Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 27 януари 2012 г.
Открито в 9,04 ч.
27/01/2012
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.
Дами и господа народни представители, съгласно приетата от нас Програма за работа на Народното събрание днес, следва да започнем с обсъждане и гласуване по:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ДОГОВОРА ЗА СТАБИЛНОСТ, КООРДИНАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ И ВАЛУТЕН СЪЮЗ.
Вносители са народните представители Моника Панайотова, Менда Стоянова и Доброслав Димитров.
Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана, които са провели съвместно заседание.
Постъпило е становище от обсъждането на проекта за решение, с което ще ни запознае госпожа Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, господин вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект на решение за участието на Република България в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз, № 254-02-14, внесен от народните представители Моника Панайотова, Менда Стоянова и
Доброслав Димитров на 24 януари 2012 г.
I. След поредица от изслушвания, на съвместно заседание, проведено на 25 януари 2012 г., Комисията по бюджет и финанси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана обсъдиха Проекта на решение за участието на Република България в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз.
В заседанието на трите комисии взеха участие Симеон Дянков – вицепремиер и министър на финансите, Николай Младенов – министър на външните работи, Константин Димитров – заместник-министър на външните работи, и Боряна Пенчева – заместник-министър на финансите.
II. С Проекта на решение се предлага Народното събрание да одобри участието на Република България в преговорите по договаряне на Проект на Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз и да подкрепи присъединяването на страната към него при следните условия:
1. Прилагане от страна на Република България на разпоредбите на Глава трета от договора след ратификация от Народното събрание.
2. Прилагане на договора в неговата цялост от датата на присъединяването на Република България към Еврозоната и отпадането на дерогацията по чл. 5 от акта, относно условията за присъединяване на Република България и Румъния, и промените в учредителните договори.
III. На 9 декември 2011 г. в Изявлението на държавните и правителствените ръководители от Еврозоната се посочва възможността държавните и правителствените ръководители на България, Чешката република, Дания, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Швеция да вземат участие в процеса на изграждане на по-силен икономически съюз, включващ укрепване на фискалната дисциплина, по-дълбока интеграция на вътрешния пазар, по-голям растеж, засилена конкурентоспособност и социално сближаване. Решението за участието им се определя след консултация с националните им парламенти.
IV. С Решение № 964 на Министерския съвет от 30 декември 2011 г. се предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да одобри участието на Република България в преговорите по договаряне на Проекта на Международно споразумение за засилен икономически съюз.
V. Съгласуването с Народното събрание на сключването на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз е от важно значение за отстояване в най-висока степен на българските интереси на ниво Европейски съюз, с оглед новите прерогативи на националните парламенти след Лисабон.
VI. Договорът за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз отразява основните принципи за осъществяване на новото икономическо управление на Европейския съюз и засилване действието на Пакта за стабилност и растеж. В тази връзка въвеждането на строги фискални правила в националното законодателство на държавите членки е в унисон с политиката на Република България за спазване на финансова дисциплина и осигуряване на дългосрочна макроикономическа стабилност, при отстояване на конкурентните предимства на страната.
В резултат на проведената дискусия по време на заседанието бяха направени редица предложения и коментари по Проекта на решение № 254-02-14, внесен от народните представители Моника Панайотова, Менда Стоянова и Доброслав Димитров на 24 януари 2012 г. и бе постигнато съгласие текстът да бъде изменен както следва: Проект на
„РЕШЕНИЕ
за участието на Република България в
Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз Народното събрание:
- като отчита ангажиментите на Република България по чл. 5 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори;
- като се основава на Договора за функциониране на Европейския съюз и необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството между държавите членки в области от общ интерес;
- като приветства волята на преговарящите държави да подобрят условията за икономическия растеж в рамките на Европейския съюз;
- като подкрепя въвеждането на строги фискални правила в националните правни системи на държавите членки чрез задължителни норми с постоянен характер, които гарантират валидността на фискалните правила през целия национален бюджетен процес;
- като подчертава, че с Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз се утвърждават принципите, следвани от Република България, за поддържане на строга бюджетна дисциплина и макро-финансова стабилност;
- като подкрепя разбирането, че засиленото сътрудничество в областта на икономическата и фискална политика не следва да поставя под заплаха ефективното функциониране на вътрешния пазар на Европейския съюз;
- като заявява, че участието в договора не следва да води до финансови задължения за Република България и не следва да води до задължение за хармонизация на данъчната й политика с договарящите се държави;
- като изхожда от позицията, че Договорът за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз ще се прилага и тълкува от договарящите се страни в съответствие с договорите на Европейския съюз, в частност с чл. 4, § 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, и с правото на Европейския съюз;
- като отчита възможността държавите, чиято парична единица не е еврото, да прилагат частично до присъединяването им към Еврозоната и отпадането на дерогацията по чл. 139, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз разпоредбите относно бюджетната дисциплина и икономическата координация;
- като подкрепя целта, разпоредбите на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз да бъдат включени възможно най-скоро в договорите, върху които се основава Европейският съюз и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с т. 3 от Решение № 964 на Министерския съвет от 30 декември 2011 г.
РЕШИ:
1. Дава съгласие за участието на Република България в преговорите по договаряне на проект на Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз.
2. Подкрепя сключването от Република България на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз при следните условия:
2.1. Република България да приложи разпоредбите на Дял III от договора след ратификация от Народното събрание;
2.2. Участието в договора на Република България да не води до финансови задължения за нея и ангажименти за хармонизиране на данъчната й политика с договарящите се държави;
2.3. Република България ще прилага Договора в неговата цялост от датата на присъединяването й към Еврозоната и отпадането на дерогацията по чл. 5 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори.”
В резултат на проведената дискусия Комисията по бюджет и финанси предлага с 13 гласа „за” и 6 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме Проект на решение за участието на Република България в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз, № 254-02-14, внесен от народните представители Моника Панайотова, Менда Стоянова и Доброслав Димитров на 24 януари 2012 г.
В резултат на проведената дискусия Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 11 гласа „за” и 5 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме Проект на решение за участието на Република България в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз, № 254-02-14, внесен от народните представители Моника Панайотова, Менда Стоянова и Доброслав Димитров на 24 януари 2012 г.
В резултат на проведената дискусия Комисията по външна политика и отбрана предлага с 12 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме Проект на решение за участието на Република България в Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз, № 254 02-14, внесен от народните представители Моника Панайотова, Менда Стоянова и Доброслав Димитров на 24 януари 2012 г.”
Колеги, госпожо председател, моля да отбележите, че е допусната техническа грешка, като в осмото тире от съображенията, а именно „чл. 4, § 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз” следва да се четат „чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Тази поправка е в мотивите, нали така? Добре.
Процедура – господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители, правя процедурно предложение обсъждането на тази точка да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 159 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Моля камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио да бъдат включени за директно излъчване.
От името на вносителя има думата госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, господа министри, колеги!
Представяме пред вас Проект за решение относно участието на Република България в Договора за стабилност, координация и управление на Икономическия и паричен съюз.
На заседание на 8 и 9 декември 2011 г. Европейският съвет постигна широко съгласие за приемане на нови мерки и правила за задълбочаване на икономическата и фискалната интеграция в Европейския съюз чрез подписване и приемане на международен договор-споразумение в тази посока.
Същината на този договор включва два основни момента. На първо място – засилване на фискалната дисциплина и дългосрочна устойчивост на публичните финанси; и на второ място – засилване на общата икономическа политика и координация между държавите членки. Настоящата криза доказа необходимостта от наличието и спазването на по-строги фискални правила за дисциплина, които да възстановят и запазят стабилността на Еврозоната и Европейския съюз. Дълговите проблеми на страните от Еврозоната оказват неблагоприятен ефект не само на самата Еврозона, но и на държавите членки извън Еврозоната, включително и върху България. В тази връзка България следва да има активна позиция и участие в обсъждането на международния договор, както и свързаното с него вторично законодателство.
Страната ни провежда разумна фискална политика, гарантирана устойчивост на публичните финанси и ние много преди европейския дебат въведохме в законодателството си тъй нареченото златно фискално правило за дефицита, дълга, преразпределителната роля на държавата. Точно поради това България трябва да потвърди категорично политическия си ангажимент за подкрепа на предложените в международния договор мерки за подобряване на фискалната дисциплина в държавите от Европейския съюз, както и да заяви активно участие в дискусиите по финализирането на този международен договор.
Едновременно с това обаче Република България трябва да отстоява разбирането си, че правото на Европейския съюз е с превъзходство на този договор и е необходимо, за да има той своята сила, част по-скоро основните му положения да бъдат инплантирани в европейското право.
Република България трябва да отстоява и позицията си, че координацията на икономическата политика на различните държави-членки на Европейския съюз, трябва да бъде насочена към засилване на конкурентоспособността, насърчаване на заетостта, насърчаване на икономическия растеж на всяка държава членка. Но тази координация не следва да включва отказ на отделните държави членки от собствена икономическа политика, особено в частта на данъчното и трудовото законодателство. Именно данъчната и трудовата политика трябва да останат изключителна национална компетентност, както предвижда и договорът от Лисабон.
В хода на подготовката на международния договор българското правителство на заседание на Комисията по европейските въпроси, на Комисията по външна политика нееднократно информира и консултира народните представители за отстояваните от Република България позиции, както и за настъпващите промени във всеки кръг от преговорите в текстовете на международния договор.
Днес ние още веднъж, вече в пленарно заседание, ще разгледаме и обсъдим клаузите на този договор и ще дадем своята позиция на правителството именно чрез приемане на предложеното Ви решение.
Уважаеми колеги, предвид новата роля, която договорът от Лисабон предвижда на националните парламенти в процеса на вземане на решения по ключови въпроси от европейския дневен ред и с оглед на поетия от правителството ангажимент за консултации с Народното събрание, предлагаме на Вашето внимание и подкрепа внесения от нас Проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
За изказване заявиха желанието си народните представители Иван Костов и Мартин Димитров, но предварително поиска думата министърът на външните работи господин Николай Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми народни представители! На 30 декември миналата година, правителството потвърди изразеното от министър-председателя пред Европейския съвет намерение на България да участва в процеса на изработване на Проекта на Договора за стабилност, координация и управление на Икономическия и валутен съюз. Българското правителство беше едно от първите, което заяви, че ще се консултира с Народното събрание преди да вземе решение дали страната ни да се присъедини или не към този нов договор.
Правителството обсъди и одобри първоначалния проект на договор като основа за водене на преговори и упълномощи министъра на финансите и министъра на външните работи да участват съвместно в провеждането на преговорите по проекта на договор и за евентуалното участие на Република България в него.
На 14 декември миналата година в пленарната зала аз информирах народните представители за началото на тези разговори. Същия ден на съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и Комисията по външна политика се проведе първото обсъждане на първоначалния проект. На 12 януари на съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и Комисията по външна политика и отбрана на Народното събрание се проведе второто обсъждане на проекта, какъвто той беше към 12 януари. На 25 януари на съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика и отбрана се проведе третото обсъждане на последния вариант на договора, който беше разпространен на 19 януари тази година. Също така на 13 януари министър-председателят в отговор на парламентарен въпрос относно позицията на Република България по проекта информира Народното събрание за рамките на българската позиция. На 20 януари министърът на финансите също отговори на парламентарен въпрос, на който обясни позицията на България, която беше изразена в писмо от името на вицепремиера и министър на финансите до останалите министри на финансите в Европейския съюз.
Казвам тези факти, защото на 30 декември 2011 г. българското правителство пое ангажимент както останалите страни членки – на базата на разширените правомощия, които имаме в рамките на Лисабонския договор, да се консултира с националния парламент, преди да се вземе решение.
От самото начало на кризата България решително подкрепя усилията за засилване на финансовата дисциплина и икономическото управление на Европейския съюз. Ние сме убедени, че настоящата дългова криза в Еврозоната е в резултат на неспазване на съществуващите фискални правила, което доведе до срив в доверието на финансовите пазари. Споделяме оценките на партньорите ни, че най-голямото предизвикателство от началото на 2012 г. е да не се допусне дълговата криза, обхванала Еврозоната, да доведе до рецесия на европейската икономика и загуба на работни места.
Уважаеми дами и господа, в Европа текат много дебати, много обвинения се разхвърлят кой е виновен за състоянието на дълговата криза в момента. Едно обаче е ясно и искам всички в България да го знаем – разширяването на Европейския съюз, присъединяването на новите страни членки не е причина за настоящата криза. Внимателният анализ показва, че именно новите страни-членки на Европейския съюз, на първо място Република България, са сред най-дисциплинираните и най-добре подготвените да се справят с кризата в момента.
Проектът на договор, който днес обсъждаме, има за цел да укрепне икономическият стълб в Икономическия и валутен съюз, за да съответства на развитието на валутния стълб посредством пакет от мерки, насочени на първо място към насърчаване на бюджетната дисциплина чрез създаване на фискален пакт; на второ място – чрез засилване на координацията на икономическите политики и ускорено управление на Еврозоната.
България подкрепя принципно основните елементи на новите мерки и правила за задълбочаване на икономическата и фискална интеграция, които са залегнали в договора.
Следва да се подчертае, че с предложения проект на договор се утвърждават принципите, следвани от България за поддържане на строга бюджетна дисциплина и макрофинансова стабилност. Същевременно при всички дискусии в Европейския съвет винаги сме подчертавали, че за България е изключително важно засилването на икономическата и фискална координация да гарантира правото на държавите членки да следват самостоятелна данъчна политика.
Участието на страната ни в процеса на изготвяне на договор и в преговорите за неговото сключване предоставя възможност на България да бъде част от по-нататъшните процеси на интеграция в Европейския съюз, като същевременно отстоява ясно и категорично своите национални приоритети.
Присъединяването на България към договора е също така силно политическо послание към инвеститорите и допринася за добрата репутация на страната ни като държава, спазваща стриктни бюджетни правила.
Стремежът на всички страни в Европейския съюз е да се постигне политическо съгласие по текста на договора възможно най-скоро – до 30 януари да бъде постигнато това съгласие, за да може до 1 март или на по-ранна дата да бъде подписано. Бързото приключване на преговорите и постигане на съгласие по изпълнението на набелязаните мерки ще позволи на Европейския съюз да фокусира своята енергия върху работата в посока насърчаване на растежа, заетостта и конкурентоспособността в Европа.
Искам категорично да отбележа пред уважаемите народни представители, че основните елементи от отстояваната от България позиция в хода на преговорите по текста на договора са отразени по удовлетворителен начин във финалния текст на проекта, с който сега разполагаме, поне на техническо ниво.
Шест са основните елементи, които следва народните представители да познават:
На първо място, България настояваше разпоредбите на договора да бъдат инкорпорирани възможно най-скоро в правото на Европейския съюз, да бъде осигурено пълно съответствие на разпоредбите на новия договор с договорите на Европейския съюз и да бъдат уеднаквени процедурите за изпълнение на набелязаните мерки в съответствие с процедурите, които съществуват в Европа. Казвам това, защото за България това е ключов въпрос. Лисабонският договор в най-голяма степен гарантира не само правата, но и задълженията на страните – членки в Европа, гарантира и общностния метод именно в тези области, в които България има интерес той да съществува. Затова за нас ключов елемент беше уеднаквяването на процедурите и изискванията спрямо европейското право.
На второ място, във връзка с това е и съхраняването ролята на съществуващите европейски институции и недопускане на създаването на паралелни структури в Европа. Тази цел също е постигната в много голяма степен с интегрирането на Европейската комисия и Европейският парламент в процеса на вземане на решения.
На трето място, за България беше ключов въпрос да се постигне съгласие за участие в срещите на върха на Еврозоната на тези страни, които подпишат договора и чиято валута все още не е еврото; които са го ратифицирали и са декларирали намерение да се присъединят изцяло или частично към някои от неговите разпоредби относно бюджетната дисциплина и икономическата координация.
Искам още веднъж да отбележа, че това е ключов момент, за да не създава България пред себе си в бъдеще допълнителни препятствия, когато един ден се вземе решението за присъединяване към Еврозоната.
На четвърто място. Гарантирано е ефективното функциониране на вътрешния пазар на Европейския съюз при осъществяване на засилено сътрудничество – също ключов елемент за нашата държава. Предотвратено е включването на разпоредби, които биха накърнили правото ни да следваме самостоятелна данъчна политика – това, към което, може би, българските народни представители и общественото мнение в България са най-чувствителни. За Република България, която има да наваксва икономическо развитие, икономически ръст и да достигне поне средните равнища на доход в Европейския съюз, това е ключов елемент.
На последно място, присъединяването към договора няма да доведе до допълнителни финансови задължения или ангажименти за страната ни. Именно затова на 30 януари Европейският съвет се очаква да постигне съгласие на политическо ниво по договора.
Ходът на преговорите до момента ни дава основание да заключим, че оставащите неуточнени въпроси по договора не биха променили отношението на Република България към него. По тази причина в сряда българското правителство одобри позиция за предстоящия извънреден съвет на 30 януари. В позицията ясно и категорично се казва, че за България е целесъобразно да се присъедини като страна по договора, чиято валута да е еврото.
При невъзможност за ограничаване обхвата на действие на договора само до Глава трета или така нареченият фискален пакт, отнасящ се до фискалното управление, България може да декларира намерение да се обвърже частично с изпълнение на разпоредби, отнасящи се само до фискалната дисциплина, след като договорът бъде ратифициран от Народното събрание и преди членството ни в Еврозоната.
Изпълнението на останалите разпоредби на договора за Република България може да влезе в сила от момента на членството ни в Еврозоната.
Във връзка с това искам да приветствам намерението на Народното събрание и на група народни представители да се вземе решение в подкрепа на позицията на българското правителство по този въпрос. В позицията, както беше представена от нейните вносители, след обстойна дискусия на съвместно заседание на комисиите по бюджет и финанси, външна политика и европейски въпроси, беше постигнато съгласие, бяха направени промени в текста от първоначалния от вносителите, с което мисля, че се отразява широкото съгласие в Република България и в настоящото Народно събрание – страната ни да продължи да следва дисциплинирана финансова политика, да не ограничава своето право, да следва самостоятелна данъчна политика за в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин министър.
За изказване до момента са се записали четирима народни представители – Иван Костов, Мартин Димитров, Румен Овчаров и Алиосман Имамов.
Господин Костов, имате думата.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги народни представители! От името на Синята коалиция Ви уверявам, че ще подкрепим и ще гласуваме за това решение.
Първо, защото то дава съгласие на правителството да участва в преговори и да договори Договора за стабилност, което е форма на даване на мандат за преговори и за сключване на споразумение.
Ние приветстваме поставянето на условия за подкрепа от страна на правителството на този договор. Частично тези условия са спазени, частично предстои да бъдат отстоявани. В този смисъл ние сме за това – веднага след ратификацията да задейства правилата на Раздел III, като се отложи обаче изпълнението на Раздел IV „Координация на икономическите политики”. Това е правилно решение според нас.
Ние виждаме засега във варианта на договор, че има гаранция, че няма да има финансови задължения и финансови ангажименти, от друга страна, няма да има и хармонизация на данъчната политика, но настояваме правителството, преговаряйки до края, да не допусне появата на такива ангажименти, защото знаем, че имаше желание това да стане.
Ние сме за това в процеса на преговорите да се поискат още няколко неща, за които беше дискутирано по време на общото заседание на комисиите.
Първо, да отпадне изискването за координацията на големи реформаторски действия на правителствата, записано в Раздел IV, дори и след влизането на страната ни в Еврозоната.
Има такова задължение за координация на политиките и на реформите в рамките на Европейския съюз. Поставянето на това задължение тук във връзка със спазването на правилата за стабилността на еврото е излишно. То разфокусира воденето на икономическите политики. Основната политика, която е важна за България в следващите години, е настигане на средното ниво на развитие на европейските страни, а не друг приоритет.
Второто нещо, което ние настояваме правителството да се опита да реализира до края на преговорите, без да го поставяме като условие, но ще бъде много полезно за страната – България да стане наблюдател в Euro summit. Не знам как ще бъде преведен в окончателния вариант този термин, но този орган в противен случай, ще свежда по усмотрение взетите решения на страна като България след подписването на договора. В този смисъл добре е да не бъдем информирани по усмотрение, а да бъдем наблюдатели, дори наблюдатели с право на глас, тогава, когато се обсъждат важни решения, засягащи нашата страна.
Искам да отправя едно предупреждение към всички – и към българското правителство, и към народните представители: този договор сам по себе си няма свойството да реши проблема за стабилност на еврото и няма свойството да реши дълговия проблем на изпадналите в затруднение страни. Искам дебело да подчертая това!
Предвиденият механизъм в договора се задейства, но стопява относителния дял на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт на задължените страни в продължение на много дълъг период от време, тоест той няма непосредствено действие и не може да има. Това го разбират всички, които са запознати с финансовата страна на въпроса. От тази гледна точка нека всички да разберем колко важни са усилията на отделните държави, които са изправени пред дълговия проблем, да виждаме, че ефективно решение на дълговия проблем може да бъде намерено в страни като Италия, Испания, Португалия, Ирландия, тоест тези, които имат проблем.
Да пожелаем успех на нашите южни съседи в решаването на този проблем. За Гърция този пакт, този Договор за стабилност няма никакво значение в момента. Трябва да разберем това. Напротив, той е неизпълним в този момент за гръцката страна. От тази гледна точка да пожелаем успех на тези правителства.
Вторият въпрос е, че ако се приеме пактът – Договорът за стабилност, отпадат всякакви критерии за въвеждането на еврото в страната. Всякакви останали критерии от типа на Маастрихтските и прочие, които бяха въведени като условия, за да се влезе в Еврозоната, стават абсолютно ненужни и това добре трябва да бъде разбрано и защитено от българското правителство в последващите му действия.
Ако се търси начин да бъде укрепена Европа със силна реформа в момента, трябва да се отвори зоната на еврото за страните, които, както правилно каза министърът на външните работи Николай Младенов, са източник за стабилност в Европейския съюз, не носят рискове, не пораждат дългов проблем, не пораждат проблеми в преодоляването на икономическата криза.
Разширяването на Еврозоната в момента, след като страната ни ратифицира този договор, разбира се, няма да породи каквито и да било рискове за останалите страни. Самата ратификация на този Договор за стабилност е мощно оръжие на българското правителство да поиска да се опрости механизмът и да стане автоматичен дори за страните, които са го приели при желание да влязат в Еврозоната, защото се регулира най-мощният инструмент за правене на политика – това е бюджетният дефицит и държавният дълг. След като се лимитира по този сигурен начин и след като ще има една-единствена Европейска централна банка, която ще регулира паричното обращение в Съюза, ние няма как да породим риск, макар и бедни, макар и слаби, ние сме страна, която в момента може да влезе в Европейския съюз, защото, както правилно се каза, сме дисциплинирани. Ето в продължение на четиринадесет години поддържаме тази дисциплина.
Предлагам на правителството да анализира тази позиция и да я приложи по-нататък в своята външна финансова политика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Сега думата има господин Румен Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Много ми се ще преди да гласуваме все пак да бъдем наясно какво обсъждаме и какъв е истинският смисъл на това, което обсъждаме.
Добре е да знаем какво не е този договор, който ни се предлага днес, да утвърдим позицията на българското правителство за водене на преговорите.
Първо, този договор не решава дълговата криза в Европа. Тази дългова криза не е ефект от някакво случайно действие и тя не може да бъде решена с едно еднократно действие, колкото и да бъде умно то. По-скоро това, което ние ще приемем, има дългосрочен характер, средносрочен – в най-добрия случай, и в най-добрия начин на развитие.
Второ, този договор не възстановява икономическия растеж, той не предлага мерки срещу безработицата, не предлага абсолютно нищо за догонващото развитие на страни като България.
Трето, от този договор не става ясно как страните, които доведоха до кризата, по някакъв начин ще поемат отговорност за това, което са правили.
Четвърто, този договор не е сътворен от общностния ум. Напротив, той е създаден под диктовката на няколко държави, при това държави, които съвсем не бяха от отличниците, когато трябваше да се спазва фискалната дисциплина в Европа, при това държави, които в определен момент защитават собствените си интереси и интересите на собствените си банки в дадената ситуация.
Неслучайно и Европарламентът излезе със специална резолюция, която казва, че тези неща съвсем спокойно биха могли да бъдат решени на национално равнище.
Бих искал също така да кажа, че няма никакви преференции за държавите, които до момента са спазвали фискалната дисциплина, такива като България.
Много ми се ще всички вие правилно да разбирате и да сте наясно, че този договор не е безобиден за България.
Ние слушаме днес на няколко пъти, че видите ли България се присъединява – което тя отдавна прави. Добре би било да бъде вярно, но за съжаление не е.
От 2008 г. насам България не изпълнява критериите за 0,5% структурен дефицит. Нито една година не ги е изпълнила. Има даже години, в които ги превишава с пъти. Няма да ни помогне и възможността да ползваме двойното увеличение на този структурен дефицит от 0,5% той да бъде 1%, като страна с ниска финансова задлъжнялост. Лошата новина е, че и през 2012 г., и през 2013 г. България отново няма да изпълнява тези критерии.
Тези изчисления не са мои, те са изчисления на Института по пазарна икономика. Тоест, ние се присъединяваме към нещо, което не изпълняваме към настоящия момент. Това трябва да Ви бъде ясно на всички.
Второто, което трябва да бъде ясно на всички: този договор е свързан с директни финансови ангажименти за България – не от днес и не от утре, а от момента на влизане на България в Еврозоната.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Не е така.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Дали тогава ще трябва да участваме в набирането на 500 милиарда или на 1 трилион е втори въпрос, но ние трябва да поемем своята роля в това, или 200 милиарда за Международния валутен фонд, и там ще трябва да участваме.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Ние имаме ангажименти и трябва да го подпишем.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Така че е добре, когато говорим тези неща тук, да сме наясно с реалната ситуация.
Какво всъщност е този договор, което тук не се казва? Този договор е първата реална крачка към формиране на цялостна европейска икономическа и фискална политика. Който не го разбира, значи не знае за какво става дума и така, както каза госпожа Меркел: „За повече Европа”. Въпросът е: каква е позицията на Република България по цялата тази ситуация? Ние за повече Европа ли сме или пак за някакви „европи” с балкански уклон.
Уважаеми дами и господа народни представители, господа министри, балканските тарикатлъци, с които ние обикновено се опитваме да играем тези игри, са нещо изключително опасно. Точно на такава база, точно с такива тарикатлъци през 1999 г. господин Иван Костов подписа един меморандум, защото си мислеше, че ние после, като водим преговорите, ще се отървем. Не, не се отървахме. Спряхме си четирите блока в „Козлодуй”. Сега отново се опитваме да направим същото – присъединяваме се към Глава четвърта и Глава трета, защото си мислим, че, така да се каже, ни е в ръцете.
Първо, не е вярно и второ, не се присъединяваме към Глава четвърта, защото там може би щяло да има някакви ангажименти за България по данъчната ни политика.
Първо, господин министър Младенов току-що декларира, че никакви такива ангажименти няма да има – българското правителство се е преборило. Като няма да има такива ангажименти, защо ние бягаме точно от Глава четвърта, в която се решават проблемите на държави като България – изостанали в икономиката си, изостанали в доходната си политика, нуждаещи се от стимули за развитие? Защо ние бягаме точно от тази глава? Какъв ни е проблемът? Щели да ни увеличат данъците. Е, какви са преференциите за България от това, че имаме ниски данъци? Може би чуждестранните инвестиции в България се увеличават в последните години? Може би българският бизнес, понеже плаща ниски данъци, инвестира повече? Нито едното е вярно, нито другото е вярно. Ние обаче продължаваме да си играем някакви идеологеми и да се крием зад фрази и постулати, които едва ли са реално свързани с живота.
Простият въпрос обаче е: каква е стратегията и тактиката на българското правителство? Какво искаме да постигнем в тези преговори – не само за този договор, защото ще има още много договори. Какво искаме да постигнем – ускорено влизане в Еврозоната, или не толкова ускорено влизане в Еврозоната? Разберете, няма как да бъдем членове на Европейския съюз, да участваме в нещо, ама да участваме не съвсем и да не участваме точно в главата, която касае най-много нас, да избягаме от дискусията точно по това как ние ще догонваме Европа, от мерките, които трябва да настояваме да влязат в Глава четвърта.
Докато не намерим отговори на тези въпроси, аз не виждам нито една причина, поради която ние би трябвало с лека ръка да се присъединяваме към нещо, при това да се присъединяваме на принципа – почти. Почти бременни няма – или сме в Европейския съюз и играем по всички правила, или отново ще си изближем и солта, и ще си изядем боя, и накрая ще си платим и парите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Матов.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин премиер, господа министри! Уважаеми господин Овчаров, аз смятам, че Вие явно не сте прочели Дял ІІІ. Става въпрос за Фискалния пакт и става въпрос за чл. 3. Изглежда, че Вие явно отъждествявате това, което се нарича структурен дефицит с националния дефицит – дефицитът по националните бюджети.
Вие обаче не можете да направите сигурно разликата между това, че структурният дефицит е един дефицит, който е изчистен от временни приходи и временни разходи. В същото време изглежда, че Вие не можете да отчетете факта, както е записано и в чл. 3, където се казва, че 0,5% структурен дефицит е за страни членки, които имат дълг над 60%. Ние, България не сме такава държава. Мисля, че ние ще влезем с едни гърди напред пред останалите страни членки именно, защото смятам, че този структурен дефицит ние ще го спазим, даже дори няма да ни се налага да отиваме към 1%, както е записано тук за страните членки, които имат държавен дълг над 60%. Мисля, че забележката Ви е неправилна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Матов.
Втора реплика?
Моника Панайотова, заповядайте.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз не мога да не реагирам за формулировката „балкански тарикатлък”. Това е абсурдна дефиниция на случващото се в момента, защото новият Фискален пакт ни дава опцията за гъвкава политика в случая, тоест да се присъединим към Дял ІІІ и да изразим резерви към Дял ІV.
В отговор на Вашата формулировка за „балкански тарикатлък”, в тази връзка и контекста на Датското председателство, искам да Ви цитирам бившия външен министър на Дания – Янсен, който участва в преговорите за Маастрихсткия договор. Той казва, по повод на процедурата за Дания за участие в икономически и паричен съюз: „Да бъда или да не бъда – това е въпросът, да бъда и да не бъда – това е отговорът”.
Това е случаят и на България. Това не е балкански тарикатлък. Това е изводът, че ние трябва да бъдем част от Пакта, да не бъдем външен наблюдател за решения, които ще касаят бъдещето на страната ни, но същевременно да не се присъединяваме към евентуална негова част, която би застрашила националния ни интерес – резервите, именно които изразихме и в проекта си за решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли трета реплика?
Заповядайте, господин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин Овчаров, не мога да разбера Вашата теза – това, което предлагате. Вие смятате, че трябва да поемем повече финансови ангажименти, трябва да изравним нашата данъчна политика с Европейския съюз? – или смятате, че в момента ние сме в една добра и стабилна финансова политика (това, което води правителството) и че имаме гъвкавата възможност наистина да използваме всички инструменти, и да постигнем най-доброто, което е за България?
Смятам, че най-правилната позиция в момента е да използваме този коз и да отвоюваме това, което смятаме, че е правилно за страната ни, без да поемаме никакви финансови ангажименти към днешна дата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Имате възможност за дуплика, господин Овчаров.
Заповядайте, имате думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Не можах да схвана точно, господин Танчев, какво отвоювахте с този пакт. Какво точно отвоювахте, като се отказвате да участвате в Глава четвърта от Договора? Какво отвоювахте?! Координираната данъчна политика и координираната икономическа политика са част от така наречения Сикс-пакт, тоест пакетът от шест закона, които са вече одобрени. Така че Вие няма къде да бягате от тях. Госпожа Меркел вчера разпространи писмо заедно с господин Саркози, в което искат координирана данъчна политика. Вие къде ще бягате? Каква ще бъде тази гъвкава политика? Няма дървено желязо – или ще бъдете в Европейския съюз и ще играете по правилата, или измислете нещо друго! Това се опитвам да Ви кажа. (Реплики от народния представител Моника Панайотова.) Госпожо Панайотова, или госпожице – извинявайте, ако нещо бъркам – Дания е страна, която отказва да се включи в Еврозоната. Тя направи референдум. Не ни сравнявайте с Дания. Не сме в тази категория.
Господин Матов, Вие може да си мислите много неща. Добре е обаче, когато идвате да ми правите реплика, поне да сте чули това, което съм казал. Говоря за 0,5% структурен дефицит. България от 2008 г. насам всяка година по критерия „структурен дефицит” е далеч над 1% и 2012 и 2013 г. ще бъдем над 1% структурен дефицит. Структурен! Ако знаете как се прави тази сметка, си я направете. Ако не знаете, попитайте колегите от Института по пазарна икономика – да Ви я направят, или да Ви дадат поне числата, за да ги видите. Но не излизайте да ми правите реплики по въпроси, по които не сте си направили труда, даже да ме чуете какво казвам! Благодаря за вниманието. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване – народният представител Мартин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Госпожо председател, първо, молба за удължаване на времето на групата.
Уважаеми господин премиер, господин вицепремиер, господа министри, уважаеми колеги! Още в началото искам да коригирам господин Овчаров. В случая на България, структурният дефицит е 1%, господин Овчаров. Това е предвидено във Фискалния пакт заради ниското ниво на външния дълг, така че говорим за 1%. (Шум и реплики от КБ.) Не трябва да се допускат такива грешки.
Оттук нататък – кои са важните въпроси пред България? Колеги, и досега имаше Маастрихтски критерии, и досега имаше изисквания за дефицита и за дълга – проблемът е, че не се спазваха и проблемът, който имаме в момента. Ние категорично ще подкрепим тези текстове за бюджетна стабилност, но има отново същия проблем – ще се спазват ли? Тоест коя ще бъде гаранцията в националното законодателство, че тези текстове ще бъдат спазвани?
Затова е необходимо да бъде приет и създаден орган, вероятно на паритетен принцип в българския парламент, воден от опозицията, който да следи тези правила да се изпълняват и да се случват. Иначе може да стане това, което е в Гърция – през целия този период на криза е имало Маастрихтски критерии, и Гърция горе-долу не е спазила нито един от тях, тоест големият въпрос е не само да ги приемем тези правила (да, ние ги подкрепяме), но коя ще бъде гаранцията в националното законодателство извън механизмите, които ги има, разбира се, в Европейския съюз всички тези принципи да се спазват?
Искам категорично да опонирам на колегата Овчаров, който харесва данъчната координация, икономическата координация по-точно. Между другото, това е най-страшното нещо, което може да се случи на България.
В писмо, което са изготвили вероятно Германия и Франция заедно и днес е в голяма част от европейските медии – в „Телеграф”, във „Файнаншъл таймс”, много добре се обяснява как Германия и Франция си представят тази икономическа координация. Те говорят за процес на данъчна координация. Те говорят за премахване на отрицателното данъчно съревнование. Те говорят отново за уеднаквяване на основата на корпоративния данък. Те говорят за данък върху енергетиката. Те говорят за всичко това, което означава изравняване на данъците.
И, господин премиер, не се лъжете, това е целта на тези страни. Това е нещо, което ние като българи, като български парламент, като българско правителство на никаква цена не можем да допуснем да се случи. Защото колкото и да слушате разни изказвания как ниските данъци не помагали на България, това е наше основно конкурентно предимство. Ако допуснем това конкурентно предимство да бъде пробито, а такива опити очевидно ще има, тези предложения са сложени на масата за края на месец януари, а след това и за месец март, ще допуснем много голяма грешка. Просто на никаква цена тук не трябва да губим тази битка.
Най-важната цел, която имаме в момента, е България да се приближи до Европейския съюз, до средните стандарти на доходи. Без да искам да засягам никого, в мандата на това правителство такова приближаване до момента няма. За да има такова приближаване оттук нататък, са ни необходими реформаторски мерки и запазване категорично на ниските данъци.
В този смисъл не трябва да приемаме на никаква цена идеите за съгласуване на икономическите политики. Какво означава, примерно, ако искаме да направим пенсионна реформа, да я съгласуваме с 20 страни? Колеги, ние помежду си докато намерим най-доброто решение, минават месеци, а евентуална координация с 20 страни означава забавяне, означава централизация, означава големите да вземат решенията вместо малките.
Тези опити, господин премиер, не са от вчера, те са вече от 5 години. Германия и Франция вече 5 години се опитват да наложат централизация в Европейския съюз и може би смятат, че това е за доброто на общността, но всъщност грешат. Всъщност дълбоко грешат и това ще спре развитието на цялата общност. Защото за да се развива Европейският съюз, са необходими ясни конкурентни правила между страните или това развитие просто ще спре. По-страшното е, че ако се приеме данъкът върху финансовите транзакции, ще има отлив на инвестиции от целия Европейски съюз, което на никаква цена не трябва да бъде допускано.
Другият много обезпокоителен момент е, че се предвижда 12 страни от Еврозоната да могат да подпишат този пакт и дори и други да не се присъединят, той да започне да действа. Тоест, разединяването, което се случва в Европейския съюз, започва да става все по-силно. Това не е идеята на Европейския съюз. Идеята е за голямо обединение, за обединена Европа. Това е идеята на Европейския съюз.
Това разслояване на една, на две, на три скорости сега трябва да бъде спряно и позицията на България трябва да бъде в посока тези срещи, които се правят само за Еврозоната – да, наистина поне другите трябва да бъдем наблюдатели, поне трябва да се чува и нашето мнение, поне трябва да участваме, трябва да бъдем там.
Иначе допуснем ли разединение сега, това ще бъде рана, която ще се разширява постепенно и поетапно, ще става все по-тежка и ще бъде все по-голям проблем за всички нас.
И накрая, колеги. По отношение на бюджетната стабилност се надявам днес да стегнем до едно голямо съгласие в българския парламент.
Понеже чух и изказването на господин Овчаров, искам да питам неговия лидер Станишев – господин Станишев, Вие не приемате ли идеята за нисък бюджетен дефицит? Защото като слушам изказването, това било условие, но то не вършело чак толкова работа. Искате ли всъщност увеличаване на данъците в България? Защото от изказването, което беше преди това, се говори защо да не приемем икономическата хармонизация и координация – то било всъщност хубаво нещо? Аз нито едно хубаво нещо не виждам. Така че е редно да чуем тук и Вашата позиция.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ, от място): Не зависи от мен.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Позицията на господин Овчаров ли е, или има някаква друга позиция?
Допуснем ли тази икономическа координация, забравете идеята как ние ще догоним Европейския съюз, как ще се развиваме бързо и как България ще бъде – знаете това е мечта на много, ако искате, експерти и на много политици да бъдем една от най-бързо развиващите се страни в Европейския съюз.
И най-накрая, уважаеми колеги! Господин премиер, разбира се, че ще подпишете този пакт и с нашето съгласие, но ако сега не се опълчим на всички тези идеи за централизирана Европа, утре ще плащаме сметката.
Много хора си казват – тези правила важат чак, като влезем в Еврозоната. Но това може да стане след няколко години. Тоест това не е някакво много далечно бъдеще – такова, което не се вижда и никой не може да го открие. Спомнете си, че много хора си казваха – това е чак през 2000-та година. А 2000-та година дойде! Това било чак, като влезем в Европейския съюз. Влезнахме! Тоест, дайте си сметка като влезем в Еврозоната, че тази сметка и всичко това трябва да бъде изпълнено и да бъде платено. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Господин Овчаров, имате думата за лично обяснение.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, използвам личното обяснение, за да обясня още веднъж какво казах преди малко.
Няма нищо лошо България да запази ниските данъци. Няма нищо лошо България да продължи да си прави самостоятелна политика, да бъде най-фискално стабилната държава, според нейните си критерии. Няма нищо лошо в това!
Искам само да Ви кажа, че няма как с единия крак да влезете в Европейския съюз и в този пакт, а с другия да стоите някъде отвън и да си мислите, че ще бъдете самостоятелни, ще си правите самостоятелна икономическа политика, а в един момент ще дойде леля Меркел и ще Ви плати сметката. (Реплика на министър-председателя Бойко Борисов.)
Това Ви каза, госпожа Меркел – такъв филм няма! „Ако ще играете с нас, ще играете с нас! Иначе си правете Вашите самостоятелни политики”.
Това е проблемът – или сме, или не сме, още повече икономическата координация на политиката или координацията на икономическата политика вече е записана в 6-те закона, приети в Европейския парламент. Ние сме поели този ангажимент за тази координация. И сега се напъваме за нещо, което няма никакъв смисъл. Вие прочели ли сте текста – „да обсъждат и при необходимост – цитирам по памет – да координират големите си икономически реформи?” Кои са тези големи икономически реформи, които ще правите Вие оттук нататък, че се страхувате, че Европа ще Ви попречи? Кажете ми една! Пенсионната реформа – Вие все едно ще трябва да я съгласувате. Какво си мислите – че ще направите пенсионна реформа без по някакъв начин да я обсъдите с останалите 26 страни в Европейския съюз? А кой Ви попречи досега да направите пенсионната реформа?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Ние я правим.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще си я направите! Ще я направите, но не я направихте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Нали я правим от тази година?
РУМЕН ОВЧАРОВ: Слава Богу, без да сте питали Европейския съюз и без някой да Ви е попречил, нали? Оттук нататък ще му пречат на господин Димитров.
Разберете! Или сме в Европейския съюз, или в един момент ще си платим цената и пак ще бъдем там. Това се опитвам да Ви кажа, нищо друго!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказване на народния представител Алиосман Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми министри, уважаеми колеги! Договорът за стабилност, координация и управление на Икономическия и паричен съюз има някои явни и видими предимства в сравнение с всички останали договори на европейско равнище. Ако го сравним например с Договора от Маастрихт, който всъщност поставя основите на така наречения Икономически и паричен съюз, на Еврозоната, ще видим, че там има ясно разработени критерии за влизане в тази зона, така наречените критерии от Маастрихт. Те са 5 критерия, два от които са фискални. Те са свързани с дефицита и с дълга.
За съжаление обаче този договор и това, което създаде основните проблеми на Еврозоната, е, че нямаше никакви правила за вътрешна регулация и координация на изразходването на общата валута, нямаше никакви правила за обща фискална политика. И най-важното, нямаше никакви правила за излизане от Еврозоната. Именно тази хлабава фискална политика създаде тежките проблеми, които в момента има Еврозоната по отношение на дълговете на някои страни.
Именно договорът, който днес обсъждаме, коригира някои от важните недостатъци на Договора от Маастрихт, пък и на някои други договори на европейско равнище. Първо, коригира тенденцията към запазване на високи дефицити и тенденцията към увеличаване на дефицита. Ако прочетете внимателно този договор, ще видите, че там има разписано правило, според което Европейската комисия определя така наречените средносрочни цели – тя ги определя – към които задължително всяка държава трябва да се стреми в близкото бъдеще. Следователно държавите, които имат висок дефицит, ще трябва по определени правила да редуцират този дефицит към средносрочните цели. Ако тези цели не се спазват, чрез Европейския съюз се налагат доста сериозни санкции за съответната страна.
Второ, този договор коригира един друг недостатък по отношение на дълговете: Европейската комисия задължава всички държави, които имат дългове над 60% от брутния вътрешен продукт, всяка година да редуцират този дълг с една двадесета от неговия размер. Именно това е една от причините, поради които България няма как да не се присъедини към този договор. Тя трябва да участва активно в изготвянето на политиките на европейско равнище от гледна точка на българските цели и интереси.
Първа точка от решението всъщност изчерпва нашата обща воля за участието на България в този договор.
Само че, уважаеми дами и господа, ще се спра на втора точка, която според мен е в противоречие както с текстове в решението, което ни е предложено за обсъждане, така и с основните цели и интереси на България, участвайки в подготовката и в подписването на този договор.
На първо място, втора точка представлява де факто предварителна ратификация на договора. Там е казано: „подкрепя сключването от Република България на Договора за стабилност”. Това де факто е предварителна ратификация, и то при условие че няма ясни текстове по отношение на това какво подкрепя и какво включва.
Що се отнася до първа точка, тя е приемлива от гледна точка на това, че всъщност е ратификация на намерения, намерения за участие в подготовката на договора и намерения за подписване на определени условия, които са изгодни за България като член на Европейския съюз.
На следващо място, цитираният текст в проекта за решение е в противоречие и с подточка 2.1. от проекта за решение, където също се предвижда ратификация по отношение на Дял трети относно Фискалния пакт.
Защо в решението ние трябва да предвиждаме ратификация, след като в самия договор, Дял шести, мисля, в чл. 9 ясно е казано, че трябва да има ратификация на окончателния договор. Защо тогава в решението трябва да има условия за ратификация? Кому е нужно това?!
Изискванията в този пакт са фиксирани върху два основни показателя – дефицит и дълг. Тук е мястото да кажем няколко думи за българския вариант на Фискалния пакт, който включва още два допълнителни процеса, фискални процеса: това е замразяване на данъчната система, и на второ място, изискване по отношение на относителния дял на публичните разходи спрямо брутния вътрешен продукт.
От тези два процеса, уважаеми дами и господа, които частично са регулирани в Закона за устройството на държавния бюджет, има и готов вариант за промяна на Конституцията, в този европейски договор не става нито дума. Тогава възниква въпросът: кое ни кара да се престараваме по отношение на стягането на коланите във фискалната политика?! Защо е нужно това? Какво влияние ще окаже това престараване по отношение на икономическото развитие и осигуряването на допълнителни работни места, които всъщност трябва да бъдат фундаментални цели на всяка дейност в Европейския съюз, включително и в Еврозоната, в Република България.
На второ място, отказът от прилагането на разпоредбите на Дял четвърти, който косвено се съдържа в т. 2.1. от проекта за решение, също не е най-удачен. Някои от говорилите преди мен също ясно подчертаха, че България е бедна страна и е на последно място по почти всички социално-икономически показатели. Не казвам кое правителство е виновно за това, защото това са динамични процеси. Поради тази всеобщо призната констатация основната, фундаменталната цел на България, включително и в този договор, трябва да бъде конвергенцията, сближаването! Всяко правило в Европейския съюз, което се разработва на основа на всички европейски страни, България трябва да го защитава и да отстоява именно от гледна точка на това дали това правило ускорява процеса на доближаване на България до средните равнища на Европа.
Ето защо смятам, че преговарящите трябва да имат ясна свобода почти по всички показатели да участват в изготвянето на текстовете на този закон, защото той пак ще дойде в парламента за ратификация след известно време, да защитават интересите на държавата, включително интереса България да запази собствената си данъчна система, въпреки че този въпрос се преекспонира, защото много държави в Европа няма да се съгласят с тенденциите за хармонизация на данъчната система. Това просто няма как да се случи гладко и без яростната съпротива на много други държави, включително и на България, разбира се.
Ползата на България от този договор не е в поддържането на нисък дефицит, на нисък дълг. В това отношение ние сме много по-напред от повечето европейски държави. Това не означава, че нямаме проблеми в това отношение. Вярно е, че след 2008 г. ние отбелязваме известно нарастване на дефицита в България, но е спорно дали това е нарастване на структурната част на дефицита, или на цикличната – това е спорен въпрос, ние сме в криза.
Едно обаче е ясно и сигурно, независимо дали сме опозиция или управляващи: България няма проблем на този етап, който да е съизмерим с проблемите на другите държави по отношение на дефицита и дълга. Следователно основната полза от този договор за България е да направим така: да участваме в изготвянето на политики, които да ускорят икономическото и социалното развитие на страната, тоест да подобрят ефективното функциониране на конвергенцията – това е основната полза за България от този договор.
Ето затова, пак ще повторя, преговарящите трябва да имат свободата да участват в изготвянето на текстове в полза на България или в така наречената Четвърта глава, или Четвърти дял от този договор.
Именно поради това, уважаема госпожо председател, аз правя предложение точка втора от решението да отпадне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Следва господин Пламен Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател. Моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Удължено е.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Дискутираме един проектодоговор, в чиято подготовка българската страна не е участвала. Неговата сърцевина е така нареченият Фискален пакт, който цели да въведе въздържащи мерки по отношение на склонността на редица европейски страни да задлъжняват.
Приносът на българското правителство, с цялата условност на термина „принос”, се сведе до избързване и представяне през миналата година на българска версия на фискални правила, носещи името на господин Дянков, и задействане на обичайните за ГЕРБ PR схеми. Тогава Ви предупреждавах, в това число и от тази трибуна, да изчакате европейския дебат по въпроса. Уви, нашите правила бяха инкорпорирани в Закона за устройството на държавния бюджет и беше подготвен текст за промяна на Конституцията.
Междувременно европейският дебат отиде доста по-напред и доста подобри, в интерес на истината, ключовото фискално правило за дефицита, така че то вече е доста по-различно от използваното правило в нашата версия. Добре стана, че у нас не бе обезпечено необходимото мнозинство за промяна в Конституцията, защото очевидно сега трябваше отново да правим такава.
Първият извод – ние не сме сред европейските лидери и не е нужно, дори е вредно, да бързаме преди тях.
Днес вероятно правителството няма полезни ходове и ще се присъедини към този договор. Още повече, вече споменах – единственото конкретно в този договор фискално правило – това за дефицита, вече е дефинирано значително по-приемливо, отчитащо икономическия цикъл.
Този договор обаче е напълно излишен. Казвам това, за да се предпазим от излишни илюзии. Защо? На първо място, той не решава нито един настоящ проблем, а в най-добрия случай – нещо, което е спорно – има превантивно действие в средносрочен и дългосрочен план за предпазване в бъдеще от ново свръхзадлъжняване.
Тези цели обаче могат да бъдат постигнати доста по-ефективно и чрез обичайния инструментариум на европейското законодателство, без извънредни и създаващи прецеденти междуправителствени договори, какъвто обсъждаме сега.
Второ, ако все пак е толкова спешен, един спешен междуправителствен договор би следвало да съдържа мерки за решаване на острите текущи проблеми на Еврозоната – доверието в европейските страни и Общността като цяло.
Специализираната публика очакваше в него да се говори за по-тясно сближаване и конкурентоспособност на европейските икономики, за по-адекватно монетарно действие, за общи погасителни фондове, за въвеждане на стабилизационни облигации, за мерки, стимулиращи растежа в проблемните страни и така нататък.
Вместо това, европейските лидери предпочитат да конкретизират фискални правила, които и понастоящем съществуват, и самите те не спазват. Ще поясня, че дълговете на Германия, Франция и Великобритания отчетливо надхвърлят маастрихтския критерий от 60%. Един от най-достоверните критерии за оценка на политическото споразумение, наричано договор или накратко – Фискален пакт, е реакцията на инвеститорите. След оповестяване на основните идеи в този договор еврото загуби нова порция от своята стойност. Пазарите очакват последователна и силна реакция на кризата на доверие в Еврозоната, а не договорености с хоризонт 15-20 години.
Ето какво написаха „Стандарт енд Пуърс”, които премиерът много уважава, в комюникето си при свалянето на кредитния рейтинг на Франция и още осем страни от Еврозоната. (Реплика от министър-председателя господин Бойко Борисов.) И аз, между другото.
Цитирам: „Според нас политическото споразумение не предоставя допълнителни ресурси или оперативна гъвкавост в подкрепа на европейските спасителни операции или за разширяване на подкрепата на тези страни от Еврозоната, които са обект на засилен пазарен натиск. Вместо това, то се фокусира на едностранчив подход, акцентирайки на фискалните ограничения, без силна и последователна програма за повишаване потенциала за растеж на икономиките в Еврозоната.” Край на цитата.
Предвижда се договорът да влезе в сила от началото на следващата година – това са цели 11 месеца, през които най-вероятно ще бъдат лансирани нови инициативи и още по-вероятно – те ще заменят този договор. За илюстрация – проектът „Евро плюс” бе актуален само няколко месеца и бе заменен от настоящия договор.
В обобщение, най-доброто в настоящия договор е, че няма да навреди или, ако трябва да бъда точен, няма много да навреди. Той обаче не отговаря на актуалните проблеми на Еврозоната и истинските решения тепърва предстоят. Да се готвим за тях. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Думата иска вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри! На 16 януари изпратих писмо до колегите си – министрите на финансите на другите държави от Европейския съюз, които не членуват в Еврозоната. В това писмо изложихме нашите виждания по три въпроса и поискахме съвместни действия на десетте страни извън Еврозоната, за да бъдат тези виждания отстоявани.
Първо, подкрепяме условията за засилено фискално управление, предвидени с Глава трета на този проектодоговор. Поддържаме записването на ясни правила за бюджетна дисциплина в националните законодателства на всяка страна – член на Европейския съюз.
Второ, поискахме от обсъжданията да падне Глава четвърта, докато не стане ясно какво означава „обща икономическа политика” и какво – „координация и сближаване в тази посока”. Изрично настояхме да няма препратки към пакта „Евро плюс”.
Трето, настоявахме държавите извън Валутния съюз да имат право на наблюдатели по време на срещите на върха на Еврозоната.
И трите въпроса са принципни. Отстоявахме ги при разговорите и преди това писмо. Доволни сме от постигнатото, защото нашите предложения бяха отразени в последващите текстове на проектодоговора.
На последната среща на Съвета на министрите на финансите – ЕКОФИН, този вторник подкрепихме идеята за наказателни процедури срещу страните, които не спазват бюджетната дисциплина. Поискахме подобна санкция да се въведе и за държавите с превишен външен и общ държавен дълг – нещо, което все още го няма в този проектодоговор.
Нека да обобщя. Преди една година тук започнахме разговорите по предложения от нас Пакт за финансова стабилност. Като резултат в Закона за устройството на държавния бюджет на Република България бяха записани граница за дефицита от 2% и ограничаване на държавните разходи до 40% от брутния вътрешен продукт. Спазихме тези условия и за миналата – 2011 г. Но от началото на тази година сме задължени това да го правим по закон. Искаме всички страни от Европейския съюз да въведат такива ясни правила за фискална дисциплина в националното си законодателство.
Няма да подкрепяме и няма да участваме в общи договорености, които предполагат в бъдеще хармонизиране на данъчните политики. Определянето на преките данъци е въпрос от национално естество и за България се решава със закони, приемани от нашето Народно събрание – от всички Вас.
Не сме страна по Европейския стабилизационен механизъм – няма да участваме в него. Припомням, че по сходен начин заявихме ясно виждане за неучастие на България в допълнителните програми към Международния валутен фонд. Това вече беше отчетено и процедурата там продължава без нас и няколко други държави извън Еврозоната.
По въпроса за бъдещото влизане на страната ни в Еврозоната има ясни критерии. Няма причина да плащаме авансово и такса вход – нещо, което Глава четвърта потенциално можеше да направи, но благодарение на нашите предложения вече не е така. По този начин не нарушаваме принципите за солидарност, защото солидарност означава, първо, да защитаваме интересите на българските граждани и, второ, да спазваме Общоевропейския договор от Маастрихт. Правим и двете. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва изказване на господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри!
Трябва да сме наясно какво решение приемаме всъщност и какво представлява новия междуправителствен договор, както и какви ще бъдат последиците и ефектите и върху развитието на Европейския съюз, и върху България.
Всъщност много от икономистите, и не само те, много политически фигури в Европейския съюз са убедени, че се приема един документ, който по същество е по-скоро сътресение на въздуха, отколкото ефективен инструмент, който дава пътя за излизане на Европейския съюз от кризата – кризата, която е финансова, която е икономическа, която е социална, а в не малка степен вече и политическа, защото се подкопава доверието не само в еврото, в неговата стабилност, но и доверието в способността европейският проект да ражда адекватна икономическа политика, която да изведе Европейския съюз от тази тежка криза.
Искам да подчертая коя е основната причина за това състояние, за тази диагноза. Тя е, че в продължение вече на близо две и половина години, откакто в европейските институции – в новата Комисия, в новия Европейски парламент, в повечето страни доминират десни правителства, политиката на Европейския съюз – първо, е лишена от стратегическа визия и всяко решение, което се взема, се взема твърде късно по отношение на проблемите, които го пораждат, в твърде малки порции и не дава нужния ефект.
И, второ, тази политика е крайно дебалансирана. Тя се концентрира само в една дума – орязване на разходи, без да я има другата страна на икономическата политика, която трябва да се фокусира върху инвестиции, растеж, работни места – и тази друга страна, тя е златното правило за европейските социалисти, в това число за социалистите в България.
Този документ, както и междуправителствения договор, който ще бъде обсъждан в понеделник, на Европейския съвет, е резултат от политическата дискусия на Европейския съвет от 9 декември 2011 г. Той беше заявен от самите участници в Съвета като „исторически Съвет”, който дава пътя. Какъв е резултатът?
Както вече стана дума „Стандарт енд Пуърс” намалиха кредитния рейтинг на девет от страните – членки на Еврозоната. Това е реакцията на пазара. Всъщност този договор е заявка, обърната към пазарите: „Вижте, ние няма да правим така, както правихме преди икономическата криза, и да влизаме в големи държавни публични дългове и да правим големи дефицити”.
Извинявайте, това го има и в Маастрихтския договор в голяма степен. Въпросът е дали се е спазвало, имало ли е санкции. Не е имало, не се е спазвало. Не се спазва от Франция, в това число, от Германия, от Италия и много други страни. И този договор не решава нито един насъщен сегашен проблем на Европейския съюз и на икономическата криза в него.
В резултат на тази едностранчива дясна политика, която е само фиксирана върху бюджетните баланси и публичния дълг, за две години и половина еврото е още по-нестабилно, с по-лоша перспектива и несигурност, дълговете се обслужват още по-трудно, Европейската зона навлиза в рецесия, има 6 милиона безработни в Европейския съюз – нови безработни за този период, и не се вижда светлина в тунела.
Същата политика се прилага от правителството на ГЕРБ и в България, но само преди няколко дни новоизбраният президент Плевнелиев обясни, и според мен справедливо, че макроикономическата картина, ниския дефицит, ниския държавен дълг, който впрочем призна, че се дължи в огромна степен на предишни правителства, не решава нито един проблем. Той не решава проблема с конкурентоспособността на българската икономика, с нашия икономически растеж, с конвергенцията, със сближаването на доходите, на стандарта на живот със средноевропейския. И отговорът на този въпрос го няма и в това проекторешение, което се предлага.
За да може и Европейският съюз, и България да излязат от сегашното тежко икономическо състояние, наред с финансовата отговорност на правителствата и на държавите по отношение на разходите, са важни инструментите за това как да се гарантира растежът. Тях ги няма нито тук, нито в политиката на българското правителство.
Това е големият проблем, защото само фискалната стабилност и фискалният пакт без да гарантира растеж и работни места, ни вкарва в една затворена спирала, която върви надолу. Тази година се режат разходи, за да се влезе във фискалния пакт, да се спази балансиран бюджет, да кажем. Няма обаче икономически растеж, приходите не нарастват. Говоря и за Европейския съюз като цяло, за повечето страни. Следващата година – отново. Подтиска се реалната икономика, потреблението, икономическият растеж.
Дори десните правителства вече признават, че без стимулиране на икономиката, без създаване на работни места, без други, цял комплекс от мерки, които са спешни, няма изход от кризата.
Сега президентът Саркози и канцлерът Меркел пак ще предложат свои точки, вече насочени към икономическия растеж. Запознах се с тях – пак декларации и общи приказки. Ама, общи приказки и декларации в Европейския съюз вървят трета година без конкретни действия по спешните неща. Няма отговор на реалните въпроси, няма кураж да се поеме отговорност. Всяка политика се заключва в Европейския съюз, сега в националните политики най-вече на двете най-големи страни – Германия и Франция, които налагат на всички останали общи решения, които половината страни приемат със скърцане на зъби. Но, изход пак няма.
Има много опасна тенденция, заложена в подхода, който е наложен при формирането на този междуправителствен договор – заобикалянето на общностния метод, игнорирането на Европейския парламент, на Европейската комисия в по-малка степен, но също така. И това залага една сериозна бомба със закъснител за превръщане на Европа все повече в Европа на няколко групи по различни въпроси, на две, на три скорости. И това е огромен риск.
По същество Раздел ІІІ ние го спазваме де факто от приемането на валутния борд. Какво ново приемаме? Единствените изключения в спазването на такава политика са 2009, 2010 и 2011 г., реално погледнато.
Аз не разбирам защо правителството, което заявява амбициозна политика, се отказва от Четвъртия раздел. Това е единственият раздел, в който се говори за реалните български национални приоритети като конвергенция, растеж, преодоляване на безработицата, създаване на работни места. Точно от това се отказваме, заради имагинерния засега страх по отношение на данъчната политика, която може да ни бъде наложена.
Повярвайте, ако решат същите тези големи да ни наложат нещо, ще го наложат и без тази глава и без този договор.
Това, което се прави в момента на европейско ниво не дава изход от кризата. Направете сравнение и със Съединените американски щати, където правителството, администрацията на Обама не се страхува да прави фискални стимули, които имат много по-големи задължения, междупрочем, от Еврозоната, но сега има растеж, рязко намаляване на безработицата и никой не говори за проблемите на Америка за разлика от Европейския съюз.
Затова, поради всички тези причини, и общоевропейските, и подхода на българското правителство, не можем да подкрепим това проекторешение.
Остава един открит въпрос, който трябва да се обсъди много сериозно, след като очевидно правителството е решило да се присъедини и то само към ограничителната фискална част от този проектодоговор – по какъв начин го ратифицираме.
Първо, няма нужда България да бърза с този процес. Трябва дванадесет страни от Еврозоната да го ратифицират, за да влезе в сила.
Второ, изобщо не е ясен нашият статут, кога ще ни поканят там, колко ще присъстваме, ще може ли изобщо нашият глас да бъде чут в този нов, измислен формат.
Трето, някои страни, като премиерът на Чехия например, вече заявиха, че ще трябва да направят референдум. Този въпрос, тази политика е дългосрочна и се поемат сериозни ангажименти.
Смятам, че темата за тези политики, записани в този проектодоговор, е една от водещите за определяне на позициите на различните партии в България за следващите парламентарни избори. И не изключвам възможността да се постави въпросът и за референдум, защото действително пред нас стоят много сериозни задачи. Благодаря ви за вниманието. Всичко най-добро! (Ръкопляскания от КБ. Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли реплики?
Първа реплика – Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Лошо е, господин Станишев, като се използва тежко положение, за да се прави идеология и да се опитват разни политики. Единствената страна, която не можа да разреши по какъвто и да е начин проблема с дълга си, е съседна Гърция, управлявана през последните години от социалисти, от господин Папандреу. (Възгласи „Е-е-е!”в КБ, ръкопляскания в ГЕРБ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
ИВАН КОСТОВ: И сега министърът е ляв – този, който се опитва да изведе Гърция от кризата.
Не искам това да бъде основният проблем, по който се спори тук – кой има решение и кой няма. Пазарите фалираха. Гърция в момента е в състояние на контролирана несъстоятелност. Това е положението реално. До нас гори съседна страна! И в този момент да се опитвате да правите такава политика, според мен не е националноотговорна дейност. Това не е добре за страната. Да се обявявате срещу този договор за стабилност, в който се концентрират все пак надеждите за връщане на доверието на пазара, според мен не е най-умното нещо. По този начин Вие действате като деструктивна сила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Тодор Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател! Уважаеми господин Станишев, злоупотребявате с тази реторика, която в момента употребявате. За сетен път ние като народни представители не можем да се обединим около една обща национална кауза – а това е, след като сме в този общ съюз с всички европейски страни, да помогнем и да покажем единна позиция по даден въпрос.
Мен много ме притесняват Вашите изказвания и тези на Вашия съпартиец Иван Костов, защото Вие постоянно говорите едно, а след определено време чувам съвсем друго. Мен много ме притеснява да не стане така, че след Вашите изказвания ние да узаконим бедността в нашата страна. Защото в момента Вие проповядвате политика като европейски лидер на Партията на европейските социалисти, политика, която Вие в самата си партия не можете да изгладите. Защото господин Овчаров говори едно – за някакви дребни балкански хитрини, които Вие в момента като лидер на Партията на европейските социалисти се мъчите да прокарате тук. Той каза: „Като сме в Обединена Европа, нека да приемем правилата такива, каквито са в Европа”. Вие казвате: „Няма да ги приемем!” Не мога да разбера – Вие във Вашата партия не комуникирате ли един с друг, за да не допускате такива гафове, какъвто стана сега тук?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Личното обяснение е във връзка с „вашия съпартиец Иван Костов”, което е абсолютна лъжа и глупост! Това може да го говори съвсем дерайлирал човек! Искам да Ви го кажа в очите. Трябва да си съвършено скъсал с реалността, за да твърдиш неща, за които нямаш факти. Това означава просто да обитаваш някакъв абсолютно собствен свят – това е светът на платения с пари тъй наречен „независим народен представител”. Благодаря. (Ръкопляскания от СК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Трета реплика – Доброслав Димитров.
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, министри, уважаеми колеги! Господин Станишев, аз слушах много внимателно Вашите съпартийци и останах озадачен от техните позиции, но затова ще направя коментар по-късно. Но Вашето изказване ме потресе! Вие в момента като временен лидер на Европейската социалистическа партия ли се изказвате, като лидер на Българската социалистическа партия ли се изказвате? Не става ясно. В момента говорим за българската позиция по този договор. (Реплика на народния представител Петър Курумбашев. Възгласи в КБ, частични ръкопляскания в ГЕРБ).
Не за ПЕС. Говорим за българската позиция. Вие трябва да се изказвате преди всичко като български народен представител, а след това всичко останало. (Реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, без реплики от място!
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Но това, което най-много ме изненада и натъжи, ако трябва да съм честен, е липсата на самочувствие на лидера на една българска партия, който от трибуната на Народното събрание казва: „Ако големите искат, ще наложат каквото си искат на България”.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Да! Не е ли така?!
ДОБРОСЛАВ ДИМИТРОВ: Лидер на българска партия, който в момента е лидер на европейска партия, да застане тук и да каже, че ние няма как да защитим българските позиции и трябва да се съгласяваме с това, което ни налагат – намирам това за тъжно и ужасяващо! (Ръкопляскания от ГЕРБ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо Цачева, уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Какво мога да кажа за репликите, които бяха отправени?!
Ох, първо, господин Костов, Вие със сигурност знаете, че по време на мандата на моето правителство България четири години изпълняваше сега въвежданите правила за структурен дефицит. Нещо повече, половината мандат имахме излишъци. Тогава десницата казваше: „За какво ги трупате тези излишъци във фискалния резерв?”. За да може след това ГЕРБ да ги харчи две години и половина. За това! (Реплики в ГЕРБ).
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Защо не си платихте, а ги трупахте?!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Господин премиер, не ме прекъсвайте. Поискайте думата. Няма да си говорим по този начин!
Моля за удължаване на времето. (Възгласи „Е-е-е!” в ГЕРБ).
Второ, господин Костов, не вкарвайте идеологеми. Кой управлява дълги години в Германия? В Италия кой управляваше доскоро? Господин Берлускони. Кой управлява във Франция? Десните. Какви са дълговете на тези страни? Кой ги натрупа? Колко години в Гърция управляваше дясното правителство на господин Караманлис? Два мандата! (Реплика на народния представител Цветомир Михов).
След това господин Папандреу получи наследство държавен дълг от 140% от брутния вътрешен продукт, докато правителството на господин Борисов получи 14% - един от най-ниските държавни дългове в Европейския съюз.
За репликата на господин Великов не знам по същество какво да коментирам, но когато говорим за национални каузи – преди повече от месец призовах министър-председателя да направим консултации и да формираме тогава, когато се водеха първоначалните разговори, национална позиция и правителството да ходи и да заседава не на тъмно и да приема налагани от други решения, а да отиде с мандат на парламента тогава, а не когато сте се присъединили и сте казали: "Ние се присъединяваме, ние приемаме този драфт”, в последния момент да ни се представя това!
Така че говоря като лидер на българска политическа партия.
РЕПЛИКА В ГЕРБ: Социалистическа!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Да, социалистическа партия. На първо място, нашата политика и нашето разбиране са в синхрон и споделят ценностите на Партията на европейските социалисти. Защото общата ни политика и разбиране е, че сегашната дясна консервативна рестриктивна политика изобщо не дава перспектива на страните членки да излязат от икономическата, финансова и социална криза, нито на Европейския съюз!
Това говорят фактите – две години и половина дясно доминиране и вижте къде е Европа днес в сравнение с 2009 г. от гледна точка на доверието на пазарите. И няма нито едни конкретни мерки по отношение на икономическия растеж, по отношение на това как да се решава сега дълговата криза на Италия, на Гърция, на Ирландия и много други страни. Няма отговор на тези въпроси, които днес вълнуват европейците. Затова доверието пада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има думата господин Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Искам само един факт да напомня: кризата в Европа дойде при мнозинство социалистически правителства. (Шум и възгласи от Коалиция за България.) В 2009 г. (ръкопляскания от ГЕРБ) от двадесет и седем държави – членки на Европейския съюз, четиринадесет имаха социалистически правителства. Социалистите доведоха кризата в Европа. (Реплики и възгласи от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без реплики от място.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: И не само Гърция, която господин Костов спомена. Испания, Унгария, Португалия, Ирландия – социалист, социалист, социалист, социалист! Няма ги! И сега ги няма! Защо ги няма? – защото Вие доведохте кризата, Вие не се справихте! И сега десни правителства, като нашето правителство, изваждат Европа от тази криза. (Реплики от КБ.)
Така че аз Ви призовавам: надделейте тези проблеми, които социалистите докараха на Европа; работете като европеец, както ние работим, и заедно да помогнем на всички държави в Европа и на България за по-добро бъдеще. Благодаря. (Реплики и възгласи от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата иска министърът на външните работи Николай Младенов. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Моля за ред в залата! Не се обаждайте от място! (Народният представител Сергей Станишев иска думата за лично обяснение.) Не сте споменат поименно, слушах много внимателно. Това че Вие се припознавате като шеф на европейските социалисти не Ви дава право, като народен представител в българския парламент да искате лично обяснение. (Реплики и възгласи от Коалиция за България.)
Господин Младенов, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители!
Във връзка с настоящия дебат бих искал да внеса уточнения по някои въпроси, които бяха повдигнати от народните представители.
Първо. По отношение на въпроса, който беше повдигнат в няколко коментара относно това дали настоящият пакт е правилната юридическа форма за решаването на тези проблеми или решенията могат да бъдат намерени в рамките на Лисабонския договор. Още от началото на дискусиите българското правителство заяви ясно и категорично нашата позиция, както и много други страни в Европейския съюз, че именно в Лисабонския договор, където могат да бъдат направени поправки, е мястото за вземането на тези решения относно налагането на нови и по-строги фискални правила. За съжаление тази позиция не беше споделена от всички страни – членки на Европейския съюз, и ние бяхме поставени в ситуацията, в която трябва да търсим решение в рамките на нов правен механизъм. Това, което в началото се наричаше споразумение, сега е вече договор.
Второ. Беше повдигнат въпросът дали настоящият договор може самостоятелно да реши кризата в Европа? Отговорът е категорично не, защото настоящият договор е част от един пакет от инициативи на страните – членки и на Европейската комисия, с който се цели намаляването на дълговете в Европа, овладяването на дълговата криза и, разбира се, създаването на условия за устойчив растеж.
Трето. Чуха се различни виждания по отношение на данъчната политика и дали България трябва да координира, или не своята данъчна политика, своите икономически реформи с останалите страни членки и дали трябва да се присъедини към Глава четвърта сега, или да изчака датата, в която ще се присъединим, живот и здраве, към Еврозоната.
Искам, когато говорим по тези въпроси, всички да сме наясно: България все още е най-бедната страна в Европейския съюз. Това че България е най-бедната страна в Европейския съюз се дължи в най-голяма степен на факта, че в продължение на петдесет години нашата страна беше извадена от естествения си цивилизационен курс на развитие. Ако нашата страна беше страна – учредителка на Европейския съюз, щяхме да бъдем в много по-различно положение. Ако страната ни беше там, където й беше мястото след края на Втората световна война, заедно с нашите съюзници и съседи, ние щяхме да бъдем на съвсем различно място от това, в което се намираме в момента. (Реплики и възгласи от Коалиция за България.) И ако има една идеологическа вина, която се носи за бедността в българското общество, това е именно идеологическата вина на потисничеството и на централизираната икономика, налагана в продължение на петдесет години.
Разбира се, след това част от тази вина се носи именно от тези, които искаха да овладеят механизмите на централизираната икономика, да ги превърнат в частни, собствени, лични и да ги ползват за собствената си облага. Тези хора – всички, седят обикновено в лявата страна на тази зала.
Искам всички да сме наясно, че който се изправи срещу независимостта на българската данъчна политика, който се изправи срещу ниските данъци в България, се изправя срещу фундаментален интерес на българското общество в момента. Ние винаги може да говорим за данъчна координация, за повече данъци. Когато българският народ забогатее поне до средното ниво на страните – членки в Европейския съюз, но българският народ няма да забогатее, ако се следва политиката, която настоящото правителство наследи от нашите предшественици – в рамките на 4-5 дена в края на една година да се изхарчват стотици милиони долари, левове и евро за безсмислени договори само и само някой да си напълни джоба. Това беше подходът в периода на така наречените излишъци в българската икономика.
България трябва да има своето право да следва своята собствена икономическа политика, своята собствена данъчна политика до момента, в който ние наваксаме онова, с което изостанахме в продължение на петдесет години.
По отношение на това десни или леви са решенията за кризата в Европа? – аз не бих искал да влизам в този дебат. Само ще припомня нещо, което неведнъж е известно: „Ако поставиш социалист в средата на пустинята, предизвиква дефицит”. Това е логика, това е доказано от практиката не само в България, а и в цяла Европа. И когато тук, в нашия парламент, отляво, нашата опозиция на може да се разбере дали тя говори под диктата на европейските социалисти, или заема националноотговорна позиция, аз не мога да им помогна да стигнат до това решение. (Реплики от Коалиция за България). Защото, уважаеми дами и господа, истината е, че всеки, който има амбицията да намери работното си място в Брюксел, сред европейските политици, трябва не да създава конфронтация, а да създава съгласие. Именно хората, които създават съгласие, ще помогнат да се излезе от кризата в момента. И затова искам да благодаря на всички народни представители, които имаха желанието, интереса, смелостта да участват във всички заседания, които се проведоха в комисиите. Подробно да получават информация за хода на разговорите.
Искам да отбележа, че за първи път българско правителство, намиращо се в ситуацията, в която се намираме с този договор, без да има конституционен или правен ангажимент, самò заявява, че първо ще се консултира с националния си парламент преди да вземе решение. Това правителство взе това смело решение. Затова през последните два месеца подробно, ежемесечно, ежеседмично ние сме информирали народните представители за хода на разговорите. Постигнатото в рамките на този договор е в интерес на България именно, както е предложено и в решението на Народното събрание.
Искам още веднъж да благодаря на тези, които днес ще заемат отговорната позиция и да помогнат на Република България да продължи да бъде сред първите страни в Европа, които защитават именно наличието на една силна, интегрирана Европа, която работи за всички нас, включително и за нашата страна. Тези, които не искат това, отпадат от кораба. Те остават встрани, те остават в миналото, те могат да тълкуват, да разсъждават, но пътят напред вече е без тях. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, ще направим кратка почивка.
Обявявам почивка до 11,15 ч. (Реплики, шум и възгласи от Коалиция за България.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава.
Процедура – господин Великов.
ТОДОР ВЕЛИКОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър председател! Искам да направя една процедура по воденето.
Госпожо председател, за сетен път допускате това в Народното събрание, след като аз по никакъв начин не засягам личностно народен представител. Аз вадя политически аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Споменавате име.
ТОДОР ВЕЛИКОВ: За втори път тази седмица се чу гласът на омразата.
Аз не мразя никого – говоря и изваждам само политически тези. Какво по-различно мога да кажа за един човек, когато и от Синята коалиция, и от БСП, стават едновременно и напускат Народното събрание, освен че водят еднаква политика?
Много моля, когато народен представител отправя лични нападки срещу свой колега, да бъде своевременно наказан, санкциониран или да му се отнеме думата. Нищо по-различно от това не искам.
Нека да не допуснем гласа на омразата да започне да властва до края на мандата ни. Нека да се чувстваме отговорни, честни пред избирателите, защото в крайна сметка всички работим в една област – в полза на народа, който ни е избрал и ни е издигнал тук.
В крайна сметка аз много моля, да не се допускат повече такива изказвания, които не отговарят на същността ни, като избрани народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Споделям казаното от Вас, господин Великов.
За процедура, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Имам процедура по начина на водене, госпожо председател, защото преди малко Вие се държахте не като председател на Народното събрание, а като представител на правителството в Народното събрание.
Когато министър Дянков се обръща към мен и ми казва, и ме призовава: „Надделейте тези проблеми, които социалистите докараха на Европа, работете като европеец!”.
Аз съм доказал, че съм европеец, но ограмотете Вашия министър на финансите, който говори глупости.
По време на началото на кризата 14 премиери били социалисти – пълна глупост! Социалисти управляваха в Испания, Португалия, Словакия, Унгария, България и Словения в един етап от кризата. Говорим за 2008 – началото на 2009 г. В останалите страни управляваха десни правителства.
В това число господин Дянков три пъти повтори, че в Ирландия управлявал социалист. Там от десетилетия управляваше дясна партия и хората я изметоха.
Очевидно министърът на финансите има визионерски способности и говорейки за 14 премиери социалисти, говори за някакво бъдеще след тази и следващата година. Вероятно ще се сбъдне при тази политика, която прави десницата в Европа. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Продължаваме с изказванията на народните представители, заявили това преди почивката.
Следва изказване на народния представител Дарин Матов.
Имате думата, господин Матов.
След него ще се изказват Венцислав Лаков и Яне Янев. До момента те са заявили желание за изказване.
ДАРИН МАТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми колеги народни представители! Преди да започна с изказването си съм провокиран от преждеговорившите отляво и бих казал, че единственото смислено изказване, което беше направено отляво от трибуната, беше на колегата Пламен Орешарски. Това е съвсем нормално, той е професионалист, за разлика от останалите.
Искам да се обърна, преди да продължа, към Вас колеги отляво – моля Ви не търсете под вола теле!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Как да се обърнеш, като ги няма?!
ДАРИН МАТОВ: Да, как да се обърна към Вас, като Ви няма!?
Аз ще подкрепя подписването на Договора за стабилност, координация и управление на Икономическия и паричен съюз или Фискален пакт, или както разбрах господин Монти го е нарекъл дори Финансов компакт, защото считам, че той е част от един естествен процес, който започна в България още с приемането на Пакта за стабилност в българския вариант. Този пакт българският парламент разписа и в Закона за държавния бюджет по отношение на дефицита и преразпределителната роля на държавата.
Предстои ни след ратифициране и приемане на европейския Фискален пакт, в което нямам съмнение, да решим дали ще го впишем в българската Конституцията и под каква форма.
Считам, че България трябва да подпише този договор колкото е възможно по-скоро, за да можем да отправим ясно послание към европейските партньори и пазари и съпричастност към преодоляване на икономическата криза.
Ще кажа, че договорът не налага никакви данъчни промени и бюджетни тежести за България, защото хармонизацията на непреките данъци не може да се реализира без цялостното съгласие на страните – членки на Европейския съюз, а доколкото знаем преките данъци пък са изцяло национален приоритет.
Считам, въпреки всичко, че подписването на договора е един апогей на усилията на вече четири правителства за постигане на фискална стабилност на Република България. Сегашното правителство има честта и отговорността да го направи.
Считам, че засилената икономическа интеграция сега е безспорен приоритет на Европейския съюз. Договорът за стабилност ще даде една възможност за страните – членки на Европейския съюз да коригират своевременно своите национални бюджети в съответствие с договора. Вярвам, че решението което ще вземем днес, ще ни помогне да излезем още по-силни от кризата утре. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Господин Костов, заповядайте за процедура по начина на водене.
ИВАН КОСТОВ (СК): Аз Ви предлагам да наложите някаква санкция на господин Станишев, защото той злоупотреби с реплика по начина на водене на заседанието, за да направи изявление, което няма отношение към начина на воденето и да спазвате строго регламента, да не се взима думата за такива повторни изказвания, които практически не допринасят за никакъв напредък в дискусията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Господин Лаков, заповядайте за изказване.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, господа министри, уважаеми колеги! Политическа партия „Атака” не може да подкрепи в този му вид проекторешението за участието и за присъединяването на Република България към Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз. Основанието за това е простичко – такъв договор не съществува.
На заседание на трите комисии ние разгледахме шестия вариант на проекта за договор. Доколкото знам снощи е имало седми преработен вариант, а може би до 30-и, когато е срещата на Върха, ще има осми или девети. Става дума като за някакви бета-версии на компютърни програми, които се бълват постоянно. Тоест никой тук в тази зала, включително и министър-председателят, включително и външният министър не знаят какво обсъждаме и за какво даваме гласа си.
Всъщност за хората от екрана, които също не разбират това, искам да обясня простичко – този договор, който не е създаден, идеята му е да прехвърли на гражданите на Европейския съюз плащанията за далаверите, извършени от големите частни банки и големите корпорации. Това е идеята! Хората на Европа да плащат далаверите на богатите – за това става дума.
Продължавам нататък. Обсъждаме проект за решение и в същото време Министерският съвет не направи необходимото да внесе от свое име този проект за решение, тоест ние обсъждаме вижданията на трима народни представители, председатели на комисии – уважавам ги, но си остават трима народни представители. По Конституция външната политика на България се упражнява от Министерския съвет. Не е ясно защо Министерският съвет не внесе от свое име такъв проект за решение. Не е ясно също така защо не бяха проведени консултации с различните политически сили по отношение на предлаганото проекторешение.
Не виждам господин Станишев. Господин Костов, с Вас имаше ли проведени консултации? Защото с Партия „Атака” нямаше такива проведени консултации, въпреки че това изрично е записано в Решението на Министерския съвет № 964 от 30 декември 2011 г. Недоумяваме защо трябва в такъв спешен порядък да се гласува решение върху нищото, върху един несъществуващ в правния мир договор? Този въпрос наистина остава загадка за нас.
По същия начин, господин Борисов, прибързано и необмислено беше взето решението за преоформяне на външния дълг от господин Милен Велчев, което плащате в момента Вие, плащат всички данъкоплатци – необмислено, прибързано, потайно. По същия начин беше взето и решението за присъединяването ни към Европейския съюз, включващо затварянето на АЕЦ „Козлодуй”, от което търпим милиарди загуби. Кому е нужно това бързане? Отново не мога да си отговоря. Идеята е може би наистина да побързаме да прехвърлим на българския данъкоплатец, на гражданите на Европа отговорността за далаверите на големите банки.
Продължаваме нататък. Това, което тук много се дискутира, какво би станало: ако, ако не, ако да. В крайна сметка нещо остана недоизказано и това е, че с предложеното решение ние бетонираме данъчната система. Това означава, че плоският данък, срещу който сме против, ще продължи да съществува, бедните ще плащат вместо богатите – това е идеята на плоския данък. Това означава, че със съществуващата система ще ни бъде трудно да въведем нов данък върху транзакциите, за който се борят в Европа големите банки, така че да се печели от тези транзакции, да печелят бюджетите и те да бъдат поставени под контрол.
Ние всъщност връзваме ръцете на министър-председателя за преговорите, в които той трябва да участва. Затова предложението на Партия „Атака” е проектът за решение да се ограничи само до първа точка: „Одобрява участието на Република България в преговорите по договаряне на Проект на договор за стабилност, координация и управление в икономическия, валутен и паричен съюз”. Всичко останало са хипотези, вероятности, възможности, които ние не можем и няма как да дадем доверие за тях, защото те наистина все още не съществуват. Има неофициални разговори, има неофициални варианти на договора и не е ясно в крайна сметка какъв ще бъде този документ. Ако приемем само първата точка, министър-председателят ще бъде с развързани ръце, ще може по-гъвкаво и в интерес на България да води преговорите.
Това е, което имаме като аргументи.
Бих отправил едно предложение. Нека да видим какъв е опитът в Исландия, където такива въпроси не вълнуват народните представители. Там след фалита на държавата, държавата отказа да се присъединява към всякакви пактове и всякакви европейски инициативи. Напротив, започнаха да търсят виновниците конкретно и персонално. Има арестувани, има и избягали банкери.
Направете това и у нас от името на българската държава, господин Борисов, за да може да започнем на чисто и да се присъединяваме, така че да има полза и интерес за България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма реплики.
За изказване – народният представител Яне Янев.
Заповядайте, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! „Ред, законност и справедливост” и в моменти, когато е бил в най-тежка и остра конфронтация с ГЕРБ, е приемал Пакта за финансова стабилност и сме водили експертни и конкретни разговори с финансовия министър. Това е една много ясно дефинирана дясно консервативна политика, заложена в днешното решение на Народното събрание, което, дай Боже, да бъде взето с по-голямо мнозинство.
В този контекст ще кажа, че днешното решение не само, че е намерение на българската държава, но и конкретната първа стъпка за влизането на България в Клуба на финансовите отличници на Европейския съюз. И това трябва да се знае. Всеки, който днес не подкрепи това решение, значи не иска финансова стабилност и не иска бюджетна дисциплина.
Нещо повече. Искам да подчертая, че това решение така формулирано, особено след заседанието на трите комисии и участието на министъра на финансите и министъра на външните работи, придоби перфектен вид, защото дава строго ограничен мандат и никой не може да обвинява правителството в каквито и да било задкулисни преговори, защото мандатът е изключително ясен и точен.
По отношение на това, което чухме в пленарната зала и създадената временна коалиция по отношение на днешното проекторешение между „Атака” и БСП. Искам само да подчертая, че по времето на тройната коалиция България беше известна в Европейския съюз като най-бедната държава с най-голяма корупция, с най-тежки проблеми в областта на здравеопазването, с изключително тежки показатели като демографска картина, също така на първо място по поръчкови убийства.
И сега не мога да разбера как може хора, които знаят какво са правили и знаят, че най-големият проблем на България за тези 22 години е, че доминиращо се е управлявала от леви правителства – от 22 години винаги са на власт, с изключение на едно правителство, леви и лявоцентристки и изфабрикувани правителства с мандата на ДПС, да припяват една и съща песен, че едва ли не десните християнски консервативни партии в Европа са виновни за сегашната дестабилизация. Това не звучи сериозно и би следвало лидерът на европейските социалисти да говори по същество и като европейски лидер, а не като партиен секретар от времето на Живков.
Затова, уважаеми дами и господа, искам да кажа, че днешното решение е изключително навременно и не биваше България да чака всички страни да се произнесат и ние както обикновено, да се наредим на опашката. Обикновено така се случваше.
Това решение позволява България да има ролята на модератор при преговорите в европейски мащаб. Ако сега не се вземе това решение, а след 2-3 седмици, ще бъде късно и правителството, и да иска, няма да може да направи необходимите стъпки. Благодаря ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Агов – времето на Парламентарната група на Синята коалиция е 4 минути.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Няма как всички в тази зала, включително и членовете на правителството, да не споделят всички съмнения и опасения, които съществуват около създаването на този договор.
Но смятам, че е намерен верният баланс и това е преценката на Синята коалиция. Намерен е балансът между съмненията и притесненията и необходимостта да се поддържа единна позиция на Европейския съюз в лицето на кризата – всеки, защитавайки своите интереси, но в крайна сметка, базирайки се на компромиса, да се стигне до решение, което може би не е най-доброто историческо решение за Европейския съюз. Тук съмненията ще останат, защото дълговата криза няма да бъде решена с този пакт или фискален компакт, както го наричат.
Но можем ли да си позволим днес да разединим Европа, когато Европа е лице в лице с най-тежката си историческа криза? Може ли народни представители, може ли български политици, отдали целия си политически живот на това България да бъде част от Европа, да застанат днес и да кажат – не, поради тези или онези съображения?
Аз съм съгласен с много голяма част от критиките, с много голяма част от съмненията, но аз питам: имайки тези съмнения, можем ли, можем ли ние в този български парламент, заради тези съмнения, да кажем – не на единната позиция на Европа в момента?
Аз имам своите съмнения за това, че днес Германия се превръща в единствения лидер на Европа и налага един свой модел. Аз имам съмнения за това, че седем страни от Европа получиха понижен рейтинг и заради този понижен рейтинг днес Германия излезе толкова силна. Но аз също така не мога да се позова само на тези съмнения, когато правя своя реален и смислен избор днес.
Кое виждаме ние като много важен напредък и което отговаря на нашите убеждения в този финансов компакт, в този фискален компакт, за да бъда съвсем прецизен? Това е олицетворението на дясната политика – че който нарушава, плаща! Няма как да минат без санкции онези, които са нарушили правилата, залегнали в Маастрихтския договор. В Маастрихтския договор тези санкции не присъстваха. Днес Европейският съд може да бъде сезиран, на базата на доклад от Европейската комисия, и при съгласието на обикновено мнозинство в Еврозоната да се започне процедурата по наказание на една страна, която е нарушила правилата в този договор.
Ето затова ние смятаме, че това е първата стъпка, началото на пътя на една нормална човешка политика да не останат безнаказани разхищението, да не бъдат безнаказани политиките, които не водят до реформа, а водят само до популизъм, да не останат ненаказани онези, които харчат повече, отколкото позволяват джобовете им. По тази една причина ние смятаме да подкрепим и ще подкрепим решението, което днес е предложено на българския парламент от тримата народни представители.
Ние сме убедени, че утре, когато дойде моментът да се ратифицира договорът, този дебат ще продължи и той ще продължи по съществената му част, защото тогава ще имаме реалните измерения на договора. Стъпвайки на тези реални измерения, ние ще се произнесем още веднъж. Днес ще гласуваме „за” решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Моят колега господин Алиосман Имамов направи предложение от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да отпадне т. 2 от решението.
Ще се опитам да дам още няколко аргумента защо искаме да отпадне тази т. 2 и ще подкрепим т. 1.
Според нас, уважаеми господин министър-председател и колеги, т. 1 дава одобрение и ясен мандат на Вас като премиер и на правителството да участва, да продължи участието си в преговорите по договаряне и да изкаже мненията и становището на българската позиция, изказано в този дебат, но и не само в този дебат, защото преди него се проведоха още няколко.
Точка 2, както подчерта господин Имамов, ни поставя някак си пред едно предварително одобрение или предварителна ратификация на този договор, първо, без да знаем неговия финален текст.
Второ, както видяхте, в залата имаше различни мнения, а е необходимо по такъв важен въпрос зад Вас да стои национален консенсус, възможен консенсус или възможно най-широка подкрепа.
Изказаха се опасения относно Глава трета за механизмите на действия, регламентите, органите, които ще ги прилагат. Изказаха се две противоположни становища за присъединяване към Глава четвърта след влизането в Еврозоната или за интереса на България да се присъедини към Глава четвърта сега поради възможности за ускорена конвергенция.
Изказаха се и други становища като това на колегата Орешарски, което аз напълно подкрепям, че този документ по никакъв начин не решава проблема с дълговата криза в Европа. Да, може би е необходимо условие, за да бъде решена тя в бъдеще, но категорично не е достатъчно условие, за да я реши. Аз ще ви дам няколко допълнителни аргумента в тази посока, защото от трибуната на българския парламент ние трябва ясно да дефинираме не само националния интерес, но трябва да дешифрираме интереса на водещите страни по този договор, интереса на Еврозоната.
Правя предварителното уточнение, че ние трябва да бъдем солидарни със страните от Еврозоната и с техния огромен проблем, не само дългов – и дефицитите, и всички останали дисбаланси, които има, въпреки нашето несъгласие с начина, по който бяхме отхвърлени от приема ни в ИЕРЕМ и начина, по който бяхме отхвърлени от приемането ни в Шенген – ние също имаме категорично несъгласие по начина, по който това беше сторено. Но това не ни пречи да заявим, че ние ще бъдем солидарни с техните усилия и ще се присъединим към този договор.
Дълговата криза има много тежки измерения точно за Германия и Франция, затова те са в такава водеща позиция.
Колеги, да не забравяме, че общият дълг на 6-те проблемни страни е 3648 милиарда или три трилиона и шестстотин милиарда.
Нека да Ви кажа, че половината от този дълг, от тези книжа се държат в германски и френски банки. Близо един трилион са във френски банки – 912 милиарда. Петстотин петдесет и шест милиарда са в германски банки. Това създава огромен проблем на германската и на френската икономика.
Защо полският външен министър да може да го каже в очите на Германия, а ние да не можем да го кажем тук, от тази трибуна. Пак подчертавам: да, ние ще бъдем солидарни с изработването на механизъм за Еврозоната, но ние трябва да сме наясно с позициите на тези страни и с нашата национална позиция. На страните от Еврозоната само за 2012 г. е необходимо финансиране, за да финансират падежите по дълговите си книжа и дефицитите си, тези, които определят дефицитите на другите страни, имат тежки дефицити – Германия и Франция, 1500 милиарда за 2012 г. е нужната сума на страните от Еврозоната, за да финансират дълговите си книжа и дефицитите си.
Същите тези страни проведоха стрес-тестове на банките си през месец декември миналата година. И какво показаха стрес-тестовете? Показаха, че за да се постигнат 9% капиталова адекватност, им е необходимо да наберат 114 млрд. 685 милиона в най-кратък срок.
При положение, че нашите банки имат над 12% капиталова адекватност, ние трябва да имаме много ясна национална позиция.
Господин премиер, трябва да можете да преговаряте с гордостта на постигнатото, с резултатите, които имаме, и да поставяте условия в добрия смисъл – да подобряват документа така, че не само ние да бъдем солидарни, но и те да бъдат солидарни. И механизмът да бъде такъв, че да бъде справедлив за всички – и за участниците в Еврозоната, и за тези, които се присъединяват.
По тази причина повтарям още веднъж: най-добре е да остане първа точка, с нея одобряваме преговорите, които водим, с нея Ви даваме мандат да продължите преговорите, като се съобразите с изказаните становища от целия политически спектър на това Народно събрание, но и не само. Вчера бях на форум на гражданските организации, които се занимават с изследвания на икономиката, те са на същото мнение. Там беше и БНБ, която участва активно при формирането на позицията на правителството, и правилно. По тази причина искаме да остане само точка първа. Точка втора ограничава възможностите ни, когато ратифицираме, да изберем един или друг подход.
Моля мнозинството да се съобрази с тези аргументи. Това не е бламиране на мнозинството и на неговото решение.
Господин премиер, решението щеше да има друг характер и позицията на България щеше да има друг характер, и Вие щяхте да имате много по-солиден гръб от гледна точка на националния парламент, ако бяхте послушали искането тук. То беше отправено от господин Костов, доколкото си спомням, но ние го подкрепяхме: още преди седмица-две-три да дойдете и да го обсъдим. Ние се съобразихме с аргумента, че документите, които излизат, излизат през три дни и няма окончателен документ, но това няма никакво значение, защото знаем принципите, върху които ще стъпи този документ, и проблемите, които трябваше да реши. Трябваше да има консултации, трябваше да има дебат в парламента и тогава можеше да кажем какви да бъдат точки 2, 3 и 4. Сега е добре да остане само първа точка. Благодаря Ви за вниманието. И Ви желая успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Василев, заповядайте. (Смяна на председателите.)
ЕМИЛ ВАСИЛЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, вземам думата за изказване, за да допълня по същество изказването на господин Яне Янев, тъй като той пропусна да направи редакционни предложения, които имаме по текста. Сега аз конкретно ще ги направя.
Абзац 7 в мотивационната част на решението да отпадне, тъй като се дублира със съответния текст в диспозитива на решението – точка 2.2. Горе абзац 7-7 би трябвало да отпадне. Това е едното ни редакционно предложение.
Другото редакционно предложение е в абзац 2, в началото:„ като се основава на Договора за функционирането” – изразът да се членува.
И съответно в абзац 9, на третия ред: „от Договора за функционирането на Европейския съюз” и така нататък.
Това са нашите три редакционни промени.
Иначе, по съществото на днешния дебат, ползвам случая, че съм на парламентарната трибуна, за да кажа, че това решение мен лично ме обнадеждава и наистина се надявам да бъде прието с достатъчно сериозно мнозинство.
В една моя книга още през 2001 г. си позволих да кажа, че май Стратегията за развитието на България е стабилизираната бедност. После този израз „стабилизирана бедност” беше заимстван и от други автори, но с това решение ние ще излезем от епохата на стабилизираната бедност на България и ще тръгнем по пътя на просперитета!
Смисълът на всяко едно политическо управление, дами и господа, е политическата стабилност, социалният мир, здравето и благоденствието на нацията. Благоденствието на нацията, тоест просперитетът трябва да мине през това решение, което да ни отвори клуба на привилегированите европейски държави. Надявам се да не изпуснем тази възможност!
Що се отнася до обструкциите от страна на левицата, очевидно стабилизираната бедност като стратегия на прехода беше наложена именно от леви и ляволиберални правителства. Аз ги разбирам отлично, тъй като социалистическата идея може да вирее само в условията на бедност, но, дами и господа, мнозинството в този парламент няма да Ви позволи това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители желаят ли да участват в дискусията? Не виждам желаещи.
От министрите? Да считам, че дискусията върви към приключване. (Шум, оживление, реплики.)
Преминаваме в режим на гласуване.
Първо ще поставя на гласуване направените предложения по реда на тяхното излагане в пленарната зала.
При доклада госпожа Панайотова заяви, че в абзац 8, преамбюла на решението, вместо „от Договора за функциониране на Европейския съюз” да се чете: „от Договора за Европейския съюз”.
Моля да гласуваме.
Гласували 168 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Народният представител Алиосман Имамов предложи да отпадне от решението точка 2 с трите подточки към нея.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Имамов за отпадане на точка 2 с трите й подточки.
Гласували 174 народни представители: за 49, против 93, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
За процедура – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Сигурен съм, че сте го видели, госпожо председател, но искам да предложа да гласуваме поотделно точки 1 и 2. Така ще дадем възможност на колегите, които са „за” точка първа, да я подкрепят. Убеден съм, че сте го видели.
Накрая при гласуването да не подлагате целия текст, а поотделно точки първа и втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Правите предложение за…
ИВАН КОСТОВ: За начина на гласуване на самото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ...разделно гласуване на точки 1 и 2. Благодаря.
Продължаваме с предложенията от пленарната зала по текста на проекта за решение.
Народният представител Емил Василев предложи абзац седми от преамбюла да отпадне, а той е, чета:
„- като заявява, че участието в Договора не следва да води до финансови задължения за Република България и не следва да води до задължение за хармонизация на данъчната й политика с договарящите се държави;”.
Моля, гласувайте – предложението е за отпадане.
Гласували 171 народни представители: за 104, против 19, въздържали се 48.
Предложението е прието.
Господин Василев направи предложение в преамбюла – в абзац втори и абзац девети, „Договора за функциониране на Европейския съюз”, както е написано в проекта за решение, навсякъде да се чете „Договора за функционирането” – да бъде членувано.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 133, против 5, въздържали се 28.
Предложението е прието.
Следва да преминем към гласуване на самото решение, на неговия диспозитив.
Постъпи процедурно предложение това да стане, като отделно се гласува точка 1 и отделно – точка 2.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за разделно гласуване на двете точки от проекта за решение.
Гласували 177 народни представители: за 156, против 11, въздържали се 10.
Предложението е прието.
В такъв случай поставям на гласуване точка 1 от проекта за решение. Припомням, тя гласи:
„1. Дава съгласие за участието на Република България в преговорите по договаряне на проект на Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз.”
Гласували 181 народни представители: за 181, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
Поставям на гласуване точка 2 от проекта за решение с трите подточки към нея.
Гласували 180 народни представители: за 130, против 16, въздържали се 34.
Предложението е прието.
И последно гласуване – на пълния текст на решението, ведно с преамбюла му, съгласно предложението по доклада на комисията и приетите от нас току-що решения по редакцията на самия проект.
Гласуваме проекта за решение, ведно с преамбюла му.
Гласували 178 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 48.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)

Ако сме приключили с тази тема, да продължим с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ, предвиден за петък.
Новопостъпили питания за периода от 20 до 26 януари 2012 г.:
Постъпило е питане от народния представител Корнелия Нинова към Симеон Дянков, заместник министър-председател и министър на финансите, относно прогноза на Световната банка за развитие на икономиката. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 февруари 2012 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Пирински към Николай Младенов, министър на външните работи, относно действията на Министерството на външните работи за развитие на балканското сътрудничество. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 февруари 2012 г.
Постъпило е питане от народния представител Георги Пирински към Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните, относно комасацията на земеделските земи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 февруари 2012 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Симеон Дянков, заместник министър-председател и министър на финансите, относно политиката на Министерството на финансите по изпълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 февруари 2012 г.
Писмени отговори за връчване – постъпил е писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, на въпрос от народния представител Димчо Михалевски относно данни за единичните цени по отделните видове работи, включени в договорите за поддържане на пътищата от републиканската пътна мрежа, сключени през 2010 г. и 2011 г. (наш № 254-06-18 от 11 януари 2012 г.).
Поради съдържание на класифицирана информация, писменият отговор се намира в Регистратурата за национална класифицирана информация на Народното събрание, стая 208, етаж втори, в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър І”.
Писмен отговор от:
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народните представители Пламен Орешарски и Димитър Горов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Димитър Горов и Кирил Добрев;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министъра на правосъдието Диана Ковачева на въпрос от народния представител Яне Янев;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Яне Янев;
- министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- министъра на правосъдието Диана Ковачева на въпрос от народния представител Георги Андонов;
- министъра на правосъдието Диана Ковачева на въпрос от народните представители Аспарух Стаменов и Янко Здравков;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Янаки Стоилов;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Димитър Чукарски;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Тунчер Кърджалиев;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Милена Христова;
- министъра на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков на въпрос от народния представител Милена Христова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на здравеопазването Стефан Константинов на въпрос от народния представител Мая Манолова.
Процедура – господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Възползвам се от присъствието на министър-председателя да го информирам лично, че от името на Парламентарната група на Синята коалиция ние го поканихме тук, в Народното събрание, да се разграничи категорично от случаите на насилие срещу граждани, което беше допуснато в последните седмици, от служители на Министерството на вътрешните работи.
Вместо това тук дойде министърът на вътрешните работи, който практически оправда насилието, обяснявайки, че е необходимо, че иначе престъпността, пречупените кръстове и така нататък. Изобщо, уплашени много!...
Вие трябва да се разграничите, тъй като мнозина измежду нас са на мнение, че ако Вие не се разграничите от случаите на това погазване на достойнството на гражданите, ще се получи един вид политическо оправдание или политически мотивирано насилие, особено когато вътрешният министър го прави пред народните представители, заставайки пред тях и пледирайки за тази кауза, без да се разграничава и без да изрази поне съжаление или да поиска извинение от тези хора, към които е упражнено насилието.
Аз Ви моля, господин министър-председател. Знам, внимателно следя Вашите позиции. Вие си намерихте някакво обяснение, което обаче е затворено в рамките на Министерството на вътрешните работи и не отговаря на основния въпрос: стоите ли Вие или член на Вашия кабинет, например вицепремиер, зад това поведение и дали оттам не произтича лекотата, с която се нарушават правата на гражданите и се посяга на човешкото достойнство?
Аз Ви предлагам да използвате тази възможност, да застанете на трибуната и да се разграничите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Кутев поиска процедура, след него – господин Шопов, по начина на водене, и господин Добрев – процедура.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, процедурата ми е свързана със серия върнати въпроси от Вас към народни представители. Лично моите са два. Може би случайно, а може би не, а може би е свързано с изказването на господин Костов преди малко, но и двата са към Цветан Цветанов.
Според мен Вие се опитвате да прикривате в момента министъра на вътрешните работи.
Аз съм задал два различни въпроси, но единият от тях е много прост. Преди две седмици имаше случай, при който една българска актриса беше ограбена и пребита на улицата „Шести септември”, тоест точно срещу Министерството на вътрешните работи. Питам какво се случи, в смисъл дали са разкрити крадците. Вие ми казвате, че по това трябвало да има досъдебно производство, не можело да се разкрива. Аз искам да Ви питам разкрити ли са крадците или не.
Когато се окаже, че български граждани ги пребиват и ги обират там, където има пряка видимост от кабинета на министъра, защото той може да види какво се случва през прозореца, под неговия прозорец (реплики от ГЕРБ, силен шум в залата), се оказва, че има хора, които са пребити и ограбени. (Реплики, провиквания.)
Оказва се, че няма кой да ми отговори в крайна сметка разкрити ли са крадците на елементарно престъпление. Дори не питам за битовата престъпност, която расте. Питам за това дали можете да хванете двама джебчии. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Всеки въпрос, който отговаря на условията на нашия правилник и има характеристиката на такъв за парламентарен контрол, няма как да не бъде допуснат, господин Кутев.
Аз лично Ви благодаря, че дадохте възможност на пленарната зала, а чрез микрофоните и камерите – в цялата страна, да стане ясно какво някои народни представители разбират под въпрос за парламентарен контрол.
Господин Шопов, думата имате за процедура по начина на водене.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, на мен също за това ми е думата – за въпрос, който сте върнала и който отговаря на изискванията на нашия правилник. Той е годен да бъде внесен в пленарната зала и на него да му бъде отговорено.
Вие целенасочено не сте го допуснала и сте ми го върнали. Става дума отново за вицепремиера и министър на вътрешните работи господин Цветанов, който беше направил изявление и създал напрежение във връзка с български магистрати. Неговото изявление е, че те били свързани с организираната престъпност.
Пред мен е Вашият отговор. Вие цитирате чл. 82, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и правилно отбелязвате, че на въпроса се отговаря и такъв се включва в програмата на Народното събрание, тоест е годен за отговор, когато е в ресора на министъра на управление или засяга дейността на възглавяваната от тях администрация.
Госпожо председател, Вие изпускате съвсем тенденциозно първото, но ние четем правилника и виждаме, че има още една хипотеза в чл. 82, ал. 1, и тя е първата хипотеза. Тези две другите, които Вие ми изброявате, са втората и третата, а първата хипотеза е, че такива въпроси, годни за внасяне и за отговори от страна на министрите, са и въпроси от актуален характер, които представляват, госпожо председател, обществен интерес.
Ето, това е типичен случай, който предизвика много голям интерес, който предизвика отговор на Съюза на съдиите в България, който вися в българските медии два-три-четири дни, и ако щете, по следващите хипотези на чл. 82, ал. 1 министър Цветанов трябваше да дойде тук и да отговаря за това, че тези теми и тези въпроси не му се следват, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Той се занимава с този ресор. Затова Ви моля и най-решително настоявам да дадете ход на моя въпрос и да го пуснете за отговор. Иначе това, което правите, е пълно прикриване на господин Цветанов от залата, за да не даде отговор на неудобни въпроси, от които само ще се изложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето Ви изтече.
Вие сте опитен юрист, господин Шопов, и можете сам да прецените, че нормата на чл. 82, ал. 1 от правилника изисква налице три предпоставки, дадени обаче кумулативно, взети заедно.
Има думата господин Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моят въпрос също е отправен към министър Цветанов, който днес го няма на парламентарния контрол, но е върнат от председателката на Народното събрание. Въпросът е много прост – какво се случва в село Скравена? И е доста актуален към днешна дата. Той е върнат със следните мотиви: „Не мога да търся ресорни управленски отговорности от министъра на вътрешните работи”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Четете извадки от отговора, господин Добрев, не сте коректен.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Първо, разпитът е извършен в районно полицейско управление, а не в читалището или в „Социални грижи”. Ако беше в читалището, щях да питам Вежди Рашидов.
Второ, въпросът е зададен на 24-и, а Вие на 25-и ми казвате, че по тази тема министър Цветанов вече е дал разяснение. Аз нямам тема. Аз имам конкретен въпрос и искам конкретен отговор. И този въпрос ще го задам отново за следващия парламентарен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Курумбашев, имате възможност да прочетете Вашия въпрос, който е върнат.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Само да Ви направя бележка, че не е Ваша работа да иронизирате народните представители, а да ръководите заседанието.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ти пък кой си?!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Моята процедура е по въпрос, който зададох на господин Трайчо Трайков във връзка с това, че служител на висока длъжност в Министерството на външните работи е внесъл фалшив сертификат в комисията, която разрешава търговия с оръжие. Господин Трайков каза, че като цяло не му е известен такъв случай, но ако аз уточня конкретния служител, конкретния случай, той е готов да ми отговори. Аз зададох въпрос с конкретен служител, с конкретен случай, а Вие ми връщате въпроса като казвате: „Вие вече сте задавал този въпрос”. Вижте какъв въпрос съм задал, вижте отговора на министъра. Той даже изразява своята готовност, ако случаят се конкретизира, да се отговори, а Вие казвате: „Той вече Ви е отговарял”. Сега отново съм Ви написал възражение и се надявам, че втори път няма да върнете този въпрос. Виждате, че го искам и в писмен вид, в смисъл, ако се налага, заради класифицирана информация.
Моля, четете внимателно какво е отговорил министърът. Съгласно неговите указания аз съм задал въпроса както трябва.
Няма нужда – както в случая с господин Трайков, така и в случая с господин Цветанов – да пазите едни министри, които сами не могат да се пазят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля, не давайте оценки към министри и към когото и да било, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Моля да не ми давате инструкции по време на моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз съм длъжна да реагирам, когато по чл. 126 народен представител отправя некоректни думи към народни представители, министри или други представители на властта. (Силен шум и реплики в КБ.)
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: А когато пазите тези министри, които сами не могат да се пазят, и Вие попадате под ударите на това, че не спазвате елементарни процедури на демокрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Направете справка. Въпросът Ви е допуснат с вчерашна дата. Не сте си проверили пощата от сутринта. (Оживление в блока на ГЕРБ.)
Има думата за изявление от група господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри! Първо, искам да използвам времето на парламентарната група, за да се обърна извън политическата злоба на деня към министър-председателя за един случай, за който може би още не е информиран, а може би е информиран, който според мен изисква бърза, съвсем възможна реакция на Министерския съвет.
На 26 януари 2012 г. в една от символичните църкви на българското Възраждане – „Преображение Господне” в Болград, която е паметник на културата, строена през 1838 г. с много дарения от българската общност в Бесарабия, е имало сериозен пожар. Църквата е увредена тежко. Вие, господин министър-председател, винаги сте проявявал внимание към състоянието на църквите, на историческите паметници. Смятам, че ще бъде важен жест, ако Министерският съвет предприеме спешни мерки в подпомагане на възстановяването на този български храм.
Искам да заявя също така, че нашата парламентарна група, ако има номер на сметка в банка за набиране на дарения, е готова да се включи. Призовавам и другите групи да го направят. Мисля, че това ще бъде добър знак на отношение от страна на българската държава и институциите към българските общности в чужбина или към тази конкретна църква.
Второ, преминавам по същество. Току-що бяхме свидетели как за пореден път председателят на Народното събрание отклони поредица от въпроси по най-актуалната тема, която вълнува всички български граждани. Достатъчно е да влезете в интернет и да видите кипящите там мнения и страсти по отношение на действията на Министерството на вътрешните работи, които засягат компетентността на министъра, политиката, водена от него, полицейското насилие и гражданските права. Това, което се случи през тази седмица, бе да се яви министърът, да изчете една пропагандна лекция пред народното представителство, вместо да даде отговори на същностни, реални, остри въпроси. Беше пълно безобразие, както е безобразен и подходът на управляващата партия, която предлага анкетна комисия, размита с мнозинство, което ще се формира с независим народен представител, за да заметат под килима случаите, които са фрапиращи и арогантни за насилието на полицията и за некомпетентността на министър Цветанов.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Напротив, ще изнесем истината, за да спреш да лъжеш!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Става дума за нещо, което е много тревожно. Във всяко правителство, във всеки мандат е имало случаи на злоупотреба със сила и на полицейско насилие. Трудно може да се избегне цялостно, но е важно каква е реакцията на министъра и на държавата като цяло. Защото ние сме свидетели две години и половина в политиката на министъра на вътрешните работи – има поощряване и покровителстване на подобно поведение на полицията. То се прави демонстративно, започвайки от случаите във Варна – с нахлуването в дома на председателя на Градския съвет на БСП пред децата му рано сутрин, минавайки през много други случаи – Горна Оряховица, Кърджали, Търговище, стигайки до последните случаи в Мировяне и Скравена. Нито веднъж министърът на вътрешните работи не прояви разкаяние, корекции в действията. Напротив, той винаги излиза с една теза: ние се борим срещу организираната престъпност и корупцията и който дръзва да се противопостави...
Когато има случаи на полицейско насилие, на погазени граждански права, той подпомага организираната престъпност. Това са тезите и думите на министър Цветанов.
Тук става дума не за чисто полицейски въпроси, а за политика на държавата. Защото в момента живеем в държава, в която всеки един гражданин или съсловие могат да бъдат изкарани престъпни или полупрестъпни. Когато лекарите преди година и половина заплашиха, че ще стачкуват, започна целенасочена кампания срещу лекарското съсловие. Това е факт.
Когато излязоха да стачкуват фермерите, бяха изкарани, че всички карат „Бентли”, когато протестираха миньорите – имало червен заговор, по думите на ресорния министър.
Политиката на това правителство е всеки да се чувства заплашен. Случаите, за които става дума, говорят за професионална непригодност и некомпетентност.
Най-фрапантен е случаят с убитото момиче от Перник, защото не виждам какъв успех е постигнало Министерството на вътрешните работи: имаме убито момиче, което е било отвлечено, но се мълчеше за това, защото отвличания вече в България няма, както твърди министърът на вътрешните работи; имаме основен свидетел и подозиран по случая, който беше оставен да се самоубие пред очите на ГДБОП начело със заместник-директора на службата. За какво говорим?! В крайна сметка имаме случай, в който извършителите на убийството едва ли ще бъдат разкрити, защото единият е самоубит или се е самоубил, другият – бил психиатрично болен. Каква е ефективността на полицията?
Ние от БСП предупреждавахме, че политиката, която се води от началото на мандата за утежняване на наказанията, ще доведе до ескалиране на престъпността. Когато Вие приравнихте убийствата с отвличанията, или по-точно отвличанията към убийствата, казахме: това ще означава, че отвличащият няма да има преградата, мотивът, да опази все пак живота на този, който е отвлечен, защото получава равно наказание. Имаме факти – загинали хора.
Това, което министър Цветанов казва, показва, че за глухия, всички, които танцуват, са луди.
Искам да попитам и друго? Какво постигна министър Цветанов по случая „Мировяне”? Двадесет души маскирани, 5 кутии цигари без бандерол задържани, срещу семейството има насилие и има неща, които са абсолютно недопустими. Да не говорим за съмнителното подозрение, че дъщерята на това семейство е инициатор на една фейсбук група, която е насочена срещу ГЕРБ. Това е много тревожно. Няма никакво логично обяснение.
Същото важи и за случая „Скравена”, където има медицински свидетелства за изтръгнати с насилие от полицията показания. Ами, до доказване на вината, дори и обвиняемият – те си имат своите права. Не може, това е наказуемо, ако се изтръгват показания с насилие! Това е превишаване с власт. Наказателният кодекс го преследва.
Какво имаме като реакция? – пазене на министъра на вътрешните работи на всяка цена. Ясни са ми мотивите, защото господин Цветанов е главният изпълнител и технолог на така наречената изборна стратегия на ГЕРБ с всяване на страх, купуване на гласове, мачкане на хора, обработване на бизнеса, докарване на изкуствени резултати, което се вижда (реплики, шум и възгласи от ГЕРБ) от огромна част от българските граждани.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ще докажеш ли това, което говориш в момента?
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Господин министър-председател, трябва да разберете, че стоейки твърдо зад гърба на министъра, Вие поемате лична отговорност за тази политика. Това е опасно за правителството. Да не говорим за това, че в близко време се очакват и други оценки от Европейския съюз и по-конкретно от Европейската комисия. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Защото се очаква един критичен доклад по правосъдие и вътрешни работи. Няма ясна и с хоризонт перспектива за влизането ни в Шенген. Искам да кажа, че единственият изход е оставката на министъра на вътрешните работи. В противен случай, логичният изход е вот на недоверие към правителството, защото поемате върху себе си неговите грехове и неговата политика. (Частични ръкопляскания от КБ. Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми колеги, вчера беше обявено, че парламентарният контрол ще започне с отговор на министър-председателя на Република България господин Борисов. Тъй като времето много напредна, а има предвидени разисквания във връзка с питане от народните представители към министър Московски, ще преминем към разискванията. Когато те приключат, ще продължим с парламентарния контрол.
По повод и във връзка с разискванията по питане на народните представители Иван Вълков и Владимир Тошев към министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, същото е относно стойността на договора за проектиране и изграждането на комбиниран пътен/железопътен мост на река Дунав при Видин-Калафат.
На питането на колегите Иван Вълков и Владимир Тошев под № 154-06-183 от 21 декември 2011 г. е отговорено на заседанието на 20 януари 2012 г., петък.
На същото заседание 56 народни представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ и независими са внесли предложения за разисквания по питането на народните представители Иван Вълков и Владимир Тошев, заедно с проект за Решение. Разискванията са насрочени от председателя на заседанието за 27 януари 2012 тоест днес, петък.
Предложенията за разисквания по питането и проекта за Решение са раздадени на народните представители на 25 януари 2012 г., като проектът за Решение от вносителите на предложението за разискване по питането под № 154-02-13 от 20 януари 2011 г. е регистриран в 12,32 ч.
Разпределението на времето във връзка с прилагането на чл. 92, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Парламентарната група на ГЕРБ разполага с 25 минути, Парламентарната група на КБ – 10 минути, Парламентарната група на ДПС – 9 минути, Парламентарната група на Синята коалиция – 6 минути, Парламентарната група на „Атака” с 5 минути, независимите народни представители разполагат също с общо време от 5 минути. Всичко 60 минути.
От името на вносителите, господин Иван Вълков, заповядайте да представите проекта за Решение и мотивите към него.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители!
„Дунав мост 2” е знаков проект за България. Той е изключително важен транспортен и икономически не само за Северозападната част на България, но и за цяла България. Той е един стратегически проект за Европейския съюз. От гледна точка на четвърти Паневропейски транспортен коридор той е ключов. Той е ключов и за югоизточната транспортна ос на ТNТ мрежата.
Този проект е сложен технически, бих казал уникален. Той се изгражда в продължение на 10 години и преминава през няколко правителства.
Идеята е започната още през 2000-та година с подписване на споразумението между България и Румъния за изграждане на комбиниран мост на река Дунав между Видин и Калафат. През 2004 г. е обявен за обект с национално значение. Стратегически приоритет е и в програмата на правителството на европейско развитие и в Стратегията за развитие на транспортната система на България до 2020 г.
На 30 януари 2007 г. испанската фирма FСС е избрана за изпълнител по условията на ФИДИК на проектиране и строителство на основния мост, а френско-британският консорциум „Инжероп/Хай-пойнт Рендел” е избран за инженер по условията на ФИДИК, който да изпълнява контрол на проектирането и надзора на строителството. В края на миналата година беше подписан Адендум № 1 към договора. С него бе договорено удължение на срока от 13 месеца и компенсация от 5,5 милиона при поискани 33 млн. евро. От отговора на питането по време на парламентарния контрол от миналата седмица към министър Московски стана ясно, че изпълнението на Договора за проектиране и изграждане на новия мост на река Дунав е навлязъл в последната си фаза и предстои завършване на строителството, което съгласно актуализираната програма на изпълнителя, трябва да стане на 29 ноември тази година.
Причините за забавянето на проекта произтичат от настъпилите изменения в националните законодателства на България и Румъния при присъединяването им към Европейския съюз, както и неблагоприятните инженеро-геоложки условия на строителната площадка, които от своя страна са довели до допустимо изменение в първоначалния проект на фундаментите на моста и преработване на графика на работата.
През месец ноември 2007 г. изпълнителят е предоставил предложение за смяна на пилотното фондиране, обосновавайки се с подобряване на проектното решение и избягване на рисковете при фондирането, което след геоложки проучвания за някои от пилотите се оказва, че ще достигнат до 75-80 метра при проектна дълбочина около 60 метра. Това е разлика с около 25-35% над първоначално заложената.
Във връзка с това през месец февруари 2008 г. е прието фондирането да се осъществява със стоманобетонни пилоти. Предложените проектни варианти са обсъдени от експертен съвет, включващ представители на проектанта-подизпълнител, на изпълнителя, на инженера, на възложител, както и външни експерти, на който участниците са приели, че предложеното решение е в ползва на възложителя.
През октомври 2009 г. между възложителя и изпълнителя е подписан Меморандум за разбирателство, с който е прието проектно решение за смяна на стоманените със стоманобетонни.
Съгласно договора предвидените физически условия са основание за искане на заплащане на съответните допълнителни работи. Изпълнителят е настоял за увеличение на договорната цена с 43 млн. евро, която първоначално е отхвърлена от възложителя, поради непредставяне на необходимите доказателства.
След анализа на представените доказателства – фактури, ведомости, работни дневници и други разходооправдателни документи и оценка на разчетите, инженерът признава за доказана част от претенцията на изпълнителя и в съответствие с договорните условия в края на миналата година издава определение за стойността на допълнителните разходи дължими на изпълнителя и възлизащи на 25 млн. 772 хил. 802 евро.
За да се заплатят разходите на изпълнителя, съгласно Клауза 3.2 от Общите условия на ФИДИК, възложителят и изпълнителят следва да подпишат Адендум за увеличаване на договорната цена.
Предлаганият Адендум е и в съответствие с изискванията и процедурата на практическо ръководство за договорни процедури за външни дейности от 2006 г., финансирани от бюджета на Европейския съюз и регламентирани в чл. 28 на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз.
Предвижда се допълнителна цена по Адендума да се изплати от средствата от резерва по Финансовия меморандум, тъй като проектът на Адендум отговаря на критериите за допустимост на разходите по Кохезионния фонд, съгласно Анекс 3.2 на Финансовия меморандум на Регламент на ЕО 16/2003 на Комисията.
Адендумът включва изцяло разходите за строителни работи за частично преработване на техническия и на технологичния проект и съответстващи допустими разходи за материали, труд, оборудване, режийни разходи и услуги.
Важно е да се отбележи, че с подписването на този втори Адендум не се предвижда осигуряване на допълнителни средства от държавния бюджет.
Изключително важен момент е проектът на Адендума да съдържа клаузи за поемане на категоричен ангажимент от страна на изпълнителя за завършване на обекта преди изтичане на удължения срок за валидност на Финансовия меморандум.
Уважаеми госпожи и господа, опитах се накратко да ви запозная с основните обстоятелства, относно изпълнението на Договора за проектиране и строителство на Дунав мост 2, както и за необходимостта от подписването на Адендум 2 за завършването му.
В тази посока предлагаме:
„Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Подкрепя изложените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията мерки за изпълнението на Договора за проектно-строителните работи на мост на р. Дунав при Видин-Калафат, Договор № 1 EuropeAid/117503/D/W/BG.
2. Задължава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да сключи споразумение с избран изпълнител по Договор № 1 EuropeAid/117503/D/W/BG с цел приключване на проекта в срока на Финансовия меморандум.”
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Откривам разискванията.
Изказвания? Няма.
Заповядайте, господин Московски.
Разискванията приключиха, уважаеми дами и господа. Министърът има право по всяко време да взема отношение. (Народният представител Меглена Плугчиева от КБ иска думата.)
Заповядайте за изказване, госпожо Плугчиева.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Колегата Вълков съвсем добросъвестно представи хронологията на старт и развитие на този проект. Нямаме никакви различия по същество, колега Вълков, въпросът е, че това не е предмет на внимание, на дискусии и на компетенции от парламента.
Тук искам да обърна Вашето внимание по процедурата и да Ви кажа, че съм направила съответния разговор с Еврокомисията, която също е озадачена, че прибягвате до такова нарушение на процедурата.
Вие по този начин изземвате компетенции, пълномощия и задължения на Министерството на транспорта и на Министерския съвет.
Парламентът не е този орган, който се занимава с експертните решения и даване на съгласие по едно споразумение. Не знам какво се крие зад този акт, който предлагате на вниманието на парламента.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Те говорят като за Люлин.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Господин министър-председател, същото нарушение беше направено точно и за Люлин.
Защо след като това са въпроси на изпълнителната власт, това са въпроси на експертен съвет, това са въпроси на Министерството на транспорта и на Министерския съвет, Вие вкарвате и давате на парламента компетенции или налагате на парламента решения, които не са разписани в неговия правилник за работа и са в пълен разрез с работата на парламента?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Виновниците са там! (Сочи към Коалиция за България.)
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Какво говори? Какво казва?
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Ако това е прикриване на нещо, кажете? Иначе нямаме различия за споразумението, но не нарушавайте принципите и процедурите на законодателството на тази страна. Най-малкото се вслушайте в това, което казва и Европейската комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Европейската комисия, за колегите които не знаят, казва, че това е задължение на Министерството на транспорта, със съгласуваност и решението на Министерския съвет. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Господин Мутафчиев, заповядайте за изказване.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър, господа министри, господа народни представители!
Малко съм учуден от процедурата, която върви днес. Очаквах наистина, че след като народните представители от ГЕРБ са искали разисквания по въпроса, по питането, което беше отправено към министър Московски, наистина ще се говори и ще намерим най-вярното решение, така че този проект наистина да приключи до 2012 г. и България да изпълни един от важните проекти.
За съжаление миналия петък разбрахме, че няма допълнителни въпроси към министъра по питането, което честно казано, мен ме учуди, а същевременно се поиска разискване. Явно целта е да се приеме това решение. Няма лошо, честно казано, ако всичко е по правилата на играта.
Искам едно да ви кажа: нашата позиция е да подкрепим всички действия и на това правителство за приключване действията по Дунав мост 2. И ние в нашето си управление от 2006 г. водихме битки, за да се реализира първо Договора за строителството, второ, да сключим споразуменията с Румъния, които не бяха сключени и да започне това строителство. За нас няма да има по-голямо удовлетворение от довършването на Дунав мост 2.
Не знам защо с едно подобно решение, което може да бъде леко променено, да не постигнем консенсус, да изразим подкрепа на действия, които ще предприеме съответно министърът и мостът да бъде довършен.
Ние не сме хората, които можем да задължим министъра да сключи споразумение с конкретни цифри, уважаеми дами и господа.
За какво става дума? Някои от нас да е запознат с конкретните искания на ФСС? Не, не сме запознати.
Някои да е прочел там някакво становище, освен господин Вълков? Виждам, че той се е запознал добре и се радвам, че се интересува и че има възможност да получи тази информация. Не, не сме. Същевременно ние казваме: „Господин министър, ние те задължаваме”, като че ли Ивайло Московски не иска да подпише споразумение. Ами това е все едно да не зависи от министъра подписването на един договор, тоест да извика един директор и да му каже: „Аз те задължавам да подпишеш договора”. Ами това е корупция, извинявайте!
Не мисля, че ние трябва да даваме някакъв лош знак на Европейската комисия, както каза и госпожа Плугчиева, че има някакви съмнения в едно нормално искане от страна на изпълнителя при една по-ниска цена явно, на която е спечелен мостът. И всички имахме съмнения, господин Борисов, в това – спомняте си го много добре.
Същевременно изчакахме (след една година и четири месеца), знаете много добре, че Румъния попречи на проекта като не даваше достъп до геологическите проучвания. Ние обаче направихме всичко възможно тогава, поне от българска страна, да се строи. Имаше проблеми и по Вашето управление по отношение на материалите и съответно концесиите, които трябваше да се дадат. Обаче проблеми има винаги при строителството на един голям проект.
Искам да Ви кажа: дайте да си приемем първа точка, защото виждам, че освен господин Вълков, няма желание за изказвания. Или, ако имаше – трябваше да ги направите, за да чуем Вашата позиция. (Шум и реплики.) Предлагам Ви, нека да остане първа точка, господин Борисов, и да бъде така: „Подкрепя действията – от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения мерки, за изпълнение Договора за проектно-строителни работи на „Дунав мост” Видин-Калафат и Договор № (еди-кой си), с цел приключване на проекта в срока на Финансовия меморандум до края на 2012 г.”
Мисля, че това е една ясно заявена позиция на българския парламент – политическа, че се подкрепят действията, които те предприемат. Обаче конкретните действия за сумите и колко ще се разберат, това си е отговорност на изпълнителната власт, а и на министъра, но най-вече на управляващия орган „Транспорт” – това е Дирекцията по оперативните програми.
Апелирам към Вас: нека да приемем това решение и да не влизаме в един скандален текст, който може да ни създаде и политически напрежения между нас самите като управляващи и опозиция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Тошев, заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател. Уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Преди да започна по същество изказването си (показва снимка) – това е официална снимка от подписването на договора с испанците за изпълнение на комбинирания мост при Видин. Господинът, който преди малко каза, че се съмнява за корупция и имал подозрения за цената на моста, е на снимката. Защо сега го казва, а не тогава – нямам никаква идея?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Как не те е срам?!
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: От какво да ме е срам? Аз не съм на снимката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Мутафчиев, моля Ви!
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Мотивите, които искам да изкажа като вносител – защо внасяме в залата това разискване и гласуване на решение по него?
Първо, моят колега господин Вълков изказа техническите мотиви по необходимостта от увеличаване на сумата. Социалното значение за региона не само за България, а и за Румъния, е, че в момента там работят около 1000 човека. Очаква се след стартиране на самия мост, като част от трансевропейските пътища във Видинския регион – Северозападния, да влязат директно над 60 млн. евро. Мостът трябва да бъде завършен по тези причини. Обаче важното е, че ако ние не подкрепим това решение и нямаме това увеличение на сумата – изпълнителят от няколко седмици вече е забавил работата си, може да спре. Тогава директно България ще изпадне в положение да плаща допълнителни суми и да бъде наказвана за неизпълнение на клаузи от договора.
Като мотиви, за искането от Вас, да подкрепите нашите предложения за решение, е, че правителството на господин Борисов направи изключително много усилия, за да стартира реално работата по моста по една дъмпингова цена, защото индикативната цена на независимия консултант е била 140 млн. евро, втората цена на германо-френския консорциум е 158 млн. евро, а третата цена е 268 млн. евро и печели испанската фирма със 105 милиона и нещо евро, като веднага дава отстъпка от 5%. Сега ние трябва да спасяваме един такъв проект. Ние трябва да го спасяваме, защото иначе загиваме, губим всичко.
Благодарение на правителството на господин Борисов, благодарение на усилията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в лицето на господин Московски, имаме пълно одобрение от всичките пет финансиращи институции да удължат срока на финансиране по меморандума, който е сключен до 29 ноември тази година. След този срок, горко на тази държава! Трябва всичко ние да го поемем.
Още нещо. Ако ние сега не одобрим това решение, България губи и след построяването на моста, защото в средата на 2000 г. с Румъния е сключено едно споразумение как ще се разпределят финансовите приходи от моста, след като го има. Там е записано, че до изплащане на цената на моста всяка от двете държави поема такава част от приходите, каквато е дала като разходи за неговото построяване. Тоест чисто аритметично, колкото пари повече дадем, толкова пари повече получаваме до изплащането на моста. Ние нямаме загуба в тази посока.
Трето, досега от ИСПА са отпуснати по меморандума 70 млн. евро, усвоени са 56. Ако ние одобрим това увеличение, още 8 млн. евро идват безвъзмездно в България. От Кохезионния фонд финансирането – ние няма да загубим, България няма да загуби една стотинка, няма да даде една стотинка за това увеличение, а ние ще спасим моста.
В момента мостът е на 72-73% изпълнение. Прилежащата структура към него е на 90 и повече процента изпълнение. Представете си, ако ние сега спрем работата – в лицето на господин министъра какво ще настъпи? – да търси нов изпълнител и да успее да влезе в този срок. Защото финансиращите институции са, както господин Вълков каза – немски, френски, европейски и национално съфинансиране по ИСПА, ще трябва да се вмъкнат в срока 29 ноември 2012 г. Запомнете го! Ние трябва да направим тази стъпка.
Искам да кажа на преждеговорившите, че ние тук сме български парламент и решаваме въпроси. Между другото, както и по предишния дебат, се получават същите казуси. Ние тук нашите институции ли защитаваме, нашите граждани ли защитаваме, нашата държава ли защитаваме, или се консултираме с Европа какво точно трябва да говорим в българския парламент? Кой ни забранява това да го направим, какво нарушение правим на нашето законодателство, на европейските директиви и регламенти? Точно това не ми е много ясно. Не разбирам аргумента на такава откритост, която даваме на този дебат.
Искам да Ви припомня, че за по-малко от месец – за трети път на тези микрофони в залата, е темата „Дунав мост 2”. Тук в момента включително говорим и по националните медии, всичко влиза в протоколи. Какви съмнения, за какво скрито нещо става въпрос? Тук говорим всичко открито. Къде му е скритото? Скритото е в тази снимка (показва снимка), защо се е получила тя тука? (Шум и реплики от КБ.)
Моля Ви да подкрепите решението. Съгласувано е юридически с всички институции, които имат отношение към този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Госпожо Плугчиева, заповядайте – първа реплика. (Шум и реплики в залата.)
Моля Ви, не влизайте в пререкания в залата!
МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Колега Тошев, когато някои сме започнали да се занимаваме с този проект, Вие даже не сте предполагали, че ще влезете в политиката. (Викове от ГЕРБ: „Е-е-е!”.) Съжалявам, че съм принуден да Ви кажа всичко това. Имайте малко повече разбиране за приемственост и за последователност. Това, първо.
Второ, никой няма никакви съображения „против” и няма нужда от убеждаване в икономическата, социална, инфраструктурна и друга стойност на проекта. Никой няма по същество никакъв аргумент „против”. Естествено, че трябва да се подпише споразумението. Въпросът е за всичко, което правите като нарушение на процедурата. Вие се съмнявате в собствения си министър и в собственото си правителство, че не могат да подпишат едно споразумение и да се приключи час по-скоро проектът. (Реплики от ГЕРБ.)
Защо го правите? Какъв дебат искате, след като нямаме различия и защо не оставите министъра, вместо да му губите времето – и неговото, и на министър-председателя, да приключим тази тема, която няма нужда от дебат? (Реплика от ГЕРБ.) Това е въпросът!
И не става дума тук за съгласуване с Европейската комисия! Просто имах възможността да разговарям с комисията и тя да Ви каже също, че няма нужда. Това е нарушение на принципите и смесване на компетенциите на различните власти в страната. Това не е работа на парламента, а е работа на министъра и на правителството, и да приключим! (Реплика от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика? Не.
Има думата господин Бойко Борисов – министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Съжалявам, че когато трябва да се четат декларации, всички се събирате, а след това се изпразва парламентът. Благодаря на голямата част на депутатите от ГЕРБ и на независимите, че остават в залата.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Защото ти си тук, иначе си тръгват.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Надявам се поне Вие в ГЕРБ да бъдете възпитани и да не се подвеждате по невъзпитаното поведение на останалите.
Защо го правим, госпожо Плугчиева? Вие прекрасно знаете, че автомагистрала „Люлин” беше един провален проект, тъй като бяхте на откриването. Знаете, че единственото, което ние направихме и оскъпихме проекта, поради това че той беше загубен проект, защото имахме възможност да го оставим като паметник там или – когато отидох и заведох Вашите приятели журналистите пред планината, където пътят свършваше, трябваше да се оскъпи, за да пуснем магистралата и сега да работи. Европейската комисия, която Вие пет пъти от сутринта цитирате – може би е по-добре да кажете с кого в комисията сте говорили, защото ние ясно казваме – председателят Барозу, комисарят Хан, Реналдо Мандметс, дойдоха и във Ваше присъствие Дирк Анер на откриването каза, че това е проект, който сме завършили, за пример в Европа.
Защо правим това в момента ли? Защото и за „Дунав мост 2” има два варианта. Единият вариант е да го оставим така, като паметник, защото трябва да оскъпим проекта с 50 милиона! Ако министър Московски и ние го направим, само няколко дни след това господин Станишев, който да прощава – съжалявам, че го няма, ще излезе и ще каже, че ние сме оскъпили проекта. Това е Ваш стил. Именно за това ние идваме тук в парламента, за да кажем – господа, и за това Вие нямате различия с нас, и аз Ви благодаря, защото иначе ще оставим проекта да стои така, по колони – 50 милиона заем от Европейската инвестиционна банка ние трябва да вземем и след това с парите от бюджета да платим. Затова ние искаме съгласието на българските депутати, включително и във Ваше лице, затова благодаря на господин Мутафчиев и на госпожа Плугчиева, че ще ни подкрепите, защото именно това е приемственост. Но това няма да Ви даде възможност след това политически да говорите, че ГЕРБ е оскъпил проекта.
Затова го правим – с една единствена цел, да не Ви дадем възможност после да коментирате оскъпяването на проекта. Защото така сме го заварили, че ако не го оскъпим..., господин Мутафчиев, нали така?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Като говориш тези неща, как да подкрепим сега?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Точно политически е въпросът. Ако искате, ни подкрепете. Аз искам българският народ от тази трибуна да чуе, че не ГЕРБ оскъпява проекта. Ако искат да има „Дунав мост 2”, както и магистрала „Люлин”, трябва да дадем с 50 милиона повече. Ако искате гласувайте „против”.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Осигурете меморандума, проекта ще го подкрепим, че имате тези пари.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Но това е заем. (Реплика на народния представител Петър Мутафчиев.) Това са 8 милиона безвъзмездно.
Колеги, мисля, че разбрахте защо когато касае народните пари – 50 млн. лв. оскъпяване на един проект, ние искаме да чуем и Вашето мнение, ако щете, или Вашата санкция, или Вашата подкрепа. Или да ни дадете морално право, или повече увереност, когато слагаме подписа си срещу нови 50 млн. лв., така както срещу новите 25-26 – за „Водно огледало”, и какво ли не още, да бъдем по спокойни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Първи за изказване е записан господин Иван Николаев Иванов.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз лично бих подкрепил абсолютно всичко, което може да доведе до завършването на „Дунав мост 2” в срок, дори и по причини, че първоначално предварителен финансов меморандум беше сключен между Европейската инвестиционна банка и българското правителство в 2000 година – това беше правителството на ОДС с министър-председател Иван Костов. Искам да отбележа, че това беше Проект № 1 на Европейския съюз в Пакта за стабилност за Югоизточна Европа – в един момент, когато бяха отрязани всичките ни пътища на запад, поради ембаргото, което беше въведено на тогавашната Съюзна република Югославия, днешна Сърбия.
През годините проектът се забави изключително много. По времето на правителството на Симеон Сакскобургготски не беше направено абсолютно нищо. Не искам да се спирам на някои действия на тогавашния министър на транспорта, който искаше да изведе част от проекта извън правилата на ФИДИК, което му беше отказано, но бяха загубени повече от две години по този повод.
През 2007 г. действително, точно преди пет години, беше започнато строителството с испанската фирма „Еф Си Си”. Това строителство до момента продължава пет години и се надяваме да завърши в края на 2012 г.
Считам, че искането за увеличаване на сумата, която се дължи за строителството на моста, е основателно на базата на аргументите, които бяха изложени. Действително стоманените пилони се наложи да бъдат заменени със стоманобетонни, поради геоложкия характер на терена, което оскъпи самото строителство. Няма никакво съмнение, че към момента това заплащане, което ще се осъществи, ще бъде извършено в рамките на проекта „ИСПА” – 8 милиона. Останалата част също ще бъде финансирана от Европейската инвестиционна банка, защото се вместваме, бих казал, в процента, който се разрешава за такова финансиране.
Това обаче, което все пак е редно да се каже, е, че Народното събрание не е страна по този договор. България се представлява от правителството и Европейската комисия досега е комуникирала по договорите, включително и адендумите за оскъпяване чрез правителствата – не само днешното правителство, а и предишни правителства. Искам да отбележа, че беше оскъпен преди проекта за летище София. Имаше оскъпяване за електрификацията и модернизацията на жп линията от Пловдив до Свиленград.
РЕПЛИКА: По същество, по същество!
ИВАН Н. ИВАНОВ: Ако България чрез бюджета за годината пряко понася вреди, тогава е напълно разбираемо парламентът да вземе категоричното решение, което се съдържа в т. 2, която има задължителен характер по отношение на министъра. Всъщност българският бюджет за 2012 г. по никакъв начин няма да бъде ощетен, но неслучайно министърът, когато отговаряше преди една седмица, заяви, че до момента на настоящия етап не се предвижда осигуряване на допълнителни средства от държавния бюджет.
Не знам дали обръщате внимание на това, което е записано до момента, защото всъщност това, което е по финансовия меморандум и което ще бъде поето като външно финансиране на проекта, се отнася главно до две причини, не главно, а изцяло до две причини. Първо, когато геологията на терена се окаже различна от тази от предварителните проучвания, проведени през 2001 г.; и второ, ако има промени в законодателната рамка на двете страни Румъния и България.
Такива причини са налице, едната е свързана с новите пилони, които се поставят; второто, че Румъния беше променила своето законодателство и по този повод допускът до румънския бряг беше забавен, бяха забавени и отчуждителните процедури на румънска територия, свързани с промяна на предназначението на горския фонд.
Има обаче и други искове на изпълнителя FCC. Мисля, че министър Московски ще потвърди, че тези искове при удовлетворяване от инженера на проекта ще бъдат покрити именно от държавния бюджет. Такива са например забавяне на проекта поради влошени метеорологични условия, каквито имаше, при ниски нива на река Дунав, както и при забавяне поради трудности с българската инфраструктура, изместване на електропроводи, отчуждителни процедури и прочее.
Българският държавен бюджет ще трябва да заплати по всяка вероятност сума между 15 и 20 млн. лв., свързани с тези искове, но те не са обект на решението, което днес ще се гласува. (Шум от ГЕРБ.)
При всички положения, аз отново заявявам, че решението може да бъде подкрепено и в крайна сметка ще бъде подкрепено. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо председател.
Не звучи обаче по най-добрия начин това задължение на министъра, което ние го нямаме, защото той е човекът, който трябва да вземе това решение по проекта, още повече винаги, когато Народното събрание се произнася по финансови условия, договорът присъства като документ. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Иванов, времето, предвиденото за групата, изтече. Дадох Ви знак за това.
ИВАН Н. ИВАНОВ: Завършвам, госпожо председател.
Иначе бланкетно ние гласуваме, да, даваме съгласие за тези 25 млн. 772 хил. евро, но нали, господин министър, трябва да ни представите документа, че именно тази е сумата, която парламентът трябва да гласува?!
Благодаря Ви, извинете за закъснението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Имате думата за изказване, господин Микев.
ВАЛЕНТИН МИКЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Видно от изказаните дотук мнения, се отива към едно общо решение – принципно съгласие за подкрепа на предложението на министъра на транспорта България като възложител да подпише адендума, с който да бъде довършен Дунав мост 2.
Пред какъв казус е изправена страната? Мисля, че господин Борисов го обясни ясно: от една страна, участваме с 25 млн. 700 хил. евро и на 1 декември имаме Дунав мост 2. Това е единият вариант.
Втори вариант, отказваме да изпълним това нещо, остава един паметник на човешкото безумие, процедурите и договорите тръгват по безкрайните дебри на Темида – българската, може и европейската, и може би краят на това нещо няма да се види.
Удовлетворен съм от това, че имаме подкрепата от страна на опозицията.
Що се отнася до това защо се прави дебатът днес, мисля, че той трябваше да се случи. Нека да бъде приет като разискване, което да запознае Народното събрание, за да не бъде утре напълнена пресата с лика на министър Московски.
Благодаря още веднъж за принципното съгласие, за това, че всички заставаме зад идеята за изграждане на моста при Видин-Калафат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Дами и господа народни представители, ще ви припомня времето, с което разполагат парламентарните групи.
Групата на ГЕРБ без изказването на господин Микев разполага с 16 минути и 22 секунди. Парламентарната група на Коалиция за България разполага с 1 минута и 7 секунди; Парламентарната група на ДПС – с 9 минути; Парламентарната група на „Атака” – с 5 минути; Синята коалиция е използвала времето си; независимите разполагат общо с 5 минути.
Господин Михалевски, имате думата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, колеги! Целият финансов меморандум е 70 милиона от ИСПА, 60 млн. евро национално съфинансиране и 95 млн. евро заеми. Това е договорено и нищо допълнително не се изисква като ратификация.
Аз ще оспоря това, че няма да даваме допълнителни пари, защото както ще вземем допълнително безвъзмездно 8 милиона, ще вземем и другите 7 милиона от национално съфинансиране и 10 милиона от заемите.
Въпросът обаче е следният: отговорността е на управляващия орган. Честното поведение изисква, както досега, финансовите меморандуми от 171 млн. евро сумарно към 31 юли 2009 г. са вдигнати към днешна дата на 191 млн. евро, да го направим по същия начин. Благодаря на премиера, че беше честен да каже защо го правим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? (Шум и реплики от ГЕРБ: „Няма”.)
Господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Аз съм доволен от днешната дискусия, защото бяха изказани различни мнения.
Беше направено предложение от страна на господин Мутафчиев, което ние заедно с господин Тошев и всички народни представители, които участваха в това разискване, разгледахме и сме готови да подкрепим по принцип предложението. Ще предложим една малка редакция, която ще изчета.
Смятам, че всички можем да се обединим около този текст и да дадем добър знак както към българските граждани, така и към европейските ни партньори, че нещата в България могат да се случват и че Дунав мост 2 ще бъде завършен в срок.
Предложението е следното:
„Народното събрание, на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Подкрепя действията на министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията, предприети за изпълнението на Договора за проектно-строителните работи на мост на река Дунав при Видин-Калафат, Договор № 1 EuropeAid/117503/D/W/BG с цел приключване на проекта в срока на финансовия меморандум до края на 2012 г.”
Това е текстът, на който се спряхме. Ако има съгласие, предлагаме да бъде гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: А точка втора? Там няма предложения за редакция.
ИВАН ВЪЛКОВ: Съгласни сме точка втора да отпадне. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков.
1МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател! В оставащите 24 секунди да Ви кажа, първо, че ще подкрепим тази редакция.
Не се притеснявайте, защото когато се постигат много ниски цени, както беше за Дунав мост, ние сме в историята на това, винаги има такива случаи, важното е да има Дунав мост! (Ръкопляскания и отделни възгласи: „Браво!” от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението, направено от няколко народни представители, за отпадане на т. 2.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Господин Мутафчиев, оттегляте ли Вашето предложение за...
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Текстът е същият.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване редакцията на т. 1, която става единствена в такъв случай, така както беше изчетена от господин Вълков. Гласуваме диспозитива на решението в редакцията, докладвана прецизно от господин Вълков и записана в стенограмата.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Сега подлагам на гласуване проекторешението с преамбюла му, правните основания, наименованията му и диспозитива – гласуваме го в цялост.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Процедура.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, благодаря.
Оспорвам резултата от гласуването. Моля процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на прегласуване в цялост проекта на решението.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Следва отговор на Бойко Борисов, министър-председател на Република България, на въпрос от народния представител Антон Кутев относно посещение на министър-председателя в Германия – януари 2012 г.
Господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с посещението в Германия от средата на месец януари и разговорите с Ангела Меркел, които сте провели там. Привлече ми вниманието нещо, което ми се стори интересно и важно за България, а именно опитът Ви да свалите съфинансирането по европроектите за България от 20 на 5%. Считам, че това наистина би могло да стане и че опитът да се лобира в една или друга степен по подобни теми в Европейския съюз е възможен.
Задавам този въпрос, защото не ми стана ясно къде нещата се провалиха и защо не се получи. Според мен подобни неща могат да стават с доста добра подготовка и никак не са лесни. Напълно безспорно е, че всички форми на прилагане на някакви двойни стандарти в Европейския съюз се прокарват трудно и че ако за едни закъсали държави тези неща могат да се правят, е безспорно, че за проспериращи или поне стабилни държави това не се прави.
Ясно е, че няма как германският канцлер да приеме с радост нещо подобно, при положение че нейните хора участват при едни условия и да се окаже, че нашите фирми, нашата държава участва при други.
Именно затова считам, че подобно предложение може да се случи, но то трябва да бъде добре подготвено. Ако правилно разбрах, в този случай то не е било добре подготвено, защото Вие имате един маниер – обявявате своите намерения и те се превръщат в новина. Само че намеренията могат да бъдат новина, когато ги прави опозицията. Аз мога да критикувам, мога да предложа и моето намерение може да е новина.
Когато Вие сте три години във властта, би трябвало да правите новина с реализации. Ако имате реализация – нещо, което сте свършили, това би могло да бъде новина. Но когато имате намерение, то трудно може да стане новина, особено в случая, когато нещата не се получават. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Въпросът ми към Вас е: случи ли се все пак намаляването, какво точно предлагахте и къде се получи грешката в крайна сметка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Бойко Борисов, министър-председател на Република България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, колеги, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, първо да предадете на Вашия председател, който явно е много зает, че консулът ни вече е в църквата, чийто купол е изгорял сутринта. Комисия вече е определила – първоначално даваме 30 хил. евро от вероизповеданията. Община Генерал Тошево – 10 хиляди, тъй като са градове побратими. Сега, като се прибера (разликата – около 100 хил. евро ще струва ремонтът), ние ще ги подпомогнем като кабинет. Така че да му предадете този отговор. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Що се касае до срещата ни с госпожа Меркел и това, което Вие се опитвате да кажете, Томислав Дончев може много по подробно да Ви го обясни, защото чрез определени инструменти ние можем да направим от 20 на 15%. Имаме тази ресурсна възможност. Ако направим, образно казано, 5% кофинансиране, пак в цялост намаляват парите, които идват към България. Така че за някои проекти това може би да не ни е изгодно. По тази тема се работи много и е доста интересна. Томислав Дончев би могъл да Ви отговори детайлно.
Що се касае до срещата ни с госпожа Меркел на 18 януари в Берлин – обсъждани са въпроси на двустранни отношения и актуални теми за европейската финансова политика. Официалната информация по разговорите и позицията бе предоставена на пресконференция пред български и немски журналисти в Берлин.
По време на разговора информирах германската страна, че по някои от отворените въпроси на двустранните ни отношения се работи за намиране на решение, особено по влаковете, които трябва да изплащаме – знаете добре. Уверих госпожа Меркел, че ще приемем дължимото от дълга на БДЖ към германската Кредитна банка „Развитие”. Декларирах, че, без да е отговорно за условията на сключване на сделката, правителството желае да запази отличните си отношения с Германия и да не оставя нерешени спорните въпроси.
Потвърдих и готовността ни да охраняваме и границите ни по критериите на Шенгенското пространство, въпреки временното отлагане на решението за официалното ни приемане в него.
По основните въпроси на европейската политика представих позициите на правителството на България да се присъедини към Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, което по точка 1 днес разисквахме.
Естествено е желанието на България, след като страната се стопанисва добре и показва добри бюджетни показатели, да получава по-добри условия при кофинансирането по линия на структурните и кохезионните фондове. Това е цитат от госпожа Меркел. Тя декларира още, че правителството ни е получило разбиране по въпроса и ще постави казуса за обсъждане в Европейската комисия.
Между другото ние всичките тези въпроси не само пред госпожа Меркел сме ги поставили, но и миналата неделя, когато беше тук еврокомисарят Хан в България, министър Дянков ги е поставил, когато е бил на ЕКОФИН пред еврокомисаря по бюджет и финанси. (Председателят дава знак за изтичане на времето.)
Готвим се много усилено по тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Ако започна и аз с първото – тъй като вече в последните 10-15 минути настоявате, че Сергей Станишев го няма в залата – да, няма го, защото е зает, но за сметка на това присъстваше по време на обсъждането на бюджетите, когато Вас Ви нямаше, а те бяха по-важни и там наистина трябваше да бъдете!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Защото той ме пита! Той!
АНТОН КУТЕВ: Така че мерете с един аршин и бъдете тогава, когато трябва, в залата Вие, а не мислете за другите. (Шум и реплики.)
Сега аз Ви питам, а не той.
Връщаме се към съфинансирането.
Аз наистина смятам, че това е важен въпрос. Тук нямаме разминаване.
Аз наистина смятам, че по този въпрос резултати може да има. Тук също нямаме разминаване.
Въпросът, по който имаме разминаване, е, че Вие ни би трябвало да си позволявате да обявявате намеренията, а не резултатите или поне, когато сте обявили намеренията, можете да ги обявите тогава, когато знаете, че ще постигнете резултат.
Не се обръщам към министъра по европейските въпроси по простата причина, че не той, а Вие преди тръгването обявявахте как на срещата с Меркел ще направите еди-какво си, а не той. Ако той го беше казал, щях да се обърна към него, но Вие го обявявате. Вие казвате, че сте човекът, който сега ще направи едни страхотни добрини, след което се проваляте с тях и не ги правите.
И аз затова питам, щото Вие сте го обявили, а това значи, че Вие сте били сигурен, че ще го направите. Това значи, че това е възможно, и аз съм съгласен, че е така, за това Ви питах ясно: къде сгрешихте, кое объркахте, кое не направихте, защо не се случи?
Вие ми казвате, че водите разговори и, че тя благосклонно се е усмихнала. Ами, сигурно. Вие, разбрах, че това и с Барозу сте го говорили. Той Ви е казал: „Питайте Меркел”. Не знам как е звучало на португалски, на български звучи като да Ви е пратил за зелен хайвер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, господин премиер? Не.
Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Продължаваме с въпросите към Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството.
Тя ще отговори първо на въпрос от народния представител Георги Андонов относно контрол по изпълнение на сключени договори за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа в Благоевградска област.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, въпросът ми към Вас е по една доста коментирана тема в последно време, а именно състоянието на републиканската пътна мрежа през зимния период, качеството на услугата.
Тук, между другото, искам да Ви кажа, че вчера вечерта се прибирах по магистрала „Хемус”. Състоянието на магистралата наистина беше перфектно. Фирмите се бяха справили с обстановката по един невероятен начин, бяха си свършили работата по ангажиментите, които бяха поели.
Което мен ме интересува е във връзка с това, че аз съм народен представител от Благоевградския регион. Вие знаете, че аз многократно съм отправял питания по отношение на качеството на републиканската пътна мрежа в моя регион, за фирмите концесионери, за услугите, които извършват. За мен и за Вас, знаете че е важно, да защитим интереса на хората, интереса на държавата.
Въпросът ми е следният: преди една година Агенция „Пътна инфраструктура” провежда процедура на избор на концесионер за поддържане на републиканската пътна мрежа в Благоевградския регион. Тогава има едни технически задания, които са заложени в процедурата. Явяват се фирми и по така положените критерии определена фирма печели да поддържа републиканската пътна мрежа в моя избирателен район, а именно Благоевградския регион.
Това, което ми прави впечатление е, че след това Агенция „Пътна инфраструктура” изготвя един оперативен план, който аз го имам. В този оперативен план техническите задания, които са посочени, са наполовина от това, което е залегнало в договора с фирмата концесионер за поддръжка на републиканската пътна мрежа.
Видно е и от доклада на директора на Областно пътно управление към Агенция „Пътна инфраструктура”, че фирмите, които са концесионери за поддръжка на републиканската пътна мрежа, не отговорят на техническата част, залегнала в договора.
Това, което аз искам да попитам: тази практика не заобикаля ли Закона за обществените поръчки, гарантира ли качеството на услугата, гарантира ли безопасност за шофьорите, които ползват републиканската пътна мрежа?
Извинявам се за просроченото време.
Очаквам отговор, госпожо министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Андонов, конкретно по Вашия въпрос, защото Вие като народен представител от Благоевградска област питате за Благоевградска област и посочвате проходите Предела и Папаз чаир, че са затваряни неколкократно, поради несправяне на фирмата концесионер.
Уважаеми колега, ние концесионери нямаме, имаме проведена процедура по Закона за обществените поръчки. Имаме избрани фирми изпълнители да поддържат и почистват пътищата – първо.
Второ, така както и министър Плевнелиев, тогава когато беше министър, господин Плевнелиев е възложил проверка, така както е поел ангажимент. И това, което Вие ме питате дали е възложена проверка, сезирал ли е Агенцията „Държавна финансова инспекция” – да, сезирал ги е, въпреки че и към онзи момент, и към този момент, имаме липса на данни за нарушения, такива каквито Вие сезирате.
Господин Плевнелиев е поел ангажимент, сезирал е агенцията и отговорът на агенцията, логично е, че няма достатъчно данни за извършени нарушения.
Аз също съм възложила проверки и на Областно пътно управление, възложила съм необходимите проверки за това какво се случва с изпълнението на договора, спазва ли фирмата условията, критериите, плана за действие. Както бях обявила неведнъж – това го правим регулярно, това го правим още от началото на сезона. Във всички случаи, в които установим такива нарушения, ние даваме конкретните препоръки към фирмата и следим за тяхното изпълнение.
По-важното е в момента какво е състоянието на пътищата в Благоевградска област. Вчера говорих и с областния управител, и с Областно пътно управление – и прохода, и „Предела” бяха в такова състояние, че можеха да преминават всички моторни превозни средства в рамките на ограниченията при зимни условия, което показва, че фирмата се справя с изпълнение на своите ангажименти към настоящия момент. Това е по-важното.
Договорите са 4-годишен период. Ние следим стриктно дали те се спазват, дали се изпълняват. В момента имаме налична техника плюс три допълнителни машини за поддържане, които са осигурени за този регион. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Госпожо министър, благодаря за отговора, който ми дадохте, но аз това искам да попитам: дали този оперативен план, който Агенция „Пътна инфраструктура” изготвя и в него техническата част е наполовина по договора, който има Агенция „Пътна инфраструктура” с фирмата, която поддържа републиканската пътна мрежа, не заобикаля самата процедура за обществените поръчки? Сиреч, един експерт да каже, че на Вас Ви трябва охрана от пет човека, аз да се договоря с Вас да Ви охранявам с пет човека за определена сума и след това да Ви кажа: „Не, ще Ви охранява един човек за същата сума”. Това е въпросът ми към Вас, госпожо министър.
Няма проблеми по отношение на качеството, а въпросът е на различна гледна точка. Аз искам да попитам дали тази практика с тези оперативни планове – тук, в доклада на директора на Агенция „Пътна инфраструктура” точно и ясно е описано, че по договор фирмата трябва да има 57 комбинирани машини, а тя има 25 в оперативния план. Това искам да питам – дали с тези оперативни планове не се заобикаля процедурата?
За мен лично като народен представител, който защитава интересът на гражданите, това е важно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
Заповядайте, министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Андонов, както отбелязах, ние процедури не заобикаляме. Действията на Агенцията и на министерството са съгласно законите и ние спазваме законите стриктно, както го установиха и проверките. Не заобикаляме закони!
Оперативният план именно за това се казва оперативен, за да може той да е един гъвкав документ, с който да определяме колко машини в кой момент са необходими и тях да ги има съгласно обстановката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Сега ще чуем въпроса на народния представител Павел Шопов относно строителството на второ платно от пътя, свързващ магистрала „Тракия” от 119-и километър до входа на град Пловдив.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаема госпожо министър, спомням си, че през последните години на комунизма се осъществяваше програма, при която от областните, тогава окръжните градове, излазите се правеха в две посоки на движение, двулентово, тоест четирилентови платна. Тя беше прекратена. Тогава се беше стигнало относно това, за което Ви питам – две платна по две ленти. От магистрала „Тракия” към град Пловдив от 119-и километър са изградени 5-6 км, останали са неизградени 4,5 км.
Госпожо министър, това е главната и основна част на пътя, по който пловдивчани пътуват за София и обратно, от София към град Пловдив. Сега платното е тясно, изключително конфликтно, стават много автопроизшествия, и то тежки. За това има съответните предпоставки. Тези 4,5 км, доколкото имам информация, са отчуждени. Само се чака да бъде направена втората лента за движение по тях.
С министър-председателя Бойко Борисов беше разговаряно при посещението му в Пловдив. Той ни увери, че това ще бъде направено, но до този момент – две години след тези разговори, нищо не е предприето. Тогава имаше оправдание от страна на областния управител, пред който беше поставян въпросът многократно, че град Пловдив като община и община Марица, през територията на която преминава този къс двулентов път – че нямали интерес, тъй като се управлявали от други политически сили, а не от ГЕРБ. Сега такова оправдание няма.
Моят въпрос към Вас е: възнамерявате ли да пуснете процедура по удвояването на тази втора лента?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
За отговор има думата Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, във връзка с Вашия въпрос за строителството на второ платно на пътя от километър 119 на магистрала „Тракия” до входа на град Пловдив Ви уведомявам за следното.
Мисля, че Вие добре знаете – на този участък от пътя се намира пътен възел „Пловдив-запад” и участъкът от „Пловдив-запад” до пътен възел „Царацово”, до път 3-805, е работещ пътен участък, който е четирилентов, от републиканска пътна мрежа, за който ангажимент и отговорност има Агенция „Пътна инфраструктура”.
Участъкът, който Вие визирате – тъй нареченото „Голямо койнарско шосе”, е участък, който не е част от републиканската пътна мрежа, а общински път и компетенциите за управление, изграждане и строителство на този общински път са изцяло в община Пловдив. Така че ние ангажимент за този път нямаме и не можем да имаме.
Въпреки това за целите на пълнотата на моя отговор към Вас аз проведох разговори с кмета на община Пловдив и той ме увери, че са предприети действия по отношение на проектирането и изграждането на четирилентов път по направлението на този участък, общински път. Заданието за проектиране вече е готово. Предстои да бъде обявена тръжна процедура, да бъде нает проектант, който да проектира това трасе, след което да се осигури финансиране, за да може да бъде реализирано строителството на този път. Така че мерки са предприети, община Пловдив има отговорност за това, предприела е действия и ще изпълни своя ангажимент, стига да има финансов ресурс за строителство. Финансов ресурс за проектиране има и той ще бъде проектиран. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика? Нямате реплика.
Да благодарим на госпожа Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, за участието й в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към отговора на Николай Младенов – министър на външните работи, който ще стори това по повод питане на народните представители Георги Пирински, Янаки Стоилов и Мая Манолова относно предложение по Доклада на Мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за наблюдение на Избори 2011.
Питането ще бъде развито от госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! По инициатива на Народното събрание и по покана на Постоянното ни представителство към ОССЕ ограничена мисия на тази международна организация бе установена в България с цел наблюдение на президентските и местните избори през есента на миналата година. Целта на мисията беше да установи съответствието на изборния процес в България с ангажиментите ни към ОССЕ, с международните стандарти за честни и демократични избори и с изискванията на местното законодателство.
На 5 януари тази година наблюдателите от ОССЕ излязоха със своето окончателно заключение, със своя краен заключителен доклад и зад дипломатичния тон на всеки доклад всеки, който може да чете между редовете, ще види една размазваща критика по отношение както на изборното законодателство в България, така и по отношение на изборните практики. Докладът дава тридесет и две препоръки за промени в изборното законодателство и в изборната практика. До този момент управляващите – Вие като член на правителството, самото правителство и парламентарното мнозинство се държат като че ли такъв доклад изобщо не съществува. Нещо повече, авторите на Изборния кодекс заявиха, цитирам: „Кодексът си е много хубав и промени в него не се предвиждат”.
Това е причината да Ви зададем този въпрос, да отправим към Вас това питане с моите колеги от Коалиция за България, за да Ви попитаме дали и Вие ще си затворите очите пред констатациите и препоръките в този доклад, дали и Вие в качеството си на официален представител на България в тази международна организация ще се държите като че ли такъв доклад не съществува, а и че мисия на ОССЕ в България не е идвала? Защото констатациите в този доклад наистина казват нещо, което всички българи видяхме, а именно, че изборите миналата есен не бяха нито честни, нито демократични.
Всъщност забележките и препоръките в този доклад могат да бъдат систематизирани в няколко отделни групи, но аз ще се спра на най-важните от тях, които всички ние, които участвахме в изборите, много добре знаем.
На първо място, това е проблемът с избирателните списъци – както с наличието на мъртви души в тях, така и с тъй наречените забранителни списъци, които лишиха от конституционното им право на глас десетки хиляди български избиратели.
Наблюдателите правят и една изключително тревожна констатация за масово купуване на гласове и за контролиране на вота в България, което означава, че изобщо свободен избор за голяма част от българските граждани на тези избори не съществуваше.
Също така се правят констатации за натиск на управляващите върху кандидати, различни от ГЕРБ.
Най-тревожното е, че те са проверили тези сигнали и със съжаление констатират, че те се оказват основателни – както няколко случая в Софийска област, така и обвинението по отношение на общински съветник от ГЕРБ в Несебър, че е участвал в покупко-продажбата на гласове.
В този доклад се съдържат и редица други критики, отнасящи се до дейността на ЦИК и до организацията на изборите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Манолова, говорите 50 секунди повече.
МАЯ МАНОЛОВА: Нашето питане към Вас като член на правителството е: ще предприемете ли някакви действия, ще внесете ли проект за съответен акт на Министерския съвет и за предприемане на конкретни действия за реакция на българските власти по отношение на критиките в този доклад?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, господа Пирински и Стоилов! Благодаря Ви за въпроса.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и нейното Бюро за демократични институции и права на човека бяха сред тези, които изпратиха международни наблюдатели на изборите за местна власт и президент на 23 и 30 октомври миналата година.
На 5 януари 2012 г. излезе техният доклад, който всеки може да прочете – той е достъпен. Нямам намерение да опровергавам глупостите, които преди малко изговорихте. Само ще цитирам едно изречение от доклада, в който се казва: „Президентските и местни избори предоставиха на избирателите широки възможности за политически избор и като цяло се характеризираха със зачитане на основните права и свободи.” Да, докладът съдържа 32 препоръки, разделени са в няколко категории. Като човек, който е ръководил подобна мисия за наблюдение на избори, искам да Ви уверя, че това е нормална практика – да се правят препоръки. Нормална практика е те да бъдат разглеждани. Ненормална практика е това, което заварихме в България – нито едно правителство до този момент, включително и Вашите, които така страстно защитавате обикновено, не са отговаряли на препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество до момента.
За разлика от практиката досега, Министерството на външните работи подготвя консолидиран коментар по констатациите и препоръките на ОССЕ. За изготвянето му са привлечени широк кръг от институции, които имат отношение към изборите, в това число и Централната избирателна комисия, комисиите на Народното събрание, Главна дирекция ГРАО на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Върховният административен съд, Сметната палата, Съветът за електронни медии, Българската национална телевизия.
Едва след като съберем коментарите и становищата на тези институции, изготвим нашия анализ и отговор на препоръките на ОССЕ и на Бюрото за демократични институции и права на човека, ще обсъдим евентуални промени в законовата уредба. Това обаче може да се случи, след като всички институции дадат своите коментарии. Разбира се, ние се отнасяме изключително положително към всяка организация, която дава своите препоръки за подобряване на процеса в България. Вземаме всички препоръки предвид, анализираме ги внимателно и, разбира се, в крайна сметка решенията ще бъдат взети от Народното събрание, което носи законодателната власт в България.
Още веднъж Ви моля, да не вадите определени изречения извън контекста, да не заблуждавате хората, че наблюдателите са казали нещо кой-знае какво лошо за нашите избори. Те са направили нормални препоръки, както винаги се прави на избори и тези препоръки ще бъдат взети предвид. Това че Вие загубихте изборите, си е Ваш проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Два уточняващи въпроса.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Това че ние загубихме изборите наистина е наш проблем, но това, че Вие се каните да проведете и следващите избори по един нечестен и безпрецедентен начин, е проблем на всички български граждани. Затова тук от тази трибуна Ви задавам този въпрос.
Ще си позволя да продължа изречението, което Вие прочетохте, а именно, че като цяло изборите се характеризираха със зачитане на основните права и свободи. Вижте обаче как продължават международните наблюдатели: „... въпреки това е имало масови твърдения за купуване на гласове, че всички медийни репортажи в кампанията са били платени, че е имало проблеми в обработката и представянето на резултатите след първия кръг от изборите, че са били непрозрачни решенията на ЦИК” и така нататък са забележките по този начин.
Ще Ви предложа като на човек, който разбира от дипломация и може да осмисли дипломатичния тон на този доклад, да разсъждаваме заедно какво означават някои от основните твърдения в него. Например твърдението за масово купуване на гласове и за контролиране на вота. Какво означава това твърдение? – че е било нарушено основно конституционно право на правото на свободен избор на българските граждани. Какво означава твърдението в този доклад, че бюлетините са били прозрачни? – а именно нарушение на основен конституционен принцип за тайната на вота. Какво означава признанието в този доклад, че е имало забранителни списъци? – нарушението на друг основен конституционен принцип, който дава възможност на всички български граждани, които отговарят на законовите изисквания, да упражнят правото си на глас.
Уважаеми господин министър, този доклад всъщност Ви казва, че изборите в България бяха проведени при сериозно нарушаване на основни конституционни права и свободи на българските граждани – нещо, което всички седящи в тази зала видяха. Видяха го и всички българи, че тези избори бяха нечестни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Нашите въпроси към Вас са много конкретни, а именно: кога ще внесете предложения в Министерския съвет за предприемане на действия в две посоки? Първо, за поправяне на провалилия се Изборен кодекс, съобразно тези препоръки, и второ – за привеждане на изборните практики в съответствие с това изборно законодателство. Например за решаване на проблема със списъците, който ще породи още по-голям проблем на следващите избори. Това е Ваш ангажимент като представител на правителството в ОССЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – заповядайте, министър Младенов.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, и аз мога да започна с едно твърдение: „Аристотел е козел!” Идете да го доказвате. Твърденията са твърдения. Когато говорим с документи, говорим с документи, които са пред нас. В Доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ясно се казва: „Президентските и местни избори предоставиха на избирателите широки възможности за политически избори и като цяло се характеризираха със зачитането на основни права и свободи.” Всички други твърдения се доказват или опровергават в съда. Така че това е основният извод, който докладът прави. Още веднъж Ви казах, че всички препоръки ще бъдат разгледани внимателно, анализирани там, където е необходимо и ще бъдат взети предвид. Не бих искал да иззема Вашата роля, уважаема госпожо Манолова, и уважаеми господа, които сте задали въпроса с нея. Вие като народни представители имате право на индивидуална законодателна инициатива – винаги може да я ползвате на базата на Вашия анализ. Аз като министър в кабинета обсъждам моите предложения с останалата част на кабинета, анализираме ги заедно и Министерският съвет преценява кога и какви законодателни промени са необходими. Няма международен доклад, няма Доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, който да казва, че тайната на вота в България е нарушена или, че има някакви тотални нарушения, които правят изборите ни невалидни. Изборите в България са валидни, пак казвам: това, че Вие ги загубихте, наистина си е Ваш проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин министър, колеги, от отговорите на министър Младенов става ясно, че той изцяло не е в състояние нито да отчете обективно много суровата критика, която се съдържа в доклада по отношение на проведените избори, още по-малко можем да очакваме от него да внесе в Министерския съвет именно онези предложения за действия, които са наложителни, за да започне да се преодолява онова, което всички български граждани видяха и участваха в проведените избори – един масов натиск, манипулиране и фалшифициране на изборните резултати, които са отразени по съответен начин в доклада като условие наистина България да бъде страна, в която се произвеждат свободни и демократични избори.
Най-тревожната констатация на констатациите в този доклад е, че българските граждани губят доверие в самия изборен процес. Затова и процентът на участие е доста на ръба. Самото участие не е въз основа на борба на платформи, на сериозни дискусии, на сериозна информация в медиите, а на напълно изкривена картина на това какво се предлага, за какво става дума и доколко може всеки да направи своя съзнателен избор.
Дълбоко порочна е цялата процедура, която беше приложена и в предизборния период, и в деня на изборите, и след тях. Първа и основна отговорност е на Министерския съвет, а не да приказва какви законодателни промени ще се правят, а той самият да види целия кръг проблеми, които са назовани там като чисто организационни и по отношение на действията на избирателни комисии, и по отношения на действията на местни и централни власти.
Ние, госпожо председател, имаме намерението целият този кръг въпроси да продължим да го държим на вниманието на Народното събрание и в бъдеще, защото категорично считаме, че е недопустимо следващи избори в България да бъдат проведени по начина, по който бяха проведени последните.
Като първа стъпка предлагаме по нашето питане да бъде проведено разискване в следващия петък, за което Ви предавам съответно предложение с проект за решение и необходимия брой подписи с искане да бъде заведено и да бъде насрочено такова разискване.
Това е само началото на един постоянен процес на поставяне на тези въпроси, докато те не бъдат решени в съответствие с нормите и изискванията на свободни и демократични избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър Младенов за участието в парламентарния контрол.
РЕПЛИКА ОТ КБ: И на нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разчитам, че ще останете в залата и ще Ви благодаря накрая, когато дадем отговори на въпроса на господин Лаков.
Имате думата, господин Лаков.
Това е последният въпрос и последният отговор, с оглед времето, което остава до края на пленарното заседание.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! На 7 декември 2011 г. правителството одобри анекс относно достъпа на безпилотни летателни системи до въздушното пространство на летищата на Република България. Този анекс е към Споразумението по прилагане относно операции и планиране на учения и в изпълнение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната. Става дума за разполагане на безпилотни летателни апарати в базите, които безвъзмездно предоставихме на САЩ, въпреки че се водят съвместни съоръжения.
Първото междуправителствено споразумение беше сключено на 28 април 2006 г. и тогава бе ратифицирано от Народното събрание.
Въпросите ми, господин Ангелов, са защо този анекс променя същината на Споразумението от 2006 г. и ни поставя под ударите на терористични групи, създава и външнополитически проблеми, а не бе предоставен за обсъждане в Народното събрание? Какви са ползите за България от разполагането на безпилотните летателни апарати на САЩ на наша територия?
Ще припомня само за хората, които не знаят, че тези самолети имат радиус на действие до 5 хил. км. Могат да летят над 14 часа и да носят управляеми ракети „Хел Файър”, както и лазернонасочвани бомби. Това е едно наистина много опасно оръжие, което бе използвано нееднократно в Афганистан.
Какви са условията за разполагането и използването на безпилотните самолети, които са залегнали в одобрения от Вас анекс?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – генерал Ангелов, министър на отбраната.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лаков! Малка корекция – на 26 май 2006 г. Народното събрание ратифицира Споразумение между правителството на Република България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната.
В рамките на договорените дейности и принципи на сътрудничество правителствата на двете държави или изпълнителните агенти по споразуменията, какъвто за българската страна се явява Министерството на отбраната, се сключват така наречените споразумения по прилагането, които имат технически и организационен характер.
Към настоящия момент са сключени общо 12 подобни споразумения.
Документът, за който Вие питате, правилно отбелязвате, че това е анекс към едно от тези споразумения по прилагане, а именно за операции и планиране на учения, а не анекс към Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между правителствата на България и Съединените Американски щати, което единствено е ратифицирано.
Ето защо, в компетенциите на Министерския съвет е, съгласно Закона за международните договори, да го одобри и да упълномощи български представител да го подпише.
Споразумението е подписано през месец декември, както отбелязахте, и по никакъв начин не променя същината на основното Споразумение за сътрудничество, тъй като съобразно чл. 9, т. 1 от него правителствените самолети на САЩ могат да прелитат, да извършват въздушно презареждане, да се приземяват и да излитат от територията на Република България, зачитайки напълно съответните правила за въздухоплавателни безопасност и навигация.
Безпилотните летателни самолети са също правителствени самолети на САЩ. Разликата е в това, че нямат пилоти в тях.
Характерът на съвременните заплахи за сигурност, както и опитът от участие в операции, ясно показват ползата от използване на безпилотни летателни апарати. Те са значително по-евтини и с много по-малък риск.
Ние също залагаме в нашите планове за модернизация, придобиване и използване на безпилотни летателни апарати в бъдеще. От тази гледна точка ще бъде ценен опитът, който ще получим от използването на тези съвместни българо-американски съоръжения и от безпилотни летателни апарати.
Що се касае до съдържанието на анекса, той е обнародван в „Държавен вестник”. Бихте могли да се запознаете от там. Най-общо – в него са разписани правата и задълженията на двете страни при използването на такива системи в българското въздушно пространство. Регламентирано е, че полети ще се провеждат по взаимно съгласие на страните в съответствие със стандартите и оперативните процедури, в съответствие с клаузите на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Ще се спазват споразуменията между страните от НАТО относно статута на техните въоръжени сили и приложимите стандартизационни споразумения.
Също така, докато са в българското въздушно пространство, безпилотните летателни системи ще прилагат правилата на оперативния въздушен трафик под ръководството на българските органи за управление на въздушното пространство. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Реплика.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми господин министър, нищо организационно и техническо и маловажно не виждам във факта, че самолетите са тук. Щом са тук, те ще летят. Те ще летят с лазерните си бомби и с управляемите си ракети. Може да летят над Русия, може да летят над Турция, над Гърция, над съседни страни, при този радиус от 5 хил. км те се превръщат в опасност за нашата национална сигурност.
Не ми отговорихте какви са ползите, освен това, че може би ще научим нещо, което сме имали, и сме го правили преди с българските безпилотни самолети РУМ-2, които се надявам да възродите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика желаете ли, господин министър? Няма да ползвате.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол.
Дами и господа народни представители, по повод отговора на министъра на външните работи Николай Младенов на питане на народните представители Георги Пирински, Янаки Стоилов и Мая Манолова относно предложение по доклада на мисията на ОСС за наблюдение на Избори 2011, съгласно чл. 92, ал. 1 е постъпило искане с проект за решение, подписано от 58 народни представители, които предлагат по питането да бъдат проведени разисквания.
Съгласно чл. 92, ал. 2 от правилника разискванията следва да бъдат насрочени за следващия парламентарен контрол, който е на 3 февруари 2012 г. Предвид горното насрочвам разисквания за следващото пленарно заседание с Парламентарен контрол за 3 февруари 2012 г. по повод искането на 58 народни представители от Коалиция за България и Движението за права и свободи.
Поради изчерпване на предвиденото време за парламентарен контрол закривам настоящото заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Анастас Анастасов Екатерина Михайлова

Секретари:
Пламен Нунев
Милена Христова
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания