Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 7 ноември 2012 г.
Открито в 9,03 ч.
07/11/2012
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Менда Стоянова

Секретари: Любомир Иванов и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, позволете днешното пленарно заседание на Народното събрание да започне с израз на най-дълбоките ни съболезнования по повод кончината на българския патриарх Максим.
Тъжната вест от вчерашния ден потопи в скръб българския народ, всички православни християни в нашата Родина.
Уважаеми колеги, десетилетия наред личността на обичания български патриарх олицетворяваше духовната мисия и историческата роля на Българската православна църква. Той ръководеше делата с мъдрост, с чест и добротворство.
Патриарх Максим ще бъде запомнен като безукорен духовник, радетел за единството на църквата, голям родолюбец и вдъхновен защитник на православието и истината.
Не можем да отминем факта, че под ръководството на Негово Светейшество Българската православна църква бе винаги редом до светската власт не само за молитва, но и за напътствия, с много разум и добрина.
Нека с едноминутно мълчание почетем паметта на Негово Светейшество българския патриарх Максим. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
В тази връзка – съобщение на Светия синод на Българската православна църква: „Поклонението пред останките на патриарх Максим ще се осъществи на 8 ноември 2012 г., четвъртък, в столичния катедрален храм „Св. Неделя” от 9,00 ч. ще бъде отслужена заупокойна света литургия от пловдивския митрополит Николай.
На 9 ноември 2012 г., петък, в храм-паметник „Св. Александър Невски” от 9,00 ч. също ще бъде отслужена заупокойна света литургия, а от 10,30 ч. и опелото на покойния. В петък ще бъде погребението на патриарха в Троянската света обител от 15,30 ч.” През тази седмица днешната сряда е първата за месец ноември и Програмата на Народното събрание се подрежда по реда на чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
По реда на ротацията на парламентарните групи – първа е Парламентарната група на Партия „Атака”, следвана от Парламентарната група на Коалиция за България, Парламентарната група на Движението за права и свободи и Парламентарната група на Синята коалиция.
Парламентарната група на Партия „Атака” е предложила по реда на чл. 43, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание „Проект за решение за осъждане на изявленията на Ахмед Демир Доган от 4 ноември 2012 г. в гр. Кърджали” с вх. № 254-03-9, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 6 ноември 2012 г.
Припомням, че съгласно чл. 43, ал. 7 от нашия Правилник законопроектите и проектите за решения, които се включват в дневния ред на редовното пленарно заседание за първата сряда, се представят от парламентарните групи извън групата на ГЕРБ.
По този ред не са включени предложенията за декларации, като един от видовете актове, които Народното събрание приема също с гласуване.
С вх. № 254-03-9 от 6 ноември 2012 г. в Деловодството на Народното събрание е постъпила „Декларация за осъждане на изявленията на Ахмед Демир Доган от 4 ноември 2012 г. в гр. Кърджали”.
Тъй като по реда на чл. 43, ал. 7 от парламентарните групи могат да се правят предложения за включване в дневния ред само на законопроекти и проекторешения, на Председателския съвет обсъдихме невъзможността да бъде включен проектът на декларация, тъй като не съответства на процедурните правила, не коментираме съдържанието и не вземаме отношение по съдържанието на тази декларация.
От Парламентарната група на Коалиция за България предлагат по реда на чл. 43, ал. 7, и това ще бъде точка първа в седмичната ни програма – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с вносители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев.
От Парламентарната група на Движението за права и свободи няма постъпило предложение.
Няма постъпило предложение от Парламентарната група на Синята коалиция.
Точка втора от проекта за програма: прекратяване пълномощията на народен представител – подадена оставка от Димитър Ангелов Иванов от 2 ноември 2012 г., обявен за избран от Ямболски многомандатен избирателен район, след прекратяване пълномощията на Анастас Анастасов.
3. Проект за решение за избиране на членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Вносител – председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, на основание чл. 35б, ал. 6 от Закона за независимия финансов одит.
4. Второ четене на Законопроекта за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Вносители – Ивайло Тошев и Красимир Минчев, приет на първо четене на 17 октомври 2012 г.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносител – Министерският съвет, приет на първо четене на 17 октомври 2012 г.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит. Вносител – Министерският съвет, приет на първо четене на 27 септември 2012 г.
7. Първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Вносител – Министерският съвет.
Предлага се това да бъде точка първа за четвъртък, 8 ноември 2012 г.
8. Първо четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г. Вносител – Министерският съвет.
Предвижда се това да бъде точка втора за четвъртък, 8 ноември 2012 г.
9. Първо четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. Вносител – Министерският съвет.
Предвижда се това да бъде точка трета за четвъртък, 8 ноември 2012 г.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия. Вносител – Министерският съвет.
11. Първо четене на Законопроекта за отменяне на Закона за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози, подписана на 9 май 1980 г. в Берн. Вносител – Министерският съвет.
12. Парламентарен контрол – предвиден от 11,00 ч. в петъчния ден.
Контролът започва с разисквания по питането на народния представител Димчо Михалевски към министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов относно дългосрочната политика на правителството за гарантиране на населението на достъпна дървесина за огрев.
Продължава с отговори на въпроси и питания.
Режим на гласуване.
Гласували 151 народни представители: за 123, против 11, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Постъпили са предложения по реда на чл. 43, ал. 3, както следва.
Господин Петър Хлебаров като съвносител на Законопроекта за отмяна на Закона за защита от дискриминация, № 254-01-88, вносители той и господин Борислав Стоянов, предлага за седмичната ни програма като точка първа да бъде включено първото четене на законопроекта.
Всъщност това е продължение от миналата седмица. Бихме могли да уважим това предложение, но като точка последна, преди парламентарния контрол. Пропускът е мой, че не го включих в седмичната програма, а не сме приключили разискванията по този законопроект.
Режим на гласуване.
Гласували 140 народни представители: за 107, против 14, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Следващото предложение по време е на господин Ваньо Шарков – заместник-председател на Парламентарната група на Синята коалиция. Той желае като точка от дневния ред в седмичната програма да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Господин Шарков, слушаме Ви.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложението, което направих заедно с моите колеги от Парламентарната група на Синята коалиция, касае законопроект, който сме внесли на 3 май тази година. (Шум и реплики.) Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с идеята да бъдат инкриминирани...
Не мога да разбера как гласуваме след това, след като не се изслушваме въобще какво предлагаме?!
... да бъдат инкриминирани нападенията над лекари и медицински персонал по време на изпълнение на служебните им задължения. Законопроектът е подписан от представители на различни парламентарни групи. Беше единодушно подкрепен на заседанието на Комисията по здравеопазването. Законопроектът има подкрепата на министъра на правосъдието, на Министерството на правосъдието, което беше изразено като тяхна позиция по време на заседанието на Здравната комисия.
В петък по време на парламентарния контрол от тази трибуна министърът на правосъдието заяви, че подкрепя такива промени в Наказателния кодекс. Министерството на здравеопазването в лицето на министъра няколко пъти заяви, че подкрепя този законопроект. Внесен е на 3 май и аз не мога да разбера защо не го гледаме в пленарната зала поне на първо четене?!
Забележете, че в момента по силата на Наказателния кодекс са инкриминирани нападенията над съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник частен съдебен изпълнител, митнически служител, орган по приходите, служител от Изпълнителната агенция по горите или служител на Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност, а лекарите и медицинските сестри не са защитени.
Моля Ви, подкрепете тази точка да влезе в дневния ред, за да можем поне на първо четене да покажем отношение към тази част от българското общество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване предложението за включване в седмичната ни програма на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Гласували 127 народни представители: за 52, против 14, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаеми колеги, искам да Ви помоля само едно нещо: когато гласувате нашето предложение, което е подписано от представители на различни парламентарни групи, преди да натиснете бутон, различен от зеления, се замислете: две министерства – на здравеопазването и на правосъдието, подкрепят законопроекта, и Вие заставате на обратната страна. Кого пазите?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване.
Гласували 128 народни представители: за 62, против 10, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Постъпило е още едно предложение по реда на чл. 43, ал. 3 от правилника, подписано от народните представители Иван Костов и Иван Николаев Иванов, които предлагат в седмичната ни програма да се проведе изслушване на министър-председателя Бойко Борисов и задават конкретни въпроси по отношение на газопровода „Южен поток”. Предложението обаче е постъпило в Деловодството на Парламента в 16,47 ч., тоест след предвиденото по нашия правилник време – до 16,00 ч. в деня, предхождащ първия пленарен ден, така че това предложение няма да бъде подложено на гласуване поради подаването му в нарушение на наши процедурни условия по правилника.
Съобщение за постъпили законопроекти и проекторешения от 31 октомври 2012 г. до 6 ноември 2012 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г. Вносители – Ваньо Шарков и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Съпътстваща е Комисията по здравеопазването.
Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за периода януари-юни 2012 г. Вносител е Българската телеграфна агенция. Няма водеща комисия, тъй като е отчет. Разпределен е на Комисията по културата, гражданското общество и медиите.
Проект за решение за избиране на членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Вносител е Ваня Донева – председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Проект за решение във връзка с разискванията по питането на народния представител Димчо Михалевски до господин Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните, относно дългосрочната политика на правителството за гарантиране на населението на достъпна дървесина за огрев. Вносители са Сергей Станишев и група народни представители.
Проект за Декларация за осъждане на изявленията на Ахмед Демир Доган от 4 ноември 2012 г. в град Кърджали. Вносители са Волен Сидеров, Павел Шопов и Десислав Чуколов.
На 31 октомври 2012 г. в изпълнение на т. 3 от Решението на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит на изпълнението на регулирането на цените на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък и заплащане с публични средства, Сметната палата е депозирала в Парламента окончателен одитен доклад, № 0000000112, за извършен одит на изпълнението на регулирането на цените на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства за периода 1 януари 2008 – 31 декември 2011 г. Входящият номер на одита е 224-00-26 от 31 октомври 2012 г. С писмо на председателя на Народното събрание докладът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването и е в съответните комисии. Същият се намира на разположение на народните представители в Библиотеката на Парламента.
На 1 ноември 2012 г. от Националния статистически институт е постъпила Информация, съдържаща резултати от статистически изследвания относно бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията и услугите през октомври 2012 г. и Общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния пазар 2012 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Започваме с точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Постъпил е доклад от водещата комисия – Комисията по труда и социалната политика.
Няма представен доклад от Комисията по бюджет и финанси.
От името на Комисията по труда и социалната политика – заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение – на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в залата за участие господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 254-01-95, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев на 26 септември 2012 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 10 октомври 2012 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 254-01-95, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев на 26 септември 2012 г.
В заседанието участваха: от Министерството на труда и социалната политика – господин Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”, и госпожа Петя Малакова, главен експерт в същата дирекция; от Националния осигурителен институт – госпожа Весела Караиванова-Начева, подуправител, и господин Йосиф Милошев, началник на отдел „Правен”.
Законопроектът бе представен от народния представител Емилия Масларова, която подчерта, че с него се въвеждат по-гъвкави условия за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предлага се да се предостави възможност на лицата, на които не им достигат до 24 месеца осигурителен стаж или имат възраст по-ниска от 24 месеца от изискуемата за придобиване на право на пенсия, да се пенсионират.
Предвижда се при изчисляване на размера на пенсията им всеки недостигащ месец осигурителен стаж или възраст да намалява нейния размер с 0,4 на сто, като бе посочено, че евентуалното максимално намаление на пенсията ще е с 9,6 на сто.
Също така се предлага минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по реда на този регламент да бъде не по-малък от 90 на сто от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст.
Вносителите обосновават тези предложения с необходимостта да се уредят социалните права на дълготрайно безработните лица, които не получават обезщетения за безработица, както и предотвратяването на злоупотребите за влизане в пенсионната система чрез инвалидни пенсии. Посочено бе, че тези мерки се предприемат именно в условията на икономическа криза, спад в заетостта и повишена безработица, при които по-възрастните работници и тези в предпенсионна възраст са в неблагоприятно положение.
Според вносителите предложенията няма да имат допълнителен негативен ефект върху финансовата устойчивост на пенсионната система в дългосрочен план.
При представянето на законопроекта народните представители бяха информирани, че подобни схеми се прилагат в преобладаващата част от държавите – членки на Европейския съюз, сред които Австрия, Белгия, Люксембург, Чешка република, Германия, Естония, Гърция, Франция, Италия, Латвия, Кипър, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Финландия, Словения, Словакия и други, и не противоречат на препоръките в Бялата книга на Европейската комисия „Програма за адекватни и устойчиви пенсии”.
На основание чл. 69 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание законопроектът е изпратен за становище от съответните ресорни министри, Националния осигурителен институт и национално представителните организации на работниците и служителите, и на работодателите. В своите становища министърът на труда и социалната политика и управителят на Националния осигурителен институт не подкрепят законопроекта, защото считат, че следва да се ограничават съществуващите в момента режими за ранно пенсиониране и за гъвкав достъп до пенсионната система. Освен това се посочва, че предложените мерки не кореспондират с мерките, заложени в споразумението със социалните партньори за дългосрочна реформа на пенсионната система. По-нататък е предоставена информация за прогнозния брой бенефициенти, които се очаква да бъдат 18 хил. души, а евентуалният размер на допълнително необходимите средства за 2013 г. се предвижда да достигне 60 млн. лв.
След провеждане на заседанието са получени становищата на заместник министър-председателя, на министъра на финансите и на КТ „Подкрепа”, които не подкрепят законопроекта.
В хода на дискусията народните представители бяха запознати със становището на Конфедерацията на независимите синдикати в България, която посочва, че е необходимо да се разработят и прилагат гъвкави форми на придобиване право на пенсия, като се отдаде по-висока тежест на осигурителния стаж. Едновременно с това следва да се осигурят повече възможности за заетост на по-възрастните работници.
Също така бе предоставена информация за условния брой лица, които биха се възползвали от предложената мярка при наличието на редуциран размер на пенсията, а именно около 5 хил. души през 2013 г., за които ще са необходими 8 млн. лв., а за 2014 г. необходимата сума би била в границите на 22-23 млн. лв., като през следващите години тя ще намалява.
Народните представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи подкрепят законопроекта, защото предложените мерки са особено адекватни в условия на криза, като считат, че те следва да имат временен характер.
В подкрепа на своето становище бяха приведени данни за ефективната възраст на излизане от пазара на труда в България, която е по-висока от средната в Европейския съюз и се комбинира с по-ниска средна продължителност на живота и очаквана средна продължителност на получаване на пенсията в сравнение със средните стойности в Европейския съюз.
Представителите на Синята коалиция подкрепят по принцип предложения законопроект, като считат, че при евентуална подкрепа на законопроекта, между първо и второ гласуване да се инициират промени, чрез които тези мерки да се отнасят за лица, които са навършили законоустановената възраст, но имат по-нисък осигурителен стаж.
Народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ не подкрепят законопроекта, защото според тях той е в противоречие с провежданата политика за удължаване на трудовия живот, увеличаването на пенсионната възраст, премахването на възможността работодателят да прекратява трудовите правоотношения с лица, навършили установената възраст за пенсиониране. В допълнение считат, че предложените мерки са съществени и следва да са предмет на по-широко обществено обсъждане.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” 5 гласа, „против” 10 гласа и „въздържал” се 1 глас, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 254-01-95, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев на 26 септември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
От името на вносителя – госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Бисеров, уважаеми колеги! Общественото осигуряване и осигуряването за пенсия е инвестиция за бъдещ период, която всеки, започващ трудовия си път, трябва да направи. Прави тази инвестиция с оглед, от една страна, да гарантира начина си на живот след излизането от активна трудова дейност, и, от друга страна, разбира се, да има своето отношение към солидарния стълб на пенсионноосигурителната система.
Предложението, което внасяме с колегата Драгомир Стойнев, е да се промени Кодексът за социално осигуряване в две насоки. На първо място, преди малко беше прочетено и от госпожа Ангелова като позиция – трябва да се стимулира по-дългото участие в трудовия живот. Трябва така да се направи, че всеки български гражданин от първия час на работното си място да мисли за онзи час, в който ще напусне полето на труда, най-вече поради физиологически причини. Той трябва да бъде подготвен за този час, но трябва коректно да се осигурява през целия този период.
В 2009 г. правителството на господин Станишев, подкрепено от парламента, прие, че всяка година трудов стаж трябва да се бонусира по формулата за изчисляване на пенсия – не с 1%, а с 1,1%. Минаха вече четири години, още тогава предложението ни беше, обсъждахме го в предишния парламент, така да направим, че всяка година трудов стаж да носи допълнителен бонус. Затова едно от предложенията ни е: в 2017 г. всяка година трудов стаж да се бонусира по формулата не с 1,1%, а с 1,2%. Тоест от 2009 до 2017 г. има осем години – дълъг хоризонт на действие, за да може да се стимулира регулярното участие, коректното участие в осигурителната система.
На следващо място, предложението за промени в Кодекса за социално осигуряване е свързано с това, което току-що казах: участието на хората в осигурителната система. Няма да скрия и Вие всички знаете, че предишното управление продължи да работи в период, в който продължаваше реформата в пенсионната система, започнала в 2001 г. През 2010 г. приключваше пенсионната система, която стартира в 2000-та година, и българските граждани къде по-доволни, къде по-недоволни, къде по-консенсусни, къде по-неконсенсусни бяха приели, че пенсионната възраст за жените ще се увеличи с пет години, на мъжете ще се увеличи с три години, че трябва да имат необходимия брой точки: за жените – 94, за мъжете – 100 точки.
Днешното правителство и днешното мнозинство при още неприключила реформа в 2010 г. въведохте нови правила. Още през 2010 г. увеличихте с четири месеца необходимия стаж за пенсиониране, при положение че имаме растяща безработица. Такава висока безработица не сме имали доста години назад във времето. Още неприключило това решение, в 2011 г. взехте друго решение – с още четири месеца да увеличите необходимите години, възрастта за трудов стаж. Благодарение на всичко това в пенсионната система през 2012 г. влязоха 70 хил. души по-малко. Седемдесет хиляди души, които, забележете, жените са се осигурявали не по-малко от 34 години, а мъжете са се осигурявали не по-малко от 39 години. Това е доста дълъг период, през който се получава осигурителен принос, хората са давали своя дан, своя влог в осигурителната система.
Искам да кажа, че в разработената Бяла книга на Европейската комисия е записано, че в държави – членки на Съюза, пенсионни системи позволяват на лица с пълен осигурителен стаж да се пенсионират преди стандартната пенсионна възраст. Няма да чета цялата позиция на Европейската комисия, но искам да кажа, че в 18 страни – членки на Европейския съюз, когато има минимум участие в осигурителната система, се дава възможност хората да се пенсионират при определени други условия предсрочно. Ще кажа: в Чехия има възможност да се пенсионирате три години по-рано, ако имате 25 години трудов стаж; в Естония може да се пенсионирате също 3 години по-рано; във Франция можеш да се пенсионираш от 56 години нататък, след като си започнал работа след 16-годишна възраст; в Италия трябва да имаш минимум 35 години осигурителен стаж; в Унгария трябва да имаш минимум 38 години, но можеш да се пенсионираш след 57-та си годишнина; в Португалия се позволява да се пенсионираш след 55 години при определени условия и така нататък.
Предложението, което правим с колегата Драгомир Стойнев, е, имайки предвид участието ни в осигурителната система, всички онези български граждани, на които не им достигат 24 месеца стаж или възраст, да имат право да се пенсионират, но с намален, редуциран размер на пенсията, като за всеки месец, недостигащ за нормална пенсия, коефициентът, който е необходим, да се намалява с 0,4%. Така за 24 месеца може да се намали пенсията, която бихте получили при нормалните условия, с 9,6%.
Отново искам да подчертая, колеги, че не виждам логика, при положение че имаме изключително ниска средна продължителност на живота, ерго живеем по-малко след пенсионна възраст отколкото средните години, които получават пенсия жените и мъжете в Европейския съюз – това от една страна. От друга страна, да участваш в осигурителната система над 35, близо 40 години, тъй като 2012 г. жените, за да могат да се пенсионират, трябва да имат 34 години и 8 месеца осигурителен принос, а мъжете – 37 години и 8 месеца. Тоест реално от 2013 г. всички тези изисквания ще бъдат с осигурителен принос в системата не по-малко от 35 години, при една безработица над 12% официална и над 15-16% – реална. Така че не виждаме логиката защо не искате да се приемат тези параметри.
Още повече, че нашите актюерски разчети са изцяло доближени до гръцките, които дават синдикатите. По наши разчети, средногодишно се пенсионират между 50 и 60 хиляди души – даже по-малко, при този стеснен вход на пенсионната система. По тази система, при тези благоприятни условия, през 2013 г. биха се пенсионирали евентуално не повече от 5 до 7 хиляди души, което ще струва на бюджета някъде около 8 млн. лв.
Актюерските разчети сочат и нещо друго. Първо, искам да кажа, че тези хора ще получават намаления размер на пенсията до края на жизнения си път. Тоест, като навършат определените години, няма да имат право да получат нормалната си пенсия.
Ще Ви дам един пример: ако една жена днес, изпълнявайки условията, се пенсионира – жените по актюерски разчети получават 18 години пенсия след като се пенсионират, Държавния осигурителен институт, при една средна пенсия в момента 285 лв., ще даде 61 560 лв. Ако се пенсионира с редуцираните параметри – намаление на пенсията с 9,6% при пълния размер 24 месеца, то тогава сумата, която ще бъде изплатена за 20 години, тъй като не 18, а 20 години – с 2 години по-рано ще се пенсионират тези хора при тези условия, ще се изплати сумата 61 920 лева. Виждате, че това в никакъв случай не нарушава актюерските разчети и не дебалансира солидарния стълб на пенсионната система.
Уважаеми колеги, ние считаме, че българите заслужават не по-малко от останалите европейци да имат право на избор тогава, когато са участвали в осигурителната система в продължение на не по-малко от 35 години, нямат работа, нямат възможност да се реализират на пазара на труда и още нещо много важно, което е препоръка на Европейската комисия в Бялата книга, няма да се прибягва до фалшификациите на инвалидните пенсии. Защото всички тези хора, които нямат права, веднага се насочват към здравната система, за да получат някакъв вид инвалидна пенсия, която е препоръка на Европейската комисия – да засилим контрола в тази насока.
Искрено се надявам, че ще погледнете сериозно на това предложение и ще гласувате позитивно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Откривам разискванията.
Колеги, имате думата.
Заповядайте.
ВЯРА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, в законопроекта се предлага лицата да получават право на пенсия при недостиг на осигурителен стаж или възраст за 24 месеца по-рано от законоустановените по ал. 1 и ал. 2 на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване. Това предложение е в противоречие с последните мерки, които страната ни предприе за подобряване на пенсионната система, тоест увеличаване на законоустановената пенсионна възраст – мярка, която Европейската комисия посочи, че е положителна.
По последни данни България се нарежда сред 10-те държави с най-застаряващо население в света и е на пето място по процентен дял на възрастовото население в рамките на общото население.
Държавното обществено осигуряване функционира на разходно-покривния принцип. Това означава, че приходите от осигурителни вноски на работещите сега следва да покриват разходите за пенсии. Към момента обаче приходите от вноски покриват по-малко от две трети от разходите за пенсии, а недостигът се покрива от средства от държавния бюджет.
В началото на нашето управление ние заварихме един дефицит от 2 млрд. лв. в Националния осигурителен институт. Безспорно е, че без финансовата стабилизация, която трябва да доведе до увеличаване на приходите и ограничаване на разходите, не е възможно да се гарантира запазване на доходите нито на сегашните, нито на предстоящите и бъдещи пенсионери.
Поради това ние, като отговорна партия, още през 2010 г. предприехме стъпки в тази посока. На 1 ноември 2010 г. е подписано Национално споразумение между национално представителните организации на работници и служители, между работодатели и правителство, въз основа на които бяха изготвени промени в Кодекса за социално осигуряване, които са в сила от 1 януари 2011 г. Те обхващат периода 2011 до 2026 г. и предвиждат плавно увеличаване на необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия от 2012 г. и плавно увеличаване на изискуемата възраст за придобиване право на пенсия.
Колеги, с тези направени промени ние постигнахме една дългосрочна стабилност на пенсионната реформа, основаваща се на последователни решения. Направените предложения създават възможност за ранно напускане на пазара на труда.
Ние смятаме, че те действат демотивиращо на заетите лица, които ще предпочетат да излязат по-рано от пазара на труда и да разчитат на доходите от пенсия, тоест на средствата от осигурителния фонд.
С направените промени ние увеличихме тежестта на натрупания след месец януари 2012 г. осигурителен стаж и, ако лицето продължи да работи, след като вече отговоря на условията за пенсиониране, но без да му е отпусната пенсия, от три на четири на сто за всяка година. По този начин пряко се стимулира по-дългото им оставане на пазара на труда и косвено се въздейства в посока увеличаване на ефективната пенсионна възраст и намаляване на ранното пенсиониране.
Факт е и друга мярка, насочена към улесняване на възрастните хора да останат по-дълго на работа – приехме промяна в Кодекса на труда – чл. 328, с която се преустанови възможността на работодателя да прекратява трудовото правоотношение на работник или служител, поради това че е придобил право на осигурителен стаж и възраст. Така също се стимулира по-дългото оставане на пазара на труда.
Колеги, видно е, че с всички тези стъпки, които предприехме, е направена решителна стъпка в посока стабилизиране на осигурителната, включително и на пенсионната реформа. Затова ние няма как да предприемем тези промени и няма как да ги приемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Реплики?
Първа реплика – госпожа Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Петрова, три въпроса имам към това, което Вие изложихте тук – коректно написано и още по-точно изчетено от Вас. Първо, при демографската характеристика, която споменахте, съм учудена какви са мерките Ви за стабилизиране на демографската политика и за насърчаване на раждаемостта – никакви! И това поколение ли трябва да поеме цялата отговорност за абсолютно всичко в тази система?
Второ, приходите в осигурителната система намаляват, защото намалява броят на заетите, защото намалява броят на осигурените.
И трето – намалява броят на осигурените, от една страна, защото се срива икономиката в резултат на добро управление, но от друга страна, защото при всички еквилибристики, които се правят всяка година, се губи доверието в пенсионната система. Едно е ти да приемеш реформи в пенсионната система в 2000-та година и да се знае, че техният край е през 2010, друго е още в 2010, 2011 – всяка една година, да правиш допълнителни промени. Няма доверие в системата! Точно това е важното.
Вие казвате: хората ще се демотивират да не работят. Не е истина! Ние даваме бонус за всяка година трудов стаж. Вие направихте предложение всяка година трудов стаж над пенсионна възраст да се бонусира не с 3%, а с 4% – тоест да има стимули, но дайте да имаме и варианти както за тези, които могат да работят след пенсионна възраст, защото имат работа, имат сили, имат потенциал, така и на тези, които са работили минимум 35 години. Какво доверие в пенсионната система ще имат хората, които знаят, че са работили 35 години и в крайна сметка няма да могат да бъдат допуснати в системата, към която са били коректни? Това срива доверието в системата, това демотивира!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Втора реплика – господин Радославов.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема колежке, Вие с голямо самочувствие изказахте позицията, че Партия ГЕРБ има голям принос в укрепването на фонда и в стабилизирането на пенсионната система. Мисля, че Вашите действия с драстичното увеличение на осигурителния стаж, което направихте, обрекоха на невъзможност на пенсиониране голяма част от работещите в този преходен период – 20 и кусур години, защото на всичките ни е ясно, че особено в първите десетина години огромна част от тези хора работеха и им се плащаше без да бъдат осигурявани. Не знам, но някои от тях и до 80 години да работят, не могат да натрупат 40 години осигурителен стаж стъпаловидно, както се предвижда.
Да не говорим за това, което колежката Масларова отбеляза – масово разоряване на древния и среден бизнес. Хората направо си затварят дейността. Влагат си парите в банките и чакат по-добри времена. Като наказателна мярка предприехте и лихви върху депозитите, да ги карате едва ли не да работят тези хора и да се самоосигуряват. На практика виждате, че точно обратният процес се задълбочава.
Мисля, че предложението, което се прави от колегите, от хуманна гледна точка има много голяма стойност. Не трябва като коне с капаци да вървим в една посока, да я следваме и да не се обръща внимание на реалностите в живота.
Ние сме застаряващо население по много причини. Това не означава, че трябва да се подмладим, като уморим една част от кандидат-пенсионерите, които така и така няма да достигнат до пенсия.
Напротив, мисля, че политиката трябва да е в друга насока. Нали говорим за социално справедливо и солидарно общество, за хуманизъм в човешките отношения и в отношението на държавата към своите граждани? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Категорично не мога да споделя Вашето съждение и голямата гордост, с която току-що го изказахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика? Няма.
Дуплика желаете ли, госпожо Петрова? Заповядайте.
ВЯРА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Госпожо председател, колеги! Ще добавя, че реформата, която беше направена от нашето правителство, обхваща доста дълъг период от време. Хората могат да си направят сметка и разчет за тяхното пенсиониране и осигуряване – тоест от 2012 до 2026 г. Да ни обвинявате, че правим реформа от днес за днес, мисля, че не е коректно.
Искам да кажа на колегата, че и в момента в Кодекса за социално осигуряване съществуват форми за ранно пенсиониране, както за І и ІІ категория труд, така и в чл. 9 от Кодекса за социално осигуряване има възможност лицата, на които не им достига, да си закупят осигурителен стаж – до 5 години за придобиване право на пенсия. Тоест и сега в Кодекса сме дали възможност за ранно пенсиониране. Ние смятаме, че тези условия трябва да бъдат ограничени.
Някъде беше споменато от колегата, че доста хора преди години, назад във времето не можели да се пенсионират, защото работели без трудови договори. Ами, колеги, Вие управлявахте, трябваше да помислите как да се справим със сивата икономика!
Мисля, че в рамките на тези 3 години се справяме успешно, защото имаме прагове по професии. Тези прагове се увеличават и работещите в момента се увеличават на база на осигуровките. Мисля, че не е много коректно да ни обвинявате за това.
Само да спомена, че от Вашето предложение наистина ще се възползват около 18 000 души, но не споменахте, че в бюджета за Държавното обществено осигуряване ще са нужни 60 млн. лв. Откъде да вземем тези средства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други желаещи за изказвания?
Госпожо Богданова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Изкушена съм да припомня на всички Ви, че единственият начин човек да живее дълго, е да остарее. Темата, която днес обсъждаме, иска по-сериозно, по-отговорно, ако щете и управленчески по-грамотно решение. Защо го казвам? Самата аз много бих искала всеки българин да има възможност за дълъг трудов живот, да внася повече и по-големи като размер вноски в осигурителните фондове, времето, в което ще получава пенсия, да бъде по-дълго, а размерът на пенсията да му гарантира спокойни старини. Само че ние сме днес в България, в определена икономическа реалност и за живи хора аз не приемам да се говори с шаблонни тези.
Казвам това, защото е очевидно, че в условията на криза има проблем, който не е само български и приемам това, че проблемът със заетостта не е само български – това е вярно. Вярно е обаче, че голямата част от европейските държави са приели, че този проблем е важен и са се опитали да намерят законодателното му решение. Да, гъвкавите форми за пенсиониране са важни и те не са тези, които съществуват в момента в нашето законодателство и които искат нова дискусия. За какво говорим? Ние говорим за това, че е редно всеки да работи повече, да внася повече вноски, защото пенсионната система имала проблем. Ама тя има проблем не защото са много пенсионерите, а защото са малко заетите!
Погледнете какво предлагаме ние! След като около 390 000 човеци в повече са напуснали осигурителната система, защото са извън пазара на труда, ние залагаме за следващата година същия процент на безработица. Добре, чий проблем решаваме днес? На тези, на които предлагаме някъде във времето в идните 8-9 години да си намерят работа и да долазят, извинявайте, до възможността да получат пенсия? Как така се говори? Със законодателни аргументи ли? С думичката „реформа” ли?
Извинявайте, живи хора стоят там! Тези живи хора, ако ми простите жаргона, не са оборотни на пазара на труда! При това ниво на заетост как предлагате на тези хора да могат да работят нормално до навършване на своята пенсионна възраст или до искания с две години повече осигурителен стаж, след като очевидно те нямат такава възможност?
Очевидно е, че мерките за насърчаване на заетостта не стигат до тях. Очевидно е, че безработицата е най-вече за тях. Можем ли ние да обясняваме, че те са хора в тежест, след като нашите решения и идеи за развитието им ги няма? Моите уважения към синдикатите, аз също мога да кажа със същата убеденост, че трябва да бъдат разработени мерки за гъвкаво пенсиониране.
Уважаеми госпожи и господа, когато приемахте поредната пенсионна реформа и Ви беше ясно, че тя ще остави извън пенсионната система голяма група хора, защо тогава не ги разработихте?! Защото подобно законодателно решение, подобна реформа се прави с вариант разработени гаранции за всеки един български гражданин – да може да бъде смислена част от тази система. Сега говорим за около 70 хиляди човека, които са живи хора, български граждани, с правата – моите, Вашите, на всички ни, че те като част от тази система имат проблем, че са проблем на пенсионната ни система, защото ще бъдат в нейна тежест и да се спасяват. С какво?! Съжалявам, и аз, и Вие сме техни народни представители. И аз, и Вие им дължим смислен отговор. Ние сме предложили нашия, той не е уникален. Подобна практика има в 18 европейски държави. Не смятам, че техните парламенти, приели подобно законодателство, признавайки, че в условията на криза подобни мерки са необходими – са по-безотговорни, по-неграмотни и по-незнаещи от нас.
Призовавам всички Ви към едно наистина отговорно отношение към социалното законодателство, и в частност към тези хора, които сами няма как да намерят решение, които очевидно не са в сериозна тежест на осигурителните фондове. Мисля, че данните, които посочи госпожа Масларова като вносител на законопроекта, са коректни и никой от Вас не ги е оборил. Иначе, от цялото ни говорене ще се окаже, извинявайте, че тези хора ги караме да чакат Годо, а всъщност заедно ги пращаме да гонят Михаля. Съжалявам, в това не си струва да участваме!
Надявам се, че в дискусията и в гласуването ще реагираме разумно, защото е най-лесно да отхвърлиш един законопроект. Това обаче задължително трябва да се случи, когато предложиш алтернативни мерки по един очевидно важен и съществуващ проблем. Такива мерки няма, проблемът стои. Има смисъл от това решение, което ние Ви предлагаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма желаещи.
Дискусията е закрита. Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 254-01-95, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев на 26 септември 2012 г.
Гласували 90 народни представители: за 21, против 17, въздържали се 52.
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
С Решение № 20-70/НС от 1 ноември 2012 г. Централната избирателна комисия уведомява Народното събрание, че на 1 ноември 2012 г. с решение на Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Анастас Василев Анастасов, избран от 31. многомандатен избирателен район – Ямбол, издигнат от Политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и първото Народно събрание.
„На основание чл. 26, ал. 2, т. 4 във връзка с § 15 от Преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 31. многомандатен избирателен район – Ямбол, Димитър Ангелов Иванов, ЕГН, съответно, от листата на Политическа партия ГЕРБ.”
Със заявление вх. № 254-00-2242 от 2 ноември 2012 г., обявеният за избран народен представител Димитър Ангелов Иванов заявява, че на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подава оставка като народен представител, обявен за избран с мандата на Четиридесет и първото Народно събрание с Решение № 20-70/НС от 1 ноември 2012 г. Желае пълномощията му като народен представител да бъдат прекратени предсрочно с решение на Народното събрание.
В тази връзка предлагам на Вашето внимание служебен Проект на решение за прекратяване пълномощията на народен представител.
„Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Димитър Ангелов Иванов като народен представител от 31. многомандатен избирателен район – Ямбол.”
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване проекта на решение за прекратяване на пълномощията на народен представител.
Гласували 80 народни представители: за 78, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Следваща точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ.
Вносител е председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, на основание чл. 35б, ал. 6 от Закона за независимия финансов одит.
Правя предложение за допускане в залата на госпожа Ваня Донева – председател на комисията, и господата Иван Мавров, Тодор Шопов и Огнян Симеонов.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Квесторите, поканете допуснатите лица!
Дами и господа народни представители, съгласно чл. 35б, ал. 6 от Закона за независимия финансов одит членовете на комисията се избират от Народното събрание по предложение на председателя на комисията. С входящ № 220-00-66 от 1 ноември 2012 г. в Деловодството на Народното събрание е получено писмо от председателя на комисията госпожа Донева, в което се казва следното: „Уважаема госпожо Цачева, след проведени консултации и на основание чл. 35б, ал. 6 от Закона за независимия финансов одит предлагам за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори следните лица:
1. Тодор Димитров Шопов – предложен от министъра на финансите.
2. Иван Кунчов Мавров – предложен от управителя на Българската народна банка.
3. Проф. д-р Огнян Георгиев Симеонов – предложен от председателя на Комисията за финансов надзор.
За предложените лица са приложени проекти за решения, предложения за излъчване на кандидати за членове на комисията, копия на документи, съгласно чл. 35б, ал. 3 от Закона за независимия финансов одит”.
Госпожо Донева, имате думата да представите предложението за решение и кандидатурите на господата Мавров, Шопов и Симеонов.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОНЕВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! На 14 ноември изтичат мандатите на трима от четиримата членове на комисията – одитен регулатор. В законно установения срок направих предложение за новите кандидатури. Ако ми позволите, да Ви запозная съвсем накратко с биографичните справки на предложените кандидати.
Тодор Димитров Шопов – предложен от министъра на финансите, е роден през 1966 г. По образование той е магистър. Завършил е УНСС – „Икономика на труда”. Работил е като главен инспектор към Министерството на икономиката; заместник-директор на „Балканбанк” – Окръжна банка – София-град; заместник-директор на „Тексимбанк”, първи клон в гр. София; одитор, старши одитор, главен одитор в отделение ІІІ на Сметната палата; заместник изпълнителен директор на летище София; главен асистент към УНСС – катедра „Финансов контрол”, а от 7 април 2011 г. е член на Консултативния съвет на Сметната палата.
Иван Кунчов Мавров е предложение на управителя на Българската народна банка. Иван Мавров е избран за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори през 2010 г. От началото на 2009 г. е главен одитор на БНБ. Преди да заеме тази позиция е бил бивш мениджър в Пощенска банка. Изпълнителен директор и член на Управителния съвет на „Инвестбанк”; заместник изпълнителен директор на НАП; директор на Териториалното поделение на НОИ в гр. Пловдив; главен директор на Районен клон – Пловдив – банка ДСК. Заемал е ръководни постове в Пенсионно осигурително дружество „Доверие”, банка ДСК, СИБанк. Бил е икономист и главен икономист във ВМЗ – Сопот. Иван Мавров е член на Института на вътрешните одитори в България, както и на Глобалния институт на вътрешните одитори в САЩ. Роден е през 1957 г.
Предложението на председателя на Комисията за финансов надзор е за проф. д-р Огнян Георгиев Симеонов – досегашен член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Ръководител е на катедра „Финансов контрол” и първи заместник-ректор на УНСС. Работил е като председател на одитен комитет към Държавен фонд „Земеделие”, член на Консултативния съвет на председателя на Сметната палата и член на Комисията за оценка качеството на одиторите на Сметната палата. Бил е експерт към Програмата за развитие IBI на Световната организация на Върховните одиторски институции – INTOSAI. Автор е на девет книги и на повече от 50 научни статии и доклади в областта на стопанския и финансов контрол, вътрешния и външен одит. Роден е през 1954 г.
Дами и господа народни представители, мисля че от представените кратки биографични справки става ясно: предложените кандидатури са с голям професионален опит, с умения и познания в областта на одита, така че призовавам всички Вас да ги подкрепите единодушно.
Госпожо председател, ако ми позволите, да зачета проекта за решение, който предлагам на уважаемите народни представители.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 35б, алинеи 2, 5, 6 и чл. 35в, ал. 1 от Закона за независимия финансов одит
РЕШИ:
1. Избира за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори Тодор Димитров Шопов, Иван Кунчов Мавров, Огнян Георгиев Симеонов.
2. Мандатите на избраните членове започват от 15 ноември 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Донева.
Изказвания?
Заповядайте, господин Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз искам да поздравя госпожа Донева за кандидатурите, които ни предлага. Не само внимателния прочит на техните професионални автобиографии, а и личните ми впечатления са отлични и от тримата кандидати. С двама от тях съм имал възможността да работя непосредствено, затова ние ще подкрепим кандидатурите. Да си пожелаем и в бъдещи подобни избори да сме свидетели на точно такъв тип кандидати, мисля, че от това ще спечели развитието на нашата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване на Проекта за решение за избиране на членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори така, както ни бе предложен от госпожа Ваня Донева.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Честито на избраните!

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Доклад на Комисията по земеделието и горите.
Госпожо Танева, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям Ви: „Доклад на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 254-01-51, внесен от народните представители Ивайло Тошев и Красимир Минчев на 4 април 2012 г. Приет е на първо гласуване на 17 октомври 2012 г.
Проект – второ гласуване.
„Закон за допълнение на Закона за опазване на земеделските земи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 87 народни представители: за 81, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 1 има постъпило предложение на народния представител Ивайло Тошев, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„Параграф единствен. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 22 от 2012 г.), в § 27 се създава ал. 4:
„(4) Дължимите и неплатени такси за процедурите по ал. 1, започнати до влизането в сила на този закон, се определят по реда на чл. 30 от Министерския съвет съгласно утвърдена от него тарифа за земеделски земи, които не са в общинския поземлен фонд или от общинския съвет съгласно определена от него местна такса за земеделски земи от общинския поземлен фонд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя и новата редакция на § 1 – параграф единствен, така както е редактиран в комисията.
Гласували 89 народни представители: за 85, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 2 има постъпило предложение на народния представител Ивайло Тошев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 2 по вносител.
Гласували 89 народни представители: за 87, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ.
Има доклад на Комисията по регионална политика и местно самоуправление за второ гласуване.
Господин Татарски, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, № 202-01-52, внесен от Министерския съвет и приет на първо гласуване на 17 октомври 2012 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме предложението на комисията в подкрепа текста на вносителя за наименованието на закона.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Параграф 2.
Направено е предложение от народния представител Александър Ненков за създаване на нов § 2.
Комисията подкрепя предложението и предлага създаването на § 2 със следния текст:
„§ 2. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 думите „може да” се заличават, а след думата „учредява” се добавя „без търг или конкурс”.
2. В ал. 6 думите „може да” се заличават, а след думата „учредява” се добавя „без търг или конкурс”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Направено е предложение от народния представител Александър Ненков, което комисията подкрепя и предлага да се създаде § 3:
„§ 3. В чл. 39, ал. 4 думите „може да се учреди” се заменят със „се учредява без търг или конкурс”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 3 в редакцията му по доклада на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предложение от народния представител Александър Ненков.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 59 ал. 6 се изменя така:
„(6) Общините не заплащат такси за издаването на скици и предоставянето на справки за имотите – общинска собственост.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 4.
Гласували 94 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предложение от народния представител Александър Ненков.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде подразделение „Заключителна разпоредба” с § 5:
„ ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 5. Параграф 1 влиза в сила от 1 януари 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на комисията за създаването на подразделението „Заключителна разпоредба” с § 5 и съответния текст на § 5.
Гласували 95 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ.
Има доклад за второ гласуване на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм .
Госпожа Нели Калнева-Митева, като представител на комисията, ще докладва. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 202-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2012 г., приет на първо гласуване на 27 септември 2012 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме § 2.
Гласували 91 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В Приложение № 3 към чл. 8, ал. 2, в Част III „Разходи по овърдрафта”, т. 4, колона втора се изменя така: „Вие трябва да платите (...(приложим лихвен процент и начините за неговата промяна и, когато е приложимо, лихви за просрочие) за просрочени плащания).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Изказвания? Няма.
Поставям на гласуване § 3 в редакцията му по доклада на комисията, тъй като има специфично изписване с кавички, скоби и многоточия.
Гласуваме редакцията на § 3 по доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 95 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК НЕЛИ КАЛНЕВА-МИТЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване анблок параграфи 4 и 5 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Следващата точка от програмата ни е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ВОЙСКИ, ВОЙСКИТЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА И ВОЙСКИТЕ НА КОМИТЕТА ПО ПОЩИ И ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ В ДЪРЖАВНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Законопроектът е разпределен на водеща Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, и съпътстваща – Комисията по правни въпроси.
Постъпил е доклад от водещата комисия. Няма доклад от Комисията по правни въпроси.
Сега ще чуем доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Господин Вълков, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Камен Кичев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Моля, поканете господин Кичев.
Слушаме Ви, господин Вълков.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВЪЛКОВ:
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за изменение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 202-01-66, внесен от Министерски съвет на 23.10.2012 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 1 ноември 2012 г., бе разгледан и обсъден Законопроект за изменение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 202-01-66, внесен от Министерски съвет на 23.10.2012 г.
На заседанието присъстваха господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и експерти от Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Проектът на закон предвижда Държавното предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“ да бъде преобразувано в еднолично търговско дружество с държавно участие в капитала.
В законопроекта са предвидени разпоредби, според които Министерският съвет в 6-месечен срок от влизането в сила на закона преобразува Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” в еднолично търговско дружество чрез разпределяне на имуществото му в дялове или акции съгласно разпоредбите на Търговския закон.
Предвидено е при преобразуването на държавното предприятие в еднолично търговско дружество предоставеното му и придобитото от него имущество да се предостави в собственост на дружеството с акта за преобразуване, освен ако в него е предвидено друго.
Важно е да се отбележи, че трудовите правоотношения с работниците и служителите не се прекратяват, с което са спазени изискванията на чл. 123, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.
В хода на дебатите по законопроекта беше отбелязано, че към момента на практика основната дейност на държавното предприятие е да функционира в стопанския живот на страната като класическо търговско дружество – участие в процедури за възлагане на обществени поръчки, там, където предприятието прецени, че има потенциал да се справи, включително участие като подизпълнител или като част от консорциум.
От вносителите бе изтъкнато, че определените в закона като публични задачи (чл. 4, ал. 2) обхващат много малък обем от дейността на предприятието, носят основно разходи за бюджета и се изразяват основно в поддържането на техника и други активи.
Към представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бяха задавани въпроси относно целесъобразността на предлаганите изменения. От членовете на комисията беше поставен на обсъждане и въпросът Държавното предприятие „Съобщително строителство и възстановяване” да бъде преобразувано в еднолично търговско дружество с държавно участие в капитала.
След проведената дискусия и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 8 гласа „за”, 2 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 202-01-66, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Вълков.
Дискусията е открита.
Моля народните представители, които желаят да вземат участие в нея, да дадат заявка за това.
Господин Мутафчиев ще открие дискусията.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Ще започна с малко исторически данни от дейността на това Народно събрание.
Преди една година приехме промяна в Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, като тогава извадихме ГУСВ от статута му на държавно предприятие и го превърнахме в търговско дружество. Само ГУСВ! Сега вадим „Транспортно строителство и възстановяване”. Очаквам след една година, или може би няма да дочакам една година, защото наближават избори, госпожо председател, след няколко месеца да внесем трето изменение, за да кажем колко много работи, вероятно, Парламентът.
Първият ми въпрос, включително към вносителите, е защо? Защо днес трябва да преобразуваме само „Транспортно строителство и възстановяване”, а не и „Съобщително строителство и възстановяване”? Какъв е смисълът?! Явно защото има конкретен интерес към приватизацията на ТСВ.
„Транспортно строителство и възстановяване” е едно от специфичните строителни предприятия в България, тъй като е единственото предприятие, което разполага с необходимата техника да се строят железопътните линии. Нека да припомним, че над 1 млрд. евро са включени в Оперативна програма „Транспорт” за строителство именно на железопътни линии. Явно оттам идва и сериозният интерес днес да извадим и да преобразуваме ТСВ в търговско дружество.
Веднага следва въпросът: какви са мотивите, които ни предложиха? В комисията господин Вълков предложи на нашето внимание доклада. Знаете ли какви бяха мотивите? Това че Министерството на финансите не превежда полагащите се по бюджет средства за военновременни дейности, тоест за съхраняване на мостове и на други съоръжения, които са необходими по военно време, на „Транспортно строителство и възстановяване”. Е, това ако е сериозен мотив, извинявайте!
Да, има проблем за участието на ТСВ като държавно предприятие в търговете, които в момента Национална компания „Железопътна инфраструктура” обявява по оперативните програми. Този проблем може да бъде решен много лесно, като съответно военновременните дейности се прехвърлят към НКЖИ и тогава няма да има колизия с европейските директиви и няма да се счита, че на ТСВ се дават държавни помощи. Това можехте да го направите още в началото – в края на 2009 г. или началото на 2010 г. Това нещо можеше да стане и ТСВ щеше да бъде тотално с развързани ръце.
Мисля, че практиката, която се налага от управляващото мнозинство – затова че има определен интерес, да се преобразуват определени дружества и да се върви към приватизация, без дори за такива важни дружества да се прави и предлага на Народното събрание стратегия, означава едно – че отново се защитават определени корпоративни интереси. Медиите шушукат в каква посока е интересът, кои са компаниите, които имат интерес към купуване на това предприятие. Вероятно отново ще излязат прави, както за някои много важни други предприятия. Говоря и за „Булгартабак”, и за други държавни фирми, които бяха предложени за приватизация.
Не мога да приема този подход на Парламента – без мотиви да се приемат решения.
Госпожо председател, не мога да приема практиката, която се налага, защото това не е само с този закон за изменение, но и със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България – да се решават на парче проблемите. Ето, сега ще променяме втори път този закон. Първия път го променихме, за да дадем схемата, по която се дава разрешение за рибарски пристанища, сега ще говорим съответно за газопроводи и нефтопроводи, следващия път ще говорим за подпорни стени, а не даваме ясна законова рамка, в която да се знае по какъв начин примерно се извършва строителство там. Сега по същия начин – вадим предприятията едно по едно, когато се появи някой, който иска да си вземе някое предприятие. Не приемам тази практика и съм категорично против, затова ще гласувам против това предложение за изменение на закона. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики? Няма.
Други народни представители? Не виждам.
Дискусията е закрита.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 202-01-66, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2012 г.
Гласували 82 народни представители: за 74, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОТМЕНЯНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЕМАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 42, § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИ ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ПРЕВОЗИ, ПОДПИСАНА НА 9 МАЙ 1989 Г. В БЕРН.
От комисиите, на които е разпореден законопроектът, е постъпил доклад от водещата комисия – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
От останалите комисии – Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана, няма представени доклади.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае господин Димитър Атанасов.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за отменяне на Закона за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн, № 202-01-69, внесен от Министерски съвет на 26 октомври 2012 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 1 ноември 2012 г., бе обсъден Законопроект за отменяне на Закона за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн, № 202-01-69, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г.
На заседанието присъстваха господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и експерти от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът беше представен от господин Камен Кичев - заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Необходимостта от приемането на законопроекта произхожда от присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията за международни железопътни превози и призива на Европейската комисия – държавите-членки на Европейския съюз, които са направили декларации, че няма да прилагат притурките CUI, APTU и ATMF на COTIF, да ги оттеглят.
На 22 юни 2011 г. на Десетата извънредна сесия на Общото събрание на Междуправителствената организация за международни железопътни превози е взето окончателно решение за подписване на Споразумение за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за международни железопътни превози.
След промени и период на хармонизация, терминологията и легалните дефиниции, използвани в притурките APTU, CUI и ATMF, не се различават по вид и съдържание от тези, използвани в Директива 2001/16/ЕО, Директива 2001/14/ЕО, Директива 96/48/СЕ и Директива 91/440/ЕО.
През 2007 г. в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е постъпило искане на Европейската комисия за предприемане на действия от страна на Република България във връзка с противоречието между законодателството на Европейските общности и Конвенцията за международни железопътни превози от 9 май 1980 г. и по-специално – Единните правила за договора за използване на инфраструктурата в международно железопътно съобщение, съставляващи Притурка Е към конвенцията, Единните правила за утвърждаване на технически норми и приемане на Единни технически предписания за железопътните средства, предназначени за използване в международно съобщение, съставляващи Притурка F към конвенцията, и Единните правила за техническо приемане на железопътни средства, използвани в международно съобщение, съставляващи Притурка G към конвенцията.
Към 2007 г. притурки CUI, APTU и ATMF на COTIF са противоречали на Директива 91/440/ЕИО от 29 юли 1991 г. относно развитието на железниците в Общността, Директива 95/18/EО от 19 юни 1995 г. относно лицензиране на железопътните предприятия, Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност (Директива относно безопасността на железопътния транспорт).
Във връзка с посоченото по-горе искане от страна на Европейския съюз и на основание на отчетеното реално съществуване на противоречията на 9 ноември 2007 г. е приет Законът за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози, подписана на 9 май 1980 г. в Берн (ДВ, бр. 95 от 2007 г.), и съответно е уведомен генералният директор на Междуправителствената организация за международни железопътни превози, че Република България няма да прилага в тяхната цялост изброените по-горе притурки към Конвенцията.
По препоръка на Европейската комисия през 2007 и 2008 г. няколко държави – членки на Европейския съюз – България, Германия, Дания, Испания, Франция, Финландия, Люксембург, Унгария, Португалия и Словения, Холандия и Великобритания, са направили декларации, че няма да прилагат CUI, APTU и ATMF в съответствие с чл. 42, § 1 от COTIF и декларациите са влезли в сила.
В периода от 2007 г. до присъединяването на Европейския съюз към СOTIF са изчистени противоречията в законодателството на двете организации и съответно е отпаднала необходимостта от продължаване действието на подадените декларации от страна на държавите – членки на Европейския съюз.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 12 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за отменяне на Закона за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн, № 202-01-69, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2012 г.
На основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения предлага да бъде приет и на второ гласуване следният проект:
ЗАКОН
за отменяне на Закона за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн.
Член единствен. Законът за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (СOTIF), подписана на 9 май 1980 г. (обн. ДВ, бр. 95 от 2007 г.) в Берн се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Имам въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Ние ще подкрепим този законопроект. Въпросът ни е: защо точно сега? Не позакъсняхме ли малко с него?
Нека да отговори заместник-министърът на транспорта, за който по предния закон гласувахме да влезе в пленарната зала, но ми се струва, че го няма в залата, което също е практика в Народното събрание. Благодаря.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първо, почивка 30 минути.
След почивката продължаваме.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си, заседанието продължава.
Процедура – заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за допускане в залата на господин Камен Кичев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Даниел Недялков от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Поставям на гласуване направеното процедурно предложение.
Прекратете гласуването.
Няма кворум.
Поименна проверка:
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Стойчев Стойков - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анатолий Великов Йорданов - тук
Ангел Георгиев Даскалов - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Антоний Венциславов Кръстев - тук
Антоний Йорданов Йорданов - тук
Ариф Сами Агуш - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Аспарух Бочев Стаменов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Белгин Фикри Шукри - тук
Бисерка Борова Петрова - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Крумов Грозданов - отсъства
Борислав Тодоров Стоянов - тук
Валентин Николов Иванов - тук
Валентин Тончев Микев - тук
Валентина Василева Богданова - отсъства
Валери Маринов Ангелов - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваня Чавдарова Добрева - тук
Величка Николова Шопова - тук
Венцислав Асенов Лаков - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Веселин Велков Давидов - тук
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Евгениев Димитров - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Вяра Димитрова Петрова - тук
Галина Димитрова Банковска - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Геновева Иванова Алексиева - тук
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Георгиев Плачков - тук
Георги Данаилов Петърнейчев - тук
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Цвятков Терзийски - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гинче Тодорова Караминова - тук
Гюнай Хасан Сефер - отсъства
Гюнер Фариз Сербест - тук
Даниел Георгиев Георгиев - тук
Даниела Анастасова Дариткова–Проданова - тук
Даниела Димитрова Миткова - тук
Даниела Маринова Петрова - тук
Дарин Величков Матов - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Жекова Танева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диан Тодоров Червенкондев - отсъства
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Анастасов Карбов - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Асенов Колев - тук
Димитър Бойчев Петров - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Йорданов Атанасов - тук
Димитър Йорданов Чукарски - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димо Георгиев Гяуров - отсъства
Димчо Димитров Михалевски - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Доброслав Дилянов Димитров - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгений Желев Желев - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елин Елинов Андреев - тук
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Генов Василев - отсъства
Емил Делчев Димитров - тук
Емил Димитров Гущеров - тук
Емил Димитров Караниколов - отсъства
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Кирилов Иванов - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Димитров Тодоров - тук
Зоя Янева Георгиева - тук
Ивайло Георгиев Тошев - тук
Иван Дечков Колев - отсъства
Иван Димитров Иванов - тук
Иван Йорданов Божилов - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Петров Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Ивелин Николаев Николов - тук
Ивелин Николов Николов - тук
Илия Иванов Пашев - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Искра Димитрова Михайлова-Копарова - тук
Искра Фидосова Искренова - отсъства
Йоана Милчева Кирова - тук
Йордан Георгиев Андонов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Калина Венелинова Крумова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Камен Маринов Петков - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Катя Ангелова Чалъкова - тук
Катя Костова Колева - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Владимиров Гумнеров - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Димитров Димитров - отсъства
Корман Якубов Исмаилов - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Костадин Василев Язов - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Петров Петров - отсъства
Красимира Щерева Симеонова - тук
Кристияна Методиева Петрова - тук
Лили Боянова Иванова - тук
Лилия Кирилова Христова - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Петров Татарски - тук
Любомила Станиславова Станиславова - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Тодоров Иванов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Мариана Петрова Иванова-Николова - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Милена Иванова Христова - тук
Мирослав Николов Петков - тук
Митко Живков Захов - отсъства
Митхат Мехмед Табаков - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - тук
Моника Ханс Панайотова - тук
Муса Джемал Палев - отсъства
Неджми Ниязи Али - тук
Недялко Живков Славов - отсъства
Нели Иванова Калнева-Митева - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Димитров Костадинов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Хинков Рашев - тук
Николай Янков Пехливанов - отсъства
Огнян Андонов Пейчев - тук
Огнян Димитров Тетимов - тук
Огнян Стоичков Янакиев - отсъства
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Илиев Димитров - тук
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петко Валентинов Петков - тук
Петър Атанасов Курумбашев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Даскалов - тук
Петър Иванов Хлебаров - отсъства
Петър Илиев Якимов - тук
Петър Методиев Петров - тук
Петя Николова Раева - тук
Пламен Василев Орешарски - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Тенев Русев - отсъства
Ралица Тодорова Ангелова - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Налице е кворум.

За стенограмата – допълнително след проверката са влезли: Ваня Добрева, Валентин Николов, Величка Шопова, Зоя Георгиева, Георги Терзийски, Георги Петърнейчев, Пенко Атанасов и Георги Анастасов. (Народният представител Красимир Велчев иска думата.)
Преди това имаме да гласуваме.
Поставям на гласуване направеното предложение за допускане в залата.
Гласували 118 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Декларация от името на парламентарна група – госпожо Караянчева, заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ):
„ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ
Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ категорично не приема определенията на лидера на ДПС Ахмед Доган за Балканската война, произнесени в Кърджали. За българските граждани Балканската война е освободителна война, в която една нация побеждава империята. Това не е гледна точка на политическа партия ГЕРБ, това е гледна точка на българската историческа наука. Никой от нашите бивши съюзници във войната – Гърция, Сърбия и Черна гора, не е дръзнал да оспорва нейния освободителен характер. Не е редно политик, който и да бил той, да сравнява Балканската война с етническо прочистване и възродителен процес. Ето защо намираме оценката на Доган за погрешна и провокативна.
За нас не е изненада, че Ахмед Доган използва така наречения Възродителен процес като клише за обвинение. Тази теза, произнасяна от политическата камбанария на ДПС, винаги започва да звучи, когато наближават избори. Недопустимо е политик с рутината на Доган, обявил се за гарант на етническия мир у нас, да се упражнява на тема „История” и да настоява за нейното пренаписване. Политик, който се опитва да пренапише историята и миналото, не го очаква добро бъдеще.
В Кърджали беше основан Инициативен комитет за честване на 100-годишнината от балканските войни. Кметът Хасан Азис го оглави, но общинарите от ДПС гласуваха, по нареждане на Ахмед Доган, против удостояването на ген. Делов със званието „Почетен гражданин на Кърджали”. Оправдавайки съветниците от Кърджали, лидерът на ДПС отрича грубо и назидателно историческите факти, а тълкуванията му по казуса разкриват политическо задкулисие.
Ние, народните представители на Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ, се обявяваме срещу подобни безцеремонни опити за противопоставяне на българските граждани и причисляването им към измислени враждуващи лагери на насилници и потърпевши от балканските войни. Нито един български политик, пък било той и с диплома на философ, няма моралното право да съди личности и събития, за които историята се е произнесла.
В този смисъл, ако коментарите на Ахмед Доган не са плод на политическо късогледство, то значи става дума за грубо предизборно заиграване с крайно негативни последици.
Категорично сме против обаче националистическата риторика, гръмогласно отстоявана от различни политически сили, целящи краткосрочни предизборни дивиденти. За нас и едната, и другата теза са част от един и същи сценарий.
Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ винаги е отстоявала най-свещения избор на всеки – избора му на вероизповедание. Споделяме убеждението, че независимо от политическите си различия не можем и нямаме право да използваме историята и религията за постигане на политически тези.
Призовавам всички колеги-политици, да застанем над теснополитическите си интереси, за да запазим етническия мир.” Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, миналата седмица Парламентарната група на Движението за права и свободи представи своята официална позиция по казуса „Кърджали” и го определи като следствие от липсата на общ прочит на балканската история. Тази истерия, която наблюдаваме след коментарите на господин Доган по темата, всъщност подсказва същинската цел, която стои и зад декларацията, която чухме преди малко, стои и зад парламентарни инициативи за декларация на Народното събрание, петиция, подписка до Конституционния съд.
Изглежда имате проблем с политическите си ресурси и на вас ви трябва нова енергия да заредите поизхабените си политически батерии. Само че, уважаеми госпожи и господа, Движението за права и свободи не ви е ядрен реактор, от който да се зареждате с политическа енергия. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Ще припомня желязно аргументираната ни теза, че не само Балканската война, а която и да е война, е не само държавно-политически, но и нравствено-психологически проблем от гледна точка на човешкото измерение на войната и на нейния трагизъм.
Ще припомня само един безспорен исторически факт. Във Вардарска Македония още от есента на 1912 г. сръбските окупационни власти подлагат на натиск местните българи да се обявят за сърби. Управлението, установено от ВМРО в Охрид, Велес и други градове, е разтурено. Много дейци на революционната организация са арестувани или убити от сърбите. На гонение са подложени и екзархийските свещеници, и българските учители, на чието място идват сръбски. Българските училища са закрити, а сръбските чети извършват насилствено разоръжаване на селските милиции, съпроводено с побои и убийства на етнически българи. Гърците в Югозападна Македония провеждат аналогична политика спрямо местните българи. При оттеглянето само на Българската армия 15 000 местни българи напускат местата, в които са се родили не само те, но и прадедите им, и тръгват след Българската армия, защото оставането им означава гибел.
Някой ще отрече ли, че тези действия срещу етническите българи са политика на асимилация, са политика на етническо прочистване, са политика на жестокост като характеристика на войната?
Можем ли да си позволим избирателност или жестокостта е жестокост, трагизмът е трагизъм само когато се отнася за нас, а не за другите? (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Затова тезата ни, че има необходимост от общ прочит на Балканската война е желязно аргументирана, това е теза и на редица учени. (Реплики от ГЕРБ.)
Вие прибягвате до елементарния трик да замените израза „общ прочит” с „нов прочит” на историята, за да разгърнете тази антидепесе истерия, на която сме свидетели. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Има огромна разлика между общия прочит на историята и новия прочит на историята, за който говорите вие, и за който не сте чули нито председателя на Движението за права и свободи, нито който и да е народен представител от ДПС. (Шум, реплики и викове в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Днешната теза за пренаписване на историята е продължение на преднамерената подмяна, повтарям, на държавнически отговорната и градивна теза и на лидера на Движението за права и свободи за общ прочит на историята.
Тази необходимост се разполага в полето на българския национален интерес, защото, ако вникнете в съдържанието на урочните единици по балканска история в гимназиалния етап, и на Македония, и на Сърбия, и на други балкански народи, нито един български гражданин не може да остане неутрален и няма как да бъде доволен от тази превратна интерпретация на историята.
Общият прочит на историята не означава подмяна на историята. Не означава отричане на историята. Обратното, означава немитологичен, истински прочит на историята, който да търси истината за историческите събития.
Уважаеми госпожи и господа, в заключение ще споделя категоричната убеденост на всички мои колеги от Парламентарната група на Движението за права и свободи, на всички членове и симпатизанти на Движението за права и свободи, че общият прочит на историята е задължителен. Това е задължително условие както за интегритета на съвременното ни демократично гражданско общество, по същия начин това е задължително условие, за да могат всички балкански народи да имат своята обща градивна геостратегическа перспектива.
Моля Ви, прочетете едно към едно тезите, които се изразяват от лидера на Движението за права и свободи, и не се опитвайте да експлоатирате политически тези, неоспорими желязно аргументирани тези, които представихме в официална декларация, представена Ви и във втора такава по повод вече на нещо, което ние определяме справедливо като политическа истерия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Процедура по начина на водене – господин Гумнеров.
След него – проф. Станилов от името на парламентарна група.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (Независим): Уважаема госпожо председател, поисках процедура по начина на водене, защото всички в тази зала сме депутати и имаме еднакви права. Според мен Вие трябваше да прекъснете този нравствено-поучителен, дори назидателен тон от страна на един човек, който е представител на партия, която меко казано, съмнително може да мине за конституционна.
Беше казана много провокативна тема, че пренаписването на историята не значело подмяна. Напротив, когато пренаписването на българската история става под външен натиск, това е подмяна на българската история! (Реплики.)
Когато пренаписването на историята е подчинено на интереси на ДПС и съответно на Турция, това е подмяна на българската история и ние всички трябва да се противопоставим на подобна теза, госпожо председател, категорично!
Още повече, че ние с господин Стоян Иванов преди няколко седмици предупредихме, че се очаква нещо подобно. Както се тръгна от страна на Комисията по дискриминация, която сега е време да разберете, че трябва да бъде закрита, защото тя е инструмент на ДПС и на Турция в България...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Гумнеров, отклонявате се от исканата от Вас процедура.
Ако беше изнесено това, което Вие твърдите, че е казал господин Местан, щях да го прекъсна. Направете внимателна справка със стенограмата.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Смисълът на казаното е точно този, госпожо председател. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Явно всеки тълкува нещата по свой начин.
Професор Станилов – за изявление от името на парламентарна група.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Естествената реакция на възмущения от декларациите и от думите на лидера на ДПС беше наречена „политическа истерия”. Винаги с такива думи се оправдават естествените реакции, естествените обществени нагласи на българското общество.
Терминът „общ прочит” се различава от термина „пренаписване”. (Реплики: „Нов прочит”.) Да, „нов прочит”.
Ще припомня на залата, че имаше друг термин, който беше лансиран отначалото – терминът за османското присъствие. Тезата за османското присъствие е коментирана много пъти и е ясно едно главно нещо: тезата за османското присъствие цели да оневини, да закрие, да унищожи, да притисне всички престъпления, извършени срещу българския народ от 1396 г. до ден днешен, да бъде принизена българската национална революция, която продължава до днес, и естествените реакции на българското общество на подобни провокации се възприемат по такъв начин, че българската национална революция не е успяла, тя е незавършена революция и българският народ няма право да продължи по този път, който го доведе до естественото, до натуралното, до историческото възстановяване на неговата държава и възраждането на неговата нация.
Общият прочит на историята ще трябва да изравни подвига на Васил Левски с деянията на Митхат паша. Общият прочит на историята ще трябва да равнопостави Сюлейман паша с ген. Гурко, опълченците с низамите и така нататък. Този общ прочит на историята цели да демитологизира българската история, която, като всяка история, е един състоял се мит. На този мит се крепи идентичността на днешна България.
Целта на тези провокации е да бъде сложено началото на разрушаването на нашата идентичност. Разберете го веднъж завинаги!
Ненапразно няколкостотин българи гласуваха за тезите на „Атака”. Това, което аз говоря оттук, е дълбоко мое убеждение и познание върху историческия процес и съвременните нагласи в Република Турция, реакциите на тяхното общество и техните нови политици. (Шум и реплики.)
Трябва да се знае едно-единствено нещо: докато на завърши българската национална революция, на всички тези попълзновения трябва да бъде предоставена съответната съпротива. Това е основното предизвикателство срещу българския народ. Това, за което говорим тук, което слушаме тук – нравоучителни речи, включително и това мога да кажа, че сръбско-българските отношения и македонския въпрос не е работа да ги коментират турци и турска националистическа партия! (Реплики от ДПС.) Това е отделен въпрос. Има Ангорски договор, който...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Станилов, моля да продължите изявлението си от името на парламентарна група без обидни квалификации.
Тук присъстват само български граждани.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Но те са турци, госпожо председател! Да кажат, че са българи, аз няма да кажа нищо. (Реплики от ДПС.)
Това е турска националистическа партия и нека да ме дадат под съд, ще отида в съда да го докажа. Ще извадя всички тези на турските политици в България. (Депутати от Парламентарната група на Движението за права и свободи напускат пленарната зала.) Ще ги прочета там и те ще напуснат съдебната зала така, както сега напускат парламентарната. Това е истина. Имам записи, направил съм папки с документация. Мога да докажа всичко това, което говоря. (Реплики.)
Уважаеми колеги, никога от тази трибуна от името на парламентарната група и лично от мое име не съм говорил без да проверя нещата, не съм говорил невъздържани неща и груби думи. Това са политически оценки.
Народното събрание е политически инструмент, политическа институция и тези неща трябва да се казват тук откровено. Тезата за Общия прочит е теза за въвеждане на новия османизъм в България. Оневиняването на чудовищните престъпления на теократичната империя срещу онези хора, които са били втора категория, втора ръка и връщането им стотици години назад! Това е тезата. Сега трябва да възприемем балканските народи да живеем общо. Общо, но заедно с турската империя, която още не се е изживяла като република. Това се вижда от реакциите сега.
Хората, които се броят за българска партия и които тук непрекъснато декларират, че са българска либерална партия, са всъщност пета колона на турската политика. Реакциите, които изразяват тук, са ясни и добре известни. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Коалиция за България – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Отпред на Народното събрание, над главната врата пише: „Съединението прави силата”.
Очевидно е, че изкушението на отделните парламентарни групи и отделните политически разбирания за добиване на политическа тежест е огромно. Да, това е лесният път. Така по-лесно, по-бързо ще групираме сила зад себе си, но ще разделим българската нация.
Какво всъщност се случи? От един напълно логичен ход, оценката на едно историческо събитие, каквато е Балканската война, част от обединителните борби на нацията за обединение в своята 1300 годишна история, вървейки съвсем нормално в месеците назад в един знаков за България град, какъвто е Кърджали, се стигна до предложението да се удостои един български генерал, олицетворяващ не себе си, а българската държавност, със звание за отдаване на почит не към кого да е, а към историята.
Тогава се случи една провокация, тя не е случайна. Целта на тази провокация беше да стимулира точно това, което се случва днес тук и което вероятно ще се случва в страната – да се разделим, да замъглим съзнанието на българските граждани за истинските проблеми, които трябва да решаваме ние, временно избраните български народни представители.
Затова ние от Българската социалистическа партия и Коалиция за България считаме, че както изказванията на господин Доган и тази провокация в Кърджали са погрешни, непремерени и неприемливи, така и обратните реакции, откъдето и да са, работейки в тази полза на разделението, не работят за интереса на България. Ние смятаме, че това трябва да се прекрати. Оттук-нататък оценката за всички нас ще бъде една – дали работим на ползу роду, или работим на ползу партиите си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
Господин Шопов, какво желаете? Процедура по начина на водене или предложение?
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, не е по начина на водене, въпреки че имах основание и за това, защото абсолютно неправилно не беше вкарана по чл. 47, ал. 7 за разглеждане проектодекларацията на „Атака”, с която да осъдим изявлението на Ахмед Доган. Това е вече друг въпрос. Това трябваше да бъде направено в началото на заседанието. Вие видяхте какво стана. Дебатът достигна до този момент, в който тук бяха направени изявленията от името на парламентарни групи с цялата острота. Явно Вие се опитахте да предотвратите това, до което се стигна, не можахте. След като всички парламентарни групи, освен ДПС, само от Синята коалиция не са изказвали своето мнение, осъждат изявлението на Ахмед Доган, това трябва да бъде направено от всички ни. Има годна декларация, която сме внесли и може да бъде разгледана.
Призовавам Ви да осъществите своето право по чл. 47, ал. 5, тоест да внесете в дневния ред за разглеждане в настоящия момент нашата проектодекларация. Вижда се колко яростни и колко непримирими са от ДПС в този случай. Тук се касае за нещо изключително важно и наистина нещо много страшно. Поставя се под съмнение конституционният ред, териториалната цялост на България, а ще се види, че ще се оспори и освободителният характер на Руско-турската война. Тук трябва на всички да ни светне лампичката – няма време за чакане, няма време за губене! Пред нас стои въпросът дали сме истински българи, или еничари от ДПС, каквито там явно има. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Още веднъж Ви призовавам да упражните своето право по чл. 47, ал. 5 и да внесете нашата декларация, в която се осъжда – ни повече ни по-малко, изявлението на господин Доган в Кърджали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Разбрах Ви, господин Шопов.
По реда на чл. 43, ал. 5 от правилника в изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание. Ние сме напреднали, по-скоро отиваме към края, поради което нямам процедурна възможност да уважа Вашето искане, господин Шопов.
От името на Парламентарната група на Синята коалиция – господин Веселин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Не е възможно наистина, уважаеми колеги, да се започне такъв разговор като този – емоционален, и една от парламентарните групи да отсъства от него. Това е, дето се вика, политически абсурд. Затова поисках думата, за да кажа нещо, което според мен е съвсем лесно разбираемо, то е простичко. Ахмед Доган периодично подразва българската публика с електорална цел. Тоест той вдига някаква тема, казва някакви думи, които ние сме чували тук, от тази трибуна, че били висок наратив и в краен резултат е постигал своята електорална цел.
Питам обаче останалите колеги: те какво казаха в крайна сметка? Че имат своя периметър, че ще си запазят техните гласове, че колегите в центъра ще запазят своите и ще се сбият с ДПС за другите гласове. Цялото това нещо, това е политика.
Отправям една много гореща молба, която в някаква степен е и лична, но, разбира се, и от името на колегите ми. Не го разигравайте върху полето на историческото познание, защото нямате тази компетентност. И тук не е мястото за тази компетентност. Всеки опит да се закача историческото познание с пряк електорален, изборен ефект – политически, е изключително нелеп. Трябва да се знае от всички нас – играта с историята води след себе си тежки резултати, защото това, което направихте преди малко, почти се родее с това, че Софийският университет чества Людмила Живкова. Това е от този ранг политическа игра.
Да Ви кажа как завършват такива неща накрая. Такива неща накрая означават, че после никой не иска да слуша изобщо за никаква история. Защото ние, политиците – аз не се изказвам тук като човек, който преподава в Университета история, а се изказвам като политик, който си знае отговорността и знае за какво е изпратен тука и когато ние започнем да си присвояваме някаква компетентност на историци, влошаваме самото мислене за историята като наука у хората навън. И тези хора навън започват да казват: „Каква е тази наука – тя е нищо повече и нищо по-малко от една прислуга на политиката!” Това е крайният резултат – да знаете, че това е фактът. А цялото това нещо, да Ви кажа откъде е дошло, то е дошло от тяхната партия – комунистическата, която направи наистина историята слуга на политиката. (Реплика от КБ.) И ако ние сега другите, които не сме комунисти, които искаме да сме демократи, продължаваме по същия път, водени от някакви евтини номера на Доган, абсолютно евтини – дайте да му го кажем, че знаем какво прави. Той е страхлив за собствените си гласове и затова ги предизвиква тези скандали! Вие защо обаче го усилвате, защо правите от скандала по-голям скандал? За да му дадете повече сила! Че той, Местан си го каза – политическият ресурс не е проблем само за ГЕРБ, политическият ресурс е проблем за ДПС, за БСП, за нас в Синята коалиция, за всички, които отиваме на избори. Това е така. Който не го казва, означава, че лъже себе си.
Така че това е истината. Тази злоупотреба, която се извършва на полето на историята от абсолютна некомпетентност, разбира се – говорят се абсолютни щуротии, има само един-единствен политически ефект – изборите догодина. Благодаря, госпожо председател. (Ръкопляскания от СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вече можем да продължим с Първо четене на Законопроекта за отменяне на Закона за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, ал. 1 от Конвенцията за международни железопътни превози, подписана на 9 май 1980 г. в Берн.
Преди почивката чухме доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. След почивката допуснахме заместник-министъра в залата.
Откривам дискусията.
Има ли народни представители, които желаят да участват в нея? Няма.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за отменяне на Закона за приемане на Декларация по смисъла на чл. 42, ал. 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Процедура – господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде приет на второ гласуване следният закон...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, първо процедурата, след това ще Ви дам думата.
Правите процедурно предложение първото и второто четене на законопроекта да се състои в едно пленарно заседание.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ):
„ЗАКОН
за отменяне на Закона за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн
Член единствен. Законът за приемане на декларация по смисъла на чл. 42, § 1 от Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF), подписана на 9 май 1980 г. в Берн се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Вълков.
Режим на гласуване.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОТМЯНА НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ.
Припомням на народните представители, че първото четене на законопроекта започна в предходната пленарна седмица. Чухме докладите на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и доклада на Комисията по правни въпроси. Законопроектът бе представен от народния представител Петър Хлебаров. Дискусията бе открита. Бяха проведени разисквания, които не са приключили.
Припомням времето, с което разполагат парламентарните групи:
- Парламентарната група на ГЕРБ – 27 минути и 6 секунди;
- Парламентарната група на Коалиция за България – 14 минути и 26 секунди;
- Парламентарната група на Движението за права и свободи – 13 минути и 17 секунди;
- Парламентарната група на Синята коалиция – 16 минути;
- Парламентарната група на „Атака” – изчерпано време;
- независимите народни представители – 13 минути и 38 секунди.
Изказвания?
Заповядайте, господин Стоянов.
БОРИСЛАВ СТОЯНОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, отново искам съвсем накратко да посоча мотивите, които ни подтикнаха да внесем нашия Законопроект за отмяна на Закона за защита от дискриминация.
Убедени сме, че дискриминацията достатъчно ясно и категорично е забранена в редица текстове на Конституцията и законите. Поради тази причина смятаме, че съществуването на специален закон е абсолютно излишно. Произтичащата от този закон Комисия за защита от дискриминация, която функционира вече повече от осем години, доказа, че се назначава единствено по политически принцип и многократно беше използвана от предишното управление за репресии срещу политически противници на властта. Нещо повече, убедени сме, че чрез дейността си тя не само, че съдействаше за предотвратяване на дискриминацията, а всъщност активно работеше за създаване на такава, и то срещу българите в собствената им държава.
Отново искам да Ви припомня, че от 2009 г. насам народните представители от Четиридесет и първото Народно събрание отхвърлиха категорично всички годишни доклади за дейността на въпросната комисия, което е една категорична и ясна оценка за нейното съществуване, както и за нейната дейност. Паразитната функция на Комисията за защита от дискриминация се допълва и от факта, че за годините, през които тя съществува, погълна 25 милиона от парите на данъкоплатците, а дейността, която извърши, отново, както знаем, е равна на нула.
Освен това мисля, публична тайна не само за всички присъстващи в тази зала, но и за много хора от нашето общество, е че въпросната комисия беше и за съжаление продължава да бъде инструмент в ръцете на Движението за права и свободи.
Мисля, че последното, с което нашумя въпросната комисия, е излишно да го припомням, беше позорът с опита за посегателство върху творчеството на Ботев и Левски.
Призовавам Ви този път да не се крием зад някакви препоръки, които били правени от Европейския съюз и от Европейската комисия за съществуване на такава комисия и на такъв закон. Отново ясно казвам: в България няма дискриминация, мисля, че всички сме убедени в това. Самата дискриминация достатъчно категорично и ясно е забранена в Конституцията на Република България и самото съществуване на въпросния закон и въпросната комисия е абсолютно излишно.
Призовавам Ви да подкрепите нашия законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Не сте прав, господин Стоянов! В България има дискриминация и тя е насочена пряко срещу българския етнос.
Тази дискриминация започва не отсега. Спомняте ли си, че по времето на социализма имаше определени региони, от които хората влизаха с тройки в университетите, докато ние от останалите региони, където преобладаваше етническото българско мнозинство, се налагаше да влизаме с петици и шестици.
Сега в момента под натиска на Европейския съюз така наречените европартньори, които всъщност са евро узурпатори в България, тази тенденция за дискриминация върху българския етнос, върху все още българското мнозинство, което е на път да стане българско малцинство, съществува. Тя е координирана, израз на тази дискриминация е както Комисията за защита от дискриминация, която прокарва точно дискриминацията над българите, така и ДПС, които категорично подкрепят тази политика, както се видя и преди малко от опита им да прокарат един нов прочит на българската история и по този начин да я подменят. Апропо, по същия начин Комисията за защита от дискриминация се опита неотдавна отново да направи един нов прочит на българската история с цел подмяната й. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика – Стоян Иванов.
СТОЯН ИВАНОВ (независим): Господин Стоянов, налага се да продължа думите на колегата Гумнеров, защото ние смятаме, че дискриминация в България има. Наистина много често и основно тя е насочена към преобладаващото мнозинство от българското население, което не е защитено от тази дискриминация, поради което смятаме, че законът трябва да остане. Законът трябва да остане, но Вие сте прав за едно, тази комисия в този й вид, с начина, по който е конституирана, е абсолютно излишна.
Аз ще подкрепя Вашето предложение за отмяна на целия закон с надеждата да напишем нов, по-добър закон. Ако това не мине, ще настояваме Вие да подкрепите нашето предложение за промяна на досегашния закон и отпадане на комисията.
Колеги, абсолютно прави са вносителите. Комисията беше инструмент. Вие си мислите, че като сте сменили някои лица вътре, вкарали сте свои политически представители, впрочем някои от тях аз познавам лично – достойни хора са наистина, смятате, че ще се промени много, така ли? Не, няма да се промени много. Няма да се промени, заради начина, по който се конституира тази комисия – на политически квотен принцип. Тоест, тук се играе на политика, а не на защита от дискриминация. Тази комисия има такива парасъдебни функции, както Ви е добре известно.
Предпочитам да вкараме този проблем – проблема за дискриминацията, в съдебната система, като го изчистим от възможностите за политически заигравки. Само тогава българските граждани, българите в България могат да бъдат защитени от дискриминация, без да има някакви политически и етнически заигравки вътре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Трета реплика?
Заповядайте, господин Пейчев.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоянов, не считам, че в България няма дискриминация. Събитията от последната седмица показаха най-жестоката дискриминация спрямо нас. Желанието на Доган да поиска нов прочит на българската история е най-голямата дискриминация спрямо нас. Но все пак аз считам, че сме приели една Конституция, която защитава нашите права. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика? Няма да ползвате.
Има ли други народни представители, които желаят за се изкажат? Няма.
Дискусията е закрита, преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за отмяна на Закона за защита от дискриминация.
Гласували 91 народни представители: за 13, против 17, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
Господин Шопов – прегласуване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Правя искане за прегласуване, тъй като по такъв въпрос не може народните представители да се скрият зад безличното „въздържали се”. Не може по такъв въпрос да нямаш мнение и да се чудиш дали да бъде „да” или „не” след всичко, което се случва през последните дни, след декларацията, която ГЕРБ направи преди малко и от която се вижда, че на някои хора от ГЕРБ наистина им светва за какво става дума и в какво състояние и в какво положение сме, след като и другите парламентарни групи в Народното събрание изразиха за първи път едно разбиране, което буди доверие, и се надяваме, че малко по малко ще им дойде акълът в главата за някои процеси, за които ние от „Атака” от дълго време предупреждаваме.
Тази комисия до голяма степен – дали ще съществува, или не, е тест за всички народни представители за подкрепа на Ахмед Доган или против Ахмед Доган. Защото това е място, това е комисия, която е под неговото пряко ръководство. Така беше през миналия мандат, така е и сега. Това е място за негови кадри, които да бъдат назначавани на различните нива в целия 70-членен състав на комисията, с милионите, които се изразходват като бюджет, едно от последните пребивалища и убежища на фалиралите му политици – хора, които изпращат там на топло и на синекурно място. Затова, а и за да се усмихне министъра Дянков, като спести 3-4 млн. лв. ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Шопов – изтече времето.
ПАВЕЛ ШОПОВ: ...за бюджета, които да отидат за много, много по-полезни неща, гласувайте вторият път, както Ви правя това предложение за ликвидиране на тази комисия и отмяна на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прегласуване, колеги!
Гласували 91 народни представители: за 13, против 24, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Колеги, утре пленарното заседание ще започне в 9,00 ч. с обсъждането на първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2013 г.
Програмата утре включва и останалите два законопроекта, съответно за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г. и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 12,38 ч.)

Председател: Цецка Цачева

Заместник-председател: Менда Стоянова

Секретари: Любомир Иванов
Милена Христова
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания