Парламентарни комисии
Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество
0
народни представители
Създадена на
27/10/2022
48_kpugvgo@parliament.bg
02/939 2147
02/939 2147
Доклад по ЗИД на Закона за българския жестов език
24/11/2022
Д О К Л А Д
за първо гласуване
Вх. № 48-253-28-2/30.11.2022 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език, № 48-202-01-6, внесен от Министерски съвет на 24 октомври 2022 г.
На свое редовно заседание, проведено на 24 ноември 2022 г., Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език, № 48-202-01-6, внесен от Министерски съвет на 24 октомври 2022 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика - г-жа Надя Клисурска-Жекова, заместник-министър на труда и социалната политика и г-жа Елеонора Пачеджиева, директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“; представители на неправителствените организации на хора с увреден слух - г-н Николай Нинов, председател на сдружение Съюз на глухите в България; г-н Ашод Дерандонян, изпълнителен директор на Фондация „Заслушай се“; г-н Иван Бургов, председател на фондация „Взаимно“;
г-жа Валентина Христова, председател на УС на Фондация „Глухи без граници–България“; г-жа Илияна Стоилкова, програмен директор на Асоциация на гражданите с увреден слух в България, г-жа Николета Иванова, представител на Национален християнски център, Асоциацията на жестовите преводачи и други, както и г-жа Мирослава Данева, жестов преводач.
От името на вносителите законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Клисурска. Тя посочи, че Законът за българския жестов език се прилага от 2021 г. като с предлаганите промени в проекта на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) ще се преодолеят някои затруднения, свързани с ползването, заплащането, контрола и облагането на преводаческата услуга; признаването на квалификацията на преводачите от и на жестов език; необходимостта те да се регистрират като самоосигуряващи се лица и т.н. Тя oтбеляза, че действащият Закон за българския жестов език регламентира правото на глухите и сляпо-глухите лица на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език, осигурявана от органите за социално подпомагане за сметка на държавния бюджет със заложен годишен лимит. Затова средствата за дейностите, предвидени в проекта на ЗИД, ще бъдат предоставени от държавния бюджет, чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Тази услуга се отпуска индивидуално за всяко лице на годишна база до 120 часа. Глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти имат право да получат допълнително още до 60 часа на семестър.
Г-жа Клисурска подчерта, че в процеса на прилагане на Закона са идентифицирани проблеми, свързани с обективната невъзможност да бъдат изплащани съответните суми на преводачите на български жестов език, породени от липсата на нормативно установено изискване за предоставяне на разходооправдателен документ. Също така е идентифицирана известна непрецизност на съществуващите разпоредби с такива, съответно в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за министерството на вътрешните работи, регулиращи едни и същи обществени отношения при извършване на процесуално-следствени действия относно реда за осигуряване на преводач на български жестов език на глухо или сляпо-глухо лице, участващо в определено процесуално качество в наказателно производство.
В хода на изложението стана ясно, че нормативната промяна на Закона за българския жестов език ще доведе до прецизиране и на конкретни разпоредби, свързани с предоставянето, отчитането и контрола върху преводаческите услуги от и на български жестов език. С промените се цели осигуряване на възможности за признаване на професионалната квалификация на преводачите, заявили вписване в Списъкa на преводачите от и на български жестов език, при хипотезите, в които владеенето на жестовия език е усвоено неформално, но удостоверено със съответния документ след финализирана процедура по валидиране на уменията по професията.
По законопроекта са постъпили писмени становища от неправителствените организации на хората с увреден слух, в които се предлагат конкретни промени в Закона за българския жестов език. Като цяло тe изразяват подкрепа, но настояват за редакция на определени текстове в проекта на ЗИД като считат, че исканията им са основателни и мотивирани. От името на организациите на хората с увреден слух, представителите изразиха готовност за активно участие в работата за подобряването на нормативната уредба относно българския жестов език.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители г-жа Анна Александрова, г-н Георги Гьоков и г-н Александър Симидчиев, които изразиха мнения по законопроекта. В изказването си г-н Гьоков подчерта, че водещата Комисия по труда, социалната и демографска политика е приела законопроекта на първо гласуване, тъй като с изготвянето на Закона за българския жестов език е извършена огромна по обем работа и прецизирането на разпоредбите е изключително необходимо. Той заяви, че голяма част от поставените искания на гражданските организации за промени, са предмет на решаване от изпълнителната власт. Г-н Александър Симидчиев постави въпрос относно възможностите за технологично инвестиране за разрешаване на проблемите на българските жестови преводачи при упражняването на професията, свързано с недостига на кадри.
В резултат на разискванията, председателят на Комисията г-жа Анна Александрова направи обобщение, че народните представители като цяло изразяват подкрепа за законопроекта като ще вземат предвид предложенията и необходимостта от допълнения, с които някои текстове могат да бъдат прецизирани между първо и второ гласуване.
С оглед на гореизложеното, въз основа на представения законопроект и последвалата дискусия, Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество с 10 гласа - „ЗА“, 0 гласа - „ПРОТИВ“ и 1 глас - „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език, № 48-202-01-6, внесен от Министерски съвет на 24 октомври 2022 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА
ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
АННА АЛЕКСАНДРОВА
за първо гласуване
Вх. № 48-253-28-2/30.11.2022 г.
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език, № 48-202-01-6, внесен от Министерски съвет на 24 октомври 2022 г.
На свое редовно заседание, проведено на 24 ноември 2022 г., Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език, № 48-202-01-6, внесен от Министерски съвет на 24 октомври 2022 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика - г-жа Надя Клисурска-Жекова, заместник-министър на труда и социалната политика и г-жа Елеонора Пачеджиева, директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“; представители на неправителствените организации на хора с увреден слух - г-н Николай Нинов, председател на сдружение Съюз на глухите в България; г-н Ашод Дерандонян, изпълнителен директор на Фондация „Заслушай се“; г-н Иван Бургов, председател на фондация „Взаимно“;
г-жа Валентина Христова, председател на УС на Фондация „Глухи без граници–България“; г-жа Илияна Стоилкова, програмен директор на Асоциация на гражданите с увреден слух в България, г-жа Николета Иванова, представител на Национален християнски център, Асоциацията на жестовите преводачи и други, както и г-жа Мирослава Данева, жестов преводач.
От името на вносителите законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Клисурска. Тя посочи, че Законът за българския жестов език се прилага от 2021 г. като с предлаганите промени в проекта на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) ще се преодолеят някои затруднения, свързани с ползването, заплащането, контрола и облагането на преводаческата услуга; признаването на квалификацията на преводачите от и на жестов език; необходимостта те да се регистрират като самоосигуряващи се лица и т.н. Тя oтбеляза, че действащият Закон за българския жестов език регламентира правото на глухите и сляпо-глухите лица на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език, осигурявана от органите за социално подпомагане за сметка на държавния бюджет със заложен годишен лимит. Затова средствата за дейностите, предвидени в проекта на ЗИД, ще бъдат предоставени от държавния бюджет, чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика. Тази услуга се отпуска индивидуално за всяко лице на годишна база до 120 часа. Глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти имат право да получат допълнително още до 60 часа на семестър.
Г-жа Клисурска подчерта, че в процеса на прилагане на Закона са идентифицирани проблеми, свързани с обективната невъзможност да бъдат изплащани съответните суми на преводачите на български жестов език, породени от липсата на нормативно установено изискване за предоставяне на разходооправдателен документ. Също така е идентифицирана известна непрецизност на съществуващите разпоредби с такива, съответно в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за министерството на вътрешните работи, регулиращи едни и същи обществени отношения при извършване на процесуално-следствени действия относно реда за осигуряване на преводач на български жестов език на глухо или сляпо-глухо лице, участващо в определено процесуално качество в наказателно производство.
В хода на изложението стана ясно, че нормативната промяна на Закона за българския жестов език ще доведе до прецизиране и на конкретни разпоредби, свързани с предоставянето, отчитането и контрола върху преводаческите услуги от и на български жестов език. С промените се цели осигуряване на възможности за признаване на професионалната квалификация на преводачите, заявили вписване в Списъкa на преводачите от и на български жестов език, при хипотезите, в които владеенето на жестовия език е усвоено неформално, но удостоверено със съответния документ след финализирана процедура по валидиране на уменията по професията.
По законопроекта са постъпили писмени становища от неправителствените организации на хората с увреден слух, в които се предлагат конкретни промени в Закона за българския жестов език. Като цяло тe изразяват подкрепа, но настояват за редакция на определени текстове в проекта на ЗИД като считат, че исканията им са основателни и мотивирани. От името на организациите на хората с увреден слух, представителите изразиха готовност за активно участие в работата за подобряването на нормативната уредба относно българския жестов език.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители г-жа Анна Александрова, г-н Георги Гьоков и г-н Александър Симидчиев, които изразиха мнения по законопроекта. В изказването си г-н Гьоков подчерта, че водещата Комисия по труда, социалната и демографска политика е приела законопроекта на първо гласуване, тъй като с изготвянето на Закона за българския жестов език е извършена огромна по обем работа и прецизирането на разпоредбите е изключително необходимо. Той заяви, че голяма част от поставените искания на гражданските организации за промени, са предмет на решаване от изпълнителната власт. Г-н Александър Симидчиев постави въпрос относно възможностите за технологично инвестиране за разрешаване на проблемите на българските жестови преводачи при упражняването на професията, свързано с недостига на кадри.
В резултат на разискванията, председателят на Комисията г-жа Анна Александрова направи обобщение, че народните представители като цяло изразяват подкрепа за законопроекта като ще вземат предвид предложенията и необходимостта от допълнения, с които някои текстове могат да бъдат прецизирани между първо и второ гласуване.
С оглед на гореизложеното, въз основа на представения законопроект и последвалата дискусия, Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество с 10 гласа - „ЗА“, 0 гласа - „ПРОТИВ“ и 1 глас - „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българския жестов език, № 48-202-01-6, внесен от Министерски съвет на 24 октомври 2022 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА
ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
АННА АЛЕКСАНДРОВА
2022
- ноември
- декември