Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателят Юнал Лютфи

Секретари: Светослав Спасов и Иво Цанев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, предлагам, първо, на вашето внимание проектопрограма за работата на Народното събрание за периода 24 – 26 септември.
1. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватия за социално осигуряване.
2. Законопроект за ратифициране на Конвенция № 163 относно благосъстоянието на моряците по море и в пристанищата от 1987 г.
3. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
4. Трето четене на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ордените и медалите на Република България.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
8. Законопроект за ратифициране на Протокола към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния с тежки метали.
9. Второ четене на законопроекта за енергетиката.
10. Второ четене на законопоректа за насърчаване на научните изследвания.
11. Парламентарен контрол.
Уважаеми народни представители, моля гласувайте този проект на Програмата за работата през седмицата.
Гласували 154 народни представители: за 154, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Има още едно предложение – от народните представители Росица Тоткова и Йордан Нихризов.
На основание ал. 3 от чл. 40 от нашия правилник те внасят предложение за включване като точка в дневния ред за работата на Народното събрание в периода 24 – 26 септември, проект за Закон за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте това тяхно предложение.
Гласували 168 народни представители: за 83, против 74, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Нихризов. Имате думата, имате възможност да поискате прегласуване на Вашето предложение.
ЙОРДАН НИХРИЗОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да се прегласува не само поради близкия резултат, който е в момента на гласовете “за” и “против”, не само поради факта, че миналата седмица този законопроект беше включен в дневния ред, но, за съжаление, остана последна точка и за него не остана време.
Предлагам, защото вчера аз бях свидетел на протестите на хората, които започват по въпроса за неизплатените заплати. За тези заплати не се изисква друго освен законодателно решение.
Аз смятам, че не е необходимо българският парламент да показва, че инатът и упорството на дадени хора да докажат, че единствено те могат да определят какво да става в държавата, е необходимата конструктивна позиция, защото хората вчера искаха нещо много важно – искаха своите права. И когато ние вървим към Европейския съюз, към ценностите на Европа, нека да докажем, че действително сме европейци и решим техните проблеми, а не да започваме със старите наши добре изпитани нрави от миналото, в които мнението на даден човек може да бъде единствено определящо.
Затова аз ви призовавам и ви моля, за да можем да се изправим пред тези хора с открити лица и да кажем: “Ние направихме всичко, за да отстоим вашите права”, да гласувате за влизането на този законопроект в дневния ред, защото утре или вдругиден може да се окаже прекалено късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, подлагам отново на гласуване предложението на народните представители господин Нихризов и госпожа Тоткова за включване на точка в дневния ред.
Гласували 172 народни представители: за 73, против 77, въздържали се 22.
Предложението не е прието.

Постъпили законопроекти и проекти за решения в периода от 17 до 23 септември:
Постъпил е законопроект за изменение и допълнение на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, подпомагащи са Комисията по труда и социалната политика, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и Комисията по европейска интеграция.
Уважаеми народни представители, искам да ви направя едно съобщение:
Едно писмо, подписано от народните представители Димчо Димчев, Далакчиев, Анели Чобанова и Илчо Доганов, на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, те оттеглят внесения на 11 юли 2003 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Уважаеми народни представители, миналата седмица Народното събрание гласува освобождаването на господин Бриго Аспарухов като народен представител. Пристигнало е писмо от Централната избирателна комисия, където е казано, че ни изпращат Решение № 374 от 19 септември 2003 г., с което се обявява за избран за народен представител Димитър Станимиров Дойчинов от Коалиция за България.
Уважаеми народни представители, предлагам на вашето внимание това решение, което ви представих, и искам да помоля господин Димитър Дойчинов да влезе в пленарната зала, за да може да положи клетвата. (Всички стават прави. Димитър Дойчинов застава на трибуната.)
Ще Ви помоля да повтаряте след мен.
ДИМИТЪР ДОЙЧИНОВ: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да Ви е честито и на добър час! Ще Ви помоля да подпишете този клетвен лист и после да ми го дадете.
Уважаеми народни представители, започваме с точка първа от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Искам да помоля председателя на Комисията по труда и социалната политика – д-р Хасан Адемов да представи доклада на комисията по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми преди това да направя едно процедурно предложение: във връзка с обсъждането на т. 1 и 2 от дневния ред в залата да бъде поканен заместник-министърът на труда и социалната политика господин Валери Апостолов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
по Законопроект № 302-02-56 за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватия за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет на 9 септември 2003 г.,
за първо гласуване

На редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 18 септември 2003 г., беше разгледан и обсъден Законопроект № 302-02-56 за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватия за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет на 9 септември 2003 г.
В заседанието взеха участие господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Мария Куцарова – директор на Дирекция “Международни спогодби” в Националния осигурителен институт.
Законопроектът бе представен от господин Христосков, управител на НОИ. Той подчерта, че тази международна спогодба защитава социалното осигуряване на българските граждани, пребиваващи и работещи в Република Хърватия. Предвижда се те да имат равни права и задължения с хърватските граждани по отношение на обхванатите социалноосигурителни рискове и свързаните с тях плащания. Адекватно се регламентират правата на хърватските граждани, пребиваващи в Република България. Включени са норми от приложимото законодателство, като се обхващат всички социалноосигурителни рискове. Регламентират се паричните обезщетения при временна неработоспособност и майчинство, при трудова злополука, пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, поради трудова злополука или професионална болест, наследствените пенсии, както и паричните обезщетения при безработица. Плащанията по тези социалноосигурителни рискове ще се предоставят на гражданите на договарящите се страни, бежанците или други лица, чиито права произтичат от правата на посочените лица.
Предвижда се взаимно зачитане на осигурителния стаж съгласно разпоредбите на двете държави. За определяне размера на пенсиите от българската страна е въведен принципа на пряко изчисляване по Кодекса за социално осигуряване за осигурителния стаж, придобит в нашата страна при сумиране на общоосигурителен стаж в двете държави. Обхванати са и известни елементи от задължителното здравно осигуряване, които се отнасят до работещите в дипломатическите представителства на държавите и до пенсионерите. В Спогодбата са спазени основните принципи на международното осигурително право – Регламентите на Европейския съюз в областта на социалното осигуряване на работниците-мигранти, Конвенция № 102 на Международната организация на труда, препоръките на Съвета на Европа, като се отчитат особеностите на правните норми на договарящите се страни. Беше дадена информация относно кръга на обхванатите лица, както и за развитието на международното сътрудничество в областта на социалното осигуряване със страните от бивша Република Югославия.
След представянето, проведени разисквания и гласуване с резултати “за” – 14 гласа, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 302-02-56 за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватия за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Искам да поканя и председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност – проф. Венко Александров, да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, проф. Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-56 за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватия за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет на
9 септември 2003 г.

На 18 септември 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватия за социално осигуряване и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Република Хърватия за социално осигуряване, подписана на 14 юли 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, проф. Александров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект за ратифициране.
Има ли желаещи? Не виждам.
Това ми позволява да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватия за социално осигуряване.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение законопроектът за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Хърватия за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет, да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Това предложение се приема единодушно.
Заповядайте, д-р Адемов, да представите законопроекта на второ четене – член единствен.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Хърватия за социално осигуряване, подписана на 14 юли 2003 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Едва ли има възражения по второто четене. Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване на второ четене законопроекта, както беше представен от д-р Адемов.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Законът е приет единодушно.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 163 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ОТНОСНО БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА МОРЯЦИТЕ И В ПРИСТАНИЩАТА ОТ 1987 Г.
Заповядайте, д-р Адемов, за да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
по законопроект за ратифициране на Конвенция № 163 на Международната организация на труда, относно благосъстоянието на моряците и в пристанищата от 1987 г., № 302-02-57, внесен от Министерския съвет на 9 септември 2003 г.

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 18 септември 2003 г., разгледа законопроекта за ратифициране на Конвенция № 163 на Международната организация на труда относно благосъстоянието на моряците и в пристанищата от 1987 г., внесен от Министерския съвет.

В заседанието взеха участие господин Валери Апостолов – заместник-министър на труда и социалната политика и господин Йордан Христосков, госпожа Мария Куцарова – директор на Дирекция “Международни спогодби” в Националния осигурителен институт.
Конвенция № 163 е приета на 74-та сесия на Международната конференция на труда, състояла се на 9 октомври 1987 г. в Женева. В конвенцията се определят термините за нейното прилагане “моряк” и “възможности и услуги на благосъстояние”, регламентирана е необходимостта от консултиране на всяка от държавите-членки на МОТ с представителните сдружения на корабопритежателите и на моряците относно регистрираните на нейна територия плавателни съдове, които следва да са в обхвата на разпоредбите на конвенцията.
Държавите-членки, за които настоящата конвенция е в сила, се задължават да осигурят предоставянето на подходящи възможности и услуги за благосъстоянието на моряците в пристанищата и на борда на плавателните съдове, като за целта осигуряват необходимото финансиране. Република България се задължава да осигури подходящи пристанища на своя територия за предоставянето на тези възможности и услуги за благосъстояние на всички моряци, независимо от тяхната националност, раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения или социална принадлежност. Това е задължение на всяка държава, където е регистриран корабът на моряците. Държавата-членка се задължава да осигури предоставянето на моряците на тези възможности и услуги на всеки морски кораб, който е регистриран на нейна територия, независимо от вида на неговата собственост и други.
Конвенция № 163 влиза в сила 12 месеца след датата, на която е регистрирана нейната ратификация в Международното бюро по труда. Определят се процедури по денонсиране на конвенцията за уведомление на държавите-членки при ратифициране и денонсиране и други. Беше подчертана важността на ратификацията на Конвенция № 163, с което се увеличава защитата на правата на моряците на техния труд и социални условия на живот.
След представянето, проведените разисквания и гласуване с резултати – 14 “за”, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика взе следното
РЕШЕНИЕ
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект № 302-02-57 от 9 септември 2003 г. за ратифициране на Конвенция № 163 на Международната организация на труда относно благосъстоянието на моряците по море и в пристанищата от 1987 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Адемов.
Искам да поканя председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност господин Венко Александров да представи доклада на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКО АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
относно Законопроект № 302-02-57 за ратифициране на
Конвенция № 163 относно благосъстоянието на моряците
по море и в пристанищата от 1987 г.,
внесен от Министерския съвет на 09.09.2003 г.

На 18 септември 2003 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа законопроект за ратифициране на Конвенция № 163 относно благосъстоянието на моряците по море и в пристанищата от 1987 г. и прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенция № 163 относно благосъстоянието на моряците по море и в пристанищата от 1987 г., приета на 74-та сесия на Международната конференция на труда на 9 октомври 1987 г. в Женева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, проф. Александров.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект за ратификация.
Има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте проектозакона за ратифициране на Конвенция № 163 относно благосъстоянието на моряците по море и в пристанищата.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Заповядайте за процедурно предложение, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение законопроектът за ратифициране на Конвенция № 163 на Международната организация на труда относно благосъстоянието на моряците по море и в пристанищата да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има направено предложение за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Заповядайте, доктор Адемов, да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
“ЗАКОН
за ратифициране на Конвенция № 163 относно
благосъстоянието на моряците по море и в пристанищата
от 1987 г.

Член единствен. Ратифицира Конвенция № 163 относно благосъстоянието на моряците по море и в пристанищата от 1987 г., приета на 74-та сесия на Международната конференция по труда на 9 октомври 1987 г. в Женева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене, така както беше представен от д-р Адемов.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

С това изчерпахме тази точка от дневния ред, за да преминем към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Искам да припомня, че това е продължение на разглеждането на тези законопроекти, като предстои представяне на законопроекта от името на вносителите – народния представител Димитър Пейчев, който трябва да представи своя законопроект, но гледам, че той е ангажиран с разговор не по съществото на този законопроект.
Господин Пейчев, заповядайте да представите Вашия законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моите предложения могат да бъдат групирани в две части.
Първата част е предложения за промяна в санкциите при пожари, които касаят запалени гори или други имущества със значителна стойност.
Втората група от моите предложения са за използване на води – минерални и нормални, тъй като до момента това деяние не е инкриминирано. А както се знае, замърсяването на подпочвените води и на минералните дълбочинни води – единственият резерв, който човечеството има и на който може да се надява…
В последните години сме свидетели на това, че дълбочината на водовземните съоръжения започна да се променя и докато преди беше от порядъка на 10 – 30 метра, сега се движи в порядъка на 70 –90 метра и тенденцията е да слиза все по-надолу, но в един момент целият този пласт ще бъде замърсен и няма да имаме откъде да черпим питейни води за големите населени места, пък и за малките. Това ме провокира да предложа изменение в Наказателния кодекс. Смятам, че колегите, след като изложа подробно мотивите си, ще ме подкрепят. Ако има въпроси, готов съм да отговарям на тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Преминаваме към представяне на следващ законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител народния представител Димитър Димитров и група народни представители.
Да заповяда господин Димитър Димитров или някой от неговата група.
Никой ли няма от господа законодателите? (Шум и реплики в залата.)
Следващият законопроект е с вносител народния представител Йордан Памуков. Господин Памуков беше само преди минутки в пленарната зала. (Реплики.)
Хубаво е, че той има рожден ден, но това едва ли го освобождава от задължението да представи законопроекта, който е внесъл.
Следващият законопроект е с вносител народният представител Борислав Ралчев, който също не е в пленарната зала.
Аз не мога да разбера каква е тази жажда за внасяне на законопроекти, след това пълна дезинтересираност от това какво е внесено и дали трябва да се обсъжда в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията по законопроектите без тези вносители – Борислав Ралчев, Димитър Димитров и Йордан Памуков.
Господин Димитров, чаках Ви да представите вашия законопроект. Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Съжалявам, тъкмо влизах в залата.
Уважаеми колеги, предложението, което правя за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е във връзка с инкриминирането на изтезанието в нашата правна система, в Наказателния кодекс, по две причини. Главната причина е, че съществуват предпоставки в международните стандарти против изтезанието. В мотивите те са изброени – Конвенцията на ООН, Европейската конвенция за предотвратявяне на изтезанията, Всеобщата декларация за правата на човека и т.н. Това би подпомогнало България по пътя към интеграцията с Европейския съюз, а освен това е и справедливо.
Като правя това предложение, ви моля да го подкрепите и искам да отбележа, че аз не твърдя, че в България изтезанията съществуват като обществен или граждански проблем, затова когато съм предложил в кой раздел на Наказателния кодекс или систематичното място в Наказателния кодекс то да бъде, а двете възможни положения във връзка с двата акцента – в обществената значимост на деянието или акцента върху силното деструктивно влияние на деянието върху личността, съм избрал второто, тъй като наистина не вярвам, че това е обществен проблем в България.
Не мисля, че съществува проблем от друга страна да направим тази поправка със съзнанието, че все пак, ако се случва понякога в изолирани случаи това е един голям проблем както за личността, така и за институцията, където примерно служебно лице би могло да извърши такова деяние. Затова ви моля да подкрепите това мое предложение на първо четене, като се надявам, че комисията, ако има някакви забележки, Правният отдел ще направят съответните корекции в текста, ако има некоректни текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Борислав Ралчев тук ли е? Той също е един от вносителите на законопроект. Няма го.
Господин Памуков също го няма.
При това положение, уважаеми народни представители, откривам дискусията на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Имате думата.
Толкова много законопроекти има. Няма ли желаещи да се изкажат по тях?
Още веднъж отправям апел за начало на дискусията на първо четене. Ако няма, ще преминем към гласуване.
Още веднъж приканвам най-любезно уважаемите народни представители пак, ако желаят да вземат думата. Ако не, ще преминем към гласуване на първо четене.
Господин Ралчев, Вие сте вносител на един от законопроектите. Заповядайте, имате думата.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати! Аз ви моля да подкрепите на първо четене внесения законопроект в едно с няколко други законопроекта. Очевидно е, че измененията на Наказателния кодекс са такива и като време необходими, и наложителни в отделни части.
Няма никакъв спор по въпроса, че на тази материя й предстои едно ново законодателно уреждане, ако щете и едно кодифициране, но обществените отношения и нуждите на обществото са такива към настоящия момент, че налагат някои отделни промени.
Придържайки се към този принцип, аз съм внесъл предложение за изменение на някои от текстовете на Наказателния кодекс. Те имат своето място и значение като започнете от чл. 53 с оглед отнемането на придобитото престъпление, минете през прането на пари и в крайна сметка стигнете и до чл. 346 – една актуална и наложителна промяна, която би довела до инкриминирането на онези действия, които в момента представляват една сериозна реализация на инкриминация, тоест посредничеството при подкуп.
Считам, че предложенията, които са направени в известна степен се дублират и с тези, внесени от Министерския съвет и с някои от другите законопроекти, което означава, че в смисъла на парламентарната практика за второ четене ще бъдат обединени всички законопроекти, ще бъдат внесени в тях необходимите корекции, с оглед вижданията на някои от колегите и в Комисията по правни въпроси, за да можем на второ четене да излезем с един проект, който в крайна сметка да е израз на обединените усилия и на нуждата от промените към настоящия момент и по начина на Наказателния кодекс. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Соколов.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, на нашето внимание са представени голям брой законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Не бих окачествил това явление като положително, защото когато разглеждахме тези законопроекти в Комисията по правни въпроси, бе констатирано, че има законопроекти, внесени от народни представители, които са осъществили правото си на законодателна инициатива, изхождащи от свои виждания. Има също такива законопроекти, внесени от народни представители, очевидно поръчани от различни ведомства и те са станали за съжаление само трансмисия на това ведомство. Лошото на това явление е, че всъщност е много трудно – дано Комисията по правни въпроси успее да се справи за второ четене, когато се изготвя общият законопроект – да се провежда единна политика в областта на наказателното право, защото всеки вносител е видял отделен проблем от някаква своя или чужда, но ограничена гледна точка.
Хубавото може би е само това, че всички тези законопроекти не се застъпват по предлагана материя, така че почти няма да има противоречиви текстове, които да трябва да се инкорпорират в общия доклад и общия законопроект.
Когато говоря за наказателна политика, имам предвид, че парламентът трябва да откликва на нуждата в живота: когато едно деяние се превърне в обществено опасно – да го криминализира, а друго, което е загубило своята обществена опасност – да го декриминализира, а където е необходимо с оглед на това, което подсказва животът, трябва да се завишават или занижават едни или други наказания. Всичко трябва да бъде подчинено на общо виждане, но това не се забелязва в тези законопроекти. За съжаление това е естествено.
Мисля, че трябва да разглеждаме законопроектите по реда на внасяне в деловодството на Народното събрание.
По законопроекта, внесен от Мирослав Севлиевски и група народни представители. Сегашният текст, на който се иска отмяна – ал. 3 на чл. 354а от Наказателния кодекс, регламентира ненаказуемост на лицата, които са зависими от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобиват, съхраняват, държат или пренасят е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба. Този текст прие предишният парламент след много и оживени дискусии. Има страни, в които се наказва строго дори притежаването на една доза от даден наркотик. Има други страни, където въпросът е решен както в момента е решен по нашия Наказателен кодекс. Трябва да си дадем ясна сметка какво означава да въведем сега наказване на лица, зависими от наркотици, дори когато бъдат заловени с една доза. Статистическите данни сочат, че в момента в България броят на наркоманите е между 30 хил. и 100 хил. души. За съжаление голяма част от тях са малолетни деца, които няма да подлежат на наказателна отговорност. Но останалите?! Готови ли сме ние да вкараме в затвора 80 хил. или 100 хил. души, които са зависими от наркотици и които не могат за това, че ние ще приемем този законопроект, да спрат от раз? Те трябва да се подложат на лечение. То е продължително. Имаме ли база да лекуваме, дори хипотетично да си помислим, тези 100 хил. наркомани, ако те решат да се лекуват след като приемем този закон, за да се откажат от наркоманията? За мен е трудно да подкрепя този законопроект.
По законопроекта на господин Пейчев. Има текст, който бих подкрепил – във връзка с пожарите. Останалите текстове са абсурдни, и то от юридическа гледна точка. Има предвидени много тежки наказания за някой, който тръгне да пусне лодка в язовир, ако няма разрешение. Има юридически неиздържани неща. Не може за приготовление към извършването на престъпление да се предвижда по-тежко наказание в сравнение със самото извършване на престъплението.
По законопроекта, внесен от господин Димитров и група народни представители. Предвижда се наказание на длъжностни лица, включително в състава на полицията, които са приложили изтезание, нещо, което би трябвало да бъде подкрепено – “Орган на власт, длъжностно лице или лице от състава на полицията, което при или по повод изпълнение на функциите си или службата си извърши действие, с което умишлено се причини силно физическо или психическо страдание или болка на друго лице, с цел да се получи признание, информация, становище, декларация, се наказва…” Хубаво, но на мен ми се струва, че и в сега действащия Наказателен кодекс има текст, под който може да бъде подведено това престъпление. Но вижте първо за какво се предвижда наказание и какво е наказанието. То е за неквалифицирания случай от 5 до 15 години – когато длъжностно лице причини силно физическо или психическо страдание или болка. По дефиниция леката телесна повреда е причиняване на болка на другия. Като му ударите шамар, това е причиняване на болка. Може ли да се предяви наказание от 5 до 15 години – средно наказание 10 години, за това, че примерно един полицай е ударил шамар на задържано лице, за да го принуди да направи признание?! Когато бъде причинена тежка телесна повреда или смърт, вече е много тежко, но и то не е степенувано – лишаване от свобода между 15 и 20 години, т.е. средно 17 години и половина, или доживотен затвор, или доживотен затвор без право на замяна.

Не може да има такава поредица от наказания! Когато има квалифициран състав с повишена обществена опасност, ще се предвиди наистина едно тежко, може и алтернативно наказание, ама три наказания! Това някак си не звучи сериозно.
Затова не бих искал да се спирам на всичките законопроекти. Аз не бих подкрепил законопроекта на господин Памуков. И пак повтарям, имаше един много обемист законопроект на народния представител Наско Рафайлов, който мисля, че е оттеглен. Това донякъде облекчава и нашата работа, и работата на комисията. Но бих апелирал тогава, когато по важни материи се внасят законопроекти от колеги народни представители, особено от народни представители, които по една или друга причина не са специалисти в съответната област, а само изпълняват нечие друго желание, да бъдем предпазливи, защото наистина рискуваме да поставим Народното събрание в едно тежко положение да се търси изход. И може би това крие риска, че невинаги изходът, който ние ще намерим тук, в пленарната зала, ще бъде най-успешният. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Господин Димитър Димитров, имате думата за реплика.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, господин Соколов, че по принцип – доколкото разбрах от това, което казахте за моето предложение – подкрепяте едно такова инкриминиране на изтезанието във всичките му форми. И аз в моето изложение казах, че разчитам на Правната комисия и на хора като Вас в случая да коригирате неща, които по една или друга причина като неспециалист в тази материя не съм поставил съвсем коректно. Така че ще Ви бъда благодарен и в дебатите за второ четене да участвате активно за подобряване на тези текстове, за конкретиката относно наказанията, за което направихте забележка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Господин Димитър Пейчев има думата.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
И аз благодаря на господин Соколов за направените бележки и за поддръжката на моето първо предложение. Аз мисля, господин Соколов, че наистина не разполагам с достатъчно голям юридически екип и това, което съм предложил, може би не е най-точното, но съм изхождал от това, че едно от наказанията е до пет години. И затова за приготовлението превантивно съм предложил срок до три години, докато в другите има и срок до две години. Това е, за да успеем да спрем започналото да става масово явление каптиране на водоизточници, използване на плавателни съдове. Знаете и колко нещастни случаи се случиха в морето, и по язовирите. Решава някой псевдобизнесмен да движи с моторница банан с деца или с по-възрастни хора, след което се обръща и се удавят хората. Нито има застраховка, нито нищо. Това съм имал предвид под "плавателни съдове" – не да вкарва кораби или яхти.
Че са тежки наказанията, тежки са, но просто мисля, че вече е време да обърнем внимание на замърсяването на водите. Ако ние категорично застанем на тази позиция, че ще опазим водите в страната – това е едно от малкото подземни богатства, които ние имаме, останали все още чисти – то тогава и превантивната мярка, която е приготовление за извършване на това престъпление, ще възпре много от тези, които в момента се опитват да изграждат и електроцентрали и безпрепятствено, без концесии ощетяват държавата, когато бутилират минерални води. Има редица примери, за които мисля, че и колеги тук, от Народното събрание, са написали до съответните ведомства. Така че ще създадем една преграда против такива опити. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Господин Соколов, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
ЙОРДАН СОКОЛОВ (ПСОДС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пейчев, взимам думата за дуплика на Вашето изказване. Аз наистина разбирам, че Вие съвсем добронамерено се опитвате да постигнете един резултат. Въпросът е дали този резултат трябва да бъде постигнат, когато ние обявим за престъпления едни деяния, които по мое виждане не могат да бъдат престъпления. Има статут, да кажем, на водните площи - има Закон за водите, Закон за опазване на околната среда. В тези закони има наказателно-административни санкции и те не са леки. Но трябва ли ние да обявим за престъпление, ако аз, да кажем, отида до един язовир, нямам никакво разрешение и вляза в него с една надуваема лодка?
На второ място, Вие предлагате текст, който на мен като юрист ми се струва, че не може да намери изобщо практическо приложение:
"Чл. 339г. Който отвежда опасни вещества в подземните води, без да има право по закон или разрешение на надлежния орган…".
Има ли такава хипотеза някой надлежен орган да даде разрешение на някой да отвежда в подземните води опасни вещества? Ами то си има обща забрана за това! Няма такъв орган, няма такава хипотеза аз да имам разрешение да замърсявам водите, а пък някой без това разрешение започва да ги замърсява. Мен ще ме похвалят, понеже имам разрешение, а другият ще влезе в затвора и то за един немалък срок, или едни глоби, които са наистина сериозни.
Пак се връщам на чл. 339д: "Който ползва воден обект с цел отдих или спорт, когато целта се осъществява чрез плавателно средство, без да има право, без разрешение, се наказва с глоба от 5 до 50 000 лв." Първо, такава санкция е несериозна. Ако вие виждате голяма опасност, трябва санкцията да е завишена, но не може ние да дадем на един орган, който ще прилага този закон, от 5 до 50 000 лв. Ами това ще е корупцията! Аз Вас ще Ви глобя с 50 000 лв., а колегата до Вас с 5 лв. Има ли съпоставимост на санкцията?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Пет хиляди лева!
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Чакайте да видя. Пише: "От 5 до 50 000 лв." Ако сте имали предвид "5000", но не това пише. От 5 до 50 000 лв.!
Затова ви казвам, че добро е желанието, но средствата не са хубави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Соколов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Има думата народният представител Татяна Дончева.
Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Съдейки от работата вчера и от многобройните доклади, които са се произнесли по десетте проекта за наказателни кодекси, смятам това за световен рекорд в парламентаризма. Можем да излезем с чиста съвест от пленарната зала като изключително допринесли за борбата с престъпността. На всеки депутат по законопроект за изменение на Наказателния кодекс може да ни умие очите.
При предишното гледане на законопроектите в Комисията по правни въпроси говорихме за необходимостта от законодателна политика. За нея спомена господин Соколов и няма да го повтарям.
Общо взето интересното е следното. Един парламент, в който доминира, както никога преди, може би и след това, Юридическият факултет, в който никой от специалистите по наказателно право не ще да се вихри като законотворец, защото знае колко фино нещо е Наказателният кодекс и че там може да се пипа само с много малка, фина отверка, за разлика от хората, които нямат хабер от тази материя и които очевидно смятат, че точно това е тяхното поле за изява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Всеки народен представител има право на законодателна дейност!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Всеки има право на законодателна инициатива, както и всеки има право да стане за резил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Нека не обиждаме народните представители.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Само че повече от сто години тези материи са били пипани от много малък кръг лица. Неслучайно никой от хората, работещи в тази материя, дори станали хабилитирани преподаватели, не влизат с такава лекота да пипат материята. Не защото имат комплекс за малоценност и не защото ограничават собствените си права на народни представители, а защото знаят действителната трудност на проблема.
След като ние констатирахме, че нашият парламент е постигнал световен рекорд, събирайки десет законопроекта – част от тях се оттеглиха, - Комисията по правни въпроси се изправи пред ситуацията по едни и същи въпроси да има различни законопроекти, с различно съдържание, изхождащи от средите на различни министерства, като някои си бяха вкарали законопроектите през Министерския съвет, а други през депутатските лобита, се изправихме пред това какво да правим. Виждам, че ръководството на парламента е намерило един странен начин за решаване на този въпрос, като е разпределило Наказателния кодекс на всякакви комисии, които да дадат позитивни становища. Така например Комисията по външна политика, отбрана и сигурност също се е произнесла по законопроекта за изменение на Наказателния кодекс. И ако някой ми обясни каква връзка има предметът на работа на тази комисия с този законопроект, аз ще му бъда много благодарна.
След като чухме тук 30 позитивни становища, аз питам колегите от мнозинството, в Комисията по правни въпроси опозицията общо взето не гласува или тези, които бяха там се въздържаха, но мнозинството от едното добро чувство и едната колегиалност подкрепиха почти всички законопроекти, с изключение на този на Йордан Памуков, макар от правно-техническа гледна точка той да е най-издържан. Защото става дума за законодателното виждане за хомосексуализма, за сексуалните престъпления, свързани с това, за равнопоставеност между насилието над жени и мъже и т.н. Но всичко останало е подкрепено – и всички юристи в залата знаят – от едно добро чувство към колегите, сакън някой да не се обиди.
Добре, как смятате да изглежда обобщеният законопроект, като всъщност от тези законопроекти, които гледаме в пленарната зала, няма припокриване в уредбата на текстовете? Което означава, че приемем ли законите на първо четене, на какво основание ще извадите текстове от някои от законопроектите, когато всъщност те са единствени по тази материя. Тук се внасят откровено смехотворни неща. И всички знаят това, подсмихвате се срещу мен, обаче от едната пуста колегиалност трябва да окепазим Наказателния кодекс. Аз знам, че той е достатъчно окепазен, но все пак. Мнозинството си отчита план за законопроекти ли? Ако си се отчитате, прочетете на депутатите, упражнили се с Наказателния кодекс с тези законопроекти и така да свършим работа, но без да разваляме Наказателния кодекс.
Да помогне господин Соколов за общия законопроект, да поправи изтезанието. Ама вие възлагате непосилна задача на господин Соколов и на всеки друг парламентарист. Моля ви, вижте какво пише в законопроекта, че той се предлагал, защото трябвало да дадем знак, че сме против изтезанието. Има едни неща, които юристите разбират от само себе си. Нормативни актове във вътрешното законодателство изглеждат по-различно от законотворчеството в международен план. На едното място те имат повече препоръчителен привкус, а във вътрешен план предвиждат да се направят много стройни правила. Това важи особено за Наказателния кодекс, където всичко, което е предвидено тук, даже в някаква степен се презюмира като познато независимо дали деецът е чел кодекса. Много фина работа е да се определи обхватът на това какво ще е престъпление, какво няма да е престъпление и много тънка работа е да кажеш защо едно нарушение, едно противоправно деяние, за което се предвижда глоба, ще бъде в Наказателния кодекс, а друго, за което също се предвижда глоба, няма да бъде в Наказателния кодекс.
Господин Петканов вчера говори за това кое е обществена опасност, колко голяма е обществената опасност, за да се предвидят определени текстове. Смятате ли, че от позицията на напълно непосветени хора човек може да има представа какво се нарушава, колко тежко е да се нарушава, как е съпоставено с други нарушения, какво да се сложи в този буквар, наречен Наказателен кодекс, и какво да се махне, та с такава лекота всеки се е упражнил? Има си текстове достатъчно много за всякакви видове телесни повреди, включително за смърт. Какво смятате, че постигате с чл. 159г? Това, което сте написали като мотиви, уважаеми колеги-вносители, е, че трябва да дадем знак на международната общност. Хайде стига сме давали знаци на международната общност с текстове в Наказателния кодекс, след като това, което искате, се преследва от 20 други текста, те са известни от времето на Римското право, градирани са по тежест и няма никакъв проблем за практиката. Ако искате да приемем една декларация като парламент против изтезанията, нямам нищо против. Но как смятате, че се оправя това? Аз не искам да навлизам в никакви детайли, защото сме на първо четене, но наистина става дума за безумни неща.
Другият законопроект – на колегата Пейчев. Колега Пейчев, влизам с корито в язовира и Вие искате да ми налагате глоба от 5 до 50 хил. лв. Даже в затвора не искате да ме пращате. Вижте какво сте искали да кажете: “Който ползва воден обект с цел отдих или спорт, когато целта се осъществява чрез плавателно средство…” Коя цел - отдихът, спортът? Понятието “цел” в наказателното право обикновено е свързано с умисъла на деянието и обикновено при градиране на наказанието също се има предвид. Житейското понятие “цел” в наказателното право има точно определено съдържание, което е съвсем различно от онова, което влагате житейски в него. Да не говорим може ли да се инкриминира, защото нямали застраховки онези фирми по морето, дето пускали децата да се пързалят с банани. За какво говорим? Не може всяко нещо в живота, за което ни е направило впечатление, че има проблем, да го слагаме в Наказателния кодекс, а още повече, Бога ми, по този начин.
Не искам да влизам в текстовете за замърсяване, защото ние имахме възможност в Правната комисия и във ваше присъствие да кажем някои работи, които не искам да правя достояние на парламентарната зала. Бога ми, не искам да си звучим ругателно. Само ви давам пример: “Който без надлежно разрешение извърши или нареди да бъдат извършени изкопни работи или дълбока оран (риголване) на територията на археологически паметници…”. Ами плитка оран? Ами ако някой влезе на територията на археологическите паметници с обувки с остър връх и като се спъне, изведнъж извади някоя разкопка?
Вижте, има текст в Наказателния кодекс, който е много прост. И не мога да разбера защо там се упражнявате. “Който унищожи, разруши или повреди паметник на културата, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и еди каква си глоба”. Може би за още по-тежко престъпление да има още по-тежко наказание. Може даже деецът да отговаря за няколко престъпления при условията на реална съвкупност. Ама да не си обясняваме теорията.
Защо решавате, като отидете на Старосел, че първата ви грижа трябва да бъде да дойдете тук да напишете риговането в Наказателния кодекс? Това просто не е правово земеделско и учебник по агрономия.
“Придобитите движими находки, както и инструменти, апаратура, техника и машини, използвани за извършване на действията, се отнемат в полза на държавата”.
А недвижимите находки? Няма такъв термин в правото. Има “движими вещи”, “недвижими вещи”. Те са някакъв термин, който има определено съдържание. Не искам да навлизаме и в това, просто защото не искам да обиждам никой.
За еднократната доза въпросът е много тънък и той трябва да се прегледа отделно. Нямам нищо против, ако някои колеги смятат, че това е позитивно виждане. Лично аз смятам, че това е погрешното виждане да позволим тези еднократни дози, защото това означава просто, че всеки пласьор, който има дози, обикновено ги предлага за пласиране в не по-големи количества. Той си носи мострата в джоба. Де факто правим пласирането на наркотици ненаказуемо, защото ще бъде много труден механизмът за доказване. Всеки човек, хванат с еднократна доза, ще каже, че тя е за него. Не знам дали това не е целта.
Правителствените законопроекти са два – единият касае енергетиката, другият касае това, зад което стои министърът на вътрешните работи.
По отношение на първия законопроект – за енергетиката. Имахме някои бележки в комисията, че и сега се съдържат текстове, които криминализират тези деяния. Но тъй като практиката е създала вече проблеми, от няколко години Върховният касационен съд не издава тълкувания, с които се създават затруднения, бихме подкрепили този законопроект, зад който стои Енергийното министерство, макар че вносител е Министерският съвет, защото има някакъв практически проблем. Има някакъв резон да се опита да се помогне законодателно в решаването му, защото става дума не само за кражба на ток, а за повреда на енергопреносна мрежа и наистина за тълкувание на класическия институт на повреждане на имущество, който вероятно не е съвсем адаптиран точно за този род посегателства.
По отношение на другия правителствен законопроект. Има 2-3 неща, които аз казах в Правната комисия. Едното от които е сбъркването на чл. 104 и сбъркването на аналогичния текст за служебна тайна със замяна на термините – “сведения, съставляващи държавна тайна” с “класифицирана информация, съставляваща държавна тайна”. Аз смятам, че в Правната комисия и с помощта на експертите от Съвета по законодателство ще се убедим взаимно, че това разваля текста, а не го подобрява и не го привежда в синхрон със Закона за класифицираната информация.
Позволете ми накрая да ви прочета няколко строфи от известния ни поет Христо Ботев:
“Защо не съм и аз поет, поет като Пишурката,
ех че ода бих направил на баба си за хурката!
Защо не съм и аз поет, като Сапунова Трети,
че запял бих, че възпял бих на Владикова конете.
Но защо не съм и Владикин да напиша
чудна драма за жабите, за мишките и боят им с цар Адам.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: По същество, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: По същество предлагам този, който смята, че може да пише всичко, да се заеме с поезия, вместо да смята, че ако законодателството се пише в проза, то е по-лесно за написване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Заповядайте за реплика, господин Пейчев.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Дончева, в Правната комисия се опитах да обясня някои неща за водите, но тъй като там са предвидени основно само глоби и почти никъде нямаме по-сериозни наказания, да въведем такова наказание. Тогава изрично Ви казах, че аз не съм влюбен в моето име и не държа да бъде моето име, чисто и просто бих искал да направим нещо в този закон – да се промени отношението към нарушенията и престъпленията срещу околната среда и водите. Това е едното.
Второто, което бих искал да Ви кажа, е, че това е във връзка с новите закони за енергетиката, за енергийната ефективност, тъй като в подземните води и използването на геотермалните води, като енергиен източник ще се използва т.нар. метод на реинжектиране обратно на водата, тъй като таксата при ползване на такава вода не за бутилиране, а за добиване на енергия е някъде или наполовина от цената на гигакалория, получена от мазут, т.е. икономически ефективна е и много хора биха се втурнали с допотопни инсталации да движат такава вода - да я изкарват на повърхността и да я връщат замърсена.
Не искам да занимавам залата и смятам, че между първо и второ четене в комисията, ако комисията, разбира се, помогне, бихме могли да направим някои текстове.
Аз не държа на всички тези текстове, които сме написали. След като възникна дискусията виждам, че има някои неща, които изобщо не би трябвало да бъдат вътре. Смятам, че това е въпрос на един диалог между нас и в края на краищата да го предложим на залата. Това може би е едно допълнение и се вижда, че не е написано от чужди хора, които разполагат със съответните щабове и биха го подготвили доста по-добре. Това е моят опит да направя нещо за опазване на чистотата на водите. Както знаете, това е моя специалност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Матова.
НОНКА МАТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми госпожо Дончева, ние в тази зала се наслушахме на доста неща, включително и че някои от специалистите злоупотребявали със своята специфична професионална материя. Това беше казано преди 1-2 месеца във връзка с един друг закон и то точно от Вас. Както и да е, не се знае на кого да се угоди.
Бих желала да Ви обърна внимание, че нещата, които са били като материя в Наказателния кодекс, вече са изменени. Времето е изменено. Преди 15 години не е имало частна собственост върху земеделски земи, които са в територията на археологически паметници на културата, но днес вече има. Ако не сте съгласна, бихте могли да обявите.
Включително има частна апаратура, техника, машини, използвани за извършване на съответни действия и то именно в територията на археологическите паметници на културата, в чиято територия са върнати ниви на хората. Ако Вие не сте ходили в избирателния си район, аз съм ходила и не само на територията на Старосел, но на територията и на Раковски, и на Брезово, и на Първомай. И там в очите ни се заявява, че разкопавайки въпросната територия и изваждайки движими паметници на културата, които не са обявени, тъй като не са влезли в регистъра на никой музей поради простия факт, че не се знаят, те си извършват селскостопански дейности, за които включително и Вие не бихте могли да им забраните, независимо че имате професионален опит.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Времето изтече.
Госпожо Дончева, ще се възползвате ли от правото на дуплик?
Заповядайте.

ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо Матова, съгласно чл. 278а от сегашния Наказателен кодекс: "Който открие паметник на културата или друга ценна историческа находка и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба от 2 до 20 000 лв. Когато паметникът на културата има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до две години или глоба от 5000 до 50 000 лв."
Извинете ме, това, което направихте с репликите, ме води само до един извод – проблемът на днешната дискусия и на това обсъждане е превръщането на наказателното право в инженерен проблем. Единственият начин за решение е да извадим този проблем от обръщение. В противен случай не отговарям за резултата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Заповядайте за процедура, господин Пенчев.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, тъй като наближава времето за почивка, правя процедурно предложение да гласуваме пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на дебата на третото четене на Конституцията от 11,00 ч. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Вие предлагате това гласуване да го направим сега?
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на третото четене на измененията и допълненията на българската Конституция.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Великов, имате думата за изказване. Разполагате с шест минути до 10,30 ч.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз няма да злоупотребя с всички тези шест минути, но искам съвсем определено да подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс в частта, предложена от колегата Пейчев, защото, независимо от някои изказвания преди малко, аз смятам, че Народното събрание трябва да използва капацитета на всички народни представители, включително и онзи експертен опит, който те са придобили основно преди, а и по време на своето народно представителство.
Трябва да се включат текстове, може би с известни малки корекции, подобни на тези, които са предложени по чл. 339б, 339в и 339г – имам предвид текстовете, които са свързани със съхраняването на качеството на подземните води за бъдещите поколения, защото с тези предложения това е основното, което тук се цели.
Очевидно е, че въпросът с околната среда и особено с водите е крайно време вече да престане да бъде пренебрегван и подценяван. Инкриминирането на подобни престъпления, които ще доведат до трайно влошаване на качеството на единствения реален резерв на човечеството и в частност на българските поколения – подземните води, това е нещо, което наистина трябва да бъде изменено в посока да се прекратят всякакви посегателства над резерва на България на чисти подземни води.
В момента се разработват редица програми, включително и международни. Една от тях е програмата "Baseline" на Европейския съюз в България, с участието на водещи учени. Целта е да се установят неблагоприятните тенденции в изменението на качеството на подземните води. Единият от пилотните проекти е свързан с водоносния комплекс в Горнотракийската низина и не е без значение, че забелязваните тенденции за влошаване на качеството на подземните води могат да бъдат обърнати с помощта и на тези направени предложения от колегата Пейчев.
Призовавам всички колеги да мислят перспективно, да мислят и за бъдещите поколения. Днес е времето да се направи нещо, за да съхраним качеството на водите и специално на подземните води за бъдещите поколения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Великов.
Заповядайте за реплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Великов, да не останете с впечатление, че досега българският законодател е игнорирал проблемите на опазване на околната среда. Има един Раздел III – "Престъпления против народното здраве". Част от текстовете там се отнасят точно за неща, за които Вие говорите, например такива:
"Чл. 352. Който замърсява или допуска да се замърсят водни течения, басейни, подпочвени води или териториални, вътрешни морски води, почвата и въздухът и с това ги направи опасни за хората, животните и растенията или негодни за използването им за културно-битови, здравни, земеделски и други народостопански цели, се наказва с…".
Давам ви само един пример. Не е голямо достойнство да изписвате конкретика. В наказателното право това е тънкостта на материята – че се използват текстове, които с малко думи и с обща формулировка да обхващат много хипотези, да използват такива глаголи, че да направят много широки възможности за криминализиране практически. И това, което Вие четете и не прочитате тук, вероятно влиза в текстове, в които и сега се съдържат – те са между чл. 349 и чл. 355 на Наказателния кодекс. Вземете и вижте, че за всяко едно от нещата, за които колегата Пейчев е написал, има текст с по-широк обхват, който просто върши същата работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Великов.
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (НДСВ): Уважаема госпожо Дончева, Вие сигурно сте права по принцип, но тук става дума за това дали текстовете, които в момента съществуват, вършат работа. Нашето мнение е, че те не вършат достатъчно работа.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Кажете на кого не му вършат работа!
БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Според мен, след като в момента в България има замърсяване на подземните води, значи досегашните текстове не вършат достатъчно работа и по-подробното разписване ще подобри… (Неразбираема реплика от народния представител Татяна Дончева.)
Това е моето мнение и смятам, че тези текстове, специално за подземните води, трябва да се подкрепят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ: Благодаря Ви, господин Великов.
Уважаеми народни представители, преди да дам почивка, ви умолявам най-любезно да бъдем на местата си точно в 11,00 ч. с оглед важността, отговорността и тържествеността на третото гласуване на поправките в българската Конституция и с оглед на това, че ще има пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Почивка. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ (звъни): Възобновявам заседанието.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Съгласно приетата програма ни предстои третото и последно гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Съгласно волята на народните представители могат да бъдат включени камерите на Българската националната телевизия и на Българското национално радио за пряко предаване.
Искам да поканя председателя на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България д-р Камелия Касабова да представи доклада за третото гласуване.
Заповядайте, госпожо Касабова.
ДОКЛАДЧИК КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Тридесет и деветото Народно събрание, уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, Ваши Превъзходителства, уважаеми гости, уважаеми народни представители! Представям на вашето внимание доклад за трето гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България № 354-01-76, внесен от 103 народни представители на 25 юли 2003 г.
“В съответствие с чл. 155, ал. 1 от Конституцията на Република България и съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата за процедурата относно законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, приети с решение на Народното събрание от 25 юли 2003 г., на свое заседание от 19 септември 2003 г. Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България, в качеството си на водеща комисия, разгледа законопроекта преди представянето му за трето гласуване в пленарната зала.
Комисията одобри окончателния текст на законопроекта, като прецени, че той не се нуждае от никакви редакционни и технически промени и запази редакцията, приета на второ гласуване от Народното събрание на 18 септември 2003 г.
Същевременно, със съзнанието, че този законопроект е с особена важност, тъй като реализира първата промяна в Конституцията на Република България от 1991 г. и е функция на справедливите очаквания на цялото българско общество и на въшнополитическите ни партньори за по-ефективно и справедливо правораздаване, комисията се обедини около идеята представянето на доклада за трето гласуване да инкорпорира като своя иманентна част резюме на основните идеи, мотивирали законодателя за неговата окончателна редакция.
Уважаеми народни представители, приоритетният характер на реформата в съдебната система и нейната обществена значимост не подлежи на съмнение. Успешното й осъществяване постави на дневен ред необходимостта от промяна в основния закон. Обхватът на възможната промяна и мандатът на комисията бе стеснен от Решение № 3 на Конституционния съд от 10 април 2003 г., което сведе конституционната реформа до три направления: имунитет и несменяемост на магистратите, както и мандатност на ръководните длъжности.
В своята работа по законопроекта комисията се ръководеше освен от принципа за независимост на съдебната власт, като гаранция за правовата държава, и от изискването за по-голяма отговорност, за повече професионализъм и морал у всеки магистрат. Тези идеи намериха конкретен израз в новата правна конструкция на несменяемостта, разписана в чл. 129, ал. 3 от Конституцията.
Без да застрашава независимостта на магистратите, новата уредба поставя ударение върху техния професионализъм. Тя включва допълнителни конституционни изисквания за придобиване на статут несменяемост, а именно повишаване на изискуемия стаж от 3 на 5 години и комулативно въвеждане на атестация, приемана с решение на Висшия съдебен съвет.
На второ място, новата уредба засяга отговорността на магистратите чрез създаване на нови основания, при наличието на които магистратът губи своята несменяемост и се освобождава от длъжност.
Част от новите основания за отпадане на несменяемостта и освобождаване от длъжност имат обективен характер. Такова основание е и навършването на 65-годишна възраст. Общото, което ни ръководеше при приемането на тази формулировка, е идеята за равнопоставеност между магистратите. Шестдесет и пет годишната възраст е основание за освобождаване и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и на главния прокурор, независимо дали мандатът им е изтекъл или не.
Друг важен момент от законопроекта е въвеждането на нови основания за предсрочно освобождаване от длъжност. Новата конституционна норма дава възможност на съдебната система да се освободи от магистрати, които виновно не изпълняват своя дълг пред закона и пред обществото, а, от друга страна, чрез тези основания несменяемостта се превръща в инструмент за защита на тези магистрати, които добросъвестно изпълняват професионалните си задължения и с личното си поведение допринасят за авторитета на съдебната власт.
Основанията, формулирани в петте точки на ал. 3 на чл. 129, са норма с абсолютно действие по отношение на всички магистрати, включително председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор.
Тази формулировка допуска възможност за административните длъжности по ал. 5 на чл. 129 да бъдат създадени допълнителни основания за назначаване и освобождаване от длъжност в Закона за съдебната власт.
Мандатността е вторият институт на съдебната власт, уреден в законопроекта. Въвежда се мандат от пет години за всички административни длъжности с възможност за повторно назначение. С тази уредба се постига дисциплиниращ ефект и по-голяма динамика на кадрите в съдебната система.
Имунитетът на магистратите е третият акцент в конституционните промени. Функционалният имунитет създава необходимите гаранции за независимостта на магистратите, за да могат да решават делата по съвест и съобразно закона. Този имунитет слага край на усещането за недосегаемост, подхранвано от съществуващата уредба. То означава наказателна и гражданска неотговорност на магистратите само във връзка с изпълнението на техните служебни действия и постановените от тях актове. За всички свои действия извън осъществяването на съдебната власт магистратите ще носят отговорност на общо основание, както всички останали граждани.
Пълният текст на законопроекта, одобрен от водещата комисия за трето гласуване, е както следва:
“ЗАКОН
за изменение и допълнение на Конституцията на
Република България
(обн., ДВ, бр. 56/13.06.1991 г.)

§ 1. В чл. 129 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) С навършване на 5-годишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
1. навършване на 65-годишна възраст;
2. подаване на оставка;
3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 3, т. 2 и 4”.
3. Създава се ал. 5:
“(5) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване.”.
§ 2. Член 131 се изменя така:
“Чл. 131. Решенията на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, за даване разрешение по чл. 132, ал. 2 и 3, както и предложенията, които той прави по чл. 129, ал. 2, се приемат с тайно гласуване.”.
§ 3. Член 132 се изменя така:
“Чл. 132. (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
(2) В случаите по ал. 1 срещу съдиите, прокурорите и следователите не може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет.
(3) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани, освен за тежко престъпление и то с разрешение на Висшия съдебен съвет. Разрешение за задържане не се изисква при заварено тежко престъпление.
(4) За даване разрешение по ал. 2 и 3 се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.”

“ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 4. (1) Народното събрание в срок от три месеца от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения.
(2) Висшият съдебен съвет в срок от три месеца от влизането в сила на § 1, т. 3 назначава административните ръководители в органите на съдебната власт.
§ 5. Административните ръководители в органите на съдебната власт, които са заемали съответната ръководна длъжност повече от пет години до влизането на този закон в сила, могат да бъдат назначавани на същата длъжност само за един мандат.
§ 6. Съдиите, прокурорите и следователите, които към момента на влизане на този закон в сила не са навършили тригодишен стаж на заеманата от тях длъжност, стават несменяеми при условията на § 1, т. 1 от този закон.
§ 7. Параграф 1, т. 3 влиза в сила от 1 януари 2004 г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Касабова.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви припомня чл. 5 от правилата за процедурата относно законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България:
“Чл. 5. (1) Между второ и трето гласуване не се правят предложения по текстовете. След второто гласуване комисията представя текста за трето гласуване, в който тя може да предлага само редакционно-технически поправки.
(2) Третото гласуване е гласуване на законопроекта в цялост. Гласуването е поименно.”
А поименното гласуване, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, чл. 53, ал. 2, т. 3 е чрез ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне с “да”, “не” или “въздържал се”.
“(3) Законът е приет на трето гласуване, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители.” Тоест, 180 гласа.
Затова, уважаеми народни представители, позволете ми да започна с поименното повикване на депутатите и изразяване на тяхната воля чрез ставане и обявяване на волята им. (Списъкът на гласувалите се прилага към протокола.)
Уважаеми народни представители, от гласували 230 народни представители – 230 “да”! Единодушно е приета поправката в Конституцията! (Всички стават прави. Бурни и продължителни ръкопляскания.)
Искам от мое име да благодаря сърдечно на комисията начело с нейния председател – доктор Камелия Касабова, и на всички народни представители, които допринесоха за изработването на тези промени в българската Конституция. Сега искам да дам думата на председателя на Парламентарната група на НДСВ господин Станимир Илчев.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ (НДСВ): Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, Ваши превъзходителства, Ваши светейшества, скъпи колеги! Нека да ни е честит този ден, в който има и вълнение, и предизвикателство, и нека да си спомним, че когато откривахме есенната сесия на Тридесет и деветото Народно събрание, предизвикателството доминираше над очакванията за положително вълнение, защото ние тогава заявихме, че ще се справим с тази ако не колосална, то високоотговорна задача – промените в основния закон на страната ни.
Искам тук да припомня ролята и значението на декларацията от 2 април т.г., в която бяха поставени параметрите на тази дейност, тази дейност, в която активно участваха народните представители – пряко ангажирани в работата на комисията по изработването на законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, но също така и техните колеги от другите комисии.
Искам да благодаря на медиите, които подкрепяха този процес, на гражданите на Република България, които го подкрепяха, защото дълго време го очакваха. В тази декларация – ние всички знаем много добре – бяха очертани насоките за извършване на промени в съдебната система и те, както чухме тук в доклада на комисията, обхващаха всичко онова, което според тълкуванието на Конституционния съд беше възможно да се направи.
Оттук нататък следва изводът, че с тази промяна в Конституцията на Република България ние създаваме за цялата българска държава и за цялото българско общество една много полезна, една много рационална и една много обещаваща изходна позиция. Това естествено има пряка връзка със статута на страната ни. Броени дни ни делят от пълноправното членство в НАТО. Броени години ни делят от пълноправното членство в Европейския съюз. Очевидно е, че това, което постигнахме, ще бъде не просто насърчителен импулс, но една здрава основа за всички останали, които ще полагат по-нататък подобни усилия.
Ако направим едно сравнение с Конституцията от 1991 г., бихме могли чисто количествено, чисто статистически да кажем, че промените не са в такъв голям обем, който съпоставен със значението на основния закон на една страна, би могъл да бъде постигнат от едно Народно събрание. Но в същото време те имат наистина ключов характер, защото са промени, извършени след значителен период, през който страната и обществото са живяли и функционирали в рамките на Конституцията от 1991 г. През този период различни страни от Източна Европа и по своему извършваха прехода и по своему се натъкваха и преодоляваха различни по своя характер предизвикателства. Аз лично си спомням фразата на един известен интелектуалец, който беше изразил надежда, според думите му, “Да не се събудим една сутрин от силно тропане по вратата, и когато отворим, да видим един скелет, който държи в едната си ръка Конституция, а в другата – сапьорска лопата”. Слава Богу, Конституцията от 1991 г. не създаде нито една подобна колизия пред българските граждани. Точно обратното, тези, които посягаха в необходимите моменти към нея, посягаха към инструмент, който им даваше пълната възможност и сила да се справят с проблемите на обществото, с проблемите на законодателната власт и да моделират онези спорове, които наистина имаше опасност понякога да се изродят от политическо противопоставяне към пряка и кръвопролитна конфронтация. Това е голямата заслуга на Конституцията от 1991 г. и тези, които бяха и си остават нейни апологети, нейни привърженици, нейни симпатизанти, имат пълните основания да правят това.
Но ние стигнахме до един момент, в който трябваше, казано на военен език, да се превъоръжим в някаква степен. Промените в основния закон сега представляват именно обновяването на инструментариума, който ще ни помогне да решаваме нови казуси и да се справяме в условията на една нова ситуация.
Едва ли са необходими други паралели, за да изтъкнем значението на този път, изминат през периода от 1991 до 2003 г. Аз съм сигурен, че тези, които са работили още по-отдавна върху предишните, социалистическите конституции, едва ли са предполагали, че през 1991 г. ще снемат текста за чл. 1, който определяше за ръководна ролята на БКП. По същия начин тези, които са работили през 1991 г., едва ли са допускали, че сега, на 24 септември 2003 г., ние ще направим точно такива промени. В нашите очи те изглеждат умерени и приемливи, поносими, но през 1991 г. очевидно са били онова предизвикателство, за което отсега ние трябва да се готвим вероятно за 2004, 2005 г.
С тези думи искам да завърша. Искам да честитя на всички вас, на всички нас този успех. Позволете ми да го квалифицирам като много решителна крачка и да кажа съвсем разбираемо и еднозначно, че ние трябва да съберем кураж, да формираме политическа воля, да извършим още много и решителни крачки от такъв характер. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
От името на Парламентарния съюз на Обединените демократични сили има думата госпожа Надежда Михайлова. Заповядайте, госпожо Михайлова.
НАДЕЖДА МИХАЙЛОВА (ПСОДС): Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, Ваши Превъзходителства! Това е първото изменение на Конституцията от 1991 г. насам – израз на трайната позиция на Обединените демократични сили, които още при приемането й настояваха за коригиране на основния ни закон. Изменението стана възможно в резултат на постигнатото съгласие между политическите сили в Тридесет и деветия парламент относно реформирането на съдебната власт, изразено в декларация от 2 април 2003 г.
Какво се постига с направените изменения?
Първо, ограничаване на имунитета на магистратите независимо от позицията, която заемат в йерархията. По този начин се повишават изискванията за отговорно и ефективно правосъдие. Вярно е, че не са много лицата от съдебната система, на които до този момент е снет имунитетът. Поправката в Конституцията обаче ще играе и превантивна роля.
Второто изменение е свързано с несменяемостта. Направените изменения са нова гаранция за повишен контрол вътре в съдебната система. Изчерпателно изброените основания за освобождаване от длъжност, предвидени в чл. 129 от Конституцията, дисциплинират и морализират магистратурата. Надяваме се, че изискването за освобождаване от длъжност при, цитирам, “тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт” ще повиши носенето на лична отговорност на всеки един от съдиите, прокурорите и следователите. В същото време тези изисквания са гаранция за независимостта на съдебната власт.
Трето, направеното изменение относно мандатността при вземане на административна длъжност в съдебната система смятаме, че ще доведе до възможност за обновяване и ефективно административно управление на системата.
Оттук нататък обаче предстои още много работа, за да постигнем реалната промяна.
На първо място, правителството трябва да подготви законовите изменения, които ще осигурят изпълнението на конституционните норми. Сроковете са къси и се обръщаме към изпълнителната власт стриктно да спази изискванията на закона. Подобни задължения са възложени и на Висшия съдебен съвет. Надяваме се, че вместо да се разгаря война между институциите, ще се постигне съгласие и синхрон в правоприлагането за осигуряване на бърз и справедлив процес за българските граждани.
Необходимо е да се подготви нов законодателен пакет от поправки в Конституцията, които да осигурят втората част от постигнатия консенсус за промяна, а именно структурните промени в съдебната власт. Това ще осигури реално приложение на принципите на правовата държава и още нещо – промяна в начина на формиране на Висшия съдебен съвет, като Народното събрание избира своята квота с квалифицирано мнозинство. Така ще се спре политическата партизанщина и опитите за натиск върху независимата съдебна власт.
На финала искам да изразя задоволството си от направените промени. Те са важна стъпка по пътя на интегрирането ни и в Европейския съюз. В същото време изразявам и тревогата си, че измененията могат да останат само къс хартия и да не доведат до резултат, ако изпълнителната власт не осъзнае отговорността си за осъществяване и подпомагане на процеса на реформиране на съдебната система. Необходимо е в новия проект за държавен бюджет, който предстои да се разглежда от Народното събрание, да се гарантира финансовото, кадровото и техническото обезпечаване на реформата.
Днес се поздравяваме с първата ревизия на Конституцията от 1991 г. Но нека не забравяме, че тя не е панацея, нито е завършек на това, което дължим на гражданите на България. Тя е само сигнал за дългия път на осмисляне на необходимите промени, които могат да доведат до промяна в живота на хората. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
От Коалиция за България – председателят на парламентарната група господин Сергей Станишев. Заповядайте, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, Ваши Превъзходителства, Ваши Светейшества, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости!
Днес, 12 години след приемането на демократичната Конституция на Република България, Народното събрание прие първата нейна поправка. Коалиция за България подкрепи направените предложения, свързани със съдебната власт, за необходими промени в основния закон.
Държа обаче да изразя принципното ни отношение към Конституцията. Тя изигра решаваща роля за създаване на юридически основи за процеса на демократизация на българското общество, за развитие на пазарната икономика. По своя дух и съдържание българската Конституция отговаря на европейските традиции и съвременните тенденции. Друг въпрос е доколко поредица от управляващи у нас са способни да вникнат и най-вече да прилагат нейните принципи и идеи – на социалната правова държава, на разумния баланс между властите, на парламентарната републиканска форма на управление, на водещата роля на правата на гражданите.
През последните години отдясно все по-често, все по-агресивно се чува призив за фундаментална ревизия на българската Конституция с мотива, че от нея, видите ли, произтичали всички беди и неуспехи на прехода - удобно извинение за тези, които бойкотираха приемането на основния закон на страната и чиято управленска практика се разминаваше с духа на Конституцията, напразен опит да свалят от себе си отговорността за корупцията, безредието, неефективната държава, за огромната социална поляризация, неумел похват да се представят за сила, способна да генерира нови, полезни за обществото идеи.
Българската левица и занапред ще отстоява водещите принципи на демократичната Конституция на страната. Това, разбира се, съвсем не означава, че ние възприемаме основния закон като религиозна догма или като музеен експонат. Членството на България в Европейския съюз и НАТО очевидно ще наложи нови конституционни промени. В този процес ние трябва в максимална степен да защитим националните си интереси, като ги съчетаем с интересите на нашите партньори. Според нас хармонизацията на Конституцията ни трябва да следва приемането на Европейската конституция, за да бъде трайна, а не конюнктурна.
Днес главното е, че конституционните промени са факт, който дава конституционна основа за истински реформи в правораздавателната система. Никой не може да отрече, че нещата там не стоят добре. Хората не могат да получат справедливо, ефективно и бързо правосъдие. А без това не можем да имаме нито гражданско общество, нито пазарна икономика.
В продължение на дълги години съдебната система беше по-скоро поле за експерименти и политически игри на СДС. (Шум в блока на ПСОДС.) В това е и главната причина за плачевното й състояние.
Дясната опозиция окачествява приетите промени в Конституцията като козметични. Не мога да приема такава оценка. Да, промените в Конституцията няма да решат отведнъж всички проблеми на съдебната власт. Те обаче създават необходимите и възможни днес условия за оздравяване на системата, за преодоляване на нейното самоизолиране и самовъзпроизводство, за ограничаване на мощното влияние на корпоративни интереси и силното политизиране.

Промените дават шанс за по-отговорна пред гражданите съдебна власт, за кадрово развитие на много кадърни и почтени магистрати. Те не са опит да се ограничи независимостта на съда. Това би било пагубно и опасно. Но свеждането на имунитета до т.нар. функционален показва, че магистратите не могат да съществуват извън общите правила на обществото независимо от техния ранг. Несменяемостта вече няма да бъде щит за безотговорност и конюнктурност. Въвеждането на мандатност отваря вратите за растеж на кадрите, противно на практиката на вечните началници.
Към важните нововъведения следва да се добави и новият 5-годишен стаж за придобиване на статут на несменяемост след атестация, както и 65-годишната възраст за освобождаване на магистратите. Новите текстове в Конституцията позволяват самата съдебна система да покаже способност за обновление, като излъчи своите най-достойни представители – съдии, прокурори, следователи и административни ръководители.
Аз нямам илюзии, че конституционните норми сами по себе си ще извършат желаната от гражданите и от нашите външни партньори реформа на съдебната власт. Тя ще придобие плът едва след като тези принципи намерят израз в конкретната законодателна практика и най-вече в Закона за съдебната власт. Смятам, че и правителството, и Народното събрание трябва незабавно да започнат работа по този въпрос. Но нека този път не произвеждаме временни закони, които ще изискват нови и нови поправки. Левицата винаги е отстоявала виждането, че в този процес трябва да участват магистрати юристи, които на практика ще осъществяват реформата. Убеден съм, че оздравяването на съдебната система ще успее, само ако се превърне в убеждение и действие на максимално широк кръг държавници, магистрати и политици. Дължим го на гражданите и домакинствата на България, които искат да виждат своите права, собственост и сигурност гарантирани от честно правораздаване. Задължени сме пред стопанските субекти, които желаят прозрачно и компетентно решаване на икономическите спорове. Очакват го и нашите партньори от Европа и САЩ, които разчитат България да стане не на хартия, а в действителност правова държава. Нека го направим. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от парламентарните групи на КБ, НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – господин Лютви Местан.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри, Ваши светейшества, Ваши превъзходителства! Съвременният политически прочит на историческия календар показва, че м. септември е знаково натоварен с редица дати и събития, които се разполагат по своему разнопосочно. От една страна, разбира се, това са 6 септември - Денят на съединението, и 22 септември – Денят на независимостта – символи на способността на българския народ в критични моменти да се обединява и да отстоява своя национален интерес. От друга страна, не може да няма памет и за други септемврийски дати и събития, символи на разединението, на разбити човешки съдби и невинни човешки жертви.
Предвид на тези контрапункти в историята ни днешният ден, 24 септември 2003 г., придобива подчертана политическа стойност не само за настоящето, но още повече за бъдещето на реформираща се демократична България. Двадесет и четвърти септември, денят, в който гласувахме промените в Конституцията, е ден на качествено нов феномен на българското политическо съзнание, феноменът на съгласието. Парламентарната презентация на съгласие между политическите сили в България е своеобразно доказателство за наличие на воля да бъдат преодолени основни недъзи на съдебната система, както и на известни елементи на асиметрия във взаимодействието между отделните власти в името на достойното ни приобщаване към европейското съобщество.
Всъщност оценката за промените в Конституцията относно мандатността, несменяемостта и имунитета на магистратите и прогнозата за реалното им значение за реформата на съдебната система е изказана още при първото и второто четене на законопроекта и днес едва ли сме в състояние да кажем нещо ново. Днес основният въпрос е накъде оттук нататък. В търсене на отговора, ако се вслушаме в анонсите, дадени от всички парламентарни групи, ще бъдем в състояние да форматираме идеите за по-нататъшни промени в три основни групи. Първата група съдържа въпроси, по които има безспорно съгласие. Втората група включва въпроси, по които е възможно да се постигне съгласие. Третата за съжаление съдържа въпроси, по които няма и не се очертава постигане на съгласие. Това са идеи, които по-скоро са ориентирани към конфронтацията в политическото ни пространство от началото на 90-те години.
Политическият реализъм и прагматизъм, от една страна, а, от друга, безспорният факт, че всяка конституционна промяна е продукт на съгласие, което далеч надхвърля ресурсите и на най-голямото управляващо мнозинство, ни задължават да насочим усилията си към първите две групи проблеми. По-конкретно това означава да продължим работата си за по-нататъшното реформиране на съдебната система, защото гласуваните промени, макар и твърде важни, са само първа стъпка и далеч не изчерпват всички аспекти на този може би най-важен вътрешнополитически приоритет на страната. Нещо повече, имаме всички основания да твърдим, че по-трудното предстои, а именно осъществяването на реформа, която ще гарантира достъпно, справедливо, бързо и ефективно правораздаване, гарантиращо правата и свободите на българските граждани и стопанските субекти.
Още по-ускорено следва да продължим работата за покриване на целия пакет от интегративни критерии за членство в НАТО и Европейския съюз, в това число и все по-отчетливо да поставяме въпроса за трансфера на суверенитет. Съгласие се очертава по необходимостта от отпадане на ограничителните разпоредби на чл. 22, Глава първа "Основни начала", касаещи забраната за покупка и притежаване на земя от чужди граждани и юридически лица, с ефект радикално подобряване на инвестиционния климат в страната. По наша оценка, очертава се съгласие и за необходимостта институцията омбудсман да получи конституционна тежест и статут, с което правата и свободите на българските граждани биха се разширили.
Уважаеми госпожи и господа! В заключение, най-важното, което може би днес трябва да се каже в тази зала, е, че политическата воля за по-дълбоки промени в българската Конституция, с които да се разширят правата и свободите на българските граждани, респ. да се катализират процесите за покриване на интегративните критерии на НАТО и Европейския съюз, е по-голяма от ограниченията, които налага тълкувателното решение на Конституционния съд от м. април т. г. Превесът на политическата воля по отношение на тълкувателното решение все още обаче според нас не създава необходимост от свикване на Велико Народно събрание, доколкото подобни идеи периодично се чуват от определени политически сили. Българският преход се оказа по-дълъг в сравнение даже с най-песимистичните очаквания на гражданите и ние точно по тази причина не можем да си позволим загуба на още време. Не можем да си позволим забавяне на реформата. Това неизбежно ще се случи, ако се пристъпи към свикване на Велико Народно събрание, което по необходимост ще се занимава единствено или най-вече с конституционни промени. Подобно средоточие на политическа и парламентарна енергия във време на ясна пътна карта и на прага на ратификациите за НАТО е много тясна самоцел, бихме казали даже политически ограничено себевглеждане.
Отговорността и зрелостта на Движението за права и свободи и радващите се освен на европейска конвертируемост и на гражданска, но в родното политическо пространство наши идейни ценности обясняват категоричното ни мнение за максимално, абсолютно синтезирано използване на всички ресурси на обикновеното Народно събрание, каквото е настоящото Тридесет и деветото, за осъществяване на по-нататъшни конституционни промени. Защото те не са и не могат да бъдат самоцел. Техният адресат, както вече казахме, е реализирането на евроатлантическите ни приоритети, но на първо място, правата и интересите на българските граждани, на които все още дължим повече справедливост, сигурност и благополучие. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
От името на Парламентарната група Национален идеал за единство - госпожа Марианна Асенова.
Заповядайте, госпожо Асенова.
МАРИАННА АСЕНОВА (НИЕ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, Ваши светейшества, Ваши превъзходителства, уважаеми гости, драги колеги!
От името на Парламентарната група Национален идеал за единство взимам думата не само като представител на политическа сила, а най-вече в качеството ми на гражданин на Република България, защото това е най-висшият държавен статут. Ще говоря не като изразител на партийна идеология, защото пред Конституцията всички партийни знамена имат една и съща багра – баграта на българския трикольор.
Днес, когато утвърдихме първите промени в Конституцията на Републиката ни от 1991 г., аз отдавам дълбокото си уважение и почит към всички нейни бащи, които създадоха този фундамент на демократичността в държавата ни.
Конституцията от 1991 г. не е само ядрото на правната система за трудния на България демократичен преход. Тя положи основите на гражданската свобода, на личната реализация, на стремежа на всеки гражданин към щастие. Тя положи основите на формирането на гражданското общество в България чрез свободата на частната собственост, свободния пазар и в същото време балансира държавната намеса в частната инициатива чрез върховната власт на закона.
Социалнополитическите трансформации през последното десетилетие на ХХ век в Европа рефлектираха върху европейския интеграционен процес и поставиха нови акценти в осмислянето и практическото осъществяване на конституционните разпоредби в държавата ни. Необходимостта от адаптирането на българското законодателство с правото на Европейския съюз, реформата в съдебната система ни сплотиха като разумни политици не само около Декларацията от 23 април т.г., но ни обединиха сега и около трайното убеждение да поставим началото на една нова политическа философия за ревизия на тази Конституция.
В своята дългогодишна практика и Конституционният съд подсказа необходимостта от осъвременяване и промени в конституционната уредба чрез големия брой свои тълкувателни решения и различни текстове по нея. След многобройните дебати във Временната комисия за промени в Конституцията и в пленарната зала, след обстойните анализи в общественото пространство, от тази трибуна аз бих споделила нещо много важно, което се случва за цялото ни общество – въпреки обичайните за политическия популизъм разгорещени дебати, свързани с партийни надмогвания, ден след ден, уважаеми колеги, ние полагахме основите на един траен общественоконституционен политически консенсус. Създадени в различни времеви периоди и различни политически контексти, независимо от различията в детайлите на партийните ни идеологии и парадигми ние се обединихме около една определена политическа философия за промяна в Конституцията. Тази Конституция, която сплоти нацията ни в един стремеж за по-демократичен живот сега отново изиграва своята историческа роля. Чрез първите промени в нея ние поставихме началото на формирането на един ценностен демократичен консенсус относно общонационалните ценности.
Неведнъж съм заявявала, че въпреки партийните различия и острите политически дебати съм вярвала в стремежа на всеки един от нас за постигането на националното единство. Днес тук, в тази зала, всички ние доказахме на своите избиратели, че в българския парламент няма политически фигуранти. Чрез този убедителен политически консенсус ние доказахме, че българският парламент е еманацията на политическата зрялост на българската нация. Продължавам да вярвам в нашето национално обединение не само при осъществяването на реформата в съдебната система, но и при осъществяването на по-дълбоките конституционни промени в бъдеще, необходими за реализирането на вътрешнополитическите реформи в България.
Винаги досега с гордост сме отбелязвали факта, че Конституцията от 1991 г. е приета в атмосфера на висок обществен и политически авторитет. Днес оставяме на поколенията имената си под първите промени в нея със същото чувство като ориентир за утвърждаването на едно демократично, честно и открито политическо поведение. И нека в бъдеще не бъдем само партийни функционери, а нека бъдем идеолозите на националното обединение. Чрез тези първи промени в Конституцията да дадем на умореното ни от политически конфронтации общество формулата на крайния политически консунсус.
От днес нататък, след това историческо гласуване, съм убедена, че всеки един от нас ще преосмисли собствената си политическа култура и ще съхрани в душата си националната гордост от постигнатото единство, защото въпреки всичко успехът на нашата достойна нация е в съединението, а то прави силата на България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и НИЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Асенова.
Уважаеми дами и господа народни представители, струва ми се, че с това изчерпахме тази изключително важна точка от нашия дневен ред и смятам, че никой от вас няма да ми се разсърди, че сега ще обявя край на днешното пленарно заседание.

Искам да използвам възможността да ви поканя на чаша шампанско, за да отбележим този важен ден за България – важен и успешен.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 12,10 ч.)


Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председател:
Юнал Лютфи


Секретари:
Светослав Спасов

Иво Цанев