Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА ШЕСТДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 8 септември 2011 г.
Открито в 9,04 ч.
08/09/2011
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова
Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, както вчера своевременно уведомих членовете на Председателския съвет, тъй като имах предварителна информация, с вх. № 154-02-85 е постъпило предложение с Проект за решение за избиране на управител на Националния осигурителен институт. Предвид това, на основание чл. 43, ал. 5, предлагам като точка първа в днешния пленарен ден да бъде включен този Проект за решение.
Поотделно ще подложа на гласуване и второто предложение за промяна в седмичната програма.
Вчера с вх. № 102-03-23 от 7 септември 2011 г. постъпи информация от министър-председателя Бойко Борисов за приетото решение относно персонални промени в Министерския съвет на Република България.
На основание чл. 43, ал. 7 предлагам Проектът за решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България да бъде обсъден и гласуван като точка първа в утрешния пленарен ден, 9 септември 2011 г.
Подлагам поотделно на гласуване всяко едно от двете предложения.
Гласуваме предложението за включване като точка първа за днес Проект за решение за избиране на управител на Националния осигурителен институт.
Гласували 128 народни представители: за 99, против 5, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за включване в програмата ни за тази седмица като точка първа на 9 септември 2011 г., петък, Проект за решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България.
Гласували 134 народни представители: за 109, против 17, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ.
Както ви информирах, дами и господа народни представители, вчера е постъпило предложение с вносители Красимир Велчев, Димитър Главчев, Менда Стоянова и Валентин Николов от Парламентарната група на ГЕРБ относно приемане на Решение за избиране на управител на Националния осигурителен институт.
От името на вносителите – господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще представя на вниманието Ви Проект за решение за избиране на управител на Националния осигурителен институт:
„РЕШЕНИЕ
за избиране на управител на Националния осигурителен институт
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 37, ал. 1 и чл. 39 от Кодекса за социално осигуряване, във връзка с Решение на Народното събрание за освобождаване на управителя на Националния осигурителен институт, прието на 18 май 2011 г.,
РЕШИ:
Избира Бисер Христов Петков за управител на Националния осигурителен институт с мандат до 20 май 2013 г.”
Позволете сега да Ви представя автобиографията на предложения кандидат.
Бисер Христов Петков е роден в София на 6 септември 1963 г. Понастоящем е преподавател в Университета за национално и световно стопанство – София, има висше образование и там е главен асистент. Занимава се в обучение на студенти по бакалавърска и магистърска степен по учебните дисциплини „Борси и борсови операции”, „Финансов мениджмънт” и „Управление на риска”.
От месец март 2003 г. до месец май 2009 г. е бил заместник-председател на Комисията за финансов надзор с вид дейност „Финансово регулиране и надзор”. Отговаря за надзора върху дейността на пенсионно-осигурителните дружества и фондове и пряко ръководи управление „Осигурителен надзор”.
От месец януари 2002 г. до месец март 2003 г. е бил в Държавната агенция за осигурителен надзор – „Финансово регулиране и надзор”, на която е бил председател.
От месец септември 1996 г. до месец януари 2000 г. е бил в Кооперативния приватизационен фонд „Юг” АД – Холдинг, „Кооп- Юг” АД, с предмет на дейност „Масова приватизация и управление на капиталовите участия”. Бил е изпълнителен директор на гореспоменатия приватизационен фонд.
От 2006 г. до месец април 2010 г., както вече споменах, е преподавател в Университета за национално и световно стопанство. Има докторантура на самостоятелна подготовка на тема: „Фючърсната търговия – фактор за развитие на борсовите пазари в България”.
Доктор е по икономика.
Завършил е Висшия икономически институт „Карл Маркс”, понастоящем Университет за национално и световно стопанство, специалност „Икономика на търговията”.
Господин Бисер Петков е познат специалист в областта на осигуряването.
Имаше още няколко кандидатури, които разгледахме, които също имаха своите достойнства, но характерното за кандидатурата, която ви предлагаме, е, че е надпартийна. Това е последователна линия, която ГЕРБ провежда – на длъжности, които са от общодържавно значение, да бъдат предлагани професионалисти, независимо от тяхната политическа принадлежност. Това е едно продължение. Искам само да ви припомня, че по същия начин постъпихме при избора на управител и подуправител на Българската народна банка, така че показваме последователност в тази насока.
Надявам се господин Бисер Петков да бъде подкрепен от голяма част от парламентарната зала, колкото е възможно по-голяма, за да му дадем кредит на доверие, да може спокойно да осъществява своята дейност, тъй като Националният осигурителен институт не е на ГЕРБ, а е на цялата държава. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Главчев.
Въпроси, изказвания, съображения, мнения?
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нормално е господин Петков да бъде в залата, когато ще гласуваме неговата кандидатура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стойнев, извинявайте, че Ви прекъсвам. Трябваше да известя народните представители – обади ми се господин Петков, че е в задръстване. Всеки момент ще бъде в залата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Ние от Коалиция за България ще се въздържим. Няма да гласуваме „против” по причина, че господин Петков е доказан професионалист, още повече, че той беше част от екипа на така наречената тройна коалиция от 2003-а до 2009 г. Беше заместник председател на Комисията по финансов надзор.
Проблемът е защо толкова много се забавихме с номинацията на управител на Националния осигурителен институт. Знаете много добре, най-вече от Политическа партия ГЕРБ, че този човек беше посочен преди два месеца лично от господин Симеон Дянков. Два месеца седяхме и чакахме, а Националният осигурителен институт нямаше управител, защото Парламентарната група на ГЕРБ реши да покаже характер, да номинира свой човек, който не беше приет от господин Дянков.
Уважаеми дами и господа, това показва, че министърът на финансите е човекът в тази държава, който решава абсолютно всичко и е най-големият кадровик, колкото и да се опитва Парламентарната група на ГЕРБ да назначи свой човек. Още преди изборите се говореше как ГЕРБ има подготвени кадри, как сега ще извадят нови лица, но с местните избори се показа, именно чрез кражбата на кметове именно от Коалиция за България, че подготовката на ГЕРБ не е достатъчна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Стойнев, моля Ви, по същество! Оставете местните избори, кражбите на кметове и кадрите на отделните партии.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Говоря точно по същество, госпожо председател. Вие не назначихте човек от Вашата парламентарна група, а назначавате човек, който е работил с предишното управление. Затова ме оставете да се изкажа.
Второ, господин Петков ще бъде ръководител на един ресор, на един бюджет, в който липсват 300 млн. лв. приходи от осигуровки. Спомнете си, че госпожа Христина Митрева – възможно най-добрият експерт в тази област, беше освободена именно по тази причина. При положение че бюджетът на държавата за държавното обществено осигуряване бе гледан в Министерския съвет, бе съгласуван с Министерството на финансите, бе гледан и от Бюджетната комисия, бе извадена причината, че бюджетът не е правилно планиран и госпожа Христина Митрева трябваше да си отиде. А самата тя каза, че основната причина е, гдето не е назначила политически лоялни некадърници от Политическа партия ГЕРБ. Само че как могат да се съберат 300 млн. лв. в бюджета на държавното обществено осигуряване, при положение че българската икономика и най-вече малкият и средният бизнес са мъртви?! ГЕРБ е убиецът на малкия и средния бизнес в България! И на Бисер Петков ще му трябва изключително много работа, за да може да събере тези приходи, при положение че няма как да ги събере, тъй като виждаме, че все повече хора остават без работа. Бедността в България се разширява и няма откъде да бъдат събрани тези приходи. Тук вината е на Министерството на финансите и лично на министър Дянков, който одобри този бюджет на държавното обществено осигуряване.
Пак повтарям – БСП ще гласува „въздържали се”. Уважаваме личността на Бисер Петков. Пожелаваме му успех в работата. Надяваме се много-много да не се влияе от мнението на министъра на финансите и на министър-председателя на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители?
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на 21 май тази година беше освободен досегашният управител на Националния осигурителен институт Христина Митрева. Ако добре си спомняте начина, по който беше освободена госпожа Митрева, трябва да Ви е ясно, че хората в Националния осигурителен институт, които изпратиха с аплодисменти госпожа Митрева, сега трябва да посрещнат новия управител на Националния осигурителен институт Бисер Петков.
Аз претендирам да познавам Бисер Петков. Може би тук няколко човека сме работили заедно с него в продължение на 6 години – от 2003-а до 2009 г. Това е прекрасен професионалист, експерт с изключителни качества, които е показал по време на своята дейност като заместник-председател на Комисията по финансов надзор.
Проблемът тук едва ли е в личността на господин Бисер Петков, защото през годините, през които работеше в Комисията по финансов надзор като отговарящ за надзора на пенсионните дружества и фондове, отговаряйки за осигурителния надзор, показа – пак повтарям – блестящи качества, които са извън всякакво съмнение.
Сега, когато говорим за избора на управител на Националния осигурителен институт, нещата отиват в съвсем друга посока. От една страна, трябва да видим професионалните качества на кандидата Бисер Петков, а от друга страна – начина, по който се тръгва към този избор.
Уважаеми колеги, нашата парламентарна група беше готова да подкрепи кандидатурата на господин Бисер Петков, ако предварително, както за госпожа Митрева, имаше консултации по този въпрос. Защото една обществена (недържавна) институция като Националния осигурителен институт заслужава консенсус при избора на управител. Ако добре си спомняте от бюджетните процедури, повече от една трета от разходите на държавния бюджет минават през бюджета на Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика. Това означава, че отговорността за избора на управителя на Националния осигурителен институт трябва да се носи от максимално голям брой парламентарни групи и народни представители. Като еманация на българското общество, Народното събрание трябва да подкрепи прозрачността и начина за харчене на публичните средства чрез бюджета на Националния осигурителен институт.
Тъкмо тук идва големият проблем при начина на гласуване на нашата парламентарна група: от една страна – прекрасен професионалист в лицето на Бисер Петков, от друга страна – начин, който не е особено приемлив за нашата парламентарна група. Една парламентарна група, макар и най-многобройната, макар и управляващата, предлага управител на Националния осигурителен институт, на най-голямата публична институция в страната, на най-голямата обществена институция и по този начин като че ли на преден план излиза впечатлението за партиен кандидат.
Ще кажа още няколко думи. Господин Петков е експерт и специалист в областта на капиталовите пенсионни схеми. И тук възниква големият проблем: оттук нататък Националният осигурителен институт, Министерството на труда и социалната политика, правителството на Република България на какво ще наблегнат в своята политика, в политиката по отношение на развитието на българския пенсионен модел – дали да доминира капиталовата пенсионна система, или и занапред ще остане развитието на балансирания модел между солидарния и капиталовите пенсионни схеми? Това е един от големите въпроси, който поставя този избор. Защото, ако погледнем от една страна личните професионални качества на господин Бисер Петков, няма начин да не се налага мнението, че вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков търси в негово лице развитие на пенсионния модел точно в тази посока. Ако това е вярно, то трябва да бъде казано ясно, да бъде казано прозрачно, за да е ясно какво гласуваме и какво подкрепяме. Ако това не е вярно, то също трябва да бъде казано, защото е изключително важно. Такава е и препоръката на Европейската комисия към развитието на българския пенсионен модел – да се развива балансирано, да стъпи на развитието на солидарния стълб с усъвършенстването му и с допълнителното развитие на капиталовите пенсионни схеми.
Това исках да споделя с Вас. Надявам се, че господин Бисер Петков ще отговори на българските граждани, ще се справи с неизбежния опит за партиен натиск върху институцията „управител на Националния осигурителен институт” и ще гарантира спокойното развитие на българския пенсионен модел, защото предизвикателствата пред него са стояли и до този момент: на първо място – ниският размер на пенсиите в България; и на второ място – постоянният и задълбочаващ се през тази година дефицит в бюджета на държавното обществено осигуряване.
Предизвикателствата пред него са огромни. Пожелаваме му от името на нашата парламентарна група успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Други народни представители?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По кандидатурата на господин Бисер Петков, която е поставена пред нас днес за избор за управител на НОИ, за разлика от преждеговорившите лично аз не съм имала възможността да работя с него, така че не бих могла от първо лице да ви кажа мнението си за това какви са неговите качества като ръководител и професионалист. Направихме си труда обаче да попитаме и да споделим с много други хора, които са имали тази възможност. Всички отзиви, които се получиха за господин Бисер Петков, лично аз съм направила такова допитване, са, че той е един балансиран човек, сериозен професионалист, отговорен човек.
В този аспект за мен беше важно и изслушването, което излъчената от парламентарната група подгрупа направи на кандидатите за този пост. На това изслушване господин Бисер Петков се представи прекрасно! Бях приятно изненадана от това, че макар и външен човек на системата на НОИ, той много точно очерта няколко ключови проблема, които трябва незабавно да бъдат решени в НОИ, така че да се получи ефектът от това, което институцията прави като обслужване на населението. Това бяха ключови проблеми, които самите ние сме идентифицирали, и фактът, че той ги знае и има идея как да бъдат решени, е може би и гаранцията, че наистина с неговото избиране в Националния осигурителен институт ще се извършат онези реформи, които са необходими за подобряване на неговата работа.
Искам обаче да опонирам на господин Адемов по отношение на неговите разсъждения, че едва ли не в този избор се вижда някаква предопределеност в политиката в системата на социалното и пенсионното осигуряване.
Уважаеми колеги, политиката в сферата на социалното и пенсионното осигуряване не се прави нито от Националния осигурителен институт, още по-малко от неговия председател. Политиката се прави от министерството, от Министерския съвет, от изпълнителната власт. Тази политика е ясно заявена и към този момент. Така че смятам за спекулации това, че господин Петков ще прави политика в една или друга посока. Той няма такива правомощия, господин Адемов. Напротив, той трябва да се съсредоточи върху основната функция на Националния осигурителен институт – правилното, законосъобразно, бързо, ефективно изплащане на всички видове социални и социално-осигурителни плащания. Мисля, че там има много широко поле за действие, тъй като всички ние сме наясно с това какви са проблемите в това отношение в Националния осигурителен институт. Мисля, че в момента не бива да политизираме този избор.
Както и вчера споменах във връзка с Конституцията, за съжаление предизборната обстановка оказва своето влияние и виждате, че преждеговорившите, макар че признават качествата на господин Петков, изтъкнаха различни доводи, за да се противопоставят на неговото избиране.
Аз Ви моля да не политизирате избора на шеф на една такава институция, която в никакъв случай няма партиен характер, която е много важна както в социалната сфера, така и за всички хора в България. Нека да нямаме предизборно гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За реплика – д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Госпожо Стоянова, аз съм последният човек, който ще настоява и някога е настоявал Националният осигурителен институт да провежда политики. Това, което се опитах да кажа или може би не съм разбран правилно, е, че профилът на самия кандидат, неговата професионална квалификация подсказват за начина и за вида политика, която би могла да бъде проведена от този, който по Конституция има право да провежда политика – Министерският съвет.
Така че няма никакъв опит нито за политизиране, нито за предизборно говорене по тази тема. Точно по тази тема няма какво да се каже във връзка с предстоящите избори.
Това, което е изключително важно, е, че точно вие, които твърдите, че ние политизираме този избор, направихте така, че да вкарате в Народното събрание партийно предложение, да партизирате този проблем – само Вашата парламентарна група. Затова в началото започнах, че ако имаше предварително консултации по избора на тази обществено значима фигура –управител на Националния осигурителен институт, ние бяхме готови да подкрепим един такъв подход и такава кандидатура. При това положение обаче за нас изборът е изключително партизиран и ние не намираме аргументи, с които да подкрепим, пак повтарям, начина, по който се предлага тази кандидатура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, д р Адемов.
Втора реплика – заповядайте, госпожо Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Стоянова, нямах намерение да се изказвам, защото д-р Адемов каза това, по което ние двамата с него, работили и познавайки качествата на новия кандидат за управител на Националния осигурителен институт, нямаме разминаване – да, Бисер Петков е един изключителен специалист!
Госпожо Стоянова, въпросът за политизирането и партизирането на този избор го поставяте Вие. Няма случай в 21 годишната история от демократичните промени в България, в която за по-малко от две години да са сменени трима управители на най-голямата обществена институция – Националният осигурителен институт.
Колеги от ГЕРБ, ако Вие вземете стенограмите, в които представяхте Христина Митрева, което ние също споделяме, защото тя беше един перфектен професионалист, ще видите, че говорехте същото. Само че Христина Митрева – експерт и професионалист, явно не изпълни нечия политическа заръка, не свърши нещо, заради което екипът на Националния осигурителен институт я изпрати със сълзи.
Така че аз много бих искала и бих се надявала, че Бисер Петков ще успее да се справи със задачите, които му се поставят, и над неговата глава няма да натегне политическият меч. Защото, ако похабим още един експерт в НОИ, а те не са кой знае колко много, ние поставяме на гилотината една институция в България, към която в момента гледат повече от две трети от българските граждани.
Искрено желая на господин Петков, защото не се съмнявам, че той ще бъде избран, един действително добър мандат и много бих искала да се надявам, че ще се отнася сериозно към задачите на Националния осигурителен институт и политиките, които се провеждат там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика? Няма желаещ.
За дуплика – заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Оценката, която дадохте, госпожо Масларова, господин Адемов, още един път показва, че това не е политизиран и партизиран избор. Това, че в парламентарната група на ГЕРБ имаше дискусия, това, че тази дискусия в някои моменти може да е била по-остра, не Ви дава право и основание да считате, че по този начин се политизира изборът на този управител.
Аз категорично смятам, че точно името Бисер Петков, личността Бисер Петков най-малко може да бъде наречена политически избор.
Затова аз много Ви моля още един път: абстрахирайте се от Вашите подозрения, а подкрепете предложения управител за НОИ на базата на неговите качества! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Информираха ме, че господин Петков е тук.
Правя процедурно предложение за допускане в залата на кандидата за управител на Националния осигурителен институт.
Режим на гласуване!
Гласували 124 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Поканете господин Петков в залата.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Господин Дарин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз също не познавам господин Бисер Петков лично, но няма и нужда да го познавам, защото от това, което прочетох за него и също като колежката Менда Стоянова чух отзиви за работата му досега, разбрах, че е един изключителен професионалист. Това се чу и от изказалите се преди мен – че наистина е един прекрасен професионалист. Неговите качества са безспорни и смятам, че е съвсем нормално тази институция, наречена Национален осигурителен институт, която е една от най-сериозните институции и, както засегна колегата Адемов преди мен, че, да, една трета от бюджета се формира там, този човек наистина заслужава да заеме този пост. Няма нищо лошо и не би трябвало да се политизира въпросът за това, че управителят на НОИ ще изпълнява политики и програми, наложени от управляващата партия. Съвсем нормално е това да се случва и да провежда реформите, които са свързани с Националната програма на ГЕРБ.
Затова смятам също, че не бива да се политизира въпросът за това дали той е политическа фигура или не, още повече че бюджетът на НОИ се изпълнява по политики и програми. Съвсем нормално е той да изпълнява политики и програми на управляващата партия, която е поела ангажимента за реформите специално в пенсионната система, а знаем, че там реформите тепърва предстоят и в това отношение би трябвало ние да не политизираме избора на господин Петков. Пак ще кажа, още повече, че той има неоспорими качества като професионалист. Досега аз не чух в залата някой да оспори неговите професионални качества, не бих ги оспорил и аз и ще гласувам за избора на господин Петков за управител на НОИ. (Реплики отляво: „Браво! Браво! Браво!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Господин Тодор Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да се изкажа като член на Комисията по труда и социалната политика.
Не познавам професионалните качества на господин Петков. Надявам се той да бъде добър управленец, защото към една обществена институция, каквато е НОИ, има големи очаквания и големи надежди. Аз искам да отправя няколко въпроса към него, защото смятам, че е редно да чуем неговото представяне.
Каква е неговата визия за развитието на НОИ?
Каква е неговата визия относно оптимизиране работата на представителите на НОИ?
Как вижда той своето място сред един колектив, който за него е външна среда?
Но искам да поставя един основен въпрос, който беше представен от мен: ще се спре ли порочната практика със средствата на нашите майки и бащи, които се събират толкова трудно и толкова в ограничен размер, да се закупуват сгради в България на много висока стойност, какъвто случай аз изнесох тук – за закупуването на сграда на НОИ в гр. Плевен в един хотел, което е просто недопустимо? Знае се, че в един хотел има мъртви зони и мъртви точки, които не отговарят на потребностите на една обществена институция като НОИ. Знаем, че такъв модел се опитваха да реализират дори и при предишния управител – госпожа Митрева, и след бързата намеса на министър Младенов това нещо беше прекратено.
Колеги, колкото и да се стремим да не казваме, че ще се провежда политика в НОИ, аз смятам, че дори и Надзорният съвет на НОИ, подуправители и управителят провеждат някаква политика и това е политика на разходване на средствата на нашите майки и бащи и всички възрастни хора, които са се трудили и са дали своя дан за развитието на нашето общество.
Каква е неговата визия в тази посока и ще спре ли порочната практика за закупуването на сгради и за изразходване на средства, които несъразмерно отговарят на потребностите на НОИ? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Господин Петков, ако желаете да споделите нещо с нас? Заповядайте.
БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз чух въпроса, който току-що беше поставен. Не съм запознат с конкретния казус, който цитира уважаемият господин народен представител.
Това, което принципно мога да кажа, е, че средствата, които са предвидени за инвестиране в материално-техническа база, в сграден фонд, необходим за нуждите на Националния осигурителен институт, би трябвало да са предвидени в бюджета на Националния осигурителен институт, който е част от консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване. Но така или иначе, не би трябвало да бъде за сметка на средствата, натрупани за пенсии и други плащания на нашите родители. Не допускам, че има такава порочна практика. Във всички случаи в бъдеще не бих допуснал такова нещо. Единствено това, което е необходимо за изпълняване на функциите на Националния осигурителен институт като сграден фонд, като материално-техническа база и което е предвидено и гласувано от Вас в бюджета на Националния осигурителен институт, ще бъде инвестирано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Петков.
Има ли други желаещи народни представители? Няма.
Обявявам разискванията за закрити.
Преминаваме към гласуване на Проекта за решение, който ще ви прочета:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за избиране на управител на Националния осигурителен институт
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 и чл. 39 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с Решение на Народното събрание за освобождаване на управителя на Националния осигурителен институт, прието на 18 май 2011 г.,
РЕШИ:
Избира Бисер Христов Петков за управител на Националния осигурителен институт с мандат до 21 май 2013 г.”
Режим на гласуване!
Гласували 116 народни представители: за 91, против 3, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Господин Бисер Петков е избран за управител на Националния осигурителен институт.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ ЗА ПЕРИОДА 20 ДЕКЕМВРИ 2010 Г. – 20 ЮЛИ 2011 Г.
Той е разпределен на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
С доклада на Комисията ще ни запознае Галина Милева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в пленарната зала във връзка с чл. 39, ал. 2 от нашия правилник на председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия господин Евтим Костадинов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Режим на гласуване.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Квесторите, поканете госта.
Госпожо Милева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА МИЛЕВА:
„ДОКЛАД
за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2010 г. – 20 юли 2011 г., № 120-00-43, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 20 юли 2011 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 27 юли 2011 г., разгледа Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2010 г. – 20 юли 2011 г., № 120-00-43, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 20 юли 2011 г.
На заседанието присъства Евтим Костадинов, председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия. Той представи накратко дейността на Комисията в посочения отчетен период. В доклада са отразени данни за създаването на централизиран архив на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия. Представена е работата с граждани, както и публичната и международна дейност на Комисията. Дадена е информация за финансовата отчетност, съдебните дела и предстоящите задачи на Комисията.
В своето изложение Евтим Костадинов подчерта, че Комисията, спазвайки разпоредбите на закона, за отчетния период е извършила проверка на 10 914 български граждани и е обявила принадлежност на 771 лица. За същия период Комисията е провела 27 заседания и е подготвила и приела 61 решения. Към настоящия момент се извършва проверка при спазване изискванията на чл. 3 от закона, на кметове, заместник-кметове, секретари на общини, общински съветници, главни секретари, генерални директори, директори, началници на отдели, началници на сектори в централната и териториалната администрация на изпълнителната власт и други.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с единодушие подкрепи внесения доклад и предлага на Народното събрание да приеме проект за решение по него със следната редакция:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2010 г. – 20 юли 2011 г.
Народното събрание на основание на чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия за периода 20 декември 2010 г. – 20 юли 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на вносителя, желаете ли да кажете нещо? Не.
Дискусията е открита.
Народни представители, които желаят да вземат отношение по представения доклад и становището на комисията? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Проекта за решение, предложен ни от доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, относно Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2010 г. – 20 юли 2011 г.
Режим на гласуване.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Дами и господа народни представители, във вчерашния пленарен ден приключиха разискванията по първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. С оглед предстоящо гласуване бе проведена поименна проверка, при която се оказа, че не е налице кворум и заседанието бе прекратено.
Предвид горното подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.
Режим на гласуване.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗ № 904 ОТ 1963 Г. ЗА БОРБА С ДРЕБНОТО ХУЛИГАНСТВО. ВНОСИТЕЛ – МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ.
Слушаме доклада на Комисията по правни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Кой ще ни запознае с доклада на Комисията по правни въпроси?
Госпожо Фидосова, Вие ли?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще ви прочета
„Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство, № 102-01-56, внесен от Министерския съвет на 1 август 2011 г.
Комисията разгледа законопроекта на свое заседание, проведено на 1 септември 2011 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Даниела Машева – заместник-министър на правосъдието.
Предложените промени в Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство са предизвикани от две постановени от Европейския съд по правата на човека решения по дела срещу България, отнасящи се до разпоредбата на чл. 7, съгласно която: „Решението на районния съдия, налагано по реда на този указ, не подлежи на обжалване и се изпълнява незабавно”.
Указът за борба с дребното хулиганство е акт, приет през 1963 г., при различни обществено-икономически условия, но към настоящия момент не би следвало да се предлага пълната отмяна на този нормативен акт, тъй като би се стигнало до законодателна празнота по отношение на наказването на проявите, които не са хулиганство по смисъла на Наказателния кодекс.
Според статистиката за броя лица, спрямо които са наложени административни наказания по реда на този указ, в това число глоби и задържания в поделенията на Министерството на вътрешните работи, размер на наложените санкции и по какъв брой дела са били постановени, е видно, че административното наказание „задържане под стража” се налага в немалък брой случаи. Това налага извода, че наказанието постига превантивната си функция в случаите на дребно хулиганство, поради което наказанието би могло да се запази.
Конституционният съд с решение № 3 от 4 май 2011 г. по Конституционно дело № 19 от 2010 г. обяви за противоконституционна част от разпоредбата на чл. 7 именно относно необжалваемостта на решението на районния съд за налагане на административно наказание. С оглед решението на Конституционния съд, за да се постигне съответствие на разпоредбите с практиката, както и с духа на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, законопроектът предвижда възможност за обжалване решението на районния съдия, с което се налага административно наказание пред съответния окръжен съд. Предложено е това да става на касационните основания, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Предлага се по подобие на уредбата по Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия в Законопроекта за изменение и допълнение на Указа е предложено да се въведе и наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер от 40 до 160 часа, което да се изпълнява от кмета на съответната община, като при отказ да се изтърпи това наказание то да се заменя от глоба – също уредба на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.
Беше изказана подкрепа на законопроекта, който предлага бързо и ефективно решение, гарантиращо правата на задържаните лица.
Същевременно се постави и въпросът до кога ще се прилага този Указ и не е ли време да се преустанови съществуването му и да бъде заменен с друга форма на борба с дребното хулиганство като законов акт.
Тъй като в законопроекта се предвижда възможност за обжалване решението на районния съдия, с което се налага административно наказание пред съответния окръжен съд на касационните основания, се предложи срокът за обжалване да бъде по Наказателно-процесуалния кодекс, а не да се препраща към Административнопроцесуалния кодекс.
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 19 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство, № 102-01-56, внесен от Министерския съвет на 1 август 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Нямаме доклад от тази комисия, но не е и необходим за гледането в залата, тоест не е задължителен, тъй като тя не е водеща комисия.
Откривам дискусията по този законопроект.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма желаещи.
Закривам дискусията.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство, № 102-01-56, внесен от Министерския съвет на 1 август 2011 г.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Възможните точки за днешния пленарен ден от програмата ни са обсъдени и гласувани.
Предстои да обявя съобщенията за парламентарен контрол, който ще се проведе на 9 септември 2011 г., петък, с начален час 11,00 ч.
Преди това искам да припомня, че съгласно актуализираната ни програма по първа точка ще обсъждаме Проект за решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България с начален час 9,00 ч. След това продължаваме с Доклад на министър председателя на Република България Бойко Борисов относно развитието на приоритетните за Република България теми и досиета по време на Унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари-юни 2011 г.) и основните приоритети по време на Полското председателство на Съвета на Европейския съюз (юли-декември 2011 г.).
За 11,00 ч. са насрочени разисквания по питането на народните представители Мая Манолова, Хасан Адемов, Янаки Стоилов и Нигяр Джафер към заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков относно прехвърлени 1,4 млрд. лв. от Националната здравноосигурителна каса към фискалния резерв.
Продължаваме със съобщение за отговори на въпроси и питания:
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на въпрос от народния представител Антон Кутев и на питане от народния представител Яне Янев.
2. Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов ще отговори на три въпроса от народните представители Ваньо Шарков, Петър Курумбашев и Анна Янева и на самостоятелен въпрос на народния представител Петър Курумбашев, както и на две питания от народните представители Яне Янев и Антон Кутев.
3. Заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков ще отговори на два въпроса от народните представители Борислав Стоянов и Иван Николаев Иванов и на две питания от народните представители Павел Шопов и Пламен Орешарски и Меглена Плугчиева.
4. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков ще отговори на два въпроса от народния представител Иван Николаев Иванов.
5. Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков ще отговори на въпрос от народния представител Михаил Михайлов.
6. Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на въпрос от народния представител Пенко Атанасов и на питане от народните представители Ангел Найденов и Спас Панчев.
7. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов ще отговори на три въпроса от народните представители Михаил Михайлов, Михаил Миков и Емилия Масларова.
8. Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на въпрос от народния представител Николай Пехливанов.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на околната среда и водите Нона Караджова – на два въпроса от народните представители Георги Божинов и Кирчо Димитров;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов и министърът на външните работи Николай Младенов.
Поради отпуск в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев.
Утре пленарното заседание е с начален час 9,00 ч.
Закривам настоящето пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 10,06 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председател:
Екатерина Михайлова


Секретари:
Пламен Нунев
Милена Христова
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на омбудсман





    Последни заседания