Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 10 юни 2011 г.
Открито в 9,03 ч.
10/06/2011
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Павел Шопов

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (Звъни.): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, за да бъде реализирана предвидената като точка първа за днешния пленарен ден:
ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА ПРЕД НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ ПОДУПРАВИТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА, РЪКОВОДИТЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ „БАНКОВО”, следва да се направи процедурно предложение за допускане в пленарната зала на господин Димитър Иванов Костов.
Моля да гласуваме.
Гласували 123 народни представители: за 122, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят господин Костов в пленарната зала, за да положи клетва.
Господин Костов, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички народни представители стават.)
ДИМИТЪР КОСТОВ: Заклевам се в името на Република България да спазвам законите на страната, да съдействам за осъществяване на поверените на Българската народна банка функции, както и да пазя служебната, банкова, търговска или друга правно защитена тайна, включително и след прекратяване на правомощията ми. Заклех се! (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВОЕННАТА ПОЛИЦИЯ.
С доклада за второ гласуване на Комисията по външна политика и отбрана ще ни запознае нейния председател господин Доброслав Димитров.
Заповядайте, господин Димитров, за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Данчо Дяков и на господин Атанас Панайотов от „Военна полиция”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля гостите да бъдат въведени в залата.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Благодаря.
„Закон за Военната полиция”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 120 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията за наименованието на Глава първа.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 1.
Гласували 105 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 2 има предложение от народния представител Доброслав Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) Военната полиция осъществява:
1. контрол за спазването на обществения ред и военната дисциплина от военнослужещите;
2. охранителна дейност за предотвратяване, пресичане и защита от противозаконни посегателства на лица, обекти, имущество, въоръжение, техника и мероприятия;
3. контрол върху използването на военни превозни средства;
4. осигуряване и контрол за спазването на установения пропускателен режим при влизане и излизане от охранявани обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и вътрешния ред в тях, включително чрез даване и спазване на задължителни указания при и осъществяване на:
а) проверки на документите за самоличност на външни лица и служебните пропуски на работещите;
б) проверки на багажа, товара и/или на превозни средства и съпроводителните им документи;
5. съвместно или във взаимодействие с Министерството на вътрешните работи или Държавна агенция „Национална сигурност“ задачи от тяхната компетентност по:
а) охрана на обекти;
б) разкриване, прекратяване и пресичане на терористични актове, разпространяване на оръжия за масово унищожение и незаконен трафик на оръжие;
в) задържане на извършители на престъпления от общ характер и освобождаване на заложници.
(2) Служба „Военна полиция” опазва реда и сигурността във и на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, като самостоятелно или във взаимодействие с други служби за сигурност и служби за обществен ред осъществява:
1. оперативно-издирвателна дейност;
2. антитерористична дейност;
3. дейност по предотвратяване, разследване и разкриване на престъпления от общ характер и полицейска регистрация на лица;
4. информационна дейност;
5. охранителна и контролна дейност;
6. противопожарен контрол;
7. разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства;
8. контрол за спазването на правилата за движение по пътищата и техническото състояние на военните превозни средства съгласно Закона за движението по пътищата;
9. определяне на необходимостта от прилагане на специални мерки за сигурност, техния вид и обем и даване на становища за изпълнението им при възлагане на обществени поръчки от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и юридическите лица от Българската армия;
10. дейности и свързаните с тях правомощия, отнасящи се до чуждестранни военнослужещи или военни формирования, техните бази и транспортните им средства на територията на Република България, доколкото това е предвидено или не противоречи на международен договор, по който Република България е страна.
(3) Военно полицейските формирования в Българската армия извършват контролна и охранителна дейност в гарнизоните и районите за разполагане извън тях, като осъществяват:
1. контрол за спазването на войсковия ред и военната дисциплината от военнослужещите;
2. охрана, контрол на достъпа и пропускателен режим;
3. съпровождане на военни превозни средства;
4. контрол върху използването на военни превозни средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 2, както е по доклада.
Гласували 100 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 3, който се подкрепя от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Глава втора – Служба „Военна полиция”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Глава втора, което се подкрепя от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По членове 4, 5 и 6 няма предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за членове 4, 5 и 6, които се подкрепят от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 7 има предложение от народния представител Доброслав Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Служба „Военна полиция” осъществява охрана на:
1. личен състав, обекти, имущество, въоръжение и техника на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;
2. военни учения и мероприятия с участието на личен състав на структурите по т. 1;
3. български и чуждестранни военни транспортни средства и военни железопътни ешелони, с които се превозват личен състав, пари, бойна техника, въоръжение, боеприпаси и общоопасни средства;
4. чуждестранни военнослужещи, чуждестранни военни формирования, делегации и инспекции на територията на Република България.
(2) Служба „Военна полиция” осъществява контрол при осъществяване на охрана в случаите по ал. 1 от други лица, като проверява цялостната дейност по охраната от предварителната й организация и планиране до фактическото й изпълнение и ефективност.
(3) Дейностите по охрана и контрол на охраната се организират и осъществяват самостоятелно или във взаимодействие с военнополицейските формирования от Българската армия, с командирите/началниците, ръководителите на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната, организаторите на мероприятията, органите на Министерството на вътрешните работи, Националната служба за охрана, органите на местното самоуправление и местната администрация и/или други органи и лица.
(4) При наличие на обоснована необходимост по разпореждане на министъра на отбраната служба „Военна полиция” осигурява охрана и специализиран транспорт на ръководни длъжностни лица от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 7, както е по доклада.
Гласували 98 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 8 има предложение от народния представител Доброслав Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Чл. 8. (1) Служба „Военна полиция” осъществява дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация, свързана с опазване реда и сигурността във и на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, както и за едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които правата на държавата се упражняват от министъра на отбраната в случаите по чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 2.
(2) Командирите, началниците и ръководителите от Министерството на отбраната, от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и от Българската армия са длъжни да предоставят информация, изискана писмено от служба “Военна полиция”.
(3) В служба „Военна полиция” се изграждат и поддържат информационни регистри за събиране, обработване, систематизиране и съхраняване на информация, които могат да се изграждат и като автоматизирани и в тях могат да се обработват и лични данни.
(4) Личните данни се обработват единствено с цел опазване на реда и сигурността във и на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, като при обработването им:
1. не се иска съгласието на физическото лице;
2. физическото лице не се информира преди и по време на обработването на личните му данни;
3. лични данни не се предоставят на трети лица;
4. личните данни се съхраняват и след приключване на обработването им в срокове, определени от директора на служба „Военна полиция” като администратор на личните данни.
(5) Личните данни се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.
(6) Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело, както и на чуждестранни органи по силата на международен договор, по който Република България е страна.
(7) Обработването на лични данни се осъществява при условията и по реда на този закон и Закона за защита на личните данни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 8, както е по доклада.
Гласували 101 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 9 до чл. 14 няма предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 9 до чл. 14 включително, които комисията подкрепя.
Гласували 96 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 15 има предложение от народния представител Доброслав Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
„Чл. 15. (1) Органите на служба „Военна полиция” извършват личен обиск, както и претърсват личните вещи, багаж и превозни средства на:
1. задържани лица;
2. лица по чл. 11, ал. 1, заварени на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има данни или може да се направи обосновано предположение, че в тях се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението;
3. лица по чл. 11, ал. 1, които носят или има данни, или може да се направи обосновано предположение, че носят или укриват опасни и забранени за притежаване предмети или вещи – предмет на извършено престъпление.
(2) Личен обиск може да се извърши само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.
(3) За всички случаи на извършен личен обиск или на претърсване на вещи и превозни средства органът на служба „Военна полиция” съставя протокол. Протоколът се подписва от органа, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя копие от него.
(4) За извършени проверки на лица, документи, багаж, товар и/или превозни средства при осъществяване и контрол на пропускателния режим и вътрешния ред в случаите по чл. 2, ал. 1, т. 4 протокол не се съставя, освен ако при проверката се открият опасни и забранени за притежаване предмети или вещи – предмет на извършено престъпление, или ако лицето изрично поиска това.
(5) Органите на служба „Военна полиция” могат да изземват и съхраняват намерени при обиск, претърсване или проверки опасни или забранени за притежаване предмети или вещи – предмет на извършено престъпление или свързани с престъпление или нарушение, както и вещи на задържани лица. Иззетите вещи се описват в протокола по ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за чл. 15, както е по доклад.
Гласували 96 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: От чл. 16 до чл. 22 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за текстовете от чл. 16 до чл. 22 включително, които се подкрепят от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Глава трета – Военнополицейски формирования в българската армия”.
По чл. 23 и чл. 24 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на глава трета и текстовете на чл. 23 и 24, които се подкрепят от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 57, против 27, въздържали се 10.
Текстовете не са приети.
За процедура по прегласуване – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Колеги, явно нещо се разсеяхме в момента, затова искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Глава трета, както и за текстовете по чл. 23 и 24, които се подкрепят от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Глава четвърта – Взаимодействие на Военната полиция с държавни органи и организации, служби за сигурност и служби за обществен ред”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Глава четвърта, което се подкрепя от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 8.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 25 има предложение от народния представител Доброслав Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
„Чл. 25. (1) Военната полиция осъществява дейността си самостоятелно или във взаимодействие с другите държавни органи и организации, служби за сигурност и служби за обществен ред.
(2) Организацията на взаимодействието между военната полиция и държавните органи, организации, служби за сигурност и служби за обществен ред в страната се определя със съвместна заповед на министъра на отбраната и съответния министър или ръководител.
(3) Организацията на взаимодействието между прокуратурата на Република България и военната полиция се определя с инструкция на министъра на отбраната и главния прокурор, а организацията на взаимодействието между служба „Военна полиция” и Държавна агенция „Национална сигурност” се определя с инструкция на министъра на отбраната и председателя на агенцията.
(4) Взаимодействието на военната полиция с полицейските и военнополицейските структури на други държави, както и с международни органи и организации се осъществява съобразно разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 25, както е по доклад.
Гласували 88 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По чл. 26 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за чл. 26, което се подкрепя от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Глава пета – Административнонаказателни разпоредби”.
По чл. 27 до чл. 30 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на Глава пета „Административнонаказателни разпоредби”, както и предложенията за текстовете на чл. 27 до чл. 30 включително, които комисията подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Допълнителни разпоредби”, § 1 и § 2, по които няма предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за наименованието на подразделението „Допълнителни разпоредби”, както и за текстовете на параграфи 1 и 2, които се подкрепят от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 8.
Наименованието и текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението, което се подкрепя от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По параграфи 3, 4 и 5 няма предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи 3, 4 и 5, които се подкрепят от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: По § 6 – предложение от народния представител Доброслав Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 91, ал. 3 думите „обозначените автомобили на” се заличават.
2. В чл. 169 ал. 1 се изменя така:
„(1) Спазването на правилата за движение по пътищата от водачите на превозни средства на Министерството на отбраната, на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия и пътниците в тях, организираните групи от военнослужещи, както и техническото състояние на военните превозни средства се контролират и от служба „Военна полиция” към министъра на отбраната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 6, така както е по доклада.
Гласували 94 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Комисията предлага да се създадат нови параграфи 7-9:
„§ 7. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. ...) в § 1, т. 2 и в Приложение № 1 към чл. 25, Раздел II, т. 4 думите „на Министерството на отбраната” се заменят с „към министъра на отбраната”.
§ 8. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. ...) в § 1, т. 5 думите „на Министерството на отбраната” се заменят с „към министъра на отбраната”.
§ 9. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 3, ал. 1, т. 16 думите „Министерството на отбраната” се заменят с „министъра на отбраната”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нови параграфи от 7 до 9 включително с текстове, така както са по доклада.
Гласували 92 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Параграфи 7, 8 и 9 стават параграфи 10, 11 и 12. По тях няма предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя за параграфи 7, 8 и 9, които съответно стават параграфи 10, 11 и 12 и които комисията подкрепя.
Гласували 93 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети, а с това и Законът за военната полиция на второ гласуване, № 153-05-45.
Едно съобщение, уважаеми колеги:
Във връзка с подготовката на проекта за Програма за работа на Народното събрание за седмицата 15-17 юни 2011 г. информирам народните представители, че материалите по програмата ще бъдат раздавани по парламентарни групи в понеделник и вторник, 13 и 14 юни, съгласно чл. 65, ал. 2 от Правилата за вътрешния ред на Народното събрание. Необходимостта от това произтича от обстоятелството, че към момента повечето от комисиите не са депозирали становища и доклади по законопроекти и проекти за решения, обсъждани от тях през тази седмица.
В 11,00 ч. продължаваме с парламентарен контрол. Благодаря.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля народните представители да влязат в залата – заседанието продължава.
Започваме днешния
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Най-напред – новопостъпилите питания от 3-9 юни 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Корнелия Нинова към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно координация на общата политика на правителството. Следва да се отговори в пленарно заседание на 17 юни 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Корнелия Нинова към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно политиката в сектор „Тютюнопроизводство”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 юни 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Ангел Найденов към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно постъпления от помощи и дарения по бюджета на Министерството на вътрешните работи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 юни 2011 г.
Постъпило е питане от народния представител Румен Петков към Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно бягството от летище София на арестуван български гражданин в Република Кипър. Следва да се отговори в пленарното заседание на 17 юни 2011 г.
Писмени отговори за връчване:
- писмен отговор от министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Мая Манолова.
Първи ще отговаря Бойко Борисов – министър-председател на Република България.
Моля квесторите да поканят господин Борисов в залата.
Първото питане е от народните представители Яне Янев и Емил Василев относно политиката на правителството за противодействие на разпространението на наркотици в контекста на Доклада на Европол.
Питането ще бъде развито от господин Янев.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Преди повече от месец беше разпространен Доклад на Европол, съществена част от който е посветена на трансграничната престъпност и специално на разпространението на наркотици.
В доклада има няколко изключително обезпокоителни констатации, пряко свързани с Република България. Според доклада пристанище Варна е станало един от основните входове за трафик на големи количества кокаин от Латинска Америка към Европа. Той е част от така наречения Балкански път, по който се прекарват наркотици от Северна Африка и Турция към италиански престъпни групировки. Посочва се, че се използват близки връзки на местни, в т.ч. и на български, криминални организации със задморските им колеги, предимно от руски произход, което им осигурява привилегирован достъп до пазарите на Европейския съюз.
Все повече нараства участието на български банди в производството на синтетични наркотици в Близкия изток. Европол изразява сериозни притеснения от факта, че трафикът на дрога и контрабандни стоки през Черно море непрекъснато се увеличава.
На този фон не можем да не обърнем внимание на някои публикации в българските медии от края на м. април, че у нас е налице процес на преразпределение на пазара на наркотици.
Във връзка с горното отправяме настоящото питане към министър-председателя, а не към министъра на вътрешните работи, по следните причини:
- първо, не можем да го адресираме към ресорния министър на вътрешните работи, защото реакцията му по Доклада на Европол е меко казано неадекватна. Въпреки че в доклада няма преки обвинения към нашите органи, очевиден е критичният подтекст, че тези органи са допуснали разширяване на наркоканалите. Нещо повече, госпожа Малстрьом беше достатъчно категорична в своето изявление. Вместо да анализира правилно ситуацията, Цветан Цветанов се позовава на някои твърде пестеливи похвали в аванс, направени преди време от директора на Европол;
- второ, фактът, че България е ключово поле на международния наркотрафик има не само вътрешно криминално значение. В контекста на организираната международна престъпност той е пряко свързан с националната сигурност на страната, оттам и със сигурността на Европейския съюз. Той може да е инструмент за задкулисни влияния върху политиката на престъпни центрове извън България. Той обвързва България не със сивата, а пряко с черната икономика в световен мащаб.
Затова, уважаеми господин министър-председател, питаме: В какво се изразява политиката на правителството за противодействие на разпространението на наркотици? Смятате ли, че тази политика е резултатна и как ще го докажете? Как ще коментирате констатациите в Доклада на Европол и специално тези, че трафикът на дрога през България през последните години се увеличава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Янев.
За отговор – Бойко Борисов, министър-председател на Република България.
Заповядайте, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, господин Василев!
Господин Янев, в личен план не съм имал възможността да Ви честитя събитието – пожелавам Ви да имате добро семейство.
Що се касае до политиката на правителството за противодействие на разпространението на наркотици, тя е съобразена с Плана за действие и с Националната стратегия за борба с наркотиците 2009-2013 г.
Ще цитирам няколко доклада и това е Докладът на Държавния департамент на САЩ за 2010 г., който определя ГДБОП като ефективна организация за борба с престъпността. Той отчита, че 2010 г. на територията на страната са проведени близо 2000 полицейски операции срещу наркоразпространението. В резултат са неутрализирани 68 организирани престъпни групи, от които 22 са за трафик на дрога.
Осъществява се засилен контрол по българските гранични пунктове и ефективно противодействие – констатациите са в Доклада на Европол, на който се позовавате, а това се потвърждава и от факта, че международните наркотрафикантски организации вече използват алтернативни пътища, които заобикалят територията на страната.
Що се отнася до това как ще се отразят констатациите от Доклада на Европол от 4 май т.г. върху решението за приемането ни в Шенгенското пространство, вече е факт, че с огромно болшинство Европарламентът прие техническите доклади за България и за Румъния.
Специално искам да благодаря на колегите от БСП, на колегите от ДПС, НДСВ и, разбира се, на всички от ГЕРБ, от сините, които са в Европарламента, че този път всички европейски депутати много достойно, много, бих казал, правилно защитиха България и именно заради тяхната работа там – вътре, в Европарламента, се получи този много, много добър резултат.
Доказателство за добрата оценка на българските правоохранителни органи е и фактът, че директорът на Европол, въпреки своята натоварена програма и предварителни ангажименти, пристигна в София специално, господин Янев, за да даде разяснения върху доклада и да обсъдим постигнатите до момента резултати.
Той беше любезен и пред всички български медии, пред цялата общественост, да даде публична пресконференция. Ще цитирам неговите думи само от преди десетина дни: като продължаваме да виждаме полицейските успехи на България от последно време съм сигурен, че справянето с организираната престъпност ще продължи да върви добре и в бъдеще, независимо дали България е в или извън Шенген, със сигурност успешно ще се бори с организираната престъпност.
Господин Уейнрайт подчерта също, че оперативната информация, която българските власти са представители, за формиране на оценката за заплахите от организирана престъпност, е на отлично ниво и я определи, като може би, на едно от най-добрите нива в Европа. А по операция „Еврото” мисля, че всички ние станахме свидетели на една от най-добрите операции в Европа. Тя и така беше отчетена.
Само преди седмица в Хага, когато бяхме на официално посещение, цялото ръководство на Европол даде официална вечеря в чест на нашата делегация. Там, смея да твърдя, към момента има поне десет планирани общи операции между службите в Европа и българските служби, ръководени и координирани от Европол. Една от тях стана факт само преди няколко дни с разкриването на поредната печатница за фалшиви евро.
Така че що се касае за Варна, все пак искам да напомня, че в докладите винаги се отчитат и предишни операции, количества наркотици. Знаете, че през 2002-2003 г. с операцията „Лунна светлина” (за този период) беше задържано най-голямото количество кокаин, примесен с картофено пюре, което беше за пристанище Варна, която операция тогава лично ръководех. Спомняте си, че главният прокурор на Боливия заедно с тогавашния шеф на световните операции Майкъл Вихел на ДЕА бяха в София и от София проведохме тази операция.
Вследствие на нея още 4 т кокаин бяха задържани – 3,5 в Испания и 1 т остана в Боливия, не можаха да го изнесат. Само преди 20-30 дни, смея да ви уверя, че при една прекрасна операция на ДАНС и френското разузнаване задържахме българска яхта с тричленен екипаж с близо половин тон кокаин. Искам да ви уверя, внимателно четем, внимателно слушаме критиките и в последно време активно работим по тези групи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса – народният представител Емил Василев.
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Уважаеми господин премиер, очевидно се акцентира, може би за Вас са най-важни похвалите и потупванията... Нашият въпрос обаче е свързан преди всичко с конкретните резултати, които България постига срещу наркотрафика. Цитирахте определени международни полицейски операции, при които са били задържани определени количества наркотици. Възниква въпрос обаче какво става с работата вътре в България, на българските полицейски служби. В РЗС оставаме с някакво впечатление, че само когато отвън ни натиснат, и няма как, тогава хващаме определени количества.
Искам да Ви задам два конкретни въпроса, и ще Ви помоля да ми отговорите конкретно.
Единият въпрос: дали, когато сте били главен секретар на МВР, сте имали нещо общо с бандата за наркотрафик на известния сръбски наркотрафикант Фарух Кадрич? – това е въпрос номер едно.
Въпрос номер две. Господин министър-председател, известно ли Ви е, че прословутата нарколаборатория в с. Опицвет отново работи? Прословутият химик, който фанфарно беше заловен като производител на амфетамини, е освободен от наказателна отговорност. Цялото имущество му е върнато и в момента нарколабораторията работи с пълна сила. Ако това Ви е известно, на кого се отчита тази нарколаборатория, за да не бъде закачана толкова дълго време?
С това приключвам и тъй като в кутиите на народните представители е разпространен един сигнал, който Ви касае Вас лично, ще Ви го дам. Ако до 13,00 ч. не ми отговорите и не ми кажете това дали е вярно, или не – в 13,00 ч. на пресконференция на РЗС ще го раздадем на всички журналисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Мисля, че не бива да превръщате парламента в място, където анонимни... Защото, само от преди 3-4 дни вече зная какво ще разпространите днес на Ваша приятелка, която ще каже, че навремето еди-какво си, еди-какво си... Сменете имената в това писмо и може да получите на друг Ваш приятел схемата. Така че искам да Ви кажа: абсолютно никога нито съм ги чувал, нито съм ги виждал тези лица.
Второ, като главен секретар съм получил всички възможни полицейски награди на службите в света – от ФБР – ДЕА до „Червеният кръст” на Испанската полиция, през медала на Френската полиция, лично от тогавашния министър Саркози, по-късно и от Рицарския орден – от всички служби!
Извинявайте, как да Ви го кажа по-нагледно. Движението на трафика на наркотиците по света, ДЕА, с които имам поне 5-6 официални срещи там, в Истанбул и на други места, където сме правили оперативни задачи, лични срещи – всичко това, като движение, като пътеки се знае, контролира се, работи се по тях, за да може във времето... .
Мога да ви разказвам много... Дойдоха от Колумбия, как оперативно ги пуснахме със знанието на американците; научиха нашите трафиканти как да извадят кокаина от картофеното пюре. След това щяхме да ги задържим на Варна. Американците казаха: после не може да опазите в България 5 т и 200 кг кокаин. Законодателството ви е такова, че трябва да го пазите докато минат съдебните поръчки. Няма как да го опазите. Затова предложиха да го ударим в океана. Преди месец ние пак можехме да ги задържим, но ги задържаха французите. Така че не се подвеждайте по тези глупости, недейте го правете.
Първо, знаете, че не е вярно, знаете го! Аз веднъж ви го казах: по този начин се пишат компроматите. Това са методите на държавна сигурност, че този, който ги чете, да се отврати и от тях, и от себе си. В случая това, което се готвите да направите, е точно такова. Няма нито факт истина, нито едно доказателство по тази тема.
Повярвайте ми, когато един офицер или един началник на служби започне да не бъде приеман, ако има грам истина в това което казвате, цялото ръководство на Европол няма да дойде тук да дава официална вечеря. Няма, когато им кажем: елате в България, за да ни предпазите от подобни атаки, да идват хората тук. Не го правете, не ви прави чест. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин министър-председател, когато има действия и необходимости, отговорни за държавата, ние сме доказали, че можем да го правим. Неслучайно Вие нали не сте ми се обаждали, за да подкрепим Финансовия пакт. Стигнахме до извода, че това е полезно за държавата и го направихме. Така че в това отношение ние постъпваме така, както ни диктува съвестта и политическата платформа на „Ред, законност и справедливост”.
В случая, мога да Ви гарантирам, че ние проверяваме подобни факти и няма да ги оповестим. Нали знаете обаче, че проверката е висша форма и ние трябва да я сторим, защото това ще бъде и в интерес на държавата. (Реплики от ГЕРБ.) Затова господин министър-председател аз се радвам, че най-после Вие виждате, че е необходим парламентарният контрол, защото без парламентарен контрол се върви към еднолична власт. Ние ще продължаваме да задаваме въпроси, защото това е една от основните функции на българския парламентаризъм.
Преди малко аз доста се учудих – може би го казахте на шега, че знаете преди четири дни какво ще прави и ще разпространява Емил Василев. Нима му слушате телефона, господин премиер? Не мога да разбера как точно се е случило. (Весело оживление.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Хвалят се какво ще правят днес.
ЯНЕ ЯНЕВ: Аз Ви благодаря, но искам да уточня, че е много важно. Ние ще адресираме този сигнал персонално до Вас, като министър-председател, и ще посочим конкретни служители на МВР от висшите етажи, с конкретни имена. Надявам се тези имена лично Вие да ги проверите, а не министърът на вътрешните работи, защото Вие сте министър-председател и трябва да имате обективна информация. Тогава, когато ги проверите, ще направим второ питане по реда на парламентарния контрол. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към следващото питане.
Преди това, дами и господа народни представители, днес гости на Народното събрание са ученици от гр. Бургас и гр. Видин. Нека ги приветстваме с „Добре дошли!” в българския парламент! (Ръкопляскания.)
Следва питане от народния представител Антон Кутев относно политиката на правителството за последователно провеждане на политически назначения в администрацията.
Господин Кутев, имате възможност да развиете питането.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Питането ми е основано на политика, която всички ние виждаме, последователно за промени в администрацията по политически принцип. Разбира се, то е насочено към министър-председателя, защото аз виждам тази политика на всички места – от местните до националните ведомства. Тоест очевидно става дума за нещо, което се провежда целенасочено, още повече че преди няколко дни, спомням си, при процедурата на освобождаване примерно на Христина Митрева, стана дума за едни седемнадесет човека там, от които четири били назначени. Спомням си добре реакцията на министър-председателя, който тогава каза, че, видите ли, това били останали четиринадесет човека от тройната коалиция, които му пречели да работи.
Във връзка с това искам да напомня, че има определена законова уредба на начина, по който се освобождават и назначават хора в администрацията на Република България. Има политически позиции, за които никой не спори, че трябва да бъдат сменяни, когато се сменя правителството, но те са ясно определени кои са. А всички позиции под тях, които са огромното мнозинство от българската администрация – общо около 200 хил. души, ангажирани в държавната администрация, подлежат на определен закон и на промени по определен начин. Тоест искам да обърна внимание, че няма как да ви пречат кадрите на тройната коалиция, защото те са кадри на държавата, а не на тройната коалиция и защото, когато някой ден вие си тръгнете от властта, кадрите, които сте назначили вие, не би трябвало да се предполага, че някой друг ще уволнява.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ако не си вършат работата ...
АНТОН КУТЕВ: Дали си вършат работата или не е нещо, което е резултат от определени административни процедури. Когато се спазват административните процедури, нещата стават. Въпросът е дали се спазват и как.
Тоест, моето питане към Вас е: има ли целенасочена политика на правителството за политически назначения в администрацията и, ако има, докога ще продължи тя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, няма такива назначения. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин министър-председател, Вие само преди няколко дни казахте, че ги има. Тъй като виждам, че един от Вашите любими номера е, когато задавам аз въпрос или някой друг, да си говорите с министъра до Вас.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не ми се говори за това.
АНТОН КУТЕВ: Ако искате, да Ви дам и вестник да прочетете, докато трае питането? Между другото е вестник „Дума”, ще научите нещо от него. (Смях и весело оживление. Народният представител Антон Кутев подава вестникът на министър-председателя Бойко Борисов.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Третата реклама му е.
АНТОН КУТЕВ: Можете да научите нещо от него наистина, по-добро е от други четива, за които съм чувал, че ползвате.
Но да се върнем сега на административната реформа. Освен това че Вие лично сте заявявали досега, че еди-кои си кадри на тройната коалиция Ви пречат, аз тук имам няколко цитата от законите, които искам да подчертая, защото в Закона за държавния служител – говоря примерно за чл. 4, в който се казва, че трябва да бъде политически неутрален; говоря за чл. 6, в който има изредени случаите, в които той може да бъде назначаван, и какви са условията, а те са: пълнолетие, да не е под запрещение и т.н.; и говоря за чл. 7, в ал. 6 на който се говори, че при заемане на държавна служба не се допуска дискриминация по един куп неща, включително по членуване в политически, синдикални и други обществени организации.
Тъй като Вие твърдите, че няма, аз пък искам да Ви кажа, че не само че има, а в Силистра вече не остана нито една държавна служба, в която да не е сменен човек, и то под личното въздействие на моя колега, който сега стои някъде тук, в залата – народният представител Господинов. Но не това е по-сериозният проблем. По-сериозният проблем е, че за да може да се назначи примерно съпруга на заместник-областната управителка в Силистра, не просто беше сменен някой, беше сменен шофьор в ДАИ. Подчертавам, шофьор в ДАИ! Този човек е бил във Вашата приемна на 12 април – тук стои документ от приемната Ви, с който е отишъл. Искам да Ви кажа, че той е готов да потвърди пред журналисти или пред Вас, че от Вашата приемна са го посъветвали нещо много просто – да вземе да стане член на ГЕРБ, за да може да остане на работа. А това е политическо назначение.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ, от място): Стига с тия ченгеджийски номера!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Държавна сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Това бяха два уточняващи въпроса.
Ще отговорите ли, господин премиер? Не.
Господин Кутев, заповядайте, за да изразите отношение.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Съжалявам, само няколко думи. В края на краищата какво повече мога да кажа от това?
Господин министър-председател, когато става дума за политическо назначение на шофьор и когато на него му се иска да е член на ГЕРБ, за да бъде назначен, искам да Ви напомня, че това се случваше при една друга власт – при една власт, в която човек трябваше да бъде член на партията, за да стане офицер. За да стане офицер не къде да е, а в Школата на МВР.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Във вашата.
АНТОН КУТЕВ: Да, в нашата. Само че тогава шофьорите ставаха без да са партийни членове. Офицерите в МВР като господин Борисов ставаха след като станат партийни членове, а шофьорите не беше необходимо да бъдат партийни членове. Благодаря.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Те бяха доносници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва питане от народния представител Антон Кутев относно политиката на българското правителство за разполагане на американски военни бази у нас.
Господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Току-чух някой от мнозинството да подхвърля, че нямало такива бази у нас. Искам да ви уведомя, че има – поне засега те са три. Но не това е въпросът. Тези три бази бяха приети още при предишното правителство, не при вас.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Къде има такива бази?
АНТОН КУТЕВ: В Безмер има, те са бази на НАТО.
Разликата в цялата тази работа и въпросът, който задавам, е: на какво се основава политиката относно американските бази?
Казахме вече, че има две нива, на които това се случи. Първото ниво беше преди няколко години, с няколко бази на НАТО, следващото ниво касае противоракетната отбрана сега.
За мен е важно какъв е начинът, по който определяме тази политика – тоест дали това е едноличен начин, в който Бойко Борисов, министър-председателят, или министърът на отбраната решава нещо, или това е нещо, което се взима като едно решение на цялото общество и на легитимните му органи? За мен легитимните органи, разбира се, са Народното събрание, но не само то. За мен една такава политика трябва да бъде оформена на основата на един доста широк обществен консенсус с доста сериозни обсъждания. Така че основата на този въпрос е: всъщност докъде сме стигнали в политиката си? Пак казвам, две са нивата – интересуват ме както досега НАТО-вските бази, така и противоракетната отбрана, по която е много ясно за всички ни, че дори в Европа, особено в Източна Европа, няма еднозначно мнение по това дали може и какви точно съоръжения трябва да бъдат разполагани. Няма еднозначно становище до момента дали Русия ще бъде равноправен участник или просто ще се включи в една друга инициатива. Тоест пречките за изясняване на тази политика са изключително много, защото те не са дефинирани. Все още не е ясно дали тя е американска политика или е политика на НАТО. При това положение за мен е изключително важен въпроса решенията, които обвързват България по отношение както на противоракетната отбрана, така и на НАТО вските бази в България, да бъдат взимани по съответния начин със широкия консенсус.
Тоест питането е: как точно се вземат тези решения, какъв е механизмът и кои са факторите, които влияят върху вземането на решенията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор - министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, половината от това питане, може би трябваше да го отправите към Вашия съпартиец и председател господин Станишев, защото засиленото отбранително сътрудничество се гради на основата на подписаното и ратифицирано от Народното събрание през 2006 г., споразумение между правителствата на Република България и САЩ за сътрудничество в областта на отбраната. Съгласно това споразумение на територията на България са договорени съвместни съоръжения – българска държавна собственост. За какви американски бази ме питате?
С цялото си уважение, просто така подлагате господин Станишев пред неговия електорат, който е против тази работа, и на практика аз трябва да напомням, че по негово време сте го приели. Те са българска собственост.
Що се касае до противоракетната отбрана в деня, в часа, в който дойдат да предложат каквото и да било, свързано с противоракетната отбрана, аз Ви гарантирам, че веднага ще помоля госпожа Цачева да ми даде ден и час, да дойде и да го каже пред парламента, и да вземем колективно решение. Кое Ви тревожи?
До този момент нито един официален служител или който и да е било, не е дошъл тук – това можеше да го отправите към министъра на отбраната. Той засвидетелства уважението си към Вас – дойде, за да ме подкрепи в отговора на този въпрос, че към нас до този момент никой не се е обръщал да ни пита – дали радар, дали ракета, дали самолет, нещо, свързано с „про”. И ние като вас само чуваме, че се готви, говори се, и т.н. Дори само преди седмица, даже бяха и доста депутати от вас във Варна, генералният секретар на НАТО господин Расмусен каза, че по принцип това е система, която сега се готви, сега се говори за нея, водят се активни преговори с Русия, за да не е против тях, а ако може съвместно да се направят. В момента си има едно мирно, съвместно съществуване, хората се разбират и не виждам нищо, което да ни тревожи.
Аз като министър-председател, когато са ме питали, съм казвал, че всичко, което касае НАТО– и пак вашето правителство, предишното правителство, всички ние, като сме гласували, като сме се съгласили да влезем в НАТО, като член на НАТО, ще помагаме, ще участваме, ще вземаме решения, но до този момент няма такова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев, заповядайте за два уточняващи въпроса.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър-председател, моето питане беше продиктувано от по-различно впечатление, с което съм останал относно Вашите изявления. Мога да си спомня за няколко Ваши изявления, в които Вие изказвате недвусмислена подкрепа за разполагането на противоракетната отбрана, което, разбира се, не е точно и не е правилно, защото – сте прав, че това трябва да мине през парламента, както казахме, и не само през парламента.
На мен обаче ми е по-интересно след като Вие нееднократно сте подчертавали, че Вие сте човекът, който взема решенията в държавата – от вдигането на пенсиите, от плащането на пенсиите, през отношенията с американското посолство, които са особено топли по Ваше време, знаем.
За мен все пак е важно, след като Вие сте този човек, по какъв начин се вземат решенията и позициите, които Вие защитавате? В небезизвестните вече грами на американския посланик има описан един пасаж, в който той се жалва от Вашето отношение към базите на НАТО, говори се за един референдум, който бил фундаментален пропуск според Вас. Там се говори за едно писмо, което той Ви е изпратил и което всъщност е решило проблема и е обърнал нещата точно обратно. В резултат на цялата тази работа, и то той директно казва – писмо от посланика, адресирано ... промени категорично тези коментари и постигна желания резултат. Отказали сте се да критикувате, обърнали сте се в обратна посока, изразили сте подкрепата за съвместните военни бази.
Всъщност въпросът ми е: какво пишеше в това писмо, за да може да постигне този резултат? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър председателят господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз съжалявам, че и вашето време се губи, и нашето, с подобни въпроси.
Моето мнение относно тези бази и тогава, и сега е, че вие можеше да ги договорите така, че те да вървят заедно поне с една ескадрила самолети. И до ден днешен ние повтаряме това. Можеше да го договорите така, че поне водопроводът към базата да бъде свързан тогава, а не ние сега да се чудим как 45 милиона... Вярно, има и няколко други села, които са към базата, но сега ние трябва да платим този водопровод.
До ден днешен претенциите ми са едни и същи – не го договорихте правилно. Американското правителство харчи милиарди, милиарди, милиарди за отбрана. Можеше спокойно да даде няколко милиона и за България. Никакво писмо и подобни измишльотини, които се опитват да се тиражират – аз съжалявам, че толкова много внимание се обръща – не е имало. Моята позиция по тази тема е ясна.
Освен това, карате ме да се връщам към времето, когато вашият премиер трябваше първо да отиде да пита един антиконституционен съвет какви решения да взема – сиреч трябваше тогава Доган, царят и той да седнат, да вземат решение и тогава той да дойде да ви ги сведе. При нас, аз имам своето мнение, мога като председател на партията да го кажа и ако, разбира се, мнозинството ме подкрепи, то да стане факт. Аз имам ясно отношение – България като член на НАТО трябва да участва в противоракетната отбрана с ангажимент, какъвто ни се полага в НАТО, както се полага за Либия – участвахме с „Дръзки”, сега участваме с петима офицери в Консултативния съвет там. След като сме членове, изпълняваме ангажиментите си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – народният представител Антон Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаеми господин министър-председател, всъщност ето затова се опитвах да задам питането – първо е, за да сме наясно всички ние в тази зала, че тези проблеми трябва да се решават през парламента. Второто и по-важното е, че очевидно Вие имате ясно мнение. Очевидно Вашето мнение много силно въздейства върху тази част от залата, която е Вашето мнозинство. Неведнъж вече сме били свидетели на това как горкото мнозинство взема някакви решения, пък Вие идвате и му казвате да вземе други, и то ги прегласува.
Въпросът обаче: как сте си изработили това мнение? Това всъщност беше основата на моето питане – как сте го изработили, при положение че, пак казвам, нищо не е ясно там? Не е ясно дали и как участва Русия! Как тогава Вие имате мнение, че трябва да участва? (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.) Не е ясно дали българите подкрепят това участие! Не е ясно дали европейските държави подкрепят това участие! Не е ясно какъв е рискът от цялата тази работа! Тоест, параметрите на задачата не са ясни. Вие вече сте наясно, че подкрепяте противоракетния щит в България, с което Ви гарантирам, че ще бъде наясно и Вашата парламентарна група, ако има в момента някой в залата, който да се съмнява, че, ако Вие ги подкрепяте, те няма да ги подкрепят, да знаете, че се лъжите. (Министър-председателят Бойко Борисов иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедурата е изчерпана, но всеки министър, в това число и на първо място министър председателят, може да взема думата по нашия правилник, винаги когато пожелае.
Има желание от Ваша страна. Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, много ясно казах: към този момент никой не е дошъл да ни пита. Ние като членове на НАТО, аз не знам при вас как е в БСП, след като сте станали член на една организация, изпълнявате ангажиментите си в нея. Какво ново, какво различно, какво неправилно виждате в това, че като член на НАТО България трябва да изпълни, ако в рамките на НАТО и се поставят някакви ангажименти? Кое не Ви е ясно? Кое не е ясно?
АНТОН КУТЕВ (КБ, от място): И Чехия е член на НАТО. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Второ, казах, че без решението на парламента, ако се стигне до това, няма да мине. Кое пак не ви харесва?
Моля ви, госпожа Цачева е прекалено добра към вас и пуска непрекъснато въпроси и въпроси, за да си говорите с мен. Това е въпрос, на който министърът на отбраната спокойно може да ви отговори. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министърът на отбраната иска думата да информира Народното събрание за вчерашно решение.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Срещата на министрите на отбраната от НАТО беше прието решение и беше приет план за действие за изграждане на противоракетна отбрана на НАТО в Европа. Той беше гласуван с консенсус от всички министри на отбраната. Този план ще бъде представен и на практика до Съвещанието на високо равнище през 2012 г. в Съединените американски щати ще има начална оперативна способност по противоракетната отбрана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станишев – изявление от името на парламентарна група.
Заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Нямах намерение да вземам отношение, но думите на министър-председателя и неговото поведение ме предизвикаха. Защо? Защото във въпроса на господин Кутев бяха формирани много сериозни теми и въпроси, свързани с националната сигурност и с начина на вземане на решение от българското правителство.
Преди малко и министърът на отбраната информира парламента за единодушно взето решение от министрите на страните – членки на НАТО по отношение на противоракетната отбрана и нейното изграждане. Някой в този парламент да има яснота какво решение е взето, с какви мотиви, с какви ангажименти?
Честно казано, бях потресен от това, което каза министър-председателят: „След като сме членове на НАТО и ни се постави ангажимент – едва ли не задача – ние сме длъжни да изпълняваме”. Би трябвало премиерът да знае, първо, че, за да се вземе едно решение, е нужно съгласието на България, а не някой да й поставя задачи.
Темата, свързана с противоракетната отбрана, е много деликатна, много чувствителна за всеки български гражданин. Защо? Защото, когато се изгражда такава противоракетна отбрана, евентуално и на територията на България, тя става потенциален обект на нападение. Неслучайно, при първата инициатива на президента Буш, Чехия отказа, защото прецениха рисковете, защото не е ясна и позицията на такъв сериозен във военно отношение съсед като Русия. И какво се оказва? Че ние ще подкрепим, едва ли не, всичко. И от многото изявления на министри и на министър-председателя по този въпрос става ясно, че каквото се реши, това ще изпълняваме. Къде е формулирането на българската позиция? Ние сме свидетели на едно поведение, което е лакейско, реално погледнато. Неслучайно в същите грами, които цитира господин Кутев, се споменава от американския посланик, че българският бъдещ тогава министър-председател, е казал, че България не може сама да формулира своите цели и политики и трябва от Вашингтон и Брюксел да й казват какво да прави. Какво е това? Това е отказ от национален суверенитет. Това е неспособност да се прави своя политика!
Когато господин Борисов отправя упреци към предишното правителство за разговорите, които са водени със САЩ и Споразумението за съвместните военни съоръжения, които, както той самият каза, са българска собственост, той изпада във вътрешно противоречие сам със себе си. Първо казва на господин Кутев: „Ама, те са български”. Така ли е, господин министър? След това казва: „Лошо сте договаряли!”. Защо не се направи едно сравнение как са договорени в Румъния и как са договорени в България, и къде националният суверенитет и българската позиция и мнение са защитени по-добре? При нас! Защото знам как са водени тези разговори и сме отстоявали именно българския интерес по отношение на всички тези въпроси.
Сега очаквам, разбира се, от думите на премиера, да осигури милиарди и милиарди и поне две ескадрили изтребители безплатно – модерни, с резервни части, с въоръжение. Поне такава беше заявката. Нека видим какво ще се получи от това. Дай Боже, да засилим капацитета на Българските военновъздушни сили! Но дали ще стане, е друг въпрос?
Беше споменат и антиконституционният коалиционен съвет на предишната коалиция. Мога да изнеса на министър-председателя една лекция за това как се управлява коалиционно във всички европейски страни, където има коалиции. Точно с правила на подобни съвети, на подобни формати, където се обсъждат основните политически въпроси. И когато ГЕРБ имат безрезервната подкрепа, поне до този момент на партия „Атака”, което е прецедент в Европейския съюз и предизвиква реакции и въпроси в Европейския парламент и другаде, възниква въпросът: на каква основа, кои са задкулисните сделки и договорки да се получава такава подкрепа? Всеки се досеща за възможните механизми, само че това остава зад кулисите. Това би било по-почтено.
И няма министър-председателят Борисов, чието правителство и чието мнозинство има най-много признати от Конституционния съд за антиконституционни действия, да говори за антиконституционност! Дванадесет ваши действия, закони са отхвърлени от Конституционния съд! (Реплики от ГЕРБ.) И ще има още, защото продължавате да действате по този начин, защото не ви пука нито за Конституция, нито за закони, а държавата се управлява като еднолично дружество и бащиния на министър-председателя. Няма как по този начин да бъдете успешни.
Само че, когато се управлява така, не се учудвайте, че всеки вот, който се внася от опозицията, е лично към премиера, защото преди няколко месеца той поиска вот на доверие и тогава му казах от тази трибуна: „След като Вие, господин министър-председател, искате вот на доверие и го получавате от мнозинството, без да правите персонални промени и промени в политиката, това означава две неща: първо, че премиерът поема личната отговорност за всичко, което се е случвало от началото на мандата досега, за всички безобразия – за полицейщината на Цветанов, за провала на Шенген, за обедняването на хората, и за това, че България пълзи отзад на Европейския съюз и по усвояване на еврофондове, и по отношение на излизане от икономическата криза – лична отговорност на премиера – и за всичко, което се случва оттук нататък.”
Затова предстоящият вот на недоверие ще бъде лично към министър-председателя, както и следващият, ако все пак мнозинството още подкрепя този кабинет. Добре е това да се знае и от българските граждани. Коалиция за България ще продължи да провежда ясна опозиционна политика с една цел: това правителство, което е вредно за България, което вкарва държавата и хората все по-надолу в блатото на кризата и не осигурява никаква перспектива, да си ходи час по-скоро! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Думата иска министър Аню Ангелов.
Заповядайте, господин Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да напомня, че вчерашното решение на Североатлантическия съвет е в резултат на решенията на Съвещанието на високо равнище в Лисабон. Там, от името на България, гласува държавният глава – президентът на републиката. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Второ, моля ви да прочетете Конституцията. Кой формира и провежда външната политика на страната – дали това е парламентът, или това е изпълнителната власт? Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с питане от народния представител Меглена Плугчиева относно предприетите мерки за облекчаване кандидатстването на бенефициентите по оперативните програми и стартиралия процес за програмиране и планиране на периода 2014-2020 г. Питането е към министъра по управление на средствата от Европейския съюз – господин Томислав Дончев.
Госпожо Плугчиева, заповядайте да развиете питането.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Обръщам внимание, че това питане е заведено в Деловодството на парламента на 12 април. Вдругиден е 12 юни, което означава, че въпроси и питания трябва да звучат най-много в рамките на 10-15 дни, а не в рамките на два месеца. Обръщам внимание, че това тотално девалвира и разочарова обществото, и поставя изобщо под съмнение същността на този парламентарен контрол.
В това питане, господин Дончев, се съдържат оплакванията, жалбите на десетки бенефициенти както от бизнеса, така и земеделски стопани, така и общини. Искам да Ви кажа, че тези хора чакаха досега да прозвучи питането и Вашият отговор по въпросите, които ще поставя. Обадиха ми се наскоро, за да кажат, че за някой от тях вече е много късно, че са фалирали и че каквото и да им кажете, няма да може да им помогнете.
В какво се състои моето питане. Като се има предвид, че м. юли 2009 г. България беше на 14-о място по използване на евросредствата сред 27 страни членки и като се погледне сега класацията на България сред 27 страни членки, се оказва, че ние сме на 24 място по използване на средствата от Регионалния фонд, на 25 място по използване на средствата от Социалния фонд, на последно място по използване на средства от Кохезионния фонд и на 27 място от Аграрния фонд. Това означава, че сме наистина най-на дъното на таблицата. Това е оценката и на Еврокомисията и ще трябва да ви върна в пратените писма от комисари, от президента Барозу – в края на миналата година, за тревогата по темата „Транспорт и околна среда”, за последните ангажименти и корекции, които госпожа Хюгнер се опита да направи през м. април плюс последния актуален въпрос изпратен или поставен от господин Кирилов в Европарламента към комисаря Хан, където той изразява изключителната си загриженост за усвояемостта на средствата в България.
Трябва също да обърна внимание, че по Регионалния фонд, ако за 2009 г. сме използвали и са усвоени 25%, за 2010-2011 г. усвояемостта е нула. Ако в Социалния фонд са само 7,49% за 2009 г., за 2010-2011 г. усвояемостта е нула. Кохезионният фонд и 2009 г., и 2010 г., и 2011 г. насреща стои една голяма нула. В Аграрния сектор ситуацията е катастрофална.
Моят въпрос, господин министър, към Вас е: какво правите и какви мерки предприемате, за да се отлепим от дъното на таблицата и по-важно да се помогне на българските общини, на българските земеделски стопани и на българския бизнес, които са толкова силно ударени от кризата, която се катализира от немощта на това правителство? Още повече че трябва да обърна внимание, че предстоят и се водят преговори за следващия програмен период. Неизползваемостта или невъзможността да се използват средствата сега ни поставя пред сериозна заплаха да загубим средства и за следващия програмен период.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Дончев.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, аз като човек, който следи всички цифри и показатели, наистина се обърках с данните, които извадихте особено с тези нули, тези класации. Предполагам, знаете и следите към момента, към днешна дата, плащанията са в размер близо 13%, което означава 2 млрд. лв. Искам да напомня, че тръгнахме от 0,98% – под 1%.
Въпросът обаче беше: какви мерки се вземат по отношение на опростяване на процедурите и правилата като инструмент за по-висок темп на разплащанията? Позволете ми преди да започна по същество да отбележа, че за добър ход особено в големите инфраструктурни проекти освен прости и разбираеми правила, огромно значение има предварителната проектна готовност, чиято подготовка е редно да започне години преди старта на съответния програмен период, като в момента се полагат усилия следващият програмен период 2014-2020 г. да започне с много по-висока степен на готовност.
Колкото до опростяването на правилата това е въпрос, който стои на национално и на европейско ниво. Предполагам, следите дебата на европейско ниво – там е един от често поставяните въпроси. Редно е да се отбележи, разбира се, че ние можем да опростяваме правилата на национално ниво до размера, до границата на европейските правила.
На трето място, когато говорим за опростяване на правилата, ми се ще да цитирам една реплика от комисаря Хан – говорим за регионалната политика, който каза, че винаги, когато говорим за опростяване на правилата, трябва да си даваме сметка, че това е обратно пропорционално на добрия контрол – те са свързани. Наред с това последната една година усилията ни бяха съсредоточени именно върху това – правилата да станат по-ясни, по-прозрачни и по-близо до нуждите на тези, които ги ползват.
На първо място, по отношение на повишаването на прозрачността. С оглед на това всеки заинтересован да може да бъде снабден максимално рано с максимално конкретно количество информация бяха направени редица промени, следствие на което индикативните годишни работни програми в момента се публикуват до 30 ноември на предходната година и съдържат много повече детайли, което е важно – особено за общините, за да могат те предварително да възложат подготовката на технически проекти.
Въведе се изключително важното изискване насоките за кандидатстване да бъдат публикувани предварително – не само за предварителна информация, ако в тях има някакъв дефект и кандидатите реагират, да може управляващият орган да вземе отношение. Когато говорим за прозрачността, не бих искал да изпусна изключително важната инициатива, една от първите в Европейския съюз, където системата ИСУН – една огромна част от нея, може би две трети от информацията, по същество е публична.
По отношение на оптимизиране на реда за набиране на проектни предложения. Предвид сложността и спецификата на инфраструктурни проекти срокът, в който може да се извършва набиране на проектни предложения, позволява удължаване от 60 на 90 дни. Обратно – по отношение на проектите, които са основно с неинфраструктурни мерки, е възможно да се работи с по къс срок за кандидатстване, след писмено разрешение от моя страна. Въведени бяха конкретни срокове, в които управляващите органи са длъжни да отговарят на поставените от бенефициентите въпроси. Създадена бе възможността за увеличаване на размера на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ при процедури на директно предоставяне на средства.
По отношение на оптимизирането на оценителния процес и съкращаването на сроковете, ключово е обединяването на етапите на административна оценка и оценка на допустимостта. Отделно сроковете за протичане на оценителния процес бяха съкратени, като изготвянето на доклада от оценителната комисия, се извършва в рамките на тримесечния срок.
Изключително важно подобрение, считам аз, е въвеждането на възможността кандидатите да възразяват, ако считат, че тяхното проектно предложение е отхвърлено неоснователно.
По отношение на сроковете за извършване на плащанията – една наистина драматична тема, когато говорим и за частни, и за публични бенефициенти, всеки има интерес да си получи парите на време. През 2010 г. беше прието Постановление на Министерския съвет № 179, с което се въведоха единни правила и ясни срокове за бенефициране на разходите, както и за извършване на плащанията.
Според текстовете на това постановление беше въведено задължение авансовите плащания да се извършват в 10-дневен срок от подаването на искането за плащане. Бенефицирането на разходите да се извършва в 40-дневен срок и впоследствие срокът за плащане отново да бъде 10 дни, като обръщам внимание, че ако има просрочие от страна на управляващия орган, не по вина на бенефициента, той има право на искане на наказателна лихва. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, госпожо Плугчиева, за два уточняващи въпроса.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, изброихте тук част от мерките. Аз ще Ви кажа какъв резултат се получава от тези мерки, които явно не съумявате да приложите на практика.
Първо, ще започна със Закона за обществените поръчки. Цитирам Ваши думи, че „до 1 май този закон ще влезе в парламента, защото това е „А и Я” на обществените поръчки”, където има най-големи проблеми. Знаете, че по доклад на Сметната палата 68% и даже по-висок процент, се отчитат проблеми, което каза и Европейската сметна палата, че не е виновен бенефициентът и ползвателят на закона. Това означава, че законът е лош и този закон все още не е влязъл в парламента. След месец и половина този парламент излиза в отпуск и всичко отива отново в небитието или някъде най-рано през есента, когато този парламент ще прави кампания за избори.
Второ, поехте ангажимент пред Европейската комисия да качите в електронен вид ЛОТАР прогнозите и да бъдат видими и прозрачни за всички. Това го няма! Към ПМС № 55 трябваше да изнесете и да направите съответните пакети типове процедури, които да облекчат работата на бенефициентите. Това трябваше да бъде направено и за общините, особено за Сектор „Води” и за тези проблемни големи проекти – това също не е направено.
Когато говорите за съкращаване на сроковете, погледнете какво се случва в Министерството на земеделието и храните! Трите месеца срок за оценка на проектите, които въведохме навремето, ги удължиха на пет месеца и до този момент вие не може да се преборите този срок да се върне в нормалните три месеца, още повече че и петмесечният срок не се спазва и проекти се влачат по 8-9 месеца. Европейската комисия на 17 март тази година казва на ръководството на Министерството на земеделието и храните, че 25% от проектите от 2008 и 2009 г. все още не са разгледани. Това е катастрофа!
Към това се добавя, че не са разгледани и над 1000 проекта от 2010 г. В Министерството на околната среда и водите не е решен въпросът с ДДС за общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Очаквам да ми се отговори! Не е решен въпросът с типовете процедури, не е решен въпросът с мастерплановете, със собствеността на ВиК-дружествата. Поне на част от тези въпроси дайте отговор!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, господин министър, ако желаете.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, моля, когато цитирате данни, да бъдете коректна. Когато говорим за почти две трети нарушения по Закона за обществените поръчки, не става думи за данни на Сметната палата, а за Агенция „Държавна финансова инспекция”, която проверява процедурите, по отношение на които има съмнение, че има нещо нередно. Добре знаете, че тя не проверява всички процедури.
По отношение на Постановление № 55 на Министерския съвет, което регулира процеса на възлагане от частноправни субекти, има разработени типови форми. Можеше да попитате, включително извън реда на парламентарния контрол, щяхте да бъде осведомени.
Относно Закона за обществените поръчки, позволете ми да се съглася с Вас, че това е един от основните инструменти, предполагащ едно бързо и качествено ползване на парите. Друг е въпросът доколко проблемите, които имаме с обществените поръчки, се дължат изцяло на закона.
Законът определя общата рамка. Той не може да предопредели каква е волята на възложителя и какво иска да му бъде доставено, построено или каква услуга да бъде извършена. В закона, между другото, предполагам, че вече е внесен в Народното събрание или ако не, ще бъде внесен до края на седмицата, положихме максимални усилия не само да се разработят едни качествени и добри промени, които да съответстват на нуждите, а тези промени да бъдат съобразени с исканията на всички заинтересовани страни. Добре знаете, че понякога това е много, много трудно. Защото исканията на организациите на бизнеса са едни, а исканията на общините са други. Но текстът, който ще бъде предоставен на Вашето внимание, мисля, че до голяма степен отразява актуалните нужди и по отношение на намаляване на бюрократичния товар, и по отношение на един по-качествен контрол – говоря за централния орган за предварителен контрол, за всички процедури с европейско финансиране.
Когато обсъждаме процеса на опростяване, позволете ми да отбележа, че до голяма степен чисто еволюционните мерки като промени в документацията са изчерпани. Оттук нататък са необходими, как да кажа, революционни стъпки. Една от тези революционни стъпки, която разчитам да дисциплинира много системата и облекчи бенефициентите, е електронното подаване на документи, за което работихме през последната половин година. За първи път то ще бъде факт през следващата седмица. Оттук нататък освен много по-ниски разходи за кандидатстването, отпадането на необходимостта да се пътува, отпадането на килограмите хартия, ще въведе една допълнителна дисциплина в цялата система, доколкото по електронен път всяка стъпка, всяко действие или бездействие на администрацията ще бъде регистрирано и може да бъде проверено.
Относно подготовката на България за следващия програмен период, защото имаше и такъв нюанс във въпроса Ви, има три основни пакета мерки, които в момента се вземат и по отношение на тях се извършват конкретни действия.
На първо място, адекватно участие в дебата за бъдещето на кохезионната политика. Тук България има задължението не просто да следи какво се случва на европейско ниво, а да отстоява позиции. И аз считам, че го правим.
На второ място, подготовка на плановите и стратегически документи на национално ниво.
На трето място, подготовка на институционалната система, която ще управлява средствата през следващия програмен период.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За отношение – заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, напомням Ви, че се опитвам да Ви помогна със заостряне на вниманието, че мерките, които вземате, не са достатъчни и ще Ви цитирам резултати от прилагането на вашите мерки.
Хората пишат конкретно и буквално, че се извършват проверки по телефона 2-3 години след мероприятията и като не се открият хората, нормално е да се смени телефонният номер, защото като не се намери човек, който може да си е сменил телефона, се нулира целият процес. Има проекти от 2009 г., които са завършени и все още не са сертифицирани разходите. През 2010 г. по Оперативна програма „Административен капацитет” не е платен нито един проект на общините.
За всичко останало, за което говорите, че облекчавате – погледнете какво се случва с неправителствения сектор! По последните процедури, които се провеждат за Оперативна програма „Човешки ресурси” имат право да кандидатстват само сдружения на национално ниво. Елиминирани са всички местни структури и местни сдружения. Вие ликвидирате структурите на гражданското общество, господин Дончев!
В същото време погледнете какво се случва в Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Ще Ви дам процедурата, в която пише, че за да кандидатства, микропредприятието трябва да покаже повече от 300 хил. лв. нетни приходи от продажби за 2010 г. Кое е това микропредприятие с 3-5 човека, което в кризисната 2009 г. може да направи 300 хиляди? Ако то имаше тези 300 хиляди, нямаше да дойде да кандидатства по еврофондовете. Може ли на малки предприятия да сложите 600 хиляди таван? Да не изброявам! Не стига, за съжаление, времето, за да се изброят всички проблеми и тревоги на хората. Хората не желаят да кандидатстват. Проектите вместо с европейски пари се плащат с национални и хората от частния бизнес плащат с лични пари. По този начин се обезсмисля ползването на европейските средства.
Днес говорите за революции и за електрификация и съветска власт по телевизията, но искам да Ви кажа, че с този подход на отблъскване на хората, с безпринципен бюрократичен подход и контрол, убийствен и смразяващ, ние ще загубим огромна част от тези пари. По-страшното е, че ще ликвидираме българския малък бизнес, земеделски стопани и общини. Направете така, че това да не се случи, още повече предстои да се борим за следващ период за 2014-2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Следващото питане е отново от госпожа Меглена Плугчиева относно позицията на България по бъдещата кохезионна политика на Европейския съюз за периода 2014-2020 г.
Заповядайте, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ще се възползвам от времето си от първото питане, за да предам на господин Дончев последния доклад на КПМЖ, където са дадени точните данни, по които той не взе отношение за последните места, на които е стигнала България.
А сега за темата по кохезионната политика. Това е една ключова политика на Европейския съюз. Преведен на по-разбираем език, това е политиката на сближаване. Това е, по която в продължение вече на две години всички страни членки обсъждат, търсят възможности за нейното оптимизиране, опростяване и особено страните като България, които имат огромна нужда от средствата по тази политика. Това е политиката, която осигурява и е в синхрон с Европейска стратегия 2020 – трябва да се бори с бедност, с промените в климата и съответно за осигуряване на стабилен икономически растеж.
По тази кохезионна политика за периода 2000-2006 г. в България съответно са построени 12 пречиствателни станции, летище София, голяма част от проекта на метрото, 90 училища и детски градини са обновени, 750 километра са обновени, 130 са новопостроени. Да не изброявам всички постижения, които са направени и постигнати с тази кохезионна политика.
Въпросът е какво се случва оттук нататък? Като се има предвид, че Европейският съюз стартира по график обсъждане на кохезионната политика, за да се чуе гласът на обществеността, защо в България не се направи този дебат? Защо наистина темата „Вашият глас ще бъде чут” не прозвуча и да се потърси мнението и на обществеността, на общините, на неправителствения сектор, на бизнеса? Този период на обсъждане за съжаление приключи. В момента сме в период на бъдеща финансова перспектива.
Затова, господин министър, въпреки моето предложение в комисията да бъде обсъждана в парламента темата за националната позиция на България по кохезионната политика за следващия период, не се намери време това да се направи. Затова моля да използвате тази трибуна и в кратките пет минути да дадете основните позиции или параметри на позицията на България по бъдещата кохезионна политика и доколко ние се борим за националните интереси на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин Дончев, за отговор.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, преди да продължим с повече разяснения от моя страна относно бъдещето на кохезионната политика, ми позволете да отбележа, че не съм говорил по телевизията за съветска власт. Считам най-малкото за некоректно да ме обвинявате за това, че искам да убия третия сектор, точно мен! Фактът, че средствата от Европейския съюз за неправителствени организации отиват основно за тяхната роля като доставчици на услуги, а не за типичните им граждански дейности, е проблем, признавам го. Но този въпрос до голяма степен не може да бъде решен със самите средства от Европейския съюз. Именно затова се вземат всички възможни мерки, например в приключилите вече преговори за финансовия механизъм на европейското икономическо пространство, по норвежката и швейцарската програми ще има значителен ресурс точно за неправителствени организации точно за граждански дейности.
Колкото до дебата за бъдещето на кохезионната политика, е факт, че през последната година страната ни участва в множество формални и неформални срещи, работни групи в различни формати относно бъдещето на политиката за сближаване през следващия програмен период. Този въпрос беше обсъден в Комитета за координация на фондовете, в работна група по структурни действия, в работна група на високо ниво относно бъдещето на кохезионната политика, в работната група по подготовка на условията, при поредица от срещи на високо равнище, организирани от държавите, председателстващи Европейския съюз.
На първо място искам да отбележа, че ние бяхме сред първите държави членки, изпратили позиция по Петия доклад на Европейската комисия за икономическо, социално и териториално сближаване. Добре знаете, че петият доклад отправя призив към държавите членки за реформи на кохезионната политика с цел увеличаване на добавената стойност от интервенциите, тоест да има много по-голяма полза и много по-голям смисъл от всички разходи, финансирани в рамките на съответните проекти. Това ние безспорно подкрепяме.
Докладът предлага укрепване на стратегическото програмиране чрез превръщане на целите на Стратегията „Европа 2020” в инвестиционни приоритети на кохезионната политика. Ние принципно подкрепяме логиката, че кохезионната политика трябва да бъде лимитирана до пакет ясни и относително ограничени цели. Подкрепяме, че е редно това да бъдат целите на Стратегията „Европа 2020”. Разбира се, тук е редно да бъдат направени някои уговорки – нуждите на някои от новите държави членки. Тук бих споменал например нуждите от базисна инфраструктура. Те очевидно не попадат като приоритетна цел в Стратегията „Европа 2020”. Затова позицията, отстоявана от България на всички срещи, включително и лично от мен, е, че подкрепяме кохезионната политика да бъде фокусирана върху целите на Стратегията „Европа 2020”, но на новите държави членки да бъде позволено да продължават да правят инвестиции в базисна инфраструктура, доколкото това е основен инструмент точно по политиката за сближаване.
Едно от големите предизвикателства, една от големите оси на дебата относно бъдещето на кохезионната политика е свързано с така наречените условности. Става дума за идеята, предложението финансирането за следващия програмен период да се обвърже с условия, свързани с финансова дисциплина или с осъществяване на реформи. Нашата позиция е, че кандишъналитиз, или условията са добър инструмент за гарантиране на бюджетна стабилност в съответните държави членки, може би дори и по-добър инструмент за координация на европейските и национални политики. Тук обаче е необходимо да се направят редица уточнения. По отношение на така наречените негативни условия, свързани с бюджетния дефицит, механизмът е ясен – бюджетният дефицит лесно и ясно може да бъде измерен.
Няколко пъти поставях въпроса чрез какви механизми, чрез каква система от индикатори ще мерим реформите. Няколко пъти настоявах колегите от Европейската комисия да ни предоставят малко по-конкретна и по-детайлна информация, доколкото реформата понякога е процес, който отнема 3-4-5 години, понякога дори е процес, излизащ извън рамките на програмния период. Изключително важно е как той ще бъде измерен и как това ще се отрази на финансирането от структурните и Кохезионния фонд.
България като цяло подкрепя подхода за по-добра концентрация на инструментите и работата с Европейския договор за инвестиции и развитие с всяка отделна държава. Подкрепяме и инициативата, свързана с разработването на макрорегионални стратегии, като през този програмен период тече и Дунавската стратегия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Плугчиева, имате възможност да зададете два допълнителни насочващи въпроса към министър Дончев.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, добре, че поне в рамките на пет минути успяхте телеграфно да споделите част от нещата, които сте дискутирали в Брюксел. Редно беше не в пет минути, а в рамките на обществено обсъждане по целеви групи да се направи съответното обсъждане в България и Вие да получите мандата на обществото и на парламента за водене на тези дебати и разговори в Брюксел, а не тази възможност да се свива само до Вас и Вашия тесен екип. Това е първата ми бележка.
Второ, основните теми за координация с основните документи на Евросъюза, Стратегията „Европа 2020”, както и синхронът с българската Програма „България 2020”, къде и как е осигурен този синхрон?
Липсва и информация, а и от оскъдната информация, която се получава, позицията по кохезионната политика по никакъв начин не кореспондира с Националната програма за реформи, нито с по-нататъшната административна реформа. Това са ключови въпроси, които трябва да се обсъждат сега, ако не искаме в бъдеще да бъдем последният най-беден регион на Европа, да ни сочат, че Северозападна България е един загиващ регион, най-беден по стандарт, а България – с най-ниски доходи. Тук говорим и за икономическо благосъстояние, и, разбира се, за инфраструктура, която трябва да бъде осигурена и да се преборим за нея. Да се даде възможност да продължи изграждането на инфраструктура. За да се получи това обаче, България трябва да звучи убедително и не само с един представител, а с включването на целия потенциал и особено парламентарния потенциал на тази страна.
И последният ключов въпрос – за административния капацитет и намаляването на съответните пречки при стабилността на този капацитет. Господин министър, там трябва да дадете отговор какво се случва и какво ще успеете допълнително да направите. Очаквам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор на двата поставени допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Плугчиева, позволете да Ви информирам и да допълня, че позицията на българското правителство, на първо място, не е нито тайна, нито секретна. Тя е публикувана в интернет.
На второ място, при изготвянето на позиции за всяка отделна среща, както и за рамковата позиция не само е следван целия процедурен ред: Съвет по европейски въпроси, позиция на Министерския съвет, но е правено всичко възможно не само вътрешноведомствено, не само в рамките на експертите на Министерския съвет и на другите ведомства, а всичко, което се заема като позиция, което се уговаря, да бъде съгласувано с всички заинтересовани страни.
На специална нарочна среща в режим Общото събрание на Националното сдружение на общините бяха представени към тогавашна дата всички ясни позиции и послания на българската страна. Дори призовах тези представители на националното сдружение, които не са членове на комитета на регионите, да бъдат още един координиращ механизъм. Да говорим по-скоро на един език, защото имаме сходни мисли и интереси. Множество подобни срещи бяха правени както с организации на бизнеса, така и с неправителствени организации.
Дали въпросът е обсъждан в ресорната комисия, доколкото си спомням, в началото на годината на среща имахме възможност да говорим по въпроса. Когато уважаемата комисия прецени, че има нужда от втора подобна среща и ме покани, аз съм винаги на ваше разположение.
В малкото ми оставащо време – темата за административния капацитет. Заедно с темата за проектната готовност и за правата и процедурите – това са ключовите условия, които предопределят с каква скорост ще се движат парите. Полагат се усилия не само за съхраняване на всички структури, които в момента имат преки отговорности като управляващи органи или като междинни звена за разпределението на средствата, но и за укрепването на административния капацитет в общините. Считам, че за администрацията на общините не носят отговорност само ръководителите на съответната община. За това носи отговорност и държавата. Затова в рамките на тази година тече едно изключително мащабно обучение, поне по пет човека от всяка българска община ще бъдат обучени. Наред с това се надявам съвсем скоро да стартира така наречената мобилна група от експерти, където ще можем да оказваме помощ на място при изпълнението на проектите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Плугчиева, заповядайте да вземете отношение.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, съвсем делово на въпроса. Призовавам Ви съвсем сериозно и отговорно в най-близко време да дойдете в парламентарната комисия и да направим задълбочено обсъждане, докато не е късно и има възможност да се чуе на базата на един задълбочен дебат и да се формира позицията на България, да се отстояват ключови теми, които са важни за България, но не те са най-важни за останалите страни членки. Това е апел към Вас и подадена ръка, за да се помогне, първо, на Вас и в работата, и второ, за да се защитят интересите на страната за следващия период.
По отношение на другите въпроси, наред с инфраструктурата в тази позиция по кохезионна политика трябва да защитим бизнеса и особено интереса на малкия и среден бизнес, да гарантираме намаляване на безработицата и териториално истинско сближаване. Всичко това може да стане, ако наистина разполагаме със стабилен административен капацитет – нещо, за което с особена тревога Европейската комисия продължава да ви обръща внимание. И в същото време продължават да хвърчат главите на качествени хора с опит.
Обръщам Ви внимание, че преди известно време заместник-министър на труда и социалната политика беше изхвърлен без ясни мотиви и причини. Питам Ви: какво направихте Вие, за да защитите този човек или да кажете какви са неговите прегрешения? Защо си отиде министърът на транспорта? Защо си отиде онзи ден шефът на Агенцията по рибарство, когато Вие най-добре знаете, че този човек успя да направи оценка на съответствието и тази програма тъкмо тръгна. Защо непрекъснато се правят смени в Министерство на земеделието и във Фонд „Земеделие”? Разберете, че всичко това ще ви провали, ще провали обаче и страната.
Няма стабилен административен капацитет и няма ясна позиция по инфраструктурна политика, икономическа политика, която да залегне в позицията на България по кохезионна политика. И пак казвам – тя не е само ваша. За да бъде на България, тя трябва да бъде обсъдена в парламента и да получите мандат от парламента, господин Дончев. Така че Вие направете необходимото това да бъде наистина позиция на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител Георги Андонов относно прилагането на Закона за обществените поръчки във връзка с Наредба № 22 от 7 юли 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Първоначално залесяване на неземеделски земи” от Програмата за развитие на селските райони през периода 2007-2011 г.
Имате думата, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Благодаря много, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Уважаеми господин министър, въпросът ми към Вас е предизвикан от питане, отправено към мен от жители на община Сатовча по отношение законността за провеждане на процедура по Закона за обществените поръчки.
Община Сатовча печели проект по програма „Селски региони” за залесяване на 42,8 хектара неземеделски земи – една програма изцяло социално насочена за ангажиране на повече безработни и повече жители на различните региони. Въпросът е, че кметът назначава комисия да проведе процедура по Закона за обществените поръчки. Процедурата е проведена, има фирма, спечелила процедурата и със заповед № 097 от 4 април 2011 г. кметът на община Сатовча господин Арбен Мименов на базата на мотивите, които е предложил, на базата на постъпила подписка и на базата на чл. 44, ал. 2 от Закона за местната власт и администрация, според която кметът има право да издава заповед, прекратява процедурата и връща парите в управляващия орган.
Въпросът ми към Вас, господин министър, е основателни ли са мотивите, които е упоменал кметът на общината за прекратяване на процедурата и дали има субективизъм в преценката и в заповедта, която е издал? Какво ще бъде въздействието на прекратяване на отношенията на община Сатовча с органа, който управлява тези пари на базата на една заповед на кмета на община Сатовча, с която той одобрява договорите с Държавен фонд „Земеделие” за финансиране на този проект без ясни мотиви, анализи и основания? Интересува ме какви действия ще предприемете за успешното усвояване на тези пари Вие, като министър, който отговаря за еврофондовете и евентуално какви са отговорностите на тези кметове по отношение на тези договори, които подписват с управляващите органи, по отношение на неусвояемост на тези пари?
И най-вече въпросът ми е повече комплексен – Вие като министър на еврофондовете ще позволите ли на такива чисто битови отношения между участници в процедури и кметове да не се усвояват европейските пари, които са насочени за хората в регионите? Благодаря много.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Андонов! Действително информацията, която предоставихте, е коректна. И аз имам същата информация, че видно от издадена заповед на кмета на общината е спряна процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет първоначално залесяване на 42,8 хектара неземеделски земи от землището на Сатовча. Като мотиви са посочени постъпила подписка в Общинската администрация Сатовча, с която се изразява желание да не се реализира проектът по Програмата за развитие на селските райони, по който има сключен договор с Държавен фонд „Земеделие”. В заповедта е посочено още, че е изпратено писмо до държавния фонд с изразено желание за прекратяване на сключения договор. Изготвено е споразумение за прекратяване на договора на база това писмо, което по-късно е подписано.
Програма за развитие на селските райони предоставя възможност на общините да кандидатстват по Мярка 223 за залесяване на неземеделски земи с екологична насоченост, а именно с цел намаляване на ерозията и предпазване от маргинализация на площите, както и за подобряване на водния баланс. За да бъде одобрен проектът, общината е представила решение на Общинския съвет, че дейностите по проекта отговарят на приоритетите на плана за развитие на общината, както и специално решение на Общинския съвет за кандидатстване по Програма за развитие на селските райони.
Обръщам внимание, че доколкото кандидатстването по Мярката от Програмата за развитие на селските райони е на база решение на Общинския съвет, то и неговото прекратяване би следвало да става по същия ред, тоест да бъде предходено от решение на Общинския съвет.
Поставените от Вас въпроси относно това как ще се отрази на общината прекратеният проект, по принцип всеки неусвоен лев, всяко неусвоено евро за мен е щета. Само че ние е редно да се водим от правилото, че насила пари, средства не можем да дадем никому.
Тук е редно да се поставят и цяла редица много интересни допълнителни въпроси. На първо място, как се подготвят проектните предложения. Нямам предвид като съдържание. Дали те се консултират с населението, с общността на съответната община? И тук излиза въпросът, че ако един качествен проект не само е написан и разработен качествено, ако той е съгласуван с всички заинтересовани, подобна ситуация не може да се случи и няма да се случи, защото ще имаме гаранцията, че е подаден и впоследствие се изпълнява най-необходимият за хората от съответната община проект.
Колко прозрачно се подготвят проектите? Кой знае какъв е обхватът, какво е съдържанието и каква е стойността на дадения проект? Да, гражданите имат възможност да проследят тази информация по-късно, когато проектът е финансиран, но е редно да се отделя по-голямо внимание на фаза кандидатстване. И тук е редно, освен местните администрации и местната власт, самите местни общности да бъдат по-активни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Андонов, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Господин министър, благодаря Ви за отговора.
Точно това беше целта на моя въпрос – обществеността да разбере колко ефективно и правилно се усвояват парите от самите бенефициенти, а именно общините.
Тук става въпрос за един много емблематичен казус, в който кметът на базата на субективността (за това, че фирмата, която е спечелила процедурата, е евентуалният му опонент за следващите местни избори) лишава населението от тези пари, които са насочени именно за тях. Доколкото разбирам, самата заповед не лежи на правни основания, защото тук не се цитира никъде нито един от текстовете, които са залегнали в закона, за провеждане на обществените поръчки по отношение на прекратяване на процедурата. Затова искам хората, обществото да си направят ясна преценка по отношение на своите управляващи, по отношение на хората, които определят регионалната и местната политика в дадени региони. Благодаря много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще вземете ли думата за дуплика, господин министър? Не желаете.
Благодарим Ви за отговорите, които дадохте в парламентарния контрол.
Уважаеми колеги, преминаваме към въпросите към господин Плевнелиев – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Той ще отговори на първия въпрос – от народния представител Петър Мутафчиев, относно пътната връзка между магистралите „Тракия” и „Марица”.
Заповядайте, господин Мутафчиев, да развиете въпроса си.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, през последната година бяха изиграни тръжните процедури за останалите ЛОТ-ове на автомагистрала „Тракия”, а също така и доизграждането на ЛОТ-овете, които не бяха построени, от автомагистрала „Марица”. Това е част от приоритетната политика на българското правителство, на Политическа партия ГЕРБ – да се изграждат автомагистралите.
С учудване обаче разбрах, че въпреки изиграните търгове и тръжни процедури, е направен сериозен пропуск. Тоест изгражда се автомагистрала „Марица”, изгражда се автомагистрала „Тракия”, дай Боже за сроковете, за които Вие казахте, но няма връзка, ако пътувате от Истанбул за София – да се направи връзката Истанбул-Бургас на големия разклон, който свързва двете магистрали преди Чирпан. Също така ако пътуваме от Стара Загора, Чирпан и Бургас, няма връзка, с която да се прехвърлим на автомагистрала за Истанбул. Тоест по така наречения байпас на Коридор № 4.
Още нещо. Дълги години общините Първомай и Асеновград бяха увещавани, че със строителството на автомагистрала „Марица” там ще бъде възелът, в който ще бъдат превключени и към двете магистрали. За съжаление, и това не е предвидено в проекта.
По времето на предишното правителство се предприе една връзка да бъде направена на разклона Плодовитово-Оризово по направление Първомай-Асеновград, но тя беше направена частично. Само при пътуване от София към Бургас може да се отбие за Първомай-Асеновград, но ако трябва съответно да се пътува по автомагистрала „Тракия” за София, трябва да се отиде чак на разклона за Чирпан. Това е сериозен проблем за общините.
Моят актуален въпрос към Вас е: какво ще направите, господин министър? Проектирана ли е тази връзка? Кой ще я изпълни? Защото е абсурдно да строим две магистрали, а да няма направен пътен възел, и то който изцяло да ни дава възможност движението на автомобилите да се осигури във всички направления и посоки. И ако това не е направено и има виновни лица, ще накажете ли съответно тези виновни лица от Агенция „Пътища”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин Плевнелиев.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, Вашата констатация в никакъв случай не е новина – така е поне от 20 години.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Аз не целях това!
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Отговарям вече и съвсем конкретно на въпроса, който поставяте – първо за пътния възел и за връзката на „Тракия” с „Марица”, след това, разбира се, и за връзката на пътя Първомай-Асеновград.
По отношение на „Марица”. Знаете, че автомагистрала „Тракия” с пътен възел Оризово при километър 170 плюс 789 се връзва с „Марица”.
Знаете, че пътният възел Оризово е проектиран като възел тип „тромпет”, изпълнен преди 20 и кусур години. Този пътен възел, всъщност означавайки, че е тип „тромпет”, наистина прави връзката Истанбул-Европа – Европа-Истанбул или Свиленград-София – София-Свиленград и няма връзка към посоката Бургас-Свиленград и Свиленград-Бургас.
Тази връзка, искам категорично да отбележа, че е пропуск на редица правителства, които не са предприели абсолютно никакви действия, за да реализират и връзката на този пътен възел в тази посока. Тепърва трябва да се проектира, тепърва трябва да се осигурява финансиране, тепърва трябва да се отчуждава, тепърва, разбира се, трябва да се предприемат действия в тази посока.
Вие знаете също така, че този участък не попада в Оперативна програма „Транспорт”. Това е нещо, което предишното правителство е програмирало и връзката от километър 5 до километър 72 попада в тази оперативна програма. Така че е повече от ясно, че трябва да се търсят пари от други източници. Ще трябва да се проектира, да се отчуждават и да се правят процедури за осигуряване на финансиране.
Да, Пътната агенция е започнала да работи в тази посока и тя ще предприеме действия отново за нещо, което спокойно можеше и преди 20 години да бъде измислено.
По отношение на втория въпрос – връзката на пътя Първомай-Асеновград. Връзката на пътя Първомай-Асеновград се осъществява чрез път ІІІ-667. Този път има връзка с път ІІ-86 Асеновград-Пловдив. По това направление се стига до югоизточния обход на гр. Пловдив. Така известният пътен възел „Скобелева майка”, който прави връзката с път ІІ-56 и път ІІ-86. Знаете, че това правителство приоритизира този пътен възел. В момента се строи двуетапно и очакваме завършването му в средата на 2012 г. По този начин ще бъде осигурена най-кратката комуникационна връзка на път І-8, тоест това е международният път Е 80, с автомагистрала „Тракия” и с второкласните пътища, изключително важни, ІІ-86, ІІ-64 и ІІ-56.
Искам да използвам случая с въпроса, който Вие задавате, за да Ви информирам и за другите основни връзки с големи регионални центрове, които са по протежението на магистрала „Марица”.
Първият голям пътен възел е пътният възел Димитровград на километър 38 – той е „детелина”, прави връзка на магистралата с път І-5 и поради голямото натоварване – с десните и левите връзки на възела. Имаме и директно трасе с локали. Чрез този пътен възел обслужваме градове като Хасково, Димитровград, даваме и посоката към Стара Загора и „Тракия”.
Има още два големи пътни възела – пътен възел Симеоновград и пътен възел Харманли. Те са тип „полудетелина”. Ще бъдат построени съответно на километри 65 – 70.
Последният пътен възел Симеоновград, който е проектиран на магистралата, осигурява движението в посока Симеоновград-Раднево. Оттам – отново връзка с магистрала „Тракия” и Нова Загора.
Пътният възел Харманли е проектиран на път ІІ-76 и магистралата, като осъществява връзки и с Тополовград, Ямбол в северна посока, и с Харманли в южна посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мутафчиев, имате възможност за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз не знам защо гледате на мен като на новинар и казвате: „Това не е новина”. Поставям Ви проблем, а не правя новини – аз съм народен представител. Смея да кажа, че не съм доволен от начина, по който ми отговорихте и на двата въпроса, които Ви поставих.
Първо, ако преди 20 години Тодор Живков беше направил всички магистрали, сега какво щяхме да правим? Нямаше да има и високи рейтинги, господин министър! Добронамерено Ви го казвам.
Преди две години не бяха готови с тръжните процедури. Да, уговорено е, възлагано е, не е направено. Но минаха и две години от вашето управление и, най-малкото, направихте така, че изиграхте търговете!
Е, как можем да правим две магистрали, които не са свързани помежду си в две от посоките?! Извинявайте, това е несериозно. Несериозно е и пред нашите партньори, които ни дават пари, за да строим тези магистрали!
Аз се надявам, че много бързо ще възложите и че някой ще понесе отговорността за това. Не може два търга да се изиграят, да има победители – хайде, единият разбрах, че се оспорва и т.н., да нямаш връзка между автомагистрала „Марица” и „Тракия” по посока Бургас!
Още нещо. Във връзка с отговора, който ми дадохте за Първомай и за Асеновград. Погледнете го как е като пътна връзка, за да разберете, че това, което Ви поставих като въпрос, е нещо много сериозно. За да има добра връзка по този път Първомай-Асеновград, който обслужва две, даже три общини, и Садовска община, е необходимо да се направи път от 15 м, където отчуждението е направено. От „детелината” на Плодовитово до бензиностанцията на ОМV, тя е „полудетелина”, да може да се прави връзката между тези общини! И няма да се включва като големи средства във възела, който трябва да е на 5 км по-нататък, който също Вие го наричате Оризово, където се свързват двете магистрали „Марица” и „Тракия”.
Затова Ви умолявам, господин министър, от името на гражданите на тези две общини – Първомай и Асеновград, нека Пътно управление – Стара Загора, да продължи разширяването с един път от 15-20-30 м, за да се довърши тази „половин детелина”, да няма никакъв проблем и да не си поставяме повече като парламентарни питания подобни въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли думата за дуплика?
Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! Упражнението, което ние извършваме, е много елементарно и то се казва „спазване на европейските правила”.
По европейските правила ние не можем нещо, което не е програмирано, не е включено, впоследствие – в последния момент, когато трябва да ускорим толкова забавени процедури, да го включим.
Питате за отговорността. Директно Ви отговарям – отговорността е на предишните прави-тел-ства! (Реплики от КБ.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Това го знаем! (Шум и реплики.)
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Това е ясно, защото нямаме проекти, нямаме никаква готовност.
На това отгоре искам да Ви кажа още нещо, господин Мутафчиев – дори и да имаше проекти, дори и да имаше отчуждения, дори и да имаше готовност, защо, след като сега от трибуната обясняваме колко е важен този проект, защо не го програмирахме? Защо не го заложихме в Оперативна програма „Транспорт”? Там започва магистрала „Марица” – от шести километър до седемдесет и втори. Къде е километър нула? Защо сега се сещате Вие – две години по-късно, при положение че 20 години тази работа не е свършена?
Да, започваме с проектирането. Да, започваме с отчужденията, но е елиминирана възможността в Оперативна програма „Транспорт”, която ние в момента коментираме, този проект да стане и това е грешка на предишното правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мутафчиев, имате възможност за втори въпрос, който е относно протестите на живеещите в с. Маноле, община Марица.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Първо, господин министър, искам да Ви кажа, че не всичко се включва в Оперативна програма „Транспорт”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Да не се връщаме към предишния въпрос.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Господин председател, народен представител съм и имам правото да си ползвам времето.
И ще Ви помоля само за едно – престанете с тази политика за виновността на предишните, вижте какво сте направили Вие, след като желаете да говорим по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Минете на следващия въпрос.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Вторият ми въпрос е свързан, господин министър, точно с авторитета ни и начина, по който ползваме пари от Европейския съюз. Става дума за един път, който е по Оперативна програма „Транспорт” Рогош-Маноле.
Строителството на този път започва през м. октомври 2010 г., по твърдение на областния управител – съгласувано с община Марица, но през м. ноември 2010 г. общината праща писмо до Вас и до областния управител на Пловдив, и до Агенция „Пътна инфраструктура”, като съобщава съответно, че от преди четири години има подготвен проект за канализация в с. Маноле по този път, който не е осъществен благодарение на Вашето правителство, господин министър, тъй като отменихте всички проекти за населени места до 10 хиляди жители и затова върнахте проекта на община Марица. Съобщава се, че това ще доведе до проблеми в населеното място, тъй като ще се асфалтира и ще се подновява изцяло пътят в Маноле. Това означава да се прави нова основа – копае се метър и половина надолу и отгоре се асфалтира, тъй като дотогава пътят е бил с паваж.
За съжаление от тогава нито от Вас, нито от областния управител, нито от някъде има отговор по какъв начин ще се реши този проблем.
Общината решила проблема при предишното правителство със с. Рогош от ПУДООС (Предприятие за управление дейностите по опазване на околната среда), уважаеми господин министър, но за Маноле, тъй като периодът свърши, не можа да се реши и трябваше съответно да се вземат мерки от Ваша страна.
Сега какво става? Хората протестират и искат да се отпуснат 450 хил. лв. от правителството, за да се направи канализацията и тогава да се асфалтира. Защо? Защото ще се получи, както винаги, господин министър – асфалтираме, подновяваме, обаче с основа на пътя от порядъка на един метър и с чакъл, след това отново след две години се прави канализация и България ще загуби съответно минимум 2,5 млн. лв. Кой ще е отговорен за тях?
Хората справедливо го искат и затова има и протест от тяхна страна, на който не се обръща внимание.
Въпросът е: ще бъдат ли отпуснати тези средства, за да може да се продължи проектът, който е хубав проект и добре е, че го работите?
И още нещо – не считате ли, че в противен случай отново ще се пропилеят държавни средства повторно за асфалтиране, а това са и средства на Европейския съюз за пътя, който сега се прави? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев!
Първо, проектът не се финансира по Оперативна програма „Транспорт”, а по Оперативна програма „Регионално развитие”.
Второ, да – категорично, като представител на това правителство, аз заставам зад решението за отмяна на всички проекти на общини за населени места под 10 хиляди жители. Да, това е отговорно решение на Министерството на околната среда и водите. Да, аз като министър на регионалното развитие и благоустройството съм подкрепил тяхното решение, защото това е единствено отговорната политика на европейски партньор.
Тогава когато България е подписала Договора за присъединяване, в този Договор за присъединяване е казала, че приоритетно ще изгражда пречиствателни станции за населени места над 10 хиляди човека. Поела е конкретни ангажименти за срокове до 2012 г. те да се случат и след това забива звучен шамар на собствените си партньори в Европейската комисия като не проектира именно тези пречиствателни станции, които са приоритетни, а проектира едни пречиствателни станции за населени места под 10 хиляди жители и ние не знаем поради какви интереси, но констатацията на това правителство е, че година и половина по Оперативна програма „Регионално развитие” и „Околна среда” бяха изгубени, защото някой се опита да заблуди европейските партньори и да подготвя проекти за неприоритетни пречиствателни станции.
Трето, също така искам да отбележа, че, господин Мутафчиев, Вие говорите за 450 хил. лв. Кметът говори за 4 млн. лв. Четири милиона лева – имам го в писмен вид!
И малко повече подробности по Вашия въпрос. Наистина ние търсим решение. И аз Ви благодаря, че го повдигате.
Протестите в с. Маноле са предизвикани от искане за изграждане на колекторна схема. С оглед осъвместяването на дейностите при изграждането на пътя, с реконструкцията на подземната инфраструктура са запознати всички компетентни институции. Събрана е и е изискана информация относно инвестиционните намерения, касаещи подземната инфраструктура – общини, експлоатационни дружества. Процедурата е съгласувана, проектът е спазен, европейските правила са спазени. Имаме подписи и писма от КАТ, ВиК „Електроразпределение”, БТК, басейнови дирекции и т.н., и т.н. По задание проектът не предвижда изграждането на канализационни отводнителни колектори в населените места. Проектът не предвижда реконструкция на съществуващите водопроводни мрежи.
Тук искам също така да отбележа нещо много съществено, че ВиК-Пловдив е осигурил финансиране и за подмяна на водопроводната мрежа, така че този проблем е отпаднал.
По данни от община Марица, постъпили в Агенция „Пътна инфраструктура”, проектите се остойностяват на стойност 4 млн. лв. Имаме го в писмен вид.
С проекта са кандидатствали, но след взето решение по Оперативна програма „Околна среда” проектите за населени места под 10 хиляди човека са замразени. Възможността за финансиране е отпаднала, а с това и възможността да се изградят своевременно посочените съоръжения.
Към момента колекторната система в с. Маноле не е финансово обезпечена, а всяко възпрепятстване изграждането на пътя ще компрометира Оперативна програма „Регионално развитие” и вместо да се получат средства от европейските фондове, същите ще трябва да бъдат платени от бюджета. Аз не виждам за каква загуба от 2,5 млн. лв. Вие говорите, но аз виждам загубата от няколко милиона лева, ако не довършим пътя.
И все пак, за да обобщя – нямаме в момента финансиране за канализацията. Графиците напредват, трупат се неустойки към строителната фирма. Решение все още на този етап не е намерено, но въпреки това ние не спираме да търсим такова решение.
Ще се организира среща с Пътната агенция, с областен управител, с кмета на общината, с всички заинтересова страни, за да се потърси такова решение.
Отново повтарям, че разликата между 450 хил. лв. и 4 млн. лв. в тази тежка ситуация е драматична. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мутафчиев, имате думата за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, не Ви подготвят добре. Четири милиона е общо проектът. Тук става дума единствено да се отпуснат парите за този път, който в момента асфалтирате и на него правите нова основа, за да няма загуба, тъй като след време, когато трябва да правите канализация, ще се разбие асфалтът, който ще поставите. Канализацията ще струва минимум 2 млн. 600 хил., за да може да се възстанови пътят. Така че става дума за 450 хиляди. Ето писмото, което е до Вас, господин министър, (показва го) от господин Дачев, ще Ви го дам лично, където е записана сумата за този участък, а не целият проект на канализацията, за който Вие говорите. Той е от м. февруари 2011 г., и надявам се, ще прочетете това писмо, ако на предишното не сте обърнали внимание.
И още нещо: справедливо е искането на хората. Дайте да не правим политика. Нека да намерим 450 хил. лв., за да не се дискредитираме и пред европейските ни партньори. Ще ви кажа защо. Вие как си мислите за проекти, за които казвате, че вземаме пари по Оперативна програма „Транспорт”? Същевременно ние асфалтираме улици, на които няма канализация. Вие знаете ли, че изискването към всяка една улица, за която може и по селските програми да се кандидатства, може да стане, тогава когато е приключило ВиК и канализация. Това е големият проблем от решението, което вие взехте за селата – че под 10 хиляди не може да се прави канализация. Така, господин министър, като правителство лишихте от средства по оперативните програми за селските райони да се асфалтират българските села. Защото никой няма да отпусне лев.
Аз питам: авторитетно ли ще бъде за България, ако подобен въпрос се постави пред Европейската комисия – че в България се строят пътища в населените места без канализация, харчат се европейски пари и не се спазват правилата. Надявам се да престанем с политиканстването, което ни наложи областният управител на Пловдив, и всички заедно, включително с колегите от ГЕРБ, да решим този въпрос. Той е важен за хората. Той не е политика. Трябва да се работи последователно в интерес на българските граждани и по правилата на Европейския съюз. Благодаря ви. Ще Ви дам писмото (подава писмото на министър Росен Плевнелиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, ще направите ли дуплика?
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мутафчиев, още малко да поговорим за пари. Знаете ли какви са глобите, които Гърция е плащала за населени места над 10 хиляди човека население и за неизпълнение на поетите ангажименти към Европейската комисия? – 250 млн. евро. Да поговорим за пари!
Не говорим за 2 милиона, говорим за 250 млн. евро. Защо е свързано ли? Защото 2013 г. идва и защото предишното правителство е обещало, и предишният еврокомисар за България е подписал, че до 2013 г. за всички градове над 10 000 човека население ще имаме пречиствателни станции. Ако нямаме, глобите са стотици милиони евро.
Така че, ако искате да говорим за пари, ще говорим за пари. Какво ние завещаваме на следващото правителство или на следващото поколение? Сега да форсираме пречиствателни станции за населени места под 10 хиляди, за да усложним още повече ситуацията, да умножим глобите, които със сигурност ще бъдат още по-големи тогава, категорично заявявам: угрозата е огромна. С вашите действия вие сте програмирали и сте влошили проблема, защото вместо да дадете на сегашния министър проекти за пречиствателни станции над 10 000 човека, за да може той веднага да изпълнява, той тепърва спря... (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Забележете цифрите и данните, господин Мутафчиев, вижте данните. Проекти за 600 млн. лв. бяха спрени на пречиствателни станции за населени места под 10 хиляди.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Приказваш глупости!
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Същевременно проекти за населени места над 10000 тепърва се правят с 2 години закъснение. Направете си проверката. Аз съм сигурен в цифрите, включително съм сигурен и в неустойките, които чакат тази държава именно поради това бездействие.
Така че от тази гледна точка, говорейки за цифри – ето ви цифри, мислете върху тях. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин министър, за отговорите на двата въпроса.
Колеги, преминаваме към въпрос към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов. Той ще отговори на питане от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев относно методиката за изчисляване на безработицата в България.
Господин Стойнев, Вие ли ще зададете въпроса?
Имате думата, господин Стойнев, да развиете питането си.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, преди един месец възникна огромен спор между Вас и данните, които излязоха от Националния статистически институт, че едните данни са верни, другите – не. Откакто Вие сте министър на труда и социалната политика ние свикнахме всяка пролет да излизате и да казвате как безработицата намалява заради активните мерки на правителството, заради милионите, които се усвояват по партийната програма „Човешки ресурси”, заради антикризисните мерки. Всяка зима и всяка есен по-скоро тихичко съобщавате как безработицата се увеличава заради сезонния фактор.
Така или иначе трябва да си изясним защо се получава тази разлика между Агенцията по заетостта и Националния статистически институт, за да е ясно на абсолютно всички. Наистина Агенцията по заетостта регистрира безработните – това са регистрираните безработни в бюрата по труда, които търсят посредническите услуги на Агенцията по заетостта за намиране на работа, получават обезщетение за безработица, и се определят всеки месец. Броят на безработните, които Националният статистически институт определя, са на база определяне на работната сила на тримесечие. Освен тези, които са регистрирани в Агенцията по заетостта, също така попадат и тези, които не получават обезщетение за безработица, които ползват друг посредник за намиране на работа (може да бъде и частен посредник) или въобще не ползват посредник.
Господин министър, хубаво е веднъж завинаги, за да се реши този проблем и да е ясно кои данни трябва да гледаме и кои не, Вие да ни кажете кои според Вас са основните характеристики на профила на безработицата, наблюдаван от Агенцията по заетостта и Националния статистически институт, и кои фактори обуславят значителната разлика между коефициент на безработица, изчисляван от двете институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стойнев! Статистиката на пазара на труда е важен източник на информация за формирането на отделните политики и мониторинг за тяхното изпълнение. Ето защо във всички страни на Европейския съюз се събират и обработват както административни, така и статистически данни за самата безработица, които се различават.
Данните за първото тримесечие на 2011 г. показват превес на безработните лица и равнище на безработица 12 % – което се отчита от статистиката, и 9,69% – което се отчита от Агенцията по заетостта. България не е изключение. Така например в Естония годишните данни за 2010 г. на обществената служба по заетостта сочат безработица 12,3%, докато данните на статистиката сочат 16,9%. За Латвия тези числа са съответно 15,63% и 18,7%. Различията в България в данните за безработицата от наблюдението на работната сила, провеждано от Националния статистически институт, и данните на регистрираните безработни от административната статистика на Агенцията по заетостта се дължат на различията в използваните методики, които са известни и са обсъждани на експертно и на политическо равнище през последните повече от 10 години. Основните различия в двете методики се дължат на използваните данни за изчисляването на показателя равнище на безработица по двата източника: начин на набиране на необходимата информация и възрастовият обхват на самите лица. Показателят „равнище на безработица” и по двата източника се изчислява като съотношение между броя на безработните лица и икономически активните лица – тоест така наречената работна сила.
Агенцията по заетостта изчислява ежемесечно равнището на безработица до равнище на община, а единственият източник на информация за икономическо активното население по общини е преброяването на населението. Съгласно действащото законодателство „равнище на безработица” по общини се ползва и от други ведомства във връзка с прилагането, както знаете, на различни нормативни документи. Това са Законът за корпоративното подоходно облагане и Законът за инвестициите.
Към момента не съществува друг източник на информация за икономически активно население по общини и се използва преброяването от 2001 г. Наблюдението на работната сила предоставя данни за икономически активното население на равнище област, които се предоставят за всяко тримесечие, тъй като последните данни от преброяването още не са оповестени официално.
Съществени различия има и по отношение на начина на набирането на самата информация – наблюдението на работната сила, провеждането от Националния статистически институт е извадково, анкетно проучване, при което лицата се самоопределят като безработни със съответните стандартни и статистически грешки. То се провежда въз основа на регламент във всички страни на Евросъюза. Данните от него се отнасят за тримесечен период и са сравними с други държави, което е основно предимство. Данните, които предоставя Агенцията по заетостта, са за регистрираните безработни, съгласно регистрираните в бюрата по труда и в изпълнение на Закона за насърчаването на заетостта. Безработните се отчитат в края на всеки месец и зад всяка бройка стои конкретно лице с неговия пол, възраст и професионална квалификация.
На трето място, важно различие по двата източника е възрастовата група, за която се изчислява показателят „Равнище на безработица”.
В наблюдението на работната сила се включват лица без работа на възраст от 15 до 74 години – това, което отчита статистиката – от 15 до 74 години, докато това, което отчита Агенцията по заетостта за възрастовата граница, е от 15 до 64 години.
Предвид на гореизложеното и очаквано е логично данните за безработица на Националния статистически институт и на Агенцията по заетостта да бъдат различни.
През всичките години, откакто се провежда това наблюдение на работната сила, винаги е имало различие между изчислението на показателите по отношение на безработицата от двете институции. Част от лицата поддържат регистрацията си в бюрата по труда по-скоро с цел получаването на различни социални придобивки като обезщетение за безработица, социални помощи и други, а не защото търсят активно работа.
В заключение бих искал да подчертая, че следим и анализираме и двата източника на информация при планиране изпълнението на политиката по заетостта в нашата страна. Те взаимно се допълват при предоставянето на точна информация за различните аспекти на безработицата и начините на търсене на работа на самите лица. Продължаваме да отдаваме първостепенно значение за подобряването на достъпа до услугите, предоставени от Агенцията по заетостта не само на безработните, но и на неактивните лица. В тази връзка разширяваме броя и обхвата на така наречените трудови медиатори, които убеждават лицата да се регистрират, с оглед включването им в обучение и заетост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър.
Наистина винаги е имало разлика между данните на Агенцията по заетостта и Националния статистически институт, но никога досега един министър не си е присвоявал правото да определя кои данни са верни и кои данни не са верни – така както направихте Вие миналия месец. Още повече че данните на Националния статистически институт са по методика, предложена от Международната организация на труда, която е приета навсякъде по света и се прилага дори от ЕВРОСТАТ, които за м. април показаха, че безработицата в България е 11,4%, а според Вас е 9,20%.
Господин министър, тези данни са не за да кажете Вие коя е правилната и коя е неправилната, а за да даде по-ясна картина, за да вземете правилните решения в зависимост от това каква политика водите. Вие предпочетохте да влезете в конфликт, да казвате, че Вашите данни са единствено верни. Но, ако Вашите данни са единствено верни, господин министър, знайте, че коефициентът „Безработица” – казахте го преди малко, се изчислява на брой безработни върху работната сила.
Уважаеми дами и господа, работната сила от десет години в Агенцията по заетостта не е променяна. Вие изчислявате на база 3 704 000 човека, при положение че Националният статистически институт (НСИ) го изчислява с 500 000 човека по-малко. Имало е преброяване и съвсем ясно и логично е, който разбира от елементарна математика, че колкото по-голям е знаменателят, толкова коефициентът е по-малък. Вие де факто продължавате да манипулирате и да казвате колко е правилна политиката ви. Тогава, господин министър, първо, трябва да кажете защо продължавате да използвате този изключително голям знаменател, изключително голяма стойност работна сила? Знаете ли колко би бил наистина коефициентът на безработица, ако използвате реалните данни на работната сила? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Тотю Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, когато излязат данните от последното преброяване, което беше направено тази година, а те ще излязат следващия месец, тогава ще Ви дам актуалните цифри. Дотогава ние работим с тези, които ни предоставя статистиката.
Второ, искам да повторя: Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта отчитат нивото на безработицата на базата на входящия и изходящия поток и на базата на това, което пише в Закона за насърчаване на заетостта, а именно: едно лице е безработно, когато не работи, когато активно търси работа и когато му се предложи от трудовия посредник да заеме работа, трябва да я заеме в едноседмичен срок.
Искам да ви кажа малко за последните данни на Агенцията по заетостта. Към края на м. май 2011 г. безработните лица са 8,87% или 328 533, което е с 15 500 по-малко от м. април 2011 г. С 15 500 по-малко от м. април 2011 г.!
Освен това, от данните на Националния осигурителен институт, към края на м. април обезщетения за безработица са получили 119 474 лица, което е с 33 000 по-малко от м. април 2010 г. С 33 000 по-малко!
Тези цифри ни показват, имайки предвид и последните данни от първите десет дни на този месец, че входящият поток на безработните намалява. Искам да Ви уверя, че това, което направихме миналата година – да увеличим обезщетението за безработица на 60% от осигурителния доход, е една изключително добра мярка и дава възможност на хората, докато получават това обезщетение, да си намерят втора работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Господин министър, никой не оспорва данните на Агенцията по заетостта, но този коефициент на безработица от 8,87 е получен от 328. Като се раздели на 8,87 отново се получава работна сила от 3 700 000, а тя е 3 200 000. Тук е големият Ви проблем. Националният статистически институт ясно показва първото тримесечие – работната сила е 3 286 000 човека. Тогава, ако сложим с реалната работна сила, която не знам защо Вие – по-скоро аз разбирам защо не искате да я приемете, за да покажете хубавите данни, през м. април безработицата е 10,5%, а през м. май е 10%. (Реплика от министър Тотю Младенов.) Ако ЕВРОСТАТ и те се бъркат, и те са толкова неграмотни, колкото нашият Статистически институт, защо тогава вадят коефициент на безработица 11,4%?
Господин министър, Вие не сте министър на труда, който да следи само безработицата. За Вас намалява, но никога не е имало такава фрапираща разлика. Ако продължавате наистина да смятате, че толкова намалява благодарение на Вашите усилия – хубаво. Но смятам, че вървите в изключително грешна посока. По-скоро мой личен съвет е: гледайте заетите! Гледайте, защото за първото тримесечие на 2010 г. спрямо първото тримесечие на 2009 г. заетите са намалели с над 250 000 човека. За първото тримесечие на 2011 г. са намалели с приблизително 120 000 човека. Тоест за хората в България няма работа. Те няма какво да правят. Тук е големият въпрос и тук трябва наистина да се води една конкретна политика, така че хората да усетят основните резултати от вашето управление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Да благодарим на министър Младенов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към изслушване отговорите на Аню Ангелов – министър на отбраната, който ще отговори на въпрос от народния представител Асен Агов относно определянето на протокола за Тържествената заря-проверка на 1 юни 2011 г. на пл. „Христо Ботев” във Враца.
Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, Вие знаете, че Синята коалиция подкрепя политиката, която водите в Министерството на отбраната. Подкрепяме тази политика убедено, защото – и аз, и моите колеги, виждаме, че се извършва реформа, която е крайно необходима за боеспособността на Българските въоръжени сили. На фона на тази подкрепа е учудващо онова, което се случи във Враца.
При поднасянето на венците в края на церемонията на Тържествената заря – проверка на 1 юни 2011 г. на пл. „Христо Ботев” във Враца, бяха прочетени имената на представители само на управляващата партия. Всички останали народни представители, граждани, граждански сдружения, народни представители – избрани не само във Враца, но и в цялата страна, бяха дошли да отдадат почит на българските герои, бяха преднамерено изглежда пренебрегнати. Това не се е случвало никога досега, господин министър. Тази церемония винаги е била нещо особено в живота на врачани. Аз нямаше да поставя въпроса заради себе си или заради другите народни представители, а заради многото обществени организации, които също бяха отдали своята почит, но си тръгнаха обидени от площада.
Общински служители ми казаха, че това е било нареждане на командира на гвардейската част, която впрочем се представи великолепно при тази церемония.
Аз Ви питам, господин министър: това самоинициатива ли е на въпросния командир или има заповед от по-висши инстанции да бъде изпълнена тази, както изглежда, политическа поръчка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – генерал Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Агов! На първо място, това не е самоинициатива – веднага отговарям. Това по никакъв начин не е политическа поръчка.
Ще развия своя отговор по следния начин. Съдържанието, редът и дейностите на участниците в Тържествената заря-проверка на 1 юни в гр. Враца, както впрочем и на всички тържествени церемонии, включващи военни почести, са определени експлицитно в Правилника за прилагане на Закона за държавния протокол и Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България.
Организацията на честванията е отговорност на общината, а конкретната военна церемония е поверена в този случай на командира на националната гвардейска част.
Съгласно чл. 572, т. 19 от Устава на войсковата служба, паметта на загиналите се почита с едноминутно мълчание и почитане на колене от всички, а междувременно се полагат венци. Решението за това кои имена да бъдат прочетени е взето от командира на националната гвардейска част на основание Правилника за прилагане на Закона за държавния протокол и то е продиктувано единствено от съображенията – процесът на полагането на венци по време на военния церемониал да се вмести в рамките на определената минута мълчание – нито секунда повече, нито секунда по-малко.
Нека да си представим колко минути са необходими за полагането на над 50 венци – както ми е записано тук.
Както е известно, всички останали венци бяха поднесени по време на илюминациите. В никакъв случай никой не е имал за цел да омаловажи присъстващите народни представители, на институции, политически фигури или отделни лица, които с участието си в церемонията са засвидетелствали своята почит към националните герои.
Държа да подчертая, че никъде в цялата церемония не е обявено името на нито една отделна парламентарна група или политическа сила, както и на много институции, включително и на много мои колеги, които също поднесоха венци.
По държавния протокол най-напред се поднася венец от името на президента, след това от името на председателя на Народното събрание, след това следват заместник-председателите на Народното събрание – такива там не бяха поднесени, след това следват министър-председателят и министрите.
Трябва да спомена, че всъщност Вие във своя въпрос задавате следната теза – дали са прочетени само представители на управляващата партия. Както виждате, господин президентът не е представител на управляващата партия, а всички останали са държавни институции. Това, дали са членове или не на дадена политическа партия, няма никакво значение. Не е имало каквито и да било политически указания, нито от мен, мисля, че ще ми повярвате, нито от представител на политическия кабинет на Министерството на отбраната.
Считам, и ще се съгласите с мен, че е абсолютно недопустимо политизирането на държавния военен церемониал – подчертавам, още повече при почитането на паметта точно на Христо Ботев и на падналите за освобождението на родината ни.
Имало е случаи и предишната година, и в по-ранни години, да се прекратява временно държавният военен церемониал, за да се поднесат всички венци. Това не е съгласно Закона за държавния протокол и Устава на войсковата служба на Българската армия. Това е първият случай, когато националната гвардейска част участва и ръководи съответния военен церемониал. Затова има разлика между преди и сега.
Аз лично считам, че няма и не трябва да има съмнение, че има някакво отношение към конкретни политически партии или политически лица, които присъстваха там и с присъствието си почетоха паметта на националните герои. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Ето как се случват нещата – сега научаваме причините за всичко това. Ако те бяха ясни, тогава, когато всички бяхме всички там на 1 юни вечерта, никой нямаше да си прави труда да задава въпроси и да поставя под съмнение работата на командира на гвардейската част или на Министерството на отбраната. Тъй като никой не си беше направил труда, се стигна до това огорчение на хората, които бяха на площада. Виждате как един нищо и никакъв случай – не суетата на онези, които са взели венците или са тръгнали да поднасят цветя, а нищо и никакъв случай може да се превърне в едно петно върху една традиционна церемония във Враца.
Господин министър, ако традицията е била такава до миналата година – аз съм съгласен, че гвардейската част предаде особена тържественост на случилото се, на цялата церемония – трябваше и общината, и командирът на гвардейската част, и въобще организаторите на цялата церемония, в която впрочем участва и нашият председател госпожа Цецка Цачева, да обяснят всичко това на хората – да намерят начин да го обяснят. В противен случай, трябваше да се споменат само венците на президента и на председателя на Народното събрание.
Разбирам, че няма как командирът да не съобщи венеца от министъра си – на отбраната. Няма как! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Агов, тъй като предстои промяна в Устава за войсковата служба, ще инициирам преглед на точно този церемониал и е възможно наистина да се прекъсне церемониалът и това да се включи в Устава за войсковата служба. Аз не искам по никой начин тук да протича някакво мнение, че всъщност командирът на Националната гвардейска част си е позволила нещо, което не му е позволено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Ангелов, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Следва въпрос на народния представител Румен Петков към Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, относно използване на деца от училища и детски градини в предизборна кампания.
Господин Петков, имате възможност да развиете въпроса си.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е свързан със създалите се напоследък порочни практики за използване на деца от училища и детски градини в откровено политически предизборни кампании.
С наближаването на изборите това безобразно явление придобива особено уродливи форми на грубо използване на деца от училища и детски градини в тези кампании, както стана дума.
След случая от Пещера, който срещна твърде категоричната реакция на обществото и на изпълнителната власт, този почин бе доразвит от кмета на гр. Плевен господин Найден Зеленогорски в една доста брутална форма. Под благовидния предлог за отбелязване празника на гр. Плевен – 15 май, е възложено на деца в детски градини да изработят по 200 поздравителни картички. Те са изработени, но вместо да отразят енергията на децата, вместо да дадат възможност на самите тях, на техните родители да изпитат удовлетворение от това, че децата им са част от тържествата на гр. Плевен, те са подписани и съдържат лично послание на кмета на града господин Найден Зеленогорски.
Моят въпрос към Вас е: допустимо ли е принципно такава намеса в работата и дейността на учебни заведения и детски градини в страната от определени представители на държавната, местната и политическата власт за целите на една предизборна надпревара? Още повече, че господин Зеленогорски буквално дни преди да експлоатира по този начин детския труд и да го използва за личните цели на своята кампания, обяви намеренията си да участва в предстоящите в края на годината избори за местни органи на самоуправление.
С въпроса съм се обърнал и към Вашия колега господин Тотю Младенов. С удовлетворение трябва да кажа, че той възложи извършването на такава проверка, която да създаде чувство на сигурност в родителите и в децата, че те няма да бъдат използвани по такъв груб начин в една политическа надпревара. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Игнатов, министър на образованието, младежта и науката.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петков, съгласно чл. 37, ал. 5 от Закона за народната просвета кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските детски градини. В конкретния случай господин Найден Зеленогорски е работодател на директорите на общинските детски градини в община Плевен и като такъв той е разпоредил устно да се изработят поздравителни картички за празника на гр. Плевен.
Колкото до въпроса, поставен от Вас: допустимо ли е принципно такава намеса в работата и в дейността на учебните заведения и детските градини от страна на представителите на държавната, местната и политическата власт за целите на политическата надпревара, Ви информирам, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета светското образование не допуска налагането на учениците на идеологически и религиозни доктрини.
В конкретния случай инициативата на кмета Найден Зеленогорски е след като той вече е обявил, както и Вие подчертахте, кандидатурата си за кмет на гр. Плевен. В този смисъл тя може да се разглежда като скрита предизборна кампания. Директорите на детските градини са запознали учителите с инициативата на кмета Найден Зеленогорски в неформален план – в резултат от проверките, които текат – на работни съвещания и в хода на проведените разговори. Директорите и учителите не са обсъдили предварително с родителите участието на децата им в инициативата.
До края на м. юни 2011 г. ще приключат проверките във всички учебни заведения в гр. Плевен. Ще бъдат направени задължителни предписания до директорите от началника на РИО – Плевен, по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Правилника за дейността на регионалните инспекторати по образование, за което ще бъде уведомен и кметът на община Плевен. Във връзка с този случай Министерството на образованието, младежта и науката ще изпрати предписание до всички РИО в страната.
Госпожи и господа народни представители, молбата ми е вие също да сигнализирате, независимо от какъв цвят е проявата, за да не допускаме българското училище да се превърне в арена на политически сблъсъци или да бъде маша, както в дадения случай, чрез децата за постигане на политически дивиденти. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, искам да Ви благодаря за принципния подход в този случай, защото той създава усещането, че в Министерството на образованието има разбирането и волята нашите деца да не бъдат превръщани в политически инструмент.
Бих си позволил да споделя с Вас информацията, с която разполагам, че вече върху директори и учители на детски градини е оказван груб натиск от кмета на община Плевен господин Зеленогорски и от служители в общинската администрация. Тоест при извършването на тези проверки да сме наясно, че ние трябва да гарантираме спокойствието и сигурността на нашите деца, в това че те няма да бъдат използвани като политически инструмент и като политически лост за влияние върху обществото, да създадем чувството на сигурност у родителите, както вече казах, че такъв вид спекулативни действия с техните деца са неприемливи за държавата и нейните институции, но да сме със съзнанието, че властовият ресурс, с който разполага кметът, в случая на Плевен, е такъв, че той може да мачка, и го прави, директори на детски заведения и отделни учители, които са си позволили да изразят своето възмущение за такъв тип политически действия и спекулации пред обществеността и пред средствата за масова информация.
Нека да сме наясно, че в мерките, които сте предприели и които аз приветствам, трябва да заложим възможността да не може политическата злоупотреба да се разпростре и върху учители, или върху служители на едно или друго ведомство, които имат принципна позиция от гледна точка на защита на правата и свободите на нашите деца, на българските граждани. Да сме със съзнанието, че мерките, които ще предприемете, ще направят невъзможно политически мотивираното посегателство върху представители на образователната система. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Да благодарим на министър Игнатов за участието в парламентарния контрол и да преминем към въпросите към министър Константинов – министър на здравеопазването.
Той ще отговори, първо, на въпрос от народния представител Любомир Владимиров относно нуждата от поставяне на барокамера в района на Южното Черноморие за превенция на случаи с фатален изход при леководолазите.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин министър, през последните години се увеличи обемът и разнообразието на водолазните дейности по българското Черноморие. По сведение на заети в бранша към момента, бройката на водолазите – любители и професионалисти в България, наброява няколко хиляди души.
През курортния сезон се активират дейностите във водолазните центрове за учебни, спортно-технически и развлекателни водолазни спускания, а през останалата част на годината се провеждат курсове за обучение на леководолази. Всичко това крие рискове от така наречената декомпресионна болест. Единственият известен на науката метод за лечение е прилагането на лечебна рекомпресия в барокамери. До този момент всички заболели от декомпресионната болест са транспортирани в гр. Варна, където в барокамерни комплекси се оказва специализирана медицинска помощ. Забавянето на лечението при транспортиране намалява нейната ефективност и довежда до трайни усложнения, много често с фатален край. В барокамерните комплекси чрез хипербарна оксигенация се лекуват и множество други заболявания, които са познати на науката.
Липсата на барокамера по Южното Черноморие е причина за честите случаи с фатален край при водолази. През 2008 г. има два смъртни случая, дължащи се на забавяне във времето за оказване на медицинска помощ и забавяне при транспорта на пострадалите между Бургас и Варна, което особено в туристическия сезон, предвид трафика става трудно, а транспортирането с хеликоптер при тази форма на заболяване е недопустимо, предвид спецификата му.
През 2009 г. при аналогичен случай се стига до трайно увреждане на крайниците на български водолаз. Евентуалното инсталиране на барокамера по Южното Черноморие, например болницата в Бургас, може да бъде единствено полезно за водолазните нужди.
По света и в държавите, където се практикува водолазен туризъм, има изградени отлични барокамерни комплекси, покриващи изцяло територията на съответния крайморски регион, а международните застрахователни компании имат изисквания за водолазния туризъм и налагат задължително наличие на барокамерен комплекс в близост до местата за практикуване на водолазен спорт. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В тази връзка, моля да ми отговорите: възможно ли е Министерството на здравеопазването да осигури барокамера в региона на Южното Черноморие, която не само да осигурява специализирана медицинска помощ, да спасява човешки животи и съдби, но и да помогне за развитието на водолазния туризъм в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Цачева, дами и господа народни представители, господин Владимиров! Във връзка с полученото в Министерството на здравеопазването писмо относно закупуване от Министерството на здравеопазването и поставяне на барокамера в района на Южното Черноморие за превенция на случаи с фатален изход при водолазите Ви информирам следното. От направените проучвания чрез интернет и други източници се установи, че стойността на една 8-местна барокамера с монтажни системи и работа за сигурност е около 580 хил. евро, а 12-местната е около 620 хил. евро, като във втората сума не е включвана стойността на компресора, която е между 30 и 50 хил. евро. Към тези разходи трябва да се добавят и разходите за изграждане на отделна постройка или приспособяване на специално помещение в болницата. Това изискване за отделна постройка се налага от факта, че съоръжението подлежи на надзор като съд под налягане, съгласно Наредба за устройството, безопасността, експлоатацията и техническия надзор на съоръжения под налягане. Освен капиталовите разходи трябва да се имат предвид и тези, свързани с бъдещата поддръжка на съоръжението, за заплати на медицински и технически персонал. Ориентировъчната стойност в България на една лечебна декомпресия на пострадал водолаз е около 500 лв.
Предвид това, че основното използване на барокамерата ще бъде през активния туристически сезон, става ясно, че съоръжението няма да се натоварва пълноценно през цялата година. Това поставя под въпрос икономическата целесъобразност за закупуването й от страна на министерството.
Считам, че поставянето на барокамера в гр. Бургас би могло да се реши чрез пълноценно използване механизмите на публично- частно партньорство с участие на туристически фирми и хотели, предлагащи в списъка на услугата си дайвинг, тъй като това безспорно е много важно за нашия туризъм – да се развива подобен спорт. Би било редно, според мен, да проявят инициативност и фирмите, които предлагат и развиват тази услуга и в такъв случай може да намерят естествено партньорство в лицето на Министерството на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Благодаря за отговора, министър Константинов.
В България се говори за развитието на туризма сигурно от 20 години – за едно ново начало в развитието на туризма. Защо леководолазният спорт да не е това начало, което ние наистина може да развием в България? Отделен въпрос е, че обучението на леководолази става не само през летния сезон, но и през другите месеци.
При моите срещи с Асоциацията „Техникъл Дайвинг България” бяха разгледани доста от тези наболели въпроси. Беше дадена идеята: защо не се използват барокамерите от старите военни поделения по Черноморието? Така стоят тези барокамери и не се използват. Отделно в България е наболял проблемът, че няма специалисти в областта на медицината, която обхваща лечението в барокамерни комплекси.
Инициативата, която може да дойде от вашето министерство, би помогнала за едно публично частно партньорство между държавата и фирми специализирани в обучението на леко и тежководолази. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Следващият въпрос към министъра на здравеопазването е от народния представител Цвета Георгиева относно контрола върху назначенията на държавните служители в Министерството на здравеопазването.
Имате думата, госпожо Георгиева.
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Уважаеми господин министър, според постановление на Софийски градски съд, което съм приложила, на 6 януари 2010 г. със заповед на министър Божидар Нанев за началник-отдел „Управление на дружества и обществени поръчки” в Дирекция „Инвестиционна политика” на Министерството на здравеопазването е назначена госпожа Стефка Цанкова – Герадимова, а на следващия ден – 7 януари, е преназначена от длъжност „началник-отдел”, където е с ранг „І младши” на длъжност „директор” на Дирекция „Управление на човешките ресурси” с ранг „V старши”. Това преназначение според постановлението е неправомерно и извършено в нарушение на Закона за държавния служител и на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация. Според наредбата за такова повишение са необходими общо 12 години стаж и съответните атестационни оценки.
Впоследствие госпожа Цанкова кандидатства за длъжността „главен секретар” на министерството, за която са необходими поне 9 години професионален стаж, които тя няма. Не й достигат повече от 2 години. Освен това, в качеството си на директор на Дирекция „Човешки ресурси” тя сама подписва документацията, свързана с участието в конкурса за главен секретар, и с така наречения конкурентен подбор, като адресира лично въпросните документи до себе си и се самопоканва за участие в конкурса. Тоест, тя организира конкурса, на който се явява лично и освен това го печели. Налага и нови изисквания за участие – кандидатите според нейните правила трябва да са директор на дирекция и да имат юридическо образование, което също е грубо нарушение на нормативната уредба и ограничава до минимум кандидатите за участие в подбора, при положение че нормативно установеното изискване за длъжността „главен секретар” е степен „магистър”, а не юридическо образование, както и минимален професионален опит от 9 години, какъвто госпожа Цанкова реално няма.
Със заповед на министър Борисова, госпожа Цанкова е назначена за главен секретар на 11 юни 2010 г. (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – длъжност, която изпълнява и до момента. Освен това тя съвместява длъжността „главен секретар” и паралелно с това е и изпълняващ директор на дирекция „Човешки ресурси”, като взема и 50% от възнаграждението за втората си длъжност.
В тази връзка Ви задавам следните въпроси: какви са финансовите възнаграждения на незаконно назначения главен секретар Стефка Цанкова от момента на назначаването й? Ще предприемете ли мерки за отстраняването на това лице от незаконно заеманите от него длъжности и ще потърсите ли компенсация за незаконно изплатените заплати? Какво ще се случи с всички подписани от госпожа Цанкова документи, заповеди и атестации, докато е заемала тази длъжност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на здравеопазването господин Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Цачева, дами и господа народни представители! Госпожо Георгиева, направените от Вас интерпретации върху текста на постановлението на Софийска градска прокуратура не съответстват на действителните факти и обстоятелства относно назначенията и преназначенията на госпожа Цанкова в министерството. Софийска градска прокуратурата е сезирана със сигнал от бивш служител на министерството, който е участвал в процедурата на конкурентен подбор за избор на главен секретар на ведомството и не е спечелил. Той обаче не е оспорвал по надлежен ред назначението на госпожа Цанкова след конкурса.
Вследствие на извършената проверка Софийска градска прокуратура е постановила отказ да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс. Посочените мотиви в постановлението са липса на всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението.
След извършена втора проверка по същия сигнал от дирекция „Главен инспекторат” на Министерския съвет, е установено, че назначенията и преназначенията на госпожа Цанкова са извършени съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за атестиране на служители в държавната администрация. Установено е, че служителят е отговарял на изискванията за заемане на всички длъжности в министерството.
От извършените две проверки не са установени нарушения или неизпълнение на задълженията от страна на госпожа Цанкова, с които да е превишила правата или задълженията си. В този смисъл всички официални документи, подписани от нея в рамките на делегираните й правомощия по силата на нормативен акт, както и тези, делегирани от министъра на здравеопазването, са напълно законосъобразни.
Колкото до възнаграждението на госпожа Цанкова, то съответства на заеманата от нея длъжност и е съобразено с утвърденото и действащо щатно разписание на администрацията в рамките на утвърдените постановления на Министерския съвет минимален и максимален размер за съответно заеманата длъжност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Заповядайте!
ЦВЕТА ГЕОРГИЕВА (Атака): Господин министър, от Вашия за мен крайно неубедителен отговор, на мен ми стана ясно, че или сте подведен, или това е умишлено поведение от страна на министерството. Аз не Ви питах дали е заведено досъдебно производство по това постановление, а Ви цитирах констатациите в постановлението, в които едно по едно ясно се казва, че госпожа Цанкова не е назначена по съответния ред, а напротив – в пълно нарушение на всички наредби, на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите. Тя няма и необходимия професионален стаж, който трябва, за да е на такава длъжност.
Освен това, категорично съм сигурна, че тя е нямала право да добавя такива допълнителни правила за участие в конкурс, които очевидно да облагодетелстват изключително нея.
Сигурна съм, че всяка една проверка, когато се прави, за да оправдае определено неправомерно действие, отговорът може да бъде, че всичко е чисто и законно. Но не можете в лицето на така изнесените факти да ми давате този отговор!
Аз не съм удовлетворена от отговора Ви и категорично заявявам, че ако по този начин се назначават държавните служители в министерствата, тези министерства не знам на какъв край ще излязат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаема госпожо Георгиева, както на всички стана ясно, госпожа Цанкова не е назначена от мен. Аз пак ще повторя две неща. Какво казва прокуратурата? Завършва с: „Отказвам да образувам досъдебно производство!”.
Какво казва дирекция „Главен инспекторат” към Министерския съвет – четири точки, в които се обяснява всичко, и накрая завършва: „Преписката да се приключи и да се уведоми подателят на сигнала”.
Искам само да Ви кажа, че лично до мен прокуратурата не е изпратила нищо. Аз за този случай научих от пресата, от Вашето питане. Искам да Ви кажа, че когато има сигнал до прокуратурата, тя служебно следи за законосъобразността на всеки акт и уведомява, ако е незаконосъобразен, и дава препоръки за отстраняването. Аз лично уважавам българските институции и се ограничавам в рамките на това, което те казват. Не мога да вземам решения на базата на недоволни служители, които не са спечелили конкурс и вече не работят в министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за участието Ви в днешния парламентарен контрол, министър Константинов.
Следва питане от народния представител Яне Янев към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов относно политиката на Министерството на земеделието и храните при формирането на бюджета за кризисни ситуации в животновъдството.
Имате думата, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! На 27 януари т.г. в Министерския съвет по Ваше предложение е прието постановление за предоставяне на допълнителни средства по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2011 г. заради шапа, като сумата е над 1 милион и 500 хиляди. Отделен е въпросът защо, ако наистина е имало шап, е трябвало да се чака края на м. януари, след като първите информации за него излязоха няколко месеца преди датата на постановлението?
По-важното е как са разпределени разходите.
На първо място, разходи за обезщетение на собствениците са 520 хил. лв., а за умъртвяване и загробване на животните – 70 хил. лв. Според данните в пресата са унищожени 7000 животни, което прави средно по 74 лв. на глава. Така ли се обезщетяват земеделските производители, като пазарната цена, например, на една крава е поне десеторно по-висока? Нещо повече, аз вчера бях на среща с животновъдите от Странджа и над две трети от тях не са си получили обезщетението. Вие знаете това, този проблем продължава да съществува с пълна сила.
За дезинфекция са предвидени всичко 40 хил. лв. Ако действително има шап, тази дейност трябва да е приоритетна и основна, а средствата, предвидени за нея, са абсолютно недостатъчни. Същата сума от 40 хил. лв. е предвидена за обозначителни знаци и, забележете, за канцеларски материали. Вие имате снимките, когато огнищата бяха открити. Направени са сигнатури с подръчни средства, които струват жълти стотинки и изобщо не може да се говори за такива пари.
Парадоксални са разходите за автомобили – забележете, 100 хил. лв. за гориво. Това са 50 т бензин, изразходвани за 20 дни. Няма как това да е станало! Няколко пъти да са обиколили България, пак няма как тези пари да бъдат изразходвани.
За командировки, дневни и квартирни – 80 хил. лв. За 20 дни това са командировки за 100-150 души, при положение че на терена са работили не повече от 20-30 ветеринари-специалисти.
За извършване на клинични прегледи са заплатени 25 хил. лв., при положение че те са извършени от държавни ветеринарни лекари на редовна заплата. Те си получават трудовите възнаграждения. Освен това общата сума е над 60 хил. лв. Силно завишени са разходите за консумативи, инструментариум и еднократни облекла от 65 хил. лв. Защитното еднократно облекло е не по-скъпо от 10 лв. за бройка.
Освен това най-големият разход от 290 хил. лв. е за изследване на взети проби – лабораторни разходи, транспорт до лаборатории в София, транспорт до лабораторията в Англия, плащане за вземане на проби. За какво са горните средства за клинични прегледи, заплати и извънреден труд тук не става ясно!
Това, господин министър, аз определям като грубо надписване на сметката за сметка на българските данъкоплатци.
Възникват основателно няколко конкретни въпроса:
Първо, какви са доказателствата, че в Югоизточна България действително има шап? Това окончателно потвърдено ли е от западните специалисти?
Второ, какво показва анализът на пробите, изпратени в Англия? В коя точно лаборатория е направен този анализ?
Трето, колко са заболелите и колко са унищожените животни?
Предвид цитираните по-горе числа, смятате ли, че извънредният бюджет за антишап-кампанията е правилно разпределен по пера с оглед важността на видовете разходи и каква част от бюджета реално е изхарчена? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на земеделието и храните господин Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, с Решение № 735 на Европейската комисия от 1 декември 2010 г. лабораторията в Пърбрайт – Великобритания, е определена като референтна лаборатория на Общността за болестта шап, син език и везикулозна болест по свинете. Същата е определена за референтна лаборатория на Световната организация по здравеопазване на животните със седалище в Париж.
След изпращане на проби от огнищата на шап в с. Кости, с. Резово, с. Граматиково, с. Кирово, с. Граничар и с. Голямо Буково до лабораторията в Пърбрайт, са получени писма, с които лабораторията потвърждава, че се касае за зараза от шап тип „О-Пан Азия”, с копие от които разполагам и мога да Ви ги предоставя след питането.
Този вирус е широко разпространен в азиатската част на Република Турция и се предполага, че заразата е проникнала в България чрез заразени диви животни, навлезли на наша територия. При генотипизиране на вируса са открити три различни генетично отличаващи се типа на вирус „О-Пан Азия”, което доказва, че вирусът неколкократно е навлязъл на територията на страната чрез различни видове заразени диви животни, а за с. Резово се предполага, че причината за заразяването са турските биволи, които са били на обща паша с животните от селото.
За периода от 9 януари до 10 май 2011 г. на територията на област Бургас са констатирани 11 огнища на болестта шап, като всички са на отстояние около 10 км от границата с Република Турция. Унищожени са 2427 броя възприемчиви животни, от които 1006 броя едри преживни животни, 1227 броя - дребни преживни животни и 194 броя свине, а не посочените от Ваша страна 7 хил. броя. Изплатените разходи за обезщетение на собствениците до този момент са 1 млн. 303 хил. 94 лв., като всички стопани на принудително убитите животни са обезщетени. За направените разходи за фураж, необходим за изхранване на възприемчивите животни за периода на наложената карантина по Програмата „Де минимис” на Държавен фонд „Земеделие”, до момента са изплатени 706 хил. 702 лв. на 108 земеделски производители. За дезинфекционни мероприятия по ликвидиране на всички 11 броя огнища са изразходени приблизително 120 хил. лв. За канцеларски материали са похарчени 13 хил. лв., а обозначителните знаци, поставени около огнищата, са заплатени от бюджета на общините Малко Търново, Царево и Средец.
Разходите за автомобили са, както следва: за гориво – 65 хил. лв., за застраховки и винетни стикери – 10 хил. лв., за ремонт и дооборудване на автомобилите – 23 хил. лв.
От констатирането на заболяването шап по двукопитните животни на 9 януари до 10 май тази година са командировани екипи за извършване на клинични прегледи и за вземане на кръвни проби за серологични изследвания. Общо са командировани 164 ветеринарномедицински специалисти от всички областни дирекции в страната за период от 10 до 20 дни.
За последните 4 месеца в общините Малко Търново, Царево и Средец е имало непрекъснато екипи от ветеринарномедицински специалисти. Изразходваната сума за командировки е 141 хил. лв., за извънреден труд са изплатени 46 хил. лв., тъй като се е работило и през почивните и празнични дни. За извършването на клинични прегледи не са изплатени никакви суми, тъй като в изпълнението им са участвали само държавни ветеринарни лекари.
По настояване на Европейската комисия и съгласно изискванията на европейското законодателство за извършване на надзор на заболяването в областите Бургас, Ямбол, Хасково, Сливен, Шумен и Варна са взети и изследвани 47 хил. 820 проби. Тези проби изискват значителен разход за диагностични китове, вакуумконтейнери и игли на стойност приблизително 148 хил. лв. За предпазни облекла, ръкавици и ботуши са изразходвани 36 хил. лв.
Българската агенция по безопасност на храните счита, че извънредният бюджет за ликвидиране на шапа е правилно разпределен, както и че дублиране на разходите не е констатирано.
Съгласно чл. 16 от Закона за ветеринарномедицинската дейност в случаи на масови епизоотии необходимите средства за прилагане на мерките срещу болестите, включени в държавната профилактична програма, и в списъка по закона – чл. 118, ал. 1, се осигуряват допълнително от бюджетните средства, предвидени за предотвратяването и ликвидирането на последиците от кризата.
Господин Янев, при възникване на остро заразно заболяване, свързано с големи икономически загуби, не е възможно в началния му стадий да се предвидят точно необходимите финансови средства. Основната задача е бързото му ликвидиране и даване на възможност за свободна търговия.
На основание чл. 2 от Постановление № 17 от 31 януари 2011 г. след отчитане на всички разходи, свързани с ликвидиране на огнищата на шапа, министърът на земеделието и храните в зависимост от изпълнението на отделните разходи може да извършва вътрешните компенсирани промени в рамките на утвърдените средства. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Господин министър, Вие сте ветеринар и не бива да се позовавате само и единствено на това, което са подготвили вашите чиновници. Те са подготвили бланкетен отговор, нямащ нищо общо със съдбата на пострадалите хора. Ако Вие сте отговорен, би следвало да отидете и да приемете среща с тях.
Първият ми въпрос е: защо не сте приели, въпреки многократното им желание, потърпевшите собственици на едър добитък? Те твърдят точно обратното – че са компенсирани частично. Няма как това да не излезе на показ в обществото през близките дни.
Освен това аз не чух нищо конкретно по отношение на трите основни проблема – първо, източник на инфекция, второ, пътища на разпространението на тази инфекция, и трето, възприемчивост на организмите.
Не може животни, които пият от едната страна на язовира, и другите, които пият от другата страна, едните да бъдат убити, а другите да бъдат оставени! Това са неща, които ветеринарите знаят още в І-ви курс. Върху всички тези въпроси стоят много, много неясни неща.
По отношение на Турция не сте прав. Ще направя специално питане към министъра на външните работи да изиска по служебен път отговор от компетентните власти в Турция. Ще видите, че там не е застреляно нито едно животно. Нещо повече: правени са журналистически проучвания, има записи и на камери. Искам тук, от парламентарната трибуна да отговорите: има ли избити животни и ползвана ли е от нашето министерство същата процедура, каквато е ползвала Турция?! Това е много важен въпрос, за да се прекратят всякакви спекулации по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янев! Първо, позволете ми да не се съглася с твърдението Ви, че не съм посещавал и не съм приемал стопани от засегнатите райони. Посещавал съм няколко пъти региона и при първото огнище, и при последващите огнища, защото бяха в различен период. Нещо повече, миналия или по-миналия петък имаше парламентарно питане, при което, доколкото си спомням, господин Пенко Атанасов ме обвини, че единия път съм го направил по време на болнични. Да, включително по време на болничен бях там, защото хората наистина имаха нужда лично министърът да отиде там. Ресорният заместник-министър Цветан Димитров беше командирован при втория случай и стоя там близо 10 дни, за да отговаря на всички актуални въпроси.
По отношение на другия Ви уточняващ въпрос във връзка с причината и какъв е начинът на разпространение и устойчивостта на животните, мисля, че отговорих в основния си отговор, но ще го повторя. Източникът на инфекцията по всяка вероятност са диви животни. Това е заключението не само на българските ветеринарни служби, а и заключението на експертите от Европейската комисия, които посетиха района, и заключението на специалистите от ФАО, които също бяха командировани във връзка с тази епидемия. Причинителят е ясен, той е доказан в референтната за Европейския съюз лаборатория в Пърбрайт. Наистина нося копие от изпратените писма и мога да Ви ги предоставя. Възприемчивите животни е ясно кои са. Единственият начин за решаване на заболяването, който беше и предписан от Европейската комисия, е да бъдат унищожени всички заразени и всички възприемчиви животни в зоната на заразяването. Ние сме изпълнили тези разпоредби на Европейската комисия. Заради това Европейската комисия свали всички ограничителни и карантинни мерки от Република България.
По отношение на това как е действала Република Турция. Знаете, че тя не е член на Европейския съюз. В този смисъл включително аз многократно съм критикувал действията на Република Турция, тъй като те трябваше да вземат адекватни мерки, каквито ние взехме от тази страна на границата. Поставял съм въпроса и пред комисаря по здравеопазване и защита на потребителите. Разговаряно е и с турската страна. Беше организирана и тристранна среща между българските ветеринарни власти, турските ветеринарни власти и Европейската комисия, на която ние отново поставихме тези претенции.
В Турция се ваксинира, тъй като Турция е задължена съгласно препоръките на Световната здравна организация по здравеопазване на животните да извършва ваксинация. Не знам дали са унищожавали животни, но със сигурност са ваксинирали и към момента – поне такова е официалното им становище – предприемат мерки за овладяване и неразпространяване на това явление. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Методите за лечение на такава изключително опасна инфекциозна болест не могат да бъдат различни и Вие го знаете много добре. Това, което учат студентите в Турция, учат и нашите в Тракийския университет и във всички останали ВУЗ-ове: начинът на профилактика и лечение е един и същ.
Не давайте примери, за които нямате аргументи. Нали си спомняте, че преди по-малко от две години във Великобритания също избухна шапно огнище? Те не предприеха убиване и загробване на животните, а само ваксиниране, както споменахте и за Турция. Това не е аргумент, с който можете да убедите потърпевшите и изобщо българската общественост.
По-важно е и в близките дни ще чакам по някакъв начин да отговорите на обществото и най-вече на засегнатите дали това ликвидиране на животновъдството в целия регион няма други цели? И има ли интерес от определени турски фирми, които са закупили повече от 10 обора в съставни села на трите общини, най-вече в Малко Търново, които имат за цел да дойдат след определен период от време, когато всичко бъде изчистено, те да изкупуват земи и да отглеждат животни, внос от Турция? Не може да разубедите хората, защото няма как тези обори, които са купени от турски фирми, вие да не сте получили информация за тези сделки. И е много важно всичко това да се провери, защото този регион е може би с единствен поминък животновъдство и хората ще бъдат принудени окончателно да се изселят оттам, ако правителството не предприеме адекватни мерки.
И другото – не сте прав, ще се обадя лично на парламентарния секретар, надявам се да приемете хората, които не са си получили обезщетението. Още през другата седмица по нормален и парламентарен начин би следвало Вие да обърнете внимание на тези хора, които ще Ви изпратя. Те имат документи, че са получили 20% от дължимите им суми. Тези хора са лъгани вече три месеца, не са си получили парите и би следвало да бъдат обезщетени.
Но проблемът като цяло с така наречената шапна епидемия, с всички тези фойерверки, със снайперисти, дето гонеха животните, остава. Още повече че всеки непредубеден може да отиде и да види, че все още има такива животни и те са вече в полудиво състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: На практика проблемът остава на една педя разстояние зад браздата с Република Турция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър Мирослав Найденов за участието му в парламентарния контрол.
Следващото редовно пленарно заседание е в сряда с начален час 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,03 ч.)




Председател: Цецка Цачева


Заместник-председатели: Анастас Анастасов

Павел Шопов



Секретари: Петър Хлебаров

Митхат Метин
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект на Конституция на Република България

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

Избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране

Избор на председател на Централната избирателна комисия





    Последни заседания