Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 14 септември 2012 г.
Открито в 9,03 ч.
14/09/2012
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (звъни): Налице е кворум. Откривам пленарното заседание.

Дами и господа народни представители, съгласно приетата ни програма за днешния ден като точка първа следва да обсъдим:
ДОКЛАД ОТ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО РАЗВИТИЕТО НА ПРИОРИТЕТНИТЕ ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ТЕМИ И ДОСИЕТА ПО ВРЕМЕ НА ДАТСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЯНУАРИ-ЮНИ 2012 Г.) И ОСНОВНИ ПРИОРИТЕТИ ПО ВРЕМЕ НА КИПЪРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЮЛИ-ДЕКЕМВРИ 2012 Г.), след което непосредствено ще преминем към парламентарния контрол. Такова беше нашето решение от сряда тази седмица.
Припомням Решението за процедурните правила по прилагането на чл. 113, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – по какъв начин. Вече имаме и практика по тази тема.
Първо министър-председателят представя доклада за участието на Република България в Европейския съюз през предходното председателство и задачите на Република България по време на текущото председателство.
Изслушват се изказвания от името на парламентарните групи – по един народен представител в рамките до десет минути, и на един независим народен представител – в рамките до пет минути.
Присъстващите в пленарната зала членове на Европейския парламент от Република България могат да се изказват при условията по точка втора, тоест по един представител от името на съответната парламентарна група в Европейския парламент в рамките до десет минути и един независим член на Европейския парламент на Република България в рамките до пет минути.
Ако има зададени въпроси, министър-председателят може да отговори.
По доклада на министър-председателя не се приема решение.
Моля да поканите членовете на Европейския парламент. В залата виждам госпожа Йотова и господин Ковачев.
Господин премиер, съгласно процедурата следва да чуем доклада Ви за участието на Република България в предходното председателство и задачите за следващото, вече текущо председателство на Европейския съюз.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! В изпълнение на чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внесох Доклад относно развитието на приоритетните за Република България теми и досиета по време на Датското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари-юни 2012 г.) и за основните приоритети по време на Кипърското председателство на Съвета на Европейския съюз (юли-декември 2012 г.).
„В първите шест месеца на 2012 г. бяха проведени изключително интензивни преговори по ключови въпроси за целия Европейски съюз, като Многогодишната финансова рамка, развитието на Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика. Датското председателство постигна сериозен напредък по тях, независимо че пое отговорността си в труден за Европа момент.
Основен акцент в дейността на председателството бяха преговорите по Многогодишната финансова рамка за периода 2014 2020 г., която ще очертае финансовата посока за развитието на Европейския съюз през следващия програмен период.
В хода на преговорния процес България постигна напредък по два важни приоритета. Първият – отделянето на Кохезионната политика в отделен подраздел на Многогодишната финансова рамка. Вторият – включване на текст за продължаване помощта за извеждане от експлоатация на ядрени мощности в България, Словакия и Литва.
Развитието на дискусиите и постигнатият напредък в отделните области са подробно описани в пълния текст на доклада, който Ви е предоставен.
На 1 юли 2012 г. Кипър пое председателството на Европейския съюз, наследявайки бързите темпове на дискусии по въпроси, които ще определят развитието на Европейския съюз през следващите няколко години.
Кипърското председателство акцентира върху четири основни теми, по които ще бъде съсредоточена работата на Европейския съюз през втората половина на 2012 г., а те са: „По-ефективна и устойчива Европа”, „Европа с икономики, основани на ръста и постигането на по-добри резултати”, „Европа пó обърната към своите граждани – със солидарност и социална сплотеност”, и „Европа в света – по-близо до своите съседи”.
Така формулираните приоритети изцяло съответстват и на поставените от нас цели, а именно: насърчаване и прилагане на по-ефективни политики за по-добро управление, справящо се с несигурността и нестабилността, причинени от финансовата криза; подобряване на рамката за икономическо управление; засилване на бюджетния контрол, който да гарантира фискална стабилност и други.” Всички те са декларирани многократно в официалните ни позиции и подробно са описани в доклада.
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости, преди да завърша, позволете ми да обърна Вашето внимание на факта, че в предоставения доклад ние вече поставяме на дневен ред Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и макар да се вижда повече далеч в бъдещето – втората половина на 2018 г., подготовката ни трябва да започне възможно най-рано. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин премиер.
Очаквам изказвания от името на парламентарните групи.
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, госпожо министър, уважаеми колеги! Шеста година България е член на Европейския съюз и вече в преобладаващата част от този период страната ни се управлява от мнозинство и правителство на „Граждани за европейско развитие на България”. В същото време нито една от значимите цели на правителството не бе реализирана. Забави се, вместо да се ускори, цялостното социално-икономическо развитие. Задълбочиха се проблемите в областта на заетостта и социалната интеграция. Инвестиционният климат бе осезаемо влошен, намаляха инвестициите, стагнираха доходите. Не бе реализирано по-нататъшно интегриране на страната в европейските структури. Провали се широко прокламираното членство в ERM ІІ и Еврозоната. Още по-голям провал бе инкасиран при друго широко прокламирано членство – Шенгенското пространство. И докато първата цел по дефиниция не бе реалистична, то вторият провал свидетелства за отсъствие на партньорско доверие в правителството.
Днес правителството и министър-председателят ни представиха настоящия доклад относно развитието на приоритетните за България теми и досиета по време на Датското и настоящото Кипърско председателство. Всъщност този доклад, ако внимателно го прочетете, дава и част от отговорите защо правителството търпи неуспехи в най-приоритетното си направление – европейското развитие на страната.
В по-общ план – докладът е богат на исторически преглед, тоест какво се е случило по време на Датското председателство, и е доста по-беден по темата „Какво ще се случи и какви приоритети ще отстоява страната ни по време на настоящото Кипърско председателство”. Всъщност очаквах да е обратното.
Докладът е структурно небалансиран – второстепенни въпроси са развити в по-големи детайли, за сметка на значимите за страната ни теми, които са маркирани в по-общи щрихи: подкрепяме, не подкрепяме, без дори да са загатнати аргументите в едни бъдещи преговорни позиции. Друг е въпросът, че тези преговорни позиции трябваше отдавна да са готови, защото това не са и нови теми.
Нито една дума не се споменава при подхода за отстояване на българските позиции – как ще убеждаваме нашите партньори, с кои от тях ще търсим общи действия, защо, как определени мерки и инструменти от наш интерес ще спомогнат за постигане на общоевропейски цели.
По отношение на многогодишната финансова рамка. Безспорно най-важната тема и по време на Кипърското председателство. Тази рамка предопределя финансовите приоритети на Общността и размера на европейските средства, които ще използват следващите две български правителства, поради което има и първостепенно значение по време на Кипърското председателство. Върху тази тема следва да бъде поставен фокусът и на българските позиции. Вместо това ние откриваме една доста пасивна позиция. Тя включва преди всичко предложението на водещите страни донори за намаляване на бюджета на Европейския съюз и не защитава активно запазването на средства по водещи за България приоритетни политики.
Пример: при най-важната за България структурна политика – Кохезионната политика, откриваме какво не се подкрепя от правителството. Правилно не подкрепяме хоризонтален таван от 2,5 от брутния вътрешен продукт. Също така правилно не подкрепяме и създаването на допълнителен таван на средствата – така наречената „обратна предпазна мрежа”, но какво всъщност подкрепяме и какво точно искаме – не е ясно. Как да разберат нашите партньори и Европейската комисия?!
Още един пример. Защо не подкрепяме възможността за временно увеличаване на съфинансирането от европейските фондове за държавите, прилагащи програми за финансова подкрепа? Защото се ръководим от прословутата българска сентенция „И на Вуте да му е зле!”. Верният подход е да подкрепим тези страни и да търсим подобен смекчен подход и за страни, които са например с най-ниска степен на конвергенция, каквато е и нашата страна. Но дори и да не успеем, защо да пречим на другите и как да очакваме от тях подкрепа по други приоритетни за нас теми, след като ние не ги подкрепяме в техните?
Още няколко коментара за Кохезионната политика. Като нов член нашата страна не стартира добре при усвояване на европейските фондове. Въпреки това в средата на 2009 г. заемахме места в средата на класациите на Европейската комисия по степен на усвояване на фондовете. Оттогава досега устойчиво се смъкнахме до последните места. Сами преценете каква стойност имат големите приказки за ускореното усвояване. Ускорено спрямо кого – спрямо нас самите или спрямо другите страни? Верният подход е спрямо другите страни, но там ускоряване няма, има забавяне. Нещо повече, съществува вече реална опасност да загубим част от заделените за страната средства, защото изтичат периоди. На този фон в доклада не формулираме какви средства искаме за следващия период; какви местни политики ще подкрепяме с тях; как реализацията на тези политики ще способства за нашето икономическо развитие и социална кохезия; например като аргумент: как това ще намали емиграцията към развитите европейски центрове и страни и ще отслаби натиска върху техния пазар на труда. И още редица други фактори, с които би могла да се аргументира нашата позиция.
По отношение на нашето искане, което подчерта и премиерът, за увеличение на помощта за извеждане от експлоатация на старите ядрени мощности, българската позиция се свежда до разчитане, цитирам: „на солидарността на Европейския съюз и настояване за преразглеждане на сумата при реално отчитане нуждите на държавите членки, спрели значителни ядрени мощности с политически решения в процеса на присъединяване”.
В същото време сме се съгласили с настояването на Литва първоначалното законодателно предложение на Датското председателство да се раздели на два инструмента с идентично съдържание и различно правно основание съответно за АЕЦ „Козлодуй” и АЕЦ „Бохунице”, от една страна, и АЕЦ „Игналина”, от друга страна.
За сведение, досега винаги за АЕЦ „Игналина” са издействани допълнителни средства и винаги са удовлетворявани тези искания поради един прост аргумент – голямата значимост на тази централа за латвийската икономика. И ние защо се отделяме от нея?! Защо сме се съгласили с латвийското предложение?!
По отношение на евентуално въвеждане на данък върху финансовите сделки. Тук българската позиция е правилна в глобалните измерения на проблема. Тоест, опасностите за бягство на финансовия капитал от Европа е реален, ако бъде въведен този данък. Но да погледнем и по-прагматично, ако все пак бъде въведен. В края на краищата голям финансов бизнес в България няма, от тези мащаби, каквито цели преследва този данък. Тогава дали си струват сериозните ни възражения, които са отбелязани в доклада, с глобални аргументи, а не по-прагматичният подход – да си замълчим? В края на краищата няма да изгубим, особено ако се намалят вноските на страната за сметка на постъпленията в общата каса на Общността от този данък. Тези постъпления няма да дойдат от нас, ще дойдат от други страни.
По отношение на общата селскостопанска политика. Преобладаваща част от позициите на правителството са приемливи от гледна точка на нашия интерес – да не се намаляват средствата, до които ще имат достъп българските фермери. В същото време по никакъв начин не личи ние да участваме в дебата за бъдещето на общата селскостопанска политика – дебат, който много оживено се води в рамките на Общността. Най-често защитата на нашите интереси се свежда до отказ от подкрепа на някои нови предложения, при това не ми се струва винаги да сме прави. Например не е ясно защо не подкрепяме предложението 25 на сто от програмите за развитие на селските райони да се използват за смекчаване последиците от изменението на климата? Може би изменението на климата нас не ни засяга, сами преценете?! Както и за управлението на земите чрез агроклиматични мерки. Защото считаме, че подмяната на плочките на селския мегдан е много по-важно мероприятие, отколкото хидромелиоративни мерки, които да доведат до по-устойчиво развитие на селското стопанство и по-високи добиви на фермерите? Не го разбирам!
По отношение на наука и иновации. В доклада е отбелязано важното значение за нас от участието ни в „Хоризонт 2020”. Това ще позволи, цитирам доклада: „достъп на български учени до водещи лаборатории, центрове, достъп до ноу-хау знания” и така нататък. Абсолютно правилно. Щеше да бъде много добре, ако то бе подкрепено съответно и от местни политики.
Вглеждайки се обаче ще видим, че на практика се получава обратното. През последните няколко години най-големите фискални рестрикции се отнасят точно за университетските научни програми и изследователски центрове (не само университетски). При такъв подход не е трудно да се прогнозира слабото ни представяне и в тази област. Нашата наука се отдалечава.
Имах още няколко коментара, но ще спра дотук, за да направя едно обобщение.
Представеният ни доклад е формален в доминиращите раздели и области. Липсва обвързаност на местни и европейски политики, доколкото въобще са налице местни политики. В отделни случаи формираните позиции не защитават еднозначно нашия интерес. Очевидна е необходимостта от съществена доработка на темите и позициите. Надявам се да приемете настоящите коментари откъм тяхната градивна функционалност. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Орешарски.
Други народни представители?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Шест години не е малко време! Това е вече епоха! Шест години, в които трябваше да бъде направено много. (Оживление в мнозинството.) Да, шест години са много време. За тези шест години българският народ очакваше да се излеят реки от мед и масло. Такива бяха очакванията, такива бяха обещанията. Наблизо, до Националната художествена галерия, до бившия Мавзолей имаше един часовник, който отброяваше първо годините, после дните и накрая удари светлата дата – влизане в Европейския съюз!
Лошото е обаче, че от българските политици май никой не се съмняваше в това действие, което тогава беше прогласено като един от върховете, дори върха на българската история, на акт, който ще доведе до коренен прелом в тази българска 1300-годишна история. И никой не се съмнява дали това действие тогава беше добро или лошо. Неслучайно казвам, че за тези шест години трябваше да бъде направена революцията в стандарта на хората, в начина им на живот, в мисленето, във всичко, та да се доближим ние, бедните роднини, до нашите европейски събратя и гордо да вървим напред. Нищо от това не се случи, разбира се.
Връщам се на това, че никой от българския политически елит не поставя под съмнение акта и факта на влизане в Европейския съюз, няма грам скептицизъм, а се мисли чисто по комунистически, говори се по комунистически – пак за светлото бъдеще, може би за следващите шест или шестдесет години. Критерият за това дали един акт, едно дело, едно действие, един исторически факт е верен, е как живее народът, в името на който това е направено. Няма друг критерий! А българинът не живее по-добре, отколкото преди тези шест години. Скептицизмът и съмнението са нормално човешко чувство. Имам предвид, ако щете, екзистенциално съмнение, декартово съмнение. Няма ги в българския политически елит. И не си даваме равносметка, че ползите от влизането ни в Европейския съюз са по-малко, отколкото са отрицателните страни, загубите, които понесохме.
Никой не говори за трите големи пера, по които ние губим повече пари, изразено в средства, отколкото получаваме по европрограми със съмнителната им реализация. И нека направим тази равносметка. Годишно, в зависимост от размера на брутния вътрешен продукт, това са около 400-420-430 млн. евро от загубата от спрените четири реактора на АЕЦ „Козлодуй” (от чистите печалби от тях за неизнесения ток и нереализиран в България – около 500 млн. евро). Парите, които вече не се събират от митниците като вече външна граница на Европейския съюз, са около 300-350 млн. евро. Ето, че сумата от 1,2 милиарда – 1,4 милиарда евро грубо изчислени пари, са повече, отколкото този прословут милиард, който трябваше да идва всяка година и за който треперим дали няма да бъде намален, редуциран предвид някакви неизпълнения, които непрекъснато се случват. И се виним тук, и си правим харакирита – едни на други правителства, опозиция на управляващи, а управляващите обвиняват бившите управляващи, че тези пари не били усвоени и реализирани и че ще получим някакви санкции за това. Оковите, букаите, с които са ни вързали с този дефицит, са пречка за развитие на българската икономика. Другите страни и народи от Европейския съюз не ги спазват като норми, но ние като новоприети или може би изпитващи някаква вина като народ, което е един от най-големите проблеми на българския преход, на българските управляващи, на българския политически елит, продължаваме да носим.
Нищо не беше направено по време на предишното Датско председателство за корекция на някои от договорките, за промяна на някои от условията, които бяха страшно лошо уговорени. Дори всички управляващи след това се позовават на лошите условия, които са договорени в присъединителния договор. Но няма договори, които да са вечни. Другите страни, които влизат в Европейския съюз, правят такива предоговорки. В това отношение няма нито едно преразглеждане на досегашните условия. Условията, при които сме влезли, и този договор не са нещо вечно. Договорът е гъвкав.
Тук се правиха обещания от финансовия министър за опити за намаляване на акцизите на горивата – нещо много актуално в настоящия момент. Не се поставят обаче каквито и да е условия.
Още – предоговорка в селскостопанските квоти по лошо сключения договор. По време на Датското председателство такова нещо не беше направено. Няма и намек в доклада.
Няма и намек за някакви разговори, преговори за промяна на условията, ако щете – дори за по-новите блокове на „Козлодуй” – ІІІ и ІV блок, където този въпрос трябва да се поставя. Той трябва да бъде непрекъснато поставян на вниманието на европейските партньори, за да бъдат получени по-големи средства за ликвидиране на ядрените мощности, за които стана дума преди това. Така ще бъдат по-големи средствата, ако щете – за ликвидирането на І и ІІ блок и за тяхното отстраняване по най-екологичния начин.
И още един въпрос. Сега сме в момента на Кипърското председателство. До този момент не съм чул от българските управляващи, от Външното министерство, което трябва да работи по този въпрос, че една православна страна от Европейския съюз, каквато е Кипър, е окупирана от друга страна, която претендира да стане член на Европейския съюз. Нито дума за това! За какво става дума? За каква евросолидарност говорим? Или това е напразен звук?! Това са двойни стандарти, по които си приказваме, в същото време, когато декларираме нулеви проблеми с държавата Турция –окупатор на една трета от територията на страна от Европейския съюз, и с която декларираме, че отношенията ни никога не са били по-добри. Това също е тема, по която в доклада няма нищо. Българската дипломация и българските управляващи не правят нищо. По тази тема ние сме длъжници. Ние сме страна, която много високо и гръмко трябва да постави въпроса за тази въпиюща несправедливост!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Синята коалиция думата иска господин Асен Агов.
АСЕН АГОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми министри! Струва ми се, че когато правим отчет за Датското председателство и за предстоящите задачи пред нас във връзка с Кипърското председателство, добре е да поздравим датчаните за успешното председателство. Да кажем, че това беше много добро председателство в един кризисен момент за Европейския съюз. Разбира се, те бяха привилегировани, тъй като не са част от Еврозоната. Необременени от кризата в Еврозоната те успяха да свършат нещо, което всеки добър управник свършва – помогнаха много за избистрянето, изчистването и най-накрая за фиксирането на многогодишната финансова рамка. Това е тежък труд, който датчаните свършиха великолепно, и е много добре да кажем добри думи за нашите датски приятели. С типичната за скандинавците прецизност те поставиха нещата на място.
Не такъв, разбира се, е случаят с Кипърското председателство. Няма как да не гледаме с тревога към председателството на страна, обременена от разделението на острова; страна, която има 5 милиарда дългове на своите банки и която е член на Еврозоната; страна, която е обвързана с Гърция по един или друг начин, която също не е в цветущо състояние, за съжаление. И си казваме, споделям тази наша тревога, казваме си: възможно ли е кипърското председателство, което, ангажирано с вътрешните си проблеми, с проблемите на Еврозоната, да излезе от този омагьосан кръг и да помогне за напредъка към най-важния момент – определянето на бюджета на Европейския съюз от 2014 г. нататък? Няма как да не бъдем чувствителни към този въпрос и няма как да не го кажем гласно.
Проблемите на Кипър не са свързани толкова със солидарност или несолидарност, както беше споменато преди малко, а с това, че твърде дълго кипърските финанси се управляваха по начин, който в никакъв случай не беше достатъчно прозрачен за целия Европейски съюз. И за да направя връзка с България, ако влезете в Търговския регистър, ще видите колко кипърски офшорки управляват незнайно защо български предприятия. Всичко това не може да не ни засяга. Затова ние ще изчакаме доклада за Кипърското председателство и ще видим дали тези наши тревоги и опасения ще се оправдаят.
Кипърското председателство обаче ще премине под друга тема, която изникна в последните дни – откриването на Сесията на Европейския парламент в Страсбург. Председателят на Европейската комисия постави въпроса за нов договор на Европейския съюз, който да тласне нашия съюз към федерация на националните държави. Това е много тежък стратегически въпрос. Очевидно кризата в Еврозоната предизвиква много сериозни размисли за това накъде ще върви оттук-нататък Европа. Разбира се, ако Европа ще бъде федерация, доминирана от две или три големи страни, ние не искаме такава Европа. Защото виждаме, че тези страни невинаги гледат друго освен националния си интерес. И ако те пречупят националния си интерес през една по-свободна федерация и налагат националния си интерес, трябва да се замислим много сериозно каква ще бъде тежестта на България при вземането на тези решения. Лично аз съм привърженик на това, че е необходима много по-голяма интеграция на Европа, за да могат да се решат проблемите й. Ще призная също така, че в моята партия – „Демократи за силна България”, мненията са разделени, и то рязко. Някои от многоуважаваните ми колеги държат да се съхранят националните държави, да не се върви към изграждане на федеративна структура. Аз съм от онези, които смятам, че България ще спечели от една федеративна структура. Това обаче са неща, които предстои да бъдат обсъждани не само в Партия „Демократи за силна България”, а да бъдат обсъждани в парламента и в обществото ни. Това е много голяма тема. И Кипърското председателство започна с тази голяма тема, поставена в дневния ред на Европейския съюз сега, в началото на сесията на Европейския парламент. Надявам се нашите колеги – депутатите от Европейския парламент, също да вземат отношение по този въпрос. Като следя новините, виждам, че там идеята се посреща с ентусиазъм. Съвсем естествено е европейските депутати да бъдат привърженици на по-висока степен на интеграция, но трябва да има баланси. Един нов договор трябва да гарантира тези баланси. Тоест предстои много повече работа от миналогодишната финансова рамка, ако се тръгне по пътя през банковия съюз към изграждане на нов договор на Европейския съюз.
Защо казвам, че съм привърженик на федеративния подход? Вземете събитията от последните дни.
Господин министър-председателю, аз разбирам зле прикрития Ви гняв, когато предявиха към България иск от 1 милиард при други договорки, които сте имали. Абсолютно необоснован иск! Ние вече изразихме своето политическо решение – това е политически акт, който, споделям Вашето мнение, господин министър-председателю, е голяма грешка от страна на Русия. Русия обаче е избрала този път да защитава своите интереси и ние трябва да намерим път да защитим нашите интереси. Този път не може да бъде самостоятелен, само на България. България е достатъчно слаба, за жалост, България не е Германия, България не е Франция, за да може сама да отстоява своите интереси. Затова на България е необходима солидарността на Европа, за да може да се изправи срещу такъв абсолютно недопустим натиск в международните търговски отношения.
Струва ми се, че в Европа, поне моите наблюдения ме водят до този извод, сякаш се създава нова атмосфера на разбиране – че трябва да има солидарност в отношенията към Русия. Започналите процедури за антимонополни действия срещу „Газпром” са сигнал за това. Мисля, че един от приоритетите, в много кратките две изречения на страница 46, Раздел „Енергетика”, трябва да бъде основан върху изхода от тази процедура на Европейската комисия. Не може повече природният газ да струва толкова, колкото струва или се движи цената на петрола на международните пазари. Природният газ е отделен продукт и неговата цена няма нищо общо с цената на петрола. Цената на петрола е вързана за природния газ от руснаците и наложена на източноевропейците. Защо в Америка един кубически метър струва 120 долара, а при нас струва – 550 ли беше? Как така? Защо една себестойност в Америка е толкова ниска, а изведнъж на нас ни продават газа за тези пари? Абсолютно необосновано обвързване цената на природния газ с цената на петрола! Това трябва да бъде един от приоритетите в разговорите ни с всички онези страни, а те са главно от Източна Европа и са изброени в процедурата на Европейската комисия – да се договори позиция, с която да се отвърже цената на природния газ от цената на петрола. Природният газ е със съвсем друг процес на производство, на добив, съвсем друг процес на разпространение, няма нищо общо с петрола. Това е руска измишльотина, която е наложена на всички. И ако Русия смята, че по този начин трябва да води своята политика, ние трябва да намерим инструментите, с които да можем да спестим на българските потребители тези абсолютно непосилни и измислени цени на природния газ. Ето това трябва да бъде нашия приоритет в областта „Енергетика”.
Господин министър-председателю, Вие ще имате подкрепата на Синята коалиция, ако търсите в тази посока, на базата на изводите от процедурата на Европейската комисия, движение и напредък по този въпрос.
Ето затова тази иначе скучна процедура по доклада, отчета за приоритетите по двете председателства може да се осмисли и да се превърне в нещо, което да интересува директно българските потребители, защото те потребяват газа под една или друга форма, енергията под една или друга форма. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви, госпожо председател, за напомнянето. Не очаквах, че ще говоря толкова дълго. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата за изказване има госпожа Панайотова.
МОНИКА ПАНАЙОТОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин премиер, господа и дами министри! Извън господин Агов от преждеговорившите – за мен беше истинско удоволствие да го слушам, защото той наистина пренесе европейския дебат в нашата пленарна зала, но извън неговото конструктивно изказване бяха отправени много критики, пречупени изцяло през опозиционната призма от преждеговорившите. – особено по отношение на Шенген, аз лично си мислех, че е постигнато нивото на политическа зрялост. Защо?
Защото всички технически и правни условия са изпълнени от страна на България и това бе потвърдено нееднократно в рамките и на междуправителствени, и на междупарламентарни среди, както и на срещите ни с представители на Европейската комисия, на Европейския парламент и на Европейския съвет.
Защото е несправедливо, на второ място, България да носи последствията от действия, за които не е отговорна – визирам ситуацията в Румъния; визирам случващото се в Арабската пролет, което генерира висок миграционен натиск към страните от Европейския съюз; визирам вътрешнополитическите междуособици в някои от страните членки, които неминуемо също рефлектират върху техните позиции.
Защото обвързването, на трето място, с механизма за сътрудничество и проверка и Шенген е допълнителна условност извън всякакви условия – такава, каквато не съществува до момента при всички останали държави членки, спрямо които са се спазвали правилата такива, каквито са залегнали в договорите.
Същевременно бих искала да подчертая, че не трябва да забравяме, че в последния доклад на Европейската комисия се констатира, че страната ни е на път да изпълни целите на механизма и за следващите 18 месеца държавата ни няма да бъде поставена под мониторинг чрез междинни доклади така, както ще бъде спрямо Румъния. Това показва, колеги, две неща.
На първо място, че имаме гласувано доверие към българските институции на база на създадената правно-институционална рамка да бъдат постигнати необходимите резултати и извършени необходимите реформи.
На второ място, че вече се измества акцентът – механизмът за сътрудничество и оценка да бъде не инструмент за мониторинг, а по-скоро инструмент за сътрудничество.
В своето изказване искам да подчертая три основни момента, които наистина позиционираха успешно България в рамките на преговорите и дискусиите, и водената политика по време на Датското председателство и настоящото Кипърско такова.
На първо място, това е запазването на стабилността на страната ни – и политическа, и финансова, и макроикономическа.
На второ място, това е създаването на предпоставки за реализирането на устойчив икономически растеж.
На трето място, това е тяхното гарантиране посредством успешното участие на България в преговорния процес по бюджета на Европейския съюз за 2014-2020 г.
На първо място, по отношение на стабилността, беше казано, че дефицитът ни притиска и не ни дава възможност да развиваме икономиката си. Най-правилното решение, което България взе и е пример за останалите държави не само в региона, но дори и за някои от старите страни членки, е, че нито за миг не се подведе да влезе в спиралата на дълг – дефицит – дълг, от която дори до днес страни с добро икономическо развитие от старите държави членки не могат да излязат. Напротив, в момента единствено България, заедно с Швеция и Дания, са от малкото страни, които изпълняват всички числови критерии за присъединяване към Еврозоната, визирам дълг – дефицит – инфлация и дългосрочен лихвен процент. Това показва, че България е готова и оттук нататък е въпрос на политическо решение кога искаме да го направим, като ще отворя само една скоба, че всъщност и Дания, и Швеция, и България не са страни от Еврозоната.
Страната ни играе активна роля в новото икономическо управление на Европейския съюз. Чрез сертификацията от българския парламент на Фискалния пакт в рамките на Датското председателство всъщност ние се присъединихме към общоевропейските усилия за укрепване на фискалната дисциплина и изпращането на положително послание към финансовите пазари, което да възстанови доверието към еврото.
В резултат на всичко това България в момента е единствената държава в Европа, чиито кредитен рейтинг се повишава в условията на криза. Световната банка ни постави сред шестте най-бързо развиващи се държави в Европейския съюз по нарастване на брутния вътрешен продукт.
Емитираният облигационен дълг предизвика впечатляващ интерес, тъй като заявките бяха шест пъти повече от предложените облигации.
Същевременно на фона на спрените евросредства в редица държави, включително и в наши съседи, в България европейските фондове започнаха да функционират. Към момента няма заплаха за загуба на средства, има по-скоро потенциална за пропуснати ползи и то не по вина на настоящото правителство. Поставената цел от настоящото правителство до края на тази година беше 90% договаряне. Към днешна дата имаме 82%. През оставащите месеци остава да се постигне това, което е заложено за договорен ресурс по отделните оперативни програми.
Създадена е също така добра организация за реализиране на проектните предложения и добри системи за управление и контрол на европейските средства, което всъщност демонстрира и ниските нива на грешки, които България отчита.
На второ място, по отношение на растежа, следващата крачка, след постигане на стабилността, беше естественото продължение за създаване на условия за икономически растеж, който, отново подчертавам, е основан на стабилност, а не на дълг. В тази връзка бяха реализирани редица проекти с европейско и национално финансиране за изграждане на необходимата инфраструктура – транспортна, енергийна, екологична, за развитието на отделните икономически сектори.
Страната ни бе една от първите държави членки, която заложи в своето национално законодателство правилата за спазване на дълг и дефицит, за да генерира необходимата стабилност, като същевременно беше сложен горен праг от 40% на преразпределение на брутния вътрешен продукт, което на прост език означава, че правителството направи поредната стъпка в посока доходите да остават в населението и да действат чисто пазарните механизми за равновесие в икономиката.
Успоредно, отново с европейско и национално финансиране, бяха предприети редица мерки за намаляване на безработицата с изключително голям акцент върху младежката заетост.
Имаме налице също така и предприети действия от министъра на икономиката, енергетиката и туризма по повод използването на финансовите инструменти за финансов инженеринг по Оперативна програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика”, които ще дадат възможност допълнително на малките и средни предприятия да преодолеят основните трудности, пред които са изправени при получаването на банково финансиране.
Всъщност в резултат на всичко това, страната ни се придвижи с 12 пункта – от 74-то до 62-ро място в годишната класация по конкурентоспособност на Световния икономически форум за конкурентоспособност на икономиките на 144 държави.
В заключение, на трето място, за да можем да запазим необходимата стабилност и създадените условия за икономически растеж, изключително важно е България активно да участва в дебата за Многогодишната финансова рамка.
Тук искам да отговоря на някои от отправените критики, а именно, че има липса на партньори и България участва сама, без ясна визия. Напротив, визията се формира, първо, чрез съгласуване на всички парламентарни групи. Това беше една инициатива и на българското Президентство с цел постигане на национален консенсус по важните приоритети за страната.
На второ място, Националната програма за развитие „България 2020”. Документът вече е изготвен и предстои да мине на Съвета за развитие и на база на този документ да се разработват програмните документи за следващия програмен период.
По отношение на данъка върху финансовите транзакции, в момента той вече не е в дневния ред на Европейския съюз. Всъщност от последния Съвет през юни държавите започват да вървят по-скоро към сътрудничество по отношение на системата за собствени ресурси, отколкото това да бъде източник за финансиране за следващия програмен период, тъй като не беше постигнат консенсус между държавите.
Това, което е важно – ние имаме партньори, защото участваме в групата „Приятели на кохезионната политика”. В нея влизат 14 държави, в рамките на която със съвместни становища на съвета по общи въпроси се дискутират подобни теми, свързани със запазване на средствата по водещи за България приоритетни теми.
Според мен е важно да се концентрираме върху три неща по отношение на годишната финансова рамка – първо, да не се допуска разделение на добри нетни приносители и лоши нетни получатели; да се мисли в посока на по-голяма свързаност на Европа и в частност на Югоизточна Европа посредством реализацията на проекти в транспортната, енергийната и дигиталната инфраструктура; да постигнем стратегически фокус при програмирането и национален консенсус при приоритетите, които да отчитат стратегията „Европа 2020”, но също така и специфичните нужни на страната ни. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Панайотова.
Има думата госпожа Искра Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин премиер, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости – членове на Европейския парламент! Пред нас отново стои задачата за изпълним една от процедурите, както каза колегата Агов „скучните процедури”, на разглеждане на доклада по приоритетните теми и досиета по време на едно председателство и предстоящите приоритети за страната по време на текущото председателство. Това се случва на всеки 6 месеца. На всеки 6 месеца ние анализираме един документ, който ни е представен от правителството и със своите изказвания се опитваме да подобрим неговото съдържание и очакваме да видим в следващия такъв документ отразени и нашите забележки като Народно събрание, нашите пожелания и отговори на въпросите, които са повдигнати в пленарната зала, но също така евентуално подобрение на текстовете в резултат на препоръките и предложенията, които сме направили.
Искам да започна с това, че този доклад се различава качествено от първите доклади, които разглеждахме в тази зала. Той съдържа изключително много конкретна информация, за което благодаря на тези, които са го съставили.
Докладът проследява много точно, акуратно и внимателно всички проведени заседания на различните формати в Европейския съюз, където се формира общата политика на Европейския съюз, отразява и българското участие на тези срещи.
За съжаление обаче, като погледнем доклада и видим отделните елементи в него, ще видим дисбаланс, за който вече някои колеги говориха. Той идва от дисбаланса в подготовката на българската страна, от дисбаланса в участието на българската страна по отделните теми и приоритети.
Има теми и приоритети, по които явно се вижда, че страната ни има ясна позиция. Вижда се, че има приоритети, които отстояваме, вижда се, че има задачи, които си поставяме за следващото председателство. Има обаче теми, досиета и приоритети, по които ние четем само какви срещи са били проведени, какви формати са били организирани, но не се вижда каква е позицията на българската страна. Те се отмятат, въпреки че по някои от тези теми България има какво да каже на Европейския съюз.
Има други теми и приоритети, по които се вижда с какво не е съгласна страната ни, но по никакъв начин не се вижда какви позиции отстояваме и какви цели сме си поставили. Това е във връзка с един от проблемите, маркирани в преамбюла на доклада, за който много благодаря, защото това е откровена позиция на българското правителство. Там се посочва, че стои въпросът за подобряване капацитета на администрацията, която води преговори с Европейския съюз по отделните теми и приоритети. Това е ключов въпрос! За съжаление той присъства само в преамбюла – маркиран, и след това намира доказателства в текста на доклада, като се прочете внимателно. Това е един от основните въпроси, по който и правителството, и ние би трябвало да проведем дебат и да видим имаме ли достатъчно сили, капацитет, знания, експертиза, за да участваме равностойно в провеждането, подготовката и накрая – в довеждането до позиции, които биха били от полза на България. Определено – не. Щом и правителството отбелязва в преамбюла, че такъв капацитет липсва или е недостатъчен това означава, че пред нас стои проблем, особено във връзка със задача, за която също благодаря, че беше маркирана – само след 4 години България ще трябва активно да е готова да поеме председателството на Европейския съюз, да поеме не само участие в преговорите, да поеме отговорността за организиране на процесите. Ако ние нямаме достатъчно капацитет и достатъчно готовност да участваме в тези преговори, ако ние – очевидно според този доклад – имаме празни полета, в които нямаме категорично национално становище, то тогава това е задача № 1, която трябва да бъде ясно дефинирана, ясно да се подчертае, да се търси отговорност и да се търсят последващи стъпки. При следващи подобни доклади очакваме правителството да ни предложи в съпътстващи документи и дискусии, подхода по който ще бъде одобрен капацитетът за провеждане на преговорите, за да може България балансирано да участва по всички тези и приоритети, за да не остават теми и приоритети, по които ние с Вас да бъдем информирани какви заседания са били организирани, но без да имаме представа има ли въобще страната ни национална позиция, или няма, или да няма теми и приоритети, по които страната ни да заема ясна национална позиция, която обаче има неясна предистория и която поставя под въпрос съответствието между участието ни в преговорния процес общо в Европейския съюз, провеждането на националната ни политика и декларирането на приоритети в националната ни политика. Ще дам пример: на няколко места в този доклад се посочва какво не приема страната ни по отношение на екологичните мерки в общата селскостопанска политика. България не приема 30-те процента зелени директни плащания, България не прима 7-те процента зелени площи, България не приема 25 % отделени средства за мерки във връзка с изменението на климата. Защо, при положение че България декларира, че екологичното земеделие е приоритет? Защо, при положение че България говори за зелена икономика? Защо, при положение че това очевидно е общоевропейски приоритет, свързан с политиката на изхранването, с политиката на здравеопазването и политиката на общото развитие на европейската икономика. Защо?
Отговорите могат да бъдат най-различни. Отговорите могат да бъдат свързани с присъствието на корпоративни интереси или с отсъствието на координирана политика между отделните сектори в правителството, което води до некоординирани позиции на България по време на преговорния процес. Това трябва да бъде проследено и това е проблем на този доклад и на всички доклади, които сме гледали досега и които ще гледаме в бъдеще, ако не се съчетае подобряване на капацитета на преговарящите и отстояващите позициите и координацията на вътрешната политика и вътрешно националните позиции на страната ни по отделните теми.
Още един въпрос – в доклада се посочва, че България категорично подкрепя и участва активно в процеса за договаряне на кохезионната политика. Пакетът Кохезионна политика е посочен като приоритет и по време на Кипърското председателство за нашата страна.
Тук аз имам един въпрос – как България отстоява запазването на размера на финансиране на кохезионната политика, при положение че страната ни до този момент не е направила анализ на постигнатото чрез провеждането на кохезионната политика досега? Как страната ни подкрепя позицията на Европейския съюз за кохезионна политика, ориентирана към резултатите, при положение че ние нямаме анализ за постигнатите резултати от провежданата в момента кохезионна политика?
Как страната ни ще договаря бъдещи оперативни програми, при положение че от сега действащите оперативни програми само една има оценка за резултатите? Как ние ще можем да защитаваме позицията за необходимостта от кохезионната политика, която да изравнява различията между отделните региони в Европа, включително и в България, при положение че до този момент ние имаме само едни плахи опити по време на заседанията на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, в които някои от управляващите органи в едно слайдче ни дават цифри за индикатори и постигнати резултати, но анализ отсъства? Ние отчитаме количества, проценти усвоени пари, но ние не отчитаме постигнати цели от прилагането и усвояването на тези пари. Това ни пречи да защитим позицията си за общата кохезионна политика на Европейския съюз.
Аз се надявам, че плахите опити, с които започна Комисията по европейските въпроси, ще доведат до това, че ние ще имаме национален анализ какви са резултатите от прилагането на общоевропейската кохезионна и селскостопанска политика, на политиката за рибарство за развитието на България през първия планов период, в който ние участваме. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви, госпожо председател. Това също е един основен ключов въпрос.
За да имаме реалистични доклади, за да бъде смислена дискусията ни по тези доклади, ние трябва да имаме отговор на въпросите: имаме ли капацитет, имаме ли координация в позициите си и имаме ли анализ на резултатите, които постигаме? Ако нямаме това, ние изпълняваме едно формално задължение и по такъв начин формализираме и участието си в Европейския съюз. Благодаря Ви. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
От името на независимите народни представители желае ли някой да вземе отношение? Не.
Преминаваме към изслушване на членовете на Европейския парламент. Присъства представител на групата на Партията на европейските социалисти и от групата на Европейската народна партия.
Искам да уведомя народните представители, тъй като и двама са представителите на Европейската народна партия, по тяхно предложение и със съгласието на ръководството на заседанието, те ще имат възможност до пет минути да направят своето изказване.
Госпожа Нейнски.
НАДЕЖДА НЕЙНСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Днес в залата се чуха много коментари относно дебата по доклада и очакванията от Кипърското председателство. Ще се стремя да не повтарям колегите си и затова искам да се спра на един приоритет, за който не беше говорено, а именно това е отношението с Южното Средиземноморие и съседните държави.
През последните три години се забелязва силно активизиране на контактите ни с Близкия Изток и арабските държави, което в сегашния контекст вероятно изглежда логично. „Арабската пролет” промени региона, създаде нови надежди и очаквания, но ни изправи пред нови предизвикателства. И сирийската опозиция, и другите протестиращи се стремят да отхвърлят тоталитаризма, а както ние добре знаем, България има сериозен опит – и успешен, и горчив, в периода на прехода през последните двадесет години.
В същото време обаче е важно да анализираме внимателно очакванията, плюсовете и минусите, които произтичат от позицията ни спрямо арабския свят и да градим нашето сътрудничество, следвайки националните ни приоритети в този регион, както и очакванията – икономически и политически, в краткосрочен и дългосрочен план. Европейският съюз се стреми да защити европейския интерес, да отвори пазарите за европейски стоки, да намали миграцията чрез създаване на работни места, да подпомогне демократизацията, забележете, за да има сигурни и стабилни южни съседи.
Какви съседи обаче се стреми да има България? Когато чух идеята да бъде поискан дебат по политиката на Балканите, си зададох въпроса: коя е причината за три години от мандата такъв дебат да не бъде проведен? Значи ли това, че до този момент не е съществувала стратегия по регионална политика, или значи, че тази стратегия се е оказала погрешна? Което и да е вярно, това обяснява хаоса в отношенията ни със съседите, хаос, който днес се компенсира с рязък тон и непрофесионална нервност.
Прави впечатление и нещо друго: дебатът се предлага в неясен хоризонт в следващите три месеца, тоест в навечерието на изборите. Ескалацията в отношенията – и от македонска, и от българска страна, се прави очевидно основно за вътрешно ползване.
Идват избори, дами и господа, и както е прието на Балканите, национализмът винаги се превръща в последния окоп на политиците. И ако за една Македония по ред причини, които няма да споменавам дипломатично, това е разбираемо, то за европейска и натовска България подобно поведение буди само многозначителни усмивки в Европа. Там изрази от рода на това: „Няма никога да го забравя” или „Ще начертая червени линии”, са доказателство за неумение да изработваш консенсусни решения. Кипърското председателство дава шанс за България да покаже лидерски качества в региона именно с този свой приоритет, ако разбира се, тази наша претенция не се изчерпва само с патриотарски изказвания.
По време на Датското председателство не бе отчетен прогрес в преговорния процес на Балканите, въпреки че Сърбия получи статут на кандидат-член, а Черна гора започна преговори. Аз не очаквам особено развитие и при Кипърското председателство, тъй като Кипър не е признал Косово и има дългогодишен конфликт с Турция. Вследствие на кризата в Европа даже се говори за забавяне на преговорите и не се дават конкретни дати за присъединяване на балканските държави. Нещо повече – Бюджет 2013 в Европейския съюз, средствата за предприсъединителна помощ, се очаква да бъдат намалени с около 400 милиона. Поради тази причина Европейският съюз рискува да загуби подкрепата си в тези държави, това ще забави реформите в тях и ще ги върне години назад.
И точно тук ролята на България и други държави членки в региона е ключова. Трябва да продължим да защитаваме идеята всички държави от Западните Балкани да извървят пътя си, да извършат реформите и да се присъединят към Съюза. Трябва да подпомогнем процесите на реформите в тези държави и да споделим с тях нашия опит по преговорите за членство. Това е нужно, защото ще донесе стабилност, просперитет, дълготраен мир и социално развитие на целия регион, а със сигурност и промяна в отношенията.
Когато България се научи да отстоява своите интереси в европейската политика, уважаеми дами и господа, само тогава ще заслужи да бъде не просто формален, а уважаван член на Европейския съюз, защото авторитетът, както добре знаете, не се подарява, той се извоюва.
И ще завърша, за да не отнемам повече от времето, с това, с което започна президентът на Кипър по време на представянето на приоритетите на Кипърското председателство. Той цитира Сократ и каза: „Да си добър атинянин означава да направиш така, че Атина да се превърне в по-добро място”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нейнски.
От името на Партията на европейските социалисти – госпожа Илияна Йотова.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Сигурно щях да Ви поздравя, господин министър-председател, за краткото изложение (това в Европа, знаете, се уважава), ако в думите Ви днес и във Вашето експозе за съжаление не разпознах експозето Ви от февруари месец тази година – сменили сте само името на председателствата. (Оживление.)
Учудва ме фактът, че Вие, господин Борисов, който толкова много искате да получавате потупване по рамото от висши европейски чиновници, не използвате ден като днешния, който, сигурна съм, че се наблюдава и от мнозина посолства в страната ни, да се похвалите с постиженията по пътя към нашето наистина реално европейско членство и онова, което Вие и министрите от кабинета са сторили. И затова ме учудва, че е толкова формален този доклад. В Европейския парламент имаме възможност да слушаме много Ваши колеги министър-председатели, президенти. Уверявам Ви, към европейските теми никой не си позволява да се отнася толкова формално.
Чутото току-що още веднъж затвърждава впечатлението, че по време на Вашето управление страната ни е извън вземането на решения в Европейския съюз – на големите, на важните, на тежките решения. И те, тези проблеми, някак си минават покрай нас. Дебат по европейските въпроси в България няма. Иначе сигурно бихме научили повече за позициите, които Вие и Вашите министри са защитили и в крайна сметка спечелили по особено тежките и чувствителни теми. И за да не бъда голословна, няма да говоря за големите политики и за нова европейска федерация, или за това как ще избираме председател на Европейската комисия заедно с евроизборите през 2014 г., или за идеята за нов банков надзор, между другото и по тази тема някак си българската позиция липсва, а например, от последната седмица ще Ви кажа, че със свещи може да се намери каква е позицията на българското правителство по темата, която интересува страшно много български граждани и това е: какво ще правим с директивата, която де факто ще забрани производството на ориенталски тютюн?
С министър-председателя Барозу, с който Вие скоро си говорихте, може би сте обсъждали всички тези въпроси – между две спирки на метрото. Не е лошо, ако знаете тези отговори, да ги кажете и на българското общество, и на нас евродепутатите, за да можем да ги защитаваме. (Реплики от народните представители Красимир Велчев и Искра Фидосова.)
Очаквах в днешното изявление да кажете повече и за приоритетите на страната за следващия бюджетен период. Как разполагате новите оперативни програми, как ще ги отстоявате и защитавате? Не е достатъчно да слушаме министър Дончев, който каза, че ще иска ново увеличение на евросредствата. По-хубаво е министър Дончев да ни даде онези пет или десет аргумента, с които ние, уверявам Ви, всички евродепутати, независимо от политическите ни различия, можем да защитим в комисиите тогава, когато от всички страни ни казват: „Защо искате повече средства, като доникъде не сте с усвояването?”. Независимо от абракадабрата, аз исках с цифрите и процентите да кажа нещо на госпожица Панайотова. Тя струва ми се съвсем скоро ще стане наш колега и ще види нещата и от другата страна. Даже ще Ви кажа нещо повече – Вие казахте 82% договорени, не повече са договорени – 88,19 по информация на самата Европейска комисия, но само 26,37 са разплатени, което не означава, че останалите също ще бъдат разплатени. Ако не вярвате на мен, прочетете интервюто на Вашия регионален министър днес. (Реплики от ГЕРБ.) Госпожа Попова казва днес, че има голяма опасност да не ги разплатите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: А при Вас колко бяха?
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Интересен е анализът... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата, не прекъсвайте говорещия, дайте възможност да го чуем.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Много се радвам, че предизвиках малко емоции, за да излезете от заспалата зала. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Интересен е анализът на усвоените средства. (Реплики от ГЕРБ.) Очевиден е стремежът Ви да усвоявате бързоликвидни проекти. Това, което се случи напоследък с големия скандал за рекламата на Програмата за развитието на селските региони, е само една малка частица. По-страшното е, че липсва стратегия, какво да се прави в следващия многогодишен период. И точно тук, от тази висока трибуна, искам да кажа, че например колапсът, в който е българското здравеопазване, очевидно не е приоритет, защото той по никакъв начин не фигурира в новата референтна рамка.
Един от най-големите провали е борбата с безработицата. Много се зарадвах, честно Ви казвам, господин министър-председател, когато прочетох едно Ваше интервю, в което казвате, че 150 милиона са усвоени за борбата с безработицата. Дадох си труда да направя една проверка и да видя, че това е една чудесна цифра, само че не са Ви подали втората част на изречението, където трябва да знаете, че това е едва 15% от онова, което ни се полага от европейските средства за борбата с безработицата.
Едно голямо бяло петно имаше във Вашата презентация и това е темата за Шенген и то неслучайно.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Как неслучайно? Тя е приключена тема.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Неслучайно. Това е най-големият Ви външнополитически провал, независимо от това дали ще кажете, че французите са капризни, че холандците са строги, че немците нещо не ни долюбват – положението е такова. Чета днес – вътрешният министър казал, че няма да има Съвет на вътрешните министри, заради Румъния. Не е вярно! Заблуждават Ви, не е вярно!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Разбира се, че е вярно!
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Ние също си направихме труда да попитаме в Съвета и знаете ли какъв беше отговорът? Отговорът беше: „Защото няма промяна в нито една от позициите на държавите”. А вътрешната информация знаете ли каква е? Хубаво е да я знаете, господин министър-председател. Вътрешната информация е, че след Холандия имате резерви вече и на Белгия, имате публично изказаните резерви и на Германия.
Знаете ли кое е най-лошото?! Всички останали неща, които исках да Ви кажа, дори ще Ви ги спестя. Най-лошото е, че няма българска позиция по предложението на Европейската комисия за новия механизъм за въвеждане на вътрешни граници при изключителни обстоятелства. Няма как да оспорите това, защото иначе няма как да си обясня постъпката на вътрешния Ви министър, който вместо да подкрепи по-голямата намеса на Европейската комисия в тези процеси и да не поставя членството на бъдещи кандидати в Шенген, както са България и Румъния – от волята на една единствена държава, той гласува против това участие. Тоест, Вие отново или нямате достатъчно информация или просто не сте събрали 2 и 2.
Никой не разбра и до ден днешен каква е позицията на правителството по големия въпрос за убежищата. Никой не разбра каква ни е позицията, защото аз съм я търсила, искала съм я, освен ако не я криете от опозицията, разбира се, какво смятаме за обмена на данни за пътници, за бъдещото споразумение със САЩ. България просто е един голям отсъстващ от тази политика.
Най-лесно е да кажа, че е провал, провал, провал. Въпросът е, че имаме много работа и за да не бъда съвсем голословна, ще Ви кажа само една информация от преди два дни. В новосъздадената комисия в Европейския парламент – така наречената Комисия CRIM, или както се нарича по-обикновено Антимафия, се разглежда един нов доклад за борба с трафика на хора. Изключително неприятно беше заявлението на една испанска колежка, която стана и каза, че до приемането на България и Румъния в Европейския съюз това е било външен проблем за Европейския съюз, а след приемането на двете държави той станал вътрешен. Нямаше как да не се реагира на това крайно заявление от нейна страна, много остро реагирахме в комисията. Но знаете ли какво сочи досегашната практика на тази комисия – тя съществува не повече от два месеца, изслушани са повече от 22 доклада на всички европейски служби, които можете да си представите, включително на Службата за борба с наркотиците на ООН, представител на Френското вътрешно министерство, на Съвета на Европа, да не говорим за Европол, Eurojust, да не говорим за FRONTEX и останалите служби, които Вие добре познавате. Знаете ли, че името на нашата страна е почти във всеки доклад. Ще ги предоставя на всички колеги в тази зала, които искат.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Кажи за Хохегер.
ИЛИЯНА ЙОТОВА: Няма как да искаме промяна в отношението на страната ни, когато според тези служби най-голямото увеличение на организираната престъпност е в Югоизточна Европа – в три страни: България, Румъния и Гърция, и най-големия трафик през Черно море. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Накрая искам да Ви кажа още нещо само с едно изречение. Хубаво е да видите на запис дебата, който беше преди два дни за ситуацията в Румъния. Отново дебат, който беше използван срещу нашата страна, цитирана като страна, в която има заплаха за демокрацията, за честните избори (реплики от ГЕРБ), намеса срещу съдебната система, особено някои от Вашите министри е добре да го прочетат. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Андрей Ковачев.
Имате пет минути, господин Ковачев.
За наблюдателните народни представители времето на членовете на Европейския парламент се засича от ръководството и се следи.
АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Благодаря много, госпожо председател.
Благодаря на председателството също така за добротата да имаме възможността днес да говорим пред Вас и двама души от Европейската народна партия.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Аз искам да Ви кажа следното. България седи добре в Европейския съюз. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Шест години след приемането ни в Европейския съюз, доверието към нас се е възстановило. Ние участваме на всички нива – като казвам „ние”, имам предвид всички, евродепутатите и българското правителство, и българското Народно събрание – и нашето мнение и нашата позиция се чува, защитава се. Ние убеждаваме нашите колеги.
Аз искам тук да благодаря също на колегите от Европейския парламент, на всички български колеги, че ние работим заедно по национално отговорните задачи, които сме си поставили. Убеждаваме нашите групи – социалисти, либерали, Народна партия, в това, че тези позиции са правилни, също така ги отстояваме и защитаваме и в пленарната зала на Европейския парламент. Миналата година това беше и за компенсациите за „Козлодуй”, сега ще продължим също така по теми, които са външнополитически. За Балканите, Македония също имаме общи позиции.
Друг аргумент. Най-важната политика или най-важният дебат, Многогодишната финансова рамка до 2020 г. в Европейския парламент е в български ръце. Колегата Ивайло Калфин е докладчик на Комисията по бюджет, аз съм докладчик на Комисията по регионално развитие за Многогодишната финансова рамка на целия Европейски съюз. Така че доверие в България има, ние формираме активно политиките на Европейския съюз заедно – аз благодаря тук и на министрите Дончев и Павлова, защото в координация с тях тези важни моменти в нашата Стратегия „България 2020”, която се дебатира и ще бъде в основата на бъдещите структурни програми и на кохезионната политика на България, отстояваме в нашите позиции в Регионалната комисия на Европейския парламент и след това в нашите политически групи.
Много тежък е дебатът. Дебатът в Европейския съюз винаги е бил тежък затова кой колко плаща в общата каса и къде отиват тези пари. Европа ще остане солидарна. Обаче солидарността е двупосочна улица, тя върви заедно с отговорността. Тези, които получават съответно солидарните средства на Европейския съюз, трябва да са отговорни и отговорно да ги използват точно за това, за което трябва да ги използват, а то е инвестиции в растеж, работни места, в уеднаквяване стандарта на живот в различните региони на Европейския съюз.
Тук има няколко конкретни неща. Десетте милиарда за така наречения „Транспортен инструмент” за свързване в Европейския съюз не трябва да излизат от кохезионната политика. Това е нашата позиция. Трябва да имаме достатъчна гъвкавост, за да отстояваме така наречените „тематични концентрации”, поради това че ние имаме какво да наваксваме. Тук ще кажа на колегите отляво – все пак това, което чух, ми беше малко като приказката ако бутнете няколко по стълбите, после да го попитате: „Защо бързате?”. Разбира се това – за нашата стартова позиция, е доста сложно. Господин Орешарски говори колко добре сме били в средата на 2009 г. с усвояването на 0,9%, но аз се учудвам, че казвате, че това е била средна позиция – много добра, две години и половина след влизането ни в Европейския съюз.
РЕПЛИКА ОТ КБ: А през 2009 г. каква да е?
АНДРЕЙ КОВАЧЕВ: Така че имаме какво да наваксваме, разбира се, и ние го правим. Аз съм убеден, че от този програмен период ще използваме максимално средствата, няма да загубим пари и в следващия програмен период ще можем да гарантираме финансови условия за България, които да ни доведат до развитие в нашите региони на средно европейско ниво. Благодаря Ви много. Още веднъж Ви благодаря за възможността да се изкажа. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Нека да благодарим на членовете на Европейския парламент, които уважиха нашите дебати.
По процедурата, господин премиер, имате възможност, ако желаете да дадете отговор. Не. (Викове от КБ:”Е-е!”.)

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Почивка няма ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не сте били в сряда в пленарното заседание, когато приехме с решение, че непосредствено след приключване на дебатите по тази точка, преминаваме към парламентарен контрол. (Реплики от КБ.)
Новопостъпили питания за периода 1-13 септември 2012 г.:
- Питане от народните представители Димчо Михалевски и Пенко Атанасов към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно политиката на правителството за управление на Държавния поземлен фонд. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 септември 2012 г.;
- питане от народния представител Димчо Михалевски към Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, относно политиката на правителството за финансиране на дейностите, осъществявани от местните органи на самоуправление. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 септември 2012 г.;
- питане от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев към Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз, относно използването на средствата по оперативните програми за реформа в институционалната грижа. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 септември 2012 г.;
- питане от народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно политиката на правителството за гарантиране на тютюнопроизводството и стимулиране на неговото развитие след 2013 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 септември 2012 г.;
- питане от народния представител Румен Овчаров към Делян Добрев – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно политиката на правителството за развитие на ядрената енергетика в България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 септември 2012 г.;
- питане от народния представител Димчо Михалевски към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно политиката на правителството за гарантиране използването на средствата по Програмата за развитие на селскостопанските райони (2007-2013 г.). Следва да се отговори на 21 септември 2012 г.;
- питане от народния представител Димчо Михалевски към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните относно политиката на правителството в сектор „Мляко” чрез приетата Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 септември тази година.
Писмени отговори за връчване:
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Михаил Миков;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- от министъра на образованието, младежка и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Яне Янев;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Яне Янев;
- от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Веселин Методиев;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- от министъра на културата Вежди Рашидов на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- от министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Валентин Николов Иванов;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Валентин Николов Иванов;
- от министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на въпрос от народните представители Лилия Христова и Емил Радев;
- от министъра на външните работи Николай Младенов на въпрос от народния представител Захари Георгиев.
Господин Иван Николаев Иванов – процедура.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! На 16 август тази година зададох въпрос към министър-председателя какви са законовите основания за извършване на полета на правителствения самолет по маршрута София – Варна, с който футболистите на „Чавдар” – Етрополе и „Витоша” – Бистрица, са били превозени за приятелски мач между двата отбора с участието на господин Бойко Борисов и Емил Димитров – народен представител от ГЕРБ? Отправих въпроса към министър-председателя, защото чрез подписа си, по неговите собствени думи, той удостоверява и разрешава всеки полет на правителствения Авиоотряд 28. По такъв начин министър-председателят носи и отговорност за провежданата политика на летателната дейност на Авиоотряд 28.
Въпросът ми беше върнат с мотив, че Авиоотряд 28 е юридическо лице към Министерския съвет. По този повод, госпожо председател, отправям и моя процедурен въпрос: ако този, който носи отговорност за полетите на Авиоотряд 28, не трябва да отговори на този въпрос, към кой министър от правителството трябва да бъде отправен този въпрос, като се има предвид, че Авиоотряд 28 няма лиценз за търговска дейност и Авиоотряд 28 ежегодно се финансира от републиканския бюджет с 8 млн. лв. за своята дейност, а републиканският бюджет се гласува от всички нас – народните представители?
Завършвайки, се обръщам към Вас, господин министър-председател: Вие грубо нарушихте закона, призовавам Ви да се извините на българските граждани, защото не е морално да изискваме от българските граждани да спазват закона, когато този закон се нарушава от министър-председателя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Не съм го нарушил. Ние сме си платили за това – за нискотарифен самолет. Какъв правителствен самолет е това? – Втора ръка, нискотарифен самолет.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): Нарушен е. Госпожа Цачева не допусна да Ви задам въпроса, за да Ви кажа къде е нарушението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз зададох въпроса за летящите „Бистришки тигри” с формулировката дали е целесъобразно и законосъобразно да се извършва подобен полет на отбори от втора и трета дивизия.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: А от първа може.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Даже вчера някои колеги, които са в ръководството на отбори от първа дивизия, попитаха може ли техните отбори да летят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Може, ако пуснат писмо.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Този отговор беше върнат, въпреки че в Устройствения правилник на авиоотряда пише, че директорът на авиоотряда се назначава и уволнява от министър-председателя и е на пряко подчинение на министър-председателя.
Дълбочинният извод, до който е достигнала госпожа Цачева, че авиоотрядът е юридическо лице, което е различно от правителството, може да бъде приложен във всяко едно държавно дружество. Например министърът на енергетиката няма нужда да отговаря за него, защото това е юридическо лице, различно от министерството. Министърът на транспорта няма нужда да отговаря за БДЖ, защото това е юридическо лице, различно от министерството.
Въпросът беше защо не е допуснат тук този въпрос? Защо не е допуснат министър-председателят да отговори на този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Е, как ще се крие? Тук е министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Вие го задавате три пъти.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Даже министър-председателят не се крие, а го крие председателят на парламента. (Оживление.) Защото всъщност неприятният извод от тази история е един и той беше формулиран от моя колега Иван Иванов. Тази история какво ни показва? В тази държава има едни закони за едни хора, които трябва да ги спазват, които ние можем в случая да наречем балами. И има едни други, които можем да наречем тарикати, за които законите не важат. Кои са тарикатите в тази държава определя един – министър-председателят, който е със статут на старши тарикат. (Реплики от ГЕРБ.)
Госпожо председател на Събранието, призовавам Ви… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Призовавам Ви да допуснете този въпрос и да дадете възможност…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще Ви отнема думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: … на министър-председателя…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дадох Ви сигнал за това. Благодаря Ви.
(Народният представител Петър Курумбашев продължава да говори при изключени микрофони.)
Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За лично обяснение има думата председателят на парламента госпожа Цачева.
Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Курумбашев! Нямаше да вземам думата, за да отегчавам пленарната зала, но искам да споделя, че Вие днес с това солово изпълнение надминахте вчерашния ефект от речта и арията на тримата тенори, която публично беше изпята пред медиите в България.
Аз неведнъж съм заявявала: когато четем устройствените правилници на различни ведомства, е редно първо да прочетем Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. И ако Вие днес и във вчерашното си изказване бяхте ми посочили едно основание от нашия правилник в подкрепа на искането си този Ваш въпрос да бъде допуснат, аз бих могла да водя диалог с Вас. Но Вие не сочите нито един аргумент от правилника. По отношение на шоу изявите Ви не бих могла да Ви настигна. Дали изводът ми е дълбочинен или не – аз мисля, че тогава, когато той е основан на законите и правилника, е достатъчно аргументиран и просто нямаше как да не го споделя тук за Вас и нашите колеги. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Цачева.
Продължаваме парламентарния контрол.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Няма как лично обяснение, господин Курумбашев, на личното обяснение. (Оживление и реплики в ГЕРБ.) Наистина, имали сме и друг път такива ситуации. Знаете, че няма как да бъде.
Продължаваме с парламентарния контрол.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Процедура?
Заповядайте, господин Пирински.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Но ако наистина е процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Пирински иска процедура. Давам му думата.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Ако е по тази тема, трябва да му отнемете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Аз не зная по коя тема иска процедура господин Пирински.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
От процедурата, която поиска господин Иванов, стана ясно, че председателят на Народното събрание госпожа Цачева не е изпълнила изискването на правилника, когато се връща един въпрос в писмото, което подписва председателят на Народното събрание, да се посочи в тридневен срок как да промени въпроса си задалият го, така че да не бъде в противоречие на това, което тя счита за нарушение на правилника. Госпожо Цачева, Вие очевидно не сте направили това, след като господин Иванов Ви задава този въпрос.
Но Вашето възражение срещу самото задаване на въпроса е абсурдно, защото правилникът недвусмислено сочи, че се задават въпроси по проблеми от актуален обществен интерес. Въпросът за това как така този правителствен самолет е бил използван от този абсолютно незаконен, абсурден начин, вълнува цялата българска общественост. Защото освен всичко друго той демонстрира една безпардонност в поведението на министър-председателя, която е недопустима в която и да е правова държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Пирински, все пак да разбера процедурата.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: И поведението на министър-председателя, включително и днес, включително и неговите реакции по тези процедурни въпроси, са абсолютно красноречиво доказателство…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Пирински, моля Ви, кажете процедурата.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Къде Ви е процедурата? Нарушавате правилника.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: … за неговото неразбиране какво е парламентарно управление. (Ръкопляскания от КБ, реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Преминаваме към парламентарния контрол.
Първо, има питане към министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов. Това е питане от народния представител Корнелия Нинова относно политиката по национална сигурност.
Госпожо Нинова, заповядайте, имате думата да развиете своето питане.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Питането ми е свързано с Доклада за състоянието на националната сигурност, който се изготвя от правителството на Република България и се изпраща при нас – в парламента. Този доклад е приет от правителството през месец юни 2012 г., тоест накрая на третата година от управлението на правителството на ГЕРБ.
Преди да говоря по същество, бих искала да попитам министър-председателя: господин премиер, чели ли сте този доклад, преди да го подпишете? Сигурно да. Едва ли един министър-председател може да подпише нещо, без да го чете.
Разбирам, унизително е да признаете, че подписвате, без да четете, но, уверявам Ви, в този случай щеше да е по-добре да кажете така, защото ако сте чели този доклад и споделяте написаното в него, е политическо харакири. Това е самопризнание на правителството на ГЕРБ накрая на третата година от управлението за пълния провал в политиката на ГЕРБ.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: За какво?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уточнявам за какво – очевидно не сте го чели, господин министър-председател.
Как оценявате заплахите за националната сигурност в сферата на здравеопазването?
„На фона на демографските проблеми в България се наблюдават и регресивни”, тоест отстъпление, „тенденции в сферата на общественото здраве. Съществуват редица негативни тенденции в здравно-демографския статус, които крият сериозен риск за националната сигурност на страната. Наблюдаваните обезпокоителни тенденции, като ръст на хоспитализациите и увеличаващите се неефективни разходи, показват засилваща се неефективност на функциониране на системата.” Тоест здравната система през 2011 г. върви назад спрямо 2010 и е заплаха за националната сигурност.
По отношение на еврофондовете – голямата Ви гордост.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Да, безспорно.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Тук пише така: „Недостатъчна ефективност и ефикасност при използване на средствата по оперативните програми на Европейския съюз през 2011 г., което пречи за изграждане на важни съоръжения и подобряване качеството на живот на населението”. Точно обратно на това, което говорите публично.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Става въпрос за общините.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Вашата гордост – борбата с корупцията през 2011 г., сте описали като самооценка по следния начин. Колеги, това звучи страховито, уверявам Ви.
Чуйте: „Корупцията се възползва от недостатъците в управлението на държавата,” – управлението на държавата през 2011 г. е в ръцете на министър-председателя Бойко Борисов – „които се изразяват в съзнателно или поради некомпетентност увеличаване и усложняване на разрешителните и лицензионни режими пред бизнеса, липса на необходимата прозрачност и последователност при възлагане на обществените поръчки” – си прави самооценка министър-председателят.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Абсолютно вярно.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: „Липса на прозрачност и последователност при разходване на публичните средства” – доклад на ГЕРБ през 2011 г. за собствената им политика!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Самокритичност!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Престъпност... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря, приключвам.
Увеличават се престъпленията, свързани с изготвяне и разпространение на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Задайте въпроса, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Най-накрая доживяхме признанието за престъпност: „Повишеният акциз на цигарите доведе до увеличено търсене на нелегалния пазар и повишаване на контрабандата през 2011 г.”, а не доведе до намаляване на пушачите и до подобряване здравето на нацията.
Имам още аргументи по този доклад, но питането ми е: след като на третата година от управлението правите такова брилянтно самопризнание за провал в политиките на правителството на ГЕРБ, какво ще направите в оставащите малко месеци до края, за да се коригират тези рискове пред националната сигурност, както сте ги описали и сте ги подписали? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, Годишният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България следва логиката и структурата на Стратегията за национална сигурност, като отчита динамиката и тенденциите на рисковете и заплахите в актуалната среда за сигурност.
За разлика от Вас, ние сме достатъчно критични към всичко, което забележим, и след това отстраняваме. (Реплика от КБ.)
Естествено – иначе нямаше да купите два нискотарифни, втора ръка „Еърбъс”-и, които да наречете правителствени самолети и след това да се чудим какво да ги правим! Както и до ден-днешен се чудим какво да ги правим! (Реплика от народния представител Румен Овчаров.)
Затова ги даваме да се возят – който ги поиска, просто да не стоят на земята! (Оживление, смях от КБ.) Иначе трябва да пратим пилотите да летят с други компании, защото не могат да наберат часове.
При изработването и приемането на Стратегията беше постигнато общо съгласие – при подреждането на приоритетите да бъдат изведени политики, които съответстват на принципа за поставянето на гражданина в центъра на политиката за национална сигурност. Това са финансово-икономически политики, социална политика и гарантиране на отношенията човек-природа.
Политиката в сферата на финансовата и икономическа сигурност отчита правилата на пазарната икономика, в която основната роля на държавата е да създаде законова база, да осигури функциониране на контролните органи и да гарантира събираемост на данъците и други постъпления в държавния бюджет.
Съществен елемент от икономическата ни политика е използването на финансовия ресурс, който получаваме по линията на Кохезионния фонд и на оперативните програми на Европейския съюз. Държавата има водеща роля за гарантиране стабилността на финансовия сектор, постигната от нашето управление. Известно е не само на Вас, депутатите, но и на българските граждани, както и на международните институции.
Ясно е, че успешните практики следва да се продължават с цел управление на риска и предотвратяване на ситуации, които могат да бъдат определени като опасност, в още по-голяма степен – като заплаха за националната сигурност.
Социалната сигурност – в Стратегията за национална сигурност, респективно в доклада, се разглежда не само като политика в сферата на заетостта и социалното подпомагане, а и в сферите на образованието, здравеопазването, интегрирането в обществото на тези граждани, които по една или друга причина са се оказали в положение на социално-икономическо изключване.
Политиката за интеграция се развива чрез приетата тази година от Народното събрание Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите 2012-2020 г. Тя ще се прилага чрез План за действие към най-острите проблеми на социалната сигурност.
В Годишния доклад, с който сте запознати, са посочени следните приоритети: намаляване на безработицата; развитие на социалния диалог; продължаване на реформата в пенсионната система; поддържане на здравноосигурителната система в състояние, което да може да гарантира нейната финансова устойчивост и защита на социалните права на осигурените; повишаване качеството на контролната дейност в сферата на трудовите правоотношения; ускоряване процеса на деинституционализация; активизиране и оптимизиране на процесите, свързани с подобряване положението на ромите и тяхната интеграция в обществото.
Уважаема госпожо Нинова, правителството предприема действия за преодоляване на негативните процеси в областта на социалната сигурност още от началото на своя мандат. В някои сфери продължаваме политики от предходни периоди, които като прагове са започнати и осъществявани в рамките на проекти и програми, финансирани по финансови механизми на Европейския съюз. Политиката в сферата на икономиката е свързана с развитие на шосейната и железопътна транспортна система и разширяване на информационните услуги.
Нашето правителство постигна в много по-висока степен усвояване на средства от Европейския съюз и се стреми да прилага интегриран подход, пример за което е реализирането на пилотни проекти за подобряване на жилищните условия на граждани в уязвимо социално-икономическо положение чрез координиране и използване на средства по Оперативна програма „Регионално развитие” и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
В сравнение с предишните периоди, това правителство работи много по-активно с органите на местната власт и местното самоуправление.
Много по-активно и резултатно се работи и с неправителствения сектор. Създадени са условия и механизми за ефективно участие на организации от гражданския сектор в планирането и провеждането на програми и дейности, както и в контрола на ефективността на политиките.
От 10 септември тази година за обществеността на интернет страницата на Министерския съвет са публикувани проекти на закони в сферата на сигурността, чрез които се регламентира както управлението и системата на защита на националната сигурност, така и функциите на службите за разузнаване и сигурност, които повече от 20 години работят без ясна и стабилна законова уредба. Това е още един политически ангажимент, поет от Политическа партия ГЕРБ в предизборния период – 2009 г., и със завършването на този процес – осъществяването на политиката за национална сигурност, ще постигне желания от цялото общество резултат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Госпожо Нинова, имате възможност за два уточняващи въпроса.
Ще Ви моля да се придържате към времето, разписано по процедурата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър-председател, Вие не сте чели доклада, който сте подписали.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Това си е моя работа.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Това Вашият подпис ли е?
Днес тук говорите за социална сигурност и колко много е направило правителството, говорите за обедняването, за доходите на хората.
Под Вашия подпис стои следният текст: „Обедняването на населението, липсата на образование и регресът във възпитанието на значителен брой граждани са риск пред националната сигурност”.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Факт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Така е.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Като е факт, защо тук говорите други неща – колко много сте направили за доходите, за социалната сигурност? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Което сте видели като проблем, веднага сте го отстранявали.
Кой въведе увеличението на акциза на цигарите, което признавате, че е довело до увеличение на контрабандата и срив в приходите на държавата, което поставя бюджета пред риск? Симеон Дянков!
Защо, след като виждате и признавате, че това е проблем, не вземате мерки?!
Защо говорите за регрес в здравеопазването и повишаване неефективните разходи? И за това ли някой друг е виновен? Ето, виждате, че това е проблем, признали сте го, отстранете го! Това беше и моят въпрос по същество. След като на третата година разбрахте, че грешите, признавайки го в този доклад, какво ще направите оттук-нататък, за да подобрите състоянието на хората?
Двата ми конкретни въпроса са следните.
Има очертани два риска пред националната сигурност: единият в икономиката, вземам конкретен, и един за хората. Този пред икономиката, конкретният, е, че сте увеличили многократно разрешителните и лицензионните режими пред фирмите или съзнателно, или поради некомпетентност на правителството. Така пише буквално. Въпросът ми е: до края на мандата колко лицензионни режими ще премахнете, за да облекчите бизнес средата? Единият въпрос.
И вторият – очертавате като риск пред националната сигурност на страната обедняването на хората. Какво ще направите в следващите месеци и години, за да компенсирате доходите на хората и поне малко да елиминирате този риск за националната сигурност? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър-председателят на Република България господин Бойко Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Госпожо Нинова, ще проверя и ще Ви върна писмено актуалното състояние относно лицензионните режими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър-председател, понеже използвате парламентарния контрол, обикновено за да говорите думи без покритие, аз искам да се съсредоточим върху два документа, защото каквото и да говорим, то отлита, но документите остават.
Двата документа са програмата на Вашето правителство в началото на 2009 г. – единият, и другият – Докладът за националната сигурност от месец юли 2012 г. Да ги сравним и да видим какво сте казали през 2009 г., какво сте направили през 2012 г.
През 2009 г.: „Ще подобрим достъпа до образование”.
През 2012 г.: „Липсата на политика в областта на образованието доведе до ръст на престъпленията, извършвани от деца, с 15% ръст през 2011 г. спрямо 2010 г.”
И 2011 г., и 2010 г. управлява правителството на ГЕРБ. (Шум от КБ.)
Две хиляди и девета година във Вашия документ-програма се казва: „Ще гарантираме личното и обществено здраве и ще го направим достъпно”.
През 2012 г.: „Националната здравна статистика и Световната здравна организация сочат, че основните здравни показатели на България са крайно неблагоприятни, а по някои от тях сме на последно място в Европа и застрашават националната сигурност”.
По отношение на лицензионни и разрешителни режими и бизнес среда.
През 2009 г.: „Ще намалим разрешителните и лицензионните режими с 40%”.
През 2012 г.: увеличили сте ги многократно – Вие си го пишете в доклада – поради некомпетентност или съзнателно.
Виждате разликата.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: То трябва да се прочете цялото, а не да се вадят две изречения.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добре, четете го. Ама Вие показахте, че Вие самият не сте го чели преди да го подпишете, камо ли другите хора.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Аз съм го чел.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Да, той е 90 страници, доста е.
Но накрая на доклада се казва: „Публикуваме този доклад на страницата на Министерски съвет, за да могат гражданите да вземат отношение в политиките, описани в него”.
Моля, български граждани, вземете отношение по този доклад догодина на изборите! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
А ако искате да спестите това време на държавата и на хората, господин министър-председател, аз мисля, че този доклад по същество представлява Вашата оставка и оставката на правителството. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря за участието на министър-председателя Борисов в парламентарния контрол.
Преминаваме към изслушване на въпросите и отговорите на Диана Ковачева – министър на правосъдието.
Първи ще зададе въпроса си господин Ангел Найденов относно надстрояване на сградата на съда в град Перник.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, дами и господа народни представители! Питането, което направи народният представител Корнелия Нинова, всъщност повдига въпроса, госпожо председател, кога ще гледаме в пленарната зала този доклад? Две хиляди и дванадесета година изтича, а това е Годишен доклад за състоянието на националната сигурност 2011 г. Надявам се да намерим отговор.
Уважаема госпожо министър, през 2009 г. стартира строителството по надстрояване на сградата на съда в Перник с два етажа за новия Административен съд. Инвеститор е Министерството на правосъдието. През 2010 г. строителството беше спряно.
В началото на 2011 г. попитах тогава министър Маргарита Попова какви са причините за спиране на строителството, осигурено ли е финансирането в бюджета на Министерството на правосъдието и кога се очертава довършване на надстрояването на сградата на съда в Перник. В отговора си министър Попова твърдеше, че надстрояването е заложено в списъка за капиталовите разходи за 2011 г., че приключва процедурата по препроектиране и съответно има осигурени финанси.
Каква е картината днес, госпожо министър. Строителството отново е спряно, сградата продължава да прилича на строителна площадка, въпреки дадените уверения.
Всъщност и Вие сте добре запозната със състоянието на сградата, тъй като лично я посетихте след земетресението в Перник на 22 май 2012 г. Видяхте, че в резултат на земетресението тя е претърпяла допълнителни щети. Знаете, че дори и временният покрив, който беше изграден, течеше в дните, когато имаше валежи. Съответно това бяха допълнителни затруднения.
Въпросът е не толкова в затрудненията, които се създават за работещите в сградата, макар че и това е важно, не заради архитектурния облик, а заради ежедневните трудности, които се създават на гражданите.
Затова, госпожо министър, моят въпрос е: какви бяха причините за новото спиране на строителството и кога се очертава то да продължи и да завърши?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – Диана Ковачева, министър на правосъдието.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! Екипът на Министерството на правосъдието завари този проект замразен. Той не е спирал, просто е замразен от 2009 г. Ние полагаме сериозни усилия, за да решим проблема и сме предприели конкретни стъпки. Сега ще Ви кажа кои са те.
По принцип строително-монтажните работи в сградата на Съдебната палата в град Перник са спрени поради факта, че през 2009 г., както и Вие споменахте, надстрояването е започнало по проект, в който конструктивната част е била недовършена. По-конкретно, не са били спазени към онзи момент изискванията на Наредба № 2 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. Поради споменатата по-горе причина вече е направена преработка на инвестиционния проект за изграждане на надстройка на сградата. В срок е изготвен също комплексен доклад за оценка на съответствието на преработения проект със съществените изисквания към строежите.
Преработеният вече инвестиционен проект и комплексният доклад бяха внесени от нашия екип в община Перник за одобрение. Към издаденото разрешение за строеж вече е направено допълнение от главния архитект на общината, което ще влезе в сила след изтичане на законовия срок за неговото обжалване. Преди да продължи ремонтът, предстои да бъде съставен акт Образец № 11 за установяване състоянието на строежа. Това е всъщност условието, за да може да продължат строително-монтажните работи.
Искам да подчертая, както и Вие споменахте, че след земетресението на 22 май 2012 г. беше отделено допълнително внимание от страна на нашия екип. Имаше специално обсъждане в работна група на Министерството на правосъдието. Беше направен оглед на Съдебната палата в град Перник, на който аз също присъствах.
Проведена е среща с участниците в строителството на обекта, с проектанта, изпълнителя, строителния надзор, инвеститорския контрол, на която са обсъдени възникналите проблеми и възможностите за тяхното решаване. Към момента очакваме да бъде съставен Акт-образец 11 за установяване състоянието на строежа, след което ремонтната работа продължава. Наясно съм, че положението е тежко. Има поименно разпределение на капиталовите разходи на Министерството на правосъдието за 2012 г. За същия обект е заложена сумата 1 млн. 320 хил. лв. с ДДС, което означава, че когато бъдат получени необходимите документи, след изтичане на законоустановените срокове, работата продължава. Много сериозно сме ангажирани с този проект. Ангажирала съм се лично аз. Бях на място. Няма обаче как да бъдат съкратени законовите срокове. В момента, в който получим документите, строителството продължава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплика – господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаема госпожо министър, аз не оспорвам Вашата ангажираност. Аз виждам и изявленията, които сте направили в Перник и в Пловдив. Гарантирате, че има осигурени средства, и то не само в размер на 1 млн. 320 хил. лв., колкото казвате сега. Говорите за средства над 3 млн. лв. Приемам, че едната страна на този въпрос е Вашата персонална ангажираност.
Но съгласете се, че отговорът на министър Попова е през месец март 2011 г., вече почти приключва 2012 г., а не се очертава краят на тази сага с препроектирането, съответно избор на фирма, която да продължи строителните работи, и най-вече не се очертава край на сагата със завършване на строителството.
Не мога да се съглася, че това са законовите срокове. Една година и половина или близо две години само се препроектира, водят се някакви разговори с общината, създават се експертни съвети, но на тях не се разглежда нищо или ако се разглежда, от това не произтича нищо. Следователно тук Вашата персонална ангажираност трябва да бъде и по отношение ускоряването на всички процедури. Силно се надявам, че това може да стане в режим на диалог с ръководството на общината, с ръководството на съдилищата, които ползват сградата на Съдебната палата в Перник, за да се стигне до крайното решение.
Този тип отговори повдига въпроса за смисъла и стойността на отговорите, които се дават в пленарната зала. Защото уверенията на министър Попова бяха, че всичко това може да завърши през 2011 г., че са заложени средства, че се очертава край на тази безкрайна процедура.
Много Ви моля, имайте съзнание за степента си на отговорност по отношение на отговорите, които се дават в тази пленарна зала. Аз разбирам, че Вие бягате от конкретния отговор – кога ще приключи всичко това, но много се надявам да дадете този отговор на хората, които се интересуват от въпроса по отношение на сградата на съда в Перник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има думата за дуплика министър Ковачева.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин Найденов, уважаеми дами и господа народни представители! Тук се постави въпросът за отговорността при отговорите, които се дават. Аз не зная и не мога да нося отговорност за отговора, който сте получили от министър Попова, но казвам със сигурност, че моят екип започна работа по този проблем през месец март. Няма никакъв начин да бъдат ускорени сроковете, защото ние сме подали документи и искания за издаването на тези документи. Споменахте „законоустановени срокове”. „Законоустановени” означава, че министърът на правосъдието не може да ги ускори. В момента, в който бъде съставен Акт-образец 11, за който Ви споменах, строителството продължава. Тук не става въпрос за избор на нови изпълнители. Има осигурено финансиране, но няма как строителството да започне в нарушение на закона. Мисля, че Вие си давате ясна сметка за това. Аз лично не съм споменала, че съм персонална толкова ангажирана, че да нямам време да отделя на този проект. Напротив, смятам, че това е един от приоритетите на екипа на Министерството на правосъдието, както и всичките сгради, които са в управление на Министерството на правосъдието.
Благодаря Ви, че задавате този въпрос. Важно е всички да бъдат в течение, но нека да бъдем наясно и с реалностите. Във всички случаи незабавно, щом се получат необходимите документи, строителството и ремонтно-строителните работи продължават. Това е ангажимент на целия екип на Министерството на правосъдието, ангажимент, който поемам аз лично като министър на правосъдието в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Мая Манолова относно проблеми в Електронния търговски регистър.
Госпожо Манолова, заповядайте да развиете въпроса си.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър! За пореден път, всъщност за трети, откакто ГЕРБ управлява, задавам въпроса за проблемите в Търговския регистър, за периодичните сривове в тази най-добре работеща електронна база данни в България.
Ако трябва да бъда точна, тя беше най-добре работещата база данни по време на предишното управление. Откакто кадрите на ГЕРБ поеха ръководството на Търговския регистър, системата се срива по няколко пъти годишно и изправя на нокти бизнеса и българските граждани. Това се случва когато е най-натоварено, когато изтичат важни срокове, както беше и през тази година – в края на месец юни, когато фирмите трябваше да подадат своите годишни финансови отчети. Достъпът до регистъра практически стана невъзможен. По съвет на администрацията търговците, служителите и гражданите висяха денонощно пред компютрите си в опити да подадат по електронен път своите финансови отчети, докато системата абсолютно блокира. След това тази онлайн неразбория се пренесе на живо през гишетата на Търговския регистър, където гражданите бяха натоварени двойно – и с двойни опашки, и с двойни такси, защото таксата за подаване на финансов отчет на живо е двойна. Тези, които не успяха да го направят, бяха застрашени и някои от тях понесоха драстични санкции в размер от няколко стотин до няколко хиляди лева.
Затова моят въпрос към Вас е: ще предприемете ли някакви действия да се прекрати това безобразие в Търговския регистър, защото от некомпетентно ръководство, от недостатъчно финансиране или от безхаберие, от услуга това се превръща в огромен проблем пред българския бизнес.
Хората не са забравили и тлъстите бонуси, които ръководството на регистъра си раздаде в края на миналата година и които впрочем пропусна да върне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Ковачева.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, радвам се, че може би за първи път от трите пъти, в които задавате този въпрос, някой ще Ви каже нещо конкретно за свършеното.
Настоящият екип на Министерството на правосъдието наследи много проблеми и работи в заварена ситуация. Такъв е случаят с Търговския регистър.
Предполагам си спомняте, че в отговор на тези проблеми през месец февруари беше отстранено цялото ръководство на Агенцията по вписванията – директорът и заместник-директорът. Със случая за бонусите вече е сезирана прокуратурата.
Бих искала да уточня, че тази година за първи път през месец юни електронната страница на Търговския регистър не е спряла изобщо. Тя работеше бавно, но не е спряла. За сравнение ще напомня, че през 2011 г. – същия период, регистърът не работеше две седмици. Тази година не спря благодарение на усилията на екипа, който работи в момента в Агенцията по вписванията.
Справката, която получих по този повод от Агенцията по вписванията, показва, че през последните дни на месец юни, точно в периода, когато беше затруднена работата на регистъра, по интернет на ден са входирани от 10 000 до 15 000 годишни финансови отчети. В другите периоди обикновено се входират около хиляда броя на ден. Разбирате, че става въпрос за огромен брой отчети, при които натоварването се получава от обстоятелството, че всички чакат последния срок, в последните дни се опитват да входират своите отчети, което безспорно затруднява една остаряла и бавно работеща система. Това е относно проблемите.
Сега ще Ви кажа как в момента се опитваме да ги решим и вече смятам, че решаваме част от тях. Финализирана е стартиралата през месец март тази година процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на съвременни по-мощни сървъри, които да обслужват базата данни на Търговския регистър. Това е по отношение на необходимостта от смяна на хардуера, който не е сменян от 2008 г. и на практика е ужасно остарял – промяна и обновяване на хардуера изобщо не е правена от 2008 г., фактически от създаването на регистъра.
Относно софтуера. Агенцията по вписванията има одобрен проект по Оперативна програма „Административен капацитет”, който цели оптимизиране и усъвършенстване работата на Търговския регистър. Вече е подготвена документацията и предстои стартирането на процедури за възлагане на обществена поръчка по проекта на стойност около 800 хил. лв. В резултат на този проект ще бъде обновен и софтуерът. Въпрос на време е, няма как, работи се в условия на остаряла техника и остарял софтуер. Предприети са обаче мерки това да се реши.
За облекчаване на бизнеса е разработен проект – идея на екипа на Министерството на правосъдието, срещу кражбата на фирми, така нареченото „известяване с sms-и”. По този начин всички заинтересовани, заявили желанието си да получават sms-и при промяна на посочената в тях партида от Търговския регистър, ще го получават в момента на постъпване на заявление за вписване в Агенцията по вписванията.
По отношение на идеята за единна входна точка ще Ви кажа, че работим вече по този въпрос – водим разговори с Министерството на финансите, така че да отпадне необходимостта от двукратно предаване на едни и същи документи от търговците на различни места и да отпадне натискът върху електронната страница на Търговския регистър. Надявам се в най-скоро време да се усети ефектът от мерките, които предприемаме. Наистина приоритет за нас е Агенцията по вписванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Манолова, имате думата за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, вероятно не си давате сметка за истинските мащаби на проблема, както и колко изнервени бяха търговците от спирането, блокирането на Търговския регистър. Изкопирала съм Ви техните мнения от форума на Търговския регистър. За съжаление, явно и администраторите в Търговския регистър не четат този форум, където, малко ми е неудобно, но най-мекият израз по отношение на администрацията и ръководството на Търговския регистър е некадърници.
Тук е електронният адрес на предаване по bTV, по време на което IT-директорът на Агенцията по вписванията Георги Бошнаков обясни защо е спрял Търговският регистър. Така че няма защо да поставяте под съмнение факта дали блокира електронната система на регистъра, защото тя не работеше.
Ще Ви обясня защо това беше така. Това че няколко хиляди търговци в последния момент са подали своите ГФО-та, е тяхно право. Не е това проблемът на електронната система, защото представителите на българския бизнес внасят в Националната агенция по приходите по няколко хиляди декларации дневно, включително финансови отчети. Разликата е, че в Националната агенция по приходите не се плащат държавни такси и не двойни за внасяне на документи на живо на гише на Националната агенция по приходите, докато Регистърът събира такса и то – двойна. Истинската цел на блокирането на Търговския регистър и изпращането на търговците на гише, където да си късат нервите и да си хабят времето, е да им се събере двойната такса за обнародване на техните годишни финансови отчети. Няма друго обяснение. Това между другото е и обяснението, което си дават представителите на българския бизнес. Ето Ви подробно техните мнения тук. (Подава страници на министъра на правосъдието Диана Ковачева.)
Наистина искам да Ви кажа, че ако Вие имахте други намерения, отдавна можехте да икономисате време от подаване на тези финансови отчети. Хората ги подават веднъж в Националната агенция по приходите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), статистиката ги дърпа от нея. Защо трябва отделно да плащат по 50 лв. такса, за да ги обнародват на сайта на Търговския регистър?
Ако искате да вземете мерки, най-простото нещо, което можете да направите, е данните от един регистър да се разпространяват, включително и на сайта на Търговския регистър, ако наистина Вашето намерение е да не прибирате пари и да не рекетирате бизнеса. Съмнявам се обаче, че това е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика – заповядайте, госпожо Ковачева.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа народни представители!
Госпожо Манолова, много се радвам, че ние с Вас мислим в една посока. Нещата, които Вие току-що предложихте като идеи, по тях Министерството на правосъдието вече работи. По отношение на темата за единната входна точка нямах възможност да говоря преди малко, сега ще Ви уточня какво правим.
Идеята е на практика да се даде възможност подадените в Националната агенция по приходите до 31 март годишни финансови отчети, свързани с дейността на физически и юридически лица, да се ползват и от Агенцията по вписванията. Иначе казано – да се създаде така наречената „единна входна точка”, което ще облекчи търговците. Предприемаме чисто организационни мерки, на практика без допълнителни средства и очакваме да постигнем два ефекта, два резултата.
Първо, да отпадне необходимостта от двукратно предаване на едни и същи документи от търговците на различни места. Те ще бъдат подавани на едно и също място без всякакви разходи.
Второ, ще отпадне натискът върху електронната страница на Търговския регистър. По този начин наистина ще бъде облекчена работата на този софтуер.
По отношение на работата на регистъра – той работеше много бавно през месец юни, но наистина не е спирал работа. Така че това очевидно е изнервило търговците, но в ситуация с толкова остарели софтуер и хардуер просто няма друг начин. Както Ви казах: взели сме мерки – софтуерът ще бъде актуализиран, хардуерът също. Надявам се, че това ще даде много положителен ефект и страницата на Агенцията ще работи много по-бързо. Въпрос на време е, мерки вече са предприети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва питане от народния представител Джема Грозданова относно пилотната процедура, насочена към намаляване на огромната натовареност на Европейския съд по правата на човека чрез връщане на жалби на граждани на национално ниво.
Госпожо Грозданова, заповядайте да развиете темата.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, госпожо министър! Изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека е задължение на всяка държава, страна по Конвенцията за правата на човека и основните свободи.
От 10 август 2011 г. в сила за Република България са две пилотни решения по делата „Фингър срещу България”, групирано по гражданско-правна материя и обединените „Димитров и Хамънов срещу България”, групирани по наказателно-правна материя, с които се констатират нарушения на чл. 6, § 1 от Конвенцията, гарантиращ правото на справедлив процес в разумен срок.
Пилотната процедура е правен способ, насочен към намаляване на огромната натовареност на Европейския съд по правата на човека чрез връщане на жалби на граждани на национално ниво. За тази цел в националните правни системи трябва да се въведат ефективни правни средства за защита, които да дадат възможност на жалбоподателите да получават обезщетения по-бързо, отколкото ако всяко дело се разглежда самостоятелно в Страсбург.
Принципът на субсидиарност на системата на Европейската конвенция, изразяващ се в изискването всяка страна членка да носи отговорност за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека и спазването на принципите на Конвенцията, е от огромно значение за ефективното й функциониране.
Националните власти имат задължения да създадат работеща съдопроизвоствена система, включително чрез законодателни, организационни, бюджетни и всички други подходящи мерки.
Препоръки за ефективно изпълнение на решенията на Европейския съд в този смисъл са направени в Резолюция 1787/2011 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и на Конференцията на високо равнище за бъдещето на Европейския съд по правата на човека, проведени в Интерлакен, Измир и Брайтън.
Съгласно решенията на Европейския съд в срок от 12 месеца, тоест до 10 август 2012 г. българските национални власти следва да изработят и приложат необходимите механизми за разрешаване на системния проблем, свързан с разумния срок на производствата.
Уважаема госпожо министър, във връзка с това: какви мерки е предприело Министерството на правосъдието за изпълнение на пилотните решения на Европейския съд по правата на човека и за въвеждане на национален компенсаторен механизъм за обезщетение на онези граждани, чието право на съдебен процес в разумен срок е било нарушено? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор, госпожо Ковачева.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Грозданова, във връзка с поставеното от Вас питане относно предприетите от Министерството на правосъдието мерки за изпълнение на пилотните решения на Европейския съд по правата на човека и за въвеждането на национален компенсаторен механизъм за обезщетения на граждани, чието право на съдебен процес в разумен срок е било нарушено, бих искала да Ви информирам за следното.
Правителството показа много сериозна ангажираност при решаване на проблема с прекомерната продължителност на съдебните производства и с липсата на ефективна защита при подобни нарушения, които доведоха до постановяването на пилотните решения срещу България. Цялостният пакет от мерки, изложен в Плана за действие по пилотните решения, който Министерството на правосъдието представи в Комитета на министрите към Съвета на Европа, вече се осъществява от правителството последователно и ще доведе до решаването на този проблем, който наистина е натрупван през годините.
На първо място, през месец юни тази година Народното събрание прие изготвените от Министерството на правосъдието промени в Закона за съдебната власт, с които беше разписан административен ред за обезщетяване при нарушения, свързани с продължителността на производствата по приключили дела. Заявленията на физическите и юридическите лица в случаите на забавяния над разумния срок по приключили граждански, административни и наказателни дела, както и по прекратени досъдебни производства, ще бъдат разглеждани от специализирано звено към Инспектората на Висшия съдебен съвет.
Предвидената процедура представлява облекчен ред за обезвреда, не се ангажира активност на жалбоподателя във връзка със събиране на доказателства, тъй като доказателствата се събират служебно от проверяващия състав. Процедурата приключва със спогодителен протокол с министъра на правосъдието, въз основа на който се изплаща обезщетението. Предвиден е максимален размер на обезщетенията до 10 хил. лв., който е изцяло съобразен с практиката на Европейския съд в това отношение. Законът за съдебната власт в тази си част ще влезе в сила от 1 октомври 2012 г. Този механизъм е уникален за националната правна система и се очаква да заработи ефективно и да доведе до чувствително намаляване на броя на жалбите пред Страсбург.
На второ място, на 18 юли тази година Министерският съвет одобри и внесе в Народното събрание Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, така нареченият ЗОДОВ. Предложените промени са в отговор на констатираната от Европейския съд липса на компенсаторно средство при нарушаване на правото на съдебен процес в разумен срок и при неприключили с окончателен акт производства. С предлаганата промяна се създава съдебно средство за обезщетяване на вреди от нарушения на правото на гледане на делото в разумен срок. Предвижда се при приключили производства гражданите и юридическите лица да могат да предявят иск на основание чл. 2б от ЗОДОВ, но само когато са изчерпали административната процедура за обезщетяване на вреди по реда на Глава трета „А” от Закона за съдебната власт и не са постигнали споразумение.
Едно от изискванията на съда в Страсбург към новите компенсаторни средства е те да се прилагат със задна дата и да осигуряват защита по отношение на закъснения, които предхождат въвеждането им както в производства, които все още са висящи, така и по дела, които вече са приключили, но по които страните по делото вече са подали заявления пред Европейския съд или все още могат да го направят.
В тази връзка се предлагат Преходни и заключителни разпоредби, които уреждат заварените от закона положения по отношение на приключилите или неприключилите пред националните съдилища производства, срещу които вече има подадени жалби пред Европейския съд.
Считаме, че чрез този компенсаторен подход българската страна ще отговори на задълженията по пилотната процедура за въвеждане на ефективно компенсаторно средство по отношение на неразумната продължителност на досъдебни и съдебни производства, което изцяло отговаря на принципите на Европейската конвенция за правата на човека. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Два допълнителни въпроса, госпожо Грозданова. Заповядайте.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за отговора. Вижда се колко е направено и то в сравнително кратки срокове. За да внесем още малко яснота по въпроса, по данни от Европейския съд по правата на човека, висящите пред него жалби за нарушения на правото на съдебен процес в разумен срок за Република България в момента са 740.
Какво ще се случи с тези жалби след приемането на новите компенсаторни механизми? Вие донякъде отговорихте, но може би има още какво да се каже.
Вторият допълнителен въпрос: претърпелите щети лица ще имат ли възможност да търсят обезщетение както за забавените приключили, така и за забавените висящи пред националните инстанции дела? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За отговор – министър Ковачева.
МИНИСТЪР ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаеми дами и господа! Уважаема госпожо Грозданова, в отговор на първия Ви въпрос бих искала само да уточня, че след влизане в сила на новия Вътрешен компенсаторен механизъм Европейският съд задължително ще трябва да вземе решение относно неговата ефективност. В случай, че съдът определи средството като ефективно, според критериите на конвенцията, той ще обяви съответната жалба за недопустима поради неизчерпване на вътрешноправните средства, които вече са създадени. Тогава жалбоподателите по тези висящи дела, чийто брой между другото варира около 740, ще имат възможност да подадат заявление пред националния орган или искове пред съда. Само от тях ще зависи какво ще предпочетат да направят и какви действия ще предприемат.
Във връзка с Вашия втори въпрос – по какви дела и за какви нарушения ще могат претърпелите щети лица да търсят обезщетение – в случай на приключило съдебно или досъдебно производство с окончателен акт, лицата ще могат да подадат заявление по реда на Закона за съдебната власт пред Инспектората към Висшия съдебен съвет. Ако не се стигне до сключване на споразумение, това няма да бъде пречка за тях да претендират правата си и по съдебен ред. Изчерпването на административната процедура по Закона за съдебната власт при потвърдени нарушения, касаещи приключили наказателни, граждански и административни дела, както и досъдебни производства, ще бъде абсолютна предпоставка за допустимост на съдебния иск по реда на чл. 2б от ЗОДОВ. Във всички останали случаи на прекомерно забавени, неприключили с окончателен акт производства лицата ще имат право да претендират обезщетения за вреди директно на основание чл. 2б от ЗОДОВ. Както приетият Закон за съдебната власт, така и предложеният Закон за изменение и допълнение на ЗОДОВ, който между другото очаква първо четене, надявам се, още този месец в Правната комисия, е предвиден ретроспективен ефект по отношение на неприключилите пред Европейския съд по правата на човека дела. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте да изразите отношение към отговора, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател. Благодаря Ви, госпожо министър.
На важността на темата и проявения интерес към нея, според мен е важно да се отдели още малко парламентарно време. Предлагам да се предизвикат разисквания по питането на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 92, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Господин председател, ще Ви предоставя необходимия брой подписи, както е по нашия правилник, и проекта на решение.
Искам да Ви запозная с проекта на решение, който гласи: „Министерският съвет да внася в Народното събрание обобщен годишен доклад за изпълнението на пилотните решения на Европейския съд по правата на човека срещу Република България”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви.
Заведени ли са в Деловодството, госпожо Грозданова?
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Молбата ми е, така или иначе основанието е чл. 92 от правилника, но за да мога да го обявя в пленарната зала и да насроча разискванията, е необходимо искането със съответните подписи и проектът за решение да бъдат заведени в Деловодството на Народното събрание.
Като го направите, веднага ще го обявя.
Да благодарим за участието в днешния пленарен ден на министър Ковачева.
Продължаваме с въпроси към министъра на образованието, младежта и науката господин Сергей Игнатов.
Първият въпрос е на народния представител Милена Христова и народния представител Петър Курумбашев относно осигуряване на финансиране за довършване на новострояща се училищна сграда в град Съединение, област Пловдив.
Въпросът ще бъде развит от госпожа Милена Христова.
Заповядайте, госпожо Христова
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът, който поставяме с колегата Курумбашев цели разрешаване на един сериозен проблем за община Съединение, за учениците и учителите в общината, които учат в единственото средищно училище. Те учат при мизерни условия в съществуващата в момента сграда, която може би ще бъде негодна за обитаване догодина, защото в стаите падат мазилките, отоплението е с печки, в сградата няма вътрешни тоалетни, ползват се външни такива. Новата сграда, предназначена за средищно училище, е започната преди около три десетилетия.
Сериозно строителство е извършено едва през 2008 г., когато са отпуснати 1 млн. 200 хил. лв. и сградата е довършена в груб строеж, с външна изолация със силиконова мазилка и облицовки, както и някои вътрешни строително-монтажни работи.
Необходими са обаче допълнителни финансови средства за довършване на сградата. През последните няколко години от 2008 г. досега има сериозна кореспонденция между кмета на община Съединение, Министерството на образованието, младежта и науката и министър-председателя за довършване на сградата, за която не бяха отпуснати средства.
За радост нашият въпрос е зададен преди три месеца и в последно време има развитие на въпроса. От Вашето министерство, господин Игнатов, са отпуснати средства в размер на 1 млн. лв., които обаче са за довършване на учебния корпус само на сградата. Необходимо е в бюджета за 2013 г. да се заложат още около 1 млн. 200 хил. лв., необходими за вертикална планировка, физкултурен салон, за сервизни помещения и за обзавеждане на специалните кабинети, които трябва да бъдат предназначени за шивашка, стругарска и дърводелска подготовка на учениците.
Затова, господин министър, знам че там текат сериозни строителни работи за довършване на учебния корпус. Въпросът ми е: дали в бюджета за следващата година ще заложите необходимите още 1 млн. 200 хил. лв. за цялостно довършване на сградата и за нормално й използване от учениците и учителите на община Съединение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин Игнатов.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Христова, уважаеми господин Курумбашев!
Има развитие от времето на задаване на този въпрос. В сградата на новото училище строежът е започнал през 1983 г. Още в края на миналата година министър Цветанов, който беше посетил региона, ми постави този въпрос и поехме ангажимент, но имахме трудности, разбира се, с финансирането на довършването на сградата.
Тази година направихме следното: 1 млн. лв. от бюджета на министерството беше преведен за довършване на строителството на това училище, като за строително-монтажни работи на централната сграда на училището и подходите към нея са дадени 870 459 лв.; за обзавеждане на класните стаи – 126 318 лв.; за мултимедия и компютри – 50 000 лв.; за закусвалня и лекарски кабинет – 9600 лв.
Аз бях там миналата седмица. Обсъждаше се въпросът дали да се спести за лекарския и стоматологичния кабинет, но решихме, че няма да пестим. Той трябва да бъде оборудван. Освен това сме поели ангажимент министерството да организира обзавеждането на сградата още сега, когато отвори врати – на 1 ноември. На 1 ноември ще бъде официалното откриване. Ние можехме и сега – на 17 септември, да пуснем учениците вътре, но има довършителни работи. Не бива и не искам да поемаме този риск, защото може да стърчи някое арматурно желязо, което да причини нещастен случай.
Докъм 20-25 октомври сградата ще бъде готова. Това е една одисея от 1983 г. Децата ще влязат в една хигиенична, съвременна, модерна и топла сграда.
Миналата седмица, когато бяхме там, а и Вие също видяхте, че бетонът беше залят, приключена е и септичната яма. Децата ще си имат дори тоалетна, защото в училището няма. Пред официалния вход на училището има нарисувана „зебра”, те пресичат улицата и отиват там, в тревата някъде, в един друг район, където е построено нещо като тоалетна.
Така че ние приключваме този въпрос. Сградата ще бъде обзаведена още сега, защото има купени нови чинове още за старото училище, освен това от оптимизацията на училищната мрежа в региона сме събрали всичко, което е ново и може да се използва. Имаме поети ангажименти от страна на бизнеса, които заради подготовката на бъдещи специалисти искат наистина да оборудват. На 1 ноември ще имаме едно много добро училище.
Това е отговорът на въпроса Ви. Той беше актуален преди три месеца, след това нещата се развиха много бързо. Затова всъщност благодаря и на Вас, защото Вие като сигнализирахте, аз на другия ден направих посещение на Съединение и Садово, за да се убедя в това нещо.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За реплики – заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина също искам да Ви благодаря за реакцията за тези две училища, които наистина може би са най-големият проблем на Пловдивски окръг – Съединение и Садово.
Въпросът е първо, нещата да бъдат доведени до край. Според мен случаят в Съединение за 1 ноември не стои под въпрос изобщо. По-скоро стои въпросът с осигуряването на средствата за 2013 г. и доколкото знаем бюджетната процедура е поприключила или е към приключване, така че е по-добре да получите информация какво е необходимо за бюджета на училището за 2013 г., за да се осигури неговото нормално функциониране.
Аз бих отишъл малко повече към другото училище, за което Ви бяхме поставили въпрос и където също има развитие. Става дума за училището в Садово. За довършване и пускане на училището трябва да се осигурят един милион лева, за да има възможност общината или държавата – както се прецени и какъвто е редът, максимално бързо да пуснат обществена поръчка, за да се набавят необходимите материали. Там са необходими съвсем малко довършителни работи.
Може би знаете, че имахме разговори с премиера по тази тема. Той е поел личен ангажимент, че училището ще бъде открито на 24 май 2013 г. Дано да е така! Това ще бъде двоен празник – първо, че 24 май е много хубав празник, и второ, че това е празникът на община Садово. За да се случи това на 24 май 2013 г., буквално в момента трябва да започнат да вървят тези поръчки. Надявам се Вие писмено и документално да удостоверите волята и средствата, които са намерени. Доколкото разбирам, те са спестени от средствата от края на годината. Дано да може максимално бързо да стартират тези процедури и да се реши въпросът както с училището в Съединение, така и с училището в Садово.
Между другото моите впечатления от разговорите с колеги от страна на ГЕРБ и от страна на Движението за права и свободи, освен от Коалиция за България, са в една и съща посока, че това са двете училища, които максимално бързо трябва да бъдат направени. Те имат огромно значение не само за общинския център, но и всички села, които са в тези две общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Христова, уважаеми господин Курумбашев, до 1 ноември училището в Съединение, както казах, ще бъде готово децата да влязат в него. Естествено бюджетната процедура за следващата година включва не само това, а всичките две хиляди и шестотин, може би и шестдесет, български училища.
Планираме със спестените средства от бюджета на министерството – сега като приключим в Съединение, започваме процедурата за Садово, защото премиерът е поел ангажимент и ми е поставил тази задача. Областният управител на Пловдив се срещна няколко пъти с кмета на Садово, за да подготвят ускоряването на всички процедури по довършителните работи и когато те минат, да може в добър сезон – около месец и половина, два, да се строи.
В Садово одисеята също е от 1983 г. Които са ходили там, сигурно са видели къде учат децата. Те учат в една сграда, която не е пригодена за училище и има стълбове, които държат тавана, защото минават тежки автомобили и той може да падне. Така че този ангажимент сме го поели и ще го довършим. Мисля, че тази година ще я завършим добре, защото онзи ден в Ивайловград се откри крилото на 99-годишното училище – беше се разцепило, наложи се да бъде сринато и построено наново, а и ще имаме и десетте спортни зали в навечерието на 24 май. Този ангажимент е поет и ще го направим, както със Съединение. След като направих обиколка, вътрешно бях много разтърсен от това, което видях, и се заехме с решаването на проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следващият въпрос е от народния представител Ваня Добрева относно актуализация на учебниците по история за 11-ти клас.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, като изследовател на историята и културата на древен Египет, на Вас добре Ви е известно, че при написването на учебник по история е задължително да се спазва принципът на историческата дистанция от сегашната ситуация и конюнктура. Доколкото зная, конвенцията се е спазвала последователно в периода на демократичния преход и е спомагала за обективното отразяване на събития и личности, чиято дейност принадлежи на по-близкото или по-далечно минало. Този принцип на научното познание и обективността обаче грубо е нарушен в актуализираните учебници по „История и цивилизация” за 11-ти клас. В тях е поместен дял, който обхваща последното десетилетие, включително и текущата 2012 г.
Господин министър, бихте ли обяснили мотивите, от които са се ръководели при актуализацията на учебниците както авторите им, така и най-вече Министерството на образованието, младежта и науката? Още повече според мен се е стигнало до видимо игнориране на традиции и разумни обстоятелства, прилагани през изминалото столетие при съставянето на истории не само у нас, но и в европейските държави. Кой и защо е одобрил злополучната актуализация? Колко часа ще са необходими за изучаването на последния дял за 2012 г. и управлението на Партия ГЕРБ и наистина ли тази част ще бъде съставна част от подготвяната матура през 2013 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Добрева, колега Добрева, учудвам се, че ми задавате този въпрос. Вие сте били четири години заместник-министър на образованието и точно по времето, когато сте били заместник-министър на образованието, са одобрени през 2007 г. учебници по „История и цивилизация” за 6-ти клас и там са включени теми, свързани с най-съвременната история на България, правителствата на НДСВ с министър-председател Симеон Сакскобургготски, на тройната коалиция – БСП, НДСВ и ДПС, с министър-председател Сергей Станишев, правителството на господин Станишев, и Вие като заместник-министър, сте действащи в момента. Не зная защо отправяте поглед към древен Египет, тук става дума за съвременна история?! (Реплика от народния представител Ваня Добрева.)
Действащите до този момент учебници са одобрени през 2001-2002 г., тоест съвременната история липсва – липсва приемането на България в Европейския съюз, липсва всичко, което е предприето по евроатлантическата интеграция. Координатната система на историческата наука са имена и дати и това, че се споменават имената на действащите министър-председатели, на нашите евродепутати и на президентите – президента Първанов, и сега президента Росен Плевнелиев, е съвършено нормално от гледна точка към описателния характер на материята съвременна история. Ще минат 50 години и тогава историците ще започнат да правят своите анализи. Но това е съвършено в нормата, винаги е правено, повтарям, 2007 г. децата в 6-ти клас са чели за предишното правителство, и в това, за разлика от Вас, не намирам нищо лошо, те трябва да бъдат информирани. И понеже казвате за друга европейска практика, това е практика в държавите от Европейския съюз, Съединените американски щати, Канада, Русия и много други страни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За реплика – имате думата, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Професор Игнатов, уважаеми колега, изслушах, разбира се, Вашите аргументи, които според мен създават леко противоречие, защото Вие говорите за ученици от 5-6-ти клас, а ние говорим за ученици, на които тепърва предстоят зрелостни изпити.
Лично аз смятам, че прегледът в учебниците, които са актуализирани през последните 22 години, показва, че няма правителство, което да оценява и да овластява самото себе си по време на своя мандат. За първи път в историята на актуализация на учебниците се оказва, че сме свидетели как един политически кабинет посочва себе си и се оценява. (Реплика от министър Сергей Игнатов.) Действително не смятам, че е редно и кабинети от последното десетилетие да бъдат включвани. Има си съответните други форми, по които те биха могли да бъдат представени. Също така може би се забравя, и това вероятно ще бъде акцент при следващото управление на страната през 2013 г., да се посочи, че за първи път в историята на България се раздават и храни за бедни. Самият Вие знаете, като професор по древна история и култура, че древните определят историята като магистър вите, имайки предвид, че чрез представянето на историческия ред винаги се дава оценка. Така че в момента, четейки учебниците за 11-ти клас по „История и цивилизация”, виждаме, че всички останали събития са включени, за да се стигне до етапа, в който ГЕРБ спечели внушителна победа и страната тръгна по нов път със слънцето Бойко Борисов.
Така че не разбирам единствено това: защо са необходими средства в такава ситуация – на криза, за събития и личности, които тепърва ще трябва да оценят, ако не подготовка на изборите за следващата година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Добрева! След като сте били 4 години заместник-министър на образованието, би трябвало да знаете, че средства не са необходими, това си го правят издателствата. Те актуализират учебниците, защото са заинтересовани от това. Не мога да разбера как така изведнъж се оказва, че за пръв път се случва това, след като точно по време на Вашето управление и когато Вие сте били в министерството, е включена темата за Вашето управление и поименно, и с всички неща, и аз не виждам нищо лошо в това. Не мога да разбера защо е добре децата от шести клас да знаят кой е техният министър-председател, но зрелостниците не бива да знаят, които вече са по-активни като граждани. (Реплика от народния представител Ваня Донева.) Това казахте в момента. Това за бедните и за храната не мога да разбера какво общо има с цялата тази работа.
Този въпрос има решение. На мен ми е ясно, че това е част от предизборната кампания. Ако Вие предизвикате дебат в нашето общество и се каже, че в средното училище може да се изучава само история на античността и средните векове, тогава би имало смисъл да си губим времето тук. Но историческата наука, за съжаление, се занимава с ново и най-ново време, и съвременността. Това, което казахте за историята, горе-долу е така, но всъщност първият историк е Херодот и той казва, че записва тези неща, за да не бъдат забравени случващи се събития, той дори не ги оценява. Второто, което вече прилича на монография, е трудът на Тукидид, там той казва нещо много важно: „Историята я правят характерите”. Това е с оглед на целия този предизборен контекст – правят я характерите! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Последният въпрос към министър Игнатов е от народния представител Ангел Найденов относно готовността за започване на учебната година в държавните професионални училища, на територията на град Радомир.
Имате думата, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, господа министри, уважаеми господин Игнатов! Моят въпрос към тази тема е провокиран, господин министър, от две причини.
Първата причина, господин министър, е резултат на Вашия отговор на моя актуален въпрос на 29 юни. Тогава Ви питах за процеса на сливане на двете професионални гимназии в Радомир. Тогава Вие, господин министър, ми отговорихме, цитирам, че: „Казусът ще бъде внесен за разглеждане от експертна комисия, която ще изготви експертно становище в интерес на учениците от професионалните гимназии и чак тогава можем да обсъждаме решение на въпроса”. За съжаление, вместо експертно становище и обсъждане, включително и с местната администрация, с обществеността на Радомир, сред която решението за сливане на двете гимназии провокира напрежение, последва Ваша заповед, издадена на 12 юли, за преобразуване на двете професионални гимназии в една Радомирска професионална гимназия. Разбира се, това съвсем естествено провокира и реакция, последва жалба срещу Вашия административен акт от страна на ръководството на гимназията по енергетика, внесени са документите чрез министерството във Върховния административен съд, очаква се насрочване на дело. Има съответно реакции от страна на кмета на общината, на Общинския съвет в Радомир.
Втората причина, господин министър, е свързана с последиците от земетресението. И по двете сгради на гимназиите има съответно щети като по сградата на Гимназията по транспорт има щети, които са довели до експертно заключение, че вторият етаж на сградата е непригоден за обитаване, съответно там не могат да се обучават ученици. Няма решение на Междуведомствената комисия и за двете сгради, независимо от оценките за щетите, но в Гимназията по енергетика тече ремонт и на 17-и септември, според уверенията на ръководството на гимназията, учениците ще бъдат в ремонтирани и обновени кабинети, съответно продължава с техни средства и отстраняването на щетите по фасадата на сградата.
Господин министър, всичко това провокира въпроса: каква е готовността за откриването на учебната година в двете професионални училища на територията на Радомир?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Във връзка с постъпилия в Министерството на образованието, младежта и науката въпрос относно готовността за започване на учебната година в държавните професионални училища на територията на Радомир мога да Ви уведомя следното. На територията на град Радомир, област Перник има две професионални училища – Техническа професионална гимназия „Никола Йонков Вапцаров” и Професионална гимназия по транспорт „Юрий Гагарин”.
Госпожа Диляна Искренова – директор на Професионалната гимназия „Юрий Гагарин”, е уведомила началника на РИО-Перник, че има готовност за започване на учебната 2012-2013 г. След направената конструктивна експертиза на 28 август 2012 г. училището има разрешение да организира обучението на първия етаж на сградата. В учебните кабинети на първия етаж на сградата може да се осъществява образователно-възпитателен процес. Осигурени са помещения за администрацията и помощния персонал. Направен е ремонт и профилактика на парната инсталация, която е готова да отоплява само първия етаж. Извършена е инспекция от Дирекция „Здравен контрол” на Регионална здравна инспекция – град Перник на 29 август 2012 г., при което е констатирано, че класните стаи на първия етаж отговарят на изискванията. Специализираните кабинети на първия етаж отговарят на изискванията. Санитарните възли, които се намират на първия етаж, отговарят на изискванията, физкултурният салон отговаря на изискванията. В резултата на инспекцията е установено, че учебната база на първия етаж отговаря на изискванията по Закона за здравето. В учебните работилници, които са извън основната сграда, може да се осъществява практическо обучение на учениците. Седмичното разписание е съобразено с броя на учебните стаи, специализираните кабинети и учебните работилници. Задължителната училищна документация е доставена в срок. Професионална гимназия „Юрий Гагарин” – Радомир е кадрово обезпечена за започване на 2012-2013 г.
Директорът на училище „Никола Йонков Вапцаров” Василка Стоилова е заявила готовност за започване на учебната 2012-2013 г. и това е станало преди около месец. Становището на експертите, извършили частичната конструктивна експертиза на сградата на училището, е, че сградата е годна за експлоатация и провеждане на учебен процес след извършване на ремонтно-възстановителните работи. Към момента в училището се осъществяват ремонтни дейности на класните стаи и кабинетите, физкултурния салон, спортните зали и ще приключат до два дни – до 17 септември 2012 г. Ремонтните дейности в коридорите на училището, училищния стол и фасадата на сградата ще продължат да се извършват в неучебно време за учениците и след 17 септември. Същите дейности няма да попречат на провеждане на образователния процес в училището. Училището очаква финансиране от Междуведомствената комисия за възстановяне и подпомагане към Министерския съвет.
Училище „Никола Йонков Вапцаров” има необходима ресурсна и кадрова обезпеченост за започване на учебната 2012 2013 г., така че на основание на гореизложеното Ви уверявам, че в двете държавни професионални училища е създадена необходимата организация и подготовка за откриване на учебната година на 17 септември. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Найденов, имате думата за реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Моите впечатления, господин министър, включително от разговори и с представители на администрацията на общинския съвет, на училищата показва една по-друга ситуация. Аз не бих бил толкова уверен в готовността на двете училища за започването на учебната година. Не говоря за организацията, сигурно там има създадена необходимата организация.
Но каква може да бъде, господин министър, тази пълна степен на готовност, например за Гимназията по транспорт, когато училището е провеждало учебни занятия в сграда на два етажа? Единият етаж сега е обявен за конструктивно непригоден и там учебните занятия ще се водят на един етаж и в учебната работилница. Няма как от сграда с два етажа, помествайки се в сграда на един етаж, да кажем, че има пълна степен на готовност. Това е едната страна обаче, господин министър.
Второто е ситуацията, която е създадена в резултат на заповедта за сливане на двете училища. Аз, честно казано, си признавам, че не разбирам откъде е това упорство във Вашите подчинени – експерти и Инспекторат, или съответно не знаят представители на ръководството, вероятно на Гимназията по транспорт, че се отива на варианта за сливане на двете гимназии?
Нали е ясно, че тази заповед, която се обжалва, дай Боже, тя да бъде отменена, създава, господин министър, недоверие в родителите и в учениците? В резултат на това например в Професионалната гимназия по енергетика, няма достатъчно ученици за втора паралелка в VII клас. Имаме отлив на практика на деца, които отиват за обучение в Перник. Това, разбира се, създава проблеми на родителите и на учениците и съответно за самия град. Това създава несигурност в педагогическия персонал. Те в крайна сметка не знаят какво точно ще се случи – ще се сливат ли, ще се преобразуват ли, ще съществуват ли самостоятелно?
Най-общо казано, господин министър, аз си мисля, че тук изводът трябва да бъде ако не за пълна неподготвеност, то за липса на необходимата степен на готовност за откриване на учебната година в условия, които, общо взето, бихме нарекли нормални, необходими и задължителни.
Много ми се иска, господин министър, да чуя и отговора на въпроса защо е това упорство? Какви интереси стоят зад заповедта за преобразуване и сливане на двете професионални гимназии в една професионална гимназия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! Отливът на ученици не е заради заповедта за сливане. Още преди, когато задавахте въпрос на тази тема, подробно с числа беше изложено, че ние имаме продължителен процес на намаляване броя на учениците и интереса в тези училища.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ, от място): Подвеждат Ви, подвеждат Ви!
МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: За да бъда подведен, трябва да се намирам някъде много далече. Ние постоянно общуваме с този не толкова отдалечен район.
Няма упорство, просто експертите от системата на Народната просвета си вършат добре работата. След като имаме намаляване броя на учениците, това е нормално и разумно решение – да съберем двете училища в едно. Разговарях с кмета по повод въпроса, който зададохте. Не е вина на министерството, а някъде в неговата администрация са пропуснали да кандидатстват за необходимото финансиране. Ние с него се разбрахме, че сега есента, тоест септември-октомври необходимите пари ще му бъдат отпуснати от бюджета на министерството без да е кандидатствал, за да покрие това, което неговите чиновници по някакъв начин, буквално казано на жаргон, са „проспали”. Така че няма упорство, има експерти, които добре си вършат работата и трябва да благодарим на всички, които работят в системата на Народната просвета, и да им пожелаем една наистина успешна нова учебна година от 17 септември. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин министър, за отговорите.
Ние, колеги, преминаваме към въпроси и питания към министъра на земеделието и храните господин Мирослав Найденов, който ще отговори общо на 11 въпроса, докъдето можем да стигнем в днешния ден за парламентарен контрол.
Първият въпрос е от народния представител Корнелия Нинова относно компенсиране на земеделските производители от района на Петолъчката, пострадали от взривовете в началото на месец юни 2012 г.
Имате думата, госпожо Нинова, да развиете въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, този въпрос съм задала отдавна, но дано времето да помогне днес да получим положителен отговор за разрешаване на проблемите на земеделските производители след взрива на Петолъчката.
Въпросът ми е: Министерството на земеделието и храните ще предприеме ли мерки за компенсиране на земеделските производители, пострадали от взривовете в началото на месец юни 2012 г.? Става въпрос за засегнати около 7 хил. дка. Помощта досега се изразяваше в разчистване на площите от снаряди. В медиите обаче беше обявено и от Вас, а и от други министри на правителството, че държавата ще обезщети земеделските производители за претърпените щети. За тези 7 хил. дка земя загубите в продукция се изчисляват на 2500 т или това, ако го остойностим към реалните пазарни цени, е близо 1 млн. лв. В същото време направените разходи на единица площ са от 100 до 120 лв. на декар. Поне тези разходи ще бъдат ли обезщетени от държавата?
В предишно заседание на парламента министър Цветанов обяви, че обезщетенията трябва да бъдат поети от фирмата, причинила взривовете. Вашата публична позиция беше, че държавата ще подпомогне земеделските производители. Направено ли е нещо досега, обезщетени ли са – с колко пари и кога? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, благодаря Ви за този въпрос, защото земеделските производители от района на Петолъчката очакват може би да го чуят и от мен, макар че те са в постоянен контакт с областната дирекция по земеделие, с общинската земеделска служба, разбира се и с общинския кмет.
Аз ще Ви дам информация към днешна дата. Първо, едно уточнение кой ще изплаща декларираните публично намерения на правителството. Ние бяхме на място – аз, включително вицепремиерът Цветанов заедно с представители на фирмата „Берета трейдинг”. Те поеха ангажимент да изплатят на 100% щетите или разликата от това, което са добили и това, което поради тази причина не са успели да реализират като продукция.
Към днешна дата в предварително определената 3-километрова зона за сигурност е направено обследване и са съставени съответните протоколи от общинската служба по земеделие заедно с представители на земеделските производители и представители на фирмата „Берета трейдинг”. Разговарях тази сутрин с директора на областната дирекция и със собственика на „Берета трейдинг”. Изплатени са средствата на голяма част от производителите в 3-километровата зона, имам предвид производителите на зърнени култури. В момента продължават да се правят протоколи и във връзка със собствениците на лозя, така че когато приключи гроздоберът, ще приключат и с тях.
Казаха ми, че до момента няма спорове между производители и представителите на фирмата за това какво трябва да бъде изплатено. Ако има спорове, разбира се, представителите на областната дирекция по земеделие ще вземат участие в решаването на тези спорове – имам предвид с експертна оценка.
Във връзка с възможността държавата да компенсира, ние имаме нотифицирана държавна помощ във връзка с природни бедствия и форсмажорни обстоятелства. Правихме запитване и до Европейската комисия, за съжаление подобни взривове не попадат в тази нотифицирана държавна помощ.
Аз поисках след като приключи напълно, на 100%, изплащането на тези компенсации, да направим още една поредна среща със земеделските производители на място и ако има недоволни от това, което е изплатено, ще бъдат проведени допълнителни срещи с фирмата „Берета трейдинг”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, от отговора разбрах, че обещанието на държавата за обезщетение към земеделските производители няма да се състои. Това, първо. Второто, че хората трябва да разчитат на фирмата. Твърдите, че фирмата е започнала изплащане, но земеделските производители от региона казват, че не са получили нищо. Затова Ви питам имате ли информация и на колко души и по колко пари са платили. И третото, смятам, че Министерството на земеделието и храните не си е свършило и малкото работа, която може да свърши. Протоколите, които са съставени от огледите на място, все още стоят в областна служба по земеделие, не са дадени на хората, поради което те не могат да имат своята претенция към застрахователите там, където продукцията е била застрахована. Тоест, Вие ги лишавате дори от малката възможност да получат някакво обезщетение от застрахователите.
Затова моля да кажете имате ли информация фирмата по колко плаща и кога най-накрая протоколите от областната служба по земеделие ще стигнат до хората, за да могат да си вземат парите от застраховките?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика – министър Найденов, заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Позволете да не се съглася с Вашата констатация. Всички протоколи са направени, собствениците са присъствали на проверките, тоест, при приключването на проверката. (Реплики от КБ.)
Вижте, те са подписали съответните протоколи. Трябва да отидат в общинската земеделска служба и да си вземат протоколите. Това е процедурата. След като се извърши проверката, те участват в тази проверка, ако имат възражения, се отразяват в протоколите, отиват в общинската земеделска служба и си ги вземат.
По отношение на това какви суми е изплатила фирмата „Берета трейдинг” до момента, ще Ви дам допълнителна информация, защото не зная на конкретния земеделски производител по имена какво точно е изплатено.
Има и още един елемент, който исках да се въздържа да го коментираме от тази трибуна, но, за съжаление, Вие ме принуждавате да го кажа.
Първоначалната идея беше да засечем добива в тази засегната 3-километрова зона, примерно на ечемик, тъй като той първо започва да се жъне, и след това, ако има разлика между добитото в 3-километровата зона и средните добиви на съседните общини, да се изплати разликата от фирмата. Знаете ли какво се оказа? Те имат добиви от 640 килограма на декар при средни за съседните общини около 400 килограма, което означава, че те имаха по-големи добиви. (Реплика от КБ.)
Не, не е от бомбите. Аз разбирам, че създава положителни емоции. Причината е друга, но не искам да разсъждавам в тази посока. А може би причината е, че декларират малко по-ниски добиви, защото на базата на тези добиви плащат рента. Така че, когато сме казали, че ще го направим по този начин и се оказва, че техните добиви са по-високи от декларираните средни на околните общини, каква компенсация да им изплатим на тях и по каква причина?
На тези с гроздето при приключване на гроздобера има разлика и ще бъдат изплатени. Ангажирам се допълнително да Ви дам списък конкретно със земеделските производители и срещу всеки сумата, която е получил от фирмата „Берета трейдинг”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин министър.
Преди да продължим, уважаеми колеги, днес, по повод на направеното искане от народния представител Джема Грозданова в предходното питане към министър Ковачева и направеното искане за насрочване на разисквания по това питане, в Деловодството под № 254-02-109 от днешна дата в 11,40 ч. това искане е заведено в Деловодството, заедно с необходимия брой подписи – 59, тоест повече, отколкото е минималното изискване, и съответния проект за решение, поради което на основание чл. 92, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията за 21 септември, следващия петък, от 11,00 ч.
Продължаваме с питане от народния представител Корнелия Нинова относно политиката за подпомагане на земеделските производители.
Госпожо Нинова, заповядайте да развиете въпроса си.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, аз не приемам аргумента Ви, че три месеца вече не можете да уточните колко е добивът от декар и прехвърляте отговорността върху земеделските производители, но това е политика на Министерството на земеделието.
Следващото ми питане е за подпомагане на земеделските производители вследствие на претърпени щети от природни бедствия. Знаете каква беше годината в страната. Може би няма нужда да казвам факти, но все пак, в резултат на дъждове и градушки се унищожи голяма част от реколтата. Четиридесет процента по-малко имахме добиви на краставици, домати и пипер. Най-засегнати бяха овощари и градинари. Заради градушките в Южна България по два пъти се сади реколтата, което оскъпи нейната стойност. В Пловдивско градушките унищожиха и системите за капково напояване. От плодовете пострадаха най-много череши и ягоди. Черешите бяха 60% по-малко от миналата година, кайсиите от ранните сортове – с 80% и т.н. Да не изреждам. Знаете, че картината в страната беше тежка. След това последваха и суши.
Вие също публично поехте ангажимент земеделските производители да бъдат обезщетени за претърпените загуби. Фермерите имат възможност да получат средства и с това да им бъдат възстановени разходите за производство, уважаеми колеги, при събития, приравнени към природни бедствия, това е суша, наводнения и т.н., за напълно пропаднали площи.
Във връзка с това е моето питане правителството ще изплати ли обезпечения, в какъв размер и кога? Защото ние имаме нотифицирана такава държавна помощ към земеделски производители, претърпели щети.
По данни на Министерството на земеделието към 1 юни 2012 г. например са заплатени едва 336 000 лв. по тази линия на държавна помощ, въпреки че през есента на 2011 г. бяха отчетени значителни пропаднали площи от рапица, да речем. Тоест, не се издължава държавата по тази държавна помощ, не подпомага земеделските производители. По-малкото количество на произведената продукция доведе до по-високи цени, в крайна сметка до оскъпяване на пазара и обедняване на българските граждани.
Ще изпълни ли държавата тази си функция, кога и с колко?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Найденов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! С една молба в началото с най-голямото уважение към Вас, моля Ви, нека службите, които не са нито на ГЕРБ, нито на БСП, при смяната на правителството те остават, негативизмът примерно към политическото ръководство да не се пренася към тях. Не е вярно, че не са определили добива. Тези хора, искам да Ви кажа, че аз бях няколко пъти там, влязоха в блоковете, когато включително и военните не даваха 100% гаранция за това, че може да стане някакъв инцидент. Добивите бяха констатирани на място, на момента и ние знаем много добре какви са точно към онази дата. И Ви казват: ето, добивът от ечемика е 640 килограма на декар при средно за съседните, извън 3-километровата зона, декларирани, защото там не са присъствали служителите на службите, около 400 килограма. А причината Ви казах, предполагам каква е. Така че нека наистина да не правим квалификациите за хора, които влизат донякъде и с риск, дори минимален риск, са били на място, свършили са си работата, негативизмът или нашият политически спор да не се пренасят към тях. Отново повтарям – с най-голямо уважение към Вас, нека да пазим тези служби. Днес ги управлявам аз, утре може да ги управлявате Вие.
По отношение на конкретния Ви въпрос: европейското законодателство в областта на държавните помощи в земеделието предвижда земеделските производители да могат да бъдат компенсирани за щети на земеделска продукция, вследствие на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия. Във връзка с това Министерството на земеделието и храните разработи и нотифицира държавна помощ за компенсиране на загуби за напълно пропаднали на 100% площи, вследствие на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия, както и за приравнените към природните бедствия суша, градушка, измръзвания от ниски температури, свлачища и други.
През 2007 г. е получено разрешение от Европейската комисия за предоставяне на държавна помощ, като през 2010 г. срокът на приложението на помощта е удължен до края на 2013 г. Одобреният финансов ресурс за целия период на действие на схемата е 600 млн. лв. или годишен ресурс от 200 милиона за бюджетни средства. Размерът на помощта не може да надвишава 80% от действителните разходи за отглеждане на дадена култура в страната през съответната стопанска година. Производствените разходи се определят на основата на базисните технологични карти за отглеждане на отделните култури по райони на планиране средно за страната.
В случай, че земеделският производител е сключил застраховка, покриваща минимум 50% от средногодишното му производство, или свързаните с производството доходи и статистически най-чести климатични рискове в страната или региона, държавната помощ се редуцира с размера на обезщетението по застрахователната полица. При условие, че застраховката не е направена, компенсациите се изплащат на 50%.
При представяне на застраховка, която не покрива 50% от средногодишното производство или свързаните с производството доходи, държавната помощ също се редуцира с 50%.
За осигуряване изпълнението на схемата от експертни комисии в областните дирекции „Земеделие” на Министерството на земеделието и храните ежегодно се провеждат обследвания на площите, заети със земеделски култури. Всеки регистриран земеделски производител по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители може да подаде заявление в общинските служби по земеделие за установяване на щети и издаване на констативни протоколи за 100% пропаднали култури. На земеделските производители, които не са регистрирани по тази Наредба № 3 и при които щетите са под 100%, комисията също издава протокол след подадено писмено заявление. Този протокол служи за други цели: за застраховка, договорни отношения, за разплащателна агенция при форсмажорни обстоятелства, пред НАП и други.
Процедурата по издаване на констативните протоколи за 100% нереколтирани площи приключва с издаване на заповед от министъра на земеделието и храните за обявяване на настъпили неблагоприятни климатични условия през годината по области и култури. С Решение на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие” се определят: финансовият ресурс, компенсациите по култури, условията за изплащане, срокът за подаване на заявление за изплащане и самите компенсации.
Според държавната помощ срокът за изплащане на компенсациите може да бъде определен до 4 години след настъпилото неблагоприятно условие.
В допълнение като превенция срещу неблагоприятните климатични условия се прилагат одобрените от Европейската комисия държавни помощи, а именно помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция в сектор плодове и зеленчуци и помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства.
Посредством тези помощи земеделските производители се насърчават за доброволно застраховане на селскостопанската продукция, като държавното подпомагане се изразява в частично компенсиране на разходите за сключване на застрахователната полица.
Минималният интензитет на помощите е определен на 80% от разходите за застрахователните премии, ако в полицата е посочено, че същата покрива само загуби, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, и 50% от разходите за застрахователните премии, ако в полицата е посочено, че застраховката покрива природни бедствия и други загуби, причинени от климатични събития. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте, госпожо Нинова, за два допълнителни въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, моля да не преиначавате думите ми.
Уважавам хората, които работиха в условия на риск след взрива – в нивите край „Петолъчката”. Не уважавам чиновниците във Вашето министерство, които три месеца по-късно не са си свършили работата, приемайки резултатите от огледа, направен в първите дни.
Що се отнася до питането ми за обезщетенията на земеделските производители. Разбрах, а вероятно и те, които чакат отговора, следното: идете и подайте документи в общинските служби по земеделие за претърпените щети от природни бедствия и чакайте до 4 години правителството да реши дали да Ви обезщети, има ли пари да Ви обезщети, с колко и евентуално след четири години ще видим. Това Ви беше отговорът.
По отношение на застраховането, което засегнахте. Застраховането на продукцията винаги е важен елемент от аграрната политика. Вие лансирахте една идея земеделските производители да се застраховат, като сумата, която плащат за застраховки, им бъде приспадната от субсидията, която биха получили, което е абсолютно невъзможно да се случи на практика.
Как стои идеята Ви, развива ли се тази идея – задължително да ги карате да се застраховат, като след това им удържате от субсидията, която им се полага? Това е допълнителният ми въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, с риск отново да се повторя ще кажа, че администрацията на Министерството на земеделието и храните, имам предвид Централното управление, няма ангажимент към обследването на щетите в района на „Петолъчката”. Извършва се на регионално и на общинско ниво – протоколите се обработват от Общинската земеделска служба, така че няма забавяне от администрацията. Кажете, че аз съм ги забавил, ако искате – ще приема упрек, но нека да не обиждаме хората.
По отношение на допълнителните Ви въпроси. Аз Ви цитирах, това е нотифицираната държавна помощ и тя така е нотифицирана – до 4 години. Припомням отново, тя е нотифицирана през 2007 г., тоест по време на управлението на Вашето правителство, по този начин. Ние изпълняваме тази нотифицирана държавна помощ и аз я цитирах такава, каквато е.
Уточних обаче, че ежегодно, в случая – с моя заповед, със заповед на министъра на земеделието, правено е и преди аз да бъда министър, се определят комисии, които констатират пропадналите на 100% площи. Или ако има заявление от земеделски производители, дори да не са на 100%, тези протоколи могат да им послужат, както казах, пред застрахователни компании, примерно ако имат съдебни спорове.
Такава е нотифицираната държавна помощ – практиката до момента е да се изплаща в рамките на годината, тъй като се определя бюджет. Бюджетът е в план-сметката на Държавен фонд „Земеделие”. Такава ни е практиката. Просто за коректност цитирах държавната помощ, така както е нотифицирана – ние не сме искали изменение.
Ако настоявате, да направим предложение за изменение. Можем да опитаме да я изменим и да разпишем, че помощта се изплаща примерно в рамките на бюджетната година. Ако го направите като предложение, ще го приема, но аз Ви цитирах как е нотифицирана тази държавна помощ.
По отношение на застраховките. Казах Ви, че всъщност две са възможностите да се изплащат обезщетения. Ако правилно разбрах уточняващия Ви въпрос – защо е важно да се застраховат земеделските производители... (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)
Сумата е на застраховката. Допълва се. Ако трябва да бъдат изплатени примерно 1000 лв. обезщетение на земеделския производител, но той е получил от застрахователната компания 200 лв., се изплащат останалите 800. Ако това Ви интересува. Тоест допълва се онова, което застрахователната компания е изплатила до пълния размер на щетите – съгласно оценките на тези комисии, които са направени. В никакъв случай земеделските производители, ако са застраховани, няма да бъдат ощетени.
Много важна е, Вие сама загатнахте, темата за застраховането на земеделската продукция и може би разсъжденията, които водим в тази посока – за минимална задължителна застраховка на земеделската продукция, защото ежегодно ставаме свидетели на подобни ситуации – дали свързани със суша, дали с градушка, дали с други климатични катаклизми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, продължаваме да говорим на различни езици. Вие се опитвате едва ли не да хвърляте вина върху предишното правителство за това, че е поискало и получило нотификация за държавна помощ за 4 години, което е изключително добър акт. Ако не беше такъв, нямаше да продължите тази държавна помощ с още 2 години. Вие казахте, че сте поискали и тя е удължена.
Моят упрек беше не че ще изплащате след 4 години, а че в рамките на бюджетната процедура, която сте предвидили, и за тази, и за следващата година не сте включили средства за обезщетение на земеделските производители за претърпени щети от природни бедствия.
Кажете им го ясничко и просто оттук, за да не очакват хората и да знаят оттук нататък какво да правят – ще получат ли някакви пари, как да ги разположат спрямо производството си, ще бъдат ли компенсирани. Няма страшно да им кажете: обещахме Ви, но няма пари – няма да Ви компенсираме.
По отношение на застраховката също мисля, че не се разбрахме. Моят въпрос беше по-скоро такъв – Вие публично казахте, че правителството ще въведе задължителна застраховка на земеделските производители, подобно на „Гражданската отговорност” и че ще намалявате субсидията им с тези пари на застраховката. Нали знаете, че това няма как да стане?
Условията за получаване на субсидия от земеделските производители са такива, че от тях не може да се удържа сума за застраховка. Просто Европа няма да Ви го разреши.
И това ли беше някакво напразно говорене или имате намерение да разговаряте с Брюксел и да уредите този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Следва въпрос от народния представител Добрин Данев относно разкопаването на тръбопроводи в землищата на с. Тръстеник и с. Иваново.
Господин Данев, заповядайте да развиете въпроса.
ДОБРИН ДАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Поставеният от мен въпрос към Вас има своята предистория. През месец февруари тази година Русенската земеделска камара изпраща писмо до председателя на Народното събрание и министър-председателя, в което изразява безпокойството на обществеността от Русенска област от унищожаването на напоителните станции и хидросъоръжения и поставя искания за експертна оценка на техническото състояние и ефективността на поливните площи и напоителните системи, преброяване на хидромелиоративния фонд и подготовка, широко обсъждане и приемане на Закон за хидромелиорациите.
За голямо съжаление състоянието на напоителните системи в Русенска област към днешна дата е следното.
От съществуващите 81 напоителни станции са останали само 9 функциониращи такива. Специалистите в тази област знаят много добре, че без поливно земеделие българските земеделски производители не могат да бъдат конкурентни на производителите от другите европейски страни. В това отношение коментари дали да има в България хидромелиоративни системи за напояване са повече от безсмислени.
С промяната на климата в нашите географски ширини и проявените трайни тенденции на глобално затопляне може да се окаже, че при една-две трудни в климатично отношение години всичко, което е постигнато от нашите земеделски производители да бъдат на европейско ниво, благодарение на усвояването на средствата от Европейските фондове, може да бъде безвъзвратно загубено. Защо, след като вече има изградени преносни хидросъоръжения от напорни тръби, които са технически изправни и могат още дълги години да се използват, същите се демонтират и предават за скрап?
Уважаеми господин министър, на какво основание в средата на месец май тази година в землищата на село Тръстеник и село Иваново, област Русе, са разкопавани и вадени тръбопроводи от напоителната система?
По какъв начин се установява техническото състояние на напорните тръби, зарити в почвата, и тяхната годност или негодност за експлоатация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Найденов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Данев! В землищата на селата Тръстеник и Иваново, община Иваново, област Русе, се извършва демонтаж на бракуван тръбопровод от „Напоителни системи” – Русе, прилежащ към помпена станция „Иваново”.
На 16 август 2012 г. получих писмо от областния управител на област Русе за възникнало напрежение при демонтаж на тръби и други хидромелиоративни съоръжения, собственост на „Напоителни системи”, на територията на област Русе. След разпореждане от моя страна и издадена заповед от изпълнителния директор на „Напоителни системи” с дата 17 август 2012 г., на управителя на клон „Долен Дунав” е наредено да се спрат, считано от 17 август 2012 г. до второ нареждане, всички дейности по демонтажа на бракувани тръби и съоръжения на територията на област Русе и да се извърши проверка на място от Централното управление на „Напоителни системи”.
От извършената проверка е установено, че на територията на клон „Долен Дунав” демонтирането на съоръжения и тръбопроводи се извършва съгласно подписан договор с две фирми. Имало е бракувани тръбопроводи и съоръжения, чието демонтиране не е започнало, тъй като не е приключила жътвата. При част от проверените обекти са констатирани приключени дейности по демонтажа на бракуваните тръбопроводи и съоръжения, но липса на осъществено своевременно зариване и рекултивиране на почвата, за което е задържано плащането на дължимите суми за извършената работа по демонтажа на бракуваните тръбопроводи до окончателното зариване на изкопите и рекултивиране на терените.
На 5 септември 2012 г. областният управител на област Русе с писмо до „Напоителни системи” – град София, изпраща протокол от извършена проверка от Областна администрация – Русе, в който е констатирано, че към момента на проверката не се извършват изкопни работи, както и прокопаните просеки за изваждане на тръбите в землището на село Нов град са изцяло запълнени и подравнени.
В заключение бих искал да Ви уведомя, че в „Напоителни системи” ЕАД, град София, няма официално заведени жалби и оплаквания от арендатори, земеделски производители, частни стопани на земеделски и горски площи за изкопни работи в заетите и неприбрани от посевите площи, увреждане на посеви, дървесна или друга растителност по повод извършването на територията на областта дейности по бракуване и демонтаж на тръбопроводи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
За реплика – господин Данев, заповядайте.
ДОБРИН ДАНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! По сигнали на избиратели от Русенския район със специалисти на място успяхме да установим, че тръбите, които се разкопават и продават за скрап, наистина са годни – в това две мнения няма.
Освен това, по сравнителен анализ се установи, че по цени, договорирани за продажба на скрап при 200 лв. на тон, от един километър от този вид тръби в касата на „Напоителни системи” ще влязат около 31 000 лв. Ако решим обаче този километър да го възстановим с нови тръби, по цени на стоковите борси за един километър ние ще трябва да платим около 330 000 лв. Това е десетократно по-голяма сума, която рано или късно държавата, земеделските производители, при решаване за възстановяване на тези поливни системи ще трябва да отделим и да възстановим.
Господин министър, кой ще поеме отговорността за тези загуби, които претърпяват „Напоителни системи” и държавата, и какви мерки смятате да вземете заради тази грешна политика и този грешен акт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Дуплика желаете ли, господин министър? Заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители! На уточнителния въпрос, който ми зададохте, аз съм имал възможността да отговарям в Народното събрание и с няколко думи ще си позволя да се повторя.
По повод на подобни съмнения и притеснения беше назначена с моя заповед Междуведомствена комисия с представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Института по хидромелиорации, Селскостопанската академия и, разбира се, представители на земеделските производители, но не мога да цитирам всички асоциации, които участваха. Беше извършена проверка по цялостната дейност и демонтиране на бракувани съоръжения. Има съответните констатации и заключения. Ако желаете, мога да Ви предоставя този доклад.
Това, което се случваше години наред – бракувани съоръжения, защото тук говорим за бракувани съоръжения, които не се използват години наред, бяха обект на посегателство, на ваденето на тези съоръжения и предаването – разбира се, незаконно и нелегално, от различни структури. Има доста образувани преписки. По доста неща работи и полицията, по подобни кражби на такова имущество.
С отговорността, която имаме да съхраним това имущество, е предприето по предложение на ръководството на „Напоителни системи” – всички съоръжения, които не функционират и са бракувани, да бъдат демонтирани от „Напоителни системи” и съответно реализирани като вторични суровини, а не да бъдат обект на посегателство и грабеж. Така че по отношение на това е извършена тази проверка. Ако желаете, ангажирам се да Ви предоставя доклада на тази Междуведомствена комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Корнелия Нинова относно състоянието на „Напоителни системи” ЕАД – клон „Струма-Места”.
Госпожо Нинова, заповядайте да развиете въпроса.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, миналата седмица направихте едно голямо откритие – че не може да има земеделие без напояване.
Какво е състоянието на „Напоителни системи” в последните години знаем. Многократно тук сме дискутирали политиката Ви по отношение на ликвидиране на напоителните системи.
Конкретният ми въпрос е свързан с напояването в община Струмяни. Това е една община в моя избирателен район – Благоевград. Бях там през лятото. Видях, че в каналите няма и капка вода. Те са затревени, залесени, непригодни за напояване.
На място имате един изключително арогантен местен представител – феодал, който представлява дружеството „Напоителни системи”, който мародерства хората. Между другото, те си плащат редовно таксите за напояване, но няма и капка вода, и това беше цяло лято. Всичко изсъхна в община Струмяни.
Става въпрос за малки села и за бедни хора, на които това беше и прехраната на семействата им. Предполагам, че не е единственият случай в държавата. Аз говоря за моя избирателен район – община Струмяни, но сигурно има такива случаи и на други места.
Въпросът ми е: защо конкретно в община Струмяни „Напоителни системи” не функционира?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Найденов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председателстващ.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, в рамките на отговора на този въпрос, понеже не се разбрахме в предишното Ви питане, ще си позволя в няколко секунди да уточня. Когато коментирахме възможността за евентуално въвеждане на минимална задължителна застраховка на земеделската продукция, дадохме пример, че ако субсидията е 25 лева на декар, няма проблем хората да плащат от тази субсидия, но не някой да им я удържа. Имам предвид, че те получават субсидия и получават възможност, но не става въпрос по някакъв начин да се редуцира или някой автоматично да им удържа. Дадох пример, че те ще получат и биха могли с тези приходи да платят една минимална такса.
По повод на конкретния Ви въпрос за община Струмяни – „Напоителни системи”, започвам с уточнението, че тъй нареченият от Вас „феодал” след сигнала Ви до мен беше извикан директно. Разговарях и го уведомих за този разговор. Направена му е изключителна остра забележка по отношение на личното му държание и поведение.
По отношение на конкретния Ви въпрос отговарям следното. Село Струмяни и село Илинденци получават вода гравитачно от река Влахинска посредством главен напоителен канал „Асен Итов”. Напояват се предимно ливади, зеленчуци, царевица и лозя. Площите, които се обработват, са малки – от 100 кв.м до 2-3 дка. В началото на поливния сезон всички ползватели са поканени да сключат договор за доставка на вода от страна на „Напоителни системи”. Въпреки това до момента няма нито един подписан договор, както и подадена заявка за ползване на вода за напояване. Макар че няма основание да се подава вода за напояване, водоподаването в канала не е спирано и в каналите в поливните площи в двете села тече непрекъснато вода. Тъй като каналът е с ограничен дебит, от „Напоителни системи” е изготвен график за подаване на вода, който е обявен както на населението, така и на кметовете на населените места, а именно за село Струмяни – сряда и събота, а за село Илинденци – вторник и събота. Останалите 4 населени места в общината – село Крушица, село Каменица, село Микрево и село Драката получават вода от река Струма посредством главен напоителен канал „Весен-Огражден”. Общата площ, напоявана от канала, е 4980 дка, но реално ежегодно се напояват около 550-600 дка. Отглеждат се предимно зеленчуци, царевица, картофи и трайни насаждения. И тук, както преди малко споменах, площите са съвсем малки – от няколкостотин квадратни метра до 2-3 декара.
В тези села също са проведени неколкократно информационни събрания от „Напоителни системи” за разясняване на реда за сключване на договори и подаване на заявки за напояване и заплащане на услугата. В началото на поливния сезон водоползвателите неколкократно са поканени да сключат договор за ползване на вода за напояване, но до момента няма сключен нито един договор, включително и от по-крупните водоползватели. Въпреки това от средата на месец май 2012 г. водата в канала е пусната и не е спирана до момента. Предвид обаче голямата дължина на канала – над 20 км, с цел осигуряване на нормален поливен процес, е въведен график за подаване на вода на отделните населени места. Споменах ги преди малко, а те са обявени в кметствата по надлежен начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Найденов, това, което казахте, беше изключително арогантно! Какво искате да кажете, че на хората не им се дава вода, защото видите ли, не отишли да си сключат договорите. Защо тогава им вземате пари? Какво плащат тогава? Те всеки месец си внасят вноска за вода.
И друго. Каналът бил пълен и тече вода отвсякъде! Вие искате да ми кажете, че аз не съм видяла с очите си за какво става дума! Че нали съм била там. Нали тогава Ви сигнализирах. Няма капка вода! Що за арогантно изказване?! Нали сега тези хора Ви слушат! А те са на терена и знаят каква е реалната ситуация!
Били им малки площите. Нали Ви казах, че това са бедни хора, малки семейства. На тях това им е изхранването на семействата. Пречка ли е да получат вода, че имат малки площи?! Моля за по-отговорно отношение по въпроса за община Струмяни!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Желаете ли дуплика, министър Найденов? Не желаете.
Следващият въпрос е от народния представител Десислав Чуколов, но колегата е помолил да получи писмен отговор на зададения въпрос, така че този въпрос отпада.
Следва въпрос от народния представител Петър Курумбашев относно обществена поръчка за внедряване на софтуер за моментни състояния, аудио и видео комуникация и обществена поръчка за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони.
Господин Курумбашев, заповядайте да развиете въпроса.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател! Господин Найденов, този въпрос има два раздела.
Единият е свързан с поръчката на Държавен фонд „Земеделие”. Там възникнаха въпроси по софтуера, който се използва. Има много безплатни програми от типа на Скайп, Ай Си Кю, различни месинджъри, вайбъри и така нататък. Защо е необходимо да се плаща такава система за моментни съобщения, при положение че има софтуер за други безплатни програми?
За мен по-голям интерес представлява вторият въпрос. Бивша Ваша служителка – на 25 или на 26 години, която добре познавате, напуска Агенцията по храните. Същият ден регистрира фирма. Същият ден се регистрират още две фирми – по информация, която Вие сте съдействал да бъде дадена на медиите. Печели да се направят страници или някакви съобщения във фейсбук и туитър по Програмата за селските райони за грандиозната сума 47 хил. 500 лева, при положение, а Вие сигурно знаете, имате опит, че създаването на една фейсбук страница не е някаква изключителна работа и едва ли може да става дума за такива суми.
Същата тази дама се похвали, че нейната фирма е успяла да купи офис за 332 хил. лв. и след това втори офис за 175 хил. лв. без ипотека, тоест два офиса за 500 хил. лв., като дори й се е наложило да ги изплаща цели 7 месеца. Дай Боже всеки български гражданин на тази възраст да може да купи офиси без ипотека за 500 хил. лв. Прави впечатление, че фирмата от която ги е купила, е редовен контрагент на Министерството на земеделието и храните.
Въпросът е: Вие намирате ли конфликт на интереси в този случай? Смятате ли да предприемете някакви действия по отношение на служителите, които са организирали втората поръчка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, господин председателстващ.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, съгласно комуникационния план на Програмата за развитие на селските райони, тя се популяризира чрез дейности, свързани с информиране и публичност, включително и в интернет пространството. Нещо повече, по отношение на дейностите по информираност и публичност на програмата бяха отправени препоръки за постигане на баланс между представянето на програмата в електронните медии и информационни кампании в пресата пряко сред широката общественост чрез средствата на външната реклама, срещи, семинари, лекции, дискусии и участие в изложения и други. Предвид тези препоръки и факта, че част от мерките по програмата са насочени към млади и активни фермери, през 2011 г. Министерството на земеделието и храните заложи в списъка на дейностите, финансирани по линия на техническата помощ по Програмата за развитие на селските райони, услугата „Изработване и поддържане на интернет страница на Програмата за развитие на селските райони” – съответно във фейсбук, и втората, „Изработване и поддържане на интернет страница на Програмата за развитие на селските райони” – в туитър.
Изпълнителят по договора е избран след провеждането на тръжна процедура по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, като критерият е подбор по най-ниска цена. Освен техническата изработка на страницата и обработването на първичната информация за Програмата за развитие на селските райони с приблизителен обем 20 хил. страници, както и попълването на архивна и актуална информация, изпълнителят се ангажира с ежедневното поддържане на страницата и популяризирането й след официалното й представяне в специализираните канали за информация. Задължение на изпълнителите е също и подготовката на експертни отговори, свързани с мерките и всяка друга информация с програмата, за която потребителят задава въпроса.
Визираните във въпроса Ви собственици на фирмата изпълнител не са служители на Министерството на земеделието и храните, а на Българската агенция по безопасност на храните, която е държавна контролна агенция и те нямат нищо общо с дейността на администрацията, която е управляващ орган по Програмата за развитие на селските райони или Фонд „Земеделие”. В този смисъл не намираме конфликт на интереси.
По отношение на проведената обществена поръчка за внедряване на платформата „IBM сейм тайм” от Държавен фонд „Земеделие”, следва да Ви уведомя, че обществената поръчка също е проведена по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, като включва доставката на лицензиран сървър и окомплектовка на 280 броя работни места с уеб камери и слушалки с микрофон. Тя обхваща и услугите, свързани с интегрирането на системата в комуникационната инфраструктура на фонда, а именно инсталиране и конфигуриране на клиентите, обучение на администраторите и поддръжка.
По повод Вашето сравнение, господин Курумбашев, на „IBM сейм тайм” с услуги като Скайп, Ай Си Кю, Екомен и други, следва да имате предвид, че публичността на тези платформи ги прави неприложими за нуждите на администрацията, тъй като не покриват стандартите за сигурност.
Друго изискване на възложителя е свързано с осигуряването на адекватна поддръжка на актуализация на продукта, както и гарантирана съвместност с използваната от Държавен фонд „Земеделие” софтуерна платформа. По този начин фондът не трябва да купува напълно нови лицензии за софтуер, а закупените лицензии са само разрешение за възможностите на наличната платформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Курумбашев, заповядайте за реплика.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Във втората част ще приема Вашия отговор, макар че все пак се впечатлявам, че в интернет ще върви една криптирана земеделска информация, която поставя това министерство примерно до министерство като Пентагона, да речем. Очевидно, че има някакво ниво на секретност, да приемем, че е така.
По първия случай щях да Ви попитам: намирате ли за нормално бивши Ваши служители в момента, в който напуснат, да печелят поръчки за десетки или стотици хиляди левове? Аз не съм привърженик на служители да се забранява да работят същата работа. Разбира се, някой, който се е занимавал със земеделие, няма да отиде и да стане лекар, това е ясно. От друга страна, предполагам прави Ви впечатление този факт.
Другото, което ми направи много неприятно впечатление: гледах разговора по Канал 3, когато Ваш PR се обади и каза: „Ами, то и Вие получавате много пари по комуникационните програми – Вашата телевизия. Защо сега коментирате този случай?”
Щях да Ви попитам: намирате ли за нормално това, че Вие давате определени пари по комуникационна програма, което е добра инициатива? Добра инициатива е и, че сте решили да се обърнете към по-младите през интернет, и в същото време това да Ви гарантира някаква лоялност на медиите. Мисля, че това са две неща, които са абсолютно разделени.
Второ, можете ли да кажете дали след даването на публичност на този случай Вие лично сте оказвали натиск върху отделни журналисти, върху главни редактори на вестници например? Смятате ли за нормално, че медиите, които получават пари по комуникационни стратегии, трябва да се отблагодаряват след това с лоялно отношение към оперативната програма или съответното министерство, което им е предоставило тези средства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Найденов, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Курумбашев, по отношение на коментара Ви за секретност и сравнението с Пентагона. Държавен фонд „Земеделие” не е от ранга на Пентагона, но все пак там годишно се разплащат около 2 млрд. лв. В този смисъл смятам, че това, което ръководството на Държавен фонд „Земеделие” е предприело по отношение на криптирането на тази информация, има своето обяснение. Разбира се, предполагам, че аз и Вие не сме най-добрите специалисти в областта на криптирането на подобна информация, но мисля, че там, където има 2 млрд. лв., добре е да има съответната сигурност.
По отношение на другия Ви въпрос. Казахте за фирма, която е получила десетки хиляди или стотици. Изплатената сума е 15 хил.лв. без ДДС, така че това не са десетки или стотици хиляди левове.
Аспекта на въпроса ви беше: дали с информационната кампания, тъй като информационното обезпечаване на Програмата за развитието на селските райони разполага с бюджет от 36 млн. лв. – важно е да се каже това, целият бюджет на програмата е около 6 милиарда и съгласно Европейския регламент бюджетът за информационно обезпечаване на тази програма е 36 млн. лв., от които до момента са изплатени малко над 10 млн. лв. Внушението, ако сте имали това предвид, дали не си купуваме медиен комфорт, тъй като почти всички български медии кандидатстват и никой не може да ги ограничи да кандидатстват и на базата на обществени поръчки да получават достъп до тези средства, които отново повтарям, са определени единствено и само за информационно обезпечаване, не виждам друг начин освен чрез медиите да стане това информационно обезпечаване.
Нека да Ви кажа без да цитирам медии, някои от които са най-голям бенефициент на средства по тази информационна кампания, но са едни от най-големите критици на дейността на Министерството на земеделието и храните, включително и персонално към министъра на земеделието. В този аспект Ви отговарям на въпроса – не. Факт е и ако проследите дейността и на ресорните журналисти в тези медии ще разберете, че притеснението дали не си купуваме медиен комфорт, не отговаря на истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Следва въпрос от народния представител Пенко Атанасов относно финансовото състояние на Селскостопанската академия.
Господин Атанасов, заповядайте да развиете въпроса.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър, въпросът ми е за финансовото състояние на Селскостопанската академия, което е изключително тревожно за мен, за колегите ми и за всички, които са в системата. Мисля, че всички, които са свързани с българското земеделие, с българската земеделска наука, са притеснени от финансовото състояние на Селскостопанската академия.
Първо, бюджетът няколко пъти е орязван. От 2009 г. при бюджет 36-37 млн. лв., сега е двадесет и няколко. Това е много сериозен удар върху земеделската наука като цяло. Вие управлявате повече от три години това министерство, Селскостопанската академия е под Ваше ръководство. Сменихте ръководителя на Селскостопанската академия и въпреки всичко досега не виждаме нещо генерално да се е случило, напротив – изключително тревожно е. Много институти не си получават заплатите. Безобразие е, че голяма част от тези институти са донори на Академията и на министерството по системата СЕБРА – всичко, което продадат, отива в министерството, а те самите не са си получили заплатите, докато други, които нямат такъв принос, са си ги получили. Не искам да деля кой е по-добър, всеки има принос и място в селскостопанската наука, но фактите са си факти.
Конкретният ми въпрос към Вас е: какво е наистина финансовото състояние на Селскостопанската академия за 2012 г.? Какви задължения има и най-важното: осигурени ли са работните заплати на служителите в Селскостопанската академия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Найденов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, бюджетът на Селскостопанската академия за 2012 г. е намален и гласуван от Народното събрание с оглед приемането на Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанска академия. С проекта се цели засилване на контрола и финансовата дисциплина чрез делигиране на съответни правомощия в лицето на икономическия директор и останалите органи за управление и подобряване модела на финансиране чрез механизми, които да стимулират конкуренцията и да водят до увеличаване на средства за научни изследвания и иновации и финансиране на значими изследователски проекти.
Към момента законът не е приет все още, а е на етап обсъждане, поради което е запазен досегашният ред на финансиране. Академията има самостоятелен бюджет към Министерството на земеделието и храните и в качеството си на оторизиран разпоредител с кредити самостоятелно разплаща поетите задължения и ангажименти в рамките на утвърдената бюджетна рамка. Към настоящия момент уточненият годишен план на Академията възлиза на 26 млн. 827 хил. лв. и тя получава финансирането си съобразно него.
Съгласно отчетените данни към 31 август 2012 г., представени в министерството, извършените разходи възлизат на 19 млн. 363 хил. лв., в това число и разходи за възнаграждение на персонала, тоест 72% спрямо утвърдения годишен план. До края на бюджетната година остават 7 млн. 494 хил. лв. По разчетни данни за възнагражденията на персонала до края на 2012 г. са необходими 5 млн. 698 хил. лв., поради което Академията ще изпита трудности при разплащане на разходите за издръжка на дейността си, тъй като, разбира се, заплатите са с приоритет.
Съгласно отчета на Селскостопанската академия за касовото изпълнение на бюджета към 31 август 2012 г. Академията има просрочени задължения, както следва: обезщетения за персонала с характер на възнаграждения и към персонал, зает по извън трудовоправни отношения в размер 387 хил. лв., и към доставчици на стоки и услуги – 1 млн. 348 хил. лв.; спрямо отчетените данни към 31 декември 2011 г. просрочените задължения към персонала се увеличават с 58 хил. лв, а към доставчици на стоки и услуги – с 530 хил. лв.
Селскостопанската академия е единственият второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в системата на Министерството на земеделието и храните, който прогресивно увеличава просрочените си задължения от 2009 г. досега и който, с оглед на тежката икономическа криза, не е извършил реални конструктивни промени. Извършени са малки съкращения на щатния персонал и то основно на незаети бройки, като не са реализирани съществуващите структурни промени, касаещи дейността и визията на академията.
С оглед задължението на ръководството на академията да отговаря за постигнатите цели на организацията, която управлява публичните средства по законосъобразен, икономичен и ефективен начин, от Селскостопанската академия е изискан план-график за разплащане на отчетените просрочени задължения в рамките на утвърдената бюджетна сметка при спазване на приоритетите, определени със Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г., както и да предложи мерки за преодоляване на възникналите проблеми в разплащанията. Към настоящия момент академията не се ангажира със срокове и мерки за изплащане на възникналите задължения.
На основание Закона за Държавната финансова инспекция, министерството е възложило на Държавната финансова инспекция да извърши финансова инспекция на академията за спазване на нормативните актове, уреждащи бюджетната дисциплина. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Господин председател, колеги! Господин министър, по всичко, което казвате тук, има спор. Според мен, задълженията на академията са около 4 милиона, което е изключително тревожно. Аз разполагам с такива данни. Големият въпрос обаче си остава.
От 2009 г. Вие управлявате този сектор. От 2000 г. за първи път българските учени в областта на земеделието, ангажирани в Селскостопанската академия, няколко института не си получават заплатите.
Големият въпрос е: какво става? Нещо генерално бъркате. Политиката е сбъркана. Ако си спомняте, господин министър, още от първата година на управлението, когато съм Ви задавал въпроси във връзка със Селскостопанската академия, и това, което Вие говорихте, че са нужни промени – да, нужни са. Нужна е обаче и стратегия, която Вие за 3 години и нещо не направихте. За да стане промяната, трябва да има на какво да стъпим, а това липсва.
Какво иска държавата от Селскостопанската академия? Нормалното беше да запази бюджета и в същото време да направи приоритетите, по които ще се развива тази земеделска наука и ще е в полза на българските земеделски производители. Това случи ли се? Не се случи! Напротив, Вие поставихте един човек за шеф на академията, който е толкова далече от земеделската наука, толкова е далеч от земеделието, че просто сега берем плодовете от това, което се случва в Селскостопанската академия.
В Селскостопанската академия има изградени достатъчно учени и ръководители, които могат да управляват академията. Спешно вземете мерки, защото академията е нужна на българското земеделие и на България като цяло. Ако това не става, то е благодарение на това, че Вие не се справяте с тази дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, само да припомня, че две години от трите и половина, в които аз съм принципал на Министерството на земеделието и храните, респективно, както Вие казвате, на Селскостопанска академия, председател на Селскостопанската академия беше председателят на вашия Експертен съвет по земеделие във вашата партия.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): И заплатите, и плащанията не са закъснявали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля без реплики от място!
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Видяхте, че за да има приемственост, за да не се говори, че има политически чистки, госпожа Бъчварова имаше възможността две години, необезпокоявано да извърши определени реформи. Това не се случи, затова ние направихме съответната кадрова промяна, разбира се, след изтичането на мандата, защото това беше в рамките на мандата. Вече има нов председател с пълен мандат. Аз съм отговарял точно на Ваш въпрос по отношение на него, така че няма да го коментирам.
Във връзка със заплатите току-що обясних, че за тази година бюджетът на Селскостопанската академия е намален с близо 5 млн. лева и това е съобразно бюджета на Република България, който е гласуван в Народното събрание. Аз не го определям еднолично като министър. Въпреки това, тъй като до момента има закъснение за заплати от 600 хил. лв., вчера разпоредих да бъдат преведени извънредни средства. Към вчерашна дата те вече са преведени на Селскостопанската академия и се надявам, че в рамките на вчерашния и днешния ден ще бъдат изплатени заплатите на всички, които не са получили.
Това, което очакваме всички, разбира се, предполагам и Вие се присъединявате към мен, от новото ръководство на Академията, от новия Управителен съвет, който беше учреден миналата седмица – аз присъствах на първото им заседание, очакваме предложения за структурна реформа, защото Академията определено е длъжник на сектора. Академията в този вид, с този бюджет не може да продължи да съществува по този начин. Това очакваме всички от тях. Дано се справят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващият въпрос е също от народния представител Пенко Атанасов към министър Мирослав Найденов относно продажба на борсата на продукти от институтите към Селскостопанската академия.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Господин министър, двата ми въпроса, разбира се, са свързани – за финансовото състояние и за това как се управлява Академията при новото ръководство. Аз твърдя, че докато председател на Селскостопанската академия беше Светла Бъчварова, няма неизплатени заплати ненавременно, няма и просрочени задължения. Друг е въпросът, че Вие й вързахте ръцете и краката, за да стане тази реформа, която е нужна. Това по този въпрос.
Продължавам по въпроса, който е свързан с продажбата на продукция на борсата от институтите към Селскостопанската академия. Аз разбирам, че Вие, в това число включително и новият председател на академията, имате една слабост към борсите, но това, което се случи тази година, просто ... Нямам думи.
Борсова стока ли са семената, господин министър? Това закъсняло разрешение за продажбата на семената във всички институти, заради това, че от начало беше обявено, че ще се продава чрез борсите, независимо от това, че всеки институт произвежда семена, че има списък на хората, които очакват да си закупят семена със съответните категории, това няма значение за председателя на академията?! Той решава, че ще продава семената през борсата. Вие разбирате ли за какви абсурди става въпрос? За какво управление и какво се случва със Селскостопанската академия? Няма начин да не се стигне дотам да не могат да се изплащат заплати и да не могат да се поемат задълженията на едно такова огромно предприятие, каквото е Академията в случая.
Това е изключително притеснително, защото институтите произвеждат, те могат да реализират продукцията си. Реализирайки я, пускат парите по системата СЕБРА, те не се връщат, защото има такава... Не знам, системата просто не работи и това трябваше да се промени сто пъти. Но това не се случва.
Още нещо, тези задължения просто ще унищожат Академията. Вземете спешни мерки, господин министър! Много е важно това да се случи, защото Академията не е длъжник на държавата, не е длъжник на земеделските производители. Академията при тези условия е давала максималното от себе си. И при заплата на земеделските работници, близка до минималната, а на старши научните сътрудници – до 600 лв., много трудно при тази ситуация можем да искаме повече от тези хора. Включително и научните работници са на полето, за да произведат качествени семена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на земеделието и храните господин Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, на госпожа Бъчварова не съм й връзвал ръцете, а още по-малко – краката, както Вие се изразихте. Тя е имала пълната свобода на действие. Между другото, декларирам го оттук, има ли сме изключително колегиални отношения с нея. Във времето назад аз бях неин подчинен, след това тя – мой. Така че никой по никакъв начин не е връзвал ръцете и краката. Става въпрос, както казах преди малко, за редуциране на бюджета с 5 млн. лв., което е изключително голяма сума, и това налага много сериозни реформи в академията. Надявам се това да се случи. Разбира се, живеем в условията на тежка икономическа криза и всички трябва да се съобразяваме.
По отношение на конкретния Ви въпрос, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за Селскостопанската академия научно-приложната дейност и обучението на докторанти се извършва от научни институти към академията, които са юридически лица. Съгласно чл. 6, ал. 2 от закона експериментално-производствената, приложна и обслужваща дейност на Академията се осъществява от опитни станции и от експериментални бази към институти, които са държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Като самостоятелни юридически лица и институтите, опитните станции и експерименталните бази са носители на права и задължения и могат да участват самостоятелно в гражданския оборот като сключват самостоятелни сделки.
С оглед постигане на максимално добри и прозрачни резултати при реализацията на стоковата продукция на зърнено-житни растения и слънчоглед, произведени от отделни структурни звена на академията, е взето решение за търгуване на продукцията на Стоковата борса.
Борсовата продажба на стоковата продукция, от една страна гарантира бърза реализация и постигане на максимално бърз резултат поради съсредоточаване на голям брой потенциални клиенти, а от друга – този вид търговия спомага за излизане на сивия сектор на светло, за идентифициране на търговците на зърно, както и за гарантиране прозрачно оформяне на цени.
Правилата и процедурите на откритата сесия между продавачи и купувачи осигуряват една публична, прозрачна и открита търговия. Следва да се има предвид фактът, че става въпрос за централизирана продажба само и единствено на стокова продукция.
Семената за посев от пшеница, тритикале, ечемик, ръж, овес, просо и слънчоглед остават извън обхвата на сделките, които ще се реализират на борсата. Същите ще бъдат предмет на самостоятелни сделки, сключвани от съответните структурни звена на Академията.
Съгласно Закона за стоковите борси и тържищата, търгуването на сесиите и на борсата се реализира от правоспособни борсови посредници – брокери, търгуващи по поръчка и за сметка на своите клиенти. В тази връзка Академията има сключен договор с борсов представител, избран при спазване на нормативните изисквания и процедури.
Съгласно поръчката, спецификация, която е неразделна част от Договора за борсовото представителство, сключена между Академията и борсовия представител към настоящия момент, Селскостопанската академия е заявила за продажба на Софийската стокова борса следните видове и количества стокова продукция, произведена от отделните структурни звена на академията: пшеница – 2161 т; тритикале – 23 000 т; ечемик – 191 т; ръж – 10 т; овес – 56 т; просо – 2,2 т; слънчоглед – 940 тона.
Следва да имате предвид, че количествата, които изброих, може да се окажат по-малки поради наличие на примеси, както и предвид влиянието на климатичните условия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Господин министър, благодаря за отговора, но: справихте ли се с нормативните документи? За да имат избран борсов посредник, трябва да има решение на управителния съвет. На предния въпрос Вие казахте, че преди няколко дни е съставен такъв управителен съвет.
Нали тези институти са самостоятелни юридически лица?! Според мен тези решения са абсолютно некомпетентни и са далеч от действителността.
Вие давате ли си сметка какво се получава, ако институтите не бяха спрени да продадат тази продукция, която сега отива на борсата, давам пример с пшеницата: колко е сега цената на пшеницата? Около 440 до 460 лева за тон. Ако бяха развързали ръцете на институтите, минимум по 480 лв. щяха да продадат продукцията си, когато такава цена имаше!
Питам: кой ще плати разликата? Новият Ви качествен шеф на Селскостопанската академия, Вие, и въобще за какво става въпрос? Защо не давате самостоятелност на институтите, за да си вършат работата и да получават резултатите от труда си. Разбирате ли за какво голямо разминаване става въпрос? Това е изключително сериозно и изключително опасно. Какво се случва с това управление, когато всичко централизирате? Всички минават на една телекомуникационна компания – всички звена на академията, нищо че всеки институт си има сключени договори. Председателят е казал: „Няма значение, ние ще заплатим неустойките, но ще бъдем с една фирма, една фирма трябва да обслужва”. За комисионни ли става въпрос? Какво се случва с горивата? Да, и при Светла Бъчварова горивата бяха централно доставени, но след решение на Управителния съвет, и са спазвани всички процедури. Цената на горивата беше значително по-ниска, въпреки конюнктурата. Можете да го проверите.
Продажбата чрез борсата според мен е категорично нарушение на закона. Няма такъв прецедент, няма такъв случай, Вие с нищо не можете да обясните и да отговорите на това, което се случва. Казвам го със съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър?
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов! Не знам как продажбата на борсова стока като пшеницата на Борсата е нарушение на закона?! (Реплики от народния представител Пенко Атанасов.)
Борсова стока, пшеницата е борсова стока! Останалите, които ги изредих – също са борсова стока. След като е борсова стока... (Реплики от народния представител Пенко Атанасов.) Ние влизаме в режим на...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля Ви, господин Атанасов, да се придържаме към разписаните правила.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: След като е борсова стока – тя се търгува на бор-са-та! Това, че Вие не знаете какво е борсова стока, си е Ваш проблем! Вие знаете старата практика, която се практикуваше и за която съм назначил проверка, по-скоро съм я поискал, тъй като я назначава друг, проверка на Държавната финансова инспекция: как са търгували досега директорите, какви количества, на какви цени и като приключи проверката, господин Атанасов, Вие ще съжалявате, че сте ги защитавали! Тогава ще лъсне истината! Те са кра-ли! (Реплики от народния представител Пенко Атанасов.)
В момента дано ги защитавате принципно, а конкретно някого, затова че сме му развалили далаверата. Борсовата стока ще се продава чрез борсата! Това е световна практика и ние ще я продължим. Няма да разрешим на директорите като някакви местни феодали да продават на когото си искат, на каквито си искат цени и каквито си искат количества. Докато аз съм принципал, борсовата стока ще се продава през борсата. (Реплики от народния представител Пенко Атанасов.) А ако Вие ревете заради някого, на когото сме развалили далаверата, това е друга тема! Благодаря Ви.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Не рева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващият въпрос е на народния представител Димчо Михалевски относно пореден търг на големи количества дървени материали, обявен от Югозападното държавно предприятие.
Слушаме въпроса Ви, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Ето една добра тема, с която да продължим току-що казаните от Вас думи. Казахте, че няма да оставите шефовете на предприятия – в случая държавните предприятия, да правят каквото си искат в горите.
Моят въпрос е специално към Вас и касае последния голям търг, вече предпоследния, тъй като от вчера има друг голям търг в Смолянско, на Държавното предприятие в Югозападния район и, разбира се, проточилата се дълго време наредба за добива на дървесина в България.
Ще направя кратка ретроспекция какво се случва с политиката, за която Вие сте отговорен, и трябва да носите пълната отговорност, съответно позитивите и негативите.
Спомняте си, че от миналата година, от края на годината не се правеха конкурси и това доведе до сериозна криза с дървата за огрев през зимата на миналата година. Бавехме се, защото тогава не се прие наредбата, която беше одобрена, а се прие наредба, която блокира търговете и разбуни цялата гилдия.
Много по-късно започна да се добива дървесина чрез малки и средни търгове – буквално през месец май. Паралелно с това тръгнаха продажби през Стоковата борса – големи, огромни търгове, само за определени фирми, които нарушиха конкуренцията. Към днешна дата – в последното заседание, в което Вие се намесихте, за което, разбира се, аз благодаря, защото в крайна сметка има някои разумни неща в новата наредба, която получих чрез Вас. Резултатът е следният: до 30%, даже 27% от цялата дървесина, която трябва да бъде добита тази година, е добита до края на месец юли. Цената на дървата за огрев расте, и то в условия, когато пазарът не е наситен. Гърция поради различни причини търси огромни количества дърва за огрев и ще влияе на ценовия пазар в нашата страна. Тук се питам: Вие ли ръководите горското стопанство, или го ръководят някакви териториални директори, за да може да създадем онези условия, които са реални и практични днес – първо, да се добива дървесина, тя да достига по най-бързия начин до потребителите на цена, която е по джоба на българския гражданин.
Четох днес Вашето интервю – Вие ги призовавате да влизат в горите за 12 лева на корен, 36 лева на сечище, учудвате се на цената 80 лева. Не се учудвайте! Вашите териториални директори дават такива цени за добив, които са нереални, тоест няма кой да сече в момента в българските гори и достатъчно да отговори на това завишено търсене.
Моят въпрос към Вас е: ще прекратим ли в крайна сметка интересите на малък брой големи фирми в България, включително и това, което се случи с биомасата в Закона за горите и което е крайно недопустимо – да използваме дървесина за добив на електроенергия, за да можем да гарантираме основната си функция – и Вие, и ние да дадем в тези тежки условия за българските граждани, когато цената на електроенергията и на храните расте, поне дървата за огрев да бъдат на онези цени, които е необходимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, първо, с уточнението, тъй като въпросът е зададен, даже ние го коментирахме по телефона с Вас, че не аз обявявам съответните търгове за продажба на големите количества дървесина, а директорите на държавните горски предприятия – не мога по никакъв начин да влияя дали да обявят, или да не обявят, тоест те са търговски предприятия и решението се взема от директора и от съответния управителен съвет на предприятията.
Югозападното държавно предприятие в гр. Благоевград е провело два търга за продажба на големи количества дървесина – на 10 юли и на 4 септември 2012 г., като решението за това е взето след задълбочен анализ на изпълнението на годишните планове за ползване на дървесината. Основното количество от предложената дървесина – над 85-90%, е от категория – средна и дребна строителна, и дърва, които са подходящи за технологична обработка. Предложените количества дървесина са ориентирани към големите преработвателни предприятия. Това се доказва и от спечелилите участници – „Кроношпан България” ЕОД и „Монди Стамболийски” ЕАД. Това са най-големите предприятия заедно с предприятието „Свилоза”.
Следва да имате предвид, че провеждането на търгове за продажба на по-значителни количества технологична дървесина от Югозападното държавно предприятие не е прецедент. Северното централно държавно предприятие – гр. Габрово, също е провело подобен търг, който е спечелен от другото голямо предприятие „Свилоза” АД.
Тук е моментът да кажа, че представители на Асоциацията на българските ползватели на дървесина, в която са обединени всички големи заводи за преработка на дървесина, многократно са излагали писмено своите затруднения с обезпечаването на производството им с необходима дървесина. Представители на заводите са участвали в редица работни срещи в Министерството на земеделието и храните, на които са поставяли въпроса за необходимостта от формиране на различни по големина обекти за продажба на дървесина, ориентирани към различните потребители на дървесина – малки, средни и големи.
В заключение, причината за формиране на големите обекти за продажба на количества дървесина чрез провеждане на търгове и ориентирането към задоволяване нуждите на големите преработватели е не само обезпечението на производствената им дейност и елиминирането на посредници, но и идеята, че в България е по-изгодно да се продава готов продукт, отколкото суровина. Така в страната остават приходи от осъществения труд и те поддържат заетост на работещите в тези заводи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, тези търгове бяха порочни. Първо, защото те подадоха изключителен, различен по своя състав асортимент, който не е необходим на големите преработвателни предприятия. Дори и това, което направи Югозападното предприятие, където „Кроношпан” се наложи да вдигне цената с над 800 хил. лв., а „Монди” не я вдигна въобще, защото този търг беше предназначен за тях. Предният не беше за „Кроношпан”, той беше за друга фирма, но „Кроношпан” се принуди да купи тази дървесина.
Господин министър, питам Ви: да, директорите обявяват търговете, само че защо тези търгове се обявяват с цена по 20-30 лв. на кубик по-ниска от пазарните цени по другите търгове, които се обявяват за малки и средни поръчки? Това е големият въпрос. Преди малко Ви слушах как коментирате за някакви 5 милиона за Селскостопанска академия, че само загубата на ресурс от тези големи търгове дотук е над 15-20 милиона за държавния бюджет през държавните предприятия. Ето ги парите, ние ги губим!
Въпросът е друг: не стига, че ги даваме на тези занижени цени, не стига, че ги купуват определени прекупвачи, които започват да изнудват, забележете, на черно да изнудват и да препродават по 20 лв. без фактура този материал, а сега на всичкото отгоре се оказва, че примерно Стоковата борса, в която пуснахте първия търг през месец февруари – знаете ли колко е добито до началото на септември – 30% от онзи ресурс, там колко беше – 150 хиляди или 170 хиляди кубика – 30%! И в момента нямат интерес да добият останалото, защото цената на едрата строителна дървесина се задържа поради други причини, че строителството в България не е в нужната кондиция.
Забележете, големите търгове на държавните предприятия нямат санкции за тези, които не добият ресурса. Значи те са го блокирали на евтина цена, продават това, което им е изгодно и после няма санкции за останалото, а в същото време имаме дефицит на дърва за огрев, цената расте – ето това е политиката. Затова очаквам от Вас да се намесите – да премахнете този текст, който сте оставили, че чрез конкурс на корен ще се продават големите дългосрочни договори (това е абсолютно порочна практика); да ограничим асортиментите; „Монди”, „Кроношпан”, „Средна гора – Свилоза” да купуват това, което им е нужно, да го гарантираме като държава, защото те наистина, тук съм съгласен с Вас, правят добавена стойност на нашата икономика и като работни места, и като финансов ресурс.
И най-важното: ще внеса изменения в Закона за горите. Престъпление е дървесина от всякакъв характер да се използва за производство на електроенергия! Много Ви моля за това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, първо, Вие, разбира се, като народен представител имате право да внасяте поправки в закона. Народното събрание ще прецени дали да го гласува. Само че, за да бъдем коректни, идеята за добив на електроенергия не е от голяма обла дървесина, а е от отпадъчната дървесина, така наречената „биомаса” в горите. Това не е българска практика и в тази посока ние трябва да използваме този неизползван до момента ресурс. Това, разбира се, е друга тема за дебат.
По отношение на правилата се изговори доста, ние сме коментирали с Вас и не само в пленарната зала. За информация, наредбата вече е качена на сайта на Министерство на земеделието, лично я изпратих и на Вас. Вие имате, разбира се, коментари по нея – тече 14-дневен срок, в който могат да бъдат правени съответните промени. Да кажа, че преди да я качим на сайта беше постигнат този консенсус, разбира се, признавам труден, но има консенсус. В този смисъл съм оптимист, че тя ще бъде приета в най-скоро време и отново повтарям с максимално постигнат консенсус.
По отношение на политиката на държавата. Само преди дни обявихме и не виждам лошо в това (мисля, че и Вие не го казахте с лоша мисъл) хората да имат право да добиват евтини дърва сами в гората на 12 лв./куб.м. Тези, които не могат да добиват, нямат тази възможност, да могат да закупят директно от горските предприятия – за съжаление, складовете на горските предприятия са в горите – дървата на цена по 36 лв. на кубик. Те трябва да организират превоза за своя сметка или да направят някаква кооперация, или чрез помощ на общините, тъй като ние сме в режим на диалог с общините, дървата да могат да отидат на достъпни до тях места, но на цена не повече от 50-60 лв.
В този смисъл, мисля, че тази политика заслужава адмирации и ние ще осигурим необходимите количества на тази социална цена за хората, които имат нужда. В същото време ние не трябва да спираме търговията с Гърция, защото високите цени в момента водят до допълнителен финансов ресурс към държавните горски предприятия, а това е добре като цяло за държавата.
Надявам се с новия закон, с наредбата, която предполагам, че до седмици ще стане факт, нещата в горския сектор да постигнат това ниво на консенсус, което всички желаем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващият въпрос на народния представител Димчо Михалевски е относно закриване на Държавно горско стопанство – Кричим и прехвърлянето му към Държавно ловно стопанство – Чекерица, заедно с част от територията на Държавно горско стопанство – Пловдив.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, господин министър! Мисля, че ако в момента наситите пазара с дърва за огрев, ще решите проблема. Естествено не трябва да спираме износа, той носи доход на държавата, но в момента пазарът не е наситен и за съжаление цените растат.
По въпроса, за който Ви питам, това касае Ваша заповед от 1 август тази година, която заедно със закриването на Държавно горско стопанство – Розино и прехвърлянето му към Държавно горско стопанство – Клисура, това е на територията на Пловдивска област, закривате и Държавно горско стопанство – Кричим като основните му дейности са прехвърлени на Държавно ловно стопанство – Чекерица, една част към Държавно горско стопанство – Пловдив, и част от Държавно горско стопанство – Пловдив се прехвърля към Държавно ловно стопанство – Чекерица. Това, разбира се, като се каже така, нищо не говори на хората, но трябва да отбележим, че Държавното ловно стопанство – Чекерица от 2009 г. има договор за съвместна дейност – 15-годишен, с господин Тихомир Трендафилов. Това е след измененията на закона тогава – не само там, на много места се сключиха такива договори, но в момента се прехвърлят, и въпросът възниква, изключително апетитни държавни горски стопанства и части от тях.
Първият ми въпрос е: не смятате ли, че е нарушение на Закона за горите, по-точно чл. 7, ал. 3, където пише, че за целите на планирането на горските дейности и на всички свързани други дейности трябва териториалните горски единици да съвпадат с цели общини? Въпросът тук е, че голяма част от горските терени, особено апетитни в района на село Лилково и село Чурен, където е най-ценната едра смърчова дървесина, като само за тази година ползването там е на 4 хил. кубика, а това са близо 400 хил. лв. като добив, се прехвърля на Чекерица.
Възниква големият въпрос: има ли други такива прехвърляния във Вашия мандат и каква е политиката, какво целите всъщност?! Тук говорихме за добив, за разширяване на добива на дървесина, модернизация на добива, пътища и така нататък. Сега в един момент забелязвам едно движение – към малки по обем ловни стопанства да се прикрепят изключително апетитни парчета от Държавния горски фонд и то след сключване вече на дългосрочни договори. Каква е целта на министерството, на Изпълнителната агенция по горите, на нашите държавни предприятия? Каква е добавената стойност от това Ваше действие? Въпросът е: има ли и други такива, които са се случили тази, миналата или по-миналата година, за да можем да разберем в цялост каква е политиката, която водите?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Съгласно чл. 168, т. 12 от Закона за горите министърът на земеделието и храните по предложение на Управителния съвет на Държавното горско предприятие взема решение за създаване и закриване на териториални поделения на предприятието и за определяне на техния район на дейност.
В конкретния случай с писмо на директора на Южноцентралното държавно предприятие – град Смолян в Министерството на земеделието и храните е представено мотивирано предложение на Управителния съвет на предприятието за закриване на Териториално поделение Държавно горско стопанство – Кричим и промяна на района на дейността на Териториално поделение Държавно горско стопанство – Пловдив и Териториално поделение Държавно ловно стопанство – Чекерица, което след последната промяна на Закона за лова и опазване на дивеча е преименувано в Държавно ловно стопанство – Тракия.
От 2008 г. до момента Държавният ловностопански район на Държавно горско стопанство – Кричим, който е 4 хил. 411 хектара, това представлява около 50% от площта на стопанството, се стопанисва в ловно отношение от Ловното стопанство – Чекерица, а в горскостопанско отношение от Ловно стопанство – Кричим. Стопанисването на едни и същи територии от две различни териториални поделения в редица случаи създава конфликти по отношение на отговорностите за опазване на горските територии и дивеча в периодите за извършване на определени горски и ловностопански дейности и други. Съответно искането на Управителния съвет на Южноцентралното държавно горско предприятие е мотивирано с необходимостта от единно управление на горските територии в ловностопанско и горскостопанско отношение, както и с целта да се избегне дублиране на дейностите по тяхната охрана, от което се постигат по-добри икономически резултати.
С увеличението на района на дейност на Ловно стопанство – Тракия се създават и по-добри условия за опазване на местообитанията на едрия дивеч и в най-голяма степен за съхранение и подобряване на популацията на благороден елен, дива свиня, дива коза и глухар. Едновременно с предложението за закриване на Горско стопанство – Кричим е предложена и промяна в района на дейност на Горското стопанство – Пловдив, а именно: увеличаване с площта на горските територии от Държавно горско стопанство – Кричим, които попадат в границите на община Стамболийски; намаляване с площта на горските територии, които нямат обща граница със стопанството и представляват своеобразен остров, заобиколен от горски територии от района на дейност на Държавно ловно стопанство – Тракия.
С предложения нов район на дейност на Държавно ловно стопанство – Тракия и Държавно горско стопанство – Пловдив, във връзка със закриването на Държавно горско стопанство – Кричим, границите на двете стопанства се привеждат в съответствие с границите на общините Родопи и Стамболийски и се установяват граници по ясни релефни форми, каквато в случая е река Лилковска.
С моя заповед от 1 август 2012 г., считано от 1 октомври 2012 г. се закрива Горско стопанство – Кричим и е определен нов район на дейност на ловни стопанства – Тракия и Пловдив. Трудовите правоотношения на работниците и служителите на закритото горско стопанство, съгласно същата заповед, се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Всичко това, уважаеми господин министър, щеше да е нормално, ако нямаше предварителни договори за съвместна дейност. Вие казахте: подобряване на икономическите резултати, въпросът е за кого?! За държавата или за някой друг? В случая за някой друг. Вие не ми отговорихте: има ли други такива случаи?
Преди това ще Ви кажа, ето направих една карта (показва карта на района), тоест свалих я от сайта на Изпълнителната агенция по горите, както и да гледаме – това червеното петно е Чекерица, тези маркираните тук са Кричим, а това синьото маркираното е най-хубавата гора, която се намира над Лилково. Както и да променяте границите, няма логика нещо, което е било дългогодишно направено и е било в интерес на държавата, сега в момента да го правим в интерес на един конкретен човек – който и да е той, не го познавам лично.
Проблемът е такъв, че това е устойчива практика. Миналата година към малкото Ловно стопанство – Шерба е прикрепено Държавното горско стопанство – Старо Оряхово. Там навремето нашият колега Емил Димитров е взел, също под наем и на дългосрочна концесия. Подобно нещо се е случило и в района на Шумен. Държавното ловно стопанство – Паламара, което е три пъти по-малко от Държавното горско стопанство – Нови пазар, е така да се каже като аншлус, е приело Нови пазар.
Възниква въпросът: не е ли логично, когато искаме да развиваме териториите и да съчетаваме ловностопанските с горскостопанските дейности, първо, да защитим държавния интерес, да направим една обща процедура и да обявим предварително, че ще правим такива укрупнения и вероятно ще има по-голям интерес. Аз не мисля, че в случая ангажиментите на тези, които са поели дългосрочно да развиват ловностопанските дейности най-вероятно с най-добри чувства, се увеличават. Тук възниква въпросът: не правим ли подаръци? Много големи подаръци! И в същия момент непрекъснато правителството не спира да говори за финансова криза. Ако по-добре управляваме нашите активи, ще имаме по-голямо чувство за морал, когато поглеждаме избирателите и ще бъдем по-спокойни за развитието на лова и българските гори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, аз нося информацията, но тъй като е три страници и предполагам, че в рамките на определеното ми време не мога да я прочета, ако не възразявате да Ви предоставя този списък, а ако държите, мога и от трибуната, но ще отнеме допълнително време.
По отношение на коментара Ви дали не се правят подаръци, нека да уточня. Винаги съществуват подобни съмнения, но този договор, който Вие коментирате в момента, не е сключван по мое време. В този смисъл подарък аз не съм правил, а това, което са ми дали на тези три страници, нямам време да ги прочета, ще Ви го предоставя просто за информация и можем да го коментираме. Впрочем ще видите, че всички тези действия, които са извършени, целят едно-единствено нещо – оптимизиране на дейността. Да, винаги може да има съмнение, но нека да ги погледнете първо и да ги коментираме допълнително. Благодаря Ви. (Министър Мирослав Найденов предава на народния представител Димчо Михалевски документите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин министър.
Следващият въпрос е от народния представител Корнелия Нинова относно сеч на 16 дка гора в местността „Страната”, в землището на село Поленица, община Сандански.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, задавам Ви този въпрос по молба на жителите на община Сандански, където има огромно напрежение във връзка с изсичане на 16 дка гора в местността „Страната”, землището на село Поленица, при това гора, която е залесена през 1959 г. Говори се всичко в града – от това, че е била възстановена като земеделска земя, до това, че от Горския фонд е отредена за строителство. Жителите са изключително притеснени освен от факта, че се сече безогледно и от факта, че това променя климатичните условия в общината, които са специфични, знаете – подпомагат лечението на някои болести.
Затова Ви моля да кажете: проверили ли сте този случай след зададения от мен въпрос? За какво става дума – за грешка, за злоупотреба? Ще има ли наказани, ще се търси ли отговорност или всичко това, което се случва, е в рамките на Вашите решения? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Мирослав Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова, извършена е спешна проверка по сигнала, при което е установено, че се отнася за действия, извършени върху частен имот с площ около 12 декара. Съгласно лесоустройствения проект от 2008 г. на Държавното горско стопанство – град Сандански, имотът представлява гора по смисъла на чл. 2 от Закона за горите. В проекта имотът е описан като иглолистна култура от черен бор на възраст 45 години и се намира в селскостопанския фонд, представлява частна собственост с функция „зелена зона” на град Сандански и попада в „Натура 2000”.
При проверката е установено, че собственик на имота е подал сигнал до община Сандански за извършена сеч в началото на месец февруари 2012 г. от неизвестно лице или лица. Служители на общината са констатирали сечта на 9 февруари, като е съставен протокол, в който е посочено, че е извършено нарушение на чл. 40 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. Протоколът е предаден на един от собствениците на имота.
От Регионалната дирекция на горите – град Благоевград, в качеството на контролен орган е извършена проверка, като е съставен констативен протокол за проведената гола сеч в частен имот в землището на село Поленица, община Сандански.
След тези констатации и поради неоткрити извършители от страна на дирекцията, е сезирано Районното полицейско управление в град Сандански на основание чл. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрол и опазване на горските територии. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин министър, благодаря Ви, че е направена проверка след сигнала, но аз бях на мястото и ми е трудно да повярвам, че това е станало незабелязано и от неизвестни лица. Става въпрос за изключително огромна площ, за много дългогодишни дървета, които не могат току-така да се изрежат и изкарат. Имаше следи от тежка техника. Нека въпреки това прокуратурата да си свърши работата. Радвам се, че сте подали сигнал до прокуратурата, но Вашата теза, че това е минало незабелязано, за мен е неприемливо.
Във връзка с това имам и един въпрос, след като мястото влиза в „Натура 2000”, какво ще се направи, за да се възстанови състоянието на този 16 декара терен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
За дуплика – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова! Както уточних и предполагам Вие разбрахте от отговора, че става въпрос за частна гора. Да, забелязало се е по всяка вероятност на другия ден, когато е подаден и сигналът. Знаете, че частните гори, като такива, си имат собственик, така че това не са държавни гори, които се охраняват от Изпълнителната агенция по горите, респективно от държавните горски предприятия.
Това, което можем да направим, тъй като попада в „Натура 2000”, съответно общинските власти със собственикът, защото става въпрос за частен имот и разбирате, че няма как държавата да влезе и да извърши някакви мероприятия – ако собственикът желае да бъде подпомогнат от държавното горско стопанство в региона, не представлява трудност. Това все пак е малък терен и ще бъдат подпомогнати, за да се възстанови тази горска растителност. Както казах, тя попада и в „зелената зона” на град Сандански, така че при всички случаи, когато става въпрос за такава поголовна сеч, дори и на частен имот, ние ще подпомогнем тя да бъде възстановена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следващият въпрос е на народния представител Димитър Чукарски относно извършване на оторизация и изплащане на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г.
Заповядайте, господин Чукарски, да развиете въпроса.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Земеделски производители от 10. Кюстендилски многомандатен избирателен район при посещенията ми в различни общини ме информираха за следния казус, свързан с проблеми и допуснати нарушения при извършване на оторизация и изплатени суми за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. Според тях се е стигнало в редица случаи до откази за финансово подпомагане за 2011 г. както по системата за електронни плащания, така и по схемата за подпомагане на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони. Всичко това е станало в противоречие с европейското и българското законодателство.
Според тях противоречието се състои в следното. Нито един от земеделските производители не е бил уведомен за съществуващи административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент 73/2009 г., което представлява кръстосана проверка със автоматизирани компютърни средства и пространствено сравняване на заявените площи чрез допустимите референтни парцели в системата за използвани земеделски площи. Поради тази причина фермерите не са имали възможност да дадат допълнителни обяснения и възражения като заинтересовани лица. Всички тези съображения, които те биха дали, биха спомогнали да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата и съответно да има и други резултати от извършените проверки според тях.
Във връзка с това, уважаеми господин министър, моят актуален въпрос е следният: наистина ли е практика компетентните органи и длъжностни лица в ръководеното от Вас министерство да извършват проверки и постановяват откази без да се интересуват от регламентите на Европейския съюз и българското законодателство? Казано на прост език – без да дадат възможност на заинтересованите лица да участват в производството, което определено води до финансови последици за тях, за съжаление в по-голямата част от случаите негативни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Имате думата, господин министър, за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чукарски, европейското законодателство и по-конкретно Регламент 73/2009 г. и Регламент 1122/2009 г. не изискват уведомяваме на кандидатите за директни плащания за извършването на задължителните административни проверки и резултатите от тях. Изискване за подготовка на доклад е предвидено единствено по отношение на проверките на място. Това изискване се спазва и всички кандидати за директни плащания се уведомяват за резултатите от проверките на място и на заявителите се предоставя възможност за представяне на възражения.
Административните проверки включват извършването чрез компютърни средства на кръстосани проверки, които представляват пространствено сравнение на всички декларирали земеделски парцели от отделни кандидати помежду им, както и с данните от външните регистри, по-конкретно спрямо допустимите за подпомагане площи в системата за идентификация на земеделските парцели. Именно поради факта, че кръстосаните проверки, а и голяма част от останалите административни проверки, извършвани от Държавен фонд „Земеделие” с цел одобрение на подадените заявления за подпомагане, са автоматични компютъризирани дейности, то участието на кандидатите в тях е на практика невъзможно.
Необходимите на Държавен фонд „Земеделие” данни за извършване на съответните административни проверки в пълен обем и за вземане на адекватно решение относно одобряването на всяко конкретно заявление са налични в самото заявление, подадени от съответния кандидат в споменатите външни и вътрешни регистри и компютъризирани база данни, а при необходимост, например в случай на деклариране на едни и същи площи от повече от един кандидат – застъпване, могат да се изискат допълнителни документи и данни.
Резултатите от административните проверки и проверките на място се обективират в уведомителните писма, които след извършване на оторизациите по дадените заявления, се изпращат от Държавен фонд „Земеделие” и Разплащателна агенция до кандидатите за подпомагане. Член 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители предвижда възможност за оспорване по административен ред на уведомителните писма пред министъра на земеделието и храните. Това е една допълнителна възможност, която гарантира отмяна на незаконосъобразните актове и защита на правата на земеделските производители. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Чукарски, имате думата за реплика.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Благодаря за отговора.
Аз мисля, че точно това е стремежът на земеделските производители – при проверката на място те да могат да покажат как конкретно стоят нещата. За съжаление за поредна година се случва този проблем. Аз сега Ви поставям актуален въпрос, свързан с това, тъй като става дума за хора в едни изключително малки общини, каквито са преди всичко община Невестино, община Трекляно, община Рила и община Кочериново, и в Бобошево го има това като проблем. Това са малки общини, където много малко хора останаха да се занимават със земеделие, за съжаление. Поради тази причина молбата ми е наистина да не ги отказваме с различни бюрократични формалности, които в голяма част от случаите се намират, а просто да им съдействаме с една ясна воля, че това, което правят, е изключително полезно за самите тях, за държавата ни и поради тази причина трябва да получат това, което им се полага.
Заради това аз ще Ви дам една писмена жалба, тъй като повечето хора ми даваха и споделяха проблемите си устно, като се надявам, разбира се, че Вие ще възложите съответната проверка. Благодаря Ви. (Народният представител Димитър Чукарски предоставя на министър Мирослав Найденов жалбата.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чукарски, аз Ви благодаря за поставения въпрос, тъй като той дава възможност хората да чуят моя отговор. Ще разгледам жалбата, която ми давате наръка, още повече, както казах в края на отговора си, те имат като последна възможност да обжалват пред министъра на земеделието и храните. Аз съм отменил доста актове до момента и доста хора са получили вследствие на подобни възражения своите средства. Разбира се, има и жалби, които не са удовлетворени, тъй като системата не е позволявала. Когато става въпрос за работа в такъв огромен обем при толкова много бенефициенти, естествено грешките не са изключение. Така че съм отворен към тях, има изградена система за подаване на тези жалби, включително те вървят по специален ред, за да могат по най-бързия начин да се разгледат. Няма да остане неразгледана жалба, така че ощетен земеделски производител се надявам да няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
С това се изчерпаха въпросите към Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните. Благодаря му за участието в днешния парламентарен контрол.
С това се изчерпва и парламентарният контрол в днешния ден и пленарното заседание.
Тъй като следващите въпроси са към министъра на здравеопазването, а времето напредна, няма време кога да се зададат в оставащите няколко минути, поради което обявявам, че следващото пленарно заседание ще се състои на 19 септември 2012 г. от 9,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)
(Закрито в 13,51 ч.)
Председател:

Цецка Цачева

Заместник-председатели:

Анастас Анастасов

Екатерина Михайлова

Павел Шопов
Секретари:

Пламен Нунев

Любомир Владимиров
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания