Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИСТОТИН И ШЕСТНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, четвъртък, 29 ноември 2012 г.
Открито в 9,05 ч.
29/11/2012
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: заместник-председателите Менда Стоянова и Павел Шопов

Секретари: Милена Христова и Любомир Владимиров

ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме кворум. (Звъни.)
Откривам днешното пленарно заседание.
Съобразно промените, които направихме във вчерашния пленарен ден, днес започваме с точка първа, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 254-01-57, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 3 май 2012 г.
Процедура.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя следното процедурно предложение по програмата за работа за днешния ден. След точка първа – Наказателния кодекс, предлагам да продължим с точка втора – Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, продължение от вчера. Точка трета да бъде Проект за решение за удължаване на срока на действие на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по Проекта АЕЦ „Белене” от 2002 до края на месец март 2012 г. След това да продължим с Второ четене на Закона за Търговския регистър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 124 народни представители: за 84, против 17, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Госпожо Дариткова, заповядайте за доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание:

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение
и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-57,
внесен от народния представител Ваньо Шарков и
група народни представители на 3 май 2012 г.

На свое редовно заседание, проведено на 13 септември 2012 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-57, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 3 май 2012 г.
На заседанието взеха участие представители на Министерството на правосъдието, на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на Министерството на здравеопазването и на пациентски организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите – д-р Ваньо Шарков. Той посочи, че все повече стават случаите на агресивно поведение и насилие над медицински специалисти при и по повод изпълнение на задълженията им за оказване на медицинска помощ, при което се е стигнало до получаване на различни по тежест телесни повреди. Липсата на законодателно определяне на медицинските специалисти като обект на закрила ги поставя в неравностойно положение спрямо други категории лица, изпълняващи отговорни служебни задължения.
Доктор Шарков изложи като мотив за предложеното допълнение в Наказателния кодекс и Тълкувателно решение № 2 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Общото събрание на Наказателната колегия, според което длъжностни лица са единствено лекарите, които изпълняват ръководни функции или функции по управление на чуждо имущество. Засилената наказателноправна защита би следвало да бъде предоставена еднакво за всички лекари и медицински специалисти, не само за длъжностните лица.
Представителят на Министерството на правосъдието изрази подкрепата на министерството за законопроекта, като посочи, че тяхното становище е наказателноправната защита да се засили и по отношение на убийствата на медицински специалисти, като съответно бъде допълнен чл. 116, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Доктор Цветан Райчинов – председател на Българския лекарски съюз, изрази подкрепата на съсловната организация към предложения законопроект.
От страна на всички народни представители, които взеха думата, беше обърнато внимание, че е необходимо прецизиране на внесения законопроект, като на водещата комисия бъде предложено да се предвиди и допълнение към квалифицирания състав на убийството по чл. 116, ал. 2 от Наказателния кодекс.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 17, „против” – 0, „въздържали се” – 0, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-57, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители на 3 май 2012 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, д р Дариткова.
Комисията по правни въпроси не е представила доклад.
В такъв случай преминаваме към разисквания.
От името на вносителя – заповядайте, д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, истината е, че подобен законопроект беше внесен от представители на всички парламентарни групи, начело с госпожа Шайлекова от Парламентарната група на ГЕРБ. За съжаление, тогава законопроектът не беше подкрепен, защото имаше становище, че лекарите са длъжностни лица и са защитени с по-висока степен на защита от Наказателния кодекс. След това обаче стана ясно, че няма подобно нещо и затова се наложи законопроектът да се внесе отново.
Причина да внесем този законопроект е фактът, че все повече стават случаите на агресивно поведение и насилие над медицински специалисти при и по повод изпълнение на задълженията им за оказване на медицинска помощ. Ще Ви запозная с част от случаите, за да добиете всички представа за какво става дума.
На 22 ноември 2011 г. в Центъра за спешна медицинска помощ – Ямбол, лекарят и медицинският фелдшер са заплашвани с пистолет по време на визита при болно дете. Последва напускане на работа от опитен педиатър с дългогодишен стаж в системата на Спешна помощ поради безнаказаност на насилника.
На 13 декември 2011 г. в Спешно приемно отделение – Стара Загора, група роми пребиват лекар и медицински фелдшер, заплашват със саморазправа шофьора на Спешна помощ, които обслужват пострадал при пътнотранспортно произшествие.
На 30 декември 2011 г. в Центъра за спешна медицинска помощ – Русе, около 300 роми от русенското село Малко Враново нападат медицинските фелдшери и шофьорите на екипите, дошли да окажат спешна помощ на пострадали при катастрофа младежи.
На 29 декември 2011 г. в Центъра за спешна медицинска помощ – Търговище, са нападнати медицинският фелдшер и шофьорът на санитарния автомобил от пияния внук на пациент.
На 6 януари 2012 г. в Детско отделение – Ямбол, осем пияни пребиват дежурната педиатърка и санитарката и потрошават цялото Детско отделение на ямболската болница МБАЛ „Св. Панталеймон”.
На 8 февруари 2012 г. в Центъра за спешна медицинска помощ – Кърджали, филиала в Момчилград, баща набива със сопа фелдшера, който поискал да лекува детето му в болницата в Момчилград. Нападателят е задържан в Районното управление на МВР – Момчилград, за побой над медицинско лице и е осъден да заплати глоба в размер на 150 лв.
На 15 март 2012 г. в отделението по уши, нос, гърло – кабинета за уши, нос, гърло – Благоевград, мъж нанася побой над лекарка, става въпрос за филиала в Гоце Делчев, като в рамките на предишната година е пребил и дежурната лекарка – гастроентеролог, и дежурен невролог в същия медицински център. Нападателят е психически здрав, но се отличава с агресивно поведение, което се проявява и без провокация. Същият човек продължава по този начин да действа спрямо лекарите в Благоевград.
На 6 април 2012 г. в хирургията в Пазарджик двама братя нападат с юмруци дежурния лекар в хирургията.
На 9 април 2012 г. в Центъра за спешна медицинска помощ – Враца, във филиала – Бяла Слатина, брат на пострадала, пребита при скандал без причина, нанася удар в лицето на водача на медицинския автомобил, в резултат на което причинява фрактура на носа и комоцио.
На 8 и 9 април 2012 г. в Спешно приемно отделение – Стара Загора, е докаран мъж в нетрезво състояние, който отправя ругатни и псувни спрямо дежурния екип от Центъра за спешна медицинска помощ, и удря дежурния санитар. За това му деяния Районният съд в Стара Загора налага глоба от 200 лв.
На 26 април 2012 г. в Спешно приемно отделение – Благоевград, група роми нападат медицинския персонал на Многопрофилната болница за активно лечение – Благоевград. Тълпата от разгневени хора се юрва към кардиологията с викове да разчекнат дежурния лекар.
На 27 май 2012 г. в Спешно приемно отделение – Добрич, 19-годишен абитуриент пребива шефа на Спешното отделение на болницата в Добрич.
На 5 юни 2012 г. в Спешно приемно отделение – Русе, криминално проявен мъж, потърсил помощ, започнал да се държи грубо и арогантно и нанася удар в лицето на дежурния лекар. Арестуван е за 24 часа.
На 13 октомври 2012 г. в Центъра за спешна медицинска помощ – Русе, екипът е ненадейно нападнат от видимо афектиран мъж, който заплашва да ги убие и потрошава с юмрук предното стъкло на санитарния автомобил.
На 14 октомври 2012 г. в Центъра за спешна медицинска помощ – София, екипът е нападнат заради закъснение, при което се наложило да се скрие в близкия полицейски участък. Независимо от заплахите за саморазправа, екипът се връща с полицейски патрул и обслужва пациенти.
Изчетох всичките тези случаи и мога да продължа. Въпросът е, че това е доказателство за необходимостта наистина да променим Наказателния кодекс и в групата на лицата, които се ползват с по-висока степен на защита от Наказателния кодекс, които в момента са: съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител, помощник частен съдебен изпълнител, митнически служител, орган по приходите, служител на Изпълнителната агенция по горите или служител на Министерството на околната среда и водите, да добавим и медицинските специалисти, изпълняващи своите задължения да опазват човешкия живот при или по повод изпълнение на медицинските дейности.
Коя е следващата по важност причина? Не е само броят на случаите. Следващата по важност причина е, че отношението към лекарите в едно общество е признак за неговата цивилизованост. Когато не можем да ги защитим, това означава, че ние заставаме на страната на хората, които са готови да нанесат побой върху тях. Когато оправдаваме действието на побойниците заради това, че в България има хора, включително и лекари, които недобросъвестно изпълняват, за съжаление, своите задължения, това означава, че ние одобряваме по принцип насилието. Това означава, че има български граждани, включително и народни представители, които са готови да одобрят и постъпката на един баща, който пребива своето дете заради това, че то било непослушно или е получило двойка?
На следващо място – коя е причината? Както видяхте в много от случаите, става въпрос за нападение върху медицински лица по време на катастрофи, по време на дежурствата им в Спешна помощ, по време на работата им в реанимационните отделения. Защитавайки лекарите и медицинските специалисти в тези отделения и клиники ние защитаваме и техните пациенти. Защото, когато бъде нападнат екипът на спешна помощ, който работи на катастрофа, тогава се заплашва животът и на пациентите, които той отива да спаси. Когато се нападне екипът, работещ в реанимация, тогава се нападат и пациентите, които лежат в реанимационно отделение и чакат да им се окаже необходимата медицинска помощ. Когато се нападат хирурзи, тогава се нападат и техните пациенти, които чакат на операционната маса или пред операционната зала.
Затова аз и моите колеги, между другото от няколко парламентарни групи, които сме внесли този законопроект, очакваме подкрепата на пленарната зала, защото това наистина е въпрос на отношение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Шарков.
Откривам разискванията.
Имате думата, колеги.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Неслучайно ние от партия „Атака” първи взимаме думата, защото приветстваме този законопроект и сме от тези в Четиридесет и първото Народно събрание, които отдавна желаем и чакаме неговото приемане. И днес се надявам да стане един откровен дебат, в който да бъдат казани всички истини защо се налага да бъде приет този законопроект.
Господин Шарков чудесно изброи безбройните примери. Те, господин Шарков, са много повече. Вие изброихте част от тях. Не става въпрос за повторяемост, става въпрос за система от случаи, при които български лекари и медицински екипи страдат от агресия. Може би в присъщ за Вас тон и един разбиран по вашему демократизъм Вие обаче пропускате нещо, което е повторяемо и особено характерно за тези случаи, което, без да назовем, не можем да минем по-нататък и не можем да проведем истински пълноценен дебат, а това е, че в огромната си част, бих казал с малки изключения тези случаи са предмет и въпрос на циганска престъпност. Това го виждаме от екраните на телевизорите, виждаме го от страниците на вестниците. Ние като народни представители го чуваме разказано в избирателните си райони, където ходим и където гражданите ни го свеждат.
Това е така, защото в българското общество от години и от десетилетия няма адекватно отношение към този вид престъпност. Тя, както Ви е известно, дори не се води като такава. Нещо, което през социализма се водеше и тогава 40% от цялата престъпност в България беше циганска. Може би затова беше и съпротивата на управляващата партия толкова време законопроектът да седи в чекмеджетата, в Деловодството на Народното събрание и чак днес с триста зора, знаете с какви перипетии успяваме да го гледаме на първо четене.
За мен обаче нещата имат чисто наказателноправен характер, чисто юридическо звучене. И тук всички юристи са наясно и знаят, че тогава, когато едно явление в обществото добие опасни размери, то трябва да намери своя законов израз и своето отражение в Наказателния кодекс и в системата на наказателното право. Виждаме, че българските народни събрания в цялата си поредица до този момент са създавали този проблем, но те не са били на висотата си да се справят с проблема, като един от методите, начините, инструментариумите е да направят квалифициран състава по отношение но този вид престъпност. Защото в Наказателния кодекс са квалифицирани съставите на много престъпления по повод и във връзка с извършилия го субект.
Ето един типичен пример и ще го каже специалист по наказателно право, всеки преподавател от университетите и правните институти на страната и дори всеки студент или правоприлагащ нормите, който не би се замислил и на прима виста би казал: „Да, типичен случай с оглед на субект извършител, един състав да бъде квалифициран.” Но това евентуално ще бъде направено чак сега, чак днес.
Няма да се спирам на конкретиката. Ние от „Атака” също публикувахме книга за циганската престъпност, където гъмжи от такива примери. Бихме могли да Ви я представим и да изброим много от тези случаи – не казвам всички, а много от тях.
Днешният дебат, днешната точка в дневния ред са тест и за нещо друго. Те са тест за това управляващите от ГЕРБ как ще се държат, какво ще кажат, какво становище ще вземат и най-важното – как ще гласуват по този текст. Много ме притеснява тяхното поведение.
Досега ние от „Атака” коментирахме какъв ще бъде изходът от този дебат и от това гласуване. Наистина основателно се притесняваме от факта, че и в този Парламент, както и в предишни, добрите, основателните, общественозначимите предложения, които произтичат от опозицията, се неглижират. Те се побутват, отлагат, прави се всичко възможно да бъдат разсеяни, отнесени във времето и накрая да не бъдат гласувани. Това е първото, което ни притеснява. Бяхме свидетели по отношение на този законопроект дълго време.
Другото е простият факт – причинно-следствената връзка между това, че се касае най-вече за борба с циганската престъпност и факта, че вторият човек в управляващата партия Цветан Цветанов е този, който е натоварен в държавата да се занимава с тази престъпност. Човекът, чиито действия до този момент в тази насока са абсолютно сбъркани, абсолютно неефективни. От „Атака” не сме наясно какво послание е дал, каква директива на Парламентарната група на ГЕРБ, защото ни е известно, че освен по този въпрос, той е човекът в Партия „ГЕРБ”, който дава тона и решава начина, по който да се подхожда по всички теми, въпроси и проблеми от наказателноправен характер, свързани с обществения ред в страната. Това е второто ни опасение.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, аз се обръщам към Вас – призовавам Ви да бъдете обществено отговорни. Знам какво Ви е в главите – Вашата съвест в каква насока Ви кара да гласувате. Но Ви моля да не прилагате най-честия Ваш подход – да гласувате „въздържали се”, тоест ни топли, ни студени. Това няма да Ви извади от отговорността и няма да Ви спаси от конфуза. Затова Ви призовавам да послушате своята съвест – знаем каква е тя, и да натиснете копчето за гласували „за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Господин Радославов – за изказване.
АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ние от Коалиция за България ще подкрепим внесения законопроект, защото действително насилието върху лекари и медицински работници ескалира до неприемливи вече граници. Но за разлика от колегата Шопов, аз не мисля, че трябва да се търсят партийни дивиденти от този злободневен и тежък въпрос.
Независимо кой извършва това престъпление – дали ще е циганин, или българин, тази промяна трябва да важи за всички, за да възпрем вандалщината в поведението. България от пет години е член на Европейския съюз и сме длъжни като общество преди всичко да се борим срещу всякакъв вид насилие. А относно този едва ли не специализиран сектор в българското общество – българските медици, които през целия си живот се грижат за здравето на своите сънародници, най-малко заслужават такова отношение.
Тук въпросът е за цивилизован избор, за право на човечност, на хуманност, защита точно на тези наши съотечественици, чиято професия е хуманна. Най-малко, пак повтарям, те са заслужили подобно отношение.
Призовавам всички колеги, независимо от коя парламентарна група са – действително се налага да предприемем тази мярка. Може да се окаже, че е временна, след като се излекува нашето общество. Аз вярвам, че нещата няма да бъдат все в този вид, в който са.
Като обвиняваме тук циганското малцинство, трябва да сме наясно, че това са хора най-ниско образовани, най-бедни, най-озлобени и някак си са естествени нервите, манталитетът и склонността на такъв тип хора – не само спрямо лекари, а във всякакви други случаи. Така че би трябвало да се погрижим като държава за образованието, за възпитанието на всички български граждани и по този начин индиректно да минимизираме подобни прояви.
Смятам, че всички сме наясно с това. Ние от Коалиция за България не го правим, за да наказваме ромския етнос – тези от тях, които извършват подобни действия, а с общото съзнание, че в момента това е нужно за обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Радославов.
Реплики? Няма.
За изказване – д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да припомня, че темата за инкриминиране на посегателствата срещу лекари не се разглежда за първи път в тази зала. Инициатори на промяна в Наказателния кодекс преди повече от година бяха народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ, подкрепени основно от представители на лекарското съсловие от другите парламентарни групи.
Но аз Ви моля плоскостта на дебата да не бъде поставяна като опит на лекарите, които са значително представени в този парламент, да извоюват някаква по-висока степен на защита за представителите на медицинските професии. Смятам, че подкрепата на този законопроект е логична.
Тъй като темата за лобизма и за конфликта на интереси е особено актуална, искам да декларирам, че съм лекар с повече от 20 години трудов стаж, но смятам, че именно лекари трябва да се изказват в защита на този законопроект, защото те добре познават условията, при които нашите колеги упражняват професията си. Смятам, че е логична подкрепата на този законопроект, която произтича от дължимото уважение и защита на специалистите, полагащи всеотдайни грижи за човешкия живот и здраве.
За да е налице квалифициран състав на дадено престъпление в Наказателния кодекс, е необходимо деянието да е с висока степен на обществена опасност, тоест обществените отношения да са сериозно накърнени. Затова при засягане на тези обществени отношения се предвижда засилена наказателна репресия. В случая високата обществена опасност на деянията се определя от особените качества на пострадалите – медицински специалисти, с оглед на специфичните задачи и функции, които изпълняват, авторитета, който имат в обществото, доверието на гражданите в тях, отговорността и риска, които поемат при изпълнение на техните правомощия. Безспорно по отношение на тези лица е необходима особена закрила, най-вече когато обект на престъпление са животът и здравето на лекаря и медицинските работници, които оказват непосредствена медицинска помощ на пациента.
Видно от ал. 2 на чл. 131 от Наказателния кодекс, в квалифицирания състав на телесните повреди са включени широк кръг лица. Този списък е бил последователно попълван в годините. Почти всички от тях се ползват с допълнителна защита, дадена им в законите, уреждащи техния статут. Например – държавните съдебни изпълнители, които по специалния Закон за съдебната власт са със специална уредба на служебните задължения.
Очевидна е и логиката на Наказателния кодекс, която вносителите на законопроекта следват и по отношение на медицинските специалисти.
Подкрепата на предложения законопроект към настоящия момент е целесъобразна и поради факта, че по действащия Наказателен кодекс не може да бъде осигурена по-висока защита на медицинските специалисти, които не могат да бъдат приравнени на длъжностни лица по смисъла на този закон.
Според тълкувателно Решение № 2 от 2011 г. на Върховния касационен съд, което вече беше цитирано, длъжностни лица са единствено лекарите, които изпълняват ръководни функции или функции по управление на чуждо имущество. Засилената наказателноправна защита би следвало да бъде предоставена еднакво за всички лекари и медицински специалисти, не само за длъжностните лица. Това следва да бъде прецизирано от вносителите.
Разбира се, в този законопроект има много правни несъвършенства и ние сме съгласни, че текстовете се нуждаят от прецизиране между първо и второ четене. Терминът „медицински специалисти” задължително трябва да бъде съотнесен към Закона за здравето, където ясно е регламентирано кои са тези лица и това да бъдат лица, изпълняващи медицински дейности.
Със законопроекта се предлага и допълване на квалифицирания състав на наказателноправна защита само при причинена телесна повреда, а при убийство не е предвиден такъв квалифициран състав. Този пропуск също следва да се отрази.
Смятам, че с гласуването на законопроекта днес в залата ние, представителите на Четиридесет и първото Народно събрание, трябва да покажем на обществото отношението към неговите лечители. Затова апелирам по съвест да подкрепите този законопроект. Френски мислител е казал, че по лекар не се стреля и на бойното поле.
Нека да покажем отношение към хората, които упражняват медицинска професия в България. Те се нуждаят от тази защита, за да не бъдат записани скоро в книгата на изчезващите видове, каквато, за съжаление, е печалната тенденция в нашите условия. Апелирам за подкрепа на този законопроект. (Ръкопляскания от центъра и отдясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Дариткова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Доктор Шарков, заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
След представянето на мотивите наистина ще направя много кратко изказване.
Уважаема д-р Дариткова, ние с Вас като лекари нямаме конфликт на интереси по този законопроект, защото нямаме финансов интерес, нямаме пряк финансов интерес и поради тази причина няма как да имаме конфликт на интереси, внасяйки законопроекта.
Искам само да Ви прочета нещо, което българските лекари, работещи в спешна медицинска помощ, са изпратили до председателя на Народното събрание, до Парламентарната комисия по правата на човека, Комисията по здравеопазване, здравния министър, правосъдния министър, съсловните организации.
Хората, работещи в спешната помощ в своето обръщение пишат: „Считате ли, че обидата, унижението и болката ни струва наказание за дребно хулиганство?”
Аз прочетох наказанията, които са понесли хората, нанесли побой над лекари и медицински екипи. Забележете – лекарите и медицинските специалисти са бити и биячите са глобени с по 150 до 200 лв.
Вижте какво пише в чл. 325 на Наказателния кодекс. Той предвижда за проява на жестокост към гръбначно животно, причиняване противозаконно на смърт, тежко или трайно увреждане на гръбначно животно, насилникът да се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от 1000 до 5000 лв.
Това го пише в декларацията и, ако някой от Вас има съмнение дали трябва да бъде подкрепен законопроектът, просто се замислете защо наказанията за бой над гръбначно животно са такива, а наказанията за бой над лекари са 200 лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Шайлекова, заповядайте.
СТАНКА ШАЙЛЕКОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще кажа само няколко думи.
На 10 юни 2011 г. под № 154-01-57 аз и още 18 мои колеги от всички парламентарни групи внесохме предложение за промяна в чл. 131 на Наказателния кодекс. Тогава това предложение не беше прието, тъй като очаквахме промяна изцяло на Наказателния кодекс, но явно това е труден процес. В момента ние изцяло подкрепяме предложението, внесено от д-р Шарков.
Подписах това предложение тогава, тъй като самата аз съм участвала в момент на терор от страна на близки на пациент. Никога няма да забравя дежурството, на което трябваше да включа млад мъж на хемодиализа, а пред вратата чакаше една голяма група роднини на пациента, които казаха: „Ако той не оживее, ти жива няма да излезеш оттук!”
Без да омаловажаваме значението на нито една професия и тъй като съм дълбоко убедена, че всеки един трябва да бъде на работното си място спокоен, аз смятам, че в момент, в който трябва да бъде спасен живот, в момент, когато трябва да се роди живот, медицинските специалисти трябва да работят максимално спокойни, за да се гарантира здравето на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-57.
Режим на гласуване.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът е приет. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към следващата точка, продължение от вчера:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ, № 202-01-54.
Господин Червенкондев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, продължаваме с доклада за второ четене от § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 26 и 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания няма.
Подлагам на гласуване параграфи 26 и 27 по вносител.
Гласували 72 народни представители: за 61, против 5, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: По § 28 има предложение от Явор Нотев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Екатерина Михайлова – комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Костов:
В § 28, Глава девета, Раздел ІІІ, чл. 41, ал. 1 и ал. 2 да придобият следния вид:
„Чл. 41. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма може да изготви мотивирано предложение по чл. 30 от Закона за българското гражданство за придобиване на българско гражданство по чл. 16 от същия закон на чужденци-граждани на трети страни, извършили инвестиция в Република България на стойност над 1 млн. лева.
(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава наредба по ал. 1, в която посочва допълнителните икономически изисквания към инвестицията, извършена от лицата, кандидатстващи за българско гражданство по този член.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Любен Татарски:
В § 28, Глава девета, Раздел I, чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 14, ал. 1-3” се заменят с „чл. 14, ал. 1-4”.
2. Създава се ал. 6:
„(6) Удостоверение за получаване на разрешение за постоянно пребиваване по чл. 25а от Закона за чужденците в Република България може да бъде изготвено и за чужденец, който е направил инвестиция с общинско значение, сертифицирана със сертификат за клас В, в размер не по-малък от 1 000 000 лв. Условията за установяване на обстоятелствата по тази алинея се определят с наредбата по чл. 40.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28 относно създаването на Глава осма, който е отразен на систематичното му място като нов § 25, и не подкрепя текста на вносителя за § 28 относно създаването на Глава девета. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 28 и предлага да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Изказвания?
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Дотам не влизат инвестиции в България, че управляващите се чудят как да въведат нови фигури, нови поводи и нови причини, поради които да влязат някакви пари в държавата. Тук стигаме вече до крайности, до положение и до ситуация, в която гражданство и постоянно пребиваване се купуват, ако купиш имот в държавата, като са дадени стойности от 1 млн. лв. за физически лица и за дружества – 1,5 милиона. Не е помислено в редица други насоки и връзки.
Първо, не е помислено и не се мисли, когато се прави това, че тук става въпрос за държавност. Въпросът за гражданството е фундаментален въпрос, който е свързан с държавността и устоите на една държава. Да се въвеждат такива критерии, че за пари можеш да станеш гражданин на една държава, е въпрос много сложен, той е, ако щете, и емоционален, въпрос на споделяне на цивилизационни виждания, на идеи, е, меко казано, несъстоятелно.
Ако погледнем чисто прагматично, има някои недомислици и никой не държи сметка как ще се отрази един такъв акт за приемането ни в Шенген и няма ли да усложни този и без това толкова сложен процес. Казвам това, защото от „Атака” сме проучили каква е практиката в близки страни. В Черна гора е направен подобен аналогичен опит, за което е имало бурна реакция от Европейската комисия. Издаден е само един паспорт и е отменено това правило.
Да, вярно е, че в други страни в Европейския съюз има въведени подобни правила, но те са отдавна в Шенген, няма за какво да се борят. При нас нещата са сложни, деликатни и този факт може да се отрази отрицателно в тази връзка.
Няма да се спирам подробно – може би когато гледаме Заключителните разпоредби за промените, които там се правят в Закона за чужденците в Република България и за българското гражданство, но има ред процесуални пречки и проблеми за гледането на този текст в закона. Още повече, ако имаме предвид разпоредбата на чл. 71 от нашия правилник – че има друг законопроект, който е висящ между двете четения, и сега да правим тази промяна е най-малко недопустимо от гледна точка на спазване на правилника и процесуални разпоредби, но това са съображения по процедура.
Можем да продължим с редица аргументи против въвеждането на този текст и на това правило, които са по същество и които можем да извлечем от живота, така както се слагат и свеждат обстоятелствата, свързани с тази материя.
Първият въпрос, който можем да поставим, е, че парите за покупка на имота може изобщо да не влязат в България и в икономиката. Сигурно ще бъде така – сделките по покупко-продажба на имоти изцяло в частния сектор могат да станат и между чужденци. Това е факт, който е неоспорим.
На второ място, цената на имота може да бъде договорена на 1 милион формално, човекът или дружеството да получи гражданство, а стойността на имота да е много по-малка, както в действителност това става. Тоест, чисто документално да бъде изпълнено условието, но фактически парите да не влязат в България и в българската икономика.
Постави се въпрос, че в момента над 300 хиляда имота са собственост на чужденци, много от тях на висока стойност. Тук поставям този въпрос и не е отговорено. Не е ли несправедливо за имотите, които до този момент са на тази стойност и са били придобити, а оттук нататък това ще се отнася само за новопридобитите имоти?
По-голямата част от сделките с имоти ще са между чужденци, в които случаи България изобщо няма да усеща нищо от сделките, защото ще получи само 5% данъци и такси. Около 5, те дори не са и толкова, както знаем юристите, при изповядване на сделка, което означава, че цифрата от 1 милион ще бъде силно редуцирана. Дружествата, които ще могат да купуват имоти, за да се получава гражданство, не осигуряват заетост на българи и икономическа дейност. Много важен факт, защото с такива разпоредби в някои страни, което е либерална мярка, а ние от „Атака” се обявяваме решително против тази либерална философия и възгледи, не могат да се получат работни места, което е важното. Към момента чуждестранните инвеститори, това е друг аргумент, които са получили постоянно пребиваване за последните две години, са предимно собственици на финансови инвестиции по чл. 25, ал. 1 и т. 6 и 7 от Закона за чужденците в Република България. Тук става едно несъответствие също. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Госпожо председател, да завърша.
Още едно съображение – ако анализираме последиците от въвеждането на възможността за получаване на пребиваване и гражданство при придобиване на имот…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Шопов, повече от половин минута.
ПАВЕЛ ШОПОВ: … стигаме до извода, че имотите ще се прехвърлят, може и между чужденци, ще има чужди граждани, които ще получават гражданство, но в крайна сметка резултатът за държавата и икономиката ще бъде нулев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Господин Татарски – за изказване.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Искам да кажа най-напред, уважаеми колеги, че напълно подкрепям предложените мерки в чл. 39, които сега разбирам, че ще бъдат в Преходните и заключителните разпоредби, но като цяло политиката, мерките в тази посока са изключително правилни. Съвсем не споделям изразеното преди малко мнение, че по този начин ние сме щели да отворим вратите за знайни и незнайни хора, личности, инвеститори, които да влязат в България и да направят някакви лоши неща тук. Има си органи, които следят за това.
Колеги, отново искам да поставя въпроса за получаването на тези преференции за хора, за фирми, чужди граждани, които са направили инвестиции клас В, тоест общински инвестиции. Посочил съм конкретно в моето предложение като нова ал. 6 в § 28, чл. 39 такова удостоверение за постоянно пребиваване – все пак да припомним, че не става въпрос за гражданство, а за постоянно пребиваване, което може да бъде прекратено и не дава гаранция за гражданство след това, такава преференция да могат да получават и инвеститори, които са направили инвестиция за над 1 млн. лв.
Предложението на комисията е това да отиде назад в закона в Преходните разпоредби. Колеги, и там ще направя аналогично предложение в чл. 25в в Закона за чужденците в Република България тези преференции да се отнасят и за юридически лица, които са направили над 1 млн. лв. общински инвестиции, да ползват същите преференции. Отново ще кажа, че не намирам разлика между инвестициите клас В и клас Б, освен в стойността, но 1 млн. лв. за една община като Угърчин, да кажем, е много повече, отколкото 10 милиона във Варна.
Колеги, ще Ви моля в момента, в който разглеждаме този текст в Преходните и заключителните разпоредби, моето предложение да получи Вашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Татарски.
Реплики?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Татарски, виждам как от вчера отчаяно се борите за общините. Да, прави Ви чест. Просто Ви се възхищавам, само че май Вие не можете да разберете и да схванете, че в този закон е цялата политика на Вашето правителство, на Вашето управление – не в името на общините, ако щете, не и в името на българския бизнес – дребен, частен. Той е такъв, разбира се. Българският бизнес е дребен бизнес. Но как да бъдат запазени интересите и да се дадат права на тъй наречените чужди инвеститори и чужденци, които да дойдат в България, като че ли те ще бъдат спасението, те ще бъдат панацеята?! Ето, това е грешното виждане. Напразни са опитите Ви, господин Татарски – тук тъй наречените чуждестранни инвеститори да бъдат третирани както през всичките тези години – като свещени крави в българската икономика, от тях да се чака някакъв резултат. Никой не разчита на нашите сили, на българския бизнес, на онова, което се прави по общини – за което Вие пледирате толкова време и се мъчите да го направите. Въпрос на философия. Вие се намирате в една партия, която не споделя Вашата философия.
По текста, който в момента дискутираме и който обсъждаме, дори Вътрешната комисия не си даде мнението по темата и по въпроса – как това би се отразило на националната сигурност. Няма дори доклад в тази връзка! Абсолютно пренебрежително отношение към всички, които са национални и национално отговорни!
Виждате, ще идват чужденци в България с постоянно пребиваване, после и с гражданство, ако им се даде, но Вътрешната комисия даже не си каза мнението по този въпрос. Така че този текст хич не засяга въпроса за общините – как се ситуират, как могат да бъдат активирани те и тяхната дейност. Вие напразно се опитвате да внесете промени и да направите нещо в тази връзка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин Шопов.
Мисля, че моите разбирания напълно съвпадат и подкрепят духа на закона, както е предложен, защото той предвижда насърчаване на инвестициите, макар и не толкова много, както аз бих желал, и в тази посока, за която аз пледирам. Така или иначе всяка помощ на потенциалните инвеститори в нашата страна е добре дошла.
Колеги, само ще напомня, че в Гърция, Испания, Португалия прагът на тези инвестиции е 150 хил. евро. По този начин те привличат такива инвестиции и такива инвеститори. Ще завърша с един популярен израз, мисля, че е на император Веспасиан, който е казал: „Парите не миришат”. Макар че този израз се отнася за друго, парите не миришат. Така че откъдето и да дойдат, добре дошли! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания?
Заповядайте, господин Гумнеров.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ (независим): Уважаеми господин Татарски, аз страшно уважавам Вашата позиция, но ще си позволя да не се съглася – парите миришат. Има значение дали идват от терористи, има значение дали идват в България от търговия с дрога или от търговия с бели робини.
Уважаеми колеги, ние от Коалиция „Не на Европейския съюз” не можем да се съгласим с положението, залегнало в този закон – гражданство или право на постоянно пребиваване да се купува срещу пари. Това, което предлагате, ми прилича на мотото „Мафиоти от всички страни, заповядайте в България. Платете си милион – милион и половина и заповядайте”.
Колеги, ако Вие гарантирате, че идвайки тук, тези хора ще са с чисти намерения... Може би някои от тях, но 100% ще има и такива, които ще желаят да се възползват от тази мярка, за да влязат в Европейския съюз. Ако Вие ми гарантирате, че вкарвайки тук срещу пари тези хора, ние веднага ще ги реекспортираме за европейските държави и останалите членки на Европейския съюз, тогава аз ще Ви поздравя и ще гласувам. Но Вие не можете да ми гарантирате това!
Уважаеми колеги, инвестиции се привличат не с право на постоянно пребиваване срещу пари, нито с обещание на гражданство срещу пари. Те се привличат със създаването на сигурна бизнес среда – нещо, което в момента в България не съществува. Те се привличат с последователна икономическа политика – нещо, което в България не съществува. Те се привличат, когато има дългосрочна икономическа стратегия и когато законите не се променят ад хок. Не може когато едни хора са инвестирали пари, ти след това да им променяш правилата в движение.
Това е положението, колеги. Мисля, че вървите в много грешна посока, макар че съм сигурен, че ще си приемете това решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Ще кажа нещо, което говорилите досега не казаха и никой няма да каже след мен. Каквито и мерки да вземате в полза на чуждите инвестиции – това, което се предлага, са палиативи, може да има ефект, разбира се, но може и да няма, но не е съвсем сигурно, че ще има.
Няма да има полза за бъдещето развитие на България, ако тези мерки не се сепарират по смисъла на бъдещето ни развитие. Предимство и привилегии трябва да получават само онези чужденци, които инвестират в производството и високите технологии в България.
Хора, които се занимават с финансови търговии и финансови далавери, хора, които формират тук големи търговски вериги, които вече са преситили търговското пространство на България, няма полза да получават нито права, нито привилегии. От тях полза няма, защото те се занимават само с експлоатация и изнасят печалбите навън. Онези, които базират свои предприятия – технологични и индустриални, и развиват високи технологии с много работни места, само те трябва да получават привилегии. Но Вие няма да го направите, защото Вашата философия е точно противната! Всяка година Вашият министър-председател идва тук и казва: „Нашите приоритети са селското стопанство и туризмът”. На добър час!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Костов, което комисията не подкрепя.
Гласували 90 народни представители: за 11, против 55, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Любен Татарски, което комисията не подкрепя.
Гласували 90 народни представители: за 18, против 12, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28 относно създаването на Глава осма, който е отразен на систематичното му място като нов § 25, и не подкрепя текста на вносителя за § 28 относно създаването на Глава девета.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 28 и предлага да се отхвърли.
Моля, гласуваме предложението на комисията за отхвърляне на § 28.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме § 29, който става § 28, по вносител.
Гласували 84 народни представители: за 81, против 3, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме наименованието Преходни и заключителни разпоредби.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 30 и предлага да се отхвърли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 30 да се отхвърли.
Гласували 88 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 29:
„§ 29. Разпоредбите на чл. 12, т. 5, буква „г” и чл. 22д не се прилагат за инвестиционни проекти, сертифицирани и заявени за сертифициране до влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 31, който става § 29 в окончателната редакция на комисията по доклада.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 30:
„§ 30. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон министърът на културата и министърът на финансите издават наредбата по чл. 27, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 32, който става § 30 в окончателната редакция на комисията по доклада.
Гласували 95 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Има предложение от народния представител Любен Татарски – в § 33 думите „А или клас Б” се заменят с „клас А, клас Б, или клас В”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 31:
„§ 31 § 31. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр...) в чл. 25, ал. 3, т. 2 думите „по Закона за насърчаване на инвестициите” се заменят с „или за приоритетен инвестиционен проект по Закона за насърчаване на инвестициите, когато това е заявено при сертифицирането на проекта”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Господин Татарски, заповядайте.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, продължавам да настоявам в този закон да се включат общинските инвестиции. Ако чухте, това, което преди малко се предложи, се отнася за промяна на предназначението на земеделските земи.
В досегашния текст тази промяна може да се прави за инвестиции клас А или клас Б. Моето предложение е това да се отнася и за клас В, като сега правя допълнение за инвестиции над 1 млн. лв., за да не се казва, че инвестициите били много малки и всеки си прави каквото си знае по общините.
Моето предложение е: „след думите клас А или клас Б” да се добави „или клас В за инвестиции над 1 млн. лв.”.”
Общински инвестиции над 1 млн. лв. да имат същото право за промяна на предназначението на земеделски земи, когато такава инвестиция се прави в дадена община.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 33.
Гласуваме предложението, направено от народния представител Любен Татарски – в § 33 думите „клас А или клас Б” се заменят с „клас А, клас Б или клас В за инвестиции над 1 млн. лв”., както той го допълни в пленарната зала.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Любен Татарски.
Гласували 91 народни представители: за 44, против 5, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 33, който става § 31, в окончателната редакция на комисията по доклада.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 3, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Има предложение от народния представител Явор Нотев и група народни представители – § 34, т. 3, буква „а” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Диан Червенкондев.
Комисията подкрепя по принцип текста на предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 32:
„§ 32. В Закона за чужденците в Република България (Обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15, ал. 2 след думите „командировани от чуждестранен работодател за осъществяване” се добавя „и поддържане”.
2. В чл. 25:
a) в ал. 1:
аа) в т. 7 накрая се поставя запетая и се добавя „като за същия срок влогът не се използва за обезпечаване на други парични кредити от същата или друга българска кредитна институция”;
бб) в т. 13 преди думата „извършват” се добавя „които” и накрая се добавя „удостоверено от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в съответствие с чл. 25в”;
вв) създават се т. 16, 17 и 18:
„16. внесли в капитала на българско търговско дружество не по-малко от 1 000 000 лв. като съдружници или акционери с поименни акции и притежаващи не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството, в резултат на което са извършени инвестиции за придобиване на нови дълготрайни материални и нематериални активи в размер не по-малък от 1 000 000 лв. и са разкрити най-малко 25 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма;
17. внесли в капитала на българско търговско дружество не по-малко от 3 000 000 лв. като съдружници или акционери с поименни акции и притежаващи не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството, в резултат на което са извършени инвестиции за придобиване на нови дълготрайни материални и нематериални активи в размер не по-малък от 3 000 000 лева, удостоверено от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма;
18. вложили сума не по-малка от 1 000 000 лв. – за всеки чужденец, за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти на територията на Република България или за чужденец, който е собственик на повече от 50 на сто от капитала на българско търговско дружество, придобило право на собственост върху недвижими имоти в страната на същата стойност; към датата на подаване на заявлението за разрешение за постоянно пребиваване чужденецът или юридическото лице трябва да е изплатило напълно сумата, която да е постъпила по сметка в българска лицензирана кредитна институция, а ако имотите са придобити със заемни средства, непогасената част от заема не трябва да надвишава 25 на сто.”
б) създава се ал. 4:
„(4) В случаите на ал. 1, т. 13, 16 и 17, за целите на оценката при издаването на удостоверението от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма могат да послужат годишните финансови отчети и доклади за дейността на предприятието, заверени от одитор, регистриран по Закона за независимия финансов одит, справките от Националната агенция за приходите, общините, и/или други относими документи, представени от инвеститора или чужденеца, или събрани служебно”.
3. Създава се чл. 25в:
„Чл. 25в. (1) Разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 13 може да получи чужденeц, който извършва дейност по изпълнение и/или поддържане на инвестиция, получила сертификат за клас А, клас Б, или за приоритетен инвестиционен проект по реда на чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите.
(2) В българското търговско дружество с инвестиция, получила сертификат по чл. 20, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите чужденецът по ал. 1 трябва да е:
1. съдружник или акционер с поименни акции, притежаващ 50 на сто или повече от регистрирания капитал на дружеството;
2. представляващ дружеството или прокурист, вписан в търговския регистър, или
3. нает по трудов договор за изпълнението на ключова и/или контролна функция в научноизследователската, производствената, маркетинговата или друга основна дейност на предприятието или друга дейност, необходима за целите на инвестицията.
(3) Не по-късно от третата година от датата на започване на работата по инвестиционния проект, компетентният орган на търговското дружество по ал. 2, удостоверява, че е достигнат минималният праг за издаване на сертификат за клас Б инвестиция по реда на Закона за насърчаване на инвестициите по отношение на извършените и въведени в експлоатация инвестиции и/или създадената заетост като средносписъчен брой на персонала.
(4) Общият брой на лицата по ал. 2, които могат да получат разрешение за пребиваване в страната на основание чл. 25, ал. 1, т. 13 във връзка с изпълнението и поддържането на един инвестиционен проект, е:
1. до изпълнение на изискването по ал. 3 – до три лица;
2. след изпълнение изискването по ал. 3, през периода на поддържане на инвестицията и работните места – до осем лица.
(5) За българското търговско дружество и за лицето по ал. 2 се прилагат изискванията на чл. 13 от Закона за насърчаване на инвестициите.
(6) Министерството на икономиката, енергетиката и туризма издава удостоверение за изпълнението на изискванията по ал. 2 – 5, което да послужи пред службите за административен контрол на чужденците. Удостоверението се издава след мотивиране от българското търговско дружество по ал. 2 на необходимостта от пребиваване на чужденеца за изпълнението и поддържането на инвестицията и след поемане на задължение от дружеството за незабавно информиране на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в случай на прекратяване на отношенията с физическото лице.“
4. В чл. 40, ал. 1:
а) в т. 1 думите „и 13” се заменят с „13, 16, 17 и 18”, а след думите „чл. 25б” се добавя „25в”;
б) в т. 5 думите „и 8” се заменят с „8, 13, 16, 17 и 18”;
в) в т. 6 навсякъде думите „и 13” се заменят с „13, 16, 17 и 18”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди да започнем обсъждането на текстовете по същество правя процедурно предложение § 34, който става § 32, да отпадне и да не го гласуваме, със следните съображения: с него правите промени в Закона за чужденците в Република България. Законът за чужденците в Република България мина на първо четене през Вътрешната комисия, където беше гласуван, и в момента се намира на фаза между първо и второ четене в парламента. Това е нова стъпка в странната парламентарна практика, която наложихте – през Преходните и заключителните разпоредби, да променяте други закони.
Защо казвам „нова”. Досега как се разви тази Ваша дейност? През Преходните и заключителните разпоредби сте променяли материя, която е коренно различна от същността на закона.
Ще припомня, че в Закона за оръжията променихте цената на възобновяемата енергия. Внасяли сте два законопроекта по една и съща тема едновременно, например – с един законопроект, с който закривате държавния резерв, и друг, с който го откривате, те вървят едновременно и в комисиите, и в парламента. Това е нещо ново – в Преходните и заключителните разпоредби на закон, да променяте висящ закон между първо и второ четене. Наистина сигурно до края на мандата ще стигнете невероятни висоти във фантазията си как да съсипвате парламентарната практика и авторитета на това Народно събрание.
Имам и един аргумент по същество. Господин Шопов, отговарям на Вас: защо няма доклад на Вътрешната комисия по тези текстове? По съображения, които не мога да спомена публично заради същността на Вътрешната комисия, на която съм член, там дискусията не мина гладко. И там, поради съображения за национална сигурност, представителите на МВР и на специалните служби на България се възпротивиха на приемането на тези текстове. Не мога да Ви кажа с какви аргументи, защото законът не ми позволява. Затова няма доклад на Вътрешната комисия, затова днес тук няма представители на Министерството на вътрешните работи.
Знае ли, колеги, министър Цветанов какво правите днес? Как в Закона за чуждестранните инвестиции заобикаляте Закона за българското гражданство – скатавате го, уж да мине тихомълком, без да се съобразите с мнението на Министерството на вътрешните работи, без да се съобразите със сигналите за националната сигурност, без да се съобразите с това, че тези текстове са още една пречка за приемането на България в Шенген. И това е мнението на професионалистите.
Какво правите сега?! От кого се криете, вкарвайки тези текстове в законопроекта? Предлагам § 34, който става § 32, да отпадне. Моля, госпожо председател, да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Първа реплика – Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема колега Нинова, аз до голяма степен съм съгласен с аргументите, които изтъкнахте, особено в частта – мнението на ръководството на Министерството на вътрешните работи, защото заместник-министър Вучков беше категоричен по този въпрос и вероятно ще има следваща реакция. Обаче вие не сте точна, тук става въпрос за нещо друго – за откровен лобизъм, това е истинската форма и роля, която колегите се опитват да наложат в Закона за насърчаване на инвестициите. Лобизъм! И е хубаво тези, които внасят въпросната поправка, да декларират тук от кого е поръчката! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, госпожо Нинова?
Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми колеги! Господин Мерджанов, наистина практиката показа, че когато се вкарват по този начин текстове в един закон от други закони, от друга материя, става въпрос за лобизъм – така беше в Закона за оръжията и веитата, така и в държавния резерв, това се доказа за последните години. Независими организации Ви направиха анализ колко лобистки закона сте приели за тези три години. Няма спор, съгласна съм с репликата.
В този случай обаче става дума за лобизъм, който е в ущърб на националната сигурност, този път прекрачихте границите на конкретните си икономически и финансови интереси и посягате на националната сигурност на държавата. Затова моля да отпадне този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател! Преди малко, в основното си изказване по същество по текста, отбелязах, че ще взема думата във връзка с процедурите и спазването на правилника, което отново е във флагрантно нарушение с общите правила. Няма Народно събрание, в което да се правят такива нарушения на собствения правилник.
В потвърждение и в продължение на казаното от госпожа Нинова, ще Ви напомня, че има нарушение и в това, че в момента има приет на първо четене отделен Законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България. Той е приет на първо четене, ние знаем това, гласуван е от Народното събрание на 17 октомври 2012 г. и не може в този момент, докато този законопроект е висящ, да се правят други изменения в Закона за чужденците в Република България – този път нелегално, бих казал, и криминално, чрез поправка на други закони, тоест в Преходните и заключителните разпоредби.
Това е грубо нарушение, пак цитирам чл. 71 от правилника. Тези разпоредби са императивни и няма друга логика. За да минат част от тези разпоредби, които в момента се гласуват тук, всъщност вече бяха гласувани по същество в основната част от закона, те трябваше да бъдат вкарани за общ доклад – такъв е правилникът и така повелява чл. 71 от него – заедно със Закона за чужденците в Република България, което не е сторено.
Това явно е продължение на практиката, при която Вие изобщо не се отнасяте до юристите, до специалистите в Правната комисия. Не знам как те ще отговорят на това, обаче продължават грубите нарушения в един закон или чрез Преходните и заключителните разпоредби да се правят изменения по същество в материално-правни разпоредби на други закони.
Скимнало му на някой, в някое министерство, нещо във връзка с неговата си материя – вкарва тази материя в закон, който се отнася по тези въпроси, но държи сметка за цялата система на българското законодателство, за общата философия, за общия смисъл на всички закони без да държи сметка за Закона на нормативните актове, без да държи сметка за тематичността, за това че определена материя систематично се регламентира и определя в конкретни нормативни актове, в определени закони или подзаконови нормативни актове.
Отново пълна боза, от която страда законодателството, прилагащите правото, когато се стигне до тяхната преценка. Вие ще кажете – да, има компютри, ще го намерят този текст някъде другаде, но не така се работи и не така се законодателства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Реплика, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин Шопов, освен процесуално нарушение аз имам и едно друго притеснение по отношение на тези текстове. Законът за чужденците в България, който мина на първо четене и в момента гледаме между първо и второ, по същността си, по съдържание противоречи на текстовете, които приемаме днес. И какво ще правим сега?! Онзи закон вече не можете да го изтеглите, защото е минал на първо четене и текстовете там изобщо не се връзват с тези тук, освен че в момента процесуално нарушавате правилата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Желаете ли дуплика? Не.
Друг за изказване?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Този законопроект мина и през Правната комисия като съпътстваща. Там също се разгоря много сериозен дебат, бяха изказани същите аргументи и критики към законодателния подход, който е възприет от вносителите – през Закона за насърчаване на инвестициите да се изменят и допълват два други закона, касаещи съвсем друга материя, по която имат отношение съвсем други държавни органи и институции – на първо място, Министерството на вътрешните работи или Министерството на правосъдието.
Никога досега такъв подход не е бил одобряван и не е бил приеман за нормален, когато се касае за толкова сериозна и чувствителна за всяка държава материя, каквато е материята, регламентираща режима, статута на допускане в страната, на пребиваване на чужденците или пък режима, свързан с предоставяне на българско гражданство – по такъв начин, през задната врата, иницииран от едно ведомство, което е толкова далече от цялостната проблематика, цялата сложност на тази материя, да предлага изменения в тези два закона.
Включително представители на мнозинството в Правната комисия също изразиха категорично несъгласие с този подход. Тогава ние апелирахме, мисля, че трябва да го има и в становището на Правната комисия, водещата комисия да не подкрепя тези текстове. (Реплики.) Ако го няма в становището на Правната комисия, тогава се обръщам към председателката на Правната комисия, за да потвърди, защото и самата тя изказа същите аргументи. Ако това наистина отсъства в писмения текст на становището, значи е пропуск на нашия Секретариат на Правната комисия. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) В становището на Правната комисия отсъстват нашите критики по отношение на този подход, госпожо Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Има качена стенограма.
ЧЕТИН КАЗАК: Стенограма, но не е достатъчна само стенограмата, в становището писмено трябваше да се отчете този факт – целият дебат, който се разгоря, нашите позиции. Категорично, от правна гледна точка, е недопустим този начин. Министерството на вътрешните работи задължително трябваше да изкаже своето мнение, също така и Министерството на правосъдието. Трябва да има съгласуваност, когато едно министерство внася изменения в съответния Закон за чужденците. Когато има вече внесен също Закон за изменение на Закона за българското гражданство, изведнъж ние през задната врата, през Закона за насърчаването на инвестициите също се бъркаме в тази материя, и то през различни комисии. Значи, когато е самостоятелният Закон за чужденците – водеща е Вътрешната комисия, за българското гражданство – водеща е Правната комисия, а тук изведнъж – Икономическата комисия, и се получава една каша.
Права е госпожа Нинова – пълна несъгласуваност на действията, на подхода и на предложенията, които в крайна сметка се гласуват. За да се избегне именно този хаос, трябва тези текстове да бъдат оттеглени и да отпаднат. Ако наистина държат този проблем да се обсъди, нека да се направи в рамките на съответните закони тогава, когато те се обсъждат във водещите комисии – за чужденците е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а за българското гражданство – Комисията по правни въпроси, за да могат да се синхронизират с цялостния смисъл на съответните закони, да намерят своето систематично място, да се избегнат възможностите за проблеми при тяхното прилагане. В противен случай ние наистина правим едно хаотично законодателство.
Ето защо призовавам да отпаднат и двата параграфа – § 32 за чужденците и следващият за българското гражданство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз няма да се спирам на правната техника, която е използвана – съответства или не на нашия правилник, нито за евентуалната заплаха за националната сигурност от инвеститорите, които очакваме да дойдат в нашата страна. Няма и да отвърна на упрека, че поправките, които предлагам, са лобистки, нека да ме наричат лобист на общините, но ще продължавам в този закон да защитавам предложенията, които съм направил, защото те са в интерес на българските общини и нека това да е лобизъм, както преди малко се изразиха.
В конкретния текст и преди това казах, че по принцип подкрепям всяка една стъпка, която насърчава инвестициите в България. Има специални служби, има органи, които да следят доколко тези инвеститори са читави или не. Има начини това да бъде предварително огледано, така че да не се допускат хора, които не е добре за нашата страна, да влизат под формата на инвеститори в нея.
Сега правя конкретни предложения. В т. 18 „вложили сума не по-малка от 1 млн. лв.” предлагам да стане „600 хил. лв.”.
Вчера гласувахме 400 хил. лв. за един друг вид инвестиции, не виждам защо тук тази сума да не стане 600 хил. лв., а не 1 млн. лв. Не приехме 1 млн. лв. за общинските инвестиции, предлагам тук да е 600 хиляди и аргументът ми е, че 600 хиляди по морето може да са нищо, но за един град в централната част на страната са много, и то много важни. Затова предлагам тази сума да бъде намалена.
В същата точка 18 по-надолу в последното изречение, което казва, че „лицето трябва да е изплатило напълно сумата, която да е постъпила по сметка в българска лицензирана кредитна институция”, предлагам да се допълни „на територията на Република България”. И в чл. 25в, както преди малко казах при предното изказване, ал. 1: „разрешение за постоянно пребиваване – една основна преференция за чуждите инвеститори, която искаме да дадем с този закон – може да получи чужденец, който извършва дейност по изпълнение или поддържане на инвестиция, получила сертификат за клас А, клас Б, клас В за инвестиция над 1 млн. лв.” и така нататък. Тоест след „клас Б”, да се допълни „или клас В за инвестиция над 1 млн. лв.”. Тези, които направят такава инвестиция в българска община по реда, който ще бъде определен в съответната община, да имат и тази преференция. Отново казвам, че не бива да делим инвеститори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Татарски.
Реплики?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Татарски, не виждам защо Вие искате, когато някой е вложил 600 хил. лв., да получи разрешение за постоянно пребиваване – чужденец. Тази теза ли поддържате?! Особено в т. 18 за придобиване право на собственост върху недвижими имоти. Хубаво, купил е три къщички в Банско, ето ти 600 хил. лв. Освен, че е решил инвестиционния проблем на тези, които са ги построили и сега няма на кого да ги продадат, с какво друго ще допринесе той за развитието на тази община, че трябва да му даваме такава преференция?!
Аз разбирам да се вложи наистина в производство, в разкриване на работни места – това беше изначалната цел за насърчаване на допълнителните мерки по Закона за чужденците, преференциите, които им се дават за постоянно пребиваване, за тези, които наистина влагат нещо за развитието на икономиката, но да дойде някой само да купи три апартамента в някаква кооперация, построени в Банско, в Разлог или някъде другаде и дайте само заради това да му дадем статут на постоянно пребиваващ, не съм съгласен, защото реално той с нищо няма да допринесе за икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Татарски, трогателен е Вашият лобизъм за българските общини, но бихте ли изброили кои общини ще се възползват от тази законова възможност.
Вижте, колеги, налице е парадокс. Имаме отрицателно становище по същество на две от водещите комисии в Българския парламент – Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Нека да не си затваряме очите! Става въпрос за нещо много сериозно, а не просто за заобиколна парламентарна практика. Става въпрос за Шенген! Няма да се чудим след това защо идват критични доклади. Ето заради това идват!
Аз много моля председателката на Комисията по правни въпроси госпожа Фидосова и председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да изразят становище и позиция по разглеждания законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика – господин Стоичков.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Несъстоятелният дебат, който водим в момента, е всъщност по темата: срещу колко да си купим българско гражданство и най-вече европейско гражданство, за да не забравяме, че българският паспорт е част от европейското икономическо пространство. Да, предлагат се срещу три къщи в Банско или срещу два апартамента в Синеморец.
Въпросът, който поставиха и преждеговорившите: какво печели българската държава?! Печели най-много държавните такси по тези сделки за покупко-продажба. Ако е 1 милион, общо сумарно печели около 50 хил. лв. държавни, местни и нотариални такси. Ако е 600 хиляди, печелим 30 хил. лв., господин Татарски. Тоест българската държава продава българския паспорт срещу 30 хил. лв. във вид на местна, държавна и нотариална такса за покупко-продажба на имот.
Оставям настрани въпроса, ако сделката е между чужденци, които помежду си препродават имотите, защото са видели, че инвестиционният и ваканционният климат в България не е такъв, какъвто са си го представяли, ако чужденци търгуват помежду си акции, облигации, български търговски дружества притежавани от чужденци и продадени пак на чужденци, какво печели българската държава?! Нищо! Досегашните текстове бяха по-добри, когато приоритетно се имаха предвид вложения в държавни ценни книжа. Тоест чужденецът пряко финансира хазната чрез инвестиция в ДЦК. Това е по-добрата чуждестранна инвестиция, която трябва да защитим.
Не съм съгласен чуждестранните инвестиции да са приоритетни пред българските инвестиции. Да, аз съм съгласен с Вас, нека да има инвестиции в България, но да има отвсякъде – и от български инвеститори, и от чуждестранни. Българският инвеститор, ако е закупил три къщи в Банско, какви приоритети ползва?! Никакви! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте за дуплика, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Сигурно колегите, които правят репликите, имат основания, но нали целта е да привличаме инвестиции? Тук говорим за една конкретна преференция, която очевидно не може да се ползва от български граждани. Говорим за постоянно пребиваване, за гражданство, както каза някой. И не се купува български паспорт и лична карта с тази инвестиция.
Не говорете само за Банско, Разлог и Синеморец. Има и други места в България, които се нуждаят от такива инвестиции. Защо пак делим държавата на различни категории?
Смятам, че даже това да е ефектът, тези малки приходи в държавната и в общинската хазна и запълването със собственици на тези празни апартаменти и блокове, които има навсякъде, също не е лошо. Защото те идват тук със своите семейства, макар че няма да имат нужда от виза – да кажем от Русия, за да дойдат в България, не виждам какво лошо има в това?
Говорим за една конкретна преференция, която се отнася само за чужди граждани, така че не намирам логика в аргументите, които се изразиха в полза по принцип на тази инвестиция. Дали размерът е голям, или малък, 600 хиляди, или 1 милион, е все едно и също. Дали ще са два, или три апартамента по принцип е едно и също.
Колеги, направих три предложения за изменение на текста, ще Ви моля да ги подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Шопов – процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги! Вижте, един каза едно, друг – друго. Така открехнахме завесата какво е станало по комисии. Направиха се много изказвания и се изложиха съображения – не говоря по същество, по процедурата, и се видя, че сме изправени пред една много мъглява работа, казано съвсем популярно.
Виждаме, че нещата не са изпипани. Разбра се, че няма, липсват части на доклад от една комисия – неща, които са гласувани, преценени и решени.
От друга страна, виждаме един висящ законопроект и Закона за пребиваване на чужденците в България, смесване на материята от единия в другия закон, абсолютни нарушения на правилника – не само на чл. 71, който цитирам, но и на други основни разпоредби.
Госпожа Фидосова може да излезе след малко тук и да ни прочете нещо като становище на Правната комисия във връзка с липсващото, за което стана дума и не е отразено като доклад, но това не може да бъде официален доклад, какъвто правилникът повелява. (Реплика на народния представител Искра Фидосова.)
Госпожо Фидосова, аз изказвам предположение, може да направите така – не казвам, че ще го направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Шопов, ако обичате, каква е процедурата?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това не може да бъде официален доклад, какъвто според правилника трябва да ни бъде раздаден и с него да се запознаем.
Затова правя процедурно предложение за отлагане на разглеждането на текстовете в този закон – да се изпипат нещата, да видим къде стоим ние, и тогава да продължим с Преходните и заключителните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: На кой текст искате отлагане, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Сега правя искането, не го квалифицирам, не мога в момента да го квалифицирам. Така е в правото – решаващият, тоест Вие, преценявате това мое искане за отлагане на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: На кой текст – на § 34, или въобще на закона до края?
ПАВЕЛ ШОПОВ: На § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: За изказване – госпожа Фидосова.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, държа да подчертая, че и без да бъда приканвана, имам готовност и желание предварително да взема отношение по тези текстове. Не само като народен представител, а и като председател на Комисията по правни въпроси на заседание на комисията, когато сме разглеждали законопроекта, съм изразила категоричното си несъгласие с двата параграфа.
За сведение на господин Шопов, стенограмите на Комисията по правни въпроси се оповестяват незабавно на сайта в пълна подробност, както са водени всички дебати, а в докладите оформяме мнението и позицията на комисията по принцип. Там изрично пише, че Комисията по правни въпроси предлага да отпаднат тези два параграфа, след което двама колеги от две различни парламентарни групи – членове на Комисията по правни въпроси, са предложили и двата параграфа да отпаднат.
По отношение на параграфа, който в момента коментираме, категорично не подкрепям т. 18. Няма как да подкрепя такава точка с всички аргументи, които се казаха дотук. За мен това също не е инвестиция, не може и не следва да се придобива статут на постоянно пребиваващ, а оттам веднага да се отива на възможност за придобиване на българско гражданство за това, че някой си е купил два апартамента някъде в страната.
Във връзка с това моля, госпожо председател, т. 18 от доклада на комисията да бъде подложена отделно на гласуване.
По същата причина не подкрепям и т. 17 в доклада на комисията. Това е мое лично мнение и не ангажира решение на Парламентарната група на ГЕРБ.
По отношение на следващия текст, за който няма да взимам отношение да се изказвам – за придобиване на българско гражданство, част от текста вече е коригиран, различен е от това, което беше първоначално по вносител, моля Ви да обърнете внимание, ако т. 17 не бъде променена или бъде подкрепена, в този случай аз лично не подкрепям т. 3 от това следващо предложение.
Ако в т. 16 има изискване да се създадат 25 работни места от този инвеститор – в § 32 за промяна в Закона за чужденците в Република България, според мен сумата трябва да бъде по-висока на инвестицията, която трябва да се вложи. Ако има такива предложения, аз лично – ако е по-висок размерът, бих го подкрепила. Това е моята лична позиция и така ще гласувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Фидосова, ако ми позволите, Вашето предложение е за отделно гласуване на т. 18 и т. 19.
ИСКРА ФИДОСОВА: Не, и точка 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: От окончателната редакция на комисията.
ИСКРА ФИДОСОВА: Да. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики?
Господин Радев, заповядайте.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, напълно подкрепям госпожа Фидосова. Това беше изразено и на заседанието на Правната комисия – както за т. 18, където се чуха много аргументи, така и за т. 17. Какво значи да се внесе в капитала дадена сума и оттам нататък да се придобият материални или нематериални активи?
„Нематериални активи” – понятието е много общо, но никъде не се казва, че тези активи трябва да се придобият в България. Да, в едно българско търговско дружество някой ще внесе в капитала му едни милиони и нищо не пречи оттам нататък с тези милиони да се купят активи и извън страната – някъде в Европейския съюз, извън Европейския съюз, и ще се направят инвестиции.
Що се отнася до това, че се говори за инвестиции в нематериални активи, какво ще бъде – консултантски проучвания, маркетингови? Това са похвати, които са добре познати в данъчното право с международни фирми, регистрирани в едни по-особени зони. Няма гаранция, че тези инвестиции ще останат в България, а целта на този закон е те да останат в България, да създават работни места. А в т. 17 никъде няма задължения за създаване на работни места в България и за поддържането им, тук има само задължения за придобиване на едни активи, незнайно къде.
Подкрепям госпожа Фидосова за отпадането на точки 17 и 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика – господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Фидосова, поздравявам Ви, че изразихте тази позиция, която хвърли светлина върху дискусията в Правната комисия, и още веднъж искам да подчертая – и в дискусията във Вътрешната комисия.
Искам само да напомня на колегите от ГЕРБ, че в момента се прави антиевропейско законодателство. Имаше подобен пример при воденето на преговорния процес с Черна гора, когато беше наложена привилегия от 500 хил. евро за гражданство на Черна гора. След предупреждение на Европейската комисия това мигновено отпадна. Моля Ви да не попадаме в подобна ситуация! Все пак сме член на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Фидосова, не разбирам защо се задоволявате да изкажете резерви само по конкретните текстове на точки 17 и 18?! Поддържайте позицията, че самият законодателен подход е грешен, което изразихте в Правната комисия и около което се обединихме изцяло.
Не виждате ли, че дори това, което в момента е прието като предложение на Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, няма общо с това, което е внесено. Приети са предложенията на господин Татарски и Вие коментирате само тях, не коментирате останалото. Точки 17 и 18 са нови точки, които дори не са фигурирали в първоначалния текст.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Те са на господин Червенкондев.
ЧЕТИН КАЗАК: Да, на Червенкондев.
Да се законодателства по този начин?! Всички тези неща трябва да минат на две четения, да се обсъдят много внимателно! Господин Татарски, не се съмнявам във Вашите добри намерения, но тук трябва да се произнесат Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието. Трябва да се види няма ли опасност да отворим широко врати за злоупотреби, за използване на тези текстове за купуване на разрешения за пребиваване, за купуване на българско гражданство. С добрите намерения, които сте вложили, да опорочим цялостния режим, който е синхронизиран на европейско ниво – специално режима за чужденците.
Прав е колегата Мерджанов. Вие рискувате, ако тези текстове бъдат приети, утре от Европейската комисия да ни кажат: „Вие искате Шенген, а какво правите? Либерализирате неограничено режима за чужденците”. Е, какъв Шенген тогава, какъв Шенген?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Желаете ли дуплика, госпожо Фидосова? Не.
Колеги, тъй като са заявени две изказвания – от господин Емил Василев и от господин Диан Червенконедв, предлагам да продължим след почивката.
Тридесет минути почивка. Моля да сте точни – в 11,30 ч.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, моля да заемете местата си.
Продължаваме с изказванията.
Господин Терзийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
Слушах внимателно дебата, който беше проведен до този момент и който касае параграфа, който обсъждаме. Опитах се да вникна в мотивите на вносителите и в мотивите на тези колеги от ГЕРБ, които защитаваха този текст. И наистина в един момент дори бях повярвал, че този текст касае насърчаването на чуждестранни инвестиции в България. И тогава си дадох сметка, че един текст колкото е по-лобистки, толкова той е облечен в по-красива и по-подвеждаща популистка черупка.
Уважаеми колеги, в едно от изказванията беше казано, че срещу 30 хил. лв. може да бъде купен български паспорт. Това не е най-страшното. Страшното е, че срещу 30 хил. лв. се купува европейски паспорт. Ние отваряме вратата към Европа с този текст, с този закон. И през цялото време аз си задавах въпроса кого обслужва този параграф, кого обслужва този текст, кого обслужва тази вратичка в закона. Явно не нашите европейски партньори, защото те нямат нужда от подобен текст. Дори напротив, този текст застрашава националната сигурност, което рефлектира върху европейската сигурност. Зададох си въпроса дали този текст обслужва нашите атлантически партньори. Мисля – не.
Ето това е въпросът, който задавах към вносителите и към тези, които защитаваха този текст – кого обслужва? Кои инвестиции очаквате да дойдат в България като през задна врата на Европейския съюз? Защото ние с този текст нарушаваме изискванията за Шенгенското пространство.
Бих помолил колегите да ми отговорят кого обслужва този текст, кои чуждестранни инвеститори Вие очаквате да дойдат в България, за да си купят българско и европейско гражданство? И давате ли си сметка, че това застрашава националната и европейската сигурност? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма реплики.
За изказване – господин Червенкондев.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в Икономическата комисия разгледахме тези текстове, разгледахме тези предложения и само в отговор и на предния колега, който говори, тези текстове наистина защитават и са насочени в полза на националните интереси, уважаеми дами и господа. Това винаги е било водещо в нашата работа.
В момента отрасълът, който е най-застрашен и най-изпаднал вследствие на кризата, това е отрасълът строителство. Този отрасъл, който доведе икономически растеж на тройната коалиция постоянно с 6 7% годишно, с инвестиции в множество недвижими имоти по нашите Черноморски и планински курорти. Толкова този отрасъл, който доведе и моловете във всичките по-големи градове и наистина доведе до по-висок брутен вътрешен продукт, по-голяма заетост, повече потребление на строителни материали, повече работни заплати.
Това е водещото във всяко едно предложение – националните интереси, а не интересите на този, онзи, на третия, на петия. Въпросът е наистина с националните интереси. И мисля, че с едно такова предложение бихме подкрепили българската икономика.
Това е работата на Икономическата комисия – наистина да разсъждаваме кое би било полезно да направи България по-привлекателна. Защо не да привлечем и чуждестранни инвеститори, които да дойдат и да живеят в България, да си закупят жилища, имоти, защо не и от Япония, от Корея, от къде ли не? Имаме достатъчно такива примери от нашата страна. Идват и си харчат парите къде? – В България. Харчат ги в българските магазини, в българските хотели, в българските имоти и потребяват български стоки. Това имахме предвид в Икономическата комисия и това предложение е подкрепено от Икономическата комисия.
Да, затова в българския Парламент има различни комисии – всяка една да гледа от своята гледна точка, от своята си специализация, от своето профилиране. И наистина фактът, че още по вносител имаше цяла Глава девета в този закон, който регламентираше и щеше да коментира тези постоянни пребивавания, на български гражданства, съответно съобразявайки се със становищата на другите комисии, се направи отпадане на Глава девет и в Преходните и заключителни разпоредби да бъдат променени тези закони.
Като слушам дебата, това, което наистина е важно да се знае, е, че наистина идва нова промяна в Закона за чужденците в България и там може би ще се регламентират тези текстове или съответно ще се направи един по-професионален дебат от гледна точка на националната сигурност.
Това, което предлагам аз и се съгласявам с колегите, които направиха предложението, е да разгледаме и да гласуваме отделно точки 17 и 18 от този параграф, които касаят по-спорните текстове. Тъй като това е редакция и предложение на Икономическата комисия, аз не мога да го оттегля, но нека в самото гласуване ние да дадем възможност при следващо разглеждане в специализираните комисии да се направи един по-широк дебат, да се погледнат тези предложения не само от гледна точка приоритетите в икономиката, да се погледнат по-обстойно и приоритетите в националната сигурност.
Колеги, наистина трябва да се знае, че подобни предложения съществуват в множество европейски страни – членки на Шенген, по-ниски прагове. Ще обсъдим допълнително тези текстове, ще направим съпоставка, така че България наистина да се конкурира с останалите свои партньори и европейски страни, членки на Европейския съюз в конкуренцията за привличане на нови инвестиции в страната и да направим България по-добро място за живеене. Благодаря Ви.
Предложението ми е точки 17 и 18 да се гледат и гласуват поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Да, има вече направено такова.
Първа реплика – господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Червенкондев, хубаво започнахте: „ние в Икономическата комисия, с оглед на икономическите нужди, на икономиката” и пак с това завършихте, но не е това целият национален интерес. Той е много по-сложно нещо от икономиката, той е нещо с много добавки, той е преплетен с националната сигурност, с бъдещето ни в Шенген. За това става дума и ние за това говорим. За това бяха нашите забележки.
Ние от „Атака” започнахме този дебат още при § 29. Всичко това е така преплетено, така свързано – мисля, че Вие малко по малко взехте да се убеждавате. Човек трябва да бъде доста време в политиката, да напредне в годините, ако щете, за да започне да схваща сложната логика, философия и взаимовръзки. Ето, напредвате с това Ваше изказване. Мисля, че ни разбирате.
Ще Ви дам още един много показателен пример. И парите, които идват тук за тринадесетте имами – подсъдими в момента в Пазарджик, идват от чужбина. Това са пари, които влизат в България и те са много повече от онези, които ще бъдат получени вследствие на Вашите поправки – от това, което искате да промените. Сигурно са много повече.
Ние сме наясно как чужди фондации хвърлят луди пари в България да зарибяват и да създават радикален ислямизъм. Ако някои от тях купят – какво пречи, не може да им се откаже по този закон – пак да кажем примера с къщичките, няколко къщички и получат гражданство, те се чудят как това да им се случи, как да го направят, Вие им отваряте вратичка по този начин.
Ние от „Атака” вземаме предвид и това, за да имаме тези съображения и за да Ви опонираме. То не е, за да не дойдат пари в България и да не се правят инвестиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика – господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Господин Червенкондев, не знам дали си давате сметка колко наивно, неаргументирано и необосновано прозвуча Вашето изказване.
Вие въвеждате един принцип на клозетна търговия. Както е казал римският император, който е въвел такса за тоалетните, „парите не миришат”.
Господин Червенкондев, това е недопустимо, защото, пак казвам, срещу 30 хил. лв. – таксата за един недвижим имот, цената на който може да бъде завишена многократно, този, който дойде тук, си купува европейско гражданство, купува си европейски паспорт, купува си място и пребиваване в Европейския съюз.
Вие не ми отговорихте, макар Вашето изказване да не беше реплика на моето: за кого го правите това нещо, към кого го насочвате? Кои са тези инвеститори, които Вие очаквате тук? С кого решавате да правите тази клозетна търговия?
И друго бих искал да ми отговорите: кой Ви поръча да вкарате тези текстове и този законопроект?
Аз мисля, че в случая имате един-единствен правилен ход – и този § 34, който става § 32, и следващият да бъдат оттеглени при приемането на законопроекта днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика – господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Червенкондев, точното изказване от Ваша страна трябваше да бъде: „колеги, сбъркахме, не постъпихме правилно, това направихме”.
Много ми е странно как като заместник-председател тъкмо на Икономическата комисия Вие си представяте раздвижването на българската икономика с преференции за инвестициите. Ако действително държите на българската икономика, като представител на мнозинството би трябвало преди всичко да сте загрижен за спокойна законодателна рамка, в която всички бизнес играчи да се чувстват уютно, да създават тук принаден продукт.
И е много странно след три години и половина управление да се опитвате да се оправдавате пак с високия икономически растеж на тройната коалиция, само и единствено със строителството. Това е погрешно и не води до нищо добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Дуплика – господин Червенкондев.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Колеги! Господин Шопов, наистина сте прав – това, което коментирахме. Аз неслучайно започнах и завърших с „ние от Икономическата комисия”. Както казахме, има различни аспекти, различни гледни точки, които в момента трябва да бъдат поставени и да се разгледат адекватно. Така че точки 17 и 18 ние ще разгледаме и гласуваме отделно и ще се въздържим.
Пак казвам, ние от Икономическата комисия, които разбираме от икономика. Затова колегите, които се изказаха преди това, като не разбират от нещо, по-хубаво да не говорят. (Оживление и реплики от КБ. Реплики между докладчика Диан Червенкондев и народни представители от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля за тишина в залата.
Колеги, ако обичате, не се обаждайте от място.
Следващо изказване – господин Стоичков беше заявил.
Заповядайте.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам повод от последните думи на господин Червенкондев и ще припомня, че Икономическата и Бюджетната комисии промениха Закона за спорта – за националните обекти. Националните спортни обекти бяха променени със Закона за публично-частното партньорство. Това е също един от примерите как в един закон, който няма нищо общо с материята на друг, се правят промени.
По същество. Обсъждаме чл. 25 от Закона за чужденците в Република България. Предлагам отделно гласуване и за т. 16, тъй като тази точка в частта й за разкриване на най-малко двадесет работни места за български граждани не кореспондира с действащото българско законодателство. А именно – имаме действащ Закон за малките и средни предприятия, в който е определен средночислен списъчен състав на работници и служители: как се определя, по какъв начин се определя този състав, че това са служители и работници на пълно работно време – не са сезонни работници.
През цялата календарна година имаме легални дефиниции, които следва да се инкорпорират и да се използва препратката към Закона за малките и средни предприятия.
Моето предложение е редакционно: в т. 16 – „разкрити най-малко 50 работни места за български граждани в предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за малките и средни предприятия”. Текстът продължава: „поддържане за срока на пребиваване” – до края на изречението.
Защо, колеги? Защото по смисъла на Закона за малките и средни предприятия малко предприятие в Република България, което има нужда от особена държавна закрила, има нужда от Агенция за малките и средни предприятия, е такова, което има не по-малко от 50 души и годишен оборот, който не превишава 19,5 милиона. Или стойност на активите, която не превишава 19,5 милиона.
Тук приемаме 1 млн. лв. активи за малко предприятие, господин Татарски. Това е малко предприятие. Микропредприятие – 3 милиона 900 хиляди! Тоест чуждестранните инвеститори ги сваляме под прага дори на едно микропредприятие по смисъла на Закона за малките и средни предприятия в Република България.
Затова предлагам, колеги, отделно гласуване по т. 16 и препратка: вместо „25 работни места” – „50 работни места”, и „в предприятие”.
Господин Червенкондев е прав и аз съм съгласен с него – трябва да става въпрос за предприятие, за икономически активен субект в производствената сфера, защото при така записан текст – „българско търговско дружество, което е вложило инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи в България”, както каза и колегата Радев от ГЕРБ, „нематериален актив” е и ноу-хау.
Търговското наименование на моята международна консултантска фирма, призната, която има седалище в България, също е едно ноу-хау, което аз ще оценя за милиарди евро, без да съм вложил един лев в българската икономика. Ако това е смисълът, който влага законотворецът, то е абсурдно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Стоичков, благодаря Ви. И моля да ми дадете текста, който предложихте, защото не можах коректно да го запиша.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Овчаров. (Реплики от КБ.) Отказвате се.
Изказвания? Няма други изказвания.
В такъв случай прекратявам дебата и преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на госпожа Нинова – § 34 по вносител, който става § 32 по доклада на комисията, да отпадне.
Гласували 106 народни представители: за 25, против 53, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Казак, което е същото като това на госпожа Нинова, а именно § 34 по вносител, § 37 по доклада на комисията, да бъде отхвърлен.
Гласували 100 народни представители: за 26, против 50, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Господин Казак имаше предложение за отпадане и на следващ параграф, но когато стигнем до него, тогава ще го подложа на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Шопов за отлагане на гласуването на § 34 по вносител, § 32 по доклада.
Гласували 106 народни представители: за 23, против 60, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на госпожа Фидосова, подкрепено от господин Червенкондев, а именно т. 17 и т. 18 от редакцията на комисията да се гласуват отделно. Тъй като постъпиха предложения за корекция и на т. 16 от господин Стоичков, и на т. 3 от господин Татарски, подлагам на гласуване точки 16, 17 и 18 от т. 2 на доклада на комисията и цялата т. 3 на доклада на комисията да се гласуват отделно.
Гласували 107 народни представители: за 99, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
По реда на предложенията – подлагам на гласуване предложението на господин Татарски, в т. 18 от доклада на комисията, сумата „1 млн. лв.” да се замени с „600 хил. лв.”
Гласували 104 народни представители: за 12, против 28, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Татарски за допълнение в т. 3 от доклада на комисията, чл. 25в, ал. 1 от закона, след „клас Б” да се добави запетая „клас В за инвестиции над 1 млн. лв.”
Гласували 101 народни представители: за 10, против 19, въздържали се 72.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване третото предложение на господин Татарски отново по т. 18 на т. 2 от доклада, а именно след думите „българска лицензирана кредитна институция, на територията на Република България” да се добави „на територията на Република България”.
Гласували 95 народни представители: за 18, против 1, въздържали се 76.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на господин Стоичков за текста на т. 16. (Шум и реплики.)
Господин Стоичков, заповядайте. (Реплики.)
Той ми даде текст.
ОГНЯН СТОИЧКОВ (Атака): Предложението ми е за 4 милиона, вместо 1 милион – 4 милиона, и вместо „25 работни места” – „50 работни места”. Това е т. 16. Само в т. 16 съм направил редакция. (Шум и реплики.)
Моля да го подложите на гласуване. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Моля Ви! Моля Ви!
Господин Стоичков, в т. 16 предлагате „дружество не по-малко от 1 млн. лв.” да стане „не по-малко от 4 млн. лв.” и „нематериални активи в размер не по-малък от 1 млн. лв.” да стане „4 млн. лв.” и „са разкрити най-малко 25 работни места” – „25” да стане „50 работни места”. Предходното предложение го оттегляте.
Гласуваме предложението на господин Стоичков „търговско дружество не по-малко от 1 млн. лв.” да стане „търговско дружество не по-малко от 4 млн. лв.”
Гласували 98 народни представители: за 81, против 6, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Стоичков: в т. 16 „нематериални активи в размер не по-малък от 1 000 000 лв.” да стане „нематериални активи в размер не по-малък от 4 000 000 лв.”.
Гласували 100 народни представители: за 83, против 5, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Гласуваме третото предложение на господин Стоичков: в т. 16 „25 работни места за български граждани” да стане „50 работни места за български граждани”.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 5, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Явор Нотев и група народни представители, което комисията не подкрепя. (Шум и реплики от КБ.)
Имате доклад.
Предложение от народния представител Явор Нотев и група народни представители – в § 34, т.3 буква „а” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението. Имате доклад. (Реплика от народния представител Милена Христова.)
То е изчетено, госпожо. (Шум и реплики от КБ.)
Гласували 91 народни представители: за 22, против 19, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване текста на комисията в редакцията и по доклада на § 34, който става § 32. Гласуваме поотделно.
Първо, гласуваме т. 16 в окончателната редакция с приетите от пленарната зала предложения на господин Стоичков.
Ако трябва за протокола, да я изчета:
„16. внесли в капитала на българско търговско дружество не по-малко от 4 000 000 лв. като съдружници или акционери с поименни акции и притежаващи не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството, в резултат на което са извършени инвестиции за придобиване на нови дълготрайни материални и нематериални активи в размер не по-малък от 4 000 000 лв. и са разкрити най-малко 50 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, удостоверено от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма;”.
Режим на гласуване.
Гласували 101 народни представители: за 84, против 8, въздържали се 9.
Точка 16 е приета в редакцията, която изчетох.
Подлагам на гласуване т. 17 в редакцията на комисията.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Гласували 97 народни представители: за 14, против 20, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Продължавате ли да поддържате искането си за процедура? Отказвате се. Благодаря.
Подлагам на гласуване т. 18 в редакцията на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 16, против 28, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване окончателната редакция на § 34, който става § 32, с приетите от нас преди малко промени в т. 16, отпадането на точки 17 и 18, и отпадане в целия текст на § 32 на точки 17 и 18, тъй като тях вече ги няма в този окончателен вариант. Това е в т. 2, буква „а”, подбуква „вв”: „създава се т. 16”, 17 и 18 отпадат; в т. 2 от доклада, буква „б”, ал. 4 – отпада т. 17; в т. 4 от доклада, буква „а” – отпадат „17 и 18”, буква „б” – отпадат „17 и 18”, буква „в” – отпадат „17 и 18”.
Гласуваме окончателната редакция на § 34, който става § 32.
Гласували 100 народни представители: за 82, против 12, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Господин Червенкондев, продължавайте.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 35, който става § 33 по вносител.
Гласували 92 народни представители: за 80, против 9, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Предложение от народния представител Диан Червенкондев за създаване на нов § 36.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 34:
„§ 34. В Закона за българското гражданство се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 14а:
„Чл. 14а. (1) Лице, което не е български гражданин и отговаря на условията по чл. 12, т. 1 и 3, може да придобие българско гражданство по натурализация, ако:
1. преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 или 8 от Закона за чужденците в Република България и е вложило не по-малко от 1 млн. лв. в капитала на българско търговско дружество, което изпълнява приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите;
2. преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 25в, ал. 2, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, през която извършените и въведени в експлоатация инвестиции и/или създадената заетост като средносписъчен брой на персонала са поддържани над минималния праг за издаване на сертификат за инвестиция клас Б по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, което се удостоверява от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма;
3. преди не по-малко от една година е получило разрешение за постоянно пребиваване в Република България на основание чл.25, ал.1, т. 16 (тук текстът „или 17” би следвало да отпадне, тъй като преди малко гласувахме в предходния параграф нейното отпадане) от Закона за чужденците в Република България и продължава да отговаря на условията по него, което се удостоверява от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 българското дружество не трябва да:
1. е обявено в несъстоятелност или в открито производство по несъстоятелност, или сключило извънсъдебно споразумение с кредиторите си по смисъла на чл. 740 от Търговския закон;
2. е в производство по ликвидация;
3. има парични задължения към държавата или към община по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията;
4. има неизплатени трудови възнаграждения към работници и служители, установени с влязло в сила наказателно постановление.
(3) Проверката и контролът на всички обстоятелства и условия по ал. 1, т. 2 и 3 се осъществява въз основа на заверени от одитор, регистриран по Закона за независимия финансов одит, годишни финансови отчети и доклади за дейността на предприятието, справки от Националната агенция за приходите, общините, както и други относими документи, представени от лицето по ал. 1 или събрани служебно.“
2. В чл. 22, ал. 1:
a) в т. 2 накрая се добавя „ и/или”;
б) създава се т. 3:
„3. не е поддържало инвестициите и/или работните места, станали основание за придобиване на българско гражданство, за поне две годишен период, считано от датата на натурализацията – в случаите по чл. 14а, ал. 1.“
3. В чл. 35:
a) в ал. 1:
аа) създава се нова т. 5:
„5. шест месеца – по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация по чл. 14а;”;
бб) досегашната т. 5 става т. 6;
б) в ал. 3:
аа) създава се нова т. 4:
„4. по ал. 1, т. 5 – в срок не по-късно от 4 месеца преди изтичането на срока за Министерството на вътрешните работи, съответно два месеца преди изтичането на срока за Държавна агенция "Национална сигурност";”
бб) досегашната т. 4 става т. 5 и в нея думите „т. 5” се заменят с „т. 6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Моето предложение е § 34 да отпадне от законопроекта. Мотивите ми са както по отношение на неговата допустимост, така и по същество. Ако отворите доклада, ще видите, че тази тема не е предмет на внесения законопроект. Това е предложение, направено от господин Червенкондев, което няма допълващ редакционен или друг характер, за да кореспондира с останалите Преходни и заключителни разпоредби. Това е предложение на две страници, в което се урежда цялостно един нов въпрос. Този проблем е продължение на проблема от предишния параграф. Ако все пак по отношение на създаването на възможности да се придобива разрешение за постоянно пребиваване може да се мотивира подобна идея като резултат от развивана икономическа дейност, особено след като бяха завишени изискванията, то е напълно недопустимо същите изисквания да се пренасят и към възможността за придобиване на българско гражданство. Какво пречи на лицето, което пребивава на територията на Република България, което има възможности пряко да управлява своя бизнес, да продължава тази дейност неограничено във времето за срока, за който е получило разрешението? Защо на него му е необходимо гражданство?
За първи път в българското законодателство се въвежда зависимост между вложени средства и придобиване на гражданство. Ще обърна внимание, че гражданството изразява публичноправна връзка между държавата и определени лица. Развитието на стопанската дейност не е ограничено от различните видове гражданство, особено при прокламиране на принципа за равенство пред закона за възможностите за развитие на стопанска дейност.
При това, забележете, че тези изисквания са същите, както и изискванията да се получи право за постоянно пребиваване. Тези въпроси са предмет и на друг законопроект, който е в Парламента – промените на Закона за българското гражданство.
Предлагам тази тема да бъде обсъждана по повод на Закона за българското гражданство, дори и в частта за инвестиции и гражданство. Но тази тема не може да бъде пробутана, тъй като тя води до промени в принципа на придобиване на гражданството. Защото българското гражданство досега е придобивано само въз основа на произход или по натурализация, без да се обвързва от някакви други икономически, стопански, лични и прочее фактори.
Не на последно място трябва да кажем, че ако България иска да развива инвестиционните условия, тя много повече трябва да обърне внимание на подобряване на административните процедури и на обективността на правосъдието. Защото много често такъв род въпроси се поставят от редица хора, които развиват дори бизнес в големи мащаби. Така че не гражданството е било пречка за развитие на стопанска дейност на територията на България.
Поради тези причини аз настоятелно се обръщам към Вас – този текст да отпадне. Дали това ще бъде под формата на неговото отхвърляне или в друга процедура – изберете сами.
Пак казвам, с оглед на недопустимостта на това предложение и особено с оглед на неговото съдържание, § 34 от предлагания законопроект трябва да отпадне. Това е моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Татарски.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Използвам правото на реплика на последния параграф, за да изразя моето мнение и становище по почти приетия вече закон.
Уважаеми колеги, с този закон ние нищо не приехме. Ние отхвърлихме почти всички съществени преференции за чуждите инвеститори. Чужд инвеститор значи нещо лошо. Остава да въведем само граничните листове, които се издаваха по-рано, и това е!
Разделихме ги на български и чужди инвеститори. Не приемам нито един от доводите, които бяха изложени в изказванията против предложенията в този закон.
Уважаеми колеги, единствената преференция, която остана в този закон, е за социалните осигуровки – възстановяване и то частично. Ако направите сметка става въпрос за 2000 лв. на човек. Това е единствената преференция, която остана в този закон. За какво гласуваме два дни?
Отпаднаха преференциите за общините. По този начин отпаднаха преференциите за българските инвеститори, защото такива бяха предложенията. Отпаднаха преференциите за чужденците и какво остана? Погледнете какво най-накрая ние приемаме като законопроект? Нищо! Не можем да се похвалим с този законопроект. Не направихме крачка напред. Няма как да привличаме чужди инвестиции с такъв закон. Защото в него няма нито една съществена преференция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Червенкондев.
ДОКЛАДЧИК ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Стоилов, все пак в първоначалния законопроект, който е по вносител, има цяла Глава девета. Това е: „Допълнителни мерки за чужденци и граждани на трети страни при извършване... инвестиции”. Това е възможност за пребиваване и за гражданство. Това беше предвидено от вносителя. Просто те са разписани по различен начин в момента. Това е волята на вносителя.
Що се отнася по Закона за българското гражданство – чл. 16, това, което казвате: лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство, без да са налице условията по чл. 12: „Ако Република България има интерес от натурализацията му, или ако лицето има особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта.”
Мисля, че предложенията са коректни, а пък дали ще се подкрепят, въпрос на Ваше виждане е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика?
Дуплика – заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Червенкондев, наистина тази материя се третира в този законопроект, макар и на друго място. Продължавам да поддържам моето становище, защото в момента има Законопроект за промяна на Закона за българското гражданство. Тази дискусия трябва да бъде пренесена към закона, който урежда условията и изискванията за придобиване на българско гражданство, дори те да имат отношение към темата за икономическото развитие, инвестиционния процес. Поради тази причина всяка промяна трябва да се прави в закона, който урежда преимуществено тези въпроси и този законопроект в момента е открит за обсъждане. Ако въпросът беше поставен от вносителя само в рамките на сега разглежданата тема, това можеше да бъде допустимо с оглед на правилата за работа в Народното събрание.
По отношение на аргументите по същество наистина се съдържа бланкетно предложение. Аз мисля, че тази философия трябва още веднъж да бъде подложена на внимателно обсъждане – дали гражданството ще се придобива главно с оглед на съществуващите връзки между лицето и държавата, или ще добавяме някакви допълнителни признаци, които нямат връзка нито с произход, нито с някаква по-трайна принадлежност към българската държава.
По отношение на репликата на господин Татарски. Разбирам, че той с известно огорчение, заради това че неговите предложения не са приети, иска да каже, че моето предложение става още по-обосновано, тъй като, след като този закон не е стигнал границите, които той е предлагал, не трябва да приемаме и другите текстове, защото те няма да имат толкова съществено отражение.
Забележете, че името на законопроекта е Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестиции. В случая става дума за предоставяне на равни условия на всички граждани, а не за това да дадем някакви специални възможности на чуждите инвеститори. Така че ако тук някой излиза, както ни предлага § 4 и не казва, че постоянното пребиваване трябва да се превърне в гражданство, защото това лице е вложило някакви средства, то това противоречи именно на единния подход, който този закон трябва да прокарва, за да има по-голяма стопанска активност, по-голяма заетост, а оттам и повече доходи за българските граждани.
Пак казвам: тези мерки не могат да решат пропуските в други области. Защото стабилната икономическа среда, развитието на инфраструктурата, подобряването на административното обслужване и предвидимостта на правосъдието имат много по-голямо значение за привличането на инвестиции, отколкото подобно плащане на принципа: дай милион, дай два и получаваш българско гражданство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания?
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми колеги, госпожо Фидосова, обръщам се конкретно към Вас! Предлагам този параграф да отпадне с аргументите, които Ви изтъкнах при § 32, но с по-голяма сила при § 34. Те са следните.
Госпожо Фидосова, имаме същите аргументи, като при § 32. На 12 септември на първо четене е минал през комисии Законът за българското гражданство.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): При мен не е минал.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Във Вашата може да не е, при нас мина на първо четене.
Текстовете в този основен Закон за българското гражданство противоречат на тези, които записвате сега в Преходни и заключителни разпоредби на Закона за насърчаване на инвестициите – противоречат по съдържание.
Какво означава това на юридически език? Ако сега приемете тези текстове, след една-две седмици, ако излязат публикувани в „Държавен вестник”, ще влязат в сила. След две седмици като приемем Закона за българското гражданство, те ще отменят днешните текстове. За какво правите всичко това? Защо губите времето на парламента? Обърквате бизнеса, поддържате една абсолютна непоследователност в законодателната практика на Четиридесет и първото Народно събрание. Това е първият ми аргумент.
Втори аргумент. Току-що в § 32 променихте условията за постоянно пребиваване. Повишихте критериите за получаване на постоянно пребиваване. Тук приемате критерии за българско гражданство, които са много по-леки.
С първия вариант вдигнахте прага на четири милиона за постоянно пребиваване, тука има един милион за българско гражданство, при положение че българско гражданство би трябвало да се придобива при много по-тежки условия. Благодаря Ви колега, че реагирате с разбиране.
Третият ми аргумент е отново становището на Министерството на вътрешните работи, на българските служби и този път и на Министерството на правосъдието. Затова казвам, че този път аргументите ми са с малко по-голяма тежест. И Министерството на правосъдието, и МВР имат своите аргументи против тези текстове. Моля да вземете под внимание становището на професионалистите, особено становището на службите, пак казвам: без да мога да изпадам в подробности с аргументи национална сигурност и приемане на България в Шенген. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Постъпиха три предложения, които са идентични – господин Казак, господин Стоилов и госпожа Нинова предлагат новият § 34 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Четин Казак, Янаки Стоилов и Корнелия Нинова § 34 да отпадне.
Гласували 81 народни представители: за 15, против 40, въздържали се 26.
Предложенията не са приети.
Подлагам на гласуване § 34 в редакцията на комисията по доклада с отпадане на числото „17” от т. 3, ал. 1 на чл. 14а.
Гласували 77 народни представители: за 71, против 4, въздържали се 2.
Параграф 34 е приет.
С това приключихме този законопроект.
Прегласуване – заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Предлагам прегласуване на този текст, без да очаквам, че това ще промени вече изразената воля от мнозинството народни представители. Този текст заслужава отново да бъде гласуван, тъй като той бележи повратна точка в принципите и правилата за придобиване на българско гражданство, защото водеща става не вече трайната връзка между лицата от български произход и българската държава, а наличието на определени средства, които някой ще вложи, за купуване на гражданство.
Оставям настрани въпроса дали всички, които ще пожелаят по този ред гражданство, са мотивирани от наистина икономически причини или те желаят да намерят основание за трайно пребиваване в България, за да извършват и други дейности. Това нека да остане като открит въпрос, който също всеки един да търси отговора.
Поради тази причина, госпожо председател, предлагам да се прегласува този текст, за да може тези, които имат колебание в истинските мотиви, впоследствие да го отхвърлят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Прегласуване.
Гласували 84 народни представители: за 67, против 13, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Процедура – господин Димитров.
ТОДОР ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 71, ал. 1 от нашия правилник за удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 254-01-57, внесен от народния представител Ваньо Шарков и група народни представители, с 21 дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на срока.
Гласували 77 народни представители: за 75, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Други процедури има ли?

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА ПАРЛАМЕНТАРНА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ВСИЧКИ ДАННИ, ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ЗА РЕШЕНИЯ И ДЕЙСТВИЯ ПО ПРОЕКТА АЕЦ „БЕЛЕНЕ” ОТ 2002 Г. ДО КРАЯ НА МЕСЕЦ МАРТ 2012 Г.
Вносителят – господин Червенкондев ще ни прочете Проекта за решение и мотивите.
Заповядайте.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с Проект за:

„РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ „Белене” от 2002 г. до края на месец март 2012 г.

Народното събрание на основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Удължава срока на действие на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ „Белене” от 2002 г. до края на месец март 2012 г, създадена с Решение на Четиридесет и първото Народно събрание от 3 октомври 2012 г. до 25 януари 2013 г.”
Ще Ви прочета и мотивите за това проекторешение.
„С приетото решение на Народното събрание от 3 октомври 2012 г. се създава Временна парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ „Белене” от 2002 г. до края на месец март 2012 г. Комисията проведе своето първо заседание на 18 октомври 2012 г., на което бяха приети вътрешните правила за работа на комисията. Във връзка с информационното и документално обезпечаване на работата на комисията бяха изпратени писма, с които се изиска информация относно проекта „Белене” от: Агенцията за държавна финансова инспекция, Агенцията за ядрено регулиране, Български енергиен холдинг, Държавна агенция за национална сигурност, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерския съвет, Национална електрическа компания, Прокуратурата на Република България.
На заседание на комисията, проведено на 30 октомври 2012 г., бяха представени получените в комисията документи с общ обем от над 5000 страници.
На заседания на комисията проведени на 6-ти и 13-ти ноември 2012 г. бяха представени изготвените от Агенцията за държавна финансова инспекция следните доклади по инспекции свързани с проекта „Белене”.
В Доклад № ФИ5СФ – 0049/28.09.2009 г. за извършена финансова инспекция на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и заключение към него се извършва проверка за законосъобразност във връзка с разходването на предоставените с ПМС № 259/27.10.2008 г. средства в размер на 300 млн. лв. за увеличаване на капитала на „Български енергиен холдинг” ЕАД, с които последващо да бъде увеличен капитала на „Национална електрическа компания” ЕАД, с цел изпълнение на проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадката АЕЦ „Белене”.
В доклад № ФИ5СФ – 0050/30.07.2010 г. за извършена финансова инспекция на „Националната електрическа компания” ЕАД и заключение към него се извършва проверка за законосъобразност във връзка с разходването на предоставените с ПМС № 259/27.10.2008г. средства в размер на 300 млн. лв. за увеличаване на капитала на „Български енергиен холдинг” ЕАД, с които последващо да бъде увеличен капитала на „Националната електрическа компания” ЕАД, с цел изпълнение на проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадката АЕЦ „Белене”.
В доклад № ФИ5СФ – 0065/12.10.2011 г. за извършена финансова инспекция на „Националната електрическа компания” ЕАД и заключение към него се разглеждат констатации във връзка със законосъобразността на определянето, начисляването, събирането и отчитането на приходи в размер на 117 млн. 387 хил. 475 евро от Атомстройекспорт – Русия, във връзка с продажба на оборудване от площадката на АЕЦ „Белене” и проверка за законосъобразност относно извършените разходи и изплатените средства за дейности по обследване на продаденото оборудване от площадката на АЕЦ „Белене”.
В доклад № ДИ1СФ – 0014/11.04.2012 г. за извършена финансова инспекция на „Националната електрическа компания” ЕАД и заключение към него се извършва проверка за законосъобразност в областта на обществените поръчки, свързана с избора на изпълнител за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блокове „1” и „2” на АЕЦ „Белене”, както и проверка за законосъобразност на сключените: споразумение от 29.11.2006 г. между „НЕК” ЕАД и „Атомстройекспорт” ЗАО, както и допълненията и договорените споразумения към него за периода от 26.11.2006 г. до 31.03.2012 г.
В тази връзка бяха изслушани и продължават да бъдат изслушвани длъжностни лица, чиито имена бяха споменати в направените констатации от агенцията.
На 15 ноември 2012 г. в заседание на комисията бяха проведени разисквания относно необходимостта да бъдат поканени отново присъствалите на заседанията длъжностни лица, както и други споменати в направените констатации. Беше дискутиран и въпросът за обема на постъпилата информация и необходимото време за запознаване и дебат по конкретни въпроси. Предстои разглеждане на документите, свързани с икономическия анализ на проекта и дебати по тях, довършване на дебатите по направените от АДФИ констатации и гласуване.
Във връзка с това се появява необходимост от удължаване на срока на комисията. След проведения дебат и гласуване с 8 гласа „за”, 3 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се” се взе решение да се предложи на Народното събрание на Република България срокът на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по Проекта „АЕЦ – Белене” от 2002 г. до края на месец март 2012 г. да бъде удължен до 25 януари 2012 г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Изказвания?
Господин Петър Димитров има думата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, както се очакваше, тази комисия в срока, който й даде Парламентът, не направи абсолютно нищо и аз не виждам никакви сериозни основания нейният живот да бъде удължаван по изкуствен начин. Аз след малко ще кажа защо е безсмислено.
Датата, която се предлага за край на работата на комисията –25 януари 2013 г., е безкрайно прозрачна. Това е, че на 27 януари 2013 г. трябва да има референдум в България – първият референдум, а през това време трябва да подгряваме общественото мнение и да твърдим, че проектът е неизгоден, по проекта има сериозни нарушения, по проекта има корупция, проектът е прекалено скъп и затова дайте да не изграждаме „Белене”, тоест да отвратим хората от участие в референдума.
Предлагам тази явна цел на това удължаване да поставите като поръчение на госпожа Цецка Цачева и тя да го обяснява на хората в Плевен и в Белене. Кажете го и на всички, които плащат новите високи цени за енергия, за да ги убедите колко вредно е „Белене” за България. (Реплики от ГЕРБ.)
Обяснявам Ви сценария, по който върви заседанието на комисията. Имаше входящо представяне на три доклада на АДФИ. Шефката на агенцията представи три, дори четири, доклада за проверки по проекта „Белене”, представи ги подробно над един час. След това на всяко ново заседание госпожа Петкова отново представя някои от проектите. Някой от управляващото мнозинство й задава като въпрос констатациите, направени в тези проверки, за да може госпожа Петкова да ги повтори отново.
Канят се бившите изпълнителни директори на НЕК ЕАД, но при всеки техен опит да обяснят за какво става въпрос, биват прекъсвани с желание: „Кажете с „да” или кажете с „не”!” Управляващите се държат грубо с тези хора, в резултат на което се появиха и откази от тяхна страна, тъй като това не е следствен орган, който да ги води насила и да им задава въпроси, отговорите на които не искат да чуят.
Най-интересното е, че това е единствената комисия в Народното събрание на България, в която не се допускат изказвания на народни представители. Питаме, чуваме отговори, но изказвания по темата от членовете на комисията – оставят се някъде за далечното бъдеще, а далечното бъдеще, двата месеца за работата на комисията изтекоха. Тоест по тези доклади... (Реплика на народния представител Станислав Иванов.) Има микрофон, нямаш проблеми, ако си озвучен, грамотно озвучен – стани и говори!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, моля не влизайте в пререкания от залата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: А недей да крещиш, все пак си в Народното събрание. Има ръководство на Парламента, което би трябвало да се намеси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Нали се намесих!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Цялата работа на комисията върви точно по схемата от онзи виц за глухите: „За риба ли? – А, не за риба! – Аз пък помислих, че за риба!” (Викове от ГЕРБ: „Браво, браво!”.) Ето това са въпросите, които се задават на госпожа Петкова и отговорите, които се получават от нея.
Интересна роля играе народният представител от ДСБ господин Иван Иванов и на мен ми се иска да попитам ръководството на Синята коалиция – все пак в тази комисия той представлява опозицията или представлява управляващите? (Реплики от ГЕРБ.)
Тази сутрин министърът каза, че той му е звънял по телефона, за да му се извини за това, което е говорил вчера в декларацията, но това било политиката.
От тази гледна точка по същество искам да кажа. Тъй като въпросният господин Иван Иванов на публични места като Национална телевизия, bTV и други говори за доказана корупция и за големи злоупотреби, призовавам господин Иванов, след като има доказана корупция и големи злоупотреби, да прати сигнал до прокуратурата и да не си играе с приказки, да се намеси прокуратурата, тъй като минаха почти четири години от смяната на властта и след десетките недобронамерени, целеви, съзнателни проверки, няма осъден, а няма и обвинен. Още по-лошо, няма глобен. (Реплики от ГЕРБ.) По Закона за обществените поръчки се позволяват глоби, но няма глобен. (Реплики от ГЕРБ.) Това е истината.
Иначе, повтарят се четири основни лъжи, които аз сега няма да спестя.
Първата лъжа е, че няма договор за АЕЦ „Белене”. Най-интересното е, че договор има за „Атомстройекспорт”, договор имаше за десетте големи инвеститори, които участваха в конкурса за партньор по проекта...
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Докажете го!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Такива, като RVN, като Е.ОN, като... (Реплики от ГЕРБ.)
Господин председател, вземете мерки, някои хора като не могат да говорят от микрофона, предпочитат да подвикват като на площада.
Това че няма договор е много интересно, тъй като делото е вече в арбитража в Париж. Идете и обяснете на арбитража, че няма договор и всъщност жалбата на „Атомстройекспорт” е висяща и няма абсолютно нищо.
Договор няма само за АДФИ, и питам: и какво от това? Какво от това, че АДФИ смята, че по Закона за обществените поръчки няма договор? Това ще ни спаси ли от арбитража? Това ще даде ли някакви други резултати за България?
Каква е ползата за Република България (реплики на народния представител Станислав Иванов) от тези констатации на АДФИ?
Втората базова теза е как са разрушени старите сгради в Козлодуй, как са разрушени без търг и конкурс. Някои очевидно имат разрушаващи фирми и безкрайно съжаляват, че не е имало такъв търг и конкурс. (Реплики от ГЕРБ.) Проектът е под ключ, под ключ!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това не е част от дейността.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Под ключ е и до предаването на ключа...
Господин председател, ако трябва, извикайте квесторите – има начини, или отстранете колегата Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И Вие влизате в диалог, господин Димитров. Моля Ви! И Вие сте причина за тези подвиквания. Не е едностранно само нарушаването на реда.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Аз Ви моля...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължете, моля.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: ...да въведете ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Призовавам в залата да се въздържате от подвиквания и обаждания.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Могло ли е да се направи по друг начин? Могло е предварително да се разреши оборудването и сградите, които са направени, и чак след това да се провежда конкурсът, да се наеме изпълнителят и той да работи при почистена площадка. С една подробност – това е част от търга. Единият вариант е бил да интегрират сградите, които са изградени, и старото оборудване. Вторият вариант е бил да се прави с ново оборудване и да се правят нови сгради. Това е простата истина. Онзи, който е спечелил и е получил договор под ключ, има всички права над тази територия. Никой друг не може да се появи да разрушава там без доброто на този, който носи отговорността за предаване на проекта под ключ. Разбирате, че става въпрос за ядрен продукт, не за будка на Женския пазар. От тази гледна точка сигурността е изключително важен параметър.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): За какъв Женски пазар говориш?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Не се обаждайте от място, моля Ви!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Господин председател?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, направих забележка.
Моля, продължете, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Другото е как старото оборудване е било продадено на безценица – какъв срам, какъв позор! Как са се съгласили преговарящите на такава ниска и позорна цена. Няколко числа за тази ниска и позорна цена.
Новото оборудване, което е продадено на „Атомстройекспорт”, е закупено преди 20 години за 70 млн. долара. Повтарям: за 70 млн. долара. През 2004 г. е нает лицензиран оценител, който да оцени колко струва това оборудване. Той го оценява за 40 млн. евро.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Лицензиран от Вас!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Повтарям – 40 млн. евро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Не се обаждайте от място! Моля за ред в залата! Господин Димитров има думата. Ако имате съображения и несъгласия с него, ще Ви дам думата след това, да направите изказване. Можете да му направите и реплика.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Ама той лъже, господин председател?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Димитров има правото да говори според Конституцията и законите онова, което намери за добре. Друг ще преценява състоятелността на неговите думи.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. (Смях.)
Оценката на консултанта по проекта е за 295 млн. евро. След преговори с „Атомстройекспорт” е постигната договорка за 205 млн. евро. И тук на комисията с подскачания се казва: „Как Вие позволихте от 295 млн. евро да слезете на 205 млн. евро?!”. Напомням: закупено е оборудване за 70 млн. долара и по балансова стойност е за 40 млн. евро. Но 205 млн. евро е непоносимо ниска цена, това е национално предателство.
Напомням: „Атомстройекспорт” е започнал преговорите, като ни е предложил 60 млн. евро. От 60 милиона „Атомстройекспорт” стига до 205 млн. евро. Нали разбирате, че ако има симетрична комисия в Руския парламент, те ще ги обвинят в национално предателство?!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Как може да лъжеш толкова много?!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Как е допуснал „Атомстройекспорт” оборудване, което е купено за 70 млн. долара преди повече от 20 години, да плати за него 205 млн. евро?! Как става това нещо?!
От тази гледна точка, както и да гледаме това, то е просто смехотворно.
Завършвам с третия доклад, който по понятни причини Вие досега избягвате да обсъждате.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Това е диагноза – болест Алцхаймер.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Отпуснати са...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля Ви за внимание и за ред в залата!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: От републиканския бюджет са отпуснати... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля да удължите времето, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Удължете времето на парламентарната група.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: От републиканския бюджет са отпуснати 300 млн. лв. за поръчване на оборудване с дълъг срок на изготвяне и за поемане на текущите разходи по проекта „Белене”.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това не е вярно!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това, че не е вярно, има решение на Министерския съвет. Прочетете решението, там пише за какво. (Реплика от народния представител Искра Фидосова.)
От тези пари 302 млн. лева са похарчени по проекта. Отпуснати са 300 млн. лв., похарчени са 302 млн. по проекта. Кое е интересното? Интересното е, че със спирането на проекта това не са инвестиционни разходи и по европейските правила тези пари трябва да се върнат обратно в републиканския бюджет или България да плати глоба в двоен размер в бюджета на Европейската комисия, тоест говорим за 600 млн. лв.
Още по-интересното е, че от втория доклад изчезна още една сума – едни 400 млн. лв., които правителство отпуска на Българския енергиен холдинг за оздравяване на „Топлофикация – София”. Тези пари в първия доклад ги има. В първия доклад ги има! От тези пари нито лев не е отишъл за оздравяване на „Топлофикация – София”. Българският енергиен холдинг ги е изял – в буквалния смисъл на думата, и те също са неправомерна държавна помощ, които трябва да се върнат в републиканския бюджет. Сметнете за какви пари става въпрос! Завършвам.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Да, за около 100 милиона комисиони!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Момчета, това за комисионите станете и го кажете, докажете го и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И Вие влизате в диалог.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Няма да влизам, госпожо председател. (Силен смях, оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Нарушавате реда по този начин.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Момчета, това че се смеете, е добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Пазете ред и тишина в залата, моля Ви!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Живи сте, като в казармата сте, млади сте, можете да свиркате и да подвиквате, вместо да приказвате. Тук не е място за свиркане и подвикване.
В същото време имате реални, и то много сериозни проблеми. Договорът за изграждане на „Белене” не е прекъснат. „Атомстройекспорт” продължава да изготвя оборудването. Всички разходи се сумират и отиват в Парижкия арбитраж. Ще бъдат доказани и предявени на България и трябва да бъдат платени. Вземете решение как да излезете от тази ситуация.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Вие забъркахте кашата.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: В момента НЕК има загуби от над 1 млрд. и 200 милиона – сериозен проблем. Вместо да се занимавате с това как да изкарате НЕК от дупката, се занимавате с глупости.
Добавете към този 1 млрд. и 200 милиона 1млрд. евро и иска на „Атомстройекспорт”, който е за 2 млрд. лв. Как ще излезете от тази ситуация, ако НЕК бъде осъден и трябва да плати тези 2 млрд. лв., като ги добавите към онзи 1 милиард и 200 милиона?!
Напомням, че 400 плюс 300 млн. лева са похарчени от републиканския бюджет, които трябва да бъдат върнати или платени като глоба в Европейския парламент. Това прави 1 млрд. 400 млн. лева, които отново трябва да платят НЕК и БЕХ.
Продължавам. Триста милиона лева сте вкарали вътре в „Булгаргаз”. Сега ще задържате цената, за да може той да си възстанови тези 300 милиона. Ама, това е неправомерно действие по европейските правила. Не може Вие да продавате по-скъпо, за да компенсирате собствената си управленска недостатъчност досега. Това отново е неправомерна държавна помощ, за която отново ще има процедура за наказания.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Процедурата е заради Вас – 148 заменки за 2008 г.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Ако съберем всички тези неща, се получава скромната сума от 5 млрд. и 200 милиона.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Е-хе-е-е!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Вместо да се занимавате с този реален проблем, който виси над България, тъй като съсипахте енергетиката на България с решенията си за последните три години, Вие се занимавате с глупости!
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Мъчим се да върнем откраднатите пари при Вашето управление.
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Така че аз съм категорично против това да удължаваме срока за работа на комисията. И завършвам с...
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): На съд!
ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Да, благодаря Ви, господин Иванов, който казвате „На съд”.
Завършвам с цитат: „Най-голямото наказание за един политик не е дори самата присъда”, господин Иванов, слушайте, за Вас го цитирам. „Най-голямото наказание за един политик не е дори самата присъда, а фактът да отидеш в съда. Колко ще го осъдят е друг въпрос. Като имидж, като професия вече е загубен”. „Като имидж, като професия вече е загубен” – Бойко Борисов. Това е истинската цел на комисията, на нейното създаване, на нейното съществуване – да унищожите част от елита на България. Само че с това България става по-малка! Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Сега имате възможност за реплики. Понеже през цялото време от място се правеха много реплики, просто ги артикулирайте. Заповядайте.
Имате ли реплики към изказването на господин Димитров, уважаеми колеги? Питам Ви първи път. Много реплики имаше. Има ли някой, който желае да направи реплика на господин Димитров? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Май че няма. Господин Димитров, никой не желае да Ви направи реплика, значи са съгласни с Вас. Може би Вие сте удовлетворен? (Силен шум и реплики.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Как можеш да правиш такова заключение от трибуната!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Като няма реплики и несъгласие, по аргумент за противното е така. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Имате думата за изказвания.
Господин Димитров, имате думата.
Призовавам лявата страна на залата да не правят реплики, обструкции и да не обиждат изказващия се, ако имат основания от тяхна гледна точка за това и ако считат, че изказващият се лъже.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Считаме, че лъже.
МАРТИН ДИМИТРОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! След като ние от Синята коалиция десет години призоваваме да бъде извадена цялата истина за „Белене”, сега има някаква наченка на опит това да бъде направено. И колегата, който говори преди малко, каза, че иска истината да бъде вадена. Имаме два избора в момента – да кажем: да, съгласни сме, така искат колегите от БСП, да не бъде вадена истината, пак да бъде скрита по някакви причини; или да продължим по пътя.
Вярно е, че тази комисия започна, но не е стигнала до същината на въпросите все още, защото нарушенията са страшно много. И като питат в днешно време хората защо не им вдигат пенсиите, една от причините е милиард и половина, прахосани за „Белене”. Като е ясно, че част от тези пари са ги прахосали и ГЕРБ в сегашното управление. Няма какво да се лъжем. Това е истината.
Така че ако сега Парламентът по някаква причина отстъпи и не удължи мандата на тази комисия, ще бъде поредното мнозинство, което казва: на път сме да открием истината, но тя е толкова страшна – защото тя наистина е страшна – и тя е толкова нелицеприятна, че се отказва по някаква причина да отиде докрай.
Докладът на Финансовата инспекция е изключително скандален. И аз се чудя и не мога да разбера прокуратурата, която един човек, откраднал кокошка, го праща едва ли не в затвора, за такъв доклад къде е и защо няма обвиняеми. Не мога да разбера нашата прокуратура при такъв доклад, който ачик-ачик показва груби нарушения в колосален размер, какво прави и защо до момента не си е свършила работата.
Между другото това е интересен въпрос към следващия главен прокурор – ако такива случаи не се разглеждат и няма действие по тях, какво прави прокуратурата? Това създава общото впечатление за безвластие в България.
Така че, колеги, ако някой от Вас има колебание как да постъпи в тази ситуация, оставете всяко колебание. Това нещо, което толкова години се е забърквало като каша, не може да бъде изяснено за няколко месеца. Не че и аз нямам забележки към всички членове, включително към представителите от Синята коалиция в тази комисия да станат още по-твърди, още по-агресивни в търсенето на истината.
И да, точно за референдума, колеги, точно тогава, преди референдума, дължим на хората да бъдат информирани къде са изчезнали тези стотици милиони. Да, дължим им тази истина. Искаме хората, които отиват да гласуват, да знаят и това. Да знаят и други неща, но да знаят и тези милиард и половина къде изчезнаха. Къде потънаха, къде изчезнаха – дължим им този отговор.
И освен това, колеги, освен доклада на Финансовата инспекция, аз много се извинявам, обаче Станишев призна в едно свое интервю, че договор няма. Сега Петър Димитров тук ни обяснява, че е имало договор. Ами, съберете се и се разберете. Първанов призна, че ескалацията, която е избрана по този договор, е грешна, и е грешка, и е загуба за България, тук БСП сега някакви други неща обяснява. Извинявайте, но човек като Ви слуша Вас е пълно с вътрешни противоречия. Едното противоречи на другото, на третото, на четвъртото и така нататък.
И най-важното – Вие не дадохте нито един път честен отговор на въпроса защо не допълнителен блок на „Козлодуй”, което е два-три пъти по-евтино, нова централа, която е с пъти по-скъпа, вдига два пъти цената на тока и е убийствена за българската икономика, вместо допълнителен блок на „Козлодуй”.
Така че, уважаеми колеги, ако искате да бъдем честни и принципни, сега имаме само една позиция – твърдо за разкриване на истината за „Белене”. Да, до референдума това трябва да се случи, защото човекът, който отива да гласува, трябва да знае до момента какво се е случило, тъй като го лъжат. Лъжат го, че това било най-евтиният ток, лъжат го, че била най-евтината централа, лъжат го, че нямало злоупотреби, лъжат го, че едва ли не всички процедури са спазени. Лъжат го и ние трябва да покажем тези лъжи пред хората директно, защото само истината ще ги направи свободни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики по отношение изказването на господин Димитров, колеги?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Не, защото всички го подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Сигурно, щом всички го подкрепяте. Такава е логиката по аргумент за противното.
Още един път – има ли реплики към господин Димитров? Няма.
Други желаещи за изказвания има ли?
Имате думата, господин Овчаров.
Предварително моля за ред в залата. (Оживление.) Предвид предстоящото изказване. Да оставим господин Овчаров да си каже думата.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): С какво съм заслужил такова специално отношение, господин водещ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: От опита, господин Овчаров, който имам от предишни изказвания.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма да Ви разочаровам, не се притеснявайте.
Уважаема госпожо Фидосова, обръщам се към Вас като един от ръководителите на Парламентарната група на ГЕРБ. Вие знаете ли какво правят тези Ваши представители в комисията, на която сега искате да удължите срока?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Да, гледам прякото предаване.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Знаете, ама изглежда много рядко го гледате. Те правят същото, което правят и сега – викат, крещят, подвикват и не си правят труда да седнат и да попрочетат нещо.
СТОЯН ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Я кажи какво!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз затова и предложих срокът на комисията да не се удължава.
Един от поръчковите доклади на Държавна финансова инспекция, най-поръчковите, този, който е поръчан от Бойко Борисов в началото на месец април тази година и който е направен за шест дни, от които два почивни, през което време двамата инспектори на Държавна финансова инспекция са успели да прочетат 20 кашона документи плюс един куфар – офертата на „Атомстройекспорт”; плюс два контейнера документи – офертата на „Шкода Алианс”; плюс 4000 страници преписки между институциите по този проект. Та тези инспектори за четири дни са успели да прочетат цялата тази документация, да напишат 60 страници доклад. Вашите представители в комисията за два месеца не отвориха и не прочетоха четирите доклада на Държавната финансова инспекция. За какво им е още един месец? Пак няма да ги прочетат. И тях няма да прочетат.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): За това искаме още четири месеца!
РУМЕН ОВЧАРОВ: А сега искам да Ви кажа, че тази комисия не трябва да продължава работата си по още една причина. Вие искате ли да Ви прочета каква е задачата на комисията, господин Червенкондев?
„Реши: Комисията за проверка на всички данни, факти и обстоятелства, за решения и действия по проекта „Белене”.”
Я ми кажете, господин Червенкондев, кои факти разгледахме в комисията? Кои обстоятелства разгледахме в комисията? Кои решения разгледахме в комисията? Кои хора поканихме в комисията? Къде е министър Трайков, който колегите от „Атака” искаха да поканят, за да ни каже за какво и защо са подписани още осем споразумения от Вашето правителство? Къде е Бойко Борисов, който аз поисках да дойде да ни обясни защо са платени 400 млн. евро, след като Вие твърдите, че няма договор? Защо? Къде са тези хора?
Вие два месеца ни занимавате с поръчковите доклади на Държавна финансова инспекция. Всички са поръчкови до един. И Вие много добре знаете, че Държавната финансова инспекция играе ролята на отряд за мръсни поръчки на сегашното управление.
Искате ли да Ви дам няколко доказателства? Знаете ли колко акта има срещу кмета на Смолян и то преди изборите миналата година? Знаете ли? – Двадесет и четири. (Реплики от ГЕРБ.) И знаете ли колко от тях паднаха в съда? Искате ли да Ви кажа? – Всички до един.
Искате ли да Ви кажа колко акта има срещу бившия директор на Атомната електроцентрала в Козлодуй? Иван Генов се казва и Вие онзи ден го цитирахте там, че искал да купи оборудването. Знаете колко акта му е направила същата тази госпожа Петкова? Знаете ли? Не знаете. Осемнадесет! А колко от тях паднаха в съда? Знаете ли, господин Червенкондев? Всички до един!
А знаете ли защо и тези три акта на Държавна финансова инспекция, които са от 2009, 2010 и 2011 г. никой не им е обърнал внимание? Знаете ли защо? Защото и те са точно толкова поръчкови, колкото и другите актове. Там противоречията са очевадни. В единия доклад пише нещо, което е различно и го няма в другия доклад. Най-нагъл, между другото, е последният – доклад от 12 април тази година. От април месец тази година и отново повтарям – изпълнен по поръчение лично на премиера Бойко Борисов, в който доклад инспекцията изведнъж забравя, че преди това в три свои проверки е проверяла законосъобразността на разходите по „Белене”. Изведнъж забравя. Изведнъж инспекцията забравя, че в два от докладите си по тези проверки тя не само не е намерила незаконосъобразност на разходите, ами е написала, че е подписан договор, че е подписано споразумение в самите доклади на инспекцията. Изведнъж през месец април двама инспектори, финансови инспектори изведнъж откриват, че няма договор.
Даже видният икономист на България господин Червенкондев обаче след предаването „Референдум”, където твърдеше също, че няма договор, онзи ден на комисията изведнъж схвана, че няма как да няма договор, пък те да са платили толкова много пари. Уж няма договор, а пък са подписали още осем споразумения. И когато го попитах на комисия има ли финансови ангажименти по тези споразумения: „Ами, да, има”. Тоест, хем има договор, ама когато ни отърва твърдим, че няма договор.
Особено комично, бих казал трагикомично, е твърдението на двамата финансови инспектори да кажат, че споразумение и договор са две различни неща. Предлагам им, ако не искат да се занимават с проф. Кожухаров или проф. Таджер и да четат техните трудове, да попитат госпожа Фидосова. Тя ще им обясни има ли разлика между споразумение и договор. Има и по-простичък вариант – да отворят Закона за обществените поръчки и да видят, че обществените поръчки завършват или с договор, или със споразумение, или с договор чрез споразумение. Ако искат и това могат да направят. Само че тях това не ги интересува.
Още няколко думи по всички тези въпроси. Няма да се спирам на други очевадни противоречия – нямало проведени преговори, ама има актове от проведените преговори; само че тези актове те не ги намерили, намерили единия, ама него го нямало; нямало номенклатура на оборудването, което било продавано, и две страници по-натам имало оборудване и тя била с всички цени. И така нататък, и така нататък.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Няма ги договорите, дайте ги, те са във Вас тези документи.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Много ми е приятно да слушам госпожа Фидосова, но може ли после да вземе думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Ако може после в реплика, госпожо Фидосова, да отправите несъгласието си.
Да, господин Овчаров, продължете.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Особено драстични, за мен неприемливи, ще го кажа по-простичко – глупави, от гледна точка на българския национален интерес са твърденията на инспекторите, че, видите ли, преговорите по „Белене” не били завършени, с което твърдение, слушайте внимателно, те отказват да приемат двете писма на „Атомстройекспорт”, с които „Атомстройекспорт” намалява цената по проекта с 240 млн. евро! Разбирате ли? Поръчковата инспекция на Държавна финансова инспекция, проверката на Държавна финансова инспекция отрича това намаление в договора!
И още нещо – отричат, че цената ще ескалира по индексите на Евростат! Отричат го, защото не го разбират. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Евростат е нещо различно от Росстат. Ако погледнете индексите на едното и на другото (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), разликата е два пъти! Отново става дума за минимум 500 милиона! – Само секунда, завършвам.
И накрая, аз се обърнах към господин министър-председателя. Разговарях и с госпожа Фидосова – казах й, че вкарването на тази тема сега, и то по този начин, на този доклад в комисията на публично обсъждане в момент, в който България се намира на арбитраж, тотално проваля възможността нашата позиция да бъде защитена на арбитража! Няма как руската страна да не се възползва от тези глупави твърдения, че няма договор, че има договор, че това е направено, че онова не е направено. Ако не вярвате на мен, да си бяхте направили труда да попитате…
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Времето изтече – една минута!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Има специална група в Министерството на финансите, която знае как се водят арбитражни…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Времето изтече, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Завършвам.
Те щяха да Ви кажат, че ние тотално се проваляме на арбитража заради някакви тъпи конюнктурни интереси – някой някого да омаскари! Разберете го това и престанете да се занимавате с глупости.
И накрая, ... (Шум и реплики от ГЕРБ: „Няма „накрая”! Времето! Цял ден говориш глупости!”.) Свършвам, бе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Овчаров, моля Ви. Вижте, и без това ситуацията е напрегната.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Исках само да Ви кажа една мисъл (силен шум и реплики от ГЕРБ), за да не останете с впечатление, че се страхуваме от комисията.
Искам да Ви кажа една мисъл на Сенека – „Ще получите това, което искате, за да разберете, че никога не сте го искали”. Защото истината наистина ще излезе наяве. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Сега имате възможност за реплики. (Реплика от народния представител Диан Червенкондев.)
Лично обяснение искате – първо репликите. Няма желаещ за реплика.
Господин Червенкондев – за лично обяснение.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вземам процедурата за лично обяснение, просто за да обясня какво се случва в тази комисия. Напротив, всичко, което се прави, е да разглеждаме всички документи, факти и обстоятелства.
Уважаеми колеги, това, което наистина ме изумява, е как постоянно на бялото се казва черно. Когато ние показваме нещо, когато коментираме конкретните констатации на Агенцията за държавна финансова инспекция, винаги някой е виновен за техните констатации. Веднъж – финансовите инспектори, веднъж законът се оказва много тесен.
Знаете ли кое е най-интересното, колегите, които говореха преди малко, продължават да не се съобразяват – че всички заседания се водят абсолютно публично и всичко това се вижда от нашето общество?
В момента те искат да не удължим срока на действие на тази комисия само заради това – просто да избягаме от този дебат, да избягаме от истината, която в много от случаите боли.
Да, господин Овчаров. Какво искате да кажете – има ли окончателен договор с „Атомстройекспорт”? Станете и кажете! И ще го покажете ли? (Реплика от народния представител Румен Овчаров.)
А-а-а, май че има, ама може и да няма! Нали точно това?
Ето, уважаеми колеги, подписват се някакви договорености, които са задължили страната за милиони и милиарди лева и евро! Това е, уважаеми колеги. И то познайте как е задължена страната. (Реплики от КБ.) Ами така решили изпълнителните директори на НЕК, защото в момента с решението на Министерския съвет, с решението на принципала, със Съвета на директорите – няма конкретните клаузи, няма конкретната цена!
И двамата изпълнителни директори – знаете ли какво, съгласуване свише, както казаха, обаче не казаха кой точно – са подписвали като селски кметове, задължавайки държавата, задължавайки всички данъкоплатци за по-скъп ток, за плащане на милиарди левове, без да имат такова основание.
Да, има договорености, но не са в национален интерес – не и окончателен договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Първо – господин Станислав Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще взема реплика от изказването преди мен – на господин Червенкондев. Той каза следното: колегите са притеснени, те не искат да се разкрие цялата истина и това е факт.
Те не искат да се разкрие истината, защото, уважаеми колеги, когато стартира тази така наречена „процедура по Закона за обществените поръчки”, тя има основен предмет – за изграждане на блокове І и ІІ на АЕЦ „Белене”.
Но какво се случва? Поради ред причини уважаемите колеги от ляво не подписват договор, след като процедурата е приключила, а подписват споразумение, след като изрично е записано в процедурата, която е била стартирана, че тя е процедура за изграждане на блокове І и ІІ на АЕЦ „Белене”, а не е за сключване на рамково споразумение. Така че тук споразумението веднага отпада като възможност за приключване на тази процедура.
Възможно е било процедурата да бъде приключена само по два начина – или да бъде прекратена, или да се подпише договор. Това нещо, уважаеми колеги, не е направено.
Една година, след като те са водили преговори, след вече приключила процедура, и то преговори, касаещи цена, плащания, тези господа, които преди малко се изказваха тук, подписват едно споразумение, в което е записано, че настоящото споразумение има за цел да уточни конкретни параметри и накрая да се пристъпи, след приключване на тези преговори, към подписване на договора.
След като те подписват споразумение, в което е казано, че след като приключи това споразумение, неговата цел – „ще има договор”, питам: как е възможно да е имало и договор? Къде е договорът? Няма договор. Грубо нарушение на обществената поръчка.
Още нещо – след като се запознахме с документите за проведените обществени поръчки, от тях се оказва, че те имат груби нарушения в други аспекти. Например, има две методики за оценка на фирмите. Няма единна методология. Защо е така? Може би, за да изберат удобната за тях фирма. Не мога да гадая, но това е грубо нарушение на Закона за обществените поръчки. (Реплики и провиквания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля отляво, без подвиквания! (Шум и реплики.)
Без апострофи! Господин Миков, моля за спокойствие!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Няма пълнота на техническата оферта, по която също е трябвало да се извърши оценката.
По-нататък, продължавайки да разглеждаме документите, се оказва следното: не стига че няма договор, но все още се водят преговори – забележете, по приключила процедура, но приключила процедура приключва с договор или прекратяване. Не може по никакъв начин да се договаряме допълнително за цена, ескалация и така нататък. (Шум и реплики от КБ.) Но уважаемите колеги отляво продължават да се договарят. И какво се случва по-нататък?
В един момент обаче, уважаеми колеги, те се усещат, че времето ги притиска и идват избори и те надали ще бъдат печелившите на тези избори. Тогава започва едно неистово подписване на допълнителни споразумения, които ангажират българската държава с плащания. И най-интересното, което установяваме, е, че тези допълнителни споразумения са подписвани за неща, които са предмет на процедурата, която вече е проведена. По Закона за обществените поръчки не може една процедура, когато е стартирала и приключила, след това тя да бъде разбивана на части, но тъй като те нямат договор, не могат да се споразумеят с руската страна, в един момент те започват да подписват допълнителни споразумения и договори, които са част от цялостната поръчка. Ако това не е нарушение, здраве му кажете!
По-нататък нашите учудвания продължават, защото нарушенията са толкова много, че не могат да обхванат и не за два месеца, но сигурно две години няма да ни стигнат, за да изчетем всички материали и да установим всички нарушения!
Както казах, обявлението е за сключване на договор. Такъв няма. (Реплики на народния представител Михаил Миков.)
През 2005 г. приключва поръчката. До момента, уважаеми колеги, нямаме договор, но имаме задължение на държавата да плаща съгласно споразумения, които господата отляво са подписвали.
По-нататък, за да Ви илюстрирам съвсем набързо конкретно нарушение, ще Ви дам следния пример. Уважаемите господа решават, че ще създадат една Комисия за оценка на оборудването, което няма да може да се интегрира в новия проект. На база на това свое решение те сключват договор с руската страна да се извърши тази оценка, да се създаде тази комисия, но това нещо първоначално не е залегнало в така обявената обществена поръчка, но те се прикрепват към вече уж съществуващия за тях договор, който все още го няма, и създават тази комисия.
Много интересно – след като имаме субект, обект и цена, защо нямаме тук обществена поръчка? Защо нямаме обществена поръчка? Знаете ли защо нямаме? Защото господата не са искали да поканят лицензирана фирма, каквато е трябвало да бъде поканена по закон, а канят фирма, определена от тях. И какво става по-нататък?
Фирмата, определена от тях, на нашите заседания на комисията я попитахме дали тя е лицензирана да извършва оценки, съгласно българското законодателство. Фирмата каза: „Не, но ние имаме договор – извинявайте, с НЕК да извършим оценка на това оборудване. И ние сме извършили оценка. Затова са ни помолили – това сме направили. Че не е по закон ние не спорим, но такъв е бил предметът”. И хората са си направили една оценка, дали са една оценка без да имат такова право и тази оценка е залегнала като начална цена за преговори с руската страна. Оценката е за 295 милиона, уважаеми колеги, на това оборудване.
В един момент обаче, след като се събира комисията, започва да мисли и решава, че ще намали цената с 90 милиона евро, незнайно защо. Намалявайки с 90 милиона цената, те като единствено основание казват, че оборудването било старо.
Аз лично попитах фирмата, която е извършила оценката, без да е имала такова право разбира се, по нашето законодателство, дали те са взели предвид това. И те казаха: „Господин Иванов, ние отдавна се занимаваме с оценка на такова оборудване. Ние сме взели предвид всички обстоятелства”. Защо отново това е прието като критерии за намаление никой не може да каже.
Уважаеми колеги, тези господа, които седят отляво и които имат очи да говорят, трябва да замълчат, защото те са нарушили законодателството на българската държава и са задължили България да плати милион и нещо, извинявайте – милиард и нещо пари, от българския данъкоплатец! Защо са го направили ние не можем да гадаем, уважаеми колеги. Затова си има компетентни органи.
Целта на нашата комисия е да разкрие всички факти и обстоятелства около процедурите около проекта „Белене”. Ние и това правим. Казваме всички факти, вадим всички факти, за да може българското общество да се запознае с това какво са вършили уважаемите господа в края на техния мандат, как те са крали от българската държава и това нещо е документирано. (Шум и реплики от КБ.)
Така че моля да подкрепите, уважаеми господа, нашето предложение да се удължи работата на комисията. Иначе няма да бъде разкрита истината. Всички тези неща, които са се случвали ще останат скрити.
Ще остане скрито и това как шефовете на НЕК са подписали договор с руската страна без да информират министъра си. Много интересно как договорът е подписан на 28 ноември 2007 г., а разрешението от министъра да се подпише този договор е на 13 декември 2007 г.! Питам кой е бил министърът тогава и къде е спал? (Реплики от ГЕРБ: „Излезе. Той излезе от залата”. Депутати от Коалиция за България искат думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Вие нямате време. (Реплики.)
Искате по начина на водене?
Заповядайте, господин Мутафчиев. Не мога да не Ви дам думата, щом е по начина на водене, само че Ви предупреждавам изказването Ви да бъде по начина на водене, иначе ще Ви наложа наказание. (Шум и реплики.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Да, по начина на водене, за да успокоя госпожа Фидосова, защото виждам, че тя подскача на банката отпред.
Уважаеми господин председател, аз наистина искам процедура по същество по начина на водене. Затова ще започна с това, че трета точка е Проект за решение за удължаване на срока на действие на Временна парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ „Белене”.
Господин председателю, слушайки преждеговорившите, аз искам да Ви кажа, че Вие им давате дума да говорят какво е направила комисията, а не какви са мотивите, за да се удължи срокът, който по принцип е грубо нарушение на нашия правилник.
Аз, честно да Ви кажа, като слушах преждеговорившия, си мислех, че комисията вече си е свършила работата. Вие казахте какви са нарушенията. Ами, господа, тогава защо си правите медийни изяви да включвате комисията по телевизията и по радиото. Може би това е целта?! (Шум и реплики.)
В края на краищата, след като сте толкова убедени, прекратете го, направете си един доклад и стига сте отнемали времето на хората!
А разни експерти по носене на чували, по корупция – виждам ги, опитват се там да правят и някакви истории по транспорта, ами не става, чисто и просто! Ами, засрамете се! Засрамете се!
И още нещо – все пак Вие сте хора, които можете да си планирате работата. Защо не предложихте в началото до март месец 2012 г.?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Защото не знаехме колко много сте крали!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Защото по принцип сте свикнали само с демагогия да се занимавате и тази комисия отново ще бъде следващата безплодна комисия на този парламент с мнозинство на ГЕРБ. Така че, моля Ви, прекъсвайте ги, когато се опитват да кажат, че са си свършили работата, пък след това да ни убеждават, че имат още много работа да свършат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Мутафчиев, няма да се оправдавам, но нещата са на ръба.
Имате известно основание, но основание имат и тези, които правят изказванията, защото има една връзка, която трудно може да бъде направена, да бъде отграничена, между въпросите по същество и точно въпроса за удължаване срока за работа на парламентарна комисия.
От друга страна, предхождащата водеща даде тон на този дебат по този начин. Аз не мога да сменя курса на това. (Реплики:”Тя влиза в залата!”.)
Нека заповяда!
И трето – двете спорещи страни, и от лявата, и от дясната, всички използвате общо взето доводи по същество, за да обосновете една или друга теза за това дали да се удължи срокът или да не се удължи, така че моята работа е безпристрастно да Ви дам възможност да изчерпате времето, според правилника и да продължим в този смисъл и дух, в който сме започнали може би преди час и половина.
Има ли други желаещи за изказвания? (Народният представител Георги Терзийски иска думата.)
Вие какво искате?
А, от името на независим, тъй като Вие сте независим, нали така, господин Терзийски?! (Народният представител Георги Терзийски излиза на трибуната, след като е седял на банките, определени за Парламентарната група на Коалиция за България. Смях, оживление.)
Заповядайте, господин Терзийски.
Това е първа реплика. (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Радвам се, че създадохте такова хубаво настроение в залата. Аз с голямо удоволствие слушах отприщването на господин Иванов и се чудех тази лекция за бавно развиващи дали имаше за цел да убеди неговите колеги да подкрепят удължаването на срока.
РЕПЛИКА: Внимавай как говориш!
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Господин Иванов, след като Вие сте стигнали до толкова тежки заключения, че има вече закононарушения, значи сте готови с резултата. За какво Ви е да искате удължаване на срока? Вие с резултата сте готови. (Шум и реплики.) Явно се чудите какво да правите до следващите избори, когато ще Ви ангажират с новото носене на чувалчета, и затова искате да си уплътните времето с тази комисия. Вие сте готови – извадете резултата. Това е поредното безсмислено губене на парламентарно време и на енергия в Парламента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли някой, който да желае втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Иванов?
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на такова елементарно изказване не знам каква дуплика да направя. (Шум и реплики.) Не знам този колега защо толкова се пъне да участва във всички теми, които се дискутират? Толкова ли е вездесъщ, някой надъхва ли го? Това още веднъж показва колко елементарни са колегите отляво, че не могат да изградят една теза, а въртят около едно и също нещо.
Уважаеми колеги, искам да Ви кажа нещо много важно и да предложа, госпожо председател, да подложите моето предложение на гласуване. Тъй като нарушенията са много, уважаеми колеги, тъй като времето няма да ни стигне, предлагам срокът на работа на нашата комисия да не е удължен до 21 януари 2013 г., а да се удължи до 29 март 2013 г., за да имаме повече време да разкрием всички факти и обстоятелства около далаверите на ето тези господа.
Моля да подложите моето предложение на гласуване. (Шум и реплики от КБ.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Направо до края на мандата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Иванов, имате думата за изказване.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Когато слушах тук ораторите от БСП, имах впечатлението, че те не живеят в България, а са паднали току-що от Марс, защото бяха казани неща, които по никакъв начин не отговарят на истината. Нещо повече, ще кажа, че ако в книгата на Гинес има класиране за най-голям брой лъжи, изречени за единица време, то те със сигурност биха били шампиони в това отношение.
Ще започна с първото, което считам все пак като основополагащо, а то е: трябва ли да се удължи срокът на действие на комисията, или не? Категорично трябва да се удължи, защото само писмените материали са в обем от над 5 хил. страници. Не мога да отговарям за всички мои колеги, но мога да Ви кажа, че не само съм взел материалите, но внимателно чета всеки един от тях. Освен тези материали, има материали от българската прокуратура, които са в Секретната секция на Народното събрание, които тепърва предстои да бъдат прочетени.
Защо трябва да се удължи срокът? Защото не само обемът на материалите е голям, а защото българското общество трябва да научи истината за тази най-голяма измама на българския посткомунизъм, защото трябва да се разбере как е започнал и докъде е докаран този провален проект. (Шум и реплики от КБ.)
Беше казано, че е бил сключен договор между НЕК и „Атомстройекспорт”. Напротив, това категорично не е вярно и аз мога да Ви приведа два факта. Първият факт е именно споразумението, което е сключено, в което изрично е записано, че преговорите по договора не са приключили и страните трябва да продължат подробните преговори по условията и техническия обем на работите. И дават 12 месеца срок, за да се подпише този договор.
Дори ще кажа нещо повече – много често се злоупотребява защо RWE се е отказал от проекта като стратегически инвеститор и се казва, че те са били изгонени от страната. Ето ги двата аргумента в самото писмо (показва), което RWE отправя на 26 октомври 2009 г. до НЕК.
RWE посочва следните две причини за прекратяване на договора.
Първата причина – че съгласно договора за съвместно сътрудничество между НЕК и RWE е било необходимо да има съвместен подход за финансиране на проекта, а се оказва, че българската страна е пращала пари към Русия, без изобщо по какъвто и да е начин да информира или да иска съгласието на стратегическия инвеститор RWE.
Втората причина – че не е осъществено до договорената дата най-същественото условие, а именно подписване на Договор за инженеринг, доставка и строителство с „Атомстройекспорт”.
RWE заявява, че не е подписан Договор за инженеринг, доставка и строителство с „Атомстройекспорт”. Тук чуваме нещо съвсем различно.
Извинете, но аз като слушам тези изказвания, разбирам как са събрани подписите за провеждане на референдума – с непрекъснато заливане на аудиториите с лъжи. (Реплики от народния представител Михаил Миков.)
Следващото, което за мен е също потресаващо – че след като за 295 млн. евро е оценено имуществото, съоръженията, които да бъдат продадени на „Атомстройекспорт”, поради това, че не могат да бъдат интегрирани в проекта „Белене” (шум и реплики), по абсолютно непрозрачен начин изведнъж цената е намалена с 90 млн. евро. Аз питам: след като няма никакъв писмен документ, откъдето да личи как поне по основните позиции на предадените съоръжения цената е била намалявана, как е била намалявана тя? С намигване на око, с щракване на пръсти или с потриване на пръсти?! (Шум и реплики от КБ.) Това е, просто никакъв документ – 205 милиона!
Но колко мислите, че от тези 205 милиона, които са договорени да получи НЕК за това оборудване, реално ги е получила? (Шум и реплики от КБ.) Получила е само 79 млн. евро. Защо само 79 млн. евро? Защото е било договорено да се приспаднат, почти същата стойност, 77 млн. евро за транспортни разходи, за митнически декларации и за опаковане. Седемдесет и седем милиона е щета, която е нанесена на българската държава с измислени аргументи, като прибавим и 90-те милиона, за които никой не може да каже как е намалена цената, само от продажбата на оборудването, което не е интегрирано, България е загубила 167 млн. евро. Триста и тридесет милиона лева! Българските граждани трябва да знаят какви щети са им нанесени. (Шум и реплики от КБ.)
Понеже в комисията се говореше много силно, че това било остаряло оборудване, че то всъщност е на по-ниска цена, знаете ли, вчера имах разговор с изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй”. Той ми съобщи, че за закупуването на четири парогенератора от АЕЦ „Козлодуй”, което предстои, централата ще плати над 100 млн. евро, а в същото време за парогенераторите, за цели инсталации, за реактора – всичко, НЕК е получила само 79 милиона. (Шум и реплики от КБ.)
Ще добавя и още нещо. Преди да бъде изнесено от България това оборудване, АЕЦ „Козлодуй” е депозирал в министерството искане да закупи оттам парогенератори, което е в интерес не само на АЕЦ „Козлодуй”, в интерес на България. Получили са отказ.
Тепърва предстои да се разкрият и много други факти, които показват, че в продължение почти на 10 години измамата „Белене” е лишила българските граждани от приходи, които може да има за държавата.
Спомняте си какво беше казал навремето министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, който стана Президент на Република България – че с парите, които са закопани в „Белене” – вече 1 млрд. 800 млн. лв., е могло да бъдат построени магистралите на България. (Реплика на народния представител Петър Мутафчиев.) Ето от какво най-малко са лишили тези хора.
По тази причина с апел към всички Вас – призовавам Ви, подкрепете удължаването на срока на комисията.
Бих желал комисията да свърши своята работа до 25 януари и да излезе с доклад преди тази дата, за да може българските граждани, когато отидат на 27 януари на референдума, да направят своя информиран избор, да знаят щетите, които БСП е нанесла на България с тази най-голяма измама, повтарям, на българския посткомунизъм. Гласувайте за удължаване срока на комисията! (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Реплика – господин Червенкондев.
ДИАН ЧЕРВЕНКОНДЕВ (ГЕРБ): Господин Иванов, репликата ми е към Вас. Достатъчно обективно изказахте какво се случи в комисията. Това са фактите, които вижда целият български народ с директните предавания на заседанията на Комисията по БНТ и БНР.
Отляво подхвърлиха и зададоха някакви въпроси, които Вие може би не чухте. Кой е подписал тези споразумения и този договор? Отговорете на колегите, за да знаят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Втора реплика – господин Иванов.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Иванов, моята реплика ще засегне две теми от Вашето изказване.
Първо, нека не бъркаме референдума за „Белене” с работата на нашата комисия.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): То не е референдум за „Белене”.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Това, което беше предложено от колегите от левицата, тази заблуда – да се включи „Белене” във въпроса, който ще бъде на референдума, е уточнена. Референдумът е за съвсем друго нещо. Затова нека не бъркаме двете неща.
Второ, когато говорите за RWE и защо са си тръгнали, защо не обяснихте, че са отпуснати средства от българския бюджет за създаване на дружество, в което със съответните проценти е участник и RWE, и тези пари са били изхарчени от българската държава нецелево. Поради тази причина, уважаеми дами и господа, не ние (видно от писмото на RWE), а те казват: „Тъй като парите са изхарчени, ние няма да участваме в създаването на съвместна компания”.
Ако не е така, моля да ме поправите, господин Иванов, но моля да потвърдите, ако съм прав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Трета реплика – господин Чукарски.
ДИМИТЪР ЧУКАРСКИ (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Иванов! Днес ние обсъждаме работата и искаме удължаване на срока на анкетната комисия, която трябва да каже защо не се случи строителството на АЕЦ „Белене”. Аз така разбирам и смятам, че това е правилната позиция.
Бях притеснен обаче от Вашето чисто политическо, до голяма степен последователно за Вашата парламентарна група изказване. Вие давате ли си сметка, че ако не беше тази политика, която водите вече 20 и няколко години, „Белене” щеше да работи отпреди много години?!
Давате ли си освен това сметка, че Вие сте против всичко, което се случва или би могло да се случи в България?! Вие сте против „Белене”, Вие сте против „Южен поток”, Вие сте против всичко, което би могло да вкара в България някаква енергийна независимост и алтернатива. Защото ядрената енергетика е енергийно независима, защото изграждането на втора възможност да се снабдяваме с газ също води до енергийна независимост.
Така че искам да Ви кажа: спрете с тази Ваша политика – да прокарвате чужди интереси и да работите единствено и само за няколко въглищарски топлоелектрически централи в България! Благодаря. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Дуплика – господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Отговарям последователно.
На господин Червенкондев. Подписите под документите, за които говорих (имам предвид споразумението, аз след това и рамковия договор, който определя начина, по който България ще хариже голяма част от съоръженията на площадката „Белене” на „Атомстройекспорт”), са подписите на тогавашния главен изпълнителен директор на НЕК Любомир Велков и на изпълнителния директор на НЕК - Мардик Папазян. Това са подписи, които те са положили в периода до 2008 г.
Относно заявеното каква е целта на тази комисия – аз все пак считам, че ако искаме да информираме българските граждани, за да могат да направят те своя избор, когато влязат в стаичката за гласуване на референдума, трябва да излезем с документ преди тази дата. Най-важната цел на комисията е да информира обществото, като стъпи върху ясни документи и даде ясни заключения. Дори този доклад да не мине в този срок в Народното събрание, той трябва да бъде готов, защото иначе ние ще носим моралната отговорност пред хората, когато по-нататък, ако се случи отново да изтичат стотици милиони и милиарди левове, да кажат: „Господин Иванов, Вие защо не ни представихте материали, от които ясно да разберем, че това е пагубно за страната ни?!”
Що се касае до това, че във въпроса за референдума АЕЦ „Белене” не присъства, да, не присъства, но министър-председателят Бойко Борисов каза: „И последният човек в България знае, че втора ядрена централа може да имаме само в Белене”.
Тоест няма къде другаде, защото и подписката, която БСП направи, и дори след промяната, за да се мине препятствието на Конституционния съд, за всички е ясно, че се касае за „Белене”.
Накрая за казаното от господин Чукарски. Той вероятно не е запознат с много от документите, свързани с АЕЦ „Белене”. Именно заради него ще припомня, че проектът беше преустановен от последното правителство на Българската комунистическа партия през зимата на 1989-1990 г. с министър-председател Георги Атанасов. След това правителството на Димитър Попов окончателно спря проекта. Забележете, 20 години преди Решението на Министерския съвет от 29 март 2012 г. те постановиха, че на тази площадка трябва да бъде изградена парогазова централа. Документите са на разположение на всеки. Който желае – да ги използва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи за изказване? Няма.
Прекратявам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване предложението на господин Станислав Иванов за промяна в Проекта на решение, като срокът на действие на Временната парламентарна анкетна комисия се промени не до 25 януари 2013 г., както е в Проекта за решение, а до 29 март 2013 г.
Гласуваме това предложение.
Гласували 96 народни представители: за 76, против 12, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване окончателния вариант на
„Проект на

РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на
Временната парламентарна анкетна комисия за
проверка на всички данни, факти и обстоятелства
за решения и действия по Проекта АЕЦ „Белене”
от 2002 г. до края на месец март 2012 г.

Народното събрание на основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Удължава срока на действие на Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по Проекта АЕЦ „Белене” от 2002 г. до края на месец март 2012 г., създадена с Решение на Четиридесет и първото Народно събрание от 3 октомври 2012 г. до 29 март 2013 г.”
Гласуваме. (Реплики от КБ.)
Господин Овчаров, ще Ви изчакам докато дадете своя глас.
Прекратете гласуването.
Гласували 101 народни представители: за 87, против 12, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Овчаров.
РУМЕН ОВЧАРОВ (КБ): Интересно е, че никой от тези, които се изприказваха тук, не посмя да каже нито моето име, нито това на Петър Димитров. Интересно защо, като сте толкова ербап и сте толкова убедени? Излизате тук и лъжете най-нагло.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Всички знаят кои са лъжците.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов, от коя дата е писмото на Ер Ве Е? От 26 октомври!
На коя дата ГЕРБ спечели изборите? На 5 юли.
Колко месеца по-късно е това писмо? Кой изгони RWE? Изгони ги ГЕРБ. (Реплики от ГЕРБ.)
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Кой взе комисионна, къде е Краси Георгиев? (Реплика от народния представител Иван Иванов.)
РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов, не се страхувам да Ви казвам имената.
Господин Иванов, искате ли да си направите труда и да седнете да прочетете нещо? Не това, което аз Ви казвам, поне за малко.
Искам да отворя една скоба. Тъй като и господин Иванов се упражняваше на гърба на изпълнителните директори, искам да Ви кажа следното: тези хора си свършиха работата! Те намалиха цената на „Белене” с 230 милиона, те договориха индексите по Евростат. Това, което се опитвате да направите и да изкарате хора, които са си свършили добре работата, престъпници, използвайки Агенцията за държавен финансов контрол, че сте управляващи – е гавра! Разбирате ли? Гавра! Един от тези кадърни енергетици вече си отиде заради Вашите простотии.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Заради Вас си отиде човекът!
РУМЕН ОВЧАРОВ: Отиде си изпълнителният директор на инвестиционното предприятие „Белене” на 49 години. Супер специалист! Не като Вашия мармалададжия и сутляшаджия, който пратихте в „Белене”. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Супер специалист, който си отиде от инфаркт на 49 години!
Затова, когато приказвате всичките тези глупости, правете сметка, че прокуратура ще има и след 7 юли.
Искам прегласуване. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Да не се злоупотребява с тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване.
Гласували 101 народни представители: за 86, против 15, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Лично обяснение – заповядайте, господин Иванов.
(Реплики от ГЕРБ и КБ.) Беше споменато името му.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което току-що беше казано от предния оратор, не отговаря на истината. Искам ясно да чуете. (Реплики и възгласи от КБ.) Подвикванията отляво са очевидно, заради това че това, което ще кажа, ще опровергае думите на преждеговорившия. Защо?
RWE се отказа по две причини. Първата, отново повтарям: защото заяви, че Националната електрическа компания неправомерно, в нарушение на споразумението с RWE, е извършвала разпоредителни сделки по отношение на Атомстройекспорт.
Уважаеми господа, тези сделки са извършени през 2008 година, дори първата е на 12 декември 2007 година. Какво ново правителство, какви пет лева? За какво говори преждеговорившият?
На второ място, основната причина – отново не е подписан договор за инженеринг, доставка и строителство с Атомстройекспорт. Извинете, но аз вярвам много повече на становището на RWE, отколкото на преждеговорившия.
И във връзка с това нека все пак напомня, че писмото на RWE наистина е от 26 октомври. Срокът за подписването на този договор беше 30 септември. Не знам наистина някой вярва ли, че правителството, по никакъв начин не говоря чие е, което на 29 юли беше гласувано в пленарната зала, то ще трябва да влезе в цялата проблематика и да подпише този договор в рамките на два месеца, когато предното правителство не можа да подпише такъв договор в продължение на 2 години.
Така че чия е вината е повече от ясно – на тройната коалиция!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: Съобщения за парламентарен контрол за 30 ноември, петък, от 11,00 часа.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на 10 въпроса от народните представители Михаил Миков – 2 въпроса, Кирчо Димитров, Лъчезар Тошев, Павел Шопов, Любомир Владимиров, Петър Мутафчиев – 2 въпроса, Антон Кутев, и Иван Николаев Иванов.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев ще отговори на 18 въпроса от народните представители Румен Овчаров, Петър Димитров – 3 въпроса, Иван Николаев Иванов – 2 въпроса, Георги Терзийски, Павел Шопов, Мартин Димитров и Иван Николаев Иванов, Мая Манолова – 2 въпроса, Петър Димитров и Пенко Атанасов, Димчо Михалевски, Атанас Мерджанов, Кирчо Димитров, Захари Георгиев, Антон Кутев, и Любомир Владимир и на 3 питания от народните представители Георги Божинов, Румен Овчаров, и Корнелия Нинова.
Министърът на физическото възпитание и спорта Свилен Нейков ще отговори на въпрос от народния представител Ивелин Николов.
Министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев ще отговори на 3 въпроса от народните представители Неджми Али, и Георги Божинов – 2 въпроса, и на 6 питания от народните представители Димчо Михалевски – 2 питания, Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, Искра Михайлова – 2 питания, и Корнелия Нинова.
Министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов ще отговори на 6 въпроса от народните представители Ангел Найденов – 2 въпрос, Мая Манолова – 2 въпроса, Емилия Масларова, и Захари Георгиев и на питане от народния представител Емилия Масларова.
Министърът на отбраната Аню Ангелов ще отговори на 2 въпроса от народните представители Атанас Мерджанов, и Емилия Масларова.
Министърът на правосъдието Диана Ковачева ще отговори на въпрос от народния представител Георги Пирински.
Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова ще отговори на 6 въпроса от народните представители Евгений Желев, Мая Манолова – 3 въпроса, Михаил Миков, и Захари Георгиев и на 4 питания от народните представители Евгений Желев – 2 питания, и Димчо Михалевски – 2 питания.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова ще отговори на 11 въпроса от народните представители Георги Божинов – 8 въпроса, Димчо Михалевски – 2 въпроса, и Джевдет Чакъров и на 3 питания от народните представители Димчо Михалевски – 2 питания, и Антон Кутев и Димчо Михалевски.
Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще отговори на питане от народния представител Корнелия Нинова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна павлова ще отговори на 19 въпроса от народните представители Деница Гаджева – 2 въпроса, Петър Димитров, Цветан Сичанов, Димитър Горов – 2 въпроса, Добрин Данев, Евгений Желев, Иван Николаев Иванов, Димитър Карбов и Валентин Николов, Станислав Станилов, Любомир Владимиров, Валентин Микев, Димчо Михалевски, Михаил Миков, Ваньо Шарков, Ангел Найденов, и Румен Такоров – 2 въпроса, и на питане от народния представител Димчо Михалевски.
На основание чл. 83, ал. 3 и чл. 86, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков на 2 въпроса от народните представители Мая Манолова, и Михаил Миков;
- министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов – на 5 въпроса от народните представители Емилия Масларова – 2 въпроса, Мая Манолова, Ангел Найденов, и Любомир Владимиров;
- министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народните представители Алиосман Имамов и Муса Палев, на 2 въпроса с писмен отговор от народните представители Димчо Михалевски, и Антон Кутев, и на питане от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов – на 2 въпроса с писмен отговор от народните представители Иван Николаев Иванов, и Корнелия Нинова;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова – на 4 въпроса от народните представители Пламен Орешарски и Пенко Атанасов; Пенко Атанасов и Пламен Орешарски; Кирил Калфин и Емил Гущеров; Емил Гущеров и Кирил Калфин, и на 8 въпроса с писмен отговор от народните представители Димчо Михалевски – 4 въпроса, Корнелия Нинова и Кирил Добрев, Кирил Добрев, Димчо Михалевски и Корнелия Нинова, и Ангел Найденов – 2 въпроса.
Поради предварително планирани ангажименти в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министър-председателят на Република България Бойко Борисов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Утрешното заседание започва в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,08 ч.)


Заместник-председатели:

Менда Стоянова

Павел Шопов


Секретари:

Милена Христова

Любомир Владимиров
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания