П Р О Т О К О Л
№ 28


На 27 юли 2022 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по конституционни и правни въпроси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47 254-01-73, внесен от Ивайло Николаев Мирчев и група народни представители на 16.06.2022 г., и на Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47-254-01-104, внесен от Настимир Ананиев Ананиев, Богомил Иванов Петков и Юлия Борисова Иванова на 19.07.2022 г
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 47-202-01-36, внесен от Министерски съвет на 08.07.2022 г
3. Обсъждане и първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 47-254-01-79, внесен от Венцислава Милчова Любенова и група народни представители на 24.06.2022 г., и на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 47-254-01-24, внесен от Десислава Вълчева Атанасова, Радомир Петров Чолаков, Деница Евгениева Сачева и Екатерина Спасова Гечева-Захариева на 04.03.2022 г., приведен в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от вносителя на основание чл. 72, ал. 2 от ПОДНС.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 47-254-01-81, внесен от Юлия Борисова Иванова и група народни представители на 27.06.2022 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по конституционни и правни въпроси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 18,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Милен Матеев.

* * *

ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Откривам заседанието на Комисията по конституционни и правни въпроси при наличието на кворум и при следния дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47 254-01-73, внесен от Ивайло Николаев Мирчев и група народни представители на 16.06.2022 г., и на Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47-254-01-104, внесен от Настимир Ананиев Ананиев, Богомил Иванов Петков и Юлия Борисова Иванова на 19.07.2022 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 47-202-01-36, внесен от Министерски съвет на 08.07.2022 г.
3. Обсъждане и първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 47-254-01-79, внесен от Венцислава Милчова Любенова и група народни представители на 24.06.2022 г., и на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 47-254-01-24, внесен от Десислава Вълчева Атанасова, Радомир Петров Чолаков, Деница Евгениева Сачева и Екатерина Спасова Гечева-Захариева на 04.03.2022 г., приведен в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от вносителя на основание чл. 72, ал. 2 от ПОДНС.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 47-254-01-81, внесен от Юлия Борисова Иванова и група народни представители на 27.06.2022 г.
Давам думата за предложения по дневния ред.
Заповядайте, госпожо Мострова.
ЗЛАТОМИРА МОСТРОВА: Предлагам да бъде включено като точка в дневния ред приемане на решение на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд и чл.11, ал. 5, изречение второ от Закона за енергетиката…
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Да кажете само сигнатурата на решението, което предлагате да бъде включено в дневния ред.
ЗЛАТОМИРА МОСТРОВА: 47-254-02-89 от 20 юли 2022 г. с вносители Ива Митева и група народни представители.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Други предложения, колеги? (Реплика.)
Добре, давам възможност да изчетете текста на решението.
ЗЛАТОМИРА МОСТРОВА: Бях стигнала до средата на решението, като предложението е в смисъл:
„Иван Николаев Иванов, избран за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране с решение на Народното събрание от 2 април 2015 г. да продължава да изпълнява функциите на председател на Комисията до встъпването в длъжност на нов председател.“
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Изказвания по дневния ред и по направеното предложение?
БРАНИМИР БАЛАЧЕВ: Понеже ние няма да седим, господин Председател, до края, имаме и други ангажименти, принципно предложението за включване в дневния ред е актуално, тъй като знаем, че след решението на Конституционния съд със стара дата всъщност все едно, че нямаме избран председател. Съобразно константна практика на Конституционния съд държавата не може да остане без ръководител. В такива случаи се ползва или старият председател, или старият съвет, или старият ръководен орган, за да може да продължи дейността, така че ние по принцип подкрепяме това предложение.
И още нещо искам да кажа по точка първа, която е сега по отношение на Договора за обществените поръчки. Ще моля, мисля, че има такова внесено предложение, нека не забравяме, че в момента всички договори са блокирани поради нормата на чл. 16, ал. 3, или чл. 18, ал. 3, сега по спомен да не сбъркам. Това е за невъзможността да се актуализират договорите за обществена поръчка, които вече са били сключени. А в момента с оглед на инфлацията цените са много различни и всички договори, които не са завършени или които не са започнати повечето от тях, не се работи по тях, тъй като фирмите не желаят да изпълнят, ако няма актуализация. Моля да имате това нещо предвид, за което Ви благодаря предварително. Благодаря. Лека работа на Комисията.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Ако няма други предложения, подлагам на гласуване предложението да бъде включено… Само не уточнихме като точка последна, предполагам, след като не сте искали…
ЗЛАТОМИРА МОСТРОВА: Като точка първа, ако може да бъде включено в дневния ред.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Добре, като точка първа да бъде включено предложеното решение от госпожа Мострова.
Моля, който е „за“, да гласува.
Единодушно е прието решението.
Сега подлагам на гласуване дневния ред, както е предложен плюс точка първа, която вече приехме.
Моля, който е „за“, да гласува.
Прието е единодушно.

Преминаваме към обсъждане на точка първа от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА УРЕЖДАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ РЕШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД № 8 ОТ 2022 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО ДЕЛО № 4 ОТ 2022 Г.
Вносители: Ива Митева и група народни представители.
Беше изчетено решението, така че не виждам нужда от представяне. Плюс това всички знаем каква е ситуацията, която трябва да решим с това решение.
Давам думата за изказвания по него. Не виждам желаещи.
Прекратявам дискусията и го подлагам на гласуване.
Моля, който е „за“ предложеното решение, да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Решението е прието.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, № 47 254-01-73., ВНЕСЕН ОТ ИВАЙЛО НИКОЛАЕВ МИРЧЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 16.06.2022 Г., И НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, № 47-254-01-104., ВНЕСЕН ОТ НАСТИМИР АНАНИЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 19.07.2022 Г.
Господин Славов, Вие ли ще представите първия законопроект?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Моят глас по предното гласуване, мисля, че и на колегата Божанков, да се счита за „въздържал се“.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Добре, благодаря Ви, господин Попов.
Моля да се отрази в стенографския протокол.
Заповядайте, господин Славов.
АТАНАС СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще представя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, който е внесен от колегите Ивайло Мирчев, Мартин Димитров и други колеги народни представители. Съвсем накратко. Основната цел на Законопроекта е да ограничи възможността за злоупотреби и корупционни практики, свързани с формата на инженеринг в строителството, използването на тези възможности, които в момента дава ЗОП, които водят до няколко негативни резултати.
На първо място, възникване на финансова зависимост на проектанта от строителя, като първият трябва да удовлетворява желанията на втория, което води до ограничаване на свободата при вземане на проектни решения от страна на проектанта.
На второ място, водещата роля на строителя в строителния процес му дава възможност да си избира лоялен проектант, който често пъти няма съответния опит и квалификация.
На следващо място, формален авторски надзор, осъществяван от финансов зависим от строителя проектант и в ущърб на качеството и цената на строителството, лошо качество на строежите, съчетано с високи, може да се каже дори корупционни нива на цените, и други, посочени в мотивите на Законопроекта, дефицити.
И в тази връзка се предлага нова реална дефиниция на понятието „инженеринг“ и се ограничават възможностите за използване на тази процедура и форма по Закона за обществените поръчки, така че да се въведе някакъв ред в процеса и да се ограничат възможностите за изграждането на тези зависимости и злоупотреби. Това е накратко.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Благодаря Ви, господин Славов.
По втория Законопроект, господин Ананиев, или…?
БОГОМИЛ ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Във връзка с настъпилите инфлационни процеси и драстично увеличение на строителните материали, а също така и на горивата, които пряко влияят на произведената единица строителна продукция, и се налага индексация и изменение в Закона за обществените поръчки с цел индексация в строителството. Много строителни компании отказват да сключат договори по вече играни обществени поръчки, а дори и строителни дейности, които в момента се изпълняват, строителните компании са готови да прекратят договорите и да си платят неустойките, защото не могат да се включат в стойността на поръчката. Затова се налага и настоящият законопроект цели да се създаде правна възможност за преодоляване на инфлационния риск чрез прилагане на обективна и справедлива индексация на стойността на изпълнени и предстоящи дейности и разписани в нарочна методика, одобрена от Министерския съвет.
Горепосочените обстоятелства налагат създаването на правен механизъм, който да даде възможност да бъдат изпълнени вече сключени договори за възлагане на дейности с предмет строителство, ремонт, реконструкция, модернизация, доставки и услуги при така създадената ситуация и да бъдат преодолени последиците от прогресивната инфлация в цените на строителната продукция, доставки и услуги с оглед обезпечаване на правната сигурност от гражданския оборот. С предлаганите промени се предвижда да се създаде методика, одобрена от Министерския съвет, като се въведат единни, обективни критерии, по които да се извърши индексирането на цените по договорите. Това е накратко. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: И аз благодаря.
Нека да ме извинят гостите на тази комисия. Виждате, че малко набързо и импровизирано я провеждаме. Няма да представям всички гости, просто давам възможност на представителите на съответните институции и засегнатите страни да поискат думата и да ги изслушаме.
За да има ред, от Министерството на финансите имаме ли представител?
Заповядайте, ако имате желание.
ГАЛЯ МАНАСИЕВА: По Законопроекта относно индексиране на договорите във връзка с инфлация, нашето становище е, че подкрепяме този законопроект. Считаме, че направените промени са навременни и полезни с оглед създадената ситуация и необходимостта от промяна в цените.
Фактически по него имаме само една бележка. Смятаме, че систематичното място на нормата не е в 117а, както е посочено в Законопроекта, а в 116а, непосредствено след чл. 116 от ЗОП, който касае промените в договорите и доколкото е тясно свързано с това.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Благодаря Ви.
От другите институции – от Агенцията по обществени поръчки имаме ли представител? (Реплика от Галя Манасиева.) Вие сте от Агенцията всъщност.
Камарата на строителите? Няма представител.
Националното сдружение на общините?
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА СТОЙКОВА: Добър ден!
Националното сдружение на общините напълно подкрепя Законопроекта във връзка с методиката. Това е навременен и необходим законопроект. Многократно сме поставяли този въпрос. Трябва да се урегулират обществените отношения, да се прекрати рискът от ненавременно прекратяване на договорите, сключени за обществени поръчки.
Относно втория законопроект във връзка с инженеринга, изразяваме нашето негативно отношение във връзка с механичното ограничаване на общините да сключват договори на инженеринг. Там има посочена сума, има посочени нива на строителство и считаме, че по този начин това не е обосновано и би трябвало да се преразгледа. Особено в настоящата ситуация на инфлация тези 120 хил. лв., определени като ограничение за общините да извършват инженеринг, това не е достатъчно.
И наистина нещо важно, и в момента бъдещите оперативни програми, само това желая да обърна внимание, посочват като правило да се работи на инженеринг като едно от изискванията за сключване на договор и за предоставяне средства на общините. (Реплика.) Да, да, аз говоря за бъдещите. Искам само това да имате предвид. До тук, ще бъда кратка. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: От Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране?
Заповядайте.
МАРИН ГЕРГОВ: Съвсем кратък ще бъда. Недостатъците на инженеринга, липсата на технически проект и особено количествената сметка към него позволяват много и разнообразни технически решения, които строителите дават. Това разнообразие с вариации в използване на материали и съответно и на оборудване може да доведе до нелоялна конкуренция – някои от проектите да бъдат с по-качествено оборудване, други – с по-некачествено. Тоест едните да позволяват пестене на енергия и така нататък. При такъв вид, при инженеринг оценяването на търга може да се получи сравнение между круши и джанки.
Също проектантът се явява подизпълнител и служител на изпълнителя и съответно ограничава съвсем нормално своите проектни решения до възможностите на възложителя. Това в някакъв момент също може да доведе до некачествени материали и съответно оборудване или не толкова качествени.
Следващ довод против, ние проектантите като едни нормални хора грешим и бихме предпочели нашите грешки да бъдат открити на по-ранен етап. При такова тристепенно проектиране, търг, изпълнение можем още на втората степен да открием някакви наши грешки, тоест три пъти мери, един път режи, може да кажем в този вариант. В другия вариант при инженеринг това обикновено остава прикрито.
И следващото, няма тук представители на Камара на строителите, но при инженеринг бих застанал зад представителя на Камара на строителите, не зад представителя на възложителя, тоест зад общината, зад министерството, зад обществото, така че ние искаме като проектанти да сме зад гърба на обществото. Тоест да подкрепяме обществения интерес. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Благодаря Ви, господин Гергов.
МАРИН ГЕРГОВ: Относно втория законопроект, подкрепяме.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Благодаря Ви.
От Управителния съвет на Камарата на архитектите в България?
Ще Ви помоля да се представите.
ВЛАДИМИР МИЛКОВ (председател на Управителния съвет): Благодаря.
Внесеният Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки и целящ ограничаване полето на приложение на инженеринга, това бяха едни основни предложения, които Камарата на архитектите направи при временния министър Комитова, и по-късно те бяха доразвити, преработени и внесени от група депутати в парламента.
Искам само да кажа, че ние изцяло подкрепяме Законопроекта за ограничаване на инженеринга, защото той противоречи на духа на Европейската директива за обществените поръчки и най-вече на един голям брой съображения в нейния преамбюл.
Първо, инженерингът не гарантира най-ефективното използване на публичните средства. Това, предполагам, че е ясно абсолютно на всички. Ние като архитекти заставаме и защитаваме публичния интерес, а не интереса на строителя.
Второто нещо, което е – инженерингът не улеснява специално участието на малките и средните предприятия – това е съображение 2. В съображение 8 е казано, че може поради вида, разнообразието и характера на поръчките в строителството да бъдат разделяни или обединявани, но директивата не прави конкретни предписания за единия или другия вид на обществена поръчка.
Другото, което е – пак в съображение 8 е казано: възлагането на обществените поръчки следва да е адаптирано към нуждите на малките и средни предприятия.
Аз съм участвал един път в инженерингова поръчка, втори път няма да повторя. Инженеринговата поръчка обръща на обратно реда в инвестиционния процес. Начело на инвестиционния процес е архитектът или инженерът, в зависимост от вида на проекта, след това идва строителят и накрая пак инвестиционният проект завършва с приемане на обекта от проектанта под формата на авторския надзор.
Защо инженерингът според нас е дискриминационен? Да, защото лишава голяма част от архитектите от правото им да упражняват своята професия. При инженеринговата поръчка строителят е овластен да си подбере проектантския екип. Обикновено това е проектантският екип, който е послушен, който е съгласен абсолютно на всичко и ще изпълнява безропотно желанията на строителя.
Прочетох много внимателно възраженията на Камарата на строителите. Те казват, че са нарушени техните конституционни права. Аз не мога да разбера какви конституционни права са нарушени. По-скоро мога да твърдя, че на проектантите са нарушени, или пък на мен като гражданин на тази държава, когато аз гласувам за един кмет и той решава, че вместо да управлява публичния интерес и публичните средства, това ще го възложи на една частна строителна фирма. Много добре е ясно какъв е интересът на строителната фирма – с минимум средства да построи нещо и да има максимална печалба. Никой не може да ме убеди, че се разсъждава по друг начин.
Също така много ми са интересни съображенията на общините. Те казват: „За нас това е идеалният случай – перифразирам – защото ни улеснява.“ Какво ги улеснява? Те просто още един път отказват да изпълняват задълженията си и ги прехвърлят на частни субекти.
Другото, което е – вярно, инженерингът е много бърз, но той води до усвояване на едни средства. Казвам: усвояване. Когато имаш предварително одобрен и изработен архитектурен проект и строителната фирма по него строи, то няма да имаме усвоени средства, тогава ще имаме качествено реализирани проекти и качествено вложени или правилно вложени публични средства, така че ние напълно заставаме зад Законопроекта за инженеринга. Ясно ни е, че трябва да бъдат разписани правила за използването на тази поръчка.
Твърдо настояваме в Закона за обществените поръчки да има глава или правилник за възлагане на проекти в инвестиционното проектиране, устройственото планиране и строителството. Това по характер са коренно, коренно различни дейности от всички останали доставки на консумативи и така нататък. Аз смея да твърдя, че това все пак са едни интелектуални услуги.
И накрая искам да кажа, ние подкрепяме предложението за индексиране на строителната стойност на обектите, защото наистина има, и аз скоро реализирах един такъв обект. Преди четири години е одобрен проектът, без индексация. Видяхме се в чудо, в Бургас, улица „Алеко Константинов“, но за чест на строителя успяхме да го завършим и да го направим така, както трябва да бъде. Но искам да кажа, че в този случай страдат и проектантите. Има поръчки, където се сключват договори, че хонорарът ще бъде изплатен чак след завършване на строителството, или пък се забавят плащания и така нататък във връзка с отлагане. Осмелявам се да предложа да помислите за индексиране в този случай и на проектантските хонорари. Още повече нашите проектантски хонорари са смешни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: И аз благодаря.
Заповядайте, колеги, за дискусия. Няма желаещи за изказвания.
Закривам дискусията и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47 254-01-73, внесен от Ивайло Николаев Мирчев и група народни представители на 16 юни 2022 г.
Моля, който е „за“, да гласува.
Приема се единодушно.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47-254-01-104, внесен от Настимир Ананиев, Богомил Петков и Юлия Иванова на 19 юли 2022 г.
Моля, който е „за“, да гласува.
Законопроектът е приет на първо гласуване от Комисията единодушно.
Благодаря на гостите. Довиждане и съжалявам, че Ви забавихме толкова дълго.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, № 47-202-01-36.
Внесен от Министерския съвет на 8 юли 2022 г.
Давам възможност на вносителите от Министерството на правосъдието.
Кой ще представи Законопроекта?
Господин Дечев, заповядайте, от вратата веднага да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ ДЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Законопроектът е изключително важен, защото, ако го приемем, елиминираме две процедури, образувани от Европейската комисия срещу България за неизпълнение за нетранспониране на две директиви. Първата директива е 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство. Другата директива е Директива 2012/29 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на едно по-старо рамково решение на Съвета на Европейския съюз. Пак казвам, във връзка с неизпълнението, нетранспонирането на тези две директиви Европейската комисия е образувала процедури за нарушения срещу българската държава.
Кои са основните моменти на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс?
Първата директива 2016/800, която се опитваме да транспонираме с този законопроект, въвежда общи минимални правила относно защитата на процесуалните права на децата, които са заподозрени или вече са обвиняеми в наказателния процес. Като по този начин се спомага за прилагането и на Хартата на основните права на Европейския съюз и се изпълнява и практиката на Европейския съд по правата на човека.
Справедливостта на производството и правото на справедлив съдебен процес изискват лицето да бъде в състояние да разбира същността на наказателното производство и да участва в него, да упражнява ефективно правата си и да се ползва от защитата на неприкосновеността на личния живот, а както добре знаем, децата, заподозрени или обвиняеми, тоест тези, които са между 14 и 18 годишна възраст, поради спецификата на тяхната възраст, етапа на интелектуално развитие, на което те се намират, невинаги могат по достатъчно ефективен начин да осъзнаят процесуалното положение, в което се намират, правото им на защита какви възможности и инструменти предоставя.
Във връзка с това ние предвиждаме някои конкретни разпоредби в Законопроекта, за които ще говоря след малко. Например предвидено е, когато лицето е привлечено като обвиняем, задължително да се изготви характеристика на този непълнолетен обвиняем, в която да се установят неговите специфични потребности по отношение на организацията на защита, продължаването на образованието, обучението и ефективното реинтегриране в обществото. Тази характеристика трябва да се изготви от инспектор „Детска педагогическа стая“. Също така е предвидено характеристиката да се изготви с участието на самия непълнолетен, а когато е подходящо, да участва негов родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за обвиняемия.
Предоставят се и други допълнителни права, а именно родител, попечител или лице, което има право да се грижи за обвиняемия, да получи пълна информация за правата му. Също така, когато е възможно, да участва в действията по разследване, да присъства на медицински преглед при задържане на такова лице, да има възможност при установяване на личностните му особености да присъства и да дава сведения и да получи защита на правото на личен и семеен живот такъв един непълнолетен обвиняем чрез ограничаване на разпространяване на информация за неговото досъдебно производство.
Регламентира се също задължението да се правят звукозаписи и видеозаписи при разпит на непълнолетен, задържан или обвинен за престъпление, за което се предвижда не по-малко от 10 години лишаване от свобода.
Искам да обърна също така внимание на нещо друго много важно като промяна, а именно до този момент, ако Ви е направило впечатление, сроковете за задържане във връзка с мярка за неотклонение са еднакви както за обвиняемите пълнолетни, така и за непълнолетни. Тоест няма никакво разграничение по отношение на тях. Сега с този законопроект ние правим разграничаване в сроковете за задържане по отношение на обвиняеми непълнолетни и пълнолетни, като предвиждаме мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство за непълнолетен обвиняем да не може да продължи повече от пет месеца, ако е привлечен за тежко умишлено престъпление, и не повече от една година, ако е привлечен за престъпление, за което се предвижда не по-малко от 15 години лишаване от свобода. Това са крайни срокове, максимални срокове, които са по-ниски в момента, и тези, които в момента съществуват, ще бъдат само за пълнолетните обвиняеми.
Също така, когато се задържа един непълнолетен обвиняем временно, с прокурорско постановление, за да се осигури явяването му пред съд, който да прецени от процедура по чл. 64 дали да вземе постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, там също сме направили изменение, тоест правим предложение за изменение, като предвиждаме съкращаване на максималния срок на прокурорското задържане от 72 часа на 48 часа.
По отношение на следващата директива, която се опитваме да транспонираме с този законопроект за изменение и допълнение на НПК, тя се отнася за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, се опитваме да осигурим подходящи мерки, които да доведат до намаляване на риска от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение от страна на извършителя и до адекватна подкрепа, съобразена с нуждите на пострадалия и неговите близки.
Разширява се списъкът с процесуални права на пострадалите, като се добавя правото им да бъдат придружавани в наказателния процес от лице по техен избор.
Ограничава се възможността за провеждане на повторен или допълнителен разпит на свидетел, което цели да се намали ненужният стрес за пострадалия, причинен в резултат на многократно преживяване на последиците от извършеното.
Създава се нова уредба за свидетел със специфични нужди от защита. Тя предвижда разпитът на такъв свидетел да се провежда при вземане на мерки за избягване на контакт с обвиняемия, включително чрез видеоконференции или телефонна конференция. Също така да се извършва в подходящо помещение, предназначено за тази цел, в присъствието на педагог или психолог, а в случаите на домашно насилие или престъпление против половата неприкосновеност, по искане на пострадалия, разпитът да може да се извърши от лице от същия пол. Това е изключително сериозен проблем, тъй като особено при престъпления, свързани със сексуално насилие, изключително важно е да не се налага повторен или трети, или четвърти разпит на жертвата от такова престъпление, защото по съвсем естествен начин един такъв човек желае да забрави какво се е случило с него, а всеки последващ разпит на практика, така да се каже, разранява отново една стара рана.
С този законопроект се предлага и изменение в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, създава се изцяло нова глава, която урежда процедурата за извършване на индивидуална оценка на пострадалите. Тя следва да бъде извършена веднага след подаване на сигнала за извършено престъпление, като целта е да се установи наличието на специфични нужди от защита. Процедурата трябва да се основава на обективни критерии, като при оценка се вземат предвид видът и характерът на престъплението, и обстоятелствата, свързани с него, видът и степента на претърпените вреди, възрастта, интелектуалното развитие, емоционалната и социалната зрялост.
Също така Законопроектът дава възможност на членовете на семейството също да получат подпомагане по реда на Закона.
Предлага се влизането в сила на Законопроекта да бъде отложено с три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“ с цел обучението на компетентните органи в областта на правата на детето и тяхното упражняване в рамките на наказателния процес.
С това завърших. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Благодаря.
Колеги? Не виждам желаещи за изказвания.
Прекратявам дискусията и преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, № 47-202-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2022 г.
Моля, който е „за“, да гласува.
Доколкото виждам, единодушно е приет на първо гласуване от Комисията Законопроектът. Благодаря Ви.

Преминаваме към точка четвърта:
ОБСЪЖДАНЕ И ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ, № 47-254-01-79, ВНЕСЕН ОТ ВЕНЦИСЛАВА МИЛЧОВА ЛЮБЕНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 24 ЮНИ 2022 Г., И НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ, № 47-254-01-24, ВНЕСЕН ОТ ДЕСИСЛАВА ВЪЛЧЕВА АТАНАСОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 4 МАРТ 2022 Г., ПРИВЕДЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ, УКАЗА ЗА НЕГОВОТО ПРИЛАГАНЕ И НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ ВНОСИТЕЛЯ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 72, АЛ. 2 ОТ ПОДНС.
Господин Гочев, Вие ли ще представите Законопроекта?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ГОЧЕВ: Законопроектът, внесен от Венцислава Любенова и група народни представители, сред които съм и аз, да.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР ГОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, на Вашето внимание е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, който е провокиран и е необходимо да бъде приет поради бежанската война, предизвикана от руската военна агресия срещу Украйна.
Предложените изменения и допълнения целят коригиране на някои несъвършенства на сегашната уредба, което от своя страна би обезпечило и адекватното приложение на Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г.
На първо място, се запълват празноти в Закона, като се уеднаквява възможността или правата, които имат лицата, търсещи временна закрила, с тези, които са с международна такава.
Също така се правят промени в редица закони, включително в Закона за гражданската регистрация, за предучилищното и училищното образование и още няколко закона, така щото да се позволи на хората с временна закрила да живеят нормално и да се интегрират в обществото. Предлага се решение за проблема с документите на тези лица и начинът, по който те се легитимират в обществото.
Съвсем накратко това е същността на тези промени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: И аз Ви благодаря, господин Гочев.
Има ли някой от гостите по този законопроект?
Заповядайте, и ще Ви помоля да се представите.
МАРИАНА ТОШЕВА (Държавна агенция за бежанците): Здравейте!
Благодаря за поканата, и бих искала да кажа, че ние изцяло подкрепяме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците поради мотивите, които вече бяха изложени от вносителите.
И само да допълня, че с тези изменения се цели механизмът за настойничество, попечителство на непридружените непълнолетни деца чужденци също да бъде разписан в необходимия ред, като се отдава и голямо значение на Националното бюро за правна помощ, чиито представители са всъщност представители на непридружените непълнолетни деца по време на процедурата за предоставяне на убежище.
Предложените промени имат отношение към други законодателни актове. Вече знаем, че минаха успешно измененията в Закона за здравето, което даде възможност за осигуряване на лицата с временна закрила. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Благодаря Ви и аз.
Кой друг искаше думата? Всъщност няма други гости.
Колеги, някой с изказвания по законопроектите?
Заповядайте, госпожо Митева.
ИВА МИТЕВА: Оценка за съответствие правена ли е на този закон, защото сега го гледам, и не е много окей? Обръщам внимание просто. Както правно-технически, сега го гледам, както няма преходни разпоредби въобще в този закон, само са заключителни. В Закона за социалното подпомагане е абсурдна тази разпоредба, която е направена, няма как да е преходна. Тоест не знам, ако целта Ви е на едно гласуване да се приеме, не знам как ще се случи това. Просто обръщам внимание. (Реплика от Мариана Тошева.)
Не се заяждам, да не смятате, че се заяждам. (Реплика от Мариана Тошева: „Не, не!“) Просто го казвам, преглеждайки сега Закона.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Господин Гочев, Вие отношение по въпроса?
ДИМИТЪР ГОЧЕВ: С най-голямо удоволствие.
Лично аз разбирам какви са причините за това изказване или за това становище, особено във връзка със Закона за социално подпомагане. Очевидно предложената промяна е свързана с основните промени и с целите на Законопроекта, така че...
ИВА МИТЕВА: Не, въпросът е: целта е да се гледа на едно гласуване или след това? Това ли е целта – в едно заседание да се направи? (Реплики.) Не, обръщам внимание, защото ако целта е да се приеме после с едно заседание на две гласувания, просто ще трябва да се подготвят параграфите и да се оправят правно-технически въобще преходните и заключителните разпоредби и законите да се огледат много внимателно. Това ми е съображението.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Разбрахме, да, какво имате предвид. Да има техническа корекция, ако се наложи. (Реплики.)
ДИМИТЪР ГОЧЕВ: Аз исках да си довърша все пак изказването, господин Председател.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Да, заповядайте. Не разбрах, че не сте приключили. Извинявам се.
ДИМИТЪР ГОЧЕВ: Исках да кажа едно изречение. Не виждам с какво § 25 от предложения законопроект е абсурдно? Благодаря Ви. (Реплики.)
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Ако няма други изказвания, колеги, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване, първо, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 47-254-01-79, внесен от Венцислава Милчова Любенова и група народни представители на 24 юни 2022 г.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Единодушно е приет на първо гласуване от Комисията.
По втория законопроект остана само едно гласуване. Обсъждането мина по него.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 47-254-01-24, внесен от Десислава Вълчева Атанасова и група народни представители на 4 март 2022 г.
За – няма, против – 12, въздържал се – 1.
Законопроектът не е приет на първо гласуване от Комисията.

Преминаваме към последната точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ ЗА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ, № 47-254-01-81, ВНЕСЕН ОТ ЮЛИЯ БОРИСОВА ИВАНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 27 ЮНИ 2022 Г.
Заповядайте, госпожо Иванова да представите Законопроекта.
ЮЛИЯ ИВАНОВА: Благодаря, господин Председател.
За протокола – Юлия Иванова е името ми.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! За мен е радост да Ви представя този законопроект, който е чакан вече повече от две години от юридическите лица с нестопанска цел.
Става въпрос за една промяна в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, която да даде възможност на организациите да провеждат дигитално своите общи събрания. По настоящем в Закона е предвидена такава разпоредба само за управителния орган, но не и за Общото събрание на юридическите лица с нестопанска цел, което особено в последните две години в ситуацията на пандемия създаде големи проблеми за тях и за тяхното нормално функциониране, тъй като големи групи от хора нямаше как да се събират на едно място и съответно практиката на Агенцията по вписванията беше доста разнородна, получиха се много откази, но имаше и съответно вписвания.
Затова предложението е да се направи изричен текст в Закона, който да урежда по какъв начин юридическите лица с нестопанска цел да могат да провеждат своите дигитални общи събрания. Това е нещо, което беше възможно за голям брой институции по време на пандемията от Ковид, но също така държа да подчертая, че не само в условията на карантина това е важно да се случи, а и защото в днешно време дигиталната комуникация е навляза до такава степен в нашето ежедневие, че не можем да пренебрегнем като фактор. Ако си представим например едно голямо сдружение, например Националното сдружение на общините, то е национално, има изключително голям брой хора, които са разпръснати по презумпция в цялата страна, възможността те да могат да заседават дигитално със сигурност ще облекчи до голяма степен тяхното функциониране. Тъй като юридическите лица с нестопанска цел всъщност са в още един закон, това са народните читалища, същите разпоредби се прилагат и в другия закон, като са поместени в съответните членове.
Другата разпоредба, която е предложена с настоящия Законопроект, това е възможността представители, членове на управителните органи на юридическите лица с нестопанска цел в случай, в който те пожелаят да излязат от този орган, но поради една или друга причина юридическо лице с нестопанска цел не направи това вписване в Търговския регистър, те да могат да го заявят сами. Това е накратко. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: И аз благодаря, госпожо Иванова.
Тъй като нямаме гости по Законопроекта, мога да кажа, че всички становища, които са постъпили… (Реплики.)
Има ли? Заповядайте, защото ме информираха, че няма.
...са положителни.
ДЕСИСЛАВА СТОЙКОВА: Ще благодаря за това предложение. Изключително ни е необходимо, изключително е навременно. Нашият върховен колективен орган – Общото събрание, без тези изменения не може да заседава – 265 общини сме членове, кметовете и председателите, съответно бройката е наистина голяма и в тази неизвестност относно пандемичната обстановка е нещо полезно. Подкрепяме и параграфа във връзка с възможността член на Управителния съвет да може да бъде освобождаван без решение на Общото събрание, когато има подаване на оставка. Благодаря за вниманието и за Законопроекта.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: И аз Ви благодаря.
Само да се представите.
ДЕСИСЛАВА СТОЙКОВА: Десислава Стойкова, юрисконсулт в Националното сдружение на общините.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Благодаря Ви.

Заповядайте от Агенция по вписванията. (Реплики.)
Да, да, заповядайте.
ДАНИЕЛА МИТЕВА: Господин Председател, народни представители! Агенцията е дала своите бележки по направените предложения, като цяло ги подкрепя. От гледна точка на това, че ще сме орган по правоприлагане, е важно да се предвиди тримесечен срок, който е необходим за приемане на Наредбата, така че това е единствената забележка, която ще си позволя сега да направя по това предложение. Иначе навременно и необходими са измененията.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Агенцията винаги се нуждае от време. (Смях и оживление.)
Заповядайте, колеги, ако някой има някакви съображения по този законопроект.
Мисля, че се приема радушно и от народните представители, така че подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 47-254-01-81, внесен от Юлия Борисова Иванова и група народни представители на 27 юни 2022 г. (Реплики.)
Тук дебатът продължава по § 25.
Моля, който е „за“, да гласува.
Единодушно мисля, че е подкрепен Законопроектът. Против и въздържали се – няма.
Нещо процедурно? (Шум и реплики.)
Момент, колеги, моля Ви.
Заповядайте, господин Славов, за процедура.
АТАНАС СЛАВОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Тъй като миналата седмица проведохме в рамките на този мандат първото изслушване на главния прокурор по чл. 25 от Правилника и с председателя изпратихме писмо до главния прокурор с исканата информация, която беше предмет на дискусията относно проверките, които са извършвани по отношение на господин Пеевски, господин Желязков и господин Терзийски, предполагам не сме получили обратна...
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Все още не сме.
АТАНАС СЛАВОВ: Все още не сме получи обратна връзка от главния прокурор, но за сметка на това вече получихме публично изявление в последния работен ден на Спецпрокуратурата от госпожа Маджарова, че проверките срещу господин Пеевски и господин Желязков са прекратени. Не стана ясно точно с какви мотиви и как, по отношение на господин Терзийски няма информация. Тоест оказа се, че прокуратурата за пореден път селективно дава информация за едни проверки, за други не дава. Изпраща някакви неща до медиите, но очевидно не може да изпрати по официален ред комуникация до Народното събрание, след като е поискана по официален ред.
Исках за протокола да остане тази ситуация, да я имаме отразена. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИЛЕН МАТЕЕВ: Благодаря, господин Славов.
Колеги, с това закривам заседанието на Комисията по конституционни и правни въпроси, и пожелавам на всички приятна вечер, и дай боже, до нови срещи.


(Закрито в 18,57 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милен Матеев

Стенограф:
Валентина Меченова