Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ТРИСТА ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 18 октомври 2012 г.
Открито в 9,03 ч.
18/10/2012
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Милена Христова и Любомир Иванов

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Налице е кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, преди да продължим с програмата за работата на Народното събрание, предлагам на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като т. 1 от днешната програма да включим Проект за решение за попълване състава на Комисията по бюджет и финанси.
Същото е направено от Парламентарната група на ГЕРБ. Вносители са госпожа Менда Стоянова и господин Димитър Главчев.
Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 101 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Започваме с точка първа:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ.
Предложението е на основание чл. 79, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Проектът е за решение на Народното събрание за попълване състава на Комисията по бюджет и финанси.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по бюджет и финанси
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 7, и чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Катя Ангелова Чалъкова за член на Комисията по бюджет и финанси.”
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения Ви Проект за решение.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Продължаваме със следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Досега по законопроекта са се изказали народните представители Александър Радославов и Димчо Михалевски.
Продължават разискванията.
Заповядайте за изказване, господин Шопов. (Шум и реплики.)
Моля за тишина в залата!
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Да, имаше реакции в залата и сега искам да поясня. Вчера бях водещ на заседанието и когато в последните секунди беше въпрос дали да бъде прекратен дебатът или не, едното беше, че нямаше време дебатът да продължи, а другото е, че нещата вече бяха на ръба на изтичащото време – нещо гранично. Това е по процедура. Ще продължа изказването си по същество по законопроекта.
Трябваше да стане земетресението в Перник, за да се поставят остро тези въпроси като в страна, която, може би от всички европейски страни, е най-назад и най-далеч от уреждането на проблема – не само по отношение на държавната и общинска собственост, а изобщо материята, регламентирана в закони и подзаконови нормативни актове относно бедствия и катастрофи както във връзка със застраховането на държавно и общинско имуществото, така и на гражданите.
Има и други аспекти, които са по-различни от експертното изказване на господин Михалевски, който мисля, че направи много дълбок анализ на проблема. Но има аспекти, които са свързани с изключително грешната философия, която сте приели за решаване на проблемите. Това е типичната либерална философия и виждане във връзка с материята относно застраховането и това е, че всичко в тази връзка трябва да се реши отново от частната инициатива, да се реши от застрахователния бизнес, като държавата има най-малко отношение по въпроса. Дори и държавната собственост се хвърля в тази сфера – и държавната и общинска собствености, при които рисковете във връзка с бедствия и катастрофи да бъдат посрещнати от застрахователните дружества и фирми на чисто стопански принцип.
Не, колеги! Когато се касае до такива тежки, всеобхватни и много разтърстващи катастрофи и особено природни бедствия, тук частната инициатива и подходът за застраховка при частни дружества не работи. Тук е грешката и на господин Михалевски, който се опита да внася конструктивен елемент по усъвършенстването на Вашата теза. Тук трябва изцяло да прекроим мисленето си и да сме наясно. Тук работи държавата.
Държавата трябва да посрещне онова, което се е случило. Само държавата може да гарантира. Единствено държавата може да изплати обезщетенията и да посрещне загубите, които са предизвикани от такива всеобхватни и тежки бедствия и никой друг. Това се отнася както до загубите и до проблемите с общинската и държавна собственост, така и на самите граждани.
Затова трябва да се върви не към задължителните застраховки на държавна и общинска собственост и на гражданите по отношение на застрахователните дружества, от които да се чака помощта, а да се върви към това държавата в такива моменти да поеме своята отговорност, да поеме ангажимента да обезщети.
Как ще се нарекат тези фигури и форми – дали ще се нарекат катастрофични пулове или ще бъдат наречени фондове за форсмажорни обстоятелства, или по друг начин, това няма значение, но трябва да се създадат гаранциите, трябва да се създадат механизмите, технологичните линии, по които да бъдат създадени фондове, които да бъдат увеличавани с годините и в един момент, ако се случи това, от което се страхуваме и плашим, да бъдат обезщетени пострадалите граждани или общинска собственост, или държавна. Това е пътят.
Тук се спомена колко възторжено била посрещната идеята на срещата на общините, на форума, който се състоя съвсем скоро. Да, така е. За кметовете е важно – ето, те ще получат отново едни бюджетни средства, които ще похарчат. Разбира се, те ще се разпоредят с тях. За тях това е свеж ресурс, като целият онзи ресурс, който идва по линията на държавния бюджет – целеви разходи или общата субсидия, и ще се влезе в договорености с едни застрахователни дружества, много често на базата на корупционни практики, подбуди и с тази цел. Да, наистина за тях това е важно, но това не решава въпроса в дълбочина.
Тук понеже така се случи на последните местни избори – повечето от кметовете са на ГЕРБ, нищо по-добро няма и за управляващите, и за решаването на проблемите по този начин от това кметовете от ГЕРБ да извършат тези разходи. Но това е късогледо, много елементарно, изключително първосигнално за управляващите. Аз зная, че това са подбудите им – до голяма степен да решават и да се опитват да поставят въпроса и по този начин.
Заявявам, че ще гласувам против този закон, както гласувах и по първия – във връзка с общинската собственост, защото подходът е ясен. Едната логика може да се приложи и в единия, и в другия смисъл – против това. В това състояние, в което вече се намират икономиката и бюджетът – отделянето на тези средства ще бъде хвърлянето на вятъра. Парите няма да свършат никаква друга работа освен година за година да облагодетелстват застрахователните дружества. За застрахователните дружества в момент на криза и криза и в жанра, в който те работят, съответно това е манна небесна. Нищо друго няма да стане, освен да бъде натоварен държавният бюджет. В момента наистина застрахователните дружества очакват Вашето решение, за да получат едни пари, но това няма да реши, пак Ви казвам, в дълбочина големия проблем, който предстои да бъде разрешен в България – може би последната държава в Европейския съюз, която като уредба и като практика се намираме наистина на опашката, за да решаваме този проблем.
Ще гласувам против и този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика, госпожо Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Господин Шопов, от цялото говорене не знам дали някой разбра нещо. Какво точно искате да кажете, защото държавата няма как да обезщети гражданите, които са пострадали от катастрофични рискове, без тя да е направила своя катастрофичен пул.
Господин Шопов, как се създава този катастрофичен пул? Нали с вноските от гражданите!? Как може държавата да обезщети, без да е създала катастрофичен пул? За да се създаде такъв катастрофичен пул, първо, ние трябва да направим законодателната основа. Такава основа няма!
Преди да се изказвате, първо, прочетете, помислете и след това говорете за политика, за избори, за ГЕРБ и така нататък.
Питам Ви още веднъж: как държавата може да обезщети гражданите без да има законова основа, без да бъде създаден катастрофичен пул? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Шопов, заповядайте за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Точно това изказване, госпожо Боянова, говори, че всъщност цялата философия и пътят, по който сме тръгнали с тези два закона или законопроекти, са абсолютно грешни.
Да, първо, да направим катастрофичния пул, както Вие го наричате. А, както аз Ви казах, той може да бъде наречен по всякакъв друг начин. Може да бъде наречен фонд или зависи – в една Румъния например е наречен катастрофичен пул. Там това е направено, но тук се вижда, че няма волята да се направи най-важното и оттук да тръгнем. Както се вижда, на Вас Ви е на акъла да работим на парче, на дребно – всяка община прави своите застраховки, държавата за държавните имоти в съответните, които знаем и чуждите, по принцип в по-голямата степен, в по-голямата си част, даже в огромната си част, както и банките, застрахователни фирми, които ще получат едни пари. Вижте, мисленето е на дребно!
Зная, че Вие имате отношение по тази материя – застраховките. Работила сте в тази сфера и няма да се учудя, че Вие лобирате това да стане по този елементарен начин.
Да, преди да тръгнем към това, което правим в момента, трябва да се направи – Вие сама казвате: „Няма я нормативната уредба, няма я базата, няма го катастрофичния пул”. Да, за това говорим – да се създаде и базата, и нормативната уредба, и катастрофичният пул, другата нова философия, а не тази: как да бъде облагодетелствана една или друга фирма, едно или друго застрахователно дружество.
Сигурен съм, в момента долу кметовете чакат този закон, за да разпределят средства за държавното и общинското имущество. Чакат, за да си оправят това, което ще им бъде предоставено от държавния бюджет за някого. Затова Ви казах: манна небесна е в тази криза, в това тежко състояние на нещата и в това нямане на пари за конкретните застрахователни дружества, но с това нищо не се решава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за държавната собственост под № 202-01-56 от 18 септември 2012 г., внесен от Министерския съвет.
Гласували 105 народни представители: за 82, против 13, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Следва:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНО ОТ МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО БЪЛГАРИЯ – СЪРБИЯ ПО ИНСТРУМЕНТА ЗА ПРЕДПРИСЪЕДИНИТЕЛНА ПОМОЩ, № CCI: 2007СВ16IPO006, И НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕТО МУ.
Вносител е Министерският съвет на 25.09.2012 г.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Боянова.
Заповядайте, госпожо Боянова.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛИ БОЯНОВА: Уважаеми господин председател, колеги! Представям:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия по Инструмента за предприсъединителна помощ, № ССI:2007СВ16IPO006, и на Протокола за изменението му, № 202-02-29, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2012 г.
На заседание, проведено на 4 октомври 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия по Инструмента за предприсъединителна помощ, № ССI:2007СВ16IPO006, и на Протокола за изменението му.
Законопроектът беше представен от господин Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия е одобрена от Европейската комисия на 25 март 2008 г. и се финансира по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) и от публични средства от държавните бюджети на двете държави. Нейната обща стратегическа цел е подпомагане на териториалната кохезия на българо-сръбския трансграничен регион, неговата конкурентоспособност и устойчивост на развитие чрез сътрудничество в икономическата, социалната и екологичната област.
Меморандумът за разбирателство e подписан на 18 март 2011 г. от министъра на регионалното развитие и благоустройството за периода 2009 – 2011 г. С неговата ратификация от Народното събрание се осигурява пълноправното участие на Република България в Програмата, като се определят правомощията на органите, отговорни за нейното ефективно управление и изпълнение, което е в съответствие с поетите ангажименти от Република България пред Европейската комисия.
В Глава четвърта от Меморандума се съдържат разпоредби относно финансовите параметри на Програмата и контрола при изпълнението й. Това включва националното съфинансиране от двете държави, откриване и управление на банковите сметки на Програмата, обменен курс и лихви, договори за финансиране и плащания на бенефициентите, системи за контрол, одит, заявления към Европейската комисия за плащания, нередности и възстановяване на неправомерно платени средства.
Съгласно Решение на Европейската комисия С(2011)3397 от 18 май 2011 г., с което се изменя Решение С(2010)4142 за изменение на Решение С(2008)1058 за одобряване на Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия, националното съфинансиране за Република Сърбия следва да се осигурява чрез собствено съфинансиране от отделните партньори бенефициери, а не от държавния бюджет. В резултат на това решение е налице невъзможност да се осигури равно участие на двете държави в осигуряването на задължителното съфинансиране в размер 15 на сто – 7,5 на сто/7,5 на сто по приоритетни оси 1 и 2. В този смисъл са и предложените промени в Протокола за изменение на Меморандума за разбирателство между правителствата на Република България и Република Сърбия като за периода 2012 –2016 г. България следва да осигури национално съфинансиране в по-голям размер в рамките на общите 15 на сто, в случай че българските партньори проявят по-голяма активност в проектите.
Освен това се предлагат и промени в резултат на настъпили изменения в националното законодателство, както и с оглед постигане на по-голяма оперативност в работата.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България-Сърбия по инструмента за предприсъединителна помощ № ССI:2007СВ16IPO006 и на Протокола за изменението му, № 202 02-29, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае господин Стойков.
Заповядайте, господин Стойков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР СТОЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще ви запозная със:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно проект на Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България-Сърбия по Инструмента за предприсъединителна помощ № CCI:2007CB16IPO006 и на Протокола за изменението му, № 202-02-29/25.09.2012 г., внесен от Министерския съвет на 25 септември 2012 г.
На заседанието, проведено на 3 октомври 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България-Сърбия.
В заседанието на Комисията взе участие Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
I. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България-Сърбия по Инструмента за предприсъединителна помощ № CCI:2007CB16IPO006 и на Протокола за изменението му.
Меморандумът за разбирателство е подписан от българска страна на 18 март 2011 г. с Решение на Европейската комисия С 3397 от 18 май 2011 г. Програмата за Трансгранично сътрудничество България – Сърбия е изменена, което налага подписването на Протокол за изменение на Меморандума, преди провеждането на процедурата по неговата ратификация. Протоколът за изменение на Меморандума е подписан на 11 юли 2012 г.
II. Програмата за Трансгранично сътрудничество България- Сърбия, наричана по-нататък „Програмата”, е одобрена от Европейската комисия 25 март 2008 г. и се финансира по Инструмента за предприсъединителна помощ и от публични средства от държавните бюджети на двете държави.
Общата стратегическа цел на Програмата е подпомагане на териториалната кохезия на българо-сръбския трансграничен регион, неговата конкурентоспособност и устойчивост на развитие чрез сътрудничество в икономическата, социалната и екологична област.
Съгласно решението на ЕК за изменение на програмата, националното съфинансиране за Република Сърбия следва да се осигурява чрез собствено съфинансиране от отделните партньори бенефициенти, а не от държавния бюджет. В резултат на това решение е налице невъзможност да се осигури равно участие на двете държави в осигуряването на задължителното съфинансиране в размер 15 на сто – 7,5 на сто по приоритетните оси 1 и 2. В този смисъл, в случай че българските партньори проявяват по-голяма активност в проектите, българската държава следва да осигури, чрез съфинансиране от националния бюджет, по-голям размер българско национално съфинансиране в рамките на общите 15 на сто съфинансиране.
III. Меморандумът за разбирателство определя основните правила за изпълнението и финансовото управление на Програмата, дефинира функциите, правата и отговорностите на органите, свързани с управлението и контрола на Програмата.
Управляващ орган е Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на Република България, Сертифициращ орган е дирекция „Национален фонд” на Министерството на финансите на България, Одитен орган е Изпълнителна агенция „Одит на средствата на Европейския съюз” към министъра на финансите на България, която се подпомага от група одитори с представители на двете държави партньори, а Сръбският офис за европейска интеграция на Сърбия е Национален партниращ орган. За изпълнение на Програмата е създаден Съвместен технически секретариат с офис в град София, България. На сръбска територия е създаден клон на Съвместен технически секретариат в град Ниш, изпълняващ ролята на местно звено за контакти.
IV. С Протокола за изменение на Меморандума се отразяват промените, настъпили вследствие решението на Европейската комисия за изменение на програмата и предложенията на Министерство на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, произтичащи от промени в националното законодателство и с оглед постигане на по-голяма оперативност в работата по програмата. Следва да се отбележи, че изменението на Меморандума е необходима предпоставка за публикуване на следващи покани за набиране на проектни предложения.
Едно от основните изменения в Меморандума е свързано с промяната на чл. 16, ал. 3, съгласно която за периода 2012-2016 г. България следва да осигури националното съфинансиране за българските партньори, като конкретният процент ще зависи от тяхната активност.
V. С ратифицирането от страна на Народното събрание на Меморандума за разбирателство и на Протокола за неговото изменение се осигурява пълноправното участие на Република България в Програмата, в съответствие с поетите ангажименти пред Европейската комисия.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 13 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България-Сърбия по Инструмента за предприсъединителна помощ № CCI:2007CB16IPO006 и на Протокола за изменението му, № 202-02-29 от 25 септември 2012 г., внесен от Министерския съвет на 25 септември 2012 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Стойков.
Следва доклад на Комисията по външна политика и отбрана.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия по Инструмента за предприсъединителна помощ № CCI:2007CB16IPO006 и на Протокола за изменението му, № 202-02-29, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2012 г.
На редовно заседание, проведено на 11 октомври 2012 г., Комисията по външна политика и отбрана разгледа внесения от Министерския съвет законопроект.
Съгласно предоставените от вносителя мотиви, общата стратегическа цел на Програмата е подпомагане на териториалната кохезия на българо-сръбския трансграничен регион, неговата конкурентоспособност и устойчивост на развитие чрез сътрудничество в икономическата, социалната и екологичната област. Програмата цели модернизиране на инфраструктурата, позволяваща социално и икономическо развитие и подобряване на околната среда от двете страни на границата. Предвижда се разработване на политика и социални мрежи, както и създаване на стабилна рамка за трансгранична подкрепа на бизнеса. Програмата цели също да се популяризират принципите на устойчивото развитие на трансграничния регион.
Тъй като Меморандумът за разбирателство съдържа финансови задължения за държавата, той е подписан при условие за последваща ратификация. Според вносителя, ратифицирането със закон от Народното събрание ще осигури пълноправното участие на Република България в Програмата, която е в съответствие с поетите ангажименти от държавата пред Европейската комисия.
След изслушването на мотивите към законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по външна политика и отбрана с 12 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” прие следното становище:
Предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия по Инструмента за предприсъединителна помощ № CCI:2007CB16IPO006 и на Протокола за изменението му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Димитров.
Колеги, изказвания има ли? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия по Инструмента за предприсъединителна помощ № CCI:2007CB16IPO006 и на Протокола за изменението му, № 202-02-29, внесен от Министерския съвет на 25 септември 2012 г.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура – госпожа Боянова.
Заповядайте.
ЛИЛИ БОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги! Правя процедурно предложение съгласно чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля да докладвате законопроекта, госпожо Боянова.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛИ БОЯНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия по Инструмента за предприсъединителна помощ № CCI:2007CB16IPO006 и на Протокола за изменението му
Чл. 1. Ратифицира Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия по Инструмента за предприсъединителна помощ, № CCI:2007CB16IPO006, подписан на 18 март 2011 г.
Чл. 2. Ратифицира Протокола за изменение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България, представлявано от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и правителството на Република Сърбия за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия по Инструмента за предприсъединителна помощ № CCI:2007CB16IPO006, подписан на 11 юли 2012 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на второ гласуване така представения законопроект за ратификация.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на второ гласуване.
Процедура – народният представител Иван Божилов.
Заповядайте, господин Божилов.
ИВАН БОЖИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Правя процедура на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване с една седмица между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 202-01-54, от 12 септември 2012 г., внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ИВАН БОЖИЛОВ (ГЕРБ): Още една процедура, господин председател.
На основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура за удължаване с една седмица между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 202-01-51, от 29 август 2012 г. внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Следва:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТУРИ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ, ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИ И ПОДГОТОВКА ЗА ИЗБОР НА ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР В ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА ИЗБОР НА ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР В ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ.
Вносител – Комисията по правни въпроси, на 16 октомври 2012 г.
С доклада на комисията ще ни запознае господин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ТОДОР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
На свое заседание, проведено на 11 октомври 2012 г., Комисията по правни въпроси обсъди и прие процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет през 2012 г.
Изслушването на кандидатите и провеждането на избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет се провежда последователно по реда на чл. 132а, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 2, 44 и 46 от Закона за съдебната власт.
Във връзка с предстоящия през 2012 год. избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет от Народното събрание, Комисията по правни въпроси съгласно изискванията на Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт предлага да се приемат правила, които включват:
- издигане на кандидатури от народни представители с мотиви и изискуеми по закон документи;
- публично оповестяване на кандидатурите, заедно с документите на кандидатите и концепциите към тях;
- осигуряване на възможност за юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации да представят становища за кандидатите и да поставят въпроси към тях;
- публично изслушване на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет от Комисията по правни въпроси към Народното събрание;
- изготвяне на мотивирано становище на Комисията по правни въпроси и на проект за решение за процедурни правила за избор;
- провеждане на открито заседание на Комисията по правни въпроси с пряко излъчване в интернет чрез специализирания тематичен сайт;
- представяне и изслушване на кандидатите, поставяне на въпроси към тях и провеждане на разисквания;
- гласуване и избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
За гарантиране максимална публичност и прозрачност на процедурата по избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, по инициатива на Комисията по правни въпроси се създава специализиран тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание с наименование „Избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет”.
На него се публикуват постъпилите документи и материали, свързани с темата, стенограми и решения на Комисията по правни въпроси. Чрез същия се излъчват в реално време заседанията, свързани с изслушването и по избора на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Сайтът се поддържа на български и английски език и се обновява периодично.
С оглед гореизложеното Комисията по правни въпроси предлага с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” на Народното събрание следните проекти на решения:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следните Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет:
І. Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет:
1. Предложенията за кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет се правят от народни представители от 5 ноември до 14 ноември 2012 г. чрез Деловодството на Народното събрание до специализираната постоянна комисия. Предложенията се правят, при условие че е налице предварително писмено съгласие на кандидата по образец и се придружават от подробни писмени мотиви. Към предложенията се прилагат следните документи:
- подробна автобиография;
- декларация по образец, свързана с изискванията за допустимост по чл. 18, ал. 1, т. 8 и 10 от Закона за съдебната власт;
- ксерокопие от диплома за завършено висше юридическо образование;
- документи, удостоверяващи изискуемия стаж – кадрова справка за кандидата, копие от трудова или осигурителна книжка, справка или служебна бележка от съответната институция и др.;
- свидетелство за съдимост;
- удостоверение от Национална следствена служба за образувани досъдебни производства.
2. Предложените кандидати трябва да отговарят на изискванията на чл. 18, ал. 1 и чл. 42, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт.
ІІ. Публично оповестяване на документите:
1. Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по т. 1 от Раздел „Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет” се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името, и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. Всички данни в документите на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, се заличават.
3. В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на Комисията по правни въпроси концепция за работата си като главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет на хартиен и електронен носител, както и декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от Комисията и от Висшия съдебен съвет, и утвърден от министъра на правосъдието.
4. Концепцията и декларацията се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
5. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 23 ноември 2012 г. могат да представят на Комисията по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър І” № 1, Комисия по правни въпроси или в електронен вид на съответен имейл становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
6. Представените становища и въпроси се публикуват на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет в срок до три дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
7. На отделно заседание, предхождащо изслушването, Комисията по правни въпроси извършва проверка на документите на кандидатите за допустимост, като за резултатите от нея се уведомяват кандидатите и се изготвя списък, съдържащ трите имена на кандидатите, допуснати до изслушване, подредени по азбучен ред. Същият се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.
8. До изслушване не се допускат кандидати, които не са представили:
- документите, посочени в Раздел „Издигане на кандидатури и представяне на документи на кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет”, т. 1;
- декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си;
- концепция за работата си като главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Не се изслушват и кандидати, които въпреки дадените указания, не са отстранили констатираните непълноти в документите си в дадения от Комисията срок, от които документи следва да се направят изводи за съответствие на кандидата на изискванията на закона.
ІІІ. Изслушване на предложените кандидати за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет:
1. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси на 28 ноември 2012 г.
2. Комисията по правни въпроси изслушва допуснатите кандидати, като поредността се определя по азбучен ред, според личните им имена по списък, който се съставя след постъпване на предложенията.
3. Кандидатите се представят от вносителя на предложението – до 2 минути.
4. Лично представяне на кандидата с възможност за допълване на данни от професионалната си биография и представяне на концепция за работа като главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет – до 15 минути.
5. Въпроси от страна на народни представители, включително и въз основа на становищата, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации – до 3 минути.
6. Отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси – до 3 минути на въпрос.
7. Народните представители правят преценка по отношение на изискуемите от закона нравствени и професионални качества на всеки кандидат за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет въз основа на минимални критерии, като:
- да не се е облагодетелствал в лично качество или негови близки от длъжността, която заема;
- да не е бил в конфликт на интереси по отношение на действия, които е извършвал;
- да не е участвал в корупционни схеми;
- с действията или бездействията си да не е уронвал престижа на съответната професия;
- да няма неплатени публични задължения;
- да не е придобил имущество, за което не е установен законен източник;
- да не е имал дисциплинарни производства, завършили с налагането на дисциплинарно наказание – уволнение.
8. Заседанието на Комисията по правни въпроси се излъчва в реално време в интернет чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.
9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията изготвя доклад от изслушването, който се публикува на специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.
ІV. Подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет:
1. Комисията по правни въпроси изготвя Проект за решение за приемане на Процедурни правила за провеждане на избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет и го внася за разглеждане и гласуване от Народното събрание, към него се прилага списък на кандидатите, подреден по азбучен ред, според личните имена на кандидатите.
Комисията по правни въпроси предлага изборът на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет да се проведе в пленарна зала на 5 декември 2012 г.
2. Заседанието на Народното събрание за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет се предава пряко в интернет чрез специализирания тематичен сайт в интернет страницата на Народното събрание.”
Вторият проект е:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следните Процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет:
1. Кандидатите се представят поотделно и последователно по азбучен ред съгласно приложен списък, според личните имена на кандидатите от вносител на предложението – до 2 минути.
2. Провеждат се общи разисквания на всички кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с възможност за поставяне на въпроси към кандидатите.
3. Кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет имат възможност за изказвания и отговарят на зададени към тях въпроси – до 10 мин.
4. Гласуването се извършва явно чрез компютъризираната система за гласуване.
5. Кандидатите за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет се подлагат на гласуване последователно, подредени по азбучен ред, според личните им имена по приложен списък.
6. За избран се смята този кандидат, който е получил най-много гласове при спазване на изискванията на чл. 132а, ал. 2 от Конституцията на Република България и на чл. 46 от Закона за съдебната власт с мнозинство две трети от общия брой народни представители.
7. В случай, че повече от един от кандидатите, получили необходимия брой гласове, имат равен резултат, измежду кандидатите с най-голям равен брой гласове се провежда балотаж. За избран се счита този, който е получил най-много гласове, но не по-малко от две трети от общия брой народни представители.
8. При необходимост се провежда трето гласуване при същите условия.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Димитров.
Изказвания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За изказване има думата народният представител Анастас Анастасов.
АНАСТАС АНАСТАСОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да обърна внимание, че пропуснахме да прочетем двата текста на декларациите, които са приложение към първото решение. Това е за протокола.
Колеги, искам да задам въпрос по отношение Процедурните правила за издигане на кандидатури. Дано да не съм прав.
В т. 8 пише:
„8. До изслушване не се допускат кандидати, които не са представили...”. Изброяват се три категорични основания.
Самият текст завършва с: „Не се изслушват и кандидати, които въпреки дадените указания не са отстранили констатираните непълноти в документите си в дадения от комисията срок, от които документи следва да се направят изводи за съответствие на кандидата на изискванията на закона.”
Не Ви ли се струва, че това изискване трябва систематично да е преди окончателното решение кой не се допуска до изслушване. В т. 7 става въпрос, че се прави проверка на документите. Ако се констатира неяснота или непълнота на документите, се дава срок. Ние даже не знаем срока, в който трябва да се изпълни това указание. Ако указанието не се изпълни, съответният кандидат не се допуска до изслушване. Това е забележката ми. Принципно подкрепям правилата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други народни представители, които искат да вземат отношение? Няма.
Закривам дискусията. Преминаваме към гласуване.
Двете проекторешения за процедурни правила са докладвани. Не са докладвани и не са прочетени двете декларации. Първо ще ги прочета, а след това ще ги подложа на гласуване.
„Приложение № 1 към Решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет
ДЕКЛАРАЦИЯ
Долуподписаният/ата............................................................., с
ЕГН ……, л.к. № ……, изд. на …………от МВР ………

ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ:
съм съгласен/а да бъда предложен/а за главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Декларатор:”
„Приложение № 2 към Решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет
ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 18, ал. 1, т . 10 от
Закона за съдебната власт

Долуподписаният/ата............................................................., с
ЕГН ……, л.к. № ……, изд. на …………от МВР …………..
ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ:
не съм дисциплинарно освободен от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет.
Декларатор:”
Първо, поставям на гласуване Проекта за решение за приемане на Процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидата и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване Приложение № 1 към Решението.
Гласували 88 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване Приложение № 2 към същото Решение.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Сега поставям на гласуване Решение за приемане на Процедурни правила за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, както беше докладвано.
Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
С това изчерпваме и тази точка от дневния ред.

Преминаваме към точка дванадесет:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И СМЕСИ.
Вносител е Министерският съвет.
Госпожа Искра Михайлова ще докладва Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди да докладвам Законопроекта, правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Бойко Малинов, директор на дирекция „Превантивна дейност” – Министерството на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 85 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 4.
Моля, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: „Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, № 202-01-43, внесен от Министерския съвет на 12 юли 2012 г., приет на първо гласуване на 19 септември 2012 г.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Поставям на гласуване наименованието на Закона по вносител.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме параграфи 1 и 2 по вносител.
Гласували 79 народни представители: за 74, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: По § 3 е постъпило предложение от народния представител Искра Михайлова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
„§ 3. Създава се Глава пета „а” с чл. 21д – 21л:
„Глава пета „а”
Ограничаване на опасни вещества в електрическото и
електронното оборудване
Чл. 21д. (1) Условията и редът за пускане на пазара на ЕЕО във връзка с ограниченията за употреба на определени опасни вещества се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят:
1. задълженията на икономическите оператори за осигуряване на съответствие с ограниченията за употреба на опасни вещества в пуснатото на пазара ЕЕО;
2. условията за предоставяне, подновяване или отнемане на освобождаване от ограниченията за употреба на определени опасни вещества в ЕЕО;
3. случаите на освобождаване от ограниченията за употреба на опасни вещества в определени материали и компоненти на ЕЕО;
4. опасните вещества, чиято употреба в ЕЕО е предмет на ограничение, и пределно допустимите стойности на тегловната им концентрация в еднородните материали, съдържащи се в ЕЕО;
5. изискванията за маркиране и обозначаване на ЕЕО;
6. процедурата за оценяване на съответствието с ограниченията за употреба на опасни вещества в ЕЕО и съдържанието на декларацията за съответствие.
Чл. 21е. (1) Пуснатото на пазара ЕЕО не трябва да съдържа опасни вещества над пределно допустимите концентрации, определени с наредбата по чл. 21д, ал. 1.
(2) Алинея 1 се прилага за следните категории ЕЕО, включително за кабелите и резервните части за неговия ремонт, неговата повторна употреба, осъвременяване на функционалните му характеристики или повишаване на капацитета му:
1. големи домакински уреди;
2. малки домакински уреди;
3. информационно и далекосъобщително оборудване;
4. потребителски уреди;
5. осветителни уреди;
6. електрически и електронни инструменти;
7. играчки и уреди за развлекателни и спортни цели;
8. медицински изделия по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за медицинските изделия;
9. прибори за контрол и управление, включително промишлени прибори за контрол и управление;
10. автомати;
11. друго ЕЕО, което не е включено в категориите по т. 1 – 10.
(3) Алинея 1 не се прилага за:
1. оборудване, което е необходимо за опазване на основните интереси на Република България, свързани с националната сигурност, включително за оръжия, боеприпаси и бойни продукти, специално предназначени за военна употреба;
2. оборудване, предназначено за изпращане в космическото пространство;
3. оборудване, което е специално проектирано и се инсталира като част от друг вид оборудване, което е изключено от или не попада в обхвата на тази глава, което може да изпълнява предназначението си само като част от това оборудване и може да бъде заменено само със същото специално проектирано оборудване;
4. големи единици стационарно промишлено оборудване;
5. големи неподвижно монтирани инсталации;
6. средства за транспорт на пътници или стоки, с изключение на електрически двуколесни моторни превозни средства, които не са получили типово одобрение;
7. мобилни устройства, които не са предназначени за движение по пътища, предоставени изключително за професионална употреба;
8. активни имплантируеми медицински изделия по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за медицинските изделия;
9. фотоволтаични панели, предназначени за употреба в система, която е проектирана, създадена и инсталирана от специалисти за постоянна експлоатация на определено място, с цел производство на енергия от слънчева светлина за обществени, търговски, промишлени и битови нужди;
10. оборудване, специално проектирано само за целите на научноизследователската и развойната дейност и предоставяно само на принципа на свързаните стопански системи.
Чл. 21ж. (1) Производителят на ЕЕО оценява съответствието на продукта с разпоредбата на чл. 21е, ал. 1 и го удостоверява със „СЕ” маркировка и с декларация за съответствие съгласно изискванията на наредбата по чл. 21д, ал. 1.
(2) „СЕ” маркировката се нанася в съответствие с общите принципи, определени в чл. 30 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 765/2008”.
(3) Когато върху ЕЕО е нанесена „СЕ” маркировка, се смята, че това ЕЕО не съдържа опасни вещества в еднородните му материали над пределно допустимите тегловни концентрации, определени с наредбата по чл. 21д, ал. 1, освен ако са налице доказателства за противното.
Чл. 21з. (1) Електрическото и електронното оборудване и материалите и компонентите на ЕЕО, които са преминали успешно изпитвания или измервания, доказващи съответствие с разпоредбата на чл. 21е, ал. 1, или са оценени съгласно хармонизирани стандарти, чиито наименования и номер са публикувани в „Официален вестник” на Европейския съюз, се смята, че отговарят на ограниченията за употреба на опасни вещества.
(2) Когато установи, че даден хармонизиран стандарт по ал. 1 не осигурява пълно съответствие с изискванията на чл. 21е, ал. 1, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, а в случаите на ЕЕО по чл. 21е, ал. 2, т. 8 – Изпълнителната агенция по лекарствата, информира Комитета, създаден съгласно чл. 5 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество.
Чл. 21и. (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице прави предложение до Европейската комисия за ограничаване на вещество или група от вещества в eлектрическо и електронно оборудване въз основа на:
1. оценка на приоритетни вещества, извършена в съответствие с чл. 45 от Регламент (EO) № 1907/2006 REACH и по реда на чл. 21 или от друга държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. идентифициране на опасни вещества съгласно чл. 59(3) от Регламент (EO) № 1907/2006 REACH;
3. ограничаване на опасни вещества съгласно чл. 69(4) от Регламент (EO) № 1907/2006 REACH.
(2) Предложението по ал. 1 съдържа:
1. точна и ясна формулировка на предложеното ограничение;
2. справка и научни доказателства за предложеното ограничение;
3. информация за употребата на предложеното вещество или група от вещества в електрическо и електронно оборудване;
4. информация за вредните последици и излагането на опасни въздействия, по-специално по време на дейностите по управление на отпадъци от електрическо и електронно оборудване;
5. информация за наличност и надеждност на възможни заместители и други алтернативи;
6. обосновка за необходимостта от налагане на ограничение на ниво Европейски съюз, като най-подходяща мярка;
7. социално-икономическа оценка на предложеното ограничение.
Чл. 21к. (1) Ежегодно до 31 март председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата или оправомощени от тях лица представят на министъра на околната среда и водите обобщена информация относно осъществения контрол по прилагането на разпоредбите на тази глава и на наредбата по чл. 21д, ал. 1.
(2) Информацията по ал. 1 се използва за изготвяне на оценка по прилагането на тази глава и на наредбата по чл. 21д, ал. 1.
Чл. 21л. Разпоредбите на тази глава се прилагат, без да противоречат на изискванията на Регламент (EO) № 1907/2006 REACH, Регламент (EO) № 850/2004 и на изискванията в областта на безопасността и здравето и управлението на отпадъците.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? (Шум и реплики от СК.)
Господин Методиев, разбрах, че искате думата за изявление от името на парламентарна група, но нека да приключим с този текст.
Няма желаещи за изказване по този текст.
Подлагам на гласуване § 3 в редакцията на Комисията, както ни беше предложен.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
От името на парламентарна група думата поиска господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, упълномощен съм от името на Парламентарната група на Синята коалиция да прочета следната
„ДЕКЛАРАЦИЯ
относно опитите за реабилитация на комунистическия режим от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски”
Депутатите от Синята коалиция сме възмутени от опитите на ректора проф. Иван Илчев да използва Софийския университет за политическа пропаганда в полза на БКП-БСП.
Категорично сме срещу фалшификацията на миналото и реабилитирането на ръководни лица от Българската комунистическа партия.
Така наречената „научна конференция”, която университетът организира в чест на дъщерята на комунистическия диктатор Живков, е нахален опит българският репресивен режим да бъде представен като хуманен, толерантен и отворен към света.
Мълчанието на управляващите от ГЕРБ ги прави съучастници в тази реабилитация на живковизма започната от премиера Борисов.
Необяснимо и непростимо пред пострадалите от режима български турци е мълчанието на ДПС, което претендира, че защитава техните права и свободи.
Питаме БСП: къде в програмата на Партията на европейските социалисти се съдържа текст, с който се реабилитират комунистическите режими в Източна Европа?
През 2000 г. Народното събрание прие Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. През 2009 г. Европейският парламент обяви за престъпни всички тоталитарни режими на ХХ век. В този смисъл комунистическото честване в Софийския университет е и незаконно, и антиевропейско.
Синята коалиция настоява:
- първо, Академичният съвет на Университета да отмени честването;
- второ, министърът на образованието да потърси обяснение от ректора на Софийския университет и да обяви публично своето отношение;
- трето, Народното събрание да приеме закон за санкциониране на всяко физическо или юридическо лице, което с действията си прави опити да реабилитира българския комунистически репресивен режим.
По този начин ние – политическите партии в Народното събрание, ще защитим демокрацията в Република България или ще абдикираме от задълженията си”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Продължаваме със закона.
Госпожо Михайлова, моля да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
По параграфи 4, 5, 6, 7 и 8 Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 4, 5, 6, 7 и 8 – по вносител.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: По § 9 е постъпило предложение от народния представител Искра Михайлова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието се изменя така: „Допълнителни разпоредби”.
2. В § 1 се създават т. 41-64:
„41. „Електрическо и електронно оборудване (ЕЕО)” е оборудване, което се нуждае от електрически ток или електромагнитни полета, за да изпълнява поне една от функциите по предназначение, както и оборудване за генериране, предаване и измерване на такъв ток или полета и е създадено за употреба с електрическо напрежение, което не превишава 1000 волта за променлив ток и 1500 волта за постоянен ток.
42. „Голяма единица стационарно промишлено оборудване” е голяма съвкупност от машини, оборудване и/или компоненти, функциониращи съвместно, със специфично приложение, монтирани и демонтирани за постоянно от специалисти на дадено място и експлоатирани и поддържани от специалисти в промишлени производствени сгради или съоръжения за научноизследователска и развойна дейност.
43. „Голяма неподвижно монтирана инсталация” е голяма съвкупност от няколко вида апарати и, където е приложимо, други устройства, които се сглобяват, монтират и демонтират от специалисти и са предназначени за постоянна експлоатация на предварително определено място.
44. „Кабели” са всички кабели с номинално напрежение по-малко от 250 волта, служещи за връзка или за удължител при свързването на ЕЕО с електрическата мрежа или при свързването на две или повече ЕЕО едно с друго.
45. „Производител на електрическо и електронно оборудване” е всяко физическо или юридическо лице, което произвежда ЕЕО или има проектирано или произведено ЕЕО и го предлага на пазара под свое име или търговска марка.
46. „Упълномощен представител” е всяко физическо или юридическо лице, установено на територията на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което е упълномощено писмено от производител на ЕЕО да действа от негово име за изпълнение на определени задължения съгласно наредбата по чл. 21д, ал. 1.
47. „Дистрибутор на ЕЕО” е всяко физическо или юридическо лице по веригата на доставките, различно от производителя или вносителя, което предоставя ЕЕО на пазара.
48. „Вносител на ЕЕО” е всяко физическо или юридическо лице, установено на територията на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което пуска на пазара на Европейския съюз ЕЕО от трета държава.
49. „Икономически оператор” е производител, вносител и дистрибутор на ЕЕО или упълномощен представител.
50. „Предоставяне на пазара на ЕЕО” е всяка възмездна или безвъзмездна доставка на ЕЕО за разпространение, потребление или употреба на пазара на Европейския съюз като част от дадена търговска дейност.
51. „Пускане на пазара на ЕЕО” е предоставяне на ЕЕО на пазара на Европейския съюз за първи път.
52. „Хармонизиран стандарт” е стандарт, приет от европейска организация за стандартизация в изпълнение на мандат на Европейската комисия в съответствие с чл. 6 от Директива 98/34/ЕО.
53. „СЕ маркировка” е маркировка, с която производителят на ЕЕО удостоверява, че продуктът съответства на приложимите изисквания на законодателните актове на Европейския съюз за хармонизиране, предвиждащи нанасянето й.
54. „Оценяване на съответствието” е процедура, посредством която се установява дали са спазени изискванията на Глава пета „а” и на наредбата по чл. 21д, ал. 1 по отношение на дадено ЕЕО.
55. „Еднороден материал” е или материал с изцяло хомогенен състав, или материал, състоящ се от комбинация от материали, който не може да бъде разграден на различни материали чрез механични действия като развинтване, нарязване, раздробяване, смилане и абразивни технологии.
56. „Медицинско изделие” е медицинско изделие по смисъла на § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби на Закона за медицинските изделия, което е ЕЕО.
57. „Ин витро диагностично медицинско изделие” е медицинско изделие по смисъла на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за медицинските изделия.
58. „Активно имплантируемо медицинско изделие” е медицинско изделие по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за медицинските изделия.
59. „Промишлени прибори за контрол и управление” са прибори за контрол и управление, които са предназначени изключително за промишлена или професионална употреба.
60. „Наличие на заместител” е способността на даден заместител да може да бъде произведен и доставен в рамките на разумен срок от време в сравнение с времето, необходимо за производството и доставката на веществата, определени с наредбата по чл. 21д, ал. 1
61. „Надеждност на заместител” е вероятността ЕЕО, използващо заместител, да изпълнява необходимата функция безпроблемно при определени условия и за посочения период от време.
62. „Резервна част за ЕЕО” е отделна част от ЕЕО, която може да замени част от това оборудване и без която то не може да функционира по предназначение. Функционалността на ЕЕО се възстановява или се подобрява, когато частта се замени с резервна част.
63. „Мобилни устройства, които не са предназначени за движение по път и са изключително за професионална употреба” са машини с бордови източник на енергия, чието функциониране налага придвижване или непрекъснато/периодично преместване между няколко фиксирани работни места по време на работа и са изключително за професионална употреба.
64. „Интереси на Република България, свързани с националната сигурност” са определените в § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация.”
3. Създава се § 1а:
„§ 1а. Този закон въвежда изискванията на Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (OВ, L 174/88 от 1 юли 2011 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение към текста? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 9 в редакцията, докладвана ни от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 10 Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, както е по вносител, и § 10 – също по вносител.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: По § 11 е постъпило предложение от народния представител Искра Михайлова, направено по реда на чл. 73, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11 със следната редакция:
„§ 11. В Закона за медицинските изделия (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения:
1. В чл. 4 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Когато медицинско изделие по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 3 попада в приложното поле на Глава пета „а” от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, за него се прилагат и изискванията за ограничаване употребата на опасни вещества, определени с наредбата по чл. 21д, ал. 1 от същия закон.
(4) Изискванията на ал. 3 се прилагат и за кабели или резервни части за ремонта, за повторната употреба, а за осъвременяването на характеристиките или за повишаване капацитета на това изделие.”
2. В чл. 11, ал. 1 и 3 след думите „наредбите по чл. 18” се добавя „от този закон и/или на Глава пета „а” и на Наредбата по чл. 21д, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.”
3. В чл. 13, ал. 1 след думите „наредбите по чл. 18” се добавя „от този закон и/или на Глава пета „а” и на Наредбата по чл. 21д, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.”
4. В чл. 14, ал. 1 след думите „съответните наредби по чл. 18” се добавя „от този закон и/или на наредбата по чл. 21д, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.”
5. В чл. 15, ал. 9 след думите „към продуктите” се добавя „и/или на Глава пета „а” и на Наредбата по чл. 21д, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси”.
6. В чл. 86, ал. 1 и чл. 93, ал. 1 след думите „наредбите по чл. 18” се добавя „от този закон и/или на Глава пета „а” и на Наредбата по чл. 21д, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 11 в редакцията на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА-КОПАРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Гласуваме параграфи 12, 13, 14 и 15 по вносител.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това е приет на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА ЗА 2011 г.
Вносител – Комисията за защита на конкуренцията.
Докладът е разпределен на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм.
Господин Червенкондев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям Ви:
„ДОКЛАД
по Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2011 г., № 220-00-33, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 28 май 2012 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 юни 2012 г., Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм разгледа Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2011 г.
Докладът беше представен от председателя на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов.
Комисията за защита на конкуренцията е независим специализиран държавен орган, чиято основна задача е да гарантира защитата и да създава условия за развитие на конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност, включително и чрез упражняването на контрол за законосъобразност на разходваните бюджетни средства чрез системата на обществените поръчки и предоставянето на концесии.
През 2011 г. Комисията за защита на конкуренцията е образувала общо 1475 производства, от които 1250 по Закона за обществените поръчки, 9 по Закона за концесиите и 216 по Закона за защита на конкуренцията.
През отчетния период Комисията се е произнесла с 1250 решения или определения, с които е приключила съответните производства по Закона за защита на конкуренцията, Закона за обществените поръчки или Закона за концесиите, предявила е твърдения за извършени нарушения или е наложила глоби на физически лица за извършени от тях нарушения по Закона за защита на конкуренцията или за непредоставяне на информация.
С приетите през 2011 г. решения Комисията е наложила глоби и имуществени санкции в размер на 6 314 687 лв.
Подробно разгледани в отчета са забранените споразумения, решения и съгласувани практики, като по тях са образувани 10 производства, а постановените решения са 7.
По подобен начин са структурирани и разгледани:
1. Злоупотребата с монополно или господстващо положение.
2. Контролът върху концентрациите между предприятия.
3. Нелоялната конкуренция.
4. Застъпничеството за конкуренцията.
5. Производствата по Глава шеста, чл. 27 от Закона за защита на конкуренцията – секторни анализи на конкурентната среда. С Решение № 1059/27.07.2011 г. Комисията за защита на конкуренцията приема секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво в страната за периода от 2009 г. до средата на 2011 г. Установен е силен ръст на нетната цена на горивата на дребно, както и паралелно движение на цените на различните участници, което може да се приеме като силна индикация за съществуването на съгласувана практика. Посочено е също така, че практиката на публично обявяване на цени на едро на бензин и дизелово гориво би могла да доведе до предпоставки за съгласуване на пазарното поведение на участниците на пазара.
6. Наложените глоби и имуществени санкции по Закона за защита на конкуренцията и Закона за обществените поръчки;
7. Производствата по изпълнение на влезли в сила решения;
8. Дейността по процесуалното представителство на Комисията пред върховния административен съд. Тук следва да се отбележи, че от постановените през 2011 г. решения по Закона за защита на конкуренцията, 85 са обжалвани пред Върховния административен съд. Върховният административен съд през 2011 г. е постановил 203 съдебни акта по жалби, подадени срещу решения на Комисията. От постановените през 2011 г. 64 окончателни решения на ВАС:
- 51 решения на Комисията са оставени в сила;
- 3 решения са отменени и върнати за ново разглеждане;
- 5 решения са изцяло отменени;
- 5 решения са частично отменени.
Относно финансовия отчет беше отбелязано, че Комисията за защита на конкуренцията е независима институция на бюджетна издръжка. Бюджетът на Комисията за защита на конкуренцията за 2011 г., утвърден с ПМС за изпълнение на Държавния бюджет на Република България, е в размер на 9 млн. лв. в приходната си част и 3 705 167 лв. – в разходната. Приходите за 2011 г. са имуществени санкции по Закона за защита на конкуренцията в размер на 2 346 816 лв., държавните такси по Тарифата към Закона за защита на конкуренцията в размер на 3 632 223 лв., приходи от наеми в размер на 730 лв. и други неданъчни приходи в размер на 320 520 лв. След извършени промени в бюджета на Комисията за защита на конкуренцията през 2011 г. разходната му част е коригирана и е в размер на 3 755 167 лв. Към 31 декември 2011 г. са усвоени 99,9 % от коригирания бюджет за 2011 г.
В хода на дискусията председателят на комисията Мартин Димитров попита кога ще има окончателно решение за секторния анализ на пазара на горивата; защо е спрян секторният анализ на пазара за пренос и доставка на газ; на какъв етап е проверката относно цените на лекарствата и какви мерки ще се предприемат срещу споразумения при ценообразуване на доставяните стоки между големите търговски вериги? В отговор господин Петко Николов посочи, че относно секторния анализ на пазара на горивата има постъпило възражение в срок, което ще отложи във времето окончателното решение; секторният анализ за възможни проблеми на пазара за пренос и доставка на газ е спрян до приемането от Народното събрание и ДКЕВР на изменения в действаща нормативна уредба, които да уредят въвеждането в нашето законодателство на Третия енергиен пакет; няма образуван секторен анализ относно цените на лекарствата, в момента са на етап предварителна проверка, а относно наличието на клаузи, свързани преди всичко с ценообразуването на доставяните стоки в големите търговски вериги, Комисията за защита на конкуренцията има становище по постъпили при тях предложения за законодателни промени.
Народният представител Иван Иванов попита на какъв етап е проверката относно монополно положение при доставката и търговията с авиационно гориво. В отговор беше посочено, че има образувано производство, което е на етап събиране на доказателства, проверка и анализ.
След представяне и обсъждане на доклада се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15, без „против”, „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм предлагам на Народното събрание да приеме
„РЕШЕНИЕ
по Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2011 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 14 от Закона за защита на конкуренцията
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2011 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Откривам дискусията.
Има ли желаещи народни представители?
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз искрено се надявам, че този състав на Народното събрание все пак няма да приеме този доклад. Това, че министрите не идват, да кажем, е обяснимо – много задачи, ангажирани са. Председателят на комисията не дойде на заседанието на комисията и сега го няма на заседанието на Народното събрание.
Каква роля играем ние? Да парафираме отчетния доклад на една комисия, без някакъв особено висок статус.
Простете ми, но, според мен, както и да го гледаме, това е унижение за Народното събрание. След това ще кажа и други аргументи, за да не приемем този отчет, но смятам, че този аргумент – за унижаването на Народното събрание и народното представителство, сам по себе си е достатъчно красноречив.
Че в пазарната икономика няма Маркс, няма Енгелс, няма Ленин, няма класици, има едно нещо … (Реплики от ГЕРБ.)
Тези, които подхвърляте, знаете, че по правилник имате право да се изкажете. Така че вместо да си криете лачените цървули, излезте после и кажете няколко думи. Нямате проблеми.
Основният постулат на пазарната икономика е да има конкуренция. Има конкуренция – има пазарна икономика; няма конкуренция – няма пазарна икономика; има монопол, има картели, има застой, има необоснован ръст на цените, има унищожаване на българския бизнес, има недоверие на хората в дейността на картелите и на монополите и така нататък. Така че неслучайно Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) влиза в Парламента, че е страж на българската пазарна икономика. Стражът днес не се е явил да каже нищо, но това са фактите. Това е институцията, която трябва да гарантира, че в България има и ще има пазарна икономика и няма да избием в някакви нейни тоталитарни вариации – няма значение дали от африкански, азиатски или от някакъв друг вид.
По този повод с проблема за конкурентоспособността, за конкуренцията се занимава Световният форум в Давос, занимава се Световната банка, има такава методика и на Министерството на икономиката. Тоест базов показател за функционирането на една пазарна икономика е кон-ку-рен-ци-я-та. Днес с този въпрос се занимават европейските лидери и госпожа Меркел вече е дала идеите на Германия за повишаване на конкурентоспособността на Европейския съюз. Изключително важен проблем, който виждате, че засяга Европа и ни дърпа все по-надолу и по-надолу.
В тази връзка аз заявявам, че Българската социалистическа партия и нашата парламентарна група са недоволни от работата на Комисията за защита на конкуренцията.
Комисията се превърна в своеобразна бюрократична институция, която затъна в административни процедури без да върши работа по същество.
На второ място, хората не вярват в Комисията за защита на конкуренцията, реално не я възприемат като изразител на техните интереси и като защитник срещу картелите, срещу нелоялната конкуренция, срещу корупцията в сферата на обществените поръчки и концесиите. Цените на стоките и услугите на редица естествени монополи отдавна прехвърлиха границата на социална поносимост, а Комисията за защита на конкуренцията на практика не взема никакви мерки.
Ще дам и конкретни примери, но преди това искам да Ви кажа какво излезе в последната класация на Форума от Давос, тъй като тук заместник-председателят на Комисията господин Червенкондев прочете такива впечатляващи цифри в становището:
- 1475 образувани производства;
- 1250 по Закона за обществените поръчки;
- 9 по Закона за концесиите;
- 216 по Закона за защита на конкуренцията;
- 1250 решения или определения;
- 6 млн. 314 хил. 687 лв. глоби и санкции.
Аз задавам въпроса: и какво от това? Това много ли е, малко ли е, недостатъчно ли е? Нали някой трябва да даде оценка как се работи?
В този отчет би трябвало да има един сравнителен анализ какво е било състоянието на конкуренцията в България през 2010 г., в резултат на ефективната работа на комисията какво е станало състоянието на конкуренцията през 2011 г. Ето, господин Червенкондев, ако виждате някъде такова нещо в отчета, аз ще бъда благодарен да ми го покажете. Тоест, има, че сме правили нещо и записваме някакви числа, без никаква оценка – достатъчно ли е, не е ли достатъчно, законодателната база добра ли е, не е ли добра, искат ли някаква промяна, не искат ли. Няма! И ние ще приемаме тази снимка. По-лесно беше да снимаме господин Николов, да му сложим портрета тук и да гласуваме. Това е същото – правим снимка на едни мъртви показатели, зад които не се крие нищо.
Ето какво казва Форумът от Давос: „Глава шеста – „Ефективност на пазара на стоки”:
- интензивност и конкуренция на местните пазари в България – 101-ва позиция в света от 144 икономики;
- обхват на господстващо положение на големите корпорации – 106-та позиция от 144;
- ефективност на антимонополната политика – 108-мо място от 144;
- конкуренция на вносните стоки на вътрешния пазар – 110-то място;
- степен на стимулиране на преките чуждестранни инвестиции – 124-то място;
- наличие на конкуренция между финансовите институции – 110-то място;
- поносимост на цените на финансовите услуги – много си говорим тук за тези финансови услуги и за лихвите по кредити, по депозити и не знам какво, тоест в скоби е записано „конкуренция” – на 123-то място от 144 държави.
Нали разбирате, че всичко това е работа на Комисията за защита на конкуренцията? То не е работа на Светия Дух. И тази Комисия за защита на конкуренцията трябва да каже защо сме над стоте. България като цяло е на 64 позиция, а по тези позиции, изключително важни за конкурентоспособност, ние сме над стотната позиция. Ние сме в края на веригата на държавите, които претендират, че имат пазарна икономика, и това е истинската задача на Комисията за защита на конкуренцията.
Ще Ви прочета един от най-силните примери, макар че документът е от 25 юли 2012 г., а отчетът е за 2011 г., но проверката върви от три години, тоест тя е вървяла и през 2011 г. Вижте какво пише Съюзът „Произведено в България”: „Тази седмица, 27 юли 2012 г., Комисията за защита на конкуренцията сключи Споразумение с основните международни търговски гиганти в България, обвинени в картелна дейност от членовете на Съюз „Произведено в България”.”
На пръв поглед, макар и необяснимо бавно – повече от три години, правдата е възстановена. В действителност обаче законът е потъпкан. Споразумението по безспорен начин доказва нарушаването на законите у нас от страна на големите търговски вериги. Доказва го и с подписите на нарушителите. Необяснимо защо обаче в предвидената от закона в подобни случаи глоба от 10% от оборота не е наложена. Оборотът е за милиарди левове! Десет процента върху този оборот щеше да Ви осигури пари не само за пенсии. Само че няма такава глоба. Защо я няма?
На практика това означава, че ако обереш банка, достатъчно е да се споразумееш „повече така да не правиш”, и наказанието ти се разминава. В конкретния случай даже не връщаш парите, с които си злоупотребил. Да, точната дума за антиконкурентната, монополна и картелна практика на въпросните търговски вериги в България е „зло-упо-тре-ба”. Злоупотреба с джобовете на българските средни и малки производители, съкращаване на работни места чрез масови фалити в резултат на злоупотреба с прекомерна търговска сила, кражба на вярата в силата на честната конкуренция и равнопоставеност на пазара.
Съюз „Произведено в България” се обръща към изпълнителната, законодателната и съдебната власти в България с ясно формулиран въпрос: защо Комисията за защита на конкуренцията не прилага разпоредбите на закона в посочения случай? Същият въпрос задаваме и към нашите европейски партньори. По този повод медийните реакции са: „Чуждите търговски вериги мачкат бизнеса”. Търговските вериги изнудвали българските производители – над 40 такси вземат тези вериги. Таксата да сложиш един артикул на щанда е 2 хил. лв., да го продаваш там – простете! Достъп до щанд от 2 хил. лв.?! Отстъпка от цената на производителите, тоест производителят трябва да направи отстъпка на търговеца от 20 до 70%! Ето истинската причина за унищожаването на българския бизнес.
Завършвам с таксите – такса рожден ден! Търговската верига има рожден ден, трябва да й направим финансов подарък. Както се казва: „парите в пари”. Не сме гнусливи, носете директно пари! (Реплики.)
Знаете, че въпросът с обществените поръчки скандално нашумя, но от него се интересува повече Европейската комисия, която прави оценка на България, отколкото нашата Комисия за защита на конкуренцията.
Ето какво казва проф. Валери Димитров на 27 април 2011 г.: „Чрез уговорки между фирми се вдигат цените на различни публични услуги, което е форма на картел, срещу който трябва да се бори Комисията за защита на конкуренцията”. Той подчерта, че чрез манипулативни действия на играчи, които привидно са конкуренти, се обмислят различни търгове и конкурси, провеждани от държавните органи и общините при обществените поръчки, концесиите, разпореждането с имоти, отдаването под наем. При 84% от одитите за законосъобразност през миналата година Палатата е установила различни нарушения в областта на обществените поръчки.
Шефката на Държавен и финансов контрол Теменужка Петкова каза, че пред последните четири години финансовите инспектори са проверили 5500 процедури за обществени поръчки на стойност 5 млрд. лв. В над 60% от тях са установили нарушения и открива, че „все по-често установяваме, че възложителите на обществени поръчки сключват условия, които необосновано ограничават или дават предимство на определени участници, които нарушават принципите на честна и лоялна конкуренция”. Всичко това е задача на Комисията за защита на конкуренцията, чиито председател го няма днес, за да обясни защо в България се случват тези неща и как реагира тази Комисия, която Вие коригирахте и от колективен орган направихте в едноличен орган, господин Николов. Мога да продължа с примерите.
РЕПЛИКИ: Няма нужда.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Няма нужда, нали? Не Ви е приятно. Знам, че не Ви е приятно. Знаете, че в България има частни охранители. Ортак на частните охранители е МВР. Министерството на вътрешните работи също се занимава с охранителна дейност. И едно допълнение: МВР лицензира частните охранители. Лицензира онези, с които се конкурира. Ако това е конкуренция, интересно кое не е!? Да не говорим за топлофикациите, за топлинните счетоводители, за закрепостяването на българите към радиаторите.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Те са от БСП.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, да. За всичко е виновна БСП. За всичките Ви четири години управление е отговорна БСП.
Вие отговаряте за кое? За бъдещето на България? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за тишина в залата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: От името на Българската социалистическа партия заявявам, че отговорността за липсата на действия за защита на конкуренцията се носи не само и толкова от Комисията за защита на конкуренцията, колкото от правителството и управляващото мнозинство. Хората се чувстват беззащитни, лъгани и ограбвани от енергийните монополи, от големите търговски вериги, от големите фармацевтични компании, дори от услугите в сферата на здравеопазването и социалната сфера. Вместо ефективна конкуренция, която да води до непрекъснато намаляване на цените и подобряване на качеството, наблюдаваме точно обратното – контролиран и подкрепян от властта монопол, който дори в условията на криза води до безконтролен и неспирен ръст на цените, до изолиране на големи слоеве на населението от достъп до жизнено важни стоки и услуги – топло, светло, здравни и особено стоматологични услуги и така нататък.
Понеже казвате, че отговаря БСП: поемам отговорност! Да, БСП отговаря за следващите четири години, през които поемаме отговорността Комисията за защита на конкуренцията действително да се превърне в действен орган за защита на пазарната икономика, на конкуренцията и на хората в България. (Ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Други изказвания ще има ли?
Заповядайте за реплика, господин Червенкондев.
Народните представители, по всяка вероятност ще гласуваме, така че може да си останете по местата. Не е необходимо всички да излизат.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, както виждате, тук сме и сме постоянно тук. Наистина, пази Боже, през следващите четири години БСП да управлява. Защо? Защото, господин Димитров, Вие знаете, че за първи път България мръдна и то съществено в световните класации за свободна конкуренция. Това не се е случвало, уважаеми колеги, откакто съществува Комисията за защита на конкуренцията, от много управления преди това.
В момента светът и световните класации казват: „Да, в България пазарът е много по-свободен отпреди, много по-конкурентен”. Неслучайно сме на 64 място. За първи път със 17 места се покачихме в тази класация, което показва, че все пак Комисията за защита на конкуренцията спазва закона, който в момента Народното събрание гласува.
Ако има някакви пропуски, ние сме готови – неслучайно група народни представители от различни политически партии направихме промени в Закона за Комисията за защита на конкуренцията така, че да се регламентира и да се повиши доверието между големите търговски вериги, между производителите и търговците на продукти. Това вече е факт и е въведено в Деловодството на Народното събрание. Предстои неговото гледане в Икономическата комисия.
Факт е, че Комисията за защита на конкуренцията успя да прегледа какви са практиките в търговията на горива. Стигна се до промени в търговските практики. Стигна се до налагането и на санкции. Също така в момента се правят разследвания и за търговията на газ, и за търговията на лекарства. Това досега, уважаеми колеги, не е правено в страната и показва, че все пак на базата на действащия закон Комисията за защита на конкуренцията си върши работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Има ли втора реплика?
Господин Радев, заповядайте.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, може би търговските вериги влязоха отпреди три години на нашия пазар?! Може би при Вашето управление тях ги нямаше и Вие предприехте нещо?! Може би МВР лицензира от три години охранителните фирми и има право да участва на този пазар?! (Реплики отляво.) Много по-отдавна! Защо Вие го приехте? Оттам нататък, да не би ние да въведохме топлинните счетоводители?
Комисията за защита на конкуренцията в последните три години рязко повиши капацитета на работата си и именно затова ние им въведохме едни страшно скъсени срокове и специално по Закона за обществените поръчки Комисията за защита на конкуренцията се произнася в рамките на един месец. Във Вашето управление тези производства се точеха по половин година, а това е жизнено важно, когато говорим за усвояването на европейските средства.
Комисията за защита на конкуренцията винаги, когато е трябвало да даде дадено становище и по законодателната дейност – като член на Правната комисия имам наблюденията, че винаги са откликвали и са давали много разумни решения, така че в последните три години работата на Комисията за защита на конкуренцията влезе в нормални рамки, в нормални срокове, което е добре за пазара, за конкуренцията и за усвояването на европейските средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Трета реплика? Няма.
Дуплика – господин Димитров, заповядайте.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Червенкондев, имаше един виц, който препоръчваше: „Момчета, учете схемите! Учете, че много бият!”. И че не сме на 64-то, а сме на 62-ро място и промяната е с 12 позиции, а не с 17 позиции. Сам разбирате защо сме се оказали на това място, но това ще отиде в Комисията за корупция, а не тук. Така че един от следващите сигнали ще бъде точно на тази тема, но да не влизам в тази тематика.
Основното нещо, което ГЕРБ каза, че направи за този свой мандат, са пътищата. Нали така? Това е главният резултат – където седнете, където станете. Чета: „Качество на цялата инфраструктура – България е на 115 място; качество на пътищата в България – 129 място; качество на железопътната инфраструктура – която Вие така настойчиво преследвате (реплики) и унищожавате – на 56 място.” (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Браво, господин Мутафчиев, тъй като Вие само унищожавате! (Шум и реплики.)
Мога да продължа. (Шум и реплики от ГЕРБ.) „Отклоняване на публични средства – 87 място; нередовни плащания на държавата и подкупи – 76 място; прахосничество на държавни средства – 89 място; прозрачност на политиката на управление – на 128 място; престъпността и насилието като пречки за развитие на бизнеса – 110 място; организирана престъпност и щетите от нея за бизнеса – 127 място”. Да продължавам ли?
Това е в резултат на четиригодишното Ви управление. (Шум и реплики от ГЕРБ.) А това, което каза господин Радев – да, господин Радев, има резултати. Вие въведохте сдържане на цените в същите тези вериги, които си ги вземат от българските производители. От българските производители си ги вземат! Повтарям: от 20 до 70%! За да може Вашият министър на земеделието да се изпъчи и да каже: „Колко съм добър!” – а той е добър върху тези невзети 10%, тоест невзети от тях глоба поне в размер на няколко милиарда – добродушно намалява още цените, а веригите си ги вземат от българските производители.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ, от място): А какво беше преди това? По-лошо.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е резултатът от Вашето управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Други изказвания? Няма.
Моля народните представители да влязат в залата, предстои гласуване.
Бих препоръчал на колегите, на които не е известно, че днес Конституционният съд е публикувал мотивите си по Закона за конфискацията, най-общо казано, който приехме преди няколко месеца. Така че основно четиво за тези, които говорят, че престъпността пречи на честния бизнес. Яростната съпротива на БСП и на ДПС в тази зала срещу този закон е уникална. Така че, четете, колеги, ще научите много неща.
Подлагам на гласуване решението по Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2011 г.:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 14 от Закона за защита на конкуренцията
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2011 г.”
Гласували 89 народни представители: за 73, против 12, въздържали се 4.
Проектът за решение е приет.
Продължаваме в 11,45 ч. с последната точка от програмата, а това е: Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. За Ваше сведение, колеги, има пет доклада.
Почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, заседанието продължава със следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
Постъпили са доклади от комисиите, на които е разпределен законопроектът, с изключение на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”.
Първо ще чуем доклада на водещата комисия – Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Докладите са два, тъй като законопроектите са два. Първият по време е на народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков от 13 декември 2011 г., а следващият е от 7 август 2012 г. на Министерския съвет. Слушаме първия доклад.
Заповядайте, господин Даскалов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ДАСКАЛОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение за допускане в пленарната зала във връзка с чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от Държавна агенция „Национална сигурност” както следва: Димитър Йорданов – заместник-председател, Полина Кавръкова – директор на дирекция „Финансово разузнаване”, и Таня Каракаш – началник-отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното предложение за допускане в залата.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Поканете гостите.
Слушаме Ви, господин Даскалов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ДАСКАЛОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13 декември 2011 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 26 септември 2012 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13 декември 2011 г.
На заседанието присъстваха представители на Държавна агенция „Национална сигурност” – Димитър Йорданов, заместник-председател”, и Таня Каракаш, началник-отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност”.
Със законопроекта се предлага да отпадне изискването за утвърждаване от страна на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” на задължителните вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари следва да приемат.
В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред са постъпили становища по законопроекта от страна на Държавна агенция „Национална сигурност” и от Министерството на финансите. Двете институции не подкрепят предлаганите законодателни промени, изтъквайки, че режимът на утвърждаване на вътрешните правила от председателя на ДАНС има за цел да установи предварителен контрол върху точното и еднакво спазване на законовите изисквания. Според тях липсата на изрично изискване за въвеждането му в Директива 2005/60/ЕО не означава, че тази процедура противоречи на общностното право, тъй като директивата цели постигането на даден резултат, оставайки на страните членки решението за начините, по които ще го постигнат, включително и чрез по-строги правила.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 1 глас „за”, 5 гласа „против” и с 12 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втория доклад, господин Даскалов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ДАСКАЛОВ:
„Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 202-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 август 2012 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 26 септември 2012 г., обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 202-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 август 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Извинявайте, господин Даскалов, че Ви прекъсвам, но искам да уведомя народните представители, че на балкона на пленарната зала е Чешка парламентарна делегация, водена от председателя на Камарата на депутатите госпожа Мирослава Немцова. Гостите са на официално посещение в България от 17 до 19 октомври. Да ги приветстваме. (Всички стават и с ръкопляскания приветстват гостите.)
Слушаме Ви, господин Даскалов.
ДОКЛАДЧИК АНГЕЛ ДАСКАЛОВ: „На заседанието присъстваха представители на Държавна агенция „Национална сигурност” – Димитър Йорданов, заместник-председател, Полина Кавръкова, директор на дирекция „Финансово разузнаване”, и Таня Каракаш, началник-отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност”.
Вносителите изложиха накратко мотивите на законопроекта. Промените са продиктувани от препоръките, отправени към България в рамките на оценителна визита на Комитета Монивал (Комитет от експерти за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа).
Сред тези препоръки са: въвеждане на изискване към задължените лица по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за поставяне под особено наблюдение на всички сложни или необичайно големи сделки или операции, както и всички операции, които нямат явна икономическа или законна цел; вменяване на задължение за финансовите институции да изследват целта и характера на тези операции и да отбелязват писмено своите заключения; въвеждане на изискване за лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 в определени случаи да съхраняват данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции за период по-дълъг от 5 години; осигуряване на публична информация относно задължението за автоматично блокиране (замразяване) на активите на лицата, спрямо които се прилага Законът за мерките срещу финансирането на тероризма – § 11 от Преходните и заключителните разпоредби и други.
Със законопроекта се допълват хипотезите на задължението за лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона да докладват на дирекция „Финансово разузнаване” – ДАНС освен при съмнение за изпиране на пари и в случаите, когато разполагат с данни за престъпен произход на определени средства.
Предлага се при извършване на проверки от страна на контролните органи на дирекция „Финансово разузнаване” – ДАНС да се предоставят документи и информация без съображения затова дали те представляват служебна, банкова или търговска тайна.
Законопроектът създава възможност за делегиране на правомощия на председателя на ДАНС по утвърждаване на вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари с цел облекчаване и ускоряване на процедурата.
В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред постъпи становище по предлаганите промени от Асоциацията на банките в България. Направени са бележки по конкретни текстове, като особено внимание се обръща на липсата на законова дефиниция на понятия като „явна икономическа или законна цел”, „сложни или необичайно големи сделки” и на предложените изключения спрямо общия режим за достъп до банкова информация, установен със Закона за кредитните институции, характеризиращ се с необходимостта от съдебно разпореждане.
В създалата се дискусия участие взеха народните представители Анастас Анастасов, Неджми Али и Йордан Бакалов.
Народният представител Неджми Али изрази безпокойството си по отношение на § 10, в който се предлага задължително предоставяне на информация на контролните органи без съображения за това дали тя представлява служебна, банкова или търговска тайна. Неджми Али възрази срещу подобна разпоредба и подчерта, че съществува съдебен ред за получаването на необходимата информация.
В същия дух бе и изказването на народния представител Йордан Бакалов. Той се съгласи, че съдът е този, който трябва да даде разрешение за получаване на информация, ако е налице необходимата обосновка.
Народният представител Анастас Анастасов обърна внимание на липсата на легални дефиниции на някои понятия, въведени със законопроекта. Той отбеляза и, че често банките не разполагат с документи, удостоверяващи целта или основанията на дадена транзакция и така те са в невъзможност да преценят икономическата обоснованост и законност на операцията.
Вносителите на законопроекта отговориха, че предложените разпоредби са изцяло съобразени с препоръките на Комитета Монивал и международната организация за разработка на мерки за борба с изпирането на пари (Еф Ай Ти Еф). Те изразиха съгласие между първо и второ гласуване на законопроекта да бъдат обсъдени всички отправени забележки с цел да се отстранят евентуалните несъвършенства на законопроекта.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 13 гласа „за”, без гласове „против” и с 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 202-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 август 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Даскалов.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Лили Боянова.
ДОКЛАДЧИК ЛИЛИ БОЯНОВА: Уважаеми господин председател, представям:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 202-01-50, внесен от Министерския съвет, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народния представител Димо Гяуров и група народни представители на 13 декември 2011 г.
На заседание, проведено на 27 септември 2012 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 202-01-50, внесен от Министерския съвет, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народния представител Димо Гяуров и група народни представители.
На заседанието присъстваха:
От ДАНС: Полина Кавръкова – директор на Дирекция „Финансово разузнаване”, Таня Каракаш – началник-отдел в Дирекция ”Правно-нормативна дейност”;
От БНБ: Мария Григорова – директор в Дирекция „Банков надзор”, Десислава Атанасова – старши юристконсулт в Дирекция „Правна”;
От Асоциация на банките в България: Ирина Марцева – главен секретар, Елеонора Христофорова – главен юрисконсулт.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше представен от Полина Кавръкова – директор на Дирекция „Финансово разузнаване” в ДАНС.
Като държава – членка на Съвета на Европа, България участва в работата на Комитета от експерти за оценка на мерките срещу изпирането на пари, чиято основна задача е преглед на съответствието на системите на членуващите държави за превенция и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма с международните стандарти. В действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари основната контролна функция в тази връзка е възложена на Държавна агенция „Национална сигурност”, като Дирекция „Финансово разузнаване” изпълнява и задачите на финансово разузнавателна служба (ФРС) на Република България, по смисъла на чл. 2, § 1 и 3 от Решението на Съвета на Европейския съюз от 17 октомври 2000 г. относно условията за сътрудничество и обмен на информация между звената за финансово разузнаване на държавите членки.
Последният доклад за България на Комитета Монивал, приет през 2008 г., съдържа препоръки за постигане на пълно съответствие с международните стандарти и ефективното им прилагане. Предприетите действия по препоръките от доклада са отчетени пред Комитета Монивал при приемането на първия (от 2009 г.) и втория (от април 2011 г.) доклад за напредъка на България. Същевременно част от препоръките изискват последващи действия и допълнителни законодателни мерки с оглед ефективно прилагане на препоръките от доклада.
С оглед постигането на по-голяма правна яснота и ефективно изпълнение на тези препоръки и на международните стандарти се предлагат изменения на Закона за мерките срещу изпирането на пари в следните насоки:
- Въвеждане на изискване към задължените лица по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за поставяне под особено наблюдение на необичайно големи сделки или операции или изключително сложни операции (чл. 7б).
- Финансовите институции да бъдат задължени да изследват целта и характера на тези операции и да отбелязват писмено своите заключения, като съхраняват тези записи на разположение на Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”, на съответните органи за надзор и на одиторите за период най-малко 5 години (чл. 7б).
- Гарантиране на възможността за въвеждане на ответни мерки и подпомагане на задължените лица, включително с указания на Дирекция „Финансово разузнаване”, по отношение на операции със страни, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти, или операции с тези страни, които нямат логично икономическо обяснение или видимо основателна причина (чл. 7а, ал. 4).
- Въвеждане на изискване за съхраняване на данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции за период, по-дълъг от 5 години, в определени случаи по указание на директора на Дирекция „Финансово разузнаване” на ДАНС.
- Осигуряване на публична информация и по-добро запознаване на обществеността относно задължението за автоматично блокиране (замразяване) на активите на лицата от списъците на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
- Мерките по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма да обхващат и активи, контролирани от лицата от списъците. Предложеното допълнение по отношение на активите, контролирани от лицата от списъка, се налага с оглед постигане на съответствие с критерий III.3 от специална препоръка III на FATF, който изисква „замразяване на средства или други активи, изцяло или съвместно притежавани или контролирани, пряко или непряко, от лица по списъците, терористи или лица, финансиращи тероризма или терористични организации”. С предложеното допълнение се попълва пропуск, посочен в третия оценителен доклад за България на Комитета Монивал към Съвета на Европа.
- Предложеното допълнение на чл. 7а се налага, тъй като към настоящия момент Европейската комисия не е упражнила правото си, заложено в чл. 40, параграф 4 от Директива 2005/60/ЕО. Същевременно препоръка 21 на FATF изисква „финансовите институции (и другите задължени лица във връзка с препоръка 16 на FATF) да обръщат специално внимание на професионалните отношения и операции и сделки с лица от или в страни, които не прилагат или не прилагат в достатъчна степен препоръките на FATF”. Един от критериите, заложени в методологията на FATF, във връзка с препоръка 21 изисква да съществува възможност за налагане и на ответни мерки спрямо такива страни. Сега действащият чл. 7а не гарантира прилагането на практика и създаването на задължение за лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за прилагането на засилени мерки по отношение на тези държави и следователно България на практика не изпълнява препоръката на FATF (поради отсъствието на списък на такива държави).
С цел постигане на пълно съответствие с Директива 2005/60/ЕО от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, по отношение на частните съдебни изпълнители, въведени през 2011 г. като нова категория задължени по закона лица, е предвидено задължение да извършват идентифицирането, посочено в чл. 4, ал. 1 от ЗМИП, при операции или сделки в наличност над 10 000 лв.
Аналогично, с изменение и допълнение на чл. 4, ал. 19 от ЗМИП и спрямо частните съдебни изпълнители се въвежда изключението, предвидено в чл. 11, § 2, буква „б” на Директива 2005/60/ЕО, по отношение на банковите сметки, използвани за сумите, получавани от осребряването на имуществото на длъжниците или във връзка с извършваната допълнителна дейност по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Предложеният Законопроект създава възможност за делегиране на правомощията на председателя на ДАНС по утвърждаване на Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари с цел облекчаване и ускоряване на процедурата.
Със Законопроекта се допълват хипотезите на задължението за лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП да докладват до Дирекция „Финансово разузнаване” освен при съмнение за изпиране на пари и в случаите, когато разполагат с данни за престъпен произход на определени средства. Тази промяна се прави с оглед точно изпълнение на препоръка 13 на FATF и недопускане на ограничително тълкуване от задължените лица на изискването за докладване поради обстоятелството, че изпирането на пари се явява по-късен етап в цялостния процес на придобиване и последваща легализация на средства с престъпен произход.
На заседанието бяха представени становища на Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи, които подкрепят изцяло и без забележки предложения от Министерския съвет Законопроект.
Представителите на Българска народна банка и Асоциацията на банките в България представиха своите становища, в които изразиха някои бележки и предложения, касаещи чл. 7б, ал. 3, чл. 11, ал. 1 и чл. 17, ал. 8, като изразиха съгласие те да бъдат обсъдени и конкретизирани между първо и второ четене на Законопроекта.
Законопроектът, внесен от народния представител Димо Гяуров и група народни представители, беше представен от народния представител Кирчо Димитров.
С предлаганото изменение на чл. 16 от ЗМИП се предвижда отпадане на изискването за изпращане и утвърждаване от председателя на ДАНС на Вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, изготвяни и приемани от лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от същия закон.
В мотивите на вносителите се твърди, че с приемането на Законопроекта ще се премахне едно „ненужно и формалистично” задължение на голям брой физически и юридически лица, както и че ще се разтовари ДАНС от несвойствени задачи, без това да се отрази на ефективността при възпрепятстване изпирането на пари.
Представителите на ДАНС изразиха становище, че не подкрепят предложения Законопроект като заявиха, че след извършените корекции и подобрения при издаването на инструкции и примерни правила, по-голямата част от вътрешните правила на лицата вече са утвърдени, а с ускорени темпове се приемат и утвърждават нови такива.
И по двата законопроекта бяха зададени конкретни въпроси от народни представители, на които присъстващите представители на вносителите отговориха изчерпателно.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
- по Законопроект № 202-01-50 за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет на 7 август 2012 г.: „за” – 16 народни представители, „против” – няма, „въздържали се” – няма, и
- по Законопроект № 154-01-110 за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от народния представител Димо Гяуров и група народни представители на 13 декември 2011 г.: „за” – 1, „против” – няма, „въздържали се” – 15 народни представители.
Въз основа на проведената дискусия и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание:
- да приеме на първо гласуване Законопроект № 202-01-50 за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет на 7 август 2012 г., и
- да отхвърли Законопроект № 154-01-110 за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от народния представител Димо Гяуров и група народни представители на 13 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” ще ни запознае господин Иван Петров.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ПЕТРОВ ИВАНОВ:
„ДОКЛАД
на Комисията за контрол на ДАНС по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13.12.2011 г.
Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” на свое заседание, проведено на 9 февруари 2012 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13.12.2011 г.
Законопроектът предлага изменение в ал. 1 и 4 и отпадане на ал. 3 от чл. 16 на Закона. С това по същество ще отпадне режимът на утвърждаване от страна на председателя на ДАНС на Вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари. Целта е облекчаване на физическите и юридическите лица, задължени по чл. 3 от ЗМИП, както и разтоварването на самата Агенция от несвойствени задачи.
В мотивите на вносителите се посочва, че за ефективно изпълнение на мерките срещу изпирането на пари е напълно достатъчно законовото задължение да се приемат Вътрешните правила, без да е необходимо изрично утвърждаване от председателя на ДАНС, още повече че тези правила обикновено повтарят текстовете на закона в съкратен вид, а и всички задължени лица имат възможност да ползват образци на такива правила, качени на интернет страницата на ДАНС. Вносителите също така подчертават, че Законът транспонира в националното право Европейската директива 2005/60/ЕО, която обаче не предвижда режим на утвърждаване на Вътрешни правила.
При разглеждането на проекта Комисията за контрол на ДАНС се запозна и със становища на браншови организации на две от основните засегнати групи – лицата, които извършват правни консултации, и лицата, извършващи счетоводни услуги. От становищата на двете браншови организации е видно, че те се противопоставят в много по-голяма степен на режима, предвиден в действащия закон, отколкото предлаганият проект предлага да отпадне. И двете становища настояват, че целият режим на регистрация, на приемане на Вътрешни правила и задължението за тяхното утвърждаване от председателя на ДАНС се дължи на неправилно транспониране на Директива 2005/60/ЕО, както и че сега съществуващата регулация създава условия за нееднакво третиране на различните задължени субекти и за неефективно изпълнение на целите на Директивата като цяло. Аргументите за това са следните:
1. По отношение на лицата, които извършват правни консултации:
При транспониране на директива в националното законодателство държавата членка има автономия, която се изразява в свобода и избор на формата и средствата за постигане на резултата, предвиден в нея. Тази автономия обаче не е абсолютна – в случай че в директивата са предвидени средствата за постигане на резултата, държавата членка няма каквито и да е било правомощия да разширява техния обем (Решение на Европейския съд по дело Т-183/07).
В Директива 2005/60/ЕО не е предвидено задължение за регистрация на адвокатите пред Звеното за финансово разузнаване. Изискването за регистрация по чл. 16, ал. 1 от ЗМИП би довело до регистрация на всички адвокати и адвокатски дружества, дори когато последните не извършват конкретните дейности и сделки по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 26 и т. 28 от Закона. Също така в Директивата няма задължение за приемане на вътрешни правила, установен задължителен срок за приемането им, както и задължение за утвърждаването им от Звеното за финансово разузнаване, в случая – председателят на ДАНС.
Разпоредбите на чл. 16 от ЗМИП неправилно разширяват обема на задълженията, предвидени в Директивата, въвеждат средства за изпълнение, които не са предвидени в нея, и, не на последно място, с нищо не допринасят за изпълняването на целта й.
С оглед на това становището на лицата, предоставящи правни съвети, е, че тези разпоредби противоречат на Директивата, тъй като са неправилно транспонирани. В този случай общностното право има пряк правен ефект и националното законодателство, което му противоречи (в случая разпоредбите на чл. 16 от ЗМИП), не следва да се прилага. Това следва от решенията по дела на Европейския съд (С-221/89, С-141/00, С-363/05). От така изразеното становище става очевидно, че съществуват реални предпоставки големи групи от задължени лица да не се съобразят с разпоредбите на Закона.
2. По отношение на лицата, извършващи счетоводни услуги:
Законът използва понятието „лица, които по занятие извършват счетоводни услуги”, без да дава легална дефиниция за него. Освен че това позволява понятието да бъде тълкувано по различен начин от компетентните органи – или твърде разширително, или твърде стеснително, тук е налице и колизия с понятието, въведено от Закона за счетоводството, „съставители на финансови отчети”. Това създава предпоставка определени лица, които се занимават със счетоводна дейност, да останат извън обхвата на ЗМИП.
Съществуват предпоставки за нееднакво третиране на задължени лица, предоставящи счетоводни услуги – специализираните счетоводни предприятия са регистрирани в Търговския регистър със съответен предмет на дейност и лесно могат да бъдат идентифицирани като такива. Няма обаче предвиден регистър на физическите лица, предоставящи счетоводни услуги. Липсата на единен регистър на лицата, упражняващи счетоводната професия, не позволява на ДАНС да упражнява контрол за прилагане на ЗМИП, по-конкретно дали всички задължени лица са приели вътрешните правила и практическото им прилагане.
Практиката показва, че липсата на контрол от страна на Националната агенция за приходите за изпълнението на задълженията на лицата по Закона за счетоводството позволява упражняването на професията да се сведе до изготвяне на данъчни декларации и статистически отчети. Няма обаче нормативно ограничение на лицата, които могат да извършват тези дейности. Това позволява лице, което не се самоопредели като извършващо счетоводни услуги, да не прилага изискванията на ЗМИП и да не приеме вътрешните правила по чл. 16 от него.
Като има предвид всички изразени резерви и възражения по отношение на изискванията за регистрация, приемане на вътрешни правила и утвърждаването им от председателя на ДАНС, като приема мотивите на вносителите, че промяната на ЗМИП ще доведе до облекчаване на задължените лица и ще освободи ДАНС от излишни бюрократични задължения, без с това да се възпрепятства изпълнението на целите на Закона, Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” предлага на Народното събрание:
1. да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13 декември 2011 г.;
2. в бъдеще да преразгледа режима на регистрация на задължените лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) с цел пълното му съобразяване с общностното право;
3. да се уеднаквят понятията за задължените лица в ЗМИП и ЗМФТ със законите, уреждащи тяхната професионална дейност, с цел избягване на колизия между тези текстове.
Становището е прието с единодушие от присъствалите на заседанието членове на Комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни бъде представен от господин Пламен Русев.
Заповядайте, господин Русев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН РУСЕВ: Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на свое заседание прие следното
„СТАНОВИЩЕ
относно Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 202-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 август 2012 г., и Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13 декември 2011 г.
На заседанието, проведено на 26 септември 2012 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от Министерския съвет, и Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на вътрешните работи: Ангел Мечков – началник сектор „Изпиране на пари”, и Явор Серафимов – инспектор в сектор „Изпиране на пари”; представители на ДАНС: Димитър Йорданов – заместник-председател, Полина Кавръкова – директор на дирекция „Финансово разузнаване”, и Таня Каракаш – началник отдел „Правнонормативна дейност”; и Кирчо Димитров – народен представител от Парламентарната група на Синята коалиция.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет на 7 август 2012 г., на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да приеме изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Той цели да въведе изискванията на Комитета Монивал и на Съвета на Европейския съюз от 17 октомври 2000 г. относно условията за сътрудничество и обмен на информация между звената за финансово разузнаване на държавите членки и да постигне пълно съответствие с международните стандарти и ефективното им прилагане.
С оглед по-голяма правна яснота и ефективно изпълнение на международните стандарти предлаганите изменения на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) са в съответствие с основни препоръки, отправени от Financial Action Task Force (FATF), сред които:
- Въвеждане на изискване към задължените лица по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП за поставяне под особено наблюдение на необичайно големи сделки или операции, или изключително сложни операции (чл. 7б от ЗМИП).
- Финансовите институции да бъдат задължени да изследват целта и характера на тези операции и да отбелязват писмено своите заключения, като съхраняват тези записи на разположение на дирекция „Финансово разузнаване” (ДФР) на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), на съответните органи за надзор и на одиторите за период най-малко 5 години (чл. 7б).
- Гарантиране на възможността за въвеждане на ответни мерки и подпомагане на задължените лица по отношение на операции със страни, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти, или операции с тези страни, които нямат логично икономическо обяснение или видимо основателна причина (чл. 7а, ал. 4).
- Въвеждане на изискване за съхраняване на данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции за период, по-дълъг от пет години, в определени случаи, съгласно чл. 8, ал. 2, по указание на директора на Дирекция „Финансово разузнаване на ДАНС.
Предложеното допълнение на чл.7а се налага, тъй като към настоящия момент Европейската комисия не е упражнила правото си, заложено в чл. 40, Параграф 4 от Директива 2005/60/ЕО. Същевременно Препоръка 21 на FATF изисква „финансовите институции (и другите задължени лица във връзка с Препоръка 16 на FATF) да обръщат специално внимание на професионалните отношения и операции и сделки с лица от или в страни, които не прилагат или не прилагат в достатъчна степен препоръките на FATF”.
С цел постигане на пълно съответствие с Директива 2005/60/ЕО от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, по отношение на частните съдебни изпълнители е предвидено задължение да извършват идентифицирането, посочено в чл. 4, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, при операции или сделки в наличност над 10 000 лв.
Аналогично, с изменение и допълнение на чл. 4, ал. 19 от ЗМИП и спрямо частните съдебни изпълнители, се въвежда изключението, предвидено в чл. 11, Параграф 2, буква „б” на Директива 2005/60/ЕО, по отношение на банковите сметки, използвани за сумите, получавани от осребряването на имуществото на длъжниците или във връзка с извършваната допълнителна дейност по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители.
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предвиждат допълнения в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, които нямат отношение към европейското законодателство.
Проектът на закона за изменение и допълнение на Закон за мерките срещу изпирането на пари, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13 декември 2011 г., предлага изменение на чл. 16 на Закона за мерките срещу изпирането на пари, въвеждащ изисквания на чл. 6 и чл. 11 от Директива 91/308/ЕИО. Посочената директива е отменена с Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Съгласно чл. 21 от Директива 2005/60/ЕО държавите членки следва да осигурят своевременен достъп на звеното за финансово разузнаване, пряко или косвено, до финансова, административна и правозащитна информация, която му е необходима за изпълнение на неговите задачи. Същевременно на институциите и лицата, посочени в чл. 2 от Директива 2005/60/ЕО, е разписано задължение да прилагат мерките за комплексна проверка, посочени в чл. 8 от същия акт, да си сътрудничат със звеното за финансов надзор, като му предоставят информация по собствена инициатива при съмнения или разумни основания за такива, че се извършва/има опит за извършване на изпиране на пари или финансиране на тероризма; или при искане от звеното, незабавно да му предоставят цялата необходима информация.
Задължението на председателя на ДАНС да утвърждава вътрешните правила на определени институции не е посочено изрично в директивата, тъй като последната остава право на държавите членки сами да определят как да приложат нейните изисквания. Това означава, че отпадането на посоченото задължение е решение на националното законодателство на държавите членки, което не трябва да води до неспазване на изискванията на директивата. Следва да се има предвид, че чл. 5 от директивата е предоставил възможност на държавите членки да приемат или запазят в сила по-строги разпоредби за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 11 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 202 01-50, внесен от Министерския съвет на 7 август 2012 г., и предлага с 1 глас „за”, 1 глас „против” и 12 гласа „въздържали се” на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13 декември 2011 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Русев.
От името на вносителите – изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предложенията, които са направили моите колеги от Синята коалиция за промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, се отнасят за чл. 16, алинеи 1, 3 и 4 и са относно вътрешните правила, които трябваше да се подават и да бъдат одобрявани от председателя на ДАНС.
Мотивите ни, за да отпадне това изискване, са, че с предлагането изменението на чл. 16 – отпадането на изискването на ал. 3 за утвърждаване от председателя на ДАНС на вътрешните правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, реално ще се облекчават физическите и юридическите лица, които са задължените лица по чл. 3, алинеи 2 и 3, от ненужното и формалистично задължение в закона, да изпращат за регистрация и утвърждаване на вътрешните правила в ДАНС, без същевременно да се застрашава прилагането на мерките по възпрепятстване изпирането на пари.
Напълно достатъчно е установеното задължение по Закона за мерките срещу изпирането на пари задължените лица да приемат по надлежния ред такива вътрешни правила под страх от санкции при неизпълнение.
Самите правила не са нормативен акт и единствено могат да преповторят разписаните в закона императивни задължения, обикновено в съкратен вид.
Изискването за утвърждаване на вътрешните правила от председателя на ДАНС не фигурира в Директива 2005/60 на Европейската общност и в тази му част законът се явява в противоречие на общностното право.
Не на последно място – отпадането на изискването за утвърждаване на вътрешните правила по чл. 16, ал. 3 ще разтовари ДАНС от несвойствените задачи и ще позволи шефът и ръководството на агенцията да се концентрират по отговорните задачи за националната сигурност на страната, а не да се налага да се превръщат в деловодна служба. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Изказвания?
Господин Али, заповядайте.
НЕДЖМИ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Внесеният на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари от Министерския съвет предвижда основно промени, които касаят кредитните институции, които са задължени лица във връзка с режима за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма.
В мотивите на вносителите е посочено, че предложените промени са във връзка с привеждане в съответствие на закона с последния Доклад за България на Комитета Монивал от 2008 г., а именно синхронизиране на нашето законодателство в съответствие с Препоръка № 21 на Международната организация FATF, която, забележете, вече е отменена.
Считано от 16 февруари 2012 г. в сила са вече нови международни стандарти за борба с изпирането на пари, с финансирането на тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожаване.
Новите препоръки променят по същество подхода към изграждане на системи за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, поставя се като основа рисково базираният подход.
С предложените промени се разширява кръгът от задължения на лицата и се въвеждат относително понятийни дефиниции, примерно в Параграф 3 на чл. 7б, ал. 1 от закона, като „сложни и необичайно големи сделки”, „явно икономическа и законна цел”, в ал. 2 на същия член се въвеждат понятия като „събиране на информация относно съществените елементи и размери на операцията или сделката”.
При положение че липсват законови дефиниции на тези гореупоменати фрази и изрази има опасност да се стигне до субективизъм относно правилното тълкуване, прилагане и изпълнение на разпоредбата.
При така предпоставените изменения задължените лица по този закон ще бъдат поставени в нова тежка ситуация и ще им бъде трудно да преценят коя сделка е такава.
Всички тези понятийни изрази поставят този закон изцяло в сферата на субективизма. При идентични случаи ще могат да се правят различни преценки по тези критерии. Да оставим настрана, че предложените изменения влизат в противоречие с други законови нормативни актове, които уреждат функционирането на кредитните институции.
Уважаеми колеги, с предложените изменения е направено необосновано разширително тълкуване по отношение на всички сделки и транзакции за всички юридически и физически лица.
В § 10, чл. 17, ал. 8 е предложено допълнение, което напълно компрометира защитата на банковата тайна при всяка проверка.
С така направените предложения за допълнение на Закона поставяме под въпрос запазването на доверието в банковата система и стабилността на финансовата ни система като цяло.
В § 10, в текста на второто изречение на чл. 17, ал. 8, изразът „предоставянето на документи, сведения и друга информация” създава предпоставки за неограничено изнасяне на информация от проверяваните лица, в частност банките, което влиза в противоречие с целта на Закона.
Следва да се отбележи, че такава опция за проверка съществува и в настоящия момент, в сега действащия закон, в същия параграф и член, в който е упоменато, че проверката може да се извърши на място – на документи, сведения и друга информация. Разпоредбата на ал. 8 предвижда при извършване на проверката на място право на свободен достъп на контролните органи в служебните помещения на проверяваните лица, както и право да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената им задача.
Уважаеми колеги, в тези условия на световна икономическа и финансова криза не можем да си позволим да загубим доверието към банковата ни система от тъй наречените банкови клиенти.
И накрая, но не на последно място, считам, че тези изменения и допълнения в настоящия Закон за мерките срещу изпирането на пари беше редно да бъдат предварително съгласувани както с Българската народна банка, така и с представителите на кредитните институции. Имам предвид и Асоциацията на банките в България.
В случай, че Законопроектът бъде приет на първо гласуване, между двете четения е препоръчително тези текстове да бъдат съгласувани и прецизирани съвместно с представителите на тези институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди малко, излизайки на трибуната, чух цъкане от този край на залата (посочва централната и дясната част на залата), което аз разбрах като недоволство, че продължаваме да се изказваме по този Законопроект.
Уважаеми колеги, не знам дали слушахте внимателно, докато четете айпадчетата си (възгласи на неодобрение), но въпросите, които постави колегата, най-малкото са доста сериозни и заслужават да им се обърне внимание в пленарната зала, защото са минали безпрепятствено и без никакви дискусии в съответните комисии.
Колегата спомена, че се въвеждат абсолютно непонятни термини и се вменяват задължения на всички лица по чл. 3 от Закона, тоест там са една дузина лица и институции, като почнете от банки, застрахователни компании, инвестиционни посредници, нотариуси, адвокати, данъчни консултанти, обменни бюра и така нататък. Освен всичко друго, което трябва да направят – да следят всяка сделка, всички парични транзакции и така нататък и да докладват, сега те трябва да следят и се предлага да се въведе като ново задължение – да поставят под особено наблюдение всички сложни или необичайно големи сделки. Значи банката, адвокатът, които имат сериозни клиенти, при които почти ежедневно се извършват сделки, сега изведнъж трябва да поставят под особено наблюдение и да следят много внимателно дали не се извършва някоя необичайно голяма сделка или необичайно голямо плащане.
Уважаеми колеги, къде има дефиниция що е това „необичайно голяма сделка”? Някой може ли да ми каже къде е дефиницията на това понятие? Всички юристи знаят, че Законът за нормативните актове изисква всеки закон, всяка разпоредба да бъде ясно и точно записана, а смисълът й да бъде еднозначен, за да може лесно да се осмисли и да се прилага. Къде е яснотата, точността и еднозначността на термина „сложна и необичайно голяма сделка”, че да се вменява това като ново задължение на всички субекти по чл. 3 – адвокати, нотариуси, банки и така нататък?! Изброих част от тях. Или пък операции – „както всички сделки и операции, които нямат явна икономическа или законна цел”. Какво означава това – „нямат явна икономическа или законна цел”?! Вие превръщате реално всички тези субекти в един вид следователи. Това предлагат вносителите. Значи всеки трябва да има такива качества на следовател, за да може да прецени, че дадена сделка няма явна икономическа или законна цел. За какво говорим, уважаеми колеги?!
За мен този текст заслужава най-малкото да бъде сериозно преразгледан между първо и второ четене от компетентни юристи. Аз се учудвам и изразявам съжаление, че този Законопроект не е бил разпределен на Комисията по правни въпроси. Защото ако беше минал през тази комисия, убеден съм, тези текстове нямаше да останат незабелязани.
Второто нещо, което вменява Законът, е: „При установяване на сделки или операции по ал. 1 (за които преди малко Ви споменах), лицата по чл. 3 са длъжни да съберат информация относно съществените елементи и размери на операцията или сделката”. Значи реално на тях им се вменяват задълженията на Държавната агенция „Национална сигурност”. Те трябва да извършват цялото разследване, да събират всички документи, доказателства по сделката, именно с цел да установят, че тя няма явна икономическа или законна цел, тоест да свършат работата на ДАНС. Може би защото намалихте бюджета на ДАНС през последните години, Агенцията няма достатъчен капацитет и се опитва да прехвърли своята работа на всички контролирани лица, специално по отношение на прането на пари. Явно това се цели с тези текстове – всяко лице, контролирано от ДАНС, всички лица по чл. 3 да се превръщат в един вид разследващи агенти на ДАНС и да вършат нейната работа.
И накрая, никаква служебна, банкова, адвокатска и така нататък тайна не може да бъде използвана. Досега агентите на ДАНС, преди това на Бюрото за финансово разузнаване, трябваше да отидат на място, ако има съмнение – да направят проверка на място, да изискат документи и така нататък. Сега вече всичко трябва да им се предостави служебно, да им се изпраща на електронен носител и оттам нататък – един Бог знае кой и как ще борави с тази информация.
Уважаеми колеги, исках само да Ви обърна внимание върху тези, меко казано, несъвършенства, за да не използвам по-тежка дума за проблемите и записите в този Законопроект, които ако останат в този си вид, ще създадат сериозни проблеми, и както каза колегата – ще подронят и без това вече разклатеното доверие във финансовите институции, допълнително ще създадат напрежение в банковия сектор. То вече беше създадено с анонсираната идея за облагането на лихвите върху депозитите. Сега остава да им се вмени на хората и това, че вече банките ще ги следят на всяка крачка за онова, което правят, и ще докладват.
Уважаеми колеги, с този маниер нищо хубаво не чака развитието на нашата финансова система и въобще на икономиката ни като цяло.
Затова още веднъж призовавам между първо и второ четене сериозно да се преразгледат тези текстове, да се поискат становища и от банковия сектор – Асоциацията на търговските банки, и на Висшия адвокатски съвет, както и на всички останали заинтересовани – застрахователи, инвестиционни посредници и така нататък. Защото всички тези лица са засегнати от тези предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Приключваме с разискванията.
Уважаеми колеги, подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 154-01-110, внесен от народните представители Димо Гяуров, Мартин Димитров и Ваньо Шарков на 13 декември 2011 г.
Гласували 90 народни представители: за 19, против 9, въздържали се 62.
Законопроектът е отхвърлен.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 202-01-50, внесен от Министерския съвет на 7 август 2012 г.
Гласували 93 народни представители: за 72, против 8, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Съобщение за парламентарния контрол на 19 октомври, петък, от 11,00 ч.:
1. Министърът на външните работи Николай Младенов ще отговори на 7 въпроса: от народните представители Десислав Чуколов и Павел Шопов – 2 въпроса; Ваня Добрева и Четин Казак – 2 въпроса и Огнян Стоичков.
2. Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на въпрос от народния представител Мая Манолова и на питане от народния представител Антон Кутев.
3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще отговори на 14 въпроса: от народните представители Иван Николаев Иванов – 4 въпроса; Димчо Михалевски и Евгений Желев; Димчо Михалевски; Янаки Стоилов и Георги Божинов; Деница Гаджева – 2 въпроса; Цветан Сичанов – 2 въпроса; Петър Димитров, Искра Михайлова и Валентин Николов и на 2 питания от народните представители Димчо Михалевски и Искра Михайлова.
4. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов ще отговори на 2 въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов и Валентина Богданова.
5. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на 4 въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов, Захари Георгиев, Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев, и Петър Мутафчиев.
6. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев ще отговори на 5 въпроса от народните представители Румен Овчаров, Петър Димитров, Иван Николаев Иванов, Георги Терзийски и Павел Шопов и на 2 питания от народните представители Георги Божинов и Румен Овчаров.
7. Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков ще отговори на 2 въпроса от народния представител Михаил Михайлов.
8. Министърът на управлението на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на 2 въпроса от народните представители Неджми Али и Георги Божинов и на 4 питания от народните представители Димчо Михалевски, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, и Искра Михайлова – 2 питания.
9. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на 11 въпроса от народните представители Нигяр Сахлим, Юнал Тасим, Мая Манолова, Дурхан Мустафа, Добрин Данев и Пенко Атанасов – 2 въпроса; Неджми Али, Валентин Николов, Даниела Петрова, Павел Шопов, Кирчо Димитров и Иван Николаев Иванов и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
10. Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова ще отговори на 5 въпроса: от народния представител Мая Манолова – 2 въпроса, Михаил Михайлов, Георги Божинов, Антон Кутев и на 2 питания от народния представител Евгений Желев.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов – на 2 въпроса от народните представители Корнелия Нинова и Антон Кутев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на въпрос от народния представител Димитър Горов, и на 2 въпроса с писмен отговор от народните представители Мая Манолова, Димитър Дъбов, Янаки Стоилов, и Ваньо Шарков;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов – на въпрос от народния представител Мая Манолова;
- министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев – на въпрос с писмен отговор от народния представител Спас Панчев;
- министърът на външните работи Николай Младенов – на въпрос с писмен отговор от народния представител Яне Янев;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на два въпроса от народните представители Пенко Атанасов, Димитър Дъбов и Димчо Михалевски, и на 4 въпроса с писмен отговор от народните представители Димитър Дъбов – 3 въпроса, и Янаки Стоилов и Георги Божинов.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите на:
- два въпроса от народния представител Ангел Найденов към министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов;
- въпрос от народния представител Димитър Горов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват: министър-председателят на Република България Бойко Борисов; заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков; министърът на отбраната Аню Ангелов; министърът на околната среда и водите Нона Караджова и министърът на културата Вежди Рашидов.
Утре заседанието започва в 9,00 ч. с законодателна дейност: Доклад на Временната анкетна комисия за проучване на факти и обстоятелства относно случаи, изнесени през последните дни в медийното пространство, на полицейско насилие, както и на опити за оказване на влияние и политически натиск върху правоохранителните и правораздавателните органи и Проект за решение по доклада.
Вносител е съответната Анкетна комисия на 24 април 2012 г.
Парламентарният контрол е от 11,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 12,55 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова

Секретари:

Милена Христова

Любомир Иванов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

 Обявление за провеждане на процедура за подбор на кандидати за член на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

Онлайн посещения на Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001





    Последни заседания