Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
СТО ШЕСТДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 10 ноември 2010 г.
Открито в 9,05 ч.

10/11/2010
Видео архив » Преглед на видео архив

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателите Анастас Анастасов и Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Имаме кворум. Откривам пленарното заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, първо, ще ви прочета проекта за
„ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание
от 10 до 12 ноември 2010 г.
1. Първо четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. Вносител – Министерски съвет от 21.10.2010 г.
2. Първо четене на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. Вносител – Министерски съвет от 22.10.2010 г.
3. Първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. Вносител – Министерски съвет, на 01.10.2010 г.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносители – Иван Вълков и група народни представители, на 21.10.2010 г.
5. Първо четене на Законопроекта за горите. Вносител – Министерски съвет, на 11.10.2010 г.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни – приет на първо четене на 27.10.2010 г.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносител – Министерски съвет, на 13.08.2010 г. Това е продължение от миналата седмица.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Вносители – народните представители Красимир Ципов, Юлиана Колева, Ивайло Тошев и Искра Фидосова, от 11.10.2010 г.; Яне Янев и група народни представители от 13.10.2010 г.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Приет на първо четене на 08.10.2010 г.
10. Парламентарен контрол.”
Подлагам на гласуване така предложения проект за работата на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 164 народни представители: за 144, против 3, въздържали се 17.
Предложеният дневен ред е приет.
Има постъпили две предложения по чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По реда на постъпването – първото предложение е от народните представители Яне Янев и Емил Василев.
„На основание чл. 43, ал. 3 от правилника предлагаме да се включи като точка от Програмата на Народното събрание за периода от 10.11.2010 г. до 12.11.2010 г. – Избор на членове на Висшия съдебен съвет за попълване състава му от квотата на Народното събрание.”
Господин Янев, по повод предложението, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Народното събрание вече осем месеца дава изключително лош пример по отношение на съдебната система. Не може най-висшият орган в държавата така грубо и безпардонно да нарушава българската Конституция като оставя Висшия съдебен съвет да функционира в намален състав. Знаете, че конституционният текст е императивен и Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Би следвало Народното събрание час по-скоро да реши този въпрос, защото се създава прецедент, който няма аналог за последните 20 години.
Не е имало случай, в който българският парламент да не попълни квотата на Висшия съдебен съвет, и Вие, госпожо председател, може да направите справка за всички парламенти от 1990 г. насам. Затова отговорността пада и върху Вас, като председател на българския парламент. Убеден съм, че час по-скоро, ще трябва да внесете точка за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 145 народни представители: за 44, против 75, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Второто предложение на основание чл. 43, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – от името на Парламентарната група на Коалиция за България, е предложено като точка в дневния ред на Народното събрание за периода 10-12 ноември 2010 г., да бъде включен Проект за решение по Отчета за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. Вносител е народният представител Михаил Миков.
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! За пореден път правим предложение да се гледа Отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса преди дискусията и преди приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г.
Смятаме, че това е необходимо, за да има яснота: какво се случва с бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Хората от лекарското съсловие са по улиците. Голямата част от основанията за тези протести са заровени именно в това какво се случва с изпълнението на бюджета през 2010 г. Знаем, че през 2010 г. се поеха задължения от 2009 г.?
Сметната палата се произнесе. Няма абсолютно никаква пречка преди да се разгледа Проекта за бюджет за следващата година, народното представителство да получи яснота как са се харчили парите през 2009 г. и откъде идват проблемите, които изкарват лекарите по улиците?
Не знам защо е тази крайна упоритост в отказа да се разгледа какво става с бюджета на Националната здравноосигурителна каса?
Поради тази причина ние настояваме да бъде включена такава точка в дневния ред на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Гласуваме предложението.
Гласували 157 народни представители: за 57, против 73, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Правя следното предложение: да бъдат разменени местата на т. 4 – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, и т. 7 – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
Какъв е мотивът ми?
Ние започнахме да разглеждаме на първо четене Закона за автомобилните превози. Не е нормално сега един закон, който се гледа в комисията впоследствие, и то още миналата седмица, да го поставим на преден план, а да изоставим започналата дискусия по първо четене на Закона за автомобилните превози.
Затова ви предлагам: нека да разменим тези места и т. 4 да бъде Закона за автомобилните превози. Това е един закон, по който има много спорове, обществото го очаква, и след като веднъж сме направили стъпката да го обсъждаме тук в пленарната зала, не бива да се отказваме от него. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Моля да гласуваме така направеното предложение от народния представител Петър Мутафчиев.
Гласували 165 народни представители: за 136, против 13, въздържали се 16.
Предложението е прието.
С това гласуване точка седма – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, става точка четвърта и обратно точка четвърта – Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, става точка седма.
Постъпили законопроекти и проекти за решения за периода 3 9 ноември 2010 г.:
На 3 ноември 2010 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
На същата дата е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България. Вносители са Елена Соколова и група народни представители. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
На 3 ноември 2010 г. е постъпил Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители са народните представители Мартин Димитров и Иван Николаев Иванов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
На 4 ноември 2010 г. е постъпил Проект за Изборен кодекс. Вносители са Искра Фидосова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагаща е Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите.
На 5 ноември 2010 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за развитие на академичния състав в Република България. Вносители са народните представители Валентина Богданова, Ивелин Николов и Михаил Миков. Водеща е Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
На 5 ноември 2010 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство на Секретариата на ЕВРИКА между членовете на инициативата. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, подпомагащи са Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика и отбрана.
На 9 ноември 2010 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Подпомагаща е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Едно съобщение: на 8 ноември 2010 г. от Националния статистически институт е постъпила Справка относно резултатите по статистическите изследвания за проведеното през м. октомври 2010 г. наблюдение на потребителите. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Продължаваме с точка първа от днешния дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2011 г. Вносител е Министерският съвет, на 21 октомври 2010 г.
Има два доклада по този законопроект.
С доклада на водещата Комисия по бюджет и финанси ще ни запознае нейният председател госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля за процедура – да подложите на гласуване - в пленарната зала да бъдат допуснати господин Владислав Горанов - заместник-министър на финансите, госпожа Христина Митрева – управител на НОИ, госпожа Антоанета Ганчева – главен актюер на НОИ, и господин Емил Мирославов – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение.
Гласували 134 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в пленарната зала.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
по Законопроект за бюджета на
държавното обществено осигуряване за 2011 г.,
№ 002-01-95, внесен от Министерския съвет на
21 октомври 2010 г.
На заседание, проведено на 28 октомври 2010 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г.
На заседанието присъстваха госпожа Христина Митрева – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Караиванова-Начева – подуправител на НОИ, и други гости.
Законопроектът беше представен от госпожа Христина Митрева.
В мотивите към законопроекта и експозето на госпожа Митрева се наблегна на обстоятелството, че Проектът на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2011 г. е разработен в изпълнение на решенията на Министерския съвет за тригодишната бюджетна прогноза за периода 2011 – 2013 г., както и на макроикономическите показатели до 2013 г.
Проектът на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и разходите за 2011 г. се основава на следните заложени основни макроикономически и социалноосигурителни параметри:
- Брутен вътрешен продукт – 77 077 млн. лв. или 3,6 на сто реален растеж.
- Средногодишна хармонизирана инфлация – 3,7 на сто.
- Равнище на безработица – 9,4 на сто.
- Минимална работна заплата - 240 лв.
- Брой осигурени лица – 2 815 005.
- Среден осигурителен доход – 609,86 лв.
- Средногодишен брой пенсионери – 2 187 485.
- Увеличение размера на вноската за фонд „Пенсии” на ДОО с 1,8 на сто.
- Запазване на номиналните заплати в бюджетната сфера на достигнатите равнища през 2010 г.
От предложените изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване се очаква следният финансов ефект:
1. Увеличаването на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с 1,8 на сто от 1 януари 2011 г. ще доведе до нарастване на приходната част на консолидирания бюджет на ДОО с 372,8 млн. лв.
2. Договарянето на по-високите осигурителни прагове по икономически дейности и основни групи професии ще доведе до нарастване на приходите от осигурителни вноски за 2011 г. със 110 млн. лв. допълнително в сравнение с 2010 г.;
3. Промените в частта за краткосрочните обезщетения ще доведе до намаляване на разходната част на бюджета за 2011 г. с 15,5 млн. лв. в сравнение с 2010 г.
В проектобюджета за 2011 г. не се предвижда осъвременяване на размерите на пенсиите по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване.
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер на 700 лв. месечно.
В резултат на разчетените макроикономически показатели, социалноосигурителни параметри и съгласуваните изменения и допълнения в социалното законодателство, Министерският съвет предлага Консолидираният проектобюджет на държавното обществено осигуряване за 2011 г. да има следните параметри:
Със законопроекта се предлага общият размер на приходите и трансферите за 2011 г. да бъдат приети на сума 8 243,7 млн. лв. срещу 8 375,7 млн. лв., приети със закона за 2010 г. Следователно за 2011 г. има намаление в общия размер на приходите и трансферите със 132 млн. лв.
В показателя „Приходи и трансфери – всичко” най-голям относителен дял имат осигурителните вноски, които за 2011 г. се предлага да бъдат на сума 4 042,7 млн. лв. срещу приетите със закона за 2010 г. 3 523,8 млн. лв. Увеличението е с 518,9 млн. лв. и основно се дължи на увеличения размер на вноската за фонд ”Пенсии” със 1,8% и договорените по-високи осигурителни прагове по икономически дейности и основни групи професии. Основният дял от това увеличение ще дойде от вноските за работници и служители от работодатели за ДОО – увеличение в размер на 293,3 млн. лв.; от вноските от работници и служители – лична вноска в размер на 199,9 млн. лв., и от вноски от самонаети лица (самоосигуряващи се лица) в размер на 18,5 млн. лв.
Следващите показатели са: трансфер от републиканския бюджет в размер на 12 на сто върху сбора на осигурителните доходи от всички осигурени лица за календарната година, които за 2010 г. със закона са одобрени на сума 2 млрд. 303,7 млн. лв., а с законопроекта за 2011 г. се предлагат на сума 2 млрд. 480, 8 млн. лв. или в повече със 177,1 млн. лв. Това увеличение също е резултат от нарастването на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” с 1,8 на сто. Трансфер от централния бюджет за държавното обществено осигуряване за изплащане на пенсиите, несвързани с трудова дейност, и добавки – като пенсиите за военна и гражданска инвалидност, социални пенсии за старост, социални пенсии за инвалидност, персонални пенсии, пенсии за особени заслуги и пенсии, отпуснати по отменени закони, за добавки към пенсиите на участниците и пострадалите във войните и за добавките по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Сумите на този трансфер по закона за 2010 г. са в размер на 464,6 млн. лв., а със законопроекта за 2011 г. се предлага те да бъдат 305,2 млн. лв. или по-малко със 157 млн. лв. По-големият трансфер за 2010 г. включва предвиденото увеличение на вдовишката добавка (от 20% на 25%) и въвеждане на нова добавка за възраст на пенсионерите над 75 години.
За покриване недостига на осигурителни приходи от централния бюджет се предоставя допълнителна субсидия по закона за 2010 г. в размер на 2 млрд. 62 млн. 300 хил. лв., а със законопроекта за 2011 г. тя намалява на 1 млрд. 390 млн. 300 хил. лв. Намалението е на сума 672 млн. лв. и е резултат от увеличените приходи от осигурителни вноски и от задържане на разходите за осигурителни плащания.
Със законопроекта за 2011 г. се предлага общият размер на разходите и трансферите да бъде 8 млрд. 240 млн. 700 хил. лв. при одобрени със закона за 2010 г. 8 млрд. 372 млн. 900 хил. лв. или намаление на разходите и трансферите със 132,2 млн. лв. В общата сума на разходите и трансферите с най-голям размер са: пенсии - 7 млрд. 78 млн. 400 хил. лв., които със закона за 2010 г. са одобрени на сума 7 млрд. 135 млн. лв. или намаление с 56,6 млн. лв.; социални помощи и обезщетения на сума 1 млрд. 7 млн. 900 хил. лв., които за 2010 г. са приети на 1 млрд. 85 млн. 700 хил. лв., а за 2011 г. намаляват с 14,8 млн. лв., програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта с 82,7 млн. лв., които се запазват на равнището на 2010 г., сума от 1,5 млн. лв. разходи за отбранително мобилизационна подготовка и разходи за лихви и предоставени трансфери - 7,2 млн. лв. (чрез Министерството на труда и социалната политика за Агенцията за социално подпомагане - 3,2 млн. лв. и за Фонд „Условия на труд” - 4 млн. лв.).
Най-голям относителен дял имат разходите за пенсии с 85,9 на сто от всички разходи (в т.ч. с предоставените трансфери). За 2011 г. за тях са предвидени 7 млрд. 78 млн. 400 хил. лв. В тази сума са включени разходите за пенсии от ДОО с 6 млрд. 669 млн. 800 хил.лв.; от републиканския бюджет за добавките към пенсиите на ветераните от войните, добавките към пенсиите на репресираните лица по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с 302,2 млн. лв.; пенсии по международни спогодби - 60 млн. лв., и издръжка - 46,4 млн. лв., в която се включва пощенска такса и ДДС, и други финансови услуги.
Разходите за пенсии (без пощенска такса и ДДС) през 2011 г. нарастват с 40,6 млн. лв. спрямо очакваните разходи за 2010 г., което се дължи на по-високите размери на новоотпуснатите пенсии в сравнение с размерите на прекратените пенсии.
Със Законопроекта за бюджета на Държавното и обществено осигуряване за 2011 г. се предлага бюджетно салдо - излишък с 2,8 млн. лв.
Относителният дял на разходите за пенсии от брутния вътрешен продукт за 2011 г. е 9,6 на сто.
По проектобюджетите на отделните фондове за 2011 г. резултатите са следните:
- Фонд „Пенсии” - недостигът от 1 млрд. 165 млн. 664, 7 хил. лв., в сравнение със Закона за бюджета на ДОО за 2010 г. намалява с 606 млн. лв.;
- Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” - недостигът от 11,3 хил. лв., в сравнение със Закона за бюджета на ДОО за 2010 г. намалява с 6,9 млн. лв.;
- Фонд „Трудова злополука и професионална болест” - остатъкът от 65 млн. 602,5 хил. лв., в сравнение със Закона за бюджета на ДОО за 2010 г. има увеличение с 10,9 млн. лв.;
- Фонд „Общо заболяване и майчинство” - недостигът от 80 млн. 175 хил. лв., в сравнение със Закона за бюджета на ДОО за 2010 г. намалява със 110,6 млн. лв.;
- Фонд „Безработица” - недостигът от 147 млн. 575,7 хил. лв., в сравнение със Закона за бюджета на ДОО за 2010 г. се увеличава с 57,7 млн. лв.;
- бюджет на НОИ - общият дефицит е от 1 млрд. 330 млн. 836,5 хил. лв., в сравнение с Закона за бюджета на ДОО за 2010 г. намалява с 669,8 млн. лв.
По законопроекта се проведе дискусия с изказвания, предложения и задаване на въпроси към представителите на вносителя. По повдигнатите в дискусията въпроси задълбочено и обосновано отговори госпожа Весела Караиванова-Начева.
След приключване на дискусиите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” - 15 народни представители, „против” - 6 народни представители, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г., № 002-01-95, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
С доклада на Комисията по труда и социалната политика ще ни запознае председателят й господин Драгомир Стойнев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри!
„ДОКЛАД
по Законопроект за бюджета на държавното обществено
осигуряване за 2011 г., № 002-01-95, внесен от
Министерския съвет на 21 октомври 2010 г.

Комисията по труда и социалната политика съвместно с Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм и Комисията по здравеопазването на заседание, проведено на 28 октомври 2010 г., разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г., № 002-01-95, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 2010 г.
На заседанието присъстваха: господин Симеон Дянков – заместник министър-председател и министър на финансите, господин Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика, Трайчо Трайков – министър на икономиката, енергетиката и туризма, господин Стефан Константинов – министър на здравеопазването, господин Владислав Горанов – заместник министър на финансите, господин Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Христина Митрева – управител на НОИ, госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ, госпожа Нели Нешева – управител на НЗОК, господин Иван Искров – управител на БНБ, господин Калин Христов – подуправител на БНБ, господин Стоян Мавродиев – председател на Комисията за финансов надзор, господин Иван Колев – Висш съдебен съвет, госпожа Росица Стелиянова – изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, господин Ивайло Иванов – изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, както и представители на Националното сдружение на общините в България, социални партньори, организации на пациентите и други организации на гражданското общество.
Законопроектът бе представен от госпожа Христина Митрева – управител на Националния осигурителен институт.
Макроикономическите параметри, въз основа на които е изготвен проектът на бюджет на държавното обществено осигуряване за 2011 г., са:
- брутен вътрешен продукт – 77 млрд. 77 млн. лв., икономически растеж 3,6 на сто;
- средногодишна хармонизирана инфлация – 3,7 на сто;
- равнище на безработица – 9,4 на сто;
- минимална работна заплата – 240 лв.;
- повишаване на средния месечен осигурителен доход с 6,5 на сто спрямо бюджета за 2010 г. от 572,76 лв. на 609,86 лв.;
- запазване размера на максималния осигурителен доход от 2000 лв.;
- осигурени лица – 2 815 005, които намаляват с 2 на сто спрямо бюджета за 2010 г. или с 56 914 по-малко осигурени лица;
- брой пенсионери – 2 187 485, които нарастват с 4 756 души спрямо бюджета за 2010 г.;
- безработни с право на обезщетения при безработица – 111 149, или с 12,5 на сто по-малко в сравнение с бюджета за 2010 г.
Приходите по бюджета на държавното обществено осигуряване са планирани да достигнат 4 042 687,7 хил. лв. при 3 523 783,0 със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г., с 518 904 хил. лв. повече или с 14,7 на сто повече в сравнение с 2010 г., като ефекта от повишаване размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” от 16 на сто на 17,8 на сто е 372,8 млн. лв.
Разходите се предвижда да са 8,2 млрд. лв., които са със 132,2 млн. лв. по-малко в сравнение със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. 85,9 на сто от всички разходи са разходи за пенсии в размер на 7,078 млрд. лв. или с 56,6 млн. по-малко в сравнение с 2010 г. През 2011 г. разходите за пенсии са 9,6 на сто от брутния вътрешен продукт при 11,16 на сто от брутния вътрешен продукт, съгласно бюджета за 2010 г.
Запазва се размерът на трансфера за Министерството на труда и социалната политика от 7 150 хил. лв., от които 3 150 хил. лв. за Агенцията за социално подпомагане за парични помощи за осигурени лица за помощно-технически средства, свързани с увреждането и 4 млн. лв. за фонд „Условия на труд” за предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните болести.
Трансферът от държавния бюджет в размер на 12 на сто от сбора на осигурителните доходи се предвижда да е 2,48 млрд. лв. или със 177 млн. лв. повече в сравнение с бюджета за 2010 г.
Трансферът от държавния бюджет за покриване недостига от средства е в размер на 1,39 млрд. лв. с 32,6 на сто по-малко в сравнение с бюджет 2010 г. или с 672 млн. лв. по-малко.
През 2011 г. ще се реализират следните по-важни мерки в областта на пенсионната и осигурителната политика:
- увеличава се осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с 1,8 процентни пункта – от 16 на сто на 17,8 на сто и промяна в съотношението работодател:работник и служител 9,9 на сто : 7,9 на сто при 8,9 на сто : 7,1 на сто за 2010 г., което е увеличение за работодателя с 1-процентен пункт и с 0,8-процентни пункта за работника;
- предлага се за 2011 г. да не се внасят вноски за сметка на работодателя за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Същевременно се предвижда да се запази максималният размер на гарантираните вземания на работниците и служителите – 1000 лв., който бе повишен с актуализацията на бюджета от 720 лв.;
- повишава се минималния осигурителен доход с 5,6% спрямо предходната година, като финансовият ефект за приходите на държавното обществено осигуряване е повишаване на приходите със 100 млн. лв.;
- въвежда се диференциран минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в зависимост от облагаемия им доход за 2009 г. съответно от 420 лв. до 550 лв.;
- запазва се минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители в размер на 240 лв.;
- запазва се размерът на трансфера от 12 на сто от републиканския бюджет за фонд „Пенсии” върху сбора на осигурителните доходи на осигурените лица;
- запазва се размерът на вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд от 5 на сто и съотношението работодател : работник и служител 2,8:2,2;
- осъвременяване на пенсиите през 2011 г. не се предвижда;
- запазва се минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст – 136,08 лв. и максималният размер на получаваната една или повече пенсии и добавките към тях – 700 лв.;
- запазват се размерите на осигурителните вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто и съотношението работодател : осигурено лице 60:40, както срокът и размерът на обезщетението при бременност и раждане и на обезщетението за отглеждане на малко дете;
- запазва се размерът на осигурителната вноски за фонд „Безработица” от 1 на сто и съотношението работодател : осигурено лице 60:40.
В продължение на антикризисната мярка – отпадането на максимален размер на обезщетението при безработица се предлага тя да е с постоянно действие, което от своя страна повишава мотивацията за осигуряване за този риск. Минималният дневен размер на обезщетението при безработица се увеличава от 6 лв. на 7,20 лв.
Със законопроекта се предлага провеждането и на следните политики:
- запазва се изискуемият 12-месечен период за придобиване на право на обезщетение при бременност и раждане, като се увеличава референтният период за изчисляване на неговия размер от 12 на 18 месеца преди настъпването на осигурителния риск;
- удължава се с една година действието на друга антикризисна мярка, а именно изплащането на първите три дни от настъпването на временната неработоспособност на осигурените лица от работодателя в размер на 70 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение;
- увеличава се референтният период за изчисляване размера на обезщетението при безработица от 9 на 18 месеца.
В хода на дискусията по законопроекта народните представители от Движението за права и свободи отбелязаха, че с предложения законопроект се осигурява по-ниска степен на социална защита. Сериозно безпокойство буди и предложението да не се осъвременяват пенсиите, което от своя страна бе определено като липса на адекватна политика по доходите. Бяха изказани и опасения по отношение увеличаването на осигурителните вноски за фонд „Пенсии”, увеличаването на минималните осигурителни доходи и продължаване действието на режима за изплащане на първите три дни от временната неработоспособност от работодателите и тяхното въздействие върху икономическата активност. Изказа се и мнение за липсата на политика за събирането на задълженията към държавното обществено осигуряване. Като фактор с нееднозначно въздействие върху бюджета на фонд „Безработица” бе класифицирано и предложението за отпадане на максималния размер на обезщетението при безработица.
Народните представители дискутираха и необходимостта от по-строг контрол при отпускането на инвалидните пенсии, както и положителните ефекти от удължаването на трудовия живот. Наблегна се на необходимостта от съвместни усилия на МВР, НАП, Инспекцията по труда и НОИ за осъществяване на съвместен превантивен, текущ и последващ контрол за ограничаване на сивата икономика.
Представителите на социалните партньори апелираха да бъдат подкрепени предложените със законопроекта мерки, които са част от пенсионната реформа, резултат от продължителните преговори между синдикатите, работодателите и правителството.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, „против” – 5 и „въздържали се – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г., № 002-01-95, внесен от Министерски съвет на 21.10.2010 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, господин Стойнев.
Има ли изказвания от името на вносителя? Няма.
Откривам дебатите.
Имате думата за изказвания, колеги.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря, господин председател.
Господин вицепремиер, господин министър! Нашата парламентарна група обсъди Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. и няма да подкрепи този бюджет. Редно е, разбира се, да се каже защо.
На първо място, хаотичното внасяне на бюджети в парламента е институционален проблем, който ние намираме за много тежък. Изразяваме абсолютно несъгласие с подхода, при който се протакат преговори със социалните партньори в Тристранната комисия – ще сложа една скоба, която познавам добре, тъй като съм я председателствал известно време – фактически замести парламентарния дебат.
Увеличението на вноските, тази игра с процентите от 2 до 1,8, качвайки се на 2, слизайки под 1,8, изцяло не отговаря на текстовете, които бяха внесени в парламента.
Естествено, ние сме за диалог със социалните партньори, но когато той завърши, да се изготвят тези документи, които се внасят в Народното събрание. В противен случай този дебат тук става предрешен, подменя се волята на българските граждани, които са избирателите, които са ни изпратили тук. Подменя се с воля на Тристранна комисия, на социални партньори, които нямат тази отговорност по силата на демокрацията и законите на страната, по силата на нашата Конституция. Отива се в една посока, в която се измества най-важното, сърцето на демокрацията, а именно гласуването на хората и доверието, което е дадено към различните парламентарни групи за сметка на хора, които заемат своите постове на базата на 500 или 1000 гласа, гласувани в някоя зала някога. Това е абсолютно неприемливо.
На следващо място, освен този прочут процент за увеличение на вноските, който беше обявен, между другото, като основа на пенсионната реформа. Не е отразено и прехвърлянето на стоте милиона от професионалните фондове – тази частична национализация, този проблем, който отново беше дискутиран там, където не му беше мястото. По него да кажа така: тук има много голям въпрос и съм абсолютно сигурен, че господа министрите го познават – че в една каса влизат вноски, които дава всеки от нас; влизат пари през данъчната система, през държавата в същата тази каса. Говорим за касата на НОИ, от която се плащат пенсиите.
Принципът на справедливост е когато се плащат вноски, те да отиват за пенсии, а не за социалните ангажименти на държавата, които се поделят вътре в тази обща каса, тъй като държавата внася своите вноски там. Всички социални задължения – и това е работа на десните, защото левите само го приказват, но не го вършиха 4 г. поред – трябва да отидат в рамките на държавния бюджет, да се разплащат от парите от данъци, които всички дължим, и всички осигуровки трябва да си отидат за пенсии.
Докато не настъпи това разделение, това общо движение на парите, трябва да се знае, че е пагубно и в крайна сметка не създава условия за реформа.
Никой от нас, уважаеми госпожи и господа, сигурен съм, че ще се съгласите с мен, не е толкова искрено развълнуван какво ще е пенсионното осигуряване през 2035 г. Аз съм един мъж на средна възраст, но 2035 г. ми се струва много далече. Мен ме вълнува защо в следващата или пó следващата година тази реформа изобщо не е предвидена да се състои. Напротив, продължава това объркване. Законопроектите влизат в парламента при условия на продължаващи спорове със синдикалните партньори.
На трето място, един от най-големите проблеми за нашата България е това, което вече две десетилетия говорим като понятие – „средната класа”. Хората, които са инициативни; хората, които ще направят малкия бизнес, средния бизнес; хората, които наричаме с едно понятие – „самонаемащи се лица”; хората, които сами произвеждат и придвижват икономиката напред.
Какво им се случва на тях според този законопроект? Осигурителното бреме е онова, което започва да ги притиска като финансови задължения към държавата – то става толкова голямо, че приближава близо 20% от техните възможности месечно. Кой от тях ще спазва правилата, като фактически не може да посрещне тези задължения? Той ще трябва да фалира на третия месец – през м. март, април да е приключил.
Резултатът от това нещо е, че с такъв законопроект тласкате още от тези хора да влязат в сивата икономика. А разчитаме на тях – разчитаме на тези стотици, хиляди хора, които, в крайна сметка сме съвсем наясно, могат да оживяват българската икономика, могат да дават своя принос, първо, за стопанска стабилност и, второ, което за мен е по-важното, трябва да призная откровено – за социална стабилност, защото българското общество се сдобива с мощен инструмент в ръцете на тези хора, които поемат отговорността за своя живот и наистина се доказват всеки ден и всеки месец.
За нас е особено спорен въпросът за този диференциран подход за самонаетите лица, тъй като той е част от много по-голям въпрос – за общата пенсионна система, но да спра дотук.
Да кажа накрая: от една страна, абсолютно институционално неприемлива система на внасяне на бюджети, подмяна на политическия дебат, загърбване на правилата на парламентарната ни демокрация.
Лично ще го кажа, господа министри: абсолютно не приемам водачите на синдикатите и на работодателите да бъдат гласът на българското общество и да се съобразявате само с тях, а вие го правите доста успешно в последните месеци, защото съм защитник именно на демокрацията и защото знам, че демократите са хората, които са получили доверието на гражданите, независимо от коя парламентарна група са, а това е тласкане в лоша посока.
Ще направя една скоба – тласкане към посока, която аз познавам добре от българската история: когато партиите бяха подменени, когато партиите бяха натикани в ъгъла, когато дойде 19 май и когато държавата каза: „Можем без демокрация, но ще работим, забележете с кого, със синдикатите!”. Така са казали на 19 май 1934 г., когато са подменили партиите, когато са забранили Конституцията, когато всичко е тръгнало по лошия път.
Такъв тип политика е абсолютно неприемлив. Освен това, ударът по тези хора, които сами държат съдбата в ръцете си, през социалната политика също е неприемлив. Благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Преди да дам думата на д-р Адемов, само да съобщя полагащото се време за изказвания: Парламентарната група на ГЕРБ – 30 мин., Коалиция за България – 19, Движението за права и свободи – 18, „Атака” – 16, Синята коалиция – 15, за независимите народни представители – общо 15 мин., но не повече от 5 мин. на всеки изказал се.
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин вицепремиер, господин министър, колеги, уважаеми гости! На нашето внимание е Проектобюджетът на държавното обществено осигуряване за 2011 г. Някои го наричат „малък бюджет”, но, поглеждайки параметрите: приходи над 8 млрд., разходи – 8 млрд. 240 млн., което означава близо една трета от всички разходи на държавния бюджет, в никакъв случай не може да бъде определен като такъв.
Преди да започнем обсъждането на проекта, според мен беше редно в тази зала да разгледаме отчетите за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 и за 2009 г. Смисълът от разглеждането на такива отчети за държавното обществено осигуряване е да се направи анализ на приходите, да се направи задълбочен анализ на разходите, на политиките, които са реализирани или които не са реализирани, за да може в следващия бюджет на практика да бъдат предприети мерки и политики, които да повишат социалната защита на българските граждани. За съжаление, това не е направено.
Искам да кажа няколко думи за начина, по който е структуриран бюджетът на държавното обществено осигуряване. Спазени са всички процедури, всички правила. За съжаление, на заседанието на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт работодателите не са подкрепили предложения проект на бюджет на държавното обществено осигуряване, което е показателен факт сам за себе си.
Няколко думи, с които искам да аргументирам причините, поради които нашата парламентарна група няма да подкрепи предложения законопроект. На първо място, идеята на този бюджет, изобщо идеята на социалното осигуряване е със своята финансова програма, в случая – бюджетът на държавното обществено осигуряване, да повиши нивото на социална защита, на социална закрила на българските граждани.
За съжаление, според нас това не се случва, защото вече втора година липсва осъвременяване на размера на пенсиите, липсва дори индексиране с процента на инфлацията.
Аз си давам сметка, че в условия на икономическа и финансова криза увеличаването или осъвременяването на размера на пенсиите по Златното швейцарско правило, включвайки в себе си ръста на осигурителния доход и ръста на инфлацията, е трудно възможно, но е възможно да се направи нещо друго – да се индексира размерът на пенсиите поне с размера на инфлацията.
Уважаеми колеги, аргументът, който изтъквате – „не пипаме пенсии, не пипаме доходи”, вече не е състоятелен сам за себе си, защото, независимо от това какво казвате вие за размера на пенсиите и доходите, инфлацията, вече 7% към края на тази година, за двете години по 3,5%, изяжда размера на доходите. Вярно е, че доходите от пенсии са заместващи на тези от труд, но така или иначе това са доходи, на които разчита голямата част от българските пенсионери.
Винаги давам за пример периода 1997-2001 г., когато в условия на криза правителството, което управляваше тогава страната, си позволи да индексира размера на пенсиите с размера на инфлацията. Вярно, там беше използвана друга пропорция – 75% инфлация плюс 25% осигурителен доход, но, така или иначе, всяка година размерът на пенсиите се индексираше. Не може в един бюджет да се предлагат само мерки, които да замразяват доходи. При всички положения трябва да има и нещо положително във всеки един бюджет. За съжаление в този предложен проект можем много трудно да видим такива мерки.
Няколко думи по частта „Приходи”. Имаме и огромни резерви по отношение на макроикономическите и социално-осигурителните допускания. Какво имам предвид?
На първо място, брутният вътрешен продукт: 3,6% реален ръст – 77 млрд. лв.
Уважаеми колеги, вие предлагате нова структура за ръста на брутния вътрешен продукт, разчитайки на износа. А вижте какво казва стратегията на Европейския съюз „Европа 2020” – че Европа вече разчита на устойчив интелектуален и приобщаващ растеж. Нищо подобно няма във Вашите документи, уважаеми господин министър.
За съжаление, броят на осигурените, които давате във вашата програма – 2 815 005 човека, както е записано, далеч не кореспондира с броя на заетите, които статистиката дава в края на м. септември т.г. – 2 200 000 са тези, които са заети според Националния статистически институт. Знам, че има различна методика на статистиката и на Агенцията по заетостта, но знам и нещо друго – че в тези 2 800 000 заети има една доста голяма част, които са заети на 4-часов работен ден – нещо, което няма как да не се отрази върху размера на приходите.
На следващо място, броят на безработните лица с право на обезщетение по програма вие ги обявявате като 111 149, а статистиката отчита, че от м. септември миналата година до м. септември т.г. 140 000 са тези, които са останали без работа. При положение че има трайна тенденция за намаляване на ръста на безработицата, благодарение и на мерките на Министерството на труда и социалната политика, за мен е изключително странно защо не се увеличава броят на заетите. Отговорът е в посока на това, че част от заетите или от освободените отиват в сивия сектор.
На следващо място искам да кажа няколко думи за приходната част. В приходите предвиждате близо 500 милиона повече в сравнение с 2009 г., като 372 милиона от тях разчитате на увеличението на осигурителната вноска с 1,8%, 110 милиона на увеличението с 5,6% на минималните осигурителни прагове и 15,5% на намаляването на разходите за краткосрочни обезщетения.
Уважаеми колеги, според Движението за права и свободи естественият начин за увеличаването на приходите в осигурителната система е растежът на икономиката плюс висока заетост, плюс високи доходи и оттам увеличение на постъпленията, а вие избирате по-лесния и според нас неудачния път на увеличаването на осигурителните вноски и минималните осигурителни прагове, което очевидно в условия на криза не е антикризисна мярка, а е по-скоро прокризисна мярка.
Искам да кажа няколко думи и за приходите от осигурителни вноски на самонаетите. По програма през 2010 г. от самонаетите вие предвиждате 205 милиона, а за следващата година предвиждате 223 милиона – с 18 милиона повече. Вероятно разчитате на увеличението и диференцирането на праговете за самоосигуряващи се лица, но когато говорихме за диференциране на минималния осигурителен доход, според нас това трябваше да стане в рамките на тези 420 лв., а не нагоре, защото те имат възможност да се осигуряват върху избран доход от минималния и максималния осигурителен доход. Според нас тези 18 милиона трудно ще бъдат реализирани в повече в приходната част, защото при всички положения при увеличаването на минималните осигурителни прагове и на диференцирането на минималния осигурителен праг една част от самонаетите ще отидат в сивия сектор.
Увеличаването на трансфера за 12-процентно участие на държавата със 176 милиона вероятно е продиктувано от увеличаването на минималните осигурителни прагове, но вие казвате, че от праговете ще дойдат 110 милиона, а тук става въпрос за 176 милиона. Някак си се губят още 60 милиона.
На следващо място, господин министър, многократно сте заявявали, че бизнесът дължи на осигурителната система около 700 милиона главница и 400 милиона лихва. В приходната част на бюджета са предвидени само 10 милиона като главница по ревизионни актове за начет в полза на държавното обществено осигуряване от Националната агенция за приходите. Аз знам, че голяма част от тези задължения са в рубриката „несъбираеми”, че Националният осигурителен институт не събира, а Националната агенция за приходите се занимава с този въпрос, но на фона на тези 1 млрд. 100 млн. – 10 милиона приходи според мен са недостатъчно адекватна сума. Иначе не можем да не отбележим със задоволство намаляването на дефицита от 2 млрд. на 1 млрд. 390 млн. в бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година.
По отношение на разходите традиционно най-големият разход е за пенсии. За следващата година този процент е 85,9% или 9,6% от брутния вътрешен продукт. Забележете, за останалите осигурителни рискове остават само 14,1%. Това е нещо, което няма как да не притеснява тези, които са съставили бюджета.
За 2010 г. актуализираният вариант на бюджета на фонд „Пенсии” казва, че разходите по проект за пенсии са 7 млрд. 135 млн. За 2011 г. предвиждате разходи 7 млрд. 78 млн. лв. при 2 187 145 пенсионери, което означава, изчислено по план, с 56 млн. лв. по-малко за следващата година. Знам, че тук влизат част от мерките, които са свързани със затягане на режима за отпускане на инвалидни пенсии, че има и други мерки, които са в посока намаляване на броя на пенсионерите, но в мотивите е казано, че вие увеличавате разходите за фонд „Пенсии” с 46 млн. лв. Тук се появява разлика от около 100 млн. лв., която си заслужава поне да бъде дискутирана.
Следващият фонд на държавното обществено осигуряване е фонд „Общо заболяване и майчинство”. Дефицитът за 2010 г. по програма е 190 млн. лв., а за 2011 г. предвиждате дефицит 80 млн. лв. Става въпрос за 110 млн. лв. по-малко разходи във фонд „Общо заболяване и майчинство”. Вероятно една голяма част от майките вече са преминали периода, през който са получавали 90% обезщетение през първата година и през втората ще получават 240 лв. минимална работна заплата, но тези 110 млн. лв. по-малко за мен най-малко са притеснителни, още повече че има една-единствена политика в посока увеличаване на периода, от който се изчислява обезщетението от 12 на 18 месеца. Вероятно тази мярка ще намали, но за това ще стане въпрос малко по-късно.
Следващият фонд е фонд „Безработица”. Уважаеми колеги, увеличаването на разходите в този фонд от гледна точка на антикризисните мерки, от гледна точка на предложението на синдикатите максималният размер да бъде 60% от осигурителния доход преди настъпване на събитието и среднодневното обезщетение от 6,00 лв. на 7,20 лв., разбира се, заслужава поздравление, но увеличаваме дефицита на този фонд с 57 млн. лв. за следващата година. Само че срещу това увеличение не стоят приходи. Много често Народното събрание е обвинявано, че приема разходни политики без срещу тях да стоят приходи. Ето един такъв пример, в който нашите приятели синдикати и работодатели си позволяват да предложат такова увеличение без срещу това да има приходи.
На следващо място, уважаеми колеги, искам да спра вашето внимание на увеличаването на периода, от който се изчислява размерът на обезщетението за бременност, раждане и безработица – от 12, съответно 9, на 18 месеца. Вероятно от гледна точка на Националния осигурителен институт това е добра мярка. Обаче според младите майки, които излизат в отпуск по майчинство, независимо от това че се казва, че има нарушители, които само в определен период внасят осигурителни вноски върху по-големи доходи, за да получат по-голямото обезщетение, при всички положения в условия на криза, в условия, при които младите жени трудно могат да се реализират на пазара на труда, такава мярка не е приемлива и не е случайна реакцията на неправителствените организации.
Моето мнение е, че на второ четене този текст трябва още веднъж да бъде огледан, за да се намерят най-добрите решения, та да не се намаляват и ощетяват доходите на тези, които коректно се осигуряват върху тях. Иначе майките ще бъда демотивирани да се осигуряват върху реалните си доходи.
Последното нещо, с което искам да завърша, е запазване на режима на паричните обезщетения за временна нетрудоспособност. Уж тази мярка беше временна антикризисна мярка до края на годината, уж тя си свърши работата - вярно е, че бе постигнато някакво крехко съгласие между работодатели и синдикати - но изведнъж се оказа, че тази мярка ще продължи и през следващата година. Уважаеми колеги, не забравяйте, че тази мярка намалява разполагаемия доход на тези, които са изпаднали в осигурителния риск „заболяване”, защото ако досегашният режим позволяваше работодателите да плащат първия ден 100% от среднодневния осигурителен доход, плюс 80% за следващите дни от Националния осигурителен институт, сега работодателите плащат първите дни по 70%, тоест имаме класическо намаляване на разполагаемия доход.
Уважаеми колеги, преди да завърша, искам още веднъж да заявя, че нашата парламентарна група няма да подкрепи предложения проект, защото според нас предложеният бюджет не допринася за повишаване на социалната защита на българските граждани през следващата 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Давам думата на народния представител Емилия Масларова.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Господин председател, ще Ви помоля за удължаване на времето на парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Да се удължи времето на парламентарните групи.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Откровено казано, когато гледах бюджета и мислех как да се изкажа, ми беше много трудно, защото за мен и за моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България този бюджет е ориентировъчен. Защото явно това няма да е бюджетът на държавното обществено осигуряване през следващата година.
Първо, защото в приходната част между социалните партньори и представителите на кабинета беше договорено да се трансферират или както казаха преди малко колегите от десния спектър – да се прехвърлят или приватизират 150 млн. лв. Лично аз нямам спомен тези, които са се осигурявали в частните пенсионни фондове, да са сключили договор със синдикатите, с правителството или с някой друг от осигурителните дружества, но знам, че осигурителните дружества не са сключвали договор със синдикатите, с работодателите и правителството, а с отделни личности. Но това е единият въпрос.
Другият въпрос. Съжалявам, че финансовият министър напусна дебата. Все още не знам, господин Младенов, минималната работна заплата ще се повиши ли от средата на 2011 г. или няма да се повиши, тъй като спорът между вас, двамата министри, продължава, включително и след като са внесени бюджетите? Всичко това безспорно ще се отрази върху макро-рамката на бюджета на държавното обществено осигуряване. Още повече, че в този бюджет е много важно да се виждат определени политики.
Преди малко д-р Адемов каза, че липсва отчетът на общественото осигуряване за 2008 и 2009 г., но аз бих казала, че ние не сме видели и отчета за първото 9-месечие и прогнозното изпълнение на Бюджет 2010 на държавното обществено осигуряване, за да можем да направим анализ какво ще се случи през следващата година. Все пак ние знаем програмните бюджети и горе-долу се съобразяваме с рамките, в които те са отбелязани.
Колеги, трябва да ви кажа, че това е първият бюджет - да ме извинят колегите от НОИ - който влиза с такава семпла обосновка и мотивация – пет странички бюджет на държавното обществено осигуряване! Пак съжалявам, че го няма министър Дянков, за да му покажа какво се правеше от много правителства преди това – как се внасяше бюджетът на държавното обществено осигуряване. Той започваше с нормативна и политическа рамка. Разберете – нормативна и политическа рамка! Там се отбелязваха политиките. След това имаше много сериозен раздел – „Очаквано изпълнение на бюджета от предходната година и основните параметри на бюджета през следващата година”. По-нататък, колеги, имаше диаграми, таблици, определени съпоставки и анализи, които даваха ясна представа дори и на колегите, които са ловци, аграрници, транспортни специалисти, специалисти в местното самоуправление, да разберат за какво става реч. В интерес на истината, даваше се структура на разходите. А в този бюджет някой да ми каже какъв е коефициентът на заместване, и то не от брутните, а от нетните доходи! Каква е структурата на различните разходи?
На следващо място ще кажа, че няма никаква яснота и анализ на това, което беше казано преди малко. Колеги, приехме антикризисни мерки. Те влязоха в законодателството. Как се отразиха и кое налага част от тези антикризисни мерки да продължат и през следващата година, че даже в някои сектори да ги увеличите?! Нали все пак трябва да има някакъв анализ, на базата на който се правят тези неща?!
Не мога да подмина – после ще се спра по-подробно и на средствата за майчинство, и за безработните – какво се случва с пенсиите, най-голямото перо в бюджета на държавното обществено осигуряване. Бих могла да кажа – под точката на замръзването. Нищо повече! Не се изпълняват поетите ангажименти – нито за 40 на сто увеличаване на вдовишките пенсии, дори и за 5 на сто. Не се дава нищо от обещаното на хората над 75 г. Няма никакъв поглед към минималната пенсия. Колеги, не знам дали сте се занимавали с потребителски кошници и с тъй наречената малка потребителска кошница, но обикновено пенсионерите ползват нея. Там са храната, електроенергията, горивото и лекарствата. Там са онези много сериозни 10% инфлация за последните 30 месеца, които не може да не се отразят върху хората, които са в третата възраст.
Споменах за коефициента на заместване, за структурата – колко пенсионери ще бъдат от едната група, колко от другата, какво се случва вътре в цялата тази система. Оставаш с впечатлението, че има една обща сума, дайте да я гласуваме и после вътре управляващите ще си правят различни трансфери. Не може нещо, което е обсъдено в един консултативен орган, да се каже, че ще се приеме от всички изведнъж. Доколкото си спомням и министърът, и голяма част от екипа на Националния осигурителен институт обикаляха почти 6-7 месеца държавата и обясняваха на хората какво ще се случи, само че реакциите не са еднозначни, още повече, че има много неща, които тук не са онова, което се говореше преди месец, два, три или повече. Защото през последната година пенсионната система беше като топче пинг-понг – ту така, ту иначе, ту ще ви намаляват вноските, ту ще ги увеличават, ту ще се увеличава стажът, ту няма да се увеличава, ту ще увеличаваме заетостта и ще имаме повече вноски и ще увеличаваме праговете, ту няма да го правим.
На следващо място, едно перо, което трябва да обсъдим много сериозно – обезщетенията за бременност и раждане. Много се говори напоследък за тази много важна пенсионна реформа, но тя не става с палиативни мерки. Тя става с поглед далеч напред. Ще дам пример. Не мога да се ориентирам колко ще бъдат парите за бременност и раждане, защото и те са дадени в общия кюп. Оттам-нататък не можем да разберем какво се случва.
Уважаеми колеги, през 2005 г. тези средства са били 30 млн. лв.; през 2006 г. са били 36 млн. лв.; през 2007 г. – 95 млн. лв.; през 2008 г. – 198 млн. лв., а през 2009 г. с бюджета на държавното обществено осигуряване – 301 млн. лв.! Десет пъти за четири години са увеличени тези пари! За този период, уважаеми колеги, които мислите за пенсионната реформа с основа „демографска характеристика”, родените бебета от 64 хиляди станаха 82 хиляди.
Ето това е политика, която слага основа на една стабилна демографска политика.
Сега какво се случва? Не стига, че замразяваме тези - не слагам тук детските добавки - пари за близнаци, а всички други екстри. Сега не стига, че тези суми остават вече, сигурно до края на мандата, на едно и също равнище, но казваме, че на осигурената майка ще й трябват 12 месеца, и обезщетението й, онези 410 дни, ще се вземат на базата на 18 месеца назад. Защо колеги? Кое налага това? Това че някой злоупотребява?! Дайте да хванем тези, които злоупотребяват, тези, които спекулират, а не тези, които са едни сериозни хора и работят. Един млад човек, който започва работа на изпитателен срок, сигурно три или шест месеца ще получава по-ниска заплата. След това ще получава високата заплата. Но това е проблем, който вие сами решавате и смятате, че с тези мерки ние ще направим нещо сериозно.
На следващо място – увеличаването на осигурителната вноска
с 1,8%. Отказвам се да го дебатирам! Просто се отказвам да го дебатирам!
Но ви поставям другия въпрос: защо трета година подред максималният осигурителен доход стои на 2000 лв.? Кой ще понесе тежестта на кризата? Защо минималната пенсия ще си остане същата, защо социалната пенсия ще си остане същата? Ще вдигаме минималния осигурителен доход и праговете на самоосигуряващите се, а максималният осигурителен доход ще стои на едно и също равнище. Кого пазим в период на криза – богатите, хората с по-големите възможности. Включително и всички ние тук, уважаеми колеги, включително и всички ние тук, сме в този кюп, извинявам се за израза.
На следващо място - каква е политиката? Искам все пак да поставя въпроса за профилактика, рехабилитация и отдих. На онова огромно обсъждане, онова „сборище” на всички парламентарни комисии, извинявам се пак за израза, беше казано, че тези пари ще бъдат около 14 милиона.
Не зная дали господин Младенов си е направил труда да види, че в 2005 г. бяха 12 милиона; в 2006 г. – 16; после - 17, после - 22, а в бюджета на 2009 г. бяха 24 милиона, горе-долу наполовината, ако това е вярната цифра.
Господин Младенов, Вие бяхте шест-седем години директор на Главната инспекция на труда. Нали имаме желание да намалим травматизма, хората да отидат по-жизнеспособни и трудоспособни на работа? Защо се намалява тази програма? Къде, как, по какъв начин ще се разпределят тези пари, както и запазеният трансфер за Фонд „Условия на труд”? Какво се случва с него? Кой работи с него? Къде отиват парите? Къде са резултатите? Липсват анализите, уважаеми колеги, анализите, които касаят милиони хора в този бюджет.
Колкото и да ми е неприятно, все пак трябва да го кажа. В цялата политика на правителството всички министерства и ведомства имат намаление на бюджетите си за издръжка с 20-30%. Доколкото зная, за Българската академия на науките, която днес отново ще протестира, това са близо 30%. На Националния осигурителен институт тези средства са намалени с по-малко от 1%, нали така, госпожо Митрева?
Има предвидени близо 9 милиона за капитални вложения. В предишните бюджети тези пари бяха разписани и то като административни разходи, надлежно, за капиталови разходи - за какви обекти, по колко, за дълготрайни материални активи. Къде ще отидат тези пари? Дайте да разберем какво се случва в тази институция, която управлява една трета от парите на българите.
Колеги, оставам с впечатление, че в този бюджет всичко, което се прави, е политиката на механичното орязване. Политики няма! Единствената политика е фиска. Липсват ни хората. Няма ги хората.
И накрая един въпрос: дали няма в момент, в който поголовно се реже всичко с цел да се стабилизираме в период на криза не се задава една друга криза, която след време може би ще ни удари по-силно от цунами. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря
Министър Младенов поиска думата.
Заповядайте, господин Младенов.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Благодаря, господин председател! Уважаеми дами и господа депутати, искам да кажа, че с бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г. се постигат две основни цели.
Първо – намаляване дефицита, натрупан през годините в държавното обществено осигуряване, който е над 2 млрд. лв. С Проекта за бюджет за Държавното обществено осигуряване за 2011 г. се намалява този дефицит с 669 млн. лв. - за държавното обществено осигуряване.
Искам да припомня и това, което заварихме, че в момента 60% от всички разходи за държавното обществено осигуряване идват от данъците на всички хора и само 40% от осигурителни вноски. С Проекта за бюджет за Държавното обществено осигуряване за 2011 г., този процент се намалява и става близо 50 на 50.
Аз мисля, че това е сериозната промяна в бюджета за Държавното обществено осигуряване за 2011 г., защото по този начин ние освобождаваме един ресурс от държавния бюджет за други дейности, което е изключително важно в сегашната ситуация.
Втората цел, която се постига с бюджета за Държавното обществено осигуряване за следващата година, това е, че той гарантира социалната защита на всички български граждани както в краткосрочното, така и в дългосрочното социално осигуряване, и затова българските граждани трябва да бъдат спокойни.
Що се отнася до въпросите, които касаеха воденето на социалния диалог на българското правителство води с национално представените организации на работниците и на служителите, и на работодателите в Република България, искам да ви кажа, че това е един от приоритетите на българското правителство. И ние ще продължим социалния диалог с целия неправителствен сектор и с гражданското общество. Това показа, че с една година дебат в обществото по дългосрочната устойчивост на пенсионното осигуряване и за възможност за адекватни пенсии, ние намерихме този баланс именно с национално представителните организации на работниците и на служителите, и на работодателите – един баланс, който дава гаранция за една дългосрочна устойчивост на пенсионната система и възможност за адекватни пенсии, така както се прави в цяла Европа.
Искам само да кажа, че през тази една година в дебатите в обществото за това какъв да бъде моделът на пенсионната реформа в България през следващите години, всички политически партии имаха възможност да се включат. Ние водихме дебата в обществото с кръгли маси в цялата страна.
По отношение на няколко конкретни въпроси.
Осигурителната вноска. Правителството на Република България и на Политическа партия ГЕРБ, с бюджета за държавното обществено осигуряване, заедно за двете години 2010 г. и за 2011 г.- намалява осигурителната вноска с 0,2%. Това е много важно да се знае. По този начин ние помагаме на бизнеса и на хората, които плащат осигурителни вноски в икономическата криза, от една страна, и от друга – даваме устойчивост на основната социално-защитна мрежа на всички български граждани, каквото е държавното обществено осигуряване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Заявено е изказване от народните представители Вяра Петрова и Станка Шайлекова.
Заповядайте, госпожо Митрева.
ХРИСТИНА МИТРЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, понеже бяха зададени конкретни въпроси, няма да говоря по политиките, но ще говоря по конкретните въпроси, тъй като се касае за бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Искам да уверя госпожа Масларова, че бюджетът на държавното обществено осигуряване е внесен в парламента със същия доклад, с графики, каквито сме внасяли всяка година (показва доклада), подробен е, 21 страници. В крайна сметка, аз като управител на НОИ, съм задължена да внеса това, което е минало през Надзорния съвет, и оттам нататък в крайна сметка други преценяват какво трябва да се предложи. Можем да предоставим на народните представители пълния доклад.
По отношение на нетния коефициент на заместване на дохода от пенсия. Да, наистина за 2011 г. е по-нисък – 55,1%, но това се дължи на задържането за 2011 г., че няма да има индексиране на пенсиите по швейцарското правило. Въпреки това разходите за пенсии, както беше отбелязано – намаляват, защото през 2010 г., в тези разходи бяха заложени увеличенията на вдовишката добавка от 20 на 25% и добавката за старост за лицата над 75 години. Знаете, че тези мерки бяха отложени във времето и поради това за 2011 г. в разхода за пенсии тези разходи не присъстват.
Като процент от брутния вътрешен продукт разходите за пенсии са 9,6%. Средната пенсия от 263 лв. ще нарасне на 265 лв. – това е естественият ръст на пенсиите, тъй като новоотпуснатите пенсии са с по-високи размери от старите пенсии.
По отношение на разходите за отглеждане на малко дете и за бременност и раждане мога да ви кажа, че тези разходи от 350 млн. лв. за 2010 г., нарастват на 430 млн. лв., тоест те нарастват с 80 милиона спрямо 2010 г.
Това, че искаме да увеличим срока за изчисляване на обезщетенията за бременност и раждане, бих искала да видите, че е практика във всички европейски държави. Достъпът за право да не се ограничава, няма промяна, но се увеличава обикновено периодът, от който се изчисляват паричните обезщетения. В България това беше един от най-късите периоди и не става въпрос за отнемане на права, защото който се осигурява коректно и върху доходите, върху които му се внасят вноските, върху това ще се изчисли обезщетението. Не може една жена, която започва и работи 7 месеца, а за останалия период няма никакво възнаграждение и няма никакви вноски, след това да получава обезщетение 410 дни върху високо възнаграждение, което примерно е формирано само за месеците, за които е работила. Ние не ограничаваме правото на достъп, а върху това, върху което се изчислява обезщетението. Всъщност това е връзката между принос и обезщетение – това, за което вие винаги сте държали, и сте говорили, че трябва да има пълна връзка между осигурителен принос и размер на обезщетението.
Тук вече идвам и до тези прословути минимални осигурителни прагове за самоосигуряващите се лица.
Да, господин Адемов, но в годините и Вие бяхте от тези хора, които казваха, че не може да се осигуряват на ниски доходи и да искаме адекватни пенсии. При самоосигуряващите се лица доход от 360 лв. отговаря на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това означава на 360 лв. да са се осигурявали през цялото време. Какво се получава? Земеделските производители, които миналата година се осигуряваха на 65 лв., това им гарантираше пенсия 32 лв. Ето го големият преразпределителен принцип, за който се говори, че имало много голямо преразпределение в солидарната система. Докато е разкъсана връзката между това какви доходи осигуряват минималните пенсии, този принцип ще е толкова силен.
По отношение на обезщетенията за безработица. Те са в размер на 328 млн. лв. Миналата година – за 2009 г., бяха 110 млн. лв., през 2010 г. са 236 млн., за 2011 са 328 млн. лв., точно защото падна ограничението за максимален размер и вече хората получават това, което си е по Конвенция 102 – 60% от дохода преди настъпването на риска.
За профилактика и рехабилитация – наистина, парите намаляха почти двойно – от 24 млн. през 2009 г. на 13 млн. за 2010 г. и за 2011 г. са 15 млн. лв. В тази програма ние ще прецизираме критериите, по които хората ще ходят по тази програма „Профилактика и рехабилитация”, защото наистина имаше случаи, в които покрай хората, имащи нужда от рехабилитация, се промъкваха и съвсем здрави хора, които всъщност ползваха тази програма като почивка. Всъщност не мога да кажа, че за това няма вина и Националният осигурителен институт.
И последно – за издръжката на Националния осигурителен институт. Да, тя е запазена на нивото на 2010 г., но ние поемаме архивното стопанство. Това, което се извършваше като външна услуга до тази година, за която годишно са даваха около 3 млн. лв. и работиха външни фирми – фирмата „Димяна” всъщност ние поемаме архивното стопанство без да има увеличение на хората, без да има увеличение на издръжката. Нуждаем се от архивохранилище, защото само за „Кремиковци” и за „Стомана” ние ще получим над 100 млн. бр. архивни единици. Над 100 млн. бр. архивни единици!
Много ви моля просто да чуете това, защото това са документи, които трябва да бъдат съхранявани при определени условия. Трябва да има помещения, в които те да бъдат пазени, защото проблемът със стажа – осигурителния и трудовия стаж, знаете колко е сериозен сега и колко хора не могат да си докажат правата, защото им ги няма документите. Ние се заехме с една тежка задача, с една дейност, която изисква много разходи. Наистина имаме капиталови разходи за 8 млн. лв., но това са основно за архивохранилища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ, от място): Право на отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Какво право на отговор? Няма такава процедура „право на отговор”.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Няма такава процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Може би за лично обяснение?
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА (КБ): Грешката е моя, моля да бъда извинена.
Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, колеги! Госпожо Митрева, от тази трибуна Вие вече не можете да говорите само като експерт. Вие бяхте експерт, докато бяхте главен актюер на НОИ, след това бяхте заместник-министър в едно управляващо мнозинство, след това от това управляващо мнозинство сте избрана за управител на Националния осигурителен институт.
Това, което аз цитирах като внесено в парламента, е това, което показах. Какво е гледал Надзорният съвет на НОИ, на депутатите, поне на нас, не ни е известно. Ако съм казала нещо, то е на базата на това, което официално е влязло в Народното събрание и подписано от министъра на финансите, който цитирах и който за съжаление го няма тук.
Що се касае до обезщетението за бременност и раждане, и за безработица.
Уважаеми колеги, да, много точно госпожа Митрева каза, че аз винаги съм държала за приноса. Госпожо Митрева, това са краткосрочни обезщетения. Тези обезщетения – 12 месеца се осигуряваш, 12 месеца получаваш обезщетение. Вие ги връщате на 18 месеца, тоест доходите от 18 месеца. За безработица трябва да имаш осигурителен стаж 9 месеца, но ще ти се изчисли обезщетението, което ще получиш четири месеца, за 18 месеца, тоест девет плюс девет. За четири месеца обезщетение, Вие ме връщате назад – да внасям четири пъти и половина повече. Нека да правим разлика между краткосрочни обезщетение и дългосрочни обезщетения. Нека да бъдем коректни в това!
Що се касае до това, че Вие ще имате 100 милиона архивни единици – дайте го, напишете го, за да бъдем наясно и да бъдем коректни към Вас, когато заставаме тук. Когато се дават общи суми, тогава човек не може да се ориентира. Понеже е криза, и понеже навсякъде се реже, а там, където е най-важното ... (Реплика.) Най-вече. Затова поставям тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Думата има народният представител Вяра Петрова.
Заповядайте за изказване.
ВЯРА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Това е Проектът ни за Държавното обществено осигуряване и той има още няколко цели, освен тези, които спомена господин министърът:
– да осигурим финансова основа и да гарантира своевременното отпускане и изплащане на пенсиите и обезщетенията по държавното обществено осигуряване;
– да гарантира по-добро изпълнение на основните функции на НОИ, свързани с изплащане на обезщетенията за временна неработоспособност, трайна неработоспособност, прилагането на европейските регламенти за координиране на схемите за социална сигурност;
– да произвежда ефективен и ефикасен контрол върху разходите и свеждане до минимум случаите на неправомерното получаване на пенсии и обезщетения, чрез максимално използване възможностите на регистъра на осигурените лица и регистъра на трудовите договори;
– да подобри обслужване на осигурители, самооосигуряващи се и осигурени, при изплащане на обезщетенията за болест и майчинство и при оптимизиране на разходите за администрация.
Относно политиките, за които се спомена. Колеги, има ясно разписани политики в бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Това са политики в областта на заетостта, на трудовите отношения, на социалното подпомагане, но тези политики ще ги обсъждаме утре, а сега разглеждаме бюджета на държавното обществено осигуряване.
Общият ефект от прилагането му по приходната част е следният.
Ефектът от увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с 1,8 на сто от 1 януари 2011 г. подобрява приходната част на консолидирания бюджет на ДОО-то с 372 млн. и 800 хил. лв. Предложението за повишаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” е подчинена на генералната цел за гарантиране финансова, дългосрочна стабилност на българската пенсионна система и е насочено към възстановяване ролята и мястото на осигурителните вноски, като основен източник на приходи.
Вторият приход – средно с 5,6% ще се увеличат минималните осигурителни прагове, договорени между синдикати и работодатели за следващата година. Постигнати са споразумения в 30 икономически дейности и те се отнасят за около 1 млн. 300 хил. работещи хора. Най-висок процент в нарастването на този минимален осигурителен доход е в квалификационните групи и професии в отрасъл „Туризъм” – 12,5%. Това ще даде шанс на хората да се осигуряват върху по-голяма сума, което ще се отрази и върху размера на пенсиите им.
Договарянето на по-високите осигурителни прагове по икономически дейности и основни групи професии ще доведе до нарастване на приходите от осигурителни вноски за 2011 г. със 110 млн. лв. допълнително в сравнение с 2010 г.
Според нас задължителната минимална заплата води до изсветляване на икономиката, доближавайки декларираните до реалните доходи. Това предложение за увеличаване на минималните осигурителни прагове е свързано и с повишаване на осигурителните приходи, с гарантиране на по-висока социалноосигурителна защита на осигурените лица. Това ще има ефект върху сивата икономика.
Третият приход – въвежда се диференциран минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2009 г. в размери съответно: 420, 450, 500, 550 лв. по скала, определена в чл. 8 от Проекта за 2011 г., а за земеделските работници, за производителите и тютюнопроизводителите оставяме сумата от 240 лв. Така ще защитим в по-голяма степен правата на осигурените лица в дългосрочен план.
Нулевата ставка за гарантираните вземания.
От догодина няма да има вноски във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Тази вноска беше изцяло за сметка на работодателя, служи за плащане на обезщетения на работници и служители при обявяване несъстоятелност на фирмата. В момента това е 0,1%. Там са натрупани 200 млн. лв. С това целим облекчение на бизнеса и около 60 млн. лв. остават в тях за инвестиции.
Общият финансов ефект от прилагането на промените в частта на краткосрочните обезщетения върху разходната част се очаква да бъдат в намаление на разходите с 15,5 млн. лв. в сравнение с 2010 г.
Скъпи колеги, сами видяхте финансовото въздействие на бюджета на Националния осигурителен институт и върху държавния бюджет – 110 млн. лв. от високите осигурителни прагове, 15,5 млн. лв. в частта за краткосрочните обезщетения и 372,8 от вдигане на осигурителната вноска.
Като индикатор за постигане на резултата от предложените промени може да се посочи: по-голямо доверие към осигурителната система, повишаване равнищата на осигурителните плащания, по-трайни решения за финансовата стабилност на пенсионната система, стимули за осигурените лица и работодатели за по-коректно поведение към държавата и осигурителната система.
Моля ви да подкрепите така поднесения Бюджет на държавното обществено осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
КИРЧО ДИМИТРОВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Аз внимателно слушах изказването на колежката Петрова, но това, което не можах да чуя както от нея, така и от преди изказващите се е: по какъв начин ще бъде покрит този свръхдефицит, който се очаква да бъде за 2010 г.? Не може да дискутираме бюджета за 2011 г., когато ние не сме си отговорили на въпроса по какъв начин ще бъде покрит този свръхдефицит за 2010 г.?
Аз искам да разбера от колежката или от госпожа Митрева – по какъв начин ще бъде покрит този дефицит? Защото той е основата, той е връзката, за да можем ние днес да разглеждаме Бюджет 2011 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма желаещи?
За дуплика?
ВЯРА ПЕТРОВА (ГЕРБ): Този дефицит в Националния осигурителен институт е трупан в рамките от 2000 г. до момента. Той е в рамките на доста висока сума. Това, което аз Ви казах е, че за 2011 г. ние ще намалим този дефицит с 500 млн. лв. От разговорите, които са водени, Вие ще видите в Кодекса за социално осигуряване как в течение на последващи години този дефицит постепенно ще бъде намаляван, за да може от 2017 г. хората да получават и адекватни пенсии, тоест намаляваме с 500 млн. лв. дефицита за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте.
Народният представител – Станка Шейлекова.
СТАНКА ШЕЙЛЕКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Тъй като госпожа Петрова се спря на приходната част на Законопроекта за държавно обществено осигуряване за 2011 г., аз ще кажа няколко думи за неговата разходна част.
Със законопроекта се предлага общият размер на разходите и трансферите да бъде в размер на 8 млрд. 240 милиона, срещу 8 млрд. 372 милиона за 2010 г., или намалението на разходната част е 132 млн. 200 хил. лв.
В разходната част основно са включени разходи за пенсии в размер на 7 млрд. 78 милиона, социални помощи и обезщетения в размер на 1 млрд. 70 милиона, разходите за издръжка на службите за социално осигуряване – 82 милиона, други разходи – 1 млн. 517 хил. лв., и предоставените трансфери в размер на 7 млн. 150 хил. лв. Най-голям относителен дял – 85,9 на сто от всички разходи, имат разходите за пенсии.
За 2011 г. са предвидени 7 млрд. 78 млн. 423 хил. 100 лв. В тази сума са включени разходите за пенсии от държавното обществено осигуряване и републиканския бюджет, добавките към пенсиите на ветераните от войните, добавките към пенсиите на репресираните лица и други финансови разходи.
Разходите за пенсии през 2011 г. нарастват с 40 млн. 600 хил. лв., спрямо очакваните разходи за 2010 г., което се дължи на по-високите размери на новоотпуснатите пенсии в сравнение с размерите на прекратените, както и на увеличените разходи за пенсии по международни спогодби, а относителният дял на разходите от брутния вътрешен продукт за 2011 г. е 9,6 на сто.
Средният размер на пенсията на един пенсионер се предвижда да достигне 265,60 лв. при очакван среден размер за 2010 г. 263 лв. Очаква се отрицателен ръст на пенсиите през 2011 г. при прогнозираната инфлация от 3,7 на сто. Но трябва да се има предвид, че увеличените пенсии с 20% за 2009 г. не съответстваха на увеличения доход на хората, не съответстваха на увеличената заетост, не съответстваха на увеличените приходи от вноски, които да финансират по-високия размер на пенсиите.
Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се запазва на нивото на 2010 г. в размер на 136 лв. Запазват се и нивата на всички минимални размери на пенсии за трудова дейност, които са свързани с тази пенсия. Социалната пенсия за старост се запазва на нивото на 2010 г. в размер на 100,86 лв. Запазват се и нивата на всички минимални размери на пенсиите и добавките, свързани с нея.
Участието на държавата с трансфер във фонд „Пенсии” е 2 млрд. 480 млн. лв., но за първи път държавата участва в образуването на пенсиите не с 60%, както досега – това е от данъците, а с 50,7%. Тоест освобождава се един ресурс, който се насочва към други плащания.
Разходите за социални обезщетения и помощи за 2011 г. се предвижда да бъдат в размер на 1 млрд. 700 млн. или това е 13% от общите разходи. Тази сума за 2010 г. е 1 млрд. 85 млн. лв. Намалението на тези разходи е 14 милиона. Към тази група се включват разходите за парични обезщетения при временна нетрудоспособност, поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството, нетрудови и трудови злополуки, бременност и раждане, отглеждане на малко дете, безработица, профилактика и рехабилитация. В тази група разходи най-голям дял заемат разходите за парични обезщетения за безработица – 328 милиона, следвани от обезщетенията за бременност и раждане – 297 милиона, от обезщетенията за временна нетрудоспособност, поради общо заболяване – 286 милиона, и отглеждане на дете до 2-годишна възраст – 133 милиона.
В проектобюджета за ДОО са предвидени 15 милиона за финансиране на дейността, свързана с профилактика и рехабилитация на осигурените лица. Сумата за тази дейност за 2010 г. е 13 милиона. Но именно хората, които наистина имат нужда от профилактика и от рехабилитация, ще я използват. Сумата ще покрие разходите за основни медицински услуги, нощувките по цени, определени в договорите между НОИ и юридическите лица, и частична парична помощ за хранене.
Разходите за службите по социално подпомагане са предвидени в размер на 82 милиона и те са 1 на сто от общите разходи. Консолидираният проектобюджет на ДОО за 2011 г. се очаква да приключи с недостиг в размер на 1 млрд. 390 млн. 301 хил. 300 лв., което е с 669 млн. 900 хил. лв. по-малко от дефицита за 2010 г.
Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване има за цел да осигури финансова основа и да гарантира своевременното отпускане и изплащане на пенсиите и обезщетенията по ДОО, да гарантира по-добро изпълнение на основните функции на Националния осигурителен институт, свързани с плащането на обезщетенията за временна и трайна неработоспособност, да провежда ефективен контрол върху разходите и да сведе до минимум случаите на неправомерно получаване на пенсии и обезщетения.
В областта на разходната част на проектобюджета са заложени следните политики: удължава се с още една година въведеният с антикризисните мерки нов режим за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност. Това е съгласно § 22 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Това ще засили контролът над неправомерно изплащаните обезщетения и по този начин месечно се спестяват до 5 млн. лв.
Намалява се срокът за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност след прекратяване на осигуряването близо два пъти – от 75 на 30 дни. През м. юли т.г. е приета като антикризисна мярка и се отменя максималният размер на обезщетението за безработица. То се изчислява на база 60 на сто от осигурителния доход на лицето преди загуба на работа. По този начин се покрива Конвенция № 102 на Международната организация на труда. Ние сме дванадесетата страна, която покрива тази конвенция. Дневният размер на обезщетението за безработица се увеличава от 6 лв. на 7,20 лв.
Целта на промените в частта на краткосрочните обезщетения е да се намалят разходите за изплащане на парично обезщетение за общо заболяване и да се упражни контрол и от страна на работодателя върху неправомерно използване на отпуск, поради общо заболяване, да се защитят и по-добре доходите на осигурените лица, когато са изпаднали в период на безработица.
Разходите за обезщетение за безработица ще нараснат спрямо 2010 г. с 29%, но това е именно поради падане на тавана на обезщетенията. Общият финансов ефект обаче от прилагането на промените в частта за краткосрочните обезщетения ще бъде намаление на разходната част в размер на 15 млн. 500 хил. лв. в сравнение с 2010 г.
Така предложените промени ще увеличат доверието в осигурителната система и ще повишат финансовата стабилност на пенсионната система. Това ще стимулира осигурените лица и работодателите за по-коректно отношение към държавата и осигурителната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Шайлекова.
Има ли реплики? Няма.
Доктор Костов поиска думата за изказване. Заповядайте.
ЦВЕТАН КОСТОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Обсъжданият днес Законопроект за бюджет на държавното обществено осигуряване поставя редица въпроси и поражда немалко тревоги, което пролича и от проведената дотук дискусия.
Проектобюджетът е базиран върху макроикономически и социалноосигурителни параметри, които в основната си част са нереалистични и трудно постижими. Всички знаят числата, няма да ви отегчавам с това. Ще направя само едно сравнение. Прогнозният брой осигурени лица е малко над 2 млн. 800 хил. В момента броят на заетите е около 2 млн. 200 хил. Дай Боже, догодина пазарът на труда да се раздвижи сериозно в посока на предлагането и мерките за изсветляване на сивия сектор да дадат резултат.
Какво всъщност предлага Законопроектът за бюджета на ДОО за 2011 г.? Увеличаване на осигурителната тежест и замразяване на пенсиите. Все още, макар и с малко, но повече от половината финансиране на ДОО, е от данъци. Продължава да липсва яснота около ангажиментите на държавата като осигурител. Отменя се таванът на обезщетението за безработица, но размерът му се обвързва с по-дълъг предходен период. Увеличена е и базата за изчисляване на обезщетението за бременност и раждане от 12 на 18 месеца. Запазва се изплащането на първите 3 дни от срока на временна нетрудоспособност от работодателите.
Аз разбирам, че на съставителите на бюджета не е било никак лесно. Не е било лесно, най-малкото поради две безспорни причини - парите за пенсии не достигат, а пенсионноосигурителната система е нереформирана, и те са били принудени да приложат чисто механичен подход при структурирането на бюджета на ДОО, търсейки нарастване на приходите и намаляване на разходите.
С увеличаването на вноската за Фонд „Пенсии” те очакват положителен ефект от около 372 млн. лв., а от по-високите осигурителни прагове - 110 млн. лв. Те обаче като че ли забравят азбучното правило, че увеличената осигурителна тежест генерира безработица и повишаване дела на сивата икономика.
От промените в частта за краткосрочни обезщетения икономията на бюджета е от невпечатляващите 15,5 млн. лв., а тези мерки рефлектират пряко върху негативно засегнатите социални групи.
Какво да кажем за въвеждането на диференциран минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица? Той е по скала, на базата на декларирани доходи за 2009 г. Освен че за определени групи този доход ще бележи двоен ръст, за много хора осигурителните вноски ще се окажат непосилни особено след две години криза.
Според нас решенията не са в увеличаване на осигурителната тежест, а в засилване ролята на втория и третия стълб на системата, в мотивацията за участие, в укрепването на доверието в нея. Това обаче не става с една криворазбрана солидарност, която измества отговорността за собственото бъдеще, нито с национализация на средства, натрупвани десетина години по лични партиди. Другата насока е в подобряване на бизнес средата, което води до увеличаване на доходите и съответно на постъпленията в осигурителната система.
Не мога да приема твърденията на политици, синдикалисти, експерти, че пенсионно-осигурителният модел е изначално сбъркан. Една реформа, независимо в коя сфера се прилага, не е едномоментен акт, а процес, който се развива във времето, осъвременява и усъвършенства съответен модел. Аз съм сигурен, че ако приетата с широк консенсус през 1999 г. Стратегия за пенсионна реформа не бе оставена да прашасва, подобно на Националната здравна стратегия, а бе работено по изпълнение на задачите и постигане на целите, заложени в нея, за съжаление пропуснати с 1,5 година от настоящия мандат, днес пенсионната система не би била изправена пред толкова сериозни предизвикателства.
Може би лежерното отношение към тази проблематика в продължение на два мандата е обусловено и от ежегодните бюджетни излишъци, но е факт, че е нужна нова реформа за финансово стабилизиране на пенсионната система в средносрочен и дългосрочен план.
В интерес на истината ще отбележа едно действие, което бе афиширано като сериозна реформа в пенсионната система - включването на държавата като трета страна в Националния осигурителен институт, с трансфер от републиканския бюджет от 12% от сумата на осигурителния доход на всички осигурени лица. По своята същност това е една допълваща субсидия. Разбира се, тя изигра своята роля, еднократно бяха повишени пенсиите. Очакванията обаче за следващите години не са особено оптимистични. Това не само няма да стабилизира системата, каквото се очаква от една реформистка мярка, а тежи като воденичен камък.
Стана ясно, че и през 2011 г. ранните пенсии за така наречените категорийни работници няма да се изплащат от професионалните пенсионни фондове. С предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване това се отлага с четири години. Можем да бъдем сигурни, че и тогава средствата няма да достигат, ако не се въведе строг контрол, непозволяващ на недобросъвестни работодатели да спестяват от осигуровките за своите работници, ако държавата не започне да осигурява полицаи и военни, които инак ползват привилегията за ранно пенсиониране.
Понеже тук нещата опират до справедливост, няма как да не отбележа, че е справедливо и е крайно време държавните служители - военни, полицаи и други, които по силата на специалните закони се осигуряват за сметка на държавата, да започнат да правят своите лични вноски.
Уважаеми колеги, мисля от казаното дотук стана ясно – то бе заявено още в самото начало от господин Методиев, че Парламентарната група на Синята коалиция няма да подкрепи проекта за бюджет на ДОО за 2011 г. поради сериозно разминаване с основни наши виждания. Не съм и оптимист, че ще настъпят съществени промени в текстовете преди второ четене. Ние обаче ще направим нашите предложения.
Реформата засега се отлага с една година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, д-р Костов.
Реплики? Няма.
Обявявам 30 минути почивка.
Да ви уведомя, че по време на почивката ще бъде открита изложба от рисунки и скулптури на художничката Леда Старчева. Всички народни представители са поканени на откриването.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с първо четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г.
Преди да продължим, ще ви съобщя времето, оставащо на парламентарните групи: ГЕРБ – 26 минути, Коалиция за България – 12 минути, Движението за права и свободи – 8,5 минути, партия „Атака” – 21 минути, Синята коалиция е изчерпала времето, независими народни представители не са се изказвали към този момент.
Имате думата за изказвания, колеги.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, госпожо Митрева! Пред нас е Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. Това е закон, който ние от Парламентарната група на Коалиция за България категорично няма да подкрепим. (Възгласи: „Е-е-е!” от КБ.) Нещо повече – призоваваме този законопроект да бъде изтеглен и внимателно преработен, защото противоречи на преамбюла на Конституцията на Република България относно социалната държава.
Правим подобно предложение в духа на конструктивния парламентарен диалог. Още повече, не смятам, че по някакъв начин ще засегнем вас, управляващите, тъй като стана вече практика законопроекти да влизат в Народното събрание, дори да минават на първо четене в Комисията по труда и социална политика и после да бъдат изтеглени. Неслучайно относно Кодекса за социално осигуряване имаше над 22 различни предложения.
Господа управляващи, преди повече от година българският народ ви даде много, повярва във вашите идеи и ви даде възможност да водите държавата към просперитет и благосъстояние. Нещо повече – вие се нарекохте правителство на европейското развитие. Вие заявихте, че вашето управление ще донесе на българското общество доходи, жизнено равнище и качество на живот, сравними със средните за останалите държави – членки на Европейския съюз. Дадено ви бе много, затова и очакванията към вас са много. Но, за съжаление на всички български граждани, вашите действия в социалната сфера се различават коренно от това, което обещахте.
Вместо да намалява, пропастта между доходите и жизненото равнище на българските граждани и средното за Европейския съюз ниво се разширява.
Вместо висока заетост и ниска безработица, виждаме как се съкращават хиляди работни места всеки месец, а безработицата се задържа в порядъка на 9-10%. Тук, разбира се, аз искам да поздравя управляващото мнозинство за контрола върху нивото на безработица. Няма как да не кажа този сериозен упрек за контрола върху нивото на безработица, тъй като всички знаем – и най-вече Вие, господин министър, и Вие, госпожо Митрева, – че за второто тримесечие тази година, спрямо миналата година, заетите са намалели с 217 хил.души, а Вие постоянно отчитате намаляване на безработицата.
Вместо по-висока защита на българските граждани, виждаме как системите за социална сигурност се обезкървяват и дестабилизират.
Ние от Коалиция за България сме загрижени за бъдещето на нашата страна. Ако само за една година и половина успяхте да укажете такъв терор върху социалния сектор, не искам и не мога да си представя какво ще се случи за следващите две години и половина.
Направих това встъпление, за да илюстрирам тежкото състояние, което цари в социалната политика. Искам да подчертая, че Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. е продукт на това управление и се характеризира с популизъм, липса на визия, идеен хаос, непоследователност, непрозрачност, нетолерантност към различните мнения. Затова за мен няма съмнение, че предложеният бюджет е резултат от лошо управление. По-страшното обаче е, че той е продукт и на вредно управление - вредно за осигурените лица и за бизнеса и най-вече за пенсионерите. И това не е крайно заключение. Системата за социална сигурност трябва да гарантира защита на хората срещу социалните рискове. Тя трябва да осигури заместващ доход в случай на болест, майчинство, трудова злополука, инвалидност, старост, безработица. Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. тотално пренебрегва тези цели. Вместо да осигурява защита, той е превърнат в инструмент на фискална политика като едно бюджетно перо в консолидирания държавен бюджет.
Именно отсъствието на каквито и да е социални цели е водещият мотив на Парламентарната група на Коалиция за България да отхвърли предложения Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване. За първи път от най-новата история на държавното обществено осигуряване разходите за пенсии, обезщетения и помощи намаляват както в абсолютен размер, така и като дял в брутния вътрешен продукт – от 11,16 на сто на 9,6 на сто. Бюджетът на държавното обществено осигуряване се превръща в инструмент за демонтаж на социалната държава. И това за нас е крайно неприемливо.
С предложения законопроект правителството руши утвърдени от десетилетия социални стандарти. На практика се отменя правилото за осъвременяване на пенсиите. Минималните пенсии се замразяват. Пенсиите няма да бъдат осъвременявани 30 месеца – от юли 2009 г. до декември 2011 г. И това се прави въпреки икономическия растеж от 3,6%. И тук е много важно – господин министър, с тези действия, с тази липса на осъвременяване на пенсиите, де факто вие намалявате пенсиите. Натрупаната инфлация за година и половина се равнява на 10%. И е много важно хората да разберат това – с 10% вие намалявате пенсиите им.
И нещо повече – неотдавна Вие, господин министър казахте, че пенсиите ще започнат да се увеличават тогава, когато няма дефицит в НОИ, което може да стане най-рано от 2017 г. Господин министър, както е в демократични държави с висок парламентаризъм, Вие може би е нужно да се замислите дали да не си подадете оставката. Вие твърдо заявявате, че до 2017 г. няма да увеличавате пенсиите. За мен лично това е скандално. А какво ще стане, ако дефицитът през 2017 г. не бъде заличен?
Ние няма да приемем бюджет на държавното обществено осигуряване, в който няма никакво нарастване на пенсиите и на пенсионната политика, който води до разширяване на бедността сред възрастните, изоставане на доходите на пенсионерите и срив в тяхната покупателна способност.
Освен на пенсионерите, предложеният бюджет посяга и на доходите на осигурените лица. В разрез с осигурителните принципи от 1 януари догодина болните, майките и безработните ще трябва да получават по-малко само поради това, че администрацията на НОИ не може да осъществява ефективен контрол върху злоупотребите с обезщетенията. Каква е вината на всеки, който добросъвестно се осигурява? Разбира се, че това лице не е виновно за нищо. Разбира се, добросъвестните работодатели също не са виновни. Но въпреки това всички те ще бъдат наказани и ще търпят последствията от проявите на управленска и административна некомпетентност.
Тук е много важно, когато започне дебатът за пенсионната реформа, да знаем каква е вашата политика относно насърчаване на раждаемостта. Това ли е тази политика, която се предлага тук – за по-ниски обезщетения за майчинство, така или иначе, увеличавайки срока, върху който се изчислява това обезщетение? Затова го правите – за да получават майките по-малко пари.
Каква ще е политиката, която ще предотврати стопяването на нацията?
Ние не подкрепяме Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. и поради това, че политиките по приходите и политиките по разходите не са балансирани. Залага се единствено на съкращаване на разходите и ограничаване на социални права. Това е категорично неприемливо за нас.
Увеличаването на осигурителната вноска с 1,8 процентни пункта е нещо добро и нещо, което Коалиция за България отдавна предлагаше. Но бюджетът не може да се балансира единствено с рязане на разходи.
Многократно ние заявявахме: не намалявайте вноската с 2 процентни пункта! Вие, господин министър, заявихте, когато дебатирахме Бюджет 2010 г., че, виждате ли, щяла да се увеличи заетостта. Оказа се грешно решение. Нещо повече, много се злоупотребява с дефицита на държавното обществено осигуряване.
Допълнителните субсидии от държавния бюджет за покриване на недостига от средства през 2009 г., когато народът реши да предостави на вас властта. Какъв е дефицитът? Милиард и половина.
През 2010 г. заради вашето грешно решение за намаляване на осигуровките дефицитът нарасна над 2 милиарда! Така че това, което правите, увеличавайки вноската, не е да осигурите допълнително 660 млн., а де факто вие покривате едва 130 млн., сравнено с предходното правителство!
Само че ако предходното правителство ви остави дефицит от милиард и половина, то ви остави и Сребърен фонд, в който има налични милиард и 600 млн., при положение че нямате никакъв принос към този Сребърен фонд! Така че вие имате огромна вина за този дефицит и недейте да спекулирате, че, видите ли, с този дефицит променяте и давате допълнителни пари!
Относно приходите в държавното обществено осигуряване. Продължаваме да твърдим: нужно е максималният осигурителен доход да бъде равен на 10 минимални работни заплати! Не мога да разбера защо не го приемате това нещо. Вие сте готови да замразите минималната пенсия на 136 лв., да увеличите бедността, но не желаете да вдигнете максималния осигурителен доход!
Не приемам твърдението, че това е вързано с максималната пенсия, тъй като максималната пенсия за догодина ще зависи от максималния осигурителен доход през тази година! Защо толкова бягате и кого толкова пазите?
Оценяваме като изключително грешна стъпка предложението за 2011 г. да не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Така се въвежда порочна практика, която ще дискредитира фонда и доверието в осигурителната система като цяло.
Освен това, тази мярка ще доведе до по-бързо източване на средствата на фонда. Не на последно място, това е една популистка стъпка с нулев ефект. Нулевата вноска за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” ще остави в бизнеса 11-12 млн. лв., а какво се предвижда, за да се намалят задълженията на некоректните работодатели към осигурителната система, които надхвърлят 1 млрд. 200 млн. лв.?
Възразяваме срещу предложеното диференциране на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица! Намираме този подход за дискриминационен, нарушаващ принципа на равнопоставено третиране на осигурените лица. Вместо осигурителния доход на самоосигуряващите се лица да бъде диференциран според категорията, в която попада самоосигуряващото се лице, делението е направено в зависимост от подоходната група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтича.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Не стига, че всички самоосигуряващи се лица ще се опитат да влязат в най-ниско доходната група, а самоосигуряващите се лица от една и съща категория ще трябва да се осигуряват на различен осигурителен доход, единствено в зависимост от това кога са започнали дейността си.
В заключение искам да ви напомня думите на Гьоте: „Да властва човек се научава лесно, но да управлява – трудно”.
Предложеният бюджет е поредното доказателство, че вие – управляващата група на ГЕРБ, все още не сте се научили да управлявате. Защо липсва какъвто и да било анализ на отчетите за изпълнението на бюджетите на Държавното обществено осигуряване за последните две години?
Завършвам, бих искал да ви кажа следното – истинското управление, зад цифрите, трябва да решава реалните проблеми на хората. Крайно време е вие да решавате реалните проблеми на хората, а не да се обвързвате с фискални намерения. (Реплики от ГЕРБ.) Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики? Няма.
Господин министър, заповядайте за изказване.
МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати, господин Стойнев! Уважаеми господин Стойнев, на 1 юли миналата година нашето правителство увеличи пенсиите с 10%. Нашето правителство вече осми пореден месец в състояние на икономическа криза, безработицата към 31 октомври е 8,92%, благодарение на антикризисните мерки, предприети от правителството, заедно със социалните партньори, които се изпълняват и дават резултати, не намали доходите от труд и от пенсия, въпреки икономическата криза, както направиха редица страни от Европейския съюз! (Реплики от КБ.)
Нашето правителство с бюджета на държавното обществено осигуряване намалява дефицита само за следващата година, натрупан основно от вас, с 669 млн. лв., което дава възможност парите от държавния бюджет, от всички данъкоплатци да отидат за други важни сфери, като здравеопазване, образование, култура, инфраструктура и местни власти!
Нашето правителство, господин Стойнев, гарантира с бюджета на държавното обществено осигуряване една стабилна социално защитна мрежа на всички български граждани както в краткосрочното осигуряване, така и в дългосрочното, без да се накърняват правата на българските граждани! Това исках да ви кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Лично обяснение – заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, Вие не отговорихте на нито един от поставените проблеми. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Това, че Вие злоупотребявате, че сте вдигнали пенсиите – не е вярно! Няма нито едно решение на Министерския съвет, което да говори за вдигане на пенсиите.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Какво е личното обяснение? (Силен шум, реплики и тропане по банките от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля не блъскайте по банките! Моля без реплики от залата!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Нито едно решение!
Второ, това, което направи предишното правителство, е всяка година да се увеличават доходите и пенсиите. И това се правеше въпреки държавното обществено осигуряване.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Това лично обяснение ли е?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това, което искам да Ви обясня – Вие не можете, господин министър, да вдигнете линията на бедността! Много добре знаете, че тя е 240 лв.! Вие сте неспособен да вдигнете минималната работна заплата! (Силен шум от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за тишина в залата! Ако не викате...
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Вие, господин министър, не можете... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля за ред в залата!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Вие, господин министър, не можете да си наложите мнението и да направите така, че правителството да се погрижи за най-уязвимите хора! (Шум и тропане по банките от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля да не блъскате по банките само.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Вие говорите за увеличаване на пенсиите от 2017 г.! Това е скандално, господин министър! И ако тук сте неспособен да отстоявате своето мнение и социалните права на хората, отново Ви призовавам – трябва да си подадете оставката. Благодаря ви. (Силен шум от ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Колеги, запознайте се с Правилника и тогава коментирайте от място. Ще ви бъда благодарен.
Госпожо Донева, заповядайте за изказване.
ВАНЯ ДОНЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, госпожо Митрева, уважаеми колеги! Много неща се казаха за параметрите на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г. Много неща се изговориха за приходи, разходи, за размера на пенсиите, направи се ретроспекция на бюджета от 2005 г. насам. Само ще вметна, че сравнителен анализ се прави не само по хоризонтала, тоест в исторически аспект – какво е било преди години и какво е сега, сравнителен анализ се прави и по вертикала, тоест в този момент къде стои България с реформата измежду всички европейски страни.
Това, което трябваше да се чуе в този дебат, което се чу от министър Младенов и е най-важното, че над 50% от всички пари по бюджета на Държавното обществено осигуряване са от получени трансфери от републиканския бюджет.
Това, което трябваше да се чуе и се чу от колегата Шайлекова, е, че за Бюджет 2011 г. е предвидено 60% финансиране през данъци да се намали на около 50%. Това е първата стъпка към финансова стабилност на пенсионната система.
Това, което трябваше да се чуе в този дебат, е, че растежът на пенсиите трябва да следва растежа на доходите, а не както през 2009 г. пенсиите се увеличиха, а доходите останаха същите.
Това, което трябва да напомня на опозицията вляво, е, че още през първото полугодие на 2009 г. от дирекция „Анализи, прогнози и планиране” в Националния осигурителен институт са алармирали за очертаващите се преразходи във фонд „Общо заболяване и майчинство”, които за първите шест месеца на 2009 г. са с над 4% повече от същия период за 2008 г.
Алармирали са за изчерпаните към шестмесечието 99% от средствата на фонд „Безработица”. Разходите по бюджета по това перо са били направени при минимално обезщетение 110 лв. и максимално 220 лв., но при приемането на държавния бюджет за 2009 г. се е решило тези граници да бъдат от 126 лв. до 252 лв. на месец, което веднага е увеличило разходите за безработица с 37% спрямо, обърнете внимание, заложеното във вече приетия бюджет на ДОО за 2009 г.
Още тогава – на първото шестмесечие на миналата година, от Националния осигурителен институт са алармирали, че тези мерки, а именно увеличение от 1 януари 2009 г. с 10% на най-ниските пенсии, от 1 април с до 10% на останалите, промяната на тавана на пенсиите на 700 лв., увеличението от 1 юли на пенсиите с още 9%, ще доведат към 7 млрд. лв. годишен разход за пенсии за 2010 г. Прогнозата на дирекция „Прогнози” се сбъдна, но предишното правителство е приело тези мерки въпреки сериозните аргументи на Националния осигурителен институт за техния акумулиран ефект.
Затова, колеги отляво, много моля, спрете с популизма. Всички знаете, че няма човек в тази зала, който да не иска родителите му да получават пенсия, която да им осигурява достойни старини. Живеем в трудни времена, но след като вие, дами и господа от опозицията, бивши управляващи, не сте проявили онази съобразителност и далновидност, че сме на прага, да не казвам, че вече сме в криза, а сте взели управленски решения, които сегашното правителство всъщност плаща, според мен по-достойното поведение щеше да бъде да не сте толкова крайни в изказванията си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, колеги, госпожо Георгиева! Неслучайно в моето изказване започнах с това, че този дебат трябваше да бъде предшестван от дебата за Отчета на бюджетите за 2008 и 2009 г. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
Вижте какво показват, госпожо Стоянова, резултатите от този отчет. За 2008 г. например дефицитът е 1 млрд. 456 млн. лв. на консолидирана основа, за 2009 г. дефицитът е 1 млрд. 500 млн. лв. отново на консолидирана основа.
Вижте какво показват разходите – надвишението на предвидената програма за 2009 г. е само с 1%, така че цялата конструкция, която изградихте вие, изобщо не почива на базата на актюерските разчети, на които разчитате вие.
Ще ви моля коректно да се запознаете с отчетите, както е направила госпожа Стоянова например в Бюджетната комисия, защото тази информация е от заседанието на тази комисия, и тогава говорете по тези въпроси толкова пламенно и толкова впечатляващо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, госпожо Донева? Не.
Други изказвания, колеги?
Още веднъж само уведомявам за времето: Движението за права и свободи имат 8,5 минути, „Атака” – 21 минути.
Щом няма други изказвания, закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г., № 002-01-95, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 2010 г.
Гласували 157 народни представители: за 114, против 43, въздържали се няма.
С това законопроектът е приет на първо гласуване.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2011 г.
Вносител: Министерският съвет на 22 октомври 2010 г.
Има два доклада.
Първият доклад е на водещата Комисия по бюджет и финанси.
Процедура – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин председател! Процедурата ми касае допустимостта на разглеждането на представения Проект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, като твърдя, че разглеждането му противоречи на ред законови разпоредби.
Тук няма отново да обяснявам, че беше нормално преди да бъде разгледан бюджетът за следващата година, да видим отчета за изпълнението на бюджета на Касата за 2009 г.
Няма да казвам също, че има тотално разминаване между цифрите за здраве, разписани в бюджета на Касата, и републиканския бюджет. Само ще кажа, че има основателни съмнения относно легитимността на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, който за ваше сведение е в началото на бюджетната процедура и е органът, изготвил проекта за този бюджет. Само припомням, че пред Върховния административен съд неговият състав е атакуван във връзка с незаконния избор на представителя на пациентските организации. С този акт сега ще предоставим на един незаконен орган правото да се разпорежда с 2 млрд. лв.
Освен това искам да припомня скандала, който се вихри напоследък в Здравноосигурителната каса и е свързан с това как са изразходвани парите за болниците през миналата година. Видно от днешната преса, по изявление на шефката на Касата - госпожа Нешева, тя лично е извикала представители на ДАНС да направят проверка как в момента Касата харчи парите на българските граждани, как ги разпределя по болниците. Припомням, че за подобни нарушения беше отстранена госпожа Жени Начева. Тя беше с повдигнато обвинение пред прокуратурата и ако има съмнения за извършено престъпление от нея, то в момента Надзорният съвет на Здравноосигурителната каса е в условия на продължаващо престъпление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Предложението, ако обичате.
МАЯ МАНОЛОВА: Предстои ние да предоставим на този орган 2 млрд. лв., с които да се разпорежда през следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето изтече, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Предложението ми е като това, което беше направено в началото на обсъждането на дневния ред на парламента – да се отложи разглеждането на този бюджет до изясняването на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение от госпожа Манолова.
Гласували 123 народни представители: за 24, против 96, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Госпожо Стоянова, заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моля за процедура – в залата да бъде допусната д-р Нели Нешева, управител на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 117 народни представители: за 115, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за
бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г.,
№ 002-01-96, внесен от Министерския съвет
на 22 октомври 2010 г.
На заседание, проведено на 28 октомври 2010 г. съвместно с Комисията по здравеопазването, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г.
Към законопроекта е приложено Решение № РД-НС-04-49 от 20.10.2010 г. на Надзорния съвет на НЗОК, който на основание на чл. 15, ал. 1, т. 3 и чл. 19, ал. 7, т. 3 от Закона за здравното осигуряване е одобрил проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. и е отменил т. 1 и 3 от Решение № РД-НС-04-45/01.10.2010 г. на Надзорния съвет на НЗОК, с който законопроектът за 2011 г. е бил предвиден с бюджетно салдо – излишък.
На заседанието присъстваха д-р Стефан Константинов – министър на здравеопазването, д-р Нели Нешева – управител на НЗОК, и представители на Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз и др.
Законопроектът беше представен от д-р Нели Нешева – управител на НЗОК.
В мотивите към законопроекта и при представянето беше подчертано, че проектът за Бюджет за НЗОК за 2011 г. е съставен в съответствие с Решение № 558 на Министерския съвет от 2010 г. за одобряване на основните допускания и бюджетната прогноза за периода 2011-2013 г. и възможностите на бюджетната макрорамка в условията на финансова и икономическа криза. Стремежът е в рамките на предвидените финансови ресурси да се запази постигнатото равнище на здравноосигурителни услуги в страната.
В приходната част на бюджета за 2011 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 2 млрд. 633,7 млн. лв., които спрямо закона за 2010 г. са повече с 61,5 млн. лв. или ръст с 2,4%.
Здравноосигурителните вноски за 2011 г. се предлагат на сума 1 млрд. 661,5 млн. лв., а по закона за 2010 г. са 1,6 млрд. лв. Следователно се очаква да постъпят в повече 61,5 млн. лв.
Другият здравноосигурителен приход са трансферите за здравно осигуряване от централния бюджет, които за 2011 г. са предложени на сума 941,1 млн. лв., или толкова, колкото са по закона за 2010 г.
Трансферът от Министерството на здравеопазването за акушерската помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето и за заплащане на сумите по чл. 37, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, е 17,5 млн. лв., тоест толкова, колкото е за 2010 г. От тази сума за акушерска помощ за всички здравно неосигурени жени са 4,5 млн. лв.
Сумата за приходите за 2011 г. е съобразена с предвижданията за очакваните доходи на работещите в материалната сфера, разчетените средства за изплащане вноските за работещите в бюджетната сфера, както и за всички контингенти осигурени лица, чиито здравноосигурителни вноски са задължение на републиканския бюджет.
Разходите и трансферите – всичко за 2011 г., са разчетени на сума 2 млрд. 633,7 млн. лв. или ръст в сумата – 724,3 млн. лв., в процент – 37,9 на сто спрямо закона за 2010 г. Това увеличение се разпределя: за текущи разходи – 246,1 млн. лв., за придобиване на нефинансови активи – 5 млн. лв., за резерв за непредвидени и неотложни разходи – 133,2 млн. лв., и за предоставяне трансфери на Министерството на здравеопазването за заплащане на медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия, осигурявани от Министерството на здравеопазването – 340 млн. лв.
От текущите разходи с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2011 г. са разчетени на сума 1 млрд. 974,5 млн. лв., а по закона за 2010 г. са 1 млрд. 729,9 млн. лв., или ръст в сумата – 244,6 млн. лв., а в процент – 14,1 на сто.
Всички видове здравноосигурителни плащания се увеличават през 2011 г. спрямо закона за 2010 г., с изключение на разходите за акушерска помощ за здравно неосигурени жени и предоставени трансфери на Националната агенция по приходите по чл. 24, т. 6 от Закона за здравното осигуряване и към бюджетните предприятия, сключили договори за извършване на медицински услуги с НЗОК, които се запазват на нивото на 2010 г.
Отделните видове здравноосигурителни плащания получават ръст както следва: за първична извънболнична помощ – с 7,6%, за специализирана извънболнична медицинска помощ – 11%, за дентална помощ – 3,3%, за здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност – 17 ,2%, за здравноосигурителни плащания за лекарства за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели – 12,7%, за болнична медицинска помощ – 8%.
Други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, които по закона за 2010 г. са 33 млн. лв., със законопроекта за 2011 г. се предлагат да бъдат 120 млн. лв., от които за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност – 20 млн. лв., и за неразплатени задължения за предходната година – 100 млн. лв.
В законопроекта е предложено изменение на чл. 26, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, с което резервът за непредвидени и неотложни разходи се увеличава от 5% на 10%. На това основание в проектобюджета резервът е предвиден на сума 260,3 млн. лв. Тази сума е по-голяма от резерва за 2010 г. със 133,2 млн. лв.
Освен посочените разходи, в законопроекта се предлага да се предостави трансфер на Министерството на здравеопазването на сума 340 млн. лв. за заплащане на медицински дейности, лекарствени продукти и медицински изделия за здравноосигурени лица, които през 2010 г. са финансирани чрез бюджета на Министерството на здравеопазването и чрез делегираните от държавата дейности през бюджетите на общините. Дейностите ще се заплащат по ред и методика, одобрени от министъра на здравеопазването, а лекарствените продукти и медицинските изделия ще се осигуряват по досегашния ред.
Със Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. е прието бюджетно салдо излишък в размер на 662,8 млн. лв. Със законопроекта за 2011 г., се предлага нулево бюджетно салдо, което спрямо 2010 г. означава, че разходите за 2011 г. са повече със 724,3 млн. лв. Това увеличение се образува от увеличението на приходите с 61,5 млн. лв. и предвидения със закона за 2010 г. излишък от 662,8 млн. лв.
За 2011 г. здравноосигурителната вноска остава непроменена в размер на 8 на сто.
При тези параметри на бюджета за 2011 г. рисковете се очертават в следните направления:
- неизпълнение на приходната част – събираемостта на здравноосигурителните вноски се влияе от социално-икономически фактори, като равнище на безработица, среден размер на осигурителен доход за наетите по трудови правоотношения, тенденция на броя на здравноосигурените лица;
- неуточненият все още план за необходимите промени в системата на здравеопазването и невъзможност за финансова оценка на необходимите стъпки;
- динамично променящата се нормативна база и невъзможност за оценка към момента как тя ще се отрази на договорния процес и на бъдещия брой договорни партньори за болнична и извънболнична медицинска помощ.
С § 10 на законопроекта се предлага промяна в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. Общият размер на средствата, с който се предлага да се увеличи разходната част на бюджета на НЗОК е 130 млн. лв., които ще бъдат насочени за здравноосигурителни плащания за болнична и медицинска помощ. С промяната в разходната част салдото по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. ще се намали със 130 млн. лв.
С изменението на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. ще се осигурят допълнително средства за реализиране на здравноосигурителни плащания, с които ще се даде възможност на системата за ритмичност в плащанията.
По законопроекта се проведе дискусия с изказвания в подкрепа на предложения бюджет, както и становища против неговото приемане. От народните представители бяха зададени въпроси, на които представителите на НЗОК отговориха изчерпателно и обосновано. След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” 15 народни представители, „против” 6, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2010 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ви запознае председателят й, госпожа Атанасова.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за бюджета на
Националната здравноосигурителна каса за 2011 г.,
№ 002-01-96, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2010 г.
На съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика, енергетика и туризъм, Комисията по труда и социалната политика и Комисията по здравеопазването, беше разгледан и обсъден Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г.
На заседанието присъстваха: министърът на финансите господин Симеон Дянков, министърът на здравеопазването д-р Стефан -Константинов, управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Нели Нешева, представители на синдикатите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от управителя на Националната здравноосигурителна каса д-р Нели Нешева. Тя запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в проектобюджета на НЗОК за 2011 г. Предвидените приходи и трансфери са в размер на 2 633 730 хил. лв.
Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто, като прогнозният брой на здравноосигуреното население за страната е 6.6 млн. души. Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2011 г. е 60:40. Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица през календарната 2011 г. е 420 лв.
Предвидените разходи и трансфери са в размер на 2 633 730 хил. лв., от които 1 974 520 хил. лв. са за здравноосигурителни плащания.
Доктор Нешева подчерта, че в проектобюджета на НЗОК за 2011 г. се увеличават средствата за извънболнична медицинска помощ, дентална помощ, болнична медицинска помощ и лекарствата за домашно лечение, медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели.
През 2011 г. са предвидени средства за трансфер към Министерството на здравеопазването за заплащане на дейности по диагностика и лечение на злокачествени заболявания и на пациенти с хронична бъбречна недостатъчност на диализно лечение, включително и за осигуряване на лекарствени продукти и медицински изделия.
Резервът за непредвидени и неотложни разходи е в размер на 260 млн. 268 хил. лв., като се предлага промяна в чл. 26, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, която предвижда размерът на резерва на НЗОК да се набира от 10 на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансфери за здравно осигуряване от други бюджети.
През 2011 г. очакванията са бюджетът на Националната здравноосигурителна каса да бъде с балансирано бюджетно салдо.
В заключение д-р Нешева подчерта, че внесеният Законопроект за бюджета на НЗОК за 2011 г. е съобразен със становището на министъра на здравеопазването, предоставено на основание чл. 19, ал. 7, т. 3 от Закона за здравното осигуряване и с Решение на Надзорния съвет на НЗОК от 20 октомври 2010 г.
Представителите на Българския лекарски съюз изразиха несъгласие със заложените в проекта на бюджет на НЗОК за 2011 г. средства за трансфер към Министерството на здравеопазването за заплащане на дейности, финансирани от държавния бюджет и отбелязаха, че реално увеличение на средствата в бюджета на НЗОК не се наблюдава. Те уточниха, че разширяването на основния пакет от дейности, без съответното финансово обезпечаване, ще доведе до драстично недофинансиране на системата и увеличаване на регламентираните и нерегламентирани доплащания. В законопроекта е предвиден механизъм за разпределяне на финансовия ресурс, в случай на преизпълнение на здравноосигурителните приходи, но не е ясно какво би се случило при евентуално неизпълнение по приходната част на бюджета.
Председателят на Българския зъболекарски съюз, д-р Николай Шарков, информира народните представители, че от 1999 г. досега няма промяна в пакета от дентални дейности, които се заплащат напълно или частично от бюджета на НЗОК. Той допълни, че при въвеждането на здравноосигурителния модел в България, делът на разходите за дентална помощ е представлявал 9.5% от общия бюджет за здравноосигурителни плащания, докато към настоящия момент, включително и в Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2011 г., този процент е едва 4.76 на сто.
Тези две тенденции са притеснителни, имайки предвид състоянието на денталното здраве на българските граждани, което се влошава с всяка изминала година, именно поради липсата на адекватно финансиране от страна на НЗОК и поради ограничената възможност на гражданите да заплащат тези услуги със собствени средства.
От страна на Българския фармацевтичен съюз изразиха становище относно финансирането на здравноосигурителните плащания за лекарства за домашно лечение и поставиха въпроса дали предвидените средства ще бъдат достатъчни с оглед на трансфера, който се предвижда към Министерството на здравеопазването. Към настоящия момент, чрез бюджета на НЗОК се заплащат лекарствените продукти, които са посочени в Приложение № 1 към Позитивния лекарствен списък, а лекарствените продукти, които ще се заплащат чрез трансфера на Министерството на здравеопазването, се съдържат в Приложение № 2 и 3 на Позитивния лекарствен списък. Представителите на съсловната организация посочиха, че от представения законопроект не става ясно по какъв начин ще бъде гарантирано адекватното финансиране на лекарствените продукти от трите приложения на Позитивния лекарствен списък.
В хода на дискусията, членовете на Комисията по здравеопазването обсъдиха предлаганите в законопроекта финансови параметри и отправиха конкретни въпроси във връзка с предвиждания трансфер на средства от здравноосигурителни вноски към Министерството на здравеопазването, с който се разширява основният пакет, извършването на повторна актуализация на бюджета на НЗОК за 2010 г. чрез Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2011 г. и предлаганите в Закона за здравното осигуряване изменения на разпоредбите, отнасящи се до Националния рамков договор.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” 11 гласа, „против” 5 и без „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 002-01-96, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
От името на вносителите има ли предварително изказване? Няма.
Откривам дебатите. По реда на записването д-р Лъчезар Иванов, д-р Сахлим, д-р Пламен Цеков, д-р Шарков, д-р Желев. Други лекари и народни представители?
Господин Иванов, заповядайте за изказване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Реших да направя това изказване, тъй като считам, че по отношение на Законопроекта на Бюджета за Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. в общественото пространство се появиха доста, бих казал, противоречиви твърдения, които искат да хвърлят петно върху бюджета за 2011 г. Именно затова днес аз искам тук, пред вас, да посоча фактите такива, каквито са, за да се сложи край на всички спекулации.
Безспорно бюджетът за здравеопазване не е това, което всички ние като политици и лекари бихме искали да видим, но трябва да се съгласите, че в условията на световна финансова и икономическа криза българското правителство преди всичко е длъжно да предприеме необходимите мерки за запазване на макроикономическата стабилност и фискалната устойчивост на страната.
Средствата, заложени в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. не трябва да се гледат поотделно и едностранчиво.
В предлагания законопроект предвидените разходи и трансфери са в размер на 2 млрд. 633 млн. 730 хил. лв. Тук искам да направя преглед на всеки един от параметрите, формиращи разходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за да опровергая твърденията на определена група от хора, които, преследвайки определени политически и лични цели, си позволяват да говорят неистини в публичното пространство.
Нека погледнем фактите, посочени в предлагания законопроект. Тук на тази таблица (показва на видеостената) мисля, че това са неоспорими факти и именно затова трябва да се внимава, когато се твърди, че предвидените средства за 2011 г. са намалели с толкова и толкова хиляди и едва ли не хората ще останат без лекарства и без лечение. Цифрите по отделните параметри на здравноосигурителните плащания, които току-що прочетох, сочат точно обратното.
Считам, че имайки предвид ограничения финансов ресурс, с който разполага държавата в настоящия момент, средствата, предвидени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. за здравноосигурителните разходи, ще спомогнат за запазване на постигнатото равнище на здравноосигурителните услуги в страната и ще осигурят на българските граждани необходимата им медицинска помощ.
От друга страна, чрез приетите в края на м. юли т.г. изменения и допълнения на Закона за лечебните заведения, до края на годината ще осъществи така необходимото преструктуриране на системата за болнична помощ и ще се гарантира по-ефективно разходване на наличните финансови ресурси за 2011 г.
Бих искал да обърна внимание и на някои други подвеждащи твърдения, които бяха изказани относно проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. и по-конкретно относно предвидените средства за трансфер към Министерството на здравеопазването за заплащане на дейностите по диагностика и лечение на злокачествените заболявания на пациентите и на пациентите с хронична бъбречна недостатъчност за диализно лечение.
Тук има четири основни аспекта, за които българското общество трябва да знае истината такава каквато е, а именно:
Първо, предвидените за този трансфер средства са отделен параметър от разходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. Не е необходимо човек да е финансист, за да разбере при един внимателен прочит на разпределението на разходите в проектобюджета, че това е факт, а не просто удобна за управляващите интерпретация на цифрите.
Второ, лекарствата за домашно лечение на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, които и към момента се заплащат със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, не само че ще продължават да бъдат отпускани и финансирани по досегашния ред, но и за 2011 г. се предвижда увеличение на средствата по този размер по разходната част на бюджета с 44 милиона спрямо 2010 г.
Трето, българските граждани, които страдат от злокачествени заболявания и от хронична бъбречна недостатъчност, да не кажем почти всички, но по-голяма част от тях са здравноосигурени лица, които добросъвестно заплащат своите здравноосигурителни вноски.
Твърденията, че едва ли не здравноосигурените граждани ще заплащат лечението на тези здравнонеосигурени лица, е най-малкото некоректно и неетично спрямо тези хора, които ежедневно се борят за своя живот.
Четвърто, твърденията, че чрез Законопроекта на Бюджета за Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. се разширява обхватът на основния пакет, са меко казано необосновани.
Направих внимателен преглед на Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта и по-специално за промените в Закона на здравното осигуряване, но никъде не видях да се правят допълнения по чл. 45 от ЗЗО, в който се посочва медицинската помощ, която се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Поправете ме, ако греша, господа отляво, ако не греша обаче моля да бъде преустановено разпространяването на подобни провокативни и безпочвени твърдения в публичното пространство.
Считам, че е необходимо да кажа и няколко думи относно наричаната от опозицията „подмолна втора актуализация” на бюджета за Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.
Уважаеми дами и господа от опозицията, опитайте се да намерите отговор на въпроса: защо се налага актуализацията да бъде направена именно по този начин? Аз ще ви кажа моите разсъждения по този въпрос, а на Вас ще оставя сами да прецените степента на тяхната правота.
Първо, правителството на ГЕРБ пое ангажимент към Бъларския лекарски съюз за осигуряване на допълнителни средства, необходими за заплащането на оказаната от лечебните заведения за болнична помощ медицинска помощ. Всички знаем кога беше постигнато това споразумение.
Второ, присъстващите в тази зала народни представители са добре запознати с чисто технологичното време, необходимо за приемането на един законопроект от Народното събрание, както и с ограниченото пленарно време, с което разполагаме до края на тази пленарна сесия. Аз мисля, че тук акцентът следва да се постави върху факта, че болничната помощ в страната получава допълнително финансиране от 130 млн. лв. и за мен като лекар и гражданин някак си остава на заден план начинът, по който се извърши прехвърлянето на тези средства от излишъка на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. към разходната част за здравноосигурителни плащания на болнична помощ.
Аз не бих се ангажирал да коментирам дали това изменение се прави по най-правилния начин, но смятам, че се извършва при спазването на законите на Република България.
Не на последно място държа да отбележа, че за първи път от увеличението на здравноосигурителните вноски от 6 на 8% правителството на Политическа партия ГЕРБ изпълни поетия ангажимент и внесе в Народното събрание Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., в който е предвидено всички средства, набрани от здравноосигурителните вноски, да бъдат разходвани единствено и само за здраве.
Видно от законопроекта е, че за 2011 г. бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е с балансирано бюджетно салдо и не се предвижда излишък по бюджета. Неизвестно е защо този факт се премълчава от представителите на опозицията. Може би, защото именно вие, уважаеми дами и господа, по време на вашето управление въведохте практиката по натрупване на такъв излишък и сега в ролята си на опозиция набързо променихте възгледите си, призовавайки правителството да следва една политика, която е коренно противоположна на политиката, провеждана от вас. Може би просто не ви е изгодно да признаете, че въпреки финансовата криза и въпреки ограничените във финансовия ресурс на държавата, правителството на Политическа партия ГЕРБ предприе реални действия за прекратяване на тази порочна практика.
Изложих всички тези факти, за да стане ясно на българската общественост, че намаление на разходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса и по отношение на параметрите, формиращи разходната част на бюджета на НЗОК за 2011 г., в действителност няма.
Държа да отбележа, че като цяло общите консолидирани параметри на разходите за здравеопазване за 2011 г., не само че не се намаляват, напротив, те се увеличават. Фактите потвърждават това твърдение. Въпреки ограничения финансов ресурс на държавата като цяло, средствата за медицинска помощ и за осигуряване на лекарствени продукти, ще има за българските граждани, въпреки вашите вопли. Когато става въпрос за здравеопазване, за здравето на хората, фактите трябва да бъдат посочвани коректно. Добре е да не се спекулира с тези толкова чувствителни теми за българското общество.
Дотук аз говорех по-скоро в качеството си на политик, но аз освен политик, съм и лекар. Ясно осъзнавам, че нито един колега лекар, в тази пленарна зала и извън нея, някога ще се съгласи, че средствата за здравеопазване са достатъчни. Дори и разсъждавайки само като лекари, ние трябва да бъдем откровени и да признаем, че докато не спре източването на системата, докато не се прекрати порочната практика за нерегламентирани плащания, докато всички български граждани не започнат добросъвестно да заплащат своите здравноосигурителни вноски, докато не се довърши цялостната реформа на системата, средствата за здравеопазване, колкото и да са те, никога няма да бъдат достатъчни.
Уважаеми колеги, именно поради това, правителството на Политическа партия ГЕРБ се зае с отговорната и нелека задача, да осъществи тези реформи! Аз вярвам, че с общи усилия ние можем да осигурим на българските граждани достъп до здравеопазване с високо качество, а за нашите колеги – едно достойно заплащане на техния тежък труд.
В заключение бих искал да отправя апел към всички присъстващи в тази зала, към българската общественост! Нека да не правим политика от здравеопазването, а с общи усилия да направим правилна политика в сферата на здравеопазването! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря, д-р Иванов.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Иванов, ще се опитам да се държа любезно и ще кажа, че определено политическото говорене и политическите изводи не са най-силната Ви страна. Но понеже Вие тук говорите за факти, ще посоча и аз някои очевидни факти. Те са, че тук вдясно от мен, на тази банка, седи трети министър от правителството на ГЕРБ, на последния ред в тази зала седи трети шеф на Националната здравноосигурителна каса. Няма да описвам и изброявам всички други смени, които бяха извършени в този сектор, но изводът от всичко това е един-единствен: провал на правителството на ГЕРБ в сектора „Здравеопазване”!
Понеже Вие, незнайно как, заявихте самочувствие да говорите за цифри, при положение че няма абсолютно никаква връзка между цифрите в този бюджет и между цифрите в републиканския бюджет, и няма никой в тази зала, който да може да обясни по какъв начин те се съпоставят едни с други, аз ще изложа несъстоятелността на Вашите твърдения само с един показател – парите за болнична помощ.
А те са: сравнени от миналата година и от тази година това, което в момента разглеждаме в настоящия бюджет, дава цифрата плюс 71 млн. лв., но с актуализацията, която нелегално се прави през този бюджет, парите за болнична помощ през 2011 г. ще бъдат с 60 млн. лв. по-малко от парите, които бяха похарчени през 2010 г.
Тази истина трябва да чуят българските граждани, че парите за болници намаляват с 60 милиона!
И цифрите са следните: 886 932 милиона за 2010 г. срещу 958 020 – за 2011 г., като се добави актуализацията от 130 – 60 милиона по-малко за болници! Това са фактите и това е истината! Провал!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Дуплика, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожа Манолова! Първо, искам да Ви споделя, че не Ви е силната страна аритметиката, тъй като, ако трябва да смятаме точно – няма 60 милиона. Мисля, че Вие сама можете да ги сметнете. Аз ще Ви предоставя точно данни, тай като не сте се справили с математическата задача. Вие казвате, че парите за здравеопазване са намалели, аз съм дал тук една табличка, която не излезе в цялост, но исках да докажа именно това, че парите за здравеопазване са много повече.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: За болнична помощ.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Аз ще Ви предоставя, що се отнася за болнична помощ, за да Ви покажа, че не сте добре с аритметиката, като сляза оттук, за да не се излагаме, както се казва!
Що се отнася до смяната. Искам тук пред вас да заявя, че правителството на Политическа партия ГЕРБ е първото правителство, което се нае с тежката и отговорна задача да прави реформа. Вие тук изтъквате факт, че примерно ние сме заменили един или друг министър. Това означава, че ние гледаме изключително сериозно и отговорно към този тежък сектор, към който никоя политическа сила досега не погледна и достойно се обърнахме към нашите избиратели, към нашите хора, които са ни гласували доверие. Затова ние поставихме хора, които да могат да се справят.
Политиката на Политическа партия ГЕРБ, когато нещо сме сбъркали, е да излезем открито и да кажем, че не сме го направили. В това няма нищо лошо. Ние не затриваме с опашка, както вашето правителство правеше, неща, които примерно не сте свършили да се отчита, че са свършени. Този довод в момента е най-малко коректен, когато ние обсъждаме бюджета на Здравната каса.
Ще Ви кажа и още една цифра, която пропускахте, че в миналогодишния бюджет бяха заплатени 13 месеца. Това също не бива да бъде забравено от Вас, госпожа Манолова! Пак ще кажа, пак се връщам към елементарната аритметика – извадете, и ще разберете точно за какви цифри става въпрос! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За изказване, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Какви са фактите?
Уважаеми д-р Иванов! Благодарим отново за прожекцията, която тук проведохте. Всички тези таблици, разбира се, ние ги имаме в материалите, които са ни раздадени.
Проблемът не е в това, което Вие показвате. Проблемът е в огромното разминаване в цифрите. Вие не можете да отговорите като управляващи – нито финансовият министър, нито здравният министър – колко ще бъдат парите точно за здравеопазване.
Този бюджет спокойно може да бъде наречен – бюджет на лъжата. Но, аз няма да го нарека така, защото това звучи прекалено ясно и чисто. Ще се съглася с твърдението, че това по-скоро е бюджет на шмекеруването, на финансовите еквилибристики. Защо?
Първо, защото въпреки твърденията, този бюджет не е по-добър от този през 2010 г., който изкара лекари и пациенти по улиците.
Второ, защото средствата не са повече.
Има три основни характеристики на този бюджет, защото хората, които не следят материята, не им стана ясно за какво иде реч от тези таблици и от тези факти.
На първо място, подмолната втора актуализация на бюджета на Касата за 2010 г., незаконният трансфер от средства за здравни осигуровки към Министерството на здравеопазването и третата характеристика е псевдобалансираното бюджетно салдо.
Втората актуализация, която се прекарва през § 10 от Преходните и заключителните разпоредби, е нещо, което не се е случвало никога досега. Интересно защо не вкарахте тази актуализация в пленарната зала по реда, по който трябва да бъде направена – за тези 130 милиона повече, които искате да дадете? Всъщност, уважаеми колеги, това са парите, които министър-председателят на два пъти, по 65 милиона, даде след натиск от страна на съсловната организация.
Тук имаше призив да кажем на обществеността защо трябва да се случват така нещата. Обяснете, господин Иванов, че всъщност вземате 130 милиона от големия резерв в БНБ – вадите ги и ги давате с тази втора актуализация, която на всичкото отгоре не сте направили като хората. Затова тази актуализация даже, благодаря за много правилното и точно цитиране, е не подмолна втора актуализация, а тя е криминална актуализация.
Трансферът, който се опитвате да направите, е законово нерегламентиран. Защото противоречи на Закона за устройството на бюджета, на Закона за здравното осигуряване, на Националния рамков договор и на една наредба, която се изготвя от министъра на здравеопазването.
Балансираното бюджетно салдо, разбира се, е също лъжа, защото при тези трансфери и отнемане на 340 милиона – веднъж, на още 100 милиона, които се дават за дейности, извършени в предходната година, но се гласуват през новия бюджет – през 2011 г., няма как да покажат едно балансирано салдо, и то не е такова. Не с излишък, д-р Иванов, трябва да бъде този бюджет. Той би трябвало да бъде с дефицит! Това е въпросът! (Реплики от ГЕРБ.)
Това, както вече споменах, е едно много нагло нарушение на действащия закон и разпоредби. Има обаче една изумителна откровеност и тя е в мотивите, които сте написали като вносители към аргументите в бюджета. Погледнете рисковете, които сте споменали! Толкова откровено сте заявили, че най-вероятно приходите няма да бъдат събрани! Може би някой ще обясни защо здравно неосигурените, въпреки мерките, които взехте чрез Закона за здравното осигуряване и промените, които направихте там, преминаха вече границата от 2 милиона! Това наистина е една психологическа граница – от 2 милиона! Никога в България не е имало толкова много неосигурени лица. Разбира се, че причините са в това, че икономиката не върви, в това, че бизнесът освобождава хора и в това, че основният пакет от мерки – антикризисни мерки, не работи.
Определено това може да бъде наречен Бюджет на задълбочаващата се криза в здравеопазването, на липсващата реформа, защото по изявления на водещи личности в областта на здравеопазването тя се отлага за след 2-3 години. Никъде не видяхме нито дума за преструктуриране, нито за някакви стъпки в посока реформа. В този смисъл, ако си зададем въпроса – дали цифрите, които се дават, подкрепят някаква философия на този бюджет, отговорът е: Не!
Ето защо няма как да бъде подкрепен този проект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Няма философия, няма мерки, които да накарат системата да заработи по-добре! Това е огромният проблем. Липсата на предвидимост, която се създава с този бюджет е много по-страшна от най-драстичната реформа и преструктуриране в която и да е система, включително в системата на здравеопазването. Според нас това е основният проблем на този бюджет. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за лично обяснение, д-р Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, защото тук май не стана ясно, затова мисля да говоря съвсем конкретно, с цифри. Май политическото изказване беше в повече, отколкото конкретиката. Затова съм длъжен да прочета, че със законопроекта бюджетът на НЗОК е увеличен за 2011 г. със 724 млн. 298 хил. лв. Когато цифрите говорят, нека от БСП да замълчат! За първичната медицинска помощ са с 12 млн.лв повече, за специализираната извънболнична помощ – 17 млн.лв повече, за дентална помощ – 3 млн.лв повече, за медико-диагностична дейност – 10 млн. 500 хил. лв повече. Отворете Приложение № 1 и там ще видите също, че за позитивния лекарствен списък имаме 44 млн.лв повече, за болнична помощ, за медикаменти – 71 млн.лв повече. Ще спра дотук с цифрите, за да имам възможност да отговоря и на другите реплики за така наречените незаконни трансфери.
Уважаеми д-р Джафер, в чл. 82 по Закона за здравето е много ясно разчетено какво и какви правомощия са дадени и какви точно услуги се заплащат от държавата. Така че недейте да спекулирате с това, че били прехвърлени пари от Касата към държавата. Нима не знаете, че всички онкологично болни и всички хемотрансфузирани болни минават през общопрактикуващия лекар? А откъде се дават лекарствата, госпожо Джафер? Мисля, че знаете откъде се дават. Така, че е редно лечението да бъде събрано на едно място, а не да бъде разхвърляно, за да може да има отчетност и строг контрол. Ако смятате, че строгият контрол е нарушение на закона, то може би Вие по този начин го разбирате.
Последното, на което искам да ви обърна внимание – за така наречения трансфер от 130 милиона. Вие трупахте тези 2% в бюджета, който не беше употребен за здраве. Когато дадохме пари, а именно се дадоха тези 130 милиона, вие сега излизате и отново ни критикувате. В крайна сметка вие какво искате – да има пари за здравеопазване или искате да си правите политика? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте, д-р Джафер. (Шум и реплики в КБ.)
Уважаеми господа, на тези, които бяха тук сутринта –многоуважаемият господин Стойнев също поиска лично обяснение, ако ми кажете къде в чл. 50 на правилника пише какво съдържа обяснението, ще ви бъда благодарен.
РЕПЛИКИ: Алинея 3!
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Приемам, че това беше реплика към мен, а не лично обяснение. Въпреки всичко съм длъжна да кажа следното.
Уважаеми д-р Иванов, престанете да се държите в сферата на здравеопазването на принципа: „Ние сме за малко и не сме оттук!”, защото Вие бяхте депутат в предишното Народно събрание, управлявате сферата вече две години. Миналата година бюджетът ви беше толкова объркан и повтаряте същата грешка отново с бюджета за тази година.
Извинявайте, но ние като опозиция предвиждахме, че ще актуализирате бюджета и питахме кога – през м. юли ли или в края на годината? Вие ни изумихте, защото два пъти актуализирахте този бюджет, което показва изключителна финансова некомпетентност. Вие не знаете нито какви приходи ще влязат в системата, нито как ще бъдат харчени те.
Така че всякакво балансирано бюджетно салдо, трансфери, които били законни, втора актуализация, която била законна, са просто шменти-капели. Фактите са такива и ние ви призоваваме да ги видите! Имате минус 60 милиона за болнична помощ, ако платите всичко, което трябва да се плати за миналата година. Това са фактите! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за процедура, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! По повод Вашата намеса, господин председател, и тълкуване на това какво е и що е личното обяснение. Би трябвало много по-сериозно да се контролира тази възможност за излизане на трибуната. Изказването на колегата от ГЕРБ беше възражение по същество на изказването на народната представителка от ДПС. Тя говореше за бюджет на лъжата и никъде не каза, че господин Иванов лъже. Тя каза, че трансферът, който е направен, е незаконен и никъде не каза, че господин Иванов е вършел незаконни неща. Така че когато се прави възражение по същество на изказването, то се нарича реплика, а не лично обяснение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Цеков.
ПЛАМЕН ЦЕКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! За втори път, откакто от година и половина ГЕРБ е на власт, внасяме бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Няма да се впускам в темата, която се подхвана – как бил изпълнен бюджетът за 2010 г., защото вероятно ще имаме отделно заседание на тази тема, където подробно ще дискутираме какво и как се е случило.
Искам само с няколко думи да кажа, че 2010 г. наистина беше трудна година, изпълнена с много непредвидими обстоятелства. Въпреки това управлението на Касата съумя да разпредели средствата, така че те да стигнат по предназначение до всички изпълнители на болнична помощ. Зная, че законът дава различни възможности за актуализация на бюджета и че той е спазен.
Що се отнася до бюджета, който ни се предлага, ако се позовем на числата пред нас, за следващата година има 3 млрд. 257 млн. 895 хил. лв. Това е като абсолютна цифра най-големият бюджет на Националната здравноосигурителна каса за последните десет години - никой не може да го отрече. Искам накратко да ви съобщя и данните: за 2008 г. - 2 млрд. 860 милиона, по отчета за 2009 г. - 2 млрд. 634 млн. лв., актуализирания бюджет за 2010 г. се очаква да бъде 2 млрд. 787 милиона.
Когато се структурира един бюджет, той си поставя определени цели. Необходимо е да кажем, че Бюджет 2011 г. отново си е поставил за цел да обезпечи българското население с болнична и извънболнична помощ, с онкологични медикаменти, тоест за всички чувствителни сфери на здравеопазването да има достатъчен ресурс, така че населението да се чувства сигурно и да не се притеснява за здравето си.
Със сигурност песимистите, които по традиция са отляво, ще кажат: „Да, това не е добър бюджет, ние можем да направим по добър”. Най-вероятно може да се направи и по-добър, и по лош бюджет. Прегледът на числата по пера показва, че абсолютно всички направления, като се започне от болничната, доболничната помощ, средствата, заделени за медикаменти и консумативи, показват ръст.
Не искам да повтарям вече познатата ни до втръсване фраза „В криза сме - финансова, икономическа криза, стагнация”, защото бюджетът както за 2010, така и за 2011 г. показват едно – независимо от трудните обстоятелства правителството на ГЕРБ заделя все повече и повече средства за сферата на здравеопазването.
Във философията на бюджета за тази година наистина има промяна най-вече с трансфера от Националната здравноосигурителна каса към Министерството на здравеопазването. Държа да подчертая – за дейности за здравноосигурени лица. Голяма част от тези дейности, които ще се трансферират и ще се заплащат от Националната здравноосигурителна каса чрез дейности в Министерството на здравеопазването, са били заплащани частично от Националната здравноосигурителна каса и до този момент, така че няма никакъв проблем това да се случи. Смятам, че Законът за здравното осигуряване по никакъв начин не е нарушен.
Има ли някъде разписано в българското законодателство и най вече в Закона за здравното осигуряване, че ние имаме здравнонеосигурени лица?! По презумпцията на закона всички трябва да сме здравноосигурени. Това е поредната стъпка на партия ГЕРБ и на нашето правителство да накараме хората да се замислят: що е това здраве, кой участва в опазването на това здраве, как се финансира опазването му и българските граждани да бъдат солидарни, да бъдат така добри да спазват закона и да не поставят в трудно положение добросъвестните, които въпреки лишенията се стремят да спазват законите на България и да се осигуряват в Националната здравноосигурителна каса.
В този ред на мисли, господин министър, мисля, че трансферите, които ще бъдат нареждани от Националната здравноосигурителна каса и по които Вие ще трябва да извършвате плащанията, ще съблюдавате спазването на закона и няма да допуснете здравнонеосигурени лица да получават заплащане от солидарния фонд! Той затова е солидарен, защото всички ние трябва да бъдем добронамерени и да внасяме пари там!
Това е поредният призив и от трибуната на Народното събрание аз апелирам за следното: всички български граждани да не се подвеждат по лековерни изказвания от рода, че за здравнонеосигурените ще заплаща министерството. Министерството на здравеопазването ще заплаща с пари от Националната здравноосигурителна каса, както казах, само за здравноосигурени лица, а за дейности, каквито са спешната и неотложната помощ, за психиатричната помощ по презумпцията на Закона за здравето това е задължение на правителството и чрез средства, събрани от българските данъкоплатци – от данъци и акцизи, Министерството на здравеопазването ще реализира тези политики.
Сто седемдесет и един милиона за специализирана извънболнична помощ – ръст с 14 млн. лв. спрямо 2010 г. Сто шестдесет и девет милиона е болничната помощ за фамилните лекари. Драстично завишаване на средствата има за лекарства и консумативи и за онкоболни. Всичко това не може да бъде подминато с лека ръка и да кажем: „Не, това е лош бюджет”. Виждаме, че въпреки трусовете от случващото се около нас, България се стреми да догонва европейските добри практики в сферата на здравеопазването и най-вече във финансирането. Разбира се, ние сме твърде далеч от средните 7% от брутния продукт. Но когато българската производителност на труда е от 3 до 5 пъти по-ниска от тази в Европейския съюз, а средствата за здравеопазването са около два и повече от два пъти по-малко от заделяното за здравеопазване, може ли това да се нарече бягство на правителството от сферата на здравеопазването?!
Убеден съм, че следващата година ще бъде успешна в сферата на здравеопазването, независимо от протестите. Всъщност, като лекар знам защо има протести на лекарите. Те не са заради провежданата политика в сферата на здравеопазването и заради законодателството, което всички ние заедно провеждаме, те не са срещу промените в Закона за здравното осигуряване, срещу промените в Закона за лечебните заведения. Протестът на българските лекари – там, където го има, е протест срещу конкуренцията, която ни предоставя Европейският съюз. Българската икономика е поставена под огромен натиск на конкурентните икономики от развитите и старите страни – членки на Европейския съюз. Когато средната лекарска заплата в Европейския съюз е 5 хил. евро, срещу 500 евро, е очевидно, че за един и същи труд българските лекари ще искат подобаващо заплащане.
Приемам протеста на българските лекари като сигнал, че посоката, в която вървим, е правилна и по пътя на диалога трябва да приемем обществено приемливи граници за възнагражденията на българските лекари. Промените, които направихме в Закона за лечебните заведения, са насочени в тази посока – да изчистим българската система на здравеопазване от фантомните лечебни заведения, да ги подредим в такъв порядък, че да се даде възможност на пазара – държа да употребявам израза „пазар на болнични услуги”, да останат тези лечебни заведения, които са подплатени както с материална база, така и със специалисти. Ако има изчистена болнична система, добре са подредени нещата и на базата на това можем да направим подробен финансов анализ, тогава ще можем да разпределим правилно и ресурса, който българските граждани заделят, може би с усилия в дадени моменти. Тогава според мен всички в системата ще могат да получат това, което очакват.
Бавно и мъчително през последната една година се предвижваме по отношение на реформите в здравеопазването. Показахме, че където нещата не вървят или нашите колеги не се справят, не се срамуваме да кажем: „Да, ще направим промяна и ще продължим с нов екип”. Правим това, не за да съхраним политическата съдба на партия ГЕРБ, а го правим в името на промените в сферата на здравеопазването. Не приемам думата „реформа”, защото частицата „ре” означава да се върнем там, където сме били, а ние бяхме на едно лошо място в сферата на здравеопазването и не желая да се връщаме там!
Ние ще направим и правим такива промени, които ще дадат възможност постепенно сферата на здравеопазването да се отдалечи максимално от политиката, да се отдалечи от политиците. Ще стабилизираме Националната здравноосигурителна каса, създавайки прозрачни практики не само на управление на средствата, но и при тяхното разпределение. Така че независимо от намесата на един или друг политик тази институция да може да работи спокойно и да я върнем на българското общество след една година така, както всички искаме да бъде – независима, или така наречения трипартитен принцип.
Всички имате цифрите пред себе си, всеки ще ги анализира в зависимост от своята компетентност, от познанията си, от политическите си пристрастия, но аз съм убеден, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. е най-добрият, който може да се приеме към настоящия момент. И казвам това не защото трябва сляпо да защитавам идеята на партия ГЕРБ, а защото това казват цифрите. А когато цифрите говорят, дори опозицията мълчи. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Цеков, мисля, че ние наистина трябва да стъпваме върху едни и същи факти, в случая върху едни и същи средства, които постъпват като приходи и се използват за разходи. Така че в това отношение аз не искам да оспорвам числата, които са дадени в бюджета. Може би несъзнателно, но не без известно основание Вие говорихте за здравеопазването, за начина на неговото управление като преминаване в един по-добър свят. Не знам защо това ми напомни за нещо друго, много мрачно, защото само там, където няма никаква надежда, чуваме, че хората се пренасят в един по-добър свят, където ги няма земните неволи. Надявам се, че нямате предвид да отправите много от хората в тази посока.
И след като се натрупаха толкова много проблеми, мисля, че усилията ви не трябва да бъдат подценявани, но те трябва да бъдат представени достатъчно критично и самокритично. Защото с прехвърлянето на средства от държавните функции за здравеопазване в Касата и обратно всъщност ние и днес не знаем –говоря вече по-общо, не само за проектобюджета на Здравната каса – колко ще бъдат средствата за здравеопазване. Надявам се, че те наистина ще бъдат поне с около 120 милиона повече, ако говорим за Касата, както сте ги заложили, но това не снема другите проблеми и не снема другия голям проблем, който вече е адресиран не само към вас, а беше показан от всички изминали години, че въпреки увеличаването на средствата в системата на здравеопазването, тази система работи все по-зле от гледна точка на хората, които я ползват за защита на своето здраве, за неговото укрепване и за своето лечение. И недоволните, като изпълнители, стават все повече и все по-категорично.
Това са големи проблеми, които надхвърлят бюджета и мисля, че не трябва да ги спестяваме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Втора реплика? Няма.
Имате думата за изказване, д-р Шарков. Заповядайте.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): След тези сериозни изказвания му е трудно на човек да вземе думата в Народното събрание.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, господин вицепремиер! Всъщност Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса отразява в най-голяма степен отношението на правителствата през последните години към здравеопазването. За съжаление и този, който днес ни се предлага, не е промяна на онова, което беше натрупано в предходните години, не е очаквания изход от кризата в здравеопазването, не е промяна и на съществуващото през последните месеци тежко състояние на българското здравеопазване и не дава приоритети. Напротив, в този бюджет има връщане към механизмите, с които управляваше тройната коалиция и за които днешните управляващи твърдяха категорично, че ще бъдат премахнати. Ето защо ще говоря първо за политиката, за политическите послания в бюджета, и след това за числата в него, защото парите не са всичко в този законопроект.
Първото, което липсва в него, е обещаното на 3 октомври от министър-председателя възстановяване на трипартитния принцип на управление на Националната здравноосигурителна каса. Това означава, че Касата ще продължи да бъде национализирана. Може би някой си мисли, че „национална” и „национализирана” е едно и също, но бърка.
Трипартитният принцип на управление е механизмът, който гарантира прозрачността и обществения контрол при разходването на средствата, които са събрани от здравноосигурителните вноски на всички български граждани. Сегашното положение бе стартирано от правителството на НДСВ и ДПС с директор на Касата от БСП, бе усъвършенствано от тройната коалиция, но то, разберете колеги от ГЕРБ, не съответства на публичния характер на институцията, не отговаря на това, което непрекъснато повтаряте и декларирате –политическа воля за промяна и прозрачност в управлението. За нас от Парламентарната група на Синята коалиция е невъзможно да подкрепяме политика, която е продължение на порочната практика на предишните управляващи.
Второ, отново се тръгва към премахване на договорното начало. Безспорно едно добро постижение е постигането и сключването на Националния рамков договор за 2010 г. и разписването в закона, че следващите такива национални рамкови договори ще бъдат за пет години. Едно добро постижение, което обаче оцеля твърде кратко време. Забравената вече политика на договаряне трябваше да даде сигурност, предвидимост и финансова стабилност на системата, но явно пак липсва достатъчно воля за реализиране на изречените намерения. Липсата на договорно начало винаги е давала възможност на Касата в предишните години да прави буквално каквото си поиска и това, забележете, никога не е било насочено към подобряване благосъстоянието на българските пациенти, нито е било в подкрепа на лекарите, нито е било за подобряване на здравеопазването като цяло.
Непрекъснатият натиск, който се осъществява – Касата еднолично да определя условията, в които се развива здравеопазването, се видя всъщност до какво доведе предишните управляващи. Затова е трудно разбираемо, за нас от Синята коалиция, защо тази явно грешна политика намира продължение и при новото управление. Такава политика не може да намери нашата подкрепа, защото това е политика на тройната коалиция, политика, на която ние се противопоставяхме, когато бяха подобни предложенията в предишния парламент.
Трето, за поредна година в бюджета, господин вицепремиер, никъде не фигурира митичният преходен остатък в БНБ, който е там от здравните вноски на всички добросъвестни български граждани, платили здравните си вноски. Отсъствието на тези данни предизвика онзи разгорещен дебат в Народното събрание преди няколко седмици и съмненията, че част от тези пари са били разходвани за нещо друго, за други плащания. Този резерв всъщност е гарантът за това, че Касата в здравната ни система няма да фалира, независимо от финансовото състояние, независимо от наличието или не на медицински причини като епидемии. Всеки опит за неразумно харчене на тези средства трябва да намира категоричния отпор на Народното събрание и никой финансов министър, което беше декларирано от вицепремиера, не трябва дори за миг да си представя, че може да ги харчи за нещо друго, освен за здравеопазване. Разписването му в Закона за бюджета на Касата или консолидирания бюджет може да даде сигурност, че няма да има изказвания от сорта, че с тези пари са плащани пенсии.
Четвърто, и този Закон за бюджета на Здравната каса ограничава гарантирания от Конституцията достъп на пациенти до здравна помощ – нещо, против което ние сме гласували в предишните парламенти. Отново Касата, и то еднолично, ще определя броя на направленията за специализирана медицинска помощ, както и тяхната стойност. Това затвърждава въведените от правителството на НДСВ и ДПС, пак повтарям, с директор на Касата от БСП, регулативни стандарти.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): По-назад се върни.
ВАНЬО ШАРКОВ: Това е продължение на това, което вие правехте.
В началото на месеца тази година – по-напред съм вече, господин Адемов – същата тази Каса се опита да намали броя на тези направления с 40-45%. След като този факт доби публичност, ги увеличи дори над предвидените и очакваните от общопрактикуващите лекари. Това се нарича хаос, който не може и не трябва да бъде подкрепян през този бюджет.
И за да ви кажа колко голям е хаосът, ще ви прочета дословно какво е написано в мотивите към законопроекта. Рисковете: „Неуточнен все още план за необходимите промени в системата на здравеопазването към момента и невъзможност за финансова оценка на необходимите стъпки”. Това означава – не знаем какво да правим.
Следващото: „Динамично променящата се нормативна база и невъзможност за оценка към момента как тя ще се отрази на договорния процес и на бъдещия брой договорни партньори за болничната и извънболнична медицинска помощ”. Това означава – не знаем какво става.
Така че този бюджет за поредна година не позволява лекарите заради регулативните стандарти да си гледат нормално работата и затрудняват пациентите по пътя им към качествената здравна грижа. Всяка година, вероятно и тази, хората ще чуят как значително щял да нарасне броят на отпусканите направления и всяка година те не усещат този пълноводен поток.
Регулативните стандарти, уважаеми колеги, са спирачката, която ни поставя на последното място в Европа по степен на удовлетвореност на пациентите от здравната система. Хайде, да не е последното – на предпоследното сме според последните проучвания. Това няма как да бъде подкрепено и няма как да бъде гласувано от нас. Няма да го подкрепим, защото това не е политиката, с която сме се явявали на парламентарните избори. Тя противоречи на онова, което ние сме защитавали и в предния парламент. Колегите знаят.
На пето място, проблемът е, че с този закон делегираните бюджети за болничната помощ отново ще бъдат на мода през 2011 г. Наличието на делегираните бюджети е доказателство за неспособността да се осигури адекватен и навременен контрол на разходването на средствата от страна на болниците. Това показва и неспособността на онази информационна система, която уж беше напълно въведена от предното управление и виждаме как още не работи напълно.
Всяко лечебно заведение за болнична помощ трябва да получава адекватно финансиране за всяка реално извършена и почтено отчетена дейност. Оттам нататък работата на Касата е да контролира този процес, да не допуска плащане за фиктивни дейности, както и да отказва финансиране за некачествена медицинска грижа.
Налагането на делегираните бюджети е социалистическа уравниловка и връщане към бюджетното финансиране на здравеопазването, което вече е исторически отречено в целия Европейски съюз. Продължаването на политиката на такова финансиране е израз и на категоричния отказ да се направи обещаното реално остойностяване на медицинските дейности. Имаше срокове – бяха в началото на годината, изтекоха сроковете, ще изтече и годината, а остойностяването все още го няма. Това връщане към бюджетното финансиране в здравеопазването, заради което нашето правителство, на Обединените демократични сили, всъщност стартира здравната реформа. Връщане назад не може да получи нашата подкрепа, защото то е връщане към социалистическия съветски модел на здравна система.
Шесто, в Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. е записано, че оперативният резерв се възстановява от 5 на 10% от разходната част. Така и трябва да е. Не знам защо миналата година го направихте 5%.
Големият въпрос обаче е: какво се случи с този резерв през 2009 г. и какво ще се случи тази година? Видно от все още неразгледания отчет за изпълнението на бюджета за 2009 г., този оперативен резерв е изчезнал някъде – може би към фискалния резерв, може би към пенсиите, но така или иначе в отчета срещу него има нула. Вероятно и в отчета за тази година ще е пак нула. Но това са пак средства от здравните вноски на българските граждани. Вместо това, за първи път виждаме някакви 100 милиона за разплащане на неразплатени задължения за предходната година. Нали оперативният резерв е за това – с него да се разплаща онова, което не е разплатено с бюджета?! Но се появяват други 100 милиона, с които ще се разплаща.
Защо Надзорният съвет на Касата, който всъщност е доминиран от представители на държавата, си мълчи за този оперативен резерв? Тук има редица въпроси: защо точно 100 милиона, като задълженията на болниците са 350 милиона, от които 115 – просрочени? Кой може да гарантира, че тези 100 милиона няма да бъдат разходвани във връзка с партийни необходимости на предстоящите местни избори?
По какъв критерий ще бъдат избрани болниците, на които ще се платят задълженията? Защото 350 са на всичките, значи на някои ще се платят, на някои няма да се платят.
По какъв критерий ще бъдат избрани доставчиците, на които ще се плати?
Практиките, които сме виждали в предишните управления, ни карат да сме притеснени и недоверчиви.
Защо така се раздаваха порциите със заложените излишъци и с надеждата за спечелване на избори? Затова липсата на правила, утвърждаването на такива корупционни механизми и липсата на прозрачност не могат да получат подкрепата на Синята коалиция.
Всичко казано дотук би трябвало да ви обясни защо няма да подкрепим този бюджет, а не се прави нищо по-различно от това, което правеше правителството на тройната коалиция.
Вижте, 100 милиона за разплащане на неразплатени разходи от предходната година плюс 260 – оперативен резерв, плюс 340 – трансфер към Министерството на здравеопазването. Това означава, че на 1 януари, като се съберат трите числа, Касата тръгва със 700 милиона назад. В същото време обаче са увеличени административните й разходи, но по тази тема няма да говоря.
Има още две неща, които искам да кажа. За първи път през Здравната каса с пари от здравните вноски се финансират, и то непроменени, дейности на Здравното министерство. Плащанията и за онкоболните, и за хемодиализите ги извършваше Министерството на здравеопазването със средства, с които разполагаше в своя бюджет. Когато актуализирахме бюджета и когато беше намален бюджетът – разходната част на Министерството на здравеопазването в средата на тази година, предишният министър на здравеопазването проф. Борисова каза: „Да, с тази сума мога да се справя и министерството може да работи”.
Сега към тази сума на Министерството на здравеопазването, през този трансфер увеличаваме бюджета на Министерството на здравеопазването за следващата година с около 60%. Какво се промени, каква повече дейност ще разплаща министерството на здравеопазването, какви други дейности ще върши, че трябва бюджетът му да бъде увеличен с 60%?!
Личното ми мнение е, че това се прави, за да бъде продължена една порочна практика на забавяне на плащанията от страна на Финансовото министерство за здравните вноски, които то превежда за държавната администрация, децата и пенсионерите.
Държавата продължава и с този бюджет, колеги, да е най-некоректният участник в солидарния модел на здравното осигуряване. Плаща по-малко, плаща по-късно или никога и с този бюджет безхаберието й се узаконява.
Моля за удължаване на времето (обръща се към председателя господин Анастас Анастасов).
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Моля, удължете времето.
ВАНЬО ШАРКОВ: С този бюджет за 2011 г. се актуализира бюджетът за 2010 г., което поне досега никой не си го е позволявал. Няма да го коментирам, но това са две актуализации в рамките на една година. Дали това е законово и не нарушава Закона за бюджета, не се наемам да коментирам, защото не съм юрист. Политическият прочит на този факт обаче показва само едно – пълна неспособност за изготвяне на адекватен на здравните потребности бюджет и отказ за провеждане на каквато и да е реформа. Проблемът е в това, че тази актуализация прави целия проект наистина нечестен! Не може да се каже, че парите за болнична помощ са повече, след като са по-малко. Не са с 60, а точно с 58, но дали е 58 или 60, разликата не е толкова голяма.
В заключение, бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. няма да получи нашата подкрепа, защото в него няма предпоставки за реализиране на реформаторска политика, насочена към гарантиране на качествената медицинска помощ; защото той затвърждава порочните практики на здравна политика, провеждани от управлението на тройната коалиция; защото не гарантира финансовата стабилност на здравната система и обрича на крах общинското здравеопазване; защото пациентите остават без гарантирания им по Конституция достъп до качествени здравни услуги; защото е продължение на политиката и на НДСВ, и на тройната коалиция за одържавяване на здравеопазването; защото предпоставя реализиране на корупционни практики във финансирането на лечебните заведения; защото връща здравеопазването към модел, който е отречен в цяла Европа.
Накрая се обръщам само към колегите от ГЕРБ: уважаеми дами и господа, имаме усещането, че забравихте много бързо как вашите предшественици управляваха българското здравеопазване и как пилееха парите на българските граждани. С този бюджет им казвате, че те са работили правилно. Затова ние няма да го подкрепим и ще гласуваме „против”. Все пак ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Реплики?
Заповядайте, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри! Уважаеми господин Шарков, наслушахме се за тройната коалиция, само че вие подкрепихте този бюджет, вие подписвахте едни споразумения, докато лекарите още не бяха на улицата! Лекарите от месеци са на улицата, никога такова чудо не е било и Вие сега – тройната коалиция, та тройната коалиция. Оставете я тройната коалиция.
Вие къде бяхте тази година и половина? Има ги позициите, има ги изказванията, мощни подкрепи – и лекарите на улицата! Това е положението. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Доктор Джафер – втора реплика.
Заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми д-р Шарков, изразявам задоволството си от това, че Синята коалиция за първи път е в съгласие със себе си. Досега вие критикувахте остро бюджетите, включително политиката в областта на здравеопазването, както и бюджетите на Здравната каса, но гласувахте в подкрепа на тези бюджети! За първи път се отказахте от това шизофренично поведение – критикувате и няма да подкрепите нещо, което не харесвате.
Хареса ми и ретроспективния анализ, и повтарянето двадесетина пъти на „тройната коалиция”. Искате ли обаче да се върнем малко по-назад, когато беше заложен моделът за здравно осигуряване? Дали пък да не си зададем въпроса: дали в самия модел няма дефект и той генерира все по-големи и по-големи разходи, изисква все по-големи и по-големи суми и генерира дефицит? Дали това не е експертният професионален дебат, който трябва да провеждаме? Тук вече ще говорим за структурата на здравноосигурителния модел.
Има и още нещо. Споменахме за НРД. Вие сте привърженик на подписването на Националния рамков договор, както и голямата част от колегите-лекари. И какво като имаше НРД през 2010 г.? Такова напрежение не бяхме наблюдавали от много години! Какво като съсловната организация и Касата подписаха рамковия договор, като той беше драстично нарушен, като цяла година имаше проблеми, с които Касата не можа да се справи?!
В този смисъл кажете нещо повече за онзи меморандум, който бяхте подписали с ГЕРБ. Не стана ясно какво се случи с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
За дуплика – д-р Шарков.
ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, господин председател.
Сигурен бях, че ще направите тези реплики. Знам къде ви боли. Ама ще ви боли още дълго време! Това си е ваш проблем. Това си е ваш проблем! Ако моделът е грешен - осем години бяхте на власт - защо не го променихте? Какво правихте осем години?! Управлявахте. Сега в опозиция - изведнъж моделът ви бил грешен!
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Кажете къде ни боли!
ВАНЬО ШАРКОВ: Вземете и се осъзнайте, че вече не сте на власт. Това не трябва да пречи на вашето мислене. Благодаря.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): И ти не си на власт!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
За изказване – д-р Желев. Заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, господин министър, дами и господа! Не се косете. Това не е изказване. (Показва огромна купчина документи.) Исках само да демонстрирам отношението към бюджетите на Здравноосигурителната каса и отчетите по тях. Това е отчетът за 2008 г., гледан в този парламент. (Показва голям документ.) Вие не го приехте, защото трябваше да смените управлението на Касата. А това е отчетчето за 2009 г., което го скътахте. (Показва малък документ.) И не го гледахте! Оттук ви тръгна проблемът, хей от този бюджет за 2009 г., за който направихте всичко възможно да не влезе в залата, за да се види къде сгрешихте и защо ги имаше тези неблагополучия през цялата 2010 г.
Да приключим въпроса с отчетите. Не беше коректно. Трябваше в тази зала да гледаме тези отчети, за да се направят съответните изводи и анализи какво трябва да се случва в следващите години.
Второ, има несъвпадение на цифри. Веднъж го казах на общото заседание на четирите комисии. Ако някой може да ми покаже тази цифра, която д-р Цеков каза, ще бъда благодарен, защото никъде в документите, които ни се представиха като бюджети и проектобюджети – на Касата и на министерството, тази цифра не фигурира. Фигурира общо функция „здравеопазване” – 2 млрд. 992 млн. лв. Бюджетът на Касата – 2 млрд. 633 млн. лв., 570 млн. лв. за министерството. Коя е вярната цифра? Явно е, че ще има корекции между двете четения. Дано е в посока увеличение, защото иначе при тези цифри, ако това е бюджетът на Здравноосигурителната каса – 2 млрд. 633 млн. 730 хил. лв., то тогава бюджетът на здравеопазването трябва да е 230 млн. лв. Не дай Боже да е така! Дано се оправите между двете четения, с наша помощ.
Трето, действително е новаторски подходът, за да не кажа – безпрецедентен случай - в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса да се прави повторна актуализация на сегашния бюджет. Всъщност никой закон не го забранява. Може и да стане. Аз поне не намерих никъде такава законова пречка, но е смущаващ фактор, най-малкото като неуважение към вас. Не към нас – опозицията. Ние, нашата е ясна. Но да преусуркаш една втора актуализация на бюджета, говори за недобро управление на финансите в здравеопазването. Защото всичкото това можеше да се случи още в края на м. юли, когато актуализирахме за първи път бюджета на Здравноосигурителната каса. И ако тогава ни бяхте послушали, ако си отворите стенограмите, ще видите, че тогава казах, че ви трябват само още 130 млн. лв. и нямаше да има проблеми. Не ме слушахте – хората са на улицата! Проблемът е ваш. Но не е коректно да се прави по този начин.
Четвърто, търсех смисъла, защото приемам бюджета като средство за изпълнение на някакъв тип политики в определена област – дали ще е на общинско ниво, дали ще е икономика. В случая говорим за здравеопазването.
Стигам до извода, че трудно чрез този проектобюджет – сигурно ще стане и бюджет – ще се направят някакви съществени промени в политиката към здравеопазване. Според мен имахте сериозната възможност това да се случи. Явно още не сте готови с остойностяването на пътеките, с общата стойност, която би трябвало на този етап да задоволява здравеопазването, за да се каже: „Това можем в този момент”, или „В следващите три години, както е по Закона за прогнозния бюджет, ще ни трябват еди-колко си средства, за да можем постъпателно да постигаме някакъв тип политика”. Този бюджет е закърпване на положението. Той е предизвикан от повторната актуализация и сегашните му цифри от напрежение отвън, а не от желанието отвътре да направите нещо. Защото всичко, което се стремихте да правите през последната година и половина като политика в здравеопазването, се оказа грешно.
Все пак не можем да не отчетем, че има – това трябва да се каже – увеличение с около 120 млн. лв. Дано те бъдат обаче събрани. Дано приходите се изпълнят, както са заложени тук, защото има друго разминаване в твърденията и писанките. Досега се твърдеше, че 1 800 000 души са неосигурени. Тук, в проектобюджета, отзад се казва, че сметките са правени на база неосигурени. Като извадим от осигурените 6,5 млн. души, остава около 1 милион. Коя е вярната цифра? Колко са неосигурените в България? От колко човека събираме вноски? Сериозно разминаване!
Друг е въпросът защо се правят тези изявления и какво се цели с повишаване ръста на неосигурените граждани - за да обосновем нуждата от повишаване на вноската или въвеждане на доплащането? Какво?! Също некоректно!
Пето, този бюджет според мен демонстрира тоталния отказ или абдикиране на държавата от здравеопазването, защото чл. 82, ал. 1 от Закона за здравето ясно казва какъв е ангажиментът на държавата спрямо здравеопазването – какво се финансира чрез държавния бюджет, всъщност от данъците, а не от здравноосигурителните плащания. В момента тежестта на всичко, що е здравеопазване, се прехвърля или се покрива от здравноосигурителните приходи. Това също е новаторски подход, но за мен е отстраняване на държавата от проблема.
Триста и четиридесет милиона здравноосигурителни вноски минават към Министерството на здравеопазването за покриване именно на скъпоструващите лекарства по Наредба № 34: за хемодиализа, за всичко онова, което е израз на ангажимента на държавата към социалните проблеми на хората, които досега бяха осигурявани чрез трансфери от държавата към Министерството на здравеопазването.
Въпросът сега е какво ще се плаща с тези 340 милиона, освен всичко това, което се каза. Ако четете внимателно проектобюджета, в Преходните и заключителните разпоредби е написано, че освен ангажимента по скъпоструващи медикаменти за онкологични заболявания, хемодиализа, диализни разтвори и т.н., ще се поеме ангажиментът и плащането на държавно делегираните дейности към общините.
Какво означава това - детски ясли, училищни кабинети, диспансери? Колко е общият размер на всички тези плащания? Ако направите отчета в досегашните бюджети на Министерството на здравеопазването - 220 милиона и още 220 милиона за скъпоструващи медикаменти, хемодиализа и всичките му там наредени неща, това прави 440 милиона. Как ще ги покриете с 340 милиона? Кое няма да платим? Може да бъркам и дано да бъркам. Поправете ме, ако бъркам.
Дами и господа, ако поразгледаме малко и цифрите за така наречения резерв на Касата, тогава нещата също ще искат доста обяснение. Направих си труда да смятам, не че това ми е най-силната страна. По твърдения от страна на Министерството на финансите общите сметки, не казвам, като резерв към седми месец т.г., всички сметки, с които Касата разполага, имаше 1 млрд. 200 милиона. Ако направим една бърза сметка - какво предвиждате като изпълнение на приходите за 2010 г., това са 2 млрд. 500 или някъде около 200 милиона приходи на месец. Разходите излизат средно около 160 милиона на месец. Шест месеца по 160 милиона разходи прави около 900 милиона. Петстотин милиона резерв, който би трябвало да се покаже сега – 1 млрд. 400 милиона. Общо приходите обаче излизат на около 2 млрд. 400 милиона. Като махнете 1 млрд. 400 милиона. разходи, остават едни около 900 милиона - 1 милиард, къде са? Може и да бъркам, но това са пари от здравноосигурителни плащания. Те трябва отнякъде да излязат, трябва отнякъде да се покажат. Надявам се някой да го обясни.
За пореден път твърдя, че парите в системата на здравеопазването, това, което се събира от здравноосигурителни приходи и това, което е като ангажимент на държавата като трансфери на този етап, са възможните, не казвам достатъчните. И можехте да имате възможността с тези средства, с вкарване на резерва пряко в здравеопазването, да остойностите в по-добра степен пътеките, и да направите пътеки за долекуване, и да пренасочите повече пари от болничната към извънболничната помощ, и в същото време да осигурите и в по-голяма степен болничната помощ и да формирате някакъв друг тип политика. За съжаление с този бюджет това не се случва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: За процедура – заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, моля да подложите на гласуване процедурното предложение за удължаване на пленарното заседание до приключване на точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Подлагам на гласуване така направеното предложение.
Гласували 115 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Доктор Михайлов, заповядайте за изказване.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (СК): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър!
Четейки рисковете за Бюджет 2011 г., а именно неизпълнение на приходна част. Това е неуточнен план за необходими промени при динамично променяща се нормативна база.
Още в мотивите Ви става ясно, че е въпрос на една несигурност за това, какво ще се случи в здравеопазването. За мен това е най-големият проблем през тези 16 месеца – затова, че в здравеопазването хаосът, който беше осем години преди това, в тези 15 месеца продължава.
Всеки се опитва да даде някакъв етикет на този бюджет на Здравноосигурителната каса и в частта здравеопазване в държавния бюджет. За мен това е бюджет на опасенията и на страха. Ще се опитам да Ви обясня защо.
В условия на криза това, което всеки един човек желае да се случи със семейството му, със самия него, с хората, които той познава, е надеждата, че ще успее да оцелее през кризата, ще успее да запази стандарта си и ще премине в следващите години напред. Това, което се случва с този бюджет, е липсата на всякаква надежда. Нарушават се конституционни текстове, нарушават се Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Закона за болничните заведения с това, което се предлагат, а именно с трансфера.
Много колеги говориха тук за тези прословути трансфери - как здравноосигурени лица ще плащат за неосигурени. Според мен, това е едно нарушение на конституционни права. Това наистина трябва да се промени.
Другото - преди малко се говореше за остатъка, който е около милиард, милиард и триста, само искам да Ви напомня, господин министър, не зная дали си спомняте – от 1997 до 2001 г. този остатък е точно половината. В рамките на девет години и половина, преходният остатък, този който е бил от 1997 до 2001 г., който нашето правителство успя да формира – е 630 милиона.
Какво се случва? Самият министър-председател каза, че предишни правителства са плащали с тях дефицити и т.н. Въпросът е сега какво се случва?
В този бюджет на Здравната каса и бюджетът за здравеопазване в държавния бюджет не дават отговор именно на тези неща. Ако искате да промените законите - някой тук преди малко каза да се върне руската система „Семашко”, нека да се върне, но това да бъде направено със закон.
Според мен моделът на здравно осигуряване въобще не може да бъде подлаган на дебат. През 1994 – 1997 г., тук има колеги, които си спомнят, спорехме с госпожа Виткова, а самата тя веднага след това стана един от шефовете, именно на тези здравноосигурителни фондове. И тогава аз й казах, че наистина моделът, който ние сме избрали, е правилният модел. След това министър по времето на Жан Виденов стана шеф на такъв фонд.
След това, което се случи, вие наистина трябва да кажете как ще се получи така, че здравеопазването да не прави непрекъснато завои, как ще се премахнат фантомните болни, как ще престанат да се изкупуват скъпоструващи лекарства? Въобще тук в този бюджет не виждаме как!
Увеличават се административните разходи – 7,3%. За какво се увеличават? Всички казваме: вижте само Камерън какво прави в момента в Англия, вижте го какво прави! Това е истинско дясно управление! Пет хиляди човека държавна администрация – заминават си всички, съкращават се разходи.
Какво е това ? Ние ще увеличаваме административни разходи – на кой? На Националната здравноосигурителна каса. За какво? За софтуери и за какво ли не. Няма подход! И това съм го казвал, това е и във вашето министерство – пълно е с хора, които нищо не вършат.
Според мен този бюджет трябва да даде ясен отговор на тези неща. Кой е пътят, по който вие избирате да върви здравеопазването? Хората очакват това и то е свързано с надеждата. Вие не го давате.
Колегите тук са се погрижили, правили са таблици. Цифрите не са най-важното. Най-важното е политиката. Именно бюджетът е политика. За мен вие трябва да дадете еднозначен отговор и да дадете надежда на всички – и лекари, и хора, които днес са на улицата. Днес и в Пазарджик, и в Пловдив лекарите са на улицата. Утре това ще стане в други градове.
Просто наистина ние няма да подкрепим този бюджет, защото в него не виждаме целта. Каква е вашата цел?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Благодаря, д-р Михайлов.
Реплики? Няма.
Заповядайте, министър Константинов.
МИНИСТЪР СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, понеже тук многократно се казва, че няма цели, че не се знае, че има неясноти и така нататък, всъщност погледнете какво се случва.
От едната страна казват „Държавата абдикира от здравеопазването”, в следващия момент се казва „Ама как така – ние връщаме държавното начало на руската система!”. Аз се възхищавам на свойството да се борави с думите. Истински съм впечатлен. Тук има хора, които са много напред с материала. Какво да ви кажа?
Погледнете каква е посоката. Ето за болниците – ние не залагаме. Има огромен, наистина много голям резерв – 260 милиона, но на болниците не им слагаме много повече пари от тази година. Защо? Защото е ясно, че това е скъпото място, където трябва да има сериозни реформи. Къде слагаме парите? Четиринадесет процента повече – в първичната, в специализираната, в извънболничната помощ. СИМП (Специализираната извънболнична медицинска помощ) има 14, другите имат 7%. Това е посока! Да, вие ще кажете – 10 милиона, това е нищо работа. Това са възможностите на държавата.
Следващото нещо, което искам да кажа – посоките са ясни. Трипартитният принцип ще претърпи промени. Абсолютно съм съгласен с това.
Имаше упрек, че НРД – Националният рамков договор, се прави за една година, а колко хубаво било, че сме стигнали до пет години, но как, след като ще правим реформи? Самият Лекарски съюз го иска и е съвсем логично, когато ни предстоят някои неща, Рамковият договор да стане за една година. Тук нямаме абсолютно никакво съмнение и дискусии дори със съсловните организации.
Имаше много други неща от типа – невероятно напрежение, ставали някакви страшни неща, протести. Да, има протести, но погледнете какво се случва – протестите са с намаляващи размери – 50 човека, 7 човека имаше в един областен град. Трябва ли да припомням? Аз доскоро бях лидер на съсловната организация. Само преди 3-4 години направихме протест с 10 000 души и министър-председателят дори не поиска да ни пусне там. Декларацията се остави на портиера.
Нека да бъдем точни, когато правим изказвания какво се случва. Има го желанието!
Казвате: фантомни болни и т. н. Няма фантомни болни. Не си мислете, че в здравеопазването има фантомни болни. За някой, който изобщо не знае, сигурно е имало. Това са толкова дребни неща, които изобщо не дискутираме.
Сбъркана е системата на финансиране! Системата на финансиране по клинични пътеки изобщо ГЕРБ не я е измислил, обаче ГЕРБ ще я смени през 2012 г. За да се смени това нещо, трябва софтуер, а софтуерът е нещо административно – ето там са разходите. Кой ще купи груперите, кой ще купи относителните тегла или ще ги правим ние тук?! Всички тия неща струват пари. Ето ви посоката къде е заложена!
Искате реформи – добре. Реформите какви ще бъдат – да закрием болниците? Като закрием болниците и половината хора останат без работа – какво ще кажете: „Леле, какви са лоши тия!”.
Нека да гледаме нещата едно по едно и да не създаваме прекалено голямо напрежение.
Да, може би, ако числата в бюджета бяха по-големи щеше да е чудесно. Може би имаше и други варианти, които да се разглеждат, но в крайна сметка фактите са, че парите ще бъдат повече и искрено се надявам, че тази година ще се плащат ритмично. Това е голямото разковниче.
Колегите ми щяха да разберат и разбират тежкото състояние на държавата, разбират, че няма да им станат европейски доходите. Те не разбираха, когато им се бавеха плащанията с месеци. Това е моят ангажимент и аз съм го казвал. Това говорех преди да стана министър, това казвам и сега.
По въпросите за вижданията ни, за състоянието и така нататък, мисля, че трябва да сме спокойни. Всичко трябва да се прави в малко по-планов порядък и ето, виждате, утре ще имам среща със синдикатите, с всички хора, които искат реформи. Пътят е да се търси обществен консенсус. Без него нито Народното събрание, нито една политическа сила може да прокара каквито и да е промени. Това е нашият път и ние ще го вървим! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Доктор Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тук бяха казани доста неща по проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., аз ще се опитам да се спра само на няколко момента, които според мен са много важни.
На първо място, големият проблем по отношение на разноговоренето по този бюджет, според мен идва от неразбирането на два момента. Единият момент е – така нареченото здравно осигуряване, а другият момент е – така нареченото здраве.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, здравното осигуряване се финансира от здравноосигурителни вноски. Освен здравно осигуряване, извън обхвата на здравното осигуряване има система, която се финансира за сметка на данъци, система, която се финансира от държавния бюджет. Ако стане ясно това, ще стане ясно защо не трябва да има трансфери на здравноосигурителни вноски към бюджета на Министерството на здравеопазването. Аз ще се спра малко по-подробно на този въпрос, защото той е изключително важен и този въпрос е решен – понеже госпожа Стоянова се усмихва, в Закона за устройството на държавния бюджет. Аз ще се спра малко по-подробно на този въпрос, за да стане ясно защо не може този трансфер да бъде извършен.
Уважаеми колеги, преди това обаче, искам да се спра на един друг въпрос. Един от големите проблеми, които притесняват българските лекари, които ги карат в момента да протестират, е запазването на така наречените регулативни стандарти, на така наречените лимити и на делегираните бюджети. Аз се съгласявам с факта, че това е практика, наследена от тройната коалиция. Доктор Шарков няколко пъти спомена тройната коалиция. За разлика от него, аз няма да споменавам Синята коалиция. Ако тази практика не е добра, вие защо не я променяте, уважаеми дами и господа, втори бюджет? Аз не съм убеден, че не е най-лошата практика, защото не се прилага по най-добрия начин. Това е друга тема.
За мен един от големите проблеми на Бюджет 2011 на Националната здравноосигурителна каса е запазването на лимитите и делегираните бюджети.
На следващо място, аз искам да се спра и на това, което каза преди малко министър Константинов. Уважаеми господин министър, Вашите предшественици твърдяха тук, от тази трибуна, че за тях приоритет е преструктурирането на болничната помощ, защото тя е скъпата медицинска помощ. За да не се стига до болнична помощ системата трябва да бъде реформирана по начин, по който доболничната помощ да оказва необходимата квалифицирана помощ, за да не се достига до скъпата болнична помощ. Ако това е политиката на вашето управление, нека тази политика да има финансово изражение в бюджета. За съжаление такова нещо аз в бюджета не виждам. Ако Вие смятате, че това е правилната политика – акцентът да бъде в доболничната помощ, тогава вкарайте повече пари в доболничната помощ, а Вие ги увеличавате с 14 за специализираната и със 7, ако не се лъжа, за общопрактикуващите лекари.
Не обръщайте приоритетите, за да може тези приоритети да бъдат в съгласие с реформата, която извършвате. Вие искате по-малко хора да се лекуват в болници, защото тази помощ е по-скъпа, тогава дайте пари на доболничната помощ да се справя със заболяванията, да се справи с диспансерното наблюдение, за да не стигат хроничните случаи доболнична помощ, която, пак повтарям, е скъпа.
Ако смятате, че това, което казвам е нещо нелогично, не го правете! Проблемът е ваш!
Искам да се спра на един много важен въпрос.
Уважаеми колеги, многократно бяхме критикувани, че от 2006 г. до 2010 г. на практика нямаше Национално рамково договаряне. Договорът от 2006 г. допускаше да продължи действието си, без да се приема нов договор.
А какво казвате сега в Националния рамков договор за 2010 г.? Такава възможност в него няма. Той е фиксиран с едногодишен срок. Вие със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година продължавате действието на един договор, който е подписан от договорни партньори. Забележете, продължавате действието само на избрана от вас част от този договор, а другата част, която касае обеми и цени – остава. Случайно да сте чували, че има Закон за задълженията и договорите? Как така влизате в един договор между договорни партньори, в случая Българският лекарски съюз, Зъболекарският съюз и Националната здравноосигурителна каса, и променяте правила, които няма как да ги промените? Нямате такова право!
Уважаеми колеги, това е един абсурден текст! Моля ви в името на парламентаризма, в името на честта, на законността, да го промените на второ четене!
Господин вицепремиер, искам да чуете това, което ще кажа, защото е много важно.
В Закона за устройството на държавния бюджет в чл. 20, ал. 4 е казано: „Държавният бюджет се придружава от Консолидирана фискална програма, която включва държавния бюджет, бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на общините, бюджета на Българската национална телевизия, на Българското национално радио…” да не изброявам и всички останали бюджети. Оттук е видно, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е самостоятелен, подчертавам, самостоятелен бюджет. Той е различен и стои извън държавния бюджет. Така казва поне Законът за устройството на държавния бюджет.
На следващо място, какво обхваща държавният бюджет? Републиканският бюджет на първо място, на второ място – бюджета на Народното събрание и бюджета на съдебната власт. Това е, което е записано в Закона за устройството на държавния бюджет.
На следващо място, съгласно чл. 34, ал. 1 от същия този Закон за устройство на държавния бюджет: „Министърът на финансите може да прехвърля, съгласно нормативен акт, кредити от един бюджет в друг, когато не се променя балансът на държавния бюджет.” Забележете – „държавният бюджет”, е казано в този текст! Пак повтарям! Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е самостоятелен бюджет, който стои извън държавния бюджет.
Министърът на финансите не може да прехвърля средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса към Републиканския бюджет. Такива правомощия, уважаеми колеги, няма и Министерският съвет.
Да се върнем към един друг бюджет – „Преходни и заключителни разпоредби” на Закона за държавния бюджет за 2010 г. Там е казано, че „временно свободни средства на Националната здравноосигурителна каса, на Националния осигурителен институт и други институции”, да не ги изброявам всички – „...се организират, обслужват в единна сметка – на събиране, съхраняване, разплащане и отчитане”. Забележете, средствата на Националната здравноосигурителна каса, чийто бюджет не е част от държавния бюджет, повтарям умишлено, за пореден път, се включват в единната сметка при запазване на тяхната финансова автономност при управление на паричните средства.
Това са текстове от действащ закон. „При неизпълнение на приходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г.,” е казано в същия бюджет, „...плащания на Касата се извършват за сметка на изменение на счетоводните сметки”, господин министър на финансите – § 26 от „Преходните и заключителни разпоредби” на Закона за държавния бюджет за 2010 г.
Обратната хипотеза не е предвидена в закона. Няма закон, който да дава възможност налични средства по сметки на Националната здравноосигурителна каса да бъдат прехвърляни по сметка на Републиканския бюджет.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Последното нещо, с което искам да ви занимавам е, че с бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., за тази година, е предвиден излишък на обща сума 829 млн. 779 хил. лв. В закона не са предвидени правила за прехвърляне на този излишък към Републиканския бюджет.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Как така тези средства от големия резерв яко дим изчезнаха от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и отидоха в Републиканския бюджет? Ами нека Народното събрание да организира едно тържествено изпращане на този финансов ресурс във фискалния резерв, господин министър! Напишете един текст, с който тези средства ги изпращате. Какво става с тези пари? Това са пари, здравноосигурителни вноски на български граждани. Ако искате да ги използвате, направете им това тържествено изпращане, за което Ви говоря. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожа Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги! Чухме много определения за бюджета за здравеопазване за 2011 г. – „бюджет на лъжата”, „бюджет на страха”, „бюджет на безнадеждността”. Това е некоректно да се говори.
Това, което ние предлагаме, нека да се чуе още веднъж от българските граждани. Сферата на здравеопазването е много подходяща за правене на политика, защото тя е свързана с живота и здравето на всеки човек. Това е безспорно!
Нека да повторим още веднъж някои от основните параметри на бюджета за здравеопазване на България за 2011 г.
Общо разходи за функция здравеопазване плюс резерва вътре в тях – 3 млрд. 250 млн. 897 хил. лв. Най-големият бюджет дотук за времето на прехода. Това няма кой да го отрече! Това са всички бюджети – на НЗОК, на Министерството на здравеопазването, на общините плюс трансферите към ведомствените болници.
Второ, всички 8% от здравните вноски на гражданите ще бъдат използвани за текущи плащания, за първи път. Това е крачка. Това е взето решение, което ще започне да се прилага на практика. За първи път!
Цифрите за болнична помощ са минус 58 млн. лв. в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса. За тази година резервът на НЗОК е увеличен – оперативният, малкият резерв е увеличен от 5% на 10%, които 260 млн. лв. традиционно ще бъдат, и традиционно са били винаги разпределяни към болничната помощ.
Още един факт, който се спомена, но нека още веднъж, за да стане ясен. За тази година Здравната каса ще плаща за 12 месеца, а не – за 13, както беше за бюджета за 2010 г.
Последно – 340-те милиона лева трансфер от Здравната каса към Министерството на здравеопазването. Никой не е казал, че те ще бъдат прехвърлени на 1 януари 2011 г. Целта на реформата и на бъдещите промени, които ще бъдат правени, е Касата да поема все повече функции. Това не може да стане изведнъж на 1 януари 2011 г. Това ще стане постепенно във времето.
От 1 януари Касата ще поеме част от лекарствата, които в момента са плащани от Министерството на здравеопазването. Това са тези 44 млн. лв., които са заложени плюс за лекарства – хормони, бифосфонати и лекарства за след трансплантация. Ще станат и други такива промени, но те не могат да станат изведнъж.
Парите са много повече отпреди, но мен това не ме успокоява, защото е важно как те ще бъдат разходвани, как те ще бъдат контролирани. Апелирам към всички колеги: нека контролът да бъде по-висок и нека моралът на лекарите да бъде по-добър, въпреки че във всяка една сфера и при всеки един тип работа има хора, които злоупотребяват! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: И аз благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушах изключително внимателно дебата, търсейки подходящата дума, с която да нарека този бюджет. Но отново се връщам на тази, която изначално ми изникна, когато за първи път се запознах с основните му параметри, а именно, меко казано, че това е един скандален бюджет – бюджет, който няма как да бъде подкрепен от никой здравомислещ човек, от никой народен представител, който е отговорен пред своите избиратели, който е отговорен пред себе си, пред своето семейство, пред своите близки. От този бюджет зависят животът и здравето на българските граждани.
Защо този бюджет е скандален? Защото с него ние правим едно официално сбогуване с 1,5 млрд. лв. български лева, събрани от българските граждани за здраве. Ако мога да използвам стила на колегата Цеков от ГЕРБ, който направи доста аналогии със света на сенките, ще кажа, че с този бюджет ние правим панихида на парите, събрани от българските граждани за здраве.
Формално може и да няма задължение тези пари да са разписани в този бюджет, но има едно морално задължение тук, от тази трибуна, да бъде казано ясно къде са тези 1,5 млрд. български лева – дали те ще продължават да бъдат резерв на НЗОК или ще се харчат по усмотрение на финансовия министър или на правителството, да пълнят разни дупки в Републиканския бюджет. Защото този въпрос не е само теоретичен.
Искам да ви припомня, че през миналата година бяха направени две актуализации на бюджета, като тези 220 млн. лв. – първия път, и тези 130 милиона – в нелегалната актуализация чрез този бюджет, бяха взети именно от този бюджет.
И питам, уважаеми дами и господа от ГЕРБ, откъде ще вземете парите, когато отново се окаже, че не сте си направили точно сметките и бюджетът на здравеопазването скърца – откъде, като вече няма да има резерв?
Следващият скандален момент е тоталното противоречие на този бюджет със Закона за здравното осигуряване. Той противоречи на принципа на здравното осигуряване, на правата на здравноосигурените лица. Той тотално прехвърля ангажимента на държавата да се грижи за онкоболните, за трансплантираните, за болните на хемодиализа върху хората, които надлежно и добросъвестно си плащат здравните вноски. Сега те, освен за себе си, ще трябва да плащат и за държавата.
Но тук драмата е и друга – в пълното противоречие между тези два закона. Защото, уважаеми колеги от Здравната комисия, според Закона за здравното осигуряване, Здравната каса плаща за медицинска помощ. Тя плаща на изпълнителите на медицинска помощ. Е, питам аз: ще се регистрира ли Министерството на здравеопазването като изпълнител на медицинска помощ? Ще участва ли в подписването на Националния рамков договор? Ще бъде ли контролирано от контрольорите на Националната здравноосигурителна каса, на госпожа Нешева? Ще бъдат ли налагани санкции на Министерството на здравеопазването, когато надвиши регулативните стандарти, по начина по който това се случва с джипитата в България? Задавам тези въпроси и очаквам някой от вас да ми отговори по какъв начин ще бъде третирано Министерството на здравеопазването.
За актуализацията на Бюджет 2010 г., която нелегално се прави през този бюджет и която е третият скандал в него, няма да говоря повече от това да направя следното обобщение: правите го през този бюджет от кумова срама. Защото ви е срам да кажете на българските граждани, че и втората ви сметка се оказа крива и излъгахте, че парите, които дадохте в размер на 130 млн. лв., са от икономии, от данъци, от преизпълнение и от някъде другаде от бюджета. Те са от онзи резерв, с който ние официално се разделяме на днешната дата, гласувайки този бюджет и който през следващата година няма да го има!
Четвъртият скандал е с Националния рамков договор. Няма да говоря за него, защото господин Адемов съвсем по юридически ви обясни. (Реплики от ГЕРБ.) Скандално е със закон да промените един договор! Колеги, тук има юристи! Не може едно в договор закрепено споразумение между Лекарския съюз и Здравната каса да бъде променяно със закон! И то забележете! В едната му част се удължава действието му за следващата година, а в другата – по-съществената, законът измества договора! Това е на ръба на конституционосъобразността и този бюджет освен, че е незаконен, той е противоконституционен.
Следващото, което дотук не се спомена. Искам ясно от тази трибуна да заявя от ваше име, дами и господа от ГЕРБ (шум и реплики от ГЕРБ), че с този бюджет (шум и реплики от ГЕРБ), понеже вие сте вносителите, увеличавате потребителската такса на пенсионерите – от 1,00 лв. на 2,40 лв. Това е подаръкът, който ГЕРБ прави на българските пенсионери за следващата година. Е, вече вместо 1,00 лв. ще плащат 2,40 лева.
Накрая ще си позволя да направя няколко извода, които се натрапват от целия дебат.
Първият извод е пълната неразбория с цифрите в бюджета на Касата, в бюджета за здраве на Републиката за следващата година. Първо, липса на стиковка! Няма как да се оправя с тази сметка. Няма как изобщо някой да се оправи и съм сигурна, че нито министърът може, нито госпожа Нешева. Защото просто цифрите не съвпадат! Те са смукани някъде от пръстите и са написани ей-така, просто напосоки.
Вторият извод е, че парите през следващата година едва ли ще бъдат повече, защото по никакъв начин този извод не може да се направи от разписаното в двата бюджета. За илюстрация ще ползвам единствено и само парите за болнична помощ, които определено и очевидно са с 60 милиона по-малко. Това призна и здравният министър. Но тук ще попитам: защо ако парите са повече, министърът продължава да говори за доплащане? Кое налага хората да доплащат, след като парите са повече и след като Касата няма нужда от резерв?
Следващото! Съжалявам, че го няма Стефан Константинов, за да му кажа, че за съжаление в този бюджет няма никаква реформа! Няма и идея за реформа! Очевидно тя се отлага, след като тук са и регулативните стандарти, след като тук са и делегираните бюджети. И, забележете, те вече стават задължителни!
Тоталният отказ на държавата да има ангажимент към неосигурените и към хората в тежко състояние вече беше отбелязан. Но тук искам да отбележа другата му страна, а именно какви са стимулите на хората, които плащат здравните си осигуровки, да продължават да го правят, след като така или иначе, те ще трябва да плащат освен за себе си, и за държавата?
И накрая използвам случая, за да направя следния извод. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето, времето свърши!
МАЯ МАНОЛОВА: На този бюджет трябва да му бъде поставен знак като на опаковките на опасни вещества! Това е опасно за вашето здраве, защото той не е важен ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Времето Ви, госпожо Манолова! Прекалявате!
МАЯ МАНОЛОВА: ... само за бъдещето на здравния министър. С този бюджет... (Народният представител Мая Манолова говори на изключени микрофони. Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Говорихте 8 минути! Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания, колеги? Няма.
Прекратявам дебатите.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г., № 002-01 96, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2010 г.
Гласували 157 народни представители: за 114, против 42, въздържал се 1.
С това законопроектът е приет на първо гласуване. (Шум и реплики.)
Заповядайте за процедурно предложение, господин Аврамов.
ДИМИТЪР АВРАМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля процедура по прегласуване. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АНАСТАС АНАСТАСОВ: Обяснение не се дължи!
Подлагам на прегласуване законопроекта.
Гласували 164 народни представители: за 120, против 44, въздържали се няма.
С това законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания и възгласи: „Еее!” от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, утре в 9,00 ч. продължаваме с първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2011 г. тук, в тази зала.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,17 ч.)


Председател:
Цецка Цачева


Заместник-председатели:
Анастас Анастасов
Екатерина Михайлова

Секретари:
Петър Хлебаров

Митхат Метин

Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – 23/01/2018, 11:00

Видео излъчване от Народното събрание

Проект BGFOP001-2.013-0001

Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

Избор на заместник-председател и двама членове на Комисията за регулиране на съобщенията





    Последни заседания