодуй”, като всичките специализирани агенции, които правиха проверки и анализи, всичките им доклади говореха, че те имат ресурс за доста години напред? Някой по интелигентен начин ни принуди да закрием преждевременно тези блокове, от което държавата загуби милиарди.
България беше енергиен център на Балканите и не само на Балканите. Произвеждаше достатъчно електроенергия, която беше една от най-конвертируемите стоки, защото се изкупуваше, и ще бъде такава години наред. Ако не е така: защо Румъния построи АЕЦ? Защо Турция иска да строи четири или колко там блока? Ако няма нужда, дето се казва, от производство на електричество, от атомна енергетика около нас.
Проблемът, според мен, не е в проекта „Белене”, че е проблемен или съмнителен, както Вие се изразявате. Проблемът е кой да строи „Белене”. „Белене” ще се построи, защото няма алтернатива, господин Димитров. Всички тези съвременни технологии, за които говорим за възстановяемите източници, те са много по-спорни, а може би и от „Белене” по отношение на околната среда, защото специално фотоволтаичните източници, както започнаха да се строят на земеделска земя, май ще се окаже, че са по-опасни, отколкото Вие пледирате. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Това е моята реплика. Мисля, че изходът за „Белене”, за вероятно интегрирания модел на строителство, тоест да участват фирми както руски, така и американски, така и френски, ще видите как нещата ще си намерят своя изход.
Атомна енергетика е нужна на България и аз съм убеден, че ще се построи АЕЦ „Белене”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, във Вашето изказване, което направихте от трибуната, и основните тези в него, като ги слушах, съответно, тъй като съм чел Енергийната стратегия, която се представя от българското правителство в лицето на министър Трайков, останах с впечатлението, че Вие твърдите, че повишаването на енергийната ефективност в българската икономика и енергетика, не е заложена в Енергийната стратегия. Напротив, цял раздел, това е един от основните приоритети и това проличава както и в стратегията, така и в изказването на министър Трайков, ако това беше Вашият основен акцент в изказването. Също така и за енергийната сигурност. Диверсификацията на доставчиците, източниците на енергия, както и трасетата, също е заложена изключително добре в енергийната стратегия. Работи се, има пътни карти, работи се активно за транссистемните връзки със съседните страни, така че всичко това е заложено в Енергийната стратегия.
Що се отнася до залагането на развитие на нови ядрени мощности, в Енергийната стратегия никъде не прочетох конкретно, че става въпрос за проекта АЕЦ „Белене”. Нали така? Ако някъде съм пропуснал, моля да ми посочите къде точно.
В момента, както знаете, достатъчно активен е диалогът между българското правителство и руската страна, използват се най-добрите консултанти. Нека да не избързваме, нека да изчакаме какви ще бъдат конкретните резултати, какъв ще бъдат конкретният анализ и препоръките от консултантите. Оттам насетне има и други възможности. Не може с лека ръка да се зачерква един такъв бизнес, какъвто е ядрената енергетика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Димитров, ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Ще започна от господин Червенкондев.
Господин Червенкондев, аз знам много добре, че енергийната ефективност е част от тази стратегия. Опитах се да Ви задам въпроса по друг начин: какво е направено до момента в България по този въпрос? Когато направих анализ какво е направено, отговорът е, че е много малко или почти нищо не е направено, господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ, от място): Това е заложено в стратегията.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Хубаво е, че е заложено в стратегията и това всички го подкрепяме. Ако това не бъде въплътено с концентрираните усилия на Народното събрание, на парламента, ще си остане заложено в стратегията, а тук е огромна възможност.
Колеги, искам да ви обърна внимание на следното нещо. Технологиите се развиват изключително бързо. След пет години вероятно ще има технологии, които ще бъдат много по-ефективни от това, което вие си представяте като АЕЦ „Белене”.
Енергийната ефективност е нещо, което независимо от развитието на технологиите, инвестициите в енергийна ефективност ще бъде полезно при всяко едно положение, при всеки един сценарий на развитие оттук нататък.
Господин Червенкондев, бих искал да Ви питам: какво би станало, ако след пет години, което е най-вероятно, се открие технология, която е с пъти по-евтина, с пъти по-евтина от цената на АЕЦ „Белене”? Какво ще правите тогава? Каква ще бъда вашата оценка тогава? Тенденцията е такава. Тенденцията е към изключително икономическо развитие и нови технологии. Това е световната тенденция! Вече всяка година, едва ли не, има подобрение и нови технологии. Затова и практиката, особено на по-малките страни, е да не се правят такива мегаломански проекти, които са изключително рискови. Докато с енергийната ефективност със същите пари има сигурен резултат, независимо от новите технологии, независимо от новите тенденции, резултатът е сигурен и е прагматичен, и е твой – никой не може да ти го отнеме.
Искам да насоча усилията не в размяна на реплики и дебати помежду ни, а да видим това, което ни обединява. Темата „Енергийна ефективност” обединява всяка една, а би трябвало да обединява всички парламентарни групи в парламента. Не трябва да остане само в Енергийната стратегия. Трябва да въплътим тази тема с конкретни действия и конкретни резултати, а резултати няма.
Колкото до господин Радославов, искам да Ви кажа следното нещо. Когато се строи една атомна централа, чиято цена първо беше 4 млрд. евро, после стана 5 милиарда, после стана 6 милиарда, чувал съм, че стана 7 млрд. евро, по други изчисления я оценяват на 11 млрд. евро, за която цената на тока, министър Трайков призна в свое изказване, че ще бъде най-малко три пъти на цената на АЕЦ „Козлодуй”, за която нямаме сигурност по отношение на сеизмичната зона. Специалистите казват едно нещо със сигурност: „Козлодуй” е на много по-сигурно място, от „Белене”. Мястото на „Козлодуй” е много по-сигурно. Който не е чул и не е разбрал това, толкова по-лошо. Един такъв риск кой е склонен да го поеме? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Вие склонен ли сте да го поемете?
Няма нужда от тази централа. Тя е прекалено скъпа и освен всичко друго, е рискова. Ако трябва допълнителна ядрена мощност, защо не бъде направен допълнителен блок на „Козлодуй”, който ще бъде по-евтин и по-сигурен? Този въпрос ви го задавам на БСП безброй пъти и не съм чул убедителен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Сега думата има народният представител Румен Овчаров.
Заповядайте за изказване, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Няма да отговарям на господин Димитров по въпроса за „Белене” и защо в Козлодуй може да се строи ядрена мощност, а пък в Белене – не може. Ако имаше поне елементарно желание да разбере отговора му, той се състои в самия въпрос, поне в половината от отговорите на въпросите, които задава. Днес не сме се събрали, за да говорим за това какво си мисли господин Димитров, а да обсъждаме документа, който ни е представен със заглавието: „Енергийна стратегия на Република България”.
За да бъде един документ стратегия, той трябва да има ясни цели, трябва да има ясни политики, чрез които тези цели ще се реализират. Предлагам ви, ако сте си направили труда да погледнете документа, или ако го имате, да го отворите, за да видите какво ни се предлага. На страница четвърта се предлага една справка по европейската политика и нейните приоритети, които трудно някой би могъл да оспори. Малко по-нататък са дадени количествени цели на тези европейски политики, известни като „Енергийна политика 2020”. По-нататък нашата Енергийна стратегия продължава с „Основни предизвикателства” и те са три. След тях в Енергийната стратегия следват „Основни приоритети” – те са пет. След тях в стратегията следва така наречената „Визия”, която включва нови пет приоритета. След тези пет приоритета следват тринадесет буквички, в последната от които се казва, че всички изброени приоритети, тоест това са отново приоритети. Аз вече им обърках бройката, но това не е всичко. Всеки един раздел на самата стратегия, а те са четири, започва също с приоритетни области. Примерно, първият раздел – „Енергийна сигурност”, започва с „Приоритетни области” – те са пет на брой, продължава със „Стратегически инициативи”, след това има „Цели” – три цели, после има тринадесет политики.
Някой от вас може ли да ми каже кои са основните цели на нашата Енергийна стратегия, при това което току-що ви прочетох? И кои са политиките, чрез които ние ще реализираме тези цели? Или господин министърът може би после ще ни ги каже като първо, второ, трето, четвърто, пето, шесто...?! (Реплики от ГЕРБ.) Или първо и второ, ако на вас ви стигат две, може и само до две да стигне.
Ще се опитам съвсем накратко да коментирам това, което, така или иначе, сте написали в основния материал. Сигурно няма нужда да обсъждаме прекалено дълго европейските количествени цели – така наречената „Програма 2020”. Все пак нека да бъдем наясно, че с приетия от вас само преди месец Закон за възобновяемите енергийни източници, България на практика се отказа от реализирането на една от подцелите от тези европейски цели. Тази цел е реализирането на 10% възобновяеми енергийни източници в транспорта. Вие го направихте неслучайно. Направихте го, за да гарантирате още четири години пазара на вашия черноморски приятел. И Вие, господин Трайков, сте основният играч, защото сте вносител на този закон, с който абсолютно лобистки отложихте въвеждането на биогоривата.
Малко по-нататък говорите за „Основни предизвикателства”, и отново за високата енергийна интензивност на брутния вътрешен продукт в България. Да, тя е висока. Да, по елементарните сметки тя е 89%. Само че защо, господин министър, с възможностите на министерството не си направихте труда да сметнете колко наистина е реалната енергийна интензивност на единица брутен вътрешен продукт, като включите и сивата икономика в България, която е минимум 40%. Не казвам, че това ще ни реши проблемите, но това ще ни даде поне една малко по-обективна преценка за реалното състояние на енергийната интензивност в България.
По-нататък продължавате с „плашенето”, както току-що каза господин Димитров – „плашенето с Русия”. Плашите гаргите с Русия! Господин Трайков, много добре знаете, че по европейската методология ядрената енергетика се счита за независим енергиен източник. Също така много добре знаете, че по тази европейска методология енергийната независимост на България е около 50% и съвсем не е от най-лошите в Европа. Напротив, тя върви към по-горната, към по-добрата част от европейските страни.
Кого – отново питам, кого плашите с Русия? В България, освен една малка група клакьори, които включват и господин Димитров, няма кой знае колко много хора, които да бъдат уплашени с Русия. Недейте да го правите, още повече по този доста некомпетентен и брутален начин!
Малко по-нататък започваме с „Основни приоритети”. Последният ви приоритет е „Защитата на интересите на потребителите”. Защитата на интересите на потребителите е единственият приоритет, за който по-нататък няма отделна глава. Няма никакви стъпки, които евентуално ще предприеме правителството или управляващото мнозинство, за да гарантира интересите на българските потребители, за да гарантира качеството на услугата, за да гарантира сигурността на доставките до всеки потребител в България – количествени характеристики, прекъсваемост на доставката, времетраене за отстраняване. Някак си всички тези неща са се изплъзнали от вниманието ви.
Господин Трайков, този приоритет трябва да бъде на първо място пред пазара. Пазарът е начин да бъдат удовлетворени потребностите на хората, а не цел, не самоцел. Тук липсва един основен приоритет. След като енергийната сигурност е, така да се каже, ваша основна цел, то този основен приоритет е развитието на местните енергийни ресурси. На няколко пъти в документа по-нататък споменавате и за едните, и за вторите, и за третите, но като основен приоритет това ви липсва – и развитието на въглищата, преди всичко развитието на водните ресурси като възобновяем енергиен източник и то на големите водни централи. Все пак България е страна, която има използваемост на водния си ресурс по-малко от 50%, и на природния газ, включително шистовия с всичките рискове. Нищо за това!
За възобновяемите енергийни източници: колко ни е потенциалът, колко е икономически изгодно да бъде реализиран? Кой ще направи тези оценки, ако не Министерството на икономиката, енергетиката и туризма? Така че този приоритет трябва да бъде включен в стратегията.
Стигаме до Визията: „Поддържане на сигурна, стабилна и надеждна енергийна система”. Тук основният въпрос, който би следвало да си зададете Вие, като министър, е, какво направихте за тези две години, откакто сте министър, за да бъде енергийната ни система сигурна? Аз вече Ви зададох въпрос и питах: колко инвестирахте в енергийната мрежа през годините, които управлявате? За миналата година инвестициите са около 50 милиона. Резултатът го видяхме в прекъсването на електроснабдяването на Слънчев бряг и хилядите паникьосани туристи. Не започвайте да ми се оправдавате с наследството на тройната коалиция, защото инвестициите през последната година на управлението на тройната коалиция в мрежата на България са 170 милиона. Запомнете ги! Запомнете ги и когато правите тези упражнения, ги имайте предвид.
Втората ви Визия е: „Енергетиката остава водещ отрасъл на българската икономика с ясно изразена външнотърговска насоченост.” Какъв водещ отрасъл, когато вие на практика спряхте всички големи енергийни проекти, които ви бяха сложени „на масата”? Всички до един, с изключение на стартиралата „уж” – „Горна Арда”, с всички съмнения за конфликт на интереси на господин министъра!
Следващото е: „Акцент върху чиста и нискоемисионна енергия – ядрена и от възобновяеми източници”. Какъв е акцентът ви? Какъв е акцентът ви, че АЕЦ „Белене” стои вече 24 месеца на трупчета? И със Закона за възобновяемите енергийни източници, който току-що приехте, на практика поставихте под въпрос реализацията и на голяма част от проектите във възобновяемите енергийни източници.
Този законопроект има една основна кинетична слабост, имам предвид Закона за ВИТ-та, не законопроекта. Този законопроект изцяло разчита на администрацията – там няма икономически критерии, няма икономически подход, няма икономически механизми за подбор на най-ефективните проекти, които да бъдат реализирани. Основно незнайни чиновници, някъде по незнайни агенции и компании ще определят кои проекти да бъдат реализирани, защото тези проекти са изгодни или приятелски на този или на онзи.
Баланс на количество, качество и цени на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, въглища и така нататък. Не знам какво визионерство е това, това си е чист механизъм на управление.
Прозрачни и ефективни високопрофесионални управления на енергийните компании. Господин министър, не знам кой Ви е излъгал да запишете подобно нещо и то като визия. Първо, голяма част от енергийните компании, както много добре знаете, са частни и няма как Вие да им гарантирате прозрачно, ефективно и високопрофесионално управление, ако те не си го гарантират сами.
Второ, примерите, които до момента давате за управление на енергийните компании, имам предвид тримата сменени директори на НЕК и двамата сменени в АЕЦ „Козлодуй”, а пък и още няколко в по-големите дружества, които също се сменяха по един-два пъти, съвсем не са пример за високопрофесионално управление на енергийни компании. Особено смехотворен е примерът с АЕЦ „Козлодуй”. В АЕЦ „Козлодуй” за пръв път директор на централата е счетоводител. Счетоводител, който онзи ден пък ни сащиса и с познанията си в областта на енергетиката, след като улови в някакви камери йод, изведнъж ни обяви, че метанът е благороден газ.
Вие, господин министър, давате ли си сметка какво производство е това в атомната електроцентрала и кой е основният приоритет там – икономиката, технологията или ядрената безопасност? Може ли един счетоводител да гарантира преди всичко ядрената безопасност на централата? Кой я носи тази отговорност? Чели ли сте Наредбата за ядрена безопасност, закона? Как ще позволявате такива експерименти?! (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подсещат Ви да поискате удължаване от вашата група, защото има и други записани.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, ако обичате, удължаване.
Аз вече казах, че ако тръгнем да обсъждаме всеки един приоритет, а те са общо тринадесет, сигурно ще стигнем много далеч и ще ви изгубя времето, а сигурно ще ви стане и скучно. Затова ще се опитам съвсем накратко да маркирам някои очевидни несъответствия и да не кажа просто глупости в стратегията.
Твърдим, че ще развиваме беземисионни технологии и ще ги улавяме под земята, и ще правим пилотен проект, експериментален в България.
Първо, господин Трайков, точно по този начин твърдим това нещо от 2006 г. и точно оттогава сме заявили желанието си то да бъде финансирано от Европейския съюз и както виждате пет години по-късно сте на същото място, на което бяхме и тогава.
Второ, като ще я криете тази емисия от въглероден диоксид под земята, правите ли си сметка, че все пак България е земетръсен район и къде точно ще я криете?
Трето, ВЕИ-тата. Аз вече казах за ВЕИ-тата, но Вие тук твърдите, че ще развивате ВЕИ-тата на частни жилища, в общините и т.н. Точно това забранихте в закона като премахнахте всякакви стимули точно за частните потребители.
Разказвате ни тук някакви фентъзи истории за електромобилите. По-добре ни кажете какво стана с проекта в Стара Загора, с който така щедро се снимахте с премиера в Лондон и за който обещавахте, че едва ли не до три месеца тръгва производството?
Говорите за борса. Многократно съм говорил, казвах Ви го и на Вас в комисията. Сега чувам някъде, че и Вие сте стигнали до това мнение – в България борса не е необходимо да се прави. В България либерализация в този й вид, в който съществува в цяла Европа, не може да се случи. Просто, защото няма достатъчно енергия, която да се продава на този пазар. Защото това, което се произвежда в „Марица Изток-1 и 3” се изкупува на твърда цена, защото това, което се произвежда в АЕЦ „Козлодуй” също се продава на практика без каквато и да било конкуренция. Коя е тази енергия, която ще продавате на пазара? То няма такава. Трябва да се прави регионална борса, регионална в целия регион, само че за съжаление, вие две години ни готвите концепция за това.
Енергийната ефективност няма да я коментирам. Тук само ще обърна внимание на стр. 10, където под Раздела за енергийната сигурност: „Намаляване независимостта от внос на енергийни ресурси особено на тези с нестабилни и неуправляеми цени”. Кои са тези, чиито цени вие можете да управлявате? Кои са тези енергийни ресурси, които вие управлявате и които са от внос? Що за безумици пишете? Може да управлявате цените в „Марица-Изток” и нищо повече. Кои са другите? Кой – на петрола ли ще управлявате цените? На природния газ ли ще управлявате цените? На ядреното гориво ли ще управлявате цените? Как ще го направите това? Защо не вземете да ни разкажете.
Диверсификация на трасета, диверсификация на доставчици и източници и по-нататък за Южния коридор, само че в този Южен коридор не знам защо го няма нито „Набуко”, нито „Южен поток”. Някак си странно ми звучи също така на стр. 19 – решението да прехвърляте водите на р. Места. Да прехвърлите водите на р. Места в каскадата „Доспат – Въча”! За нито един от другите проекти не се казва нито една конкретна дума. Нито за „Южен поток”, нито за „Набуко”, нито за „Бургас – Александруполис”, нито за „Белене” даже, но за проекта за прехвърляне водите на р. Места вие изведнъж го пишете едно към едно, като че ли това вече е прието решение. Кога го обсъдихте това?! Кога му направихте технико-икономически анализ или feasibility study, ако го кажем на английски, или може би изследванията на господин Доган са ви били достатъчни и те ви убедиха, че трябва да прехвърлите тези води. Що за абсурдни неща пишете в стратегията?! (Реплика от ГЕРБ.)
Не знам дали да продължавам. В крайна сметка, тъй като искам и някои от моите колеги да се изкаже, искам да завърша. С няколко думи искам да кажа как разбирам аз тази така наречена стратегия. Имаше някога една книга, все още я има, на един английски писател Джером К. Джером – „Празни мисли на един празен човек”. Ако трябва да го перефразирам, това са объркани мисли на объркани хора. В тези объркани мисли вкарваме мислите на господин Димитров. Ако трябва да го кажа съвсем кратичко, това е стратегия, в която няма стратегия. Има всичко друго, но не и стратегия. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Народният представител Георги Божинов поиска думата и я получава. Пет минути имате – останало време на групата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Всички, които взеха отношение досега, изказаха своето становище по въпроса какво според тях представлява стратегията и в каква степен разглежданият проект отговаря и съответства на техните представи. Господин Овчаров търсеше целите, политиките и онова, с което ще се постигнат тези цели.
В материала се посочва, че това е политическата визия на българското правителство по този въпрос. В какво се състои тази визия? В онова, което е желано, или в онова, което е необходимо в тази област, и това от необходимото, което е възможно и което ще се преследва системно, за да се постигне. В противен случай думите намират място в този документ вън и далече от своя смисъл.
Аз ще започна именно с една дума, за която господин Овчаров спомена преди малко. Въпрос, който претендирам, че в тази зала наред с господин Пирински и много бих желал и с господин министъра да познаваме най-добре. Думата е „прехвърляне” на водите на р. Места. Ще кажа, че ако, господин министре, сте го преценили като необходимост за България, оценили сте го като възможност и декларирате, че ще го преследвате системно, за да го постигнете за следващите поколения на България, аз ще Ви направя поклон, защото това е един голям, десетилетен проблем в нашите отношения с Гърция.
Ако тази дума обаче е хвърлена просто хей така, между другото, няма смисъл, няма значение, няма кой да я преследва и няма да бъде постигната, това е друг белег за тази стратегия.
Ще Ви кажа само, че при министър на външните работи господин Пирински постигнахме договореност с Гърция да осигуряваме 29% за тази страна. Другото е наше, с право да го ползваме, но понеже не го правим 100%, отива в Гърция. И понеже страшно много им харесва, са го извели като приоритет на тяхната национална сигурност.
Там някой върти ръка и показва колко не разбира, колко лековато са употребени тези думи в материала. Винаги, който е бил държавник на България и е участвал в преговори с Гърция, знае два въпроса, които стоят на първите две места. Няма да споменавам единия от тях, но вторият е водите на р. Места.
Повтарям, ако вие сте се консолидирали като визия на българското правителство, което си поставя това за цел за преследване и ще я даде на българските поколения, поклон, но ако е другото, това са празни думи!
Втори въпрос, говорите многократно за поглед до 2020 г. Има раздел за средносрочни програми до 2013 г. В тях има: „Подобряване използването на местните енергийни ресурси и алтернатива на природния газ”. Това е от доклада за състоянието на околната среда на Европейския съюз. Има таблица, която показва процента на битовите отпадъци, които се депонират в страните от Европейския съюз. Първите шест страни депонират от 1 до 2% и останалите 90-98% оползотворяват в голямата си част като енергоносители. България е на последно място – депонираме 92% от тези безценни енергийни и други суровини в скъпоструващи депа. На бедния всичко му е скъпо.
Швеция е в средата на първите шест страни. Швеция не е по-голяма от България. Тя депонира 1-1,5%. И знаете ли колко получава, господин министър, от това че използва като енергиен носител останалото? Еквивалентът на 1 милиард нормални кубически метра природен газ, които ние се чудим по каква диверсификация да ги доставим, а ги закопаваме в съоръжения, които струват милиони. В тази стратегия няма една дума за този ресурс. В Министерството на околната среда и водите правят стратегии, но тях ги няма тук, това е нещо отделно от другото.
И последно, за „Чирен” сте написали половин изречение, че ако е възможно, ще стане. Не е сериозно! Въобще стратегията е изпълнена с такъв подход, което не ми дава основания да я подкрепя.
Предлагам Ви да я изтеглите, да я преработите и да не е визията на това правителство, а да е необходимото на България за следващата и следващите години и за следващите поколения! Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ППРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма реплики.
Народният представител Валентин Николов има думата за изказване.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Това е сериозен документ, който трябва да даде целите на българската енергетика до 2020 г. Предишният такъв документ беше приет през 2002 г. и утвърден от Министерския съвет и съответно от Народното събрание. Знаете, че това стана на 11 май 2002 г. Знаете, че беше прието следващият такъв документ да бъде приет само от Министерския съвет.
Неслучайно ние в Енергийната комисия и съответно в Народното събрание гласувахме следващата енергийна стратегия, а именно тази да се гласува в Народното събрание, за да можем да предизвикаме дебати по въпроса.
Не само това, а тази Енергийна стратегия няколко месеца беше подложена на обществено обсъждане. Зная, че имаше над 200 предложения. Зная, че Синята коалиция направиха трибуна и казаха, че подкрепят изцяло стратегията. Предложиха енергийната ефективност да се застъпи по-мащабно в Енергийната стратегия, което беше сторено.
Сега виждаме, че всички политически партии правят политика от този документ.
В един момент си мислех, че тази енергийна стратегия трябва да се подкрепя от повече политически сили, защото това е енергийна стратегия на България, а не на Политическа партия ГЕРБ. При условие, че отляво и отдясно я критикуват, мисля, че това може би е най-добрата стратегия, именно защото е най-реалната.
От друга страна, в комисията многоуважаваният от мен господин Агуш каза, че трябва да изчакаме стратегията на Европа, за да формираме и нашата. В това има доста логика. Мисля си обаче, че ние като членове на Европейския съюз трябва в крайна сметка да защитаваме нашите приоритети и интереси в тази европейска енергийна стратегия. По тази причина ние трябва да знаем кои са те. Къде са отразени те? Отразени са именно в тази стратегия. Затова според мен това е необходим документ.
Мисля си, че ако политическите партии имат държавно мислене в тази насока, те трябваше да предложат именно такова обществено обсъждане, за да заложат идеите си в тази Енергийна стратегия. Мисля си, че те доста се отдръпнаха именно от държавническото поведение, което трябва да има в тази стратегия.
В България за жалост има над 200 стратегии. Това означава, че всеки си прави каквото си иска в тази държава и то в краткосрочен план, като лъже избирателите, че го прави в дългосрочен.
Именно тук трябваше да обединим усилията си и на тези обществени обсъждания да бъдат заложени всички не политически, а държавни стратегии за бъдещето.
Енергетиката в България, ако махнем кредитите на международните финансови институции, 40% от всички кредити отиват в енергетиката. В най-силното си и бързо развитие строителството формираше само 10%. Над 8 млрд. лв. е оборотът на енергетиката в България. Тя е основополагаща и не само, а е част от енергийната и общата сигурност на България.
Мисля си, че това е много важен документ и трябваше да се погледне по-сериозно на него от всички политически сили.
Съгласно Евростат ядрената енергетика се води като независима енергетика, тоест в България зависимостта на енергетиката е под 50%, което я нарежда на добро място спрямо другите страни от Европейския съюз. Осемдесет процента от енергоизточниците ни са внос. По тази причина ние трябва да търсим диверсификация.
Мисля, че правителството направи много в това отношение – както за източниците, така и за трасетата. Знаете, че миналата година беше направена проектна компания, в която 50% от участието е на българската страна, 50% е от IGI „Посейдон” във връзка с изграждането на междусистемна връзка с Гърция. Там нещата много напреднаха.
Във връзка с Турция. Знаете, че миналата година, ако не ме лъже паметта през м. октомври беше подписан меморандум с Турция.
Знаете, че бяха осигурени пари както за междусистемната връзка с Румъния, така и за междусистемната връзка с Гърция.
Знаете, че работим основно по „Набуко”. Знаете, че вече е създадена проектна компания във връзка с „Южен поток”.
България има нужда от тези проекти, защото те ще гарантират както тази сигурност от други източници, така и сигурността на база други трасета. На това отгоре беше подписано проучване за добив на шистов газ с „Шеврон” – при един такъв сполучлив опит и наличие на такива количества България за дълги години напред ще има своята енергийна сигурност. Аз мисля, че това правителство работи много усилено в тази насока. Това трябва да се приветства и да се подпомага, защото то не е само за Политическа партия ГЕРБ, а за цялата ни страна.
Мисля, че АЕЦ „Белене” е важна тема, но по-важна тема е осигуряването на дълготрайност на АЕЦ „Козлодуй”. Знаете, че до 2020 г. по проект би трябвало да се затворят V и VІ блок. Това е един от най-важните приоритети както на това, така и на следващите правителства, защото гарантира конкурентоспособността на българската икономика!
На това отгоре ние трябва да създадем условия, така че тази евтина енергия да влиза в българската икономика, а не да се изнася и да спонсорираме съседните икономики.
Трябва да се намери вариант с изменение и допълнение на Закона за енергетиката, така че енергията, която произвеждат „Марица Изток 2” и АЕЦ „Козлодуй”, да остава в българската икономика; да създава условия българската икономика да бъде по-конкурентоспособна. Това е основният приоритет – повече, отколкото дори АЕЦ „Белене”.
Приветствам този документ. Призовавам и вие да гласувате за него, защото той ще даде целите ни, които ние трябва да защитаваме пред Европейския съюз и да дадем насоките, в които България ще се развива до 2020 г. Знаете, че този документ на всеки две години ще бъде актуализиран, така че той ще бъде актуален във всеки един момент.
Аз приветствам министър Трайков за този документ и ви призовавам да го гласувате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Други народни представители?
Имате думата.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми народни представители, ще започна с изказването на господин Мартин Димитров. Отпреди доста време аз останах с впечатление, че Синята коалиция има някакви тайни планове за енергетиката след пет години, някакви стратегически тайни, които според тях ще дадат старт на енергетиката в световен мащаб, някакви нови открития може би на Синята коалиция.
Сега вече сериозно. Искам да обърна внимание от гледна точка на националната и енергийната сигурност. Миналата година ние приехме Стратегия за национална сигурност, в която се засягаше в известна част и енергийната сигурност.
Енергийната сигурност е икономически фактор за стабилност на националната сигурност. Подобряването на енергийната сигурност като елемент от националната е дългосрочен процес. Това е залегнало в националната сигурност. Мисля, че трябва по-голямо внимание да се обърне в тази насока.
Развитието на ядрената енергетика, също в изпълнение на Стратегията за национална сигурност, има пряко отношение и към енергийната сигурност.
Какво се казва в Стратегията за национална сигурност? „Ядрената енергетика има стратегическо значение за националната ни сигурност. Изграждането на нови мощности се подкрепя институционално – за производството на беземисионна електрическа енергия и поради натрупания успешен опит и професионален капацитет. За развитието й стриктно се спазват изискванията за управление на ядрените отпадъци, извеждане от експлоатация и мерките за сигурност.”
В така представената ни Стратегия за енергетика лично за мен няма точно дефинирани важни национални интереси. Според Стратегията за национална сигурност българската държава трябва да гарантира благосъстоянието на гражданите си. Това не може да се осъществи. Защо? При продажбата на електроразпределителните дружества, спокойно може да се каже, беше предадена българската държава и със сега готвеното продаване на миноритарния дял (33%, които са държавни, в останалите дружества) то се потвърждава. Това не трябва да бъде елемент от Стратегията за енергийна сигурност на България.
В близко бъдеще трябва да се обърне внимание на защитата на населението и критичната инфраструктура при кризи, бедствия, аварии и катастрофи. Това е много малко засегнато в представената ни стратегия.
Не е отделено достатъчно внимание на рисковете за околната среда. В тази стратегия се споменава, както казаха преждеговорившите, за преместването на водите на р. Места, оползотворяването на хидроенергийните възможности на р. Дунав. Какви проекти има в тази насока и какви ще са екологичните ефекти?
Не е засегнат и много важният въпрос с рисковете, оценката и тяхната превенция.
Не на последно място бих споменал така отбелязаното запазване на централното топлоснабдяване. Хората се оплакват от топлофикационните дружества, както от електроразпределителните дружества. Те са същите, от една порода, бих казал. „Хванали са българските граждани за гушата” и не ги пускат – изцеждат ги до стотинка. Това не трябва да се допуска. Трябва да се намерят нови източници.
Във връзка с казаните сега неща Политическа партия „Атака” прави предложение за промени в Стратегията, по-точно в І –„Енергийна сигурност”, т. 4 – „Политики и насоки за развитие”.
Ние предлагаме да се създаде нова подточка 12, която да гласи:
„12. Енергийни обекти, които са от значение за националната сигурност, не подлежат на приватизация:
1. АЕЦ „Козлодуй”;
2. големите ВЕЦ и ПАВЕЦ;
3. големи електро- и топлоцентрали;
4. преносната мрежа и принадлежащите й подстанции – високо и средно напрежение;
5. миноритарните дялове, собственост на държавата в енергийните предприятия – 33% от електроразпределителните дружества, ТЕЦ „Марица Изток 3” и др.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Реплики? Не виждам.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте. (Шум и реплики.)
Колеги, ако не успеем днес, ще продължим утре – няма нищо страшно в това.
АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Ние приемаме една стратегия за десет години напред – до 2020 г. Да кажа още в началото, че поддържам становището, което изказаха колегите Божинов и Николов, което съм казал в комисията – че Стратегията трябва да се оттегли и да изчакаме приемането на Европейската стратегия, която е влязла в плана на Европейския парламент за м. юни. Днес е 1 юни. По-резонно ще бъде всички тези неща, които те предвидят и които ще бъдат задължителни за нас, да влязат после в нашата стратегия.
От тази трибуна апелирам към министър Трайков да оттегли Стратегията, да не я гласуваме десет или петнадесет дни преди да се приеме Европейската стратегия, а да изчакаме нейното приемане, за да нямаме пропуски по отношение на Общностната политика в енергетиката.
И като цяло, 2-3 думи за стратегията.
Стратегията няма пътна карта, няма определени срокове, всички политики, които са заложени, за да не е пожелателен документ, а да бъде работещ документ. В стратегията няма развитието на инфраструктурата. Не можем да говорим за енергийна борса, ако не сме заложили и инвестициите в енергийната инфраструктура.
Европейската комисия разглежда усилено въпросите за енергийните коридори, които ще бъдат заложени. Може би тук имаме място, за да докажем че „Набуко” и „Южен поток” не са два конкуриращи се коридора, а те могат да бъдат два допълващи се коридора.
Също така бих наблегнал и на тезата, че, развивайки възобновяемите енергийни източници, никъде не сме заложили за акумулиращите депа на енергия, а това неминуемо ще възникне и ще бъде нужно особено при вятърната енергия, която е непостоянна.
Апелирам към министър Трайков наистина да оттегли стратегията, да не я гласуваме на този етап. Да изчакаме да се приеме Европейската стратегия след две седмици и ако има нужда, да преработим документа и да бъде в един работен вид, за да може да влезе в пленарната зала и тогава да бъде гласуван. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други народни представители за изказване? Няма.
Господин министър, само че ще Ви моля да бъдете много кратък, ако искаме да приключим с гласуване днес. Буквално две до три минути, защото имаме поне три гласувания.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря, госпожо председател. Поставяте ми много тежка задача.
Уважаеми дами и господа народни представители, и аз като господин Овчаров се чудя откъде да започна. Дали от псевдо - компетентните мисли на една едновременно очарователна и отблъскваща личност, дали от обяснение на това, че по дефиниция стратегията гледа напред, а не назад, или дали с обяснение на това какво вече сме направили по въпроси, които са от изключителна важност за нас, като енергийната ефективност?
Все пак предпочитам да започна с благодарност към наистина добронамерените и конструктивни коментари, които също присъстваха сред изказванията. Удължаването на живота на V и VІ блок – абсолютен приоритет, приоритет № 1. Започнали сме осъществяването на програмата по удължаването на живота им. Лично контролирам как се спазват дейностите за това. Първата стъпка е процедурата по избиране на изпълнител за обследване на сегашното състояние на блоковете.
Какво сме направили по енергийната ефективност, уважаеми колеги? Енергийната ефективност започва от производството на електроенергия. По времето на нашия мандат започнахме и приключихме навреме и в определения бюджет рехабилитация на два от блоковете в ТЕЦ „Марица Изток 2”, която повиши ефективността на тези блокове с по 40 мегавата и удължи живота им с 25 години. Ето пример за това как се подобрява енергийната ефективност в производството – със същото количество въглища произвеждате повече електроенергия.
След това стигаме до преноса. Какво сме направили там? Рехабилитация на мрежата, за която господин Овчаров каза, че по време на техния мандат са похарчени 170 млн. лв.
Знаете ли какво, господин Овчаров? По време на нашия мандат миналата година в инвестиционната програма на НЕК за тази цел бяха инвестирани не 50 милиона, както Вие казвате, а 80 милиона. В инвестиционната програма за тази година са заложени 130 милиона, или с 60% повече за рехабилитация на мрежата, и това вече е факт. По време на вашето управление НЕК за пет години така и не сколаса да направи две подстанции по морето и се наложи електроразпределителните предприятия да мъкнат от немай-къде, от другия край на Европа, по Дунава подвижни подстанции. Това се случи по време на вашето управление и това аз разбирам като професионално управление на държавните компании.
И знаете ли какво още разбирам като професионално управление? Това че АЕЦ „Козлодуй” приключи плановия годишен ремонт на V блок в рекордно кратък срок тази година – 37 дни. Никога това не е постигано нито по време на вашето управление, нито преди вас. За първото тримесечие на годината АЕЦ „Козлодуй” произведе рекордно количество електроенергия, което не се е случвало нито по време на вашето управление, нито преди вас. За първи път се направи рехабилитация на мрежата със сменени фундаменти на стълбовете, където всичко се е държало на магия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трите минути изтекоха, господин Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: А защо имам три минути само?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ако искаме да гласуваме днес, свършва времето. След четири минути свършва пленарното време, затова.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Госпожо председател, ако решите да минете направо към гласуване, аз, разбира се, ще се съобразя с мнението Ви. Бяха поставени достатъчно много въпроси и ако има интерес да получат своите отговори, аз съм на разположение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поне дайте възможност да се удължи времето. Просто прекъснете, да направим удължаване да продължите изказването си, но трябва да се направи процедура от народни представители.
Ще поискате ли удължаване?
Процедура – господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на времето до гласуване на Енергийната стратегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на заседанието до приемане и изчерпване на точката от дневния ред – Енергийната стратегия.
Гласували 104 народни представители: за 88, против 5, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Заповядайте, министър Трайков, да продължите своето изказване. Извинявайте, че Ви прекъснах по този начин, но иначе трябваше да закрия заседанието след малко.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Продължавам нататък. От 2006 г. сме били говорили за чисти въглищни технологии. Е защо, господин Овчаров, само сте говорили, като през 2009 г. имахте възможност да кандидатствате за финансиране на демонстрационен проект по рикавъри плана?
За разлика от Вас ние не просто говорим, а сме направили изследване, което показа какви са възможностите за съхранение на въглероден двуокис на територията на България и какви са икономическите показатели на такъв проект. Вие знаете ли какви са икономическите показатели и къде може да се съхранява?
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Кажете.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Законът за енергия от възобновяеми източници бил разчитал на администриране. Е това пък точно от Вас да го чуя! Когато сте приемали предишния закон, е можело спокойно да си направите малко повече труд и да приложите система за зелени сертификати, което е пазарният метод.
Доколкото разбрах от стари служили в министерството, тогава директивата е била, че това е много трудно и не си заслужава трудът. Когато ние поехме темата от вашето правителство, се сблъскахме с абсолютно неуправляема маса проекти и с лавина от претенции към държавата и държавните компании, които нямаше как физически да се справят с ангажиментите, които произтичаха от този закон. Във всичко това ние въведохме ред.
Няколко думи за енергийната ефективност, за да продължа с нея. Минахме през преносната мрежа високо напрежение. Стигаме до разпределението през средно и ниско напрежение. За щастие през последните няколко години трите мрежови оператора на средно и ниско напрежение постигнаха забележителни резултати в подобряването, в намаляването на технологичните загуби – от средно 20% през 2004 г. на средно 12% сега. Ето, това е подобрението на енергийната ефективност на средно и ниско напрежение.
И стигаме до потребителите, консуматорите. Какво направихме ние? Имаме индустриални потребители и домакинства.
За индустриалните потребители за първи път по Програма „Конкурентоспособност” договорихме иновативна схема за финансиране с грантов компонент и осигурено съфинансиране, при това управлявана не от държавната администрация, а изнесена извън нея, с Европейската банка за възстановяване и развитие – схема, за която получихме многократни поздравления от комисията и от банката и която се дава като пример за работата на банката и за работата на комисията. Това е за индустрията.
За домакинствата. За първи път има кохерентна интегрирана програма, която е част от жилищната политика и която се разработва от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – за енергоефективно саниране на панелните жилищни сгради. Това е голямата истинска стъпка към енергийна ефективност. На практика няма нито един компонент от цялата верига, по който ние досега да не сме направили значим прогрес.
В заключение искам да отговоря на всички, които смятат, че в такъв документ могат да се намерят отговори на всички въпроси. Не могат! Документът е с ограничен обем, дава скелет и рамка на стратегическата ни посока, но е придружен от голям брой пътни карти или отделни стратегии като тази за енергийната ефективност, която също е готова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, министър Трайков.
За лично обяснение има думата господин Овчаров. Бяхте споменат няколко пъти в изказването на министър Трайков.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаеми колеги, съжалявам, че трябва да ви задържа още няколко минути, но господин Трайков обилно се упражни върху моето име, и то доста несериозно.
Господин Трайков, говорили сме си с Вас в тази зала за инвестициите в мрежите за високо напрежение. Миналата година не сте инвестирали 80 милиона. Недейте да заблуждавате своите колеги. До м. септември бяхте инвестирали 40 милиона и планирахте да инвестирате още 20 милиона в тъй наречените далекопроводи в Североизточна България, които така и не направихте. Но даже да приемем, че сте ги инвестирали, всичките ви инвестиции са по-малки от средно влаганите във всяка една от годините от управлението на тройната коалиция. Даже в тази, в която е имало най-малко, са по-малко! Тоест основните виновници за това, което се случи по Черноморието, сте вие, в частност като прокурист на ЕVN – дружеството, което приемаше заявки, за да събира такси от потребители, без по никакъв начин да гарантира дали има необходимите мощности, за да бъдат захранени тези източници.
Вместо сега да се опитвате тук да хвърляте топката на някой си, който влачел подстанции, направете си труда и проверете колко подстанции са построени по времето на управлението на тройната коалиция. И когато построите половината от тях, защото вие управлявате вече две години, а не сте направили нито една, ще дойдете да ми говорите на тази тема!
Господин Трайков, можете да идвате тук и да говорите, но имайте едно нещо предвид – енергетиката ще я има и след Вас! Даже АЕЦ „Козлодуй” ще го има след Вас и след Вашия счетоводител, който сте сложили там! Резултатите, които се получават в АЕЦ „Козлодуй”, не са заради него. Те са въпреки него, защото там остават и работят професионалисти, които разбират за какво става дума. И не слугуват на този или на онзи, както слугуваха Вашите назначения в Националната електрическа компания, които Вие се наложи да уволните.
И когато аз заставам тук и Ви говоря нещо, не го говоря, за да се заяждам с Вас, а го говоря, защото за разлика от Вас съм свързан с тази енергетика не от една и не от две, а от тридесет години, още от ученическата скамейка! Не съм някакъв парашутист, който е седнал тук и си мисли, че всичко, което хвърчи, се яде, и който си мисли, че енергетиката започва и свършва с него! Нито започва, нито ще свърши с Вас! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има думата министър Трайков.
Моля Ви, не споменавайте никакви имена, защото може би пак ще имаме лично обяснение.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми дами и господа, за тези, които си мислят, че току-що чутото е вярно, искам да кажа, че не е вярно – нито по отношение на инвестициите, нито по това кой какво си мислил, че следва след него. Защото ние сме тези, които действаме по такъв начин, че след това и децата ни да могат да берат плодовете от националното богатство, а не да трябва да плащат по неясен начин. (Реплики в КБ.)
Така че не е вярна цифрата за инвестициите. Аз я споменах и държа на думите си. Не е вярно, че е направено нещо за подстанциите по морето.
А за това, че сте свързан с енергетиката, всички го знаем. Това е най-добре известният факт в България. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Любомир Владимиров, което е предложение на Парламентарната група на „Атака” – в т. 1 „Енергийна сигурност”; в т. 4 „Политики и насоки за развитие” се създава нова т. 12:
„12. Енергийни обекти, които са от значение за националната сигурност, не подлежат на приватизация:
1. АЕЦ „Козлодуй” ЕАД.
2. Големите ВЕЦ и ПАВЕЦ.
3. Големи електро- и топлоцентрали.
4. Преносната мрежа и принадлежащите й подстанции високо на средно напрежение 110 кV, 20 кV, 10 кV.
5. Миноритарните дялове – собственост на държавата в енергийни предприятия, 33% в електроразпределителни дружества, ТЕЦ „Марица Изток 3” и други, при публично - частни партньорства – държавата трябва да притежава не по-малко от 51% от акциите на енергийните предприятия.”.
Това са предложения за промяна в самата стратегия. Има две такива предложения. Първо ги гласуваме тях.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 7, против 17, въздържали се 84.
Предложението не е прието.
Второто предложение, което подлагам на гласуване, е от Икономическата комисия – за изменение и допълнение в Раздел І „Енергийна сигурност”, Глава четвърта – „Политика и насоки за развитие”:
„1. Изречение второ се изменя така:
„Подобряването на енергийната сигурност е дългосрочен процес, изискващи значителни инвестиции и устойчива политика, насочена към:
- намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси, особено на тези с нестабилни и неуправляеми цени;
- диверсификация на доставчиците и на източниците;
- диверсификация на трасетата.”
2. В направление (3) думата „дългосрочни” се заличава.
3. В направление (5) се създава изречение трето, а именно: „Страната ни ще участва активно в разработването на новите мерки за ядрена безопасност в международен мащаб”.”
Моля, гласувайте това предложение на Икономическата комисия.
Гласували 106 народни представители: за 83, против 12, въздържали се 11.
Това предложение е прието.
А сега гласуваме решението с добавките, които бяха приети в стратегията, но самото решение е следното:

„РЕШЕНИЕ
за приемане на енергийната стратегия на
Република България до 2020 г.

Народното събрание на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за енергетиката
РЕШИ:

Приема Енергийната стратегия на Република България до 2020 г.”
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 79, против 27, въздържали се няма.
С това изчерпваме дневния ред за днес.
Следващото заседание е утре, 2 юни, от 9,00 ч. по предварително приетия дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,11 ч.)



Председател:

Цецка Цачева



Заместник-председатели:
Анастас Анастасов

Христо Бисеров

Павел Шопов

Екатерина Михайлова

Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране





    Последни заседания