Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВЕСТА ШЕСТДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 14 септември 2011 г.
Открито в 9,01 ч.
14/09/2011
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми дами и господа народни представители, на вниманието ви е предложена Програма за работата на Народното събрание за периода 14-16 септември 2011 г., която обсъдихме на Председателския съвет.
1. Гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители – Валентин Николов и група народни представители.
2. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Вносители – Любен Татарски и Георги Икономов.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА. Вносител – Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения. Вносител – Министерският съвет.
5. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-20. Вносител – Министерският съвет.
6. Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-21. Вносител – Министерският съвет.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител – Министерският съвет.
8. Второ четене на Законопроекта за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо четене на 13 юли 2011 г.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. Вносител – Министерският съвет.
10. Парламентарен контрол, предвиден за петък – 16 септември 2011 г., с начален час 9,00 ч.
Режим на гласуване.
Гласували 122 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Във вчерашния ден на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на Парламентарната група на Коалиция за България се предлага като точка в дневния ред на Народното събрание за периода 14-16 септември 2011 г. да бъдат включени: Първо четене на Законопроект за допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-60 от 14 юни 2011 г., с вносители народните представители Лютви Местан и Четин Казак; Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-94 от 2 септември 2011 г., с вносител народният представител Михаил Миков; Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-97 от 8 септември 2011 г., с вносители Мая Манолова, Любен Корнезов и Димчо Михалевски.
С предложението, подписано от госпожа Манолова и Михаил Миков, ще ни запознае госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Внесените законопроекти имат за цел да отстранят дефектите при прилагането на Изборния кодекс и по-специално пълната липса на публичност и прозрачност в дейността на изборната администрация. Нека да го кажа направо: Централната избирателна комисия действа като едно тайно избрано общество, чиито протоколи от заседания и начинът на вземане на решения са най-строго пазената тайна в държавата.
В същото време тези решения касаят изключително важни за политическите субекти действия – тяхното допускане до участие в изборите, регистрацията на кандидатите, дописване, пренаписване и тълкуване на изборните норми.
Нямам обяснение защо стенограмите на Народното събрание са публично достояние, защо стенограмите от заседанията на Висшия съдебен съвет са публично достояние, защо всеки гражданин може да се информира за заседанията на върховните съдилища от стенографските протоколи, а Централната избирателна комисия е единственият орган, който работи при пълна непрозрачност и пълно затъмнение.
Уважаеми колеги, ако членовете на Централната избирателна комисия вземат своите решения в съответствие с правилата на Изборния кодекс, от какво се страхуват тогава? Очевидно, че в една голяма част от случаите те действат под въздействие на своите партийни централи.
Тъй като предстои изключително важен процес по регистрацията на кандидатите за участие в изборите, от Коалиция за България смятаме, че тези законопроекти незабавно трябва да бъдат включени в дневния ред на българския парламент, още повече като имаме предвид рехавата програма за тази седмица.
Нашето формално предложение е: тази точка от дневния ред да бъде т. 1 в заседанието в петък, когато изискуемите срокове по отношение на първия законопроект напълно ще са изтекли, а госпожа Фидосова ще има възможност на заседанието на Правната комисия днес да включи за разглеждане и трите предложени законопроекта. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Защото, госпожо Фидосова, се занимаваме с какво ли не, а пък актуалните теми така или иначе не са включени в дневния ред ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, на няколко пъти Ви давам знак за изтеклото време.
Влизате в персонален диалог с госпожа Фидосова. Това може да стане в кулоарите на парламента.
МАЯ МАНОЛОВА: Не, няма как да стане, защото дневният ред вече е обявен и отсега мога да кажа, че тя няма да допусне до разглеждане трите законопроекта, ако този въпрос не стане публичен и ако Вие не се намесите, като председател на Народното събрание. (Реплики между народните представители Искра Фидосова и Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението с правно основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за включване като точка в дневния ред на законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс.
Гласували 126 народни представители: за 35, против 51, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Правя предложение за прегласуване със следните мотиви.
Прозрачността на изборите е изключително важна за провеждане на честни избори в България. Приемането на тези текстове е едно изпитание за управляващото мнозинство и знак искате ли честни избори, или решенията на Централната избирателна комисия ще се вземат във Вашия кабинет, госпожо Фидосова – еднолично, и ще се свеждат на посетителите на кабинета членове на Централната избирателна комисия? (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Мотивите ще се обсъждат ли и ще стават ли публично достояние на обществото, или ще бъдат скрити от него? Наблюдателите от неправителствените организации ще могат ли нормално да участват в наблюдението на изборния процес, или пред тях ще бъдат създавани пречки?
Очевидно управляващото мнозинство неслучайно е заложило всички тези пречки пред прозрачността, транспарентността и възможността на гражданския сектор да наблюдава какво се случва в изборите, за да може със своето мнозинство в избирателните комисии, заедно с вашите приятели от „Атака”, да вземате такива решения, каквито са ви удобни и влияещи на изборния резултат. Всъщност, вече има такива случаи. Случаи, в които мотивите остават твърде неясни и крайно съмнителни. Невъзможността за последващи действия пред съда, запушването на процедурите прави тези решения окончателни. Неслучайно от Европа изпращат такава голяма мисия – 8 експерти и 14 наблюдатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Защото сме ги поканили, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Ние ще запознаем и тях с всичко това, защото, преди да се произнесе залата, госпожо председател, министър Цветанов – началник-щабът на ГЕРБ, каза: „Няма да има промени в закона.” Очевидно решенията за промени в закона не се вземат в тази зала, а в щаба на ГЕРБ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване предложението за включване като точка в дневния ред на трите законопроекта за изменение на Изборния кодекс.
Гласували 126 народни представители: за 37, против 61, въздържали се 28.
Предложението не е прието.

Съобщения относно постъпили законопроекти и проекторешения за времето от 4 до 13 септември 2011 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Вносител – Пламен Орешарски и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, Комисията по регионална политика, местно самоуправление и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение, изменящо Договора между правителството на Република България и правителството на Република Ливан, за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм, съпътстваща – Комисията по бюджет и финанси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушния транспорт между правителството на Република България и правителството на Грузия. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационните технологии и съобщенията, съпътстваща – Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по външна политика и отбрана.
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители – Мая Манолова, Любен Корнезов и Димчо Михалевски. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за даване на съгласие за увеличаване капитала на Република България в Банката за развитие на Съвета на Европа. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Законопроект за публично-частното партньорство. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е още на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по правни въпроси и Комисията по регионално развитие и местно самоуправление.
Проект за българската музика в радио- и телевизионните програми. Вносител – Емил Василев. Водеща е Комисията по културата, гражданското общество и медиите, съпътстваща – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
На 13 септември 2011 г. от Националния статистически институт в Народното събрание е постъпила информация относно резултатите от статистически изследвания за:
Първо, индексите на потребителските цени за месец август 2011 г.
Второ, индекси на оборота в раздел „Търговия на дребно”, без търговията с автомобили и мотоциклети, за месец юли 2011 г.
Трето, индекси на промишленото производство за месец юли 2011 г. и индекси на строителната продукция за месец юли 2011 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В изпълнение на § 46, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. на 9 септември 2011 г. в Народното събрание е внесен отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми по бюджета на Министерството на вътрешните работи за първото полугодие на 2011 г.
С мое писмо отчетът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Отчетът се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на парламента.

Преминаваме към точка първа:
ГЛАСУВАНЕ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Вносители – Валентин Николов и група народни представители.
Припомням на Народното събрание, че в 263-то пленарно заседание от 31 август 2011 г., по постъпило процедурно предложение в залата, гласуването на този законопроект бе отложено за следващо пленарно заседание.
Тъй като останалите два законопроекта бяха гласувани и приети на първо четене, с оглед изготвянето на Общ законопроект в 14-дневен срок, е нужно да бъде подложен на гласуване и третият законопроект с вносител Валентин Николов и група народни представители.
Предвид горното, подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол с вносители Валентин Николов и група народни представители.
Гласували 127 народни представители: за 89, против 33, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – госпожа Корнелия Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Гласувах против по две причини – едната е процедурна, а другата е по същество.
Процедурна, защото този вид законопроект не може да бъде внасян от народни представители – това е правомощие единствено на Министерския съвет. Правителството на България се скри зад няколко колеги народни представители, не прояви политическата воля да внесе този законопроект и с това не само нарушава закона, но и дава лош сигнал.
Второто – по същество. Ние сме против този законопроект, защото в него предвиждат приватизация на печеливши държавни предприятия на ниски цени, без парите от тези предприятия да влязат в Сребърния фонд, тъй като това не е предвидено в Закона за държавния бюджет. Парите от тези предприятия ще отидат за покриване на дефицита в бюджета, тъй като чрез досега направените приватизации по време на вашето управление се показа, че не се защитават правата на работещите и социалните права в системите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втори отрицателен вот има ли? Няма.

Преминаваме към следващата точка от гласувания дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители – народните представители Любен Татарски и Георги Икономов. Законопроектът е разпределен на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Татарски, да ни запознаете със становището й.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, № 154-01-92, внесен от Любен Татарски и Георги Икономов
На редовно заседание, проведено на 8 септември 2011 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, № 154-01-92, внесен от Любен Татарски и Георги Икономов на 1 септември 2011 г.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Любен Татарски.
Причините, които налагат предложената промяна в закона, са свързани с последните промени, направени в Закона за административно-териториалното устройство на Република България, съгласно които в чл. 16, т. 1 от същия бе прието като условие за създаване на кметство наличие на население над 350 души общо в населените места, образуващи кметството.
Кметствата, които не отговарят на условията на закона за създаването им поради по-малък брой население, следва да бъдат закрити. Съгласно действащите разпоредби на закона обаче, промяна, свързана със закриване на кметство, независимо от основанието, се извършва при условията и по реда за създаването му, който съгласно чл. 17, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България е следният:
- искане, подписано най-малко от 25 на сто от избирателите в заинтересованите населени места, до общинския съвет;
- в едномесечен срок общинският съвет разглежда искането и приема решение за допитване до населението чрез референдум или подписка на населението в заинтересованите населени места;
- при наличие на положителен вот от допитването общинският съвет взема решение за създаване, респективно – за закриване на кметство;
Втората, по-кратка процедура, регламентирана в чл. 17, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, предвижда, че общинският съвет самостоятелно може да вземе решение за допитване до населението чрез референдум или подписка за създаване, респективно – за закриване на кметство, без да е сезиран с искане от избирателите.
Видно е, че изискването на действащия закон – редът за създаване на кметство да се използва и при закриването му, е практически неприложимо, тъй като е свързано с изискването за допитване до населението чрез провеждане на референдум или подписка и при положителен резултат общинският съвет да вземе решение за закриване на кметството.
В кметствата, които не отговарят на условията на закона, няма да се произвеждат избори за кметове на кметства, но те ще продължат формално да съществуват като такива, ако не са закрити по съответния ред. Това, от своя страна, възпрепятства поддържането в актуално състояние на Националния регистър на населените места и Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици. От друга страна, липсата на промяна в статута на съответните населени места ще окаже влияние и ще създаде противоречия с действащата нормативна уредба при определяне на структурата, щата, числеността и длъжностите на служителите в съответните администрации.
Във връзка с изложеното се налага да се направят съответните промени в закона, като се предвиди изрична разпоредба, според която кметствата, които не отговарят на условията на чл. 16, т. 1 – за наличието на минимален брой жители, да се закриват с решение на общинския съвет. Въз основа на влязлото в сила решение на общинския съвет, след обнародването му в „Държавен вестник”, административно-териториалните промени ще се отразят по реда на Глава пета от закона в категоризацията на съответните населени места в Националния регистър на населените места и в Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици.
С предлаганите в законопроекта изменения текстът на чл. 30 по същество се запазва, като ще се отнася само за районите, а редът за извършване на административно-териториални промени в кметствата е предложено да бъде уреден в чл. 31. Предлага се нова редакция на чл. 31, като в ал. 1 се възпроизвежда досегашното правило – че всякакви административно-териториални промени в кметствата могат да се извършват по реда на създаването им. Във втората алинея се въвежда изключение от общото правило, което предвижда, че когато кметството престане да отговаря на изискването за минимален брой население, то ще се закрива с решение на общинския съвет.
В Заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат текстове, които да уредят заварените случаи – общинските съвети да приемат решения за закриване на кметствата, които не отговарят на условията по чл. 16, т. 1 за минимален брой население, а избраните по реда на отменения Закон за местните избори кметове в тях да продължат да осъществяват правомощията си до изтичането на мандата им.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 10 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, № 154-01-92, внесен от Любен Татарски и Георги Икономов, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Вносителите ще вземат ли думата по внесения законопроект? Не.
Откривам дискусията.
Има ли народни представители, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз и вероятно голяма част от моите колеги няма да подкрепим този законопроект, защото в него има дефекти, които ограничават правата на местните общности, правата, гарантирани им от досега действащия Закон за административно-териториалното устройство и от Хартата за местно самоуправление – Европейската харта. Какъв е според мен дефектът, който се създава тук?
Първо, самата харта като процедура предполага да се иска становището на заинтересованите страни в един такъв процес, когато се променят съществени условия в упражняването на местната власт. Доколкото аз зная, становище на заинтересованите страни няма, така че не бихме могли да разберем какво е тяхното виждане.
На второ място, в чл. 16, т. 1, когато този закон е създаван, неговият дух е имал едно изискване за наличие на кметства при порядъка на числеността на населението от 100 души. В течение на различните периоди, най-вече по политическа целесъобразност, са се получавали различни увеличавания, респективно намалявания на тази численост, но в крайна сметка полезността за населението да може да избира своя кмет е безспорна.
В случая се получава така – при 349 души население то няма думата. Думата има общинският съвет, където обикновено има някакво мнозинство, но то не е задължително да бъде приложимо и съотносимо към населението на въпросното кметство.
При една следваща промяна на състава на населението, сами разбирате, че в неравнопоставено положение се оказват хората, които към датата на изборите имат численост 349 души население, а една година след това стават 360 души.
С предложения законопроект, за да се възстанови кметството, трябва да се направи референдум. Това е един от съществените дефекти на законопроекта. Избягва се тежката норма за референдум при премахване на кметството, но тя не се въвежда, в случай че е било кметство и се получи ситуация отново да се възстанови като кметство.
Мотивът, че в единния класификатор трябва да има съответствие в дадения момент към датата на провеждане на изборите или близко след нея, въобще не е с голяма тежест. В продължение на толкова години – мисля, че този закон влезе в сила от 1995 г., това не е създавало никакъв проблем.
Административно-териториалната структура „кметство”, освен че носи след себе си финансови и човешки ресурси при осъществяването на услугите на населението, създава предпоставки и самата община като основна единица да е по-близко до проблемите на хората. Свидетели сме в годините, когато има назначаване на кметски наместници, които в много случаи не са от самото село. Получава се действието на принципа „Бог високо – цар далеко”, а хората въобще са недоволни от подобен род обслужване.
Има и други аргументи. Най-същественият от тях, според мен, е, че по този начин обезправяваме хората от по-добро обслужване, създаваме възможност за хаотично влизане и излизане от системата на единния класификатор по различни начини – без или с референдум, но най-вече не е изпълнена хартата, която сме подписали, валидирали и утвърдили, че когато се правят подобни изменения, следва да има официалното становище на заинтересованите местни общности, а такова в случая няма.
Предвид на това, че няма да последва никакво зловредно влияние върху системата, ако не се приеме този закон, както е било в случаите и досега, когато няма 350 души, просто няма да има избори, а ще има или избиран, или назначаем от местния орган кмет, но населеното място, което е кметство в случая, ще продължи да функционира нормално.
Доколкото се проведе дебатът в комисията и поне вносителите не мислят, че ще има отражение върху човешкия ресурс, който ще извършва административните услуги и дейности в съответното или съответните населени места, означава, че финансово няма да има никаква промяна и в единия, и в другия случай. Представете си какво се получава оттук нататък при вземане на подобно решение от страна на общинските съвети какви табелки ще има на тези досега кметства и смяната на тези табелки няма ли да излезе като реформа много по-скъпа, отколкото ефектът от нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи народни представители, които желаят да се изкажат?
Народният представител Любен Татарски има думата.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, кое наложи създаването на този законопроект и внасянето му в този момент в пленарната зала? С промяната и с приемането от нас на Изборния кодекс се наложиха редица промени в други закони. Един от тези закони беше Законът за административно-териториално устройство на Република България, по-точно на чл. 16, ал. 1, която дава условията за създаване на едно кметство.
Какво обаче се случи? Не последва никаква реакция от страна на местните общности за привеждане в съответствие статута на тези селища с този закон. Последва една сериозна реакция от кметове, от областни управители, които не знаеха какво да направят, тъй като в същото време чл. 2, ал. 4 на Закона за местното самоуправление и местна администрация казва, че в кметствата се избират кметове на кметства. Тоест по статут едно населено място продължава да е кметство и по този закон трябва да избира кмет, а в същото време по другия – Законът за административно териториалното устройство на Република България, това не следва да се прави. Има едно съществено противоречие, което очевидно не е догледано, не е видяно, когато сме приемали Изборния кодекс.
Имаше реакция на кметове, на областни управители чрез Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тук искам да кажа, че всички тези промени са съгласувани и с Националното сдружение на общините, и с Министерството на регионалното развитие и благоустройството – всъщност от тях дойде предложението за тази промяна.
Съгласен съм с преждеговорившия, че тя не е крайна, не е окончателна и подлежи на по-нататъшна доработка. Може би в някои части трябва да се доработи целият закон.
Това, което ние предлагаме, реално облекчава и опростява процедурата, когато се налага привеждането на тази норма на закона в съответствие със съществуващите към момента условия, тоест необходимостта от закриване на кметство, когато то не отговаря на условията на съществуващия закон.
Тъй като редът, както вече се каза досега, е твърде дълъг и трудно бихме могли да си представим, че населението на едно кметство ще тръгне самоволно да прави подписки, да прави референдуми, общинският съвет да взима такива решения и с последващите процедури, това реално досега не се случваше.
Поради тази причина ние предлагаме мярка, чиято, пак казвам, основна цел е да облекчи и опрости вземането на това решение, което законът изисква, а именно общинските съвети да закриват такива кметства като административна единица, а не като териториална единица. Тук искам да сме наясно, че селото си остава село, селището – селище, може група селища да са, но те вече не са със статут на кметства. Тоест, администрирането ще бъде по друг ред.
Тук искам да кажа и да опонирам на преди мен говорившия, че това в никакъв случай не означава влошаване на обслужването на населението. Така или иначе администрацията на едно населено място – било то кметство или селище, се определя със структурата, приета от общинския съвет. Единствено в случая промяна ще има по отношение на кмета – дали ще бъде избираем или ще бъде кметски наместник, назначен от общинския съвет. Администрацията ще се запази в същия си вид, вероятно съгласно одобрената структура, и обслужването ще се запази на същото ниво. А може да стане и по добро – не винаги избраният кмет е най-добрият управленец и администратор. По този начин няма да се намали, няма да се влоши обслужването на населението.
В момента, колеги, има около 5900 населени места и само 2900 кметства. Тоест и в момента съществуват редица населени места, които не са със статут на кметства. Това не означава, че те вече не се обслужват и не съществуват. С предлаганата промяна този брой естествено ще бъде намален, но това не означава, че там ще настъпят някакви съществени промени. От друга страна, наистина е необходимо в Националния статистически институт и в Единния класификатор да бъдат приведени в съответствие, защото и в момента там съществуват населени места, в които или вече изобщо няма хора, или вече не са със статут, отговарящ на закона, но поради липсата на акт, който да предизвика промяната – отписването или вписването, в този регистър, това не може да се случи. Затова ние нямаме една реална официална база данни, която да ни показва какво е истинското състояние на населените места в България.
Затова смятаме, че тази промяна, макар и не категорична и не окончателна, най-малкото ще облекчи процедурата по привеждане и изпълнение на нормата на закона, такъв какъвто ние сме го приели. Смятаме, че тази промяна по никакъв начин няма да се отрази негативно на населението, нито на изборния процес, тъй като сме предвидили тази ситуация, когато се взема такова решение при вече избран кмет, как да се реагира и ще бъде една стъпка в посока на промяна на закона. Условията, които сега коментираме по отношение на кметствата – знаете, че този дебат и досега е правен, се отнасят до много от българските общини, които в резултат на демографски процеси вече не са това, което са били, когато са образувани и създавани.
Такива примери има и в Перник. Може би колегите ще вземат отношение. Там съществува едно кметство – един квартал на Перник, който някога си с акт на съответния орган, е бил обособен като кметство, но поради това, че не е създаден друг такъв акт за закриването му, то продължава да съществува и там се избира кмет. Не смятам, че това е нормално. Пак казвам, че това, което предлагаме, е стъпка в посока на изчистване на проблемите, които са наслоени с годините и са в резултат на динамичните промени в населението и в статута на българските населени места. Смятам, че законопроектът е резонен, разумен и ще допринесе за изчистване на съществуващи проблеми в редица български общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този закон трябва да бъде приет. За мен е несериозно да се изтъкват недоказани доводи за влошаване на административното обслужване, когато от другата страна има съвсем реален довод. Факт е, че е налице правно противоречие. То се решава много просто – с една промяна в закона.
Този закон трябва да бъде приет най-малкото поради това, че в Перник има един уникален в национален мащаб случай, където четири квартала са кметства. Няма да се връщам назад във времето, някога далеч към 1999 г., как се е случило така и защо някой не си е свършил работата. Факт е обаче, че оттогава в четири квартала се избират кметове. Това е прецедент и не може да продължава така. Няма и как да бъде решен този казус освен чрез промяна в закона. И най-лесното, единственият възможен начин е чрез тази промяна.
Моля да не се опитваме да го политизираме. Предложените промени решават казуси, които не са нещо кой знае колко тежко, сложно, но все пак са неща, които не могат да продължават да съществуват. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги! Господин Петров, хващам се за думите Ви –„единствено възможният начин”. Не е това единствено възможният начин, има и други, по-крайни начини – служебно, със заповед на областния управител да се закрие кметството, ако общинският съвет не си свърши работата.
Не сме сложили срок в закона, защото аз лично смятам, че общинските съвети като органи на местното самоуправление са достатъчно отговорни пред местното население и пред съдбата на населеното място, което представляват. Убеден съм, че в повечето случаи те ще вземат това решение. Това обаче не е единственото крайно решение.
Не сте предложили краен вариант, какъвто би могъл да се случи, но тогава актът ще бъде твърде административен. Предлагаме общинските съвети да свършат тази работа като органи на местното самоуправление. Има и по-краен вариант, но се надявам да не стигаме дотам и да не предлагаме такива промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, колеги! Господин Татарски, съгласен съм с това. Дори мисля, че между първо и второ четене трябва да бъдат направени добавки, които да дадат възможност за евентуална намеса и на областните управители.
Какво ще се случи, ако даден общински съвет не вземе решението? Между другото, случаят в Перник е такъв и вече предишният областен управител е издавал такава заповед, която съдът е обявил за ... Затова казвам, че решението е чрез промяна в законодателството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли други народни представители?
Заповядайте, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, първо ще помоля да бъде удължено времето на Парламентарната група на Коалиция за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Ще бъде направено.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Уважаеми колеги, с това предложение вносителите твърдят, от една страна, че промяната е наложителна и е правилна. От друга страна, в изложените досега мотиви от колегите от Политическа партия ГЕРБ се твърди, че това е нещо, което трябва да бъде направено, и едва ли не то следва от закона.
Уважаеми колеги, държа да отбележа, че нито Изборният кодекс, нито Законът за административно-териториалното устройство на Република България налагат априори, по силата на закон да бъде наложена тази промяна.
На първо място, в Изборния кодекс много ясно е записано, че в населените места под 350 жители не се произвеждат избори за кмет. Тук проблемът не се решава чрез промяната, която вие внасяте.
На второ място, в мотивите на вносителите се твърди, че кметствата, неотговарящи на условията на закона за създаването им поради по-малък брой население, следва да бъдат закрити. Откъде следва, че трябва да бъдат закрити?! Съгласно чл. 16 от закона са предвидени две условия – подчертавам, които са кумулативно дадени за създаване на кметства: наличие на население над 350 души и възможност – забележете – за изпълнение на предоставени от общината функции. Гарантира ли се с това закриване на кметство възможността да се изпълняват предоставените от общината функции и населението да бъде обслужвано, както трябва?!
Интересно защо господин Татарски твърди, че това е искане на Националното сдружение на общините в България. Такова искане обаче ние в Комисията по регионална политика и местно самоуправление не видяхме и не сме запознати със становище на Националното сдружение на общините. Не сме запознати и със становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Уважаеми колеги, аз и в комисията изразих резерви, и тук заявявам, че няма да подкрепя този законопроект. Може би наистина се налага промяна в закона, може би наистина статутът на кметствата под 350 души трябва да бъде уреден, но това не може да стане чрез тази разпоредба.
Представете си хипотезата, ако в даден момент едно кметство има 349 жители и общинският съвет го закрие като такова. Точно след две седмици в това кметство се настаняват, да речем, две семейства и кметството стане с 355 жители. Какво правим тогава? – правим тежката процедура за създаване на кметство чрез референдум, а с лека ръка закриваме кметството, с решение на общинския съвет, само защото, видите ли, то е станало под 350 жители?! За мен това основание за такава кардинална промяна за закриване на кметство – точно една бройка под или над 350 жители – не е достатъчно основание за такава промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ (ГЕРБ): Госпожо Христова, в Изборния кодекс въобще не е записано бройка къде ще се произвеждат избори. Там е записано, че избори за кметове на кметство се произвеждат само в тези кметства, които към датата на обнародване на Указа за насрочване на избори за общински съветници и кметове отговарят на изискванията на чл. 16 ал. 1 от Закона за административно териториалното устройство на Република България. Точно заради това нещо ние променяме Закона за административно-териториалното устройство и е погрешно Вашето твърдение, че не е там мястото на тази промяна. Това, първо.
Второ, условие за създаване на кметство е наличието на 350 жители, но не е задължително да се създаде кметство дори да има 370 жители. То не е тромава процедура. Това вече е желание на местното население дали ще иска, ако е от 370 жители, да стане кметство. След като са под 350, те по закона, по силата на това, което ние сме приели преди известно време, престават да отговарят на условието за кметство. Затова предлагаме тази съкратена процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, госпожо Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаеми господин Икономов, това, което казах, Вие го казахте, само че с по-различни думи. Изборният кодекс не внася съмнение в това в кое кметство могат да се произвеждат избори за кмет и в кое – не. Там ясно е направена препратка към чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство. Ясно е записано, че това са 350 души. Тук спор няма. Вие казахте същото, което казах и аз.
Второ, по отношение на това дали не е задължително да се създава кметство с 357 жители. Защо Вие смятате, че когато жителите са под 350 души, общинският съвет трябва задължително да закрие кметството, а игнорирате възможността жителите, които искат да се създаде кметство, да се направи това нещо? Когато общинският съвет реши, може да го направи, а жителите на населеното място, на кметството, не могат да поискат създаване на кметство?
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ (ГЕРБ, от място): Могат, има си ред.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Да, могат.
Защо Вие игнорирате желанието на тези хора да създават кметство? Защо смятате, че не е задължително? И нещо друго – с тази промяна някои общински съвети ще вземат решение за закриване на кметство, някои няма да го направят. Кой въпрос решавате? Застанете и кажете ясно истинските мотиви, истинският въпрос, който се опитвате да решите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Думата за изказване поиска народният представител Димчо Михалевски.
Заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател! Да, да, много е добре, че имате опозиция, защото аз ще Ви помоля наистина да обърнете внимание на това, което ще се опитам да Ви кажа.
Член 2 от българската Конституция гласи, че устройството на властта в държавата е република с местно самоуправление.
Искам да поставите след малко гласуването, което всеки от нас ще направи, точно в този контекст – как ние ще се опитаме, като висш орган на държавната власт грубо, безпардонно, необмислено ще се намесим в работата на хората, които живеят по места и имат правото по Конституция да се самоуправляват.
Аз обаче наистина искам от вносителите да дадат един отговор – кое наложи в такъв спешен порядък на 1 септември да се внесе и днес, на 14 септември, вече да се гледа в залата на първо четене този законопроект? Защото към днешна дата, 9,15 ч. сутринта, Националното сдружение на общините в Република България не е дало своето становище, което влиза в разрез със заявеното тук, от трибуната. Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е дало официално писмено становище, а министърът на регионалното развитие и благоустройството е органът, принципалът, комуто е възложена държавната политика за териториално устройство в страната. И искам да попитам защо се прави всичко това?
По отношение на правните аргументи искам от тази трибуна да припомня, колеги, и още много горещи дебати, когато дебатирахме какво да бъде границата на населението в населените места, които имат право да избират кмет. Помните, че вие първоначално искахте да бъде 500, след това отстъпихте на 350. И си спомняте, надявам се, аргументите, които Вие пламенно защитавахте от тази трибуна. А те бяха, че кметът на съответната община, който ще бъде избран, трябва да има правото да назначи в своя кметски екип кметските наместници в кметствата, които няма да избират кмет. Това бяха Вашите аргументи, не са моите. Нашите аргументи бяха други – че не трябва да се ограничава правото на хората да избират своя кмет.
Тогава никъде не стоеше въпросът и никой не възрази, защото ще кажа, че няма правна норма, на която се основавате, че от това произтича моментално следствието за закриване на кметствата, които не съответстват на тази норма.
Първо, ако Вие не се отмятате от тази си позиция, защо днес е другата Ви позиция – също голям въпрос? И цитирам § 7 от Преходните и заключителни разпоредби на действащия Закон за административно-териториално устройство на Република България – „съществувалите при влизането в сила на този закон общини, населени места и селищни образувания запазват статута си”. Никъде от промяната в чл. 16, ал. 1 не произтича изискването за създаване на ново кметство, че автоматично поради тази причина трябва да закрием кметствата.
Какъв да е резултатът от днешното действие, ако го направите, защото ние няма да го направим? Над 1100 населени места, представляващи 20% от българските населени места, автоматично ще загубят своя статут. Не само ще загубят статута, ще снемете отговорността на местните органи за самоуправление, ще снемете отговорността на държавата да има свои административни представители и произтичащите от всичко това услуги на тези населени места. И кога правим това? Правим го в годината, в която излезе поредното за период от 10 години преброяване, в което виждаме изключително тревожните тенденции на обезлюдяването вследствие на целия преход в държавата – премахването на училища, детски градини, читалища, пощенски клонове. Сега ще им махнем и кметствата.
Приятели, утре като излезем пред избирателите и започнете да говорите, че вие сте за подобряване на услугите, вие сте за това хората да имат услуги, помислете как днес след малко ще натиснете копчето. Няма основание това искане и аз питам пак вносителите: защо го правите? Защо го правите въпреки интересите на хората, въпреки интересите на Националното сдружение, въпреки интересите на България? Защо? Какво произтича от това?
И аз бях не впечатлен, аз бях втрещен от разгорялата се дискусия между двама ваши депутати преди малко на тази трибуна как трябвало да се ожесточи натискът на областния управител, ако общинският съвет в нова норма не я изпълнел, той да я приложи. Ами, направете следваща крачка – издайте едно постановление на Министерския съвет и закрийте местното самоуправление.
Къде отиваме, приятели? Казвам го добронамерено – приятели, къде отиваме? Защото нищо от вашите аргументи не е валидно. С обяснението за националния класификатор на населените места, единни класификатори, статистическият институт за национален регистър – това е в Раздел „Информационно обслужване на териториалната политика на държавата”, Вие с информационното обслужване ли си оправдавате политиката, или политиката ще я оправдаваме с нуждите към хората?
Това е един законопроект, който е изваден абсолютно от контекста с неказани ясно мотиви. И аз твърдя, че най-малкото правителството, което е отговорно за провеждането на териториалното развитие, защото правете разлика между регионално и териториално развитие, трябва да си кажа мнението. Защото после отговорността няма да я носят двамата народни представители, които са внесли бързичко този текст.
От това нищо не произтича, само негативи. И затова аз моля –помислете и да оттеглим този законопроект! Ако искате да правите реформа, тя трябва да бъде на база на дискусията, тя трябва да бъде на цялата взаимовръзка и взаимно разпределяне на отговорностите в йерархията на властите. Тя трябва да бъде съгласувана с хората в един широк дебат. Защото какво излиза? С референдум ще се създават кметства, а с решение на общинския съвет ще се премахват кметства. Даже само това несъответствие на правните инструменти трябва да ви обезпокоява, макар че то е страничната и формалната причина.
Така че аз пледирам най-искрено и добронамерено към вас – спрете се, изтеглете този законопроект, той вреди на хората. Продуктът от неговото приемане ще бъде още по-силното обезлюдяване и заличаване на населени места в Република България. И за да ви припомня, след вашето действие вече 64% от населените места в България няма да бъдат кметства, тоест те няма да имат перспектива и няма да имат живот в бъдещето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
За реплика – Любен Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Михалевски, разбирам патоса Ви, когато защитавате Вашата теза, но от това, което казахте, смея да твърдя, че преиначавате малко нещата. Наистина чл. 2 на Конституцията казва, че България е единна държава с местно самоуправление, но в същото време чл. 18, ал. 1 на Закона за местното самоуправление и местната администрация казва, че общинският съвет е органът за местно самоуправление. Тоест ние даваме право точно на този орган на местно самоуправление да взема такова решение. Та нима общинските съветници са от друго място? Нима те не представляват интересите на хората? Това е органът на местното самоуправление! Значи това, което предлагаме, е изцяло в съответствие с Конституцията и със Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Освен това, Вие споменахте, че § 7 от закона казва, че се запазва статутът. Но на кого, на какво? Не прочетохте целия параграф: „Съществуващите при влизане в сила на този закон общини, населени места и селищни образувания запазват статута си.” Тук ги няма кметствата, които ще видите по-напред, които са съставните административно-териториални единици. Там са кметствата, а тук не са посочени, така че не е вярно това, което казвате.
Да, общините запазват статута си – този дебат сме го водили с Вас в началото на мандата, но тук говорим за кметства, които не са включени в § 7.
Смея да твърдя, че изказването Ви беше малко неточно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика?
Народният представител Петър Петров има думата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, колеги! Господин Михалевски, хайде да не използваме такива думи – „силни”, „втрещени”, какво беше там още.
Кажете какво правим, когато един общински съвет по някаква причина не вземе решение.
Това, което аз имах предвид, е, че трябва да се предприеме нещо, трябва да се вземе някаква мярка, която да не допусне да се случи това, което се случва в Перник и което вашият министър господин Гагаузов се опита да разреши и не успя, което вашият областен управител се опита да разреши и не успя, просто защото законът не го позволява.
Ето тази промяна в закона решава този проблем. Никакви такива не са ни минавали през главите – едва ли не сталински командни методи да се прилагат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика има ли? Няма.
Господин Михалевски, ще ползвате ли дуплика?
Имате думата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин Татарски, § 7 е много ясен и нищо не съм объркал.
Аз ще дам един пример. Под благовидната причина, която Вие казвате – че давате на общинския съвет правото да промени и ние нямаме нищо общо, утре, след влизането в сила на този закон, Министерството на финансите, като започне да определя стандартите за издръжка на администрацията на местно ниво, ще вземе списъка, ще каже: „Тук няма кметство” и ще намали разходите на общините. (Реплики от ГЕРБ.)
Те са кметства, в закона много точно пише – изискването за 350 е за образуване! Никъде не пише, че това моментално се разпростира върху действащите преди това кметства. Не пише никъде. Така че вижте какво е последствието.
Какво е решението на общинските съвети, когато те нямат пари? Естествено, че ще съкратят и тогава вашата теза, че сте искали да вдигнете бройката, за да може кметските наместници да са част от екипа на бъдещия кмет, увисва във въздуха тотално, защото вие ликвидирате кметствата!
На въпроса на колегата: какво ще правим, ако общинският съвет не вземе едно решение – а какво правим, когато Министерският съвет не вземе едно решение? Идват избори, принципалът на цялата власт, суверенът, народът се произнася и решаваме проблема. Това правим.
Така че не изземвайте функции на местното самоуправление! Не им налагайте клишета! Не им налагайте решения, които водят до обезлюдяване на страната! Оставете закона такъв, какъвто е до момента, в който Министерството на регионалното развитие и благоустройството, правителството на България, които и да са те, успеят да формират обща визия за развитие!
Само ще ви припомня, че от вашата Програма за децентрализация, която се изпълнява в рамките на стратегията, актуализирана през 2010 г., досега практически нищо не е изпълнено. Обърнете внимание на това като комисия, а недейте обръща внимание на щуротии, които предлагаме в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Други народни представители, които искат да вземат отношение по законопроекта?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Неслучайно се разгоря този спор, тъй като концепциите и възприятията от двете страни за това, що е то демокрация на местно ниво, местно самоуправление, представителност на органите на местното самоуправление, явно са коренно различни. Като съчетаем това с потребностите на днешния ден за съкращаване на разходи, за оптимизация на администрацията – било то централна, било местна, този законопроект явно е закономерна последица и от подобен род приоритети на управляващата партия.
Уважаеми колеги, аз искам да поставя един преюдициален въпрос, казано чрез правната терминология.
Господин Татарски, знаете ли някъде в нашето законодателство да има дефиниция на това що е то жител или още по-малко пък, както се използва в Закона за административно-териториалното деление на страната, „350 души”? Има ли дефиниция на понятието „души” или „жител” на дадено населено място, от която произтичат всички тези последици? Тоест разделяме: до 350 жители или души няма кметство, отвъд това число има кметство.
Аз дори проведох разговор с директора на Главна дирекция ГРАО и той ми каза: „Няма дефиниция”. Дори имаше проблем при определянето на това къде има право да се гласува или не.
По принцип населението на дадено населено място трябва да бъдат всички, които имат постоянна адресна регистрация в селото, но това е друго. В много села тази ситуация – регистрация по постоянен адрес, се разминава драстично с реалното население. По постоянен адрес там може да има 600 човека, а реално да живеят 240. Кметство ли ще бъде,или няма да бъде кметство?
Първо това трябва да се изчисти като терминология, като дефиниция, за да отговаря малко повече действителността на това, за което спорим сега или за което спорите специално Вие с БСП. Оттам нататък вече – кое е по-добре: да има или да няма кметство, дали да има избираем кмет пряко, или да има кметски наместник.
Аз сезирам наистина една тревожна тенденция. Вярно е, че има естествени процеси на обезлюдяване; вярно е, че има естествени процеси специално на намаляване на жителите на селата, но все пак това не бива да става за сметка на лишаването на тези хора от елементарни административни услуги и нарушаване на достъпа им до тях, от една страна.
От друга страна, тази тенденция, съчетана с една друга промяна в Закона за администрацията, която прокарахте, за премахване на длъжността „секретар на кметство” от Единния класификатор на длъжностите в администрацията, ще има като закономерна последица забраната и дори и да искат общинските съвети и общини, вече няма да могат да назначават секретари на кметства. В много от селата в кметствата реално секретарят на кметството върши основната административна дейност, тоест основната дейност по административното обслужване на населението се върши от секретаря, а не от кмета.
Нещата са доста по-сложни и трябва наистина сериозно да се обмислят и, ако се приеме този закон, трябва между първо и второ четене да се обмислят всички тези аспекти, за които споменах, за да приемем нещо, което наистина да бъде добро и да бъде от полза най-вече на жителите на тези села. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Казак?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател. Колеги! Уважаеми господин Казак, аз Ви благодаря, че не намесихте политиката във Вашето изказване, защото няма никакъв скрит политически подтекст в нашето предложение, още повече, че даже и да влезе в сила този законопроект, това ще бъде чак след изборите.
Съгласен съм, че никъде няма ясна дефиниция на що е това „душа”, „жител”, „живущ”, затова законът казва „население”, което се предполага, че това обхваща всичките тези понятия – живущи към момента, регистрирани по постоянен адрес, по настоящ адрес и така нататък.
В закона се говори за население, тоест за тези, които имат постоянен адрес в съответното населено място. Това е бройката, която определя статута на едно населено място.
В същото време не съм съгласен с Вас, че като променим определението на едно населено място и от кметството стане село еди-кое си, това променя веднага и качеството на обслужването. Не променя, даже може и да го подобри! Дали ще го подобри, зависи от това какъв кметски наместник ще бъде избран по силата на Избирателния кодекс и каква администрация общинският съвет ще предвиди за това населено място.
От друга страна, преди малко се каза, че средствата, които се полагат на една или друга община, са в зависимост от това какви длъжности има в нея. Ами откъде взима този министър тази информация? – От Националния статистически институт, която е изкривена, поради тези причини, които преди малко изтъкнах. Смятам, че това е една първа стъпка по дългия път, който трябва да извървим, за да променим този закон, и да изчистим проблемите, за които всички вие говорите. Аз съм съгласен, че това предстои да бъде направено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Друга реплика? Няма.
Дуплика ще ползвате ли, господин Казак? Не.
Народният представител Асен Гагаузов има думата за изказване.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! За изминалия демократичен период от около 20-ина години, преди всеки местен избор се е давал различен минимален брой жители на населено място, при който те имат право на избор на кмет. Колегите, които са следили този процес, ще си спомнят, че като започнем от 100 души, стигали сме до 500. Всеки, който приема съответни промени в закона преди изборите, прави някаква собствена политическа сметка. За съжаление, тя в повечето случаи излиза крива. Най-вероятно и сега с определянето на минимален брой на жители в населено място при избор на кмет, сметката няма да излезе такава, каквато сте си я правили. Този законопроект, който сега разглеждаме, наистина не засяга този въпрос.
Ясно е, че Избирателният кодекс прие цифрата 350. В 300 населени места с до 350 жители ще се провеждат избори за кмет на съответното населено място. Никога обаче досега не е правена такава промяна и служебно закриване на съответните кметства. Провежда се избор в населено място, в което досега е имало кмет, защото квотата е била 250 жители. Сега вече е 350 и не се провежда избор. Бившият кмет вече не съществува и има кметски наместник.
Какво се предвижда в сега предлагания законопроект? Сега предлаганият законопроект предвижда, така да се каже, служебно закриване на съответните кметства, като на тяхно място възникват съответно наместничества и вече по Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът и общинският съвет ще решат какъв ще бъде щатът и съответно кой ще ръководи съответното населено място.
Ако приемем този законопроект, трябва да мислим и по това какво ще стане на следващите избори, ако друго мнозинство реши, че ще се провеждат избори в населени места с до 200 жители. Автоматично връща ли се статутът на кметство на тези населени места, или ние трябва да ги накараме да тръгнат по дългата процедура за утвърждаване на кметство? Знаете какви са правилата.
Когато в Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъждахме тези въпроси, ние стигнахме до извода, че от гледна точка на статистиката – да, това ще даде по-точна информация, но същевременно създава един смут в цялата система за това кои общински съвети ще вземат решения, а пък, подчинявайки се на популизма преди избори, да не излезе, че ние ги задължаваме със закон, но всъщност те правят закриването. Пък едни ще ги закрият, пък други няма да ги закрият.
Представете си, че един от общинските съвети реши, че няма да закрие формално кметствата? Какво ще има след това? След това ще имаме същият обхват, същото населено място – без кмет, а с кметски наместник, и съответно с щат, който ще се приеме от общинския съвет. И каква е разликата?
Или трябва да дадем категоричност при закриването на кметствата и съответно да приемем механизъм, по който при следващи промени би трябвало тези кметства да получат своя статут на кметства по същия начин. Аз лично се въздържах при гласуването в комисията при обсъждането на законопроекта, не защото той е лош или намеренията са политически, или пък по някакъв начин това ще облагодетелства управляващите.
Проблемът е друг – за мен, ние ще затрудним изключително много и без това сложната политическа обстановка във всяка една от общините, защото много от досегашните мнозинства, които функционират, вече са нарушени и се очакват други мнозинства в следващия общински съвет. От тази гледна точка ви призовавам да се помисли дали наистина е толкова належащо това да стане.
От друга страна, информацията, която ще получи Статистическия институт, ще бъде на базата на приетите бюджети за следващата година от съответните общини. Процесът на избор и процедурата по избор сега няма да бъдат затруднени по никакъв начин. Затова и аз се въздържах и не съм подкрепил законопроекта в смисъл, че ние трябва да търсим и съответния механизъм, по който да направим всичко възможно да възстановяваме статута на съответните населени места тогава, когато, и ако, се наложи друг обхват в този статут.
А що се отнася до бележката, че аз като министър не съм направил нещо – колега, не е било необходимо да го правя. Не е било необходимо да го правя. Ако е било необходимо, аз щях да го направя, така че да не се упражняваме върху неща, които не са така. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Петър Петров – първа реплика.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, колеги! Господин Гагаузов, не съм казал, че не сте направили нищо. Казах, че не успяхте! Вие, доколкото си спомням, се занимавахте с този проблем в Перник, искахте да бъде решен, но той нямаше как да бъде решен без законова промяна. Вследствие на това тогавашният областен управител опита по същия начин – със заповед. И това не стана, защото беше оборено в съда. Това имах предвид, а не съм казал тези думи, които Вие изрекохте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – Георги Икономов.
ГЕОРГИ ИКОНОМОВ (ГЕРБ): Господин Гагаузов, Вие правилно отбелязахте, че през определен период от време са се изменяли жителите, когато се провеждат избори. Хиляда деветстотин деветдесет и пета година са били 100, през 1999 г. стават 500, после 150, 350, и така.
Не е вярно Вашето твърдение, че никога досега не е давано право на общинските съвети да вземат решение по този въпрос. С § 45 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България от 1999 г. е написано – даже там е вкаран и срок: „В тримесечен срок от влизане в сила на този закон общинските съвети приемат решение за привеждане на административно-териториалното устройство на общините в съответствие със закона”. Така че това не е прецедент, не е за първи път – и преди е правено. Това е точно, когато се увеличава бройката от 100 на 500 души – аналогичен случай, както е в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Гагаузов, имате думата за дуплика.
АСЕН ГАГАУЗОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Да, аз не отричам, че е така. Въпросът е в това дали, кога и колко от общините са го изпълнили и дали това е елемент, който е, как да кажа, неотложен, толкова задължителен за провеждането на избора в едно или друго населено място? Ние винаги – за съжаление го казвам, ние, Народното събрание, сме постъпвали по начин, при който все нещо не довършваме докрай.
Що се отнася до случая, за който говорите, мисля, че си го спомням, но той не се отнася само за Пернишка област, а за цялата страна. Необходими бяха законодателни промени, които трябваше да са влезли в сила, за да мога да изпълня молбата, която тогава имаше областният управител. Както знаете, не аз приемам законите, в тогавашното си качество, разбира се. Може би аз неправилно съм Ви разбрал, за което се извинявам.
Колеги, ползвам случая още веднъж да кажа – това, което сега бихме могли да приемем, и най-вероятно ще бъде прието с гласовете на мнозинството, нека го обмислим между първо и второ четене и да видим не създаваме ли някаква колизия, която евентуално да ни попречи след това да имаме подобен облекчен механизъм за това възстановяване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи народни представители? Не.
Разискванията са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, № 154-01-92, внесен от народните представители Любен Татарски и Георги Икономов.
Гласували 97 народни представители: за 77, против 11, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Следващата точка от програмата ни за настоящата седмица е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЕКРЕТАРИАТА НА ИНИЦИАТИВАТА ЕВРИКА.
Постъпили са доклади и становища от комисиите, на които е разпределен.
Първо ще чуем доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да ви запозная с доклада на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, позволете ми да направя следната процедура – да бъде допуснат в залата господин Цветан Стоевски, който е от Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля, поканете госта.
Слушаме Ви, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, № 102-02-18, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 септември 2011 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА.
На заседанието присъстваха: Емил Коматичев – държавен експерт в дирекция „Икономическа политика” към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Цветан Стоевски – главен директор на дирекция „Конкурентоспособност и иновации” към Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, и Богдана Ваташка – експерт в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от госпожа Богдана Ваташка.
Законопроектът е разработен в съответствие с Решение № 306 на Министерския съвет на Република България от 2010 г. за присъединяване на Република България към инициативата ЕВРИКА. Ратифицирането на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА предоставя пред българските предприятия възможност за развитие в сферата на иновациите и научноизследователската дейност, а също така и възможност да се възползват от съвместната програма ЕВРОСТАРС.
Програмата ЕВРОСТАРС в рамките на инициативата ЕВРИКА подкрепя малките и средни предприятия, провеждащи научноизследователска и развойна дейност, като те ще ръководят съвместни научноизследователски или иновационни проекти между участници (предприятия или изследователски организации) от най малко две страни – членки на програмата. Освен това в рамките на програмата ще се стимулират съвместни международни изследователски и иновационни проекти чрез облекчаване на достъпа на предприятия до финансиране при разработване на нови продукти, технологии и услуги.
Във връзка с участието си в инициативата ЕВРИКА Република България е поела финансов ангажимент в размер на 500 хил. евро на година за периода от 2008 г. до 2013 г. Средствата са част от Националния иновационен фонд.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 15 народни представители, без “против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, № 102-02-18, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси, с който ще ни запознае господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ИВАЙЛО ТОШЕВ: Госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, № 102-02-18, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.
На свое заседание, проведено на 1 септември 2011 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, № 102-02-18, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.
Същият беше представен от името на вносителя от госпожа Емилия Радева - началник отдел "Иновации", дирекция "Икономическа политика" в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Законопроектът е разработен в съответствие с Решение № 306 на Министерския съвет от 2010 г. за присъединяване на Република България към инициативата ЕВРИКА.
Ратифицирането на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА дава възможност на българските предприятия да се възползват от възможностите, които се предоставят както от инициативата ЕВРИКА, така и от съвместната програма ЕВРОСТАРС.
Съвместната програма ЕВРОСТАРС в рамките на инициативата ЕВРИКА е насочена към провеждащи научноизследователска и развойна дейност малки и средни предприятия, които ще ръководят съвместни проекти в партньорство с друго малко или средно предприятие или с голямо предприятие, или с изследователски организации. Необходимо е да има най-малко двама участника от минимум две страни членки на програмата. Проектите, които ще се финансират, трябва да са в полза на предприятията и крайният продукт от проекта да е на две години разстояние от момента на внедряването му в производството. Съвместната програма ЕВРОСТАРС стимулира международни изследователски и иновационни проекти чрез облекчаване на достъпа на предприятията до финансиране при разработване на нови продукти, технологии и услуги.
Програмата ЕВРОСТАРС ще се администрира от Секретариата на ЕВРИКА със седалище в Брюксел, който ще публикува и обявява покани, ще получава заявките за кандидатите, ще организира оценяването им от независими експерти, ще управлява финансовите вноски и ще извършва мониторинг на проектите.
След проведената дискусия и обсъждане, единодушно с 18 гласа „за”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, № 102-02-18, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Следва становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. С него ще ни запознае госпожа Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
по Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, № 102-02-18, внесен от Министерския
съвет на 4 август 2011 г.
На заседанието, проведено на 7 септември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие Емил Коматичев - държавен експерт в дирекция "Икономическа политика" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и представители на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия: Цветан Стоевски - главен директор на дирекция „Конкурентоспособност и иновации”, и Богдана Ваташка - експерт в дирекция „Конкурентоспособност и иновации”.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Споразумение между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, сключено на 27 април 2011 г. в Брюксел.
С Решение № 658 на Министерския съвет от 23 юли 2009 г. правителството одобрява участието на България в инициативата ЕВРИКА и в съвместната програма ЕВРОСТАРС и възлага на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия организацията и координацията на дейността по участието на страната в тях. Разходите за националното финансиране на българските организации, участващи в проекти на инициативата ЕВРИКА и в съвместната програма ЕВРОСТАРС, са за сметка на бюджета на Националния иновационен фонд.
ЕВРИКА е трансевропейска мрежа за пазарно ориентирана изследователска и развойна дейност в областта на промишлеността. В нея участват 39 държави - членки на Европейския съюз, и някои не членки, сред които Норвегия, Швейцария, Турция, Русия, Израел. Инициативата има за цел да подпомогне конкурентоспособността на европейските фирми чрез развиването на международно сътрудничество, което води до създаването на контакти и изграждането на мрежи за иновации. Целта й е да постигне пазарна реализация на резултатите от висококачествената научноизследователска и развойна дейност и да използва мултиплициращия ефект от съвместната работа за подобряване на качеството на живота.
Инициативата ЕВРИКА е организационно-управленска рамка, система от механизми, която предлага услуги за намиране на партньор, разпространение на информация и друго обслужване на промишлените предприятия, научните изследователски организации и университети за сътрудничество в областта на приложно технологичните изследвания. Получаването на статут „проект на ЕВРИКА“ е запазена марка за качество в Европа, гаранция за изследванията и сигурност за пазарна успеваемост. Едно от големите достойнства на инициативата е, че запазената марка привлича рисков капитал за експериментиране на нови технологии в реална производствена и пазарна обстановка.
Инициативата ЕВРИКА не разполага с централизирани фондове. Всяка страна членка осигурява финансирането на своите изследвания по съвместния проект.
В рамките на инициативата ЕВРИКА е създадена съвместна програма ЕВРОСТАРС.
(Тук ще пропусна част от информацията, защото беше казана в предишните доклади.)
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 11 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, № 102-02-18, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Грозданова.
Остана да чуем доклада на Комисията по външна политика и отбрана, с който ще ни запознае господин Гущеров.
Ратификацията е разпределена и на Комисията по бюджет и финанси, но няма постъпил доклад от тази комисия.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ГУЩЕРОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, № 102-02-18, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.
На извънредно заседание, проведено на 8 септември 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съвместната програма ЕВРОСТАРС в рамките на инициативата ЕВРИКА е насочена към малките и средните предприятия, провеждащи научноизследователска и развойна дейност. Програмата стимулира съвместни международни изследователски и иновационни проекти чрез облекчаване достъпа на предприятията до финансиране при разработването на нови продукти, технологии и услуги. Програмата „ЕВРОСТАРС“ ще се администрира от Секретариата на ЕВРИКА със седалище в Брюксел.
Съгласно представените от вносителя мотиви, ратифицирането на Споразумението дава възможност на българските предприятия да се възползват от възможностите, които се предоставят както от инициативата ЕВРИКА, така и от съвместната програма ЕВРОСТАРС.
След провеждането на гласуване, Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дебатите са открити.
Има ли желаещи народни представители, които имат какво да споделят по обсъждания законопроект?
Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, № 102-02-18, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Поради единодушното приемане на първо гласуване на Законопроекта за ратифициране Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, правя процедурно предложение да пристъпим към обсъждане и второ гласуване на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Позволете ми да ви представя текста на закона, който подлежи за окончателно приемане в пленарната зала.
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на
Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА
Член единствен. Ратифицира Споразумението между Правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, подписано на 27 април 2011 г. в Брюксел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪЮЗ ПО ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ И НА АКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪЮЗ ПО ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ.
Вносител е Министерският съвет на 1 септември 2011 г. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по външна политика и отбрана.
Не е постъпил доклад от Комисията по бюджет и финанси, но е постъпил от водещата комисия и от Комисията по външна политика и отбрана.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае председателят й Иван Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Първан Русинов и на госпожа Калина Димитрова – директор на Дирекция „Съобщения” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Вълков заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Акта за изменение
на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, № 102-002-19, внесен от Министерския съветна 1 септември 2011 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 08 септември 2011 г. бе обсъден Законопроект за Ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, № 102-02-19, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2011 г.
Законопроектът беше представен от господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Република Българя е член на Международния съюз по далекосъобщения, който е специализирана агенция на ООН с отговорности по политиката, стандартизацията и развитието на информационните технологии и съобщенията в световен мащаб, както и по международното управление на радиочестотния спектър и спътниковите орбити. Конституцията и Конвенцията са основните актове, които регламентират дейността на Международния съюз по далекосъобщения.
Последните изменения на Конституцията и Конвенцията са приети на редовна конференция на пълномощните представители на Международния съюз по далекосъобщения през 2010 г., в Гуадалахара, Мексико. Измененията имат за цел да запазят финансовите приходи на Международния съюз по далекосъобщения от членски вноски на държавите членки.
Съгласно разпоредбите за изменения в актовете на Международния съюз по далекосъобщения и в съответствие с чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България изменения на Конституцията и Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения следва да бъдат ратифицирани с акт на Народното събрание.
Основната цел на измененията е да способстват за финансовата стабилност на съюза чрез въвеждането на ограничителен механизъм за намаляване на размера на членския внос при избора на класа членски внос от всяка държава членка.
Според вносителите приетите изменения и допълнения не увеличават финансовите задължения на България като държава –членка на Международния съюз по далекосъобщения, а от друга страна са необходими за оптимизиране финансите на съюза.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, № 102-02-19, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С доклада на Комисията по външна политика и отбрана – Емил Гущеров
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ГУЩЕРОВ: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, № 102-02-19, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2011 г.
На извънредно заседание, проведено на 8 септември 2011 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Конституцията и Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения (МСД) са основните актове, които регламентират дейността на съюза. Приети са през 1992 г., изменяни и допълвани са неколкократно, при което е следвало съответното ратифициране със закон от Народното събрание.
Последната редовна конференция на пълномощните представители на МСД, която се е провела през 2010 г. в Гуадалахара, Мексико, приема нови изменения и допълнения на двата основни акта. Съгласно представените от вносителя мотиви, основната цел на измененията в Конституцията е да способстват за финансовата стабилност на МСД. Въвежда се ограничителен механизъм за намаляване размера на членския внос при избора на клас членски внос от всяка държава членка и секторен член. Промените в Конвенцията засягат процедурите, по които всяка държава членка и всеки секторен член избира своя клас от дялове за членски внос.
Според вносителя приетите изменения и допълнения не увеличават финансовите задължения на България като държава – членка на МСД. Промените са необходими за оптимизиране на финансите на организацията в контекста на последствията от световната финансова криза.
След провеждането на гласуване, Комисията по външна политика и отбрана единодушно прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Разискванията са открити.
Има ли желаещи народни представители, които имат отношение към обсъждания законопроект за ратификация и могат да го споделят с нас? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения с вх. № 102-02-19, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2011 г.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения предлага да бъде гласуван на второ четене Законът за ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Господин Вълков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„ Проект
ЗАКОН
за ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения
Член единствен. Ратифицира Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения, приети на Конференцията на пълномощните представители в Гуадалахара, Мексико, 2010 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Акта за изменение на Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения и на Акта за изменение на Конвенцията на Международния съюз по далекосъобщения.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Тъй като по следващата точка от нашата програма предстои да изслушаме два доклада, но имаме по-малко от 3 минути до началото на почивката, сега ще обявя същата.
Продължаваме в 11,30 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
От името на група – заповядайте, господин Петков.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С оглед уплътняване на натоварения ни парламентарен график за тази седмица – една декларация от името на парламентарната група, свързана с кризата в края на туристическия сезон по българското Черноморие.
„Вече няколко дни сме свидетели на неспособността на българските власти да се справят с възникналата криза в извозването на руски, финландски и други туристи обратно в родината им, след почивката им на нашето Черноморие. В резултат на неплащането на туроператорската фирма „Алма тур” към превозваческата фирма „България Ер” чужди туристи са заложници на нашата туристическа фирма и в нашата държава.
Малко предистория. Директива 90/314 на Европейския съюз урежда въпроса с възникналата ситуация. Фактът, че директивата е приета през 1990 г., би трябвало да ни накара да се замислим много сериозно за нормативната ни уредба като цяло и за адекватността на действията на българските власти днес. Нашият Закон за туризма е от 2002 г., като промяната на чл. 42 от 2004 г. урежда отговорността на туроператора за причинените вреди вследствие на неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност, чрез застраховка.
Факт е, че правителството на България, въз основа на чл. 7 на Директива 90/314, е било длъжно да осигури достатъчна гаранция от туроператорската фирма, за да може да реши въпроса. Къде е достатъчната гаранция? Коя е фирмата? Очевидно група „Алма тур” – организатор на пътуването. Как е възможно, след като е ясно, че тя е българска, правителството да стои безучастно и безхаберно?
Факт е, че директивата не се изпълнява, не се изпълнява и Законът за туризма.
Не беше ли ясно, че този проблем ще се задълбочава – още преди една година, когато със средства на българското посолство в Анкара бяха върнати български туристи от Анталия, ситуацията преди шест месеца, когато се наложи правителственият самолет да извозва наши туристи от Египет, ангажирането на правителствените ресурси сега? Въпреки това Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не е осигурило достатъчни гаранции като изискване към фирмите, за да се избегнат бъдещи проблеми. И това безхаберие на властите го плащаме всички ние.
Същевременно не е спазен Регламент 261 от 2004 г. на Съюза, който урежда случаите, когато превозвачът отказва да качи пътници на борда. За основание използваме аргумента, че регламентът не е бил имплементиран от Министерството на транспорта в българската нормативна база и затова не е изпълнено от Гражданската въздухоплавателна агенция (ГВА), въпреки че има Решение № 16 на Министерския съвет още от 15 януари 2007 г., за определяне на органите, които отговарят за защита на икономическите интереси на потребителите – това са Комисията за защита на потребителите и Министерството на транспорта, в случая ГВА.
Текстовете на цитираните регламенти на Европейския съюз и непознаването им, демонстрирано от заместник-министър Иво Маринов, показват пълната несъстоятелност и професионална некомпетентност на официалните лица от българското правителство.
Необходими са отговори на въпросите дали групата „Алма тур” се е разплатила с хотелиери, ресторантьори и превозвачи? Ако не – в какви обеми и как това ще повлияе върху сектора и отделните икономически субекти? Кога и за чия сметка туристите ще бъдат извозени? Кога ще се сложи край на това безобразие и какви действия ще предприеме правителството, за да спре уронването престижа на България като туристическа дестинация?
Питаме още: допустимо ли е извършеното от правителството назначение за изпълнителен директор на „Слънчев бряг” АД на представител на същата, огласена от представители на правителството група „Алма тур”, и не е ли това допълнителен лост за влияние върху хотелските комплекси или върху транспортьора? Това скандално назначение от какво е продиктувано – от корупционни мотиви или от нещо друго, при очевидния крещящ конфликт на интереси?
Поставените въпроси изискват бързи и адекватни отговори.
Кой ще поеме моралните и материални обезщетявания на потребителите на туристически услуги, които неминуемо ще бъдат предявени към нашата страна от над 1000 чуждестранни туристи? Нанесените щети на държавата и на туризма ни са неоценими към този момент. Туристическата дестинация – България, е провалена в очите на хиляди чужденци.
В основата на тази криза е безхаберието на нашите власти. Очевидно са необходими персонални и структурни промени. Този провал за ключов за икономиката ни сектор е много ярко доказателство за отношението на правителството ни към нашата икономика и бизнеса въобще. Некомпетентността е една от емблемите на това управление и след тежкия провал в строителния бранш сме свидетели на катастрофа и в този динамично развиващ се допреди две години сектор – туризма. За тези две години бяхме свидетели на изключителна дискредитация на българския туризъм: натравянето на деца – цели чуждестранни групи; нерегламентираното използване на плувни басейни, довели до смъртен случай; развихрен алкохолен туризъм; предлагане на храна с изтекъл срок на годност; заведения без касови апарати и работници без трудови договори.
Конкретната отговорност за всички тези събития е на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Неговото присъствие в правителството дискредитира по същество българската държава в целия сектор икономика. И колкото по-бързо бъде отстранен, толкова по-добре за България. А това по същество важи и за цялото правителство.” Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Декларация – господин Бойчев, от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да направя декларация от група. Ние категорично заставаме зад министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков и неговия заместник. Искам да кажа, че в това, което беше чуто в залата като декларация, няма нищо вярно, защото отрасълът „Туризъм”… (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не се обаждайте от място!
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: … е един от малкото икономически отрасли, които имат подем през тези две години. Това не е благодарение на това, което наследихме, а благодарение на това, което прави държавата. Защото, ако се сравним с нашите преки конкуренти – Турция и Гърция, нашият туризъм е действително в подем в тази ситуация на икономическа криза. Това е благодарение на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, на това, което е направено в държавата.
Държавата няма как да предвиди спор между две частни компании, няма как и да се намеси предварително в спор между две частни компании. Всички лостове, които държавата е имала, в момента са задействани. Държавата прави абсолютно всичко към този момент, за да реши проблема с тази действително неприятна ситуация, която се случи в туризма. Беше задействано правителственият самолет да извози туристите. (Реплики от КБ.) Всички държавни институции са задействани в момента, за да се види каква е ситуацията. (Реплики от КБ.) Все пак това е проблем, възникнал между две частни компании. Ние не живеем във времето преди 20 години, (реплики от КБ) държавата да може да се намеси в спора между две частни компании.
Все пак, нека да изчакаме – да се направи проверката, да видим какъв е проблемът и тогава ще се вземе решение какво да се прави.
Но не мисля, че в ситуацията, в която е в момента туризмът, трябва да се принизява, и това, което държавата е направила през тези две години за подема на този отрасъл, трябва да се преекспонира и принизява. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Предлагам все пак да преминем към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА, вх. № 102 03 20.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпил е доклад от Комисията по труда и социалната политика. След това ще чуем и доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Господин Стойнев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение – по точка 5 и точка 6 от дневния ред, на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в пленарната зала да бъдат допуснати за участие госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител на НОИ, и госпожа Красимира Филипова – директор на дирекция „Сценични изкуства и творческо поколение” в Министерството на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите.
Имате думата, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!

„Д О К Л А Д
по Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-20, внесен от Министерски съвет на 4 август 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 7 септември 2011 г., разгледа Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-20, внесен от Министерски съвет на 4 август 2011 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, госпожа Красимира Филипова – директор на дирекция „Сценични изкуства и творческо поколение” в Министерството на културата, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
Проектът на решение бе представен от госпожа Красимира Филипова, директор на дирекция „Сценични изкуства и творческо поколение” в Министерството на културата, с който на основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване се предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Валя Младенова Балканска.
Предложението е мотивирано с дългогодишната творческа дейност на Валя Младенова Балканска, която повече от 50 години популяризира родопската песен в България и в чужбина.
Уникалността на родопската песен и гласът на Валя Балканска са получили едно от най-високите признания, чрез включването на изпълняваната от нея песен „Излел е Дельо хайдутин” в световното наследство и по-конкретно в Златния диск „Гласовете на Земята”.
Многобройни са проявите й в страната и в чужбина, на които богатството на родопската песен е представена в своята дълбочина чрез въздействието на уникален музикален съпровод, непреходно съдържание и респектиращ глас. Многобройни са и призовете от различни форуми, които притежава Валя Балканска.
В дискусията по проекта на решение бе изразена подкрепа за предложението на Министерския съвет. Същевременно сериозен акцент бе поставен върху механизма за отпускането на пенсии за особени заслуги към държавата и нацията. Изказани бяха препоръки за създаването на нов механизъм за признаване приноса към държавата и нацията, извън пенсионната система.
След проведено гласуване с резултати: „за” 16 гласа, без „против” и „въздържал се” Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-20, внесен от Министерски съвет на 4 август 2011 г. и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да гласува следния проект на решение:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Валя Младенова Балканска от гр. Смолян, в размер 700 лв. месечно, считано от 1 юли 2011 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите ще ни запознае нейният председател Даниела Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-20, внесен от Министерски съвет на 4 август 2011 г.
На редовно заседание, проведено на 7 септември 2011 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите разгледа и обсъди проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-20, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.
На заседанието на комисията присъстваха: от Министерството на културата – Вежди Рашидов, министър, Боян Милушев, парламентарен секретар, от Министерството на труда и социалната политика, дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” – Лариса Тодорова, държавен експерт, и Петя Малакова, главен експерт; от Националния осигурителен институт – Весела Караиванова, подуправител, и Станислава Атанасова, парламентарен секретар.
На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, Министерският съвет с Решение № 604 от 4 август 2011 г. предлага на Народното събрание Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Валя Младенова Балканска, от гр. Смолян, считано от 1 юли 2011 г.
Популярната из цял свят народна певица Валя Балканска започва кариерата си преди повече от 50 години като солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Родопа” – Смолян.
Най-известното изпълнение на Валя Балканска е „Излел е Дельо хайдутин”. Тази песен в нейно изпълнение е повод за национална радост, след като през 1977 г. неин запис е включен в Златната плоча, изпратена в космоса с двата американски космически кораба „Вояджър”, които през 2004 г. напуснаха пределите на Слънчевата система.
Изпълнителката на родопски песни е получила множество награди и отличия от всички краища на земята. Удостоена е с приза „Златен феномен” за популяризиране на българския фолклор по целия свят и за нейната родолюбива позиция. Има и златен медал на Олимпиадата по изкуствата в Лос Анджелис.
През 2002 г. по повод 60-годишнината й и за изключителните постижения в областта на певческото изкуство е наградена с орден „Стара планина”. През 2005 г. е номинирана и за държавната награда „Св. Паисий Хилендарски”.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя проекта за решение на Министерски съвет за отпускане на пенсия за особени заслуги на Валя Балканска. От Националния осигурителен институт също подкрепят направеното предложение.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по културата, гражданското общество и медиите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да подкрепи Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-20, внесен от Министерски съвет на 4 август 2011 г., на Валя Младенова Балканска от гр. Смолян, считано от 1 юли 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Преди да преминем към гласуване, предлагам на вашето внимание пълния текст на проекта:
„РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване
Р Е Ш И:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Валя Младенова Балканска от гр. Смолян (следват лични данни) в размер на 700 лв. месечно, считано от 1 юли 2011 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
Режим на гласуване.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно. (Единични ръкопляскания от ПГ на КБ.)

Следва:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ПЕНСИЯ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ ДЪРЖАВАТА И НАЦИЯТА, входящ № 102-03-21, с вносител Министерски съвет от 4 август 2011 г.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае председателят й господин Драгомир Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
по Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-21, внесен от Министерски съвет на 4 август 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 7 септември 2011 г., разгледа Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-21, внесен от Министерски съвет на 4 август 2011 г.
Проектът за решение бе представен от госпожа Красимира Филипова – директор на дирекция „Сценични изкуства и творческо поколение” в Министерството на културата, с който на основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване се предлага на Народното събрание да отпусне пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Велко Христов Кънев.
Предложението е мотивирано с дългогодишната творческа дейност на Велко Кънев, който повече от 30 години има осезаемо присъствие в българското театрално и филмово изкуство.
Богатата му професионална биография включва над 40 роли в театъра, повече от 20 главни роли в емблематични български филми, както и редица други роли. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на Станислав Стратиев „Оркестър без име“.
Велко Кънев има значителен опит и като актьорски педагог. Преподавал е в бившия Славянски университет и в Нов български университет. От 2007 г. досега актьорът е художествен ръководител на Група по актьорско майсторство в Актьорски школи МОНТФИЗ – София.
Велко Кънев се изявява и като режисьор. Режисира спектаклите „Дядо Коледа е боклук”, „Омайна нощ” и „Малки комедии”.
Носител е на множество театрални и филмови награди, между които: “Аскеер 1994” за водеща мъжка роля и първа награда за мъжка роля на Фестивала на малките театрални форми „Враца 1994” за ролята на поп Кръстьо Никифоров във „Великденско вино”.
След проведено гласуване с резултати: „за” - 16 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-21, внесен от Министерски съвет на 4 август 2011 г. и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да гласува следния Проект на решение:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Велко Христов Кънев от гр. София, в размер 700 лв. месечно, считано от 1 август 2011 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Остава да чуем и доклада на Комисията по културата, гражданското общество и медиите от председателя на комисията госпожа Даниела Петрова.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-21, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.

На редовно заседание, проведено на 7 септември 2011 г., Комисията по културата, гражданското общество и медиите разгледа и обсъди Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-21, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.
На заседанието на комисията присъстваха: от Министерството на културата – Вежди Рашидов, министър, Боян Милушев – парламентарен секретар; от Министерството на труда и социалната политика, дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” – Лариса Тодорова, държавен експерт и Петя Малакова, главен експерт; от Националния осигурителен институт – Весела Караиванова, подуправител и Станислава Атанасова, парламентарен секретар.
На основание чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, Министерският съвет с Решение № 598 от 3 август 2011 г. предлага на Народното събрание Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Велко Христов Кънев, от гр. София, считано от 1 август 2011 г.
Предложението е мотивирано от творческата дейност на един от най-известните български театрални и филмови актьори Велко Кънев.
Освен майстор на комедийния щрих и на ярките образи, Велко Кънев съумява да проникне дълбоко в човешкия характер на героите си и да ги направи достоверни и близки до зрителите. Сред театралните му роли са: Силва в „По-големият син” от Александър Вампилов, Маркизът в „Мирандолина” от Карло Голдони, Матей Нищото в „Опит за летене” от Йордан Радичков, Чушкаров в „Двубой” от Иван Вазов, Сганарел в „Дон Жуан” на Молиер, Кралят в „Образ и подобие” от Йордан Радичков, Остап Бендер във „Великият комбинатор” по Иля Илф и Евгений Петров.
Велко Кънев е един от създателите през 1983 г. на групата НЛО, която прераства в хумористичното предаване Клуб НЛО, излъчвано по Българската национална телевизия от 1996 до 2004 г.
Отделно от театъра той е известен и с участията си във филмите: „Оркестър без име”, „Испанска муха”, „Време разделно”, „Онова нещо”, „Маневри на петия етаж”, „13-ата годеница на принца”, „Петък вечер” и много други.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя проекта за решение на Министерския съвет за отпускане на пенсия за особени заслуги на Велко Кънев. От Националния осигурителен институт също подкрепят направеното предложение.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по културата, гражданското общество и медиите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване да подкрепи Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 102-03-21, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г. на Велко Христов Кънев от гр. София, считано от 1 август 2011 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Дебатите са закрити.
Предлагам на вашето внимание:
„РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване
РЕШИ:
1. Отпуска пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Велко Христов Кънев от гр. София (следват лични данни) в размер 700 лв. месечно, считано от 1 август 2011 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
Гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура.
РУМЕН ПЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Не толкова с цел ограмотяване, колкото с цел максимална яснота за скандалния край на един наистина успешен туристически сезон, Ви моля да поканите за изслушване утре министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Трайчо Трайков.
С какъв аргумент? Тук се твърди, че правителството нямало основание да се намесва във взаимоотношенията между две частни компании. Още веднъж искам да подчертая, че правителството, въз основа на чл. 7 на Директива 90/314 е длъжно да осигури достатъчна гаранция от туроператорската фирма. Правителството е длъжно!
Нека господин министърът да дойде и да каже осигурил ли е тази достатъчност или не. И ако не е осигурена тази достатъчност, а тя очевидно не е, кой носи отговорност? Защото това безумие ще го плащаме всички ние – българските граждани. Тези хиляда туристи ще ни осъдят. Мисля, че никой няма никакво съмнение за това. Те ще осъдят България. Да се говори, че туроператорът е чуждестранен, е абсолютно нелепо. За всички е ясно, че туроператорът е български и той има – дай Боже всяка българска компания да има такива – разклонения в Москва, в Санкт Петербург, в Хелзинки и т.н.
Нека, за да не говорим неверни неща, да не употребявам други термини, госпожо председател, поканете министъра на икономиката, енергетиката и туризма да бъде изслушан тук, в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах искането Ви, господин Петков. Своевременно ще го уведомя за Вашето желание.
РУМЕН ПЕТКОВ: Аз Ви моля да го поканите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще го направя.
РУМЕН ПЕТКОВ: Ако го подложите на гласуване и това бъде отхвърлено, мисля, че за всеки разумен човек ще е ясно, че тези, които го отхвърлят, виждат провала на българското правителство.
Още повече – ние имаме решение на Министерския съвет от 2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Петков. Разбрах процедурното Ви предложение.
РУМЕН ПЕТКОВ: Ще разчитам на Вашата коректност, госпожо председател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще уведомя господин Трайков и ще го поканя за изслушване.
Процедура? – Заповядайте.
ГАЛИНА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Правя процедурно предложение по чл. 73, ал. 1 от нашия правилник за удължаване с една седмица на срока за предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 102-01-51, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2011 г. и приет на първо четене на 8 септември 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване с една седмица срока за предложения между първо и второ гласуване по законопроекта.
Гласуваме.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Вносител е Министерският съвет.
Постъпил е доклад от Комисията по труда и социалната политика.
Господин Стойнев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, процедура – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да бъде допуснат в залата за участие господин Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в зала.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят госта.
Имате думата, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-53, внесен от Министерски съвет на 29 юли 2011 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 7 септември 2011 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-53, внесен от Министерски съвет на 29 юли 2011 г.
На заседанието присъстваха: господин Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика и представители на социалните партньори.
Законопроектът бе представен от господин Тотю Младенов, министър на труда и социалната политика.
Основната цел на законопроекта е да уреди специфичните трудови правоотношения във връзка с работата от разстояние. Министър Младенов подчерта, че предложените разпоредби отразяват коректно постигнатите договорености между социалните партньори в Националното споразумение за организацията и прилагането на дистанционната работа в Република България, подписано на 24 ноември 2010 г., което от своя страна е в отговор на Европейското рамково споразумение за работа от разстояние от 2002 г. и свързаните с това ангажименти за въвеждането му в българското трудово законодателство.
Народните представители бяха подробно информирани за консултационния процес във връзка с изготвянето на законопроекта и неговото приемане от Министерския съвет, като бе поставен акцент върху утвърждаващата се практика договорености между социалните партньори да получават законова санкция, като по този начин се осигурява по-голяма прозрачност и устойчивост на индустриалните отношения и се гарантират трудовите и социалните права на работниците и служителите.
Със законопроекта се предлага легална дефиниция на работата от разстояние, като се акцентира върху изнасянето на работата извън обичайните помещения на работодателя и използването на информационните технологии. Въведени са основните принципи по отношение на работата от разстояние и по-конкретно нейният доброволен характер, относимостта на договорености на ниво бранш и тяхното отразяване в индивидуалните трудови договори. Предвижда се възможност за реверсивност и преминаването от работа от разстояние към работа в помещенията на работодателя. Детайлно са уредени въпросите, свързани с работното място, техническото оборудване и поддържането на работното място, като се предлагат разпоредби за задълженията и отговорностите на двете страни в тези взаимоотношения.
Регламентиран е статутът на работещите от разстояние, като се предвижда те да имат същите права като работещите в помещенията на работодателя по отношение на здравословните и безопасните условия на труд, възможностите за професионална квалификация и кариерно развитие. Въведени са и изискванията за защита на личния живот на работещия от разстояние и релевантни правила при осъществяване на контрол по спазване на нормите за здраве и безопасност при работа.
Предлагат се и разпоредби за работното време, почивките и отпуските, като се предвижда те да са в съответствие с изискванията на Кодекса на труда, релевантните колективни трудови договори и правилника за вътрешния трудов ред. Предвидена е възможност с индивидуалния трудов договор да се изключи полагането на извънреден и нощен труд и труд по време на национални празници.
Трудовото възнаграждение на работещите от разстояние ще се определя по същия начин, както за работещите в помещенията на работодателя при спазване на законодателството и вътрешните актове на работодателя в тази област.
Предвидени са и разпоредби за гарантиране на колективните права на работниците и служителите, които извършват работа от разстояние и за интеграция с работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя.
Със заключителна разпоредба се предлага и изменение в Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, като се предвижда задълженията, произтичащи от Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение, да не се прилагат за действащи споразумения, сключени в периода 5 юни 2009 г. – 5 юни 2011 г.
Постъпило е и становище от отдел „Европейско право” на Администрацията на Народното събрание, съгласно което предложеният законопроект не нарушава европейското право, но е необходимо между първо и второ гласуване на законопроекта да се направи прецизиране на разпоредбата, свързана с прилагането на Директива 2009/38/ЕО към действащите споразумения, като се посочат съответните национални разпоредби по нейното транспониране.
В хода на дискусията по законопроекта народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ изразиха подкрепата си за законопроекта, като считат, че уредбата на работата от разстояние усъвършенства трудовото законодателство, а възможностите за работещите сами да организират своето работно време, определяне на почивките в работното време и да ползват отпуски по ред, вид и в размер съгласно установеното в трудовото законодателство и договорености на браншово и индивидуално равнище, гарантират социалните и трудови права на работниците и служителите.
Народните представители от Коалиция за България подкрепят предложения законопроект, защото на практика с него се създават допълнителни възможности за повишаване на заетостта, откриване на нови работни места, социално включване на определени категории лица, съчетаване на професионалния живот и семейните задължения, по-висока производителност и други. Същевременно изказани бяха и съображения относно спецификите при осъществяване на контролната дейност на „Главна инспекция по труда” и някои правно-технически аспекти на законопроекта.
След гласуване с резултати: „за” – 13 гласа, без „против” и „въздържал се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-53, внесен от Министерски съвет на 29 юли 2011 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Следва становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, с което ще ни запознае председателят на комисията Моника Панайотова.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-53, внесен от Министерския съвет на 29 август 2011 г.
На заседанието, проведено на 7 септември 2011 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на труда и социалната политика: Деяна Костадинова - заместник-министър, и Емил Мирославов - директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”.
Настоящият законопроект има за цел да уреди нормативно специфичните трудови правоотношения по отношение на работата от разстояние.
Следва да се отбележи, че основната част от разпоредбите на законопроекта не е свързана с транспонирането на задължителни европейски актове, а е изготвена във връзка с Националното споразумение за организацията и прилагането на дистанционна работа в Република България между представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище от 2010 г. То е прието в съответствие с Европейското рамково споразумение за работа от разстояние, подписано на 16 юли 2002 г. между социалните партньори на европейско ниво.
Законопроектът регламентира извършването на работа от разстояние чрез създаване на Раздел VIIIб „Допълнителни условия за извършване на работа от разстояние” в Глава пета „Възникване и изменение на трудовото правоотношение” на Кодекса на труда.
Новият раздел урежда същността, условията и организацията на работата от разстояние, техническото оборудване и поддържане на работното място, работното време, почивките и отпуските, трудовото възнаграждение, изискванията за квалификация, преквалификация и обучение.
С § 6 от законопроекта се допълват Допълнителните разпоредби, като се въвежда ново понятие „командироване по смисъла на чл. 121, ал. 3” и са допълнени понятията „работодател” и „работно място”.
В § 7 от законопроекта е предвидено изменение на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества. То е свързано с изискванията на чл. 14 от Директива 2009/38/ЕО от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение, в който се регламентира прилагането на директивата към действащите споразумения.
Към законопроекта може да бъде отправена следната препоръка.
По отношение на § 7 от законопроекта e необходимо да се прецизира новосъздаденият § 2а в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества с цел да се избегне препращането към Директива 2009/38/ЕО, като се посочат съответните национални разпоредби, свързани с транспонирането й.
В заключение може да се каже, че предложеният законопроект не нарушава европейското право.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 8 гласа „за” и 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-53, внесен от Министерския съвет на 29 август 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Дискусията е открита.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение?
Господин министър, искате думата – заповядайте.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Миналата година, както всички знаете, правителството делегира правомощия на социалните партньори, на синдикатите и на работодателите и те на базата на договаряне подписаха две много важни споразумения. Едното е за регламентиране на надомната работа, другото е за регламентиране на дистанционната работа. Регламентирането на надомната работа в Кодекса на труда вече е факт с приемането му от Народното събрание. С промените в Кодекса на труда и регламентирането на дистанционната работа се надявам, че пазарът на труда действително ще бъде по-гъвкав и ще има по-голяма сигурност за хората, които ще упражняват такъв вид дейност.
Целта на законопроекта е да уреди нормативно специфичните трудови правоотношения по отношение на работата от разстояние чрез създаването на специален Раздел VІІІб „Допълнителни условия за извършването на работа от разстояние”.
Със законопроекта се предвижда, че работата от разстояние е форма на организиране и/или извършване на работа по трудово правоотношение, изнесена извън помещенията на работодателя чрез използването на информационни технологии и има доброволен характер. Регламентира се, че условията и редът на работа от разстояние се уговарят в колективен или индивидуален трудов договор. Уреждат се изискванията по отношение на работното място, техническото оборудване и неговото поддържане, както и възможността в индивидуалния трудов договор да се уговори използването на собствено оборудване на работника или служителя, както и всички взаимоотношения, произтичащи от това. По този начин ще се спестят допълнително разходи за бизнеса.
Предлагат се текстове, съгласно които работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, сам организира своето работно време, определя своите почивки и работно време и ползва отпуски по ред, вид и размер съгласно установеното в трудовото законодателство.
Регламентира се работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, да имат същите трудови права по Кодекса на труда.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз призовавам законопроектът да бъде приет на първо четене. В Комисията по труда и социалната политика той беше разгледан и беше приет единодушно, както и в Националния съвет за тристранно сътрудничество, преди да бъде приет от Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин министър.
За изказване – Ангел Даскалов.
Заповядайте, колега.
АНГЕЛ ДАСКАЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
С предлагания законопроект се въвежда регламентация на специфичните трудови правоотношения, свързани с работата от разстояние. Предложените текстове са в изпълнение на Европейското рамково споразумение за работа от разстояние, подписано на 16 юли 2002 г., както и на Националното споразумение за организацията и прилагането на дистанционната работа в България от 2010 г.
В законопроекта се дава определение на „работа от разстояние”. Предвижда се условията и редът за работа от разстояние да се уговарят в колективен или индивидуален трудов договор, който гарантира правата на лицата, осъществяващи работа от разстояние. Засегнати са въпроси, свързани с техническото оборудване и поддържане на работното място, организацията на работното време, определянето на почивките в рамките на работното време, както и възможностите за ползване на отпуски съгласно трудовото законодателство.
Предвидено е, че работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, имат същите трудови и синдикални права, достъп до обучение и кариерни възможности, каквито имат и работниците и служителите, полагащи труд в помещенията на работодателя. Също така работниците и служителите, които извършват работа от разстояние, следва да ползват същите права, свързани с организацията на работа и здравословните и безопасни условия на труд, регламентирани в законодателството и действащите в предприятието колективни трудови договори, приложими по отношение на работниците и служителите, които работят в помещенията на работодателя.
С предлагания законопроект се дава отговор на обективна потребност от регламентиране на определена група обществени отношения в сферата на трудовото законодателство.
С приемането на законопроекта се гарантират трудовите права на лицата, извършващи работа от разстояние, реализират се мерки по прилагането на Рамковото споразумение между социалните партньори на европейско и национално ниво и следователно трябва да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители? – Госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Още в самото начало искам да заявя, че Коалиция за България ще подкрепи внесения законопроект.
От становищата на комисиите, както и от изказването на колегата преди мен, вие разбрахте същността на промените, които се правят в нашия Кодекс на труда.
Тук не става въпрос за задължително прилагане на разпоредби от Европейската комисия. Това е едно споразумение на социалните партньори, което е прието още през 2002 г. Нашите социални партньори са направили следваща стъпка през миналата година. Тези предложения създават възможност, както заяви и министърът преди малко, действително за по-гъвкаво работно време, за повече шансове за откриване на работни места, които безспорно всеки един от нас би подкрепил.
Изказвам се само и единствено, за да се обърна към всички вас във връзка с това, че поднесения ни текст в този законопроект е де факто текстът на споразумението, колеги. Този текст в споразумението не отговаря на духа, не отговаря на стила на текст от законодателство. Това е текст, който е текст за споразумение.
Аз се изкушавам да ви прочета нещо. Предполагам, че не само юристите, но и всички вие ще разберете за какво става реч. Примерно, в текста се казва, че извън пряката си работа работникът или служителят може да използва помещенията, в които работи, в рамките на разумното и добрите нрави. Нали разбирате кой е определил в един закон „добрите нрави”? Кое е „разумното”? Това е твърде пожелателно.
Има и други текстове, които по същия начин са дадени – работниците и служителите, които извършват работата си от разстояние, нямат право да отказват достъп до работното място без сериозно основание за това. Разберете, че това е закон. Кодексът на труда е конституцията на трудовото законодателство в България.
Приемайки на първо четете и подкрепяйки изцяло духа на законопроекта, аз ви моля да проявим повече адаптивност и с консенсус да приведем предложения законопроект на първо четене в стриктна юридическа форма, в съответствие с правната терминология.
Предполагам, че социалните партньори няма да се обидят, ако депутатите направят предложения, които съответстват на духа на споразумението, но са свързани с правовите норми в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Масларова.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102-01-53, внесен от Министерския съвет на 29 юли 2011 г.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.

Следва:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ И НА ДРУГИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА КОЛЕКТИВНО ИНВЕСТИРАНЕ.
Вносител – Министерският съвет, 8 юни 2011 г.
Приет е на първо четене на 13 юли 2011 г.
С доклада на второ гласуване ще ни запознае господин Иван Николаев Иванов.
Имате думата, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да пристъпим към гласуване на отделните текстове на второ четене, моля за процедура за допускане в залата на Народното събрание на следните представители на Министерството на финансите: Боряна Пенчева – заместник-министър, Цветанка Михайлова, Димана Ранкова и Антон Михайлов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата на представители на Министерството на финансите.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието – поканете гостите.
Имате думата, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
„Закон за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме!
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Дами и господа народни представители, обръщам внимание, че върви второ гласуване и приканвам народните представители, които са в кулоарите и кабинетите на Народното събрание да заповядат в пленарната зала за гласуване.
Продължете, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: „Част първа – Основни положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на Част първа.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: По членове 1, 2 и 3 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок гласуваме членове 1, 2 и 3, които са подкрепени от комисията, така както е предложението на вносителя.
Гласуваме.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: „Част втора – Колективни инвестиционни схеми”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: „Дял първи – Условия за извършване на дейност от колективна инвестиционна схема”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял първи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: „Глава първа – Основни положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. (1) Колективна инвестиционна схема е предприятие за колективно инвестиране, което отговаря на следните условия:
1. единствената му цел е колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа или други ликвидни финансови активи по чл. 38, ал. 1, на парични средства, набрани чрез публично предлагане, и действа на принципа на разпределение на риска;
2. дяловете му са безналични и подлежат на обратно изкупуване, пряко или непряко, на база нетната стойност на активите му при отправено искане от страна на притежателите на дялове.
(2) Действията на колективната инвестиционна схема, предприети с цел осигуряване борсовата стойност на дяловете й да не се различава значително от стойността им, определена на база нетната стойност на активите, се смятат за еквивалентни на действията и по обратното изкупуване.
(3) Колективната инвестиционна схема няма право да извършва друга дейност извън посочената по ал. 1, освен когато това е необходимо за осъществяване на дейността по ал. 1 и на действията по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма желаещи народни представители.
Подлагам на гласуване чл. 4 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме чл. 5 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. (1) За извършване на дейност като колективна инвестиционна схема се изисква да е издаден лиценз за извършване на дейност като инвестиционно дружество, съответно разрешение за организиране и управление на договорен фонд от комисията. Полученият лиценз, съответно разрешение дава право на колективната инвестиционна схема да извършва дейност на територията на всички държави членки.
(2) Никой няма право да извършва дейност по чл. 4, ал. 1 без да е получил лиценз, съответно разрешение.
(3) Лице, което не притежава лиценз, съответно разрешение за извършване на дейност по чл. 4, ал. 1, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думите „инвестиционно дружество", съответно „договорен фонд", „взаимен фонд”, „инвестиционен фонд" или други равнозначни думи на български или на чужд език, означаващи извършването на такава дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 6 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок подлагам на гласуване членове с номера 7, 8 и 9, подкрепени от комисията съгласно предложението на вносителя.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. (1) Лице, което е избрано за член на съвета на директорите на инвестиционно дружество, трябва да не е:
1. осъждано за престъпления против собствеността, против стопанството или против финансовата, данъчната и осигурителната система, извършени в Република България или в чужбина, освен ако е реабилитирано;
2. било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
3. обявявано в несъстоятелност или да не се намира в производство за обявяване в несъстоятелност;
4. съпруг или роднина по права или по съребрена линия до трета степен включително или по сватовство до трета степен с друг член на съвета на директорите на дружеството;
5. лишено от право да заема материалноотговорна длъжност.
(2) Изискванията на ал. 1 се прилагат и за физическите лица, които представляват юридически лица – членове на съвета на директорите на инвестиционното дружество.
(3) Изискванията на ал. 1 се прилагат и за всички други лица, които могат да сключват самостоятелно или съвместно с друго лице сделки за сметка на инвестиционното дружество.
(4) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1 се удостоверяват със свидетелство за съдимост, съответно с еквивалентен документ, а по ал. 1, т. 2 - 5 се удостоверяват с декларация.
(5) Лицата по ал. 1–3 уведомяват комисията за всяка промяна в декларираните от тях обстоятелства по ал. 1 в срок три работни дни от промяната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 10 в редакцията по доклада на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ:
По чл. 11 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„Чл. 11. Разпоредбите на тази част не се прилагат за дейността на:
1. предприятия за колективно инвестиране, които набират парични средства, без да предлагат публично дяловете си за продажба в рамките на Европейския съюз или в части от него;
2. предприятия за колективно инвестиране, чиито дялове съгласно правилата на фонда или устава на инвестиционното дружество може да се предлагат публично само в трети държави;
3. предприятия за колективно инвестиране, уредени в част трета, доколкото в този закон не е предвидено друго;
4. холдингови дружества, чиито средства са инвестирани чрез дъщерните им дружества преимуществено в активи, различни от прехвърляеми ценни книжа по чл. 38, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 11 съгласно предложението на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 77, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: „Глава втора – Издаване и отнемане на лиценз на инвестиционно дружество и на разрешение за организиране и управление на договорен фонд”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: По чл. 12 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция :
„Чл. 12. (1) За издаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционно дружество се подава заявление до комисията по образец, одобрен от заместник-председателя, към което се прилагат:
1. уставът;
2. данни за записания и внесения капитал;
3. данните и другите необходими документи за членовете на съвета на директорите на инвестиционното дружество, съответно за физическите лица, които представляват юридически лица, членове на съвета на директорите или за други лица, оправомощени да го управляват и представляват, както и сведения за професионалната им квалификация и опит;
4. договорът с управляващото дружество и договорът за депозитарни услуги;
5. имената или наименованията и данни за лицата, които притежават пряко или непряко 10 или над 10 на сто от акциите с право на глас на заявителя или могат да упражняват контрол върху него, както и за броя на притежаваните от тях гласове; лицата представят писмени декларации относно произхода на средствата, от които са направени вноските срещу записаните акции, включително дали средствата не са заемни, и за платените от тях данъци през последните 5 години по образец, одобрен от заместник-председателя;
6. правилата за оценка на портфейла и определяне нетната стойност на активите;
7. проспектът на инвестиционното дружество и документът с ключова информация за инвеститорите;
8. правилата за управление на риска;
9. други документи и данни, определени с наредба.
(2) За издаване на разрешение за организиране и управление на договорен фонд управляващото дружество подава заявление до комисията по образец, одобрен от заместник-председателя, към което се прилагат:
1. правилата на договорния фонд;
2. решението на компетентния орган на управляващото дружество за организиране на договорен фонд;
3. правилата за оценка на портфейла и определяне нетната стойност на активите;
4. договорът за депозитарни услуги;
5. проспектът на договорния фонд и документът с ключова информация за инвеститорите;
6. правилата за управление на риска;
7. други документи и данни, определени с наредба.
(3) Въз основа на представените документи комисията установява доколко са спазени изискванията за издаване на лиценз, съответно на разрешение. Ако представените данни и документи са непълни или нередовни или са нужни допълнителна информация или доказателства за верността на данните, комисията изпраща съобщение и определя срок за отстраняване на установените непълноти и несъответствия или за представяне на допълнителна информация и документи, който не може да бъде по-кратък от един месец и по-дълъг от два месеца.
(4) Ако съобщението по ал. 3 не бъде прието на посочения от заявителя адрес за кореспонденция, срокът за представянето им тече от поставянето на съобщението на специално определено за целта място в сградата на комисията. Това обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.
(5) Комисията се произнася по заявлението в срок до два месеца от получаването му, а когато са били поискани допълнителни сведения и документи - в срок до два месеца от получаването им, съответно от изтичането на срока по ал. 3, изречение второ.
(6) Едновременно с издаването на лиценза на инвестиционното дружество и разрешението на управляващо дружество за организиране и управление на договорен фонд комисията потвърждава проспекта и документа с ключова информация за инвеститорите на колективната инвестиционна схема.
(7) Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в 7-дневен срок.
(8) При издаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционно дружество, съответно разрешение за организиране и управление на договорен фонд, инвестиционното дружество, съответно договорният фонд се вписва във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 12 в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване чл. 13 и чл. 14 по вносител.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
„Чл. 15. (1) Комисията отказва да издаде лиценз за извършване на дейност като инвестиционно дружество, ако:
1. уставът на дружеството не съответства на закона;
2. записаният капитал не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1;
3. договорът с управляващото дружество не съответства на изискванията на този закон и на актовете по прилагането му;
4. членовете на съвета на директорите не отговарят на изискванията на чл. 10;
5. лицата, които притежават пряко или непряко 10 и над 10 на сто от гласовете в общото събрание на инвестиционното дружество, с дейността или с влиянието си върху вземането на решение могат да навредят на сигурността на инвестициите;
6. лицата, които притежават пряко или непряко 10 и над 10 на сто от гласовете в общото събрание, са направили вноски със заемни средства;
7. банката депозитар или договорът с банката депозитар не отговарят на изискванията на закона или на актовете по прилагането му;
8. проспектът и/или документът с ключова информация за инвеститорите на инвестиционното дружество не съответства на изискванията на този закон и на актовете по прилагането му;
9. съгласно закона или устава си инвестиционното дружество не може да предлага акциите си на територията на Република България;
10. не са осигурени в достатъчна степен интересите на инвеститорите;
11. управляващото дружество не е получило разрешение за извършване на дейност съгласно Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ, L 302/32 от 17 ноември 2009 г.), наричана по-нататък „Директива 2009/65/ЕО”, в своята държава членка по произход.
(2) Комисията отказва да издаде разрешение за организиране и управление на договорен фонд, ако:
1. заявителят не отговаря на изискванията на закона;
2. правилата на договорния фонд не отговарят на изискванията на закона и на актовете по прилагането му;
3. банката депозитар или договорът с банката депозитар не отговаря на изискванията на закона или на актовете по прилагането му;
4. проспектът и документът с ключова информация за инвеститорите на договорния фонд не съответстват на изискванията на закона и на актовете по прилагането му;
5. съгласно закона или правилата си договорният фонд не може да предлага дяловете си на територията на Република България;
6. не са осигурени в достатъчна степен интересите на инвеститорите;
7. управляващото дружество не е получило разрешение за извършване на дейност съгласно Директива 2009/65/ЕО в своята държава членка по произход.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 – 4, 7 и 8, съответно по ал. 2, т. 2, 3 и 4 комисията може да откаже да издаде лиценз, съответно разрешение само ако заявителят не е отстранил несъответствията или не е представил изискуемите документи в определения от нея срок, който не може да бъде по-кратък от един месец.
(4) Отказът на комисията се мотивира писмено.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 15 в редакцията на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 16 и чл. 17 по вносител.
Гласували 75 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
„Чл. 18. (1) Промяна в правилата, съответно в устава на колективна инвестиционна схема, замяна на банката депозитар и на управляващото дружество, промяна в правилата за управление на риска, правилата за оценка на портфейла и за определяне нетната стойност на активите и промяна в договора за депозитарни услуги се допуска след одобрение от заместник-председателя.
(2) За издаване на одобрение по ал. 1 се подава заявление по образец, одобрен от заместник-председателя. Заместник-председателят издава или отказва да издаде одобрението по ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на заявлението с приложенията към него, а ако са поискани допълнителни информация и документи – от получаването им.
(3) Въз основа на представените документи заместник-председателят установява доколко са спазени изискванията за издаване на исканото одобрение. Ако представените данни и документи са непълни или нередовни, или е нужна допълнителна информация, заместник-председателят изпраща съобщение и определя срок за отстраняване на установените непълноти и несъответствия или за предоставяне на допълнителна информация и документи.
(4) Ако съобщението по ал. 3 не бъде прието на посочения от заявителя адрес за кореспонденция, срокът за отстраняване на непълноти и несъответствия, съответно за представяне на допълнителна информация и документи тече от поставянето на съобщението на специално определено за целта място в сградата на комисията. Това обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на заместник-председателя.
(5) Заместник-председателят отказва да издаде одобрение по ал. 1, ако не са спазени изискванията на закона или на актовете по прилагането му или не са осигурени интересите на инвеститорите. Отказът се мотивира писмено.
(6) Заявителят се уведомява писмено за взетото решение в тридневен срок.
(7) Агенцията по вписванията вписва в Търговския регистър промяната в устава на инвестиционното дружество след представяне на одобрението на заместник-председателя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 18 в редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19.
„Чл. 19. (1) Комисията отнема издадения лиценз, ако инвестиционното дружество:
1. не започне да извършва съответната дейност в срок 12 месеца от издаване на лиценза, изрично се откаже от издадения лиценз или не е извършвало дейност повече от 6 месеца;
2. в продължение на 6 последователни месеца средномесечната нетна стойност на активите е по-малка от 500 000 лв.;
3. е представило неверни данни, които са послужили като основание за издаване на лиценза;
4. престане да отговаря на условията, при които е издаден лицензът;
5. не отговаря на изискванията за ликвидност, предвидени в наредба;
6. грубо или системно нарушава разпоредбите на този закон или на актовете по прилагането му;
7. не е избрало ново управляващо дружество или не се е преобразувало в случаите по чл. 157, ал. 1, т. 2.
(2) Комисията отнема издаденото разрешение за организиране и управление на договорен фонд:
1. ако в продължение на една година от получаване на разрешението нетната стойност на активите по баланса на договорния фонд не достигне 500 000 лв.;
2. в случаите по ал. 1, т. 1 – 5 и 7;
3. ако това се налага за защита на интересите на инвеститорите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 19 в редакцията на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Прието е предложението.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
„Чл. 20. Комисията публикува на интернет страницата си действащите законови и подзаконови разпоредби и административни процедури, които са свързани с учредяването и функционирането на колективната инвестиционна схема, на български и на английски език и при промяна ги актуализира своевременно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 20 в редакцията на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Прието е предложението.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: „Глава трета – Публично предлагане и обратно изкупуване на дялове на колективна инвестиционна схема.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя, затова подлагам на гласуване Глава трета с наименованието, както е по вносител.
Гласували 73 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 3.
Прието е предложението.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21:
„Чл. 21. (1) Колективната инвестиционна схема е задължена постоянно да предлага дяловете си на инвеститорите по емисионна стойност, основаваща се на нетната стойност на активите, и по искане на притежателите на дялове да ги изкупува по цена, основаваща се на нетната стойност на активите, при условия и по ред, определени в този закон, с актовете по прилагането му и в устава, съответно в правилата на договорния фонд, освен в случаите по чл. 22, ал. 1, 3 и 5.
(2) Емисионната стойност и цената на обратно изкупуване се изчисляват от банката депозитар или от управляващото дружество под контрола на банката депозитар.
(3) Емисионната стойност и цената на обратно изкупуване се определят най-малко два пъти седмично на равни интервали от време.
(4) Ако е предвидено в устава, съответно в правилата на колективната инвестиционна схема, емисионната стойност може да надвишава нетната стойност на активите на дял с размера на разходите по емитирането.
(5) Ако е предвидено в устава, съответно в правилата на колективната инвестиционна схема цената на обратно изкупуване може да бъде по-ниска от нетната стойност на активите на дял с размера на разходите по обратното изкупуване.
(6) Задължението за обратно изкупуване се изпълнява в срок до 10 дни от писменото предявяване на искането и по цена, основаваща се на цената на обратно изкупуване за най-близкия ден, следващ деня, в който е направено искането.
(7) Всички поръчки за покупка на дялове на колективна инвестиционна схема и всички поръчки за обратно изкупуване на нейни дялове, получени в периода между две дати за изчислявания на емисионната стойност и цената на обратно изкупуване, се изпълняват по една и съща стойност.
(8) Колективната инвестиционна схема издава, продава и изкупува обратно своите дялове чрез управляващото дружество въз основа на писмен договор с клиента.
(9) Управляващото дружество предоставя за вписване в националната регистрационна система, водена от „Централен депозитар” – АД, информация за новоемитираните и обратно изкупените дялове, както и за лицата, закупили дялове и чиито дялове са обратно изкупени.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 21 в редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
Прието е предложението.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване членове 22, 23 и 24 по вносител.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: „Глава четвърта – Общи изисквания.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Може и чл. 25, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Да.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване наименованието на Глава четвърта по вносител, както и член 25 по вносител.
Гласували 70 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 2.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
„Чл. 26. (1) Договорът с управляващото дружество може да бъде прекратен от инвестиционното дружество с тримесечно предизвестие след одобрение от заместник-председателя на замяната на управляващото дружество.
(2) При разваляне на договора по ал. 1 от инвестиционното дружество поради неизпълнение на задълженията на управляващото дружество последното прекратява незабавно управлението на дейността на инвестиционното дружество. До сключване на договор с друго управляващо дружество или до преобразуването на инвестиционното дружество чрез сливане или вливане управителният орган на инвестиционното дружество извършва по изключение управителни действия за период, не по-дълъг от три месеца.
(3) При отнемане на лиценза за извършване на дейност, при прекратяване или обявяване в несъстоятелност на управляващото дружество, което управлява договорен фонд, то прекратява управлението на фонда и незабавно предава на банката депозитар на фонда цялата налична при него информация и документация във връзка с управлението на фонда. До сключване на договор с друго управляващо дружество или до преобразуването на фонда чрез сливане или вливане банката депозитар извършва по изключение управителни действия за период, не по-дълъг от три месеца.
(4) Договорът с банката депозитар може да бъде прекратен от инвестиционното дружество, съответно от управляващото дружество, за сметка на договорния фонд с тримесечно предизвестие след одобрение от заместник-председателя на замяната на банката депозитар.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 26 по доклада на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
„Чл. 27. (1) Инвестиционното дружество, както и управляващото дружество и банката депозитар, когато действат за сметка на колективната инвестиционна схема, не могат да ползват заеми освен в случаите по ал. 2 и 3.
(2) Колективната инвестиционна схема може да придобива чуждестранна валута посредством компенсационен заем при условия, определени с наредба.
(3) Заместник-председателят може да разреши на колективната инвестиционна схема да ползва заем на стойност до 10 на сто от активите й, ако едновременно са изпълнени следните условия:
1. заемът е за срок, не по-дълъг от три месеца, и е необходим за покриване на задълженията по обратното изкупуване на дяловете на схемата;
2. условията на договора за заем не са по-неблагоприятни от обичайните за пазара и уставът или правилата на колективната инвестиционна схема допускат сключването на такъв договор.
(4) Заместник-председателят издава или отказва да издаде разрешението по ал. 3 по реда на чл. 18, ал. 2 - 6.
(5) Действията, извършени в нарушение на ал. 1, са недействителни спрямо притежателите на дялове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме чл. 27 по доклада на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВАН Н. ИВАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
„Чл. 28. (1) Инвестиционното дружество, както и управляващото дружество и банката депозитар, когато действат за сметка на колективната инвестиционна схема, не могат да предоставят заеми, нито да бъдат гаранти на трети лица.
(2) Действията, извършени в нарушение на ал. 1, са недействителни спрямо притежателите на дялове.
(3) Независимо от ограниченията по ал. 1 лицата по ал. 1 могат да придобиват прехвърляеми ценни книжа, инструменти на паричния пазар или други финансови инструменти по чл. 38, ал. 1, т. 5, 7, 8 и 9, в случаите когато стойността им не е напълно изплатена.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Колеги, гласуваме чл. 28 по доклада на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
„Чл. 29. Инвестиционното дружество, както и управляващото дружество и банката депозитар, когато извършват дейност за сметка на колективната инвестиционна схема, не могат да сключват договор за къси продажби на прехвърляеми ценни книжа, инструменти на паричния пазар или на други финансови инструменти по чл. 38, ал. 1, т. 5, 7, 8 и 9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 29 по доклада на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Колеги, гласуваме членове 30, 31 и 32 по вносител.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
„Чл. 33. Други изисквания към дейността, структурата на активите и пасивите и ликвидността на колективната инвестиционна схема, насочени към защита на интересите на инвеститорите, включително поддържането и съхраняването на отчетност от колективната инвестиционна схема, годишните и 6-месечните отчети и тяхното разпространение, начинът и редът за оценка на активите и пасивите на колективната инвестиционна схема, оповестяването на информация, съдържанието на маркетинговите съобщения във връзка с дялове на колективната инвестиционна схема, дейността по продажба на дялове, съдържанието на договора на инвестиционното дружество с управляващото дружество и банката депозитар и съдържанието на договора на управляващото дружество с банката депозитар се определят с наредба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 33 в редакцията на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 73, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: „Глава пета – Задължения на банката депозитар”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме Глава пета с наименованието по вносител.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 34 по вносител.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 35:
„Чл. 35.(1) Банка депозитар може да бъде банка, включена в списък, одобрен от заместник-председателя, която отговаря на следните изисквания:
1. получила е лиценз от Българската народна банка за извършване на банкова дейност или е банка от държава - членка, която извършва банкова дейност на територията на Република България чрез клон;
2. получила е разрешение за извършване на сделки с финансови инструменти;
3. получила е разрешение за извършване на дейност като депозитарна или попечителска институция съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4 от Закона за кредитните институции;
4. лицензът, дейността, сделките или операциите й не са ограничени до степен, която ще затрудни или ще направи невъзможно изпълнението на предвидените в този закон или в договора за депозитарни услуги задължения;
5. през последните 12 месеца не са й прилагани мерки по чл. 103, ал. 2, т. 14, 19, 20 или 21 от Закона за кредитните институции или не е санкционирана за нарушение на изискванията на този закон;
6. притежава кадрова и информационна обезпеченост за ефективно изпълнение на депозитарните си функции и задължения съгласно изискванията на този закон и на актовете по прилагането му.
(2) За включване в списъка по ал. 1 банката депозитар подава заявление по образец, одобрен от заместник-председателя. Банка се изключва от списъка, когато престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 1.
(3) Българската народна банка уведомява своевременно комисията за всяка наложена мярка или санкция, която ограничава лиценза, сделките или операциите на банката депозитар до степен, която ще затрудни или ще направи невъзможно изпълнението на предвидените в този закон или в договора за депозитарни услуги задължения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 35 в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Вълков поиска думата.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение съгласно чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на срока за приемане на предложения по Закона за гражданското въздухоплаване с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване членове 36 и 37 по вносител.
Гласували 70 народни представители: за 69, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: „Глава шеста – Задължения, свързани с инвестиционната политика на колективната инвестиционна схема.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме Глава шеста по вносител.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38:
„Чл. 38.(1) Инвестициите на колективните инвестиционни схеми могат да се състоят само от:
1. прехвърляеми ценни книжа и инструменти на паричния пазар, допуснати до или търгувани на регулиран пазар по чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти;
2. прехвърляеми ценни книжа и инструменти на паричния пазар, търгувани на регулиран пазар, различен от този по чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти, в Република България или в друга държава членка, функциониращ редовно, признат и публично достъпен, както и ценни книжа и инструменти на паричния пазар, емитирани от Република България или друга държава членка;
3. прехвърляеми ценни книжа и инструменти на паричния пазар, допуснати до търговия на официален пазар на фондова борса или търгувани на друг регулиран пазар в трета държава, функциониращ редовно, признат и публично достъпен, които са включени в списък, одобрен от заместник-председателя, или са предвидени в устава, съответно в правилата на колективната инвестиционна схема;
4. наскоро издадени прехвърляеми ценни книжа, в условията на чиято емисия е включено поемане на задължение да се иска допускане, и в срок не по-дълъг от една година от издаването им да бъдат допуснати до търговия на официален пазар на фондова борса или на друг регулиран пазар, функциониращ редовно, признат и публично достъпен, които са включени в списък, одобрен от заместник-председателя, или са предвидени в устава, съответно в правилата на колективната инвестиционна схема;
5. дялове на колективни инвестиционни схеми и/или на други предприятия за колективно инвестиране, които отговарят на условията на чл. 4, ал. 1, независимо от това дали са със седалище в държава членка, при условие че:
а) другите предприятия за колективно инвестиране отговарят на следните условия:
аа) получили са разрешение за извършване на дейност по закон, съгласно който върху тях се осъществява надзор, който заместник-председателят смята за еквивалентен на надзора съгласно правото на Европейския съюз, и сътрудничеството между надзорните органи е в достатъчна степен осигурено;
бб) нивото на защита на притежателите на дялове в тях, включително правилата за разпределението на активите, за ползването и предоставянето на заеми на прехвърляеми ценни книжа и инструменти на паричния пазар, както и за продажбата на ценни книжа и инструменти на паричния пазар, които предприятията за колективно инвестиране не притежават, са еквивалентни на правилата и защитата на притежателите на дялове на колективни инвестиционни схеми;
вв) разкриват периодично информация, като изготвят и публикуват годишни и 6-месечни отчети, даващи възможност за оценка на активите, пасивите, приходите и извършените операции през отчетния период, и
б) не повече от 10 на сто от активите на колективните инвестиционни схеми или на другите предприятия за колективно инвестиране, чието придобиване се предвижда да се извърши, могат съгласно учредителните им актове или правилата им да бъдат инвестирани общо в дялове на други колективни инвестиционни схеми или в други предприятия за колективно инвестиране;
6. влогове в кредитни институции, платими при поискване или за които съществува правото да бъдат изтеглени по всяко време, и с дата до падеж не повече от 12 месеца; кредитните институции в трета държава трябва да спазват правила и да са обект на надзор, които заместник-председателят смята за еквивалентни на тези съгласно правото на Европейския съюз;
7. деривативни финансови инструменти, включително еквивалентни на тях инструменти, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане, търгувани на регулирани пазари по т. 1-3;
8. деривативни финансови инструменти, търгувани на извънборсови пазари, при условие че:
а) базовите им активи са инструменти по ал. 1, финансови индекси, лихвени проценти, валута или валутни курсове, в които колективната инвестиционна схема може да инвестира съгласно инвестиционната си политика, определена в устава, съответно в правилата;
б) насрещната страна по сделката с тези деривативни финансови инструменти е институция – предмет на пруденциален надзор, и отговаря на изисквания, одобрени от заместник-председателя;
в) са обект на надеждна и подлежаща на проверка ежедневна оценка и във всеки момент по инициатива на колективната инвестиционна схема могат да бъдат продадени, ликвидирани или закрити чрез офсетова сделка по справедлива стойност;
9. инструменти на паричния пазар извън тези, търгувани на регулиран пазар и посочени в § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби, ако върху емисията или емитента на тези инструменти се осъществява надзор с цел защита на инвеститорите или спестяванията и отговарят на следните условия:
а) емитирани или гарантирани са от централни, регионални или местни органи в Република България или в друга държава членка, от Българската народна банка, от централна банка на друга държава членка, от Европейската централна банка, от Европейския съюз или от Европейската инвестиционна банка, от трета държава, а в случаите на федерална държава – от един от членовете на федералната държава, от публична международна организация, в която членува поне една държава членка;
б) издадени са от емитент, чиято емисия ценни книжа се търгува на регулиран пазар по т. 1-3;
в) емитирани или гарантирани са от лице, върху което се осъществява пруденциален надзор съгласно критерии, определени от правото на Европейския съюз, или от лице, което е обект и спазва правила, приети от съответния компетентен орган, които са поне толкова строги, колкото са изискванията, определени от правото на Европейския съюз;
г) издадени са от емитенти, различни от тези по букви „а”, „б” и „в”, отговарящи на критерии, одобрени от заместник-председателя, гарантиращи, че:
аа) инвестициите в тези инструменти са обект на защита на инвеститорите, еквивалентна на защитата, на която подлежат инвестициите по букви „а”, „б” и „в”;
бб) емитентът е дружество, чийто капитал и резерви са в размер не по-малко от левовата равностойност на 10 000 000 евро, което представя и публикува годишни финансови отчети в съответствие с Четвърта директива на Съвета от 25 юли 1978 г. приета на основание чл. 54, § 3, буква „ж” от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (78/660/ЕИО) или с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на Международните счетоводни стандарти, и е лице, което финансира група от дружества, в която участват едно или няколко дружества, приети за търговия на регулиран пазар, или лице, което финансира дружества за секюритизация, възползващи се от банкова линия за осигуряване на ликвидност.
(2) Колективните инвестиционни схеми не могат да инвестират в прехвърляеми ценни книжа и инструменти на паричния пазар извън тези по ал. 1 повече от 10 на сто от активите си.
(3) Колективните инвестиционни схеми не могат да придобиват ценни (благородни) метали и сертификати върху тях.
(4) Колективните инвестиционни схеми могат да държат допълнителни ликвидни активи, изискванията за които са определени с наредба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 38 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 4.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване чл. 39, 40, 41, 42, 43 и 44 по вносител.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45:
„Чл. 45. (1) Колективната инвестиционна схема не може да инвестира повече от 5 на сто от активите си в прехвърляеми ценни книжа или в инструменти на паричния пазар, издадени от едно лице.
(2) Колективната инвестиционна схема не може да инвестира повече от 20 на сто от активите си във влогове в едно лице по чл. 38, ал. 1, т. 6.
(3) Рисковата експозиция на колективната инвестиционна схема към насрещната страна по сделка с извънборсово търгувани деривативни финансови инструменти не може да надвишава нито един от следните прагове:
1. десет на сто от активите, когато насрещната страна е кредитна институция по чл. 38, ал. 1, т. 6, или
2. пет на сто от активите – в останалите случаи.
(4) Колективната инвестиционна схема може да инвестира до 10 на сто от активите си в прехвърляеми ценни книжа или в инструменти на паричния пазар, издадени от едно лице, само при условие че общата стойност на инвестициите в лицата, във всяко от които тя инвестира повече от 5 на сто от своите активи, не надвишава 40 на сто от активите на колективната инвестиционна схема. Ограничението по изречение първо не се прилага относно влоговете в кредитни институции, върху които се осъществява пруденциален надзор, както и към сделките с извънборсово търгувани деривативни финансови инструменти с тези институции.
(5) Освен ограниченията по ал. 1-3 общата стойност на инвестициите на колективната инвестиционна схема в прехвърляеми ценни книжа или инструменти на паричния пазар, издадени от едно лице, влоговете при това лице, както и експозицията към същото лице, възникнала в резултат на сделки с извънборсово търгувани деривативни финансови инструменти, не може да надвишава 20 на сто от активите й.
(6) Колективната инвестиционна схема може да инвестира до 35 на сто от активите си в прехвърляеми ценни книжа и инструменти на паричния пазар, издадени от едно лице, ако ценните книжа и инструментите на паричния пазар са издадени или гарантирани от Република България, от друга държава членка, от техни регионални или местни органи, от трета държава или от публична международна организация, в която членува поне една държава членка.
(7) Прехвърляемите ценни книжа и инструментите на паричния пазар по ал. 6 не се вземат предвид за целите на ограничението по ал. 4.
(8) Инвестиционните ограничения по ал. 1-6 не могат да бъдат комбинирани. Общата стойност на инвестициите на колективната инвестиционна схема в прехвърляеми ценни книжа или инструменти на паричния пазар, издадени от едно лице, влоговете при това лице, както и експозицията към същото лице, възникнала в резултат на сделки с деривативни финансови инструменти съгласно ал. 1-6, не може да надвишава 35 на сто от активите й.
(9) Дружествата, включени към една група за целите на съставяне на консолидиран финансов отчет съгласно признатите счетоводни стандарти, се разглеждат като едно лице при прилагане на ограниченията по ал. 1-8.
(10) Общата стойност на инвестициите в прехвърляеми ценни книжа или инструменти на паричния пазар, емитирани от дружествата в една група, не може да надвишава 20 на сто от стойността на активите на колективната инвестиционна схема.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 45 в редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Приема се предложението.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46:
„Чл. 46. (1) Освен ограниченията, предвидени в чл. 49, колективната инвестиционна схема може да инвестира в акции или в дългови ценни книжа, емитирани от едно и също лице, в размер до 20 на сто от активите си, ако съгласно устава, съответно правилата на колективната инвестиционна схема инвестиционната политика предвижда възпроизвеждане на състав на индекс на акции или на облигации, признат за приемлив от заместник-председателя съгласно следните критерии:
1. съставът на индекса е достатъчно диверсифициран;
2. индексът представлява адекватен бенчмарк за пазара, за който се отнася, и
3. публикуван е по подходящ начин.
(2) Допълнителни изисквания към състава на индекса, бенчмарка и публикуването на информация за индекса се определят с наредба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме чл. 46 по комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47:
„Чл. 47. (1) При спазване на принципа за разпределение на риска колективната инвестиционна схема може да надвиши ограничението съгласно чл. 45, ал. 6 и да инвестира до 100 на сто от активите си в прехвърляеми ценни книжа и инструменти на паричния пазар, издадени или гарантирани от Република България или от друга държава членка, от един или няколко регионални или местни органи, от трети държави или от публични международни организации, в които една или няколко държави членки членуват, само при условие че по преценка на заместник-председателя притежателите на дялове на получилата разрешение колективна инвестиционна схема ползват защита на правата си, еквивалентна на защитата, с която се ползват притежателите на дялове на колективна инвестиционна схема, спазваща ограниченията по чл. 45.
(2) Колективната инвестиционна схема трябва да предвиди тази възможност в устава, съответно в правилата си, като посочи изчерпателно държавите членки, регионалните или местните органи или публичните международни организации, емитиращи или гарантиращи ценните книжа и инструментите на паричния пазар, в които има намерение да инвестира повече от 35 на сто от активите си.
(3) Информацията по ал. 2 трябва да се съдържа в проспекта, в ключовата информация за инвеститорите и във всички маркетингови материали.
(4) В случаите по ал. 1 колективната инвестиционна схема трябва да притежава ценни книжа от поне 6 отделни емисии, като стойността на инвестицията във всяка от тях не може да надвишава 30 на сто от активите й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 47 съгласно предложението на комисията – по доклада й.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48:
„Чл. 48. (1) Колективната инвестиционна схема може да инвестира не повече от 10 на сто от активите си в дяловете на едно и също предприятие за колективно инвестиране по чл. 38, ал. 1, т. 5, независимо дали е със седалище в държава членка или не.
(2) Общият размер на инвестициите в дялове на предприятия за колективно инвестиране, различни от колективна инвестиционна схема, не може да надвишава 30 на сто от активите на колективната инвестиционна схема.
(3) Когато колективна инвестиционна схема инвестира в дялове на други колективни инвестиционни схеми или предприятия за колективно инвестиране, управлявани пряко или по делегация от управляващото й дружество или от друго дружество, с което управляващото й дружество е свързано чрез общо управление или контрол, или чрез значително пряко или непряко участие, управляващото й дружество или другото дружество нямат право да събират такси при продажбата и обратното изкупуване на дяловете на тази колективна инвестиционна схема.
(4) Колективната инвестиционна схема, инвестираща значителна част от своите активи в други колективни инвестиционни схеми или в други предприятия за колективно инвестиране, оповестява в своя проспект максималния размер на таксите за управление, които могат да бъдат събирани както от самата колективна инвестиционна схема, така и от другите колективни инвестиционни схеми или предприятия за колективно инвестиране, в които тя възнамерява да инвестира. Информацията за максималния процент на начислените такси по изречение първо от инвестиращата колективна инвестиционна схема и другите предприятия, в които тя инвестира, се предоставя в годишния й финансов отчет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 48 съгласно предложението на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49:
„Чл. 49. (1) Управляващо дружество, действащо за сметка на всички управлявани от него колективни инвестиционни схеми или други предприятия за колективно инвестиране, не може да придобива акции с право на глас, които биха му позволили да упражнява значително влияние върху управлението на емитент.
(2) Колективна инвестиционна схема не може да придобива повече от:
1. десет на сто от акциите без право на глас, издадени от едно лице;
2. десет на сто от облигациите или други дългови ценни книжа, издадени от едно лице;
3. двадесет и пет на сто от дяловете на една и съща колективна инвестиционна схема или друго предприятие за колективно инвестиране, което отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 1;
4. десет на сто от инструментите на паричния пазар, издадени от едно лице.
(3) Ограниченията по ал. 2, т. 2, 3 и 4 не се прилагат, когато в момента на придобиване на посочените инструменти колективната инвестиционна схема не може да изчисли брутната сума на дълговите ценни книжа, на инструментите на паричния пазар или нетната стойност на емитираните ценни книжа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 49 по доклада на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ан блок подлагам на гласуване членове с номера 50, 51 и 52 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Дами и господа народни представители, предстои гласуване на Глава седма „Задължения за предоставяне на информация на инвеститорите”. За да не се разкъсва хронологията и отделните части на законопроекта, предлагам тук да сложим точка за днешния пленарен ден и да продължим утре, начален час – 9,00, с второ четене на Глава седма от обсъждания законопроект.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)



(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Екатерина Михайлова

Секретари:
Пламен Нунев

Милена Христова
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на омбудсман





    Последни заседания