Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 28 септември 2012 г.
Открито в 9,03 ч.
28/09/2012
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов, Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум, откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Дами и господа народни представители, със Заявление № 254-00-1859 от 26 септември 2012 г. е постъпило искане от народния представител Юлиана Генчева Колева от Парламентарната група на ГЕРБ, която беше избрана тази седмица за член на Висшия съдебен съвет.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт забранява членът на Висшия съдебен съвет да е народен представител. Поради законова несъвместимост между двете длъжности госпожа Колева подава оставка като народен представител от Четиридесет и първото Народно събрание.
Предвид това заявление и тъй като идната сряда ще се конституира Висшият съдебен съвет, предлагам по реда на чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание точка първа от днешното пленарно заседание да бъде приемането на решение, с което да прекратим предсрочно пълномощията на госпожа Колева.
Моля да гласуваме включването на такава точка в дневния ред.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Предлагам на Вашето внимание служебен Проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител:
„Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Юлиана Генчева Колева като народен представител от 21. многомандатен избирателен район – Сливен.”
Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване проекта за решение.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Едно съобщение. Ваня Донева, Диана Иванова и Борис Грозданов са изпратили писмо, с което ме уведомяват, че на основание чл. 78, ал. 5 от нашия правилник оттеглят внесения от тях Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на тема: „Одит за съответствието при финансовото управление на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” за периода от 1 януари 2008 г. до 30 септември 2012 г.” Проектът за решение е внесен с № 254-02-91 на 28 юни 2012 г.

Преминаваме към предвидения за днес, с начален час 9,00 ч.:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 21 септември 2012 г. до 27 септември 2012 г.:
Постъпило е питане от народните представители Нигяр Джафер и Ариф Агуш към Десислава Атанасова – министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването за финансиране на болници в отдалечени планински и полупланински райони. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 октомври 2012 г.
Уважаеми народни представители, на балкона на пленарната зала е парламентарна делегация от Националното събрание на Виетнам, водена от заместник-председателя на Събранието Хуин Нгок Шън. Гостите са на двудневно посещение в България. Нека ги приветстваме. (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Писмени отговори за връчване от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Георги Божинов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов на въпрос от народния представител Димитър Горов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройство Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на околната среда и водите Нона Караджова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Павел Шопов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Павел Шопов;
- министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Емилия Масларова;
- министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Спас Панчев;
- министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев на въпрос от народния представител Евгений Желев;
- министъра на младежта, образованието и науката Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- министъра на отбраната Аню Ангелов на въпрос от народния представител Ангел Найденов.
Парламентарният контрол днес ще започне с отговора на ген. Аню Ангелов – министър на отбраната, на въпрос от народните представители Ангел Петров Найденов и Спас Панчев относно възнагражденията в Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.
Аналогичен въпрос е отправил народният представител Владимир Тошев относно увеличение на възнагражденията на военнослужещи във Въоръжените сили на Република България. Отговорът ще бъде общ.
По реда на поставяне на въпросите – господин Панчев, имате възможност да развиете въпроса си към министър Аню Ангелов.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, драги колеги! През последните месеци многократно и разнопосочно излезе информация за различните варианти за увеличаване на заплатите на кадровите военнослужещи в Министерството на отбраната.
В писмо до Вас от 5 септември 2012 г. министърът на финансите изразява мнение, че възможността за осигуряване на средства за увеличаване на заплатите на военнослужещите в рамките на утвърдения бюджет за тази година може да се търси, ако част от правата на военнослужещите, се приравнят с тези по Закона за държавния служител. Има се предвид максималният размер на отпуската, която от 40 дни да стане 32 дни, а обезщетението при пенсиониране от 20 заплати да се намали на 10 заплати. Това би довело до икономия в размер на 20 млн. лв. и по този начин да има възможност да бъдат увеличени заплатите с около 5,8%. За сравнение – на базата на такова изчисление, увеличението на заплатите в системата на Министерството на вътрешните работи би стигнало 11,7%, при служителите на ДАНС – около 12%.
Наред с всичко това се споменава за възможности за увеличаване на работната заплата за сметка на съкращаване на персонала. Според публикувани данни в пресата доверието към армията през месец септември се е сринало до 34%, като имаме предвид, че през месец февруари то беше 42%, при условие че армията взе дейно участие при гасенето на пожарите, отстраняването на последствията от взривовете на „Петолъчката” и така нататък. (Председателят дава сигнал за изтичане на времето.) Говори се, че в армията, за съжаление, има малко пари за социална дейност и за консумативи.
Във връзка с това нашият въпрос към Вас, господин министър, е каква е Вашата позиция и какво ще предприемете, за да бъдат защитени интересите на военнослужещите и служителите от Министерството на отбраната и структурите, които са на Ваше подчинение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Господин Тошев, заповядайте да развиете въпроса.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Наистина в публичното пространство през последните седмици се разпространява един въпрос, касаещ индексирането на заплатите на военнослужещите в Българската армия и изобщо в сектор „Сигурност”. Видни са усилията на ръководствата на двете министерства да полагат максимум грижи за своите подчинени, като постигат повишение на заплатите в границите на възможното.
Колеги, аз искам пред Вас да спомена само няколко факта, които категорично подкрепят тезата, че заплатите на военнослужещите трябва да бъдат индексирани, но в никакъв случай не трябва да бъдат обвързани с отнемането на привилегии.
Господин министър, аз бих желал да обърнете внимание на разликата между привилегии и компенсации. Колеги, законът, който ние гласувахме в тази зала, членове 165, 182-187, касае отнемането на права и налагането на задължения – над 83 ограничения, за работещите в сектор „Сигурност” в Република България, а членове 188 и 193 налагат 18 задължения, които ние, обикновените граждани, нямаме и не се налага да изпълняваме.
Военнослужещите в Българската армия, във Въоръжените сили на Република България, работещите в сектор „Сигурност” работят в условия, които по никакъв начин не могат да бъдат гарантирани от Кодекса на труда, който налага компенсиране на техните задължения. Наистина те доброволно са се отказали от своите права при подписване на договора за служба в сектор „Сигурност”, обаче това налага ние да се грижим за тях и да компенсираме тези техни ограничения.
Във връзка с това, господин министър, моят въпрос към Вас е какви са възможностите за индексация на възнагражденията на военнослужещите и каква е позицията на Министерството на отбраната по този въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За отговор – министър Ангелов.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа Найденов, Панчев и Тошев! Бих дал отговор само с едно изречение – ако народното представителство уважава своето решение, гласувайки Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили и 1,5% от брутния вътрешен продукт за бюджет за отбрана. Ако това не стане, естествено, аз като министър и моят екип ще правим всичко възможно, за да решим въпроса за увеличаване на възнагражденията, може би е по-правилна думата „покриване” на тригодишната обща инфлация с увеличаване на възнагражденията на военнослужещите.
Естествено, най-напред ще дам няколко данни. Средната работна заплата в системата на Министерството на отбраната към момента, след 1 юли 2012 г., е 933 лв., а средната заплата само за военнослужещите в Българската армия и другите структури е 989 лв. За сравнение мога да дам някои данни за средната работна заплата от Съвета за административна реформа: Министерството на правосъдието – 1136 лв.; Министерството на финансите – 1238 лв.; Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” – 2065 лв. Очевадна е необходимостта от повишаване на замразените от три години възнаграждения на военнослужещите.
Какво правим във връзка с това? Тук отчасти беше прочетено писмото на Министерството на финансите до мен, до министър Цветанов и до председателя на ДАНС. Ние разгледахме най-внимателно всички тези предложения и се оказа, че те не почиват на реална база – нещо, което е отложено във времето, като обезщетения, намаляването им няма да даде ефект за 2013 г. Затова няма да окаже пряко въздействие върху някои икономии, които да бъдат дадени за увеличение на брутното месечно възнаграждение.
От друга страна обаче, в поредица разговори, които имах с министъра на финансите господин Дянков, стигнахме до определен консенсус що е то „компенсации” или „обезщетения”, и що е то „привилегия”.
Всъщност, военнослужещите имат една привилегия, заедно с другите служители от сектор „Сигурност”, включително и някои професии като балетисти, балерини и така нататък. Тази привилегия е, че при пенсиониране за тях се изисква само стаж, без да се изисква възраст за пенсиониране. Това е наистина привилегия.
Що се отнася до военнослужещите, такава привилегия не съществува в почти всички армии от страните – членки на НАТО и Европейския съюз. Ето защо стигнахме до извода, че можем чрез въвеждане на такава възраст за пенсиониране, равна на пределната възраст за служба във Въоръжените сили, която е 52 години за младшия състав и за сержантите, изключвам войниците, защото те не могат да се пенсионират, докато са войници, за старшите офицери 54 години, а за специалните категории – летци, водолази, парашутисти, възрастта да бъде съответно 42 и 44 години – това на практика уеднаквява режима на пенсиониране на всички останали работещи първа категория в страната с режима, при който биха се пенсионирали и кадровите военнослужещи.
Ще кажа, че това е в интерес на самите военнослужещи. От една страна, това намалява моите права като министър на отбраната да освобождавам военнослужещи, ако те са придобили право на пенсия по чл. 69. Сега имам право при навършване на стаж 27 години да ги освободя – по усмотрение, по целесъобразност. Ако тази промяна влезе в сила, ще трябва да изчакам да навършат съответно 52 и 54 години и тогава, ако те не желаят да продължат да служат, мога да ги освободя, не само аз, но и техните командири, защото става по тяхно предложение. Това – едно.
Второ, намалява се натискът върху пенсионните фондове в Националния осигурителен институт, тъй като по-малко хора ще се пенсионират през 2013 г.
Трето, увеличава се възнаграждението на военнослужещите.
Запазват се обезщетенията при освобождаване, обезщетенията се плащат не при пенсиониране! Това означа, че ако той бъде освободен при 27 години стаж, при всички случаи ще получи обезщетение, но няма да получи право на пенсия. Това трябва да се разбира добре.
Искам да използвам тази трибуна и да се обърна към военнослужещите: слушайте внимателно какво разясняват Вашите командири. Те са изцяло информирани, защото участваха във вземането на тези решения.
Що се отнася до това, че има възможност военнослужещият да напуска армията независимо кога, ако е изпълнил двете изисквания: стаж 27 години или 15 години за летците и съответна възраст, дори да работи на друго място, той придобива право на пенсия като военнослужещ. Това трябва добре да се разбира.
Друг въпрос е, че ще предложим отпуските на военнослужещите да се измерват в календарни дни. Добре е те да се запазят такива, каквито са. Всъщност, ще заменим думичката „работни” с „календарни”. По този начин като че ли се намалява отпуската с осем до десет дни, но това може да се компенсира с механизма за използване на отпуската, като се използва неколкократно в рамките на годината и то само в работни дни. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Има думата за реплика господин Панчев.
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин министър, в своето изказване Вие говорихте много за привилегиите. Иска ми се в залата да стане ясно и ние да сме убедени, че така наречените „права” или „привилегии” на военнослужещите не са нещо случайно и още по-малко това не е незаслужено.
Всички трябва да си даваме ясно сметка, че професията на военнослужещите изисква пълно себеотдаване, невъзможност да разполагаш със себе си, със свободното си време, дори не можеш да избираш местоработата си, да си готов по всяко време да отидеш на мисии или в друга гореща точка, да рискуваш живота си, а заедно с това да имаш известни ограничения в политическите и гражданските права.
Не приемам и сравнението с другите европейски държави. Там военнослужещите имат не по-малко социални права и привилегии, но за разлика от нашите военнослужещи, заплатите им са много по-високи от тези, които получава българският военнослужещ. От Вашата информация, господин министър, се вижда, че едва ли не те получават по-малко от държавните служители в другите министерства.
Като казвам за държавните служители, не мога да не спомена следното. Беше подчертано, че в Министерството на финансите, в другите министерства ще получат 20% увеличение на заплатите. Не искам да сравнявам отговорностите на държавния служител с тези на военнослужещите. Искам само да посоча, че един експерт в министерство може да получи за седем години стаж около 1800 лв. заплата, докато един военнослужещ може да получи около 1000 лв. за тези години, например един лейтенант.
Не на последно място трябва да обърнем внимание на обстоятелството, че военнослужещите са най-типичният пример за държавен служител. Те са посветили живота и усилията си за защита на сигурността на държавата. Квалифицират се в тази посока, полагат дългогодишни усилия да се изградят като специалисти. За разлика от държавните служители, нямат възможност за работа на друго място, на частен бизнес или нещо подобно. Те работят само и единствено за държавата и имат възможност да разчитат само на държавата. Затова държавата не може да се държи като мащеха с тях, като с едната ръка дава малко, а с другата ръка взема от вече постигнатото.
Господин министър, смятам, че Вие като съседи с Министерството на финансите можете да разчитате на военнослужещите да изпушат по една цигара около Министерството на финансите, за да разбере министърът, че наистина тези хора имат нужда от по-добро внимание. Благодаря Ви. (Реплики от КБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Министър Ангелов, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Панчев, надявам се, че не призовавате към нещо военнослужещите, защото това би било нарушение на закона?!
Второ, искам да Ви кажа, че много добре разбираме какво означават „компенсации”. Когато говорим за компенсации, абсолютно задължително ще запазим всички компенсации, различни видове допълнителни възнаграждения, в зависимост от тежестта на службата, къде се носи тя, колко години е прослужил, да получава своите обезщетения така, както сега, в момента. Не обърквайте нещата с привилегиите и компенсациите. Най-напред Вие си ги изчистете – кое е привилегия и кое е компенсация.
Всичко онова, което намира парично изражение като обезщетение или допълнително възнаграждение, означава, че нещо се компенсира. Вие изброихте добре, аз съм изброявал стотина пъти онова, което трябва да правят военнослужещите и при какви условия го правят.
Благодаря за тази защита. Ние защитаваме интересите на военнослужещите в рамките на това, което наричаме компенсации.
Какво получават наистина? Ще ме извините, направих това сравнение нарочно, за да видите, че след 1 юли на практика шапката с пари изчезва като понятие. Дълго време се говореше, че военнослужещите взимат незаслужено много голяма заплата и така нататък. Напротив, тя е под средните заплати за държавните служители, а те носят държавна служба с особено предназначение. Затова тук ще се запази всичко онова, което и в момента имат. Единственото отстъпление, което правим, е с въвеждането на тази възраст, но това не ги ощетява по никакъв начин. Тя дава възможност да продължат своето кадрово развитие, а не да се стремят при навършване на 20 години стаж, на 38 години или на 48 години да напускат армията. Това им дава възможност да работят по-продължително време, да станат старши офицери, висши офицери и така нататък.
От друга страна, уважаеми господин Панчев, с увеличаването на възнаграждението ще се увеличи размерът на обезщетението. Това също не трябва да се изпуска.
Отново повтарям: независимо дали е навършил пенсионна възраст, при освобождаване от военна служба, когато и както реши самият военнослужещ, той ще получи не повече от двадесет заплати, колкото е прослужил на военна служба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Тошев, заповядайте за реплика.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Благодаря и на Вас, господин министър, за изчерпателния и подробен отговор, който дадохте. Аз искам само да припомня на уважаемите колеги и на всички българи, че имаше един принцип, който би трябвало вече да влезе в действие – да се дават повишения на заплати и доходи там, където има реални реформи. И аз мисля, че Въоръжените сили на Република България са може би първият, да не каже единственият сектор в държавата, който има вече извършена реформа и се движи по план – абсолютно всичко, което ние в тази зала сме приели като задължение към ръководството на Министерството.
Второ, което искам отново да подчертая, е, че тези компенсации, за които говорим тук, заедно с министъра, са за доброволен отказ от права. И единствената категория българи, които 24 часа в денонощието, включително и по време на отпуск са на разположение и задължени да отидат да изпълняват задълженията си, са военнослужещите. Това означава, че те трябва да бъдат компенсирани. Това означава, че те трябва да получават достойни доходи.
Завършвам, господин министър, с това, че по никакъв начин не бива да се внушава, че давайки на едни, ние вземаме от други. По никакъв начин не бива да мислят някои българи, че когато се увеличават заплатите на полицаи, на военнослужещи и на други категории българи, се отнема от някого. Тези, които работят, тези, които заслужават, трябва да получат. Не съм съгласен и, колеги, аз съм също полковник от Българската армия, по никакъв начин недейте да излизате да пушите, да пиете вода или каквото и друго да правите пред Министерството. Министерството е на Ваша страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика, господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Искам все пак да напомня, че всичко онова, което казах, е в рамките на преговори, няма решение. Така че, ако ние не срещнем разбиране от Министерство на финансите по отношение на това, което предлагаме, и не получим допълнителен фонд „Работна заплата” за увеличаване на възнагражденията, тези предложения ще ги оттегля моментално.
И второто, което искам да кажа, е, че аз тази година ще настоявам решително пред правителството за постигането на онова, което Народното събрание е задължило правителството –отделянето на 1,5% от брутния вътрешен продукт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря на министър Ангелов за участието в днешния контрол.
Продължаваме с въпроси и питания към министъра на земеделието и храните господин Мирослав Найденов.
Имаме един общ отговор по отношение на питане от народния представител Димчо Михалевски и народния представител Пенко Атанасов относно политиката на правителството за управление на държавния поземлен фонд и въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно търг за продажба на държавна земя срещу компенсаторни бонове.
Питането ще бъде развито от господин Михалевски. След това господин Иванов ще развие въпроса.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Една тема, която преди повече от година в Комисията по земеделието поставихме пред Вас и поискахме да ни изложите с доклад как държавата управлява своя държавен поземлен фонд, тъй като, от една страна, той е национално богатство, от друга страна, той е ресурс, който може, както да създава и прилага определени политики на правителства на равнище, така и да създава много сериозна заетост и поминък на десетки хиляди български граждани. За съжаление, това не се случи.
Аз се постарах сам да проследя тенденциите, използвайки аграрните доклади, какво се е случило в България.
Тенденциите са ясни – държавният поземлен фонд постепенно намалява. От близо 240 хектара през 2005 г., към края на 2010 г. по официално публикувания последен доклад той е под 225 хиляди хектара. Едновременно с това има една стабилна тенденция на предоставяне на земи от държавния поземлен фонд за едногодишно ползване под наем и за дългосрочно ползване, като в последните една-две години общите площи, които се предоставят, са се увеличили в порядъка между 10 и 12%.
Интересни са данните за това как държавата е възмездявала притежателите на поименни компенсационни планове през тези години. Ето ги числата: в 2005 г. са обезвъзмездени притежатели за 1654 хектара; следващата година – за 474; В 2007 г. – за 1029; в 2008 г. за 409 хектара; в 2009-а и 2010 г. малко над 4000 хектара всяка година.
Тук възниква големият въпрос – при тази ситуация на намаляване какви са Вашите цели на масираното предлагане на един огромен пакет от над 15 хиляди хектара земя държавен поземлен фонд, който беше обявен за продажба? Ще Ви припомня, че преди близо една година, месец ноември 2011 г., Вие заявихте, че няма да продавате земи от държавния поземлен фонд. Очевидно нещо е наложило промяна в тази политика. И защо го направихте по този начин? Не чрез централизиран национален търг, а разпределихте хилядите имоти на регионални търгове през съответните дирекции на Вашето Министерство.
Това е важен въпрос, за да можем да си отговорим действително какви са целите, които Вие преследвате, те вписват ли се в някаква по-обща политика за комасиране, за оземляване, за подобряване ефективността от държавния поземлен фонд. Още повече, че след малко ще стане дума – този търг беше натоварен с много съмнения по отношение на неговата равностойност, неговата прозрачност и в крайна сметка неговата справедливост, за да може хората, които получават поименни компенсационни бонове да получат онова удовлетворение и онази гаранция от държавата, че в крайна сметка те ще бъдат овъзмездени по най-добрия начин? Ще се радвам да ми отговорите на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Иванов, заповядайте да развиете въпроса си.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, през месец август Министерство на земеделието и храните обяви търг за продажба на 154 хиляди декара държавна земя, като срокът за подаване на документи за участие в търга изтече буквално преди няколко дни – на 26 септември. След обявяването на търга се случиха редица събития, които показват, че този търг крие в себе си очевиден порок. Преди всичко от тези 154 хиляди декара след енергична намеса на неправителствените природозащитни организации и разбулване на общественото мнение, 50 хиляди декара бяха извадени.
И веднага се поставя въпросът: включването на тези 50 хиляди декара в резултат на какво е било, след като те са защитени територии по натура или защитени територии с ограничено право на ползване? Защото служителите, които са съставили този списък от терени, е трябвало да бъдат наясно. Значи или е нехайство, или е преднамерено, като се е очаквало, че никой няма да повдигне въпроса. Или пък е некомпетентност.
На второ място, направи впечатление и беше изтъкнато, че буквално дни преди обявяването на търга, изведнъж компенсационните поименни бонове скочиха от около 30 стотинки на бон на 83 стотинки, което е очевидно доказателство, че е имало изтичане на информация от служители в повереното Ви Министерство.
Всичко това създава впечатление, че търгът действително, меко казано, е оцапан от нередности.
По този повод, господин министър, задавам следния въпрос: първо, какви неотложни нужди наложиха продажбата на тези 154 хиляди декара държавна земя именно в този момент? Означава ли това, че държавата няма никакъв интерес за обществено ползване поне на част от тези парцели и евентуално създаване, както беше казано, на работни места за хора върху тези терени?
И на трето място, по каква причина бе избрано разплащане с компенсационни поименни бонове, което, както Вие самият в интервю констатирахте, доведе до едно рязко повишаване на тази цена на компенсационните бонове на борсата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски, господин Атанасов, господин Иванов! Без да правя комплименти и на двамата, задаващи въпроса, обикновено Вие се явявате много добре подготвени, но очевидно по този въпрос ще трябва да имам малко повече време, за да отговоря от тази трибуна не само на Вас, но и на доста хора, които ги интересува. Във въпросите имаше определени неточности и непознаване на материята. Признавам си, тя е доста сложна. На мен също ми трябваше време да се запозная.
Земеделските земи от държавния поземлен фонд представляват публичен фонд и национален ресурс, чийто общ размер към настоящия момент възлиза на 2 244 744 дка. Управлението и разпореждането със земеделските земи от държавния поземлен фонд – частна държавна собственост, се осъществява в рамките на установените със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за прилагането му дейности, които включват:
- отдаване на тези земи под наем или аренда;
- предоставяне за безвъзмездно ползване на институти, училища, затвори, държавни горски и ловни стопанства, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и други, необходими за осъществяването на основната им дейност;
- обезщетяване на бежанци от Беломорска Тракия, чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата „Моллов Кафандарис”;
- обезщетяване със земи от държавния поземлен фонд на собственици, чиито земеделски земи са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, както и на собственици, чиито земи подлежат на отчуждаване за изграждане на обекти от националната инфраструктура;
- учредяване на ограничени вещни права.
Основното предназначение на земите от държавния поземлен фонд е ползването им за земеделски нужди, като свободните от разпореждане имоти се предоставят ежегодно за възмездно ползване под наем или аренда чрез търг или конкурс.
В резултат на проведени търгове в страната отдадените с договор за наем или аренда земеделски земи от държавния поземлен фонд на физически и юридически лица към настоящия момент възлизат на 911 914 дка, от които 804 961 дка за едногодишни полски култури, 30 420 дка за отглеждане на трайни насаждения и 76 533 дка за ползване на ливади, пасища и мери.
За стопанската 12-та и 13-та година в момента се провеждат тръжни процедури в областните дирекции „Земеделие”, като са обявени за отдаване под наем или аренда земи в размер на около 640 000 дка. Два пъти годишно – през месеците май и ноември, общинските служби по земеделие извършват проверки за състоянието и ползването на имоти от държавния поземлен фонд, като на онези ползватели, които ползват такива имоти без правно основание, се издават заповеди за неправомерно ползване, въз основа на които същите заплащат сума, представляваща трикратния размер на средното годишно арендно плащане за землищата на общината.
За целта бе изготвена и утвърдена методика за извършване на проверки по реда на чл. 47, ал. 8 от Правилника за прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за състоянието и ползването на имоти от държавния поземлен фонд, която включва и стриктни проверки на предоставените за безвъзмездно ползване земи от държавния поземлен фонд, както и при установени нарушения на ползването или отпаднала необходимост заповедите, с които земите са предоставени, да се отменят.
Министерството на земеделието и храните по искане на общините, в които размерът на общинските пасища е недостатъчен за задоволяване на нуждата от тях, предоставя пасища от държавния поземлен фонд за възмездно отдаване под наем или аренда чрез публично оповестен търг на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни. Приходите се разделят между Министерството на земеделието и храните и съответните общини, като през месец февруари 2011 г. е издадена заповед на министъра на земеделието и храните за определяне на реда и условията за ползване на мерите и пасищата от държавния поземлен фонд, предоставени за управление на общините.
Следва да се има предвид обаче, че независимо от усилията на министерството да включи в гражданския оборот колкото може по-голям размер земи от държавния поземлен фонд, свободните държавни земи към момента възлизат на 1 128 316 дка, като в последните години е налице тенденция за намаляването им.
Причината за големия размер неизползвани земеделски земи от държавния поземлен фонд е, че сред тези земи съществуват доста маломерни имоти, а също и имоти, които не са компактно разположени, отдалечени са от пътища с трайна настилка и населени места или представляват пасища и мери, поради което на търговете за отдаване под наем или аренда към тях не се проявява стопански интерес и дълги години те не се обработват.
Предвид наличието на голям размер свободни земеделски земи от държавния поземлен фонд, чието управление се явява неефективно, както и в изпълнение на нормативната уредба, от която произтичат задълженията на държавата да организира и провежда търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд по реда на Наредба № 16 от 2000 г. за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове, министърът на земеделието и храните като управляващ правата на собственик на тези земи периодично обявява търгове за продажба на такива земи. По този начин се предоставя възможност на лицата, чиито земеделски земи не могат да бъдат реално възстановени поради проведени мероприятия върху тях и са обезщетени с поименни компенсационни бонове, да участват в тези търгове и да закупят земи от държавния поземлен фонд на територията на цялата страна съобразно техния стопански интерес като начин на обезщетение за невъзстановените им земи по реда на закона.
Законодателят е предвидил както при определяне на паричния размер на обезщетенията с поименни компенсационни бонове, така и при определяне стойността на земеделските земи от държавния поземлен фонд за продажба чрез търг да се прилага една и съща методика при оценяването им, определена по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета от Министерския съвет.
С прилагане на единен подход при оценяване на невъзстановените земеделски земи и на земите от държавния поземлен фонд не се нарушават интересите на правоимащите лица, тъй като те придобиват собственост върху земи, чиято парична равностойност съответства на стойността на определеното им обезщетение.
Търговете за продажба на земи от държавния поземлен фонд се организират и провеждат последователно на общинско, областно и национално ниво. Информация за свободните имоти от държавния поземлен фонд, които могат да бъдат предложени за продажба с поименни компенсационни бонове, се предоставя от общинските служби по земеделие, въз основа на която областните дирекции „Земеделие” изготвят и предоставят за одобряване в министерството протоколни решения.
Откриването на процедура за провеждане на търг се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или упълномощено от него лице, която се публикува в централен ежедневник, а съответната областна дирекция „Земеделие” публикува в местен вестник.
Протоколните решения, които представляват списъци с одобрени за продажба имоти, се обявяват на публични места в общината или областта и на интернет страницата на областната дирекция.
От 2000 г., когато започва действието на Наредба № 16, която урежда реда и условията за провеждане на търгове за продажба на държавни земеделски земи с поименни компенсационни бонове, до настоящия момент са проведени всички общински, областни и национални търгове, с изключение на област Силистра, където национален търг не е провеждан, и областите Габрово и София град, където държавният поземлен фонд не е достатъчен и не са били определяни имоти за търгове с поименни компенсаторни бонове.
Законодателят е предвидил разпоредбата, съгласно която след последователното провеждане на общински, областен и национален търг продажбата на земеделски земи от държавния поземлен фонд срещу поименни компенсационни бонове да се извършва само на национален търг, където могат да участват притежатели на тези бонове от цялата страна.
В областите Бургас, Кърджали, Монтана, Перник, Разград, Смолян, София област и Стара Загора са проведени последващи национални търгове.
До края на 2009 г. на пазара на земя се наблюдаваше траен застой и липса на интерес към търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд, като в периода 2001 – 2009 г. от общо обявените 732 000 дка са продадени 162 000 дка. Намаленият брой купувачи се насочи към имоти с по-високи земеделски качества, каквито се предлагат от частни продавачи.
Активизирането на пазара на земеделските земи след 2010 г. дава възможност за реализация на имоти с недобри качества, тъй като земеделските стопани осъзнават нуждата от уедрено и стабилно ползване на земеделските земи (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – голяма част от проектите по Програмата за развитие на селските райони са с 5-годишен период.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вашият отговор всъщност беше изцяло посветен на политиката – Ваша, и на ръководеното от Вас министерство, за управление на държавния поземлен фонд.
Аз смятам, че така изложената политика, ако се следва, тя действително би била правилна.
Това всъщност е отговор на питането на моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България, но аз не чух отговор на моя въпрос. Аз поставям въпроса не върху цялостната политика, а върху дефектите на един конкретен, на един проведен търг.
И отново казвам: търгът е опорочен по две причини – първо, една трета от обявените терени се оказаха терени от „Натура 2000”. Както се казва, може хора, проявяващи интереси към тези терени, да са закупили поименни компенсационни бонове, за да кандидатстват за тях, а сега ще стане така, че ще си лепят компенсационните бонове по стените, защото министерството е извадило тези 50 хил. дка и вината за това е именно на министерството, а не на хората.
На второ място, изтекла е предварителна информация и има спекулативно повишаване на цените на поименните компенсационни бонове. Тази информация е изтекла не от другаде, а именно от Министерството на земеделието и храните, от Вашите служители.
И аз не чух, господин министър, в целия този период следя Вашите изяви, да посочите, че има вина в министерството, че има хора, които не са си гледали работата и тези 50 хил. дка неправомерно са били включени. Кой ги е включил? Има ли някаква санкция срещу тези хора?
Както и за изтичането на информация – проведохте ли някакво разследване за това? Това е по този въпрос.
Как аз бих видял един бъдещ търг, за да се следва политиката, за която Ви говорих – първо, под Ваш контрол, защото в крайна сметка Вие подписвате накрая документите, не трябва да има грешки – такива, каквито сега са допуснати с една трета от обявените терени!
Второ, ако искате да постигнете максимално високи цени, търгът не трябва да бъде национален, за да бъде свободна конкуренцията между евентуалните купувачи.
И на трето място, ако искате да има неподправен интерес, трябва да има дори национална кампания за рекламиране на тези търгове, за да могат хората от цялата страна да знаят какви терени се предоставят и които проявяват интерес към земеделска дейност, да се явят.
И на четвърто място – трябва да сте сигурни, че поне в тези области хората, които е трябвало да бъдат обезвъзмездени за отнети земи и които не могат да бъдат обективно върнати, да са били обезвъзмездени, защото в противен случай те продължават да чакат държавата да им даде компенсации за земите, които могат да бъдат върнати, а в същото време държавата продава на свободни търгове такива земи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За дуплика – господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, един от дефектите на парламентарния контрол е, че понякога като времетраене задаващите имат повече време от отговарящия. Засякох – Вие, с господин Михалевски, имахте повече време от мен, затова ще помоля председателстващия за разбиране. Темата е наистина много важна! Ако мога да изляза малко от рамките на времето, за да отговоря, защото има много данни.
Първо, на конкретния Ви въпрос – аз щях да отговоря, но не ми стигна времето.
Първоначално бяха обявени 154 хил. дка, след това се получи информация – сигнал, и то лично до мен, от Коалиция „Да остане природа в България”, че седем имота с обща площ 225 дка попадат в така наречените защитени зони, обявени от Министерството на околната среда и водите.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК, от място): И са с ограничени права на собственост!
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да, те са със статут на публична държавна собственост, тоест разговорът беше само върху тези 225 дка – седем имота.
Оказа се, че информацията е някъде между двете министерства, не е стигнала до нас, тоест в регистрите на Министерството на земеделието и храните те не фигурират като такива.
Веднага извадихме тези седем имота – 225 декара. Виждате, че това е съвсем малко от 154 хиляди. Тогава те поискаха среща с мен. Направихме един наистина много добър, задълбочен разговор и анализ. И те предложиха – това е тяхно предложение, а пък аз се съгласих – имотите, които са в „Натура”, а те са още 38 622 дка, да бъдат извадени. Защо? По принцип няма абсолютно никакво ограничение. Много от имотите и в момента в „Натура 2000” са частна собственост.
Като цяло моето разбиране е, че частникът е по-добър стопанин от държавата. Мисля, че това се доказва. Вие поне го споделяте като идеология, затова аз не мисля, че трябва да ограничаваме правото на хората да закупят имоти в „Натура 2000”, особено когато имат намерение по отношение на тях да ги използват за пасища, ливади, да разширят бизнеса си.
Тогава обаче се съобразих с мотивите и това е мое лично решение, което те адмирираха. Те не са настоявали толкова и не е станало, както Вие казахте, под натиск на организациите. Напротив, ние развихме тезата, че тъй като по отношение на голяма част от тези 38 хил. дка, които са в „Натура”, няма конкретни заповеди от Министерството на околната среда и водите по отношение на ограниченията с тяхното ползване, с цел да не заблудим бъдещия инвеститор или хора, които ще ги закупят, а след това да се окаже, че те примерно имат съществени ограничения, за момента да ги задържим, докато процесът на издаване на заповеди от Министерството на околната среда и водите завърши.
Проявих разбиране за техните мотиви. Това е причината те да бъдат свалени. Направих справка дали има интерес към тях. Оказа се, че това са високопланински пасища и ливади. До момента нямаше интерес към тях, така че това не е проблем. И Ви казвам, че иначе от тези 154 хиляди около 38 600 са свалени. Това е причината.
Мисля си, че мотивите им бяха добри. Това е един от примерите за добър диалог между нас.
По отношение на начина на обявяване – обявихме го на търга.
Първо, търгът е национален. Нека да е ясно – това е национален търг! Разбира се, начинът на провеждане на търга е след това на регионално ниво, но неговото обявяване по принцип е на национално и това е национален търг. Обявен е в най-големите ежедневници, нека да не им правя реклама тук, обявен е и в местните, и плюс това – в интернет. Това се знаеше няколко месеца назад.
Когато разпоредихме инвентаризация на тези земи, аз казах всички земи до последния квадратен метър да бъдат сложени и дадена възможност да се случи този търг с компенсаторните бонове, вече по системата знаеха хиляди човека – и тези, които правят инвентаризацията, и тези, които следят тези процеси. Това е причината да скочи цената на поименните компенсаторни бонове, но разберете, че това е една историческа справедливост, която трябваше ние да извършим. Тя е била задължение на всички правителства назад. Тези хора, чиито земи са отнети навремето, в минал период от развитие на устройство на държавата, те трябваше да бъдат обезщетени. Те може да не желаят да закупят земя, а това, че боновете са поскъпнали, е в техен интерес, защото ще получат пари, близки до номинала, на който са емитирани тези бонове, а той е лев за компенсаторен бон.
Винаги би имало съмнения, но разберете – начинът е национален търг през централни вестници.
Имам още какво да допълня, но се надявам да зададете допълнителни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Господин Атанасов, заповядайте за два допълнителни уточняващи въпроси.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Господин министър, все пак уточнете това национален търг ли е, как е издадена Вашата заповед – за национален търг или за търгове по области?
И понеже поименните компенсационни бонове са важно средство, ние не подценяваме възможностите на този инструмент, у нас, всички следящи процеса, възникват въпроси, които са от изключителна важност.
Ние твърдим, че търгът е опорочен, на първо място, защото не е спазен Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, чл. 19, ал. 7, т. 6, където е написано, че за да се случи това, търгът трябва да бъде мотивиран, а за да бъде мотивиран, първо трябва да бъде казано колко са исканията, колко са въобще поименните компенсационни бонове, на колко са били удовлетворени желанията, колко земя ще бъде предоставена и въобще мотивацията да бъде изключително сериозна.
Затова, господин министър, единият от допълнителните въпроси е: защо не беше мотивирана Вашата заповед?
Второто, което мисля, че е изключително важно, е: как стана оценката? Ваши хора оценяваха тази земя и тя е на смешни цени. Въобще, според мен не е спазен законът в тази му част. Въобще за пазарни цени не се говори. В Добричко има земи по 1200 лв., а Вие погледнете каква е максималната цена в Добрич по тия търгове – максимум до 500 лв. Разбирате ли за големите проблеми, които сте създали с този търг?
Отговорете защо е ползвана Наредбата от 1998 г. и само Ваши служители са определяли цената, а не са използвали оценители? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отговор – заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Атанасов, господин Михалевски! Ще допълня по отношение на питането, което ми зададохте. Понеже не остана време, добре е да изясним ситуацията около компенсаторните бонове.
След направената официална справка в Централния депозитар е установено, че към 12 юни 2012 г. са издадени 938 млн. 491 хиляди поименни компенсационни бона, от които 626 млн. 874 хиляди са заличени, а активни на пазара към момента са 310 млн. 617 хиляди. Заличените бонове са използвани за участие в приватизацията или за закупуване на земеделски земи от Държавния поземлен фонд. Издадени са около 1 милиард компенсационни бона, а в момента активни са около една трета – 310 милиона. Задължението на държавата в годините назад е било да изчисти тези компенсационни бонове. Това е правено по времето на целия преход, тоест от годините на издаването им. Така че не е вярно, че това се прави само в момента.
По отношение на оценката на тази земя. Знаете, че има наредба и оценката се прави съгласно тази наредба. Тя е приета в годините назад (Вие цитирахте откога е наредбата) и не виждам защо в момента я атакувате. Вие управлявахте миналия мандат. Ако сте искали да променяте наредбата и смятате, че тя не е работеща, да я бяхте променили. Има наредба, господин Атанасов. Изпълняваме наредбата. Знаете, че всеки административен акт се обжалва и ако някой желае да обжалва тези оценки, може. Така че или тези, които имат интерес от това, или Вие като депутат можете да обжалвате тези процедури. Това е един вид търг, който може да бъде обжалван и спрян по всяко време.
По отношение на цената – нека да не спекулираме. Много добре знаят тези, които в момента имат интерес към тези земи, че това не са прекрасните добруджански ниви, които отдавна са изтъргувани. Те са частна собственост. Това обикновено са разпокъсани парчета земя. Винаги може да има интерес. Това е базисна цена. Вие много добре знаете, че ако интересът е толкова голям , това са открити търгове, дай Боже, цените на тези търгове да отидат по-нагоре. Това не са крайни цени. Но да приключим с това уточнение.
Накрая, да завърша с призив към Вас. Всички знаем, че хората, които притежават компенсационните бонове, са ощетени. Накрая трябва да има справедливост. Тази справедливост е била ангажимент на няколко правителства подред. Дайте ни възможността да изчистим този проблем. От тези 1 милиард компенсационни бона са изчистени около две трети. Остава едната трета. Това е историческа справедливост, която трябва да възтържествува, защото на тези хора с бой, кръв, а понякога и със смърт са им отнели земите. Така че не ни пречете да извършим това.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ, от място): Никой не пречи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За отношение – господин Михалевски. Две минути!
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Много тежка спекулация, господин министър. Ако беше така – да, само че не е. Никой от тези хора (с бой и кръв) няма да получи земя. Ще я получат няколко фирми, които купиха боновете. Това е тежкият резултат от Вашите действия.
Не отговорихте защо не сте мотивирали търга. Това е нарушение на закона.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ще си получат парите.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Издали сте заповед за областни търгове. Това е нарушение на закона. Тези търгове могат да бъдат невалидни. Да, хората са компенсирани заради редукцията на земята, само че те няма да бъдат възмездени. Между другото тези земи не са толкова малки. Над 70% от имотите са над 10 декара като площ на всеки един от тях. Цените са занижени – по цени от 2001 г., и Вие не дадохте смислено обяснение защо не са поне на нивáта на пазарните цени, след като се купуват компенсаторни инструменти, които обикновено са по цената на номинала.
Но ето я картинката. Ето, това е картинката (показва диаграма), господин министър. Това е картинката какво се е случвало през последните три години на пазара на компенсационни бонове.
Давам данните. От септември 2009 г. до октомври 2011 г. средно са се търгували между 600 хиляди и 2 милиона поименни компенсационни бонове при средни цени от 26 до 30 стотинки за един от тях. Изведнъж през месец октомври 2011 г. са изтъргувани 31 млн. 200 хиляди компенсаторни бонове, като само на 21 октомври миналата година са изтъргувани еднократно 30 милиона на цена около 30 стотинки, закупени за 10 млн. 100 хил. лв. Странно защо веднага след това започват действията от Вашето министерство за подготовка на този търг. Следва затишие на пазара до юли месец, когато вече очевидно информацията е започнала да изтича не по един, а по няколко канала. На 26 и 27 юли са изтъргувани 2 милиона поименни компенсаторни бонове, а в седмицата преди обявяване на търга са изтъргувани близо 7 милиона. Това е истината, господин министър! Изтекла е страхотна информация!
Призовавам всички компетентни органи да проверят кой е виновен за това. Недейте спекулира, никакви хора няма да бъдат компенсирани. Само от врътката в цените, защото цените отиват близо до 80 стотинки, даже тези, които са купили компенсаторните бонове на 21 октомври, вероятно може да са ги продали през август и септември тази година и вече са реализирали при 10 милиона вложени лева – 21 млн. лв. приходи! Това е картината! Никакви земи, никакви хора!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Продължаваме с питане от народните представители Димчо Михалевски и Корнелия Нинова относно политиката на правителството за гарантиране на тютюнопроизводството и стимулиране на неговото развитие след 2013 г.
Питането ще бъде развито от господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Господин министър, предлагам Ви да помислим за хората и да видим как ще решим проблема с ориенталските тютюни. Диспропорциите в страната са огромни и наложените през последните години реформи в сектора не дават добър резултат, независимо от хвалбите на този или онзи, независимо от благодарностите, които се сипят към Вас. Аз Ви предлагам да не се заблуждавате от тези благодарности, защото числата са красноречиви.
От 2008 г. досега сривът в ориенталските тютюни е жесток – от 30 хиляди тона тази година сигурно ще бъдат под 13 хиляди тона. Хайде, тази година не е показателна, сушата е страхотна, но миналата година бяха 16-17 хиляди тона. Тоест сривът е жесток!
Затова аз искам да Ви попитам: какво ще направи правителството, за да може при негативите, които се стовариха върху главите на хората (увеличените осигурителни плащания 3,6 пъти, допълнителният данък на част от прихода 10%, който стоварихме върху главите на хората, пълната либерализация на пазара, който остава голяма част от тях без възможност да бъдат подпомагани от фирмите, тоест спорен е въпросът дали пълната свобода на пазара с отсъствието на помощ към тези хора е най-доброто нещо, намаляващите плащания, които за последните години не са обвързани с производството, знаете, че те са обвързани с референтен период), този отрасъл ще бъде ли стратегически за България? Държим ли на тези региони, които са с много специфични условия за земеделие, много тежки условия за земеделие, за да може в крайна сметка да сме сигурни, че след 10 20 години там отново ще има такова производство, ще има хора, които са спокойни, които са стабилни, които знаят, че има перспектива за тях? Или има риск – страшното сваляне на добивите да продължи силно и да обърне невъзвратимо процеса на демографско обезлюдяване на много сериозна част от България? Ако щете, това е въпрос и на национална сигурност.
Искам да коментирате и последните притеснения, свързани с изменението на Директивата за тютюневите изделия. Аз мисля, че опасността никак не е преминала. И да Ви попитам: по тези изменения има ли ясна правителствена позиция, изложена в Европейската комисия и Европейския парламент, за да сме спокойни, че българските представители на правителството във Ваше лице ще направят днес всичко възможно, даже малко над възможното, за да защитим този поминък, и едновременно с това в рамките на преговорите за обща селскостопанска политика в следващия период да гарантираме, че ще има по-добри условия, защото съм сигурен, че в рамките на новата обща селскостопанска политика има механизми и възможности?
Това са въпросите, отговорите на които искам да чуя от Вас, за да можем аз и моите колеги, без значение от коя парламентарна група са, особено които сме от тези региони, когато отидем там, да можем да дадем смислено обяснение какво предстои.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски, госпожо Нинова! Надявах се, че задавайки този въпрос, ще имаме повод да се поздравим всички – правителство, депутати от националния парламент и евродепутати за това, че България успя да защити това, за което преди малко Вие казахте, че се притеснявате. Очевидно всички разбраха, така че аз ще трябва да го повторя. Надявах се госпожа Нинова да ми зададе въпроса, тъй като тя е в течение на ситуацията.
Както вече Ви информирах, политиката на България по отношение на сектор „Тютюнопроизводство” е тясно обвързана и се осъществява в рамките на параметрите на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Европейската политика в тази сфера има за цел не да се увеличава производството, а да се подпомагат доходите на земеделските стопани. Затова подпомагането не се обвързва с произведено количество. Основната тенденция на Общата селскостопанска политика е откъсването на подпомаганeто от производството, което в сектор „Тютюн” се изразява в инкорпорирането на помощите, обвързвани с производството в схемите за единно плащане. Тази политика е свързана и с изпълнението на задълженията на Европейския съюз към Световната търговска организация, и с необходимостта от прилагане на последователни мерки за ограничаване на тютюнопушенето.
Въпреки последователното прилагане на Националната програма за ограничаване на тютюнопушенето, Министерството на земеделието и горите подкрепя виждането, че по редица икономически, социални и екологични причини тютюнопроизводството в страната трябва да се съхрани, като се създадат условия за въвеждане на иновативни решения, осъществяване на алтернативни дейности и допълване на доходите на производителите. Това е и причината в разработения проект на Национална програма за развитие „България 2020”, в частта за аграрния сектор, да бъдат включени мерки, специално насочени към този подсектор.
Не само в миналото, но и в момента тютюнопроизводството има значение като стабилизиращ демографски фактор. Тютюнопроизводителните общини с преобладаващо селско население се характеризират с високи нива на безработица. Отглеждането на тютюн е основен източник на доходи за 60 хил. Семейства, или около 200 хил. Души, и е важен стимул за развитието на местните икономики.
Производството на тютюн има сравнително конкурентни предимства по отношение на рационалното използване на ресурсите в райони с природни ограничения. Не на последно място, тютюнът заема значителен дял в аграрния износ на страната.
Като се отчитат настъпилите промени в икономическата, социалната и институционалната среда, заложени в Националната програма за развитие „България 2020”, инструментите за въздействие ще бъдат насочени към подкрепа на местните общности, където тютюнопроизводството е основен поминък. От една страна, ще бъдат създадени предпоставки за устойчиво и ефективно тютюнопроизводство, а от друга – ще се насърчава диверсификацията на земеделското производство и развитието на други стопански дейности, с цел разкриване на нови работни места и източници на доходи.
Един от инструментите на Общата селскостопанска политика, който може да доведе до преструктурирането и приобщаването на тютюнопроизводството към процеса на реформи, е прилагането на обвързано с производството подпомагане, например обвързана подкрепа за отглеждане на животни или трайни насаждения в тютюнопроизводителните общини, попадащи в райони със специфични ограничения. Този вид подкрепа, която се прилага и в момента, е механизъм за противодействие на изоставането на земеделската дейност в такива чувствителни региони на страната и подпомага създаването на заетост на населението, и постепенно пренасочване на тютюнопроизводителите към алтернативно земеделие.
Друга възможност за въздействие върху процесите на преструктуриране на сектора се съдържа в предложенията на Европейската комисия за реформа на Общата селскостопанска политика за новия програмен период – 2014 г. до 2020 г., и по-конкретно в инструментариума на политиката за развитие на селските райони. В законодателните предложения на Европейската комисия се предвижда държавите членки да могат да разработват и прилагат тематични подпрограми като част от програмите за развитие на селските райони извън периода 2014 г.- 2020 г., насочени към задоволяване на специфични нужди в райони с особено национално значение.
Предложенията за реформа на Общата селскостопанска политика в областта на директните плащания на площ след 2014 г. се основават на постижения на прилаганата политика до момента. Подпомагането с директни плащания ще се запази и ще продължи да изпълнява своята основна цел – подкрепата на доходите на земеделските производители, като едновременно с това се запазва необвързания характер на помощите за насърчаване на пазарно ориентирано селско производство.
С проекта на Регламент за директните плащания за периода след 2013 г. Европейската комисия предлага въвеждане на единна схема за директни плащания, наречена „Схема за основно плащане”, която ще се прилага за всички държави членки след 2014 г., и ще замени досега съществуващите схеми за единно плащане.
Предложението е схемата да се прилага въз основа на права за плащане и разпределение на национално или регионално ниво на фермерите на базата на техните допустими хектари през първата година на прилагане на Схемата 2014. Допустими за подпомагане по тази схема ще бъдат всички площи, за които се отглеждат земеделски култури, включително и площите, на които се отглежда тютюн.
Предложението за нов регламент за директни плащания след 2013 г. предвижда и въвеждането на специална опростена схема за малки фермери, която би била подходяща за голяма част от тютюнопроизводителите в страната. Подпомагането по тази схема ще се предоставя под формата на единна за всички малки стопани суми в рамките между 500 и 1000 евро. Основното облекчение за малките фермери ще бъде липсата на задължения за спазване на изискванията за получаване на „зелените плащания”, които ще трябва да се спазват от по-големите стопанства. Държавите членки ще могат да ползват до 10% от средствата за директни плащания за прилагането на тази схема. Предлага се схемата за малки фермери да бъде задължителна за държавите членки, но участието в нея да е по решение на самите стопани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Два уточняващи въпроса.
Госпожо Нинова, имате думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин министър, сигурно щях да Ви поздравя, ако тезата Ви, че българското правителство и българските евродепутати са защитили ориенталския тютюн, беше вярна. Но тя не е вярна! Искам да се аргументирам защо.
Уважаеми колеги, Световната здравна организация, Световната търговска организация и Европейската комисия предприемат всякакви мерки – законодателни, за да се ограничи тютюнопроизводството и оттам тютюнопушенето.
Подготвя се промяна в Рамковата конвенция за контрол на тютюна и предложенията за тези промени са следните: да се ограничат площите, на които се отглежда тютюн, и да се отнеме на фермерите правото да отглеждат тютюн; да се разпуснат организациите, които работят с общностите на тютюнопроизводителите и да се премахне помощта, в това число техническата за тютюнопроизводителите и така нататък. Промените в Рамковата конвенция за контрол на тютюна предвиждат редица рестриктивни мерки. Директива 2001 – промяната й, предвижда да се ограничи ориенталски тютюн в съдържанието на цигарите, като добавка и ароматизатор.
Какво прави правителството на България в тази ситуация?! Министърът на земеделието отива в Брюксел и убеждава комисаря Дали, че трябва да се запази ориенталският тютюн. Дори четохме: той ще дойде в България, за да го каже лично на българските тютюнопроизводители.
Министърът на здравеопазването на България изпраща до тези организации становище и по Рамковата конвенция, че България е съгласна с тези промени. Представяте ли си как изглеждаме в очите на тези институции? Двама български министри изразяват две противоположни позиции.
Господин министър, въпросът ми е: сигурно ще успеете да убедите еврокомисарят да ни подкрепи. Ще можете ли да убедите колегата си – министърът на здравеопазването на България, да оттегли становището си? Вие говорите ли си в това правителство помежду си? Може ли да се съберете или премиерът да Ви събере, за да изготвите единна позиция на България, която, ако е в защита на българското тютюнопроизводство, уверявам Ви и ние от опозицията чрез нашите евродепутати, ще подкрепим, и да не давате поредния пример, че в българското правителството лявата ръка не знае какво прави дясната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, мисля, че Вие много добре знаете ситуацията. Използвам трибуната и чрез полемиката, която водим с Вас, дано ни разберат хората. Много се объркват, ако ни слушат, особено тютюнопроизводителите, защото господин Михалевски ме питаше за Директивата, Вие за Рамковата конвенция. Нека да го обясня още веднъж, ние сме си говорили по тази тема с Вас много пъти. Първият човек, на който се обадих след срещата с комисаря Дали, бяхте Вие, защото наистина смятам, че имате загриженост за хората от тези региони. Беше коректно да го направя.
Рамковата конвенция, към която България се е присъединила, не е задължителна за страните членки. Тя, разбира се, има работна група – представителите се определят, становищата се дават от Министерството на здравето – така е, тук сте права. Нормално е, след като в България има рестрикции по отношение на тютюнопушенето въобще. Когато казах на комисаря Дали, че в България не се пуши на стадионите, забранено е тютюнопушенето там, те самите казаха, че може би в това отношение сме една от най-рестриктивните държави. Едното обаче няма нищо общо с другото и аз го обясних на комисаря Дали. За нас са важни промените в Директива 37 от 2001 г. Като европейска директива тя е задължителна за страните членки, разбирайте и за България, и е свързана с директното производство на тютюневи изделия.
Притесненията ни, че ориенталският тютюн може да бъде дефиниран като ароматизаторна добавка, и тези добавки, попадайки под забрана, може да отпадне необходимостта от произвеждането на ориенталски тютюн, категорично повтарям: беше отречено от комисаря Дали, че се работи в тази посока. Да, ще има промяна на тази директива. Тя ще обхване тези добавки – ментолови, ванилови и други подобни, които правят цигарите по-привлекателни. В никакъв случай и по никакъв начин в тях обаче няма да попадне ориенталският тютюн, което да направи неговото отглеждане безсмислено.
Нещо повече, Вие съобщихте и аз ще го потвърдя – помолих комисар Дали, той ще дойде на място, за да се срещне и с тютюнопроизводителите, и с техните браншове, разбира се, и с политиците в България. Като комисар по здравеопазването той ще се срещне и с колежката – министър на здравеопазването. Така че няма драма, няма разнобой по отношение политиката на правителството.
За да приключа, това е наистина инициатива. Когато има успех, не трябва да търсим кой всъщност го е постигнал. Мисля, че го постигаме всички и затова заслужава от тази трибуна да се обърнем към тютюнопроизводителите и да им кажем: „Бъдете спокойни за Вашия поминък!” – говоря за тютюнопроизводителите на ориенталски тютюн, а ние за първи път показахме като държава, че имаме единна национална позиция, независимо от политическите ни различия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, за да изразите отношение, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, аз предлагам да не се успокояваме, че всичко е наред, най-малкото защото на 5 ноември на Петата сесия на Рамковата конвенция по контрола на тютюна в Сеул, по която ние сме страна, забележете, и трябва да изпълним решението. Към момента съотношението не е много добро за нас, защото от 155 страни 20 поддържат нашата теза. Ако се вземе решението по чл. 17 и 18, ние трябва да го изпълняваме, а то не е приемливо за нас.
Тук възниква големият въпрос: какво прави българското правителство, в това число Министерството на външните работи и всички ангажирани други министерства, за да могат да създадат онази необходима лобистка група на това гласуване? Не прави нищо! Прави разнобой!
Фактът – Вие ми отговорихте за това становище на госпожа Десислава Атанасова. Защо го е пуснала, къде го е обсъдила? Кой е решил, че ние сме съгласни? Защото Вие ходите из страната и аз, заедно с Вас, и всички други депутати и обясняваме колко всичко е наред, а един друг министър си позволява да казва, че страната е съгласна. Кой е той? (Реплики от ГЕРБ.) Не, кой е той? Питам от името на тютюнопроизводителите. Говоря по-високо, за да чуете, тя да чуе – министърът, който е подписал. (Реплики от ГЕРБ.)
Не се възмущавайте! Ще видите, като излязат хората как ще се възмутят.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Стига сте ни плашили, бе!
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Вашите реплики, уважаеми, няма да спасят хляба на хората.
Затова, господин министър, имам една огромна молба към Вас: в рамките на Общата селскостопанска политика държавата ни има право да защити до 10% от директните плащания. След 2014 г. да бъдат насочени към директни сектори на регионален принцип. Вече поехте ангажимента, че ще направите подобно решение за животновъдството. Аз моля, ресурсът не е малък – 10% от директните плащания не са малко, да включим на равностойна, справедлива основа и ориенталските тютюни.
Тъй като месец октомври предстои да се взимат решения за крайните параметри, след това ще се гледат точно мерките, аз Ви моля до края на октомври - началото на ноември, в рамките на Земеделската комисия на парламента, да ни предложите решение, да го обсъдим с всички заинтересовани страни – и животновъдите, и производителите на ориенталски тютюни, за да намерим онова справедливо, наистина национално, общо решение, което на фона на всички приказки, които всички заедно изговорихме, ще бъде най-полезното нещо, което ще направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Искам да уведомя народните представители, че днес, понеже започнахме парламентарния контрол от 9,00 ч., почивката ще е от 11,00 ч., а не от 10,30 ч., както е обичайно в петък, когато имаме законодателна програма.
Заповядайте за процедура, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, процедурата ми е свързана с информация, която излезе в последните 1-2 дни в медиите във връзка с Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) и с проучване, което НЦИОМ е правил за различни политически сили, включително за Българската социалистическа партия. Факт е, че там са правени проучвания, които са абсолютно специфични за БСП, включително отношението към Четиридесет и осмия ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Каква процедура е обаче това?
АНТОН КУТЕВ: Сега ще го свърша. Има процедура, не се съмнявайте.
Свързано е с Четиридесет и осмия конгрес на БСП, отношението с лицата на левицата и как те се ранжират и така нататък – просто специфични неща за БСП.
Защо правя това във вид на процедура? Защото Народното събрание плаща тези изследвания – говоря за изследвания, които са платени изцяло от Народното събрание. На мен не ми е известно ръководството на БСП да е ползвало резултатите от тези изследвания, още по-малко пък ми е известно да е давало поръчка за тяхното провеждане. Тоест за мен е важно да разбера кой, с парите на Народното събрание, е платил тези изследвания и защо? Може би аз не знам?!
Затова процедурата ми всъщност е едно предложение: до сряда председателят на Народното събрание да възложи на НЦИОМ да даде пълен отчет за това какви проучвания са направени в рамките на този мандат, кой ги е поръчал и кой ги е ползвал съответно, защото не искам да си представя, че с пари на Народното събрание, респективно на данъкоплатеца, някоя политическа партия, вероятно управляваща, е поръчвала изследвания на своите опоненти.
Затова, пак казвам, може би съм в грешка, настоявам до сряда председателят да възложи на НЦИОМ този отчет и да го разпространи сред народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Ще предам на председателя на Народното събрание.
Освен това знаете, че по правилник имаме и специални правомощия на Комисията по бюджет и финанси, която се занимава с бюджета на Народното събрание, така че има предвидени механизми за контрол върху средствата на парламента и начина, по който се изразходват, дори се докладва ежегодно как точно се изразходва бюджетът.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Питане от народния представител Димчо Михалевски относно политиката на правителството в Сектор „Мляко”, чрез приетата Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти.
Господин Михалевски, имате думата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин министър! Следващата тема е преработката на мляко в България. Честно да Ви кажа, някой път се учудвам как някаква уникална способност е от всеки проблем, с който се занимава Вашето министерство, да произтича конфронтация след това?! Не мога да разбера защо някак си не се разбира, че държавната политика се прилага от всеки министър и от всяко мнозинство за известно време и най-важната задача е да се придвижи и хората да работят, а не непрекъснато да предизвикваме проблеми.
Помните началото на годината – мисля, че беше април-май, когато в Комисията по земеделието обсъждахме предложените изменения в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Тогава тя беше внесена от Вас с една артикулирана в обществото теза, че, ето, Вие сте загрижен, трябва да прекратим и да ограничим, да затрудним производството на млечни продукти с влагани в тях растителни мазнини.
Наистина положението на пазара на млякото и млекопреработката никак не е добро. Само за четири години сривът в производството на млякото и преработката на млякото е една трета, което означава, че това затруднява и българските млекопроизводители. Очевидно на пазара все повече се търсят заместващи хранителни съставки, които да поевтинят продуктите. Разбира се, за това трябва да си отговорим като политици.
Основната причина е една – хората не могат да плащат, не могат да отговорят на нормалните инфлационни процеси на увеличаване цената на качествените продукти. Тоест това е една много генерална оценка за нашата работа – и Вашата, и нашата, като опозиция, че в крайна сметка не можем да гарантираме такова развитие и такъв доход, че хората да си купуват нормално сирене. Затова започват да се търсят вариации.
Тук не са виновни млекопреработвателите – абстрахирам се от някои дребни инцидентни случаи на злоупотреба. В масовите случаи – аз имах възможността да преговарям с няколко асоциации, с различни преработватели, разбира се, не можах да говоря с всички 200 мандри в страната, пък и не ми е работа, но хората масово са отговорни. Влагат качествени растителни мазнини, но ги влагат по тази причина – защото хората търсят по-евтини продукти.
Тук възниква въпросът: какво решаваме с наредбата? Вие все пак тогава чухте някои от нашите аргументи, за което аз благодаря за етикетирането за неотговарящото мляко, което щеше да създаде страхотен проблем, примерно в Родопите, за което все пак съм благодарен, разбира се, от тяхно име. Но това, което остава в наредбата, е смущаващо.
Аз Ви питам: Вие сигурен ли сте, спокоен ли сте за запазване на конкуренцията в сектора? Сигурен ли сте, че тази наредба не създава конкурентни предимства за някои от производителите – външни и вътрешни, в България? Сигурен ли сте, че няма да затрудните производителите и съответно да ги поставите в неизгодни ситуации, съответно да ликвидираме част от бранша? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Думата има министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, дано наистина задавате питането си загрижен, а не от други подбуди, защото ще кажа няколко данни, а те са следните.
Първо, тази наредба беше подписана не директно от министъра, а е приета на Консултативния съвет по животновъдство с почти пълно мнозинство. На този Консултативен съвет, който заседава и вчера, отново стана дума за тази наредба – там са представени животновъди, преработватели, разбира се, и експерти от министерството – всички са категорични, че наредбата е нужна.
Нужна е, първо, за да можем да спасим животновъдния бранш. Защото, ако тези същите преработватели, за които казахте, че са се срещали с Вас, държат да влагат растителни мазнини, и те ги влагат, не изкупуват мляко от животновъдите – това е големият проблем. Те влагат растителни мазнини, които на всичкото отгоре, повярвайте, това Ви го казвам като специалист, вредят на човешкото здраве.
Наредбата беше приета след много обсъждания, включително в Комисията по земеделието и горите. Там всички се изказахме и обединихме около тезата, включително и Вие, че трябва да защитим българското животновъдство и трябва да защитим здравето на хората. Тя беше нотифицирана в Брюксел. Когато я върнаха от Брюксел и трябваше да влезе в сила, една от асоциациите на млекопреработвателите я обжалва. Да, имат това право, нека да обжалват.
Ще го кажа и ще потвърдя от тази трибуна: интересът на българските животновъди, интересът за здравето на хората е по-голям пред мен и ако аз бях в обратната ситуация, никога нямаше да си позволя да задам подобно питане, с най-голямото ми уважение към Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Михалевски, имате възможност да зададете два уточняващи въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Декларирам, че нямам абсолютно никакъв конфликт на интереси, господин министър. Само че Вие пак спекулирате, казвам го съвсем добронамерено, със загрижеността за хората. Хайде тогава да направим така – днес следобед ще внеса изменение в закона, с което ще предложа да се забрани, растителните мазнини да се влагат в млечните продукти. Ще забраня! Ще забраня, по мое предложение, защото това е много тежка спекулация.
Защото под тази форма, която Вие обяснявате, какво правите по-нататък? Казвате, че не може да се произвеждат в едно и също предприятие, по едно и също време, двата продукта. Аз Ви обясних защо се произвеждат тези продукти. Защото хората нямат пари. Ако хората имаха пари, нямаше да си купуват сирене с растителни мазнини, а щяха да си купуват бяло българско саламурено сирене. Това е проблемът.
Само че какво правите? Три-четири предприятия имат възможност да произвеждат едновременно и двете, защото имат две линии, две предприятия или повече от две предприятия. Всички други ги задължавате. В абсолютен разрез със Закона за храните налагате такива ограничения и Конституцията се нарушава. Запознат съм с жалбата и тя е основателна, трябва да кажа. Включително създавате дискриминация между вносните продукти с растителни мазнини, а те са много, защото тази наредба влияе само на тези, които са произведени в България. А как ще спрете вносните?! Аз не съм сигурен, че наредбата е нотифицирана, както казахте. Имате много питания от Европейската комисия на страни членки по тази наредба и не съм сигурен, че тя е нотифицирана и е приета от тях, Вие го заявихте току-що.
Големият въпрос е: защо създаваме тази липса на конкуренция и облагодетелстваме 3-4 фирми? Това няма да повлияе добре на животновъдите производители на мляко и ще Ви кажа защо. Защото, ако до момента можеше производителите да бъдат гъвкави на пазара – днес да произвеждат с растителни мазнини, утре да произвеждат качествено саламурено сирене, сега Вие с тези наредби ги изкарвате от пазара за шест месеца и ако решат да правят продукти с растителни мазнини няма да са на пазара на млякото. След шест месеца може пак да влязат. Как тогава помагате на животновъдите? Всъщност Вие ограничавате правото на производителите.
Тук аз обратно Ви питам: имате ли ангажимент към тези 3-4 корпоративни субекти, господин министър, защото аз почвам дълбоко да се съмнявам, че Вие имате? Искам да ме убедите, че нямате. Това е единият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е: как ще ми обясните, че с този механизъм, който противоречи на Конституцията и на много закони, спомагате за нормалната конкурентна среда?
За доходите на хората няма да Ви питам, защото там трябва да попитам премиера Борисов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, декларирам, че лобирам за българските животновъди, а не както Вие наричате там някакви си „корпоративни интереси”. Изпълнявам решение на Консултативния съвет по животновъдството и Ви каня следващия път да го обясните на тях.
Искам Вие да декларирате обратното – че нямате обратните интереси, защото, когато приехме тази наредба, казах на Консултативния съвет по животновъдство, обясних на хората, на животновъдите, на тези, които искат да правят оригиналното българско саламурено сирене, оригиналния кашкавал „Витоша” и „Балкан”, че битката ще е тежка, защото тези другите, с палмовото масло, ще търсят лоби и ще го намерят. Очевидно са го намерили във Ваше лице. Така че аз нямам конфликт на интереси.
За другото: защитавам, отново повтарям, решението на Консултативния съвет, то е взето при почти пълно мнозинство и Ви каня да присъствате.
По отношение на това дали има конфликт, или по-скоро дали се нарушават принципите на конкуренцията. Нека да е ясно, за да не се спекулира от трибуната – никой не забранява тези продукти. Смисълът на наредбата е те да не носят наименованието „млечни” продукти, за да не подвеждат потребителите. Никой не ги забранява. Могат да ги произвеждат, могат да ги предлагат, но те не трябва да бъдат така наречените „имитиращи продукти”. Защото под наименованието „млечен” продукт, под нарисуваната бучка сирене на бялото саламурено сирене ги предлагат в магазините, купуват ги включително хора, които по здравословни причини не би трябвало да ги консумират. Така че битката е между две големи лобита. Едното лоби е за защита на българското животновъдство и за здравето на българските хора. Аз признавам, че лобирам за това лоби. Другото очевидно е това, за което Вие ми задавате въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За отношение към отговорите на министъра думата има народният представител Димчо Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин министър, декларирах, че нямам никакви интереси в този сектор. Аз съм български народен представител, имам свободата и отговорността да защитавам интересите на хората, на потребителите, на производителите и ще го правя. Ще внеса днес тази поправка – да предложа на Народното събрание да забраним растителните мазнини в млечните продукти. Искам да видя след това как българското правителство ще гарантира доходи, за да може българските граждани да си купуват, както преди години, българско саламурено сирене. (Реплика от министър Мирослав Найденов.) Ето това ще е голямата победа.
И тук не става дума за имитиращи продукти, а става дума, че Вие грубо се намесвате с наредбата и определяте кой, кога, къде, какво има право да произвежда. Това е лобизмът, господин министър. Защото едната асоциация, на господин Зоров, ще го назова, лобира, защото има повече от две предприятия, а масата, десетките други – имат по едно. И Вие им казвате: половината година имате право да работите това, а другата половина – другото.
За каква конкуренция говорите Вие? За какви правомощия и права ми говорите? И не спекулирайте с растителните мазнини. Във вафлата „Б.Б.” има много растителни мазнини. Нали знаете вафлата „Б.Б.”? И как ще забраните на външните западни производители това нещо, как ще ги контролирате? Просто с една наредба, по чисто български обичай, дребно и на парче, искаме да защитим един корпоративен интерес. Няма да стане, господин министър, животът е много по-силен и от Вас, и от мен! Животът ще го наложи и след време хората ще се смеят на този въпрос, а само няма да се смеят тези, които ще фалират през това време. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следващото питане е отново от народния представител Димчо Михалевски относно политиката на правителството за гарантиране използването на средствата по Програмата за развитие на селските райони 2007–2013 г.
Имате думата.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Съжалявам, че се струпват толкова много питания, но въпросите са такива.
Уважаеми господин министър, последните седмици изтече информация, че България отново както миналата година е заплашена да загуби средства по Програмата за развитие на селските райони. Миналата година с една отчайваща операция успяхте да спасите около 220 млн. лв., загубихме от порядъка на 80 и няколко – 90 млн. лв. Лошото е, че всяка от настоящата и следващите години часовникът ще цъка и най-вероятно ще продължим да губим пари. Последните данни, за които предупредиха и от Европейската комисия са, че до края на месец декември трябва да усвоим оттук нататък 385 млн. евро. Излязохте Вие и господин Поражанов и казахте, че имате план за действие. Една част от плана е пренасочването на 304 млн. евро по няколко мерки, с които смятате заедно с ускорението да спасите ситуацията. Аз мисля, че в две изказвания Вие самият вече сте разколебан, защото на едното място казвате, че ще се справим, а на другото място казвате, че ще минимизираме загубите.
Не е добре да губим пари! Когато задавам този въпрос, аз не го задавам просто, за да критикувам като член на опозицията, а за да си дадем ясна сметка къде е проблемът, какво трябва да променим, какво трябва да решим, за да не виси този въпрос и през следващите години. През следващите години имаме да усвояваме по минимум 600 млн. евро на година. За да направите сравнението с каква скорост сме се движили досега, като изключим 2007 г., когато, разбира се, се одобряваха програмите, средно притеглено за всичките години досега сме усвоявали някъде около 200-220 милиона, тоест проблемът ни е изключително голям.
Другото, което е лошо и се вижда, е, че ясно се очертават мерките „отличници”, тоест лесно усвояват средства и видимо се вижда, че мерките, които не усвояват средства са в пъти повече. Програмата има цел, има баланс, има регионално покритие, има цели на по-малки, на средни, на големи фермери. Сега има опасност да залитнем, „спасявайки” по тази рубрика средствата, тотално да дебалансираме целите и въобще да не изпълним задачите, по които е направена програмата.
В тази връзка искам да попитам: какво бихте направили Вие и какво правите не просто да спасим тези пари до края на година, а да можем да решим проблема на тази Програма 2007 - 2013 г. до края на нейното усвояване през 2015 г.? Още по-важно е: какви мерки би предприело правителството, за да може онези оси и мерки на програмата, които очевидно не се радват на интерес и на достъпност за българските граждани и фермери, в следващите години и в следващия планов период да не бъдат такива?
Аз съм убеден, че Вие сте съгласен с мен, на нас не ни трябва еднополюсно земеделие, което е ориентирано към зърнопроизводството, на нас ни трябва да използваме ресурсите на нашата страна и нашето земеделие в пълен капацитет, в неговото голямо богатство каквото го е имало. Според мен тук е големият въпрос и големият майсторлък – не просто само да се борим и да отчитаме резултати по числа, а да отчитаме резултати по развитие на селското стопанство, по спокойствие на фермерите, по наличие на тези хора в районите и по тяхното благоденствие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър, да отговорите на питането на народния представител.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! С цел осигуряване ритмично усвояване на средства по Програмата за развитието на селските райони, както и с цел свеждане на риска от тяхното автоматично отчисление до минимум, са предприети стъпки още в началото на 2010 г. чрез шестото, седмото и осмото изменение.
Управляващият орган на Програмата и Държавен фонд „Земеделие” работят по три основни направления с цел намаляване на риска на отчислените средства, а именно:
Първо, прехвърляне на средства от неатрактивни към атрактивни мерки и своевременно обявяване на приеми на заявления за подпомагане и договаряне на средства по тях.
Второ, увеличение на нивата на подпомагане по компенсаторните мерки от приоритетната ОС 2 на Програмата.
Трето, развитие на финансови инструменти с цел улесняване на изпълнението на одобрените проекти.
Шестото и седмото изменение на Програмата позволиха обосновано прехвърляне на общо 331 млн. евро публични средства към мерки, при които имат ясно изразен интерес от страна на бенефициента. Както знаете след одобрението на Седмото изменение, с което бяха прехвърлени средства в размер от над 300 млн. евро към мерките 112, 121 и 321 в периода 20-27 юли 2012 г. бяха отворени приеми за подпомагане на заявления по тези мерки със съответно бюджет по мярка 121 – над 200 млн. евро, по мярка 321 – над 130 млн. евро и по мярка 112 – общ бюджет над 40 млн. евро.
Едновременно със стартирането на множество приеми бяха осъществени нормативни промени, целящи намаляване на сроковете за разглеждане на проектите и тяхното разплащане.
Управляващият орган на програмата драстично намали сроковете за обработка на заявленията за подпомагане и заявките за плащане от пет на два месеца. Сега Държавен фонд „Земеделие” разглежда заявленията за кандидатстване по тези мерки в рамките на два, вместо досегашните пет месеца, а ако проектите предвиждат строително-монтажни работи – в срок до три месеца. Заявките за плащане се обработват за два, а не за четири месеца, а ако проектите предвиждат строително-монтажни работи – в срок до три месеца.
В допълнение, отчитайки трудностите, които срещат бенефициентите по програмата при осигуряване на финансиране на своите проекти и с цел облекчаване на реализацията на инвестиционните им проекти, бяха увеличени сроковете за подаване на заявка за авансово плащане от три на шест месеца от датата на подписване на договора за финансовото подпомагане.
Също така, кандидатите със сключени договори през 2011 г. и до 16 май 2012 г., които не са заявили авансово плащане, могат да го направят в срок до 15 ноември 2012 г.
След като Държавен фонд „Земеделие” приключи обработката на приетите през 2012 г. заявления за подпомагане, ще се направят обстойни анализи относно свободните финансови средства по отделните мерки от програмата, като се отчетат интересът и нуждите на различните сектори в земеделието. Тези анализи ще ни позволят предприемането на действия по ново прехвърляне на средства между мерките в Програмата за развитие на селските райони и извършване на наддоговориране.
През 2011 г. се забелязва повишаване на интереса от страна на земеделските стопани към компенсаторните мерки от ОС 2 на Програмата, в частност мярка 214 „Агроекологични плащания”, което до голяма степен се дължи на предприетите от страна на министерството действия по информираност и облекчаване на условията за кандидатстване. Също така, през изминалата година бяха увеличени нивата на подпомагане по мерките от ОС 2 на Програмата – мерки 211, 212 и 214.
Важно е да се отбележи, че за предстоящата 2013 г. кампания нивата на компенсиране по споменатите мерки ще бъдат преизчислени отново, като бъдат отчетени всички икономически фактори и показатели в страната.
В края на 2011 г. беше създаден и Гаранционният фонд по Програмата – учреден като отделен финансов блок в рамките на Национален гаранционен фонд, част от Българската банка за развитие, с капитал в размер на 121 млн. 110 хил. евро публични средства. Гаранционният фонд ще издава гаранции за допълване на обезпечението по заеми на предприятията, по смисъла на Закона за малките и средни предприятия, за проекти по Програмата за развитието на селските райони, съфинансирани от мярка 121, мярка 122 и мярка 123. Очакванията са Гаранционният фонд да обезпечи кредити за до 1,2 млрд. лв. Предвижда се Фондът да издава гаранции до края на Програмата през 2015 г. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Михалевски, два уточняващи въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, господин министър.
Това, което четете, е факт. Новото ръководство на Държавен фонд „Земеделие”, което вече не е толкова ново – стана на една година, се старае да реши технологично проблема, наследен от предходните ръководства, които се сменяха много често.
Въпросът, за който питам обаче, е друг. Оценката на програмата показва, че тя не е много балансирана. Даден е приоритет на инвестиционните нужди, същевременно човешкият потенциал, хората, които трябва да прилагат, не ги разглеждаме като основен акцент. Земеделците не са информирани достатъчно особено за предстоящите тежки удари в преструктурирането на секторите „Мляко” и „Тютюн”.
Програмата по ОС 1 се прилага доста хаотично и не търси заличаване на регионалните различия. В някои области имаме регистрирани над 6,5% активни земеделски производители, които са бенефициенти по мярка 112, а в други под 0,1%. Средствата за общата конкурентоспособност на земеделските предприятия отново се усвояват там, където максимум бяха усвоени средствата по мярка 1.1. по Програма „Сапард”. В същото време други области като Кърджали и Смолян, откъдето аз представлявам избирателите, не са успели да се възползват, въпреки че те ще понесат основните удари от преструктурирането на основните им сектори.
Програма 112 не е успяла да подкрепи повечето подсектори на земеделието и затова отново веригата се изкривява. Споменавам отново зърнопроизводството за сметка на веригите за преработка на мляко, месо, яйца, плодове и зеленчуци. Основните причини за изкривяване на пазара са и директните плащания. Те неравнопоставят производителите в различните подсектори и в крайна сметка липсата на организация на производителите и земеделска поливна инфраструктура по тези две мерки, които очевидно не вървят, защото не полагаме усилия да подобрим достъпа до тях, отново изкривяват и насочват интереса на хората главно към зърнопроизводството.
Споменахте „Гаранционният фонд”. Той беше едно спасително решение. Вие сте убеден, че няма да работи. Първо, защото няма да работи с необходимата ефективност, тъй като има две тежки ограничителни условия. Първото е, че може да финансира само три мерки от цялата програма и, второто, защото има изискване кандидатстващите да нямат задължения, да нямат други кредити. Вие знаете, че голяма част от земеделските производители имат и в следствие на недовършване както трябва на Програмата „Сапард” доста тежки кредити, които не са покрити.
Моят въпрос е: какво ще направим за следващите две-три години за тази и следващата програма, за да може – пак се връщам на основния въпрос – да балансираме българското земеделие по сектори и да заличим териториалните регионални различия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, господин министър – имате думата за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, благодаря, че попитахте „какво ще направим”, защото е факт, че трябва да го направим заедно. Големият проблем, и тук сте прав, че когато е писана Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., са допуснати тези негативи, които в момента са причина да нямаме най-добрите резултати.
Знаете, че по най-атрактивните мерки бюджетът беше свършил. Това е факт. Между другото, ние сме го обсъждали в Комисията по земеделието и горите – госпожа Танева е тук и може да го потвърди. Още на първото заседание на тази Комисия в първите седмици като министър аз докладвах, че по тези мерки парите всъщност са свършили още с поемането на мандата. Ние направихме възможното да прехвърлим тези над 600 млн. лв., които свършиха буквално за две седмици. Когато отворихме приема по мярка 121 за машини и съоръжения, по мярка 112 – млад фермер, и най-атрактивната за общините – мярка 321, за бюджет, в който осигурихме над 600 милиона, подадените заявления бяха за над 1 милиард. Тоест интересът там е свръх.
В същото време има мерки, каквито са например агроекологичните мерки. Големият проблем. Знаете за ангажимента, че България има задължение 25% от целия бюджет на Програмата за развитие на селските райони да отива за агроекологични мерки, но те са свързани с физически труд на хора със заетост да отидат да почистят, да поддържат за минимум от пет години тези примерно пасища и ливади в агроекологични условия. Там интерес няма, защото хората просто не искат да се занимават с това. Така че благодаря за въпроса какво ще направим.
За следващия програмен период, тук е много важно и една от промените и предложенията на Комисията са Програмата за развитие на селските райони да бъде по-флексибилна и да позволява на държавата членка да прехвърля средства от една мярка в друга, включително да модифицира мерките. В тази посока трябва да работим, ние в момента го пишем това нещо и то се прави. Аз ще Ви предоставя, поемам ангажимента да Ви представя, цялата информация какво правим по този въпрос. Защото прав сте – трябва да го направим всички, за този период сигурно няма да управлява само един министър, тоест за сектора ще трябва да отговаряме всички. Така че това правим по отношение на Програмата за развитие на селските райони.
По отношение на директните плащания, прав сте, че сегашната система за директни плащания изкриви пазара, даде конкурентно предимство на сектор „Зърнопроизводство” пред останалите и постави на колене сектори „Животновъдство”, „Зеленчукопроизводство”, „Производство на плодове”.
Това, което поискахме, включително дебатите, които се водят в днешни дни, те трябва да приключат към средата на следващата година – всички в Европейския съюз, но най-вече ние на национално ниво да успеем да защитим позицията, която да може да отнеме тези конкурентни предимства или по-скоро да даде равна възможност пред всички, включително и това, което зададохте първоначално във въпроса си. То беше свързано и с тютюнопроизводството. Ние настояваме и в момента няколко министри правим коалиция, и то от новите страни членки, да поискаме да ни се разреши не 10% от пакета да бъдат за плащания, свързани със сектори, примерно „Животновъдство”, „Тютюнопроизводство”, „Растениевъдство”, а 15%. Старите страни членки нямат този проблем, но ние виждаме възможност. Ако отидат директно пари натам, целият пакет ще бъде 831 млн. евро и към момента по тази схема 83 млн. евро ще отидат директно за секторите. Искаме това да нарасне до 15%. Това също е действие в тази посока.
Отворени сме за всякакви предложения, включително вчера го обсъдихме на един много голям форум, на който беше представен целият бранш, целият сектор на земеделието. Имаме още време, но трябва да го направим, както казахте и Вие, всички! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате думата да вземете отношение по отговора на министъра, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Много е важно да си поставим ясната цел, а тя не може да бъде усвояване на средствата и тяхното най-добро оползотворяване. Ясната цел трябва да бъде друга – кардинална, ясна за българските граждани, да я наблюдават и да оценяват българското Народно събрание и българското правителство дали изпълняват тази цел.
Аз Ви предлагам и тук използвам присъствието на госпожа Танева, първо, да наложим режим през следващите седмици на непрекъснат отчет как върви изпълнението на програмата сега – малко по-често да се събираме по тази тема, да има повече доклади, и то насочени по конкретна проблематика.
Второто нещо, което аз Ви предлагам, е да оценим какъв е пазарът на храни в България. Това е крайният продукт. Не можем ние глупаво да инвестираме огромна част от директните си плащания в зърнопроизводството и то моментално да изчезва от страната, да се изнася, без дори да бъде преработено, без дори върху него да има добавена стойност, поне един или два пъти. Това просто е глупаво от гледна точка на националния интерес.
Аз Ви предлагам да заложим една такава стратегическа цел, която разбира се, ще обсъдим, ще обосновем и ще облечем в числа. Ако в момента е вярно числото, казвам „ако е вярно”, защото то беше цитирано, ако не се лъжа от Българската стопанска камара – че 70% от храните в България са вносни, трябва в края на това десетилетие да намалим поне наполовина този процент. Ето, това е задачата по прилагането на Програмата за развитие на селските райони и въобще на цялото българско земеделие и животновъдство.
Трябва да направим план, по който всяка година, всеки министър, всяко Народно събрание да показва на обществото, за да го оценява поетапно дали работи в правилната посока – ако ние сведем този абсолютно унищожителен за нашето земеделие процент – 70%, да внасяме домати, краставици, ябълки, меса и прочее. Ето тогава ще бъдем полезни, а няма да бъдем полезни, ако отчитаме, показваме тази мярка, онази мярка. Хората няма да ни разберат. Това е моето предложение, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народния представител Пенко Атанасов относно участие на представители на България в работната група по чл. 17 и чл. 18 от Рамковата конвенция за контрол на тютюна на Световната здравна организация.
Господин Атанасов, имате думата да развиете въпроса.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Аз съжалявам, че по този начин е бил построен парламентарният контрол днес, защото моят въпрос е пряко свързан с питането на народните представители Корнелия Нинова и Димчо Михалевски. Мисля, че детайлите, които ще засегна във въпроса си, са важни и необходими, за да го разчепкаме докрай.
Производството на ориенталски тютюни в България наистина няма алтернатива в България и мисля, че все пак в края на краищата Европейската комисия стигна до този въпрос. Неслучайно колегите зададоха въпроса – ние какво сме правили като държава, в случая като Министерство, за да отстояваме тези позиции, особено въпросът с нашето участие в Рамковата конвенция за контрол на тютюна по чл. 17 и чл. 18, по чл. 9 и чл. 10.
В случая моят конкретен въпрос е кои са били тези наши представители, които са отстоявали позициите по чл. 17 и чл. 18 от тази конвенция? Член 17 е във връзка с това да се намерят алтернативи за производство на ориенталските тютюни, а чл. 18 е за отражението му върху околната среда.
Моят конкретен въпрос към Вас е кои са били тези наши представители по чл. 17 и чл. 18? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, както Вие казахте, мисля, че трябваше да бъде обединено питането на госпожа Нинова с Вашия въпрос.
Искам, първо, тъй като се прави много голяма спекулация по отношение на чл. 17 и чл. 18, ще си позволя – те не са големи, да ги прочета. Защото тук хората чуват за чл. 17 и чл. 18, а то звучи като някакво плашило.
Чета текста на чл. 17 от Рамковата конвенция, който гласи: „Всяка страна членка в сътрудничество с други страни членки и с компетентни международни и регионални междуправителствени организации ще насърчава там, където това е подходящо други икономически осъществими алтернативи за производителите на тютюн, за лицата, отглеждащи тютюн, и за индивидуалните продавачи”. Това е чл. 17.
В чл.18 от същата Конвенция е записано, че: „При изпълнение на своите задължения по отношение на отглеждането на тютюн и на производството на тютюневи изделия в рамките на техните територии страните членки се споразумяват да се съобразяват с опазването на околната среда”.
Цитирам Ви ги дословно, за да стане ясно, че никъде в тези текстове няма разписан текст, който да гласи буквално „ограничаване” или „пълна забрана за производството на ориенталски тютюн”.
Повтарям: тази Конвенция, към която България се е присъединила, не е задължителна. Чухте текста в момента, там никъде няма пълна забрана или ограничаване. Но дори да се стигне дотам, това категорично няма как да стане, защото по тази Конвенция ще се произнесе и GHC – това е Главна дирекция „Здравеопазване и защита на потребителите”.
Само преди дни разговарях с комисар Дали, защото големият проблем и страхът на българските тютюнопроизводители беше свързан с Директива 37, която е задължителна. Нека не спекулираме и да не плашим хората!
Европейската комисия има претенции по отношение на предложенията за Рамковата конвенция.
От отговора на питането от господин Михалевски и госпожа Нинова стана ясно, че няма основания за притеснения, няма по никакъв начин да се засегне влагането на ориенталски тютюн в цигарите, което да обезсмисли неговото производство.
Има конкретни въпроси и към Министерството на здравеопазването, които зададе и господин Михалевски. Ще разговарям с колежката да се получи конкретен отговор. Разбирате, че Министерство на здравеопазването си има ресор и аз не мога да Ви отговоря най-компетентно по отношение позицията на България във връзка с намаляването на тютюнопушенето и здравето на хората.
Приключвам, за да сложим точка на тази тема. По отношение на ориенталския тютюн няма абсолютно никакви проблеми към момента. Ще чуете това и Вие, ако желаете, от комисар Дали при неговото посещение след няколко месеца в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Реплика – господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Господин министър, Вие винаги много успешно успявате да прехвърлите вината на някой друг.
Вие обаче не отговорихте на въпроса: имаше ли наш представител по членове 17 и 18 от тази Конвенция? Категоричният отговор е, че е нямало. По членове 9 и 10 имаме – това са господин Ралчев и доц. Киркова.
Ще Ви кажа. Вие прочетохте какво означават членове 17 и 18, но какво предлага работната група?! – да се ограничат площите, на които се отглежда тютюнът, и да се отнеме правото на фермерите да отглеждат тютюн, да се разпуснат организациите, които работят с общностите на тютюнопроизводителите, да се премахне помощта за тютюнопроизводителите, в това число техническата, да се забрани на тютюневите компании да подпомагат фермерите или подобряването на агрономичните практики, здравословните и безопасни условия на труд, да се ограничат сезоните, в които е позволено отглеждането на тютюн, да се експериментира с фермерите при намирането на алтернативи и да се осигури тяхната подкрепа посредством задължителни програми.
Искам да кажа следното. Нито Вие, нито Земеделското министерство, още по-малко Бойко Борисов, който каза, че още утре ще изпрати писмо до Европейската комисия и как благодарение на него ще спасим българското тютюнопроизводство – нищо, нула, нищо не сте свършили, господин министър!
А това, че тютюнопроизводителите ще си запазят правата, не е Ваша заслуга, а благодарение на други страни, застъпени в Европейския съюз. Ние действително не сме задължени по тази Рамкова конвенция, но все пак сме я подписали. Това можеше да бъде прекарано през Европейската комисия. Големият въпрос е, че нямаше български представители да отстояват нашите интереси по въпроса за ориенталските тютюни. Това е големият Ви гаф, господин министър, включително и на министър-председателя!
Въобще не се опитвайте да прехвърляте вината на министъра на здравеопазването! Вие сте в дъното на нещата. Не сте си свършили работата за пореден път и за пореден път безотговорно лъжете от тази трибуна – това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, ще ползвате ли дуплика?
Имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, да, Вие многократно сте ме обвинявали, че лъжа.
Ще се обърна към българските тютюнопроизводители. Лъжете ги Вие, Вие лично и ги заблуждавате.
Аз обявих какво съм направил: на най-високо ниво имах среща и уверение от еврокомисаря. Той ще дойде в България да го съобщи – да го съобщи на такива като Вас, ако, разбира се, го разберете. Няма проблем. Престанете да плашите хората и да ползвате този повод за определена риторика. (Реплики от народния представител Пенко Атанасов.)
Категорично обяснявам и повтарям за пореден път, за да го разберете даже и Вие. Затова ще дойде и комисарят да Ви го каже. Няма проблем и няма да има. Точка по този въпрос. Другото е риторика и начин да бъдете забелязан.
Съжалявам, всеки път казвайки, че аз лъжа и качвайки се на моя гръб, това няма да Ви направи по-забележим. Сори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Предлагам да изчерпим парламентарния контрол към министър Найденов и след това да ползваме почивката.
Виждам съгласие у господин Кутев, който ще зададе следващия въпрос относно избор на изпълнител на обществена поръчка.
Заповядайте, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Въпросът ми е свързан с една тема, по която сме говорили много пъти – за изваждане на бракувани тръби на „Напоителни системи”. Това е проблем в много области на страната.
Моят въпрос обаче касае конкретно област Силистра, регион, от който аз съм депутат, и как се е изпълнявала поръчката там.
Аз наистина не знам. Интересува ме коя е фирмата, как е избрана тя и какви са основанията, за да бъде избрана точно тя? Дори не знам фирмата, която изпълнява това, дали е същата. Може би има някоя фирма над нея – затова задавам въпроса. Факт е, че фирмата, която изпълнява, не само че извади тръбите на „Напоителни системи”, но извади и тръбите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за които не е имала абсолютно никакво право да го прави. В момента всичко това мина през Прокуратурата, включително собственикът на фирмата е арестуван. Пак казвам, не съм убеден, дали този човек е същият. Вие можете да сте сключили договор с друга фирма.
Интересът ми е как са направени документите, по какъв начин е направена поръчката, за да видим къде е вината, че човекът доказано е извършил абсолютно незаконни действия, стъпвайки на Ваша заповед. Как се е получило така и как то е било възможно?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми посетители, уважаеми господин Кутев! Ще бъда много кратък по това, което коментирате. Няма издадена заповед, затова деянието е криминално. Работи се от компетентните органи, задържани са извършителите. Доколкото и аз знам, все пак тече предварително производство, тръбите са не на „Напоителни системи”, а на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Надявам се, когато приключи производството, да се даде отговор на този случай.
Конкретно: няма издадена заповед и няма избор на някой, който да вади тръби в Силистренско.
Ако имате конкретна информация, защото въпросът е много общ, мога да Ви отговоря по-конкретно и писмено.
В момента знам и мога да отговоря, че е направен опит неправомерно да бъдат вадени тръби, задържани са изпълнителите, в момента са в следствения арест и срещу тях има предварително производство. Когато приключа, ще мога да отговоря допълнително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Кутев – реплика.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Господин министър, напълно безспорно е, че там има изпълнител, който е действал с правотата, тоест стъпвайки на някакъв договор, който той е сключил. Вие казвате: „Няма такъв договор, той е арестуван за тръбите на МРРБ”. Да, той е арестуван за тръбите на МРРБ, защото това е абсолютно незаконно. Но той е извадил всички тръби на „Напоителни системи” преди това.
Включително аз имах към Вас един въпрос по този повод преди три месеца според мен и Вие ми бяхте отговорили, че сте издали заповед, с която забранявате ваденето на тръбите и никой не вади. А пък аз в момента ходих, даже си направих труда да направя и снимки, имам снимки от това, че през месец август са вадени тръби, имам показания на един куп хора в Алфатар, които ми потвърждават, че тръби на „Напоителни системи” са вадени и през месец август. Отделно имам снимки за това, че тръбите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството са извадени сега, защото си личат дупките в момента, както имам отговори от Вас, от министър Павлова, че това не е вярно.
Тоест, Вие преди три месеца ми казвате, че има заповед, с която забранявате ваденето. Този човек стъпва на някакви отношения с министерството, които аз не мога да разбера какви са. И Вие ми казвате, че нямате отношение с фирма „Медведев” – за тази фирма става дума. Само че той е в отношения с Вашето министерство по някакъв начин ги вади, след което изважда и другите, влиза в полезрението на полицията след куп сигнали. Наистина е арестуван, но той не е арестуван за тръбите на „Напоителни системи”. Той е арестуван за тръбите на МРРБ, което е абсолютно криминално деяние.
Но пак Ви казвам – аз имам отговори и от Вас, и от министър Павлова, в които и двамата ми казвате, че това не е вярно. Тя даже казва, че не се вадят тръби, та трябваше да ходя по чукарите да снимам. И наистина имам снимките за това как са извадени тръбите, които министър Павлова ми казва, че не се вадят.
Става дума за огромни неща. А този главанак ходи и се хвали из Силистра, че бил изкарал 8 милиона, купил си яхти и коли за 1 милион лева през последните четири месеца. И всичко това се прави с тръбите от „Напоителни системи”. А това е само в Силистра. Представете си в цялата държава за колко пари става дума. Защо тези пари не отиват в държавата? Някой ги вади и Вие викате: „Не знам кой е”. А той стъпва на Вашите заповеди. Как става това? Не знам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, аз Ви моля наистина, ако имате нещо конкретно и за фирмата, защото Вие току-що съобщавате някаква фирма, аз не съм готов да Ви отговоря, просто дайте ми материалите, ще Ви отговоря. Тогава, когато Ви отговарях, защото аз съм отговорил на Ваш парламентарен въпрос, аз бях забранил и се извърши инвентаризация на всичко, което е направено. Включително докладът от това какво е констатирано е публичен. Ако Вие имате извън това някаква допълнителна информация, както в момента цитирате конкретна фирма, дайте информацията, ще Ви отговоря ако искате и писмено, и устно конкретно на въпросите.
Но този случай, по който в момента са задържани, поне от това, което знам, става дума за тръби на МРРБ, които неправомерно са вадени. Очаквам информацията от Ваша страна и ще Ви отговоря изчерпателно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
С това се изчерпаха въпросите и питанията към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов. Благодаря му за участието в днешния парламентарен контрол.
Почивка до 11,30 ч., когато продължаваме с въпроси към министъра на околната среда и водите Нона Караджова.


(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с въпроси и отговори към Нона Караджова – министър на околната среда и водите.
Тя ще отговори на първия въпрос – от народния представител Лъчезар Тошев, относно действията, предприети от Министерството на околната среда и водите по повод пренасянето на нови за екосистемата биологични видове в басейна на река Дунав.
Господин Тошев, имате думата да развиете въпроса си в рамките на две минути.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Госпожо министър, и от нашите медии научихме, и много хора забелязаха, че в река Дунав се появяват едни големи миди в последно време. Ето тук няколко екземпляра, които съм събрал от района на Свищов. (Народният представител Лъчезар Тошев ги показва и оставя един на банката на министър Нона Караджова.)
Появиха се хипотези, че това може би са мутанти или миди, които са се хранили по-добре от другите, което не е вярно, разбира се. Има публикации в „Acta Zoologica Bulgarica” отпреди няколко години от доц. Здравко Хубенов. В друго научно списание има описание на нови видове миди, които са се появили в басейна на река Дунав. Те са нови за нашата екосистема.
Тази огромна мида, която се различава от традиционната речна мида, която е малка, е Китайска блатна мида. (Показва я.) Тя е пренесена по някакви неясни начини от Китай.
Един от вариантите е, че това е станало чрез зарибяване с черен амур – китайски вид риба, пренесена в България да се бори с друга такава мида, пренесена също от Китай, която създава големи проблеми на водните съоръжения. Това е Бугската дрейсена или Черната странстваща зеброва мида – видове, които попадат в нашата екосистема не по регламентиран начин.
Не е ясно какво ще се случи утре. Тези миди в момента се размножават бурно и създават големи проблеми. Не е ясно утре какви други видове могат да бъдат пренесени в нашата екосистема и какви ще бъдат последиците. Още повече, че при такава трансгранична река, като река Дунав, това засяга не само България, но и другите страни, които са разположени по течението на тази река. В Румъния и Унгария също се появяват тези големи миди, пренесени по неизвестен начин в нашите екосистеми. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова моля да ми отговорите на въпроса: направен ли е анализ от органите на Министерството на околната среда и водите на появата на нови биологични видове във водните екосистеми на територията на България и ако да, какви според Министерството на околната среда и водите биха били последиците от инвазията на тези нови видове?
Осъществен ли е контакт със съответните институции на съседните страни – Румъния, Унгария, Гърция, за обсъждане на този проблем? Какви са намеренията на Министерството на околната среда и водите по този въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, госпожо Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Тошев, Вие поставяте една тема, която не само за България, а за всички страни по света е изключително предизвикателство за биоразнообразието – това е темата с инвазивните видове. Неслучайно една от основните цели, която беше приета през 2010 г. на Конференцията на страните по Конвенцията за биоразнообразието, беше именно справяне с тази много тежка задача – инвазивните видове във всички страни.
Какво прави България по конкретната тема, в частност Министерството на околната среда и водите? Ще Ви дам следния отговор.
Целенасочено Министерството започва да работи по темата още от 2004 г., когато осъществява два проекта за оценка на чуждите за българската флора и фауна видове и тяхното въздействие върху естествените видове и местообитания, с което се поставя началото на тази дейност.
В резултат на направената оценка са подготвени списъци на инвазивните и потенциално инвазивни видове животни, растения и гъби, представена е информация за пътищата на проникването им на територията на страната, за тяхното въздействие върху природата на България, както и препоръки за намаляване и премахване, където е възможно, на тяхното въздействие.
През последните години са изпълнени или се работи по над 20 проекта в различни научни центрове в България – както университети, така и институти на БАН, и са направени десетки публикации.
Ние работим много тясно с учените, тъй като това е изцяло научноизследователска дейност.
Едно от изследванията, което се провежда и в момента, е свързано с оценка на инвазивните видове миди по река Дунав.
По отношение на зебровата мида Дрейсена например, която е силно инвазивна и нанася големи щети на водни обекти и технически съоръжения, направената оценка на риска от разпространение показва, че в Северозападна България наистина водоемите са подходящи за нейното разпространение.
Отново искам да подчертая доброто сътрудничество, при това от години, на министерството с екипите учени в България, работещи в областта на инвазивните видове. Наши учени и експерти участват в работни групи на европейско и на глобално ниво чрез предоставяне на информация към специализирани бази данни или по изпълнение на специфични задачи, в това число – оценка на риска, оценка на най-инвазивните видове, разработване на стратегии и законодателство на Европейския съюз, което се подготвя в момента, предприемане на мерки за ограничаване на преноса на тези видове, използвани включително като домашни любимци, аквариумни видове, жива стръв и така нататък.
По отношение на регионалното сътрудничество бих искала да Ви информирам, че срещи от различен характер, свързани с инвазивните видове, има почти всяка година. Последната значима среща се осъществи през 2011 г. с участието на осем страни от Югоизточна Европа и се взе решение тази мрежа, която се създава като регионално сътрудничество от БАН, съвместно с Министерството на околната среда и водите, да бъде в България. Така че имаме солидна основа.
Темата е тежка. В новия Национален план за биоразнообразие тя ще бъде една от основните. За краткото време това мога да Ви отговоря. Имам и по-подробна информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Тошев, имате думата за реплика.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Госпожо министър, благодаря за този отговор.
Специалистите са на мнение, че един от начините да се появяват такива нови видове е зарибяването с други видове, например, както казах, с Черния амур, който е въведен в басейна на река Дунав и на други места, за да се бори с Черната странстваща зеброва мида Dreissena polymorpha или с Бугската дрейсена. Тук има и друга мида – Азиатската корбикула, която е дошла по някакъв начин.
Начинът на размножаване на мидите е такъв, че те могат да бъдат пренасяни от риби. Затова би трябвало да има по-строг контрол, когато се внасят риби за зарибяване от други страни. Известно време да има карантинен период, за да не може да се случи това, на което сме свидетели днес – мисля, че пет нови видове миди. Освен миди, може би и други неща.
Ние би трябвало да обърнем внимание на контрола при зарибяването. Това беше причината в Южна България, Пловдивско, край „Марица изток” да се появят Бугската дрейсена и Черната странстваща зеброва мида, които няма как да стигнат по друг начин в изолирани езера, освен чрез зарибяване.
Това означава, че контролът върху зарибяването с риби от други басейни не е достатъчно строг. Министерството на околната среда и водите има отговорността по отношение на биоразнообразието да осъществява този контрол.
Обръщам Ви внимание на този проблем, той е съществен – създаде тежки проблеми в района на „Марица изток” например, в язовирите около Монтана и на други места, където бурното размножаване на тези нови видове миди запуши тръби, водни съоръжения и така нататък. Не е безобидно това, което се случва.
Въздействието върху биоразнообразието в българската екосистема, изместването на нашите традиционни видове от новите, които идват – това е проблем, на който трябва да обърнем внимание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Прав сте, господин Тошев, че това е един от начините за разпространение на инвазивните видове, в частност във водната среда. Действително водните екосистеми са най-застрашени от тези чужди за българската флора и фауна видове. Повтарям, че това важи и за другите страни.
Искам само да Ви информирам допълнително, че в момента се водят разговори на международно ниво за сключване на споразумение и за баластните води, тъй като чрез тях по същия начин могат да се внесат в България от другите страни инвазивни видове с оглед възможно най-далеч от съответните региони да бъдат изхвърлени този води.
Наистина на вниманието ни е този проблем. В момента сме в процес на програмиране по Оперативна програма „Околна среда”. Както министерството, така и неправителствените организации изцяло подкрепят в Приоритетна ос „Биоразнообразие” на тази тема да бъде отделен специален финансов ресурс. Наистина това е заплаха за много чувствителни екосистеми и в България, и по света.
Ще Ви информираме своевременно. Ако желаете, заповядайте и при нашите обсъждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има искане от Парламентарната група на Коалиция за България за декларация от името на парламентарна група.
Господин Овчаров, заповядайте.
Имате думата за декларация от името на парламентарна група.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър!
Уважаеми трима колеги от управляващото мнозинство! Надявам се, че ще предадете това, което ще имам възможността да кажа, на Вашето ръководство.
Уважаеми колеги от опозицията!
В последните дни сме свидетели на поредния епизод от политическия сериал с главен режисьор Бойко Борисов и Политическа партия ГЕРБ.
Този сериал се разиграва вече четири години. Бихме могли да го наречем, ако използваме един цитат от Луис Карол и „Алиса в страната на чудесата”: „Като не знаеш къде отиваш, няма как да стигнеш там, където трябва”.
Можем да го наречем и по български: „Тука има – тука няма”.
Можем да използваме и класиците на марксизма-ленинизма, чийто почитател е Бойко Борисов, примерно: „Крачка напред – две назад”.
Всъщност този път епизодът е „АЕЦ „Белене”. Него пък можем да кръстим „Бойко Борисов отвръща на удара”.
Щеше да бъде смешно, ако не беше тъжно!
Ако трябва да кажа обаче – Българската социалистическа партия и левицата, е основният печеливш от всичките тези хаотични движения, Браунови движения напред или назад, защото ние спечелихме референдума, преди да сме го провели.
Сценките от последните седмици публично удостовериха най-големия провал на ГЕРБ и на Бойко Борисов – провалът на енергетиката и в частност по проекта „Белене”. След като изхарчиха милиард и половина лева, задължиха страната с още милиард и половина, вчера стана ясно, че всичките аргументи, с които беше спрян проектът „Белене” и хвърлени на вятъра общо около 3 милиарда, са напълно лъжливи. Спукаха се балоните, с които ГЕРБ пълнеше главите на българските граждани, затова че проектът „Белене” е икономически неизгоден; затова че за електроенергията от „Белене” няма пазар; затова че не може да се структурира финансово проектното финансиране за този проект.
Всички тези балони са спукани от вчерашната поява на така наречения нов стратегически инвеститор и от новата опозиция и на парламентарното мнозинство, и лично на Бойко Борисов.
Заедно с това, разбира се, отидоха в небитието и другите твърдения на псевдоенергийни експерти, бивши лекари „Уши, нос, гърло”, бивши ченгета и самозвани експерти по енергийна сигурност, които твърдяха, че проектът е технологично изостанал, че не е „трето плюс” поколение, че на площадката е земетръсно и страшно.
Всичко това, което се случи вчера, за съжаление е един панически кризисен PR на Бойко Борисов и Политическа партия ГЕРБ. Те очевидно разбраха, че след внесените над 800 хил. подписа (извинявайте, под 800 хил. подписа), темата „Белене” – енергетика” става решаваща за предстоящите парламентарни избори.
Дискусията – и експертната, и политическата, която се води през последните месеци, ги убеди, че се губят и в двете посоки, затова възприеха вчерашния кризисен PR.
Аз даже съм изключително умилен от изненаданите действия на Бойко Борисов, който вчера разбрал за новия инвеститор, при положение че самият той преди месеци се е срещал с тях и не само им е дал разрешение, ами ги е насърчил да работят, а той вчера разпоредил на службите да ги проучват!? (Оживление и реплики от КБ.)
За съжаление, се страхувам, че начинът, по който бяха представени инвеститорите, които бяха докарани спешно от целия свят, а някои от тях даже не можаха да си хванат и самолетите, само и само да се покажат тук, в опит да се отклони вниманието на българската общественост и да се намали ефектът от референдума, може да компрометира и тези инвеститори, ако те наистина са сериозни.
Нашата позиция – на Българската социалистическа партия, е следната: ние няма да подкрепим решение, внесено от група народни представители на ГЕРБ, което не отменя решението за спиране на Проекта „Белене”. Ние ще внесем собствено решение, което ще бъде по-близко до конституционните правомощия на Народното събрание и на народните представители.
Ние просто ще поискаме отмяна на предишното решение на Народното събрание, с което беше спрян Проектът „Белене”.
Заедно с това продължаваме да настояваме за провеждането на референдум, защото нито Бойко Борисов е човекът, нито пък правителството на ГЕРБ е правителството, което може да проведе последователна политика в областта на енергетиката.
Ние също така държим на продължаването на изграждането на Проекта „Белене” при ясно формулиране на националните интереси и държавно участие в него. България не може да бъде само територия, поемаща рисковете и гарантираща печалбите на чужди инвеститори, които и да са те.
Не е работа на Народното събрание да води преговори, да търси чуждестранни инвеститори, да поставя търговски условия. Това е работа на Министерския съвет. Ако Бойко Борисов е решил да се отказва от функциите си на министър-председател, то това се прави по начин, който също е описан в Конституцията: идва тук и си връчва оставката. България няма да остане без правителство!
Заедно с това на всички български граждани трябва да е ясно, че цената за тези провали в енергетиката я плащаме всички ние: всички ние ще платим за изхарчените на вятъра 3 млрд. лв. за „Белене”; всички ние ще трябва да платим 1 млрд. евро иск в Парижкия арбитраж; всички ние ще трябва да платим за фалиралите НЕК и „Булгаргаз”; всички ние ще трябва да платим за източваната от софийските брокери Николов и Стануков АЕЦ „Козлодуй”; всички ние ще трябва да платим за предстоящия технологичен срив в мини „Марица изток”; всички ние ще трябва да платим за нереализираните проекти за диверсификация на доставките на природен газ и двойно увеличените за трите години управление на ГЕРБ цени на природния газ; всички ние ще трябва да платим за хаоса и изгонените чуждестранни инвеститори в сектора на възобновяемите енергийни източници само и само да се гарантират печалбите на герберските фирми; всички ние ще трябва да платим за безвъзвратно закъснелите програми за удължаване на ресурса на V и VІ блок, заплашващи България да остане без атомна енергетика. И още много други безумия.
Всъщност българите вече плащат. Само тази година всеки един от нас ще се бръкне в джоба си с поне 500 лв. Толкова е 13 процентното увеличение и е 700 лв., които ще излязат от джоба на всеки един от нас. За догодина сумата ще бъде още по-висока.
Ще трябва да се плаща и кредитът по „Белене”, взет от Би Ен Пи Париба, ще трябва да се плащат безумията по възобновяемите енергийни източници, което ще доведе до минимум 1000 лв. от джоба на всеки българин. Толкова струват безумията на ГЕРБ!
Както се казва: „Който има очи – да гледа, който има уши – да слуша!”
Бог да пази България от енергийната политика на ГЕРБ!
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с парламентарния контрол и въпросите към Нона Караджова – министър на околната среда и водите.
Вторият въпрос към нея е от народния представител Георги Божинов относно възлагането и изпълнението на Договор Д-3085/27.08.2010 г. за избор на консултант за разработване на софтуер.
Господин Божинов, имате думата да развиете въпроса си.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! Чрез открита процедура в началото на мандата на ГЕРБ е сключен договор, цитирам: „За избор на консултант за разработване на софтуер за информационна система за разрешителни и мониторинг при управление на водите”. За изпълнител е избран екип „Води” с подизпълнител „Фадата” АД и стойността на договора е 1 млн. 327 хил. 187 лв.
Моят въпрос е: какви задължения са били възложени на изпълнителя, как са изпълнени поетите задължения и какви действия са последвали след избора на консултант? Функционира ли вече информационната система за разрешителни и мониторинг при управлението на водите в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, госпожо Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Договорът е част от Проект „Информационна система за разрешителни и мониторинг при управление на водите”, финансиран в рамките на Норвежката програма за сътрудничество с България, одобрен в началото на 2009 г. Основни задължения на изпълнителя според договора са: да разработи и внедри информационна система за издаване, управление и контрол по разрешителните, издавани по Закона за водите и Закона за околната среда. Основни продукти и дейности в резултат на този проект са освен административните встъпителни и междинни доклади, доклад от извършен бизнес анализ и функционална спецификация на системата, модел на данните, софтуер на архитектура, софтуер на среда и софтуерни модули, работещи в затворен цикъл, които да предоставят всички възможности за въвеждане, поддръжка и употреба на информация за водоизточници и водоползване, както и публичен достъп, техническа спецификация за доставка на хардуер и софтуерни лицензи, необходими за работа на системата, стратегия за миграция на данните и мигриране на данните, план за архивиране и възстановяване, обучение с определени целеви групи служители на възложителя за работа с различни модули на системата, потребителска документация, инструкции за експлоатация на софтуера и окончателен доклад.
Работата на изпълнителя по договора е одобрявана и приемана от комисия, включваща експерти от дирекции на Министерството на околната среда и водите, от Изпълнителната агенция по околна среда и басейновите дирекции.
В рамките на проекта са сключени и три други договора за доставка на хардуер и софтуерни лицензи, нужни за осигуряване работата в системата. Имам предвид големия норвежки проект, а не в рамките на този договор.
След инсталиране на софтуера на новозакупения хардуер и извършването на съответните технически настройки започна ръчно въвеждане на данни, които не подлежат на автоматично прехвърляне. В периода бяха въведени данните близо от осем хиляди разрешителни, с което се постига пълно цифровизиране на около 40% от издадените за момента разрешителни в сектор „Води”.
Информационната система ще бъде въведена в експлоатация и в пълен обхват през месец март 2013 г. Публичната част от информационната система, която все още не е в пълен обхват поради това, че не са въведени всички данни, е налична в интернет пространството и е достъпна за всеки външен потребител. В момента системата е по-скоро в тестова експлоатация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, тези 1 млн. 327 хил. лв. са само 8% от общата стойност на проекта. Моят въпрос беше: какво е заданието срещу тези 1 млн. 327 хил. лв. и какъв е резултатът? Това ли е докладът, за който казвате?
Второ, сключен ли е този договор? Ако това са 8%, цялата сделка е около 10 млн. лв., а до края на мандата практически няма да има функционираща система, за която са изразходвани толкова средства. Може би това не е случайно, защото, ако имаше вече функционираща информационна система за издадените разрешителни, за тяхното продължаване, валидност и функциониране, нямаше да има възможност за незаконни и произволни действия, с които се целят или облаги, или умишлено нанасяне на щети на точно определени лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, госпожо Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Божинов, най-малко нашето желание е да няма публичност на данните. Знаете колко неща се случиха в гласността, поне в Министерството на околната среда и водите, и колко информация, която до средата на 2009 г. не беше качвана на страницата, се качва в момента. Но това е дълга тема.
По отношение на впечатляващите цифри, които Вие цитирате, то целият проект, включително по договори, е бил подготвен и одобрен като апликационна форма през 2008 г., тоест не от мен, а от предишния министър.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Аз питам за резултата.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Срещу тези един милион и нещо, които споменахте по договора, за който ме питате и по който за съжаление не беше свършено нищо, докато не започнахме да се занимаваме с тази система, но тъй като изтичаше времето, трябваше или да го прекратяваме, или не, за да се включим в рамките на Норвежката програма, то норвежките партньори се съгласиха да удължат срока на програмата с една година, та за тези един милион и нещо в апликационната форма, одобрена преди това (казах Ви кога), беше включено за тези един милион и нещо да се вкарват и да се прави софтуерна система единствено и само за разрешителни за отпадъчни води.
По мое настояване, без да се увеличава бюджетът на този договор, ние включихме всички разрешителни, включително за водоползване, за аквакултури, за хидроенергийни цели, за всичко! Ако не се бях намесила, тези един милион и нещо щяха да се изхарчат само за разрешителни за отпадъчни води и никога потребителите, включително външните, нямаше да имат достъп до тази информация, която по своята същност е много добре замислена.
Уверявам Ви, че ние натоварихме системата с много повече работа за същата сума, както е била планирана през 2008 г., с много по-голям обхват на разрешителните. Колегите ни въвеждат данни, изисква се огромно време. За съжаление това е ръчно вкарване и по никакъв начин тези данни не подлежат на автоматична миграция. Всички ние имаме интерес тази система да заработи в пълен обхват възможно най-скоро. Уверявам Ви, че правим всичко възможно, както и това, което лично аз направих – да разширим многократно системата, за да може за тези пари да се получи един готов голям продукт. Ще Ви информирам, заповядайте в Министерството. Ще Ви покажа как работят.
Тъй като през пролетта на 2011 г. беше променена Наредбата за издаване на разрешителни, консултантите доброволно променят данни, тъй като с тази наредба се променят разрешителните. Те трябва да се анализират и да се знаят. Тези дни голяма част от тях правят за минералните води. На практика те доброволно преработват цялата система заради тези промени в закона и в наредбата. Тоест правим всичко възможно, за да се въведе възможно най-пълната информация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва въпрос от народния представител Румен Такоров относно възлагането и изпълнението на договори за заснемане и контролно замерване на площи в ски зона – Банско.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, чрез открита процедура на 10 септември 2010 г. е подписан Договор Д-30-75 за заснемане и измерване на реалната концесионна площ, определяща се от границите на обектите, пистите, просеки и въжени линии, сгради на ски зоната с център Банско.
ЕТ „Кирил Данаилов Топ – Гео”, който е изпълнител на договора, заявява, че е извършил заснемане на цялата туристическа и ски зона – Банско, и в заданието му не е възложена задача за заснемане на площта на концесионния договор, за който дори не е имало информация и данни – това го пише в пресата.
В последствие, на 4 октомври 2010 г., е подписан договор Д 30-106 за контролно измерване съдържанието и точността на съдържанието на площта на извършеното геодезическо заснемане на обект, попадащ в обхвата на териториално устройствения план ски зона – Банско. Тук изненадващо се проверява териториално-устройственият план на ски зоната, а не концесионните граници на това, което е дадено за концесия. Не се упоменава и кой териториално-устройствен план – от 2001 г., или от 2005 г.?
Въпросът ми е: в резултат на изпълнението на тези договори, може ли да се смята, че има обективно определени граници за концесионна площ, приети и от концесионера? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Господин Такоров, както е известно, стартирането на това заснемане се наложи, поради факта че от години в Министерството на околната среда и водите има сигнали за това и съмнение, че площта на концесионера на ски зона – Банско, е по-голяма от тази, която е по договора за концесия от 2001 г.
Поради тази причина сметнах, че е необходимо да уважим исканията на неправителствените организации и съответно предприехме това заснемане.
Отговорът на конкретно поставения от Вас въпрос е кратък: не, не може да се каже, че има обективно определени граници на концесионната площ, които са приети и от концесионера, както ние смятаме в резултат на това заснемане. Защо? Защо се стига до тази абсурдна ситуация?
Първо, както Вие споменахте, заснехме по-голяма територия, тъй като има доста неясноти в самия договор за концесия – кое е в обхвата, и кое не е в обхвата, за да имаме основа, на която, на експертните технически срещи да уточним кой от обектите е вътре, кой не е вътре.
Второ, резултатите от геодезическото заснемане и контролното замерване бяха предоставени на концесионера, който ги оспори. Единият от аргументите беше, че не е присъствал на заснемането. Освен това той оспорва още, че в замерването са включени обекти на трети лица, които не попадат в концесионната територия; че в площта са включени шкарпи и откоси, които всъщност не са реално ползвана територия, и редица други подобни аргументи.
В продължение на повече от година Министерството на околната среда и водите осъществява редица технически срещи с концесионера на експертно ниво, за да уточни действителното положение. Бяха разменени и редица писмени становища и позиции.
От значение за Народното събрание и обществеността, тъй като това е тема, която се следи, е, че беше установено, че клаузите на Договора за концесия са неясни и много противоречиви. Например още в чл. 1 на договора формулировката на обекта на концесия е противоречива и позволява разнопосочно тълкуване относно границите на концесионната площ, а именно: „Зоната на концесиониране е определена по външната граница на ски зоната съгласно границите на действащия тогава териториално устройствен план от 2001 г.”. Тоест всичко, което е в тази територия.
Същевременно в следващия член се визира площ от 99,55 хектара, като сбор от площи на отделни обекти.
Друг проблем е, че договорът за концесия е обвързан с териториално-устройствения план от 2001 г., а междувременно е влязъл в сила и действа изменен териториално-устройствен правилник от 2004 г., което създава затруднение да се определи кой териториално-устройствен план е приложим, още повече че Министерството е давало разрешителни за разни обекти, тоест се е съгласило, че това е териториално-устройственият план през 2005 –2006 г. и 2007 г. за нови обекти.
Така че има купища неясноти. Ние желаем да бъде уточнен този обхват, защото тези неясноти в договора създават много проблеми и на двете страни. Това, което искам да подчертая и винаги съм го казвала, е, че концесионното възнаграждение, което се дължи на държавата, по никакъв начин не зависи от площта, която е отдадена на концесия, както и че това все пак са площите на държавата и ще си останат нейни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, на практика Вие казвате, че концесионерът не е в нарушение на закона, а има нарушение на договора – това е във Ваше интервю, мога да Ви го дам. Ако концесионният договор не отговоря на условията на Закона за концесиите, в чл. 65 е записано: „То същият е нищожен и трябва Министерството на околната среда и водите, който е собственикът на земята, да го обяви за нищожен чрез съда, съгласно Закона за задълженията и договорите.” Защо в концесионния договор се предоставя правото да се построи и ползва зона, както и Вие казахте – 995 декара, а реално концесионерът ползва с 650 декара в повече, или 40% от ски зоната е незаконна? Вие много добре знаете, че териториално-устройственият план от 2005 г. е незаконен поради простата причина, че той не е съобразен с управлението на Национален парк Пирин, който е основоположен. Вие знаете, че от 2007 г. Национален парк Пирин е в Европейската екологична мрежа „Натура 2000”. Въпреки че също знаете, че Европейската комисия продължава разследването по случая, Вие заставате на страната на концесионера, върху незаконното строителство и се прикриват виновните.
Може би логично следва и въпросът. Вие казвате, че концесията и концесионното възнаграждение и такса не зависят от площта. Тогава защо правим това замерване? За какво ни е? Може ли да продължи да съществува договор, в който концесионерът казва колко билетчета е продал и на базата на него ще се определя концесионната такса? Знам, че Вие не сте подписали този договор, но Вие сте в състояние да го промените, госпожо министър. Поради това задавам този въпрос.
Да ни се говори, че отново създаваме монопол в услугите – няма друг, който да се занимава със ски съоръженията в Банско. Мисля, че това е един от поредните примери за корупция и безнаказани в България. Защо? Защото, ако къщите в Мъглиж бяха на ромите или ако имаше някой друг малък обект – щяхме да отидем, и да го сринем за нула време. Тук обаче казваме: „Не, ще направим всичко възможно да променим Закона за концесиите, за да може да му дадем на правно основание той да ползва тези 665 декара земя в повече”. Защо? За да може да удовлетворим неговите искания. На това какво му се казва? Пълно беззаконие!
Не мога да разбера – в едно интервю заявявате, че Ви е безразлично какво ще стане с този договор. Министрите Свилен Нейков, Росен Плевнелиев и Трайчо Трайков са казали, че това е безумие! Извинявайте, но не мога да приема от устата на министър на околната среда такива думи. Най малкото и на министъра на регионалното развитие, който в момента е президент и който е стожерът на незаконното строителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, госпожо Караджова.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Такоров, най-малко аз искам да прикривам каквото и да е на концесионера. Само да припомня, че в министерството от 2007 г. са депозирани редица сигнали за евентуални нарушения на концесионния договор. Никой, докато аз се захванах с тази работа, не си е помислял да се захваща да рови по този договор. Тоест, ако исках да ми е лесно – знаете колко е проблемен този договор за следене, както моят предшественик не се е помръднал да прави замервания и да си няма проблеми, аз можех да направя същото и никой нищо не можеше да ми каже.
Фактът обаче е, че се захванах с тази работа да оправям бакии на един договор отпреди десет години. Може би, защото е бил първият по рода си такъв и последен до момента, тоест няма практика и опит в страната или по други причини – аз не мога да зная – е бил сключен с такива клаузи, след това края на 2005 г. е одобрен също не от мен, а който е бил през 2005 г., е одобрявал този нов териториално-устройствен план, и в момента ние сме в едни безумни юридически казуси.
Ако Вие можете да ни подскажете как може да се прекрати, тъй като няма такива клаузи и няма нито едно от нарушенията, заради което може да се прекрати, с удоволствие ще приема Вашите предложения. Искрено желая тази тема да се уреди и съответно да бъде приключена. Клаузите на договора наистина са абсолютно противоречиви. (Реплики от народния представител Румен Такоров.)
Господин Такоров, отговорих Ви. Можех да не направя нищо и както преди не са тръгвали да мерят. Този договор въобще не е контролиран от Комисията за концесии, докато не се захванах с тази работа. Така че, ако не желаех, нямаше да го направя. Най-малко можете да ме обвинявате, че не искам да разреша този договор и стоя зад някакъв концесионер. Напротив, първо се захванах с тази задача и търсим решение как да се промени този договор, поне възнаграждението да е съответстващо на това, което е предоставено на концесия.
РУМЕН ТАКОРОВ (КБ, от място): Между другото, той е държавна собственост.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Ще приема всяка Ваша помощ. Ако можете да ми помогнете, заповядайте, с удоволствие ще приема Вашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Следва въпрос от народния представител Георги Божинов относно възлагането и изпълнението на договор Д-30-58 от 17 юни 2010 г. за избор на консултант.
Имате думата, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги народни представители! Цитираният по-горе договор е отново за избор на консултант – този път за институционално укрепване при подготовката и изпълнението на ИСПА/Кохезионен и структурни фондове в Сектор „Околна среда”. Изпълнителят е „Проджект Мениджмънт”, а стойността на този договор е 1 млн. 900 хил. лв.
Моят въпрос е: какво конкретно е направил в областта на институционалното укрепване изпълнителят на договора?
Продължението му е: дали в резултат на тази консултантска дейност е констатирано, че има дефицит в обучението и подготовката на служителите в трите дирекции на министерството, които работят с фондовете на Европейския съюз, и в резултат на това на 14 август 2012 г., госпожо министър, сте сключили договор за 4 млн. 482 хил. лв. за обучение на персонала на тези две дирекции на шестата година след членството ни в Европейския съюз и на четвъртата година от Вашето управление? Договорът е с „Глобъл адвайзър мак адвърти лайзеринг”.
Обръщам се към българските учени, към българските държавни служители, към професорите от БАН, към преподавателите от ВУЗ: на какво очаквате да се научат на шестата година от членството ни в Европейския съюз водещите експерти във Вашето министерство за 4 млн. 482 хил. лв.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божинов, ще отговоря на зададения от Вас въпрос по отношение на Договора за институционално укрепване при подготовка и изпълнение на проекти по ИСПА/Кохезионен фонд.
На втория въпрос, който ми задавате, ще имам удоволствието да Ви отговоря, когато ми го зададете предварително, тъй като в момента не разполагам с информация за него и не фигурира във Вашия въпрос.
Конкретно на договора, който е предмет на питането Ви. Договорът е сключен през юни 2010 г. със срок на изпълнение 12 месеца и е бил заложен за изпълнение във финансов меморандум за техническа помощ, сключен между България и Европейската комисия през 2005 г. Конкретните основни договорни задължения, изпълнени от консултанта, са както следва:
- анализиране и предложения за подобрение на критерии за оценка на проектни предложения по Оперативна програма „Околна среда”;
- изготвен е потребителски модел за финансово-икономически анализи в секторите „Води” и „Отпадъци”;
- детайлни прегледи на проектни предложения по Оперативна програма за подбор на проектни предложения в Сектор „Води” и в Сектор „Отпадъци” и проведени срещи с 60 общини по техните проектни предложения по Оперативна програма „Околна среда за инвестиционни проекти”;
- преглед на техническите спецификации и предложения на три проекта в Сектор „Води” и техническа спецификация за публичност на Оперативна програма „Околна среда”;
- изготвена е техническа спецификация за разработване на Информационна система за управление и мониторинг на изпълнението на програмата;
- изготвяне на План за развитие на човешките ресурси на дирекциите с обхват на дейност „Европейски проекти”;
- изготвяне на Методология за оценяване на капацитета на бенефициентите – общини и неправителствени организации, по оперативната програма, както и актуализирани Процедурни наръчници за изпълнение на програмата;
- прегледани са 21 проектни предложения, подготвени по Програма ИСПА със съответните технически препоръки;
- предоставени са консултации и становища по ключови казуси по много проблемни договори по Програма ИСПА в областта на инфраструктурата, спорове, искове, обезщетения, неустойки и така нататък, възникнали в процеса на изпълнение на договори за услуги и строителство по мерките, финансирани по Програма ИСПА за 15 общини;
- изготвени финални доклади за закриване на финансовите меморандуми по Регламент 1164/94 за 8 проекта;
- актуализирани Процедурни наръчници на Управляващия орган по Програма ИСПА;
- разработени ръководства за дългосрочно инвестиционно планиране в секторите „Води” и „Отпадъци”;
- ръководства за подготовка на проектни предложения в Сектор „Биоразнообразие”. Актуализирани ръководства за подготовка на проектни предложения в сектор „Води” и сектор „Отпадъци”;
- изготвена е програма и са проведени обучения относно програмно управление, мониторинг, идентифициране на проекти и така нататък – няма да ми стигне времето.
В заключение, работата на изпълнителя по договора е наблюдавана и приета като изпълнена в необходимия обем и срок, съгласно изискванията на договора от междуведомствена комисия с представители на три дирекции на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на финансите, Дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз” към Министерския съвет и представител на Националното сдружение на общините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за реплика, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо министър, в толкова много думи, програми, проекти и направления може да се удави вниманието и на най-осторожния слушател.
Аз Ви задавам само един въпрос: този експерт, който трябваше да Ви консултира за институционалното укрепване, стигна ли до извода, че човешките ресурси, както споменахте, че този административен капацитет е недостатъчен, препоръча ли Ви четири милиона и половина български пари да отидат за доучване, или това Вие го решихте? Този въпрос има законно място при така формулираното питане.
Когато се готвите за следващия въпрос, който знаете, че ще Ви задам – Вие сте подписали тези хора да се учат до 2015 г. Говорите, че сте подписали договори за около 132% от онова, което са средствата в този програмен период. Вие влизате вече в неосигурени договори, както три години хулехте тройната коалиция. Ще кажете, че ще преминат към следващия програмен период, но за тези сключени 132% договори спрямо сумата, с която разполагаме, са разплатени по-малко от 20%. Това значи, че пречиствателните станции, както в Сливен, не стават и проектите се провалят, и парите се губят. Но тези лесни и сладки пари се усвояват. Тук е големият проблем. Ако навремето, когато министър-председателят демонстрираше икономии, казваше, че който пие кафе с него – ще си го плаща, тук виждаме как тези български пари се контрактуват много леко.
Отклонихте въпроса ми за Сливен за следващия петък – дай Боже, да се видим. Ще продължим за това какъв е резултатът от тази консултантска дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Божинов, Вашият въпрос беше: какви задължения са били възложени на изпълнителя и как са изпълнени поетите задължения? (Реплика от народния представител Георги Божинов.) Аз Ви отговорих, че договорът е с огромен обем дейности и не мога да знам точно коя от дейностите Ви интересува. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Ще Ви отговоря, господин Божинов, заповядайте.
По отношение на обучението. Искам да Ви кажа, че за съжаление нашата държава не е стигнала дотам, а това трябва да е нашата цел. Мисля, че вече вървим последователно натам – може би пет, шест, седем, осем години, и още повече ще трябват – да вървим за обучение през целия живот, за да не закърняваме. Не трябва да оставаме с данните от едно време, защото нещата се развиват, изискванията са нови, особено за общините. Знаете какво обучение е необходимо за тях, каква помощ, за да се изпълнят тези огромни инвестиционни проекти. Така че съм убедена от необходимостта на това обучение. Както виждате в договора, който Ви цитирах, голяма част от дейностите бяха насочени към общините.
По конкретните въпроси, които странично засегнахте, ще Ви отговоря с удоволствие – задайте ми ги и ще Ви дам отговор, но сега Ви отговорих на така зададения въпрос. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с последния въпрос към министър Караджова. Той е от народния представител Михаил Миков относно извършване на сеч в защитената местност „Остров Кутово”, землището на с. Кутово, община Видин, област Видин.
Имате думата, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо министър! Гражданството, което наблюдава какво се случва във Видин, около Видин, е изключително възмутено от сечта, която е проведена в защитената местност „Остров Кутово”, която е известна и под друго име „Остров Голя”. Там са провеждани сечи.
Тази местност е защитена заради местообитанията на различни видове, които са под защита на Закона за биологичното разнообразие. Освен това там се постига и едно унищожаване на островните образувания. Извършват се сечи в гори от местни видове, които водят до намаляване на тяхното площно разпространение, което респективно влияе и на защитените видове. Това крие рискове за редки и уязвими растителни видове като блатното кокиче и, разбира се, за животинските видове, няма да ги изброявам. Именно затова със заповед от 2007 г. е защитена тази територия.
Поради тази причина Ви питам: издавано ли е разрешение за извършване на сеч в защитената местност? Ако е издавано, на какво основание? Какви са гаранциите, че няма да бъдат увредени защитените видове, респективно тази защитена местност? Нося Ви и снимки, които ще Ви дам после, за да видите какво става. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, госпожо Караджова, за отговор на въпроса в рамките на три минути.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, както Вие казахте, защитената местност „Остров Кутово” е обявена със Заповед на министъра на околната среда и водите през 2007 г., с цел опазване на растителни и животински видове. Съгласно режимите, регламентирани със същата заповед, е забранено извеждането на сечи само в отдел 90, подотдели „а”, „б” и „в” на Държавно горско стопанство – Видин, както и извеждането на сеч на цялата територия на защитената местност през гнездовия период на птиците от 1 февруари до 31 юли.
През тази година от Регионална дирекция по горите – Берковица, са издадени четири броя позволителни за сеч в защитената местност – отдел 90, подотдели „г”, „д”, „и” и „4”, тоест извън забранените за сеч и то само в разрешения период. Следва да се отбележи, че подотделите „г”, „д” и „и”, които току-що споменах, където съгласно заповедта за защитената територия няма забрана, са засети с изкуствени тополови насаждения, които не са предмет на опазване.
Извеждането на сечите е започнало през месец август, тоест извън гнездовия период и ще приключи през месец декември. Планираната сеч в отдел 90, подотдел „4” не е проведена и няма да бъде проведена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Миков, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо министър, на финала казахте нещо интересно, че планираната сеч не е проведена и няма да бъде проведена. Защо е разрешена да се планира сеч в защитената местност?
Вторият въпрос е: давате ли си сметка, че когато се провежда сеч, се нарушава островното образувание? Ето Ви снимките как се правят пътища, вижте ги. (Дава снимките на министър Нона Караджова.) Защото, когато се провежда сеч, се правят пътища, нарушава се островното образувание. Не знам какъв частен интерес защитавате и ако не защитавате такъв, можете да го докажете. Първо, като видите кой е планирал сечта, която сега казахте, че няма да се реализира.
Второ, как ще се отрази сечта върху нарушаването на островното образувание? Трябва да вземете мерки това да не се случва.
Иначе какво става? Държавата, която трябва да се грижи за островното образувание, през пръсти гледа на това и трябва обществеността, гражданите, които ходят там – виждат, снимат, да се грижат повече за природата, отколкото държавата.
Аз Ви моля, първо, да накажете тези, които са планирали сеч в защитената територия, нищо че не е проведена. Кой и защо ще планира сеч там? Има заповеди, забраняващи това.
Второ, да изпратите хора, които да отидат на място и да видят как се отразява това на островното образувание, защото това вече е абсолютен въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата за дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин Миков, ще поясня още веднъж. През 2007 г., когато е обявявана защитената територия в тези раздели, в които е издадено позволително от горското стопанство за сеч, тя е разрешена – не е забранена. Така, когато е била процедурата за обявяване на тази защитена територия „Остров Кутово”, е било предвидено. Отделна е темата дали трябва да се променя тази заповед, но така е била. Тоест това е в съответствие с режимите на заповедта за защитена територия. Направихме проверка на място и наистина се оказа, че в тези три отдела действително не е забранено и е направена тази сеч на неместни видове.
Едно пояснение за подотдел „4”, за който колегите от Регионална инспекция по околна среда дадоха предписание да не се извършва сеч, независимо че в заповедта за защитената територия не е забранена. В заповедта за обявяване и на зона „Натура” – „Остров Голя”, не е различно. И в този район, специално за другите три не е забранено, но в този раздел „4”...
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): То е едно и също.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Да, да. Обяснявам Ви обаче, че по два закона – едното е от 2007-а, а другото много по-късно.
В резултат на проверки на колегите от министерството се установи, че за първите три е разрешено и по двете заповеди - както по Закона за защитените територии, така и по Закона за биоразнообразието като зона „Натура”.
По отношение на този подотдел „4”, по който дадохме предписания и не са осъществили никакви сечи по заповедта за защита на територията, която е Вашият въпрос, аз да отговарям конкретно – е разрешено, по зоната за „Натура” – не е разрешено. Дадохме предписания – съответно нито е предприето, нито ще се предприема.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Няма ли да накажете някого?!
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: На практика не се е случило нищо, дадохме предписания навреме.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Ако не бях задал въпроса щяха да ги отсекат. Накажете някого!
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Вероятно трябва да се преразгледа заповедта на защитената територия, за да я приведем в съответствие със заповедта за защитена зона. Просто по двата закона да са едно и също. Това ще бъде направено, за да има съответствие между двете заповеди и да няма объркване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Колеги, да благодарим на министър Караджова за отговорите, които ни даде.
Преминаваме към отговорите на Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството. Тя ще отговори, първо, на питане на народния представител Димчо Михалевски относно политиката за развитие на територията, и икономическия и туристически потенциал на района на Черноморското крайбрежие.
Имате думата, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаема госпожо министър! Питането, което искам да Ви поставя, е свързано с важна тема – развитието на територията, икономическия и туристическия потенциал на района на българското Черноморско крайбрежие. Съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие има четири генерални цели, които си поставя. Едната е устойчиво интегрирано развитие и устройство на това крайбрежие. Втората е осигуряване на свободен обществен достъп. Третата е предотвратяване и намаляване на замърсяването на Черноморското крайбрежие. Четвъртата е защита на морския бряг от ерозия, абразия и свлачищни процеси.
Въпросите са обединени: каква е общата стратегическа политика, документите и конкретните мерки, но ще направя един бърз преглед? По първата цел – устройство на територията, която предвижда по закон да има специализирана устройствена схема, общи устройствени планове за територията, подробни устройствени планове за общините, ще припомня, че през 2008 г. Агенцията по геодезия, картография и кадастър стартира три важни процедури, които имаха най-общо за цел да направят общо фотоизображение в мащаб 1:1000 на ивица с широчина 20 километра навътре от брега; кадастрална карта и кадастрални регистри за всички землища и населени места, за които няма създадени такива; актуализация на едромащабна топографска карта в мащаб 1:5000; специализирани карти на обекти по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие; специализирани карти за устройство на планирането в мащаб 1:1000 на общинските центрове и приложение за актуализиране на линейните обекти, в това число пътища, електропроводи и канали. За съжаление в началото на новия мандат на правителството на ГЕРБ тези процедури бяха прекратени.
Втората цел е защита на морския бряг от ерозия, абразия и свлачищни процеси. Към настоящия момент, след като миналата година за първи път от 40 години не извършихме така наречените режимни наблюдения, доколкото имам информация, миналия месец най-после са възложени текущите режимни наблюдения и липсва изцяло сериозна инвестиционна дейност, финансирана от държавата за укрепване на една от най-уязвимите части на българското крайбрежие в цялата ни страна.
Трябва да отбележа, че по отношение на замърсяването все пак е направено нещо частично, макар и не в пълен обем, с изграждането на дълбоководното заустване поне в началната му фаза по отношение на Созопол и Златни пясъци.
Като цяло искам да задам въпроса към Вас: какво предвиждате с ресурсите, които разполагате и как ще мотивирате повече ресурси, така че тази конкретна политика за цялостно развитие на потенциала на територията на Черноморското крайбрежие, която е един от сериозните двигатели на икономиката на страната, да може Министерството – в частност, и правителството – в цялост, да бъдат онзи двигател, който да подпомогне тези процеси? Освен стратегическите документи, които предвиждате с Националната концепция за пространствено развитие и в частност, касаещи българското Черноморско крайбрежие, има ли конкретни мерки по тези четири цели на действащия закон, които няма да бъдат отменени, разбира се, които Вие ще преследвате, мотивирате и приложите, за да може в крайна сметка да дадем онзи тласък, който е необходим на българското Черноморско крайбрежие? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Безспорно политиката за развитието на територията на икономическия потенциал и, разбира се, не на последно място на туристическия потенциал на Черноморското крайбрежие е изключително важна държавна политика, която се управлява от няколко секторни министерства.
Едно от основните направления, в които в последните месеци са насочени усилията на правителството и по-специално на министерството, е преди всичко осигуряването на добра законова база и усъвършенстването й. Както знаете, предложихме на Вашето внимание, той вече е и в парламента, Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Именно тези промени в закона целят подобряване средата в курортните части, въвеждане на политика на много по-добро управление на морските плажове и преди всичко по-добър достъп на населението – една изключително важна и актуална тема в този летен сезон, който премина.
Няма да се спирам в детайли на предложените промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, които ние предложихме, те вече са на Вашето внимание и се надявам в следващите седмици да имаме възможност за задълбочен дебат по тези теми, тъй като приемането на промените в закона е изключително важно. Чрез тях първото, което ще направим, е да ограничим застрояването на Зона А, а именно крайбрежната част; да махнем така наречените сергии, по които се продава какво ли не по крайбрежната ивица; да ускорим приемането на общи устройствени планове; да стимулираме общините да изработят и приемат своите общи устройствени планове, както и да въведем по-конкретни, по-добри изисквания по отношение на преместваеми обекти, така и на тяхното разположение и застрояване.
През това лято, както знаете, положихме значителни усилия в контрола как се управляват морските плажове от наематели и концесионери. Тези проверки доведоха до над 1 млн. лв. санкции за тези концесионери и наематели и това е направено основно с цел – осигуряване на добър, свободен достъп на хората до плажовете. Това е изключителна държавна собственост, всеки трябва да има достъп до нея, плажовете да бъдат почистени, добре поддържани и обезопасени, да има спасители и медицински пунктове. В тази посока считам, че сме изпълнили в максимална степен възможното, което можем да направим.
По отношение на цялостното управление на средствата, чрез които го правим, безспорно са и стратегическите документи, които имаме в тази област и тяхното задължително обвързване с устройствените планове на общините по крайбрежието на нашето Черноморие. Неслучайно в тези стратегически документи е заложено Черноморското крайбрежие и неговото развитие.
По отношение на интервенции, свързани с развитието на икономическия и туристическия потенциал, бих искала да обърна внимание на два важни елемента, тъй като тук Оперативна програма „Регионално развитие”, както и другите програми финансирани със средства от Европейския съюз дават съществена възможност за интервенция. От една страна, това са средствата, които предоставяме за формиране на регионален туристически продукт – това са 11 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие”, чрез които дадохме възможност общините, включително и общините от Черноморския регион да развият своя туристически потенциал.
Знаете, че чрез схемата „Туристически атракции” дадохме възможност на абсолютно всички общини да получат финансиране за туристическа инфраструктура и достъп до туристически обекти. Паралелно с това върви изграждането на довеждащата, на транспортната инфраструктура в региона, магистрала „Хемус” като бъдещ инвестиционен проект, както и много текущи проекти по пътната инфраструктура, които в момента няма да споменавам.
В момента разработваме социално-икономическия анализ за периода 2014 – 2020 г. В него основен елемент като част от анализа, разбира се, ще бъдат резултати, насочени към това какви са мерките, които ние приоритетно да финансираме от оперативните програми именно за Черноморския регион в следващия програмен период. Тези мерки ще бъдат идентифицирани в резултат на този анализ, резултатите от който ние очакваме още през декември 2012 г., за да могат да послужат като база за програмиране на следващия програмен период.
Паралелно с това безспорни са и действията по Националната стратегия за интегрирана морска политика. Разбира се, тя е част от европейската интегрирана морска политика. България работи активно и от месец май имаме създадена работна група, която работи и развива своите дейности и планове в тази посока.
По-конкретно другите теми, които засегнахте, бяха за кадастралните карти и за действията, насочени към предотвратяване на абразия, ерозия и свлачищни процеси. Както коректно споменахте, вече имаме сключени необходимите договори и предоставено финансиране на екипите, които да се занимават в тази посока. Имаме предвидени средства в държавния бюджет за следващата година тези действия да продължат, за да можем с възможните и налични средства, които са крайно недостатъчни – това е безспорен факт, да продължат действията и по разширяване на кадастралните карти, и действията за предотвратяване на свлачищните процеси в този регион. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михалевски, имате възможност да зададете два допълнителни, насочващи въпроси.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо министър, ще се концентрирам върху устройствената основа, защото без нея не могат да се реализират никакви инвестиционни дейности както от държавата, така от общините и от частните инвеститори.
Между другото Агенцията по кадастъра прави оборот и приход на година някъде между 17-18 млн. лв., а в момента от държавния бюджет като преразпределение от тези средства за издръжка получава 10 милиона. Очевидно 7-8-те милиона, които заработва, отиват някъде другаде. Ако не бяха спрени тези проекти, нямаше да Ви се налага всяка година да правите ежегодни обществени поръчки за мониторинг на обекти на морските плажове. Те между другото струват три пъти по-скъпо на единица хектар. Възлаганите процедури за изработването на общите устройствени планове от МРРБ също щяха да поевтинеят в мащаба си и щяха да бъдат по-лесни.
Налице е също необходимостта от създаването на така наречения „Интегриран модел” на територията. Той щеше да помогне много ясно и еднозначно за очертаване на двете зони „А” и „Б”, които в момента, особено с измененията, които се предвиждат в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, при липсата на тяхното очертаване ще спъне дори и добрата воля да се решат някои от проблемите на Черноморското крайбрежие.
Невъзможно е да бъдат остойностени пропуснатите ползи от липсата на актуална карта на основа от устройственото планиране, като общо устройствено и подробно устройствено планиране, както и разминаването на различните видове карти, планове и грешките в картата на неустановената собственост. Липсата на актуална информация ще доведе – Вие сама ще се убедите, до забавянето на редица инфраструктурни проекти, които са много важни.
Не на последно място трябва да отчетем факта, че ако не се положат усилия за разширяване на инвестициите в устройствена основа, няма как Агенцията по кадастъра да разшири своята приходна база, а повярвайте ми, там потенциалът е изключително висок.
Затова Ви задавам два въпроса. Тъй като видях, че в тригодишната прогноза на Министерството за 2012-а, 2013-а и 2014 г. за капиталовите инвестиции за Агенцията по кадастъра пише нула, нула, нула, все пак ще се положат ли усилия да се обясни в цялата рамка на правителството (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и особено на министъра на финансите, че тези нули имат своята отрицателна стойност? Тоест ако ние сега инвестираме средства, те могат да се възвърнат в пъти, в това число и в бюджета. И второ, да се обясни, че не само режимните наблюдения на свлачищните зони, но и сериозната превенция по тях, тоест отсъствието на държавата в този процес, може да доведе до значителни по мащаб икономически и финансови загуби за страната и за частните инвеститори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте за отговор, госпожо министър, на допълнителните въпроси от господин Михалевски.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Михалевски, безспорно, съгласна съм с направените от Вас предложения. Разчитам и на дебатите, които предстоят по преговорите на Закона за държавния бюджет за 2013 г., тъй като ние като Министерство имаме направени разчети за необходимите средства, от една страна, за колегите от Агенцията по кадастъра, за да могат активно да разширят своята работа по изготвянето на всички кадастрални карти, които са необходими, както и дейностите, свързани поне с аварийното обезпечаване и наблюдение на свлачищните процеси от този регион. Както отбелязахте, на този етап тези средства са нула, именно затова дебатите ще продължат. Ние имаме своите разчети колко са необходимите средства и тяхното осигуряване до какъв приход в бюджета биха довели.
Тук използвам случая, за да кажа, че предвид ограничените възможности на бюджета – ние си даваме сметка, че бюджетът има ограничени възможности, имаме нов елемент, над който работят екипите и на Агенцията по кадастъра, и колегите от Министерството, да дадем възможност може би на публично-частното партньорство в този сектор, тъй като това е една инвестиция, която е доходоносна – инвестиция, която дава приходи в бюджета. Така че ако не се осигурят средства в държавния бюджет, да помислим за алтернативи като публично-частно партньорство чрез ясни инвестиции, които да правят тези карти и приходите, които се събират, да можем да разширим кадастралните карти на територията на цялата страна, включително и по Черноморското крайбрежие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо министър.
Има думата да вземе отношение по отговор на министъра господин Димчо Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря за отговорите, госпожо Павлова.
Аз мисля обаче, че е много важно в преговорите с Министерството на финансите, защото, когато те стигнат до тази зала, вече е прекалено късно, познавайки добре технологията на структуриране и приемане на държавния бюджет, да се обърне внимание на друго – да се положат повече усилия от министерството за реалната обосновка, в това число икономическите параметри и модели, какво би се случило, ако не правим нищо, ако мобилизираме все пак ресурс – по-малък или по-голям.
Все пак в Министерството на финансите има достатъчно разумни хора. Аз съзнавам тяхното изключително притеснение в момента. Действително параметрите на бюджета не се развиват в цялост добре и при общата генерална картина на намаляване на резервите и увеличаване на дълговата експозиция на България, в това число по вътрешния дълг, и спадащият коефициент на икономическа активност в страната, те са много притеснени. Но въпреки всичко аз смятам, че това е едно от действията – създаването на необходимата устройствена основа, което има своята най-силна икономическа обосновка. Възложете, според мен, на Агенцията по кадастъра, а може би и на икономисти, които да им помогнат, защото едва ли в Агенцията има силни икономически експерти, които да предложат този модел заедно с общините и в крайна сметка да получим онзи модел, по който самото Министерство на финансите да се убеди, че по силата на програмното бюджетиране, където се търси ефективност и ефикасност на вложените средства. Аз смятам, че това е един добър пример, с който те сами ще се убедят, че всеки вложен български лев през държавния бюджет ще се върне поне двойно от това действие. Това е моето предложение към Вас. В крайна сметка ние сме пред представяне на бюджета. Аз самият ще лобирам за това пред колегите в Комисията по бюджет и финанси, пред Регионалната комисия на парламента, да видим какъв ще бъде резултатът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Михалевски.
Преди да зададете второто си питане към министър Павлова, господин Михалевски, относно политиката за децентрализация на отговорности, функции и ресурси от държавата към българските общини, от името на Парламентарната група на Синята коалиция има думата господин Лъчезар Тошев.
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
От името на Парламентарната група на Синята коалиция бих искал да направя едно изявление, свързано с въпроса за Проекта АЕЦ „Белене”. Това е един дългогодишен въпрос, който се поставя пред нашето общество. Всички смятат, че първите протести срещу този проект са от „Екогласност”, инициирани през 1989 – 1990 г., но се оказва, че не е така.
Разполагаме с един документ, издаден от Централната лаборатория по висша геодезия на Българската академия на науките. В тяхно писмо от 6 ноември 1984 г., адресирано до инж. Александър Цветански – заместник-председател на Корпорация „Енергетика”, и инж. Ножарова – Министерство на енергийно-суровинните ресурси, по тяхно искане от 27 октомври 1984 г. В това писмо, подписано от директора на Централната лаборатория по висша геодезия проф. д-р Георгиев, се казва, че от построените в света над 400 атомни централи и в строеж на още 300, нито една от тях не се намира в толкова сложна сеизмична обстановка, както АЕЦ „Белене”.
Този въпрос е бил обсъждан и е разменено писмо между заместник-министрите на енергетиката на тогавашната Народна Република България и Съветския съюз Овед Таджер и Николай Лопатин, от което е очевидно, че сеизмичността на АЕЦ „Белене” е обсъждана 11 пъти пред различни групи съветски специалисти, които са изисквали все нови и нови изследвания. „Досега, казва писмото, на Съветския съюз са предоставени 12 доклада с повече от 3000 страници с резултати по сеизмичната и геоложката обстановка.”
Въпреки това през месец юни 1983 г. съветската страна предложи да се изостави площадката „АЕЦ „Белене” заради високата сеизмичност и да се търси нова площадка, независимо че са изразходвани 13 млн. лв. за строителство. Тези 13 млн. лв. според нашата парламентарна група са причината да се търси оттогава възможност да се заобиколи пречката на високата сеизмичност, като един учен от Българската академия на науките е намерил начин да се изчислява, че проектното земетресение не трябва да се приема за равно на максимално разчетеното земетресение 8 бала.
Тук от писмото разбираме, че повечето от съоръженията на АЕЦ „Белене” според спектрите за сеизмичност са попадали в 9-та и по-висока сеизмична степен и строителството им било или невъзможно, или много скъпо. Дори за тогава, по онова време такива оборудвания в Съветския съюз не са били произвеждани.
В това писмо се посочва също така, че: „Поради изключително сложните сеизмични условия за АЕЦ „Белене”, които са два пъти по-неблагоприятни от тези за АЕЦ „Козлодуй”, е невъзможно решаването на проблемите без международно сътрудничество и ползването на програмите, данните и опита на другите страни”.
Ето, от това писмо се разбира, че първите, които са се противопоставили на опита да се строи атомна централа на площадката в Белене – между Белене и Свищов, са били тогавашните съветски специалисти. Те са се противопоставяли, но от наша страна е имало опит да се оправдаят вече вложените 13 млн. лв., защото иначе някой е трябвало да отговаря за тези изразходвани пари, без да има необходимата сеизмична експертиза.
Това е и причината, въпреки че проектът беше спиран няколко пъти досега, той да възкръсва или по-точно да вампирясва няколко пъти, защото има хора, които трябва да отговарят за това, че се влагат пари в обект, който не отговаря на сеизмичните условия. Това навремето са казали не хората от „Екогласност”, а съветските специалисти.
Когато поставяме въпроса за строеж на нова атомна централа в сеизмично опасна зона, би трябвало да вземем предвид, че някои хора, разбира се, ще получат своите печалби, други ще получат своите комисиони, но рискът ще бъде за цялото общество. Това, което се случи в Япония, която заради високата сеизмичност се отказва от своята ядрена енергетика, това не трябва да се случи в България! Защото тук няма човек – нито премиерът, нито председателят на Народното събрание, нито цялото Народно събрание, което може да поеме отговорност за строеж на такъв проект за атомна централа в сеизмично опасна зона. Това не съответства на нашите разбирания за отговорност към нашия народ, към бъдещето ни. В момента няма никаква възможност да се съгласим този въпрос да бъде възобновяван отново.
Смятаме, че този проект трябва да намери своя логичен завършек тук, а на тази площадка да бъде изграден друг обект, който не е толкова опасен и не би създал такива проблеми на нашето поколение и на бъдещите поколения в случай на земетресение, което там се случва често, защото е сеизмично опасна зона. Това е нашето разбиране. Затова продължаваме да се противопоставяме остро на всякакви опити да се възобнови строежът на ядрена мощност на тази площадка. (Ръкопляскания от СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Михалевски, сега имате възможност да развиете второто си питане.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, ще ми позволите само 15 секунди коментар като строителен инженер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Михалевски, мисля, че ще имаме достатъчно възможност през идните седмици.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Не, само да кажа на господин Тошев, то е информационно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има два проекта за решение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: България има изпълнена специална актуализирана сеизмична карта, тоест карта на сеизмичния хазарт с хилядогодишна вероятност, завършена 2010 г. Този хазарт, изпълнен по най-новите и модерни методи в света, показва, че рискът от сеизмично въздействие на тази площадка е предвидим, овладян и достатъчно безрисков. (Реплики от СК.) Няма да коментирам, ще коментираме по-нататък. По-нататък ще Ви обясня и чисто технически какво има под гьола, за да разберете.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК, от място): И японците така казваха.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаема госпожо министър, проблемът с децентрализацията на отговорностите, функциите и ресурсите в държавата към българските общини е стратегически процес. Той показва доколко една държава е зряла да разбере, че споделената отговорност и ресурсите между двете власти – местната и централната, е онзи мотор, който може да модернизира една държава, да балансира нейното развитие и да мотивира гражданите да бъдат съпричастни към общото развитие на страната. Този процес тече в България интензивно от 2002 г. Направени са много действия в това число, няма да споменавам всичките, те са добре известни и на Вас, и на публиката.
През 2010 г. беше актуализирана Стратегията за децентрализация (2006 – 2015), беше направена актуализирана Програма за нейното изпълнение (2010 – 2015). Там се актуализираха мерките, целите и според мен се постави сериозна основа да се продължи този важен процес, който вече имаше добри резултати.
Искам да попитам: каква е Вашата оценка за изпълнението на тези мерки и цели по актуализираната Програма и актуализирана Стратегия днес – почти две години по-късно, особено по първата стратегическа цел – прехвърляне на правомощия и ресурси от централните органи на изпълнителната власт към общините за укрепване на местното самоуправление?
В тази рубрика влизат прехвърляне и предоставяне на публични услуги, в това число и ресурси, към местните власти; увеличаването на собствената приходна база на общините чрез предоставяне на нови приходоизточници; увеличаване на правомощията на кметовете и прехвърляне на държавна собственост; ускореното увеличаване на инвестиционния капацитет и правомощия на общините, и в частност консолидиране на инвестиционните трансфери, които централният бюджет предоставя на общините; прехвърляне на правомощия за управление на общински услуги – разбирайте избор на директорите на училища, механизъм за контрол и атестация на директорите на училищата, давам го като конкретен пример; обективността и ефективността при разпределянето на ресурси на основата на равнопоставен диалог между централната и местната власт.
Моят въпрос към Вас е: как оценявате тези мерки и цели две години след актуализацията? Какво предвиждате като отговорен министър по тази политика? Каква е Вашата оценка: добре ли беше вливането на Съвета по децентрализация в Съвета за административна реформа? Това помогна ли на действията, или не? Според Вас какви са конкретните резултати в цялост? Как се чувстват българските общини през погледа на българския министър, отговарящ за регионалното развитие и общините към днешна дата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
За отговор – Лиляна Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! Безспорно Стратегията за децентрализация, приетата и актуализирана Програма за нейното изпълнение от месец юли 2010 г. са в ход и са важна част от приоритетите на правителството.
По отношение на изпълнение на Стратегията за 2010 г. вече има изготвен и приет доклад, който беше публикуван, изготвен е и докладът за 2011 г. по изпълнението на Стратегията и конкретните мерки в нейния план. Той е даден за по-нататъшно одобрение от Съвета за административна реформа. Надявам се следващите месеци да стане факт неговото одобрение. За съжаление, то малко се забави във времето.
Въпреки всичко бих искала да се спра на някои от основните данни, които отчитаме в тези два годишни доклада, които вече са факт – разработени и предоставени за последващо одобрение.
Първо, трябва да отбележим, че последните две години отчитаме изключително голямо и активно участие на общините, на местните власти в процесите не само по реализация на проектите по оперативните програми, но и в процесите по промените в програмите, по изготвянето и вземането на решения на отделни комитети, комисии и работни групи, разбира се, комитетите за наблюдение като орган, който взема решения по тези програми. Местните власти участват и съвместно с тях разработваме множеството нормативни актове, които предлагаме на Вашето внимание за одобрение, както и в разработката на поднормативните актове.
През 2011 г. България беше първата държава, акредитирана да проведе и успешно проведохме процедурата за присъждане на „Етикет за иновации и добро управление” в изпълнение на Стратегията за иновация и добро управление на местно ниво от Съвета за Европа. България неведнъж беше давана за пример не само като първата успешно акредитирана, но и успешно приложена. Тринадесет български общини бяха удостоени с този етикет.
Предоставени са правомощия на местните власти по отношение на хидротехническите съоръжения, както и поддържането на речните корита с изменение на Закона за водите от 2011 г.
Със съвсем скорошна промяна – от юли 2012 г., в Закона за морските пространства беше дадена възможност на общините да инициират и сами да изграждат пристанище и пристанищни комплекси, за което им беше осигурено и финансиране по Програмата за рибарство и аквакултури. Първите проекти вече са в ход – подготовка и подадени за управление.
Дадени са и пълни права за управление, стопанисване и опазване на горски територии, съгласно Закон за горите.
Увеличени са общинските приходи – друга част от Вашия въпрос. По отношение на приходите имаме увеличение на общинските приходи. От една страна, 50% от приходите от концесионното плащане за добив на подземни богатства се внасят в бюджетите на общините, а от януари 2011 г. 100% от приходите от концесиите на строителни и скалнооблицовъчни материали от находища със запаси до 500 хил. куб. м, също постъпват директно по бюджетите на общините.
Създадени са условия и вече имаме факти с множество – почти на всяко заседание на Министерския съвет – решения за прехвърляне на имоти държавна собственост на общините. Голяма част от тези имоти включително са за имоти и културни ценности, съгласно Закона за културното наследство. Това бяха и много проекти, които бяха одобрени за финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие”. Тези обекти бяха с предоставени права за стопанисване, управление и финансиране по Програмата на общини за развитие на тези културно-исторически атракции, но извън темата „Културно-исторически атракции” много други имоти бяха предоставени в управление на общините. Това е и текущ процес, който върви по-скоро в посока на увеличаване и нарастване.
Има и други групи мерки, които са или частично изпълнени, или в процес на изпълнение. Това е преминаването на професионалните и специални училища, с изключение на тези с национално значение към общините като делегирана услуга, както и увеличаване на предоставените от общините услуги по устройство на територията и контрола на строителството. Това е една тема, която е и в предложения Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията. Ние предлагаме ясно разграничение на тези функции и правомощия, с което де факто реализираме една от стъпките, предвидени в стратегията за децентрализация, предоставяне на правомощия на общините.
Общините са изключително активни в последно време. Вие знаете и по данни от ИСУН – над 1570 проекта са одобрени за финансиране – общински проекти на стойност над 5,6 млрд. лв. и реално получени средства от общините за почти 1 милиард. Отделно са средствата около 1 милиард и по Програмата за развитие на селските райони.
Тъй като в условията на, бих казала, лимитирани средства в държавния бюджет сме наясно, че общините невинаги имат достатъчно добри приходи, включително да осигуряват и съфинансиране, вие знаете функциите и на фонд ФЛАГ, който работи изключително активно в последните години, само за 2012 г. до момента за деветте месеца на 2012 г. са предоставени кредити на стойност 74 млн. лв., а за изминалата година кредитите са на стойност 95 млн. лв., които са подкрепили 106 кредита, подкрепили 106 проекта на стойност над 300 млн. лв., което означава допълнителна помощ именно и чрез този фонд.
Нашата цел, нашата задача е да продължим изпълняването и реализацията на всички дейности и мерки, които са заложени в Стратегията за децентрализация и плана за нейното изпълнение. Те се изпълняват. Попитахте за моята лична оценка – моята лична оценка е, че планът и стратегията се реализират. За съжаление в последната година можем да отчетем малко по-бавни темпове на нейната реализация, но се надявам, че следващата година, стига възможностите на бюджета да го предоставят, това развитие ще бъде по-сериозно и по-активно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Павлова.
За два уточняващи въпроса – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо министър, като оставим настрана малките победи, които са абсолютно незначителни, за съжаление, тъй като те не решават въпросите на общините, моята лична оценка е, че векторът на децентрализация е обърнат обратно към централизация. Това е политика на правителството. Тя централизира и ще Ви дам факти.
Обяснението, че няма пари не е обяснение, по простата причина, че за 2008 г. преразпределените общо държавни средства през бюджета на държавата са били 36,5%. Тази година са също 36,5%. Само че, забележете, разходите на общините в консолидирания държавен бюджет 2008 г. са били 20,4% от общите разходи на държавата. Тази година те ще бъдат около 14,7%. Тоест, общите разходи на общините както спрямо брутния вътрешен продукт, така и спрямо консолидирания държавен бюджет за този период спадат с около 28%. Тоест държавата не само че не е солидарна и не изпълнява своята актуализирана програма и затова казвам, че векторът е обърнат към централизация, а тя напротив, държейки икономическите данъци, ги преразпределя повече в своя полза. Това, разбира се, носи последствия не само просто за финансовото състояние на общините, носи последствия за регионите, а Вие сте министър на регионалното развитие.
И затова, според мен, е изключително важно да си дадем ясна сметка, че новият Закон за публичните финанси, който, между другото, отрича вече да има диалог между Националното сдружение на общините, премахва диалога при определяне на бюджета за всяка една година в частта на общинското финансиране, е изключително показателен за тази тенденция. Затова трябва много добре да се направи анализ и сега, когато ще приемате годишния доклад за децентрализацията на Министерския съвет – ако не е минал на последното заседание, не знам – да се даде ясна сметка все пак, че и след това правителство ще има живот, ще има развитие. И трябва да си дадем сметка накъде водим българските общини. Защото демографските фактори показват, че тенденциите са лоши. (Председателят дава знак, че времето е изтекло.)
Завършвам, госпожо председател.
Затова двата допълнителни въпроса към Вас са следните: все пак, като министър на регионалното развитие, ще предложите ли в новия закон като предложение, може и през Националното сдружение, да се премахне най-малко това условие да няма диалог? И второто, ще настоявате ли пред финансовия министър, поне финансовите корекции, които нарастват и вече са стигнали 100 милиона за всички оперативни програми, да не намерят своя механизъм, ние миналата година предлагахме такъв механизъм в рамките на бюджета, да намерим механизъм, по който поне този воденичен камък на шията на общините да бъде премахнат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За отговор – министър Лиляна Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Михалевски, конкретно на зададените от Вас два въпроса, започвам с втория – по отношение на финансовите корекции безспорен е фактът и аз неведнъж съм изразила своята позиция, че считам, че трябва да има някакъв компенсаторен механизъм поне за частично компенсиране на финансовите корекции, които търпят и претърпяха през последните години общините, тъй като голяма част от тези финансови корекции са за проекти, чийто бюджет многократно надвишава текущите разходи и бюджета на тези общини.
От друга страна, разбира се, този компенсаторен механизъм трябва да бъде много внимателно преценен. Всеки трябва да носи отговорността си като възложител тогава, когато търпи финансови корекции. Ако има вина и са лично по вина на екипа, който е управлявал проекта, то тогава следва общината да понесе тези санкции. Когато имаме по-специфични условия, а има и такива факти, аз съм съгласна, че трябва да има създаден такъв механизъм.
Механизмът е създаден, той е разработен като модел, дебатите продължават с екипа на Министерството на финансите, тъй като министър Дончев координира мнението на нас – всички министри, които управляваме европейски фондове. Обединихме се и разработихме такъв механизъм. Надяваме се той да бъде подкрепен и през следващата година да намери своето място в бюджета, въпреки че сме наясно за неговите ограничения.
По отношение децентрализацията и диалога с общините, аз винаги съм била за диалог. Като министър на регионалното развитие работя изключително активно, в постоянен диалог с Националното сдружение на общините, така че моето мнение е, че диалогът трябва да продължи.
Особено когато говорим и предвид предложените промени, и Закона за публичните финанси, считам, че подготовката на годишните бюджети и многогодишните планове на бюджетите на общините трябва да бъдат направени в диалог с общини, представени от Националното сдружение на общините с Министерството на финансите и, разбира се, компетентните министерства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо министър, аз много разчитам, че въпреки напрегнатото и неоставащо дълго време до края на мандата, все пак един министър на регионалното развитие трябва винаги да разглежда своята функция и да настоява в правителството да има равнопоставеност по отношение на българските общини. Защото централизацията на ресурси, която тече и ще Ви кажа, че само за последните 3-4 години държавното финансиране през бюджета към общините е намаляло с между 700 и 900 млн. лв., и то при условията все пак налична инфлация, което още повече стеснява възможностите на общините.
Има и друг негативен момент, че в момента Финансовото министерство си позволява да разпределя значителни средства за допълнителни капиталови разходи по така наречените „корекции” – чл. 34 от действащия Закон за устройството на държавния бюджет. Ще Ви дам пример, че към шестмесечието при наличие на общо 70 млн. лв. за капиталови разходи, разпределени през Закона за държавния бюджет към общините, министърът на финансите е разпределил допълнително 27 милиона, които обаче, разбира се, са концентрирани в броени на пръстите на двете ми ръце общини.
Няма да коментирам, че там има и политическа окраска. Това е скандално, но не е най-важното. Проблемът обаче е друг – тази централизация, този обърнат вектор на централизацията на правителството води до много сериозни негативи. Защото инвестициите и Вашата работа, и нашата работа, като краен резултат в регионалното развитие, има един съществен показател – стават ли хората по-богати по местата, където живеят, в регионите? Тоест каква е тяхната покупателна способност? Ще Ви дам един пример. По показателя паритет на покупателна способност нашите общи усилия през последните дванадесет години са довели до това, че по този показател всички български региони, без София, са се покачили с между 4 и 10%, а София е покачила паритета си на покупателна способност с 40%. Ето това е изключително лош атестат и аз смятам, че тази политика, която в момента се провежда на концентрация на инвестициите единствено тук и само тук ще отвори такива пропуски в междурегионалните различия, че трудно ще обърнем процеса после. Така че всяко действие е навременно и аз призовавам Вие, като министър на регионалното развитие, да имате грижа и за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Следват два въпроса с общ отговор, отправени от народните представители: Янаки Стоилов – относно проверката на подписка за организиране на национален референдум, и господин Петър Курумбашев – относно проверка на подписка за произвеждане на национален референдум.
Слушаме Ви, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, не знам към днешна дата какъв е политическият курс на управляващите – дали строим, или отново е спрян проектът „Белене”, но така или иначе, нашата инициатива, в която са се включили стотици, хиляди български граждани, продължава да бъде напълно актуална.
На 7 август 2012 г. от името на инициативния комитет от Народното събрание в Министерството на регионалното развитие и благоустройството са внесени около 770 хиляди подписа за проверка по въпроса: да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”?
В края на следващата седмица стават два месеца време, през което служба ГРАО продължава тази проверка. Законът постановява, че проверката се извършва незабавно. Ние си даваме сметка, че толкова голям масив от информация няма как да бъде проверен за няколко дни, но смятам, че два месеца срок са напълно достатъчни.
И поради тази причина към въпроса, зададен в началото на септември: какви са етапните резултати от проверката, тоест каква част от подписката като количество е проверена, колко редовни подписа са констатирани, добавям и въпроса: на коя дата тази проверка окончателно ще бъде приключена и предоставена за обсъждане в Народното събрание?
Този въпрос трябва да бъде публично поставен, защото в цялата последователност от действия законът единствено не определя конкретно времетраенето, през което се извършва служебната проверка.
Госпожо министър, ние очакваме Вашия отговор – след като имате служби във всички общини и области, да ни кажете кога ще завърши проверката и резултатите ще бъдат внесени в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И въпрос на господин Петър Курумбашев – относно проверка на подписка за произвеждане на национален референдум.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът, който сме задали с колегата Янаки Стоилов, е от общ интерес – да се даде по-голяма публичност на тази проверка.
Госпожо Павлова, мисля – най-вече и във Ваш интерес. Знаете, че забавяне от страна на Вашето министерство, което може да е предизвикано примерно от липсата на капацитет, не по някаква друга причина, би могло да даде повод за политически спекулации.
Нашият въпрос – колко подписа досега са проверени, колко от тях са валидни – беше отправен към Вас, за да можем да се ориентираме, ако се движите с това темпо, което сте установили досега, кога ще приключите като министерство с тази проверка.
Даже смятам, че също така във Ваш интерес е, ако можете, междинно да обявявате някакви резултати. Не, разбира се, ежедневно, но примерно един път в края на месеца можете да кажете – до края на този месец сме проверили, да речем, 500 хиляди подписа, от тях са валидни 420 хиляди и смятаме, че проверката ще приключи до края на следващия месец.
Мисля, че този въпрос е необходимо уточнение, за да може една чисто административна проверка да не бъде ползвана за политически спекулации. Независимо от това как се променят намеренията на управляващите – днес ще се строи, утре няма, след това пак ще се строи, този референдум трябва да бъде проведен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За общ отговор на двата въпроса има думата Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов, господин Курумбашев! Първо и преди всичко искам да Ви уверя, че министерството, ръководено от мен, показва поне професионализъм и никога не политизира теми, които са свързани с работата на администрацията, която категорично е аполитична и деполитизирана.
Второто е добра новина, която искам да обявя днес – проверката приключи, резултатите от нея са готови и входирани в Народното събрание вчера. Днес, както разбрах преди малко и от госпожа Цачева, вече са разпределени, така че ще имате възможност да се запознаете с тях, а аз ще Ви запозная веднага с резултатите от проверката.
Броят на проверените подписи е 717 021. От тях броят на граждани с коректно вписани данни в подписката е 543 639.
Останалите 24% от проверените данни са данни, които са некоректни, не могат да бъдат приети за актуални – това са 173 382 събрани подписа, които са некоректни и не могат да бъдат приети като такива. В малко над 137 хиляди от тях имаме грешни данни – грешни ЕГН-та, грешни имена.
Над 28 хиляди са подписите, събрани два или три пъти, на едно и също лице.
Над 2200 са лицата под 18 години.
Над 1300 са лицата, които не са български граждани.
Интересен факт е броят на починалите лица, които са включени в подписката – те са почти 3 хиляди. Другите цифри са по-малки. Това е резултатът – той е факт.
Колегите работиха професионално, безпристрастно и в изключително кратък срок – мисля, че се справиха с работата, която им беше поверена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожо министър! Благодаря, че днешният парламентарен контрол, както това не се случва никак често, завършва с много конкретен резултат. Да поздравим стотиците хиляди български граждани, които успяха – за първи път успешно, да осъществят инициатива за провеждане на национален референдум по такава важна тема.
Искам също да благодаря на служителите на Вашето министерство за сравнително бързо извършената огромна работа; за това, че Вие днес сте представили резултатите в Народното събрание.
Госпожо председател, съгласно процедурата в следващите седмици тя вече може да бъде обсъждана по същество.
Искам да апелирам към хората, които участват в тази организация – в бъдещи случаи да бъдат още по-прецизни, за да не се допускат тези отклонения, които чухме, което ще повиши още повече доверието на гражданите в демокрацията и специално в пряката демокрация.
Така можем да си обясняваме и твърде спешните действия на правителството и управляващите, които представиха някаква сборна група в парламента. В този спектакъл участваше успешно и Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, но нека това да остане в рамките на действията, които всеки сам преценява, че е необходимо да извършва.
Това, което вероятно ще се наложи и мисля, че трябва да конкретизираме в нашия въпрос, без да се отклоняваме от него в дискусията – не просто да бъде изградена атомна централа на площадката „Белене”, но това да стане и с държавно участие, защото тук спорът е дали българските граждани и българската държава ще се ползват от този проект, или от него ще се ползват само частни лица за сметка на българските интереси. Ако това не е само рекламна кампания.
Още веднъж благодаря и нека по-нататъшните действия на парламента да бъдат отговорни, да бъде изпълнен законът, така както той повелява – този референдум да се проведе през пролетта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика – господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че можем да се поздравим с една от сериозните победи на българската демокрация, а това е насрочването на референдум по искането на български граждани.
Досега това не се е случвало и аз се надявам, че този пример ще бъде заразителен за българските граждани. Те ще повярват по-убедително в своите способности, защото аз съм свидетел на десетките въпроси към мен: „Ама, наистина има ли смисъл човек да се подписва?” И това няма да бъде първи и последен референдум, а ще бъде началото на поредица от референдуми по сериозни въпроси, които българските граждани смятам, че имат правото да поставят на вниманието на българското общество.
Това е победа за всички тези, които се подписаха за този референдум, независимо от това как ще гласуват на него. Те могат да гласуват и „да”, и „не”.
Разбира се, тук трябва да Ви поздравим и Вас като министерство, че не дадохте шанса за това да има спекулации със забавяне на проверката, тъй като наистина това е една огромна работа, която е свършена в един съвсем нормален срок.
Аз съм убеден оттук нататък, че и уважаемата председателка на Народното събрание отлично познава правомощията си и след като имаме потвърждение за събрани на повече от 500 хиляди гласа, ще направи максимално възможното този референдум да се случи максимално скоро. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика?
Няма да ползвате, госпожо министър. Благодаря.
Аз ще си позволя само едно изречение да кажа – във вчерашния ден постъпи преписката, по-скоро данните от извършената проверка.
С мое разпореждане тя е разпределена на водещата Комисия по правни въпроси и съпътстваща – Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Тече срок за обсъждане на искането в комисиите.
Преминаваме към въпроса на господин Димчо Михалевски относно опазване на обект от незавършеното строителство на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – магистрален водопровод Силистра - Добрич.
Слушаме Ви, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Това е един изключително важен въпрос, защото е азбучен пример как в днешно време определени хора се разпореждат с държавната собственост.
Ще припомня, че изграждането на този водопровод е стартирало в 1973 г. и е имало за цел да водоснабди Добричка област, тогава Толбухински окръг, от терасата на река Дунав с двойно захранване. Знаете, че окръг Добрич е един от най-уникалните по начина на водоснабдяване. Той се водоснабдява от извори, като изтеглянето на питейната вода е от дълбочина 1000-1500 метра. Тогава е построен този 80-километров водопровод, който е изпълнен, между другото, в онова време на централизирани доставки, с тръби, които по принцип са предназначени за газопровод, тоест това са тръби с диаметър 1.20 метра и дебелина 12 милиметра, безшевни, тоест много сериозни тръби.
Разбира се, по някакви причини е спряно изграждането на този магистрален водопровод, той не е завършен, а е бил в голяма степен готов – със съответните помпени станции. Може би е имало някакъв проблем с икономическите резултати при цената на електроенергията в края на 80-те години, с които не съм запознат, но, така или иначе, Министерство на строителството, разбирайте регионалното развитие, в целия този период е било отговорно за съхранението и опазването на тези активи. Те се водят в така наречения „Списък на незавършеното строителство”, който през 2008 г. – тогава, бидейки аз заместник-министър, актуализирахме.
Между другото, много пъти сме обсъждали варианти и тогава какво да се случи с този актив, разбира се, винаги с отговорно отношение, за да може в крайна сметка той да бъде опазен и да бъде полезен.
Бях потресен, когато в началото на тази година разбрах, че един господин – Радко Петров Ганчев, собственик на фирма „Медведев”, имайки разрешение от Министерството на земеделието и храните да реже и да вади тръби от напоителни системи, си е позволил и е демонтирал приблизително 20 километра в участъка от водопровода от Дунавската тераса до около град Алфатар.
Тогава ние направихме изявление по медиите, предупредихме, помолихме главния прокурор да се самосезира, след като – забележете, въпросният господин е бил спиран да извършва това действие и е сигнализирана местната полиция. Местната полиция го е освободила, защото той е представил надлежни документи, че е имал разрешение да прави това. Разбира се, полицията очевидно не е била в течение кой водопровод чий е.
Тук един въпрос: как трябва да си пазим собствеността?
След нашето изявление обаче очевидно компетентните органи са обърнали внимание на този въпрос и в следващото му престъпно действие на демонтиране на участък в Добрич, най-после миналата седмица въпросният господин е задържан.
Но възниква въпросът: вече е направена щета, тези 20 километра са около 6 хиляди тона метал, за другите не знам колко точно са отишли.
Моят въпрос е: какво предприехте Вие и какво ще предприемете за възстановяване на огромните щети, нанесени от този господин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, както коректно отбелязахте, строителството на този обект, а именно водоснабдяването на град Добрич от терасата на река Дунав, е проектиран 70-те години на миналия век, но самото строителство е започнало през 1980 г. и продължава до 1993 г. с частично финансиране от различни инвеститори в годините назад.
През 1993 г., поради неосигурено финансиране, строителството на обекта е спряно, както коректно отбелязахте – той е в списъка с недовършени обекти. По тези тръби, които споменахте, вода никога не е пускана, поради факта, че този водопровод не е завършен.
Територията, на която е разположен целият водопровод, е сравнително трудна за стопанисване, трудна за охрана, именно затова в годините от 1993-а, а за съжаление и понастоящем, този водопровод е бил обект на множество набези, ограбвания, има множество откраднати метални съоръжения, кранове, стоманени тръби и така нататък.
Водено е следствие от Окръжна следствена служба в Силистра за кражба на част от тръбите – в района на село Безмер има откраднати 215 метра тръби.
През 2003 г. има опити за кражби на над около 450 метра тръби. За всички тези кражби и набези надлежно са били информирани и съответно уведомявани компетентните органи, които да предприемат действия.
По отношение на този водопровод, който Вие споменахте и това разрешение, за което ние сме информирани по същия начин, има фирма, която има разрешение от „Напоителни системи” да изважда техните водопроводи, които са собственост на „Напоителни системи”. Паралелно с това обаче са си позволили да навлязат и в територията и да се правят опити за кражба на тръби, които са собственост на ВиК - Силистра. За същото се води следствие, има задържани лица, води се досъдебно производство. Разчитаме на резултатите от това досъдебно производство.
Паралелно с това ние сме предприели следните мерки – екипите на двете ВиК направиха обход на целия този водопровод, тъй като ВиК – Добрич, е изключително заинтересован. Вие знаете лошото състояние на ВиК - Добрич. Това, което сме планирали след всичките тези обходи, е към днешна дата да се направи актуално състояние – колко са наличните тръби, къде са разположени те.
Предстои Технически експертен съвет в Министерството, който ще се проведе в началото на месец октомври. Ще се проведе на 3 октомври и на него ще бъде взето решение за бъдещето на този водопровод.
Опциите са две, както знаете – държавата да инвестира в неговото доизграждане на мястото на останалите тръби, което е скъпо и за което на този етап мнението на специалистите е, че не е целесъобразно, тъй като ситуацията в региона е различна и вече няма толкова голяма индустрия, която да се захранва от такъв голям водопровод, или по-скоро тези тръби да бъдат извадени, продадени по абсолютно прозрачен начин и всъщност със средствата от тази продажба да бъдат върнати голяма част от, бих казала, задълженията и на двете ВиК, особено на ВиК - Добрич, което е в изключително тежко състояние, в тежко положение.
Паралелно с това Вие знаете, че се работи и с финансиране по Оперативна програма „Околна среда” за подобряване на водоснабдителната мрежа на град Добрич. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Михалевски, имате възможност за реплика.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря за отговора.
Трябва да се вземат бързи мерки, защото щетите, които нанесоха тези господа, са изключително големи. Надявам се, че ще бъдат положени усилия, за да бъдат възстановени тези огромни щети – над 6000 т метал, поне по първата кражба, която са направили.
Подкрепям да се вземат активни мерки и да се опази по-нататък имуществото, дори и с изваждане на тръбите. През 2008 г. бяхме направили парцеларен план на цялото трасе от 80 км. Той трябва да е наличен във ВиК – Добрич, и ВиК – Силистра. Тогава се предвиждаше да бъдат рециклирани тръбите, а не продавани на скрап, защото така стойността им ще бъде значително по-висока. Неслучайно отбелязах, че това са газови, а не водопроводни тръби, и те могат да бъдат ползвани с различно предназначение. Тогава причината да спрем действието беше, че във втората половина на 2008 г. имаше срив на цените на металните изделия след краха на „Лемън брадърс”.
Така или иначе, трябва да се предприемат действия и грижата за опазване на държавното имущество да бъде по-голяма. Очевидно има разбойници от висок клас. Днес мой колега задаваше въпрос на министъра на земеделието и храните. Честно казано, това не е към Вас, но съм впечатлен от различната реакция на едно полицейско управление, на една регионална дирекция, и на друго. Има коренно различно отношение. Трябва да се замислим за състоянието на нашите правоохранителни органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Продължаваме с питане от народния представител Димчо Михалевски относно политиката за поддържане в нормално експлоатационно състояние на язовирите в Република България и строителството на нови.
Имате думата, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председателстващ.
Госпожо министър, темата за язовирите тази година е много актуална, след като за пореден път сушата предизвика много проблеми в страната по подобие на 2007 - 2008 г., когато, както и тази година, над 12-13% от българските граждани бяха подложени на тежък воден режим.
Впечатлен съм от последните твърдения на Вашата колежка министър Караджова, която в няколко свои изявления твърди, че България, общо взето, е страна, богата на водни ресурси. Всички експертни оценки определят България като страна с незначителни пресни водни ресурси. Тя е една от петте най-бедни държави на водни ресурси в Европа. Тук не можем да коментираме големия воден поток от Дунав, тъй като той има друга специфика и не може пряко да бъде използван в мащаб, че да ни реши проблемите с питейното водоснабдяване.
В тази връзка въпросът с язовирите е много важен и трябват усилия на няколко правителства поред, тъй като изграждането на язовирите е процес, който обикновено продължава по-дълго време.
През 2007 г. предишното правителство състави дългосрочна програма за изграждане на язовири, резервоари и пречиствателни станции за питейни води. Резултат от тази програма е структурираният, договорен и ратифициран по времето на новото Народно събрание заедно със Световната банка заем за изграждането на три язовира –„Пловдивци”, „Нейковци” и „Луда Яна”, и рехабилитацията на язовир „Студена” за Перник.
Въпросът обаче е, че тази тематика трябва да бъде разширена. Това предвиждаше и действието от 2007 г., защото има и други язовири като „Кюстендил”, „Черни Осъм” и „Бяла”, които са съответно за град Кюстендил, за Троян, Ловеч и Плевен и населените места около тях, и района на град Севлиево и населените места, които са изключително важни. Разбира се, има и поредица от други язовири, които трябва да бъдат изпълнени, но трябва поетапно да се върви напред.
Въпросът ми към Вас е: тъй като и Вашият заместник-министър онзи ден на един форум, организиран от Националното сдружение на общините, заяви, че има такава програма, виждам, че тези язовири са записани, макар и с един доста по-отдалечен срок – след 2020 г., то планирате ли да се отделят средства, тъй като досега не видях такива средства в програмния бюджет 2012 - 2015 г., да започне подготовката на прединвестиционни проучвания, актуализация на наличните изградени съоръжения, чертежи, привеждане в новите сеизмични изисквания на тези язовири, извън тези по Световната банка, за да може в крайна сметка да се заложи едно здраво начало, така че в следващия и по-следващия мандат българските правителства да извървят този път, та да се поздравим с някакъв резултат в края на това десетилетие и началото на следващото, като в голяма степен изградим тези нови мощности, които трябва да резервират онези необходими количества вода, които да гарантират намаляване на уязвимостта на населението от сушата.
Тук ще припомня, че изградените към момента 2300 язовирни стени успяват да резервират някъде от порядъка на 6,6 млрд. кубически метра вода и да регулират над 8 млрд. куб.м, което представлява едва една трета от необходимите водни количества за питейното водоснабдяване на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо министър, заповядайте, имате думата за отговор на питането на народния представител.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски! По отношение на политиката за поддържане в нормално експлоатационно състояние на язовирите в България бих искала да Ви отговоря в две основни направления.
Първото е по отношение на разпределението в момента на отговорностите по управлението, поддържането и стопанисването на инвестициите в язовирите. Към момента комплексните и значими язовири, които са Приложение № 1 от Закона за водите, са публична държавна собственост и се управляват и стопанисват разпределено между ВиК операторите с държавно участие, предприятие „Язовири и каскади” към НЕК, както и „Напоителни системи”. В рамките на правомощията, които има, министерството чрез своите ВиК дружества извършва всички необходими действия, които трябва да бъдат извършвани като превантивни дейности, превенции, оценка и спешни аварийни ремонти, както и планови ремонти. Това се извършва от ВиК дружествата. Прави се и актуална оценка – доклад за мерките, които се извършват.
След събитията в село Бисер още веднъж бе доказан фактът, че това разпределено или разхвърляно между три ведомства управление на тези значими язовири е проблем, но не е най-големият проблем. По-големият проблем идва от по-малките – микроязовирите и язовирите общинска собственост, от язовирите частна собственост. Там категорично няма яснота кой отговаря, кой контролира, кой управлява, кой какви инвестиции прави. Това за съжаление доведе до сериозното и драматично бедствие в село Бисер.
Затова с предложените промени в Закона за водите са предложени мерки в две посоки – обединяването на отговорността и управлението на големите значими язовири в предприятието „Язовири и каскади” към НЕК, което има компетенциите и необходимите специалисти с познания, за да извършва това.
По отношение на по-проблемните малки язовири, „Напоителни системи” поемат отговорността да следят и контролират експлоатационното състояние (така е предвидено в текстовете на закона) на всички язовири, които се стопанисват от тях. Има определен даден срок общините да предоставят язовири на определени лица, за да поемат тяхното стопанисване или да ги прехвърлят за стопанисване от „Напоителни системи”. Това ще даде възможност за по-добра система за наблюдение и контрол как се поддържат и експлоатират тези язовири.
От друга страна, със Заповед на министър-председателя от 9 май тази година беше възложено на министъра на икономиката, енергетиката и туризма и на мен в качеството ми на министър на регионалното развитие и благоустройството – да докладваме два пъти годишно за състоянието на големите съоръжения и системи. Първият доклад беше изготвен през месец юли. По отношение на компетенциите на министерството беше предоставен доклад за състоянието на язовирите, за които отговарят държавните ВиК дружества. Към края на тази година ще предоставим и годишния си доклад по оценка на състоянието на язовирите. Същото се прави и от колегите от НЕК, от предприятието „Язовири и каскади”. Въпреки всичко по-глобалната и по-дългосрочната цел, която ние си поставяме като политика, е чрез промените на Закона за водите да има изясняване на собствеността на абсолютно всички язовири, оценка на тяхното техническо състояние, както и оценка и анализ на приоритетните дейности и на необходимите разходи, за да могат да се реализират мерките по тяхното привеждане в добро експлоатационно състояние.
По втората част от Вашия въпрос. Както и Вие отбелязахте, със заем от Световната банка в размер на около 100 млн. евро имаме планирани и довършваме така наречените „мастер планове” или генералните планове.
Първият вариант на тези планове очакваме през следващия месец, а до края на годината очакваме те да бъдат финализирани. Паралелно с това имаме избрани проектанти за язовир „Пловдивци”, като проектантът проектира вече от месец март тази година. От септември избрахме и проектанта на язовир „Луда Яна”. До края на месец октомври ще изберем и проектанта на язовир „Нейковци”, като се надявам най-късно до пролетта и лятото на следващата година проектите за тези язовири да бъдат готови и одобрени. Паралелно с това работим със Световната банка по тръжните процедури, с които да изберем и самия изпълнител, който да реализира строителството на тези три изключително важни язовира и това да започне през следващата година. Паралелно с това върви и проектирането, и ще се избере изпълнител за рехабилитацията и на язовир „Студена”.
Тъй като тези язовири са важни, но са крайно недостатъчни, разбира се, в резултат на генералните или мастер плановете ще имаме много изчерпателен списък още колко, какви, къде и с какъв обем язовири са необходими. На този етап по предварителни данни са идентифицирани още 5 язовира, за които ние ще търсим финансиране – или със заемни средства, или на принципа публично-частно партньорство чрез интегриран воден проект, а именно изграждане на язовир, пречиствателна станция за питейни води и хидротехнически съоръжения, за да можем да намерим и частни инвеститори, които да ни подкрепят в изграждането на тези язовири. Те са скъпа инвестиция, за която не можем да получим средства по линия на европейските проекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Господин Михалевски, имате възможност да зададете два допълнителни въпроса.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви.
Ще разделя въпросите на две.
Първо, не се съмнявам, че поддръжката на язовирите, които досега са в отговорност на ВиК-операторите, е добра. Според мен е грешка прехвърлянето на управлението и стопанисването на „Язовири и каскади”.
Първо, като цялост имаше емоционално залитане в изменението на Закона за водите – всички язовири да се прехвърлят, като технически контрол на „Язовири и каскади” и съответно те да водят управлението на големите комплексни язовири. В България има от порядъка на около 3 хиляди язовира, може би са по-малко – 2 хил. 700, от които 200 са значими и могат да създадат някакъв проблем. От тези 226-227 са в НЕК, в момента 9-10 са при ВиК-операторите, останалите са в „Напоителни системи”. Между другото, това е опасно, защото може да доведе до оскъпяване цената на услугата за питейно водоснабдяване. Аз съм вкарал предложение в Закона за водите – да отменим това решение. Надявам се и на Вашата подкрепа, защото създаването на още един посредник по веригата НЕК – „Язовири и каскади” – ВиК-оператор – потребител, е абсолютно излишно и категорично ще ни оскъпи услугата. Така че според мен тук трябва малко повече трезвеност, за да не правим крачка назад и да не залитаме в тази посока.
Второто, което е важно. Много разчитам и настоявам чрез Вас в следващия бюджет да се планират все пак някакви средства, които по предварително окрупнени, прединвестиционни проучвания на тези, колкото и да са – три, четири, пет язовира, допълнително извън язовирите по Световната банка. Няма как иначе ние самите като държава да се убедим кое е полезно, до кога е полезно и какъв метод на финансиране да търсим – дали държавно, дали държавен инвестиционен заем, или пък публично-частно партньорство? Всичките методи са възможни. Според мен този път е необходим, защото без наличието на такъв ресурс, според мен от много различни места може да бъде взет. Ето, давам Ви пример: само в заема от Световната банка според мен абсолютно излишно беше преструктуриране и прехвърляне на средства от мастер плановете към компонента „техническа помощ”, който може да бъде пренасочен за точно такива прединвестиционни проучвания, а не за някакви помощи и консултантски услуги. Консултантска услуга, но точно такава, която да е полезна.
Настоявам пред Вас да помислите в тази посока, а ние като народни представители ще направим такива предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо министър, имате думата за отговор на въпросите.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Михалевски, по отношение на коментара, който направихте, във връзка с предложението за промени в Закона за водите и обединяването на контрола и управлението на големите и значими язовири от предприятията „Язовири и каскади” към НЕК. Такова предложение е направено и е предмет на обсъждане вече в парламентарните комисии. Разчитаме на Вас, народните представители, да вземете най-доброто решение.
Един от основните аргументи, който имаме в тази посока, както коректно отбелязахте, над 200 са язовирите, които управлява НЕК и чрез която предприятие „Язовири и каскади”, едва 9 са тези, които се управляват чрез ВиК-дружествата. Определено там има много по-голяма експертиза. По-добре е да имаме един отговорен, а не няколко отговорни за една и съща дейност за еднакви по своя тип и смисъл язовири. Тук по-скоро вървим към обединяване на отговорността – един да носи отговорност, а не три или четири институции едновременно. Така че считам, че това е добро предложение и, разбира се, въпрос на добри аргументи, въпрос на решение на Народното събрание.
По отношение на средствата за прединвестиционни проучвания, както сам знаете, заемът от Световната банка, който ползваме за изграждането на трите нови язовира и реконструкцията на язовир „Студена”, е изключително в много сериозен размер – почти 180 млн. лв. Самите предпроектни проучвания, прединвестиционни проучвания са значителна сума, която на този етап няма как да отделим от държавния бюджет, тъй като това би било инвестиция на 20 млн. лв. Именно затова с действието и с дейностите, които ще се извършат от консултантите, които работят по линия на Световната банка, в подкрепа именно по линия на техническа помощ на този заем, ние ще разчитаме на предварителни проучвания, както и на предварителните проучвания, които ще излязат като данни и от самите мастер планове. Те ще ни дадат добра представа за това колко са необходимите инвестиции, в какъв тип язовири и каква е най-добрата, бих казала, най-подходящата цена и конструкция на тези язовири, които да бъдат направени? Пак казвам: държавният бюджет едва ли в следващите две години може да си го позволи. Параметрите са ясни, те са видими за всички. Именно затова ние сме отворени – ако има частни инвеститори, готови да го направят, по-скоро да не се отказваме от тази възможност, а да стимулираме и да привлечем такива инвеститори, за да може да имаме повече язовири за питейна вода. Грехота е в ХХІ век двадесет населени места, двадесет области в България все още да са на режим на питейна вода. Именно затова максимално бързо търсим в обозримо бъдеще да намерим инвестиции и от държавния бюджет, и със заемни средства, но и с частни инвестиции, които да можем да привлечем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Господин Михалевски, имате думата за отношение.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо министър, мисля, че логиката: имаме огромно желание да решим проблема, обаче нямаме пари, следователно нищо не се случва, е неприемлива за управлението на която и да е държава. Неслучайно посочих, че това е дълъг процес. Той трябва да бъде продължен или започнат сега, за да може в крайна сметка да има резултат. Ако той не бъде започнат, той никога няма да се случи.
Не съм съгласен с Вас, че са необходими 20 млн. лв. за прединвестиционни проучвания. Напротив, сумата е значително по-малка. Тук става дума да се направят, още повече стената при Кюстендил е на 50% изградена; при Черни Осъм имаме актуализация с помощ на италианското правителство 2001 - 2002 г., тоест даваме някакви резултати; на язовир „Бяла” проектът, разбира се, е стар – от 80-те години, но все пак има някаква основа, която може да бъде надградена. Така че според мен дори да се потърси и смятам, че колегите от Световната банка, оказа се вярно, защото дълго съм комуникирал с тях и заедно с тях направихме в изключително кратък срок и ОВОС-ите на трите язовира – „Пловдивци”, „Нейковци” и „Луда Яна”, ще бъдат склонни, ако Вие представите много добра обосновка защо е необходимо да се насочат част от тези средства, още повече, че те са в общия контекст на проекта за общинската инфраструктура за подобряване на питейното водоснабдяване, да получат ресурс, който да не натоварва държавния бюджет. Така че това е важно.
Второ, НЕК не управлява 200 язовира. НЕК управлява 26 или 27 язовира, не повече. Така че не мисля, че тяхната експертизата е чак толкова по-голяма, отколкото на ВиК-операторите. Общо-взето специалистите по язовирно строителство в България са едни и същи – главно в проектантските организации, „Енергопроект” и още няколко строителни компании. Така че според мен трябва да помислим дали да прехвърлим това управление в „Язовири и каскади”, защото пак Ви казвам: това ще оскъпи услугата, което не вярвам и Вие да го искате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Питане от народния представител Димчо Михалевски относно политиката на правителството за създаване на застрахователен инструмент за превенции и преодоляване на последствията от бедствия.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо министър, вчера в Комисията по регионална политика разглеждахме Закона за общинската собственост, където правителството, доколкото разбрах, по Ваше предложение задължава общините да въведат така наречената задължителна застраховка срещу събитие „Земетресение” за цялата публична общинска собственост, да преценят за коя частна общинска собственост, както и минал подобен закон, касаещ публичната държавна собственост.
Разбира се, този въпрос аз съм задал отдавна, той касае каква би била общата политика, за да гарантираме при такива събития, каквито се случиха тази година в страната, а вероятно могат да се случат и в по-тежък мащаб, все пак ние сме земетръсна зона и има такава вероятност в определени зони на страната, нашата държава да бъде готова.
Направих си труда да погледна каква е практиката в Европа. Очевидно страни като Дания, Франция, Швейцария, Испания, Норвегия, Исландия са извървели този път. Ако трябва да обобщя с едно изречение общият модел, върху който те са се концентрирали, разбира се, с известни разлики на едно или друго място.
Примерно, ако е концентриран моделът, където е швейцарският или френският, той е един от най-богатите, с най-добре натрупан опит, е следният: там са решили, че въпросът трябва да покрие, разбира се, не само държавната и общинската, но и частната собственост и са въвели правила, по които има задължителна застраховка за този вид събитие, която е към застраховката за пожар, където се застраховат всички субекти пред застрахователите, но задължително е създаден така нареченият Държавен презастрахователен фонд, който стои като презастраховател, като краен гарант, че, първо, ще се натрупат ресурсите в този фонд, и, второ, че при събитие, което бъде концентрирано и, не дай си Боже, с много големи размери, държавата със своите ресурси и възможности е като краен застраховател и ще покрие в пълна мяра щетите.
Струва ми се, че тези две действия на правителството са безспорно във вярна посока, но ще критикувам тук – не крайно недостатъчни, защото водят до следния резултат: ние ще натоварим общините и държавата да извършват тази застраховка. Добре! Те трябва да генерират ресурси от кого? – От българските граждани, които обаче притежават по-голяма собственост сами по себе си, отколкото е собствеността на държавата и общините. Общо-взето сградният фонд, разпределен частен – публичен, е в порядъка на 55 на 45% в страната.
Тук възниква големият въпрос: не трябва ли да направим една по-ясна концепция, приложима веднага, която да каже: да, задължаваме дори да се застраховат и българските граждани, но с гаранцията, че ще създадем Презастрахователен държавен пул, където застрахователите, поемайки тези застраховки, ще бъдат длъжни да презастраховат това имущество и съответно да натрупваме в дългосрочен мащаб този ресурс? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Отговорете ми на тези въпроси. По-нататък ще продължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михалевски, безспорно изключително важно е създаването на единна политика за преодоляване на последствия от бедствия, така наречените катастрофични бедствия, които, за съжаление, преживяхме през тази година под една или друга форма.
Това, което вече споменахте, ние като държава, отговорна преди всичко и аз, като министър – говоря за държавната собственост, сме внесли предложение за изменение в Закона за държавната собственост, където изрично да отбележим, че освен задължителните застраховки, които ги има, в тях трябва да има задължителна клауза за застраховане при катастрофични – такива условия като земетресения. Този законопроект е вече при Вас в Народното събрание и се надявам паралелно с разглеждания Закон за общинската собственост, където с решение на Министерския съвет също е предложено изменение, в който отново да включим клаузата за това да има задължителна клауза за застраховки при такива природни бедствия като земетресения и така нататък.
Паралелно с това, както и Вие отбелязахте, и ние направихме един кратък преглед на това какъв е опита в Европа. Първият извод, който направихме от прегледа на страните от Европа, това е, че като цяло културата на гражданите на повечето страни – членки на Европейския съюз, за доброволното застраховане е много висока. Нещо, което все още не е факт в България.
Най-общо, в страни като Белгия, Франция, Испания, Норвегия, Исландия, Дания, Румъния, Унгария и Турция има и съществуваща изградена система за покритие на катастрофични рискове под различна форма, но само в държави като Румъния, Исландия и Турция, само в тези три държави, има задължително застраховане на катастрофични рискове. В останалите държави като Белгия, Франция, Испания, Исландия и Дания застраховането на катастрофични рискове е задължително като покритие, но е към полици, които се сключват само и единствено на доброволен принцип. В Унгария има фонд, който е за защита от наводнения, където лица, които притежават имоти в рискови региони, тъй като там е направена много детайлна карта за това кои са рисковите региони, плащат определени вноски във фонда, чрез който получават своите обезщетения. Във Великобритания застраховането срещу щети от наводнения е защитено по силата на споразумение с правителството, което осигурява допълнително покритие към обичайните доброволни застрахователни полици. Аналогично е и в Холандия, а в Полша има приета Национална програма за възстановяване и модернизация, която представлява правителствена компенсационна схема, вероятно към която Вие предлагате да бъдат обмислени като варианти. Във всички останали страни застраховането срещу природни катастрофи е стандартно условие към доброволните полици, тъй като, както вече казах, там застрахователната култура е изключително висока.
Ако имате конкретно предложение, ние сме готови да го разгледаме.
Пак казвам, първата стъпка беше да се погрижим за държавната и общинска собственост. Все пак частната собственост е неприкосновена. Тя е частна собственост и по Конституция на всеки човек частната му собственост е неприкосновена. На този етап, за да задължим гражданите да застраховат своето имущество, трябва да има много ясни правила, много ясна законодателна инициатива в тази посока и ние сме готови да ги обсъдим с Вас – законодателният орган, да намерим най-доброто решение, тъй като, както виждате, и опита в европейски мащаб показва, че като страни – членки на Европейския съюз, само в Румъния има такива задължителни застраховки. Навсякъде това е доброволно. Очевидно трябва да намерим най-добрия подход. Това ще изисква много задълбочен анализ. Ние сме отворени – в сътрудничество с всички Вас, народни представители от всички парламентарно представени групи, да намерим най-доброто решение в този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Два допълнителни въпроса, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо министър, в Румъния, където е абсолютно задължително застраховането, и в Турция, средното застраховане е някъде около 43%. За 12 години в Турция са успели да натрупат резерв около 2 милиарда и половина долара, съседите ни от Румъния са натрупали някъде от 2008 г. досега между 350 и 400 млн. евро, което е крайно недостатъчно, защото в България по един модел, разработен през 2007 г. за катастрофичен риск от земетресения, показва, че щетите могат да достигнат – преките застрахователни щети 400 млн. евро, а общите икономически загуби до 8 млрд. евро, което представлява почти 30% от брутния вътрешен продукт.
Въпросът е: как задаваме задачата? Защото в България данъчната оценка на целия жилищен фонд е около 60 млрд. лв. Тук е въпросът: какво казваме на застрахователите? Защото така предложени двата закона означават: застраховат се общините и държавата, само че срещу какво покритие и за колко време? Защото те ще застраховат всяка година, без да има задължение на застрахователите да натрупат този ресурс някъде.
Тук е големият проблем, защото ако, не дай си Боже, стане, а то ще стане някъде концентрирано някога, то тогава застрахователите ще се окажат в невъзможност, тъй като ние не сме задали коректно условията и не сме създали устойчива система да покрият тези рискове. Отново тогава държавата ще се яви крайният гарант както за частния фонд, така и за държавния.
Затова моето предложение е да помислим малко по-стратегически и държавата, разбира се, без да се намесва в неприкосновената по Конституция частна собственост, да създаде онзи модел, който да мотивира гражданите.
Много правилно отбелязахте, във Франция не е задължително застраховането, но защото държавата е създала Държавния презастрахователен фонд. Там процента на доброволно застраховане за този риск е изключително висок – над 80%, защото хората са разбрали, че държавата е създала модел, който е натрупващ и който е гарантиращ в крайна сметка и хората са намерили смисъл да направят това застраховане.
Затова ще се възползвам и ще предложа конкретни мерки. Една от мерките, която трябва да се направи: след като имаме актуализирана Карта на сеизмичните въздействия, да направим актуализирана Карта на хидрологичните възможни въздействия и на тази база да определим рисковете и модела. Това трябва да стане още тази година, колкото и малко време да остава дотогава. Аз поне лично ще бъда активен.
За това Ви питам: бихте ли подкрепили да отделим средства за тези изследвания, за да можем да ги облечем в една законова основа и да положим здравата и устойчива система на застраховането срещу сеизмичен риск?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Михалевски! Да, моят отговор е „да”. Безспорно бих подкрепила инициативата в няколко посоки. От една страна, да се направи карта на рисковите райони, и от друга страна – да обединим усилия, за да намерим най-доброто решение. Разбира се, за тази цел трябва намесата на компетентните институции – Министерството на регионалното развитие не е водещата институция в този процес – включително на колегите, да кажем, от Комисията за финансов надзор, които също следва да наблюдават този процес и да участват при формирането и остойностяването на застрахователните полици, макар към този момент те да са доброволни.
Когато се включват клаузи, свързани с катастрофичните бедствия, включително да бъдат на цени и на стойности, постижими за бюджетите както на държавата и общините, така и на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За отношение – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Госпожо министър, все пак Вие сте отговорният министър по, така да се каже, политиката на държавната публична собственост. Министърът на регионалното развитие като цяло е отговорен. Затова ще помоля да възложите на експерти, които да представят на народните представители в рамките на обсъждането на двата закона за изменение на общинската и държавната собственост: какви ще бъдат правилата, които ще залегнат и които публичните органи – общини, държава и прочее ведомства и институции, ще спазват при извършването на тази вече задължителна след приемането на изменението на закона застраховка. Трябва да видим, а не само да кажем пред обществото: „Ние застраховахме”. Просто трябва да има различна практика, която няма да покрива никакъв риск и всъщност крайният резултат, който ще постигнем, е да отклоним още публични средства в касите на застрахователите. Нищо лошо! Въпросът е да видим какво получаваме насреща. Да видим какви са правилата, това да ни послужи за модел и да разработим модела, който Ви предлагах.
Поемам ангажимента в рамките на следващия месец да Ви предложа конкретно моето виждане, да го обсъдим с експертите, включително правилно отбелязахте – и с Комисията за финансов надзор, и да решим дали да се върви към такъв модел, който ще изисква известно време разработка и, разбира се, ангажиране на сериозен ресурс. Струва си да поставим този въпрос при обсъждане на Закона за бюджета за следващата година. Ще направя предложение и ще настоявам, защото според мен трябва да има известна сума. Може да не е голяма, но в бюджета Ви за следващата година трябва да го има, за да бъде въоръжено Вашето министерство с необходимите финансови средства и да изпълни това, което и ние, и всички български граждани искаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към питане на народния представител Димчо Михалевски и питане от народния представител Ариф Агуш.
Питането е за политиката за устойчива поддръжка на съоръженията по републиканската пътна мрежа, а това на господин Агуш е относно техническите правила за приложение на ограничителни системи за пътищата по републиканската пътна мрежа и прилагането на определен стандарт в българския държавен стандарт. Отговорът ще бъде общ.
Слушаме питането Ви, господин Агуш.
АРИФ АГУШ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми господа народни представители! От много години насам експлоатационното състояние на мостовете и виадуктите са тема на разговори и съответно на анализи. От 1 януари 2012 г. има влезли в сила нови правила за приложение на ограничителните системи и моят въпрос е насочен именно към тези ограничителни системи. В резултат на синхронизация на Европейската директива е приет български стандарт. Няма да цитирам името. То е записано във въпроса. Госпожа министърката е известена за кой стандарт става въпрос. Да говорим по-простичко: става въпрос за тези виадукти и мостове, на които ограничителните системи в случай на катастрофи или нещо такова, трябва да задържат превозното средство на платното, за да не стават злополуки.
На 31 май 2012 г. Българският парламент прие декларация, с която препоръча на Министерския съвет да изработи многогодишна програма за мониторинг и рехабилитация именно на тези съоръжения.
Моето питане към Вас е: на какъв етап е програмата за мониторинг и рехабилитация на пътните съоръжения от републиканската пътна мрежа и предвижда ли подмяна на ограничителните системи по мостове и виадукти в страната, за да бъде спазен именно стандарт БДС en 1317-5 от 2007 г. А-1 и в какви срокове ще бъде изпълнена програмата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: По същата проблематика – питане от господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Както и преди няколко месеца, когато беше дебатът в залата на Народното събрание – спомняте си емоциите и драматизма след земетресението в Перник –тогава все пак всички парламентарни сили подкрепихме решението на правителството. Тогава припомних, че с помощта на френската компания „Фресине” предлагаме значителна степен на паспортизация на състоянието на всички съоръжения. В републиканската пътна мрежа те са някъде в порядъка на 1350-1400; около 140 150 са разположени в новите участъци на автомагистралите; около 350 – на първокласните; 280 – на второкласните и 570 съоръжения на третокласните пътища. Значимите – тези, които са с дължина над 100 м, са някъде от порядъка на 220-230.
Спомняте си, че настоявахме, и това беше прието в декларацията, България не просто да отдели средства за трите виадукта – един на Хемус и два на Тракия, които са вече във фазата на завършващо договаряне и, надявам се, ще бъдат изпълнени по най-добрия начин.
Съществен е въпросът на колегата и го подкрепям, но въпросът ми е ще имаме ли волята по приетото решение да изградим новогодишна програма, финансово обезпечена още от следващия бюджет и дали в крайна сметка това решение на Народното събрание е намерило своята дреха за обличане в рамките на текстовете на Закона за държавния бюджет за следващата година? Тоест, извършена ли е някаква работа по решението, което приехме в края на месец май? Дали сега, когато ни се представи бюджетът, ще можем да видим в редовете на програмата на агенция „Пътна инфраструктура” заделени именно такива средства, за да можем да видим ясната перспектива докога ще можем спокойно да рехабилитираме тези съоръжения и да гарантираме сигурността по нашата републиканска мрежа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За общ отговор – министър Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михалевски, уважаеми господин Агуш! Ще започна с общата част на отговора и след това ще Ви отговоря по-конкретно за стандарта, за който питате.
Да, безспорно имаме воля програмата за мониторинг и рехабилитация на пътните съоръжения да бъде актуализирана, поддържана и, разбира се, финансирана спрямо възможностите на бюджета за следващите години, като една многогодишна програма.
През изминалите месеци от една страна, се случи бедствието, а от друга – падането на моста на река Стряма в село Рибник, както и мостът на река Стряма в град Раковски, който също много време е неизползваем и неговият ремонт започна. Имаме избран изпълнител и за моста на река Струма. Всичко това показва, че поддържането и експлоатацията на съоръженията по пътищата на България не са в много добро състояние и са необходими сериозни мерки в тази дейност, за да бъдат добре укрепени и добре поддържани.
Още от 1993 г. съществува инструкция за технически надзор и поддържане. Тя е актуална и към днешния момент. Експертите на областните пътни управления на АПИ ежегодно извършват текущ технически преглед на мостовите съоръжения, както и, разбира се, дават своята информация за това кои са спешните, аварийните, и съответно, кои са мерките в дългосрочен план, които трябва да бъдат предприети. Друг е въпросът, че голяма част от тези мерки не се реализират поради липса на финансов ресурс.
През месец май поехме ангажименти за действия по създаването на база данни с актуално състояние на основните съоръжения, на основните мостове, за да може във всеки един момент да бъде видяно какво е тяхното състояние, да се види техния паспорт, снимков материал за състоянието, както и информация от докладите и обследванията. Такава информация е актуална към днешна дата. Има я, тя е събрана и е налична.
Друг е въпросът, че за ремонтите, които са необходими към момента, няма финансиране. Има финансиране за тези три моста, които обсъдихме преди няколко месеца. Процедурите приключиха. Имаме избрани изпълнители. В момента, в който изтече и срокът за обжалване, ще сключим договора и ще започне работата по ремонта и укрепването на съоръженията на двете магистрали.
По отношение на създаването на дългосрочен модел и система за управление и поддържане на тези мостове. Нашата основна цел е системата, която вече беше предоставена от френската фирма като един, бих казала, пилотен софтуер, да бъде доразвита. За целта, разбира се, спазвайки Закона за обществените поръчки, ние ще обявим процедура, ще изберем изпълнител, за да можем да доразширим тази база данни.
Вие знаете, че тези софтуери изискват все пак финансов ресурс. Имаме планирани средства в бюджета за 2013 г., с които да можем да обявим процедура, да изберем изпълнител и да доразработим наличния софтуер, за да може да бъде използваем и да можем да правим преглед, приоритизация не на принципа само на експертите, но и този софтуер да ни помага да приоритизираме кои са ремонтите, които трябва да бъдат направени аварийно, разбира се, да можем да правим краткосрочно и дългосрочно планиране на ремонтите и необходимите средства за тях. Реалната реализация на тези ремонти ще зависи от средствата, които ще се осигуряват текущо в бюджетите.
По-конкретно, както Ви казах, на основата на този цифров регистър, който ние вече имаме, за всички съоръжения над 20 метра имаме основна информация, и затова сме предложили в бюджета за следващата година – за кои от тези съоръжения, какви са средствата, които са необходими. Разчитаме тези средства да ни бъдат осигурени по отношение на бюджета, за да можем поетапно да реализираме и многогодишната Програма за мониторинг и рехабилитация на пътните съоръжения като базата данни, с която разполагаме, е за 4320 съоръжения, които се намират на пътищата от републиканската пътна мрежа.
В дългосрочен план, като заключение на Вашия въпрос. Смятаме, че към края на 2014 г. и в началото на 2015 г. цялостната действаща модерна интегрирана система за управление на мостовете може да бъде факт, след като реализираме мерките и процедурите, които ние предвиждаме да проведем през 2013 г.
По отношение на съоръженията за обезопасяване по мостове, виадукти и други съоръжения от републиканската пътна мрежа и по-конкретно стандарта БДС ЕN 1317-5:2007+А1:2009 и неговото прилагане.
Първо, бих апелирала към Вас въпроси от такова техническо естество да задавате в писмен вид, тъй като това e много детайлна, специфична информация, която екипите на лабораториите и специалистите са готови да предоставят на Вашето внимание, но детайлната конкретика, мисля, че е излишно да я артикулирам от трибуна, тъй като това е една много специфична материя.
Все пак да отговоря на Вашия въпрос. Да, съгласно европейските норми и България има въведен стандарт, който ние прилагаме и който е задължителен за прилагане, когато се извършват сериозни ремонти, рехабилитация на съоръжения от пътната инфраструктура и особено на мостове и виадукти. Когато в тези проекти има включени ограничителни системи, включително мантинели, задължително трябва да се използват единствено и само ограничителни съоръжения и мантинели, които отговарят на изискванията на този стандарт и съответно на неговия български аналог.
Оценяването на всеки един от продуктите, да кажем на мантинелите, се прави от нотифицирано лице, което има компетенциите. То издава сертификат за съответствие на продукта, да кажем, на мантинелите, които се монтират по нашите обекти. Този сертификат за съответствие се предоставя и от производителя. Той не е отговорност на Пътната агенция, а фирмата, която го поставя трябва да разполага със сертификата за съответствие, когато монтира мантинели.
Добрата новина е, че вече има и български производител на български мантинели, който е минал всички така наречени „краш-тестове” и вече българските производители ще могат да правят доставка на такъв тип мантинели, които отговарят на тази европейска норма и нейния български аналог и стандарт.
Така че отговорът ми е: във всички нови проекти, които ние възлагаме, задължително съоръженията трябва да отговарят на стандарта. Друг е въпросът, че по съществуващата републиканска мрежа, мостове и виадукти, съоръженията и най-вече мантинелите, не отговарят на новите изисквания и поетапно ще бъдат подменяни с всеки един нов обект и проект, който ние изграждаме, за финансиране, ремонт и рехабилитация на пътната мрежа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
По два уточняващи въпроса – господин Агуш, заповядайте.
АРИФ АГУШ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Аз разбирам министъра, тя доста изчерпателно отговори на въпроса, който зададох. Няма да влизам в подробности, но неотдавна спешно, със санкция на парламента, поискахме да се направи ремонт на тези три виадукта по магистралите.
Моят уточняващ въпрос е: включени ли са именно тези съоръжения в ремонтите, в заданието за обществени поръчки, или може би те са приключили и ще ги обявите кои са? Дали това ще бъде изпълнено съгласно европейската директива, защото тя е задължителна за страната?
Искам малко по-конкретно да ми отговорите на втория въпрос. Кажете ми за съоръженията, които съществуват и не отговарят на тези изисквания, а от 1 януари 2011 г. това е задължително: каква програма сте приели, дали финансово е обезпечена във времето, за да може и те да бъдат подменени? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо министър, за информацията, че ще възлагате актуализация на софтуера на „Фрейсине” и в рамките на следващата година, до края, всъщност в началото на 2014 г., ще разполагаме с актуализиран план, софтуер, метод за поддръжка и наблюдение на мостовете и всякакви други съоръжения по републиканската пътна мрежа.
Считам, че е полезно, и ще настоявам пред Вас, да възложите на директора на АПИ да ни докладва в Регионалната комисия в края на следващия месец или не по-късно от началото на месец ноември, все пак каква ще бъде програмата, защото тя трябва да бъде структурирана, ние сме запознати с нея, още повече там не винаги иска средства. Ние трябва да се научим и да изискваме повече от контролните служби на пътните управления да си наблюдават съоръженията.
Ще Ви дам само два конкретни примера: виадуктите на 61-и и 67-и километър на „Тракия” нямаше да бъдат в това състояние, примерно, ако преди две, три, четири или пет години бяха взети много елементарни мерки. Там проблемът по обрушването на бетонното покритие е вследствие на солта, която се хвърля зимата. А пък събарянето на моста на река Струма е просто от недоглеждане. Има незаконен добив на баластра, който, разбира се, е подкопал устоите на моста и той е паднал. Иначе самият мост нямаше никакви конструктивни нарушения. Аз самият ходих да го гледам и се убедих в това лично от това, което видях.
Моля Ви, нека тази програма, доколкото е възможно да е с финансови параметри, но повече ме интересуват човешките параметри на контрола в нея, да бъде факт и да бъде представена от шефа на АПИ в Регионалната комисия, за да може в крайна сметка да има смисъл от решенията на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Лиляна Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаеми господин Агуш, първо, ще отговоря на Вашия въпрос. Да, сега, когато избраните фирми започват работата по трите съоръжения или по виадуктите на двете магистрали, те ще трябва да спазят изискването на този стандарт, на тази европейска норма и новите съоръжения и ограничителните системи, които ще бъдат монтирани, да отговарят на този стандарт.
По отношение на дългосрочната програма за обезпечение на всички съоръжения – такава програма предстои да бъде направена в нейната пълнота. За всички големи и малки съоръжения на територията на цялата страна, по всички републикански пътища имаме вече яснота за големите съоръжения, големите виадукти и мостове, където това трябва да бъде направено. За съжаление, тя няма финансова обезпеченост, тъй като такива средства в държавния бюджет на този етап ние залагаме, но голяма част от тях не биват удовлетворявани, така че тук отговорът не е много обнадеждаващ –не можем да го направим в краткосрочен план. Надявам се, че в дългосрочен план, поетапно това ще бъде реализирано и чрез големите проекти за развитие на българската национална инфраструктура.
По отношение запитването на господин Михалевски за Програмата за ремонт и мониторинг на съоръжения, както вече отбелязах, екипите на Агенция „Пътна инфраструктура” и екипите на областните пътни управления правят ежегодно проверки на всички съоръжения, мостове и виадукти и докладват за тяхното състояние и мерките. Тяхната отговорност, за съжаление, спира до там. Тогава, когато те разполагат с финансов ресурс, са наясно какви са мерките – дали по линия на текущ ремонт и поддържане, дали по линия на аварийните ремонти да бъдат възложени, но за това трябва финансиране, което е ограничено. Въпреки всичко има, както казахте Вие, и по-дребни мерки, които са извършвани и се извършват и ние сме готови – инж. Лазаров, председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”, да дойде в Регионална комисия и да представи програмата, напредъка по програмата, нейното изграждане и мерките, които предвиждаме за 2013 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Агуш.
АРИФ АГУШ (ДПС): Госпожо председател, госпожо министър! Аз виждам, че Вие правите някакви усилия това да се случи, но моята молба към Вас е: нека да се ускорят нещата, ако нямаме програма, няма как да търсим и финансирането. Нека да стъпим на някакво начало и то да бъде програмата, за да можем да търсим финансирането, защото това е задължително от 1 януари 2011 г. за всички нас. Всеки един от нас ползва кола, пътува и не дай си Боже нещо да се случи и причината да бъде, както падна автобусът в Бяла, а именно пътнотранспортно произшествие да доведе до множество жертви. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Агуш.
Заповядайте, господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Благодаря за отговора, госпожо министър.
Имам само молба във възможно най-късо време шефът на Агенция „Пътна инфраструктура” да ни предостави този доклад за състоянието на съоръженията и неговата визия, макар и в незавършен вид, за да можем в Регионалната комисия – всички колеги, които са заинтересовани от Парламента, да сме информирани и да направим своите предложения като народни представители. Благодаря Ви за цялото участие в контрола.
Имам молба: заедно с колегата си Делян Добрев изпратете на министър-председателя решенията за концесиите за добив на инертни материали по трасето на осем километра и половина СОП – гара Яна, за да се убеди, че правителството на Станишев не е издавало концесии, когато то е било отговорно, в този участък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Времето, определено за петъчния контрол, изтече.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,23 ч.)



Председател:

Цецка Цачева


Заместник-председатели:

Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова
Павел Шопов

Секретари:

Пламен Нунев

Милена Христова
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на омбудсман





    Последни заседания