Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 13 юли 2012 г.
Открито в 9,07 ч.
13/07/2012
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съгласно седмичната ни програма първата точка за днешния пленарен ден е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ОТ 25 МАРТ 2011 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 136 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ОТНОШЕНИЕ НА МЕХАНИЗЪМ ЗА СТАБИЛНОСТ ЗА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, ЧИЯТО ПАРИЧНА ЕДИНИЦА Е ЕВРОТО.
Постъпили са доклади от водещата Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и съпътстващите Комисия по бюджет и финанси и Комисия по външна политика и отбрана.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят на комисията госпожа Моника Панайотова.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закон за ратифициране на Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите-членки, чиято парична единица е еврото, № 202-02-23, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2012 г.
На заседанието, проведено на 4 юли 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа горепосочения законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие заместник-министърът на външните работи, господин Иван Найденов и представители на Министерството на финансите – госпожа Маринела Петрова, директор на дирекция „Икономическа и финансова политика“ и госпожа Мария Маринова, старши експерт в същата дирекция.
I. На основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото.
ІІ. Горепосоченото Решение е прието от Европейския съвет на основание чл. 48, § 6 от Договор за европейския съюз. Посочената разпоредба дава възможност на Европейския съвет, като действа с единодушие след консултация с Европейския парламент, Европейската комисия и в определени случаи с Европейската централна банка, да приеме решение за изменение на всички или на част от разпоредбите на част трета „Вътрешни политики и дейност на Съюза” от Договора за функционирането на Европейския съюз. Решението не може да разширява областите на компетентност, предоставени на Съюза с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз и влиза в сила след като бъде одобрено от държавите членки в съответствие с конституционните им изисквания.
III. Същността на предлаганото изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз се състои в даването на възможност на държавите членки, чиято парична единица е еврото да формират механизъм в подкрепа на колективната европейска валута. Предоставянето на финансова помощ на страните участници, изпитващи дългови и ликвидни проблеми, се предвижда да бъде обвързано със стриктни условия и ангажименти.
Това е поредната стъпка в контекста на новото икономическо управление на Европейския съюз, целяща да възстанови доверието на финансовите пазари в еврото и да отговори на натиска от дълговото бреме за някои от държавите членки.
Решението има връзка с Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност, подписан от държавите членки от Еврозоната. Европейският механизъм за стабилност ще замени временния Европейски механизъм за финансова стабилност. Република България към момента не е страна по този договор и няма ангажимент за неговата ратификация.
IV. Следва да се има предвид, че между икономиките на държавите – членки на Европейския съюз, е налице висока степен на взаимосвързаност и взаимозависимост. Ето защо подкрепата на България за изменението на чл. 136 е важна като част от един решителен колективен отговор в рамките на Европейския съюз на неблагоприятните финансови и икономически последици от световната криза.
Въпреки че страната ни все още не членува в Еврозоната, курсът на българския лев е фиксиран към еврото от момента на неговото създаване. В този смисъл стабилността на единната европейска валута и нейната устойчивост на настоящи и бъдещи отрицателни въздействия са от голямо значение за българската икономика и финанси.
V. В заключение, предложеният Законопроект за ратификация на Решението на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз отговаря на задълженията на Република България, произтичащи от пълноправното й членство в Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 9 гласа „за” и 2 гласа „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото, № 202-02-23, внесен от Министерски съвет на 15 юни 2011 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Панайотова.
Сега ще чуем доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото, № 202-02-23, внесен от Министерски съвет на 15 юни 2012 г.
На заседание, проведено на 28 юни 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за ратифициране на Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото.
Законопроектът беше представен от господин Руси Иванов – генерален директор по европейските въпроси в Министерство на външните работи.
На заседанието на Европейския съвет от 28 29 октомври 2010 г. държавните и правителствените ръководители постигат съгласие за необходимостта държавите – членки на Еврозоната, да установят постоянен механизъм за действие при кризи, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло.
Приетото на 25 март 2011 г. от Европейския съвет Решение за изменение на чл. 136 от Договора за функциониране на Европейския съюз е част от предприетите от съюза мерки за справяне с кризата в Еврозоната и изграждането на защитна финансова стена с цел да се спре разпространението на дълговата криза. В него се посочва, че предоставянето на необходимата финансова помощ в рамките на механизма за стабилност ще бъде строго обвързано с условия.
Решението е взето на основание чл. 48, § 6 от Договора за Европейския съюз, който дава възможност на Европейския съвет като действа с единодушие след консултация с Европейския парламент, Комисията и, в определени случаи, с Европейската централна банка, да приеме решение за изменение на всички или на част от разпоредбите на третата част от Договора за функционирането на Европейския съюз, отнасящи се до вътрешните политики и дейности на съюза. С това решение не се разширяват областите на компетентност, предоставени на съюза с договорите.
За да влезе в сила Решението на Европейския съвет, е необходимо то да бъде одобрено от всички държави членки в съответствие с конституционните им изисквания, включително от държавите, които не са страни по Договора за създаването на Европейски механизъм за стабилност, в това число и от Република България.
На 11 юли 2011 г. държавите – членки на Еврозоната, подписват първоначалния Договор за създаването на Европейски механизъм за стабилност, по който Република България не е страна и няма ангажимент за неговата ратификация. За България като държава членка с дерогация по смисъла на чл. 139, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно приемането на еврото за парична единица не произтичат ангажименти от този договор, в това число финансови такива.
България подкрепя засилването на икономическото управление в Еврозоната с цел справяне с настоящата дългова криза и създаване на устойчиви решения за избягване на подобни кризи в бъдеще. Имайки предвид високата степен на интеграция на европейските икономики и тяхната взаимосвързаност, стабилността на Еврозоната е въпрос от първостепенно значение за страната ни.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 13 народни представители, 1 – „против”, и 6 – „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото, № 202-02-23, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Следва докладът на Комисията по външна политика и отбрана.
Заповядайте, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
„На извънредно заседание, проведено на 4 юли 2012 г. съвместно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
На 25 март 2011 г. Европейският съвет прие Решение за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото. Решението бе подкрепено от всички страни членки, включително и от Република България.
Решението на Европейския съвет предвижда изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз чрез добавяне на параграф, по силата на който държавите членки, чиято парична единица е еврото, могат да установят механизъм за стабилност, задействащ се, ако е абсолютно необходимо да се гарантира стабилността на Еврозоната като цяло, в който се посочва, че предоставянето на необходимата финансова помощ в рамките на механизма ще бъде строго обвързано с условия.
Това решение не разширява областите на компетентност, предоставени на Съюза с договорите, а взема предвид чл. 48, § 6 от Договора за Европейския съюз, който дава възможност на Европейския съвет, като действа с единодушие след консултация с Европейския парламент, Комисията и, в определени случаи, с Европейската централна банка, да приеме решение за изменение на всички или част от разпоредбите на третата част от Договора за функционирането на Европейския съюз, отнасящи се до вътрешните политики и дейности на Съюза.
Договорът за създаването на Европейски механизъм за стабилност беше подписан от държавите – членки на Еврозоната, първоначално на 11 юли 2011 г.
Република България не е страна по договора и няма ангажимент за неговата ратификация. За България, като държава членка с дерогация по смисъла на чл. 139, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно приемането на еврото за парична единица, не произтичат финансови или други ангажименти от този договор. Същевременно, за да влезе в сила Решението на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз, е необходимо то да бъде одобрено от всички държави членки в съответствие с конституционните им изисквания, включително от държавите, които не са страни по Договора за създаването на Европейски механизъм за стабилност, в това число и от Република България.
Решението за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз е част от предприетите от Съюза мерки за справяне с кризата в Еврозоната и изграждането на защитна финансова стена с цел спиране на разпространението на дълговата криза. От своя страна, България подкрепя засилването на икономическото управление в Еврозоната, насочено към справяне с дълговата криза и създаване на устойчиви решения за избягване на подобни бъдещи кризи. Като отчита високата степен на интеграция на европейските икономики и тяхната взаимосвързаност, страната ни приема стабилността на Еврозоната като въпрос от първостепенно значение.
Ратифицирането от страна на Народното събрание на Решението на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз ще бъде израз на подкрепа за стратегията на Съюза за преодоляване на дълговата криза и постигане на стабилизация на Еврозоната.
Законопроектът не влиза в противоречие с принципите на външната политика на Република България.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с 9 гласа „за”, 1 глас „против” и 3 гласа „въздържал се” прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да представите законопроекта.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, днес предстои Народното събрание да обсъди важен акт от европейско значение, с който нашата страна участва в процеса на разширяване на инструментите, с които Европейският съюз може да се справи с настоящата криза.
С промяната на чл. 136 от Договора за функциониране на Европейския съюз, всички ние – страните – членки на Европейския съюз, създаваме правното основание, въз основа на което да се създаде постоянен механизъм за стабилност в Еврозоната.
Някои ще попитат сигурно: защо трябва да го правим и ние, които не сме част от Еврозоната – защото, за да може този механизъм, който се създава, да има правната и юридическа сигурност, той трябва да се основава на договорите на Европейския съюз, именно на Договора за функциониране на Европейския съюз, затова е и днешното решение на българския парламент, както и на парламентите на всички останали страни – членки на Европейския съюз, да бъде променен чл. 136, който дава правното основание за създаване на механизма за стабилност.
Механизмът за стабилност е част от мерките, които Европейският съюз предприема, за да се справи с кризата в Еврозоната.
Вторият инструмент, който Европейският съюз има, който всъщност всички ние като членки на Европейския съюз имаме, това е Договорът за стабилност, координация и управление на Европейския и Монетарен съюз.
Сигурно някои ще попитат: защо него не го ратифицираме днес, защо той няма основание в европейското право? За съжаление, след наложеното от Великобритания вето, Договорът за стабилност, координация и управление на Икономическия и монетарен съюз излезе извън рамките на европейското право. За да бъде върнат той в бъдеще в рамките на европейското право, ще трябва да бъдат предприети определени действия, за които в перспектива ще говорим и ние, вероятно в Народното събрание.
Двата инструмента – създаването на механизма за стабилност и създаването на правната рамка в рамките на международен договор, която да гарантира стабилността, координацията на икономическите политики и управлението на Икономически и паричен съюз, са два от най-съществените инструмента, които Европейският съюз има в момента, за да се справи с кризата.
Когато Народното събрание в своите комисии обсъждаше предложението днес за промяна на чл. 136, за нас всички има два елемента, които са важни – първият елемент е доколко с настоящата промяна се разширяват правомощията на Европейския съюз. Отговорът е негативен – не се разширяват правомощията на Европейския съюз. Това е оценката, която юристите на Република България направиха. Това е и оценка, която се споделя и от останалите страни членки.
Вторият въпрос – доколко от тази промяна произтичат финансови ангажименти за Република България? Това също получи негативен отговор.
Република България не е част от Еврозоната и тя няма правен ангажимент по никакъв начин да участва във финансирането на спасителните планове за Еврозоната. Разбира се, ние като страна, която е част от Европейския съюз, но е извън Еврозоната, имаме огромен интерес от това да бъде възстановена стабилността в европейската финансова система и европейската икономика. Затова ще следим в максимална степен изключително внимателно всички мерки, които се предприемат, за да може европейската валута отново да бъде стабилна и сигурна.
Европейската валута е в основата на Европейския единен пазар. Предстоят ни серия от дискусии, включително и в Народното събрание, по бъдещето на Икономическия и паричен съюз на Европейския съюз. В рамките на тези дискусии ще обсъдим различни предложения, които вече са сложени на масата, и призовавам народните представители да обърнат специално внимание на този дебат – доколко Европа ще има банков съюз, доколко ще има общи схеми за гарантиране на депозитите в Еврозоната, доколко ще има общи правила за надзора на системните банки на Европейския съюз. Всички тези въпроси тепърва ще трябва да се обсъждат.
В началото на разговорите, в началото на преговорите по тези предложения, Република България зае конструктивната позиция, че за нас е от изключително значение да има ясни правила, по които всички бъдещи дискусии за Икономическия и паричен съюз в Европа да се извършват и решенията да се вземат на ниво 27, а скоро – 28 страни членки, да не се създават механизми, които на постоянна основа да изключват някои страни от процеса на вземане на решения.
Разбира се, ние си даваме сметка, че има определени мерки, които могат да бъдат предприети единствено и само в Еврозоната и ние трябва да оставим нашите приятели от Еврозоната да приложат тези мерки, където това е най-практично и най-правилно, но решенията трябва да се вземат винаги на ниво 27 държави членки.
Когато през следващите месеци продължим дискусията за начините, по които Европа излиза от кризата на еврото, неминуемо ще трябва да внимаваме много по един ключов за нашата страна въпрос и това е доколко всички предложения, които излизат в момента от Европейската комисия, от страните – членки от Еврозоната, допринасят или не за стабилността на единния пазар.
Единният пазар, свободата на движение на стоки, капитали, услуги, и хора в Европа е най-същественото постижение на европейската интеграция, откакто имаме обединена Европа. В интерес на Република България е да запази в максимална степен не само стабилността на единния пазар, но и да го разшири в области, в които той все още не съществува. Затова и българското правителство през следващите месеци ще излиза с конкретни предложения за това по какъв начин ние, като страна заедно с други страни членки, можем да стимулираме дебата за това да имаме единен пазар и на дигиталните услуги в Европейския съюз.
Казвам тези неща, които излизат малко извън обхвата на пряката ратификация на промяната на чл. 136 днес, защото съм убеден, че когато ние вземем това важно решение за бъдещето на договорите на Европейския съюз, за механизмите, с които ще се справи Европа с кризата, ние трябва да имаме представа и за цялата картина, която стои пред нас. Затова дълбоко насърчавам оттук нататък народните представители от всички политически партии да следят внимателно европейския дебат, защото ние вече отдавна не сме страна кандидат за членство, а страна, която взема решения, която участва в процеса на изработването им и която винаги има нужда (и трябва) да информира общественото мнение в своята държавата за решенията, които предстоят в Брюксел.
Разбира се, за България най-важното в момента са две неща – първо, запазването на стабилност както на нашата икономика, така и на нашите институции. Както виждаме, това е определено предизвикателство в региона на Югоизточна Европа в момента. Важно е запазването на стабилността на икономиката ни и на институциите и осигуряване на икономически растеж, но не икономически растеж за сметка на бъдещите поколения, а икономически растеж на базата на възможностите, които имаме в момента.
Един от най-съществените успехи, с който всички в България трябва да се гордеем, е напредъкът, който нашата страна има през последните години в усвояването на европейските фондове. Ако 2009 г. договорените фондове са били 18%, а изплатените по тях договори едва 1%, то към днешна дата – 2012 г., 78% от средствата по оперативните програми на Европейския съюз са договорени и 25% - вече изплатени.
Страната ни е една от малкото в Европейския съюз, която няма нито една спряна оперативна програма. Това е част от политиката на правителството на Република България за осигуряване на устойчив растеж на нашата икономика, който да не бъде за сметка на стабилността на нашите институции, на нашата финансова система.
Затова, уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, като пристъпвате към ратификацията на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз моля, имайте предвид как той се разполага в общите мерки, които ние като общество, като държава и като Европейски съюз предприемаме, за да запазим не само стабилността на Еврозоната, но и да осигурим растеж на европейската икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин министър.
Има ли народни представители, които желаят да участват в дискусията? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Госпожа Панайотова – процедура.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър! С днешното гласуване ние наистина се присъединяваме, колеги, към колективните усилия за стабилизиране на еврото и преодоляване на дълговата криза.
Многократно беше представено в становищата и на комисиите, и от външния министър, че тази ратификация не води до финансови ангажименти за страната. Тя е предпоставка за създаването след това на европейския механизъм за стабилност чрез Договор за създаване на европейски механизъм за стабилност, който вече е в прерогативите на страните от Еврозоната.
Бих искала да Ви призова да преминем по процедура – на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, законопроектът да бъде приет и на второ гласуване. По този начин ние няма да сме страничен наблюдател на процесите, както и след това да бъдем изпълнител на решения, когато станем един ден част от Еврозоната, в които не сме участвали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение – първо и второ гласуване на този законопроект за ратификация да бъдат направени в едно пленарно заседание.
Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 100 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МОНИКА ПАНАЙОТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото
Член единствен. Ратифицира Решение на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на чл. 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Решението на Европейския съюз.
Гласували 100 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 14.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ – продължение.
Има доклад на Комисията по земеделието и горите.
Господин Гюзелев, заповядайте.
Да припомня на народните представители, че във вчерашното пленарно заседание бяха гласувани заглавието, от § 1 до § 63 по вносител, който става § 64. Предстои да бъде докладван § 64, който комисията предлага да стане § 65.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 64, който става § 65:
„§ 65. Член 50а се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 65 по доклада на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65, който става § 66:
„§ 66. В чл. 51, ал. 1 думите „ал. 1” се заменят с „ал. 2 от юридически лица и еднолични търговци, регистрирани по чл. 25, ал. 1, и от акредитирани предприятия, организации, сдружения и научноизследователски институти”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 66.
Гласували 77 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Има предложение на народния представител Георги Икономов – § 66 се изменя така:
„§ 66. В чл. 53 се правят следните изменения:
1. Алинеи 3 и 4 се отменят.
2. В ал. 5 думите „може да” се заличават и накрая се добавя „по ред и условие, определени от него”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 66, който става § 67:
„§ 67. В чл. 53 ал. 3 и 4 се отменят.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Георги Икономов, което комисията не подкрепя.
Гласували 89 народни представители: за 13, против 25, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 67 в редакцията му по доклада на комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 84 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 68 с новата му номерация.
Гласували 84 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 69:
„§ 69. В чл. 55, ал. 1 след думата „устройства” се поставя запетая и се добавя „съоръжения за временно съхранение на риба, заведения за обществено хранене”.”
Има предложение от народните представители Стоян Гюзелев и Десислава Танева.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обсъждаме § 68 по вносител, който комисията подкрепя по принцип и предлага да стане § 69.
Подлагам на гласуване § 69 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 86 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Без връзка с току-що приетия от нас параграф, докладчикът докладва и предложението на народните представители Стоян Гюзелев и Десислава Танева за създаване на нов параграф.
Становището на комисията е, че по принцип това предложение се подкрепя, но то ще бъде отразено на систематичното му място в § 99, което не налага провеждането на гласуване.
И сега стигаме до § 69.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: По § 69 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 70:
„§ 70. В чл. 56 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „300 до 600” се заменят с „1500 до 3000”.
2. В ал. 2 думите „400 до 1000” се заменят с „2000 до 4000”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 69, който става § 70, в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: По § 70 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 71:
„§ 71. В чл. 57 се правят следните изменения:
1.Алинея 1 се изменя така:
„(1) Едноличен търговец или юридическо лице, което не съхранява разрешителното за стопански риболов и удостоверението за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми в нарушение на чл. 18г, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 400 до 1000 лв.”
2.Алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване § 70, който става § 71, в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: По § 71 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 72:
„§ 72. Създава се чл. 57а:
„Чл. 57а. (1) Едноличен търговец или юридическо лице, което не уведоми в срок териториалното звено на ИАРА за обстоятелствата по чл. 46а, ал. 5 или чл. 46д, ал. 4, се наказва с имуществена санкция в размер от 400 до 1200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на лицето е наложено наказание за същия вид нарушение, регистрацията на лицето се прекратява.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 71 с новата номерация - § 72, в редакцията на комисията.
Гласували 78 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: По § 72 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 73.
Комисията подкрепя текста на вносителя и за § 73, който става § 74.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи 72 и 73, които стават съответно параграфи 73 и 74.
Гласували 78 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: По § 74 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 75:
„§ 75. Създава се чл. 58б:
„Чл. 58б. Едноличен търговец или юридическо лице, което не предостави на ИАРА обща информация и икономическа статистика за риболовния кораб, както и данни за броя на наетите лица и за риболовната дейност в нарушение на чл. 18е, ал. 9, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 750 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме § 74 с нова номерация § 75, в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: По § 75 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 76:
„§ 76. В чл. 59 думата „Който” се заменя с „Едноличен търговец или юридическо лице, което” и думите „глоба от 300 до 800” се заменят с „имуществена санкция в размер от 800 до 1600”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 76 в редакцията на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: По § 76 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 76, който става § 77:
„§ 77. В чл. 60 думата „Който” се заменя с „Едноличен търговец или юридическо лице, което” и думите „глоба от 400 до 1000” се заменят с „имуществена санкция в размер от 1000 до 2000”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 77 – нова номерация, в редакцията на комисията.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 77, който става § 78:
„§ 78. В чл. 61 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „Който” се заменя с „Едноличен търговец или юридическо лице, което” и думите „глоба от 300 до 600” се заменят с „имуществена санкция в размер от 600 до 1200”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на едноличен търговец или юридическо лице, което не предостави декларация за произход в нарушение на чл. 20, ал. 1 и чл. 27, т. 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 78 по комисия.
Гласували 78 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 78, който става 79:
„§ 79. В чл. 62 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думата „обекти” се заменя с „уреди” и думите „ал. 3” се заменят с „ал. 5”;
б) в т. 1 думите „50 до 200” се заменят със „100 до 400”;
в) в т. 2 думите „300 до 600” се заменят със „600 до 1200”.
2. В ал. 2 думите „400 до 1000” се заменят с „800 до 2000”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 79 по комисия.
Гласували 75 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 79, който става § 80:
„§ 80. В чл. 63 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Който промени параметрите и зоната на действие на специализираните уреди за риболов в нарушение на чл. 21, ал. 5, се наказва с глоба от 600 до 1200 лв.”
2. В ал. 2 думите „400 до 1000” се заменят с „800 до 2000”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 80 по комисия.
Гласували 76 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 81.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 80, който става § 81 с текста по вносител.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 81, който става § 82:
„§ 82. В чл. 65 след думите „ал. 1” се добавя „и 2” и думите „50 до 200” се заменят с „100 до 400”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 82 по комисия.
Гласували 72 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 82, който става § 83:
„§ 83. В чл. 66 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3” и думите „20 до 100” се заменят с „50 до 200”.
2. В ал. 2 думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4” и думите „100 до 300” се заменят с „300 до 600”.
3. В ал. 3 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5” и думите „200 до 500” се заменят с „400 до 650”.
4. В ал. 4 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 8” и думите „100 до 300” се заменят с „300 до 600”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 83 по комисия.
Гласували 78 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 84.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 84 по текста на вносителя.
Гласували 76 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 84, който става § 85:
„§ 85. В чл. 68 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Едноличен търговец или юридическо лице, което развъжда и отглежда риба и други водни организми, без да е регистрирано, в нарушение на чл. 25, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв.”
2. Алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме § 85 по комисия.
Гласували 75 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 86.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 87.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Подлагам на гласуване параграфи 86 и 87 с текст по вносител и с новата номерация на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 2.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 87, който става § 88:
„§ 88. В чл. 69а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „квотата, определена по реда на чл. 30, ал. 1, т. 1” се заменят с „определената квота” и думите „в размер” се заличават.
2. В ал. 2 думите „1000 до 2000” се заменят с „2000 до 3000”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 88.
Гласували 68 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 89.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Гласуваме § 88 по вносител, подкрепен от комисията и получил нова номерация на § 89.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията предлага да се създаде § 90:
„§ 90. В чл. 70 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „ал. 2, т. 1” се заменят с „ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5”, а думите „500 до 1000” се заменят с „1500 до 3000”.
2. В ал. 2 думите „1000 до 2000” се заменят с „2000 до 4000”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 90.
Гласували 71 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89, който става § 91.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 89 по вносител, който става § 91 по доклада на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 67, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 90, който става § 92:
„§ 92. В чл. 73 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „т. 3-6” се заменят с „т. 4, 5 и 7” и думите „500 до 1500” се заменят с „1000 до 2000”.
2. В ал. 2 думите „1000 до 2000” се заменят с „2000 до 3000”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 92.
Гласували 71 народни представители: за 66, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 91, който става § 93:
„§ 93. В чл. 74 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „с отровни, упойващи или взривни материали, вещества и средства” се заличават и думите „т. 1 и 2, се наказва с глоба от 2000 до 4000” се заменят с „т. 1, 2, 3 и 6, и ал. 6 се наказва с глоба от 4000 до 6000”.
2. В ал. 2 думите „3000 до 7000” се заменят с „5000 до 10000”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 93.
Гласували 71 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 92, който става § 94:
„ 94. В чл. 75 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „300 до 600” се заменят с „600 до 900”.
2. В ал. 2 числото „600” се заменя с „1200”.
3. В ал. 3 думите „глоба от 300 до 600 лв., а на юридическо лице и едноличен търговец” и тирето след тях се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 94.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Дами и господа народни представители, едно съобщение:
Изготвен е и днес, 13 юли 2012 г., в момента се раздава на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за горите, приети на първо четене на 12 юли 2012 г.
Проектът е изготвен от Комисията по земеделието и горите на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Заповядайте за процедура, госпожо Колева.
ЮЛИАНА КОЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение срокът за представяне на предложения за второ гласуване по обединения законопроект да бъде намален на 3 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно предложение?
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Става някакъв фарс в нашата парламентарна зала! Буквално преди 30-ина минути бяхме на заседание на комисията, където гледахме нещо, което абсолютно не знам по какви правила на Народното събрание е, но гледахме на първо четене съвместния законопроект, който пък вчера го гласувахме в залата. Сега искате три дни. Къде сте се забързали, бе господа от ГЕРБ? Какво става с този законопроект? Поръчката ли трябва да изпълните?
Категорично съм против! Предлагам да бъде максималният срок. Просто минавате всякакви граници на нормалното законотворчество! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното от госпожа Колева предложение за намаляване срока.
Гласували 75 народни представители: за 68, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Костов, заповядайте за прегласуване.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, колеги! Моля Ви да прегласуваме законопроекта, защото неслучайно има толкова много напрежение във връзка с неговото изготвяне. Налице са много различни интереси, които трябва да бъдат взети предвид. Ще дам за пример: ние направихме една поправка, с която искаме да гарантираме достъпа на хората до парковете и до зоните за почивка в планината, който беше възпрепятстван с тези противопоставяния, свързани със закона. Сигурен съм, че нашето предложение с конкретни текстове, които гарантират достъпа, който е защитен и обявен като човешко право, не е гледан от комисията. Вероятно няма да можем да се справим толкова бързо с предложенията за второ четене.
Затова Ви моля да не се съкращава срокът толкова и набързо да се претупва законът, защото действително има интереси, които трябва да бъдат отчетени и които бяха нарушени по време на конфронтацията, свързана с приемането на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на прегласуване предложението за намаляване срока за предложения между първо и второ гласуване.
Гласували 79 народни представители: за 68, против 10, въздържал се 1.
Предложението е прието. (Народният представител Георги Божинов иска думата.)
По процедура – отрицателен вот? Само по същество има право на отрицателен вот. Когато човек не е взел становище по същество, няма възможност за отрицателен вот.
Продължете с доклада за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 93, който става § 95.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 77 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 94, който става § 96:
„§ 96. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата „речни” се добавя „и каменни” и думите „300 до 600” се заменят със „600 до 1200”.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, му се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 96 по доклада на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 95, който става § 97.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 97.
Гласували 77 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията предлага да се създаде § 98:
„§ 98. В чл. 77г след думата „прагове” се поставя запетая и се добавя „и обектите по чл. 3, ал. 1, т. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 98.
Гласували 74 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК СТОЯН ГЮЗЕЛЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 96, който става § 99:
„§ 99. Член 79 се изменя така:
„Чл. 79.(1) Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице със заповед отнема разрешителното за стопански риболов за срок от една до две години, когато лицето, което притежава разрешителното:
1. не спазва условията на:
а) издаденото удостоверение за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми, или;
б) специалното разрешително за улов на квотиран вид риба, или;
в) удостоверението за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми със специализиран уред за стопански риболов по чл. 21;
2. не спазва изискването на чл. 18б, ал. 2;
3. извършва стопански риболов, без да е придобило право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми;
4. лови риба или други водни организми в периода на забраната по чл. 32;
5. лови риба или други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35;
6. лови морски бозайници в нарушение на чл. 43;
7. извършва стопански риболов в нарушение на чл. 45, ал. 1 или ал. 3.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 99.
Гласували 78 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Процедура по начина на водене.
Заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата по така посочената от госпожа Цачева процедура и по-скоро по начина на работа на Народното събрание.
Преди малко обявихте за решение на комисията…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Съжалявам, господин Божинов...
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Чакайте малко...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедурният въпрос е обявен в чл. 45, ал. 2.
Начинът на работа на парламента е нещо, което е извън тази тема.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Процедурният въпрос е следният... Начинът на работа е следният... Изслушайте ме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Няма да Ви изслушам, защото не сте по правилника.
Моля, седнете си на мястото!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Искам да посоча, че с тези решения… (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Седнете си на мястото, господин Божинов, ще Ви наложа санкция! (Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Дами и господа народни представители, ще продължим с второто четене на този законопроект на редовното пленарно заседание в сряда, с начален час 9,00 ч.
Обявявам 30 минути почивка.
Парламентарният контрол започва в 11,00 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заседанието продължава с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 6 до 12 юли 2012 г., както следва:
- от народния представител Димчо Михалевски към Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно държавната политика във ВиК сектора – условия за изпълнение на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013” (ОПОС). Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 юли 2012 г.;
- от народния представител Димчо Михалевски към Нона Караджова – министър на околната среда и водите, относно политиката на Министерството на околната среда и водите за гарантиране успешното изпълнение на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013” (ОПОС). Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 юли 2012 г.;
- от народния представител Димчо Михалевски към Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, относно политиката на правителството за подготовката на оперативните програми за периода 2014-2020 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 юли 2012 г.;
- от народните представители Драгомир Стойнев и Емилия Масларова към Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, относно изпълнението на някои от предвидените мерки за заетост в програмата на правителството за периода 2009-2013 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 юли 2012 г.
Писмени отговори за връчване от:
- министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народните представители Станислав Станилов и Деница Гаджева;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Корнелия Нинова;
- министъра на здравеопазването Десислава Атанасова на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народните представители Владимир Тошев и Любомила Станиславова;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Хасан Адемов.
Процедура – заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, поисках думата на основание чл. 82 и следващите членове до 86 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където пише, че председателят на Народното събрание уведомява незабавно министрите за постъпили въпроси, за деня и часа на заседанието, на което трябва да отговорят. В чл. 86 – на питанията се отговаря задължително в срок до 14 дни от получаването им.
Задала съм питане и въпроси към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на 12 юни 2012 г. Ето, заповядайте. (Подава документ на председателя на Народното събрание Цецка Цачева.) Оттогава са изтекли всички предвидени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокове. Моля да приложите ал. 3 на чл. 86 от правилника, където пише, че министър, който не е отговорил в законния срок, е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред Народното събрание, за да даде обяснение защо не изпълнява задълженията си.
Задала съм важни въпроси на Мирослав Найденов, не от моята гледна точка, разбира се, а от гледна точка на стотици земеделски производители, като например след като пое обещанието да им изплати обезщетения за претърпени щети от наводнения и градушки, кога възнамерява да го изпълни, в какъв размер ще изплати обезщетение на декар и по каква процедура? Защо в най-големите жеги, след като хората си плащат за поливане, реколтата на нивите изсъхва? Дали това е заради заповедта, която той издаде, „Напоителни системи” да се нарежат и да се дадат на скрап?
Разбирам, че Мирослав Найденов е изключително зает, особено откакто пое ангажимента лично да гони нелегалните търговци на царевица по плажовете. Изключително достойно занимание за един министър! Моля да му обърнете внимание, ако може между две гонки да се отбие в парламента и даде отговорите, които чакат стотици хора. Моля да приложите наистина ал. 3 в чл. 86 – в 10-дневен срок да се яви и да даде обяснение. Ако на третата година от управлението не е разбрал, че е министър в парламентарна република и работата и отчитането му пред парламента е едно от най-важните му задължения, моля да му го обясните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Мирослав Найденов ще бъде тук в идния петъчен контрол, който е в рамките на този 10-дневен срок и ще даде отговор на повдигнатите от госпожа Нинова въпроси.
Процедура – господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Аз конкретно ще мотивирам, но ще Ви помоля и по-общо накрая, да засилите Вашия контрол по отношение основанията, на които министрите отсъстват от парламентарен контрол. Всъщност в предния парламент се искаше точна справка и посочване на основанието.
Какво се получава? Миналият четвъртък – 5 юли, седящият до Вас и ръководещ заседанието господин Шопов информира Народното събрание, че министър Дянков няма да участва в петъчния контрол, поради отпуск. Какво беше моето, на гражданите от Видинска област и гр. Белоградчик учудване, когато той пристигна с правителствения хеликоптер в Белоградчик. Или министър Дянков е излъгал премиера, че има някакви важни държавни дела, за да ползва правителствения хеликоптер, или е излъгал Народното събрание, че е в отпуск, а той изпълнява някаква важна държавна задача.
Моля Ви, специално в този случай да вземете отношение: отразено е на сайта, че отсъства поради отпуск, в стенограмата от четвъртък, господин Шопов прочете, че той е в отпуск и затова няма да участва в петъчното заседание. Ако е бил в отпуск, как на другия ден е ползвал правителствения хеликоптер? Това е много сериозен случай на злоупотреба с власт! Или е излъгал министър-председателя, че финансовият министър работи, или е излъгал Народното събрание, че е в отпуск.
Аз Ви моля да вземете отношение по този въпрос, но по принцип, да накарате министрите точно да посочват основанията, мястото, ангажиментите, за да се знае това. Не може да казва пред Народното събрание, че е в отпуск и да ползва в отпуск правителствения хеликоптер. Не може да казва на премиера, че отива по важни държавни дела и да ползва хеликоптера, а да е в отпуск.
Този случай е изключително скандален и аз Ви моля, Вие лично да се заемете, да го проверите, да запознаете Народното събрание какво е станало и как министър в отпуск ползва правителствения хеликоптер и харчи десетки хиляди левове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, ще направя това, за което ме молите, но имам ли Вашето съгласие да предложа на народните представители и гражданите на какви основания и поради какви причини са отсъствали министри от тройната коалиция, защото в стенограмите всичко ясно е казано, а както е известно, чета много внимателно?
МИХАИЛ МИКОВ (встрани от микрофоните): Аз съм писал най-подробно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Какво сте писали? Справете се с протоколите и стенограмите, за да видите там поради какви причини и как са отсъствали министри на предходния кабинет. Вие твърдите, че всичко е било много точно, ювелирно, на основание правилника. Ще съжалявате, когато ги извадя тези данни, господин Миков. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Лично обяснение на господин Шопов и след това от името на група.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Миков, понеже два пъти цитирахте името ми, искам да не се остане с впечатление, че аз съм човекът, който прикрива министъра, защото съм просто регистраторът на факта и задължен да прочета онова, което е подадено от администрацията на Народното събрание. Длъжен съм да отбележа това, защото по начина, по който го казахте, едва ли не аз съм човекът, който прикрива факта.
И нещо друго в тази връзка. Това е голям разговор – за въпросите, които се връщат и не се допускат. Тройната коалиция имаше ноу-хау, но сега се вижда, че сегашното управление надминава скриването на министри, особено на определени министри – двамата вицепремиери, особено единия от тях, да не говорим и за министър-председателя. Постоянна практика е да се връщат въпроси на народни представители, особено неудобни въпроси, ред са примерите.
Понеже разговорът е тръгнал във връзка с парламентарния контрол и пороците около него, свързани с ръководството на Народното събрание – по тази тема, трябва да кажем, че някои министри се научиха и изучиха да си събират много въпроси. Има министри като Николай Младенов, които са идвали в тази зала за половин година не повече от два пъти, ако направите справка. Събира се поменик от въпроси и когато те преливат, той идва тук, за да отговори бързо. Това говори за пълно пренебрежение на някои министри, особено от негова страна, към българското Народно събрание като място хей така – да се отбие номерът. Той има важни неща с външни министри – колеги, с президенти, виждаме го на екрана, обикаля непрекъснато в чужбина, но да идва тук, в Народното събрание, на него му е последна грижа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Шопов.
От уважение към Вас не Ви прекъснах, тъй като поискахте лично обяснение, а това, което изложихте, далеч излезе извън съдържанието на лично обяснение.
Искам само да припомня § 3 от нашия правилник, че председател по смисъла на този правилник е председателстващият съответното пленарно заседание на Народното събрание. Странно как, когато заместник-председател е председател и председателства, е само ням регистратор на факти, а във всички останали случаи председателят прикрива министрите, но това е друга тема.
Изявление от името на група – господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господин министър, уважаеми народни представители! И при най-високите изисквания за гражданско пълнолетие нашата Конституция за 21 години доказа своята дееспособност.
През изминалите години тя многократно бе защитавана и охулвана, беше зачитана и прилагана, беше оспорвана и нарушавана.
Има политици, които още търсят причината за злополучния български преход в неговата конституционна основа. Разбира се, критиката на Конституцията не е забранена. Но Конституцията на Република България политически надживя повечето от най-отявлените си отрицатели.
БСП чрез своята парламентарна група във Великото народно събрание активно участва в изработването и приемането на новата Конституция. Тя последователно стои на страната на конституционализма. Така беше и преди 70 години, когато Отечественият фронт в програмата си постави искането за възстановяване на Търновската конституция.
Нека се знае – всяка голяма обществена промяна обикновено се облича в нова конституционна премяна. Вярно е и друго – няма конституция с чудодейни свойства, нито самоизпълняващи се закони. Политическата и управленската недостатъчност не могат да се компенсират с производство на конституционни текстове. Затова сега не е време за ревизия, а за реализация на Конституцията.
Днес е важно да направим равносметка доколко реални са основните права на гражданите, действат ли държавните органи според конституционните норми, прилагат ли се принципите на Конституцията.
Нека да представя позицията на Парламентарната група на Коалиция за България и на БСП по тези въпроси.
За последните три години при управлението на ГЕРБ Конституционният съд е обявил за противоконституционни над 100 разпоредби в 17 закона. Следователно далеч преди края на своя мандат правителството и мнозинството, нарекли се „Граждани за европейско развитие на България”, са рекордьори в нарушаването на европейската Конституция на България!
Тук се включват недопустимите ограничения в ползването на придобити права на платен годишен отпуск; наказанията за работници, които са икономически принудени да работят без трудов договор; неправомерното прехвърляне към държавния бюджет за 2012 г. на 100 млн. лв., събрани от здравни вноски на гражданите. Правителството своеволно се разпорежда с 1 млрд. 400 млн. лв. – пари за здравно осигуряване, намиращи се във фискалния резерв. Част от тези пари са безвъзвратно изхарчени. Редица членове и параграфи от широко рекламирания Изборен кодекс също бяха обявени за противоконституционни.
Този непълен, но показателен каталог от конституционни нарушения е доказателство, че политиката на ГЕРБ погазва основни трудови, социални и политически права на българските граждани.
Направеният извод се затвърждава и от десетките лобистки законодателни текстове и правителствени решения, в които се прокарват частни интереси – в горския и земеделския сектор, в туризма, в енергетиката, в управлението на отпадъците, в процеса на приватизацията и къде ли не още. Така се облагодетелстват малцина, а огромното мнозинство плаща по-скъп ток, вода, горива, храни, лекарства.
Зад фасадата на разделението на държавната власт управляващите се опитват да обсебят независими регулаторни органи и съдебната система. Не призовавам за безкритично отношение към съдебната власт. Но смущаващо е, когато след нарушения едни магистрати получават скромни наказания и щедри кариерни поощрения, а други биват отстранявани. Проблемът е законът да действа не само когато някой има полза от него.
След периода на установяване и развитие на демокрацията в България тя не само е в застой, но и в регрес. Сигурно само в учебниците по конституционно право парламентарното управление днес означава управление чрез дискусия. Обявеното от Конституцията парламентарно управление се е изродило в премиерски режим. Мнозинството доброволно обезличава парламента и го превръща във функция на премиерската власт.
Само активните граждански протести са в състояние да спрат и ревизират законово налаганите корпоративни интереси. Нека гражданите не бъдат безразлични към собствената си съдба. Този призив засяга не само сегашното, но и следващите управления.
В управлението на ГЕРБ – казвам го с огорчение и безпокойство – установяваме антиконституционност, антидемократичност и антисоциалност.
Казано накратко, олигархичната власт в България все повече придобива формата на авторитарно управление. При това безработицата, бедността, безперспективността, вместо да намаляват, се увеличават.
Но все пак има поводи за оптимизъм. ГЕРБ в нито един случай не постигна конституционно мнозинство – нито при искането за отстраняване на президента, нито при така наречения Пакт за финансова стабилност. С повечето от Вас предотвратихме опита на бъдещото политическо малцинство да диктува и занапред данъчната и финансова политика на страната.
Претенциите към ГЕРБ ще бъдат подкрепени от мнозинството български граждани, ако те имат възможност да избират наистина друга политика, ако бъдат изказани от леви, истински и честни политици.
Кризата на демокрацията ще се преодолее с прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, с повишаване на ролята на представителните институции. Затова ние активно участваме в инициативата за организиране на първия от десетилетия насам у нас национален референдум – „За развитие на атомната енергетика чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”. Подкрепяме също предложението за местен референдум за прекратяване на концесията на „Софийска вода”.
Конституцията съдържа редица съвременни правни институти. Време е обаче да се преосмисли тяхното използване. Става дума за концесиите, приватизацията, за съотношението във формите на собственост.
Държавата има възможност чрез създаване на собственост и чрез активно регулиране да даде тласък на икономиката и успешно да решава проблемите на заетостта, доходите и социалното осигуряване. Такова регулиране е особено необходимо във финансовия и в банковия сектор, които трябва да работят в интерес на реалната икономика и на гражданите.
Ние ще засилим контрола върху монополите.
Ще се върнем към прогресивно облагане на доходите на физическите лица, като ще облекчим бедните и ще облагаме по-високо най-заможните и богатите.
Ще предложим регионална политика, която да намали регионалните неравенства и ще стимулира работещите предприятия и хора в бедните райони.
Ще прекъснем устойчивата порочна практика – приватизиране на печалбите и национализиране на загубите.
Ние предлагаме образователната и здравната система да се организират на принципа „обществени пари – за обществени нужди – в обществени институции”. Това означава, че държавата трябва да продължи да финансира само държавните и общинските училища. Означава, че лечебните заведения, които искат да получават пари от Националната здравна каса, не могат да искат пациентите още веднъж да плащат на ръка за своето лечение. Такава политика ще отговори на конституционната повеля – демократична, правова и социална държава.
Да изпълним конституционната клетва „В името на народа!”. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
От името на парламентарна група, заповядайте, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми колеги народни представители, господин председател, ще прочета позицията на Синята коалиция.
„Вчера за пореден път Висшият съдебен съвет изпълни политическа поръчка и компрометира отново себе си като съдебна власт. С решението си да уволни съдия Мирослава Тодорова, която е и председател на Съюза на съдиите в България, Висшият съдебен съвет предизвика остра реакция от съдиите, медиите и обществеността, защото прилага двоен стандарт – уволнява един съдия за забавяне и мотиви на дела, прави забележка на друг за 43 сходни нарушения; за един съдия не приема мотива за натовареност, за друг приема мотива в зависимост, разбира се, от публичните им позиции.
Второ, месеци наред вътрешният министър Цветан Цветанов води публична война с уволнената съдийка. Под формата на загриженост за съдебната система, министърът се разправя с неудобните на властта магистрати и поставя на ключови места свои приятели и послушници.”
Аз тук ще спра позицията, за да кажа, че силно се надявах министърът да е тук да му кажа нещата в лицето. Надявам се, че стои някъде в някоя зала и гледа и слуша какво говори Синята коалиция.
„Синята коалиция не пледира невинност на съдия Мирослава Тодорова. Това е наша компетентност, не влиза в нашите политически функции.
Премиерът Борисов набеди обезличения Висш съдебен съвет в провокация. Ние смятаме, че сме изправени пред най-груба провокация – провокаторите са самият премиер и дясната му ръка господин Цветанов. Техните цели са, първо, да прехвърлят своята отговорност за жалкото състояние на съдебната система върху отиващия си и силно компрометиран Висш съдебен съвет; второ, да внушат страх от бъдещи репресии след събранията на съдиите, за да гласуват за спуснатите от властта кандидати и изберат нов послушен Висш съдебен съвет.
Синята коалиция предупреждава, че провокациите на управляващите спрямо независимата съдебна власт ще доразрушат българската съдебна система и ще се отразят негативно на образа на нашата страна.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Сега от името на Парламентарната група на партия „Атака” има думата заместник-председателят на групата господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, с интерес изслушах двете изказвания, които бяха направени от името на парламентарна група. Да, те са основателни. Оплаквате се от неща, които просто са възмутителни и трябва да се кажат тук. Но трябва да кажем кой ги прави тези неща в България – управляващите. А как се определя кой да бъде управляващ в България, кой да бъде опозиция? Това се определя чрез избори.
Ние, народните представители от „Атака”, някои от Вас – също, смеем наивно да си мислим, че тези избори са честни. Подхождаме към тях с откровено чувство, не купуваме гласове, не правим всички предизборни манипулации, които могат да бъдат направени. Но какво се случва? Миналата година, както знаете, беше направен един Избирателен кодекс, с който Избирателен кодекс направихме изборите през есента на 2011 г. Няма парламентарна представена политическа сила, която да не е внесла промени в този Избирателен кодекс. Няма такава политическа сила. Дори управляващите от ГЕРБ внесоха промени, което означава автоматично, че и те за видели, че този Изборен кодекс е несъвършен, че нещо в него трябва да се промени. Всички политически сили, както казах, внесоха такива промени.
Какво се случва вчера на Правна комисия? Едва ли всички от народните представители знаете, едва ли и гражданите, които гледат в момента, за съжаление няма гости на балконите, едва ли и те знаят какво се случи вчера на Правна комисия. На Правна комисия просто се гласуваха предложенията на ГЕРБ, гласуваха се предложенията на РЗС. Това се случи. И за проформа и някои от другите предложения на други политически сили, като например на Синята коалиция, бяха подкрепени. Но ще промени ли това начина, по който се правят избори в България? Не. Ще направим ли така, че когато гражданинът отиде да си пусне гласа, ще е сигурен, че неговият глас има значение, че неговият глас е променил нещо? Не, това няма да се случи.
Това го казах вчера на Правна комисия, от „Атака” го говорим месеци наред след тези избори. Ще го кажа и сега: дами и господа, сега сме 2012 г. Правим избори по начина, по който ги е правил бай Тошо. Правим избори по начина, по който са правени миналия век. Нищо не се е променило. Евентуално някой скенер е включен тук-там да сканира един протокол да отиде по-бързо до Централната избирателна комисия. Всички предложения на „Атака”, които ние направихме за този Избирателен кодекс, бяха отхвърлени до едно. Имаше: ами, това добре звучи, можем да помислим по въпроса, между първо и второ четене ще видим. Но всички бяха отхвърлени.
Какво искахме ние от „Атака”? Искахме избори да се правят по начина, по който всеки нормален българин ползва интернет, например. В ежедневието си всеки ползва интернет, всеки банкира, всеки може по интернет да направи някакъв превод, всеки може да получи по интернет някое извлечение, документ. Искахме просто модерните технологии да бъдат вкарани в изборния процес, за да гарантират прозрачност, за да бъде гарантирана липса на манипулация, когато пуснеш бюлетината, тя да си влезе в урната, но да бъде сканирана и отчетена в Централната избирателна комисия едновременно. Хайде да видим тогава как разни лелки гербаджийки ще подменят изборни протоколи?! Няма да го правят, нали? Няма да смеят да го правят!
Какви бяха аргументите? Било имало някакви рискове. Какви рискове има? Какви рискове? Всеки тото фиш, който пуснете, се сканира и отива в Българския тотализатор. Обаче това се удостоверява и някои хора получават милиони. Може да има гаранция да пуснеш да ти се сканира фиша и веднага да отиде информацията, обаче щом става въпрос за твоя глас не, не става. Кое е по-важното? Един фиш, или един глас, който е даден.
Какво предлагахме също от „Атака”? Да има камери в изборните секции. Камери, които не снимат кой как гласува, но снимат какво прави Секционната избирателна комисия, как се броят бюлетините. Отново отхвърлено. Защо? Аргументи няма.
Предложихме българите с двойно гражданство да не могат да гласуват. Аргументи колкото искаш за това. Знам, че тук веднага ще кажете как е недемократично, как Конституционният съд ще отхвърли това. Дайте да го приемем, пък да видим дали Конституционният съд ще го отхвърли. Ние да не сме Конституционен съд тук? Дайте да видим това нещо – българите с двойно гражданство. Той като е решил да има друго гражданство, щом е в момент на колебание дали е българин, турчин, финландец или какъвто и да е друг, нека да видим какво ще се случи, ако той не гласува. Това също предлагахме.
Предлагахме в Централната избирателна комисия, в РИК, в ОИК, в общинските, в районните избирателни комисии, в секционните избирателни комисии да има паритет – колкото представители има на „Атака”, толкова да има на ГЕРБ, толкова да има на ДПС, толкова да има на Синята коалиция. Пак отхвърлено. Защо? Защо управляващата партия да има доминация и тя всъщност да определя как се правят избори? За нас това е неправилно. Това го казах и на срещата при Президента – управляващата партия се доказва като една недемократична партия. Как да дадеш мнозинство на една партия, на която не й мигна окото да купи веднага 10 народни представители? Ей-така със средствата, със субсидията на Партия „Атака” същите народни представители да ги купи и да ги направи гербаджии!? Това демократично ли е? Не е демократично. Заслужава ли такава партия да има мнозинство в тези комисии? Не заслужава. Отново е отхвърлено.
Какво друго предложихме? Министерският съвет е натоварен със задачата да управлява държавата. Това Народно събрание е упълномощило тези министри да управляват държавата. Когато дойде време за кампания, същите тези министри, които декларират как ежечасно се борят със световната финансова криза, трябва да управляват държавата, а не да хукнат по „Мерцедес”-ите, да обикалят родината и да агитират за една или друга политическа сила.
Както Вие от ГЕРБ обичате да казвате: „Недейте да политизирате”, да не политизираме, колеги. Държавата трябва да се управлява по сигурен, по отговорен начин. И това беше отхвърлено.
Предложихме (без да има лустрационен елемент, без по някакъв начин това да попречи да се кандидатираш за определен тип избори) всеки кандидат за народен представител, за президент, за вицепрезидент, за Европарламент, за кмет, за общински съветник да декларира сексуалната си ориентация. Какво толкова лошо има? Избирателят трябва да знае за кого гласува – хетеросексуален, хомосексуален, зоофил. Трябва да се знае това.
Предложихме да се декларира дали принадлежиш към тайни общества – към общества, които искат полагането на клетва. Полагане на клетва, която всъщност ще те вкара в конфликт на интереси. Тук, точно от тази трибуна и от място, когато се учредява Събранието, всеки от народните представители се кълне, че ще работи за интересите на народа, ще се съобразява само с интересите на народа. Трябва да е ясно – когато някой дойде тук, дали ще работи за интересите на народа, или за интересите на великия архитект на Вселената например. Трябва да са ясни тези неща. Избирателят трябва да ги знае. Отново отхвърлено. С какъв аргумент – така и не разбрах. Защо трябва по някакви клюкарски сайтове, по някакви неведоми пътища да се разбира кой какъв е в тази зала? На избирателя трябва да му е ясно. Също отхвърлено.
Какво беше прието всъщност трябва да кажем. Бяха приети козметични промени, които нищо няма да променят.
Беше прието искането на ГЕРБ да се използват специални разузнавателни средства по време на избори – дали ще се купуват гласове, или не. Както знаете, всеки народен представител, който прави кампания, автоматично ще стане заподозрян. Ще трябва всеки да си прави сметка – сега дали ме слуша Цветанов, дали не ме слуша. Защото те нас ще слушат – депутатите от опозицията. Нали не си представяте например, че Калин Георгиев ще следи Цветанов или Флоров по някакъв начин, ще прави контрол върху тях? Не, няма да се случи това нещо.
Най-накрая трябва да кажа, че това как се правят избори е обвързано с хората, които участват на избори – политическите партии. Демокрацията изисква да има политически субекти, които участват на избори.
След това беше разгледан Законът за политическите партии, предложен от групата на Яне Янев, който естествено че е писан под давлението на ГЕРБ. Там се визираха хубави неща – хубави неща, обаче важат от следващия мандат. Например субсидиите. Да не може по такъв грозен начин да се използва този чл. 25, ал. 3 – със субсидиите на една партия да купуваш депутати и да ги правиш зависими от друга партия. Хубаво го предлагат, хубаво от ГЕРБ се съгласявате за това. Но защо от следващия мандат? Нали сте принципни, нали сте коректни хора? (В пленарната зала влиза заместник министър-председателят Цветан Цветанов.)
Господин Цветанов, заповядайте, тъкмо за Вас говорех.
Нали сте коректни? Подходете коректно. Ако искате да премахнете порочната практика за субсидиите, направете го сега. Иначе просто сами ще покажете, че в този парламент сте страшно много зависими от този грозен трик, този грозен начин да променяте парламентарните мнозинства.
Затова от „Атака” за пореден път пледираме, за пореден път казваме – трябва да има прозрачност, трябва да има чистота в българската политика. По този начин ще се вдигне избирателната активност, по този начин и рейтингът на Народното събрание ще бъде по-висок. Послушайте ни и няма да съжалявате. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи господин Местан има думата за изявление.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! В една нормална държава не би следвало да е възможен политически коментар за акт на отговорна и истински независима съдебна власт. Вече втори ден обаче вчерашното решение на Висшия съдебен съвет, който би следвало да се явява изпълнителната власт на независимата съдебна власт, е обект на политически коментари. Или ние, политиците, грешим, коментирайки акт на независимата съдебна власт, или е вярна вече изказаната и от тази трибуна теза, че това не е акт на независимата съдебна власт, а е подсказано решение. Тоест, че не са случайни медийните заглавия, с които, предполагам, и Вие, господин вицепремиер, вече се запознахте – четем: „Политическа саморазправа”, „Отмъщението на вицепремиера”.
Съдии протестират в навечерието на може би най-важния за България доклад на Европейската комисия. От друга страна, премиерът твърди, че уволнението е провокация срещу България. Кое от всичко това е вярно?
Основателно ли е уволнението на съдия Мирослава Тодорова, която изпълнява и много важна обществена роля като председател на Съюза на съдиите в Република България?
Струва ми се, че парламентарните групи, в това число и Парламентарната група на Движението за права и свободи няма компетенции да се произнася по отговорността на един или друг съдия. Това наистина е работа на Висшия съдебен съвет. Но няма никакво съмнение, че съдия Мирослава Тодорова е минимум в съдебна процедура с господин вицепремиера Цветанов.
И понеже този факт, господин вицепремиер, ражда заглавията по вестниците от тази сутрин, на които вече се позовах, много е важно ние да имаме критериите, по които да преценим дали актът на Висшия съдебен съвет е изява на свободната воля на членовете на Висшия съдебен съвет, или наистина е изпълнение на политическа поръчка и чия.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи настояваме за нещо много просто и нещо, което точно по тази причина не може да се откаже – настояваме българската общественост, не само Народното събрание, цялата българска общественост, да получи информация, поименен списък на всички съдии и срещу името на всеки съдия да стои информация за брой просрочени дела и срок на просрочването. Така ще се прецени дали уволнената Мирослава Тодорова е най-съгрешилият български съдия, има ли и други съдии с повече на брой просрочени дела, сред които и такива, които именно през последните години заеха важни ръководни позиции в йерархията на съдебната власт.
Едва когато българската общественост и ние като народни представители получим тази информация можем да преценим дали вчерашното решение на Висшия съдебен съвет е принципно или е избирателно и проява на двоен стандарт.
Съгласен съм с вече изразената теза, че не е наша компетентност да преценяваме отговорността на съдиите. Създали сме специални органи за това, но отговорност на този орган е да информира българската общественост за всички свои решения, за да може именно всеки един български гражданин като данъкоплатец да прецени дали този орган действа по съвест, принципно или избирателно, прилагайки двойни стандарти.
Няма нищо по-нелепо от внушението, че понеже част от Висшия съдебен съвет, поне като парламентарна квота, е избран по време на предишното управление, от предишното издание на българското Народно събрание, на тази база да се прехвърля отговорността за вчерашното решение върху предишни управляващи именно защото днешното управление даде достатъчно силни знаци, че „умее да цени” готовността на някои заварени от предишни управления кадри, но достатъчно гъвкави, да припознаят новите си господари.
В заключение – уважаеми госпожи и господа, няма нищо по-опасно дори от предположението, от съмнението, че някой може да има идеята да подчини съдебната власт на собствената си воля. Няма нищо по-опасно от организиран протест на съдии, които излизат на улицата, защото смятат, че зад акта за уволнение на техен колега стои политически интерес.
Ние очакваме отговора на визираните компетентни институции да предоставят тази информация, колкото и горчива да е тя, повтарям – списък на всички съдии с просрочени дела, срок на просрочието, брой просрочени дела, в това число и на първо място заемащите ръководни позиции в съдебната система. Това ще бъде ориентирът, безспорният критерий, по който да се прецени и оцени вчерашното решение на Висшия съдебен съвет. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата иска вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не мога да разбера какво се дискутира и се обсъжда днес тук. И не мога да разбера позицията на Иван Костов, който липсва в залата, поведението му от трибуната на парламента и явния политически натиск, който е оказвал 20 години върху съдебната система.
Мога да го заявя съвсем отговорно, защото е факт позицията на една политическа формация, която много яростно „брани справедливостта”.
Уважаеми дами и господа народни представители, ако имахме тази справедливост от българския съд, щяхме да имаме осъдени по „Сапио”, щяхме да имаме осъдени по „Балкан”, щяхме да имаме осъдени по „Кремиковци” и по фалиралите банки през тези 20 години!
Дами и господа народни представители, трябва да има ефективност в борбата срещу тежката организирана престъпност, която е проникнала във всички политически партии и която е закриляна, благодарение на политическата класа в България, през тези 20 години! Защото, ако бяхме добри политици, ако имахме справедливост и ако се бяхме ръководили от върховенството на закона, щеше да има справедливи, ефективни осъдителни присъди за тези, които съсипаха държавата през тези 20 години!
Защо нито един път не стана някой, за да говори за жертвите на престъпността? Защо никой не говореше за щетите, които се нанесоха на българските граждани през тези 20 години? Защото и отляво, и отдясно им беше приятно през тези години да бъдат част от това статукво. И ние в момента наблюдаваме съдебни процеси, в които много ясно е изразена политическата класа и връзките с организираната престъпност! След това излизат представители на опозицията и казват, че има политически натиск върху съдебната система или че има политическа репресия спрямо представители на политическите опоненти. Каква репресия?! Какви подслушвания на политици от опозицията?!
Свидетелите казват за връзките на представители на тежката организирана престъпност с лица от политическата класа на България! Кажете ми кой е този, който ще стане и ще говори за жертвите на престъпността? Защото аз съм вицепремиер и министър на вътрешните работи, но съм временно на този пост, но докато съм на него, искам да защитавам жертвите на престъпността, а не тези, които толерират престъпността! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
И ще Ви дам един много ясен пример за един много важен фактор, от който са се възползвали политическите партии през последните години. Нека да Ви кажа, че преди два дни в Гърция е задържан Васил Нинов.
Нека да си припомним биографията на Нинов и да видим тези, които решаваха неговите проблеми по фалиралата банка, и по всичко, което е развивал като дейност в държавния резерв, толериран точно от политическата класа в България. И това трябва да бъде много ясно казано! Този човек преди два дни е задържан заедно с още трима човека, общо четирима, със 168 кг кокаин. Този кокаин е, за да реши някои финансови проблеми, а защо не и проблеми на някои политици, във връзка с предстоящи избори.
Уважаеми дами и господа, застанал съм пред Вас, за да Ви кажа, че няма абсолютно никаква политическа намеса или персонална моя намеса спрямо Висшия съдебен съвет! Но защо трябва да съдим един орган, който е взел едно решение за съдия, който всъщност е лишил от справедливост обществото и не е работил в интерес на обществото, не се е ръководил от върховенството на закона? За мен е по-важно не мнението на Мирослава Тодорова, не мнението на нейните защитници. За мен са по-важни писмата, които получих от жертвите на престъпления и от делата, които тя е гледала.
Как мога да обясня или как можете да обясните Вие, на тези хора, които са преживяли отвличане, има произнесена присъда, но 4 години и 9 месеца се бавят мотивите и когато стига до Апелативния съд, нали знаете какво се случва? Поради изтекла давност делото се прекратява!
Кажете ми как да го обясня това на хората, с които се срещам ежедневно? Те търсят подкрепата на държавата и на българската политическа класа. Няма как да се случи, защото никой не вярва на политическата класа, а там, когато някой тръгне да работи, веднага започва да се пази статуквото от тези, които 20 години ги видяхме какво направиха!
Ще Ви дам един пример. Той не е свързан с Мирослава Тодорова, а със съдия, на когото не знам и името. На 5 юли 2012 г. бях в Стара Загора. Бяха дошли около 50 човека, които са жертва на лихварската дейност на Инчо Илиев – емблематична фигура за Стара Загора. И това се е случвало през всичките тези години – никой не им е обръщал внимание. Хората ревяха, защото жертвите са общо 500, а 120 човека са се осмелили да бъдат свидетели. Мярката „задържане под стража” е постоянна, но на Апелативния съд тя е променена в парична гаранция 35 000 лв. Заплахите към свидетелите са тръгнали. Знаете ли какво ми казаха трима човека от тези, с които се срещнах, които ревяха пред мен? Казаха, че ако продължат тези заплахи и няма правораздаване, ние трябва да го направим, за да защитим всички други останали жертви.
Уважаеми дами и господа, къде бяхте Вие през тези 20 години?!
Кой конструира и кой назначи партийните назначения в съдебната система, господин Костов? Вие бяхте генераторът на тези кадрови промени в съдебната система, и Вие го знаете много добре, защото и говорителят на съдиите в момента Нели Куцкова беше Вашата партийна кандидатура за вицепрезидент в изборите преди години. И Вие излизате на тази трибуна, и говорите! Като какъв – за да оказвате политически натиск, или да защитавате статуквото, което си създадохте в началото на прехода? Какво направихте?! Къде бяхте Вие?! Защо не давахте отчет на българските граждани за всичко това, което съсипахте? Защо не дадохте нищо и нищо не се случи на виновните за това, което се случи през Вашето управление? Днес чувам някакъв див популизъм за намесата на вътрешния министър и вицепремиер Цветанов в съдебната система, и как е възможно това.
Смятате ли, че толкова ми е силно влиянието? Не, просто имам гражданска позиция, която ще отстоявам, докато съм министър на вътрешните работи и след това като човек от гражданското общество, но ще го правя със сърце и с любов, защото искам да върнем доверието в политиците, в институциите.
Защо е ниско, според Вас, общественото доверие към съдебната система? Защото хората не виждат това, което трябва да се случва, а това е ефективно правораздаване и да защитим добрите, честните – тези хора, които си плащат данъците и искат сигурност. Трябва да създадем тази среда, която да даде възможност за инвестиции, за повече работни места, а оттук, от тази трибуна, използвайки времето, започвате да говорите за несвързани неща.
Какво отношение има министърът на вътрешните работи с Мирослава Тодорова или с Висшия съдебен съвет? Ама, господа, Висшият съдебен съвет беше назначен от партийните квоти в Четиридесетото Народно събрание. Днес аз говоря пред Вас като министър пред депутатите от Четиридесет и първото Народно събрание, което трябва да избере новата квота за Висшия съдебен съвет.
Тук искам да благодаря на всички депутати за прозрачните процедури, които заложихте, защото това бяха и критиките от Европейската комисия.
Кажете ми какво да кажем или какво Вие ще кажете пред жертвите на престъпността за действията и това, което се случва? Аз съм се срещал с майката и бащата на изнасилените през 1998 г. техни дъщери на 11 и 16 години. Кажете ми: какво да им кажа на тях? Четири години делото е гледано, проведени са над 20 съдебни заседания, след това се е установило, че не е за Софийския градски съд и е преместено във Военна прокуратура.
Уважаеми дами и господа, нека един път да се почувствате от страната на жертвите. Нека един път да бъдете от тази страна и като политици, и като граждани да защитим тази справедливост, защото в противен случай трябва да Ви кажа, че тази държава – жална й майка, от такива политици и такива управленци, ако продължим това да го правим и години напред. Няма кой да остане тук от младите – от тези, които имат потенциал.
Знам, че си създадох много врагове. Знам, че може би и Вие също много ме мразите! Но знам, че за мен по-важно е, когато човек си тръгне от работното място, да знае, че е свършил своя държавен дълг и е изпълнил ангажимента си към обществото, воден от върховенството на закона. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Недейте да смятате, че министърът на вътрешните работи и вицепремиер стои пред Вас и се натоварва с такива отговорности, за да може по някакъв начин да изпъкне пред Вас. Не! Искам обществото да знае, че има държавници и че го правим в интерес и услуга на обществото, защото ние трябва да бъдем хората, които да дадем услугата на обществото, която политиците трябва да защитават. Няма как в противен случай да говорим за институции, за доверие и да градим морални ценности на хора, които трябва да заемат нашите места след време. Това са общи усилия и нека да бъдем искрени един към друг: какво направихме и защо допуснахме това да се случва толкова дълги години. Ако бяхте добри политици, ако бяхте добри управленци, нямаше да стоя днес пред Вас. Щях да работя това, което съм работил 20 години. Щях да бъда обикновен човек, който щеше да подкрепя политиците в България, и щях да работя в интерес на хората от длъжността, която съм заемал.
Да, на някои може би им е смешно, но 20 години търкат банките като парламентаристи и не видяхме нищо смислено да се е случило в техните мандати за злоупотребите, които бяха продукт на управлението.
Уважаеми дами и господа, нека да си припомним месец януари 2007 г., когато България беше приета в Европейския съюз. Тя беше приета с огромния дефицит в институциите, които се борят с организираната престъпност, корупцията и съдебната система. Затова има този мониторинг, защото има неприключени процеси, които са оценени от Брюксел. Затова на страната ни, когато се присъедини към Европейския съюз, се наложи този механизъм. Смятам, че това беше правилният път, защото в противен случай не знам какво щеше да се случи днес в държавата, ако вървяхме по тези стъпки.
Нека всеки един от Вас да си направи равносметка, но да не забравяме, че когато отиваме в малките населени места, хората питат: защо няма виновни? Когато виждаме някой път решенията на съдебната система примерно за 10 години – направил 20 престъпления, получил условна присъда или пробация, кажете ми: къде е ефективността и какво е усещането в хората, които живеят там?! Ние трябва да обединим усилията си, да бъдем критични и самокритични към самите нас, защото аз съм възприемал винаги препоръки или критики, които са били отправени към мен.
Когато Вие, господин Костов, идвахте в министерството и ми казахте, че ми сваляте шапка за това, което съм правил тези две години, и че ме подкрепяте за всяко едно действие срещу тежката организирана престъпност и лицето Алексей Петров, всъщност после видях, че Вие сте си били едно цяло, защото се видя кое управление кого е назначило, как се е развивал и всъщност как сте реагирали на една жертва на Октопода. Молбата, която е входирана в Министерския съвет до Вас, след това се оказа, че този, който е потърсил помощ от държавата, е бил задържан в следствения арест. Е, това е реалната картинка!
Ако искате, нека да браним и статуквото, но искам да бъда от тези, които искаме да променяме това статукво. Аз съм на този пост не за да се возя в автомобил, не за да седя в кабинет, в който да си пия кафето и да се забавлявам, а всеки един от нас на поста, който заема, да даде всичко от себе си, за да променим заедно нашата мила Родина – България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение – Иван Костов.
ИВАН КОСТОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Вземам думата за лично обяснение, за да отхвърля категорично всички инсинуации, които си позволи господин Цветанов от тази трибуна по мой адрес. Това са откровено глупави инсинуации, защото вече никой не ги повтаря. Станаха много годините, в които най-яростните клеветници замлъкнаха, защото разбраха, че зад това, което в момента беше изсипано, не стоят никакви факти и обстоятелства.
Не сте убедителен, господин Цветанов! Това, което аз очаквах да направите, е да прочетете поне някакво СРС от трибуната, да дадете някаква нова информация, да се аргументирате с нещо ново, да се ориентирате и да се свържете с днешния ден. Днес са се случили събития, вчера са се случили събития, предстоят да се случат събития, ще излезе доклад на Европейската комисия. Вие продължавате да живеете в някакво небитие. Това небитие е опасно за нашата страна, защото един министър, който до такава степен се е откъснал от реалността, не е полезен на своята страна.
Вие в момента ще се саморазправяте от трибуната, ще плещите щуротиите, които по някакъв начин вече плещите трета година. Все по-малко хора ще Ви вярват. Отсреща обаче трябва да има дела, трябва да има свършена работа. Три години сте в управлението. Трябваше да промените законите, реда, трябваше да излъчите представители във Висшия съдебен съвет, а не да използвате всички връзчици и възможности, за да впримчите тези така или иначе компрометирали се хора, за да ги използвате за своите цели. (Реплика на заместник министър-председателя Цветан Цветанов.)
Защото това става в момента! Няма абсолютно никаква връзка с моето поведение и на Синята коалиция в Народното събрание, което е избрало този състав на Висшия съдебен съвет. Знаете го отлично, но продължавате да клеветите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето за лично обяснение изтече.
ИВАН КОСТОВ: Искам да кажа нещо, което дълбоко не разбирате. Никой не Ви мрази физически. Вие сте човекът – носител на омраза. То личи по начина, по който говорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Костов.
ИВАН КОСТОВ: Аз нямам нужда да мразя някой, за да защитавам принципни позиции. Аз тук не Ви видях да защитавате позициите си на министър на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Костов.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Пръв ще отговаря министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.
Първият въпрос е от народния представител Джевдет Чакъров относно насочване на средства от Оперативна програма „Околна среда” към нови дейности извън обхвата ù досега.
Имате думата да развиете въпроса.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дончев, на 26 юни тази година медиите цитираха Ваше изказване след срещата Ви с еврокомисаря по регионалното развитие Ханес Хан в Брюксел, че Европейската комисия разрешава на България да разшири обсега на Оперативна програма „Околна среда” преди 2014 г. с проекти за чистота на въздуха на обща стойност близо 150 млн. лв. Вестник „Труд” припомни, че досега по Оперативната програма „Околна среда” се финансират проекти в сферата на опазването на водите и биоразнообразието (естествено, има техническа компонента), но цитирам: „Част от тях вървят бавно и има риск не всички средства да бъдат усвоени”. Преди два дни същият вестник цитира Ваше изказване, цитирам: „Средствата във водния сектор се усвояват трудно. Има риск част от тях да не бъдат използвани”.
Вие самият също вече няколко пъти публично изразихте опасение, че има риск тази година по Оперативната програма „Околна среда” да бъдат загубени средства. През месец май Реналдо Медмънд – ръководител на отдел „България” в Генерална дирекция „Регионална политика” в Европейската комисия, каза, че България няма да успее да усвои всички средства по Оперативна програма „Околна среда”.
Неведнъж през последните месеци представители на ръководството на Министерството на околната среда и водите (визирам заместник-министър Евелина Василева, Малина Крумова – директор на дирекция „Кохезионна политика”) изразиха неудовлетвореност от изпълнението на инфраструктурните проекти по първите две приоритетни оси –„Води” и „Отпадъци”, и съвсем открито заявиха, че за съжаление парите по повечето от тези инфраструктурни проекти са все още само на хартия при общините и все още не се изпълняват на практика.
Във връзка с това моите въпроси към Вас са:
Първо, кое налага разширяването на обхвата на Оперативна програма „Околна среда” почти в края на настоящия програмен период? Моля, посочете какви са конкретните причини, за да се вземе подобно решение.
Второ, от кой от двата европейски фонда (Кохезионния фонд или Фонд „Регионално развитие”) ще бъдат тези средства?
Трето, как и от кого ще бъде избрана сферата, към която ще бъдат насочени над 150 млн. лв.? Правен ли е специален анализ и ако да, то кога и от кого?
Четвърто, как е определена сумата от 150 млн. лв., която ще бъде насочена за финансиране на проекти в областта на чистотата на въздуха? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Томислав Дончев, министър по управление на средствата от Европейския съюз.
Имате думата, министър Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Чакъров, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди пряко да отговоря на въпроса, ще си позволя кратък преглед на цялата Оперативна програма „Околна среда”, но не за да будим призраците от миналото, а за да е ясно на Вас и на всички тук за какво говорим. Вярвам, че ще се съгласите с мен, че това е важна оперативна програма, защото тя е свързана не само с необходимите инвестиции в сектор „Отпадъци”, сектор „Води” и „Биоразнообразие”, но тя е свързана с изпълнение на ангажименти към българското и европейското законодателство.
Наред с това, ще се съгласите с мен, вероятно на база на личния си опит, че това е много трудна програма. Тук говорим за големи инвестиции с висока степен на технологична сложност. Добре знаете, че отговорността за изпълнение на тези инвестиции е на българските общини, които често срещат трудности при управлението на такива големи проекти.
Първите договори за безвъзмездна финансова помощ по „Околна среда” са сключени през 2008 г. На практика обаче физическото изпълнение на програмата стартира в началото на 2009 . До края на второто тримесечие на 2009 г. 98% от всички плащания са авансови. Знаете добре за проектните предложения, одобрени по Приоритетна ос № 1. През 2008 и 2009 г. Европейската комисия препоръча да бъде извършен повторен преглед. Прегледът показа, че част от проектите не отговарят на стратегическите приоритети на сектор „Води” при ясно изразен риск от спиране на плащанията по програмата. В тази връзка са прекратени две процедури за подбор на проектни предложения на обща стойност над 1 млрд. лв. Знаете какви мерки бяха предприети след 2009 г. за подобряване на ситуацията. Към момента работата е нормализирана, процесите на бенефикация са оптимизирани, с което и възстановяването на разходите към бенефициентите е подобрено. Същото се отбелязва и в официално писмо от Европейската комисия – Генерална дирекция „Регионална политика”, от месец май миналата година.
Няма да коментирам в детайли конкретните стъпки, които доведоха до подобряване на ситуацията по отношение на договарянията и на плащанията. Към момента договарянето по Оперативна програма „Околна среда” надминава 77%.
Пряко на въпроса Ви. Причините да се обсъжда по-голяма гъвкавост на Оперативната програма „Околна среда” могат да бъдат сведени до две основни групи.
Първата е покриването на нови нужди, които има страната. Редно е да се даде сметка, че всички средства, които имаме в приоритетната ос „Води” няма да бъдат достатъчни за задоволяване на всички нужди. Вероятно нуждите във водния сектор са десетки пъти повече.
Но не бива да забравяме, че България има нужди и в други сфери на опазване на околната среда, една от които е опазване чистотата на въздуха. В този смисъл от няколко месеца заедно с колегите, с Европейската комисия, със заинтересованите страни се обсъждат конкретни мерки, свързани с подобряване чистотата на въздуха, с европейските екологични политики и специално Директивата за качеството на атмосферния въздух. Все още няма взето решение. Тече дискусия, в която Вие в момента участвате.
По отношение на въпроса Ви от кой фонд ще бъдат разходите. Възможно е с разходи от Кохезионния фонд да се покриват мерки, свързани примерно със „зелен” градски транспорт – мярка, която (председателят дава сигнал за изтичане на времето) категорично допринася за чистотата на въздуха. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Реплика – заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, оценявам изключително високо усилията Ви средствата наистина да бъдат запазени за България. Същевременно обаче няма как да не кажем, че работата по Оперативна програма „Околна среда” е провал. Провал, за съжаление!
Вие много добре знаете, че имаме поети ангажименти. Аз също знам много добре от опита, който имам – и положителен, и негативен, че трябва да работим тези приоритети да бъдат изпълнявани.
Притеснен съм, че средства от Кохезионния фонд ще бъдат насочени за други дейности. Не че нямаме потребности в тези сфери, но в много по-голяма степен първостепенен приоритет е изграждането на ВиК инфраструктура, каквато ни е потребна – необходимата инфраструктура за отпадъците, и средства да бъдат инвестирани и за биоразнообразие. За съжаление, това не се случва.
Сега ако не инвестираме, ако не използваме тези средства, то за следващия програмен период, Вие много добре знаете, че ние няма да имаме основание да искаме тези средства. Откъде ще намерим този огромен финансов ресурс? Идеята и целта бяха те да бъдат реализират и да искаме повече средства, които наистина да бъдат реализирани. Всичко това го казвам с огромно съжаление, защото към месец юли 2009 г. Оперативна програма „Околна среда” беше водеща по договаряне на инфраструктурни проекти от всички оперативни програми; имаше добра перспектива не само да се усвоят средства по всички четири оси, но и да се искат допълнителни средства за този програмен период.
Вие до голяма степен не ми отговорихте на въпросите, които Ви зададох и които тук се повдигат. Наистина ние трябва да бъдем много силно притеснение. Аз бих искал работата да е успешна. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Госпожо председател, бих искал да добавя едно-две изречения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Чакъров, нека да уважаваме следващите колеги. Всички просрочват, колегите се сърдят, че нямат възможност да си задават въпросите и те се отлагат и просрочват.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Искам да кажа, че никога не са спирани средства по Оперативна програма „Околна среда”. Този милиард, който Вие посочихте – ние инициирахме процедурите, които бяха обявени. Може да се направи справка и да се види наличната документация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ще бъда съвсем кратък.
Уважаеми господин Чакъров, изисква се голяма политическа смелост човек да оцени собствената си работа като провал. От данните, които преди малко коментирах, категорично ясно е какво е било и какво е състоянието на Оперативна програма „Околна среда” до средата на 2009 г. и към момента. Не искам да се впускам в тази тема. Предпочитам да използвам краткото време, с което разполагам, за да допълня предишния си отговор.
Да, факт е, че България има, както казах, огромни нужди във водния сектор. България обаче има нужди не само във Водния сектор. Добре знаете, че тя има нужди и в сектор „Отпадъци”. Вече споменах мерките, свързани с чистотата на въздуха – сфера, в която още преди години Европейската комисия ни препоръча да започнем да програмираме и да планираме мерки в следващия програмен период в тази посока, особено проблемът със запрашеността на въздуха в редица български градове.
Както казах преди малко, все още няма взето решение. Да, действително мерките, които се обсъждат, са от порядъка на сумата, която беше спомената и от мен, и от Вас – широк спектър дейности, една от които е подпомагането на редица български общини за закупуването на тролейбуси, както и автобуси, работещи на метан – мярка, която има безспорен екологичен ефект, мярка, която според мен има безспорен и социален, и икономически ефект.
Колкото до инвестициите в сектор „Води” – те ще бъдат приоритет, акцент и в следващия програмен период. За съжаление, колкото и да са много европейските средства, дори и два или три програмни периода ние да продължим да инвестираме средства от Кохезионния фонд в сектор „Води” (реплика от народния представител Джевдет Чакъров.), те няма да бъдат достатъчни да покрием абсолютно всички нужди, които имаме в сектор „Води”.
И едно допълнение: не планирам Оперативна програма „Околна среда” да загуби средства тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос от народния представител Джевдет Чакъров относно подготвяни нови критерии за финансиране на проекти на общините със средства от европейските фондове през следващия програмен период.
Слушаме Ви, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дончев, на 2 юли медиите съобщиха, че се подготвят нови критерии за финансиране на проектите на общините със средства от европейски фондове през следващия програмен период. Беше посочено, цитирам, че разпределението на евросубсидиите за общините след 2013 г. няма да зависи от броя на жителите в дадена община, а от социалните и икономически цели, които са поставени за изпълнение в зададената област. Целта е да се демаркират регионите, така че да няма „бели” петна с изостанали в развитието си области от страната.
Публикациите в медиите информираха също, че Министерството на земеделието и храните ще съгласува с Министерството на регионалното развитие и благоустройството как да се извършват европроекти на малките общини по изграждането и ремонта на пътищата. С Министерството на околната среда и водите ще бъдат съгласувани и съответно ще бъде преразпределен ресурсът за модернизация на ВиК-инфраструктурата в селата. След като трите министерства бъдат готови с окончателния си проект за териториалното преразпределение, той ще бъде представен и за широко обществено обсъждане.
Във връзка с това моите въпроси към Вас са: какво налага разработването на нови критерии за финансиране на проекти на общините със средства от европейските фондове? Правен ли е анализ, на базата на който те да се разработят и ако да – кога и от кого?
Второ, какви са идеите за обхвата на тези критерии на този етап, започнало ли е реалното разработване на тези критерии, и ако е започнало – кой ги разработва?
Трето, предвижда ли се разписването на критериите в конкретен документ и ако да – в какъв срок, и от кого ще бъде изработен той?
Четвърто, какво предвижда посоченото в медийната публикация законодателство за ново териториално деление на страната, подготвяно от Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с идеята за нови критерии за финансиране на проекти на общините със средства от европейските фондове? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за отговор, господин Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Чакъров, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Чакъров, очевидно е, че времето, което имаме в рамките на парламентарната процедура, е много недостатъчно, за да влезем в дълбочината на тази сложна материя.
Имам следното предложение към Вас – ще Ви оставя писмения отговор, който е много детайлен. Там са цитирани и законодателни инициативи на европейско ниво, както и това, което е сторено в България и това, което тече по отношение програмирането на следващия програмен период. Има и позоваване на конкретни анализи, които са възложени, извършени или такива, които се извършват в момента, като конкретни източници на информация.
В краткото време, което имам, ще се опитам да дам отговор на въпроса Ви, като, разбира се, не искам да ме вкарвате в позицията да коментирам публикации в медиите. Аз не съм коментатор, мога да обясня какво прави екипът на правителството в момента.
Три са основните сериозни въпроса, свързани с българските общини и програмирането на следващия програмен период.
Първият е въпросът за така наречената демаркационна линия. Къде свършва границата на общините, които са финансирани от кохезионната политика, тоест от оперативните програми и къде започват общините, които са финансирани от Програмата за развитие на селските райони? Вярвам, ще се съгласите с мен, че към момента разпределението е до голяма степен несъвършено. Имаме общини, които могат да ползват финансови инструменти и от едната, и от другата политика; имаме общини, които определено са в неизгодно или неблагоприятно положение, доколкото имат нищожни шансове да получат финансиране от Програмата за развитие на селските райони, а в същото време не могат да се ползват от оперативните програми.
Сред недостатъците ще посоча, че имаме големи градски ареали, които получават финансиране от оперативните програми. Какво правим обаче за населените места извън урбанизираната територия? Те нямат право да ползват финансиране от Програмата за развитие на селските райони. Това е очевиден дефект.
Заедно с колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с Министерството на земеделието и храните в момента текат усилия, които ще продължат и през следващата година за доста по-прецизно, по-честно и доста по-справедливо разпределение на общините, които са финансирани от кохезионна политика и общините, които ще бъдат финансирани по линия на общата селскостопанска политика.
Второто предизвикателство е свързано специално с бъдещето на Програмата за развитие на селските райони. Това, че се правят инвестиции в по-малките общини, които са бенефициенти по тази програма, е нещо добро. Но като дефект на част от проектите, които се случват към момента, може да бъде посочен недостатъчно добрият им синхрон с всички останали държавни политики. За пример ще дам Пътният и Водният сектори. Много от тези инвестиции, които се правят, са необходими. Има редица въпроси – няма ли по-необходими инвестиции? Точно в тези мащаби ли трябва да бъдат направени? Тук е необходимо да бъдат положени допълнителни усилия това, което е финансирано по Програма за развитие на селските райони, да следва същата синхронна логика на политиките в тези два и всички останали сектори.
Третото, най-сериозното предизвикателство – надявам се да имам възможността да го допълня след малко, това е предварителната подготовка на проекти и генерирането на предварително заявени проекти, които да присъстват в текстовете на оперативните програми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В дупликата ще развиете съдържанието на третия си аргумент.
Реплика, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Господин министър, изключително съм удовлетворен от отговора, който чувам, и от подхода, който всъщност предстои да бъде прилаган за финансирането на проектите на общините през следващия програмен период – да се прилагат не само количествени, а най-вече качествени критерии, които да не зависят само от броя на жителите в една община, а най-вече от социалните икономически цели, които би следвало да се постигат, и то в контекста на преодоляване на регионалните различия и диспропорции.
Приветствам този подход. Наистина той е заложен и като основен принцип в кохезионната политика, затова и нашата страна получава повече средства от този фонд – Вие много добре знаете, за да се изравнява качеството на живот и стандарт в различните региони. Междупрочем това беше водещ принцип и при нас. Не че сме били безгрешни, когато сме работили по Оперативна програма „Околна среда”, но това, което бяхме направили, Вие много добре знаете, е да има равен достъп на всички общини – и тези с еквивалент жители над 10 хиляди и тези, с еквивалент жители от 2 до 10 хиляди в обхвата на Оперативна програма „Околна среда”. Всичко това е било определено на конкурентен принцип. Ако искате и Вие, и колегите, и всички могат да направят справка и да видят, че одобрените проекти на общините от опозицията са били в пъти повече отколкото на другите общини. Не че трябва да има такива критерии, но такава е статистиката и това може да се види и установи.
Аз приветствам този подход, с оглед на това наистина да има изравняване на качество и стандарт на всички, които живеят в нашата страна. В този случай Северозападният регион няма да бъде в това състояние. Много други изоставащи региони, населени места и общини няма да бъдат в това състояние. Всъщност това са целите, които трябва да преследват евросредствата, когато се реализират, да бъдат постигнати като цели, а именно социално-икономическите параметри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Чакъров, аз ще се съглася с Вас, че ние можем да делим проектите на българските общини само на добри, не толкова добри и лоши, а не по политическата принадлежност на политическия ръководител на дадената община.
Позволете ми да допълня отговора, който започнах преди малко. Голямото предизвикателство, което е, господин Чакъров, е свързано с предварителната подготовка на максимално, голямо количество зрели, технически зрели проекти.
Защо? Просто е. Аз искам следващият програмен период да започне да се изпълнява от началото на 2014 г., а не 2016 г. или 2017 г., както беше този. Ако ние накараме общините да започнат да си готвят проектите от началото на следващия програмен период, а не сега – тази и следващата година, това означава закъснение. В такъв случай ние трябва да ползваме един малко по-различен подход. Ние трябва да намалим конкурентното начало – не да го премахнем съвсем, да го намалим. Обръщам внимание, че в една голяма част от случаите ние говорим за инвестиции, които не могат да бъдат поставени под въпрос. Говорим за инвестиции във Водния сектор, секторът „Отпадъци”, тежката инфраструктура. Това не са добри, това са задължителни инвестиции. Ние не можем да ги поставяме под въпрос.
Подходът, който е предприет, на база на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие за 28-те областни центъра плюс десет. Там системата за генериране на предварителни проекти, които ще бъдат част от текстове на оперативната програма, е налице. Най-тежкото предизвикателство е свързано с Програмата за развитие на селските райони, където практически опитът с предефинирани проекти, които няма да бъдат обект на конкурентна борба, е скромен или почти никакъв. В момента текат експертни анализи, включително текат и разговори с Националното сдружение на общините в Република България. Аз имам намерение да използвам и капацитета, и добрите връзки, които имат те с общините, и да започнем едно паралелно упражнение, свързано с изготвянето на предефинирани проекти за всички общини, които са извън обхвата на кохезионната политика. Благодаря Ви за интереса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следва питане от народния представител Моника Панайотова относно стабилността на системите за управление и контрол на средствата от Европейския съюз в България.
Слушаме Ви, госпожо Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, в сложната икономическа ситуация, в която се намира в момента Европейският съюз, България взе решението да поеме по пътя на реформите и финансовата и фискалната дисциплина, а не избра всъщност пътя на генериране на растеж чрез натрупване на дълг и дефицит - решение, което направиха редица държави членки, за съжаление, включително една част от нашите съседи. Значителна част от необходимите всъщност инвестиционни разходи за реализирането на структурните реформи, които предприе правителството, се реализират и ще продължат да бъдат реализирани по програми, съфинансирани от Европейския съюз, тоест със средства както на българските, така и на европейските данъкоплатци.
Към 30 юни 2012 г. близо 3 млрд. евро от тези средства са вече реално разплатени, което всъщност извежда и на преден план въпроса за гарантиране за ефективното функциониране на системите за управление и контрол на тези публични средства. Както знаете, тази тема е от особено значение също така и за европейските институции. Тя беше една от ремарките, забележките, които присъстваха в Междинния доклад на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. Същевременно не можем да си позволим да разглеждаме ситуацията в България изолирано от икономическата и политическата нестабилност в други държави – членки на Европейския съюз. Редица от тях изпитват включително и проблеми с управлението на европейските средства. В някои от тях като Унгария, Латвия и Румъния дори се стигна до замразяване или спиране на европейските средства. В този смисъл мисля, че е важно да направим също така и нашия прочит на събитията и да извлечем правилните изводи, така че да бъде гарантирано както сега, така и занапред безпроблемното функциониране на системите за управление и контрол на европейските средства в България.
С оглед на гореизложеното, моето питане към Вас е: какви конкретни мерки правителството за европейско развитие на България е предприело за гарантиране устойчивостта на системите за управление и контрол на средствата от Европейския съюз, в този смисъл – за гарантиране доброто финансово управление на тези средства на българския данъкоплатец? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор министърът по управление на средствата от Европейския съюз – Томислав Дончев.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Панайотова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Задавате ми болезнено критичен въпрос, предвид ситуацията в Европа в момента. Ние трябва да полагаме и полагаме усилия да поддържаме системата чиста, да не създаваме проблеми, да не излъчваме негативни сигнали не само вътре в страната – по отношение на българското общество, но и негативни сигнали навън. Не само заради това какво ще пише в един или друг доклад – не че докладите не са важни. Защото в момента, освен да изпълняваме този програмен период, текат преговори за изпълнение на следващия програмен период и до голяма степен това, което се случва в една или друга държава, ще бъде аргумент за намаляване или за увеличаване на финансирането, което ще може да се ползва след 2014 г. Ако трябва да бъдем честни, ситуацията в момента в Европа е изключително сложна. Ние не просто трябва да убеждаваме страните-донори – тези, които пълнят бюджета на Европейския съюз, да продължават да финансират проекти в страните-бенефициенти като България, ние трябва да ги убеждаваме, че политиката по сближаване има смисъл, защото, повярвайте ми, редица политици и на европейско ниво, и в държавите членки поставят под съмнение този факт.
Какво прави България в тази посока в тази сложна ситуация? Постоянният напредък през последните две години на страната ни в процеса на използване на средствата от Европейския съюз за постигнатите макроикономически показатели е отчетен от Европейската комисия в рамките на представения обзор от 30 май тази година на Националната програма за реформи и направените специфични препоръки за страната.
Стълбовете за доверието към страната ни са два. Мога да ги маркирам. На първо място – установеният вече доказано работещ, надежден механизъм на управление на средствата от Структурния и Кохезонния фонд от Европейския съюз, който е в състояние да гарантира ефективно използване на средствата при много нисък процент грешка. Два процента и под 2% е прагът на същественост.
Искам да отбележа, че средният процент грешки на ниво Европейски съюз е 5%. Това, разбира се, не се случва от само себе си. То е резултат от подобряване на системите за управление и контрол, както и от качеството на осъществяваните контроли.
Искам да посоча, че по данни от края на месец април 2012 г., това са междинни данни, страната отчита още по-нисък среден процент грешки – 0,53%. Това означава, че системата дава добри резултати в началото на тази година.
В същото време Одитен доклад № 3 от 2012 г. на Европейската сметна палата за структурните фондове, където има анализ и заключения, базирани на преглед на 40 оперативни програми на страните-членки на Европейския съюз, се посочва следното: процентът грешки, отчитан от одитните органи, надхвърля прага от 2% за 35,6% от програмите, управлявани от Генерална дирекция „Регионална политика” и за над 47% от програмите управлявани от Генерална дирекция „Заетост и социална политика”.
Анализът на ефективността на системите за периода 2007 2013 г. на самите генерални дирекции отчитат, че над 15% от програмите управлявани от Дирекция „Регионална политика” и над 25% от програмите управлявани от Генерална дирекция „Заетост и социална политика” носят съществени недостатъци в системите.
На фона на това мога да Ви посока данните за някои от програмите в България. Примерно за 2011 г. процентът грешки по Оперативна програма „Транспорт” е 0,39; по Оперативна програма „Околна среда” – 0,11; по Оперативна програма „Конкурентоспособност” – 0,02.
Сами можете да си дадете сметка какви усилия са положени от всички управляващи органи, от контролните структури и от самите бенефициенти, за да имаме такъв резултат.
Разбира се, факт е, че за първи път през последните години Европейската комисия вижда силен политически ангажимент и отговорност на всички участници в процеса на отчитане на ясна визия, на ясна посока.
Искам да отбележа и друго. Стремежът винаги е бил не когато има нарушение ние просто да го установим и да накажем виновния по какъвто и да било начин. Подходът е друг: ние се опитваме да хванем грешката, преди да е материализирана. Именно затова всичките ни усилия са на фаза предварителен контрол. По-добре е грешката да бъде установена, преди да е материализирана и да не дадем възможност да се случи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Или следваме правилото: „Откривай грешките, преди да ги е открил някой друг”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Панайотова, имате думата.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър! От Вашия изчерпателен отговор бих очертала три основни момента. Първият е, че доказателство за доброто финансово управление към момента на европейските средства в България е именно ниското ниво на грешки. Това бе споделено също така и от Кристофър Фелнер, който е евродепутат в Комисията по бюджетен контрол и докладчик за България, и в последните изказвания на председателя на Европейския съвет Ромпой.
Второто, което очертах, е именно стремежът за идентифициране на грешките предварително, тоест поставянето на акцент върху предварителния контрол.
На трето място, макроикономическата и икономическата стабилност в България, както и добре функциониращите системи за управление и контрол на европейските средства, дават една добра основа за предстоящите, както и за провеждащите се в момента, преговори България да отстоява своята позиция, че страната ни трябва да бъде оценявана според собствените си заслуги и постижения.
В тази връзка моят допълнителен въпрос към Вас е: предвид нестабилността в икономическата и политическата ситуация в някои от страните членки, включително и сред нашите съседи, дали това ще се отрази на преговорите в новата финансова рамка? На второ място, предвиждате ли определени действия от страна на България, за да може да се гарантира отстояването на българския интерес в рамките на тези преговори? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаема госпожо Панайотова, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място ще ми позволите да допълня това, което казах преди малко. Разбира се, освен зряла ефективно действаща контролна система, е необходимо да създадем гаранции и парите да се движат още по-бързо и България да не изпада в ситуация, в каквато изпаднаха някои страни – да губят средства. За целта са взети и продължават да се вземат мерки. Тук само ще очертая подобрената система от гледна точка на потребителя правилата да бъдат по-близо до нуждите на този, който ползва парите – въвеждане на електронно кандидатстване, въведените форми на сътрудничество с бенефициентите от всички категории.
Когато говорим за контрол, не бива да забравяме и гражданския контрол, освен контрола, осъществяван от специализираните институции. Там направихме много. България е може би първата, надявам се да не е единствената, държава членка, в която всички проекти, които се реализират с европейско финансиране, са достъпни в интернет – не като име, а като стойност, като бенефициент, дори като подизпълнители.
Много се прави по отношение на укрепване и повишаване капацитета не само на структурите на централната държавна власт, но и на институциите-бенефициенти.
Пряко на въпроса Ви: да, проблемите в различните държави членки, свързани с използване на средствата, може би над 150 спрени оперативни програми в различните държави, нарушенията, високият процент грешки не са добър аргумент, че ние трябва да съхраним същия пакет финансиране като обем по линия на кохезионната политика.
Искам да Ви уверя, че всички на съвети, срещи – формални и неформални, в България именно заради тези постижения може да говори с един глас и всичко, което казва, да се приема с необходимото уважение от страна, която спазва правилата и дори може да бъде давана за пример.
Колкото до това какво прави България по отношение на други държави членки, ние сме отворени към абсолютно всички съседи и партньори. Знаете, че имаме установено добро сътрудничество с Полша. Ползваме полския опит. В същото време сме в състояние ако някой има нужда, да предоставим нашия опит, особено в изграждането на зряла контролна система.
Впрочем такъв интерес имаше от съседна Румъния, където преди десетина дни имаше голяма делегация на високо ниво именно в тази посока. Искам да отбележа, че България има интерес средствата по кохезионната политика да се харчат по най-добрия начин в нашите съседи и в другите европейски държави. В наш интерес е процентът грешки и нередностите в други държави, особено в съседна държава като Румъния, да е малък. Ние имаме интерес Румъния да успява. Колкото по-добре върви изпълнението на проектите в Румъния, толкова по-добре е за България. Ние няма да пожалим сили и усилия, ако понякога има нужда от нашата помощ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: По процедурата на това питане последно думата има госпожа Панайотова.
Заповядайте за отношение по отговора.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ, от място): Мисля, че по процедура нямам повече право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Панайотова, питането завършва винаги с отношение, което се взема от питащия депутат.
Заповядайте – в рамките на две минути.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Това е чудесна допълнителна възможност за мен да изкажа благодарност за подробния отговор, който получих на поставения от мен въпрос.
Аз вярвам искрено, че и с подготовката на закона, който предстои – за управление на европейските средства за България, това ще е допълнителна гаранция както за разписване на правилата и задълженията на управляващите органи, така и на бенефициентите, което допълнително ще оптимизира процеса. Вярвам, че парламентът ще има активно участие в неговото изготвяне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е едно малко предимство на процедурата, че последен има думата депутатът, а не министърът, госпожо Панайотова.
Благодарим на господин Дончев за отговорите, които даде по въпросите и питанията.
Продължаваме с въпроси към господин Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи. Той ще отговори на първия въпрос от народния представител Кирчо Димитров относно постове, охраняващи железопътна гара – град Сливен.
Имате думата, господин Димитров, да развиете въпроса си в рамките на две минути.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, господин министър! Моят въпрос е относно закритите постове, охраняващи железопътна гара – град Сливен.
Уважаеми господин министър, основен приоритет на националния железопътен превозвач е осигуряване безопасността на пътниците и товарите. Говори се за съкращение в Българските държавни железници, а не се говори нищо за подобряване на условията на пътуващите. В момента сливенската железопътна гара, освен че не е осветена и не се охранява, но се намира в непосредствена близост до квартал „Надежда”, който е населен 100% от роми.
Като народен представител от Сливенския избирателен район, на моя приемна се оплакаха хора, които са потърпевши от нападения на роми. Ромите изскачат от съседните храсти и плашат хората, които през нощта слизат от влаковете. Това е така, защото постовете в гара Сливен са закрити, тоест няма постоянна денонощна охрана на гарата.
Господин министър, моят въпрос към Вас е: защо беше намалена бройката на патрулите, които охраняват жп гарата в град Сливен? Ще предприемете ли мерки, с които да се гарантира сигурността на слизащите от влака пътници? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор в рамките на три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че въпросът трябваше да бъде зададен в края на Четиридесетото Народно събрание, ако тогава сте били депутат.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК, от място): Не съм бил.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Защото от предшественикът ми министър Миков, считано от 1 април 2009 г., е направено съкращение в системата на Транспортна полиция, вследствие на което бе намален щатът на Районно управление „Транспортна полиция” в Бургас с 30 щатни бройки. Оттогава всъщност възниква и проблемът, който в момента ние дискутираме.
Във връзка с промяната на щатната численост през 2010 г., опазването на обществения ред между пътна гара Сливен е възложено на областната дирекция на МВР с наличния ресурс, който има към момента, поради което отдел „Транспортна полиция” към Главна дирекция „Криминална полиция” не можеше да обслужва територията за гарата в Сливен, както Вие споменахте.
С цел подпомагане дейността по опазване на обществения ред на железопътна гара Сливен от страна на Районното управление „Транспортна полиция” – Бургас, въпреки значително намаления личен състав, се отделят сили в определени часове, когато се очаква големият пик или когато преминават влакове в този район. Оказва се, че това не може да компенсира съкращението, което беше направено през месец април 2009 г.
Отчитайки усложнената криминогенна обстановка в района на железопътна гара Сливен, след влизане на последното изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, знаете, че се обединиха Криминална и Охранителна полиция, освободи се малък ресурс, който ще бъде пренасочен точно за подобни полицейски дейности. В момента колегите от Главна дирекция „Национална полиция” създават предложение, което ще бъде одобрено от мен като министър на вътрешните работи, за възстановяването и връщането на сигурността в този район от закритото формирование, което беше през месец април 2009 г.
Благодаря Ви за този въпрос. Ние знаем много добре каква е болката, но сами разбирате, че при тези действия, които бяха предприети от предшественика ми господин Миков, имаше доста проблемни зони точно в тази сфера – за сигурността по населените места и по-специално за малките населени места. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин министър, благодаря Ви за отговора. Да, наистина са се допуснали доста сериозни грешки по време на управлението на тройната коалиция, но тук въпросът е какво трябва да се предприеме.
Трябва да се предприемат по-бързо тези действия, за да може ние да гарантираме сигурността на хората, които пътуват с влаковете, защото в противен случай все по-нагли стават набезите на ромите, които живеят точно до гарата и нищо чудно да има някой по-тежък случай, тоест да има и някое убийство с цел извършване на грабеж.
В момента там обстановката е доста тежка, в смисъл че се крадат кабели, крадат се конусите, които стопират вагоните. Не искам да Ви обяснявам какво се случва с тези композиции, които пък превозват металите – там е нещо уникално. И най-наглото е, че вече започнаха да посягат и на хората.
Така че се надявам по-бързо да се вземат мерки от Ваша страна и патрулите да започват да изпълняват своята функция, за да започнем да гарантираме сигурността на хората, която очакват от нас, заплащайки своя билет и пътувайки по влаковете.
Моят въпрос сега съвпада с настъпилите промени в БДЖ, които ние очакваме, защото те закъсняха изключително много. Говоря за промените, които трябваше да се случат. Знаем, че има съкращения, непрекъснато има проблеми и със синдикатите, но това, което е най-важно – ние трябва да гарантираме сигурността на пътуващите по влаковете. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Дуплика? Не желаете.
Преминаваме към въпроса от Михаил Райков Миков относно обработките срещу комари в крайдунавските общини в област Видин.
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър вицепремиер, уважаеми народни представители! Уважаеми господин министър, чета Ви само някои заглавия от печата: „Сто пъти повече комари в Русе” – и това го казва кметът на града Свилен Иванов, който не е от социалистическата партия или от тройната коалиция, „Орди комари сеят зарази”, „Зрели комари в Бургас”, „Започна обработката против кърлежи в София”.
За поредна година, защото тази тема я следя през последните години – задавал съм и досега въпроси, се оказва, че държавата е безпомощна в справянето с една напаст, която, освен че тормози хората и създава дискомфорт, крие сериозни опасности от зарази – опасности, които нашата страна в последните 50-60 години беше забравила.
В този смисъл при срещи с граждани и представители на местната власт от Видинска област получих многобройни оплаквания за това, че в общините от Видинско все още не е извършено третиране срещу комари, а то се и усеща. Като отиде човек на място, като се движи и особено привечер седне в заведение, вижда, че става въпрос за сериозно увеличение на популацията от комари.
Затова си позволих да задам за пореден път въпрос по темата. Той конкретно е свързан с това как се осигурява борбата срещу комарите, по-специално за общините от Видинска област, защото аз съм народен представител от този регион, но Вие сам разбирате, че това се отнася за всички дунавски общини. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков! По искане на областните управители от дунавските области и от Асоциацията на Дунавските общини „Дунав”, с Решение № 4 от 19 април 2012 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет за извършване на обработка за борба с комарите са отпуснати 901 хил. лв. Размерът на утвърдените средства е определен на база извършените разходи за обработени площи срещу комари през 2011 г. Средствата са своевременно предоставени в разпореждане на областните управители чрез администрацията на Министерския съвет както следва: Видин – 89 хил. 616 лв.; Бургас – 114 хил. лв.; област Варна – 132 хил. лв.; област Велико Търново – 19 хил. лв.; област Враца – 84 хил. лв.; област Добрич – 81 хил. лв.; област Монтана – 42 хил. лв.; област Плевен – 125 хил. лв.; област Русе – 109 хил. лв.; област Силистра – 105 хил. лв.
Това, което направиха колегите, е да направим съгласуване и с румънските представители от алтернативната служба, която работи в тази насока и да започнат процедурите.
Мога да Ви уверя, че всичко това, което се предприема, е да спазим законите с обявяването на обществените поръчки. Доколкото съм информиран от областната управа, те вече са приключили и на 25 юли, като минат всички тези срокове за обжалване, имаме готовност да се започне обработката на тези площи за област Видин. Като представител на този район, Ви уведомявам за това, което Ви казах преди малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, на 3 май преписът от решението, прието от Вашата комисия, е стигнал във Видин и започват процедурите по Закона за обществените поръчки. Вие казахте – на 25 юли ще има готовност.
Искам да Ви кажа от тази трибуна, че пръскането за комари се върши през месеците април-май, за да може да се унищожат ларвите и да не се развие тази напаст. В края на месец юли аз се страхувам, че напразно ще бъдат похарчени тези средства.
Предлагам Ви, понеже темата и догодина, живот и здраве, ще я следим, или средствата да бъдат отпуснати през месеците януари или февруари, за да може да се проведат обществените поръчки и според всички биологични и санитарни закони и правила да започне пръскането април-май, или догодина, ако няма възможност да се отпуснат средствата в началото на годината, да се действа в условия на криза, в условия на отстраняване на тежка напаст.
Какво се получава? Вие сте осигурили средствата в началото на месец май. В края на месец юли е просто безсмислена обработката. Тя нито е продуктивна, ще се похарчат средствата, ще видим какъв ще е резултатът, но едно такова забавяне от два месеца, независимо по какви причини, не решава проблема.
Предполагам, че ще се заинтересувате от темата и молбата ми е догодина тези средства да бъдат отпуснати в началото на годината, ако ще се върви по стандартния път на обществените поръчки. Комарът април-май е на ларва и когато се обработва на ларва, не се получава тази напаст. Тук всъщност реакцията е започнала твърде късно и като се е минало по процедурата на обществените поръчки сега, в края на месец юли, работата е почти безсмислена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Желаете ли дуплика? Не.
Продължаваме с въпрос от народния представител Десислав Чуколов от Парламентарната група на партия „Атака” относно използването на ресурси на Министерството на вътрешните работи за охрана на „София Прайд 2012” на 30 юни 2012 г.
Имате думата, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! На 30 юни 2012 г. вместо да се отчете 10-годишнината от кончината на великия българин Николай Хайтов, Столичната община предпочете да се проведе гей шествие в град София.
Гей шествие – ние от „Атака” го наричаме проява на улична педерастия, защото това са всъщност българските думи. Ако Вие намерите по-добри, моля кажете ги! На това гей шествие българските патриоти поискахме от общината то да бъде забранено, естествено, беше ни отказано, защото най-малкото Уорлик, който много харесвате, беше казал, че това нещо трябва да бъде проведено. Беше проведено и това, на което станахме свидетели, е, че имаше страшно много полиция, която охраняваше това шествие.
Въпросите ми към Вас са: какво налагаше толкова много полиция? Какво налагаше да се отдели такъв огромен ресурс от Министерството на вътрешните работи? Колко полицаи точно бяха и колко пари бяха изхарчени за охраната на тази проява на публична педерастия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Цветанов, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чуколов! В Столична община е получено заявление, че на 30 юни 2012 г. от 16 до 19 ч. ще се проведе митинг-манифестация и концерт, организиран от „София Прайд 2012”. Мероприятието е съгласувано със Столична община, като е определен и маршрутът на преминаване на участниците.
За същата дата – 30 юни 2012 г., от 10 до 12 ч. от Столична община е издадено разрешение за провеждане и на друго мероприятие – шествие. С цел ефективно управление и координация на силите и средствата по осигуряване на обществения ред по време на двете събития със заповед от 28 юни 2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи е сформиран Временен оперативен щаб по ръководенето на специализираните полицейски сили. В охраната на мероприятието, което е осигурено от СДВР не са искани, респективно не са предоставени, допълнителни финансови средства. Това, към което се стремим, е пренасочване на ресурс, който да гарантира и да даде сигурност на всички български граждани, за да може всеки да изрази своята гражданска позиция, защото по Закона за манифестациите, митингите и събранията, знаете, че има само уведомителен характер. Столична община разрешава и съгласува с нас, за да може действително да създадем това спокойствие и да не предизвикаме тежки инциденти в столицата.
Знаете, че в тези две шествия имаше заряд и по-специално от единия митинг, който се провеждаше, където смятам, че ако не бяха предприети необходимите действия, можеше да се стигне до тежки инциденти, които щяха да бъдат много лош отзвук за българските граждани и за всички, които искат да се придвижват сигурно и спокойно по улиците на София. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Чуколов, имате думата за реплика.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Господин министър, не ми отговорихте конкретно какъв ресурс е похарчен, всъщност колко е струвал на държавата този гей парад?
Ние от „Атака” и другите обединени патриоти направихме един контрамитинг, който беше по-рано, на друго място, просто демонстрирахме какво е да си нормален – имаше булки с младоженци. Там нямаше толкова много полиция, не виждам какъв проблем би изникнал.
От началото на годината Ви задавам няколко серии от въпроси, които засягаха студентите в България, в Студентски град. Имаше изнасилена студентка в Нов български университет, в самия Студентски град имаше побоища, убийства и така нататък. Тогава Вие ми казахте: „Не можем да отделяме ресурс на полицията да пази студентите и да ги охраняваме”. Стана едно убийство, поредното убийство в Студентски град, след това излязохте пред медиите и казахте: „Да, ще осигурим ресурс и полицията ще охранява студентите”.
Ние от „Атака” заявяваме – охранявайте студентите, пазете тях, недейте да пазите тези, които всъщност искат да променят моралните устои на нацията, тези, които искат да осиновяват деца, хомосексуалисти, които искат да правят бракове. Не охранявайте тях, охранявайте българските студенти!
Охранявайте българските граждани от циганските посегателства. Ето информация от 11 юли, едва ли сте я чули, но ще Ви кажа, ще Ви я прочета. Тя е от агенция „Фокус”: „Циганин скъса златна верижка от врата на жена на спирка в столичния квартал „Овча купел 1” и избяга”. Какво да направи? Той избягал, естествено. В информацията точно ще Ви разкажа какво се е случило – скъсал верижката от врата на жената и избягал в циганската махала, във „Факултета”. Последното изречение е най-показателно: „Жената прецени, че няма да подава жалба в полицията за кражба, тъй като е безсмислено”.
Господин министър, вместо да охранявате тези шествия, направете така, че да е смислено и гражданите да подават информация и да хващате тези престъпници.
В миналия мандат се знаеше, че МВР охранява Маджо, с това беше известно. Вашият мандат ще остане известен с това, че МВР охранява тази публична педерастия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чуколов! Смятам като представител на държавата, като вицепремиер и министър на вътрешните работи, че трябва да гарантираме обществения ред и сигурността, без да даваме коментари за поведението и за наклонностите на българските граждани, когато има подобни мероприятия.
Спомням си много добре какви бяха упреците към мен, когато беше инцидентът пред джамията в София. Тогава казахте, че съм министър на турското правителство, но аз като министър на вътрешните работи трябваше да предприема действия и Министерството на вътрешните работи да гарантира сигурността и да ограничим инцидента.
Пак казвам: има Закон за манифестациите, събранията и митингите. Там много ясно е разписано какви са действията на съответните компетентни институции, имащи отношение към нормалното провеждане на подобни митинги. Нашата роля е да ограничим инциденти, които биха могли да бъдат провокирани на подобни мероприятия.
Що се касае до това, което цитирахте – за изнасиленото момиче пред Нов български университет, видяхте, че с действията и с професионализма на Столичната дирекция на вътрешните работи извършителят беше задържан. Доколкото си спомням, преди няколко дни прочетох във вестниците, че вече е осъден.
Същото мога да Ви кажа и за последния инцидент в Студентски град. Колегите свършиха много работа и успяха да задържат момчето, предизвикало инцидента, завършил фатално за момчето, починало преди няколко дни.
Нека всички ние като представители на институциите, всеки един от нас като гражданин на тази държава да допринася за обществения ред и сигурността.
В потвърждение на планираните мероприятия и ограничаването на евентуални инциденти, смятам, че това, което ще Ви прочета, също е важно. То можеше да доведе до проблем, ако нямаше полицейско присъствие и го нямаше създадения оперативен щаб.
Въпреки предприетите превантивни мерки преди, по време и след края на мероприятието бяха задържани 6 лица, двама от тях за посегателство и саморазправа с участниците в „София прайд 2012”, а останалите за установяване, като същите бяха в района на горепосоченото мероприятие и се открояваха със съмнително и провокативно поведение.
Всъщност такава е ролята на Министерството на вътрешните работи, затова нека ценим труда на служителите и се отнасяме с необходимото уважение към предприетите мерки за недопускане на такива инциденти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител Волен Николов Сидеров – председател на парламентарната група на Партия „Атака”, относно посещението на Девлет Бахчели – правилно ли прочетох това име – лидер на откровено шовинистична, екстремистка и антихристиянска партия, в България.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Господин вицепремиер, на 1 юли 2012 г. в България направи посещение лидерът на турската Партия за националното действие Девлет Бахчели. Тази партия е известна с това, че всъщност е рожба на организацията „Сивите вълци”, а „Сивите вълци” са организация, която фигурира в справочниците на международните служби за сигурност в света като терористична организация. Основателят на „Сивите вълци” се казва Алпаслан Тюркеш и основава своята организация през 1961 г. Нейната цел е образуване на единна нация от Балканите до Китай и заличаване на всички народности в този периметър. Същият този Алпаслан Тюркеш е основател и на Партията за национално действие, чийто лидер е въпросният Девлет Бахчели. Лицето Девлет Бахчели направи визита в България, направи срещи тук с мюфтията и други лица.
Моят въпрос към Вас, господин министър, е: каква информация има МВР за това посещение? Какви мерки са предприети, за да се проследи и предотврати антидържавната, антибългарската дейност на този турски екстремист и терорист? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин вицепремиер, имате думата за отговор на въпроса на господин Сидеров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Сидеров! На поставения въпрос, Девлет Бахчели е председател на парламентарно представена в Република Турция партия. Водена от него делегация посещава страната ни в рамките на обиколката им на държави от Балканския полуостров по повод 100-годишнината от Балканската война. На 30 юни 2012 г. той влиза в България като транзитно преминаващ през Граничния контролно-пропускателен пункт „Гюешево”. Напуска територията на страната на 1 юли 2012 г. през ГКПП „Капитан Андреево”.
При наличие на данни за дейност, свързана с екстремизъм или други посегателства срещу националната сигурност, представляващи опасност за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на България, компетентната институция е Държавната агенция „Национална сигурност”. Смятам, че по отношение на този престой и пребиваване са предприети необходимите действия, като Ви уверявам, че няма абсолютно никаква опасност за България с транзитното преминаване на този човек с парламентарната си група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Сидеров, имате думата за реплика.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин министър, не съм удовлетворен от отговора, тъй като Вие давате статистиката „влязъл-излязъл”.
През времето на престоя – това не е транзитно преминаване, щом е имал възможност да се срещне с хора, имал е срещи с редица мюсюлмански духовници и вероятно с други лица. Затова моят въпрос беше каква информация имате от ДАНС – службата, където е контраразузнаването, която е длъжна да разследва и такъв човек, какъвто е Бахчели, би трябвало да бъде под фокуса на агенцията. Разбира се, като член на комисията аз ще задам питане и към ръководството на ДАНС.
За мен е важно какви данни има МВР и по какъв начин се предотвратява антибългарската дейност на този човек. Това, че е парламентарно представен, няма никакво значение. В Египет също една терористична организация – „Мюсюлмански братя”, вече е в парламента благодарение на така наречената Арабска пролет. Това, че „Сивите вълци” имат представители в турския парламент, не ги прави по-малко терористи. Ще изброя само няколко случая от тяхната дейност.
На 10 март 1978 г. „Сивите вълци” хвърлят бомба срещу входа на Истанбулския университет. Убити са 6 души, ранени са 50.
Хиляда деветстотин седемдесет и девета година „Сивите вълци” избиват 500 души алевити в Мараш.
Втори юни 1993 г. „Сивите вълци” запалват хотел, изгарят, загиват 37 души.
Този човек е представител на терористична организация и би трябвало въобще да не бъде допускан в България – това, ако имаме държавна политика! Тъй като обаче Вие, Вашето правителство сте заели протурска позиция в момента, водите васална политика спрямо Анкара, моите опасения са, че и службите на Ваше подчинение в МВР и в Национална агенция „Държавна сигурност”, чийто председател се назначава от премиера, не правят нищо, за да парират дейността на турски екстремисти у нас, а те безспорно вършат тук антибългарска дейност. Казах Ви каква е идеологията на тази партия – създаване на единна пантюркистка държава от Балканите до Китай. Ако сте съгласни със създаването на такава ислямска дъга, трябва да кажете като правителство, че работите за това. Да не вършите нищо срещу турски и антибългарски терористи, проявили се като такива, какъвто е въпросният Бахчели – представител на „Сивите вълци”, това е престъпно бездействие и голяма опасност за националната сигурност.
Нашето мнение – на Партия „Атака”, е, че днешното правителство води протурска политика в угода на Движението за права и свободи, в угода на Анкара и по този начин накърнява националните интереси на България.
Задължително е да коригирате това Ваше поведение! Ако не го направите, ще платите политически данък и ще останете с много сериозна исторически негативна памет в историята на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Цветанов, дуплика? Няма да ползвате.
Следва въпрос от народния представител Павел Шопов относно придвижването на колона чуждестранни автомобили с включени полицейски блицсветлини на 1 юли 2012 г. по автомагистрала „Тракия”.
Господин Шопов, имате възможност да развиете въпроса си.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин вицепремиер, на 1 юли 2012 г. на автомагистрала „Тракия” по посока София – Пловдив, първоначално, а след това от Пловдив към Свиленград е забелязана колона от движещи се чуждестранни автомобили с турска регистрация с включени полицейски блиц светлини. Повтарям – блиц светлините са били на автомобил от тази колона с чужда регистрация, не на български автомобил, ескортиращ български автомобил на полицията или мотоциклет, както се прави в подобни случаи. Ясно е, че има много тежко нарушение от страна на движещите се.
В тази връзка моля да ми отговорите кои са пътуващите, явно високопоставени лица с въпросната автоколона? Придружавана ли е автоколоната от български полицейски автомобил или мотоциклети, ескортирана ли е тя по надлежния ред, съгласно правилата за специален режим за движение? Извършени ли са някакви нарушения от участниците в колоната, санкционирани ли са те и докладвани ли са патрулите на МВР, те са много, както това се е видяло и на камерите, за въпросната автоколона на чужди автомобили, придвижващи се с европейски блиц светлини?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, във връзка с Вашето питане служители на Главна дирекция „Национална полиция” не са извършили полицейски съпровод на чуждестранни автомобили на 1.07.2012 г. на територията на страната. Не разполагаме с данни за извършени нарушения от водачи на МПС с турска регистрация на въпросната дата по трасето на автомагистрала „Тракия”. Полицейски съпровод е извършван на делегация на Република Турция, водена от министъра по европейските въпроси и главен преговарящ с Европейския съюз със статут на вицепремиер, Негово Превъзходителство Егемен Багъш на 29.06.2012 г. по маршрут София-Кърджали-Капитан Андреево. Съпроводът е извършен в съответствие с нормативната база на МВР при спазване на правилата за движение.
Това е, може би, което Ви е направило впечатление или на тези, които са Ви подали тази информация, но това е практика, когато има правителствени делегации. Всъщност това са мерки, които се взимат, съгласно нормативната уредба както в Министерството на вътрешните работи на България, така също и на нашите партньори, с които работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Цветанов, Вие признахте, че това не е станало в присъствие на български ескорт и български придружаващи полицейски автомобили. Добре е, че просто го признахте. Опасявахме се, че ще бъде направен опит да се прикрие този факт. Защото ние от „Атака” още от първия момент, когато получихме тази информация, направихме всичко възможно да проследим колоната и дори да направим много повече, отколкото явно Вие от МВР сте направили – никой от МВР не си е направил труда да запише номерата. Ние разполагаме с тях. Колоната е водена от „Фолксваген” на турското посолство С 05 13 – „Фолксваген Пасат”, „Мерцедес” № 06 TZD 12, „Фолксваген Транспортинг” 06 JBX 86, „Фолксваген Пасат” 06 TZD 40, „Волво” 06 DBC 683. Тази информация ще Ви предоставим.
Нарушението е изключително тежко с основание на този факт – чужди сигнални лампи, чужди ескортиращи коли, които се движат в България, вместо това да се прави от страна на българските институции, на българското МВР. Това е работа на суверена. Суверенът е България, суверенът са българските власти на територията на суверенната българска държава. Давате ли си сметка за какво става дума? Турските представители, както Вие ги нарекохте на 2 юни на връх „Вола”, явно вече не са представители в България. По време на турското робство Вие ги нарекохте представители, а в сегашния, в настоящия момент те са вече господари. Те тук се движат както си искат и пускат сини лампи с полицейски блиц светлини, както мутрите го правеха в България 90 е години, което Вие твърдите, че сте премахнали. И по отношение на българските мутри това е прекратено. А турски правителствени и политически представители го правят в качеството на мутри. Защото това е абсолютно противозаконно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, моля да се въздържате от политиканстване.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …и една нормална държава, суверенна държава не може просто да си позволи това унижение. Нещата се докарват до пълно унижение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето за реплика изтече, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: За нашата страна, за нашите институции има десетки патрули и камери по протежение на този маршрут, от които е трябвало да постъпи информация и тази незаконна колона да бъде спряна, защото тя се е придвижвала абсолютно незаконно. Тук Външното министерство трябва да отправи нота до Турция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Шопов, една минута повече говорите. Проявих разбиране – изгубихте време с конкретното изброяване на регистрационните номера на автомобилите. Заради това с минута повече удължих репликата.
Господин Цветанов, дуплика? Няма да има дуплика.
Въпрос от народния представител Ангел Найденов относно преодоляване на последиците от земетресението в Перник. Слушаме Ви, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е относно преодоляването на последиците от земетресението в Перник. И много ми се иска, господин Цветанов, чрез моя въпрос да усетите тревогата и безпокойството на хората в Пернишко, особено на хората, чиито домове пострадаха при земетресението на 22 май и последващите трусове, да усетите безпокойството и тревогата на кмета на община Перник, на администрацията, на ръководителите на различни структури, особено на ръководителите на учебните и на здравните заведения, на които сградите пострадаха при трусовете.
Това са безпокойство и тревога, господин министър, относно обема на средствата, които са предоставят от страна на ръководената от Вас междуведомствена комисия, съответно от държавния бюджет. Безпокойство относно сроковете, в които се предоставят тези средства. Защото е ясно, че от сроковете и от обема зависи планирането на ремонтните и на възстановителните работи, които трябва да бъдат осъществени, за да се преодолеят щетите по сградите.
Уважаеми господин министър, в основата на тази тревога и безпокойство стои статистиката до този момент и тя е, че по отношение на обществените сгради, които са описани и по които, съответно, са изпратени преписките в междуведомствената комисия, са допуснати по-малко от необходимите средства – около 2 милиона и 700 хиляди от необходимите 9,5 милиона. И са предоставени средства по преписки, които представляват само 2% от общия брой на молбите, които са подали гражданите за щети, които са причинени в резултат на земетресението по частните сгради, или това са 18% от изпратените в междуведомствената комисия преписки.
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е какви са отпуснатите до този момент средства? Ако до вчерашна дата вече има някаква информация и някаква представа от тези средства, по-важният въпрос, чийто отговор очакват хората и съответно администрацията в Перник, е: какви средства ще бъдат отпуснати и кога ще бъдат отпуснати, защото особено по отношение на учебните сгради ключовият срок е 15 септември. Дотогава трябва да бъдат осъществени ремонтните и възстановителните работи, но много по-важно е за хората да знаят и кога те ще могат да планират ремонтните дейности по сградите, в които те живеят? Видели сте и статистиката, че близо 500 човека от населението на Перник в момента е без домове. Те живеят във фургони и в палатки. Всичко това е необходимо да получи отговор и яснота – какви средства и кога ще бъдат отпуснати по линия на ръководената от Вас комисия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, за преодоляване на последиците от земетресението на 22 май 2012 г. с Постановление № 99 на Министерския съвет от 28 май 2012 г. за подпомагане на общините Перник и Радомир по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от централния бюджет бяха предоставени до 5 млн. лв. Средствата са предназначени за основен ремонт, реконструкция, строеж, включително за премахване на строеж при необходимост за три детски градини на територията на община Перник – Целодневна детска градина 2 „Родолюбче”, Целодневна детска градина 3 „Пролетен цвят” – квартал „Изток”, и Обединено детско заведение „Валентина Терешкова” – Батановци, както и за Основно училище „Христо Смирненски” в гр. Радомир.
С Постановление № 104 на Министерския съвет от 30 май 2012 г. за изплащане на еднократна помощ в размер на 325 лв. на лица или семейства, пострадали от земетресението в областите София и Перник, по бюджета на Министерството на труда и социалната политика бяха предоставени допълнителни средства в размер на 1 млн. лв.
С участието на Министерството на вътрешните работи бяха извършени следните дейности: Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет проведе две извънредни заседания, съответно на 8 и 27 юни 2012 г., на които предостави във връзка с преодоляване на последствията от земетресението, както следва:
С Решение № 5 от 8 юни 2012 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане са отпуснати 2 млн. 928 хил. 81 лв. на община Перник за възстановителна помощ за 35 жилища на граждани, пострадали от земетресението, в с. Дивотино, с. Мещица и гр. Перник и за разплащане на разходи по актове за изпълнени и приети аварийни работи;
- 148 хил. 519 лв. на община Радомир за ремонт на 12 общински сгради в гр. Радомир;
- 43 хил. 143 лв. на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за премахване на 3 броя опасни и негодни за ползване жилищни сгради, собственост на „Мини Перник” ЕАД;
- 191 хил. 237 лв. на Министерството на образованието, младежта и науката за възстановяване на сградите на две гимназии в гр. Перник, една в Сливница и три гимназии в гр. София.
С Решение № 6 от 27 юни 2012 г. са отпуснати 518 хил. 880 лв. на община Перник за преодоляване на последиците от земетресението на 22 май 2012 г. за възстановителна помощ на 159 жилища в с. Богданов дол, с. Витановци, с. Дивотино, с. Кралев дол, гр. Перник и с. Ярджиловци, пострадали от земетресението. В това число – 80 хил. лв. за разплащане на разходите за премахване на разрушени стрехи, комини и фасади, използвани за стари отпадъци и укрепване на мост на р. Струма на път за с. Кралев дол.
Работата по исканията и финансирането продължава и в момента, въпреки усилията за постигане на бърз резултат, силно затруднена от несъобразяване с изискванията на правилника за организацията и дейността на комисията – представяне на неотложни възстановителни работи по сгради като разходи за спасителни и аварийни дейности по силите на Единната спасителна система.
Допълнителна натовареност предизвиква непредставянето на протоколи от общинските комисии за оценка и установяване на вредите, както и от включване на искания за целево финансиране на разходи, които не произтичат от нанесените щети – смяна на дограма, топлоизолация, подмяна на ел. инсталации и други ремонти, които нямат нищо общо със земетресението на тази дата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, отговорът Ви дава в някаква степен информация и яснота по въпроса: какво до този момент е предоставено? Вече имах възможност да Ви кажа част от данните, с които и аз разполагам – те не се разминават с онова, което казахте в отговор на моя въпрос.
Всъщност тревогата и безпокойството остават, защото, пак ще подчертая, става дума за по-малко или около една трета от средствата, които са необходими за неотложни възстановителни работи, за спасителни, аварийно-възстановителни работи по 126 сгради, основно общинска собственост.
Отделно от това, господин министър, обърнете внимание, че става дума само за преведени средства за 194 частни сгради от изпратените Ви 1042 преписки. До този момент са обработени 3000, а чакащите са 8380!
Господин министър, в никакъв случай няма да приема, че тук забавянето може да бъде по вина на общинската администрация или съответно на кмета на общината. Защо?
Вече имах възможност, преди повече от месец, да Ви кажа, че един от проблемите, с които се сблъскват администрацията и хората в Перник, е липсата на достатъчно оценители и конструктори, които да се включат в дейността на комисиите, които трябва да обследват сградите – особено тези, които са частна собственост. Зад тези комисии стоят също средства, които трябва да бъдат разплатени и които не са винаги по силите на общинския бюджет. Следователно тук трябва да има помощ от страна на държавата.
Трето, господин министър, много ми се иска да обърнете внимание на следното. Очевидно е, че експертният потенциал (става дума като брой и като възможности да бъдат разгледани преписките на ръководената от Вас Междуведомствена комисия) не е достатъчен. Той не е подготвен за мащабите на подобно бедствие, каквото беше земетресението в Перник – толкова много пострадали сгради, които се оценяват на близо 15 хиляди.
Споменахте, че са отпуснати средства в рамките на тези 325 лв. като социални обезщетения по постановления на Министерския съвет. Но вижте: там са подпомогнати само 1800 граждани от подали 12 хиляди сигнали – съответно искания и очаквания за подобно подпомагане!
Господин министър, много ми се иска да обърнете внимание на всичко това, което коментираме. Да се опитате да активизирате дейността на ръководената от Вас комисия (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), включително на ръководството, на секретариата, на експертите и да се стигне до по-бързи решения, които очакват гражданите на Пернишко, кметът и общинската администрация. Очакваме всички ние, защото искаме да видим отношението на държавата в помощ на гражданите при подобно бедствие, каквото беше земетресението и последвалите трусове в Пернишко, след 22 май.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, запазих тона, защото смятам, че не трябва да влизам в такива противоречия, и то по-специално с Вас. Знаете, че преди известно време се върнах обратно, за да се извиня, защото сте се почувствали обиден. За мен е важно да защитаваме националните интереси и интересите на обществото.
Господин Найденов, бедствието е нещо тежко. Бедствието беше на 22 май. Трябва да Ви кажа, че, за голямо съжаление, бедствието ни сполетя впоследствие – с това, което се предлага от местната администрация, от кмета на Перник. Ще го кажа съвсем отговорно.
Ще Ви дам няколко примера, а Вие като интелигентен човек си направете изводите дали не Ви подвеждат.
Господин Найденов, на 18 юни, близо месец след земетресението, уважаемата Ви кметица, има я на снимка, открива една хижа, която се нарича хижа „Славей”. (Показва ксерокопие на страница от вестник със снимка.) Тук се казва какво е направено, как е направен ремонтът и така нататък.
За същата тази хижа, господин Найденов, е входирано искане в Междуведомствената комисия, като се иска гипсова шпакловка по стени и тавани, латексово боядисване, монтаж на ламперия по таваните, топлоизолация на стени, направа на минерална мазилка, ремонт – навес, полагане на гранитогрес.
Нали разбирате, че тези дейности, които са заявени, са дейности, които би трябвало да са осъществени по общинската политика, която реализира кметът на общината? Извинявайте, но гранитогресът няма как да кажете, че е изчезнал някъде. Външната изолация, която трябва да се направи на тази хижа – също. Нека все пак да не превръщаме едно действително природно бедствие в едно политическо бедствие.
Другото, което също бих искал да Ви напомня – впечатление прави, че за финансиране от Междуведомствената комисия са заявени сградите на бившето училище „Никола Вапцаров” в с. Мещица, както и сградата на основно училище в с. Люлин. Същите фигурират и в програмата за разпореждане с имоти – общинска собственост, на община Перник като имоти, предвидени за продажба поради факта, че те не функционират от години. Вашата кметица иска пари за тези сгради. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
Спортна зала „Дружба” – искат се 380 хил. лв. за демонтаж на фаянсови плочки, доставка и монтаж на фаянсови плочки, и други дейности, които въобще не съответстват на това, което може да бъде причинено от земетресението, от бедствието.
Това, с което също бих могъл да се обърна към Вас... (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля да се ориентирате към приключване, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Приключвам, госпожо председател. Извинявам се, няма да взимам повече думата.
Политическа партия ГЕРБ дари 300 хил. лв. С тези пари, с обществените съвети, които бяха изградени, за 600 индивидуални жилища в 20 населени места на територията на община Перник и Радомир, вече парите са раздадени, за 250 общи части от жилищни блокове и кооперации в Перник и за 60 в Радомир. В зависимост от степента на засегнатите са дадени средства между 150 и 1000 лв. И трябва да Ви кажа, че тези средства са вече раздадени на хората, на базата на оценките, които са направени, но не за да причиняваме поредното бедствие, а да имаме все пак някаква обективност и това, което действително трябва да дадем на тези нуждаещи се хора.
Искам само да Ви напомня, че за финансиране от Междуведомствената комисия са подадени повечето от сградите на читалищата на територията на община Перник, чиито сграден фонд е зле стопанисван и е в тежко състояние много преди земетресението. Задължение на кмета на общината е да се грижи за сградите – публична общинска собственост, и затова в бюджета на община Перник са заложени 8 млн. 868 хил. лв. за капиталови разходи, като в момента се прави опит тези средства да се осигурят чрез Междуведомствената комисия.
Кметът на общината иска средства за финансиране ремонтите на сгради – публична общинска собственост, в размер на 9 млн. 561 хил. лв.
Няма да Ви казвам какво е усещането и на хората от бизнеса за начина, по който са определени и вече са възложени тези дейности да бъдат изпълнявани, без абсолютно никаква прозрачност и с надвишаване на всички тези стойности, които всъщност са завишени, но може би това е Вашият стил при усвояване и работа с парите на българския данъкоплатец. Смятам, че трябва да бъдем отговорни.
Междуведомствената комисия е направила две извънредни заседания, ще направи и трето.
Винаги съм казвал, че когато има бързи решения, които са вземани след подобни бедствия, могат да бъдат реализирани много бързо тези мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Господин Найденов, заповядайте, имате думата за изказване по начина на водене на заседанието.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Да, вземам думата по начина на водене, защото това, в което участваме с господин министъра е – въпрос от народен представител, отговор на министъра, реплика като отношение към отговора на министъра и дуплика на министъра по повод на казаното. Кое в случая на казаното от мен предизвика, да кажем, това, което представи министърът като своя дуплика? Кое? Аз не разбирам!
Как да отговорим, как да водим диалог, при положение че министърът в онова, което трябваше да бъде същностният му отговор, не даде тази информация, за да можем да спорим по нея? (Шум и реплики.)
Аз също имам този списък, господин министър. Виждам, че от поисканите около 140 хил. лв. за хижа „Славей” има одобрение около 27 хил. лв.
Аз в случая не се наемам да споря дали това е обективното, необходимото за ремонта на хижа „Славей”. Не е това нито моят проблем, нито Вашият. Там има конструктори, има оценители, има строители, има експерти, които преценяват. Аз исках да чуя от Вас отговор на въпроса: кога и в какви срокове онова, което се прецени от експертите, ще бъде осигурено и на общинската администрация, и на хората, за да могат те да планират живота си, господин министър.
Аз не изключвам факта, че може да има злоупотреба, но ние с Вас не разискваме дали има некоректни оценители и съответно некоректно подадена информация. Ние разискваме въпроса какво е отношението на държавата.
Аз Ви казвам, господин министър, че капацитетът на ръководената комисия изисква повече експерти, които да преценят и да работят с тези темпове, които очакват хората. Извинявайте, но това са два месеца! Минаха дъждовете, очаква ги есен. Дано тя да бъде суха. До 5 октомври е срокът, в който трябва да бъдат оценени съответно последиците и щетите по тези сгради. Мислите ли, че хората могат да правят ремонтите в края на есента и в началото на зимата? Не, естествено. Затова е моята загриженост и аз не си позволявам по никакъв начин да внасям тук някакъв личен или политически елемент. Не го правете и по отношение на кмета. Не е нашият кмет, това е кметът на община Перник. Тя по същия начин е кмет и на хората, които не са членове и симпатизанти на Българската социалистическа партия и се грижи за всички. Грижете се и Вие. Не проявявайте пристрастие. Затова става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Найденов.
Още веднъж да благодаря на господин Цветанов за участието му в парламентарния контрол.
Дами и господа народни представители, днешният парламентарен контрол ще бъде удължен точно с 30 минути, колкото е времето, използвано от четири парламентарни групи за техните изявления. За това време – до 14,30 ч., ще можем да зададем въпросите и питанията си към Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Аню Ангелов – министър на отбраната.
Останалите, включени в днешния парламентарен контрол, а това са министърът на правосъдието Диана Ковачева, министърът на здравеопазването Десислава Атанасова, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, ще чуем в следващ парламентарен контрол, тъй като няма да ни стигне времето.
Тази информация я съобщавам за народните представители, за да могат да се ориентират във времето и от уважение към тези, които са тук.
Преминаваме към отговорите на Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който ще отговори първо на въпрос от народния представител Евгений Желев относно перспективите за развитие на летище Стара Загора.
Слушаме Ви, господин Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, дами и господа, уважаеми колеги! Действително, въпросът ми е съвсем кратък и точен.
В последните месеци излязоха няколко публикации за проявен или появяващ се инвеститорски интерес към летище Стара Загора. Естествено, това възбуди духовете в Стара Загора, сред гражданите. Това е добре всъщност, от една страна, но от друга страна пък, се създадоха притеснения в жителите на околните селища, които изразиха пред мен опасенията си относно имотите си, относно бъдещето на населените места, с евентуалното развитие на летището.
Въпросът ми е какви са перспективите за развитие на това летище? Какво би се случвало, ако действително тези инвестиционни намерения са истински и се развиват в положителна посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Московски.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми господин Желев, по отношение на статута на летище Стара Загора – то е разположено в центъра на Южна България, 100 км източно от летище Пловдив и 150 км западно от летище Бургас.
След откриването му през 1954 г. като гражданско летище за вътрешни пътнически и товарни въздушни превози, периодично през годините са обслужвани и карго полети до различни европейски дестинации в Близкия изток.
През 1991 г. с разпореждане на Министерския съвет летище Стара Загора излиза от структурата на БГА „Балкан” и се образува еднолично търговско дружество със 100% държавно участие. Поради липса на летищна дейност, дружеството преориентира основната си дейност и през 1995 г. е било кредитирано като редовен член на IATA – Международната организация по гражданско въздухоплаване в Женева, което му дава право да сключва договори за агентски права за продажба на билети с всички чужди авиокомпании, опериращи до България.
Приходите, които дружеството получава от тази дейност, са недостатъчни за поддръжка на летищните съоръжения. Терените, върху които са разположени летищните съоръжения, са държавна собственост, стопанисвани от Министерството на отбраната. Основните летищни съоръжения – пистата за излитане и кацане, пътеките за рулиране, перонът и съоръженията за навигация, са изградени в края на 60-те години. Пистата за излитане и кацане е с дължина 2500 м, широчина 45 м, асфалтобетонова настилка в много лошо състояние с отделящи се парчета инертен материал, нуждаеща се изцяло от преасфалтиране. Състоянието на пистата не отговаря на изискванията за безопасност. Липсват аварийно-спасителна и самолетообслужваща техника, както и противопожарно оборудване съгласно Наредба № 3 за аварийно-спасително осигуряване на полетите в гражданската авиация. Сградният фонд е нефункционален и в недобро състояние. Близостта на летището до крайните градски квартали около 2 км и направлението на пистата към тях дават неблагоприятна екологична перспектива за неговата експлоатация.
Летище Стара Загора няма удостоверение за експлоатационна годност, тъй като летателното поле не отговаря на изискванията по Наредба № 14 на летищата и летищното осигуряване, поради което през 2007 г. е закрито за всякакъв вид полети. Евентуално бъдещо развитие на това летище може да се очаква само при проявен сериозен инвеститорски интерес, какъвто до момента няма официално заявен в Министерството на транспорта поне.
Вероятно поради близостта на съществуващите и действащи летища в Пловдив и в Бургас, считаме, че сериозен пътнически трафик би могъл да се развие единствено след сериозни инвестиции и подходящ оператор. По мнение на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” възможност за развитие на летището би могло да се очаква за момента основно като учебно-тренировъчен център, база за техническо обслужване и спортни прояви или друга подобна дейност. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин министър.
Реплика – господин Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин министър, за изчерпателния отговор. Беше необходимо да го чуят и гражданите на Стара Загора.
Всичко това, което казахте, го знам, защото едно време като кмет съм се интересувал как бихме могли да развием това летище. Действително се оказва изключително трудно – трябват много пари и много сериозен инвеститорски контрол. Явно това, което е излязло в медиите, е било повече пиар акция на местната власт. Дано се намерят сериозни инвеститори и с общи усилия да се намери начин за развитието на летищния комплекс, естествено, при спазване на всички изисквания, така че да се гарантира безопасността на жителите на Стара Загора и околните места. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще ползвате ли дуплика, господин министър? Не.
Преминаваме към въпроса на народния представител Петър Мутафчиев относно пропуснати ползи на Българските държавни железници от безплатни пътувания.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Последните няколко седмици от високопоставени фактори в българското правителство, а също така и от ръководители – мениджъри на Българските държавни железници, се твърди, че безплатните карти, които в момента Българските държавни железници са предоставяли на работещи в тази структура, техните семейства и пенсионери, са от порядъка на 350-400 хиляди. Това беше казано от Вас и от вицепремиера Дянков.
От друга страна, ръководството на БДЖ твърди, че това са загуби от порядъка на 200-300 милиона годишно. Някак си сметките не излизат! А още по-грешни и объркани стават те, когато видим писмото на господин Недев, който е изпълнителен директор на Холдинг „БДЖ”, където е поискал от НКЖИ за една карта за цяла година 5 607 лв., или 467 лв. месечно за работещ в Националната компания „Железопътна инфраструктура”, и за втори клас – 4 485 лв. Ако направим една елементарна сметка, ще излезе, че загубите са милиарди.
Струва ми се, че всичко това е част от една кампания, която до този момент се водеше срещу, така да се каже, авторитета на Българските държавни железници, или може би това е третата част, където да се представи пред българското гражданство, че, виждате ли, около 300 млн. лв. отиват за пътуването и осигуряването на тези хора, а те същевременно не дават качествена услуга.
Искам да кажа и за сведение на българските граждани, че безплатните карти са около 40 хиляди, а не са 400 хиляди и струват 10 пъти по-малко от това, което е определил генералният директор в неговото писмо и до „Товарни превози” като част от Българските държавни железници, които също трябваше да плащат, и до НКЖИ. Добре че отменихте тази заповед, но лошо е, господин министър, че Вие продължавате да твърдите неверни неща, които може би бяха предоставени от това ръководство, считайки себе си за реформаторското ръководство, което досега трябваше да постави на ново ниво Българските държавни железници, дори да го доведе до печалба. Спомням си, имаше подобно твърдение от господин Владимиров и от господин Недев.
Моят актуален въпрос към Вас е: къде е истината, това ли са реално сметките и считате ли, че точно това е най-големият проблем? По какъв начин това ще повлияе върху субсидията или така наречения „договор за обществена услуга – превоз на пътници” на българската държава, имайки предвид безплатното пътуване на работещите в тези две предприятия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мутафчиев! През изминалите дни тази тема бе предмет на редица срещи и дебати в публичното пространство. За да се избегнат каквито и да са спекулации занапред, ще си позволя от трибуната на Народното събрание още един път да заявя, че условията за ползване на картите за безплатно пътуване с железопътен транспорт на работещите в железницата ще се запазят до края на тази година.
Бих желал освен това да уточня, че работещите в Българските държавни железници и в Националната компания „Железопътна инфраструктура” ще продължат да пътуват безплатно с железопътен транспорт при изпълнение на служебните си задължения и занапред, но броят на картите и безплатните билети ще бъде редуциран и оптимизиран следващата година, защото едно дружество в толкова тежко финансово състояние не би могло да си позволи този изключителен комфорт и разкош, при който безплатно се возят всички бивши служители на железницата и техните семейства, настоящите служители и техните семейства по цялата мрежа, плюс държавни институции. Това все едно означава данъчните, когато се пенсионират, да спрат да си плащат данъците, или тези, които са работили в авиацията, пък да летят безплатно завинаги със самолети.
За Ваша информация към края на месец март са били издадени 350 хиляди билета, карти и легитимации. Бих желал да уточня, че под пропуснати ползи в размер на 200-300 милиона, за което говорите, от дружеството превозвач имат предвид приходите, които биха се получили, в случай че картите и билетите се продават на пазарни цени. Към момента тяхната стойност е изключително ниска и ползващите се от тези привилегии пътуват не по пазарни цени, а за сметка на превозвача, респективно на държавата.
След извършените структурни реформи в системата на железницата служебните карти и билети се предоставят на отделните дружества от железопътния транспорт на основание сключени търговски договори. Взаимоотношенията, базирани на тези договори, не оказват пряко влияние върху изпълняването на договора за извършване на обществена превозна услуга. Пътуванията на бивши служители на железницата са изцяло за сметка на дружеството превозвач и отново нямат пряко отношение към изпълнение на договора за обществена услуга. При отнемане на безплатните карти се очаква пренасочване на част от пътуванията към такива на граждани с 50% намаление. В този случай пътуванията на граждани биха оказали влияние върху размера на компенсациите, изплащани от Министерството на финансите за изпълнение на задължението за превоз на граждани, и биха довели до увеличаване на компенсациите, от друга страна.
В резултат на евентуално променените реализирани приходи от продажби на превоз на пътници, би се променил, увеличавайки се, и размерът на компенсацията за изпълнение на тарифно задължение – тъй наречената „субсидия”. Цитирайки това писмо на Недев, въпреки че то няма никаква стойност, тъй като я няма санкцията нито на заместник-министър, нито на министър, взаимоотношенията между двете компании във финансово изражение нямат нищо общо с това как пътуват хората. Трябва да кажа обаче, че това е проблем, при който Националната компания „Железопътна инфраструктура” в момента фактурира всички свои услуги към БДЖ на пазарен принцип. Обратното все още не е факт. Затова от догодина тази политика ще се промени.
Разбира се, аз съм съгласен с Вас, че размерът, който е посочен тук, е нереално завишен, но той ще бъде поставен на дискусия и при всички положения ще бъде сложен на пазарен принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мутафчиев, имате думата за реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин министър, от целия отговор истината беше в последното изречение. Нереално е това, което в момента иска да направи ръководството на БДЖ. Реалните разходи, ако искате – загуби, независимо, че аз не го приемам като загуба, защото пътуват работници, които по принцип работят в железопътния транспорт, съответно изпълняват служебните си задължения, са 33 млн. лв., а не 300 млн. лв. Триста милиона са постигнати, като са завишили точно тези цени, за които Вие казахте. Ако я няма тази цена, загубата ще бъде много по-малка.
Ще Ви кажа какво прави в момента ръководството на БДЖ. Те искат да вземат 60 млн. лв. от НКЖИ, тъй като не си плащат таксите на НКЖИ. Колко са задълженията? Мисля около 100 млн. лв., някъде там.
Какво искат с тези карти? Първо, да принудят хората, да унизят пак цялата железница, да създадат настроение на нацията срещу железничарите и отгоре на това да си вземат парите обратно, и то с двоен, троен размер.
Ще Ви дам разчети. Те не са подготвени официално, но ще Ви изпратя точно колко броя карти са, колко струват реално и така нататък. И с каква цел се правеше това? За да задоволим амбицията на хората, които не знаят какво да правят в Българските държавни железници!
И още нещо. Ако цената, която Вие казахте, е 5 хил. лв. (един годишен билет за един железничар), ами не им давайте картите, дайте им 50% - 2500 лв., всяка година през месец януари. Мисля, че железничарите ще са доволни. Предложете го на това ръководство. Предложете го, за да видите как ще реагират, ако тази сума е реална!
Мисля, че не може да продължава повече такава безсмислена кампания към железничарите.
Тук стои и въпросът по отношение на кражбите. Да, вероятно ги има, но те вървят толкова медийно, като че ли се създава впечатление, че заради приватизацията трябва да покажем фалирала железница, крадливи железничари, непрекъснати загуби заради тях. Това не бива да се прави! На едно мениджърско ръководство най-малко му отива това! Като се бориш с кражбите, бори се, показвай го, но не за всяко нещо, което се направи, да биеш върху авторитета на предприятието.
Нека да защитим достойнството на една компания със 140 годишна история и на всички честни и почтени железничари, които работят там! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Мутафчиев, ако не се показват щетите, които се нанасят в железниците, ще бъдем обвинени, че ги прикриваме. Не считам по никакъв начин, че сме преекспонирали темата. Една група беше заловена. За мен това са изключително сериозни криминални нарушения, работили години наред. (Реплика на народния представител Петър Мутафчиев.)
За да Ви спестя анализа, който чакате, аз ще Ви изчета за безплатните билети, карти и легитимации:
Безплатни карти за пътуване по цялата железопътна мрежа на служителите от двете компании – 24 хиляди на брой. Безплатни карти за пътуване по цялата железопътна мрежа на бивши служители на железниците, които са за сметка на БДЖ –„Пътнически превози” – 27 хиляди на брой. Билети за пътуване на членове на семействата на служители - 163 хил. 850 броя. Билети на семействата на бивши служители на железниците – 124 хил. 800 броя. Билетите са изчислени така, че говорим за 290 хил. пътувания с билетите. Железопътни легитимации, които служат за легитимиране членовете на семействата и за закупуване на билети и карти с 50% намаление – 19 хил. на брой. Железопътни легитимации за бивши служители, членове на техните семейства – 22 хил. 200 на брой. Това е статистиката. (Реплика на народния представител Петър Мутафчиев.)
Давам Ви справка за билети, карти и легитимации. Проблемът, господин Мутафчиев, е, че в почивните дни хората, които на свободен пазарен принцип са закупили билет да пътуват, точно тогава не могат да ползват местата във влаковете, тъй като всички тези които изчетох като бройка – с безплатните карти, билети и легитимации, се възползват изключително много по празничните дни. Затова понякога всички остават с впечатлението, че вагоните са недостатъчни, което частично е вярно, но се случва така, че в тези дни започват да се ползват безплатните карти и билети и затова местата не достигат, създава се напрежение. Това трябва да се знае ясно.
Полагаме грижи от следващата година тази бройка да бъде редуцирана и оптимизирана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с въпрос от Деница Гаджева от Политическа партия „Атака” относно разпространението на турски радиостанции на територията на община Сливен.
Имате думата, госпожо Гаджева, да развиете въпроса си.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (Атака): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, от 2005 г., откакто „Атака” е парламентарно представена сила, ние задаваме въпроса за турските радиостанции на територията на Република България, особено за сигналите, излъчвани в Южна България, по Черноморието, Югоизточна и Югозападна България. Изобщо на половината от територията на републиката се чуват повече турски радиостанции, и румънски - естествено, но въпросът ни конкретно е за турските, защото е провокиран от един изключително скандален случай от 10 юни тази година.
Вечерта на 10 юни между 18,00 и 23,00 ч. радиоефирът на Сливен е атакуван от 39 различни турски радиостанции. Честотите от 87,5 мегахерца до 98,87 мегахерца са били заети изцяло и само с турски радиостанции. През това време в българския радиоефир не се е хващала нито една българска радиостанция. И това е в Република България, в община Сливен!
В тази връзка моят въпрос към Вас е: запознато ли е министерството, което оглавявате, с този случай? Какви действия предприема Вашето министерство за справяне с проблема с умишленото увеличаване на мощността на турските радиопредаватели? Обръщало ли се е официално Вашето министерство към европейските институции, които регулират тези процеси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, моля за отговор.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Гаджева, действително проблемът с трансграничните радиосмущения от страна на Република Турция съществува повече от 15 години. Ежегодно Комисията за регулиране на съобщенията регистрира нерегламентирани радиоизлъчвания, особено в района на Черноморието. В последните години по инициатива на българската администрация са проведени редица срещи с турската страна и са предприети някои конкретни стъпки за решаването на проблема с трансграничните излъчвания.
По време на съвместно заседание на правителствата на България и Турция в Анкара на 20 март тази година между мен и министъра на транспорта, морските въпроси и съобщения на Турция бе подписан Меморандум в областта на информационните и комуникационните технологии. Една от формите на сътрудничество, заложена в меморандума, са действия по посока на преодоляване на трансграничните радиосмущения. Българската страна вече е преминала необходимите процедури за влизане в сила на този меморандум. Очаква се получаването на официална нота за приключване на процедурите от турската страна.
Определено постижение са и предвидените съвместни измервания на българска територия през месец август миналата година. За пореден път е констатирано, че проникването на трансгранични излъчвания има особено силно влияние през летните месеци, когато смущенията се подсилват от особеностите при разпространението на електромагнитните вълни над морската повърхност.
В контекста на кандидатстването на Турция за членство в Европейския съюз във връзка с оценката на напредъка и по Глава „Информационно общество и медии” още от самото начало на преговорния процес българската страна е настояла да се обърне сериозно внимание за спазването на тези изисквания от турската страна и конкретно спазване на международните споразумения, разпоредбите и процедурите на радиорегламента и Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения, както и за необходимостта от редовен мониторинг и контрол по отношение на радиосмущенията.
Във връзка с постъпилия от Вас сигнал сезирах Комисията за регулиране на съобщенията, която на 5 юли извърши измервания на територията на гр. Сливен. Резултатите от измерванията са потвърдили предположението на комисията, че трансграничните излъчвания на 10 юни са се дължали на аномалии при разпространението на електромагнитните вълни. В допълнение, до турската страна е изпратено писмо относно проведените измервания и незадоволителните резултати по отношение на елиминиране на трансграничните смущения по българското Черноморие. Отправена е и покана за участие на турски експерти в измерванията в четирите населени места по българското Черноморие за периода от 30 юли – 3 август.
В заключение, следва да се има предвид, че действията на българската администрация могат да дадат резултат само при разбиране и ползотворно сътрудничество от страна на администрацията на съседна Турция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо Гаджева, за реплика.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, как така има аномалии само от българска страна, пък в Турция няма никога такива аномалии? В Турция не може да се чуе българско радио – първо.
Второ, до кога ще измерваме къде, какви радиа на какви честоти се хващат и къде не се хващат? От измервания сме стигнали дотам, да кажем спокойно и свободно, че на територията на Варна примерно има 58 турски станции на фона на 21 български и 2 руски станции. На територията на Бургас е много повече – 123 турски станции, на фона на 30 български. Петдесет и осем турски станции!
Няколко правителства подред си прехвърлят топката за справяне с този проблем. Имам съмнение, че – това може да прозвучи малко тежко и обвиняващо към Вас особено предвид, че Вие не заемате пълния си мандат – замествате. След отстраняването на министър Цветков Вие сте на неговия пост, но той е поел някои ангажименти по справяне с проблема. Естествено Вие минавате след него на поста и би трябвало да ги продължите.
Да, замервания има, но ако замерваме още 15-20 години, ще се окаже, че в целия радио актив на територията на България не може да се хване дори Радио „Хоризонт”, а пък се хваща някоя турска радиостанция, която българите не разбират. Не само не разбират! Това, от една страна, е въпрос на националната сигурност на България. Някой може ли да каже какво точно се е излъчвало на 10 юни по тези радиа? Аз ще задам специално въпроса на министрите, които отговарят: какво точно се внушава по тези радиостанции на територията на Сливен тогава, в този момент?
Защо толкова години международната организация, която прави мониторинг на радиочестотите, не е наложила никакви санкции на Турция и Турция не плаща глоби за това, че нарушава определени правила в европейското законодателство, дори и в международното такова, и международни договори? Няма никакви санкции за Турция. Имаме 90 точки за радиоразпръскване в Истанбул, които са с временен статут от 10 години и които излъчват в пъти по-силно, отколкото нашите предаватели. Твърди се, че мощността на техните предаватели е 30 киловата при позволени 3 киловата. И това са години, години наред.
Честно да Ви кажа, нямам надежда, че Вашето правителство ще се справи с този проблем, защото аз лично забелязвам туркофилско настроение и поддържане на турската страна. Затова и не се вземат никакви мерки за справяне с въпроса. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, желаете ли дуплика? Не желаете.
Благодарим Ви за отговорите.
Колеги, продължаваме с въпрос към министъра на отбраната Аню Ангелов от народния представител Иван Иванов относно реформата на служба „Военна информация”.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, през юни 2010 г., тоест само няколко месеца след като поехте поста министър на отбраната на Република България, Вие пенсионирахте тогавашния директор на служба „Военна информация” генерал Пламен Студенков и обещахте спешна реформа на тази служба. Искам да подчертая, че тя наистина се беше превърнала в черна кутия.
Господин министър, с тези си действия Вие събудихте напълно основателни надежди, че е дошъл моментът за истинска промяна в тази служба и най-после тя ще бъде освободена от задушаващата хватка на хора, които бяха тясно свързани със специалните служби в армията преди 1989 г. РУМНО и до голяма степен с целия бивш политически апарат в армията.
Днес, две години след Вашето заявление, отправям към Вас следния въпрос: каква част като процент, естествено не може в абсолютна бройка, каква част като процент от командния и ръководния състав на служба „Военна информация” е назначен в структурите на службата преди 1991 г. – дата, която Вие знаете, че е разделителна по отношение на службите? Разполага ли служба „Военна информация” и подчинените й структури с технически възможности да използват специалните разузнавателни средства (СРС) по отношение на български и чуждестранни граждани на територията на Република България и как е регламентирано ползването на тези средства в тези случаи? Препокрива ли се работата на служба „Военна информация” с тази на Националната разузнавателна служба и до каква степен? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, през последните две години бяха направени съществени стъпки за реформирането на служба „Военна информация” и по-нататъшното й изграждане като модерна разузнавателна служба: бяха назначени нови директор и заместник-директор на службата; бяха сменени част от ръководителите на дирекцията; бе въведено ново длъжностно разписание с ясно разграничаване на функции и отговорности между отделните звена; променена е системата за кадрово развитие и е възстановена дейността на мандатната комисия на Съвета на директорите. С това бе преустановена практиката за назначаване и израстване в службата на роднински принцип.
Въведени са промени за прозрачност и строга отчетност при управлението на финансовите и материални ресурси. Утвърдени са и стриктно се спазват нови вътрешни правила за организиране и провеждане на обществени поръчки. Службата откри и поддържа електронен сайт в интернет с цел по-голяма, в рамките на възможното, откритост на дейността на службата пред обществото.
С други думи, считам, че не само съм събудил надежда, но е и налице истинска промяна в тази насока.
Конкретно на въпроса Ви за процента от командния ръководен състав, назначен в структурите на службата преди 1991 г. Ще посоча, че в резултат на извършените организационно-щатни промени през 2011 г. – освобождаване на военнослужещи от военна служба, и преназначаване на служещи към 1 юли 2012 г., такъв ръководен и команден състав, който е работил в структурите на службата преди 1991 г., съставлява 44%.
Длъжен съм да отбележа обаче, че служителите от този състав преди 1991 г. са били редови разузнавачи със звание от „лейтенант” до „капитан”, с изключение на един „майор” и не са заемали ръководни административни, да не говорим за политически длъжности в РУМНО.
Относно това дали служба „Военна информация” и подчинените й структури разполагат с технически възможности за използване на СРС основанието, че службата може да използва СРС, е посочено в чл. 20, ал. 2 на Закона за специалните разузнавателни средства, където се казва, че: „НРС и разузнавателните служби на Министерството на отбраната може да притежават и прилагат специални разузнавателни средства в рамките на своята компетентност”.
Към настоящия момент служба „Военна информация” не разполага с технически възможности за използване на СРС по отношение на български и чуждестранни граждани на територията на Република България. Тя не притежава и не прилага СРС на територията на страната, защото това би било дейност извън нейната компетентност.
На въпроса Ви – припокрива ли се работата на Служба „Военна информация” с тази на НРС и до каква степен, ще посоча, че дейността на службата е специфична и основно е насочена към осигуряване на разузнавателни данни за ръководството на Министерството на въоръжените сили, необходими за формиране на адекватна отбранителна политика и на стратегически военни решения при планиране и провеждане на операции. Служба „Военна информация” е само едно от трите звена – стратегическо, което заедно с оперативното и тактическото звено образуват единната и неделима система на военното разузнаване и тя представлява контакт, връзка на Министерството на отбраната с военните разузнавателни структури на НАТО и Европейския съюз. В своята дейност службата добива и съпътстващи разузнавателни данни, необходими на държавните органи за взимане на решения в различни области на обществения живот. В този смисъл тя не припокрива, а допълва в отделни случаи разузнавателната информация на НРС, още повече че използва различни източници и различни, включително и технически, така наречени сигнални разузнавателни средства. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Иванов, имате думата за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, въпросът, който зададох, считам за важен, защото само преди 4 години по време на изслушване на ръководителите на двете служби – генералите Киров и Студенков, генерал Студенков заяви пред народни представители в комисията, че около 80% от ръководния състав на Служба „Военна информация” е бил назначен преди 1989 г. Аз съм доволен, че в крайна сметка този процент е намалял близо наполовина. Вие казахте, че тогава те са били практически младши кадри и не са били ръководители. Естествено, че преди 25 години трудно биха били ръководители.
Искам да Ви напомня, господин министър, че съгласно Споразумение между Народна Република България и Съветския съюз всички кадри на българските специални служби задължително са минавали едногодишен срок на предварителна подготовка под формата на стаж в службите на Съветския съюз и част от тези хора, харесани от службите на Съветския съюз, са били вербувани за тях. Тоест нищо от това, което Вие казахте, не означава, че сред тези хора няма и такива, които едновременно служат и на чуждо разузнаване. Не знам дали не е имал предвид това руският дипломат Чежов, който беше казал, че България е „Троянският кон” на Русия. Тоест, че има такива тук, които служат в тези служби, а всъщност служат на Съветския съюз.
Относно реформите. Аз внимателно чух това, което сте направили в личното си качество като министър. За мен обаче същността на реформата може да се съдържа и считам, че се съдържа, ако бъде създаден нов Закон за специалните служби. Защото това ще бъде нормативната база, която съвсем ясно ще разграничи отговорностите. Вие знаете, че в Съединените щати ЦРУ работи извън страната, а ФБР – вътре в страната. Би трябвало в страната да работи единствено ДАНС, а извън страната да работят службите, които да бъдат да реформирани именно въз основа на този закон. Още повече че във всички съседни на нас страни – и Румъния, и Турция, и Гърция има само една служба, докато у нас има две такива. Вие знаете – това са НРС и СВИ. Очаквам, господин министър, процесът, който е започнал, да бъде ускорен, защото това ще бъде в интерес на България и Вие трябва да го направите като български министър на отбраната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Ангелов, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, естествено, отбраната е готова с Проекта за Закон за военното разузнаване от октомври миналата година. Впоследствие, със съгласието на всички политически сили и в заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, беше взето решение да не се избързва с внасянето му в Министерския съвет и в Народното събрание с цел да се разработят и законите на останалите служби и да се изготви един общ закон за защита на системата „Национална сигурност”. Това вече е факт и имаме първия проект, който мисля, че точно днес се обсъжда в Министерския съвет. Така че в съвсем скоро време ще има закон.
По отношение на това дали са били обучавани, ако ме бяхте питали, щях да Ви кажа колко от тези военнослужещи, които са сега на ръководни и командни места, са били на обучение в бившия Съветски съюз по една или друга причина. Трябва да Ви напомня, че това не са хора, които са вземани от университети. Това са хора, които са завършили военно училище. В това военно училище обикновено специалност „турски език”, „гръцки език” и други езици, те влизат във Военното разузнаване. Там има двегодишен факултет, който е филиал към Военна академия, в който те се обучават – младшите офицери. Затова твърде малка е вероятността някои от тях да бъдат взети, както казвате Вие, на отчет, нека така да го нарека. Аз съм уверен на 100%, че Военното разузнаване, което беше включено в тази система на специалните служби, има определени различия с останалите служби – как те са подготвени и за какво се използват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Преминаваме към последния въпрос от днешния парламентарен контрол. За съжаление, няма да стигне времето за въпроса на господин Николай Петков към министър Аню Ангелов.
Последният въпрос е от народните представители Ангел Найденов и Атанас Мерджанов относно договор за утилизиране между Министерството на отбраната и „Берета трейдинг”.
Господин Мерджанов, заповядайте да развиете въпроса си.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин министър, изминаха близо месец и половина от трагичния инцидент край Петолъчката и село Лозенец в община Стралджа, при който загинаха трима души. Оттогава се случиха доста неща. Води се досъдебно производство. В публичното пространство прозвучаха много тежки констатации от заместник-главния прокурор господин Бойко Найденов. В самото последваха начало взаимни обвинения между двете ведомства за това кой носи отговорността. Поради изразителното отсъствие на министър Цветан Цветанов в публичното пространство се създаде едва ли не впечатлението, че единственото отговорно ведомство по случая е Министерството на отбраната.
В интерес на обективната истина трябва да признаем, че последвалите действия от страна на сапьорите, под командването на полковник Сяров, свършиха много рискована и отговорна работа, за което искам да благодаря чрез Вас от тази трибуна на тези достойни български мъже и граждани на републиката. Все още стоят доста въпроси, на които не сме получили отговори.
Въпреки изслушванията на Вас и на министър Цветанов в пленарната зала, ние не получихме отговори на въпроси, тъй като в публичното пространство се тиражират слухове, че в складовете на „Берета трейдинг” на Петолъчката е имало боеприпаси от други оръжейни фирми, предназначени за износ за Грузия и за Сирия. Не последваха нито потвърждения, нито опровержения на тези слухове. Като се има предвид и факта, че Вие заявихте своето намерение за прекратяване на договора с „Берета трейдинг” нашият въпрос с колегата Найденов е следният: какви боеприпаси по вид и количество са предадени според договора за утилизация на фирмата? Какви и колко проверки на процеса са извършвани от Министерството на отбраната? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Ангелов, имате думата да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа Найденов и Мерджанов! Министерството на отбраната има два договора с „Берета трейдинг”. Първият е от 20 декември 2011 г. за освежаване на 201 872 т, за които на фирмата са предадени 257 360 тона. Както питате, по видове са: патрони – 16 663 т; артилерийски – 59 049 т; пиротехнически средства – 74 548 т; взриватели и капсулни втулки – 19 921 т; елементи на зенитни и управляеми ракети –84 376 тона. Тези боеприпаси са предадени за унищожаване – подчертавам.
Вторият договор е от 15 февруари 2012 г. за утилизиране или унищожаване на 120 736 т, от които на фирмата са предадени 50 586 т, от тях: патрони – 27 402 т; артилерийски – 2203 т; противотанкови – 20 586 т; танкови – 0,192 тона.
Според действащото законодателство Министерството на отбраната има компетенция, има контрол единствено като възложител по Закона за обществените поръчки, тоест по изпълнението на договора. Такъв е упражняван непрекъснато от самото начало на процедурата.
Фирмата е проверена дали притежава необходимите сертификати, лицензи, както и технологии за провеждане на унищожаване, или утилизация. В техническите спецификации към договорите конкретно са описани изискванията за методите на унищожаване или утилизация. Фирмата е задължена да ги спазва и ги е потвърдила с технологични карти.
В този смисъл на Министерството на отбраната са представени съответните технологични карти за унищожаване чрез взривяване на бойни части на зенитни управляеми ракети, подписани от управителя на фирмата.
С мои заповеди са назначени комисии, които извършват контрол както при предаване на боеприпасите на фирмата, така и за изпълнението.
Последната проверка на място е била на 10 май 2012 г. Там комисията на място е проверила получените приключвателни протоколи и е утвърдила унищожаването чрез контролирано изгаряне на 46 607 т взриватели и 30-милиметрови сигнални ракети по първия договор, и 20 582 т – по втория. Става въпрос само за 7,62 милиметрови патрони, или общо 67 189 тона.
На 5 юли 2012 г., в деня на взрива, в Министерството на отбраната е получен още един приключвателен протокол по първия договор за унищожени 43 305 тона. По разбираеми причини комисията не е имала възможност да го провери и той не е утвърден.
Искам да посоча, че комисията, която е назначена с моя заповед, с приключвателните протоколи проверява остатъчните продукти, ако има такива, и проверява факта на унищожаване чрез контролираното изгаряне.
Колкото до причините за инцидента – очакват се резултатите на досъдебното производство. Ще посоча само, че ако е имало и други оръжейни фирми, които са съхранявали там боеприпаси и оръжия – става въпрос за частни фирми, то за това трябва да питате самата фирма „Берета трейдинг”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика.
Господин Найденов, Вие ли ще я направите?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, отговорихте частично на нашия въпрос с народния представител Мерджанов. В този смисъл няма как да бъдем изцяло удовлетворени.
Да, Вие давате яснота по това какви количества и боеприпаси по вид и количества са предадени от министерството за утилизация на фирмата „Берета трейдинг”, но не отговаряте на въпроса: колко и какви проверки са осъществени от страна на специалистите на министерството.
Освен по Закона за обществените поръчки, Вие имате определени задължения и по Закона за боеприпасите – най-кратко казано. Имате дотолкова, доколкото сте участници в една междуведомствена комисия, която включва представители на Министерството на отбраната. Да, вярно е, че там няма правила, които да са утвърдени от министъра на вътрешните работи, съгласно този закон, няма и наредба, която да е утвърдена от страна на министъра на вътрешните работи, но това е отговорност на Министерството на вътрешните работи.
Вие участвате в тази комисия, която има правото да извършва проверки на документацията и да извършва проверка на място в складовете на фирмата. Ние затова питаме: какво е осъществявано от гледна точка на Вашето наблюдение и контрол в процеса на утилизация? Вие казвате: единствено по два способа – контролирано взривяване и съответно изгаряне на боеприпасите, които са предадени за утилизация. Но колко пъти проверихте фирмата какво точно прави в тези складове? И второ, колко пъти проверихте документацията? Стана ясно, че всъщност една фирма печели обществената поръчка, която възлага на друга фирма подизпълнител, навярно собственост на същото лице, дейностите по утилизацията. Това вярно ли е? Ако е вярно как така една фирма, която печели на базата на едни документи, представяйки едни специалисти, може да си позволи да възложи на друга фирма, макар и нейна собственост, осъществяването на тази дейност по утилизацията?
Бъдете убеден, господин министър, че този изключително тежък инцидент фокусира внимание върху себе си още от момента на взрива на 5 юни и ще продължи да фокусира общественото и политическото внимание до приключването на целия процес, независимо от сроковете, в които ще се извършва разследването.
Затова ми се струва, че Вие трябва да потърсите още веднъж необходимите отговори на въпроси, включително по неустойките, по сроковете, в които ще се реализира намерението, за което Ви поздравявам – да елиминирате договора с фирма „Берета трейдинг”. Трябва да се види какви ще бъдат обезщетенията, които държавата ще поиска от фирмата за онова, което е причинила и на хората, съответно и на територията, на която са се реализирали тези взривове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Искате ли думата за дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Ще прочета въпроса Ви: какви и колко проверки на процеса са извършени от Министерството на отбраната? Не сте ми задали въпроса: колко и какви проверки са извършени от структурите на други министерства, нито пък от Междуведомствената комисия, в която има двама представители на Министерството на отбраната.
Казах Ви, че по Закона за боеприпасите нямаме задължение да проверяваме какво и как съхраняват самите фирми. Мисля, че по това отговарям вече за втори път и трябва да стане ясно.
Второто, което искам да добавя, е, че нито за момент, вземам повод от думите на господин Мерджанов, нито за момент не съм се опитал да прехвърля вината на друга държавна институция. Можете да проверите всички мои изказвания.
На следващо място, трябва да кажа, че аз и моите хора, които са проверявали както приключвателните протоколи, така и при предаването, не са установили абсолютно никакъв факт на подизпълнител на тази обществена поръчка. Това за мен е абсолютна новост. Ако Вие имате такива данни, моля да ми ги предоставите. По-добре е да ги предоставите на разследването. Това категорично е изключено по силата на договора. В договора има приложение, в което се казва какви остатъчни продукти би следвало да получим в резултат на приключвателните протоколи. Ние това проверяваме. Вземаме си остатъчните продукти, тъй като все още не е минала промяната в Закона за боеприпасите и нямаме такива изисквания.
Ако считате, че Министерството на отбраната не си дава сметка за тежестта на този инцидент, става въпрос и за общественото влияние от него, просто грешите. Затова все още 150 души работят основно при много трудни условия – горещини и така нататък. От тяхно име изказвам благодарност на господин Мерджанов за това, че оценявате високо тяхната дейност. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, от отдел „Парламентарен контрол” ми напомниха, че председателят госпожа Цачева е направила изявление, че днес ще приключим с въпросите към министър Аню Ангелов.
Затова ще включим в днешния парламентарен контрол и последния въпрос към него от народния представител Николай Петков, въпреки изтеклото по регламент и по правилник време.
Господин Петков, заповядайте да развиете въпроса си за пряко възлагане на утилизацията на Вазовските машиностроителни заводи.
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ (ГЕРБ) Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! В моя избирателен район се намира най-голямото предприятие в областта на военното производство. В последно време усилено се пропагандира идеята държавата, в частност Министерството на отбраната пряко да предприеме действия и да възложи на Вазовските машиностроителни заводи в Сопот достатъчно държавни поръчки за утилизация на излишни боеприпаси или за повторна сертификация на оръжия, които са на въоръжение в Българската армия.
По този начин служители в предприятието са убеждавани, че ще се реши проблемът с финансовото му състояние и по този начин ще се осигурят оборотни средства за нормалното функциониране на дружеството, както и решаването на социалния въпрос.
Личното ми опасение е, че с подобно говорене работещите в предприятието се вкарват в заблуждение, че е възможен подобен подход. Още по-важното и още по-големият проблем е, че правителството не иска да го предприеме.
За мен подобна риторика не цели решение на проблема със състоянието на ВМЗ – Сопот, а може би само натрупване на някакви политически дивиденти от страна на лансиращите тази теза кръгове.
Във връзка с това въпросът ми към Вас е следният: възможно ли е правителството и в частност Министерството на отбраната да възложи пряко на ВМЗ – Сопот, извършването на утилизация на стари боеприпаси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моят съвършено кратък отговор на Вас, господин Петков, е: възможно е, но не е законно. Това е най-краткият отговор.
Няма начин, каквато и да е дейност, която представлява услуга, Министерството на отбраната да възлага директно на което и да е търговско дружество. ВМЗ – Сопот, са участвали в редица процедури на равноправен принцип. За съжаление, не са могли да спечелят тези поръчки.
Искам да кажа, че по време на обсъждането на промените в Закона за обществените поръчки поставих въпроса пред Министерския съвет и в Съвета за развитие за необходимостта да се разшири обемът на така наречените „ин хаус” обществени поръчки. Става въпрос за следното – в холдинга „Терем” имаме заводи, които са създадени и са предназначени за ремонт на военна техника, но аз и на тях не мога да поставя директно задача да извършат такъв ремонт.
За съжаление, европейската директива, така бях убеден, не позволява такива „ин хаус” поръчки, тъй като ще се счита за държавна помощ към търговски дружества.
Затова още веднъж повтарям моят отговор: възможно е, но не е законно, а както знаете Министерството на отбраната стриктно спазва законите на тази страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин Петков, за реплика.
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, много Ви благодаря за отговора. Изключително съм доволен, защото Вие много ясно и точно казахте какъв е процесът и начинът за извършването на поръчки за утилизация. Надявам се, че и хората, които работят в предприятието, все пак ще разберат този Ваш адекватен отговор и че няма да се поддават на някакви спекулации. Пожелавам им да се опазят от използването на техния честен труд за политически дивиденти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин министър. Не желаете.
Благодаря Ви, господин министър, за отговорите, които дадохте.
Съобразно нашия правилник, уважаеми колеги, длъжен съм да обявя следващото парламентарно заседание. То ще се състои на 18 юли, сряда, от 9,00 ч. – редовно парламентарно заседание, по дневен ред, който допълнително ще бъде раздаден и приет.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,38 ч.)



Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Екатерина Михайлова
Павел Шопов

Секретари:
Пламен Нунев
Милена Христова
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

Избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни

Избор на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и на член на КФН





    Последни заседания