Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ДВАДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 9 юли 2010 г.
Открито в 9,05 ч.

09/07/2010
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Екатерина Михайлова и Павел Шопов

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми дами и господа, откривам днешното заседание на Четиридесет и първото Народно събрание на Република България, с което ще отбележим двадесетата годишнина от свикването на Седмото Велико Народно събрание.
За мен е чест да приветствам всички гости на българския парламент, който днес е обединен от волята да отдаде заслуженото на една историческа дата, която доказва българския стремеж към демокрация, правова държава и национално достойнство.
Щастлива съм да приветствам сред нас депутатите от Великото Народно събрание. (Всички стават. Ръкопляскания. Звучат химните на Република България и на Европейския съюз.)
Уважаеми народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми депутати от Седмото Велико Народно събрание, драги гости! На 10 юли 2010 г. се навършват двадесет години от свикването на Седмото Велико Народно събрание.
След десетилетия на потъпкан парламентаризъм, през 1990 г. българските граждани с много надежди и високи очаквания избраха 400 свои представители да реализират достойно народния суверенитет.
На депутатите от Великото Народно събрание бе възложена историческата отговорност да възстановят основите на демокрацията. Обединени от волята за съзидание, тези наши предшественици имаха нелеката мисия да учредят наново по демократичен начин държавните институции на страната. Най-вярната оценка за работата на Великото Народно събрание ще даде историята. Днес ние, депутатите от Четиридесет и първото Народно събрание, сме обединени около общата воля да отдадем заслуженото на тази годишнина и, убедена съм, правим го с разбирането, че сме длъжни да съхраним паметта на онези исторически дати, които доказват българския стремеж към демокрация, правова държава и национално достойнство.
Неоспорима е истината, че преди две десетилетия българският парламентаризъм преживя своето ново възраждане. Тогава, и до днес, парламентаризмът е неизменно свързан с надеждите и самочувствието на българския народ, с националния оптимизъм за достойно европейско бъдеще на всеки гражданин на България.
Днес ние отбелязваме тази дата, за да потвърдим отново, че волята за съзидание е жива. Българският парламент е призван да бъде институция на продуктивното съгласие и демократичния идеал. От паметните дни и дати в историята на българския парламентаризъм ние черпим сили, мъдрост и решителност за стабилна държава, за устойчив европейски напредък и за благоденствието на всеки гражданин.
Дами и господа народни представители, по повод двадесетата годишнина от свикването на Седмото Велико Народно събрание е внесен проект за декларация на Четиридесет и първото Народно събрание, който е подписан от ръководството на Народното събрание, както и от представителите на всички парламентарни групи в Четиридесет и първото Народно събрание.
Преди да прочета текста на декларацията, искам да изкажа своето удовлетворение от постигнатото единомислие и консенсус по онези исторически жалони, с които всъщност постави началото си Седмото Велико Народно събрание. (Председателят Цецка Цачева става права и чете декларацията.)
„ДЕКЛАРАЦИЯ
по повод двадесетата годишнина от свикването на Великото Народно събрание 1990-1991 г.
Историческата ни памет съхранява множество дати, доказващи българския стремеж към демокрация, правова държава и национално достойнство. Една от тях е възстановяването на парламентарната демокрация след десетки години потъпкан парламентаризъм.
На 10 юли 1990 г. 400 български граждани положиха началото на Великото Народно събрание. Те представляваха различни политически сили с различни идеи за устройството на българската държава, но единни в желанието си да възстановят основите на демокрацията и суверенитета на народа.
На тази дата българският парламентаризъм преживява своето възраждане. През последвалите седмици и месеци парламентът събра вниманието на цялата нация. Великото Народно събрание следваше да учреди наново по демократичен начин държавните институции на страната.
Историята тепърва ще описва и оценява работата на Великото Народно събрание от 1990-1991 г.
Ние, народните представители от Четиридесет и първото Народно събрание, сме длъжни да припомним целите и декларираната воля за градеж на България, основан на ценностите на парламентарната демокрация, които потвърждаваме и днес.
София, 8 юли 2010 г.”
Това е датата на завеждане в деловодството на предложението за проект на декларация, и следват подписите на народните представители – всички заместник-председатели, аз като председател на Народното събрание и ръководствата на всички парламентарни групи.
Предлагам и подлагам на гласуване проекта за декларация.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 175, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, скъпи гости! Първата част – гласуването на декларацията в днешния тържествен момент на отбелязване на годишнината, е закрита.
Изразявам благодарност към всички гости, които ни уважиха с присъствието си.
Каня Ви да разгледаме заедно ретроспективната изложба в Клуба на народния представител, посветена на годишнината на Народното събрание, видяна през погледа на художниците Румен Статков и Валентин Ангелов. Преди това обаче отправям покана към гостите и народните представители от Четиридесет и първото Народно събрание за обща снимка пред сградата на Народното събрание. Очаквам ви на южния вход.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля народните представители да заемат местата си и да се регистрират в залата.
Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Процедура? От името на група – заповядайте.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, дами и господа! Вчера, 8 юли, парламентът гласува на второ четене първата актуализация на бюджета на Република България за 2010 г. В резултат на остра дискусия, която в отделни изказвания излезе от рамките на нормалното парламентарно мислене и говорене, обещаните от правителството 216 млн. лв. за подпомагане на тютюнопроизводителите… (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за ред в залата!
АЛИОСМАН ИМАМОВ: … за реколта 2009 бяха включени като отделен текст в бюджета. Този текст гласи следното: „За премиране на тютюнопроизводителите за произведен и изкупен тютюн реколта 2009 до 116 млн. лв...” Поправям се! Сигурно мнозина ще кажат – добре, нали това искахте, нали и тютюнопроизводителите също това искат? Всъщност не е съвсем така. Текстът, записан в бюджета, който буквално Ви цитирах, е подвеждащ и некоректен спрямо тютюнопроизводителите.
Преди да ви обясня защо е така, мога без колебание да кажа следното: при тази ситуация няма никакво значение дали този текст ще го има в бюджета или обещаните 116 млн. лв. ще си останат в огромния резерв на правителството. Защото в този текст липсват две изключително важни условия.
Първо, колко точно пари ще бъдат изплатени на тютюнопроизводителите? Второ, кога ще бъдат изплатени тези пари? Думичката „до”, която е записана пред обещаните милиони в цитирания текст на бюджета, не е само безобиден граматически израз. Тази думичка означава, че няма никакви гаранции за това, колко лева ще получат отделните тютюнопроизводители за произведената от тях реколта. Тази помощ може да бъде нула, 50 ст., 1 лв., 2 лв., изобщо пълна неяснота. Думичката „до” осигурява на управляващите неограничена свобода да определят точния размер на обещаната помощ. Думичката „до” дава възможност на управляващите да продължат да се отнасят към производителите на тютюн с пренебрежение, третирайки ги като просяци, молещи милостиня, като не оценяват обществената и национална значимост на техния производителен труд.
Нежеланието да се дадат повече гаранции за изплащането на обещаните помощи може да се дължи на различни причини – на намерения за пазарлъци, икономически и политически рекет или на далеч по-тежки и тревожни очаквания. Очаквания затова, какво ще се случи с бюджета и икономиката до края на годината.
Възможно е, разбира се, страната ни да нагази в ситуация, в която министърът на финансите да реши, че тези пари са крайно необходими за спасяването на българската икономика от кризата, въпреки че за тази цел в актуализирания бюджет, гласуван вчера, е предвиден невиждан по своите размери досега оперативен резерв от над 800 млн. лв.
Цитираният текст в актуализирания бюджет за 2010 г., който се отнася за премиите на тютюнопроизводителите, не съдържа и срок, в който да бъдат изплатени тези премии. Въпреки публичните обещания на различни представители на управляващите, че това ще се случи веднага, след като законът влезе в сила, в приетия бюджет няма текст, който да гарантира изпълнението на тези обещания.
Отчитайки тежкото безпаричие, в което се намират тютюнопроизводителите в момента, Движението за права и свободи предложи конкретни текстове в актуализирания бюджет. В тези текстове ние предвидихме сигурни гаранции за обещания размер на помощта, както и за сроковете, в които да бъде изплатена тази помощ. Предложението ни беше това да стане в съответствие със специалното решение на Министерския съвет по този въпрос от месец април, тази година, и в срок от две седмици от влизане на закона в сила.
За съжаление тези предложения бяха отхвърлени от мнозинството в парламента. По време на дискусията, Парламентарната група на Синята коалиция и партия „Атака” бяха направени и предложения да не се дават изобщо обещаните премии на тютюнопроизводителите. Мотивите на партия „Атака” по този въпрос едва ли се нуждаят от обяснение, въпреки че смазването на тютюнопроизводството в България е откровен антинационален акт.
Позициите на Синята коалиция, която през последните седмици непрекъснато говори против тези премии, е трудно обяснима и достойна за съжаление. Опитите да се представят помощите като един от основните проблеми за бюджетния дефицит на страната означава, че тази парламентарна формация е изчерпала всички възможности за обществено-политическо говорене и съществуване. Ето защо тя отчаяно търси убежище в ксенофобски идеи, противопоставяйки граждани на селяни, земеделци на интелектуалци. Вчера представители на Синята коалиция стигнаха върха на своя политически цинизъм, противопоставяйки тютюнопроизводителите на болните хора.
По време на дебатите в парламента още веднъж се потвърди тревожната констатация, че управляващите нямат никаква идея как ще се развива тютюневият отрасъл през следващите години. Нещо повече – те са убедени, че той трябва да бъде ликвидиран. Най-странното във всичко това е фактът, че българското тютюнопроизводство почти изцяло е ориентирано към износ.
Всъщност българското земеделие, което трудно се съвзема от разрушителната селскостопанска политика на онези, които днес се наричат Синя коалиция, изнася предимно зърно и тютюн. В условията на тежка икономическа криза, когато според управляващите се разчита главно на износа, да унищожиш един експортабилен отрасъл, е меко казано, национална безотговорност.
Уважаеми тютюнопроизводители, накрая с ясното съзнание, че това може да не ви даде много надежди, длъжни сме да ви кажем следното: ако ви интересува каква помощ ще получите от държавата за вашия труд през 2009 г. – никой не може да ви даде ясен отговор! Може да е левче, 50 ст. или нищо. Ако ви интересува кога ще получите тази помощ, никой не може да ви отговори – може да е след месец, два, следващото лято или на кукуво лято. Вие знаете за какво става дума. Ако ви интересува каква ще бъде съдбата на тютюнопроизводството оттук нататък – по-добре не питайте!
Все пак, ако това ви успокоява, не забравяйте, че търсеният по целия свят български ориенталски тютюн вирее и по южните склонове на Родопа планина – някъде около Ксанти, Гюмюрджина, Кавала и Драма. Нашата съседка Гърция със сигурност няма намерение да ликвидира този печеливш отрасъл, въпреки бушуващата икономическа криза, поне дотогава, докато в света има пушачи. Ако някой си мисли, че пушачите ще изчезнат за година-две, той просто греши. Неотдавна българският парламент също даде своя принос в оцеляването на пушачите в Република България.
Да са живи и здрави! И Вие също! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми народни представители, днес гости на Народното събрание са младежи от Велико Търново. Нека да ги приветстваме с „Добре дошли!” (Ръкопляскания.)
От името на Парламентарната група на Коалиция за България – господин Сергей Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! В България отново на дневен ред е изключително актуалната тема за участието на нашата страна в големите енергийни проекти с национално, европейско и геополитическо значение. Към тази тема подчертан интерес в последните дни проявиха много държави, в това число с техни публични изявления. Този интерес потвърждава, че България все още има реален шанс да се утвърди като ключов фактор в енергийната политика на Балканите и в региона. Нашата категорична позиция е, че не бива да пропускаме тази възможност, защото тя засяга развитието на икономиката, технологичния потенциал на нацията, енергийната сигурност на бизнеса и гражданите, стандарта на живот на всички българи, а освен всичко останало, и националната сигурност.
В резултат от предприетите през последните няколко години действия се повиши реално геостратегическата тежест на страната ни в рамките на Европейския съюз, НАТО и Каспийско-Черноморския регион. Чрез проектите АЕЦ „Белене”, газопроводите „Южен поток” и „Набуко”, нефтопровода „Бургас-Александруполис”, газовите връзки с Гърция, Турция и Румъния се постигна реална възможност за гарантиране на енергийна независимост, сигурност на доставките, евтина и достъпна енергия, които осигуряват развитието на икономиката. Тези стъпки бяха предприети и за преодоляване на негативните последствия от затварянето на І, ІІ, ІІІ и ІV блок на АЕЦ „Козлодуй”, загубата на транзитния поток на газ като следствие от изграждането на „Син поток” през Турция – всички добре си спомняме кой допусна „Син поток” да заобиколи България, кризисните проблеми, свързани с транзита през Украйна, остаряването на материалната база и предстоящото спиране на ключови за страната ни енергийни мощности.
Постигнаха се принципни споразумения за алтернативни доставки на газ от Азербайджан, Туркменистан, Египет, Катар и други. Бяха подписани и съответни документи. В резултат на тази политика България получи реален шанс да се превърне в енергиен център на Балканите, за което се говори вече близо 20 години. Но повече се говореше, отколкото се правеше. За съжаление, със своето бездействие, с грешни и противоречиви сигнали и послания, с липсата на цялостна политика, а понякога дори с некомпетентност правителството на ГЕРБ застраши завършването и реализацията на тези проекти, компрометира проекта АЕЦ „Белене” и прогони стратегическия инвеститор RWE, проваля проекта „Бургас-Александруполис”, бави заемането на ясна позиция за „Южен поток”, забавя изграждането на газовите връзки с Гърция, Румъния и Турция, не предприема достатъчно енергични действия за позитивно развитие на проекта „Набуко”. Нищо не се прави за построяването на терминал за втечнен газ. На практика е замразен проектът за изграждане на второ газохранилище край Галата. Няма практически стъпки за разширяване и модернизация на газохранилището в Чирен, който проект беше стартиран от предишното правителство и имаше конкретни ангажименти от Европейската банка за възстановяване и развитие.
Основните заплахи за България от тази политика са следните: загуба на стратегическо влияние и значение, пропуснати шансове за подобряване позицията на страната ни в Европейския съюз, НАТО и региона, удар върху националната сигурност и дългосрочните перспективи за успешно развитие на страната (реплики от народния представител Лъчезар Тошев), загуба на енергийната сигурност и независимост, нанасяне на огромни икономически загуби, неустойки и пропуснати ползи за АЕЦ „Белене” и за други проекти, загуба на големи инвестиции и работни места в условия на криза, загуба на потенциални приходи от износ на енергия и транзитни такси, реална опасност за недостиг и внос на електроенергия в обозримо бъдеще, което ще се плаща като цена от всеки един българин.
Редно е правителството ясно да каже какво е договорено на срещата с руския вицепремиер Виктор Зубков. Ще стартира ли проектът „Белене” и кога в крайна сметка? Ще се реализира ли проектът „Южен поток” и България ще участва ли в него? Окуражаващи са сигналите, че това, което договори предишното правителство, в това число в тежки преговори миналата година, и гаранциите за транзит през България през нашия тръбопровод, се потвърждава и на последната среща. Но искаме яснота – искаме яснота каква е принципната позиция на българското правителство по осигуряването на газ за България на достъпни цени и на гарантирани количества от м. януари 2011 г. Тази позиция трябва да е ясна сега и преговорите трябва да се водят сега.
Коалиция за България се отнася с разбиране към необходимостта от диверсификация на източниците и прозрачност на договорите, които се сключват. Настояваме правителството еднозначно да каже какво е направено за диверсификация на източниците и на трасетата на енергийните ресурси.
Всичко, което е направено досега по проекта „Набуко” например, като се започне от предварителните политически договорености и се стигне до Споразумението от 13 юли 2009 г. в Турция, е направено само от предишното правителство. Подобна е ситуацията и с алтернативните връзки със съседните страни Гърция, Румъния и Турция, с изграждането на терминал за втечнен газ. Всички договорености за алтернативни доставки на газ с Азербайджан, Египет, Туркменистан също са постигнати от предишното правителство. Нужна е усилена и енергична работа за продължаването на тези договорености.
Коалиция за България ясно разбира, че диверсификацията е дълъг и сложен процес и неизбежно засяга важни външни интереси. В същото време изразяваме нашето смущение и недоумение от факта, че чужд посланик на практика иска отчет от българското правителство. Разбираем е интересът към тази тематика, който идва отвън. Но трябва да е ясно, че всеки който се опитва да влияе, трябва да е готов да се ангажира не само политически, но и финансово в намирането на ефективни решения. Защото няма как да се докарва газ някъде през Атлантика или през други морета и океани без да има нужната инфраструктура и това не може да бъде само за сметка на България.
Коалиция за България призовава правителството да има отговорно поведение в този сложен казус, чиято крайна цел е България да се развие като енергиен център, преодолявайки възникващите препятствия от различен характер – икономически и политически.
Единствената оценка за постигнатите резултати от правителството ще са не противоречивите, понякога и хаотични политически ангажименти, а реалното гарантиране на енергийните интереси на нашата държава.
Коалиция за България настоява правителството ясно и еднозначно да заеме позиция по тези проекти, да отстоява категорично българския интерес без да се поддава на външен натиск от когото и да било. Недопустимо е чрез външен натиск да се пречи на България да заема ключова позиция в енергетиката на Балканите.
Призоваваме Министерския съвет да реализира постигнатите договорености и да ги доведе до практическа реализация, която е в интерес на страната ни.
Коалиция за България прави тази декларация, не за да използва натиска върху правителството, а като отговорна национална политическа сила, която иска да усили позициите на България както в преговорния процес, така и при реализацията на всички тези проекти. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата иска вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости от Великотърновския регион!
Господин Станишев, говорите абсолютно пълен популизъм в това, което изложихте като Ваша теза.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какво е това сега?! Много моля!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Искам само да взема отношение по това, което беше казано, защото това са лъжи, господин Миков! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Пълни лъжи!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Станишев, когато правителството на ГЕРБ спечели изборите и влезе в Министерския съвет, нямаше никаква енергийна стратегия за всички тези сериозни инфраструктурни проекти, които Вие засегнахте.
Бихте ли казали тук, от тази трибуна, откъде бяха взети парите за онова, което държавата наля досега в АЕЦ „Белене” – 2 милиарда?! Вие самият не знаехте, че това е държавно предприятие, което дава парите, като Националната електрическа компания.
Господин Станишев, Вие самият не знаехте и Вие бяхте в хаотичната позиция да не знаете какъв е проектът, какво е остойностяването на този проект и какви са евентуалните пазари за възвръщането на инвестицията, която ще направи държавата.
В момента, в който министър-председателят е лично ангажиран, както и Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, българското правителство защитава единствено и само държавните интереси и да отстрани онези икономически интереси, при които ваши кръгове само източваха държавата и създаваха корупционни схеми с всички посредници по тези договори.
Господин Станишев, всичко, което беше обявено от срещата с вицепремиера на Русия, беше направено в сградата на Министерския съвет.
След всички енергийни проекти, за които говорихте, тогава кажете и за „Цанков камък”! Това ли беше най-важният енергиен инфраструктурен проект, който трябваше да бъде реализиран, за да се дадат тези пари от Националната електрическа компания, които естествено рефлектират върху потребителите? Те трябва да плащат оттук нататък за нещо, за което не знаем каква ще бъде неговата ефективност, да не говорим за инвестициите, които се правят.
В тази посока, излезте и кажете пред българските граждани какво направихте и каква стратегия имахте! Кажете кои са източниците за реализирането на този проект, колко ще струва този проект и какви ще са евентуалните пазари за реализирането на този проект, за да има възвръщаемост и да се окаже, че България е енергиен фактор на региона.
Моля Ви, когато излизате да говорите в тази посока, погледнете: вече една година, откакто ГЕРБ управлява. Мога да ви кажа, че сме спрели източването на пари, които няма да отидат за инфраструктура и да бъдат пряко ангажирани хора, за да изграждат. Икономическите фактори, които бяхте сложили като посредници, договорено е вече със страната Русия тези посредници да отпаднат. Единствените страни, които ще преговарят в този двустранен процес, са правителството на Република България и правителството на Русия. (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Няма такава договорка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Лично обяснение? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Лично обяснение, лично засегнат.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, ще помолите ли депутатите от ГЕРБ да пазят парламентарно приличие?!
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Току-що министърът на вътрешните работи ме обвини в лъжа, обвини ме и в много други неща.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Искам, първо, да припомня, защото когато фактите говорят, дори ГЕРБ би трябвало да мълчи.
Предишното правителство прие енергийна стратегия, която беше одобрена от Министерския съвет и беше в процедурата на ОВОС.
Второ, предишното правителство договори всички тези условия по „Южен поток”, които днес министър-председателят Борисов споделя едва ли не като успех. Аз съм ги договорил и знам колко трудни бяха тези преговори. (Смях и възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Точно така.
Искам отново да информирам за „Белене”, този път министъра на вътрешните работи, че това е проект, който е структуриран като проектно финансиране, а не бюджетно финансиране, господин Цветанов.
Трябва да се прави разлика между заеми, които взема корпорация като НЕК, и заеми, които са държавно гарантирани. (Ръкопляскания от ГЕРБ за прекъсване на личното обяснение.)
Господин Цветанов, държавата няма ангажименти по тези заеми, които е вземала НЕК. (Продължаващи ръкопляскания и единично тропане по банките от ГЕРБ.) Общата сума, която е похарчена за нужни неща за реализацията на „Белене”, е 430 млн. евро. (Продължаващи ръкопляскания и тропане по банките от ГЕРБ.) В това число, за реактори, да бъдат поръчани, за да се изготвят; в това число за деконструкция на стари съоръжения. Господин Цветанов, когато говорите, добре е да сверявате с фактологията, а не да правите политическа риторика.
В нашата декларация дори предложихме подкрепа на правителството в отстояването на нашите интереси по всички тези сложни проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето изтече, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Те не са лесни.
Виждам, че нямате желание за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Станишев!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Дай, Боже, да договорите по-добри условия, в което искрено се съмнявам. (Ръкопляскания и тропане по банките от ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заповядайте за процедура, господин Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, вземам думата за процедура, за да възразя по начина на водене, ...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нищо ново.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: ... защото само преди един час отбелязахме 20 години от свикването на Великото Народно събрание и прочетохте красиво звучащи фрази за парламентаризма, за духа на парламента, за отношенията между политическите формации. За съжаление те наистина останаха само на декларативно ниво, защото Вие ги погазвате. И вчера, и днес Вие не правите онова, което следва, от мястото, което заемате - на председател на Народното събрание.
Ние разбираме деликатната ситуация, в която изпадате – да направите забележка на собственото си парламентарно мнозинство, но Вие сте длъжна да го направите, ако искате наистина да бъдете достойна за мястото, което заемате и което са заемали хора, които наистина са останали в историята на България.
Става дума за сериозни неща: за стратегическото значение на България, става дума за позиции, става дума за влияние, става дума за реализацията на проекти, които засягат всички български граждани. Вие се държите като партиен представител, а не като председател на Народното събрание. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!”от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Найденов, бих приела упрека Ви относно начина, по който водя заседанието, ако се позовете на конкретен текст от правилника, който не съм спазила.
Шумът в залата и забележките, които редовно се отправят, идват от левия сектор. Вие дадохте тон за този шум с начина, по който реагирахте на взетата дума от вицепремиера и министър на вътрешните работи. Не го прекъснах, за да ви припомня на какво основание му е дадена думата, но чл. 55 казва, че членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията. Те могат да вземат думата винаги, когато я поискат. (Шум и реплики от КБ.) Не злоупотребявайте с нарушенията, които вие извършвате в тази зала по отношение на останалите.
А иначе, благодаря, ще се придържам и занапред към спазването на правилника. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Моля за ред в залата!
Думата има господин Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Причината за изявлението от името на Парламентарната група на Синята коалиция е първото изявление, което беше направено в началото на парламентарния контрол.
В продължение на няколко дни една парламентарна група, подкрепяна от своя предишен коалиционен партньор, а вероятно и сегашен, не знам дали бъдещ, защитава единствено интересите на едни сто хиляди души, които щели да останат, да излязат на улицата и т.н.
Аз направих вчера предложение. Съжалявам, господин Имамов прочете това, което си беше написал, и си излезе, вместо да остане тук и да слуша. Направеното вчера предложение беше тези 116 млн. лв. да отидат за здравеопазване, защото на кутиите за цигари пише, че пушенето е вредно за здравето на българските граждани. Тези пари можеха да отидат за здравеопазване, вместо да отидат за сто хиляди души, можеха да отидат за осем милиона български граждани.
Вие решихте да направите нещо друго. Това, което браните в последните два дни, не успяхте да го направите, когато бяхте на власт, защото не успяхте да предоговорите тези пари да бъдат получени, а го направиха тези, които дойдоха след вас. Това е друга тема.
Искам да кажа на господин Имамов, понеже аз направих вчера предложението и той употреби думите, че в това предложение има ксенофобия, искам да му кажа и да запомни добре, че думата „ксенофобия” е насаждане на всяка постоянна, ирационална или прекомерна ненавист или страх към чужденци или непознати. И понеже той ме обвини пряко като вносител на това предложение и в нещо, на което не разбира значението, но аз го приемам за обидно, затова господин Имамов ще отиде в Комисията по парламентарна етика и там да обяснява какви непознати думи използва в своята реч. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК. Реплики от народния представител Касим Дал.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли други желаещи да направят изявление от името на парламентарни групи? Няма.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 2 юли 2010 г. до 8 юли 2010 г.:
Постъпило е питане от народните представители Сергей Станишев и Петър Димитров към Бойко Борисов - министър-председател на Република България, относно постигнатите резултати в преговорите с вицепремиера на Русия Виктор Зубков по големите енергийни проекти. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юли 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Бойко Борисов - министър-председател на Република България, относно приемане на Стратегията за устойчиво развитие на страната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юли 2010 г.
Постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, относно изграждането на трансграничните връзки на българската газопреносна мрежа със съседните страни. Следва да се отговори в пленарното заседание на 16 юли 2010 г.
Писмени отговори:
- от министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народния представител Георги Пирински;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Бойко Великов;
- от заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков на въпрос от народния представител Димитър Горов;
- от министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова на въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Бойко Великов;
- от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на въпрос от народния представител Петър Димитров;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Меглена Плугчиева;
- от министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова на въпрос от народните представители Ваньо Шарков и Цветан Костов;
- от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов на въпрос от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Първи в днешния парламентарен контрол ще отговаря Цветан Цветанов – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи на въпрос от народния представител Милена Христова относно нанесен побой и унищожени вещи от страна на служители на Министерството на вътрешните работи.
Госпожо Христова, заповядайте да развиете въпроса си.
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожо министър, господин министър, уважаеми колеги народни представители!
Уважаеми господин министър на вътрешните работи, в Политическо движение „Евророма”, излъчило ме за народен представител в Парламентарната група на Коалиция за България, постъпи жалба, подписана от група граждани, живущи в кв. „Захарна фабрика” в София, за това, че на 29 юни около 21,00 ч. вечерта полицаи и маскирани служители на Министерството на вътрешните работи са нахлули в една от къщите, където е имало празненство, и са нанесли жесток побой на хората. На собственика на къщата са казали, че издирват неговия племенник и след като той е казал, че племенникът му не е в къщата и не знае къде се намира, униформените са започнали да бият и мъжете, и жените, и децата, намиращи се в помещението, стреляли са в тавана. Собственикът на къщата е със синини по тялото и 10-сантиметров шев над веждата. Останалите са с кръвонасядания по лицето, контузии на гръдния кош и счупени ребра. Лично аз видях потрошените мебели, разбитите маси, нарязаните кожени мебели и разбитите тонколони.
Буди недоумение, уважаеми господин министър, фактът, че при убийството на 4 юли на 24-годишно момче в кв. „Факултета” в присъствието на служители на реда, те не са реагирали по никакъв начин и са позволили това да се случи. В други случаи, както е събитието на 29 юни в кв. „Захарна фабрика”, служителите на реда са нанесли жесток побой на всички присъстващи в къщата на един от живущите там.
Това неадекватно поведение на служителите на Министерството на вътрешните работи е, меко казано притеснително, поради което моля да отговорите на въпроса какви мерки ще предприемете спрямо служителите на Министерство на вътрешните работи, които са нанесли побоя и са унищожили покъщнината на хората? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Христова! Аз дори съм удовлетворен, че задавате подобен въпрос и ще може да бъде чут от колкото е възможно повече български граждани.
Във връзка с усложнената оперативна обстановка на територията на гр. София и зачестилите криминални престъпления в района на Трето районно управление на полицията – СДВР, в районите на ул. „Суходол”, Западен парк, ул. „Кукуш” и сп. „Оряхово” на 29.06.2010 г., по предварително утвърден и изготвен план от екипи на служители на Трето районно управление на полицията в София и СДВР, беше проведена специализирана полицейска операция в обособено ромско гето, находящо се на ул. „Суходол” № 3, където се намира и незаконно обособено питейно заведение, посещавано от лица от криминалния контингент, стопанисвано от Димчо Османов – криминално проявен.
От извършената проверка са констатирани нарушения и е съставено разпореждане за извършване на незаконна търговска дейност и сервиране на алкохол на малолетни и непълнолетни лица. Съвместно с община Илинден е изготвен констативен протокол за предоставяне на документи за сградата и разрешителни за търговска дейност, които и до настоящия момент не са представени.
Целта на операцията е установяване и задържане на криминално проявени лица, съпричастни към извършването на престъпления в описаните по-горе райони, лица, обявени за общодържавно издирване, както и задържането на лицето Васил Огнянов – гр. София, ул. „Суходол” № 3, регистрирано, осъждано, със 158 висящи дела (възгласи от ГЕРБ), едно от които е за извършено престъпление по чл. 116 от Наказателния кодекс – умишлено убийство, както и за деяния, осъществяващи състава на престъпление по чл. 198 – за множество грабежи.
Лицето, за което Ви казвам, е било укрито на втория етаж във въпросната къща, която е работила като заведение, което се е опитало да избяга от втория етаж. Разберете, че полицията не може да го чака с отворени обятия той да избяга.
Следва да се отбележи, че при редовните посещения на полицейските органи на посоченото място, за което има данни, че се посещава активно от лица от криминалния контингент – както местни, така и гастролиращи, по повод нарушаване на обществения ред и нощната тишина, с оглед връчване на призовки във връзка с издирване на лица, извършители на противоправни действия, както и съществуващи данни, че в същото се пласира част от инкриминираните вещи, отнети при престъпления, спрямо служители на МВР се проявява и завишена агресивност при осъществяването на полицейските действия.
На 29 юни при пристигането на униформените служители на МВР на място около 21,30 ч. от лица, посетители на обособеното заведение, е направен опит да се осуети проверката. Оказана е съпротива, като същите са започнали да се струпват около заведението и да обиждат полицейските служители, което с оглед запазване живота и здравето на служителите на Министерството на вътрешните работи е наложило използването на физическа сила и помощни средства съгласно чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Задържаните при специализираната полицейска операция лица са транспортирани в сградата на Трето районно управление на СДВР, където от същите са снети обяснения, а непълнолетните са предадени на техните родители.
В 80% от снетите обяснения, включително и на непълнолетните, е посочено, че сградата, находяща се на ул. „Суходол” № 3 в София, действително е работила като питейно заведение и е сервирано алкохол на непълнолетни и пълнолетни граждани. При изпълнение на служебните си задължения служителите от Министерството на вътрешните работи са физически неприкосновени и се ползват с особена закрила от закона.
На конкретния Ви въпрос по същество: каква проверка ще направя? Аз ще застана зад служителите на Министерството на вътрешните работи, които гарантират спокойствието и сигурността на българските граждани (ръкопляскания от ГЕРБ), живеещи на тази територия, където са причинени много щети от обири и грабежи. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
МИЛЕНА ХРИСТОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, Вие явно не разбрахте точно какво Ви питам. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Поради това нито аз, нито хората, които гледат в момента от квартал „Захарна фабрика”, сигурна съм, сме удовлетворени от Вашия отговор.
По това, че Министерството на вътрешните работи извършва своите действия по отношение на хората, които са криминално проявени, хората, които са извършили престъпления, спор няма. Всеки, който е извършил престъпление, трябва да си понесе последиците съгласно обаче разпоредбите на Наказателния кодекс, независимо кой е и какъв е. Но не може служители на Министерството на вътрешните работи да нахлуват в нечий дом и да бият наред.
Тези, които са закарани в районното управление, са освободени точно след два часа и от тях не са снети никакви обяснения. Говорим за хора, които не са криминално проявени. Как си представяте, че група хора, които не са въоръжени по никакъв начин, са заплаха за въоръжени, маскирани служители на реда?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Въоръжени по всякакъв начин.
Отидете на място и вижте по какъв начин са нарязани мебелите, за да се убедите какви точно действия са извършени. Къде са документите за процесуално-следствените действия, кои са вещите, които са иззети? Отидете и вижте по какъв начин са разбити мебелите и тонколоните. Какво е намерено там? Намерено ли е нещо там? (Шум и реплики.) И вижте по какъв начин са пребити хората – има със счупени ребра.
За това, което е извършено като престъпление от криминално проявени лица, да си понесат отговорността, но защо тези, които не са извършили престъпление и са мирни граждани, защо и те трябва да бъдат бити от органите на реда? Това е въпросът. Аз питам: ние в правова държава ли живеем и как може хора без съд и присъда да бъдат пребивани от органите на реда?!
Вие трябва да кажете от тази трибуна на хората - толерирате ли подобно поведение? Както заставате зад тези служители, заставате ли и зад служителите в кв. „Факултета”, в присъствието на които е убито младо момче? Ще се ангажирате ли да направите проверка по случая? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За дуплика – господин Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Христова, уважаеми гости от Великотърновския регион! Вие явно не вниквате в тежката проблематика и изнесените факти от лицата, които са там. Във Вашето изказване в момента толерирате функционирането на едно питейно заведение да не съответства на законите в страната. (Реплика от народния представител Милена Христова, шум и реплики от ГЕРБ.)
Бях изключително любезен да Ви изслушам. Мисля, че госпожа председателят се обърна към Вас за това, което провокирате като невъзможност да има добра атмосфера в българския парламент. Моля Ви, просто нека да се изслушваме!
Мога да Ви кажа, че Министерството на вътрешните работи ще бъде безкомпромисно към всяко криминално лице, към всяко лице, което извършва престъпления на територията на страната, и всяко лице, което осуетява осъществяването на проверка на органа на реда. В потвърждение на тези си думи мога да Ви кажа - това е гаранция за правовия ред, сигурността на всички миролюбиви граждани, които работят и които, прибирайки се вкъщи, искат къщите им да не бъдат разбити и вещите им да не бъдат продавани в това заведение, за което Вие говорите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ако в Коалиция за България сте имали подобна политика за толериране на такива престъпници, Политическа партия ГЕРБ, правителството на България няма да толерира подобен подход и ще бъдем абсолютно служители на Министерството на вътрешните работи, които си изпълняват задълженията съгласно законовите разпоредби.
Благодаря Ви, но Ви уверявам, че няма никакъв друг елемент и подкрепям служителите на Министерството на вътрешните работи за професионално изпълнения дълг при планираната операция, която е в съответствие на закона и не кореспондира с това, което изнасяте Вие като факти и заблуждавате обществеността. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Въпрос на народния представител Михаил Миков относно борбата с комарите (смях) към Цветан Цветанов - заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, моля Ви от време на време да въвеждате ред в залата!
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, госпожо министър, уважаеми гости от избирателния район на министъра (смях)! През април месец, уважаеми господин министър, зададох въпрос на Вашия колега Дянков за осигуряване на едни доста скромни средства, за да се проведат мероприятия за борба с комарите. Той тогава ми отговори, че в правителствената политика на българското правителство за 2010 г. не са предвидени средства за финансиране на мероприятия, свързани с дезинфекция на комари. Това е неговият отговор. Тогава в репликата аз му казах, че правителствената политика в това отношение – борбата с тези инсекти и заразите от тях, ще върне страната 50 години назад.
Виждам, че вчера сте били в Плевен, където областните управители са се събирали, и сте констатирали, че това е най-голямата популация от 40 години насам, тоест с тази политика сте успели да върнете страната назад само 40 години.
В същото време прочетох в медиите, когато Ви зададох този въпрос, че са се събирали ваши областни управители, че ситуацията е тревожна и се търси решение на въпроса евентуално от Комисията по бедствия и аварии - от тези средства. Очевидно има бедствена ситуация по отношение на комарите и трябва да се осигурят средства именно от този фонд. Само че, колкото повече минава времето и непровеждането на единни централизирани мероприятия, толкова по-скъпо струва то и по-неефикасно ще бъде решаването на този проблем, към който някои народни представители, които не страдат от това, се отнасят твърде лекомислено.
Моят конкретен въпрос е: има ли вече постъпили искания в ръководената от Вас комисия за отпускане на средства? Кога ще бъдат разгледани тези искания? Защото колкото по-бързо се реагира, макар че пак се закъсня, толкова по-ефикасни ще бъдат действията и най-вече ще се предотвратят опасности от епидемии и зарази. Зад Вас министър Борисова ще Ви разкаже какво може да стане от тази работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – господин Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Миков, уважаеми ученици от Великотърновския регион! Господин Миков, на поставения от Вас въпрос и темата, която вълнува много граждани, живеещи в областните градове и територията на тези областни райони по р. Дунав – проблемът е сериозен. Тази дискусия е водена многократно и в Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ всеки вторник, когато се събираме. Съжалявам, че не сте бил поканен, за да чуете онова, което са ми задавали като въпроси колегите от тези региони.
Към 8 юли 2010 г. в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет няма постъпили искания за подпомагане и финансиране дейностите по предотвратяване на популацията от комари. Получена е само една информация от кмета на община Оряхово, в която се отбелязва, че при обследване в периода от 1 до 4 юни т.г. е установено многократно увеличаване на популацията на комари и кърлежи в резултат на обилните дъждове и повишеното ниво на р. Дунав. Срещите, които са правени с областните управители, и вчерашната среща са продиктувани единствено и само за синхронизирането и централизираното провеждане на подобни действия за предотвратяването и неутрализирането на популацията на комари.
С цел постигането на по-голям ефект и едновременност при прилагането на мерките, в писмо до областните управители съм отправил препоръка тези действия да започнат от 20 до 27 юли, когато се очаква оттегляне на водите от заблатените територии в целия български участък на р. Дунав. В момента сме в кореспонденция с румънските ни колеги, за да могат и те да направят същите действия по едно и също време.
Както казах, на 7-ми е проведено националното съвещание, на което е присъствал директорът на „Гражданска защита” и областните управители от засегнатите райони. Взети са конкретни мерки, начертани са конкретни планове за осъществяването на това, което ви казах – от 20 до 27 юли. Така че в тази посока смятам този проблем да бъде решен, подобно на действията, които бяха предприети от страна на Министерството на вътрешните работи, респективно „Гражданска защита” по неутрализиране огнищата на скакалци на територията на няколко областни градове.
Предвидено е тези средства да бъдат отпуснати и процедурите да бъдат направени от местните власти под контрола на областните управители, след което средствата ще бъдат възстановени от междуведомствената комисия и ако се наложи, дори ще бъде свикано извънредно заседание, за да бъдат преведени парите към съответните общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, хубаво е, че има осъзнаване на проблема, макар и с голямо закъснение. Лошото е, че ако бяха проведени тези мероприятия през месеците април и май, средствата, които сега ще се хвърлят, щяха да бъдат значително по-малко.
Това обаче, което продължава да тревожи хората, е, че има някаква противоречивост. Занимавате се Вие, областните, и аз казвам: „Ето, държавата се зае да решава този проблем”. Накрая пък казвате: „местните власти”. Казах и на министър Дянков – „Няма как без единна държавна политика да се решава въпросът”. Ако трябва, организирайте „Гражданска защита”. Да вземат те да организират това мероприятие. Средствата ще са същите. Ако си представяте, че малки общини по брега на р. Дунав сами ще провеждат тези мероприятия, а областният ще стои само като хелзинкски наблюдател, няма да стане. Нека държавата, Вие се заемете. Хубаво сте направили срещата. Вижте какви самолети трябват. Организирайте и решете този проблем. Финансовото осигуряване ще е същото. Определено смятам, че повече пари ще отидат, ако всяка община поотделно решава въпроса. Хубаво сте тръгнали с румънската страна да организирате цялостно поречието на р. Дунав при реализацията на това мероприятие.
Има нещо объркано в цялата история. Хем Вие, областни и пр. се събирате, пък накрая казвате „общините”. Ама общините нямат разчетени средства по бюджета. И после ще започнат да пишат протоколи, да идват във вашата комисия, да става чудо. Ето, още никой не е подал документи до комисията. Направете го централно, за да решите този проблем на хората, макар и с голямо закъснение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Миков, това е компетентност на местната власт. В момента при тежкото състояние на българските общини при разрастването на проблема с комарите се намесваме ние. Това, което бях казал в изказването си като отговор на Вашия въпрос – парите ще бъдат възстановени по разходите, които ще направят съответните общини във връзка с процедурите, които в момента ще трябва да бъдат направени.
Ако направим нещата централизирано, както казвате, ще се забавим много повече, а местната власт може да го реализира много по-бързо. Областният управител има функцията за координиране на съвместните действия. Това, което ще бъде направено, смятам, че ще даде своя ефект.
А защо не сме предприели по-рано тези действия – пак повтарям, това е задължение на местната власт. Тя трябва да има предвидени разходи за такива действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов за участието му в настоящия парламентарен контрол.
Продължаваме с отговорите на Анна-Мария Борисова – министър на здравеопазването.
Първа ще зададе своя въпрос народният представител Мая Манолова относно въвеждането на лимити на болниците.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър, вчера българският парламент прие актуализацията на Бюджет 2010. Съгласно него здравеопазването е най-ощетеният сектор, тъй като ще получи 140 млн. лв. по-малко. В същото време е в ход актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, според който ще бъдат разблокирани 220 млн. лв. от резерва на Касата. Припомням, че през миналия месец шефката на Касата госпожа Нели Нешева се похвали, че за първите пет месеца НЗОК е събрала 90 млн. лв. повече от здравни вноски. На целия този фон малко странно и необосновано изглежда решението от 1 юни т.г. Националната здравноосигурителна каса да въведе строги лимити при финансирането на болниците, според които да отпадне досега съществуващата възможност след проверка на болниците да се плаща за реално извършената дейност.
Излишно е да казвам, че това решение на НЗОК създаде колосално напрежение както сред лекарите и специалистите от доболничната помощ, така и сред пациентите, тъй като гражданите няма да могат занапред да се лекуват в болници, които са надхвърлили своите лимити. Поради това през изминалата седмица се случиха безпрецедентни протести, в които участваха лекари и пациенти, обезпокоени от случващото се в Здравноосигурителната каса.
Излишно е да казвам, че анексите, които сега са принудени да сключат шефовете на болниците, са незаконни, а също така и че пред шефовете на болниците възниква следната дилема от въвеждането на тези лимити: какво да правят с пациентите след изчерпване на лимитите – дали да ги карат да си доплащат или да им отказват прием?
Затова моят въпрос към Вас е: какво е Вашето отношение като министър на здравеопазването по отношение на въвеждането на тези лимити, които противоречат на Националния рамков договор за 2010 г. и които създават огромни проблеми както на болниците, така и на болните български граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Думата за отговор има министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаема госпожо председател! Госпожа Манолова, във връзка с Вашия въпрос Ви информирам следното. Делегирани бюджети за изпълнители на болнична помощ, договорни партньори на НЗОК се въвеждат със Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. Новото оперативно ръководство на НЗОК заявява воля да спазва стриктно изискванията на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и Националния рамков договор 2010 г. (чл. 220). Тоест това решение за заплащане на дейността в рамките на делегираните бюджети не е в нарушение на приетите нормативни актове.
В контекста на гореизложеното трябва да считаме, че тук става дума по-скоро за спазване, а не за нарушаване на правила.
Системата на здравеопазването е солидарна система, която разполага с определен финансов ресурс. Солидарната система предполага предприемане на мерки за правилно разходване на ресурса и гарантиране на необходимата медицинска помощ за гражданите. Тъй като НЗОК е финансираща институция, тя има право да реализира мерки с цел ефективно разходване на определените в държавния бюджет средства, като в случая става въпрос не за въведени от нея мерки, а за изпълнение на предприети от законодателя такива.
Считам, че въвеждането на делегираните бюджети няма да се отрази пагубно на системата, тъй като, както винаги сме подчертавали, съществуват много лечебни заведения за болнична помощ, много над потребностите и много над средноевропейските норми, така че пациентите ще имат гарантирано право на достъп до болнична помощ.
Същевременно във всички анализи е подчертано и главоломното нарастване на хоспитализациите през последните години, както и неефективното използване на извънболничната помощ. Въвеждането на тази мярка е в полза на дисциплиниране на системата и ограничаване на излишни и скъпоструващи хоспитализации. Тя ще допринесе и за пренасочване на средства за пациенти, които имат действителна нужда от хоспитализация. В тези случаи мениджърите трябва да се насочат основно да осигурят пациентите със спешна помощ, акушеро-гинекологична, педиатрична помощ, като за някои състояния е възможно да се въведат листи на чакащи, когато се допуска отложена във времето хоспитализация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Манолова, имате възможност за реплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаема госпожо министър, не мога да се съглася с Вашия отговор, тъй като според Националния рамков договор, въпреки въвеждането на лимитите на делегираното здравеопазване от началото на тази година, болниците могат да получат разплащане за реално извършените дейности, тоест за реално излекуваните болни, след проверка от страна на Касата, когато става дума за надхвърляне на техните лимити. Всъщност една практика, която беше осъществявана през първите три месеца на тази година и от която вие впоследствие се отказахте, според мен, по неизвестни причини. В никакъв случай не следва ограничаването на парите на болниците да се прави като заместваща мярка вместо реалният контрол. Никой от шефовете на болници не е против това да бъдат извършени съответните проверки за това дали действително болницата е извършила дейностите над определените й лимити. Но с това, бих казала, безотговорно приказване, че всички болници извършват свръх хоспитализации, тоест крадат от Националната здравноосигурителна каса, мисля, че трябва да се приключи и Касата да използва своите възможности за осъществяване на ефективен контрол.
Не може това, че Касата не желае да извърши този контрол, да бъде за сметка на хората, които на практика ще останат без лечение и без здравеопазване. Защото ще Ви цитирам някои от авторитетите в тази област – няма да използвам собствено събрани данни, а именно проф. Младен Григоров, един от водещите български кардиолози, според който, в резултат на въвеждането на лимитите, 368 хил. души български граждани ще останат без болнична помощ, защото на фона на 1,5 милиона, които са се лекували през миналата година, сега, с въвеждането на лимитите, по хиляда нуждаещи се от медицински услуги дневно ще остават без медицинска помощ. (Председателят подава сигнал, че времето е изтекло.)
Да не Ви припомням и за това движение на пациенти, което се случва от провинцията към София, в резултат на това че провинциалните болници практически вече изчерпаха своите лимити и за неудобството, което се появява пред болниците, след като приключат своя лимит да се чудят какво да правят с пациентите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Госпожо Манолова, моля Ви да се ориентирате към приключване.
МАЯ МАНОЛОВА: Ако например имат лимит за сто болни от инфаркт, какво да правят със сто и първия, сто и втория, къде да го пращат и какво да се случва? Нека тогава да се ангажира Министерството на здравеопазването с някаква наредба или указание какво да се прави с тези болни, които наистина нямат шанс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика, госпожо министър.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Ще цитирам само данни на Евростат, всеки може да си направи справка. Две хиляди и първа година България е имала 1 млн. 200 хил. хоспитализации, 2009 г. България е имала 1 млн. 850 хил. хоспитализации, което означава увеличение с 60% - първо.
Второ, означава, че в рамките на една календарна година всеки четвърти българин е влизал в болница. Ние сме пример за цяла Европа за свръххоспитализации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос от народните представители Евгений Желев и Спас Панчев относно отказ на общински държавни и частни лечебни заведения в област Стара Загора да подпишат предлагания им анекс на вече подписан индивидуален договор за оказване на медицинска помощ по медицински пътеки по НЗОК.
Заповядайте, господин Панчев, да развиете въпроса.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, драги колеги! Тъй като в определена степен се дублират въпросите, които колежката Мая Манолова зададе, и това, което ние искаме да питаме, ще се опитам да развия по малко по-различен начин въпроса, за да стане ясно на нашите сънародници за какво говорим.
В края на 2009 г. между Националната здравноосигурителна каса, българските лекарски и зъболекарски съюзи и министъра на здравеопазването, като гарант на здравната политика, беше подписан Националният рамков договор за 2010 г. На база на него лечебните заведения сключиха договори с районните здравни каси по определен брой клинични пътеки. Болниците отчитат заработените средства срещу фактури и спесификации за броя на преминалите болни по клиничните пътеки на база на Рамковия договор за 2010г.
През м. февруари т.г. по искане на Националната здравноосигурителна каса бяха подписани анекси към основните договори между лечебните заведения и районните здравноосигурителни каси. В тези анекси бяха наложени лимитите на средствата, които болниците заработват, за които стана дума. Още тогава имаше протести в държавните и частни лечебни заведения. Опасенията бяха, че това ще доведе до неизплащане на реално направените разходи от болниците за извършена и отчетена от тях дейност. След протестите беше постигната договореност и компромис и към анекса се включи нова допълнителна ал. 2, съгласно която Националната здравноосигурителна каса се задължи да изплаща реално извършените дейности след проверка на място в болничните заведения и един месец след фактурирането на касите. По този начин наистина беше гарантирано плащането на 100 процента от сумите, но това ставаше близо три месеца след като разходите бяха направени, с което не се осигуряват своевременно средства на болниците за заплати, за консумативи, за осигуровки и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Моля да зададете въпроса. Времето изтече.
СПАС ПАНЧЕВ: Болниците от Старозагорския регион направиха декларация, която беше изпратена до всички институции в страната – до президента, премиера и до Вас, госпожо министър, в която те казват, че анексът, който се предлага, е противозаконен, противоконституционен и чрез натиск принуждава болниците да сключват неизгодни договори, които ще ги доведат до фалити.
Въпросът ни към Вас, госпожо министър е: какви мерки и действия ще предприемете за осигуряване на нормална и адекватна медицинска помощ на гражданите от Старозагорско и, разбира се, на гражданите от България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, госпожо министър, за отговор.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми д-р Желев, господин Панчев! Изисках информация от НЗОК относно достоверността на информацията за предлаган анекс към договорите на лечебните заведения. Информирана съм, че в НЗОК на този етап не се е предлагало на лечебните заведения за болнична помощ подписване на нови анекси към сключени договори за предоставяне на болнична помощ. Има намерения да се предложат стойности на делегирани бюджети на лечебните заведения за болнична помощ за третото тримесечие на 2010 г., след актуализация на бюджета на НЗОК. Това е Приложение № 2 към настоящите договори.
От НЗОК са изпратени три писма с указания до районните здравноосигурителни каси. Единствено в област Стара Загора има възникнало недоволство, вероятно поради недостатъчно разяснение от Районната здравноосигурителна каса.
Що се касае до делегираните бюджети, те се въвеждат със Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. Новото оперативно ръководство заявява воля да спазва стриктно изискванията на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г., тоест това решение за заплащане на дейността в рамките на делегираните бюджети не е в нарушение на приетите нормативни актове.
Относно мерките, които Министерството на здравеопазването ще предприеме, за да осигури нормална и адекватна медицинска помощ за нуждите на гражданите на областта, считам, че съществуват достатъчен брой лечебни заведения и легла в областта, поради което населението ще бъде гарантирано с болнична медицинска помощ. Имаме 6 публични многопрофилни болници, 3 частни многопрофилни болници, 2 специализирани частни болници за активно лечение, 4 диспансера със стационар.
За 2009 г. осигуреността с легла – общо болници и диспансери е 78,6 на 10 хил. души, по-висока от 2006 г., когато е 76,2. Осигуреността с болнични легла за болниците за 2009 г. е 67,3 и много по-висока от средната за страната, забележете, тя е 59,6.
На фона на тази свръхосигуреност с болнични легла, имаме нарастване на хоспитализациите естествено от близо 82 хиляди за 2008 г., сега вече надминават 86 хиляди за 2009 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Кой ще вземе думата за реплика?
Заповядайте, господин Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, дами и господа, уважаеми колеги! Има два аспекта по повод отговора.
От Касата са Ви заблудили, госпожо министър. Изпратили са образец на анекс и той е предизвикал недоволството. Разбира се, Вие не отговаряте за действията на Касата, но е добре да видите всъщност какво правят – това е едното.
Второ, въпросът с осигуреността на леглата е точно така, хоспитализациите са такива, но ние поставяме въпроса: как ще се плаща за извършена дейност? Ако сме си позволили действително да поставим в такава поредица тези въпроси, е за да обърнем внимание, че след вчерашния удар върху Министерството на здравеопазването с намаляване на бюджета със 140 милиона, и то най-вече върху онази област, с която Вие ще се опитвате да правите политика в областта на здравеопазването. Вие знаете коя политика най-много беше засегната. Това е за болничната помощ и лечението, там където влиза спешната помощ, там където е хемодиализата, там където са психиатричната помощ, там където са куп други програми, касаещи голям сектор в здравеопазването.
С предстоящото актуализиране на бюджета на Касата, което е недостатъчно, с всичко това искаме да засилим и Вашето внимание, и на вас, колеги, че трябва да имаме малко по-сериозно отношение към сектора, който е обявен за приоритетен.
Имаме възможност в рамките на двете четения на актуализацията на бюджета на Касата да поговорим по-сериозно и с общи усилия да увеличим с определена сума недостига в плащанията, защото въпреки увеличението, което се предвижда сега в бюджета на Касата, възможността за плащане на извършената дейност е някъде около 80%.
Ето това тревожи хората. Няма как да извършиш 100% работа и да ти се плаща 80. Това в света го няма никъде. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Дуплика? Не желаете.
Следва въпрос от народния представител Евгений Желев относно възможността за формиране на екипи от центровете за спешна медицинска помощ и базирането им на натоварени пътни участъци по време на активния летен сезон.
Заповядайте, господин Желев, да развиете въпроса си.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, дами и господа, уважаеми колеги! В последните две години създадохме практика, съвместно с Министерството на вътрешните работи и с прякото участие на Пътна полиция и Министерството на здравеопазването формираха се чрез и през спешните областни центрове във всеки областен град определени екипи от спешните центрове, които бяха разположени на предварително определени от Пътна полиция участъци по пътищата на България, определени като опасни за пътнотранспортни произшествия. По време на летния сезон те вършеха добра работа съвместно с екипите на КАТ. Бяха около 30 такива пункта. Тази обща инициатива беше добре оценена от гражданите, защото изнесените екипи на спешните центрове можеха да реагират при евентуални пътнотранспортни произшествия – веднага на място да спасят човешки живот или да предотвратят тежки последствия от пътнотранспортните произшествия и евентуални травми.
Моят въпрос е: какво е намерението на Министерството на здравеопазването за предстоящия натоварен летен сезон и трафик? Ще има ли такива екипи? Имате ли възможност да ги направите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Госпожо министър, заповядайте за отговор на този въпрос.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Госпожо председател, уважаеми д-р Желев! В резултат на инициатива на Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи с цел ограничаване на тежките последици от произшествия по основните пътища на страната с международен трафик и интензивно движение действително през двете години – 2008 и 2009 г., екипи на регионалните центрове за спешна медицинска помощ, съвместно с Пътна полиция, осигуряваха дежурство за оказване на помощ на пострадали при пътнотранспортни произшествия.
През 2008 г. това е било в периода 1 август – 15 септември и 90 дни през 2009 г. – от 15 юли до 15 септември.
В това време екипите на Спешна помощ са били разположени на 28 конфликтни точки, където има най-голяма концентрация на пътнотранспортни произшествия по републиканската мрежа.
Анализът, който ние направихме, след като се установи, че през 2008 г. са случили 80 пътнотранспортни произшествия, а през 2009 г. 138 – анализът от тези две кампании показа следното.
Позиционирането на един екип на една конфликтна точка повлиява положително качеството, разбира се, на оказаната спешна медицинска помощ, само, ако дежурният екип е наблизо.
Независимо от положителния ефект, позиционирането води обаче до ниско натоварване на екипа и непълноценното му използване, като не е възможно използването му за обслужване на други спешни случаи.
Към настоящия момент във връзка с необходимостта от оптимизиране на разходите в системата на Министерството на здравеопазването не е предвидено формиране на допълнителни екипи от центрове за спешна медицинска помощ и базирането им на натоварени пътни участъци по време на летния сезон.
Бих искала да отбележа, че са необходими все пак и допълнителни усилия и средства предимно в превенция на причините за пътнотранспортните произшествия от органите на пътната инфраструктура, от организацията на движението, КАТ и други. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Народният представител Евгений Желев има възможност за реплика.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Благодаря.
Аз очаквах този отговор – оправданието е няма пари, но щом МВР има пари да поддържа постоянно присъствие, това всъщност му е и задължение, не знам доколко предотвратява произшествия – това е друг въпрос. Аз мисля, че вашето министерство трябваше да има достатъчно средства, касае се за около 50 хил. лв., за да координирате и съчетаете усилията с Министерството на вътрешните работи, за да бъдете значително по-полезни на гражданите. Това, че не се натоварват тези екипи 100%, е много добре. Целта е точно такава. Тяхната цел беше действително да създават и респект, и да реагират на място. Не са затормозили иначе работата на центровете като цяло. Ние също сме правили анализи.

Аз зададох въпроса именно по тази причина, за да наблегнем още веднъж на отношението към Министерството на здравеопазването, което беше неадекватно според мен, с намаляването на средствата им.
Ще помоля още веднъж – и вас, и колегите отдясно, и в центъра, и ние – да направим всичко, за да дадем възможност за по-пълна и адекватна работа на самото министерство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос от народния представител Ваньо Шарков относно възстановяване честотата на пътувания за консултации на пациентите със сърдечни трансплантации.
Господин Шарков, заповядайте да развиете своя въпрос.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! В един предишен Ваш отговор от Министерството на здравеопазването от 18 май, когато аз Ви сезирах за това, че се намалява възможността на пациентите с трансплантации да пътуват за необходимите им консултации, в отговора, който Вие ми предоставихте, пише, цитирам: „Медицинската целесъобразност е била основание на министъра на здравеопазването – д-р Божидар Нанев, да внесе промяна в списъка на заболяванията и честотата на пътуванията за консултации, определен с писмо от 9 февруари 2010 г. Съгласно тази промяна честотата на пътуванията за консултации на болните с трансплантация е 12 пъти годишно – през първата година и 3 пъти годишно – след първата година.”
В интерес на истината, дължа да отбележа, Вие знаете прекрасно, че такова нещо до тази година нямаше. До тази година всички пациенти с трансплантация – сърдечносъдови, сърдечни трансплантации, бъбречни и други, пътуваха всеки месец и това нещо им беше гарантирано като финансиране от страна на държавата, през бюджетите на общините.
За първи път медицинската целесъобразност се е променила и изведнъж е станала три пъти годишно след първата година.
В същото време имаме отговор, който аз мога да предоставя, от националните консултанти, в който се казва, че пациентите с трансплантации се преглеждат в амбулаторния кабинет всеки месец, а при индикации – дори по-често. Тази честота се налага от необходимостта да се проследява циклоспориновото им ниво и адаптира получаваната от тях терапия, съобразно обективното им състояние. Подчертавам – всеки месец.
Освен това, което казах дотук, защото аз смятам, че експертите, които са Ви подготвили този отговор, са Ви подвели да го подпишете и на практика продължават да бъдат ощетявани пациентите с трансплантации.
А има и още една неточност. Във Вашия предишен отговор се казва, че те получават други социални придобивки, но от Министерството на труда и социалната политика казват, че няма такова нещо.
Затова въпросът ми, госпожо министър, е: кога ще възстановите ползваните досега права на пациентите със сърдечни трансплантации, с оглед явната необходимост от тези ежемесечни прегледи, които продължават да ги извършват? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Госпожо министър, заповядайте да дадете Вашия отговор.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаема госпожо председател, д-р Шарков! Наблюдението на болните в периода след трансплантация включва прегледи и изследвания провеждани към момента в специализираните клиники, където са извършени трансплантациите. Честотата на тези контролни прегледи и изследвания е най-голяма през първите месеци, до края на първата година след трансплантацията, а през следващите години тази честота намалява.
Както Ви уведомих, и Вие подчертахте това миналия път, всичко това е било основание министърът на здравеопазването д-р Нанев да нанесе промяна в списъка на заболяванията и честотата на пътуванията за консултации за 2010 г. Едновременно с това, към този списък са добавени пациенти с имуннодефицитни състояния, които до този момент не са имали право на възстановяване на средствата за пътуване.
Искам да подчертая, че основната цел, която си е поставило министерството, е да осигури справедлив и равен достъп до необходимата медицинска помощ на всички болни при търсене на оптимално съотношение между медицинска и финансова ефективност.
В тази връзка предстои списъка на заболявания и състояния да регламентират честотата на пътуванията за консултации на правоимащите болни и отново да го преразгледаме по същество, като се направи преоценка, както за видовете заболявания включени в него, така и да определим по-адекватната честота на необходимите консултации. При изготвянето на списъка ще се вземат мненията на националните консултанти по съответните заболявания, резултатите от цялостния преглед на нормативната база, уреждащи различните придобивки на отделните категории болни, необходимите финансови средства и възможностите за тяхното осигуряване.
По повод на цитирания от Вас отговор на министъра на труда и социалната политика, че в нормативната база в областта на социалното осигуряване не съществуват разпоредби, касаещи хората с извършени трансплантации, ще направя следната бележка. В нормативната база в областта на социалното подпомагане наистина няма разпоредби, които касаят единствено и само хората с трансплантации. Все пак трябва да се знае, че болните с трансплантации съгласно наредбата за медицинската експертиза на Министерството на здравеопазването, която е приета под № 87, от 5 май, тази година – това са лица с процент загубена работоспособност.
Както Ви уведомих и предишния път, лицата със загубена работоспособност, в това число и след извършена трансплантация, имат право на социални добавки за транспортни разходи съгласно чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане и чл. 24 и 25 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Народният представител Ваньо Шарков – за реплика.
Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря госпожо председател.
Уважаема госпожо министър! Аз съм удовлетворен от Вашия отговор в частта, в която казахте, че предстои преразглеждане, актуализиране на списъка, преценяване на необходимостта.
Искам да Ви помоля, когато консултантите Ви дават идеята, как да бъде тази честота на пътуванията, искайте от тях да си полагат подписите, за да знаят пациентите, които са ощетявани или бъдат възстановявани правата им, кой носи отговорността затова, че техните възможности са ограничени, не заради заболяването, което имат, а заради предвидени някакви други интереси.
До известна степен не съм съгласен с това, което казахте, че ще се преценят и финансовите съображения. Госпожо министър, става дума за по-малко от 15-16 души със сърдечни трансплантации. Едва ли за толкова голяма бройка би могло да бъдат водещи някакви финансови съображения.
Аз Ви предоставих и едно обръщение, което беше изпратено до мен и до колегите народни представители, в което тези хора с извършените трансплантации ни молят, всъщност и Вас. Аз Ви предавам тяхната молба – да им бъде спестено това допълнително физическо и психическо натоварване, и се надяват на подкрепа от всички нас, защото те казват: здравето няма цвят.
Аз имам приятел, който е доста години след сърдечна трансплантация, познавам начина по който живеят тези хора, знам как преживяват всичките тези неща. Заради тях и заради онова, което всъщност те са ползвали през всичките тези години, нека изведнъж не ги променяме, защото по този начин намаляваме техните възможности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва въпрос на народния представител Лъчезар Тошев относно позицията на Министерството на здравеопазването по Препоръка на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа 1930/2010 за забрана на продажбите и използването на електронното звукоизлъчващо устройство „Москито”.
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, младежите в редица европейски страни, в това число и в България, използват за забавление едно електронно звукоизлъчващо устройство, наречено „Москито”, което означава комар, макар че е много по-шумно от комар. Това устройство излъчва пулсиращи звуци със сила от 75 до 95 децибела и с честота от 16 до 18,5 килохерца. Излъчването на този вид шум е изключително вредно за самите младежи, а също така и за тези, които биват изложени на този шум, без да желаят да чуват такива акустични емисии.
Третирането с шум с такива децибели, без съмнение, е нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека, който гарантира ненамеса в личния живот на хората. Даже бих казал, че по този начин някой, който произвежда такъв силен шум, се намесва много драстично в личния живот на хората.
Ето защо Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в своята Препоръка 1930 от 2010 г., приета съвсем наскоро – на Юнската сесия на ПАСЕ, изисква правителствата и парламентите да забранят рекламирането и продажбите на устройствата „Москито” и да въведат строга регулация и мониторинг за спазването на тази забрана. По процедурата на ПАСЕ предстои нашето правителство да даде становище по тази препоръка на Асамблеята на заседанието на Комитета на министрите, който ще я разгледа.
Затова моля да ми отговорите на въпроса: каква е позицията на Министерството на здравеопазването по въпроса за забрана на продажбата и използването на акустични устройства „Москито” на територията на Република България? Каква позиция ще предложите да бъде изразена на заседанието на Комитета на министрите на Съвета на Европа по този въпрос? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо министър, за отговор на зададения въпрос.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Тошев! На основание на събраната от експертите на Министерството на здравеопазването информация, „Москито” е търговско наименование на акустично устройство, което излъчва пулсиращ акустичен сигнал с ниво на звука 75-95 децибела в честотния обхват 16-18 килохерца. Този звук е възможно да бъде чут от почти всички млади хора на възраст под 25 години, но по-трудно - от хора над тази възраст. Звукът е много дразнещ, често е дори болезнен, за болшинството от непълнолетните и ги кара да напуснат мястото в близост до този звук. По-възрастните хора не усещат, че са изложени на такъв вид звукоизлъчване, защото е извън техния обхват на възприемане.
Препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа са за: първо, забрана за инсталирането и използването на обществени места на звукови устройства като „Москито”, които дискриминират младите хора; второ, забрана за рекламирането и продажбата на устройства „Москито” или наличието на ясна предупредителна информация в случай на използването му; трето, стимулиране разкриването на повече места за спорт, почивка и социални контакти за млади хора.
Във връзка с това Министерството на здравеопазването се ангажира да проучи подробно въпроса за здравния риск от използването на посочените по-горе устройства; на второ място, да проучи в какви сфери на обществения живот се използват такива устройства в България и какъв е ефектът от това; на трето място, да организира работна среща по въпроса съвместно с Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието, младежта и науката; и накрая, да предложи съответните промени в законодателството, които да регламентират изискванията при използването или да забранят употребата на такива устройства на обществени места, както и продажбите на подобни устройства за лична употреба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Тошев, желаете реплика – заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, благодаря за това, което казахте. Единствено не чух каква ще бъде нашата позиция като страна на заседанието на Комитета на министрите, защото тя ще трябва да отговори на тази препоръка на Парламентарната асамблея.
Смятам, че младежите, които навлизат в обществото, трябва да знаят, че трябва да се съобразяват и с другите хора в обществото. Ние не живеем в джунгла, а в общество и техните желания да се забавляват не трябва да нарушават спокойствието на останалите хора. Това е много важно.
Не се отнася точно към Вас, но може би към министъра на образованието, младежта и науката трябва да бъде отправен този въпрос. Защото програмата за образование „Демократично гражданство” е основана на правата и отговорностите на гражданите, което беше българска инициатива, поставена в Съвета на Европа, за която се борихме седем години, на първо място посланик Раев, е нещо, което е много важно и изисква в крайна сметка тази програма да бъде въведена и в България. Защото за всеки член на нашето общество е важно да се съобразява и с правата на останалите хора.
Това звуково устройство, което освен това е и вредно за здравето на тези, които се намират близо до него, не може да бъде използвано по начин, който да дава възможност на някого да се забавлява, а пък всички останали да страдат. Благодаря за отговора, надявам се този въпрос да бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Тошев.
И последният въпрос, който имаме към министъра на здравеопазването днес, е въпрос на народния представител Димитър Горов относно закриване на отделения в МБАЛ в Ловеч, Троян и Тетевен.
Заповядайте, господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! На проведено на 21 юни 2010 г. заседание на Комисията по изготвяне на областната здравна карта на област Ловеч е взето решение за закриване на отделения в болниците в Ловеч, в Троян и в Тетевен. Изтекла информация от заседанието дава основание да се мисли, че предстои закриване на отделенията, както следва: в Тетевен – хирургично отделение със сектор за ортопедия, травматология и сектор за анестезиология и интензивно лечение, също така акушеро-гинекологичното отделение и отделение по белодробни болести; от 104 легла в болницата предстои да бъдат закрити евентуално около 64 и около 60 квалифицирани кадри от болницата ще останат без работа; в Троян се предвижда евентуално акушеро-гинекологичното отделение също да бъде закрито и отделението по травматология; в Ловешката болница – отделението „Уши, нос, гърло”, кожното отделение, ортопедията и белодробното отделение, като в Ловешката болница се предвижда да бъдат закрити около 30 легла.
Проблемите, които произтичат от тези закривания, са основно два – разделени на две части. От една страна, те са за Троян и Тетевен – искам да отбележа, че тези две болници обслужват и съседни общини: Троян – Априлци, Тетевен – Ябланица. Разбира се, Ябланската община се обслужва и от Луковит. Трябва да отбележим и района, в който са: Троян и Тетевен са балкански райони, изключително трудно проходими в зимните периоди.
Същевременно на фона на закриването - това вече е вторият проблем, при евентуалното закриване на отделенията и намаляване на ловешките легла в тези болници се намаляват и възможностите тези пациенти евентуално, които биха били обслужвани в болниците в Троян и в Тетевен, да бъдат обслужвани в Ловеч.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: кои отделения ще бъдат евентуално закрити и какви са причините за това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Горов.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Горов! Както многократно съм заявявала и отново ще подчертая, няма да се закриват болници, а ще работим за преструктуриране на здравеопазната система, за да бъде тя и достъпна, и качествена.
В момента в Министерството на здравеопазването се извършват много действия в посока на постигане на тази цел. В тази връзка се разработват нови и се усъвършенстват вече действащите медицински стандарти. От друга страна, се прави преглед на състоянието на всички лечебни заведения за болнична помощ по отношение на структура, оборудване, наличие на медицински специалисти, като се преценяват обемът и структурата на извършената от тях дейност.
На базата на експертен анализ на наличната информация ще се даде обективна оценка на възможностите и потенциала на конкретното лечебно заведение, на отделните негови структури, значението му по отношение задоволяване на здравните потребности на населението и функционирането на здравната мрежа в рамките на областната здравна карта. Това означава, че настоящите действия са моментна оценка на състоянието на болничната помощ по области, което е база за нашите управленски решения за оптимално преструктуриране на системата чрез Националната здравна карта.
След приемането на промените в Закона за лечебните заведения аз ще изпълня своите задължения, произтичащи от законовите текстове.
За мен е необяснима бурната реакция и неразбиране на нашите действия, тъй като считам, че това, което извършваме в момента чрез регионалните ни структури – районните центрове по здравеопазване, е рутинна работа и задължение, пък и многократно обяснихме и то на всички места, където отидохме, какво правим. Министърът на здравеопазването има и право, и задължение да извършва преглед и анализи на системата на здравеопазването, да прилага модели с оглед максимално обективни решения при извършването на реформата, още повече че има ясно заявена политическа воля за реформа в здравеопазването, която не само е наболяла, но има крещяща нужда от извършването й и аз обещах пред Вас да работя за това.
Аз очаквам вашата подкрепа и съдействие. Благодаря ви за всички мнения, предложения и сигнали, които са важни за вземане на фундаментални решения.
В скоби накрая ще кажа, че за първи път чувам тези цифри, които цитирахте, въпреки че аз бях там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Реплика от народния представител Димитър Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! В крайна сметка не чух нито един точен и конкретен отговор за тези отделения, за които конкретно питах: нито за Ловеч, нито за Троян, нито за Тетевен. Мисля, че дължите този отговор на хората от тези райони.
Зная, че сте били в Ловеч и именно на тази среща е обсъждано намалението на отделението по някакви критерии, които не са ясни. Според мен каквото и да правите, каквато и снимка да правите в момента, тя трябва да бъде на базата на ясни критерии, които ние не виждаме. Спускат се някакви апокрифни критерии, по които се правят анализи, пак казвам, неясно как.
Същевременно вие изпреварвате закона, който трябва да бъде основата, върху която да се проведе така наречената реформа, и далеч преди него започвате да подготвяте обходни маневри.
Не мога да разбера защо бягате от тези отговори? Няма да получите моята подкрепа по никакъв начин за закриването на което и да е отделение в тези четири болници, колкото и да го искате. Няма да получите моята подкрепа, гарантирам Ви за това.
Не виждам как, ако се закрие акушеро-гинекологичното отделение в Тетевен, майките ще трябва да ходят да раждат в Ловеч, Плевен или някъде другаде. Същата е ситуацията с травматологичните отделения в двете болници в Троян и Тетевен. Пак казвам, това са балкански, планински райони, където тези проблеми са засилени.
Искам да се върна отново към акушеро-гинекологията. По критериите, които сте предложили: в Тетевен са 239 раждания за миналата година, в Троян са 278, като в Троян има и 700 операции, няма абсолютно никаква логика тези отделения да бъдат закрити, по никакъв начин, по никакъв начин!
Пак казвам: аз не получих отговор на конкретните ми въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: За дуплика – министърът на здравеопазването.
МИНИСТЪР АННА-МАРИЯ БОРИСОВА: Така наречените апокрифни критерии, господин Горов, са публикувани в „Държавен вестник”, първо. Ние не работим по апокрифни критерии.
В момента аз и моите колеги в министерството правим анализ на системата и в момента ме чакат. Сега ще ходя в Южна България, миналата седмица бях в Северна България. За пет дена видях 14 области. В следващите пет дена – ще се върна във вторник вечер – ще видя южните 14 области. Аз се срещам лично с лекарите, с ръководителите на здравеопазването в дадената област. Поръчала съм да се срещна с представителите на двете комисии – от стария Закон за лечебните заведения и от новия закон, искам широк кръг. Всички са поканени – кметовете на селищата, където се намират общинските болници, областният управител – обезателно, депутатите, всички са поканени. Заповядайте на тези обсъждания, за да Ви представя и Вие да чуете, видите и разберете какво се прави в момента. В момента се прави снимка на здравеопазната система в България, нищо друго не се предприема.
Картата все още не се работи, ние нямаме право. Когато излезе законът, тогава ще я правим.
Сега снемаме снимка на здравеопазната система и там, където има нужда да помогнем със съвет, за да се оптимизира работата – това правим.
Искам да знаете много добре: не е важно дали отпред има етикет за това или друго отделение, важно е отзад как се работи, ефективна ли е работата. Ние разглеждаме пътеките, по които работи всяко отделно отделение, и по тях разбираме съдържанието на тяхната работа, дали то е ефективно или не.
Уважаеми дами и господа, в момента се прави снимка на системата – нищо друго. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Това беше последният въпрос към министъра на здравеопазването. Благодаря много за участието в днешния контрол, госпожо министър.
Продължаваме с въпрос към министъра на околната среда и водите Нона Караджова. Въпросът е от народния представител Иван Николаев Иванов относно проект по ИСПА – Интегриран проект за водния сектор на гр. Сливен.
Заповядайте да развиете въпроса си.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Сред оставащите проекти, които се финансират по ИСПА, има няколко, които са действително рискови. Сред тях се откроява и Интегрираният проект за водния цикъл на гр. Сливен, обхващащ два обекта. Първият обект е реконструкция и модернизация на пречиствателната станция за отпадни води, другият – строителството и реконструкцията на канализационната мрежа на гр. Сливен, първи етап.
Финансовият меморандум за проекта е подписан от страна на Европейската комисия още на 1 декември 2005 г., а от Министерството на околната среда и водите – на 10 януари 2006 г. Всъщност договорът за реализацията е подписан значително по-късно – в първите шест месеца на 2009 г., последните месеци на предишното правителство.
Съгласно подписания финансов меморандум с Европейската комисия всъщност Министерството на околната среда и водите носи отговорността за административното и финансовото управление, както и за техническото изпълнение на целия проект.
По едната от двете части на проекта обаче със споразумение, подписано през 2008 г. между община Сливен и министерството, е дадена възможност община Сливен да бъде възложител и да извършва избора на конкретните изпълнители. Към момента състоянието на проекта е изключително тежко, защото има остър конфликт между ръководството на общината и изпълнителите на проекта, защото има редица започнати и незавършени дейности, и накрая, защото има пълна неяснота относно реалистичния срок за завършването на проекта.
По този повод, госпожо министър, отправям към Вас следния въпрос. Кои са причините за това несъответствие с правилата, валидни за останалите ИСПА проекти у нас? Защо след като очевидно община Сливен няма капацитет да управлява проекти от такава величина, не се предприемат мерки за решаване на проблема, включително с ново споразумение, което да предоговори условията и отговорностите по проекта? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Следва отговор на министъра на околната среда и водите госпожа Нона Караджова.
Госпожо Караджова, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! В отговор на Вашето питане Ви информирам следното:
За изпълнение на Интегриран проект за водния сектор на гр. Сливен са сключени два договора за строителство. Първият е за реконструкция и модернизация на градската пречиствателна станция на гр. Сливен и вторият е за строителство и реконструкция на канализационната мрежа на гр. Сливен. По първия договор възложител е Министерството на околната среда и водите, а по договора за строителство и реконструкция на ВиК мрежата възложител е община Сливен.
Община Сливен разполага с цялостен проект за реконструкция на ВиК мрежата на града, обособен в две фази. Първата фаза на проекта се финансира по Програма ИСПА съгласно подписан през 2006 г. финансов меморандум. Втората фаза е одобрена през 2008 г. за финансиране от Оперативна програма „Околна среда”.
Предвид готовността за едновременно стартиране на ремонтите по ВиК мрежата, финансирани и от двете програми с цел ускоряване на завършването, през 2008 г. е взето решение за делегиране на правата на възложител на община Сливен.
Ние сме много разтревожени за хода на този проект и той е обект на нашето внимание още от есента на миналата година. Редица пъти бяха анализирани възможностите за продължаване на проекта от МОСВ. Евентуална възможност за лишаване на община Сливен от правата на възложител бе обсъдена с представители на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка, като съфинансираща институция по време на провелия се през м. юни тази година Комитет за наблюдение на проектите, изпълнявани по Кохезионния фонд. Мнението на всички тези институции е, че независимо от трудностите принципът за децентрализация и укрепване на капацитета на местната власт предполага продължаване на изпълнението на проекта от общината. Като се вземе предвид необходимостта от възможно най-бързо завършване на проекта, министерството и Европейската инвестиционна банка осъществяват засилен и специален контрол в реализацията на проекта чрез препоръки и предписания за провеждане на тръжните процедури, контрол и проверки на място.
В резултат на усилията, положени от правителството на България, съвсем скоро с решение на Европейската комисия беше постигната възможност за удължаване на финансовия меморандум, включително за община Сливен, с една година. В момента е в процес на подготовка искане за неговото удължаване, за което сме изискали от общината реалистичен план, с който да докаже, че строителните дейности ще могат да бъдат изпълнени до края на 2011 г. в случай, че окончателно бъде разрешено удължаването на срока на финансовия меморандум. В случай, че общината не представи такъв, като крайна мярка министерството ще пристъпи към отнемане на правата на община Сливен като възложител по Програма ИСПА.
Министерството, като крайна мярка, може също така да прекрати безвъзмездните финансови помощи по ИСПА „Околна среда” за града поради неизпълнение на ангажиментите на общината, но това не е в интерес на жителите на гр. Сливен. При такова развитие следва да се има предвид, че община Сливен няма да получи възможност повторно да кандидатства. Така че дали проектът в частта му ВиК мрежа на гр. Сливен, финансиран по ИСПА, ще продължи да се изпълнява от общината зависи от това какво ще ни представи като план и дали ще ни убеди, че общината може да изпълни този план. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За реплика – господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Аз съм доволен, че Вие споделяте тревогата, която изразих и в самото питане. Още по-голяма е тревогата на гражданите на Сливен, защото, както Вие казахте, състоянието на проекта е тежко. При всички положения проектът не може да бъде завършен до 2010 г. Ако общината не представи този реалистичен, както Вие казвате, план-график за изпълнение на дейностите, какво ще се предприеме?
Има и още нещо – защо не беше предприето в рамките на тази една година? Аз зная много добре, че министър Джевдет Чакъров е този, който е подписал финансовия меморандум, този, който е дал и разрешението за изпълнението на проекта. Но оттогава има една година и действително трябва да се предприемат спешни мерки, защото там този проект просто не върви.
В същото време аз няма да скрия, че проектът е подписан при изключително неизгодни финансови условия. Ето, първата фаза, първата част на проекта е реконструкция и модернизация на пречиствателната станция. Тя съгласно финансовия меморандум, би трябвало да бъде 9 млн. 500 хил. евро, а договорът е сключен за близо 16 милиона – двойно по-висока стойност. Строителството и реконструкцията на канализационната мрежа на Сливен, която би трябвало да бъде, съгласно финансовия меморандум, на сума от около 8 милиона, малко по-малко, всъщност се реализира на стойност 17 млн. 141 хил. евро. И ако се окаже така, че се забави отговорът от община Сливен, че в крайна сметка Европейската комисия по този проект, поради тежките проблеми и неспособността да бъдат решени лиши проекта от удължаване на срока, всичко това трябва да се плати от републиканския бюджет.
Моят енергичен апел към Вас, госпожо министър, е: предприемете спешни мерки, община Сливен няма капацитет да се справи с този проект, още повече, че страна по финансовия меморандум с Брюксел е именно Министерството на околната среда и водите, на което Вие сте ръководител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Ще ползвате ли дуплика? Не.
Благодарим на министър Нона Караджова за участието й в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към изслушване на Мирослав Найденов – министър на земеделието и храните.
Въпрос на народните представители Хасан Адемов и Белгин Шукри относно приложението на разпоредбата на § 23 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и издаването на решения за оземляване на безимотни и малоимотни граждани в землището на община Исперих, област Разград.
Въпросът ще бъде развит от господин Шукри.
БЕЛГИН ШУКРИ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Съгласно § 23, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, оземлените лица, чрез отдаване под наем на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд, могат в тримесечен срок от влизане в сила на постановлението, да поискат от общинските служби по земеделие да придобият правото на собственост преди изтичане на срока на договора за наем.
Съгласно § 23, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, оземлените със земеделски земи от държавния или общинския поземлен фонд лица чрез прехвърляне на правото на собственост или чрез отдаване под наем, могат да изплатят изцяло стойността на земята в срок до 31 декември 2009 г. Във връзка с това правоимащите лица имаха възможност до 10 ноември 2009 г. да поискат да бъдат оземлени преди изтичане на срока на договора им за наем, както и да могат да изплатят изцяло стойността на земята в срок до 31 декември 2009 г.
Нашият въпрос към Вас, господин министър, е следният:
Първо, каква организация създадохте Вие чрез Вашите регионални дирекции и по такъв начин уведомихте правоимащите лица да поискат да бъдат оземлени преди изтичане на срока на договора им за наем?
И второ, има ли в община Исперих лица, които по различни причини са пропуснали гореспоменатите срокове и смятате ли, че може за тях да бъде удължен срокът за изплащане? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Мирослав Найденов ще отговори на поставения въпрос.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господа Адемов и Шукри! Съгласно Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, Приложение 5, Раздел „Земеделие” България е уведомила Европейската комисия за прилагането на помощ за оземляване на безимотни и малоимотни граждани със земи от държавния или общински поземлен фонд чрез прехвърляне правото на собственост или чрез отдаване под наем при преференциални цени и условия.
По смисъла на чл. 88, § 1 от Договора за създаване на Европейската общност тази помощ се счита за съществуваща до края на третата година от датата на присъединяването, тоест до края на 2009 г. Във връзка с това са направени изменения и допълнения на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приети с Постановление на Министерския съвет № 188 от 24 юли 2009 г. и е създадена разпоредбата на § 23 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на закона, чрез която се предоставя правна възможност на оземлените лица в 3-месечен срок от влизането им в сила да подават заявление за придобиване на правото на собственост преди изтичане на срока на договора за наем, като могат да изплатят изцяло стойността на земята до края на 2009 г.
За да се осигури възможност на максимален брой граждани да се възползват от правото си да бъдат окончателно оземлени до края на 2009 г., от страна на министерството с писма са дадени указания до областните дирекции „Земеделие” относно прилагане на разпоредбите на § 23. Областните дирекции „Земеделие” съвместно с общинските служби по земеделие и гори са предприели необходимите действия и са изготвили образци на уведомителни писма, декларации и заявления за придобиване правото на собственост. Правоимащите лица са уведомени за възможността да поискат до 10 ноември 2009 г. да придобият правото на собственост върху ползваните от тях земи под наем и за необходимостта да изплатят останалата стойност на земята до 31 декември 2009 г. По този ред, след окончателното приключване на процедурата по оземляване в цялата страна до края на 2009 г., общо оземлените чрез отдаване под наем и чрез придобиване правото на собственост са 21 хил. 581 броя граждани и домакинства на обща площ около 150 хил. дка.
Конкретно за Областна дирекция „Земеделие” – Разград. Там са изготвени указания за подготовка и провеждане на кампанията по уведомяването на всички правоимащи лица. На общинските служби е разпоредено да уведомят правоимащите срещу подпис чрез кметовете на населените места, като за целта изготвят и предоставят на кметовете списъци и искания по изготвения от Областната дирекция „Земеделие” образец.
Във връзка с указанието, от министерството до общинските служби по „Земеделие” е изпратено и указание за допълнително писмено уведомяване на лицата, които още не са подали искане за придобиване на собственост върху ползваните от тях земи. В област Разград за периода 2002-2009 г. включително 5 хил. 160 лица са били оземлени като безимотни и малоимотни, в това число оземлени чрез отдаване под наем върху 22 хил. 429 дка от държавния поземлен фонд. От тях към 31 декември 2009 г. са подали искания и са изплатили изцяло стойността на земята 2 хил. 135 правоимащи лица, с което придобиват правото на собственост върху ползваните от тях земи. В община Исперих общо оземлените граждани и домакинства са 1940 върху 10 хил. 452 дка от държавния поземлен фонд. В тримесечния срок от влизането в сила на разпоредбата на § 23 в Общинската служба по „Земеделие” - гр. Исперих, са подадени 1430 искания за придобиване правото на собственост, от тях изплатили изцяло стойността на земята са 747 правоимащи.
Видно от гореизложеното, има лица, които са пропуснали срока за изплащане на стойността на земята, но Областната дирекция „Земеделие” - гр. Разград, не разполага с информация за причините.
По смисъла на Приложение 5, Раздел „Земеделие” от акта за присъединяване на България към Европейския съюз оземляването на безимотни и малоимотни граждани е със статут на държавна помощ, която приключва в края на 2009 г., поради което крайният срок за плащане, определен с § 23 от Преходните и заключителни разпоредби, е до 31 декември 2009 г., съобразен е с приключване на процедурата по оземляване и не може да бъде удължаван. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплика?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин министър, благодарим за отговора, който ни предоставихте. Аз разбирам, че този отговор е коректен, но 1816 са хората в община Исперих, които са се възползвали от процедурите по наредбата за оземляване на малоимотни и безимотни граждани, като от тях 747 са информирани по надлежния ред. От информацията, която имам, над 1000 човека, или по-точно 1069 са пропуснали срока, защото по различни причини не са били информирани.
Знам, че Общинската служба „Земеделие” е направила всичко възможно, но тези хора са сключили договори с Министерството на земеделието, респективно с Областната служба „Земеделие”, с регионалните поделения. В тази връзка искам да Ви кажа, че съгласно наредбата, за която говорим, те трябва да бъдат надлежно информирани по реда на Гражданския процесуален кодекс, което означава, че лично с писма трябва да бъдат информирани, а тези над 1000 човека заявяват, че не са получили такива писма, не са информирани и затова са пропуснали срока.
В тази връзка уточняващите въпроси, които си позволявам да задам към Вас, са свързани със следното:
Може ли писмено да ни информирате с колегата и да ни предоставите списък на лицата, които по надлежния ред са получили уведомление за това, че трябва да изпълнят разпоредбите на чл. 23 от тази наредба?
Вторият ми уточняващ въпрос е: може ли да обещаете на тези граждани, които, независимо по субективни или по обективни причини, са пропуснали този срок, да се направи нещо за тях, така че да могат да се възползват от възможностите на тази наредба?
И последно, за 12 юли 2010 г. е насрочен търг за отдаване на държавна земя под наем. Можете ли да се ангажирате да отмените този търг до решаването на проблема на тези 1000 български граждани, които, забележете, в продължение на 6-7 години са обработвали тази земя и в един момент се оказват в ситуация, в която трябва да загубят възможността да станат собственици, и то по субективни причини? Надявам се на коректен отговор, какъвто беше и отговорът в началото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Дуплика – министър Найденов.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Адемов, опитах се да го кажа в отговора, ще го повторя по-простичко: направено е абсолютно всичко, изпратени са писма. Ще поискам и ще Ви предоставя допълнително...
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Трябва да бъдат с обратна разписка, трябва да бъдат по ГПК. Не са изпратени.
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да. Изпратени са писма, ангажирани са кметовете, чрез средствата за масова информация хората са били предупредени, тоест всичко това е направено. Допълнително ще изискам от Областната дирекция „Земеделие” – Разград, да ми дадат списък на лицата, до които е изпратено – с обратна разписка имам предвид. Това, което ми е докладвано, е, че е направено.
Дали може нещо да се направи? След датата 31 декември 2009 г. абсолютно нищо не може да бъде направено, защото тази помощ е нотифицирана като държавна до тази дата. В този смисъл аз не мога да отменя и търга, който е насрочен, защото няма да имам основание. Бих могъл да отменя всеки търг, ако имаме възможност за решаване на този проблем, но няма как да бъде решен. Разберете, че всичко това е направено.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Не е направено. Аз съм се срещал с тези хора. Как ще е направено?!
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Те пред Вас твърдят това, а Областната дирекция „Земеделие” - Разград, и общинската в Исперих твърдят друго.
Има и нещо друго – когато някой е заинтересован и те знаят какво се случва, в края на краищата стигаме до вица, където някой трябвало да получи шестица, пък не си пуснал фиша. Дадена е тази възможност, но в момента те са я изпуснали. Имало е достатъчно време, така че просто нищо не може да се направи.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Има хора, които по субективни причини…
МИНИСТЪР МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: По субективни, но разберете – това е техен интерес. Няма как насила да ги накарат, след като и кметовете на населените места са били ангажирани - пращани са писма, уведомявани са чрез медиите. Как да го направим по друг начин? Насила да ги накарат да отидат да купят земята, няма как да стане. Те се сещат сега - месеци, след като всичко това е свършило.
По отношение на този отговор си позволявам да цитирам само една цифра: 115 млн. 955 хил. 510 лв. 20 ст. Моля да предадете на колегите от вашата парламентарна група, тъй като имаха съмнение и питане защо са разписани до 116 млн. субсидиите, които ще бъдат изплатени на тютюнопроизводителите. Точната цифра е тази, която ви цитирах. Фонд „Тютюн” има готовност - в момента, в който законът се обнародва в “Държавен вестник”. Тези пари ще стигнат и наистина ви моля – нека сложим край на тези спекулации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на министър Найденов за участието му в настоящия парламентарен контрол и да преминем към отговорите на Трайчо Трайков - министър на икономиката, енергетиката и туризма.
Питане от народния представител Иван Николаев Иванов относно изпълнение на изискванията на Третия енергиен пакет на Европейския съюз.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Енергетиката все повече се превръща в ключов фактор за развитието и бъдещето на Европейския съюз. Неслучайно председателят на Европейския парламент дефинира като своя най-важна задача в мандата си създаването на Европейската енергийна общност. Българските граждани ще получат, няма съмнение, сериозни предимства, ако се реализират стъпките към тази важна цел. Сред ключовите документи, които могат да допринесат за това, се явява очевидно и Третият енергиен либерализационен пакет, който беше гласуван миналата година от Европейския парламент и Съвета и съгласно първоначалните и засега все още действащи разчети трябва да бъде въведен в националното законодателство и другите нормативни актове до 3 март 2011 г.
Рамката на пакета всъщност е постигането на един по-отворен пазар, преди всичко с по-ниски цени, с по-добро качество, с по-свободен достъп до енергоносителите и различните доставчици.
Приоритетните усилия, които трябва да бъдат извършени в тази област, господин министър, са, че първо трябва да се осигури независимост на системните електропреносни и газопреносни оператори.
На второ място – да се повиши независимостта, както и капацитетът и професионализмът на националните регулаторни органи. Това е българският ДКЕВР.
На трето място, трябва да се осъществи по-голяма защита на потребителите чрез повишаване на прозрачността на доставките, на цените и прозрачността на политиките, които се водят в тази насока.
Разбира се, има и други предимства от въвеждането на пакета, но дори и тези три, които са ключови, ако бъдат въведени, България ще направи сериозна крачка напред.
По този повод, господин министър, отправям към Вас следното питане: какви мерки ще предприеме България за изпълнение на изискванията на Третия либерализационен енергиен пакет? Изготвен ли е вече план-график за изпълнението на предвидените мерки с оглед на поставения краен срок за изпълнение на пакета? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор на питането – министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Добър ден, уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Иванов, мерките в Третия енергиен либерализационен пакет са насочени преди всичко към преодоляване на структурни слабости на вътрешните пазари на електрическа енергия и природен газ. Свободният избор на потребителите, справедливите цени, по-чистата енергия и енергийната сигурност са в основата на третия пакет, като основните предложения са за следните теми: отделяне на производството, доставките, снабдяването от преносните мрежи и сертифициране на преносните оператори, улесняване на трансграничната търговия с енергия, повишаване ефективността на националните регулатори, насърчаване на трансграничното сътрудничество и инвестиции, повишаване прозрачността на пазара по отношение на мрежовото опериране и снабдяването, подобрена защита на интересите на потребителите и увеличаване на солидарността между държавите членки.
В центъра на третия пакет е постигането на независимост на операторите на преносни системи, така че всеки производител, потребител и търговец да може безпрепятствено да ползва преносната мрежа за транспортиране на договорената енергия.
Газовата и електрическата директива включват три възможни модела за отделяне на операторите от дейностите по производство и снабдяване с енергия – отделяне по собственост, независим системен оператор и независим преносен оператор. Понастоящем двата национални оператора на газ и електроенергия са част от българския енергиен холдинг. „Булгартрансгаз” е комбиниран оператор и собственик на газопреносната мрежа и на хранилището за природен газ. Електроенергийният системен оператор е и пазарен оператор, но не е собственик на преносните активи. Избраният от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и от ДКЕВР национален модел за отделяне на операторите на преносни системи е този на независим преносен оператор. Съгласно него операторите ще бъдат отделени заедно с преносните активи като самостоятелни юридически лица. Основните мотиви за избора на този модел са, че при него ще се гарантира в по-голяма степен независимостта на операторите, като същевременно ще се осигури ефикасно управление на мрежовите компании и провеждане на политика в полза на всички пазарни участници.
Целта на това преструктуриране е да се осигури безпрепятствен и недискриминационен достъп на всеки пазарен участник до мрежата, както и да бъдат насърчени необходимите инвестиции в мрежата в условията на прозрачен и ефикасен регулаторен режим. Взетото решение за избор на модел за отделяне на операторите е първата стъпка от изпълнението на националните ангажименти, произтичащи от третия либерализационен пакет.
Следващите стъпки са транспониране на директивите в българското законодателство чрез изменение и допълнение на Закона за енергетиката, което трябва да се осъществи през настоящата година, а отделянето на преносните оператори следва да бъде осъществено до края на 2011 г., преди изтичането на крайния срок за изпълнението на това изискване по Директива 2009/72 и Директива 2009/73 – 3 март 2012 г. Това е крайният срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Два уточняващи въпроса.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, преди няколко месеца информациите, които Министерството на икономиката, енергетиката и туризма подаваше (включително в публичното пространство), гласяха, че промените в Закона за енергетиката, чета дословно: „ще бъдат готови и внесени за междуведомствено съгласуване до края на м. май 2010 г. (тоест преди месец и половина) и ще бъдат приети от парламента до края на настоящата сесия.”
В своето изложение като отговор на питането ми Вие не казахте нищо по този въпрос. Аз попитах: Какъв е план-графикът за изпълнението на поетите от нас ангажименти? В същото време графикът предвиждаше до средата на декември тази година да бъдат разработени, утвърдени и изпратени за нотификация в Европейската комисия всички наредби към закона. Считам, че ако България има действаща ефективна администрация, трябва законовата рамка чрез промените в Закона за енергетиката, както и нормативната база, да бъдат изпълнени в заложените срокове.
Моят първи въпрос (понеже на него Вие не отговорихте) е: кога в Народното събрание ще бъдат внесени промените в Закона за енергетиката, които цялостно да обхванат изискванията на Третия либерализационен енергиен пакет?
На второ място, кога и чрез закона ли ще бъдат предприети мерки, които засягат директно електросистемният оператор? Защото той продължава да се намира във вертикалната структура на НЕК , а би трябвало да бъде изведен и да попадне под Вашето пряко ръководство.
На трето място е въпросът за Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Докога българските граждани ще бъдат свидетели на совалките, които комисията, председателят и членовете й правят между различни органи на изпълнителната власт? Ако тя е независима и достатъчно компетентна, трябва ясно, еднозначно и категорично да определя цените за енергоносителите, което трябва да бъде нейна задача, а не да е в преговори с изпълнителната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отговор – министър Трайков.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин Иванов, сроковете, които произтичат от Третия либерализационен пакет и двете директиви, ще бъдат спазени. В този график ще бъдат предприети законодателните промени и другите мерки, които изисква законът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Иванов.
ИВАН Н. ИВАНОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз съм доволен, че Вие поемате такъв ангажимент.
Това, поради което не мога да бъда напълно доволен, е, че не е уплътнено Вашето заявление. Аз най-после искам да видя България да не се влачи по корем винаги накрая, след останалите 26 страни – членки на Европейския съюз. Европейският съюз влиза в период от десетилетия на енергийна революция. България може да бъде част от нея и да забрави изобщо за много други неща в миналото, та дори и в настоящето, които се дискутират, ако ние влезем в първата половина на страните от Европейския съюз, които са двигателят на тази енергийна революция.
Нямам време в заключителна реплика да обяснявам подробностите, но Вие ги знаете. Важното е да има политическа воля, административен капацитет и да има ясна визия за управление на българската енергетика, а не непрекъснато лъкатушене между различни, често пъти противоречащи си становища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Продължаваме с въпроса на народния представител Венцислав Лаков относно заплахата за живота и собствеността на гражданите при добива на въглища от открития рудник „Република” в гр. Перник.
Заповядайте, господин Лаков.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, господин Трайков, уважаеми колеги! Въпросът ми е във връзка със заплахата за живота на жителите на гр. Перник. В приемната на Политическа партия „Атака” в Перник неколкократно постъпваха сигнали, че в блоковете в местния кв. „Изток” ясно и осезателно се усещат люлеене, взривове, вибрации вследствие взривове с голяма мощност в близкия открит рудник „Република”. Хората и нашите избиратели пишат, че от три години положението вече не се понася, не се търпи. По високите етажи панелите пукат, скърцат като при земетресение от четвърта-пета степен. Вследствие на тези взривове панелите са напукани, покривите – също, пропускат, падат плочките в баните на собствениците, има скъсани щрангове на водопровода и топлофикацията.
Хората искат от компетентните органи да установят дали мината, която е собственост на енергийния олигарх Христо Ковачки, спазва задължителното отстояние при извършване на взривните работи от жилищните блокове. Според нашите избиратели, колоните са твърде близко и са на по-малко от 100 м от първите блокове на квартала, а в този квартал са над 60 блока. Представете си за колко хора става дума. Всичко това се случва буквално всеки ден, в работно време, след обяд, когато малките деца спят, и предизвиква не само нерви, но и осезателен страх.
Последният случай е от началото на тази година, когато в началото на м. януари мощен взрив от рудника разтърси квартала – потвърдено е от „Гражданска защита”, и засегна кварталите „Изток” и „Мошино”. Хората реагираха тогава като при земетресение – скриха се под касите на вратите и не знаеха какво става.
Господин министър, въпросът ми е: какъв контрол върху взривните работи се упражнява от повереното Ви министерство в този рудник и какво се прави за отстраняване на щетите и обезщетяване на гражданите? Ще развалите ли концесионния договор с олигарха Ковачки, ако нарушенията продължават? Защото всички ние знаем за неговите далавери в енергетиката, но в случая става дума за живота и здравето на живи хора. Предварително благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на така зададения въпрос в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лаков, предоставянето на всяка концесия се осъществява единствено и само след положително съгласуване от страна на МВР, Министерството на околната среда и водите, Министерството на отбраната и Министерството на културата, които се произнасят относно наличието на опасност за околната среда, живота и здравето на хората и националната сигурност. В случай, че някое от изброените обстоятелства е налице, откриването на процедура по отдаване на концесия не се стартира. Предоставянето на концесия за рудник „Република” не прави изключение от общоприетата законова съгласувателна процедура.
Основно задължение на концесионера е изготвянето на цялостни годишни работни проекти за добив от съответното находище, като тяхното изпълнение се осъществява след съгласуване с Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма съгласува технологията на добив, която в случая включва и взривни работи, след като тази технология е одобрена от Министерството на околната среда и водите, с оглед опазване на параметрите на околната среда и живота и здравето на хората.
Съгласуването на проектите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не дава право на концесионера автоматично обаче да започне извършване на взривни работи. Тяхното осъществяване на практика започва само след издаване на изрично писмено разрешение от МВР и съответната районна инспекция по труда. Съгласно действащата нормативна уредба цитираните органи са в правомощията си да спрат изпълнението на проекта, за което уведомяват концесионера.
В конкретния случай, при предоставянето на концесията всички съгласувания са били налице, поради което към днешна дата има действащ концесионен договор, имат и разрешение от МВР и районната инспекция по труда за извършване на взривни работи. Следва обаче да се провери дали извършването на тези взривни работи действително е толкова близо, колкото казахте Вие, и това дали съответства на даденото разрешение от МВР, господин Лаков. Това следва да се провери от МВР.
Това, което аз съм разпоредил да се направи, е нашето министерство да предприеме действия за възлагане на незабавна проверка по местонахождение на обекта, както и възлагане на допълнителна експертиза с цел установяване на завишено сеизмично въздействие от промишлените взривявания върху намиращи се в близост до находището сгради. Контролът, който ние можем да окажем, е допълнителна експертиза за това дали одобрената технология, като технология, ако тя се спазва, има такова сеизмично въздействие. А дали се спазват отстоянията, това трябва да го провери МВР.
При условие, че се установи причинно-следствена връзка между технологията на добив и сеизмичните трусове, застрашаващи живота и здравето на хората, ще бъдат предприети мерки за промяна на технологията на добив или за прекратяване на концесионния договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Лаков, заповядайте, имате две минути, за да развиете репликата си.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Още веднъж благодаря, господин министър, за изчерпателния отговор.
Искам само да Ви обясня, че в случая става дума за чисто бай Ганьовско желание да се спести и да се увеличи печалбата – с по-малко копане и повече взрив да се постигат същите резултати, за да е по-голяма печалбата на Ковачки. Това е причината и технологията за тези взривове.
Изключително Ви благодаря от името на нашите избиратели за проверките, които обещавате. Вярвам, че резултатите ще бъдат оповестени скоро и ще станат достояние на хората от Перник.
Позволете ми да Ви връча една подписка от близо 450 човека, които са се подписали срещу тези своеволия, извършвани от служителите на олигарха Ковачки. Надявам се на бърза реакция. Благодаря. (Народният представител Венцислав Лаков предава подписката на министър Трайчо Трайков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, имате възможност за дуплика. Не желаете.
Благодаря Ви, господин Трайков, за отговорите на въпросите.
Преминаваме към следващия по ред министър – господин Росен Плевнелиев, който ще отговори на въпрос от народния представител Янаки Боянов Стоилов относно доизграждането на кейовата стена по брега на р. Дунав при гр. Лом.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, след покачването на нивото на р. Дунав и заливането на част от гр. Лом през 2006 г., през 2007 г. се изработи и утвърди проект за доизграждане на кейовата стена по крайбрежието на града. Този проект се изпълнява от 2008 г. През последните месеци обаче сегашното правителство спря финансирането на проекта. Остават неразплатени няколко милиона на фирмата-изпълнител въпреки извършените работи. Но не това е поводът за поставения от мен въпрос. Задавам въпроса заради тревогата на гражданите и проблемите на общината от замразяването на проекта.
Само преди дни нивото на р. Дунав отново достигна критични стойности. Появиха се разливи, които засегнаха най-близките сгради, част от пристанището и крайбрежния парк. Със средства и организация на общината като временна аварийна мярка се поставиха чували с пясък в най-критичните участъци, но това са само временни и частични мерки, които не преодоляват проблема. Необходимо е да продължи набиването на шпунтовете и други строителни дейности, за да не се похаби вече изградената част от съоръжението. Това по същество е проект за предотвратяване на бъдещи природни бедствия и аварии.
В момента се извършва одит на проекта и неговото изпълнение, но това е финансов проблем. Няма пречка този одит да продължи, но да не се преустановява финансирането и строителството. Следващите месеци, през които нивото на водата спада, трябва да се използват за докарване и насипване на скална маса за извършване на други дейности, така че проектът да бъде продължен и завършен съгласно това, което той съдържа.
Господин министър, моят настоятелен въпрос е: ще осигури ли ръководеното от Вас министерство необходимите средства за продължаване на крайно належащата защитна стена по крайбрежието на р. Дунав край гр. Лом? Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, за отговор.
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! Обектът „Укрепване на брега на р. Дунав” в градската част на Лом е във фокуса на вниманието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото е сред спрените неразплатени проекти, по които работи Прокуратурата. Тъй като всеки важен и скъп проект има своята предистория – да, Вие разказахте част от нея. Тя започва през м. януари 2006 г., когато с решение на постоянната Комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет са отпуснати средства в размер на 1 млн. 45 хил. лв. Те са за проектиране и покупка на укрепителни материали от Германия. Същинското строителство започва след провеждане на процедура по избор на изпълнител, финансиран от бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в размер на 7 млн. 800 хил. лв.
Поради недостиг на средства практически обектът вече веднъж е спиран с акт Образец 10 за периода от 27 март 2008 г. до 7 ноември 2008 г. През това време е извършена актуализация на проекта и от 7 ноември 2008 г. до 26 август 2009 г. работите са възобновени.
Междувременно е сключен и втори договор за строителство в размер на 4 млн. 600 хил. лв. Той предвижда изпълнение на допълнителни видове работи по актуализирания проект.
Поради неосигурени финансови средства отново е съставен акт Образец 10 и спира строителството през м. август 2009 г. За изпълнението на строежа имаме два договора с фирма „Росилекс” - София, „Пътинвестинженеринг” – строителен надзор, и „Транспроект”. Общата стойност е 12,7 млн. лв. с ДДС, в това число и непредвидени разходи за строежа.
Всички изплатени разходи за обекта до момента възлизат на 4,9 млн., тоест 5 милиона от общо 12,7 млн., включително и този 1 милион, който е платен от Комисията по бедствия и аварии.
Искам да отбележа също така, че е направен и трансфер от 250 хил. лв. за укрепване на брега на р. Дунав целево от бюджета на община Лом през 2008 г.
Дотук с миналото. Ситуацията е ясна, но каква е тя в момента? В бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството няма средства за довършването на проекта. Проектът засега не може да бъде разплатен и чрез механизма на Българската банка за развитие, тъй като при проверка на вътрешния одит на МРРБ беше установено, че липсва досието по провеждане на обществената поръчка през 2006 г. за избор на строител. Просто липсва. Това е доказателство за нас, че съществува нередност. По тази причина обектът „Укрепване на брега на р. Дунав” в района на градската част на Лом е предаден на Прокуратурата и не са извършвани плащания, тъй като няма документално основание, просто няма документация.
Както сами виждате, този проект е пример за наследството, което ние получаваме. Има сключен договор, проектът се работи, но за него не е осигурено финансиране. Четири различни източника на финансиране, бедствия и аварии, МРРБ, втори анекс, вероятно ще приключи през бедствия и аварии, липсват документи за избор на изпълнител, същевременно допълнителни анекси, цени, които са извън това, което ние бихме нарекли като пазарни цени, и като капак на всичко няма финансирани документи.
Проектът е един от заплетените казуси, по който ние търсим решение на ниво експерти в МРРБ заедно с Камарата на строителите в България. Създали сме механизъм за проверка на всяко едно от действията и елементите на този обект. Резултатите от работата ще бъдат публични и ще помогнат и занапред да се работи по ясни правила, а не на тъмно. Този проект, за съжаление, е доказателство.
Отделно сме предприели следните мерки. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е изготвило искане до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. В случай, че бъде отпуснато финансиране и след като приключи проверката на Прокуратурата, може да бъде възстановена работата.
Предвид опасността от наводнения по Дунавските ни общини, ние ускорихме с три месеца предсрочно, изключително бързо и адекватно работиха експертите в министерството да стартираме схема за предоставяне на безвъзмездна помощ за подкрепа за предотвратяване на наводнения в градските агломерации по Оперативна програма „Регионално развитие". Схемата е открита от 1 юли 2010 г. Община Лом е допустим бенефициент. С една дума да обобщя.
Този проект е пример как не трябва да се работи. Ще бъде публично всичко, което ние ще направим по механизма, който договорихме с Камарата на строителите за изчистване на тежкия казус от миналото и ви гарантирам, разбира се, че какъвто и да е резултатът от него, едно нещо е ясно – ние разделяме случките с проекта от това какви са нуждите на гр. Лом. Той може да кандидатства по Оперативна програма „Регионално развитие” и го подпомагаме, за да получи финансиране чрез бедствия и аварии. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин Стоилов, за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, аз съм доста смутен, а предполагам и тези, които слушат и се интересуват от отговора на въпроса, защото разбирам, че Вие го препращате към някакво очаквано добро и неопределено бъдеще.
Нямам никакви претенции Вие да правите всякакви проверки, дори мисля, че техният обхват може да се разшири, защото какво означава липса на документация?! Тази документация не трябва ли да бъде във вашето министерство? Тоест ако трябва, изяснете има ли служители в министерството, които са допринесли, за да липсва част от тази документация; ако трябва, да се направят проверки и в общината, и в строителната фирма. Но сега да се замразява един проект и да се стартира към някаква нова процедура, това има два недостатъка: единият е, че дори сега извършените строителни дейности могат да бъдат компрометирани от това, че те са заливани от водата, градът да бъде поставен пред нови рискове при следващото покачване на водите; и да се чака доста по-дългата процедура, която по различните оперативни програми ще бъде финансирана.
Освен това, доколкото знам, и неизплатени средства на фирмата изпълнител. Тоест Вие сте в правото си, ако бъдат установени някои нецелесъобразни или незаконосъобразни разходи, да си направите прихващане, така че да не бъде ощетен държавният бюджет.
Ние вчера гласувахме 660 млн. допълнително за разплащане за извършени дейности в бюджета, а сега казвате, че няма средства. Би трябвало част от тези средства – Вие да предявите искания към Финансовото министерство, да бъдат осигурени.
Това, което аз заключавам от Вашия отговор, е, че в момента нищо няма да се прави по проекта и че не се очертава в конкретно установено бъдеще предприемането на реални действия, за да може тази защитна стена да бъде изградена.
Днес обсъждахме дори, че има проблеми правителството да се справи с комарите. Изглежда аз Ви питам за много по-трудни действия, след като такъв елементарен въпрос по поречието на р. Дунав не може да бъде решен както трябва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър, дуплика?
МИНИСТЪР РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми господин Стоилов, единственото, което се опитваме да направим е, да спазваме законите и правилата в тази държава.
В бюджета на МРРБ за 2009 г., нито за 2010 г. са предвидени пари от 12 млн. 700 хил., удобно подписани. При всичко, което ние виждаме до момента от проверката по този проект, има 4 млн. 900 хил. Започнал е чрез бедствия и аварии, минал през един механизъм, финиширал във втори механизъм. Опитваме се да го върнем оттам, откъдето е започнал и даваме шанс чрез бедствия и аварии. Работим по този казус, така че не може да ни обвините, че не правим нищо за гражданите на Лом.
Междувременно сме отворили ос, по която община Лом спокойно може да кандидатства за проект, така както всички останали други общини по крайбрежието на Дунав, за да могат да решат казуса си.
Това, което е изключително важно обаче: е, че гарантирам, че този проект по един изключително ясен начин ще бъде изваден на показ, защото той не може да бъде решен просто с наливане на пари. Парите са последствие. Това, което е важно – всички ние, а именно и чрез механизма за Камара на строителите в България да разберем, че така повече не може да се работи. Четири различни механизма, три вида на разплащане, два анекса, изгубени документации – да се чудим на какви цени и какво, що ... и на това отгоре два пъти спиран. Крайно време е да се научим как се строи. Ще се поучим именно от този казус и той ще бъде урок за всички нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние Ви благодарим, господин министър.
Пристъпваме към отговорите на министъра на отбраната, който първо ще отговори на въпрос на народния представител Огнян Пейчев относно проблемите по заплащането на извършеното строителство на обект Ново село.
Имате две минути, господин Пейчев, да развиете въпроса си.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е относно по проблемите по заплащането на извършеното строителство на обект в Ново село. Съвсем накратко ще изясня какво се случи там за периода от м. декември 2009 досега за колегите народни представители, които не са запознати със случая.
Възложител на обекта е американски инженерен корпус на Сухопътните сили на САЩ. Главен изпълнител на обекта е немската фирма „Билфингер Бергер АГ”. Тази фирма сключва договор за консорциум с българската фирма „Доломит М” ООД – гр. Бургас.
От своя страна „Доломит М” наема 21 български фирми от Югоизточна България като свои подизпълнители. Тази структурна организация работи до 19 декември 2009 г., когато настъпва разрив в отношенията между „Билфингер Бергер” и „Доломит М”.
На 11 януари 2010 г. „Доломит М” заявява на своите подизпълнители, че не може да се разплати с тях, защото немската фирма отказва да изплати извършените строително-монтажни работи на обекта.
Претенциите на „Доломит М” са за около 6 млн. лв., а неразплащането към българските подизпълнители е около 4,5 млн. Българските фирми са поискали среща с „Билфингер Бергер” и с американския инженерен корпус, но такива не са се състояли.
Тези български данъкоплатци, от м. февруари 2010 г. до днес, са известили официално за проблемите си всички български институции. Всички институции до момента поддържат тезата, че това са междуфирмени отношения и трябва да бъдат разрешени в съда. Двадесет и една фирми с повече от 500 работници и служители от района на Сливен, Ямбол, Бургас и Стара Загора са доведени до ръба на оцеляването, изоставени са на произвола на съдбата в собствената си държава.
Въпросите ми, господин министър, към Вас са: защо Министерството на отбраната допусна да се извършат строително-монтажни работи на обекта, без да са налични одобрени строителни проекти, и без да е издадено строително разрешение за строежа на сградите и съоръженията съгласно ЗУТ в периода от 2009 г. до м. април 2010 г.?
Вторият ми въпрос е: в качеството си на изпълнителен агент Министерството на отбраната осъществило ли е контрол относно изпълненията на условията по чл. 14 на споразумението по прилагане относно държавни придобивания, процедури за сключване на договори и статут на изпълнителите по договора в изпълнение на Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между правителството на Република България и САЩ, в резултат на което вероятно на българските фирми не е присъден статут на подизпълнители?
Третият ми въпрос е: провеждани ли са заседания на съвместната комисия по този проблем досега?
Четвъртият ми въпрос е: можете ли в качеството си на министър на отбраната на Република България да поемете конкретен ангажимент към българските фирми подизпълнители, като организирате среща между всички ангажирани страни в спора, в която в конструктивен дух да се постигне разрешаването на този тежък проблем? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, в рамките на 3 минути да отговорите на поставените въпроси.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Пейчев! Ще започна с това, че съм запознат с проблема, който Вие посочихте. Проблемът е всъщност между българската фирма „Доломит М” и цитираните от Вас 21 фирми.
По първия въпрос: съгласно чл. 4, т. 7 от споразумението, което Вие цитирахте. Няма да го цитирам, тъй като е доста дълго. Строителството се извършва в съответствие едновременно с българското и с американското законодателство. По представената от американска страна пълен комплект документи на 11 февруари 2008 г., тогавашният министър господин Близнаков е подписал писмо, с което е дадено принципно разрешение за започване на дейности, свързани с наземни работи за изграждане на американската част на съвместното съоръжение на полигон „Ново село”.
С оглед на съвместяване на действията на двете законодателства е подписано допълнително споразумение по прилагане на основното относно действия с недвижимо имущество и управление на движима собственост. Разработен е и на 20 февруари 2009 г. е утвърден частичен генерален план за изгражданото съоръжение, и е издадена виза за проектиране. На основание на утвърдени проекти са издадени разрешения за строеж на съответните сгради в тази част от съвместното съоръжение. Съгласно споразумението американската страна, която е инвеститор и ползвател на съоръжението прилага тези стандарти, които са по-рестриктивни по двете законодателства. В случая – по американското законодателство. В този смисъл, в посочения период, са посочени наземни дейности на територията само на американската част на съвместното съоръжение, която съгласно основното споразумение е собственост на Съединените американски щати.
По втория въпрос: по отношение на цитирания от Вас чл. 14 в основното споразумението – чл. 2 и чл. 31 са изрично определени юридическите и физическите лица, които имат статут на изпълнители по договори и са официално одобрени от военните власти на САЩ. Този режим е неприложим по отношение на българските фирми-подизпълнители. Съгласно чл. 14 от споразумението по прилагане Министерството на отбраната, в качеството си на изпълнителен агент от българска страна, няма контролни, а само координационни функции.
По третия въпрос: нееднократно посоченият от Вас проблем е разглеждан в три органа на съвместната комисия – изпълнителния комитет, правния подкомитет и подкомитета по трудови правоотношения „Персонал”, както и в самата комисия на 10 февруари т.г.
Следва да се има предвид, че компетенциите на комисията са изрично описани в споразумението и те не предвиждат механизъм за решаване на спорове между фирми. На съвместната комисия не са известни нито договорите, нито отношенията между българските фирми.
На четвъртия въпрос, категорично заявявам, че Министерството на отбраната не е страна по този търговски спор. Той не може да бъде решен по административен ред. Законодателят и правомощията по споразуменията не са предвидили възможност министърът на отбраната да бъде арбитър в този и във възможни бъдещи спорове. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Пейчев, разполагате с две минути за реплика.
ОГНЯН ПЕЙЧЕВ (Атака): Уважаеми господин министър, аз съм доволен от отговора дотук. Но става въпрос за български фирми и за съдбата на български семейства. Положението е много тревожно. На срещата ми с тези хора и с фирмите, и техни представители: те ще стигнат до крайност. Техните крайности ще се изразят в това, че през м. август, в най-натоварения туристически период, ще затворят Петолъчката. Те нямат друг избор.
Тези измами за кой ли път вече стават в нашата държава? Това става с водния проект в Балчик, с проекта в Стара Загора. Въобще правителството трябва да вземе някакво решение, нещо да направи, защото това са поредните измами, които се препращат в съда. Не е проблем на министерството, но остава проблем на държавата! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин министър – за дуплика.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Пейчев! Тук става въпрос за емблематичен случай на използване на посредник, който сам не извършва никакви дейности, а се явява разпределител на парични средства. Това е българската фирма „Доломит М”.
Категорично съм настоял пред американското посолство и командването на силите на САЩ в Европа, след прекратяването на договора с „Доломит М”, който вече е факт, германската фирма основен изпълнител, в никакъв случай да не използва подобни посредници в бъдеще, а да сключи преки договори с фирми подизпълнители – български фирми. Това мое настояване се изпълнява стриктно и в момента.
Проблемът е междуфирмен. Не съм чул „Доломит М” да е обжалвал в Международния арбитраж и да съди немската фирма за неплатени сметки. Един Господ знае къде са отишли тези пари, за които Вие настоявате.
От тази гледна точка, искам само да Ви информирам, че Окръжна прокуратура – Сливен, е завела преписка, и е възложила на ДАНС да извърши проверка по случая.
Що се отнася до възможността да блокират, моят колега преди малко Ви говори, че трябва да се спазват законите в тази страна, и редът, който е установен с тези закони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми народни представители, господин министър! Днес бяха направени от името на парламентарни групи три изказвания: ДПС – 9 минути, Коалиция за България – 10 минути и Синята коалиция – 2 минути. Общо – 21 минути. Затова съобразно практиката, която сме възприели в петъчните дни в парламентарния контрол, ще удължим работното време, за да изчерпим въпросите към господин министъра – те са два.
Продължаваме с въпроса на народния представител Михаил Рашков Михайлов относно стопанисването на военни имоти, намиращи се на територията на община Самоков.
Заповядайте, господин Михайлов, имате две минути да развиете Вашия въпрос.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Първо, искам да Ви поздравя за волята, която показвате за провеждането на структурната и административната реформа в едно от най-тежките министерства.
През последните месеци Вие неколкократно заявихте, че Министерството на отбраната трябва да се откаже от неприсъщите му дейности, както и от множеството имоти с отпаднала необходимост, като тук проблемът естествено основно е между общинските съвети, областния управител, ангажиментите за охраната на съответните имоти, плащането на държавните такси, дали ще бъде прехвърлен целият имот на общините. Тоест това е една доста трудна област.
По време на приемната ми в гр. Самоков от множество граждани и от журналисти беше зададен въпросът за два наистина много големи имота – единият е по пътя за Боровец, другият е по пътя за Дупница с обща големина около 780 декара.
Моят въпрос към Вас е: какво се случва с тези имоти, защото всички знаем, че Боровец е една от атрактивните международни туристически дестинации в България? Има наистина засилен граждански интерес какво се случва с тези имоти и какво възнамерява да направи Министерството на отбраната. Това е моят въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Ангелов, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Най-напред бих искал да Ви благодаря, господин Михайлов, преди да отговоря на Вашите въпроси, за поздравленията, които току-що изказахте.
Съгласно Стратегията за освобождаване на имотите с отпаднала необходимост, цитираните от Вас два имота са предвидени за продажба чрез търг.
Освободеният район, намиращ се по пътя за Боровец, е с площ 392 декара и е застроен с 58 сгради. Има акт за публична държавна собственост. След това с Решение на Министерския съвет от 2008 г. е преактуван в частна държавна собственост. Изготвено е заснемане на района и са обособени пет по-малки имота с цел да може да се продаде на търг. Всъщност документи за съставяне на отделни актове за частна държавна собственост на тези пет имота са в администрацията на София област и след издаването им ще се пристъпи към тяхната продажба.
Районът, който се намира по пътя за гр. Дупница, е с площ 494 декара и е застроен със 100 сгради. Имотът е със статут на публична държавна собственост. Извършено е заснемане и съгласно изискванията на закона предстои изготвяне на акт за публична държавна собственост, тъй като до момента той няма такъв. След издаването му ще бъде предложено на Министерския съвет да промени формата на държавна собственост от публична в частна и да бъде продаден на търг.
Бих искал само да отбележа и да ви информирам, че досега Министерството на отбраната е предало безвъзмездно на други министерства, общини и областни управители осем недвижими имота, провело е търгове за 45 имота и са продадени само 12 от тях на обща стойност 5 млн. лв. Към другите 33 имота – такава всъщност е конюнктурата в недвижимите имоти – не е бил проявен интерес въобще за закупуване на тръжни документи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Михайлов, заповядайте за реплика.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): От отговора стана ясно, че Вие имате визия какво да се случва с тези имоти. Моето мнение е, че голяма част от тези имоти, ако се дават на общините, не трябва да бъдат преобразувани в частна общинска собственост, защото в огромната си част се дава възможност за склонност към продаване на близки. Има десетки случаи, описани в последно време, от общините по какъв начин става продажбата на близки и така нататък. Дори моята цел и въпрос беше зададен конкретно. Имаше предложение от много граждани на Самоков една част от тези имоти да бъде използвана за създаване на колеж по туризъм, като се има предвид, че са разположени близо до Боровец; и да се запази публичната – било то държавна или публична общинска собственост, за да могат наистина гражданите на гр. Самоков да го използват за създаване на възможност за обучаване на мениджъри, и на помощен персонал за голяма част от кадрите, които се използват в един от най-големите български курорти, и създаване наистина на такъв колеж по туризъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Ангелов – заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Михайлов, ако има такъв интерес от общината, аз не съм получавал искане нито от кмета, нито от областния управител на София област за създаване на такъв колеж. Евентуално бихме могли и да преразгледаме това решение, което съществува към момента. Аз Ви докладвах моментното решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми народни представители, пристъпваме към последния въпрос към господин Аню Ангелов. Той е от народния представител Янаки Боянов Стоилов относно изразени намерения за участие на Република България в системата за противоракетна отбрана.
Господин Стоилов, имате възможност да развиете въпроса си.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря.
Господин министър, този въпрос вероятно трябва да бъде зададен към самия министър-председател, тъй като опира не просто до военни разговори, а до евентуални бъдещи ангажименти за цялата страна. Но тъй като Вие наскоро бяхте в Съединените щати и сте обсъждали тази тема, на този етап отправям въпроса към Вас.
Във връзка с неотдавнашното си посещение Вие казахте, че България е препотвърдила позицията си за подкрепа на НАТО за превръщане на противоракетната отбрана на Европа в ключова мисия. Обсъждали сте възможните варианти за принос на двете страни към изграждането на такава система чрез съфинансиране и разполагане на елементи на противоракетната отбрана и на българска територия.
Почти по същото време в поздравителното си писмо до американския президент за националния празник на САЩ българският министър-председател пише - цитирам, поне така както излезе от Пресцентъра на Министерския съвет в медиите: „Страната ни следи с интерес развитието на новия поетапен, адаптивен подход – интересни фрази - продължавам – на противоракетната програма на САЩ в Европа”.
Тук възникват множество въпроси от гледна точка на сигурността, тъй като Вие самият казахте, че към България в момента няма актуални заплахи. Възникват множество въпроси във връзка с участието във финансиране на такъв проект. Защото вчера при обсъждането на бюджета поставихте проблема, че България поемала необмислени финансови разходи във военната област и може би има основание такива въпроси да се поставят. Но ето, виждаме разговори, отиващи много по-далече в тази насока – вече водени от името на сегашното правителство.
Господин министър, какво обсъждахте с американските представители: проект за противоракетна отбрана на Съединените американски щати или на НАТО? Вие изяснихте ли си този въпрос и получихте ли достатъчно яснота от вашите партньори? Приемана ли е позиция или решение на българското правителство по този въпрос? В крайна сметка, какви ангажименти са поети на този етап от името на българското правителство за участието на страната ни в такива проекти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Заповядайте, господин министър, да отговорите на така поставените въпроси.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! В рамките на моето работно посещение в Съединените американски щати (28 юни – 1 юли 2010 г.) проведох среща с представители на различни американски институции на най-високо ниво с компетенции в областта на отбраната. Като един от най-важните въпроси на НАТО, въпросът за противоракетната отбрана беше обсъден на срещи в Департамента по отбрана, в Държавния департамент, в Съвета за национална сигурност, в Сената и в Конгреса. По време на тези срещи изразих готовността на страната ни да подкрепи едно бъдещо решение на Съвещанието на високо равнище на НАТО през м. ноември т.г. в Лисабон, с което противоракетната отбрана на страните – членки на НАТО в Европа, да се превърне в колективна ключова мисия на Алианса през следващите десет години. Такава позиция е не само въпрос на съюзническа солидарност, но и в най-пълна степен отговаря на интереса на нашата страна, намираща се в един от европейските региони, който е най-сериозно изложен на рискове от такъв характер.
Не съм казвал никога, че няма заплахи от въздуха за територията, за стратегическите обекти и за населението на България. Винаги съм казвал, че става въпрос, че няма заплахи – пряка и директна военна заплаха, срещу сухопътните граници на страната.
Заявих на американските представители, че наш национален интерес е чрез членството си в НАТО и чрез участието си в противоракетната отбрана да осигурим защитата на българското население, което е моята основна задача, както и на стратегическите инфраструктурни обекти на наша територия от балистични ракети.
От американска страна беше заявено, че не само ще подкрепи такова решение на Съвета на НАТО, но и че за неговата практическа реализация ще използва всички възможности на декларирания нов, така наречен поетапен адаптивен подход чрез развръщане и издръжка от американска страна на елементи от противоракетната отбрана на НАТО в Европа.
Изразих готовността на страната ни да участва активно при обсъждането и осъществяването на всички практически стъпки, които страните – членки на НАТО, ще предприемат в бъдеще по изграждането на колективната отбрана.
Представителите на САЩ отбелязаха, че за конкретни експертни разговори на този етап е твърде рано и такива разговори вероятно ще започнат след приемането на посоченото по-горе политическо решение на Съвещанието на високо равнище. Освен изразената готовност по време на посещението не са поемани каквито и да е обвързващи българската страна ангажименти от финансов, материален или друг характер. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Стоилов, заповядайте за реплика от две минути, според регламента и правилника.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин министър, благодаря Ви за информацията.
Не искам да влизам в спор за поясненията, които дадохте, за евентуални заплахи, техните източници и характер – това може да бъде доизяснявано по друг повод.
Искам само да обърна внимание, че когато става дума за подобни проекти и дейности, понякога тези, които си мислят, че стават най-защитени, всъщност се оказват най-застрашени, ако под това Вие разбирате разполагането на елементи от такава отбрана на територията на Република България.
И друг въпрос, който аз отправям като мое мнение – не си позволявам да го нарека съвет към Вас и правителството. На срещата в Лисабон на Съвета на НАТО, на която ще се обсъжда тази тема, според мен България има интерес да посочи, че ако такъв проект се изгражда на територията на Европа, той трябва да бъде проект на НАТО, който да бъде осъществен съвместно с Русия. Без да се търси такова по-широко партньорство както в областта на енергийната сигурност, така и в елементите на военната и политическата сигурност, подобни проекти могат да се окажат нови разделителни линии и източници на потенциални заплахи. Това е моята позиция. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Господине, не се обаждайте от място по такива важни теми!
Аз изразявам тази позиция, а всеки един, който участва в политическия живот, има правото да изработи своя позиция или да има безотговорно поведение. Благодаря ви.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): И да слушаме Съветския съюз! С Червената армия напред!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ангелов, за отговор.
МИНИСТЪР АНЮ АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Стоилов, най-напред искам да кажа, че позицията, която съм изразил, е съгласувана с правителството, тя не е моя лична позиция.
Второ, искам да добавя, че и двете страни в срещата – от моя страна и участниците от американска страна, изрично подчертаха значението, което отдават на привличането на Русия към този процес, в това число в рамките на Съвета НАТО – Русия. България работи активно за това.
Освен срещата на двустранна основа между САЩ и Русия, както знаете, аз се срещах със заместник-държавния секретар на Съединените щати Елън Таушер, която беше преди известно време в Москва. И двете страни считаме, че трябва да се постигне съгласие по този въпрос, тоест да се отхвърлят всички възможни страхове от страна на Русия и НАТО за възможно противоречие или противопоставяне по въпроса за противоракетната отбрана на НАТО в Европа. При всички случаи това ще бъде колективна противоракетна отбрана и всички държави са призвани да участват. Естествено, щом е колективна противоракетната отбрана, те ще дават своя принос в най-различен вид и в най-различни практически стъпки, които предстои да бъдат разглеждани след м. ноември в Лисабон.
Трябва да Ви напомня, че този въпрос беше обсъждан съвсем повърхностно на срещите в Страсбург и Кел. Тогава и Президентът на Република България изрази готовност този въпрос и участието на България да се разглежда в една колективна противоракетна отбрана на НАТО. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, с това изчерпваме парламентарния контрол.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,15 ч.)


Председател: Цецка Цачева

Заместник-председатели: Екатерина Михайлова

Павел Шопов

Секретари: Петър Хлебаров

Митхат Метин
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията

Избор на управител на НЗОК





    Последни заседания