Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
София, вторник, 12 юни 2012 г.
Открито в 13,07 ч.
12/06/2012
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Две съобщения:
На 7 юни 2012 г. с вх. № 202-00-28 в Народното събрание е постъпил Консолидиран двугодишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор в Република България за периода 1 януари – 31 декември 2011 г., внесен от министър-председателя на Република България на основание чл. 20, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. С писмо на председателя на Народното събрание докладът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси, Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 8 юни 2012 г. от Сметната палата на основание чл. 7, ал. 3 от Закона за сметната палата в Народното събрание е внесена Актуализираната годишна програма за одитната дейност на Сметната палата за 2012 г. С писмо на председателя на Народното събрание Актуализираната годишна програма е изпратена на Комисията по бюджет и финанси. Същата е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Изявление от името на парламентарна група – господин Мерджанов, заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, упълномощен съм от Парламентарната група на Коалиция за България и като народен представител от Ямболски избирателен район да Ви запозная с текста на Декларация по повод взривовете в складовете с боеприпаси в района на „Петолъчката”.
Пети юни, 2012 г. – складове с боеприпаси гърмят близо до Сливен, в района до „Петолъчката” до основния път Бургас - София, недалеч от бъдещото трасе на магистрала „Тракия”.
По първоначална информация инцидентът е в поделение на военните в местността „Мараш”, на няколко километра от пътния възел в посока Котел – Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за внимание в залата! Все пак трябва да се изслушваме.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: На мястото има обект на частна фирма, занимаваща се с утилизация на снаряди. Има изпочупени стъкла на съседна оранжерия и паднал покрив на заведение на „Петолъчката”.
След постъпилия сигнал на телефон „112” са насочени екипи на полицията и пожарната, осигурени са трасета за линейки. Според информацията за момента няма данни за жертви – това е първата информация.
Последната информация гласи: „Държавата няма вина; виновен единствено е частният собственик; глупост е тезата, че трябва да има контрол над частниците”. Така започна поредната трагедия, поредната в хронологията от взривове в държавата.
Уважаеми дами и господа, настоящата Декларация на Парламентарната група на Коалиция за България не е просто поредната декларация, не е емоционален изблик или популистки слова. Това е възможност преди всичко да заявим съпричастност към трагедията, сполетяла хората, работещи във фирма „Берета Трейдинг” и към хората, преживели ужаса и страховете от взрива в района на „Петолъчката” – местността „е”, село Лозенец и Горно Александрово.
Вие не само и сега не се справяте с последиците в Челопечене, но и не си направихте изводите. Не е достатъчно да обвиняваш. По-важно е да се учиш от обстоятелствата. Това явно не Ви се отдава.
Вече една седмица в държавата се прехвърлят отговорности между Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и частната фирма – собственик на складовете. Дали се прави опит да се замитат следи и да се отклони общественото внимание в желана посока – времето ще покаже. Едно е видно – има пропуски, вероятно нарушени правила, пренебрегнати мерки за контрол и безопасност. И безспорно скриване на информация какво представлява обектът, каква е неговата визитка, какво съхранява, какво се извършва и как се извършва утилизацията? При какви условия са работили хората и каква е тяхната подготовка?
Тази седмица се изговори много, но в този хаос от мисли, предположения и внушения, състояние на ужас и страх сред хората не чухме от представителите на държавата тяхната позиция и отговорност. Защото някъде в многословието остана болката на хората от преживяното, от неизвестното и дори от цинизма в някои от коментарите. И ако някой ще се опита да ни обвини в популизъм, то ще е, защото в политиката все повече се утвърждава чувството за безнаказаност.
Имаше обяснения – противоречиви и противоречащи си, взаимно изключващи се; премина се по пътя от твърдението, че фирмата е изрядна и под непрекъснат контрол, до категоричното твърдение, че отговорността е за тях.
Видимо е, че се сблъскват интереси, сблъскват се политика и бизнес. Къде е истината? Засега има съмнения, обвинения, внушения и информационно затъмнение. Има обаче и факти: 18 души пострадали; 7 души в болница; 2 все още в неизвестност; един с доказателства, че е загинал – това е равносметката!
С това изявление на Парламентарната група на Коалиция за България потвърждава позицията, че е сбъркана хронологията в действията на държавата, в поднасянето на информация, в лансирането на версии, в поведението на министерствата и министрите и органите, натоварени с контрол. Няма оповестяване на резултати. Неадекватно е отношението към хората, попаднали в трагедията, смазани от неизвестността, ужасени от безотговорността и лекотата, с която само се обещава.
С това изявление продължаваме да искаме да сме солидарни с болката на близките на изчезналите, с ужаса на пострадалите. Искаме извинение за говоренето, защото, когато поставяме въпросите за тази трагедия, съзнаваме, че всяка дума е съпътствана с болка, възмущение и безсилие, но трябва обаче да се говори, защото както каза синът на един от работниците в неизвестност: „Да се говори заради надеждата, че повече няма да има нещастия и анализирайки случилото се, ще се предприемат мерки за предотвратяване на други инциденти”. Защото сега държавата за пореден път се взривява, отърсила се бързо от ужаса на Челопечене, макар и проблемите там да продължават.
Този взрив е поредният опит да зададем отново въпроси, да питаме. И ние питаме: защо се случи тази трагедия? Къде е границата между случайното в трагедията и предвидимостта като необходими действия? Защото вече имаме примери. Имаме и закон. Защо първото нещо, което правим, е да обезпечим невинността на отговорните, на цената на лъжливите версии, на лансирането на случаи, които са били покривани или са несъществуващи, но „удобни” за изместване на коментарите и истинската информация? Защо винаги се оказваме неподготвени за реакции при бедствия и трагедии и си позволяваме да експериментираме на гърба на гражданите?
Питаме каква е политическата отговорност на министрите на вътрешните работи и на отбраната? Това правителство закри Министерството на бедствията и авариите. Сега твърдите, че не поемате отговорност – тя била за фирмата. Но Министерството на отбраната е сключило договор с нея. Вие не носите отговорност вероятно и за свободното движение на опасни боеприпаси, което ту се оказва, че е нерегламентирано, ту че това е нормална практика в армията и че това не е свързано с взрива. А може би просто отклонявате вниманието или закономерно неслучайно се потвърждава Вашата безотговорност. Много съвпадения и отказ да се признаят зависимост, а зависимостта е в хаоса, в лошото управление на тази сфера, в престъпното подценяване на контрола.
Защо, господа управляващи, абдикирахте от функционалните си задължения, които имате по закон? Не давате информация, не посочвате причините и най-важното – подценявате хората! Колко трагедии трябва да се случат, за да бъдем съпричастни с хората в трагедията? Не за оправдание, не за имидж, не даже за политика; независимо дали случилото се е в резултат на обективни обстоятелства или човешка грешка, или просто бизнес, за да не се прави тъжното заключение в безизходицата, че това е България.
Господа управляващи, ако имате достойнство, спрете да си прехвърляте вината! Кажете каква е истината за случващото се! Не произнасяйте предварително присъди, а просто проявете държавност. Отговорете на хората има ли чадър от високо ниво? Това се три човешки живота и близките питат: нищо ли не струват те? Верни ли са слуховете, че е имало ракета? Това не са само въпросите на Парламентарната група на Коалиция за България, това са въпросите на хората, които макар и в драмата мислят за своето оцеляване, готови да продължат работа при тези опасни условия, макар и за мизерните 350 лв. за 11 часа работа на ден.
Затова настояваме за изнасяне на цялата информация за случилото се. Не обвинения какво не е направено от преди 20 години, не думи колко бърза е била реакцията на правителството, не сваляне на вината от себе си, не голи обещания какво ще направите, а истината – какво се случи и как ще се преодолеят последствията за земята , за хората и за тяхната безопасност, за бъдещето на региона?
Настояваме за изслушване на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов в пленарната зала и за цялостната ситуация в района и трагедията, както и изслушване на министъра на отбраната Аню Ангелов в Комисията по външна политика и отбрана.
Предлагаме да се приеме цялостна програма за утилизация, както и оценка на действащото законодателство. Има необходимост да се анализират и предложенията, свързани с бъдещето на утилизацията и възможностите тя да се извършва извън страната.
Искаме ясна позиция по какъв начин ще се подпомогне общината за премахване на щетите от взривовете, не само непосредствено на територията на взривовете, а и в по-широк радиус.
Призоваваме да не се забравят хората. Става въпрос за трагедии и пострадали. Конкретният взрив може да взриви държавата.
Ще продължаваме да питаме заради надеждата.
Заявяваме: не приемаме абдикирането на държавата от трагедията. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Точка първа от програмата:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА.
Вносител е Министерският съвет на 30 януари 2012 г.
Приет е на първо четене на 24 април 2012 г.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, преди да започнем с доклада, моля да подложите на гласуване в залата да бъдат допуснати Лазар Лазаров, Ангел Ангелов, Благородна Йорданова и Магдалена Димитрова – всички от Агенция „Пътна инфраструктура”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата № 202-01-7, внесен от Министерския съвет и приет на първо гласуване на 24 април 2012 г.
Наименование на законопроекта: „Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на закона, което се подкрепя от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 1 е направено предложение от народния представител Румен Такоров – в § 1 да отпаднат т. 1 и 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Любен Татарски, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата „автомагистралите” се поставя запетая и се добавя „скоростните пътища”.
2. В ал. 7 се създават т. 5 и 6:
„5. имат площадки за краткотраен отдих;
6. имат предпазна телена ограда.”
3. Създават се ал. 8 и 9:
„(8) Скоростните пътища са национални обекти. Те са специално изградени и означени за движение пътища само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават следните характеристики:
1. имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение;
2. пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии е само на различни нива;
3. вливането и отливането на движението се осъществява само от пътни възли на различни нива;
4. връзките към прилежащи територии са чрез локално платно, отделено от директно трасе с разделителна ивица с широчина не по-малко от два метра;
5. имат предпазна телена ограда;
6. имат площадки за принудително спиране;
7. имат площадки за краткотраен отдих.
(9) За изместване на участъци от мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, засегната при проектирането и изграждането на автомагистрали и скоростни пътища, се прилагат условията и редът на Закона за държавната собственост, Закона за устройство на територията, Закона за горите и Закона за опазване на земеделските земи за национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, както на първо четене по така внесения законопроект аз изразих своето становище „против” въвеждането на скоростни пътища в републиканската пътна мрежа на Република България, така направих и предложение да отпаднат ал. 1 и 3, които касаят скоростните пътища.
Както виждате, от всичко, което е предложено и записано за скоростните пътища, единствената разлика между скоростен път и автомагистрала това е лентата за аварийно спиране.
Ако се замислите повече над текста, който е записан, че ще има площадки за аварийно спиране през известен период от време, примерно от километър или два километра, на тези площадки задължително ще има ускорителен и забавителен шлюз. Така че съоръженията, които ще се изпълняват по тези скоростни пътища няма да надвишат – говоря като сума, повече от 10-15% от стойността на разликата между скоростния път и автомагистралата.
Аз си задавам въпроса: защо искаме да осакатим републиканската пътна мрежа с въвеждането на този хибрид, който го няма никъде в Европа? И преди ви казах в залата, че такива пътища има единствено и са строени в Германия след военния период. Вие знаете, Германия половината беше разрушена. Сега, в момента, в техните документи се пишат старите автомагистрали. Никъде не е записано „скоростен път” или нещо друго, каквото е измислено, както ние сега пишем, че трябва да въведем скоростен път.
И друго нещо не мога да разбера. Ето на, сега, при посещението на министър-председателите на Турция и на Катар, беше взето решение да финансират и да помогнат в изграждането на пътя Русе - Маказа. Ами ето къде са десетте или петнадесетте процента от тяхното подпомагане, за което се говори. Значи със средствата, които те дават, поне четири от тези седем пътя можем да направим на автомагистрали. Защо не го правим? Защо тръгваме в посока да унищожаваме в бъдеще републиканската пътна мрежа на България?
Разберете, че един път изграден, скоростният път оттук нататък никога не може да стане магистрала. Не могат по толкова елементарен начин да се оширяват съоръжения, тунели, водостоци в обхвата на пътя. Не мога да разбера защо го правим?! Вие имате Вашата логика и искате да направите нещо ново, което никъде няма в Европа и в света. Вие ще го направите. Аз съм убеден, че ще го гласувате, но исках да Ви предупредя за това, че оттук нататък ние даваме червена линия за развитието или светлина за развитието на пътищата в България като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
За изказване – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, с това понятие „скоростен път” не правим нищо друго, освен че създаваме объркване в понятията. Въвеждаме още едно понятие, още едно наименование на пътищата и недоумявам как ще се наричат досега съществуващи отсечки, които имат тези характеристики. Знаем, че и сега много от отсечките, по които ние пътуваме и се движим, имат тези характеристики.
По-възрастните от нас си спомняме, че през 80-те години имаше една програма, която се състоеше в това във всички окръжни тогава градове, сега областни, пътищата да бъдат удвоявани и да се излиза от тях по двулентови пътища с двупосочни движения. На много места те са осъществени в по-голяма или по-малка степен, в по-кратък или по-дълъг участък. Ами тези пътища какви ще бъдат и имат ли те характеристиката на скоростни пътища? Нека и това да си изясним.
За мен като че ли управляващите от ГЕРБ се опитват да направят нещо много елементарно – по време на тяхното управление, с техен закон да бъде въведено едно ново понятие за така наречените „скоростни пътища”, които и сега може би са готови да означат и да въведат със съответните знаци и да кажат: „Ние направихме скоростни пътища, увеличихме възможността за по-бързо движение”. Това за мен има някакъв пропаганден характер, защото на практика не може да има каквото и да е практическо значение в настоящия момент и за в бъдеще – също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Мутафчиев, за изказване
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Текстът, който разглеждаме по Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата, първоначално изглежда приемлив. Бих се съгласил да има пътища, в които да е разрешена по-висока скорост от пътищата І, ІІ и ІІІ клас от републиканската пътна мрежа, с ясно определени критерии за тях. Дали ще се казват скоростни пътища или пътища за по-висока скорост – няма никакво значение.
Има обаче един проблем, който искам да поставя пред Вас: дали след това, отивайки в Заключителните разпоредби, това са пътища, които ще създадат условия за безопасно движение при движение 120 км в час? За мен това е важният въпрос и аз ще се радвам ако обърнем внимание на него.
При всички тези критерии, които са поставени от вносителите, и промените, които са предложени от господин Татарски, дали тази скорост трябва да бъде допустима при четирилентовите пътища, оградени с отделни площадки и така нататък? При едно аварийно спиране, извън тези площадки, дали при наторено движение може да се избегнат примерно катастрофи и пътнотранспортни произшествия? Да дадем отговор и да поемем съответно своята отговорност.
За разлика от наши колеги, включително от парламентарната ми група, аз съм „за” това да има такива пътища. България не е страна с много голямо население, спокойно връзките между магистралите могат да бъдат направени в подобни четирилентови пътища в нашата страна. Това е практика, както каза и господин Шопов, която се ползваше досега, и мисля, че няма никакви съмнения в това, че всички тези четирилентови пътища, които съществуват в България, ще бъдат приведени в новите изисквания на закона и съответно ще бъдат обявени като така наречените „скоростни пътища”.
Аз имам още един въпрос и ще се радвам, ако ми отговорите, за да не би да греша някъде. Скоростните пътища са национални обекти! Обект с национално значение – разбирам, и като понятие в закона го има. Какво означава национален обект? Разбирам защо сте го казали в закона. Защото това дава много по-големи правомощия на изпълнителната власт, на Агенцията на Министерството на регионалното развитие при извършване на отчуждаванията за строителството на пътя.
Това ли е понятието, което трябва да използваме? Ако аз греша – кажете ми! Понятието „национален обект” на мен ми звучи малко по-така – бригадирски. Радвам се, че сте възприели точно този текст „национален обект”, но мисля, че наистина трябва да направим една редакционна промяна и да бъде „обект с национално значение”. Точно обекти с национално значение в повечето случаи, струва ми се по Закона за устройството на територията, дано да не бъркам, цитирам по памет, се вземат с решение на Министерския съвет.
Тук чрез закона ние казваме, че това са обекти с национално значение, които трябва да имат преференция при отчуждаванията, така че тяхното по-бързо строителство да започне и съответно да не се създават пречки от собствениците на земите.
Благодаря Ви, правя предложение, като текстова промяна: „обект с национално значение” – ако не греша, пак казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Кое точно да променим?
„Скоростните пътища са национални обекти” – така ли да остане?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да, да, нека така да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
За изказване – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма нищо лошо в това в България да има и скоростни пътища, тъй като има потенциал, има отсечки, има разстояния между отделни населени места в страната, където има необходимост от подобни пътища. Въвеждането им и ясното им дефиниране, като условие и като характеристики, би било само от полза.
Естествено, няма проблем, ако има такъв проект и се намери финансиране, да се изгради такъв скоростен път между Русе, Велико Търново и Свиленград. Ако бъде осигурено това финансиране, за което става дума – между България, Турция и Катар. Би било добре например пътят Русе – Разград - Шумен също да се превърне в скоростен път, тъй като трафикът там е доста сериозен, особено през лятото. Тези от Вас, които пътуват, виждат върволиците от коли с румънска регистрация, които всеки уикенд циркулират в едната и в другата посока.
Искам да обърна внимание на следното: да предупредя всички онези, които имат в съзнанието си скритата мисъл, че въвеждайки така наречения „скоростен път” като нов вид път, биха могли да използват това, да заменят някои отсечки от вече проектирани, установени в съзнанието и в общественото очакване автомагистрали.
Какво имам предвид? Имам предвид специално това, което се чува негласно в публичното пространство, че едва ли не някои отсечки на автомагистрала „Хемус” не били достатъчно натоварени като пътникопоток и като брой автомобили, ние бихме могли да заменим тези отсечки от бъдещата автомагистрала „Хемус” с така наречения „скоростен път”.
Ето срещу тези скрити планове и намерения искам най-категорично да се противопоставя и да заявя най-отговорно, че специално ние, народните представители от Северна България, няма да приемем подобно развитие на нещата – използването на скоростните пътища като инструмент за замяна на единствената автомагистрала за Северна България, която все още не е изградена, която, дай боже, един ден да стане факт.
Не можем да приемем това, че половината от територията на страната, в която живее половината население, дълги години останала в периферията на стратегическите планове за развитие на пътната инфраструктура и най-вече на магистралната, ще дойде до една такава ситуация, при която единствената автомагистрала – проектирана от дълги години, и която трябва да бъде огледална на автомагистрала „Тракия” и открай докрай да обслужва Северна България – от София до Варна, да не бъде изградена изцяло, а някои нейни участъци да бъдат заменени от така наречените „скоростни пътища”.
Това категорично е неприемливо за нас, за жителите на тези области – като започнем от Ловешка, минем през Габровска, Велико Търново, Търговище, Шумен, въобще цяла Северна България. За нас е приоритет автомагистрала „Хемус” да бъде изградена открай докрай, без да има отсечки вътре в нея, които да нямат статут на автомагистрала.
Колеги, неприемливо е след 3-4 години да се окажем в ситуацията, при която в Южна България да има четири автомагистрали – „Тракия”, „Струма”, „Марица”, „Люлин”, а в Северна България да няма открай докрай нито една.
Затова се обръщам с апел и предупреждение: скоростни пътища – да, но не за сметка на съществуващите проекти за изграждане на автомагистрали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Господин Шопов – първа реплика, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Разбира се, няма да се съглася с това противопоставяне, което Четин Казак се опитва да прави – Северна България на Южна България. Това е абсолютно неприемливо. Виждате ли, казва Казак, в Южна България имало четири магистрали, а в Северна България – нямало. Разбира се, че и в Северна България трябва да има автомагистрали. Обаче той, общо взето, се досети каква е една от целите: да се снеме леко нагласата в общественото съзнание – да се строи автомагистрала „Хемус” и да се замени това с така наречения „скоростен път”.
Господин Казак, затова имате право в голяма степен. Само че Вие премълчавате нещо друго, че в Северна България се снема възможността и перспективата да се строи автомагистрала „Хемус” и заради друго – да се построи така наречения „скоростен път” (и затова се въвежда това понятие), който да свързва Русе с южната турска граница, който е много необходим и на държавата Турция.
Това е друга причина за снемане – точно и леко прехвърляне на посоката. Вместо автомагистрала „Хемус”, вместо София - Варна през цяла Северна България (то няма да има и такъв скоростен път, ще видите, няма да има и чуждестранни инвеститори), постепенно нещата ще преминат в това, защото е жизнено необходим и много важен за държавата Турция да се строи пътят, който да свързва южната граница – Турция с Дунав мост, и оттам с Централна Европа, с Източна Европа, с Украйна, Русия, Беларус и другите държави. Така че правилно е предположението да се снеме от общественото съзнание перспективата за автомагистрала „Хемус”. Обаче най-далечната мисъл и тънката идея в това отношение е така нареченият „скоростен път” Турция – Дунав мост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика, има ли?
Господин Давидов, заповядайте – за втора реплика.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, смятам, че с регламентирането на скоростен път в закона се дава възможността на един нов тип, да го нарека, междинен вариант между първокласните пътища и автомагистралите, който следва да удовлетвори съответния автомобилен поток.
Всеки от нас има избирателен район. Самият аз също мога да си пожелавам да има магистрала през Пирин, през Родопите, но всички проекти, за които говорим сега, се базират и на икономически анализ. Така нареченият анализ „разходи-ползи”, който е приложение към апликационната форма за кандидатстване пред Европейската комисия, следва да обоснове дали даденият габарит, за който говорите Вие – дали е автомагистрален, или на скоростен път – наистина би изпълнил съответните предначертани ползи за обществото във всичките приложения на аналитичните форми.
Не мисля, че следва да политиканстваме и да казваме: Северна България – Южна България, защото нещата са съвсем елементарни. Това, което се доказва с анализ разходи-ползи, следва да бъде изграждано, а това, че се регламентира в закона тази възможност, е една опция повече, която дава по-голяма гъвкавост, включително на изпълнителната власт, при планирането на развитието на Републиканската пътна мрежа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За трета реплика – господин Мутафчиев, заповядайте.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Казак, Вие поставихте важни въпроси, включително за развитието на регионите. Обаче има един също много важен въпрос, който е свързан най-вече с ангажиментите на българските граждани при пътуването по тези пътища, тоест плащането или бъдещите тол такси, които ще се въвеждат, за разлика от магистралите при скоростните пътища, държавата няма ангажимент да има паралелен първокласен или второкласен път, по който да преминеш.
Тук следва веднага големият въпрос: ще се плащат ли тол такси за пътищата, когато въведем тол системата? Тук трябва да се отговори, защото нямаме отговор на този въпрос. Защо? Защото чуваме, че една голяма част от тях ще се дадат на концесия. Концесията може да се изплаща включително за пътя Русе - Маказа, за който говорихме, само чрез тол таксите, без значение какъв е толът – дали е електронен, дали е ръчно събиран с кабинки и така нататък – или съответно при тези концесии държавата ще плаща фактически пътя си? Има нещо, което все още не е ясно.
Чрез моята реплика провокирам и останалите в залата, най-вече вносителите, да отговорят на този въпрос, защото той също е важен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще започна от господин Мутафчиев. Господин Мутафчиев, наистина трябва да се отговори на този въпрос. Това, което ние чухме специално от изявленията след срещата на върха България – Турция – Катар, беше, че именно по една такава система ще се изгради така наречения „скоростен път” Русе – Търново - Свиленград, тоест ще се финансира от съответната държава Катар и след това ще се събират тол такси в периода на концесията, за да се изплати инвестицията и след това вече ще се прехвърли на българската държава.
Ако това е така, означава, че намеренията са да има тол такси и за скоростни пътища, но това е отделен въпрос, който е важен и трябва да получи съответния отговор.
Това, което исках да кажа – специално към господин Давидов, е, че не искам да противопоставям регионите, но фактите са налице. Ако поискате данни от Националната статистика за степента на икономическо-социалното развитие между Северна и Южна България, ще видите огромни, драстични разлики в жизненото равнище, в нивото на безработица. Северна България прогресивно изостава в своето развитие и се превръща в по-слабо развитата половина от страната, а пътната инфраструктура и инфраструктурните проекти не помагат в това отношение. Напротив, държавата трябва да предприеме целенасочени мерки за стимулиране развитието на тези региони, специално за Северна, Северозападна и Североизточна България, защото наистина Северна България изостава, а Южна България се развива много по-добре. Наличието на четири автомагистрали в Южна България само допълнително стимулира развитието на половината страна, за сметка на северната. Затова за нас е жизнено важно Северна България да има поне една автомагистрала открай докрай, за да се гарантира все пак на жителите на тази половина от страната, че и те ще пътуват по автомагистрала, а не само софиянци от София за Южното Черноморие.
Уважаеми колеги, повтарям, скоростни пътища „да”, но не и по трасето на автомагистрала „Хемус”. Нали в края на миналата година чухме от изявленията, че правителството е издействало изцяло да бъде финансирана автомагистрала „Хемус” по оперативните програми за следващия програмен период, така че пари уж са осигурени от европейските фондове. От тази гледна точка ние не би трябвало да имаме притеснения. Въпросът е тези пари да ги усвоим целенасочено и изцяло за изграждането на тази автомагистрала открай докрай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Направо се учудвам, че едно ново понятие за пътищата предизвиква сравнение между Северна и Южна България. Аз се учудвам на сравнението на моя колега Четин Казак. Едното говори за Марс, другото говори за България. Толкова различни неща са, господин Казак, и нямат нищо общо, но както и да е, с най-добри чувства. Вие може и да сте прав за развитието на определени региони.
Аз също искам до моето село да има автомагистрала, но няма, все още е без път. И в Южна България има такива селища с 350 човека и изобщо нямат път. Даже не искам трети клас път, искам автомагистрала и до моето село, но няма да има. Аз съм реалист. Когато има възможност да се построи един път между първи клас и автомагистрала с ново понятие „скоростен път”, страната не губи от това. Аз се учудвам! Аз се учудвам и на другите колеги.
Господин Шопов намеси даже и други държави с това понятие. Ако има възможност да се строи скоростен път – това във вреда на населението ли е?! Единственото е, че няма да има аварийна лента.
Другото, господин Петър Мутафчиев каза, че тук нямаме задължението за алтернативен път и не винаги е възможно да осигуриш алтернативен път. Когато строиш автомагистрала, ти си задължен да го направиш, а в случая със скоростния път ние нямаме това задължение.
Разбира се, че споделям дали се плаща или не и каква цена ще бъде, това е другият въпрос, но най-важният въпрос според мен ще бъде, че това понятие трябва да бъде подкрепено. Когато стигнем към края на законопроекта и обсъждаме текстовете каква ще бъде допустимата скорост, ще кажа, че аз също не споделям 120 км да бъде максималната скорост за скоростни пътища. Защото при едни нормални две ленти, без аварийна лента, това е високоскоростен път, вероятността от пътнотранспортно произшествие ще бъде много висока.
Трябва да спрем да коментираме и да сравняваме Южна и Северна България, не е мястото, може да се предизвика дебат.
Не е нормално, когато едно понятие се вкарва в закон за улесняване, за изграждане на пътната инфраструктура, колеги, ние да се противопоставяме. Има достатъчно текстове в законопроекта, по който днес ще спорим. Има много текстове, които заслужават да им се отдели повече внимание. Специално за скоростния път, заслужава да бъде подкрепено от всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Първа реплика – господин Иванов.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Осман, използвам правото на реплика, за да се обърна към Вас и да Ви допълня в частта на Вашето изказване при аргументацията за това дали да бъде скоростен път или дублиращ път. Вие, господин Осман, направихте едно доста балансирано изказване, за което Ви благодаря. Абсолютно сте прав, че държавата по никакъв начин няма да загуби от това дали ще бъде скоростен път или магистрала, но тъй като говорим за усвояване на европейски средства, а както каза преждеговорившият колега Давидов европейските средства се усвояват, като се представят апликационни форми и в тях се залагат параметрите на бъдещите пътища и оттам се изхожда от това дали пътя носи ползи или не.
В същия дух бих искал да кажа, че ако един такъв път няма доказан трафик, не може да бъде построен с габаритите на магистрала, следователно трябва да се свият малко разходите, за да влезе той и да стане допустим за финансиране по европейските проекти, това от една страна. От друга страна, ако един път бъде допуснат за финансиране, независимо дали е скоростен път или е автомагистрала, то той не може да генерира приходи, които след това да бъдат заложени при неговата експлоатация. Не може да се събират тол такси и да осъществяваме наши идеи за подобряване ... (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Не може един път, който е построен с европейски средства да генерира допълнителни приходи. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.) Моля Ви, има колеги в залата, които са били в изпълнителната власт и следва това нещо да го знаят.
Когато един път е построен с европейски средства, не може просто ние да решим да му сложим тол такса. Това е абсолютно недопустимо и невъзможно! Ако някой от колегите от опозицията твърди обратното, съжалявам за прекараното от Вас време в изпълнителната власт. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Дуплика? Не.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Татарски.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Ще се опитам с това изказване да отговоря на многото поставени въпроси във връзка с този първи параграф в началото на обсъждането на закона.
Защо скоростни пътища? Каза се: в някои случаи това е единствената възможност да постигнем по-високо качество, по-висока безопасност на движение по пътя при значително по-ниска цена, с около 30% е по-ниска цената на тези пътища спрямо магистралите, а и на много места просто технически е невъзможно да се изгражда магистрала, колкото и да желаем това.
Затова че се правят с пропагандна цел тези скоростни пътища, не подлежи на коментар. Наистина в Закона за държавната собственост терминологията „национални обекти” съществува и затова е пренесена и в този закон и е използван точно този термин.
По отношение на автомагистрала „Хемус” наистина се предвижда част от нея – между Велико Търново и Шумен, да бъде скоростен път и преди малко колегата Давидов обясни защо. В системата за заплащане също се казва, че пътища, изградени с европейски пари, за тях не могат да се събират такси. За тези, които се изграждат и отдават на концесия с частни пари, е написано, че ще има такова заплащане и системата на заплащане трябва да бъде променена. Проучванията показват, че в държави, в които е променена системата на заплащане – не както е при нас с винетките, е довела до пъти по-висока събираемост на тези такси, така че това предстои да бъде направено.
Сега защо Южна, а не Северна България? Така или иначе, както и да звучи, проектите, които се реализират сега, все пак са наследени, ние няма как да ги загърбим и да започнем с други проекти за автомагистрали, които я станат, я не станат в далечно бъдеще. Никой не си поставя за цел да разделя регионите.
Между другото Вие знаете, че освен магистрала „Хемус” имаме още три скоростни пътя, включени в Стратегия 2020 по отношение транспортната инфраструктура – Видин - Монтана, Русе - Разград, Русе - Велико Търново, ако не бъде изграден този път от Русе до Свиленград.
В Програмата на България за транспортната инфраструктура през следващия програмен период има достатъчно пътища, които да се изграждат. Дай Боже, те да бъдат наистина на такова ниво, каквото се стремим и искаме да постигнем с тази нова категория пътища, наречена скоростни пътища, и които, пак повтарям, притежават всички условия за пътна безопасност, равна на тези на автомагистралите. Така че има смисъл в това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Първа реплика – господин Петър Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Татарски, аз честно да Ви кажа, по три въпроса искам да Ви репликирам, но след Вашето изказване започвам да се съмнявам дали да подкрепя текста.
Първият голям проблем е, че нямате право да заменяте автомагистралния пръстен на България с участъци, в които да използвате скоростния път и да го включвате там. Това трябва да бъде принципен въпрос и днес с Вас трябва да седнем и да се разберем. Автомагистрала „Хемус” е автомагистрала и тя трябва да бъде изградена. Тя е част от общия автомагистрален пръстен, свързан чрез автомагистрала „Тракия” и „Черно море”. В никакъв случай не бива да се говори за замяна със скоростни пътища. Аз казах, че ще Ви подкрепя, защото има места, където не е необходимо да се правят автомагистрали.
Друго нещо – говорите ни, че там, където давате на концесия тези участъци от скоростния път, ще се плаща. Именно, като приемаме сега закона, ние не поставяме условия, че трябва да има паралелен път. Тол такса можеш да въведеш там, където имаш паралелен път, за да заобиколиш този път. (Реплика на докладчика Любен Татарски.)
За скоростните пътища – не, но Вие по този начин поставяте българските граждани в една много по-тежка финансова ситуация, тъй като те нямат право на избор, а това е европейско правило и все пак трябва да се съобразяваме и с него.
И последно – да, така е, затова оттеглих предложението си, но не може в два закона да имаме две различни терминологии. Не може в Закона за държавната собственост да е една, а в Закона за устройство на територията – друга. За това ставаше дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Такоров – втора реплика.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Татарски, за първи път днес чувам, и то от устата на управляващ, че част от магистрала „Хемус” ще бъде скоростен път.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще покажат сметките.
РУМЕН ТАКОРОВ: Не може да покажат сметките.
Аз мисля, че това нещо и в стратегията, която е записана, скоростните пътища в България са само седем, да не ги изреждам. Те са записани и те са заедно. Там пътят Шумен - Търново не съществува.
Другото, за което искам да Ви опонирам, е, че няма техническа възможност през какъвто и да е терен да се изгради автомагистрала. Хората правят и по 100 км тунели и решават проблемите. Ние в момента не искаме да решим проблемите. Ние искаме да направим нещо, с което да съсипем бъдещето и развитието на републиканската пътна мрежа в България.
И най-големият Ви мотив – защо въвеждате тези скоростни пътища? То беше именно защото няма да има обходни пътища. Как ще направите тол такси на тези пътища и няма да имате отбивни пътища? Как ще стане това нещо?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Няма да има такси.
РУМЕН ТАКОРОВ: Вие присъствахте ли на преговорите? Ако искате, елате тук и ми го кажете, не ми го казвайте от място.
Именно за тази част от изграждането на пътя Русе - Маказа, именно на този принцип ще бъде възстановяване на средствата. По какъв начин ще се възстановят средствата, господин Иванов? Нали с тол такси ще стане това нещо? Като построиш концесия, как ще си възстановиш парите от концесия? Тук нещата са коренно различни! Говорете правилно! Най-напред мислете, след това пишете. Вие пишете, след това започвате да мислите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Казак – трета реплика, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ето затова направих моето изказване, защото имах предварителна информация и знаех, че има такива намерения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Добро разузнаване!
ЧЕТИН КАЗАК: Да, ето, значи моята информация се потвърди – има явни намерения част от автомагистрала „Хемус” да бъде подменена със скоростен път. Ето затова аз исках от тази трибуна да бия алармата и да предупредя всички, специално всички жители на Северна България, които очакват с нетърпение най-после там да има една автомагистрала открай докрай, а не само автомагистрала „Тракия”.
Уважаеми колеги, тук не става въпрос за трафик. Трафикът се стимулира с добри пътища. Когато Вие нямате добри пътища, не можете да стимулирате трафика. Трафикът отива там, където има добри пътища. Не може да продължава този омагьосан кръг – понеже няма трафик, няма да строим пътища! Няма да е така! Постройте хубави пътища и ще видите как ще има трафик.
В момента дори се говори, че част от трафика на Северна България, когато се построи автомагистрала „Тракия”, нарочно ще минава отдолу, за да стигне по-бързо до Черноморието. Ето по този начин Вие стимулирате трафика и го отклонявате там, където са най-хубавите пътища.
Затова, уважаеми колеги, аз поставих този въпрос, той е принципен. Не става въпрос тук да си говорим за магистрала до селото или до града. Тук става въпрос да се построи една автомагистрала открай докрай, каквато тя е планирана от дълги години и която е част от магистралния пръстен на страната, за която уж са осигурени финансови средства от Европейския съюз по следващия програмен период. Ще го докажете, уважаеми колеги! Ще го докажете! Дължите това на жителите на всички тези области. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика, господин Татарски?
Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Най-малко нелепо звучи, че искаме да разбием пътната мрежа в България, предлагайки изграждането на нов тип пътища. Правейки това, което правим вече три години, е показателно, че не искаме да разбием пътната мрежа – опонирам на господин Такоров – това звучи нелепо.
Що се отнася до тези паралелни трасета, ако сте запознати с проекциите - и Русе - Велико Търново, и Видин - Монтана, и Русе - Разград, ще бъдат по нови трасета. Така че старата пътна мрежа съществува. Няма да лишим хората от възможността да пътуват без тол такси, ако такива има там, където това е възможно, не искам да повтарям колегите – кога и къде е възможно да има тол такса. Мисля, че трябва да сме малко по-съдържателни, когато правим реплики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колегите, които говориха преди мен, практически изчерпаха почти всички въпроси, свързани със създаването на скоростните пътища.
Това, което все пак искам да подчертая, че не може да бъде въведена тол такса за скоростен път, ако няма алтернативен път – това е съгласно европейското законодателство, и то алтернативен път, който да отстои на не повече от 40 км от изграждания скоростен път. В противен случай излиза, че ние въвеждаме задължителна такса за гражданите на страната и с други думи възпрепятстваме тяхното свободно движение на територията на съответната страна, говорим в случая за България като страна – членка на Европейския съюз.
Това трябва да се има предвид, особено когато се говори за изграждането на участъка от Калотина до софийския околовръстен път като скоростен път, защото в този участък няма алтернативен път, с други думи, не може да бъде въвеждана тол такса поне при сегашното европейско законодателство.
Второто, което искам да отбележа, господин председател, ще го направя като формално предложение. В § 1, т. 3, където се говори за създаване на нови ал. 8 и 9, в ал. 8 предлагам в т. 2 да отпаднат думите: „улици и трамвайни линии”, като т. 2 да придобие следния вид: „пресичането с други пътища и железопътни линии е само на различни нива”.
Причината за това мое предложение е, че улици и трамвайни линии има само в рамките на населеното място. Не може да има улица извън населеното място.
Малко по-късно, в Преходни и заключителни разпоредби ще гласуваме, че: „допустимата скорост за скоростен път е 120 километра в час”. Абсурд е да разрешим през населено място да се изгражда път с допустима скорост 120 километра в час. Вие знаете, че на магистрала „Тракия” беше премазана жена само преди броени дни, там към момента скоростта е съпоставима – 130 километра в час. С други думи, скоростните пътища не могат да минават през населени места.
В противен случай бих искал да ми обясните как ще предотвратите случайни инциденти и човешки жертви, ако скоростният път, минавайки през населено място, не говоря за пресичане с улица, но Вие знаете, че винаги ще се намерят пешеходци, които ще тръгнат да пресичат този скоростен път, дори когато има заграждения, за които по-нататък е написано „предпазна телена ограда”.
Ако отпадне изразът „улиците и трамвайните линии”, това ще предпостави, че скоростният път, не става въпрос да следва трасе на магистрала, но няма да бъде в рамките на населеното място. Кажете иначе при тази висока скорост – 120 километра в час, с отделяне на вредни газове и недопустим шум, как ще се гарантират правата на живеещите там и най-вече – здравето на хората?!
Господин председател, ще Ви помоля да подложите това мое предложение при гласуването на § 1. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Господин Татарски – първа реплика.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Искам да направя реплика към изказването на господин Иванов за преминаването на скоростните пътища през населените места. И сега в Закон за устройство на територията, в чл. 76, ал. 1 (между другото, това го има в § 9), се допуска преминаването на автомагистрали през населени места. В този чл. 76, ал. 1, в § 9, до който ще стигнем след това, добавяме „и скоростни пътища”. И сега е допустимо автомагистрала да минава през населено място. Сега добавяме и „скоростен път”. След като може автомагистрала, следователно и скоростен път може.
Условията за безопасност сме ги изписали тук. Неслучайно сме изписали „улици и трамвайни линии”, защото се допуска и това. (Реплика от народния представител Иван Николаев Иванов.)
Член 76, ал. 1, господин Иванов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Давидов.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Няма да говоря за това, което визира господин Татарски. Ще спомена обаче за тол системата, която коментирате.
Моля да не спекулираме с това понятие, защото, ако България тръгне да въвежда тол система, първо, тя няма да касае обикновените граждани, както се коментира. Няма да измисляме топлата вода. Тя ще стане поетапно и най-вероятно ще започне с тежкотоварния трафик и ще засегне изцяло и само него.
Това, което твърдите – че трябвало да има дублиращ път, го чух и от други колеги. Ако някой може да посочи европейско законодателство, където пише това, ще се радвам.
По моя информация от това, което съм изисквал преди време, няма такива текстове в европейските директиви. Подобен текст е имало в проекта на европейската директива, при нейното създаване, по-късно обаче е отпаднал. И в момента, когато се ползват републиканските пътища с винетната система, също няма изискване за дублиращи пътища и така нататък. Такова изискване няма. Нека веднъж завинаги да развенчаем този мит и да не отклоняваме фокуса към тази тема. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика? Няма.
Дуплика, заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Татарски, не зная какво е европейското законодателство в последните две години, но помня, когато в Комисията по транспорт, може би беше преди осем години, беше заявено, че това го има. Ще се постарая да го намеря в европейските директиви.
Иначе ще попитам: защо магистрала „Тракия” не преминава през Пазарджик, Пловдив или Стара Загора? Защо навсякъде автомагистралите са изнесени на разстояние, не по-малко от 15 километра?
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В Европа?
ИВАН Н. ИВАНОВ: Аз говоря в момента за България. В Европа – също, практически във всички случаи, когато съм се движил по автомагистрали, те не минават през населените места. Разбира се, има отклонения, ако например минавате край Франкфурт: Франкфурт-юг, Франкфурт-център, Франкфурт-север. Не съм виждал обаче магистралата да премине през централния площад или през оживените части на населените места. Това не е направено случайно, а за да не бъдат замърсявани градовете, защото по магистралите движението е с такава скорост, особено в Германия, знаете това, че консумацията е по-висока и оттам изхвърляните газове са повече. Не на последно място, при преминаването на автомагистралите през населени места има шум, който винаги представлява проблем и създава абсолютен дискомфорт на живеещите.
Ако някъде има нарушение на това общо правило, Вие може и да намерите три измежду триста случая в Европа, когато се минава през населени места, и ние да вземем точно тези три случая, за да оправдаем собствената си неспособност да решим проблема извън населеното място, добре. След като обаче ще строим скоростни пътища, които да се разминават на различно ниво с трамвайните линии по градовете, ще Ви кажа, че това не е европейската практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания?
Господин Иван Вълков, заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам да се върнем към същността на закона, а именно понятието „скоростни пътища”. Прекалено много разводнихме с всички изказвания същността на понятието „скоростни пътища”. Мисля, че нещо, адмирирано от по-голямата част от народните представители, а именно въвеждането на понятието като възможност за по-бързо изграждане на по-безопасни и по-евтини пътища, които да допринесат за по-бързото транспортиране както на товарите, така и на хората, върху него трябва да се съсредоточим и да гласуваме, за което Ви призовавам.
Всичко останало – тол такси и магистрални пръстени, мисля, че всяка една от темите можем да развием в отделен дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Първо подлагам на гласуване предложението от народния представител Румен Такоров, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 24, против 62, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Иван Николаев Иванов – в редакцията на комисията, в т. 3, където се създават нови алинеи 8 и 9, в ал. 8, т. 2 от текста да отпаднат думите „улици” и „трамвайни”, като текстът стане: „пресичането с други пътища и железопътни линии е само на различни нива;”.
Гласували 102 народни представители: за 14, против 27, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 1, така както е по доклада.
Гласували 102 народни представители: за 86, против 8, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията предлага да се създаде нов § 1а, който да стане § 2, със следния текст:
„§ 2. В чл. 5, ал. 6а след думата „автомагистралите” се добавя „и скоростните пътища”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 1а, който става § 2, така както е по доклада.
Гласували 95 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: По § 2 – предложение от народните представители Светослав Тончев, Иван Вълков и Веселин Давидов.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, а именно:
„1. в т. 1, в ал. 3 след думата „изграждане” се добавя „и експлоатация”.”
Комисията подкрепя по принцип предложенията по точки 2 и 3.
Предложение от народните представители Станислав Иванов и Антоний Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Любен Татарски.
Предложението по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението по т. 2.
Предложение от народния представител Четин Казак.
Предложението бе оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 1, 2 и 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по т. 4 и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се отменя.
2. Създава се ал. 5:
„(5) В обхвата и обслужващата зона на автомагистралите и скоростните пътища се разрешава изграждането и експлоатацията само на крайпътни обслужващи комплекси и на пътни връзки към тях. Забранява се изграждането на такива обекти на отстояние, по-малко от 3 км преди и след пътните възли.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че тук има нещо, което или аз не мога да разбера, или текстът не е направен прецизно на базата на предложенията, които бяха приети в комисията.
Предложението на колегите Станислав Иванов и Антоний Йорданов е да отпаднат алинеи 3 и 4.
След това комисията подкрепя текста на вносителя по т. 1, 2 и 3 и в текста е записано да отпадне само ал. 4.
Алинея 3 остава ли? Ако остане ал. 3, се получава разнобой с § 4, където се разрешава – рекламни съоръжения за съществуващите и за новите за 10 години.
Докато ал. 3, както е написан текстът, остава! Така ли е или не е така? (Реплики между народния представител Румен Такоров и докладчика Любен Татарски.)
Никъде не е отбелязано – пише само: „ал. 4 се отменя”.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Това е по действащия закон.
РУМЕН ТАКОРОВ: Мисля, че не е така. В момента гледаме този текст – не гледаме съществуващия закон. (Репликите продължават.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Такоров, само момент.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по точки 1, 2 и 3.
В т. 1 се създават новите алинеи 3 и 4. Тоест там предложението не е подкрепено. Те предлагат да отпадне ал. 4 от сега действащия текст. Доколкото разбирам, е така. (Репликите между народния представител Румен Такоров и докладчика Любен Татарски продължават.) Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Георгиев, заповядайте за изказване.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Според мен тук се получава много интересна ситуация, свързана с намеренията на вносителя да обезопаси в значителна степен автомагистралите, бъдещите скоростни пътища, както и пътищата от първи и втори клас чрез забрана за изграждане на рекламни съоръжения, тоест забранява се специалното ползване.
Когато този законопроект беше внесен, се чуха доста възхвали по отношение загрижеността към безопасността.
Но какво се получава? Малко след това народни представители казват: „Не, това ще предложим да го отменим” и вносителят охотно се съгласява да се отмени тази забрана, която подобрява безопасността.
В същото време поне за мен от предложените текстове не е достатъчно ясно обхватът и обслужващата зона на автомагистралите и пътищата, предвиденото в ал. 5 по доклада на комисията, се ли разрешава, или не се разрешава специалното им ползване за рекламни съоръжения и затова моля да се отговори на този въпрос.
Отмяната на текстовете по вносител, новите алинеи 3 и 4, за мен е доста прокорупционно мероприятие. Не ми се проследява цялата хронология на създаването на текста, задействането на механизмите на фирмите, които се занимават с реклама по пътищата, въздействието от тяхна страна, получаването на текст между първо и второ четене, предлагането за отмяна, одобряването на тази отмяна от вносителя. Доста прокорупционно мероприятие.
Моля, господин председател, да ми отговорите по отношение на ал. 5 на предлаганата редакция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Изказвания?
Господин Татарски, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ще се опитам да отговоря защо така се получава – няма объркване в текста на § 2, който предлагаме да бъде гласуван.
Досегашната ал. 4, става въпрос за действащия закон, се отнася за една поправка, направена в 2008 г., която променя текста на закона доста значително, но е направена така и се отнася за тунели по републиканските пътища, където се забранява да се поставят такива рекламни съоръжения. По принцип е забранено, но специално за тунели на пътища, които са по трансевропейската пътна мрежа на територията на Република България и имат дължина над 500 м, демек в тунели под 500 м може да поставяме рекламни съоръжения. Този текст е странен. Който го е направил преди време, сигурно знае защо, но няма логика на по-големите тунели да е забранено, а на по-малките – под 500 м, пък да не е забранено. За тази ал. 4 става въпрос, че тя всъщност отпада.
За ал. 5 – това е текстът по вносител, и той не е променян. Единствената промяна в този текст, която е направена от мен, е да отпадне думата „търговски”, защото преди тази забрана се отнасяше само за „търговски”. Иначе това е текстът по вносител и той не е променян.
Що се касае до другите промени, това е въпрос на решение на народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Татарски, аз зададох въпроса дали текстът в ал. 5 ограничава поставянето на рекламни съоръжения в обхвата и обслужваната зона на автомагистрали и скоростни пътища. Искам да получа отговор на това.
Ако Вие не можете да ми отговорите, в залата има трима представители на вносителя. Нека да дойде някой от тях на трибуната и да отговори – думите „само за” еди-какви си комплекси значи ли, че се забранява поставянето на рекламни съоръжения? Тоест, специалното ползване на тези параметри на пътя „за рекламни съоръжения”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Друга реплика има ли? Няма.
Господин Татарски, дуплика? Не.
Заповядайте за изказване, господин Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По време на първото обсъждане аз повдигнах този въпрос. Няма да се спирам на първите две алинеи – нашата позиция е ясна. Става въпрос за това, че се забранява изграждането на търговски обекти на разстояние по-малко от 3 км преди и след пътните възли.
От една страна, се позволяват билбордове и така нататък, от което не се опасяваме, а от друга страна забраняваме търговски обекти.
Всички знаем, че има търговски обекти при подходите при влизане и излизане на автомагистралите и скоростни пътища. Няма никакво обяснение за това предложение. Все едно по тази логика ние да кажем, че преди Пловдив на пътните възли има изградени търговски обекти с широки площадки за почивка, изведнъж по този текст да ги забраним. Няма никаква логика, затова процедурно предлагам последното изречение в ал. 5 да отпадне, господин председател.
Уверявам Ви, колеги, че това е един неприложим текст. Този текст създава нелоялна конкуренция и не е в интерес на гражданите. Предлагам в ал. 5 последното изречение да отпадне, защото то нито ще помогне, нито ще пречи на безопасността на движението. Точно обратното, може да има места, където на 2 км преди пътния възел да има единствено място, където да може да се направи подходът за влизане или излизане в автомагистрала. Има места, където не е възможно да има 200-300 м участък, където да се направи обход. Според мен този текст трябва да отпадне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По този текст и по тази материя тук основният, големият въпрос е най-вече въпросът за рекламните съоръжения или билбордовете, които виждате години наред, десетилетия загрозяват българските магистрали, българските пътища.
Ние от „Атака” имаме последователна и твърда позиция още от миналото Народно събрание по този въпрос и много пъти сме го поставяли с искания за изменение на сега съществуващите текстове, и с въпроси към съответните министри.
Като се започне с доходи от около 3 милиона, при първото четене на този законопроект министърката каза, че приходите от тази дейност стигат до 5 милиона, а българските пътища се загрозяват, като никъде другаде в Европа. Съгласете, че никъде другаде в Европа няма такава грозота и такова замърсяване, такова загрозяване на красивата природа, освен в България. Никъде другаде няма такова нещо, както е по нашите пътища - стотици са билбордовете само от Пловдив до София, броил съм ги, повече от 160-170 билборда само за едно разстояние от 150 км! Ние от „Атака” имахме информация, че в парламентарната група и сред управляващите от ГЕРБ съществуват противоречия по въпроса.
След моето изказване тук министър Лиляна Павлова изрази негативно отношение към билбордовете. Имах чувството, че тя също пледира за свалянето на билбордовете, но се появиха някои съобщения, а и ние имаме информация, че собствениците на билбордове и рекламни съоръжения са разпределили, по отношение на управляващите, една сума от 200 хил. лв. Дали е така или не, Вие си знаете. Може би това са тези, които са пледирали за това вътре във Вашата парламентарна група, за да останат билбордовете?!
И не само че не се прави нищо за тяхното премахване, ами се увековечава тяхното оставяне, защото досега нямаше срокове, нямаше да останат билбордовете и всеки момент можеха да бъдат прекратени договорите, а сега се въвеждат тези срокове: за сега съществуващите билбордове – 5 години, а за тези, които ще бъдат изграждани оттук нататък – 10 години. Вижда се, че в близките поне 10 години няма каквото и да е намерение и политика билбордовете да бъдат премахнати.
Те застрашават движението, те отвличат вниманието на шофьорите, макар и въвеждането на това отдалечаване на 8 м от габаритите на магистралата, знаете, че това няма да се спазва. По българските пътища ще продължат да стърчат ръждясали, много често, срутени, разбити билбордове. Това е най-често срещаната картина, за което обществото ще получава едни мизерни 5 млн. лв., ще се обогатяват собственици на рекламни фирми и рекламни агенции, които печелят от тях сигурно десетки милиони! Затова те са били силно заинтересовани и са направили всичко възможно да ни убедят, включително и по този начин – с тези 200 хил. лв., а те може да са били и повече.
Вие може би подозирате на кой какво е било дадено и след тази голяма вътрешна битка и спор във Вашата парламентарна група явно излизате с един вариант, който е удобен за собствениците на билбордовете и за техния бизнес, но това е в ущърб на българското общество и българските граждани. Ставаме за срам включително и пред преминаващите по българските пътища чужденци, пред нашите приятели и партньори от Европа, които наблюдават една гледка, която не е лицеприятна и която не е позната за тях. Това е практика, с която нормалните държави отдавна са приключили, а ние ще продължаваме да толерираме едно търгашество, един бизнес, с полза за определени хора, без каквато и да било полза за обществото. Това ще бъде крайно негативно за България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Господин Такоров – първа реплика, заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, не мога да оспоря правото Ви да мислите, че билбордовете пречат и не подпомагат безопасността на движението, но не мога да се съглася с някои остри думи, които казвате против бизнеса. Казахте думите „търгашески фирми” и други, което е обида за българския бизнес.
Само искам да Ви кажа една статистика, за да я знаете и друг път да не говорите за монополизъм или за други неща. В този бизнес има над 800 фирми в България, 600 от тях имат само по един билборд, например заведение, хотел, ресторант – независимо какво рекламират, си го рекламират индивидуално. Тези хора ли са търгашите, господин Шопов? Недейте да обиждате така българския бизнес, защото аз също няма да съм съгласен, но това е вече обсъждането по следващата точка. На тези, които са взели разрешение само преди една-две години, защо трябва да е пет години, а на тези, които ще вземат тази година, ще е десет години? Това също е несправедливо, но е обсъждането по следващия член, по който ще говорим.
В момента искам да Ви кажа, че зачитам тезата Ви, че Вие сте против билбордовете. Това си е Ваш проблем, но недейте да обиждате хората, които по честен начин са си изкарвали досега хляба. Там работят над пет хиляди човека и бизнесът не е за две-три хиляди лева, а пет или седем хиляди лева влизат само в бюджета на държавата. Затова, ако видите, по-нататък аз съм предложил, но то не се прие от комисията, тези пари да отиват за изграждането на автомагистрали. Приемете го, подкрепете го и всичко ще бъде наред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика има ли? Няма други реплики.
Дуплика – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Такоров, и Вие сте в кюпа. (Смях.) Вашето изказване беше очевадно. Мисля, че и Вашите съпартийци го разбраха. Това лоби не е само явно и про-ГЕРБ и не само хора от ГЕРБ са свързани с тези фирми. Този бизнес и хорицата, които си изкарват хляба, господин Такоров, явно че е интерпарламентарно. Има и от Вашата парламентарна група във Ваше лице хора поддръжници на това толкова грозно нещо – стърчащите билбордове, отвличащи вниманието, представляващи опасност за живота.
Започнахте Вашата реплика спрямо мен с думите, че имам право да считам, че това застрашава пътуващите и движението, но това не е мое субективно мнение, господин Такоров. Това е обективно, защото са се случили доста катастрофи с летален изход. Това беше скоро – преди година, година и два-три месеца е последният случай. Преди това ние от „Атака” имаме информация, държим сметка и сме давали примери и за други загинали.
Аз не говоря срещу българския рекламен бизнес, който се състои от шестстотин фирми, както Вие ги определихте. Може би са повече или още повече фирмите. Аз говоря за тези, които държат този бизнес, и те не са кой знае колко много. Няколко са фирмите, които държат хиляди билбордове, и от това смучат пари, и то много пари.
Недейте с този благовиден предлог, че тези пет милиона, които се получават – я се получават или не се получават, ние знаем за трудностите на министерството, което с триста зора събира някакви пари, много често не дължимите такси, да ги оправдаете, че парите щели да отидат за строителство на магистрали. Това е капка в морето, като необходимост от строителство на магистрали.
И друго ще Ви кажа – тръгнете от Пловдив към Свиленград да видите табелите и рекламите, за които Вие пледирате, от които хората едва ли не от заведение си изкарват хляба. Ще видите колко от тези табели са на турски език и никой не е казал дума против това – нито в министерството, което трябва да следи, нито който и да е, защото нямаме Закон за българския език. Това е един друг аспект, господин Такоров.
Ние от „Атака” сме категорично против билбордовете по пътищата, които са загрозяващи. Те са опасни за движението и представляват източник на корупция и то в много големи размери – корупция, която по този повод, при това гласуване, явно е обхванала и българския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Лично обяснение – господин Такоров, заповядайте.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, искам от трибуната на Народното събрание да заявя, че нямам никакъв конфликт на интереси по посочената тема. Това, което каза преждеговорившият – да не му съобщавам името, за да няма право на лично обяснение, не отговаря на истината, защото всеки билборд, за да бъде поставен, има разрешение, подписано от Дирекция на Националната полиция по пътна безопасност. Не може да се твърди, че те застрашават движението по пътищата и по автомагистралите като цяло. Всичките те са правили проект за организация на движението и са съгласувани и одобрени от „Пътна полиция”.
Недейте да говорите, че те загрозяват. Знаете ли защо в момента загрозяват? Защото това е икономическото състояние, в което се намира България, и фирмите в момента нямат пари да рекламират. Това е проблемът. Ако искате да го махнем, за да се покаже, че в България икономиката не върви, това е отделен въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За изказване –заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, когато започнахме да разглеждаме този законопроект в самото начало още на първо четене, основният аргумент, който беше изтъкван, за да бъде забранено изграждането на рекламни съоръжения по автомагистралите и по скоростните пътища, които ще бъдат въведени, беше пътната безопасност. След като направихме справка със статистиката, която съществува за пътнотранспортни произшествия, причинени и станали с билбордове, се оказа, че за миналата година те са две, а загиналите са около 0,4%.
Уважаеми колеги, билбордовете по пътищата не са основният проблем за войната по пътищата, която се води от дълги години. Основният проблем е неспазването на правилата за движение, несъобразяването с пътните условия, така че нека да не спекулираме и да не се крием зад това, като хвърляме във въздуха понятието „безопасност”. Билбордовете не пречат на безопасността по никакъв начин – това, от една страна.
От друга страна, уважаеми колеги, когато говорим за билбордове, трябва да бъде ясно какво беше състоянието до момента. До момента билбордовете бяха на един разрешителен режим, като при спазването на условията на този режим, се издават едни безсрочни разрешителни. Тук, с този закон, премахваме точно този безсрочен режим, въвеждаме срокове за експлоатация на рекламните съоръжения, които ще зависят от това в какъв вид са те. Тези, които до момента са изградени, ще имат срок от пет години да се приведат в състоянието, в което трябва да бъдат съгласно новата наредба, ако не, те ще бъдат премахнати. Това го пише в закона, от една страна.
От друга страна, наистина съществува проблем с незаконните билбордове. Има много рекламни съоръжения по трасетата на автомагистралите, които са незаконни. Тези билбордове ще бъдат премахнати, така че нека гледаме в малко по-дългосрочна перспектива, а не да хвърляме някакви понятия и да политизираме толкова много един чисто експертен дебат.
От една страна – не пречат на безопасността, а от друга страна – въвежда се режим, който считаме, че ще бъде по-адекватен, режим, който премахва безсрочните разрешителни, издавани хей така, в момента, на който желае и заяви право, и ако не пречи на правилата на движение, както каза колегата, той може да постави рекламно съоръжение. Това също ще бъде променено. Както казах, няма да бъдат безсрочни, а ще има срок, в който те ще бъдат експлоатирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Иванов, Вие май сте си променили становището. (Смях и оживление в залата.)
Не се смейте, тъжно е, защото във Ваше лице намирах привърженик на тази наша стара идея от „Атака” – да ги няма билбордовете. Когато говорихме предварително, ми се струваше, че бяхте на това мнение.
Най-страшното е това, с което Вие искате да ни успокоите и да успокоите публиката. Това е, че по този начин увековечавате билбордовете. Анахронизъм в България – може би единствен останал в Европейския съюз. Няма другаде, в нито една друга страна – по пътищата масово билбордове, по този начин. Има ги някъде далече, из нивите, издигнати на високо място, но никъде ги няма по пътищата, па ако щете и на 8 м, както се опитвате също да ни успокоявате, което всъщност не е никакво успокоение.
С тези срокове – 5 години,10 години – това е най-страшното, което правите. То съвсем е в услуга на собствениците на билбордовете. Досегашният режим предполагаше тяхната несигурност – всеки момент може да се прекрати договорът и всичко да приключи, събират се съоръженията, отиват за старо желязо. Тук явно много са поработили собствениците на фирмите, здраво са поработили! Оттук нататък поне в близките 10 години обществото, България няма шанс да се отърве от тези загрозяващи съоръжения, защото Вие на договорно основание най-малко 10 години им давате правото да ги държат, пак повтарям, срещу жълти стотинки. Смешни суми! Хиляди и хиляди билбордове по българските пътища и реклами, които се държат, забележете, за едни жалки и нищожни 5 млн. лв., с които хвърляте прах в очите на хората, заблуждавате ги, опитвате се да представяте нещата, че обществото има някаква полза. Ползата е за няколко души монополисти, собственици на тези билбордове, които ги държат безсрочно, вече завинаги. Оттук нататък единствено те в Европа няма да бъдат мръднати от местата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Иванов? Не желаете.
Заповядайте за изказване, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, слушайки дебата, нищо друго не мога да кажа, освен че недоумявам какво стана с този закон, който беше внесен от управляващото мнозинство?! Недоумявам как така бързо някои хора се научиха да четат, та прочетоха чак след като се внесе законът, след като го защитиха, колко е справедлив, след това – че били много малко произшествията поради заглеждане в билбордовете. Не поради това, ами колко били се блъснали в билбордовете.
Извинявайте, господа! Мисля, че подобен подход е абсурден. Абсурден, защото на първо четене Вие от ГЕРБ толкова ревностно защитавахте позицията, че билбордовете трябва да се махнат. Вие ни убедихте в това, включително и на заседания на комисията. Аз ще извадя протоколите, за да се види кой какво е говорил! Сега същите тези двама души предлагат да отпаднат ал. 3 и ал.4, а всички Вие се съгласявате с тях. И какво правим?! Остават си билбордовете.
Прави се обаче нещо много важно – оставяме ги за 5 години. Така ли е, господа? Едните за 10 – за пътищата, пък другите са за 5 години. Да не спорим. След 5 годинки пак да ги подредим и пак да си започнем с лобитата, пак да си започнем с рекета. Така ли да го разбирам?! Кое беше това, което Ви накара четири седмици да мислите, та накрая да си промените мнението и да обърнете закона, който внесохте, с главата надолу?! Ако някой ми отговори на този въпрос – не с абсурдни тези, че сега се научихме да четем, а с ясни доводи, аз ще го подкрепя с удоволствие. В противен случай недоумението води до абсурдите, които ни предлагате днес да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Мутафчиев, не мога да разбера логиката на Вашето изказване! Какво лошо има в това, когато на първо четене именно аз изказах тезата, подкрепена от мнозинството, а сега Вие недоволствате, че те вземат идеите от нас и ги вкарват в законите?! Не мога да разбера начина Ви на мислене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Мутафчиев. Не желаете.
За изказване има думата госпожа Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Текстът на § 2, който обсъждаме в момента, е всъщност основният, касаещ дали да бъдат премахнати рекламните съоръжения по магистралите и скоростните пътища или да останат.
Искам да отбележа,че това беше един от основните стълбове на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата от Министерския съвет, който беше подкрепен не само от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а и от колегите от Парламентарната група на ГЕРБ. В интерес на истината считам, че по време на изказванията на първо четене болшинството от изказващите се се изказаха в подкрепа на това рекламните съоръжения да бъдат премахнати и подкрепиха предложението на вносителите. Сега се оказва, че се пренебрегват всички опасения, че те могат да предизвикат пътнотранспортни произшествия, особено на пътища, където разрешената скорост за движение е 120 км в час, и това, което Вие предлагате по-нататък в текстовете – 140 км в час за автомагистралите.
Няма как да се пренебрегне, че дори неколкосекундно отнемане на вниманието при скорост на движение 140 км в час на автомагистрала може да бъде пагубно не само за този, който си е отвлякъл вниманието, но и за останалите участници в движението.
Господин председател, отново ще поставя въпроса, който беше поставен от колегата Захари Георгиев – държа вносителите, които присъстват в залата, да излязат на трибуната, защото, когато един народен представител призове това да се случи, те трябва да го направят. Тук са да отговарят на нашите въпроси, а не да седят мълчаливо на последните редове на залата.
Искам тези хора да излязат и да кажат какви бяха мотивите да внесат предложението на първо четене – рекламните съоръжения на автомагистрали и скоростни пътища да отпаднат, защо са съгласни с така направените предложения на второ четене, тоест тези рекламни съоръжения да останат, какво ги накара да променят решението си, какви са мотивите?
Уважаеми колеги, дали грижата е за безопасността на човешкия живот, или грижата е за задоволяване на нечии интереси? Благодаря. (Частични ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Процедурно предложение – заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, обръщам се към колегите от ГЕРБ с предложение за отлагане гласуването на този текст с оглед промяната на позицията им – от внесения законопроект, до второ четене в пленарната зала. Предвид и становището на госпожа Лиляна Павлова, от което стана ясно, разбира се, няма да говоря от нейно име – за премахването на билбордовете. Предлагам да отложите гласуването на този текст, да го гледате по един най-отговорен начин. По реакциите на много от Вас виждам, че са на мнение и становище за премахване на билбордовете. Разгледайте този текст по-внимателно, защото от Вас, мнозинството, разбира се, зависи отговорът на този въпрос. След като вземете съответното отговорно политическо решение според Вашия устав, вашите правила, правилата на парламентарната Ви група, да го разгледаме. Този въпрос е много важен. Касае се до корупционна схема, която сочи за промяна на мнението. Може да разгледате вътрешно помежду си станалото по отношение на определени Ваши колеги. Не Ви призовавам да се разцепвате, но все пак това са Ваши, вътрешни въпроси. Излезте с общо отговорно становище и когато решите, имате мнозинство, вкарваме текста отново и го довършваме. Това може да стане още утре или друг ден.
В момента процедурното ми предложение е да отложите разглеждането и гласуването на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: На този текст или изобщо на законопроекта?
ПАВЕЛ ШОПОВ: На този текст, разбира се, нека си гледаме законопроекта по-нататък. При този текст нещата са по-особени, така да се каже. Недейте бързайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Думата има председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура” господин Лазаров.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова, с най-голямо удоволствие сме тук и ще отговорим на всички въпроси, ще разясним всички възникнали неясноти.
Първо ще говоря по § 2, който явно повече разбуни духовете. Ще спомена, разбира се, и § 1. Впоследствие ще взема думата и по § 3 – за скоростта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: По § 1 приключихме, така че продължете нататък.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: По § 2. Наистина вносителят в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура” внесе предложение да бъдат отстранени билбордовете, специално в частта „Автомагистрали”. Междувременно в самото начало точно този текст липсваше и беше оставено „обезопасяването” на билбордовете. От чисто прагматична гледна точка, изхождайки от бюджета, който в момента Агенция „Пътна инфраструктура” има, условията бяха две.
Първо, лишаването (по някои скромни мнения) от тези 5 милиона и, второ – още едни 5 милиона, които Агенция „Пътна инфраструктура” евентуално би трябвало да даде, за да бъдат отстранени всички билбордове от автомагистрали, тъй като самото отстраняване на билбордовете ще бъде за сметка на държавния бюджет, тъй като няма кой друг да ги отстрани.
Съгласно договорите ни за текущ ремонт и поддържане, където имаме изрично такова перо, там много ясно е посочено –отстраняване на билборд е 2500 средна цена общо-взето за магистралните участъци.
При дебатите между първо и второ четене в комисиите вносителят в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура” стигна до идеята и прие решение, че до 6 месеца след приемането на този закон трябва да бъде изготвена наредба, която на 100% ще регламентира и дейността, и текстовете на билбордовете. Наистина на билбордовете не трябва да има текстове на различни езици, не трябва да има ситни шрифтове, които да отклоняват вниманието на шофьорите. Да бъдат презентационни материали на фирми или каквото се рекламира без шрифтове, които трябва да се четат по-задълбочено. Всичко това е предмет на наредба, която ще бъде приета до 6 месеца. Там ще бъде упоменат и размерът на таксата, която ще се плаща от тези, които искат да експлоатират тези съоръжения.
В момента в настоящия закон разрешенията, които даваме за билбордовете, са безсрочни. Този, който си има билборд, ще го ползва там винаги, независимо дали държавата иска да го махне, или не – срокът е безсрочен, и билбордът ще си бъде там. В новия законопроект механизмът, който държавата може да има, е такъв (в момента ние, като възложител, както и това се случва на новите отсечки на автомагистралата, както сте забелязали няма нито едно разрешение, дадено за нов билборд), че тези неща да бъдат давани в явни процедури, при прозрачни правила. Минималната такса, в смисъл оферентите, ако са повече на брой, да имат възможност да я вдигат – изобщо да въведем правила в този бизнес, който в момента, е абсолютно нерегламентиран.
Това, което чух от преждеговорившите относно защитата на бизнеса, който дава хляб на много хора – на 100% е така. Има хора, които се изхранват с тези съоръжения и това са не само собствениците на фирмите, а и много от работниците, които поддържат тези съоръжения. За да бъде всичко честно и прозрачно, за старите договори ние приехме срокът да остане 5 години, при хипотезата те да бъдат на равни начала с тези, които ще бъдат за следващия период от 10 години.
Примерно, аз като управляващ Пътната агенция, заедно с Управителния съвет, съм преценил, че повече разрешение за билбордове ние не даваме и към този момент не сме дали нито едно разрешение за нов билборд както по новите участъци на автомагистралата, така и по цялата магистрала „Люлин”. Решението е много просто и елементарно и не виждам защо в самия законопроект трябва да стигаме до някакви драстични промени, забрани и така нататък. (Реплика от КБ: Обясни това на господин Шопов.) Обясних му. Промяната се наложи за това, че всички правила и регламенти ще опишем в тази наредба и тя ще бъде факт до 6 месеца след този закон, когато бъде гласуван.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): С този текст ги махате.
ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Тези, които в момента са безсрочни, стават с давност 5 години. (Реплика от народния представител Павел Шопов.) Не можем, защото сме дали разрешителен режим. Ние даваме разрешение за ползване на сервитут, ние не даваме правото за изграждане на този билборд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания?
Господин Иванов, нека да направим почивка и тогава ще имате думата.
Почивка до 15,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля народните представители да влязат в залата.
Има предложение за отлагане на разискванията и гласуването на този текст и ще трябва да гласуваме първо това.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов за отлагане на разискванията и гласуването на този текст от предложения законопроект.
Гласували 67 народни представители: за 5, против 39, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, така се случи, че правя моето изказване след това на ръководителя на Агенция „Пътна инфраструктура” инж. Лазаров. Връщам се към мотивите, с които бяха внесени в Народното събрание промените в закона. Това беше преди период не по-голям от два месеца, може би три. Там по отношение на направените предложения за въвеждане на изрична забрана за специално ползване на пътищата, че са изграждани рекламни съоръжения в обхвата на пътя и съществуващата зона на автомагистралите и скоростните пътища, е записано следното: че това трябва да отговори за зачестилите случаи, при които неправомерно, с цел реклама, се използва обхвата на пътя и, от друга страна, да повиши сигурността на пътя и неговата безопасност, както и да намали броя на пътнотранспортните произшествия със смъртни случаи и ранени.
Само преди половин час тук, от трибуната на Народното събрание, чух инж. Лазаров да говори съвсем други неща и веднага си задавам въпроса: какво се е променило в рамките на тези три месеца – да не би собствениците на рекламните съоръжения сами да са си изнесли тези рекламни съоръжения, за които се говори в мотивите, че са в обхвата на пътя? Никъде по магистралите и по скоростните пътища, които всъщност ги няма, но по другите пътища не съм забелязал преместване на рекламни съоръжения. Да не би за тези три месеца да се е повишила сигурността на пътя или безопасността? Очевидно това не се е случило.
При това положение Народното събрание наистина трябва да получи ясен отговор коя е причината, поради която само след малко ще гласуваме един § 5, в който е записано, че издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон. Всъщност вносителят ни предлага да приемем, че за още 5 години ще има рекламни съоръжения, които са в обхвата на пътя, че сигурността няма да е достатъчна и безопасността няма да е необходимата на пътищата, но се заявява: „Приемаме го така”.
На следващо място, защо именно за 5 години, защо не за 2 или за 3 години, а именно за 5? Когато инж. Лазаров казва: „Ние след 5 години ще ги премахнем” ...
Първо, след 5 години ще има друго управление. Кой ще управлява тогава, освен Господ никой тук, в залата, не знае. Каква е гаранцията, че след 5 години по начина, по който собствениците на рекламните съоръжения са успели да убедят парламентарната група на ГЕРБ, няма да убедят управляващото тогава мнозинство да им пусне за още 5 години тези рекламни съоръжения да бъдат в обхвата на пътя, да бъде ниска сигурността и безопасността по българските пътища?
Аз не приемам аргументите, с които беше защитена тази промяна на 180 градуса по отношение на разписаното във внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Това именно поражда много сериозния въпрос: коя е истинската причина, която е накарала да се смени текстът от страна на управляващото мнозинство между първо и второ четене на промените в Закона за пътищата? Аргументите, които изложи инж. Лазаров, определено не са убедителни. Явно има друга причина, която може би, поне на запознатите, звучи по-убедително. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Първа реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Иванов, още една причина – Вие гадаете. Това е причина, но има още една причина – приближават избори и тези билбордове ще имат много важно значение в предизборната кампания както като цени, така и като местоположение. Управляващите, които са в едни чудесни връзки с всички медии, забележете, с всички медии – тук един наш колега, който стои много често на първия ред, уж е от ДПС, може би го няма тук и не го виждаме, защото работи за управляващите, предвид медийната империя, с която разполага. Това е част от добрите връзки на политическите сили и още връзки на политическите сили с тези, които могат да направят реклама, които могат да осигурят имидж, могат за по-малко пари или без пари, или безплатно срещу една такава голяма услуга, защото това е страшна услуга. До този момент нито едно мнозинство, нито едни управляващи не са посмели да увековечат билбордовете. Те са били, така да се каже, на доизживяване и всеки момент – застрашени да бъдат премахнати. Сега ГЕРБ ги установява, закрепостява и ги стабилизира трайно по българските пътища. Не трайно, на практика – завинаги. Това е другата причина, господин Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък и ще направя едно числово сравнение, а вие преценете къде всъщност е проблемът. Държавата, респективно Агенция „Пътна инфраструктура”, събира около 5 млн. лв. на година такси. В Европа има един стандарт, който казва, че при всеки загинал човек на пътя икономическата загуба се изчислява на около 2 млн. евро за съответната икономика. Ние сме на паритетна покупателна способност около 44%, тоест наполовината. Да кажем, че за нашата икономика загубата е 1 млн. евро или 2 млн. лв. Бяха споменати числа, че загиналите, пряко свързани със сблъсък с билбордовете, са 0,4%, което прави между 3 и 4 случая. По тази логика, дори и 3 или 4 случая да са, загубите от човешки живот надвишават приходите, които в момента Държавната пътна агенция събира. Тук логично е да кажем, че при това положение изходът и нашето решение биха били предопределени. Според мен, проблемът е друг.
Проблемът е, че истинският приход от тези билбордове, който надвишава 10-20 пъти това, което събира агенцията, всъщност потъва в касите на фирмите, които държат тези билбордове. Тук е морален въпросът, когато ние след малко ще вземем решение: кого ще защитим – хората, макар и няколко единични случая, защото животът е безценен или ще защитим печалбата на операторите на билбордове в България? Аз оставям на вашата съвест след малко да гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Давидов.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смятам, че всеки един човешки живот е безценен. Всеки един погубен човешки живот, който по един или друг начин влиза в негативната статистика на ПТП-тата, е човешки живот по-малко, което държавата ни не бива да си позволява. След като може да предприеме мерки в тази посока, държавата следва да ги предприеме.
Както се вижда, има различни видове предложения. Имаше някои и от мен, и от колегите. Искам накратко да разясня някои от нашите предложения. Едно от тях беше за редакция на текста по вносител, в който след думата „изграждане” да се добави „и експлоатация”. Идеята на тази редакция е да се третира и завареното положение за рекламните съоръжения, които в настоящия момент са в обхвата на пътя.
Господин Татарски коментира едно от другите предложения. То беше за рекламите край тунелите.
Имаме предложение за отпадане на ал. 4, която практически създава изключение за ал. 3 в съществуващия текст на закона – в чл. 25.
В общи линии това са нашите предложения. Бих искал да приканя всеки един от нас да се отнесе морално отговорно към този въпрос, защото човешкият живот е безценен, по какъвто и сценарий да се развие, а в общи линии са възможни два сценария.
Експертите по пътна безопасност разясняват, че при единия сценарий, когато пътно превозно средство, защото и пътните превозните средства имат дефекти, и водача излезе от обхвата на пътя, експертите по пътна безопасност, включително от лабораторията към Пътната агенция, най-много препоръчват създаването на свободна от неподвижни препятствия зона в обхвата на пътя. Това е сценарий едно.
Сценарий две, разбира се, е разсейващият елемент, който имат. Общоевропейската практика е рекламните съоръжения край магистралите да не се толерират и да са на големи разстояния – от по 100-200 метра, така че в голяма, в максимално възможна степен да е защитен човешкият живот.
Приканвам Ви за съвестно отношение към това предложение.
Колкото до приходите – разбира се, в един момент е важно да се разбере каква дългосрочна политика се води в този аспект.
Надявам се всеки да прецени правилно своя глас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Приключваме с разискванията.
Първо, подлагам на гласуване предложението от народните представители Светослав Тончев, Иван Вълков и Веселин Давидов, по т. 1 от тяхното предложение, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 40, против 14, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Това е предложението, по което господин Давидов говори преди малко – т. 1 на предложението на колегите, което не се подкрепя от комисията.
Господин Тончев, заповядайте за прегласуване.
СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване на тази точка.
Тя е направена по мое предложение, на колегата Давидов и колегата Вълков.
Не знам дали всички в залата разбрахте за какво става въпрос? Колегата Давидов Ви призова всички да си помислите много добре преди гласуването на тази точка.
Предложението, което сме направили, не е случайно. То е в унисон с мотивите и с целта на законопроекта, който беше внесен в Министерството на регионалното развитие, а именно целите на този законопроект бяха: повишаване безопасността на движение по автомагистралите и скоростните пътища.
Освен всичко друго, това наше предложение беше в унисон с изменението, предложено ни от Министерството на регионалното развитие, по отношение увеличаване скоростта от 130 километра в час на 140 километра в час.
Всеки един от Вас сам може да си направи сметка какво би се случило, когато по автомагистралите и скоростните пътища, едновременно с увеличаването на скоростта за движение по тях не се премахнат тези съоръжения или не се отделят на достатъчно разстояние, защото според експертите са опасни.
Правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Прегласуваме предложението на народните представители Светослав Тончев, Иван Вълков и Веселин Давидов по т. 1 от същото, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 47, против 4, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ремзи Осман в редакцията на комисията по § 2, в ал. 5, която е нов текст, да отпадне следното изречение от текста, а именно: „Забранява се изграждането на такива обекти на отстояние на по-малко от 3 км преди и след пътните възли”.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 107 народни представители: за 13, против 8, въздържали се 86.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 2, който става § 3, както е по доклада.
Гласували 102 народни представители: за 74, против 16, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Предложение от народните представители Станислав Иванов и Антоний Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3а, който да стане § 4:
„§ 4. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 8 се създава т. 4:
„4. при експлоатация на рекламни съоръжения, издадени при условията и по реда на наредбата по чл. 18, ал. 5 – 10 години”.
1.Алинея 9 се изменя така:
„(9) Разрешенията се отнемат при неспазване на условията, предвидени в тях и/или при неспазване на изискванията за извършване на съответната дейност, определени в наредбата по чл. 18, ал. 5.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Първо – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Решихте си вече въпроса с билбордовете за предизборната кампания, разбира се, и много други проблеми, а някои си решиха и други екзистенциални проблеми и нужди. Сега единственото нещо, което можем да направим, след като се гласува този текст, е да намалим срока. Тези 10 години са много голям срок, те са цяла вечност. Да се даде възможността и правово да се държат билбордове и рекламни съоръжения, при положение че в обществото има много сериозни възражения, има ропот, има несъгласие, дори и сред Вас от управляващите – за толкова дълго време, е некоректно. Абсолютно е некоректно спрямо обществото и спрямо самата Ваша политическа сила. Аз видях преди малко огромното желание, с което някои гласуваха за увековечаването на билбордовете.
Затова Ви правя предложението: цифрата „10 години” да бъде намалена на „3 години”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Шопов.
Реплики? Няма.
Господин Такоров, заповядайте за изказване.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, в предното си изказване заявих, че сега ще взема отношение по този параграф и ще Ви кажа защо – защото се получава една несправедливост. Казах я и по време на работата на комисията, тъй като и на комисията господин Лазаров каза, че през 2010 - 2011 г. няма издавани разрешения за поставяне на билбордове на магистралите, но аз съм убеден и видях, че има издадени за другите пътища.
В момента няма да се получи равностойност между различните търговски субекти, защото един, който е поставил билбордовете си през 2010 - 2011 г., оттук – след влизането в сила на закона, той ще има право на пет години, а този, който е поставил билбордовете през 2011 г. – ще има право на десет години. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Това е записано в закона, господин Иванов. Наредбата не може да променя закони. Тук е написано „5 години”, а за новите – „10 години”.
Господин председател, правя предложение: думите, мисля, че са „5 години”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Тук няма „5 години”!
РУМЕН ТАКОРОВ: Извинявайте, господин председател, това е за следващия параграф – „пет” да стане „осем”, за да има изравняване на правата на търговските субекти.
Извинявайте, господин председател, сгрешил съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Приключваме разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Павел Шопов в така предложения текст от народните представители Станислав Иванов и Антоний Йорданов – в точка първа, където е направено предложение за създаването на т. 4 в ал. 8: срокът от „10 години” да бъде заменен със срок от „3 години”.
Гласували 90 народни представители: за 8, против 58, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаването на нов § 3а, който става § 4 по доклад.
Гласували 83 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за наименованието на подразделението, което се подкрепя от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Предложение от народния представител Румен Такоров – параграф 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Милена Христова и Захари Георгиев:
„В § 3 се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 4:
„(4) След изтичане на срока на вече подписани договори за изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона на автомагистрали, но не по-късно от три години от влизане в сила на този закон, рекламните съоръжения се премахват от собствениците им.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите „ал. 3” се добавя „и 4”.
3. Досегашната ал. 5 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Светослав Тончев, Иван Вълков и Веселин Давидов – предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Любен Татарски – предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Станислав Иванов и Антоний Йорданов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Четин Казак – параграф 3 се отхвърля.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5:
„§ 5. Издадените до влизане в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до пет години от датата на влизане в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания?
Господин Георгиев, заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението, което сме направили, е във връзка с това, че от действащите, по предложение на вносителя, текстове не беше уреден въпросът свързан с действието на подписаните вече договори и беше необходимо да се урегулира този въпрос.
Не е коректно обаче това, което е записано като мнение на комисията, че не подкрепят предложението. По точка първа, респективно по втора – комисията по принцип подкрепя предложението, както е видно от болдвания текст на другата страница. Нашият срок, който предлагаме, е 3 години, а комисията предлага той да бъде 5 години, което означава, че по принцип текстът е подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, така е.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма. (Реплика от народния представител Захари Георгиев.)
Все пак, господин Георгиев, ще трябва да се съобразя с изписаното в доклада, няма как.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Милена Христова и Захари Георгиев, които не се подкрепят от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 13, против 40, въздържали се 35.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров, с което предлага в редакцията на комисията за § 3, който става § 5, срокът до пет години да бъде заменен с до осем години.
Гласували 85 народни представители: за 27, против 22, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 3, който става § 5, както е по доклада.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Предложение от народните представители Милена Христова и Захари Георгиев в § 4 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Любен Татарски.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Четин Казак § 4 да се отхвърли.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 6:
„§ 6. (1) Неприключилите производства по подадените преди влизането в сила на този закон заявления/искания за издаване на разрешения за специално ползване на пътя чрез изграждане на крайпътни обслужващи комплекси и пътни връзки към тях в обхвата и в обслужващите зони на автомагистралите се приключват при условията, действали преди влизането в сила на този закон.
(2) Разрешения за експлоатация на крайпътни обслужващи комплекси в обхвата и в обслужващите зони на автомагистралите, за които до влизането в сила на този закон има издадени разрешения за специално ползване на пътя чрез изграждане на обекта и на пътна връзка към него, се издават при условията, действали преди влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Какво предлагаме на българските граждани с текстовете, които обсъждаме в момента? Предлагаме следното нещо: всички тези, които са подали молби, включително за билбордове и други съоръжения, до приемането на този текст, без значение дали има допуснати разрешения – говоря за първата алинея, съответно да имат правото не по условията на този закон, а от досегашните условия, по стария закон, да сложат тези съоръжения. Веднага следва въпросът: защо? (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Не, не, говоря точно за § 6, ал. 1: „Неприключилите производства по подадените преди влизането в сила на този закон заявления/искания за издаване на разрешения за специално ползване на пътя чрез изграждане на крайпътни обслужващи комплекси и пътни връзки към тях в обхвата и в обслужващите зони се приключват при условията, действащи в закона”. Тук влизат всички, включително и за билбордовете. Опровергайте ме!
Аз приемам, че за ал. 2 са дадени разрешения и тези разрешения в края на краищата трябва да бъдат реализирани. Но в никакъв случай не мога да се съглася, че дори и да не е така, защо тогава разрешаваме, пак казвам, по стари текстове на закона, след като е влязъл в сила новият закон да вървят процедурите? Според мен отново имаме някакви договорки! Тоест управляващото мнозинство има някакви договорки. Защо приемаме закон, след като той няма да важи за определени граждани? Тъй като във времето, докато сме умували два месеца тук дали да приемем този закон или не, знаейки включително, че тези текстове ще вървят, те са подали съответно своите молби. Вижте по автомагистрала „Тракия” колко масово се строят бензиностанции, струва ми се, че в момента се строят точно три. По същия начин ще изникнат още пет-шест със сигурност Ви гарантирам, ако този текст влезе в сила, но това като текст е валидно и за билбордовете. Чуйте ме: ще се използва като вратичка и ще бъдат поставени нови! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които да искат да вземат отношение по текста?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз се солидаризирам с мнението, което изказа колегата Мутафчиев. Алинея 1 на предложения на пленарната зала § 6 с решение на комисията наистина е неприемлива. Неприемлива, защото неприключили производства на подадени преди влизането в сила заявления може да означава неприключили подадени преди една година, преди един месец, а може и такива, които утре или вдругиден, преди публикуването и влизането на закона в сила, бъдат започнати. Започнати на първа стъпка, както се казва, след това те могат да бъдат върнати за доокомплектоване и така нататък, но това действително е едно неприлично предложение към пленарната зала да подкрепи този текст.
Това, което бих подкрепил и го считам за нормално, е ал. 2. Съвсем естествено е, че разрешения за експлоатация на крайпътните обслужващи комплекси в обхвата и в обслужващите зони на автомагистралите, за които до влизането в сила на този закон има издадени разрешения за специално ползване на пътя се издават при условията, действали преди влизането в сила на този закон. Нормално! Те са получили тези разрешения.
Обаче аз питам: защо другите ги приравнявате към тях – и едните, и другите тук имат условия, които са действали преди влизането в сила на този закон. Абсолютно недопустим е текстът по ал. 1. Абсолютно лобистки текст, обслужващ определени интереси! В крайна сметка Народното събрание трябва да защити честта си, както се казва. Не може по този начин да ни се предлагат текстове, за да бъдат обслужени определени кръгове, определени хора срещу определено възмездие, защото такива неща безвъзмездно не се случват.
Госпожо председател, правя формално предложение за отпадане на ал. 1 от предложения на вниманието ни § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре, благодаря Ви, господин Иванов.
Записвам си.
Реплики?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): С този текст се вижда, че ГЕРБ са паднали на килимчето и изцяло са се съгласили със рекламодателите.
Тук съвсем става ясно още нещо. Така проблемът се вдига във въздуха, казва им се: „Ще Ви режем билбордовете – с други думи главите, милионите, които получавате. Елате да преговаряте!” За това е бил първоначалният текст на закона, за това е било предложението.
Този подход ГЕРБ са го използвали вече доста пъти, виждаме го отново по отношение на други субекти. Идват, съответно започват преговори – пълно съгласие, абсолютно единение на волята, на възгледите, на вижданията и вече се върви към облагодетелстване на рекламодателите по един начин, който наистина, както казвате Вие, не е достоен за български парламент. За управляващите не говорим, става въпрос вече за институцията. Така че това е част от сделката.
Досега билбордове, които не са имали разрешение – нестандартни, а те са най-грозните, най-разкривените сред другите, тук особено представителят на „Пътна инфраструктура” господин Лазаров знае много добре какви грозни билбордове има по магистралите, те ще се ползват от привилегиите, които се въвеждат с този закон. (Реплики на народния представител Станислав Иванов.) Те ще бъдат узаконени, така да се каже, и увековечени оттук нататък, господин Иванов! Така че не се учудвайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика? Няма да ползвате.
Има ли други народни представители за изказване? Този път гледам отдясно-наляво, за да не ме обвините, че изпускам някоя част от залата, но няма желаещи за изказване народни представители.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на народните представители Милена Христова и Захари Георгиев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 11, против 53, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване направеното предложение от народния представител Иван Иванов за отпадането на ал. 1 в параграфа, който ни се предлага от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 29, против 42, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване § 4, който става § 6 в редакцията на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 73, против 9, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Предложение от народните представители Станислав Иванов и Антоний Йорданов.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде нов § 6а, който да стане § 7:
„§ 7. Министерският съвет приема измененията в наредбата по чл. 18, ал. 5 в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания по този параграф? Няма.
Поставям на гласуване създаването на нов § 7 в редакцията на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Предложение от народния представител Румен Такоров.
Предложението бе оттеглено.
По § 5 има предложение от народния представител Румен Такоров – § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Милена Христова и Захари Георгиев – в § 5 в т. 1 се правят следните изменения:
а) буква „а” за категория В числото „120” се заменя с „110”.
б) буква „б” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Светослав Тончев, Иван Вълков и Веселин Давидов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Четин Казак – в § 5, т. 1, буква „б” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 8:
„§ 8. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр... ) се правят следните изменения и допълнения:
1. В таблицата на чл. 21:
а) в колона „Автомагистрала”, на ред 2 числото „130” се заменя със „140”.
б) създава се нова колона с наименование „Скоростен път” и с показатели по отношение на допустимата стойност, както следва:
„Категория А 90
Категория В 120
Категории С, D 90
Категории В+Е, С+Е, D+Е 90
Категория Т –
Категория М –
Самоходни машини –
2. В Глава втора наименованието на Раздел ХIII се изменя така:
„Автомагистрала и скоростен път. Автомобилен път”
3. В чл. 55 в ал. 1 и 2 след думата „автомагистрала“ се добавя „или скоростен път“.
4. Член 56 се изменя така:
„Чл. 56. Водач, който навлиза на автомагистрала или скоростен път, е длъжен да пропусне движещите се по тях пътни превозни средства, а който иска да напусне автомагистралата или скоростния път, трябва своевременно да заеме място в съответната пътна лента за излизане от тях.”
5. Създава се чл. 58а:
„Чл. 58а. При движение по скоростен път на водача е забранено:
1. да спира пътното превозно средство за престой извън специално обозначените за това места;
2. да завива в обратна посока, да се движи назад, да навлиза в разделителната ивица или да я пресича, включително на местата, където тя е прекъсната.”
6. Създава се чл. 59а:
„Чл. 59а. (1) Водачът на пътно превозно средство, движещо се по скоростен път, принуден да спре поради независещи от него обстоятелства, може да направи това върху площадката за принудително спиране извън платното за движение, като през нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал. При невъзможност да отстрани повредата и да продължи движението той е длъжен да вземе мерки за изтегляне на пътното превозно средство от скоростния път по най-бърз начин.
(2) Пътно превозно средство, получило повреда при движение по скоростен път, може да бъде теглено с гъвкава връзка само до най-близкия изход на скоростния път.”
7. В чл. 84 след думата „автомагистрала“ се добавя „и скоростен път“.
8. В чл. 130, ал. 1 след думите „извън населено място – 50 km/h“ се добавя „по скоростен път“ .
9. В § 6 от Допълнителните разпоредби се създава т. 52а:
„52а. „Скоростен път” е път, който отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 8 от Закона за пътищата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги! Ако не греша, тук е систематичното място на спора, който на първо четене разбуди много залата – това е поправката, изменението, увеличението на скоростта от 130 на 140 км в час по някои от автомагистралите.
Още на първо четене ние от „Атака” заехме категорично становище против такова увеличение на скоростта. След това в разговори с колеги народни представители някои казаха: „Колата ми има седма скорост”. Може колите на някои да имат седем скорости и да искат колите им да летят като самолети по автомагистралите, но обективната обстановка е такава, че не позволява развитието на такива скорости.
Ако направим сравнение с Европа, ще видим, че няма страна, с изключение на Германия, където условията са съвсем други, не подлежат на сравнение. Там скоростта е неопределена, бихме казали „безгранична”. Няма друга страна, където скоростта по автомагистралите да е повече от 130 км.
Ако вземем Съединените щати, също ще видим няколко модула на скоростта. Ако не греша обаче и там скоростта на най-добрите отсечки, на най-съвременните и модерни магистрали стига до 120 и няколко километра в час. Въпросът е, че тя се привежда от мили в километри и не мога да направя точно изчислението, но мисля, че е не повече от 120 и няколко километра в час.
Неслучайно години наред, дори десетилетия по българските пътища пределната скорост беше 120 км в час. Това беше, защото българските магистрали са били така планирани, такава е и практиката в другите страни. После се измени, стана 130 км, но от него не произтече нищо добро и нищо хубаво.
За да се въведе по-голяма скорост, а Вие ще кажете, че това ще важи само за новите отсечки, въпросът обаче не е само до новите отсечки, а е психологически. Не можем да си позволим такава двойственост. Не може по част от магистралата скоростта да е една, а в друга част – друга. Нагласата е такава. Как ще го обясним и на чуждестранните граждани, минаващи през България? На едно място ще видят една скорост, на друго място – друга скорост. Ще стане абсолютно объркване. Въпросът обаче е и в психологически план.
Те карат със 150, 160, 170, пък и повече километри в час. Свидетели сме, чували сме и го виждаме на магистралите, че скоростта се вдига често и над 200 км в час. Когато скоростта се вдигне от 130 на 140 км в час, някои ще приемат за позволено да карат на тази бясна скорост, с която карат и сега.
Условия за това обаче по българските пътища и магистрали няма. Няма да изброявам в колко отношения те подлежат на критика, като се започне от настилката с дупки на много места, продължи се с културата на шофиране, продължи се със светлоотразителните съоръжения върху мантинелата между двете платна. Тези доводи могат да се продължат и с липсата на шумозаглушители покрай близките населени места, когато магистралите минават покрай такива. Можем безкрай да критикуваме нашите магистрали, които не са за тази скорост, която предвиждате.
Днес в залата тече една рекламна инициатива, все рекламни неща. Рекламата е и с въвеждането на понятието „скоростни пътища”. Някой изложи довода, че това е в голяма степен имиджово нововъведение в нашето законодателство. Рекламните съоръжения – също.
Сега това също е реклама: по нашите магистрали, както Вие ще ги наричате – „магистралите на Бойко Борисов”, ще може да се пътува не като по другите магистрали – тодорживковите и построените по време на други правителства, където се пътуваше със скорост 130 км, а ще може да се пътува вече със скорост от 140 км. Това има значение.
Ще Ви предложа знака, който можете да сложите. В началото на такъв участък, вместо да отбелязвате „140 км”, сложете знак с главни букви „ББ” – Бойко Борисов, и оттам нататък магистралата е Ваша! (Шум, смях, оживление.) Карайте със 140 км в час – това е целта: нови магистрали, нови правила, нова скорост, нови знаци, така че дерзайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма реплики.
Народният представител Румен Такоров има думата.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо председател, най-напред искам да дам малко разяснения. Комисията не подкрепя предложението, което съм направил. Аз и на заседанието на комисията казах, че оттеглям предложението само в частта за скоростните пътища. Те бяха приети и вече няма място за гласуване по тях.
Ще Ви помоля да подложите на гласуване моето предложение за отпадането в таблица по чл. 21, буква „а”: в колона „автомагистрала”, на ред втори числото „130” се заменя със „140”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Това е по т. 1, буква „б”.
РУМЕН ТАКОРОВ: Както е написано, излиза, че се отказвам и от това свое предложение. Никога обаче не бих се отказал от това предложение за отпадане на точката за увеличаване на скоростта поради няколко причини.
Първата причина е писмото със становището на МВР. Предишния път, когато взех отношение по този законопроект, казах, че становището на Министерството на вътрешните работи е против увеличаването. Болшинството от управляващите тогава се смееха и казваха, че това не е вярно. Сега ще Ви прочета писмото, за да знаете, че това наистина е вярно. Чета последния абзац: „Анализът на пътнотранспортните произшествия показва, че основна причина за тежки пътнотранспортни произшествия е повишаването на скоростта. Изхождайки от това, че приоритетът на Европейския съюз е намаляването на загиналите с 50%, както и на новите програми, които се разработват от страните – членки на Европейския съюз, а именно „визия нула”, тоест нула загинали при пътнотранспортни произшествия, обръщаме внимание, че увеличаването на скоростните режими ще доведе до повишаването на пътнотранспортния травматизъм, което ще постави Република България отново в неизгодно положение спрямо останалите държави в Европейския съюз.” Това е подписано от заместник-министъра на вътрешните работи господин Вучков.
Впоследствие на комисията от комисар Стратиев бяха изнесени някои много по-лоши данни. Убеден съм, че той казва истината. Той каза, цитирам дословно: „С 10 км увеличаването на скоростта ще се увеличат с 10% пътнотранспортните произшествия, с 20% ранените и с 40% убитите”.
Колеги, какво правим на тази база, която той ни дава като данни?! Разбирам, болшинството имат мощни коли, някои със 7 8 степенни скоростни кутии, искат да карат по-бързо. Това ли трябва да направим обаче в момента – да увеличим хората, които ще слагат черни забрадки от катастрофи по автомагистралите в България?!
И нещо друго искам да Ви кажа. Кога влиза този закон в сила? – три дни след публикуването му. Дали в този тридневен срок Агенция „Пътища” ще може да постави на необходимите места по автомагистралите, проектирани за скорост от 110-120 км в час, необходимата вертикална сигнализация, да ограничи скоростта на 130 км, както е било досега? Не съм убеден, че това ще стане. Ако правим това само за новите магистрали, които сме изградили, колеги, за тези 19 км от 488 км, за тях ли правим предложенията за увеличаване на скоростта на 140 км?
На първо четене Ви го казах, сега пак ще Ви го кажа. Разликата, когато се движиш със 100, 130 и 140 км в час е три минути и двадесет секунди. Това ли се мъчите да постигнете – да съкратите с три минути пътя за 100 км по автомагистралите. Няма такава магистрала, където постоянно да можете да се движите със 140 км в час. Каква е целта Ви? – не мога да разбера.
Но аз пак Ви казвам – Пътната агенция няма да може да сигнализира всичките участъци, защото тя трябва да направи пълно обследване на всички участъци от магистралата и да обозначи тези, в които може да се кара със 140! Питам Ви: какво ще правим тогава?
Както вече и господин Шопов каза, ние ще сме втората страна след Полша и Германия, там са съвсем други условията, която ще въведе скорост 140 км. Защо? Това ли е необходимото в момента? Мисля, че трябва да се съсредоточим в подобряване експлоатацията на пътищата, да намалим дупките, да си оправим еластичните огради, вертикалната и хоризонталната сигнализация, озеленяването по пътищата и тогава вече да мислим за увеличаване на скоростта! А такива работи, за които ми говорите – за 6-7 степенни скоростни кутии, за намаляване на емисиите, това са просто празни приказки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Народният представител Ремзи Осман има думата за изказване.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз осъзнавам, че и този текст ще бъде приет от мнозинството. Няма спор по това – нагласата е да бъде приет, тоест максималната скорост по магистралите да бъде 140 км/час. Искам да изразя моето лично мнение. В нашата парламентарна група решихме по този въпрос всеки да гласува по съвест.
Преждеговорившият каза колко е опасно скоростта да се завиши с 10 км/час.
Уважаеми колеги, да се дават примери с Германия най-малкото е неприемливо. Тези, които сте пътували в Германия, да сте забелязали там някой да изпреварва по банкета? Някой да изпреварва? Такъв случай да сте забелязали в Германия? Няма. (Реплика от ГЕРБ.)
Да сте забелязали някой в Германия примерно да издава документ за фалшиви технически прегледи в сервизи? Няма такъв случай. В България е масово.
Да сте забелязали ниска подготовка на кандидатите за шофьори в Германия? В България е масово.
Да сте чули прокурор в Германия да каже: „В затворите няма места, затова ги съдим условно”? Такива случаи има ли? Това е истината, това е народопсихологията в България!
Примерът, който е в Германия, не можем да пренесем в България! Фатално ще бъде!
Това, че някои колеги имали мощни коли – да са живи и здрави! Не че аз не мога да си позволя. Това е хубаво, но то не означава заради мощните коли ние да въвеждаме възможност за 140 км/час!
Когато някой загуби близък човек – преди 3 години аз загубих близък човек, тогава разсъждава по друг начин.
Говорите за примерите в Германия. Да сте чули в Германия съдията да напише мотивите 3 години след решението на съда? В България е масово. Масово е в България! Като адвокат се занимавах с едно такова дело. Три години никой не може да накара съда! Наложи се Инспекторатът към Висшия съдебен съвет да наказва съдийката от Софийския градски съд! Да сте чули нещо подобно в Германия? Няма да чуете никога.
Но в България да даваме примера: вижте, в Германия имало възможност за 140 км/час, дайте и по нашите магистрали да позволим – това е много глупаво.
Ако тръгнем по Германия, извинявайте, магистралите – едни хубави, изградени, изградени организационно, допълнителните средства, които дават възможност за по-безопасно движение в Германия и да ги сравним с нашите магистрали и с дупките, не е сериозно. Това не е сериозно!
За първи път виждам в българския парламент да играем с цената на живота, тоест с безопасността на движението и мнозинството да не взема отношение! Много е глупаво. Не е сериозно! Неприемливо е!
Излезте и защитете! Знам, че голяма част от Вас не споделят тази скорост, но всички знаем, че премиерът Ви разпореди да приемете този текст! Защото премиерът обича високи скорости! Нали премиерът не обичаше да се движи с екскорт, преди да стане министър-председател?! Защо се движи с десет коли? Заради безопасността.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Глупости!
РЕМЗИ ОСМАН: Какви глупости? Били сме заедно народни представители – плюеше президента, кмета и министър-председателя!
Оставете премиера, спират заради министъра на вътрешните работи, като се движите по „Раковски”! Движението спират – лично аз съм свидетел онзи ден. Да, за тях е безопасно движението по пътищата, когато се движат с тези мощни коли, но за гражданите по магистралата?! Ще съжалявате, колеги! От ГЕРБ ще бъдат виновни!
Извън Германия, в Европа, Полша – да не би тези страни да са по-изостанали от нас?
Съжалявам, че говоря така, моето уважение към Вас, но това е текст, който не е политически! Един текст, който не е свързан с това кой е управляващ и кой е в опозиция! Това е текст, който след себе си ще носи жертви, колеги, ако бъде приет – за 140 км/час.
Умолявам Ви да не приемате това предложение.
Колегите Милена Христова и Захари Георгиев са направили предложение – тук вмъквам: по скоростните пътища в никакъв случай 120 км/час! Сто – сто и десет. Няма възможност, не можете да позволите!
Преди малко Ви подкрепих за „скоростния път” като понятие. Това не е нормално. Вие го издигате със статут на автомагистрала почти! Не е автомагистрала. Затова вариантът, който е предложен от колегите (не гледайте, че е предложен от БСП), е приемлив. По скоростен път или 100, или 110 км.
Колеги, умолявам Ви, абстрахирайте се кой какво е казал и мислете единствено, че този текст касае живота на хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Народният представител Иван Николаев Иванов има думата.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Още при първото четене на законопроекта заявих, че както аз, така и моите колеги от Синята коалиция ще гласуваме категорично „против” тази нова разпоредба на закона.
С риск в някои моменти да се повторя с това, което казаха някои от преждеговорившите мои колеги, искам просто да изброя аргументите и ако има мотиви или контрааргументи, нека ми бъдат изложени ясно.
На първо място, това е статистиката на Световната здравна организация, уважавана в целия свят. Само че не е точно, както го каза господин Такоров, при цялото ми уважение към него. Там се казва, че повишаването на скоростта с 10% увеличава броя на пътно-транспортните произшествия с 20% и броя на смъртните случаи с 30%. Това бяха думите на комисар Стратиев, който дойде на заседанието на комисията в качеството си на представител на Министерството на вътрешните работи.
Самият този факт показва какъв огромен риск поемат не само като законодатели, но и пред собствената си съвест онези депутати, които ще подкрепят повишаването на скоростта от 130 на 140 км/час.
Вторият аргумент – становището на самото министерство; изричното пояснение, че целта в Европейския съюз е смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия да се намалят с 50%; изтъкването от Европейския съюз, че основната причина за смъртността при тези произшествия е превишаването на скоростта! И ние тук днес сме призовани от комисията, защото това е становище на комисията, да повишим скоростта с 10 км, тоест да действаме в противна посока на практиката и на логиката в Европейския съюз!
Третият аргумент е състоянието в Европейския съюз, в страните от Европа. Само в Германия е разрешена скорост на предвижване по магистралите над 130 км/ч, но Вие знаете, колеги, че изключението само потвърждава правилото. Правилото е да не се допуска скорост по пътищата на Европейския съюз над 130 км/ч. Преди две години – 2010 г., поради повишения брой пътнотранспортни произшествия, намали от 120 на 110 км/ч максималната скорост на движение по магистралите. А това е голяма европейска страна, но нека да остане 130, както е в почти всички други европейски страни.
Не знам кои са тези „големи основания”, които дават право да се иска от нас такова повишаване на 140 км/ч. Съпоставката между пътната мрежа на Германия и България няма нужда да се прави. Всеки нормално мислещ човек знае, че разликата е колкото от Земята до Луната. Как е по света?
В Съединените щати – страна, в която в някои от щатите магистралите са действително като опънати ленти, скоростта не надвишава 118 км/ч. Там скоростта се изчислява в мили и съответно преизчислена в километри в час е 106 км/ч за някои щати, 112 км/ч – за други щати, и 118 км/ч – за трети. Няма скорост над 118 км/ч в най-могъщата и най-силно развита страна в света! Може би ние надминаваме Съединените щати?!
По време на заседание на комисията господин Давидов даде пример, че магистралата между Абу Даби и Дубай е с по-висока скорост от 130 км/ч – 150 или 160 км/ч. Извинявайте, господин Давидов, но нито Абу Даби, нито Дубай за мен могат да бъдат референция, да бъдат държави или съответно пътищата през тези пустини, с които ние да се съпоставим и да приличаме на тях. Аз предпочитам да приличаме на Франция, на това, което се прави в Италия, във Великобритания, в Испания, в Швейцария и във всички останали страни от Европейския съюз!
Към това ще добавя – и това е моят пети аргумент, че повишаването на скоростта по необходимост, това е съвсем просто обяснение от законите за движение, повишава количеството течно гориво, което се изразходва. (Председателят дава знак, че времето е изтекло.)
Госпожо председател, моля за още десет секунди.
Оттам съответно се повишава замърсяването на въздуха, на атмосферата.
И на последно място ще отбележа, че състоянието на пътната настилка в България, включително в момента, по никакъв начин не позволява едно такова увеличение.
Апелирам към Вас преди всичко като към хора, които носят определена отговорност пред гражданите на България, да не подкрепяте това предложение. Да не стане така след някой и друг месец, при тежко пътнотранспортно произшествие по магистралата, поради такава скорост от 140 км/ч, да Ви покажат снимките във вестниците, както това се случвало и друг път, кой какво е гласувал! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики?
Имате думата, господин Давидов.
ВЕСЕЛИН ДАВИДОВ (ГЕРБ): Господин Иванов, ще се опитам да бъда кратък.
В изказването си в комисията, както всъщност всички там го правиха, беше да се придържаме повече към фактологията, а не към политическото говорене. (Шум и реплики.)
Окей, говорим за Германия, за Полша, която също е въвела 140 км/ч преди вече две години. Има такава тенденция, водят се такива разговори на различни места.
Това, което аз като фактология изложих там, беше изцяло спрямо нормите на проектиране, които в България са от 2000 г. и са базират на немските, където така наречената проектна скорост се базира на скоростта V85, която определя тези 85% от автомобилите, които при мокра настилка достигат максимална скорост, която на 85% се фиксира като проектна скорост.
Акцентът ми в изказването на заседание на комисията беше, че реално самата пътна инфраструктура, самите технически характеристики на пътя и на отделните елементи, съдържат резерв, който позволява това нещо. Друг е въпросът, че това е просто една опция. Тук, разбира се, следва да се вземе отношение по различните отсечки. Това е просто опция – 140 км/ч, като горна граница. Това не означава, че навсякъде ще бъде така.
Вие видяхте тук какво каза министър Павлова. Може би това ще бъде скоростта на новите отсечки, на новите магистрали, където пътят ще позволява и пътнотранспортни произшествия не са възможни. Да, това е една опция. На много места ще си има ограничение, както навсякъде. В Германия също на много места има ограничения, макар че има възможност за такава скорост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика има ли?
Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
По принцип моето изказване няма да бъде реплика към господин Давидов, защото в 99% от това, което казахте, Вие повторихте това, което аз казах, или горе-долу ние се допълваме. Но не съм съгласен с това, което казахте – думите на господин Стратиев. Ето къде е стенограмата – пред мен, ще Ви я прочета!
Теорията показва, че скоростта убива повече. Едно завишение на скоростта води до завишаване на произшествията с 10%, завишаване на ранените с 20% и увеличаване на убитите с 40%! Само заради това! Ето къде е написано!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика – народният представител Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Иванов, няма смисъл да цитираме господин Стратиев. Той не казва нищо ново.
В България вече десетилетия се води, така да се каже, борба със скоростта. Затова се правят кампании, затова се поставят знаци, затова по телевизиите щедро се спонсорират клипове, в реклами непрекъснато се повтаря: „Убийте скоростта! Намалете скоростта!”. Всичко се върти около скоростта. Тя е основният проблем, основният бич!
А какво правим ние? Ние увеличаваме скоростта! Правим точно обратното – в противовес на онова, което сме правили с национални кампании в продължение на десетилетия.
И каква е причината? Има ли нещо нововъзникнало, има ли нещо, което да е аргумент, за да го направим? Няма, освен това, че тук ГЕРБ пуска едни нови автомагистрали. Това е – нови автомагистрали, нова скорост, нови правила, нови порядки! Отново един имидж скок. Днес за кой ли път вече виждаме неща, които изглеждат домашни. В това, тук се казва, че нямало нищо политическо. Не е вярно! Всичко е политическо, ГЕРБ прави политическо всичко, и цели едно – повдигане на имидж, създаване на такива нови правила, на такива нови реглажи, с оглед на предстоящи избори, с оглед вдигане на политическо доверие, че да спечели следващите избори. Това е всичко! Ето нещо, което е въпрос на морал – всички трябва да се грижим за безопасността на движението, да направим всичко възможно да се намали скоростта на движение, но щом е за имидж – тук граници няма, съображения няма, морал няма, явно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика имате думата, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Давидов, тъй като Вие споменахте как техническите характеристики позволяват да се стигне до такава скорост евентуално, аз искам да напомня нещо, което мисля, че инж. Лазаров го знае много добре.
Миналата седмица ние гласувахме спешен ремонт на три виадукта – един на магистрала „Хемус” при 30-и километър, и двата на магистрала „Тракия” на 61-ви и 67-и километър.
Какво пише министър Лиляна Павлова по повод на техническите характеристики? Пише, че носещата способност на тези съоръжения е най-вероятно под проектната; че природни бедствия налагат предприемане на спешни и неотложни действия в посока отстраняване на констатирани аварии, превантивно изпълнение на допълнителни дейности, защото има повишен риск от пътни инциденти.
Към тези три спешни ремонта по нашите магистрали следва един списък от девет такива – четири по магистрала „Хемус” при 6-и, 11-и, 16-и и 26-и километър, на виадукти, и на 28-и километър по магистрала „Тракия” – на 59-и, 63-и и 77-ми километър, на „Хемус” при 342-ри километър има пътна връзка, на което също е констатирано несъответствие.
При тази констатация на тежко несъответствие на техническите характеристики на виадукти и други пътни съоръжения, които поставят при сегашната скорост повишен риск от пътнотранспортни произшествия, Вие казвате: „Въпреки всичко повишаваме с още 10 км скоростта!” Това наистина е едно безумие!
Убеден съм, че голяма част от Вас разбират вътрешно, че това не е правилно действие, но правите това, за да не скършите хатъра на министър-председателя Бойко Борисов. То е повече от ясно. То е видимо, знаят го и медиите, и обществеността. Всъщност кои ще бъдат печеливши от всичко това? Тези в големите черни лимузини и джипове – мутрите на България, които може би ще опънат транспарант „Благодарим ти, Бойко, законът е супер!” Извинявайте, обаче това, което днес се очертава да гласува пленарната зала, е действие против нормалната логика за запазване живота и здравето на българските граждани по пътищата на страната. Няма логичен аргумент в обратна посока.
Аз отправям още един апел: не подкрепяйте този текст, останете преди всичко граждани, а след това народни представители от Партия ГЕРБ! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
За изказване има думата народният представител Станислав Иванов.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, чухме доста изказвания с различна тематика. Аргументите на колегите, които бяха изразени от тази трибуна против вдигането на скоростта от 130 на 140 км в час, бяха, че според тях и според становище на световни организации при увеличение на скоростта с определени километри се увеличава и смъртността с определени проценти. Възможно е такава статистика да съществува в света, но, уважаеми колеги, в България нещата не стоят по този начин и след малко ще се обоснова.
Искам да започна с това, че ограниченията, които в момента са въведени по магистралите с вертикална маркировка, ще останат. Всички ограничения, които съществуват към момента, ще останат. Ще се разреши скоростта за автомагистралите, но тя ще може да се постигне единствено на участъците, където това е възможно. И в момента скоростта е 130 км в час и Вие знаете, че по автомагистралите съществуват много участъци, където има ограничение на скоростта поради различни причини, така че всички тези ограничения ще останат. Но, пак казвам, по новите участъци, където е възможно, а и на старите участъци, ако има такива, където е възможно, ще може да бъде достигната скоростта от 140 км в час.
Говореше се, че има много жертви вследствие на пътнотранспортни произшествия от скоростта. Скоростта, да, но това неведнъж съм го казвал от тази трибуна – несъобразената скорост, уважаеми колеги, а не превишението на скоростта. Превишението на скоростта при ограничение, създадено с вертикална маркировка или някакъв знак, е около 0,4-0,5%, 46% са от несъобразена скорост, още около 7% са от несъобразена скорост с пътните условия. Нека да бъдем експерти и да говорим експертно. Нека да не хвърляме тук страшни цифри и да базираме изказването си на тях.
Това, което споменах в началото за разликата от ситуацията в България и по света, сега ще го подкрепя и с факти. През 2002 г., уважаеми колеги, в България се прави промяна в Закона за движение по пътищата и се увеличава скоростта както по автомагистралите, така и по останалите пътища в страната – от 80 става 90, от 120 става 130, това всички Вие го знаете. Какво сочи статистиката, много интересно? През 2000 - 2001 г. пътнотранспортните произшествия в страната са около 6800, през 2000 г. са загинали 1012, през 2001 г. са 1011.
Вдига се скоростта, както казах, с 10 км в цялата страна за автомагистрали и останали пътища, и какво се получава? Започва спад на жертвите. Стават 959, 960 през 2000 г. (силен шум и реплики от КБ), през 2004 г. са 943 човека.
Да, ръкомахате, колеги от опозицията, обаче защо не приемате фактите такива каквито са? Правителството води политика за предотвратяване войната по пътищата. Тази политика ние имахме смелостта да я започнем и да я доведем дотук – от 1200 по Ваше време, загиналите са около 700 в момента. Това е с около 50% (шум и реплики от КБ) спад на загиналите по пътищата. Не бъдете популисти, не хвърляйте тук някакви термини и някакви цифри, които не можете да докажете, позовавайки се на някакви световни организации, които Вие си знаете къде сте ги намерили. Ето я статистиката такава, каквато е представена официално от Агенция „Пътна инфраструктура”. (Шум и реплики от КБ.)
Ще имате възможност за реплика, но нека свърша аз.
Колеги, нека подкрепим този закон, както е внесен. Да подкрепим увеличението на скоростта с 10 км, защото това няма да доведе до така представените от колегите от опозицията страшни данни, които те очакват да се случат, защото виждаме, че статистиката сочи точно обратното. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Първа реплика – народният представител Ремзи Осман.
РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Госпожо председател! Господин Иванов, лично от Вас не очаквах да кажете, че заслугата за намаления брой жертви по пътищата е единствено на правителството на ГЕРБ. Не е сериозно! Най-малкото не е приемливо. По този въпрос може да се говори с часове, но мисля, че без да искате, може би беше грешка на езика. Не вярвам да е заслуга на правителството на ГЕРБ. Всички имат заслуги, всички! Дай боже, всяка година надолу да слезем, но никъде няма да намерите силни аргументи, че увеличаването на скоростта ще води до намаляване на броя на жертвите. Никъде го няма! Нито един разумен човек няма да подкрепи една такава теза.
Мен друго ме притеснява. Да, това е една възможност – 140 км в час по магистрала. Затова е автомагистрала – не навсякъде да се намалява, често да се намалява скоростта. Човек, когато влезе по магистралата, да знае, че това е разрешената скорост, както е по целия свят. Разбира се, има места, където има ограничение на скоростта, но там има ремонт например. Това е смисълът на автомагистралата за разлика от скоростния път, за разлика от І клас път – че в изключителни случаи се намалява скоростта. Не можем да намаляваме почти навсякъде, на всеки завой и така нататък. Говорим за завои в магистрала, затова не е много силен аргументът. Сто и четиридесет километра е една възможност и ще я намалим там, където е необходимо. Ако водачът идва от Германия, идва от Испания, знае, че скоростта в Европа общо взето е 130 км в час. Знае, че възпитанието е такова: влезе ли в магистрала, само в изключителни случаи се намалява скоростта, а това е ремонт, катастрофа. Това ме притеснява лично мен.
Примерът с Германия и другите държави. Колеги, имаме ли в закона текстове, че коланите на задните седалки са задължителни? Имаме, нали? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Още едно изречение, ако позволите.
Колко човека спазват слагането на коланите на задните седалки? В Германия да сте забелязали някой да не слага колан? Примерът с Германия изобщо не е съпоставим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – народният представител Румен Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, по Вашата логика съм изненадан, че не сте направили предложение скоростта да стане 200 км, защото тогава най-вероятно жертвите щяха да бъдат много по-малко и Вие щяхте да отчетете много по-малки резултати с произшествия и убити по автомагистралите. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е несериозно!
РУМЕН ТАКОРОВ: Напротив, моето наистина е несериозно, но то се дължи на базата на Вашето изказване.
Искам да Ви кажа нещо друго. Вие косвено го загатнахте, но не разбирате за какво става въпрос. Аз в моето изказване го казах. Законът ще влезе в сила в тридневен срок от публикуването му. Вие не можете за три дни да обследвате всички магистрали и да ограничите скоростта, където не може да се минава със 140 км в час. (Реплика на народния представител Светослав Иванов.)
Никъде няма знаци за ограничение 130 км в час, господин Иванов! Ти като че ли не се движиш по магистрала! Но това е отделен въпрос.
Искам да Ви кажа нещо друго. Скоростта на движението по пътищата и по автомагистралите е въпрос и на морал. Вие знаете защо беше критикуван предната седмица Франсоа Оланд – че кортежът му се е движил с повече от позволената скорост. А тук, питам Ви: кажете Бойко Борисов и Цветан Цветанов кога на магистрала са се движили със 130 км в час? Има ли такъв случай?! Веднъж се опитах да вървя след него, стигнах до 150 км и се отказах. (Шум и реплики в мнозинството.)
И аз питам: защо те могат да се движат? Да, те имат законовото право да се движат, но това е въпрос на морал. (Шум и реплики в мнозинството.) При Вас наистина няма морал, затова предлагате тази скорост. Благодаря. (Шум и възгласи в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има думата народният представител Михаил Миков за трета реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Иванов, несериозни са нещата, които казвате – за спад на жертвите. Основна причина за спада на жертвите в последната година е свързана с по-малкото движение по пътищата. (Смях в мнозинството.)
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това е тенденция!
МИХАИЛ МИКОВ: Има статистически данни. Може да се смеете, но вижте статистиката на потреблението на горива. Вижте цените на горивата, съпоставете ги с потребителските възможности на гражданите и ще пресметнете в километри. Това не е популизъм, това е истина. В момента, в който доходите на населението се вдигнат, а това сигурно ще стане, когато ГЕРБ си тръгне от властта, тогава ще се увеличи потреблението, респективно пътуването по пътищата. (Смях и оживление в мнозинството.) Така че такова елементарно сравнение е некоректно.
Да Ви кажа кои са организацийките, както Вие ги наричате, от които черпи информация и политики опозицията и опонентите Ви. Става въпрос за OEСD. Това е икономическата организация на ООН, която заедно със Съвета на министрите на транспорта на Европейския съюз, а не на вътрешните работи, от около 10 години работи по програмата, която тук прозвуча като „зиро”, като нула. Спомена я някой от колегите. Той сигурно ще Ви просветли малко повече. В света няма статистика, анализ. И неслучайно господин Стратиев от МВР, където е съсредоточен ресурсът, който обобщава данните за години и за десетилетия в България, казва, че повишаването на скоростта води до повече смърт по пътищата. Така че спекулацията с последните числа е некоректна.
Аз след малко ще взема думата и ще Ви говоря и други работи, за да Ви просветя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има думата за дуплика господин Иванов.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Осман, дай Боже наистина жертвите по пътищата да намаляват още повече. Нека всички работим в тази насока. Нека това да не е тема на политически дебат. Иначе съм съгласен с Вашата реплика, но по същество тя беше насочена към това.
Уважаеми господин Миков, първо, Вашите колеги, ставайки тук, цитираха световна организация. Никой не можа да й каже точното име.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): ОЕCD!
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Но това го казвате Вие. Преди малко го цитираха Ваши колеги, но не знаеха какво цитират. Казваха „една световна организация”. Извинявайте!
А това какво е по света...
Господин Осман, нека да не сравняваме България с Германия, с този и онзи. Съгласен съм, според тази световна организация може да е така, но в България има официална статистика. АПИ я предоставиха. Тя казва следното: „Въпреки увеличението на скоростта през 2002 г., в следващите няколко години загиналите по пътищата намаляват”. Увеличението на скоростта през 2002 г. е с 10 км в час.
Нека де не четем – не искам да използвам този израз – извинявайте, но нека да бъдем реалисти, нека да бъдем експерти и да говорим експертно, а не да хвърляме някакви термини тук, някакви страшни цифри и на тях да базираме своите изказвания, защото те олекват.
А останалите реплики на господин Миков и на господин Такоров не искам да ги коментирам, защото не можах да разбера къде е репликата на тях към мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има думата за изказване госпожа Христова.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! С колегата Захари Георгиев сме направили предложение в § 5, който обсъждаме в момента, с което сме предложили скоростта по автомагистралите да си остане 120 км в час, както е по досега действащия закон.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Сто и тридесет километра в час!
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Прощавайте, лапсус – 130 км в час, и да не се увеличава на 140 км в час, както е предложението по сега обсъждания законопроект.
Другото предложение, което правим, е в буква „а” – за категория „Б” – числото 120 да се замени със 110, тоест за движението по скоростни пътища скоростта да бъде до 110 км в час, а не 120, както се предлага. По отношение на скоростните пътища мотивите ни изхождат от това, че те нямат аварийна лента, както вече се разбра. Техните технически параметри не отговарят на тези за магистрала. Считаме, че увеличението на 120 км ще застраши живота на пътуващите по скоростните пътища.
По отношение на увеличението, което се предлага за магистралите – до 140 км, категорично изразявам своето несъгласие. Ще гласувам против. Ще гласува против и нашата парламентарна група. Изложих мотивите си още на първо четене. Сега няма да изпадам в подробности. Абсолютно подкрепям колегите, които изказаха мотивите си против увеличението на тази скорост.
Ще кажа само – считам, че тази скорост не трябва да бъде увеличавана на 140 км в час дори и по новостроящите се отсечки по автомагистрала, първо, защото дори и технически да отговарят за по-високата скорост, културата на шофиране в България не е на необходимото ниво, та да си позволим да увеличаваме скоростта.
Тук се изрази позиция, че виждате ли, увеличаването на скоростта автоматично води до намаляване на жертвите на пътя.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Никой не е казал такова нещо.
МИЛЕНА ХРИСТОВА: Категорично не съм съгласна с това нещо. Считам, че за да бъде увеличена скоростта за движение, трябва да бъдат отчетени комплекс от елементи – не само дали са намалели жертвите на пътя, а и културата на шофиране, състоянието на автомагистралите, независимо дали са ново строителство, защото и при новото строителство виждаме, че на някои места те не са качествено изпълнени. Ако увеличим скоростта на 140 км в час, това ще застраши живота на движещите се по автомагистралите.
Уважаеми колеги, гласувайки този текст, ние с Вас от една страна трябва да изходим не само като хора – водачи на моторни превозни средства, като пътуващи по тези автомагистрали, но и като хора, избрани от всички български граждани да ги представляват. И натискайки копчето „за” или „против” този текст, трябва да мислим не само за своя си живот и дали ние ще се возим в скъпите и мощни автомобили, но и за всички хора, които са извън тази зала, защото и нашите близки са извън тази зала, и всички хора, които са гласували за нас да ги представляваме, са извън тази зала. Те също пътуват по тези автомагистрали. Ние трябва да подходим отговорно и държавнически и да запазим живота и здравето на тези хора!
Уважаеми колеги, далеч съм от мисълта, че дебатът, който в момента се води по този текст, ще обърне разпореждането – да се гласува от управляващата партия. Сигурна съм, че аргументите, които излагаме, са достатъчно актуални и трябва да се чуят. Въпреки всичко, надявам се, да проговори Вашата съвест и да гласувате „против” промяната за увеличаване скоростта по автомагистрали от 130 на 140 км в час.(Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика?
Господин Чукарски – имате думата.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа! Уважаема госпожо Христова, от изказването Ви останах с впечатлението, че ще приемем текст, с който да регламентираме минималната скорост за движение по магистрала. Това определено не е така, нито по скоростните пътища. Защото всеки и в момента се движи съобразно възможностите си. Да не говорим, че всички ние, които се движим, много добре знаем, че отношенията, които трябва да отрази съществуващото законодателство, трябва да бъдат адекватни към реалността. Реалността е, че на магистралата всеки кара със скорост, каквато му позволява акълът или колата. (Реплика от КБ: „Ние спазваме закона за разлика от Вас”.)
Така че в случая единственото, което Вие пропагандирате –катаджиите да продължават да рекетират шофьорите по пътищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика – заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема колежке! Слушайки дебата, нямах намерение да вземам думата, но чух невероятни неща – как се смесва превишена със съобразена скорост; как се смесва допустимата скорост със съобразената скорост. Естествено, че дори и 130 км, позволената в момента скорост по магистрала или както беше преди – 120, е изключително несъобразена, ако има мъгла. И там Вие по силата на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му ще бъдете принудени да се движите със съобразената скорост, която може да бъде и 30 км в час. Оставете културата на движение – наслушахме се на всякакви работи, които просто нямат нищо общо с дебата. Естествено че културата на движение също влияе върху начина на управление на автомобила, че съвременните автомобили съществено се различават по тяхната уредба и възможности с тези отпреди 15-20 години. Ако преди 20 години, господин Такоров, с „Москвич” или с „Трабант” беше немислимо да карате със 120 км в час по магистралата, въпреки че имаше такъв участък, защото щеше да се разпадне Вашият „Москвич”, сега е нормално да карате със 130 140 км в час. Няма и да усетите с каква скорост се движите, когато е проблем на културата на управление. Така че нека да направим разликата между допустима, несъобразена и превишена скорост. Превишена ще бъде в града. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Трета реплика има ли? Няма.
Госпожо Христова, имате думата за дуплика.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Чукарски, много интересно е схващането Ви, че всеки водач на автомобил го управлява както реши и трябва да кара със скорост, с която реши. Нашата роля като законодатели е да внесем ред, да внесем такива законодателни промени, които да регулират и да внасят правила и ограничения в поведението – дали ще е на водачи, дали на когото и да било. Ако Вие не сте разбрали за какво един народен представител е тук, това е друг въпрос. Законът се прави, за да регулира и регламентира обществените отношения, включително и този, който в момента обсъждаме – обществените отношения, поведението на водачите на моторните превозни средства.
Господин Лазаров, не виждам защо спекулирате с допустима скорост, съобразена скорост и така нататък. Въпросът е, че с промяната, която правите, увеличавате максималната скорост за шофиране по автомагистрала. (Реплика от ГЕРБ: „Тя не е задължителна”.) Дали е задължителна, или не – Вие я правите допустима. Това е максималната скорост. Всеки, който се движи по тази магистрала, може да се движи със 140 км в час. Това увеличава вероятността от пътнотранспортно произшествие. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Съгласно статистиката всяко пътнотранспортно произшествие на магистрала почти винаги води до загинали хора. Това е, което правите в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За изказване – народният представител Михаил Миков има думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, очевидно дискусията е важна и нечуваема за мнозинството. Определено обаче смятам, че вниманието на президента трябва да бъде ангажирано специално с този текст и той да заяви своята позиция чрез упражняване на вето или не по въпроса за живота и здравето на гражданите при движението по пътищата в България.
Бъдете сигурни, че ние, от Коалиция за България, ще се обърнем и към другите парламентарни групи, които не подкрепят този текст. Ще потърсим ангажиране и на президента за евентуално вето по текста. Нека и той да заяви своята позиция.
Странно е, че обсъждаме този текст по този начин с тази упоритост, бих казал тази прищявка на министър-председателя, която сте решили да изпълните, точно когато медиите от два-три дни са пълни със случая за майката, която беше премазана на магистралата, вестниците, първите страници и прочие. (Реплика от ГЕРБ: „Това е популизъм!”)
Когато Вие казвате, че това е популизъм, уважаеми дами и господа от мнозинството, питам: защо тук, на балкона, не са онези родители с черните забрадки, които само преди месец и половина бяхте охотно поканили и бяхте излъгали, че ще промените Наказателния кодекс в посока намаляване на скоростта. Или там въведохте пешеходните пътеки, а сега вдигате скоростта.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ние го променихме. Бъркате нещата.
МИХАИЛ МИКОВ: Господин Иванов, имаш право на реплика, изчакай да чуеш, защото ти имаш да четеш доста.
Освен непоследователна политика, твърде некоректен е примерът с Германия. Има няколко особености в Германия и изказалите се преди мен народни представители говориха за особеностите на пътищата. Аз само ще Ви кажа, че преди три години правителството на канцлера Меркел субсидира подмяна на автомобилния парк в Германия в размер над 5 млн. евро. (Реплика от ГЕРБ: „Милиарда!”) Милиарда, пардон. Пет милиарда. Хубаво е, че го знаете. Автомобилният парк в Германия е съвсем различен от този, който е в задния двор на Европа. Когато се приема такъв текст освен единия компонент на движението – пътищата, непременно трябва да се държи сметка и за другите компоненти – автомобилите, по тези пътища, когато се решават въпроси, свързани с живота и здравето на хората.
Уважаеми дами и господа, в Германия има още една особеност. Тази особеност е от времето, когато Саркози беше вътрешен министър, се случи и във Франция. Изключително тежък, засилен с милиарди инвестиции контрол по магистралите. Във Франция той беше около 7-8-милиардна програма, инвестирана в рамките на 4-5 години за контрол, най-вече по високоскоростните пътища, защото там са катастрофите, свързани с най-много човешки жертви. В Германия широкоразпространен по магистралите е така наречения секторен контрол, уважаеми дами и господа народни представители. В България някой от Вас да е видял и чул да има някакъв секторен контрол по магистралите?
Аз всъщност съм първият министър, който въведе със скромните средства, с които разполагахме, 15 камери. Сега на втората, третата година и Вие въвеждате още. Да, това е правилен път. Само че равнището на електронния контрол по пътищата в България е толкова ниско, че ще се случва именно онова, което уважаемият господин Чукарски каза – всеки кара според собствената си интелигентност, перефразирайки известния Висоцки.
Заради това по обективния показател, господин Иванов, жертви на 100 хил. души, ние сме европейски шампиони или поне в челото на Европа. Това не е пътят да излезем от тази мрачна класация. Не че в другите страни не карат по-бързо, не че в другите страни няма по-високи скорости, там обаче има няколко различни фактора, които са поставени по съвсем друг начин в България. Когато Вие казвате, че това е опция, мисля, че господин Давидов спомена това, какво трябва да прави законодателят? Трябва да създава относително еднакви, лесни за разпознаване правила за поведение, особено когато се работи с машини, със средства, опасни за живота и здравето на хората. Какво правим ние? На едни участници ще има 140, на други – 130, на едни – 90, на други – 110, на трети – 120.
Уважаеми дами и господа, покажете, че не прищявката на премиера е водеща. Толкова много аргументи се чуха да не приемаме този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики?
Господин Чукарски, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Миков, изключително, с голямо внимание всеки път слушам Вашите изказвания, защото ги намирам за юридически коректни. Затова в настоящия момент не мога да се въздържа от това да не Ви направя реплика, тъй като в стремежа си да изложите политически мотиви с аргументи, които изглеждат по-скоро статистически, Вие допуснахте грешка.
В момента ние говорим за максималната скорост на магистралите и скоростните пътища. Там определено аз нямам представата, че има пешеходни пътеки. Тук Вие казахте за пешеходните пътеки – че се увеличава скоростта.
Затова много моля да коригирате изказването си в тази част, а и да стане ясно на залата, че никой не говори за увеличаване на скоростта в рамките на населените места, където има и съществуващи пешеходни пътеки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Втора реплика? Няма.
За дуплика, господин Миков, имате думата.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Чукарски, очевидно не сте ме разбрали. Става въпрос за промените в Наказателния кодекс – чл. 342-343, „причиняване на смърт по непредпазливост вследствие управление на моторно превозно средство”. Там беше въведено допълнителното квалифициращо обстоятелство по повод на случаите, които бяха в Хасковска област на пешеходна пътека. Аз само исках да илюстрирам тази огромна ножица в популизма в едната посока – аз тогава бях „против” онзи текст, и това, което се случва сега. Опазил ме Господ да смятам, че има пешеходни пътеки. Но има или няма пешеходни пътеки и по магистралите има опасност, какъвто е терминът, използван в Закона за движение по пътищата. В закона е казано и Върховният съд много пъти е казвал, че не може да се избягва опасност с повишаване на скоростта. Имало е повод да се произнесе. Тя винаги става с намаляване. Колкото по-висока е скоростта, толкова по-трудно се избягва отрицателния ефект – смъртта или телесните повреди, или материалните щети, колкото повече тенденцията е в тая посока.
Всъщност на мен ми се ще да кажа още две думи по отношение на нещо, за което малко се говори за него, спомена се. Правителството казва още една последователност: „Ние сме за енергийна ефективност и почваме да санираме”. Колко ще санирате? Санирайте да сте живи и здрави, защото там, нали, строителни фирми, трябва да се санира.
Най-голямата ефективност се постига, когато една страна, един народ има по-малко разходи за нещо, което внася. Тук някой даваше пример за Абу Даби. Ама в Абу Даби каква е цената на горивото? Те го произвеждат. Може ли българската власт, българското правителство да стимулира потреблението? Защото го казаха колеги – тези от Вас, които имат съвременни коли, могат да видят, като вдигнеш от 130 на 140 км, сигурен съм, че с литър и половина-два на 100 км ще отидат. Така че тази поправка освен всичко друго ще сложи още някой лост в производителите и дистрибуторите на горива. Това е ли е енергийната ефективност, към която се стреми правителството?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Какво общо имаме?
МИХАИЛ МИКОВ: Как „какво общо имаме”, Иванов? Как бе, уж сте инженери?! Смятайте! Имате коли, в които натискате копчето и виждате с 10 км отгоре как се качва разхода за трите минути.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не е вярно!
МИХАИЛ МИКОВ: С колегата Стоилов пътувахме за Враца за 1 юни. Четиридесет и пет минути от НДК до „Орлов мост” и час и десет-час и двадесет минути – до Враца. Ето това е вашата сметка с тези 140 км. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За лично обяснение – народният представител Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Името ми беше споменато от преждеговорившия и ползвам правото си на лично обяснение.
Уважаеми колеги, имаше няколко спекулации, които бяха направени и провокираха моето изказване от място, което предизвика употребата на моето името.
Това, за което не съм съгласен, е, че когато бяха споменати едни срещи, на които аз присъствах, но, за съжаление, никой от тази страна (посочва лявата страна) на залата не присъства, това бяха срещите с родителите на загиналите дечица. Не може в този момент, когато говорим за увеличението на скоростта от 130 на 140 км – да, получи се дебат, нека го има дебата, няма нищо лошо в това. Но тук да свирим на тази тънка струна на хората, които са загубили децата, и да ги приравняваме към това увеличение от 10 км на скоростта, мисля, че е най-малкото неморално, затова се обадих от място – първо.
Второ, ние имахме желание да направим промените в НК и НПК и ги направихме. Тези промени прекратяват възможността за споразумяване на прокуратурата и съда. Няма вече майки, загубили децата си, да получават едни бележки в пощата, от които е видно какво са се споразумели прокуратурата и съда. Ще има утежняващи обстоятелства, ако престъпленията са извършени без право водачът да управлява моторно превозно средство или пък ако е на пешеходна пътека.
Уважаеми колеги, пак казвам, бях провокиран от това да се обадя от място именно поради тази причина – защото не съм съгласен този популизъм да властва в тази зала и да се опитваме по какви ли не начини, засягайки съдбата на много хора, да аргументираме своите иначе неиздържани изказвания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Георгиев иска думата.
Заповядайте, имате думата за изказване.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Не може такива несъстоятелни изказвания да бъдат подминати хей така. Не може да говорим, че компенсация за увеличената скорост било това да нямало споразумение. Ние трябва да премахнем причината, която води до произшествия и жертви, но това не е увеличаване на скоростта. По принцип то е намаляване на скоростта. Другото е следствие. Това следствие е съвсем друга работа. Дайте да намалим жертвите и произшествията преди това по пътищата, а не да говорим, че било популизъм да се противопоставяме на увеличаването на скоростта.
Защо Агенция „Пътища” внася това предложение по този закон – той е за движение по пътищата, което е присъщо на едно друго министерство – на вътрешните работи. Защо мислите, че Министерството на вътрешните работи в част „Пътна полиция” се противопоставя на този текст? Категорично и упорито се противопоставя. Защо? Защото това е един абсолютен нонсенс в законодателството да предлагаш нещо, на което не можеш да докажеш смисъла с нито една теза.
Щели сме да увеличим пропускателната способност на пътищата. С колко ще я увеличим? Като тръгнеш от точка А до точка Б среден пробег ще стигнеш 2 минути по-рано. А жертвите с колко ще се увеличат? Да си припомним разговорът, който водим днес, след една година. Сигурно пак ще имаме повод да видим, не дай Боже, статистиката на МВР по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплики? Няма.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Не виждам заявки.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Моля народните представители да влязат в пленарната зала и да заемат местата си, тъй като предстои поредица от гласувания, които имаме по този текст.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Румен Такоров, с уточнението, което направи днес по време на дискусията, а именно за отпадане в § 8, т. 1, буква „а”.
По останалата част господин Такоров оттегля предложението си, защото практически е прието в другата част, а в тази е неприето, тоест неприетата част – както беше конкретизирана. Поставям на гласуване неговото предложение. То не се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 11, против 66, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народните представители Милена Христова и Захари Георгиев, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 18, против 68, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Следва предложението от народния представител Четин Казак, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 17, против 73, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Сега поставям на гласуване § 5, който става § 8 в редакция на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 83, против 15, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: В § 6 е направено предложение от народния представител Любен Татарски.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 9:
„§ 9. В Закона за устройство на територията се правят следните допълнения:
1. В чл. 76, ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „автомагистрали” се поставя запетая и се добавя „скоростни пътища”.
2. В чл. 128 се създава ал. 14:
„(14) Съгласуването на проектите за подробните устройствени планове за изграждане или реконструкция на пътни кръстовища, възли и пътни връзки за свързване на общински и частни пътища с републикански пътища и на прилежащи територии с републиканските пътища се извършва от администрацията, управляваща пътя, по реда на чл.127,ал. 2.”
3. В чл. 137, ал. 1, т. 1, буква „а” след думата „автомагистрали” се поставя запетая и се добавя „скоростни пътища”.
4. В чл. 144 се създава ал. 5:
„(5) Съгласуването на инвестиционните проекти, които засягат републиканските пътища, се извършва от администрацията, управляваща пътя, по реда на чл. 127, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли желаещи народни представители за изказване по този текст? Няма.
В такъв случай поставям на гласуване § 6, който става § 9 в редакцията на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 90, против 8, въздържали се 3.
Предложението е прието. (Народният представител Румен Такоров иска думата.)
Моля? Текстът е приет. Господин Такоров, вече не може да се правят редакционни предложения. Трябваше преди това да поискате думата. Единствено мога да допусна прегласуване, но на прегласуването не мога да правя нова редакция. (Реплики от народния представител Румен Такоров.)
Няма искане за прегласуване и практически с този текст изцяло на второ четене е приет Законът за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Тази точка от дневния ред е изчерпана като съдържание.


Следващата точка е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ, продължение.
Стигнал е до § 8, където има дискусия. Междувременно има допълнителен доклад изработен от Комисията по земеделието и горите. Комисията ни предлага нова редакция на § 8.
Затова ще дам думата на госпожа Танева, която има време – във времето до 18,00 ч., да ни докладва новия текст. Тъй като е имало спорове – има изказвания.
Всъщност това, което сега ще направим – до края на заседанието, е да чуем доклада на комисията по този текст. Дискусията по него ще продължи в следващо пленарно заседание, с оглед на това, че времето ни сега изтича.
Заповядайте, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Ще запозная колегите по § 8:
„ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОКЛАД
към доклад № 253-07-19 от 2 април 2012 г., относно Закон за изменение и допълнение на Закона за горите (обобщен) № 253-07-6 от 22 февруари 2012 г.”
В предишното заседание съм представила всички постъпили предложения и няма да ги представям наново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Те са същите, нали?
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Те са същите.
Представям единствено редакцията на комисията за § 8:
„Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 5:
„§ 5. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 се създава буква „ж”:
„ж) зооветеринарни и биотехнически съоръжения.”;
б) точка 4 се изменя така:
„4. нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия;”
в) създават се т. 5, 6, 7, 8, 9 и 10:
„5. надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения, водопроводи и канализации със сечение над 1500 мм;
6. ски писти;
7. станции на лифтове и влекове;
8. стълбове за лифтове и влекове;
9. открити обекти и съоръжения за спортни, културни, както и религиозни нужди, включващи и необходимите преместваеми сезонни покрития и други леки второстепенни постройки на допълващото застрояване, свързани с тяхното функциониране и ползване;
10. стълбове за съоръжения за транспорт без контакт с повърхността на терена.”
2. В ал. 2, т. 2, буква „б” след думите „т. 4” се поставя запетая и се добавя „5, 6, 7, 8, 9 и 10”.
3. Създават се ал. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 14:
„(4) Правото на строеж за изграждане на обектите по ал. 1, т. 6, 7, 8, 9 и 10, се учредява за срок до 30 години. След изтичане на срока, за който е учредено правото на строеж, построеният обект преминава безвъзмездно в собственост на:
1. държавата – за обекти, изградени в горски територии – държавна собственост;
2. съответната община – за обекти, изградени в горски територии – общинска собственост.
(5) За територии, за които има влязъл в сила общ устройствен план, учредяване на право на строеж за изграждане обектите по ал. 1, т. 6, 7, 8 и 9 се извършва при спазване предвижданията на плана.
(6) Правото на строеж за изграждане на обектите по ал. 1, т. 6, 7, 8 и 9 се учредява след провеждане на търг по реда на:
1. Закона за държавната собственост – за горски територии – държавна собственост;
2. Закона за общинската собственост – за горски територии – общинска собственост.
(7) Търгът по ал. 6 се открива с:
1. решение на Министерския съвет – за горски територии – публична държавна собственост;
2. заповед на министъра на земеделието и храните – за горски територии – частна държавна собственост;
3. заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет – за горски територии – общинска собственост.
(8) С акта по ал. 7 се определят началната цена и условията за провеждане на търга. Началната цена за провеждане на търга не може да бъде по-ниска от цената за учредяване право на строеж, определена по реда на чл. 56, ал. 4.
(9) Инициатива за провеждане на търг за учредяване право на строеж за изграждане на обектите по ал. 1, т. 6, 7, 8 и 9 може да бъде заявена от всяко заинтересовано лице или от съответния орган по ал. 7. Когато обектите по ал. 1, т. 6 и/или 7 и 8 са функционално свързани, търгът по ал. 6 се провежда едновременно за всички обекти като комплекс от съоръжения.
(10) След приключване на търга органът по ал. 7 издава акт за определяне на резултатите от търга.
(11) Цената за учредяване правото на строеж се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на акта по ал. 10.
(12) Въз основа на влезлия в сила акт по ал. 10 и извършеното плащане по ал. 11 се сключва договор между заявителя и министъра на земеделието и храните, съответно кмета на общината. Договорът се вписва от заявителя в службата по вписванията по местонахождение на имота, а копие от вписания договор се изпраща в Изпълнителната агенция по горите.
(13) При подмяна на съоръжение като елемент от обект по ал. 1, т. 6, 7 и 8, за който е учредено право на строеж, на титуляра се учредява ново право на строеж за съответното съоръжение. Правото на строеж се учредява за срок не по-дълъг от срока, за който първоначално е било учредено, след заплащане на цена, определена по реда на чл. 56, ал. 4. Когато в резултат на подмяната на съоръжението е необходима рекултивация на терена, същата се извършва за сметка на лицето, в полза на което е учредено правото на строеж.
(14) Обектите по ал. 1, т. 6, 7, 8 и 9 могат да бъдат изградени и чрез публично-частно партньорство при условия и по ред, определени със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: С това приключваме за днес.
Следващото пленарно заседание е в сряда, 13 юни от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 17,53 ч.)


Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова

Секретари:
Милена Христова
Пламен Нунев
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на управител на НЗОК





    Последни заседания